Търсене в текстове за 'Отрова'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 81 резултата в 60 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Този, който е ухапан от змията на безлюбието, и като ти говори, с думите си ще ти предаде от отровата ѝ.
Като дойде Любовта, преставаш да виждаш противоречията. Неразположен си и ти идва да ритнеш котката, обаче си казваш: „Като ритна котката, друг ще ритне мен.“ Като дойде Любовта, човек всестранно се обновява и Ангелите се обновяват; и животните, и растенията – също. Но човек се обновява като човек, Ангелът – като Ангел, растението – като растение, камъкът – като камък. Който не върви по пътя на Любовта, изсъхва и става много кисел. Онзи, който върви по пътя на Любовта, расте. Този, който е ухапан от змията на безлюбието, и като ти говори, с думите си ще ти предаде от отровата ѝ. Но светът доброволно ще се подчини на закона на Любовта. Който не се подчини на този закон, не може да напредва. Любовта, това е новата музика. Не искам механична дисциплина. Проявете онова, което е вложено във вас.
към текста >>

2. 2_19 ) Изпити на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-малкото ограничение на Любовта внася отрова в човека.
И не спъвай човек, който обича, защото той ще извърши много добри работи. И най-лошия човек, като обикне, не го спъвай в любовта му. Всеки обича както може. Започнете ли да го учите как да обича, вие затваряте крана на Любовта. Не подпушвайте Любовта. Най-малкото ограничение на Любовта внася отрова в човека. Да ограничавате Любовта, това значи да ограничавате Бога в себе си. Колко трябва да те обичат, нямаш право да се месиш в това. Оставете всеки човек да прояви свободно любовта си. Трябва едно вътрешно самовъзпитание. В разговора стана въпрос за ревността.
към текста >>

3. 3_23 ) Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който се храни с него.
“ Този човек бил от друго село – от с. Победа, но му станал постоянен клиент. Нашият брат отделял десятък от житото и от занаята за Божествена цел. И всичко му тръгнало, в скоро време изплатил всичкия си дълг, който възлизал на 23 000 лева; така той опитал закона, а този закон е силен. Ако орачът, който оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който се храни с него. Ако орачът оре и пее песни на Бога, всеки, който яде това жито, ако е болен, ще оздравее, ако е здрав, ще се подмлади. Вземете един декар земя и я обработвайте по новия начин – през всичкото време, докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите какво жито ще изкарате. Можеш да посееш четири-пет декара и да изкараш колкото от сто декара. Посей една нива, стой при нея да ѝ говориш мило, така че всеки клас да се налее с 250 зърна. И тогава с малко труд, но с Любов ще имаш много.
към текста >>

4. 7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданията са неутрализация против отровата на греха.
Бог е дал на човека сили да се справи с всички мъчнотии, но човек трябва да изучава по кой начин. Който не е страдал, остава назад. Винаги характерът на човека се изработва чрез страдание. Колкото повече е страдал, толкова и се е повдигнал. Когато настане тъмнина, ще почиваш външно, ще се качиш горе със своето съзнание. Страданията са неутрализация против отровата на греха. Онези хора, които постоянно са страдали, стават много еластични и устойчиви против всички болести, а онези, които не са, като ги хване някоя болест, заминават. Кажете си: „Бог когото обича, наказва го! “ Хубавите камъни ги дяла каменоделецът, а простите ги оставя настрана. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания. Сега Божественият скулптор работи върху вас и извайва статуя, вие страдате, вдигате шум, но когато статуята се привърши, няма да има вече такива удари на Природата.
към текста >>

5. 8) Вегетарианството - Боян Боев (1883 – 1963)

Много е умна котката, че предразполага мишката, преди да я изяде – оставя я малко, играе си с нея и когато почувства нейното разположение, чак тогава я стиска от един път и я изяжда, за да получи месо без отрова.
Никой не би могъл да бъде духовен, ако не е вегетарианец. Месото е една неестествена храна, понеже съдържа много отровни вещества. При клането се заражда страх и омраза у животното, поради което в организма му се образуват и отровни реакции. На това се дължи и нервността на цялата Бяла раса, а и днешната неврастения произлиза до голяма степен по същите причини. От друга страна, веднага след смъртта на животното започва трупното разлагане и възникват други отрови, наречени птомаини, левкомаини и пр. Много е умна котката, че предразполага мишката, преди да я изяде – оставя я малко, играе си с нея и когато почувства нейното разположение, чак тогава я стиска от един път и я изяжда, за да получи месо без отрова. Понеже трептенията на бозайниците са по-низши от тези на човека, затова той се спъва, когато ги яде, и не може да се развива. Месната храна е проникната от трептения на животински страсти, а в това отношение растителната храна е чиста. Човек трябва да се храни с чиста храна, за да имат клетките му послушание. Ако човек дълго време се храни със свинско месо, ще добие свински характер, ако се храни с кокоше месо, ще добие кокоши характер. Едно време, преди повече от две хиляди години, Даниил и другарите му се хранеха с вегетарианска храна и станаха по-красиви и по-здрави, отколкото другите, които се хранеха с месо.
към текста >>

6. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато по отношение на твоя физически и духовен растеж не си имал резултат от храненето, тогава не си ял, а си внасял отрова в организма.
Той отговори: „Когато пея, едни студенти, които живеят в същата къща, казват, че хората от Братството все пеят“. Ще им кажете: „Чакайте, ние се упражняваме в пеене, още не пеем“. Идеята в тези думи е, че занапред ще дойде истинското пеене, за което се приготовляваме. Стана въпрос за храненето. Учителя каза: Когато по отношение на твоя физически и духовен растеж не си имал резултат от храненето, тогава не си ял, а си внасял отрова в организма. Когато ядеш, ще благодариш и ще растеш. Ще ядеш малко, но най-чиста храна. Хлябът да е чист, не от брашно, смляно преди четири-пет месеца, но от прясно брашно. Колко болести идват от храната! Ще платиш повече за хляба, но да бъде от прясно брашно.
към текста >>

7. 66) Психични причини за болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Омразата в човека е отрова за организма му, в дадения случай той само пакости на себе си.
Страхът е една отрицателна страна на Живота и от него идват много болести. Всеки може да добие ревматизъм, само като се безпокои. Докато човек мрази другите, ще боледува, и престане ли да мрази, ще се излекува. Някой се е делил с брат си, който при подялбата е извършил неправда. Онеправданият иска да отмъсти, но го застигат болест, нещастия; трябва да се откаже от отмъщението, за да оздравее. Омразата в човека е отрова за организма му, в дадения случай той само пакости на себе си. Други хора се тровят от гордост. Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино, от ред още храни, а духовното им тяло е заразено от алчност, от злоба, от омраза. Един човек, който има мрачни мисли, няма да се мине дълго и ще заболее от туберкулоза. Щом се влюби безнадеждно, може да заболее и от туберкулоза; ако не може да се справи с това голямо противоречие, трябва да вземе мерки. Туберкулозата не е болест на бедните, някой богат също може да заболее, ако не може да се справи с противоречията, които има.
към текста >>

8. 98) Същинският човек - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко нещо, в което Любовта не действа, носи отрова в себе си.
Сега от Невидимия свят се стремят да избавят хората от това скрито паразитство. Само чистият, праведен живот ни предпазва. Всяка храна, която влиза в човека, трябва да развива една динамична сила. Човек не бива да създава в себе си хамбар. Като дойдем до онова първоначално състояние – Божественото, ще имаме разнообразие на плодовете, ще ги откъсваме от дървото пресни и узрели. Всяко нещо, в което Любовта не действа, носи отрова в себе си. Например доиш кравата, а тя те рита. Тогава млякото Ă носи отрова. Ако десет души се съберат край един болен и като се помолят няколко пъти за неговия живот, и като отпратят силната си мисъл и желание, то той непременно ще оздравее. Нека измият ръце и потопят пръсти в чаша вода, изговаряйки някоя формула с Любов; тогава болният, като изпие водата, ще оздравее. С желанието си и с любовта си те стават проводник на Живата Природа и щом нейната енергия минава през тях, тогава болният оздравява.
към текста >>

Тогава млякото Ă носи отрова.
Всяка храна, която влиза в човека, трябва да развива една динамична сила. Човек не бива да създава в себе си хамбар. Като дойдем до онова първоначално състояние – Божественото, ще имаме разнообразие на плодовете, ще ги откъсваме от дървото пресни и узрели. Всяко нещо, в което Любовта не действа, носи отрова в себе си. Например доиш кравата, а тя те рита. Тогава млякото Ă носи отрова. Ако десет души се съберат край един болен и като се помолят няколко пъти за неговия живот, и като отпратят силната си мисъл и желание, то той непременно ще оздравее. Нека измият ръце и потопят пръсти в чаша вода, изговаряйки някоя формула с Любов; тогава болният, като изпие водата, ще оздравее. С желанието си и с любовта си те стават проводник на Живата Природа и щом нейната енергия минава през тях, тогава болният оздравява. Ако си се научил да дишаш етер, при умиране е лесно, но ако не знаеш как да дишаш етер, мъчно е – излизаш, връщаш се, излизаш, връщаш се. Един българин ми разправяше, че като бил в Америка, страдал от лошо храносмилане и пет-шест месеца не могъл да спи спокойно.
към текста >>

9. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Бушар е доказал, че изпражненията на човек месоядец съдържат два пъти повече отрова, отколкото на човек вегетарианец.
Пикочната киселина е един от важните причинители на болезнени процеси в организма. Месната храна увеличава количеството на пикочната киселина, намираща се в кръвта от 3 - 10 пъти повече, отколкото растителната храна. Количеството на креатина в човешкия организъм, също така нараства с месната храна. Чрезмерното увеличение на тия отрови в урината на човека, който се храни с месо, показва, че те се намират и в човешкото тяло в по-голямо количество, понеже урината ги извлича из човешките тъкани. Значи, организмът на човека, който се храни с месо, съдържа много повече отрови, отколкото организмът на човека или животното, което не се храни с месо. Бушар е доказал, че изпражненията на човек месоядец съдържат два пъти повече отрова, отколкото на човек вегетарианец. Изпражненията на месоядните животни, казва д-р Келог, издават силна смрадлива миризма в сравнение с изпражненията на тревопасните животни. Същият Бушар е направил следния опит: Бавно, постепенно е вкарвал в тялото на заека урина, догдето се явили признаци на отравяне и същевременно отбелязвал всички симптоми, които настъпвали. Той е забелязал, че месната храна увеличава отровността на урината, т.е. по-малко количество урина е нужно, за да се появят у заека признаци на отравяне, ако тая урина е взета от човек, който се храни с месна храна. С опити е доказано от Бушар, че отровността на урината у човека, който се храни с месо, може да достигне 4 пъти нормалната й отровност.
към текста >>

И всичко това се възприема като отрова от тези, които ядат месото им.
От такива и подобни опити е установено, че ужасът, който животното изпитва преди и при клането, нарушава физиологичните му процеси и причинява образуването на отрови в тялото. С какъв ужас животните пристъпват към кланицата! Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат. Учителят дава следните пояснения по това: „В месото на животните се образуват отрови при посягане върху живота им. У тях се заражда ужасен страх, омраза и отвращение към всички, които искат да отнемат живота им. И всичко това се възприема като отрова от тези, които ядат месото им. Тази отрова разклаща нервите им.” Д-р Келог казва: „Месото на месоядните е всякога противно по вкус и мирис. По тази причина месоядните много нарядко хващат и убиват други месоядни за храна. Лъвът никога не яде месото на пантера, леопард, диви котки и пр. Кучето може да хване и убие котка, но никога не я яде.
към текста >>

Тази отрова разклаща нервите им.”
С какъв ужас животните пристъпват към кланицата! Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат. Учителят дава следните пояснения по това: „В месото на животните се образуват отрови при посягане върху живота им. У тях се заражда ужасен страх, омраза и отвращение към всички, които искат да отнемат живота им. И всичко това се възприема като отрова от тези, които ядат месото им. Тази отрова разклаща нервите им.” Д-р Келог казва: „Месото на месоядните е всякога противно по вкус и мирис. По тази причина месоядните много нарядко хващат и убиват други месоядни за храна. Лъвът никога не яде месото на пантера, леопард, диви котки и пр. Кучето може да хване и убие котка, но никога не я яде. Месото на свини, хранени с месо, е противно на вкус.” Когато човек се храни с чиста храна, то поради процесите на дезасимилацията има известно количество отровни продукти в своите тъкани.
към текста >>

От всичко горно се вижда, че най-здравословна храна за децата е растителната, понеже е чиста - лишена от отрова.
Другите двама пристигнали малко по-късно, защото се заблудили по пътя и изгубили напразно 5 мили. Всички вегетарианци били свежи и бодри. Един час след тяхното идване пристигнал първият месоядец, твърде много изморен и изтощен. Другите били изпопадали по пътя. Това е твърде ярка илюстрация, която изтъква голямата стойност на растителната храна като подкрепител на организма при тежка работа, казва Д-р Келог. От всичко горно се вижда, че най-здравословна храна за децата е растителната, понеже е чиста - лишена от отрова. Обществото трябва да даде на децата условия най-благоприятни за техния растеж, за тяхното физическо и духовно укрепване. Ако искаме да бъдат здрави, устойчиви на болести, бодри, издръжливи на труд, ако искаме да издигнем духовното им естество, трябва да им даваме чиста храна - растителна. Учителят казва: „Дайте най-добри условия на детето. Кои са тия условия? Хранете го предимно с плодове.
към текста >>

10. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако ти помниш горчивите думи, ти внасяш отрова в себе си.
Те са близки и ги броим като едно качество. Те значат човек да не бъде дребнав, но да гледа по-широко на нещата. Например някои хора казват: „Онзи човек ми каза такава една тежка, горчива дума, че оттогава 20 години минаха и аз още не мога да я забравя! " Който казва така, няма великодушие. С това той спъва онзи, който му е казал горчивата дума, обаче спъва и себе си. Ако ти помниш горчивите думи, ти внасяш отрова в себе си. Великодушие, благородство значи да простиш на такъв човек и твоите отношения към него да не се изменят. Даже му направи услуга при даден случай. Христос казва така: „Тясна е пътеката, която води към Царството Божие." Пример. Един наш брат в гр. Неврокоп има една къща с голям двор и градина.
към текста >>

11. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

- Когато не си имал резултат от храненето по отношение на твоя физически и духовен растеж, тогава не си ял, тогава си внасял отрова в организма си.
Идеята в тези думи е, че занапред ще дойде още по-хубаво пеене, за което сега се подготвяме. Ще бъде, ще бъде! Когато се казва какво ще бъде бъдещето, човек едва може да си представи това. Стана въпрос за храненето. Учителя каза: - Когато не си имал резултат от храненето по отношение на твоя физически и духовен растеж, тогава не си ял, тогава си внасял отрова в организма си. Като ядеш, ще благодариш! Тогава ще растеш. Ще ядеш малко, и то най-чиста храна. Хлябът да е чист, не от брашно, мляно преди 4-5 месеца, но от прясно брашно. Колко болести са от храната!
към текста >>

12. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи, който е ухапан от змията на безлюбието, и като ти говори само, с думите си ще ти предаде отровата й.
Най-добрата храна, с която човек може да се храни, е Любовта. Ако знаеш как се придобива тази храна, всичко ще имаш. Ако не можеш да я придобиваш, всичко губиш. Приближавайте се до същинската храна. Като любиш, ти се храниш. Онзи, който е ухапан от змията на безлюбието, и като ти говори само, с думите си ще ти предаде отровата й. Ние имаме богатство, материал, трябва ни само запалка. Онзи, който ни обича, носи запалката. На този, когото обичаме, ние носим най-хубавата запалка. При Любовта нещата стават лесно, тя те прави досетлив, подсказва ти как да постъпиш и ти се радваш. Законът на Любовта гласи: дето е Любовта, всички препятствия се превъзмогват, всичко, което е невъзможно, става възможно.
към текста >>

13. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако ти помниш горчивите думи, ти внасяш отрова в себе си.
Те са близки и ги броим като едно качество. Те значат човек дa не бъде дребнав, но да гледа по-широко на нещата. Например някои хора казват: „Онзи човек ми каза такава една тежка, горчива дума, че оттогава 20 години минаха и аз още не мога да я забравя! ” Който казва така, няма великодушие. С това той спъва онзи, който му е казал горчивата дума, обаче спъва и себе си. Ако ти помниш горчивите думи, ти внасяш отрова в себе си. Великодушие, благородство значи да простиш на такъв човек и твоите отношения към него да не се изменят. Даже му направи услуга при даден случай. Христос казва така: „Тясна е пътеката, която води към Царството Божие.” Пример. Един наш брат в гр. Неврокоп има една къща с голям двор и градина.
към текста >>

14. 010 ИЗВОРЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт.
Изворът на Божия Дух се пои от още по-велик Извор – от Абсолютния Незнаен Дух на Битието. Всяка мисъл, която носи на човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога. Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени. Значи Любовта иде от едно място, от един център. Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога.
към текста >>

Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт.
Божия Дух се пои от още по-велик Извор – от Абсолютния Незнаен Дух на Битието. Всяка мисъл, която носи на човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога. Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени. Значи Любовта иде от едно място, от един център. Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога. Вън от Бога не можем да познаем Любовта.
към текста >>

15. 091 ИСТИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е като отрова.
Кажеш една лъжа: като се върнеш у дома или чаша ще счупиш, или жена ти заболява, или детето ти заболява. Човек, който се движи с изкуствен крак, тропа. Лъжите на хората не могат да останат скрити, те винаги се разкриват. И най-малката лъжа, след години ще причини изопачаване на човешкия характер. Думата "лъжа" опетнява. Тя е като отрова. Тази дума не трябва да се употребява, доколкото е възможно. Вместо тази дума, може да се каже: "преувеличава нещата, не представя добре истината" и пр. Когато те излъжат, недей разправя за това, защото се опетняваш.
към текста >>

16. 113 БЕЗКОРИСТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото иначе ще влезе отрова в къщата.
След вечерята стана дума за новите форми на труда. Учителят каза:'' – Човек трябва да внася най-чисти мисли в производството на храната, облеклото и другите произведения. Искате ли да направите къща, повикайте хора, не само майстори по строеж, но и добри по характер. През време на работа да не кажат нито една лоша дума и да нямат лоши мисли. Защото иначе ще влезе отрова в къщата. Тогава от лошите влияния няма да се освободите. В бъдеще тези, които приготвят хляба, трябва да имат светли идеи, които да вложат в него. Ако земеделецът приложи това в своята работа и нивата ще даде повече и по-добър плод. Ако житото е отгледано с Радост и Любов, хлябът, направен от него, ще бъде хранителен и ще внесе в човека идеи. В бъдеще, ако искаме да въведем нормално възпитание в света, когато се гради училище, трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори за направата на сградата, чиновете, масите и всички други пособия.
към текста >>

17. Правила за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Не изменяй убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова.
От първия глас на съвестта си не се дели. Не принуждавай душата си в това, което в началото й е противно! Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност. Овца в устата на вълка не давай. Не изменяй убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато някой ти говори за любовта, питай го какво иска дали кожуха ти, или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлекат. Правило в живота си дръж, че всеки, който се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си не се нуждае от подобна защита. Всеки, който се маже, знай, че иска да те подкопае, а всеки, който показва, че е повече от това, което виждаш, знай-, че иска да те възсяда. Всеки, който се надига повече от тебе, знай, че иска да те управлява.
към текста >>

