НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
107
резултата в
72
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А някой път ви поздравяват със звезда, която има
опашка
– комета.
Често след храна изпявахме няколко песни и почваше разговор, който отначало се отнасяше до случайни въпроси, но после се издигаше и добиваше идеен характер. Ето какво каза Учителя на един от общите обеди: Вие правите едно отлично пътешествие във Вселената, пътувате гратис на един параход. За какво ли има да се оплаквате? Гледате небе и земя и като минете отнякъде, почват да ви поздравяват с ракети – падащи звезди.
А някой път ви поздравяват със звезда, която има
опашка
– комета.
Слънцето е изгряло за вас, също звездите изпъкват една след друга за вас. Цветята пръскат аромат за вас. Какво повече искате? Сегашното човечество трябва да изяви благодарност не за големите работи, а за тези малките – че лъчите ви галят, че вятърът лъха прохлада и пр. Защо не благодарим за това?
към текста >>
2.
2_16 ) Любов към врага – това е една школа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава то ще те лае повече, но ако му хвърлиш хляб, ще си върти
опашката
и ще престане да те лае.
Ще го обичаш, за да го върнеш в правия път. Като обичаш злите, ти ги смекчаваш. Ако възприемем Любовта, светът ще се отвори за нас. Едно куче те лае. Кое е по-хубаво, да му хвърлиш камъни ли?
Тогава то ще те лае повече, но ако му хвърлиш хляб, ще си върти
опашката
и ще престане да те лае.
Хвърлиш ли му камъни, ти го ожесточаваш и то отдалече се впуща срещу теб. Всяка спънка в Живота е едно куче, което те лае. Хлябът ще ти помогне повече, отколкото камъните. Трябва да покажем, че в нас има нещо Божествено. На врага ще гледаш да му направиш едно добро.
към текста >>
3.
3_07 ) Единство на живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една котка, като извие в кръг
опашката
си и я зърне, че се мърда, мисли, че
опашката
ѝ е друго същество и като я ухапе, измяуче от болка.
Един брат запита за единството на Битието и Той каза: В Битието има единство. Например ти стоиш сред сто огледала и виждаш себе си на сто места в разни пози. Отражението ти е на сто места, но ти си един. Всички тези, които виждаш в огледалото на Битието, са сенки, а Онзи, който е извън огледалото, е реален.
Една котка, като извие в кръг
опашката
си и я зърне, че се мърда, мисли, че
опашката
ѝ е друго същество и като я ухапе, измяуче от болка.
Котката се заблуждава, че опашката ѝ е друго същество. Същото правим ние: като извършим насилие над някое друго същество, почваме да страдаме и познаваме, че ние и то сме едно. Човек трябва да влезе в реалния свят. Аз се радвам като срещам добри хора, понеже сме едно. Унижението на един човек е унижение на другите.
към текста >>
Котката се заблуждава, че
опашката
ѝ е друго същество.
В Битието има единство. Например ти стоиш сред сто огледала и виждаш себе си на сто места в разни пози. Отражението ти е на сто места, но ти си един. Всички тези, които виждаш в огледалото на Битието, са сенки, а Онзи, който е извън огледалото, е реален. Една котка, като извие в кръг опашката си и я зърне, че се мърда, мисли, че опашката ѝ е друго същество и като я ухапе, измяуче от болка.
Котката се заблуждава, че
опашката
ѝ е друго същество.
Същото правим ние: като извършим насилие над някое друго същество, почваме да страдаме и познаваме, че ние и то сме едно. Човек трябва да влезе в реалния свят. Аз се радвам като срещам добри хора, понеже сме едно. Унижението на един човек е унижение на другите. Сполуката на едного е наша сполука.
към текста >>
4.
3_23 ) Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Имай спокойствие, няма да ти направя зло, ще ти помогна.“ Казах му да туря дясната си ръка отгоре върху главата му и да го глади по гърба – от главата до
опашката
; в това време ще му говори мислено нежни и успокоителни думи.
А селяните, учудени, казвали: „Ние орем с наши волове, а този човек хваща чужди и е с надничари, а пък изкарва повече от нас?.“ Той много скоро си изплати дълговете. Освен това този брат сподели с мен, че е налбантин и искал да напусне занаята, понеже животните проявявали буйност, а той се нервирал, биел ги и с това пречел на себе си. Казах му, че и да напусне този занаят и друга работа да започни и там ще има неприятности, и там ще се нервира. Но го посъветвах да прилага следния метод: като дойде добитък, да излезе вън от дюкяна или вътре, но тайно да направи молитва, да издигне мисълта си. Като отиде при животното – вол или кон, да му каже така: „Доброто ми животно, ти помагаш на нашия живот и искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно.
