Търсене в текстове за 'Отрова'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 163 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот. Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история. Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия.
към текста >>

2. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това не е храна за сърцето, това е отрова.
И то, като порасне, рече си ; „Аз съм нещо особено". Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да заеме, някоя висока длъжност. Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува за мен". И тръгнат, момчето да става голям човек, момичето да се харесва, а светът им поставя прегради. Лутат се те цял живот и най-сетне кажат: „Ние сме разочаровани, нас не можаха да ни оценят". Това не е храна за сърцето, това е отрова. Майката, която люби своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните. Детето не трябва да мисли никога, че другите му са длъжни да му дават и да го оценяват. То трябва да се на учи да полива цветята. Майката трябва да научи детето си да служи, а не да му служат. Детето е зародиш, семенце на един бъдещ живот.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тихо плаче някъде жена и търси сили в своята слаба гръд да отмъсти, но няма нищо, освен една въздишка, която се разлива като отрова из мрачните кътове на нейната хижа.
Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд. И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган. Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта. Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!... Тихо плаче някъде жена и търси сили в своята слаба гръд да отмъсти, но няма нищо, освен една въздишка, която се разлива като отрова из мрачните кътове на нейната хижа. Борецът за някакви правдини лети на крилете на своя устрем и дири в своето дело крайният ответ на всеки смисъл и в шеметния свой набег, той нищо не подбира и кървави са следите на неговата нога. Всички те отминават. За всички има дървен кръст и купчина земя. И за мъстителя, и неговата жертва, и за оскърблението, и за тежката разплата. Златото натежава на основата на оня, що е стъпил върху нея, рухва с трясък надолу и свободните черни хора залитат, за да станат изново роби.
към текста >>

Кой наля отровата на тежка омраза, та да не виждаш себе си в оня, когото искаш да потъпчеш под ногата си?
От дълбините на Своята предвечност Той слезе и в Своето велико творчество ни извая. Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той. Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи. Остави слънцето светило да е на нашия ден и милионите звезди пусна в непрестанен ход да виждаме, че Той е жив, че вечно пребивава. Нас кой научи да ходим в тъмнината на черна нощ? Кой наля отровата на тежка омраза, та да не виждаш себе си в оня, когото искаш да потъпчеш под ногата си? Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът? Помъчи се сам да найдеш тоя смисъл в себе си, защото ответът е скрит в теб самия. Намери Го, защото ще преминат твоите дни и ще обхване скръб душата ти. Ще си мислиш, че не са тия истинските жертвеници, на които си полагат своето сърце и ум. Ще видиш как ще отлетят земните блага от теб и ще останеш сам самин.
към текста >>

4. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад.
В сърцата и в умовете им зацарува само тя и те решиха да жертвуват живота си за нея. Защото само за такава жертва бе достойна тя. И тръгнаха в три различни страни да разнасят словата на нейната красота. Те учеха, наставляваха, увещаваха................................ Но малцина ги повярваха и последваха, защото бе нощ... Всичко спеше!... ............................................................................................................... Скоро хората се научиха, че са се явили непознати странници да им нарушават сънния покой и злобно се повдигнаха и опълчиха срещу тях. Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад. Тя виждаше всичко това и тъга разкъсваше сърцето й. Тъмен облак засени челото й. Тя приведе поглед и дълги ресници в траур го покриха... Над света цареше тъма. И в нея слепешката пълзяха човешки същества, въздигаха храмове на незнайни божества и се лутаха слепи, измамливи сенки. Те се блъскаха в тъмни, тесни пътеки и се избиваха едни други, защото не знаеха широкия друм, който пустееше.
към текста >>

5. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие.
Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа.
към текста >>

6. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода.
Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде? Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна? Сигурно някой на тая образна аналогия ще ми отговори така : Ще пуснем чешмата отведнъж и ще я напълним. Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело.
към текста >>

7. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота.
Смятат, че растението не притежава тъкан, подобна на нервната у животните. Животното има пулсиращо сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта. Никога нещо подобно не е било наблюдавано у растенията. Но при все това ще бъде грешка да предполагаме, че съществува такава разлика между проявите на двата типа живот: животински и растителен. Посредством разни чувствителни апарати г. Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота. Разрешение на смътните проблеми на жизнените функции на животните може да се получи чрез изучаване по простите прояви на растителния живот. ЦИРКУЛАЦИЯТА НА СОКА Фигура 1. Електричен апарат (сонда) за определяне мястото на активния клетъчен пласт. Върха на сондата в точка А прониква в стеблото. Вторият електричен контакт е върху листа {в т.В).
към текста >>

Второто, потопеното в отрова стебло, не се изправя и скоро съвсем увяхва.
Боз са в пълно противоречие със заключението на Щрасбургер, защото той е сполучил да регистрира и изрази възкачването на сока графично със своя апарат. И тези графически изображения показват, че от действието на отрови възкачването на сока се спира. Един поучителен, макар и прост опит е следният: Вземат се две еднакви стебла, които са на път да увехнат. Отрязаният край на едното се поставя във водата, а на другото – в отровен разтвор, напр. формол. Първото стебло лесно се изправя вследствие възкачването на сока. Второто, потопеното в отрова стебло, не се изправя и скоро съвсем увяхва. Това по един абсолютен начин доказва, че движението на сока се държи на активността на една жива тъкан във вътрешността на дървото. Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от дейността на сърцето, което се свива и разпуща периодически.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме периодично свиване и разпущане на известни клетки. ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВЪЗЛИЗАНЕТО НА СОКА. Движението на сока във вътрешността на дървото е невидимо. И досега не беше намерен начин за измерване бързината на това движение.
към текста >>

Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация.
Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва. Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно. Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно.
към текста >>

8. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Никой не може да види това, а само отекналият звън в сърцето ни събужда като удар на кинжал, натопен в сладка отрова.
Ето я, очите ми я видяха. Тя излезе отнякъде, възправи се китна, обвита в своята цветна премяна и нейното дихание отзвънна с пробуждащ звън във всяка пъпчица на дърветата, в скритото жилище на всяка мравинка, отзвънна в душата ми. Ветрове подгониха мрачината на дългата зима, облаците вкупом се втурнаха и побягнаха разръфани, модрото небе се разведри и просия неговата безкрайно чиста, радостна усмивка. От къде идва пролетта? Не може никой да знае това. Никой не може да види това, а само отекналият звън в сърцето ни събужда като удар на кинжал, натопен в сладка отрова. Какво ли става в свещените потайни кътове на природата? Какво става в слънцето, що става в първия знак на затворения кръг, по който от ръката на Благословеният са набелязани от памти, памтивекове, до неизмеримо време знаците на вечния живот! Никой не знае тая свещена тайна... Пролет, пролет на душата, аз виждам да се раздира някаква завеса и отнейде се понасят вихри и ме викат по далечен път! Къде? – Не зная.
към текста >>

9. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кой знае защо умират тия, които още не са познали насладата или отровата на шумния ден?
Не знаеше ли той, че ще умре без друго в студената нощ, преди да види изгрева на слънцето? Дали разплаканото око на младата царица го призова за краткият живот, за жертвата? Велика тайна! По коя река не цъфтят лотоси! Кой разбира тайната на жертвата? Кой знае защо умират тия, които още не са познали насладата или отровата на шумния ден? Сигурно някакъв върховен, непознат на другите човеци миг, ги призовава към кладата на жертвата. В тоя миг не е ли скрита вечността? Не се ли недрят в него трепети, цената на които надвишава цената на всичките, препълнени с празна суета земни часове? В коя ли река не цъфтят лотоси! Но рядко са тия, които разтварят снежнобелите си листи в късната смразена есен и умират след малко, преди да умре една чужда радост.
към текста >>

10. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Отрова на съблазън вляха в твоята душа.
" „Аз те очаквах, служителю мой. Ти, пак се завърна и паднал пред нозете ми, молиш ме с горестен вопъл за твоята стара длъжност. Но тя е заета. Когато ти напусна моя дом, яви се друг и той запълни празнотата." „За първи път, царице, докосвам с целувка елмазените слънца, които играят по златните нишки на дивния губер.” „Години много има от тогава и непрогледна забрава е покрила с тъмен плащ спомена за ранните години, когато ти вадеше съкровени камъни от твоята душа и китеше косите ми. Но щастието не остана дълго да трепти в сърцето ти. Отрова на съблазън вляха в твоята душа. Тъма засени светлия ти взор. Тогава, ти напусна моя дом и тръгна да странствуваш по света.” „Не помня... Отдавна е било и бремето на земните страдания удавили са красотата на миналите дни. Чуй моя скръбен стон, царице? Позволи ми да остана в дома ти"! „Познавам твоята печал.
към текста >>

11. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава.
Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува. Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих!
към текста >>

12. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго.
Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното. Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната. Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя. Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго. Биотермогенната енергия в растенията произхожда от лъчистата такава на слънцето. Тя се хваща при хлорофилната асимилация. Но влиянието на слънцето не се ограничава само върху растенията. То е във висока степен благотворно и за животните и човека. Слънчевата терапия недвусмислено подчертава това.
към текста >>

Тя се превръща в отрова, що носи много заболявания.
Това се налага още и затуй, че те са напоени непосредно със слънчеви енергии, които носят бодрост на този, що ги приема. Друго едно заблуждение, което носи сума нещастия, е внушението, че трябва да се яде много. Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад. Както една претоварена лодка потъва в морето, така и претовареният стомах е изложен на заболяване. Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя. Тя се превръща в отрова, що носи много заболявания. Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр. Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи. Така се получава един обем храна, който при разумна комбинация на продуктите, не надминава размерите на стомаха. Претъпкването на последния с нищо не се оправдава, освен с извратен апетит или с глупав навик. Интересно е, че това, що днес ни казва младата наука за храненето по тия въпроси, е било ръководно начало в ученията на всички религиозни учители на човечеството.
към текста >>

13. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане.
Той е винаги плен с радост, с изобилен живот. Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра. Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата. При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите. Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот. И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане. При старото разбиране на труда между душите има смяна. Когато двама говорят, това не е разговор на душа с душа. Това е култура на студа. Новото разбиране на труда ще свърже душите. Досега човек се е мъчил и се е трудил, а сега ще почне да работи.
към текста >>

14. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Храната е една необходимост, но храната е и отрова.
Напр., когато на едно сърце са заболели клапите, то за да може да работи добре, мускулът му надебелява и то се разширява. Смъртта настъпва тогава, когато се изчерпват и последните сили. Ако напр. се извади единият бъбрек, то другият се увеличава и поема функцията на извадения бъбрек. Има още един странен закон в тялото: колкото един орган повече работи, повече се и развива, но и колкото повече работи, повече остарява. Храната е една необходимост, но храната е и отрова. Ние се самоотравяме, самоунищожаваме в стремежа си да живеем. Друга характерна особеност, то е приспособлението. Тоя пункт е най-важен при разглеждането на расовите и видовите изменения, които се запазват в поколенията чрез законите на наследствеността. Типичен пример в това направление имаме в растенията, животните и човека. Най-после животът уморява и тая умора е смъртта на организма.
към текста >>

15. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чистота от отрова.
обичат всеки живот. Някога и вие ще знаете, както и аз: че Единният живот живее у всички. Убийство, значи да лишиш живота от формата му: да отнемеш на Бога формата на един израз. Той е целия живот. Животът, тайнствената сила, която човек никога не може де отгатне, е Божествената същина -едничката действителност във всичко, във вас, в Мен. Чистота от отрова. Защо ядете, пиете, дишате вие всички - или почти всички - отрова, и дори я впръсквате в кръвта си? Защото други правят това? От необмислен навик? За удоволствие на плътските си чувства? Поради страх от болест и смърт?
към текста >>

Защо ядете, пиете, дишате вие всички - или почти всички - отрова, и дори я впръсквате в кръвта си?
Някога и вие ще знаете, както и аз: че Единният живот живее у всички. Убийство, значи да лишиш живота от формата му: да отнемеш на Бога формата на един израз. Той е целия живот. Животът, тайнствената сила, която човек никога не може де отгатне, е Божествената същина -едничката действителност във всичко, във вас, в Мен. Чистота от отрова. Защо ядете, пиете, дишате вие всички - или почти всички - отрова, и дори я впръсквате в кръвта си? Защото други правят това? От необмислен навик? За удоволствие на плътските си чувства? Поради страх от болест и смърт? За да забравите грижи и мъки?
към текста >>

Тази раса ще счита за най-голямо безумие сегашното удоволствие от отровата - тя ще вижда причините, според които защищават употребленето им като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мисловно развитие на днешното човечество.
Поради страх от болест и смърт? За да забравите грижи и мъки? Или по какви други причини? Ни една от тия причини ми се вижда основателна. Никоя от тия причини не би могла да влияе на духовните, които се стремят към чистота, която ще има новата раса. Тази раса ще счита за най-голямо безумие сегашното удоволствие от отровата - тя ще вижда причините, според които защищават употребленето им като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мисловно развитие на днешното човечество. Отсъствие от желание за жертва, лекомислие, доброволно подчинение на плътските нужди и желания, неяснота по отношение на продължението на съзнателното битие - всичко това са знаци на една млада степен на развитие, която трябва да се превъзмогне, преди да стане приемането в новата раса. Месо - трябва ли още веднъж да ви казвам, че е отровно, независимо от престъплението, което тежи върху му. Не само защото животните са повечето болни и че вие правите от смилателните си органи гробници, и така ги осквернявате, с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци. Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят. Това ви прави раздразнителни, чувствени и неспокойни, подтиква взаимни страсти и възбужда желанието за силни питиета и възбудителни корени.
към текста >>

По тоя начин за вас и вашите това е отрова.
И нито едно живо същество не трябва за тях да умре или да страда. Алкохол - да, че той вреди в голямо количество употребяван, всички сте съгласни. Но и всека капка от него е отровна. Дали погълнат като ракия или лекарство, или възприет като парфюм, или вкаран в кожата, дали естествено или преобразено - еднакво вреди както на моралното или умственото, тъй и на физическото здраве. И всяко най малко - всеки най-тънък дъх от това в стаята - извиква нежелателни същества, които омърсяват света около вас. По тоя начин за вас и вашите това е отрова. Той може да съживява, да ви прави духовити, да ви сгорещява и да мами чувството на благосъстояние. Той действува подобно на пламъка: едно бляскаво зрелище - последвано от мрак. Всъщност той обезсилва. Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва разсъдителността, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед. Обезсилва всеки орган.
към текста >>

Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години.
Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на духовното виждане. От дълго време повредени и неупотребявани. от нечистотата на човеците направени непотребни и тъй оставени - ще бъдат тия органи съживени в децата на моята раса. Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение. Каквото е казано за алкохола - същото се отнася и за опиума, морфина и други отрови, а също и за тютюна. Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години. Тютюнът упоява — то значи: той упоява чувствата, нервите, деятелността на разума и всички ония способности, на които влияе алкохолът. Ако и пушенето да не е престъпно, както месоядството и ако не изкушава, както алкохола - то е по-отвратително от двете. Пушачът замърсява въздуха със своя ужасен навик - за отвращение и опасност за здравето на околните. Едно със своя пушек и после с дъха си и отвратителните магнетични излъчвания, той става до мъка натрапчив. Тази безпощадност към другите - чрез която пушачът доказва крайното си себелюбие - това само прави невъзможно, щото кой и да е член от моята раса да пуши.
към текста >>

16. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Такава реч действува като отрова, подобни мисли са вредни.
Всички са ваши братя и мои деца. Борете се против всичко, което ви дели от другите и така ще бъдете съпричастници в моето дело. Аз не искам неща, които би обидили кого и да е и в най-малкото. Това, що би могло да нарани някого, моите ученици не трябва да го правят, даже и когато се показва, че е добро и мъдро Затова не говори грубо, не оставяй никога неприятни мисли да бродят у тебе. Бъди буден за това. Такава реч действува като отрова, подобни мисли са вредни. Никога занапред една неприятна мисъл не трябва да отслабва вашата сила; това би било една пречка по пътя ви към Бялата ложа Затворете се за подобни мисли, не ги допущайте в себе си, когато похлопат; - заместете ги с други приятни, които биха могли да ви помогнат. Ако упражнявате това съзнателно, скоро напразно ще се опитват да ви спохождат и никога не ще се върнат вече. И така, винаги любете, бъдете добродушни, нежни и скромни. Що се отнася, обаче, до делото за помагане на човечеството, трябва да сте способни да действувате успешно с наши и ваши сили. Ние се нуждаем от силни помагачи.
към текста >>

17. СТИХОВЕ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова.... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян.
Ти знаеш някоя наука стара, записана със мрак и светлина. Научила те да говориш мълком, — да милваш с дъх, и малък, и голям. В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края те твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова.... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прехвръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдещия жрец-светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината? Пищят скали, ехтят ели. Куп трудоваци млади - смях, викове и свади – с лопати, с чук един до друг със брадви, търнокопи, със бомби сред окопи, трошат, ломят, прокарват път над пътя на дедите... Те впрягат висините през бор, през клек, - все по-далек!
към текста >>

18. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

По този начин старите форми на труда внасят отрова в нашата атмосфера.
Работи като слънчевите лъчи. Те не чакат нищо за това, което правят за тебе! Работи така, за да се разцъфтиш, да завържеш и узрееш! " Днешният живот е тъй бездушен, че нямаме вече усет за труда, усилията, мъките, жертвите, страданията на онези хиляди същества, които са работили, за да приготвят онзи предмет, който ние имаме сега в ръката си! Когато някой изработи един предмет с безлюбие, той вече го покварява. По този начин старите форми на труда внасят отрова в нашата атмосфера. Това не показва ли, че днешната култура няма усет за онази дълбока вътрешна страна на живота, която само може да ни възвърне отново в мира на радостта и красотата! При стария начин на труд ние губим от идеите си, от силите си, това е живот на изтощаване, на преждевременно остаряване. И това е една от дълбоките причини на онези признаци на израждане, които се забелязват в днешната култура. По тая причина човек скоро се чувства грохнал, разочарован от живота; ако е проявявал признаци на живот, прощава се с идеалите и тръгва по отъпканите пътища. И към какво друго може да доведе една дейност, от която е изключено възвишеното, божественото, което живее в човека!
към текста >>

19. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нейните листа отдавна са посърнали от отровата, която тя поглъща всеки ден чрез преса, учения, пример.
Колко наивно, колко смешно изглежда това за ония, които са се заели да оправят целия свят! Но нека знаят, че целият свят никога не ще се оправи. Може да се възроди и възкреси личността. Тая възродена личност ще твори новия свят, а старият свят ще отиде в недрата на земята както падналите в есента листа, за да стане тор на нивата. Ние живеем тъкмо в тази есен на една цивилизация. Нейните листа отдавна са посърнали от отровата, която тя поглъща всеки ден чрез преса, учения, пример. Ние живеем в трагическия напън на една залязваща култура, родена в измама, изхранена с кръв. Издалече се задават наченките на новата изгряваща вече култура. Но нейните първи трепети в сърцата и будните умове на хората още не са така явни. Те са заглушени от тревожния шум на падащите жълти листа на съвременността, които настилат земята, за да станат тор.
към текста >>

20. УСТАНОВЕНИЯТ СТРОЙ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той турга най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: „Ти ще знаеш, че ако в твоя живот има някъде скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш живота си.
как трябва да живее човек, за да влезе в царството Божие, да стане гражданин на небето и след като му предал всичките правила, всичките закони, трябвало най-после да го постави на изпит. Да направи един опит. Ешавора имал един меч, остър и от двете страни и накъдето посочвал с този меч, всичко се разрушавало. Камъните се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали. Един ден Ешавора казва на своя ученик „Искам да те опитам, дали в тебе има добродетели". Той турга най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: „Ти ще знаеш, че ако в твоя живот има някъде скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш живота си. Ако пък нямаш нито една лоша мисъл, с твоя живот ще стане някакво чудо". Това било едно велико изпитание за ученика Бенам. Ешавора го запитва: Кажи ми сега, чист ли си? - Чист съм. - отговорил Бенам.
към текста >>

21. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тая омраза и страх внасят отрова в теб".
Боян Боев ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ „Яденето в окултен смисъл е цяла велика наука. Храненето може да стане цяла наука за възпитание" „Щом хванете една кокошка или агне с цел да ги заколите, у тях се заражда чувство на страх и омраза. Тая омраза и страх внасят отрова в теб". „Духовният човек знае, коя храна е здравословна за организма. Ако един човек иска да живее чист и добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Трябва да знаем, как да използуваме скритата сила в храната". „Основният закон на яденото е любовта". Учителят Съществува една жива наука, божествена наука.
към текста >>

22. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той разполагал с една особено силна, но много бавно действуваща отрова, чиято тайна купил неотдавна на висока цена от един ориенталец.
По едно време Нунцио се влюбва в една богата и красива мома, по която мнозина лудели. Тя имала, обаче, един особено настойчив кандидат из висшето италианско общество, който упорито искал ръката й вече години наред, без да получи и най-слабия намек за надежда. Когато научил за любовта на Нунцио, която - изглеждало - се посрещала благосклонно от момата, той дотолкова възненавидял последния, че решил да го премахне, за да се отърве от неговото опасно съперничество. Искал, обаче, така да извърши това, че никой да не може да се досети, кой е виновникът за Нунциевата смърт. И избрал едно от най-лукавите средства - да го погуби като го отрови. Той разполагал с една особено силна, но много бавно действуваща отрова, чиято тайна купил неотдавна на висока цена от един ориенталец. Тя действувала така бавно и така коварно, че смъртта настъпвала едва след шест месеца. Ала Граф Берози, който бил човек с известни окултни дарби и сили, схванал пъклената замисъл, която хранил съперникът на неговия приятел. И действително, един ден, последният най-любезно поканил Нунцио у дома си, под предлог да му покаже някакви особено редки старини, на които Нунцио бил голям любител. Граф Берози, който схванал момента, придружил своя приятел. Домакинът най-любезно поканил гостите с по чаша скъпо вино.
към текста >>

