Търсене в текстове за 'Париж'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 183 резултата в 81 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_11 ) Стихотворение от Стела Белмен, Франция - Боян Боев (1883 – 1963)

Париж, 30 ноември 1937 г.
моят Аз чува широкото Небе, което пее в Твоя поглед. 0, Учителю, отново открит, Учител за чиста Любов, символ на Божественост, животворящ пример и извор пълноводен за жадни от неизразима радост! Тръгнем ли в тесния път, тръгнала е с нас светлината – светлина неугасима и блага. Париж, 30 ноември 1937 г.
към текста >>

2. 5_12 ) ПРЕД ПОРТРЕТА НА НАШИЯ УЧИТЕЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Париж, 30 ноември 1937 г.
моят Аз чува широкото Небе, което пее в Твоя поглед. 0, Учителю, отново открит, Учител за чиста Любов, символ на Божественост, животворящ пример и извор пълноводен за жадни от неизразима радост! Тръгнем ли в тесния път, тръгнала е с нас светлината – светлина неугасима и блага. Париж, 30 ноември 1937 г.
към текста >>

3. 5_29 ) Божественият живот е реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя осъзнала: „Не ми давайте нищо, голяма грешница съм.“ И почнала да се изповядва: „Като бях богата, правех на вас това и това.“ Пречистила се, а една нейна приятелка я препоръчала на един американец, който я повикал в Париж.
Човек го е надраснал, но по някой път старият живот иска да се събуди. Така че човек да бди зорко, с вяра, с молитва и с постоянна вътрешна работа. Нашата сестра ще победи това състояние. Една богата рускиня дошла в мизерия и в отчаяние, не ѝ вървяло и решила да се самоубие. Едно благотворително дружество било решило да ѝ прати 500 лева, но по пътя парите се изгубили. Тя осъзнала: „Не ми давайте нищо, голяма грешница съм.“ И почнала да се изповядва: „Като бях богата, правех на вас това и това.“ Пречистила се, а една нейна приятелка я препоръчала на един американец, който я повикал в Париж. По-късно животът ѝ се подобрил и на нейно разположение били вече цели петдесет хиляди лева. Така че, докато човек не се озари отвътре и докато не въдвори в себе си един ред, не се оправят работите му. Сега ще благодарите, че сте се събудили навреме, не сте закъснели; това е една печалба. Растенията ни дават един пример на търпение как никак да не бързаме. За нас вятърът е пример да работим и да бъдем сръчни.
към текста >>

4. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

В Берлин, в Лондон, в Париж няма такъв акумулатор на енергии.
Например безжичния телеграф, телефона, радиото“ . Додето се изработят потребните органи в човешкия организъм, отвън се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние, а после самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Тук за окултните ученици има много хубаво условие, че край София се издига Витоша. В това отношение Витоша е незаменима. В Берлин, в Лондон, в Париж няма такъв акумулатор на енергии. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма и 10 км. Днес си в отпуск; ще дишаш чистия въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето, а за утре ще ти дадат друга програма, ще те пратят на нивата да ореш, а на третия ден ще те пратят на лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят. Първия ден щом работиш една служба, на втория ден ще работиш друга.
към текста >>

5. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

Много Ангели и адепти, облечени в костюми на обикновени хора, се срещат навсякъде по Земята – в големите градове като Лондон, Париж, Берлин, София и др.
Като е влязъл в материята, той е изгубил силата си, много малко от нея му е останала. Например вие сте силен, но ако ви турят 200 кг на гърба, мислите ли, че с тях ще бъдете така подвижен? Ангелът е минал през гениалността, през светийството и е отишъл още по-нагоре. Ангелите са мощни, те са служители. На един Ангел от по-горните класове може да се повери Земята и човечеството, за да ги ръководи, но геният и светията не могат да направят това. Много Ангели и адепти, облечени в костюми на обикновени хора, се срещат навсякъде по Земята – в големите градове като Лондон, Париж, Берлин, София и др. На вид са обикновени хора, но дават насока на всички същества и са капацитети по разни въпроси. Ангелите са заети с хората, но с най-възвишените им мисли и чувства, а с по-долните им чувства са заети други същества. Невидимият свят е музика, но трябва да имаш очи и уши, трябва да разбираш езика му. За Ангелите от Първото небе животът от Второто небе е скрит и затворен, а за Ангелите от Второто небе е скрит и затворен животът от Третото небе. Всеки гражданин от Божествения свят едновременно е поет, философ, учен и музикант.
към текста >>

6. 51) Нови веяния в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Лаковски прави опити в парижката болница „Салпетриер“ с проф.
Лаковски изтъква радиацията на светулките, при които дори и техните яйца и личинки изпущат светлинни вълни. У разните видове организми радиацията е с различна дължина на вълните, докато при светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост. Лаковси се запитва защо, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отричаме способността при други насекоми да изпущат друг вид радиации – такива извън гамата на светлинните вибрации, и поради тази причина да остават нерегистрирани от сетивата ни. Въз основа на опити и наблюдения Лаковски идва до заключението, че центърът, който изпраща радиации от клетката, е ядрото, и по-специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядрото. Лаковски прави опити в парижката болница „Салпетриер“ с проф. Госе, д-р Гутман и Магру върху растението Рe1агgоnium zоnаtum, болно от рак. Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака. Ученият прави съобщение за тези си опити до Биологическото общество през 1924 г. и до Френската академия на науките през 1928 г. Пространството, твърди Лаковски, е пълно с радиации, вълни с различна дължина непрекъснато кръстосват нашата атмосфера.
към текста >>

7. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

С избиването на над 3000 души от тях в Париж през 1572 год.
Пуританството е опит за задълбочаване на Реформацията. То възниква по времето на управлението на Елизабет І и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на абсолютизма в управлението на църквата. 10. Хугеноти – така са наричани френските протестанти в годините на Реформацията (16 в.), чиято вяра е била силно повлияна от Жан Калвин. В католическа Франция те са жестоко преследвани. Гоненията срещу хугенотите от Луи ХІV е станало причина за преселването на много от тях в съседни на Франция протестантски държави. С избиването на над 3000 души от тях в Париж през 1572 год. е свързана т.нар. Вартоломеева нощ. 11. Илюминати (от латинското просветлени, озарени) е общото наименование на няколко тайни общества в света, сред които са испанските алумбрадос през 15 в., които се борят срещу Инквизицията, розенкройцерите, френските и руските мартинисти от 18 в., които изучават окултните и кабалистичните науки. В тяхната йерархия илюминат е висша степен на посвещение. 12. Александър Македонски (Велики) (356–323 г. пр.
към текста >>

8. 78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология - Боян Боев (1883 – 1963)

Друг случай е парижкият опит с метагнома Кан.
Но дори и авторът на писмото да отсъства, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на знанието чрез допиране на сензитива до писмото. Ето един пример: изследващите този проблем написват едно писмо от Лондон. Един англичанин, който не знае съдържанието му много добре, го опакова и запечатва, предава го на Шренк, а метагномът Осовецки прочита вярно съдържанието му във Варшава. На пръв поглед този случай изглежда на истинско ясновидство, но Дриш отчита, че не е изключено психометричното предаване на съдържанието от автора на писмото, т.е. Осовецки, като хваща писмото, влиза в психометрична връзка с автора на писмото и приема знанието му. Друг случай е парижкият опит с метагнома Кан. Присъстващите написват шест писма. Кан се допира само до едно от тях, обаче предава вярно нелекото съдържание и на всички останали писма. В едно от писмата написват на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете“, в друго писмо написват друга мисъл на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан не разбира съдържанието, обаче вярно предава всички букви. В този случай ясновидството е твърде вероятно, но пак напьлно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски.
към текста >>

9. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

После бил изпратен да следва в Париж в едно педагогическо училище.
Всеки, който има критическо отнасяне към нещата, би избрал доказаното. Трябва веднъж завинаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, ако е убеден, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са много добре доказани. Ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на противоречие, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище, прогимназията и в някои гимназиални класове. Ще приведа един пример, описан в книгата „Христос” от Ернест Навил. От детинство той бил много религиозен и се чувствал щастлив. После бил изпратен да следва в Париж в едно педагогическо училище. Под влиянието на училищния дух у него се заражда съмнение във вярата. У него почнала борба, която завършила с победа на материализма. Ето как описва той тая криза: „Никога няма да забравя оная декемврийска нощ, когато за пръв път се разкъса покривалото, що покриваше от мене моето неверие. Аз като че ли сега слушам звука от моите стъпки в оная тясна и гола стая, дето имах обичай дълго да се разхождам след часа на първия сън.
към текста >>

10. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо.
- Догдето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние. После самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима! В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо. В Ню-Йорк една улица е дълга 40 километра, а от София до Витоша няма и 10 километра. Днес ще дишаш чист въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск, ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето. А за утре ще ти дадат програма - ще те пратят на нивата да ореш. На третия ден ще те пратят на лозето да копаеш.
към текста >>

11. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

В Берлин, Лондон, Париж, няма това.
Знайте, ако любите, престижът ви ще се повдигне. Христос при всичките престъпления на хората, ни най-малко не се поколеба в своята любов към човечеството. Значи, като обичаш, ти правиш това, което Бог иска от тебе, да се прояви Той чрез тебе — ти вършиш волята Божия и правиш нещо, което е угодно на Бога и Бог ще ви се отплати. * * * Хубаво условие е за вас, че при София има Витоша и в това отношение за окултния ученик, тя е незаменима. В Берлин, Лондон, Париж, няма това. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма 10 км. На планината ще ходите да подишате чист въздух, да се поразходите, да пиете вода, да хапнете, да се помолите, да се порадвате на Слънцето и пр. Всичко, каквото има окултният ученик, да го посвети на Бога, тайно в душата си. Това трябва да бъде идеала му. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор от който ти черпиш.
към текста >>

12. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж.
в доброто в своето детинство, каза: – Онова, което имах в детинство, отново нахлува в мен и ме изпълва със своето очарование. Вярвам пак в доброто, което работи в душите, вярвам, че силата и животът са в доброто. Отново се чувствам тоя, който бях тогава, в златното детинство! Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси.
към текста >>

13. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия да казват:“Влизаме в тези галерии с благоговение, а излизаме с още по-голямо благоговение, защото виждаме художествените картини в оригинал.“ всеки търси оригинала.
Той върви успоредно с вечността, най-дългия период. Интересно е, че всички, които го познаваха като господин Дънов или които го познаваха като Учителя, и тия на утрешния ден, които го приемат също като Учителя, казват:“Това беше една и съща личност, един и същ образ, една и съща въплотена идея, един и същ служител на вечните принципи.“ Към него пристъпваха, посещаваха го, влизаха и излизаха от стаята му с едно и също благоговение. Защо? Дали това не е увлечение? Всеки знае силата и трайността на увлечението. То е слама, която очаква една кибритена клечка да драснеш, да пламне и да изчезне. Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия да казват:“Влизаме в тези галерии с благоговение, а излизаме с още по-голямо благоговение, защото виждаме художествените картини в оригинал.“ всеки търси оригинала. В оригинала е Божествената искра, в оригинала е Божествената светлина. Така и ние при Учителя влизахме и излизахме със същото благоговение. Там слушахме в художествено слово да ни се говори за живота в оригинал. Всеки е недоволен от отклонението, което е направил в своя живот. Ние слушахме да ни се говори за живот без примеси, без утайки, за живот като наука и изкуство, като музика и песен, като хармония и мелодия, живот като принцип и сила, живота като съзнателно движение, живота като разумност.
към текста >>

14. Културата на ангелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Много ангели, много адепти, облечени в костюми на обикновени хора, се срещат навсякъде по земята, в големите градове, като Лондон, Париж, Берлин, София и пр.
Ангелите са служители. Ангелът е минал през гениалността, през светийството и е отишъл по-нагоре. Те са мощни, на един от по-горните класове може да се повери цялото човечество, цялата земя, да ги ръководи. Но гениалните, светиите не могат да направят това. Ангелът ще си го представим като едно същество с интелигентно лице, досетлив и разумен. Много ангели, много адепти, облечени в костюми на обикновени хора, се срещат навсякъде по земята, в големите градове, като Лондон, Париж, Берлин, София и пр. Ангелите са заети с хората, но с най-възвишените им чувства и мисли. А с по-долните им чувства са заети други същества. Онзи свят е музика, но трябва да имаш очи и уши, трябва да разбираш езика на невидимия свят. За ангелите от първото небе животът от второто небе е скрит, затворен, а за ангелите от второто небе е скрит и затворен животът от третото небе. Всеки гражданин от Божествения свят е едновременно поет, философ, учен и музикант.
към текста >>

15. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

В Берлин, Лондон, Париж нямат такова нещо.
Додето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно предходно състояние. Значи после самият човешки организъм ще развие тези органи за себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима. В Берлин, Лондон, Париж нямат такова нещо. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма 10 км. Днес ще дишаш чист въздух на планината, ще си хапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск. Ще се поразходиш. Ще пиеш вода, ще се радваш на слънцето.
към текста >>

16. Писма до Ярмила Менцлова - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие се обаждайте от Париж и аз сегиз-тогиз ще ви пращам някои мисли от Учителя.
ПИСМА ДО ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА Любезна сестра Ярмила Менцлова, Много се радвам, че направихте връзка с Учителя. Вие се обаждайте от Париж и аз сегиз-тогиз ще ви пращам някои мисли от Учителя. Вие можете да запитвате Учителя и той ще ви дава упътвания. На вашия партньор кажете това, което Учителят каза за него, а именно: Той, за да се укрепи физически, за да подобри своето здраве, нека спазва следните правила: 1. Никога да не пие студена вода, а само топла. Особено след игра, както е изпотен, ако пие студена вода, може да си навреди.
към текста >>

Получих писмото от Париж, в което се говори как вие сте се запознали с мнозина братя и сестри и сте играли пред тях някои наши песни, между другото и „Идилията“.
С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 20 април 1939 г. Любезна сестро Менцлова, Хиляди поздрави от Изгрева! Получих писмото от Париж, в което се говори как вие сте се запознали с мнозина братя и сестри и сте играли пред тях някои наши песни, между другото и „Идилията“. Това ни много радва. Ако можете да дойдете с нас на красивите Рилски езера това лято, ще можете да играете и много други наши песни. На Езерата ние всяка сутрин играем паневритмията. Там има обширни красиви полянки край кристални сини езера и високи планински върхове. Поздрав до вашия партньор и до всички други братя и сестри.
към текста >>

17. ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Дюжем "Системата на света" - Париж, 1954 година)
Според един съвременен френски автор: "философията на Платон има господстващо влияние в арабския свят до Аве-роес. От това именно гледище имената на Ал-Кинди, Ал-Фа-раби и Ибн-Сина фигурират заедно с това на Ал-Газали. Така до времето на Авероес арабската философия следва неоплатониците. Тя се стреми да съгласува в хармонична система платоновата мисъл и аристотелевата мисъл с догмите, които ислямът беше възприел от юдейството и християнството. Четири имена ни представят този арабски неоплатонизъм: Ал-Кинди, Ал-Фараби, Авицена и Ал-Газали." (П. Дюжем "Системата на света" - Париж, 1954 година) Друг автор пише: "Платонизацията и аристотилизмът и връзката между философията и религията представят двете насоки, които са били изследвани от арабската философия." Хегел казва: "В основата на арабската, както и nа схоластическата философия и на всичко, което е създадено в християнската епоха, лежи като същност Александрийската или неоплатоническа идея. Върху тази идея се извършват и движат определенията на понятията." А. Риво смята за мистици всички арабски философи с изключение на Авероес, който пък спорд мен е криворазбран. В източно-европейската философия се обособяват две основни течения: рационализмът и мистизмът на суфизма.
към текста >>

18. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Те обикалят цяла Западна Европа и основават братства в Париж, Марсилия, Тулуза, Липиска и др.
Във Византия неговите ученици са били повече от триста души. И той пътува из целия Изток, по островите на архипелага и по всички краища на империята и оставя навсякъде ученици, а някъде и цели братства, които умело ръководи. От него има много повествователни слова, в които ни разкрива Мистериите на целия Древен свят, но те са изгубени. За тях споменава Симеон Антипа в своята История. През 929 година Боян изпраща на Запад Богомил с една девица, известна под псевдонима Михаил Унгарец. Те обикалят цяла Западна Европа и основават братства в Париж, Марсилия, Тулуза, Липиска и др. На седмия месец Богомил се връща, а Михаил Унгарец остава там, зает с уреждането на западните братства. Той развива голяма дейност и е написал много книги, които са изгубени, изгорени от Инквизицията. За своите ученици съставя Книга на означенията, където излага развитието на древните Мистерии, като дири паралел между богомилските Ключове на Тарото и старите Свещени Предания на Египет и Атлантида. Тази книга е несравнима с великолепието на синтеза и по дълбокото изучаване на свещения символен език на Посветените, който се нарича Ватански език. Най-напред там се излагат двадесет и двата Аркана на Египетското Таро, след това Атлантското Таро, днес известно под името Мексиканско Таро, след Кабалистичното Таро на есеите и най-после Богомилското Таро.
към текста >>

19. ЗА ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО ОКАЗАЛО БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД - Влад Пашов (1902- 1974)

Месмер е бил член на едно мистично окултно братство и е присъствал на един негов конгрес в Париж.
Лафатер, прочут физиогномист и френолог в Германия, в края на 18-ти и началото на 19-ти век е бил във връзка с окултните братства. А се знае, че Гьоте е бил приятел на Лафатер, следователно, и той е бил запознат с окултните идеи. За Гьоте се знае, че е бил запознат с окултната наука. Неговото съчинение Фауст има голяма мистична дълбочина. Приказката на Гьоте Приказка за зелената змия и бялата лилия също е с дълбока мистична основа. Месмер е бил член на едно мистично окултно братство и е присъствал на един негов конгрес в Париж. Кеплер, един от най-видните астрономи, също така е бил запознат с окултните идеи, Той казва някъде в своите съчинения: „Аз на времето изучавах астрология в Египет, а сега продължавам работата, която тогава напуснах." И в сегашното си прераждане като Кеплер той е бил голям астролог. И е предсказал Тридесетгодишната война по астрологичен път. Гладстон също така е бил във връзка с окултно-мистичните движения на Запад. Рихард Вагнер и Паганини също са били във връзка с розенкройцерското движение. Тези исторически сведения за разпространение на Богомилството и връзката му с различните окултни братства на Запад вземам от книгата на брат Боян Боев Мисията на Богомилството във връзка с мисията на славянството.
към текста >>

20. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

материално добре и го водил по разни лекари не само в България, а и в Париж,
После започнал да им говори за него, като разказал случай със собственото си дете. Офицерът имал единствено дете - момиченце, което заболяло от неизлечима болест. Той бил материално добре и го водил по разни лекари не само в България, а и в Париж, Виена и други големи европейски градове. Но отникъде полза не намерил. Болестта се влошавала от ден на ден. Някои го посъветвали да отиде при Учителя, който помага на всички хора, идващи с пълна вяра, при него. Офицерът
към текста >>

21. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

разправя, че като отишъл в Париж да търси работа, бил в една
хубаво ще кастриш." Момчето нищо не проумяло от тези думи, а само се усмихнало. След години, когато започнал да се занимава с литература и с художествена критика, разбрал за какво се отнася предсказанието на Майстора - така наричал той Учителя. Брат Д. С. разправя, че като отишъл в Париж да търси работа, бил в една руска музикална група. Дълго време никой не ги ангажирал и той започнал да се отчайва. Написал на жена си да попита Учителя дали да се върне в България. Учителят заръчал да му отговорят да стои там, защото един човек ще му подаде ръка и работата ще се нареди.
към текста >>

22. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж, Тулуза, Хайделберг, Бостън, Багдад, Лос Анджелис, Бриндизи, Страсбург и др.
Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Ню Йорк, Манчестър, Стокхолм, Истанбул и др. Лъв - Франция, Италия, Чехия, Сицилия, Алпите, Северна Румъния. Градове: Рим, Бристол, Прага, Дамаск, Филаделфия, Чикаго, Бомбай. Дева - Турция, Швейцария, Източна Индия, Асирия, Месопотамия. Вавилон, Тесалия, Силезия, Гърция. Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж, Тулуза, Хайделберг, Бостън, Багдад, Лос Анджелис, Бриндизи, Страсбург и др. Везни - Австрия, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина и др. Градове: Анверс, Фрайбург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам. Скорпион - Алжир, Мароко, Кападокия, Норвегия, Ката- луния, Трасваал. Градове: Ливърпул, Месина, Балтимор, Ню Орлеан, Вашингтон, Валенсия. Стрелец - Горна Арабия, Австралия, Далмация, Унгария, Моравия, Прованс, Тоскана, Испания и Мадагаскар.
към текста >>

