Търсене в текстове за 'Петел'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 73 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато петелът се качи на плета да пее, то времето ще се подобри.
Пчелите знаят 2-3 часа по-рано развалянето на времето и се връщат навреме. У пчелите има ясновидство. Те работят в кошера, който е добре запушен и отвън не влиза никаква светлина. Човек би помислил, че работят в тъмнина, обаче те работят в мека, астрална светлина и не пущат външна светлина, защото тя би им попречила. Те са ясновидци. Когато петелът се качи на плета да пее, то времето ще се подобри. Когато ще се развали времето, свинята лапва една пръчка и се върти с нея на кръгове; жабите крякат, пиявиците се дигат, мухите слизат по-ниско и хапят, а лястовиците хвърчат по-ниско, за да ги ловят. Така се познава, че времето ще се развали. Или пък когато на един параход му предстои да потъне, плъховете го напущат. У животните има много разумни неща, за които в бъдеще ще пишат. У коня има известно ясновидство, той има известни предчувствия.
към текста >>

2. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта.
Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния багаж и да задържи най-ценното, което може да приложи в дадения случай. Човек трябва да потърси пътища, за да се освободи от чуждите мисли в себе си, които го отклоняват. Както има пет степени хора – обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители, също така има и пет категории мисли, чувства и постъпки. Например ти сега можеш да имаш една обикновена мисъл, друг път можеш да имаш талантлива или гениална мисъл и пр. Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да знаете къде е Божественото. Трябва да излезем от този свят на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония, където всичко е Радост и Веселие. Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви ще бъдат последствията от това?
към текста >>

3. 5_19 ) Кога ставаме благоуханни - Боян Боев (1883 – 1963)

Петелът помислил, че кълчищата са хубаво нещо, отишъл да рови и сам се е заплел в тях, без да знае как да се освободи.
Животът е хубаво нещо. Който разбира от добрия живот е умен и си носи ключове. Като отиде да свири на пиано, ще го акордира, а онзи, който не разбира, сяда пред пианото, не може да го нагласи и го обявява за неакордирано. Мъчнотията стои в незнанието. Една работа, ако я дадеш на майстор, той за десет-петнадесет минути ще я направи; трябва знание. Петелът помислил, че кълчищата са хубаво нещо, отишъл да рови и сам се е заплел в тях, без да знае как да се освободи. Трябва да дойде онзи, който е турил кълчищата, за да го освободи. Трябва знание и който знае, не остарява. Една сестра каза: „Кажете ни как да не остаряваме? “ Когато бъдете готови.
към текста >>

4. 5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл от Мене три пъти".
В заключителната част на главата Исус казва: "Нова заповед ви давам, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си". Това няма нужда от коментарии и обяснения. На края на главата Исус отговаря на въпроса на Петър, който казва, че ще даде живота си за Него. Исус му казва: "Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл от Мене три пъти". След това в 14 глава Исус загатва за велики космични и мистични Тайни. Той свързва двата космоса - микрокосмоса и макрокосмоса. И Той казва: "В дома на Отца Моего има много жилища". Домът на Отец е великият свят, безграничният космос, а хората са малкият космос, за които има жилища в дома на Отец. А Христос свързва тези два свята, два космоса.
към текста >>

5. 6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато при третия път петелът пропява, той си спомня думите на Христа, че три пъти ще се отрече от Него.
- След това Го хващат и Го завеждат при Анна, тъст на Каяфа, който е първосвещеник. "А подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик. И този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника". След това той нарежда и Петър да влезе. И тук Петър три пъти се отрече от Христа. И когато при третия път петелът пропява, той си спомня думите на Христа, че три пъти ще се отрече от Него. Това показва, че Петър е потресен от станалото и не е в нормално съзнание. След това завеждат Исуса при Пилат, който Го пита: Ти юдейски цар ли си? - Исус му отговаря: Моето Царство не е от този свят. Ако беше Царството Ми от този свят, слугите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега Царството Ми не е оттук.
към текста >>

6. 18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че не Ме познаваш".
А вие сте ония, които устоявате с Мене в Моите изпитни. Защото както моят Отец завеща Царството на Мене, Аз завещавам на вас да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето Царство и ще седнете на престола да съдите 12-те Израилеви племена. И рече Господ: Симоне, Симоне, ето Сатана ви изисква всички, за да ви пресее като жито. Но Аз се молех за тебе да не отпадне твоята вяра и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт. А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че не Ме познаваш". "И рече им: Когато ви пратих без просия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба. И който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож. Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконниците биде причислен".
към текста >>

7. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато хванаха Исус, всички побягнаха, а Петър, който беше обещал да не отстъпва пред нищо, се отрече три пъти от Него, преди петелът да е пропял два пъти.
Че Христос изисква от тях това, ясно се показва на това място. Но какво би могло да се случи сега? - Биха могли да се случат две неща: Едното би било, че избраните ученици действително биха могли да преминат през това, което бе извършено като Голготска Тайна, че връзката между учениците и Христа би се запазила до Голготската Мистерия. Това би било едното, което би могло да се случи. Но че не стана това, а другото, ние виждаме особено ясно в Евангелието на Марко. Когато хванаха Исус, всички побягнаха, а Петър, който беше обещал да не отстъпва пред нищо, се отрече три пъти от Него, преди петелът да е пропял два пъти. Това е описано по отношение на апостолите. Но как ни се показва, че не така постъпи и самият Христос? " "Нека се пренесем с пълно благоговение - защото така трябва да бъде това - в душата на Исус Христос, Който се старае до последния момент да запази връзката, която се беше създала между Него и апостолите; нека се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на Христа. Тази душа можеше много добре да си зададе световно-историческия въпрос: "Мога ли Аз да направя, щото поне душите на най-избраните ученици да се издигнат толкова високо, че да изживеят заедно с Мене всичко, което трябваше да стане до Тайната на Голгота?
към текста >>

Исус му каза: Истина ти казвам, че още тази нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато го пия наново в Божието Царство. И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тази нощ, защото е писано: Ще поразя Пастира и овцете ще се разпръснат. А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче не. Исус му каза: Истина ти казвам, че още тази нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене. А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и другите". Идват до едно място, наречено Гетсимания и Той казва на учениците Си: "Седете тук, докато се помоля. И взе със себе си Петър, Яков и Йоан и захвана да се ужасява, да тъгува. И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете.
към текста >>

След това от 53-ти до 72ри стих се описва съденето от първосвещениците и книжниците, и отричането на Петър, докато пропее петелът, след което се опомня.
Фактът, че три пъти отива при учениците и ги намира заспали, говори сам по себе си много. И когато се моли и иска тази Чаша да го отмине, Той се моли за учениците да бъдат будни, за да бъдат съпричастни с Великото дело, което Той извършва. Но те спят, тяхното съзнание не е будно и даже след залавянето Му се разбягват. "И веднага, докато говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старей-шините. А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е, хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво". След това от 53-ти до 72ри стих се описва съденето от първосвещениците и книжниците, и отричането на Петър, докато пропее петелът, след което се опомня. Състоянието на Петър е много важно явление, което е един важен факт за това, което става около събитието на Голгота. През време на разпита от свещениците, много важни са думите на Христа. Първосвещеникът Го пита: "Ти ли си Христос, Син на Благословения? А Исус рече: Аз съм. И ще видите Човешкият Син, седящ отдясно на силата и идещ от небесните облаци".
към текста >>

8. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Така се е явила книгата За петела на Млечния път, където той анализира Кабалата и нейните начала и разкрива паралелно онези елементи, които са легнали в езотеричната версия на Трите Небеса.
За своите ученици съставя Книга на означенията, където излага развитието на древните Мистерии, като дири паралел между богомилските Ключове на Тарото и старите Свещени Предания на Египет и Атлантида. Тази книга е несравнима с великолепието на синтеза и по дълбокото изучаване на свещения символен език на Посветените, който се нарича Ватански език. Най-напред там се излагат двадесет и двата Аркана на Египетското Таро, след това Атлантското Таро, днес известно под името Мексиканско Таро, след Кабалистичното Таро на есеите и най-после Богомилското Таро. Те всички са построени върху един и същ принцип, но се различават по фигурите си. Презвитер в Марсилия, еврейски равин, строг кабалист, Михаил Унгарец пише върху кабалистичните елементи на Богомилството. Така се е явила книгата За петела на Млечния път, където той анализира Кабалата и нейните начала и разкрива паралелно онези елементи, които са легнали в езотеричната версия на Трите Небеса. Михаил Унгарец е написал също четири големи книги под общо заглавие За Тирса и Багреницата, където дава паралели, разкриващи седемте Пътя на Богомилското посвещение. В друга книга под заглавие За стареца на планината, са изложени онези дълбоки истини, които ясно разбулват пътищата, свързващи Богомилството с Атлантида. Там са предадени и онези думи, които Боян отправя към своите вътрешни ученици. От значение са също двете посветителни легенди Змията на дървото и Конете на Елиас. В тези книги личи основно познаване на учението на есеите и гностиците.
към текста >>

9. Метод за развиване на милосърдието - Влад Пашов (1902- 1974)

