НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
99
резултата в
71
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те олицетворяват Мировата Любов, която идва от центъра на Вселената и отива към
периферията
.
Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. Така бе даден "Пентаграмът" от Паневритмията чрез Учителя. След известно време Учителят даде и "Слънчеви лъчи". Това е по- сложна композиция. Двойките са разположение в 12 лъча, насочени към центъра.
Те олицетворяват Мировата Любов, която идва от центъра на Вселената и отива към
периферията
.
Тези дванадесет лъча са заобиколени с един кръг от двойки. Идва момент, когато човекът, дошъл на земята, трябва да се пробуди, да му се отвори съзнанието и да влезе в него онази Мирова Любов като Светлина. Това е пробуждане на човешкото съзнание. Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е. от периферията на Вселената към центъра й с така наречената Космична обич.
към текста >>
от
периферията
на Вселената към центъра й с така наречената Космична обич.
Те олицетворяват Мировата Любов, която идва от центъра на Вселената и отива към периферията. Тези дванадесет лъча са заобиколени с един кръг от двойки. Идва момент, когато човекът, дошъл на земята, трябва да се пробуди, да му се отвори съзнанието и да влезе в него онази Мирова Любов като Светлина. Това е пробуждане на човешкото съзнание. Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е.
от
периферията
на Вселената към центъра й с така наречената Космична обич.
Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила". Оттук започва възходът на човека и пробуждането на неговото съзнание, навлизането в Свърхсъзнанието чрез Виделината в него. От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна песен. Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна песен от затворения кръг". Оттук се започва възходящият път на българското съзнание към Свръхсъзнанието, което трябва да се добере до Словото на Учителя.
към текста >>
2.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към
периферията
.
След идването на Христа това съобщение е затворено, защото тогава започва да се организира умственото поле на човека и да се устройват неговият мозък и центровете му. Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото небе и не му позволява да има пряко съобщение с Небето. Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието.
Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към
периферията
.
А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията. Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители.
към текста >>
А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от
периферията
на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията.
Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото небе и не му позволява да има пряко съобщение с Небето. Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията.
А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от
периферията
на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията.
Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи.
към текста >>
Словото на Учителя прокарва Мировата Любов от Божествения свят и връща чрез Космическата Обич тази еволюционна вълна от
периферията
на Вселената към Бога.
Защо ли? Защото знанията и методите, дадени на човечеството преди Христа, са инволюционни. Те не са подходящи за еволюционния период, в който е влязло днес човечеството след Христа. Словото на Всемировия Учител е еволюционен процес и наука. То е във връзка с еволюционния период, в който е влезнало човечеството.
Словото на Учителя прокарва Мировата Любов от Божествения свят и връща чрез Космическата Обич тази еволюционна вълна от
периферията
на Вселената към Бога.
Всемирното Велико Бяло Братство ръководи процесите в цялата природа и Еволюцията във всички природни царства. А Словото на Всемировия Учител ръководи и управлява това Всемирно Велико Бяло Братство. Така че и дума не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството. Ние знаем мнението на Учителя за Хималаите като един велик мистичен център, но този център не е на физическото поле, а в други полета, които са незрими за човешкото око. Учителят бе казал, че представителите на Бялото Братство на земята веднъж в годината се събират на един от Хималайските върхове, правят своето годишно събрание и определят съдбините на света.
към текста >>
3.
3_69 Сватбата на Големия брат
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Накрая каза: "Тази година Големият брат ще се ожени." Това изречение, като думи, написани на лента, премина през въздуха, със светли букви премина пред очите ми и се отпечата някъде в
периферията
на съзнанието ми.
Сутринта излязохме всички на разходка и се движехме по шосето бавно. Беше 1 януари 1944 година. Обърнах се към Него: "Учителю, какво ще ни кажете за тази година, която дойде? " Той мълчи. Мълчанието Му бе дълго.
Накрая каза: "Тази година Големият брат ще се ожени." Това изречение, като думи, написани на лента, премина през въздуха, със светли букви премина пред очите ми и се отпечата някъде в
периферията
на съзнанието ми.
Това изказване мина и замина. И тримата не можахме да схванем какво каза Учителят. Не можахме да разберем какво се изрече чрез устата Му. Не можахме да схванем каква мисъл имаше в тези думи. Никой нищо не можа да разбере.
към текста >>
4.
10_06 Кой е Учителят?
,
,
ТОМ 1
Това става чрез Мировата Любов, която е движение на Божествения Дух от центъра на Вселената към
периферията
, проявяваща се като принцип на Духа, който трябва да обхване всичко и навсякъде и да прояви Голямото чрез Малкото.Учителят идва, за да прокара пътя към Единение с Бога чрез Космичната Обич, като обедини Малкото в целокупността на Вселената, която е движение на Божествения Дух от
периферията
на Вселената към нейния център.
Святият Дух, сваля Словото от Света на Истината в Света на Виделината, която създава Света на Мъдростта. Оттам то може да слезне в човешкия дух и човешката душа. Но само ако човешкият дух има общение с Виделината и човешката душа се пробуди от Виделината. Учителят сваля Словото от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения свят чрез Святия Дух. Учителят идва, за да даде Словото, чрез което да започне пробуждането на човешката душа.
Това става чрез Мировата Любов, която е движение на Божествения Дух от центъра на Вселената към
периферията
, проявяваща се като принцип на Духа, който трябва да обхване всичко и навсякъде и да прояви Голямото чрез Малкото.Учителят идва, за да прокара пътя към Единение с Бога чрез Космичната Обич, като обедини Малкото в целокупността на Вселената, която е движение на Божествения Дух от
периферията
на Вселената към нейния център.
Учителят е Един. Защото Божественият Дух се изявява в единствено число и се проявява в множествено число. Учителят е Един. Защото чрез Него се сваля Словото на Бога чрез Святия Дух на Истината. Учителят идва, за да свали Словото.
към текста >>
5.
10_07 Кой е Мировият Учител?
,
,
ТОМ 1
А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от
периферията
към центъра на Всемировия живот на Вселената.
У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание.
А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от
периферията
към центъра на Всемировия живот на Вселената.
Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съобщение с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето. Мировият Учител е проявеният Божествен Дух, носещ Мировата Любов на Вселената, слезнал на земята между човеците. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух, Христос, е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител е глава на Великото Бяло Братство.
към текста >>
6.
10_08 Кой е Всемировият Учител?
,
,
ТОМ 1
Всемировият Учител прокарва Мировата Любов от Божествения свят към земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух от центъра на Вселената към нейната
периферия
.
"Кой е Всемировият Учител? " Всемировият Учител е изявеният Господ, Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господ, Господен Дух на Силите на Битието. Всемировият Учител означава Баща - Все и Вся - навсякъде и във всичко.
Всемировият Учител прокарва Мировата Любов от Божествения свят към земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух от центъра на Вселената към нейната
периферия
.
Отгоре надолу Мировата Любов слиза на земята. Всемировият Учител прокарва пътя на Космическата Обич от периферията на Вселената към центъра. Отдолу нагоре Космичната Обич възлиза към Небето. Всемировият Учител обединява Вселената чрез Мировата Любов и Космичната Обич. Той е Учител на Вселената.
към текста >>
Всемировият Учител прокарва пътя на Космическата Обич от
периферията
на Вселената към центъра.
" Всемировият Учител е изявеният Господ, Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господ, Господен Дух на Силите на Битието. Всемировият Учител означава Баща - Все и Вся - навсякъде и във всичко. Всемировият Учител прокарва Мировата Любов от Божествения свят към земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух от центъра на Вселената към нейната периферия. Отгоре надолу Мировата Любов слиза на земята.
Всемировият Учител прокарва пътя на Космическата Обич от
периферията
на Вселената към центъра.
Отдолу нагоре Космичната Обич възлиза към Небето. Всемировият Учител обединява Вселената чрез Мировата Любов и Космичната Обич. Той е Учител на Вселената. Всемировият Учител на Вселената е Беинса Дуно. Всемировият Учител е изявен чрез Словото Си и проявен чрез живота на това Слово в Сила и Живот между българите и славянството.
към текста >>
7.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към
периферията
на Вселената.
Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син. Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов.
А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към
периферията
на Вселената.
А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот. Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството. Създаде се връзка между Светлината и Виделината, между Видимия и Невидимия свят в историята на земята и човечеството. Пътят към Бога е чрез Христа.
към текста >>
Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от
периферията
на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот.
Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич.
Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от
периферията
на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот.
Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството. Създаде се връзка между Светлината и Виделината, между Видимия и Невидимия свят в историята на земята и човечеството. Пътят към Бога е чрез Христа. Който има Христовия Дух - може да влезе в Божия свят. Който има Господния Дух - може със Сила да вземе Царството Божие.
към текста >>
8.
10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Всемировият Учител прокарва пътя на Мировата Любов от Божествения свят, от Центъра на Вселената към земята и нейната
периферия
и възстановява пътя на Космичната Обич от
периферията
на Вселената към Центъра.
Невидимият свят от слънчевата система е направен от по-фина материя, от фин духовен елемент, от материята на духовния мир, спадащ към Духовния свят, към Ангелския свят. Това е Небитието за нас, но е Битие за Ангелския свят и съществата, които обитават там. Мировият Учител е Учител на Великото Бяло Братство, управляващо Битието и Небитието на слънчевата система от физическия и Духовния, Ангелски светове. Всемировият Учител е изявеният Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите в Битието.
Всемировият Учител прокарва пътя на Мировата Любов от Божествения свят, от Центъра на Вселената към земята и нейната
периферия
и възстановява пътя на Космичната Обич от
периферията
на Вселената към Центъра.
Мировата Любов слиза отгоре надолу, а Космичната Обич възлиза отдолу нагоре - така Той обединява Вселената. Той е Учител на Вселената. Всемировият Учител Беинса Дуно е Учител на Вселената. Той е Глава на Всемирното Велико Бяло Братство на Вселената. А Вселената обхваща Битието и Небитието - физическия свят на всички слънчеви системи, Духовния свят на всички слънчеви системи, както и Божествения свят.
към текста >>
9.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Космичната Обич може да се възвърне от
Периферията
на Вселената, защото този път е прокаран. Как?
Мелодията слиза в човешкия дух, а човешката душа е свързана със света, откъдето е слезнала чрез Хармонията. Мелодията работи с човешкия дух, а хармонията - с човешката душа. По мелодията съдим за това, от кое поле и от кой свят човешкият дух я е свалил на земята, а по хармонията съдим в какво съзвучие се намира човешката душа с този свят. Божественото Слънце и Славата Божия са творение на Божествения Дух като Велика Хармония в непреривно, безначално и безкрайно Движение. Мировата Любов идва от Центъра на Вселената чрез движението на тази Хармония като Слава, Виделина и Светлина.
Космичната Обич може да се възвърне от
Периферията
на Вселената, защото този път е прокаран. Как?
Любовта към Бога се изразява чрез светли мисли - чрез Светлината. Любовта към Бога се изразява чрез възвишени чувства - чрез Чистота, която е Виделина в Духовния свят. Любовта към Бога се изразява чрез праведни дела - чрез Добродетелта, която е отражение на Светлината и Виделината у физическия човек на земята. Любовта към Бога е движение на човешкия дух чрез музикалните форми на Мелодията, съставена от Светлина и на човешката душа чрез музикалните форми на Хармонията, съставена от Виделината. Служенето на Бога подразбира приемането на Мировата Любов и предаването на Космичната Обич.
към текста >>
10.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Космичната обич представлява връщането на Любовта на Бога от
периферията
на Вселената към своя първоизточник, т.е.
Самия триъгълник е оцветен в цвят слонова кост. Котвата и въжето е с бронз. Надписът е с бронз, както петолинието, нотите и ключа сол. Символика на емблемата: Емблемата е очертана с окръжност, която има своя център. Центърът означава началото на Вселената, където Мировата Любов излизайки от този център, който е Бог се разнася по цялата Вселена, тръгвайки от центъра и върви чрез своя радиус към края на Вселената, която се ограничава и очертава от кръга на емблемата.
Космичната обич представлява връщането на Любовта на Бога от
периферията
на Вселената към своя първоизточник, т.е.
тя тръгва от кръга и се насочва към центъра. Тук в емблемата това е дадено в първия кръг на емблемата, която се очертава от трите хорди на окръжността. Надписът „Глава на Твоето Слово е Истината" е не само формула, но то е част от Космогонията дадена от Учителя. А тя е следната: „Глава на Твоето Слово е Истината. Глава на Истината е Божествения Дух.
към текста >>
Това е Всемировата Любов на Бога, която идва от центъра на Космоса и отива към
периферията
и обхваща целия Всемир.
Стотици хора са минали през вратата на Теофана Савова и стотици хора са гледали тези три ноти и на мнозина може би тя е казала какво означават. Но само на този брат тя каза, че това са онези ноти, които са от емблемата на котвата. Ето така това ще се съхранява за следващите поколения благодарение на сестра Теофана Савова. Песента „Бог е Любов" има две части. В първата част на песента „Бог е Любов" човешката душа възприема музиката като славословие на Безграничния, което идва от центъра на живота.
Това е Всемировата Любов на Бога, която идва от центъра на Космоса и отива към
периферията
и обхваща целия Всемир.
