Търсене в текстове за 'Отрова'

онова което е отрова за човека - въглероден двуокис, се явява храна за растенията и онова, което отрова за растенията -кислородът, се явява като насъщна потребност на човека за неговия живот.
Това бе една неповторима опитност за чистотата. Вторият път тази чистота видях като онази Божествена светлина, която като два лъча излизаха през очите на Учителя, за да ми покаже, че тя съществува за тези, които вярват в нея и се стремят към нея. Трети път аз видях чистотата как тя бе преминала през мене във вид на страдание и мъчение и се изливаше на сълзи, чистейки ме от моята човешка нечистота, като с непотребните сълзи поливах едно цвете. Тогава разбрах нагледно, че човешкото страдание е храна за Духовния свят и че енергията освободена от човека при неговото страдание представлява храна и хранителен материал за Духовният свят. Така както на земята човек се храни с кислород, който е продукт от фотосинтезата на растенията, а пък за сметка на това при дишането човек освобождава въглероден двуокис, който се явява като храна на растенията, т.е. онова което е отрова за човека - въглероден двуокис, се явява храна за растенията и онова, което отрова за растенията -кислородът, се явява като насъщна потребност на човека за неговия живот. Тук имахме една биологична фотосинтеза, която съществува между човека и Духовния свят, а съществува такава фотосинтеза и между Духовния свят и Божествения свят. Аз съм при Учителя, седя и разговорът се води между нас двамата и отново вписвам всичко в тетрадката си. „Ако вървиш по посоката на светлината само ще се радваш, но ако вървиш по посока обратна на светлината ще имаш радости и скърби. Затова вяра, вяра трябва да имаш. Има неща, които с думи не могат да се кажат, но се подразбират вътрешно.
към текста >>

10. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

После добави: „Романите й са окултни трици, а могат да станат и отрова".
Да не смятате, че ми се е присънило? В никакъв случай. Аз се уплашвам, затичвам се при Учителя и му разказвам всичко. А той ме успокои: „Ти с книгата си ги привлякла онези от Черната ложа. Хвърли я". После добави: „Романите й са окултни трици, а могат да станат и отрова". Та имах вече две опитности с Учителя с два различни автора и оттогава, когато исках да чета един автор аз го запитвах предварително и той си даваше мнението и едновременно ми казваше каква е задачата на този автор и на неговата литература, какво иде да покаже на света. Имаше много такива случаи на Изгрева с тази окултна литература, докарана отвън и вкарана в България и в библиотеката на Изгрева. Ето ви два случая, когато Учителят ме предпази от големи грешки поради незнание. Така че не мога да бъда упрекната в непослушание. А за другите не мога да кажа.
към текста >>

11. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

Едното, което е отрова за едните се явява храна за другите.
Те бяха от друга еволюция и тази фина божествена материя, която излиза от човека във вид на молитва и се устремява към невидимия свят, то Небето я взима, обработва я понеже му е нужна и от своя страна изпраща друга енергия, която е необходима, за да се изпълни молбата на онзи, който се моли. Ние трудно можехме да разберем същността на молитвата, въпреки всички добри обяснения на Учителя за нея. Аз лично я разбрах чак когато Учителят веднъж направи една аналогия между растителния свят и хората. Растенията поемат въглероден двуокис за храна, а от своя страна отделят кислород, който е пък храна за хората. Хората отделят въглероден двуокис, който е пък храна за растенията. Едното, което е отрова за едните се явява храна за другите. Въглеродният двуокис е отрова за човека, но е храна за растенията. А кислородът отделен от растенията е отрова за тях, но е храна за човека. Така също чрез молитвата от човека заминава във вид на сноп от прожектор нагоре онова, което е подпушило човека и тази енергия е опасна за него и би го разрушила докато същата енергия горе е храна за Невидимия свят и той я използва, а в замяна на това връща друга специфична енергия за човека, която раздвижва неговия живот и го кара да върви по своят път като се храни от нея. Та затова човек преминава чрез страдания, а чрез страданията обработва в себе си онзи инертен материал, който е в него, а онова, което излиза от страданията на човека като енергия е храна за Невидимия свят и затова човека чрез молитвата трябва да я насочи нагоре към Небето. Ето защо Учителят каза: „Първото посвещение на човека е пътя на страданието".
към текста >>

Въглеродният двуокис е отрова за човека, но е храна за растенията.
Ние трудно можехме да разберем същността на молитвата, въпреки всички добри обяснения на Учителя за нея. Аз лично я разбрах чак когато Учителят веднъж направи една аналогия между растителния свят и хората. Растенията поемат въглероден двуокис за храна, а от своя страна отделят кислород, който е пък храна за хората. Хората отделят въглероден двуокис, който е пък храна за растенията. Едното, което е отрова за едните се явява храна за другите. Въглеродният двуокис е отрова за човека, но е храна за растенията. А кислородът отделен от растенията е отрова за тях, но е храна за човека. Така също чрез молитвата от човека заминава във вид на сноп от прожектор нагоре онова, което е подпушило човека и тази енергия е опасна за него и би го разрушила докато същата енергия горе е храна за Невидимия свят и той я използва, а в замяна на това връща друга специфична енергия за човека, която раздвижва неговия живот и го кара да върви по своят път като се храни от нея. Та затова човек преминава чрез страдания, а чрез страданията обработва в себе си онзи инертен материал, който е в него, а онова, което излиза от страданията на човека като енергия е храна за Невидимия свят и затова човека чрез молитвата трябва да я насочи нагоре към Небето. Ето защо Учителят каза: „Първото посвещение на човека е пътя на страданието". Тогава човек разбира всичко.
към текста >>

А кислородът отделен от растенията е отрова за тях, но е храна за човека.
Аз лично я разбрах чак когато Учителят веднъж направи една аналогия между растителния свят и хората. Растенията поемат въглероден двуокис за храна, а от своя страна отделят кислород, който е пък храна за хората. Хората отделят въглероден двуокис, който е пък храна за растенията. Едното, което е отрова за едните се явява храна за другите. Въглеродният двуокис е отрова за човека, но е храна за растенията. А кислородът отделен от растенията е отрова за тях, но е храна за човека. Така също чрез молитвата от човека заминава във вид на сноп от прожектор нагоре онова, което е подпушило човека и тази енергия е опасна за него и би го разрушила докато същата енергия горе е храна за Невидимия свят и той я използва, а в замяна на това връща друга специфична енергия за човека, която раздвижва неговия живот и го кара да върви по своят път като се храни от нея. Та затова човек преминава чрез страдания, а чрез страданията обработва в себе си онзи инертен материал, който е в него, а онова, което излиза от страданията на човека като енергия е храна за Невидимия свят и затова човека чрез молитвата трябва да я насочи нагоре към Небето. Ето защо Учителят каза: „Първото посвещение на човека е пътя на страданието". Тогава човек разбира всичко. Второто посвещение е пътят на радостта, който път е много по-мъчен от пътя на страданието.
към текста >>

12. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Нека подигнем с вяра очи към „медната змия", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв.
И днес често слушаме разочарования из български уста: „Че кога е траяло българско царство? " Траяло е, българи, и пак може да трае, но иска да се зида не от мъртви камъни, а от будни души - плуващи в топлика на живата вяра. Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан. Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище. И там да призоват Бога на нашите предци, който неотдавна ни изведе из вековната робия и ни води до днес през пустинята на изпитанията към българския Ханаан. Нека подигнем с вяра очи към „медната змия", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв. Нека потърсим Спасителя зад Голгота, защото след Разпятието иде Възкресение. Да вдигнем очи към народния идеал! " Тодор Бъчваров (Издава редакторът на сп. „Родина", ул. Опълченска" 67, София) --------------------------------------- [1] Има повече неща отколкото посочваш, казвай по-малко отколкото знаеш.
към текста >>

13. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

Веднъж Учителят сподели с мен: „Когато си ядосана и изморена нахрани се и така голямата храна у теб приема отровата и чрез храната се изхвърля навън".
Учителят спомена, че гъбичките, които се намират в селския квас при размножението им отделят голямо количество енергия и тя е, която лекува болния. Веднъж бях завела баща ми на Изгрева да се запознае с Учителя и така в кръг от приятели баща ми беше чул, че някой беше препоръчал безсолна храна. Учителят го изслуша и каза: „Е, и животните минават стотици километри, за да намерят някъде някой оголен пласт земя и да близнат малко сол. И те ближат сол ако да са тревопасни". Баща ми беше дългогодишен учител по литература и разбра много добре какво бе казал Учителя. Веднъж Учителят сподели с мен: „Когато си ядосана и изморена нахрани се и така голямата храна у теб приема отровата и чрез храната се изхвърля навън". Това е един метод, който ежедневно човек без да знае прилага, но по интуиция го прилага, а друг е лечителя в него. Бях болна, бях изстинала, с висока температура, тресеше ме цялата и не бях добре. Едвам се дотътрих до Учителя и той ме остави да седна на стола. После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля червено вино. После ми подаде чашата и рече: „Пий на глътки бавно и спокойно".
към текста >>

14. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

Всяко сьрдене е отрова.
Бог е единственото Същество, което винаги мисли за тебе и те отрупва с всички блага. Той е вложил всички блага в тебе. Ти трябва да ги проявиш. Да живееш за Бога. Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област. Всяко сьрдене е отрова. Ние искаме да имаме уважението на почитанието на другите хора. Но уважението и почитанието е свързано с тая свещена област. Ако си свързан с нея, ти ще имаш уважението и почитанието. Всички трябва да бъдете отпушени. Да влиза онова чистото във вас!
към текста >>

15. 8. ЗМИЯТА

Тогава дякона ме взел на ръце и ме сложили настрана, запалили огън и са горили местото с огън, където е ухапаното, за да махнат отровата, като са ме горили с ножче.
Видях я как извади езичето си и ме клъцна точно по десния крак долу. И аз като погледнах, скочих и извиках: „Милке! " И змията като се размърда видях тоя зиг-заг, знака на пепелянката. „Милке, змия ме ухапа! " И тя като писна, ама повече от мене и толкова много се уплаши, че аз й казах: „Милке, знай, че в България няма умрял от змия човек, това да го знаеш." Понеже тя много се уплаши, затова го казах и след това съм паднала в безсъзнание и четири часа съм била в безсъзнание. Тогава дякона ме взел на ръце и ме сложили настрана, запалили огън и са горили местото с огън, където е ухапаното, за да махнат отровата, като са ме горили с ножче. Нищо не помня аз, нали съм била в безсъзнание. В това време казали на Милка: „Бягай в града и кажи на Славчо, който беше в града, че Надка я е ухапала змия и е в безсъзнание". Милка тръгва обратно към града, отива при брат ми, казва му и той взема д-р Ефремов с една кола през Драгалевци и идват горе при нас. В това време аз идвам в съзнание и помня, че така бяха над главата ми Тената, брата на брат Борис беше дошъл и дойде лекаря и аз се чудя защо са наведени над мене хората и той ми би една инжекция противозмийски серум в крака. Тената на ръце ме занесе до колата.
към текста >>

16. 2. БОЛНАТА РЪКА

Донка Илиева

Слагаме ръката в топлата вода в една тенекия да изсмуче отровата от ръката.
" Казвам: „Тилко, не се обиждай виждаш какво е положението му". Отново тичам при Учителя. „Учителю, какво да правим? " Учителят отново каза: „Компреси и бани". Прати бай Ради и един брат Илия от Варненско да ми помагат, защото той не е спокоен. Слагаме ръката в топлата вода в една тенекия да изсмуче отровата от ръката. Учителят прати и сестра Янакиева да му правят паси, правихме молитва. А той като скочи и искаше да се хвърли като вика: „Не мога повече, те ми искат главата. Да се махам от тука, убивам се! " Искаше да отвори и да се хвърли. То беше голяма история денонощно.
към текста >>

17. ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО

Иван Сечанов

Тази история ви разказвам, защото живях дълги години и си изкарвах хляба с ядливи гъби, а наоколо около мен растяха и съблазняваха със своята украса Изкусителят на отровата.
Накрая му казвам: „Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света и със съдбите на човека." Тогава този човек реши, че може да си купи от мене гъби. Казах му как да ги сготви. На следващия ден мина отново и ми каза: „Идвам да ти кажа и да ти се обадя, че съм жив и здрав и че нищо не ми стана от твоите гъби". Той се смее и аз се усмихвам. Разделихме се като приятели. Тази история ви разказвам, защото живях дълги години и си изкарвах хляба с ядливи гъби, а наоколо около мен растяха и съблазняваха със своята украса Изкусителят на отровата. Този Изкусител на отровата е един. Има го и в човешките общества, има го и в растителния свят, има го и в животинския свят. Това беше проекция на голямото Зло на земята. Затова Учителят бе казал: „Не се борете със злото! Ти злото не можеш да го победиш, но можеш да го замениш с най- малкото добро!
към текста >>

Този Изкусител на отровата е един.
Казах му как да ги сготви. На следващия ден мина отново и ми каза: „Идвам да ти кажа и да ти се обадя, че съм жив и здрав и че нищо не ми стана от твоите гъби". Той се смее и аз се усмихвам. Разделихме се като приятели. Тази история ви разказвам, защото живях дълги години и си изкарвах хляба с ядливи гъби, а наоколо около мен растяха и съблазняваха със своята украса Изкусителят на отровата. Този Изкусител на отровата е един. Има го и в човешките общества, има го и в растителния свят, има го и в животинския свят. Това беше проекция на голямото Зло на земята. Затова Учителят бе казал: „Не се борете със злото! Ти злото не можеш да го победиш, но можеш да го замениш с най- малкото добро! " Ето това е финалът на моят разказ.
към текста >>

18. 42. Двата свята - два морала

Георги Йорданов Добрев

Майката е в паника, жалост, плаче и една вечер решила, разтворила отрова и решила да се отрови и таман вдига чашата да изпие отровата една ръка взима чашата и я хвърля.
42. ДВАТА СВЯТА - ДВА МОРАЛА Една майка с единствен син, който по някаква случайност като войник го убиват. Майката е в паника, жалост, плаче и една вечер решила, разтворила отрова и решила да се отрови и таман вдига чашата да изпие отровата една ръка взима чашата и я хвърля. Погледа, вижда да стои пред нея един белобрад стар човек с бяла брада, гдето хвърлил чашата. И оттам тя започва да се интересува, разправя на съседките, на тези, на онези, разправя за случая. Втори път се явява стареца, казал на жената: „Чуй, като тъжиш толкова много за своя син, то довечера в 12 часа пред къщата гдето е това голямо дърво, застани пред дървото, ще дойде твоят син ще се разговориш с него и ще го видиш. Ще видиш, че е жив и да престанеш да плачеш“. И на другата вечер тя излязла в 12 часа и сънят й дошъл, разговаряла се с него и казал: „Майко, защо плачеш?
към текста >>

19. 3. Змията

Стефка Няголова

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

В това време аз съм спряла до два камъка, на един камък, облегната на него и си почивам от умората и от отровата.
От това Той получи парализа на ръката и крака си и затруднен говор. Това наложи Той да прекъсне държането на беседите и не участваше в Паневритмията. Братята и сестрите помислиха, че Той вече си заминава, но въпреки всичко Той тръгна на тая екскурзия като вървеше съвсем бавно и често си почиваше обграден от топлите грижи на своите любящи ученици. В този момент някой брат казал на Учителя, че една сестра е ухапана от змия и е по пътя нагоре. В същия миг, о чудо, Учителят, който едва се е движил нагоре по пътя, веднага забързал силно напред, братята се изпотили да тичат подир Него. В това време аз съм спряла до два камъка, на един камък, облегната на него и си почивам от умората и от отровата. Така както си стоях изведнъж почувствах между двете вежди голяма сила насочена към мен. Учителят идваше към мен с голяма сила и мощ и аз почувствах идването Му. Казах: „Круме, Учителят идва“. И действително скоро Учителят дойде и се тръшна до мене от лявата ми страна на другия камък. Братята Го питаха: „Учителю, искате ли вода от термоса?
към текста >>