23. Таблиците и тяхната употреба - Влад Пашов (1902- 1974)

Други подобни таблици, с които си служим, са тези на Пол Фламбарт - издание на Шакорнак, Париж, които обхващат период от повече от 100 години.
Най-популярни са ефемеридите на Рафаел за планетните положения, които се издават всяка година в Лондон. В тях положенията на планетите са дадени за всеки ден на обяд - 12 часа. Освен таблиците за планетните положения към тях са прибавени и ред други таблици, между които най-важен е отделът за планетните аспекти през цялата година. Най-накрая са дадени три таблици за домовете за три различни ширини - за 51°32' N северна ширина, което отговаря на Лондон и на всички страни, които имат приблизително същата ширина; за 53°85' N северна ширина, което отговаря на Ливърпул и всички градове, намиращи се приблизително на същия паралел, и най-после - за 40°32' N северна ширина, която отговаря на Ню Йорк и всички селища, лежащи приблизително на същия паралел. Понеже и в България се намираме приблизително на този паралел, ние си служим с тези таблици за изчисление на домовете или - казано с други думи - за ориентиране на зодиака, тоест да определим кой знак на кое място да поставим. Други подобни таблици, с които си служим, са тези на Пол Фламбарт - издание на Шакорнак, Париж, които обхващат период от повече от 100 години. В тях са дадени положенията на планетите от 1801 до 1939 година. Новото издание на тези таблици обхваща периода от 1850 до 1950 година. В тях положенията на планетите са дадени през десет дни, например дадено е положението на планетите на 1-ви след това на 10-ти, на 20-ти, на 30-ти. Когато търсим дата, която се намира между две дадени дати, за да намерим положението на планетите на тази дата, изваждаме положенията на известните дати и получаваме колко изминава известна планета. Умножаваме получения резултат по дните, на които отстои датата, за която търсим положението на планетите, от една от датите, чието положение е известно.
към текста >>

24. Изчисление на времето - Влад Пашов (1902- 1974)

Така Париж се намира само на 1 градус източно от Гринуич; Берлин е на 15° източно от Гринуич, София се намира на 23°43' източно от Гринуич, Истанбул е на 30° източно от Гринуич, а Москва - на 38° източно от Гринуич.
Знаем, че Земята се завърта около оста си за 24 часа - това движение го проектираме на Слънцето и казваме, че за 24 часа Слънцето изминава 360° по еклиптиката или - както се казва - видимо обикаля Земята. Като разделим 360° на 24 часа, получаваме, че за 1 час Земята изминава 15° по еклиптиката. Върху тази основа земният глобус е разделен по посока на полюсите на 90 меридиана, като разстоянието от един меридиан до друг се измерва с 4 минути време или, с други думи, всеки дъгов градус отговаря на 4 минути време. Като 0° е приет меридианът, който минава през Гринуич и се нарича Гринуички меридиан. Страните, които лежат наляво от него, като се обърнем към север, казваме, че отстоят на запад от Гринуич и имат западна дължина, а страните, намиращи се надясно от него, казваме, че отстоят на изток и имат източна дължина. Така Париж се намира само на 1 градус източно от Гринуич; Берлин е на 15° източно от Гринуич, София се намира на 23°43' източно от Гринуич, Истанбул е на 30° източно от Гринуич, а Москва - на 38° източно от Гринуич. Казахме, че разстоянието от един меридиан до друг - или разстояние от един градус - се изминава за 4 минути време. Значи, когато в Истанбул, който отстои на 30° от Гринуич, е 12 часа на обяд, в Гринуич ще бъде 10 ч. преди обед, следователно Истанбул отстои от Гринуич на разстояние два часа време. Понеже 30° по 4 минути правят 120 минути или 2 ч., Берлин, който се намира на 15° от Гринуич, е на разстояние 1ч. от Гринуич.
към текста >>

25. ТРИТЕ МИРОГЛЕДА - Методи Константинов (1902-1979)

В една своя публична беседа от 9 февруари 1919 г., когато мирната конференция заседаваше в Париж, Учителят отправи следния апел към народите и човечеството:
Тези две сили са по същина антагонистични, непримирими, защото представляват плюса и минуса на Великата Космична Реалност, която създава и съхранява плановете на еволюцията на слънцата и живота. Идваме до Третия завет, който има отношение към света на праведните и който сега се изявява от Космичното Начало. Това е Заветът на Справедливостта. Този завет гласи: „Злото ще служи на Доброто". Тази формула означава, че низшата егоистична природа на инстинктите на личността в обществата, народите и расите трябва да бъде обуздана и каптирана, като водите на водопадите, на буйните реки, на приливите и отливите, на подземните термични сили и пр., за да бъде овладяна и поставена в услуга на обществото, за висшето благо на човечеството. В една своя публична беседа от 9 февруари 1919 г., когато мирната конференция заседаваше в Париж, Учителят отправи следния апел към народите и човечеството: „Който обича врага си, той е човек на бъдещата култура. И ако тези, които заседават на конференцията в Париж, обичат неприятелите си, ще се установи истински мир между народите. Иначе, дори да се осъществи, мирът ще бъде мимолетен.
към текста >>

И ако тези, които заседават на конференцията в Париж,
Това е Заветът на Справедливостта. Този завет гласи: „Злото ще служи на Доброто". Тази формула означава, че низшата егоистична природа на инстинктите на личността в обществата, народите и расите трябва да бъде обуздана и каптирана, като водите на водопадите, на буйните реки, на приливите и отливите, на подземните термични сили и пр., за да бъде овладяна и поставена в услуга на обществото, за висшето благо на човечеството. В една своя публична беседа от 9 февруари 1919 г., когато мирната конференция заседаваше в Париж, Учителят отправи следния апел към народите и човечеството: „Който обича врага си, той е човек на бъдещата култура. И ако тези, които заседават на конференцията в Париж, обичат неприятелите си, ще се установи истински мир между народите. Иначе, дори да се осъществи, мирът ще бъде мимолетен. Истински мир е този, който носи бъдещата култура на Работата, на Живота, на Любовта.
към текста >>

26. ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА - Методи Константинов (1902-1979)

в Париж предадох на френския издател Жерар Низе ръкописите за второто издание на „Новата култура в Епохата на Водолей", което в България успях да издам едва през 1991-94г.
му бе направен обиск; а през 1979 г. бе вкаран в болница, от която не го пуснаха жив. По същото време и за същите идеи пишещият тези редове бе уволнен от работа. Но свещените архиви и Поръчение вече ми бяха предадени. На следващата 1980г. в Париж предадох на френския издател Жерар Низе ръкописите за второто издание на „Новата култура в Епохата на Водолей", което в България успях да издам едва през 1991-94г. „Ще дойде време, когато ще можеш да издадеш Завета на Учителя към новото човечество" - казваше Методи за настоящия труд. Това време настъпи сега. Доколко светът е детерминиран и доколко е свободната ни воля? Ще отговоря с думите на майката на Методи, изречени на смъртното й легло: „Имам грях пред тебе, синко, че не съм ти казала: първата ти среща с твоя Учител не бе в Търново...
към текста >>

27. Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението и от трите сестри - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

живееше във Франция, в Париж, за да го отпечата на френски език. Елена
Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна работа. А това трябваше да стане, да се направи. Но не се направи, защото тогава смятахме, че не трябва да се изтъква личността какво е направила. Дойде време и Елена Андреева предаде текста на Анина Бертоли, която живееше във Франция, в Париж, за да го отпечата на френски език. Елена извика една художничка и като й показваше упражнение след упражнение, тя направи скици на упражненията и тези скици бяха отпечатани от Анина Бертоли. Книгата излезе от печат. Какво беше учудването на Елена, когато забеляза, че преводът не отговаря на оригинала.
към текста >>

българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните
И една стара теза, застъпена по-рано от Михаил Иванов още по времето на Учителя - че беседите на Учителя не могли да се преведат на френски, защото французите, като много интелигентни, не могли да разберат нищо. Затова той, Михаил Иванов, най-интелигентният от всички българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните французи своето обяснение и тълкувание на беседите на Учителя. По този начин се доказва, че беседите на Учителя могат да се предадат на французите само от най-умната глава, родена по земите български. От тук
към текста >>

28. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

постъпки за заминаване във Франция за Парижкото изложение през 1937
Франция, но тук Той не позволяваше тия неща. Случиха се такива събития, че Михаил през 1936-1937 година започна да изучава активно френски език и този подтик не беше случаен, а дойде от друго място. После той направи постъпки за заминаване във Франция за Парижкото изложение през 1937 година, замина и там остана. Събитията се развиха така, че той се свърза само с жени, започна да проповядва, направи група - групата се разраства в такива размери, че се образува Братство. Дори това предизвика идването на
към текста >>

носи на гърба си рекламата на онази фирма, която го бе изпратила в Париж.
бъде разказът на Учителя по-достоверен и да бъде опитността на Методи Константинов още по-достоверна, Михаил Иванов отиде в Индия, прие посвещение от другата ложа и прие друго име - Омраам. Е, какво ще кажете за това? Той не изпълни задачата на Учителя да носи на гърба си рекламата на онази фирма, която го бе изпратила в Париж. Хвърли табелата с рекламата и се провъзгласи за махараджа. С това той заблуждава всички, които пеят песните на Учителя и играят Паневритмия във Франция. Той печата своите лекции, а ще дойде време, когато неговите последователи ще донесат в България книгите му и ще ги изложат на
към текста >>

която го бе изпратила в Париж.
А защо не преведе и не издаде? Отговорът ще го намерим в неговите лъскави и луксозни издания - заради своите писания. Защото той захвърли и изгори онази табела с реклама, която трябваше да носи на гърба си като реклама на онази фирма от България, която го бе изпратила в Париж. Така той си основа своя собствена фирма, започна да си издава свои неща и освен това се дегизира в образа на Учителя, за да ни заблуди и да заблуди французите, че неговата фирма е истинска. А това е една имитация на великия имитатор Михаил с индуско название и титла "Омраам".
към текста >>

Михаил, и то от Париж.
едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд. Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа. По това време срещу мен се започна една атака, дирижирана от Михаил, и то от Париж. Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от София и от страната, които съдържаха различни заплахи. Освен това, започнаха да ми хвърлят в двора и по покрива на къщата различни муски и магии с цел да ме унищожат. Забележете, че те
към текста >>

бяха правени в Париж и изпращани по нелегален път.
Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от София и от страната, които съдържаха различни заплахи. Освен това, започнаха да ми хвърлят в двора и по покрива на къщата различни муски и магии с цел да ме унищожат. Забележете, че те бяха правени в Париж и изпращани по нелегален път. И винаги, когато ми се влошаваше здравето, аз знаех, че има нещо подхвърлено или в двора, или на покрива. Тогава го търсехме упорито, намирахме магията, изнасяхме я навън и я изгаряхме. Много наши приятели се убедиха в това, когато и те самите ни
към текста >>

29. Отклонението - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

бе заминал за Парижкото изложение през 1937 година и остана там. Създаде
След време ще четете мнението на Учителя, ще се запознаете с писмата Му и нещата ще ви бъдат ясни. Но сега ще ви разкажа нещо от времето на Учителя. Михаил Иванов бе заминал за Парижкото изложение през 1937 година и остана там. Създаде група, създаде общество и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език. Тези експозета бяха отпечатани в една
към текста >>

Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на
своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, че ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да я знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. С пръста на дясната Си ръка Учителят посочва купа с книгите на Михаил на пода пред тях и изрича: "Изнесете тези
към текста >>

До 1937 година Михаил бе в България и след това замина за Париж
Така те работят срещу Учителя. А ние сме длъжни да им се противопоставим с истината. "Глава на твоето слово е Истината! " До 1937 година Михаил бе в България и след това замина за Париж на Световното изложение. Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението. Учителят не желаеше такива личности в България и според мен по този начин Той го отстрани оттук, като му съдействува да замине и накара приятелите да му дадат пари за път.
към текста >>

Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го
на Световното изложение. Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението. Учителят не желаеше такива личности в България и според мен по този начин Той го отстрани оттук, като му съдействува да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше. Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате! " Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване.
към текста >>

" Бертоли отиде в Париж, за да
по този начин Той го отстрани оттук, като му съдействува да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше. Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате! " Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване. Но там той се сблъска с Михаил, много добре разбра какъв е, но не направи нищо, а парите се похарчиха. Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава
към текста >>

Париж се скъсаха по всички линии.
Голяма борба беше. Изобщо преминахме през големи борби, но опазихме Словото на Учителя. Накрая Братският съвет реши, че ако той иска да печата, никой не го спира, но ние няма да му дадем право на печат. След това нашите отношения с Париж се скъсаха по всички линии. Но преди това се размениха много писма, написани от онези възрастни братя, които го познаваха, на които Учителят лично им бе наредил да го отстранят от братската работа, които пазеха писмата на Учителя и ги показваха на неговите привърженици тук. Но те ги
към текста >>

30. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ
КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ Идеята да се напише книгата „Учителят" бе дошла от Методи Константинов, както и от Боян Боев, който самостоятелно събираше материали. Двамата отиват в Мърчаево при Учителя и споделят своят план с Него. Той ги препраща при нас, за да можем аз и Мария Тодорова да направим една работна група, която да я подготви. Работехме в пълна тайна. Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас.
към текста >>

Бертоли в Париж, за да се осигури превода и да се осъществи печата.
А това издание бе много луксозно, с илюстрации. Книгата излезе през 1947 г. на мои лични разноски! Тогава решихме да се преведе на френски и да се издаде във Франция. Затова се изпрати през 1947 г. Бертоли в Париж, за да се осигури превода и да се осъществи печата. Тогава ние бяхме намерили средства във Франция за печат. Всичко бе готово. Но нищо не стана. Бертоли отложи работата и се отказа и то не по липса на франкове - парите бяха осигурени. Онези противници тук на Изгрева понеже не бяха вкЛючени като автори в нея като научиха защо е отишъл Бертоли в Париж написаха му писма срещу нас и го настроиха и разколебаха и той отложи печата.
към текста >>

Онези противници тук на Изгрева понеже не бяха вкЛючени като автори в нея като научиха защо е отишъл Бертоли в Париж написаха му писма срещу нас и го настроиха и разколебаха и той отложи печата.
Бертоли в Париж, за да се осигури превода и да се осъществи печата. Тогава ние бяхме намерили средства във Франция за печат. Всичко бе готово. Но нищо не стана. Бертоли отложи работата и се отказа и то не по липса на франкове - парите бяха осигурени. Онези противници тук на Изгрева понеже не бяха вкЛючени като автори в нея като научиха защо е отишъл Бертоли в Париж написаха му писма срещу нас и го настроиха и разколебаха и той отложи печата. А имаше ли право да се откаже? Нямаше право. А защо ли? Ето защо. През 1947 г.
към текста >>

През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език.
Ето защо. През 1947 г. аз и Бертоли започнахме голяма мозаична работа. Тряваше да се направят мозайки в казармата на I артилерийски полк на една площ от 13 000 кв. м. Тук бяха привлечени около 100 човека работници и работихме две години. През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език. Защо ли? Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв. А тези пари бяха надниците на един работник за един месец. Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка събота на Лучия. И така й бяха предадени 450 000 лв.
към текста >>

А ние си бяхме платили всичко и тук и там в Париж.
за издръжка на семейството им тук в София. Това беше нашата помощ за нея докато Бертоли издаде книгата на френски с парите, които ние му бяхме осигурили. Но ето след като му изпратиха много писма от тук да не издава книгата, то той се отказа. А той знаеше много добре, защото Лучия му пишеше редовно, че ние изплащаме уговорената вноска. Ние спазихме всички споразумения, а той се вслуша и подчини на противниците ни. А ние си бяхме платили всичко и тук и там в Париж. Нечестна работа. Непочтена. Измяна към една идея и към онези 100 души, които редовно си внасяха братския влог, защото знаеха, че тези пари ще отидат за една работа за Делото на Учителя. През това време аз бях много болен. Беше ми се обострила язвата на стомаха, повръщах непрекъснато, не можех да се храня, отслабнах извънредно много и нямах сили. Накрая мозайките бяха готови, но военните не се издължиха и останаха да дават 1 500 000 лв.
към текста >>

Тогава Бертоли се обяви срещу мен съвсем официално с писмо от Париж, докато ние хранехме тука семейството му, а и за него бяха осигурени средства в Париж за препитание.
Накрая мозайките бяха готови, но военните не се издължиха и останаха да дават 1 500 000 лв. на цялата група от 100 човека. От тук имахме много несгоди, работниците бяха разочаровани от възнагражденията, но срещу военните не можехме да сторим нищо. И те ни излъгаха. Изобщо време на лъжи. Тогава Бертоли се обяви срещу мен съвсем официално с писмо от Париж, докато ние хранехме тука семейството му, а и за него бяха осигурени средства в Париж за препитание. Какво се случи по-нататък? Бертоли се върна и разбрахме, че нищо не е станало. Разказаха ни други как стоят нещата. Ние не се отказахме. Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели.
към текста >>

Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели.
Тогава Бертоли се обяви срещу мен съвсем официално с писмо от Париж, докато ние хранехме тука семейството му, а и за него бяха осигурени средства в Париж за препитание. Какво се случи по-нататък? Бертоли се върна и разбрахме, че нищо не е станало. Разказаха ни други как стоят нещата. Ние не се отказахме. Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели. Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници. За да се издаде тази книга ние дадохме разрешение от тук чрез нотариуса за това. Голямо тичане падна от наша страна за тази книга и отново се яви пречка най-неочаквано. Издателство бе на „Отшпит ипега1ге", 1959 г., 72 Дуепи йез СНатрз - Е1у5ее5-Рап5. Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство.
към текста >>

Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство.
Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели. Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници. За да се издаде тази книга ние дадохме разрешение от тук чрез нотариуса за това. Голямо тичане падна от наша страна за тази книга и отново се яви пречка най-неочаквано. Издателство бе на „Отшпит ипега1ге", 1959 г., 72 Дуепи йез СНатрз - Е1у5ее5-Рап5. Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство. Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на издаването като предлага пари на издателя да не я издава. А защо ли? Защото французите щяха да разберат кой е Учителят на Бялото Братство, щяха да видят снимките, щяха да прочетат Словото Му. А това щеше да го разобличи. Дори беше разказвал и това бяха го чули лично наши сестри българки, които му бяха отишли на гости, че Учителят се бил уплашил от комунистите и се бил самоубил.
към текста >>

Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за издаването.
Тези сестри са живи и до днес и могат да ви го разкажат по-подробно. Но ние знаехме тук всички номера на „артиста Михаил" още от 1922 г. Ние знаехме това, но французите нямаше от къде да го узнаят. Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха. Ето, виждате ли как действа Черната Ложа? Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за издаването. От друга страна Михаил плаща една голяма сума на издателя, да не издава книгата. Как ви се струва това? Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на издаването на книгата. Четвърто той намира и други негови съмишленици и поддръжници и те също се противопоставят. Изобщо пречки от всички страни.
към текста >>

И на Бертоли тук и там в Париж.
На самото заседание на съда прокурора Руменов скача и вика: „Докато ние тука тия ги съдим за злоупотреба със закона, те са издали книга на френски за Дънов." Вдигна книжката и в яда си я запрати срещу лицето ми. Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен и тя ме удари по лицето и падна на земята. Прокурорът беснееше, а аз се радвах, че накрая тази работа сполучи. Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор. Та по този начин платихме за издаването на книгата. И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда. През 1955 г. ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба. С тази си постъпка сме нарушили чл. 22 от Закона за вероизповеданията.
към текста >>

ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба.
Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор. Та по този начин платихме за издаването на книгата. И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда. През 1955 г. ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба. С тази си постъпка сме нарушили чл. 22 от Закона за вероизповеданията. Въз основа на чл. 117 във връзка с чл. 35 от Наказателния закон бях осъден на 2 години лишаване от свобода, която бе прибавена към другата присъда.
към текста >>

31. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

анна Стратева, която беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им пос-
Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същата брада, същите мустаци и Го имитираше. Беше се обявил, че той е вече Учител. А една млада сестра цигуларка, казваше се Йо- анна Стратева, която беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им пос- вири и накрая той бе заявил пред нея: „Аз съм най-големия имитатор! " Сест- рата не можеше да разбере какво е искал да каже Михаил. Дойде при мене и ми разказа.
към текста >>

32. АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъ-
сътрудници. После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този за- наят и го предаваха по роднинска линия. А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъ- жи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов. След като издадохме през 1947 г. голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно из- дателство. С тази задача бе натоварен Бертоли.
към текста >>

Той замина за Париж и под-
жи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов. След като издадохме през 1947 г. голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно из- дателство. С тази задача бе натоварен Бертоли. Той замина за Париж и под- готви донякъде работата, като книгата предварително бе преведена тук в Бъл- гария. Средства за издаване също се бяха намерили, а беше уговорено и сключен договор с едно френско издателство. Всичко бе готово само да се от- печати. Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лич-
към текста >>

гари, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лице-
И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от бъл- гари, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лице- то на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имах- ме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване бе- седи на Учителя. За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този
към текста >>

33. САМОЗВАНЕЦЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение.
САМОЗВАНЕЦЪТ Във връзка с културните инициативи на просветния съюз ще споменем бегло и за френския център, който претендираше да възглавява Михаил Иванов. Просветният съюз беше си турил за задача да изясни отношенията между Братството във Франция и Братството в България. Във Франция действува-ха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен. Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение. В последствие той остава там с проект да следва в Париж. Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението. Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил Иванов до фалшивата поза да играе ролята на Учител. За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай".
към текста >>

В последствие той остава там с проект да следва в Париж.
Във връзка с културните инициативи на просветния съюз ще споменем бегло и за френския център, който претендираше да възглавява Михаил Иванов. Просветният съюз беше си турил за задача да изясни отношенията между Братството във Франция и Братството в България. Във Франция действува-ха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен. Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение. В последствие той остава там с проект да следва в Париж. Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението. Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил Иванов до фалшивата поза да играе ролята на Учител. За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай". Участниците в тази група, хора просветени, не можеха да паднат под влиянието на Михаил Иванов, който не притежаваше онези необходими качества, чрез които можеше да им импонира.
към текста >>

Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението.
Просветният съюз беше си турил за задача да изясни отношенията между Братството във Франция и Братството в България. Във Франция действува-ха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен. Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение. В последствие той остава там с проект да следва в Париж. Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението. Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил Иванов до фалшивата поза да играе ролята на Учител. За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай". Участниците в тази група, хора просветени, не можеха да паднат под влиянието на Михаил Иванов, който не притежаваше онези необходими качества, чрез които можеше да им импонира. Не след дълго се образува и трета груба, която се възглавяваше от брат Бертоли.
към текста >>

34. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Той дойде до това положение, да са покаже, че голям човек и дори пред българския пълномощен министър в Париж Владимир Топен-чаров бе заявил, че той е учител на Великото Бяло Братство.
Всички се движат на коне придружени с зурли и тъпани - цяла процесия от музика и хора. Хората излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отмина махараджата, гледат отзад на гърба му закачена една табела -реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." Значи Учителят ми показа каква роля има да играе. Аз казах, че когато един човек търси обожатели или последователи, или приятели, от от това ще си извадите заключение от коя ложа излизат тези хора. Той дойде до това положение, да са покаже, че голям човек и дори пред българския пълномощен министър в Париж Владимир Топен-чаров бе заявил, че той е учител на Великото Бяло Братство. А ние знаем, че Глава на това Братство е Христос. Има един частен разговор с Учителя с Добрев, Иларионов и Лазар Ко-тев и Учителят там е посочил много точно кой е Михаил и каква е неговата роля. През 1937 г. Михаил заминава за Париж с две писма на Боян Боев до приятелите там, които фактически са били заинтересовани от Учението на Учителя посредством Бертоли. Бертоли спада към втората категория, който търси последователи.
към текста >>

Михаил заминава за Париж с две писма на Боян Боев до приятелите там, които фактически са били заинтересовани от Учението на Учителя посредством Бертоли.
Аз казах, че когато един човек търси обожатели или последователи, или приятели, от от това ще си извадите заключение от коя ложа излизат тези хора. Той дойде до това положение, да са покаже, че голям човек и дори пред българския пълномощен министър в Париж Владимир Топен-чаров бе заявил, че той е учител на Великото Бяло Братство. А ние знаем, че Глава на това Братство е Христос. Има един частен разговор с Учителя с Добрев, Иларионов и Лазар Ко-тев и Учителят там е посочил много точно кой е Михаил и каква е неговата роля. През 1937 г. Михаил заминава за Париж с две писма на Боян Боев до приятелите там, които фактически са били заинтересовани от Учението на Учителя посредством Бертоли. Бертоли спада към втората категория, който търси последователи. Бертоли е успял да заинтересова най-напред онези привърженици на Михаил, които му дават условията той да се прояви. Явява се една еврейка на име Стела, която го подпомага. Когато отива Михаил в Париж, той пише едно писмо до Боян Боев, да пита Учителя дали да следва там. Учителят отговаря чрез Боев, ако има възможност и средства, да следва.
към текста >>

Когато отива Михаил в Париж, той пише едно писмо до Боян Боев, да пита Учителя дали да следва там.
През 1937 г. Михаил заминава за Париж с две писма на Боян Боев до приятелите там, които фактически са били заинтересовани от Учението на Учителя посредством Бертоли. Бертоли спада към втората категория, който търси последователи. Бертоли е успял да заинтересова най-напред онези привърженици на Михаил, които му дават условията той да се прояви. Явява се една еврейка на име Стела, която го подпомага. Когато отива Михаил в Париж, той пише едно писмо до Боян Боев, да пита Учителя дали да следва там. Учителят отговаря чрез Боев, ако има възможност и средства, да следва. След заминаването на Учителя дойде в София Стела и поиска да признаем Михаил за заместник на Учителя. Те донесоха един златен часовник на Боян Боев. Аз тогава бях в Пловдив. Борис се разправяше с този проблем.
към текста >>

На времето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той Михаил ще го извика там и че двамата ще работят в Париж.
За мен е важно доколко този актьор играе на сцената и какъв ще бъде краят. В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител. На времето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той Михаил ще го извика там и че двамата ще работят в Париж. На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли концерт. Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперес-тезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове.
към текста >>

В Париж духовните среди нямат отношение към него.
Жената толкова се разочаровала от него, че сваля и двата портрета - и на Учителя и неговия. Тези прояви нямат нищо общо с Учението на Учителя. Учението на Учителя е Словото Му, а не в кандила, икони и актьори. Много хора като видяха, че той позира на Учителя Дънов, то те се разпръснаха. Останаха при него хора, които търсеха чудеса. В Париж духовните среди нямат отношение към него. Те го знаят като един религиозен разпространител, изтъкващ себе си. Артистът Михаил си направи снимки досущ образа на Учителя и ни ги изпрати тук, за да видим и да се убедим, че той е новият учител. На времето дружах с Михаил и казвам на Учителя: „Учителю, като получавам средства, черпя го и как веднъж не ме почерпи с някоя боза." Учителят ме изгледа: „Ти какъв си френолог? Не виждаш ли неговото ухо? Той само взима, но нищо не дава." Ако разгледаме френологически носа и центровете, които са застъпени на главата му, виждаме че няма никакви данни да се изкачи на един такъв пиедестал.
към текста >>

35. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г.
Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно-мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирова-на група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, като по този начин човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителя ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания това е високия връх на Мъдростта. При това второ посвещение, ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>

36. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

После си направи снимки, изпрати ни ги, за да се убедим всички, че вече той е Учител понеже прилича на него и затова от там от Париж се обяви за Миров Учител на Бялото Братство.
Но пет гроша за тях, но не и за нас. Имаше един брат Савов, който вървеше непрекъснато след Учителя, обличаше се като него, пусна си брада, мустаци и имитираше образа на Учителя и движенията му. Ходеше по провинцията и се представяше и минаваше за Учителя Дънов пред онези, които не го познаваха и по този начин разваляше образа на Учителя, зашото винаги когато има имитация тя понякога е много грозна. По-късно Михаил Иванов във Франция съшо направи същото - пусна си коса, мустаци, отиде при специален фризьор та го претвори и той бе предрешен в образа на Учителя. После си направи снимки, изпрати ни ги, за да се убедим всички, че вече той е Учител понеже прилича на него и затова от там от Париж се обяви за Миров Учител на Бялото Братство. А за нашите наивници тук на Изгрева той бе им писал писмо, че за да се претвори в образа на Учителя всеки ден е медитирал по няколко часа и то в разстояние на петнадесет години. Та се оказа също, че това е работа на един фризьор за пет гроша и то за петнадесет минути. Така че думите на Учителя отново се претвориха в една обикновена смешна история. Тези два случая с предрешаването на самозванци в образа на Учителя разказвам затова, че винаги Злото ще поеме форма близка и сходна с Доброто, за да го изопачи и злепостави в очите на невежите. Та тук работеше същият закон, по който се движеше Злото в тези разказани два случая.
към текста >>

37. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И точно така се наричаше - Бялото Братство, чувах в Париж.
Михаил Иванов беше приятел с Кръстю Христов, който леко накуцваше и непрекъснато тъй се водеха двамата и Кръстю вървеше все подир Михаил. Обаче Михаил не знам по какъв повод точно за Михаил съм чула, Учителят, че е казал, че е от Черната Ложа. И той в това време може би обиден от това нещо или от какво замина за Франция. Когато за първи път отидох във Франция през 1972 г. той имаше вече около себе си създадено Бяло Братство. И точно така се наричаше - Бялото Братство, чувах в Париж. Вън от Париж той имаше голямо имение, където живее и където ставаха упражненията по Паневритмия. Паневритмията де, нали, играеха се упражнения. Жената на Басан беше загубила още тука в България своето малко дете Рафаел и беше много отчаяна. И един ден тя потърсва така утеха в упражненията по Паневритмия и отива при Михаил, посещава беседите. А Басан, който беше против тези беседи на Михаил и неговото представяне за Божествен.
към текста >>

Вън от Париж той имаше голямо имение, където живее и където ставаха упражненията по Паневритмия.
Обаче Михаил не знам по какъв повод точно за Михаил съм чула, Учителят, че е казал, че е от Черната Ложа. И той в това време може би обиден от това нещо или от какво замина за Франция. Когато за първи път отидох във Франция през 1972 г. той имаше вече около себе си създадено Бяло Братство. И точно така се наричаше - Бялото Братство, чувах в Париж. Вън от Париж той имаше голямо имение, където живее и където ставаха упражненията по Паневритмия. Паневритмията де, нали, играеха се упражнения. Жената на Басан беше загубила още тука в България своето малко дете Рафаел и беше много отчаяна. И един ден тя потърсва така утеха в упражненията по Паневритмия и отива при Михаил, посещава беседите. А Басан, който беше против тези беседи на Михаил и неговото представяне за Божествен. Той още тогава се е представял.
към текста >>

38. МЪЛЧАЛИВИЯТ ОБЯД - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Михаил трябваше да отиде на Световното парижко изложение, но нямаше пари и Богомил го финансира.
Но да знаеш, че много ще те бия. Ще те бия много". А на Богомил казал: „Богомиле, ти никъде няма да ходиш". И Богомил се чудел защо няма да ходи никъде, когато той знае езици, баща му е богат и може да помогне. Има дар слово, интелигентен е, но Учителят не го пуска. Михаил трябваше да отиде на Световното парижко изложение, но нямаше пари и Богомил го финансира. Плати му пътя и му даде пари. А след години, когато се развива много събития около Михаил и станаха достояние на Братството, то Богомил съжаляваше, че му е дал пари да отпътува за Париж. След години Петранка Иванова, която му беше сродница, сестра от втората му майка на Михаил Иванов отиде в Париж и посети Михаил. Събрали се всички на обяд, разположили се на масите. Петранка е сложена да седне до него.
към текста >>

А след години, когато се развива много събития около Михаил и станаха достояние на Братството, то Богомил съжаляваше, че му е дал пари да отпътува за Париж.
А на Богомил казал: „Богомиле, ти никъде няма да ходиш". И Богомил се чудел защо няма да ходи никъде, когато той знае езици, баща му е богат и може да помогне. Има дар слово, интелигентен е, но Учителят не го пуска. Михаил трябваше да отиде на Световното парижко изложение, но нямаше пари и Богомил го финансира. Плати му пътя и му даде пари. А след години, когато се развива много събития около Михаил и станаха достояние на Братството, то Богомил съжаляваше, че му е дал пари да отпътува за Париж. След години Петранка Иванова, която му беше сродница, сестра от втората му майка на Михаил Иванов отиде в Париж и посети Михаил. Събрали се всички на обяд, разположили се на масите. Петранка е сложена да седне до него. Всички започнали да се хранят мълчаливо. Никакви приказки.
към текста >>

След години Петранка Иванова, която му беше сродница, сестра от втората му майка на Михаил Иванов отиде в Париж и посети Михаил.
И Богомил се чудел защо няма да ходи никъде, когато той знае езици, баща му е богат и може да помогне. Има дар слово, интелигентен е, но Учителят не го пуска. Михаил трябваше да отиде на Световното парижко изложение, но нямаше пари и Богомил го финансира. Плати му пътя и му даде пари. А след години, когато се развива много събития около Михаил и станаха достояние на Братството, то Богомил съжаляваше, че му е дал пари да отпътува за Париж. След години Петранка Иванова, която му беше сродница, сестра от втората му майка на Михаил Иванов отиде в Париж и посети Михаил. Събрали се всички на обяд, разположили се на масите. Петранка е сложена да седне до него. Всички започнали да се хранят мълчаливо. Никакви приказки. Имало такъв ред.
към текста >>

39. ФРАНЦУЗИТЕ И МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Михаил Иванов беше в Париж - Франция, беше успял да основе своя група и изпрати първите французи да посетят Изгрева и Учителя.
ФРАНЦУЗИТЕ И МИХАИЛ ИВАНОВ Михаил Иванов беше в Париж - Франция, беше успял да основе своя група и изпрати първите французи да посетят Изгрева и Учителя. Те пристигнаха и нашите ги обгърнаха с почит и внимание. Учителят също ги прие много добре. Среща ме Савка Керемидчиева и казва: „Учителят прегърна сега французите и Франция, а нас остави настрана. Аз не съм съгласна с това". Тя беше възмутена, как Учителят може да прегърне французите и да ги обгърне с такова внимание, а нас да изостави.
към текста >>

А те, емисарите го величаеха, славеха го, дори някои от тях мислеха, че песните, които пеят в Париж на български са от техния учител Михаил.
А Бог бе взел Своята човешка форма и присъствуваше между нас. Така аз гледах на нещата с моите очи. Но с очите на другите нещата изглеждаха другояче. След време Михаил изпрати свои емисари тука и те започнаха да говорят за него, че за тях той е Учител. За тях той можеше да е Учител, но за нас Михаил беше представител на Черната Ложа, защото това бяха думи на Учителят казани за него пред ония, които бяха още живи и помнеха много добре. А те, емисарите го величаеха, славеха го, дори някои от тях мислеха, че песните, които пеят в Париж на български са от техния учител Михаил. Също те смятаха така и за Паневритмията. Минаха много години и всички, които идваха от Франция все това знаеха. А ние знаехме другото, онова, което бе казал Учителят за него. И оттогава Братството се раздвои по въпроса с Михаил и французите и досега е раздвоено. Вече знаете причината.
към текста >>

40. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ
МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ В:= Вергилий Кръстев А:= Анина Бертоли Аз забравих, че имаше една група от тези ученици на Михаил, когато стана делото с Михаил там, че някои работи е вършил неморални може тъй да се каже, за които е бил обвинен и някои от неговите ученици се разделиха между които имаше една Людмила, една полякиня по произход. В: Те се разделиха понеже се разочароваха от него? А: Е, да разбира се, след като е бил в затвора.
към текста >>

Но истерични жени просто милиони ни плащат, за да го изкараме невинен." Той бяха го осъдили четири години, но седя две години в затвора и десет години имаше забрана да се връща в Париж.
Прави се клопка от полицията. В момента хващат ги там, гдето се казва на местопрестъплението. В: Значи това, което сме чували тук в София всичко е истина, не е лъжа. А: Всичко е истина, въпреки, че казват, че то е лъжа, но Ярмила няма да лъже, нали? Плюс, аз срещнах случайно така една българка, която е била приятелка с тези адвокатите, които са го съдили и казва: „За съжаление всичко е вярно. Но истерични жени просто милиони ни плащат, за да го изкараме невинен." Той бяха го осъдили четири години, но седя две години в затвора и десет години имаше забрана да се връща в Париж. Той си създаде пак там група в южна Франция и там изплува Бон фен. В: А, той образува тази група там понеже му е забранено да пребивава в Париж. А; След туй се върна в Париж и на секретаря каза, че са били лъжи, че това не е вярно. В: Той бил получил документ, че всичко било лъжа. А: Ами лъжа.
към текста >>

В: А, той образува тази група там понеже му е забранено да пребивава в Париж.
В: Значи това, което сме чували тук в София всичко е истина, не е лъжа. А: Всичко е истина, въпреки, че казват, че то е лъжа, но Ярмила няма да лъже, нали? Плюс, аз срещнах случайно така една българка, която е била приятелка с тези адвокатите, които са го съдили и казва: „За съжаление всичко е вярно. Но истерични жени просто милиони ни плащат, за да го изкараме невинен." Той бяха го осъдили четири години, но седя две години в затвора и десет години имаше забрана да се връща в Париж. Той си създаде пак там група в южна Франция и там изплува Бон фен. В: А, той образува тази група там понеже му е забранено да пребивава в Париж. А; След туй се върна в Париж и на секретаря каза, че са били лъжи, че това не е вярно. В: Той бил получил документ, че всичко било лъжа. А: Ами лъжа. Всичко около него бе лъжа, защото лъжата си я носеше в себе си. Около него лъжи излизаха, както че навсякъде се представя, че Учителя Дънов го е изпратил.
към текста >>

А; След туй се върна в Париж и на секретаря каза, че са били лъжи, че това не е вярно.
А: Всичко е истина, въпреки, че казват, че то е лъжа, но Ярмила няма да лъже, нали? Плюс, аз срещнах случайно така една българка, която е била приятелка с тези адвокатите, които са го съдили и казва: „За съжаление всичко е вярно. Но истерични жени просто милиони ни плащат, за да го изкараме невинен." Той бяха го осъдили четири години, но седя две години в затвора и десет години имаше забрана да се връща в Париж. Той си създаде пак там група в южна Франция и там изплува Бон фен. В: А, той образува тази група там понеже му е забранено да пребивава в Париж. А; След туй се върна в Париж и на секретаря каза, че са били лъжи, че това не е вярно. В: Той бил получил документ, че всичко било лъжа. А: Ами лъжа. Всичко около него бе лъжа, защото лъжата си я носеше в себе си. Около него лъжи излизаха, както че навсякъде се представя, че Учителя Дънов го е изпратил. Че Учителят предвидил, че в България няма да има условия въобще за учението и го изпратил нарочно той да разпространява учението.
към текста >>

А: Сега се носят слухове, че Учителят го е пращал в Париж да му продължи учението.
Казва: „Той е един такъв, пълен с омраза към нас, българите, повече не го приемаме". Едно говорил против Ярмила, против мене най-много говорил и между другото каза: „Ама знаете ли той е съвсем полудял". Знаете ли какво е казал? Казал й: „Аз съм по-голям и от Христа". Напоследък наистина успеха му го побърка. А: Сега се носят слухове, че Учителят го е пращал в Париж да му продължи учението. Говорих с Елена Андреева и тя ми каза, че Учителят направо го изпъдил от тук, понеже той е ухажвал младите сестри, гледал им е на ръце, галил им ръцете, прегръщал ги, после им правил хороскопи и им ги разглеждал и давал обяснения в стаята му на леглото. Учителят затова му бе казал пред всички: „Идете във Франция и Англия да вършите тия работи". Той го е пъдил, за да не му пречи тук. И затова му съдействувал да се махне от България. А пък сестра Амелия Надзор ми разказа за една случка още в 1922 г.
към текста >>

41. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Беше ми казал улицата във Франция, в Париж, но не ми остана ни-когаш време да проверя.
Може би каза да е счупена, все таки, може и да е при Михаил. В: Нищо повече. А: Нищо. А пък някои песни той беше зарегистрирал, записал как се пеят в салона едногласово преди беседа. Може би да се намира в някаква си библиотека за песни и етнографски музей, да. Беше ми казал улицата във Франция, в Париж, но не ми остана ни-когаш време да проверя. В: Този въпрос изобщо не е проверен. А: Не. Каза ми даже за улица ли, но не си спомняше. Въобще беше така напоследък, така беше малко, забравяше, болен беше. Краката му като помня беше с екземи, с вени.
към текста >>

В: Аз имам, ама аз съм млад спрямо вашата възраст, аз имам изискване към вас, след това отиване в Париж, да огледате всички неща, защото вие имате една много голяма работа.
В: Значи ние изпуснахме, не можем да намерим и ние също направен запис на говора на Учителя. Тук не е правен запис. А: Не е правен. Той е първия и колкото можа да ми каже, сигурно е при Михаил, но счупена била грамофонната плоча. И щом е счупена какво може да се търси. В: Аз имам, ама аз съм млад спрямо вашата възраст, аз имам изискване към вас, след това отиване в Париж, да огледате всички неща, защото вие имате една много голяма работа. Трябва да напишете всички тия неща, които в момента говорим и правим един опит, една репетиция. А това означава, да донесете по едно копие от всичко, което имате там, да донесете на брат Бертоли тетрадките, които има да донесете тази кореспонденция от всички ония неща, които имате, така както казахте преди малко черно на бяло и да почне да се напише или тука, или там, но трябва да има и документация. Това за какво ми е необходимо ли? За това поколение не е необходимо, за следващото не е необходимо, но за следващото столетие ще бъде необходимо. А: Той баща ми хе-е-е тефтерчета, тефтерчета, изгорих ги, какво да правя, нямаше къде да ги сложа.
към текста >>

42. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Търсихме го записа в Париж.
войната не беше почнала тука дойде Манджо, един французин, син на директора на Комеди франсез, един много симпатичен, с една апаратура. Някаква експедиция щяла да заминава за Африка и са му казали и той взел тази апаратура и записа тогава, но на меки плочи. Нямаше магнетофон още. И Манджо записа, а някои снимки гдето ги имаше тука се вижда отвънка пред салона пеят пред микрофон, това са записи на Манджо. Той записа, даже една сутрин, прекара микрофона и записа даже две минути как говори Учителят утринно Слово. Търсихме го записа в Париж. Дали го е намерил Митко Костов не знам. Не можа. Манджо е починал и ние нямаме записа. Единственото, което записа бе две минути от утринното Слово на една беседа. През лятото когато се върнахме от езерата, последните дни на август или началото на септември 1939 г. Така.
към текста >>

Следователно, аз като бях в Париж, доколкото имах приятели търсех чрез тях.
Там се записаха и песни. Катя пя. Там Кирил Икономов беше направил някои работи с хора, които се записаха и записа той как пеят Братството по време на беседа. Няколко плочи. Всичко това нещо може един ден да излезе. Следователно, аз като бях в Париж, доколкото имах приятели търсех чрез тях. Не можах да намеря нищо. Манджо починал и няма никаква следа. В А Костов? Д: Той е в Америка сега някъде. В: Той прави ли опит да потърси?
към текста >>

Това е една обидна мръсотия, която много ме боли и най-много ме заболя когато Славчо Печеников се върна от Париж, след като се срещна с Михаил Иванов.
Ето сега един Михаил. Ама той бил приличал на Учителя. Защо трябва да прилича също? Аз мога 20 актьора в София да ги направя още по-хубаво да приличат на Учителя. И понеже ще имат по-голяма култура, ще свършат повече работа, отколкото Михаил. Това е една обидна мръсотия, която много ме боли и най-много ме заболя когато Славчо Печеников се върна от Париж, след като се срещна с Михаил Иванов. Ние Славчо го изпратихме от тука със свещените мисли, а той се върна с брошурите на Михаил, за да ни кара да ги четем. Представяте ли си? Четири часа говорих с него, разболях се. Цяла нощ не можах да спя. Усетих предателство.
към текста >>

43. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Един ден Михаил дойде да каже сбогом, заминава за Париж.
Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той след като ме изслуша отсече: „Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаила. Така изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом, заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция. Аз останах много учудена и в пълно неведение. Но повярвах което той ми каза. Михаил замина и аз продължих моето следване в Академията и същевременно посещавах неделните беседи. Учителят ми разреши, като Негова ученичка да посещавам и беседите в сряда и петък, и отивах от време на време лично при Учителя.
към текста >>

44. КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

В края на месец септември аз отпътувах до Париж с една двойка от последователите на Михаил.
КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА След близо месец от смешни и трагични случки, пристигнах в Женева. Брат ми бе изпратил там пари за моята издръжка. В Женева се срещнах за първи път със сестра Бояджиева, жената на фабриканта за „Копринени чорапи - Кабо". Със сестра Бояджиева прекарахме един месец в един изключително вегетариански дом в Швейцарските планини. В края на месец септември аз отпътувах до Париж с една двойка от последователите на Михаил. В Париж бях посрещната от шофьора на Михаил, който още летува някъде в Южна Франция. Шофьорът ме отведе в къщата на Михаил в Север - извън Париж. След няколко дни Михаил се завърна. До това време обаче, аз имах възможност да разгледам наоколо, но никъде не забелязах портрети или беседи от Учителя. Останах много учудена.
към текста >>

В Париж бях посрещната от шофьора на Михаил, който още летува някъде в Южна Франция.
След близо месец от смешни и трагични случки, пристигнах в Женева. Брат ми бе изпратил там пари за моята издръжка. В Женева се срещнах за първи път със сестра Бояджиева, жената на фабриканта за „Копринени чорапи - Кабо". Със сестра Бояджиева прекарахме един месец в един изключително вегетариански дом в Швейцарските планини. В края на месец септември аз отпътувах до Париж с една двойка от последователите на Михаил. В Париж бях посрещната от шофьора на Михаил, който още летува някъде в Южна Франция. Шофьорът ме отведе в къщата на Михаил в Север - извън Париж. След няколко дни Михаил се завърна. До това време обаче, аз имах възможност да разгледам наоколо, но никъде не забелязах портрети или беседи от Учителя. Останах много учудена. При една от неговите сказки Михаил ме накара да изпея „Фир-Фюр-Фен".
към текста >>

Шофьорът ме отведе в къщата на Михаил в Север - извън Париж.
Брат ми бе изпратил там пари за моята издръжка. В Женева се срещнах за първи път със сестра Бояджиева, жената на фабриканта за „Копринени чорапи - Кабо". Със сестра Бояджиева прекарахме един месец в един изключително вегетариански дом в Швейцарските планини. В края на месец септември аз отпътувах до Париж с една двойка от последователите на Михаил. В Париж бях посрещната от шофьора на Михаил, който още летува някъде в Южна Франция. Шофьорът ме отведе в къщата на Михаил в Север - извън Париж. След няколко дни Михаил се завърна. До това време обаче, аз имах възможност да разгледам наоколо, но никъде не забелязах портрети или беседи от Учителя. Останах много учудена. При една от неговите сказки Михаил ме накара да изпея „Фир-Фюр-Фен". Почувствувах в гласа му едно желание да ме изложи.
към текста >>

45. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Една ранна сутрин ставам да се приготвя да отида в Париж.
ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ Една ранна сутрин ставам да се приготвя да отида в Париж. Както се обличам, вратата на моята стая се блъсва и Ярмила се втурна в стаята, плачейки, каза: „Виола бързай, по пътя за Париж в трена ще ти разправя защо плача". Ето какво Ярмила ми откри. Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него играейки Паневритмията. /До този момент аз нямах понятие, че млади момичета играят Паневритмия и че Ярмила е преподавала на тях. Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди.
към текста >>

Както се обличам, вратата на моята стая се блъсва и Ярмила се втурна в стаята, плачейки, каза: „Виола бързай, по пътя за Париж в трена ще ти разправя защо плача".
ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ Една ранна сутрин ставам да се приготвя да отида в Париж. Както се обличам, вратата на моята стая се блъсва и Ярмила се втурна в стаята, плачейки, каза: „Виола бързай, по пътя за Париж в трена ще ти разправя защо плача". Ето какво Ярмила ми откри. Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него играейки Паневритмията. /До този момент аз нямах понятие, че млади момичета играят Паневритмия и че Ярмила е преподавала на тях. Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди. „Ела Виола, бързо да вървим при Басан, казва Ярмила.
към текста >>

Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди.
Една ранна сутрин ставам да се приготвя да отида в Париж. Както се обличам, вратата на моята стая се блъсва и Ярмила се втурна в стаята, плачейки, каза: „Виола бързай, по пътя за Париж в трена ще ти разправя защо плача". Ето какво Ярмила ми откри. Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него играейки Паневритмията. /До този момент аз нямах понятие, че млади момичета играят Паневритмия и че Ярмила е преподавала на тях. Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди. „Ела Виола, бързо да вървим при Басан, казва Ярмила. Басан може да спре френската преса, да не се замесва името на българското братство в тази история". Обаче, Басан категорично отказа. „Аз не се бъркам в работата на Михаила". Почна да се смрачава.
към текста >>

Наскоро пристигна моят племенник от София и аз се преместих да живея в Париж.
Аз бях веднага заобиколена от сестра Бояджиева, Мария Христова и брат Бертоли. „Виола, каза сестра Бояджиева, тичай вземи си твоите неща, аз те чакам тук с колата. Няма да оставаш тук повече." Набързо прибрах моите работи, грабнах куфара си и потеглихме за Сан-Пуле, къщата в която живееха братята Янкови, Буков, Любомир Йорданов и Елена - певица. Всички тези талантливи български младежи бяха издържани материално от сестра Бояджиева и брат Басан. Наскоро пристигна моят племенник от София и аз се преместих да живея в Париж. Тук бях заета с 40 души французи, които искрено се интересуваха от учението на Учителя. След известно време се разчу между нашите братя и сестри, че Михаил е арестуван, съден и изпратен в затвора. Аз в това време даже на бях чела френските вестници. Наскоро получих моята виза за Съединените Щати. Напуснах Париж.
към текста >>

Напуснах Париж.
Наскоро пристигна моят племенник от София и аз се преместих да живея в Париж. Тук бях заета с 40 души французи, които искрено се интересуваха от учението на Учителя. След известно време се разчу между нашите братя и сестри, че Михаил е арестуван, съден и изпратен в затвора. Аз в това време даже на бях чела френските вестници. Наскоро получих моята виза за Съединените Щати. Напуснах Париж. Годината бе 1949. До тук е първата част от историята на бавно покълващото семе, посято в градината на Беинса Дуно.
към текста >>

46. РАЗМИШЛЕНИЕ И ПОУЧЕНИЕ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Учителят ме изпрати в Париж сама да развържа една дълготрайна лоша карма и сама да науча един важен урок.
Имаше дни когато Той не ме приемаше, защото знаеше, че аз не пея, а свиря или съм участница в концерти-рецитали организирани от моята професорка по драма и дикция, г-жа Стойнова. Учителят е предвиждал, че моят глас е всъщност единственият ми капитал с който ще мога да привлека вниманието на Руската комисия и да получа разрешение да напусна България като певица с големи възможности, нуждаеща се от европейска шлифовка. Защо Учителят ме изпрати при Михаил? Не за да му помагам, нито да спасявам ученикът на Беинса Дуно, нито да спасявам хората изпаднали под негово влияние. Нито бях изпратена от Учителя да разрушавам неговата работа или да се женя за него, както Михаил публично ме обвиняваше. Учителят ме изпрати в Париж сама да развържа една дълготрайна лоша карма и сама да науча един важен урок. Законът на свободата е велик закон. В свободата можех да прогледна и да различа, кой работи за Цялото и кой работи за свои лични интереси. Да, сама да различавам зад хубавите и интелигентни фрази какви мотиви се крият. Ето кардиналния въпрос, който бе зададен преди две хиляди години от учениците на Христа. Той отговори: „Много учители ще дойдат в мое име, но истинските учители ще познаете според техните дела."
към текста >>

47. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ДУ И И АРЛЕТ ГОБО - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Те по-рано живееха в Париж и аз всъщност се запознах с тях на Паневритмията, която сестра Анна Бертоли уреждаше в парка край Париж.
Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото лято, всички хора слушат с голямо удоволствие тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа. Всъщност ако българите не желаят да купуват книгата "Изгревът" и да четат примерите на братя и сестри с Учителя, то тези французи получиха всичките томове и без да знаят български ги прелистват, за да могат да участват във вибрациите на всичко, което братята и сестрите разказват и е свързано с Учителя и те по вътрешен път се стараят да възприемат нещо от този Велик Живот на Учителя с Неговите ученици. Така че те нямат тази ваша привилегия, не знаят български език, но мога да кажа, че Жан-Луи отдавна учи български език и доста знае, и доста песни ги пее на български, както и жена му Арлет. Семейство Гобо, както и всички други, които отиват на тези лагери в Алпите, извънредно много се интересуват от примерите на различни братя и сестри с Учителя. Има още една двойка французи, извънредно много предани на Учителя - Мишел Моние и неговата съпруга Люс Моние. Те по-рано живееха в Париж и аз всъщност се запознах с тях на Паневритмията, която сестра Анна Бертоли уреждаше в парка край Париж. По-късно те отидоха да живеят в южна Франция и с тях отново се срещнахме на тези курсове, които семейство Гобо организират в Алпите. За Мишел, в неговото съзнание образът на Учителя е абсолютно ясен. За него няма никакво съмнение, че всъщност с идването на Учителя Петър Дънов Беинса Дуно на тази земя се реализираха думите на Христос, че аз ще ви изпратя Духът на Истината, който ще ви научи. И всъщност според Библията напълно в тяхното съзнание намериха разрешението на въпроса, че Великият Пратеник на Небето отново дойде и то в България и предаде Божественото Учение на българска реч. На мене това ми е интересно, че те имат будно съзнание и че по вътрешен път са открили Мисията на Учителя и Истината за Учителя.
към текста >>

А в Париж пък се събираме в неделен ден по няколко души и играем Паневритмията в същия този парк, в който Анна Бертоли ни беше завела.
И всъщност по този начин те са се домогнали до Истината. Една част от французите всъщност са били в тази група на Михаил Иванов и са се запознали с тези идеи, по-късно са се отказали от това общество и са намерили всъщност истинския Учител Петър Дънов - Беинса Дуно. Аз лично познавах такива французи и срещнах такива французи. Тука вече се вижда и положителната роля на Михаил Иванов и агитацията, която той прави за себе си и която всъщност за по-будните души се превръща в това, че те намират истинския път. Всъщност и сега продължават тези курсове по Паневритмия в Алпите. А в Париж пък се събираме в неделен ден по няколко души и играем Паневритмията в същия този парк, в който Анна Бертоли ни беше завела. В действителност не сме вече много хора, но по дух сме много, макар че иначе не сме много. Затова и тази сестра, българска еврейка там в Бон Фен между другото, когато говореше така остро на мене, между другото каза, че всъщност се завиждало, че тук в Бон Фен, на Средиземно море в Центъра на Михаил идвали по хиляди хора и лятно време до хиляда души се събирали, а там в този парк край Париж сме били само няколко души, които сме играели Паневритмията. Ето до къде се стигна по положението за истината. Само няколко души, които познават Учителя и хиляди, които са свързани с Михаил.
към текста >>

Затова и тази сестра, българска еврейка там в Бон Фен между другото, когато говореше така остро на мене, между другото каза, че всъщност се завиждало, че тук в Бон Фен, на Средиземно море в Центъра на Михаил идвали по хиляди хора и лятно време до хиляда души се събирали, а там в този парк край Париж сме били само няколко души, които сме играели Паневритмията.
Аз лично познавах такива французи и срещнах такива французи. Тука вече се вижда и положителната роля на Михаил Иванов и агитацията, която той прави за себе си и която всъщност за по-будните души се превръща в това, че те намират истинския път. Всъщност и сега продължават тези курсове по Паневритмия в Алпите. А в Париж пък се събираме в неделен ден по няколко души и играем Паневритмията в същия този парк, в който Анна Бертоли ни беше завела. В действителност не сме вече много хора, но по дух сме много, макар че иначе не сме много. Затова и тази сестра, българска еврейка там в Бон Фен между другото, когато говореше така остро на мене, между другото каза, че всъщност се завиждало, че тук в Бон Фен, на Средиземно море в Центъра на Михаил идвали по хиляди хора и лятно време до хиляда души се събирали, а там в този парк край Париж сме били само няколко души, които сме играели Паневритмията. Ето до къде се стигна по положението за истината. Само няколко души, които познават Учителя и хиляди, които са свързани с Михаил. Не сме много на брой и с магнетофона играем Паневритмията. Така се разнасят вибрациите на Паневритмията над Париж.
към текста >>

Така се разнасят вибрациите на Паневритмията над Париж.
Затова и тази сестра, българска еврейка там в Бон Фен между другото, когато говореше така остро на мене, между другото каза, че всъщност се завиждало, че тук в Бон Фен, на Средиземно море в Центъра на Михаил идвали по хиляди хора и лятно време до хиляда души се събирали, а там в този парк край Париж сме били само няколко души, които сме играели Паневритмията. Ето до къде се стигна по положението за истината. Само няколко души, които познават Учителя и хиляди, които са свързани с Михаил. Не сме много на брой и с магнетофона играем Паневритмията. Така се разнасят вибрациите на Паневритмията над Париж.
към текста >>

48. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Във Франция той е създал голямо братство, на което се е провъзгласил като велик миров учител и има седалище в града Прежус на Средиземно море, Бон Фен както и в Париж на Севър.
МИХАИЛ ИВАНОВ Няколко думи и за Михаил Иванов. Във Франция той е създал голямо братство, на което се е провъзгласил като велик миров учител и има седалище в града Прежус на Средиземно море, Бон Фен както и в Париж на Севър. Всъщност той има много последователи от различни страни във Швейцария, в Белгия, в Англия и в Америка. Никога не съм почувствала никаква необходимост да го търся и всъщност аз никога не го посетих и никога не съм го срещала. Достатъчно ми беше да гледам тези негови дебели издания, подвързани хубаво и навсякъде с неговия образ. Страшно много ме възмущаваше обстоятелството, че всъщност той е взел, помъчил се е да вземе образа на Учителя, с тази брада, с косите, с белите дрехи и навсякъде поставил своя образ в книгите. В тези книги, които той е издал, всъщност той използва много от материалите на Учителя и други разни работи и поставя абсолютно навсякъде своето име.
към текста >>

Извънредно много са ми разказвали за Михаил Иванов двете сестри Ярмила Менцлова и Ана Бертоли, които работеха тука в Париж.
Аз гледам пак от книгата от Михаил. И на нея същото казах. Казвам: "Много хубаво, това е много хубаво Учение и много хубави идеи, но трябва да търсите Истината, да търсите Извора. А Извора се намира в България и това Слово е дадено чрез Учителя Петър Дънов". Тя клати с глава и беше много доволна и щастлива, че й казах всичките тези неща. Извънредно много са ми разказвали за Михаил Иванов двете сестри Ярмила Менцлова и Ана Бертоли, които работеха тука в Париж. И всъщност когато сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и ударена в главата, в момента когато тя приготвяше издание на Паневритмията и работата беше почти завършена, тя беше атакувана, ударена в главата и отиде в болница и след два месеца си замина. И когато отидох да я посетя в болницата, тя на мене лично ми каза, че това всъщност беше една атака, която идва от страна на Михаил. Защото Михаил, както и неговите последователи се занимаваха с черни магии и всъщност тя така смяташе, че беше атакувана по линия на Михаил. И по-късно тя си замина и не можа съвсем да свърши работата си по изданието на тази Паневритмия, особено за корекцията на Паневритмията. Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли.
към текста >>

Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги.
Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да и върне имота, но той никога не и върнал имота. Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава. Всъщност очите никога не лъжат и когато въпреки, че на пръв поглед портрета на Михаил да прилича малко така отдалеко на Учителя,когато се вгледате в очите, вие ще видите в тези очи, че няма тази топлота и тази мекота и тази любов, която имаха очите на Учителя. С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото творчество и в България. Още научавам, че той има и много последователи в България.
към текста >>

