Търсене в текстове за 'Оркестър'

Галилей Величков (1911-1985)

Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър.
Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари. Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите. А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни. Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения. Изгревяни започват своя ден с музика.
към текста >>

А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър.
Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите. А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни. Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения. Изгревяни започват своя ден с музика. Новият ден е одухотворен. Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден.
към текста >>

За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор.
След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкват, за да роди тишината новата музика. "Изгревът" има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни. Старателно се изучават отделните партии. Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност. На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство. Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране.
към текста >>

На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.
Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни. Старателно се изучават отделните партии. Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност. На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство. Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране. Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен. Учителят взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента. Той винаги се радваше и на най-малките постижения.
към текста >>

2. 2_07 Опит за отвличане от Школата

Галилей Величков (1911-1985)

Учителят ме изслушва внимателно и казва: "Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече.
А едновременно с това аз посещавах Школата и от Учителя бях поставен да изпълнявам задачата и ролята на цигулар от младежкия окултен клас. От една страна имах строго определена задача в Школата, а от друга страна търсех да се изявя в обществото на града. Първият случай изведнъж бе представен пред мен като изключително предложение. Поканиха ме да следвам в Австрия, в тамошната музикална консерватория като цигулар. Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен. Учителят ме изслушва внимателно и казва: "Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече. Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална среда. Това ще те задоволи като музикант. И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България. И с векове, и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога. Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба.
към текста >>

3. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Галилей Величков (1911-1985)

По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София.
Но тези пари се приемаха като особен жест на Учителя. Това е един от примерите на Учителя за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на Учителя към музиката. Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога. А този случай бе именно такъв. Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов. По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София. На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката. Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята. Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията. Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията. Казах му: "Мен ме има, а теб те няма!
към текста >>

4. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра?
В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра? Стоят и ни наблюдават. Никой не шава. Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха. Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя. Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина.
към текста >>

5. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари.
"Игнат Котаров и концертът с тенекията" На "Изгрева" градината бе осеяна от пъстри цветя, ливадата също бе покрита с многообразие от тревички и цялото това многообразие и разноцветие бе представено и с личности и характери толкова различни, каквото бе разнообразието по цветята и тревите. Но имахме бурени, имаше тръне, имаше бодили, включително и магарешки тръне - всичко това ни заобикаляше през време на Школата. Каквото бе в света, таквоз бе и у нас, на "Изгрева". Само че тук беше Школа и трябваше да се учи и да се прилага заученото. В първите години, на всички, които постъпиха на "Изгрева", Учителят препоръчваше да започнат да се учат да свирят на някакъв инструмент. Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари. Трети свиреха на виолончело, а ние, които бяхме минали през Консерваторията, свирехме на пиано. Всички без изключение, повече или по-малко знаеха да пеят, бяха научили братските песни и дори накрая направиха братски хор. Имаше един брат - Игнат Котаров - в тези години на "Изгрева". Беше висок, грамаден, як, буен и луда глава. С него не можеше да се излезе на глава.
към текста >>

6. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

По едно време, според развоя на действието, под звуците на оркестъра на сцената излизат балерините.
Защо да не отиде на оперета? За тази оперета имаше много хвалебствия във вестниците - за това, че тогавашната звезда Мими Балканска пеела очарователно, че балетът към оперетата бил на изключително ниво и балерините, освен, че били красиви и грациозни, но и играта им била пленяваща и завладяваща. Към двадесетина приятели от "Изгрева" заемат своите места в салона. Завесата се вдига и представлението започва. Увертюрата, музиката и гласовете били прекрасни. По едно време, според развоя на действието, под звуците на оркестъра на сцената излизат балерините. Залата ахнала и замряла. Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред. Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг свят, в астралния свят на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти. Това нещо го знаят от Учителя. Но след като се спогледали приятелите, решават да гледат балерините, каквото ще да става.
към текста >>

Слуша само музиката на оркестъра и въздишките на мъжете в залата.
Жми, Жечо! " Жечо е седнал до Боян Боев, а той го е довел на оперета и това, което му каже, трябва да го прави: "Затова, Жечо, жми! " Затваря си очите. Стиска ги. Стиска клепачите. Слуша само музиката на оркестъра и въздишките на мъжете в залата. След малко се чува гласът на Боян Боев: "Жечо, отвори си очите! " Жечо ги отваря и се оглежда смутено и сконфузено. Другите приятели, които са около тях, чули и видяли всичко, се усмихват, но нищо не продумват. Не трябва да се възразява на възрастния и старши брат Боян Боев. Щом е казал нещо, значи така трябва да бъде.
към текста >>

7. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката.
По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание. След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав. Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов". Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея. Те повече не работиха с нея.
към текста >>

8. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Сега той ни идваше у дома често на гости и все ни разказваше как Учителят му дал за задача да направи оркестрова разработка на Паневритмията, но нямал пари, за да заплати на симфоничен оркестър и да я изпълнят в зала "България".
Братът го запитва тогава защо е слязъл на земята и е заел едно място в Школата на Учителя, когато друг е могъл да стори това и всичко след това да опише. Та до 1970 година той нищо не бе писал. И ако нещо е написал след това, дължи се най-вече на този млад брат, който трябваше да го задвижи да изпълни своя дълг към Школата и към Учителя. Димитър Грива бе композитор. През време на Школата той ръководеше хора на "Изгрева" и дирижираше понякога музикантите. Сега той ни идваше у дома често на гости и все ни разказваше как Учителят му дал за задача да направи оркестрова разработка на Паневритмията, но нямал пари, за да заплати на симфоничен оркестър и да я изпълнят в зала "България". Той отиде във Франция и с пари на приятели направи запис в Монте Карло, но записът бил несполучлив, понеже французите не могли да уловят правилно българските ритми и да свирят така, както българските музиканти биха свирили. Нито аз, нито пък някой друг можа да чуе този запис, а се похарчиха толкова много пари на приятели от Франция и от България. После той обикаляше у дома и искаше от Борис Николов пари, за да плати на симфоничния оркестър в София да изпълнят "Паневритмията". Дотук добре. Но той можеше да отделя всяка година по една месечна заплата и след двадесет и пет години да има толкова пари, че да си плати и да финансира симфоничния оркестър.
към текста >>

После той обикаляше у дома и искаше от Борис Николов пари, за да плати на симфоничния оркестър в София да изпълнят "Паневритмията".
Димитър Грива бе композитор. През време на Школата той ръководеше хора на "Изгрева" и дирижираше понякога музикантите. Сега той ни идваше у дома често на гости и все ни разказваше как Учителят му дал за задача да направи оркестрова разработка на Паневритмията, но нямал пари, за да заплати на симфоничен оркестър и да я изпълнят в зала "България". Той отиде във Франция и с пари на приятели направи запис в Монте Карло, но записът бил несполучлив, понеже французите не могли да уловят правилно българските ритми и да свирят така, както българските музиканти биха свирили. Нито аз, нито пък някой друг можа да чуе този запис, а се похарчиха толкова много пари на приятели от Франция и от България. После той обикаляше у дома и искаше от Борис Николов пари, за да плати на симфоничния оркестър в София да изпълнят "Паневритмията". Дотук добре. Но той можеше да отделя всяка година по една месечна заплата и след двадесет и пет години да има толкова пари, че да си плати и да финансира симфоничния оркестър. Така аз знай нещата. До 1970 година той не бе написал никаква статия за музиката на Учителя, нито спомени, нито опитности. Проверете след двадесет години дали е написал нещо за Учителя и за Неговата музика.
към текста >>

Но той можеше да отделя всяка година по една месечна заплата и след двадесет и пет години да има толкова пари, че да си плати и да финансира симфоничния оркестър.
Сега той ни идваше у дома често на гости и все ни разказваше как Учителят му дал за задача да направи оркестрова разработка на Паневритмията, но нямал пари, за да заплати на симфоничен оркестър и да я изпълнят в зала "България". Той отиде във Франция и с пари на приятели направи запис в Монте Карло, но записът бил несполучлив, понеже французите не могли да уловят правилно българските ритми и да свирят така, както българските музиканти биха свирили. Нито аз, нито пък някой друг можа да чуе този запис, а се похарчиха толкова много пари на приятели от Франция и от България. После той обикаляше у дома и искаше от Борис Николов пари, за да плати на симфоничния оркестър в София да изпълнят "Паневритмията". Дотук добре. Но той можеше да отделя всяка година по една месечна заплата и след двадесет и пет години да има толкова пари, че да си плати и да финансира симфоничния оркестър. Така аз знай нещата. До 1970 година той не бе написал никаква статия за музиката на Учителя, нито спомени, нито опитности. Проверете след двадесет години дали е написал нещо за Учителя и за Неговата музика. Ако е сторил това, то ми се обадете и аз ще ви почерпя с щрудел и с кафе. Аз съм всепризната майсторка на тия неща.
към текста >>

9. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

Третата година образувах малък оркестър от учениците си.
Благодарение на това, че частно учех пеене и предавах уроци по цигулка, справях се добре с всичко. Разпявах учениците, излъчвах солисти, самата аз им свирех на цигулка и пеех. Успях да ги накарам да обикнат музиката и оттам да ме слушат. Образувах голям смесен хор. Преподавах на десетина ученика по цигулка. Третата година образувах малък оркестър от учениците си. Между номерата, с които се представихме, бяха "Първият ден на пролетта" и "Евера" от Паневритмията, акомпанирани на китара. С всичко се справях много добре, но мен самата това не ме задоволяваше. Много пъти вечер плачех. Имах желание да уча и да постигна нещо много повече в цигулковото изкуство. На четвъртата година ме назначиха учителка в Свищовската смесена гимназия.
към текста >>

Диригент на Пионерския оркестър бе Влади Симеонов.
А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца. Те пък - на други и така можех да изкарам прехраната си, да следвам Академията, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. А след заминаването на Учителя, се нареди да постъпя на работа в Пионерския дворец. Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по цигулка. Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия. Диригент на Пионерския оркестър бе Влади Симеонов. Аз работех там при него. Влади Симеонов беше влюбен в дъщерята на Бертоли - Мариета - и заради нея идваше на "Изгрева". Ето ви един пример как работи Небето. Той не искаше да дойде, но съществата от Небето го накараха да се влюби в Мариета и заради нея той дойде на "Изгрева". Дори сам той дирижира два пъти камерен състав в салона, където присъствуваше и Сам Учителят.
към текста >>

10. 4_04 На Рила с песните на Учителя

Разгръщаше се един огромен кръг от ученици, а в средата имаше многочислен струнен оркестър.
Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя. Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух. На Третото езеро най-много играехме Паневритмия, защото имаше голямо пространство и не беше далеч от лагера. Разгръщаше се един огромен кръг от ученици, а в средата имаше многочислен струнен оркестър. Играехме и на Петото езеро, наречено "Бъбрека", както и на поляната под връх Харамията, който Учителят нарече "Харно ми е". Гимнастики играехме според условията и задачите. Често се съкращаваха някои номера от упражненията. Помня един път изиграхме "Пентаграма" само два пъти и прекратихме. Сестрите се обадиха, че два пъти е противоречие, но Учителят каза: "Достатъчно - може два, може и един път".
към текста >>

11. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

След това Кирил Икономов започна да разработва някои от песните за хор и оркестър.
Продължихме да пеем и свирим в салона на "Оборище" 14, където имаше специален подиум, който бе за музикантите. Беседите бяха вечер, защото приятелите работеха през деня в града. По това време имаше голям музикален подем, спявките на хора се правеха в салона на "Оборище" 14 в различно време. Хорът стана многочислен. Дирижираше го Христо Дързев, подпомогнат от Кирил Икономов. След това Кирил Икономов започна да разработва някои от песните за хор и оркестър. Ирина Кисьова също даде много добри разработки за хор и оркестър. След години се присъединиха и Филип Стоицев, Весела Несторова и Лиляна Табакова. Така репертоарът се разшири. Радвахме се на красиви разработки. Много често, при наши празненства, имахме концерти.
към текста >>

Ирина Кисьова също даде много добри разработки за хор и оркестър.
Беседите бяха вечер, защото приятелите работеха през деня в града. По това време имаше голям музикален подем, спявките на хора се правеха в салона на "Оборище" 14 в различно време. Хорът стана многочислен. Дирижираше го Христо Дързев, подпомогнат от Кирил Икономов. След това Кирил Икономов започна да разработва някои от песните за хор и оркестър. Ирина Кисьова също даде много добри разработки за хор и оркестър. След години се присъединиха и Филип Стоицев, Весела Несторова и Лиляна Табакова. Така репертоарът се разшири. Радвахме се на красиви разработки. Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат.
към текста >>

12. 4_10 Музикалните опитности на учениците

Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа.
Той каза: "Тя обича повече цигулката си, отколкото мъжете." На един концерт тя беше облечена в рокля с бананов цвят. Учителят каза, че тя е избрала хубав цвят за рокля. "Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той. Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман. Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя. Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя. Представих му я. Тя почтително Му целуна ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него. Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези неспокойни времена може да вземе сина си в Германия.
към текста >>

13. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Беше завършил Музикалната академия, свиреше в Царския симфоничен оркестър на цигулка.
Учителят беше казал за него следното: "Ако трябва да покажа пътя на някого - ще го покажа. Но самият той няма да го извърви и няма да отиде по тоя път." След като си замина Учителят и взеха салона на "Изгрева", Симеон събираше приятелите у дома си и четяха беседи в онези години, когато това беше забранено от властите - за такова нещо се правеха обиски и имаше санкции от властта. След години той се помина. Но като човешка душа бе съхранен от Учителя и от нас, другите музиканти, които знаехме как Учителят разреши този въпрос. Един от любимите музиканти при Учителя беше Асен Арнаудов. Беше завършил Музикалната академия, свиреше в Царския симфоничен оркестър на цигулка. Сдобил се с арфа, подарена му от Учителя, Асен пожела да следва арфа в Германия. Беше измолил разрешение от Сашо Попов за стипендия. Споделил това с нашия брат Неделчо Попов. Той се учудил, че при тези бомбардировки в Германия ще следва, какво ще прави там, щото, когато падат бомбите, заглушават всичката музика у човека. Запитал го: "Сподели ли това с Учителя?
към текста >>

Той се беше прехвърлили от цигулка на виола и свиреше в симфоничния оркестър.
Учителят искаше да види какво ще бъде въздействието на музиката върху изпълнителите и слушателите. Искаше Неговата музика да въздействува, да създаде нови образи, картини, да повдигне човека и да го възвиси в един идеен свят. Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи свят, който песента ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа. При създаването на Паневритмията, Асен Арнаудов и Ангел Янушев вземаха участие, особено в "Слънчеви лъчи". Ангел Янушев също беше завършил Музикалната академия. Той се беше прехвърлили от цигулка на виола и свиреше в симфоничния оркестър. Разбираше от добри цигулки. Колекционираше музикални инструменти. Имаше богата сбирка. И той си замина, но какво стана със сбирката му? Мога да кажа, че се намира в сина му Валентин.
към текста >>

Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец.
Има една беседа на Учителя, в която Той разказва как двама момъка обичали едновременно една мома и тя им рекла: "Който мине през тази преграда - прескочи я с коня си, него ще взема за мъж." Един от момците яхнал коня, препуснал, но стигнал до стената, уплашил се и се върнал. Другият момък не се уплашил, прескочил с коня и чак тогава видял, че преградата е книжна. Така взел момата за жена. Преградите са книжни за този, който има подтик в себе си, има висок идеал, има желание да учи. Като малка свирех на цигулка народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора. Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец. Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и момичета. Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща. Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека. Това бяха мечти, но на края на живота си постигнах това.
към текста >>

Тя е записала някои от песните на Учителя, много неща е хармонизирала, дирижираше хора и оркестъра, когато се изпълняваха онези песни, които сама бе разработила и хармонизирала.
Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше също сопран. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя, много неща е хармонизирала, дирижираше хора и оркестъра, когато се изпълняваха онези песни, които сама бе разработила и хармонизирала. Свиреше на цигулка и често беше с нас, музикантите, в кръга на поляната, когато свирехме Паневритмията. Много от нейните разработки се изпълняваха от братския оркестър. Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея. Познаваше много добре музиката и Духа на песните на Учителя, затрва Той одобряваше и поощряваше нейните хармонизации. На нея лично Учителят бе наредил да препише албума с песните в друг албум, за да го има на две места и така да може да се съхрани.
към текста >>

Много от нейните разработки се изпълняваха от братския оркестър.
Ирина Кисьова беше също сопран. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя, много неща е хармонизирала, дирижираше хора и оркестъра, когато се изпълняваха онези песни, които сама бе разработила и хармонизирала. Свиреше на цигулка и често беше с нас, музикантите, в кръга на поляната, когато свирехме Паневритмията. Много от нейните разработки се изпълняваха от братския оркестър. Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея. Познаваше много добре музиката и Духа на песните на Учителя, затрва Той одобряваше и поощряваше нейните хармонизации. На нея лично Учителят бе наредил да препише албума с песните в друг албум, за да го има на две места и така да може да се съхрани. Но тя не направи това и после - след време - се каеше и упрекваше за това. Емилия Михайловска, след като се завърна от Италия, гдето бе учила пеене, даде концерт в салона пред Учителя.
към текста >>

Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея.
Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя, много неща е хармонизирала, дирижираше хора и оркестъра, когато се изпълняваха онези песни, които сама бе разработила и хармонизирала. Свиреше на цигулка и често беше с нас, музикантите, в кръга на поляната, когато свирехме Паневритмията. Много от нейните разработки се изпълняваха от братския оркестър. Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея. Познаваше много добре музиката и Духа на песните на Учителя, затрва Той одобряваше и поощряваше нейните хармонизации. На нея лично Учителят бе наредил да препише албума с песните в друг албум, за да го има на две места и така да може да се съхрани. Но тя не направи това и после - след време - се каеше и упрекваше за това. Емилия Михайловска, след като се завърна от Италия, гдето бе учила пеене, даде концерт в салона пред Учителя. Божана Димитрова, ученичка на Морфова, също изнесе концерт в салона.
към текста >>

Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други.
Сестра Дафинка пееше много чисто. Беше приятелка на Асен Арнаудов. Разболя се от туберкулоза и си замина. Мария Славова също вземаше участие. Беше школувана певица и стана преподавателка в Музикалното училище. Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други. На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други. Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев. Първа цигулка свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха. Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор. На някои от концертите в салона диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов.
към текста >>

Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор.
Беше школувана певица и стана преподавателка в Музикалното училище. Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други. На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други. Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев. Първа цигулка свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха. Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор. На някои от концертите в салона диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов. Асен Арнаудов бе записал много от песните на Учителя. Учителят работеше с него и оценяваше таланта му. Но след заминаването на Учителя, той се загуби в ежедневието си. Накрая ми разказваше, че у дома си имал един куфар със записани от него песни на Учителя, както и негови разработки.
към текста >>

На някои от концертите в салона диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов.
Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други. На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други. Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев. Първа цигулка свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха. Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор. На някои от концертите в салона диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов. Асен Арнаудов бе записал много от песните на Учителя. Учителят работеше с него и оценяваше таланта му. Но след заминаването на Учителя, той се загуби в ежедневието си. Накрая ми разказваше, че у дома си имал един куфар със записани от него песни на Учителя, както и негови разработки. За мое голямо учудване, той сподели, че не знаел къде го е сложил и не можел да го намери.
към текста >>

14. 5_02 Теориятя на музиката и Учителят

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Извиквахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани.
Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил. Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извиквахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, музикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния текст. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти. Но нямаше как да се прескочи теорията на музиката и да се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал. Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме да я запишем и да я направим строго определена чрез нотния текст.
към текста >>

15. 5_09 Песни и танци на слънцето

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент.
В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние.
към текста >>

16. 5_21 Диригентскат а пръчица

А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната.
"Диригентската пръчица" Брат Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция. Раната не заздравявала, измъчвала го толкова много, че се отчаял. Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно. След този случай, той дълги години беше военен капелмайстор и накрая се пенсионира като такъв. А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната. Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира. Това е брат Матей Калудов, застанал сред младите музиканти на Школата и размахващ диригентската пръчица, така както му бе казал Учителят. Господи, дивни са Твоите дела: песни и танци на слънцето, които Ти свали на земята и ги даде в Школата на "Изгрева".
към текста >>

17. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Заниманията започнаха, засвири оркестърът и всички започнахме да играем.
И така, определените за занимание два часа бяха взети без прекъсване. Работата тръгна много леко. Курсантите заявиха, че това са най- приятните им часове и споделиха също, че вечер в салона на училището ще ги играят, като пеят мелодиите. Един ден моите колеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки от курсантите похвалите за игрите, пожелаха да присъствуват на някой час. Поканих ги и те дойдоха още на следващия ден. Заниманията започнаха, засвири оркестърът и всички започнахме да играем. Свириха - на цигулка Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева. Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева възторжено се включи в кръга да играе. Беше красиво, хармонично и приятно. По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят.
към текста >>

18. 7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен

НЕСТОР ИЛИЕВ

Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов.
Тогава германските фондации решиха и даваха стипендии на българи желаещи да отидат в Германия и да се усъвършенствуват, да придобиват знания в областите, които ги интересуват. Това беше един тактически и стратегически ход на германците по отношение на българите, в случай, че войната завърши в тяхна полза. Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и, специално Мюнхен, който беше център и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо. Това, което ще ви разкажа, ни го разказа нашият брат, един от най-добрите, най-способните музиканти, които имахме в нашето Братство в София. Той ми разказа своя случай подробно. Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа. Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдействува пред министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен. И всичко се разрешава благополучно. Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине. Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов: "Методи, аз вече заминавам за две години да уча арфа".
към текста >>

Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдействува пред министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен.
Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и, специално Мюнхен, който беше център и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо. Това, което ще ви разкажа, ни го разказа нашият брат, един от най-добрите, най-способните музиканти, които имахме в нашето Братство в София. Той ми разказа своя случай подробно. Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа. Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдействува пред министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен. И всичко се разрешава благополучно. Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине. Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов: "Методи, аз вече заминавам за две години да уча арфа". Методи му казва: "Ти луд ли си? Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия.
към текста >>

19. 8_01 Песните на Учителя

Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя.
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят!
към текста >>

20. 8_04 Музиканти при Учителя

Влади Симеонов, в един много кратък период, участвува като цигулар и диригент на братския оркестър.
Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отварящо пред Учителя и пред Бога. Аз така го възприемам. Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губел времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща. Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева". Той участвува в записването на Паневритмията и на много песни. Влади Симеонов, в един много кратък период, участвува като цигулар и диригент на братския оркестър. Но след това се отдели от нас и отиде в света. Петър Камбуров беше слухар-музикант. Но беше истински виртуоз. А брат му, Марин Камбуров, сам започна да пише песнички. Което е най- интересното, Братството в село Прослав, Пловдивско, където живееше той, започна да пее неговите песни, а изостави песните на Учителя.
към текста >>

21. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър.
Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка. Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър. А тя не знаела как да направи това. Изпраща телеграма на брат си Димитър Грива: "Ела веднага! Подготвям духов оркестър! " Рожденият й брат Димитър разбира каква е работата - тя като певица няма никакво понятие от духови инструменти и духова музика. Затова заминава за там и аранжира всички маршове.
към текста >>

Подготвям духов оркестър!
Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка. Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър. А тя не знаела как да направи това. Изпраща телеграма на брат си Димитър Грива: "Ела веднага! Подготвям духов оркестър! " Рожденият й брат Димитър разбира каква е работата - тя като певица няма никакво понятие от духови инструменти и духова музика. Затова заминава за там и аранжира всички маршове. Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила.
към текста >>

Престоява известно време и работи с духовия оркестър.
А тя не знаела как да направи това. Изпраща телеграма на брат си Димитър Грива: "Ела веднага! Подготвям духов оркестър! " Рожденият й брат Димитър разбира каква е работата - тя като певица няма никакво понятие от духови инструменти и духова музика. Затова заминава за там и аранжира всички маршове. Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. И, което е най-важното, във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи като военен капелмайстор с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър. Той беше най-голямата гордост за училището и за града.
към текста >>

Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила.
Подготвям духов оркестър! " Рожденият й брат Димитър разбира каква е работата - тя като певица няма никакво понятие от духови инструменти и духова музика. Затова заминава за там и аранжира всички маршове. Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. И, което е най-важното, във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи като военен капелмайстор с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър. Той беше най-голямата гордост за училището и за града. Катя е учителствувала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея.
към текста >>

