Търсене в текстове за 'Париж'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Дойде време и Елена Андреева предаде текста на Анина Бертоли, която живееше във Франция, в Париж, за да го отпечата на френски език.
Елена Андреева прибра едно копие и после, след години, го размножи. Което е най-важното, тези умножени копия отидоха на много места, но понеже не бяха написани имената на съставителите на този текст, никой не знаеше историята на този труд. Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна работа. А това трябваше да стане, да се направи. Но не се направи, защото тогава смятахме, че не трябва да се изтъква личността какво е направила. Дойде време и Елена Андреева предаде текста на Анина Бертоли, която живееше във Франция, в Париж, за да го отпечата на френски език. Елена извика една художничка и като й показваше упражнение след упражнение, тя направи скици на упражненията и тези скици бяха отпечатани от Анина Бертоли. Книгата излезе от печат. Какво беше учудването на Елена, когато забеляза, че преводът не отговаря на оригинала. А тя знаеше френски толкова, че да може сама да провери. Аз се възмутих и ядосах.
към текста >>

Затова той, Михаил Иванов, най-интелигентният от всички българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните французи своето обяснение и тълкувание на беседите на Учителя.
Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо. Чудно как българите разбират, когато се превежда френска литература, а французите не могат да разберат това, което се превежда от български! Ако това е вярно, изводът би бил един - че французите са по-нискоинтелигентни от българите. И за да не обиждаме французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една много стара история. И една стара теза, застъпена по-рано от Михаил Иванов още по времето на Учителя - че беседите на Учителя не могли да се преведат на френски, защото французите, като много интелигентни, не могли да разберат нищо. Затова той, Михаил Иванов, най-интелигентният от всички българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните французи своето обяснение и тълкувание на беседите на Учителя. По този начин се доказва, че беседите на Учителя могат да се предадат на французите само от най-умната глава, родена по земите български. От тук следва, че Словото на Учителя е една обикновена залъгалка и то само за глупавите български глави. Е, питам аз тогава, защо Всемировият Учител слезе между българите, облече се в плът и кръв българска и даде Словото Си чрез българско четмо и писмо? Ще можете ли да ми дадете отговор? И като го дадете, ще видите, че всички такива застъпващи се тези, че Словото на Учителя не могло да се преведе и че не могло да се разбере от французите, а трябва да се преразказва, са чиста измислица и посегателство срещу Словото на Учителя.
към текста >>

2. 3_68 Самозванецът

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

После той направи постъпки за заминаване във Франция за Парижкото изложение през 1937 година, замина и там остана.
Мога да ги нарека само "хубавци". А с тази дума означавахме навремето онези, които позираха, които се окичваха външно с разни неща, за да направят впечатление. Не само така безобидно да обърнат внимание, но да привлекат, а после да използуват всичко за лична и користолюбива цел. Учителят беше споменал за тях, че ако искат да гадаят на ръце, на кафе или чрез астрологията, за да печелят пари - да отидат в Англия, да отидат във Франция, но тук Той не позволяваше тия неща. Случиха се такива събития, че Михаил през 1936-1937 година започна да изучава активно френски език и този подтик не беше случаен, а дойде от друго място. После той направи постъпки за заминаване във Франция за Парижкото изложение през 1937 година, замина и там остана. Събитията се развиха така, че той се свърза само с жени, започна да проповядва, направи група - групата се разраства в такива размери, че се образува Братство. Дори това предизвика идването на група французи през 1939 година, която направи контакт с Учителя и с нас. Отначало Михаил изнасяше идеи от Словото и Учението на Учителя, но по- късно сметна, че френският народ и френският език не са подходящи за Словото на Учителя и че Словото първо трябва да се преразказва и чак тогава интелигентните французи ще Го разберат. И това бе пътят на подхлъзване - Михаил започна да си дава свои неща, които бяха плод на онези сили, с които беше свързан. Стана проводник на Черната ложа.
към текста >>

Той не изпълни задачата на Учителя да носи на гърба си рекламата на онази фирма, която го бе изпратила в Париж.
Ето, това е ролята и на Михаил във Франция." Дойде време и ми разказаха този случай. Аз съм съгласна с това неговата дейност да бъде реклама на онази фирма, която го е изпратила от България във франция. Но той махна табелата, която му бе прикачена зад гърба й вместо да бъде жива реклама за онази фирма, която го е изпратила, той се провъзгласи за Учител, за Махараджа и пожела всички възможни индийски титли. Не стига това, но за да бъде съдбата по-категорична и да бъде разказът на Учителя по-достоверен и да бъде опитността на Методи Константинов още по-достоверна, Михаил Иванов отиде в Индия, прие посвещение от другата ложа и прие друго име - Омраам. Е, какво ще кажете за това? Той не изпълни задачата на Учителя да носи на гърба си рекламата на онази фирма, която го бе изпратила в Париж. Хвърли табелата с рекламата и се провъзгласи за махараджа. С това той заблуждава всички, които пеят песните на Учителя и играят Паневритмия във Франция. Той печата своите лекции, а ще дойде време, когато неговите последователи ще донесат в България книгите му и ще ги изложат на обществени места. А за неговите книги вие имате решението на Учителя, Който ги хвърли в огъня! Вие ще се определите сами кому ще служите!
към текста >>

Защото той захвърли и изгори онази табела с реклама, която трябваше да носи на гърба си като реклама на онази фирма от България, която го бе изпратила в Париж.
Защото никой от нас не си свърши работата сам и се изгубиха и пропаднаха много неща, които ние не записахме от живота ни в Школата с Учителя. Имаме голяма вина пред Великия Учител. От заминаването на Учителя до 1957 година, Михаил не преведе и не издаде нито едно томче с беседи от Словото на Учителя, макар че можеше да направи това и никой не му пречеше. А защо не преведе и не издаде? Отговорът ще го намерим в неговите лъскави и луксозни издания - заради своите писания. Защото той захвърли и изгори онази табела с реклама, която трябваше да носи на гърба си като реклама на онази фирма от България, която го бе изпратила в Париж. Така той си основа своя собствена фирма, започна да си издава свои неща и освен това се дегизира в образа на Учителя, за да ни заблуди и да заблуди французите, че неговата фирма е истинска. А това е една имитация на великия имитатор Михаил с индуско название и титла "Омраам". Така седят нещата. По-късно те искаха ние да им прехвърлим правото за издаване на беседи. Ние поставихме условие, че всички преведени от български на френски беседи, ще минават през наша редакция.
към текста >>

По това време срещу мен се започна една атака, дирижирана от Михаил, и то от Париж.
Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха. Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него. Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е представител на чуждата й Черна ложа. Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд. Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа. По това време срещу мен се започна една атака, дирижирана от Михаил, и то от Париж. Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от София и от страната, които съдържаха различни заплахи. Освен това, започнаха да ми хвърлят в двора и по покрива на къщата различни муски и магии с цел да ме унищожат. Забележете, че те бяха правени в Париж и изпращани по нелегален път. И винаги, когато ми се влошаваше здравето, аз знаех, че има нещо подхвърлено или в двора, или на покрива. Тогава го търсехме упорито, намирахме магията, изнасяхме я навън и я изгаряхме.
към текста >>

Забележете, че те бяха правени в Париж и изпращани по нелегален път.
Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд. Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа. По това време срещу мен се започна една атака, дирижирана от Михаил, и то от Париж. Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от София и от страната, които съдържаха различни заплахи. Освен това, започнаха да ми хвърлят в двора и по покрива на къщата различни муски и магии с цел да ме унищожат. Забележете, че те бяха правени в Париж и изпращани по нелегален път. И винаги, когато ми се влошаваше здравето, аз знаех, че има нещо подхвърлено или в двора, или на покрива. Тогава го търсехме упорито, намирахме магията, изнасяхме я навън и я изгаряхме. Много наши приятели се убедиха в това, когато и те самите ни помагаха в търсенето. Какво да кажем? - Каквито са делата, такъв е и човекът.
към текста >>

3. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки.
Отново идват и питат Учителя какво да се прави. Той отговаря с едно изречение: "Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис." Занасят новината но царя. Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя. Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа.
към текста >>

4. 5_50 Отклонението

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Михаил Иванов бе заминал за Парижкото изложение през 1937 година и остана там.
Те са записани и не смятам да прибавям нещо към това. С една дума, бяха големи пакостници. Но трябва да се отбележи, че те вършеха много добре работата на мястото, където бяха поставени от онези сили, който противодействуваха на Учителя. След време ще четете мнението на Учителя, ще се запознаете с писмата Му и нещата ще ви бъдат ясни. Но сега ще ви разкажа нещо от времето на Учителя. Михаил Иванов бе заминал за Парижкото изложение през 1937 година и остана там. Създаде група, създаде общество и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език. Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали с това, че не е случаен човек. Че не беше случаен - ние знаехме това много добре от опит. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя вземат получените книжки на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това.
към текста >>

А след тази случка, другите две сестри, без да я знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж.
Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Сестрата се приближава, а Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така, както се хваща мръсен парцал или мръсна вещ, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна и понеже е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, че ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да я знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. С пръста на дясната Си ръка Учителят посочва купа с книгите на Михаил на пода пред тях и изрича: "Изнесете тези трици оттук! " Те се навеждат и бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на Черната ложа.
към текста >>

" До 1937 година Михаил бе в България и след това замина за Париж на Световното изложение.
Но на някои това не им изнасяше и си правеха оглушки. Тези оглушки си ги правят и до днес. Така те работят срещу Учителя. А ние сме длъжни да им се противопоставим с истината. "Глава на твоето слово е Истината! " До 1937 година Михаил бе в България и след това замина за Париж на Световното изложение. Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението. Учителят не желаеше такива личности в България и според мен по този начин Той го отстрани оттук, като му съдействува да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше. Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате! " Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване.
към текста >>

Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше.
А ние сме длъжни да им се противопоставим с истината. "Глава на твоето слово е Истината! " До 1937 година Михаил бе в България и след това замина за Париж на Световното изложение. Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението. Учителят не желаеше такива личности в България и според мен по този начин Той го отстрани оттук, като му съдействува да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше. Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате! " Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване. Но там той се сблъска с Михаил, много добре разбра какъв е, но не направи нищо, а парите се похарчиха. Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата. Когато се върна отново в София, той дойде лично да се извини пред мене и заяви, че ще се коригира.
към текста >>

" Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване.
" До 1937 година Михаил бе в България и след това замина за Париж на Световното изложение. Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението. Учителят не желаеше такива личности в България и според мен по този начин Той го отстрани оттук, като му съдействува да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше. Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате! " Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване. Но там той се сблъска с Михаил, много добре разбра какъв е, но не направи нищо, а парите се похарчиха. Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата. Когато се върна отново в София, той дойде лично да се извини пред мене и заяви, че ще се коригира. Но беше вече късно, защото беше изпуснал времето и условията, за издаването на книгата. После ние я издадохме чрез други приятели.
към текста >>

След това нашите отношения с Париж се скъсаха по всички линии.
Ослушваха се, правеха се, че нито чуват, нито виждат това. А от своя страна те сами наливаха масло в огъня. Голяма борба беше. Изобщо преминахме през големи борби, но опазихме Словото на Учителя. Накрая Братският съвет реши, че ако той иска да печата, никой не го спира, но ние няма да му дадем право на печат. След това нашите отношения с Париж се скъсаха по всички линии. Но преди това се размениха много писма, написани от онези възрастни братя, които го познаваха, на които Учителят лично им бе наредил да го отстранят от братската работа, които пазеха писмата на Учителя и ги показваха на неговите привърженици тук. Но те ги вземаха, разглеждаха ги, прочитаха ги и накрая казваха така: "Да, ама това се отнася за онова време, а сега времето е друго и нещата са другояче." Така се опитваха да се измъкнат. Те не знаеха, че времето е едно и също за Христовия Дух! Вчера, днес и утре е едно и също! Времената са различни за човеците и Божественият Дух се проявява чрез настоящето само чрез Духа на Истината.
към текста >>

5. 5_57 Кой спаси българските евреи?

Дори още на Парижката мирна конференция през 1946-1947 година, САЩ, заедно с другите три страни-победителки: Англия, франция, СССР, подписаха клауза спрямо бившите германски съюзници и в защита на евреите.
Вицепрезидентът но САЩ Ал Гор поднесе своите извинения и българската делегация присъствува на тържествата. На официалната церемония, президентът на САЩ Бил Клинтън спомена имената на Дания и България, спасили евреите. Какво излезе накрая? Тук, в България, управниците на този народ не признават заслугите на Учителя за спасяването на евреите. По същия начин светът отвън не ги признава за представители на този народ и не ги зачита. Дори още на Парижката мирна конференция през 1946-1947 година, САЩ, заедно с другите три страни-победителки: Англия, франция, СССР, подписаха клауза спрямо бившите германски съюзници и в защита на евреите. Тогава името на България също не бе вписано, макар че имаше изрично допълнение, че тя е спасила еврейската общност. Нещата се повтарят и сега. Учителят бе казал: Каквото е отношението на българите към Мене, такова ще бъде отношението на света към тях". Това се изпълни!
към текста >>

6. 7_05 Бракосъчетание на музиканти

Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети.
И разбира се, каквото решихме, това и направихме. Оженихме се. Понеже тогава се пътуваше съвсем свободно, стига да имаш парични средства за това,решихме да направим сватбено пътешествие и да обиколим Европа. Взехме паспорти и билети и тръгнахме: София, Белград, Будапеща, Прага, Виена, Берлин. Стигнахме до Берлин и там се разделихме. Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети. Разделихме се в Берлин и се върнахме в София така - кой както знае и както може, но не заедно. Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева". Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо. Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и наистина, какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен. От срам не знаех къде да гледам.
към текста >>

7. 7_06 Как Катя Грива разреши задачата си

Видях Рим, Париж, Венеция.
Да се прехласнеш от видяното - пластика и хармония! Бащата на Катя Грива е бил полковник от пехотата през време на Балканската и Европейската война. Чрез нея на "Изгрева" идва нейният брат Димитър и сестра й Стефанка. Веднъж тя сподели с мен: "Прекараното ми на "Изгрева" време е истинското ми време. Другото е слама. Видях Рим, Париж, Венеция. Видях красоти, сътворени от човешката ръка. А тук, на "Изгрева", видях и срещнах чудеса, сътворени от Божествения Дух. Затова за мен истинското ми време е тук, на "Изгрева". Другото е слама и плява в този ми живот". Катя Грива бе дребничка, нежничка.
към текста >>

8. 10_02 ПРОТОКОЛ

Паневритмия, издание на Ярмила Ментцлова, Париж 1983 год.
Групата бе в състав: Крум Въжаров, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Павлина Даскалова, Ина Дойнова, Вергилий Кръстев, Йоанна Стратева, Веселина Маркова, Мария Митовска. Групата единодушно възприе като работни официални документи следните издадени и неиздадени материали: 1. Паневритмия, издание София 1939 год. 2. Паневритмия, издание София 1941 год. 3. Паневритмия под редакцията на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева. 4. Паневритмия, издание на Ярмила Ментцлова, Париж 1983 год. Работната група на Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева се явява най-компетентната за своето време, защото Ярмила е по професия хореограф, Мария Тодорова е музикант и е автор на II. издание на песните на Учителя, а Елена Андреева е една от трите стенографки на Учителя. Така че техният колективен труд се явява II. издание на Паневритмията, най-точно и авторитетно. Елена Андреева приживе се постара лично да размножи текста на работната група, като предварително беше извикала художник, който да скицира упражненията.
към текста >>

в Париж "Ръководство по Паневритмия", което днес ние притежаваме и по този начин тя изпълни дълга си към Учителя и следващите поколения.
Елена Андреева приживе се постара лично да размножи текста на работната група, като предварително беше извикала художник, който да скицира упражненията. Тя предаде на своите приемници целия този материал и ние го притежаваме за работа. А Ярмила Ментцлова също успя да реализира задачата, поставена от Учителя и според думите на Крум Въжаров Учителят й бил заявил следното в присъствието на Мария Златева: "Сестра, вие ще оправите гимнастиките", на което тя отговорила: "Дали ще може да се справя? " и тогава Учителят й отговорил, че тя трябва да се справи. По-късно Ярмила издаде през 1983 год. в Париж "Ръководство по Паневритмия", което днес ние притежаваме и по този начин тя изпълни дълга си към Учителя и следващите поколения. Третият участник от групата - Мария Тодорова - извиква фотографа Васко Искренов и той заснема всички основни пози, като двойката показва позите, т. е. фигурите. Тази фотографска продукция е била запазена и съхранена, но до този етап, въпреки нашите усилия, ние не притежаваме всички снимки, а притежаваме три снимки, показващи метода на работа. Въпреки че не притежаваме снимките, групата може да работи въз основа на ръководството на Ярмила и труда на трите. Ще добавим, че кройката на роклите е направена по наставления на Учителя.
към текста >>

А същите се подписаха, че признават както "Паневритмията" на Ярмила Ментцлова, издадена в Париж през 1983 година, така и неиздадения оригинален труд на трите сестри.
Забележк а на редактора: След съставянето на този протокол, скрепен с подписите на участвуващите лица, трябваше да се издаде оригиналът на трите сестри: Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева. Но той не се издаде, понеже лицето, което пазеше снимките на упражненията на Паневритмията, в изпълнение на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова, направени от фотографа Васко Искренов, не пожела да ги предаде. А защо? Защото това лице бе свързано с Крум Въжаров. По този начин не се издаде оригиналът, за да може да се отпечата "Паневритмия" на Крум Въжаров и Мария Митовска през 1993 година. А същите се подписаха, че признават както "Паневритмията" на Ярмила Ментцлова, издадена в Париж през 1983 година, така и неиздадения оригинален труд на трите сестри. Вместо поне да издадат труда на Ярмила, като коригират направените в него пропуски, то те си издадоха своя книга за Паневритмията и отхвърлиха труда на предишните поколения. А той бе оригинален и най-точен! Ето това е метод за работа, който няма нищо общо с методите на Учението на Великия Учител.
към текста >>

9. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

Борис Николов

ТОМ 2

Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия.
Баучер заради някакви заслуги я получава като подарък от правителството. А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба. Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия. Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели. Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле. Селяните от село Слатина сееха царевица и жито. Учителят насърчи приятелите да закупуват тези места.
към текста >>

10. 78. ПОРТРЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Нарисува по нейни скици след заминаването на Учителя един образ на Учителя в профил, предаде го на Анина Бертоли, която живееше в Париж и тя направи цветни репродукции от него.
Прави са старите български майстори. Щилянова нарисува изключителен портрет на Учителя. След това с Неделчо Попов отидохме и направихме цветна репродукция. Тя стана сполучлива и я сложихме на книгата „Учителят". По-късно Щилянова нарисува още няколко такива копия на оригинала. Нарисува по нейни скици след заминаването на Учителя един образ на Учителя в профил, предаде го на Анина Бертоли, която живееше в Париж и тя направи цветни репродукции от него. Тук изразът на Учителят не е направен както трябва, особено очите и погледа Му. Не са такива каквито бяха в действителност. Щилянова имаше скици на Учителя, които тя правеше на Учителя докато Той говореше в салона. Тези скици са запазени и трябва да се издадат в един албум заедно с репродукцията на портрета на Учителя. Някой от вас трябва да го направи.
към текста >>

11. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Как се издаде книгата „Учителят" на френски в Париж - 210 13.
Къде са осемте куфара - 205 8. Печатница на Изгрева - 206 9. Книгата „Учителят" - 208 10. Дар за Учителя - 209 11. Дар за ученика - 210 12. Как се издаде книгата „Учителят" на френски в Париж - 210 13. Михаил Иванов - 213 14. Как се дойде до процеса срещу Братството - 214 15. Вещите на Учителя - 216 16. Куфарът със скъпоценностите - 217 17. Касетката на Учителя със 800 000 лв.
към текста >>

12. 01. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ

Тук дава биографични бележки за известната медиумка и нейните про рочества, която е изумила цял Париж и Франция.
Има отдел по здравословие за здравето на човека и жизнената му сила, както и за източника на болестите и за лечебните средства. Д-р Миркович в списание „Нова светлина", год. 5, книжка 34 от 15 юли 1895 г. на стр. 119 пише собствена статия озаглавена „Мадам Лучия Гранж и нейните пророчества". Тук дава биографични бележки за известната медиумка и нейните про рочества, която е изумила цял Париж и Франция. На последния конгрес на спиритистите състоял се по време на парижкото изложение през 1889 г. е присъствал и д-р Миркович. Той бил поканен от нея да я посети. И той помол ва мадам Гранж да разпита неговия духовен ръководител, който да му каже нещо за бъдещето му. Каквото трябвало му е казано и той си го записал.
към текста >>

На последния конгрес на спиритистите състоял се по време на парижкото изложение през 1889 г.
Д-р Миркович в списание „Нова светлина", год. 5, книжка 34 от 15 юли 1895 г. на стр. 119 пише собствена статия озаглавена „Мадам Лучия Гранж и нейните пророчества". Тук дава биографични бележки за известната медиумка и нейните про рочества, която е изумила цял Париж и Франция. На последния конгрес на спиритистите състоял се по време на парижкото изложение през 1889 г. е присъствал и д-р Миркович. Той бил поканен от нея да я посети. И той помол ва мадам Гранж да разпита неговия духовен ръководител, който да му каже нещо за бъдещето му. Каквото трябвало му е казано и той си го записал. Но той не се задоволил с това.
към текста >>

13. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

2. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ Според вървежа на работите, види се, че наближава времето да се изпълни пророчеството, което ми се даде през 1893 г., като бях в Париж, от медиума г-жа Лучия Гранж.
2. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ Според вървежа на работите, види се, че наближава времето да се изпълни пророчеството, което ми се даде през 1893 г., като бях в Париж, от медиума г-жа Лучия Гранж. „Българската народност е в зародиш на своята свобода, но тя няма да се сдобие с тази свобода докато не се съблече основно от своята омраза. Бог изпитва тази народност за нейно добро. Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да мисли зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ на щастието, същевременно и едно утешение? " „Свободата на тая страна - България ще се съзида върху куп мъченици. Ще настане ден, когато млад един вожд, вдъхновен от Божествената Сила, ще възтържествува върху произволните сили, които една през друга се стремят да се надвият.
към текста >>

14. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир. Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде. Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия. През 1893 г. след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо.
към текста >>

Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина".
Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде. Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия. През 1893 г. след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г.
към текста >>

15. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

Говореше френски като парижанин.
Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взема дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Говореше френски като парижанин. Като го слушаха и го гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин, физиономията му бе френска. Имаше отличен стил и бе много начетен човек. Дори един от гостите ни от франция на Рила сподели с нас чрез преводач, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. И сега ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите.
към текста >>

Като го слушаха и го гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин, физиономията му бе френска.
Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взема дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Говореше френски като парижанин. Като го слушаха и го гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин, физиономията му бе френска. Имаше отличен стил и бе много начетен човек. Дори един от гостите ни от франция на Рила сподели с нас чрез преводач, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. И сега ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях.
към текста >>

16. 110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ

А една млада сестра цигуларка, казваше се Йо-анна Стратева, която беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им пос-вири и накрая той бе заявил пред нея: „Аз съм най-големия имитатор!
Оставила го да си ближе раните като пребито псе. Това беше по времето на Учителя. А след Учителя се повтори същото. Михаил Иванов от Франция направи същото и се дегизира като взе образа на Учителя, пусна си същата брада, същите мустаци и Го имитираше. Беше се обявил, че той е вече Учител. А една млада сестра цигуларка, казваше се Йо-анна Стратева, която беше отишла в Париж, беше го посетила, за да им пос-вири и накрая той бе заявил пред нея: „Аз съм най-големия имитатор! " Сестрата не можеше да разбере какво е искал да каже Михаил. Дойде при мене и ми разказа. Аз нямаше какво да кажа освен следното: „Този опит да се имитира образа на Учителя бе правен по Негово време, след това дойде време да се прави от други и ще дойде такова време когато и трети ще Го имитират, защото Духът на Заблуждението ги управлява." И на вас няма да ви се размине подобно нещо. Да знаете как се е разрешил този случай по времето на Учителя.
към текста >>

17. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъжи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов.
При него аз учих занаят. По-късно с него станахме сътрудници. После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този занаят и го предаваха по роднинска линия. А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъжи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов. След като издадохме през 1947 г. голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно издателство. С тази задача бе натоварен Бертоли. Той замина за Париж и подготви донякъде работата, като книгата предварително бе преведена тук в България. Средства за издаване също се бяха намерили, а беше уговорено и сключен договор с едно френско издателство.
към текста >>

Той замина за Париж и подготви донякъде работата, като книгата предварително бе преведена тук в България.
А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъжи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов. След като издадохме през 1947 г. голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно издателство. С тази задача бе натоварен Бертоли. Той замина за Париж и подготви донякъде работата, като книгата предварително бе преведена тук в България. Средства за издаване също се бяха намерили, а беше уговорено и сключен договор с едно френско издателство. Всичко бе готово само да се от-печати. Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лични срещи разколебаха Бертоли в тази му задача. И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език.
към текста >>

Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов.
Средства за издаване също се бяха намерили, а беше уговорено и сключен договор с едно френско издателство. Всичко бе готово само да се от-печати. Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лични срещи разколебаха Бертоли в тази му задача. И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване беседи на Учителя. За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя. Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г. Всички, които се обявиха срещу отпечатването на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези, които ни съдиха и които разрушиха Изгрева. Няма случайно съвпадение.
към текста >>

18. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ Идеята да се напише книгата „Учителят" бе дошла от Методи Константинов, както и от Боян Боев, който самостоятелно събираше материали.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ Идеята да се напише книгата „Учителят" бе дошла от Методи Константинов, както и от Боян Боев, който самостоятелно събираше материали. Двамата отиват в Мърчаево при Учителя и споделят своят план с Него. Той ги препраща при нас, за да можем аз и Мария Тодорова да направим една работна група, която да я подготви. Работехме в пълна тайна. Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас. Методи Константинов успя да вземе разрешение за печат на 17.10.1946 г.
към текста >>

Бертоли в Париж, за да се осигури превода и да се осъществи печата.
А това издание бе много луксозно, с илюстрации. Книгата излезе през 1947 г. на мои лични разноски! Тогава решихме да се преведе на френски и да се издаде във Франция. Затова се изпрати през 1947 г. Бертоли в Париж, за да се осигури превода и да се осъществи печата. Тогава ние бяхме намерили средства във Франция за печат. Всичко бе готово. Но нищо не стана. Бертоли отложи работата и се отказа и то не по липса на франкове - парите бяха осигурени. Онези противници тук на Изгрева понеже не бяха включени като автори в нея като научиха защо е отишъл Бертоли в Париж написаха му писма срещу нас и го настроиха и разколебаха и той отложи печата.
към текста >>

Онези противници тук на Изгрева понеже не бяха включени като автори в нея като научиха защо е отишъл Бертоли в Париж написаха му писма срещу нас и го настроиха и разколебаха и той отложи печата.
Бертоли в Париж, за да се осигури превода и да се осъществи печата. Тогава ние бяхме намерили средства във Франция за печат. Всичко бе готово. Но нищо не стана. Бертоли отложи работата и се отказа и то не по липса на франкове - парите бяха осигурени. Онези противници тук на Изгрева понеже не бяха включени като автори в нея като научиха защо е отишъл Бертоли в Париж написаха му писма срещу нас и го настроиха и разколебаха и той отложи печата. А имаше ли право да се откаже? Нямаше право. А защо ли? Ето защо. През 1947 г.
към текста >>

През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език.
Ето защо. През 1947 г. аз и Бертоли започнахме голяма мозаична работа. Тряваше да се направят мозайки в казармата на I артилерийски полк на една площ от 13 000 кв. м. Тук бяха привлечени около 100 човека работници и работихме две години. През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език. Защо ли? Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв. А тези пари бяха надниците на един работник за един месец. Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка събота на Лучия. И така й бяха предадени 450 000 лв.
към текста >>

А ние си бяхме платили всичко и тук и там в Париж.
за издръжка на семейството им тук в София. Това беше нашата помощ за нея докато Бертоли издаде книгата на френски с парите, които ние му бяхме осигурили. Но ето след като му изпратиха много писма от тук да не издава книгата, то той се отказа. А той знаеше много добре, защото Лучия му пишеше редовно, че ние изплащаме уговорената вноска. Ние спазихме всички споразумения, а той се вслуша и подчини на противниците ни. А ние си бяхме платили всичко и тук и там в Париж. Нечестна работа. Непочтена. Измяна към една идея и към онези 100 души, които редовно си внасяха братския влог, защото знаеха, че тези пари ще отидат за една работа за Делото на Учителя. През това време аз бях много болен. Беше ми се обострила язвата на стомаха, повръщах непрекъснато, не можех да се храня, отслабнах извънредно много и нямах сили. Накрая мозайките бяха готови, но военните не се издължиха и останаха да дават 1 500 000 лв.
към текста >>

Тогава Бертоли се обяви срещу мен съвсем официално с писмо от Париж, докато ние хранехме тука семейството му, а и за него бяха осигурени средства в Париж за препитание.
Накрая мозайките бяха готови, но военните не се издължиха и останаха да дават 1 500 000 лв. на цялата група от 100 човека. От тук имахме много несгоди, работниците бяха разочаровани от възнагражденията, но срещу военните не можехме да сторим нищо. И те ни излъгаха. Изобщо време на лъжи. Тогава Бертоли се обяви срещу мен съвсем официално с писмо от Париж, докато ние хранехме тука семейството му, а и за него бяха осигурени средства в Париж за препитание. Какво се случи по-нататък? Бертоли се върна и разбрахме, че нищо не е станало. Разказаха ни други как стоят нещата. Ние не се отказахме. Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели.
към текста >>

Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели.
Тогава Бертоли се обяви срещу мен съвсем официално с писмо от Париж, докато ние хранехме тука семейството му, а и за него бяха осигурени средства в Париж за препитание. Какво се случи по-нататък? Бертоли се върна и разбрахме, че нищо не е станало. Разказаха ни други как стоят нещата. Ние не се отказахме. Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели. Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници. За да се издаде тази книга ние дадохме разрешение от тук чрез нотариуса за това. Голямо тичане падна от наша страна за тази книга и отново се яви пречка най-неочаквано. Издателство бе на „Omninum Litter",1959 г., 72 Avenu de Champs - Elysees-Paris. Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство.
към текста >>

Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство.
Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели. Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници. За да се издаде тази книга ние дадохме разрешение от тук чрез нотариуса за това. Голямо тичане падна от наша страна за тази книга и отново се яви пречка най-неочаквано. Издателство бе на „Omninum Litter",1959 г., 72 Avenu de Champs - Elysees-Paris. Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство. Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на издаването като предлага пари на издателя да не я издава. А защо ли? Защото французите щяха да разберат кой е Учителят на Бялото Братство, щяха да видят снимките, щяха да прочетат Словото Му. А това щеше да го разобличи. Дори беше разказвал и това бяха го чули лично наши сестри българки, които му бяха отишли на гости, че Учителят се бил уплашил от комунистите и се бил самоубил.
към текста >>

Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за издаването.
Тези сестри са живи и до днес и могат да ви го разкажат по-подробно. Но ние знаехме тук всички номера на „артиста Михаил" още от 1922 г. Ние знаехме това, но французите нямаше от къде да го узнаят. Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха. Ето, виждате ли как действа Черната Ложа? Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за издаването. От друга страна Михаил плаща една голяма сума на издателя, да не издава книгата. Как ви се струва това? Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на издаването на книгата. Четвърто той намира и други негови съмишленици и поддръжници и те също се противопоставят. Изобщо пречки от всички страни.
към текста >>

И на Бертоли тук и там в Париж.
На самото заседание на съда прокурора Руменов скача и вика: „Докато ние тука тия ги съдим за злоупотреба със закона, те са издали книга на френски за Дънов." Вдигна книжката и в яда си я запрати срещу лицето ми. Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен и тя ме удари по лицето и падна на земята. Прокурорът беснееше, а аз се радвах, че накрая тази работа сполучи. Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор. Та по този начин платихме за издаването на книгата. И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда. През 1955 г. ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба. С тази си постъпка сме нарушили чл. 22 от Закона за вероизповеданията.
към текста >>

ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба.
Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор. Та по този начин платихме за издаването на книгата. И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда. През 1955 г. ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба. С тази си постъпка сме нарушили чл. 22 от Закона за вероизповеданията. Въз основа на чл. 117 във връзка с чл. 35 от Наказателния закон бях осъден на 2 години лишаване от свобода, която бе прибавена към другата присъда.
към текста >>

19. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за успеха на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант.
Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ. В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди. Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия. Ето че добри приятели наново се загрижиха и замислиха за моята съдба. Този път ударението бе върху моята музикална специализация и то, да я добия не у нас, а във Франция, при добри цигуларски педагози. В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за успеха на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант. Техният поглед спря на моята особа. Още повече, че репертоарът на братските песни бе овладян и изпълнението бе на висота. Ето и условията. Заминавам за Париж. Кандидатствам в някоя от консерваториите.
към текста >>

Заминавам за Париж.
Този път ударението бе върху моята музикална специализация и то, да я добия не у нас, а във Франция, при добри цигуларски педагози. В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за успеха на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант. Техният поглед спря на моята особа. Още повече, че репертоарът на братските песни бе овладян и изпълнението бе на висота. Ето и условията. Заминавам за Париж. Кандидатствам в някоя от консерваториите. През останалото свободно време вземам участие в дейността на Михаил Иванов, с цел да поддържам музикалния дух на обществото и да проведа паневритмията. Едно предложение със значително идеен заряд. Този, трети опит, да бъда откъснат от България и се включа на работа с идеен характер бе немалко съблазнителен. Започнах подготвителни сондажи.
към текста >>

- Ето - продължи УЧИТЕЛЯТ - ти ще следващ в Париж и ще станеш един добър концерт-майстор, а дали ще бъдеш полезен на обществото, което организира Михаил Иванов е въпрос, чието решение не зависи нито от тебе, нито от добрите приятели.
Наблегнах на загрижеността, с която добрите приятели следят работата на Михаил Иванов. Тяхното решение бе - именно сега, в началото на дейността е необходим работник от Изгрева. Говоря на УЧИТЕЛЯ и следя държанието Му. Лицеизразът бе сериозен и замислен. Твърде озадачен от замисъла на добрите приятели, попита: - Така ли мислят приятелите?... - Ето - продължи УЧИТЕЛЯТ - ти ще следващ в Париж и ще станеш един добър концерт-майстор, а дали ще бъдеш полезен на обществото, което организира Михаил Иванов е въпрос, чието решение не зависи нито от тебе, нито от добрите приятели. Тогава какво ще последва - ти ще постъпиш в Парижката консерватория, а ще оставиш Консерваторията на Изгрева, където имаш определено място и определена работа! Ще оставиш ли цигуларския стол на младежкия окултен клас, за да заемеш такъв в някакъв оркестър? Консерваторията на Изгрева е привилегирована! Тук преподаватели са музикални духове от невидимите светове на вселената! В тази Консерватория се учат и гениите на човечеството!
към текста >>

Тогава какво ще последва - ти ще постъпиш в Парижката консерватория, а ще оставиш Консерваторията на Изгрева, където имаш определено място и определена работа!
Тяхното решение бе - именно сега, в началото на дейността е необходим работник от Изгрева. Говоря на УЧИТЕЛЯ и следя държанието Му. Лицеизразът бе сериозен и замислен. Твърде озадачен от замисъла на добрите приятели, попита: - Така ли мислят приятелите?... - Ето - продължи УЧИТЕЛЯТ - ти ще следващ в Париж и ще станеш един добър концерт-майстор, а дали ще бъдеш полезен на обществото, което организира Михаил Иванов е въпрос, чието решение не зависи нито от тебе, нито от добрите приятели. Тогава какво ще последва - ти ще постъпиш в Парижката консерватория, а ще оставиш Консерваторията на Изгрева, където имаш определено място и определена работа! Ще оставиш ли цигуларския стол на младежкия окултен клас, за да заемеш такъв в някакъв оркестър? Консерваторията на Изгрева е привилегирована! Тук преподаватели са музикални духове от невидимите светове на вселената! В тази Консерватория се учат и гениите на човечеството! За сега няма по-величествена консерватория на земята от тази, на Изгрева!...
към текста >>

20. ІІІ.67. ЧОВЕШКИТЕ ФЛУИДИ И РЕКА СЕНА

Летопис Вергилий Кръстев

Всички ахнаха и възхваляваха французите, защото река Сена поема каналите на цял Париж.
67. ЧОВЕШКИТЕ ФЛУИДИ И РЕКА СЕНА В общите разговори с Учителя споделяхме много неща. Разказвахме новини, които бяхме чули, или прочели от вестниците и искахме Той да ни ги тълкува, или да каже своето виждане. Дойде един приятел от града и се заприказва и съобщи, че французите са постигнали голямо чудо. Запитаха го, какво е това чудо и той продължи разказа си. Французите са направили такова устройство и са създали такива филтри, че като прекарват мръсните канални води на река Сена от едната страна, от другата страна излиза чиста вода, която е годна за пиене. Всички ахнаха и възхваляваха французите, защото река Сена поема каналите на цял Париж. А Учителят, който ги слушаше, запита: „А как ще прочистят флуидите на толкова хора, когато каналите води преминават през филтри? " Ние мълчим и се оглеждаме. Учителят продължава: "Флуидите не могат да се филтрират. Те в крайна сметка отиват и остават на земята. Тях могат да ги абсорбират само растенията и да ги преработят чрез листата и фотосинтезат, за да се превърнат в скорбяла и дървесина." Ние мълчим.
към текста >>

21. 3.40. Македонци на Изгрева

След това се преселва във Варна и от Варна и в София, където завършва тука френска филология и заминава в Париж, 1937 г.
Неговият баща е свещеник православен. Елена Андреева е от едно село до Кичево - Синище. Имаше и други наши стари братя и сестри, които вече са заминали и аз не им знам имената. Аз не съм държал за имената, но понеже те се изявиха повече в братския живот, затова си спомням за тях и знам, че са оттам, тъй като те са ме питали кога съм дошъл, защото и аз съм от Вардарска Македония. Михаил Иванов е също роден в село Магарево, Битолско. След това се преселва във Варна и от Варна и в София, където завършва тука френска филология и заминава в Париж, 1937 г. Никола Антов ми е казвал лично, че той има жилка от Прилеп, Македония. Асен Арнаудов ми каза, че неговият баща е от село Магарево, също Битолско, откъдето е и Михаил Иванов. Значи това са доста дейни личности. Всяка област на планетата и населението има особени белези, така изявени в живота. Ние, които сме от Македония, ми е направило впечатление не само на мене, но това не е за хвалба - като констатация... Когато някъде ние принадлежим, ние принадлежим 100%.
към текста >>

22. 3.44. Борис Рогев

За този случай ми разказваше един наш брат математик - следвал в Сорбоната в Париж - Борис Рогев, който от най-ранна възраст е бил запознат с Учителя и със Словото Му - във Варна, от семейство Манол Иванови.
44. Борис Рогев Неделчо Попов е предан наш приятел на Братството и Словото на Учителя. Той беше на работа в Държавната печатница, административно лице. По време на II-та Световна война Братството беше затруднено със снабдяването на хартия за печатане. Той съдействаше по някакъв начин да се снабдим ние с хартия за печатницата на Изгрева и особено той взе участие в печатането на голямата книга „Учителят", както и при печатането на песните - големият сборник. За този случай ми разказваше един наш брат математик - следвал в Сорбоната в Париж - Борис Рогев, който от най-ранна възраст е бил запознат с Учителя и със Словото Му - във Варна, от семейство Манол Иванови. Той бе флотски офицер във военноморския флот във Варна и е изпратен на специализация в Сорбоната, където там и завършва астрономия и математика. Толкова той беше усъвършенствал математиката, щото Учителят му казва веднъж:„Стига вече математика", а за да каже Учителят „стига вече математика", вижда се колко той е бил подготвен за тази материя. Същият брат Рогев ми разказваше веднъж следния случай. След като излиза от флотата преминава и става директор на географския институт в София. По това време, когато той е директор в географския институт, пристига при него Неделчо Попов, когото той не познава.
към текста >>

23. 3.51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ

е назначен за нунций в Париж, който наскоро е освободен от хитлеристката окупация.
Той познава Учителя Петър Дънов и е чел негови беседи. От 1939 г. до 1944 г. е назначен в Турция за папски наместник. В края на 1944 г. е назначен за нунций в Париж, който наскоро е освободен от хитлеристката окупация. Този пост се смята за един от най-важните в дипломатическата мисия на Ватикана. Дотогава смятат, че папа Пий XII е поддръжник на Хитлер и Мусолини и французите са настроени враждебно към Ватикана. Ронкали е вече кардинал и успява, благодарение на своето умение, да промени политическата атмосфера във висшите кръгове. Кардинал Ронкали съдейства много на българската делегация в състав: Кимон Георгиев, Васил Коларов, Георги Кулишев, на Парижката мирна конференция, състояла се от 29 юли до 15 октомври 1946 г. Той многократно кани на правителствени приеми българската делегация и я представя на високопоставените лица от Англия, Франция, САЩ.
към текста >>

Кардинал Ронкали съдейства много на българската делегация в състав: Кимон Георгиев, Васил Коларов, Георги Кулишев, на Парижката мирна конференция, състояла се от 29 юли до 15 октомври 1946 г.
В края на 1944 г. е назначен за нунций в Париж, който наскоро е освободен от хитлеристката окупация. Този пост се смята за един от най-важните в дипломатическата мисия на Ватикана. Дотогава смятат, че папа Пий XII е поддръжник на Хитлер и Мусолини и французите са настроени враждебно към Ватикана. Ронкали е вече кардинал и успява, благодарение на своето умение, да промени политическата атмосфера във висшите кръгове. Кардинал Ронкали съдейства много на българската делегация в състав: Кимон Георгиев, Васил Коларов, Георги Кулишев, на Парижката мирна конференция, състояла се от 29 юли до 15 октомври 1946 г. Той многократно кани на правителствени приеми българската делегация и я представя на високопоставените лица от Англия, Франция, САЩ. Без неговото застъпничество българската делегация не би могла да направи неофициални дипломатически контакти. Българската делегация настоява България да бъде призната за съвоюваща държава в антихитлеристката комисия, и че е започнала военните действия срещу германските войски още на 10 септември 1944 г., а не след подписването на примирието на 28 октомври 1944 г. на България със СССР, Англия, САЩ. Целта е да се смекчат някои от клаузите на мирния договор, насочени срещу целостта на българските граници.
към текста >>

Кардинал Ронкали, с неговия голям пост в Париж, е имал голямо влияние всред съюзниците, понеже той официално ги подкрепя още от 1939 г., въпреки неодобрението на папа Пий XII.
Той многократно кани на правителствени приеми българската делегация и я представя на високопоставените лица от Англия, Франция, САЩ. Без неговото застъпничество българската делегация не би могла да направи неофициални дипломатически контакти. Българската делегация настоява България да бъде призната за съвоюваща държава в антихитлеристката комисия, и че е започнала военните действия срещу германските войски още на 10 септември 1944 г., а не след подписването на примирието на 28 октомври 1944 г. на България със СССР, Англия, САЩ. Целта е да се смекчат някои от клаузите на мирния договор, насочени срещу целостта на българските граници. Кардинал Ронкали, с неговия голям пост в Париж, е имал голямо влияние всред съюзниците, понеже той официално ги подкрепя още от 1939 г., въпреки неодобрението на папа Пий XII. Това се е знаело от всички. Той е бил полиглот и е контактувал свободно, без преводач. През 1947 г. Георги Димитров лично благодари на католическия представител на папата в София, в присъствието на неговия секретар, за помощта, оказана на България от кардинал Ронкали през 1946-1947 г. От 1947 г.
към текста >>

е в Париж кардинал.
Той е бил полиглот и е контактувал свободно, без преводач. През 1947 г. Георги Димитров лично благодари на католическия представител на папата в София, в присъствието на неговия секретар, за помощта, оказана на България от кардинал Ронкали през 1946-1947 г. От 1947 г. до 1953 г. е в Париж кардинал. От 1953-1958 г. е патриарх на Венеция. От 1958 г. до 1963 г. е избран на папския престол на 77 г.
към текста >>

24. 6.16. Звездният свят

Тези идеи бяха по-късно вложени в книгата ми „Световна астросоциология", излезнала в Париж през май 1972 г.
Космичните и планетните цикли за мен бяха ключове, чрез които тълкувах развитието на историята. Тези мигове на съзерцание и откровение, непосредствено изживяни под красивите нощи на звездния свят, ми внесоха такъв голям импулс, такова голямо творческо вдъхновение за истинска идейна работа. Може би това беше най-голямата ми придобивка от дружбата ми с големия приятел Георги Марков. Всичките идеи, които Учителят очертаваше пред мене в разговорите си с Него - това бяха материалите за книгите, които аз трябваше да напиша. Всички тези проблеми аз съм ги разработил в един научен стил, за да бъдат те по-добре разбрани от човечеството. Тези идеи бяха по-късно вложени в книгата ми „Световна астросоциология", излезнала в Париж през май 1972 г. в една книжка около 250 страници, и то в момент, когато в България бяха инкриминирани книгите на Учителя и се правеха ежегодно обиски, и се унищожаваха книгите Му от комунистическите власти.
към текста >>

25. 6.19. Край на първото действие

Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г.
Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта. При това второ посвещение ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>

26. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Тя е разработена в „Новата култура в епохата на Водолея", издадена в Париж, 1965 г.
Светлината е кондензирана мисъл. 4. Мисълта е кондензирана любов. 5. Любовта е кондензиран дух. 6. Духът е проява на Бога. Тук я даваме схематично. Тя е разработена в „Новата култура в епохата на Водолея", издадена в Париж, 1965 г.
към текста >>

27. 6.35. Mладежките събори

Беше в Париж, беше голям есперантист и после той леко се отстрани от братството под влияние на професията си и там отдаде силите си.
Никола Каишев. Винаги бе духовит, шеговит, с усмивка на устата. Нямаше голяма култура, но имаше практицизъм, който го отличаваше от другите. Стоян Джуждев е музикант. Отначало беше в редиците на братските среди, беше ревностен последовател, но след като завърши висше музикално образование, той влезна в света. Беше в Париж, беше голям есперантист и после той леко се отстрани от братството под влияние на професията си и там отдаде силите си. Георги Марков. Той се отличаваше с много голямо въображение, имаше замах в мисълта си чрез своя висш манас. Но самият негов конкретен ум не беше така развит и затуй нямаше системност. Пример за него бе, че той не можа да си издържи изпитите в университета по аналитична геометрия. А за тях е необходимо да се оперира повече с възприемателните способности.
към текста >>

Той се учудва, че тя, като не е знаела много добре да свири на пиано, то в европейските вестници се пише, че в Париж и Лондон тя изнася концерти.
Но тя написва стихотворение срещу него и го разлепва по улиците на Киев. Той ги изгонва с югославянина и те бягат с един кораб за Кайро. Става корабокрушение и нейният възлюбен умира, когато искал да я спаси. От Кайро заминава за Лондон. Всичко това го пише нейният братовчед, който по това време е бил министър в Русия. Той се учудва, че тя, като не е знаела много добре да свири на пиано, то в европейските вестници се пише, че в Париж и Лондон тя изнася концерти. Учудва се, че тя отначало не е имала склонност към езици, а сега е говорела много езици. Отначало не е имала склонност към литература, а след това е почнала да пише книги. Тя става основоположник на теософията, чиито корени се крият в Индия. Тя написа много книги, както и „Секретната доктрина". Учителят имаше особено разположение към Блаватска.
към текста >>