Това отговаря на излизането от Бога на Абсолютния Дух на Битието, който преминава в Божествения Дух, а Той в Истината, а Истината в Словото. А това отговаря на онзи надпис „Глава на Твоето Слово е Истината". Ето как се свързва Словото и музиката. Във втората част на песента е даден пътят на човешката душа, която тръгва от периферията на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената. Това е Космичната Обич на Вселената, която тръгва от периферията на Вселената и отива към своя център и първоизточник, в който царува Божията Любов.
към текста >>
Във втората част на песента е даден пътят на човешката душа, която тръгва от
периферията
на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената.
В първата част на песента „Бог е Любов" човешката душа възприема музиката като славословие на Безграничния, което идва от центъра на живота. Това е Всемировата Любов на Бога, която идва от центъра на Космоса и отива към периферията и обхваща целия Всемир. Това отговаря на излизането от Бога на Абсолютния Дух на Битието, който преминава в Божествения Дух, а Той в Истината, а Истината в Словото. А това отговаря на онзи надпис „Глава на Твоето Слово е Истината". Ето как се свързва Словото и музиката.
Във втората част на песента е даден пътят на човешката душа, която тръгва от
периферията
на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената.
Това е Космичната Обич на Вселената, която тръгва от периферията на Вселената и отива към своя център и първоизточник, в който царува Божията Любов. Извод: Значи с едно петолиние, с един ключ сол и три ноти, символизиращи песента „Бог е Любов" е дадена цялата Космогония на човешката душа излязла от Бога и слезнала на земята чрез Всемирната Любов и трябва да се върне чрез Космичната обич в своята Прародина, където царува Божията Любов. Друг извод: В този външен кръг чрез Словото и чрез нотен запис е дадена Космогонията на Божествения Дух и слизането на човешката душа и пътя на нейното възкачване, което цитирахме. Триъгълника описан в кръга е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния свят. Единия катет представлява мислите, т.е.
към текста >>
Това е Космичната Обич на Вселената, която тръгва от
периферията
на Вселената и отива към своя център и първоизточник, в който царува Божията Любов.
Това е Всемировата Любов на Бога, която идва от центъра на Космоса и отива към периферията и обхваща целия Всемир. Това отговаря на излизането от Бога на Абсолютния Дух на Битието, който преминава в Божествения Дух, а Той в Истината, а Истината в Словото. А това отговаря на онзи надпис „Глава на Твоето Слово е Истината". Ето как се свързва Словото и музиката. Във втората част на песента е даден пътят на човешката душа, която тръгва от периферията на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената.
Това е Космичната Обич на Вселената, която тръгва от
периферията
на Вселената и отива към своя център и първоизточник, в който царува Божията Любов.
Извод: Значи с едно петолиние, с един ключ сол и три ноти, символизиращи песента „Бог е Любов" е дадена цялата Космогония на човешката душа излязла от Бога и слезнала на земята чрез Всемирната Любов и трябва да се върне чрез Космичната обич в своята Прародина, където царува Божията Любов. Друг извод: В този външен кръг чрез Словото и чрез нотен запис е дадена Космогонията на Божествения Дух и слизането на човешката душа и пътя на нейното възкачване, което цитирахме. Триъгълника описан в кръга е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния свят. Единия катет представлява мислите, т.е. мисловния му свят.
към текста >>
11.
6.10. Младежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тя е
периферията
на нашия космос.
Някои предполагат, че е в Херкулес. Други, че е в Плеадите. Астролозите също не го знаят къде е. На едно място в Писанието се говори за 24 старци. Това са 24 епохи, през които е минала слънчевата система около този център и нейната трайност е 250 милиона години.
Тя е
периферията
на нашия космос.
Затуй е емблема на Духът. Спиралата е емблема на Духът. Това е разгръщане на бъдещето. Двете ложи - отляво и отдясно, не го знаят. Знае го само Космичната ложа, а за денят и часът се знае само от Отец.
към текста >>
12.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към
периферията
.
Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи.
Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към
периферията
.
Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава.
към текста >>
13.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от
периферията
на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух.
Относно въпроса, който се отнасяше до моето обществено положение почти нищо не ми отговори. Но по въпросите, свързани с Учението, свързани с духовния и културен живот на България, проблемите, които изпъкват на социална почва и всички международни въпроси, които новото време слагаше за разрешаване - по тези въпроси Той така вдъхновено ми говореше, че мислено се пренесох години назад, в народното читалище на Велико Търново, когато слушах неговата беседа „Новото човечество". Голямата любов, не-изказана грижа, необикновената вещина, с която Той разглеждаше всички тези духовни и социални проблеми, я почувствах в този момент, когато ми говореше върху всички тези въпроси, които изпълваха и вълнуваха моето естество. За мен този разговор беше някакво откровение. Аз виждах контурите на един нов свят, който се раждаше в зората на изгряващото слънце на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от
периферията
на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух.
Разговорът продължи 3 часа. Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше. Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце. Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане. Тя гласеше така: „Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички Своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.ХII.1944 г.
към текста >>
14.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ
,
,
ТОМ 5
Така в
периферията
на моето външно зрение видях, че Учителят правеше нещо на двора и изобщо не ме поглеждаше и че около него имаше двама-трима приятели, с които разговаряше.
Но при мен ламбите на радиото в мен светеха, но нито приемах някаква мисъл, нито предавах. Та на десетия ден изпаднах в особено размишление, което ме озадачи и което ме изненада. Аз бях започнала да размишлявам един много сериозен въпрос. Бях потънала в размисъл - това е израз, но за мен означаваше нещо друго, бях се добрала до един важен въпрос, бях хванала в мисълта си една светла нишка и започнах да я намотавам на кълбо в себе си и с постоянство и полека-лека зачетох по нея мисълта, която носеше. Четях я в себе си, размишлявах по нея и така бях потънала в размисъл и нищо друго в момента не ме интересуваше и не обръщах внимание какво става около мен.
Така в
периферията
на моето външно зрение видях, че Учителят правеше нещо на двора и изобщо не ме поглеждаше и че около него имаше двама-трима приятели, с които разговаряше.
Но това нйкакси беше вън от мен. А аз намотавах това вътрешно кълбо и светлите нишки се навиваха, нижеха се думи и слова, четях ги, приемах ги вътрешно и размишлявах върху тях. Накрая дохождам до една съществена мисъл. Една много важна и съществена мисъл в себе си. И спрях да я разглеждам и размишлявам върху нея.
към текста >>
15.
276. КРАСИВИТЕ ЧЕРТИ У УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Когато човек в работата си влиза навътре той се концентрира, приближава се към цялото, а когато отива към
периферията
, то е раздробяване, тогава Бог се излива към
периферията
.
Необходима е правилна обмена между теб и другите. Но ако си свързана с онези, които имат низходящо течение те ще те повлекат надолу. Ако се свържеш с ония, които имат възходящо течение и висок идеал чрез тех ти ще се повдигнеш нагоре. Затова пази светлия малък лъч, който е влязъл в теб от първоизточника на живота." „Учителю, ще ми дадете ли метод, с който да поддържам непрекъснато връзката си чрез този светъл лъч с Бога." „Ти ще мислиш върху туй: знаменателят на дробта, то е Божественото, а числителят е човешкия свят, който трябва да се мени, да претърпява пертурбации, за да расте. Знаменател значи, че цялото е дало една част от себе си, а числителят на дробта показва, че е само част.
Когато човек в работата си влиза навътре той се концентрира, приближава се към цялото, а когато отива към
периферията
, то е раздробяване, тогава Бог се излива към
периферията
.
Човек има нужда от Бога, а Бог - от човеците. Отношенията са безсмислени без Бога. Ако аз проявявам едно действие към теб без да имам пред вид Бога, то не е добро, то е ограничение. Единицата не се умножава, тя се събира. Но когато две положителни единици се събират получава се отрицателно число - цифрата 2.
към текста >>
16.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
Учителят ми беше казал това, но то бе останало някъде далеч в
перифериятана
съзнанието ми.
И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. А преди това Учителят бе обърнал внимание, че онзи, който лекува с млечен компрес трябва да знае, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса.
Учителят ми беше казал това, но то бе останало някъде далеч в
перифериятана
съзнанието ми.
Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринайсетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува. У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Аз макар че се бях наела да лекувам не знаех още законите на природолечението, че има отначало подобрение, че след това следват кризи на влошаване, после пак подобрение и т.н. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но той не ме приема, не ми обръща никакво внимание. Седнах на пейката отвън пред салона, минаха пет-шест часа, а аз седя и чакам.
към текста >>
17.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
Учителят ми беше казал това, но то бе останало някъде далеч в
перифериятана
съзнанието ми.
И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. А преди това Учителят бе обърнал внимание, че онзи, който лекува с млечен компрес трябва да знае, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса.
Учителят ми беше казал това, но то бе останало някъде далеч в
перифериятана
съзнанието ми.
Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринайсетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува. У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Аз макар че се бях наела да лекувам не знаех още законите на природолечението, че има отначало подобрение, че след това следват кризи на влошаване, после пак подобрение и т.н. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но той не ме приема, не ми обръща никакво внимание. Седнах на пейката отвън пред салона, минаха пет-шест часа, а аз седя и чакам.
към текста >>
18.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
Но когато се изпълняваха от обожатели на творчеството му, изглеждаха много наивни, детски и предизвикваха неодобрението на онези музиканти последователи на Учителя, защото те смятаха, че той заангажира тяхното внимание, а творчеството на Учителя остава в
периферията
.
Тези песни имат автори, но тези автори възприемаха тези песни като изява на онзи братски дух на общение със Словото на Учителя дадени най-добре в песента „Братство, единство". По този начин ние не желаем да оскърбим и унижим Марин Камбуров и неговото творчество, но желаем да поставим всяко нещо на мястото си. В песенното творчество на Марин Камбуров има мелодии, които са мелодични, има текстове, които са съдържателни и поучителни. Когато ги изпълняваше Марин Камбуров, те придобиваха свое вътрешно съдържание и имаха свое вътрешно излъчване, защото минаваха през неговия дух и се излъчваха чрез неговият етерен двойник. Тези песни внушаваха на слушателите една неповторима оригиналност на духа Марин Камбуров.
Но когато се изпълняваха от обожатели на творчеството му, изглеждаха много наивни, детски и предизвикваха неодобрението на онези музиканти последователи на Учителя, защото те смятаха, че той заангажира тяхното внимание, а творчеството на Учителя остава в
периферията
.
Марин Камбуров беше неповторима личност като оригиналност и в тази форма, в която беше се облякъл едва ли имаше втора на земята. Тези духове като него идваха от хилядолетията да присъствуват в Школата на Учителя. Когато в бъдеще се взрете в техните портрети на Марин Камбуров, на Петър Камбуров, на баща им и майка им, ще видите, че това бяха различни образи, различни френологически типове на изразяване по простата причина, че те бяха духове дошли от хилядолетията и носеха своите отпечатъци на своите лица. Но те бяха предани на Учителя въпреки непослушанието към Неговите съвети в отделни моменти в техния живот. За всяко непослушание те плащаха чрез живота си в мъки и несгоди.
към текста >>
19.
15. ПАДЕНИЕТО В АДА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Това са две течения, едното идва от центъра на Вселената и отива към
периферията
, а това е Мировата Любов, а другото течение тръгва от
периферията
на Вселената и по пътя среща човек и трябва да го заведе до центъра на Вселената, а това става чрез Космическата Обич.
15. ПАДЕНИЕТО В АДА На Изгрева имаше много млади хора - братя и сестри. Бяха лъчезарни, весели и засмени, но в тях бушуваха понякога и други неща - неосъществени желания и чувства и мечти за щастие и любов на земята, които достигаха до неубоздани страсти. В Школата на Изгрева Учителят говореше за Любовта, но Той я разглеждаше от принципа на Мировата Любов, както и от принципа на Космическата Обич.
Това са две течения, едното идва от центъра на Вселената и отива към
периферията
, а това е Мировата Любов, а другото течение тръгва от
периферията
на Вселената и по пътя среща човек и трябва да го заведе до центъра на Вселената, а това става чрез Космическата Обич.
Той говореше за Любовта в Словото Си, но понякога ние смятахме, че тези неща могат да се свалят посредством земната любов на човеците на земята. Смятахме или бяхме принудени да смятаме. Или търсехме оправдание за нашите деяния. Бях млад, хубав и снажен. Бяха ме харесали много.
към текста >>
20.
31. Годеница
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Влязохме в магазина и вземахме една шапка по нейно желание и по цвят, и по модел, така с
периферия
, хубава шапка, да приличам на гражданин, на чужденец.
“ Казах й: „Аз не съм носил шапка, нито калпак, нищо досега“. „А, ще си вземеш шапка“, казва тя. „Добре“, отговорих. Имаше един магазин на „Алабин“, Симеонов ли беше какво. Той беше най-добрия шапкар в София.
Влязохме в магазина и вземахме една шапка по нейно желание и по цвят, и по модел, така с
периферия
, хубава шапка, да приличам на гражданин, на чужденец.
Оттам излязохме, ходихме пак тук-там с трамвая, прибрахме се и за сведение с шапката какво стана, след като я платихме на касата... повече не я видях. Къде я оставихме, какво стана, нищо не помня, нито тя помни. Нали влюбени хора, какво да ги правиш. Вечерта срещу Нова година, като вечеряхме, правихме, струвахме, като стана 12 часа през нощта станахме, направихме си молитвичка нещо, едно друго. Мама беше, брат ми и ние.