По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър.
Затова заминава за там и аранжира всички маршове. Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. И, което е най-важното, във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи като военен капелмайстор с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър. Той беше най-голямата гордост за училището и за града. Катя е учителствувала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше учителка, нямаше да има с какво да се изхранва. Тогава тя не беше млада и виждаме как Учителят има грижа за всеки един от нас.
към текста >>

22. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

Беше създаден оркестър, който свиреше Паневритмията.
Той въобще много деликатно се отнасяше към тези работи. През 1942 година Паневритмията беше завършена, сглобена и ние я играехме. На съборите играехме по две двойки, понеже хората бяха много. Учителят играеше в средата. След Паневритмия целувахме ръка и задавахме въпроси, на които Той отговаряше. Беше създаден оркестър, който свиреше Паневритмията. Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор. Той се установи на "Изгрева". Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на кръга, а ние играехме по двойки Паневритмията. Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин. Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева.
към текста >>

Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор.
През 1942 година Паневритмията беше завършена, сглобена и ние я играехме. На съборите играехме по две двойки, понеже хората бяха много. Учителят играеше в средата. След Паневритмия целувахме ръка и задавахме въпроси, на които Той отговаряше. Беше създаден оркестър, който свиреше Паневритмията. Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор. Той се установи на "Изгрева". Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на кръга, а ние играехме по двойки Паневритмията. Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин. Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева. Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея.
към текста >>

Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин.
След Паневритмия целувахме ръка и задавахме въпроси, на които Той отговаряше. Беше създаден оркестър, който свиреше Паневритмията. Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор. Той се установи на "Изгрева". Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на кръга, а ние играехме по двойки Паневритмията. Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин. Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева. Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея. Но Учителят разреши спора много лесно, като веднъж на един събор Паневритмията не започна, докато на Гита не бе донесена братската китара. Всички музиканти от оркестъра стояха и чакаха, докато Ирина Кисьова пое от Учителя ключа на Неговата стая, отиде да отключи и се върна с братската китара, която бе връчена на Гита лично от Учителя. И чак след това Той даде знак да се започне.
към текста >>

Всички музиканти от оркестъра стояха и чакаха, докато Ирина Кисьова пое от Учителя ключа на Неговата стая, отиде да отключи и се върна с братската китара, която бе връчена на Гита лично от Учителя.
Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на кръга, а ние играехме по двойки Паневритмията. Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин. Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева. Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея. Но Учителят разреши спора много лесно, като веднъж на един събор Паневритмията не започна, докато на Гита не бе донесена братската китара. Всички музиканти от оркестъра стояха и чакаха, докато Ирина Кисьова пое от Учителя ключа на Неговата стая, отиде да отключи и се върна с братската китара, която бе връчена на Гита лично от Учителя. И чак след това Той даде знак да се започне. И повече този въпрос дали е необходима китара на Паневритмия не бе повдиган от останалите музиканти. Изучаването на Паневритмията премина през много етапи. Най- интересен бе онзи етап, когато Учителят показваше Сам отделните упражнения. Пред Него стояха Катя Грива и още няколко сестри.
към текста >>

23. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари.
Друг път излизахме на Петото езеро. Там обстановката бе друга. Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса. Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток. Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари. Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта. С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове. Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място да седне, за да не Му духа в очите димът. Вятърът понякога се въртеше и приятелите пазеха завет на Учителя с пелерина или одеало. Тук Симеон Симеонов ръководеше програмата на музикантите.
към текста >>

24. 75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА

Имаше любими автори, които обичаше да Му ги изпълняваме - било на пиано, било с оркестър, било частно изпълнени от певци или певици.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА Към музиката Учителят винаги имаше жив интерес. Имаше любими автори, които обичаше да Му ги изпълняваме - било на пиано, било с оркестър, било частно изпълнени от певци или певици. Много от музикантите в града преди концерт идваха и предлагаха на Учителя да Му изпълнят своята програма и да направят генерална репетиция в салона на Изгрева. Учителят се отзоваваше винаги с готовност и ценеше това. Салонът винаги беше препълнен и тук градските музиканти за пръв път получаваха толкова много аплодисменти и поздравления. Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с изпълнението им. Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини.
към текста >>

25. 119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Макар че работеше с военен оркестър, той записа доста братски песни, някои от тях хармонизира за хор като някои от тях и Калудов изпълняваше и дирижираше.
119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Идеята за отпечатването на Братските песни, както и песните на Учителя отдавна съществува. Още от самото начало Учителят издаде една малка книжка с „Песни на Всемирното Братство" и след това се подготви издаването на II част. Учителят възложи на нашите музиканти първо да издадат „Братските песни", а след това и Неговите песни. Първо Учителят възложи на нашия стар брат Калудов, който беше военен капелмайстор и много музикален приятел. Друг брат, който работеше в областта на братските песни беше Виденлиев, също военен капелмайстор. Макар че работеше с военен оркестър, той записа доста братски песни, някои от тях хармонизира за хор като някои от тях и Калудов изпълняваше и дирижираше. Когато дойдох при Учителя тогава се пееха само Братски песни. Имаше една-две песни от Учителя, но ние не обръщахме внимание тогава на това. Обикновено при всяка среща се пееха тези песни и се правеха молитви. Чак когато Учителят отвори Школата и се оформиха класовете, тогава Учителят започна да дава своите песни. Някои от песните ги създаваше в момента.
към текста >>

26. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов.
Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласът на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи заедно със свой близък музикант имаше грижата да се нотира песента. Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов. По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому. При своите посещения в стаичката на Учителя тя Му бе показала как са нотирани някои песни, Той ги беше оставил при себе си и така ние имахме записани някои от тези песни. Но по свои съображения тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому. Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана.
към текста >>

Тя беше школувана оперна певица от кариерата, която заучаваше толкова много арии от оперите и то точно, че да ги изпълнява също точно под палката на диригента и оркестъра.
Една обикновена певица не може да изпълни колоратурите. Но една певица като нея може да ги изпълни. И те са създадени много сдържано и са малки моменти, но хубави и на място. Тъй че тук Цветана Табакова не е изменила нищо. Но Учителят е използвал нейния глас и някои моменти, които позволяват да се дадат колоратури. 7. Тя беше школувана оперна певица от кариерата, която заучаваше толкова много арии от оперите и то точно, че да ги изпълнява също точно под палката на диригента и оркестъра. Там не се позволява никакво изменение, а се иска точно изпълнение. А да ги научи от Учителя не беше трудно за Цветана и всички знаеха и виждаха в Мърчаево, където мнозина от Братството бяха отседнали там, а други бяха евакуирани. Виждаха как всяка сутрин Цветана заедно с Кръстю отиваха при Учителя и всички отстрани слушаха цигулката на Учителя и нейния глас как тя ги заучава. А нейния глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала.
към текста >>

27. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

Музикантите разучиха мелодиите и сформираха оркестър.
После отиде на поляната, цигуларите свирят, а другите играят, а Учителят ги гледа и поправя грешките. Той долавяше мелодията по вдъхновение. Както така седи и гледа движенията на приятелите, дойде Му нова идея, отиде в стаята си, вземе цигулката и я разработи. А на следващият ден ще изсвири мелодията и ще покаже новите стъпки. Първата група, с която работи Учителят усвои добре всички упражнения от Паневритмията и започна да обучава и останалите. Музикантите разучиха мелодиите и сформираха оркестър. Дойде време да се изпълни на поляната една сутрин цялата Паневритмия като оркестъра беше в средата, а Учителят играеше във вътрешния кръг. Така се сложи началото на Паневритмията. След това Учителят даде задача на Олга Славчева, която бе поетеса да напише думи за Паневритмията, които да отговарят на идеята на Паневритмията. Олга по идеи на Учителя даде думите, те се облякоха и съгласуваха както по форма, така и по съдържание и най-вече с хармонично съчетание с музиката. Възникна идеята да се представи Пентаграмата, която Учителят беше дал в първите години, която висеше на стените на възрастните приятели с движения и с музика.
към текста >>

Дойде време да се изпълни на поляната една сутрин цялата Паневритмия като оркестъра беше в средата, а Учителят играеше във вътрешния кръг.
Той долавяше мелодията по вдъхновение. Както така седи и гледа движенията на приятелите, дойде Му нова идея, отиде в стаята си, вземе цигулката и я разработи. А на следващият ден ще изсвири мелодията и ще покаже новите стъпки. Първата група, с която работи Учителят усвои добре всички упражнения от Паневритмията и започна да обучава и останалите. Музикантите разучиха мелодиите и сформираха оркестър. Дойде време да се изпълни на поляната една сутрин цялата Паневритмия като оркестъра беше в средата, а Учителят играеше във вътрешния кръг. Така се сложи началото на Паневритмията. След това Учителят даде задача на Олга Славчева, която бе поетеса да напише думи за Паневритмията, които да отговарят на идеята на Паневритмията. Олга по идеи на Учителя даде думите, те се облякоха и съгласуваха както по форма, така и по съдържание и най-вече с хармонично съчетание с музиката. Възникна идеята да се представи Пентаграмата, която Учителят беше дал в първите години, която висеше на стените на възрастните приятели с движения и с музика. Мнозина знаеха, че Учителят бе правил опит с „Класът на Добродетелите" за работа с Пентаграмата, така че върховете на Пентаграмата си сменяваха местата и горния връх се задвижваше в дясно и отиваше в страни.
към текста >>

Паневритмията бе дадена, тя започна да се изпълнява от край до край, а в средата на кръга имаше оркестър от десетина музиканти.
Той ми подари две копия от негови работи, но не зная къде потънаха. Всичко, което е казал Учителя за луната е записано. Но не зная къде се намира. По-късно Учителят даде и „Слънчеви лъчи". Текстът го даде Весела Несторова, а мелодията е от Учителя. Паневритмията бе дадена, тя започна да се изпълнява от край до край, а в средата на кръга имаше оркестър от десетина музиканти. Техен диригент бе Матей Калудов по времето на Учителя. Ние играехме в кръг, а Учителят играеше в кръга сам. Тя влезе в Братския живот и се играеше редовно от 22 март до 22 септември всяка година. ' Когато почне есента и времето се застуди сутрин след молитва се играеха шестте упражнения, които Учителят бе дал в Търново преди години. Преди да даде Паневритмията Той даде шестте упражнения, които ние изпълняваме сутрин когато не играем Паневритмия.
към текста >>

28. 42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Оркестърът се състоеше от десетина човека.
се играеха най-големйте Паневритмии. Но през всички години тук сме играли. Долината предразполага към мистични преживявания, фотографът Васко Искренов е направил може би най-сполучливите снимки на Паневритмията. Панорамата е необикновена на фона на върховете, които заобикалят третото езеро. Над това езеро по посока към петото езеро - „Бъбрека" се вижда един връх и това е върхът където в първите години са се изкачвали, за да посрещат изгрева. Оркестърът се състоеше от десетина човека. Имаше години, когато тревата беше мокра и намокряше обувките ни. Някои предвидливо се събуваха и играеха боси. След Паневритмия тук Учителят беше дал няколко упражнения, при които ние се нареждахме, построявахме се и трябваше да превземем върха откъм страната на Петото езеро. По даден знак всеки тръгваше, взимаше посока и се изкачваше нагоре без да променя посоката си и без да го спират препятствията, които среща, обикновено камъни - малки или големи. „Балдер - Дару" означава „Онзи, който дава благата".
към текста >>

29. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ТОМ 3

Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири.
Светлината на новите идеи на Учителя трябва да озари умовете на всички народи. Чрез нея те ще получат отново надежда и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква. Чрез нея те ще строшат оковите, които са свързали техните нозе и ръце. Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта. Важната работа, която ни предстои, можем да вършим, само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта. Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. За тая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас. В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето.
към текста >>

30. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Първоначално бях оркестрант в кино-оркестър (тогава киното бе без говор, а музиката към филма се програмираше от диригента и изпълняваше от малки оркестри).
Единият изпит. В моята ранна биография има два момента. Пред своя разплакан и измъчен баща, поех обещанието да се грижа за семейството и да окръгля образованието на моята малка сестричка. А пред съзнанието си заложих стремежа към знание и любов към музиката. Започнах да работя. Първоначално бях оркестрант в кино-оркестър (тогава киното бе без говор, а музиката към филма се програмираше от диригента и изпълняваше от малки оркестри). Не бе по характера на психиката ми подобна работа и отказах да се препитавам чрез нощния труд на тези оркестри. Залових се на работа в математично отделение за изчисляване на лични сметки и то бе добра основа на препитаване. Записах се в Юридическият факултет с цел да окръгля висшето си образование. Не успях да завърша. Трудно ми бе да нося две дини под една мишница.
към текста >>

Като цигулар бях редовен изпълнител в оркестъра, формиран да изпълнява паневритмията.
По-сетне, когато кандидатствах за школата на УЧИТЕЛЯ и когато се проучваше моята биография, изпълнението на синовният дълг бе важен атестат. Тук е мястото да спомена, че младежкият окултен клас, оглавяван от УЧИТЕЛЯ, имаше свой председател, отговарящ за добрия ред и дисциплина. Това бе един от първите трима ученици - Тодор Стоименов. Бях поискал да посещавам младежкия клас. Имах основание. Като цигулар бях редовен изпълнител в оркестъра, формиран да изпълнява паневритмията. Усвоих добре репертоара от музикални упражнения и вземах често участие в общото пеене. А това не бе малко! Но лично за мен не бе достатъчно. Знаех за строгата дисциплина на класа. Бях посъветван, че ако УЧИТЕЛЯТ ми разреши да посещавам младежкия клас, то ще бъде най-доброто и желано разрешение.
към текста >>

Ще оставиш ли цигуларския стол на младежкия окултен клас, за да заемеш такъв в някакъв оркестър?
Говоря на УЧИТЕЛЯ и следя държанието Му. Лицеизразът бе сериозен и замислен. Твърде озадачен от замисъла на добрите приятели, попита: - Така ли мислят приятелите?... - Ето - продължи УЧИТЕЛЯТ - ти ще следващ в Париж и ще станеш един добър концерт-майстор, а дали ще бъдеш полезен на обществото, което организира Михаил Иванов е въпрос, чието решение не зависи нито от тебе, нито от добрите приятели. Тогава какво ще последва - ти ще постъпиш в Парижката консерватория, а ще оставиш Консерваторията на Изгрева, където имаш определено място и определена работа! Ще оставиш ли цигуларския стол на младежкия окултен клас, за да заемеш такъв в някакъв оркестър? Консерваторията на Изгрева е привилегирована! Тук преподаватели са музикални духове от невидимите светове на вселената! В тази Консерватория се учат и гениите на човечеството! За сега няма по-величествена консерватория на земята от тази, на Изгрева!... Мълчание, дълго мълчание!
към текста >>

31. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Галилей Величков

Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър.
Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с УЧИТЕЛЯ за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари. Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духът, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с УЧИТЕЛЯ след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората по следизгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларнетист придружават цигуларите. А в неделни и празнични дни, контрабаса напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни. Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения. Изгревяни започват своя ден с музика.
към текста >>

А в неделни и празнични дни, контрабаса напомня за своята важна роля в един оркестър.
Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духът, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с УЧИТЕЛЯ след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората по следизгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларнетист придружават цигуларите. А в неделни и празнични дни, контрабаса напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни. Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения. Изгревяни започват своя ден с музика. Новият ден е одухотворен. Въздуха, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден.
към текста >>

За кратко време, достатъчно ограмотените музиканти оформяват оркестър, хор.
След завършване на лекцията, събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и да я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкнат, за да роди тишината новата музика. Изгревът има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време, достатъчно ограмотените музиканти оформяват оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни. Старателно се изучават отделните партии. Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност. На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство. Този стремеж да се пее и свири на висота, привлича гости музиканти, които дават своя принос за въздействащото музициране.
към текста >>

На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.
Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време, достатъчно ограмотените музиканти оформяват оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни. Старателно се изучават отделните партии. Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност. На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство. Този стремеж да се пее и свири на висота, привлича гости музиканти, които дават своя принос за въздействащото музициране. Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен. УЧИТЕЛЯТ взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента. Той винаги се радваше и на най-малките постижения.
към текста >>

32. ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!

На съборите се правеше оркестър от около десет човека.
62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ! През различните години музикантите ту се увеличавахме, ту намалявахме, когато трябваше да се свири на паневритмия. На съборите се правеше оркестър от около десет човека. Това ще го видите по запазените снимки от онова време. В неделните дни сутрин излизаше целият Изгрев. Идваха онези, които живееха в града за сутрешните беседи за 5 часа, или за 10 часа сутринта. Сутрин нашите музиканти се събираха и бройката бе променлива 6-7-8 човека. Съставът се комплектуваше от цигулки, китара, контрабас, кларинет, че дори и понякога присъстваше и акордеон.
към текста >>

33. ІІІ.86. КОНЦЕРТ НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА

Като добър, обучен цигулар той бе концерт - майстор на ученическия оркестър през целия гимназиален курс в Пловдив.
86. КОНЦЕРТ НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА Като цигулар - изпълнител, с най-голяма радост участвах в струнен квартет за камерна музика - както винаги е било предмет на старателни занимания, още когато бях гимназист. На Изгрева идеята за формиране на струнен квартет се зароди тогава, когато се срещнахме още веднъж с нашия приятел - д-р Филип Стоицев. С него съм музицирал през ранните години на нашето детство и юношество. Като добър, обучен цигулар той бе концерт - майстор на ученическия оркестър през целия гимназиален курс в Пловдив. През двадесетте години на този век музикалното образование бе на висота. А онези, които бяха надарени да разбират музиката и да я изучават, правеха всичко възможно да овладеят един инструмент по всичките правила на професионалните извиквания. Ето защо и нашата подготовка бе достатъчно добра, за да музицираме на Изгрева и да вземем участие в музикалния живот. Повторната среща с моят съученик, съгражданин и съмишленик на Учителя, веднага събуди идеята за формиране на струнен квартет, да изнасяме концерти както пред приятелите, така и там, където бихме били поканени. В създадения квартет участваха: д-р Филип Стоицев - цигулка, Гавраил (Галилей) Величков - цигулка, Ангел Янушев - виола и Светослав Марчинков - чело.
към текста >>

През 1943 година като челист бяхме поканили известният на всички Светослав Марчинков, титуляр в Софийската опера и Царският симфоничен оркестър.
През двадесетте години на този век музикалното образование бе на висота. А онези, които бяха надарени да разбират музиката и да я изучават, правеха всичко възможно да овладеят един инструмент по всичките правила на професионалните извиквания. Ето защо и нашата подготовка бе достатъчно добра, за да музицираме на Изгрева и да вземем участие в музикалния живот. Повторната среща с моят съученик, съгражданин и съмишленик на Учителя, веднага събуди идеята за формиране на струнен квартет, да изнасяме концерти както пред приятелите, така и там, където бихме били поканени. В създадения квартет участваха: д-р Филип Стоицев - цигулка, Гавраил (Галилей) Величков - цигулка, Ангел Янушев - виола и Светослав Марчинков - чело. През 1943 година като челист бяхме поканили известният на всички Светослав Марчинков, титуляр в Софийската опера и Царският симфоничен оркестър. Подготовката на квартета вървеше добре и ние се готвехме за концерт към края на есенния сезон. След една репетиция, която проведохме в дома на Светослав Марчинков, Учителят ме прие на разговор в приемната, като поиска да споделя нещо повече за челиста на квартета. Разказах Му. Светослав Марчинков беше концертиращ челист, който е изнасял концерти у нас и в чужбина. През време на едно от турнетата му в Швеция, той се запознава с девойка на зряла възраст, сключва брак с нея и се завръща в България.
към текста >>

34. ІІІ.104. МУЗИКАНТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Навремето всеки гарнизон имаше военен духов оркестър, който, освен военни маршове за войниците, имаше и друг репертоар като валсове, полки, хора и обикновено в неделя изнасяха концерти пред гражданството.
Предшколни музиканти: 1. Атанас Д. Ковачев - военен капелмайстор 2. Иван Георгиев Попов - военен капелмайстор 3. Матей Калудов - военен капелмайстор Първите музиканти около Учителя бяха военни и ръководеха военните оркестри по гарнизоните в страната. Навремето всеки гарнизон имаше военен духов оркестър, който, освен военни маршове за войниците, имаше и друг репертоар като валсове, полки, хора и обикновено в неделя изнасяха концерти пред гражданството. Това бяха големи събития за всеки град. Тогава нямаше радио, нямаше телевизия, а само тук - там старомодни грамофони, които се навиваха ръчно и за всяка плоча се поставяше нова игличка, за да може плочата да възпроизведе добър звук на грамофона. Така че, около Учителя в първите години имаше грамотни музиканти и професионалисти. Школни музиканти: 1. Професор Стоян Джуджев - получил наградата „Хербер" 2.
към текста >>

Професор Сашо Попов - цигулар и диригент на Царския симфоничен оркестър 7.
Професор Стоян Джуджев - получил наградата „Хербер" 2. Христо Дързев - композитор 3. Кирил Икономов - педагог - цигулар 4. Христо Байдамов - цигулар 5. Кръстников - цигулар 6. Професор Сашо Попов - цигулар и диригент на Царския симфоничен оркестър 7. Професор Недялка Симеонова - цигулар 8. Професор Арсени Лечев 9. Мария Тодорова - пианистка - органистка на Младежкия и Общ Окултен клас 10. Асен Арнаудов - професор - цигулар, арфист - симфонист 11. Мария Златева - цигулар - педагог и певица 12.
към текста >>

Атанас Минчев - виолист в Царския симфоничен оркестър и оркестрант в радио София 15.
Мария Тодорова - пианистка - органистка на Младежкия и Общ Окултен клас 10. Асен Арнаудов - професор - цигулар, арфист - симфонист 11. Мария Златева - цигулар - педагог и певица 12. Симеон Симеонов - цигулар на Общият окултен клас 13. Йордан Симеонов - кларнетист - акордеонист 14. Атанас Минчев - виолист в Царския симфоничен оркестър и оркестрант в радио София 15. Д-р Филип Стоицев - зъболекар, цигулар и композитор 16. Гавраил (Галилей) Величков - цигулар на Младежкия окултен клас 17. Аня Тодорова - пианистка 18. Константин Константинов - челист 19. Георги Радев - челист 20.
към текста >>

35. ІІІ.123. Биографични бележки

Сърдечен, ученолюбив и музикален участник в цигулковия оркестър на Пловдивската гимназия „Александър I", деен участник в музикалните програми на Първа българска евангелска църква в гр. Пловдив.
ги заварва в същия град. Месец по-късно цялото семейство се прехвърля в България, в гр. Пловдив, бягайки от настъпващата турска кавалерия, която е сечела безпощадно всяка българска глава по пътя си. Образованието си Гавраил /Галилей/ започва в гр. Пловдив и го завършва тук, заедно с музикалната си подготовка на школуван цигулар. Сърдечен, ученолюбив и музикален участник в цигулковия оркестър на Пловдивската гимназия „Александър I", деен участник в музикалните програми на Първа българска евангелска църква в гр. Пловдив. След свършването на Пловдивската гимназия той идва в гр. София. За препитание остава неговата вярна цигулка. Вечерно време свири в театър „Одеон". Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България" и дотрая до пенсионна възраст; работи в застрахователния институт.
към текста >>

36. 7.05. САВА КАЛИМЕНОВ

Трябваше да се спазват класическите правила и да се застава пред оркестъра.
После внучката предизвика обиск и го унищожиха по този начин психически. Минаха години, аз посетих дъщеря му Стефка, като настоях пред нея да се подготви и изнесе сама концерт от песни на Учителя. Спомних си, че навремето Галилей Величков настояваше пред мен, че ако някога имам време и условия, лично да накарам Стефка Калименова да изпълни песни на Учителя, защото има необикновен глас за тези песни. Употребих много сили и енергия, за да я изведа в една нова орбита, на творческото изпълнение. И тя излезе на два концерта и изпълни добре песните, но направи грешка, че застана по средата на инструменталния състав и той я заглуши. Трябваше да се спазват класическите правила и да се застава пред оркестъра. Може би засега нейното изпълнение на песните на Учителя да е най-сполучливото досега. Казах на дъщеря й Елена да направи професионален запис на майка си, за да остане като образец на песните на Учителя по времето на Школата. И дано го нап-рави. При една от срещите ми в техния дом в София Стефка влезна ядосано в стаята и ме упрекна. „Защо изнасяш „кирливите ризи" на показ?
към текста >>

