Търсене в текстове за 'Париж'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 103 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж.
Четвърто - молитвеник. Специален сборник от молитви за непреривното обожаване на Дева Мария. Доста голяма рядкост за тринайсети век. Добър палиографски образец на калиграфията от тринайсети век. Пето - Йоасафът, или ръкописът на император Кантакузин, съдържа посланията на свети Павел и е безценен. Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж. Датиран е не по-късно от средата на четиринайсети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен. На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин - държавника, генерала, императора, историка, както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф. Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство." (17) Издръжката на Петър Дънов тогава според негов съученик е скромна.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

През 1893 година Д-р Миркович заминал за световното изложение в Париж.
“Омеопатията е превъзходно нещо във всяко отношение; в нея се намират неща, които другите начини нямат. Нейните лекове освен, че са готови, са още и от една невисока цена. С тях не рискува человек да се отрови; те ако не ползват, никога няма да повредят. Не би било зле, щото всяка фамилия, за всеки случай да бъде снабдена с по една малка до- машна аптека, на която цената е почти нищожна сравнително с ползата. Повече от 100 пъти аз сам съм имал случай да направя опит.” През 1893 година Д-р Миркович заминал за световното изложение в Париж. Там се е срещнал с мадам Лусия Гранж - известен и нашумял по това време медиум. По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**. Този Божествен пратеник по-късно д-р Миркович вижда в лицето на Учителя. Първо сведение за тяхната връзка е поканата за участие в първия събор на веригата през 1900 г., изпратена до него лично от Учителя. Често името на д-р Миркович се споменава в коренсподенцията на Учителя до Пеню Киров.
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар

Пише ли ви той защо е отишъл в Париж?
Нови пазар, 1 септемврий 1900 г.147 Л. бр. Киров, Съобщете ми нещо относително г-н Козлов. Пише ли ви той защо е отишъл в Париж? Казва ли ви за колко време ще се бави? Д-рът замина ли за Сливен? Извършихте ли това, за което бях ви писал? Надявам се да сте добре и да бодърствате за доброто. Нека у вази да царува умът Христов.
към текста >>

4. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава.
Момичето е родено на 19.10. (1.11) 1903 г. - неделя, в 6 ч 48 мин в с, Кази Клисе, Бургаско, от баща Паунко Велев и майка Николина Василева. Величка не харесвала името на детето и чрез съда го променя на Стевка. Вероятно това е станало със знанието на Учителя. Тя започва с голяма любов да се грижи за детето си. Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава. Тя напуска учителската си професия, за да гледа детето си и става домакиня вкъщи. Както казах, когато Учителят отивал в Бургас, отсядал в дома на Стойчеви. Сутрин рано отивал с цигулката Си в най-източната стая на къщата и започвал да свири. Малката Стевка отивала при Него и започвала да пее. Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица.
към текста >>

5. Димитър Голов завършва земния си път.

След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>

След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция.
Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Бащата, макар и необразован, уважавал начетените хора, затова, след като малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, го изпраща в Одрин да продължи образованието си във френски католически колеж. Там младият Голов много скоро се отличава като прилежен и добър ученик. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. По-късно Д. Голов издава съчиненията на Китанчев.
към текста >>

6. Военна капитулация на България. Учителя чрез посредници съветва българския цар Фердинанд да абдикира

На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки.
Отново идват и питат Учителя какво да се прави. Той отговаря с едно изречение: "Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис." Занасят новината но царя. Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя. Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа.
към текста >>

На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки.
Отново идват и питат Учителя какво да се прави. Той отговаря с едно изречение: "Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис." Занасят новината но царя. Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя. Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа.
към текста >>

7. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени.
Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание.
към текста >>

8. Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици

Нейните дрехи и роклички са били изписвани от Париж, от модни къщи, с корделки, много красиви.
Майка ни Стефка е родена в околностите на Бургас и е шесто дете в семейството. Майка й умира при раждането. Тогава нейният баща като станала на 40 дни я завел в църквата за осиновяване. Величка Стойчева съгласно директивите на Учителя влиза в църквата, оглежда цялата група деца в средата на църквата, които са за осиновяване и избира веднага Стефка и казва: "Това е моето дете! " И от тогава тя започва да се грижи с много голяма любов за майка ми. Нейните дрехи и роклички са били изписвани от Париж, от модни къщи, с корделки, много красиви. Майка ни е била на 4-5 годинки, когато Учителят е отивал в Бургас, в дома на моята баба Величка и е милвал майка ми по главичката и е казвал: "Тя добре ще пее, хубаво ще пее". Баба ми Величка Стойчева произхожда от заможно семейство. Нейната фамилия са били фабриканти на платове в Габрово, фамилията не е била съгласна с осиновяването на това дете. Затова и по-късно моята майка и баща не са поддържали връзка с фамилията на баба ми Величка Стойчева. Значи Величка Стойчева избира дъщеря си Стефка по дух, по вътрешно ръководство и под ръководството на Учителя.
към текста >>

9. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Ако можете да си направите сами сапун специално за главата, тогава вземете от най-хубавото масло и от него си направете сапуна, защото сегашният парижки сапун е от умрели свини.
Българинът защо не може да мисли много? Той под калпака си има много пот. Тази е една от причините. Не, никога няма да носите шапка, пред която не може да става проветрение. Сутрин като станеш, намокри, намокри малко главата с топла вода, според температурата на тялото, разчеши я с гребен и това е достатъчно. Ако можете да си направите сами сапун специално за главата, тогава вземете от най-хубавото масло и от него си направете сапуна, защото сегашният парижки сапун е от умрели свини. Хумата ще употребявате само за главата. И това като правило ще го турите. Може да си миете главата с най-хубавия сапун, направен от вас. Не трябва да миете главата си с много гореща вода, нито с много хладка. Водата трябва да бъде толкова топла, че като турите пръста си вътре, да издържи, да усещате топлинка.
към текста >>

10. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

В Берлин, в Лондон, в Париж няма такъв акумулатор на енергии.
Например безжичния телеграф, телефона, радиото“ . Додето се изработят потребните органи в човешкия организъм, отвън се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние, а после самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Тук за окултните ученици има много хубаво условие, че край София се издига Витоша. В това отношение Витоша е незаменима. В Берлин, в Лондон, в Париж няма такъв акумулатор на енергии. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма и 10 км. Днес си в отпуск; ще дишаш чистия въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето, а за утре ще ти дадат друга програма, ще те пратят на нивата да ореш, а на третия ден ще те пратят на лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят. Първия ден щом работиш една служба, на втория ден ще работиш друга.
към текста >>

11. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо.
- Догдето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние. После самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима! В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо. В Ню-Йорк една улица е дълга 40 километра, а от София до Витоша няма и 10 километра. Днес ще дишаш чист въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск, ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето. А за утре ще ти дадат програма - ще те пратят на нивата да ореш. На третия ден ще те пратят на лозето да копаеш.
към текста >>

12. Виторио Бертоли и Анина Бертоли се установяват в Париж и създават кръг от последователи

