Търсене в текстове за 'Петел'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 55 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде.
Н a чело на дружината им стои ватафин. Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета.
към текста >>

2. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце.
МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше. Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да заеме място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои. Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми.
към текста >>

3. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Друг случай, който разправя Lioubow е : Един неин познат, който инак бил много приятен, лицето му напомняло на петел.
В настояще време няма физиогном и характеролог, който да не е посветил десетилетия в изучаване на зооморфните типове. Това е също една от най-интересните области в генетическата антропология. Върху това, че в човека, тъй да речем, живеят разни животни, които му дават лицевия израз и проява, можем да приведем няколко твърде интересни примери, които дава Genia Lioubow**) в своята хубава книга „Лицата и душите”: Един медик, приятел на, Lioubow ù разправил, че един пациент на около 40 години в една видна западна болница страдал от неврастения. При своите кризи този едър човек почвал да ходи на четири крака, да лае и хапе и да върши като куче всички цинични работи. Това обаче, което е било много очебийно е, че този човек имал както черепна конструкция, така също и лицев израз подобни на голямо куче. Друг случай, който разправя Lioubow е : Един неин познат, който инак бил много приятен, лицето му напомняло на петел. Този човек имал голям успех сред жените. Имал, обаче и лошия навик да си повдига раменете и горната част на ръцете повече отколкото би трябвало (нещо, характерно за петлите, които си повдигат силно крилете). Към тридесетата си година той се разболял тежко от треска, но оздравял. След това по обяд, но особено по вечеря го обхващал особен нервен трепет, очите му ставали много блестящи, изправял се и почвал да кукурига като петел. Това траяло докато му минавала треската.
към текста >>

След това по обяд, но особено по вечеря го обхващал особен нервен трепет, очите му ставали много блестящи, изправял се и почвал да кукурига като петел.
Това обаче, което е било много очебийно е, че този човек имал както черепна конструкция, така също и лицев израз подобни на голямо куче. Друг случай, който разправя Lioubow е : Един неин познат, който инак бил много приятен, лицето му напомняло на петел. Този човек имал голям успех сред жените. Имал, обаче и лошия навик да си повдига раменете и горната част на ръцете повече отколкото би трябвало (нещо, характерно за петлите, които си повдигат силно крилете). Към тридесетата си година той се разболял тежко от треска, но оздравял. След това по обяд, но особено по вечеря го обхващал особен нервен трепет, очите му ставали много блестящи, изправял се и почвал да кукурига като петел. Това траяло докато му минавала треската. Подобни странни факти има твърде много в живота – те трябва да се издирят и съпоставят правилно от характерологично гледище. При систематично разглеждане на животинските типове, ще бъдат изнесени в най-сбити линии чистите типове животни, които се установяват по човешкото лице и глава. Често в един образ могат да се наблюдават чертите на два, три и повече животински типове. Това показва, че този човек има по-сложна психология, но чистият тип е най-ценен в основата на това учение.
към текста >>

4. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Към многото отличителни белези, много характерно е, че хората от този тип, особено изразено у жените, имат винаги студена и влажна кожа. Петел.
Любова казва, че тия хора обичат злото за самото зло. Те са големи садисти и се радват на теглилата на другите. Те имат инстинкта на сатири, на отровители и т.п. и са свързани обикновено с всевъзможни престъпления. Когато типът змия бележи жена, тогава този тип създава един истински сатанински характер. Към многото отличителни белези, много характерно е, че хората от този тип, особено изразено у жените, имат винаги студена и влажна кожа. Петел. Лицето у този тип хора е въздълго, обикновено с блед цвят, с добре изразени и оцветени бузи. Челото е добре развито и излеко издуто. Очите са изразителни и доста изпъкнали; погледът е топъл, радостен. Нос – твърде голям и дълъг, винаги вгънат изразително под челото и повече или по-малко извит надолу на върха. Уста – средно голяма, правилна.
към текста >>

Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на любовта.
Обикновено те ходят с глава излеко насочена назад или наведена наляво. Гласът е силен, звучен и ясен. Тия хора биват жизнерадостни, услужливи и с богато въображение. Те са добри оратори, ентусиасти, бързи и подвижни в всичко. Те са още откровени, лакоми, завистливи, свадливи (много характерно за добрите петли), а понякога арогантни. Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на любовта. Според Редфилд този тип е много характерен за испанците. Котка. У този тип лицето е сравнително малко, възкръгло, със закръглено ръбести форми. Носът е малък и малко чип. Уста – правилна, с тънки устни, сякаш разкъсани. Брадичка – възостра.
към текста >>

5. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Благородният елен, някои типове коне, петелът и др.
От хармоничният тип се развиват благородните типове хора, които стоят на ръководна висота в живота. Те са „достойните“ в живота. От дисхармоничния натюрел се развиват обикновените хора и престъпните типове. Измежду растенията Huter сочи спадащи към хармоничния натюрел: палмата, черешата, ябълката, -“към дисхармоничния - отровните растения, бодлите и пр. Животни спадащи към дисхармоничния натюрел се считат множество грабливи и хищни животни - вълк, хиена, тигър и пр. Благородният елен, някои типове коне, петелът и др. се считат като представители на хармоничния натюрел. Хармоничните натюрели са всестранно (физически и душевно) развити творчески натури. Дисхармоничните - каквато и професия да заемат, носят много страдания и злощастия на хората. Те се радват на злото, което могат да принесат. Освен тия пет типа хора, Huter установява още три вторични (секундерни), три третични, много индиферентни и други натюрели - всичко 32 натюрела.
към текста >>

6. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - Любомили Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