Имай спокойствие, няма да ти направя зло, ще ти помогна.“ Казах му да туря дясната си ръка отгоре върху главата му и да го глади по гърба – от главата до
опашката
; в това време ще му говори мислено нежни и успокоителни думи.
Казах му още, че като свърши подковаването, като освободи добитъка, последният ще обърне главата си към теб, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти, като че ли мирише нещо; с това добитъкът ще ти изкаже своята благодарност. Тези съвети дадох на този брат през 1923 година и след няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи резултата. Всякога добитъкът бивал кротък и спокоен, даже неговите клиенти се увеличили по причина на това, че не посягал на животните – идвали и от други села да им кове подкови. Веднъж докарали един буен кон; стопанинът му предупредил, но нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, няма нищо, той е много кротък кон.“ И нашият брат направил молитва, без да усети господарят на коня, и почнал да го глади от главата до опашката и му говорил мислено. И конят си стоял кротко, а господарят му казал: „Никъде не съм го ковал така, без да мръдне.
към текста >>
Веднъж докарали един буен кон; стопанинът му предупредил, но нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, няма нищо, той е много кротък кон.“ И нашият брат направил молитва, без да усети господарят на коня, и почнал да го глади от главата до
опашката
и му говорил мислено.
Като отиде при животното – вол или кон, да му каже така: „Доброто ми животно, ти помагаш на нашия живот и искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Имай спокойствие, няма да ти направя зло, ще ти помогна.“ Казах му да туря дясната си ръка отгоре върху главата му и да го глади по гърба – от главата до опашката; в това време ще му говори мислено нежни и успокоителни думи. Казах му още, че като свърши подковаването, като освободи добитъка, последният ще обърне главата си към теб, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти, като че ли мирише нещо; с това добитъкът ще ти изкаже своята благодарност. Тези съвети дадох на този брат през 1923 година и след няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи резултата. Всякога добитъкът бивал кротък и спокоен, даже неговите клиенти се увеличили по причина на това, че не посягал на животните – идвали и от други села да им кове подкови.
Веднъж докарали един буен кон; стопанинът му предупредил, но нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, няма нищо, той е много кротък кон.“ И нашият брат направил молитва, без да усети господарят на коня, и почнал да го глади от главата до
опашката
и му говорил мислено.
И конят си стоял кротко, а господарят му казал: „Никъде не съм го ковал така, без да мръдне. Какво му направи, че да не мърда? “ Този човек бил от друго село – от с. Победа, но му станал постоянен клиент. Нашият брат отделял десятък от житото и от занаята за Божествена цел.
към текста >>
5.
5_02 ) Златният век на българите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега е златният век на българския народ и ако се изгубят и днешните условия, тогава създаването на Учението ще се пренесе в друг народ и България ще бъде на
опашката
и то закачена на косъм.
Те Го помолиха да им каже нещо за отношението на света към Него и изобщо към Братството. Едно време, когато противниците гонеха богомилите, тогава богомилството беше в една епоха на отлив и гонението беше възможно. Сега сто чифта цървули да скъсат, нищо не могат да направят, понеже ние сме в прилив и това, дето се опитват да направят нещо против нас със законопроект, няма да стане. Следиха ме с автомобил, за да ме хванат, но не можаха – тъкмо посягаха и се явяваха пречки, виждаха, че мястото е неудобно и отлагаха. Ето така се нагласяваха обстоятелствата.
Сега е златният век на българския народ и ако се изгубят и днешните условия, тогава създаването на Учението ще се пренесе в друг народ и България ще бъде на
опашката
и то закачена на косъм.
Всички в България ще преминат през изпитания, които ще засегнат и вас, учениците, за да се види кой ще устои. Много от тези, на които съм предал знания, не ги употребяват както трябва и няма да им дам знания за електричеството и магнетизма, защото ще злоупотребят. Нека чакат с хиляди години от науката за тези закони и сили. Тази Божествена книга ще я затворя; на малцината, които са готови, ще дам, а не на всички. Един брат запита Учителя: „Като пишат толкова неверни работи против Вас, защо не се защитавате?