37. 7.10. ДИМИТЪР ГРИВА

Димитър Грива, като композитор и музикант, е имал за задача от Учителя да работи върху Паневритмията и да я подготви да се изпълнява от симфоничен оркестър.
Аз носех камера и фотоапарат и успях да заснема част от този живот, който водеше това поколение. Те бяха единомишленици в дух и дело. Бяха съвременници от Школата на Учителя. Те не можаха да се ориентират в новата епоха: важи за всички, без изключение. И така направиха своите лични неблагополучия и всички се провалиха накрая. Димитър Грива, като композитор и музикант, е имал за задача от Учителя да работи върху Паневритмията и да я подготви да се изпълнява от симфоничен оркестър. Бе работил дълги години и беше направил един опит, при едно излизане във Франция, да я запише в Монте Карло. Опитът бе излязъл несполучлив, понеже е изсвирена на „прима виста" и френските музиканти не са могли да запишат онези български ритми, характерни за българите. Били са похарчени много пари, но Грива не посмя да я покаже никому. Страхуваше се да не се изложи като провал. Дълги години поставяше тази идея за реализация пред Борис Николов.
към текста >>

Грива уговори с диригента на Софийската филхармония и представи случая, че това е една негова разработка, която трябва да се изпълни от оркестъра с диригент, като се запише на магнетофонен запис и ще се заплати на всички оркестранти, както се полага в случая.
Тя внесе 2000 лв., а това тогава правеха около 17 лекарски заплати. Павлина работеше като учителка в турски села, за да взема по-голяма заплата, която да жертва в името на същата идея. Тя внесе половината от цялата сума, необходима за реализацията на тази идея. Останалите пари се прибавиха от други приятели. Беше необходимо около четири хиляди лева. Грива уговори с диригента на Софийската филхармония и представи случая, че това е една негова разработка, която трябва да се изпълни от оркестъра с диригент, като се запише на магнетофонен запис и ще се заплати на всички оркестранти, както се полага в случая. При една от репетициите на симфоничния оркестър биват уведомени, че ще запишат една музикална разработка от 45 минути и всички ще получат своето възнаграждение. Грива раздал на всички оркестранти партитурите. Музикантите почват да просвирват материала, който за пръв път виждат. Някои от цигулките почват да просвирват отначало материала. Чувайки началните изпълнения на упражненията от Паневритмията, Петър Ганев се изненадва, става на крака и се оглежда, защото той не знае изобщо, че ще се записва Паневритмията.
към текста >>

При една от репетициите на симфоничния оркестър биват уведомени, че ще запишат една музикална разработка от 45 минути и всички ще получат своето възнаграждение.
Павлина работеше като учителка в турски села, за да взема по-голяма заплата, която да жертва в името на същата идея. Тя внесе половината от цялата сума, необходима за реализацията на тази идея. Останалите пари се прибавиха от други приятели. Беше необходимо около четири хиляди лева. Грива уговори с диригента на Софийската филхармония и представи случая, че това е една негова разработка, която трябва да се изпълни от оркестъра с диригент, като се запише на магнетофонен запис и ще се заплати на всички оркестранти, както се полага в случая. При една от репетициите на симфоничния оркестър биват уведомени, че ще запишат една музикална разработка от 45 минути и всички ще получат своето възнаграждение. Грива раздал на всички оркестранти партитурите. Музикантите почват да просвирват материала, който за пръв път виждат. Някои от цигулките почват да просвирват отначало материала. Чувайки началните изпълнения на упражненията от Паневритмията, Петър Ганев се изненадва, става на крака и се оглежда, защото той не знае изобщо, че ще се записва Паневритмията. Грива махнал с ръка и казал: „Спокойно, спокойно, сядай и свири".
към текста >>

38. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър.
На времето пък и сега, когато някой умре по селата, когото никой от рода му не го обича, за да се отсрамят от съселяните намират жени „оплаквачки", плащат им и те през цялото време жалостиво със сълзи на очи оплакват умрелия. Така са изкусни в занаята си, че като ги слуша човек, идва му да заплаче с три реда сълзи. Тук случаят е същият. А аз на Грива съм му издигнал паметник като съм му записал опитностите. А вие, които оплаквате Димитър Грива направете нещо в негово име. Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър. Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива. След това закупете зала България, направете покани и ни ги изпратете, за да дойдем да чуем този концерт. Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят студиен запис. Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за ймето на Димитър Грива. Ако нямате пари продайте си леките коли и финансирайте онова, което ви предложих.
към текста >>

Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива.
Така са изкусни в занаята си, че като ги слуша човек, идва му да заплаче с три реда сълзи. Тук случаят е същият. А аз на Грива съм му издигнал паметник като съм му записал опитностите. А вие, които оплаквате Димитър Грива направете нещо в негово име. Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър. Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива. След това закупете зала България, направете покани и ни ги изпратете, за да дойдем да чуем този концерт. Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят студиен запис. Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за ймето на Димитър Грива. Ако нямате пари продайте си леките коли и финансирайте онова, което ви предложих. Нали плачете над гроба на Димитър Грива?
към текста >>

39. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър.
На времето пък и сега, когато някой умре по селата, когото никой от рода му не го обича, за да се отсрамят от съселяните намират жени „оплаквачки", плащат им и те през цялото време жалостиво със сълзи на очи оплакват умрелия. Така са изкусни в занаята си, че като ги слуша човек, идва му да заплаче с три реда сълзи. Тук случаят е същият. А аз на Грива съм му издигнал паметник като съм му записал опитностите. А вие, които оплаквате Димитър Грива направете нещо в негово име. Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър. Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива. След това закупете зала България, направете покани и ни ги изпратете, за да дойдем да чуем този концерт. Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят студиен запис. Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за името на Димитър Грива. Ако нямате пари продайте си леките коли и финансирайте онова, което ви предложих.
към текста >>

Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива.
Така са изкусни в занаята си, че като ги слуша човек, идва му да заплаче с три реда сълзи. Тук случаят е същият. А аз на Грива съм му издигнал паметник като съм му записал опитностите. А вие, които оплаквате Димитър Грива направете нещо в негово име. Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър. Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива. След това закупете зала България, направете покани и ни ги изпратете, за да дойдем да чуем този концерт. Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят студиен запис. Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за името на Димитър Грива. Ако нямате пари продайте си леките коли и финансирайте онова, което ви предложих. Нали плачете над гроба на Димитър Грива?
към текста >>

40. 195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?

ТОМ 5

Тук поместваме показанията на Велю Танушев, притежател на всеизвестната бирария - гостилница, пивница, прочула се с вкусни кебапчета, превъзходна студена бира и първокласни певици с оркестър (стр.
Преди две недели среща ме ветеринарният майор Германов,в който ми съобщи, че група войници от фронта са направили оплакване, че жените им отивали сутрин рано в къщата на някой си Дънов, където тоя последният ги преобличал в бели ризи, чел им някакви молитви и стояли дълго в къщата му. Помоли ме да се вземат мерки. Пред вид на това, че са ходили жени на военни лица, съобщих на поручик Имаретски, комендант на участъка, да съобщи на коменданта на града и да вземат мерки, а същевременно съобщих на г. градоначалника." (п.) В. Митович Показанията писал сам Непосредствено до мястото „Баучер" се намира известната частна бирария на Танушев, която носеше славата си цели десетилетия дори до 1960 г. Тук поместваме показанията на Велю Танушев, притежател на всеизвестната бирария - гостилница, пивница, прочула се с вкусни кебапчета, превъзходна студена бира и първокласни певици с оркестър (стр. 43, „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г.). „Велю Танушев от София, съдържател на бирарията зад Борисовата градина, 49-годишен, българин и пр. Като съдържател на бирарията зад Борисовата градина от известно време, от м. май насам, всяка сутрин рано преди изгрев слънце, забелязвам множество народ: жени, деца, войници и др., пръснати из нивите, гората и полето с погледи обърнати към изгрев слънце.
към текста >>

41. 38. КАК ЗАУЧАВАХМЕ И УПРАЖНЯВАХМЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Оркестърът свири в средата на поляната.
Долу на поляната се люлееше редицата. Често и луната се подаваше и дълго и ненаситно гледаше и се усмихваше. Гледаха боровете стройни и мълчаливи. Гледаше и Витоша в далечината учудена и възхитена. Често ставаше нужда да се запалят и лампите и да продължи играта дори до 10 часа. Оркестърът свири в средата на поляната. Редицата се люлее. Зрителите гледат. И всичко се топи от радост и удоволствие. Боже, какъв живот! Какъв красив живот!
към текста >>

42. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

" Засвири оркестърът в центъра на поляната и колелото от по четири души се завъртява.
Потърсете Го в себе си! " „Бог живее във всеки човек! " „Искаш да видиш ангел! Между хората има много въплътени ангели. Ще ги познаете по любовта, по служението." „Ангелите са Божии служители." „Имаш светли мисли, някой ангел те е посетил." „Светлата мисъл, благородното чувство е ангел, който те е посетил." „Сега да посрещнем слънцето - този Божи пратеник, който носи живот на всичко." „Слънцето поздравява разумните със светли поеми." „Първият ден на пролетта, първият ден на Любовта, първият ден на радостта носят сила и живот! " Засвири оркестърът в центъра на поляната и колелото от по четири души се завъртява. За първи път и ще се върти всяка сутрин до 21.септември и ще дарява със здраве, сили и живот всички, които се нареждат в него.
към текста >>

43. 77. ЛЯТО 1939-то

Хорът и оркестърът усилено се подготвят.
Струва ми се, че е протекъл като всяка година с всичките му радости и възторзи край Учителя и с всичките му задачи и изпитания на всеки поотделно дадени като на ученик. Но думата ми е за 1939 г., за летуването ни през нея на Рила. Още с пристигането си за лятната ваканция аз забелязах особено оживление и приготовления на Изгрева. Ремонтират се и се белосват от вън и отвътре салоните, боядисват се външните - обедни маси и пейки, яйцето, катедрата с блажна боя. Поправят се алеите, украсяват се градините. Хорът и оркестърът усилено се подготвят. Частните къщи също се боядисват, белосват, приготовляват. Влизат и излизат делово много братя и сестри при Учителя да Му докладват как вървят приготовленията, да искат съвет и т.н. Сам Той е тук в някой от салоните, ту в градината при работещите, при пейките и т.н... Направлява работата. Радостни ми съобщават сестрите, че това лято ще дойдат от чужбина много гости - затова са тези приготовления. Поканени са от много страни.
към текста >>

44. 41. САМОСТОЯТЕЛЕН КОНЦЕРТ НА ИЗГРЕВА

Петър Камбуров

Един прекрасен слънчев неделен ден, както всякога, взех участие с цигулката си в оркестъра на Паневритмията.
41. САМОСТОЯТЕЛЕН КОНЦЕРТ НА ИЗГРЕВА 1943 година. Бях на Изгрева в София. Един прекрасен слънчев неделен ден, както всякога, взех участие с цигулката си в оркестъра на Паневритмията. След Паневритмия Учителят ме повика и ми каза: „Рекох, искам тази вечер в 7 часа да дадеш самостоятелен концерт в големия салон". Макар това предложение на Учителя да ми прозвуча неочаквано и странно, аз без да мисля, веднага се съгласих. Но помолих Учителя да каже на брат Симеонов, докато братята и сестрите са още тук на поляната да разгласи. Учителят повика Симеонов, каза му и той с мощния си глас разгласи за предстоящия концерт. Вечерта салонът бе препълнен, бяха дошли и много посетители (братя и сестри) от града.
към текста >>

45. 7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА

Цанка Екимова

В гимназията в Габрово беше създаден училищен оркестър и аз свирих в него първа цигулка.
7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА Дядо ми беше свирил на цигулка. Аз примирах с благоговение при звуците, излизащи от струните му. Искрено пожелах да имам такава цигулка в молитвите си, после в мечтите и накрая, татко ми купи цигулка. Аз започнах с просълзени очи от радост, вълнение и благодарност да уча. Взеха ми учител по цигулка и бях прилежна ученичка. В гимназията в Габрово беше създаден училищен оркестър и аз свирих в него първа цигулка. Явявах се на концерти на читалищната сцена.А това беше голямо събитие в един провинциален град, когато нямаше още радио, нито телевизия, а само един-два грамофона с големи фунии, които се навиваха ръчно и то предимно в богатите семейства и предимно с плочи от популярни шлагери. Когато влезнах в Школата на Учителя през 1921 г. аз бях подготвена като цигуларка и самостоятелно можех да свиря песните на Учителя. Моята цигулка ми служеше вярно десетки години. Когато в моята къща трябваше да отделя една стая и да я определя като братска стая за Школата, където в нея се събираха братята и сестрите от габровското братство, то аз бях тази, която свирих отначало на цигулка, а останалите пееха песните на Учителя.
към текста >>

46. 16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ

Цанка Екимова

Минавах класовете с отличие, взимах уроци по цигулка, участвувах в оркестъра на гимназията като първа цигулка, излизах на сцената да свиря и бях освободена в училище от цялата матура като отличничка.
16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ Докато бях в бащиния си дом аз следвах своята програма на ученичка в гимназията. Минавах класовете с отличие, взимах уроци по цигулка, участвувах в оркестъра на гимназията като първа цигулка, излизах на сцената да свиря и бях освободена в училище от цялата матура като отличничка. Можех да следвам в кой и да е факултет с какви ли не специалности. Бях силна по математика, химия, литература, естествени науки и физика, значи по тези предмети можех да следвам. Свирех добре на цигулка и можех да бъда студентка в консерваторията. Можех да следвам всичко, но съдбата ми имаше друга специална програма за мен и на този мой възход до 18 години, тя ми наложи противоположен скок в тези непознати за мен условия и неприлична среда. Омъжих се, излязох от бащиния си дом и влезнах в новото ми семейство, моите идеали и стремежи потънаха в мъчителни противоречия и в сложен конгломерат от души.
към текста >>

47. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Сега, когато пеем в салона песните, едновременно свири и един малък оркестър.
Получих „Паутина". Харесва ли ви се руската хиромантия? Изпращам ви новата песен „Тъги скърби". Другата песен „Син Божий" не е още нотирана. И песента „Изворът на живота" не е още готова. Сега, когато пеем в салона песните, едновременно свири и един малък оркестър. Вие коя част от човешкото лице ще си изберете за проучаване? Много интересна е тази задача. Така оживяват истините в човека. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б.Боев София, 1.I.1928 г.
към текста >>

48. 3. ФРЕНОЛОГИЧЕН СЛУЧАЙ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Здрав, прав син на 30 години да се разболее, когато беше музикант и свиреше е държавният симфоничен оркестър.
Думите аз ги приех по един начин, Симеон по друг, а Цветана по трети. Тогава вървим по алеята и всеки си повтаря думите на Учителя. Години подред проверяваме този окултен закон. Сега малко започнах да поосмислям случилото се. А то не бе малко. Здрав, прав син на 30 години да се разболее, когато беше музикант и свиреше е държавният симфоничен оркестър. И сега над тридесет години е болен и е в психиатрия. Сега разбирате ли защо Учителят 11 години е ходил между българите и е правил френологични изследвания, за да провери главите на българите и да знае с какъв жив материал ще работи. Ето, такива Му се паднахме. Как ли ни изтърпя?
към текста >>

49. 4. КАРМИЧЕСКИ СЛУЧАЙ

И наистина тя завърши Държавна консерватория и след това свири в оркестъра на Народната опера и там се пенсионира.
Е, какво ще кажете сега? Учителят се грижи за учениците си. Учителят ми каза за малката Елисавета: „Музиката за малката. Музиката ще й върви. Но бракът й..." и поклати с глава в знак на това, че няма да й върви. И наистина тя завърши Държавна консерватория и след това свири в оркестъра на Народната опера и там се пенсионира. Жени се, но бракът й не вървя. Остана с две деца. Веднъж вървя с децата. Учителят се зададе, спря ме и ме запита: „Майка ти жива ли е? Ти идваш по линията на майка си".
към текста >>

50. 6. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА

Георги Сотиров

Плевен с нашият битов оркестър, състоящ се от 12 души.
6. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА На 24 април 1974 г. имахме републиканско състезание в гр. Плевен с нашият битов оркестър, състоящ се от 12 души. Състезанието беше в големия градски салон, участвуваха колективи от много градове из цяла България. Ние изпълнихме пет народни песни и хора, с голяма вещина и така добре се представихме, че получихме награда златен медал. След концерта, който беше преди обяд, отидохме заедно да се нахраним в ресторанта. Там предварително беше уговорено, че ще се храним. С нас беше и диригента ни.
към текста >>

В състава на оркестъра бяхме двама приятели-вегетарианци.
След концерта, който беше преди обяд, отидохме заедно да се нахраним в ресторанта. Там предварително беше уговорено, че ще се храним. С нас беше и диригента ни. Следва да спомена, че пътните, хотела, храната - всичко беше за сметка на Комитета, който уреждаше състезанието. Настанихме се и почнаха да ни сервират обяда, състоящ се само от месна храна. В състава на оркестъра бяхме двама приятели-вегетарианци. Казахме на управителя, че ние не ядем месо и ако може да ни дадат друга, вегетарианска храна. Той заяви, че с това разполагат и нямат какво друго да ни сервират. При това положение рискувахме да останем ненахранени. Тогава наши другари на масата като видяха това положение казаха на диригента. Той дойде при нашата маса дето беше управителят и му каза: „Аз съм говорил по този въпрос с Комитета и те ми казаха, че макар вегетарианците да са малцинство между нас и на тях трябва да се даде право да се хранят както желаят.
към текста >>

51. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

Още отдалеч дочух свежите й звуци, а като стигнахме до мястото и погледнах към оркестъра, бях зашеметена от обстоятелството, че моят, въздигнат до култ Терзиев свири там в унес.
Завърнала се вкъщи, умъчнена до неимоверност, защото знаех, че това няма да хареса на мама, която с пиетет посещава Божия храм, а аз държах да не я огорчавам с ходенето ми при Дънов. За моя изненада обаче тя каза: „Иди, иди, пък сама се увери, не слушай хората какво говорят". Тежката ми мъка изчезна моментално и без заменена с небивала радост. Впоследствие си обясних и този факт като дело на Учителя. На уговореното място ние тримата се събрахме и през пустата по онова време гора се запътихме към мястото, където играеха Паневритмия. Още отдалеч дочух свежите й звуци, а като стигнахме до мястото и погледнах към оркестъра, бях зашеметена от обстоятелството, че моят, въздигнат до култ Терзиев свири там в унес. Моментално нещо заговори у мен: щом Терзиев е тук, значи, че те не са като „ЖЕРТВА НА ДЪНОВ", а в същото време роднината ни ми посочва един военен и ми казва: „Виж го този, той е генералщабен офицер, свалил си е само пагоните". Моето внимание, обаче, беше вече привлечено от една сестра, облечена в светло сини воали, която играеше така плавно, като че ли не стъпваше на земята, а аз не снемах очи от нея и в себе си казвах: и аз искам така да играя, и аз искам така да играя. Впоследствие разбрах, че това е сестра Дарлинг. Паневритмията завърши. Мъдрецът не се появи, а според сестра Елена Андреева не е имало случай Учителят да е в София, да държи беседа и да не е на Паневритмия.
към текста >>

52. ИЗПЪЛНЕНИЯТ ЗАВЕТ НА УЧИТЕЛЯ

Марийка Великова Марашлиева

Диригент на хора и оркестъра бе Георги Стратев.
382 бе дадена идеята да се изпълни Заветът на Учителя от 1942 г. като се изнесе концерт по Негови песни в зала „България". Този въпрос бе засегнат също в том IV на „Изгревът" на стр. 619 - 621. Дойде това време и Йоанна Стратева възприе идеята, изнесена от мен да се изнесе концерт по песни на Учителя, по аранжимент на родения й брат Георги Стратев, който от дълги години работи в Германия като музикант. Диригент на хора и оркестъра бе Георги Стратев. На 30.11.1996 г. от 11 ч. в зала „България" бе изнесен такъв концерт. На сцената излезе професионален хор от 32 човека и камерен състав от 43 инструменталисти. За пръв път звучаха песните на Учителя изпълнени от български музиканти.
към текста >>

Възторгът бе неописуем, когато концерта завърши с песента „Братство и Единство" изпълнени от хор и оркестър.
в зала „България" бе изнесен такъв концерт. На сцената излезе професионален хор от 32 човека и камерен състав от 43 инструменталисти. За пръв път звучаха песните на Учителя изпълнени от български музиканти. Бе представено и трио в състав: Йоанна Стратева - цигулка, Ружка Чаракчиева - пиано, Васил Казанджиев - виолончело, с забележителна разработка на Георги Стратев и неотразимо изпълнение. Залата от 1200 места бе пълна. Възторгът бе неописуем, когато концерта завърши с песента „Братство и Единство" изпълнени от хор и оркестър. Всички зрители станаха на крака и пяха. Един Завет от Учителя бе изпълнен от неговите ученици.
към текста >>

53. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Вземаше уроци и доведе своя учител (бивш военен) да помага и ръководи нашия малък оркестър.
Един вид - пътя беше трасиран. Разбира се трябваше да учат и успяха да си вземат гимназиалното образование. След тях и Ною се записа и завърши вечерната гимназия и също се дипломира. Трябва да спомена, че много от учителите на Петър се заинтересуваха от Учението на Учителя. Той беше убедителен, разказваше свои опитности, свиреше на цигулка. Вземаше уроци и доведе своя учител (бивш военен) да помага и ръководи нашия малък оркестър. Г-н Михайлов, така се наричаше този учител по цигулка с желание работеше с нас, показваше и ни поправяше. Всичко това допринесе много за живота на братството в Русе. Аз също вземах участие. Първоначално още в отделенията вземах уроци по цигулка, но ги бях прекъсвала. Мога да кажа, че учех след запознаването ми с Петър Филипов по-усърдно и че си подобрих дори и успеха в училище.
към текста >>

54. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

На времето точно срещу магазина на братя Маркови беше градското казино, в което вечер до късно свиреше оркестър.
сградата беше съборена наедно с други и сега на това място се намира хотел-ресторант, сладкарница и лятна градина „Дунав", пред които се намира големия площад с паметника на „Свободата". Една голяма част от площада на времето беше градска градина с казино, а градината беше обиколена от висока желязна ограда и в нея имаше грамадни дървета. Сега тия дървета ги няма вече. На тяхно място има други по-малки. Само паметника се издига величествено. На времето точно срещу магазина на братя Маркови беше градското казино, в което вечер до късно свиреше оркестър. Сега ще се върна да разкажа още за имота на „Свирчовица". И тъй по всяка вероятно казах по-горе, брат Иван Вълчанов Явашев е направил завещанието си като е завещал една голяма част от 180 декара на Русенското братство, а друга е оставил на жена си Софка. Така била основана комуната в Русе, чийто председател бил Никола Ватев. Симеон и Стою Маркови работели в стопанството. Стою като градинар ръководел работата по обработването на зеленчуковата градина и лозето, както и нивите.
към текста >>

Беше сформиран малък оркестър от цигулки, пиано и флейта.
Под портрета на Учителя имаше хубав, тапициран стол в синьо и масичка пред него. До нея се изправяше този, който четеше беседата или лекцията. В тоя край на салона имаше и хубаво пиано, на което можеше да свири тоя, който умее да свири братски или Учителски песни. Понякога се изнасяха и концерти от гости или някои братя и сестри. По време на беседи се свиреха и пееха песни от Учителя със съпровод на пиано. Беше сформиран малък оркестър от цигулки, пиано и флейта. Изобщо бяха създадени условия за духовна работа. В Салона имаше и черна дъска, на която се пишеше при нужда. Изнесен беше курс по астрология под ръководството на брат Иван Антонов, който изпращаше лекциите, брат Петър Филипов ни ги диктуваше и даваше същевременно обяснения тъй като той се занимаваше също с тази наука. Пред салона имаше доволно голямо антре със закачалки за дрехите на братята и сестрите, както и огледало на стената. Един двукрилен прозорец хвърляше достатъчно светлина в помещението.
към текста >>