— във Франция може да се очаква настъпването на епохата на „Петела", която ще открие един блестящ период във френската история.
Както твърди авторът в книгата си „Тайната на Нострадамус" (1927 г.)» първият ключ прекъсва веднъж през 1792 г. и втори път през 1924 г. Въпреки това, обаче, Пиоб се опитва да хвърли поглед към следващите след 1927 г. събития и то, както сам казва, въз основа на някои места в писмото до Хенрих II. По тоя път той дохожда в последната глава на гореспоменатата си книга до заключението, че в недалечно бъдеще —1930-33 г. — във Франция може да се очаква настъпването на епохата на „Петела", която ще открие един блестящ период във френската история. Както е известно, такъв режим не се установи във Франция по онова време. В новия си труд — „Le sort del`Europe", излязла в навечерието на войната от 1939 г., Пиоб се връща към тоя въпрос. Той забелязва с право, че директивите, които е следвал в горния случай, са били прави, защото наистина там се говори за режим на личната власт. А, както се знае, опити в това направление — закони-декрети, политически формации с тоталитарни тенденции и пр. — не липсваха и във Франция през изтеклото десетилетие, макар че те достигнаха пълна реализация само при нейните съседи.
към текста >>

В по-широк смисъл, епохата на „Петела" означава според коментатора още и „приближаващия изгрев на Слънцето по едно време, когато нощта е още черна и когато човек може да се съмнява в светлината” — едно схващане, което е напълно в духа на онова на Учителя по отношение на идващата нова култура.
Както е известно, такъв режим не се установи във Франция по онова време. В новия си труд — „Le sort del`Europe", излязла в навечерието на войната от 1939 г., Пиоб се връща към тоя въпрос. Той забелязва с право, че директивите, които е следвал в горния случай, са били прави, защото наистина там се говори за режим на личната власт. А, както се знае, опити в това направление — закони-декрети, политически формации с тоталитарни тенденции и пр. — не липсваха и във Франция през изтеклото десетилетие, макар че те достигнаха пълна реализация само при нейните съседи. В по-широк смисъл, епохата на „Петела" означава според коментатора още и „приближаващия изгрев на Слънцето по едно време, когато нощта е още черна и когато човек може да се съмнява в светлината” — едно схващане, което е напълно в духа на онова на Учителя по отношение на идващата нова култура. След това авторът преминава към своите нови открития върху Нострадамусовото литературно наследство. Но, както всички въпроси от по-съществено значение, той оставя и тия открития толкова по-необяснени, колкото те с по-странни. Впрочем Пиоб подчертава изрично, че е обещал да даде само елементите, отнасящи се до въпросната тайна, които могат да бъдат разкрити, но не и нещо повече Едно от тия открития гласи, че „Нострадамус не е написал нито една дума от своите пророчества". Впрочем, в самия предговор към Центуриите се казва, че „пророчествата" са написани въз основа на древни документи. Едно от предположенията на Пиоб, изказано още в първата му книга бе, че Нострадамусовите съчинения не са преработка, а са идентични с въпросните стари документи.
към текста >>

7. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Спорят кой да държи първо място в къщи - дали кокошка или петел да псе.
Трябва да започнем сега едно пречистване, като 3а Великден - да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, всякъде има обща дисхармония. Мъж и жена не могат да се споразумеят - къща делят, пари делят -жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъж или жена ги държи, това е безразлично. Спогодете се кой да бъде касиерът. Спорят кой да държи първо място в къщи - дали кокошка или петел да псе. Що 3а кокошки и петли? - Това не съставлява никаква важност в живота. Казах, друго е важно. Исус е дошъл и работи. Когато светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум.
към текста >>

8. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хиромантия Лъв и петел (басня – Д.
Севлиево, 7 ноември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Истинско знание (С. К.) Науката за храненето (Продължение) Тайните на живота и смъртта (Макс Хайндел) Словото на Учителя. Трите пътя в живота на човека (Из беседата от Учителя, държана на 8 април 1934 г.) Из тайните науки. Хиромантия Лъв и петел (басня – Д. Б.) Списък на книгите, които се доставят от редакцията на в. Братство Книжнина Истинско знание Много знания имат хората. В много хиляди томове са складирани фактите, изследванията, истините от всички области на науката, до които се е добрал човек. Дори някои мислят, че не било останало нито кътче от природата, гдето да не е проникнал любознателния човешки ум, в лицето на хората на науката. Но ако запитате не някой обикновен, прост, с малко знания човек, а тъкмо един от тези много учени хора — какво нещо представлява сам той в своята същност — то, ако този човек е напълно искрен, той ще ви отговори само с две думи: — „Не знам“.
към текста >>

(следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот.
Когато са слабо развити, те показват отсъствие на тия качества. Когато са силно разделени, също показват отсъствие на тия качества. Ако на мястото на хълма се намира впадина това е белег на недостатъци съответстващи на тия качества; ако пък хълмовете не са на местото си, то те заимстват влияния и качества принадлежащи на съседния хълм, към когото са приближени. Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот. Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години. Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде. Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв!
към текста >>

Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде.
Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот. Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години. Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде. Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв! — Мълчи бе Петльо! Какво говориш ти? Аз съм цар, не съм разбойник!
към текста >>

9. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Драганов) Муха и мравка (басня – Дядо Благо) Петел и лисица (басня - из беседите) Страдание ПРЕВРЪЩАНЕ В народните приказки и легенди, в които е скрита мъдростта на вековете, често се говори за някаква магическа пръчка, имаща чудодейна сила.
К.) Ти трябва да надмогнеше! Не се обръщай веч! (стихове от Олга Славчева) Какво чакаш? (N.) Словото на Учителя. Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Основите на новото учение - Трите пътя (Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.) Свобода (N.) Плодовете като храна и лекарство (Д-р Хр. Драганов) Муха и мравка (басня – Дядо Благо) Петел и лисица (басня - из беседите) Страдание ПРЕВРЪЩАНЕ В народните приказки и легенди, в които е скрита мъдростта на вековете, често се говори за някаква магическа пръчка, имаща чудодейна сила. с помощта на която героят на приказката върши всякакви чудеса и превръща всички неща, до които се допре с тая пръчица — в чисто злато. Вътре в човека, в човешката душа, има също една такава магическа пръчка, с която човек може да прави чудеса. Измежду силите, с които човешкият дух разполага, има и една такава, която се характеризира с това, че тя превръща всичко, до което се допре, всичко, върху което почне да въздейства — в чисто духовно злато. Това е магическата пръчка във вътрешния живот на човека. Тя превръща злото в добро.
към текста >>