към текста >>
6.
7_04 ) Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Волът, колкото и да си дига
опашката
, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, има дарби и бъдеще.
Такива мерки ще употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Някой защо е станал просяк? Понеже е бил честолюбив и сега го хокат; ще мине през унижения и ще приеме всичко това със смирение. Човек все гледа външната страна. Той иска да бъде министър не толкова, за да бъде полезен, колкото за да блесне, но после го свалят и го турят в затвора.
Волът, колкото и да си дига
опашката
, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, има дарби и бъдеще.
Оставете метода на вола. Вие, като имате дарби, ще напредвате. Гордостта пречи за развиване на дарбите. Който прави нещата от гордост и тщеславие, ще мине през страдания и чрез тях ще може да се освободи, защото те са голяма спънка за неговото развитие. Това, което хората наричат любов, не е Любов.
към текста >>
Кучето, като си дига
опашката
нагоре, е горделиво; иска да каже, че като него друго животно няма.
Като се смириш, ще имаш условия за растеж, а като израснеш, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне. Човек да не се спъва с личния живот. Често в религиозния живот някои искат да вземат първенство. Това е препятствие за мнозина.
Кучето, като си дига
опашката
нагоре, е горделиво; иска да каже, че като него друго животно няма.
На ученика е нужно смирение – ако някой върви зад теб, отстъпи и му дай място да мине. Не се блъскай, давай място на всички. Всяка сутрин ученикът трябва да декларира, че е ученик. Всяка сутрин той отново трябва да се запише за ученик, както студентът се записва в началото на всеки семестър. В един университет имало 4 000 студенти и се натискали да се запишат при секретаря.
към текста >>
7.
7_11 ) Страданията развиват дарбите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някои птици имат на
опашката
си скрити пера и като наближи неприятелят, разперват
опашка
, за да го уплашат, и през това време избягват.
СТРАДАНИЯТА РАЗВИВАТ ДАРБИТЕ След изпълнение на Паневритмията се събрахме в кръг около Учителя и Той ни каза: Страданията развиват дарбите. Всички дарби, които имаме, са дошли все от зор.
Някои птици имат на
опашката
си скрити пера и като наближи неприятелят, разперват
опашка
, за да го уплашат, и през това време избягват.
Тази способност са развили от зор. Мнозина търсят Царството Божие. Ще излезем от царството на зора и ще влезем в Царството Божие. Рибите, като излезли от царството на зора, влезли в тяхното царство Божие – във въздуха. Страданието раздвижва.
към текста >>
8.
26) Една реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Моисей се стресна, но Господ му каза:“Хвани
опашката
Ă!
Има нещо, което всякога ще ни изненадва. И трябва да се научим да схващаме Великото, което работи в живота. Всеки човек има по една магическа пръчка – известна сила в себе си, но трябва да знае как да я развие. Моисей стоя 40 години в пустинята, догдето научи този закон. Той хвърли тоягата и тя се превърна на змия.
Моисей се стресна, но Господ му каза:“Хвани
опашката
Ă!
“ И той като я хвана, тя стана пак на тояга. Много неща се разкриват постепенно на човека – първо се посяват като семе, после поникват, цъфтят и връзват плод. Пророк Илия, като отишъл при сарептската вдовица и я попитал как е, тя казала, че има малко брашно и малко елей, но като взела да меси, не се свършвало брашното в нощвите, също – и елеят. Така че щом някой е пророк, той трябва да увеличава брашното в нощвите и не го ли увеличава, той не е никакъв пророк. Христос казва: „В който град влезете, вашето благословение ще почине върху него.“
към текста >>
9.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а
опашката
му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада).
Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си.
Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а
опашката
му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада).
В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество.
към текста >>
10.
69) Подем в биологията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато присадим зачатък от
опашката
на тритон върху рана на мястото на предния му крайник, то присадката ще даде крайник.
Изследователите констатират няколко организационни центрове в организмите. Например ектодермата в ушната област в гаструлата на тритона е един такъв организатор; като се присади на друго място в същия или в друг организъм, тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, дори когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове; такъв вид присаждания, например между опашати и безопашати земноводни, се наричат ксенопластични. В някои случаи присадката влияе и организира тъканите на организма, а в други – обратно. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта то може да намалява, и след това пак може да се увеличава – това е доказано експериментално.