И веднага ставам и отивам настрана отсреща и повръщам всичко, и отровата.
И действително скоро Учителят дойде и се тръшна до мене от лявата ми страна на другия камък. Братята Го питаха: „Учителю, искате ли вода от термоса? “ А Учителят тогава им каза:“ Дайте на нея, рекох! “ Учителят ми посочва с пръсти: „Идете нататък и се опитай да повърнеш“. Подават ми една чаша топла вода и аз я изпих. И веднага ставам и отивам настрана отсреща и повръщам всичко, и отровата. Връщам се отново при Учителя, а Той ми казва: „Идете, рекох, още веднъж и повърнете! “ Отивам пак и каквото е останало го повърнах и се връщам. Облекчена се почувствах. Тогава Учителят с групата тръгнаха да вървят към Вада като оставиха един брат да ми помага. С тях беше и брат Лулчев и той ми каза, че ще ми прати кон през нощта, да се кача на него и да отидем с Крум и децата на рилския бивак на второто езеро.
към текста >>

20. 12. Змията и новото учение

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

За медиците змийската отрова са я ползвали за лечение и тя седи в тяхната емблема.
Една сутрин на пътеката бе застанала една голяма змия навита на кълбо с вирната глава нагоре. Учителят се спря, погледна я и каза: „Махни се от пътеката, защото ще те убият! “ Змията ни гледа и не мърда. „Махни се от пътеката, защото ние сме от новите хора, а след нас идват други, които са от старото учение и ще те претрепят.“ Змията погледна, изплези език и полека се измести в храсталака. Змията като твар служи за символика при различни случаи. За медиците змийската отрова са я ползвали за лечение и тя седи в тяхната емблема. За окултистите змията заема почетно място и когато я нарисуват, че змията е захапала опашката си означава, че човек е победил нисшето начало в себе си. За света змията е символ на злото и има само един начин да се справиш с нея. Или да избягаш от нея или да я претрепеш. А в Новото Учение на Учителя змията също заема свое място. Христос е казал: „Бъдете незлобиви като гълъбите и умни като змиите“.
към текста >>

21. 24. Змийската отрова

24. ЗМИЙСКАТА ОТРОВА Един път като отиваме на екскурзия на Витоша, то на пътеката видяхме как се приличаше една голяма змия.
24. ЗМИЙСКАТА ОТРОВА Един път като отиваме на екскурзия на Витоша, то на пътеката видяхме как се приличаше една голяма змия. Ние уплашено се спряхме. Учителят се приближи до змията: „Защо си препречила пътя? Знаеш ли, че може да минат лоши хора и да те убият? Ха сега продължи си пътя, за да си продължим и ние нашия? “ Змията Го разглеждаше докато Той говореше и след това бавно се свлече в тревата и се изгуби от погледа ни.
към текста >>

Той пое отровата от сестрата.
Ха сега продължи си пътя, за да си продължим и ние нашия? “ Змията Го разглеждаше докато Той говореше и след това бавно се свлече в тревата и се изгуби от погледа ни. Една година като отиваме на Рилските езера случи се, че една отровна змия ухапа една сестра. Всички се изплашихме до смърт. Учителят ни успокои, че всичко ще се размине. Той пое отровата от сестрата. На сестрата й мина веднага, защото Учителят я освободи. Но Той преболедува два дена и чак постепенно се оправи. С много работи,с много случки всеки ден и всеки миг ни доказваше какъв велик Учител беше слезнал на земята.
към текста >>

22. 34. ЧИСТЕНЕ

ТОМ 8

Всяка погрешка е отрова, която влиза в кръвта.
Ето аз понякога отивах потисната, подпушена, със замъглено съзнание, с което не можех да се справя. Отивам при Учителя и Му се оплаквам, че съм нито жива, нито умряла. Той ме изслуша и ми казва: "Сестра, трябва да почнете с процеса на чистенето. Чистене трябва в мислите, чувствата и действията. Вие всички сте натоварени с нечистотии поради вашите погрешки и отклонения от Школата. Всяка погрешка е отрова, която влиза в кръвта. Не е лесно да се измие и изхвърли навън. Всяка погрешка носи една зараза, едно гниене в себе си. Докато държиш отрицателна мисъл в ума си тя носи гниене. Докато държиш в себе си гниеща материя, човек не може да мисли. Тази материя в тебе ферментира, образува гниене в душата ти, която ще спре всяка твоя мисъл, всяко благородно чувство и ще парализира волята ти.
към текста >>

23. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

ТОМ 8

Това беше истинска отрова.
И нямаше от нищо да страда. Глава го не болеше. Но ето един ден по съвета на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място. Но, ето беше му забранено. Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Това беше истинска отрова. Храни се с дървото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос и Негова плод е Истината. Имай Негова ум. Христос казва: Всичко каквото просите в Мое име, Аз ще го сторя! Онова, което Аз говорих от толкова години, то вече напълни света; и от него вече светът не може да се освободи.
към текста >>

24. 16. ЗМИЯТА

ТОМ 8

И в този момент майка ми от зле по-зле от змийската отрова почувствала силата на Учителя горе в сляпото си око и казала: "Той иде!
Като четем от спомените на Елена Андреева в "Изгрева", том I, стр. 567 разбираме че цялата им група заедно с Учителя са били по-долу, почивали на поляната, когато един брат на име Крумчо, значи моят баща е слязъл отгоре и намерил Учителя и Му казал, че по-нагоре Стефка е ухапана от змия. Елена Андреева твърди, че Учителят чул това, но Той бил толкова зле, че и да искал не можел да отиде да помогне на майка ми. А Елена е била до Него и Учителят лежал на тревата и че Той не е мръднал от мястото си дори и да е желаел да помогне. А майка ми разказва, че Учителят е тръгнал с такава бързина и мощ, че братята, които вървели с Него трябвало да тичат подире Му. И в този момент майка ми от зле по-зле от змийската отрова почувствала силата на Учителя горе в сляпото си око и казала: "Той иде! Мерките са вече взети! " И наистина Учителят стигнал горе на поляната при майка ни, изморен от бързането и буквално се тръшнал на скалата, до тази скала, до която се опирала и майка ми. Казал им да й дадат гореща вода да пие. Значи, чак сега, след толкова много години аз разбирам, че Учителят е отишъл "с друго тяло" там горе при майка да я спасява. Тогава тя е почувствала Неговата Сила и Мощ, горе между двете очи.
към текста >>

25. 30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Щото сам Той е дето се казва на изпитание, на кръста и това беше по обедно време нали, тогава отровата е много по-силна, какво да правят?
И почваме по пътя, вървим, вървим и още сме долу по широкия път, който сега е шосе, но тогава беше коларски път. Минаваха и камиони, но много лош път беше, не беше за камиони. Такива каруци повече, селски път беше и по едно време, бяхме седнали пак така на почивка по пътя \л идва Крум Няголов: „Учителю казва, Стефка я ухапа змия". Стефка е жена му. Да Ви кажа тогава така, изпитах го много силно това нещо. Щото сам Той е дето се казва на изпитание, на кръста и това беше по обедно време нали, тогава отровата е много по-силна, какво да правят? И той каза нещо, аз не помня. В.К.: Той не слезна ли Учителя надолу? Е.А.: Не, не слезна. В.К.: Защото ми казаха, че се е върнал и почнал да тича надолу и т.н. Е.А.: Не брат, не, аз бях там. В.К.: Вие бяхте там.
към текста >>

26. 74. ИВАН АНТОНОВ

Той пак продължавал да им услужва и туй момиче се отнесло не хубаво с него и той в скръбта си взима отрова и се отравя.
Хем образование даваха и възпитание и професия. Добре, но той не можеше да търпи заповеди и команди. А в казармата само команди и заповеди има. И какво направил там не знам, и го изгонват. Не можал да завърши и когато се влюбва в това момиче, за нещо те го пращали да занася щото било близко семейството. Той пак продължавал да им услужва и туй момиче се отнесло не хубаво с него и той в скръбта си взима отрова и се отравя. Даже тогава Пашини ги писаха във вестник, за коя ли от трите се е тровил момъкът? В.К.: Така ли? Е.А.: Виждате ли как светът гледа, а аз Ви казвам вътрешната картина. И те въпреки тази хула го приеха вкъщи, гледаха го, защото той, помогнаха му след отровата, но той беше ослепял. И после възвръща му се зрението, но докато стане всичкото това бе дълго боледуване.
към текста >>

И те въпреки тази хула го приеха вкъщи, гледаха го, защото той, помогнаха му след отровата, но той беше ослепял.
Не можал да завърши и когато се влюбва в това момиче, за нещо те го пращали да занася щото било близко семейството. Той пак продължавал да им услужва и туй момиче се отнесло не хубаво с него и той в скръбта си взима отрова и се отравя. Даже тогава Пашини ги писаха във вестник, за коя ли от трите се е тровил момъкът? В.К.: Така ли? Е.А.: Виждате ли как светът гледа, а аз Ви казвам вътрешната картина. И те въпреки тази хула го приеха вкъщи, гледаха го, защото той, помогнаха му след отровата, но той беше ослепял. И после възвръща му се зрението, но докато стане всичкото това бе дълго боледуване. Учителят много недоволен бил от тая негова постъпка и дълго време не го прие в класа, за тая му постъпка. И после вече те не промениха отношението си към него, съчувстваха му. Сега, младо момче, нали така, всичко това понятно от човешка гледна точка. Когато беше в братството, той на Изгрева дойде, после барака си направи, учи астрология.
към текста >>

27. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Щото съмненията са отрова.
Но знаех как са и там съм се поддавала малко на негово влияние. Така, разбирате, да помисля като него, да помисля като него. И затова Учителя, когато това стана, затова ме отстрани от Изгрева и ме прати учителка. Разбирате ли, затова ме прати учителка на село. Това беше заради това, че той изля всичкото това негово отрицание към Учителя у мене. Щото съмненията са отрова. Аз бях отровена. И там три месеца, четири аз живях в село като отровена. И той тогава отиде в Тетевен и там стоя колко, половин година и като се върна беше написал „Генко орлето". Една от неговите книги. Но когато се връща оттам и на него имаше поражение.
към текста >>

28. 15.Ще разкажа един случай с моя баща

На мен то ми действаше като отрова.
Аз не помня конкретно в какво упрекваше Учителя, но в това време той изказваше всичките свои съмнения и подозрения по отношение на Учителя. Аз не виждах Учителя такъв, какъвто той ми го представяше, но все пак той за нещо ми повлия, главно за тези неща, които не разбирах. Те са отнасяха до някои външни прояви, те бяха повече чужди мисли, които мъчно приемах, но ми оказваха влияние, защото понякога се питах, дали наистина е така както ми говори Любомир, да не би аз да съм заблудена и той да е прав? Но и така като се питах, аз нямах вътрешно спокойствие и в душата ми оставаше само смут. Всичко, което Любомир говореше против Учителя, аз го слушах, мислех върху него, но не можех да го приема. На мен то ми действаше като отрова. Учителят за мен беше едно светло същество, източник на светлина и радост, извор на мъдрост и доброта. Сега Любомир ме хвърляше в противоречие с всичко, което ми говореше. Аз се борех, много неща не приемах и все пак у мене настана една борба и едно противоречие. Аз вярвах на Любомир, не ми беше безразлично това, за което говореше, защото то се отнасяше до Учителя, когото аз бях приела с цялата си душа в пътя на ученичеството, с абсолютно доверие и любов. Аз не бих се усъмнила в нищо по отношение на Учителя, не бях видяла никаква лоша проява у него.
към текста >>

29. 17.В 1931 година

Аз носех опасна отрова - съмнение в него.
Какъв смисъл има живота ми? Тези въпроси постоянно се въртяха в главата ми. Първият месец всичко ми беше мъгла, объркано. Много силно беше оскърблението ми, че Учителя ме изгони. Понеже знаех за какво, не можех да го упрекна. Аз носех опасна отрова - съмнение в него. Той имаше право. Мислех си: Ако бях отишла да му разкажа всичко, каквото ми говореше Любомир, вярвах, че нямаше да ме изгони. Но аз не можах да го направя, за да не изложа Любомир. Учителят ме прати да стана учителка, аз го послушах. За мен не бше ясно аз какво ще правя.
към текста >>

30. СЪДЪРЖАНИЕ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен?
Спасен от гладна смърт 211. Ти нали знаеш пътя, защо търсиш другар? 212. Сладко за Учителя от сестра Радева 213. Поука от страданието 214. Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.).
към текста >>

31. 08 - 13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Един път, понеже употребява много Беладона, а Беладоната е отрова и той поради туй за цял живот си загуби обонянието.
Но не издадоха нито една книга от Учителя - беседи. Чудно ми е това В. К.: Тук има една снимка, когато се прави водопроводът на Изгрева, 6 май 1939 година. Г. С.: Христо-бояджията-Брадата, виждаме го на втората снимка, когато са прокарвали водопровода на Изгрева. Това, което си спомням за него, това е че той се занимаваше с билки, с магия, с туй - с онуй. Един път, понеже употребява много Беладона, а Беладоната е отрова и той поради туй за цял живот си загуби обонянието. Да, едва се е върнал от смърт. Имам такава опитност с Христо-Брадата. Бях студент. Живеехме с Неделчо на Изгрева, в една барака, близо до жилището на брат Боев. Който познава обстановката, която беше по-рано.
към текста >>

32. 09 - 195. ОТПЛАТА ИЛИ СЛУЧАЙНОСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

След около месец от тая случка стопанството пръска овощните дървета с отрова и пчелите измряха.
Но как да призная, когато не съм. Задето не признавам, той си позволи да ме бие. Тогава, макар и невинен, за да не ме злепоставя пред хората, аз се съгласих да му ги купя. Това ми струваше десет лева. Това бе един вид глоба за мене. След около месец от тая случка стопанството пръска овощните дървета с отрова и пчелите измряха. Когато се потърси отговорност, глобиха агронома и Гено. Агронома глобиха сто лева, а Гено - петдесет. Неговата глоба бе в петорен размер на онова, което той бе взел от мен. След около два месеца го прегази камион и му счупи ръката. Дали не бе същата ръка, с която той ме бе бил?
към текста >>

33. 09 - 224. ЧАША С ОТРОВА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

224. ЧАША С ОТРОВА Една бедна жена, вдовица, останала без работа и търпяла глад и мизерия.
224. ЧАША С ОТРОВА Една бедна жена, вдовица, останала без работа и търпяла глад и мизерия. Но тъй като повече тя не можела да понася, намислила да тури край на живота си. Не можела да гледа повече как децата й се превиват от глад. Купила си тя отрова и вече я била приготвила във водната чаша, готова да я изпие, но в този момент влиза при нея старец, който й казал: „Ти знаеш ли, че след два дни ще получиш заповед за назначение? " Като казал това, взел чашата с отровата и я плиснал през прозореца, след което си отишъл. След два дни тя наистина получава заповед и почнала работа.
към текста >>