Дядо Благо Петел и лисица (б а с н я) Един красив петел намерил парче сирене и се качил на един клон да го изяде.
— Ох, ох! — завика тя с пукната глава. — Грозно нещастие! Сега се уверих, че великите мухи във велики нещастия загиват.. Една малка мравчица, която лазеше по пода, се приближи до нея и тихичко й каза: Пък аз зная, че всички грандомани като тебе все от слепота и невежество умират. Майка - природа не обича слепци водачи и чувствително им показва колко са глупави. Дядо Благо Петел и лисица (б а с н я) Един красив петел намерил парче сирене и се качил на един клон да го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по умна от него казва му: — Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отличие, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! Петелът без да му мисли много отворил си устата, изкукуригал. Сиренето паднало от устата му, и лисицата го изяла. След като заминала лисицата, петелът си казал: — Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.
към текста >>

Петелът без да му мисли много отворил си устата, изкукуригал.
Сега се уверих, че великите мухи във велики нещастия загиват.. Една малка мравчица, която лазеше по пода, се приближи до нея и тихичко й каза: Пък аз зная, че всички грандомани като тебе все от слепота и невежество умират. Майка - природа не обича слепци водачи и чувствително им показва колко са глупави. Дядо Благо Петел и лисица (б а с н я) Един красив петел намерил парче сирене и се качил на един клон да го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по умна от него казва му: — Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отличие, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! Петелът без да му мисли много отворил си устата, изкукуригал. Сиренето паднало от устата му, и лисицата го изяла. След като заминала лисицата, петелът си казал: — Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде. На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го че седи на клона и започва да го хвали: — Какъв добър певец си, попей ми малко! Но петела мълчал.
към текста >>

След като заминала лисицата, петелът си казал: — Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.
Дядо Благо Петел и лисица (б а с н я) Един красив петел намерил парче сирене и се качил на един клон да го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по умна от него казва му: — Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отличие, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! Петелът без да му мисли много отворил си устата, изкукуригал. Сиренето паднало от устата му, и лисицата го изяла. След като заминала лисицата, петелът си казал: — Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде. На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го че седи на клона и започва да го хвали: — Какъв добър певец си, попей ми малко! Но петела мълчал. — Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: — Миналата година пях преди да изям сиренето и го изпуснах, но сега ще изям сиренето и после ще пея.
към текста >>

На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде.
По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по умна от него казва му: — Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отличие, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! Петелът без да му мисли много отворил си устата, изкукуригал. Сиренето паднало от устата му, и лисицата го изяла. След като заминала лисицата, петелът си казал: — Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде. На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го че седи на клона и започва да го хвали: — Какъв добър певец си, попей ми малко! Но петела мълчал. — Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: — Миналата година пях преди да изям сиренето и го изпуснах, но сега ще изям сиренето и после ще пея. * * * Някой път хората пеят преди да са развили своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
към текста >>

Но петела мълчал.
Петелът без да му мисли много отворил си устата, изкукуригал. Сиренето паднало от устата му, и лисицата го изяла. След като заминала лисицата, петелът си казал: — Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде. На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го че седи на клона и започва да го хвали: — Какъв добър певец си, попей ми малко! Но петела мълчал. — Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: — Миналата година пях преди да изям сиренето и го изпуснах, но сега ще изям сиренето и после ще пея. * * * Някой път хората пеят преди да са развили своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят. (Из Беседите) СТРАДАНИЕ Когато бях млад, сърцето ми бе обгърнато от голяма тъга. Но яви се Бог, почука на моята врата и каза: — Няма ли да отвориш на госта, когото Аз съм ти довел?
към текста >>

10. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както Петър беше казал на Христа: „Всички да се отрекат от Тебе, аз няма да се отрека.“ Но Христос знаеше онази скрита възможност за изкушение в Петра, затова му каза: „До като пропей петела, три пъти ще се отречеш.“ Но Христос знаеше и начина, по който да го освободи от това.
От всички се изисква да бъдат господари на своите мисли и чувства. И всеки ден Господ изпитва сърцата и умовете на хората. Красивата мома, парите, славата, всички работи са пътища, чрез които Той изпитва, до колко хората разбират законите, които Той е положил. Следователно, чрез най-малките работи, чрез въздуха, който човек диша, чрез водата, която пие, чрез всичко човек има възможност или да придобие, или да наруши равновесието в себе си. Ако не държите будно съзнанието си, изкушението веднага ще дойде. Както Петър беше казал на Христа: „Всички да се отрекат от Тебе, аз няма да се отрека.“ Но Христос знаеше онази скрита възможност за изкушение в Петра, затова му каза: „До като пропей петела, три пъти ще се отречеш.“ Но Христос знаеше и начина, по който да го освободи от това. С погледа, който Христос отправи към Петра, пробуди съзнанието му и понеже беше от смелите хора, Петър разбра къде беше причината. И днес хората са смели, но когато имат пари, власт и пр. Отнемете им онова, на което разчитат, ще видите до къде стига тяхната смелост! Човек не трябва да се уповава на условията: При липса на условия не трябва да бъде страхлив и да се обезсърчава. Бъдете крайно внимателен в постъпките си.
към текста >>

11. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В музикално отношение славеят и канарчето седят по горе от петела.
Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си да развива своето музи-кално чувство. За да може човек да пее или да свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс. Който иска да пее и да свири добре, той трябва да концентрира вниманието си в пението или в свиренето. Музиката, пеенето имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяването на човека. Ако се проследи музиката у птиците, ще се види че и те се намират на различна степен на развитие. В музикално отношение славеят и канарчето седят по горе от петела. Всички хора, у които чувствата са загрубели, нямат музика в себе си. Онези хора пък, които имат нежни чувства, те имат музика. Те могат да пеят, да свирят и по съзнание стоят по-горе от първите, които не пеят нито свирят. Между музикантите може да срещните пияници, но никога няма да срещните крадци и разбойници. Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна.
към текста >>