Когато присадим зачатък от
опашката
на тритон върху рана на мястото на предния му крайник, то присадката ще даде крайник.
Вайс, който прави тези опити, твърди, че влиянието при тях се дължи на действието на динамичното поле. За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч избира два вида тип мешести с различно обагрени клетки, а именно две разнообагрени хидри, и с част от тялото на тъмнокафявата хидра пъпкува другата; срастването успява лесно. Понеже пъпката не разполага с достатъчно материал, тя увлича в новите си образувания и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка – този опит доказва ясно влиянието на растящата пъпка върху околните клетки. Небезинтересен е фактът, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея – индукцията при живите организми. Ако се вземе от ектодермата на гаструлата на Тriton сristdtus такава част, предназначена за бъдещ епидермис, и я поставим в гаструлата на Тriton cristatus на място, предназначено да даде среден мозък, тя ще се развие в мозък – от този факт следва, че тази, вече сменена част, е индиферентна по отношение на своята по-късна съдба.
към текста >>
11.
71) Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Също такъв е и опитът на Гюено от 1927 г., при който се взема група индиферентни клетки от задния и предния крайник на зародиша и се присаждат на
опашката
– те дават една малка
опашка
.
А регенерационният бластем на предния крайник поставя на мястото на задния крайник и той дава петопръстен заден крайник, което е нормално за последния. Подобни опити са правени и от Г. Шаксел в 1921 г. и от В. Д. Милоевич в 1924 г.
Също такъв е и опитът на Гюено от 1927 г., при който се взема група индиферентни клетки от задния и предния крайник на зародиша и се присаждат на
опашката
– те дават една малка
опашка
.
И обратно, ако се вземе регенерационен бластем от опашката и се присади върху мястото на предния или задния крайник, ще даде крайник. Това е и опит на Вайс от 1927 г. От тези факти той вади заключение, че младият регенерационен бластем по собствена сила нищо не може да направи, но под чуждо влияние на всичко може да стане. Или другояче казано, по отношение на собствените си сили бластемът е нулипотентен, обаче по отношение на диференцирането под влиянието на други сили е омнипотентен. Въз основа на горните опити Вайс е дошъл до приемане на силовото поле в крайника и центърът на това силово поле е в основата на крайника и в тази част на трупа, която е близо до крайника.
към текста >>
И обратно, ако се вземе регенерационен бластем от
опашката
и се присади върху мястото на предния или задния крайник, ще даде крайник.
Подобни опити са правени и от Г. Шаксел в 1921 г. и от В. Д. Милоевич в 1924 г. Също такъв е и опитът на Гюено от 1927 г., при който се взема група индиферентни клетки от задния и предния крайник на зародиша и се присаждат на опашката – те дават една малка опашка.
И обратно, ако се вземе регенерационен бластем от
опашката
и се присади върху мястото на предния или задния крайник, ще даде крайник.
Това е и опит на Вайс от 1927 г. От тези факти той вади заключение, че младият регенерационен бластем по собствена сила нищо не може да направи, но под чуждо влияние на всичко може да стане. Или другояче казано, по отношение на собствените си сили бластемът е нулипотентен, обаче по отношение на диференцирането под влиянието на други сили е омнипотентен. Въз основа на горните опити Вайс е дошъл до приемане на силовото поле в крайника и центърът на това силово поле е в основата на крайника и в тази част на трупа, която е близо до крайника. Вайс казва, че приема такова силово поле въз основа на своите опити и въз основа на теорията на Гурвич за митогенните лъчи.
към текста >>
12.
Новите възгледи върху материята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Опашката
служи и за антена за улавяне на вълните.
По тези вълни птиците се ръководят при своя полет. Това обяснява, защо преди да отпътува ятото, извършва множество кръгове; то опитва различни височини, за да попадне точно на ръководната и благоприятна вълна. Апаратът, с който улавят електричните вълни, са според едно отдавна изказано предположение, полуокръжните канали във вътрешното им ухо. Лаковски мисли, че и сухоземните животни за намиране своята храна се водят по нишките на електричните вълни. Само така можем да си обясним, че кучето и конят, например, могат да уловят от далеч до десет километра електричните вълни на своя господар.
Опашката
служи и за антена за улавяне на вълните.