55. 4. На концерт с Учителя

Георги Йорданов Добрев

И веднъж, като се ходи към зала България виждаме един афиш, че един германски оркестър от Берлин с диригент фон Бендел ще дава концерт в зала България със 120 души състав.
Той ни предаваше по солфеж. Много ни помогна, та на беседите да пеем песните. След туй Учителят държеше още да учим: кой китара, кой цигулка, кой флейта и по тоя начин Изгрева стана като музикална школа. Тук се чува цигулка да свири, там се чува цигулка да свири, други пеят и т.н., но и обичахме да ходим колективно, да посещаваме концерти, когато дойдат някои знаменити виртуози или диригенти със своите оркестри от друга държава или нашата филхармония. Ние групово ходехме и посещавахме тези концерти. И веднъж, като се ходи към зала България виждаме един афиш, че един германски оркестър от Берлин с диригент фон Бендел ще дава концерт в зала България със 120 души състав. Дойде ми идеята да поканя Учителя и отидох на Изгрева при Учителя, чукнах Му и Той излезе. Викам: „Учителю, така и така един германски диригент с голям състав ще даде концерт в зала България. Там ще изпълнят 9.симфония, 5.симфония, помня ги, Чайковски и т.н. Да ви купя билет и за вас, ще дойдете ли? “ „Да“, каза, „ще дойда, вземете.“ Отидох и вземах билети за Учителя и брат Боев, Неделчо Попов и за други приятели за в другите ложи, за близки така вземах билети и за други сестри и за стенографките.
към текста >>

56. 9. Бракът в Школата

Георги Йорданов Добрев

И организира един оркестър.
9. БРАКЪТ В ШКОЛАТА Втория: Имахме един брат Калудов, който беше диригент. Като капел- майстор е бил във флота във Варна, морския флот. Много добър брат, така. Той като се пенсионира, дойде, купи си място и си направи една къщичка на Изгрева. И организира един оркестър. Първия оркестър, който организира, брат Калудов го организира. Събра малки, големи, всички от долу идваха музиканти и почна според развитието им, почнаха да свирят, да дават концерти, занимаваха се, репетираха в салона. И стана една интересна работа - музикален свят. И този брат Калудов, аз му купувах листа за писане на ноти, купувах му разни прибори, струни и някои и други работи за музикантите така, защото аз бях сам и имах пари и им услужвах, за да върви работата. Направи така един голям оркестър.
към текста >>

Първия оркестър, който организира, брат Калудов го организира.
9. БРАКЪТ В ШКОЛАТА Втория: Имахме един брат Калудов, който беше диригент. Като капел- майстор е бил във флота във Варна, морския флот. Много добър брат, така. Той като се пенсионира, дойде, купи си място и си направи една къщичка на Изгрева. И организира един оркестър. Първия оркестър, който организира, брат Калудов го организира. Събра малки, големи, всички от долу идваха музиканти и почна според развитието им, почнаха да свирят, да дават концерти, занимаваха се, репетираха в салона. И стана една интересна работа - музикален свят. И този брат Калудов, аз му купувах листа за писане на ноти, купувах му разни прибори, струни и някои и други работи за музикантите така, защото аз бях сам и имах пари и им услужвах, за да върви работата. Направи така един голям оркестър. С духови инструменти, с контрабас и чела, цигулки - първа, втора и даваше хубави концерти.
към текста >>

Направи така един голям оркестър.
И организира един оркестър. Първия оркестър, който организира, брат Калудов го организира. Събра малки, големи, всички от долу идваха музиканти и почна според развитието им, почнаха да свирят, да дават концерти, занимаваха се, репетираха в салона. И стана една интересна работа - музикален свят. И този брат Калудов, аз му купувах листа за писане на ноти, купувах му разни прибори, струни и някои и други работи за музикантите така, защото аз бях сам и имах пари и им услужвах, за да върви работата. Направи така един голям оркестър. С духови инструменти, с контрабас и чела, цигулки - първа, втора и даваше хубави концерти. Така се свиреше и всички бяха доволни и Учителят така ги слушаше. Добре, ама брат Калудов поостаря малко. Предаваше после и уроци на малки и големи. И беше се по- разболял малко и така, и така по едно време доста се усложни работата му.
към текста >>

57. 3. Как се записах чрез другиго в музикалното училище

Ще направим царски оркестър.
Той ме изслуша и каза: „Твоята работа ще се нареди, но чрез другиго“. Аз тръгнах да търся кой ще бъде този друг, защото не попитах Учителя. Но като почнах да търся, оттук оттам с познати, че стигнахме до министъра на културата Радев и по негово настояване се записах като редовен ученик. Не минава дълго време, на един годишен изпит Сашо Попов ме наблюдава и казва: „Атанасе, ще ти дам един инструмент и едни ноти. Този инструмент се казва виола. Ще направим царски оркестър. Ще има конкурсен изпит и за това се подготви. Ако успееш да го вземеш, ще влезеш да свириш там“. Аз вземах виолата, който бе чехски инструмент, с хубав лак, с хубав тон, с хубав тембър на човешки глас. Просто се влюбих в тази виола и съм свирил толкова много, че нямах време да пия вода. Мама ми наливаше вода в чашата и ми я подаваше да пия, а аз я пиех от нейната ръка и през това време свирех, беше ми дал Хан-Сит - концерт, а това бяха ноти, които научих през нощта на алтов ключ.
към текста >>

Веднага се справих с материала, явявам се на изпит, приемат ме и започвам да свиря в царският оркестър на виола.
Ще има конкурсен изпит и за това се подготви. Ако успееш да го вземеш, ще влезеш да свириш там“. Аз вземах виолата, който бе чехски инструмент, с хубав лак, с хубав тон, с хубав тембър на човешки глас. Просто се влюбих в тази виола и съм свирил толкова много, че нямах време да пия вода. Мама ми наливаше вода в чашата и ми я подаваше да пия, а аз я пиех от нейната ръка и през това време свирех, беше ми дал Хан-Сит - концерт, а това бяха ноти, които научих през нощта на алтов ключ. Веднага се справих с материала, явявам се на изпит, приемат ме и започвам да свиря в царският оркестър на виола. А тогава имаше само двама виолисти в това училище. Аз бях третия, а учител по виола ми беше Коста Киров през 1935/36 г. И така започнах да свиря в Царския симфоничен оркестър, а това за времето беше нещо много голямо. И голям успех за всеки музикант. Така че аз, за да стигна до него все някой друг се намесваше, проправяше пътя ми и ми съдействаше.
към текста >>

И така започнах да свиря в Царския симфоничен оркестър, а това за времето беше нещо много голямо.
Просто се влюбих в тази виола и съм свирил толкова много, че нямах време да пия вода. Мама ми наливаше вода в чашата и ми я подаваше да пия, а аз я пиех от нейната ръка и през това време свирех, беше ми дал Хан-Сит - концерт, а това бяха ноти, които научих през нощта на алтов ключ. Веднага се справих с материала, явявам се на изпит, приемат ме и започвам да свиря в царският оркестър на виола. А тогава имаше само двама виолисти в това училище. Аз бях третия, а учител по виола ми беше Коста Киров през 1935/36 г. И така започнах да свиря в Царския симфоничен оркестър, а това за времето беше нещо много голямо. И голям успех за всеки музикант. Така че аз, за да стигна до него все някой друг се намесваше, проправяше пътя ми и ми съдействаше. Този друг се явяваше непрекъснато още от детските ми години. И този друг вземаше различни служби и места и носеше различни лица и имена. Отначало този друг бе майка ми, след това директора на пансиона в Бургас, после италианския цигулар от Варна, после брат Бертоли на Изгрева ми съдействува, а лютиера Коста Гнатюк ме учеше и запознаваше с устройството на цигулката.
към текста >>

Така министърът ме записа, така Сашо Попов ми помогна да влезна в Царският оркестър и така накрая разбрах, че този „другиго“ имаше различни лица и различни имена.
И този друг вземаше различни служби и места и носеше различни лица и имена. Отначало този друг бе майка ми, след това директора на пансиона в Бургас, после италианския цигулар от Варна, после брат Бертоли на Изгрева ми съдействува, а лютиера Коста Гнатюк ме учеше и запознаваше с устройството на цигулката. Дойде време едно малко дете да ме нарече чичо и то ми беше учител в моя път. Накрая стигнах до Учителя и Той ми показа, че моят път се нарежда, не от мен, а от някой „другиго“. А от мен се иска само старанието, труда и посвещението към цигулката и музиката. Така министърът ме записа, така Сашо Попов ми помогна да влезна в Царският оркестър и така накрая разбрах, че този „другиго“ имаше различни лица и различни имена. Но този, който го управляваше и направляваше ме невидимата ръка на Учителя.
към текста >>

58. 4. Пари за таксата на отхвърления студент

4. ПАРИ ЗА ТАКСАТА НА ОТХВЪРЛЕНИЯ СТУДЕНТ Започнах да свиря на виола в Царският симфоничен оркестър.
4. ПАРИ ЗА ТАКСАТА НА ОТХВЪРЛЕНИЯ СТУДЕНТ Започнах да свиря на виола в Царският симфоничен оркестър. Не след дълго получих стипендия като сирак от войната. Там служих и си отбивах войнишката служба. С една дума, там си живеех царски. А защо ли? Като виолист постъпих и в операта да свиря и получавах много пари.
към текста >>

След малко идва при мен Зарко Калудов, виолист-музикант, който бе секретар и казва: „Атанасе, нашият шеф е решил, че не можеш повече тук да останеш в Царския оркестър“.
Но на това царско мое положение ми завидяха много хора. Не минава много време и ето Сашо Попов ми казва: „Атанасе, не може да си караш службата тук, да те обличаме тук като гвардеец, да получаваш пари като стипендиант и едновременно да се разхождаш в града като принц и едновременно да следваш. Трябва от всички тия неща да избереш едно“. Но аз започвам да му доказвам, че съм право поне за следването си: „Г-н Попов, не искам като вас да остана без образование“. Това го жегна много, обиди го и той се разсърди. След малко идва при мен Зарко Калудов, виолист-музикант, който бе секретар и казва: „Атанасе, нашият шеф е решил, че не можеш повече тук да останеш в Царския оркестър“. Казвам му, че ще го напусна, защото за мен е по-важно образованието. И така направих. Скоро след това ме среща един от комисията, която ме одобри за виолист и ми казва: „Атанасе, защо ти тогава мен ме заблуди с тази твоя ръка. Аз мислих, че ти ще станеш и ще бъдеш втори Паганини“. Той беше цигулар завършил във Франция.
към текста >>

Цанко Цанков ми каза: „Атанасе, помисли, искам да направим един оркестър от 20-25 човека - щрай, лъкове без духови инструменти.
Но за да се учи човек по онова време трябва да има настойник. На мене настойник беше Цанко Цанков, професор- композитор, който е съпруг на голямата певица Карин Цанкова, германка по произход, и които обслужваха като певица и органист католическата църква, където имаше орган. Орган тогава имаше в тая църква и в католическата църква в Русе. Други органи нямаше в България. И моят настойник проф. Цанко Цанков ми каза: „Атанасе, помисли, искам да направим един оркестър от 20-25 човека - щрай, лъкове без духови инструменти. Ще свирим в църквата, където аз свиря на рояла, но искам да бъде по-тържествено с този оркестър“. Аз бях много контактен и за кратко време събрах най-добри оркестранти. Сашо Околийски беше концерт-майстор. Той почина млад. Направихме оркестър и Сашо беше много доволен.
към текста >>

Ще свирим в църквата, където аз свиря на рояла, но искам да бъде по-тържествено с този оркестър“.
На мене настойник беше Цанко Цанков, професор- композитор, който е съпруг на голямата певица Карин Цанкова, германка по произход, и които обслужваха като певица и органист католическата църква, където имаше орган. Орган тогава имаше в тая църква и в католическата църква в Русе. Други органи нямаше в България. И моят настойник проф. Цанко Цанков ми каза: „Атанасе, помисли, искам да направим един оркестър от 20-25 човека - щрай, лъкове без духови инструменти. Ще свирим в църквата, където аз свиря на рояла, но искам да бъде по-тържествено с този оркестър“. Аз бях много контактен и за кратко време събрах най-добри оркестранти. Сашо Околийски беше концерт-майстор. Той почина млад. Направихме оркестър и Сашо беше много доволен. Почнахме да свирим, салона се пълнеше, имаше и вънка хора, които ни слушаха.
към текста >>

Направихме оркестър и Сашо беше много доволен.
Цанко Цанков ми каза: „Атанасе, помисли, искам да направим един оркестър от 20-25 човека - щрай, лъкове без духови инструменти. Ще свирим в църквата, където аз свиря на рояла, но искам да бъде по-тържествено с този оркестър“. Аз бях много контактен и за кратко време събрах най-добри оркестранти. Сашо Околийски беше концерт-майстор. Той почина млад. Направихме оркестър и Сашо беше много доволен. Почнахме да свирим, салона се пълнеше, имаше и вънка хора, които ни слушаха. А католици имаха като хоби да привличат повече и повече посетители. Отивахме да свирим в 6 часа сутринта, а в 7 часа отивахме да закусваме. Понеже аз бях завербувал деца, които пееха в хора, с тях отивахме в сладкарницата на ул. „Дондуков“ и нали аз имах много пари давах им по една кифличка и по една боза.
към текста >>

59. 12. Дъновисти

Свиреше на цигулка и дори един път той бе диригент на оркестър, който изнесе концерт за Учителя в салона на Изгрева.
Те пак се спогледаха всички, но вече Кина Спасова е ядосана м му казва: „Ние знаем много добре какъв е Атанас и много добре знаем и ти от къде дойде“. И го изгледа враждебно. На Влади му се подкосиха краката и се свлече на стола, но все пак успя да промърмори: „Но той е дъновист! “ А кой бе Влади Симеонов? Влади Симеонов също идваше на Изгрева, Учителят го бе приел и бе в нашите среди. Свиреше на цигулка и дори един път той бе диригент на оркестър, който изнесе концерт за Учителя в салона на Изгрева. Влади Симеонов дирижираше оркестъра, а ние свирихме под неговата диригентска палка. Вие това ще го видите в направените снимки от онова време. След като свърши концерта Учителят нареди на всички да дадат по един плик, в който имаше по една банкнота пари. Аз като разбрах, че с тези пари Учителят ни заплаща, че свирим на Братството и пред Него, аз повече не пожелах да вземам такива бели пликове. Мариета, дъщерята на Бертоли се беше влюбила в него.
към текста >>

Влади Симеонов дирижираше оркестъра, а ние свирихме под неговата диригентска палка.
И го изгледа враждебно. На Влади му се подкосиха краката и се свлече на стола, но все пак успя да промърмори: „Но той е дъновист! “ А кой бе Влади Симеонов? Влади Симеонов също идваше на Изгрева, Учителят го бе приел и бе в нашите среди. Свиреше на цигулка и дори един път той бе диригент на оркестър, който изнесе концерт за Учителя в салона на Изгрева. Влади Симеонов дирижираше оркестъра, а ние свирихме под неговата диригентска палка. Вие това ще го видите в направените снимки от онова време. След като свърши концерта Учителят нареди на всички да дадат по един плик, в който имаше по една банкнота пари. Аз като разбрах, че с тези пари Учителят ни заплаща, че свирим на Братството и пред Него, аз повече не пожелах да вземам такива бели пликове. Мариета, дъщерята на Бертоли се беше влюбила в него. В това няма нищо лошо.
към текста >>

А тогава той бе диригент на Пионерския симфоничен оркестър в София.
А с това искаше да ме очерни, а той да стане бял и да бъде вода ненапита. Е, какво ще кажете за всичко това? Срещам веднъж Пеню Ганев, който бе освен учител, но и фотограф и ми се оплакваше, че при него дошъл лично Влади Симеонов и поискал от него да унищожи онези негативи, където той се бил заснел с Учителя на 7-те Рилски езера до извора. Пеню Ганев отказал да ги унищожи, но обещал да не ги разпространява. Влади се плашеше, че ще го видят на снимка с Учителя и ще се компрометира пред новата власт. А тогава той бе диригент на Пионерския симфоничен оркестър в София. За своята работа получаваше държавни награди и много аплодисменти в чужди страни, където обикаляше с този оркестър. Комунистическата партия смяташе, че това е нейна заслуга, че е отпуснала държавни средства, за да се поддържа и обучава такъв оркестър. А всички бяха забравили, че това са деца, които ги е раждала българска майка юнашка. И още нещо. Всички бяха забравили онова, което изрече в своето Слово Учителят: „Аз ще ви направя музиканти и като музиканти ще ви изпроводя и изпратя по света, за да можете чрез музиката си да разпространявате Словото Божие!
към текста >>

За своята работа получаваше държавни награди и много аплодисменти в чужди страни, където обикаляше с този оркестър.
Е, какво ще кажете за всичко това? Срещам веднъж Пеню Ганев, който бе освен учител, но и фотограф и ми се оплакваше, че при него дошъл лично Влади Симеонов и поискал от него да унищожи онези негативи, където той се бил заснел с Учителя на 7-те Рилски езера до извора. Пеню Ганев отказал да ги унищожи, но обещал да не ги разпространява. Влади се плашеше, че ще го видят на снимка с Учителя и ще се компрометира пред новата власт. А тогава той бе диригент на Пионерския симфоничен оркестър в София. За своята работа получаваше държавни награди и много аплодисменти в чужди страни, където обикаляше с този оркестър. Комунистическата партия смяташе, че това е нейна заслуга, че е отпуснала държавни средства, за да се поддържа и обучава такъв оркестър. А всички бяха забравили, че това са деца, които ги е раждала българска майка юнашка. И още нещо. Всички бяха забравили онова, което изрече в своето Слово Учителят: „Аз ще ви направя музиканти и като музиканти ще ви изпроводя и изпратя по света, за да можете чрез музиката си да разпространявате Словото Божие! “ Та Учителят в крайна сметка ги изпрати всички тези музиканти да свирят по света.
към текста >>

Комунистическата партия смяташе, че това е нейна заслуга, че е отпуснала държавни средства, за да се поддържа и обучава такъв оркестър.
Срещам веднъж Пеню Ганев, който бе освен учител, но и фотограф и ми се оплакваше, че при него дошъл лично Влади Симеонов и поискал от него да унищожи онези негативи, където той се бил заснел с Учителя на 7-те Рилски езера до извора. Пеню Ганев отказал да ги унищожи, но обещал да не ги разпространява. Влади се плашеше, че ще го видят на снимка с Учителя и ще се компрометира пред новата власт. А тогава той бе диригент на Пионерския симфоничен оркестър в София. За своята работа получаваше държавни награди и много аплодисменти в чужди страни, където обикаляше с този оркестър. Комунистическата партия смяташе, че това е нейна заслуга, че е отпуснала държавни средства, за да се поддържа и обучава такъв оркестър. А всички бяха забравили, че това са деца, които ги е раждала българска майка юнашка. И още нещо. Всички бяха забравили онова, което изрече в своето Слово Учителят: „Аз ще ви направя музиканти и като музиканти ще ви изпроводя и изпратя по света, за да можете чрез музиката си да разпространявате Словото Божие! “ Та Учителят в крайна сметка ги изпрати всички тези музиканти да свирят по света. Но понеже българското съзнание бе напоено със Словото на Учителя и всеки българин, който отиваше по света и свиреше музика от класически автори, то чрез своят двойник влизаше в звука извлечен от своите инструменти в онези необикновени тонове на класическите автори.
към текста >>

Всички аплодираха майсторското изпълнение на оркестъра.
И още нещо. Всички бяха забравили онова, което изрече в своето Слово Учителят: „Аз ще ви направя музиканти и като музиканти ще ви изпроводя и изпратя по света, за да можете чрез музиката си да разпространявате Словото Божие! “ Та Учителят в крайна сметка ги изпрати всички тези музиканти да свирят по света. Но понеже българското съзнание бе напоено със Словото на Учителя и всеки българин, който отиваше по света и свиреше музика от класически автори, то чрез своят двойник влизаше в звука извлечен от своите инструменти в онези необикновени тонове на класическите автори. Но и прибавяше онези вибрации, които слизаха от светлината на тяхното съзнание, влизаше в техния двойник и чрез двойника се източваше и излизаше под пръстите им извлечената мелодия от техните инструменти. Всички аплодираха майсторското изпълнение на оркестъра. Усещаха, че чрез неговото изпълнение са получили нещо, от което са се нуждаели и за което са копнеели. Техните възгласи не бяха аплодисменти за изпълнението на оркестъра, а бяха благодарност от онова, което бяха получили техните души в съприкосновение с оркестъра. Това беше именно за това, което бе казал Учителят. Те носеха в съзнанието си неосъзнато влияние от Словото на Учителя. А Влади Симеонов се покланяше и събираше аплодисментите.
към текста >>

Техните възгласи не бяха аплодисменти за изпълнението на оркестъра, а бяха благодарност от онова, което бяха получили техните души в съприкосновение с оркестъра.
“ Та Учителят в крайна сметка ги изпрати всички тези музиканти да свирят по света. Но понеже българското съзнание бе напоено със Словото на Учителя и всеки българин, който отиваше по света и свиреше музика от класически автори, то чрез своят двойник влизаше в звука извлечен от своите инструменти в онези необикновени тонове на класическите автори. Но и прибавяше онези вибрации, които слизаха от светлината на тяхното съзнание, влизаше в техния двойник и чрез двойника се източваше и излизаше под пръстите им извлечената мелодия от техните инструменти. Всички аплодираха майсторското изпълнение на оркестъра. Усещаха, че чрез неговото изпълнение са получили нещо, от което са се нуждаели и за което са копнеели. Техните възгласи не бяха аплодисменти за изпълнението на оркестъра, а бяха благодарност от онова, което бяха получили техните души в съприкосновение с оркестъра. Това беше именно за това, което бе казал Учителят. Те носеха в съзнанието си неосъзнато влияние от Словото на Учителя. А Влади Симеонов се покланяше и събираше аплодисментите. Така седят нещата. Дори по-късно един брат отишъл при сина на Пеню Ганев - Петърчо и пожелал да му извади снимки от негативите на баща му.
към текста >>

60. 16. Цигулката на Учителя и Небесната хармония

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

От Изгрева само аз можах да спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и да свиря както в Царският оркестър на виола, така и в оркестъра на радиото - на виола, а след това станах концерт-майстор на цигулките.
Но проблемите на тази лява ръка.с която работи по грифа на цигулката ги няма. А има резултати и то фантастични, завидни прости и не мога да си обясня как става всичко това. Аз по цяла нощ свиря и три позиции не мога за превзема, а Той веднага: дъра, дъра, дъра, дъра танцува по грифа и то много чисто. Даже с това нещо ме е стимулирал. Искам да кажа, че аз не бях случаен цигулар. От Изгрева само аз можах да спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и да свиря както в Царският оркестър на виола, така и в оркестъра на радиото - на виола, а след това станах концерт-майстор на цигулките. Така че моята преценка е точна и не е от някакъв любител-цигулар с голямо самочувствие. При цигулковото изкуство е най-трудно владеенето на позициите. Цигулката е водещ инструмент както в оркестър, така и при солово изпълнение и най-големия проблем за всички цигулари е проблема с грифа и позициите на лявата ръка. А Учителят нямаше никакви проблеми и дори бе усвоил и показваше такива неща с лявата си ръка, което не бях виждал и не бях чувал при големите виртуози-цигулари. Но ако покажете тези снимки на специалист-цигулар, ще каже, че това държане на цигулката от Учителя е любителско.
към текста >>

Цигулката е водещ инструмент както в оркестър, така и при солово изпълнение и най-големия проблем за всички цигулари е проблема с грифа и позициите на лявата ръка.
Даже с това нещо ме е стимулирал. Искам да кажа, че аз не бях случаен цигулар. От Изгрева само аз можах да спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и да свиря както в Царският оркестър на виола, така и в оркестъра на радиото - на виола, а след това станах концерт-майстор на цигулките. Така че моята преценка е точна и не е от някакъв любител-цигулар с голямо самочувствие. При цигулковото изкуство е най-трудно владеенето на позициите. Цигулката е водещ инструмент както в оркестър, така и при солово изпълнение и най-големия проблем за всички цигулари е проблема с грифа и позициите на лявата ръка. А Учителят нямаше никакви проблеми и дори бе усвоил и показваше такива неща с лявата си ръка, което не бях виждал и не бях чувал при големите виртуози-цигулари. Но ако покажете тези снимки на специалист-цигулар, ще каже, че това държане на цигулката от Учителя е любителско. Ето тук виждаме една снимка Учителят застанал заедно с Катя Грива. Нещо й говори и показва нещо. Цигулката е обърната.
към текста >>