Дойде време да се разбере, че не е геройство да се каже за един дом: „тук петел кукурига“ или „там кокошка кудкудяка“.
Днес голяма част от жените и мъжете са покварили своите сърца и затова липсва търпението и смирението. Малцина са днес, които се спират на причините и последствията от нещата, които ще се вършат! И затова ние сме изгубили и смисъла на онзи велик и задължителен закон - любете враговете си. Ето защо, поправено сърцето, което е жената по отношение на мъжа - ума, поправя се и човекът, семейството, обществото, народът. За това Учителят недвусмислено казва: подигнете жената, а то е, не само физическата жена, но главно сърцето с извратените чувства и в мъжа, и в жената. Дойде време да се разбере, че не е геройство да се каже за един дом: „тук петел кукурига“ или „там кокошка кудкудяка“. Важното е какво се сниса. Ако този, който кукурига, нищо не сниса, нищо не струва неговото кукуригане. Във всеки дом този трябва да бъде петелът, който стои по-горе духовно - върши волята Божия и проявява разумно любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, безразлично дали е мъжът или жената. Следователно, ако това е жената, нека мъжът радостно се довери на нея във всичко и обратното. А ако и двамата са еднакво, то е отлично!
към текста >>

Във всеки дом този трябва да бъде петелът, който стои по-горе духовно - върши волята Божия и проявява разумно любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, безразлично дали е мъжът или жената.
Ето защо, поправено сърцето, което е жената по отношение на мъжа - ума, поправя се и човекът, семейството, обществото, народът. За това Учителят недвусмислено казва: подигнете жената, а то е, не само физическата жена, но главно сърцето с извратените чувства и в мъжа, и в жената. Дойде време да се разбере, че не е геройство да се каже за един дом: „тук петел кукурига“ или „там кокошка кудкудяка“. Важното е какво се сниса. Ако този, който кукурига, нищо не сниса, нищо не струва неговото кукуригане. Във всеки дом този трябва да бъде петелът, който стои по-горе духовно - върши волята Божия и проявява разумно любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, безразлично дали е мъжът или жената. Следователно, ако това е жената, нека мъжът радостно се довери на нея във всичко и обратното. А ако и двамата са еднакво, то е отлично! Ако искаме един разумен и свят живот, трябва извратените чувства и по-слабият интелект да отстъпят на по-силния! Безразлично дали това е мъжът или жената! А всъщност няма силни и слаби, има разумност.
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Петелът показва, че идва хубаво време, когато се качва по горните клони на дървото, а лошо — когато стои по най-долните клони.
Насекомите се изкачват по дърветата. През лятото, когато наближава буря, раците напущат своите скривалище. Листната жаба се катери по дърветата и изпуска силни крясъци, които предсказват дъжд. Паяците, ако времето застрашава да се развали, заздравяват и прикрепят по-здраво краищата на паяжината. Ибисът, тази свещена за египтяните птица, е била почитана най-вече от тях, защото всяка година им предсказвала разливането на Нил — единственото богатство на страната. Петелът показва, че идва хубаво време, когато се качва по горните клони на дървото, а лошо — когато стои по най-долните клони. Охлювът, когото е неспокоен, по бреговете на блатата, предсказва слана, когато е по-подвижен от обикновено—предизвестява идването на дъжд; паунът каца по-високо и повтаря силно своите викове; гаргите на групи се отправят към горите; лястовиците започват да хвърчат на групи около гнездата си; косът издава звуци, подобни на стъргането на пила. Песента на щиглеца взема един особен тон, като издава, от време на време, редица пронизителни пръскания, дразнещи силно ухото. Когато лястовиците хвърчат низко и докосват с крилата си водата на реките и езерата, това е знак на продължителен дъжд. Ако хвърчат над земята, изпускат силни цвъртения и правят много зигзаги — това означава приближаване на буря. Ако гарваните се бият един друг, идва силен вятър.
към текста >>

13. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неделчева Шиник на главата – Стефан Народна вегетарианска кухня – Борис Биров Вол и петел (басня) – Дядо Благо По светлата пътека Има светла пътека в живота, где слънце грее, где вятър духа, где вода блика, где трева никне и Духа нови хоризонти чертае.
, НБ - 10:00ч. - София, 3.1.1937г.) Минутите текат (стих) – Д. Антонова Първи полски конгрес на духовното знание в Познан – П. Г. П. Из живота на една сестра – Н. Неделчева Шиник на главата – Стефан Народна вегетарианска кухня – Борис Биров Вол и петел (басня) – Дядо Благо По светлата пътека Има светла пътека в живота, где слънце грее, где вятър духа, где вода блика, где трева никне и Духа нови хоризонти чертае. Върви по нея! Тръгни по светлата пътека на живота, осветена от Духа, що води към най-високия връх и най-голямото постижение за една искрено търсеща душа — Истината. Ясна, чиста, красива и великолепна е светлата пътека на живота. Дали е тръгнал по нея човекът ще познае по плодовете, които дава. Дали ходи по нея, той ще познае по резултатите, които има.
към текста >>

По такъв начин горната салата е много полезна и хранителна, а най-главното се запазват витамините Борис Биров Вол и петел (басня) Отсеяно, пречистено и на купчини стоеше жито посред равно гумно, а пред зиналия плевник, в края, бе натрупана извеяната слама.
Нарязва се не дребно, към спанака се настъргват малко моркови, малко целина (кервиз), ако има малко пащърнак, само че на по-ситно ренде и една малка главичка лук (кромид). Към тази смес се прибавя лимонов сок. Слага се нужната сол, малко олио, зехтин или шарлан. Всичко това се разбърква леко с една вилица след което вече е готово за сервиране. По желание и по вкус вместо разни масла могат да се сложат орехи, смлени на машинка или счукани. По такъв начин горната салата е много полезна и хранителна, а най-главното се запазват витамините Борис Биров Вол и петел (басня) Отсеяно, пречистено и на купчини стоеше жито посред равно гумно, а пред зиналия плевник, в края, бе натрупана извеяната слама. Волът и петелът по съседски едновременно прекрачиха незапазена нива и се отзовава в хубавото гумно. Петлю дотърча при купчината жито и заклъвка сръчно, запоглъща пълните зрънца. А волът се захласна пред високия куп слама, дръпна хватка и зажвака. — Тук ела, съседе! — весело изкътка и повика го петелът.
към текста >>