Дори и бях нападната от една българска еврейка, която живее в Париж и с която се срещнахме в този център.
Всъщност там не е за бедни хора, защото членския внос е много скъп и е задължителен и картата е задължителна. Само тези, които са имотни могат да отиват. Лятно време там се събират най-малко по хиляда души от различни страни, богати хора. Можах да видя Истината каква е, за да може да свидетелствам и след като се върнах от този център Бон Фен написах писмо на Учителя, в което всичко Му изясних както сега тука на вас изяснявам нещата. Пък Учителят да разреши въпроса за Истината така, както Той разбира, съгласно Космическия закон. Дори и бях нападната от една българска еврейка, която живее в Париж и с която се срещнахме в този център. Всъщност тя искаше да се скрие, че отива там, тъй като тя по едно и също време цени и уважава Учителя Петър Дънов и в същото време и Михаил Иванов. Но случайно се срещнахме извън имението, някъде на шосето, покрай имението и ние се спряхме, за да се поздравим с нея и тя каза, че можела да издейства от шефа, от главния шеф на имението да влезем и ние там. Аз й обясних, че ние не се нуждаем от това, че ние не сме дошли, за да влизаме и участваме в този център и че просто сме дошли, за да се видим с българската група. И всъщност й казах, че Михаил Иванов не го третираме като учител, тъй като по едно и също време на земята няма, не идват двама Велики Учители. Всеки 2000 години слиза по един Велик Учител, който да даде Словото Божие.
към текста >>

49. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Михаил Иванов е заминал за Париж през 1937 г.
МИХАИЛ ИВАНОВ Във Франция действуваха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и французойката Стела Белман, една амбициозна и с голямо чувство за своето достойнство жена. Михаил Иванов е заминал за Париж през 1937 г. за световното изложение там. Впоследствие той решава да остане с проект да следва. Запознава се с тази Стела и успяват около себе си да образуват кръжок, в който Михаил изнасял беседи. Беседите му, според тези от приятелите, които са имали възможност да го чуят или прочетата, са били някаква смесица от западен и източен окултизъм и тук-таме някои идеи от беседите на Учителя. Михаил е мислил, както те са схванали, че формата, в която Учителят е давал своите беседи и лекции, не била подходяща, за да се представят пред крайно изисканият поглед на запада и е смятал, че чрез своите така подготвени беседи, да разпространи учението на Учителя между романските народи.
към текста >>

Но в Михаил беше сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела, да измести центъра на движението създадено от делото на Учителя от София в Париж.
Запознава се с тази Стела и успяват около себе си да образуват кръжок, в който Михаил изнасял беседи. Беседите му, според тези от приятелите, които са имали възможност да го чуят или прочетата, са били някаква смесица от западен и източен окултизъм и тук-таме някои идеи от беседите на Учителя. Михаил е мислил, както те са схванали, че формата, в която Учителят е давал своите беседи и лекции, не била подходяща, за да се представят пред крайно изисканият поглед на запада и е смятал, че чрез своите така подготвени беседи, да разпространи учението на Учителя между романските народи. Становището обаче на Просветният съвет, беше правилно, че един такъв не само несигурен, но даже опасен метод за прокарването идеите на Учителя, който можеше да изопачи първоначалната им чистота, трябваше да се поправи и пренасочи. За това те искаха и търсеха връзка с Михаил, за да му се помогне и да се внесе струята на колективното сработване. Но в Михаил беше сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела, да измести центъра на движението създадено от делото на Учителя от София в Париж. Тъй като тя смяташе, че българският народ не е дорасъл да стане разпространител на Учението. Тази сектанска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил до положението да играе ролята на Учител. Просветният съвет, въпреки всичко, в желанието си да направи една по-тясна връзка с Михаил, му изпраща в този смисъл писма, в които изтъкват желанието си да се създаде една редовна и по-тясна връзка за обмяна на идеи с него, което нещо би създало и по-силна изява на живота между София и Париж. Но без резултат. Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им близост.
към текста >>

Просветният съвет, въпреки всичко, в желанието си да направи една по-тясна връзка с Михаил, му изпраща в този смисъл писма, в които изтъкват желанието си да се създаде една редовна и по-тясна връзка за обмяна на идеи с него, което нещо би създало и по-силна изява на живота между София и Париж.
Становището обаче на Просветният съвет, беше правилно, че един такъв не само несигурен, но даже опасен метод за прокарването идеите на Учителя, който можеше да изопачи първоначалната им чистота, трябваше да се поправи и пренасочи. За това те искаха и търсеха връзка с Михаил, за да му се помогне и да се внесе струята на колективното сработване. Но в Михаил беше сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела, да измести центъра на движението създадено от делото на Учителя от София в Париж. Тъй като тя смяташе, че българският народ не е дорасъл да стане разпространител на Учението. Тази сектанска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил до положението да играе ролята на Учител. Просветният съвет, въпреки всичко, в желанието си да направи една по-тясна връзка с Михаил, му изпраща в този смисъл писма, в които изтъкват желанието си да се създаде една редовна и по-тясна връзка за обмяна на идеи с него, което нещо би създало и по-силна изява на живота между София и Париж. Но без резултат. Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им близост. Това дава основание на Борис да пише на Михаил за една по-тясна връзка между София и Париж. Михаил надменно му отговорил, че Борис да си гледа мозаичните работи и че от мозаична глава акъл не иска.* Скромен опит направих и аз.
към текста >>

Това дава основание на Борис да пише на Михаил за една по-тясна връзка между София и Париж.
Тъй като тя смяташе, че българският народ не е дорасъл да стане разпространител на Учението. Тази сектанска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил до положението да играе ролята на Учител. Просветният съвет, въпреки всичко, в желанието си да направи една по-тясна връзка с Михаил, му изпраща в този смисъл писма, в които изтъкват желанието си да се създаде една редовна и по-тясна връзка за обмяна на идеи с него, което нещо би създало и по-силна изява на живота между София и Париж. Но без резултат. Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им близост. Това дава основание на Борис да пише на Михаил за една по-тясна връзка между София и Париж. Михаил надменно му отговорил, че Борис да си гледа мозаичните работи и че от мозаична глава акъл не иска.* Скромен опит направих и аз. С Михаил някак само от далеч се знаехме. Бях разбрал, че приятелите в Париж имат желанието да изучават българския език, за да могат да четат беседите на Учителя в оригинал. Веднага заедно с Никола Нанков, който имаше връзки с Михаил, изпратихме няколко учебника до него за тази цел.
към текста >>

Бях разбрал, че приятелите в Париж имат желанието да изучават българския език, за да могат да четат беседите на Учителя в оригинал.
Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им близост. Това дава основание на Борис да пише на Михаил за една по-тясна връзка между София и Париж. Михаил надменно му отговорил, че Борис да си гледа мозаичните работи и че от мозаична глава акъл не иска.* Скромен опит направих и аз. С Михаил някак само от далеч се знаехме. Бях разбрал, че приятелите в Париж имат желанието да изучават българския език, за да могат да четат беседите на Учителя в оригинал. Веднага заедно с Никола Нанков, който имаше връзки с Михаил, изпратихме няколко учебника до него за тази цел. Очаквах разбира се, че ще получа някакъв по-топъл и любезен отговор от него, което би създало *Виж „Изгревът", том III, стр. 211-214. повод за една по-оживена кореспонденция. Напразно обаче бяха моите очаквания.
към текста >>

Следователно заключава Михаил, Братството не е вече в България, а във Франция, в Париж, затова не приема никакво сътрудничество, нито с Просветният съвет, нито с когото и да било.
Напразно обаче бяха моите очаквания. След много, много време се получи отворена картичка до Нанков, написана от Стела, която един вид минаваше за негова секретарка. В тази картичка се отбелязва само, че учебниците са получени. В отговор на писмата, които Просветният съвет беше изпратил до Михаил, по-късно се получило отговор от него, според както ми се предаде -Учителят, след като си заминал се вселил в него и затова той взима неговият външен вид, вид какъвто Учителят имаше. Коса дълга, брада, облеклото, една пълна имитация на Учителювият образ. Следователно заключава Михаил, Братството не е вече в България, а във Франция, в Париж, затова не приема никакво сътрудничество, нито с Просветният съвет, нито с когото и да било. В 1956 г. Михаил изпраща в София на Изгрева, секретарката си Стела Белман и нейният брат. Те поискват от Братския съвет да им се даде писмо според, което да се приеме, че те са единствените представители на Братството на Запад и че само те имат правото да издават беседите на чужди езици. Братският съвет отказва правото им на такъв монопол. Братството ги е посрещало много добре, като поема всички разноски по техният престой.
към текста >>

Отива в Париж и създава тази група.
Накрая натоварват Антов и Коста Стефанов, който по това време е вече член на финансовият съвет и счетоводител на Братството, на мястото на Жечо, да ги заведат на разходка и на море във Варна. Навсякъде те били топло и приветливо посрещнати от приятелите. Вторият център във Франция се образува от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо травай". Участниците на тази група, хора просветени, не можаха да попаднат под влиянието на Михаил. Инициативата за образуването на тази група взима една рускиня на име „Фаетас", която идва на Изгрева и със жар слуша и приема идеите на Учителя. Отива в Париж и създава тази група. Задачите на групата е била да превежда и издава беседите на Учителя от български на френски. Те са успели да преведат много беседи, но навярно не са имали необходимите средства за да ги издадат. Образува се и трета група в Париж, която се възглавяваше от брат Бертоли. Бертоли беше един крайно честен и добросъвестен италианец, заселил се за известно време в България, по професия -занаятчия - мозайкаджия. В контраст с Михаил Иванов, той не търсеше онези импозантни пози, а напротив под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на учението.
към текста >>

Образува се и трета група в Париж, която се възглавяваше от брат Бертоли.
Участниците на тази група, хора просветени, не можаха да попаднат под влиянието на Михаил. Инициативата за образуването на тази група взима една рускиня на име „Фаетас", която идва на Изгрева и със жар слуша и приема идеите на Учителя. Отива в Париж и създава тази група. Задачите на групата е била да превежда и издава беседите на Учителя от български на френски. Те са успели да преведат много беседи, но навярно не са имали необходимите средства за да ги издадат. Образува се и трета група в Париж, която се възглавяваше от брат Бертоли. Бертоли беше един крайно честен и добросъвестен италианец, заселил се за известно време в България, по професия -занаятчия - мозайкаджия. В контраст с Михаил Иванов, той не търсеше онези импозантни пози, а напротив под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на учението. Там той издаваше, малко по тираж и обем, списание, написано на циклостил. Често идваше в София, но нито един път не пожела да поиска нашето съдействие, както за своята работа в Париж така и за обогатяване и разнообразяване съдържанието на списанието му с някои наши работи, които смятахме, че биха били интересни за хората около него в Париж. Един път, когато се срещнах с него и аз му предложих, нещо да му дам за неговото списание, но той не отговори, не прие.
към текста >>

Често идваше в София, но нито един път не пожела да поиска нашето съдействие, както за своята работа в Париж така и за обогатяване и разнообразяване съдържанието на списанието му с някои наши работи, които смятахме, че биха били интересни за хората около него в Париж.
Те са успели да преведат много беседи, но навярно не са имали необходимите средства за да ги издадат. Образува се и трета група в Париж, която се възглавяваше от брат Бертоли. Бертоли беше един крайно честен и добросъвестен италианец, заселил се за известно време в България, по професия -занаятчия - мозайкаджия. В контраст с Михаил Иванов, той не търсеше онези импозантни пози, а напротив под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на учението. Там той издаваше, малко по тираж и обем, списание, написано на циклостил. Често идваше в София, но нито един път не пожела да поиска нашето съдействие, както за своята работа в Париж така и за обогатяване и разнообразяване съдържанието на списанието му с някои наши работи, които смятахме, че биха били интересни за хората около него в Париж. Един път, когато се срещнах с него и аз му предложих, нещо да му дам за неговото списание, но той не отговори, не прие. Така усилията на Просветният съвет и на отделните наши братя да се създаде една по-тясна връзка между София и Париж не успяха.
към текста >>

Така усилията на Просветният съвет и на отделните наши братя да се създаде една по-тясна връзка между София и Париж не успяха.
Бертоли беше един крайно честен и добросъвестен италианец, заселил се за известно време в България, по професия -занаятчия - мозайкаджия. В контраст с Михаил Иванов, той не търсеше онези импозантни пози, а напротив под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на учението. Там той издаваше, малко по тираж и обем, списание, написано на циклостил. Често идваше в София, но нито един път не пожела да поиска нашето съдействие, както за своята работа в Париж така и за обогатяване и разнообразяване съдържанието на списанието му с някои наши работи, които смятахме, че биха били интересни за хората около него в Париж. Един път, когато се срещнах с него и аз му предложих, нещо да му дам за неговото списание, но той не отговори, не прие. Така усилията на Просветният съвет и на отделните наши братя да се създаде една по-тясна връзка между София и Париж не успяха.
към текста >>

50. Писмо от Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев 23.XI.1977 г - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Имаме групи в много градове на Франция: Париж, Лион, Марсилия, Ница, Безансон, Гренобъл, Роан, Сент-Етиен, Милуз, Страсбург, Рен, Нант, Тулуза, По, Монпе-лие...
40 години след това всички го желаят, толкова по-добре. Но 40 години изтекоха; можехме да направим нещо по-добро. Нищо. Нека Братството в България и във франция да живее, да напредва и да процъфтява! Ако искате да получите новини, мога да Ви ги съобщя. Имаме Братства в много страни по света: в Канада, в САЩ, в Мароко, в Израел, в Заир, в Того, в Конго, във Великобритания, в Белгия, в Швейцария, в Италия, в Гърция. Имаме групи в много градове на Франция: Париж, Лион, Марсилия, Ница, Безансон, Гренобъл, Роан, Сент-Етиен, Милуз, Страсбург, Рен, Нант, Тулуза, По, Монпе-лие... Моите книги са преведени на английски, на испански, на португалски, на немски, на италиански, на гръцки... Вече 8 тома са преведени на английски. Скоро ще излезе 22-рият том. Когато имаме събрания в Бонфен и в Севр, в тях участват над 700 души! Желаейки идването на този прекрасен ден, когато ще се срещнем в България, Ви изпращам, както и на цялото Братство в България, своите най-добри и най-светли мисли. (подпис Омраам Микаел Айванхов (превод от френски: Марина Иванова)
към текста >>

51. писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Как този «ученик» на Учителя отива във Франция, създава Школа в Париж - «Бон фен» и във Фрежус, на Средиземно море.
от 1.09.2004 г. Искам да засегна и още един въпрос. Сега по Интернет се предават много от беседите на Учителя, но променени. И се слага портретът на Учителя от една страна, а от другата му страна - този на Михаил Иванов. Знайте, че за в бъдеще ще се разбере цялата Истина. Как този «ученик» на Учителя отива във Франция, създава Школа в Париж - «Бон фен» и във Фрежус, на Средиземно море. И как той използува всичко научено от Учителя, като променя всичко, използува Словото Му и си прибавя свои неща, създава огромно творчество, в което повече не споменава нито името на своя Учител. И се посвещава в Индия и заема титла «Амраам...», което е от инволюционния период на Земята. Еволюционният период започва от Христос! И е светотатство навред по земята на разни езици да се разпространява тази лъжа, че Михаил Иванов е Всемиров Учител и др. Космическият Учител е един, и то Духът на Истината - Беинса Дуно.
към текста >>

52. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Михаил заминава за Париж на световното изложение и остава там.
двамата „неразделни" приятели Михаил и Кръстьо се сбиват с юмруци пред салона в присъствието на Учителя. Няколко братя се опитват да ги разтърват, но безуспешно. Накрая се уморяват и спират боя. Учителя отсъжда: „Михаил ще отиде във Франция, а Кръстьо ще остане на Изгрева." Тези думи на Учителя се сбъдват много скоро. Те и двамата създават много проблеми в школата — преследват сестрите, образуват свои групи, докато в 1937 г. Михаил заминава за Париж на световното изложение и остава там. В един разговор Учителя казва за него, че той е изразител на площадната философия. Неговата грандомания и тщеславие го подтикват да създаде школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник.
към текста >>

В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност.
В един разговор Учителя казва за него, че той е изразител на площадната философия. Неговата грандомания и тщеславие го подтикват да създаде школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност. Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов. Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града. Михаил организира селището Бон Фен, където се приютява. Изнася резюмета и преработени беседи на Учителя и отпечатва повече от 120 тома от тях във Франция и се обявява за миров учител. Неговото братство във Франция е съставено от хора, чужди по дух и идеи, далеч от учението на Учителя.
към текста >>

Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града.
По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност. Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов. Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града. Михаил организира селището Бон Фен, където се приютява. Изнася резюмета и преработени беседи на Учителя и отпечатва повече от 120 тома от тях във Франция и се обявява за миров учител. Неговото братство във Франция е съставено от хора, чужди по дух и идеи, далеч от учението на Учителя. Посещава България, родното си място град Варна и се завръща пак във Франция. Отива с родната си сестра Петранка и една французойка при ясновидката Ванга.
към текста >>

53. 7.76 Михаил Иванов, Кръстьо Христов - Светозар Няголов ( -2013)

Михаил заминава за Париж на световното изложение и остава там.
двамата „неразделни" приятели Михаил и Кръстьо се сбиват с юмруци пред салона в присъствието на Учителя. Няколко братя се опитват да ги разтърват, но безуспешно. Накрая се уморяват и спират боя. Учителя отсъжда: „Михаил ще отиде във Франция, а Кръстьо ще остане на Изгрева." Тези думи на Учителя се сбъдват много скоро. Те и двамата създават много проблеми в школата — преследват сестрите, образуват свои групи, докато в 1937 г. Михаил заминава за Париж на световното изложение и остава там. В един разговор Учителя казва за него, че той е изразител на площадната философия. Неговата грандомания и тщеславие го подтикват да създаде школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник.
към текста >>

В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност.
В един разговор Учителя казва за него, че той е изразител на площадната философия. Неговата грандомания и тщеславие го подтикват да създаде школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност. Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов. Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града. Михаил организира селището Бон Фен, където се приютява. Изнася резюмета и преработени беседи на Учителя и отпечатва повече от 120 тома от тях във Франция и се обявява за миров учител. Неговото братство във Франция е съставено от хора, чужди по дух и идеи, далеч от учението на Учителя.
към текста >>

Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града.
По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност. Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов. Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града. Михаил организира селището Бон Фен, където се приютява. Изнася резюмета и преработени беседи на Учителя и отпечатва повече от 120 тома от тях във Франция и се обявява за миров учител. Неговото братство във Франция е съставено от хора, чужди по дух и идеи, далеч от учението на Учителя. Посещава България, родното си място град Варна и се завръща пак във Франция. Отива с родната си сестра Петранка и една французойка при ясновидката Ванга.
към текста >>

54. 55. КАКВА Е РЕАЛНОСТТА? - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Лидия ми пише от Париж:
Човечеството започва сега да строи Царството Божие на земята. Започва с Любовта. Единицата е Бог, деветката е Любовта. Влизаме в XXI век — сборът е 3 — приложение на Любовта или изграждане Царството Божие на Земята, първо в съзнанието ни — познанието на Бога и откриване пътя и методите за работа. Работа с Любов — Бог да присъства във всичко, което вършим. Лидия ми пише от Париж: — Какво е Иван за теб и какво си ти за него? Иван е експерименталното поле за мен, да проверя силата на любовта си, вярата си и превъзмогване на лошите условия. — А какво съм аз за Иван? Условие за развитие. Учителят казва:
към текста >>

55. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Един ученик на Учителя, Михаил Иванов, замина за Париж в 1937 г.
Печално българско робство на силите на тъмнината! Но страданието е най-добрият учител на човека и бедствието ни започва да събужда съзнанието на народа ни за необходимостта от нови нравствени закони и нов вид управление на страната ни. Умориха се хората от ограниченията и мизерията, която ни държи в окови. Започват да търсят изход ог това положение и мнозина днес се запознават за пръв път с Великото Учение за Любовта, Мъдростта и Истината, предадени в хиляди беседи и лекции от Мировия Учител Беинса Дуно. Много чужди страни вече го познават и търсят литература за него. Един ученик на Учителя, Михаил Иванов, замина за Париж в 1937 г. да предаде това учение на Франция, но за жалост обяви себе си за Мировия Учител и измами света. Но няма сила, която може днес да се противопостави на Великата Истина, дадена от Учителя, и хората, които се заблудиха от многобройните памфлети на тъй наречения Майкъл Айванхоу, търсят истинския Извор. Такъв е явният случай с упорития работник на Новото Учение в Лондон Дейвид Лоримър, който навреме разбра заблудата на самозвания учител Михаил Иванов. Българите трябва да знаят какво става тук и в чужбина с Новото Учение, защото Учителят каза: "Великата задача е да предаде това учение на българите, а тяхната задача е да го предаде на света." Едно велико задължение носи този народ и ако не го изпълни, го очаква тежка разплата. Едва сега виждаме началото на това възмездие за безотговорността, проявена от власт и църква.
към текста >>

