НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
46
резултата в
32
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Изгрев, 7.ХI.1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При Любовта към Бога ние отиваме от
периферията
към Бога.
И като любя Бога трябва да обичам и другите хора, независимо от това дали са ми приятели или не.” Но подбудителната причина да бъде Любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и Любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от Любовта към Бога отиваме към ближния.
При Любовта към Бога ние отиваме от
периферията
към Бога.
А Любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излюзъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, като туря Бога извън себе си.
към текста >>
А Любовта към ближния е от Бога към
периферията
.
Но подбудителната причина да бъде Любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и Любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от Любовта към Бога отиваме към ближния. При Любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога.
А Любовта към ближния е от Бога към
периферията
.
Ще обичаш ближния си, но си излюзъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, като туря Бога извън себе си. А той трябва да се научи, че Бог е вътре в него.
към текста >>
2.
13. Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Периферията
е границата между знанието и това, което не знаем.
Тщеславният е по-повърхностен. И двамата нямат любов. При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота. Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото.
Периферията
е границата между знанието и това, което не знаем.
Всеки човек има един такъв кръг, един - по-голям, друг - по-малък. Този човек, който знае малко, границата на неговия кръг е малка, той има малко допирни точки с незнайното и затова е надменен, горд, въобразява си, че знае много. Който знае повече, той се допира с по-голяма линия към незнайното, затова той е смирен. В окултизма има закон: Колкото човекът има повече знание, по-голяма мъдрост, по-напреднал е в развитието, толкова е по-смирен. Колкото по- малко знание има, толкова е по-горделив.
към текста >>
3.
Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Периферията
е границата между знанието и това, което не знаем.
Тщеславният е по-повърхностен. И двамата нямат любов. При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота. Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото.
Периферията
е границата между знанието и това, което не знаем.
Всеки човек има един такъв кръг, един - по-голям, друг - по-малък. Този човек, който знае малко, границата на неговия кръг е малка, той има малко допирни точки с незнайното и затова е надменен, горд, въобразява си, че знае много. Който знае повече, той се допира с по-голяма линия към незнайното, затова той е смирен. В окултизма има закон: Колкото човекът има повече знание, по-голяма мъдрост, по-напреднал е в развитието, толкова е по-смирен. Колкото по-малко знание има, толкова е по-горделив.
към текста >>
4.
Разговор за Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При любовта към Бога ние отиваме от
периферията
към Бога.
И като любя Бога, трябва да обичам и другите хора независимо от това, дали са ми приятели или не." Но подбудителната причина да бъде любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от любовта към Бога отиваме до любовта към ближния.
При любовта към Бога ние отиваме от
периферията
към Бога.
А любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излязъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, ако туря Бога извън себе си.
към текста >>
А любовта към ближния е от Бога към
периферията
.
Но подбудителната причина да бъде любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от любовта към Бога отиваме до любовта към ближния. При любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога.
А любовта към ближния е от Бога към
периферията
.
Ще обичаш ближния си, но си излязъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, ако туря Бога извън себе си. И той трябва да се научи, че Бог е вътре в него.
към текста >>
5.
СИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в полусянката; когато обаче петното се приближи към
периферията
на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от полусянката, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен.
"Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и полусянка около него. Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а полусянката около ядрото са стените на фунията. През тези отвори може да се наблюдава повърхността на централното кълбо. Достоверността на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар. "явление на Уилсън".
Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в полусянката; когато обаче петното се приближи към
периферията
на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от полусянката, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен.
За съвременните учени естеството на Слънчевите петна и причината за тяхното появяване върху фотосферата още не са напълно изяснени. Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро, през които Великите разумни същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, подкрепящи живота на планетата. Централното ядро не е тъмно, а само поради контраст спрямо голямата яркост на фотосферата, която ние виждаме, изглежда така. Установено е, че яркостта на слънчевия диск е 500 000 пъти по-силна от яркостта на лунния диск при пълнолуние, а яркостта на петната е 500 пъти по-силна, което съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно и петната не са студени. Докато температурата на слънчевата повърхност (фотосфера) е около 6 000°, температурата на петната възлиза към 4 800°.
към текста >>
6.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
имаха едно движение от центъра към
периферията
, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от
периферията
към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота.
Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е.
имаха едно движение от центъра към
периферията
, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от
периферията
към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота.
Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение.
към текста >>
Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от
периферията
към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса.
Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни. Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите.
Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от
периферията
към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса.
Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота. А това е същината и на християнския езотеризъм.
към текста >>
7.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от
периферията
към центъра.
Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието.
От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от
периферията
към центъра.
Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение.
към текста >>
Движението от
периферията
към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към
периферията
е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява.
Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра.
Движението от
периферията
към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към
периферията
е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява.
Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог.
към текста >>
8.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра към
периферията
и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист.
Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано. По-рано Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие. Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила. която да обедини както психичния живот на човека, така да обедини и човечеството като едно цяло. С това се даде импулса на възхода.
До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра към
периферията
и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист.
С даване на новия импулс на Любовта, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие. До това време земята и човекът, така да се каже, слизаха все по-дълбоко в материята. След импулса, даден от Христа, Земята както и човекът постепенно почнали да излизат от гъстата материя и да се издигат в по-ефирните области на Битието. Учителят уподобява този процес на един грамаден винт, който като се върти отляво надясно, слиза надолу, а като се върти отдясно наляво, се качва нагоре. В това е силата и същината на християнството, донесено преди две хиляди години.
към текста >>
9.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към
периферията
, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота.
То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух".
"Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към
периферията
, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота.
Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек". "Всички чакат да дойде Христос от Небето.
към текста >>
10.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е една сила, която има центробежно движение, която излиза от центъра на Битието и се движи към
периферията
, вследствие на което сгъстява материята.
Той е Душата на света, който организира и одухотворява света. Но както всеки предмет има сянка, така и Проявеният Бог има своя сянка, говоря символично; тази сянка е това, което наричат Дявол и Сатана. Думата Сатана произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. Значи, Сатана е отрицателният полюс на Проявения Бог, на проявяващата се творческа сила на Битието, на Божественото Слово, чрез когото Бог е създал видимия свят. Защото Той е една сила, която сгъстява материята, за да стане способна за образуване на формите.
Той е една сила, която има центробежно движение, която излиза от центъра на Битието и се движи към
периферията
, вследствие на което сгъстява материята.
И ако богомилите са говорили за Сатана като творец на видимия свят, те са го правили именно в горния смисъл, без да го боготворят и да му придават самостоятелно съществуване като противник на Бога. И сам Христос казва: "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене." Значи и сам Христос признава, че съществува един княз, който управлява този свят, но който няма нищо общо с Христа, със Словото, което създава и организира света. По-нататък Христос казва: "Аз победих света, даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и кръщавайте народите в Името на Отца, и Сина, и Светаго Духа." Това са езотерични, мистични идеи, които трябва правилно да се разберат. Това е учението, което са проповядвали богомилите, което е учението на всички езотерични школи.
към текста >>
11.
11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към
периферията
и от
периферията
към центъра.
А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката. А точката ще се прояви в посоката на правата линия.
И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към
периферията
и от
периферията
към центъра.
Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат. За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение. И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно перпендикулярна на досегашната. Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата. И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света.
към текста >>
12.
МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА КАТО МЕТОДИ ЗА РАБОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
са течения, които вървят от
периферията
към центъра, т.
• 678 • МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА КАТО МЕТОДИ ЗА РАБОТА. Като говорим за мислите и чувствата, ние имаме предвид посоката, по която те се движат. Желанията и чувствата на човека
са течения, които вървят от
периферията
към центъра, т.
е. отвън навътре. Теченията на мисълта пък са обратни – отвътре навън. Следователно чувствата и желанията представят вдишване в Живота, а мислите – издишване. С други думи, чрез сърцето си човек
към текста >>
13.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя е енергия, която сгъстява и кондензира материята, енергия, която се движи от
периферията
към центъра.
Помнете, че всеки момент и вие ще се озовете пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогава да ви пусне готови в живота.” Сатурновата енергия е студена и мудна в движението си.
Тя е енергия, която сгъстява и кондензира материята, енергия, която се движи от
периферията
към центъра.
Всичко що е родено от него, той отново го приема в себе си. Тази идея изразяват древните гърци, като казват, че той изяжда рожбите си. В човека представя низшето Аз и тук именно има една интимна вътрешна връзка между него и Луната, за която казахме, че също така представя личността - низшата човешка природа. Като господар на низшия Аз той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща към своя център. Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човешкото тяло тя е под влияние на Сатурн.
към текста >>
14.
Живот
 
- Георги Радев (1900–1940)
Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към
периферията
.
Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат.
Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към
периферията
.
Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа.
към текста >>
Когато Духът се прояви на
периферията
и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот.
Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат. Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
Когато Духът се прояви на
периферията
и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот.
Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа.
към текста >>
15.