Волът и петелът по съседски едновременно прекрачиха незапазена нива и се отзовава в хубавото гумно.
Към тази смес се прибавя лимонов сок. Слага се нужната сол, малко олио, зехтин или шарлан. Всичко това се разбърква леко с една вилица след което вече е готово за сервиране. По желание и по вкус вместо разни масла могат да се сложат орехи, смлени на машинка или счукани. По такъв начин горната салата е много полезна и хранителна, а най-главното се запазват витамините Борис Биров Вол и петел (басня) Отсеяно, пречистено и на купчини стоеше жито посред равно гумно, а пред зиналия плевник, в края, бе натрупана извеяната слама. Волът и петелът по съседски едновременно прекрачиха незапазена нива и се отзовава в хубавото гумно. Петлю дотърча при купчината жито и заклъвка сръчно, запоглъща пълните зрънца. А волът се захласна пред високия куп слама, дръпна хватка и зажвака. — Тук ела, съседе! — весело изкътка и повика го петелът. Тук е чисто златно жито, на купен извито!
към текста >>

— весело изкътка и повика го петелът.
По такъв начин горната салата е много полезна и хранителна, а най-главното се запазват витамините Борис Биров Вол и петел (басня) Отсеяно, пречистено и на купчини стоеше жито посред равно гумно, а пред зиналия плевник, в края, бе натрупана извеяната слама. Волът и петелът по съседски едновременно прекрачиха незапазена нива и се отзовава в хубавото гумно. Петлю дотърча при купчината жито и заклъвка сръчно, запоглъща пълните зрънца. А волът се захласна пред високия куп слама, дръпна хватка и зажвака. — Тук ела, съседе! — весело изкътка и повика го петелът. Тук е чисто златно жито, на купен извито! Ново, пълно със живот и сила. Ах, каква ръка го е извила! Скоро идвай, двама да се наядеме. То е мощно, ще ни обнови и подмлади .
към текста >>

И остана волът да преживя слама, а пък на петела щастието прати множество другари, умни и крилати.
. . — А виж при мене тази слама—отговори волът, — колчева е купа1 Има десет слона да затрупа! Пък е жълта като злато! Цяла зима мога да изкарам пребогато. Ако искаш, ти ела при мене! И остана волът да преживя слама, а пък на петела щастието прати множество другари, умни и крилати. _______________________ Скуди сказки днес се сказват пред събрания и в храма, глупците със задоволство слушат. Значи, трябва слама! Дядо Благо
към текста >>

14. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То й даде един бюст — едни гърди, на които всички започнаха да завиждат и много усвоиха това дишане — петела — само за да не останат назад от нея.
За щастие, тя твърде бързо и лесно усвои някои от дишанията. Още на първия ден припадъците изчезнаха и не се подновиха. Истеричната бучка, предвестника на нейната кризи, изчезваше с 2 — 3 дишания със задръжка или със смелото дишане, според случая. Започна да прави всичките дишания отлично и си служеше с тях често, редовно. Смелото дишане й бе любимото! То й даде един бюст — едни гърди, на които всички започнаха да завиждат и много усвоиха това дишане — петела — само за да не останат назад от нея. За съжаление, обаче, те не искаха да пропагандират дишането, както тя правеше. Изглеждаше, че те не желаеха и други да имат по такъв начин хубави гърди. Подобни егоисти съм срещал често пъти и по-късно те скъпо отплащаха, защото не знаеха нищо относно действието на дишането, нито познаваха неговия психологически фактор, като извор на твърда воля, непознаващи изкуството да се диша — да се живее добре. На следния ден от прегледа нямаше нито следа от жлъчката — ореха се беше изпарил и черния дроб стана нормален. Далакът омекнал и доста намалял, пулсът по-пълен, по-бавен и по-редовен.
към текста >>

15. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един път, един господар каза на своя слуга: — Иди, хвани петела и го заколи!
От следващите домове Вторият дом има отношение към нашите финансови възможности, към придобитото с наши усилия богатство. Противоположният на него осми дом показва това, което ще можем да получим от други, под форма на дарове, завещания и наследство. Пети и единадесети домове ни показват как ще бъдат изразходвани нашите материални средства, защото петият дом има отношение към децата на човека, които имат по закон право на една част от плода на нашия труд; а единадесетият дом означава, както казва Макс Хайндел, децата на нашия мозък, на нашата душа - нашите приятели, с които сме свързани с нашите надежди, с нашите желания и нашите стремежи. Също така и те могат да помогнат за изразходване на нашите средства или да ни създават условия за придобиване на такива. (следва) ГОСПОДАРЮ, НЕ МОГА! Един път, един господар каза на своя слуга: — Иди, хвани петела и го заколи! Но момчето остана на мястото си, без да се помръдне. То само широко отвори очи и стисна каскета, който държеше в ръцете си. Не разбра ли. какво казах? Иди. хвани петела и го заколи!
към текста >>

Иди. хвани петела и го заколи!
Един път, един господар каза на своя слуга: — Иди, хвани петела и го заколи! Но момчето остана на мястото си, без да се помръдне. То само широко отвори очи и стисна каскета, който държеше в ръцете си. Не разбра ли. какво казах? Иди. хвани петела и го заколи! Днес ще имам гости. Но момчето остана пак на мястото си. Може би то и не чу повторената заповед на господаря си, защото слушаше това, което отвътре му казваше: — Туп. туп, туп! . . .
към текста >>

Да не би петела да е откраднат?
. . . И момчето чу, как сърцето му проговори; — Нима ще кажеш „да“. И друг един глас отвърна: Това няма да бъде! Момчето усети, как нещо като топъл вятър премина по челото му — Какво е станало с тебе? Защо ме гледаш с такива очи и цял си побледнял? Да не би петела да е откраднат? Но аз чух тази заран да кукурига. — Да, господарю, той и мен събуди. — Значи, можеш да говориш, а иначе, аз бих помислил, си онемял. Хайде сега, иди, хвани петела и го заколи! — Господарю, не мога!
към текста >>

Хайде сега, иди, хвани петела и го заколи!
Защо ме гледаш с такива очи и цял си побледнял? Да не би петела да е откраднат? Но аз чух тази заран да кукурига. — Да, господарю, той и мен събуди. — Значи, можеш да говориш, а иначе, аз бих помислил, си онемял. Хайде сега, иди, хвани петела и го заколи! — Господарю, не мога! — Как ме можеш! Зная, че не си страхлив. Нали не беше отдавна, когато ти закла бялата кокошка? В очите на момчето светнаха сълзи и около устата му се появиха кръгове, както в езерото, когато падне камък.
към текста >>