18. Цената на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданията са неутрализация против отровата на греха.
Няма мъчнотия, която да няма разрешение. Бог е дал на човека сили да се справя с всички мъчнотии. Но човек трябва да изучава по кой начин. Винаги характерът на човека се изработва чрез страданията. Колкото повече е страдал, толкова е по-повдигнат. Страданията са неутрализация против отровата на греха. Хубавите камъни каменоделецът дяла, а простите камъни ги оставя. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания. Сега Божественият скулптор работи върху вас и извайва статуи. Вие страдате, вдигате шум, а когато статуята се привърши, няма да има вече чукане. Та страданията са такива удари на природата.
към текста >>

19. Законите на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-малкото ограничение на любовта внася отрова в човека.
Когато някой човек обича, ти се радвай на неговата любов. Това е новото учение, което сте забравили. Имате много да се учите в любовта. Един човек, който обича, не го спъвай. Който се е опитвал да ограничава любовта в себе си или в другите, си е създавал най-големите страдания. Най-малкото ограничение на любовта внася отрова в човека. Да ограничавате любовта, това значи да ограничавате Богц в себе си. В разговора стана въпрос за ревността. Учителя каза: Ревността е извън любовта. Ревността не е нищо, което вие сте проявили.
към текста >>

20. Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл, влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито.
Имал 23 000 лева дълг. Изплатил всичките си дългове в скоро време. Опитал закона. Законът е силен. Ако орачът, който оре, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл, влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито. Ако орачът оре и пее песни на Бога, който яде това жито, който е болен, ще оздравее, ако е здрав - ще се подмлади. Вземете един декар земя и я обработвайте по новия начин. През всичкото време, докато орете, сеете, жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства и ще видите какво жито ще изкарате. Ти може да посееш 4-5 декара и да изкараш колкото от няколко десетки декара. Да посееш една нива, да стоиш при нея, да й говориш и да направиш всеки клас да има по 250 зърна, а сега всеки клас има много по-малко зърна.
към текста >>

21. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

Като направили така, отровата се пресякла и яденето станало вкусно." Там дошъл един човек, който донесъл 20 ечемичени хляба и пресни класове жито.
След това отишъл в Галгал, където имало голям глад. „И синовете на пророците седяха пред него. Той казал на слугата си да тури голям котел, за да свари вариво за синовете на пророците. Но в котела турили нещо, което било отровно и като хапнали, казали: Тук има смърт. Елисей рекъл: Донесете ми брашно, хвърлете го в котела. Като направили така, отровата се пресякла и яденето станало вкусно." Там дошъл един човек, който донесъл 20 ечемичени хляба и пресни класове жито. И той казал на слугата си да даде на хората да ядат от тези хлябове. А той с учудване казал, че този хляб не може да стигне за сто души. Но Елисей му казал: Дай на людете да ядат, защото така говори Господ, ще ядат и остатък ще остане. Тогава той турил пред людете хляба и яли и се нахранили и останало остатък според Словото Господне. Тук пак имаме процес на умножаване на благата, което показва, че пророкът е познавал закона на изобилието и е умножавал благата.
към текста >>

22. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази епоха става грехопадането и затова е символизиран с медта, която се окислява и дава силна отрова, която е именно грехът.
Това е златната епоха на гръцката митология. Сребърните гърди на образа показват Втората човешка раса, която се е развила във въздушната и огнената среда и е наречена Хиперборейска. Това е сребърната епоха на гръцката митология. А медната част на образа показва Третата Лемурийска раса, когато вече човечеството слиза във водната среда и постепенно се формира сушата и физическото тяло на човека. Това е медната епоха на гръцката митология. В тази епоха става грехопадането и затова е символизиран с медта, която се окислява и дава силна отрова, която е именно грехът. И понеже медта е под влиянието на Венера, това показва, че грехопадането е станало във връзка с Любовта, с което се загатва за разделянето на половете и пораждането на половата любов, която е началото на Любовта. Желязната част на образа показва Атлантската раса, когато се е формирала мускулната система, която е под влиянието на Марс и в която важно участие взема желязото, което е също под влиянието на Марс. А царствата, които са от кал и желязо, това са царствата на следатлантските култури, които продължават и до днес. Камъкът, който ударил образа, е Христовият импулс, който ще преобрази кармата на човечеството от началото на неговото слизане до днешни дни и ще създаде Новото Царство на Шестата раса, която ще обхване цялата земя. Това е една бегла скица, върху която може да се напише цяла книга.
към текста >>

23. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той наричал заможните хора като изроди на змийска отрова.
Този човек не беше нито ласкател, нито бунтовник. Аз дори Го защитавам, без да знае Той това. Предоставих Му възможност да събира народа и да говори поученията и моите подуправители имаха заповедта да Го закрилят. Тази моя мярка силно дразнеше богатите евреи и силните на деня, но не и сиромасите. Вярно е и това, че Исус в своите речи и в своите действия много е нападал първите, като ги укорявал за техните произволи и грешки, което именно ме подбуди да не Го ограничавам да проповядва. Той наричал заможните хора като изроди на змийска отрова. На бедните и вдовиците всячески помагал и много болни изцерявал. По едно време ми се съобщи, че живота на Исус е в опасност. Не за пръв път в Ерусалим се случваше да убият човека с камъни, особено ако той се обявяваше за пророк. Отношението ми към този въпрос римският сенат е одобрил и дори ми обеща, че като се свърши вътрешната междуособица, ще ми увеличи въоръжената сила. И така, като не разполагах с достатъчно средства да умиря едно неминуемо бунтовно въстание на евреите, постъпих по следния начин: съобщих с писмо на Исус, че искам да Го видя в преторията и Той се яви.
към текста >>

24. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

След това му дали да изпие питие, примесено с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след което бил изпратен на заточение на остров Патмос.
Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания. Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово. Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за утвърждаване на църквата. Умрял е от естествена смърт. Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим. След това му дали да изпие питие, примесено с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след което бил изпратен на заточение на остров Патмос. С това, че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта. Не е безинтересно да кажа няколко думи и за другите апостоли. 1. АПОСТОЛ ПЕТЪР е бил от най-ревностните ученици на Христос. По природа той е бил впечатлителен, с жив характер и горещ темперамент. С това се обяснява неговото често излизане пред другите апостоли, като че той е бил най-главният.
към текста >>

С това, че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта.
Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово. Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за утвърждаване на църквата. Умрял е от естествена смърт. Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим. След това му дали да изпие питие, примесено с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след което бил изпратен на заточение на остров Патмос. С това, че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта. Не е безинтересно да кажа няколко думи и за другите апостоли. 1. АПОСТОЛ ПЕТЪР е бил от най-ревностните ученици на Христос. По природа той е бил впечатлителен, с жив характер и горещ темперамент. С това се обяснява неговото често излизане пред другите апостоли, като че той е бил най-главният. И когато в Кесария Филопова Господ се обръща към учениците с въпроса, за кого го мислят те, апостол Петър от името на всички отговорил: "Ти си Христос, Син на Живия Бог".
към текста >>

25. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Заради своята неуморна книжовна дейност Ориген бил наречен твърд като диамант и с медна отрова.
С него водил преписка римският император Филип Арабин и жена му Севера. Гонението на императора Декин Траян го заварило в Тир, където вероятно е умрял в 254 година на 70 годишна възраст вследствие на претърпели мъки в затвора. Ориген бил най-плодовитият от църковните писатели през първите векове на християнството. Според Епифания Кипарски той бил написал шест хиляди книги, а според Ру-фина Аквилийски - две хиляди. Той могъл да напише толкова много съчинения, защото не ги пишел сама а диктувал на бър-зописци (повече от седем според Евсений Кесарийски) и след това стенографите превеждали на обикновено писмо от множество книгописци и краснописци. Заради своята неуморна книжовна дейност Ориген бил наречен твърд като диамант и с медна отрова. Повече от съчиненията му били езотерич-ни - тълкуване на тъмните места на Светото Писание. Той е различавал три смисъла на Писанието: буквален, нравствен и тайнствен, като давал предимство на алегоричното тълкуване. Важен негов труд са "Екзаплите", в които е издаден критичният превод на седемдесетте чрез сравнително съпоставяне с еврейският текст и с по-сетнешните гръцки преводи, главно на Акила, Симаха и Геодотиона. Всеки от тези 6 текста бил поставен в отделна колона именно еврейският текст с еврейско писмо, еврейският текст с гръцко писмо, превода на Акила, превода на Симаха, превода на седемдесетте и превода на Теодотиона. Този библейски критичен труд бил работен много години, според мнението на някои учени 27 години и имал голямо значение.
към текста >>

26. 25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И заедно с тази храна ние поглъщаме и отровата.
Да вземем за пример месоядството. Предполага се, че е било време, когато не е съществувало месоядство и природата като го е допуснала, е имала една крайна цел и една крайна замисъл.Чрез допущането на месната храна, тя е целяла нещо разумно. Така че, било е време, когато месоядството е имало свой смисъл и значение, но сега влизаме в една епоха, когато месоядството е станало едно зло. Учените казват, че съвременните животни носят зараза в себе си. Аз ще изразя това в един друг образ: Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то, произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си. Ако бялата раса продължава да живее по този начин, очаква я ужасна съдба, израждане и унищожение. За да се спаси, преди всичко тя трябва да замени месната храна с растителна, която е много по-чиста и здравословна. Чрез растителната храна се внася една обнова и подмладяване на организма. Меродавното за нас е онова, което сега природата твори.
към текста >>

Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си.
Предполага се, че е било време, когато не е съществувало месоядство и природата като го е допуснала, е имала една крайна цел и една крайна замисъл.Чрез допущането на месната храна, тя е целяла нещо разумно. Така че, било е време, когато месоядството е имало свой смисъл и значение, но сега влизаме в една епоха, когато месоядството е станало едно зло. Учените казват, че съвременните животни носят зараза в себе си. Аз ще изразя това в един друг образ: Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то, произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си. Ако бялата раса продължава да живее по този начин, очаква я ужасна съдба, израждане и унищожение. За да се спаси, преди всичко тя трябва да замени месната храна с растителна, която е много по-чиста и здравословна. Чрез растителната храна се внася една обнова и подмладяване на организма. Меродавното за нас е онова, което сега природата твори. За нас е важно, как сега трябва да живеят хората, а не как са живели в миналото.
към текста >>

27. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова.
Той каза: Аз не искам хляб от камъни. И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни. Тези изкуствени яйца може химически да са по-добри от естествените, но на тях ще им липсва жизненият елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни. С изкуствените храни животът на хората ще се влоши десет пъти повече. Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова. Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората. После трябва да се проучи, какво е влиянието на различните храни в различните възрасти. За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата красота и чистота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота.
към текста >>

Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората.
И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни. Тези изкуствени яйца може химически да са по-добри от естествените, но на тях ще им липсва жизненият елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни. С изкуствените храни животът на хората ще се влоши десет пъти повече. Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова. Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората. После трябва да се проучи, какво е влиянието на различните храни в различните възрасти. За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата красота и чистота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота. Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как.
към текста >>

Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат.
Отлична идея е домът и бракът. Но домакинята, която отначало е писала, започва да готви лошо ядене и след 4-5 години не остане нищо от тяхната любов. Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това развалят живота си. От друга страна, тя ще вземе да пържи лука и тя става опържена като него. Лукът, след като се пържи, изгубва всичките си витамини и жизнени енергии. Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат. Яде мъжът и гледа отгоре, че е красиво, но не е така приятно и се мръщи недоволен. Днес недоволен, утре недоволен, докато се развалят красивите и хармонични отношения помежду им. Не съм против готвенето, но според мен, най-хубаво е всичко да се сложи из един път. Маслото да не се пържи, а да се оставя да ври заедно с гозбата. И лукът да не се реже на много дребни части.
към текста >>

28. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт.
Мойсей, който е бил посветен и който дълбоко познавал природните закони, които устройват човешкия организъм и поддържат живота му, писа за човека в книгата „Битие“: „В който ден пристъпиш великия закон на живота, ти ще умреш.“ Мойсей разбираше, че смъртта се явяваше в човешкия живот като неизбежно последствие на престъпването законите на живота. Всички хора, които умират, са престъпници спрямо законите на живота. Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия. Сегашните хора, щом като обичат едно агне мислят, че трябва да стане жертва за тях. Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за човека. Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт. Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за човека. Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов. Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие. Тя е Великата Реалност, тя е проявата на Абсолютния Бог.
към текста >>

29. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта.
Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците. Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения. Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка. За здравословното състояние най-главна роля играе храната. Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух. А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане. Вън от това, в хигиенично отношение трябва да се има предвид, че в Природата има един пулс, който поддържа живота. Лошите мисли стават като спирачки на този пулс, който е пулс на жизненото електричество, което движи сърцето и разнася кръвта из организма. Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната.
към текста >>

30. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас.
Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо. И там е нещастието на съвременната култура. Лъжата е веруюто на съвременния човек. И когато някой не лъже, казват му че е будала. Съвременните „културни“ хора не знаят в какво да вярват.
към текста >>

31. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И фактически е установено, че ако един човек го тровите няколко пъти, неговият организъм се приспособява към отровата и добива един вътрешен имунитет.
Умният човек от всякъде и от всичко се учи. От чуждите и от своите погрешки той се учи и те не са спънка за него. Злото и противоречията не са спънка за него, а една възможност. Той знае, че злото всякога носи доброто със себе си. Доброто всякога е по силно от злото. И фактически е установено, че ако един човек го тровите няколко пъти, неговият организъм се приспособява към отровата и добива един вътрешен имунитет. И природата в нашето историческо развитие ни води по този път. При сегашното грешене, ние добиваме един вътрешен имунитет против греха. Човек ще греши един път, два пъти, десет пъти и най-после ще дойде до едно положение, че грехът няма да го засяга. Ако се разгледат в тази светлина историята и развоят на човека и човечеството, ще се види, че в природата всичко е предвидено и всичко се използва от творческия процес на живота - от Разумното Начало, което организира света. Но понеже хората се бъркат в работата на Природата, те спират вътрешните процеси и си създават ненужни страдания, които природата пак ще използва.
към текста >>

32. 8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом нямате любов, щом не обичате храната, не я яжте, защото тази храна носи най-голямата отрова.
Христос именно нея подразбира. Който не приема тази жизнена енергия, той не може да има живот в себе си. Във физическия свят, за да яде правилно човек, трябва мозъчната и симпатичната му система да бъдат добре устроени, да се намират в хармония, да не си противодействат. В окултен смисъл яденето не е само един механически процес, но едно вътрешно съгласуване на енергиите. Или казано на друг език, трябва да имаме любов към хората. Щом нямате любов, щом не обичате храната, не я яжте, защото тази храна носи най-голямата отрова. Това е един проблем, който учените в бъдеще ще докажат по опитен път. Отровата разрушава организма и препятства на творческия процес да организира формите. Сега хората, когато ще правят една къща, събарят старата. Но изкуство е да не събаряш старото, а да изградиш новото. Аз ще се постарая без да събарям, да градя.
към текста >>

Отровата разрушава организма и препятства на творческия процес да организира формите.
Във физическия свят, за да яде правилно човек, трябва мозъчната и симпатичната му система да бъдат добре устроени, да се намират в хармония, да не си противодействат. В окултен смисъл яденето не е само един механически процес, но едно вътрешно съгласуване на енергиите. Или казано на друг език, трябва да имаме любов към хората. Щом нямате любов, щом не обичате храната, не я яжте, защото тази храна носи най-голямата отрова. Това е един проблем, който учените в бъдеще ще докажат по опитен път. Отровата разрушава организма и препятства на творческия процес да организира формите. Сега хората, когато ще правят една къща, събарят старата. Но изкуство е да не събаряш старото, а да изградиш новото. Аз ще се постарая без да събарям, да градя. Съвременните хора говорят за достойнство. Но в какво седи човешкото достойнство?
към текста >>

33. 15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

На ума и на сърцето си ще дадете храна с това, но като влезе във волята, то е вече отрова за вас.
Казва се, че трябва да се даде свобода на детето. Но в какво седи свободата? Преди всичко свободата изключва всяко насилие, но изключва и всяка лъжа и зло. Онзи, на когото трябва да дадеш свобода, у него трябва да бъде изключена всяка лъжа. Не, съвсем да не ви засяга - може да дойдат ред изкушения, които ще се промъкнат във вашия ум и вашето сърце, но помнете, че докато те не влязат във вашата воля и не се реализират, вие сте свободни от тях. На ума и на сърцето си ще дадете храна с това, но като влезе във волята, то е вече отрова за вас. Всичкото нещастие на хората произтича от приемането на злото във волята. Тогава се образува едно ново съединение в човешкия организъм, което е най-силната отрова. Представете си, че имате желание да откраднете нещо и го извършите. Лошото не е това, че искате да откраднете, но в последствията, който оставя този акт за четири поколения. Четири поколения трябва да минат, докато организмът се очисти от това отровно съединение.
към текста >>

Тогава се образува едно ново съединение в човешкия организъм, което е най-силната отрова.
Преди всичко свободата изключва всяко насилие, но изключва и всяка лъжа и зло. Онзи, на когото трябва да дадеш свобода, у него трябва да бъде изключена всяка лъжа. Не, съвсем да не ви засяга - може да дойдат ред изкушения, които ще се промъкнат във вашия ум и вашето сърце, но помнете, че докато те не влязат във вашата воля и не се реализират, вие сте свободни от тях. На ума и на сърцето си ще дадете храна с това, но като влезе във волята, то е вече отрова за вас. Всичкото нещастие на хората произтича от приемането на злото във волята. Тогава се образува едно ново съединение в човешкия организъм, което е най-силната отрова. Представете си, че имате желание да откраднете нещо и го извършите. Лошото не е това, че искате да откраднете, но в последствията, който оставя този акт за четири поколения. Четири поколения трябва да минат, докато организмът се очисти от това отровно съединение. И статистиката показва, че едно направено добро произвежда съединение, което остава за 1000 поколения - 25 хиляди години. То придава една устойчивост на организма и по-добри условия за развитието, докато едно направено зло произвежда отрова, която продължава в 4 поколения - 100 години да разяжда организма.
към текста >>

То придава една устойчивост на организма и по-добри условия за развитието, докато едно направено зло произвежда отрова, която продължава в 4 поколения - 100 години да разяжда организма.
Тогава се образува едно ново съединение в човешкия организъм, което е най-силната отрова. Представете си, че имате желание да откраднете нещо и го извършите. Лошото не е това, че искате да откраднете, но в последствията, който оставя този акт за четири поколения. Четири поколения трябва да минат, докато организмът се очисти от това отровно съединение. И статистиката показва, че едно направено добро произвежда съединение, което остава за 1000 поколения - 25 хиляди години. То придава една устойчивост на организма и по-добри условия за развитието, докато едно направено зло произвежда отрова, която продължава в 4 поколения - 100 години да разяжда организма. Затова е по-добре да правим добро отколкото зло, защото всяка постъпка има своя ефект върху органическия живот, а не е само един механически акт, независим от нашия организъм. Всяка постъпка образува едно съединение, характера, на което се определя от постъпката и то става известен фактор в живота ни. Ако хората разбираха този закон и всеки ден правеха по едно добро, те щяха да подобрят бъдещето на човечеството. Защото изправянето и подобрението на света е преди всичко един органически процес и след това механически като последствие. А органическия процес се предшества от един психически процес.
към текста >>

34. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя наляла отровата в една паница и тъкмо се готвела
нуждите на всички същества и често по невидими пътища помагаше, без дори те да разберат. Бедна жена с няколко деца и без работа била много измъчена и като не намирала изход от положението, решила да изпие сода каустик, за да умре и да се отърве от неволите си. Тя наляла отровата в една паница и тъкмо се готвела да я изпие, при нея влязъл човек, взел съдината от ръката ù и попитал: „Какво искаш да правиш? Защо искаш да умреш? " Тя му отговорила, че е без работа и без средства, че няма как да изхранва децата си, отчаяна е от всичко и затова е
към текста >>

35. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

мисълта: болестта е толкова силна отрова, че само подобен яд може да я
Жена била болна от рак в белите дробове. Заради нея сестра от Братството попитала: „Учителю, няма ли лекарство за тази болест? " Той отговорил: „Само едно ухапване от кобра може да помогне." С това изразил мисълта: болестта е толкова силна отрова, че само подобен яд може да я неутрализира. Последици от една небрежност описва Д-ски, наш брат: „С мой приятел пътувахме с лека кола, която беше открита. Времето беше студено. Когато се
към текста >>

36. Себеконтрол - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек сам трябва да ограничава ума си от известни мисли, сърцето си – от известни желания, които носят отрова в себе си.
• 474 • Себеконтрол. Човек сам трябва да ограничава ума си от известни мисли, сърцето си – от известни желания, които носят отрова в себе си. Има неща, от които човек временно може да се откаже. Човек не може да мисли всичко, каквото му дойде на ума. Какво ще стане с вас, ако в стаята, в която седите, внесете едно шише с отровен газ. Достатъчно е да помиришете този газ, за да избягате всички навън. Не избягате ли, нещастие ви чака.
към текста >>

37. 30–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

36. Единственото нещо, което се позволява на Ученика, е да разбие чашата с отровата.
Бог е Първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота. Ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ. Ще благодарите, че сте член на човечеството, че сте свързан с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. 36. Единственото нещо, което се позволява на Ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван от най-стари времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз вземам думата удоволствие в широк смисъл. Те са такова робство, за което се плаща с хиляди години.
към текста >>

38. 45-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт.
8 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 111. Правила за живота на Ученика. Сега ще ви дам няколко правила за живота: Първо правило: Всяка мисъл, която носи за човешката душа соковете на Любовта, тя иде от Бога. И обратно: Всяка мисъл, която не носи за човешката душа соковете на Любовта, не иде от Бога. Следователно всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Оттам всеки човек, който не възприема Божиите мисли, непременно ще дойде до смъртта, където няма никакъв прогрес. Второ правило: Всяка мисъл, която носи за човешката душа светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която не носи светлината на Мъдростта, не е от Бога. Тази мисъл носи тъмнина и смърт. Трето правило: Всяка мисъл, която носи за човешката душа свободата на Истината, иде от Бога.
към текста >>

39. ЗДРАВЕ, ИЗЦЕЛЕНИЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Нервни сте - това е отрова.
Спокойствието, вярата, веселието, любовта гонят вирусите, гонят злото. * Има мисли отровни, но има и чувства отровни. Има мисли, от които най-малката доза може да измени целия ви живот. Има отровни чувства, които, влезли веднъж във вас, цял живот ще са ви препятствие. Има отрови в мисловния свят, в духовния свят и най-много в човешкия свят. Нервни сте - това е отрова. Тревогата и страхът също са отрови. Ето откъде идват разни заболявания - душевни, сърдечни, умствени, телесни. * Ще си избирате такава храна, която е най-чиста. Пазете се от пищната храна, но и от прекаленото гладуване. * В мозъка намалява фосфорът, защото любовта е намаляла.
към текста >>

40. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

И всяка права мисъл, великодушно чувство са здрава храна; и всяка лъжа, омраза и ненавист - отрова.
И виден човек става само тоя, който работи с обич, каквото и да е. И когато работите по закона на любовта, вие няма да се нуждаете от пари. Зная, че не вярвате това, но питам - какво ви плаща детето, за да го храните ? Но ще кажете: за бъдеще... Но това е още само ваша мисъл - вие и без нея пак бихте го отгледали. А каквото мислиш, чувствуваш и ядеш, това си ти - защото и умът ти се храни, както и сърцето, както и стомахът. И всяка права мисъл, великодушно чувство са здрава храна; и всяка лъжа, омраза и ненавист - отрова. А само доброто е, което твори - другото и самият живот го отрича. Лошите хора до четири поколения се разсипват и погубват сами, а родовете на добрите до хиляди години живеят. Пред Любовта се отварят всички врати, всички каси, всички домове и всички сърца: и кръвожадната тигрица има тихо кътче в своето сърце за свои- те тигрета. И най-лошият човек има слънчево място в своя живот, когато и той е гледал с други очи на света. И ако светът му се струва сега не такъв слънчев, причината си е пак в него.
към текста >>

41. 48. Змийската отрова - Радка Левордашка (1920-2014)

ЗМИЙСКАТА ОТРОВА
ЗМИЙСКАТА ОТРОВА Един път, като отивахме на екскурзия на Витоша, на пътеката видяхме как се препича една голяма змия. Уплашено спряхме. Учителя се приближи до змията: „Защо си запречила пътя? Знаеш ли, че може да минат лоши хора и да те убият? Ха, сега продължи си пътя, за да си продължим и ние нашия!
към текста >>

Той пое отровата от сестрата.
Ха, сега продължи си пътя, за да си продължим и ние нашия! " Змията го разглеждаше, докато той говореше, и след това бавно се свлече в тревата и се изгуби от погледа ни. Една година, като отиваме към Рилските езера, отровна змия ухапа една сестра. Всички се уплашихме до смърт. Учителя ни успокои, че всичко ще се размине. Той пое отровата от сестрата. На сестрата й мина веднага, защото Учителя я освободи, но той преболедува два дни и постепенно се оправи. С много работи, с много случаи всеки ден и всеки миг ни показваше какъв Велик Учител бе слязъл на Земята.
към текста >>

42. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

Чрез нея аз виждам състоянието на целия организъм... На мене два пъти ми дават отрова и аз се спасявам, защото знам какво да взема и как да се спася.
Помнеше имената на всички с дати, къде какво е станало. Много се смяхме, накара ни и ние да си припомним някои събития... Създаде се една весела атмосфера. Димков каза: „Абе, младежи, много ме развеселихте днеска! " Обърна се към мене и каза: „Виж какво, сестричко, синчето ти няма да разбере как ще го накарам да ми разреши да му прегледам очите с лупата. Това е много важно за мен. Чрез нея аз виждам състоянието на целия организъм... На мене два пъти ми дават отрова и аз се спасявам, защото знам какво да взема и как да се спася. Сега отивам до Пловдив в една вила на мой приятел. Никой няма да знае къде ще бъда и кога ще отида." Мене нещо като че ме бодна в сърцето. Казвам му: „О, брат Дим- ков, моля ви, недейте отива, Вие сте в Сатурнова дупка, щом сте пред рожден ден. Моля Ви, недейте отива! " - „Аз, като се върна, ще ти се обадя, да дойдеш и ме вземеш с кола." - Отговорих му: „Аз не се безпокоя за нищо, освен за вас.
към текста >>

43. ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА - Теофана Савова

Учителя пи чай, след което пак се преоблече, „за да не се върне обратно в тялото отровата, която вече е излязла чрез потта".
Той ни съветваше да се изпотяваме и често да се преобличаме по време на екскурзиите ни в планината, за да дишаме по-добре и през порите на тялото. Защото „ седем милиона прозорци се отварят, трябва да им се даде възможност да дишат". * Когато пристигнахме на Ел Шадай, там имаше вече доста хора. Чайниците на огнището вряха. Учителя пи чай, след което пак се преоблече, „за да не се върне обратно в тялото отровата, която вече е излязла чрез потта". Ние се присъединихме към онези, които бяха дошли на Бивака и вече закусваха. Учителя седна редом с нас пред малка импровизирана масичка. Разговорите утихнаха, цялото внимание бе насочено към него, когато той ни поздрави с думите: - Радвайте се, че сте родени в този век — изходната точка на едно ново време. В този момент пристигна още една група от приятели.
към текста >>

44. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Човешката пот представлява силна отрова, която, ако изпотеният не се преоблече, се поема отново от организма и го отравя още повече.
Важно правило е щом някой се изпоти, трябва веднага да се преоблече в сухи дрехи. Учителя подчертава: „Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да засъхне на гърба ви." („Закони на доброто", стр. 379). И в друга беседа: „Като се изпотявате, веднага се преоблечете. Никога не оставайте с потна риза на тялото си." („Петимата братя", стр. 207) Човешката пот представлява силна отрова, която, ако изпотеният не се преоблече, се поема отново от организма и го отравя още повече. В науката са правени опити - инжектирана мишка с човешка пот за 2 минути умира, а куче - за 5 минути. Затова за лечение се препоръчват потни бани, които най-естествено стават в планината. Важно правило е да се движим бавно и спокойно в планината. Учителя ни учи: „Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно, без бързане. На всеки сто метра спирайте за малка почивка ,на крак, около 30 секунди.
към текста >>

45. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Понеже правили много пакости на овчарите - задигали малки агънца, последните заложили на няколко места месо с отрова, от което почти всички орли се отровили.
Щом имаше невестулки, нямаше никакви мишки - те ги изтребваха. Когато работехме при конете, сваляхме или качвахме багажа, често ни нападаха бълхи, които се въдеха в тяхната козина, и ни хапеха много силно. Спасението беше да съблечем дрехите си, да ги оставим навън на студа и да облечем други. Бълхите умираха от студа - обикновено температурата нощем е под нулата, и ние се отървавахме от това зло. Орлите, които кръжаха над лагера в 1938 г., се загубиха. Понеже правили много пакости на овчарите - задигали малки агънца, последните заложили на няколко места месо с отрова, от което почти всички орли се отровили. През 1939 г. нямаше орли на езерата. Сега тук-там се среща по някое малко семейство от този вид. Има доста планински черни гарги, които понякога ни служат като барометър. Когато времето ще се развали, те идват и кацат около хижата, където знаят, че могат да намерят храна.
към текста >>

46. Учителят за музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Замисляли ли сте се върху този факт, как една мелодия може да направи да заспи една от най-страшните кобри, отровата на която е само за миг смъртоносна?
Те са едно благо за човечеството. Да знаете колко пъти те са намалявали страданията на хората и колко пъти са ги спасявали от отчаяние. Брат Боев се замисли върху тези думи на Учителя, а и всички, които слушаха, се погледнаха с усмивка, която трепна по лицата им. - Ако вие знаете окултните закони и ако сте съвършено предани ученици, бихте могли не само да промените състоянието на времето и да отклоните една буря, но и да се подмладите. И змиите се укротяват чрез музиката. Замисляли ли сте се върху този факт, как една мелодия може да направи да заспи една от най-страшните кобри, отровата на която е само за миг смъртоносна? Всички добри неща в живота идват за тогова, който пее. Музиката стопява всички мъчнотии. - Музиката, която имат хората, достатъчна ли е, за да си помагат те с нея? - В световната музика трябва да се внасят някои елементи, след тази музика идва окултната музика. Тя не е още за хората, защото те биха злоупотребили с нея.
към текста >>

47. ГОРИЛАТА - Борис Николов

Картофите хвърлих – лошите чувства са като отрова, хората не подозират какво зло си причиняват с тях.
Наобед отидох да си взема канчето. – Повече няма да донасяш канчето си тука! Не възразих нищо. На началника не казах. Взех си канчето и си отидох. Картофите хвърлих – лошите чувства са като отрова, хората не подозират какво зло си причиняват с тях. Много болести се дължат на лоши чувства. Оттогава не се мярнах в кухнята. След 5–6 дена развалиха се фурните на голямата печка в кухнята. Настана голяма суматоха – не ще могат да пекат гювечи, а те бяха любимата храна и най-лесно се приготовляваха. Идва началникът при мене:
към текста >>

48. ВЪЗПРИМЧИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ЧУЖДИ ВЛИЯНИЯ - Павел Желязков

За всяка болест трябва да има и лек, както за всяка отрова съществува противоотрова.
„Злото в добро не можеш да превърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че ще ти е щит неразрушим. В нейната крепост ще си защитен винаги." Бележник на Учителя, 1889-1890 г. За всяка болест трябва да има и лек, както за всяка отрова съществува противоотрова. Ако от арсенала на средствата за упражняване на влияние, за въздействие и манипулиране могат да се вземат за употреба техники и методи, не по-малко са средствата, чрез които човек може да се предпази от това зло и да надделее над него. Ако животът ни има смисъл само при условие, че еволюира, когато вървим към нови постижения и разполагаме с морални и духовни сили за тази цел, то нищо не оправдава нашата небрежност и слабост, когато сме подложени на лоши влияния. Често се говори за сила на влиянието, за пълнота на внушението и ефикасност на манипулацията. Ние търпим влияние само ако силата му надделява над устойчивостта ни на влияние. И понеже от силата произтича будността на съзнанието, то от изключително значение е да имаме витални и бързо адаптиращи се към промените сетива.
към текста >>

49. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

При най-лекия натиск е могла да ме клъвне и да излее отровата си."
" Подчиних се на този глас и, следвайки търпеливо съвета, не направих ни най-малкото движение. И все пак, при това слънце и това спокойствие, защо ли трябваше да не се движа! След време съзрях една пепелянка да се измъква изпод пелерината ми. Тя се изви между тревите, бавно се изтегли към храстите и изчезна. Беше се свила под пелерината ми, за да се стопли. При най-лекия натиск е могла да ме клъвне и да излее отровата си." Разговорът продължава. „За да те ползва интуицията, не се води от логиката. Ако не следваш интуицията си, тя ще те напусне. Логиката се ръководи от гласа на личността, а интуицията от универсалния разум." каза Вено. Ето и един друг случай.
към текста >>

50. Плутон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В нея има жлеза, която отделя отрова, събираща се в торбичката, а на края има кух шип.
Ето защо ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние от Небесните образувания както в Зодиакалните съзвездия, така и в много по-малка степен от Небесните образувания в другите съзвездия. Затова човешкият род засега приема предимно демоничното влияние на Плутон, придобито от контакта му с Черното слънце, и само незначителна част от висшето му влияние при интелигентните и възпитани хора, изразяващо се в сила, издръжливост, устойчивост в постигане на благородни идеи и задачи, съвсем неочаквано и изненадващо проявяване на мило, топло внимание и състрадание, което се дава от Звездните купове в съзвездието Скорпион. Изтъкнахме, че когато Плутон е в съвпад с който и да е било член от Слънчевото семейство, влиянието му въздействува парализиращо или отровно върху влиянието на този член. Затова Саабей е дал на това Зодиакално съзвездие, което участвува със своите Небесни образувания в създаването и оформянето на планетата Плутон, образа на Скорпион. Това голямо насекомо, както е известно, има опашка, която завършва с торбичка. В нея има жлеза, която отделя отрова, събираща се в торбичката, а на края има кух шип. Своите жертви Скорпионът убожда с шипчето и отровата преминава през отвора му, влиза в жертвата и тя се парализира; така я използува за храна. Тъкмо такова е въздействието на Плутон при съвпад (контакт) с членовете на Слънчевото семейство. Плутоновите типове по-рядко се срещат. Те имат около среден ръст и не са пълни, месести. Характеризират се с остър, заповеднически поглед, на който трудно може да се устои, без да се подчини човек.
към текста >>

Своите жертви Скорпионът убожда с шипчето и отровата преминава през отвора му, влиза в жертвата и тя се парализира; така я използува за храна.
Затова човешкият род засега приема предимно демоничното влияние на Плутон, придобито от контакта му с Черното слънце, и само незначителна част от висшето му влияние при интелигентните и възпитани хора, изразяващо се в сила, издръжливост, устойчивост в постигане на благородни идеи и задачи, съвсем неочаквано и изненадващо проявяване на мило, топло внимание и състрадание, което се дава от Звездните купове в съзвездието Скорпион. Изтъкнахме, че когато Плутон е в съвпад с който и да е било член от Слънчевото семейство, влиянието му въздействува парализиращо или отровно върху влиянието на този член. Затова Саабей е дал на това Зодиакално съзвездие, което участвува със своите Небесни образувания в създаването и оформянето на планетата Плутон, образа на Скорпион. Това голямо насекомо, както е известно, има опашка, която завършва с торбичка. В нея има жлеза, която отделя отрова, събираща се в торбичката, а на края има кух шип. Своите жертви Скорпионът убожда с шипчето и отровата преминава през отвора му, влиза в жертвата и тя се парализира; така я използува за храна. Тъкмо такова е въздействието на Плутон при съвпад (контакт) с членовете на Слънчевото семейство. Плутоновите типове по-рядко се срещат. Те имат около среден ръст и не са пълни, месести. Характеризират се с остър, заповеднически поглед, на който трудно може да се устои, без да се подчини човек. Имат добре оформена твърда, издадена напред брада, широка, показваща непоколебим устой, твърдост в постигане на всяка поставена задача.
към текста >>

51. Мелхиседек - Николай Райнов

И щом не са, отровата на жилото им ще стане вода.
Има у човека много нещо, което трябва да се самоубие. Целият човек е изплетен от измами и страсти, които трябва да се самоубият. Инак няма да заживее онова, което е у човека истина и слънце и алмаз. Скорпионът е притча за вас и за мнозина. Бъдете такива! Но помнете, че на малцина е съдено да бъдат уловени. И щом не са, отровата на жилото им ще стане вода. И не ще умрат; защото е рано. А беда е — рано да загинеш. — Това е петото. Навътре гледай, защото душата е ключ на вселената — и не виждаш ли в себе си, вън от себе си не можеш видя! И събуди ли се в тебе Огнената Змия, която съска и се върти на витло — пази се да те не ухапе! — Улови я за главата и допри езика й до своя език — и гледай я в очите! Ще заспи Змията — и пробуди ли се, покорна ще ти бъде. — Това е шестото.
към текста >>

