Търсене в текстове за 'Оркестър'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 77 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_15 ) В полка на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя влезе вътре в кръга, в центъра оркестърът засвири, колелото потегли и душите ни затрептяха.
В ПОЛКА НА ХРИСТА Посрещахме изгрева и Животът ми се струваше едно свещенодействие. Тревата, по която стъпвахме, беше украсена с милиони росни капки, а около нас боровете, които символизират вечния стремеж на Духа към висините, издигаха върхове. Да, ние се намирахме в един неръкотворен храм... Образувахме колелото на Паневритмията. Учителя влезе вътре в кръга, в центъра оркестърът засвири, колелото потегли и душите ни затрептяха. По-късно се озовахме в друго колело. Почна разговор. Онзи, който е роден вътрешно, той ще пожелае всичко, каквото е придобил – знание, сила и богатство, да отдаде на Бога. Великото разумно начало е на първо място в неговото съзнание. Ако човек иска да бъде знаменит, тогава той не е в Реалността.
към текста >>

2. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки да живее в Светлината и всеки да знае как да свири своята част от оркестъра – това което му е поверено, до го изпълнява в съвършенство.
Ученикът трябва да изучава вътрешната страна на нещата, да се стреми да има ясна представа за мистичния живот, трябва да се освободи от всички посторонни влияния и да иска да намери Истината. Да работи с пълно съзнание, с вяра и да остави на Невидимия свят, на Бога, за крайните резултати. Една сестра попита: „Кои са условията за една Божествена школа? “ Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно пълна хармония с постъпките си. Всеки да живее в Светлината и всеки да знае как да свири своята част от оркестъра – това което му е поверено, до го изпълнява в съвършенство. Във всички Божествени школи се иска абсолютно доверие. Има хора под влияние на Черната ложа, а в Бялата ложа са въздържателите, вегетарианците, добрите семейства, добрите синове, добрите бащи и майки и пр. Навсякъде има и от едните, и от другите – преплетен е животът. Човек трябва да гледа на съвременния свят през Божествени очи, да види в какво отношение може да се ползва. Някои от вас не са още в Школата, не съм ги поставил на изпит.
към текста >>

3. 51) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти.
Неговите изпълнения остават класически пример в оперното изкуство. 2 Чиампи – Известен италиански цигулар. 3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) – Немски композитор и органист, представител на епохата на Барока. Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган. 4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма. Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Виртуозен цигулар, органист и диригент. 6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка. 7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър.
към текста >>

7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър.
Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Виртуозен цигулар, органист и диригент. 6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка. 7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър. Живял във Виена, но прокуден оттам през Втората световна война. 8 Вацлав Пшихода – Чешки цигулар виртуоз, живял през Втората световна война в Италия, гастролирал по времето на цялата война в различни европейски страни. 9 Златко Балокович – Цигулар от хърватски произход. 10 Тодор Мазаров (1907–1975) – Български оперен певец, тенор, представител на стила Белканто. Пее на сцените на Софийската опера и на Виенската опера.
към текста >>

4. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра каза: „През цялата нощ над езерата имаше оркестър, който продължи до сутринта, до изгрев слънце“.
Там те са минавали през разни изпитания, но съвсем не от такъв характер, през каквито минават обикновените хора. Мъчнотиите, през които минават обикновените хора, те лесно ги разрешават и не им обръщат внимание, а имат мъчнотии от съвсем друг характер. Например не е погледнал някого с хубав поглед, а с малко недоволство, или е казал някоя дума не съвсем правилно, и след това изпада във вътрешна борба. В планините има известни места с електричество, а други – с магнетизъм. Електричните места дават на човека ценни неща, но същевременно и известна грубост, а магнетизмът дава нежност, мекота, но може да даде и леност. Една сестра каза: „През цялата нощ над езерата имаше оркестър, който продължи до сутринта, до изгрев слънце“. Тази музика, разбира се, ползва всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си, тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме на връх Мусалла. Беше 10 юли, сряда, температурата – 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема: „Господар и слуга“, отпечатана в тома „Определени движения“.
към текста >>

5. 57) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Кръгът на Паневритмията се сформираше бързо, Учителя заставаше в средата до оркестъра и изпълняваше движенията, а ние го следвахме с очи.
ПАНЕВРИТМИЯ Кръгът на Паневритмията се сформираше бързо, Учителя заставаше в средата до оркестъра и изпълняваше движенията, а ние го следвахме с очи. За „Слънчевите лъчи“ се нареждахме в дванадесет лъча и около тях имаше кръг от двойки. Приключвахме с тържествения марш на Пентаграма, а след това се събирахме около Учителя и изпявахме „Химн на Великата Душа“, „Аз мога да любя“ и други песни. След това вече можеше да се подхване разговор. В един такъв разговор, между другото, Учителя каза за Паневритмията следното: Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените функции на човека и е съчетание на човешките мисли, чувства и действия.
към текста >>

6. 59) Писмо от чужбина върху Паневритмията - Боян Боев (1883 – 1963)

За Паневритмията образувахме малък оркестър, в който свирят един музикант, един лекар и един архитект, но понеже и те искат да играят упражненията, по някой път я изпълняваме само с пеене.
Ние имаме желание да построим една хижа в планината и да прекарваме там по месец през лятото, както вие на Рила. Много болни и страдащи хора идват при нас за помощ, привлечени от новите идеи като от магнит. Събираме се да четем беседите и да играем Паневритмия. Присъедини се и един друг приятел, който е капелмайстор и цигулар. Той е 50-годишен, дойде слаб и нервен, но чрез Паневритмията се обнови. За Паневритмията образувахме малък оркестър, в който свирят един музикант, един лекар и един архитект, но понеже и те искат да играят упражненията, по някой път я изпълняваме само с пеене. Веднъж наскоро ни посети един редактор, фотографира ни и публикува снимката в своя вестник. Много младежи ме молят да създадем общежитие, както на Изгрева, където да се играе Паневритмия, да се четат лекциите, да се хранят заедно, въобще – да има средище, където да се прилагат новите методи на Учителя.
към текста >>

7. Изгрев 12.IХ.1950 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Филип Стоицев беше организирал малък оркестър, за който беше хармонизирал песни от Учителя.
Тя свърза орфеизма с богомилството и разгледа Орфей в светлината на Учителя. По-малки и по-големи групи устройваха по-близки или по-далечни екскурзии до Дамга, до Мальовица, до Рупите и пр. Тия, които са пропътували из нашите планини, казват, че най-красивото място в България са Седемте рилски езера. Никъде няма наредени по един такъв красив и умен начин амфитеатрално седем езера. Имаше доста гости от провинцията. Филип Стоицев беше организирал малък оркестър, за който беше хармонизирал песни от Учителя. Между другото заинтригуваха слушателите някои от новите неиздадени досега песни на Учителя, а именно: „Марш на светлите души”, „Малкият планински извор”, „Играта на поточето” и пр. Някои братя и сестри съчиниха текст на песента „Малкия планински извор”. Тези песни могат да се намерят в новата песнопойка на стр. 135, 141, 147. През втората половина на м.
към текста >>

На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък симфоничен оркестър на Филип Стоицев.
И тук се чувстваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък симфоничен оркестър на Филип Стоицев. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29. VIII. вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени с нова светлина и нови идеи за работа.
към текста >>

8. Другарски час Детски клуб - Боян Боев (1883 – 1963)

В другарския час ще се четат реферати от ученици, ще има декламации, хор, оркестър, соло пеене, соло цигулка, ритмична гимнастика, драматизация, песни с движения, игри и пр.
Част от свободното си време детето може да употребява в тази другарска среда за почивка и творчество. Там децата ще прекарат известно време приятно и полезно. Няколко пъти в седмицата след обяд ще кипи живот по време на другарския час. Дейността на детето там ще бъде най-разнообразна. Събранията ще бъдат научни, литературно-музикални или делови, организационни. В другарския час ще се четат реферати от ученици, ще има декламации, хор, оркестър, соло пеене, соло цигулка, ритмична гимнастика, драматизация, песни с движения, игри и пр. В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване библиотеката, за издаване училищен вестник, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр. Така другарският час ще дава ценно съдействие за постигане образователните задачи на училището. В по-големите училища може да стават няколко събрания на другарския час едновременно и всеки ученик ще е свободен да отиде, в която секция иска. Учителите, които ще се грижат за детския клуб, ще гледат, щото всички деца да участват в дейността му по един или друг начин. Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото училище в големия салон за другарския час.
към текста >>

9. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

В средата на кръга е оркестърът.
Що е паневритмия? Ранно пролетно утро. Дърветата са накичени с празничната си бяла одежда. Далеч се очертават снежнобелите планински вериги. На една свежа, росна поляна, заобиколена от китни гори, е живият кръг на паневритмията. В средата на кръга е оркестърът. Във въздуха се носи ароматът на пролетните цветя. Над главите летят ранобудни птички. Ето, планината вече е позлатена от първите слънчеви лъчи. Лицата на всички в кръга на паневритмията са светли, с радостно очакване, че чрез нея ще влязат в досег с вечно младите енергии на природата и ще получат нейните дарове. Чуват се първите звуци на оркестъра.
към текста >>