Виторио Бертоли и Анина Бертоли се установяват в Париж и
Виторио Бертоли и Анина Бертоли се установяват в Париж и създават кръг от последователи През 1936-37 година Виторио Бертоли (1887-1976) и Анина Бертоли (1912-1989) се установяват в Париж и създават кръг от последователи на Учителя. От 1958 година започват да издават списанието "Le grain de ble" (Житното зърно).
към текста >>

През 1936-37 година Виторио Бертоли (1887-1976) и Анина Бертоли (1912-1989) се установяват в Париж и създават кръг от последователи на Учителя.
Виторио Бертоли и Анина Бертоли се установяват в Париж и създават кръг от последователи През 1936-37 година Виторио Бертоли (1887-1976) и Анина Бертоли (1912-1989) се установяват в Париж и създават кръг от последователи на Учителя. От 1958 година започват да издават списанието "Le grain de ble" (Житното зърно).
към текста >>

13. Михаил Иванов заминава за Франция и по-късно основава там общество 'Бяло Братство'

През 1937 година, есента, по време на Световното изложение, Михаил Иванов (1900-1986) - последовател на Учителя от 1921 година - емигрира във Франция и по-късно основава в Париж общество "Бяло Братство" (като Учителя Омраам Микаел Айванхов).
Михаил Иванов заминава за Франция и по-късно основава там общество "Бяло Братство" През 1937 година, есента, по време на Световното изложение, Михаил Иванов (1900-1986) - последовател на Учителя от 1921 година - емигрира във Франция и по-късно основава в Париж общество "Бяло Братство" (като Учителя Омраам Микаел Айванхов).
към текста >>

14. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

- следва право и получава докторат в Париж.
Николаев - роден през 1887 г. в гр. Шумен. 1903-1920 г. -завършва военно училище и е офицер. 1920-1924 г. - следва право и получава докторат в Париж. 1935-1936 г. - главен секретар на Министерството на външните работи. 1936-1938 г. е министър на народното просвещение. От 1938 г.
към текста >>

Завършва право в Париж през 1905 г.
Йордан, когато срещнеше някой човек, произнасяше: «Живей вечно! » Ние се усмихвахме, но то е изключително пожелание. Беше приятно да го слушаш. 15. Георги Кьосеиванов - роден на 19 януари 1884 г. в гр. Пещера. Завършва право в Париж през 1905 г. Дипломат от кариерата до 1934 г. 1934-1935 г. -началник на канцеларията на цар Борис III. В правителството на Андрей Тотев от 21 април до 25 ноември 1935 г. е министър на външните работи и на изповеданията.
към текста >>

завършва право в Париж.
След 7 години Димитър Генчев е осъден на смърт от Народния съд. 58. Илия Желязков - главен секретар на министерството на финансите по времето на министър Кирил Гунев, 1935-1938 г. 59. Кирил Гунев - роден през 1887 г. в гр. Казанлък. През 1909 г. завършва право в Париж. 1909-1920 г. - съдия в София. 1920-1923 г. - юрисконсулт на министерството на финансите. 1923-1935 г.
към текста >>

От този Ньойски договор в Париж страда и България.
на стр. 428, от 19 ред отдолу. 135. Нурижан Жорж е журналист от Италия, който се е специализирал по историята и проблемите на България и Македония. Заема критично отношение към цар Борис III, поради неговото безпринципно поведение. 136. Според Учителя Дънов погрешката на Англия и Франция е в това, че налагат несправедлив мир като победители на Германия след Първата световна война. От този Ньойски договор в Париж страда и България. И трябва да върнат на Германия заграбените колонии, териториите с немско население. Но те не го правят. Ако го направят, ще образуват предпазен клапан, както в парния локомотив и котелът с парата няма да се пръсне и да разруши всичко. Ако го направят, то силата на Германия и Италия чрез клапана ще намалее. Но никой не схваща това за сериозно и го отхвърлят. Вж.
към текста >>

напуска Лондон, заминава за Париж и престоява там до 18 септември 1938 г.
На 14 септември 1938 г. царят се връща в Лондон. Среща се с министър-председателя Чембърлейн. На тази среща цар Борис III носи идеята за мир, предадена от Учителя Дънов чрез Лулчев. На 14 септември 1938 г. напуска Лондон, заминава за Париж и престоява там до 18 септември 1938 г. Първата среща между Чембърлейн и Хитлер е на 15 септември 1938 г. В Париж царят се среща с министър-председателя и с президента на Франция. От Париж заминава за Кобург - родовото имение на баща си, цар Фердинанд. На 22 септември 1938 г. пристига в Берлин.
към текста >>

В Париж царят се среща с министър-председателя и с президента на Франция.
Среща се с министър-председателя Чембърлейн. На тази среща цар Борис III носи идеята за мир, предадена от Учителя Дънов чрез Лулчев. На 14 септември 1938 г. напуска Лондон, заминава за Париж и престоява там до 18 септември 1938 г. Първата среща между Чембърлейн и Хитлер е на 15 септември 1938 г. В Париж царят се среща с министър-председателя и с президента на Франция. От Париж заминава за Кобург - родовото имение на баща си, цар Фердинанд. На 22 септември 1938 г. пристига в Берлин. Същия ден започва втора среща между Хитлер и Чембърлейн. На 25 септември Чембърлейн отпътува за Лондон и в същия ден Хитлер приема цар Борис.
към текста >>

От Париж заминава за Кобург - родовото имение на баща си, цар Фердинанд.
На тази среща цар Борис III носи идеята за мир, предадена от Учителя Дънов чрез Лулчев. На 14 септември 1938 г. напуска Лондон, заминава за Париж и престоява там до 18 септември 1938 г. Първата среща между Чембърлейн и Хитлер е на 15 септември 1938 г. В Париж царят се среща с министър-председателя и с президента на Франция. От Париж заминава за Кобург - родовото имение на баща си, цар Фердинанд. На 22 септември 1938 г. пристига в Берлин. Същия ден започва втора среща между Хитлер и Чембърлейн. На 25 септември Чембърлейн отпътува за Лондон и в същия ден Хитлер приема цар Борис. На 27 септември цар Борис пристига в София.
към текста >>

15. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава.
Момичето е родено на 19.10. (1.11) 1903 г. - неделя, в 6 ч 48 мин в с, Кази Клисе, Бургаско, от баща Паунко Велев и майка Николина Василева. Величка не харесвала името на детето и чрез съда го променя на Стевка. Вероятно това е станало със знанието на Учителя. Тя започва с голяма любов да се грижи за детето си. Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава. Тя напуска учителската си професия, за да гледа детето си и става домакиня вкъщи. Както казах, когато Учителят отивал в Бургас, отсядал в дома на Стойчеви. Сутрин рано отивал с цигулката Си в най-източната стая на къщата и започвал да свири. Малката Стевка отивала при Него и започвала да пее. Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица.
към текста >>

16. Учителя дава песента 'Той иде'

Д: Ами не знам, аз търсих в Париж, нищо не можах да намеря, защото Манджо е единствен, който записа една беседа сутринта, към 3-4 минути, гласа на Учителя.
А това е микрофона отпред. Това е Филип Стоицев, който акомпанира. В: А-а, то това е отпред микрофона. И записаха ли някои песни? Спомняте ли си, какво стана с тези записи? Д: Ами не знам, аз търсих в Париж, нищо не можах да намеря, защото Манджо е единствен, който записа една беседа сутринта, към 3-4 минути, гласа на Учителя. Какво им пречи това нещо да го намерят? Манждо е починал и не можаха да го намерят. В: Ето същата снимка на Учителя, Катя Грива и тука един чадър. Значи това е от опита за запис на тези песни. Това е Катя Грива, тука са правили опит, но какво стана, никой нищо не можа да каже.
към текста >>