61. 5 Колю Каишев, защитникът на Правдата

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Засилен решава да прескочи мястото където е оркестъра пред сцената, но успява да стъпи накрая.
Беседата я държи владиката от Варна. Доста неверни неща казал владиката и най-накрая казал, че всичко, което е казал е вярно и ако има някой от последователите на Дънов тука нека да дойде и да ме опровергае. А Колю чул много добре това. И като чул казал с пълен глас: „Ти си лъжец! “ Същевременно тръгнал по пътеката към сцената да се разправя с владиката. Засилен решава да прескочи мястото където е оркестъра пред сцената, но успява да стъпи накрая. В тоя момент инстинкта му подсказва да се хване за нещо и той се хваща за покривката където е била катедрата. А на катедрата се бил опрял владиката. Хващайки се за покривката съборил катедрата, с катедрата и владиката, а с владиката и той се строполява долу. А долу където свири обикновено оркестъра било пълно с попове. Та всички: той, владиката, катедрата падат върху поповете.
към текста >>

А долу където свири обикновено оркестъра било пълно с попове.
“ Същевременно тръгнал по пътеката към сцената да се разправя с владиката. Засилен решава да прескочи мястото където е оркестъра пред сцената, но успява да стъпи накрая. В тоя момент инстинкта му подсказва да се хване за нещо и той се хваща за покривката където е била катедрата. А на катедрата се бил опрял владиката. Хващайки се за покривката съборил катедрата, с катедрата и владиката, а с владиката и той се строполява долу. А долу където свири обикновено оркестъра било пълно с попове. Та всички: той, владиката, катедрата падат върху поповете. Станало една борба голяма и от беседа против Дънов и дъновизма и т.н. се получил цял цирк. Така приключила беседата хумористично против Дънов без всякакъв успех. Поповете са били седнали на мястото на оркестрантите от където да помагат психически на владиката.
към текста >>

62. 40. Последната екскурзия

Но някъде по средата когато минавахме тия зъбери между двата върха Савата носеше едно малко транзисторче и по радиото предаваха един концерт ако не се лъжа на Чайковски концерта, може и да бъркам, но мисля, че беше на Чайковски концерта за цигулка и оркестър.
Той тогава се казваше „Георги Димитров“ връх по него време комунистическото. След това пак го върнаха на името му „Малък Мусала“. А големия Мусала, истинския Мусала се казваше тогава „Сталин“. Но мисля, че преди това още все пак му бяха върнали името Мусала. И от единия връх през зъберите на стените преминахме до Мусала. Но някъде по средата когато минавахме тия зъбери между двата върха Савата носеше едно малко транзисторче и по радиото предаваха един концерт ако не се лъжа на Чайковски концерта, може и да бъркам, но мисля, че беше на Чайковски концерта за цигулка и оркестър. И ние имахме удоволствието там, много хубаво се слушаше, просто като в зала, концертна зала, слушахме Чайковски - музиката. Изслушахме я и тогава продължихме, отидохме на Мусала. От Мусала се спуснахме на Маричините езера. Така прекарахме десетина дена там, след това се прибрахме в София по обратния път пак през Мусала, през Боровец и в София. Това е както казах през 1964 г., лятото, може би месец август е било.
към текста >>

63. 47. Погледът на Учителя

Ангел Вълков

Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)

На следващия ден тя се явила на Паневритмия със своят придружител и се включила в общия кръг, който се движел под звуците на оркестъра.
В момента, в който се изправила, Учителят изведнъж отправя своят поглед към нея. Като сноп светлина излезнала от Учителя и се отправила към нея. В момента когато я погледнал, моментално спрели болките, както и кръвоизлива. Зашеметена, тя отново седнала на стола и не могла да проумее онова, което се е случило. След малко станала и казала на придружителя: „Учителят ме излекува само с поглед“. На следващия ден тя се явила на Паневритмия със своят придружител и се включила в общия кръг, който се движел под звуците на оркестъра. Тогава разбрала какво значи, че човек трябва да се възроди чрез Духът.
към текста >>

64. 58. Дългоочакваната среща

В средата свиреше оркестър от 5-6 човека.
Той продължи да реформира Учението на Учителя Дънов, а аз си тръгнах по моя път да си върша моята работа. Трябваше да събера всичко, което е останало и да го запазя за следващите поколения българи. И да го отпечатам. Веднъж, една неделя рано сутринта аз съм излезнал на крос в гората и изведнъж излизам на поляната на Изгрева. Там в кръг по двойки играеха жени с дълги бели рокли до земята и мъже със светли панталони и бели ризи. В средата свиреше оркестър от 5-6 човека. Заслушах се и се загледах. Нещо ме замая и ме отнесе. Изведнъж виждам как целия кръг се движи под звуците на музиката, а на три метра над главите им на този жив кръг се движеха други ефирни силуети, облечени по същия начин и движещи се в същия такт. Загледах се във втория кръг, който се движеше над главите им. Това трая няколко минути и оркестрантите спряха, кръгът спря, всички почнаха да се разцелуват и кръгът се разтури.
към текста >>

65. 1. Хвърленият зъб - хвърлен камък - посадена мечта

го пращат в Пловдив да създаде там филхармоничен оркестър и там седяхме до 1953 г.
Докато бяхме евакуирани Влади беше образувал един хор в Беловец и с него обикаляхме селата и събирахме пари за пострадалите от бомбардировките. Като се върнахме вече в София, него го назначиха лектор в консерваторията, те със Сашо Попов винаги имаха антагонизъм, той все го гонеше, защото беше много способен и така се страхуваше от него и го беше назначил като тонмайстор в радиото. А той беше завършил с диплома с най-висок успех за диригент, а той го слага тонмайстор. Същевременно го назначават лектор, а после доцент в консерваторията по дирижиране. Следващата 1945 г. го пращат в Пловдив да създаде там филхармоничен оркестър и там седяхме до 1953 г. Той създаде там симфоничен оркестър, даже 1950/51 г. на първия международен преглед на всички симфонични оркестри в България, Пловдивската филхармония се класира първа. После го викат в София да образува големия Радио-оркестър. Тогава в радиото имаше един малък салон и той образува един голям симфоничен оркестър от 90 души. После става главен диригент на филхармонията и 1953 г.
към текста >>

Той създаде там симфоничен оркестър, даже 1950/51 г.
Като се върнахме вече в София, него го назначиха лектор в консерваторията, те със Сашо Попов винаги имаха антагонизъм, той все го гонеше, защото беше много способен и така се страхуваше от него и го беше назначил като тонмайстор в радиото. А той беше завършил с диплома с най-висок успех за диригент, а той го слага тонмайстор. Същевременно го назначават лектор, а после доцент в консерваторията по дирижиране. Следващата 1945 г. го пращат в Пловдив да създаде там филхармоничен оркестър и там седяхме до 1953 г. Той създаде там симфоничен оркестър, даже 1950/51 г. на първия международен преглед на всички симфонични оркестри в България, Пловдивската филхармония се класира първа. После го викат в София да образува големия Радио-оркестър. Тогава в радиото имаше един малък салон и той образува един голям симфоничен оркестър от 90 души. После става главен диригент на филхармонията и 1953 г. съставя вече Пионерският оркестър с децата, който беше до 1989 г., после 1963 г.
към текста >>

После го викат в София да образува големия Радио-оркестър.
Същевременно го назначават лектор, а после доцент в консерваторията по дирижиране. Следващата 1945 г. го пращат в Пловдив да създаде там филхармоничен оркестър и там седяхме до 1953 г. Той създаде там симфоничен оркестър, даже 1950/51 г. на първия международен преглед на всички симфонични оркестри в България, Пловдивската филхармония се класира първа. После го викат в София да образува големия Радио-оркестър. Тогава в радиото имаше един малък салон и той образува един голям симфоничен оркестър от 90 души. После става главен диригент на филхармонията и 1953 г. съставя вече Пионерският оркестър с децата, който беше до 1989 г., после 1963 г. става професор и диригент. Заминава си на 16.1.1990 г.
към текста >>

Тогава в радиото имаше един малък салон и той образува един голям симфоничен оркестър от 90 души.
Следващата 1945 г. го пращат в Пловдив да създаде там филхармоничен оркестър и там седяхме до 1953 г. Той създаде там симфоничен оркестър, даже 1950/51 г. на първия международен преглед на всички симфонични оркестри в България, Пловдивската филхармония се класира първа. После го викат в София да образува големия Радио-оркестър. Тогава в радиото имаше един малък салон и той образува един голям симфоничен оркестър от 90 души. После става главен диригент на филхармонията и 1953 г. съставя вече Пионерският оркестър с децата, който беше до 1989 г., после 1963 г. става професор и диригент. Заминава си на 16.1.1990 г. Започна кариерата си в Рим, защото там следва, там изнася първите си концерти и завършва с последния си концерт в Рим на 10.11.1989 г.
към текста >>

съставя вече Пионерският оркестър с децата, който беше до 1989 г., после 1963 г.
Той създаде там симфоничен оркестър, даже 1950/51 г. на първия международен преглед на всички симфонични оркестри в България, Пловдивската филхармония се класира първа. После го викат в София да образува големия Радио-оркестър. Тогава в радиото имаше един малък салон и той образува един голям симфоничен оркестър от 90 души. После става главен диригент на филхармонията и 1953 г. съставя вече Пионерският оркестър с децата, който беше до 1989 г., после 1963 г. става професор и диригент. Заминава си на 16.1.1990 г. Започна кариерата си в Рим, защото там следва, там изнася първите си концерти и завършва с последния си концерт в Рим на 10.11.1989 г. Желанието на годеницата хвърлила зъба си в Италия се сбъдва - ражда син, който учи и получава славата си в Италия.
към текста >>

66. 2. Железните и медни врати

Учителят е бил на концерта на Влади със симфоничния оркестър.
И аз й казвам: „Де да беше вярно. Папата да ми е бил кум аз щях да съм на кон". Нали казват, да имаш вуйчо владика, аз пък папа да имам. Така завиждаха. Но узрелият плод сам си пада и накрая падна в ръцете му - така получи закрила от Учителя. Учителят е бил на концерта на Влади със симфоничния оркестър. Кога е било това? В настоящия театър „Иван Ba3QB", в една ложа беше. Той все казваше Владо: „От едната страна беше Учителят в една ложа, от другата страна бяха регентите". Значи това беше веднага след 9.IX.1944 г. някъде щом още регентите бяха.
към текста >>

67. 3. Концерт на Изгрева

Някои от тях свиреха в царския оркестър.
3. КОНЦЕРТ НА ИЗГРЕВА На Изгрева имаше много цигулари. Някои от тях свиреха в царския оркестър. След като Влади започна да идва на Изгрева и се запозна с Учителя, то естествено, когато си между музиканти се говори за концерти. А Влади бе завършил диригентство и бе добър цигулар. Споделиха идеята с Учителя и той я одобри. Започнаха да умуват, че нямало достатъчно музиканти по отделните инструменти. Влади говори и убеди някои от филхармонията и ги доведе на репетиция.
към текста >>

Оркестърът се състоеше от 12 човека, а Влади Симеонов бе диригент.
Влади говори и убеди някои от филхармонията и ги доведе на репетиция. Точно по това време беше умрял цар Борис III на 28.VIII.1943 г. Имаше обявен 40 дневен траур. Паневритмията на Изгрева не се играеше, както и бяха спрени концертите в града. През месец ноември се състоя концерта в салона на Изгрева. Оркестърът се състоеше от 12 човека, а Влади Симеонов бе диригент. Бяха изпълнили класическа музика. Учителят бе в салона като слушател. Днес има запазени снимки. Вижда се, че на ревера на сакото на Влади, че има траурна лента, това е почит към траура за цар Борис. В салона слушателите са облечени с манта, шлифери, с костюми, което означава, че е по времето на късна есен.
към текста >>

Това бе голямо музикално събитие - да се изнесе професионален концерт с школувани цигулари на Изгрева и с помощта на такива от царския оркестър.
Учителят бе в салона като слушател. Днес има запазени снимки. Вижда се, че на ревера на сакото на Влади, че има траурна лента, това е почит към траура за цар Борис. В салона слушателите са облечени с манта, шлифери, с костюми, което означава, че е по времето на късна есен. Всички бяха въодушевени. Това бе голямо музикално събитие - да се изнесе професионален концерт с школувани цигулари на Изгрева и с помощта на такива от царския оркестър. А пък диригент бе Влади Симеонов. Така той получи благословението на Учителя и му се отвориха медните порти. И той тръгна по своя път на диригент в България и по света. А след като свърши концерта сестра Савка мина с един поднос с пликове и на всеки музикант бе връчел по един плик, където имаше една банкнота. Това бе възнаграждение за тях от Учителя.
към текста >>

68. 4. Цигуларят ще отива войник

А Влади не е служил войник, той си изкара войниклъка в Царския оркестър като цигулар и не знаеше пушка да държи и го пращат войник.
4. ЦИГУЛАРЯТ ЩЕ ОТИВА ВОЙНИК Опитности с Учителя, които съм имала? Имам само една, което наистина ми е чудно. Влади го бяха мобилизирали след 9.IX.1944 г. да върви войник. А Влади не е служил войник, той си изкара войниклъка в Царския оркестър като цигулар и не знаеше пушка да държи и го пращат войник. Нали в Сърбия големи боеве бяха. И аз в паника качвам се горе при Учителя, чукам. „Какво има? " Нали Той ни знае откакто бяхме мънинки на 4-5 години. Казвам: „Учителю, знам че много обичате Влади, получи мобилизационно, трябва да замине".
към текста >>

69. 7. Силата на астрологията

И наистина, Влади с пионерския оркестър обиколи света, на запад и навсякъде и в Америка.
Аз ще имам хермелиново палто и въобще ще бъда царица“. И Той ми викаше Иван: „А, хич не се надявай на хермелиново палто. Цял свят ще го познава, но пари няма да има“. И аз се питах как може цял свят ще го знае, толкова ще е известен, а пари няма да има. И казва: „Когато вече ще дойдат парите, късно ще е вече“. И наистина, Влади с пионерския оркестър обиколи света, на запад и навсякъде и в Америка. Като бяхме в ООН-то, той там свири през 1979 г., председателя на ООН-то му отстъпи кабинета си, веднага за един час напечатаха табела върху месинг „Маестро Влади Симеонов“, сложиха я на вратата. Пред вратата му имаше една служителка с престилчичка, с бонетка, с всякакви сандвичи, пикета, всеки момент да го обслужва, въобще на ръце го носиха. А в България като се върнахме на летището нямаше ни един журналист, ни един човек, никой да пита, даже тогава бяхме взели една „Елка“, най-обикновена сметачна машинка за умножение и деление, които сега кой ли ги няма за зет ми. То на митницата ни направиха истории, не ти е работа. Обърнаха ни всичките куфари така, но завистливи, кой знае какво приказваха, че ние сме скрили злато или кой знае какво, да ти кажа колко са проклети хората.
към текста >>

Но едно нещо ми е болно, че от толкова нещо, което направи с този оркестър няма един компакт диск.
И викаше: „Ти помниш ли какво ми каза Иван? Че когато ще дойдат парите, ще е късно, защото вече ще съм пътник“. Така му каза Иван. И наистина, не се минаха четири месеца и той си отиде. Аз винаги помня думите на Иван. Но едно нещо ми е болно, че от толкова нещо, което направи с този оркестър няма един компакт диск. И така ще се затрие целия му труд от 30 години, които той посвети на този оркестър. Имаше договор подписан за Миланската скала да върви да дирижира, в Бразилия, в Щатите. В Бразилия ходихме с оркестъра 1968 и 1984 г. Но те го искаха там да остане като диригент на филхармонията и да им направи на тях такъв младежки оркестър и втори път като ходихме 1984 г. тогава вече бяха си направили така един-два детски младежки оркестъра.
към текста >>

И така ще се затрие целия му труд от 30 години, които той посвети на този оркестър.
Че когато ще дойдат парите, ще е късно, защото вече ще съм пътник“. Така му каза Иван. И наистина, не се минаха четири месеца и той си отиде. Аз винаги помня думите на Иван. Но едно нещо ми е болно, че от толкова нещо, което направи с този оркестър няма един компакт диск. И така ще се затрие целия му труд от 30 години, които той посвети на този оркестър. Имаше договор подписан за Миланската скала да върви да дирижира, в Бразилия, в Щатите. В Бразилия ходихме с оркестъра 1968 и 1984 г. Но те го искаха там да остане като диригент на филхармонията и да им направи на тях такъв младежки оркестър и втори път като ходихме 1984 г. тогава вече бяха си направили така един-два детски младежки оркестъра. И той винаги е отказвал, защото той беше голям идеалист и патриот и казваше: „Аз искам да знаят, че България не изнася само домати и краставици, но и изкуство.
към текста >>

В Бразилия ходихме с оркестъра 1968 и 1984 г.
И наистина, не се минаха четири месеца и той си отиде. Аз винаги помня думите на Иван. Но едно нещо ми е болно, че от толкова нещо, което направи с този оркестър няма един компакт диск. И така ще се затрие целия му труд от 30 години, които той посвети на този оркестър. Имаше договор подписан за Миланската скала да върви да дирижира, в Бразилия, в Щатите. В Бразилия ходихме с оркестъра 1968 и 1984 г. Но те го искаха там да остане като диригент на филхармонията и да им направи на тях такъв младежки оркестър и втори път като ходихме 1984 г. тогава вече бяха си направили така един-два детски младежки оркестъра. И той винаги е отказвал, защото той беше голям идеалист и патриот и казваше: „Аз искам да знаят, че България не изнася само домати и краставици, но и изкуство. Че в България има също културни хора и тя може да даде нещо на света“. И наистина, когато Влади направи този оркестър, може би той беше първия в света.
към текста >>

Но те го искаха там да остане като диригент на филхармонията и да им направи на тях такъв младежки оркестър и втори път като ходихме 1984 г.
Аз винаги помня думите на Иван. Но едно нещо ми е болно, че от толкова нещо, което направи с този оркестър няма един компакт диск. И така ще се затрие целия му труд от 30 години, които той посвети на този оркестър. Имаше договор подписан за Миланската скала да върви да дирижира, в Бразилия, в Щатите. В Бразилия ходихме с оркестъра 1968 и 1984 г. Но те го искаха там да остане като диригент на филхармонията и да им направи на тях такъв младежки оркестър и втори път като ходихме 1984 г. тогава вече бяха си направили така един-два детски младежки оркестъра. И той винаги е отказвал, защото той беше голям идеалист и патриот и казваше: „Аз искам да знаят, че България не изнася само домати и краставици, но и изкуство. Че в България има също културни хора и тя може да даде нещо на света“. И наистина, когато Влади направи този оркестър, може би той беше първия в света. Нямаше такъв оркестър.
към текста >>

тогава вече бяха си направили така един-два детски младежки оркестъра.
Но едно нещо ми е болно, че от толкова нещо, което направи с този оркестър няма един компакт диск. И така ще се затрие целия му труд от 30 години, които той посвети на този оркестър. Имаше договор подписан за Миланската скала да върви да дирижира, в Бразилия, в Щатите. В Бразилия ходихме с оркестъра 1968 и 1984 г. Но те го искаха там да остане като диригент на филхармонията и да им направи на тях такъв младежки оркестър и втори път като ходихме 1984 г. тогава вече бяха си направили така един-два детски младежки оркестъра. И той винаги е отказвал, защото той беше голям идеалист и патриот и казваше: „Аз искам да знаят, че България не изнася само домати и краставици, но и изкуство. Че в България има също културни хора и тя може да даде нещо на света“. И наистина, когато Влади направи този оркестър, може би той беше първия в света. Нямаше такъв оркестър. Имаше младежки, но такъв оркестър, в който да свирят деца от 10 до 18 години, нямаше.
към текста >>

И наистина, когато Влади направи този оркестър, може би той беше първия в света.
В Бразилия ходихме с оркестъра 1968 и 1984 г. Но те го искаха там да остане като диригент на филхармонията и да им направи на тях такъв младежки оркестър и втори път като ходихме 1984 г. тогава вече бяха си направили така един-два детски младежки оркестъра. И той винаги е отказвал, защото той беше голям идеалист и патриот и казваше: „Аз искам да знаят, че България не изнася само домати и краставици, но и изкуство. Че в България има също културни хора и тя може да даде нещо на света“. И наистина, когато Влади направи този оркестър, може би той беше първия в света. Нямаше такъв оркестър. Имаше младежки, но такъв оркестър, в който да свирят деца от 10 до 18 години, нямаше. Беше първия и по негов пример се направиха много по целия свят. но тука какво направиха? Признаха ли го какво направи?
към текста >>

Нямаше такъв оркестър.
Но те го искаха там да остане като диригент на филхармонията и да им направи на тях такъв младежки оркестър и втори път като ходихме 1984 г. тогава вече бяха си направили така един-два детски младежки оркестъра. И той винаги е отказвал, защото той беше голям идеалист и патриот и казваше: „Аз искам да знаят, че България не изнася само домати и краставици, но и изкуство. Че в България има също културни хора и тя може да даде нещо на света“. И наистина, когато Влади направи този оркестър, може би той беше първия в света. Нямаше такъв оркестър. Имаше младежки, но такъв оркестър, в който да свирят деца от 10 до 18 години, нямаше. Беше първия и по негов пример се направиха много по целия свят. но тука какво направиха? Признаха ли го какво направи? Не. Когато свири в ООН-то 1979 г.
към текста >>

Имаше младежки, но такъв оркестър, в който да свирят деца от 10 до 18 години, нямаше.
тогава вече бяха си направили така един-два детски младежки оркестъра. И той винаги е отказвал, защото той беше голям идеалист и патриот и казваше: „Аз искам да знаят, че България не изнася само домати и краставици, но и изкуство. Че в България има също културни хора и тя може да даде нещо на света“. И наистина, когато Влади направи този оркестър, може би той беше първия в света. Нямаше такъв оркестър. Имаше младежки, но такъв оркестър, в който да свирят деца от 10 до 18 години, нямаше. Беше първия и по негов пример се направиха много по целия свят. но тука какво направиха? Признаха ли го какво направи? Не. Когато свири в ООН-то 1979 г. по случай първата международна година за правата на детето, той я закри и има огромен успех.
към текста >>

Той писа дословно: „Това не е пионерски оркестър, това е върха на цивилизацията“.
Признаха ли го какво направи? Не. Когато свири в ООН-то 1979 г. по случай първата международна година за правата на детето, той я закри и има огромен успех. Всички представители от 85 страни го чуха. Бърнстейн беше тогава най-големия диригент. Той писа дословно: „Това не е пионерски оркестър, това е върха на цивилизацията“. И за коя цивилизация. Аз ги имам думите записани. Това е цивилизацията на България, а не на Влади Симеонов! Това да беше в друга страна, щяха да го позлатят.А той като се върна тука, именно тогава с тази „Елка“ щяха да го изядат на митницата. И обърнаха всичко така... Всички си отидоха, ние останахме още половин час да ни ровят, да ни въртят куфарите, да нямаме двойно дъно нещо, нещо да не би да е скрито.
към текста >>

Започна репетиции с оркестъра.
Та Лучия, дъщеря ми работеше тогава в Министерството на културата, тя отговаряше за симфоничните оркестри. Казва, недей така присърце вземай, ти ще получиш инфаркт и ще умреш и те само ще се радват. И тогава Георги Робев, който е на Капелата диригент, беше министър на културата, отидоха заедно и той му казва: „Не се тревожи, Влади, ти ги остави да си приказват каквото искат. Не са те, които ще кажат, аз като министър, което назнача един ден ще стане“. Но тогава той беше получил малък инсулт, но се оправи, възстанови се. Започна репетиции с оркестъра. Това беше значи в началото на октомври. Ноември заминахме на турнето в Италия. Върнахме се декември, към 15.декември, а на 16.януари 1990 г. почина. Малко преди да замине на турнето става цялата тази история с него, че искат да го махнат. И той много се беше разстроил.
към текста >>

Беше направил заедно с лютиери от Калофер двайсетина цигулки, между които 3/4, 1/2, цели, беше дал на оркестъра да свирят.
И като се върна на 16.януари 1990 г. си отиде. Така, да. И тогава пак всички се върнаха от успешното турне, но пак го използваха. Той, баща му освен, че беше и музикант и художник, беше и лютиер. Беше направил заедно с лютиери от Калофер двайсетина цигулки, между които 3/4, 1/2, цели, беше дал на оркестъра да свирят. Всичките му ги вземаха, нито една не върнаха. Когато Влади умря, нали разтуриха всичко, аз отидох да искам някои цигулки, да ги продам да взема някой лев. А те не знаели на кого са ги дали, не знам какво си. Не само това. Влади имаше много хубава цигулка, лично своя, щото той преди това беше много добър цигулар и свиреше много добре, която брат ми му подари, негова беше, копие беше на Гуарнели.
към текста >>