Чуват се първите звуци на оркестъра.
В средата на кръга е оркестърът. Във въздуха се носи ароматът на пролетните цветя. Над главите летят ранобудни птички. Ето, планината вече е позлатена от първите слънчеви лъчи. Лицата на всички в кръга на паневритмията са светли, с радостно очакване, че чрез нея ще влязат в досег с вечно младите енергии на природата и ще получат нейните дарове. Чуват се първите звуци на оркестъра. Плавните ритмични движения на паневритмията почват. Всички са преобразени. Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти под ритъма на музиката. Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях. Те са в друг един свят, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята.
към текста >>

Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия.
Важни последствия ще има въвеждането на паневритмията в училището. И това трябва да стане, това е необходимо, за да се даде нов тласък на образователното дело. Паневритмичните упражнения, понеже в тях са съчетани движение, музика и идеи, ще събудят детето, юношата и младежа за възвишените идеи на новото, ще го подготвят за културата на любовта, за служене на другите, на народа и човечеството. Тия упражнения трябва да почват в училището от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. Правят се сутринта, понеже тогава има най-благоприятни условия в природата -всичко в нея е в подем. Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия. През целия ден ще имат крила, ще чувстват разширение на душата си, полет на духа си, защото са възприели неоценими богатства от свещените извори на природата. В българската народна душа се крият велики творчески сили, които още не са събудени и не са използвани. Много прояви в нашия културен живот говорят за туй. Паневритмията, заедно с музиката, са един от начините за събуждането и разцъфтяването на творческите сили на народа. И тогава българският народ ще стане способен да влее в общочовешката съкровищница богатствата на своя дух, новите културни ценности, които ще създаде.
към текста >>

10. Екскурзия на Витоша на 23 юли 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

И казва: „Олекна ми на душата".Ангелите идат при него от невидимия свят, цял оркестър - изсвирят му нещо и се променят мислите му.
Той задоволява хората. Ангелите понякога гледат как да задоволят един човек, изучават го, докато най-после го задоволят. Някой стои тъжен, скръбен. Ангелите знаят, че му липсва нещо. Те ще му донесат това нещо и той ще се чуди, че скръбта му е изчезнала. И казва: „Олекна ми на душата".Ангелите идат при него от невидимия свят, цял оркестър - изсвирят му нещо и се променят мислите му. На Земята хората ще му кажат: „Не скърби, няма нищо". Ангелите не му казват „няма нищо", но го задоволяват. * Стана дума за слънчевата енергия. Учителя каза:
към текста >>

11. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Там е и оркестърът.
Как стръмно се издигат скалите над езерото "Близнака"! Чувствуваш, че тая грамадна маса скали, изправени съвсем отвесно над езерото, крие мощни енергии в себе си! Поляната, на която се намираме, е толкоз широка, че единият ù край се слива с хоризонта. Нареждаме се в два кръга. Светлата фигура на Учителя е в средата. Там е и оркестърът. Всички вие тук - скали, езера и върхове - ние ви носим тук нашата нова музика. С тия красиви упражнения искаме да ви покажем света, в който живеем. С тези движения, които ще правим тук под ритъма на музиката, искаме да ви разкрием нашия вътрешен свят, туй, което ни вълнува, туй, за което копнеем! Чрез тях ние разкриваме пред вас душата си, най-свещените си мисли и мечти; поверяваме ви всичко туй, което е скрито в глъбините на нашето естество, всичко, което е най-скъпо за нас! Вие ще ни разберете, защото това, което ще ви кажем е на езика, на който вие говорите.
към текста >>

12. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Нещо като някой грамаден далечен хилядострунен оркестър, в който има всички тонове от най-ниския до най-високия!
Бързо се менят краските. Скоро всичко се прелива в нежно розова краска, която постепенно избледнява! Скоро издигащата се пред нас планина става цяла златна от изгряващите лъчи! Какво слушаме? При наближаването към планината чува се горе някъде едно тайнствено глухо буботене, някакъв далечен тътнеж! Нещо като някой грамаден далечен хилядострунен оркестър, в който има всички тонове от най-ниския до най-високия! Ние отиваме към него! Планината ни е приготвила някоя красива изненада! Край селото срещаме един селянин. Той ни казва: - Какво правите!
към текста >>

13. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения.
Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота.
към текста >>

14. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Чуват се първите радостни и тържествени звуци на оркестъра: „Първият ден на пролетта".
42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красив изгрев. Светло утро. Всички сме в живия кръг на полянката. Чуват се първите радостни и тържествени звуци на оркестъра: „Първият ден на пролетта". Плавните движения на паневритмията почват. Живият кръг се привежда в движение. Лицата на всички са радостни и светли. Хиляди росни капки по свежата трева. Около нас — цъфнали дървета.
към текста >>

15. 024 КАЧЕСТВАТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Могат ли да ви приемат в оркестър, ако не можете да свирите?
Оставете ги да узреят. Докато не са узрели нещата, работете върху тях. Ще откъснеш черешите като узреят. Докато гроздето не е узряло, вземи мотиката и копай. Могат ли да ви приемат в хор, ако не пеете? Могат ли да ви приемат в оркестър, ако не можете да свирите? Също и в онзи свят не могат да ви приемат, ако не сте готови. Иначе, ще отивате при вратата му и ще се връщате.
към текста >>

16. 072 ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Те владеят това изкуство и от тях можете да образувате какъвто искате оркестър.
Този свят, чието съзнание не е пробудено, тепърва ще се приготвя да влезе в този организиран свят. Съвременните хора искат да създадат, да преорганизират най-напред човечеството, после обществото, след това дома и най-после човека. Този път обаче не е правилен. Ще ви приведа следното разяснение. Вземете най-видните музиканти, които са завършили своето музикално образование. Те владеят това изкуство и от тях можете да образувате какъвто искате оркестър. Ще видите, че в 10-15 минути или половин час ще имате най-добър оркестър, с най-хубаво изпълнение. Защо? Защото всеки от тях знае отлично своята партитура. Съберете хора, които не разбират нищо от музика, и се опитайте да образувате от тях оркестър. И десет най-видни диригенти да дойдат да ги дирижират, нищо няма да излезе. Хората искат едно физическо подобрение на строя.
към текста >>

Ще видите, че в 10-15 минути или половин час ще имате най-добър оркестър, с най-хубаво изпълнение. Защо?
Съвременните хора искат да създадат, да преорганизират най-напред човечеството, после обществото, след това дома и най-после човека. Този път обаче не е правилен. Ще ви приведа следното разяснение. Вземете най-видните музиканти, които са завършили своето музикално образование. Те владеят това изкуство и от тях можете да образувате какъвто искате оркестър. Ще видите, че в 10-15 минути или половин час ще имате най-добър оркестър, с най-хубаво изпълнение. Защо? Защото всеки от тях знае отлично своята партитура. Съберете хора, които не разбират нищо от музика, и се опитайте да образувате от тях оркестър. И десет най-видни диригенти да дойдат да ги дирижират, нищо няма да излезе. Хората искат едно физическо подобрение на строя. Но трябва да стане и едно духовно подобрение.
към текста >>

Съберете хора, които не разбират нищо от музика, и се опитайте да образувате от тях оркестър.
Ще ви приведа следното разяснение. Вземете най-видните музиканти, които са завършили своето музикално образование. Те владеят това изкуство и от тях можете да образувате какъвто искате оркестър. Ще видите, че в 10-15 минути или половин час ще имате най-добър оркестър, с най-хубаво изпълнение. Защо? Защото всеки от тях знае отлично своята партитура. Съберете хора, които не разбират нищо от музика, и се опитайте да образувате от тях оркестър. И десет най-видни диригенти да дойдат да ги дирижират, нищо няма да излезе. Хората искат едно физическо подобрение на строя. Но трябва да стане и едно духовно подобрение. Някой казва: "За да се поправи светът, трябва физическо подобрение." Направете опит и ще видите.
към текста >>

17. 106 ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

На Изгрева трябва да се образува малък оркестър.
Едни песни помагат на ума, други - на сърцето, трети - на волята. Аз имах четирима учители по музика в България. Първият беше лирик, вторият - класик, третият го наричам Моцартов тип - на жизнерадостната музика. После дойде класикът. Когато отивах при него на урок, той ми свиреше. На Изгрева трябва да се образува малък оркестър. Трябва да се даде концерт в София с новата музика. Стана въпрос за нашите песни, които трябва да се въведат в училището. Един брат каза, че приготовлява сборник от нашите детски песни за печатане. Учителят каза: - Трябва да се знае как да се предават нашите песни на децата, по кои методи.
към текста >>

18. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Представете си, че цялата Природа е голям оркестър.
Не, ухо е нужно, за да чуете тази песен и да се слеете с нея. Всичко в Природата е живо. Във всичко, създадено от Бога, има велик смисъл. Във всичко има музика и песен. Всяко живо Същество произвежда звук. Представете си, че цялата Природа е голям оркестър. Кукувицата бие тъпана - един, два, три удара и спира. Всяко животно в оркестъра издава свой звук. Какъв величествен оркестър е цялата Природа. Според функциите, които извършват органите на човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. Например сърцето представлява тонът „до”, дихателната система тонът „ре”, черният дроб - тонът „ми”, бъбреците – „фа”, далакът – „сол”, жлъчката – „ла”, храносмилателната система – „си”.
към текста >>

Всяко животно в оркестъра издава свой звук.
Във всичко, създадено от Бога, има велик смисъл. Във всичко има музика и песен. Всяко живо Същество произвежда звук. Представете си, че цялата Природа е голям оркестър. Кукувицата бие тъпана - един, два, три удара и спира. Всяко животно в оркестъра издава свой звук. Какъв величествен оркестър е цялата Природа. Според функциите, които извършват органите на човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. Например сърцето представлява тонът „до”, дихателната система тонът „ре”, черният дроб - тонът „ми”, бъбреците – „фа”, далакът – „сол”, жлъчката – „ла”, храносмилателната система – „си”. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на гамата, нейният тон се изменя, минава в друг тон и това създава дисхармония в някои от нейните органи.
към текста >>

Какъв величествен оркестър е цялата Природа.
Във всичко има музика и песен. Всяко живо Същество произвежда звук. Представете си, че цялата Природа е голям оркестър. Кукувицата бие тъпана - един, два, три удара и спира. Всяко животно в оркестъра издава свой звук. Какъв величествен оркестър е цялата Природа. Според функциите, които извършват органите на човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. Например сърцето представлява тонът „до”, дихателната система тонът „ре”, черният дроб - тонът „ми”, бъбреците – „фа”, далакът – „сол”, жлъчката – „ла”, храносмилателната система – „си”. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на гамата, нейният тон се изменя, минава в друг тон и това създава дисхармония в някои от нейните органи. Тази дисхармония наричаме заболяване.
към текста >>

Всеки уд от човешкото тяло може да го сравним с един инструмент, а цялото тяло - с един огромен оркестър, не от 50-60 души, а от хиляди инструменти и хиляди души, които пеят и свирят, а човекьт дирижира.
Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето няма. Като знаете това, не трябва да допущате в сърцето си никакви отрицателни чувства, които биха се отразили вредно върху черния дроб. Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някой заболял орган. Ако има някаква повреда в дихателната система, ще пее или свири музика, в която често се повтаря тонът „ре”. Жлъчката се лекува с тона „ла”. Всеки уд от човешкото тяло може да го сравним с един инструмент, а цялото тяло - с един огромен оркестър, не от 50-60 души, а от хиляди инструменти и хиляди души, които пеят и свирят, а човекьт дирижира. Големи диригенти сте вие. Човек има милиарди души поданици - това са клетките на тялото. Всички органи на човешкото тяло издават тонове, радиовълни, които са музикални. Ангелите са много музикални. Сега има музикални произведения, написани на ноти, а от миналото няма запазена написана музика.
към текста >>

19. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

И всеки да знае как да свири своята част в оркестъра.
Една сестра запита:“Кои са условията за една Божествена школа? “ Учителя каза: Ето кои: Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно чисти очи, да не гледат отрицателното на хората, да имат помежду си абсолютно пьлна хармония в постъпките си. Всеки да живее в светлината. И всеки да знае как да свири своята част в оркестъра. Това, което му е поверено, да го изпълнява със съвършенство. Защо съм ви събрал тук, в школата? За да се образува едно общество от хора, които имат велика любов, за да може от тук да се пратят мощни вълни на любов към целия свят, да се разлее тази любов в света, да достигне до душите на човечеството и да ги събужда. Мнозина от вас трябва да почнете да давате пример, да станете образец. Тук, в школата, трябва да има образци.
към текста >>

20. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“ - Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“.
към текста >>

21. По стъпките на Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Филип Стоицев беше организирал малък оркестър, за който беше хармонирал песни от Учителя.
По-малки или по-големи групи устроиха екскурзии до Дамга, до Мальовица, до Рупите и пр. Времето през цялото летуване беше топло, слънчево с изключение само на няколко дъждовни и мъгливи дни. Тия, които са пътували из нашите планини, казват, че най-красивото място в България са Седемте Рилски езера. Никъде няма наредени по един такъв красив и умен начин амфитеатрално седем езера. Имаше доста гости от провинцията. Филип Стоицев беше организирал малък оркестър, за който беше хармонирал песни от Учителя. Между другото заинтересуваха слушателите някои от новите, неиздадени досега песни от Учителя, а именно „Марш на светлите сили“, „Малкият планински извор“, „Играта на поточето“ и пр. Някои братя и сестри съчиниха текст на песента „Малкият планински извор“. Тези песни могат да се намерят в новата песонопойка, на стр. 135, 141, 147. През втората половина на месец август се формираха групи за слизане.
към текста >>

На втория концерт новосформираният малък оркестър на Филип Стоицев изпълни пак песни от Учителя.
И тук се чувствуваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на Събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт новосформираният малък оркестър на Филип Стоицев изпълни пак песни от Учителя. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29-и вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени, с нова светлина и нови идеи за работа. Поздрав до всички братя и сестри.
към текста >>

22. 06 САЛОНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В единия край се издигаше подиум за оркестъра.
И така, отчетът е направен от брат Симеон в току-що построения салон. Брат Жечо Панайотов, счетоводител и касиер на Братството, съставя протокол, подписан от всички онези, които са участвали в организирането и провеждането на строежа. По това време, в неделните дни, посрещахме изгрева на слънцето особено тържествено. Още от зори прекарвахме на Баучеровата поляна в молитви, песни и гимнастически упражнения и така до към девет часа, след което се прибирахме за беседа в салона на улица "Оборище" №14. Салонът беше просторен, светъл и удобен. В единия край се издигаше подиум за оркестъра. Влизаше се през едно малко антре, вляво от него се намираше стаичката на Учителя за приемане на посетители. Вдясно от антрето стълба водеше към малка галерия. В средата на северната стена, на която бяха прозорците, се намираше катедрата, от която Учителя говореше. От едната й страна беше черната дъска, каквато има във всяка учебна зала, а от другата беше разположен хармониум.
към текста >>

23. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Съборите в Търново, пък и всички събори, които по-късно Учителя организира на Изгрева за около десетина дни, бяха изява на най-ярък живот на Братството - беседи, песни, музика, приятни и полезни разговори, общуване с хора, близки във всяко отношение, гимнастически упражнения със съпровод на оркестър.
Присъстват много официални лица. Под развалините намират смъртта си стотина души и двойно повече са ранените. След този атентат властта пристъпва с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите. Бесилки, избивания, мъчителни съдебни процеси, тежки присъди, затвори. Всичко това приключва докъм края на месец юни, същата година, когато политическото напрежение притихва и става възможно организирането на наш събор в Търново. Съборите в Търново, пък и всички събори, които по-късно Учителя организира на Изгрева за около десетина дни, бяха изява на най-ярък живот на Братството - беседи, песни, музика, приятни и полезни разговори, общуване с хора, близки във всяко отношение, гимнастически упражнения със съпровод на оркестър. Всичко това създаваше едно неземно по своята красота оживление и оставяше неизлечими спомени в душата на всеки посетител. Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото Дело. Тя се мъчеше с всички средства да злепостави и спъне това светло дело и не изпущаше случай да подтикне и официалната власт срещу Учителя. Поддавайки се на това, властта, освен че интернира Учителя във Варна през 1917 година, по-късно още на два пъти Го вика да даде своите обяснения за провежданата от Него дейност. Ето и самите протоколи от разпитите.
към текста >>

24. 57 ИЗГРЕВА – МИСТИЧЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА БРАТСТВОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В съпровод на цял оркестър се изиграваше и Паневритмията.
Започването на беседите в салона на Изгрева и установяването на Учителя на постоянно жилище там, отбелязва нов интензивен период от живота на Братството. Словото на Учителя се почувства много по-осезателно, бликащо от недрата на велика мъдрост. Приятелите привикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен прогрес. От всички краища на София, в ранните утринни часове, идваха с искрена радост учениците на Учителя. Всяка сутрин, на чистата поляна, обрасла с мека трева, се играеха гимнастическите упражнения, дадени от Учителя. В съпровод на цял оркестър се изиграваше и Паневритмията. Стройните редици, движещи се в кръг, облени от лъчите на слънцето, създаваха една картина, която, със своята красота, предизвикваше усещане за един свят, пълен с хармония и блян. Изгревът постепенно стана най-важният и мистичен център на Братството и на нашия духовен живот. Празниците, които ние имахме по време на годишните равноденствия и на Петровден – ден, който тачехме като рожден и имен ден на Учителя – празнувахме по най-тържествен начин. Освен това, даваха се редовно концерти от нашия добре уреден оркестър. Имаше срещи и разговори, беседвания и вечери, давани от братя и сестри по някакъв техен повод, по някой подчертан случай или по-важно събитие в техния живот.
към текста >>