Купила си тя отрова и вече я била приготвила във водната чаша, готова да я изпие, но в този момент влиза при нея старец, който й казал: „Ти знаеш ли, че след два дни ще получиш заповед за назначение?
224. ЧАША С ОТРОВА Една бедна жена, вдовица, останала без работа и търпяла глад и мизерия. Но тъй като повече тя не можела да понася, намислила да тури край на живота си. Не можела да гледа повече как децата й се превиват от глад. Купила си тя отрова и вече я била приготвила във водната чаша, готова да я изпие, но в този момент влиза при нея старец, който й казал: „Ти знаеш ли, че след два дни ще получиш заповед за назначение? " Като казал това, взел чашата с отровата и я плиснал през прозореца, след което си отишъл. След два дни тя наистина получава заповед и почнала работа. Не на скоро след това тя разказала, на свои близки тази своя опитност. Те я изслушали и един неделен ден я поканили на разходка. Минали те през боровата гора и стигнали на Изгрева.
към текста >>

" Като казал това, взел чашата с отровата и я плиснал през прозореца, след което си отишъл.
224. ЧАША С ОТРОВА Една бедна жена, вдовица, останала без работа и търпяла глад и мизерия. Но тъй като повече тя не можела да понася, намислила да тури край на живота си. Не можела да гледа повече как децата й се превиват от глад. Купила си тя отрова и вече я била приготвила във водната чаша, готова да я изпие, но в този момент влиза при нея старец, който й казал: „Ти знаеш ли, че след два дни ще получиш заповед за назначение? " Като казал това, взел чашата с отровата и я плиснал през прозореца, след което си отишъл. След два дни тя наистина получава заповед и почнала работа. Не на скоро след това тя разказала, на свои близки тази своя опитност. Те я изслушали и един неделен ден я поканили на разходка. Минали те през боровата гора и стигнали на Изгрева. Учителят бил на поляната.
към текста >>

34. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

мисли да посегне на живота си с отрова, която трябва да се вземе от нея.
и ще посочи всичките й грешки. Задължи присъствуващите да я наблюдават, защото тя е под влиянието на злото. Каза нейните приятелки да вземат от нея „онази мръсота" - за да не посегне на живота си!... Чрез пишущия медиум М. ангелът казва: „Тази вечер Б. мисли да посегне на живота си с отрова, която трябва да се вземе от нея. Нейните другарки трябва да я предпазят, иначе тя ще потъне в мрака, а Бог не желае една невинна душа да се владей от сатаната, затуй аз съм пратен от Вишния да направите обща молитва, а аз внуших на баба й да я пусне, иначе щом си излезе от тях Р. Д-в тя щеше да бъде просната на мъртвото си легло. Потрудете се другарки и другари и не я оставяйте сама тази вечер. И кажете на баба й, че утре ще бъде късно - сбогом." Вземахме потребните марки, и лицето е живо и днес. Освен тия, много и предостатъчно случаи са ме убедили в голямата полза от спиритическата доктрина и аз споделям възгледа на спиритистите.
към текста >>

35. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Летопис Вергилий Кръстев

Нека подигнем с вяра очи към „медната змия", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв.
И днес често слушаме разочарования из български уста: „Че кога е траяло българско царство? "' Траяло е, българи, и пак може да трае, но иска да се зида не от мъртви камъни, а от будни души - плуващи в топлика на живата вяра. Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан. Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище. И там да призоват Бога на нашите предци, който неотдавна ни изведе из вековната робия и ни води до днес през пустинята на изпитанията към българския Ханаан. Нека подигнем с вяра очи към „медната змия", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв. Нека потърсим Спасителя зад Голгота, защото след Разпятието иде Възкресение. Да вдигнем очи към народния идеал! " Тодор Бъчваров (Издава редакторът на сп. „Родина", ул. „Опълченска" 67, София).
към текста >>

36. IV.13 август, сряда

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Иначе ще приемете храната като отрова.
Пасивният принцип произвежда любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе любовта, трябва да сте пасивни - в положението на майката, а за да проявите любовта, трябва да влезете в положението на бащата. Тези два принципа Бог като ги съвокупи, Той ще възпроизведе живота, съзнанието вътре у вас. Ще поясня тази мисъл с органическия свят: у вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствувате само с мисълта, че сте се нахранили. Иначе ще приемете храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултатите от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се радвате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната. Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно, продава сапуни. Моли се на Бога да отпусне сърцата на хората, да дойдат и си купят сапун, та да може да изхрани семейството си. Провидението иде да помогне - ще заведе търговеца там, където може да продаде сапуна.
към текста >>

37. IV.18 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

То беше истинска отрова.
Всякой става такъв, какъвто иска. Адам беше в рая добре, нямаше да го боли глава. Но ето, един ден му се поревна да вкуси и от последното дърво в рая, което му беше забранено. И какво излезе от вкусването на този последен плод? Като влезе в душата му и се смеси с всички други - едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова. Добре, вземи пример: ако в живота ти има едно желание само, което не си опитал, да ти се не свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелай плодовете му. Храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос.
към текста >>

38. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Не давайте ухо на шепненето на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото.
Иларионов М.Георгиев Никола Янев Никола Ватев П.Епитропов Иван Русев П. Тихчев М. Дойнова Здр. Попова В. Ватева Помнете думите, които са казани: Без вяра не може да се угоди на Бога. Не давайте ухо на шепненето на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото. Бъдете смели и решителни, защото Аз съм с вас. Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще потъне. Помнете: този кораб не потъва. В света може да стават много промени, много изменения, Но Отец, Който ръководи всичко това, остава всякога един и същ. Мир на вашите души.
към текста >>

39. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Спасението е да очистим нечистото от себе си - просто да реагираш на отровата в тебе, да поемеш въжето в морето, дето плаваш безнадеждно в живота.
Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спъва, ще го впрегнете на работа. Едно време при първоначалния човек не беше така, както сега е това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето пак дойде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасението? Спасението е да очистим нечистото от себе си - просто да реагираш на отровата в тебе, да поемеш въжето в морето, дето плаваш безнадеждно в живота. При все туй главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи как да се храним, защото на Адама се преподаваха имената на всички растения и животни, предаде му се как да се храни и пр. Но като сгреши, отдалечи се и вследствие на греха лека-полека създаде се съвременният строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо сега Христос именно подир 2000 години възкръсва наново и то възкресява много и много милиони.
към текста >>

40. НАРЯД за събора 1911 година

Летопис Вергилий Кръстев

Помнете думите, които са казани: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Не давайте ухо на шепненето на лукавия, в тия шепнения се крие отровата на злото.
Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си, прилежание и трудолюбие са потребни на земята, те са неприятни, но плодовете им са сладки, Имайте мир в душите си, не мира на света, но Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всички блага, които Господ е вложил. Помнете: не сте свои си, вие сте роби на Бога Живаго и ако пребъдвате в Неговата Воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя себе си вам. Само тогава ще ме познаете, както аз ви познавам. Сега още има голяма тъмнота във вашите умове, но Духа, който Аз ще ви изпратя от Отца да пребъде във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже пътя на бъдещето. Помнете думите, които са казани: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Не давайте ухо на шепненето на лукавия, в тия шепнения се крие отровата на злото. Бъдете смели и решителни, защото Аз съм с вас. Светът може да се вълнува, бурите на живота могат да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще потъне. Помнете: Този кораб не потъва. В света могат да станат много промени, много изменения, но Отец, Който ръководи всичко, остава всякога един и същ -мир на всички души. Аз ще ви дам този мир, който светът не може да ви даде.
към текста >>

41. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови, разваля вашия живот.
Всяко едно растение, след като пусне по всички посоки своите коренчета, след това започват последователно да се развиват клончета, листа, цветове, плодове и най-после зреене на плодовете. Така се развива и всяка мисъл. В окултната школа се забранява всяко одумване, изтъкване погрешките у другите хора, изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? Понеже, щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте ваши корени към този лош човек, а там, в него, няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови, разваля вашия живот. Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но мислят, че мъжете им са лоши и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат: „Сбогом от този свят,“ а мъжът мисли и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена.“ Същото нещо става и с ученика от окултната школа. Затова се казва на ученика: „Не мисли зло,“ т.е. не пущай корените на твоята душа в лош човек, стой настрана от него. Тъй стои научната страна на въпроса. Разберете следния факт: Мъчението показва истинския път на отклонението.
към текста >>

42. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

И тази чаша, като оживее, ще каже: „Много ти благодаря, че ме избави от тази отрова, която щеше да ми причини смърт!
Считайте, че един мъж е една скъпоценна чаша, турите нещо горчиво в него. Изпразнете горчивото. Не да блъснеш мъжа си. Не. Мъжът не е горчивото съдържание, но скъпоценната чаша. Той е душата. И тази чаша, като оживее, ще каже: „Много ти благодаря, че ме избави от тази отрова, която щеше да ми причини смърт! “ Отче наш Беседа, държана на сестрите на 31 март 1932 г. (четвъртък), 4 часа след обяд, София - Изгрев ----------------------------------------------------------------------------------------- [1] барашък (тур.) - сговор, спогодба. [2] момъкъ - според правописа до 1945 г.
към текста >>

43. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Самата лоша [мисъл] има отрова в себе си.
Всяка мисъл има формата на човек. Какъвто е човекът, такава е и тя. Защото, ако мислиш да откраднеш едно агне, то мисълта ти на краденото агне изразява как си задигнал агнето, как си го взел, всичкия процес по-нататък как агнето е било живо, как си го заклал и т.н. Като кажете по адреса на някой ваш приятел нещо, в края на краищата започвате да съжалявате. Защо съжалявате? Самата лоша [мисъл] има отрова в себе си. Разни отрови има. Не само като я възприемеш, но и като я пуснеш по някой адрес, тази мисъл, като минава през тебе, ще повреди и на тебе, и на онзи, който праща мисълта. Ще си напакости, както пчелата, като ужили някого, ще плати с живота си. Всяка мисъл, която излиза от човека и причини някоя вреда, тази мисъл ще умре. Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание.
към текста >>

44. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Многото грижи, много безпокойства, многото мълвене за това и за онова причинява натрупване на тази отрова - млечна киселина.
Това заспиване се дължи на натрупване на млечна киселина. От големи грижи и тревоги се натрупва млечна киселина в мозъка. А пък млечната киселина има свойство да съкращава краката на мозъчните клетки. Когато тези крака са скачени, то всичките енергии текат правилно, а инак токовете не могат да минат и тогава човек заспива. Затова трябва да не се грижите много. Многото грижи, много безпокойства, многото мълвене за това и за онова причинява натрупване на тази отрова - млечна киселина. На стотина души все трябва един да спи. Спането не е голям недъг. Онзи, който спи, е човек, който търпи. Аз бих предпочел един да спи, отколкото да дърдори. Кое е по-хубаво?
към текста >>

45. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Защото отровата на змията тя е създадена като едно оръжие да може да убива по-скоро своята жертва, за да може да се ползува.
Яйцата ще се превърнат на змийчета и след като се измътят тия змийчета, вие ще бъдете първата жертва, нищо повече. Те ще искат да се наядат, да се нахранят, а в света на душата за тях няма никаква храна и те ще се качат първо на вас. Те са вашите деца и ще кажат: „Ти ни роди, дай ни да ядем.“ И вие ще умрете, нищо повече. Змийчетата, това са вашите деца, вашите благородни идейни мисли, гениални мисли! Те, тук на земята, като яйца са хубави, като яйца не са опасни, хубави настроения, но като им дадеш някоя мисъл, като им дадеш живот, тогава тези елементи, аз ги наричам експлозиви. Защото отровата на змията тя е създадена като едно оръжие да може да убива по-скоро своята жертва, за да може да се ползува. И лошите хора, това са все същите навици на змията. Злото е една отрова, чрез която някой иска да те отрови, за да използува туй благо, което ти притежаваш, за себе си. Затуй всякога се препоръчва чистотата. Вие ще влезете в света на душата чисти. Значи, почвата ще носите със себе си.
към текста >>

Злото е една отрова, чрез която някой иска да те отрови, за да използува туй благо, което ти притежаваш, за себе си.
Те са вашите деца и ще кажат: „Ти ни роди, дай ни да ядем.“ И вие ще умрете, нищо повече. Змийчетата, това са вашите деца, вашите благородни идейни мисли, гениални мисли! Те, тук на земята, като яйца са хубави, като яйца не са опасни, хубави настроения, но като им дадеш някоя мисъл, като им дадеш живот, тогава тези елементи, аз ги наричам експлозиви. Защото отровата на змията тя е създадена като едно оръжие да може да убива по-скоро своята жертва, за да може да се ползува. И лошите хора, това са все същите навици на змията. Злото е една отрова, чрез която някой иска да те отрови, за да използува туй благо, което ти притежаваш, за себе си. Затуй всякога се препоръчва чистотата. Вие ще влезете в света на душата чисти. Значи, почвата ще носите със себе си. Щом влезете там, жителите на този свят са толкова добри, те ще ви дадат семена, колкото искате. Вие ще посадите семената във вашата почва и животът ви ще.бъде обновен.
към текста >>

46. 9. НЕБЕСНА БЛАГОДАТ КЪМ МЕН В ТЪРНОВО

И вярвам, че писаните в Евангелието Христови думи: „Който вярва в Мене и отрова да изпие, тя няма да го повреди", ще се изпълнят за мене сега!
Стана суматоха. Председателят извика: „Тошев, болницата е близо, тръгвай с мене и тези двама! " Аз спокойно се обърнах към всички с думите: „Другари, седнете си по местата, защото имам нещо да ви кажа." Никой не седна. Председателят извика: „Бързо казвай и да тръгваме - време за бавене няма." Аз започнах: „Аз живея с вас толкова време, но вие не ме познавате добре. Аз съм дълбоко вярващ в Бога човек. И вярвам, че писаните в Евангелието Христови думи: „Който вярва в Мене и отрова да изпие, тя няма да го повреди", ще се изпълнят за мене сега! " Неколцина извикаха: „Остави тези глупости, но тръгвай по-скоро за болницата." - „Разберете, че аз няма да отида в болницата" - им казах аз. Дойде при мене Стайков, който ми даде да пия от шишето сублимат и просълзен ми се примоли: „Тръгни с нас за болницата, смили се за мене, какво ще стане с мене..." За същото ме помолиха и другите. Казах им: „Заради вашата уплаха и силно настояване, да отидем." Отидохме. Бяха се изминали около два часа от мръкването. Доктор в болницата нямаше, а само фелдшери и медицински сестри.
към текста >>

47. 22. ПИСМО ДО ДРУГАРЯ ЛЮБОМИР ПИПКОВ

Паша Теодорова

22. ПИСМО ДО ДРУГАРЯ ЛЮБОМИР ПИПКОВ Ако в чиста, изворна вода се сипе капка силна отрова, всичката вода се заразява.
22. ПИСМО ДО ДРУГАРЯ ЛЮБОМИР ПИПКОВ Ако в чиста, изворна вода се сипе капка силна отрова, всичката вода се заразява. Ако към Истината се приложи микроскопическа частица от чужд на нея елемент, тя губи своята красота и сила, и мощ. Тези дни ми попадна една мисъл, мнение на покойния Илия Бешков за едно няколко-хилядно общество от честни, почтени граждани на Народна Република България, които живеят всред българския народ и работят във всички области на живота. Това мнение ме силно изненада. От мнозина се знае, че покойният Илия Бешков, високо ценен и уважаван като голям художник, често е ходил в квартал Изгрев, един оазис в София, дето живеят дъновисти, така наречени от мнозина. Покойният е ходил там на разходка да диша чист въздух, да се любува на хубавите малки градинки, насадени с красиви ароматни цветя и да посети там някои свои приятели, на чиято трапеза е сядал заедно с тях и хапвал от техния хляб.
към текста >>