към текста >>
21.
13. Майката Лучия
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма
периферия
, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи.
След туй виждам една котка у нас. Майка ми обичаше и животните много, но гледам непозната котка черна с бял нагръдник така и крайните лапички бели. Казвам: „От къде дойде тая котка“. „Е, не знам, като замина дойде от някъде и все върви подир мене. Където отида, в градината ли, подир мене.
Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма
периферия
, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи.
И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания. Като се събудиш виж колко ми прилича“. Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник. И аз след като пристигнах, котката изчезна. В: Вие дойдохте, котката изчезна.
към текста >>
22.
23 - 2. УЧИТЕЛЯТ ПОСЕЩАВА ЯМБОЛ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Къде е, още повече, че ми бяха казали: „Този съвършен човек е съвършен и знае всичко." Той приключи посещението и тръгна да излиза и когато посегна да вземе шапката си, обърна се към мене и каза: „Бог е същество, чийто център е навсякъде, а
периферията
никъде." С отговора си той отговори на моята мисъл.
Те са били много учени хора, знаели са за произхода и същността на човека - човек е дух и жива душа, еманация на жив лъч от Бога. Човекът, който срещаме на всяка крачка, е жив светия, защото Бог живее в него. Ние целуваме тези книжни светии, палим им свещи, а когато излезем навън и видим един наш длъжник, хващаме го за яката и заплашваме със съд." След това посочи иконата на св. Георги. „Змеят представлява човешките страсти, низши влечения и инстинкти. Конят - човешката мисъл, а човекът - неговият дух който със силата на волята - копието - убива животинското в себе си." През време на цялата беседа Учителят не говори за Бога, а мен ме интересуваше - що е Бог?
Къде е, още повече, че ми бяха казали: „Този съвършен човек е съвършен и знае всичко." Той приключи посещението и тръгна да излиза и когато посегна да вземе шапката си, обърна се към мене и каза: „Бог е същество, чийто център е навсякъде, а
периферията
никъде." С отговора си той отговори на моята мисъл.
От този момент нататък кръжокът на Бялото Братство в Ямбол започна своя живот. По това време Боян Боев беше учител в Ямбол, в гимназията по естествени науки. Разрешили му да изнесе цикъл от сказки за произхода на човека, живота и отношението на учените към окултизма. Той можа да изнесе само пет сказки. Запознахме се с него при една моя леля, където квартируваше и където продължи сказките.
към текста >>
23.
IV.10 август, неделя
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в
периферията
.
Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са едносъщни с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие, и затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият неговото съзнание и в това познавание е животът. Причината на същинското познаване е желанието на Бога да се яви на тези духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога си вие сте били такива духове, които сте били в Бога, и сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг и по законите ще се повърнете с по-голям кръг на развитие. В природата има една есенция, субстанция, която е толкова деликатна, шото человек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което пък се почва творчество в материя, и така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип Той ги развива - духовете, а не Себе си.
В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в
периферията
.
Тези центрове образуват целокупното създание, което не е нищо друго освен целокупен организъм. Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм. А тези духове съдържат някои повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем мрак. Известни лъчи ще минат по права линия.
към текста >>
24.
IV.12 август, петък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Първата стъпка е слизане от Бога към човека или от центъра към
периферията
.
В 9 часа събранието продължи. Всички сме на местата си, с изключение на Иван Русев, който с позволение отсъствува. Неговото място се запълни от търновските свещеници Щилиян и Тулешков, които също с позволение присъствуваха на това събрание. Подир молитвата и изпяване „Да изправится молитва моя" г-н Дънов каза: - Тая вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки на живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя изгубила своята първа чистота.
Първата стъпка е слизане от Бога към човека или от центъра към
периферията
.
Това е един вечен закон, през който всяка душа трябва да мине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдели от Бога и с това нейното отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш, вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божественото и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка е надеждата. Надеждата се е развила на Земята, когато душата се е облякла във физическо тяло, което е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато е била в Небето и когато е била една духотворна материя, която никога не умира.
към текста >>
25.
3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК
,
Втори урок от Учителя
,
ТОМ 12
На
периферията
наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В.
Вие не трябва да търсите своето щастие вънка от себе си. Това е най-голямото заблуждение. Ама да се разберем: вънка от себе си, то значи вънка от своето висше аз не го търси, а търси го в Божественото у тебе вътре. Тогава вие ще дойдете до същата идея. Фиг. 3 Представете си, че това е идеален кръг.
На
периферията
наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В.
Значи, любовта на всинца ви е еднаква: АС=ВС. Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мене, да кажем, по колко начина може? Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път.
към текста >>
26.
ПЪРВИ МЕСЕЦ
,
22 август - 22 септември 1922 г.
,
ТОМ 12
При радостта има едно движение да се разлее, движение от центъра към
периферията
, вълна разливаща се навън.
Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. П. в. л. и. н. с. е. с. Б. 19 септември 1922 г.,вторник, 4.15 ч.с. Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б. „Блажени чисти по сърце, защото те ще видят Бога." Блаженство - то е състояние не на радост, не на веселие. Радостта се проявява силно; тя е движение. При радостта трептенията са бързи.
При радостта има едно движение да се разлее, движение от центъра към
периферията
, вълна разливаща се навън.
Веселието е радост, в него има една лекота, един стремеж нагоре; то е радостта станала по-трайна, ако може така да се каже, завладяла душата в продължение на няколко мига. Защото радостта, тъй както ние можем да я чувствуваме се проявява като едни изблици за миг. При веселието тя е по продължителна. И радостта и веселието [се] явяват при процеса на растенето. Те съпровождат този процес и през тях се излива слънчевата светлина, която носи и топлина, за да може плода да зрее.
към текста >>
В началото има един прибиране от
периферията
към центъра - в центъра, който обръща всичко, едно постоянно, непрекъснато преживяване на самото себе има в блаженството.
Далече съм да го схвана в неговата пълнота, но тъй както сега се слага на моето ограничено съзнание: Блаженството е сляни радост и веселие в една по-висша октава. То е радост, която се е успокоила. То е веселие станало вечно. В него има тишина. В него има прибиране отвън навътре, към едно вътрешно себе; в него има едно съвършено превръщане на съзнанието, идентифициране с Единното съзнание.
В началото има един прибиране от
периферията
към центъра - в центъра, който обръща всичко, едно постоянно, непрекъснато преживяване на самото себе има в блаженството.
Блаженството се явява при плода. Само при плода може да има блаженство. Блажени ...Кои? - Чистите по сърце. „Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота.
към текста >>
27.
ТРЕТИ МЕСЕЦ
,
22 октомври - 22 ноември 1922 г.
,
ТОМ 12
Радостта, това е
периферията
, а дълбочината, това е центъра.
Тъй, че този месец се старах да премахна всяка егоистична подкладка в действията си и при това се натъкнах именно на онази дебела егоистична основа, от която изхождат всичките ми действия. Като се натъкнах на туй, в душата ми се роди една голяма скърб, за която нищо не мога да пиша. Тази скърб може само да се живее. А в Любовта, която получавах, намерих две страни: Любов топла и светла, за която жадува моето изтинало от вековете сърце и която още едва разбира моят ум, а другата страна, това е онова дълбоко преживяване нейде вътре, вътре, което облагородява, подига и внася една дълбочина на чувствата ми и дълбочина на душата ми. Тъй че Любовта внесе в мен 4 измерения: дължина, широчина, дебелина (радост) и дълбочина (преживяване).
Радостта, това е
периферията
, а дълбочината, това е центъра.
Значи Любовта внесе в мене и периферията и центъра. А център без периферия няма и периферия без център няма. При Любовта скърб няма или там и скърбта носи името Любов. Савка 20. 11.1922 г.
към текста >>
Значи Любовта внесе в мене и
периферията
и центъра.
Като се натъкнах на туй, в душата ми се роди една голяма скърб, за която нищо не мога да пиша. Тази скърб може само да се живее. А в Любовта, която получавах, намерих две страни: Любов топла и светла, за която жадува моето изтинало от вековете сърце и която още едва разбира моят ум, а другата страна, това е онова дълбоко преживяване нейде вътре, вътре, което облагородява, подига и внася една дълбочина на чувствата ми и дълбочина на душата ми. Тъй че Любовта внесе в мен 4 измерения: дължина, широчина, дебелина (радост) и дълбочина (преживяване). Радостта, това е периферията, а дълбочината, това е центъра.
Значи Любовта внесе в мене и
периферията
и центъра.
А център без периферия няма и периферия без център няма. При Любовта скърб няма или там и скърбта носи името Любов. Савка 20. 11.1922 г. София Друго, до което дойдох върху Любовта: Любов, за която сега трябва да пиша, аз нямам.
към текста >>
А център без
периферия
няма и
периферия
без център няма.
Тази скърб може само да се живее. А в Любовта, която получавах, намерих две страни: Любов топла и светла, за която жадува моето изтинало от вековете сърце и която още едва разбира моят ум, а другата страна, това е онова дълбоко преживяване нейде вътре, вътре, което облагородява, подига и внася една дълбочина на чувствата ми и дълбочина на душата ми. Тъй че Любовта внесе в мен 4 измерения: дължина, широчина, дебелина (радост) и дълбочина (преживяване). Радостта, това е периферията, а дълбочината, това е центъра. Значи Любовта внесе в мене и периферията и центъра.
А център без
периферия
няма и
периферия
без център няма.
При Любовта скърб няма или там и скърбта носи името Любов. Савка 20. 11.1922 г. София Друго, до което дойдох върху Любовта: Любов, за която сега трябва да пиша, аз нямам. Във всичките си старания да придобия Любовта от части, до сега, до днес, аз Любов не съм проявила.
към текста >>
Най-многото, което мога да кажа от опит за Любовта и то не като моя, а като такава, която иде от вън, са следните две силни страни: Любов получена, изживяна като най-силно чувство, потик, стремеж, сила и воля дори в
периферията
(в дължината и ширината на моята душа) и скърб, изживяна като най-силно чувство, подтик, стремеж и сила в центъра, в дълбочината на моята душа.
При Любовта скърб няма или там и скърбта носи името Любов. Савка 20. 11.1922 г. София Друго, до което дойдох върху Любовта: Любов, за която сега трябва да пиша, аз нямам. Във всичките си старания да придобия Любовта от части, до сега, до днес, аз Любов не съм проявила.
Най-многото, което мога да кажа от опит за Любовта и то не като моя, а като такава, която иде от вън, са следните две силни страни: Любов получена, изживяна като най-силно чувство, потик, стремеж, сила и воля дори в
периферията
(в дължината и ширината на моята душа) и скърб, изживяна като най-силно чувство, подтик, стремеж и сила в центъра, в дълбочината на моята душа.
Любов без скърб няма, както и център без периферия няма и обратното. При любовта и скърбта е Любов. На Обичния Учител За Правдата Мислих върху правдата и я обикнах. Повиках я. Тя дойде и аз се зарадвах.
към текста >>
Любов без скърб няма, както и център без
периферия
няма и обратното.
Савка 20. 11.1922 г. София Друго, до което дойдох върху Любовта: Любов, за която сега трябва да пиша, аз нямам. Във всичките си старания да придобия Любовта от части, до сега, до днес, аз Любов не съм проявила. Най-многото, което мога да кажа от опит за Любовта и то не като моя, а като такава, която иде от вън, са следните две силни страни: Любов получена, изживяна като най-силно чувство, потик, стремеж, сила и воля дори в периферията (в дължината и ширината на моята душа) и скърб, изживяна като най-силно чувство, подтик, стремеж и сила в центъра, в дълбочината на моята душа.
Любов без скърб няма, както и център без
периферия
няма и обратното.
При любовта и скърбта е Любов. На Обичния Учител За Правдата Мислих върху правдата и я обикнах. Повиках я. Тя дойде и аз се зарадвах. Проговори ми... и станах скръбна... Аз искам Правда в моя живот!
към текста >>
28.
МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ
,
Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта
,
ТОМ 12
Когато две същества излизат от един общ център и отиват към разни посоки на
периферията
, те се отдалечават.
В първия случай вие имате общ център. Във втория случай, да кажем, едната има целта С, другата има целта [n]. Този триъгълник тъй надолу обърнат, показва посоките на движението им. Щом е турен така триъгълникът, това показва, че движението е обратно, отдалечаване става. Ако се обърне триъгълникът нагоре с върха, става сближаване.
Когато две същества излизат от един общ център и отиват към разни посоки на
периферията
, те се отдалечават.
Когато две същества идват от две различни места на периферията към един общ център, те се приближават. Значи, ако искате да се сближите, трябва да се движите към Бога. Но ще пазите вашите периферии, този кръг пак ще бъде с вас, няма да го спущате. Вашата периферия си е периферия. Вие се приближавате от разни посоки.
към текста >>
Когато две същества идват от две различни места на
периферията
към един общ център, те се приближават.
Във втория случай, да кажем, едната има целта С, другата има целта [n]. Този триъгълник тъй надолу обърнат, показва посоките на движението им. Щом е турен така триъгълникът, това показва, че движението е обратно, отдалечаване става. Ако се обърне триъгълникът нагоре с върха, става сближаване. Когато две същества излизат от един общ център и отиват към разни посоки на периферията, те се отдалечават.
Когато две същества идват от две различни места на
периферията
към един общ център, те се приближават.