Според мене и според някои други както разбрах в Париж, преди това е минал Димитър Костов, зъболекаря, ако той го е намерил, не знам, той замина за Америка и какво стана с него не знам.
Манджо записа как говори Учителят, постави микрофон. Учителят не обичаше да Го записват. В: Не обичаше ли? Д: Не, тогава Той разреши както не обичаше Той да Го снимат, макар Той им даде ядене на всички там, да се нащракат фотографите. Но този запис на това не можах да го намеря. Според мене и според някои други както разбрах в Париж, преди това е минал Димитър Костов, зъболекаря, ако той го е намерил, не знам, той замина за Америка и какво стана с него не знам. Но това беше единствения документ за запис "гласът на Учителя". Не беше много, беше някъде към 2-3 минути ли, там някъде. В: Сега тука виждаме една снимка при разучаване на Паневритмията в салона. Учителят, вдясно е Галилей от тримата, кое е? Д: Това е когато Учителят даде "Слънчевите лъчи", да.
към текста >>

17. Учителя изнася утринната беседа 'Пред новата епоха' - 11 юни

Големи градове в Европа като Лондон, като Париж, като София ще бъдат унищожени, няма да остане нищо – ще бъдат пометени.
Градовете са били разрушени. И сега иде пак една епоха, когато градовете ще бъдат пак разрушени, и тогаз ще разберете. Сега казвате, че Царството Божие ще дойде на земята. Ще дойде с гръмотевица, с яйца, които ще се снасят отгоре. По десет хиляди души ще се избиват отгоре с аероплани. Големи градове в Европа като Лондон, като Париж, като София ще бъдат унищожени, няма да остане нищо – ще бъдат пометени. Към края сме на второто пришествие. Не второ пришествие, но съдба на света иде за онова лошото поведение, което хората имат. Християнският свят ще бъде съден. Ще го видите. Далеч няма да бъде.
към текста >>

18. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н.
Но най-щастливи бяхме ние, които Го познавахме и тръгнахме след Него. Не, Той ли ни доведе тука и ни разкри и ни сроди с неизбродимата красота на природата и Величието на Бога? Гостите французи малко закъсняха. Те дойдоха към средата на летуването; Но ето ги и тях. Колко са скромни и смирени тези французи. Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н. Колко са топли и сърдечни. Учителят ги приветствува с топло бащино Слово, а те - задъхани от вълнение, от обаяние, от почуда мълчат, мълчат и тихо се търколят по бузите им едрите французки сълзи... Тези сълзи говореха повече от най-красноречивото слово. Незабравимите французи! -Топли, сърдечни, вдъхновени! Колко малко време, но колко сгъстено им беше дадено всичко.
към текста >>

19. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

О, те са много - мъже, жени, от Париж, Тулуза, Лион, от къде ли не!
2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур] Има ли нужда от предварително описание на „качване”, „тръгване”, „пристигане”, като отведнъж се опънаха 300 палатки край Елбур, а всекидневно пристигат нови рейсове с пътници, нови камиони с тежък багаж и конете на власите се удвоиха и утроиха. Броиш палатките до някъде, и после изоставиш, защото все нови и нови се поставят, ту високо изкачили по скалите, ту чупейки се из клековете и смриката, или прехвърлили хълма, не може ни да ги намериш, ни да ги преброиш.Знаменито летуване юбилейно! От чужденците - балтийците, белите едри балтийци, ония със сините очи и тихия говор дойдоха с нас, но французите ги чакаме всяка минута. О, те са много - мъже, жени, от Париж, Тулуза, Лион, от къде ли не! Прованс ни доведе представители, Гарона, Шампан, Бургундия, Бретан. Слаби, мургави, дребнички - шумни, приказливи! Слезнахме чак при първото езеро да ги посрещнем. Не слизаме, ами летим - Франция иде, французите при Учителя! Задъхани, морни, потни ги прегръщаме.
към текста >>

Един е почнал да учи български още от Париж... Съставя си цели изречения, повежда малък разговор.
И, о, чудо! Фини пръсти носят тетрадки и моливи. Грациозни фигури - мъжки и женски, нареждат се в полукръг и отсреща им изгорял, опечен, цял опечен от слънцето, почва с азбуката - “Pas beaucoup difference! " [(фр.) - Няма голяма разлика] Ами после граматиката, ужас! Това наше „р” (г) и това наше „ъ” широко, или ер голям в средата на думата, не можаха, и не можаха да изговорят. Един е почнал да учи български още от Париж... Съставя си цели изречения, повежда малък разговор. Той се казва Toni Belmen [Тони Белмен], но „р” българско и „ъ” не му се удават и това си е! О, те сами молят брат Боев “encore” [(фр.) - още] и той им определя ден и час. Латвийците са вече отишли много напред. Та те вече няколко лета учат български. А тези латвийци и естонци говорят санскритски език.
към текста >>

Моето кожухче хвръкна върху гърба на най-фината парижанка.
Почти дрехите са некроени - съединени платна, и - коланче. Тя се опита да ни представи игрите от Goetheanum-a, и мисля, че ако човек научи тия игри, или веднага ще стане йога, или ще се измори до смърт и ще легне да спи.Но изви се буря, Рилска буря - безпощадна, всепроникваща, ужасна. Emmi я хвана чисто българска хрема с всички нейни подробности. Отгде ме видя Учителят и ми рече: „Дайте й дрехи”. И аз, като кума на кръщелничето си, й занесох един вързоп с шал, трико, шапка, чорапи, все от остра вълна (такива имах) и така облякох мистичната танцьорка... Ха играй, мисля си, с тия козиняви дрехи, ще те видя на какво ще ми заприличаш! Моето кожухче хвръкна върху гърба на най-фината парижанка. Така облечена, тя не изглеждаше вече „фина”. Действително, дрехите могат да хвърлят своето отражение.Вечерни огньове - звездно небе. Орион се оцъклил над нас, гледа що ще правим при този вятър. Ние се увиваме в палта, шалове, одеяла; обикаляме огъня, простираме ръце към него и се топлим. Учителят е при нас.
към текста >>

Казах, че той дойде от Париж доста понаучил, но тук, от всички най-усърден, той стъпи на нозете си здраво и ни изненада.
Преводачката слуша и едновременно превежда на френски. Французите си записват, после се събират, проверяват бележките си, уеднаквяват ги.Вечер, тръбата свири - всички до казаните. С дълбока черпалка, кой колкото иска вода. Власите са донесли и пощата - има и за нас, и за чужденците. Радват се, четат, споделят; пращат и те своите писма.Toni Belmen след неделната беседа вчера, държа реч на български език... Съвсем сериозно; шегата настрана! Казах, че той дойде от Париж доста понаучил, но тук, от всички най-усърден, той стъпи на нозете си здраво и ни изненада. Той благодари на Учителя cordial - сърдечно. Той се радва на новия живот, който се открива сега пред очите му, и заявява, че се е върнал дълги години към своето младенчество. И сега се радва като юноша, и му е леко и светло на душата, както никога! Той обещава от все сърце, че ще работи за делото Божие, и това ще бъде цел и смисъл на живота му. Макар, че не произнася някои букви като нас, също и ударенията на сричките, но неговата реч е прекрасна.На гимнастичните упражнения, те се представят добре.
към текста >>