Лаковски отбелязва, че опашката е в пряка връзка с важни нервни центрове, и кучето, например, което иска да отгатне желанието на господаря си, маха опашката си.” Професор Петко Петков като споменава за изследванията на Лаковски, казва между другото: „Като се имат предвид тези опити, можем лесно да си обясним, че и камилата в пустинята се упътва по същия начин направо към оазиса с такава увереност, като че ли го вижда. Така можем да си обясним и как кучетата намират своя дом и господаря си. Известно е също, че когато наближи зимата, мишките в Норвегия напускат планинските места, в които живеят и се отправят към морето по права линия.” Митогенните лъчи на Гурвич
към текста >>
Лаковски отбелязва, че
опашката
е в пряка връзка с важни нервни центрове, и кучето, например, което иска да отгатне желанието на господаря си, маха
опашката
си.”
Това обяснява, защо преди да отпътува ятото, извършва множество кръгове; то опитва различни височини, за да попадне точно на ръководната и благоприятна вълна. Апаратът, с който улавят електричните вълни, са според едно отдавна изказано предположение, полуокръжните канали във вътрешното им ухо. Лаковски мисли, че и сухоземните животни за намиране своята храна се водят по нишките на електричните вълни. Само така можем да си обясним, че кучето и конят, например, могат да уловят от далеч до десет километра електричните вълни на своя господар. Опашката служи и за антена за улавяне на вълните.
Лаковски отбелязва, че
опашката
е в пряка връзка с важни нервни центрове, и кучето, например, което иска да отгатне желанието на господаря си, маха
опашката
си.”
Професор Петко Петков като споменава за изследванията на Лаковски, казва между другото: „Като се имат предвид тези опити, можем лесно да си обясним, че и камилата в пустинята се упътва по същия начин направо към оазиса с такава увереност, като че ли го вижда. Така можем да си обясним и как кучетата намират своя дом и господаря си. Известно е също, че когато наближи зимата, мишките в Норвегия напускат планинските места, в които живеят и се отправят към морето по права линия.” Митогенните лъчи на Гурвич Професор Александър Гурвич е почнал своите опити най-първо с корените на лука и е дошъл до констатиране на тия излъчвания у организмите.
към текста >>
13.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Така учениците се опознават здраво с нейните зъби и нокти: гризач-катерач, а
опашката
й е по-дълга и по-бухлата от тялото, с нея тя си подпомага при скоковете.
По едно време се надават викове от една група, и връзката донася, че е открита катеричка. Всички се насочват натам. Мирът на гората е нарушен напълно. Смелчакът, който я улавя, е героят на групата и излетниците. Но той и опитва оръжието за самозащита на катеричката - тя го ухапва. Нищо!
Така учениците се опознават здраво с нейните зъби и нокти: гризач-катерач, а
опашката
й е по-дълга и по-бухлата от тялото, с нея тя си подпомага при скоковете.
Катеричката става любим гост на училището. Поставят я в стъклен шкаф. Носят й всичко за ядене, вода чиста - за пиене. Рисуват я, изучават я подробно в урока по естествознание, съчиняват свободно съчинение за излета и находката. Моделират я на клонче или до хралупа.
към текста >>
14.
Екскурзия на Витоша на 9 юни 1941 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има птици, които имат бели пера на
опашката
и като я разперят, неприятелят се уплашва и през това време птицата хвръква.
- Ще вземеш колкото събира торбата ти, а пък ще дадеш всичко, което имаш. * У животните има една разумност, както и у растенията. Ще дам няколко примера. Някои насекоми, понеже са се намирали при неблагоприятни условия, са добили формата на листа, клечки и клончета, за да се пазят от враговете.
Има птици, които имат бели пера на
опашката
и като я разперят, неприятелят се уплашва и през това време птицата хвръква.
Някои животни имат пръскачки - пръскат неприятеля и той избягва.
към текста >>
15.
За смирението
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Волът, колкото да вдига
опашката
, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, то има дарба и бъдеще.
Защо някой е станал просяк? Понеже е бил много честолюбив, сега го хулят и ще мине през унижения, за да приеме всичко това със смирение. Човек все гледа външната страна. Той иска да бъде министър и не толкова за да бъде полезен, колкото за да блесне. Но после го свалят и го турят в затвора.
Волът, колкото да вдига
опашката
, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, то има дарба и бъдеще.
Не се стремете да се повдигате като вола. Оставете метода на вола. Вие, макар и да бъдете смирени, имате дарби, ще напреднете. Който прави нещата от гордост и тщеславие, ще мине през големи страдания, чрез които може да се освободи от тях, защото те са голяма спънка за неговото развитие. Гордостта пречи на развиване на дарбите.