48. 25. ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА

Паша Теодорова

Не изменявай убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова.
От първия глас на съвестта си не се дели. Не принуждавай душата си в това, което й е в началото противно. Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълк овца да направиш, не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност. Овца в устата на вълк не давай. Не изменявай убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато ти говори някой за Любов, питай го какво иска - дали кожуха ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлечат. Правило в живота си дръж, че всеки, който се старае да се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си няма нужда от подобна защита. Всеки, който се маже знай, че иска да те подкопае, а всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай че иска да те възсяда. Всеки, който се дига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява.
към текста >>

Не давайте ухо на шепненията на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото.
Голям е рискът и изпитанието на този, който се опита да лапне и унищожи един добър човек. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. Когато се приближвате към хората, не трябва да бъдете активни, а трябва да се поставяте, както земята към слънцето. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се върнат към вас и ще бъдете наказани. Веднъж благословен, човек не трябва да допуща други духове да довършват работата на Господа, който е дал по-рано своето благословение. Не давайте ухо на шепненията на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото. Не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество. Не Го изкушавайте в безразсъдности. Где е Бог? - Не ти е необходимо да знаеш, где е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Вие търсите Господа на небето, но Той не е там; когато пъшкате и страдате, Той е във вас.
към текста >>

49. II. ЖЕЛЕЗНИТЕ ВРАТИ И МЕДНИТЕ ВРАТИ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

14-15) И който вярва в Словото на Исуса Христа, че то е Слово на Отца, Слово на Бога, ще бъде спасен от отровата на греха и ще спаси душата си, а не само тялото си, както това е било по времето на Моисея.
В Словото си Исус прави връзката на закона, проявил се по времето на Моисея и закона, проявяващ се по неговото време. ,,...И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Син Человечески, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен. Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен." (Ев. Йоанна, гл. 3, ст. 14-15) И който вярва в Словото на Исуса Христа, че то е Слово на Отца, Слово на Бога, ще бъде спасен от отровата на греха и ще спаси душата си, а не само тялото си, както това е било по времето на Моисея. Отровата на змиите по времето на Моисея и отровата на греха человеческа от деянията и помислите ни срещу Бога, е една и съща отрова. И ще бъде спасен онзи, който вярва в Словото му, защото чрез него идва Виделина в душата и прави делата му угодни Богу. 11. По времето на Учителя Дънов, когато Божественият Дух слезе в него, когато Христовият Дух влезе в него и когато Господният Дух дойде в него, то Всемировият Учител се изяви, прояви и действуваше чрез Словото си в Дух, Истина и Сила на Светата Троица. И стана все и вся. И тогава Учителят Дънов даде притчата за железните и медните врати.
към текста >>

Отровата на змиите по времето на Моисея и отровата на греха человеческа от деянията и помислите ни срещу Бога, е една и съща отрова.
,,...И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Син Человечески, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен. Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен." (Ев. Йоанна, гл. 3, ст. 14-15) И който вярва в Словото на Исуса Христа, че то е Слово на Отца, Слово на Бога, ще бъде спасен от отровата на греха и ще спаси душата си, а не само тялото си, както това е било по времето на Моисея. Отровата на змиите по времето на Моисея и отровата на греха человеческа от деянията и помислите ни срещу Бога, е една и съща отрова. И ще бъде спасен онзи, който вярва в Словото му, защото чрез него идва Виделина в душата и прави делата му угодни Богу. 11. По времето на Учителя Дънов, когато Божественият Дух слезе в него, когато Христовият Дух влезе в него и когато Господният Дух дойде в него, то Всемировият Учител се изяви, прояви и действуваше чрез Словото си в Дух, Истина и Сила на Светата Троица. И стана все и вся. И тогава Учителят Дънов даде притчата за железните и медните врати. Железните врати се затварят чрез повелята на Бога, заради съгрешенията на человеците земни и подземни.
към текста >>

50. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1041-1060

Савка Керемидчиева

1060 От хиляди години светът минава през една област в пространството, която е пълна само с отрова.
Животът е създал рая - красивия живот. А лошият живот е създал ада. Добрият живот е създал добрите хора. Лошият живот е създал лошите хора. 12.05.1940 г., неделя Една тъмна зона. 1060 От хиляди години светът минава през една област в пространството, която е пълна само с отрова. Тази област, през която минава цялата слънчева система, минава през една система починала някога и като минава през този прах, останал от нея, всички живи същества се тровят и то по цялата слънчева система. С едно малко изключение само на Слънцето.
към текста >>

51. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1481-1500

Савка Керемидчиева

Не изменявай убежденията си, за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова!
От първия глас на съвестта си, не се дели! Не принуждавай душата си в това, което по начало й е противно! Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш! Вълкът овца да направиш, не се труди, защото е вън от границата на твоята възможност! Овцата в устата на вълка не давай! Не изменявай убежденията си, за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова! Зло в Добро не можеш да превърнеш, но може да го заместиш. Затова в борбата си с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно! Свободен ако искаш да си, в Добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим, в нейната крепост винаги ще си защитен. 02.02. 1917 г. От любов към Бога.
към текста >>

52. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V

Савка Керемидчиева

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

То е отрова.
Мъдростта да се уравновесява. Истината да се изявява. 15.ІХ.1922 г., В. Търново. Правило XIX: Никога да не ми даваш бонбон или каквото и да е, което е дадено за тебе. Ти знаеш ли го какво е? То е отрова. И ти не взимай от другиго нещо, който е получил. Ако имаш нещо твое, дай го на мен. Правило XX: Когато чакаш Учителя, никога не оставай къщата сама. Правило XXI: Никога да не зачеркваш писано нещо на писмо. (Савка) Това научих с голям изпит, като си дойде Учителят от Русе.
към текста >>

53. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

Грехът е една илюзия, това е най-голямата отрова, най-големия чесън.
Трябва да се живее един разумен чист живот, да имаме Божествената хармония в нас. Богатство и сиромашия. Това е необходимо. Има грешки, които са създадени от глупавият живот на човека. Истината не търпи чесъна. Грехът е една илюзия, това е най-голямата отрова, най-големия чесън. Аз говоря на един символичен език. Сега ние не може да примиряваме стари истини с нови истини. Всяка една дума трябва да има смисъл. Научи се как да произнасяш думата щастие, тя ще те избави от нещастие. И при най-малките изпити вие не можете да ги издържите в света.
към текста >>

54. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Ако дойде някой лош човек под едно дърво, някой убиец, дървото може да изсъхне, този човек внася една отрова в него.
Между хубавата природа човек става ленив, защото в природата растенията искат да останете при всяко едно и постойте, защото те се ползват от вас. Вследствие на това, вие ще останете при всяко по колкото трябва. Вие не сте наблюдавали природата. Ако стоите в тихо време между дърветата, чува се едно тихо шумоление. Листата са дихателната система на дърветата, те чувствуват и се раздвижват от вашето присъствие. Ако дойде някой лош човек под едно дърво, някой убиец, дървото може да изсъхне, този човек внася една отрова в него. Аз съм наблюдавал някое изсъхнало дърво, външна причина, нещо червей няма, правя си заключение, някой убиец се е спрял под него и то като чувствувало аурата му, е изсъхнало. Добрите животни, и те предчувствуват аурата на хората. Птичките половин час по-рано предчувствуват аурата на ловците и бягат. Всичките мъчнотии, с всички същества са докато се свържат съзнателно с Бога. Докато сме в туй състояние, Божието съзнание не се занимава с вас.
към текста >>

От черната ложа, които са, те имат много груба аура, те носят отрова, аз ги наричам тъмни души.
Докато сме в туй състояние, Божието съзнание не се занимава с вас. Докато се ровите в пясъка. Бог ви оставя, но кога се засегнат добродетелите, тогава се интересува. Писанието казва: Бог живее в сърцата на добрите хора, на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. Когато един човек спъва един добър човек, от черната ложа се радват, защото те използуват неговите блага. От черната ложа, които са, те имат много груба аура, те носят отрова, аз ги наричам тъмни души. Аурата е дреха, с която трябва да се облечем. Сега астралният свят е пречистен от всички грешни души, които от хиляди години са спъвали хората в астралния свят, който сега е взет от Бялата ложа. Сега земята е бойно поле, а тилът е по-долу. А по-рано земята беше тил, а астралният свят - бойно поле. Сега на земята имат еднакви права и бялата и черната ложа.
към текста >>

55. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Злото не седи в ядението на месото, но онзи, който е заклал животното е вложил най-голямата отрова в месото и ти го ядеш.
Осъждат го. Оставете го, той не яде скритом. За Бога няма нищо скрито. Той от по-рано още му се ядяло. Не бива фанатизъм. Злото не седи в ядението на месото, но онзи, който е заклал животното е вложил най-голямата отрова в месото и ти го ядеш. В пустинята си, имаш само сух хлебец, а има си овчар с мляко и той ти дава от него. Защо да не вземеш и си надробиш сухия хлебец? Млякото е добра храна, но от здрав човек го вземете. Може един престъпник да ти издои мляко, не пий това мляко. Вино не вземайте от кръчмар.
към текста >>

Двамата пък рекли: „Хайде да турнем отрова в храната, та като ядат 48-тях да се отровят и да им си поделим дяловете".
Невидимият свят тогава ще ви помага, та и да направите грешка, ще се коригираш - съдействуват ти. А сега всеки гледа да използува света, да използува благата от другите за себе си. Ще ви дам, който и друг път съм казвал. Банда от 50 души разбойници пращат двама свои другари в града да им купят припаси за храна. Когато наближили да се завърнат рекли 48- тех: „Хайде да ги убиеме като си дойдат и да си разделим техните пайове". Двамата пък рекли: „Хайде да турнем отрова в храната, та като ядат 48-тях да се отровят и да им си поделим дяловете". Така и сторили. Занесли отровна храна. Другарите им ги убили, но като почнали да се хранят, изтровили се всички. Казвам ви: Трябва да се приложи Христовото учение. Всяка обратна мисъл действува болезнено - затвърдява сърцето и се явява болестта склероза.
към текста >>

Докато се обичат по Бога, престъпление няма, но когато в чувствата се вложи отрова, когато почне лъжата и любов не по Бога, там е вече лошо.
Близост трябва да има - спохождание, така става обмяната правилна, но не и фамилиарност! Външният свят е така разгащен, че на младите трябва да се помогне да запазят своята чистота. Така трябва да се препоръчва и да се достигне! В раншните времена на братските вечери ядат и пият, и се напиват, и това пророка осъжда. Колкото повече забраняваме едно нещо, толкова е по-опасно, но трябва да се урегулирва. Докато се обичат по Бога, престъпление няма, но когато в чувствата се вложи отрова, когато почне лъжата и любов не по Бога, там е вече лошо. Може да се разреши моментално отделянето между двама, които се обичат, но ще се яви омраза. В резултат работата се лесно разрешава: „Вземи триона и отрежи сухия клон! " - всички тия работи са тайни - не е индивидуален въпрос, а колективен, понеже се касае за цяло едно общество, а девственна не е душата, но ще дойде ден да се очисти! Но да не се съблазнявате. Ние сме в един грешен свят.
към текста >>

56. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

" Това може да се вземе и символич но - ученикът може да се срещне със същества, които имат силата на лъва или отровата на змия, а може да стане това и действително, без да пострада.
Вярвам, че ще стигне до интересни заключения, а и Словото на Учителя ще му помогне, когато срещне в лекциите и беседите, какво той е казал. Знаете, че Христос отговори: „Не само с хляб ще живее човек. но и с всяко Слово Божие, което излиза от Божиите уста! " Все пак, оня който се подвизава в пътя на посвещението, в пътя на ученика, той невидимо е под закрилата на ангелите, които го предпазват от неочаквани премеждия. Следват заключителните думи на Ангела-ръководител: Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя! " Това може да се вземе и символич но - ученикът може да се срещне със същества, които имат силата на лъва или отровата на змия, а може да стане това и действително, без да пострада. Изглежда, че в ония времена на израилските земи е имало лъвове, защото и на друго място в Писанието се споменава за тях. Сам Давид в разговора си със Саула, преди да влезе в бой с Голиат, уверяваше, че се е борил с лъв, когато е нападал стадото им. Всеки случай, тези лъвове не са били от размера на познатите днес лъвове, обитатели на Африканската пустиня. Идваме до най-необикновеното място на 91 Псалом, гдето Сам Бог се обажда и казва: „Понеже положи в мене любовта си, Затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, понеже позна Името Ми.
към текста >>

57. 11. „ЕЛ - ЕЗИКА НА МАЙТЕ

Злото пък намира начин да изпрати едно същество със своята отрова да ме ужили и аз съвсем неочаквано, жълти петна се появиха по мен, престанах да мога да седя прав и легнах. В.К.
Той праща едно куче. Тя очаква, че някакъв ангел ще дойде от небето, а праща куче. Значи в туй трябва да се убедим, че възможностите на този разумен свят са безкрайни. В.К. И онази, оса, която те ужилва. Н.Д. И онази оса по същия начин. Злото пък намира начин да изпрати едно същество със своята отрова да ме ужили и аз съвсем неочаквано, жълти петна се появиха по мен, престанах да мога да седя прав и легнах. В.К. Има много хора, които са починали от ужилване на оса. И Учителят какво каза: „Не давай път на злото". Н.Д. Кой знае каква ли беше тази оса, която бяха я изпратили да ме умори. Прескочих премеждието. А Учителят се усмихна и каза: „Не давай път на злото".
към текста >>

58. 15. ЕЛЕКСИР

Но виждате, на нашата Земя има вещества, има отрови, като например отровата на змиите, от която малка, много малка частица може да простре и да умъртви човека или животното.
Беше чудно дивен кът, наситен с една възвишена аура, където човек се разтоварваше и си отдъхваше от досадните и натрапчиви ежедневни грижи и тревоги, и се чувствуваше обновен. Сутрин и привечер, когато слънчевите лъчи се плъзнат по зелените гънки на Витоша, полянката заприличваше на някакъв величав и вълшебен смарагд, който човек с ненаситна жажда съзерцаваше. В тишината и чистотата, която тогава тук цареше, се създаваше една чудна мистична обстановка. Учителят често излизаше там и ние не пропущахме случая, когато сме свободни от работа да заговорим с Него по най-различни въпроси. Така и него ден Му казвам: „Вие казвате, че доброто е много, много по-могъщо от злото. Но виждате, на нашата Земя има вещества, има отрови, като например отровата на змиите, от която малка, много малка частица може да простре и да умъртви човека или животното. Така например, изследванията на учените са установили, че един грам сухо вещество от отровата на кобрата /най-отровната намерена досега змия на земята/ може да умъртви около 170 човека или стотина коня. Ние имаме растения, насекоми, риби и доста змии, които могат да събират такова смъртоносно вещество, което е една чудовищна концентрирана разрушителна сила отнемаща живота. Но аз не виждам, продължих по-нататък и не зная да има вещество поне с такава сила, с такава голяма възможност, да има обратното действие - да може на умрелия вече човек да му върне живота". Учителят ме погледна и каза: „Има, има и то с много, много по-големи възможности". Този случай си го спомням.
към текста >>