Живата Природа
 
- Георги Радев (1900–1940)
инволюция, при която имаме едно движение от центъра към
периферията
, и еволюция,
което се направлява от разумни закони. В тези закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват онези два велики процеса в Живата Природа –
инволюция, при която имаме едно движение от центъра към
периферията
, и еволюция,
която представлява движение на Живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви Мировият живот. Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката; другото, което постоянно расте от безкрайно-
към текста >>
която представлява движение на Живота от
периферията
към центъра.
В тези закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват онези два велики процеса в Живата Природа – инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция,
която представлява движение на Живота от
периферията
към центъра.
В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви Мировият живот. Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката; другото, което постоянно расте от безкрайно- малкото, от клетката към великото, безграничното.
към текста >>
16.
КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Нашата Слънчева система се намира в
периферията
на Галактиката.
Тези максими на Свободата ще се реализират в Епохата на Водолея, която е подготвителна школа за душите на Шестата раса. Тези Космични сили са механизмът, който ще извади от миналите култури и раси необходимите творчески есенции за Шестата раса. Основната идея на Космичния мироглед, изразен чрез Висшите Максими на Свободата, е човек да се свърже с Ритъма на общия Живот - „Живот за Цялото". Никога да не делим хората на духовни и светски, защото и през най-великите души на човечеството протичат четирите космични течения: животинско, човешко, ангелско и божествено. Всеки трябва да знае къде му е мястото, иначе ще изпадне в противоречие.
Нашата Слънчева система се намира в
периферията
на Галактиката.
Слънцето не е от най-издигнатите. Има звезди, които се намират на много по-висок стадий на развитие. Нашето Слънце се приготвя да мине в своята зряла възраст. Човешкото знание е ограничено, особено на тази малка планета, която представлява едно отделение от школата на Слънчевата система. Това налага необходимостта от смирение на човешкия ум, за да може Космичното начало чрез Света на Мъдростта да внася все по-големи знания в човешкия дух.
към текста >>
17.
БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Центърът му символизира идеята за вечността, а
периферията
- непрекъснатите процеси на Живота, изразени чрез миналото, настоящето и бъдещето.
Трябва да отбележим, че понастоящем тези изследвания вече не се считат за псевдонаучни нелепости. Това са първите признаци за доказване и приемане на духовните истини. Съзнанието (емоционалната природа) и самосъзнанието (интелектуалната) са свързани с настоящето, докато свръхсъзнанието е свързано с бъдещето. Духът - свръхсъзнанието - съдържа в себе си всички способности, които ще се разкрият в хода на еволюцията на живота. Учителят потвърждава Древната Мъдрост като посочва кръга за символ на съзнанието.
Центърът му символизира идеята за вечността, а
периферията
- непрекъснатите процеси на Живота, изразени чрез миналото, настоящето и бъдещето.
От центъра на кръга се виждат всички процеси на живота, затова той е наречен Вечно Траене - Дюре етернел. Четирите категории на съзнанието ни позволяват да разберем Законите за Причини и Последствия и за превъплъщението. Идеята за прераждането е съществувала още в дълбока древност. Китайският Учител (с български произход, бел. съст.) Лао Дзъ, в своята книга „Тао Те Кинг", изразява тази идея.
към текста >>
18.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Хората се раздвижиха и само след няколко минути се наредиха в кръг, който зае
периферията
на поляната.
Учителя изтегли ръце напред, приклекна и в това положение пое дълбоко въздух. После с прибрани ръце към гърдите и лакти встрани, със силна издишка изхвърли ръцете напред. Това той направи шест пъти, което изпълни още шест пъти с бавно и леко издишване, като че ли ръцете поемат въздуха от устата и го отнасят встрани. Накрая, изправен отново, с широко отворени ръце встрани той направи кръг нагоре, събра ги над главата и ги свали успоредно на тялото. Това той направи с пожелание да се осъществи проектирания мир между человеците.
Хората се раздвижиха и само след няколко минути се наредиха в кръг, който зае
периферията
на поляната.
Близо до центъра остана Учителя, а в самия център на кръга се организира малък оркестър от музиканти. Една приятна мелодия се разнесе в утринта като зефир, който докосва нежно душата. Учителя отвори ръце от раменете встрани, прибра ги отново и се понесе плавно по меката трева. Целият кръг го последва, като се завъртя напред в пълна хармония с ритъма на музиката. Оркестрантите свиреха с вдъхновение, мелодията се развиваше и извисяваше все повече в тон с духа и смисъла на красивите ритмични движения.
към текста >>
19.
За живата природа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Божествената наука е установила, че желанията и чувствата в човека са течения, които идват отвън - от
периферията
към центъра на живота.