Петелът заставя човекът да мисли.
Например милосърдието е развито и у някои животни и растения. По тази причина именно човек още от най-стари времена е бил овчар, водил е овцете на паша. Овцете развиват смирение в характера на човека. Те го учат още и на самопожертване. Волът пък учи човека на търпение. Петелът заставя човекът да мисли. Например някой човек е много замислен, иска да разреши известен въпрос, но не може; веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига. С това иска да каже на господаря си: “Попей малко, работата не става с много мислене”. Когато някой човек се разболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Където петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека.
към текста >>

Например някой човек е много замислен, иска да разреши известен въпрос, но не може; веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига.
По тази причина именно човек още от най-стари времена е бил овчар, водил е овцете на паша. Овцете развиват смирение в характера на човека. Те го учат още и на самопожертване. Волът пък учи човека на търпение. Петелът заставя човекът да мисли. Например някой човек е много замислен, иска да разреши известен въпрос, но не може; веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига. С това иска да каже на господаря си: “Попей малко, работата не става с много мислене”. Когато някой човек се разболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Където петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Това е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо.
към текста >>

Когато някой човек се разболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее.
Те го учат още и на самопожертване. Волът пък учи човека на търпение. Петелът заставя човекът да мисли. Например някой човек е много замислен, иска да разреши известен въпрос, но не може; веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига. С това иска да каже на господаря си: “Попей малко, работата не става с много мислене”. Когато някой човек се разболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Където петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Това е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянията на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си малко царевица или жито и като чуе, че някой петел кукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал.
към текста >>

Където петел кукурига, всички работи се нареждат добре.
Волът пък учи човека на търпение. Петелът заставя човекът да мисли. Например някой човек е много замислен, иска да разреши известен въпрос, но не може; веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига. С това иска да каже на господаря си: “Попей малко, работата не става с много мислене”. Когато някой човек се разболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Където петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Това е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянията на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си малко царевица или жито и като чуе, че някой петел кукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост.
към текста >>

Между кукуригането на петела и състоянията на човека има известна връзка.
С това иска да каже на господаря си: “Попей малко, работата не става с много мислене”. Когато някой човек се разболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Където петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Това е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянията на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си малко царевица или жито и като чуе, че някой петел кукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. За-белязано е, че когато петлите престанат да пеят, случва се някое нещастие. Когато кокошките се качват нависоко да пеят, за добро е; когато пеят на ниско, не е за добро. Всичките тези неща са символи, с които Природата си служи като пътища на съобщение.
към текста >>

Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си малко царевица или жито и като чуе, че някой петел кукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал.
Когато някой човек се разболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Където петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Това е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянията на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си малко царевица или жито и като чуе, че някой петел кукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. За-белязано е, че когато петлите престанат да пеят, случва се някое нещастие. Когато кокошките се качват нависоко да пеят, за добро е; когато пеят на ниско, не е за добро. Всичките тези неща са символи, с които Природата си служи като пътища на съобщение. Това показва, че животните имат известна разумност, която се намира в по-висок свят от физическия.
към текста >>

10. 7-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като петела от баснята "Петел и лисица", т.е.
Като знаете това, ще бъдете послушни. Щом ви се каже да напуснете мястото, на което седите и да отидете на друго място, не питайте защо и за какво, нито чакайте доказателства. Веднъж влезли в Школата, вие трябва да изучавате окултните сили, да се борите, да вземете надмощие над тях. Някои от тези сили са като лисицата. Когато някой започне да ви хвали, трябва да знаете, че сиренето ви ще отиде. Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като петела от баснята "Петел и лисица", т.е. не бъдете тщеславни, че като ви похвалят, веднага да разкриете богатствата си. 39. Хармонията между учениците в Школата. Като ученици на окултната школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да постигнете тази хармония, вие трябва да си създадете нови мисли, а не само да повтаряте дадените в Школата правила и формули. Всяко правило и формула имат значение до толкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл.
към текста >>

11. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Като се намери между тях, той ще се намери в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица".
Ако останете повече време в тази област, съществата, които живеят там, ще спънат развитието ви. Те са същества изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват че е герой, талантлив човек. Ще му разправят различния легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, те го оставят сам да се разправя. Като се намери между тях, той ще се намери в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица". Сега и на вас казвам: Не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представя условията, необходими за вашето развитие. Може да изгубите всички условия и след това трябва да чакате известно време, докато дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идват периодически. Като ученици вие трябва да изучавате тази периодичност на нещата, вътрешно да познавате кога какво ще дойде и да сте готови добрите условия да използувате за добро, а с лошите да се справите разумно.
към текста >>

Сега и на вас казвам: Не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си.
Те са същества изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват че е герой, талантлив човек. Ще му разправят различния легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, те го оставят сам да се разправя. Като се намери между тях, той ще се намери в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица". Сега и на вас казвам: Не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представя условията, необходими за вашето развитие. Може да изгубите всички условия и след това трябва да чакате известно време, докато дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идват периодически. Като ученици вие трябва да изучавате тази периодичност на нещата, вътрешно да познавате кога какво ще дойде и да сте готови добрите условия да използувате за добро, а с лошите да се справите разумно. Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, кой месец, кой ден и час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно.
към текста >>

12. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

- Откъм петела - слънчевия часовник, като с огромен нож е отрязана наполовина - обясняваше мъжът.
Развълнувана, обърнах се към говорещия: - Кое училище - гимназията ли? - Не, не гимназията, а детската градина. Почувствах, че побледнявам и с последна надежда отново запитах: - Коя част от сградата е разрушена? - Откъм петела - слънчевия часовник, като с огромен нож е отрязана наполовина - обясняваше мъжът. - И четирима мъже от противовъздушната отбрана намериха там смъртта си. Изслушах всичко това и се обърнах към семейството си. Всички ме гледаха и очакваха да видят как ще понеса новината. Брат ми и сестра ми вечерта ходили до училището и видели всичко това, но нямали кураж да ми го съобщят. В този момент влакът спря на гара Мездра.
към текста >>

13. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Горделивият петел.
Трите мечки. Лоша дума. Вятърчо. Как е станало първото чадърче. Двеста и двайсет хитрини. Горделивият петел. Косе-Босе. Кучешко царство. Благословените орехи. Дядо Иван — Прасковата. Капчица.
към текста >>

14. ЛЮБОВ КЪМ БОГА - Теофана Савова

Кога получава петелът храна?
Никой Учител в света не се натрапва на ученика си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учителя ще отвори Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. Кога получава детето храна? - След като плаче дълго време пред майка си. Тогава майка му дава. Кога получава петелът храна? - Когато кукурига известно време пред вратата на господаря си. Тогава сърцето на господаря му се отваря и му дава храна. Някой казва: „Човек не трябва да иска." Не, едно от качествата на великия живот, към който се стреми човек, е искането. Значи човек трябва да иска. Аз не говоря за просията.
към текста >>

15. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Пътуват двама души, отиват в един двор и виждат един петел, който пее.
И сега всички вие сте турени да изправяте своите погрешки. Не да ги оплаквате. Господ не се нуждае от оплакване. Той казва: „Изправи погрешката си." Да се изправи една погрешка, това е най-леката работа, ако знаеш как, но ако не знаеш как, това е най-мъчната работа. Сега най-първо трябва да се научите да говорите истината. Пътуват двама души, отиват в един двор и виждат един петел, който пее. Единият казва: „Колко обичам тоя петел, колко е охранен. Искам да го имам." Как мислите, за пеенето ли иска той петела? - Не, за друго нещо. Тоя петел, като пее, той привлича. Някой път кучетата като лаят около кошарата, привличат вълците.
към текста >>

Единият казва: „Колко обичам тоя петел, колко е охранен.
Не да ги оплаквате. Господ не се нуждае от оплакване. Той казва: „Изправи погрешката си." Да се изправи една погрешка, това е най-леката работа, ако знаеш как, но ако не знаеш как, това е най-мъчната работа. Сега най-първо трябва да се научите да говорите истината. Пътуват двама души, отиват в един двор и виждат един петел, който пее. Единият казва: „Колко обичам тоя петел, колко е охранен. Искам да го имам." Как мислите, за пеенето ли иска той петела? - Не, за друго нещо. Тоя петел, като пее, той привлича. Някой път кучетата като лаят около кошарата, привличат вълците. Петелът, който не знае как да пее, привлича хората да го изядат.
към текста >>

Искам да го имам." Как мислите, за пеенето ли иска той петела?
Господ не се нуждае от оплакване. Той казва: „Изправи погрешката си." Да се изправи една погрешка, това е най-леката работа, ако знаеш как, но ако не знаеш как, това е най-мъчната работа. Сега най-първо трябва да се научите да говорите истината. Пътуват двама души, отиват в един двор и виждат един петел, който пее. Единият казва: „Колко обичам тоя петел, колко е охранен. Искам да го имам." Как мислите, за пеенето ли иска той петела? - Не, за друго нещо. Тоя петел, като пее, той привлича. Някой път кучетата като лаят около кошарата, привличат вълците. Петелът, който не знае как да пее, привлича хората да го изядат. Един човек, който не знае как да мисли, привлича дявола около себе си.
към текста >>