56. Съзвучия от бъдещето. Увод. - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Заминах на специализация в Париж.
Когато поотраснах, баща ми бе поканен и назначен за технически директор във фабриката на Никола Балевски в град Троян. Там аз пеех същите оперетки, а с "Малката кибритопродавачка" гостувахме и в други градове. Без да следвам гимназия, постъпих в Общия отдел на музикалното училище в София, с конкурсен изпит. Явихме се около 580 души, от които приеха 10. Постъпих в класа на Мара Маринова-Цибулка и 5-годишния Общ отдел го взех за три години, с изпити. Заминах на специализация в Париж. Явих се на конкурсен изпит в Екол Нормал дьо Мюзик и ме приеха в класа на мадам Гийо — колоратурен сопран*. Там завърших оперния и концертния отдел. На дипломния си изпит, приех поздравленията на журито, което се състоеше от известни певци и певици на Гранд Опера и Опера Комик. Веднага след поздравлението на журито, директора на Екол Нормал дьо Музик изпрати двойна телеграма на баща ми със следното съдържание: "Цветана получи диплом по пеене, с поздравленията на журито, трябва да остане идущата година в Екол Нормал дьо Мюзик, ще прекара ваканцията при професор Депорт, за да си почине и да работи френски, солфеж, следва писмо.
към текста >>

По него време, дъщеря им Ивон Депорт се яви на международен конкурс в Париж и получи първа Римска награда по композиция, и я изпратиха с папска стипендия във Виа Ватикана, да специализира композиторско изкуство.
Аз бях приета като член в семейството на професора ми по солфеж, г-н Депорт. На него казвах "папа", а на жена му "маман". Тя беше германка. Дъщеря им беше малко по-голяма от мен, отлична пианистка, композиторка, като баща си. Него го наричаха "френския Шуберт". По него време, дъщеря им Ивон Депорт се яви на международен конкурс в Париж и получи първа Римска награда по композиция, и я изпратиха с папска стипендия във Виа Ватикана, да специализира композиторско изкуство. За конкурсния изпит ги затваряха за един месец във Фонтембло (Императорските дворци) и им задаваха трудни композиционни задачи. Сега тя е професор по хармония в Държавната Консерватория в Париж и нейното име не слиза от афишите. След четири и половина години следване, се завърнах в България, по семейни причини и по настояване на баща ми. Веднага направих постъпки да вляза в операта... Христо (Кръстю) Трифонов Цветана-Лиляна Табакова
към текста >>

Сега тя е професор по хармония в Държавната Консерватория в Париж и нейното име не слиза от афишите.
Тя беше германка. Дъщеря им беше малко по-голяма от мен, отлична пианистка, композиторка, като баща си. Него го наричаха "френския Шуберт". По него време, дъщеря им Ивон Депорт се яви на международен конкурс в Париж и получи първа Римска награда по композиция, и я изпратиха с папска стипендия във Виа Ватикана, да специализира композиторско изкуство. За конкурсния изпит ги затваряха за един месец във Фонтембло (Императорските дворци) и им задаваха трудни композиционни задачи. Сега тя е професор по хармония в Държавната Консерватория в Париж и нейното име не слиза от афишите. След четири и половина години следване, се завърнах в България, по семейни причини и по настояване на баща ми. Веднага направих постъпки да вляза в операта... Христо (Кръстю) Трифонов Цветана-Лиляна Табакова Сега разбирам, защо съм се върнала в България – за да срещна Мировия Учител! Неговото мощно слънце освети не само целия ми живот на земята, но Той ме пое и въздигна за безкрайните времена и епохи.
към текста >>

57. Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

С брат Христо поговориха за една учителка и за Париж.
Аз настоях да отложим тази работа за друг път, за да отидем при Учителя. С трамвая стигнахме до семинарията и през гората се отзовахме на Изгрева. Учителят беше горе в стаята си. Изглежда, че ни видя през прозореца, защото слезе при нас, преди да се изкачим по стълбичката. Отключи вратата на приемната стая и ни покани да седнем. С брат Христо поговориха за една учителка и за Париж. След кратка пауза го попитах: – Учителю, кое изкуство е по-старо, вокалното ли, или инструменталното? Учителят затвори очите си, помълча и след като ги отвори, каза: – Вокалното изкуство; пеенето е играло важна роля още от дълбока древност. Вокалната музика е много по-стара от инструменталната.
към текста >>

58. Фонетиката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Учителю, в Париж изучих няколко опери на френски език.
Тука ти снемаш „военните дрехи" и се обличаш с "нежни копринени" дрехи. Още малко време потърпи! Новите песни ще станат дванадесет, после ще видим. При всяко твое излизане на оперната сцена, като пееш ролите си, ти се изкачваш на най-високите планински върхове. Сцената не е лесно нещо!... – Учителю, в Париж изучих няколко опери на френски език. Тук се наложи да ги науча и на български език. Например операта "Риголето". Колко е трудно това сменяне за поставените вокали на френски език! За същото време можех да науча още няколко опери. – Фонетиката играе важна роля при пеенето.
към текста >>

59. Приемът - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Ти си припомни, каквото си учила в Париж по хармония, защото ще композираш!
Аз ядох само от салатите и десертите. Предната вечер присъствахме с брат Христо на "Вълшебната флейта", представление на Хамбургската опера. Учителю, те имат прекрасни гласове, школувани в Моцартов стил. Как бих искала тук, на Изгрева, да се създаде окултна школа по пеене! Учителят се усмихна божествено и каза: – Ти си припомни, каквото си учила в Париж по хармония, защото ще композираш! – Учителю, много е заето времето ми. Много неща бих скицирала, ако имах свободно време. Учителят стана прав и изпя: "До, Ми, Сол, До", с движения. Брат Христо и аз също станахме прави и повторихме същите движения, пеейки: "До, Ми, Сол, До". Учителят заговори за българската музика:
към текста >>

60. Новото Битие — Пети Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Програмата ми беше: Песни от моя професор по солфеж от Парижката Консерватория, Емил Депорт, песни от Габриел Форе и песни от Едуард Григ.
— Да, Учителю — отговорих му, — харесват ми песните. Сестрите и братята ги пеят сърдечно и с любов. Лицето на Учителя сияеше. Покани ни в приемната стая. — Учителю — казах аз, — Миналата вечер пях по радиото. Програмата ми беше: Песни от моя професор по солфеж от Парижката Консерватория, Емил Депорт, песни от Габриел Форе и песни от Едуард Григ. Учителю, не съм срещнала до сега песен в която да се възпява Любовта на девицата към Бога. Композиторите и поетите много красиво възпяват любовта към някой юноша с красиви вежди и пламенен поглед, но никой не е възпял Любовта към Бога. Аз тихичко изпях на френски език "Шансон д'амур" от Григ. Учителят настройвайки цигулката си, каза: — Не всеки глас може да се предава добре по радиото.
към текста >>

— Ти, познаваш ли брат Михаил* от Париж?
И благослови ги Бог. И стана вечер, и стана утро, пети ден." Аз тихо пеех с неговата цигулка и сълзи течаха от очите ми. Брат Христо тихо пригласяше развълнуван. Учителят ме попита: — Ти, познаваш ли брат Михаил* от Париж? — Не, Учителю — отговорих аз. — Чувала съм от брат Христо и от други сестри и братя да ми говорят за него. Аз лично не го познавам и никога не съм го виждала, даже и на снимки. Учителят търсеше нещо по масата и го намери. Той ми поднесе една малка книжка на френски език и ме попита:
към текста >>

61. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, когато бях в консерваторията в Париж, заучих оперите "Риголето", "Травиата" и "Севилският бръснар" на италиански и френски.
Мъчно ми е да работя в два противоположни свята. Учителят се усмихна и каза: — Ти тук при мене си облечена в красиви дрехи, а там ти си облечена във военни дрехи, защото отиваш на фронта на работа. — Учителю, какво ще ми кажете: Да уча ли опери на чужди езици? — Учи само през свободното си време, а които опери са добре преведени, пей ги на български език! — Учителю, когато бях в консерваторията в Париж, заучих оперите "Риголето", "Травиата" и "Севилският бръснар" на италиански и френски. Като се върнах в България оперната художествена управа не ми позволи да пея "Риголето" на дебюта си на италиански език. Трябваше наново да уча ролята на български. — Ти ще пееш и в странство! Рилка ме беше помолила да питам Учителя да продадат ли двата стари вола, "възпитателите", както ги наричаха те и да си купят храна на другия добитък? Учителят сви строго веждите си и каза:
към текста >>

62. Трите съня - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– каза брат Христо, след което заговори за някакво писмо на брат Михаил от Париж.
– Учителю, ние ходихме със сестрата при майстора, но той каза, че отива в болницата, да се оперира от апендицит . Учителят си затвори очите и каза: – Вие му кажете, рекох, че ако се оперира, ще получи усложнения и може да му коства живота. Да пие гореща вода на гладен стомах! – Добре, Учителю, ще му кажем! – каза брат Христо, след което заговори за някакво писмо на брат Михаил от Париж. Учителят стана много строг и каза: – Неговата гордост ще го накаже. Вие пак ще се срещнете! Той трябва да се смири и да дойде при тебе, да се извини и тогава ще му тръгне! *
към текста >>

Сега си припомням това, което съм учила в Париж, в консерваторията.
Той затвори очите си и доста време стоя така. След това ги отвори и каза: – Приемай всичко, което Бог ти изпрати, с благодарност и смирение! Всичко ще се нареди! – Учителю, аз се занимавам през свободното си време с хармонията. Сега си припомням това, което съм учила в Париж, в консерваторията. – Вие работете и окултната школа по пеене! Има време да работите и върху нея, няколко години. – Вие ни казахте, Учителю, главите на тази школа да бъдат кратки и изчерпателни, и да не бъдат повече от 39. Учителю, бих искала да ни кажете, като започваме всяка една от главите на окултната школа, да започваме ли с мисли от беседите Ви, или пък от "Евангелието"? – Вие можете да цитирате и от беседите, и от Евангелието!
към текста >>

63. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Понастоящем създаденото от него подразделение на ББ във Франция разполага с впечатляваща материална база: собствени издателства, ваканционно селище в Алпите, лагер в Париж.
той заминава за тази страна по поръчение на своя Учител и основава там най-мощния клон на ББ извън територията на България. Идеите му са почерпани от беседите на П. Дънов, като той се старае да доразвие някои от тях. При едно от пътуванията си на Изток, в Индия, получава духовното звание (титла) "омраам". При транскрипцията от френски език фамилията му звучи като "Айванов" (или "Айвънхов" на английски), с което име може да бъде срещнат върху страниците на съвременни издания. Понастоящем създаденото от него подразделение на ББ във Франция разполага с впечатляваща материална база: собствени издателства, ваканционно селище в Алпите, лагер в Париж. Тамошните членове на движението са хиляди. Техни представители (хор и членове на ръководството) гостуваха у нас през м. юли 1995 г. Хористите изнесоха запомнящ се концерт в зала "България" в столицата, изпълнявайки песните на П. Дънов на чудесен български език.
към текста >>

64. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Дънов в една парижка книжарница.
Дънов като "... най-универсалния духовен Учител на двадесети век - това, което Хегел нарича световна историческа фигура, чиято значимост ще бъде осъзнавана постепенно през следващите векове". През юни 1996 г. при първото си посещение в България един от световно утвърдените лидери на модата Пако Рабан се поклони пред гроба на своя духовен Учител П. Дънов. В тази връзка той сподели с журналисти мотивите за този израз на преклонение: "Петър Дънов е един от най-великите философи на епохата на Водолея. Учението на Дънов ще бъде основа на духовната култура на новото столетие." Стана известно, че Пако Рабан се натъкнал на сборник с беседи на Учителя П. Дънов в една парижка книжарница. До 1960 г. успял да си набави всички негови книги. Пред представителите на българските средства за масова информация той изтъкна още: "Петър Дънов бе първият философ, който пишеше на достъпен език с изключително прозрение." От Словото на нашия духовен Учител Пако Рабан разбрал, че в материята нищо не съществува без значение. Не е тайна, че символиката на неговите модели облекло е вдъхновена от учението на П. Дънов. През 1998 г.
към текста >>

65. Късмет - Крум Въжаров (1908- 1991)

По-късно продава половината място, за да купи билет на Ярмила да се върне от Париж, а другата част от мястото е отчуждена.
Мисля, че на Изгрева им се падна на двама души по 250 000 лева... Как стана тази работа? Върви им на тях! Турците казват тъй: Туй, което е късмет, на краката ми да дойде.“[81] С тези пари Крум купил каруца дини, да се почерпят приятелите на Изгрева, една цигулка, за да се свири музиката на Учителя на нея, и направил пътека с плочки до салона, за да не е кално. Също така купил място в София, в района на „Дианабад“. По-късно продава половината място, за да купи билет на Ярмила да се върне от Париж, а другата част от мястото е отчуждена. [81] Учителят. Старата и новата команда, общ окултен клас, 12 май 1943. Ръкопис.
към текста >>

66. Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

или по-рано Ярмила отива да учи в Париж в школата на Айсидора Дънкан за професионална танцьорка.
Родителите й са познавали Учителя и той е посещавал тяхното семейство. Ярмила е родена в Хасково на 24 февруари 1907 г. Крум и Ярмила са живели в един и същи квартал - Красно село в София - и се запознават още като деца. Ярмила Ментцлова, 27 юни 1929 г. Около 1933 г. или по-рано Ярмила отива да учи в Париж в школата на Айсидора Дънкан за професионална танцьорка. Тя живее в Париж по-дълго време, като пътува до България и обратно. Призванието на Ярмила е танцът. В публикувания по-долу текст „Няколко бележки и няколко мисли“ тя изразява своите идеи и дълбоко разбиране на това древно изкуство. Ярмила Ментцлова и Крум Въжаров на Седемте езера
към текста >>

Тя живее в Париж по-дълго време, като пътува до България и обратно.
Ярмила е родена в Хасково на 24 февруари 1907 г. Крум и Ярмила са живели в един и същи квартал - Красно село в София - и се запознават още като деца. Ярмила Ментцлова, 27 юни 1929 г. Около 1933 г. или по-рано Ярмила отива да учи в Париж в школата на Айсидора Дънкан за професионална танцьорка. Тя живее в Париж по-дълго време, като пътува до България и обратно. Призванието на Ярмила е танцът. В публикувания по-долу текст „Няколко бележки и няколко мисли“ тя изразява своите идеи и дълбоко разбиране на това древно изкуство. Ярмила Ментцлова и Крум Въжаров на Седемте езера
към текста >>

67. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Ярмила Ментцлова в Париж, 1933 г.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова Когато бях на девет години, за мое най-голямо съжаление напуснах родния си град, за да отида да живея в София. В София, след като присъствах на представленията на Операта, желанието ми да танцувам стана по-властно. Възможността да се изразя чрез танца ме очароваше все повече и повече най-вече защото намирах, че това изкуство криеше в себе си повече изразни средства, отколкото всички други изкуства: цветове, движения, музика, архитектура. Ярмила Ментцлова в Париж, 1933 г. През 1935 година в Париж участвах в групата на танцьора композитор Хейнц Ренкел, където срещнах Шилд - също танцьор. Моите контакти с двамата, силно повлияни от Модерната изразителна школа на Германия, ми бяха много полезни. Тази школа ми помогна да екстериоризирам моите идеи по един по-реален и разбираем начин, защото дотогава аз работех твърде много в абстрактното. Дебютирах в Париж с поредица от танцови рецитали в Института по музика. Тези рецитали ми струваха скъпо и аз не бях подпомогната освен от малката школа по танци, която имах.
към текста >>

През 1935 година в Париж участвах в групата на танцьора композитор Хейнц Ренкел, където срещнах Шилд - също танцьор.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова Когато бях на девет години, за мое най-голямо съжаление напуснах родния си град, за да отида да живея в София. В София, след като присъствах на представленията на Операта, желанието ми да танцувам стана по-властно. Възможността да се изразя чрез танца ме очароваше все повече и повече най-вече защото намирах, че това изкуство криеше в себе си повече изразни средства, отколкото всички други изкуства: цветове, движения, музика, архитектура. Ярмила Ментцлова в Париж, 1933 г. През 1935 година в Париж участвах в групата на танцьора композитор Хейнц Ренкел, където срещнах Шилд - също танцьор. Моите контакти с двамата, силно повлияни от Модерната изразителна школа на Германия, ми бяха много полезни. Тази школа ми помогна да екстериоризирам моите идеи по един по-реален и разбираем начин, защото дотогава аз работех твърде много в абстрактното. Дебютирах в Париж с поредица от танцови рецитали в Института по музика. Тези рецитали ми струваха скъпо и аз не бях подпомогната освен от малката школа по танци, която имах. Несъмнено, напускайки моята страна, за да следвам своето артистично призвание, вътрешният ми глас ме предупреждаваше за трудностите, на които трябваше да се подложа, но животът със своята груба реалност надмина моите предвиждания на младо наивно момиче.
към текста >>

Дебютирах в Париж с поредица от танцови рецитали в Института по музика.
Възможността да се изразя чрез танца ме очароваше все повече и повече най-вече защото намирах, че това изкуство криеше в себе си повече изразни средства, отколкото всички други изкуства: цветове, движения, музика, архитектура. Ярмила Ментцлова в Париж, 1933 г. През 1935 година в Париж участвах в групата на танцьора композитор Хейнц Ренкел, където срещнах Шилд - също танцьор. Моите контакти с двамата, силно повлияни от Модерната изразителна школа на Германия, ми бяха много полезни. Тази школа ми помогна да екстериоризирам моите идеи по един по-реален и разбираем начин, защото дотогава аз работех твърде много в абстрактното. Дебютирах в Париж с поредица от танцови рецитали в Института по музика. Тези рецитали ми струваха скъпо и аз не бях подпомогната освен от малката школа по танци, която имах. Несъмнено, напускайки моята страна, за да следвам своето артистично призвание, вътрешният ми глас ме предупреждаваше за трудностите, на които трябваше да се подложа, но животът със своята груба реалност надмина моите предвиждания на младо наивно момиче. Аз винаги съм мислила, че голотата при танца не е необходима рамка, за да се изрази моята душа, и още от първите си стъпки винаги танцувах с костюми, които съответстваха на моята артистична чувствителност и на мистичния ми порив, който винаги пазех още от детството си. Това беше една от главните причини за противоречията и конфликтите между мен и съвременната концепция за танца. Желанието ми съвсем не беше да танцувам в кабаретата, където всяко артистично чувство угасва в лекотата, която изисква обстановката.
към текста >>

По времето когато е в Париж, Ярмила продължава връзката си с Учителя чрез писма*, в които той й дава съвети и обяснения за паневритмичните движения.
Целта на танца е да говори дълбоко в душата на човека. Танцът трябва да се освободи от всякакъв сенсуализъм, като се проникне от присъщия му свещен характер, чрез който човекът трябва да се издигне до познанието на Божествените извори, от които извират истината и чистата красота. Ярмила Ментцлова и Крум Въжаров на Витоша, 8 ноември 1938 г. Интересно е да се отбележи, че когато Крум Въжаров за първи път завежда Ярмила на Изгрева и музикантите засвирили Паневритмията, Ярмила започнала да танцува според музиката, която звучи, съвсем същите движения от Паневритмията, които Учителят е дал, без някога да ги е виждала. Тогава Учителят казал: „Вижте какво съответствие има между музиката и движенията.“ По времето когато е в Париж, Ярмила продължава връзката си с Учителя чрез писма*, в които той й дава съвети и обяснения за паневритмичните движения. Тя поддържа кореспонденция с Учителя главно чрез Боян Боев. В едно писмо до Ярмила той казва: „Много се радвам, че направихте връзка с Учителя. Вие се обаждайте от Париж и аз сегиз-тогиз ще ви пращам някои мисли от Учителя. Вие може да запитвате Учителя, и той ще ви дава упътвания.“[129]. В друго писмо до Ярмила от 21 януари 1939 г. четем:
към текста >>