към текста >>
Кучето, като си дига
опашката
нагоре, е горделиво, иска да каже, че животно като него няма.
Смирението значи растеж. Като се смириш, ще имаш условия за растеж, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне. Човек да не се спъва с личния живот. Често в религиозния живот някои искат да вземат първо място, това е препятствие за мнозина.
Кучето, като си дига
опашката
нагоре, е горделиво, иска да каже, че животно като него няма.
На ученика е нужно смирение. Ако някой върви зад тебе, отстъпи и дай му място. Не се блъскай. Давай място на всички. Всяка сутрин ученикът трябва да декларира, че е ученик.
към текста >>
16.
Благодарността
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А някой път ви поздравяват със звезда, която има
опашка
: комета.
Вие правите едно отлично пътешествие във вселената. Какво има да се оплаквате? На един параход пътувате гратис. Гледате небето и земята. Като минавате някъде, почват да ви поздравяват с ракети: падащи звезди.
А някой път ви поздравяват със звезда, която има
опашка
: комета.
Човек в разходките си по земята има с какво да се забавлява. Работата е забавление. Станеш сутрин, слънцето изгряло за тебе. Звездите са излезли за тебе. Цветята са цъфнали за тебе.
към текста >>
17.
Един ден в Царството Божие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При една чешма мнозина наливат вода и един остава на
опашката
, налива последен.
Бях ви дал една задача в школата: един ден в Царството Божие. Тази задача се състоеше в следното: един ден да прекарате в радост, в мир, в хармония, през този ден да имате небесно, ангелско състояние, да не допускате никаква тревога в душата си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души. Бъдете доволни, че Бог е направил света да се забавляваме. Някой казва: “Аз съм много търпелив, защото отстъпвам на всички.“ Казвам: Отстъпваш, защото си слаб. Но да си силен и да отстъпваш, да останеш последен.
При една чешма мнозина наливат вода и един остава на
опашката
, налива последен.
Радвай се на онова, което е станало. Не се радвай на онова, което има да стане. Каквото и да стане, кажи: Да бъде за славата Божия. Не вади тефтерите, в които е писано кои имат да ти дават. И всичко заличи.
към текста >>
18.
Цената на страданията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някои птици имат на
опашката
си скрити пера и като наближи неприятелят, разперват си
опашката
, уплашват неприятеля и през това време избягват.
Ти ще станеш способен да твориш възвишени творби, като имаш такова страдание.“ Великите хора са минали през големи страдания, за да влязат в Царството Божие. Понеже Бог изправя света, то страданията днес са за изправление, а за други е за изпитание на онова, което те учат. Страданието развива дарбите. Всички дарби, които имаме, са дошли все от зор.
Някои птици имат на
опашката
си скрити пера и като наближи неприятелят, разперват си
опашката
, уплашват неприятеля и през това време избягват.
То е способност. Те са я развили от зор. Страданието раздвижва човека. У човека има нещо, което, ако не се раздвижи, ще има гниене в него. Затова идват страданията.
към текста >>
19.
Учение за свободните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И България ще бъде на
опашката
на другите народи, и то закачена на косъм.
От определените братя и сестри има една част в Братството. И с други още ще се допълнят. И те ще дойдат непременно. Сега е златният век на българския• народ. И ако изгубят днешните условия, тогава ще се пренесе в друг народ.
И България ще бъде на
опашката
на другите народи, и то закачена на косъм.
Много от тези, на които съм предал знание, не го употребяват както трябва. Няма да им дам знание за електричеството и магнетизма, защото ще злоупотребят. Някой чака с хиляди години от науката за някои закони и сили. Така Божествената книга ще я затворя. На малцината, които са готови, ще дам, а не на всички.
към текста >>
20.
Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Казах му: Дясната ръка ще туриш отгоре на главата му, ще го гладиш по гърба от главата до
опашката
и в това време ще му говориш мислено тези думи.
Аз се безпокоя, нервирам се и ги бия и мисля, че с това преча на себе си.“ Казах му: Ти и да напуснеш този занаят, и друга работа да почнеш, и там ще имаш неприятности, и там ще се нервираш. Но ти почни да прилагаш следния метод: като дойде добитъкът, ще излезеш от дюкяна, тайно ще направиш молитва, ще си издигнеш мисълта, ще се помолиш, ще отидеш при животното, кон или вол, ще кажеш така: „Ти си добър, ти помагаш на нашия живот и аз искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Ти си полезен в живота ни. Бъди спокоен, няма да ти направя никакво зло, а ще ти помогна. “
Казах му: Дясната ръка ще туриш отгоре на главата му, ще го гладиш по гърба от главата до
опашката
и в това време ще му говориш мислено тези думи.