Освен това, даваха се редовно концерти от нашия добре уреден оркестър.
Всяка сутрин, на чистата поляна, обрасла с мека трева, се играеха гимнастическите упражнения, дадени от Учителя. В съпровод на цял оркестър се изиграваше и Паневритмията. Стройните редици, движещи се в кръг, облени от лъчите на слънцето, създаваха една картина, която, със своята красота, предизвикваше усещане за един свят, пълен с хармония и блян. Изгревът постепенно стана най-важният и мистичен център на Братството и на нашия духовен живот. Празниците, които ние имахме по време на годишните равноденствия и на Петровден – ден, който тачехме като рожден и имен ден на Учителя – празнувахме по най-тържествен начин. Освен това, даваха се редовно концерти от нашия добре уреден оркестър. Имаше срещи и разговори, беседвания и вечери, давани от братя и сестри по някакъв техен повод, по някой подчертан случай или по-важно събитие в техния живот. За жилище на Учителя на Изгрева, най-напред беше построена една малка стаичка, където Той прекара през съборните дни на 1926 година. На следващата година, когато се построи и салона, над него се направиха две стаички, които Му служеха за жилище. А първата, долу, стана приемна, тъй като при Учителя идваха постоянно хора, за какво ли не. Под прав ъгъл, на салона се направи навес за хранене, когато времето беше дъждовно.
към текста >>

25. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия.
Това място не се посещаваше от хора - беше девствено и чисто. Неговата околност с издигащия се на югозапад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми релефи. Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там се чувстваше от всички. Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества.
към текста >>

Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър.
Доброто, за да живее, трябва да гради. Между нашите приятели, имаше майстори от всички професии и то от най-висока класа. Всички нужди намираха лесно своето разрешение. Изящните изкуства също бяха добре застъпени - художници, поети, писатели, но най-много бяха музикантите. Музиката се ползваше с най-голямо уважение при нас. Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот.
към текста >>

26. КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Те ми казаха, че би било добре да направя един оркестър.
Те ме избягваха. Шахматната игра с Михаил се започна. Бях повикана да отида при техния „Висш Съвет". Влезнах в една полутъмна стая с насядали наоколо възрастни мъже, които ме попитаха какво смятам да правя тук. Отговорих, че нямам никакви намерения да правя нещо. Те ми казаха, че би било добре да направя един оркестър. Атмосферата бе толкова тежка, потискаща, че аз отказах и бързо напуснах стаята. След близо една седмица гостуване в къщата на Михаил, той ми каза, че наблизо има една негова последователка, която дава стая под наем. Аз там отидох да живея. Докато бях гостенка на Михаил, аз никога не видях Стела там, нито по-кьсно, или на неговите сказки. Аз нея не я познавам.
към текста >>

27. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Едни рецитират стихове, в повечето случаи това са самите автори, други пеят - солово или придружени от оркестър или само от пиано, трети се представят като инструменталисти.
И вечерята започва. Аз обаче не виждам какво има в моята чиния, а съзерцавам красотата на обстановката и светлината, която се лее в изобилие, и се радвам. Все пак се храня и успявам да приключа вечерята заедно с всички присъстващи. Концертът започва. Редуват се изпълнения на сестри и братя и на музикални състави от сестри и братя. Едни рецитират стихове, в повечето случаи това са самите автори, други пеят - солово или придружени от оркестър или само от пиано, трети се представят като инструменталисти. Времето изтича неусетно докъм 23 часа. Тогава всички по един особен начин нагласяваме очите и ушите си, затихват в очакване умовете и сърцата ни. Време е Учителя да говори. Той каза: „Сега ще прочета 6 глава от Евангелието на Матея, а за новата 1929 година всеки сам да си прочете 21.
към текста >>

28. И ДНЕС - Теофана Савова

Чудна музика се разля от вдъхновения оркестър на нашите братя и събуди в душите ни нови сили.
То, около Учителя, е всякога празник. Но понякога... Май Съкровищницата на нашия Учител е неизчерпаема. След хубавите празници, които имахме всяка сутрин на полянката, той устрои тържества. Чудна музика се разля от вдъхновения оркестър на нашите братя и събуди в душите ни нови сили. Гледката от кръговете на паневритмията ни отнасяше в далечните времена на сътворяването, когато в песенната хармония на Божествената Любов се раждаха светове. Ритъмът на чудната музика събуди вътрешна динамика: стъпките ставаха по-смели, телата по-пластични, ръцете - по-леки. В хармонията на космичния ритъм умовете се освобождаваха и мислеха по-трезво, сърцата се изпълваха с благодатта на всемирната Любов и чувствуваха по-нежно. Братството се утвърждаваше в нас и между нас. Като маргаритките по полянката в слънчевия пролетен ден, изпод развалините на старото се надигаха светли умове и сърца, израстваха цветята на космичната пролет.
към текста >>

29. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Близо до центъра остана Учителя, а в самия център на кръга се организира малък оркестър от музиканти.
После с прибрани ръце към гърдите и лакти встрани, със силна издишка изхвърли ръцете напред. Това той направи шест пъти, което изпълни още шест пъти с бавно и леко издишване, като че ли ръцете поемат въздуха от устата и го отнасят встрани. Накрая, изправен отново, с широко отворени ръце встрани той направи кръг нагоре, събра ги над главата и ги свали успоредно на тялото. Това той направи с пожелание да се осъществи проектирания мир между человеците. Хората се раздвижиха и само след няколко минути се наредиха в кръг, който зае периферията на поляната. Близо до центъра остана Учителя, а в самия център на кръга се организира малък оркестър от музиканти. Една приятна мелодия се разнесе в утринта като зефир, който докосва нежно душата. Учителя отвори ръце от раменете встрани, прибра ги отново и се понесе плавно по меката трева. Целият кръг го последва, като се завъртя напред в пълна хармония с ритъма на музиката. Оркестрантите свиреха с вдъхновение, мелодията се развиваше и извисяваше все повече в тон с духа и смисъла на красивите ритмични движения. При изпълнението на „Слънчеви лъчи" и особено когато настъпи тържественият финал на „Пентаграма", чувството за единство и хармония достигна апогея си.
към текста >>

30. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

Хората се раздвижват и едни се нареждат в кръга на паневритмията, а други заемат своето място в оркестъра.
Слънцето още не е изгряло, но върховете на Витоша са поруменели от първите му поздрави. Поляната е осеяна с ароматни треви, окъпани в роса. Когато си на поляната за изгрева на слънцето, дишаш с леки гърди свежия въздух и се радваш на красотата на утрото. Душата ти се освобождава в простора пред теб и благодари ведно с върховете в далечината и с всеки цвят в градината за всичко, което й се дава. Брат Симеон засвирва любим мотив. Хората се раздвижват и едни се нареждат в кръга на паневритмията, а други заемат своето място в оркестъра. Накрая раздвижването отзвучава заедно с настройването на инструментите. Величественият песнопой на живия кръг започва с великолепното изпълнение на оркестъра, което те извисява нагоре и все по-нагоре. Невидими вълни подхващат играчите и ги отнасят в един просторен свят на изобилна светлина и хармония. Приливната вълна на любовта подема всички. Брат Симеон се оставя тя да го носи и запява.
към текста >>

Величественият песнопой на живия кръг започва с великолепното изпълнение на оркестъра, което те извисява нагоре и все по-нагоре.
Когато си на поляната за изгрева на слънцето, дишаш с леки гърди свежия въздух и се радваш на красотата на утрото. Душата ти се освобождава в простора пред теб и благодари ведно с върховете в далечината и с всеки цвят в градината за всичко, което й се дава. Брат Симеон засвирва любим мотив. Хората се раздвижват и едни се нареждат в кръга на паневритмията, а други заемат своето място в оркестъра. Накрая раздвижването отзвучава заедно с настройването на инструментите. Величественият песнопой на живия кръг започва с великолепното изпълнение на оркестъра, което те извисява нагоре и все по-нагоре. Невидими вълни подхващат играчите и ги отнасят в един просторен свят на изобилна светлина и хармония. Приливната вълна на любовта подема всички. Брат Симеон се оставя тя да го носи и запява. Гласът му докосва чувствителни струни, които свързват играчите, и нови гласове се вливат, поведени от вдъхновения певец. Красотата става по-жива, радостта по-пълна, а природата наоколо - по-отзивчива.
към текста >>

31. 5.13 Възприемане и създаване на паневритмията - Светозар Няголов ( -2013)