Да, тя с необятна, но за тебе в даден момент е важно онова късче от нея, с което влизаш в съприкосновение. В това късче от природата е скрито онова, което е потребно за твоето развитие. За пример на земята има много вода, но за тебе е от значение тази вода, която сега държиш в шепите си и с която утоляваш своята жажда. И въздухът, който вдишваш и издишваш, е по-важен за тебе, отколкото целият въздушен океан. За пример наблюдателният и разумен ученик ще установи, че онзи човек, който има хармоничен умствен и емоционален живот, има и правилно дишане.
Божествената наука е установила, че желанията и чувствата в човека са течения, които идват отвън - от
периферията
към центъра на живота.
Теченията пък на мисълта са обратни от центъра към периферията. Това значи, че желанията се възприемат, а мислите се изпращат. С други думи, чувствата и желанията са вдишване, а мислите издишване. Дишането е основа на всичко и представя от физиологично гледище много важен процес. Дишането, ако не постоянно, то поне в известен интервал от време през денонощието, трябва да бъде съзнателно.
към текста >>
Теченията пък на мисълта са обратни от центъра към
периферията
.
В това късче от природата е скрито онова, което е потребно за твоето развитие. За пример на земята има много вода, но за тебе е от значение тази вода, която сега държиш в шепите си и с която утоляваш своята жажда. И въздухът, който вдишваш и издишваш, е по-важен за тебе, отколкото целият въздушен океан. За пример наблюдателният и разумен ученик ще установи, че онзи човек, който има хармоничен умствен и емоционален живот, има и правилно дишане. Божествената наука е установила, че желанията и чувствата в човека са течения, които идват отвън - от периферията към центъра на живота.
Теченията пък на мисълта са обратни от центъра към
периферията
.
Това значи, че желанията се възприемат, а мислите се изпращат. С други думи, чувствата и желанията са вдишване, а мислите издишване. Дишането е основа на всичко и представя от физиологично гледище много важен процес. Дишането, ако не постоянно, то поне в известен интервал от време през денонощието, трябва да бъде съзнателно. Кислородът на въздуха пречиства кръвта, но успоредно с това пречиства и нашите желания.
към текста >>
20.
Случка на фронта - разказ на брат Г. Р.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
„Бог е същество, центърът на което е навсякъде, а
периферията
никъде.“ Така младият тогава Г. Р.
Чувал е да се произнася думата Бог, но нямал никакво понятие за съдържанието на тая дума. Веднъж след една такава беседа, държана в техния дом, Учителят тръгнал да си върви, но младото момче Г. Р. тръгнало след него все така умъчнено, че не притежава отговор за въпроса, който го тревожи. Така то вървяло след Учителя, но нямало кураж да го запита за това, което е искало да научи. Отведнъж Учителят се обърнал към него и без да му е бил задаван някакъв въпрос, казал:
„Бог е същество, центърът на което е навсякъде, а
периферията
никъде.“ Така младият тогава Г. Р.
получил един отговор на своя въпрос, който не е бил веднага проумян, но който станал тема за размишление и от който отговор той по някакъв начин проумял, че за Бога не може да се говори конкретно като за вещ или живо същество от нашия свят, а нещо, което е все още необхванато от човешкия разум. Минали години. Дошло време, когато брат Г. Р. трябвало да отиде на военна служба. У него се появило сега ново и немалко противоречие между изискванията на войнишката клетва и учението на Бялото Братство, според което човек не трябва да убива.
към текста >>
21.
14. КРЪСТЪТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
При съпротива той отстъпва, след което пак настъпва и това му движение към
периферията
и към центъра образува кривата на окръжността в дългия жизнен процес.
Ако земята е кръст, слънцето е окръжност. Най-разумното движение в природата е кръгообразното. Това е движението на всички небесни тела. Това е линията с най-слабо съпротивление. Когато човек се проявява на физическия свят, той среща съпротивление, защото съпротивлението е закон на материята.
При съпротива той отстъпва, след което пак настъпва и това му движение към
периферията
и към центъра образува кривата на окръжността в дългия жизнен процес.
Така че човек се движи по крива линия в проявите си. Вертикалната ос на кръста може да се вземе и за символ на електричната енергия, която се проявява чрез ума, а хоризонталната — на магнетизма, който действа в чувствата и симпатичната нервна система. Когато умът и сърцето заработят паралелно и хармонично, човек излиза от областта на противоречията и влиза в живота на душата — става изразител на божествената си същност. Умът и сърцето се срещат и примиряват само в душата.
към текста >>
22.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Това отношение е от
периферията
към центъра по линията на радиуса.
Хората са частица от Бога. Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му.
Това отношение е от
периферията
към центъра по линията на радиуса.
Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога. Във второто си отношение - към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога." Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него - т. е. към цялото Творение, към целия свят.
към текста >>
23.
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА
 
- Константин Златев
Той е Съществото, "Чийто център е навсякъде, а
периферията
- никъде".
Йоан 4:24). Той не може да се вмести в никое измерение. Той е безграничен, изначален и вечен. Бог е Първият принцип, Абсолютът, Разумното Начало. В същото време Бог е Едното, Той е личен.
Той е Съществото, "Чийто център е навсякъде, а
периферията
- никъде".
Където и да погледне човек в света, навсякъде, "в центъра на всяко нещо", ще види Бога. Всесилността на Бога означава "съвкупността на цялото Битие" и Неговата мисъл се изявява като всемогъща творческа сила. Учителят на ББ в нашата страна утвърждава, че Бог представлява една недоказуема Същност. Той е "... Любов, която трябва да опитате вътре в себе си". Пътят на човека към Бога лежи в съвършенството (ср.
към текста >>
24.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към
периферията
.
Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно.
Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към
периферията
.
Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа.
към текста >>
Когато Духът се прояви на
периферията
и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот.
Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно. Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
Когато Духът се прояви на
периферията
и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот.
Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа."
към текста >>
На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра към
периферията
, и еволюция, която представя движение на живота от
периферията
към центъра.
Не се ли използват нейните енергии разумно, спъват ли се в техния неспирен ход и превръщения, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага противодейства. Природата не обича застой. В нея има вечно движение (курсивът мой - К. З.), вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тия закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява.
На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра към
периферията
, и еволюция, която представя движение на живота от
периферията
към центъра.
В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот " (Учителят П. Дънов). Разглеждайки отношението Бог - Жива Разумна Природа, Учителят на ББ у нас отбелязва: "... Ние наричаме разумна, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието (курсивът мой - К. З.). Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА. То е свързано с проявеното.
към текста >>
25.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
По този въпрос Учителят на ББ в България съобщава следното: "Думата "Любов" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към
периферията
, а думата "обич" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от
периферията
и върви към центъра на Битието.
Българският език е уникален в редица отношения. Той единствен (поне доколкото ми е известно, без да съм филолог) съдържа две понятия-синоними относно обекта на изследваната тук тема: "любов" и "обич". Първото от тях е от славянски произход, а второто - от прабългарски. Често в разговорната реч ги използваме като взаимно заменяеми. Но от езотерична гледна точка - като носители на определен тип енергия - те притежават съдържание с известни нюанси в проявата им като космически принцип.
По този въпрос Учителят на ББ в България съобщава следното: "Думата "Любов" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към
периферията
, а думата "обич" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от
периферията
и върви към центъра на Битието.
Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда." Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на Любовта? " От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъшното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на следващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред към крайната цел - съвършенството, единението с Бога. Излишно е да споменаваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не може да остане скрито!
към текста >>
26.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Всеки лъч три пъти се движи по посока от
периферията
към центъра и обратно.
Всеки кръг - независимо каква степен на разумност отразява - е ориентиран в пространството чрез момента на своето проявление, има четири опорни точки, свързани с четирите посоки на света. Те визират четирите свята на мировата еволюция. Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина, Любов, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност). Именно върху тези три универсални принципа се основават движенията на "Слънчеви лъчи". Движението напред извършваме винаги при третата стъпка - Мъдростта, първите две са на място.
Всеки лъч три пъти се движи по посока от
периферията
към центъра и обратно.
Учителят на ББ у нас коментира: "С числото три може да работи само Бог." Когато говорим за три повторения, за три движения на един и същ музикален съпровод, винаги имаме пред вид изява на същества от напредналите духовни йерархии в трите свята. Всяка четвърт от кръга се разделя на три сектора. Целият кръг има, следователно, 12 сектора. Това са 12 потока от сили и енергии, притежаващи центрове в пространството и вътре в човека. 12-те сектора в пространството наричаме зодиакални знаци, а на Земята - слънчеви домове.
към текста >>
Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към
периферията
на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация.
К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество.
Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към
периферията
на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация.
Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност.
към текста >>
27.
Действие първо.
 
- Велко Петрушев
На главата си носи черна шапка с голяма
периферия
, накичена с пера от различни птици.
Явление трето. Царицата на нощта отлетя. Буйнитe ветрове разнесоха по всички краища на царството огненото желание на Девор. Царят на ненаситнитe желания се бешe пробудил от дневния сън и се приготовляваше да тържествува в оргийните нощи, които му устройваха неговите чародейки - музите на сладострастието, под звуковете на омайните мелодии на царицата на нощта. Чу царят зова на Девор и тръгна по направление към градината, гдето бе се захласнал в голямото разнообразие и тъмнота, облечен в черен сюртук и наметнат с черно наметало, под сюртука препасан с кожен пояс, върху който висеха различни оръжия; шпага, съд с упоително питие, кожена чанта в лявата ръка, в устата му запалена цигара.