Значи, ако искате да се сближите, трябва да се движите към Бога. Но ще пазите вашите периферии, този кръг пак ще бъде с вас, няма да го спущате. Вашата периферия си е периферия. Вие се приближавате от разни посоки. И втори път пак можете да излезете навънка, но най-после ще се съберете в един център.
към текста >>
Вашата
периферия
си е
периферия
.
Ако се обърне триъгълникът нагоре с върха, става сближаване. Когато две същества излизат от един общ център и отиват към разни посоки на периферията, те се отдалечават. Когато две същества идват от две различни места на периферията към един общ център, те се приближават. Значи, ако искате да се сближите, трябва да се движите към Бога. Но ще пазите вашите периферии, този кръг пак ще бъде с вас, няма да го спущате.
Вашата
периферия
си е
периферия
.
Вие се приближавате от разни посоки. И втори път пак можете да излезете навънка, но най-после ще се съберете в един център. Тогава ще учите законите, съзнанието си ще пазите, съзнанието ви ще бъде будно. Стремите ли се към Бога, вие се сближавате, отдалечавате ли се от Бога, отдалечавате се и помежду си. (- „ Нали уж се стремим към Бога, защо тогава в тези наши идеи се състаряваме, както казвате вие?
към текста >>
29.
8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов
,
ТОМ 12
Докато процесът на слизането бил движение от центъра към
периферията
, то процесът на възлизането е движение от
периферията
към центъра.
В Писанието се казва: „Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над водите и тъмнина беше върху бездната." Този Дух е устроил Земята и е внесъл в нея Божествената Мъдрост, създал и одухотворил човешкото тяло, в което вселил човешката душа да се развива и изучава този проникнат от Божествената Мъдрост свят. Затова Учителят казва: „Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, няма космос, т.е. организиран свят, няма мистичен живот. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." Когато този процес на проникване на Божествената Мъдрост бил завършен и човечеството слязло до най-ниската точка в гъстата материя, когато човешката душа напълно се индивидуализирала и обособила като отделност, трябвало да се даде обратен импулс - трябвало да се почне възходът на човечеството.
Докато процесът на слизането бил движение от центъра към
периферията
, то процесът на възлизането е движение от
периферията
към центъра.
Този нов импулс, който Христос дал на човешкото развитие, бил даден от друг принцип - от принципа на Любовта, която има за задача да върне човека в неговото първично Божествено състояние, да свърже човека отново с Бога - но човек вече добил самосъзнание и съзнава своята индивидуалност и сила, които е придобил под влияние на Мъдростта. Такава е великата задача на християнството като окултна школа - да даде импулса на Любовта, която да обърне движението на човешкото развитие в обратна посока, да свърже човека с Бога, да го издигне до първичното му състояние. Защото Любовта е принципа, който действува от периферията към центъра и обединява битието като едно цяло. Световният развой се извършва едновременно под влиянието на тези два велики Божествени принципа, които се взаимно уравновесяват в процеса на тяхното проявление. Мъдростта, която действува от центъра към периферията, раздробява и индивидуализира света и живота, а Любовта, която действува от периферията към центъра, обединява всичко в едно цяло.
към текста >>
Защото Любовта е принципа, който действува от
периферията
към центъра и обединява битието като едно цяло.
организиран свят, няма мистичен живот. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." Когато този процес на проникване на Божествената Мъдрост бил завършен и човечеството слязло до най-ниската точка в гъстата материя, когато човешката душа напълно се индивидуализирала и обособила като отделност, трябвало да се даде обратен импулс - трябвало да се почне възходът на човечеството. Докато процесът на слизането бил движение от центъра към периферията, то процесът на възлизането е движение от периферията към центъра. Този нов импулс, който Христос дал на човешкото развитие, бил даден от друг принцип - от принципа на Любовта, която има за задача да върне човека в неговото първично Божествено състояние, да свърже човека отново с Бога - но човек вече добил самосъзнание и съзнава своята индивидуалност и сила, които е придобил под влияние на Мъдростта. Такава е великата задача на християнството като окултна школа - да даде импулса на Любовта, която да обърне движението на човешкото развитие в обратна посока, да свърже човека с Бога, да го издигне до първичното му състояние.
Защото Любовта е принципа, който действува от
периферията
към центъра и обединява битието като едно цяло.
Световният развой се извършва едновременно под влиянието на тези два велики Божествени принципа, които се взаимно уравновесяват в процеса на тяхното проявление. Мъдростта, която действува от центъра към периферията, раздробява и индивидуализира света и живота, а Любовта, която действува от периферията към центъра, обединява всичко в едно цяло. Ако би действувала само Любовта, светът би бил една хомогенна еднородна маса, защото в този смисъл Любовта действува като едно налягане. А ако би действувала само Мъдростта, тя би разпръснала всичко на най-малки частици и не би съществувала никаква форма, никакъв свят. Но под влияние на двете сили, които са двете ръце на Бога, светът с всички форми в него се проявява и развива правилно.
към текста >>
Мъдростта, която действува от центъра към периферията, раздробява и индивидуализира света и живота, а Любовта, която действува от
периферията
към центъра, обединява всичко в едно цяло.
Докато процесът на слизането бил движение от центъра към периферията, то процесът на възлизането е движение от периферията към центъра. Този нов импулс, който Христос дал на човешкото развитие, бил даден от друг принцип - от принципа на Любовта, която има за задача да върне човека в неговото първично Божествено състояние, да свърже човека отново с Бога - но човек вече добил самосъзнание и съзнава своята индивидуалност и сила, които е придобил под влияние на Мъдростта. Такава е великата задача на християнството като окултна школа - да даде импулса на Любовта, която да обърне движението на човешкото развитие в обратна посока, да свърже човека с Бога, да го издигне до първичното му състояние. Защото Любовта е принципа, който действува от периферията към центъра и обединява битието като едно цяло. Световният развой се извършва едновременно под влиянието на тези два велики Божествени принципа, които се взаимно уравновесяват в процеса на тяхното проявление.
Мъдростта, която действува от центъра към периферията, раздробява и индивидуализира света и живота, а Любовта, която действува от
периферията
към центъра, обединява всичко в едно цяло.
Ако би действувала само Любовта, светът би бил една хомогенна еднородна маса, защото в този смисъл Любовта действува като едно налягане. А ако би действувала само Мъдростта, тя би разпръснала всичко на най-малки частици и не би съществувала никаква форма, никакъв свят. Но под влияние на двете сили, които са двете ръце на Бога, светът с всички форми в него се проявява и развива правилно. Така че, християнството е импулс на Любовта, който трябва да обедини човечеството в едно велико Братство на съзнателни и силни хора, които са готови съзнателно да служат на Бога. Значи великата задача на християнството е да одухотвори живота, като внесе в него Любовта, което е мисията и задачата на настоящия земен период.
към текста >>
30.
ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 101-120
,
,
ТОМ 14
104 Мислите, това са едно движение на живота към
периферията
.
Винаги ще се повдигате в Любовта. Бог е Любов . Едно сърце трябва да имат всички. Божествената Любов трябва да бъде морал! Мъдростта. 103 Мъдростта турга нещата в ред, тя ги твори, а Любовта ги оживява. Мислите.
104 Мислите, това са едно движение на живота към
периферията
.
Ясно-лимоненият цвят е цветът на мисълта. Мъдрият. 105 Мъдрият човек може да бъде чист! Мислите трябва да бъдат само Божествени - в това седи Мъдростта! Мъдростта. 106 Мъдростта седи в това, всички постъпки да се изтълкуват правилно, тогава съблазън няма. Сега всички постъпки съблазняват хората, защото нямат Мъдрост.
към текста >>
31.
2. МЯСТОТО И ПОЛЯНАТА НА БАУЧЕР
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Значи, по онуй време в центъра е струвал 200 000 лева, а до Орловия мост, който е бил тогава в
периферията
на града е струвал 100 000 лв.
По указание на Учителя, тази поляна се закупува от Братството през 1921 г., от този вече нов неин притежател Иван, който добре е разбирал своите интереси, щом като за нея е взел значителната за онова време сума от 200 000 лева, с която сума по тогавашен курс е могло да се закупят два тристайни апартамента. По туй време моят чичо, братът на моя баща решава да закупи апартамент в София за децата си. Той отива на ул. „Цар Освободител" и ми казва: „Предлагат ми един тристаен апартамент за 100 000 лева, ама на мен ми се видя някак далеч, защото беше до Орловия мост. И вземах един апартамент, но в града за 200 000 лева".
Значи, по онуй време в центъра е струвал 200 000 лева, а до Орловия мост, който е бил тогава в
периферията
на града е струвал 100 000 лв.
Това е най-точната преценка. Около Учителя имаше една група братя - възрастни, старейшини, които са давали сумите. Петко Епитропов, Дядо Благо. Имаше един богат човек директор на циментовата фабрика над Перник. Учителят ми каза след време за него „Казвам му да купи мястото на Диана Бад, където е сега плавалнята, а той си потрива ръцете и не го купи".
към текста >>
32.
4. СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Единият процес е насочен от центъра към
периферията
и се нарича енволюция, а другият е насочен от
периферията
към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е.
4. СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Енволюция и еволюция - Методите на новия живот „Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.III. 1920), с. 1-3 В природата съществуват два велики процеси, които вземат участие във всичките нейни действия.
Единият процес е насочен от центъра към
периферията
и се нарича енволюция, а другият е насочен от
периферията
към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е.
на движението на човешката кръв - от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести.
към текста >>
на движението на човешката кръв - от сърцето към
периферията
, който се нарича артериален, и от
периферията
към сърцето, който се нарича венозен.
I, кн. 10 (22.III. 1920), с. 1-3 В природата съществуват два велики процеси, които вземат участие във всичките нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича енволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е.
на движението на човешката кръв - от сърцето към
периферията
, който се нарича артериален, и от
периферията
към сърцето, който се нарича венозен.
В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е.
към текста >>
33.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XVI
,
,
ТОМ 16
Буча Бехар с бялата шапка без
периферия
; 5.
Паневритмия на поляната под връх „Харно ми е". Паневритмия на полянката под връх „Харно ми е" (Харамията). Води с бялата шапка - Писинова; 2. Чужденка от Латвия; 3. Наталия Чакова с тъмната рокля; 4.
Буча Бехар с бялата шапка без
периферия
; 5.
Петра Шилингозова - с бяла шапка и бяла блуза; 6. Пенка Кънева - с широкополата шапка. Снимка 62. Паневритмия на поляната над „Езерото на Чистотата Снимка 63. След Паневритмия на полянката - отляво е Учителят, а отдясно и напред е Пеню Ганев.
към текста >>
34.
65. ПСУВНИ И ЗВЕРСТВА
,
,
ТОМ 16
И ние, когато отивахме да гоним партизани, всякога заставахме в центъра на селото, а войската вземаше
периферията
на селото, да не би да влязат партизаните да ни нападнат.
65. ПСУВНИ И ЗВЕРСТВА В Шумен ме бяха мобилизирали, оттам ни закараха да гоним партизаните в Македония. Аз, понеже сам ветеринарен фелдшер, се числях къмто центъра на 19. полк, който е от Шумен.
И ние, когато отивахме да гоним партизани, всякога заставахме в центъра на селото, а войската вземаше
периферията
на селото, да не би да влязат партизаните да ни нападнат.
Имах възможност да ходя, бях свободен, мен ме интересуваше най-много да отида и видя в миналото какво е ставало там. И имах възможност да наблюдавам много хубави паметници. Обаче, каквито паметници намерих сръбските гробища, пише там: „Убити от бугари от 1914 ^ 18 г." Изобщо избиваха ги българите, защото германците ни командваха да ги гоним. И имаше костници, където са костите им събрани. Тогаз са ги избивали масово и са ги хвърляли на купчина, сега ги изровили и ги събрали и образували костници.
към текста >>
35.
70. ГЛАДЪТ Е ОБЩ ЗА ВСИЧКИ
,
,
ТОМ 16
Одрин целият заобиколен и по средата има шосе, а някакви си автомати, които изхвърляха оръдията веднага на
периферията
да стрелят и по този начин нашите превзеха Одрин.
И ни натовариха пак на влака, хайде обратно пак през Гюмюрджина, хайде отидохме до Одрин. И мен ми беше мераклия, защото едно време, когато превзеха Одрин, Радко Димитриев беше генералът, който командваше войската, исках да видя каква е крепостта на Одрин. Аз мислех, че са някакви си стени, циментови, яки и т. н., а то обратно. Около 50 метра изкопано дълбоко и шарпите полегато и нищо не се свлича, не се разваля и по средата от двете страни така, изкопано.
Одрин целият заобиколен и по средата има шосе, а някакви си автомати, които изхвърляха оръдията веднага на
периферията
да стрелят и по този начин нашите превзеха Одрин.
Ама аз се чудех каква е тази крепост. Пък то не било крепост, ами било изкопано дълбоко. ВК: И като отидохте в Одрин на тоя курс? ПГ: Казаха ни така: които са свършили само прогимназия и са тука, да си отиват в частта. Да останат само тези, които са свършили четвърти клас, пети, шести, седми, студенти и разни каквито има вече, те да останат.
към текста >>
36.
9. ЗАТВОРЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН КРЪГ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
,
,
ТОМ 16
Музика, движение и говор представляват едно Цяло на живота, който слиза от центъра на Вселената към
периферията
, наречена от Учителя като Мирова Любов и възвръща се като Космическа Обич; две течения в Природата: едно - от Космическия Център към
периферията
и второ - от
периферията
към Центъра, които представляват общият Космически Ритъм на Вселената.