За един месец научаваме добре „Слъчевите лъчи" и „Пентаграма" и всеки ден след свършване на паневритмията използваме оркестъра и ги показваме на братята и сестрите на Изгрева.
От срещите и разговорите, които имала, тя написва една малка книжка „Асавита — Божествена песен". През 1938 година Учителя даде „Пентаграма" и „Слънчевите лъчи" към паневритмията. Десет деца от Изгрева, между които аз и брат ми Косьо, ги учим много вечери наред при осветлението на голямата лампа в средата на поляната в присъствието на Учителя, Ярмила Ментцлова и Милка Переклиева. Играем вдъхновено, съсредоточено, с любов и Учителя ни се радва. Той дава тихо наставления на сестрите ръководителки, а ние изпълняваме точно техните нареждания. За един месец научаваме добре „Слъчевите лъчи" и „Пентаграма" и всеки ден след свършване на паневритмията използваме оркестъра и ги показваме на братята и сестрите на Изгрева. Отначало „Пентаграма" го играем напред, после се обръщаме кръгом и вторите стават първи. По-късно Учителя нареди да го играем в кръг. По нареждане на Учителя в средата на поляната около пейката няколко братя отмерват и правят 12 бели точки с вар на еднакви разстояния, на които заставаме при започване на „Слънчевите лъчи". Така не се губят местата и много точно се изпълняват „Лъчите" и „Пентаграма". След известно време братята и сестрите ги научават и започват редовно да ги играят след свършване на паневритмията.
към текста >>

32. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в академията.
Баща му загива във войната, а майка му се поболява от мъка. На него се пада задачата да поддържа по-малките си братя. Работи постоянно, но едва изкарва за прехраната. Като възмъжава, се среща с добра мома, която внася импулс в живота му. Започва да учи кларнет и постепенно се усъвършенства. Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в академията. Младо момиче се завъртява около него и иска да се оженят. Той е близък с брат Атанас Минчев й го моли да пита Учителя как да реши този въпрос. Гъдев обича жена си и се чуди как да се разведе с нея. Определят си среща с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и среща Гъдев и жена му.
към текста >>

33. 7.6 Боян Димитров Боев - Светозар Няголов ( -2013)

Бях по времето на Хитлер в Германия като главен диригент на голям духов оркестър." Боев се сепва и го пита: „Кажи ми какви грехове си направил, за да не ги допусна и аз в моя живот?
Една вечер на сън той се среща с Бах и започват двамата да разговарят на български език. Учуден, брат Боев го пита: „Откъде знаеш така добре български език и разговаряш свободно с мен? " Бах му отговаря: „В миналото съм бил в България като богомил, заедно с тебе сме работили и тогава съм научил българския език." Боев го похвалва: „Ти си един много издигнат музикант." Бах му отговаря: „Пред мен са Моцарт, Бетовен и Вагнер. Те стоят по-високо от мене." Боев го пита: „Прераждал ли си се от богомилско време досега? " Бах казва: „Да, много пъти, като във всяко прераждане съм натрупал доста грехове. Бях по времето на Хитлер в Германия като главен диригент на голям духов оркестър." Боев се сепва и го пита: „Кажи ми какви грехове си направил, за да не ги допусна и аз в моя живот? " Той му отговоря: „Не се бой, ти нямаш условия да се натъкнеш на такива грехове." След заминаването на Учителя Боев участва активно в братския живот до последните си дни. От време на време боледува. Нестор Илиев го посещава и провеждат дълъг разговор. Боев го поканва да отиде да спи при него.
към текста >>

34. 7.39 Георги Сотиров - Светозар Няголов ( -2013)

Той свири добре на китара и участва редовно в оркестъра на паневритмията.
Георги Сотиров Георги Петров Сотиров е роден на 4 ноември 1902 г. Той свири добре на китара и участва редовно в оркестъра на паневритмията. Германците нахлуват в Гърция, завземат я и Георги отива един съботен ден при Учителя, за да се информира за положението на своите близки, които живеят по това време в град Ксанти. При салона го среща Мария Савова и му казва, че денят е събота и Учителя не приема никого. Той остава при стълбата и седи известно време. Марето отива някъде по работа и наоколо няма никой. Тогава Георги се престрашава, качва се по стълбата и чука на вратата на горницата три пъти.
към текста >>

35. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

Гавраил Величков участва в малък братски оркестър, в който репетират песните на Учителя.
Трябва непременно да си намериш приятел, с когото да споделяш своите несгоди и мъчнотии, за да не тровиш кръвта си." В един период от живота си Галилей и Филип Стоицев работят заедно с музиката. Аранжират песни на Учителя и така се разбират и хармонират, че сякаш единият живее в другия. По този повод Галилей пита Учителя: „Защо така хармонично работим и работата ни върви успешно? Лесно се разбираме и каквато мъчнотия единият преживява, другият я чувства болезнено." Учителя му отговаря: „Вие сега имате един общ ръководител и затова работата ви върви общо, заедно." Гавраил Величков участва в малък братски оркестър, в който репетират песните на Учителя. В него свири и млад челист, който скоро се оженва за една норвежка. Когато отиват на репетиция у тях, жената ги посреща много мило и всички ги целува наред. Галилей се оплаква на Учителя от нейното поведение, а той му казва: „Северните народи се управляват главно от ангелите и там се раждат предимно ангели. Понеже разумът им е силно развит, те могат да управляват и контролират чувствата си и запазват детинските си отношения към хората през целия си живот." Така тази жена изразява своята най-чиста любов към приятелите. Гавраил Величков, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата.
към текста >>

36. 7.50 Асен Арнаудов - Светозар Няголов ( -2013)

Асен Арнаудов е добър цигулар и свири в Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Сашо Попов.
Асен Арнаудов Асен Арнаудов е добър цигулар и свири в Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Сашо Попов. Всяка година Културният отдел на немската легация отпуска по две стипендии за следване на даровити българи в Германия. Асен пожелава да отиде да учи там. Помолва диригента да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа. Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия. Заедно отиват да говорят по този въпрос с Учителя.
към текста >>

37. 7.80 Гъдев - Светозар Няголов ( -2013)

Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в академията.
Баща му загива във войната, а майка му се поболява от мъка. На него се пада задачата да поддържа по-малките си братя. Работи постоянно, но едва изкарва за прехраната. Като възмъжава, се среща с добра мома, която внася импулс в живота му. Започва да учи кларнет и постепенно се усъвършенства. Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в академията. Младо момиче се завъртява около него и иска да се оженят. Той е близък с брат Атанас Минчев й го моли да пита Учителя как да реши този въпрос. Гъдев обича жена си и се чуди как да се разведе с нея. Определят си среща с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и среща Гъдев и жена му.
към текста >>

38. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Оркестърът беше застанал на малкото баирче до пътеката, по която сега вървим, а ние обикаляхме в кръг наоколо.
Когато братята го питат защо е постъпил така, той обяснява, че тази риба е царят на рибите в езерото и Учителят му казал как да се пазят от въдиците на рибарите, за да не страдат. След този случай рибарите не могат повече да уловят никаква риба във второто езеро. Те престават да ни досаждат и се премесват около третото езеро. През 1939 г. играехме Паневритмия при 3-тото езеро. Оркестърът беше застанал на малкото баирче до пътеката, по която сега вървим, а ние обикаляхме в кръг наоколо. Нямаше го тресавището, което сега се е образувало в южната част на езерото. Няколко рибари заложиха въдиците в езерото и застанаха настрани да гледат Паневритмията. Ние, няколко малки палавници, без да ни видят, взехме въдиците с пръчките им и ги хвърлихме между скалите, в една морена. Няколко пъти от Долината на Съзерцанието в лагера проникваха мечки и обикаляха край палатката на брат Борис Николов - в ниската част, след палатката на Учителя. Те не направиха пакост на никого.
към текста >>

39. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Верующият звучи добре в Божествения оркестър.
Поетът пък - да нареди думите на човешкото слово така, че те да изразят най-добре вдъхновението на сърцето му. Това ще рече да си верующ. Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява. Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели. Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята цигулка. Верующият звучи добре в Божествения оркестър. Той разбира волята на своя Отец и Отец е доволен от него. Хубаво е да си верующ - казваше Учителят, - но думата верующ да не бъде само едно понятие, на което ние познаваме само повърхностното съдържание. Вярата е такава могъща сила, пред която нищо не може да устои. Да имаш вяра, не значи да вярваш в нещо, тъй като всеки вярва в нещо, но да имаш съвършено непоколебимо знание. Вярващият не се колебае и за това, в което вярва, той има в себе си пълно доказателство.
към текста >>

40. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Малък струнен оркестър изпълнява паневритмичната музика.
Когато отзвучи и последната дума от беседата, всички изправени на крака изпяват заключителната песен, произнасят молитвена та формула и един по един слизат по каменистата пътека, за да продължат програмата на лагерния живот. Езерото на съзерцанието Изиграването на първите шест гимнастически упражнения се последва от подкрепителна почивка, след която при добро време се образува по-голям или по-малък кръг от двойки, които чакат да прозвучи музиката на Паневритмията. Често Паневритмията се изиграва на тревистите поляни до езерото Балдер-Дару или край езерото Махабур. Немалко пъти тази игра се извършва над приветливото Езеро на чистотата. Малък струнен оркестър изпълнява паневритмичната музика. Ако денят е неделен или някакъв календарен празник, Учителят подема разговор, който може да се приеме като продължение на утринна беседа. От тези разговори обикновено отсъствуват дежурните, които приготовляват общия обяд, след което настъпват часове на свободни занимания, разговори, гостувания по палатките или разходки край езерата. Често около „сръчните ръце“ и „здравите мишци“ се събират приятели, за да вземат участие в подобряване на общия вид на лагера: укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките или се осъществяват поставени от Учителя строителни задачи. Така се изгради доста голям заслон, покрит с плочи, направиха се мостове от гранитни блокове върху някои рекички, изтичащи от езерата, каптираха се изворчетата над езерата Елбур и Махабур, за да се появят рядко красиви и оригинални чешми с бял кварц, донесен отдалеко от самите ученици. Тези чешми и до днес радват туристите в тази прекрасна местност на Рила.
към текста >>

41. Учителят за музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Цялата природа е един величествен оркестър.
Тя е тонираща песен, но не бива да се пее по всяко време. Ако се научите да пеете, както трябва, песента „Зора се чудна зазори“, всички възможности за подем и успех ще ви посетят. Ще знаете, че нашите песни са в съгласие с Божиите закони. Съществува музика и в природата. Слушали ли сте музиката на цветята, хора на зреещи плодни дървета, музиката на текущите води, на вятъра. Цялата природа е един величествен оркестър. И органите на човешкото тяло се подчиняват и работят най-добре под действието на различните музикални тонове от гамата. Музиката е живот. Това ви казах още в началото. Пей и свири! Така ти ще мислиш, ще действуваш и ще чувствуваш най-правилно.
към текста >>

Учителят стана, погледна нагоре към светлеещия лазур, усмихна се, сякаш чу великия оркестър на всемира и като кимна с глава за поздрав, бавно тръгна към салона.
Знай, че Бог е вътре в теб. На него уповавай. Не разваляй това, което Бог гради. Като обикнеш Бога, пей и свири и тогава ще обикнеш всички същества. Тогава ще знаеш защо живееш и защо си дошъл на тази земя. Учителят стана, погледна нагоре към светлеещия лазур, усмихна се, сякаш чу великия оркестър на всемира и като кимна с глава за поздрав, бавно тръгна към салона. На групичка след него тръгнаха и учениците заедно с брат Боев. Всички те имаха светнали лица. Разговорът за музиката ги бе изпълнил с радост, с хармония и с ония безценни дарове, които човек може да получи, когато е в непосредствена близост със своя Учител. Един от учениците - от тези, които останаха на поляната, се поспря. Спряха и останалите.
към текста >>

42. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Константинович ангажирал оркестър с балалайки, който привличал клиентела.
Един божи ден руснакът замолил Т. П. да му намери десет хиляди лева, защото имал намерение, а и осигурена възможност да открие ресторант. Отначало братът се позамислил доста, но накрая го съжалил и като получил настойчиво уверение, че парите не са загубени, взел сам той на заем десет хиляди лева тогавашни пари, за което подписал и полица. Руснакът Константинович наистина открил ресторант и почнал да печели добри пари. Ресторантът заживял интензивен живот. Константинович ангажирал оркестър с балалайки, който привличал клиентела. В скоро време окаяният емигрант се почувствувал господар. На няколко пъти нашият брат подканил новия си приятел да му даде малко пари, за да прави погашения на дълга, но онзи винаги отговарял, че все още не е в състояние да отдели суми. Потребно било да разшири още обзавеждането на ресторанта. Случило се така, че Т. П. е трябвало да напусне града за известно време, но когато се върнал, трябвало да изживее изненадата, че Константинович изчезнал от София, зарязал ресторанта и отплувал някъде вън от страната.
към текста >>

43. Мирът иде - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Ние чухме, че от цигулката му звучаха тоновете на няколко цигулки, а след малко време чухме вече цял оркестър, който накрая постепенно, затихвайки, съвсем изчезна.
— Ангелите имат криле от светеща материя. От същата материя е направено и подвижното им тяло. Те непрестанно се уголемяват и намаляват и стават по-малки от един атом. Всичките техни движения се придружават от вълшебно пеене. Учителят започна да настройва цигулката си и засвири една мелодия. Ние чухме, че от цигулката му звучаха тоновете на няколко цигулки, а след малко време чухме вече цял оркестър, който накрая постепенно, затихвайки, съвсем изчезна. Брат Христо каза: — Много е хубава мелодията, Учителю! Той пак провери струните на цигулката си и поясни: — Тази мелодия е за мир. Брат Христо се сети коя е мелодията, защото запя същия мотив с думите: "Мирът иде вече, мирът иде вече, мирът иде вече, тъй наш Господ рече!
към текста >>

Тази мелодия ако се изсвири или изпее от цял оркестър и хор, единно и с вяра ако се изпълни, мирът ще дойде между человеците!
Брат Христо се сети коя е мелодията, защото запя същия мотив с думите: "Мирът иде вече, мирът иде вече, мирът иде вече, тъй наш Господ рече! " Учителят сияеше. — Ето сега — каза той, — съществата постепенно започват да слизат от Горе, сутрин рано, преди изгрева на Слънцето. — И той засвири най-напред толкова тихо, че ние едвам го чувахме и постепенно засилваше мелодията до форте, фортисимо и постепенно затихваше, докато ни даде илюзията, че музикантите се отдалечиха. — При фортето — каза Учителят, — имаме обедно време и после постепенно, идването на вечерта. Тази мелодия ако се изсвири или изпее от цял оркестър и хор, единно и с вяра ако се изпълни, мирът ще дойде между человеците! Ти, рекох, припомни си правилата за композиране и я напиши тази мелодия! Можеш и да я дирижираш! Аз весело се смеех с глас. Учителят продължи: — С музиката аз изследвам мисълта на човека.
към текста >>

44. Словото и музиката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Може да правите така: На репетициите да има диригент, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра.
Когато окултните певци достигнат съвършенството на ангелите, те ще пеят без дирижиране. Бог ще ги дирижира! Диригентът трябва да бъде чист и съвършен. Той трябва да бъде малко по-долу от ангелите. Само такъв човек може да бъде диригент. Може да правите така: На репетициите да има диригент, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра. Това наричам аз диригент! — Учителю, словото ли се е родило по-рано, или музиката? — Първичното слово, това е музиката. Първите букви на музиката, първите слова на музиката са седемте тона на гамата, конто са излезли от устата на Бога, възприети са от ангелите и са въплътени в човешкия глас. Пеенето е тясно свързано с мисълта, едно проявление на мисълта.
към текста >>

45. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

На дълги маси бяха насядали хорът и оркестърът.
"Всяка човешка мисъл е плод в Божествения свят и всяка човешка постъпка е сладчина в Божествения свят. Сокът и сладчината са вътре в плода. Значи, чувствата и постъпките са части на човешката мисъл." — Учителю — казах аз. — След премиерата имаше банкет в салоните на зала "България". На дълги маси бяха насядали хорът и оркестърът. На друга дълга маса бяха седнали солистите, директорът Петко Стайнов, до него секретарят Георги Димитров. До мен седна Венцислав Янков. И срещу нас беше седнал баща му и брат Христо. Когато келнерите сервираха чашите за вината, Венцислав им казваше: "Тук на нас не давайте такива чаши! Ние сме въздържатели!
към текста >>

46. Внушението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, да се направи от „Новото Битие" една композиция с хор, оркестър, и солисти и да се изпълни на открито.
Трелите са украшения на музиката. – Учителят се обърна към мен и каза: — Ти да внимаваш! Не раздавай от капитала си! Брат Христо каза: — Учителю, да се направи от „Новото Битие" една композиция с хор, оркестър, и солисти и да се изпълни на открито. Учителят много се зарадва и добави: — Певците да не се явяват изведнъж. Най-напред ще излезе един певец и ще запее сам и сетне втори, и т.н. Певците да бъдат седем! — Учителю, – попитах аз – какъв глас да бъде първия певец?
към текста >>

— Учителю, да се направи от „Новото Битие" една композиция с хор, оркестър, и солисти и да се изпълни на открито.
Трелите са украшения на музиката. – Учителят се обърна към мен и каза: — Ти да внимаваш! Не раздавай от капитала си! Брат Христо каза: — Учителю, да се направи от „Новото Битие" една композиция с хор, оркестър, и солисти и да се изпълни на открито. Учителят много се зарадва и добави: — Певците да не се явяват изведнъж. Най-напред ще излезе един певец и ще запее сам и сетне втори, и т.н. Певците да бъдат седем! — Учителю, – попитах аз – какъв глас да бъде първия певец?
към текста >>