В чашата на Нунцио била налята отрова.
Тя действувала така бавно и така коварно, че смъртта настъпвала едва след шест месеца. Ала Граф Берози, който бил човек с известни окултни дарби и сили, схванал пъклената замисъл, която хранил съперникът на неговия приятел. И действително, един ден, последният най-любезно поканил Нунцио у дома си, под предлог да му покаже някакви особено редки старини, на които Нунцио бил голям любител. Граф Берози, който схванал момента, придружил своя приятел. Домакинът най-любезно поканил гостите с по чаша скъпо вино. В чашата на Нунцио била налята отрова. Но когато последният дигнал чашата и щял да я изпие, Граф Берози, застанал отстрана, на известно разстояние, дигнал револвера си, прицелил се в чашата, и преди приятелят му да погълне нейното съдържание, гръмнал. Чашата се разбила на парчета. И Нунцио и съперникът му се силно изненадали и уплашили от този ненадеен изстрел. Графът, обаче, ги успокоил, като казал загадъчно усмихнат: „Аз исках да проверя, дали не съм забравил своето старо изкуство, исках просто да видя, дали ще мога да улуча чашата, без да нанеса и най-малката повреда комуто и да било". Когато двамата приятели си взели сбогом и излезли на улицата, Нунцио, който прекрасно знаел, че граф Берози не върши нещата току-така случайно и без никаква дълбока замисъл, го попитал: „Защо стреля"?
към текста >>

И когато последният разбрал истинската причина за стрелянето и го погледнал цял побледнял, граф Берози заключил: „Чашата с опиващото вино, в което се таи бавно-действащата отрова, това са удоволствията, които държат в робство човека.
Когато двамата приятели си взели сбогом и излезли на улицата, Нунцио, който прекрасно знаел, че граф Берози не върши нещата току-така случайно и без никаква дълбока замисъл, го попитал: „Защо стреля"? „Нали знаеш, че обичам да говоря символично? " отвърнал той с усмивка. „Да, но тази твоя символична реч в случая беше твърде опасна", възразил Нунцио. „Още по-опасна беше чашата", казал бавно и съсредоточено граф Берози, като препратил на приятеля си своята мисъл. И когато последният разбрал истинската причина за стрелянето и го погледнал цял побледнял, граф Берози заключил: „Чашата с опиващото вино, в което се таи бавно-действащата отрова, това са удоволствията, които държат в робство човека. Едничкото нещо, което се позволява на разумния човек, то е да вдигне своето огнестрелно оръжие и да разбие тази чаша! Ала трябва вярно прицелване и сигурен изстрел! А изстрелът - това е силната и права мисъл. Помни това, приятелю мой".
към текста >>

23. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Марс, аналогия към огън, треска, лудост, борби, честолюбие, пожелания, насилие, енергия, приключения, отрова, насилствени наранявания, страсти, насилствена смърт.
Ето и тия аналогии пак според Сефариал. "Луната, аналогия към майката, дома, пътувания, промени, жени, брачни въпроси, здраве, популярност и простия народ. Меркурий, аналогия към ума и неговата работа; към паметта. Венера, аналогия към пари, украшения, скъпоценности, брак и любов, удоволствия, изкуства и отношения към другия пол. Слънцето, аналогия към почести, слава, положение, безсмъртната индивидуалност, властна воля, издигане, към бащата, към жизнената сила на родения. Марс, аналогия към огън, треска, лудост, борби, честолюбие, пожелания, насилие, енергия, приключения, отрова, насилствени наранявания, страсти, насилствена смърт. Юпитер, аналогия към мъдрост, религия, дълг, правни въпроси, духовенство, благочестие, изобилие, увеличение, богатство и щастие. Сатурн, аналогия към баща, болест, хронически заболявания, пръчки, падения, бедност, тъмнота, отпадък, вкоренени навици, дълготрайни отношения. Уран, аналогия към катастрофи, внезапни събития и промени, загуби, самоубийства, трагедии, романтични работи. Нептун, аналогия към тайнствени работи, измама, засада, скитнически живот, странна, неестествена смърт, заточение, тайни общества". Синдбад и Д-р Вайс, които дават горните характеристики на Сефариал, неколкократно подчертават, че така дадените аналогии в никой случай не бива да се използуват изцяло.
към текста >>

24. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Без друго, това е достатъчен повод за една властолюбива жена, която е готова да си послужи с всички средства - интрига, отрова, прелъстителство, кинжал, затвор и меч - за да се отърве от своя враг.
Това е била Иродиада, нейната майка. Като стратег, начертал с най-тънки подробности своя план за действие, пресметнал всички ходове, тя наблюдава танца на своята дъщеря - истинска магична операция - и следи действието на ония невидими флуиди, по-опасни от най-страшните отровни газове на наши дни, които той излъчва. Следи действието на своето магическо оръдие, затъмняващо разума, покосяващо волите и чака мига на крайната победа, в който ще падне крепостта. Вие вече се досещате, коя крепост е искала да превземе Иродиада - Иоан Кръстител. В евангелието е казано, че Иродиада, която била братова жена на Ирод, намразила Пророка и искала да го убие, защото той бил против техния брак; че не можела, обаче, да стори това, защото Ирод считал Йоана за праведен и свят човек, боял се от него и дори се вслушвал в неговите думи. Без друго, това е достатъчен повод за една властолюбива жена, която е готова да си послужи с всички средства - интрига, отрова, прелъстителство, кинжал, затвор и меч - за да се отърве от своя враг. Ала зад този повод стои една друга, по-дълбока причина. Иоан Кръстител - това е човекът, който е непроницаем за низходящите магични токове на астралната жена. Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота. Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага. Те не веднъж са се стълкновявали, не веднъж са си давали сражение.
към текста >>

25. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Бързо той се наведе над нея, впи устни в нейната наранена ръка и засмука отровата, която напълни неговата уста.
Скоро тя се приближи до младия овчар. Едва тогава Бен Ир вдигна очи и видя, колко прекрасна беше тя, но в същия миг той видя, как една отровна змия изпълзя близо до нея и преди той да успее да викне, тя беше вече ухапана. Бен Ир се завтече при нея, знаеше, какво я чака и какво требваше да направи. Тя беше млада, двадесетгодишна жена с омайната хубост на мензите, но що от това? Тя беше в страшна опасност и трябваше да ú се помогне. Бързо той се наведе над нея, впи устни в нейната наранена ръка и засмука отровата, която напълни неговата уста. И в тоя миг, когато Бен Ир още не беше успял да откъсне устата си от нейната ръка, онези, които я придружаваха и които бяха тръгнали да я дирят видеха това, което Бен Ир правеше. Да, те видеха всичко, едно, обаче не видеха, змията и смъртната опасност за девойката. Когато Бен Ир вдигна глава, много огнени очи го стрелнаха със своите светкавични погледи. Тя беше царска личност, единствената дъщеря на царя на мензите, прекрасната Хуа-Нита, а те - нейни телохранители. И в качество на такива, те не можеха да оставят ненаказан този прост овчар, който пред очите на всички се подигра с царската дъщеря и оскърби нейното царско достойнство.
към текста >>

Когато отровата беше изсмукана, животът на Бен Ир беше вън от всяка опасност, така както и нейният след ухапването.
Никой смъртен не би понесъл това. Нещастникът требваше да умре. Тогава един от телохранителите опъна своя лък, една отровна стрела профуча край ухото на спасената царкиня и се заби в гърдите на Бен Ир. Тя отвори очи и разбра, какво стана. И на свой ред, без да мисли, без да види, че раненият беше млад и хубав момък, наведе се над него, разкъса ризата му и впи устните си в неговите наранени гърди. Когато отровата беше изсмукана, животът на Бен Ир беше вън от всяка опасност, така както и нейният след ухапването. Телохранителите веднага дойдоха при нея и разбраха всичко. Бер Ир, следователно, требваше да дойде в царския дворец, като скъп гост. Тя искаше това, а тя беше дъщеря на мощен владетел. Надвечер, към столицата редом до нея, яздеше млад човек с проста овчарска дреха, но с царско достойнство. От неговите очи се струяха светлини.
към текста >>

Светът трябваше да познае любовта, която спаси младата царкиня от отровата на змията - символ на изопаченото женско сърце, пленено в лъжливите пътища на човешкото и любовта, която спаси Бен Ир от страшната отрова на човешката стрела - символ на човешкия егоизъм, разраснал се в ума на мъжа.
На земята беше станал един велик съюз. Никоя земна и небесна сила не можеше да го разруши. Бен Ир трябваше да остане при царкинята. В тяхното лице, двете царства требваше да образуват едно могъщо и велико царство. В тоя съюз светът трябваше да познае една велика истина - истината която побеждава всичко и е непобедима. Светът трябваше да познае любовта, която спаси младата царкиня от отровата на змията - символ на изопаченото женско сърце, пленено в лъжливите пътища на човешкото и любовта, която спаси Бен Ир от страшната отрова на човешката стрела - символ на човешкия егоизъм, разраснал се в ума на мъжа. По пътя на човешкото възземане имаше една светла и блестяща диря, по нея залутаните деца на света можеха вече да тръгнат, за да намерят правите пътеки. Тази диря беше оставена от Бен Ир - син на царя на аспертите и от Хуа-Нита - дъщеря на царя на мензите.
към текста >>

26. ЧОВЕКЪТ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова.
Твоето знамение ще бъде тихият поздрав на една обич, която ще сбере людете от всички меридиани на разораната земя в едно човечество, в едно семейство, в едно сърце! Ще се отворят устата на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме, ще привлекат води небесата, за да рукнат бързи ручеи, за да умият кръвта, сълзите и греха. Ще дойдат из далечните сини хоризонти птиците и ще донесат топлия поздрав на юга. Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да напълним сърцата си с радост. Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топлата влага, и с притворени очи ще сеща милувката на слънцето. По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова. Ще ликуват долините ù, ще светят върховете ù, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката ù детелина. Ще се поздравят Изтокът и Западът, ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка, полюсите ще ликуват и небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира. Ще дойде пролетта, чакана от хиляди столетия, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар воловете, бели като преспи сняг. Ще се стопят ледовете, ще паднат зидовете на занданите, ще тръгнат, отначало плахо, а после свободно и с широка стъпка, заключенниците. От очите им ще побегне бледата печал и ще блеснат там сълзи на радост.
към текста >>

27. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Неговата нечувана жестокост, смразяваше сърцата на жените, вливаше отрова и жажда за мъст в разкъсаната душа на мъжете.
ИШУА БЕНТАМ Буча Бехар Историята на Египет, тая могъща империя, прочута със своето величие, не помни по-страшна и по-мрачна епоха от тая при царуването на фараона Зинобий-Ра. Неговата нечувана жестокост, смразяваше сърцата на жените, вливаше отрова и жажда за мъст в разкъсаната душа на мъжете. Зинобий-Ра беше страшен призрак за своите поданици, които се гърчеха под ударите на неговите немилостиви ръце. Той беше издал страшни закони, подписваше смъртни присъди без да трепне сърцето и ръката му. Законите в страната му бяха груби, безчовечни, жестоки. От ранни зори царските хора ги облепваха по улиците или ги разгласяваха с висок глас по кръстопътищата. И през ранни сутрини мъжете четяха страшните заповеди и закони със заледен от ужас дъх.
към текста >>

Уплахата беше страшна, светкавична като отрова и той падна безжизнено в ръцете на дъщеря си.
– Не, рече той. – Тогава Вие не знаете, кой е Ишуа Бентам, но аз го познавам, и ако Вие заповядате днес да убият Ишуа Бентам и неговите хора, да знаете, че първата жертва ще бъде Вашата дъщеря, младата царкиня Земру-За. Заклевам ви се в това. Фараонът Зинобий-Ра гледаше изумен. Кръвта му беше замръзнала в жилите, някой сякаш го нарани с меч, неговото сърце спря своя ход. Уплахата беше страшна, светкавична като отрова и той падна безжизнено в ръцете на дъщеря си. Притекоха се царедворците и дадоха първа помощ. Когато след няколко мига принцесата се наведе над него той едва чуто рече: „Искам да видя Ишуа Бентам! " А той чакаше, защото знаеше, какво ще стане. Той влезе веднага при фараона. Новият ден настъпи победоносно, слънцето нахлу в царската стая.
към текста >>

28. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ ЗА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата — от бликащите извори на нейната щедрост.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА (откъс от студия) Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта. Ето кое става все по-малко за хората от нашата съвременност. Ние сме измъчени в тия затвори на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво и сигурно. Както външният живот на човека днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките на личността — настървен, жаден за емоции и силни опияняващи усещания, без озона на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване. Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата — от бликащите извори на нейната щедрост. Много са пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота и хармония. Един мислител може да се докосне до нея по пътищата на своето прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишване през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцето ни и нашия дух. Ние можем да прозрем световния разум и съвършенство в удивителната красота и целесъобразност на природата, в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният животворен въздух на планината.
към текста >>

29. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Злото е отрова, която човек сам ще я опита — отровата, която е налял в чашата си, той първи ще я опита.
А животът в Любовта е самото съвършенство. Останалите мисли на Учителя, изказани във връзка с това четвърто качество на Любовта, оставяме на всеки читател да ги възприеме и обработи съобразно развитието си. От 11 стих от същата глава на апостола Павла: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но...", Учителят взема последните думи: „Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо” и им дава друг израз: „Откак започнах да мисля, напуснах временното". Като счита, че младенчеството е състояние, през което човек трябва да мине, говори още: „Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи. Ако не се освободи от злото в себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човек сам ще я опита — отровата, която е налял в чашата си, той първи ще я опита. Затова, минавайте и заминавайте край злото, без да го виждате, без да се разправяте, без да се занимавате с него. Спирайте вниманието си върху доброто (13). Любовта не познава злото — това е едно от нейните качества (10). Предназначението на човека е да работи, да учи, да приготвя място в себе си за Любовта" (13). Ясно е, че младенческото състояние в живота е несъвършенство.
към текста >>

30. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Злото е отрова, която човек сам ще опита.
То е безсмъртно, както е безсмъртна и човешката душа. "Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах. Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо". Изразено с други думи, това значи: Откак почнах да мисля, напуснах временното. Да напуснеш временното, то е все едно да напуснеш злото. Злото е отрова, която човек сам ще опита. Отровата, която си налял в чашата, сам трябва да изпиеш. Работи, издигай се, но не се занимавай с злото, нито в себе си, нито в другите. Занимаваш ли се с злото, ти го привличаш и му даваш голямо място. Има една тайна, която вие не знаете, затова минавайте и заминавайте край злото, без да се разправяте с него. Ако нещо в света заслужава да спре вашето внимание, то е доброто.
към текста >>

Отровата, която си налял в чашата, сам трябва да изпиеш.
"Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах. Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо". Изразено с други думи, това значи: Откак почнах да мисля, напуснах временното. Да напуснеш временното, то е все едно да напуснеш злото. Злото е отрова, която човек сам ще опита. Отровата, която си налял в чашата, сам трябва да изпиеш. Работи, издигай се, но не се занимавай с злото, нито в себе си, нито в другите. Занимаваш ли се с злото, ти го привличаш и му даваш голямо място. Има една тайна, която вие не знаете, затова минавайте и заминавайте край злото, без да се разправяте с него. Ако нещо в света заслужава да спре вашето внимание, то е доброто. Предназначението на човека е да работи, да учи и да приготви в себе си достойно място за любовта Питате, за какво са страданията?
към текста >>

31. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Не бива да позволиш на твоя егоизъм и завист да те задушат в своята отрова.
Ако си цигулар и веднъж с своята цигулка си успял да зарадваш нечие сърце, не очаквай същото, ако след тебе е свирил друг цигулар с майсторството и сръчността на Паганини. Ти си престанал да бъдеш за него виртуоз идеал. Не ти остава нищо друго, освен да свириш всеки ден по осем часа, за да достигнеш другия. Изостави веднага хленченето, че са ти отнели поклонника. Ти нямаш право да върнеш вкуса и изискванията на твоите приятели до оскъдното ниво на твоята свирня. Не бива да позволиш на твоя егоизъм и завист да те задушат в своята отрова. Ако в съзнанието ти има много светлина, ти ще дадеш право на всекиго да дири най-високите и най-примамливите върхове на духа. Кой бяга от доброто? И досега ще срещнете някой да хленчи и нарежда: "Всичко имаше при мене, и ядене, и пиене, и удобства, и пак ме остави! " Тук е възможен само един отговор: Ако при тебе е имало всичко, нямаше да те изоставят. Сигурно нещо е липсвало.
към текста >>

32. ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си.
Те, които нямат умението, волята и мъдростта да излязат из лепливата кал на своето земно битие, искат да уверят, че това е същността на живота. От своите слабости и нищожна проникваемост в света на духа, те правят знаме и вкарват в заблуда по-младите – тия, които сега тръгват по трудните угари на знанието и философията. Радостното е, обаче това, че тия нови млади четци, макар и да не са преровили всичко, имат по рождение нещо светло в своето съзнание, което не им позволява да затънат в проповядваната от духовно мъртвите им "учители" безнадеждност За това, по какъв смешен начин са протълкувани животът, убежденията и философията на някои великани на мисълта, ще дадем следните два примера: На едно място, в предговора на Платоновите "Апология на Сократ" и "Федон", безнаказано и до днес се мъдрят следните приказки на един преводач: "Не казвам Аз, Платон доказва това, невъзможно ми е да се съглася и с нищо от мисълта на тия учени и философи, които поддържат с такава упоритост, че Платон вярвал, бил убеден в абсолютното безсмъртие на душата”... "Според мене" – продължава нашият преводач – "пък и според самата ясна реч на книгата, Платон само дири отговора на тоя въпрос и, като не може да го намери, мечтае това, което желае". Виждате, какъв прекрасен апотеоз на духовното безсилие. Виждате ли класически опит да се сведе вярата на един колос в мисълта, какъвто е Платон, до жалкото ниво на едно материалистично предметно и чувствено битие. Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си. Платон, най-яркият показалец и пътеводен знак към отвъдното царство на духа, Платон, най-близък до Християнството, в личната призма на една съвременна духовна немощ, се представя като образец на безсилието, който "мечтае това, което желае”. Големият космограф Едингтън казва на едно място. "Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите". Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние.
към текста >>

33. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Беше ли, прочее, отрова хубавото жълто златно зърно?
Един друг факт, който привидно нямаше общо с моряшкият болести, бе пелаграта, болест, която бе почнала да се проявява и бе наречена болка на розата от испанския лекар Гаспар Казал Де Овиедо. Той я считаше като една форма на проказа. В 1735 год. почна да се проявява също и в северна Италия, в Унгария, в Полша, а в 1800 год., във Франция и после в Египет. Забележително е, че пелаграта се беше разпространила, когато употребата на мамалигата, въведена от Бразилия, се разширяваше из цялата средиземно-морска област, близо до Европа. Беше ли, прочее, отрова хубавото жълто златно зърно? Ако ли не, кои бяха причините на тая незаразителна проказа, която жънеше хиляди жертви? А междувременно разнообразността на неизвестни болести се увеличаваше, като се почне със скрофулата, с елефантиазията, с проказата, но цареше едно смешение на понятията по въпроса. И ето, един италианец, Гаетано Страмбио в своите статии, публикувани в Милано, в 1784-86-87 години, пояснява положението. Той събира различните инфекциозни микроби в болницата в Леняно, която управляваше, установявайки точната характеристика на всеки микроб, за да може ясно да го различи от всички други форми, с които се смесваше. В 1886 год.
към текста >>

34. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те виждат своя край, обаче, преди да загинат, те искат за излеят отровата си върху света, който се ражда, та дано заедно с тях да загине и той.
и т. н. Много от тези проекти са несъвършения, зад много от тях се крият все още старите схващания и стремежи, много от тях силите на злото гледат да използват за своите егоистични интереси. Обаче, неоспорим факт е, че новото си пробива път, че то не може да бъде спряно от никакви покушения на тъмните сили, и че, сменяйки форма след форма, стъпка след стъпка, ще изгради възможните съвършени отношения между хора и народи. И, в предутринната дрезгавина, когато тъмнината не е още напълно разпръсната, силите на злото, силите на стария живот, се трескаво организират, те напрягат до крайна степен всичките си усилия, те се готвят ден и нощ за да дадат своя последен бой със силите на светлината, на доброто, на новия живот. Светлината им дращи в очите, истината боде техните съвести, добрите желания и стремежи на хората на новото ги карат да побесняват от яд. Те виждат своя край, обаче, преди да загинат, те искат за излеят отровата си върху света, който се ражда, та дано заедно с тях да загине и той. В Германия, България и другаде, те забраняват или се опитват да спрат представянето на пиеси и филми с миролюбив характер. Те чупят прозорци, прекъсват осветление, хвърлят бомби със смърдящи газове в театрите тогава, когато в тях се чуват гласовете за помирение, всеопрощение и побратимяване. Навсякъде по света те се трескаво въоръжават, харчат от една трета до половината от държавния бюджет за военни цели; те изсмукват последните жизнени сокове от изнемощялата снага на своите народи, за да ги превърнат в пушки и топове, в задушливи газове, във военни аероплани и флота. Всеки ден те измислят все по нови и по-страшни разрушителни средства; тe се опълчват против братството, против разбирателството, против сближението със съседните народи; те потискат своите национални малцинства, устройват атентати, разпалват шовинизма, стремейки се да го насадят чрез „националистическо възпитание" и в младите; тe отъждествяват своитe класови и съсловни интереси с интересите на „нацията“ и когато викат „България ... ", „Германия ..." или която и да било друга държава „над всичко“, то това значи: „нашите лични егоистични интереси над всичко; нашите привилегии, нашите права да живеем като кърлежи върху гърба на народа, изсмуквайки и последните му сили — над всичко; нашата злоба, нашата омраза, нашия егоизъм, тъмнината и злото, които ние носим, над всичко! — Дори над Божествената справедливост, над истината, над светлината, над доброто; над всякакви идеали за Братство, за Мир и Любов между хората, дори над Бога, над всичко стои нашия личен и национален егоизъм!
към текста >>

Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор на силите на злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за изграждането на Новия Свят на братството, истината, мира, справедливостта, любовта.
Може би! Към това именно сочат безумните въоръжения; към това именно сочи надигащия се безумен национализъм-шовинизъм, но, за нас е напълно ясно, че това ще бъде техния последен, триумф, това ще бъде разраняването на тяxната последна ярост, което ще бъде неминуемо последвано от тяxната смърт — от окончателното сразяване на силите на злото. Хора на любовта, хора на братството, на истината и доброто! — Готви се нещо страшно, готви се нещо ужасно, нещо небивало по своята жестокост — готви се библейския Армагедон, готви се последната всесветска война, която ще превърне цялата земя в огромна касапница. Будни бъдете, хора на Любовта! Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор на силите на злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за изграждането на Новия Свят на братството, истината, мира, справедливостта, любовта. Нов свят иде! Иде, може би, първом Армагедон, царството на сатаната, всесветската касапница, а след това — иде вечното „хилядогодишно“ царство на Апокалипсиса, иде Царството Божие на земята, иде Любовта, Братството, Истината, Справедливостта. Братя и сестри от всички краища на земята, гответе се да го посрещнем! Пригответе душите си, пригответе умовете си, сърцата и волите си, за да могат ла устоят на ужасната буря, която ще го предшества, за да можем след това да го посрещнем с радост и достойнство, с ясно съзнание, че не сме се подали на злото, че сме останали чисти и силни всред бушуващата буря на адските страсти. Братя и сестри, нов свят иде!
към текста >>

35. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

МЕЖДУНАРОДНА ЖЕНСКА ЛИГА ЗА МИР И СВОБОДА Българска секция АПЕЛ Изследванията на учените и техниците от цял свят показват, че модерните методи на войната правят илюзорна народната защита и закрилата на гражданското население; Че една нова война ще има за последствие унищожението на голяма част от гражданското население чрез огън, отрова и микроби; Че от сега нататък всички народи са в опасност!
Само тогава можете да придобиете безсмъртие. Който наистина обича живота и го вижда в очите на ближния, той е свободен от страха пред смъртта. Обичайте живота и бъдете лоялни към него, а не към отделните лица; покланянето пред личности не води към Истината, Тя не е ничия собственост, не се съдържа в никоя религия, тя не може да се намери нито в мрачните светилища на храмовете, нито в ярко осветените зали на разни организации; тя не може да се прочете в книгите или пък да се открие в обредите. Аз искам да ви доведа до разбирането на Истината, макар че вам би ви било много по-приятно, ако аз повтарях това, което сте слушали вече стотици пъти, вий бихте предпочитали да ви преспивам и успокоявам, а не да будя във вас желанието да разбиете всичко и да намерите живота. Ако вий искате да разберете причината за красотата на света, не се подавайте на илюзиите на многообразните проявления на живота; търсете Истината, която сама е Живот, а това е възможно само при пламенна любов към живота. Кришнамурти. МЕЖДУНАРОДНА ЖЕНСКА ЛИГА ЗА МИР И СВОБОДА Българска секция АПЕЛ Изследванията на учените и техниците от цял свят показват, че модерните методи на войната правят илюзорна народната защита и закрилата на гражданското население; Че една нова война ще има за последствие унищожението на голяма част от гражданското население чрез огън, отрова и микроби; Че от сега нататък всички народи са в опасност! Знаете ли какво ще значи една нова война с тия средства на разрушение, които науката усъвършенства всекидневно? Знаете ли, че от сега нататък войната не ще бъде полезна за никого, защото най-напред ще бъдат нападани не само центровете с военни обекти, муниции и прехрана, но и грамадните индустриални предприятия, които ще разорят и ръководителите на индустрията? Знаете ли, че бомбардировки с аероплани могат да разрушат едновременно градове като Лондон, Ню-Йорк, Париж, Берлин? Знаете ли, че газовете не разрушават само човешкия организъм веднага или след дълги и невъобразими страдания но, че проникват дълбоко в почвата и за дълго отравят земята и водата? Знаете ли, че възпламенителни бомби, чрез химическите реакции, могат да предизвикат температура от 3,000 градуса и да осигурят унищожението на всичко, което е успяло да избегне разрушението на отровните газове?
към текста >>

36. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

само физическа отрова.
Обаче малцина знаят, че то е вредно и за нашия духовен живот. Малцина знаят. че употребата на животинска плът за храна на човечеството спира неговата еволюция. И ако днес в живота на хората има още твърде много животинско, то една от най главните причини за това е употребата на месна храна. Месото внася в човека не. само физическа отрова. — то внася също в неговия духовен организъм качествата, страстите, влиянията на един по-нисш душевен живот. Вън от това — може ли нашата съвест да бъде спокойна, когато ние проливаме кръвта на своите по-малки братя за да се нахраним с телата им? Не е ли това противоестествено? Не е ли то престъпление пред закона за всемирното братство? Храненето не е маловажно нещо.
към текста >>

37. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Храната, която библиотека „Росна капка“ поднася на детската душа, е едно противодействие срещу тази отрова, която съвременния живот разлива по всички посоки.
И тази работа Дедо Благо извършва много майсторски, с голяма любов и преданост към делото си. Той никога не проповядва морал с обикновените шаблонни форми, а си служи с езика на природата. Така Божествените истини на живота се запечатват дълбоко в детската душа и тя е готова да посрещне и неутрализира лошите влияния. Днес хиляди опасности заплашват на всяка стъпка нашите деца и юноши. Пътят към злото е широко разтворен навред и с хиляди примамливи средства привлича и увлича и млади и стари. Храната, която библиотека „Росна капка“ поднася на детската душа, е едно противодействие срещу тази отрова, която съвременния живот разлива по всички посоки. Ето защо, дълг се налага на всички, които съзнават отговорността си пред бъдещето поколение, да подкрепят с всички сили това тъй полезно начинание. Библиотека „Росна капка“ е ценно четиво както за млади така и за възрастни. В нея има мъдрост и поука както за едните така и за другите. И тя заслужава широко разпространение, за да може да изпълни определената й задача. Библиотеката е разрешена от М-вото на Просветата със заповед № 1282 от 17. IV.
към текста >>

38. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

по-голямата част от тях, вместо да послужат за храна в прясно състояние или да се преработят във вторични хранителни продукти, те се превръщат в спирт, и така, вместо храна, те стават отрова за човека.
И затова новото човечество ще превърне земята в една овощна, райска градина, в нов земен рай. Днес хората никак или твърде малко ценят плодовете. Не им отдават нужното значение като отлична и най-важна храна. Плодовете, които днес се произвеждат, в сравнение с истинските нужди на човечеството, са много малко. При това. по-голямата част от тях, вместо да послужат за храна в прясно състояние или да се преработят във вторични хранителни продукти, те се превръщат в спирт, и така, вместо храна, те стават отрова за човека. Стотици милиони литри вино, ракия и бира се консумират ежегодно, хората затъпяват с това умствените си способности, прахосват състоянието си, спомагат за израждането и на бъдещите поколения, губят милиони килограми най-ценна храна. На трапезата на днешния, културен човек рядко се минава без вино и ракия, а в колко случая и през колко време на годината ще видите на тая трапеза плодове? Голяма част от възрастните са вече извратени в това отношение. Като имат, месо, вино и ракия, те и не помислят за плодове. Но децата жадуват за плодове, техния неизвратен вкус, техните естествени склонности ги насочват към плодовете, от които те черпят сила и здраве.
към текста >>

39. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо нашият вик в отговор на шовинистичната отрова трябва да бъде: Никога вече война!
Безразлично кой е победил, една нова война ще бъде непременно извор на нови неправди, които, от своя страна, ще изискват де бъдат поправяни пак с война. Такава е психологията на победата и на победителите, че те непременно ще извършат неправди. А от неправдата в края на краищата, никой не ще спечели. Ето защо, с оръжие в ръка ние никога не ще реализираме националните си идеали, никога не ще си осигурим мирното и свободно развитие и благоденствие. Те могат де се достигнат само чрез хармониране на интересите и взаимно зачитане между нас и нашите съседи, нещо, което изисква добро желание и в двете страни. Ето защо нашият вик в отговор на шовинистичната отрова трябва да бъде: Никога вече война! Мир и разбирателство между всички народи на земята! Слънчева култура Белият комунизъм Всички страдания на човечеството произтичат от стремежа към отделност на неговите членове и групи. Всеки отделен човек, група от хора, съсловие, класа или народ търсят щастие и благоденствие само за себе си, без да вземат под внимание интересите на другите. За да постигнат своите егоистични цели, отделните личности, групи, съсловия, народи, минават през труповете на другите такива или пък ги подлагат на робство, страдания и унижения. Обаче, егоистичното щастие е невъзможно.
към текста >>

40. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Благодари, и никога не помисляй да превръщаш моя божествен сок в спирт, в отрова, с която да упояваш и разрушаваш тялото и душата си.
„Ела, откъсни си и яж! И слънчевия живот, който ние цяло лято сме събирали, ще влезе в тебе, ще те изпълни, ще се прояви в радостния блясък на очите ти, в юношеската подвижност на членовете ти! „Яж, и благодари! Благодари на Бога, че е промислил за тебе, като е създал красивите, вкусни и крайно полезни плодове на лозата, Благодари на хората, които са работили за да може той да се яви в такова изобилие и добро състояние. Благодари на лозата, за нейните усилия и щедрост. „Благодари, и никога не помисляй да превръщаш моя божествен сок в спирт, в отрова, с която да упояваш и разрушаваш тялото и душата си. Яж ме тъй, както Бог ме е създал. Яж ме тъй, както слънцето, вятърът и чистият полски въздух са ме приготвили за тебе. Яж ме в моето естествено прясно състояние и аз винаги ще ти нося живот, здраве и щастие“ . ХРОНИКА Седмица на гроздето и гроздовия сок е обявена седмицата от 25. IX. до 2. X.
към текста >>

Достатъчно вече сме превръщали в отрова гроздето — тази безценна Божия благодат.
Яж ме в моето естествено прясно състояние и аз винаги ще ти нося живот, здраве и щастие“ . ХРОНИКА Седмица на гроздето и гроздовия сок е обявена седмицата от 25. IX. до 2. X. През това време ще се пропагандира усилено за по-голяма употреба на гроздето и гроздовия сок. Това е отлична идея, която трябва да бъде подкрепена от всички приятели на разумния живот. Достатъчно вече сме превръщали в отрова гроздето — тази безценна Божия благодат. Четвърти октомври е ден за защита на животните. Помислете за безкрайните страдания, на които човекът е подложил тия свои по-малки братя. Ако те биха могли да говорят, ако ние бихме могли да ги разбираме — каква тъжна, сърцераздирателна повест щяхме да чуем! Човече, опомни се, престани да проливаш реки от кръвта на невинните животни. Изборите за общински съветници в София, станали на 26 септ.
към текста >>

41. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Отрова!
— Такива могат ли да ядат селски хляб? Триците — които носят най-енергетичните вещества на зърното — те са за свините, за говедата, за кокошките, а за изтънчения, умния, учения човек — скорбялата, лъскавата скорбяла на пшеничната сърцевина, -която няма вкус, няма глютен, няма диастази и витамини. От многото и все по-финно мелене на брашното, с отпадъци 35 и 40%, стигаме до там, че на xлебарите даваме брашното, което не съдържа, може да се каже, никакви соли, нито вещества, абсолютно нужни за образуването на костите у децата и — нека не се забравя — за възстановяването на мишците у работниците. — О, хубавото бяло хлебче! — възкликва незнаещият — пред хлебарницата с луксозен хляб. — Отрова! — ще му отговори хигиениста. Лъжехляб! Без фосфати. Такъв хляб разваля зжбите. В него няма усвоими варови соли. Хляб който ще мине от единия до другия крак на храносмилателния ви канал, както колата на гладачката, като ви остави един вкус на празнота, на отпадналост, на непобедимо желание за възбудни ястия Да, с белия хляб, човек чувства нужда да се подкрепи с алкохол, вино, силна бира, двойна порция месо, приправки с всички възбудни и скъпи вещества, които се гълтат трескаво, за да заменят живителните вещества, които природата ни дава в пшеничното брашно и които ние премахваме поради глупост, поради привикване към външност, поради мания всичко да приправяме в името на индустрията.
към текста >>

42. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес една наука доказва че алкохолът е полезна и необходима храна, а друга наука доказва че той е страшна отрова.
И затова свикваме конференция след конференция, а в същото време усилено се въоръжавеме по последната дума на военната наука и техника. Надаваме вик за спасяване морала, защото вследствие на неговото изгубване са пропадали държави и цивилизации, изграждани дълги векове. Но какво постигаме, когато същите ние, които бием тревога, нямаме морал и не знаем що е морал? Днес една наука поддържа, че има Бог, а друга — че няма. Професори от два факултета на един и същи университет взаимно се опровергават. Днес една наука доказва че алкохолът е полезна и необходима храна, а друга наука доказва че той е страшна отрова. И ние в нашата малка страна, верни на тая наука с две лица, сме уредили и седмица на виното и седмица ма въздържанието. Е добре. Пред младежта, която ще гради бъдещето, стоят открити два пътя. Кой от тях ще улови тя? — Естествено, този на удоволствията, на лекия, разпуснатия живот.
към текста >>

43. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— се бояха от киселината на домата, считаха я едва ли не за отрова.
За такава власт е говорил апостол Павел. И само тая власт трябва да се възцари в света, за да има пълна свобода. Т. Ч. Доматите През последните 50 години доматите бяха много онеправдани. Болните — било от бъбречна болест, било от заболяване на черния дроб, от ревматизъм, подагра и др. — се бояха от киселината на домата, считаха я едва ли не за отрова. Пък и учените, лекарите, заявяваха, че доматът, поради оксалната си киселина, е явен враг на бъбреците и ставите. Всичко това бе заблуждение и пакостна безсмислица. Истината е, че доматите почти не съдържат оксална киселина, с която са тъй богати равена, киселеца и спанака. Месестата част на домата е наистина кисела, но тя съдържа изобилно натриеви и калиеви цитрати и малати. Ала тези цитрати и малати, понесат ли се в кръвта — не забравяйте — те изгарят в нея и я алкализират и освежават.
към текста >>

44. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Война — това са превърнати в дим отрова и смърт милиарди лева, които после ще бъдат събирани по стотинка от бедстващите народи, заробили икономически и внуците на внуците си.
Това значи милиони вдовици, които ще гинат всред мизерия или ще продават тялото си за да живеят. И тези вдовици са наши сестри и жени. Война — това значи разруха на градове, села и гори до неузнаваемост. Това е съсипия на всички богатства, това е безумие, което няма равно на себе си. Тези, които го искат, или не са го виждали или са го гледали издалеч без да трепнат каменните им сърца. Война — това са превърнати в дим отрова и смърт милиарди лева, които после ще бъдат събирани по стотинка от бедстващите народи, заробили икономически и внуците на внуците си. Война — това е иго на смърт, безумие и алчност, безчовещина. Самозабрава, самоунищожение на човечеството! Народи които учат децата си, че те са по добри от съседите си са вече инжектирали бацила на омразата — а тя е предговора на войната. Войната сега носи разорение и на победителя и на победения — Тя е пир на пировци. Кой ще оправдае Каина?
към текста >>

Месото всякога отбягвай, защото то едно дава, а 10 взема, понеже е органическа отрова. 9.
Д-р Стефан Практически съвети за здравето (Из беседите) За храненето 1. Яж само когато си гладен и то на подходящото време, например, закуска половин час след идването на деня, обед — в 12 часа, вечеря половин час преди залеза на слънцето. 2. Отбягвай нощното ядене, защото само хищниците правят това, а ти си човек. 3. Яж само тази храна, която ти е приятна, като предпочиташ качеството пред количеството. 4. При избор на меню, предпочитай плодовете, и то в естествения им вид. 5. Месото всякога отбягвай, защото то едно дава, а 10 взема, понеже е органическа отрова. 9. Солено, люто, и кисело отбягвай, освен когато ги приемаш като лекарство или да стимулираш известни деятелности. Например, лютото — стимулира мисълта, киселото увеличава активността и т. н. 7. Яж само когато си спокоен, отморен и при добро разположение, защото иначе от тази същата храна вместо полза ще имаш вреда. 8. Яж бавно, като че броиш хапките си. 9.
към текста >>

45. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И заедно с тази храна, ние поглъщаме и отровата.
Събев) Словото на живота (Л. Л.) Що е Есперанто? (С. X.) Словото на Учителя.Основите на новото общество (Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1933 г.) Изворът на смъртта „Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то. произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна, ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си. Ако бялата раса продължава да живее по този начин, очаква я ужасна съдба — израждане и унищожение. За да се спаси, тя преди всичко трябва да замени месната храна с растителна, която е много по-чиста и здравословна. Чрез растителната храна се внася една обнова и подмладяване в организма.“ Учителя За да кажеш „б“, трябва преди това да си казал „а“. За да можеш да вървиш неотклонно напред в пътя на разумния, чистия и смисления живот, ти трябва да си направил първата стъпка, преставайки да тровиш душата си и тялото си с отровите, които месната храна съдържа.
към текста >>

Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си.
Л.) Що е Есперанто? (С. X.) Словото на Учителя.Основите на новото общество (Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1933 г.) Изворът на смъртта „Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то. произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна, ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си. Ако бялата раса продължава да живее по този начин, очаква я ужасна съдба — израждане и унищожение. За да се спаси, тя преди всичко трябва да замени месната храна с растителна, която е много по-чиста и здравословна. Чрез растителната храна се внася една обнова и подмладяване в организма.“ Учителя За да кажеш „б“, трябва преди това да си казал „а“. За да можеш да вървиш неотклонно напред в пътя на разумния, чистия и смисления живот, ти трябва да си направил първата стъпка, преставайки да тровиш душата си и тялото си с отровите, които месната храна съдържа. Има мнозина, които си мислят, че водят духовен, разумен и здрав живот, като продължават да се хранят с труповете на убитите животни.
към текста >>

Нека се не лъжем: отровата си е отрова и за силния и за слабия, тя си остава една и съща, взета в малко или в голямо количество.
Това е голяма самоизмама! Колкото и силни духом и телом да сме, ние не можем да се отървем от оня елемент на нравствено и физическо разложение, който се съдържа в месната храна. С месото на животните, ние внасяме в себе си самата смърт. С всяка нова хапка ние засилваме позициите й в нашия собствен организъм. Как можем тогава да бъдем здрави, разумни, щастливи? Нека се не лъжем: отровата си е отрова и за силния и за слабия, тя си остава една и съща, взета в малко или в голямо количество. Ако ние всеки ден по малко разрушаваме това, което животът в нас гради, то какви могат да бъдат резултатите освен израждане и смърт? Влизането ни в пътя на новия живот непременно трябва да бъде предшествано и съпроводено с възприемането на нова, чиста и здравословна храна, както духовна, така и физическа. Какъв ще бъде този нов живот, каква ще бъде тази нова култура, която се подържа с убийството на животните и с трупояденето? Ние не можем да си представим едно обновено човечество, при което да съществуват скотобойни и касапници. Ето защо, реформата в храненето, вегетарианството, ще бъде основата, върху което ще се изгради истинския нов живот на земята.
към текста >>

И заедно с тази храна ние поглъщаме и отровата.
Да вземем за пример месоядството. Предполага се, че е било време, когато не е съществувало месоядство и природата като го е допуснала, е имала една крайна цел и една крайна замисъл.Чрез допущането на месната храна, тя е целяла нещо разумно. Така че, било е време, когато месоядството е имало свой смисъл и значение, но сега влизаме в една епоха, когато месоядството е станало едно зло. Учените казват, че съвременните животни носят зараза в себе си. Аз ще изразя това в един друг образ: Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то, произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си. Ако бялата раса продължава да живее по този начин, очаква я ужасна съдба, израждане и унищожение. За да се спаси, преди всичко тя трябва да замени месната храна с растителна, която е много по-чиста и здравословна. Чрез растителната храна се внася една обнова и подмладяване на организма. Меродавното за нас е онова, което сега природата твори.
към текста >>

Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си.
Предполага се, че е било време, когато не е съществувало месоядство и природата като го е допуснала, е имала една крайна цел и една крайна замисъл.Чрез допущането на месната храна, тя е целяла нещо разумно. Така че, било е време, когато месоядството е имало свой смисъл и значение, но сега влизаме в една епоха, когато месоядството е станало едно зло. Учените казват, че съвременните животни носят зараза в себе си. Аз ще изразя това в един друг образ: Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то, произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си. Ако бялата раса продължава да живее по този начин, очаква я ужасна съдба, израждане и унищожение. За да се спаси, преди всичко тя трябва да замени месната храна с растителна, която е много по-чиста и здравословна. Чрез растителната храна се внася една обнова и подмладяване на организма. Меродавното за нас е онова, което сега природата твори. За нас е важно, как сега трябва да живеят хората, а не как са живели в миналото.
към текста >>

46. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова.
Той каза: Аз не искам хляб от камъни. И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни. Тези изкуствени яйца може химически да са по-добри от естествените, но на тях ще им липсва жизненият елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни. С изкуствените храни животът на хората ще се влоши десет пъти повече. Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова. Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората. После трябва да се проучи, какво е влиянието на различните храни в различните възрасти. За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата красота и чистота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота.
към текста >>

Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората.
И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни. Тези изкуствени яйца може химически да са по-добри от естествените, но на тях ще им липсва жизненият елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни. С изкуствените храни животът на хората ще се влоши десет пъти повече. Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова. Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората. После трябва да се проучи, какво е влиянието на различните храни в различните възрасти. За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата красота и чистота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота. Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как.
към текста >>

Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат.
Отлична идея е домът и бракът. Но домакинята, която отначало е писала, започва да готви лошо ядене и след 4-5 години не остане нищо от тяхната любов. Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това развалят живота си. От друга страна, тя ще вземе да пържи лука и тя става опържена като него. Лукът, след като се пържи, изгубва всичките си витамини и жизнени енергии. Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат. Яде мъжът и гледа отгоре, че е красиво, но не е така приятно и се мръщи недоволен. Днес недоволен, утре недоволен, докато се развалят красивите и хармонични отношения помежду им. Не съм против готвенето, но според мен, най-хубаво е всичко да се сложи из един път. Маслото да не се пържи, а да се оставя да ври заедно с гозбата. И лукът да не се реже на много дребни части.
към текста >>

47. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото самата култура, която носи отровата и задухате, сама се стреми към отдушник.
Сектанщина! Увлечение на безхарактерни, слаби натури по внушение на една опасна демагогия! Глупости и нищо повече! А животът си тече и си налага своето. Не е известен нито един случай в историята, когато жадуващият взор на клетото човечество да е съзирал некаква спасителна истина и то да не е простирало ръце към нея — въпреки критицизма на „разумните хора“, въпреки воя на ретроградите. Защото самата култура, която носи отровата и задухате, сама се стреми към отдушник. Касае се за живот или смърт: да бъде ли човек хилав, болен мрачен, бухал .... да бъде здрав, свеж, бодър, крепък, весел, жизнерадостен, па макар и да е страшен от прозвището „сектантин“. Обикнете слънцето не заради някакъв „Бог“. който е скрит в него и по който могат да се водят хитроумни теоложки спорове, а заради неговата .целебна. даруваща живот и здраве енергия. Д-р Стефан ПОКАНА за записване абонати за книгата „НАУКА ЗА ДИШАНЕТО“ практическо ръководство за всички от италианския писател окултист АЛЕНДОН.
към текста >>

48. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Четейки многото вестници и списания, аз дишам въздуха на тая печална действителност, която ни заобикаля, аз вкусвам отровата на извратения, обезобразен и неестествен живот — живота на омразата и дивите борби, живота на суетата, греха и престъпността.
Читателите за „Братство“ Все повече и повече се радвам на „Братство“. Силите на разума и любовта се съсредоточават около него. От никое списание, нито вестник, които тъй много са наводнили книжния пазар днес, не грее тая светлина и не лъха тая топлина, които се излъчват от словото на Учителя. А и другите статии дават наистина нещо ново. Това се забелязва особено след като започна своя живот „Братската задруга“ и след като „Братство“ стана седмичник. Четейки многото вестници и списания, аз дишам въздуха на тая печална действителност, която ни заобикаля, аз вкусвам отровата на извратения, обезобразен и неестествен живот — живота на омразата и дивите борби, живота на суетата, греха и престъпността. А четейки „Братство“ мене ме лъха аромата на цветя, които цъфтят през първите дни на пролетта — цветя, които говорят, че зимата си отива, че топло слънце ще грейне над живота, че пролет и радост иде. Ч-в Копривата като храна и лекарство Копривата е била позната като отлична храна още в древно време. Има два вида коприва — едра и дребна. Младите стебла и листа се употребяват за храна, като спанакът, за супа, пюре, кюфтета и т. н. Коренът й съдържа някои вещества, които го правят доста ценен при лекуването на някои болести, като диария, задържане на пикочта, водянка, падане на косата, възпаление на гърлото и пр.
към текста >>

49. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт.
Мойсей, който е бил посветен и който дълбоко познавал природните закони, които устройват човешкия организъм и поддържат живота му, писа за човека в книгата „Битие“: „В който ден пристъпиш великия закон на живота, ти ще умреш.“ Мойсей разбираше, че смъртта се явяваше в човешкия живот като неизбежно последствие на престъпването законите на живота. Всички хора, които умират, са престъпници спрямо законите на живота. Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия. Сегашните хора, щом като обичат едно агне мислят, че трябва да стане жертва за тях. Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за човека. Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт. Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за човека. Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов. Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие. Тя е Великата Реалност, тя е проявата на Абсолютния Бог.
към текста >>

50. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преимуществото на плодовото хранене е не само във факта, че човек може добре да се храни, това може и с друго нещо разумно да се постигне, но в това, че употребявайки плодове не се приема органическа отрова.
Като ги видим ние не желаем да ги ядем и нищо не би ни накарало да ядем неприготвено жито или картофи, жива кокошка, или да убием вол и после да го разкъсаме, както естествено това правят вълците, тигрите и останалите животни, чийто организъм е пригоден да употребява месо. Всички храни употребявани от хората се нуждаят от трансформиране за да бъдат консумирани без никаква опасност за организма. Плодовете се нравят на всички, които имат чувства още не извратени от тютюна и алкохола. Децата, които се намират във възраст в която чувствата не са извратени, обичат много плодовете. С това се доказва, че плодовете са истинска храна, която може да храни човека без да му причини някаква вреда. Преимуществото на плодовото хранене е не само във факта, че човек може добре да се храни, това може и с друго нещо разумно да се постигне, но в това, че употребявайки плодове не се приема органическа отрова. Когато плодовете се развалят те не могат да се употребяват и затова те могат да се ядат само пресни или добре консервирани. Плодовете не съдържат отрови и бидейки лесно смилаеми не причиняват ферментация в стомаха и в червата, така човек който се храни само с плодове не може да се разболее от болести, причинени от отравяне в червата. Не оставайки дълго време в стомаха и не съдържайки материя, която възбужда стените на червото, плодовете не причиняват жажда, напротив, имайки успокоителна и приятна кислота, намаляват жаждата. Отсъствието на силна жажда днес, когато хората са навикнали да задоволяват жаждата си с алкохолни напитки е от голямо преимущество. От това гледище плодовата диета е годна за противоалкохолна борба.
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днешното училище, създадено и ръководено от материалисти, по един незабелязан начин, по един тънък, скрит, невидим план, неизбежно влива в съзнанието на ученика отровата, лъжата на материализма.
Но ученикът остава съвсем неориентиран в съществено важния за него практически живот, защото последният остава далеч от училището. Нашите педагози, досегашните съставители на учебните програми, предвиждащи този обременяващ и пречещ за правилното развитие на ученика материал, дали са се замисляли поне веднъж, какво ужасно престъпление те вършат спрямо народа си и спрямо неговите синове, превръщайки ги в механизми за запаметяване на ненужни знания, тъпчейки насила главите им с такива, както некои тъпчат с храна птиците за угояване? Кому и за какво е нужен този интелектуален автоматизъм, към култивирането на когото с отправени по-голямата част от грижите на днешното училище? Кому е нужно това интелектуално насилие, което поглъща силите на ученика и го прави неспособен да прояви творческа дейност? Трето, днешното училище, материала, преподаван в него, и начина, по който той се преподава, с комбинирани и нагодени така, че да изкарват матерна листи. Днешното училище, създадено и ръководено от материалисти, по един незабелязан начин, по един тънък, скрит, невидим план, неизбежно влива в съзнанието на ученика отровата, лъжата на материализма. Наистина, никъде в учебната материя не се казва направо, че Бог и душа не съществуват. Но то се казва по-умно — по заобиколен начин. „Душата“ там е „сбор от психични функции“. Вярата, религията на човека е произлязла „от страха пред могъществото на природните явления“. Основните истини на живота, така както са формирани в съзнанието на религиозния човек, с „басни, суеверия, предразсъдъци, наследени от миналото“.
към текста >>

Материалистичната интелигенция, сама отровена и обезверена от един не почиващ на реална основа мироглед, продължава да влива тази отрова и в съзнанието на подрастващите поколения, Освен тези три главни недостатъци на днешното училище, има още един, който е в зависимост от тях, бидейки тяхно следствие.
„Душата“ там е „сбор от психични функции“. Вярата, религията на човека е произлязла „от страха пред могъществото на природните явления“. Основните истини на живота, така както са формирани в съзнанието на религиозния човек, с „басни, суеверия, предразсъдъци, наследени от миналото“. А всичко, което не е казано, което се чете между редовете, се допълва при всеки удобен случай от учителите материалисти. Неотдавна, един ученик ми се похвали, че един от техните учители им заявил в клас, че него го било срам да помисли дори, че един интелигентен човек може да вярва в подобни глупости. Материалистичната интелигенция, сама отровена и обезверена от един не почиващ на реална основа мироглед, продължава да влива тази отрова и в съзнанието на подрастващите поколения, Освен тези три главни недостатъци на днешното училище, има още един, който е в зависимост от тях, бидейки тяхно следствие. Това е свръхпроизводството на негодна за самостоятелен творчески живот интелигенция, без кормило и компас в живота, пред очите на която стои една най-важна цел — да се добере до държавна служба, за да си осигури живота. Тази именно лъже-интелигенция, доброволна плячка на партизанщината, е която доскоро пълнеше кадрите на партиите, преливайки се от една в друга и изпълвайки духовната атмосфера с дъх на нравствено разложение. И ние ще подчертаем, че за тия нейни отрицателни качества и действия е виновна не само тя, но и училищната система, която я формира и я изхвърля в живота негодна за самостоятелен творчески живот. Но какво трябва да бъде новото училище? Нужна е коренна промяна, нужен е мощен реформаторски замах, нужно е истинско творчество за създаване на новото училище, а не да обръщаме очи на запад или изток, на север или юг — с желание да намерим нещо, което да копираме, както е било до сега.
към текста >>

52. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта.
Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците. Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения. Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка. За здравословното състояние най-главна роля играе храната. Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух. А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане. Вън от това, в хигиенично отношение трябва да се има предвид, че в Природата има един пулс, който поддържа живота. Лошите мисли стават като спирачки на този пулс, който е пулс на жизненото електричество, което движи сърцето и разнася кръвта из организма. Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Консервирането с бензоат, обаче има най много лоши страни, а това е така, защото бензоата сам по себе си, е отрова за човешкия организъм.
които го запазват в едно състояние най-близко до естествения му състав, за най-дълго време и при възможност най-малко разноски. Само тогава това производство ще бъде здравно и стопански оправдано. У нас, за сега се употребяват главно три начина за консервиране на гроздовия сок. Чрез бензоат, сгъстяване и пастьоризиране. Всеки от тези начини има своите добри и лоши страни. Консервирането с бензоат, обаче има най много лоши страни, а това е така, защото бензоата сам по себе си, е отрова за човешкия организъм. А позволения само до 1 грам бензоат на литър сок — едва ли се спазва. Освен това тази доза се оказва недостатъчна да запази сока за по дълго време. Щом настъпят пролетните топли дни и той се разваля. Сгъстяване на гроздовия сок с вакуум апарат при намалено налягане (при намалено налягане — низка температура 40 - 64°С) е един от най-добрите начини, защото получения продукт е със запазена до максимум хранителна стойност и голяма трайност, която го прави извънредно много годен за пренасяне на далечни разстояния. Този начин, обаче, е обект на едри капитали, индустриално производство.
към текста >>

54. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Посяга до вземе отровата, пък я няма.
— Значи, сляп съм. И що ще правя аз сега! … мисли Стругов. Да, да умреш е нищо, но да си сляп и да живееш е ужасно. И да имаш толкова отрови, пълни шкафове, и да не можеш сега да си вземеш поне частица, за да свършиш със своя живот. Посяга до вземе отровата, пък я няма. Сляп е, пък вижда да го следят две сини очи, които молят: „Татко, какво правиш? Къде оставяш малката си Оля ? “ И две слаби ръчички кротко снемат ръцете му на леглото и тайнствено смиряват възраждащата се вече негова душа. Той почувства, че е друг и че не е сам в света. (Следва) Житен клас НОВАТА ОСНОВА НА МЕДИЦИНАТА Думата „окултно“ значи скрито.
към текста >>

55. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С отрова вляна във кръвта.
(следва) Възвръщане На братчето ми Гошо Към теб се връща твоя син, О, майко, борова гора! Ти приласкай ме както веч Си приласкала не един От твойте блудни синове. Преминах некога от тук, На свойта майка край домът. Но не дочух и не дозех Към мен отправения зов. През бурята избрал си път, Към огъня литнал в стремеж, За правда свята, за любов, Свободен мир да изградя, Свободен мир за брата-роб! С отрова вляна във кръвта. За мъст аз тръгнах по света, Врага вековен да сразя На свободата и мира. Аз носех кипналата злъч На моя брат, на целий свет, За мир свободен изгорел. Със мъст се впуснах във борба, Но тук се меча ми строши. -------------- Самичек бях се наранил И ей дочух в отчаян мрак Гласа на Майката-Любов, На тебе, борова гора! „Върни се, сине мой, при мен!
към текста >>

56. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И по такъв начин внасят отрова в организма на животните, която отрова, ще премине в човека ако употребява тази храна.
Както слънчевия лъч се разпада на седем спектрални лъчи, така и жизнената сила се поляризира в седем велики космични течения, които в нашата слънчева система с локализирани в слънцето, луната и планетите. В това отношение, научното изследване е доказало, че вегетарианската храна е по-здравословна, и носи по-вече жизнени сили в себе си. Защото ако разгледаме вегетарианството от гледището на окултната наука, то, плюс доказателствата които му дава съвременната наука, ще има и най-силното доказателство, което му дава окултната наука. То се състои в следното: до като в растителните форми жизнената сила, която произвежда растенето е единствената сила, която обуславя живота на растението, то в животинските форми имаме и друг един действащ принцип, кой то е свързан с друг род енергии, които пораждат инстинктите и страстите. И тези два принципа, тези два рода сили с в борба, в животинските форми. И по такъв начин внасят отрова в организма на животните, която отрова, ще премине в човека ако употребява тази храна. Освен отровата. тази храна носи в себе си тази сила, която поражда страстите и инстинктите. Тази е причината, поради която животните живеят сравнително късо, по отношение на растенията. (следва) Словото на Учителя Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Продължение от бр. 101) Сегашните знания на хората не са достатъчни, за да си обяснят и да схванат правилно същността на живота.
към текста >>

Освен отровата.
В това отношение, научното изследване е доказало, че вегетарианската храна е по-здравословна, и носи по-вече жизнени сили в себе си. Защото ако разгледаме вегетарианството от гледището на окултната наука, то, плюс доказателствата които му дава съвременната наука, ще има и най-силното доказателство, което му дава окултната наука. То се състои в следното: до като в растителните форми жизнената сила, която произвежда растенето е единствената сила, която обуславя живота на растението, то в животинските форми имаме и друг един действащ принцип, кой то е свързан с друг род енергии, които пораждат инстинктите и страстите. И тези два принципа, тези два рода сили с в борба, в животинските форми. И по такъв начин внасят отрова в организма на животните, която отрова, ще премине в човека ако употребява тази храна. Освен отровата. тази храна носи в себе си тази сила, която поражда страстите и инстинктите. Тази е причината, поради която животните живеят сравнително късо, по отношение на растенията. (следва) Словото на Учителя Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Продължение от бр. 101) Сегашните знания на хората не са достатъчни, за да си обяснят и да схванат правилно същността на живота. Също така знанията и методите за възпитание не са достатъчно ефикасни.
към текста >>

57. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Толстой, - 6 Плодовете като храна от д-р Марсел Лабе, - 2 Тютюнът е отрова, от п, оф.
Ридлин, - 8 Лекуване на туберкулозата, от Д-р Пол Картон, - 4 В съгласие се природата, от Д-р Вилх. Винш, - 8 Вегетарианство и въздържание. Да ядем ли месо, д-р Келог 30, - Пионерите на вегетарианството от Хр. Досев, - 15 Храната на народа от Д-р М. Хиндхеде, - 8 Първо стъпало, Л. Толстой, - 6 Плодовете като храна от д-р Марсел Лабе, - 2 Тютюнът е отрова, от п, оф. Д-р Г. Бунге, - 3 Азбука на житното градинарство от Ев. Ив. Попов, - 8 Овощията и зеленчуците от Асен Иванов, - 45 Българска вегетарианска кухня, от P. М. Стефанова и Илия Стефанов, - 15 Разни. Автобиография, от М. К.
към текста >>

58. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, по силата на оня закон за защита у животните, нашите клетки отделят при подобни случаи отрова.
Ония, които са изучавали естествена история, знаят, че животните, между другите средства за защита, служат си и с това - да отделят известни миризми, секреции и отрови, с които правят своя противник да се отврати от тях и да ги изостави. Така порът, лисицата, змията, жабата, вонещицата, всеки знае каква миризма отделят. Сепията пък отделя особена боя, с която обагря водата, и по този начин се закрива от своя противник. Също всеки е чувал, ако не знае от собствен опит, че лекарите препоръчват на майките никога да не кърмят своите деца, когато са раздразнени, уплашени, изморени и пр. Защо така те настояват? Защото, по силата на оня закон за защита у животните, нашите клетки отделят при подобни случаи отрова. Тази отрова съществува и в млякото. Преди четири години в града ни жена на индустриалец при уплаха накърмя своето дете. Детето се разболява. Лекарят констатира отравяне от млякото. Не току тъй са изразите: „Отрови ми се кръвта.“ Това чувстваме и в плюнката.
към текста >>

Тази отрова съществува и в млякото.
Така порът, лисицата, змията, жабата, вонещицата, всеки знае каква миризма отделят. Сепията пък отделя особена боя, с която обагря водата, и по този начин се закрива от своя противник. Също всеки е чувал, ако не знае от собствен опит, че лекарите препоръчват на майките никога да не кърмят своите деца, когато са раздразнени, уплашени, изморени и пр. Защо така те настояват? Защото, по силата на оня закон за защита у животните, нашите клетки отделят при подобни случаи отрова. Тази отрова съществува и в млякото. Преди четири години в града ни жена на индустриалец при уплаха накърмя своето дете. Детето се разболява. Лекарят констатира отравяне от млякото. Не току тъй са изразите: „Отрови ми се кръвта.“ Това чувстваме и в плюнката. Тя горчи.
към текста >>

Тогава, когато разтревожим себе си било от видяно, чуто или собствена мисъл в нашия организъм се образува отрова.
Преди четири години в града ни жена на индустриалец при уплаха накърмя своето дете. Детето се разболява. Лекарят констатира отравяне от млякото. Не току тъй са изразите: „Отрови ми се кръвта.“ Това чувстваме и в плюнката. Тя горчи. Тогава, когато разтревожим себе си било от видяно, чуто или собствена мисъл в нашия организъм се образува отрова. Същото става и при преумора или безсъница. Подобно нещо става и с кравите, козите и пр., когато ги доим, било при груба обноска или в изморено състояние. Отровено по тоя начин мляко служи за храна било за кърмачета, било на болни или здрави. Не е без значение и чистоплътността на самото дойно животно, хигиеничността на обора и разположението на оня, който дои млякото. Когато животното се отвежда в скотобойната, то чувства мислите на своите джелати.
към текста >>

При това положение в неговия организъм се образува пак отрова.
Отровено по тоя начин мляко служи за храна било за кърмачета, било на болни или здрави. Не е без значение и чистоплътността на самото дойно животно, хигиеничността на обора и разположението на оня, който дои млякото. Когато животното се отвежда в скотобойната, то чувства мислите на своите джелати. То чувства и пролятата пред него кръв. Прибавете при това и грубата обноска към животното, както на тия, що го подкарват към кланицата и самата манипулация при заколването, тогава ще ви бъде ясно, че в самото животно се явява една уплаха, ужасяване, страх. При това положение в неговия организъм се образува пак отрова. — Част от тази отрова ще бъде изхвърлена чрез изтичането на кръвта при заколването, по-голяма част ще остане в неговите мускули, които ще послужат за храна на здрави и болни. Не току така в Библията е казано да не се яде животно с кръвта му. „Кръвта трябва да се излее като вода.“ Тази забрана, изглежда е, че в кръвта се съдържа най-голяма доза отрова. От казаното е ясно, че от голяма важност за нашето и обществено здраве е обходата към животните, както на тия, които ги отглеждат за мляко и храна, така и от разположението на тия, що прибират и приготовляват самите животински продукти. За да се понамали отровността на тия продукти, от обществен интерес е да се работи за облагородяване нравите, като се третират и самите животни като живи организми с чувства и душа.
към текста >>

— Част от тази отрова ще бъде изхвърлена чрез изтичането на кръвта при заколването, по-голяма част ще остане в неговите мускули, които ще послужат за храна на здрави и болни.
Не е без значение и чистоплътността на самото дойно животно, хигиеничността на обора и разположението на оня, който дои млякото. Когато животното се отвежда в скотобойната, то чувства мислите на своите джелати. То чувства и пролятата пред него кръв. Прибавете при това и грубата обноска към животното, както на тия, що го подкарват към кланицата и самата манипулация при заколването, тогава ще ви бъде ясно, че в самото животно се явява една уплаха, ужасяване, страх. При това положение в неговия организъм се образува пак отрова. — Част от тази отрова ще бъде изхвърлена чрез изтичането на кръвта при заколването, по-голяма част ще остане в неговите мускули, които ще послужат за храна на здрави и болни. Не току така в Библията е казано да не се яде животно с кръвта му. „Кръвта трябва да се излее като вода.“ Тази забрана, изглежда е, че в кръвта се съдържа най-голяма доза отрова. От казаното е ясно, че от голяма важност за нашето и обществено здраве е обходата към животните, както на тия, които ги отглеждат за мляко и храна, така и от разположението на тия, що прибират и приготовляват самите животински продукти. За да се понамали отровността на тия продукти, от обществен интерес е да се работи за облагородяване нравите, като се третират и самите животни като живи организми с чувства и душа. Изобщо млякото, за да бъде здравословно и даде ония резултати, които лекарите му приписват, то трябва да се вземе от напълно здравото дойно животно в момент, когато това животно се намира в най добро настроение, като котка кога мърка.
към текста >>

„Кръвта трябва да се излее като вода.“ Тази забрана, изглежда е, че в кръвта се съдържа най-голяма доза отрова.
То чувства и пролятата пред него кръв. Прибавете при това и грубата обноска към животното, както на тия, що го подкарват към кланицата и самата манипулация при заколването, тогава ще ви бъде ясно, че в самото животно се явява една уплаха, ужасяване, страх. При това положение в неговия организъм се образува пак отрова. — Част от тази отрова ще бъде изхвърлена чрез изтичането на кръвта при заколването, по-голяма част ще остане в неговите мускули, които ще послужат за храна на здрави и болни. Не току така в Библията е казано да не се яде животно с кръвта му. „Кръвта трябва да се излее като вода.“ Тази забрана, изглежда е, че в кръвта се съдържа най-голяма доза отрова. От казаното е ясно, че от голяма важност за нашето и обществено здраве е обходата към животните, както на тия, които ги отглеждат за мляко и храна, така и от разположението на тия, що прибират и приготовляват самите животински продукти. За да се понамали отровността на тия продукти, от обществен интерес е да се работи за облагородяване нравите, като се третират и самите животни като живи организми с чувства и душа. Изобщо млякото, за да бъде здравословно и даде ония резултати, които лекарите му приписват, то трябва да се вземе от напълно здравото дойно животно в момент, когато това животно се намира в най добро настроение, като котка кога мърка. В такова настроение трябва да бъдат и тоя що дои млякото, и тоя що ще ни го приготвя и поднася, и тоя що ши го яде. Но да си обясним как се тровим с мляко и месо взето от нездрави животни или пък такива, които са изморени, разтревожени от бой, уплаха и пр.
към текста >>