Затова ти казвам, всичко което е било негово, всичко са изтрили и затова сега казвам, поне от тези малко записи, които имам аз вкъщи с оркестъра да се запазят.
В радиото когато беше, той направи хиляди записи. 9-та симфония както той я изпълняваше, никой не я изпълняваше. Идваха, имаше когато изпълняваха 9-тата, идваха от Метрополитен опера, не знам кой да слуша как правеше 9-тата. Когато назначиха Васил Стефанов във радиото той изтри всички записи на Влади и си направи нови негови. Всичко от Влади е изтрил. Затова ти казвам, всичко което е било негово, всичко са изтрили и затова сега казвам, поне от тези малко записи, които имам аз вкъщи с оркестъра да се запазят. Имам, да, от пионерите и да направя един компакт-диск, който остава почти за вечни времена. Да, ама трябва да намеря спонсор. А спонсори за разни естрада- джии колкото искаш. Особено сега пък когато положението ни е критично, кой ще те мине при мен да бъде спонсор. Та това ми е мъката.
към текста >>

70. 9. Заветната мечта

Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)

Тук на Изгрева в салона той дирижира малък оркестър и изнесе концерт в салона на Изгрева пред Учителя.
Та мечтата на Влади се проектира чрез времето и пространството. Следва в Италия, там се ожени за италианка, но дошла от Изгрева и цялата му кариера като музикант и диригент бе оценена както подобава само в Италия. Тук бе в апогея си. И друга мечта му се реализира. Той започна чрез нея. Тук на Изгрева в салона той дирижира малък оркестър и изнесе концерт в салона на Изгрева пред Учителя. На една от снимките направени тогава се вижда, че на сакото си носи траурна лента по случай смъртта на царя. А царя си замина 1943 г. Другата мечта също му се сбъдна. Той изнесе концерт в залата на Народния театър и Учителят там присъства. Той беше диригент на Симфоничния оркестър, а в ложите тогава са седели и тримата регенти на малолетния цар Симеон.
към текста >>

Той беше диригент на Симфоничния оркестър, а в ложите тогава са седели и тримата регенти на малолетния цар Симеон.
Тук на Изгрева в салона той дирижира малък оркестър и изнесе концерт в салона на Изгрева пред Учителя. На една от снимките направени тогава се вижда, че на сакото си носи траурна лента по случай смъртта на царя. А царя си замина 1943 г. Другата мечта също му се сбъдна. Той изнесе концерт в залата на Народния театър и Учителят там присъства. Той беше диригент на Симфоничния оркестър, а в ложите тогава са седели и тримата регенти на малолетния цар Симеон. Сбъдна му се и следващата мечта. Влади Симеонов работи единствен в своето поприще. Беше диригент на детско-юношески оркестър, с който обиколи света и получи своето признание като диригент. Това стана с помощта на Учителя. Снимката на Влади с Учителя направена на Рила, когато Учителят му казал да се качи на камъка, а Той, Учителят ще стои отдолу, беше пророческа снимка.
към текста >>

Беше диригент на детско-юношески оркестър, с който обиколи света и получи своето признание като диригент.
Другата мечта също му се сбъдна. Той изнесе концерт в залата на Народния театър и Учителят там присъства. Той беше диригент на Симфоничния оркестър, а в ложите тогава са седели и тримата регенти на малолетния цар Симеон. Сбъдна му се и следващата мечта. Влади Симеонов работи единствен в своето поприще. Беше диригент на детско-юношески оркестър, с който обиколи света и получи своето признание като диригент. Това стана с помощта на Учителя. Снимката на Влади с Учителя направена на Рила, когато Учителят му казал да се качи на камъка, а Той, Учителят ще стои отдолу, беше пророческа снимка. Той наистина беше на върха на своята професионална изява. И накрая бе поканен да даде интервю по телевизията в едно от най-гледаните предавания тогава - „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян. Тогава между другото Влади Симеонов каза: „С нищо не може да се сравни онова преживяване, когато цялата публика станала на крака бисира половин час представителите на децата на България от детско-юношеския оркестър.
към текста >>

Тогава между другото Влади Симеонов каза: „С нищо не може да се сравни онова преживяване, когато цялата публика станала на крака бисира половин час представителите на децата на България от детско-юношеския оркестър.
Беше диригент на детско-юношески оркестър, с който обиколи света и получи своето признание като диригент. Това стана с помощта на Учителя. Снимката на Влади с Учителя направена на Рила, когато Учителят му казал да се качи на камъка, а Той, Учителят ще стои отдолу, беше пророческа снимка. Той наистина беше на върха на своята професионална изява. И накрая бе поканен да даде интервю по телевизията в едно от най-гледаните предавания тогава - „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян. Тогава между другото Влади Симеонов каза: „С нищо не може да се сравни онова преживяване, когато цялата публика станала на крака бисира половин час представителите на децата на България от детско-юношеския оркестър. Тези концерти в Италия бяха върхът на днешната човешка цивилизация“. Ех, сбъднаха му се мечтите. Остана да се сбъднат и моите - да запазим, макар и малко от неговите записи като диригент за следващите поколения родени в България. IN MEMORIAM ЕТ IN HONOREM На 16 януари 1990 г. почина именитият български диригент проф.
към текста >>

ансамбъл за песни и танци при МВР, оглавява първия от извънстоличните оркестри у нас - Държавния симфоничен оркестър в Пловдив.
Роден на 23 май 1912 г. в Разград, Влади Симеонов от ранно детство свързва живота си с музиката. Учи цигулка, през 1934 г. завършва Държавната музикална академия в София, по-късно специализира в консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим, завършва и Виенската консерватория. Работи като диригент на новосъздадения след 9 септември 1944 г. ансамбъл за песни и танци при МВР, оглавява първия от извънстоличните оркестри у нас - Държавния симфоничен оркестър в Пловдив. От 1951 г. е диригент на Държавния симфоничен радио оркестър в София, а след това - диригент и главен диригент на Софийската филхармония. През 1953 г. основава детско-юношеския симфоничен оркестър - филхармония „Пионер“, при Централния дворец на пионерите „Г. Димитров“ в София, на който отдава безрезервно своя талант и енергия, донесли му широка международна известност и признание.
към текста >>

е диригент на Държавния симфоничен радио оркестър в София, а след това - диригент и главен диригент на Софийската филхармония.
Учи цигулка, през 1934 г. завършва Държавната музикална академия в София, по-късно специализира в консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим, завършва и Виенската консерватория. Работи като диригент на новосъздадения след 9 септември 1944 г. ансамбъл за песни и танци при МВР, оглавява първия от извънстоличните оркестри у нас - Държавния симфоничен оркестър в Пловдив. От 1951 г. е диригент на Държавния симфоничен радио оркестър в София, а след това - диригент и главен диригент на Софийската филхармония. През 1953 г. основава детско-юношеския симфоничен оркестър - филхармония „Пионер“, при Централния дворец на пионерите „Г. Димитров“ в София, на който отдава безрезервно своя талант и енергия, донесли му широка международна известност и признание. Творческото дело на проф. Влади Симеонов е ценен влог в развитието на професионалната музикална култура на съвременна България.
към текста >>

основава детско-юношеския симфоничен оркестър - филхармония „Пионер“, при Централния дворец на пионерите „Г.
Работи като диригент на новосъздадения след 9 септември 1944 г. ансамбъл за песни и танци при МВР, оглавява първия от извънстоличните оркестри у нас - Държавния симфоничен оркестър в Пловдив. От 1951 г. е диригент на Държавния симфоничен радио оркестър в София, а след това - диригент и главен диригент на Софийската филхармония. През 1953 г. основава детско-юношеския симфоничен оркестър - филхармония „Пионер“, при Централния дворец на пионерите „Г. Димитров“ в София, на който отдава безрезервно своя талант и енергия, донесли му широка международна известност и признание. Творческото дело на проф. Влади Симеонов е ценен влог в развитието на професионалната музикална култура на съвременна България. Значителен е приносът му като преподавател в Българската държавна консерватория за подготовката на редица талантливи диригенти. Големи са неговите заслуги за музикалното естетическо възпитание на младежта.
към текста >>

71. 11. Възпоминание

В средата оркестъра също свиреше.
Ние седяхме на камъните, а Мирчо и Кирчо застанаха един до друг и започнаха сами да си пеят и сами да си играят Паневритмията. Ние седяхме и гледахме, а те се бяха толкова унесли, че не ни обръщаха внимание. Така изиграха цялата Паневритмия. Аз заварих как учениците от Школата на Учителя играеха - сестрите с бели рокли с широки ръкави, препасани с бял шнур. Те играеха и пееха. В средата оркестъра също свиреше. Никога до сега не съм виждал и няма да срещна хора, които да играят така Паневритмията. Всяка дума изпята от тях бе съпроводена с едно движение, но то не бе движение, а беше магия на Словото, което слизаше като текст, обличаше се в мелодия и се втичаше в тяхните движения. Видях какво означава съвкупност между Слово, музика и движение. Това остана като модел в моето съзнание, какво представлява истинската Паневритмия. Когато 30 години по-късно решихме да задвижим въпроса за изучаване на Паневритмията чрез нейните оригинали, в съзнанието ми оставаше Паневритмията, която играеха учениците на Школата на Учителя, както и онази, която изиграха Мирчо и Кирчо на Петровден през 1972 г.
към текста >>

72. 33. ПРАЗНИКЪТ НА ПРОЛЕТТА-22.03.1938 Г.

Свири оркестър под диригентството на брат Калудов.
Поздрав от Учителя на всички братя и сестри. 10.март 1938 г. Изгревът, София С братски поздрав: П. Епитропов Фактически празникът започна в неделя на 20.Ш.1938 г. За първи път след хубавото утринно Слово направихме гимнастически упражнения с музика след дългата зима. Свири оркестър под диригентството на брат Калудов. Не е по-хубав от този на брат Симеон Симеонов, но все пак благодарим му. Направи си доста труд човека. А какво е всъщност музиката на Учителя! Тя трябва да се чуе, да се преживее, за да се оцени. Тя е мощна в своята първична форма, така както Учителя я даде.
към текста >>

73. 36. ПЕТРОВДЕН- РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА УЧИТЕЛЯ

Във пир се превръща, когато засвири оркестърът братски пред бор извисен. 7.
И леко повдигна душите нагоре, и леко окриля сърцата Той днес, умът просиява, Той го озарява -Петровден е днеска! Да! Празник Велик! 5. Рожден ден и имен е денят честити, Учителят Благи е именик днес, запълнен за всеки, че Той го насища с чар много и обич, и знание, мир. 6. Трапеза Той слага пред гостите мили, от Обич и Знание, от Мир, Светлина. Във пир се превръща, когато засвири оркестърът братски пред бор извисен. 7. Паневритмията днес е по-пластична. И музика, песен се носи навред, Учителят Благ е днес по-мил, въздушен -хармония, вечност се сливат в едно. 8. Ръката пак искат. Целуват я всички. И жадно поемат живота с любов, и силата тайно, която раздава обилно и щедро на всичките тук. 9.
към текста >>

74. 46. НОВ ЖИВОТ - НОВИ ПРОЯВИ НА ИЗГРЕВА

Видимият оркестър се увеличава бързо, ариите се усложняват и купчината пари се увеличава.
И така привличат погледа. И така помамват вкуса. Другарката Милка Керемидчиева започва. Тя смело хваща щипците, изважда усмихнатите хубавици една по една и ги предлага на нетърпеливите. Другарката Белева застава на касата и първите флейтисти започват. Видимият оркестър се увеличава бързо, ариите се усложняват и купчината пари се увеличава. Щипците подрънкват вече по дъното на първия казан. Първите флейтисти, захапали топлия кочан са се отдалечили от мястото на продажбата, но всеки срещнат е отправен натам. - Щипците подрънкват вече и по дъното на втория. А не беше преди много време. Само преди четири месеца, деликатните ръце на членките от Женското дружество - Изгрев, отрониха от хубавия, зрели и здрави кочани царевични зрънца и ги посадиха в рохкавата земя.
към текста >>

75. 60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК

Оркестърът засвирва - каква велика симфония, повтарям.
Най-големият човек, Който откри човека, Който даде, Който остави методи как човека да изгради човека. Човекът, изграждайки себе си като човек, да участвува в изграждането на човека. Каква велика симфония. И тук, и там, Той държи здраво палката. Партитурите пред всички. Оркестърът засвирва - каква велика симфония, повтарям. Такава, каквато не е била на земята. Симфонията на двадесетия век. Зачената в България. Композирана в България. И започнала да звучи в България.
към текста >>

- Едните се присъединяват към оркестъра, извисяват се по тоновете и навлизат в друг един свят - красив и безбрежен, безбурен и прекрасен, другите - закъснелите - си създават свой свят на театри, измислици и самозалъгвания.
Спящите се пробуждат. Едни се заслушват, очароват и бързат да се приготвят, да участват в тази велика симфония. Други? - Те размахват ръце около ушите си. Те протестират. Какъв е този шум, който ги събужда от вековния сън. - Едните се присъединяват към оркестъра, извисяват се по тоновете и навлизат в друг един свят - красив и безбрежен, безбурен и прекрасен, другите - закъснелите - си създават свой свят на театри, измислици и самозалъгвания. Едните осъществяват идеите, превръщат ги в дела и се радват на своите постижения. Другите назначават за свой господар стомаха и тръгват по неговите наредби. И човекът, откритият човек е в борба. Борбата на двадесетия век. Едните внимават да не изпуснат хармонията от звуци на симфонията, другите навлизат в школата на кулинарното изкуство.
към текста >>

76. 81. А ДНЕС КАКВО ОСТАНА ОТ ОНАЗИ ЕПОХА НА УЧИТЕЛЯ

оркестърът миров запали безгрешно и музика звездна прозвуча космично. 33.
Небето бе слязло, да, тук на земята, разстлало се беше, да, тук на поляна, 28. съкровища бяха разлюляни ниви, извор неизчерпан - планините живи. 29. Той ходеше смело с таз група не малка -диригент върховен без никаква палка. 30. Умът и сърцето запали в човека, да греят, огряват земята за века. 31. Таз палка незнайна, таз палка върховна, но точна и смела, затуй и чаровна, 32. оркестърът миров запали безгрешно и музика звездна прозвуча космично. 33. Таз палка космична, пътеводна, нежна докосна земята - не е вече снежна - 34. но цветна и топла, и приказна, мила прекрасна и чиста, от слънцето пила. 35. Човекът се чуди, оглежда се, мисли, от где идват тези, тез чудните гусли. 36. о вижда прорастък, растеж и в ръцете зрял плод да го гали и радва очите. 37. Диригентът чуден!
към текста >>

77. 2.КУРШУМЪТ

Идва на Изгрева и остана на Изгрева.Това разбира се смути баща ми, защото се хвърлиха толкова средства и ние очаквахме, ние я чухме по радиоконцерт в Рим с оркестър на Санта Чичилия.
Видяхме, че това нещо е много голямо, още повече, че застрахова поповете. От тука започна интереса. За пръв път тръгна името на Учителя и влезе в съзнанието ни от тази брошурка на поповете. Катя замина, следва, връща се, постъпва в София в операта една година и половина повече. Разбира се заварва една атмосфера там, която е съвсем чужда на нея, защото там няма нито творчество, нито музикална една атмосфера, която не е за нея и тя понеже е верен човек на себе си, напуска операта и се отдава на педагогична работа. Идва на Изгрева и остана на Изгрева.Това разбира се смути баща ми, защото се хвърлиха толкова средства и ние очаквахме, ние я чухме по радиоконцерт в Рим с оркестър на Санта Чичилия. Все пак се надявахме, че ще стане един артист-певец, добър и затова моето решение да уча музика малко смути баща ми. В: А то как дойде, импулсивно ли? Д: Виж какво, аз свирех от малък, свирех на чело, на пиано, не системно разбира се, но Букурешлиев в Пловдив изигра една роля, отиде при баща ми и казал, да уча музика, макар че му казва, че отивам да уча най-трудното, това е едно от най-трудните изкуства. И така се реши въпроса. Идвам аз в София, живеех долу на ул.
към текста >>

78. 3. КАКВО МУ ТРЯБВА ЧОВЕКУ НА ИЗГРЕВА

Имаше и малък оркестър и много концерти се даваха както знаеш.
Имай едно нещо предвид, че Той имаше голямо разположение към музикантите и много работеше. Тогава се раждаше Паневритмията. Аз като дойдох първите упражнения бяха вече записани. Аз не съм участвувал в Паневритмията при създаването й. Аз бях още малък тогава, а там бяха Асен Арнаудов, беше Ангел Янушев, после дойде Влади Симеонов, въобще дойдоха музиканти, също и Вапурджиев. Имаше и малък оркестър и много концерти се даваха както знаеш. Музиката в Школата на Учителя беше метод за духовна работа. Не само както с молитвите. Тя е единствената Школа, в която се роди музиката. В: Кое беше първото ви впечатление, когато дойдохте на Изгрева? Кое най-много ви направи впечатление и на кое се учудвахте и кое одобрявахте?
към текста >>

79. 4. ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ У ЧОВЕКА

Войната беше вече почнала, събитията наближават вече към нас чрез Него и Учителя поръча да направя Паневритмия за голям симфоничен оркестър.
В: А вашите опитности, които сте имали с тези холандци? Д: И много други опитности имам, за които аз съм ти разправял. Във франция първо се издигна пред мен една стена. Аз като свърших някоя работа специално за Паневритмията, то стената падна. Виж какво сега, когато започна войната Учителят прати Боев при мене. Войната беше вече почнала, събитията наближават вече към нас чрез Него и Учителя поръча да направя Паневритмия за голям симфоничен оркестър. И аз почнах. Обаче почнаха да бомбардират София, тресеше се цялата земя. Ужас, жертви, разрушения. И всички започнаха да се евакуират. И отивам да питам Учителя да остана ли на Изгрева?
към текста >>

80. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

От друга страна французите казваха: "Вие може да сте свикнали да слушате Паневритмията с цигулки и китари - сватбарски оркестри, но ние искаме да я чуем в един оркестър".
Значи при Учителя винаги има един човек, който ще свърши работата. Така, а същото нещо аз видях в Париж. Аз трябваше да издам тая Паневритмия. В края на краищата трябваше да се запише. Тая партитура стои, трябваше да я чуем. От друга страна французите казваха: "Вие може да сте свикнали да слушате Паневритмията с цигулки и китари - сватбарски оркестри, но ние искаме да я чуем в един оркестър". Аз казвам: "Партитурата я имам, но трябва да се запише". В: Тази същата партитура ли от 1944 г.? Д: Не. От 1944 г. партитурата някъде се скри заедно с много неща, но аз не мога да си спомня след толкова години, когато съм написал 150 филма, най-малко сега, когато имам една опитност по-голяма, една техника усвоена и я преживях по един нов начин.
към текста >>

А моята мечта беше още в София да я запиша с оркестъра на Монте Карло.
партитурата някъде се скри заедно с много неща, но аз не мога да си спомня след толкова години, когато съм написал 150 филма, най-малко сега, когато имам една опитност по-голяма, една техника усвоена и я преживях по един нов начин. Написах я по нов начин и заминавам в Париж с намерение да се запише, обаче видях, че не е така лесно, че хората, на които нашите разчитаха да помогнат, нямат никакви намерения. По право имат добри намерения, но не се заангажирват и тогава се сетих аз за тази опитност с рициновото масло. Аз ще преодолея. И за една седмица, като обърнах гръб на всичко онова, на което разчитаха нашите хора от Изгрева, се уредиха нещата. А моята мечта беше още в София да я запиша с оркестъра на Монте Карло. Той е за мене от най-хубавите оркестри, които съм слушал. И отивам аз и намерих диригента, това е директора на филхармонията на Монте Карло, от унгарски произход, много благороден човек, много интересен музикант. Той е директор и на операта и на симфоничния оркестър. И му говоря аз, че искам да напиша такова нещо. Той пита: "Каква е тази ваша музика?
към текста >>

Той е директор и на операта и на симфоничния оркестър.
Аз ще преодолея. И за една седмица, като обърнах гръб на всичко онова, на което разчитаха нашите хора от Изгрева, се уредиха нещата. А моята мечта беше още в София да я запиша с оркестъра на Монте Карло. Той е за мене от най-хубавите оркестри, които съм слушал. И отивам аз и намерих диригента, това е директора на филхармонията на Монте Карло, от унгарски произход, много благороден човек, много интересен музикант. Той е директор и на операта и на симфоничния оркестър. И му говоря аз, че искам да напиша такова нещо. Той пита: "Каква е тази ваша музика? " Казва: "Не е моя тая музика". "Аз за пръв път виждам един композитор да не се застъпва за своя музика, но чужда." Тогава му казах, че тая музика е на една Окултна Школа, на един философ, който за пръв път в една Школа дава музика и искам да запиша тази работа и това е. Нямам друга възможност и питам го колко ще ми струва.
към текста >>

Аз му казах, че нямам толкова пари, но бих желал да съкратя състава на оркестъра, не ми трябва цялата филхармония.
Той пита: "Каква е тази ваша музика? " Казва: "Не е моя тая музика". "Аз за пръв път виждам един композитор да не се застъпва за своя музика, но чужда." Тогава му казах, че тая музика е на една Окултна Школа, на един философ, който за пръв път в една Школа дава музика и искам да запиша тази работа и това е. Нямам друга възможност и питам го колко ще ми струва. Той каза: "Към 40 000 франка ако трае както казвате 40 минути". Аз му казах, че нямам толкова пари, но бих желал да съкратя състава на оркестъра, не ми трябва цялата филхармония. "Колко пари имате? " "След като платя на диригента, който чака вънка, имам 12 000 франка." "Виж какво, приемам при едно условие, че ти давам на разположение цялата филхармония." И на другия ден започнахме. Това беше голямо преживяване. Защото виж какво, едно произведение музикално се ражда не когато се напише, но когато се чуе. Един писател може да си напише книгата и тя вече е излязла.
към текста >>

81. 12. ОТКУПЪТ

Ако трябва да се направи един студиен запис, да се направи на плоча,то трябва да имаш един оркестър на разположение за няколко дни, при хубави студийни условия и техника, защото не е лесно.
През 1939 г. например, когато каза: "Като тази година ще има чак в 1999 г.". И след един месец започна войната. В: А вие сега, вашият опит с Паневритмията беше за вас сполучлив. Д: Сполучлив разбира се, но пак така документален. Ако трябва да се направи един студиен запис, да се направи на плоча,то трябва да имаш един оркестър на разположение за няколко дни, при хубави студийни условия и техника, защото не е лесно. Понеже тя е много трудна нашата музика, това не е модерна музика, при която и да сбърка някой няма да се усети. Балансът на оркестъра трябва да бъде точен, самата хармония е такава, мелодията, понеже трябва всичко да се изпипа много чисто и много хубаво и вероятно това ще го направим един ден, но трябват условия за туй нещо. И така или иначе ние трябва да я имаме тая Паневритмия, към нея трябва да има един интерес И тя е така всяка една пиеса така отделно като музика е интересна извън играта и от друга страна все пак се е родила в една духовна Школа. Това е интересно. За пръв път в Школата има музика.
към текста >>

Балансът на оркестъра трябва да бъде точен, самата хармония е такава, мелодията, понеже трябва всичко да се изпипа много чисто и много хубаво и вероятно това ще го направим един ден, но трябват условия за туй нещо.
И след един месец започна войната. В: А вие сега, вашият опит с Паневритмията беше за вас сполучлив. Д: Сполучлив разбира се, но пак така документален. Ако трябва да се направи един студиен запис, да се направи на плоча,то трябва да имаш един оркестър на разположение за няколко дни, при хубави студийни условия и техника, защото не е лесно. Понеже тя е много трудна нашата музика, това не е модерна музика, при която и да сбърка някой няма да се усети. Балансът на оркестъра трябва да бъде точен, самата хармония е такава, мелодията, понеже трябва всичко да се изпипа много чисто и много хубаво и вероятно това ще го направим един ден, но трябват условия за туй нещо. И така или иначе ние трябва да я имаме тая Паневритмия, към нея трябва да има един интерес И тя е така всяка една пиеса така отделно като музика е интересна извън играта и от друга страна все пак се е родила в една духовна Школа. Това е интересно. За пръв път в Школата има музика. Сега гледам Розенкройцерите употребяват музика, но класическа на Хендел, Бах - такива неща, антропософите и те нямат музика, но Щайнеристите са много така разположени. Гледам така един професор франкенфел.
към текста >>

82. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Хората ги преживяваха и си ги пееха, там където няма оркестър, в провинцията си пееха песните, а Паневритмията я играеха.
"Слънчевите лъчи" се появиха чак в 1942 г. Д: Едно след друго се даваха упражненията. Има текстове на Олга. То е нещо живо, то ще расте, ще се развива. Има живот в стиховете на Олга, но такова беше и времето. Хората ги преживяваха и си ги пееха, там където няма оркестър, в провинцията си пееха песните, а Паневритмията я играеха. Това беше едно удобство за провинциалните братства. В: Вие кога се запознахте с Паневритмията и започнахте да работите, през времето на Учителя ли? Д: Виж какво сега. Аз с Паневритмията се запознах щом дойдох. Паневритмията беше вече на поляната.
към текста >>

Играеха, но един ден дойде при мен Боев и ми каза, че Учителят му казал да направя Паневритмията за голям оркестър.
Това беше едно удобство за провинциалните братства. В: Вие кога се запознахте с Паневритмията и започнахте да работите, през времето на Учителя ли? Д: Виж какво сега. Аз с Паневритмията се запознах щом дойдох. Паневритмията беше вече на поляната. Играеха, но един ден дойде при мен Боев и ми каза, че Учителят му казал да направя Паневритмията за голям оркестър. Аз отидох при Него и започнах работа. В: За колко голям оркестър? Д: За симфоничен оркестър, той няма да ми каже за колко души, но за симфоничен оркестър. В: Личен разговор с Учителя. Д: Първо Боян Боев идва да ми каже и аз сега като взех това нещо да правя, това е отговорна работа.
към текста >>

В: За колко голям оркестър?
Д: Виж какво сега. Аз с Паневритмията се запознах щом дойдох. Паневритмията беше вече на поляната. Играеха, но един ден дойде при мен Боев и ми каза, че Учителят му казал да направя Паневритмията за голям оркестър. Аз отидох при Него и започнах работа. В: За колко голям оркестър? Д: За симфоничен оркестър, той няма да ми каже за колко души, но за симфоничен оркестър. В: Личен разговор с Учителя. Д: Първо Боян Боев идва да ми каже и аз сега като взех това нещо да правя, това е отговорна работа. Една партитура, това е една пролетна симфония. И попитах Учителя и започнах.
към текста >>

Д: За симфоничен оркестър, той няма да ми каже за колко души, но за симфоничен оркестър.
Аз с Паневритмията се запознах щом дойдох. Паневритмията беше вече на поляната. Играеха, но един ден дойде при мен Боев и ми каза, че Учителят му казал да направя Паневритмията за голям оркестър. Аз отидох при Него и започнах работа. В: За колко голям оркестър? Д: За симфоничен оркестър, той няма да ми каже за колко души, но за симфоничен оркестър. В: Личен разговор с Учителя. Д: Първо Боян Боев идва да ми каже и аз сега като взех това нещо да правя, това е отговорна работа. Една партитура, това е една пролетна симфония. И попитах Учителя и започнах. В това време обаче започнаха бомбардировките и отивам аз до Учителя да питам дали на Изгрева има условия.
към текста >>

Тя е за оркестър.
В: На Учителя. Д: Да. Той я преглеждаше. В: Свиреше ли я там? Д: Не, какво ще я свири. Тя е за оркестър. В: само я преглеждаше? Д: След това я вземах и я подвързвах. И така, че това ми беше на мен задачата през време на бомбардировките. Учителят държеше за това. Помня, че един ден отидох до Мърчаево и вечерта си тръгвам.
към текста >>

Там аз съкратих оркестъра, можеше да се направи документален запис, но не и студиен.
Те имаха договор с холандска фирма "Филипс" да направят в продължение на три месеца сумати записи на симфонични произведения. Отказаха. Не можеше да се работи. А радиото на Монте Карло е горе към скалата. То Монте Карло е един град притиснат между скалата и морето. Горе е тихо, обаче салона е малък, няма акустични условия. Там аз съкратих оркестъра, можеше да се направи документален запис, но не и студиен. Защото аз отивам в Монте Карло, моята мечта беше Паневритмията да се запише от най-добрата филхармония в Европа. Историята със записа на Паневритмията аз разказах вече. Разбира се ние тепърва има да правим записи и ако правим един солиден запис, половината партитура ще я преправя наново. В: Друга пиеса от Учителя да сте разработили или да имате идеята да разработите? Д: Някои песни с оркестър и една пиеса записахме там, която поради малкото време не можа да излезе добре.
към текста >>

Д: Някои песни с оркестър и една пиеса записахме там, която поради малкото време не можа да излезе добре.
Там аз съкратих оркестъра, можеше да се направи документален запис, но не и студиен. Защото аз отивам в Монте Карло, моята мечта беше Паневритмията да се запише от най-добрата филхармония в Европа. Историята със записа на Паневритмията аз разказах вече. Разбира се ние тепърва има да правим записи и ако правим един солиден запис, половината партитура ще я преправя наново. В: Друга пиеса от Учителя да сте разработили или да имате идеята да разработите? Д: Някои песни с оркестър и една пиеса записахме там, която поради малкото време не можа да излезе добре. Същата тая вечер когато записвахме Паневритмията вземах един бас, много добър, който се беше върнал от Швейцария и записах "Бершитба", която песен наистина трябва да се изпее с бас. От друга страна песните на Учителя има едни, които са за хор, други са типично за солово пеене. В: Аз понеже не съм музикант, какво ще ни кажете още? Д: Според мен "Аум" не може да се изсвири. Ти докато не чуеш - ОМ, Оум, Аум, Аумен, няма да разбереш нищо.
към текста >>

Д: Не, правил съм за пеене и оркестър.
Концерт им давам в зала България, на тия стари наши братя. Един ден, когато бомбардираха София, една бомба беше паднала точно в зала "България" и беше унищожила органа, тогава имаше един орган. Там сме преживели все пак много хубави концерти и Учителят каза: "Пак ще я направят и в тази зала ще се даде концерт от наша музика". И аз дадох концерта с двама души наши представители музиканти. В: Някои нови пиеси или теми да сте разработили? Д: Не, правил съм за пеене и оркестър. Акомпанимент на оркестър, пеене. Аз съм против тъй наречените разработки. Важното е да разкриеш съдържанието на една песен и със средства на музиката - хармония, оркестрация, хубав глас да я изпълниш. Какво значи разработка? - Да се хармонизират и оркестрират, това е.
към текста >>

Акомпанимент на оркестър, пеене.
Един ден, когато бомбардираха София, една бомба беше паднала точно в зала "България" и беше унищожила органа, тогава имаше един орган. Там сме преживели все пак много хубави концерти и Учителят каза: "Пак ще я направят и в тази зала ще се даде концерт от наша музика". И аз дадох концерта с двама души наши представители музиканти. В: Някои нови пиеси или теми да сте разработили? Д: Не, правил съм за пеене и оркестър. Акомпанимент на оркестър, пеене. Аз съм против тъй наречените разработки. Важното е да разкриеш съдържанието на една песен и със средства на музиката - хармония, оркестрация, хубав глас да я изпълниш. Какво значи разработка? - Да се хармонизират и оркестрират, това е. Защото музиката се изразява в ритъмът, мелодията, хармонията.
към текста >>

На Паневритмията всяка сутрин имаше по няколко души на поляната, свиреха в оркестър.
Много музика имаше на Изгрева. В: Това не е малко, на Изгрева толкова много музиканти. Д: Това са 180-200 човека. Не е малко нещо. Всичко свири, разбира се. На Паневритмията всяка сутрин имаше по няколко души на поляната, свиреха в оркестър. Има снимка с Калудов, там свирят към 15 човека. Калудов беше запасен капелмайстор от Варненското братство и идва да живее в София и той направи един оркестър. После аз го разширих и аз съм го правих като вземах по няколко души от филхармонията и правехме много хубави концерти. И оркестрираше Калудов така песни и други работи и даваше концерти и много голямо желание имаше човека. Той почина.
към текста >>

Калудов беше запасен капелмайстор от Варненското братство и идва да живее в София и той направи един оркестър.
Д: Това са 180-200 човека. Не е малко нещо. Всичко свири, разбира се. На Паневритмията всяка сутрин имаше по няколко души на поляната, свиреха в оркестър. Има снимка с Калудов, там свирят към 15 човека. Калудов беше запасен капелмайстор от Варненското братство и идва да живее в София и той направи един оркестър. После аз го разширих и аз съм го правих като вземах по няколко души от филхармонията и правехме много хубави концерти. И оркестрираше Калудов така песни и други работи и даваше концерти и много голямо желание имаше човека. Той почина. В: Какви бяха концертите му, с музика на Учителя? Д: Да, музика на Учителя, давали сме и други концерти, да кажем помня "Вивалди концерт", "Тартини концерт" със солист.
към текста >>

"Как може, това е еднообразие." Нашите хора като играят, те даже и като свири оркестъра те пак си пеят, защото знаят текста.
Тя е съобразена да играят, всички темпа са точни и нашите хора я много харесват, но въшните хора не могат да я възприемат. В: Не могат? Д: Не могат, да. В: Кое им пречи? Д: Свикналите толкова години да слушат цигулки, китари, което пък във Франция ми казах, а чакай това е еднообразие. "Как може, това е еднообразие." Нашите хора като играят, те даже и като свири оркестъра те пак си пеят, защото знаят текста. Те не са концентрирани в разкриването на движенията, важното за тях е, че върви мелодията. Ония си свирят, тия си пеят и работата върви. Нали така? До това положение една сложна оркестрация би ги дразнила. Ще кажат, чакай сега, тука не мога да си пея особено като чуят както минава единият от едната група инструменти в друга.
към текста >>

Д: Оркестъра беше към 50 души.
Това е нормално. В: Колко време ви отне? Д: Оркестрацията? Мога да ти кажа, шест месеца. В: И общо за колко човека беше? Д: Оркестъра беше към 50 души. В: А имаше ли мъже на Изгрева, които пееха добре? Повечето бяха жени. Д: Имаше един Маринчевски, той сега го пенсионираха ми се струва, пееше Митко Сотиров, беше тенор, той с Мичето Златева пееше. Също Славов. Той беше оперен певец Славов.
към текста >>

83. 16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА

Д: Аз както виждаш, достатъчно би било да кажа две думи както на този розенкройцер във Франция, каква музика му нося и той да ми кажа, колко пари имаш и ми дава евтин оркестър.
Д: Аз бих предпочел другото да направя. Да изкажа моето впечатление от появата на музиката в Школата. Как съм го преживял това нещо като музикант. Такова нещо трябва да се напише. В: Аз бих желал да остане така нещо от вас, така както го формулирахте вие. Д: Аз както виждаш, достатъчно би било да кажа две думи както на този розенкройцер във Франция, каква музика му нося и той да ми кажа, колко пари имаш и ми дава евтин оркестър. Ето един духовен човек с една култура като нас, има един човек пред него, който въобще не го познава. И веднага разбра човека. Така че той веднага разбра, че това е една музикална школовка на една окултна Школа. Прегледа партитурата, хвърли един поглед и каза: "Хайде". Въобще Учението на Учителя, за да се приеме, от човека се иска една подготовка, иска вътрешен стремеж, иска един резонанс вътрешен, за да го възприемаш.
към текста >>

Ще направи по-голям оркестър, ще има по-големи възможности.
Д: Виж какво ще ти кажа, музиката е на лице. Искам да ти кажа, че утрешният музикант, който има разбиране и който като я чуе и който познава Школата и Учението, може и той да напише студия и аз искам да напиша мое впечатление. В: Може би такова нещо. Д: Всякой един музиколог, подготвен, който разбира духовна музика може да го напише това нещо. Съвременникът, той дава своите впечатления, които могат да бъдат полезни, но утре може някой да оркестрира много по-хубаво от мене! Ще направи по-голям оркестър, ще има по-големи възможности. Но на всеки би било интересно как един съвременен композитор е преживял тази музика. С колко любов се е занимавал с нея, какъв риск, да отидеш ти във франция, да ангажираш филхармония. В: Какви са впечатленията ви по време на епохата, музиката и епохата, събитията и музиката на Учителя, и начина на създаването? После, вие имате много спомени по време на Школата. Как са протекли тия неща?
към текста >>

Аз имах право да си избирам теми, имах оркестър на разположение и усвоих една много голяма техника.
Преди това Любен Петров искаше да ме назначава в Радио София, музикален ръководител на радио-театъра. Но там като влязох в атмосферата не ми хареса нещо, видях че и с режисьора няма да се разбера и си отидох. В: И от тогава вече работите на хонорар. Д: Няма как, аз там единия крак го извадих, а другия не можах да го извадя. Аз продължавам да работя там като професионален музикант, но искам да ти кажа, че това е много благодарна работа. Аз имах право да си избирам теми, имах оркестър на разположение и усвоих една много голяма техника. Тук трябва във филмите да се пише етична музика, естрадна, електронна, първо про-електронна музика направих в София и въобще трябва да разширяваш познания и техника, усвояване на техника. Сюжетът го изисква. Ако ме бяха пратили на специализация аз нямаше да направя такова развитие както в работата в Кинематографията. В: Вашият син кога е роден? Д: на 16.октомври 1958 г.
към текста >>

84. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

Д: Голяма духова музика, тогава всяко училище имаше духов оркестър.
Но това беше до едно време, тя започна да учи, завърши гимназия и много хубаво се справи. Аз помня, че първото назначение като учителка беше в Трън и аз отидох с нея, получих телеграма веднага. "Духова музика, пристигай веднага." Значи като учителка по музика имаше духова музика и аз отидох да я упътя как се води духова музика. В: Аз съм виждал на снимките как Катя върви отпред, а зад нея марширува и свири духовата музика. Има към двадесет ученика, вървят и свирят. Д: Голяма духова музика, тогава всяко училище имаше духов оркестър. Катя нямаше лесен път, но Катя имаше едно дълбоко разбиране за Учителя. Катя беше така стабилна отвътре, един от верните хора на Учителя. Катя ни е респектирала много пъти и друго нещо, ние с Катя бяхме много различни. Той, Учителят каза, че ние идваме от два различни рода. За мене и за нея.
към текста >>

85. 20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА

Единственото,което направих е Паневритмията за голям оркестър и си бях казал така: Коя е най-добрата филхармония в Европа?
В: Изгревът изчезна, разрушиха го, значи кораба е потънал. Останал си сам от многото и сега разказваш за школата. Д: Учителят ми каза също: "Ти трябва да решиш за кого ще работиш: за себе си, за българския народ, за човечеството или за Бялото Братство? " Аз бях толкова млад, макар че сега съм възрастен, но не мога да се изправя и да реша и да кажа за кого съм работил досега. Човек трябва да бъде искрен. Единственото,което направих е Паневритмията за голям оркестър и си бях казал така: Коя е най-добрата филхармония в Европа? - Монте Карло. И успях да отида там и да я запиша. След като се върнах от там аз направих още няколко корекции и след това го записахме с наш български оркестър в зала "България". На времето Учителят ми каза: "В зала "България" ще има един концерт с наша музика! " Това се сбъдна.
към текста >>

След като се върнах от там аз направих още няколко корекции и след това го записахме с наш български оркестър в зала "България".
" Аз бях толкова млад, макар че сега съм възрастен, но не мога да се изправя и да реша и да кажа за кого съм работил досега. Човек трябва да бъде искрен. Единственото,което направих е Паневритмията за голям оркестър и си бях казал така: Коя е най-добрата филхармония в Европа? - Монте Карло. И успях да отида там и да я запиша. След като се върнах от там аз направих още няколко корекции и след това го записахме с наш български оркестър в зала "България". На времето Учителят ми каза: "В зала "България" ще има един концерт с наша музика! " Това се сбъдна. Беше един неделен ден и ги доведе Нестор Илиев и в залата присъствуваше Борис Николов, Георги Томалевски и една полска писателка живееща тук - Ванда Смуховска, тя е моя съседка. А в Монте Карло директора на оркестъра се казваше Тибор Катона - от унгарски произход, материализиран французин и много благороден човек. Когато през 1973 г.
към текста >>

А в Монте Карло директора на оркестъра се казваше Тибор Катона - от унгарски произход, материализиран французин и много благороден човек.
И успях да отида там и да я запиша. След като се върнах от там аз направих още няколко корекции и след това го записахме с наш български оркестър в зала "България". На времето Учителят ми каза: "В зала "България" ще има един концерт с наша музика! " Това се сбъдна. Беше един неделен ден и ги доведе Нестор Илиев и в залата присъствуваше Борис Николов, Георги Томалевски и една полска писателка живееща тук - Ванда Смуховска, тя е моя съседка. А в Монте Карло директора на оркестъра се казваше Тибор Катона - от унгарски произход, материализиран французин и много благороден човек. Когато през 1973 г. отидох при Тибор Кантона, ме попита колко трае тази музика? Отговорих, че около 40 минути, каза ми: "В България това може да се запише много евтино, във Франция за 60 хиляди франта, а в САЩ за 80 хиляди долара. Защо не го запишете в България? " "Ако аз мога да го запиша там, нямаше да дойда тук.
към текста >>

Нека при това положение да съкратим оркестъра!
Той бе слушал за нея. Учителят има голям авторитет пред Розенкройцерите. А той беше такъв. Попита ме колко пари имам. "Като платя на диригента, остават ми 15 хиляди франка. Нека при това положение да съкратим оркестъра! " "Имате ли материала? " "Да." "Можете ли да почнете утре? Давам ви филхармонията без да я съкращаваме." Аз бях много изненадан. За съжаление тогава гръцкият милиардер Онасис беше закупил терени в Монте Карло, правеше строежи, беше променил града, чуваше се шум навсякъде. Понеже града е притеснен между скалата и морето, той навлиза в морето, за да строи.
към текста >>

А на записа в София повиках един наш басист с оркестъра, за да изпее песента "Бершит-ба".
Работихме на 21. и 22.1У.1973 г. За мен това не е студиен запис, а документален. Работихме така: репетиция-запис, репетиция-запис. И повиках от операта един басист да изпее "Аум". А на записа в София повиках един наш басист с оркестъра, за да изпее песента "Бершит-ба". Той изпя и "Аум". Казва се Динков. Този запис го смятам за документален. Каква е разликата? При студиен запис се записва на части по няколко пъти.
към текста >>

86. 21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ

Той беше цигулар в Царския (симфоничен) оркестър тогава и след това се прехвърли и завърши арфа в Мюнхен.
Срещнахме се и си обяснихме как са станали тези неща, че на такъв трябва, та всеки два такта е една фигура. В: Ставаше въпрос за Асен Арнаудов. Какво ще ми кажеш за него? Д: Виж какво, той беше от онези музиканти, който свърши много работа при записа на песните. Когато се раждаха самите песни и самата Паневритмия. Той беше цигулар в Царския (симфоничен) оркестър тогава и след това се прехвърли и завърши арфа в Мюнхен. Учителят имаше много хубаво разположение към него и той свърши много работа, много песни от Учителя. Аз съм записал само една песен "Иде Той, иде". В: Коя песен си записал? Д: "Иде Той, иде". Само тази.
към текста >>

87. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

И с техния оркестър пя една песен, ария ли беше с акомпанимент на оркестъра, която я предаваха по радиото.
Д: Виж какво, всичките сестри в пансионите смятат, че им е първа задача, всички пансионерки да ги правят калугерки не само към нея, но се надявали, че тя най-лесно ще стане. Понеже у Катя има нещо духовно. Да, има нещо и те го усещат тези сестри там, но голям натиск е било някакси. В: Така е пяла на концерт в Санта Чичилия. Д: Не, самата консерватория се казва Санта Чичилия. И с техния оркестър пя една песен, ария ли беше с акомпанимент на оркестъра, която я предаваха по радиото. В: Какъв беше нейния глас? Д: Висок спинтов глас, но тя учи тука при Морфова и колоратура. Щото според Морфова, всякой трябва да учи колоратурното изкуство щото това е една техника, която обогатява гласа, а Учителя изпращаше много хора да се учат при Морфова. В: Кажи ми нещо за Морфова. За Учителя, за Морфова.
към текста >>

Помня от кинематографията ми възложиха с него да направим оркестър към кинематографията.
Д: Мога да ти кажа едно нещо, че Учителят каза, че Сашо Попов е най-добрият музикант в България. Казвам ти го със сигурност, което много ме изненада. Той не беше композитор, той беше голям диригент. Имай предвид, че той не е учил диригентство, той беше голям цигулар. И от цигу-ларството стана диригент и един голям организатор. Помня от кинематографията ми възложиха с него да направим оркестър към кинематографията. Тогава аз видях организаторския му дух. В онова време, това беше мисля Доброславски един руснак, началник управление, а в онова време имаше спънки, трябваше да питаме, но никой не поемаше отговорност. Викам: "Дай да отидем при Доброславски, да видим какво става". "Не, когато можеш да отиваш при Господа, не отивай при светии." И той ме води при Вълко Червенков. Сашо Попов.
към текста >>

Д: Той, докато го поканиха да стане диригент, да образува също така оркестър в Кайро.
"Не, когато можеш да отиваш при Господа, не отивай при светии." И той ме води при Вълко Червенков. Сашо Попов. Много деен, много организиран човек и голям музикант, голям музикант. Учителят го тачеше много него и като музикант. В: И после той до кога беше тук в България Сашо Попов? Д: Той, докато го поканиха да стане диригент, да образува също така оркестър в Кайро. В: В Кайро? Д: В Кайро и там той интересен случай разправяше, да кажем, че по едно време когато той дирижира репетициите и по едно време взимат да излизат оркестрантите. "Аз не мога да кажа нищо, нали са техни хора." И най-после спира той да дирижира, защото дошло време за молитва. Онези, турят сакото и си правят метаните вместо да репетират там Бетовен и той разбира тогава, че в тази част трябва да даде почивка на оркестъра, защото там мюсюлманите имат молитва. В: И той коя година си замина?
към текста >>

Онези, турят сакото и си правят метаните вместо да репетират там Бетовен и той разбира тогава, че в тази част трябва да даде почивка на оркестъра, защото там мюсюлманите имат молитва.
В: И после той до кога беше тук в България Сашо Попов? Д: Той, докато го поканиха да стане диригент, да образува също така оркестър в Кайро. В: В Кайро? Д: В Кайро и там той интересен случай разправяше, да кажем, че по едно време когато той дирижира репетициите и по едно време взимат да излизат оркестрантите. "Аз не мога да кажа нищо, нали са техни хора." И най-после спира той да дирижира, защото дошло време за молитва. Онези, турят сакото и си правят метаните вместо да репетират там Бетовен и той разбира тогава, че в тази част трябва да даде почивка на оркестъра, защото там мюсюлманите имат молитва. В: И той коя година си замина? Д: След това замина за Мексико, където също направи оркестър, не мога да ти кажа годината, но в деня когато тръгва за България, на летището умира. Сашо Попов е роден на 11 .VII. 1899 г. в гр.
към текста >>

Д: След това замина за Мексико, където също направи оркестър, не мога да ти кажа годината, но в деня когато тръгва за България, на летището умира.
В: В Кайро? Д: В Кайро и там той интересен случай разправяше, да кажем, че по едно време когато той дирижира репетициите и по едно време взимат да излизат оркестрантите. "Аз не мога да кажа нищо, нали са техни хора." И най-после спира той да дирижира, защото дошло време за молитва. Онези, турят сакото и си правят метаните вместо да репетират там Бетовен и той разбира тогава, че в тази част трябва да даде почивка на оркестъра, защото там мюсюлманите имат молитва. В: И той коя година си замина? Д: След това замина за Мексико, където също направи оркестър, не мога да ти кажа годината, но в деня когато тръгва за България, на летището умира. Сашо Попов е роден на 11 .VII. 1899 г. в гр. Русе и си заминава на 18^111.1976 г. в Лос Анжелис.
към текста >>

в Академичния симфоничен оркестър.
Русе и си заминава на 18^111.1976 г. в Лос Анжелис. Учи цигулка във Виена и 1925-1928 г. е в Западна Европа, след 1928 г. е диригент от 1928-1936 г. в Академичния симфоничен оркестър. Диригент на царския военен симфоничен оркестър 1936-1948 г. Диригент на Софийската филхармония 1945-1956 г. и на Русенския държавен оркестър 1959-1960 г. Д: Сашо Попов. Много симпатичен, много хубав човек, много музикален човек с едно хубаво излъчване.
към текста >>