Тоя петел, като пее, той привлича.
Сега най-първо трябва да се научите да говорите истината. Пътуват двама души, отиват в един двор и виждат един петел, който пее. Единият казва: „Колко обичам тоя петел, колко е охранен. Искам да го имам." Как мислите, за пеенето ли иска той петела? - Не, за друго нещо. Тоя петел, като пее, той привлича. Някой път кучетата като лаят около кошарата, привличат вълците. Петелът, който не знае как да пее, привлича хората да го изядат. Един човек, който не знае как да мисли, привлича дявола около себе си. От противоречията, които се срещат на земята, вие не може да се освободите. Не си правете илюзии, не се самозаблуждавайте.
към текста >>

Петелът, който не знае как да пее, привлича хората да го изядат.
Единият казва: „Колко обичам тоя петел, колко е охранен. Искам да го имам." Как мислите, за пеенето ли иска той петела? - Не, за друго нещо. Тоя петел, като пее, той привлича. Някой път кучетата като лаят около кошарата, привличат вълците. Петелът, който не знае как да пее, привлича хората да го изядат. Един човек, който не знае как да мисли, привлича дявола около себе си. От противоречията, които се срещат на земята, вие не може да се освободите. Не си правете илюзии, не се самозаблуждавайте. Не мислете, че ще прекарате един щастлив живот. Не че няма да прекарате.
към текста >>

16. 5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

На обяд в двора на Темелко Учителя хваща петела на Надежда Велинова за врата, който се разхожда около масите, и го натиска надолу с главата.
Там прекарват деня, обядват и следобед си тръгват за Мърчаево. Учителя остава последен с Борис Николов до една пейка на Марина поляна, изважда джобния си часовник, поглежда го и кара брат Борис да напише под пейката: „Първо — Мир по цялата Земя. Второ — България неутрална. Трето — Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да се прераждат. Четвърто — В Русия ще стане революция, по-страшна от 1917 г." След това го кара да напише датата, деня и часа и двамата тръгват за Мърчаево. На обяд в двора на Темелко Учителя хваща петела на Надежда Велинова за врата, който се разхожда около масите, и го натиска надолу с главата. Петелът се бори и маха с криле да се освободи. Тогава Учителя казва, че така един ден Сталин ще бъде принуден да чете „Отче наш" с главата надолу заради престъпленията, които е извършил. На 14 октомври правят общ обяд в дома на брат Темелко. След това провеждат непринуден разговор, в който Учителя засяга много въпроси за живота и отношението на приятелите в братството. Брат Темелко не запомня почти нищо от разговора, но отлично схваща, че Учителя се прощава с Мърчаево и братята и сестрите в него.
към текста >>

Петелът се бори и маха с криле да се освободи.
Учителя остава последен с Борис Николов до една пейка на Марина поляна, изважда джобния си часовник, поглежда го и кара брат Борис да напише под пейката: „Първо — Мир по цялата Земя. Второ — България неутрална. Трето — Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да се прераждат. Четвърто — В Русия ще стане революция, по-страшна от 1917 г." След това го кара да напише датата, деня и часа и двамата тръгват за Мърчаево. На обяд в двора на Темелко Учителя хваща петела на Надежда Велинова за врата, който се разхожда около масите, и го натиска надолу с главата. Петелът се бори и маха с криле да се освободи. Тогава Учителя казва, че така един ден Сталин ще бъде принуден да чете „Отче наш" с главата надолу заради престъпленията, които е извършил. На 14 октомври правят общ обяд в дома на брат Темелко. След това провеждат непринуден разговор, в който Учителя засяга много въпроси за живота и отношението на приятелите в братството. Брат Темелко не запомня почти нищо от разговора, но отлично схваща, че Учителя се прощава с Мърчаево и братята и сестрите в него.
към текста >>

17. Беседа за силите - Георги Томалевски (1897-1988)

Българинът макар и грубичко в своя словесен фолклор справедливо с изразил този закон с поговорката: „Два петела не пеят на едно и също бунище“.
Както за обществения ред съществуват органи, които дирят сметка за това, че си повредил нечие имущество или си причинил страдание на някой гражданин, така и в по-горните светове има специални уреди, които отбелязват качеството на човешките мисли, добронамереността на чувствата и доколко с тях ние хората увреждаме или подпомагаме развитието на тези, към които ги отправяме. Учителят твърдеше, че съществуват духовни закони, които се покриват със законите на физическия свят. Например между еднаквите психични елементи се поражда отблъсквателна сила, каквато сила има в електричеството и магнитните явления. Често се среща двама учени да не се търпят. Рядко явление е да се обичат двама певци или двама юнаци. Българинът макар и грубичко в своя словесен фолклор справедливо с изразил този закон с поговорката: „Два петела не пеят на едно и също бунище“. Доброто и злото са положителните и отрицателните сили в живота. Понякога дори е трудно да ги различим, защото мъдростта на тези, които ръководят развитието, ги облича в най-разнообразни форми. Повърхностно доловените неща не изразяват още истината. Хората знаят, че има добро и зло, но те не са свикнали в една подробност, а именно, че има положително и отрицателно добро, както положително и отрицателно зло. Един пример: има случаи, когато като направите едно добро, повдигате човека, но има и случаи, когато едно направено добро те смъква надолу.
към текста >>

18. 36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Наблюдавах веднъж на село един мастит петел, който се грижеше за няколко кокошки.
Вдъхновен беше този милиционер и е оставил незабравим спомен у всеки, който го е наблюдавал на скромния му пост. Спомням си една лекарка, която само като те погледне, ти вдъхваше сила и надежда. Всеотдайна бе тя в службата си, приемаше всеки, като че ли той представляваше най-важният човек в света. Има хиляди примери на красиви, изработени хора, които ни служат за подтик в живота. Самовъзпитанието изниква от едно вътрешно, дълбоко желание и стремеж да бъдеш истински човек. Наблюдавах веднъж на село един мастит петел, който се грижеше за няколко кокошки. Като му хвърлиш трохи, той не се спускаше да ги кълве, а повикваше на петльовия си език кокошките и кълвеше по някоя троха след тях. Кавалер беше този петел! Кой го беше научил на подобно поведение? Чувството му за достойнство беше силно. За него не важеше животинският лозунг — "правото на силния".
към текста >>

Кавалер беше този петел!
Всеотдайна бе тя в службата си, приемаше всеки, като че ли той представляваше най-важният човек в света. Има хиляди примери на красиви, изработени хора, които ни служат за подтик в живота. Самовъзпитанието изниква от едно вътрешно, дълбоко желание и стремеж да бъдеш истински човек. Наблюдавах веднъж на село един мастит петел, който се грижеше за няколко кокошки. Като му хвърлиш трохи, той не се спускаше да ги кълве, а повикваше на петльовия си език кокошките и кълвеше по някоя троха след тях. Кавалер беше този петел! Кой го беше научил на подобно поведение? Чувството му за достойнство беше силно. За него не важеше животинският лозунг — "правото на силния". Но този лозунг като че ли е взел преднина в нашето общество. Да се обърнем назад и се вдъхновим от примера на хубавите българи, които служеха всеотдайно на народа си, без да очакват някаква лична награда.
към текста >>

19. ЖИВИТЕ БАРОМЕТРИ - Борис Николов

Петелът е също добър барометър.
Казах си: „Да видим какво предсказва малката пчеличка.“ След малко от запад връхлетя вятър, облаци покриха небето, загърмя, затрещя и се изля пороен дъжд. Малката земна пчеличка знаеше какво иде. Ако през зимата видите,че прясно е ровила къртица, това е сигурен признак, че времето ще се затопли. Всъщност тук синоптиците са ларвите на майския бръмбар: когато времето ше се затопли, те излизат към повърхността, а след тях върви къртицата. Петелът е също добър барометър. Неговото кукуригане предвещава различни промени. Общо взето, ако пее на земята, очаква се лошо време; ако пее, кацнал нависоко, времето ще се подобри. Ако свинята събира клечки и играе с тях, като се върти из двора, очаква се лошо време. Явленията в природата са източник на лъчи. Те действат върху човека и върху животните.
към текста >>

20. Божествената дистанция - Павел Желязков

По време на един интересен разговор пред дома на брат Темелко, Учителя обърнал вниманието на присъстващите върху петела, който със самочувствието на стопанин и разпоредител на имота, кълвял зрънца на разумно разстояние от групата.
Защото е погрешно да търсим причините на неудачите си винаги вън от нас. Свободният човек не се влияе от случайните обстоятелства, от капризите на времето и от настроенията на хората. Свободната птичка никога не влиза сама в кафеза. Учителя е дал един впечатляващ пример, с който е подтикнал учениците си към размисъл относно двете състояния, които характеризират, от една страна, свободния, а от друга лишения от свобода човек. В село Мърчаево, където е бил с група братя и сестри по време на втората световна война, той е показал как трябва да се прилагат в живота духовните знания. По време на един интересен разговор пред дома на брат Темелко, Учителя обърнал вниманието на присъстващите върху петела, който със самочувствието на стопанин и разпоредител на имота, кълвял зрънца на разумно разстояние от групата. Той стоял настрана като видна личност, изпълнен с добро самочувствие. Учителя казал на братята да му дадат царевични зърна. Гордият петел веднага се възползвал от предложената му гощавка и набързо изгълтал няколко апетитни зърна. После Учителя накарал да го хванат и отново да му предложат да хапне царевица, този път дори и по-щедро. В този случай обаче хванатият петел показал безразличие и упорито отхвърлял всички подканвания да се възползва от храната.
към текста >>