Когато ми издаваха в Париж една от моите книги, аз наредих да се предаде на моя издател преведени на френски беседи на Учителя.
Но когато теософите решиха да провъзгласят Кришна Мурти за втори Христос, то Учителят се намеси и изпрати своя посланик при него, да го предупреди. Това беше Магдалена Попова, за която говорихме. Кришна Мурти се отказа да става Миров Учител. Той излезе честен човек. Той беше се запознал с Учението на Учителя чрез двама представители, които Учителят изпрати. Когато ми издаваха в Париж една от моите книги, аз наредих да се предаде на моя издател преведени на френски беседи на Учителя. И за моя изненада, след това моят издател Жерар Низе започна да издава неща на Кришна Мурти. Какви необикно-вени връзки - тайни и невидими. Има беседи, където Учителят е говорил много за теософията. Защо? Защото учениците Му четат теософска литература и Той отговаря на въпросите им, които те задават мислено в аудиторията Му. Веднъж Учителят каза: „Ледбитер и Ани Безант са на прага на Школата.
към текста >>

28. 6.38. Следването ми в чужбина

Познан, при един много известен на Запад негов колега, професор - Винярски, завършили заедно в Париж - Сорбоната.
38. Следването ми в чужбина След свършването на студентския конгрес, по препоръките на един наш професор, трябваше да отида в гр. Познан, при един много известен на Запад негов колега, професор - Винярски, завършили заедно в Париж - Сорбоната. Понеже езикът ми беше непознат, затова на първо време останах във Варшава, като записах една висша журналистическа академия, за да мога по този начин да вляза във връзка с интелигенцията и специално да изуча полски език. Полският народ, който в своята история е минал през много критични завои, подобно на българския народ, ми оказа доста силно влияние. Голяма разлика съществуваше между двата славянски народа. Докато българският народ е сериозен, мълчалив, трудолюбив, с един твърд характер, напротив -полският народ е много приветлив, крайно общителен, с добро възпитание и силно развито чувство на самоуважение. Другите народи, които непосредствено имах възможност да наблюдавам, като румънския, югославския, чехския, унгарския, германския, в сравнение с полския народ, последният се отличаваше с една голяма мекота, с едни прекрасни отношения в семейството и обществото.
към текста >>

29. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

Затова написах специална глава - за мъжа и жената: „Шестата култура - мъжът и жената" в книгата „Световна астросоциология", издадена в Париж, 1972 г.
Така е и с мъжа и жената. Всички онези теории не са състоятелни. Това са въпроси вътрешни у човека, които не се решават с рецепти. Те си вървят по невидими пътища. Затуй когато в братството се говори за отношението между мъжа и жената, тези неща не са много ясни. Затова написах специална глава - за мъжа и жената: „Шестата култура - мъжът и жената" в книгата „Световна астросоциология", издадена в Париж, 1972 г.
към текста >>

30. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

Един ден тя ми казва така: „Г-н Константинов, аз съм завършила 14 окултни Школи в Париж, била съм представителка на обществото на теософите в Полша.
Като влезна в кабинета ми, направи ми силно впечатление - не много висока, интересен тип, челото като брилянт, много будна мисъл, жена с една голяма ерудиция. Разговаряме се с нея на полски. Дори се сприятелих с нея. Тя започна да идва при мен, а аз ходех при нея. И накрая какво се случи. Един ден тя ми казва така: „Г-н Константинов, аз съм завършила 14 окултни Школи в Париж, била съм представителка на обществото на теософите в Полша. При мен е идвал Ледбитер, Алционе (Кришна Мурти), Ани Безант. Обаче един ден, когато се срещнах с един човек, много известен и като се представи с името Рене Генон, съм разговаряла и с него." Аз веднага се сетих, че Михаил Иванов спекулираше, че се познава с този окултист. Тогава я помолих по техните дипломатически канали да влезне във връзка с Рене Генон, за да мога да кореспондирам с него. С първото писмо, което тя получава от него, той пише: "С Константинов не искам да кореспондирам. Ако той прочете някоя моя книга, тогава на базата на нея можем да водим кореспонденция".
към текста >>

Писах в Париж и оттам ми изпратиха една от неговите книги - „Царят на света".
Обаче един ден, когато се срещнах с един човек, много известен и като се представи с името Рене Генон, съм разговаряла и с него." Аз веднага се сетих, че Михаил Иванов спекулираше, че се познава с този окултист. Тогава я помолих по техните дипломатически канали да влезне във връзка с Рене Генон, за да мога да кореспондирам с него. С първото писмо, което тя получава от него, той пише: "С Константинов не искам да кореспондирам. Ако той прочете някоя моя книга, тогава на базата на нея можем да водим кореспонденция". И тя ми даде списъка на неговите книги. Писах в Париж и оттам ми изпратиха една от неговите книги - „Царят на света". Тази книга, която не е много обемиста, прочетох с голямо внимание. Третира въпросът за Агарта, за която много окултисти са писали. Книгата не ми произведе някакво впечатление, защото аз знаех много повече неща за Агарта от Учителя и затова с известна критичност се отнесох към книгата. Започнах да пиша писмото си до него, с което да изкажа мнението си за неговата книга и трябваше да го предам на полякинята, да го препрати по нейните дипломатически канали. Крайно интересно беше, че след като отидох при нея, тя ми се оплака.
към текста >>

Казваше се Арманд Барбо, той имаше астрологична академия в Париж.
Аз го казах на Боян Боев, а той го изпрати по цяла България. Рене Генон го познават като голям окултист в Европа. Интересно бе, че тази жена изчезна, замина за Варшава и не се обади вече. Аз не зная адреса на Рене Генон, написал съм му писмо и се чудя какво да правя. Тогава реших да питам за него един мой приятел, известен астролог на запад. Казваше се Арманд Барбо, той имаше астрологична академия в Париж. Той бе инженер - химик, но бе поставил астрологията на естествената й база. Направиха ми много силно впечатление неговите книги. И аз се сприятелих с него писмено. Дори той ми беше направил един подробен коментар на мята небесна карта - хороскоп. През 1947 г.
към текста >>

в Париж става един конгрес, който го организират Михаил Иванов и Маха Чохан.
Той бе инженер - химик, но бе поставил астрологията на естествената й база. Направиха ми много силно впечатление неговите книги. И аз се сприятелих с него писмено. Дори той ми беше направил един подробен коментар на мята небесна карта - хороскоп. През 1947 г. в Париж става един конгрес, който го организират Михаил Иванов и Маха Чохан. Този Маха Чохан е твърдял, че държи печата на Агарта. Той беше подмамил Михаил Иванов. Аз имах сведения, че той е човек, който върви по левия път, че е една много спекулативна фигура, беше написал предговор на една книга на Михаил Иванов и последният се хвалеше, че Маха Чохан му е дал паспорт за Агарта, и че никой нищо не може да му направи. А сега, забележете, къде е лъжата! Учителят бе казал, че Агарта не е на физическото поле и не е на земята, а в едно друго, по-висше поле.
към текста >>

31. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

И после се убедих в това, когато почнах да пиша моите книги за Учението, които излезнаха в Париж, когато в България имаше комунистическа диктатура и цензура.
Вие виждали ли сте животни с рога? Например овен с рога, пръч с рога, бик с рога, изобщо - самец с рога. Рогата му не са само за красота и мъжественост, но те му служат и за бой, за да си проправи пътя към самката, за да я оплоди и да се роди потомство. Ето такава беше ролята на тези мои рога - доктората. Да проправя път. И после се убедих в това, когато почнах да пиша моите книги за Учението, които излезнаха в Париж, когато в България имаше комунистическа диктатура и цензура. Първата част на предговора е от Учителя, а след трите звездички от стр. 6 е мой технически текст, както и следващите страници. Датата е 1 януари 1943 г., София. Тогаз бе диктуван от Учителя този предговор. Художникът на корицата не бе от нашите среди.
към текста >>

32. 6.68. САМОЗВАНЕЦЪТ

Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение.
68. САМОЗВАНЕЦЪТ Във връзка с културните инициативи на просветния съюз ще споменем бегло и за френския център, който претендираше да възглавява Михаил Иванов. Просветният съюз беше си турил за задача да изясни отношенията между Братството във Франция и Братството в България. Във Франция действа-ха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен. Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение. Впоследствие той остава там, с проект да следва в Париж. Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението. Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил Иванов до фалшивата поза да играе ролята на Учител. За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай".
към текста >>

Впоследствие той остава там, с проект да следва в Париж.
68. САМОЗВАНЕЦЪТ Във връзка с културните инициативи на просветния съюз ще споменем бегло и за френския център, който претендираше да възглавява Михаил Иванов. Просветният съюз беше си турил за задача да изясни отношенията между Братството във Франция и Братството в България. Във Франция действа-ха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен. Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение. Впоследствие той остава там, с проект да следва в Париж. Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението. Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил Иванов до фалшивата поза да играе ролята на Учител. За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай". Участниците в тази група, хора просветени, не можеха да паднат под влиянието на Михаил Иванов, който не притежаваше онези необходими качества, чрез които можеше да им импонира.
към текста >>

Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението.
Просветният съюз беше си турил за задача да изясни отношенията между Братството във Франция и Братството в България. Във Франция действа-ха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен. Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение. Впоследствие той остава там, с проект да следва в Париж. Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението. Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил Иванов до фалшивата поза да играе ролята на Учител. За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай". Участниците в тази група, хора просветени, не можеха да паднат под влиянието на Михаил Иванов, който не притежаваше онези необходими качества, чрез които можеше да им импонира. Не след дълго се образува и трета груба, която се възглавяваше от брат Бертоли.
към текста >>

33. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Той дойде до това положение, да се покаже, че е голям човек и дори пред българския пълномощен министър в Париж, Владимир Топенчаров, бе заявил, че той е учител на Великото Бяло Братство.
Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани - цяла процесия от музика и хора. Хората излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отмина махараджата, гледат - отзад на гърба му закачена една табела -реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." Значи Учителят ми показа каква роля има да играе. Аз казах, че когато един човек търси обожатели или последователи, или приятели, от това ще си извадите заключение - от коя ложа излизат тези хора. Той дойде до това положение, да се покаже, че е голям човек и дори пред българския пълномощен министър в Париж, Владимир Топенчаров, бе заявил, че той е учител на Великото Бяло Братство. А ние знаем, че Глава на това Братство е Христос. Има един частен разговор на Учителя с Добрев, Иларионов и Лазар Котев и Учителят там е посочил много точно кой е Михаил и каква е неговата роля. През 1937 г. Михаил заминава за Париж с две писма на Боян Боев до приятелите там, които фактически са били заинтересовани от Учението на Учителя посредством Бертоли. Бертоли спада към втората категория, който търси последователи.
към текста >>

Михаил заминава за Париж с две писма на Боян Боев до приятелите там, които фактически са били заинтересовани от Учението на Учителя посредством Бертоли.
Аз казах, че когато един човек търси обожатели или последователи, или приятели, от това ще си извадите заключение - от коя ложа излизат тези хора. Той дойде до това положение, да се покаже, че е голям човек и дори пред българския пълномощен министър в Париж, Владимир Топенчаров, бе заявил, че той е учител на Великото Бяло Братство. А ние знаем, че Глава на това Братство е Христос. Има един частен разговор на Учителя с Добрев, Иларионов и Лазар Котев и Учителят там е посочил много точно кой е Михаил и каква е неговата роля. През 1937 г. Михаил заминава за Париж с две писма на Боян Боев до приятелите там, които фактически са били заинтересовани от Учението на Учителя посредством Бертоли. Бертоли спада към втората категория, който търси последователи. Бертоли е успял да заинтересова най-напред онези привърженици на Михаил, които му дават условията той да се прояви. Явява се една еврейка на име Стела, която го подпомага. Когато отива Михаил в Париж, той пише едно писмо до Боян Боев, да пита Учителя дали да следва там. Учителят отговаря чрез Боев, ако има възможност и средства, да следва.
към текста >>

Когато отива Михаил в Париж, той пише едно писмо до Боян Боев, да пита Учителя дали да следва там.
През 1937 г. Михаил заминава за Париж с две писма на Боян Боев до приятелите там, които фактически са били заинтересовани от Учението на Учителя посредством Бертоли. Бертоли спада към втората категория, който търси последователи. Бертоли е успял да заинтересова най-напред онези привърженици на Михаил, които му дават условията той да се прояви. Явява се една еврейка на име Стела, която го подпомага. Когато отива Михаил в Париж, той пише едно писмо до Боян Боев, да пита Учителя дали да следва там. Учителят отговаря чрез Боев, ако има възможност и средства, да следва. След заминаването на Учителя дойде в София Стела и поиска да признаем Михаил за заместник на Учителя. Те донесоха един златен часовник на Боян Боев. Аз тогава бях в Пловдив. Борис се разправяше с този проблем.
към текста >>

Навремето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той, Михаил, ще го извика там, и че двамата ще работят в Париж.
За мен е важно доколко този актьор играе на сцената и какъв ще бъде краят. В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител. Навремето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той, Михаил, ще го извика там, и че двамата ще работят в Париж. На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли концерт. Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперестезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове.
към текста >>

В Париж духовните среди нямат отношение към него.
Жената толкова се разочаровала от него, че сваля и двата портрета - и на Учителя, и неговия. Тези прояви нямат нищо общо с Учението на Учителя. Учението на Учителя е Словото Му, а не в кандила, икони и актьори. Много хора като видяха, че той позира на Учителя Дънов, то те се разпръснаха. Останаха при него хора, които търсеха чудеса. В Париж духовните среди нямат отношение към него. Те го знаят като един религиозен разпространител, изтъкващ себе си. Артистът Михаил си направи снимки, досущ образа на Учителя, и ни ги изпрати тук, за да видим и да се убедим, че той е новият учител. Навремето дружах с Михаил и казвам на Учителя: „Учителю, като получавам средства, черпя го и как веднъж не ме почерпи с някоя боза." Учителят ме изгледа: „Ти какъв си френолог? Не виждаш ли неговото ухо? Той само взима, но нищо не дава." Ако разгледаме френологически носа и центровете, които са застъпени на главата му, виждаме че няма никакви данни да се изкачи на един такъв пиедестал.
към текста >>

34. 6.71. БЕРТОЛИ

Когато тръгна за Париж, мечтата му бе да издаде книгата „Учителят".
71. БЕРТОЛИ С него се познавах от 1922 г. Той беше честен, умен и сръчен човек. Първо той заинтересува французите от Учителя и създаде група. После Михаил я превзе и започна своята работа. Когато тръгна за Париж, мечтата му бе да издаде книгата „Учителят". Ние го изпратихме, дадохме му пълномощно да издава книгата и ръкописа на френски език. От там изпратиха договор, подписахме го, но книгата не се издава. Един ден, горе на Рила, аз го принудих да ми даде адреса на издателя. Написах му писмо. „Ако имате намерение да издавате книгата, издавайте я.
към текста >>

Боян искаше да изпратим нещо до Париж чрез Бертоли.
Второ, французите ревнуват, понеже смятат, че те са петелът, който пее в зората на новата култура". Прокурорът допълва: „Вярно, на техния златен Наполеон има един петел! " Това бе причината да ни я покаже. Книгата бе изпратена от Франция на някого тук и този някой от тук я бе предал на следствието тук и на прокурора. По този начин тя не достигна при нас. Боян искаше да изпратим нещо до Париж чрез Бертоли. Но тогава беше започнала цензура и Боян реши да освободи Бертоли от евентуални неприятности. Имаше един приятел, който работеше в Министерството на финансите. Запознава го Боян със случая и той изпраща пакета през границата. И после Бертоли проявява наивност и вместо да изпрати договора за книгата до Боян, то го изпраща до този човек до ново подписване, защото бил изтекъл срока на договора. Държавна сигурност хваща този човек и го разпитва.
към текста >>

През цялото време бе воден на ведомост, че работи там, а той по това време беше в Париж.
Така тази книга взе първата жертва, която не бе още издадена. Бертоли не е издал нищо от Учителя. Издадоха я други. По онова време бригадата на Борис работеше мозайките на една казарма. Аз работех при Борис и водех сметките на работниците. През цялото време бе воден на ведомост, че работи там, а той по това време беше в Париж. Жена му Лучия получаваше всеки месец по четиридесет хиляди лева. А през това време той трябваше да издаде книгата, за която бяха осигурени средства. Онези, които бяха срещу книгата тук, му пишеха писма срещу нас. Особено му повлия съпругата на Славянски - Люба. Той Бертоли се повлия от нея и всичко спря.
към текста >>

Бертоли и дъщеря му Анина издаваха в Париж едно малко списание „Житно зърно".
А през това време той трябваше да издаде книгата, за която бяха осигурени средства. Онези, които бяха срещу книгата тук, му пишеха писма срещу нас. Особено му повлия съпругата на Славянски - Люба. Той Бертоли се повлия от нея и всичко спря. Добре че взех инициативата и написах писмо на Лаврич и след това той я издаде. Бертоли и дъщеря му Анина издаваха в Париж едно малко списание „Житно зърно". Тя беше шивачка там и с иглата се прехранваше. Все пак това малко списание задоволяваше един техен тесен кръг. Накрая се убедих, че когато става въпрос да се върши някаква работа за Учителя и делото Му, много по - подготвени и много по - коректни в изпълнение на своите обещания са външните хора, тези, които не са от Братството и тези, които са от света, защото те работят по дух.
към текста >>

35. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

През 1972 година в Париж излезе книгата ми „Световна астросоциоло-гия".
Но издателят беше чел всички тези книги за Учителя и беше разбрал историческата роля на Учението. Освен това той отначало е бил около Михаил Иванов, но вижда целия фалш около него и се отдръпва. Михаил Иванов се опитал да го заплаши. Написаха ми писмо, че тази бълха не е успяла дори да го ухапе. Може и да е така. През 1972 година в Париж излезе книгата ми „Световна астросоциоло-гия". За да излезе тази книга голяма е заслугата на българския художник Васил Иванов, наш приятел, който живееше във Франция от дълго време. По това време Димитър Грива беше на посещение в Париж. Той заинтересува няколко човека и те се включиха в издаването на книгата. Васил Иванов нарисува корицата на книгата, една картина, на която се вижда, как човешката душа се издига от миналото към бъдещето. Васил Иванов даде няколко хиляди франка и депозира излизането на книгата.
към текста >>

По това време Димитър Грива беше на посещение в Париж.
Михаил Иванов се опитал да го заплаши. Написаха ми писмо, че тази бълха не е успяла дори да го ухапе. Може и да е така. През 1972 година в Париж излезе книгата ми „Световна астросоциоло-гия". За да излезе тази книга голяма е заслугата на българския художник Васил Иванов, наш приятел, който живееше във Франция от дълго време. По това време Димитър Грива беше на посещение в Париж. Той заинтересува няколко човека и те се включиха в издаването на книгата. Васил Иванов нарисува корицата на книгата, една картина, на която се вижда, как човешката душа се издига от миналото към бъдещето. Васил Иванов даде няколко хиляди франка и депозира излизането на книгата. Обработването на материала бе осъществен от двете мои сътруднички Амрика и Жанин. Уводът бе направен от Маршосо, биолог - преподавател в Сорбоната.
към текста >>

36. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Като че ли той - ръководителят отправя писмо до Николай Рьорих, който е бил в Париж и да го запитат по този въпрос.
(Савата се смее на глас). „Аз (казва Амалия Вайланд) реагирах в себе си, също и още няколко човека. И туй е за тях. Тя си казала в себе си: Той, докторът, така си разбира нещата. (Той е бил доктор техният ръководител). Като че ли той - ръководителят отправя писмо до Николай Рьорих, който е бил в Париж и да го запитат по този въпрос. Рьорих точно тъй отговаря: „Той сега Христос не се занимава с този въпрос." Въпрос: Николай Рьорих ли ръководи „Агни Йога" и всичко това? Отговор: Виж сега как стои работата. Цялата литература на „Агни Йога", от която д-р Алексиев, който бе от Зайчар (Сърбия), а след туй отиде в Белград, той ми изпращаше книги на руски и на английски. Списанието „Окултизъм и Йога) той го ръководеше и той го редактираше. Обаче всички други книги на „Агни Йога" са минали през жена му Елена Ивановна Шапошникова.
към текста >>

37. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Учителят по онова време беше интерниран във Варна, а България беше орязана с Ньойския договор в Париж, както навремето бе орязана с Берлинският конгрес през 1879 г.
Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всякой един от нас. Непосредствено след войните преминаха през България много тежки положения. Имаше убити, осакатени и инвалиди от двете войни. Имаше вдовици, сираци и немотия по земята българска. Учителят по онова време беше интерниран във Варна, а България беше орязана с Ньойския договор в Париж, както навремето бе орязана с Берлинският конгрес през 1879 г. Тогава Учителят бе дошъл да работи в условията на Санстефанска България, но английската политика попречи на България да се обедини. Ето така стигнахме до големите величини и до английската политика, която ще бъде като финал в моят разказ. По този начин ще ви представим няколко примера, за да разберете и вие нещо за малките и за големите величини в Школата на Учителя. Случаят следният. След заминаването на Учителя, след свършването на Втората световна война през 1945 г.
към текста >>

38. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Учителят по онова време беше интерниран във Варна, а България беше орязана с Ньойския договор в Париж, както навремето бе орязана с Берлинският конгрес през 1879 г.
Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всякой един от нас. Непосредствено след войните преминаха през България много тежки положения. Имаше убити, осакатени и инвалиди от двете войни. Имаше вдовици, сираци и немотия по земята българска. Учителят по онова време беше интерниран във Варна, а България беше орязана с Ньойския договор в Париж, както навремето бе орязана с Берлинският конгрес през 1879 г. Тогава Учителят бе дошъл да работи в условията на Санстефанска България, но английската политика попречи на България да се обедини. Ето така стигнахме до големите величини и до английската политика, която ще бъде като финал в моят разказ. По този начин ще ви представим няколко примера, за да разберете и вие нещо за малките и за големите величини в Школата на Учителя. Случаят следният. След заминаването на Учителя, след свършването на Втората световна война през 1945 г.
към текста >>

39. 110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА

После си направи снимки, изпрати ни ги, за да се убедим всички, че вече той е Учител понеже прилича на него и затова от там от Париж се обяви за Миров Учител на Бялото Братство.
А те не знаят, че това са измислици, които струват само пет гроша и нищо повече. Но пет гроша за тях, но не и за нас. Имаше един брат Савов, който вървеше непрекъснато след Учителя обличаше се като него, пусна си брада, мустаци и имитираше образа на Учителя и движенията му. Ходеше по провинцията и се представяше и минаваше за Учителя Дънов пред онези, които не го познаваха и по този начин разваляше образа на Учителя, защото винаги когато има имитация тя понякога е много грозна. По-късно Михаил Иванов във Франция също направи същото - пусна си коса, мустаци, отиде при специален фризьор та го претвори и той бе предрешен в образа на Учителя. После си направи снимки, изпрати ни ги, за да се убедим всички, че вече той е Учител понеже прилича на него и затова от там от Париж се обяви за Миров Учител на Бялото Братство. А за чашите наивници тук на Изгрева той бе им писал писмо, че за да се претвори в образа на Учителя всеки ден е медитирал по няколко часа и то в разстояние на петнадесет години. Та се оказа също, че това е работа на един Фризьор за пет гроша и то за петнадесет минути. Така че думите на Учителя отново се претвориха в една обикновена смешна история. Тези два случая с предрешаването на самозванци в образа на Учителя разказвам затова, че винаги Злото ще поеме форма близка и сходна с Доброто, за да го изопачи и злепостави в очите на невежите. Та тук работеше същият закон, по който се движеше Злото в тези разказани два случая.
към текста >>