52. Видение на Ездра - Николай Райнов

Но сенките ще им кажат: — Меч ни уби, отрова ни покоси живота, измяна разби начъртанията на славната ни десница: недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — Ще видят после призраци на мъже и жени, обсипани с цветя, засмени, със светли лица — като небесна дъга, но призраците ще им рекат: — Това, що запали в сърцата ни Нощта, Денят го угаси! Недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — И тези призраци ще се слеят с огромния призрак на Смъртта.
И ще видят още книги от кожа и дълги свитъци от пергамент, разяждани от червеи. И ще видят още изящни мраморни стълпове — рухнали, като крехка паяжина, разсипани из дребен бял прах, станали едно с пръстта па градските стъгди. И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта. И ще изрекат с болка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Тържеството. И ще видят сенките на славни царе, носени на златни колесници от дванадесет бели коня. Но сенките ще им кажат: — Меч ни уби, отрова ни покоси живота, измяна разби начъртанията на славната ни десница: недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — Ще видят после призраци на мъже и жени, обсипани с цветя, засмени, със светли лица — като небесна дъга, но призраците ще им рекат: — Това, що запали в сърцата ни Нощта, Денят го угаси! Недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — И тези призраци ще се слеят с огромния призрак на Смъртта. И ще продумат с горчива скръб устата им тогава: Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище във Великолепието. И ще минат отново там, дето са слушали измамния глас на бляскави копринени дипли, сладкия шъпот на скъп среброцветен висон, гордата реч на едри златни пръстени, светената молитва на прозрачни изумрудни кадилници, потайните вопли на свенливи бисерни огърлици, блудната измама на тежки рубинови накити. И ще видят само бледен прах с кисела миризма на отрова — сива пепел с дъх на разорение, — тънка паяжина, по която снове и пее лъжата на света. И над тези бледи останки ще играе своя танец сянката на Смъртта. И ще проговорят с остра печал устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!“ „Те ще подирят седалище в Съда.
към текста >>

И ще видят само бледен прах с кисела миризма на отрова — сива пепел с дъх на разорение, — тънка паяжина, по която снове и пее лъжата на света.
И ще изрекат с болка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Тържеството. И ще видят сенките на славни царе, носени на златни колесници от дванадесет бели коня. Но сенките ще им кажат: — Меч ни уби, отрова ни покоси живота, измяна разби начъртанията на славната ни десница: недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — Ще видят после призраци на мъже и жени, обсипани с цветя, засмени, със светли лица — като небесна дъга, но призраците ще им рекат: — Това, що запали в сърцата ни Нощта, Денят го угаси! Недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — И тези призраци ще се слеят с огромния призрак на Смъртта. И ще продумат с горчива скръб устата им тогава: Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище във Великолепието. И ще минат отново там, дето са слушали измамния глас на бляскави копринени дипли, сладкия шъпот на скъп среброцветен висон, гордата реч на едри златни пръстени, светената молитва на прозрачни изумрудни кадилници, потайните вопли на свенливи бисерни огърлици, блудната измама на тежки рубинови накити. И ще видят само бледен прах с кисела миризма на отрова — сива пепел с дъх на разорение, — тънка паяжина, по която снове и пее лъжата на света. И над тези бледи останки ще играе своя танец сянката на Смъртта. И ще проговорят с остра печал устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!“ „Те ще подирят седалище в Съда. Но безлюдни ще намерят покоите на Правдата — и на голямото седалище ще видят седнал човек от кости, а на главата му — вместо венец — се вие дълга зелена змия. И очите на змията ще ги погледнат право в лицето — а после змията ще обърне главата си към черепа на костения човек — и ще впие своя език в неговите кухи очни дупки. И те ще се върнат, защото Съд не ще има — освен Съда над мъртвата вселена.
към текста >>

Истина, истина ви казвам: — с мед и жлъчка ще ги храни, с вино и отрова ще ги пои, но не ще видят смърт, ни острие на меч! И кръв ще оставят стъпките им по пясъка, а сърцето им ще възрасне като слънце — и лъчи ще пръсне по земята.
Защото Истината ще скрие лицето си. И голи ще наскачат от легло жени и девици, за да дирят път в ужас и тревога, но не ще намерят пътя, както не са го намерили мъжете и братята им. Тогава ще се яви Врагът на Черния Цар — Белият Владика ще дойде. И ще поведе Той избраниците, за да ги спаси от кървавия потоп. Ще ги поведе търпеливо и кротко Силният към нови брегове — и нови небеса ще им разкрие. Истина, истина ви казвам: — с мед и жлъчка ще ги храни, с вино и отрова ще ги пои, но не ще видят смърт, ни острие на меч! И кръв ще оставят стъпките им по пясъка, а сърцето им ще възрасне като слънце — и лъчи ще пръсне по земята. И светото страдание на зачеване и раждане ще посети сърцето им — и нови вселени ще родят, защото слънчев сок ще оплоди душите им. И кръвта си в лъчи ще пролеят, за да дадат живот на Земя и Небе. И кърваво изкупление ще донесат на света. Тогава Черният Цар, който е управлявал цели векове Земята, ще падне убит — и с него ще паднат понесени вси земни царе и воини и стражи и наемници. Защото не ще има вече ни бран, ни престол.“ „…А в началото на новите времена Небесният Мъж и Небесната Жена ще пламнат от Любов — и в изстъпление ще се зачене нов свят.
към текста >>

53. Път на звездите - Николай Райнов

Но снагата й отпадна, тя се люшна настрана — и едва можа да стисне с ръка змията, за да приеме отровата на зъбите й.
Когато стигна в далечен град, където продаваха скъпи бисери, Балтазар видя син, че е застанал с нож над майка си — да я убива, защото бе пиян и гняв беше обсебил нетрезвата му десница. А майката ридаеше — и молеше сина си да не прави безумие. Но мъжът бе разсвирепял — и в пристъп на ярост замахна бясно с ножа. Случи се, че тъкмо в тоя миг змия се обви около крака му — и се приготви да го ухапе. А майката, прободена, се хвърли да разплете пепелянката от ногата на своя син. Но снагата й отпадна, тя се люшна настрана — и едва можа да стисне с ръка змията, за да приеме отровата на зъбите й. От раната на майчината ръка прокапаха три черни капки кръв — и станаха тези капки три тъмнотеменужени аметиста. И взе ги Балтазар, защото бяха тъкмо дар за Оногова, Чието име е Милосърдие. И върна се по пътя към Палестина, дето го водеше блясъкът на едрата червена звезда. Той тръгна да търси Оногова, Комуто носеше дар. Но когато прекосваше пустинята край Мъртвото Море разбойници избиха мъжете от кервана му, уловиха Балтазара, взеха му скъпите камъни — и го вързаха като роб.
към текста >>

54. Песен за Девата - Николай Райнов

Защото хубостта носи смърт — и отрова спи във всяка целувка.
Другата — Тайна. А тяхното общо име е — Смърт или Обич. Като огромна чаша, пълна с огън, е Нейната уста: когото Тя целуне — той умира от копнеж. Защото в душата му кипват знойни желания — и той става роб — и душата му пада като плащаница, по която ще минат чужди нозе. Нейните ръце са два огнени пояса, обвити около снагата на света; те са хубави като змии и смъртоносни като прегръдка. Защото хубостта носи смърт — и отрова спи във всяка целувка. Нейните ръце се простират над душата като два бели савана, под които можеш да се забравиш, но можеш и да умреш. Тя е Властителка на вечното Тайнство, отдето се ражда Това, Що е родило света. Тя е лавър, който пуска пламнали листа, огнени клонки и мълнийни цветове. Тя е светлина пред изгрев и здрач надвечер. Тя ражда черния Ден и бялата Нощ на човешката душа.
към текста >>

55. Книга на загадките - Николай Райнов

А царят намаза устните й с друга отрова, за да умре любовникът й, щом я целуне.
И жена му приемаше всяка вечер, тайно от царя, по един любовник. И тя му принадлежеше цяла нощ. Научи се за това царят, но не й каза дума. Само една вечер й даде сладко отровно питие. И в сластни тръпки умря жената. А царят намаза устните й с друга отрова, за да умре любовникът й, щом я целуне. Още го няма него. Но, дойде ли, целувката ще го убие, — Целувката на мъртвата жена. *** Притча ви казвам. — Баща и син играеха на зарове. Бащата заложи своята робиня, която синът страстно любеше.
към текста >>

Непознат боже, върни ми земята! Лай ми отново кръвта на земните векове, що тупкаха в сърцето ми при всеки спомен за живота! Дай ми тленното безсмъртие на мига! *** Жрицата от храма на Халуле носи свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й дреме отрова.
В моите жили не кипи вече сокът на вселената. Цветята ми са прашни и посърнали. Аз донесох в чертозите на непознатия само пепел. Ангели ме поглеждат, както се поглежда непознат гостенин, когото никой не е видял. Този пир не е за мене. Непознат боже, върни ми земята! Лай ми отново кръвта на земните векове, що тупкаха в сърцето ми при всеки спомен за живота! Дай ми тленното безсмъртие на мига! *** Жрицата от храма на Халуле носи свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й дреме отрова. В разтопения въздух на небето се вият в див танец златопери птици. Над бялата каменна стълба водоскокът разсипва сребърни капки, като алмазен прах. Жрицата от храма на Халуле свлича своите одежди, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова. В душата на жрицата се гъне зелен мрак. Пред нея се сплита тъмна мрежа от сенки, шепот и песни.
към текста >>

Жрицата от храма на Халуле свлича своите одежди, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова.
Ангели ме поглеждат, както се поглежда непознат гостенин, когото никой не е видял. Този пир не е за мене. Непознат боже, върни ми земята! Лай ми отново кръвта на земните векове, що тупкаха в сърцето ми при всеки спомен за живота! Дай ми тленното безсмъртие на мига! *** Жрицата от храма на Халуле носи свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й дреме отрова. В разтопения въздух на небето се вият в див танец златопери птици. Над бялата каменна стълба водоскокът разсипва сребърни капки, като алмазен прах. Жрицата от храма на Халуле свлича своите одежди, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова. В душата на жрицата се гъне зелен мрак. Пред нея се сплита тъмна мрежа от сенки, шепот и песни. Нозете й стъпват плавно и размерно по бялата стълба и наближават студения водоскок. Снагата й се гмурка в кипналите вълни. Жрицата от храма на Халуле се къпе и людете замръзват, като съзерцават снагата й в талазните води, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова.
към текста >>