Гордият петел веднага се възползвал от предложената му гощавка и набързо изгълтал няколко апетитни зърна.
Учителя е дал един впечатляващ пример, с който е подтикнал учениците си към размисъл относно двете състояния, които характеризират, от една страна, свободния, а от друга лишения от свобода човек. В село Мърчаево, където е бил с група братя и сестри по време на втората световна война, той е показал как трябва да се прилагат в живота духовните знания. По време на един интересен разговор пред дома на брат Темелко, Учителя обърнал вниманието на присъстващите върху петела, който със самочувствието на стопанин и разпоредител на имота, кълвял зрънца на разумно разстояние от групата. Той стоял настрана като видна личност, изпълнен с добро самочувствие. Учителя казал на братята да му дадат царевични зърна. Гордият петел веднага се възползвал от предложената му гощавка и набързо изгълтал няколко апетитни зърна. После Учителя накарал да го хванат и отново да му предложат да хапне царевица, този път дори и по-щедро. В този случай обаче хванатият петел показал безразличие и упорито отхвърлял всички подканвания да се възползва от храната. Образът на този хванат петел е впечатляващ. Такова е положението и на човека, който е изгубил свободата си, попадайки под чужда власт и влияние, когато сетивата му, неговите чувства и умът му са подчинени на чужда воля. Като хванатия петел, и той ще остане безразличен към всички блага и възможности, които животът му предлага.
към текста >>

В този случай обаче хванатият петел показал безразличие и упорито отхвърлял всички подканвания да се възползва от храната.
По време на един интересен разговор пред дома на брат Темелко, Учителя обърнал вниманието на присъстващите върху петела, който със самочувствието на стопанин и разпоредител на имота, кълвял зрънца на разумно разстояние от групата. Той стоял настрана като видна личност, изпълнен с добро самочувствие. Учителя казал на братята да му дадат царевични зърна. Гордият петел веднага се възползвал от предложената му гощавка и набързо изгълтал няколко апетитни зърна. После Учителя накарал да го хванат и отново да му предложат да хапне царевица, този път дори и по-щедро. В този случай обаче хванатият петел показал безразличие и упорито отхвърлял всички подканвания да се възползва от храната. Образът на този хванат петел е впечатляващ. Такова е положението и на човека, който е изгубил свободата си, попадайки под чужда власт и влияние, когато сетивата му, неговите чувства и умът му са подчинени на чужда воля. Като хванатия петел, и той ще остане безразличен към всички блага и възможности, които животът му предлага. Парите, властта, ласкателствата, плътските удоволствия и пр. са онази царевица, с която най-често подмамват хората, за да ги поставят в положението на хванатия петел.
към текста >>

Образът на този хванат петел е впечатляващ.
Той стоял настрана като видна личност, изпълнен с добро самочувствие. Учителя казал на братята да му дадат царевични зърна. Гордият петел веднага се възползвал от предложената му гощавка и набързо изгълтал няколко апетитни зърна. После Учителя накарал да го хванат и отново да му предложат да хапне царевица, този път дори и по-щедро. В този случай обаче хванатият петел показал безразличие и упорито отхвърлял всички подканвания да се възползва от храната. Образът на този хванат петел е впечатляващ. Такова е положението и на човека, който е изгубил свободата си, попадайки под чужда власт и влияние, когато сетивата му, неговите чувства и умът му са подчинени на чужда воля. Като хванатия петел, и той ще остане безразличен към всички блага и възможности, които животът му предлага. Парите, властта, ласкателствата, плътските удоволствия и пр. са онази царевица, с която най-често подмамват хората, за да ги поставят в положението на хванатия петел. Големият аршин, с който би трябвало да се измерва свободата, това е пространството, което обитава душата.
към текста >>

Като хванатия петел, и той ще остане безразличен към всички блага и възможности, които животът му предлага.
Гордият петел веднага се възползвал от предложената му гощавка и набързо изгълтал няколко апетитни зърна. После Учителя накарал да го хванат и отново да му предложат да хапне царевица, този път дори и по-щедро. В този случай обаче хванатият петел показал безразличие и упорито отхвърлял всички подканвания да се възползва от храната. Образът на този хванат петел е впечатляващ. Такова е положението и на човека, който е изгубил свободата си, попадайки под чужда власт и влияние, когато сетивата му, неговите чувства и умът му са подчинени на чужда воля. Като хванатия петел, и той ще остане безразличен към всички блага и възможности, които животът му предлага. Парите, властта, ласкателствата, плътските удоволствия и пр. са онази царевица, с която най-често подмамват хората, за да ги поставят в положението на хванатия петел. Големият аршин, с който би трябвало да се измерва свободата, това е пространството, което обитава душата. И понеже този аршин е в ръцете на Бога, все още никой върху нашата малка планета не е успял да измери свободата и да й постави граници и норми, да гласува справедливи закони относно мащабите на нейните проявления. Свободата се движи и проявява според своята същност, в абсолютна хармония със законите на Любовта и върви по път, който човекът няма власт да промени.
към текста >>

са онази царевица, с която най-често подмамват хората, за да ги поставят в положението на хванатия петел.
В този случай обаче хванатият петел показал безразличие и упорито отхвърлял всички подканвания да се възползва от храната. Образът на този хванат петел е впечатляващ. Такова е положението и на човека, който е изгубил свободата си, попадайки под чужда власт и влияние, когато сетивата му, неговите чувства и умът му са подчинени на чужда воля. Като хванатия петел, и той ще остане безразличен към всички блага и възможности, които животът му предлага. Парите, властта, ласкателствата, плътските удоволствия и пр. са онази царевица, с която най-често подмамват хората, за да ги поставят в положението на хванатия петел. Големият аршин, с който би трябвало да се измерва свободата, това е пространството, което обитава душата. И понеже този аршин е в ръцете на Бога, все още никой върху нашата малка планета не е успял да измери свободата и да й постави граници и норми, да гласува справедливи закони относно мащабите на нейните проявления. Свободата се движи и проявява според своята същност, в абсолютна хармония със законите на Любовта и върви по път, който човекът няма власт да промени. Когато един човек ограничава свободата на друг, той нарушава закона на Божествената дистанция, която е необходима за живота на душата. Когато някой се приближи по-близо от тридесет сантиметра и навлезе в онази сфера, в която диша жизненото тяло, това предизвиква известно напрежение.
към текста >>

21. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Някои мъже имат поведение, по-комично от това на петел върху бунище.
Млекарката тръгва и, без нови приключения, безпрепятствено го откарва в града. Понякога Вено ни изненадваше с дела, които не се побират в стандартното въображение. Бяхме на зимна екскурзия над хижа „Алеко". Между нас имаше и две по-млади сестри. Компанията ни впечатляваше със своето добро настроение, а сигурно и с присъствието на един по-възрастен човек. Някои мъже имат поведение, по-комично от това на петел върху бунище. За тях появата на друг мъж край бунището е обида и накърняване на мъжкото им достойнство. Ние възлизахме бавно по тясната пъртина, унесени в интересен разговор. Внезапно пред нас се появиха два петела от рода на описаните по-горе. Като забелязаха възрастния мъж между двете госпожици, те веднага изпънаха шии. Когато се изравниха с нас, единият с насмешка в гласа се обърна към Вено: „Ехе, по-кротко!
към текста >>

Внезапно пред нас се появиха два петела от рода на описаните по-горе.
Между нас имаше и две по-млади сестри. Компанията ни впечатляваше със своето добро настроение, а сигурно и с присъствието на един по-възрастен човек. Някои мъже имат поведение, по-комично от това на петел върху бунище. За тях появата на друг мъж край бунището е обида и накърняване на мъжкото им достойнство. Ние възлизахме бавно по тясната пъртина, унесени в интересен разговор. Внезапно пред нас се появиха два петела от рода на описаните по-горе. Като забелязаха възрастния мъж между двете госпожици, те веднага изпънаха шии. Когато се изравниха с нас, единият с насмешка в гласа се обърна към Вено: „Ехе, по-кротко! Накъде с тези млади госпожици? " Вено го погледна и с блага усмивка сложи ръка на рамото му: „На лека разходка" отвърна той. При тези му думи мъжът се свлече на земята с подкосени крака, като ударен от мълния.
към текста >>