Така например, изследванията на учените са установили, че един грам сухо вещество от отровата на кобрата /най-отровната намерена досега змия на земята/ може да умъртви около 170 човека или стотина коня.
Сутрин и привечер, когато слънчевите лъчи се плъзнат по зелените гънки на Витоша, полянката заприличваше на някакъв величав и вълшебен смарагд, който човек с ненаситна жажда съзерцаваше. В тишината и чистотата, която тогава тук цареше, се създаваше една чудна мистична обстановка. Учителят често излизаше там и ние не пропущахме случая, когато сме свободни от работа да заговорим с Него по най-различни въпроси. Така и него ден Му казвам: „Вие казвате, че доброто е много, много по-могъщо от злото. Но виждате, на нашата Земя има вещества, има отрови, като например отровата на змиите, от която малка, много малка частица може да простре и да умъртви човека или животното. Така например, изследванията на учените са установили, че един грам сухо вещество от отровата на кобрата /най-отровната намерена досега змия на земята/ може да умъртви около 170 човека или стотина коня. Ние имаме растения, насекоми, риби и доста змии, които могат да събират такова смъртоносно вещество, което е една чудовищна концентрирана разрушителна сила отнемаща живота. Но аз не виждам, продължих по-нататък и не зная да има вещество поне с такава сила, с такава голяма възможност, да има обратното действие - да може на умрелия вече човек да му върне живота". Учителят ме погледна и каза: „Има, има и то с много, много по-големи възможности". Този случай си го спомням. Аз бях на полянката и се изправих и го запитах за тези неща.
към текста >>

59. 26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Ако майката е разтревожена, тя по никой начин не трябва да кърми детето - разпада се антивещество, което в контакт с веществото дава отрова.
получава се взрив. Значи, ако имаме само по половин грам от едното и другото, то при среща ще получим взрив, който съгласно формулата Е = тс2 ще даде сила равно на 25 000 000 умножено на 3600 киловата = 90 000 000 000. Във вътрешността на земята стават термоядрени реакции, при което се отделя и от антивеществото, което при среща се получават взривове, носещи казаните катаклизми, земетресения и вулкани. Антивеществото е вещество, в което злото има своя дял. Учителят каза: „Омразата, злобата, ненавистта, това не са състояния на душата, а е материя, при разпадането на която имаме тези прояви". Ако майката е разтревожена, тя по никой начин не трябва да кърми детето - разпада се антивещество, което в контакт с веществото дава отрова. Второто важно откритие, което повече има отношение към нас хората и самата Земя е, че когато кванта енергия /или зърна енергия/ им се даде още сила, то те се материализирват. Имаме обратния процес, от енергия получаваме маса. Когато енергията при разпадането дойде до човешкия мозък и той им даде нова сила, нов тласък /а човешкият мозък е мощен усилвател/, ние материализираме тази сила във вещество, ако е за добро, в антивещество, ако е за зло. Двата примера: за Чирпанското земетресение и за майката, която кърми детето и много още подобни казани от Учителя от този род, говорят за грамадната роля, която трите милиарда хора на Земята могат да изиграят в еволюцията на планетата и в нашата съдба. До каква грамадна степен те могат да облекчат планетата в чистенето от това антивещество.
към текста >>

60. 33. ОТРОВИТЕ

Веднъж аз, Николай, на Витоша запитах Учителя: „Знаем, че змията със змийската отрова, дори и с най-малко количество от тази отрова може да отрови човек и да го умъртви.
За да се избави човек от този свят, той трябва да изключи достъпа на Демоничната Природа в горните три свята - идейният, интелектуалният и емоционалният. Никакъв достъп на лошото в тези три свята - идеи, мисли и чувства. Човекът трябва да постави своя ум, чувства и постъпки в служба в хармония с висшата Природа, Природата на Доброто. Второ самата атака, на тези бактерии, вируси и пр., тяхното ликвидиране и невъзможността им да имат достъп в човешкото тяло е способен да извърши - черният дроб. Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкия организъм и е най-сложно устроен. Веднъж аз, Николай, на Витоша запитах Учителя: „Знаем, че змията със змийската отрова, дори и с най-малко количество от тази отрова може да отрови човек и да го умъртви. А човекът разполага ли с такова малко вещество, с което да се противопостави на отровите? " Учителят каза: „Съществува такова вещество и такъв начин". Каза и млъкна. Човекът още не беше готов за това знание, защото можеше да го употреби за своето си разрушение.
към текста >>

61. 4. СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Иван Толев

Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна.
Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм. И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виноват машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път, е дерайлирала, а риноват е онзи, който е построил пътя така шаткаво; не са виновати децата, които грешат, а виновати са бащите и майките, които са създали за тях тия условия.
към текста >>

62. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Иван Толев

Всяка органическа храна съдържа, напротив, отрова в по-голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва.
Всяка наша грешка дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие - всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини, което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането и в хороскопа с други планети - то трябва да се въздействува, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека - това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид - праната - в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всяка органическа храна съдържа, напротив, отрова в по-голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване, и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите неведими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най- благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас инека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло.
към текста >>

63. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Охапването на една ехидна е съвсем дребна работа и отровата, която тя хвърля в тялото е в нищожно количество, но ухапания погинва, ако веднага не почне да се лекува.
Той си работи независимо и по своему. От коя народност е не зная. Нека сега посоча някои от грешките, които този иностранец прави във вреда на България. Откровено признавам, че много от статиите му в „Семе", „Зорница", „Полет" и „Изток", където той по едно време работеше са изрядни и полезни. Такива са много от статиите му в неговия сега „Свят", но един голям котел с хубава гозба може да се направи вреден само с една лъжица арсеник и да изтрови онези, които ядат тази гозба. Охапването на една ехидна е съвсем дребна работа и отровата, която тя хвърля в тялото е в нищожно количество, но ухапания погинва, ако веднага не почне да се лекува. Това може печатът и книжнината да направи изобщо. Една отровна статия всред много други хубави статии, или едно едничко отровно предложение в една (едничка), другояче прекрасна, статия могат да отровят душевно читателя. С тъга казвам, че именно това г-н Маркъм върши. Съзнателно или несъзнателно не знам. Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче.
към текста >>

64. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

Но твоят страшен писък, жертво свята, и днес с отрова пълни ми душата, и досега раздира моя слух!
6 (1.XI.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика РАНАТА И ден, и нощ аз търся те суетно, о мое свидно, миличко сърдце, и викам, и зова те безответно, но праздни са трептещите ръце... Къде летиш, дете незабравимо? В кой мир блести блажения ти лик? Или те късат йощ неотразимо болежки зли, мой мили мъченик? Не знам, в кои чертози необятни, в какви лъчи - одежди непонятни - витае властно чистият ти дух. Но твоят страшен писък, жертво свята, и днес с отрова пълни ми душата, и досега раздира моя слух! .. "Всемирна летописГ. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика Раната - Тялото на праведниците в сферата на славата е облечено в разноцветната одежда на дъгата.
към текста >>

Ще дойде ден блажен на битието, кога не ще линее веч сърдцето в отровата на първата змия, и в сетна страст пламналата вселена ще изгори във любовта свещена на Слънцето и милата Земя!
Последните звезди - кои са последните звезди, които постепенно гаснат преди изгрева на слънцето и преди залеза на човешкия живот на земята? СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ Два свята ден и нощ летят в всемира, умилно впили поглед, две слънца - защо ли йощ, летежът им не спира? Не са ли те две влюбени сърдца?... Ил чезне в бездната неизследима, кат тих акорд, вълшебният им блян? Или за любовта прегради има в безбрежния небесен океан?... Ще дойде ден блажен на битието, кога не ще линее веч сърдцето в отровата на първата змия, и в сетна страст пламналата вселена ще изгори във любовта свещена на Слънцето и милата Земя! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Слънце и земя - Космическа обич. Уподобление.
към текста >>

Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа!
"Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1. II. 1920), с. 3 рубрика Нова естетика МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 рубрика Нова естетика ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи! И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна!
към текста >>

65. 1929 година

Тежко ми бе и не ми се пишеше, но въпреки това аз писах и това ми писмо ще внесе отрова в добрата й душа, но не и нещо хубаво, защото аз се оплаквам, самоосъж-дам в него, което пък не е хубаво и не подобава мен!
27.III.1929 год. сряда Станах къде 6 ч от сън. Спал съм дълбоко. Бях между братя и сестри, спомен добър, но неясно. След наряда реших да пиша на сестра Еленка. Тежко ми бе и не ми се пишеше, но въпреки това аз писах и това ми писмо ще внесе отрова в добрата й душа, но не и нещо хубаво, защото аз се оплаквам, самоосъж-дам в него, което пък не е хубаво и не подобава мен! Към 10 ч го изпратих с двете резюмета, които допреписах: 1) „Значението на наблюдението и интуицията"; 2) „ Трансформиране на енергиите". Мъчно ми стана и ме налиташе след време да отида да стигна пощата чак за Опака и да взема да унищожа написаното. Аз не направих добре. Тя толкова чисти идеи ми нахвърля, а аз все нещо лошо, долньо, нещо из мъки и борби, които правя по невнимание. Времето е добро, ясно.
към текста >>

Злото е тор за доброто." „Да кажем, че един българин не казва нито една лоша дума, защото всяка една лоша дума е отрова за житото.
Добрата храна съставя условията за доброто, което ще вирее в тебе." „Добрата почва какво значи? Като преведем това на съвременен език, значи: Ще се постараеш да пречистиш кръвта си, да имаш кръв чиста. Когато кръвта съдържа най-малко нечисти вещества, тогаз тези възвишени, светли идеи ще имат почва да растат в тебе." „В какво се състои добрият живот? Да постъпваш така, както Бог постъпва." „Човек трябва да знае какво нещо е доброто и какво нещо е злото. Злото причинява страдание, а доброто причинява радост. Злото е тор за доброто." „Да кажем, че един българин не казва нито една лоша дума, защото всяка една лоша дума е отрова за житото. Цял ден като е орал, свещени песни е пял, това жито ще донесе благословение. И които яде, ще оздравее. Ако орачът е псувал, ти ще ядеш този хляб и човек ще станеш, тук има философия. Ние мислим, че добротата така ще дойде." „Ние трябва да пречистим своята кръв и да ядем малко." „Добрата почва, това е Бог; ако аз живея на тая почва, тогаз ще принеса плод сткратен, тогаз ще има поезия, и музика, и проза, и наука - и всичко е там! " „Мисълта има смисъл само когато влезе в свръзка с живота и става мощен лост за доброто.
към текста >>

66. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Желязото се окислява, ръждясва, но не отравя, а медта се окислява, ръждясва и дава силна отрова.
А третият процес е смесеният, в който е преплетено и Божественото, и човешкото, и не внимава ли човек, извършва това, което е от низшето. В смесения процес работите се много забъркват. Там има най-много противоречия. Божественият процес отговаря на златото. То нито се окислява, нито отравя. Желязото се окислява, ръждясва, но не отравя, а медта се окислява, ръждясва и дава силна отрова. Ако сме в положението на медта, трябва да ни калайдисат поне, най-малкото. Всяка мисъл, чувство и постъпка са под влиянието на тия [три] процеса. Най-хубаво е да си позлатен, после може да си посребрен, а най-лошо е да си калайдисан, но то е за предпочитане, отколкото да си мед окислена. Нещата в умствения свят най-лесно стават, защото е рядка материята, най-малко съпротивления имат. В сърдечния свят материята е по-гъста, а в постъпките - вече на физическото поле и [тук] най-трудно се реализират нещата, съпротивлението е голямо.
към текста >>

67. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

На края на задницата си имат отровен шип, който ми науми скорпиева отрова.
Нещо зашипърка под кревата, кога погледнах - то се навъдили много мишки. Видях 5 едри на едно място и се замислих как може тая гад да се изтреби, защото там им е дупката. Но ето, дойде котката и клекна тамо и ги зачака. Отворих долапя. Кога погледнах, ето, едро насекомо, един вид като ларвите на майския бръмбар, бели, големи, но по форма наподобяват на едрите мрави, само че големи като най-едрите скакалци, лете каквито се намират по нивите, кога жънем, но и от тях по-едри. На края на задницата си имат отровен шип, който ми науми скорпиева отрова. Извиках на Стояна да дойде да види тия чудновати същества и се затекох да взема дилафа и сграбчих с него най-едрия насеком. Но ето и други него го застъпах, за да го смажа, обаче шипът му - жилото, било роговообразно, та се заби в крака ми и то в десния крак, в слабата част на стъпалото. Аз се затревожих дали не ще ми стане нещо, да ме отровят, обаче не усетих за момента нещо от тоя шип дали действува зле.[/b] [b]И се събудих. Небето съвсем ясно. Звездите още светят и в мене се яви един страх, вследствие тия два съня, да отида на изгрев, и не отидох, защото помислих си, че може да дойде някой да види, че аз ходя да посрещам изгрева на слънцето, и да ме наклеветят, за да ми правят зло душманите.[/b] [b][b]20.IV.1934 год., петък[/b][/b] [b]Станах в 4 без 15.
към текста >>

68. 1934 година Продължение

На края на задницата си имат отровен шип, който ми науми скорпиева отрова.
Нещо зашипърка под кревата, кога погледнах - то се навъдили много мишки. Видях 5 едри на едно място и се замислих как може тая гад да се изтреби, защото там им е дупката. Но ето, дойде котката и клекна тамо и ги зачака. Отворих долапя. Кога погледнах, ето, едро насекомо, един вид като ларвите на майския бръмбар, бели, големи, но по форма наподобяват на едрите мрави, само че големи като най-едрите скакалци, лете каквито се намират по нивите, кога жънем, но и от тях по-едри. На края на задницата си имат отровен шип, който ми науми скорпиева отрова. Извиках на Стояна да дойде да види тия чудновати същества и се затекох да взема дилафа и сграбчих с него най-едрия насеком. Но ето и други него го застъпах, за да го смажа, обаче шипът му - жилото, било роговообразно, та се заби в крака ми и то в десния крак, в слабата част на стъпалото. Аз се затревожих дали не ще ми стане нещо, да ме отровят, обаче не усетих за момента нещо от тоя шип дали действува зле. И се събудих. Небето съвсем ясно.
към текста >>

69. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

Музиката е един метод, който ни спомага да се освобождаваме от хиляди нисши същества, които носят отрова.
(13.II.1938 год., неделя) 184. Под музика аз разбирам един човек, който слуша гласа на Бога, има хармония в себе си, който е възпял Божията Любов и слуша Божия глас. На него се дава новото име. (16.II.1938 год., сряда) 185. Колкото ставаш по-музикален, толкова трептенията стават по-нежни, по-фини. Музиката е един метод, който ни спомага да се освобождаваме от хиляди нисши същества, които носят отрова. Всяко безверие, съмнение, користолюбие и пр. носят отрова в себе си. И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова. Сега ние учим закона за превръщане мъчнотиите. (20.II.1938 год., неделя) 186.
към текста >>

носят отрова в себе си.
На него се дава новото име. (16.II.1938 год., сряда) 185. Колкото ставаш по-музикален, толкова трептенията стават по-нежни, по-фини. Музиката е един метод, който ни спомага да се освобождаваме от хиляди нисши същества, които носят отрова. Всяко безверие, съмнение, користолюбие и пр. носят отрова в себе си. И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова. Сега ние учим закона за превръщане мъчнотиите. (20.II.1938 год., неделя) 186. Мелодия и хармония Има мелодии, с които човек може да се подмлади. Хармонията е отзвук на Бога.
към текста >>

И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова.
(16.II.1938 год., сряда) 185. Колкото ставаш по-музикален, толкова трептенията стават по-нежни, по-фини. Музиката е един метод, който ни спомага да се освобождаваме от хиляди нисши същества, които носят отрова. Всяко безверие, съмнение, користолюбие и пр. носят отрова в себе си. И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова. Сега ние учим закона за превръщане мъчнотиите. (20.II.1938 год., неделя) 186. Мелодия и хармония Има мелодии, с които човек може да се подмлади. Хармонията е отзвук на Бога. Бог ни отговаря на четири гласа.
към текста >>

70. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 3

Всяка немузикална мисъл, чувство носят отрова.
Пее ли ти нещо вътре у тебе, работите ти вървят. (1.IV.1942 год., сряда) 253. Ако майката ти те е заченала в ума си без музика и в духовния свят - без чувства, и на земята - без добри постъпки, вашата работа е загубена. Не си правете илюзия, че в света можете да бъдете почитани без добра и светла мисъл, без музикално чувство и постъпки. Злото без музика не може да се победи. Всяка немузикална мисъл, чувство носят отрова. (1.IV.1942 год., сряда) 254. Артериалната система у човека е мажорна гама, а венозната система е миньорна гама. Музиката приравнява нещата и на всяко нещо дава своята цена и съответната необходимост. Ако искате у себе си да произвеждате съответната енергия, трябва да умеете как да пеете, свирите. В древността музика са учили, без музика са нямали успех.
към текста >>

71. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 5

Музиката е един метод, който спомага да се освободим от хиляди нисши същества, които носят отрова.
Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и постъпка на мястото им. Ако свирите, ще се ползувате от музиката. Когато вземете тона „do" във всичките октави -това е музика. (18.II.1938 год., петък) 338. Колкото ставаш по-музикален, трептенията стават по-нежни, по-фини. Музиката е един метод, който спомага да се освободим от хиляди нисши същества, които носят отрова. Всяко безверие, съмнение, користолюбие носят отрова в себе си. И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова. Сега ще учим закона за превръщане мъчнотиите чрез музика. (20.II.1938 год., неделя) 339. Щом човек престане да пее, той остарява.
към текста >>

Всяко безверие, съмнение, користолюбие носят отрова в себе си.
Ако свирите, ще се ползувате от музиката. Когато вземете тона „do" във всичките октави -това е музика. (18.II.1938 год., петък) 338. Колкото ставаш по-музикален, трептенията стават по-нежни, по-фини. Музиката е един метод, който спомага да се освободим от хиляди нисши същества, които носят отрова. Всяко безверие, съмнение, користолюбие носят отрова в себе си. И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова. Сега ще учим закона за превръщане мъчнотиите чрез музика. (20.II.1938 год., неделя) 339. Щом човек престане да пее, той остарява. Сегашната европейска музика развива хармонията - езика, на който Господ ще ти отговори.
към текста >>

И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова.
Когато вземете тона „do" във всичките октави -това е музика. (18.II.1938 год., петък) 338. Колкото ставаш по-музикален, трептенията стават по-нежни, по-фини. Музиката е един метод, който спомага да се освободим от хиляди нисши същества, които носят отрова. Всяко безверие, съмнение, користолюбие носят отрова в себе си. И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова. Сега ще учим закона за превръщане мъчнотиите чрез музика. (20.II.1938 год., неделя) 339. Щом човек престане да пее, той остарява. Сегашната европейска музика развива хармонията - езика, на който Господ ще ти отговори. А източните народи развиха до висша степен мелодията.
към текста >>

72. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Равна, на квартира у дядо Истатка, една вечер сънувах следното: На десния ми крак, по дължината на кълката, с главата надолу забита в месото, някои жени били превързали някога една змия, голяма, без да зная аз, с цел да внесе отрова в кръвта ми и да се разруши тялото ми.
А на мен каза: „Я излез ти да нарисуваш целия свят." Аз излязох на дъската и позамислих се какво да нарисувам. Дойде ми на ум да нарисувам камбанария, като си мисля, че най- добре ще я нарисувам, и черкова до нея, няколко дървета настрани и ще заградя един голям двор за градина с леХII, посети с разни семена. През юлий, пак на Рила, сънувах войната, която водят турците. През месец октомврий 1932 г. в с. Равна, на квартира у дядо Истатка, една вечер сънувах следното: На десния ми крак, по дължината на кълката, с главата надолу забита в месото, някои жени били превързали някога една змия, голяма, без да зная аз, с цел да внесе отрова в кръвта ми и да се разруши тялото ми. Минал срокът и същите или други жени, не зная, току ми казаха, че на крака ми има змия привързана; аз изтръпнах от ужас при мисълта, че в тялото ми има впита змия! Стоя като вкоченяла, с мисъл, че всичко е вече свършено с мен. Жените почнаха да развързват крака, с надеждата да видят, че тя вляла отровата си и тялото ми ще се разруши. Развързаха, а аз стоя неподвижна, цяла в тръпки. Току изтъркулна се змията на земята, зашеметена, аз не смея да погледна и след малко, с голямо учудване провикнаха се жените, че змията умряла, отровила се от моята кръв, не била в сила да напакости.
към текста >>

Жените почнаха да развързват крака, с надеждата да видят, че тя вляла отровата си и тялото ми ще се разруши.
През месец октомврий 1932 г. в с. Равна, на квартира у дядо Истатка, една вечер сънувах следното: На десния ми крак, по дължината на кълката, с главата надолу забита в месото, някои жени били превързали някога една змия, голяма, без да зная аз, с цел да внесе отрова в кръвта ми и да се разруши тялото ми. Минал срокът и същите или други жени, не зная, току ми казаха, че на крака ми има змия привързана; аз изтръпнах от ужас при мисълта, че в тялото ми има впита змия! Стоя като вкоченяла, с мисъл, че всичко е вече свършено с мен. Жените почнаха да развързват крака, с надеждата да видят, че тя вляла отровата си и тялото ми ще се разруши. Развързаха, а аз стоя неподвижна, цяла в тръпки. Току изтъркулна се змията на земята, зашеметена, аз не смея да погледна и след малко, с голямо учудване провикнаха се жените, че змията умряла, отровила се от моята кръв, не била в сила да напакости. На 19ий срещу 20ий XII.1932 г., понеделник вечер, сънувах: Отивам на Изгрева. В преддверието се видях с Русева. Отидох при Боев, приказвахме.
към текста >>

73. 10. Духовна работа. За село Слатина

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Първата мисъл, която отправихме, беше тази: Нека от днес, след стъпването ни в този дом, да стане преврат в душата на кръчмаря, да престане той да трови хората със спиртна отрова и вместо нея да пръска новите идеи за чист и трезвен живот, за мир и любов и побратимяване на хората.
Пред великолепието на тази картина не може човек да измине, без да благоговее пред онова велико разумно начало, което щедро е изсипало своята любов в пълните класове с жито. Слънцето печеше. Ние се спряхме и в мълчание издигнахме към небето топла молитва от благодарност за благодатния дар, който ни го е дал. Продължихме по тясната пътека за село, а устните ни тихо мълвяха свети думи, които се обрулваха като драгоценни бисери из дълбочините на нашите сърца, - „Господи - шепнехме, - нека чрез това жито, което е пропито с Твоята велика любов, с Твойте мисли и идеи, да оживеят всички души, които го вкусят, да възкръснат и се изпълнят с любов към Тебе и към всяко дихание на Земята и да пожелаят да Ти служат." - Преди да влезем в селото, спряхме и в тайна молитва пожелахме благоволението на небето да ни озари със светлина, да бъдем проводници на Словото на Учителя и да подготвим душите, които са отредени да ги срещнем, да ни приемат и възлюбят идеите, които им носим за славата на Бога. - „Мир и светлина да бъде в този дом" - си казахме, когато с десния крак прекрачвахме прага на селската кръчма. Първата мисъл, която отправихме, беше тази: Нека от днес, след стъпването ни в този дом, да стане преврат в душата на кръчмаря, да престане той да трови хората със спиртна отрова и вместо нея да пръска новите идеи за чист и трезвен живот, за мир и любов и побратимяване на хората. Кръчмарят ни прие любезно. И за малката услуга, която направи, предложи ни да пием нещо. Нямайки друго, ние поискахме сода. От пръв поглед той разбра, че идем от Изгрева и побърза да ни запита какво е нашето учение. Ние му отговорихме, че чрез нашето учение в нас се развиват всички ония добродетели, които Бог е вложил ч нас, за да се прояви Неговата любов, която преди 2000 години проповядваше на человеците Великият Учител Христос.
към текста >>

Веднъж Учителят ни каза, че няма за човека по- страшна отрова от месото.
-Ядете ли месо? - ни запитаха. Отговорихме, че ний месо не ядем, защото в месото има отрови, които като влезнат в нашия организъм, го разрушават и израждат и спират духовното развитие. По такъв начин човек не може да постигне оная велика цел в живота, за която той е дошел, и тялото му няма да бъде оня чист и жив храм, в който да се всели Божият Дух. И още, като се храни човек с животинска храна, той се свързва със самото животно и придобива всички негови нисши качества. Веднъж Учителят ни каза, че няма за човека по- страшна отрова от месото. На същото основание ние не употребяваме и спиртни питиета; не пушим и тютюн. - По какво се отличавате от християните? - беше вторият им въпрос. Отговорихме им, че християните, начело със своето духовенство, са почти дерайлирали от рамките на истинското Христово учение, като се придържат.само във формите, а не и в смисъла и съдържанието им. По тези причини християнството не даде своите плодове.
към текста >>

74. 24. Разговор с Учителя през време на екскурзиите на Витоша

III. Стихове от Мара Белчева в сп. „Житно зърно'

Човек се лъже от червеното вино, че е с цвета на живота, но той не знае, че червеният цвят на виното съдържа отрова.
Ако ти се храниш с храни, които изискват различно, по-късо или по-дълго време за храносмилането, то те причиняват голяма вътрешна бъркотия и поквара на храносмилането. Прасковата с кайсията не върви, защото едната е сладка, а другата - кисела. Днес е изопачен естественият усет на храните. Човек всякога яде това, което причинява и създава болести. Това, което разхлабва нервната система, иска да го яде, яде го и преяжда. Човек се лъже от червеното вино, че е с цвета на живота, но той не знае, че червеният цвят на виното съдържа отрова. Ние живеем в един век на преправени храни, фалшифицирани - изопачено природното им състояние. Водата е неутрален елемент, тя спомага за храносмилането. Треската се лекува по-лесно чрез лютите храни. Най-важната и най-голямата придобивка за ученика е, когато се намери в най-големите трудности, мъчнотии, лишения и пр., да благодари на Бога-там именно се изпитва характерът на човека. Та, при най-големите мъчнотии да кажеш: „Добре ми е, Господи, че се наскърбих." Но не механически, а дълбоко, вътрешно.
към текста >>

75. 9. Сп. „Житно зърно, год. V, кн. 9-10 (X. 1930 г.)

Езичето ти златно да вести, че ти си лък, че ти си и отрова... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, овчара чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян.
Ти знаеш някоя наука стара, записана със мрак и светлина. Научила те да говориш мълком, - да милваш с дъх, и малък, и голям. В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лък, че ти си и отрова... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, овчара чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прифръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдащия жрец - светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтаря литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината? Пищят скали, ехтят ели. Куп трудоваци млади - смях, викове и свади - с лопати, с чук един до друг със брадви, търнокопи, със бомби сред окопи, трошат, ломят, прокарват път над пътя на дедите... Те впрягат висините През бор, през клек, - Все по-далек!
към текста >>

76. V. Писмо до другарката ми

Елена Казанлъклиева

XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева

Те, вълнувайки се в своите несгоди в живота, изливаха своята отрова в моето още крехко сърце.
Рано са се развили те, искат свобода, простор, за да се садят, а няма възможност. Понякога разпервам крилете на душата си по-широко и искам да обгърна и помилвам всички людие, които виждам, но принудена съм да си свия крилете, защото лю- диете нямат нужда от тази моя прегръдка. Вечно съм се свивала в живота си, о, мила ми дружке, и никога не съм била спокойна в радостта си, когато съм я чувствувала, макар и за миг, та да кажа с радост: „в блаженство съм сега! " [4] Като дете, аз не познах детската радост и не можах да се радвам. Всякога в детската си радост бях спъвана от суровия поглед на тия, които не познаваха детската душа. Те, вълнувайки се в своите несгоди в живота, изливаха своята отрова в моето още крехко сърце. Това не ставаше умишлено, разбира се, но това е невежеството на старата култура, пък и сегашната не е напреднала в това отношение. В училище - същото нещо. Всичко е настроено против мен и ме дебне всяка минута, за да убие в мене всяка надежда за успех и знание. Като мома - в беди, сама, отритната от всички, аз трябваше да прекарам в мизерия и глад и да понеса ужасни изпитания. Като жена омъжена, бях много измъчена и струва ми се, че животното в ръцете на един добър господар би прекарало много по-добре, отколкото аз с моя робски живот, лишена от всичко нужно за живота.
към текста >>

77. 6. Господи, Боже наш

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Вредом е прах, задушна атмосфера от неестествена мисъл и горчиви неприязнени чувства, които внисат отрова в сърцата.
6. Господи, Боже наш Господи, Боже наш, От дълбочината на душата си Те търся. Жадна е тя, душата ми, както еленът, кога попадне в безводни места, така и моята душа жадува за Теб, моя Господ. Вредом е прах, задушна атмосфера от неестествена мисъл и горчиви неприязнени чувства, които внисат отрова в сърцата. Затова непрестанно Те търся, за да взема от Твоята чиста мисъл и нежни чувства и да проникне в моя ум светлина, която носи живот и знание. Ти си ме закърмил с Твоята чистота, любов и мъдрост, не ме оставяй, аз ще пазя Твоя завет, ще изпълня закона на Твоето Слово.
към текста >>

78. 41. Една от многото

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Много пъти, когато вървях из улиците, трамваят биваше твърде близко до мен и мисълта за смъртта бе станала постоянна спътница в живота ми, който беше изгубил всякакъв смисъл... Този, с когото бях свързала живота си, ме търпеше... понасяше с мъка, но не обичаше, както ми заявяваше твърде често... О, това за мен бе по-горчиво от най- ядовитата отрова и по-мъчително и страшно от самата смърт.
Но аз бих искала да ви разкажа нещо, което аз опитах в обикновения човешки свят и на което дължа живота си. Аз бях малка, никому неизвестна жена. Моето съществувание беше такова, че дори и най-близките ми едва ли го чувствуваха. Но вътре в мен имаше едно сърце, което обичаше и страдаше ужасно. Имах една душа, която се разкъсваше постоянно от непосилни терзания. Много пъти, когато вървях из улиците, трамваят биваше твърде близко до мен и мисълта за смъртта бе станала постоянна спътница в живота ми, който беше изгубил всякакъв смисъл... Този, с когото бях свързала живота си, ме търпеше... понасяше с мъка, но не обичаше, както ми заявяваше твърде често... О, това за мен бе по-горчиво от най- ядовитата отрова и по-мъчително и страшно от самата смърт. Аз виждах очите му да просияват в светлина, когато виждаше тази, която бе станала радост в живота му и страдах ужасно, когато той намираше думи и време само за нея... Така минаваха дните, по-тъмни от непрогледните нощи и сърцето ми тежеше в гърдите ми като парче олово... толкова ми се виждаше тежкото. Глава та ми бе наведена надолу и очите ми виждаха само моята горчива, безпределна скръб... За мен нямаше слънце, нямаше красота, нямаше нищо друго, освен болката ми, която ме терзаеше ден и нощ... И когато исках да сложа край на всичко това, аз отидох при Учителя. Мнозина ми бяха говорили за Него, но аз не смеех да отида, разколебавана от противоречивите слухове, които се носеха за Него. Най-после, когато всичко бе за мене безразличие и пустота, моите стъпки бавно се отправиха за нагоре... за при Учителя. Отишла бях там и стоях настрани, не смееща да се приближа, защото за всички бях винаги в най-отдалечения кът, а за там, за Горе, аз мислех, ще бъда още по-далечна и по-чужда... Стоях така и гледах плахо през моята постоянна черна скръб, когато край мене минаваха мнозина и ми се усмихваха приветливо - сякаш ме познаваха и аз им бях близка.
към текста >>