20. Чужденци на Рила - палатката на французите

Михаил беше вече заминал за изложението в Париж, за което Михаил отиде.
Сега Михаил, за него мога да ви кажа, че за мене ми беше чужд. В.К.: Сега друг един въпрос. Тези французи. Как се запознаха, или кой ги запозна и как? Е.А.: Най-напред брат Бертоли доведе Стела Белмен в 1937 год. Михаил беше вече заминал за изложението в Париж, за което Михаил отиде. Бертоли я доведе, запознала се е с нашето учение. И когато се връща оттука, от България тя се запознава естествено, идва от България среща се с Михаил и тя му става една дясна ръка в работата му. Щото той не знаеше толкова добре френски език. Учил е тука. Учителят мисля, че му е казал да учи френски език, но за да можеш да говориш, трябва много повече да знаеш и да говориш на френски език.
към текста >>

21. Изпращане на френските гости. Изгрева - София

Ето отговора:Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителя, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствахме Неговата Любов, Неговата Мъдрост, Неговата красота, Неговото величие.Но това, което най-много ни порази, е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя.
Един от братята каза:“Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико.Преди няколко години един измежду вас11 дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото, вярвам, малко хора по цялата Земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност.Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин – чрез примера на нашия живот.Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук! Ето отговора:Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителя, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствахме Неговата Любов, Неговата Мъдрост, Неговата красота, Неговото величие.Но това, което най-много ни порази, е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на Изгрева, ние видяхме в очите на мнозина от вас една Светлина – Светлината на тези, които не живеят живота на обикновените хора. После, когато влязохме в досег с всички вас, ние почувствахме едно излъчване на Живот, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.След това срещнахме Учителя там, горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет. Между това езеро и планинския гребен, гдето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до Неговата палатка, Учителя ни прие. Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на Любов.
към текста >>

Френските гости бяха от Париж, Бордо, Лион, Тулуза, Алжир и пр.
Учителя - обзорна книга ГОСТИ ОТ ЧУЖБИНА Тая година бяха дошли за Изгрева и Рила доста гости от странство, повече от други път - около 50 души. Те бяха дошли специално, за да видят Учителя, да го чуят и да участвуват в летуването на Всемирното Братство на Рила. Гостите бяха от разни страни: от Латвия, Франция Югославия, Швеция, Финландия и пр. Френските гости бяха от Париж, Бордо, Лион, Тулуза, Алжир и пр. Между тях имаше и един университетски професор. Той беше развил идеите на Учителя в Тулуза в три сказки, които държа пред радиото и после ги отпечата в отделна брошура: "Свобода, равенство, братство". След като говорил по радиото, получил 150 възторжени благодарителни писма от цяла Франция.Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при него след пристигането си на Рила. Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новите насоки на развитието и нуждите на днешния момент. Между другото той каза: "Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота!
към текста >>

Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото величие.
Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико! Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото вярвам малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят.Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.След като видяхме Рила, след като видехме "Изгрева", ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи. е една велика действителност.Така, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин: чрез примера на нашия живот.Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали, какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук. Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото величие. Но това, което най-много ни порази е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя.В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на "Изгрева", ние видяхме в очите на мнозина от вас една светлина, светлината на тези, които не живеят живота на обикновени хора.После, когато влязохме в допир с всички вас, ние почувствувахме едно излъчване на любов, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.След това срещнахме Учителя. Там горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет - между това езеро и планинския гребен, дето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до неговата палатка, Учителят ни прие. Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на любов. Братя и сестри плакаха.
към текста >>

Доктор по физика от Парижкия университет
Братя и сестри плакаха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най-големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято.Ние сега се чувствуваме по-силни в усилията си да създадем във франция едно солидно ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувствуваме по силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образа Божи. Роже Фаетаз, Доктор по физика от Парижкия университет Отзиви, вести, книгопис "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8
към текста >>

22. Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд

- следва право и получава докторат в Париж.
Николаев - роден през 1887 г. в гр. Шумен. 1903-1920 г. -завършва военно училище и е офицер. 1920-1924 г. - следва право и получава докторат в Париж. 1935-1936 г. - главен секретар на Министерството на външните работи. 1936-1938 г. е министър на народното просвещение. От 1938 г.
към текста >>

23. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №48

Засега щял да бъде все в Париж.
Мен бяха ме уволнили от работа, но след 15 дни пак ме повикаха и сега-засега съм на привременна работа. Д-рът не ми е писал, но аз тези дни му писах и изплащах един дълг21. От Васил днес получих писмо. Разправя, че бил добре, но не дотам в духовно отношение. Пита ме за всички ни, пита и за теб как си, също и за г-жа д-р Желязкова. Засега щял да бъде все в Париж. Мислел да почне търговско предприятие. Поздрави този нов приятел в Господа, К. Кърджиев, и яви ми как приема съобщенията – посредством писание, или другояче. Също поздрави и другите нови приятели в Господа от нас всички ни. Брате Дънов, за още едно ще те задължа – моли и ти Господа, за да ми даде дар на писане.
към текста >>

24. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №1

живее в Париж, а от 1901 г.
Киров с Петър К. Дънов. Козлов се познава с д-р Миркович, с Анастасия д-р Желязкова и с Константин Дъновски (бащата на П. Дънов). В писмо от 1899 г. се споменава, че Козлов има намерение да замине за Америка. От средата на 1900 г. живее в Париж, а от 1901 г. започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи. 3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
към текста >>

25. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40

Париж, Франция), в което те нарочно поздравява.
Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си. Той е следующият: името и презимето, B[ou1evar]d Vo1tair[е] 83, Paris. Д-рът ще си ходи в края на идущата седмица в Сливен. И тъй, след като ти разправям всичко дотука, искам в името на истината да ми кажеш относително лично казаното ми знаеш ли нещо ти. Аз сега съм бодър, добър, всичко оставих да уреди Бог за мене и какво трябва да правя, Той да ме научи.
към текста >>

26. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №42

Васил ми писа и друго писмо, обаче не ми явява кога е отишъл в Париж, нито пък докога ще е там, при всичко че го питах за тези работи.
Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве. Няма що да кажа повече, кръст е това, трябва да се носи. Туй е нашето воювание сега в Господа. Ето на, такива сме ний сега накрай време. Васил ми писа и друго писмо, обаче не ми явява кога е отишъл в Париж, нито пък докога ще е там, при всичко че го питах за тези работи. Но виждам, че той има съобщения, защо[то] ми казва, че „въздаянието, което те очаква от Оногова, е голямо". Приеми сърдечните ни поздравления от мен и от бр. Тодор. Твой в Христа Господа: Пеню ................... 148. Името „Иосифаил" не се среща по-нататък.
към текста >>

27. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74

След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>

28. Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 45

Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви.
В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее. Аз съм дохождал в треперене само като помисля, че ако Бог отнеме милостта Си от мен, какво ще стана. Ужас ме съвзема. От Васил наскоро имах писмо. Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви. Казва, че не е бил твърде добър в Бога. Друго нищо не явява за себе си. Има да се интересуват няколко момчета тука, но не зная какво ги възпира още. Казал съм: каквото Бог даде, че това ще е. Много желая да се видим и [да] се поразтуша малко, но и това на Бога оставям.
към текста >>

29. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

На 29 януари 1938 изнася първата си лекция в Salle de Luxembourg, Сорбоната, Париж.
Роден е на 31 януари 1900 в в битолското село Сърбци. След Балканските войни семейството му се преселва във Варна, където по-късно 17 годишният Иванов се запознава с Учителя. От тогава Михаил Иванов става негов ученик и започва да посещава лекциите, които дава Учителя. По поръчение на Учителя през 1937 г. заминава за Франция със задача да популяризира Учението. На 29 януари 1938 изнася първата си лекция в Salle de Luxembourg, Сорбоната, Париж. През следващите 49 години, до смъртта си, той разпространява учението на Всемирното Бяло Братство, изнасяйки повече от 5000 лекции. Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от издателство „Просвета“. След Втората световна война е осъден на затвор по обвинение в сътрудничество на Гестапо по време на войната.
към текста >>

„Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29 януари 1938 г., в зала „Люксембург” на площада на Сорбоната.
Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от издателство „Просвета“. След Втората световна война е осъден на затвор по обвинение в сътрудничество на Гестапо по време на войната. Източници от езотеричните среди твърдят, че през 1960 е реабилитиран от Апелативния съд на Екс-ан-Прованс, като са му поднесени писмено официални извинения. „Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29 януари 1938 г., в зала „Люксембург” на площада на Сорбоната. През 1947 г. Михаил Иванов и неговите духовни братя от Франция закупуват парцел в парижкото предградие Севр. Кръщават имота „Изгрев”. Така започва животът на Френското Всемирно Бяло Братство. На юг, недалеч от Лазурния бряг, от 1953 г.
към текста >>

Михаил Иванов и неговите духовни братя от Франция закупуват парцел в парижкото предградие Севр.
Публикуват се от издателство „Просвета“. След Втората световна война е осъден на затвор по обвинение в сътрудничество на Гестапо по време на войната. Източници от езотеричните среди твърдят, че през 1960 е реабилитиран от Апелативния съд на Екс-ан-Прованс, като са му поднесени писмено официални извинения. „Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29 януари 1938 г., в зала „Люксембург” на площада на Сорбоната. През 1947 г. Михаил Иванов и неговите духовни братя от Франция закупуват парцел в парижкото предградие Севр. Кръщават имота „Изгрев”. Така започва животът на Френското Всемирно Бяло Братство. На юг, недалеч от Лазурния бряг, от 1953 г. Братството притежава малък парцел, наречен Бонфен. През 1959 г.
към текста >>

Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г.
Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т. I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г. до март 1950 г. излежава затворническа присъда, а на 8 юли 1953 г. открива в Бонфен първия събор на Бялото Братство във Франция. През 1959 г.
към текста >>

30. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс?
КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика.
към текста >>

Какво видях в Париж?
Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. “Любете враговете си! ” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди.
към текста >>

Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията!
“Любете враговете си! ” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!
към текста >>

Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва.
” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!
към текста >>

Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр.
Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни! Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява.
към текста >>

От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди.
Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни! Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.
към текста >>

Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява.
Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни! Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I. О. G. Т. - начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име.
към текста >>

Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот.
В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни! Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I. О. G. Т. - начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
към текста >>

В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота.
Приемът, който проф. Легрен - въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек - е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола. Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно! ... В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните, отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма - за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”.
към текста >>

Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот.
Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно! ... В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните, отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма - за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”. където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти - моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
към текста >>

Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще.
Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура.
към текста >>

Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/.
Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров
към текста >>

В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение.
В разстояние на 9 години и, както ап. Павла, има своите 4 големи мисионерски пътувания. Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр. В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение. Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров. И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, казах си, семето паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето. Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр.
към текста >>

Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г.
- Ще дойде време, когато не ще се боим и не ще се страхуваме от Новото учение. Нашите фактори не могат да се отнасят така равнодушно с едно движение, като Новото учение, което прави такава реформа във външния свят и възвеличава името на България, като извор на духовна култура и божествен живот. Интересно е да се отбележи, че г. Пампоров е пропътувал Европа без никаква парична помощ. Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г. Михаил Иванов, варненец. ............................... Източник: В стан "Изгрев" край София Изгревът - Том 24 Спомени на Мария Тодорова за П.Пампоров и латвийците
към текста >>

31. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс?
КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика.
към текста >>

Какво видях в Париж?
Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. “Любете враговете си! ” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди.
към текста >>

Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията!
“Любете враговете си! ” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!
към текста >>

Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва.
” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!
към текста >>

Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр.
Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни! Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява.
към текста >>

От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди.
Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни! Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.
към текста >>

Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява.
Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни! Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I. О. G. Т. - начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име.
към текста >>

Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот.
В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни! Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I. О. G. Т. - начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
към текста >>

В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота.
Приемът, който проф. Легрен - въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек - е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола. Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно! ... В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните, отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма - за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”.
към текста >>

Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот.
Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно! ... В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните, отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма - за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”. където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти - моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
към текста >>

Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще.
Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура.
към текста >>

Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/.
Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров
към текста >>

В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение.
В разстояние на 9 години и, както ап. Павла, има своите 4 големи мисионерски пътувания. Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр. В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение. Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров. И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, казах си, семето паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето. Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр.
към текста >>

Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г.
- Ще дойде време, когато не ще се боим и не ще се страхуваме от Новото учение. Нашите фактори не могат да се отнасят така равнодушно с едно движение, като Новото учение, което прави такава реформа във външния свят и възвеличава името на България, като извор на духовна култура и божествен живот. Интересно е да се отбележи, че г. Пампоров е пропътувал Европа без никаква парична помощ. Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г. Михаил Иванов, варненец. ............................... Източник: В стан "Изгрев" край София Изгревът - Том 24 Спомени на Мария Тодорова за П.Пампоров и латвийците
към текста >>

32. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

отишъл отново в Париж.
Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г. От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж. Там се запознал с мадам Гранж, чрез която по медиумичен начин получил важно съобщение. В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия се завръща в страната. Миркович го поместил в списание „Нова светлина" (год. 5, стр. 119) и по-късно, с допълнителни бележки - в списание „Виделина" след 1900 г.
към текста >>

Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина."
В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия се завръща в страната. Миркович го поместил в списание „Нова светлина" (год. 5, стр. 119) и по-късно, с допълнителни бележки - в списание „Виделина" след 1900 г. Съобщението гласяло следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина." През 1899 г. д-р Миркович, заедно с Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас, били поканени лично от духовния учител Петър Константинов Дънов на първия събор на Духовната Верига. Тримата станали негови първи ученици и редовно участвали в следващите събори. През август 1905 г. чрез медиум д-р Миркович бил предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд било предстоящо.
към текста >>