22. 11. Игра на театър - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Днес например, гледахме на-филм разните видове домашни животни — куче, котка, кокошка, петел и др.
Освен това, имах грижата да донеса списания с картини на различни домашни и горски животни, които сортирахме и залепихме ' на отделни ленти. По този начин неусетно с филма можахме да минем, много нов материал, който ни предстоеше. От друга страна репетирахме песни, стихотворения и игри. Правехме афиши и декорации. Всеки ден имахме по един спектакъл и всеки ден учихме по нещо ново. Днес например, гледахме на-филм разните видове домашни животни — куче, котка, кокошка, петел и др. Артистите пък ни представиха приказката „Домашни животни". Кръстихме си театъра „Детски народен театър — Първа пролет" и всеки ден програмата се, разнообразяваше и интереса се увеличаваше. Дните се нижеха един след друг неусетно. Нашият малък „Народен театър — Първа пролет" даде възможност на децата да се проявят като артисти и да изживеят много красиви моменти. Тук на сцената изпратихме баба Зима и посрещнахме царица Пролет.
към текста >>

23. Горделивият петел. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ГОРДЕЛИВИЯТ ПЕТЕЛ Имало едно време един много горделив петел.
ГОРДЕЛИВИЯТ ПЕТЕЛ Имало едно време един много горделив петел. Гребенът му бил хубав, голям, червен, перата му били лъскави, а опашката му. . . за чудо и приказ — дълга, лъскава, с какви ли не пера по нея: жълти, зелени, сини, червени, бели, черни — всякакви цветове. Петелът толкоз много Се харесвал, че започнал да се мисли за най-хубав на земята. И вярно, че бил хубав, но бил глупав.
към текста >>

Петелът толкоз много Се харесвал, че започнал да се мисли за най-хубав на земята.
ГОРДЕЛИВИЯТ ПЕТЕЛ Имало едно време един много горделив петел. Гребенът му бил хубав, голям, червен, перата му били лъскави, а опашката му. . . за чудо и приказ — дълга, лъскава, с какви ли не пера по нея: жълти, зелени, сини, червени, бели, черни — всякакви цветове. Петелът толкоз много Се харесвал, че започнал да се мисли за най-хубав на земята. И вярно, че бил хубав, но бил глупав. А той това не знаел, затуй всяка сутрин, още слънцето неизгряло, той се качвал на най-високото дърво и от там викал с всичкия си глас: — Ку-ку-ригу, ставайте, хора, ку-ку-ригу, ставайте да ме видите, аз съм най-хубавият петел на земята! Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и всеки ден все туй му казвала: — Че си хубав, хубав си, но туй не е най-важното и недей, моля ти се, го казва всеки ден, че хората ще разберат, че си глупав. .Умните хора не се гордеят и не се хвалят сами, а оставят другите де ги хвалят. Петелът не искал и да слуша такива думи, а продължавал всяка сутрин да буди хората не да стават да работят, а да стават да го гледат, че бил най-красивият петел на земята. Един ден, през пролетта, петелът и кокошката отишли на разходка в полето.
към текста >>

А той това не знаел, затуй всяка сутрин, още слънцето неизгряло, той се качвал на най-високото дърво и от там викал с всичкия си глас: — Ку-ку-ригу, ставайте, хора, ку-ку-ригу, ставайте да ме видите, аз съм най-хубавият петел на земята! Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и всеки ден все туй му казвала: — Че си хубав, хубав си, но туй не е най-важното и недей, моля ти се, го казва всеки ден, че хората ще разберат, че си глупав.
Гребенът му бил хубав, голям, червен, перата му били лъскави, а опашката му. . . за чудо и приказ — дълга, лъскава, с какви ли не пера по нея: жълти, зелени, сини, червени, бели, черни — всякакви цветове. Петелът толкоз много Се харесвал, че започнал да се мисли за най-хубав на земята. И вярно, че бил хубав, но бил глупав. А той това не знаел, затуй всяка сутрин, още слънцето неизгряло, той се качвал на най-високото дърво и от там викал с всичкия си глас: — Ку-ку-ригу, ставайте, хора, ку-ку-ригу, ставайте да ме видите, аз съм най-хубавият петел на земята! Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и всеки ден все туй му казвала: — Че си хубав, хубав си, но туй не е най-важното и недей, моля ти се, го казва всеки ден, че хората ще разберат, че си глупав. .Умните хора не се гордеят и не се хвалят сами, а оставят другите де ги хвалят. Петелът не искал и да слуша такива думи, а продължавал всяка сутрин да буди хората не да стават да работят, а да стават да го гледат, че бил най-красивият петел на земята. Един ден, през пролетта, петелът и кокошката отишли на разходка в полето. Там намерили ягоди, но още не били узрели. Горделивият петел, като ги видял, нахвърлил се и почнал да кълве.
към текста >>

Петелът не искал и да слуша такива думи, а продължавал всяка сутрин да буди хората не да стават да работят, а да стават да го гледат, че бил най-красивият петел на земята.
за чудо и приказ — дълга, лъскава, с какви ли не пера по нея: жълти, зелени, сини, червени, бели, черни — всякакви цветове. Петелът толкоз много Се харесвал, че започнал да се мисли за най-хубав на земята. И вярно, че бил хубав, но бил глупав. А той това не знаел, затуй всяка сутрин, още слънцето неизгряло, той се качвал на най-високото дърво и от там викал с всичкия си глас: — Ку-ку-ригу, ставайте, хора, ку-ку-ригу, ставайте да ме видите, аз съм най-хубавият петел на земята! Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и всеки ден все туй му казвала: — Че си хубав, хубав си, но туй не е най-важното и недей, моля ти се, го казва всеки ден, че хората ще разберат, че си глупав. .Умните хора не се гордеят и не се хвалят сами, а оставят другите де ги хвалят. Петелът не искал и да слуша такива думи, а продължавал всяка сутрин да буди хората не да стават да работят, а да стават да го гледат, че бил най-красивият петел на земята. Един ден, през пролетта, петелът и кокошката отишли на разходка в полето. Там намерили ягоди, но още не били узрели. Горделивият петел, като ги видял, нахвърлил се и почнал да кълве. — Не гй яж, — му казвала кокошката — зелени са още, ще те заболи стомахът. — Нищо ми няма, — казал петелът.
към текста >>

Един ден, през пролетта, петелът и кокошката отишли на разходка в полето.
Петелът толкоз много Се харесвал, че започнал да се мисли за най-хубав на земята. И вярно, че бил хубав, но бил глупав. А той това не знаел, затуй всяка сутрин, още слънцето неизгряло, той се качвал на най-високото дърво и от там викал с всичкия си глас: — Ку-ку-ригу, ставайте, хора, ку-ку-ригу, ставайте да ме видите, аз съм най-хубавият петел на земята! Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и всеки ден все туй му казвала: — Че си хубав, хубав си, но туй не е най-важното и недей, моля ти се, го казва всеки ден, че хората ще разберат, че си глупав. .Умните хора не се гордеят и не се хвалят сами, а оставят другите де ги хвалят. Петелът не искал и да слуша такива думи, а продължавал всяка сутрин да буди хората не да стават да работят, а да стават да го гледат, че бил най-красивият петел на земята. Един ден, през пролетта, петелът и кокошката отишли на разходка в полето. Там намерили ягоди, но още не били узрели. Горделивият петел, като ги видял, нахвърлил се и почнал да кълве. — Не гй яж, — му казвала кокошката — зелени са още, ще те заболи стомахът. — Нищо ми няма, — казал петелът. — Хубави са те, ще ги изям всичките.
към текста >>

Горделивият петел, като ги видял, нахвърлил се и почнал да кълве.
А той това не знаел, затуй всяка сутрин, още слънцето неизгряло, той се качвал на най-високото дърво и от там викал с всичкия си глас: — Ку-ку-ригу, ставайте, хора, ку-ку-ригу, ставайте да ме видите, аз съм най-хубавият петел на земята! Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и всеки ден все туй му казвала: — Че си хубав, хубав си, но туй не е най-важното и недей, моля ти се, го казва всеки ден, че хората ще разберат, че си глупав. .Умните хора не се гордеят и не се хвалят сами, а оставят другите де ги хвалят. Петелът не искал и да слуша такива думи, а продължавал всяка сутрин да буди хората не да стават да работят, а да стават да го гледат, че бил най-красивият петел на земята. Един ден, през пролетта, петелът и кокошката отишли на разходка в полето. Там намерили ягоди, но още не били узрели. Горделивият петел, като ги видял, нахвърлил се и почнал да кълве. — Не гй яж, — му казвала кокошката — зелени са още, ще те заболи стомахът. — Нищо ми няма, — казал петелът. — Хубави са те, ще ги изям всичките. И наистина ги изял всичките. Вечерта всички петли и кокошки си легнали в курника, легнал си и горделивият петел, а до него кокошката.
към текста >>

— Нищо ми няма, — казал петелът.
Петелът не искал и да слуша такива думи, а продължавал всяка сутрин да буди хората не да стават да работят, а да стават да го гледат, че бил най-красивият петел на земята. Един ден, през пролетта, петелът и кокошката отишли на разходка в полето. Там намерили ягоди, но още не били узрели. Горделивият петел, като ги видял, нахвърлил се и почнал да кълве. — Не гй яж, — му казвала кокошката — зелени са още, ще те заболи стомахът. — Нищо ми няма, — казал петелът. — Хубави са те, ще ги изям всичките. И наистина ги изял всичките. Вечерта всички петли и кокошки си легнали в курника, легнал си и горделивият петел, а до него кокошката. Посред нощ петелът се събудил и почнал да пъшка. :— Ох, ох, умирам, стомах ме боли, червата ми ще се скъсат.
към текста >>