В техните продукти все кога има отрова, която модерните мерки на санитарно-ветеринарната контрола не могат да доловят .
От казаното е ясно, че от голяма важност за нашето и обществено здраве е обходата към животните, както на тия, които ги отглеждат за мляко и храна, така и от разположението на тия, що прибират и приготовляват самите животински продукти. За да се понамали отровността на тия продукти, от обществен интерес е да се работи за облагородяване нравите, като се третират и самите животни като живи организми с чувства и душа. Изобщо млякото, за да бъде здравословно и даде ония резултати, които лекарите му приписват, то трябва да се вземе от напълно здравото дойно животно в момент, когато това животно се намира в най добро настроение, като котка кога мърка. В такова настроение трябва да бъдат и тоя що дои млякото, и тоя що ще ни го приготвя и поднася, и тоя що ши го яде. Но да си обясним как се тровим с мляко и месо взето от нездрави животни или пък такива, които са изморени, разтревожени от бой, уплаха и пр. В техните продукти все кога има отрова, която модерните мерки на санитарно-ветеринарната контрола не могат да доловят . Ако в един съд с вода сложим известна доза от някаква сол или захар, те ще се разтворят от водата. По този начин имаме слаб разтвор на солта. Ако продължим да сложим втора, трета и пр. дози, ще дойде един момент, когато водата не ще може да разтваря повече от солта. Тя се е наситила.
към текста >>

При всяко лично наше тревожене, ядосване, мусене — в нашия организъм се образува отрова.
дози, ще дойде един момент, когато водата не ще може да разтваря повече от солта. Тя се е наситила. Имаме наситен разтвор, както казват химиците. Явяват се кристали. Точно същото нещо става и в нашия организъм. При всяко лично наше тревожене, ядосване, мусене — в нашия организъм се образува отрова. При всяко вземане месо, като храна, ний внасяме в себе си пък оная отрова, образувала се в животното при неговото заколване. При всяко приемане на мляко с произход от уплашени, изморени или нездрави животни, ние внасяме пак в своя организъм отрова. Ежедневно ние несъзнателно създаваме отрови в своя организъм. Към тях се прибавят и такива, приети чрез храната. С течение на времето тия отрови дохождат в нас в наситено състояние и почват своето разрушение, най-първо на най-нежните системи и органи — нервите, половите клетки, дробовете и пр.
към текста >>

При всяко вземане месо, като храна, ний внасяме в себе си пък оная отрова, образувала се в животното при неговото заколване.
Тя се е наситила. Имаме наситен разтвор, както казват химиците. Явяват се кристали. Точно същото нещо става и в нашия организъм. При всяко лично наше тревожене, ядосване, мусене — в нашия организъм се образува отрова. При всяко вземане месо, като храна, ний внасяме в себе си пък оная отрова, образувала се в животното при неговото заколване. При всяко приемане на мляко с произход от уплашени, изморени или нездрави животни, ние внасяме пак в своя организъм отрова. Ежедневно ние несъзнателно създаваме отрови в своя организъм. Към тях се прибавят и такива, приети чрез храната. С течение на времето тия отрови дохождат в нас в наситено състояние и почват своето разрушение, най-първо на най-нежните системи и органи — нервите, половите клетки, дробовете и пр. докато най-после разрушат целия ни организъм и той става негоден за повече живот.
към текста >>

При всяко приемане на мляко с произход от уплашени, изморени или нездрави животни, ние внасяме пак в своя организъм отрова.
Имаме наситен разтвор, както казват химиците. Явяват се кристали. Точно същото нещо става и в нашия организъм. При всяко лично наше тревожене, ядосване, мусене — в нашия организъм се образува отрова. При всяко вземане месо, като храна, ний внасяме в себе си пък оная отрова, образувала се в животното при неговото заколване. При всяко приемане на мляко с произход от уплашени, изморени или нездрави животни, ние внасяме пак в своя организъм отрова. Ежедневно ние несъзнателно създаваме отрови в своя организъм. Към тях се прибавят и такива, приети чрез храната. С течение на времето тия отрови дохождат в нас в наситено състояние и почват своето разрушение, най-първо на най-нежните системи и органи — нервите, половите клетки, дробовете и пр. докато най-после разрушат целия ни организъм и той става негоден за повече живот. Ако към това разрушение прибавим и алкохолът, когото модерният човек употребява по разни начини, картината на разрушението е ясна.
към текста >>

Вместо думи на обнова, ти ми носиш захар със отрова.
Пак ще се възвърне старата ти радост и сърцето ти ще заиграе като в младост. — Млъкни лисице, пъклена грознице! Изпъшкал лъвът. Сатана ли те изпрати да ме изкушаваш? Ти не идеш с мир и милост, идеш да ме съблазняваш. Вместо думи на обнова, ти ми носиш захар със отрова. Преженитбата не е ли непокорство на небето, бунт против сърцето? Волята на онзи, който дава и отнема благия живот, мога ли да пренебрегна и глупешки на ума ти да облегна? О, не, никога туй няма да направя, Бога няма да забравя! Той погледна миг на мене и царицата ми грабне, за да проумея, че сам Той ме вика, да ми каже дума некоя велика. Белки нова служба ще ми назначи.
към текста >>

59. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

обезличаването чрез лъжата на изкуствено създаваната „масовост“, обезценяването на духовното творчество и замайването с техническо строителство, механизиране на мисълта, механизиране на религията, отрицание и присмех над чувството, безверие, невежество и отровата на всеразрушаващото съмнение, проповедта на отчаянието във формата на всякакъв вид скептицизъм, материализъм и агностицизъм, cеенето на завист, вражда, фанатизма на разединението и на всякакви спорове и свади, — и разложение, разложение, разложение, — ето резултатите от работата.
Но в действителност, интересите на отделните народи никога до сега не със се противопоставяли тъй враждебно, и човечеството от година на година се превръща все повече във военен лагер. В всеобщия хаос все по-ясно се обрисуват Две противоположни, борещи се едно с друго течения; две противоположно отправени сили, в лицето на свои те отделни и групови представители, с по голямо напрежение от когато и да било, се сражават за бъдещето на човечеството и полето на тяхната борба е — всички прояви на човешкия живот. Всеки чувства в себе си растящата напрегнатост на борбата и по силата на необходимостта бива увлечен в единия или другия лагер, в зависимост от неговото основно ориентиране в живота. Две сили с проявени в Космоса — центростремителната сила и центробежната сила и те се отразяват в душевния мир на човека: като творческа еволюция на разширение и развитие на съзнанието, и като разрушителен регрес, стесняващ съзнанието до предела на вкаменената тъпост. Ограничението на ума, ожесточеността на заледеното сърце. обезличаването чрез лъжата на изкуствено създаваната „масовост“, обезценяването на духовното творчество и замайването с техническо строителство, механизиране на мисълта, механизиране на религията, отрицание и присмех над чувството, безверие, невежество и отровата на всеразрушаващото съмнение, проповедта на отчаянието във формата на всякакъв вид скептицизъм, материализъм и агностицизъм, cеенето на завист, вражда, фанатизма на разединението и на всякакви спорове и свади, — и разложение, разложение, разложение, — ето резултатите от работата. Но разрушителите и на техните съзнателни, полусъзнателни и несъзнателни оръдия. Тези резултати от работата на тъмните сили се проявяват навред: в държавния живот, в психиката на народите и на отделните личности, в науката и изкуствата, в политиката и икономиката, в религията и обществеността. Метода на тази отрицателна дейност се свежда предимно не толкова към непосредствени психични и „магични“ въздействия, единични и групови, които, разбира се, нашироко се употребяват, — но към отравянето на интелекта с лъжливи представи и след това вече към отправянето на отровената от интелекта и извратена воля по един неестествен път. Факта, че тази дейност се върши навсякъде, че от болестта на отровения интелект и на извратената воля със заразени всички повече или по-малко културни народи на нашата планета, — ни навежда на мисълта за някакво съществуващо днес обединение на тъмните сили; макар че по своето естество разрушителите с чужди на всякакво единство, но съгласуваността и общия план на техния сегашен натиск с очевидни. Причината на това временно обединение е там, че те със страх предвиждат тази нова степен, която човечеството се е подготвило да достигне със своята вековна работа по направление на индивидуализация на инициативата и на творчески-интелектуалното развитие.
към текста >>

Омразата е източник на отрова, от който първо се напива тоя, що мрази, а после тая отрова се поднася и към оня, който е предмет на омразата.
— Иде буря и наводнение — и всичко което е съградено на пясък — ще се събори. А пясък е омразата, недоверието, насилието, лъжата. Турете живота си на здрави устои — канара, която от нищо не ще се поклати. Това не е силата, нито богатството — спомнете си за „могъщата“ някогашна римска империя и за босия Христос и неговите „прости“ последователи.... Помислете какво стана с едните и другите — и изберете пътя по който ще вървите и устоите, върху които ще градите! Любомир ОМРАЗАТА И ОБИЧТА Омразата е отровна стрела, която, преди да се забие в сърцето на мразения, е отровила радостта в душата на мразещия. Омразата е източник на отрова, от който първо се напива тоя, що мрази, а после тая отрова се поднася и към оня, който е предмет на омразата. Колкото повече е времето, изгубено в омраза, и колкото, по-силна е омразата, толкова по-голяма част от живота е отровена, помрачена, толкова по-малко е радостта. Който винаги мрази, той винаги пие от източника на отровата, той има целият си живот отровен. Обичта е източник на радост. Блажени са, които всякога пият от тоя източник. Техният живот е светъл, красив и приятен е като слънчев пролетен ден.
към текста >>

Който винаги мрази, той винаги пие от източника на отровата, той има целият си живот отровен.
Турете живота си на здрави устои — канара, която от нищо не ще се поклати. Това не е силата, нито богатството — спомнете си за „могъщата“ някогашна римска империя и за босия Христос и неговите „прости“ последователи.... Помислете какво стана с едните и другите — и изберете пътя по който ще вървите и устоите, върху които ще градите! Любомир ОМРАЗАТА И ОБИЧТА Омразата е отровна стрела, която, преди да се забие в сърцето на мразения, е отровила радостта в душата на мразещия. Омразата е източник на отрова, от който първо се напива тоя, що мрази, а после тая отрова се поднася и към оня, който е предмет на омразата. Колкото повече е времето, изгубено в омраза, и колкото, по-силна е омразата, толкова по-голяма част от живота е отровена, помрачена, толкова по-малко е радостта. Който винаги мрази, той винаги пие от източника на отровата, той има целият си живот отровен. Обичта е източник на радост. Блажени са, които всякога пият от тоя източник. Техният живот е светъл, красив и приятен е като слънчев пролетен ден. Те са винаги в щастливо настроение. И навсякъде разна-сят благата на своята обич.
към текста >>

Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас.
Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо. И там е нещастието на съвременната култура. Лъжата е веруюто на съвременния човек. И когато някой не лъже, казват му че е будала. Съвременните „културни“ хора не знаят в какво да вярват.
към текста >>

60. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато се убиват млекопитаещите се образува една ужасна отрова; и след това става гниене в самата храна, което създава още отрови.
А сега с векове вашите прадеди са били месоядци и вие сега с една-две години вегетарианство мислите че сте изменили живота си. И 20-30 години не са нищо. Трябва ред поколения да се хранят с растителна храна, та да изчезне всяко желание за ядене месо, защото всяка една храна създава ред органически навици, които много трудно се изменят. Месната храна трябва да ви стане неестествена, да не ви привлича — това е вегетарианството. Във всяка една храна се съдържат известни отрови, но в месната храна има отрови в много голямо количества, и то силни отрови. Когато се убиват млекопитаещите се образува една ужасна отрова; и след това става гниене в самата храна, което създава още отрови. Също и от гниещите плодове трябва да се пазим. Аз се чудя някой път на вегетарианците, които ядат гнили плодове, в които има толкова нечистотии и са толкова вредни, колкото и месната храна. Като вземете един плод, ще го разгледате да няма нищо нечисто в него. Нищо нечисто не трябва да позволявате да влиза във вас, когато се храните. Ако имахте едно увеличително стъкло и погледнете през него на храната, ще се изплашите.
към текста >>

61. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като че ли някоя лоша фея бе поставила капка отрова в кръвта му през време на раждането, от която са израсли неизтръгваемите корени на греха.
По едно време, когато бяхме прави, аз почувствах съвършено ясно като че ли един глас ми казва: „Сестра ти умира“. И наистина, като се върнах у дома, аз намерих сестра си, болна от дълго време, но без да е била на легло, в агония и след неколко часа умре. Аз си спомням и днес тоя случай тъй ясно, като че ли това бе вчера. Пенсена Бялата Чашка Той никога не бе искал да сгреши, но все пак, той, мъжът, сгреши. Грехът беше изтъкан от безчислено множество нишки между неговия дух и неговата плът. Като че ли някоя лоша фея бе поставила капка отрова в кръвта му през време на раждането, от която са израсли неизтръгваемите корени на греха. Мъжът никога не бе искал това. В душата му винаги живееше тъгата по Родината, а Родината на човека е Небето. Молитвите не помагаха, напразно той се чистеше. Мъжът толкова много се моли ... и толкова продължително се измиваше, отвращавайки се от всякаква нечистота. Той употребяваше прясна вода и благовонен сапун за тялото си и, употребявайки ги, той ги обичаше.
към текста >>

Отровата обаче не се подаваше на унищожение.
В душата му винаги живееше тъгата по Родината, а Родината на човека е Небето. Молитвите не помагаха, напразно той се чистеше. Мъжът толкова много се моли ... и толкова продължително се измиваше, отвращавайки се от всякаква нечистота. Той употребяваше прясна вода и благовонен сапун за тялото си и, употребявайки ги, той ги обичаше. А синята небесна твърд, самотните скитания всред природата и всичко красиво той употребяваше за издигане на духа, като същевременно горещо ги обичаше. Отровата обаче не се подаваше на унищожение. Днеска измита, утре тя отново се наслояваше в дебел пласт. Мъжът викаше: „Защо? Аз не искам! Аз не съм син на греха, аз съм Твой син, о Боже. Води ме у дома.
към текста >>

62. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най чистият хляб, изяден с горчивина, действа като отрова на кръвта.
като се мисли, привлича към себе си, по един неизбежен закон, подобни мисли от окръжаващата среда. Да се отдадеш на някакво раздразнено безпомощно настроение, значи горе-долу да откриеш вратата на душата си за мислителните флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек в града. Това значи, да напълниш своя голям магнит — духа — с вредни, разрушителни токове и да поставиш своята умствена батерия в контакт с всички токове от подобно естество! Който замисля кражба и убийство, попада — с тая мисъл само — в духовно общение с всеки крадец и убиец на земята. Диспепсията (лошо храносмилане) се появява не толкова от самата храна, колкото от настроението, в което ние приемаме обикновено храната. Най чистият хляб, изяден с горчивина, действа като отрова на кръвта. Когато всички около семейната трапеза седят мълчаливо. с онова съсредоточение и принудено изражение на лицето, което като че ли казва: „Ех пак трябва да се мине и това“, когато домакинът се е задълбал в грижите по работата си или във вестника и от него поглъща всичките убийства и самоубийства и скандали, които със станали през последните двадесет и четири часа, когато начумерената господарка на дома прекарва през ума си всичките домакински ядове — там, на тая трапеза, едновременно с ястията се поглъща от всеки един организъм един елемент на яд, тъга и болезненост, който ще се прояви в някакъв вид диспепсия ... от единия край на трапезата чак до другия, без прекъсване в чудесно единство! . . Ако преобладаващия израз на едно лице е някаква гримаса, то значи, че и мислите, зад това чело гримасничат. Ако ъглите на една уста са смъкнати надолу, то значи, че и мислите, които оформяват тая уста и най-често ги владеят, са мрачни и угнетени.
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който — в пасивно състояние — остане макар един час само в една стая между завистливи, изпълнени с омраза, цинични или с робска натура хора, поглъща от тях един отровен елемент на мисли, пълен със зародиши на болезненост и разрушителна сила, един елемент, който е безкрайно по-опасен от химически установена отрова, защото неговото действие прониква по-дълбоко и по-тайнствено.
Ние непрестанно отпращаме и приемаме духовни елементи, приличаме на електрическа батерия, която изразходва сила и трябва след това наново да се пълни. Когато сме предадени на говорене, писане, мислене или друга някоя деятелност. ние сме положителни, иначе — отрицателни. В отрицателното или възприемливо състояние ние приемаме сили и елементи, които могат да ни докарат понякога вреда, но могат да ни бъдат и от голяма полза. Има отровни духовни токове, както има отровни арсенови или металически изпарения. Който — в пасивно състояние — остане макар един час само в една стая между завистливи, изпълнени с омраза, цинични или с робска натура хора, поглъща от тях един отровен елемент на мисли, пълен със зародиши на болезненост и разрушителна сила, един елемент, който е безкрайно по-опасен от химически установена отрова, защото неговото действие прониква по-дълбоко и по-тайнствено. Понякога то се усеща едва след дни и тогава погрешно се преписва на други причини ! От най голяма важност е обстоятелството къде и в каква среда се намираме през време на нашето отрицателно състояние, защото тогава поглъщаме умствените флуиди като гъба. След няколкочасово духовно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изразходвали сили, отрицателно състояние е едно природно право и природна необходимост! Да се потиска то изкуствено или да се отстранява, би имало лоши последствия. Но необходима е голяма предпазливост.
към текста >>

И фактически е установено, че ако един човек го тровите няколко пъти, неговият организъм се приспособява към отровата и добива един вътрешен имунитет.
Умният човек от всякъде и от всичко се учи. От чуждите и от своите погрешки той се учи и те не са спънка за него. Злото и противоречията не са спънка за него, а една възможност. Той знае, че злото всякога носи доброто със себе си. Доброто всякога е по силно от злото. И фактически е установено, че ако един човек го тровите няколко пъти, неговият организъм се приспособява към отровата и добива един вътрешен имунитет. И природата в нашето историческо развитие ни води по този път. При сегашното грешене, ние добиваме един вътрешен имунитет против греха. Човек ще греши един път, два пъти, десет пъти и най-после ще дойде до едно положение, че грехът няма да го засяга. Разгледани в тази светлина историята и развоят на човека и човечеството, ще се види, че в природата всичко е предвидено и всичко се използва от я процес на живота - от Разумното Начало, което организира света. Но понеже хората се бъркат в работата на Природата, те спират вътрешните процеси и си създават ненужни страдания, които природата пак ще използва.
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На ума и на сърцето си ще дадете храна с това, но като влезе във волята, то е вече отрова за вас.
Казва се, че трябва да се даде свобода на детето. Но в какво седи свободата? Преди всичко свободата изключва всяко насилие, но изключва и всяка лъжа и зло. Онзи, на когото трябва да дадеш свобода, у него трябва да бъде изключена всяка лъжа. Не, съвсем да не ви засяга - може да дойдат ред изкушения, които ще се промъкнат във вашия ум и вашето сърце, но помнете, че докато те не влязат във вашата воля и не се реализират, вие сте свободни от тях. На ума и на сърцето си ще дадете храна с това, но като влезе във волята, то е вече отрова за вас. Всичкото нещастие на хората произтича от приемането на злото във волята. Тогава се образува едно ново съединение в човешкия организъм, което е най-силната отрова. Представете си, че имате желание да откраднете нещо и го извършите. Лошото не е това, че искате да откраднете, но в последствията, който оставя този акт за четири поколения. Четири поколения трябва да минат, докато организмът се очисти от това отровно съединение.
към текста >>

Тогава се образува едно ново съединение в човешкия организъм, което е най-силната отрова.
Преди всичко свободата изключва всяко насилие, но изключва и всяка лъжа и зло. Онзи, на когото трябва да дадеш свобода, у него трябва да бъде изключена всяка лъжа. Не, съвсем да не ви засяга - може да дойдат ред изкушения, които ще се промъкнат във вашия ум и вашето сърце, но помнете, че докато те не влязат във вашата воля и не се реализират, вие сте свободни от тях. На ума и на сърцето си ще дадете храна с това, но като влезе във волята, то е вече отрова за вас. Всичкото нещастие на хората произтича от приемането на злото във волята. Тогава се образува едно ново съединение в човешкия организъм, което е най-силната отрова. Представете си, че имате желание да откраднете нещо и го извършите. Лошото не е това, че искате да откраднете, но в последствията, който оставя този акт за четири поколения. Четири поколения трябва да минат, докато организмът се очисти от това отровно съединение. И статистиката показва, че едно направено добро произвежда съединение, което остава за 1000 поколения - 25 хиляди години. То придава една устойчивост на организма и по-добри условия за развитието, докато едно направено зло произвежда отрова, която продължава в 4 поколения - 100 години да разяжда организма.
към текста >>

То придава една устойчивост на организма и по-добри условия за развитието, докато едно направено зло произвежда отрова, която продължава в 4 поколения - 100 години да разяжда организма.
Тогава се образува едно ново съединение в човешкия организъм, което е най-силната отрова. Представете си, че имате желание да откраднете нещо и го извършите. Лошото не е това, че искате да откраднете, но в последствията, който оставя този акт за четири поколения. Четири поколения трябва да минат, докато организмът се очисти от това отровно съединение. И статистиката показва, че едно направено добро произвежда съединение, което остава за 1000 поколения - 25 хиляди години. То придава една устойчивост на организма и по-добри условия за развитието, докато едно направено зло произвежда отрова, която продължава в 4 поколения - 100 години да разяжда организма. Затова е по-добре да правим добро отколкото зло, защото всяка постъпка има своя ефект върху органическия живот, а не е само един механически акт, независим от нашия организъм. Всяка постъпка образува едно съединение, характера, на което се определя от постъпката и то става известен фактор в живота ни. Ако хората разбираха този закон и всеки ден правеха по едно добро, те щяха да подобрят бъдещето на човечеството. Защото изправянето и подобрението на света е преди всичко един органически процес и след това механически като последствие. А органическия процес се предшества от един психически процес.
към текста >>

65. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом нямате любов, щом не обичате храната, не я яжте, защото тази храна носи най-голямата отрова.
Христос именно нея подразбира. Който не приема тази жизнена енергия, той не може да има живот в себе си. Във физическия свят, за да яде правилно човек, трябва мозъчната и симпатичната му система да бъдат добре устроени, да се намират в хармония, да не си противодействат. В окултен смисъл яденето не е само един механически процес, но едно вътрешно съгласуване на енергиите. Или казано на друг език, трябва да имаме любов към хората. Щом нямате любов, щом не обичате храната, не я яжте, защото тази храна носи най-голямата отрова. Това е един проблем, който учените в бъдеще ще докажат по опитен път. Отровата разрушава организма и препятства на творческия процес да организира формите. Сега хората, когато ще правят една къща, събарят старата. Но изкуство е да не събаряш старото, а да изградиш новото. Аз ще се постарая без да събарям, да градя.
към текста >>

Отровата разрушава организма и препятства на творческия процес да организира формите.
Във физическия свят, за да яде правилно човек, трябва мозъчната и симпатичната му система да бъдат добре устроени, да се намират в хармония, да не си противодействат. В окултен смисъл яденето не е само един механически процес, но едно вътрешно съгласуване на енергиите. Или казано на друг език, трябва да имаме любов към хората. Щом нямате любов, щом не обичате храната, не я яжте, защото тази храна носи най-голямата отрова. Това е един проблем, който учените в бъдеще ще докажат по опитен път. Отровата разрушава организма и препятства на творческия процес да организира формите. Сега хората, когато ще правят една къща, събарят старата. Но изкуство е да не събаряш старото, а да изградиш новото. Аз ще се постарая без да събарям, да градя. Съвременните хора говорят за достойнство. Но в какво седи човешкото достойнство?
към текста >>

66. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както могат да вкарат в кръвта на човека серум против шарката, така могат до вкарат в кръв та му серум от отровата на кобрата например, и да го направят неподатлив към нея.
В еднообразния живот човек губи условията за щастието, към което се стреми. Човек е щастлив когато му дадат неща, които му са приятни, които подслаждат живота му; а е нещастен, когато изпита горчивините в живота. Но с горчивите хапове се ликуват много болести. Горчивите работи предпазват човека от много злини. Когато организмът се приспособи към някои отрови, човек придобива имунитет, не се подава но заболявания, не се подава на отрови и злини в живота. Както могат да вкарат в кръвта на човека серум против шарката, така могат до вкарат в кръв та му серум от отровата на кобрата например, и да го направят неподатлив към нея. Който няма тази присадка в кръвта си, той може да плати с живота си. Човек трябва да се присада и срещу греха, да стане неуязвим към него. Защото и грехът е резултат от отровата на една духовна кобра. За да издържите на отровата на кобрата съзнанието ви трябва да бъде будно. Съзнанието на човека трябва да бъде постоянно будно, защото в пътя си ще срещне най-разнообразни мъчнотии и пречки, с които той ще трябва да се справи.
към текста >>

Защото и грехът е резултат от отровата на една духовна кобра.
Горчивите работи предпазват човека от много злини. Когато организмът се приспособи към някои отрови, човек придобива имунитет, не се подава но заболявания, не се подава на отрови и злини в живота. Както могат да вкарат в кръвта на човека серум против шарката, така могат до вкарат в кръв та му серум от отровата на кобрата например, и да го направят неподатлив към нея. Който няма тази присадка в кръвта си, той може да плати с живота си. Човек трябва да се присада и срещу греха, да стане неуязвим към него. Защото и грехът е резултат от отровата на една духовна кобра. За да издържите на отровата на кобрата съзнанието ви трябва да бъде будно. Съзнанието на човека трябва да бъде постоянно будно, защото в пътя си ще срещне най-разнообразни мъчнотии и пречки, с които той ще трябва да се справи. Пред каквито мъчнотии и да се намери, човек трябва да има самообладание, трябва да запази присъствие не духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствието на духа си, той скъсва всички връзки, чрез които Божията сила се проявява и работи. Освен това, човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния, от чуждите.
към текста >>

За да издържите на отровата на кобрата съзнанието ви трябва да бъде будно.
Когато организмът се приспособи към някои отрови, човек придобива имунитет, не се подава но заболявания, не се подава на отрови и злини в живота. Както могат да вкарат в кръвта на човека серум против шарката, така могат до вкарат в кръв та му серум от отровата на кобрата например, и да го направят неподатлив към нея. Който няма тази присадка в кръвта си, той може да плати с живота си. Човек трябва да се присада и срещу греха, да стане неуязвим към него. Защото и грехът е резултат от отровата на една духовна кобра. За да издържите на отровата на кобрата съзнанието ви трябва да бъде будно. Съзнанието на човека трябва да бъде постоянно будно, защото в пътя си ще срещне най-разнообразни мъчнотии и пречки, с които той ще трябва да се справи. Пред каквито мъчнотии и да се намери, човек трябва да има самообладание, трябва да запази присъствие не духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствието на духа си, той скъсва всички връзки, чрез които Божията сила се проявява и работи. Освен това, човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния, от чуждите. Много навици и състояния, които преживявате, не са ваши.
към текста >>

67. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тук не се касае до въздържание, а до неприемане на отрова!
То е съзнателно, доброволно, безболезнено отказване от медните монети, за да се получат златни. Да се лишиш от едно временно удоволствие на езика и небцето, за да получиш добро здраве, бистър мозък, правилни отношения с близките си —това не е аскетизъм, а получаване на по-голяма радост. Да се откажеш доброволно от напоеното със смъртен ужас месо, като лишиш стомаха си от щекотливия усет на изяденото животно, не е никакъв аскетизъм. То е съзнателно търсене на по-здравословни хранителни елементи, които свързват човека с по-радостни, слънчеви природни фактори. Когато питали Бернард Шоу, как се въздържа да не пие спиртни пития, той отвръща: — И аз трябва да се чудя, как се въздържате да не пиете бензин! Тук не се касае до въздържание, а до неприемане на отрова! Въздържанието на окултния ученик, който е и въздържател и вегетарианец, не е нито аскетизъм, нито отричане от радости. Напротив — то е необходимо условие за тържественото шествие на Духа от по-низшата към по-висшата радост, от по-несъвършено към по-съвършено и по-пълно овладяване на живота, който е радост — и само радост. Ст. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ, ВОДА Слънцето, въздуха и водата — главните лостове на нашето здраве и това на растенията и животните — разумно използвани, представляват крайъгълния камък на правилното развитие, на нашия напредък. Те създават условия за един здрав и разумен живот тук на земята, Слънчевата светлина и енергия, приети правилно и на време, дават сила и тласък за растеж. ТЬ прочистват и изгонват всичко лошо и тъмно, те лекуват всеки недъг.
към текста >>

68. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Не, братя, грехът е един задушлив газ, една отрова, която не трябва да се бута.
Не е лесно да се борави с материята на греха. Представете си, че някой иска да ви направи няколко експерименти със задушливи газове. Как мислите, можете ли да останете безопасно на мястото, дето тия опити се произвеждат? Всички ще изскочите навън. Някои казват: разкажи ни за греха. — Не, братя, грехът е един задушлив газ, една отрова, която не трябва да се бута. Не правете експерименти с греха, защото ще ви коства живота. С грехът могат да се занимават само онези, които разбират неговите свойства и знаят как да го пипат. Това са философски и научни разбирания, които трябва да имате пред вид. Както грехът руши, така и в музиката има песни, написани на такива гами, които рушат. Има ноти, които както и да ги пеете, те са пълни със съдържание от взривни вещества.
към текста >>

69. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз й казах: „Току що предадох един урок по отровата на змиите.“ Тя ми каза: „Тази нощ аз сънувах змии, или по-право, змиорки.
едно познание на действителността по други пътища, вън от обикновените пътища на нашите възприятия. Всеки ден обаче доказателствата се увеличаваха. Те образуваха един толкова внушителен сбор от наблюдения и експерименти, че на Международния Конгрес на физиолозите в Единбург аз можах да представя фактите пред стеклите се хора на науката като една нова и твърде важна глава във физиологията. Лична опитност на автора на книгата Измежду многобройните и разнообразни случаи на проява на шестото чувство, които Шарл Рише дава в своята книга, има и няколко такива лично преживени от него, от които ние тук даваме три случая: А. Преди години аз посетих една дама, която никога не беше влизала в моята лаборатория и не бе запозната с физиологията. Аз й казах: „Току що предадох един урок по отровата на змиите.“ Тя ми каза: „Тази нощ аз сънувах змии, или по-право, змиорки. Тогава, естествено, без да й кажа защо, аз я замолих да ми разкаже своя сън. Ето текстуално нейните думи: „Това бяха по скоро две змиорки, отколкото две змии. защото аз видях техния бял корем и тяхната лепкава кожа и си казах: не обичам много тези животни, обаче неприятно ми е когато виждам да ги измъчват.“ И тоя сън беше чудно подобен на това, което аз бях правил вечерта на 1 декември. Аз имах този ден за пръв път от двадесет години в моята лаборатория на булевард Брюн, експеримент със змиорки(две змиорки) за да им взема кръв. Бях ги поставил в неподвижно състояние на една маса.
към текста >>

70. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото спиртните питиета, каквито са виното и ракията, не представляват нищо друго освен екскрементите (изпражненията) на местните ферментационни гъбички, които превръщат храната — захар, в спирт — отрова!
И затова именно тоя божествен дар с право е бил най много ценен през всички времена и от всички среди. 6. И наистина, по физико-химически състав и биологически особености, гроздето най добре отговаря на изискванията на организъма и на децата и не възрастните и на старците, така, както и на жените и мъжете. 7. Благодарение именно на тия си качества: голямо богатство и хармонично съотношение на различните хранителни материали, необходими за правилното и пълно развитие на организъма и за поддържането на последния в добро здравословно състояние, гроздето е най-добрият източник на енергия, от дето и също така отличен възстановител на мускулната сила, отличен градивен материал на клетката, улеснява храносмилането, утолява жаждата, пречиства кръвта, улеснява отделянето на отрови от организъма; с една реч, гроздето притежава всичките най необходими елементи за да улесни обмяната на веществата и самото то да дава материалите на тая обмяна. 8. Но гроздето и гроздовия му сок не само че са отлична храна, а същевременно и мощно лекарство при различни остри и хронически заболявания, като заразни възпаления на червата, заболявания на бъбреците, на черния и белия дробове, при болестите на жлъчката и отводните й канали, при затлъстяването, при голямо кръвно налягане, при много нервни болести и ар. 9. До като, обаче, употреблението на гоя божествен плод в естествения му вид (прясно или сухо грозде, гроздов сок и петмез) е отлична храна за здрави и болни и мощно лекарство при почти всички болести на най-важните ни органи, напротив ферментиралите му произведения: виното и ракията, не само че не са полезни за здравето и обществото, но са едни от най-големите врагове на човешкото здраве, семейното щастие, общественото благоденствие и народното единство. Защото спиртните питиета, каквито са виното и ракията, не представляват нищо друго освен екскрементите (изпражненията) на местните ферментационни гъбички, които превръщат храната — захар, в спирт — отрова! Да, спирта в упоителните вещества представлява изпражненията на тия микроскопични същества! Нека това добре да се запомни от любителите на вината и разните ракии и ликьори! Д-р Авр. Ив. Рапонски Кога да засаждаме овощни дръвчета Овощните дръвчета могат да се засаждан на постоянно място с успех само през времето, докато трае тяхната зимна почивка. Зимната почивка на овощните дървета настъпва на есен, след опадването на листата, което показва, че вегетацията е спряла.
към текста >>

71. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мине ли се един месец след гроздобера, грозде на пазаря вече почти никъде не се вижда, грозде в масово количество вече не съществува, само отделните семейства производители са си запазили малки количества за своите нужди, във всичко останало е превърнато в спирт — в отрова за човешкия организъм.
Ний, българите, все още не ценим както трябва гроздето. Не го ценим достатъчно като храна, не го ценим достатъчно като фактор за урегулиране и хармониране функциите на нашия организъм. Че това е така, показва факта, че ние превръщаме огромната част от нашето грозде във вино. Ние ценим гроздето повече като материал за производство на вино и отскоро започнахме да го ценим като износен артикул, но ние все още не го ценим като храна. Защото досега не са положени в България сериозни грижи, на са правени нужните усилия, широко организирани, да се запазва една по-голяма част от гроздето в прясно състояние, за да може да се консумира и след гроздобера. Мине ли се един месец след гроздобера, грозде на пазаря вече почти никъде не се вижда, грозде в масово количество вече не съществува, само отделните семейства производители са си запазили малки количества за своите нужди, във всичко останало е превърнато в спирт — в отрова за човешкия организъм. Това е една грамадна грешка. Трябва да се намерят способи, трябва да се направят усилия, трябва да се направи всичко възможно, щото грамадното количество от произвежданото грозде да не се превръща във вино, а да се запазва в прясно състояние, за ядене. Така то не само че ще бъде полезно, вместо .вредно, за неродното здраве, но ще бъде и много по-доходно за производителя, защото гроздето за ядене може да се продаде 2-3 пъти по скъпо, отколкото това за вино. Не ще съмнение, запазването на гроздето в прясно състояние и приготовляването от него на безалкохолни продукти, е много по-трудно и изисква много повече условия от превръщането му във вино, но тия трудности не трябва да спъват този, който вижда грамадната разлика в резултатите на едното и другото, и необходимите условия трябва да се създадат, за да се спре вече престъпното превръщане на тази голяма благодат за нашата страна в отрова, която сее разрушения и смърт. Не пийте вино, не търсете вино, а търсете и яжте грозде Ако отделният индивид започне да търси повече и де предпочита гроздето и безалкохолните продукти, то начини и средства за неговото запазване и за превръщането му в такива продукти ще се намерят.
към текста >>

Не ще съмнение, запазването на гроздето в прясно състояние и приготовляването от него на безалкохолни продукти, е много по-трудно и изисква много повече условия от превръщането му във вино, но тия трудности не трябва да спъват този, който вижда грамадната разлика в резултатите на едното и другото, и необходимите условия трябва да се създадат, за да се спре вече престъпното превръщане на тази голяма благодат за нашата страна в отрова, която сее разрушения и смърт.
Защото досега не са положени в България сериозни грижи, на са правени нужните усилия, широко организирани, да се запазва една по-голяма част от гроздето в прясно състояние, за да може да се консумира и след гроздобера. Мине ли се един месец след гроздобера, грозде на пазаря вече почти никъде не се вижда, грозде в масово количество вече не съществува, само отделните семейства производители са си запазили малки количества за своите нужди, във всичко останало е превърнато в спирт — в отрова за човешкия организъм. Това е една грамадна грешка. Трябва да се намерят способи, трябва да се направят усилия, трябва да се направи всичко възможно, щото грамадното количество от произвежданото грозде да не се превръща във вино, а да се запазва в прясно състояние, за ядене. Така то не само че ще бъде полезно, вместо .вредно, за неродното здраве, но ще бъде и много по-доходно за производителя, защото гроздето за ядене може да се продаде 2-3 пъти по скъпо, отколкото това за вино. Не ще съмнение, запазването на гроздето в прясно състояние и приготовляването от него на безалкохолни продукти, е много по-трудно и изисква много повече условия от превръщането му във вино, но тия трудности не трябва да спъват този, който вижда грамадната разлика в резултатите на едното и другото, и необходимите условия трябва да се създадат, за да се спре вече престъпното превръщане на тази голяма благодат за нашата страна в отрова, която сее разрушения и смърт. Не пийте вино, не търсете вино, а търсете и яжте грозде Ако отделният индивид започне да търси повече и де предпочита гроздето и безалкохолните продукти, то начини и средства за неговото запазване и за превръщането му в такива продукти ще се намерят. Честната инициатива трябва да се прояви преди всичко, на нея трябва най-много да се разчита, но и държавата и общините, с разумни грижи и мерки в това направление, могат да допринесат много. Трябва да се намалят до крайност таксите за превоза на гроздето до непроизводителните центрове. Трябва да се уредят във всички градове постоянни гроздови пазари, поне за 3-4 месеца през есента. Трябва вече да се строят общи кооперативни, общински или държавни гроздохранилища.
към текста >>

Да не превръщаме храната в отрова!
че е принуден да го превръща във вино. Нека се удвоят усилията за намиране на пазари и за организиране на износа на десертното грозде вън от страната ни. Нека се заемем с едно трескаво, покровителствано и подпомагано от държавата, превръщане на лозята с винени сортове в десертни, които са много по годни за запазване и износ, за консумация на местния и външния пазари и, същевременно, много по доходни. И преди всичко, нека всички да се проникнем от съзнанието, че трябва да произвеждаме грозде за ядене и за безалкохолни продукти, а не за вино, че трябва да ядем и търсим грозде и безалкохолни продукти, а не вино. Да не превръщаме благодатта в проклятие! Да не превръщаме храната в отрова! Да не превръщаме захарта в спирт! Защото, от гледището на добре разбраните национални интереси, превръщането на гроздето във вино е истинско престъпление. Движението на Всемирното Братство Навсякъде по света се явяват хора, които оценяват, може би много по-добре от българите, учението на Учителя, четат беседите, в превод, а някои и в оригинал, учат български език, за да могат направо да се ползват от словото на Учителя, учат паневритмичните упражнения, бленуват да дойдат в България, а някои от тях вече и идваха, специално с целта да се опознаят и приобщят по-отблизо с Всемирното Братство, да видят и чуят Учителя, да почерпят и да отнесат в своята страна нещо от духовната атмосфера, която имаме тук, нещо от духовните съкровища, тъй щедро раздавани тук, в България. В редакцията на в. „Братство“ и „Frateco“ често се получават писма от тия жадни души, които търсят светлината не Новото и никак не се озадачават от факта, че я намират именно тук, в нашата малка България.
към текста >>

72. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние сме само против онази сковаваща човешкия дух материалистическа заблуда, тази най-опасна за човека духовна отрова, която, промъкнала се тайно в днешната неука, наметнала се с нейната мантия, навсякъде, в училището и в живота, — говори от нейно име, заблуждава и сее тъмнина в името не науката.
науката на учените-материалисти, върши ужасно престъпление спрямо човека, като ограничава насилствено неговия кръгозор, поставя прегради на стремежа му към повече и по съществено знание, убива вярата му в себе си и в Бога, държи го в плен на заблудата, че той е само едно животно, чийто живот завършва завинаги в гроба, и с това му отнема най-важното — смисъла на живота му. За щастие на човечеството, обаче, никога истинската наука не е падала до равнището на материалистичното. схващане за живота. Това, което някои смятат за чиста наука и го прокарват в училището и в живота като нейна „последна дума“, е само лъже-наука, — фалшиви построения на отделни самонадеяни умове, ограничени човешки схващания, несъответстващи на действителността. Нека бъдем разбрани добре: ние не сме против науката, в нейната цялост, която, без съмнение, е неоценимо благо за човечеството. Ние сме само против онази сковаваща човешкия дух материалистическа заблуда, тази най-опасна за човека духовна отрова, която, промъкнала се тайно в днешната неука, наметнала се с нейната мантия, навсякъде, в училището и в живота, — говори от нейно име, заблуждава и сее тъмнина в името не науката. Материализмът не е наука! Науката си е наука, а материализмът е само едно заблуждение на човешкия ум. Но до тогава, докато, в днешните училища, материализмът бива прокарван, като „научно схващане за. живота“, до тогава, докато училището, като по правило, изкарва само материалисти, до тогава нашите деца ще получават в него не спасителна просвета, а тъмнина и мрак за душите и живота си. Най-важното в живота на човека наистина е просветата.
към текста >>

73. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В нея се съдържат токсини, отрова, страх, злоба, яд от убитото животно, с които човек трябва да се справя.
Има храни може би с повече белтъци, тлъстини и калории, но като не са естествени за човешкия организъм, те вместо полза принасят вреда. Донасят две, отвличат десет. Такава храна е месната. Като я употребява човек, той огрубява и по характер и по тяло. Месната храна понижава психиката на човека. В нея се съдържат токсини, отрова, страх, злоба, яд от убитото животно, с които човек трябва да се справя. Тя носи освен това нисшите нагони на животното със себе си, и подтиква човека да ги прояви. Затова, ако виждаме в днешния културен свят борби, войни, гонения, страсти и пр., да не ни е чудно — те са резултат на неестествения живот на хората. Не е лека борбата на човешката душа с такава тежка храна. Като са знаяли това, Учителите на човечеството и пророците са водили строго природосъобразен живот и според развитието и уровена на масите, са давали общи наставления. Така са наредени не така случайно, постите преди Коледа, Великден и др. празници.
към текста >>

74. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В света няма по-голяма отрова от лъжата.
В стария завет е казано: „Когато ме любите, Аз ще ви изпращам и ранния си дъжд и късния си дъжд на време; тогава и добитъкът ви ще бъде добър, всичко ще бъде в изобилие. Не ме ли любите, ще има.беднотия.“ Сега съвременният свят казва: да правим икономия. Добре е да правим икономия, но кой прави икономия? — Бедният. И кое ще разреши въпроса — икономията ли или изобилието? В света няма по-голяма отрова от лъжата. И ако вие искате да проверите един закон, решете в себе си да говорите Истината, не пред хората, а в съзнанието си. Съзнанието ви винаги трябва да бъде будно, никога да не си позволите да кажете една лъжа. Направете този опит и вижте каква промяна ще стане във вашия душевен живот. Ще видите как небето ще почне да гледа на вас. Сега вие чакате да дойде Христос.
към текста >>

75. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една префинена духовна отрова, наречена материалистически светоглед, е хипнотизирала човешките умове, сковала ги е в тесните рамки на крайно едностранчиво мислене, разбиране и обяснение на нещата и ги е превърнала в слепи и фанатични поклонници на фалшиви богове.
* „Кат чистия извор“. От дълго тоз надпис на белия камък личеше. Един ли жадуващ се спре там и после по пътя зарадван вървеше? В. Е. Л. ОКУЛТИЗЪМ И НАУКА Тъй-нареченият интелигентен човек на днешното време е подобен на един кораб без компас и без кормило, залутан всред бурното море на живота, тласкан от буйните вълни, без посока и цел — без истински идеали и правилни разбирания за живота, за неговата същност и за неговия смисъл. Една префинена духовна отрова, наречена материалистически светоглед, е хипнотизирала човешките умове, сковала ги е в тесните рамки на крайно едностранчиво мислене, разбиране и обяснение на нещата и ги е превърнала в слепи и фанатични поклонници на фалшиви богове. Никога истината и истинският разум не са били по-далеч от хората, както днес, във века на „рационализма“ и на „чисто научното“обяснение явленията и естеството, на живота. Тъй-нареченият „прост народ“ днес е на много по-прав път, той е много по-близо до истината, неговият светоглед се приближава много повече до същината на нещата, отколкото тоя на днешния „интелигент“. Като че ли да свършиш гимназия и университет днес, това значи да изгубиш ръководната нишка в живота — да изгубиш смисъла на живота и да не можеш никога вече да го намериш, т. е. — да станеш материалист. Защото, какво струват безбройните познания, които се придобиват в днешните учебни заведения, пред факта, че ученикът, който излиза от тях, е загубил най-ценното — е загубил смисъла на живота?
към текста >>

Месото престоява в червата на човека средно двадесет и четири часа — време, през което микробите намират достатъчно възможност да вкарат в жизнените сокове на тялото своята отрова.
. Буча Бехар (Из „Когато зреят житата“) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Едно важно предимство на зеленчуците и плодовете Ползата и вредата от една храна зависи не само от калоричната й стоимост. Тя е в зависимост и от особените реакции, които предизвиква в цялостната обмяна на веществата в организма, при която тя участва. Не може да се счита полезна една храна, когато отравя организма, макар и да съдържа всички химически вещества, полезни за нашите тъкани. Една от лошите страни на месната храна с нейната податливост на отровно трупно гниене. То не свършва с вкарването на храната в стомаха на човека, а напротив, тогава започва. Месото престоява в червата на човека средно двадесет и четири часа — време, през което микробите намират достатъчно възможност да вкарат в жизнените сокове на тялото своята отрова. Това се благоприятства още повече от високата температура — 37° и от липсата на противомикробни (бактерицидни) свойства на самото месо. Според твърде интересните изследвания на доцента при медицинския ни факултет, д-р Л. Цветков, печатани в „Известия на Дирекцията на Народното здраве“, кн. 161—164, ние намираме едно особено осветление върху хранителните продукти, по-голямата част от които съставляват неделима част от вегетарианското меню. То се отнася до свойството на тия продукти, сами за себе си, чрез находящите се в самите тях бактерицидни елементи, не само да не позволят на болестотворните микроби, каквито са тия на тифуса, дезинтерията и чревния бацил, да се развиват като в благоприятна среда, а напротив, за по-късо или по-дълго време напълно да ги унищожат.
към текста >>

76. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тютюнът е отрова, проф.
Таблици за съставните части на месните и растителните храни. Какво докарва месото. Храна и икономия. Към младежите, реч по алкохолния въпрос от проф. Крелелин. Алкохола и душевните болести, от Ав. Форел. Тютюнът е отрова, проф. Д-р Бунге. Най-нова народна вегетарианска готварска книга, от вегетарианския майстор готвач Кр. Кадънков, съдържа 200 рецепти за супи. ястия, десерти и салати. Овощията и зеленчуците и тяхното консервиране, от Д-р Ас. Иванов.
към текста >>

77. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето.
нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на заповедите и подтиците на Духа. Тук, на земята, Духът и плътта са във вечна борба помежду си. И тази борба трябва да завърши и може да завърши само по един начин: с победа на Духа над плътта. Това е именно възкресението на Христа в човешката душа. Това е Великият ден, който очаква човека — освобождението му от робството на грубата материя, възкресението му от гроба на плътската страсти, желания, слабости и пороци. Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето. Колко дълъг, и стръмен, и мъчителен е този път за човека! Колко пъти ще падаме и ставаме под тежестта на нашия кръст — материята — в пътя си към Голгота! Каква безкрайна низа от вътрешни борби, противоречия и страдания представлява човешкият път към Голгота — т. е. към възкресението! Обаче, човек не може да избегне този път.
към текста >>

Остане ли циреят вътре, той е цяла отрова.
Когато хората се втръснат от злото, те ще престанат да го правят. Тогава ще дойде тяхното спасение, тяхното избавление. Когато хората се освободят от злото, от своя егоизъм , като от проказа, тогава те ще бъдат здрави, силни, добри и каквото вършат, ще го вършат от любов. Един цирей се развива в човека. Нека го остави да набере, да излезе вън от него, отколкото да го остави вътре в себе си. Остане ли циреят вътре, той е цяла отрова. Също така когато в ума или в сърцето на човека се яви една лоша мисъл или едно лошо чувство, това са гноясали циреи, които трябва да излязат навън, да се пробият и да се изчисти човек от отровата, която е била в неговия организъм. Този е правият начин на лекуване. Когато съзнаваш своята погрешка, ти си по-добър отколкото когато не я съзнаваш, Не я ли съзнаваш, ти си на крив път. Тъй щото, когато видите лошото в себе си, благодарете на Бога, че ви е дадена светлина да го видите. Бог не обича да вдигне завесите на нашите погрешки в съзнанието ни изведнъж.
към текста >>

Също така когато в ума или в сърцето на човека се яви една лоша мисъл или едно лошо чувство, това са гноясали циреи, които трябва да излязат навън, да се пробият и да се изчисти човек от отровата, която е била в неговия организъм.
Тогава ще дойде тяхното спасение, тяхното избавление. Когато хората се освободят от злото, от своя егоизъм , като от проказа, тогава те ще бъдат здрави, силни, добри и каквото вършат, ще го вършат от любов. Един цирей се развива в човека. Нека го остави да набере, да излезе вън от него, отколкото да го остави вътре в себе си. Остане ли циреят вътре, той е цяла отрова. Също така когато в ума или в сърцето на човека се яви една лоша мисъл или едно лошо чувство, това са гноясали циреи, които трябва да излязат навън, да се пробият и да се изчисти човек от отровата, която е била в неговия организъм. Този е правият начин на лекуване. Когато съзнаваш своята погрешка, ти си по-добър отколкото когато не я съзнаваш, Не я ли съзнаваш, ти си на крив път. Тъй щото, когато видите лошото в себе си, благодарете на Бога, че ви е дадена светлина да го видите. Бог не обича да вдигне завесите на нашите погрешки в съзнанието ни изведнъж. Той постепенно дига завесата на нашето минало.
към текста >>

78. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не трябва да допускате в ума си никаква лоша мисъл, понеже всяка лоша мисъл носи отрова в себе си.
Тя влезе в тебе и живее само за себе си. Така се размножава, че със своите нечистотии може да те отрови. Един холерен бацил може за 24 часа да се умножи на 50 — 60 или 100 милиона и тогава хората се отравят. От нечистотия се отравят. И лошите мисли действат така. Не трябва да допускате в ума си никаква лоша мисъл, понеже всяка лоша мисъл носи отрова в себе си. Всяко лошо чувство носи отрова в себе си. Всека лоша постъпка носи отрова в себе си. Всяко безверие носи отрова в себе си. Всяко отчаяние, всяко користолюбие, носят отрова в себе си. Та казвам: всичките отрицателни прояви живота, в които ние попадаме по една или друга причина, за които ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие.
към текста >>

Всяко лошо чувство носи отрова в себе си.
Така се размножава, че със своите нечистотии може да те отрови. Един холерен бацил може за 24 часа да се умножи на 50 — 60 или 100 милиона и тогава хората се отравят. От нечистотия се отравят. И лошите мисли действат така. Не трябва да допускате в ума си никаква лоша мисъл, понеже всяка лоша мисъл носи отрова в себе си. Всяко лошо чувство носи отрова в себе си. Всека лоша постъпка носи отрова в себе си. Всяко безверие носи отрова в себе си. Всяко отчаяние, всяко користолюбие, носят отрова в себе си. Та казвам: всичките отрицателни прояви живота, в които ние попадаме по една или друга причина, за които ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие. Дали ти знаеш или не, но ако паднеш или ако те хвърлят в една пещ, ти ще опиташ огъня.
към текста >>

Всека лоша постъпка носи отрова в себе си.
Един холерен бацил може за 24 часа да се умножи на 50 — 60 или 100 милиона и тогава хората се отравят. От нечистотия се отравят. И лошите мисли действат така. Не трябва да допускате в ума си никаква лоша мисъл, понеже всяка лоша мисъл носи отрова в себе си. Всяко лошо чувство носи отрова в себе си. Всека лоша постъпка носи отрова в себе си. Всяко безверие носи отрова в себе си. Всяко отчаяние, всяко користолюбие, носят отрова в себе си. Та казвам: всичките отрицателни прояви живота, в които ние попадаме по една или друга причина, за които ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие. Дали ти знаеш или не, но ако паднеш или ако те хвърлят в една пещ, ти ще опиташ огъня. Но в даден случай, теоретически, ако те хвърлят в една пещ, която е нажежена, ти можеш да повишиш трептенията на своето тяло два пъти повече, отколкото трептенията на огъня и ще останеш невредим.
към текста >>

Всяко безверие носи отрова в себе си.
От нечистотия се отравят. И лошите мисли действат така. Не трябва да допускате в ума си никаква лоша мисъл, понеже всяка лоша мисъл носи отрова в себе си. Всяко лошо чувство носи отрова в себе си. Всека лоша постъпка носи отрова в себе си. Всяко безверие носи отрова в себе си. Всяко отчаяние, всяко користолюбие, носят отрова в себе си. Та казвам: всичките отрицателни прояви живота, в които ние попадаме по една или друга причина, за които ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие. Дали ти знаеш или не, но ако паднеш или ако те хвърлят в една пещ, ти ще опиташ огъня. Но в даден случай, теоретически, ако те хвърлят в една пещ, която е нажежена, ти можеш да повишиш трептенията на своето тяло два пъти повече, отколкото трептенията на огъня и ще останеш невредим. Пък ако не можеш да повишиш трептенията, ти ще се обърнеш на един газ.
към текста >>

Всяко отчаяние, всяко користолюбие, носят отрова в себе си.
И лошите мисли действат така. Не трябва да допускате в ума си никаква лоша мисъл, понеже всяка лоша мисъл носи отрова в себе си. Всяко лошо чувство носи отрова в себе си. Всека лоша постъпка носи отрова в себе си. Всяко безверие носи отрова в себе си. Всяко отчаяние, всяко користолюбие, носят отрова в себе си. Та казвам: всичките отрицателни прояви живота, в които ние попадаме по една или друга причина, за които ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие. Дали ти знаеш или не, но ако паднеш или ако те хвърлят в една пещ, ти ще опиташ огъня. Но в даден случай, теоретически, ако те хвърлят в една пещ, която е нажежена, ти можеш да повишиш трептенията на своето тяло два пъти повече, отколкото трептенията на огъня и ще останеш невредим. Пък ако не можеш да повишиш трептенията, ти ще се обърнеш на един газ. Сега ние изучаваме закона да можем да превръщаме мъчнотиите в този свят.
към текста >>

79. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко това, което вкарвате в повече в стомаха, даже да е най-вкусната и чудесна храна, се обръща в отрова, защото не се смила и, като не се смила, се разлага, става тор и вашето тяло — едно торище.
„Братство“ една колона, гдето да хвърлим светлина върху всички видове храни, познати, полупознати и непознати на болшинството, а в действителност, здравословни и естествено питателни. I. Мислим да нагодим на днешното общество и да го склоним да опита малко от натуризма, съвместно с обществените навици, като признаваме, че възрастните, за съжаление, не ще достигнат никога на върха на възраждането, обновлението си, защото са много покварени с нечисти храни и логично е да не ги задоволим, даже да надникнат на повърхността на обновлението си, което, обаче, обновление ние им благопожелаваме, както са им благопожелали толкова много апостоли, които са дали всичко за доброто на страждущего человечество, за да не се погуби. Обаче, преди всичко ще кажем на кратко—да не ядете никога без апетит. Яжте според работата, — труда и движението, което вършите или можете да вършите. Имайте пред вид, че организма поглъща енергии и жизненост от храни, които може да смила, а не от тия, които поглъщате в повече, набързо, с илюзията, че това правите за добро и полезно. Всичко това, което вкарвате в повече в стомаха, даже да е най-вкусната и чудесна храна, се обръща в отрова, защото не се смила и, като не се смила, се разлага, става тор и вашето тяло — едно торище. Може ли да се живее при тия условия? Яжте бавно, предъвквайте и наплюнчете добре храните — хапките, като знаете, че стомаха няма зъби. И колкото повече задържате храната в устата, толкова по-малко ще се задържи храната в стомаха и ще бъде тогава безсъмнено добре смляна и погълната. ГРОЗДЕТО Има много видове грозде с разни качества и, следователно, химическия им състав е различен не само поради качеството, но и поради. почвата, в която лозата е посадена и климатическите условия.
към текста >>

80. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Никога на салатата от червени домати да не се цеди лимонов сок, защото се образува един вид отрова.
По тази причина червените домати и до днес вдъхват страх на много лекари и болни. И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни. И консервите от червените домати, направени с продължително сваряване, не са за препоръчване. Малките домати през зимата се запазват добре, като се държат в сухи места, гдето няма течение на въздуха. Консервите от червените домати често се съживяват от безвредните лъчи на слънцето, прекарани през цветни стъкла. Никога на салатата от червени домати да не се цеди лимонов сок, защото се образува един вид отрова. Противодействието им. — Червените домати не се препоръчват на лица, болни от диария, язва в стомаха и червата, възпаление на сляпото черво и други възпалителни процеси в хранопровода. * * * Храната за един обикновен човек (през септември и октомври) I. Обед. — Сладки плодове, но един или два вида: круши, а не ябълки, смокини, грозде, сливи и др. с тричен хляб, наречеш, още цялостен хляб.
към текста >>

81. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Свещеният огън на труда прилича на очистителният огън, който убива всяка отрова, и през най-гъстия дим дава светъл, чист пламък!
И сам човек престава да бъде почва, обрасла с плевели или безплодна, мъртва пустиня. Припомнете си, че даже най-обикновеният труд, в известна степен, докарва човека в състоянието на истинска хармония. Съмненията, алчността, грижите, разочарованието, у н и н и е т о всички тия изчадия на ада мъчително обсаждат душата на бедния надничар, също тъй, както я на всеки друг човек. Но трябва само човек свободно и бодро да се залови на работа, те млъкват и, ръмжешком, се крият в своите леговища. Човекът става наистина човек. Свещеният огън на труда прилича на очистителният огън, който убива всяка отрова, и през най-гъстия дим дава светъл, чист пламък! V. Благословен е онзи, който е намерил своята работа. Да не пожелае той друго благословение. Щом го е намерил, той ще го следва. Подобно на свободно течащ канал, с благородна настойчивост прекаран през гнилото блато на човешкото съществуване; подобно на поток, който все по-дълбоко и по-дълбоко си проправя пътя. Трудът е живот.
към текста >>

82. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всека погрешка, която човек може да глътне, внася отрова в неговия организъм.
Значи, една риба носи в корема си други четири пет по-малки, които едни други са се нагълтали. Това, което човек може да глътне, са неговите погрешни. Направи ли една погрешка, той я гълта Всеки човек, който прикрива погрешните си, той ги гълта. Знаете ли, какво не що е да глътне човек погрешната си? Това нищо може да му допринесе. Всека погрешка, която човек може да глътне, внася отрова в неговия организъм. Следователно, за да не разрушаваш своя организъм, ти трябва да държиш тази погрешка вън от своя ум, от своето сърце и от своята воля. Ти трябва да пипаш своята погрешка с дилаф или с щипци, както правят учените при своите опити с вредни, опасни вещества. Запример: някой намрази някого и целият ден си казва: Не мога да го търпя, не искам да го видя, мразя го този човек. Ти не подозираш, че като мразиш никого, като не искаш да го видиш, като разрушаваш него, едновременно ти разрушаваш и себе си. Зад омразата се крият известни разрушителни сили.
към текста >>

83. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази мисъл ще внесе в храната елемент на отрова.
Те са вложени в нея. Това не е с цел да се защищава една човешка кауза, но казвам: В природа та има ред закони, и ако човек върви по тях, той ще приеме всички блага на живота. Всеки може да бъде относително щастлив, здрав, да има условия за постигане на своите желания, но ако спазва разумните закони на природата. Не ги ли спазва, съгрешава ли, той може да дойде до нежелателни резултати. Запример, ако вие имате една лоша мисъл в ума си, храносмилането няма да стане по естествен начин. Тази мисъл ще внесе в храната елемент на отрова. Гневът, запример, внася отрова в човешкия организъм. И тогава, като се разгневи човек, за предпочитане е да се нахрани добре, отколкото да е гладен. Храната представя предпазително средство против отровата на гнева. Гневът отделя отровни сокове, които се отразяват зле върху празния стомах. Гневът причинява голямо разстройство на стомаха.
към текста >>

Гневът, запример, внася отрова в човешкия организъм.
Това не е с цел да се защищава една човешка кауза, но казвам: В природа та има ред закони, и ако човек върви по тях, той ще приеме всички блага на живота. Всеки може да бъде относително щастлив, здрав, да има условия за постигане на своите желания, но ако спазва разумните закони на природата. Не ги ли спазва, съгрешава ли, той може да дойде до нежелателни резултати. Запример, ако вие имате една лоша мисъл в ума си, храносмилането няма да стане по естествен начин. Тази мисъл ще внесе в храната елемент на отрова. Гневът, запример, внася отрова в човешкия организъм. И тогава, като се разгневи човек, за предпочитане е да се нахрани добре, отколкото да е гладен. Храната представя предпазително средство против отровата на гнева. Гневът отделя отровни сокове, които се отразяват зле върху празния стомах. Гневът причинява голямо разстройство на стомаха. Днес повечето хора се оплакват от неврастения и питат на какво се дължи неврастенията.
към текста >>

Храната представя предпазително средство против отровата на гнева.
Не ги ли спазва, съгрешава ли, той може да дойде до нежелателни резултати. Запример, ако вие имате една лоша мисъл в ума си, храносмилането няма да стане по естествен начин. Тази мисъл ще внесе в храната елемент на отрова. Гневът, запример, внася отрова в човешкия организъм. И тогава, като се разгневи човек, за предпочитане е да се нахрани добре, отколкото да е гладен. Храната представя предпазително средство против отровата на гнева. Гневът отделя отровни сокове, които се отразяват зле върху празния стомах. Гневът причинява голямо разстройство на стомаха. Днес повечето хора се оплакват от неврастения и питат на какво се дължи неврастенията. Неврастенията се дължи на страх Човек се страхува от болести, от сиромашия, от смърт, от какво ли не, вследствие на което този страх го отравя постепенно. Кое е онова, което трябва да противодейства на страха?
към текста >>

84. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Яд“ значи отрова, „ядовито действие“ — отровно действие.
Докато типовете принадлежащи към мъжкия принцип преди всичко ги занимават външните противоречия в живота, за тях даже и вътрешните противоречия са отражение на външните. (следва) КОЛОНАТА НА ЛЕКАРЯ. Отровите на ядосването В много случаи, народният опит е достигнал до твърде верни заключения по отношение на най-различните прояви на човешкия живот. Например по въпросите на здравеопазването, ние имаме толкова верни народни поговорки и мисли, плод на тънка наблюдателност, които учудват с правотата си. Специално върху ядосването, народът си казва така думата: „денят се свършва от тъмнината, а пък човек — от ядове.“ Ядосването с равносилно с едно самоотравяне. „Яд“ значи отрова, „ядовито действие“ — отровно действие. Нис можем да се предпазим от отровите на живота — алкохол, тютюн, развалени и отровни храни, микроби, преумори и други, които разрушават нашето здраве и скъсяват нашия живот, но продължаваме ли да се тровим с отровите на ядовете, грижите, злобата и притеснението — нищо не може да ни помогне. Пак ще страдаме, ще заболяваме, ще остаряваме и ще умираме преждевременно. Всички органи в човешкото тяло, които представляват проявата на живота в него, се управляват от симпатиковата (вегетативната автономна) нервна система. Тя господства и над кръвните жлези (жлезите с вътрешната секреция). При ядосването, притеснението, грижите и тревожните вълнения, изобщо, при лошото настроение, нервната система се раздразва извън границите на нормалните (физиологични) дразнения, които се предава и на кръвните жлези и другите вътрешни органи.
към текста >>

Най-голямата опасност от ядосването се крие във факта, че в такова състояние се възбуждан надбъбречните жлези, които вливат в кръвта отровата адреналин.
Тя господства и над кръвните жлези (жлезите с вътрешната секреция). При ядосването, притеснението, грижите и тревожните вълнения, изобщо, при лошото настроение, нервната система се раздразва извън границите на нормалните (физиологични) дразнения, които се предава и на кръвните жлези и другите вътрешни органи. Това разстройва тяхната правилна дейност и докарва до трайни болести и органически повреди на същите. При такива нервни катастрофи се повреждат макар и временно, всички жлези — слюнката се свършва, стомахът не изпуска сокове, уринирането се усилва, сърцето бие по-често, дишането зачестява, пот ни избива и т. н. Много пъти от страх на притеснение се появява жълтеница, със свиване и възпаление на жлъчните пътища и черния дроб. Най-голямата опасност от ядосването се крие във факта, че в такова състояние се възбуждан надбъбречните жлези, които вливат в кръвта отровата адреналин. Те отделят това вещество постоянно в малко количество, което подържа правилното кръвообращение и сърдечна ценност, също така влияе върху задържането и отпущането на захарта в черния дроб. По-голямото количество, обаче, повдига кръвното налягане и възпалява артериите което води към преждевременна артериосклероза и остаряване. Това състояние може да предизвика захарна болест или апоплексия (мозъчен или сърдечен удар). Също така и секрецията на гушната (щитовидната) жлеза — тиреондин, действа като отрова, ако се отдели в голямото количество, вследствие на нервни възбуди (Базедова болест). Отровите на ядосването могат да влияят на стомаха и да предизвикват стомашни язва или рак.
към текста >>