47. Песен на ангелите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Учителю, сега тя трябваше да пее на репетицията с оркестъра и въпреки че я боли гърлото, тя иска да попее на Вас.
Той ми каза: – Ти никога не трябва да си мажеш гърлото с такива работи, но ще вземеш сурово разбито яйце със захар или мед. Учителят ми каза още работи, но не ми е позволено да ги напиша. Той ми каза и формули, които да произнасям преди пеенето. Брат Христо каза: – Учителю, сега тя трябваше да пее на репетицията с оркестъра и въпреки че я боли гърлото, тя иска да попее на Вас. Аз изтананиках съвсем тихичко само няколко такта от соловата партия на Деветата симфония от Бетховен. Показах му току-що получената от мен покана – официално писмо от Софийската филхармония, дата – 14.04.1943 година, в което ме канеха да пея соловата партия на Деветата симфония от Бетховен, която щеше да бъде дирижирана от прочутия Виенски диригент Карл Бьом. Писмото от филхармонията ми връчи лично директора на операта, Петко Стайнов. Извика ме в кабинета си и лично ми каза решението на художествения съвет при операта, като ме попита, наемам ли се да науча соловата партия, само за десет дена. Аз го помолих да ме почака два дена за отговор.
към текста >>

Тази симфония ще се пее при изгряването на Слънцето, с певци, хор и оркестър.
– Имала съм случай да разуча ролята си за 20 дена, Учителю! – Господ ще ти помогне. Ти отговори на директора, че се наемаш да научиш партията. Ние ще направим една симфония от "Новото Битие". Тя ще бъде симфонията на Всемирното Бяло Братство, Десетата симфония. Тази симфония ще се пее при изгряването на Слънцето, с певци, хор и оркестър. Ще има и движения. – Учителю, от песента "В начало бе Словото", може също да се направи една симфония – каза брат Христо. – И от всичките мистични песни може да се направи една симфония, която да включва всичките Ви песни – добавих аз. Учителят се вдъхнови и запя: "В начало Бог създаде..." (Първи ден на "Новото битие"). После каза:
към текста >>

48. Фонетиката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Учителю – попитах аз – да пея ли силно, да форсирам ли гласа си, защото оркестърът ще бъде с увеличен състав и хорът също.
Не само че не се провалих, но нестихващо аплодираха и многократно ме викаха на бис. Учителят пак ме благослови и каза: – Ние ще ти помогнем да заучиш партията в Деветата симфония на Бетховен. – Очаква се всеки момент пристигането на Карл Бьом. Първият концерт ще бъде на 6-ти май – каза брат Христо. – Учителю – попитах аз – да пея ли силно, да форсирам ли гласа си, защото оркестърът ще бъде с увеличен състав и хорът също. Събират всичките хористи в София. – Ти пей леко! Не форсирай. Гласът ти ще лети над всичките гласове! Ти пей така, че да се чувства, че имаш още глас, който не издаваш навън.
към текста >>

49. Деветата симфония на Бетховен - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Така съобщаваше радиото и за целия оркестър, и за целия хор.
След това призовах духа на Бетховен, да ми помогне и той, с гения си и любовта си към своята творба. Молех се за хората в залата – да просветне съзнанието им и да приложат Божествените добродетели. Учителю, преди да Ви разправя за успеха, ще Ви кажа, че три дни преди генералните репетиции имаше блокада в София. Радиото по три пъти на ден съобщаваше: "Всички солисти на Девета симфония: Лиляна Табакова, Диана Георгиева, Христо Бръмбаров, Любен Минчев, да се явят на репетиция в зала "България"." Да показват личните си карти и постовете ще ги пропусна. Така съобщаваше радиото и за целия оркестър, и за целия хор. Бяха събрали всички хорове на София: хор "Кавал", хор "Гусла", хор "Христина Морфова", всички черковни хорове, хорът на радиото, хорът на операта и др. Учителю, през време на блокадата останах без хляб. Брат Христо не можеше да дойде при мен и погладувах малко. Вечерта на премиерното изнасяне на концерта, всички солисти ме изгледаха с изненада, като се явих в синя рокля. Солистите бяха облечени в черно.
към текста >>

– Тя, тази симфония, ще бъде със седем солисти, с хор и оркестър.
" – Учителю, на първата репетиция с Карл Бьом, се опитах да пея силно, въпреки че Вие ми казахте да пея тихо и леко, но той ме прекъсна и каза: "Leicht, leicht, lejcht (леко)! ", точно както Вие ми казахте! Учителят заговори за новата симфония на Бялото Братство. Той каза: – Тя, тази симфония, ще бъде със седем солисти, с хор и оркестър. – Учителю, симфония може да се направи, като се включат и всичките ви дълбоки, мистични песни. По същия начин може да се представи и Паневритмията! – Паневритмията и сега, на по-големи празници, може да се играе с хор и оркестър. – Учителю – казах аз – всяко музикално произведение, написано с текст, трябва да се пее, затова Паневритмията трябва не само да се свири, но и да се пее! Учителят продължи:
към текста >>

– Паневритмията и сега, на по-големи празници, може да се играе с хор и оркестър.
Учителят заговори за новата симфония на Бялото Братство. Той каза: – Тя, тази симфония, ще бъде със седем солисти, с хор и оркестър. – Учителю, симфония може да се направи, като се включат и всичките ви дълбоки, мистични песни. По същия начин може да се представи и Паневритмията! – Паневритмията и сега, на по-големи празници, може да се играе с хор и оркестър. – Учителю – казах аз – всяко музикално произведение, написано с текст, трябва да се пее, затова Паневритмията трябва не само да се свири, но и да се пее! Учителят продължи: – Хорът ще застане в средата, заедно със свирачите, а другите ще играят и мислено ще пеят! Брат Христо се извини и излезе за малко. – Защо, Учителю, понякога, когато съм преуморена, чувствам леки болки по различните части на тялото си?
към текста >>

– Учителю, докато оркестъра свиреше увертюрата, ние, солистите, бяхме седнали на сцената.
– Учителю, мога ли да правя упражнения с гласа си и да достигна светлината? – Ти и сега, като пееш, я достигаш, защото високия колоритен глас има много силни трептения, приближаващи се до трептенията на светлината. Внушението играе много важна роля при пеенето. Човек не трябва да си внушава, че не може да направи нещо. Ученикът трябва да има вяра и смелост. – Учителю, докато оркестъра свиреше увертюрата, ние, солистите, бяхме седнали на сцената. Аз призовах духа на Бетховен и му казах, че и той трябва вече да стане ваш ученик. – Е да, той вече е ученик, защото ти, като пя неговата симфония, той стана ученик на Новото Учение... Бетховен е имал повече желание от своите възможности! – Учителю, брат Боев ми подари книгата за възпитанието по вашите методи. Сега я чета. Много ми се иска, Учителю, да стана малко дете и Вие да ме учите, и да ме възпитавате.
към текста >>

50. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

И двамата виртуози бяха поздравени от целия оркестър многократно, със ставане на крака и чукане на лъковете в цигулките.
То беше едно рядко тържество. Тоновете на Учителовата цигулка зазвучаха от Небето. Ние с брата поглеждахме от време навреме към балкона. Учителят слушаше цигулката си и сияеше от радост. Успехът беше голям. И двамата виртуози бяха поздравени от целия оркестър многократно, със ставане на крака и чукане на лъковете в цигулките. Публиката не си отиваше. Много пъти ги повикаха на бис. Времето застудя и наваля сняг. Четирдесет дни подред, преди бомбардировката на София, Учителят всяка сутрин напускаше Изгрева и отиваше, заедно със сестрите и братята, над горичката при село Симеоново. През това време, няколко пъти брат Христо, а веднъж и Венцислав, придружили Учителя, заедно със сестрите и братята.
към текста >>

Хорът и балетът да заминат за Берковица, в студентския дом, а оркестърът в град Фердинанд*.
– Да, Учителю, има, но тази стая е на горния етаж и е съвсем самотна. На другата сутрин ние поехме нагоре, за хижа "Фонфон". След няколко дни бащата на Венцислав – Янко Янков, слезе от хижата долу, в София, да получи своята и моята заплати. Той донесе новото нареждане на министъра: всички да отидем във Вършец. Там щели да ни разквартируват във вили. Хорът и балетът да заминат за Берковица, в студентския дом, а оркестърът в град Фердинанд*. С брат Христо заминахме за Вършец. Не след дълго време дойде и мама. С нея живеех в една стая. Татко беше на работа във фабрика "Искър" и вечер спеше в София. Министърът на просветата веднага нареди да се донесат пиана в стаите на тукашния театър.
към текста >>