Вечерта всички петли и кокошки си легнали в курника, легнал си и горделивият петел, а до него кокошката.
Горделивият петел, като ги видял, нахвърлил се и почнал да кълве. — Не гй яж, — му казвала кокошката — зелени са още, ще те заболи стомахът. — Нищо ми няма, — казал петелът. — Хубави са те, ще ги изям всичките. И наистина ги изял всичките. Вечерта всички петли и кокошки си легнали в курника, легнал си и горделивият петел, а до него кокошката. Посред нощ петелът се събудил и почнал да пъшка. :— Ох, ох, умирам, стомах ме боли, червата ми ще се скъсат. Ох, боли ме, боли ме! Събудила се кокошката, погледнала го и не го познала: гребенът му бил посинял от болки, опашката му увиснала, свил се, сгърчил се, иди кажи, че е най-хубавият петел На земята. Разтичала се кокошката, дала му малко рициново масло, турнала му топла тухла на корема и тихо му казала на ухото, да не чуят другите петли и кокошки: — Виждаш ли, петльо, виждаш ли, че хубостта не е най-важното нещо на земята. . .
към текста >>

Посред нощ петелът се събудил и почнал да пъшка.
— Не гй яж, — му казвала кокошката — зелени са още, ще те заболи стомахът. — Нищо ми няма, — казал петелът. — Хубави са те, ще ги изям всичките. И наистина ги изял всичките. Вечерта всички петли и кокошки си легнали в курника, легнал си и горделивият петел, а до него кокошката. Посред нощ петелът се събудил и почнал да пъшка. :— Ох, ох, умирам, стомах ме боли, червата ми ще се скъсат. Ох, боли ме, боли ме! Събудила се кокошката, погледнала го и не го познала: гребенът му бил посинял от болки, опашката му увиснала, свил се, сгърчил се, иди кажи, че е най-хубавият петел На земята. Разтичала се кокошката, дала му малко рициново масло, турнала му топла тухла на корема и тихо му казала на ухото, да не чуят другите петли и кокошки: — Виждаш ли, петльо, виждаш ли, че хубостта не е най-важното нещо на земята. . . — Виждам, виждам, — казал петелът, — ти добре ми казваше да не ям зелените ягоди, ама на.
към текста >>

Ох, боли ме, боли ме! Събудила се кокошката, погледнала го и не го познала: гребенът му бил посинял от болки, опашката му увиснала, свил се, сгърчил се, иди кажи, че е най-хубавият петел На земята.
— Хубави са те, ще ги изям всичките. И наистина ги изял всичките. Вечерта всички петли и кокошки си легнали в курника, легнал си и горделивият петел, а до него кокошката. Посред нощ петелът се събудил и почнал да пъшка. :— Ох, ох, умирам, стомах ме боли, червата ми ще се скъсат. Ох, боли ме, боли ме! Събудила се кокошката, погледнала го и не го познала: гребенът му бил посинял от болки, опашката му увиснала, свил се, сгърчил се, иди кажи, че е най-хубавият петел На земята. Разтичала се кокошката, дала му малко рициново масло, турнала му топла тухла на корема и тихо му казала на ухото, да не чуят другите петли и кокошки: — Виждаш ли, петльо, виждаш ли, че хубостта не е най-важното нещо на земята. . . — Виждам, виждам, — казал петелът, — ти добре ми казваше да не ям зелените ягоди, ама на. . . До сутринта му минало и още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ?
към текста >>

— Виждам, виждам, — казал петелът, — ти добре ми казваше да не ям зелените ягоди, ама на.
Посред нощ петелът се събудил и почнал да пъшка. :— Ох, ох, умирам, стомах ме боли, червата ми ще се скъсат. Ох, боли ме, боли ме! Събудила се кокошката, погледнала го и не го познала: гребенът му бил посинял от болки, опашката му увиснала, свил се, сгърчил се, иди кажи, че е най-хубавият петел На земята. Разтичала се кокошката, дала му малко рициново масло, турнала му топла тухла на корема и тихо му казала на ухото, да не чуят другите петли и кокошки: — Виждаш ли, петльо, виждаш ли, че хубостта не е най-важното нещо на земята. . . — Виждам, виждам, — казал петелът, — ти добре ми казваше да не ям зелените ягоди, ама на. . . До сутринта му минало и още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? — пак същото; — Ставайте, хора, ставайте, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. — Хубав си, хубав си, — казала кокошката, — хубав си, но си глупав и хората скоро ще разберат това, а тогава за какво ти е хубостта. Перчил се хубавия петел из двора, перчил се из махалата и където минел все туй си повтарял: „От мене по-хубав няма.“ Един ден, през лятото, пак отишли петела и кокошката на разходка в полето.
към текста >>

— пак същото; — Ставайте, хора, ставайте, да видите, че съм най-хубавия петел на земята.
Разтичала се кокошката, дала му малко рициново масло, турнала му топла тухла на корема и тихо му казала на ухото, да не чуят другите петли и кокошки: — Виждаш ли, петльо, виждаш ли, че хубостта не е най-важното нещо на земята. . . — Виждам, виждам, — казал петелът, — ти добре ми казваше да не ям зелените ягоди, ама на. . . До сутринта му минало и още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? — пак същото; — Ставайте, хора, ставайте, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. — Хубав си, хубав си, — казала кокошката, — хубав си, но си глупав и хората скоро ще разберат това, а тогава за какво ти е хубостта. Перчил се хубавия петел из двора, перчил се из махалата и където минел все туй си повтарял: „От мене по-хубав няма.“ Един ден, през лятото, пак отишли петела и кокошката на разходка в полето. По едно време черни облаци се спуснали над земята, засветкало се, загърмяло, ха. . . ха да завали.
към текста >>

Перчил се хубавия петел из двора, перчил се из махалата и където минел все туй си повтарял: „От мене по-хубав няма.“ Един ден, през лятото, пак отишли петела и кокошката на разходка в полето.
— Виждам, виждам, — казал петелът, — ти добре ми казваше да не ям зелените ягоди, ама на. . . До сутринта му минало и още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? — пак същото; — Ставайте, хора, ставайте, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. — Хубав си, хубав си, — казала кокошката, — хубав си, но си глупав и хората скоро ще разберат това, а тогава за какво ти е хубостта. Перчил се хубавия петел из двора, перчил се из махалата и където минел все туй си повтарял: „От мене по-хубав няма.“ Един ден, през лятото, пак отишли петела и кокошката на разходка в полето. По едно време черни облаци се спуснали над земята, засветкало се, загърмяло, ха. . . ха да завали. — Хайде, петльо, да се прибираме, — викнала кокошката и хукнала да се прибира в къщи, — Ами, как да не се прибера толкоз рано; като завали ще се скрия под някое дърво, — казал той и тръгнал по-далеч из полето. Скоро наистина заваляло, ама какъв дъжд, като из ведро! Валяло, валяло, два-три-пет часа валяло.
към текста >>

Всичко живо измокрило, реки по- потекли, а горделивия петел под дървото.
По едно време черни облаци се спуснали над земята, засветкало се, загърмяло, ха. . . ха да завали. — Хайде, петльо, да се прибираме, — викнала кокошката и хукнала да се прибира в къщи, — Ами, как да не се прибера толкоз рано; като завали ще се скрия под някое дърво, — казал той и тръгнал по-далеч из полето. Скоро наистина заваляло, ама какъв дъжд, като из ведро! Валяло, валяло, два-три-пет часа валяло. Всичко живо измокрило, реки по- потекли, а горделивия петел под дървото. . . да го не познаеш, мокър до кости. Перушината му мокра, от опашката му вода течела, целия треперел от студ. Едва, едва се прибрал в курника.- Като го видели другите петли и кокошки, почнали да му се смеят: — Ха, ха, ха, я го вижте, я го вижте от него по-хубав няма ха, ха, ха. А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ?
към текста >>

Пак същото: — Ку-ку-ригу, ставайте, бе хора, да видите, че съм най-хубавия петел на земята.
. . да го не познаеш, мокър до кости. Перушината му мокра, от опашката му вода течела, целия треперел от студ. Едва, едва се прибрал в курника.- Като го видели другите петли и кокошки, почнали да му се смеят: — Ха, ха, ха, я го вижте, я го вижте от него по-хубав няма ха, ха, ха. А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? Пак същото: — Ку-ку-ригу, ставайте, бе хора, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. Другите петли и кокошки като чули песента му се изсмели г един глас: — Хубав си, ха, ха, ха, но си глупав. Скочил петела, сборичкал се с петлите, изкълвал кокошките, заплашил ги всичките — за него лошо да не се приказва. А горката кокошка, от срам от курника не излязла през целия ден. Минало доста време, дошла есента и ей наближавала зимата. Един ден петела и кокошката пак отишли на разходка в полето.
към текста >>