40. 223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ

След заминаването на Учителя и след като издадохме книгата „Учителят" същата бе преведена на френски и се направи опит чрез Бертоли да бъде издадена в Париж като тук Борис даваше вноски всяка седмица от бригадата, която ръководеше на жена му, за да се прехранва.
223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ Бертоли след като се завърна от Букурещ с припечелените пари успя да се стабилизира и не знам дали си научи урокът и дали го разбра, но живота на Школата продължаваше. След заминаването на Учителя и след като издадохме книгата „Учителят" същата бе преведена на френски и се направи опит чрез Бертоли да бъде издадена в Париж като тук Борис даваше вноски всяка седмица от бригадата, която ръководеше на жена му, за да се прехранва. Така че семейството му тук бе осигурено от Борис и бригадата, но той не направи нищо. Така тези пари тук се изпапаха и той не издаде тази книга в Париж, защото други го настроиха да не я издава, макар че и там му бяха осигурени пари за печат. Причината, за да не издаде тази книга бе голямата завист и озлоблението на онези пишещи братя и сестри на Изгрева, които смятаха, че всеки един от тях е видял и разбрал Учителя най-добре и може най-сполучливо да пише за него. Но след тази книга никой не можа да напише или пък да издаде тук или в чужбина нещо за Учителя. Единствено Методи Константинов успя да издаде някоя и друга книга благодарение на неговите приятели и онази диплома за докторат, която той имаше и трябваше да му проправя път на запад.
към текста >>

Така тези пари тук се изпапаха и той не издаде тази книга в Париж, защото други го настроиха да не я издава, макар че и там му бяха осигурени пари за печат.
223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ Бертоли след като се завърна от Букурещ с припечелените пари успя да се стабилизира и не знам дали си научи урокът и дали го разбра, но живота на Школата продължаваше. След заминаването на Учителя и след като издадохме книгата „Учителят" същата бе преведена на френски и се направи опит чрез Бертоли да бъде издадена в Париж като тук Борис даваше вноски всяка седмица от бригадата, която ръководеше на жена му, за да се прехранва. Така че семейството му тук бе осигурено от Борис и бригадата, но той не направи нищо. Така тези пари тук се изпапаха и той не издаде тази книга в Париж, защото други го настроиха да не я издава, макар че и там му бяха осигурени пари за печат. Причината, за да не издаде тази книга бе голямата завист и озлоблението на онези пишещи братя и сестри на Изгрева, които смятаха, че всеки един от тях е видял и разбрал Учителя най-добре и може най-сполучливо да пише за него. Но след тази книга никой не можа да напише или пък да издаде тук или в чужбина нещо за Учителя. Единствено Методи Константинов успя да издаде някоя и друга книга благодарение на неговите приятели и онази диплома за докторат, която той имаше и трябваше да му проправя път на запад. Та тук Бертоли не издържа и този изпит, макар че в Париж бяха намерени пари, събрани пари и тя трябваше да бъде издадена. По-късно ние намерихме други приятели, които издадоха първи том.
към текста >>

Та тук Бертоли не издържа и този изпит, макар че в Париж бяха намерени пари, събрани пари и тя трябваше да бъде издадена.
Така че семейството му тук бе осигурено от Борис и бригадата, но той не направи нищо. Така тези пари тук се изпапаха и той не издаде тази книга в Париж, защото други го настроиха да не я издава, макар че и там му бяха осигурени пари за печат. Причината, за да не издаде тази книга бе голямата завист и озлоблението на онези пишещи братя и сестри на Изгрева, които смятаха, че всеки един от тях е видял и разбрал Учителя най-добре и може най-сполучливо да пише за него. Но след тази книга никой не можа да напише или пък да издаде тук или в чужбина нещо за Учителя. Единствено Методи Константинов успя да издаде някоя и друга книга благодарение на неговите приятели и онази диплома за докторат, която той имаше и трябваше да му проправя път на запад. Та тук Бертоли не издържа и този изпит, макар че в Париж бяха намерени пари, събрани пари и тя трябваше да бъде издадена. По-късно ние намерихме други приятели, които издадоха първи том. Този случай трябва да го разкаже Борис Николов с по-големи подробности. Него хванете да ви го разкаже понеже е поучителен този случай за всички. По-късно през време на процеса всички се бяха отдръпнали, той бе чужд гражданин, трябваше да стои настрана и доколкото си спомням беше в чужбина. По онова време се опитваха властите да ни обвинят, че сме чужди шпиони и врагове на правителството.
към текста >>

41. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ

А на изложението в Париж през 1938, г.
По делата им ще ги познаете. Това правило важи и до днес. На времето Учителят даде едно такова доказателство за яснослушането и ясновидството. „Щом науката открие радиото, това означава, че яснослушането и предаването на мисли съществува в Духовния свят. Щом се откри телевизията, това означава, че се реализира един закон на ясновидството, което съществува в Духовния свят". А на изложението в Париж през 1938, г. за пръв път бе демонстрирана телевизията. И след като прочетохме по вестниците за това чудо ние питахме Учителя и той даде своите обяснения, които ви ги предадох. А тогава България имаше радио и мнозина граждани имаха своите радиоапарати. Дори и на Изгрева бе купено радио и бе поставено в стаята на Учителя. Понякога Учителят пускаше радиото, слушаше по няколко минути и след това го затваряше.
към текста >>

42. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Преди това Люба беше приятелка с Михаил Иванов и след заминаването му за Париж тя се сприятели със Славчо.
Учителят го изслушва в присъствие на свидетел и му казва: „Когато трябваше да бъдеш твърд ти беше мек. А сега когато трябва да бъдеш мек си твърд". Стои Славчо, слуша, мига и накрая след дълго умуване разбра какво искаше да каже Учителя и се ожени за нея. По-късно му се родиха две момичета - Людмила и Боряна. Минаха години, бракът им бе несполучлив, той се запиля по друга линия да си търси приятелки при жива съпруга. Преди това Люба беше приятелка с Михаил Иванов и след заминаването му за Париж тя се сприятели със Славчо. Беше певица и мил човек. Та Славчо тръгна по една линия поради несполучливия си брак, а пък Люба тръгна също по друга линия, за да търси утешение от несполучливия си брак. Ето така се развиваха нещата на Изгрева под носа на Учителя. Защо ви разказвам тези неща? Не за да видите какво представлява външният Изгрев, а защото такова поведение беше престъпление към Учителя и Школата му.
към текста >>

43. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Преди това Люба беше приятелка с Михаил Иванов и след заминаването му за Париж тя се сприятели със Славчо.
Учителят го изслушва в присъствие на свидетел и му казва: „Когато трябваше да бъдеш твърд ти беше мек. А сега когато трябва да бъдеш мек си твърд". Стои Славчо, слуша, мига и накрая след дълго умуване разбра какво искаше да каже Учителя и се ожени за нея. По- късно му се родиха две момичета - Людмила и Боряна. Минаха години, бракът им бе несполучлив, той се запиля по друга линия да си търси приятелки при жива съпруга. Преди това Люба беше приятелка с Михаил Иванов и след заминаването му за Париж тя се сприятели със Славчо. Беше певица и мил човек. Та Славчо тръгна по една линия поради несполучливия си брак, а пък Люба тръгна също по друга линия, за да търси утешение от несполучливия си брак. Ето така се развиваха нещата на Изгрева под носа на Учителя. Защо ви разказвам тези неща? Не за да видите какво представлява външният Изгрев, а защото такова поведение беше престъпление към Учителя и Школата му.
към текста >>

44. 77. ЛЯТО 1939-то

Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н.
Но най-щастливи бяхме ние, които Го познавахме и тръгнахме след Него. Не, Той ли ни доведе тука и ни разкри и ни сроди с неизбродимата красота на природата и Величието на Бога? Гостите французи малко закъсняха. Те дойдоха към средата на летуването; Но ето ги и тях. Колко са скромни и смирени тези французи. Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н. Колко са топли и сърдечни. Учителят ги приветствува с топло бащино Слово, а те - задъхани от вълнение, от обаяние, от почуда мълчат, мълчат и тихо се търколят по бузите им едрите французки сълзи... Тези сълзи говореха повече от най-красноречивото слово. Незабравимите французи! -Топли, сърдечни, вдъхновени! Колко малко време, но колко сгъстено им беше дадено всичко.
към текста >>

45. 2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Майка ми ме развежда цял месец из Европа, стояхме и в Париж 15 дена, през което време се сбъдна мечтата ми да видя Сара Бернар на сцената и да бъда очарована от омайната й игра.
Затварях се в стаята си и плачех. Ръцете ми ставаха ледено студени. Криех това от родителите си и от всички наоколо -знаех, че те няма да ме разберат, започнах да търся най-безболезнения начин. Родителите ми все трябва да са заподозрели нещо, защото помня, че ми даваха да пия бром, за да ми успокояват с него нервите, вероятно по съвет на лекари. По това време свърших гимназията. Майка ми ме развежда цял месец из Европа, стояхме и в Париж 15 дена, през което време се сбъдна мечтата ми да видя Сара Бернар на сцената и да бъда очарована от омайната й игра. „Е, добре, а после? " и в това не е разгадката на живота." От там майка ми ме заведе в Швейцария, където стоях година и половина. После родителите ми ме изпратиха в Германия, където стоях още толкова, но в България се завърнах в същото душевно състояние - смисъл в живота не намирах. Тогава ми попадна книгата „Древната Мъдрост" от председателката на теософското общество Ани Безант. Тази книга извърши цял преврат в мене.
към текста >>

46. 35. СНИМКАТА НА ЕСПЕРАНТИСТИ ОТ РИГА - ЛАТВИЯ

Петър Камбуров

Един ден получих от Париж подарък една книга на френски език с писмо от някоя Емил Борел - водачка на френското движение за мир във Франция.
Тя пък от своя страна започнала да ги преписва с индиго и ги изпращала в 17 държави. Всяка седмица изпращах по едно дебело писмо и получавах от нея също такова писмо, тъй като тя всякога прибавяше по един от копираните от нея екземпляри. По този начин се създаде една непринудена и системна работа. Тя можеше да продължи дълго време, ако не бе се случило нещо, което долу ще разкажа. Така нашата кореспонденция продължи около две години. Един ден получих от Париж подарък една книга на френски език с писмо от някоя Емил Борел - водачка на френското движение за мир във Франция. Тя изказваше благодарност за тези хубави резюмета, които получаваше от Рига. Снимката, която получих от брат Пампоров, както казах, представяше ръководения от него курс по есперанто в Рига. Тя беше номерирана от Емилия Вилумсон, за да ми обърне вниманието, че N 11 и 12 са сестри от Братството в Рига: 11 - Анна Мазурс, N 12 - Амалия Вайланд, а N 13 е самата тя - Емилия Вилумсон, моята кореспондентка. През август на 1931 година, когато Братството лагеруваше при Седемте рилски езера, аз се обадих на моя шеф, че искам да отсъствувам два дни и през Рилския манастир, Дамка се озовах на лагера. Времето беше хубаво, слънчево.
към текста >>

47. 6. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА

Крум Въжаров

Една вечер, прибирайки се в центъра на Париж, някой я удря с някакво желязо отзад по главата с цел да я оберат.
Така, че аз взех дейно участие в уточняването на нейната Паневритмия. Аз съм съавтор с нея, но това не е писано в книгата. След като Ярмила уточни, написа книгата, тя я даде за печат на едно издателство. Аз се бях върнал вече в България. Но тук се случи най-неочакваното. Една вечер, прибирайки се в центъра на Париж, някой я удря с някакво желязо отзад по главата с цел да я оберат. Тя пада в безсъзнание и я намират сутринта в безсъзнание на улицата. Прибират я в болницата и след два месеца тя си замина от този свят. Замина си по такъв начин. Не можа да дочака и нямаше възможност да следи отпечатването на книгата. Ето какво нещо е борбата с тъмните сили.
към текста >>

Когато аз отидох в Париж да работя с нея по Паневритмията още първия ден ми откраднаха портмонето.
Не можа да дочака и нямаше възможност да следи отпечатването на книгата. Ето какво нещо е борбата с тъмните сили. Решиха да я премахнат, за да не излезе Паневритмията. Не съм преглеждал нейния хороскоп и не съм търсил такъв подобен аспект в него, Но си завърши като войник работата и плати с живота си за това. Това не е малко, да платиш с живота си своят идеал и онова, което работиш толкова години за делото на Учителя. Когато аз отидох в Париж да работя с нея по Паневритмията още първия ден ми откраднаха портмонето. Големи майстори са. А ми разказаха и друг случай. Една моя позната българка, която живее във Франция вървяла с една приятелка и трима души се нахвърлят, повалят ги, вземат чантите им и бягат. Добре, че не са ги пребили. Затова аз не се учудих, че за да я оберат бяха извършили насилие.
към текста >>

Изненадах се, че я пребиха насред Париж и тя трагично загина и не можа да участвува в последните етапи на книгата.
Големи майстори са. А ми разказаха и друг случай. Една моя позната българка, която живее във Франция вървяла с една приятелка и трима души се нахвърлят, повалят ги, вземат чантите им и бягат. Добре, че не са ги пребили. Затова аз не се учудих, че за да я оберат бяха извършили насилие. Изненадах се, че я пребиха насред Париж и тя трагично загина и не можа да участвува в последните етапи на книгата. Затова бяха допуснати известни грешки, известни размествания, които след това аз ги оправих. И ние я преведохме на български език заедно със сестра Антония Бобекова, като коригирах тези грешки, които бяха допуснати. Когато получихме книгата тук специално Галилей Величков ми обърна внимание върху някои музикални текстове, които не бяха точни. Бяха разместени. Аз също видях някои допуснати грешки при отпечатването на книгата.
към текста >>

48. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Ярмила ме покани да й гостувам в Париж, за да й помагам за книгата по Паневритмия.
Тогава те ме настаниха в квартал „Червена звезда" и ме настаниха в най-хубавото жилище, като ми дадоха една много хубава стая с веранда и южно изложение. Да, ето в тази стая прекарах много години. Такава стая можеше да се падне само на някой щастливец на лотария. Но тук говорим за окултен закон и за центъра на надеждата. Следващият случай: През 1982 г. Ярмила ме покани да й гостувам в Париж, за да й помагам за книгата по Паневритмия. Според тогавашните правила Ярмила трябваше да ми изпрати декларация, с която трябваше да поеме моята издръжка. Но това не можеше да направи, защото нямаше имот и не беше състоятелна. И помоли една нейна близка българка, тя да ми изпрати покана. Тази българка половин година живее във Франция, половин година живее в България, Донесе ми поканата, занесох я в паспортното бкзро, но не я приемат и признават, защото може да получа покана само от близък роднина. А тя не ми е никаква.
към текста >>

49. 8. ПОСЛУШАНИЕ

Станка Иванова Тотева

Златка Георгиева (Вачева)

Тя имаше дъщеря, която живееше в Париж.
8. ПОСЛУШАНИЕ Друг случай въз връзка с Учителя: На Изгрева живееше една сестра на име Ризова. Тя имаше дъщеря, която живееше в Париж. В едно писмо до майка си дъщерята споделила, че дружи с някакво момче и я моли да попита Учителя, дали да се оженят двамата. Майката споделила това нещо със с. Недка, майката на Станка. Последната й казала: „Попитай Учителя, да видим какво ще ти каже". Сестра Ризова отишла, макар и да й било много неудобно, но попитала Учителят.
към текста >>

50. 2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН

Златка Георгиева (Вачева)

Той може да е казвал, обаче аз знам, когато евреите навлизаха при палестинците, при арабите, аз бях в Париж и Басан ми каза: „Това не е правилно, тези хора, арабите, трябва да имат място за живеене, но това казва не го казвай на Естер, защото тя е малко фанатичка".
Даже оня ден ви намерих една снимка, аз съм хванала майка му под ръка и си вървим. През 1942 ^ 43 г. започнаха да им слагат звездите на евреите. Той беше покръстен още в Бургас като е бил, се е покръстил от Моис на Морис по указание на Учителя пък и по собствено мисля желание, защото той вярва в Христа. Учителят също е казал. Той може да е казвал, обаче аз знам, когато евреите навлизаха при палестинците, при арабите, аз бях в Париж и Басан ми каза: „Това не е правилно, тези хора, арабите, трябва да имат място за живеене, но това казва не го казвай на Естер, защото тя е малко фанатичка". Но това е коя година? Това беше 1972 година, когато те нападаха. Не гостуваха, а заграбваха, окупираха още земя. Имаха известна земя и окупираха още. Жена му е фанатичка.
към текста >>

51. 7. МИХАИЛ ИВАНОВ

И точно така се наричаше - Бялото Братство, чувах в Париж.
7. МИХАИЛ ИВАНОВ Михаил Иванов беше приятел с Кръстю Христов, който леко накуцваше и непрекъснато тъй се водеха двамата и Кръстю вървеше все подир Михаил. Обаче Михаил не знам по какъв повод точно за Михаил съм чула, Учителят, че е казал, че е от Черната Ложа. И той в това време може би обиден от това нещо или от какво замина за Франция. Когато за първи път отидох във Франция през 1972 г. той имаше вече около себе си създадено Бяло Братство. И точно така се наричаше - Бялото Братство, чувах в Париж. Вън от Париж той имаше голямо имение, където живее и където ставаха упражненията по Паневритмия. Паневритмията де, нали, играеха се упражнения. Жената на Басан беше загубила още тука в България своето малко дете Рафаел и беше много отчаяна. И един ден тя потърсва така утеха в упражненията по Паневритмия и отива при Михаил, посещава беседите. А Басан, който беше против тези беседи на Михаил и неговото представяне за Божествен.
към текста >>

Вън от Париж той имаше голямо имение, където живее и където ставаха упражненията по Паневритмия.
Обаче Михаил не знам по какъв повод точно за Михаил съм чула, Учителят, че е казал, че е от Черната Ложа. И той в това време може би обиден от това нещо или от какво замина за Франция. Когато за първи път отидох във Франция през 1972 г. той имаше вече около себе си създадено Бяло Братство. И точно така се наричаше - Бялото Братство, чувах в Париж. Вън от Париж той имаше голямо имение, където живее и където ставаха упражненията по Паневритмия. Паневритмията де, нали, играеха се упражнения. Жената на Басан беше загубила още тука в България своето малко дете Рафаел и беше много отчаяна. И един ден тя потърсва така утеха в упражненията по Паневритмия и отива при Михаил, посещава беседите. А Басан, който беше против тези беседи на Михаил и неговото представяне за Божествен. Той още тогава се е представял.
към текста >>

52. 2. КУФАРЧЕТО

Олга Байрамова

Веднъж, когато Методи Василев отивал в Париж поискал адреса на Михаил Иванов от съседа си и като отишъл в Париж потърсил Михаил Иванов.
Така Желю изпълнил задачата зададена от Учителя и си казал на ума: Значи Учителят има последователи и в Турция! Така Желю ходил няколко пъти при Учителя и Учителят му подарил една своя снимка, на която снимка Учителят бил облечен в балтон. Учителят написал няколко изречения под снимката и се подписал. Тази снимка стояла дълго време у Желю Байрамов. По-късно този портрет на Учителя попаднал у зетя на Желю на име Методи Василев, който живеел във Варна и бил съсед на брата на Михаил Иванов. Веднъж, когато Методи Василев отивал в Париж поискал адреса на Михаил Иванов от съседа си и като отишъл в Париж потърсил Михаил Иванов. Последният го посрещнал и изпратил царски. През време на престоя си в Париж двамата са разговаряли и Методи Василев показал снимката на Учителя на Михаил като споделил историята със снимката от Учителя. Тази снимка останала по тоя начин у Михаил. София, януари 1991 г. Преразказала Марийка Марашлиева
към текста >>

През време на престоя си в Париж двамата са разговаряли и Методи Василев показал снимката на Учителя на Михаил като споделил историята със снимката от Учителя.
Учителят написал няколко изречения под снимката и се подписал. Тази снимка стояла дълго време у Желю Байрамов. По-късно този портрет на Учителя попаднал у зетя на Желю на име Методи Василев, който живеел във Варна и бил съсед на брата на Михаил Иванов. Веднъж, когато Методи Василев отивал в Париж поискал адреса на Михаил Иванов от съседа си и като отишъл в Париж потърсил Михаил Иванов. Последният го посрещнал и изпратил царски. През време на престоя си в Париж двамата са разговаряли и Методи Василев показал снимката на Учителя на Михаил като споделил историята със снимката от Учителя. Тази снимка останала по тоя начин у Михаил. София, януари 1991 г. Преразказала Марийка Марашлиева
към текста >>

53. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

Методи шест месеца седял в Париж и на Лазурния бряг.
И аз понеже е негов портрета, го дадох. И Методи взема този портрет и го занася на Михаил. И после Методи донесе един портрет на Михаил. Същата прическа на Михаил като Учителя, същата кройка на балтона с тия ревери, само че Учителят ходеше с бастун, а той с жезъл и Методи каза, че това било една кристална топка и му направило впечатление, че много светски вид е имал, носел и пръстени. Той се хранел отделно на една катедра. Методи шест месеца седял в Париж и на Лазурния бряг. Михаил му дал пари, разхождал се из Франция, нали, върна се. Но много съжалявам за тоя портрет. Нямах сила да кажа: „Няма да ти го дам", нали той е негов. И съжалявам много. Учителят беше изправен така цял ръст, изправен с балтон.
към текста >>

54. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

А сутринта той заминава за Париж.
Значи с неговата смърт отпочива домът. Другият син, който бил лекар при военните в някакво поделение към Изгрева, тъй се случило, че в поделението се заразяват с краста. Назначават него да почисти, както и да се заеме с лекуването на войниците, срещу което той помолил да бъде изпратен на специализация във Франция. И той, без да каже на майка си, подготвя цялото заминаване и я поставя пред свършен факт, че е назначен и един ден й казва: „Утре заран аз заминавам за Франция! " И тя взема да приготви куфара му и в смущението си го поставя на печката, така че изгаря дъното на куфара. А сутринта той заминава за Париж. Когато сутринта идва таксито да го вземе той казва на майка си: „Майко, никому няма да кажеш нищо докато не получиш телеграма от Париж, че съм пристигнал благополучно". Стигат на гарата, той влиза във вагона и в туй време пада термоса с кафето и се счупва. Майка му извиква: „Връщай се, Людмиле, не е на добро! " „Не, майко, злото се счупи! " И заминава.
към текста >>

Когато сутринта идва таксито да го вземе той казва на майка си: „Майко, никому няма да кажеш нищо докато не получиш телеграма от Париж, че съм пристигнал благополучно".
Другият син, който бил лекар при военните в някакво поделение към Изгрева, тъй се случило, че в поделението се заразяват с краста. Назначават него да почисти, както и да се заеме с лекуването на войниците, срещу което той помолил да бъде изпратен на специализация във Франция. И той, без да каже на майка си, подготвя цялото заминаване и я поставя пред свършен факт, че е назначен и един ден й казва: „Утре заран аз заминавам за Франция! " И тя взема да приготви куфара му и в смущението си го поставя на печката, така че изгаря дъното на куфара. А сутринта той заминава за Париж. Когато сутринта идва таксито да го вземе той казва на майка си: „Майко, никому няма да кажеш нищо докато не получиш телеграма от Париж, че съм пристигнал благополучно". Стигат на гарата, той влиза във вагона и в туй време пада термоса с кафето и се счупва. Майка му извиква: „Връщай се, Людмиле, не е на добро! " „Не, майко, злото се счупи! " И заминава. В Париж бива посрещнат от един професор от Сорбоната.
към текста >>