Всички слушаха Учителя. Той обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг значи, като свириш и играеш, то да завършиш играта пълен с енергия. Човек да бъде пъргав, да чувствува влечение да се залови за работа, а не както кога е играл ръченица, да се чувствува изморен, изтощен. През 1942 година излезна под печат в книжка „Слънчеви лъчи" и днес вие имате и музиката, и думите, и движенията, което е първичният слънчев ритъм на живата природа, които бяха свалени от Учителя от Божествения свят.
Музика, движение и говор представляват едно Цяло на живота, който слиза от центъра на Вселената към
периферията
, наречена от Учителя като Мирова Любов и възвръща се като Космическа Обич; две течения в Природата: едно - от Космическия Център към
периферията
и второ - от
периферията
към Центъра, които представляват общият Космически Ритъм на Вселената.
В Паневритмията, в движенията на „Слънчеви лъчи", участвуващите се нареждат по двойки в 12 лъча, насочени към центъра на кръга, а други двойки се нареждат и образуват външен кръг по окръжността, което представлява колелото на живота и обединява 12-те лъча. Така че имаме една очертана окръжност с прекарани 12 радиуса към центъра на окръжността, съставена от двойки живи хора, които са 12 лъча от играещи двойки. Тези 12 лъча разделят кръга по 30 градуса от окръжността, която е 360 градуса, и представляват 12 фази на Космическия Ритъм, които фази се наричат знаци на Космическия Зодиак. Те предстааляват 12 врати, през които влиза космическият живот у нас. Така центърът на кръга представлява Слънцето като център на Слънчевата система, а 12-те врати, 12-те лъча от двойки са 12-те знака на Зодиака, през които преминава слънчевата енергия през 12-те месеца на една година, като за един месец Слънцето изминава 30 градуса, или един зодиакален знак.
към текста >>
37.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
продължение 2
,
ТОМ 16
Щом си без идея, ти си на
периферията
.
Из разговор с Учителя на 24.XII.1937 год., петък Учение, синко, то е доброто постижение. Най-силната линия е правата линия. Които искат сила - чрез правите линии, а които искат мекота - чрез кривите. Кривите линии дават мекота, а правите - сила. Притеглянето е една разумна сила.
Щом си без идея, ти си на
периферията
.
Който върви по права линия, много силен трябва да бъде. Изгубиш ли си идеала, връщай се към центъра, от периферията - към центъра. „Образ и подобие" - едното е форма, а другото е съдържание. Приликата, духовното е съдържание, а външното е формата. Да знаеш всеки предмет къде е поставен - това е пространство, а наредените предмети е времето.
към текста >>
Изгубиш ли си идеала, връщай се към центъра, от
периферията
- към центъра.
Които искат сила - чрез правите линии, а които искат мекота - чрез кривите. Кривите линии дават мекота, а правите - сила. Притеглянето е една разумна сила. Щом си без идея, ти си на периферията. Който върви по права линия, много силен трябва да бъде.
Изгубиш ли си идеала, връщай се към центъра, от
периферията
- към центъра.
„Образ и подобие" - едното е форма, а другото е съдържание. Приликата, духовното е съдържание, а външното е формата. Да знаеш всеки предмет къде е поставен - това е пространство, а наредените предмети е времето. Ако няма никакви предмети, какво ще мислим за пространството, как ще си го представим? Нашето разбиране за света е илюзия, а не е светът илюзия.
към текста >>
При скръбта отиваме към центъра, стесняваме се, а при радостта се разширяваме, отиваме към
периферията
.
Едни имат по-много и по-ценно съдържание, а други - не. Както едни страница на Библията са по-съдържателни, а други - не. Но всяка страница все има нещо. Така и всеки човек е една страница от Библията. 37. Из разговор с Учителя на 16.II.1938 год., сряда Изгрев аз наричам да не мине ден от да не направиш микроскопическо добро, а вечер, когато залезе слънцето - най-голямото добро.
При скръбта отиваме към центъра, стесняваме се, а при радостта се разширяваме, отиваме към
периферията
.
Добрият Добрият човек има здрав гръбнак, той раздава. По-добре е [човек] да излезе с товар, а да се върне без товар. Без работа нищо не се постига. Трябва да се цени времето. Всяка една буква, която пишеш, показва целия ти характер.
към текста >>
Предметите при центъра се движат медленно, а при
периферията
- светкавично.
„Sol" дава ухание. Дълбокото дишане от мисълта зависи. Докато не помислиш, не може дълбоко да дишаш. Мисълта е, която вкарва въздуха в дробовете ни. При дълбокото дишане сърцето взема участие, а в хармоничното взима участие и умът, и сърцето, и волята.
Предметите при центъра се движат медленно, а при
периферията
- светкавично.
Изток е справедливост. Запад е материализъм. Юг е доброто, а север - Истината. 45. Разговор с Учителя на 2.ХII.1942 год. На физическия свят по-хубаво от работата и от ученето няма.
към текста >>
38.
IV. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ
,
,
ТОМ 16
Космическата Обич, която идва от
Периферията
на Вселената, и чрез човешката душа и чрез човешкия дух, за да се слеят с Божествения Дух и Божествената Душа, която ще ги отведе в Царството Божие.
И тогава ще разберете какво значи „Съвършенни в Едно". А, това е Плодът на Духът, на Абсолютният Дух на Битието и Небитието. Плодът на Абсолютния Дух на Битието и Небитието е Любовта. Коя Любов? Мировата Любов, която идва от Центъра на Вселената, от Единия, Вечен и Всемогъщ Бог на Живота.
Космическата Обич, която идва от
Периферията
на Вселената, и чрез човешката душа и чрез човешкия дух, за да се слеят с Божествения Дух и Божествената Душа, която ще ги отведе в Царството Божие.
„А това е живот вечний, дето да познаят Единаго Истиннаго Бога." (Ев. Йоана, гл. 17, стр. 3) И тогава ще станете ученици на Бялото Братство и пред вас ще се представи Заповедта на Учителят, на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно. Заповедта на Учителя 1.
към текста >>
39.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Турих я на главата си и тя така прилепна и с нещо я намазаха около
периферията
и тя стана така естествено, че като че ли се срасна с моята глава.
25.Х.1934 год., четвъртък Сън. Сънувах, че съм някъде в непознато място-село и хора. Помня, че се занимавахме с косите на човешката глава. Аз намерих една перука с руси дълги коси и си я турих на главата. Пипах теменната част на главата и видях как косите са израснали много естествено, даже уж че са никнали, а не изкуствено правена коса, като че ли същинската тая коса е одрана някоя руса женска глава и сега представлява перука.
Турих я на главата си и тя така прилепна и с нещо я намазаха около
периферията
и тя стана така естествено, че като че ли се срасна с моята глава.
Сега се касае въпросът, че косата, така като я разчесах, тя е много дълга, дълга до гърдите и аз исках да отида на бръснарница, да я подстрижат, за да не изглежда, че е женска, а да е мъжка. Представям си, че отзад трябва да се подстриже така, че само да се приглади, а не да се намали. Защото от това подстригване ще зависи бъдещата красота на главата ми. Ето, после дойде някой млад поп. Брадата му чорлава, широка, като на комита.
към текста >>
40.
3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
Ние имаме към всички едни и същи отношения Теософи, толстоисти, вегетарианци, въздържатели и пр., те са все с нови идеи; едни са на
периферията
- такива са въздържателите и вегетарианците.
Новият морал е: Чистота в съзнанието, а не чистота само вън. Да няма абсолютно никаква мисъл за грях в съзнанието. Отвън може да се изкаже нещо за хората, че е грях, но в твоето съзнание да има абсолютна чистота, да няма никаква користна цел в съзнанието; в последния случай, съзнанието е пропукано. В съзнанието да има единство, че каквото си направил, за Бога си го направил. Отвън могат да тълкуват каквото искат, но вътре в тебе да има единство.
Ние имаме към всички едни и същи отношения Теософи, толстоисти, вегетарианци, въздържатели и пр., те са все с нови идеи; едни са на
периферията
- такива са въздържателите и вегетарианците.
Всички са клони на едно и също дърво. Какво е новото учение? Да кръщаваме децата, когато се раждат. Любовта и омразата си приличат. Онзи, който те обича, праща ти любовни писма, държи те като писано яйце, стъпките ти чете.
към текста >>
41.
17. Представите ни за небето
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в
периферията
- в третото небе, което се простира зад първите две.
У мюсюлманите тия небеса са девет. У други народи те са седем. Познат е изразът „седмо небе” като място на най-голямо, върховно блаженство. Християнското богословие признава три небеса: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера - областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе - обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи. Ясно е от тия богословски представи за небето, че областта на небесните светила е ограничена и че зад нея именно се простира третото небе.
Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в
периферията
- в третото небе, което се простира зад първите две.
Види се, във въображението на богословите, небето е представяло не толкова концентрични сфери, колкото нещо като огромно триетажно здание. Естествено е тогава Бог и неговите избраници да обитават най-горния етаж. Тия представи за небето бидоха окончателно разклатени от откритията на съвременната астрономия. Тя създаде една друга представа за „небе”, която в края на краищата се свежда към представата за едно безкрайно пространство — пространството на безпределната звездна вселена. Ясно е, че „второто небе” на теолозите, небето на небесните светила, не е ограничено до известни предели в пространството, а се простира „до безкрайност”.
към текста >>
42.
20. Сферата на Марс
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
И тогава имаме нарушение на оня основен закон, по който се предава енергията в марсовата сфера от центъра към
периферията
и който може да се изрази в думите: заповед - подчинение.
Всъщност, обаче, когато у един индивид действува марсовата енергия в своята първична чистота, той носи в себе си всичките нейни добродетели - самообладание, смелост, дисциплина, повелителна мощ. Той знае да заповядва. Защото не всички хора умеят и имат правото да заповядват. Той знае, обаче, и да се покорява на една по-висока воля. В съвременните армии, които не са вече отбор марсови типове, както е било в първите исторически времена, когато са се оформявали спонтанно племената, попадат много хора, които не са родени нито да заповядват, нито да се подчиняват.
И тогава имаме нарушение на оня основен закон, по който се предава енергията в марсовата сфера от центъра към
периферията
и който може да се изрази в думите: заповед - подчинение.
Така се е създала онази началническа психика във военщината, изразявана често чрез думите: „Молчать, не рассуждать, Начальство лучше знает и больше может! ”. Изтъквам тия всеобщо познати черти на казармения живот, за да извикам у читателя известни живи образи, чрез които да схване действието на силите в Марсовата сфера. Марсовата сфера, с една реч, е сфера на енергията, която се стреми да се разпространи навън и да преустрои, организира и подреди механически околния свят. Тук действува личната Воля, която често влиза в борба, от една страна с личните воли на другите, които имат противоположни стремежи, а от друга - с колективната воля на Природата, която марсовите натури искат да покорят, да подчинят по един често пъти брутален начин. Когато волята на един марсианец намери отзив в стремежите на околните, тя ги организира по посока на силовите линии, които тя създава и ги обединява за една обща акция.
към текста >>
43.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Така например, според това схващане Сатурн се простира от центъра на Слънцето до мястото, където виждаме да се намира Сатурн, Видимата планета, която забелязваме на
периферията
на окултната планета, е резултат от взаимодействието на две противоположни сили - една центробежна, която действува от Слънцето и определя границите на окултната планета и другата центростремителна, действуваща от Безграничния космос.
Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този, който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марса. Какво би станало с нашето сърце, ако не беше Слънцето в света? Според както учи окултната наука, върховното ръководство на цялата слънчева система се намира на Слънцето, където възвишени разумни същества, организирани в общества, посредством мисълта си, външен израз, на която се явява светлината и топлината, направляват дейността на планетите. Това положение не е в противоречие с по-горе изказаното, че всяка планета е израз и център на разумна деятелност, но само го обяснява, защото, според окултната наука, центъра на всички планети е в Слънцето. Така че планетите представят концентрични сфери с общ център в Слънцето.
Така например, според това схващане Сатурн се простира от центъра на Слънцето до мястото, където виждаме да се намира Сатурн, Видимата планета, която забелязваме на
периферията
на окултната планета, е резултат от взаимодействието на две противоположни сили - една центробежна, която действува от Слънцето и определя границите на окултната планета и другата центростремителна, действуваща от Безграничния космос.
Там, където се срещат и уравновесяваттези две сили, ние виждаме видимата астрономическа планета. Съвременната космогония в лицето на Емил Бело, също така се спира на тази теория като най-правдоподобна. Същата дуалистична космогония поддържа и английския учен Сър Джейм Джинс. Всяка планета от друга страна представя специфична среда, която е в зависимост от степента на развитието на съществата, които живеят на нея и отразяват и преработват импулса на Слънцето. Тъй както бялата светлина, пречупена през призмата, се разлага на 7 цвята, които не са нищо друго освен 7 лъча на Словото, което в своето проявление се диференцира в 7 направления.
към текста >>
44.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Тя е енергия, която сгъстява и кондензира материята, енергия, която се движи от
периферията
към центъра.
Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогаз да ви пусне готови в живота”. Сатурновата енергия е студена и мудна в движението си.
Тя е енергия, която сгъстява и кондензира материята, енергия, която се движи от
периферията
към центъра.
