Търсене в текстове за 'Оркестър'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 64 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Каква музика от толкоз дъвкащи уста - царски симфоничен оркестър...Слънцето вече преминава своя зимен зенит.
Лицето Му сияеше като на юноша. Колко радост! След това натискаме раниците. Изваждаме всичките си бойни припаси за една открита борба с неприятеля - глад. Ето ги ръчните бомби - праз, сърмици от зеле, куршуми от маслини, полета от бяла ряпа и алабаш - особено белите питички хляб и цяла тояга гевреци, събрани в куп, представляваха средства за сериозна съпротива против гладния неприятел. Каква музика от толкоз дъвкащи уста - царски симфоничен оркестър...Слънцето вече преминава своя зимен зенит. Събираме се вече на поляната, стегнати за път. Шапките се отмятат от главите - величествено мълчание. После тихо се понасят словата на .Добрата молитва”, 91 псалом и „Отче наш”. Бодро поемаме път. Някой стои на речния бряг и ни брои: 50-52-60-70, 80-85-87-90-100, 150-200-209...Спираме се на голямата поляна срещу бивака.
към текста >>

2. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

В единият край имаше подиум за оркестър, какъвто тогава имахме.
Протоколът е подписан от всички онези, които са участвували в организирането и провеждането на строежа. По това време, посрещането на слънчевите изгреви на „Изгрева" през неделните дни, беше особено тържествено. Сутрин, всички сме там още в зори, посрещаме слънцето, молитви, песни, гимнастически упражнения, музика, приятни и полезни разговори, до към девет часа, след което се прибирахме в този вече наш удобен и приветлив салон за беседа. А след обеда, обикновено ние младите, отивахме отново там и прекарвахме през целия останал ден, когато времето беше топло и слънчево, в разговори и песни, които Учителят ни беше дал. Салонът на улица „Оборище" беше просторен, светъл, удобен. В единият край имаше подиум за оркестър, какъвто тогава имахме. В него се влизаше през едно малко антре, вляво от него имаше малка стаичка за Учителя, за когато идваше преди почване на беседите и за приемане на посетители. Вдясно от антрето, стълба, която отвеждаше до малка галерия. В средата на северната стена, където бяха прозорците, малка катедра, от която Учителят говореше, до нея черна дъска, каквато има във всяка учебна зала, от другата страна на катедричката един хармониум. Изграждането на салона е станало с участието на всички и се посрещна с голяма радост, защото най-после се разреши един важен елемент за провеждане делото на Учителя. Салонът просъществува до 1926 г.
към текста >>

3. Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'

Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент.
В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние.
към текста >>

4. Учителя присъства на втория младежки събор - София. Първи ден - 6 юли

Всеки може да свири, но за един оркестър се изискват повече упражнения.
Пък има някои, които никак не ги интересуват тези ваши въпроси. По въпроса за кои да влезат в нашия клас (за Горна Джумая), всички ония, които ще приемете във вашите класове, трябва да ги поставите те да вземат отговорността принципално върху себе си, пред себе си да бъдат отговорни. Но ще им покажете как седи основният въпрос и основната идея. Тия хора все трябва да се нагласят. Не всеки може да бъде готов. Всеки може да свири, но за един оркестър се изискват повече упражнения. А може би тези братя да са подготвени от миналото. Ако са готови, с едно малко побутване, те ще влезат. 13.V.1924 година, вторник София Наряди за 1924 г.Изгревът - том 12
към текста >>

5. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре.
към текста >>

6. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре.
към текста >>

7. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре.
към текста >>

8. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре.
към текста >>

9. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре.
към текста >>

10. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли

Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре.
към текста >>

11. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден

Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре.
към текста >>

12. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден

Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре.
към текста >>

13. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София

Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре.
към текста >>

14. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия.
Това място не се посещаваше от хора - беше девствено и чисто. Неговата околност с издигащия се на югозапад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми релефи. Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там се чувстваше от всички. Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества.
към текста >>

Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър.
Доброто, за да живее, трябва да гради. Между нашите приятели, имаше майстори от всички професии и то от най-висока класа. Всички нужди намираха лесно своето разрешение. Изящните изкуства също бяха добре застъпени - художници, поети, писатели, но най-много бяха музикантите. Музиката се ползваше с най-голямо уважение при нас. Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот.
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден

Оставяме с доверие дрехи и раници по камънаците и се разхождаме из благоуханните хълмове и усои...Днес цял оркестър от цигулки, мандолини и китари.
Вървим из шумака, а над нас слънцето напича. Бавно се точим по стръмнината. Тук таме почиваме и пием някоя глътка топла водица от термосите си. Ето пристигаме. Също като у дома си. Оставяме с доверие дрехи и раници по камънаците и се разхождаме из благоуханните хълмове и усои...Днес цял оркестър от цигулки, мандолини и китари. Почват - най-напред боязливо, после по-живо, по-уверено, почва импровизирания концерт. После засвирват хора - очите светват, нозете затупкаха на място, сърцата лудо забиват в гърдите. Изведнъж мало и голямо се залавяме на хоро. Заиграваме и се провикваме с весели гласове. А свирците, вдъхновени от нашето веселие, засвирват още по-вдъхновено, по-буйно.
към текста >>