В Париж бива посрещнат от един професор от Сорбоната.
Когато сутринта идва таксито да го вземе той казва на майка си: „Майко, никому няма да кажеш нищо докато не получиш телеграма от Париж, че съм пристигнал благополучно". Стигат на гарата, той влиза във вагона и в туй време пада термоса с кафето и се счупва. Майка му извиква: „Връщай се, Людмиле, не е на добро! " „Не, майко, злото се счупи! " И заминава. В Париж бива посрещнат от един професор от Сорбоната. След това среща самият професор и му казва, че иска да следва, но не знае къде и как. А той искал мозъчни заболявания. Професорът го поканва в неговия клас, но там имало един евреин-българин, който очаквал да получи това място в Сорбоната. Добре, но професорът назначил на това място Людмил да работи за нов начин на опериране специално на гърлото, на тироидната жлеза. Този евреин го взема под око, успява с една милосърдна сестра да го затворят като луд в безнадеждно състояние в психиатрията и той моментално изчезва от хоризонта.
към текста >>

Казали му, че знаят неговото име от Париж, от неговия професор и също, че Людмил има изобретение за мозъчни болести и за тироидната жлеза, щитовидната жлеза.
Минава край тях някакъв познат на Людмил, който му извикал: „Ама, докторе, какво правиш тук? " Пък той отговорил: „Хляба, това е! " Това чува някой от задругата и съобщава, че при тях има българин, който е лекар. Тогава го извикват в най-голямата болница в Питсбург. Тя била военна болница, в една огромна местност където лекували само тия болни, които са осакатени от войните. Казали му, че знаят неговото име от Париж, от неговия професор и също, че Людмил има изобретение за мозъчни болести и за тироидната жлеза, щитовидната жлеза. И тогава му предлагат да постъпи там на работа. Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции. Той се съгласява и започва да работи като същевременно държал и изпитите си като човек, който няма диплома за лекар, защото не му признавали българската диплома. Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв руски професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо. Руският професор като разбрал, че този лекар е българин решил на всяка цена да го скъса, защото е от комунистическа страна.
към текста >>

55. 3. СЕМЕ ЗА ЗАСЯВАНЕ

Марийка Великова Марашлиева

Подробности не зная, но той беше ходил във Франция и живя известно време в Париж.
Тогава директора приел да плащам половин училищна такса плюс държавната. Баща ми се съгласил при това условие и така аз завърших немската търговска гимназия като заплащах по 180 лв. месечно докато завърших през 1941 г. Поради това, че майка ми и леля ми бяха в Братството, че свако и леля бяха построили салона, в който се събирахме, двамата братя на семейството на майка ми се заквасиха в Новото Учение и си спомням, че вуйчо ми Стефан, който остана в Търговище и обработваше нивите на дядо ми Желю беше станал вегетарианец и получаваше беседи, списание „Житно зърно" както и в- к „Братство". Другият ми вуйчо Калю бил първоначално на работа в железниците, но бил набеден като комунист и бил уволнен по време на железничарската стачка. Подробности не зная, но той беше ходил във Франция и живя известно време в Париж. Какво е работил там точно не зная. След време той се беше върнал и работеше в София в един склад за дървен материал. Навяно не му е било много леко и това са знаели лелите ми, защото когато работата в дюкяна на баща ми се увеличи, свако Тодор и леля Руска придумаха баща ми вместо да взема чужди хора за помощници да вземе вуйчо ми Калю Желев Калев, брат на майка ми. Баща ми се съгласил. Вуйчо Калю не беше женен, къщата ни в добруджанския квартал беше вече свободна от квартиранти и той дойде да живее у нас и същевременно да работи в дюкяна на баща ми като помощник на баща ми срещу заплата.
към текста >>

56. 13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА

Сестра Анина пък каза: „Аз пък винаги казвам, че в България всичко е свободно, когато съм в Париж!
Единият извади някакъв бележник и искаше да записва кои са присъствуващите. Те дойдоха тъй да се каже из невиделица. Брат Петър имаше някаква беседа, която си бил чел сутринта и те казаха, ето че той бил четял на другите и го обвиниха в много други неща. Брат Найденов обърна внимание, че това на нищо не прилича, така да нахълтват и нападат. Че тука има хора, които са със заслуги и недопустимо е да имат такова държане. Сестра Анина пък каза: „Аз пък винаги казвам, че в България всичко е свободно, когато съм в Париж! " Това може би ги смекчи малко, но като излизаха казаха след десет минути да се разотидем от дома на брат Петър. Когато те влязоха, неканените гости, аз тъкмо бях взела таблата, за да почерпи гостите. Всички бяха изумени от станалото и веднага си тръгнаха. Но когато излизаха „неканените гости", на вратата срещнаха една млада сестра - Соня, която също беше дошла да поздрави брат Петър, обаче те я върнаха. Всичко това действуваше на него разрушително, а какво беше виновен, че къщата му беше на лично място, на ъгъл срещу блок на разни милиционери, които дебнеха от една страна, съседът му комунист от друга, гледаха непрекъснато какво прави в двора си, с кого говори, дали е седнал, дали е прав, какво полива или копае и т. н.
към текста >>

57. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Михаил Иванов заминава за Париж на световното изложение, но Богомил Малджиев го е финансирал, за което по-късно много съжалявал, заради онова, което по-късно направи Михаил.
Братът го познаваш, когато е във връзка със сестрата и сестрата я познаваш, когато е с брата насаме. За него нищо дори със забележка не може да се каже. Той е много деликатен и възпитан, той е абсолютен кавалер. Според мене Богомил е образец на брат, защото е много изискан, много издържан и разговорите му са разговори водени в една гама, с която се издига над обикновения живот." Когато отиват двамата с Михаил Иванов при Учителя ще кажа точно какво ми каза Богомил: „Отиваме двамата при Учителя и казваме, че искаме така и така да работим за братството и Учителят казва на Михаил; „Михаиле, ще отидеш ти във Франция, но знай, че много щете бия! " През 1937 г. Михаил Иванов заминава за Париж на световното изложение, но Богомил Малджиев го е финансирал, за което по-късно много съжалявал, заради онова, което по-късно направи Михаил. Беше се обявил за Миров Учител и се дегизира досущ като образа на Учителя. През 1949 г. Тодор Маринчевски от София постъпи в операта в Русе. За някое време и Пейчо Бояджиев от София беше постъпил в операта в Русе, но беше уволнен 1950 г. Илия Филипов беше постъпил също в хора на операта след като национализираха сладкарницата им.
към текста >>

58. 11. МЪЛЧАЛИВИЯТ ОБЯД

Геновева Жекова

Михаил трябваше да отиде на Световното парижко изложение, но нямаше пари и Богомил го финансира.
Но да знаеш, че много ще те бия. Ще те бия много". А на Богомил казал: „Богомиле, ти никъде няма да ходиш". И Богомил се чудел защо няма да ходи никъде, когато той знае езици, баща му е богат и може да помогне. Има дар слово, интелигентен е, но Учителят не го пуска. Михаил трябваше да отиде на Световното парижко изложение, но нямаше пари и Богомил го финансира. Плати му пътя и му даде пари. А след години, когато се развива много събития около Михаил и станаха достояние на Братството, то Богомил съжаляваше, че му е дал пари да отпътува за Париж. След години Петранка Иванова, която му беше сродница, сестра от втората му майка на Михаил Иванов отиде в Париж и посети Михаил. Събрали се всички на обяд, разположили се на масите. Петранка е сложена да седне до него.
към текста >>

А след години, когато се развива много събития около Михаил и станаха достояние на Братството, то Богомил съжаляваше, че му е дал пари да отпътува за Париж.
А на Богомил казал: „Богомиле, ти никъде няма да ходиш". И Богомил се чудел защо няма да ходи никъде, когато той знае езици, баща му е богат и може да помогне. Има дар слово, интелигентен е, но Учителят не го пуска. Михаил трябваше да отиде на Световното парижко изложение, но нямаше пари и Богомил го финансира. Плати му пътя и му даде пари. А след години, когато се развива много събития около Михаил и станаха достояние на Братството, то Богомил съжаляваше, че му е дал пари да отпътува за Париж. След години Петранка Иванова, която му беше сродница, сестра от втората му майка на Михаил Иванов отиде в Париж и посети Михаил. Събрали се всички на обяд, разположили се на масите. Петранка е сложена да седне до него. Всички започнали да се хранят мълчаливо. Никакви приказки.
към текста >>

След години Петранка Иванова, която му беше сродница, сестра от втората му майка на Михаил Иванов отиде в Париж и посети Михаил.
И Богомил се чудел защо няма да ходи никъде, когато той знае езици, баща му е богат и може да помогне. Има дар слово, интелигентен е, но Учителят не го пуска. Михаил трябваше да отиде на Световното парижко изложение, но нямаше пари и Богомил го финансира. Плати му пътя и му даде пари. А след години, когато се развива много събития около Михаил и станаха достояние на Братството, то Богомил съжаляваше, че му е дал пари да отпътува за Париж. След години Петранка Иванова, която му беше сродница, сестра от втората му майка на Михаил Иванов отиде в Париж и посети Михаил. Събрали се всички на обяд, разположили се на масите. Петранка е сложена да седне до него. Всички започнали да се хранят мълчаливо. Никакви приказки. Имало такъв ред.
към текста >>

59. 2. Родовата карма

от Мария Младенова

Решили да го изпратят да се изучи в Париж.
2. РОДОВАТА КАРМА Баща ми е бил от богато заможно семейство с хубава, голяма къща в гр. Свищов. Били търговци братята му. Решили да го изпратят да се изучи в Париж. Приготвили му куфарите, всичко е било опаковано. Но... Баща му станал на някого поръчител. И понеже онзи фалира, трябвало с богатството да изплати ипотеката на онзи. Като изплатил останал без пари и така не могъл да изпрати сина си в Париж да учи инженерство. И тогава понеже бил добър математик изпратил го във военното училище да стане артилерист.
към текста >>

Като изплатил останал без пари и така не могъл да изпрати сина си в Париж да учи инженерство.
Били търговци братята му. Решили да го изпратят да се изучи в Париж. Приготвили му куфарите, всичко е било опаковано. Но... Баща му станал на някого поръчител. И понеже онзи фалира, трябвало с богатството да изплати ипотеката на онзи. Като изплатил останал без пари и така не могъл да изпрати сина си в Париж да учи инженерство. И тогава понеже бил добър математик изпратил го във военното училище да стане артилерист. Като свършил дошъл като военен на служба в Сливенския гарнизон. И майка ми като го видяла го харесала. А тя имала много кандидати за женитба и то богати търговци. Отказала и казала на родителите си: „Искам да се оженя за Иван Гешев".
към текста >>

60. 18. Французите и Михаил Иванов

Драган Петков

18. ФРАНЦУЗИТЕ И МИХАИЛ ИВАНОВ Михаил Иванов беше в Париж - Франция, беше успял да основе своя група и изпрати първите французи да посетят Изгрева и Учителя.
18. ФРАНЦУЗИТЕ И МИХАИЛ ИВАНОВ Михаил Иванов беше в Париж - Франция, беше успял да основе своя група и изпрати първите французи да посетят Изгрева и Учителя. Те пристигнаха и нашите ги обгърнаха с почит и внимание. Учителят също ги прие много добре. Среща ме Савка Керемидчиева и казва: „Учителят прегърна сега французите и Франция, а нас остави настрана. Аз не съм съгласна с това“. Тя беше възмутена, как Учителят може да прегърне французите и да ги обгърне с такова внимание, а нас да изостави.
към текста >>

А те, емисарите го величаеха, славеха го, дори някои от тях мислеха, че песните, които пеят в Париж на български са от техния учител Михаил.
А Бог бе взел Своята човешка форма и присъствуваше между нас. Така аз гледах на нещата с моите очи. Но с очите на другите нещата изглеждаха другояче. След време Михаил изпрати свои емисари тука и те започнаха да говорят за него, че за тях той е Учител. За тях той можеше да е Учител, но за нас Михаил беше представител на Черната Ложа, защото това бяха думи на Учителят казани за него пред ония, които бяха още живи и помнеха много добре. А те, емисарите го величаеха, славеха го, дори някои от тях мислеха, че песните, които пеят в Париж на български са от техния учител Михаил. Също те смятаха така и за Паневритмията. Минаха много години и всички, които идваха от Франция все това знаеха. А ние знаехме другото, онова, което бе казал Учителят за него. И оттогава Братството се раздвои по въпроса с Михаил и французите и досега е раздвоено. Вече знаете причината.
към текста >>

61. 24. Кичур коса

Гради Колев Минчв

По него време сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми.
“ „Ами поникнал е един мъх“, казва брат ми. Мина още месец и белия мъх стана коса. Минаха много години и мисля, че Учителят си беше вече заминал и един ден като се чеша пак един кичур от дясната страна на челото ми падна. И аз пак започнах да мажа мястото със зехтин. Мина пак месец и нещо, пак излезе мъх и после тоя мъх стана коса. По него време сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми. Тогава нищо не ми каза. Отиде си в Париж, но като дойде другата година гледа, нямам вече бяла коса. Смее се и вика: „А, ти си боядисваш косата“. „Не си боядисвам косата“, отговорих аз. Тогава тя каза: „Миналата година като идвах имаше един кичур бяла коса, а сега?
към текста >>

Отиде си в Париж, но като дойде другата година гледа, нямам вече бяла коса.
Минаха много години и мисля, че Учителят си беше вече заминал и един ден като се чеша пак един кичур от дясната страна на челото ми падна. И аз пак започнах да мажа мястото със зехтин. Мина пак месец и нещо, пак излезе мъх и после тоя мъх стана коса. По него време сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми. Тогава нищо не ми каза. Отиде си в Париж, но като дойде другата година гледа, нямам вече бяла коса. Смее се и вика: „А, ти си боядисваш косата“. „Не си боядисвам косата“, отговорих аз. Тогава тя каза: „Миналата година като идвах имаше един кичур бяла коса, а сега? “ Викам й: „За сведение тогава ми падна косата и аз я лекувах с чист зехтин, така ми каза Учителят по-рано“. И други съм лекувал по тоя начин.
към текста >>

62. 45. Време за равносметка

Гради Колев Минчв

„Житно зърно“ в Париж“.
Добре, но докато оня налее, той вика, дай му едно кило, той е голям човек, да пие. Та като брат Бертоли друг работодател не съм имал през целия си живот. Той имаше добро мнение за мене, понеже цялата група от работници бяха все шопи и много го лъжеха. Първоначално към мене беше на особено мнение обаче впоследствие се обърна на 180 градуса и аз останах един от най-близките му хора до последния момент, докато си замине. Преди това, по едно време ме запита: „Гради, ти знаеш, че издавам сп. „Житно зърно“ в Париж“. Викам: „Добре, какво пишете в него? “ Той ми отговори: „Само работи от Учителя, от беседите“. Добре, но минаха се няколко години той пак ме запита: „Гради, какво ще кажеш, тука има много братя и сестри писатели, искат да им пиша някои работи, да ги поместя в сп. „Житно зърно“. Ти какво ще ми препоръчаш?
към текста >>

Слушал съм някои братя и сестри да казват, че брат Бертоли бил изнесъл златото на братството в Париж и там си живее.
Ти какво ще ми препоръчаш? “ Аз помислих малко и му казах: „Брат Бертоли, ако мен питаш, освен това,което си карал до сега и си писал, продължавай да пишеш само това, което е от Учителя. Защото тука има много писатели и ти на едни ще приемеш, на други ще откажеш и ще си създадеш врагове после, ще те гледат накриво - недоволни“. И той като ме погледна, вика: „Гради, много съм доволен от преценката ти. Аз ще продължавам по същия начин“. Слушал съм някои братя и сестри да казват, че брат Бертоли бил изнесъл златото на братството в Париж и там си живее. И аз, понеже не познавах Париж, не познавах живота там, нищо не смеех да кажа, обаче впоследствие се нареди, когато отидох в Белгия при чичо си, минах през Париж и имах възможност на отиване и на връщане да седя там по три дена. Там преспивах в квартирата на брат Бертоли и видях в каква квартира е живял той. Аз бях изненадан, все едно, че живее между хулигани. Там живееха разни черни, араби, качваха се по прозорците му, чукаха по стъклата. Видях при какви трудни условия е живял и работил.
към текста >>

И аз, понеже не познавах Париж, не познавах живота там, нищо не смеех да кажа, обаче впоследствие се нареди, когато отидох в Белгия при чичо си, минах през Париж и имах възможност на отиване и на връщане да седя там по три дена.
“ Аз помислих малко и му казах: „Брат Бертоли, ако мен питаш, освен това,което си карал до сега и си писал, продължавай да пишеш само това, което е от Учителя. Защото тука има много писатели и ти на едни ще приемеш, на други ще откажеш и ще си създадеш врагове после, ще те гледат накриво - недоволни“. И той като ме погледна, вика: „Гради, много съм доволен от преценката ти. Аз ще продължавам по същия начин“. Слушал съм някои братя и сестри да казват, че брат Бертоли бил изнесъл златото на братството в Париж и там си живее. И аз, понеже не познавах Париж, не познавах живота там, нищо не смеех да кажа, обаче впоследствие се нареди, когато отидох в Белгия при чичо си, минах през Париж и имах възможност на отиване и на връщане да седя там по три дена. Там преспивах в квартирата на брат Бертоли и видях в каква квартира е живял той. Аз бях изненадан, все едно, че живее между хулигани. Там живееха разни черни, араби, качваха се по прозорците му, чукаха по стъклата. Видях при какви трудни условия е живял и работил. После мисля, че на два пъти се случи да бъде неделен ден със сестра Анина, дъщерята на брат Бертоли.
към текста >>

А тука, нашите „братя и сестри“ мислят, „брат Бертоли яде златото на братството в Париж“.
Видях при какви трудни условия е живял и работил. После мисля, че на два пъти се случи да бъде неделен ден със сестра Анина, дъщерята на брат Бертоли. Тя приготвяше обед и по едно време пристигат братя и сестри да помагат и подготвят сп. „Житно зърно“. То е напечатано, нали, но едни го опаковат, други му слагат адреси и на другия ден сестра Анина натовари една количка със списания и аз вземах количката, минаваме през булеварди, широки улици, отиваме на пощата да предаваме списанията и видях какъв труд са положили и полагат и какъв товар са носили години наред на своя гръб. А тука, нашите „братя и сестри“ мислят, „брат Бертоли яде златото на братството в Париж“. Ще ви разкажа и един друг случай от моя живот. Бяха дошли гости - сестри от Париж. Когато стана време да си тръгват, те ме помолиха да им взема билети за връщане. Спомням си, че те ми дадоха валута, която смених в хотел „Рила“ и с парите им купих билети по железниците със запазени места. Отидохме на гарата да ги изпратим.
към текста >>

Бяха дошли гости - сестри от Париж.
Тя приготвяше обед и по едно време пристигат братя и сестри да помагат и подготвят сп. „Житно зърно“. То е напечатано, нали, но едни го опаковат, други му слагат адреси и на другия ден сестра Анина натовари една количка със списания и аз вземах количката, минаваме през булеварди, широки улици, отиваме на пощата да предаваме списанията и видях какъв труд са положили и полагат и какъв товар са носили години наред на своя гръб. А тука, нашите „братя и сестри“ мислят, „брат Бертоли яде златото на братството в Париж“. Ще ви разкажа и един друг случай от моя живот. Бяха дошли гости - сестри от Париж. Когато стана време да си тръгват, те ме помолиха да им взема билети за връщане. Спомням си, че те ми дадоха валута, която смених в хотел „Рила“ и с парите им купих билети по железниците със запазени места. Отидохме на гарата да ги изпратим. Пристигна влака макар и със закъснение, обаче се оказа, че няма никакви места. От София трябваше да прикачат вагон, обаче нямали вагони.
към текста >>

63. 3. Как се записах чрез другиго в музикалното училище

Атанас Минчев

А тези деца се оказаха Любчо Янков, сегашния цигулар, който живее в Париж и Петю Христосков, сегашния професор по цигулка в консерваторията.
“ Аз съм малко смутен, защото пред мен бе застанал музиканта и цигулар Сашо Попов, когото познавах от преди това. Той пак: „Но за Бога, какво има? “ Отговарям: „Господин Попов, искам да разбера как се настройва цигулка? “ Аз стоя вънка, за да не му изцапам килимите, защото съм с работни дрехи. Той ме взема за ръка и ме вкарва в хола и каза на децата да покажат какво са научили за днес. А тези деца се оказаха Любчо Янков, сегашния цигулар, който живее в Париж и Петю Христосков, сегашния професор по цигулка в консерваторията. Сашо Попов, като че ли разбра моята необходимост, накара детето да свири и още току-що започнало му каза: „Не си готов! “ Удари го с лъка по главата и каза: „Утре ще дойдеш! “ Същото повтори и с другото детенце. Тогава разбрах, че това той направи само заради мен, защото видя, че аз съм работник и трябва да ми спести времето и каза на Петю Христосков: „Петю, вземи този чичко със себе си, заведи го у вас, дай му моята цигулка и го занимавай по цигулка. Ще го водиш веднъж в седмицата при мене“.
към текста >>

64. 15. Коста Гнатюк

Атанас Минчев

Познавам братя Мияхи в Париж, Хил в Лондон.
колко бяха срещу разписка и ми го платиха, разбира се, но гледам той гледаше като живо същество на цигулката. При Коста Гнатюк дойде ученик. Няма пари. Той ще му направи цигулката, ще я съживи, ще посвири малко. Аз си обяснявам, че той беше и цигулар и свиреше на цигулка добре, а това са малцина. Познавам братя Мияхи в Париж, Хил в Лондон. Всички лютиери ги познавам по Европа, защото съм ги посещавал. Те са занаятчии бих казал, дърводелци. Правят го идеално, но да зазвучи само цигуларя може да направи това нещо. А Коста имаше ухо. Надарен беше.
към текста >>

65. 20. Стефка Няголова и Величка Стойчева

Стефка Няголова

Тя ми изписваше дрехи от Париж.
А гостите били баща ми и още някой с него. И това е станало по нареждане на Учителя. Баща ми, истинският ми баща дошъл да види как ме гледат. На времето той ме бил занесъл в черквата. А майка ми - Величка Стойчева ме гледаше толкова добре. Тя ми изписваше дрехи от Париж. Дори ме имаше на снимка с една рокля цялата в дантели. Била съм на 5-6 години. Въобще много грижи полагаше за мен и казваше: „Не съжалявам, че съм взела Стефка, че съм я отгледала“. Мисля, че майка ми от простуда си замина. Тя беше слаба и деликатна.
към текста >>

66. 1. На път за търсене на Учител

А: В Париж.
А: В 1887 г. на 26.януари. В: Хороскоп имате ли на него? А: Правихме да, правихме. В: Случайно имате ли го запазен? А: В Париж. Тука нямам. Той е Водолей, има много планети във Водолей - 9.дом. В: Той прекарва къде? А: Там където е Виваро, мисля точно там е живял. Когато бил 7-годишен като видение или на сън му се сторило, че пада от някаква звезда от Вселената, пада, пада и най-после се намерил на земята и взел да плаче, плаче и майка му идва и му казва: „Какво има, фиер, защо плачеш?
към текста >>

67. 3. Първи групи в Италия

И там бяха принудени да напуснат Торино, а този Мантовани е бил техен приятел, заедно са правили сеанси и след туй той е останал без работа и той отишъл в Париж временно.
„А не, те са ми единствени, не мога. Давам ви адреса за България, пишете им, ще ви изпратят“. И така тя за първи път се запозна с Учителя чрез видение. В:Тя как се казваше? А: Лучия Пиято, мъжът й е Пиято. И там бяха принудени да напуснат Торино, а този Мантовани е бил техен приятел, заедно са правили сеанси и след туй той е останал без работа и той отишъл в Париж временно. Те го поканили да остане и така лека-полека се създаде тяхната група. Тя работи като медиум, дава съвети за лекуване чрез метода на Луи Куне ако го знаете. В: Тази група в Италия колко време просъществува? А: А те са напуснали Италия 1934-1935 г. Аз бях 1936 г.
към текста >>