Диригент на царския военен симфоничен оркестър 1936-1948 г.
в Лос Анжелис. Учи цигулка във Виена и 1925-1928 г. е в Западна Европа, след 1928 г. е диригент от 1928-1936 г. в Академичния симфоничен оркестър. Диригент на царския военен симфоничен оркестър 1936-1948 г. Диригент на Софийската филхармония 1945-1956 г. и на Русенския държавен оркестър 1959-1960 г. Д: Сашо Попов. Много симпатичен, много хубав човек, много музикален човек с едно хубаво излъчване. В: Помниш ли нещо за братя Янкови?
към текста >>

и на Русенския държавен оркестър 1959-1960 г.
е в Западна Европа, след 1928 г. е диригент от 1928-1936 г. в Академичния симфоничен оркестър. Диригент на царския военен симфоничен оркестър 1936-1948 г. Диригент на Софийската филхармония 1945-1956 г. и на Русенския държавен оркестър 1959-1960 г. Д: Сашо Попов. Много симпатичен, много хубав човек, много музикален човек с едно хубаво излъчване. В: Помниш ли нещо за братя Янкови? Цигулар и пианист? Д: спомням си, да.
към текста >>

88. 26. ИЗПИТ ЗА ВЯРНОСТ

Д: Калудов като пенсионер вече живееше на Изгрева, познаваше Учителя и Братството и направи на Изгрева един оркестър.
Д: Да и Андрей най-много обича дядо си. В: Андрей, синът ти. Д: Андрей, малкият дума лоша не даваше да се каже за дядо му. Не! Действително, посочва главата му, че има милосърдие. В: Какво ще ни кажете за Калудов? Д: Калудов като пенсионер вече живееше на Изгрева, познаваше Учителя и Братството и направи на Изгрева един оркестър. После и аз съм го дирижирал този оркестър, разширихме го, гостуваха инструменталисти от филхармонията и т.н. И Влади Симеонов го е дирижирал даже. Бе един предан наш брат. Той от Варна мисля, че беше. Бил е капелмайстор, обаче като пенсионер идва на Изгрева.
към текста >>

После и аз съм го дирижирал този оркестър, разширихме го, гостуваха инструменталисти от филхармонията и т.н.
В: Андрей, синът ти. Д: Андрей, малкият дума лоша не даваше да се каже за дядо му. Не! Действително, посочва главата му, че има милосърдие. В: Какво ще ни кажете за Калудов? Д: Калудов като пенсионер вече живееше на Изгрева, познаваше Учителя и Братството и направи на Изгрева един оркестър. После и аз съм го дирижирал този оркестър, разширихме го, гостуваха инструменталисти от филхармонията и т.н. И Влади Симеонов го е дирижирал даже. Бе един предан наш брат. Той от Варна мисля, че беше. Бил е капелмайстор, обаче като пенсионер идва на Изгрева. Като пенсионер идва тука и аз помня, че на погребението му го взеха от тук, от Изгрева, имаше и военна музика.
към текста >>

89. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

В: А музиката изпълняваше оркестъра.
Аз написах музиката. Предупредихме публиката да не ръкопляска между отделните есета, казах на Арабов: "Това няма какво да се учи наизуст. Това е литература, трябва да се чете". Това сцената пред златната завеса имаше един лампион, една малка масичка и там четеше той есетата. И когато свърши есето, той се разхождаше по сцената, а музиката някакси подготвяше атмосферата за следващото есе. В: А музиката изпълняваше оркестъра. Д: Не, тя беше писана и се пускаше по уредбата. В: Да. Д: Всички слушаха и ефекта беше голям. Помня, че на първия ред беше седнал този Калоянчев. После вика: "Е-ех, такива работи да се правят".
към текста >>

90. 38. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

А на същите тези срещи, които направихме, да се върна към това нещо, когато се реши Георги да напише книгата, тогава вземахме решение пък аз да отида във Франция и да запиша Паневритмията за голям оркестър.
Д: Вижте какво, Методи Константинов беше един много предан човек на Учителя, до фанатизъм. Аз се сприятелих с него. В ония времена нямаше хора. Плюс това той написа някои книги, които се издадоха в чужбина и някакси имаше едно несправедливо и недобро име в братските среди останали от някога си и аз исках просто да го реабилитирам някакси и даже го сприятелих с Томалевски. После видях Томалевски, казвам: "Сега не можем да вдигнем паметници на грешките на хора, но това е един предан и интересен човек". А на същите тези срещи, които направихме, да се върна към това нещо, когато се реши Георги да напише книгата, тогава вземахме решение пък аз да отида във Франция и да запиша Паневритмията за голям оркестър. Защото Паневритмията ми е възложил Учителя във време на бомбардировките. Аз съм ти казал този случай. И партитурата беше готова. Тогава аз решавам да взема книгата на Методи Константинов и книгата също беше изпратена вече, защото беше преведена там. В: Коя книга?
към текста >>

91. 44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА

Той беше диригент и много ме уважаваше Учителят, а аз пък имах един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се запознах с него.
Музиката в такива моменти вършеше много голяма работа. В: Колко цигулки имаше Учителят? Д: Аз знам, че е имал две. И били майсторски, хубави цигулки. Нищо, понеже не съм цигулар само помня, че веднъж дойде Сашо Попов, след като почина Учителят. Той беше диригент и много ме уважаваше Учителят, а аз пък имах един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се запознах с него. Той е чаровен човек, много хубав човек, Сашо. И помня нещо, което ми допадна, защото аз съм малко антиклерикал понеже трябваше да направим оркестъра и имаме спънки. Викам: "Да отидем при Доброславски". "Не", казва. "Когато можеш да отидеш направи при Господа, не отивай при светии" и направо ме заведе при Вълко Червенков.
към текста >>

И помня нещо, което ми допадна, защото аз съм малко антиклерикал понеже трябваше да направим оркестъра и имаме спънки.
Д: Аз знам, че е имал две. И били майсторски, хубави цигулки. Нищо, понеже не съм цигулар само помня, че веднъж дойде Сашо Попов, след като почина Учителят. Той беше диригент и много ме уважаваше Учителят, а аз пък имах един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се запознах с него. Той е чаровен човек, много хубав човек, Сашо. И помня нещо, което ми допадна, защото аз съм малко антиклерикал понеже трябваше да направим оркестъра и имаме спънки. Викам: "Да отидем при Доброславски". "Не", казва. "Когато можеш да отидеш направи при Господа, не отивай при светии" и направо ме заведе при Вълко Червенков. Като отидохме се реши веднага въпроса, това нещо ми допадна. В: И какво създадохте тогава?
към текста >>

Д: Оркестър, симфоничен оркестър към българската кинематография.
Викам: "Да отидем при Доброславски". "Не", казва. "Когато можеш да отидеш направи при Господа, не отивай при светии" и направо ме заведе при Вълко Червенков. Като отидохме се реши веднага въпроса, това нещо ми допадна. В: И какво създадохте тогава? Д: Оркестър, симфоничен оркестър към българската кинематография. Аз бях тогава музикален ръководител към кинематографията. Сашо беше един от диригентите. Двама диригенти имахме на този оркестър. Той е добър организатор, голям организатор, голям музикант с хубав респект пред оркестрантите. Тогава той дойде да ми каже ,че се интересува какво става с цигулката на Учителя, тя е много ценна.
към текста >>

Двама диригенти имахме на този оркестър.
Като отидохме се реши веднага въпроса, това нещо ми допадна. В: И какво създадохте тогава? Д: Оркестър, симфоничен оркестър към българската кинематография. Аз бях тогава музикален ръководител към кинематографията. Сашо беше един от диригентите. Двама диригенти имахме на този оркестър. Той е добър организатор, голям организатор, голям музикант с хубав респект пред оркестрантите. Тогава той дойде да ми каже ,че се интересува какво става с цигулката на Учителя, тя е много ценна. Аз му казах: "Бъдете спокойни, ние знаем, че тя е много ценна и са взети сигурно някакви мерки за съхранението й". Аз не мога да кажа до ден днешен къде е цигулката. Ние в ония времена се бяхме уговорили, кой каквото има да го прави, да го прави без да казва на другия.
към текста >>

И обичаше много музикантите, общуваше много с нас и всъщност както се вижда, че пък и след Неговото заминаване, аз дирижирах хора и оркестър направихме на Изгрева.
Нямаше такова нещо при Него, обаче една особена мекота имаше, нещо много особено, нещо като стъпваш с пръста си, нещо като полуфлажолет, нещо подобно. В: Като какво? Д: Полуфлажолет, така едно особено свирене имаше, което даже и нашите музиканти не можеха да го имитират. Това беше Негово свирене, значи ако ми засвири някъде с Учителя от другата страна, аз ще позная, че Учителят свири. Не да знам какво свири, а за начина, по който го свири. И обичаше много музикантите, общуваше много с нас и всъщност както се вижда, че пък и след Неговото заминаване, аз дирижирах хора и оркестър направихме на Изгрева. Това бяха много хубави години -1946-47 г., имаше един много хубав живот на Изгрева. Почна вече всичко свободно някакси, лосле почнаха да се сгъстяват нещата вече, дойдоха политическите процеси нататък. В: Тука виждаме една снимка, на която са наредени всички музиканти, тя е описана. Сега ставаше въпрос за Кавалджиев, какво ще ни кажете за него? Д: Абе той направи състав от народни оркестри и с народна музика се занимаваше и написа някаква си опера.
към текста >>

Тука имаме една снимка, където Влади Симеонов дирижира оркестър, а това е салона, Учителя, а тука виждаме в дъното Учителя.
Д: по баща. В: По баща. Така да си спомняш нещо за другите вече знаем, нали? Д: Да, същата тази група още една, аз я имам. В: Ти си отстрани. Тука имаме една снимка, където Влади Симеонов дирижира оркестър, а това е салона, Учителя, а тука виждаме в дъното Учителя. Какво представляваха тези оркестри? Д: На Изгрева имаше музиканти, а ние викахме и от филхармонията някои приятели и правехме състав по-голям. Аз помня, мога да ти кажа, че това, което дирижира Влади, това е един концерт за цигулка и оркестър. В: Да, ето ги тука музикантите. През онова време, той ги дирижира.
към текста >>

Аз помня, мога да ти кажа, че това, което дирижира Влади, това е един концерт за цигулка и оркестър.
Д: Да, същата тази група още една, аз я имам. В: Ти си отстрани. Тука имаме една снимка, където Влади Симеонов дирижира оркестър, а това е салона, Учителя, а тука виждаме в дъното Учителя. Какво представляваха тези оркестри? Д: На Изгрева имаше музиканти, а ние викахме и от филхармонията някои приятели и правехме състав по-голям. Аз помня, мога да ти кажа, че това, което дирижира Влади, това е един концерт за цигулка и оркестър. В: Да, ето ги тука музикантите. През онова време, той ги дирижира. Какво казваш после? Д: От Вивалди ми се струва, че свирихме нещо. С този оркестър после аз работих с него.
към текста >>

С този оркестър после аз работих с него.
Аз помня, мога да ти кажа, че това, което дирижира Влади, това е един концерт за цигулка и оркестър. В: Да, ето ги тука музикантите. През онова време, той ги дирижира. Какво казваш после? Д: От Вивалди ми се струва, че свирихме нещо. С този оркестър после аз работих с него. Той е от филхармонията, събирахме момчета, плащахме им разбира се и давахме много хубави концерти. Това всичкото е до 1948 г. продължаваше този живот. Когато пристигнаха французите, те донесоха със себе си един апарат за записване на меки плочи. Тогава магнетофони нямаше.
към текста >>

92. 45. ЖИВОТЪТ НА РИЛА

И този оркестър е от 6, 7, 8 човека, той не е много голям оркестър и вероятно изпълняват музиката, песни от Учителя.
Д: Да, да знаеш музикантите бяха много активни. Много активни, те създаваха една атмосфера много хубава. Аз ти казвам, музиката вършеше голяма работа в Школата. В: Да. Сега тука виждаме няколко поредици от снимки, където музикантите са седнали, свирят и Учителят в дъното седи, слуша. И този оркестър е от 6, 7, 8 човека, той не е много голям оркестър и вероятно изпълняват музиката, песни от Учителя. Д: Нашите музиканти бяха много въодушевени. В: Ето тука например музикантите с инструментите са около Учителя след изнесен концерт. Ето тука сега една снимка, свирят Стоицев, Галилей, в дъното Учителя е на масата. Тука всички слушат внимателно. Тези неща вече не могат да се повторят.
към текста >>

93. 47. ПЪТЯТ НА ВСЕКИ МУЗИКАНТ

Боев дойде при мене и ми каза, че Учителят е казал да направя Паневритмията за голям симфоничен оркестър.
И имай предвид, че в изкуството, колкото минават годините, човек повече зрее. Той ако е имал възможност да живее повече според моите приятели, той е бил една голяма надежда като музикант, но си е заминал доста рано. В: Вие бяхте споменали, че Учителят е пратил Боев да ви каже да направите Паневритмията. Д: А, да. Абе то и войната беше почнала, това беше 67 месеца преди бомбардирането на София. Боев дойде при мене и ми каза, че Учителят е казал да направя Паневритмията за голям симфоничен оркестър. Ние до тогава си я свирехме с цигулки и китари само и аз така бая се сепнах, защото работата е сериозна и се заех. Заех се просто и след това обаче, щото почнаха събитията, въобще започна се бомбардиране на София, всички се евакуираха и ние разбира се не можехме да останем в тоя трясък и Учителят също отиде в Мърчаево и аз Го питах тогава: "Има ли условия за работа? " "Страх ли ти е? " "Не ме е страх." "Щом не те е страх, стой тука и си гледай работата! " И действително, Школата не можем да оставим без присъствие.
към текста >>

94. 50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА

50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА В: Вие сте писали Паневритмията за оркестъра.
50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА В: Вие сте писали Паневритмията за оркестъра. Какво е вашето виждане за евентуална разработка на песни на Учителя за оркестър. Д: Аз по отношение на песните съм по-внимателен, защото вижте какво сега. Песните на Учителя, музиката въобще в Школата на Учителя играеше тази роля, беше така заедно с молитвата въобще в духовната работа на Школата и някой път в трудни моменти, например има силни политически сътресения, Учителят слиза, нашето съзнание е заангажирано. Ние с песните и с молитвите се то-нирахме някакси мога да кажа, че някой път с музиката повече отколкото с молитвата. Молитвата трябва да я подготвя човек.
към текста >>

Какво е вашето виждане за евентуална разработка на песни на Учителя за оркестър.
50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА В: Вие сте писали Паневритмията за оркестъра. Какво е вашето виждане за евентуална разработка на песни на Учителя за оркестър. Д: Аз по отношение на песните съм по-внимателен, защото вижте какво сега. Песните на Учителя, музиката въобще в Школата на Учителя играеше тази роля, беше така заедно с молитвата въобще в духовната работа на Школата и някой път в трудни моменти, например има силни политически сътресения, Учителят слиза, нашето съзнание е заангажирано. Ние с песните и с молитвите се то-нирахме някакси мога да кажа, че някой път с музиката повече отколкото с молитвата. Молитвата трябва да я подготвя човек. Човек трябва да се научи да се моли.
към текста >>

Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на оркестър.
Не всякой може да се моли. Когато музиката е по-непосредствена и затова аз предпочитам да ги чуя, когато се събират нашите хора и си ги пеят така многогласно. Всеки си търси своята хармония, отколкото разработката. Например, направил съм само санскрит-ските песни, но си спомням. В: Вие сте направили разработка на какво? Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на оркестър. В: На оркестър. Д: На оркестър. В: И за колко човека оркестър? Оркестъра беше тогава малък. Колкото е възможно.
към текста >>

В: На оркестър.
Когато музиката е по-непосредствена и затова аз предпочитам да ги чуя, когато се събират нашите хора и си ги пеят така многогласно. Всеки си търси своята хармония, отколкото разработката. Например, направил съм само санскрит-ските песни, но си спомням. В: Вие сте направили разработка на какво? Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на оркестър. В: На оркестър. Д: На оркестър. В: И за колко човека оркестър? Оркестъра беше тогава малък. Колкото е възможно. Разбира се, ние си имахме оркестър, по един-два от духовите инструменти и цигулки, виоли, чели.
към текста >>

Д: На оркестър.
Всеки си търси своята хармония, отколкото разработката. Например, направил съм само санскрит-ските песни, но си спомням. В: Вие сте направили разработка на какво? Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на оркестър. В: На оркестър. Д: На оркестър. В: И за колко човека оркестър? Оркестъра беше тогава малък. Колкото е възможно. Разбира се, ние си имахме оркестър, по един-два от духовите инструменти и цигулки, виоли, чели. В: Вие ги имате още тези разработки.
към текста >>

В: И за колко човека оркестър?
Например, направил съм само санскрит-ските песни, но си спомням. В: Вие сте направили разработка на какво? Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на оркестър. В: На оркестър. Д: На оркестър. В: И за колко човека оркестър? Оркестъра беше тогава малък. Колкото е възможно. Разбира се, ние си имахме оркестър, по един-два от духовите инструменти и цигулки, виоли, чели. В: Вие ги имате още тези разработки. Д: Имаме ги тези, но аз ги нямам.
към текста >>

Оркестъра беше тогава малък.
В: Вие сте направили разработка на какво? Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на оркестър. В: На оркестър. Д: На оркестър. В: И за колко човека оркестър? Оркестъра беше тогава малък. Колкото е възможно. Разбира се, ние си имахме оркестър, по един-два от духовите инструменти и цигулки, виоли, чели. В: Вие ги имате още тези разработки. Д: Имаме ги тези, но аз ги нямам. Те останаха из архивите на нашите диригенти и т.н.
към текста >>

Разбира се, ние си имахме оркестър, по един-два от духовите инструменти и цигулки, виоли, чели.
В: На оркестър. Д: На оркестър. В: И за колко човека оркестър? Оркестъра беше тогава малък. Колкото е възможно. Разбира се, ние си имахме оркестър, по един-два от духовите инструменти и цигулки, виоли, чели. В: Вие ги имате още тези разработки. Д: Имаме ги тези, но аз ги нямам. Те останаха из архивите на нашите диригенти и т.н. Те се съхраняват някъде, но едно нещо имам, един факт, който ме накара да бъда много внимателен. Когато ставаше въпрос за песента "Аин фа Си", аз не бях доволен от хармонията, която й правя.
към текста >>

95. 17. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ

Тънката ципица на лука е тъпана на оркестъра.
Обикновено излизахме на екскурзия до малката горичка над Симеоново и там прекарвахме деня. Седнали сме на обед и аз предлагам на Учителя глава лук червен. Той си отряза половината. И после с моето ножче си режеше от червения лук и си ядеше. Питам Го, какво ли съдържа лука, за да ни го препоръчва: "Лукът е музикален. Тънката ципица на лука е тъпана на оркестъра. Лукът е за разпасани хора". Друг път Катя Грива беше направила и носеше чеснов хайвер, от който ми намаза по филийките хляб. А в капачето на кутийката тя сложи от хайвера и ме прати да го занеса на Учителя. Той обядваше на камък при самата горичка. Като ме видя с Мария Тодорова, каза: "Браво, Димитринке!
към текста >>

96. 2. ПРОТЕСТАНСКАТА ИДИЛИЯ

Когато Гали влезе в прогимназиалния курс, дядо ми му подари цигулката си и Гали тогава започна да учи цигулка и попадна на един много добър педагог и още от тогава той започна в черквата да свири по разни тържества и богослужения, имаше оркестър от негови приятели, едни от които свиреха 1-ва, Н-ра цигулка, така две цигулки или пък с китара, с хармониум.
Нашият дом беше наситен с много духовна светлина, с много музика, мога да кажа, че ние сме имали едно много красиво и щастливо детство. Защото помня около празниците, още през месец октомври получавахме от нашето духовно библейско училище вече стихчета, които трябваше да заучаваме, за да ги казваме на Коледното тържество. Това бяха стихчета от стария завет, от пророците, които предвещават идването на Христа, от Евангелието, картините на Рождество Христово. Тогава системата на училище беше по-друга. Първите четири години бяха отделения, вторите три бяха прогимназия и след това пет години гимназиален курс. Когато Гали влезе в прогимназиалния курс, дядо ми му подари цигулката си и Гали тогава започна да учи цигулка и попадна на един много добър педагог и още от тогава той започна в черквата да свири по разни тържества и богослужения, имаше оркестър от негови приятели, едни от които свиреха 1-ва, Н-ра цигулка, така две цигулки или пък с китара, с хармониум. Гали пееше хубаво, аз също. Ние участвахме в хора при черквата. Това беше нашия духовен живот там. Гали беше много обичан, понеже беше красив и внимателен към всички. Да не казвам колко го харесваха вече, много хора го харесваха с разни цели разбира се отправени към него, а други го харесваха за неговата духовна дълбочина, която проявяваше.
към текста >>

97. 9. ПРОТЕСТАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА

Веска: Имахме и хор, имахме и оркестър отделно, имахме и квартети, дуети се пееха, най-различни комбинации се създаваха.
Веска: На органа се свиреха, текстовете биваха от много поети от евангелските общества написани, от наши прочути поети, даже имаше от Стоян Михайловски някои стихове са използвани и песните бяха като музикални творения създадени от големи европейски композитори: Моцар,т Бетовен, Хайдън, Хендел и др. съвременни композитори, европейски и американски. В: Там те се разучаваха и пееха със съпровод на орган. Веска: Да, със съпровод на орган, да. В: Имаше и хор. Веска: Имахме и хор, имахме и оркестър отделно, имахме и квартети, дуети се пееха, най-различни комбинации се създаваха. В: Другия ми въпрос. Какво представляваше Неделното училище и църковното. Веска: Неделното училище, това към църквата, всяка неделя след проповедта, която свършва някъде към 11 часа, всички и възрастни, и млади, и деца се събираха в така нареченото Неделно училище като отделни сектори, където възрастните изучаваха по някакъв стих от Евангелието или Библията с разяснение, тълкувание нали така, а пък ние, малките деца, по същия начин бяхме ръководени от специални учители, които с песнички съответни религиозни, с които ни въвеждаха в познаване и разбиране на Светото писание с много красиви илюстровани картинки и в стил на детските възможности нали ни се даваха тези обяснения за Рождество, за бебето Исус, как Той е бил послушен, покорен, за Йосефчу, за неговите сънища и всички тези добродетели на Библейските образи, те се представяха в много красиви приказки, от които се даваха в художествена обработка. Така беше.
към текста >>

98. 14. АСПЕКТ МЕЖДУ ЮПИТЕР И ВЕНЕРА

По същото време моя приятелка, която пребиваваше в Мюнхен, ми беше съобщила в едно писмо една вест за моя сърдечен приятел Асен Арнаудов, който също там беше на специализация по музика, трябваше да се подготви за артист от Царския симфоничен оркестър.
14. АСПЕКТ МЕЖДУ ЮПИТЕР И ВЕНЕРА И така, през есента на 1942 г. постъпих като преподавателка по немски език във II.мъжка софийска гимназия. Това обаче продължи само два месеца. В края на октомври получих заповед от Министерството на просветата да отпътувам за град Ловеч, където ми се възложи задачата в Американския девически пансион да поставя началото на немска паралелка. Това беше за мене голяма изненада и в първите моменти изпитах мъка за това, че се разделям с приятелите си в София, с които си бях уговорила вече и програма за съвместните ми занимания. По същото време моя приятелка, която пребиваваше в Мюнхен, ми беше съобщила в едно писмо една вест за моя сърдечен приятел Асен Арнаудов, който също там беше на специализация по музика, трябваше да се подготви за артист от Царския симфоничен оркестър. Имал несериозно отношение към мен, а именно писмата, които получавал от мене обикновено ги прочитал пред своите колеги и състуденти, при което често избухвали във весел смях. На моите добри приятели това се сторило непристойно, защото според тях човек трябва да има едно свещено отношение към своите сърдечни връзки. Прочитайки писмото им аз не се омъчних, но реших в себе си да не му пиша повече. Отидох при Учителя да Му съобщя, че имам назначение за Ловеч и Му казах, че бих желала да си остана в София ако може. Но Той със своя тих, бащински глас ми обясни, че Ловеч е много живописен град и така ме насърчи да поема тази задача.
към текста >>

99. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-художничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-художничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
към текста >>

100. ПАША ТЕОДОРОВА