После пеем, пеем, под ритъма на импровизирания оркестър.Времето неусетно отлетя, и ние, носени върху крилете му, свежи и [с] радостни мисли, летим към долината, към своите жилища.
Каква възторжена песен екна тогава от безброй гърди, каква пламенна благодарност се понесе от толкоз сърца! Кога е чула тая българска планина толкоз възторг от своите върхове? Тъй се разговаряме, а Учителят ни слуша с усмивка. Той се радва, че не сме забравили усилието на природата да покаже на своите възторжени обожатели една от скъпите своите усмивки.Неусетно сме изгладнели тъй много, че когато изсвириха за обяд, мигновено се редим в кръг и празним раниците си. Слънцето ни целува, ветрецът ни милва, и ние щастливи, прещастливи, заедно с нашия Пастир - Учител, приемаме благодатната храна. После пеем, пеем, под ритъма на импровизирания оркестър.Времето неусетно отлетя, и ние, носени върху крилете му, свежи и [с] радостни мисли, летим към долината, към своите жилища. Учителят всред нас като светъл генерал. Всеки иска да е близичко до него.С нас е инженер Хаджийски от Детройт. Ходил в Съветска Русия по доставка на тракторите. Този българин - съвсем поамериканчен, не е забравил здравия български хумор, който съпровожда винаги речта му. Той отхвърли вестникарските заблуждения.-Да, велика е Русия, казва той - наистина е велика.
към текста >>

16. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари.
Друг път излизахме на Петото езеро. Там обстановката бе друга. Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса. Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток. Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари. Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта. С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове. Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място да седне, за да не Му духа в очите димът. Вятърът понякога се въртеше и приятелите пазеха завет на Учителя с пелерина или одеало. Тук Симеон Симеонов ръководеше програмата на музикантите.
към текста >>

17. Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'

Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя.
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят!
към текста >>

18. Учителя дава песента 'Добър ден'

Един малък оркестър свиреше в средата.
Красивата работа увлече и плени всички. Сам Учителя живееше с нея постоянно. До късно през нощта горе в малката Му стаичка се чуваха звуците на цигулката Му; на другия ден Той даваше нови песни, нови упражнения.Тъй в продължение на няколко месеца бе създадена Паневритмията. Разучиха я всички под ръководството на Учителя. Оттогава тя се изпълнява в ранните утринни часове в кръг от всички, наредени двама по двама. Един малък оркестър свиреше в средата. Учителя играеше в кръга сам и показваше упражненията.Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно, хармонично свързани в едно цяло, според известни вътрешни закони. Тя представлява съвършена хармония между мелодия, ритъм и движение. Мелодиите са ясни, слънчеви, жизнерадостни. Паневритмията въздейства със своите приятни и чисти мелодии, красиви, прости и плавни движения, със своя жив, хармоничен ритъм. Красивата обстановка, всред която се играе Паневритмията, свежестта на ранната утрин, цялата пробуждаща се Природа, далечните простори – всичко се слива в една единна хармония.
към текста >>

19. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София.
Но тези пари се приемаха като особен жест на Учителя. Това е един от примерите на Учителя за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на Учителя към музиката. Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога. А този случай бе именно такъв. Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов. По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София. На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката. Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята. Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията. Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията. Казах му: "Мен ме има, а теб те няма!
към текста >>

Падението на Адам и Ева и цялото човечество е станало на 9 септември стар стил и оттогава човечеството попада в есента и зимата на живота и имa големите страдания.Паневритмията на „Изгрева" играехме на една полянка западно от салона, голяма 11120 дка, която имаше елипсовидна форма и представляваше пътят на Земята около Слънцето със неговите перихелий и афелии.Перихелият беше центърът на елипсата на Изток, където нашият Учител играеше Паневритмията, като обикаляше около оркестъра, разположен на пейката в състав повече от 10 музиканти.
Духовният свят е този на идеите, желанията и чувствата на хората и затова оттам идват и най-позитивни, и някои отрицателни енергии, които ние трябва чрез правилно играене на Паневритмията лесно да ги трансформираме и да се освобождаваме от тях. Упражненията от 20 - „Побеждаване", до 28 - „Промисъл", са свързани със силите на физическия свят и проблемите на земния живот и добродетелите, които трябва да придобием в този живот.Упражненията от „Божествения свят" започват с мелодията на „Първия ден на пролетта". В този първи ден на пролетта, по стар стил 9 март, преди 18 милиона години е създаден човекът по образ и подобие Божие. Това упражнение ни връща към онази епоха, когато сме били съвършени и сме живеели в рая като безгрижни деца вън от злото и противоречията. Затова Учителя Беинса Дуно ни препоръчва всеки месец на 9-а дата да ядем само плодове и да си спомняме за великите условия, които сме имали и благодарение нашето непослушание сме ги загубили. Падението на Адам и Ева и цялото човечество е станало на 9 септември стар стил и оттогава човечеството попада в есента и зимата на живота и имa големите страдания.Паневритмията на „Изгрева" играехме на една полянка западно от салона, голяма 11120 дка, която имаше елипсовидна форма и представляваше пътят на Земята около Слънцето със неговите перихелий и афелии.Перихелият беше центърът на елипсата на Изток, където нашият Учител играеше Паневритмията, като обикаляше около оркестъра, разположен на пейката в състав повече от 10 музиканти. Афелият беше на запад по средата на полянката. В духовният свят Паневритмията се играе по елипса, в която в перихелият се намира оркестърът. Кръгът е символ на животинското царство, в което има само един център - чувствата, на които служат животните. Затова когато ние играем Паневритмията в кръг се свързваме с енергиите на животинският свят и почваме да ги проявяваме. Елипсата представлява геометричната фигура на човешкото развитие, с два центъра: перихелий, в който се намира умът - мисълта и афелий, където царува сърцето с многобройните си чувства.
към текста >>

