НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
20
резултата в
19
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
[74] Този прочут афоризъм, в който Бог е определен като „сфера, чийто център е навсякъде, а
периферията
никъде” (spfaera cuius centrum ubique, circumferentia nullibi), е приписван на Паскал (1623-1662, вж.
Погсън е открил 9 астероида, както и 21 променливи звезди. Изработил е обширен звезден каталог. Той е стандартизирал скалата за яркост на звездите, като е поставил в логаритмично съотношение въведената още от Хипарх система за звездните величини. Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия. Законът на Погсън е проявление на психофизическия закон на Вебер-Фехнер.
[74] Този прочут афоризъм, в който Бог е определен като „сфера, чийто център е навсякъде, а
периферията
никъде” (spfaera cuius centrum ubique, circumferentia nullibi), е приписван на Паскал (1623-1662, вж.
Паскал, Б., „Мисли”, С., 2001 г., стр. 25). В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в. и дълго време приписвано на самия Хермес. През XІІІ-ти в. Гийом от Оверн изказва същия афоризъм, а през XV-ти в.
към текста >>
2.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Единият процес е насочен от центъра към
периферията
и се нарича инволюция, а другият е насочен от
периферията
към центъра и се нарича еволюция.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия.
Единият процес е насочен от центъра към
периферията
и се нарича инволюция, а другият е насочен от
периферията
към центъра и се нарича еволюция.
Това са два обновляващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв.
към текста >>
на движението на човешката кръв от сърцето към
периферията
, който се нарича артериален, и от
периферията
към сърцето, който се нарича венозен.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича инволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция. Това са два обновляващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е.
на движението на човешката кръв от сърцето към
периферията
, който се нарича артериален, и от
периферията
към сърцето, който се нарича венозен.
В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условия за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно или че във венозното има известен застой.
към текста >>
3.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в
периферията
.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в
периферията
.
Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. - Известни лъчи ще минат по права линия.
към текста >>
4.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в
периферията
.
И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в
периферията
.
Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои – по-малко, и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия.
към текста >>
5.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Първата стъпка е слизане от Бог към човека или от центъра към
периферията
.
Всички сме на местата си, с изключение на Иван Русев, който с позволение отсъства. Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян Кръстев и Тулешков 179, които също с позволение присъстват само на това събрание. Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя" 180 г-н Дънов каза: Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в Живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота.
Първата стъпка е слизане от Бог към човека или от центъра към
периферията
.
Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи 181 от Бога. А с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш - Вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената Мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, Надеждата, се е развила на Земята, когато душата се е облякла във физическото тяло.
към текста >>
6.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към
периферията
.
Русев, който с позволение отсъствува. Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян Кръстев и Тулешков, които също с позволение присъствуват само на това събрание. Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя“ г-н Дънов каза: — Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота.
Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към
периферията
.
Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира.
към текста >>
7.
1922_22 Молитви и формули
И в този акт на волята вие ще почувствате две състояния, две противоположни течения: едното — от
периферията
към центъра, когато спуснем ръцете си надолу към земята; а другото - от центъра към
периферията
, когато се издигаме нагоре.
(8-13 стр.) Воля на Любов ще имате, воля да любите. Човек, който люби, той има воля. Който не люби, няма воля. Само чрез Любовта се проявява силата на човешката воля.
И в този акт на волята вие ще почувствате две състояния, две противоположни течения: едното — от
периферията
към центъра, когато спуснем ръцете си надолу към земята; а другото - от центъра към
периферията
, когато се издигаме нагоре.
Най-първо ще напуснеш светлото си място при Бога, при ангелите и ще отидеш при падналите, ще ги повдигнеш и пак ще се качиш при Бога. То е един акт на Любов. Следователно, в акта на Любовта има едно слизане и едно качване. Няма ли ги тези два акта, няма Любов. И онези от вас, които искат да бъдат само щастливи, не разбират закона.
към текста >>
8.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Учителят ми беше казал, но то бе останало някъде далеч в
периферията
на съзнанието ми.
И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да вляза в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринадесетия ден температурата ще спадне на 37,5 градуса, както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на онова място, където имаше една подутина като бучка, т. е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. Преди това Учителят бе обърнал внимание, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса.
Учителят ми беше казал, но то бе останало някъде далеч в
периферията
на съзнанието ми.
Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринадесетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува. У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но Той не ме приема, не ми обръща никакво внимание. Седнах на пейката отвън пред салона, минаха пет - шест часа, а аз седя и чакам. А Учителят си гледа Неговата работа, приема и изпраща гости.
към текста >>
9.
БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА
Когато посегна да вземе шапката си, обърна се към мене и каза: "Бог е същество, чийто център е навсякъде, а
периферията
никъде." С отговора си Той отговори на моята мисъл.
БОГ Спомени на ученици През време на цялата беседа Учителят не говори за Бога, а мен ме интересуваше - що е Бог? Къде е, още повече, че ми бяха казали: "Този човек е съвършен и знае всичко." Той приключи беседата и тръгна да излиза.