68. 4. Първата група в Париж

4. ПЪРВАТА ГРУПА В ПАРИЖ В: Сега друг въпрос.
4. ПЪРВАТА ГРУПА В ПАРИЖ В: Сега друг въпрос. Сега фактически вашият баща е първият, който превежда Словото на италиански и го прехвърля там. А: И го прехвърля в Италия, именно на тази група Родово, особено получавал и тия преводи. Така стана връзката след като отиде Ромоло във Франция. Тъй продължи баща ми да поддържа връзката, да изпраща преводи и след като тука се напечатаха тези книги на френски „Учителят говори“, „В Царството на живата природа“ и „Живота за Цялото“, преводи от сестра Маркова и Георги Радев в София. Те са пращали цели пакети там да ги продават.
към текста >>

А: Не, в Париж.
Тъй продължи баща ми да поддържа връзката, да изпраща преводи и след като тука се напечатаха тези книги на френски „Учителят говори“, „В Царството на живата природа“ и „Живота за Цялото“, преводи от сестра Маркова и Георги Радев в София. Те са пращали цели пакети там да ги продават. И той вече беше си създал група, нали благодарение на тия лекувания по природен начин и сеансите спиритически, така че бе доста голяма група. По едно време стотици бяха. В: Това в Италия? А: Не, в Париж. В самият Париж. И така първите ученици на Учителя се създадоха в Париж чрез тия книги. Баща ми 1937 г. отиде там, кой месец точно не знам. Юли ли или началото на август или може би по-рано.
към текста >>

В самият Париж.
Те са пращали цели пакети там да ги продават. И той вече беше си създал група, нали благодарение на тия лекувания по природен начин и сеансите спиритически, така че бе доста голяма група. По едно време стотици бяха. В: Това в Италия? А: Не, в Париж. В самият Париж. И така първите ученици на Учителя се създадоха в Париж чрез тия книги. Баща ми 1937 г. отиде там, кой месец точно не знам. Юли ли или началото на август или може би по-рано. Не знам точно.
към текста >>

И така първите ученици на Учителя се създадоха в Париж чрез тия книги.
И той вече беше си създал група, нали благодарение на тия лекувания по природен начин и сеансите спиритически, така че бе доста голяма група. По едно време стотици бяха. В: Това в Италия? А: Не, в Париж. В самият Париж. И така първите ученици на Учителя се създадоха в Париж чрез тия книги. Баща ми 1937 г. отиде там, кой месец точно не знам. Юли ли или началото на август или може би по-рано. Не знам точно. Юни, юли.
към текста >>

След туй трябва да е било август месец Михаил Иванов узна, че има вече група ученици в Париж.
Покани той тези хора, които се интересуваха, баща ми говори, показа портрети на Учителя между които се намираше тази жена Карден, след туй и Сабсай, които са идвали в България 1938/39 г. Там беше и Стела Белмен. Тя веднага се вдъхнови и каза: „Аз сега имам отпуска и ще дойда непременно в България да се запозная с Учителя Петър Дънов“. Баща ми казва: „Аз заминавам, но ако еди кой си ден се намираш във Венеция на пясъка Маркопи до колоната ще те заведа в еди кой си час след обед, 3 часа“. И там беше тя и дойде с него в София 1938 г., запозна се с Учителя и така тя всъщност се запозна с Учителя чрез баща ми. След туй трябва да е било август месец Михаил Иванов узна, че има вече група ученици в Париж. А той винаги е имал желание тъй да проповядва туй-онуй. Поискал от брат Боев адреси, които брат Боев му дал, август месец 1937 г., както и препоръчително писмо до г-жа Карден. И там като отиде бе лятно време, още нямаше никой. Там вече Тошо Симеонов ми разказваше, че е бил там по туй време. И казва: „Отивам там в Тюлери, казва се едно място, градината Тюлери.
към текста >>

В: Там между вашата група, защото съм чувал, че имало няколко групи в Париж, които не са били в добри отношения с Михаил.
И тя покани така хора, които знаеха вече за Учителя, представа им Михаил и казва: „Ето един ученик на Учителя дошъл“. А той умееше тъй да говори, беше представителен също така, хареса се и така се създаде групата на Михаил отначало. Благодарение на Карден, която го приела за първи път. В: И по-нататък как се развиха отношенията? А: За кое? В: Там между вашата група, защото съм чувал, че имало няколко групи в Париж, които не са били в добри отношения с Михаил. А: Как да кажа, групи не може да се каже, че е имало никакви. В: Не като групировки, но като групички, които са работели. А: Всъщност голямата работа я е правил баща ми. Баща ми, който е почнал да превежда на френски език беседи. В: Кой превежда?
към текста >>

69. 5. Михаил Иванов в Париж

5. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ Аз забравих, че имаше една група от тези ученици на Михаил, когато стана делото с Михаил там, че някои работи е вършил неморални може тъй да се каже, за които е бил обвинен и някои от неговите ученици се разделиха между които имаше една Людмила, една полякиня по произход.
5. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ Аз забравих, че имаше една група от тези ученици на Михаил, когато стана делото с Михаил там, че някои работи е вършил неморални може тъй да се каже, за които е бил обвинен и някои от неговите ученици се разделиха между които имаше една Людмила, една полякиня по произход. В: Те се разделиха понеже се разочароваха от него? А: Е, да разбира се, след като е бил в затвора. То се пишеше и във вестниците цяла година почти на първа страница, за магьосника Михаил и още за неморалните му действия, въобще групата му се разпръсна. През туй време Ярмила Менцлова беше там. Тя им преподаваше Паневритмията.
към текста >>

Но истерични жени просто милиони ни плащат, за да го изкараме невинен.“ Той бяха го осъдили четири години, но седя две години в затвора и десет години имаше забрана да се връща в Париж.
Прави се клопка от полицията. В момента хващат ги там, гдето се казва на местопрестъплението. В: Значи това, което сме чували тук в София всичко е истина, не е лъжа. А: Всичко е истина, въпреки, че казват, че то е лъжа, но Ярмила няма да лъже, нали? Плюс, аз срещнах случайно така една българка, която е била приятелка с тези адвокатите, които са го съдили и казва: „За съжаление всичко е вярно. Но истерични жени просто милиони ни плащат, за да го изкараме невинен.“ Той бяха го осъдили четири години, но седя две години в затвора и десет години имаше забрана да се връща в Париж. Той си създаде пак там група в южна франция и там изплува Бон фен. В: А, той образува тази група там понеже му е забранено да пребивава в Париж. А: След туй се върна в Париж и на секретаря каза, че са били лъжи, че това не е вярно. В: Той бил получил документ, че всичко било лъжа. А: Ами лъжа.
към текста >>

В: А, той образува тази група там понеже му е забранено да пребивава в Париж.
В: Значи това, което сме чували тук в София всичко е истина, не е лъжа. А: Всичко е истина, въпреки, че казват, че то е лъжа, но Ярмила няма да лъже, нали? Плюс, аз срещнах случайно така една българка, която е била приятелка с тези адвокатите, които са го съдили и казва: „За съжаление всичко е вярно. Но истерични жени просто милиони ни плащат, за да го изкараме невинен.“ Той бяха го осъдили четири години, но седя две години в затвора и десет години имаше забрана да се връща в Париж. Той си създаде пак там група в южна франция и там изплува Бон фен. В: А, той образува тази група там понеже му е забранено да пребивава в Париж. А: След туй се върна в Париж и на секретаря каза, че са били лъжи, че това не е вярно. В: Той бил получил документ, че всичко било лъжа. А: Ами лъжа. Всичко около него бе лъжа, защото лъжата си я носеше в себе си. Около него лъжи излизаха, както че навсякъде се представя, че Учителя Дънов го е изпратил.
към текста >>

А: След туй се върна в Париж и на секретаря каза, че са били лъжи, че това не е вярно.
А: Всичко е истина, въпреки, че казват, че то е лъжа, но Ярмила няма да лъже, нали? Плюс, аз срещнах случайно така една българка, която е била приятелка с тези адвокатите, които са го съдили и казва: „За съжаление всичко е вярно. Но истерични жени просто милиони ни плащат, за да го изкараме невинен.“ Той бяха го осъдили четири години, но седя две години в затвора и десет години имаше забрана да се връща в Париж. Той си създаде пак там група в южна франция и там изплува Бон фен. В: А, той образува тази група там понеже му е забранено да пребивава в Париж. А: След туй се върна в Париж и на секретаря каза, че са били лъжи, че това не е вярно. В: Той бил получил документ, че всичко било лъжа. А: Ами лъжа. Всичко около него бе лъжа, защото лъжата си я носеше в себе си. Около него лъжи излизаха, както че навсякъде се представя, че Учителя Дънов го е изпратил. Че Учителят предвидил, че в България няма да има условия въобще за учението и го изпратил нарочно той да разпространява учението.
към текста >>

А: Сега се носят слухове, че Учителят го е пращал в Париж да му продължи учението.
Казва: „Той е един такъв, пълен с омраза към нас, българите, повече не го приемаме“. Едно говорил против Ярмила, против мене най-много говорил и между другото каза: „Ама знаете ли той е съвсем полудял“. Знаете ли какво е казал? Казал й: „Аз съм по-голям и от Христа“. Напоследък наистина успеха му го побърка. А: Сега се носят слухове, че Учителят го е пращал в Париж да му продължи учението. Говорих с Елена Андреева и тя ми каза, че Учителят направо го изпъдил от тук, понеже той е ухажвал младите сестри, гледал им е на ръце, галил им ръцете, прегръщал ги, после им правил хороскопи и им ги разглеждал и давал обяснения в стаята му на леглото. Учителят затова му бе казал пред всички: „Идете във Франция и Англия да вършите тия работи“. Той го е пъдил, за да не му пречи тук. И затова му съдействувал да се махне от България. А пък сестра Амелия Надзор ми разказа за една случка още в 1922 г.
към текста >>

70. 6. Списание Житно Зърно - Le Grain de Ble

когато напусна Париж беше 85 г., възрастен.
6. СПИСАНИЕТО „ЖИТНО ЗЪРНО“ - „LE GRAIN DE BLE“ В: Сега вие с вашето малко списание ,,Le Grain de Ble“. А: Ами стават вече 30 години откак го издаваме. Баща ми до 1972 г. когато напусна Париж беше 85 г., възрастен. В: Вие пазите ли си броеве на списанието от всички години. А: Имам събрани даже съм напечатала една книга с първите 16 номера. Значи първите четири години „L'enseignement de vie nouvel du Maitre Beisa Duno - Peter Deunov“. Ще ви го покажа. В: Сега аз имам може би десе- тина-петнайсет от вашите.
към текста >>

71. 8. Биографията, която не се написа

А: Те са все в Париж. Много.
8. БИОГРАФИЯТА, КОЯТО НЕ СЕ НАПИСА В: Друг въпрос. Останаха ли някои негови бележки, тетрадки, тефтерчета на вашия баща, прибрахте ли ги тия неща? А: Те са все в Париж. Много. Всичко, като е слушал беседи все е държал бележки. В: На италиански или на български? А: На италиански. Веднага е превеждал на италиански. Даже толкоз много имаше, че някои изгорих.
към текста >>

72. 9. Съдбата на едно списание и нещо друго

Аз съм с малка заплата и баща ми в Париж бе със съвсем малка заплата и след туй малка пенсия.
9. СЪДБАТА НА ЕДНО СПИСАНИЕ И НЕЩО ДРУГО В: Как подготвяхте вашето малко списание ,,Le Grain de Ble“? А: Трябва да знаете какъв труд е за това списание, защото разполагам с много малко средства. Аз съм с малка заплата и баща ми в Париж бе със съвсем малка заплата и след туй малка пенсия. Ама с икономия и баща ми като отиваше на пощата намираше някои въженца тъй, за да се вържат или пък имаше една сестра от нашите, която ми помагаше. Една Анжел, тя помага доста на баща ми тъй за отговора на писмата. Тя хубав език на френски има, баща-ми диктува, тя го облича така във френски език, работи някъде и после ни носеше хартия, за да правим опаковките и с много големи икономии сме правили всичко това както и сега. Аз всичко сама си върша, абсолютно всичко. Както казвам с количка карам пакетите до пощата.
към текста >>

А: Да, при брат ми са и в Париж също.
Имате ли вие по едно копие от непечатаните там. А: Има няколко, има, но не всичко. В: От непечатаните, които не са издавани. А: Да, има. В: Там, пак са при вашия брат. А: Да, при брат ми са и в Париж също. В: И в Париж. А мастилото избледняла ли е вече. А: А не, не. Хубаво са запазени. В: От оригиналното.
към текста >>

В: И в Париж.
А: Има няколко, има, но не всичко. В: От непечатаните, които не са издавани. А: Да, има. В: Там, пак са при вашия брат. А: Да, при брат ми са и в Париж също. В: И в Париж. А мастилото избледняла ли е вече. А: А не, не. Хубаво са запазени. В: От оригиналното. А: Запазени са.
към текста >>

73. 10. Паневритмия в Париж

10. ПАНЕВРИТМИЯ В ПАРИЖ Беше напечатана книга за Паневритмията в София.
10. ПАНЕВРИТМИЯ В ПАРИЖ Беше напечатана книга за Паневритмията в София. Като отидох в Париж почнаха да ме питат разни такива подробности. Ръцете казват дланите са нагоре, надолу, настрани. Аз играех Паневритмията, минавах за една от тия, които я знаят най-добре, но като започнаха да ме питат разни подробности, отворих книгата, която е напечатана на български, чета и тъй като ми беше пресна в ума Паневритмията, намерих доста грешки. Почнах да пиша на Елена Андреева: „Виж на еди коя си страница какво пише, а всъщност ние иначе я играем“. И тогава тя ми пише: „Да, наистина така я играем“.
към текста >>

Като отидох в Париж почнаха да ме питат разни такива подробности.
10. ПАНЕВРИТМИЯ В ПАРИЖ Беше напечатана книга за Паневритмията в София. Като отидох в Париж почнаха да ме питат разни такива подробности. Ръцете казват дланите са нагоре, надолу, настрани. Аз играех Паневритмията, минавах за една от тия, които я знаят най-добре, но като започнаха да ме питат разни подробности, отворих книгата, която е напечатана на български, чета и тъй като ми беше пресна в ума Паневритмията, намерих доста грешки. Почнах да пиша на Елена Андреева: „Виж на еди коя си страница какво пише, а всъщност ние иначе я играем“. И тогава тя ми пише: „Да, наистина така я играем“. И решиха да създадат нова Паневритмия описана по хореографски начин.
към текста >>

А Ярмила като дойде в Париж, та и тя реши друга да направи Паневритмия, нейното име да стои още в корицата: Ярмила Менцлова.
В: Имате ли я тук в България? А: Не съм я донесла. В: Ще може ли следващия път да ми я донесете? А: Ех, мога. Направих след туй второ издание, нали я имам, то написах „Направена в България“, коригирано второ издание в България. А Ярмила като дойде в Париж, та и тя реши друга да направи Паневритмия, нейното име да стои още в корицата: Ярмила Менцлова. В: Крум Въжаров и той прави реклама. А: Голяма реклама правят, пък аз никакво име не съм сложила. Сложих, че е издадена в България. В: Нейната книга излезна от печат, така ли? А: Излезна, да, но след като умря.
към текста >>

И тя можа да изкара някакви си документи, че нали преди е живяла в Париж, че е танцувала, че е работела.
В: Сега следующия път ще може ли да ни донесете от вашите там две издания на циклостил по една книжка като документ и евентуално от тия на Ярмила. А: На Ярмила Паневритмията мога да искам там дето приятелката й живееше. В: Това, което искаме от вас не е за разпространение, за реклама, а за архив. В: И сега казвате, че живота на Ярмила е протекъл много тежко там, така ли? А: Е, тежко, в материално отношение и напоследък можа да си има една пенсия, понеже там във Франция дават и тия, които не са работили след 70-та година дават една социална пенсия. И тя можа да изкара някакви си документи, че нали преди е живяла в Париж, че е танцувала, че е работела. Въобще имаше една малка пенсия, с която можеше да живее, но така се случи, че си замина преди книгата да излезе. Тя си мислеше, че като излезе книгата, ще направи чудеса. Но не стана. Бяха нарушени окултни закони на Школата на Учителя. В: По отношение на методите на Школата и на Учителя сме запознати и знаем как стават и стоят нещата.
към текста >>

74. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Беше ми казал улицата във Франция, в Париж, но не ми остана ни- когаш време да проверя.
Може би каза да е счупена, все таки, може и да е при Михаил. В: Нищо повече. А: Нищо. А пък някои песни той беше зарегистрирал, записал как се пеят в салона едногласово преди беседа. Може би да се намира в някаква си библиотека за песни и етнографски музей, да. Беше ми казал улицата във Франция, в Париж, но не ми остана ни- когаш време да проверя. В: Този въпрос изобщо не е проверен. А: Не. Каза ми даже за улица ли, но не си спомняше. Въобще беше така напоследък, така беше малко, забравяше, болен беше. Краката му като помня беше с екземи, с вени.
към текста >>

В: Аз имам, ама аз съм млад спрямо вашата възраст, аз имам изискване към вас, след това отиване в Париж, да огледате всички неща, защото вие имате една много голяма работа.
В: Значи ние изпуснахме, не можем да намерим и ние също направен запис на говора на Учителя. Тук не е правен запис. А: Не е правен. Той е първия и колкото можа да ми каже, сигурно е при Михаил, но счупена била грамофонната плоча. И щом е счупена какво може да се търси. В: Аз имам, ама аз съм млад спрямо вашата възраст, аз имам изискване към вас, след това отиване в Париж, да огледате всички неща, защото вие имате една много голяма работа. Трябва да напишете всички тия неща, които в момента говорим и правим един опит, една репетиция. А това означава, да донесете по едно копие от всичко, което имате там, да донесете на брат Бертоли тетрадките, които има да донесете тази кореспонденция от всички ония неща, които имате, така както казахте преди малко черно на бяло и да почне да се напише или тука, или там, но трябва да има и документация. Това за какво ми е необходимо ли? За това поколение не е необходимо, за следващото не е необходимо, но за следващото столетие ще бъде необходимо. А: Той баща ми хе-е-е тефтерчета, тефтерчета, изгорих ги, какво да правя, нямаше къде да ги сложа.
към текста >>

75. 14. Взаимопомощта

А: А то е в Париж, но то ще стане много дълго всичко това да разкажа.
14. ВЗАИМОПОМОЩТА В: А ти беше ни разправяла, че един път си била нещо болна и как една котка от някъде дошла и те излекувала. А: А то е в Париж, но то ще стане много дълго всичко това да разкажа. В: Понеже имаме още 10-15 минути да приключим касетката. В: Този случай в Париж за котката? А: Е, за котката. Като отидохме в Париж там живеехме в една къща на едни българи Бояджиеви, една вила. И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова - докторка, се нарича.
към текста >>

В: Този случай в Париж за котката?
14. ВЗАИМОПОМОЩТА В: А ти беше ни разправяла, че един път си била нещо болна и как една котка от някъде дошла и те излекувала. А: А то е в Париж, но то ще стане много дълго всичко това да разкажа. В: Понеже имаме още 10-15 минути да приключим касетката. В: Този случай в Париж за котката? А: Е, за котката. Като отидохме в Париж там живеехме в една къща на едни българи Бояджиеви, една вила. И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова - докторка, се нарича. Ама такъв живот тя е карала, такова разочарование видях, че като взех да чистя, да разтребвам, че се разболях. Както и да е, разболях се, не мога да ям, просто тъй ми се стегна стомаха, само овесени ядки слагам в една чашка, малко крем и това беше.
към текста >>

Като отидохме в Париж там живеехме в една къща на едни българи Бояджиеви, една вила.
14. ВЗАИМОПОМОЩТА В: А ти беше ни разправяла, че един път си била нещо болна и как една котка от някъде дошла и те излекувала. А: А то е в Париж, но то ще стане много дълго всичко това да разкажа. В: Понеже имаме още 10-15 минути да приключим касетката. В: Този случай в Париж за котката? А: Е, за котката. Като отидохме в Париж там живеехме в една къща на едни българи Бояджиеви, една вила. И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова - докторка, се нарича. Ама такъв живот тя е карала, такова разочарование видях, че като взех да чистя, да разтребвам, че се разболях. Както и да е, разболях се, не мога да ям, просто тъй ми се стегна стомаха, само овесени ядки слагам в една чашка, малко крем и това беше. Седях колко два месеца ли, колко ли беше на легло и понеже беше лято, бяха отворени вратите. Дойде една котка, комшийска, от къде такава една черна котка, само има едно пръстенче бяло на опашката и така с едно широко лице и аз бях я кръстила „Мужик“.
към текста >>

А: Друга опитност имам пак в Париж.
Пък жалко ми е. Ето ти пак изчезна. След десет дена идва пак, напълня, пак така оправи се. Дадох й да яде, яде пак лакомо. Ето как оздравях. А: Друга опитност имам пак в Париж. Така самотна се чувствах от начало. Пък голяма градина, един бор двоен така и много обичах като се връщам от работа тъй да седна до борчето и да се облегна на него. Пък една вечер ми беше толкоз мъчно ей тъй съм рекла, седнах на земята, подпрях се с ръце, опрях си главата до стъблото и изведнъж толкова силно почувствах като че ли клоните на борчето се тъй наведоха и са ме прегърнали. Ама такова едно хубаво чувства като прегръдка, че не смея да се изправя, да не изгубя това чувство. Казвам всичко е живо в природата и всичко служи на Бога, на Любовта.
към текста >>

76. 15. Условия за работа

Докато той свърши, баща ми почна като гвардиянин на едно място в Париж.
15. УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА А: Първите години се говореше, че баща ми е изнесъл златото на Братството. Какво ти злато, да знаете какви мъчни години сме прекарали. Даже брат ми беше малък, 16-годишен, трябваше да му дадем един занаят в ръцете. Брат ми от Италия е пращал пари да му пращаме таксите, а другите разноски от нас. Докато той свърши, баща ми почна като гвардиянин на едно място в Париж. След туй след три-четири години се затвори това здание. Тогава се намери близо до него един арменец, който е правил венециански мрамор по черквите тези свещени картини и там влезе да работи доста години. При него бе с малка заплата, нали е 75 и колко години, та го пращаха да поправя. Това не са прозорци, „витро“ ги наричат по черквите, това са оцветени стъкла, нали ги знаете така са ги направили с различни цветове или картини от библейски, евангелски, на Христа живота, на светии живота. Тогава през време на войната много черкви бяха пострадали и той поправял това нещо, това е работел накрая, реставрации.
към текста >>

77. 8. Като воин на Бялото Братство

Мариета Бертоли

Тогава Александрина се обади на брат ми в Италия, на Кармело, на Джилю в Женева и брат ми от Италия ходи два пъти да я види, а Джилю всяка събота и неделя с жена си от Женева взимаха един бърз влак, който за 4-5 часа отиваше от Женева до Париж и той се грижеше нали за сестрите да им носи нещо.
„Отидох да видя какво става. Виждам вратата отворена, заварвам я, масата пълна с беседи на Учителя, телефона затрупан с книги и тя паднала долу. Щеше просто да си умре така от болки.“ Александрина веднага вика бърза помощ, носят я на болница, нали там малко я позакрепват и й направиха всички изследвания, даже я отвориха малко, но видяха, че вече е късно, имала рак в панкреаса, има метастазии навсякъде и тогава я сложиха в един институт много хубав, в отделна стая, телевизор, отделно сервизни помещения, баня, телефон до нея и много хубави грижи. За всичко се грижеше персонал срещу медицинската помощ, нали, това което и ние имахме уж едно време. Тя плащаше само 20%, а 80% плащаха социални грижи. Тогава Александрина се обади на брат ми в Италия, на Кармело, на Джилю в Женева и брат ми от Италия ходи два пъти да я види, а Джилю всяка събота и неделя с жена си от Женева взимаха един бърз влак, който за 4-5 часа отиваше от Женева до Париж и той се грижеше нали за сестрите да им носи нещо. Нали все пак трябва. Въобще той се грижи после за погребението. И там е също много трудно да се намери място в гробището, но тука помогна на Росица Янчева съпругът, който беше за щастие кмет в квартала, в който живееше Ана. И той живееше там. А там всеки квартал си има гробище, та той помогна да се намери място и после брат ми се грижи паметник да й направи.
към текста >>