И докато прибираше вещите си, то мислеше за тези, които обичаше и с които трябваше да се раздели: за петела и за господаря си.
— Господарю, докато аз слушам вашата заповед, една друга заповед ме кара да ви откажа. Простете ми, но това, което казвате, няма да го направя! — Тогава ти ще си отидеш! — Ще си отида. И момчето отвори вратата, затвори я и с бавни стъпки се упъти към мястото където стоеше раницата му. И докато прибираше вещите си, то мислеше за тези, които обичаше и с които трябваше да се раздели: за петела и за господаря си. За петела, който щеше да пострада и за господаря си, който е добър човек, а иска такива работи. — Че да си помисли само господаря и ще види. че е така. Нали петела е негов приятел? Нали петела го буди и тогава той става рано и отива на работа?
към текста >>

За петела, който щеше да пострада и за господаря си, който е добър човек, а иска такива работи.
Простете ми, но това, което казвате, няма да го направя! — Тогава ти ще си отидеш! — Ще си отида. И момчето отвори вратата, затвори я и с бавни стъпки се упъти към мястото където стоеше раницата му. И докато прибираше вещите си, то мислеше за тези, които обичаше и с които трябваше да се раздели: за петела и за господаря си. За петела, който щеше да пострада и за господаря си, който е добър човек, а иска такива работи. — Че да си помисли само господаря и ще види. че е така. Нали петела е негов приятел? Нали петела го буди и тогава той става рано и отива на работа? Разбира се, че господарят си има часовник, вярно.
към текста >>

Нали петела е негов приятел?
И момчето отвори вратата, затвори я и с бавни стъпки се упъти към мястото където стоеше раницата му. И докато прибираше вещите си, то мислеше за тези, които обичаше и с които трябваше да се раздели: за петела и за господаря си. За петела, който щеше да пострада и за господаря си, който е добър човек, а иска такива работи. — Че да си помисли само господаря и ще види. че е така. Нали петела е негов приятел? Нали петела го буди и тогава той става рано и отива на работа? Разбира се, че господарят си има часовник, вярно. Но чаровникът често запира, а петелът не лъже. Той пее тъкмо на време. И дали господарят знае приказката за оня човек, който петел го е спасил от разбойниците?
към текста >>

Нали петела го буди и тогава той става рано и отива на работа?
И докато прибираше вещите си, то мислеше за тези, които обичаше и с които трябваше да се раздели: за петела и за господаря си. За петела, който щеше да пострада и за господаря си, който е добър човек, а иска такива работи. — Че да си помисли само господаря и ще види. че е така. Нали петела е негов приятел? Нали петела го буди и тогава той става рано и отива на работа? Разбира се, че господарят си има часовник, вярно. Но чаровникът често запира, а петелът не лъже. Той пее тъкмо на време. И дали господарят знае приказката за оня човек, който петел го е спасил от разбойниците? Петелът изкукуригал, господарят се събудил, запалил лампата и разбойниците избягали.
към текста >>

Но чаровникът често запира, а петелът не лъже.
— Че да си помисли само господаря и ще види. че е така. Нали петела е негов приятел? Нали петела го буди и тогава той става рано и отива на работа? Разбира се, че господарят си има часовник, вярно. Но чаровникът често запира, а петелът не лъже. Той пее тъкмо на време. И дали господарят знае приказката за оня човек, който петел го е спасил от разбойниците? Петелът изкукуригал, господарят се събудил, запалил лампата и разбойниците избягали. И до като момчето си мислеше така, с господарят му ставаше нещо особено. Той крачеше из стаята с големи крачки от едната стена до другата, от едната до другата.
към текста >>

И дали господарят знае приказката за оня човек, който петел го е спасил от разбойниците?
Нали петела е негов приятел? Нали петела го буди и тогава той става рано и отива на работа? Разбира се, че господарят си има часовник, вярно. Но чаровникът често запира, а петелът не лъже. Той пее тъкмо на време. И дали господарят знае приказката за оня човек, който петел го е спасил от разбойниците? Петелът изкукуригал, господарят се събудил, запалил лампата и разбойниците избягали. И до като момчето си мислеше така, с господарят му ставаше нещо особено. Той крачеше из стаята с големи крачки от едната стена до другата, от едната до другата. — Хей, приятелю, викаше нещо в него, виждаш ли? — Това се казва слуга.
към текста >>

Петелът изкукуригал, господарят се събудил, запалил лампата и разбойниците избягали.
Нали петела го буди и тогава той става рано и отива на работа? Разбира се, че господарят си има часовник, вярно. Но чаровникът често запира, а петелът не лъже. Той пее тъкмо на време. И дали господарят знае приказката за оня човек, който петел го е спасил от разбойниците? Петелът изкукуригал, господарят се събудил, запалил лампата и разбойниците избягали. И до като момчето си мислеше така, с господарят му ставаше нещо особено. Той крачеше из стаята с големи крачки от едната стена до другата, от едната до другата. — Хей, приятелю, викаше нещо в него, виждаш ли? — Това се казва слуга. Ти мислиш, че като кажеш „иди и направи това“ и той веднага ще скочи и ще го направи.
към текста >>

Иди, хвани петела и го заколи!
Та где ти бяха очите, когато стана промяната в него, след твоята заповед за бялата кокошка? Същата бяла кокошка, която ти наричаше малка приятелка, която беше толкова доверчива, че идеше да кълве зърна от ръката ти . . . Защо се спря? Крачи де! Иди, хвани петела и го заколи! Една крачка, две крачки, три . . . Стой! . . . Защо се спря пак? Защо обръщаш внимание на думите на един слуга?
към текста >>

Иди, хвани петела и го заколи!
. . Стой! . . . Защо се спря пак? Защо обръщаш внимание на думите на един слуга? Ти си господарят! Иди, хвани петела и го заколи! — Пак три крачки. Та ти започна до се въртиш на едно и също място. Сякаш те вързаха с верига. Приличаш на лъв, затворен в клетка. — Да, аз съм лъв, затворен в клетка.
към текста >>