Когато посегна да вземе шапката си, обърна се към мене и каза: "Бог е същество, чийто център е навсякъде, а
периферията
никъде." С отговора си Той отговори на моята мисъл.
Георги Дюлгеров ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл.
към текста >>
10.
ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА
Това отношение е от
периферията
към центъра по линията на радиуса.
У ч и т е л я От Любовта към Вечното начало следва Любовта към ближния, понеже във всяка форма присъства То. Щом човек обикне Цялото, непременно ще обича и частите, ще има отношения към тях. Абсолютната Любов включва следното: човек да люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му.
Това отношение е от
периферията
към центъра по линията на радиуса.
Второто отношение на човека е Любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога. Във второто си отношение – към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото начало, от Бога. Човек не трябва да се свързва с никого, преди да е отишъл при Бога – при Любовта. Какво се разбира под думата Любов?
към текста >>
11.
ЛЮБОВ И ОБИЧ
Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към
периферията
, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от
периферията
и върви към центъра на Битието.
Двамата не могат да бъдат едновременно активни. Онзи, който изпраща Любовта, той има Любов. А онзи, който я приема и оценява, той е пасивният полюс на Любовта. Той има Обич. По въпроса за Любовта и Обичта Учителя казва:
Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към
периферията
, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от
периферията
и върви към центъра на Битието.
Любовта е творчески процес, а Обичта е процес, който съгражда. Любовта твори, а Обичта съгражда. Мнозина говорят за Любовта и Обичта, но ги смесват. Любовта идва отгоре надолу, а Обичта отдолу нагоре. Любовта представлява артериалната кръв, Обичта – венозната.
към текста >>
12.
12 август 1911 г., петък
Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога към човека или от центъра към
периферията
.
Той е който повдига българския народ. Един ден ще Го видите. Той ще ви се открие по-ясно, ще ви се открие така, както се открил на учениците си след Своето Възкресение. Любовта е обща за всички, а милосърдието е специална добродетел, която можем да покажем при особени случаи. Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота.
Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога към човека или от центъра към
периферията
.
Това е един вечен закон, през който трябва да премине всяка душа. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдели от Бога, а с това нейно отделяне е било необходимо да се създаде първият зародиш, вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Вярата е само съзнанието на душата, че излиза като един лъч от Божественото и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка е надеждата. Надеждата се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическо тяло образ на първото тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато е била на Небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира.
към текста >>
13.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
движението от центъра към
периферията
; и еволюцията, или движението на живота от
периферията
към центъра.
И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, подобно на природата, те вършат добро. Законите в живата природа са израз на една висша разумност. В тях забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват двата велики процеса в живата природа инволюцията, т.е.
движението от центъра към
периферията
; и еволюцията, или движението на живота от
периферията
към центъра.
В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировия живот. Щом сте дошли на земята, трябва точно да спазвате реда и порядъка в природата. Има две велики течения едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката, и другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, тогава се зараждат великите способности и добродетели на човешката душа. Живата природа обхваща всичко в своята аура.
към текста >>
14.
Втора част
Във всички неща има течение от центъра към
периферията
и от
периферията
към центъра, или приливане и отливане; повдигане и спадане, зараждане и израждане... Това става и във вашето сърце.
И апостол Павел казва в посланието към Римляните: "Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш..." Когато старите философи са казвали: "Познай себе си! ", са подразбирали, че човек трябва да познае двата закона на отмерените движения, на "приливите и отливите". Във вашия ум тези две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. Съвременната наука нарича това проявление "закон на ритмичното движение".
Във всички неща има течение от центъра към
периферията
и от
периферията
към центъра, или приливане и отливане; повдигане и спадане, зараждане и израждане... Това става и във вашето сърце.
Апостол Павел говори за закона на плътта като за "закон на отлива", а за закона на Духа като за "закон на прилива". Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието закона на прилива... Този закон действа в нашия мозък, в нашето сърце и в нашата душа. В организма остават често утайки, от които се образува! болестите, например ревматизмът... Ако сме умни и разбираме закона, там, където има "прилив", можем да поставим силна преграда, голяма стена. А ако сме глупави, ще гледаме брега на бурното море...
към текста >>
15.
Четиринадесета част
Интензивността на това съзнание, което излиза от своя център и върви към
периферията
, се определя като дължина на правата линия.
Така тя образува дължина. По този начин се определя интензивността на силата, която действа в даден момент... Какво е точка? Същество или съзнание, неделимо в себе си. Всяка първична единица, която излиза от Бога и Любовта, е също неделима.
Интензивността на това съзнание, което излиза от своя център и върви към
периферията
, се определя като дължина на правата линия.
А какво е плоскост? Как се образува тя? От движението на правата линия в посока, перпендикулярна на себе си. Плоскостта има две измерения дължина и широчина, и заема известно пространство. Представете си една дълга линия от хиляда километра, на която са наредени хиляда оръдия, които всеки момент пускат по една граната.
