Търсене в текстове за 'Петербург'

Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св.

Голов: да приемем. 191 Таен договор – в протокола на П. Гумнеров: този договор. 192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев, кръстен на св. Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител. 193 Симеона – става дума за Симеон Драганов. 194 Утесняваш – в протокола на П.
към текста >>

създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири.

създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири.
Гумнеров: този договор. 192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев, кръстен на св. Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител. 193 Симеона – става дума за Симеон Драганов. 194 Утесняваш – в протокола на П. Гумнеров: угнетяваш. 195 Да им завиждат – в протокола на П.
към текста >>

Рачински заминал за Петербург, за да издейства построяването във Варна на руска църква и при нея – българско училище.

През март на същата година дойде с всички принадлежности за обзавеждане на църковен параклис и на 12 април 1861 г. биде отворен и осветен този параклис на името на “Свети Никола” архиепископа Мириклийского Чудотвореца, в домът на Залъмоглу, където живееше и самия той.” От горните сведения се вижда тясната връзка и сътрудничество между Рачински и отец Константин, в резултат на което се получават конкретни придобивки за българите във Варна. Писаното в горецитираното писмо относно руския параклис се покрива с изследването на проф. д-р Петър Ников, където се казва, че през втората половина на 1860 г. Рачински заминал за Петербург, за да издейства построяването във Варна на руска църква и при нея – българско училище. По този въпрос той сондира мнение и със самия руски император. Поради противодействието на гърците обаче могло да се осъществи само създаването на руски параклис при консулството. Той бил осветен от свещеник Константин Дъновски и други двама свещеници през април 1861 г.18 Допълнителни подробности за същия параклис и за намерената в морето камбана четем в “Известия на Варненското археологическо дружество” следното: “В параклиса на руския консул А. В. Рачински, в бившия дом на х.
към текста >>

Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург.

Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург.
Ето защо, Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. В самото начало Учителят е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал - гладен, беден, леко облечен. Тогава Учителят нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас. Учителят каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков си спомня, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург. Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София, Учителят казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тези картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него!
към текста >>