В духовният свят Паневритмията се играе по елипса, в която в перихелият се намира оркестърът.
В този първи ден на пролетта, по стар стил 9 март, преди 18 милиона години е създаден човекът по образ и подобие Божие. Това упражнение ни връща към онази епоха, когато сме били съвършени и сме живеели в рая като безгрижни деца вън от злото и противоречията. Затова Учителя Беинса Дуно ни препоръчва всеки месец на 9-а дата да ядем само плодове и да си спомняме за великите условия, които сме имали и благодарение нашето непослушание сме ги загубили. Падението на Адам и Ева и цялото човечество е станало на 9 септември стар стил и оттогава човечеството попада в есента и зимата на живота и имa големите страдания.Паневритмията на „Изгрева" играехме на една полянка западно от салона, голяма 11120 дка, която имаше елипсовидна форма и представляваше пътят на Земята около Слънцето със неговите перихелий и афелии.Перихелият беше центърът на елипсата на Изток, където нашият Учител играеше Паневритмията, като обикаляше около оркестъра, разположен на пейката в състав повече от 10 музиканти. Афелият беше на запад по средата на полянката. В духовният свят Паневритмията се играе по елипса, в която в перихелият се намира оркестърът. Кръгът е символ на животинското царство, в което има само един център - чувствата, на които служат животните. Затова когато ние играем Паневритмията в кръг се свързваме с енергиите на животинският свят и почваме да ги проявяваме. Елипсата представлява геометричната фигура на човешкото развитие, с два центъра: перихелий, в който се намира умът - мисълта и афелий, където царува сърцето с многобройните си чувства. Параболата представлява духовния свят, отворен за Божествените енергии.Хиперболата символизира Божественият свят, този неизчерпаем извор на сили и енергии. Цялата Паневритмия е свързана с дейността и движението на Слънцето.Учителят в една своя беседа отбелязва, че всички негови упражнения, дадени на учениците: „Паневритмията ", „Слънчевите лъчи", „Пентаграма", първите шест упражнения и над 200 други упражнения, всички започват напред и с десния крак.Паневритмията е такова съчетание на разумни движения, при които всички мускули и органи се раздвижват хармонично в играещия и в него се възстановява хармонията на пълното единство на силите в организма му.
към текста >>

20. Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')

Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя.
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят!
към текста >>

21. Учителя дава песента 'Зов на планината'

Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя.
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят!
към текста >>

22. Учителя дава песента 'Там далече'

Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя.
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят!
към текста >>

23. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Сутрин след свършването на Паневритмията използвахме големия братски оркестър от 15 ÷ 16 музиканти и показвахме на братята и сестрите „Слънчевите лъчи” и те ги научиха.
При светлината на голямата лампа, Учителят седеше на пейката и даваше тихо Своите нареждания. Ние играехме вдъхновено, съсредоточено и с любов и Учителят ни се радваше много. Отначало в Пентаграма, след изиграването му един път се обръщахме кръгом - вторият ставаше пръв, а първият - втори и отивахме там, откъдето сме започнали. Учителят каза, че така няма правилно развитие и започнахме да го играем само напред с кръгово движение - както сега го играем. Учителят нареди и около стълба на еднакви разстояния се направиха 12 точки с вар, от които започвахме „Слънчевите лъчи”. Сутрин след свършването на Паневритмията използвахме големия братски оркестър от 15 ÷ 16 музиканти и показвахме на братята и сестрите „Слънчевите лъчи” и те ги научиха. По-късно показахме и „Пентаграма”, и него научиха. Така Учителят оформи и сглоби в едно Паневритмията, Слънчевите лъчи и Пентаграма и ги предаде на братята и сестрите. Спомени на Николай Каллертс 175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ Роден на 13/26 ноември 1903 г.
към текста >>

24. Учителя дава песента 'Той иде'

Той беше диригент и много ме уважаваше Учителят, а аз пък имах един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се запознах с него.
Бомбардираха се градове, водеше се в Европа война, страшни работи ставаха и ние имахме купонни системи, не знам какво си, трудности и в това време Школата си продължаваше своя дух. Музиката в такива моменти вършеше много голяма работа.В: Колко цигулки имаше Учителят? Д: Аз знам, че е имал две. И били майсторски, хубави цигулки. Нищо, понеже не съм цигулар само помня, че веднъж дойде Сашо Попов, след като почина Учителят. Той беше диригент и много ме уважаваше Учителят, а аз пък имах един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се запознах с него. Той е чаровен човек, много хубав човек, Сашо. И помня нещо, което ми допадна, защото аз съм малко антиклерикал понеже трябваше да направим оркестъра и имаме спънки. Викам: "Да отидем при Доброславски". "Не", казва. "Когато можеш да отидеш направи при Господа, не отивай при светии" и направо ме заведе при Вълко Червенков.
към текста >>