На главата си носи черна шапка с голяма
периферия
, накичена с пера от различни птици.
Мургаво лице, черни, гол4ми, сключени вежди и големи, обърнати надолу устни. Той пита Девора: 3 е м о н. Какво е желанието ти и кой си ти? От кое царство си дошъл тук? Д е в о р .
към текста >>
28.
Когато говорим за Петър Дънов...
 
- Атанас Славов
Едното голямо постижение озарява тези титани цялостно и останалото е замъглената
периферия
на съществуването им, от която никой не се интересува.
Така е. И все пак, когато мислим за физикът Айнщайн, знаем за неговите допуснати математически грешки и гафовете му като политик, но ги пренебрегваме. Когато мислим за Шекспир, знаем че е бил бракониер, но го пренебрегваме. Когато мислим за Исус, знаем за неуспеха му като дърводелец и за провала на св. Петър като рибар и оставяме обсъждането на Айнщайновия живот на физиците, на Шекспировия - на литераторите, на Исусовия и Петровия - на теолозите.
Едното голямо постижение озарява тези титани цялостно и останалото е замъглената
периферия
на съществуването им, от която никой не се интересува.
С Дънов не е така. Нищо в него не е периферно; неговата цялост е ненакърнима и нищо от това, което е бил, не може да се пренебрегне като второстепенно, неясно и неадекватно. Това при нашите порядки води до ироничното положение, при което мнозина го боготворят, като едновременно с това се мъчат да го направят по-малък, за да могат да си го присвоят изцяло. И обратното. Някои имат критично отношение към него, само защото е надраснал границите, в които те, като родеещи се с него, за тях са непрекосими.
към текста >>
29.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
И се сеща за Питър Дойл, с когото живя толкова години, трамвайния кондуктор, приятеля, свенлив, толкова млад - невероятно млад просто! чиста кожа - усмихнат под мустачките и
периферията
на бомбенцето си, когато ходеха един с друг.
Ако отидем където и да е, ще щем заедно да срещнем каквото стане. Може би ти сега ме насочваш към истинската песен (кой знае?). Може би ти си смъртното копче, дето се развива, дето се отвърта така, че сега накрая, Довиждане - и ура! Душице моя. Той го държи в ръка, листа, когато влиза приятелят му Хорас Тробел, и не знае какво е, и не смее да попита; конфузно е. Тробел го взима от ръката му, стиска я, поглежда листа: - Ти написа нещо чудно, Уолт, публикувахме го; взема им акъла! Добрият Хорас, си казва Уитман и го поглежда изпод драките на косата и брадата си.
И се сеща за Питър Дойл, с когото живя толкова години, трамвайния кондуктор, приятеля, свенлив, толкова млад - невероятно млад просто! чиста кожа - усмихнат под мустачките и
периферията
на бомбенцето си, когато ходеха един с друг.
Толкова млад! „Душице моя!“ * Чакалов по това време живееше на пет-шест улици от „дупката“ на Уитман, в пансиона на г-жа Бакстър. Беше щастлив, че живее в Кемдън, въпреки че работеше във Филаделфия, защото горещините във Филаделфия през лятото бяха нетърпими. Хазайката му беше майка на негов съученик от Бриджтаун и се чудеше как да угоди на гладника българин. Освен че трупаше какво ли не пред него на масата на закуска, пълнеше му кофичка храна за обяд. Георги работеше от осем до четири като словослагател във вестник „Айтъм“ във Филаделфия и биеше доста път, не можеше да се връща за обяд.
към текста >>
30.
11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София
 
- Георги Христов
Постът и молитвата ще имат за цел да изгоним Черните братя отвътре навън, към
периферията
.
Всички, които се съгласят да работят в един час за Господа, ще се подпишат на особен списък. Този един час ще си определяте всеки ден, препечеленото през седмицата ще се внася в касата на кръжока, която ще се отнася в общата каса и оттам ще се разпределя. Никой да не иска да се осигурява, пожелай това и ще го вземат. На младите вие не трябва да изявявате своите погрешки. При тия братски домове ще се основат малки комуни, кредитите за които ще вземат от тия суми.
Постът и молитвата ще имат за цел да изгоним Черните братя отвътре навън, към
периферията
.