И всичко, що е родено от него, той отново го приема в себе си. Тази идея гърците са изразили като казват, че той изяждал рожбите си. В човека представя нисшето „аз” и тук именно има една интимна вътрешна връзка между него и Луната, за която казахме, че също така представя личността - нисшата човешка природа. Като господар на нисшия „аз”, той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща към своя център. Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човека костната система се намира под властта на Сатурна.
към текста >>
45.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери
,
,
ТОМ 18
Като наблюдавате живота на детето до седемгодишната му възраст, виждате, че
периферията
, около която се движи, е малка.
От 14-та до 21-та година живота е под влияние на Венера. Тогаз е пубертетът и човек преживява физическата любов. Периодът от 21 ÷ 42 година е под влиянието на Слънцето, когато човек е вече възмъжал и е в силата си. От 42 до 49 година животът е под влиянието на планетната сфера на Марс. От 49 до 56 година животът е под влиянието на Юпитер, и от 56 до 63 година животът е под влиянието на Сатурн: Учителят много ясно е предал тази идея в следната мисъл: „Сега, като изучаваме научно фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: в първата фаза на човешкото развитие, от 1 ÷ 7-годишна възраст, човек минава през положението на растение.
Като наблюдавате живота на детето до седемгодишната му възраст, виждате, че
периферията
, около която се движи, е малка.
Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си. От 7 ÷ 14-годишна възраст, човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14 ÷ 21-годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21-годишна възраст, човек отново минава в същите фази — има едно повтаряне.
към текста >>
46.
Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата
,
,
ТОМ 18
До този момент човек се е движил към центъра на Земята, към
периферията
, към света.
В източната езотерична традиция те носят други имена, но съдържанието им е същото. В езотеричната християнска традиция са известни под други имена. От това гледище първата стъпка в пътя на духовния живот, в пътя на ученичеството е ОБРЪЩЕНИЕТО към Бога. За него казва Христос: Никой не може да дойде при мене — подразбирайки школата — ако Отца ми не го привлече. С тази първа стъпка става изменение на посоката на нашето движение.
До този момент човек се е движил към центъра на Земята, към
периферията
, към света.
С обръщането към Бога той изменя посоката на движението си, отправя се към Бога, към центъра на Битието, поема възходящия път. Това обръщение не е просто само да повярва човек в Бога, но той трябва да почувства дълбоко необходимостта от Бога. Обръщението е от Бога. Втората стъпка е ПОКАЯНИЕТО. След като човек се е обърнал към Бога, той преглежда старата си сметка и тук трябва да познае себе си в себе си, че е дал известни обещания, които трябва да изпълни.
към текста >>
47.
1.2 СВЕТЪТ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ДЕВИ
,
,
ТОМ 19
Венера съдържа и излъчва онзи астрален сексуален флуид, който е необходим за биологичните процеси в живота, за продължение на рода; то е необходимо и важно физиологично течение за съхранение на рода, едно течение към
периферията
.
Милосърдието, според френологията, е локализирано в най-горната част на човешкото тяло. Този морален център е една врата към Великото космично начало, към което се отива по пътя на смирението, търпението и благоговението. Нежността и мекотата на слънчевите деви ще бъде главната психична характерност на душите на хората от шестата раса. Планетата Нептун, второто влияние, представлява онова вътрешно излъчване, идващо от трепета на най-фините струни на Космичното, мистично прозрение. Докато Афродита, богинята Венера, чародейката и вдъхновителката на всички изкуства, е носителка на любовта с всевъзможните й фази и нюанси, то Нептун, по пътя на интуицията, издига човешката душа до ония възвишени състояния, където човек се слива с Единството на живота, с Мировото съзнание, което е вечно и безгранично.
Венера съдържа и излъчва онзи астрален сексуален флуид, който е необходим за биологичните процеси в живота, за продължение на рода; то е необходимо и важно физиологично течение за съхранение на рода, едно течение към
периферията
.
Тази енергия се трансформира от Нептун в едно възходящо течение, което отива към центъра на живота. Тези течения наподобяват приливите и отливите, те се балансират във фазите на живота. Старият религиозен свят беше под влиянието на отрицателните полюси на планетите Венера и Нептун. Религиозните съзнания, хората на старозаветния свят със своите писания заплашваха света с катаклизми и разрушения, със страшния съд, с огъня на адските мъки и с гнева на боговете. Това са остарелите прийоми на старозаветния свят, който действа с методите на озлоблението, омразата и отмъщението.
към текста >>
48.
Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината
,
Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ
,
ТОМ 20
Те изучават нещата от гледище на
периферията
, а трябва да идат по радиуса в центъра - при Бога, и оттам да се върнат по други радиус пак към
периферията
- към другите души, и тогава много ще разберат.
Затова Христос иска от Своите ученици да оставят всички обикновени закони, стремежи, цели, мечти и желания, да оставят старите си разбирания и живот и да вземат кръста - сиреч страданието в света, да поемат съзнателно ролята да бъдат помощници на великия Учител и с това да опознаят вечния живот, който от нищо се не прекъсва и който тържествува над самата смърт... Вие обърнете внимание на слънцето, което е вечен извор за земния живот, дванадесетте знака на зодиака, 12-те апостоли на Христа и Той самият, като слънце между тях. Помислете за тия прости наглед рибари и случайни хора, които станаха тогава апостоли и прочетете после техните послания, думи, които ще Ви смаят с дълбочината си и ще Ви накарат много да мислите. Ето, това направи едно съзнание, едно духовно слънце - То накара да разцъфнат хиляди цветя - душите на милиони хора да застанат «отвътре» на света и да разберат братството органически... - Нещо странно ми звучи в думите Ви. Чувствувам, че има дълбока истина, но като че ли има и някаква завеса, която трябва да се вдигне леко и изведнъж да видя много и да разбера много, неочаквано много... - И така е. За голямо съжаление - каза Ученикът бързо, - съвременните учени хора не могат да разберат, понеже изхождат от егоцентричното разбиране.
Те изучават нещата от гледище на
периферията
, а трябва да идат по радиуса в центъра - при Бога, и оттам да се върнат по други радиус пак към
периферията
- към другите души, и тогава много ще разберат.
А сега учените смятат дори тия хора, които могат чрез своите разширени съзнания да се сливат с околното, за ненормални. А тази е погрешката, че тъкмо те са нормалните. Тях вашите учени ги наричат понякога шизофреници. А то е, защото не са разбрали оная логическа форма, която е достъпна само за тези, които са се отрекли от всичко свое, включително и живота, и егоцентричното съзнание и самосъзнание. Исус дава следната форма на мисъл: «Аз пребъдвам в Отца си и Отец пребъдва в мене Ако вие пребъдете в мене, както аз - в Отца си.» Помислете, това не е само фраза.
към текста >>
А по-модерните астрономи туриха Слънцето, а още по-модерните ни казаха, че вселената няма център, нито
периферия
... Но както и да е.
Ученикът поклати глава. - Жертва... Жертвува тоя, който не е свързан с Първичната причина, който има нещо и жали, дава и няма откъде да получи. Жертвува стомната своята вода, но изворът вече не «жертвува» нищо, а блика и дава живот на жадните. Това е законът и за онзи човек, който пребъдва в общото течение на живота и има чувството, и главно - неговото реално съдържание на вечното му продължение. - Разбирам, Вие изтъквате две главни идеи, както някога е имало две главни схващания: геоцентрична и хелиоцентрична, че в центъра на вселената е Земята.
А по-модерните астрономи туриха Слънцето, а още по-модерните ни казаха, че вселената няма център, нито
периферия
... Но както и да е.
Хората на старото изхождат от себе си като индивиди, Христос изнася нов принцип на пребъдване, преливане на съзнанията, психически и органически, така да кажем. Но кое ще ни убеди, че това не са само твърдения, подобни на много други хипотези? - Думите на Христос, че светът ще премине, земята и небето, но нито една йота от тоя закон няма да се измени. - Но все пак това е лично твърдение. - Мислите ли, че Христос може да твърди неистини?
към текста >>
49.
35. КАК СЕ КРИТИКУВА В НАС
,
,
ТОМ 20
Вярно ще е само по отношение на отделните мои цитати, а невярно - по отношение на общото течение на неговата мисъл и учение, които в никой случай не могат и не бива да се разкъсват, ако искаме да бъдем в
периферията
на истината, която е изнасял последователно и постепенно... Великите мислители са океани - техните брегове не могат да се видят.
А от цитатите ми сега вее: безбожие, комунизъм, антисоци-алност, мизантропия, анархия... зов към анархия... С други цитати мога да представя Ницше и като префинен аристократ, който с презрение гледа на бедните и слабите; с трети цитати ще го представя като върл противник на всички демократични течения; с четвърти ще го представя като брат на всички хора на земята и като велик страдалец на всичко живо по цялата вселена; с пети ще го представя като луд... Но нито първото ми твърдение е вярно, нито второто, нито третото и т.н. А най-накрая пак имаме същността на въпроса: един велик Ницше, велик гений, океан на мисълта, неуязвима висота на мисъл, сърце и воля. Имаме океан на мисълта, волята и сърцето, от който океан всеки може да загребе толкова, колкото му е позволила неговата еволюция. А по логиката на «П. Д.» - с отделни цитати - аз мога да критикувам и Христа, Когото в няколко цитата мога да направя бунтовник, разрушител, безотечественик и т.н.... А вярно ли ще бъде това?
Вярно ще е само по отношение на отделните мои цитати, а невярно - по отношение на общото течение на неговата мисъл и учение, които в никой случай не могат и не бива да се разкъсват, ако искаме да бъдем в
периферията
на истината, която е изнасял последователно и постепенно... Великите мислители са океани - техните брегове не могат да се видят.
А океанът не може да се изчерпи с лъжица, сиреч с цитати, които да определят вложения идеал. Лъжицата с вода от океана не е самият океан. А лъжицата с вода - това е откъснатият цитат... Много е по-лесно на човека да бъде писател, сиреч сам да изразява своята мисъл, отколкото да бъде критик, сиреч да изразява мисълта на другиго. Но въпреки това светът е пълен с критици. Пълен е светът с критици, но обикновеният, литературният свят, светът на мисълта познава много малко критици, чиито представители са: Белински - в миналото; Брандес - в настоящето, като критик на модерната литература.
към текста >>
50.
3. Къмъ живота!
,
(В. «Живот», бр. 2, 29.III.1929 г, стр. 1)
,
ТОМ 20
Подтикът на съзнанието да се прояви към
периферията
се нарича «живот».
3. (В. «Живот», бр. 2, 29.III.1929 г, стр. 1) «Ако нещата започват от своя първоначален пункт, те ще получат и своя естествен подем.» «Неразбраните неща в живота имат свой вътрешен смисъл.» «Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си.» От «Книгата на живота» Там, дето се е пробудило съзнанието, има живот; дето съзнанието не е пробудено, няма живот.
Подтикът на съзнанието да се прояви към
периферията
се нарича «живот».
Да живееш - това значи да съзнаваш, че може да се качиш до най-голямата височина и да слезнеш до най-голямата дълбочина. Това е една привилегия. Светията, и горе да се качи, и долу да слезе - пак светия си остава. И разбойникът и престъпникът и горе да се качи, и долу да слезе - пак разбойник си остава. Животът сам по себе си не се изменя - нито се покваря, нито се разваля, нито се подобрява.
към текста >>
51.
14. Прекатурената кола (Истински случай). 15. В светлината на Учителя
,
(Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., кн. 2, стр. 59-62); (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 1, стр. 25)
,
ТОМ 20
Два вида хора има - такива, които идат от Центъра към
периферията
- те ламтят за придобиване на външното - богатство, слава, власт.
25) Любомили* Страданието приготвя хората за приемането на истината. * Велик е само тоя човек, който е устоял докрай на своята Божествена идея. След като е работил цял живот за нейното осъществяване, той и с видимата си смърт запечатва и доказва на другите нейната истинност. Такъв човек вечно живее в съзнанието на хората. Това, от което доброволно можеш да се откажеш отвън, го имаш вътре.
Два вида хора има - такива, които идат от Центъра към
периферията
- те ламтят за придобиване на външното - богатство, слава, власт.
И други, които се приближават към Центъра. Тяхната светлина се увеличава, чувството на близост с околните нараства, идеята за единство в природата става все по-ясна. Колкото първите се индивидуализират все повече и егото и личното благо стават алфата и омегата на живота им, толкова тия, които се стремят към Центъра, все повече и повече добиват чувството на общност, братство, единство на цялото, чувство за силата на Бога и божествеността на всичко видимо и невидимо. * Дисхармонията в света се внася от придобилия свободата человек, който, като я употребява лично за себе си, без оглед на далечните последици за околните, внася сред целесъобразността на разумната природа дисонанси, неуредици, престъпления, на които впоследствие самият той се натъква и вече не ги смята като резултат на своята невежа дейност, а ги третира като обективни условия на природата, нейни същини или положения и като взема позата на учен, ги критикува и дори оправя... И понеже неговото знание ще е винаги по-малко, по-ограничено от това на неговата майка - Природата, - и в най-възвишения си личен стремеж той все ще остава назад в своите схващания и ще предизвиква нови безредия. Само с кротостта и смирението можем да влезем в разумна връзка и правилни отношения с великия план на Естеството и без сътресения и страдания да постигнем това, което Бог е предвидил за нас.
към текста >>
52.