Вие се обаждайте от Париж и аз сегиз-тогиз ще ви пращам някои мисли от Учителя.
Интересно е да се отбележи, че когато Крум Въжаров за първи път завежда Ярмила на Изгрева и музикантите засвирили Паневритмията, Ярмила започнала да танцува според музиката, която звучи, съвсем същите движения от Паневритмията, които Учителят е дал, без някога да ги е виждала. Тогава Учителят казал: „Вижте какво съответствие има между музиката и движенията.“ По времето когато е в Париж, Ярмила продължава връзката си с Учителя чрез писма*, в които той й дава съвети и обяснения за паневритмичните движения. Тя поддържа кореспонденция с Учителя главно чрез Боян Боев. В едно писмо до Ярмила той казва: „Много се радвам, че направихте връзка с Учителя. Вие се обаждайте от Париж и аз сегиз-тогиз ще ви пращам някои мисли от Учителя. Вие може да запитвате Учителя, и той ще ви дава упътвания.“[129]. В друго писмо до Ярмила от 21 януари 1939 г. четем: Изгрев, 21 януари 1939 г. Любезна сестра Ярмила Ментцлова, Тук ще ви изложа някои мисли от тия, които Учителят каза вечерта, когато бяхме събрани у брат Симеонов, и на другия ден, когато ви прие Учителят.
към текста >>

Тогава Ярмила отново се връща в Париж и остава там.
В детското съзнание тя изглежда като фея, като същество от друг свят. Ярмила умее да слуша, така да отправи внимание към човека, че той да прояви най-доброто от себе си. Ярмила продължава да обучава деца и по-късно във Франция и те с радост са играли Паневритмията. Артист и танцьор по душа, за Ярмила е много трудно да живее в сковани рамки през петдесетте години в България. Тя обича професията си, но не може да танцува на сцената поради политическия режим в страната. Тогава Ярмила отново се връща в Париж и остава там. В списание, „Житно зърно“ (на френски език) е публикувана статия за Ярмила Ментцлова и за нейната дейност в Париж. С разрешение на Associatioп „Le Grain de В1е“ представяме част от статията „Път към съвършенството.“ „Един ден на Изгрева една млада девойка влезе в живия паневритмичен кръг, като че ли беше пристигнала със сутрешните лъчи на слънцето. Тя имаше стройна и изящна фигура и привлече вниманието на всички с пластиката и естествената изразителност на своите движения. Изглеждаше, че е познавала винаги свещените танци.
към текста >>

В списание, „Житно зърно“ (на френски език) е публикувана статия за Ярмила Ментцлова и за нейната дейност в Париж.
Ярмила умее да слуша, така да отправи внимание към човека, че той да прояви най-доброто от себе си. Ярмила продължава да обучава деца и по-късно във Франция и те с радост са играли Паневритмията. Артист и танцьор по душа, за Ярмила е много трудно да живее в сковани рамки през петдесетте години в България. Тя обича професията си, но не може да танцува на сцената поради политическия режим в страната. Тогава Ярмила отново се връща в Париж и остава там. В списание, „Житно зърно“ (на френски език) е публикувана статия за Ярмила Ментцлова и за нейната дейност в Париж. С разрешение на Associatioп „Le Grain de В1е“ представяме част от статията „Път към съвършенството.“ „Един ден на Изгрева една млада девойка влезе в живия паневритмичен кръг, като че ли беше пристигнала със сутрешните лъчи на слънцето. Тя имаше стройна и изящна фигура и привлече вниманието на всички с пластиката и естествената изразителност на своите движения. Изглеждаше, че е познавала винаги свещените танци. Нейните грациозни движения изразяваха дълбокия смисъл на универсалната хармония, на която тя ставаше проводник.
към текста >>

Когато е в Париж, Крум помага на Ярмила да осмисли и пресъздаде най-дълбокия духовен смисъл на паневритмичните упражнения.
От какво имате нужда? “ Крум скромно казва: „Искам да отида да видя жена си във Франция.“ Веднага получава разрешение за пътуване до Франция и Англия. Във Франция Крум и Ярмила отиват в Алпите при приятели и там Ярмила предава Паневритмията, а Крум представя учението на Учителя. След това двамата заминават за Англия и там работят по същия начин. В резултат на това следващата година голяма група чужденци дойдоха на Рила. Когато е в Париж, Крум помага на Ярмила да осмисли и пресъздаде най-дълбокия духовен смисъл на паневритмичните упражнения. Крум високо ценеше таланта и професионалната подготовка на Ярмила и уважаваше начина, по който тя описва движенията. По същото време аз бях изпратена в служебна командировка във Франция. В Париж през 1982 г. Крум ме представи на Ярмила и я помоли да поработим върху Паневритмията. Въпреки че времето беше много ограничено, аз добих представа за нейния начин на игра, който изключително ме впечатли, развълнува и вдъхнови.
към текста >>

В Париж през 1982 г.
След това двамата заминават за Англия и там работят по същия начин. В резултат на това следващата година голяма група чужденци дойдоха на Рила. Когато е в Париж, Крум помага на Ярмила да осмисли и пресъздаде най-дълбокия духовен смисъл на паневритмичните упражнения. Крум високо ценеше таланта и професионалната подготовка на Ярмила и уважаваше начина, по който тя описва движенията. По същото време аз бях изпратена в служебна командировка във Франция. В Париж през 1982 г. Крум ме представи на Ярмила и я помоли да поработим върху Паневритмията. Въпреки че времето беше много ограничено, аз добих представа за нейния начин на игра, който изключително ме впечатли, развълнува и вдъхнови. Ярмила имаше невероятна дарба на танцьор. В нея идеално се съчетаваха вроденият талант, професионалното майсторство и духовното извисяване. Когато тя правеше движенията на Паневритмията, те оживяваха, превръщаха се в истинско творение на изкуството.
към текста >>

Една от тях е Емилия Дякова, която често пътуваше до Франция по време на социалистическия режим, защото майка й беше женена за французин и живееше в Париж.
Усещаш как музиката на Паневритмията се лее в изящни движения. Ярмила притежаваше умението да може да превърне всеки звук, всеки тон в непринуцено, красиво движение. Тя изцяло владееше тялото си, имаше пълна координация на движенията и още много други предварително изработени качества, за да може да постигне това съвършено изпълнение на Паневритмията. За да подготвим тялото и, да можем да усвоим добре Паневритмията, Ярмила препоръчваше подготвителни упражнения, така както певците се разпяват, преди да излязат на сцената. Тя ги е показвала на малка група приятели, с които е работила, още като е била в България. Една от тях е Емилия Дякова, която често пътуваше до Франция по време на социалистическия режим, защото майка й беше женена за французин и живееше в Париж. Главно чрез нея се осъществяваше връзката с Ярмила по това време. Емилия беше добре подготвена от нея и тя се стараеше да играе Паневритмията, така както Ярмила я е учила. Учителят също е дал предварителни упражнения преди Паневритмията - двадесет и едно упражнения и шестте упражнения. В двадесет и едно упражнения се наблюдават някои елементи, които са включени в Паневритмията. Най-общите препоръки на Ярмила за правилното изпълнение на Паневритмията са следните:
към текста >>

Както вече казах, по това време бях в Париж в служебна командировка, присъствала съм на някои от разговорите между Крум и Ярмила и мога да потвърдя горното.
Той е напомнял и съветвал учениците: „Упражненията, които играете, трябва да се коригират, тъй както ги правите, вие губите голяма част от енергията, която би трябвало да придобиете. Вие прахосвате енергията, която имате, а и тази, която придобивате, я губите.“[133]Мария Златева твърди същото (вж. по-горе). Като се има предвид казаното по-горе, се вижда, че задачата на Ярмила била много трудна и отговорна. Тя е играела традиционната игра, но се е молила и е мислила много върху думите на Учителя. Крум Въжаров, познавайки добре окултните закони, не е участвал в решението й за оправянето на гимнастиките, защото Учителят е поверил това в ръцете на една негова ученичка, отличен специалист в тази област. Както вече казах, по това време бях в Париж в служебна командировка, присъствала съм на някои от разговорите между Крум и Ярмила и мога да потвърдя горното. Ярмила е търсела решение от духовна и професионална гледна точка. В писмо до Крум тя пише следното: Писмо от Ярмила Ментцлова до Крум Въжаров, 1983 г. Факсимиле Август и 10 септември 1983 г., Париж Мили Крумчо,
към текста >>

Август и 10 септември 1983 г., Париж
Крум Въжаров, познавайки добре окултните закони, не е участвал в решението й за оправянето на гимнастиките, защото Учителят е поверил това в ръцете на една негова ученичка, отличен специалист в тази област. Както вече казах, по това време бях в Париж в служебна командировка, присъствала съм на някои от разговорите между Крум и Ярмила и мога да потвърдя горното. Ярмила е търсела решение от духовна и професионална гледна точка. В писмо до Крум тя пише следното: Писмо от Ярмила Ментцлова до Крум Въжаров, 1983 г. Факсимиле Август и 10 септември 1983 г., Париж Мили Крумчо, Здравей и приеми тези хубави цветя като израз на най-красиви мисли и чувства от миналото, сегашното и бъдещето. Нека светлите сили да ти съдействат, за да реализираш тук, на земята, мечтите и вдъхновенията си. Исках преди месец да ти пиша, но сега реализирам това. На 17 срещу 18 август те сънувах към 2,30 (сутринта), много интересен сън за теб и за мен.
към текста >>

При нещастен инцидент в Париж Ярмила е сериозно ранена.
После тя излиза от това място и слиза по стълби надолу с документи и ръкописи. На вратата я чака Крум и тя му предава всички ръкописи. Трудно е да бъде разбулена загадката около Ярмила - защо е играла Паневритмията според „Паневритмията на 4-те сестри“, а е описала няколко паневритмични движения в своята книга по начин, който съвпада с „Паневритмия“, 1938 г., с автор Беинса Дуно. Поела ли е Ярмила отговорността да оправи гимнастиките? Това е открито за духовно проникновение и размисъл въз основа на изложени документи и факти. При нещастен инцидент в Париж Ярмила е сериозно ранена. С тежка травма в главата, тя лежи в болница няколко месеца и на 21 август 1984 г. си заминава от този свят. В памет на Ярмила Крум пише това писмо до брат й Пенчо.: Драги Пенчо, И мене ми е много жал за последните часове на Ярмила.
към текста >>

Ярмила Ментцлова в Париж, юли 1941 г.
Сега тя пее „аз знам сега“, „аз разбирам сега“, „аз съм без синджирите на ограничен живот“, „аз сега се движа пред очите на тези безсмъртни великани“. Понеже тя беше още тук един великан, от малко момиче, от млада девойка досега и в нейната безкрайна вечност. Ярмила иска да мислиш за нея в този образ и в този вид. С голямо почитание и дълбока любов аз оставам твой приятел, Крум Ярмила Ментцлова в Париж, юли 1941 г. * Тези писма са публикувани с любезното разрешение на Павел Желязков, издател на книгата „Свещеният огън“. Писмата са представени със съкращения. ** Пашкул, англ. [129] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя.
към текста >>

Париж: Le Grain de Ble №26,2005.
272- 275 с. [131] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.277 с. [132] Път към съвършенство. Париж: Le Grain de Ble №26,2005. 2 c. [133] Учителят. Тайни и откровения, общ окултен клас, 17 юни 1923. Ръкопис.
към текста >>

68. Литература - Крум Въжаров (1908- 1991)

Париж: Le Grain de Ble №26,2005.
272- 275 с. 131 Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.277 с. 132 Път към съвършенство. Париж: Le Grain de Ble №26,2005. 2 c. 133 Учителят. Тайни и откровения, общ окултен клас, 17 юни 1923. Ръкопис. , 134 Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, I том.
към текста >>

69. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители.
Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца *), един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия.
към текста >>

Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н.
В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия. Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н. С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни.
към текста >>

70. Нещо из историята на хиромантията - Георги Радев (1900–1940)

По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей.
Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год. предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II. По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей. Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг. Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто. Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто.
към текста >>

Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг.
Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год. предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II. По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей. Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг. Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто. Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто. Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей.
към текста >>

71. Метърът-първообраз - Георги Радев (1900–1940)

Веднъж в няколко години поклонници от всички страни на света се стичат в Париж, за да отидат на поклонение в този храм.
Метърът-първообраз В Бретьой, близо до Севр, има един особен научен храм, В една от залите на тоя храм се пази всред пълна тишина, несмущавана от суетния житейски шум, една от най-големите научни светини. Веднъж в няколко години поклонници от всички страни на света се стичат в Париж, за да отидат на поклонение в този храм. Тогава железните врати на залата тържествено се отварят, и с помощта на твърде деликатни механизми спящото божество се открива и изважда на показ. Тутакси започва тържествената церемония: проверка на донесените от официалните пратеници нормални метри с първообразния метър, по чийто образ и подобие те са направени. Това е то светинята, която се съхранява в този храм от учредената на 20 май 1875 г. „жреческа колегия" на „Международното бюро за мерките и теглилките". Ще попитате, може би, що представя този научен истукан?
към текста >>

Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения.
Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения. Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети. Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен. Френската академия на науките, след дълги разисквания, реши той да си остане и занапред основна мярка. Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита.
към текста >>

72. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

През 1983 пак отива в Париж, но се връща на стари години към младежката си страст, и до края на живота си, се посвещава на безплатното си лечителство.
При помилването си Миркович оставя спечелените си средства като лекар от 3000 турски лири на тамошната арменската църковна община за строеж на нови църковни имоти. Когато по-късно го питат „Защо? “ - той споделя, че местните - българските заточеници са побойници и пройдохи, и всичко просто ще се пропилее, докато диарбекирските арменци са вярващи, семейни хора. В Сливен Миркович издава сп. „Виделина“ и „Светлина“. През 1983 пак отива в Париж, но се връща на стари години към младежката си страст, и до края на живота си, се посвещава на безплатното си лечителство. Пеню Киров е диаметрална противоположност на доктор Миркович. При него няма и следа от огромното разгръщане на доктора във всички сфери на обществения живот, било то в научната, обществената, политическата, или благотворителна сфера. Пеню е чадо на четири поколения преданни религиозни дейци от българския възрожденски бисер, село Раково в Сливенския балкан. Роден е през 1868 г. в Карнобат.
към текста >>

За Айванхоу или Михаил Иванов от Париж как отива при папата с оня индус, и как... Ама не! Може и да няма за него.
От близо! Ще има още и за Миркович. Нататък покрай Изгрева ще има за Лулчев. Ще има за който дойде. За Калканджиев да речем. За сливенската навалица от дъновисти. За Айванхоу или Михаил Иванов от Париж как отива при папата с оня индус, и как... Ама не! Може и да няма за него. Ще видим как ще се търкули историята. Така че, ето го дневника на Пеню Киров за едногодишната обиколка да проповядва, възложена му от Духа: „18 май 1903 г. Тръгнахме по призванието аз Пеню Киров, родом от гр. Карнобат, жител Бургаски на 37 годишна възраст, българин по народност и Милкон Портомиян, роден в Айтос, жител бургаски, арменец по народност на 35 годишна възраст, изпратени от двамата единствени наши братя в Господа, Тодор Стоянов и Янаки Арнаудов. Обаче не подкрепяни и насърчавани от тях, но упреквани и изкушавани, а особено от Арнаудов, който каза, че „Господ не ви е викал; ето сега ще се върнете, и аз ще отида да кажа на домашните ви да ви възпрепятстват и много други“...Очертава се един живот, пълен с лишения, понеже Милкон имаше само 10.70 лв., а аз 85 стотинки...“ (Милкон на два пъти му прималява, но след молитви се ободрява и отиват през Касабата в Демирдаш и в кръчмата говорят на насъбралите се селяни, които ги харесат, и с това се въоръжават с „по-голямо дързновение“.) 19 до 25 май, 1903 с проповеди през Янък-балабанли, Крушево, Ачлари, Бюкюрджали, Александрово и Трапоклово, Драгоданово и Калояново, Сливен, където се запознават с Куртеза“Сливенската пророчица“.
към текста >>

73. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Четирийсет годишна дава рамо на зациклилия Пенчо Славейков и живее с него в Париж.
Когато казва, че учението на Дънов не е секта, тя вече е над петдесетгодишна. По време на Априлското въстание баща й е бил ръководител на севлиевския революционен комитет. Дядо й е издател на религиозна книжнина на псалтири. Белчева учи във Виена музика, европейски езици, литература. Следва филология в Женева. Четирийсет годишна дава рамо на зациклилия Пенчо Славейков и живее с него в Париж. След това отново живее в Женева. Секта и борба за парсата за свещите! Как пък не! Ето какво я вълнува: „Учителят Дънов излиза от същите предпоставки на мирозданието, както и всички окултни писатели, както и будизмът, но никога той не говори специално върху това, защото ученикът трябва сам да провери неговата вяра трябва да бъде знание, а не суеверие. Това негово гледище за мирозданието не е хипотеза или теория, а една опитна реалност. Той гради върху тази висша реалност учението си за живота, оттам и думите му звучат като откровение. ... Природата е жива и разумна.
към текста >>

74. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

По време на Парижкото световно изложение през 30-те години Иванов остава там, и усилията му на мисионер на Бялото братство успешно се разпростират от Париж в Южна Франция, а после в САЩ и особено в Канада.
Ако ги премълчим. Много са, но трябва да спомена поне Михаил Иванов например, и Любомир Лулчев, за когото вече стана дума. Михаил Иванов е ярка личност, и неотразимият му чар създава известно напрежение на Изгрева. Според някои от съвременниците му особено между сестрите. Учителят го окуражава да се нагърби с разпространението на идеите на братството на Запад. По време на Парижкото световно изложение през 30-те години Иванов остава там, и усилията му на мисионер на Бялото братство успешно се разпростират от Париж в Южна Франция, а после в САЩ и особено в Канада. Любомир Лулчев е от старите, тежки дъновисти. Изявен писател. Ярък еталон пред българското общество на дъновистите. Цар Борис в усилията си да установи позитивни контакти със всички обществени среди и формации, за да се заздрави на трона след политическия фокстрот на звенарите, се свързва с него. Това става след разминаването си с Дънов под Първото Рилско езеро, на която Дънов отказва да се сближи с него.
към текста >>

75. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Методистките епископи за съжаление пращат Макклинтък в своята църква в Париж, но влиятелното паство от Мълбери стрийт сърдито настоява да си го върне.
Започва като книгопродавец в една методистка книжарница на Крозби стрийт в Ню Йорк, учи в прочутия Уеслиянски университет, завършва в университета на Пенсилвания с всички възможни отличия, става професор по математика в Карлайл, пътува из средните щати да проповядва - какво ли не! Накрая, в средата на века, става известен с блестящите си статии срещу робството в методисткото списание „Кришчън Адвокейт“ и с това, че дори активно помага на „каналите“ за прехвърляне на роби на север. Така или иначе, Макклинтък е четиридесетгодишен, когато става президент на университета в Трой и вероятно там се запознава с Дрю, който по това време вече има отношение към благотворителността и дава помощи на този университет. Истинската им дружба обаче започва едва след 1857, когато професорът от Трой става пастор в „Свети Павел“ в Ню Йорк. В църквата има много столове, запазени от богати нюйоркчани като Дрю, и на Макклинтък му харесва тежката атмосфера тук, и в църквата, и в квартала, и в Манхатън. Интелектуалните му, убедителни проповеди, от друга страна, също пленяват сърцата на богатите богомолци. Методистките епископи за съжаление пращат Макклинтък в своята църква в Париж, но влиятелното паство от Мълбери стрийт сърдито настоява да си го върне. Така или иначе, в началото на 60-те години и през гражданската война той е обратно в „Св. Павел“ и това точно е времето, когато започват да се събират средства за централна методистка семинария, и г-н Дрю застава в центъра на картината. Комитети, разправии - не е важно! Дрю обещава парите и всичко е наред освен едно - не могат да се споразумеят за мястото, където да се дигне семинарията, докато не се спират на Ийгълсууд над залива Раритан в Ню Бронзуик. Макклинтък е доволен от това доста изолирано, пасторално, тихо място, но не за това се е борил вдъхновителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда. Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти.
към текста >>

Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна дъбова гора.
Комитети, разправии - не е важно! Дрю обещава парите и всичко е наред освен едно - не могат да се споразумеят за мястото, където да се дигне семинарията, докато не се спират на Ийгълсууд над залива Раритан в Ню Бронзуик. Макклинтък е доволен от това доста изолирано, пасторално, тихо място, но не за това се е борил вдъхновителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда. Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти. И докато уж всичко е готово и Стронг само ръмжи, Раритан като с магическа пръчка изхвърча от картината. Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на пътя, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено. Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна дъбова гора. Ефектът на това магическо място е направо поразителен за всеки, който го вижда за пръв път. От железницата вървиш нагоре по шосето - тогава от чакъл и трамбована пръст (хубаво шосе е било според старите снимки) - с канавки от двете страни. Стотици студенти през миналия век са извървявали по няколко пъти седмично този път, защото каква наслада е това само! Вляво е желязната врата с железните колони; представлява извити арки, които се отварят в противоположни посоки встрани, където има две каменни стаички за пазача. Огромна колонада! Качваш се по стълбите и - никога не можеш да забравиш това, което виждат очите ти. С класическата си архитектура, с мащаба си и спокойствието си сградата изглежда много стара, но не е.
към текста >>

А неговите утрешни учители - минали през Париж, Прага и Америка - вече се готвят да го поемат нататък.
Спасява го това, че като човек с чар е приятел на всички хубави хора и като възпитаник на тъст си в дипломацията знае, че успехът е по-важен от патетичната поза. Когато гръцките градски плямпала се стремят да го очернят, холандският консул - пак грък, но негов приятел - му отървава кожата, като измисля подписването на някаква декларация, че се отказва от всички лошотии, дето ги е направил. Константин смирено подписва - какво от това? Руските войски вече са пред вратите на Варна и започва коренно нов живот. С една дума, не е живот по мед и масло с баща като него, но годините до идването на руските войски в града минават за Петър и сестра му между баща и майка, в българска среда, с училище, поставено на стабилна основа от най-добрия учител на България по това време - самия Сава Доброплодни. А неговите утрешни учители - минали през Париж, Прага и Америка - вече се готвят да го поемат нататък. * Спеше дъбовият лес на семинарията: замръзнала картина! Докато бяха слушали проповедта на българския студент в църквата, бе наваляло и от лумналата преди два дни пролет нямаше и следа. Доктор Стронг стоеше загледан в девствения сняг, студентите стърчаха, скупчени зад него, и ниското следобедно слънце ги слепеше в брилянта на отблясъците си: заключени извън пролет, извън зима, извън звук, място и време. - Да оставим следа, преди магията да се е стопила! - Баритонът на доктора звънна по-звучен в този сняг; и той нагази, а момчетата разрушкаха пъртината след него: екнаха седем гласа на пет разни езика. - Каква ще е следата, която ще оставим, доктор Стронг? - попита индусът зад гърба му и духна бяла пара.
към текста >>

Ако Елена била нещо, ето го нещото! След това Шишков минал през търновското трикласно училище на Петър Берон!! После продължил образованието си в Париж.
Не блестящи, но много отворени. Не чешити, но много живи. Директорът Тодор Шишков бил търновец. Връстник на баща му бил и двамата много си допадали; и за двамата нищо не било забранено, ако е за добро, и за двамата всичко, което трябвало да се направи, просто се правело! Шишков навремето бил ученик на еленчанина Никола Михайловски - ако това име ви говори нещо. Гигантска фигура. Ако Елена била нещо, ето го нещото! След това Шишков минал през търновското трикласно училище на Петър Берон!! После продължил образованието си в Париж. После учил славистика в Прага. Когато се върнал в България, станал директор на класното училище в Сливен, издал аритметика, елементарна словесност, българска граматика, история и какво ли не! Всичко от каквото имало нужда. Спял със запретнати ръкави. Пишел и печатал наляво-надясно, тресял дядо-Петковото списание „Читалище“ в Цариград, дискутирал пламенно за културата и за образованието. Като дошло времето на колосаните яки и префърцунения социализъм, времето, когато приятелят му поп Константин спял самотен в стаичката си на тавана на църквата „Св.
към текста >>

До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши.
Светнали великденски яйца, сред които има и български. Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар княз Дондуков-Корсаков. Това вижда синът на поп Константин - еполети. И еполети. Чужденци. Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши. Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“. Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш. Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки.
към текста >>

И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!).
Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши. Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“. Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш. Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки. В Англия така им Викат по разговорному „котлета“, а литературно се казват „боулър хет“ (от „Боул“ - супена купа), само че навремето, когато столицата на българите е била Цариград, този стил шапки ги донесли представителите на търговските фирми от Изток и от Близкия изток - накъм Индия, Хонконг, Бирма, - отдето идват големите английски пари в Цариград. И китайци, и бирманци, и индуските кули, хамали, богаташи носят валчести кат там - бедна или богато скроени - все едно. И в град Бомбай - първият европейски английски град в Индия, ги правят толкова „по богатому“ англичаните, които са влезли в крак с модата, че дори ги колос- ват. И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки.
към текста >>

76. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Така Петровото образование продължава на учебния чин и пасторските стажове в района на Ню Йорк, а Алековото - в свободните пътувания по света - Париж - 1889, Прага — 1891 и в 1893 — и на световното изложение в Чикаго, където двамата отново кръстосват пътища, без да се срещнат.
В Свищов не се срещат с Петър, тъй като Алеко почти не учи в родния си град, но животът им през цялото време върви паралелно. През 1874-1877 Иваница изпраща сина си при прочутите учители на Габровската гимназия и тук под влиянието на Шишковите часове по литература Алеко започва да пише детски стихове. Когато заминава за Николаев, Русия, където завършва пълния курс на реалната гимназия, Шишков се премества във Варна да поеме тамошната реалка и с това образованието на първовипускника Петър Дънов. И двамата завършват гимназия през 1881 г., Алеко в Николаев, Петър във Варна, като и двамата минават през Шишковия курс по българска словесност. Оттам нататък Алеко продължава още две години в южнославянския пансион на Новоросийския университет, а Дънов две години в пансиона на Американското научно-духовно училище в Свищов и посде четири години в университета Дрю в Медисън, и още две в Теоложкия институт в Бостън. Така Петровото образование продължава на учебния чин и пасторските стажове в района на Ню Йорк, а Алековото - в свободните пътувания по света - Париж - 1889, Прага — 1891 и в 1893 — и на световното изложение в Чикаго, където двамата отново кръстосват пътища, без да се срещнат. И през всичкото това време с тях върви коравата издънка на шопския чуйпетловски род, забит над най-панорамния изглед към физическата вселена в България - някъде там на гърба на Витоша планина, дето никой не стъпва и до ден днешен; върви издънката на рода, който си пробива път до Самоков, и след това от бедняшката до богаташката махала на Самоков, и през конгрегашкия колеж, и печатарницата, и словослагателницата на протестантската мисия през Океана до словослагателницата, в която е набирал същия негов вестник самият Марк Твен, и през дипломата по медицина до обедите и вечерите с американския президент Грант в мултимилионерския курорт Катскил по течението на Хъдзън - върви той, Георги Чакалов, по пътя на България нагоре с тях - с Алеко Константинов и Петър Дънов, за който път българите не искат и да чуят, защото каква е тази страна, в която има само население и няма нация в нея - днес, моля ви се, в края на двадесетия век! * Алеко! Никой в тази страна досега (освен един ямболски едряга Котев има, който написа книга за неговия бай Ганю) не е обяснил както трябва за какво става дума в сърцето на този човек. Хилещият се остатъчен простак по университетите (нещо като „остатъчен магнетизъм“), ученият с подпетените гуменки, всякога щумно е твърдял, че Алеко е разкикотен смешковец, който се подкисква на вкиснатия български новобогаташ, дето си е напълнил гушката (докато ние другите българи не сме, щото сме истински българи! Ура, да живей!), и ти разбирай, че българинът е честен селянин, и който е ходил в Прага, е едно нищо, дебелак и буржоазна помия. Какво нещастие е това, всеки докоснал се до небето български светец на духа да бъде свличан в калта веднага щом тълпата успее да се докопа до пеша на палтото му. Алеко Константинов, 1863-1897 Истината е, че Алеко пише за бай Ганю и не му се смее. Алеко го обича.
към текста >>

77. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

А маджарите - смях! Знаеха! - българи туристи! И тренът пак поема! Париж.
само три години по-късно. Когато тръгнат на Запад по онова време пътниците от България, се тъпчат със смях и врява в пътническите вагони на трена, мъкнат дисаги, стари куфари и нови кошници, пълни с люти луканки, солено сирене и баят хляб на тукмаци; случайно да не умрат от глад по пътя. (Уж! Всъщност за да не се охарчат, въпреки че така им излиза по-скъпо, защото всичко мухлясва, гранясва и се вкисва още първите дни!) Спят по пейките на третокласните купета с дрехите и върху вестници на рода; попийват, попейват, подпухват; миризмата на храна, пот, чорапи и хъркащи усти се смесва на гъсти талази. Смеят се. Свирят. На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме. А маджарите - смях! Знаеха! - българи туристи! И тренът пак поема! Париж. Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище. Два часа чакане, тренове идват, заминават и всяко туткане на локомотива сякаш изсвирва в сърцето ти. Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е. хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари. Отиват просто така, на риск, със затворени очи.
към текста >>

Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище.
Когато тръгнат на Запад по онова време пътниците от България, се тъпчат със смях и врява в пътническите вагони на трена, мъкнат дисаги, стари куфари и нови кошници, пълни с люти луканки, солено сирене и баят хляб на тукмаци; случайно да не умрат от глад по пътя. (Уж! Всъщност за да не се охарчат, въпреки че така им излиза по-скъпо, защото всичко мухлясва, гранясва и се вкисва още първите дни!) Спят по пейките на третокласните купета с дрехите и върху вестници на рода; попийват, попейват, подпухват; миризмата на храна, пот, чорапи и хъркащи усти се смесва на гъсти талази. Смеят се. Свирят. На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме. А маджарите - смях! Знаеха! - българи туристи! И тренът пак поема! Париж. Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище. Два часа чакане, тренове идват, заминават и всяко туткане на локомотива сякаш изсвирва в сърцето ти. Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е. хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари. Отиват просто така, на риск, със затворени очи. И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“.
към текста >>

Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е.
Смеят се. Свирят. На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме. А маджарите - смях! Знаеха! - българи туристи! И тренът пак поема! Париж. Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище. Два часа чакане, тренове идват, заминават и всяко туткане на локомотива сякаш изсвирва в сърцето ти. Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е. хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари. Отиват просто така, на риск, със затворени очи. И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“. Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите съпътници сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър. Задимен, замацан в сажди като коминочистач.
към текста >>

И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб.
Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас. Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват. И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни.
към текста >>

Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със сгради брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на път за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове.
Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините. След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив. Петър се взираше напред и въпреки че не издаде и звук, сърцето му бясно заби. Величествената гледка на залива започна да се разгъва пред него, все по-широка и по-огромна наляво, и надясно, докато корабът бързаше нататък, и точно в средата на всичко това беше Статуята на свободата, която бяха открили само преди - не миналата, а по-миналата година. И четиристишието, което Ема Лазаръс бе написала в началото на чудовищните погроми в Русия за тогавашните бежанци, му дойде наум: Дайте ми вашите уморени, и вашите бедни, вашите свити маси, мечтаещи да дишат свободно, злощастните штергнати на прелялите си брегове. Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със сгради брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на път за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове. И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните сгради на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю. Но все пак сме си само моряци, не комодори - и той посочи наляво с глава. - Виж! Зеленчуковите градини на Статън Айлънд. Холандски селяни живеят там. И някои едва се изхранват, така че едно хлапе от тях, юноша, семейството му взе, че му даде малко пари да се маха, а той купи едно евтино корито и отвори първата фериботна връзка с тоя селски остров.
към текста >>

Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж.
Специален сборник от молитви за непреривното обожаване на Дева Мария. Доста голяма рядкост за тринадесети век. Палиографски добър образец на калиграфията от тринадесети век. Теологично това е пълен тезаурус на Марийоларията на древна сравнително добре запазена хартия. Пето. Йоасафът, или ръкописът на император Кантакузин, съдържа посланията на свети Павел и е безценен. Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж. Датиран е не по-късно от средата на четиринадесети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен. На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин, държавника, генерала, императора, историка,- както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф. Има сто и три фолия - твърд велум - единадесет на седем и пет осми инча - текстът е седем на четири и половина инча. Началните букви са с блестящо вермилионово зелено, много от тях са доста сложни, текстът е с дебел елегантен петит, двадесет и три реда на страница, очертани надлъжно по велума. Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство.“ Как щеше всичко това да стане част от неговото знание, от образованието му?
към текста >>

Един месец преди началото на диригентското си турне в Америка Чайковски се върти в Париж., дирижира на 5 април 1891 г.
Със студента от университета Дрю, дето излиза от концерта и замръзва на един от стотиците тротоари между тях. За какво ли не разговарят те по време на немите си нощни диалози. Докато небето на изток порозовее... * Телескопичен блик Какво нещо е да плуваш през океана към вътрешното море на Ню Йорк, където те чака всичко това! Сега то чака Петър Илич Чайковски да дойде сам след шумната слава, която добива с изпълнението тук на неговия цигулков концерт от Мод Пауъл през 1889 и сетне още по-големия успех на четвъртата му симфония през следващата година. Но защо не идва? Какво го терзае? Един месец преди началото на диригентското си турне в Америка Чайковски се върти в Париж., дирижира на 5 април 1891 г. своята „Трета сюита“, „Меланхолична серенада“ и „Втори пиано концерт“ със Сапелников. И двете седмици преди да тръгне за Америка, избягва в Руан уж да композира „Лешникотрошачката“, но не върви! Какво го терзае, защо тази депресия? Брат му Модест крие от него, че сестра му Саша е умряла, за да не рухне преди историческото си турне в Новия свят, но Чайковски, без да казва, се връща в Париж, отива в Кабинет де Лектюр край Операта да пие чай, както често прави, и прочита в „Новое время“ за смъртта на Саша... Не може, не, не може да замине!... Но е взел 2500 долара аванс и ги е похарчил... Трябва да замине... Боже мой! Ще се провали! Елегантният „Ле Бретон“ оптлава с него от Хавър на 17 април 1891 г. за десетдневното си прекосяване на океана и настъпва истински кошмар. Спътницата му пропуска парахода.
към текста >>

Брат му Модест крие от него, че сестра му Саша е умряла, за да не рухне преди историческото си турне в Новия свят, но Чайковски, без да казва, се връща в Париж, отива в Кабинет де Лектюр край Операта да пие чай, както често прави, и прочита в „Новое время“ за смъртта на Саша... Не може, не, не може да замине!... Но е взел 2500 долара аванс и ги е похарчил... Трябва да замине... Боже мой! Ще се провали! Елегантният „Ле Бретон“ оптлава с него от Хавър на 17 април 1891 г.
Но защо не идва? Какво го терзае? Един месец преди началото на диригентското си турне в Америка Чайковски се върти в Париж., дирижира на 5 април 1891 г. своята „Трета сюита“, „Меланхолична серенада“ и „Втори пиано концерт“ със Сапелников. И двете седмици преди да тръгне за Америка, избягва в Руан уж да композира „Лешникотрошачката“, но не върви! Какво го терзае, защо тази депресия? Брат му Модест крие от него, че сестра му Саша е умряла, за да не рухне преди историческото си турне в Новия свят, но Чайковски, без да казва, се връща в Париж, отива в Кабинет де Лектюр край Операта да пие чай, както често прави, и прочита в „Новое время“ за смъртта на Саша... Не може, не, не може да замине!... Но е взел 2500 долара аванс и ги е похарчил... Трябва да замине... Боже мой! Ще се провали! Елегантният „Ле Бретон“ оптлава с него от Хавър на 17 април 1891 г. за десетдневното си прекосяване на океана и настъпва истински кошмар. Спътницата му пропуска парахода. През цялото време го мъчи морска болест. Един германец се самоубива и Чайковски се оказва единственият, който знае немски на кораба, и капитанът иска от него да прочете прощалното писмо на нещастника за смъртния протокол... „Не го извърших аз, не съм виновен! Той знае...“ Задигат му портфейла с 460 франка - последните му пари! И няма нищо, нищо, нищо, което да го държи на крака освен да съзерцава от някой ъгъл на палубата вълшебните залези на океана. В хотел „Норманди“ на Бродуей го впечатлява електрическото осветление в стаите, но... сякаш гледа на това не той, а друг човек.
към текста >>

78. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей.
Когато стара обществена сграда трябва да се замени с нова, по- голяма за порасналите нужди на администрацията, атрибутите й, колкото и прозаични и наивни, се пренасят тържествено като мощи на светец на новото място. Малко преди тръгването на Дънов обратно за България той вижда как мрачните граждани са се умислили заради изоставянето на стария щатски парламент на Бълфинч заради нова постройка и как се събират на 7 март 1895 пред сградата да гледат какво става. Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли. И докато тези проблеми на съхраняването на града от алчната корпоративна урбанистика продължават да се решават без щадене на средства и емоционални изблици, новото строителство достига своя архитектурно-конструкторски апогей. По време на пребиваването на Дънов в Бостън именно се изграждат паметниците, които го правят „Бостън“. Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей. Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на хамбар“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение. Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната органичност и функционалност на интелектуалната цитадела. След време именно тя ще бъде наречена „машина за живеене“, фраза, грешно приписвана на Курвоазие. Спокойствието и удобството на четящите тук се поддържа от скрити от окото последни постижения на жилищната техника; както ги изрежда един съвременник: „отопление, осветление, вентилация и електродобивна станция с три бойлера с по сто конски сили с две синхронизирани турбини от по сто и петдесет конски сили; с тях - две динама с капацитет от три хиляди и шестстотин сто и десет волтови двадесетватови електрически крушки.“ Скрити настрана пуфкат деветте помпи на вентилационните ветрила, девет електромотора за два пътнически асансьора, десет лифта за книги от хранилища до читални, прахосмукачки за почистване праха на всички книги на всеки етаж. Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години.
към текста >>

79. 1. Статия първа - Окултна социология - Георги Христов

В класическото съчинение на Fustel de Coulanges40: „La cite antique“41 и в най-новата книга на парижкия професор A.
Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селскостопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата - юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли. Тая организация не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликург36, Питагор37, Солон38, Нума39 и други. В класическото съчинение на Fustel de Coulanges40: „La cite antique“41 и в най-новата книга на парижкия професор A. Croiset42: „Les Democraties antiques43„ намираме най-изобилни доказателства за верността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира.
към текста >>

Според покойния професор на Парижкия университет A.
Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логич- но същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според покойния професор на Парижкия университет A. Esmein44, Държавата е юридическо олицетворение на нацията; тя е субект и носител на публична власт. Съществуването на тая власт над волята на отделните личности, събрани в едно общество, конституира нацията в правото. Тази власт, която естествено не признава никаква по-висша или конкурентна сила в урежданите от нея отношения, се нарича суверенитет или господство. Тя има две страни: вътрешен суверенитет или право да се заповядва на всичките граждани, съставляващи нацията, и даже на всички, които живеят на националната територия, и външен суверенитет или право да се представлява нацията и да се обвързва в сношенията и с другите нации. Според това, Държавата е една морална личност, защото представлява от себе си един субект или идеален и постоянен титуляр, който олицетворява цялата нация.
към текста >>

80. 3. Статия трета - Георги Христов

Проектираното в Париж „общество на народите“ се явява като преграда на тая евентуална опасност.
По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения“. От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите“ се явява като преграда на тая евентуална опасност. ________________________________________________________ 57 Платон (370 г.пр.н.е.-347 г.пр.н.е.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. 58 Остракизъм е метод за политическа борба, въведен от Клис- тен (570 г.пр.н.е-507 г.пр.н.е). Всяка пролет Народното събрание на Атина (еклесия) при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин. 59 Орфически мистерии - тайни посветителни обреди, свързани с култа към Орфей и системата от философски възгледи, наричана по неговото име Орфизъм.
към текста >>

81. Как се оформи землището на Изгрева – палатката на Бертоли - Георги Христов

Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато от страната са откъснати територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия.
София от 1892 г. до 1915 г. Баучер става почетен член на Софийското журналистическо общество и е близък приятел и доверен съветник на българския княз Фердинанд след 1892 г. Играе роля на посредник между балканските държави в края на Балканските войни от 1912 - 1913. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато от страната са откъснати територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24477910995483