Като ходи Тошо Симеонов два пъти в Париж, живя в стаята на баща ми, там се храни, там спа, там всичко, да не плаща стотинка.
Там в болницата, в това стайче 15-20 дена преди да си отиде, последните преводи работеше. Аз защо ти казвам, че ако има светии, това са те. Всичките други, които останаха са само да използват. И тя каза на Александрина, защото тя с каква мъка беше набрала, нали последователи, на които да праща списанието. Тя саморъчно с количка носеше до печатницата, връщаше ги обратно, там където живееше баща ми, беше една барака, не ти е работа, че дори клозета им е вънка. Като ходи Тошо Симеонов два пъти в Париж, живя в стаята на баща ми, там се храни, там спа, там всичко, да не плаща стотинка. Гради и той отиде един път. Той нали имаше чичо в Белгия, после не знам кой пак ходи, все там ходиха. Та си замина от този свят Анина Бертоли като войник на предната линия - до последния момент превеждаше Словото на Учителя Дънов.
към текста >>

78. 31. ЦЕЛУНИ

Писмото беше от моята сестра - приятелка Мария от Париж.
Аз говорех мислено и гласно, аз се радвах, вълнувах и учудвах, но щом дойдохме до мястото където аз Го усетих, Той се отдалечи. Продължих пътя си в същото състояние, като търсех причината на това велико посещение. И то не закъсня. Щом излязох на улицата ме посрещна девойката, която разнася пощата. "Имате писмо", ми каза, като съответно ми подаде плик. Да. Писмото беше от моята сестра - приятелка Мария от Париж. Между многото и хубави неща, които ми пишеше, имаше и едно чистосърдечно искане -Теофана, иди моля ти се на поляната и целуни стъпките на Учителя от мен. Учудването ми растеше. Значи, преди да получа писмото, Учителят задоволи нейното искане. Как правите тези неща, Учителю? А това беше след 1944 година, след Неговото заминаване физически от Изгрева.
към текста >>

79. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

Така, а същото нещо аз видях в Париж.
И когато след няколко години излиза нареждането за презаверяване на разрешенията, ние се чудим какво да правим, той пристигна на Изгрева. Людмил Стоянов сам дойде и каза: "Дайте това разрешение. Това Учение е полезно за българския народ, аз ще го презаверя". И той го презавери. Значи при Учителя винаги има един човек, който ще свърши работата. Така, а същото нещо аз видях в Париж. Аз трябваше да издам тая Паневритмия. В края на краищата трябваше да се запише. Тая партитура стои, трябваше да я чуем. От друга страна французите казваха: "Вие може да сте свикнали да слушате Паневритмията с цигулки и китари - сватбарски оркестри, но ние искаме да я чуем в един оркестър". Аз казвам: "Партитурата я имам, но трябва да се запише".
към текста >>

Написах я по нов начин и заминавам в Париж с намерение да се запише, обаче видях, че не е така лесно, че хората, на които нашите разчитаха да помогнат, нямат никакви намерения.
Аз казвам: "Партитурата я имам, но трябва да се запише". В: Тази същата партитура ли от 1944 г.? Д: Не. От 1944 г. партитурата някъде се скри заедно с много неща, но аз не мога да си спомня след толкова години, когато съм написал 150 филма, най-малко сега, когато имам една опитност по-голяма, една техника усвоена и я преживях по един нов начин. Написах я по нов начин и заминавам в Париж с намерение да се запише, обаче видях, че не е така лесно, че хората, на които нашите разчитаха да помогнат, нямат никакви намерения. По право имат добри намерения, но не се заангажирват и тогава се сетих аз за тази опитност с рициновото масло. Аз ще преодолея. И за една седмица, като обърнах гръб на всичко онова, на което разчитаха нашите хора от Изгрева, се уредиха нещата. А моята мечта беше още в София да я запиша с оркестъра на Монте Карло. Той е за мене от най-хубавите оркестри, които съм слушал.
към текста >>

80. 11. РУСИЯ И ВОЙНАТА

21. ЮНИ 1941 Г.

Борис Рогев е бил офицер от флотата, завършил в Париж в Сорбоната, дълги години е директор на географския институт.
Не обичаше да говори. В Края на краищата доста ни вълнуваха тия работи. Това е епоха. Много интензивно беше всичко. В: Значи щом е на разсип Луната, няма да продължи дълго това нещо. Борис Рогев е бил офицер от флотата, завършил в Париж в Сорбоната, дълги години е директор на географския институт. След пенсионирането си отишъл в института по математика при БАН, където написва две книжки с математически формули, със задачи, български календар. Книжките били изпратени в Москва. Един академик като ги разгледал, казал да му изпратят адреса на Рогев и след това му написал писмо, в което му поставил да реши две нерешени световни задачи. Рогев сяда, решава ги и му ги изпраща. Ако беше Рогев комунист, Луната щеше да се разтърси, щяха да пишат вестници, радио да трещи денонощно, включително и по телевизията.
към текста >>

81. 17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ

Търсихме го записа в Париж.
войната не беше почнала тука дойде Манджо, един французин, син на директора на Комеди франсез, един много симпатичен, с една апаратура. Някаква експедиция щяла да заминава за Африка и са му казали и той взел тази апаратура и записа тогава, но на меки плочи. Нямаше магнетофон още. И Манджо записа, а някои снимки гдето ги имаше тука се вижда отвънка пред салона пеят пред микрофон, това са записи на Манджо. Той записа, даже една сутрин, прекара микрофона и записа даже две минути как говори Учителят утринно Слово. Търсихме го записа в Париж. Дали го е намерил Митко Костов не знам. Не можа. Манджо е починал и ние нямаме записа. Единственото, което записа бе две минути от утринното Слово на една беседа. През лятото когато се върнахме от езерата, последните дни на август или началото на септември 1939 г. Така.
към текста >>

Следователно, аз като бях в Париж, доколкото имах приятели търсех чрез тях.
Там се записаха и песни. Катя пя. Там Кирил Икономов беше направил някои работи с хора, които се записаха и записа той как пеят Братството по време на беседа. Няколко плочи. Всичко това нещо може един ден да излезе. Следователно, аз като бях в Париж, доколкото имах приятели търсех чрез тях. Не можах да намеря нищо. Манджо починал и няма никаква следа. В А Костов? Д: Той е в Америка сега някъде. В: Той прави ли опит да потърси?
към текста >>

Това е една обидна мръсотия, която много ме боли и най-много ме заболя когато Славчо Печеников се върна от Париж, след като се срещна с Михаил Иванов.
Ето сега един Михаил. Ама той бил приличал на Учителя. Защо трябва да прилича също? Аз мога 20 актьора в София да ги направя още по-хубаво да приличат на Учителя. И понеже ще имат по-голяма култура, ще свършат повече работа, отколкото Михаил. Това е една обидна мръсотия, която много ме боли и най-много ме заболя когато Славчо Печеников се върна от Париж, след като се срещна с Михаил Иванов. Ние Славчо го изпратихме от тука със свещените мисли, а той се върна с брошурите на Михаил, за да ни кара да ги четем. Представяте ли си? Четири часа говорих с него, разболях се. Цяла нощ не можах да спя. Усетих предателство.
към текста >>

82. 22. НЕОБЯСНИМОТО

Последната година отива в пансиона, католишки пансион като ще плаща по-евтин наем, ще бъде там, трябва да спести пари понеже иска от Италия да се върне през Париж или направо през Швейцария.
И така, даже на моето пиано си довърши там "Саламбо" ли беше операта, или "Бай Ганю" не мога да си спомня. Той беше един много добър музикант, много така подготвен, да, хубава култура носеше и даваше солидна подготовка, и бе добър педагог. Много добър педагог. В: Какво знаеш за Катя? Д: тя отива в Рим да учи музика пет години. Последната година отива в пансиона, католишки пансион като ще плаща по-евтин наем, ще бъде там, трябва да спести пари понеже иска от Италия да се върне през Париж или направо през Швейцария. И от тази библиотека там католишката се запознава тя с йогите, теософията. Те даже не знаят там сестрите какво има в библиотеката им. А от друга страна тя си беше подготвена в това отношение още от България.
към текста >>

83. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

Той също може би от Изгрева научи някои работи от Учителя, замина за Париж през 1931 г., където взема докторат по българска народна музика.
Но Джуджев е наш човек, нали знаеш? В: Не. Д: Как не. Джуджев. В: Кой Джуджев? Д: Стоян Джуджев. Той също може би от Изгрева научи някои работи от Учителя, замина за Париж през 1931 г., където взема докторат по българска народна музика. В: Да. Д: Мен не ме учудва, че той защити дисертация на френски, защото западните учени например работят в тази насока. Нашето църковно пеене, както го познават английските изследователи и френските, нашите не го знаят още и книгите, които пишат нашите от там ги вземат сведенията, научните си познания. Така че Учителят когато говореше за народната музика знаеше за народната музика. Сигурно тези десет години, когато пътуваше той я изучавал, а тогава народът пееше.
към текста >>

Аз ги видях в Париж, ходих им на гости.
Цигулар и пианист? Д: спомням си, да. В: Някои опитности с Учителя? Д: Не, тях ги водеше певицата Цветана Табакова. Те ми бяха много симпатични момчета, много предани на музиката, имай предвид, че това са деца на музикант, баща им беше един от най-добрите флейтисти. Аз ги видях в Париж, ходих им на гости. Те живеят в Мон Мартър и малко така ме разочароваха, малко са се свили, малко се затворили, нямат контакт. Например, няма ги на концерти, когато дадоха един концерт даже в малката зала Ганон, половината зала беше празна. И дадох даже пример, какво прави един Юри Буков. Юри Буков е един голям артист да знаеш. Юри Буков е един много хубав човек.
към текста >>

Д: В Париж.
В: На кой? Д: На Юри Буков лекарите и казват, че ако не се оперират той ще се парализира. Ние не сме спали няколко нощи от тревога. Такъв хубав, грамаден човек и му правят операцията. В: Къде това? Д: В Париж. Там има една зала Плеал, в която всеки един голям музикант френски трябва поне един концерт да даде на годината, да се представи на френската публика. Това е във всички столици, както и у нас, музикалната публика е една и съща, която ще я видиш по концертите. И дава концерт Вайсенберг и както е залата пълна, няколко 2-3 минути преди да излезе Вайсенберг, отстрани се отваря вратата и с едни дълги патерици до тука влиза Юри Буков. Публиката настръхна. Никой не знае сега какво става и тап, тап, тап, на десети ред помня и си седна.
към текста >>

Аз ги уважавам в края на краищата, те са едни предани музиканти, нали те си намериха мястото в Париж, в разни школи бяха, при добри педагози сигурно и нали всичко това заслужава адмирации.
В: защото аз не съм музикант, но като гледам, много елементарна работа. Д: Той свири както е мелодията, а пък отдолу въобще няма акомпанимент. В: Това не е акомпанимент на пиано. Д: Не, не, не и той сигурно си го признава, но виж какво сега, аз уважавам чувствата на хората. Те имаха едно много хубаво отношение към Учителя. Аз ги уважавам в края на краищата, те са едни предани музиканти, нали те си намериха мястото в Париж, в разни школи бяха, при добри педагози сигурно и нали всичко това заслужава адмирации. Аз казвам тия неща, ако бяха ги превъзмогнали може би щяха да имат по друг път, но това е. Никой не знае. В: Това са пътища невидими. В: Сега Учителят е пеел някои от песните и е показвал на Катя движенията, например "Запали се огъня". Д: Да.
към текста >>

84. 31. КОЙ ЗА КОГО ЩЕ РАБОТИ?

Д: Виж какво ще ви кажа, в Париж бях поканен на коктейла, там на издателство "Омни литерер" за философска и окултна литература, нейния редактор, главен собственик се казва Оригас.
След няколко дена той беше арестуван. В: И сега, което е най-интересното, заради неговата дейност нали с двореца и т.н. след 9.1Х.1944 г. четиридесет години непрекъснато властта остава на една и съща основа и на една и съща платформа - Лулчев и Учителят. Заради Лулчев гонят и преследват последователите на Учителя. Д: Виж какво ще ви кажа, в Париж бях поканен на коктейла, там на издателство "Омни литерер" за философска и окултна литература, нейния редактор, главен собственик се казва Оригас. Той всяка година прави един коктейл в клуба на елзасците, на който всички автори на книгите, които са издадени през годината присъстват. Всякой седи зад едно бюро, продават се книги, там маса голяма с храни и пр. и са поканени литературни деятели, писатели и там тогава се издаде книгата по идеи на Учителя "Астросоциология" и Оригас в словото си каза така. В: Как се казва той? Д: Оригас, той е от Елзас, собственик и главен редактор на това издателство.
към текста >>

85. 36. БОРИС РОГЕВ

Аз тогава вземах няколко екземпляра, заминах за Париж и тогава отидох при Басан, защото Басан е долу-горе на негова възраст и също е завършил в Сорбоната същата наука -астрономия и математика.
Той ти казва точно. Днеска математиката ти открива движението на небесните тела за част от секундата даже. Николай се съгласи и му каза: "На какъв език искаш? " "Аз съм завършил във Франция, на френски". И в академичното издание излезе на френски календара на Рогев. Аз тогава вземах няколко екземпляра, заминах за Париж и тогава отидох при Басан, защото Басан е долу-горе на негова възраст и също е завършил в Сорбоната същата наука -астрономия и математика. И дадох му ги на Басан, там ги оставих, разбира това са съвсем други хора, други професори, така или иначе, няколко екземпляра от трудът на Рогев остана в Сорбоната. "Слушай, Басан, аз докато не получа един поне отзив от това, което оставихме, няма да си тръгна от Париж". Дето се казва доста така упорит. "Добре, имам си основание" и след около 15 дни Басан ми се обади по телефона и ми каза, че един професор астроном, математик му е казал, че един ден българите ще разберат какво ни е оставил Рогев. Според него, това е най-вярната система въобще за създаване на календар.
към текста >>

"Слушай, Басан, аз докато не получа един поне отзив от това, което оставихме, няма да си тръгна от Париж".
Николай се съгласи и му каза: "На какъв език искаш? " "Аз съм завършил във Франция, на френски". И в академичното издание излезе на френски календара на Рогев. Аз тогава вземах няколко екземпляра, заминах за Париж и тогава отидох при Басан, защото Басан е долу-горе на негова възраст и също е завършил в Сорбоната същата наука -астрономия и математика. И дадох му ги на Басан, там ги оставих, разбира това са съвсем други хора, други професори, така или иначе, няколко екземпляра от трудът на Рогев остана в Сорбоната. "Слушай, Басан, аз докато не получа един поне отзив от това, което оставихме, няма да си тръгна от Париж". Дето се казва доста така упорит. "Добре, имам си основание" и след около 15 дни Басан ми се обади по телефона и ми каза, че един професор астроном, математик му е казал, че един ден българите ще разберат какво ни е оставил Рогев. Според него, това е най-вярната система въобще за създаване на календар. Рогев беше много така, много интересен човек с чудно, много дълбоко разбиране за Учителя. Той беше един така вътрешен мистик, външно беше един много мълчалив, много затворен човек, но когато Рогев каже две думи тежаха.
към текста >>

86. 38. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

А всъщност там излезе книгата му "Водолея", която излезе в толкова много издания в Париж.
Аз вземах Паневритмията. Реализацията на Паневритмията съм ти я разправял сигурно. И Методи се много зарадва, защото него милицията не го пускаше. Той прави толкова много опити, аз затуй се амбицирах. Толкова много опити прави и кой не му обещаваше и не го пускаха в края на краищата. А всъщност там излезе книгата му "Водолея", която излезе в толкова много издания в Париж. Издаде я този, издателя Жерард Низе, който всъщност я преведе и то на много хубав език, така хубаво написана, че даже Методи искаше после от френски да му я преведат на български, а третата му книга, тази за астросоциологията издаде главен собственик и издател Оригас. Аз ти споменах за него. Той беше много интересен човек, който първо прочете всичко, което има от Учителя, тогава подписахме договора с него. Той подписа договора, за което трябваше да дам 5000 франка, за да излезе книгата. Разбира там има един много интересен метод на издаване, който е много така удобен за всякой един автор.
към текста >>

87. 42. НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС

Имаме пари да живеем няколко години, а ние като вземем едно парче земя, ние сме градинари, навсякъде казва земята е наша." И казвам: "Добре,вие ще дойдете в Париж, защото колата долу ме чака, тръгвам.
А те също смятаха вече да напуснат Виена и да заминат някъде към Тихоокеанските острови, към Австралия, защото те приличаха на онези хора, които имаха усет към събитията и когато се случат едни тревожни времена както беше и както навремето преди II. Светона война се създаваше хитлеризъм много европейци напуснаха. Преди дипломатите те се усетиха, че става нещо, а народната интуиция е нещо много интересно. И също така смятаха, че няма да има живот. „Щом нашата Австрия започна да флиртува и с изтока, и със запада, няма да бъде на добро, а нашата работа е лесна. Имаме пари да живеем няколко години, а ние като вземем едно парче земя, ние сме градинари, навсякъде казва земята е наша." И казвам: "Добре,вие ще дойдете в Париж, защото колата долу ме чака, тръгвам. И като дойдете в Париж, елате". Давам му телефона в Париж, където си имам една квартира, където ходя винаги, за да се срещнем. И след около две седмици ми се обадиха по телефона и на едно кафене, където е нашето посолство, се срещнахме с тези хора - единия -българин, другия - хърватин. И той ми разказа нещо. Той притежава някакъв дневник-протоколи останали от дядо му, които не ги е предал досега никъде на това дружество, на просветното дружество на сърбите във Виена, което е съществувало преди освобождението на нашата страна от турците 1878 г.
към текста >>

И като дойдете в Париж, елате".
Светона война се създаваше хитлеризъм много европейци напуснаха. Преди дипломатите те се усетиха, че става нещо, а народната интуиция е нещо много интересно. И също така смятаха, че няма да има живот. „Щом нашата Австрия започна да флиртува и с изтока, и със запада, няма да бъде на добро, а нашата работа е лесна. Имаме пари да живеем няколко години, а ние като вземем едно парче земя, ние сме градинари, навсякъде казва земята е наша." И казвам: "Добре,вие ще дойдете в Париж, защото колата долу ме чака, тръгвам. И като дойдете в Париж, елате". Давам му телефона в Париж, където си имам една квартира, където ходя винаги, за да се срещнем. И след около две седмици ми се обадиха по телефона и на едно кафене, където е нашето посолство, се срещнахме с тези хора - единия -българин, другия - хърватин. И той ми разказа нещо. Той притежава някакъв дневник-протоколи останали от дядо му, които не ги е предал досега никъде на това дружество, на просветното дружество на сърбите във Виена, което е съществувало преди освобождението на нашата страна от турците 1878 г. Там била цялата аристокрация, там те са били активисти, сърбите са работили.
към текста >>

Давам му телефона в Париж, където си имам една квартира, където ходя винаги, за да се срещнем.
Преди дипломатите те се усетиха, че става нещо, а народната интуиция е нещо много интересно. И също така смятаха, че няма да има живот. „Щом нашата Австрия започна да флиртува и с изтока, и със запада, няма да бъде на добро, а нашата работа е лесна. Имаме пари да живеем няколко години, а ние като вземем едно парче земя, ние сме градинари, навсякъде казва земята е наша." И казвам: "Добре,вие ще дойдете в Париж, защото колата долу ме чака, тръгвам. И като дойдете в Париж, елате". Давам му телефона в Париж, където си имам една квартира, където ходя винаги, за да се срещнем. И след около две седмици ми се обадиха по телефона и на едно кафене, където е нашето посолство, се срещнахме с тези хора - единия -българин, другия - хърватин. И той ми разказа нещо. Той притежава някакъв дневник-протоколи останали от дядо му, които не ги е предал досега никъде на това дружество, на просветното дружество на сърбите във Виена, което е съществувало преди освобождението на нашата страна от турците 1878 г. Там била цялата аристокрация, там те са били активисти, сърбите са работили. По подобие на това нашите направиха също просветно дружество в Румъния.
към текста >>

И в Париж, ето ви и в София.
Те я изтърваха. Причините може да са различни, може да са много, но са непристойни за дипломацията. Тогава аз му казвам: "Слушай сега, ето тука сега във всяка квартална поща има ксерокс, дай тези няколко страници да ги преснемем". "Не може, багажа ми е на "Бурже" и ще се прехвърля на "Орли" откъдето самолета ми ще тръгне за Атина и от там за Австралия. Не може." "Добре, ето ми адреса. И в Париж, ето ви и в София. Моля ти се, направи ми това". Нито знам какво стана с тези хора, нито къде са се спряли, дали в Нова Зеландия, дали Австралия, някъде по островите, не съм получил нито писмо, нито нищо, за което много съжалявам. Това беше един много интересен документ. Щото се вижда от къде се тръгна, защото сърбите гледаха по-последователно в своята политика. Плюс това те бяха много заангажирани с Франция по масонска линия.
към текста >>

88. 43. МОИС БАСАН

Той се занимава с търговия човека, търговец и Учителят му казал: "Никакъв Цариград, ще отидете в Париж, във Франция".
В: Аз това не го знаех за Лулчев, че по този начин, чрез чужд офицер се запознава с Учителя. Д: Да, да, той вижда там един френски офицер. Нали знаеш ако чужденците ни признаят, ние българите тогава виждаме истинската си стойност. Та Басан даже е обикалял страната и е говорил. Заминава си той след войната и бил в Букурещ, идва в София на Изгрева, за да отиде в Цариград. Той се занимава с търговия човека, търговец и Учителят му казал: "Никакъв Цариград, ще отидете в Париж, във Франция". И знам само, че той сам си го разправя. Учителят му дава две златни монети да купи някаква си книга окултна не знам от кого беше, не мога да си спомня. И той, Басан идва сам, купува книгата в два екземпляра, обаче с български пари, единия за него, единия за Учителя, а двете златни монети ги зашива в ревера на сакото си. И той заминава за Париж и идва време, когато фалира в неговия бизнес. Чудел се какво да прави.
към текста >>

И той заминава за Париж и идва време, когато фалира в неговия бизнес.
Заминава си той след войната и бил в Букурещ, идва в София на Изгрева, за да отиде в Цариград. Той се занимава с търговия човека, търговец и Учителят му казал: "Никакъв Цариград, ще отидете в Париж, във Франция". И знам само, че той сам си го разправя. Учителят му дава две златни монети да купи някаква си книга окултна не знам от кого беше, не мога да си спомня. И той, Басан идва сам, купува книгата в два екземпляра, обаче с български пари, единия за него, единия за Учителя, а двете златни монети ги зашива в ревера на сакото си. И той заминава за Париж и идва време, когато фалира в неговия бизнес. Чудел се какво да прави. Тогава отшил двете монети златни и с тоя капитал отново е започнал. И в България той е бил изпратен като търговски някакъв консул в Бургас, той говори перфектно български език. За един човек, който знае девет езика това не е проблем. Първата ми среща беше с него в Париж, когато ставаше въпрос за Рогев.
към текста >>

Първата ми среща беше с него в Париж, когато ставаше въпрос за Рогев.
И той заминава за Париж и идва време, когато фалира в неговия бизнес. Чудел се какво да прави. Тогава отшил двете монети златни и с тоя капитал отново е започнал. И в България той е бил изпратен като търговски някакъв консул в Бургас, той говори перфектно български език. За един човек, който знае девет езика това не е проблем. Първата ми среща беше с него в Париж, когато ставаше въпрос за Рогев. Сега, когато заминах за Париж за Паневритмията, той прие го като идея, но не се заангажира с материална подкрепа, това мога да го кажа, но имах доста драматични разговори с него. Но аз си реших проблема, защото гдето се казва, трябва човек да тръгне с нещо, пък то и амбицията ми не беше малка. Коя филхармония бе най-добрата? Според мене Монте Карло и аз в Монте Карло трябва да запиша Паневритмията. В: Той издавал ли е някога книги на Учителя, нещо на английски, на френски, да е финансирал?
към текста >>