Черните са и в плът и обсебват. Някои искат да се освободят от греховете си. Не се освобождавайте от греховете си, не ставай безгрешен, защото после повече ще съгрешиш. Ако си сиромах, не искай да забогатяваш, защото после по-големи грехове ще направиш. За нас най-доброто положение е да сме нито много богати, нито много бедни.
към текста >>
31.
20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София
 
- Георги Христов
Ние говорим за Белите Братя и започваме от
периферията
.
Във всяко общество трябва да се гледа, придобитото да се не изгубва. Сега ще имаме една програма - строго определена. Тя се състои в едно вътрешно разбиране и от вас има много, които са готови да разберат езика на Белите Братя. Тяхната строга дисциплина ще я въведем и в нас. Ако има в тебе раздвояване, те мълчат.
Ние говорим за Белите Братя и започваме от
периферията
.
Всички имат един възглед, а разни методи. Той е за въдворяване Царството Божие на земята. Ако една стотна (1/100) от техния порядък се реализира, то е много. Те са свързани с Йерархия, която е вън от Слънчевата система. На земята е само част от човечеството.
към текста >>
32.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Тя може да бъде представена чрез идеята център-
периферия
.
Познаем ли структурата на човешкия Аз, ще придобием представа за същността и дейността на Бялата ложа. И обратно: изследваме ли работата на Христовите посланици - Учителите на човечеството, ще познаем в дълбочина и собствената си същност. Ако съзерцаваме структурата на човешкия Аз чрез методите на Духовната наука, можем да открием една двойна дванадесетичност*. Дванадесетте сетива, описани подробно от Рудолф Щайнер4, са връзката на човешкия Аз с външното, обективното и макрокосмичното5. От друга страна, самата интимна, вътрешна структура на Аз-а като микрокосмос е също дванадесетична.
Тя може да бъде представена чрез идеята център-
периферия
.
Центърът на човешкия Аз е самата искра Божия, дарена от Макрокосмичния Аз - Христос6, а периферията на Аз-а се структурира и образува по подобие на дванадесетичния Зодиак: три базови тенденции (Съзнаваща душа, Разсъдъчна душа и Сетивна душа), всяка с по четири вътрешни функции7. Външната сетивна дванадесетичност е периферията, имаща за център вътрешния микрокосмос на Аз-а, който, на свой ред, също има периферия от дванадесет иманентни функции и свой център - Христос. Но човешкият Аз е плод и проекция на макрокосмичния, общочовешки Аз. Има ли подобна организация Космическият Аз на човечеството и ако има, какво говори Духовната наука по този въпрос? Според изнесените от Рудолф Щайнер данни8 ясно се разбира, че има Ложа от дванадесет Учители9, отдавна изминали пътя, по който човечеството тепърва ще минава.
към текста >>
Центърът на човешкия Аз е самата искра Божия, дарена от Макрокосмичния Аз - Христос6, а
периферията
на Аз-а се структурира и образува по подобие на дванадесетичния Зодиак: три базови тенденции (Съзнаваща душа, Разсъдъчна душа и Сетивна душа), всяка с по четири вътрешни функции7.
И обратно: изследваме ли работата на Христовите посланици - Учителите на човечеството, ще познаем в дълбочина и собствената си същност. Ако съзерцаваме структурата на човешкия Аз чрез методите на Духовната наука, можем да открием една двойна дванадесетичност*. Дванадесетте сетива, описани подробно от Рудолф Щайнер4, са връзката на човешкия Аз с външното, обективното и макрокосмичното5. От друга страна, самата интимна, вътрешна структура на Аз-а като микрокосмос е също дванадесетична. Тя може да бъде представена чрез идеята център-периферия.
Центърът на човешкия Аз е самата искра Божия, дарена от Макрокосмичния Аз - Христос6, а
периферията
на Аз-а се структурира и образува по подобие на дванадесетичния Зодиак: три базови тенденции (Съзнаваща душа, Разсъдъчна душа и Сетивна душа), всяка с по четири вътрешни функции7.
Външната сетивна дванадесетичност е периферията, имаща за център вътрешния микрокосмос на Аз-а, който, на свой ред, също има периферия от дванадесет иманентни функции и свой център - Христос. Но човешкият Аз е плод и проекция на макрокосмичния, общочовешки Аз. Има ли подобна организация Космическият Аз на човечеството и ако има, какво говори Духовната наука по този въпрос? Според изнесените от Рудолф Щайнер данни8 ясно се разбира, че има Ложа от дванадесет Учители9, отдавна изминали пътя, по който човечеството тепърва ще минава. За тези Учители на човечеството се знае, че динамично седем от тях постоянно са въплътени във физическия план, а останалите пет са в Духовния свят.