Жрицата от храма на Халуле се къпе и людете замръзват, като съзерцават снагата й в талазните води, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова.
Жрицата от храма на Халуле свлича своите одежди, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова. В душата на жрицата се гъне зелен мрак. Пред нея се сплита тъмна мрежа от сенки, шепот и песни. Нозете й стъпват плавно и размерно по бялата стълба и наближават студения водоскок. Снагата й се гмурка в кипналите вълни. Жрицата от храма на Халуле се къпе и людете замръзват, като съзерцават снагата й в талазните води, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова. Момата излиза от водата под стопените погледи на вси мъже и под завистливите очи на вси жени. Тя тръгва мудно по белите плочи и влиза под ахатовите стълпове на своя храм. Жрицата от храма на Халуле облича своите свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й няма вече отрова. Мъжете, омагьосани от любов, пият водата, в която се е къпала; жените, молепсани от ревнивост, пият водата, в която е топила снагата си. От водоскока пие Любовта.
към текста >>

Жрицата от храма на Халуле облича своите свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й няма вече отрова.
Нозете й стъпват плавно и размерно по бялата стълба и наближават студения водоскок. Снагата й се гмурка в кипналите вълни. Жрицата от храма на Халуле се къпе и людете замръзват, като съзерцават снагата й в талазните води, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова. Момата излиза от водата под стопените погледи на вси мъже и под завистливите очи на вси жени. Тя тръгва мудно по белите плочи и влиза под ахатовите стълпове на своя храм. Жрицата от храма на Халуле облича своите свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й няма вече отрова. Мъжете, омагьосани от любов, пият водата, в която се е къпала; жените, молепсани от ревнивост, пият водата, в която е топила снагата си. От водоскока пие Любовта. Оттам пие и Ревнивостта. Цял свят пие отровната вода. Жрицата от храма на Халуле пада пред железното божество на Чара и отново снема одеждите си.
към текста >>

Не, аз не съм виновна: ти самин ми вложи в ръката меч и го намаза с отрова.
Всеки от тях оставя пред нозете ми своята вселена. — Откато зачезна по мене, нощта стана празничен кораб, над който сияят пъстри светилници и в който душата ми пътува към Обетованата Земя на Бляна. Твоите разранени звездни шипове са весла, що гребат по морето на победата към моята далечна страна. — Край мене се къдрят солени въздишки и кървави стонове се разбиват о кораба на щастието ми: там стенат и въздишат мнозината, които ме възлюбиха от мига, кога ти ме нарече хубава. — Аз намерих себе си в часа на твоята обич, защото ти нарече Гиздост моето тленно труфило и му даде безсмъртие, а празнината на душата ми назова Тайна и там подири крилата на своя бог. Не, аз не съм виновна: ти самин ми вложи в ръката меч и го намаза с отрова. Аз бях мъртво изваяние: в мига, когато ме погледна с обич, оживях“. Тогава грееше слънце и по пясъка на пустинята падаха едри цветя от светлина. Tе стояха един срещу друг на тясната пътека, край която се възправя ледна и тайнствена Вечност. Той бе скръбен и пред него се стелеше непрогледна Нощ. А тя бе засмяна и пред нея грееше бляскав Ден.
към текста >>

56. Действие второ. - Велко Петрушев

Ето, шуми; това е отрова.
Мрак е вече! Той се е заблудил всред тъмнината, и страшното е, да не би да е влязъл несъзнателно в градината на съблазните (Вглежда се), Тук има някаква пейка и съд до нея. Какво ли е това? Дали това не е някакво изкушение? Ще трябва да проверя. (Ханан взема съда и излива от него течност и тя започва да шуми). Ето, шуми; това е отрова. О! дали и Девор е минал през тази градина на съблазните и е пил от отровите в този кърчаг? Девор, чадо мое, пътят за тази градина на ненаситните желания е път на падение и смърт! Дали и твоите девствени устни са се докоснали до този отвратителен кърчаг? ! О, дано не бъде! Защото ти не трябва да опетниш девствената си душа. И с такава страшна присъда да освидетелствуваш копнежите на своето сърце. О, не, ти си син на Лазура! От тебе изтичат реки от слънчева енергия, — тя е непобедима.
към текста >>

57. Действие трето. - Велко Петрушев

Алчният бяс на сладострастието се привива и се насилва да повърне погълнатата отрова, като бърза да се скрие в подземните си скривалища.
Действие трето. Явление първо. Сладкия напев на безгрижните певци предвещават чудна зора. Огнените стрели на обаятелната нощ започват да изгасват пред трептящия слънчев лъч. Алчният бяс на сладострастието се привива и се насилва да повърне погълнатата отрова, като бърза да се скрие в подземните си скривалища. Страстните чародейки се приготовляват за сладкия дневен сън. Само една между тях се приготовлява да се събуди от нощния сън. Под нежните й клепачи се потайват два ангела, облечени с синьоефирна одежда; те чакат да поздравят първия вихрено летящ конник от далечната източна земя. В измъченото й лице се очертава светлия път на велики пътешественици. в стройните и изморени гърди, бурни вълни се приливат и бързат да стигнат спасителния брег.
към текста >>

58. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И тая сган - както е ясно - наводнява пресата и бълва ксенофобска отрова срещу всичко, което може да помогне на България да заеме твърдо геополитическото си място в света - от американското училище до уменията на евреите в международната търговия.
С първия ден на Освобождението в родния си град се връща печатарят Паничков, който от времето на Неофит Бозвели печата вестници, списания, брошури, додето не го заточат заради съдържанието на напечатаното през 1863 г. в Мосул. И диванета има. Град на диванета, които с първите дни на българската независимост яхат конете, доставени от политиката на външните сили за България, в усилията им да покосят старата гражданска, цивилизована гвардия. И това е естествено, защото старата гвардия може да изгради независимостта на България и да я направи неподатлива за външни манипулации. И тая сган - както е ясно - наводнява пресата и бълва ксенофобска отрова срещу всичко, което може да помогне на България да заеме твърдо геополитическото си място в света - от американското училище до уменията на евреите в международната търговия. Но духовният потенциал на града е мощен, стар, благороден, пуснал мрежата на връзките си от Одеса и Москва до Букурещ, Виена, Швейцария, Персия, Лондон и Ню Йорк. И тази вълна, и този хинтерланд на малкия международен град именно яхат учениците от методисткото духовно и българското търговско училище в стремежа си към по-доброто. А какво ще стане накрая, знае само Бог. Ще видим. Сега за сега градският турски часовник отмерва часовете и минутите кога точно да се затвори чаршията, за да има справедливост в търговската конкуренция, за да не се закъснява за деловите срещи в кафенетата и канторите, за да вървят колелата на града гладко смазани.
към текста >>

59. 1.6. Най-малката задача на всеки един от съветите за една година - Георги Христов

Тя започна като краста от София, мина в Стара Загора, сега е в Сливен, отива към Бургас, приближава се към Айтос; в Шумен се е развила в големи размери - диария има там! Това са психически вълни, които се дължат на известни микроби и обсебените от тях приличат на ония, които играят тарантела - в Европа има един паяк, който като ухапе някого, ухапаният започва да играе по особен начин и престава чак щом влиянието на отровата се прекрати.
Знаете ли, ако вие примирите по трима души, какъв ефект ще произведе това в света? Проверете къде е правата философия. Примирителите трябва да примирят първо себе си и чак тогава да започнат да примиряват другите. Примирителят ще бъде първият, а другите трима ще бъдат вън от него. Изобщо във всички градове има сега една малка вълна на разединение. Тя започна като краста от София, мина в Стара Загора, сега е в Сливен, отива към Бургас, приближава се към Айтос; в Шумен се е развила в големи размери - диария има там! Това са психически вълни, които се дължат на известни микроби и обсебените от тях приличат на ония, които играят тарантела - в Европа има един паяк, който като ухапе някого, ухапаният започва да играе по особен начин и престава чак щом влиянието на отровата се прекрати. Та и ние така, като мине дяволът, започваме да играем, гърчим се, а като отмине, казваме: „Какво направих!“ Е, похапна си дяволът от нас. Затова, като ни ухапе, ще играем. За предпочитане е да играем, но да се пазим. Това е задачата на тези четири съвета от по 100 души. Туй е най-малкото, което трябва да направите.
към текста >>

60. 2.4. Действие на духовния съвет – чрез сърцето и чувствата - Георги Христов

Причината за туй анормално състояние е следната: когато в ума ви се загнезди мисълта, че някой приятел, когото сте обичали, ви е причинил огорчение, изгубвате всяко доверие към него, този приятел оставя в астралното ви тяло нещо като отрова, която постоянно ви измъчва.
Щом запасът на физически енергии е достатъчен, тялото е в нормално състояние, тогава и духовните енергии съответстват на физическите, т.е. физическите енергии по-лесно могат да се трансформират в чувствени. Когато има несъответствие между физическите и духовните енергии, тогава нашето състояние не може да се прояви. Понякога чувствате, че не може да се проявите, усещате тук, под лъжичката, една топка. Някой казва: „Изгубих Любовта си.“ Не, ти не си изгубил Любовта си, а астралното ти тяло е в анормално състояние. Причината за туй анормално състояние е следната: когато в ума ви се загнезди мисълта, че някой приятел, когото сте обичали, ви е причинил огорчение, изгубвате всяко доверие към него, този приятел оставя в астралното ви тяло нещо като отрова, която постоянно ви измъчва. Вие трябва да изнесете този мъртвец от себе си, от къщи. Ще извикате всички приятели и ще го опеете. Щом го изнесете, ще поплачете малко, но после ще се утешите и на душата ви ще олекне. И тъй, учениците на Бялото Братство трябва да се освободят от тези мъртви образи. Казвате: „Той крайно ме обиди!“ С това ти вече си имаш един мъртвец, когото трябва да изхвърлиш навън.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43108892440796