Сега, когато заминах за Париж за Паневритмията, той прие го като идея, но не се заангажира с материална подкрепа, това мога да го кажа, но имах доста драматични разговори с него.
Чудел се какво да прави. Тогава отшил двете монети златни и с тоя капитал отново е започнал. И в България той е бил изпратен като търговски някакъв консул в Бургас, той говори перфектно български език. За един човек, който знае девет езика това не е проблем. Първата ми среща беше с него в Париж, когато ставаше въпрос за Рогев. Сега, когато заминах за Париж за Паневритмията, той прие го като идея, но не се заангажира с материална подкрепа, това мога да го кажа, но имах доста драматични разговори с него. Но аз си реших проблема, защото гдето се казва, трябва човек да тръгне с нещо, пък то и амбицията ми не беше малка. Коя филхармония бе най-добрата? Според мене Монте Карло и аз в Монте Карло трябва да запиша Паневритмията. В: Той издавал ли е някога книги на Учителя, нещо на английски, на френски, да е финансирал? Д: Не.
към текста >>

" "Той е един мой приятел от Париж." "Да му кажеш да дойде тука, има нещо важно да кажа за него и за народа му и за дъщеря му!
Плюс това при тези условия, които се издават там. Даваш няколко хиляди франка, те ти ги връщат в книги. Сега всички французи пишат книги. Едно време всички рисуваха, сега всички пишат книги. Между другото, беше интересно, че един ден като бях при леля Ванга-пророчицата, и ме пита: "Кой е тоя Басан, бе? " "Той е един мой приятел от Париж." "Да му кажеш да дойде тука, има нещо важно да кажа за него и за народа му и за дъщеря му! " И аз му пиша на Басан така и така и той закъснял идва чак след осем месеца, войната вече беше почнала вече в Израел и той дойде, заведохме го, оставихме го вътре. Когато влязох го заварих Басан плаче в коленете на Ванга. Тя го питала. Аз не знаех, че когато е бил в България се оженил в Пловдив. Имал едно дете,което е починало и е погребано в гробището в Пловдив.
към текста >>

Ние не знаем даже и то толкова години и веднага го разкри Ванга и му каза същото нещо, че има един съдружник, който го лъже, не е лоялен към него.Когато отидох след това в Париж, оказа се, че е вярно.
Тя го питала. Аз не знаех, че когато е бил в България се оженил в Пловдив. Имал едно дете,което е починало и е погребано в гробището в Пловдив. И му казва: "Ти да отидеш на гроба на детето си" и т.н. и той се смаял. Ние не знаем даже и то толкова години и веднага го разкри Ванга и му каза същото нещо, че има един съдружник, който го лъже, не е лоялен към него.Когато отидох след това в Париж, оказа се, че е вярно. Каза: "Аз не гледах тефтерите, живеехме уж като братя, че само за една година ме завлякъл един милион франка". Казвам си на акъла: Ти за една Божествена кауза не щеше да дадеш два франка. Басан все пак помогна на Васил Иванов. В: Сега Васил Иванов беше художник. Д: Беше художник.
към текста >>

Аз в Париж не изпусках изложба, когато концерт може да изпусна.
В: Спомняш ли си някои опитности с Учителя, с Школата. Д: Виж какво с Васил бяхме много близки с него, щото като човек на изкуството. Между другото аз общувах да ти кажа право повече с художници и писатели отколкото с хора на музиката. И както виждах сега се занимаваме с живопис. Това изкуство ми е много близко на мене. Аз в Париж не изпусках изложба, когато концерт може да изпусна. Отначало беше под влияние на френския импресионизъм, макар че конвенционален, но той когато започна да рисува, дойде до неговите космич-ни картини, с което той действително можа да се представи във Франция. Бях на откриването на изложбата. Басан ми поръча да напиша музика за откриване на изложбата. А когато ми разкриваше той тия работи за масоните, тогава бях в годината, когато него го направиха трийсет и трета степен, най-високата степен, дадоха му бялата лента. "Добре де, Басан, ти като си масон с бяла лента направи нещо за България!
към текста >>

И на другия ден той ми каза, че иска да открие в Париж една галерия на български художници и той купи на ул.
Басан ми поръча да напиша музика за откриване на изложбата. А когато ми разкриваше той тия работи за масоните, тогава бях в годината, когато него го направиха трийсет и трета степен, най-високата степен, дадоха му бялата лента. "Добре де, Басан, ти като си масон с бяла лента направи нещо за България! За българите нещо направи! " "Хайде утре ще говорим." Щото той ме покани в Монте Карло, там гдето има голяма шестоъгълна сграда, дето имат апартаменти принцовете и милиардерите, и той има там два апартамента. И на другия ден той ми каза, че иска да открие в Париж една галерия на български художници и той купи на ул. "Сен Пер" едно фотографско ателие голямо и го ремонтира.Хвърли към 300 000 франка и направи изложба. Откри изложбата с картини на музикалистите и покани там хора на изкуството. В: А къде това нещо? Д: В Париж, на ул. "Сан Пер".
към текста >>

Д: В Париж, на ул.
" "Хайде утре ще говорим." Щото той ме покани в Монте Карло, там гдето има голяма шестоъгълна сграда, дето имат апартаменти принцовете и милиардерите, и той има там два апартамента. И на другия ден той ми каза, че иска да открие в Париж една галерия на български художници и той купи на ул. "Сен Пер" едно фотографско ателие голямо и го ремонтира.Хвърли към 300 000 франка и направи изложба. Откри изложбата с картини на музикалистите и покани там хора на изкуството. В: А къде това нещо? Д: В Париж, на ул. "Сан Пер". Все пак ул. "Сен Пер" се намира на две крачки до латинския квартал. Някои го разделят 100-200 м от "Сан Мишел". И премиерата за откриване на изложбата мина.
към текста >>

И Людмила, на Тодор Живков дъщерята разреши на този, на Диманов и той с еди стар "Мерцедес" вдигна се сред зима с жена си и четирите деца, най-малкото на две години, най-голямото на 12 и тръгнаха като хуни да се преселват в Париж.
Аз им казах, че имам на разположение цяла изложба, цяла галерия да ползват, никой не се обажда от тогава. Аз ще си избера двама художника." А той имаше шест души художници за консултанти. Тогава го заведохме с Коста Кънчев при Мирчо Диманов, в неговото ателие в Панчарево. Басан като видя картините на Диманов разбра, че може да направи даже само с един, с него. Аз съжалявам, че тогава не препоръчах Гривичка, тя е много интересна художничка. И Людмила, на Тодор Живков дъщерята разреши на този, на Диманов и той с еди стар "Мерцедес" вдигна се сред зима с жена си и четирите деца, най-малкото на две години, най-голямото на 12 и тръгнаха като хуни да се преселват в Париж. Басан му даде в предградието там до фабриката един апартамент в една къща и когато пристига обаче Диманов и се вижда, че неговите картини, живописта на този човек, таланта му е направо за една разработена галерия. И действително, Басан тогава го свърза с друга галерия и той даде изложба в Париж, след това даде в Лондон, след това му се отвори пътя. Той е много талантлив човек и тогава Басан закри галерията, просто продаде я наново. Щом като няма желаещи, като не знаем ние българите да си пазим интересите, когато тази галерия можеше да върши толкова хубава работа. Да имаш една галерия в Париж, това не е малко нещо.
към текста >>

И действително, Басан тогава го свърза с друга галерия и той даде изложба в Париж, след това даде в Лондон, след това му се отвори пътя.
Тогава го заведохме с Коста Кънчев при Мирчо Диманов, в неговото ателие в Панчарево. Басан като видя картините на Диманов разбра, че може да направи даже само с един, с него. Аз съжалявам, че тогава не препоръчах Гривичка, тя е много интересна художничка. И Людмила, на Тодор Живков дъщерята разреши на този, на Диманов и той с еди стар "Мерцедес" вдигна се сред зима с жена си и четирите деца, най-малкото на две години, най-голямото на 12 и тръгнаха като хуни да се преселват в Париж. Басан му даде в предградието там до фабриката един апартамент в една къща и когато пристига обаче Диманов и се вижда, че неговите картини, живописта на този човек, таланта му е направо за една разработена галерия. И действително, Басан тогава го свърза с друга галерия и той даде изложба в Париж, след това даде в Лондон, след това му се отвори пътя. Той е много талантлив човек и тогава Басан закри галерията, просто продаде я наново. Щом като няма желаещи, като не знаем ние българите да си пазим интересите, когато тази галерия можеше да върши толкова хубава работа. Да имаш една галерия в Париж, това не е малко нещо. Така си остана тази галерия само с една изложба на Васил Иванов.
към текста >>

Да имаш една галерия в Париж, това не е малко нещо.
И Людмила, на Тодор Живков дъщерята разреши на този, на Диманов и той с еди стар "Мерцедес" вдигна се сред зима с жена си и четирите деца, най-малкото на две години, най-голямото на 12 и тръгнаха като хуни да се преселват в Париж. Басан му даде в предградието там до фабриката един апартамент в една къща и когато пристига обаче Диманов и се вижда, че неговите картини, живописта на този човек, таланта му е направо за една разработена галерия. И действително, Басан тогава го свърза с друга галерия и той даде изложба в Париж, след това даде в Лондон, след това му се отвори пътя. Той е много талантлив човек и тогава Басан закри галерията, просто продаде я наново. Щом като няма желаещи, като не знаем ние българите да си пазим интересите, когато тази галерия можеше да върши толкова хубава работа. Да имаш една галерия в Париж, това не е малко нещо. Така си остана тази галерия само с една изложба на Васил Иванов.
към текста >>

89. 44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА

Д: Ами не знам, аз търсих в Париж, нищо не можах да намеря, защото Манджо е единствен, който записа една беседа сутринта, към 3-4 минути, гласа на Учителя.
А това е микрофона отпред. Това е Филип Стоицев, който акомпанира. В: А-а, то това е отпред микрофона. И записаха ли някои песни? Спомняте ли си, какво стана с тези записи? Д: Ами не знам, аз търсих в Париж, нищо не можах да намеря, защото Манджо е единствен, който записа една беседа сутринта, към 3-4 минути, гласа на Учителя. Какво им пречи това нещо да го намерят? Манждо е починал и не можаха да го намерят. В: Ето същата снимка на Учителя, Катя Грива и тука един чадър. Значи това е от опита за запис на тези песни. Това е Катя Грива, тука са правили опит, но какво стана, никой нищо не можа да каже.
към текста >>

Според мене и според някои други както разбрах в Париж, преди това е минал Димитър Костов, зъболекаря, ако той го е намерил, не знам, той замина за Америка и какво стана с него не знам.
Манджо записа как говори Учителят, постави микрофон. Учителят не обичаше да Го записват. В: Не обичаше ли? Д: Не, тогава Той разреши както не обичаше Той да Го снимат, макар Той им даде ядене на всички там, да се нащракат фотографите. Но този запис на това не можах да го намеря. Според мене и според някои други както разбрах в Париж, преди това е минал Димитър Костов, зъболекаря, ако той го е намерил, не знам, той замина за Америка и какво стана с него не знам. Но това беше единствения документ за запис "гласът на Учителя". Не беше много, беше някъде към 2-3 минути ли, там някъде. В: Сега тука виждаме една снимка при разучаване на Паневритмията в салона. Учителят, вдясно е Галилей от тримата, кое е? Д: Това е когато Учителят даде "Слънчевите лъчи", да.
към текста >>

90. 46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН

А на Методи Константинов той си имаше доста така труден път, който написа една хубава книга за Водолея, която имаше някакво издание в Париж, има голям успех.
Тия методи на Питагоровата школа ги имаше и тук на Изгрева. В Школата имаше да кажем особено от тези, които държаха така малко на общественото мнение, като Методи имаше такива опитности. Много хора са ги имали, имаше ги помня Тахчиев, който като млад студент идва и Учителят му дава от ул. "Опълченска" 66 две кофи с кисело зеле да ги пренесе до дома на Гръблашева до турската легация, като мине точно по средата на "Цар Освободител". То ще бъде, когато излизат студентите и той му е било доста неприятно, но няма как, ха-ха, минал. А на Методи Константинов той си имаше доста така труден път, който написа една хубава книга за Водолея, която имаше някакво издание в Париж, има голям успех. Много хора казаха, че за Учението са научили повече от книгата за Водолея. Когато той живееше в една барака така, много неугледна, в доста ограничени условия както живеехме всички на Изгрева и дойде един от Париж, изпратили на Методий подарък една риза и т.н. да го посети едни французин и питали там съседа къде е. Пък ето го тука. В това време той си мие дъските и се разхвърлял багажа му навънка, Методи останал в едно конфузно положение.
към текста >>

Когато той живееше в една барака така, много неугледна, в доста ограничени условия както живеехме всички на Изгрева и дойде един от Париж, изпратили на Методий подарък една риза и т.н.
Много хора са ги имали, имаше ги помня Тахчиев, който като млад студент идва и Учителят му дава от ул. "Опълченска" 66 две кофи с кисело зеле да ги пренесе до дома на Гръблашева до турската легация, като мине точно по средата на "Цар Освободител". То ще бъде, когато излизат студентите и той му е било доста неприятно, но няма как, ха-ха, минал. А на Методи Константинов той си имаше доста така труден път, който написа една хубава книга за Водолея, която имаше някакво издание в Париж, има голям успех. Много хора казаха, че за Учението са научили повече от книгата за Водолея. Когато той живееше в една барака така, много неугледна, в доста ограничени условия както живеехме всички на Изгрева и дойде един от Париж, изпратили на Методий подарък една риза и т.н. да го посети едни французин и питали там съседа къде е. Пък ето го тука. В това време той си мие дъските и се разхвърлял багажа му навънка, Методи останал в едно конфузно положение. На другия ден разбира се си определя среща с него в отдела, но Методи го преживя много тежко така. Той беше винаги с връзката, с бомбето, нали.
към текста >>

91. 49. БОГОМИЛИ И ПРАБЪЛГАРИ

Щеше да издават даже опровержение, казах: "Чакай бе, той първо скоро имаше инфаркт, той е общественик, не е учен", щото на много луксозно издание беше издал в Париж книжката си Топеничаров.
49. БОГОМИЛИ И ПРАБЪЛГАРИ В: Как стои въпроса за богомилите? Д: Виж какво, аз не съм го чул, а споменавал е някой път, ето на мен не е казал, обаче сигурно на един Боев е казал много повече щото Боев написа една малка книжка за богомилите, която е много ценна и до днес, защото аз знам, че често я цитират и съвременните учени. Всъщност знам, че брат Георги Драганов от Ямбол написа книга за богомилите, която не е издадена, също. Но знам също, че когато бях в Алпите тамплиерите в Алпите познават много добре богомилското учение. До такава степен по-добре, че те направиха много голяма критика на книгата на нашия Топеничаров. Щеше да издават даже опровержение, казах: "Чакай бе, той първо скоро имаше инфаркт, той е общественик, не е учен", щото на много луксозно издание беше издал в Париж книжката си Топеничаров. Въобще как да кажа обстоятелството, че в Алпите нашите музиковеди откриха 23 песни с български ритми, а едната "Боряно, Борянке" с български текст, показва, че когато пада българското царство така нещастно, то турците са превземали Балканския полуостров много предпазливо, около 150 години. Когато пада Търново, нашите боляри по-малките не са съгласни да робуват и се вдигат със стадата си, с конете си и те именно са занесли богомилството и книгите в Полша вероятно, отколкото разни монаси, както смятат някои и тази култура отива там, създава се албигойството и когато започва инквизицията, всичко се прибира така в Алпите, планините, но след това всичко се прехвърля в Испания. Защото испанската инквизиция се забавя с два века, щото те в това време водят войни с маврите. Когато се води война не може да се провеждат инквизиции, затова в техните библиотеки има най-много литература на старите български книги. Но това историята един ден на най-рано аз се надявам, че по един езоторичен път ще се разкрият тайните на историята.
към текста >>

92. 50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА

И как тези, гражданите на Париж си пееха песните!
Д: Точно така, можеше, да. В: А тука не може. Д: Човек си има една свещена интимност, която не може така да се изнася навън. Аз помня как се радвах на французите, аз ходех всяка неделя в Нотър Дам, защото при католишката литургия народът си пее, там няма хорове. Има орган и хората пеят. И как тези, гражданите на Париж си пееха песните! Имаше нещо много трогателно, тези, техните духовни песни. И те си създали своята атмосфера и създават нещо, щото те са религиозни, така че отделен е религиозния човек от духовния човек. Това са две различни неща, но при французите, разбрах че религията в тях е оставила една много положителна следа. В морала, и във взаимоотношенията и отношението към Христовото Учение. Французите са преди всичко много добри, французина е по дух, по душа добър човек, да.
към текста >>

93. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Един от най-големите контрабасисти Вапурджиев, който в Париж го наричаха "Паганини на контрабаса".
много хора се оттеглиха. Разбирах, много хора се оттеглиха, защото това е пътя им сигурно, как да ти кажа. Асен Арнаудов също беше около Учителя, той е, аз ти казах, че той има голям дял в записване на песните. Хубав, много записва. Имаше един Ангел Янушев. Един от най-големите контрабасисти Вапурджиев, който в Париж го наричаха "Паганини на контрабаса". В: Какво представляваше тоя Вапурджиев? Д: Ами той е живял на Изгрева и беше един от най-големите контрабасисти. Когато бях на Изгрева той си беше отишъл вече, беше слязъл в града, в смисъл някой път да кажем като мен ме грабна служебната ми работа. Аз не съм се отдалечавал никой път. Но имаха други, които се отдалечиха, запазиха се едни външни отношения, да кажем един най така ценните за мене ученици на Учителя Тюлешков, професора, неговата научна работа го заангажира, това не значи, че той беше напуснал, той си идваше на неделните беседи, професор Джуджев също.
към текста >>

94. 15. ЛЮБОВТА ЖЕРТВА ВСИЧКО

Той беше я довел до туберкулиране, този който е в Париж.
15. ЛЮБОВТА ЖЕРТВА ВСИЧКО А Виола Йорданова е моя много голяма приятелка и сега сме си приятелки с нея. Тя е в Америка. За нея ще разкажа специално. Тя беше на Михаил приятелка, от която връзка Учителят я изважда. Той беше я довел до туберкулиране, този който е в Париж. Той я изсмука психически и физически. Учителят я спаси нея. Но тя е хубава, красива, египтянка. Пееше хубаво, изобщо интересен човек беше, любвеобилна. И нея Учителят я избавя.
към текста >>

95. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ ФРАНСИНА И СТЕФАН Гостуваха ни едно лято, но то беше след като Учителят си беше заминал вече, Франсина и нейния съпруг Стефан, тя беше много голяма цигуларка, парижанка.
29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ ФРАНСИНА И СТЕФАН Гостуваха ни едно лято, но то беше след като Учителят си беше заминал вече, Франсина и нейния съпруг Стефан, тя беше много голяма цигуларка, парижанка. Ето една снимка с тях. Това е момента когато изнасят концерт с нея заедно, а пък след това тя изнесе отделно концерт. В: Франсина и Стефан. Веска: Стефан, да. Той беше китарист.
към текста >>

96. 32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Безспорно Милка, която беше преживяла голямо огорчение от Михаил, сякаш по-бързо се ориентира за неговата мисия в Париж.
В: Какво, не можах да разбера. Веска: "В твоите стави, тя Милка ми го каза, са Михаил и Виола". Тя цял живот много жестоко е страдала от този ставен ревматизъм, но среща Учителя и главно, че Учителят изпраща Савка при нея, за да помогне. И тя ми е разказвала Милка, че Савка по някакъв начин я е лекувала, даже веднъж с една целувка на рамото, която е дала е облекчила едно голямо страдание, голяма болка. И след това те бяха големи приятелки и със Савка. Безспорно Милка, която беше преживяла голямо огорчение от Михаил, сякаш по-бързо се ориентира за неговата мисия в Париж. Докато Люба и Богомил, който беше приятел на Люба, Богомил Малджиев, който пък беше един великолепен брат, на когото приятелското чувство беше до такава степен развито, че той не позволяваше за Михаил да се говори нищо отрицателно. Те бяха до последния момент верни на Михаил. В: Това беше Люба и Богомил. Веска: Люба Аламанчева и Богомил Малджиев, да. В: А Милка се ориентира и видя измамата.
към текста >>

97. 35. АСЕН АРНАУДОВ

И той е във Франция, в Париж, следва една година фармация и като се връща, Учителят му казва: "За вас не е фармация.
Там е брат Георги Миркович нали, а същевременно той е имал известно време палатка на Сините камъни, с които Той казва, че тези сини скали Сини камъни са във връзка с други окултни-мистични ложи в света. С Хималаите, с Рила, със Сините планини в Америка. И така след време тя се реселва в София и живее на Изгрева. Купува си едно място и започват да живеят на Изгрева. Като всички по-заможни хора подпомагат Асен, той е учил цигулка не професионално, ами просто любителски, с частни уроци и като завършил гимназия решават да го изпратят във Франция да следва фармация. И той е във Франция, в Париж, следва една година фармация и като се връща, Учителят му казва: "За вас не е фармация. За вашето здравословно състояние не е да учите фармация. Вие сте роден музикант". Той казва: "Ама как, Учителю, аз съм учил цигулка само с частни уроци". "Не, казал Учителят, вие сте един от големите музиканти на миналото. Сега си почивате." И съветва го да следва музика и го насърчава да се яви на приемен, тогава се влизаше в академията с приемни изпити.
към текста >>

98. 38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ

Веска: Да тя е при мен, тя е с посвещение на нас, получихме я за жалост много късно, тъй като тя имайки доверие на брат Крум Въжаров, който беше в Париж, с когото тя се срещнала там, за чиито постъпки тя не знае нищо и той я държа книгата месеци наред без да ни уведоми, че има за нас изпратена книга, поне да беше казал: "Моля ви се, мога ли да я задържа", което изисква едно учтиво отношение.
Веска: Да. В: Значи така стои въпроса. Веска: С Виола, да. Тя е много предан човек. В: Паневритмията я имате. Веска: Да тя е при мен, тя е с посвещение на нас, получихме я за жалост много късно, тъй като тя имайки доверие на брат Крум Въжаров, който беше в Париж, с когото тя се срещнала там, за чиито постъпки тя не знае нищо и той я държа книгата месеци наред без да ни уведоми, че има за нас изпратена книга, поне да беше казал: "Моля ви се, мога ли да я задържа", което изисква едно учтиво отношение. И добре, че тя ни писа. И ние изчакахме известно време и не знам как стана, Гали напомни на някого да му каже и той по телефона каза: "Елате да си вземете книгата". Аз даже бях малко строга към него и казах: "Гали, ела ти да говориш! " Не ми се говореше, защото щях да го нарежа направо, аз много мразя неучтивостта. Както и да е, получихме книгата с автограф от Виола.
към текста >>

99. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея.
В: Значи иди и един по един ги доведи обратно. Веска: Да, и тя отива и един по един ги връща понеже оная й казала: "Ти си интелигентна, ти си учителка и можеш да ги убедиш да дойдат при мене, понеже там имам среща с велики духове, велики откровения, велики работи научаваме". ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ В: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството.
към текста >>

И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж.
Веска: Да, и тя отива и един по един ги връща понеже оная й казала: "Ти си интелигентна, ти си учителка и можеш да ги убедиш да дойдат при мене, понеже там имам среща с велики духове, велики откровения, велики работи научаваме". ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ В: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух.
към текста >>

100. ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