И помня нещо, което ми допадна, защото аз съм малко антиклерикал понеже трябваше да направим оркестъра и имаме спънки.
Д: Аз знам, че е имал две. И били майсторски, хубави цигулки. Нищо, понеже не съм цигулар само помня, че веднъж дойде Сашо Попов, след като почина Учителят. Той беше диригент и много ме уважаваше Учителят, а аз пък имах един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се запознах с него. Той е чаровен човек, много хубав човек, Сашо. И помня нещо, което ми допадна, защото аз съм малко антиклерикал понеже трябваше да направим оркестъра и имаме спънки. Викам: "Да отидем при Доброславски". "Не", казва. "Когато можеш да отидеш направи при Господа, не отивай при светии" и направо ме заведе при Вълко Червенков. Като отидохме се реши веднага въпроса, това нещо ми допадна. В: И какво създадохте тогава?
към текста >>

Д: Оркестър, симфоничен оркестър към българската кинематография.
Викам: "Да отидем при Доброславски". "Не", казва. "Когато можеш да отидеш направи при Господа, не отивай при светии" и направо ме заведе при Вълко Червенков. Като отидохме се реши веднага въпроса, това нещо ми допадна. В: И какво създадохте тогава? Д: Оркестър, симфоничен оркестър към българската кинематография. Аз бях тогава музикален ръководител към кинематографията. Сашо беше един от диригентите. Двама диригенти имахме на този оркестър. Той е добър организатор, голям организатор, голям музикант с хубав респект пред оркестрантите. Тогава той дойде да ми каже ,че се интересува какво става с цигулката на Учителя, тя е много ценна.
към текста >>

Двама диригенти имахме на този оркестър.
Като отидохме се реши веднага въпроса, това нещо ми допадна. В: И какво създадохте тогава? Д: Оркестър, симфоничен оркестър към българската кинематография. Аз бях тогава музикален ръководител към кинематографията. Сашо беше един от диригентите. Двама диригенти имахме на този оркестър. Той е добър организатор, голям организатор, голям музикант с хубав респект пред оркестрантите. Тогава той дойде да ми каже ,че се интересува какво става с цигулката на Учителя, тя е много ценна. Аз му казах: "Бъдете спокойни, ние знаем, че тя е много ценна и са взети сигурно някакви мерки за съхранението й". Аз не мога да кажа до ден днешен къде е цигулката. Ние в ония времена се бяхме уговорили, кой каквото има да го прави, да го прави без да казва на другия.
към текста >>

И обичаше много музикантите, общуваше много с нас и всъщност както се вижда, че пък и след Неговото заминаване, аз дирижирах хора и оркестър направихме на Изгрева.
Нямаше такова нещо при Него, обаче една особена мекота имаше, нещо много особено, нещо като стъпваш с пръста си, нещо като полуфлажолет, нещо подобно. В: Като какво? Д: Полуфлажолет, така едно особено свирене имаше, което даже и нашите музиканти не можеха да го имитират. Това беше Негово свирене, значи ако ми засвири някъде с Учителя от другата страна, аз ще позная, че Учителят свири. Не да знам какво свири, а за начина, по който го свири. И обичаше много музикантите, общуваше много с нас и всъщност както се вижда, че пък и след Неговото заминаване, аз дирижирах хора и оркестър направихме на Изгрева. Това бяха много хубави години -1946-47 г., имаше един много хубав живот на Изгрева. Почна вече всичко свободно някакси, лосле почнаха да се сгъстяват нещата вече, дойдоха политическите процеси нататък.В: Тука виждаме една снимка, на която са наредени всички музиканти,тя е описана. Сега ставаше въпрос за Кавалджиев, какво ще ни кажете за него? Д: Абе той направи състав от народни оркестри и с народна музика се занимаваше и написа някаква си опера. В: Крали Марко ли?
към текста >>

Тука имаме една снимка, където Влади Симеонов дирижира оркестър, а това е салона, Учителя, а тука виждаме в дъното Учителя.
Д: по баща. В: По баща. Така да си спомняш нещо за другите вече знаем, нали? Д: Да, същата тази група още една, аз я имам. В: Ти си отстрани. Тука имаме една снимка, където Влади Симеонов дирижира оркестър, а това е салона, Учителя, а тука виждаме в дъното Учителя. Какво представляваха тези оркестри? Д: На Изгрева имаше музиканти, а ние викахме и от филхармонията някои приятели и правехме състав по-голям. Аз помня, мога да ти кажа, че това, което дирижира Влади, това е един концерт за цигулка и оркестър. В: Да, ето ги тука музикантите. През онова време, той ги дирижира.
към текста >>

Аз помня, мога да ти кажа, че това, което дирижира Влади, това е един концерт за цигулка и оркестър.
Д: Да, същата тази група още една, аз я имам. В: Ти си отстрани. Тука имаме една снимка, където Влади Симеонов дирижира оркестър, а това е салона, Учителя, а тука виждаме в дъното Учителя. Какво представляваха тези оркестри? Д: На Изгрева имаше музиканти, а ние викахме и от филхармонията някои приятели и правехме състав по-голям. Аз помня, мога да ти кажа, че това, което дирижира Влади, това е един концерт за цигулка и оркестър. В: Да, ето ги тука музикантите. През онова време, той ги дирижира. Какво казваш после? Д: От Вивалди ми се струва, че свирихме нещо. С този оркестър после аз работих с него.
към текста >>

С този оркестър после аз работих с него.
Аз помня, мога да ти кажа, че това, което дирижира Влади, това е един концерт за цигулка и оркестър. В: Да, ето ги тука музикантите. През онова време, той ги дирижира. Какво казваш после? Д: От Вивалди ми се струва, че свирихме нещо. С този оркестър после аз работих с него. Той е от филхармонията, събирахме момчета, плащахме им разбира се и давахме много хубави концерти. Това всичкото е до 1948 г. продължаваше този живот. Когато пристигнаха французите, те донесоха със себе си един апарат за записване на меки плочи. Тогава магнетофони нямаше.
към текста >>

25. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

Хорът и оркестърът усилено се подготвят.
Струва ми се, че е протекъл като всяка година с всичките му радости и възторзи край Учителя и с всичките му задачи и изпитания на всеки поотделно дадени като на ученик. Но думата ми е за 1939 г., за летуването ни през нея на Рила. Още с пристигането си за лятната ваканция аз забелязах особено оживление и приготовления на Изгрева. Ремонтират се и се белосват от вън и отвътре салоните, боядисват се външните - обедни маси и пейки, яйцето, катедрата с блажна боя. Поправят се алеите, украсяват се градините. Хорът и оркестърът усилено се подготвят. Частните къщи също се боядисват, белосват, приготовляват. Влизат и излизат делово много братя и сестри при Учителя да Му докладват как вървят приготовленията, да искат съвет и т.н. Сам Той е тук в някой от салоните, ту в градината при работещите, при пейките и т.н... Направлява работата. Радостни ми съобщават сестрите, че това лято ще дойдат от чужбина много гости - затова са тези приготовления. Поканени са от много страни.
към текста >>

Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра?
В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра? Стоят и ни наблюдават. Никой не шава. Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха. Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя.Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина. Какъв беше този парад на това Небесно войнство?
към текста >>

26. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Един малък оркестър свиреше в средата.
На другия ден Той даваше нова музика, нови движения. Тъй, в продължение на няколко месеца, се създаде Паневритмията. Разучи се от всички под ръководството на Учителя. Оттогава тя се изпълнява в ранните утрини - пролетни и летни часове, в кръг от всички сестри и. братя, наредени по двама. Един малък оркестър свиреше в средата. Учителят играеше в кръга сам и показваше упражненията.»* 2. Отпечатването на Паневритмията Разсъждавайки върху началата, приложени в основата на Паневритмията, сестра Милка Периклиева ми разказа за един свой разговор с Учителя, във връзка с Паневритмията. «Всяка вечер от началото на пролетта до късна есен на полянката на Изгрева се играеше от ранна утрин Паневритмия. Музиката и текстът на песента към всяко упражнение бяха отпечатани и всеки от Братството ги притежаваше.
към текста >>

Оркестърът беше в увеличен състав.
Децата усвоиха много добре упражненията. Както ми беше казано, отидох да поканя министъра да види резултата от работата ни. Той определи деня, в който ще дойде да ни види. Всички очаквахме с нетърпение посещението. Децата бяха в униформи: момиченцата - в бели роклички, а момчетата - в бели блузки и сини панталонки. Оркестърът беше в увеличен състав. В уречения час дойде само началникът Петър Петров. Спектакълът излезе блестящ. Началникът ме покани след обяд в министерството за обсъждане на игрите. Помолих го да отложим за след два-три дни, тъй като вкъщи имахме смъртен случай. Предната вечер бе починала баба ми, а аз бях човекът, който трябва да тича по погребението.
към текста >>

27. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

Един прекрасен, слънчев, неделен ден, като всякога взех участие с цигулката си в оркестъра на Паневритмията.
Това бе за мен особено благоволение - истинско щастие - да ме токани Учителя в стаята си и да ми даде цигулката си да свиря, и той да ми свири! Велик, неповторим момент! ” “1943 година. Бях на Изгреба в София. Един прекрасен, слънчев, неделен ден, като всякога взех участие с цигулката си в оркестъра на Паневритмията. След Паневритимия Учителят ме повика и ми каза: "Рекох, искам тази вечер в 7 часа да изнесеш самостоятелен концерт в големия салон."... Вечерта салона беше препълнен, бяха дошли много посетители - братя и сестри от града. Учителят беше седнал на първия ред отляво. Мобилизирах всичката си смелост и започнах. Най-напред изпълних няколко народни китки, хора и ръченици, между които "Овчарската идилия", "Тежък камък", "С луковитски моми" и др. Във втората част изпълних няколко общи братски песни, които мнозина от салона придружаваха с пеене.
към текста >>

28. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
към текста >>

29. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
към текста >>

30. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

А на същите тези срещи, които направихме, да се върна към това нещо, когато се реши Георги да напише книгата, тогава вземахме решение пък аз да отида във Франция и да запиша Паневритмията за голям оркестър.
Д: Вижте какво, Методи Константинов беше един много предан човек на Учителя, до фанатизъм. Аз се сприятелих с него. В ония времена нямаше хора. Плюс това той написа някои книги, които се издадоха в чужбина и някакси имаше едно несправедливо и недобро име в братските среди останали от някога си и аз исках просто да го реабилитирам някакси и даже го сприятелих с Томалевски. После видях Томалевски, казвам: "Сега не можем да вдигнем паметници на грешките на хора, но това е един предан и интересен човек". А на същите тези срещи, които направихме, да се върна към това нещо, когато се реши Георги да напише книгата, тогава вземахме решение пък аз да отида във Франция и да запиша Паневритмията за голям оркестър. Защото Паневритмията ми е възложил Учителя във време на бомбардировките. Аз съм ти казал този случай. И партитурата беше готова. Тогава аз решавам да взема книгата на Методи Константинов и книгата също беше изпратена вече, защото беше преведена там. В: Коя книга?
към текста >>

31. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси.
Завършва Музикална академия с пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография. Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци. Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