(63) Среща с Учителя на 18.XI.1939 г., след срещата с царя
,
,
ТОМ 20
Електричеството и е скържаво, не дава, то събира, а магнетизмът дава; едното е движение от центъра към
периферията
, другото - обратно поле на движение.
Който е добър, умен и справедлив - това са силните хора! При възпалението на една буза отвън имаме горещина, но вътре е студ. И тогава чрез вода - компрес, се изпъди студът отвътре. Има и електрически студ; когато изтича електричество, тогава температурата не е ниска, а се чувствува студ. Гдето се образува електрическо поле, има студ, а където се образува магнитно поле, се чувствува топлинка.
Електричеството и е скържаво, не дава, то събира, а магнетизмът дава; едното е движение от центъра към
периферията
, другото - обратно поле на движение.
Не обича - електричество; обича - магнетизъм. Не може да ходи - вързан е в краката и ръцете. И като го освободя, ще тръгне. Научил се да пие, а ще се отучи, като отиде на нивата да работи, и ще се отучи. В природата ще ти дадат един недъг, за да го изправиш и добиеш силата.
към текста >>
53.
4. Слънчеви лъчи
,
,
ТОМ 22
В играта има и връщане назад към
периферията
- движение към света, което е сравнително малко.
Това става винаги на лятната школа на Рила около 19 август. Това, обаче, много рядко се случваше на Изгрева, и то само по време на съборите. Затова ние нямахме навик да играем и в кръга около централните 12 лъча. Лъчите, насочени към центъра, имат центроустремително движение, т е. движение към Бога.
В играта има и връщане назад към
периферията
- движение към света, което е сравнително малко.
Божествената хармония струи навсякъде в това слънчево упражнение и всички движения са насочени по пътя на човешката еволюция и прогрес. Упражнението „Слънчеви лъчи" е един успешен опит на Учителя да изкара българите от затворения кръг на тяхната народна музика, при която, когато българинът играе например ръченица със стегнати ръце и крака, той бързо се уморява и след свършването на играта често му се налага да си почива. Упражнението „Слънчеви лъчи" освобождава човека от вътрешното му напрежение и му отваря път към свободно движение, от което играещият не се уморява, а придобива сили и нови енергии. Участниците се нареждат по двама в 12 лъча, насочени радиално към един общ център. Във всеки лъч има по 6 двойки, като разстоянието между тях е около 1 метър (ние обикновено играехме лъчите с по 5 двойки, понеже веднага след свършването на „Слънчеви лъчи" преминаваме към „Пентаграм", който се играе с пет двойки).
към текста >>
54.
Б. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ И БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ 1. Предупреждение за бомбардировките от преди 40 години
,
,
ТОМ 22
Докато са в калта, нищо не могат да постигнат." „Когато се връщахме от Витоша, срещахме стотици и хиляди хора, напуснали красивата София и бягат по
периферията
.
Една велика държава съществува в света . Бог е създал света . Той знае законите . Той щ е оправи света . Всъщност , светът е оправен , но хората трябва да излезат от калта, в която са попаднали .
Докато са в калта, нищо не могат да постигнат." „Когато се връщахме от Витоша, срещахме стотици и хиляди хора, напуснали красивата София и бягат по
периферията
.
Всеки гледа да бъде далеч от София. Срещаме един инженер, богат човек, има голям апартамент в София, иска да си купи поне една стая някъде в околността, в селата, да бъде спокоен във време на тревоги и бомбардировки. Сега не искам да ви плаша. Аз плашех света преди 40 години . Каквото предстоеше да стане , аз го казах , с цел да се избегне това , което днес става в цялото човечество и специално в България .
към текста >>
55.
VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Едни схващат интуитивно от центъра, а другите - от
периферията
.
Между тия две същества се ражда доброто. Тази идея се отнася към духовния свят. Трябва светлина. Ангелите се делят на две царства. Едни принадлежат към Божествения свят, а други принадлежат към духовния свят.
Едни схващат интуитивно от центъра, а другите - от
периферията
.
И тъй, имате един Божествен лъч, който е слязъл от центъра. Всички идеи, които имате, не са съществени. Идейните образи са живи, не можеш да ги напуснеш. Животът е един филтър. Вие носите вашите радости и разочарования.
към текста >>
Едно същество се движи от центъра към
периферията
и в гъстата материя среща препятствия.
Божественият ум не прави два скока. Не прави отрицания. Божествените неща - в тях няма никаква промяна. Интуицията съществува. «- а» какво представлява?
Едно същество се движи от центъра към
периферията
и в гъстата материя среща препятствия.
А движение от периферията към центъра е «+ а». Следователно, които сте се родили на земята, сте «- а», изгубили сте нещо. А които отиват горе, печелят нещо. Те са «+ а». Ако всички предмети, които виждаме, се отдалечават, ний се приближаваме и сме «- а» , който се интересува от всичко.
към текста >>
А движение от
периферията
към центъра е «+ а».
Не прави отрицания. Божествените неща - в тях няма никаква промяна. Интуицията съществува. «- а» какво представлява? Едно същество се движи от центъра към периферията и в гъстата материя среща препятствия.
А движение от
периферията
към центъра е «+ а».
Следователно, които сте се родили на земята, сте «- а», изгубили сте нещо. А които отиват горе, печелят нещо. Те са «+ а». Ако всички предмети, които виждаме, се отдалечават, ний се приближаваме и сме «- а» , който се интересува от всичко. Онзи човек, който се интересува от духовния свят и прилага, е «+ а» , а който не се интересува и не прилага, е «- а».
към текста >>
Да се посее след страданието - движение от центъра към
периферията
.
За мен съществуват само тези души, които имат добродетел. У всякой един ученик трябва да има по една добродетел. Разбирате ли дълбочината на окултната наука какво съдържа в себе си? Младият човек изучава закона на самопожер- твуванието, той е посеяното семе в земята. Обратният триъгълник надолу е младият човек (фиг. 3.2).
Да се посее след страданието - движение от центъра към
периферията
.
А кога се повръща лъчът в съзнанието - от периферията към центъра. Младият - излизание от духа и влизание в материята, а излизание от материята и влизание в духа е стар. То е вечен процес в живота. Вечността - интенсивно желание, непреодолимо, да придобиете, да бъде живо. Като ученици, да бъдете изправни.
към текста >>
А кога се повръща лъчът в съзнанието - от
периферията
към центъра.
У всякой един ученик трябва да има по една добродетел. Разбирате ли дълбочината на окултната наука какво съдържа в себе си? Младият човек изучава закона на самопожер- твуванието, той е посеяното семе в земята. Обратният триъгълник надолу е младият човек (фиг. 3.2). Да се посее след страданието - движение от центъра към периферията.
А кога се повръща лъчът в съзнанието - от
периферията
към центъра.
Младият - излизание от духа и влизание в материята, а излизание от материята и влизание в духа е стар. То е вечен процес в живота. Вечността - интенсивно желание, непреодолимо, да придобиете, да бъде живо. Като ученици, да бъдете изправни. Да се изпълнят вашите копнежи, ще придобиете каквото искате, само да бъдете абсолютно изправни.
към текста >>
56.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Кога кажете, че «Господ ме е оставил», то от центъра сте отишли към
периферията
.
Да допуснем, че вътре имаме други отклонения - какво ще стане, ако действуват едновременно всички сили? Причината на гнева е набирание на излишна енергия. Вечното движение го регулира един закон. Центърът се движи с най-голяма бързина. Вътрешната монада се намира във всичките точки и пак е в центъра.
Кога кажете, че «Господ ме е оставил», то от центъра сте отишли към
периферията
.
Един религиозен момък се влюбил в една светска дама и той вече се отказва да се моли; защото и тя не се моли; и обратно. Ще определите коя е причината да сте набожен и да не сте набожен. Догде не се влияете, ще сте щастливи. В Божия план е центърът да не загуби своето място. Да си дадем конкретно пояснение на проявленията на силите, които са в нас.
към текста >>
Нещата, колкото отиват към
периферията
, се раздробяват.
45.3) Нещата, които виждаме отпред, не можем да виждаме що става зад нас. Светлината иде отзад. Виждаме нещата през огледалото. Трябва самообладание! 110, 1010, 10010 Закон за раздробление.
Нещата, колкото отиват към
периферията
, се раздробяват.
Рождението е съчетание, което духовният свят нарежда. (Фиг. 45.4) Любовта на Венера съдържа и доброто, и злото. Човек, който живее в квадрат, горе е добър, а долу е лош. Доброто може да се прояви в злото, защото има най- малко съпротивление. Положителната енергия минава отгоре на дясното полушарие на мозъка, после минава отдолу на лявото полушарие, качва се нагоре, минава под дясното полушарие, после - над лявото полушарие.
към текста >>
57.
124. Живата идея може да се предаде чрез музиката
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Сопранът представлява, че излизаш от центъра на битието към
периферията
, после, когато имаш богатство, създава се желание да се върнеш към центъра - басът, събрал богатства, иска да се върне." В.К.: А на с.
Сопранът: "Ние носим всичките възможности, благата за вас, които вие ще използвате". Аптът: "Светът не разбира още идеите на майка ми - сопрана". Сопранът иде от слънцето. Оттам, откъдето не може да слезе по-долу, поема алтът. Басът иде от центъра на земята и оттам, докъдето стига, се поема от тенора.
Сопранът представлява, че излизаш от центъра на битието към
периферията
, после, когато имаш богатство, създава се желание да се върнеш към центъра - басът, събрал богатства, иска да се върне." В.К.: А на с.
99 буква И -"О, тъмнина, която носиш скрита светлина", това е от вашите тетрадки? Весела: Сега, това беше на беседа. Учителят пя: "О, тъмнина, която носиш скрита светлина", в този ред. И продължи да говори: "Аз вече няма да живея стария живот." Пя тези думи. "Ще се стремя в бъдеще да постигна новия живот." Това е в беседа записано.
към текста >>
58.
130. Дяволът няма да го пъдиш, ще го туриш на работа
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Има две течения в света: едното излиза от центъра към
периферията
, а другото - от
периферията
към центъра -това е кръвообращението.
130. Дяволът няма да го пъдиш, ще го туриш на работа Когато теб лично те засягат, мълчи, тих бъди, но за Бога ще се застъпиш, смел ще си. Кажете на човека, че не трябва да го прави, да не хули Бога. Някой мисли, че физически като е до мен, ще придобие нещо. Колкото сме по-близо физически, толкова по-зле.
Има две течения в света: едното излиза от центъра към
периферията
, а другото - от
периферията
към центъра -това е кръвообращението.
Някога, като се навеждате при гимнастическите упражнения, вие приемате венозно течение от земята, то е като корените на растението. Когато гъстотата на материята е пред вас, вие приемате венозно течение от земята, а когато се издигаме нагоре - взимаме артериално течение. За да разберем Любовта, трябва да имаме едно артериално течение - гъстотата да е зад нас. Но неизбежно ще дойде и другото, венозно течение. У всички ви е скрит дявола, та като ви бутнат някъде показвате своята отрицателна природа.
към текста >>
59.
165. Закъснение има в духовния свят, когато не разбираш законите
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Кръгът има безброй радиуси, чрез които едни течения вървят към центъра, а други към
периферията
- както от листата храна отива към корените и от корените към листата.
Зданието е Божествения порядък на земята, който се гради - света на реалността е той. Когато възлюбеният на някоя мома почне да закъснява, аз мога точно да изчисля кога ще свърши с хубавите им отношения. Когато има закъснение, иде зима - слънцето слиза от северното полушарие в южното. Трябва да разпределиш всички факти в съответните им светове: физически, духовен и Божествен. Хората, още не могат да им узреят главите, да разберат, че което те търсят на земята, е за друг свят.
Кръгът има безброй радиуси, чрез които едни течения вървят към центъра, а други към
периферията
- както от листата храна отива към корените и от корените към листата.
Когато е зима в един човек, не си оставяй цветята в неговата градина."
към текста >>
60.
III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова
,
ТОМ 25
В: И от
периферията
на зрението.
Това е половин столетие. X: Заповядайте, вземете си! В: Взехме си, благодаря. Понеже аз в момента съм така на слух и зрение. X: Да, да, да.
В: И от
периферията
на зрението.
Мина тази епоха. М: Имам снимки, ама вий не ги намерихте, а бе къде могат да бъдат тези снимки? Нагоре на Изгрева в 6 часа при изгрев слънце. В: Няма тука ги няма. М: Когато оркестърът свири в средата и всичко това са над 1 000 души, по четири души в колона, образуват един грамаден кръг горе на.. В: На Паневритмията.
към текста >>
61.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Той отмества ръката си от
периферията
на шапката към центъра.
Сякаш всяка клетка в мен, покачена високо, размахва победоносно знаме и пее: „Дойдох, дойдох”. - Кажете ми истината, изведнъж вдигам главата си и Го гледам. - В сърцето ми едно, а отвън светът е друг. И пак плача, хълцам и оставям сълзите да текат. Той посочва към касторената ми шапка, поставена върху масичката: - Когато човек се отдалечи от Бога, идват всички страдания в света.
Той отмества ръката си от
периферията
на шапката към центъра.
- А когато се приближи към Бога, страданията му намаляват, докато съвсем изчезнат. Попита ме где живея, с какво се занимавам и на колко съм години. Попита ме за образованието ми. - Трябва да го продължите, каза Той. Сега целувам ръката Му, обсипвам я със сълзи.