Ето нейните стени: — Иди, хвани петела и го заколи!
Та ти започна до се въртиш на едно и също място. Сякаш те вързаха с верига. Приличаш на лъв, затворен в клетка. — Да, аз съм лъв, затворен в клетка. Искате ли да я видите? Ето нейните стени: — Иди, хвани петела и го заколи! — Не мога господарю! — Но ти закла бялата кокошка! — Да, господарю, но от тогава не искам. Кога други път ти си оставял цигарата да ти падне от устата? Какъв си смешен!
към текста >>

— Иди, хвани петела и го заколи, казва човекът, който стои на левия ъгъл.
Ехе, мина това време, мина! Ама ти наистина приличаш на победител. Цигарата ти лежи под крака ти, стъпкана. Това трябваше да стане, за да се чуят ясно заповедите на тези, които заповядват и отговорите на техните подчинени. На четирите ъгли на клетката стоят четирима души. — Иди, хвани петела и го заколи, казва човекът, който стои на левия ъгъл. — Не мога, господарю, казва този. който стои на десния. — Добре отговаряш ти, момче, аз ще те възнаградя! — Тези думи ги казва човекът, който стои в центъра. — Но ти закла бялата кокошка, говори пак оня от левия ъгъл, но този път от срещуположната страна, който отиде там, за да подчертае своето недоволство.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ожених се за друга жена, инак здрава, угледна, пъргава домакиня, но, нещастна от към душевно спокойствие; защото наскоро след омъжването й, тайнствена некаква сила започва да я измъчва: ежедневно след залез-слънце, или ще задуха ветрец срещу нея макар и че не е на открито, а заключена в стаята си, или, пред нея ще заскача петел, кокошка, палаш, котка или друга подобна гадина.
И друго. Щом дойдеше време за спане — около 10 часа вечер, в кухненското помещение се задрънкате чинии, табли, вилици, лъжици — също, като когато се дига и слага трапеза. Но след като отивахме неколко пъти в кухнята и проверявахме, че всичко си стои на место, свикнахме с тоя шум, който много пъти ни даже и способствуваше лесно да се унисаме в обятията на Морфея, също, като воденичното кречетало прави на воденичаря по-сладко да се успива. Горните две събития се повтаряха почти ежедневно, вечер, през цяла една зима, от която датирате и нещастията в моя фамилиарен живот; защото аз се разведох с първата си жена и като че ли тия явления бяха някаква поличба . . . Ожених се за друга жена, инак здрава, угледна, пъргава домакиня, но, нещастна от към душевно спокойствие; защото наскоро след омъжването й, тайнствена некаква сила започва да я измъчва: ежедневно след залез-слънце, или ще задуха ветрец срещу нея макар и че не е на открито, а заключена в стаята си, или, пред нея ще заскача петел, кокошка, палаш, котка или друга подобна гадина. А това са предвестници на идещото по-голямо зло, а именно: оформя се при нея мъглообразно нещо, като старец, който започва да я души, мачка и ужиля, като, свръх всичко това, по един най-нахален начин, заисква от нея безнравствени деяния (!?). И забележително е това, че, през тези моменти на неописуемо терзание: конвулсии, задушване и треперене, никой не може да й помогне; чудовището прекара обикновеното свое посещение, до като най после я остави полумъртва. Горката мъченица се адресира за помощ и до медицината, и до черквата, от които ред години очакваше спиране на невидимия и необясним екзекутор, но не можаха да я спасят... * Ние само лансираме горните загадъчни истини, и, а ла Камил Фламариона и Аксакова, оставаме четеца да размишлява върху тях и сам да направи своите заключения. Ще продължим. Съобщава: Гум.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гъсти облаци се издигаха от ароматичните треви, хвърлени върху разгорените въглища; в това време заклаха един петел и с кръвта му поръсиха предната част на парахода, а зрителите се покланяха и произнасяха молитви.
Един ден подир това пациентът дойде с усмивка и поиска пак от същия цер, и като приложих още веднъж електрическата батерия, той си отиде излекуван. Не се съмнявам, че, без това лечение, той щеше да се остави да умре. Чрез самовнушението могат да се обяснят некои от многото жертвоприношения, които още се пазят в някои страни, макар и безполезно. Такова едно жертвоприношение видех в Китай, за умилостивяване на водните дяволи, когато един параход спущаше котва. Жрецът пееше един дълъг псалом, с високо акордиран еднострунен инструмент и постоянно биене на малък тъпан. Гъсти облаци се издигаха от ароматичните треви, хвърлени върху разгорените въглища; в това време заклаха един петел и с кръвта му поръсиха предната част на парахода, а зрителите се покланяха и произнасяха молитви. Облаците от дим се движеха в този момент в разни форми, а туземците вярваха, че водните дяволи се явяват по този начин на богомолците и по движенията си показват, дали е приета или отхвърлена жертвата. Тук имаше всички условия за самовнушение особено при постоянното монотонно биене на тъпана. Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста. Опитността ми доказва, че това не може да стане. Даже при първите стадии на опита, когато субектът приема всичко за вярно и действа при някое абсурдно внушение - като напр.
към текста >>

Зевс се изобразява и седящ на дървен стол с петел на полата, като символ на събуждащото се утро.
За това Юпитеровия тип е жизнерадостен, пълен с надежда и оптимизъм, — той има доверие в своята добра звезда, и употребявайки тоя израз, той обикновено не разбира неговото същинско значение. Юпитер прави родения под неговия знак човек доброжелателен, приятен, справедлив, обществен и внимателен; но ако при това се получат силни афлектации, или ако той стои в знак, който не хармонира с природата му, тогава го прави горделив, тщеславен, самолюбив, високомерен и лицемерен, и преимуществата на Юпитеровото влияние се изменят в наклонност да се върви по общото течение и за лесно сприятеляване с всекиго. На Юпитеровия тип е присъщо желанието да е весел и да импонира. Богът Юпитер се представлява в митологията различно: седящ на престол със светкавица в лесната ръка, жезъл в лявата — и с диадема на главата. Орелът е най-любимата му птица. Зевс се изобразява и седящ на дървен стол с петел на полата, като символ на събуждащото се утро. Под Сатурн се говореше по-обширно за Зевса, като бог (вж. год. I. кн. X от списанието). (Следва) ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на прераждане в България. В първата книжка на „Всемирна летопис“, год.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Храни петела, но не го коли.
Не бъркай никога огъня с меча си. Не сварявай ярето в млякото на майка му. Подай рамото си на този, който е натоварен. Не се противи на игото си. Не покривай лицето си, когато е обърнато срещу слънцето. Храни петела, но не го коли. Не режи дърветата по пътя. Не приемай никога лястовици под своя покрив. Сади слез в градината си, но не яж от него. Не се хващай за земята, когато се гърми. Моли се с висок глас и пр.
към текста >>