По негова заръка прави оркестрация на Паневритмията за голям симфоничен оркестър.
Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов. По негова заръка прави оркестрация на Паневритмията за голям симфоничен оркестър. През 1974 г. прави запис на произведението с филхармонията на Монте Карло. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Димитър Грива може да се прочете в:1. Димитър Грива.
към текста >>

В: Вие сте писали Паневритмията за оркестъра.
Изгревът - Том 8 МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА Разказано от Димитър Грива на Вергилий Кръстев Д - Димитър Грива В - Вергилий Кръстев В: Вие сте писали Паневритмията за оркестъра. Какво е вашето виждане за евентуална разработка на песни на Учителя за оркестър. Д: Аз по отношение на песните съм по-внимателен, защото вижте какво сега. Песните на Учителя, музиката въобще в Школата на Учителя играеше тази роля, беше така заедно с молитвата въобще в духовната работа на Школата и някой път в трудни моменти, например има силни политически сътресения, Учителят слиза, нашето съзнание е заангажирано. Ние с песните и с молитвите се то-нирахме някакси мога да кажа, че някой път с музиката повече отколкото с молитвата. Молитвата трябва да я подготвя човек.
към текста >>

Какво е вашето виждане за евентуална разработка на песни на Учителя за оркестър.
МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА Разказано от Димитър Грива на Вергилий Кръстев Д - Димитър Грива В - Вергилий Кръстев В: Вие сте писали Паневритмията за оркестъра. Какво е вашето виждане за евентуална разработка на песни на Учителя за оркестър. Д: Аз по отношение на песните съм по-внимателен, защото вижте какво сега. Песните на Учителя, музиката въобще в Школата на Учителя играеше тази роля, беше така заедно с молитвата въобще в духовната работа на Школата и някой път в трудни моменти, например има силни политически сътресения, Учителят слиза, нашето съзнание е заангажирано. Ние с песните и с молитвите се то-нирахме някакси мога да кажа, че някой път с музиката повече отколкото с молитвата. Молитвата трябва да я подготвя човек. Човек трябва да се научи да се моли.
към текста >>

Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на оркестър.
Не всякой може да се моли. Когато музиката е по-непосредствена и затова аз предпочитам да ги чуя, когато се събират нашите хора и си ги пеят така многогласно. Всеки си търси своята хармония, отколкото разработката. Например, направил съм само санскрит-ските песни, но си спомням. В: Вие сте направили разработка на какво? Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на оркестър. В: На оркестър. Д: На оркестър. В: И за колко човека оркестър? Оркестъра беше тогава малък. Колкото е възможно.
към текста >>

В: На оркестър.
Когато музиката е по-непосредствена и затова аз предпочитам да ги чуя, когато се събират нашите хора и си ги пеят така многогласно. Всеки си търси своята хармония, отколкото разработката. Например, направил съм само санскрит-ските песни, но си спомням. В: Вие сте направили разработка на какво? Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на оркестър. В: На оркестър. Д: На оркестър. В: И за колко човека оркестър? Оркестъра беше тогава малък. Колкото е възможно. Разбира се, ние си имахме оркестър, по един-два от духовите инструменти и цигулки, виоли, чели.
към текста >>

Д: На оркестър.
Всеки си търси своята хармония, отколкото разработката. Например, направил съм само санскрит-ските песни, но си спомням. В: Вие сте направили разработка на какво? Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на оркестър. В: На оркестър. Д: На оркестър. В: И за колко човека оркестър? Оркестъра беше тогава малък. Колкото е възможно. Разбира се, ние си имахме оркестър, по един-два от духовите инструменти и цигулки, виоли, чели. В: Вие ги имате още тези разработки.
към текста >>

В: И за колко човека оркестър?
Например, направил съм само санскрит-ските песни, но си спомням. В: Вие сте направили разработка на какво? Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на оркестър. В: На оркестър. Д: На оркестър. В: И за колко човека оркестър? Оркестъра беше тогава малък. Колкото е възможно. Разбира се, ние си имахме оркестър, по един-два от духовите инструменти и цигулки, виоли, чели. В: Вие ги имате още тези разработки. Д: Имаме ги тези, но аз ги нямам.
към текста >>

Оркестъра беше тогава малък.
В: Вие сте направили разработка на какво? Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на оркестър. В: На оркестър. Д: На оркестър. В: И за колко човека оркестър? Оркестъра беше тогава малък. Колкото е възможно. Разбира се, ние си имахме оркестър, по един-два от духовите инструменти и цигулки, виоли, чели. В: Вие ги имате още тези разработки. Д: Имаме ги тези, но аз ги нямам. Те останаха из архивите на нашите диригенти и т.н.
към текста >>

Разбира се, ние си имахме оркестър, по един-два от духовите инструменти и цигулки, виоли, чели.
В: На оркестър. Д: На оркестър. В: И за колко човека оркестър? Оркестъра беше тогава малък. Колкото е възможно. Разбира се, ние си имахме оркестър, по един-два от духовите инструменти и цигулки, виоли, чели. В: Вие ги имате още тези разработки. Д: Имаме ги тези, но аз ги нямам. Те останаха из архивите на нашите диригенти и т.н. Те се съхраняват някъде, но едно нещо имам, един факт, който ме накара да бъда много внимателен. Когато ставаше въпрос за песента "Аин фа Си", аз не бях доволен от хармонията, която й правя.
към текста >>