към текста >>
62.
26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Това що там е обяснено има свое значение не само за точките от
периферията
, но и за стоящият в центъра.
Колко дълбочина има в тази съществена мисъл, че любовта на човек към човека води началото си от хиляди години, а също предстои да се още разраства хиляди години, докато стане океан! Затова когато видим изявлението на това чувство, свещен трепет трябва да ни обладава. Тази страница бях определила да Ви изложа тъкмо нещо из тази област, тъй като към Вас, па и към ония, които са около Вас е в действие горния закон, изказан от Учителя преди няколко години, пак в школата. Именно, вземете третата годишнина от лекциите и прочетете страници 12-15 от трета лекция и стр. 6-11 от четвърта лекция.
Това що там е обяснено има свое значение не само за точките от
периферията
, но и за стоящият в центъра.
Той също е заинтересован за изправното равновесие на системата, защото най-малко едно от тия същества е и негов любимец. Ще оставя да си спомните и друго едно място, гдето Учителя очертава какво трябва да е поведението ни когато някой търси нашата любов, като същевременно дори до досада ни обсипва със своята. Той оприличава тоя случай на една вадичка, която търси място през нашата градинка. Трябва да я пропуснем да си тече въпреки всичко, като използуваме влагата й за възрастване посеяното в градината ни. Драго ми е като виждам, че всички ще растем в приложение тия закони, а най-вече като правиме това Вие и аз самата.
към текста >>
63.
2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Тогава Той ни нарежда на голямо колело с такта: десни, десни, десни с песента: „Ний сме славейчета горски”, като стъпвайки се приближавахме към центъра; после по същия начин играейки се отдалечавахме към
периферията
на кръга.
Лицата горяха от изблик на сила и очите - от радост. Отстрани неколцина умъдрено следят нашата лудория. Но, не се стърпяват и ето, хващат се и те, не ги сдържа, оставят другиму, по сърцат, да довърши критиката. Задава се Учителят. Обгърна ни с бащински поглед. Заставаме.
Тогава Той ни нарежда на голямо колело с такта: десни, десни, десни с песента: „Ний сме славейчета горски”, като стъпвайки се приближавахме към центъра; после по същия начин играейки се отдалечавахме към
периферията
на кръга.
И Той се залови с нас. Лицето Му сияеше като на юноша. Колко радост! След това натискаме раниците. Изваждаме всичките си бойни припаси за една открита борба с неприятеля - глад.
към текста >>
64.
2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Най-задните сядат на пейките, а седящите първи, отиват към
периферията
.
Така накладеният огън се разгаря все повече и повече - пръска струя искри. Нависоко се издигат огнени езици, нашироко се разстила червена жарава - приятна топлина. Няма зъзнене. Зад пейките - един ред стоящи, още един ред, още един ред. После се сменяме.
Най-задните сядат на пейките, а седящите първи, отиват към
периферията
.
А каква нощ на Рила! Сипнали горе звезди като снежинки. Внезапно метеор процепи модрия свод, освети глъбините, и се скрие някъде. Или пък Луната - блестяща и красива, равно се носи, оглежда лик в езерото, мие се, плиска се там със златни бризги [брызги (рус.) - пръски]. Докато я видиш на друго езеро, прави същото - лиска образ с чиста езерна вода, гълта от пълни шъпи, оглежда се.
към текста >>
65.
17. Празниците на Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Празничното не идваше от външното от
периферията
, а от центъра.
Оркестърът тогава ставаше внушителен. При това на този ден се стичаха всички ония, които по една или друга причина не са могли да бъдат точни през другите дни, гледаха на този ден непременно да бъдат на Изгрева и да слушат беседата, да поздравят Него и останалите си приятели. Идваха много хора и от провинцията, обзети от жаждата и те да се включат в тази красота и да отпият и те от елея на Словото. Тогава имаше пак общи трапези на обед и вечер и често за провинцията и закуска. Имаше много песни и музика около всичко това - само менюто си оставаше същото - просто, питателно приготвено с много обич, изменяше се само количеството.
Празничното не идваше от външното от
периферията
, а от центъра.
Духовния елемент през тези дни сякаш се преливаше от друг източник и стигаше до всички и от слънцето, и от росните капки, и от цъфтящата хубост на Изгрева, а най-вече от катедрата и от цялата фигура на Учителя, озарен от сияние, една духовна извисеност и една беседа, която стигаше до всички, за да поднесе на всеки по отделно специалния дар. Едно добро разположение проникваше всички и пак и пак радостта беше основния декор на всичко друго. Празничните дни в този общоприет смисъл се брояха на пръсти. Знаехме ги, тачехме ги, очаквахме ги дори. Два от тях наречени астрономически, бяха свързани с равноденствените дни, когато на пролет и на есен денят е равен на нощта.
към текста >>
66.
84. Статията „По въпроса за Трудовата Братска Задруга“ / Филип Стоицев. – В: Братство. Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.1933.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
Вярно е, че грамадна е разликата между доброто и злото, защото доброто тегли от
периферията
към центъра, а злото от центъра към
периферията
.
Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира. Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал. Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй? Защото двата фактора - вярата в Бога и любовта между хората са още слаби.
Вярно е, че грамадна е разликата между доброто и злото, защото доброто тегли от
периферията
към центъра, а злото от центъра към
периферията
.
Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в съзнанието и живее с отрицателни качества. Но ако се попитаме, при това различие, може ли да има туй братство и единодушие между хората? Може! Кога? Когато всички хора се стремят да станат добри и благата на природата, давани от Бога, се разпределят горе-долу еднакво на всички.
към текста >>
67.
ПОСВЕЩЕНИЕ: Десятъкът за Господа: разговори с Учителя Дънов в Горницата при салона на Изгрева
,
Представя: Вергилий Кръстев
,
ТОМ 32
7. Мировата Любов, която излиза от центъра на Вселената и отива към нейната
периферия
и се приема от човека.
В Духовният свят, десятъка предаден от Земята, се приема от ангелите като небесна храна за тях, при което като ответ изпращат Виделина за хората, чрез която те се възраждат вътрешно и живеят чрез нейната сила. Тук действат духовни закони за духовните човеци, които притежават духовни сетива за общение помежду си. Без духовните сетива, няма да има общение едни с други. В Божествениятсвят десятъка, койтое даден от човеците на Земята, приет от духовния свят, той се приема и от светлината на Божествения свят, наречен Слава и раздава Божествената си сила, чрез Мировата Любов. А какво е тя?
7. Мировата Любов, която излиза от центъра на Вселената и отива към нейната
периферия
и се приема от човека.
Ето така: в чувствения свят - като стремеж и подтик на ергена към момата и на момата към ергена, в умствения свят - като сила, в душата -като чувство, а в Духа - като принцип. Душата е лъч от Бога и присъствува и е жива през цялата вечност. Като слънчев лъч, идващ от Слънцето, като лъч, идващ от духовното Слънце и като лъч от Божественото Слънце и от Бога. Духът като принцип обхваща първоначалото на живота, и запазва и съхранява това първично начало. От начало до края на живота.
към текста >>
68.
84. Жената в Школата на Учителя
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
В Школата на Учителя те бяха допуснати, защото тя бе по-особена от всички досегашни, но жените в нея минаха в
периферията
на Учението, заплаваха по повърхността му.
Но въпреки всичко това то беше жена, и си остана жена! Непреодолимо силно, повече от всичко желаеше да стане майка, което беше нещо много естествено и в хармония с природата на всяка жена. Но то не се издигна по-високо, не надмина жената! Изобщо, нямаме сведения дали подобна идея - да се издигне над жената, се е мярвала в нейното съзнание. Затова жени в другите окултни Школи, не се допущаха.
В Школата на Учителя те бяха допуснати, защото тя бе по-особена от всички досегашни, но жените в нея минаха в
периферията
на Учението, заплаваха по повърхността му.
Започнаха да се занимават с гледане на кафе, карти, Хиромантия, ясновидство, разбира се от най-ниска степен. Правеха сеанси, гадаеха сънища и нито една тогава и по-късно, не се докосна до същината на Учението! Може би Учителят ги допусна в Школата както и много мъже, които не бяха за Школата, защото според Него Школата фактически оставаше затворена за ония, които не бяха подходящи за нея. За тях тя беше само като подготовка за бъдеще. В нашия разказ това момиче няма да играе централна роля, както би играло в някой роман, драма или трагедия, тук то ще играе ролята на онези вещества в химията, които се наричат катализатори.
към текста >>
69.
Разрушителите / Вергилий Кръстев
,
ЧАСТ 2
,
ТОМ 33
Когато отиваш към центъра /Бога/, ще държиш за времето, а по
периферията
- за пространството.
Православните казват; „При нас е само Бог! ” Католиците - също, протестантите - също. Това са все „мнозина, които идат в името на Христа.’’ Овцата яде най-простата храна, а прави вълна за човека. Магарето е една школа за посвещение. Свинята обича най-много живота, най-жадна е за живот, трупа сланина... хора, които са имали нереализирани желания.
Когато отиваш към центъра /Бога/, ще държиш за времето, а по
периферията
- за пространството.
При тръгване, в първия момент, и костенурката и най-бързото животно са на едно място, но в II, III... Неточният човек строи две стени, които не са свързани. Може ли да слагаш какви да са цифри, а да получиш определен сбор? Чистота без Истина не може. Да мислиш точно, е чистота. Да не смесваш Божественото с човешко.
към текста >>
70.
75. Борислав Георгиев от Париж. Бележки от Вергилий Кръстев
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
ПЪРВОИЗТОЧНИК Космическата енергия, която идва от центъра на Вселената и отива към своята
периферия
, Учителят Дънов я нарича - МИРОВА ЛЮБОВ.
Когато обществото насочи любовта си към когото и да било, ще измени ума му и ще даде направление на живота му. Ето защо, когато казваме, че Бог е всесилен, подразбираме съвкупността на цялото Битие, на всички същества, на които мисълта е насочена към нас като творческа сила. Всичко, което у нас е лошо, то не е Божествено, то е наше. Ние сме създали съвременния лош живот и строй. Ако ме попитате, защо Бог е създал така света, ще ви отговоря: „Зная, че светът е създаден другояче, а така, както го виждам, намирам, че е развален от хората.” 75.16.
ПЪРВОИЗТОЧНИК Космическата енергия, която идва от центъра на Вселената и отива към своята
периферия
, Учителят Дънов я нарича - МИРОВА ЛЮБОВ.
Космическата енергия, която се връща обратно - от периферията към своя първоизточник на Вселената, Учителят Дънов нарича КОСМИЧЕСКА ОБИЧ. МИРОВАТА ЛЮБОВ към човека се насочва в 4 направления: 1) . Като подтик на сърцето и стремеж на момата към момъка и на момъка към момата. 2) . Като сила в ума на човека.
към текста >>
Космическата енергия, която се връща обратно - от
периферията
към своя първоизточник на Вселената, Учителят Дънов нарича КОСМИЧЕСКА ОБИЧ.
Ето защо, когато казваме, че Бог е всесилен, подразбираме съвкупността на цялото Битие, на всички същества, на които мисълта е насочена към нас като творческа сила. Всичко, което у нас е лошо, то не е Божествено, то е наше. Ние сме създали съвременния лош живот и строй. Ако ме попитате, защо Бог е създал така света, ще ви отговоря: „Зная, че светът е създаден другояче, а така, както го виждам, намирам, че е развален от хората.” 75.16. ПЪРВОИЗТОЧНИК Космическата енергия, която идва от центъра на Вселената и отива към своята периферия, Учителят Дънов я нарича - МИРОВА ЛЮБОВ.
Космическата енергия, която се връща обратно - от
периферията
към своя първоизточник на Вселената, Учителят Дънов нарича КОСМИЧЕСКА ОБИЧ.
МИРОВАТА ЛЮБОВ към човека се насочва в 4 направления: 1) . Като подтик на сърцето и стремеж на момата към момъка и на момъка към момата. 2) . Като сила в ума на човека. Човешкият мозък представлява една приемателна станция, но той не създава мисълта и ума.
към текста >>
71.
279. Свещените мисли, 1920 г.
,
,
ТОМ 34
Отношенията на движенията от центъра до
периферията
на кръга по отношение на цялата вселена, по отношение на человека.
Учителят ми каза: „Няма нищо, което може да спъне Божественото Състояние. Във физическо отношение сега преживяваме процеса на задържането, спирането на силите, които искат да ни деградират от миналото.” „Петък, 10 часа сутринта, 1920 год. Днес Учителят ми говори за проявения и непроявения Бог, за правата, за окръжността, за мировото движение, за отношението на движението в човека френологически, физиогномически и ана-томически по отношение на мировите движения. Говори ми за пътя на светлината, за пътя и законите на съзнанието, на Божественото съзнание. Мисъл за квадратурата на кръга, за времето и пространството, за правата линия като състояние на съзнанието, за човешкото по отношение на Божественото.
Отношенията на движенията от центъра до
периферията
на кръга по отношение на цялата вселена, по отношение на человека.
Колкото е по-близо до центъра, толкова е по-бавно движението на ума и на сърцето, и обратното. Говори ми за висшата математика, живота по отношение на математиката; правата като разстояние между раб и приятел. За един миг или за безкрайно малко време Отец прониква в безкрайността и „се връща пак в Себе Си”. Само върху туй може човек цели томове да пише. В центъра, връща се.
към текста >>
НАГОРЕ