51. Чудото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Докато оркестъра свири увертюрата "Леонора", аз съм сама на сцената, пред спусната завеса, така че, имах възможност да викам Учителя с молитви.
След обяд таксито ни отведе в града. Малко само можах да си почина. Опитах гласа си, но никакъв тон не излизаше от подутия ми ларингс. Трябваше да се упътя към театъра. Облякох се и се гримирах. Докато оркестъра свири увертюрата "Леонора", аз съм сама на сцената, пред спусната завеса, така че, имах възможност да викам Учителя с молитви. Молех му се горещо – да ми даде глас. Завесата се вдигна и миг, преди диригента да ми подаде знак да запея, стана чудо! Изведнъж Учителят се яви пред мен в цял ръст. Цялата му фигура вибрираше и изпускаше светлина. Тази светлина, във вид на светкавица, мина през тялото ми.
към текста >>

52. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

Изпълнителите танцуват в кръг, а в средата свири оркестър.
След лекцията излизахме на полянката, която беше заобиколена отвсякъде с борова гора, и там зиме и лете правехме първите 6 упражнения. Шестте упражнения на поляната на Изгрева От 22 март до 22 септември се танцуваха свещените танци, наречени Паневритмия. Тези хармонични и плавни движения са израз на законите на живота и поставят човека във връзка с разумните и творческите сили на природата, като развиват всички духовни центрове и духовни тела в човека. Всяко движение е свързано с живата геометрия, широко застъпена в учението. Изпълнителите танцуват в кръг, а в средата свири оркестър. Това е мощен метод за хармонизиране и усъвършенстване на човека. Учителят е дал голям брой други физически упражнения без музика, които имат подобно въздействие. Всяко от тях по специфичен начин обогатява този ефект и има важно значение за тонизиране и обновяване на процесите в организма и за постигането на крепко физическо и душевно здраве. Сутрин след беседата и гимнастиките всеки отиваше на работа в града. След работа се прибирахме на Изгрева да отдъхнем и дълбоко да поемем духовната атмосфера, която цареше.
към текста >>

53. Двата велики закона - Георги Радев (1900–1940)

И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владатъ своето изкуство и образувайте оркестъръ — въ най-скоро време тѣ ще ви дадатъ прекрасно изпълнение.
Въ всѣки индивидъ, въ всѣка душа трѣбва да има тоя мощенъ стремежъ — да бъде разумна. Една отъ най-важнитѣ и мъчни задачи въ свѣта е да създаде човѣкъ своя индивидуаленъ животъ. Създаде ли се разумния човѣкъ, тогава домътъ, обществото, човѣчеството лесно могатъ да се създадатъ. Съвременнитѣ хора искатъ да преустроятъ първомъ човѣчеството, после обществото, дома и най-после човѣка. Очевидно, този пътъ е нелогиченъ, неправиленъ. И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владатъ своето изкуство и образувайте оркестъръ — въ най-скоро време тѣ ще ви дадатъ прекрасно изпълнение. Съберете следъ туй хора, които нищо не разбиратъ отъ музика и се опитайте да образувате отъ тѣхъ оркестъръ — ще има само стържене и шумъ. Затова великитѣ Учители на човѣчеството съ обръщали такова внимание на индивидуалнитѣ души. Тѣ, които познаватъ великитѣ закони на цѣлокупния животъ, не само както той се проявява тукъ, на нашата земя, знаятъ, че човѣчеството не се оправя съ плошаденъ шумъ и голи приказки. Тѣ винаги съ твърдѣли, че всѣка единица трѣбва да разбере законитѣ на частъта и Цѣлото. Да разбере, че индивидуалниятъ животъ не е независимъ отъ живота на колективното и че следователно, не е все едно какъ човѣкъ проявява своя животъ, който едничко може да владѣе.
към текста >>

Съберете следъ туй хора, които нищо не разбиратъ отъ музика и се опитайте да образувате отъ тѣхъ оркестъръ — ще има само стържене и шумъ.
Една отъ най-важнитѣ и мъчни задачи въ свѣта е да създаде човѣкъ своя индивидуаленъ животъ. Създаде ли се разумния човѣкъ, тогава домътъ, обществото, човѣчеството лесно могатъ да се създадатъ. Съвременнитѣ хора искатъ да преустроятъ първомъ човѣчеството, после обществото, дома и най-после човѣка. Очевидно, този пътъ е нелогиченъ, неправиленъ. И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владатъ своето изкуство и образувайте оркестъръ — въ най-скоро време тѣ ще ви дадатъ прекрасно изпълнение. Съберете следъ туй хора, които нищо не разбиратъ отъ музика и се опитайте да образувате отъ тѣхъ оркестъръ — ще има само стържене и шумъ. Затова великитѣ Учители на човѣчеството съ обръщали такова внимание на индивидуалнитѣ души. Тѣ, които познаватъ великитѣ закони на цѣлокупния животъ, не само както той се проявява тукъ, на нашата земя, знаятъ, че човѣчеството не се оправя съ плошаденъ шумъ и голи приказки. Тѣ винаги съ твърдѣли, че всѣка единица трѣбва да разбере законитѣ на частъта и Цѣлото. Да разбере, че индивидуалниятъ животъ не е независимъ отъ живота на колективното и че следователно, не е все едно какъ човѣкъ проявява своя животъ, който едничко може да владѣе. Човѣкъ представя едно срѣдоточие на животъ, единъ възелъ, и вмѣсто да схване своитѣ задачи като отдѣлно срѣдоточие въ Цѣлото, той напуща своя центъръ и тръгва по измамни пътища да оправя другитѣ.
към текста >>

54. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

По-късно диригента на държавния симфоничен оркестър Влади Симеонов, пианистът Димитър Грива, композитори, виртуозни цигулари, кинематографисти... Не непременно последователи на Дънов! Мястото постепенно се извисява високо над нивото, на което беше стъпило през 1927 година.
Това води до решителна промяна в характера на цялата дейност на Дънов като духовен Учител. Не само поради това, че последователите му вече надрасват разпиляността на своите срещи помежду си от град на град и от село на село по милостта на заможни симпатизанти. Не само поради това, че „Дъновизмът,“ както популярно го наричат, твърдо стъпва на свой терен на върха на хълма, доминиращ столицата от Изток. Живописната някога Баучерова поляна постепенно става притегателен пункт на софийския интелектуален хайлайф. В неделните разходки на софиянци преди, или след беседите на Учителя, тук през следващите години могат да се срещнат на разговор в беседките и пейките на Изгрева ръководители на университетски катедри като философа Димитър Михалчев, поети с национална слава като Трифон Кунев, и по-късно Томалевски, разтрисващи националния интелектуален хайлаф поетеси като Мара Белчева, съветници на царя като Любомир Лулчев, блестящи художници като Васил Иванов и Илия Бешков, математици като завършилия в Сорбоната Борис Рогев. По-късно диригента на държавния симфоничен оркестър Влади Симеонов, пианистът Димитър Грива, композитори, виртуозни цигулари, кинематографисти... Не непременно последователи на Дънов! Мястото постепенно се извисява високо над нивото, на което беше стъпило през 1927 година. Планът на Салона е изработен от Слави Николов. Властта през тази година разрешава Братския събор и одобрява строежа. Строители се събират отвсякъде, но основната сила са опитните в тази област членове на Айтоското братство. Те са оставили и до днес следа от това какво могат на братското „Лозе“ в Айтос, и братските строежи в село Тополица. Идват спретнато облечени в бели ризи, и черни потури, препасани с червени пояси.
към текста >>

55. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Освен църковен хор тук има и оркестър през 1869 г., в църквата „Св.
Гагаузите и гърците къде са и страха от мюсюлманите и тревогите на баща му и приятелите му? И безпокойствата на баща му, тревогата му за това как върви нашата православна църква във Варна, дето каза в миг на голяма тъга, за да се очисти от змията на обезверяването в сърцето си: „Какво е виновен Исус, като такива са му последователите в тоя гагаузки град? “ Не е ли казал някога някой молла, или приятелят на баща му, мютесарифинът на Варна, и той като поп Константин в миг на отчаяние: „Какво е виновен Мохамед в тоя - какъвто и да е там - кюрдски или аджемски град!“ Колко объркано, но и колко голямо нещо! Какъв голям свят излиза сега тук, както е сам на върха на тези три хълма над Дунава, и да навлезе в него трябва, и да го разбере. * Какъв град наистина! Свищов има българско училище още през 1826 година, когато при Васкидович учат 13 свищовлийчета и 21 външни деца. През 1856 Начович осъществява мечтата си в града да има Читалище. Освен църковен хор тук има и оркестър през 1869 г., в църквата „Св. Преображение“ в махалата на местните богаташи. Така че това е музикален град, и в него Петър намира едно от призванията си. Точно в Свищов той се сдобива с първата си цигулка и се научава да свири наистина добре. Освен това в богат търговски, европейски град като този жените не са тренировъчен боксьорски чувал за мъжете си, като се върнат пияни, разбира се. На тях се пада по европейски тертип да култивират високонравствени начала в живота на семейството си, децата си, обществото, и тук именно през 1869 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30012702941895