Димитър Грива е от учениците, получили специална задача от Учителя; неговата била да направи музиката на Паневритмията за изпълнение от голям симфоничен оркестър.
След като Димитър Грива им посвирил на пианото, домакините решили да му го подарят. Оказало се тогава, че това е пианото на маестро Атанасов! Същото онова пиано, подарено му някога от един офицер, който почувствал неволята на музиканта. “Тогава разбрах – заключава Димитър Грива – че доброто винаги се връща”. Специалната задача Димитър Грива е от учениците, получили специална задача от Учителя; неговата била да направи музиката на Паневритмията за изпълнение от голям симфоничен оркестър. По време на бомбардировките над София, Учителя отива в Мърчаево, а на Изгрева остават сама двама – Димитър Грива и бай Ради, градинарят. “Всяка нотна кола занасях на Учителя и след като той я прегледаше, я подвързвах. Учителят остави в атмосферата на Изгрева нещо много хубаво, усещаше се, една чудна тишина имаше. А като започваха бомбардировките всичко се тресеше, вреше... По онова време някак нямах чувство за самосъхранение, то се яви по-късно – когато се роди синът ми Андрей. И така, като чуех сирените, аз заставах на стълбите с бинокъла си, имаше много дълбок сняг, и гледах как бомбите падат над града и се взривяват.
към текста >>

с оркестъра на Монте Карло; а другият, през 1979 г.
Учителят остави в атмосферата на Изгрева нещо много хубаво, усещаше се, една чудна тишина имаше. А като започваха бомбардировките всичко се тресеше, вреше... По онова време някак нямах чувство за самосъхранение, то се яви по-късно – когато се роди синът ми Андрей. И така, като чуех сирените, аз заставах на стълбите с бинокъла си, имаше много дълбок сняг, и гледах как бомбите падат над града и се взривяват. Една бомба падна в гората, зад салона, но не експлодира, иначе детонацията щеше да отнесе всичко”. Години по-късно Димитър Грива успява да направи два студийни записа на Паневритмията – единият, през пролетта на 1973 г. с оркестъра на Монте Карло; а другият, през 1979 г. в зала “България”, със Софийска филхармония. Поради шума от огромните строежи в града по онова време записът в Монте Карло не става съвсем сполучлив. Но при уреждането на този запис Грива се среща с розенкройцери в Алпите, които са запознати със Словото на Учителя и дори един от тях, Жерар Жерве, продава караваната си, за да подпомогне идеята. Освен това, художникът Васил Иванов дава спечеленото от продажбата на свои картини във Франция, а директорът на филхармонията на Монте Карло, Тибор Катона, като разбира за каква музика и за какви хора става въпрос, значително намалява цената за оркестъра. Музиката на Изгрева
към текста >>

Освен това, художникът Васил Иванов дава спечеленото от продажбата на свои картини във Франция, а директорът на филхармонията на Монте Карло, Тибор Катона, като разбира за каква музика и за какви хора става въпрос, значително намалява цената за оркестъра.
Години по-късно Димитър Грива успява да направи два студийни записа на Паневритмията – единият, през пролетта на 1973 г. с оркестъра на Монте Карло; а другият, през 1979 г. в зала “България”, със Софийска филхармония. Поради шума от огромните строежи в града по онова време записът в Монте Карло не става съвсем сполучлив. Но при уреждането на този запис Грива се среща с розенкройцери в Алпите, които са запознати със Словото на Учителя и дори един от тях, Жерар Жерве, продава караваната си, за да подпомогне идеята. Освен това, художникът Васил Иванов дава спечеленото от продажбата на свои картини във Франция, а директорът на филхармонията на Монте Карло, Тибор Катона, като разбира за каква музика и за какви хора става въпрос, значително намалява цената за оркестъра. Музиката на Изгрева Когато Димитър Грива се установява на Изгрева, там вече има много музиканти, освен това и всички други пеят, свирят, учат музика. Има голям хор, оркестър от 50 души, Учителя дава нови песни, които музикантите записват. “Беше Рождество Христово, в малкия салон – разказва Димитър Грива – Учителя запя и аз започнах да записвам, бях на стария жълт роял.” Така се появява песента “Той иде! ”
към текста >>

Има голям хор, оркестър от 50 души, Учителя дава нови песни, които музикантите записват.
Поради шума от огромните строежи в града по онова време записът в Монте Карло не става съвсем сполучлив. Но при уреждането на този запис Грива се среща с розенкройцери в Алпите, които са запознати със Словото на Учителя и дори един от тях, Жерар Жерве, продава караваната си, за да подпомогне идеята. Освен това, художникът Васил Иванов дава спечеленото от продажбата на свои картини във Франция, а директорът на филхармонията на Монте Карло, Тибор Катона, като разбира за каква музика и за какви хора става въпрос, значително намалява цената за оркестъра. Музиката на Изгрева Когато Димитър Грива се установява на Изгрева, там вече има много музиканти, освен това и всички други пеят, свирят, учат музика. Има голям хор, оркестър от 50 души, Учителя дава нови песни, които музикантите записват. “Беше Рождество Христово, в малкия салон – разказва Димитър Грива – Учителя запя и аз започнах да записвам, бях на стария жълт роял.” Така се появява песента “Той иде! ” Учителя обича да общува с музикантите. При такива срещи се раждат идеи, записват се песни. “В цигулката Учителя не търсеше виртуозност, една особена мекота имаше, нещо много особено – разказва Димитър Грива – нещо подобно на полуфлажолет, едно особено свирене имаше, което даже и отличните ни цигулари не можеха да наподобят.
към текста >>