Казах му още: Като свършиш подковаването, като освободиш добитъка, той ще си обърне главата към тебе, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти като че ли мирише нещо. С това добитъкът ще ти изкаже своята благодарност. Тези съвети дадох на този брат през 1923 г. След няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи за резултата. Животните били много кротки, спокойни.
към текста >>
Нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, той е много кротък кон.“ И той направил молитва, без да усети господарят на коня и почнал да го глади от главата до
опашката
и да му говори мислено същите думи.
Животните били много кротки, спокойни. Даже неговите клиенти се увеличили заради това, че не биел животните. Дори от други села идвали при него, да им подковава добитъка. Веднъж докарали един буен кон, когото винаги биели, докато го подковат. Стопанинът на коня предварително казал, че конят е много буен.
Нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, той е много кротък кон.“ И той направил молитва, без да усети господарят на коня и почнал да го глади от главата до
опашката
и да му говори мислено същите думи.
И конят си стоял кротко. Стопанинът казал: „Никъде не съм го подковавал така, без да мръдне... Какво го направи този кон, че не мърда? “ Този човек бил от друго село, но му станал постоянен клиент. Нашият приятел отделял за Божествена цел част от добитото жито и част от добитото от занаята. И всичко му тръгнало.
към текста >>
21.
17 ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На трето място пък, голяма
опашка
от хора, а аз вече бързах, за да не закъснея, на четвърто място нещо ми се скараха, продавачът ме нагруби и едва не ме изхвърли от магазина.
"Хубаво - каза тя, - но не ни се намира достатъчно захар." По това време бушуваше Втората световна война и захарта беше много оскъдна, даваха рядко и то с купони. В замяна на това бяха пуснали на пазара пакетчета със захарин на малки зърна. "Имаме, не че нямаме - продължи сестрата, - но е много малко за цял един казан компот, затова нека да пръснем и едно пакетче захарин." "Добре - съгласих се аз. - Ще сляза в града, за да купя захарин." Но пред мен за изпълнението на тази скромна задача се изпречиха непреодолими спънки от най-различно естество. В един магазин нямаше, в друг, ако имаше, нямаха да ми развалят едрата банкнота, която подавах, по това време държавата беше пуснала бонове с големи стойности от 5000 лева нагоре.
На трето място пък, голяма
опашка
от хора, а аз вече бързах, за да не закъснея, на четвърто място нещо ми се скараха, продавачът ме нагруби и едва не ме изхвърли от магазина.
Търговците по това време добре разбираха, че парите губят стойността си и че от това, което продават мъчно можеха да възстановят разходите си. Затова не бяха много любезни с клиентите си, пък и не можеха да си затворят магазините. Спънките продължиха и по-нататък. Най-после малко ядосан, у мен се изгуби желанието да взема захарин - така и не взех. Прибрах се на Изгрева и казах на сестрата за моите преживелици и несполуки.
към текста >>
22.
48 ДИНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Той почна да изброява белезите, по които човек може да направи сигурен избор: лъскава кора,
опашката
лесно да се откъсва, малко дънце и мисля, че изброи още няколко белези.
В желанието си да поднеса на Учителя диня само от най-високо качество, търсех да намеря начин да познавам добре узрелите. Затова всякога разпитвах онези, които правеха декларация, че могат да ги познават по външни белези, когато вече са откъснати. Те разбира се, услужливо и авторитетно ми ги изброяваха, но всякога се убеждавах, че посочените белези не могат да гарантират, че динята е сладка и узряла. В това нещо особено добре се убедих веднъж, когато група познати се бяха спрели пред камара дини. Един от тях се препоръча, че като син на градинар можел безпогрешно да познава узрелите дини.
Той почна да изброява белезите, по които човек може да направи сигурен избор: лъскава кора,
опашката
лесно да се откъсва, малко дънце и мисля, че изброи още няколко белези.