Скочил петела, сборичкал се с петлите, изкълвал кокошките, заплашил ги всичките — за него лошо да не се приказва.
Перушината му мокра, от опашката му вода течела, целия треперел от студ. Едва, едва се прибрал в курника.- Като го видели другите петли и кокошки, почнали да му се смеят: — Ха, ха, ха, я го вижте, я го вижте от него по-хубав няма ха, ха, ха. А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? Пак същото: — Ку-ку-ригу, ставайте, бе хора, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. Другите петли и кокошки като чули песента му се изсмели г един глас: — Хубав си, ха, ха, ха, но си глупав. Скочил петела, сборичкал се с петлите, изкълвал кокошките, заплашил ги всичките — за него лошо да не се приказва. А горката кокошка, от срам от курника не излязла през целия ден. Минало доста време, дошла есента и ей наближавала зимата. Един ден петела и кокошката пак отишли на разходка в полето. Вървели, вървели, стигнали до една река, а по нея едва, едва се замразило и се образувал тънък лед. — Я, я, — разскачал се петелът.
към текста >>

Един ден петела и кокошката пак отишли на разходка в полето.
Пак същото: — Ку-ку-ригу, ставайте, бе хора, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. Другите петли и кокошки като чули песента му се изсмели г един глас: — Хубав си, ха, ха, ха, но си глупав. Скочил петела, сборичкал се с петлите, изкълвал кокошките, заплашил ги всичките — за него лошо да не се приказва. А горката кокошка, от срам от курника не излязла през целия ден. Минало доста време, дошла есента и ей наближавала зимата. Един ден петела и кокошката пак отишли на разходка в полето. Вървели, вървели, стигнали до една река, а по нея едва, едва се замразило и се образувал тънък лед. — Я, я, — разскачал се петелът. — Я, сега ще се попързалям, — и още не изрекъл това, скочил на тънкия лед и се запързалял. Хоп насам, хоп натам, перчил се петелът и не чувал даже горката кокошка, която го молела да излезе по-скоро, че ледът е слаб и ще се пробие. — Ха, ха, слаб бил, ха, ха, я гледай как хубаво се пързаля.
към текста >>

— Я, я, — разскачал се петелът.
Скочил петела, сборичкал се с петлите, изкълвал кокошките, заплашил ги всичките — за него лошо да не се приказва. А горката кокошка, от срам от курника не излязла през целия ден. Минало доста време, дошла есента и ей наближавала зимата. Един ден петела и кокошката пак отишли на разходка в полето. Вървели, вървели, стигнали до една река, а по нея едва, едва се замразило и се образувал тънък лед. — Я, я, — разскачал се петелът. — Я, сега ще се попързалям, — и още не изрекъл това, скочил на тънкия лед и се запързалял. Хоп насам, хоп натам, перчил се петелът и не чувал даже горката кокошка, която го молела да излезе по-скоро, че ледът е слаб и ще се пробие. — Ха, ха, слаб бил, ха, ха, я гледай как хубаво се пързаля. Хоп, хоп, хоп, но. . .
към текста >>

Хоп насам, хоп натам, перчил се петелът и не чувал даже горката кокошка, която го молела да излезе по-скоро, че ледът е слаб и ще се пробие.
Минало доста време, дошла есента и ей наближавала зимата. Един ден петела и кокошката пак отишли на разходка в полето. Вървели, вървели, стигнали до една река, а по нея едва, едва се замразило и се образувал тънък лед. — Я, я, — разскачал се петелът. — Я, сега ще се попързалям, — и още не изрекъл това, скочил на тънкия лед и се запързалял. Хоп насам, хоп натам, перчил се петелът и не чувал даже горката кокошка, която го молела да излезе по-скоро, че ледът е слаб и ще се пробие. — Ха, ха, слаб бил, ха, ха, я гледай как хубаво се пързаля. Хоп, хоп, хоп, но. . . преди Да каже още един път хоп, леда се пукнал и той казал цоп, в студената вода. — Олеле мале, —развикал се петелът, — Олеле завлече ме реката, олеле студена е водата.
към текста >>

— Олеле мале, —развикал се петелът, — Олеле завлече ме реката, олеле студена е водата.
Хоп насам, хоп натам, перчил се петелът и не чувал даже горката кокошка, която го молела да излезе по-скоро, че ледът е слаб и ще се пробие. — Ха, ха, слаб бил, ха, ха, я гледай как хубаво се пързаля. Хоп, хоп, хоп, но. . . преди Да каже още един път хоп, леда се пукнал и той казал цоп, в студената вода. — Олеле мале, —развикал се петелът, — Олеле завлече ме реката, олеле студена е водата. Развикала се кокошката, разтичала се, намерила един сух клон, хвърлила го в реката като мост, едва измъкнала петелът от реката. А той, мокър до кости, зъбите му от студ тракали, че и водата по перушината му почнала да замръзва. Уморен, вкоченясал от студ, едва се прибрал в къщи. Още било светло, кокошките не си били легнали. Петелът не искал да се прибере в курника, да го не видят другите и да не му се смеят, затова се скрил зад един кощ с плява и там стоял чак докато се стъмнило и всички заспали.
към текста >>

Развикала се кокошката, разтичала се, намерила един сух клон, хвърлила го в реката като мост, едва измъкнала петелът от реката.
— Ха, ха, слаб бил, ха, ха, я гледай как хубаво се пързаля. Хоп, хоп, хоп, но. . . преди Да каже още един път хоп, леда се пукнал и той казал цоп, в студената вода. — Олеле мале, —развикал се петелът, — Олеле завлече ме реката, олеле студена е водата. Развикала се кокошката, разтичала се, намерила един сух клон, хвърлила го в реката като мост, едва измъкнала петелът от реката. А той, мокър до кости, зъбите му от студ тракали, че и водата по перушината му почнала да замръзва. Уморен, вкоченясал от студ, едва се прибрал в къщи. Още било светло, кокошките не си били легнали. Петелът не искал да се прибере в курника, да го не видят другите и да не му се смеят, затова се скрил зад един кощ с плява и там стоял чак докато се стъмнило и всички заспали. Прибрал се тогава в курника, ала било вече късно.
към текста >>

Петелът не искал да се прибере в курника, да го не видят другите и да не му се смеят, затова се скрил зад един кощ с плява и там стоял чак докато се стъмнило и всички заспали.
— Олеле мале, —развикал се петелът, — Олеле завлече ме реката, олеле студена е водата. Развикала се кокошката, разтичала се, намерила един сух клон, хвърлила го в реката като мост, едва измъкнала петелът от реката. А той, мокър до кости, зъбите му от студ тракали, че и водата по перушината му почнала да замръзва. Уморен, вкоченясал от студ, едва се прибрал в къщи. Още било светло, кокошките не си били легнали. Петелът не искал да се прибере в курника, да го не видят другите и да не му се смеят, затова се скрил зад един кощ с плява и там стоял чак докато се стъмнило и всички заспали. Прибрал се тогава в курника, ала било вече късно. Той толкова простинал, че колкото да се мъчела кокошката да го стопли, той все треперел. И хардал му сложила, и топла тухла, и с крилото си го покривала, но не можел и не можел да се стопли петелът. Кихал, кашлял, пъшкал, охкал и разбрал, че е много болен. На сутринта петелът не можал да стане, не можал да изкукурига, а когато се събудили другите петли и кокошки, що да видят — лежи на земята горделивият петел, едва диша, едва гледа.
към текста >>

И хардал му сложила, и топла тухла, и с крилото си го покривала, но не можел и не можел да се стопли петелът.
Уморен, вкоченясал от студ, едва се прибрал в къщи. Още било светло, кокошките не си били легнали. Петелът не искал да се прибере в курника, да го не видят другите и да не му се смеят, затова се скрил зад един кощ с плява и там стоял чак докато се стъмнило и всички заспали. Прибрал се тогава в курника, ала било вече късно. Той толкова простинал, че колкото да се мъчела кокошката да го стопли, той все треперел. И хардал му сложила, и топла тухла, и с крилото си го покривала, но не можел и не можел да се стопли петелът. Кихал, кашлял, пъшкал, охкал и разбрал, че е много болен. На сутринта петелът не можал да стане, не можал да изкукурига, а когато се събудили другите петли и кокошки, що да видят — лежи на земята горделивият петел, едва диша, едва гледа. Прегледал го кокошият доктор, поклатил глава и тъжно казал: — Пневмония. Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел. След ден-два стъпил на краката си, започнал и да си похапва и след още ден-два оправил се, загладила се перушината, лъснала опашката му, зачервил се гребенът му, пак станал най-красивия петел на земята.
към текста >>

На сутринта петелът не можал да стане, не можал да изкукурига, а когато се събудили другите петли и кокошки, що да видят — лежи на земята горделивият петел, едва диша, едва гледа.
Петелът не искал да се прибере в курника, да го не видят другите и да не му се смеят, затова се скрил зад един кощ с плява и там стоял чак докато се стъмнило и всички заспали. Прибрал се тогава в курника, ала било вече късно. Той толкова простинал, че колкото да се мъчела кокошката да го стопли, той все треперел. И хардал му сложила, и топла тухла, и с крилото си го покривала, но не можел и не можел да се стопли петелът. Кихал, кашлял, пъшкал, охкал и разбрал, че е много болен. На сутринта петелът не можал да стане, не можал да изкукурига, а когато се събудили другите петли и кокошки, що да видят — лежи на земята горделивият петел, едва диша, едва гледа. Прегледал го кокошият доктор, поклатил глава и тъжно казал: — Пневмония. Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел. След ден-два стъпил на краката си, започнал и да си похапва и след още ден-два оправил се, загладила се перушината, лъснала опашката му, зачервил се гребенът му, пак станал най-красивия петел на земята. На другата сутрин, още слънце не изгряло, скочил петелът, качил се на най-високото дърво в двора и закукуригал какво мислите? — Кукуригу, ставайте хора, ставайте, работете и ум събирайте.
към текста >>

Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел.
Той толкова простинал, че колкото да се мъчела кокошката да го стопли, той все треперел. И хардал му сложила, и топла тухла, и с крилото си го покривала, но не можел и не можел да се стопли петелът. Кихал, кашлял, пъшкал, охкал и разбрал, че е много болен. На сутринта петелът не можал да стане, не можал да изкукурига, а когато се събудили другите петли и кокошки, що да видят — лежи на земята горделивият петел, едва диша, едва гледа. Прегледал го кокошият доктор, поклатил глава и тъжно казал: — Пневмония. Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел. След ден-два стъпил на краката си, започнал и да си похапва и след още ден-два оправил се, загладила се перушината, лъснала опашката му, зачервил се гребенът му, пак станал най-красивия петел на земята. На другата сутрин, още слънце не изгряло, скочил петелът, качил се на най-високото дърво в двора и закукуригал какво мислите? — Кукуригу, ставайте хора, ставайте, работете и ум събирайте. — Браво, — браво, развикали се другите петли и кокошки — браво, поумня нашият хубав петел! А жена му, кокошката, се радвала, радвала, най-радостна от всички била,- че мъжът, й сега бил и хубав и умен. П. Касабова
към текста >>

След ден-два стъпил на краката си, започнал и да си похапва и след още ден-два оправил се, загладила се перушината, лъснала опашката му, зачервил се гребенът му, пак станал най-красивия петел на земята.
И хардал му сложила, и топла тухла, и с крилото си го покривала, но не можел и не можел да се стопли петелът. Кихал, кашлял, пъшкал, охкал и разбрал, че е много болен. На сутринта петелът не можал да стане, не можал да изкукурига, а когато се събудили другите петли и кокошки, що да видят — лежи на земята горделивият петел, едва диша, едва гледа. Прегледал го кокошият доктор, поклатил глава и тъжно казал: — Пневмония. Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел. След ден-два стъпил на краката си, започнал и да си похапва и след още ден-два оправил се, загладила се перушината, лъснала опашката му, зачервил се гребенът му, пак станал най-красивия петел на земята. На другата сутрин, още слънце не изгряло, скочил петелът, качил се на най-високото дърво в двора и закукуригал какво мислите? — Кукуригу, ставайте хора, ставайте, работете и ум събирайте. — Браво, — браво, развикали се другите петли и кокошки — браво, поумня нашият хубав петел! А жена му, кокошката, се радвала, радвала, най-радостна от всички била,- че мъжът, й сега бил и хубав и умен. П. Касабова
към текста >>

На другата сутрин, още слънце не изгряло, скочил петелът, качил се на най-високото дърво в двора и закукуригал какво мислите?
Кихал, кашлял, пъшкал, охкал и разбрал, че е много болен. На сутринта петелът не можал да стане, не можал да изкукурига, а когато се събудили другите петли и кокошки, що да видят — лежи на земята горделивият петел, едва диша, едва гледа. Прегледал го кокошият доктор, поклатил глава и тъжно казал: — Пневмония. Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел. След ден-два стъпил на краката си, започнал и да си похапва и след още ден-два оправил се, загладила се перушината, лъснала опашката му, зачервил се гребенът му, пак станал най-красивия петел на земята. На другата сутрин, още слънце не изгряло, скочил петелът, качил се на най-високото дърво в двора и закукуригал какво мислите? — Кукуригу, ставайте хора, ставайте, работете и ум събирайте. — Браво, — браво, развикали се другите петли и кокошки — браво, поумня нашият хубав петел! А жена му, кокошката, се радвала, радвала, най-радостна от всички била,- че мъжът, й сега бил и хубав и умен. П. Касабова
към текста >>

— Браво, — браво, развикали се другите петли и кокошки — браво, поумня нашият хубав петел! А жена му, кокошката, се радвала, радвала, най-радостна от всички била,- че мъжът, й сега бил и хубав и умен.
Прегледал го кокошият доктор, поклатил глава и тъжно казал: — Пневмония. Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел. След ден-два стъпил на краката си, започнал и да си похапва и след още ден-два оправил се, загладила се перушината, лъснала опашката му, зачервил се гребенът му, пак станал най-красивия петел на земята. На другата сутрин, още слънце не изгряло, скочил петелът, качил се на най-високото дърво в двора и закукуригал какво мислите? — Кукуригу, ставайте хора, ставайте, работете и ум събирайте. — Браво, — браво, развикали се другите петли и кокошки — браво, поумня нашият хубав петел! А жена му, кокошката, се радвала, радвала, най-радостна от всички била,- че мъжът, й сега бил и хубав и умен. П. Касабова
към текста >>

24. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа.
- Училище и църква да е! - Варненци си е тяхна работа - повтори чорбаджи Атанас и стисна и той ръцете му с две ръце, а после взе да изрежда ръкостискания с останалите. Но наум си каза: „Сега тук, после и във Върна ще дигнем. Гърците имат, гагаузите, арменците, всички християни ще имаме училища и църкви.“ И повтори на глас - Училище и църква да е! Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър. Баири и жита. Качиш се горе на баира да видиш божия свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз. Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа. Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята. Така че и на мен ми иде да клекна като борец по сумо и да сведа глава, като си мисля за Хадърча от 1847, и да разсека вляво с длан, вдясно с длан и сетне по средата, защото така е - вляво: небето, хоризонтът ти ограничен на хиляда, две хиляди крачки, вдясно: земята, камънак, тор и пърхане на нелетящи кокоши крила. Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има училище, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен. О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети. А този тук храм, няма какво да се преструваме - ще се казва „Св. Атанас“.
към текста >>

25. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И така на коктейла (шарена смесица като„петелска опашка“) от пет питиета, дето го смучат със сламка, англичаните, натрупали богатство от Индия, му викат Пънч.
И китайци, и бирманци, и индуските кули, хамали, богаташи носят валчести кат там - бедна или богато скроени - все едно. И в град Бомбай - първият европейски английски град в Индия, ги правят толкова „по богатому“ англичаните, които са влезли в крак с модата, че дори ги колос- ват. И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки. И това е Времето на големия стил на живот, идващ от Индия: коктейлите се казват по индийски „пунч“ - което значи „пет“. Като в таблапш „Пендж у Ек“ - пет и едно. И така на коктейла (шарена смесица като„петелска опашка“) от пет питиета, дето го смучат със сламка, англичаните, натрупали богатство от Индия, му викат Пънч. И ако ти друснат някой юмрук - пак му викат Пънч, защото е удар с петте свити пръста. И тая колосана бобена котелка, дето се носи на главата, и тя също иде от Бомбай - само че на английски града, за който става дума, се произнася „бомбей“. Така или иначе търговците В Цариград не ти пишат на английски, като идеш нещо да купуваш, ами приказват италианското търговско линго (на което тази работа се казва „бомбета“) и ако искаш такава бобена котелка от някой моден магазин в Пера да си като англичанин, забогатял до безумие В Индия, и те ти казват - „Ааааа, евет, чорбаджи, бомбе фасон, евет-евет! Джам гиби!“ И ти свалят колосаното бобено гърне, и ти го нахлузват на главата. Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е. валчесто черно нещо.
към текста >>

26. 1.9. Основни опасности при работата на съветите - Георги Христов

вие имате разположението на петела, на пауна - само пъстрите му пера - тр-тр-тр.
1.9. Основни опасности при работата на съветите • Пазете следната идея: като започнете тези опити, ако мислите да се осигурите материално с тях, хич не се залавяйте. Тия малки опити не са места за осигуряване. Ако някой има свободно време, да се заеме с тези опити. • Сега трябва да се постараем да създадем между нас една благоприятна атмосфера за всички прояви, но не и амбиции. Защото забелязвам, че у вас се развиват повече личните чувства, тези отзад на главата, т.е. вие имате разположението на петела, на пауна - само пъстрите му пера - тр-тр-тр. Той казва: „Я вижте какво съм направил!“ • У вас може да се зароди желание кой да бъде пръв. Трябва да избягвате тази погрешка, • Щом в една работа се внесат дребнавости, тя се разваля, а това може да се направи от всеки, бил той мъж или жена, щом си служи с дребнавостите. • Сега има и друга опасност. Ония наши духовни братя, които се занимават с физическа работа, не трябва да ги оставяме да се погълне всичката им енергия само от физическото, а да заговори в тях и духовното. Един човек на физическия труд, който не е изразходвал своята физическа енергия, и влиза в духовния свят тъй неподготвен, той ще произведе цяла анархия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2205069065094