Харесаха музиката ми и ме направиха професионален композитор, това е много благодарна работа, имах право да си избирам теми, имах оркестър на разположение и можех да експериментирам.
След 1944 г. той работи като хонорован композитор. “Тогава написах музика – разказва той – за старите български резби от Пловдив и Трявна. Писах с голямо вдъхновение. Там, в тези резби, видях сюжети – житейски и библейски; видях голямо съкровище от детайли и изрази. Харесаха музиката ми и ме направиха професионален композитор, това е много благодарна работа, имах право да си избирам теми, имах оркестър на разположение и можех да експериментирам. За филмите трябва да се пише жанрово разнообразна музика, трябва да разширяваш познанията си, техниката си, сюжетът го изисква. Дори и да ме бяха пратили на специализация, нямаше да постигна толкова, колкото при работата си в Кинематографията”. Когато ЮНЕСКО поръчва да се прави филм “Паметта на славянството” е решено музиката към филма да е от България, но никой не се изява желание, тогава Димитър Грива се сеща за един разговор с Учителя на такава тема и приема нелеката задача. Филмът излиза изключително сполучлив, многократно е награждаван, превежда се на много езици, разпространява се във всички държави – членки на ЮНЕСКО. “Имаше старинна песен – спомня си Грива – имаше камбани, имаше и тема – общочовешката, голямата.
към текста >>

“Пътят към Плеадите” по картини на художника Васил Иванов; и музиката на повече от 200 документални, научно-популярни и мултипликационни филми; произведенията си за симфоничен оркестър: “Тримонциум” – легенда (1946), “Албум на композитора” – психологични портрети (1951), “Сизиф” – симфонична поема; “Прелюд и приказка”; “Белоградчишките скали”; няколкото инструментални пиеси; музиката към множество филми с историческа тематика, свързани с честването на 1300 години от основаването на Българската държава; към филма на ЮНЕСКО “Арабско писмо”, спечелил много награди.
Не знаеш до кое музикално поле ще стигнеш нагоре и какво ще свалиш. Ами ако музикалният Дух не те допусне там? Ами ако те допусне, а не можеш да свалиш нищо? Ние нямаме понятие за творческия процес.” С такова творческо вдъхновение Димитър Грива създава и авторския си филм “Пътят към Плеадите” по картини на художника Васил Иванов; и музиката на повече от 200 документални, научно-популярни и мултипликационни филми; произведенията си за симфоничен оркестър: “Тримонциум” – легенда (1946), “Албум на композитора” – психологични портрети (1951), “Сизиф” – симфонична поема; “Прелюд и приказка”; “Белоградчишките скали”; няколкото инструментални пиеси; музиката към множество филми с историческа тематика, свързани с честването на 1300 години от основаването на Българската държава; към филма на ЮНЕСКО “Арабско писмо”, спечелил много награди. Голяма част от музиката на Димитър Грива е записана и запазена в архива на Българското национално радио. Трите ключови думи Една основна добродетел, според Димитър Грива, с която ученикът на тази Школа трябва постоянно да работи, това е смирението. “Смирението те отваря към Истината, казва той. Ако нямаш смирение, не можеш да направиш нищо истинско, сам се спъваш”.
към текста >>

32. Заминава си Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя, 24.II.1994 г.

Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси.
Завършва Музикална академия с пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография. Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци. Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

По негова заръка прави оркестрация на Паневритмията за голям симфоничен оркестър.
Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов. По негова заръка прави оркестрация на Паневритмията за голям симфоничен оркестър. През 1974 г. прави запис на произведението с филхармонията на Монте Карло. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Димитър Грива може да се прочете по-подробно в темата: 1914_11_30 Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
към текста >>

33. Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя

Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов.
Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласът на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи заедно със свой близък музикант имаше грижата да се нотира песента. Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов. По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому. При своите посещения в стаичката на Учителя тя Му бе показала как са нотирани някои песни, Той ги беше оставил при себе си и така ние имахме записани някои от тези песни. Но по свои съображения тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому. Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана.
към текста >>

Тя беше школувана оперна певица от кариерата, която заучаваше толкова много арии от оперите и то точно, че да ги изпълнява също точно под палката на диригента и оркестъра.
Една обикновена певица не може да изпълни колоратурите. Но една певица като нея може да ги изпълни. И те са създадени много сдържано и са малки моменти, но хубави и на място. Тъй че тук Цветана Табакова не е изменила нищо. Но Учителят е използвал нейния глас и някои моменти, които позволяват да се дадат колоратури.7. Тя беше школувана оперна певица от кариерата, която заучаваше толкова много арии от оперите и то точно, че да ги изпълнява също точно под палката на диригента и оркестъра. Там не се позволява никакво изменение, а се иска точно изпълнение. А да ги научи от Учителя не беше трудно за Цветана и всички знаеха и виждаха в Мърчаево, където мнозина от Братството бяха отседнали там, а други бяха евакуирани. Виждаха как всяка сутрин Цветана заедно с Кръстю отиваха при Учителя и всички отстрани слушаха цигулката на Учителя и нейния глас как тя ги заучава. А нейния глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала.
към текста >>

34. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор.
Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико.Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот – в Ачларе през 1922 год. и в Русе през 1923 год. – говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар.Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г", а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис.Нищо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика.Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност. Всяко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно, доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя.Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17572093009949