79. 65. Любомир Лулчев

Дух на воин и душа на девойка

Състояние на дълбока отрова, която прониква до мозъка на костите!
- Че какъв „Учител" е той? Какви чудеса е могъл да направи? Само си приказва, приказва, хората лепнат по Него, залъгва ги, а нищо не може да направи! През един престой на езерата Лулчев можа да предаде на самия мене критическо настроение към Учителя. То беше мъчително състояние на болезнено разочарование, мъка, от която не можеше да ме спаси нито прекрасната природа на езерата, нито красивата гледка на изгревите на Молитвения връх, нито песните, нито беседите на Учителя! Състояние на дълбока отрова, която прониква до мозъка на костите! Достатъчно беше наистина само един разговор с Учителя - наскоро преди да си тръгна, - за да прелее в мене съвършено друго настроение. Тих, спокоен, усмихнат, мъдър, Учителят приказваше за съвършено дребни, странични неща. Пред мене беше Неговото равно-мургаво лице, Неговата хубава бяла брада, Неговият спокоен, дружелюбен поглед. Дали Той беше почувствал, че съм „отровен" от бацила на неверието и от кого - не ми е известно и не съм се замислял. Но всякакво неверие след това се разпиля като мъгла и никога вече не дойде над мене.
към текста >>

80. 2. Планети

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

Марс, аналогия към огън, треска, лудост, борби, честолюбие, пожелания, насилие, енергия, приключения, отрова, насилствени наранявания, страсти, насилствена смърт.
„Обикновено на планетите биват приписвани известни общи аналогии към определени състояния и събития в живота на родения” (Синдбад - д-р Вайс). Ето и тия аналогии пък според Сефариал. „Луната, аналогия към майката, дома, пътувания, промени, жени, брачни въпроси, здраве, популярност и простия народ. Меркурий, аналогия към ума и неговата работа; към паметта, любов, удоволствия, изкуства и отношения към другия пол. Слънцето, аналогия към почести, слава, положение, безсмъртна индивидуалност, властна воля, издигане, към бащата, към жизнената сила на родения. Марс, аналогия към огън, треска, лудост, борби, честолюбие, пожелания, насилие, енергия, приключения, отрова, насилствени наранявания, страсти, насилствена смърт. Юпитер, аналогия към мъдрост, религия, дълг, правни въпроси, духовенство, благочестие, изобилие, увеличение, богатство и щастие. Сатурн, аналогия към баща, болест, хронически заболявания, пречки, падения, бедност, тъмнота, отпадък, вкоренени навици, дълготрайни отношения. Уран, аналогия към катастрофи, внезапни събития и промени, загуби, самоубийства, трагедии, романтични работи. Нептун, аналогия към тайнствени работи, измама, засада, скитнически живот, странна неестествена смърт, заточение, тайни общества”. Синдбад и д-р Вайс, които дават горните характеристики на Сефариал, няколкократно подчертават, че така дадените аналогии в никой случай не бива да се използуват изцяло.
към текста >>

81. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

Че, кой не е умрял от отрова?
Че е отровен. Че е отровен, отровен е. Няма съмнение в това. Всеки човек, който умира, е отровен. Но дали ние сме го отровили, е въпрос. Че, кой не е умрял от отрова? Че, всеки човек умира от отрова. Има доста Георгиовци, които са заминали за другия свят. И доста Савовци имаме, които са заминали. Освен нашия брат Сава, който замина сега, имаме и друг - Савов†, който замина и мислеше, че ще живее 120 години. Дългият живот зависи от качеството на любовта.
към текста >>

Че, всеки човек умира от отрова.
Че е отровен, отровен е. Няма съмнение в това. Всеки човек, който умира, е отровен. Но дали ние сме го отровили, е въпрос. Че, кой не е умрял от отрова? Че, всеки човек умира от отрова. Има доста Георгиовци, които са заминали за другия свят. И доста Савовци имаме, които са заминали. Освен нашия брат Сава, който замина сега, имаме и друг - Савов†, който замина и мислеше, че ще живее 120 години. Дългият живот зависи от качеството на любовта. Дългият живот зависи от качеството на знанието.
към текста >>

82. 1.3 ДРЕВНОСТТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

В древността тези, които са бивали посвещавани в тайните на жреците, са се излагали като клетвопрестъпници, на острието на ножа или на отровата.
1.3 ДРЕВНОСТТА И ХРИСТИЯНСТВОТО Съпоставяйки фазите за посвещение в мистериите през време на древността с тези на християнството, ние намираме съществени различия, що се отнася до методите им. В древността тези, които са бивали посвещавани в тайните на жреците, са се излагали като клетвопрестъпници, на острието на ножа или на отровата. В наши дни, в епохата на християнството, при наличието на едно по-високо морално ниво на народите и на човечеството, острието на ножа е заменено с отлъчването. В предходните епохи, преди християнството, човечеството е следвало пътя на инволюцията, на слизането в материята. Инволюционният път е бил път колективен и механически; висшето свръх съзнание на човека е било скрито и безучастно. Човешкото съзнание е нямало напълно изявена индивидуалност. Инволюционният път се е намирал под знака на насилието; действал е безпощадно строгият закон на насилието, диктуван от религиозния фанатизъм и от грубата материална заинтересованост.
към текста >>

83. 13. ПЛУТОН

В нея има жлези, които отделят отрова и се събира в торбичката.
И само нещичко от висшето му влияние при интелигентните и възпитани хора, изразено в една сила, издръжливост, устои в постигане на благородни идеи и задачи. Също тъй и съвсем неочакваното изненадващо проявяване на мило, топло внимание и състрадание, което се дава от Звездните купове в съзвездието Скорпион. Изтъкнахме, че когато Плутон е в съвпад с който и да било член от Слънчевото семейство, то влиянието му въздейства парализиращо или отровно във влиянието на този член. Затова Саабей е дал на това зодиакално съзвездие, което както вече казахме участва със своите небесни образувания за създаването и оформянето на Плутона - образът на Скорпиона. Това голямо насекомо, както е известно, има опашка, която завършва с торбичка. В нея има жлези, които отделят отрова и се събира в торбичката. На края има един кух шип. Своите жертви Скорпионът бодва с шипчето и от отровата, която минава през отвора им, влиза в жертвата и тя се парализира, и така я използва за храна. Тъкмо това е въздействието на Плутон при съвпад - контакт с членовете на Слънчевото семейство. ПЛУТОНОВ ТИП Плутоновите типове по-рядко се срещат. Те имат около среден ръст и са не пълни, месести.
към текста >>

Своите жертви Скорпионът бодва с шипчето и от отровата, която минава през отвора им, влиза в жертвата и тя се парализира, и така я използва за храна.
Изтъкнахме, че когато Плутон е в съвпад с който и да било член от Слънчевото семейство, то влиянието му въздейства парализиращо или отровно във влиянието на този член. Затова Саабей е дал на това зодиакално съзвездие, което както вече казахме участва със своите небесни образувания за създаването и оформянето на Плутона - образът на Скорпиона. Това голямо насекомо, както е известно, има опашка, която завършва с торбичка. В нея има жлези, които отделят отрова и се събира в торбичката. На края има един кух шип. Своите жертви Скорпионът бодва с шипчето и от отровата, която минава през отвора им, влиза в жертвата и тя се парализира, и така я използва за храна. Тъкмо това е въздействието на Плутон при съвпад - контакт с членовете на Слънчевото семейство. ПЛУТОНОВ ТИП Плутоновите типове по-рядко се срещат. Те имат около среден ръст и са не пълни, месести. Характеризират се с остър, заповеднически поглед, на който мьчно може да се устои, без да се подчини човек. Имат добре оформена, твърда, издадена напред широка брада, показваща непоколебим устои, твърдост в постигане на всяка поставена задача.
към текста >>

84. 6. СААБЕЙ - ВЕЛИКИЯТ ЗВЕЗДОБРОЕЦ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

Построиха я тъй далеч великите братя, защото в нея затвориха духовете, които носят най-голямата отрова за живота - сеят навсякъде смърт.
Той е извънредно ценен в областта на могъщите сили, когато се намира в съвета на Великите братя. Някои от духовете там се опомнят и виждат, че е по-добре да използват тези сили - вместо за разрушаване, за творчество. Оттам ще дойдат новите източници на сили, могъщи и непонятни още за хората. В бъдеще тази планета ще се нарече Плутон. И най-сетне, последната школа - най-отдалечената от Слънцето. Построиха я тъй далеч великите братя, защото в нея затвориха духовете, които носят най-голямата отрова за живота - сеят навсякъде смърт. Тези духове търсят .живота и като най-хищни паразити го изсмукват без остатък. Там е пратен най-великият син на Бога - ангела на живота, създателя на живота. Той ще възпитава и научи тези духове, не само да поглъщат и унищожават живота, но и да го дават. Това е най-голямата тайна и за тази работа, за създаване на живот се иска най-големи знания. Това е най- сериозната задача, която някое същество разрешава.
към текста >>

85. 9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

A. Астролозите на Изгрева

Разпада се антивещество, което в контакт с веществото дава отрова.” Второто важно откритие, което повече има отношение към нас хората и самата Земя е, че когато кванта енергия има зърна енергия им се даде още сила, то те се материализират, имаме обратния процес от енергия, получаваме маса.
Значи, ако имаме само по половин грам от едното и другото, то при среща ще получим взрив, който съгласно формулата Е = mс2 ще даде сила равна на 25,000,000 умножено на 3600 киловата = 90,000,000,000. Във вътрешността на Земята стават термоядрени реакции, при които се отделя и от антивеществото, което при среща се получават взривове, които носят казаните катаклизми, земетресения и вулкани. Антивеществото е вещество, в което злото има своя дял. Учителят каза: „Омразата, злобата, ненавистта, това не са състояния на душата, а е материя, при разпадането, на която имаме тези прояви. Ако майката е разтревожена, тя по никой начин не трябва да кърми детето. Разпада се антивещество, което в контакт с веществото дава отрова.” Второто важно откритие, което повече има отношение към нас хората и самата Земя е, че когато кванта енергия има зърна енергия им се даде още сила, то те се материализират, имаме обратния процес от енергия, получаваме маса. Когато енергията при разпадането дойде до човешкия мозък и той им даде нова сила, нов тласък - а човешкия мозък е мощен усилвател - ние материализираме тази сила във вещество, ако е за добро, и антивещество, ако е за зло. Двата примера за Чирпанското земетресение и за майката, която кърми детето, и още много подобни, казани от Учителя от този род, говорят за грамадната роля, която трите милиарда хора на Земята могат да изиграят в еволюцията на планетата и в нашата съдба, до каква грамадна степен те могат да облекчат планетата в чистенето на това антивещество. Катаклизмите, ако и да не изчезнат, то биха се значително намалили. А и Христос казва: „...Птиците небесни ще дойдат до вашата глава, но не им давайте да свият гнездо”. Какъв величав образ за целия този процес.
към текста >>

86. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

Три дена упоритият Петър се бори с отровата, като не искаше да пие мляко, което му предложих.
Илия беше свързан с това дърво и това беше знак, че той може да си замине. Петър сподели с мен това нещо. В дома на Петър дойде да живее и жената на Илия, Цветанка, с която той никак не можеше да се разбира. За обед сготвила гъби, печурки, които купила от пазара, но от лошите и отношения с Илия, се отрови Петър. Оказа се, че една от печурките била по стара и взела да се разлага и тя попаднала в чинията на Петър. Три дена упоритият Петър се бори с отровата, като не искаше да пие мляко, което му предложих. Прави силни горещи бани в Панчарево. Накрая ме послуша и изпи литър прясно мляко, повърна и се освободи от отровите. След това Цветанка напусна дома му и се разведе с Илия. Наложи се да пренесем пианото на Илия при негов приятел, за да не би ако предяви претенции жена му, да дойде вещо лице и го вземат. Хор „Кавал” отиде на турне във Франция, в което участваше и Илия.
към текста >>

87. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

Например, сестра Мария Тодорова обича много да яде домати със сирене (отрова) и изпада в кома.
Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взима 1 ÷ 2 месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за 1 ÷ 2 дена болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Например, сестра Мария Тодорова обича много да яде домати със сирене (отрова) и изпада в кома. Викат Учителя и той нарежда да й дават лъжица нишадър и тя възкръсва. (Меркурий паралел Уран) в IX дом - дава на Учителя оригинален, независим, своеобразен ум, работещ срещу робството на модата, традициите и обществените условности. Прави го неустрашим да си проправи път към абсолютна свобода. Този аспект е показател на пионерите на мисълта и откритията, което го води до гениалност. Има изключителни възвишени идеи и идеали, насочени към прогреса и развитието на човечеството, които ги проповядва с голямо вдъхновение.
към текста >>

88. 2. РОЛЯТА НА КРАСОТАТА И ЧИСТОТАТАВ ЖИВОТА

Думите на Видния Странник Буди-Са

Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова.
Но Христос отхвърли това предложение. Той казва: „Аз не искам хляб от камъни.” И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни. Тези изкуствени яйца може химически да са подобни на естествените, но на тях ще им липсва жизнения елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни. С изкуствените храни животът на хората ше се влоши десет пъти повече. Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова. Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората. После, трябва да се проучи какво е влиянието на различните храни в различните възрасти. За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организма, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни й тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата чистота и красота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота.
към текста >>

Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората.
Той казва: „Аз не искам хляб от камъни.” И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни. Тези изкуствени яйца може химически да са подобни на естествените, но на тях ще им липсва жизнения елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни. С изкуствените храни животът на хората ше се влоши десет пъти повече. Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова. Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората. После, трябва да се проучи какво е влиянието на различните храни в различните възрасти. За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организма, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни й тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата чистота и красота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота. Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как.
към текста >>

Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат.
Да кажем, че двама души се оженят и образуват дом, Отлична идея е домът и бракът. Но домакинята, която отначало е писала, започне да готви лошо ядене и след 4 ÷ 5 години неостане нищо от тяхната любов. Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това разваля живота си. От друга страна, тя ще вземе да пържи лука и тя става опържена като него. Лукът, след като се пържи, изгубва всичките си витамини и жизнени енергии. Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат. Яде мъжът и гледа отгоре, че е красиво, но не е така приятно и се мръщи недоволен. Днес недоволен, утре недоволен, докато се развалят красивите и хармонични отношения помежду им. Не съм против готвенето, но според мен най-хубаво е всичко да се сложи из един път. Маслото да несе пържи, а да се оставя да ври заедно с гозбата. И лукът да не се реже на много дребни части.
към текста >>

89. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3

И всяка права мисъл, великодушно чувство са здрава храна; и всяка лъжа, омраза и ненавист - отрова.
И виден човек става само тоя, който работи с обич, каквото и да е. И когато работите по закона на любовта, вие няма да се нуждаете от пари. Зная, че не вярвате това, но питам - какво ви плаща детето, за да го храните ? Но ще кажете: за бъдеще... Но това е още само ваша мисъл - вие и без нея пак бихте го отгледали. А каквото мислиш, чувствуваш и ядеш, това си ти - защото и умът ти се храни, както и сърцето, както и стомахът. И всяка права мисъл, великодушно чувство са здрава храна; и всяка лъжа, омраза и ненавист - отрова. А само доброто е, което твори - другото и самият живот го отрича. Лошите хора до четири поколения се разсипват и погубват сами, а родовете на добрите до хиляди години живеят. Пред Любовта се отварят всички врати, всички каси, всички домове и всички сърца: и кръвожадната тигрица има тихо кътче в своето сърце за своите тигрета. И най-лошият човек има слънчево място в своя живот, когато и той е гледал с други очи на света. И ако светът му се струва сега не такъв слънчев, причината си е пак в него.
към текста >>

90. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения

Можеш ли да сгрееш спокойно премръзнали усойници в своята пазва, когато знаеш, че стоплени, те ще опитат първите си зъби и отрова на тебе?
- Да - казвам. - Искам или не, моля да направя това, което слънцето иска от мене; да мисля, както Ти мислиш, да чувствувам, както Ти чувствуваш, да правя това, което Ти правиш! * Той се усмихва леко и ми казва: - Можеш ли да побереш всичките противоречия на света в душата си? Ще дадеш ли плодовете на хората, за да те замерят с черупките им? Ще им носиш ли чиста вода, която те ще превръщат в помия, за да я хвърлят отгоре ти? Можеш ли да сгрееш спокойно премръзнали усойници в своята пазва, когато знаеш, че стоплени, те ще опитат първите си зъби и отрова на тебе? Ще отгледаш ли воини, които ще забият копието си в ребрата ти? * Така ме пита Той и се усмихва, а аз шепна: - А не изхапах ли аз ръцете Ти някога и от това се вля в мен всичкото благородство, на което сега се радвам? Не хвърлих ли и аз отровна стрела отгоре Ти, а Ти я хвана и ми я върна златна, накичена с безценни камъни на Любовта, Мъдростта и Истината? Не ме ли къпа Ти в Твоята чистота, та ми се отвориха очите и Те видях? * Той пак се усмихва и леко слага ръка на главата ми.
към текста >>

91. ВИДЕНИЯ

И теб ли обхвана отровата на знанието на тази градина?
Но аз избягах от градината и запъхтян стигнах при Него. - Как е възможно в името на познанието да се вършат такива безумия и престъпления? - запитах Го аз, още дишащ тежко. Той само поклати глава. - Ти ли питаш? И теб ли обхвана отровата на знанието на тази градина? Забрави ли, че силата без Любов става насилие, че знанието без Любов става източник на нещастия, че богатството без Любов е товар и извор на скърби? А който яде от дървото на Любовта, той вечно живее и всичко, което му трябва, разбира и може? Но за себе си тогава той се и не сеща, защото мисли само за тоя вечен извор, откъдето изтича Любовта, и за тия, които имат нужда от него. - О, да, аз зная това, защото зная Тебе, защото съм Те видял, опитал и познавам. Защото Те чувам и разбирам.
към текста >>

92. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Ако състоянието се измени, изменя се и филтърът, и тогава от приетата храна може да се филтрират частици, които да действуват като отрова на организма.
А обратно може да се случи: без да е 12, да свирят - пожар, например. Не сме ли и ний тъй обединили съвършено странични факти в нашата съвременна наука, а сме пренебрегнали хиляди други още възможни и които на по-ограничените се струват да нямат нищо общо помежду си. Във всяка храна има положителна и отрицателна страна. И нещо, което расте, и нещо, което умира, процес на асимилация и дезасимилация - това, което се приобщава към по-висш живот, и това, което отпада. Когато един човек яде, той взима от храната това, което му трябва, но само ако е в нормално психично и физиологично състояние. Ако състоянието се измени, изменя се и филтърът, и тогава от приетата храна може да се филтрират частици, които да действуват като отрова на организма. Хората заболяват стомашно, когато нервирани ядат някаква храна. Значи, ние взимаме от света това, за което сме приспособени, а в самата реалност има безкрайни възможности. Ако имаме сетива за звук, слух - звукът ни е достъпен; ако имаме очи - светлината. Но може би има още хиляди среди и възможности, които ние още даже не познаваме. И когато изработим свои нови органи, ще проникнем и в съответните среди.
към текста >>

93. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

Но когато събралата се отрова от години по много причини се насочи срещу членовете на един и същи народ, това не е вече освен самоубийство.
- Грубости! Това беше самоизтребление, разбирате ли - викна Генко, -това беше самоубийство! И то още продължава. И то е страшно, защото не е необходимо. Когато два народа, прадедите на които са воювали от стотици и хиляди години, се бият с ожесточение по бойните полета, това е допустимо и обяснимо. Но когато събралата се отрова от години по много причини се насочи срещу членовете на един и същи народ, това не е вече освен самоубийство. Това е още по-опасно, защото то става в името на един патриотизъм, който, ако би бил истински, би трябвало да бди преди всичко върху живота и добруването на целокупния български народ, а не да иска унищожението на всички, които по една или друга причина не мислят като тия, които заграбиха властта в една тъмна нощ, минаващи през труповете на едно законно правителство.72 - Едно правителство трябва да бъде почитано, независимо от пътя, по който е дошло, щом то има законната санкция - каза тихо царят.73 - Законната санкция ли? - дръпна се малко назад Генко и го изгледа. -Да се избият стотици граждани и селяни в една тъмна нощ от «неотговорни фактори», да се затварят хиляди други, да се потъпче цял народ, да му се свържат устата и ръцете - това ли е «законна санкция»? Кое е тогава същественото в управлението, ако «законността» не се покрива със справедливостта? Една стена се крепи добре, когато се гради с отвес.
към текста >>

94. IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС

Та ако една отрова, и най-силната, е в своето стъкло и седи в някой шкаф на химическия кабинет или аптеката - какво лошо има в това?
И ако някой греши и върши престъпления - това е неговото минало, което сега се изявява. Сегашното му ще се изяви в бъдещето. Ние трябва само да помогнем доброто, което всеки носи в себе си, да вземе надмощие над злото, както цветята - над бурените в една градина. - Но злото е толкова силно, Учителю! - Силно! Та ако една отрова, и най-силната, е в своето стъкло и седи в някой шкаф на химическия кабинет или аптеката - какво лошо има в това? Всичко е да не я туриш в стомаха или тялото. А и тя си има своето предназначение, но с нея ще оперират лекарите, учените. Какво ви смущава тя? - Ами тия нещастия, които са около нас? - Те са резултат на един неразумен живот.
към текста >>

95. 7. ДЪНОВ ЗА СЕБЕ СИ

Яви ли се желание за отмъщение, яви ли се желание за омраза, влязла е най-голямата отрова, която смразява живота.» «Често мен ме питат какво е моето учение, което проповядвам.
Какъв е смисълът на живота? Ето въпросите, които са изложени по-долу със собствените негови думи. «Ние се стремим към един добър живот - да изключим смъртта. Христос имаше за цел да изключи смъртта. И всички трябва да се стремим към безсмъртие, а безсмъртието може да се получи само в закона за любовта. Яви ли се желание за отмъщение, яви ли се желание за омраза, влязла е най-голямата отрова, която смразява живота.» «Често мен ме питат какво е моето учение, което проповядвам. Аз мога да го оформя така: това учение е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които съвременната наука се занимава. Наука за човека, за разумното в света, и науката за Бога - наука за любовта. Това са трите области, които включват всичко: Наука за живата природа, наука за човека, наука за Бога или наука за любовта. Наука за разумността и наука за живите сили в природата, в която ние живеем. Как може да разгледаме това нещо другояче?
към текста >>

Страхът образува отрова.
Животът сам по себе си е израз на Божествения Дух. И ние всички трябва да сме духовни. Щом влезе тази духовност в нас, ние ще придобием Божествената радост, Божествена интелигентност. Ще разбираме смисъла на природата, всичкият този свят ще се преобрази. Съвременните хора сами се отравят. Страхът образува отрова. Омразата образува отрова. Те са утайки, които остават в кръвта. Мислите ли, че при такова преживяване, каквото ние минахме, човек може да бъде здрав? Необходимо е вътрешно разположение. Трябва една нова среда.
към текста >>

Омразата образува отрова.
И ние всички трябва да сме духовни. Щом влезе тази духовност в нас, ние ще придобием Божествената радост, Божествена интелигентност. Ще разбираме смисъла на природата, всичкият този свят ще се преобрази. Съвременните хора сами се отравят. Страхът образува отрова. Омразата образува отрова. Те са утайки, които остават в кръвта. Мислите ли, че при такова преживяване, каквото ние минахме, човек може да бъде здрав? Необходимо е вътрешно разположение. Трябва една нова среда. Тази нова среда, това е само тази област на Божествената любов.
към текста >>

96. РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

Не трябваше много, за да се схване (още повече, че беше обявено и във вестниците, а и всеки ден имахме случая да виждаме), че това беше месо с отрова - мярка, предприета да се отърват от безстопанствени кучета, страдащи често от бяс.
фактите от всекидневния живот ни говорят по-ясно от всеки изкуствено съчинени примери как едно и също явление се отразява върху съзнанието на човеците, съответно техния умствен и душевен живот. Тия реактивни идеи, резултантни движения на ред, «съображения» и «мнения» понякога вземат странични и неочаквани посоки и ако не бъдат правилно разбрани и добре насочени и канализирани - може да дадат резултати, които се не чакат, още повече, че не всякога може или трябва, или даже е възможно да се изтъкне крайната цел на едно въздействие върху някои съзнания. Един малък пример, взет нарочно от бита на животните, ще може донякъде да илюстрира мисълта ни. Имахме голямо, умно куче, което една сутрина дойде от улицата, носящо в уста парче месо. Дома сме вегетарианци и то следва неволно тоя режим. Не трябваше много, за да се схване (още повече, че беше обявено и във вестниците, а и всеки ден имахме случая да виждаме), че това беше месо с отрова - мярка, предприета да се отърват от безстопанствени кучета, страдащи често от бяс. Викнах му да остави месото на земята и да дойде. То послуша. Вкарах го в двора. То отначало с любопитство ме наблюдаваше дали аз лично ще се използвам от «лакомия» му къс, а когато не сторих това, то доста енергично ми показа намерението си да затвърди своите права над него. Със силни дърпаници то искаше като че ли да демонстрира разкаяние за своето послушание.
към текста >>

97. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

С нехайството на привичен пияница, Рим бе изпил една чаша, в която имаше отрова -новият живот - новото светоразбиране, което щеше да се помъчи да измести стария.
Тъкмо в тая чиста форма Християнството трябваше да се сблъска със загиващата Римска култура. Преситен от богатства, владеющ света, Рим отдавна бе изместил небесните си божества със земни - императорите, на които приживе отдаваше божески почести - външни, разбира се, защото надали можеше кой да е човек да вижда в тия дегенерирани хора, които заемаха с интриги и кървави пътища престолите, нещо повече от едни нехранимайковци. Авгурите, изгубили онзи дар на вътрешно прозрение, което беше им дало мощ и обществено положение в първите времена, заемаха вече постовете си, както впрочем и всички останали, с подкупи и се стараяха, разбира се, по всички начини да ги използуват. Многобройните народи, завоювани и влезли в състава на Римската империя по неволя, споени само от тяжестта на меча, без друга връзка, се разпълзяваха вече по всички посоки. Римската държава, разядана от нравствения упадък на пълни с пороци живи «божества», трещеше из основи, тъкмо когато от изток, с кораби, с кервани, невидимо и неусетно, бяха се вмъкнали странни хора, които носеха онзи нов живот, който щеше, поне привидно, да довърши стария и му изпее погребална песен. С нехайството на привичен пияница, Рим бе изпил една чаша, в която имаше отрова -новият живот - новото светоразбиране, което щеше да се помъчи да измести стария. Новодошлите бяха неразбираеми - странни хора, те твърдяха още по-странни работи! Те признаваха някакво по-друго величие от това на императорите; говореха за някакво по-друго царство, което неминуемо ще дойде; вярваха в други идеали, които не живи, а умрелите и възкръсналите носеха и щяха да реализират!... И разлагащото се тогава общество се нахвърли върху тия хора, които то нарече с най-лошите имена - върху същите тия хора, които съвременната християнска църква смята като своя основа и тачи като светци! Сами тънещи в оргии, те обвиниха тия идеалисти в най-грозен разврат; отцеубийците отричаха морал в тях, а палачите на цели народи ги обвиняваха в кръвожадност! И ето, пред очите ни се разтваря картината на гоненията, на зверщината, на изгарянията... Инеели чудно, че и днес, след 20 столетия, след толкова изминати дни и път на култура божем, человечеството посреща свой-те новатори по същия начин!
към текста >>

Римските папи, станали 3-4, си оспорваха взаимно първенството, при което кинжалът и отровата играеха далеч не последна роль, а на Изток отслабващата Византийска империя е погълнала така изцяло в себе си църковата, че патриархът е станал по-скоро политическо лице, отколкото духовно.
Хус и Лютер са само ехото на богомилите. Органическата връзка между тях е не трудно да се проследи, а е доказана и исторически. Но нашата цел не е богомилството. Спряхме вниманието си за малко върху него, защото може би никое друго духовно течение в България не е тъй много клеветено, както това учение, което по своята висота, морал и сила е гордостта на човечеството през онзи век, па и до днес***. Но ний никога не сме били доволни от нашето - и сега няма да можем да направим изключение... Тъкмо когато преследванието на невежеството са най-силни срещу истински духовното - в 13-о-14-о столетия, официалната църкова и на Изток, и на Запад, и в Рим, и в Константинопол, достига до една забележителна развала и поквара в нравите на своите водачи. Римските папи, станали 3-4, си оспорваха взаимно първенството, при което кинжалът и отровата играеха далеч не последна роль, а на Изток отслабващата Византийска империя е погълнала така изцяло в себе си църковата, че патриархът е станал по-скоро политическо лице, отколкото духовно. В 15-о столетие изнамиранието на книгопечатанието дава ново средство на человечеството и тласък на развитие в духовните и други течения. Под прикритата форма на философия и наука, духовните разбирания намират все по-широк простор, завладяват нови среди, избират нови методи, за да донесат знание и светлина на человечеството, тънещо в невежество, и с това да облекчат живота му и го подигнат стъпка по-близо до подножието на Любовта, която от всички ще направи най-после братя! В 15-о столетие (1425 г.) един посветен - Християн Розенкройц - име, което само по себе си е цял символ - образува тайно духовно общество, което се стреми чрез обществена дейност от избрани и изпитани хора да внесе подем в околните, а същевременно да обедини техните духовни огнища, да сгру-пира усилията им и с това улесни бъдещата им задача. В 1559 година Орденът на «Кръста и Розата» (Розенкройц) се създава в Германия, като образува в продължение на няколко години след това ложи във Франция и Англия и другите страни на Европа. Между другото, тоя орден разпространява с особено присърце тогавашните «официални» науки - медицината, магията и алхимията.
към текста >>

98. (50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

Като му казах за моята змия, той започна да ми разправя за нея около половин час подробности - как се казва и отровата й.
Също, че царицата се кара на детето, защо не ядяло бързо. Казах му, че Учителят казва: който яде бързо, бързо умира. Разказа ми за съня си: че два пъти сънувал, че все една змия иска да го ухапе. Единия път змията била синя, но все не могла да го ухапе - отървал се. Втория път имало и други човек при него. Като му казах за моята змия, той започна да ми разправя за нея около половин час подробности - как се казва и отровата й. - Чудна работа, гледай как сме свързани - аз я сънувах, а Вие я убихте! 348 Каза ми за впечатленията си с осветявание на линията, когато можах да го чуя, говори с радиото и той призна, че е бил по-спокоен, но ми каза, че Кьосето е дезертирал, като чул, че депутатът Голев ще говори - избягал, та да бъде по-внимателен. Заговори ми за отношенията на Стойчо и ме пита какво да прави. По тоя въпрос говорихме дълго. Даде ми някои данни да чета, а също и за катастрофата с железниците, а после говорихме за мобилизацията, за турците и царят каза, че са съобщили в Лондон и Париж, че ако ги нападнат, ще се бранят.
към текста >>

99. (51) Среща с Учителя на Рила на 11.VIII.1939 г. и на 13-й с.м.