През 1893 година Д-р Миркович заминал за световното изложение в Париж.
“Омеопатията е превъзходно нещо във всяко отношение; в нея се намират неща, които другите начини нямат. Нейните лекове освен, че са готови, са още и от една невисока цена. С тях не рискува человек да се отрови; те ако не ползват, никога няма да повредят. Не би било зле, щото всяка фамилия, за всеки случай да бъде снабдена с по една малка до- машна аптека, на която цената е почти нищожна сравнително с ползата. Повече от 100 пъти аз сам съм имал случай да направя опит.” През 1893 година Д-р Миркович заминал за световното изложение в Париж. Там се е срещнал с мадам Лусия Гранж - известен и нашумял по това време медиум. По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**. Този Божествен пратеник по-късно д-р Миркович вижда в лицето на Учителя. Първо сведение за тяхната връзка е поканата за участие в първия събор на веригата през 1900 г., изпратена до него лично от Учителя. Често името на д-р Миркович се споменава в коренсподенцията на Учителя до Пеню Киров.
към текста >>

след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир. Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде. Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия. През 1893 г. след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо.
към текста >>

Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина".
Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде. Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия. През 1893 г. след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г.
към текста >>

33. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

На 29 януари 1938 изнася първата си лекция в Salle de Luxembourg, Сорбоната, Париж.
Роден е на 31 януари 1900 в в битолското село Сърбци. След Балканските войни семейството му се преселва във Варна, където по-късно 17 годишният Иванов се запознава с Учителя. От тогава Михаил Иванов става негов ученик и започва да посещава лекциите, които дава Учителя. По поръчение на Учителя през 1937 г. заминава за Франция със задача да популяризира Учението. На 29 януари 1938 изнася първата си лекция в Salle de Luxembourg, Сорбоната, Париж. През следващите 49 години, до смъртта си, той разпространява учението на Всемирното Бяло Братство, изнасяйки повече от 5000 лекции. Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от издателство „Просвета“. След Втората световна война е осъден на затвор по обвинение в сътрудничество на Гестапо по време на войната.
към текста >>

„Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29 януари 1938 г., в зала „Люксембург” на площада на Сорбоната.
Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от издателство „Просвета“. След Втората световна война е осъден на затвор по обвинение в сътрудничество на Гестапо по време на войната. Източници от езотеричните среди твърдят, че през 1960 е реабилитиран от Апелативния съд на Екс-ан-Прованс, като са му поднесени писмено официални извинения. „Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29 януари 1938 г., в зала „Люксембург” на площада на Сорбоната. През 1947 г. Михаил Иванов и неговите духовни братя от Франция закупуват парцел в парижкото предградие Севр. Кръщават имота „Изгрев”. Така започва животът на Френското Всемирно Бяло Братство. На юг, недалеч от Лазурния бряг, от 1953 г.
към текста >>

Михаил Иванов и неговите духовни братя от Франция закупуват парцел в парижкото предградие Севр.
Публикуват се от издателство „Просвета“. След Втората световна война е осъден на затвор по обвинение в сътрудничество на Гестапо по време на войната. Източници от езотеричните среди твърдят, че през 1960 е реабилитиран от Апелативния съд на Екс-ан-Прованс, като са му поднесени писмено официални извинения. „Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29 януари 1938 г., в зала „Люксембург” на площада на Сорбоната. През 1947 г. Михаил Иванов и неговите духовни братя от Франция закупуват парцел в парижкото предградие Севр. Кръщават имота „Изгрев”. Така започва животът на Френското Всемирно Бяло Братство. На юг, недалеч от Лазурния бряг, от 1953 г. Братството притежава малък парцел, наречен Бонфен. През 1959 г.
към текста >>

Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г.
Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т. I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г. до март 1950 г. излежава затворническа присъда, а на 8 юли 1953 г. открива в Бонфен първия събор на Бялото Братство във Франция. През 1959 г.
към текста >>

34. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

А всъщност там излезе книгата му "Водолея", която излезе в толкова много издания в Париж.
Аз вземах Паневритмията. Реализацията на Паневритмията съм ти я разправял сигурно. И Методи се много зарадва, защото него милицията не го пускаше. Той прави толкова много опити, аз затуй се амбицирах. Толкова много опити прави и кой не му обещаваше и не го пускаха в края на краищата. А всъщност там излезе книгата му "Водолея", която излезе в толкова много издания в Париж. Издаде я този, издателя Жерард Низе, който всъщност я преведе и то на много хубав език, така хубаво написана, че даже Методи искаше после от френски да му я преведат на български, а третата му книга, тази за астросоциологията издаде главен собственик и издател Оригас. Аз ти споменах за него. Той беше много интересен човек, който първо прочете всичко, което има от Учителя, тогава подписахме договора с него. Той подписа договора, за което трябваше да дам 5000 франка, за да излезе книгата. Разбира там има един много интересен метод на издаване, който е много така удобен за всякой един автор.
към текста >>

35. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

И как тези, гражданите на Париж си пееха песните!
Д: Точно така, можеше, да. В: А тука не може. Д: Човек си има една свещена интимност, която не може така да се изнася навън. Аз помня как се радвах на французите, аз ходех всяка неделя в Нотър Дам, защото при католишката литургия народът си пее, там няма хорове. Има орган и хората пеят. И как тези, гражданите на Париж си пееха песните! Имаше нещо много трогателно, тези, техните духовни песни. И те си създали своята атмосфера и създават нещо, щото те са религиозни, така че отделен е религиозния човек от духовния човек. Това са две различни неща, но при французите, разбрах че религията в тях е оставила една много положителна следа. В морала, и във взаимоотношенията и отношението към Христовото Учение. Французите са преди всичко много добри, французина е по дух, по душа добър човек, да.В: Сега аз пак се връщам на същия въпрос: например аз откупувам за три часа дадена концертна зала.
към текста >>

36. Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя

Специализира пет години в Ecole Normale de Musique в Париж, завършва и двата отдела на престижния колеж – оперен и концертен.
певица и последователка на Учителя (1 януари 1913 г. - 1 април 1995 г.) Певица с международна известност. Цветана-Лиляна Табакова завършва Музикалното училище в София. Специализира пет години в Ecole Normale de Musique в Париж, завършва и двата отдела на престижния колеж – оперен и концертен. След завръщането си в България Цветана-Лиляна Табакова е назначена в Операта, където изпълнява главните роли за колоратурен сопран. Наред с ангажиментите си в спектаклите тя изнася самостоятелни концерти и прави множество записи в радиото. Кариерата на оперна прима обаче не е най-важният й стремеж. Година преди да започне работа на оперната сцена Табакова се запознава с Учителя Петър Дънов и става чест гост на „Изгрева”. От 1940 г.
към текста >>

Заминава на специализация в Париж.
Родена на 1 януари 1913 г. В гр. Сливен. Музикалните й изяви започват още от най-ранна детска възраст, с нейни участия в оперетките “Деца и птички”, “Двете пролетни царици” и др. Наричали са я славейчето... По късно се преместват да живеят в Троян, където тя отново участва в детски представления, благодарение на своя музикален талант. С успешно взет конкурсен изпит в музикалното училище в София, е приета в класа на Мара Маринова-Цибулка, и за три години взима изпитите си за редовното петгодишно обучение. Заминава на специализация в Париж. Приета е в EcoleI Normale de Musique, където учи пет години в класа на мадам Гийо - колоратурен сопран.През ваканциите остава там,не се връща в България. Учила е и в класа на Алфред Корто - световно известен пианист, шопенист. Завършила е двата отдела - концертен и оперен,на това известно учебно заведение. След завръщането й в България нейната музикална кариера продължава възходящия си път. Но в живота й навлиза нещо ново, което измества всички други амбиции и стремежи.
към текста >>

37. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

специализира в Сорбоната (Париж) астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия.
Воеводино, Варненско. Далечен потомък на Хаджи Димитър по майчина линия. През 1921 г. завършва морско училище. В периода 1927-1931 г. специализира в Сорбоната (Париж) астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия. През 1931 г. формира Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт в София. През 1933 г. прави първата оригинална хидрографска снимка на българското крайбрежие. Той е и началник на разузнавателната, хидрографската и метеорологична секция.
към текста >>

И вместо да поставяме въпроса кой всъщност се крие зад формули, а и «какви» и «чии» формули, тук е мястото да припомним основни моменти от биографията му: той е с висше военно образование (България) и висше математическо образование (Сорбоната Париж), награждаван е с ордени и медали, включително и Почетен легион на Франция, учен и офицер е от Царския военен флот на Негово величество Борис III.
със символичния тираж от 1000 екземпляра оттогава и до днес. Освен книгоиздателски и културни политики, принос в това отношение имат и популистични писания като това на (днес покойния вече) Иван Богданов (сп. «Отечество», 1979 г., кн. 19 и 20), когато той с небивал остракизъм отрича труда на Борис Рогев. Един «литератор» отхвърля концепцията на математически труд, писан от доктор по математическите науки, защото той, докторът, се криел зад... «зад нищо не значещи формули»... Наивността, меко казано, на подобна позиция има своеобразното си продължение и днес, тъй като също не-математици и не-физици отхвърлят високите професионални достижения на Борис Рогев, представяйки първобългарския календар като само слънчев, а не какъвто го показва и доказва Рогев слънчево-лунен. И вместо да поставяме въпроса кой всъщност се крие зад формули, а и «какви» и «чии» формули, тук е мястото да припомним основни моменти от биографията му: той е с висше военно образование (България) и висше математическо образование (Сорбоната Париж), награждаван е с ордени и медали, включително и Почетен легион на Франция, учен и офицер е от Царския военен флот на Негово величество Борис III. Днес част от архива му е на разположение във Военноморския музей във Варна. Борис Рогев до края на дните си остава един от «тихите» интелектуалци на България. Пенсионира се през 1954 г. като военен (ръководител на катедра във Военна академия София) и постъпва на работа в Българска академия на науките в Централната лаборатория по геодезия, където е до 1964 г. А за годините си дотогава той сам разказва (текстът се публикува за първи път) така:След завършване на първите два класа на Военното училище София, със заповед N° 7 от 1920 г.
към текста >>

със заповед на Министерството на железниците, пощите и телеграфите № 6529 от 29.IX., бях командирован за специализация по астрономия и навигация във факултета на Университета на Париж (Сорбоната).От октомври 1927 г.
бях приведен, заедно с кораба, който командвах, в гр. Русе. В русенската пристанищна стража прослужих 1925-1926 г. През 1927 г. поех командването на същия кораб, с който бях дошъл в Русе. През септември на същата 1927 г. със заповед на Министерството на железниците, пощите и телеграфите № 6529 от 29.IX., бях командирован за специализация по астрономия и навигация във факултета на Университета на Париж (Сорбоната).От октомври 1927 г. до ноември 1931 г. следвах и положих всички полагащи се изпити по науките Обща математика, Обща физика и Астрономия апрофонди*. За същите получих диплом и звание Лисансие по тези науки.Връщайки се в България, бях приведен в Морското училище. Тук ми бе предложено от началник-щаба на флота от известния тогава наш морски авторитет, капитан II ранг Г. Славянов да поема организирането на хидрографско отделение към Държавния военен географски институт София.
към текста >>

1927-31 - Специализант в Сорбоната (Париж) по астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия.
Роден на 21.09.1898 в с. Воеводино – Варненско Далечен потомък на Хаджи Димитър по майчина линия. 1921 – завършва курс за строеви морски офицери във Варна. Служи в Специалните морски школи, на торпедоносците, в Дунавската пристанищна и полицейска служба в гр. Русе. 1927-31 - Специализант в Сорбоната (Париж) по астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия. 1931 - Формира Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София. 1932 – лектор в курс “Корабоначалнически”, който дава висше военноморско образование и е предвестник на съвременния факултет „Навигационен”. 1933 – осъществява първата оригинална хидрографска снимка на българското крайбрежие – брегът на Златни пясъци. 1934-1940 – Отново на служба във Флота като лейтенант и капитан-лейтенант. 1938 – заедно с Пецов е лектор в морския метереологичен курс на Морската учебна част.
към текста >>

Димитър Грива предава на Моис Басан, български евреин, завършил астрономия и математика в СорбонатаПариж, онова издание, отпечатано на френски език.
И понеже Рогев е писал книга за Черно море и Учителят се обръща към него, посочва му една дата и му казва, че на тази дата няма да има нито един германец по бреговете на Черно море. И това пророчество и историческо решение на Учителя Дънов пред лицето на един морски български офицер в лицето на Борис Рогев се изпълнява чрез Силите Небесни. А как е станало това, вижте в «Изгревът», том VIII, стр. 198-199. Така че Борис Рогев е свидетел да види как действуват Силите Господни.10. Като записвах спомените на Димитър Грива, той разказа много неща за Борис Рогев, които са публикувани в «Изгревът» том VIII, стр. 268-270. Димитър Грива предава на Моис Басан, български евреин, завършил астрономия и математика в СорбонатаПариж, онова издание, отпечатано на френски език. Иска да знае от Моис Басан има ли това нещо бъдеще. Басан го предава на един френски академик по математика и астрономия да го проучи. След 15 дни съобщават на Димитър Грива, който е в Париж, че българите един ден ще разберат какво им е оставил Рогев. Но това време още не е дошло. Според френския академик това е било най-вярната система за създаване на календар.
към текста >>

След 15 дни съобщават на Димитър Грива, който е в Париж, че българите един ден ще разберат какво им е оставил Рогев.
Така че Борис Рогев е свидетел да види как действуват Силите Господни.10. Като записвах спомените на Димитър Грива, той разказа много неща за Борис Рогев, които са публикувани в «Изгревът» том VIII, стр. 268-270. Димитър Грива предава на Моис Басан, български евреин, завършил астрономия и математика в СорбонатаПариж, онова издание, отпечатано на френски език. Иска да знае от Моис Басан има ли това нещо бъдеще. Басан го предава на един френски академик по математика и астрономия да го проучи. След 15 дни съобщават на Димитър Грива, който е в Париж, че българите един ден ще разберат какво им е оставил Рогев. Но това време още не е дошло. Според френския академик това е било най-вярната система за създаване на календар. Димитър Грива предава на Басан няколко екземпляра на френски език, за да ги предадат в Сорбоната в Париж. Какво е станало по-нататък, не се знае. Според мен нищо не е станало, защото Моис Басан се проваля накрая.*11.
към текста >>