към текста >>
16.
Основи на Паневритмията
При инволюцията човек се движи от центъра към
периферията
, а при еволюцията - обратно.
И чрез Паневритмията се влиза в досег с последната. Казахме, че в древните мистични школи Паневритмията е била прилагана като метод за възпитание. Но тук трябва да имаме предвид следното: тогава човек е бил в инволюционния период на своето развитие, т.е. в периода на слизане от духовния свят към материалния. А сега той е в своя еволюционен период - в епохата на възлизане.
При инволюцията човек се движи от центъра към
периферията
, а при еволюцията - обратно.
При инволюцията е орал и сял, а сега, при еволюцията, жъне плодовете. Историята не е нищо друго освен проявление на човешкия дух. Проявите на човешките култури се менят според епохите, според фазата, в която се намира човечеството. Например архитектурата на всяка епоха е израз на силите, които работят в епохата. Каква е разликата между архитектурата на всички минали епохи и съвременната архитектура!
към текста >>
17.
II. Слънчеви лъчи - Принципи
Първото отива от центъра към
периферията
с чиста кръв, а второто - от
периферията
към центъра с венозна, за да се пречисти тя и отново да влезе в кръговрата на живота.
Те отиват, за да вземат божествените сили и след това се връщат, за да ги влеят във външния кръг, който се привежда в движение. Външният кръг представя колелото на живота. Той е привеждан в движение чрез силите, които се получават чрез дванадесет лъча от Божествения център, от Великото Разумно Начало в света. Този процес има своето отражение, своите аналогии във всички полета на живота. Например в човешкото тяло има две течения: артериално и венозно.
Първото отива от центъра към
периферията
с чиста кръв, а второто - от
периферията
към центъра с венозна, за да се пречисти тя и отново да влезе в кръговрата на живота.
Този космичен процес има своето отражение например и в Слънчевата система. Земята се върти около Слънцето. Земната орбита в случая представлява външния кръг. Движението по 12-те лъча означава в случая електромагнитните течения от Слънцето към Земята и обратно. Първото течение - от Слънцето към Земята - можем да наречем артериално.
към текста >>
18.
Слънчеви лъчи 1942г.
Първото отива отъ центъра къмъ
периферията
съ чиста кръвь, а второто — отъ
периферията
къмъ центъра съ венозна, за да се пречисти и отново влѣзе въ крѫговрата на живота.
Тѣ отиватъ, за да взематъ божественитѣ сили и следъ това се връщатъ, за да ги влѣятъ въ външния крѫгъ, който се привежда въ движение. Външниятъ крѫгъ представя колелото на живота. Той е привежданъ въ движение чрезъ силитѣ, които се получаватъ чрезъ дванадесеттѣ лѫча отъ Божествения центъръ, отъ Великото Разумно Начало въ свѣта. Този процесъ има своето отражение, своитѣ аналогии въ всички полета на живота. Напримѣръ, въ човѣшкото тѣло има две течения: артериално и венозно.
Първото отива отъ центъра къмъ
периферията
съ чиста кръвь, а второто — отъ
периферията
къмъ центъра съ венозна, за да се пречисти и отново влѣзе въ крѫговрата на живота.
Този космиченъ процесъ има своето отражение, напримѣръ, и въ слънчевата система. Земята се върти около слънцето. Земната орбита въ случая представлява външния крѫгъ. Движението по 12-тѣ лѫча означава въ случая електромагнитнитѣ течения отъ слънцето къмъ земята и обратно. Първото течение — отъ слънцето къмъ земята — можемъ да наречемъ артериално.
към текста >>
19.
Паневритмия 1941г.
При инволюцията човѣкъ се движи отъ центъра къмъ
периферията
, а при еволюцията — обратно.
И чрезъ паневритмията се влиза въ досегъ съ последната. Казахме, че въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била прилагана като методъ за възпитание. Но тукъ трѣбва да имаме предвидъ следното: тогава човѣкъ е билъ въ инволюционния периодъ на своето развитие, т. е. въ периода на слизане отъ духовния свѣтъ къмъ материалния. А сега той е въ своя еволюционенъ периодъ — въ епохата на възлизане.
При инволюцията човѣкъ се движи отъ центъра къмъ
периферията
, а при еволюцията — обратно.
При инволюцията е оралъ и сѣлъ, а пъкъ сега, при еволюцията — жъне плодоветѣ. Историята не е нищо друго освенъ проявление на човѣшкия духъ. Проявитѣ на човѣшкитѣ култури се мѣнятъ споредъ епохитѣ, споредъ фазата, въ която се намира човѣчеството. Напр. архитектурата на всѣка епоха е изразъ на силитѣ, които работятъ въ епохата. Каква е разликата между архитектурата на всички минали епохи и съвременната архитектура!
към текста >>
НАГОРЕ