Също така и секрецията на гушната (щитовидната) жлеза — тиреондин, действа като отрова, ако се отдели в голямото количество, вследствие на нервни възбуди (Базедова болест).
Много пъти от страх на притеснение се появява жълтеница, със свиване и възпаление на жлъчните пътища и черния дроб. Най-голямата опасност от ядосването се крие във факта, че в такова състояние се възбуждан надбъбречните жлези, които вливат в кръвта отровата адреналин. Те отделят това вещество постоянно в малко количество, което подържа правилното кръвообращение и сърдечна ценност, също така влияе върху задържането и отпущането на захарта в черния дроб. По-голямото количество, обаче, повдига кръвното налягане и възпалява артериите което води към преждевременна артериосклероза и остаряване. Това състояние може да предизвика захарна болест или апоплексия (мозъчен или сърдечен удар). Също така и секрецията на гушната (щитовидната) жлеза — тиреондин, действа като отрова, ако се отдели в голямото количество, вследствие на нервни възбуди (Базедова болест). Отровите на ядосването могат да влияят на стомаха и да предизвикват стомашни язва или рак. Нека се мъчим с по-весело и по-безгрижно настроение да ограничим самоотравянето си и ранната смърт, причинена от опасните отрови на ядосването. Д-р Н. Станчев Песимистът Аз не мога да кажа, че всякога, при всички положения в живота ми, моите очила са едни и същи. Напротив. Има случаи, когато и аз чувствам, как някакъв бент се отворя в душата ми, как отлива всичко, което я мъти и смущава, как в мене става светло и радостно, като че наистина в света не съществува нищо друго, освен радост н светлина.
към текста >>

85. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази престъпна мисъл в човека е отрова, която всеки момент го руши.
— Защото Той те обича повече, отколкото ти обичаш себе си. Бог ни е създал Следователно, Той ни обича повече, отколкото ние обичаме себе си. Досега Бог никога не е направил пакост на човека, а човек, който обича себе си, е направил много, хиляди пакости на себе си. Пияницата, лъжецът, крадецът, престъпникът, са си причинили хиляди вреди сами на себе си. Когато някой мисли да убие някого, с тази мисъл той първо убива себе си, а после другия. Тази престъпна мисъл в човека е отрова, която всеки момент го руши. Всяка престъпна мисъл в човешкия ум след време става отрова, която постепенно го унищожава. Този закон има обратен на себе си. Добрите хора носят зародиша на възкресението в себе си. Ето защо човек трябва да държи добри мисли и добри чувства в себе си, защото те всеки ден внасят нещо красиво в него, с което той постоянно се подмладява. Данаил представя човека, който е развил Божественото съзнание в себе си.
към текста >>

Всяка престъпна мисъл в човешкия ум след време става отрова, която постепенно го унищожава.
Бог ни е създал Следователно, Той ни обича повече, отколкото ние обичаме себе си. Досега Бог никога не е направил пакост на човека, а човек, който обича себе си, е направил много, хиляди пакости на себе си. Пияницата, лъжецът, крадецът, престъпникът, са си причинили хиляди вреди сами на себе си. Когато някой мисли да убие някого, с тази мисъл той първо убива себе си, а после другия. Тази престъпна мисъл в човека е отрова, която всеки момент го руши. Всяка престъпна мисъл в човешкия ум след време става отрова, която постепенно го унищожава. Този закон има обратен на себе си. Добрите хора носят зародиша на възкресението в себе си. Ето защо човек трябва да държи добри мисли и добри чувства в себе си, защото те всеки ден внасят нещо красиво в него, с което той постоянно се подмладява. Данаил представя човека, който е развил Божественото съзнание в себе си. Вавилонските мъдреци представят обикновеното човешко съзнание, което не е в състояние да разреши всичко.
към текста >>

86. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички тези хора, които са измрели, техният живот, който еволюираше спре, създаде известна отрова вътре в света.
— В същност, нищо но придоби. Развратът в най-голямата си сила влезе в съвременния свят и сега идват още по-тежки страдания. Да не мислите, че идва мирен живот? Не, сега сме пред вратата на още по-лоши неща, и хората ще видят какви неща ще станат в природата. За всяко нарушение в живата природа тя иска своето равновесие. Всички тези хора, които са измрели, техният живот, който еволюираше спре, създаде известна отрова вътре в света. И всякога след една война, се ражда разврат. В, съвременното общество трябва да има опомване. Опомването се състои в това хората да съзнаят, че известни положения са противоестествени. Сега всички искат да се уверят, че войната е в рода на нещата. Не, войната е едно изключение, не е в реда на нещата.
към текста >>

87. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова.
Богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са се отличавали от останалите обикновени человеци със своето високо и винаги будно съзнание за дълг и отговорност спрямо волята Божия и Неговите заповеди и спрямо живота, напредъка и благоденствието на всички человеци. Умовете на богоизбраните всякога са били носители за человечеството на велики божествени откровения и светли творчески мисли, сърцата им са били непреривни източници на жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене на добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо. Те всякога са живели и работили всред народа като учители-мъдреци, гениални писатели, поети, музиканти, художници, учени и високо даровити, любящи народа общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните винаги са учили народа да познава законите на Божията любов, Мъдрост, Истина, Правда и Свобода и съобразно тези закони да устройва личния си и обществен живот, та всички да са щастливи. Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята Божия и Неговите закони. Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова. Душите, умовете и сърцата на богоизбраните люде са жилища на Бога, който ръководи мислите им, копнежите им. словото им, живота им и делата им да изявяват волята Му на света. Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си. Те са учили народа, че Волята Божия е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият свят. Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята Божия.
към текста >>

88. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В човешкият език има много думи, които съдържат отрова в себе си.
Щом заплаче човек, това показва, че в него има нов живот. Сега, аз засягам нещата в тяхната целокупност. Аз отхвърлям всички онези тълкувания, които хората имат. Много тълкувания са били верни на времето си, но сега не са верни. При сегашните условия, човешкият език трябва да се очисти от онази двойственост, която съдържа в себе си. В човешкият език има много думи, които съдържат отрова в себе си. Такива думи са заразителни и за да се предпазят хората от тях, тия думи трябва да се турят в шишета, които да се затворят добре. Като дойдоха ангелите, те очистиха езика от тия отровни думи. Те казват на хората: не се бойте вече. Хората бяха страхливи, бояха се от вълци да не ги нападнат. Те им казаха: не се страхувайте, няма вече вълци.
към текста >>

Тя просмуква въздуха, който диша, тя прониква храната, с която човек се храни, тя влива отрова в неговото сърце.
Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати. Едно е важно: ако всеки човек се постарае да изправи своите лични недостатъци, той несъмнено ще внесе едно микроскопическо подобрение в света, а когато всички направят това, светът несъмнено ще се подобри, не само, но и всецяло ще се обнови. Г. Събев СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Една вечна приказка се носи над земята, една вечна песен я обгръща. Приказката за човешките страдания, песента за човешката скръб, с която човек се ражда, живее и умира Тя се носи на всякъде, тя прониква всичко, тя следва човека като сянка. Тя го чака в ранните зори на един живот, когато младенеца плахо отваря очи за нов свят, тя го следва, когато човек поеме стръмни пътеки нагоре, тя е неразделна негова спътница по неговия жизнен друм. Тя просмуква въздуха, който диша, тя прониква храната, с която човек се храни, тя влива отрова в неговото сърце. тя не му дава покой. Тя слага велики въпросителни пред неговия ум. Казва се скръб. казва се страдание — една песен в два гласа. Хората не обичат нито скръбта, нито страданието.
към текста >>

89. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тях Христос ги заличи, трансформира и пречисти тъй до се каже психичната атмосфера от насъбралата се психическо отрова — като по такъв начин създаде нови условия на човешките души да се развиват.
Ако се разбере в буквален смисъл хората би трябвало да бъдат свободни от греха и от неговите последствия — страданията, болестите и смъртта. А ние виждаме, че тези неща си съществуват както и преди? —Тогаз думите — и изми греховете ни с кръвта имат друг смисъл: Всяка човешка дейност се хроникира на две места, в самия човек и в природата. И последствията на всяка дейност са динамични, и в зависимост от естеството си — творят или рушат. И понеже природата е тяло на Бога, и среда, в която се извършва човешкото развитие, то като се казва „изми греховете наши“ подразбира тези следи, които нашите грехове, или по-право както ги нарича Учителя, погрешки, оставят в природата и създават една дисхармонична среда за проявата на космичния живот. Тях Христос ги заличи, трансформира и пречисти тъй до се каже психичната атмосфера от насъбралата се психическо отрова — като по такъв начин създаде нови условия на човешките души да се развиват. А последствията на нашите погрешки, които са записани в самите нас, ние си носим като постепенно ги трансформираме чрез страданията. Друг един интересен факт в Голготската мистерия са трите кръста на Голгота. От двете страни на Христа, Разумното начало, бяха разпнати двама разбойници, с диаметрално противоположна психика. Те са емблема на силите на налягането и напрежението, които сили са свързани с известни йерархии от космични същества. Както казах и по-горе, света както по същина, така и по своето първично проявление, е чисто Божествен.
към текста >>

90. -

Греховете на хората внасят отрова в кръвта им и с това стават причина за простуда, за зараза и т. н.
Същото нещо виждаме и на фронта: много войници лежат в един и същ окоп, обаче едни от тях се простудяват, а други не се простудяват. Защо едни се простудяват, а други не? — Първите имат нечиста кръв, а вторите имат чиста кръв Едни от войниците се заразяват от холера, а други нищо не ги хваща. Защо? — Защото кръвта на последните е чиста. Ще кажете, че влагата е причина за простудяването на войници, които са имали по-слаб организъм Не! Греховете на хората внасят отрова в кръвта им и с това стават причина за простуда, за зараза и т. н. Ето защо, за да се избегнат болестите и страданията, трябва да се подържа добрия живот. Като гледа нашите престъпления и грехове, Бог казва: не правете тези престъпления, понеже ще заболеете от ставен ревматизъм: не правете тези престъпления, понеже в стомаха ви ще се яви някакъв тумор; не правете тези престъпления, понеже ще заболеете от артериосклероза и ще остареете преждевременно. Заболее ли човек от артериосклероза, той започва да вика лекар. Дойде един лекар, дойде втори, трети, всички го съветват какво трябва и какво не трябва да яде. Не, първото нещо: заболее ли човек от артериосклероза, ще яде по възможност малко и проста, чиста храна.
към текста >>

Тя е отрова за организма ви.
Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино и от ред още храни. Духовното им тяло пък е заразено от алчност, злоба, омраза и т. н. Например, вие обичате някого, но щом ви каже той някоя обидна дума, вие веднага го намразявате. Защо трябва да го намразите? Знаете ли, какво внася омразата във вас? Тя е отрова за организма ви. В дадения случай вие пакостите на себе си, не и на него. Други хора пък се тровят от гордост. Апостол Павел, като разглежда старата култура, казва: „Всичко старо трябва да премине“. А съвременните хора искат да живеят според старата култура. Казвам: живеете ли по старата култура, в каквито къщи и да живеете, както и да спите, както и да се храните, ставният ревматизъм непременно ще дойде.
към текста >>

91. -

Ухапания получил веднага виене на свят, което показва, че е бил отворен кръвоносен съд и в кръвта веднага е навлязла отрова.
Лукът има способността да влияе на цялата вътрешно-секреционна система на тялото, а с това на йонната концентрация и равновесие в соковете на организъма. Ние знаем, че при обезвредяване на чужди отровни вещества в организъма йонното равновесие се нарушава и в соковете нахлуват противни на чуждите вещества съединения, които обезвредяват последните. Лукът подпомага именно тази химическа отбрана на организъма. Тук ще приведем един типичен пример за това му действие: Един шестнадесет годишен младеж, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м. дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално, кучета за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа. Ухапания получил веднага виене на свят, което показва, че е бил отворен кръвоносен съд и в кръвта веднага е навлязла отрова. Момъка се довлякъл с мъка у дома си, който с бил на около 300 м. далеч. Майка му в страха си като нямала нищо друго, му дала да изяде няколко големи глави лук и го сложила в леглото. Друго лекуване не е било предприето. Ухапания се ободрил и оздравял за късо време. Ухапания крак на болния след това се е влияел само от времето, като при разваляне на последното се е подувал.
към текста >>

92. -

В нея няма отрова, няма токсини.
Най-здравословна храна не е онази която задоволява извратения човешки вкус, а тази която му дава най-много сила и му носи най-много чистота. Тази храна си остава плодовата и растителната. Растителната храна е богата с витамини. И тя е благодат за човека особено през пролетта, когато организма е прекарал един период през зимата в лишения от витамини. Растителната и плодова храна съдържа всички необходими елементи за тялото на човека и то в най-добро качество. В нея няма отрова, няма токсини. г) Спането. Най-добре си почива човек когато спи. Най-добър сън е умерения. Затова човек трябва да си ляга на време и да става на време. Не е безразлично в колко часа си ляга човек.
към текста >>

93. -

Гневът превръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова.
При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си. За една минути ти се разгневяваш силно и след известно време се оплакваш от главоболие. Раздразнителността изобщо винаги причиняват болести, както и злобата, страхът и гневът. Един прочут американски лекар казва „духът е естествения защитник на тялото. Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стреми към проява; отвратителните представи за болест, разврат и пороци от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в тялото. Гневът превръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова. Внезапните и безмерни душевни вълнения разслабват сърцето и причиняват понякога лудост и смърт. Научно е доказано, че обикновената пот химически се различава от студената пот, която избива при силно съзнание на своята виновност. Един естествоизпитател чрез опити е достигнал до там, че да определя с химически анализ по капката пот или слюнка, каква страст е вълнувала човека, когато тази капка пот или слюнка е взета в момента на изпитваната страст“. Страхът убива хиляди животи, когато спокойствие и куражът упражняват животворно влияние. Има много и добре проверени случаи, от които се вижда, че при всяко избухване на гняв и ярост, млякото на майката става отровно и може па причини смърт или тежко заболяване на кърмачето.
към текста >>

94. -

Той е отрова на щастието.
Щастието няма други неприятели, освен страха и ядосването. Те са всякога и всякъде проклятие. Няма нищо, с което трябва да се справим, в живота, няма нещастие или злополука, които да не можем да понесем, ако не са тия рушители на радостта. Страхът убива надеждата; ядосването и грижите смазват доверието, съсипват силата на съсредоточаване и парализират всяко начинание. Страхът е смъртен враг на всяко постижение. Той е отрова на щастието. Много хора винаги се страхуват от нещо. Нямат достатъчно смелост до се радват на живота. Страхуват се да бъдат между хора, които ги превъзхождат умствено, или които щастието е облагодетелствано повече. Като се страхуват, че тяхната бедност на ума или на кесията може да бъде открити, те пропускал, много благоприятни случаи, които биха могли да извлекат от допира с тия хора. Те са страхливци, а страхливците никога не са щастливи.
към текста >>

95. -

Защо ни е чудно, че „хората са такива“, както ние се изразяваме често, щом като през целия си живот те дишат и издишват отровата на тоя егоизъм и това недоверие?
Как един човек би имал правилен светоглед, как би отгледал високи идеали ако не познава свята? Как е възможно да се оформи хармония, чувство за величие, усет за красота, когато ние почти не спираме поглед на световната хармония и толкова малко се оставяме да ни облъхне световната хубост, необхватната грандиозност на безкрайните светове? Как смятате — виновни ли са хората, че не се вдъхновяват, за високи алтруистични и човеколюбиви дела, щом като не познават своя произход, както и високото си духовно предназначение? Как можем да излезем от душните рамки на всекидневното си суета, когато нашите познания за тоя прекрасен и обилен с хармония свят се простират до тесните рамки на всекидневния бит? В това положение, наблюдавани от свободните простори на духа, не приличаме ли на къртове, забили носове в мрачната дупка на нашия егоизъм, която сме изровили от страх или от съмнение към всичко, което ни заобикаля? Защо ни е чудно, че „хората са такива“, както ние се изразяваме често, щом като през целия си живот те дишат и издишват отровата на тоя егоизъм и това недоверие? Как искаме такива хора да бъдат отзивчиви към повика на чуждите страдания? Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта - ето което става все по-малко за хората от нашета съвременност. Ние сме измъчени в затворите на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво сигурно. Както външният ни живот днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи и масови жилища, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките но личността — настървен, жаден за емоции и силни, опияняващи усещания, без озона, на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване.
към текста >>

Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната щедрост.
Как искаме такива хора да бъдат отзивчиви към повика на чуждите страдания? Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта - ето което става все по-малко за хората от нашета съвременност. Ние сме измъчени в затворите на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво сигурно. Както външният ни живот днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи и масови жилища, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките но личността — настървен, жаден за емоции и силни, опияняващи усещания, без озона, на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване. Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната щедрост. Много са, както вече споменах ме, пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота. Един мислител може. да се докосне до нея по пътищата на своето умствено прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишвана през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцата ни и нашия дух. Само да подирим и ще намерим лесно световния разум и съвършенство край нас в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване.
към текста >>

96. -

Казвам: когато дойдат страданията в света, то е очистителното, което ви се дава, за да излезе отровата навън.
Ако не му даде да повръща, той ще изчезне. Ева преди да излезе от рая, повърна. Благодарение на туй повръщане се спаси цялото човечество. Всичко, което хората ядоха, извадиха го навън. Очистително даде Господ и ги изпрати навън. Казвам: когато дойдат страданията в света, то е очистителното, което ви се дава, за да излезе отровата навън. Щом се яде една храна с отрова, трябва да излезе навън. Ако излезе, спасен си; ако не излезе, трябват медикаменти. Казвам: настава една епоха, когато погрешките трябва да се поправят. Досега ние не сме изучавали любовта. Ние живеем в един негативен свят на отблъскване, на движение.
към текста >>

Щом се яде една храна с отрова, трябва да излезе навън.
Ева преди да излезе от рая, повърна. Благодарение на туй повръщане се спаси цялото човечество. Всичко, което хората ядоха, извадиха го навън. Очистително даде Господ и ги изпрати навън. Казвам: когато дойдат страданията в света, то е очистителното, което ви се дава, за да излезе отровата навън. Щом се яде една храна с отрова, трябва да излезе навън. Ако излезе, спасен си; ако не излезе, трябват медикаменти. Казвам: настава една епоха, когато погрешките трябва да се поправят. Досега ние не сме изучавали любовта. Ние живеем в един негативен свят на отблъскване, на движение. Любовта отсега ще влезе в света.
към текста >>

97. -

Тук на усамотение в гората, в тишината на горите или на високите върхове, човек мисли по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен на земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък на човечеството.
Когато преди три години посетих Норвегия, първата книга, която чух на няколко места да ми препоръчват и която нашият почтен консул в Осло искаше да ми подари, бе „Отвъд горите пеят“. Тя ни пренася в идиличния свят от 18 век на високия Север със своите обширни чифлици, глутници вълци, смъртни борби с мечки стръвници, между които човек си остава най-опасното същество на света! Тук страстта за мъст е била чувство с не по-малко дълбоки корени от любовната страст, но ралата тихо порели благословената земя и людете стъпвали бавно и съсредоточено, а словата им били отмерени и обмислени. Но тук над всичко стоял „Дългът на човека“ и затова оставят и на Бога грижата за отмъщение, което никак не значи отстъпване поради страх или слабост. Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и тялото и характера. Тук на усамотение в гората, в тишината на горите или на високите върхове, човек мисли по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен на земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък на човечеството. Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим. Извънредно поучителна книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината. Жалко само, че поради преводът от френски език, германската дума Бьорндал, което значи „Меча долина“ е транскрибирано в Бжьорндал и други няколко грешно предадени имена. Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия. И. X. К.
към текста >>

98. -

По добре е да излезеш на разходка всред природата, да се наслаждаваш и любуваш на чара на нейната хубост, да размишляваш и четеш от великата книга на живота, отколкото да четеш книга, която влива отрова в душата ти.
Тях трябва всеки да търси и чете. Други събуждат в него нисшия ум, долни страсти. Тях трябва всеки да избягва. Те са лоши другари, те са неприятели на човека. Чети добри книги, които те подтикват към наука, към благородни подвизи в живота. По добре е да излезеш на разходка всред природата, да се наслаждаваш и любуваш на чара на нейната хубост, да размишляваш и четеш от великата книга на живота, отколкото да четеш книга, която влива отрова в душата ти. Външността, външната красота и блясък не определят дали една книга е добра и дали заслужава да се прочете. Дали книгата е добра определят семенцата които са посети в нея. Затова при избор на книга, обръщай преди всичко внимание на нейното съдържание. Човек трябва да чете и мисли, за да развива своя ум, Книгата може да ни забавлява, разсейва, очарова. Книгата ни помага да понасяме по-леко грижите и тежестите и ни дава смелост в живота.
към текста >>

99. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Животински въглени като противоотрова. V.
Астрология: планетите и влиянието им върху човека. 14. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I. Случай от прераждане. II. Предсказания за 1914 г. III. Ново средство за познаване престъпниците. IV. Животински въглени като противоотрова. V. Магията в услуга на полицията и VI. Връщане на духовете. Година 1, Брой 10 (22 март 1920 г.) 1. X. X. X. Старото и новото човечество — Инволюция и еволюция — Методите на новия. 2.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението.
. . . * И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота. И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки. И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . . И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа. И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето на светлината, който бе запалил в гърдите му Старият Маг на Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32478809356689