Той хванал един петел и като го стиснал за шията, принудил го да гледа от близо една бяла линия, която предварително;била начертана върху черна дъска, поставена на земята.
Колкото за зайците, рядко има автомобилисти, любопитни да видят това странно зрелище, които да не са ги срещнали в такова състояние. Когато нощно време минат през някоя горска поляна, изпълнена със зайци и внезапно дадат всичката възможна сила на електрическите си фарове, виждат зайците, особено малките, чиито нерви са по-чувствителни и поне по непривикнали, да се търкалят на земята или да скачат непроизволно, с една реч, да се движат много живо. Явно е, че силната светлина действа върху тях подобно на някое огледало и ги потопява в хипнотично състояние или доста характерно омайване. Птиците, и специално кокошките, са същества, които най-лесно потъват в хипнотично състояние. Нека припомним тук прочутият опит на свещеника Кирхер. Той хванал един петел и като го стиснал за шията, принудил го да гледа от близо една бяла линия, която предварително;била начертана върху черна дъска, поставена на земята. Като е държал петела известно време в това положение, оставил го, понеже последния паднал скоро в каталепсия. неспособен и за най-малкото движение. Шарко си е послужил, вместо с черната дъска и бялата черта, с силна светлина, пред която държал главата на петела няколко минути. Последният скоро паднал в каталепсия. Шарко е повторил този опит и с други животни: гущери, раци, врабчета и зайци.
към текста >>

Като е държал петела известно време в това положение, оставил го, понеже последния паднал скоро в каталепсия.
Когато нощно време минат през някоя горска поляна, изпълнена със зайци и внезапно дадат всичката възможна сила на електрическите си фарове, виждат зайците, особено малките, чиито нерви са по-чувствителни и поне по непривикнали, да се търкалят на земята или да скачат непроизволно, с една реч, да се движат много живо. Явно е, че силната светлина действа върху тях подобно на някое огледало и ги потопява в хипнотично състояние или доста характерно омайване. Птиците, и специално кокошките, са същества, които най-лесно потъват в хипнотично състояние. Нека припомним тук прочутият опит на свещеника Кирхер. Той хванал един петел и като го стиснал за шията, принудил го да гледа от близо една бяла линия, която предварително;била начертана върху черна дъска, поставена на земята. Като е държал петела известно време в това положение, оставил го, понеже последния паднал скоро в каталепсия. неспособен и за най-малкото движение. Шарко си е послужил, вместо с черната дъска и бялата черта, с силна светлина, пред която държал главата на петела няколко минути. Последният скоро паднал в каталепсия. Шарко е повторил този опит и с други животни: гущери, раци, врабчета и зайци. Всичките ловци знаят едно средство да докарват цели ята чучулиги пред пушките си с помощта на едно въртящо се огледало.
към текста >>

Шарко си е послужил, вместо с черната дъска и бялата черта, с силна светлина, пред която държал главата на петела няколко минути.
Птиците, и специално кокошките, са същества, които най-лесно потъват в хипнотично състояние. Нека припомним тук прочутият опит на свещеника Кирхер. Той хванал един петел и като го стиснал за шията, принудил го да гледа от близо една бяла линия, която предварително;била начертана върху черна дъска, поставена на земята. Като е държал петела известно време в това положение, оставил го, понеже последния паднал скоро в каталепсия. неспособен и за най-малкото движение. Шарко си е послужил, вместо с черната дъска и бялата черта, с силна светлина, пред която държал главата на петела няколко минути. Последният скоро паднал в каталепсия. Шарко е повторил този опит и с други животни: гущери, раци, врабчета и зайци. Всичките ловци знаят едно средство да докарват цели ята чучулиги пред пушките си с помощта на едно въртящо се огледало. Горките птички, омаяни от тоя блясък, слизат от висините, приближават се почти без чувствени и стават жертви на сачмите. Но никой пример не е по-типичен от тоя на птицата, омаяна от змията.
към текста >>

Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека.
Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища. Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му. Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно. Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост. А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека. След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите. Същото катаплексично състояние може да предизвикате, ако свържете веднага с един конец човката на един петел или крака на някоя жаба. Възбудителното пипане изглежда по годно от всяко друго, за да се постигне катаплепсията. Прайер също подържа, че силните възбуждания у известни малки животни докарват каталепсия. Например, ако стиснете силно опашката на един дъждовник, животното остава вкаменено няколко време, без да може да шавне с другите си краища.
към текста >>

Същото катаплексично състояние може да предизвикате, ако свържете веднага с един конец човката на един петел или крака на някоя жаба.
Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно. Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост. А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека. След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите. Същото катаплексично състояние може да предизвикате, ако свържете веднага с един конец човката на един петел или крака на някоя жаба. Възбудителното пипане изглежда по годно от всяко друго, за да се постигне катаплепсията. Прайер също подържа, че силните възбуждания у известни малки животни докарват каталепсия. Например, ако стиснете силно опашката на един дъждовник, животното остава вкаменено няколко време, без да може да шавне с другите си краища. А за да се хипнотизират изобщо животните, Прайер препоръчва леките и продължителни дразнения. Ако стиснете леко с клещи ноздрите на морското прасе, трябва доста време, за да се хипнотизира.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно.
на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта. Ние ставаме жестоки, безсърдечни и с каменни сърца, и чудно ли е тогава, че войните, убийствата, престъпленията са нещо обикновено в нашия живот? И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй. Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята. Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28844213485718