Димитър Грива предава на Басан няколко екземпляра на френски език, за да ги предадат в Сорбоната в Париж.
Иска да знае от Моис Басан има ли това нещо бъдеще. Басан го предава на един френски академик по математика и астрономия да го проучи. След 15 дни съобщават на Димитър Грива, който е в Париж, че българите един ден ще разберат какво им е оставил Рогев. Но това време още не е дошло. Според френския академик това е било най-вярната система за създаване на календар. Димитър Грива предава на Басан няколко екземпляра на френски език, за да ги предадат в Сорбоната в Париж. Какво е станало по-нататък, не се знае. Според мен нищо не е станало, защото Моис Басан се проваля накрая.*11. Димитър Грива разказваше за юртата на прабългарите и как практически са измервали времето по летвите на юртата. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 269-270. Щеше да ми предаде чертежа на юртата, но не можа да го намери.
към текста >>

Аз тогава вземах няколко екземпляра, заминах за Париж и тогава отидох при Басан, защото Басан е долу-горе на негова възраст и също е завършил в Сорбоната същата наука -астрономия и математика.
Той ти казва точно. Днеска математиката ти открива движението на небесните тела за част от секундата даже. Николай се съгласи и му каза: "На какъв език искаш? " "Аз съм завършил във Франция, на френски". И в академичното издание излезе на френски календара на Рогев. Аз тогава вземах няколко екземпляра, заминах за Париж и тогава отидох при Басан, защото Басан е долу-горе на негова възраст и също е завършил в Сорбоната същата наука -астрономия и математика. И дадох му ги на Басан, там ги оставих, разбира това са съвсем други хора, други професори, така или иначе, няколко екземпляра от трудът на Рогев остана в Сорбоната. "Слушай, Басан, аз докато не получа един поне отзив от това, което оставихме, няма да си тръгна от Париж". Дето се казва доста така упорит. "Добре, имам си основание" и след около 15 дни Басан ми се обади по телефона и ми каза, че един професор астроном, математик му е казал, че един ден българите ще разберат какво ни е оставил Рогев. Според него, това е най-вярната система въобще за създаване на календар.
към текста >>

"Слушай, Басан, аз докато не получа един поне отзив от това, което оставихме, няма да си тръгна от Париж".
Николай се съгласи и му каза: "На какъв език искаш? " "Аз съм завършил във Франция, на френски". И в академичното издание излезе на френски календара на Рогев. Аз тогава вземах няколко екземпляра, заминах за Париж и тогава отидох при Басан, защото Басан е долу-горе на негова възраст и също е завършил в Сорбоната същата наука -астрономия и математика. И дадох му ги на Басан, там ги оставих, разбира това са съвсем други хора, други професори, така или иначе, няколко екземпляра от трудът на Рогев остана в Сорбоната. "Слушай, Басан, аз докато не получа един поне отзив от това, което оставихме, няма да си тръгна от Париж". Дето се казва доста така упорит. "Добре, имам си основание" и след около 15 дни Басан ми се обади по телефона и ми каза, че един професор астроном, математик му е казал, че един ден българите ще разберат какво ни е оставил Рогев. Според него, това е най-вярната система въобще за създаване на календар. Рогев беше много така, много интересен човек с чудно, много дълбоко разбиране за Учителя. Той беше един така вътрешен мистик, външно беше един много мълчалив, много затворен човек, но когато Рогев каже две думи тежаха.
към текста >>

38. Заминава си капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя, 21 февруари 1976 г.

специализира в Сорбоната (Париж) астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия.
Воеводино, Варненско. Далечен потомък на Хаджи Димитър по майчина линия. През 1921 г. завършва морско училище. В периода 1927-1931 г. специализира в Сорбоната (Париж) астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия. През 1931 г. формира Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт в София. През 1933 г. прави първата оригинална хидрографска снимка на българското крайбрежие. Той е и началник на разузнавателната, хидрографската и метеорологична секция.
към текста >>

39. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Като го слушаха и гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин.
Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взе дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Като го слушаха и гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин. Имаше отличен стил и бе много начетен. Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. Ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях.
към текста >>

40. Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

Буча Бехар и спестовната книжка с чужди париЖ.
Амин! 1.Х.2003 година Вергилий Кръстев _____________________ Източник: I. Буча Бехар и спестовната книжка с чужди париЖ. СПОМЕНИ, ДОКУМЕНТИ, КОМЕНТАРИ Изгревът - Том 28 Снимки на Буча Бехар Ема Риба, Буча Бехар, Марияна, Елена Андреева и Петра Шелингозова. Буча Бехар, Николай Шиваров и Елена Андреева.
към текста >>

41. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

го вика Ярмила от Париж да й помага не му дават виза и той отива при един генерал, които разрешавал тези въпроси - Крум се е показал само на вратата и генералът му казал; „Заповядайте, другарю Въжаров.” Той бил негов колега и за седмица му уредил въпроса.Хубавите аспекти на Юпитер са покровителството на Бялото братство през целия му живот, независимо от (Юпитер съвпад Лилит), който аспект Учителят неутрализира.
Много хора са го познавали (хубавите аспекти на Луната). Пожелава да живее на Изгрева и влиза в бараката на Анчето Шишикова и когато разрушават квартала, понеже няма жилищно настаняване, не му дават квартира. Той отива при началника на жилищно настаняване и той става и го прегръща. Оказало се, че той бил негов подчинен и веднага му дават много хубава квартира. Когато в 1982 г. го вика Ярмила от Париж да й помага не му дават виза и той отива при един генерал, които разрешавал тези въпроси - Крум се е показал само на вратата и генералът му казал; „Заповядайте, другарю Въжаров.” Той бил негов колега и за седмица му уредил въпроса.Хубавите аспекти на Юпитер са покровителството на Бялото братство през целия му живот, независимо от (Юпитер съвпад Лилит), който аспект Учителят неутрализира. Виждаме, че Крум е много облагодетелстван астрологически - няма ретроградни планети, Меркурий е пред Слънцето и повечето му деклинации са N (северни), с изключение на три. Както споменах, той спечели четвърт милион от лотарията, за което Учителят казал, че някой ще спечели от лотарията. Той взима парите 1941 г. по време на събора и докарва кола с дини за обеда. Направи и пътеката от дървенишкото шосе до салона.
към текста >>

42. Заминава си Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя

Специализира пет години в Ecole Normale de Musique в Париж, завършва и двата отдела на престижния колеж – оперен и концертен.
певица и последователка на Учителя (1 януари 1913 г. - 1 април 1995* г.) Певица с международна известност. Цветана-Лиляна Табакова завършва Музикалното училище в София. Специализира пет години в Ecole Normale de Musique в Париж, завършва и двата отдела на престижния колеж – оперен и концертен. След завръщането си в България Цветана-Лиляна Табакова е назначена в Операта, където изпълнява главните роли за колоратурен сопран. Наред с ангажиментите си в спектаклите тя изнася самостоятелни концерти и прави множество записи в радиото. Кариерата на оперна прима обаче не е най-важният й стремеж. Година преди да започне работа на оперната сцена Табакова се запознава с Учителя Петър Дънов и става чест гост на „Изгрева”. От 1940 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18282079696655