към текста >>
Външната сетивна дванадесетичност е
периферията
, имаща за център вътрешния микрокосмос на Аз-а, който, на свой ред, също има
периферия
от дванадесет иманентни функции и свой център - Христос.
Ако съзерцаваме структурата на човешкия Аз чрез методите на Духовната наука, можем да открием една двойна дванадесетичност*. Дванадесетте сетива, описани подробно от Рудолф Щайнер4, са връзката на човешкия Аз с външното, обективното и макрокосмичното5. От друга страна, самата интимна, вътрешна структура на Аз-а като микрокосмос е също дванадесетична. Тя може да бъде представена чрез идеята център-периферия. Центърът на човешкия Аз е самата искра Божия, дарена от Макрокосмичния Аз - Христос6, а периферията на Аз-а се структурира и образува по подобие на дванадесетичния Зодиак: три базови тенденции (Съзнаваща душа, Разсъдъчна душа и Сетивна душа), всяка с по четири вътрешни функции7.
Външната сетивна дванадесетичност е
периферията
, имаща за център вътрешния микрокосмос на Аз-а, който, на свой ред, също има
периферия
от дванадесет иманентни функции и свой център - Христос.
Но човешкият Аз е плод и проекция на макрокосмичния, общочовешки Аз. Има ли подобна организация Космическият Аз на човечеството и ако има, какво говори Духовната наука по този въпрос? Според изнесените от Рудолф Щайнер данни8 ясно се разбира, че има Ложа от дванадесет Учители9, отдавна изминали пътя, по който човечеството тепърва ще минава. За тези Учители на човечеството се знае, че динамично седем от тях постоянно са въплътени във физическия план, а останалите пет са в Духовния свят. Те често се движат в света като обикновени хора, но са носители на възвишени добродетели и работят за една заветна цел -човечеството да може практически да реализира Мъдростта, струяща от Светия Дух в Името Христово.
към текста >>
Душата на Натановия Исус и дванадесетте Бодхисатви са едно цяло по същия начин, както центърът и
периферията
на кръга са неделими.
Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата душа20, която е отделена и спасена от луциферичното изкушение по време на Лемурия. Тя е сродната душа на цялото човечество, сродната душа на първичния Адам. Прониквайки я, Христос извърши Своите жертвени дела в името на спасението и повдигането на човешката раса. Когато говорим за Ложата на Бодхисатвите, ние можем да я съзерцаваме като съкровена част от Аз-а на човечеството - един по-вътрешен организъм в Бялата ложа. Ложата на Бодхисатвите е самата Душа на човечеството - живият зодиак, който обгражда и повдига човешката йерархия, зодиак, проникнат от Светия Дух21 и центриран около жертвеното дело на Христос чрез сродната душа на първичния Адам.
Душата на Натановия Исус и дванадесетте Бодхисатви са едно цяло по същия начин, както центърът и
периферията
на кръга са неделими.
Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата на дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата на дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции на Аз-а на човека са едно и също нещо, което е крайно неправилно. Може да се каже, че първоизточникът на подобна неправилна концепция се намира в интерпретацията на Хела Визбергер (Hella Wiesberger, GA 264), която приема, че Учителят Исус (Учителят Заратустра) е Бодхисатвата, който е завършил своята мисия и се е издигнал в Буда преди мисията на Гаутама Буда. По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел.
към текста >>
Те смесват и уеднаквяват в своите представи центъра с
периферията
на Бялата Ложа.
Той трансформира йерархичното отношение Учител-ученик в братски отношения между приятели. Дори нещо повече - Христос, като център на човешкия Аз, въвежда и изпраща Утешителните лъчи на Духа на Истината в нашия микрокосмос - Учителя, обещан ни от Господ, вече не е само нещо външно, а нещо вътрешно. Но за да се разбере тази нова мистерийна истина на езотеричното християнство, е необходима духовна зрялост. Ако липсва такава, ще се стига до опасни изкушаващи състояния на човешката мисъл. Например друг, чисто психологичен аспект на фундаменталния проблем при деянията на теософските водачи е неспособността да се различи вътрешната структура на Бялата Ложа: те не познават Ложата на дванадесетте Бодхисатви, която пряко съзерцава Божествената природа на Христовия Дух, като неин център.
Те смесват и уеднаквяват в своите представи центъра с
периферията
на Бялата Ложа.
Това най-вероятно става поради чисто методологични причини: в настоящата Михаелична епоха, в която духовната свобода на човешкия Аз е от жизнено значение, медиумизмът е напълно неадекватен и дори крайно опасен подход към Духовния свят. Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили. Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47. Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи път призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина.
към текста >>
НАГОРЕ