Когато привърши изброяването, аз се обърнах към него и му казах: "Добре, докажи, че е така, избери една диня от камарата, аз ще я платя." Запретна се той, гледа, избира и най-после взе една голяма диня и каза: "Ето, това е вече узрял и превъзходен плод." Платих динята и когато я срязахме, оказа се, че е зелена и едва зарозовяла. Един ден сме се събрали пак около Учителя и стана въпрос за дините. Аз насочих въпроса за тяхното разпознаване. Учителя почна да изброява белезите, по които те се избират. Те не се отличаваха от тези, които бе посочил и синът на градинаря.
към текста >>
23.
55 ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Върти
опашка
и се гали около краката й.
Тя се намираше малко по-накрая. Една сряда докторът отсъствал и другарката му, като вижда на поляната Учителя, отива при Него и му казва: "Учителю, тази вечер аз няма да мога да дойда на беседа, защото няма кой да пази къщичката ни." Учителя рекъл: "Ти ела на беседата, а Ние ще изпратим един ангел да пази къщичката ви." Сестрата се върнала, поласкана в себе си, че ангел ще дойде да пази дома им. Приготвила се за излизане и преди да тръгне, застанала пред вратата, като непрекъснато поглеждала към небето в очакване на видния пазач. Не след много идва при нея едно грамадно рунтаво куче.
Върти
опашка
и се гали около краката й.
Тя недоумява, за първи път го вижда, а пък тъй любезно се държи! Най-после решава, връзва кучето пред вратата и тръгва към града. След беседата, късно някъде към полунощ, тя се прибира и вижда кучето да седи на стража. Погалва го, нахранва го и го отвързва. Малко след това идва Учителя, сестрата е приятно изненадана, а Учителя с усмивка й казва: "Дойдох да видя как нашият пратеник е изпълнил задачата си." Той посочва с ръка кучето, а то все още седи, върти опашка и се умилква.
към текста >>
Малко след това идва Учителя, сестрата е приятно изненадана, а Учителя с усмивка й казва: "Дойдох да видя как нашият пратеник е изпълнил задачата си." Той посочва с ръка кучето, а то все още седи, върти
опашка
и се умилква.
Върти опашка и се гали около краката й. Тя недоумява, за първи път го вижда, а пък тъй любезно се държи! Най-после решава, връзва кучето пред вратата и тръгва към града. След беседата, късно някъде към полунощ, тя се прибира и вижда кучето да седи на стража. Погалва го, нахранва го и го отвързва.
Малко след това идва Учителя, сестрата е приятно изненадана, а Учителя с усмивка й казва: "Дойдох да видя как нашият пратеник е изпълнил задачата си." Той посочва с ръка кучето, а то все още седи, върти
опашка
и се умилква.
На тръгване Учителя й казал: "Всяко същество, което изпълнява волята Божия е ангел."
към текста >>
24.
ЛУНА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило; той не изхвърля яйцата си, а ги държи под
опашката
си, докато се излюпят навън.
Това твърдение е логично, защото на Земята сега съществуват 1 500 000 вида живи организми, от които 1 000 000 се падат на насекомите, а останалите 500 000 - на всички други животни. За да се създаде тази многобройност при насекомите, е трябвало те да са просъществували най-дълъг период. Същото се отнася и за океанските животни; те са се размножавали, както и сега, с обилно много яйца (хайвер), за които, след като бъдат изхвърлени, не съществува абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчинско чувство. По това време в живите форми, грижа за потомството не е имало. Със създаването на Луната се заражда в тях майчинското чувство, а новите живи форми идват вече с него.
Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило; той не изхвърля яйцата си, а ги държи под
опашката
си, докато се излюпят навън.
Съзвездията, които имат звездни купове, носят и излъчват от себе си тези топли, мили и милосърдни майчински чувства. Но докато във всички други Зодиакални съзвездия, които имат звездни купове, съществуват и други обекти със силни изяви, нарушаващи чистите им влияния, то в съзвездието Рак няма такива и остават да действат чистите влияния на двата звездни купа като майчинско чувство. Затова Луната е майката и дава майчинството. Луната със своето влияние създава и оформя мозъчните центрове в задната тилна част на мозъка, които тласкат човек към продължение на рода, т. е. центровете на половия нагон.
към текста >>
25.
САТУРН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На това съзвездие, Саабей е дал образ на полукозел: горната му половина е с дебели и вити рога, с приведена глава, изразяваща готовност за твърда съпротива, инат, упоритост и устой в постигането на всичко; задната му част е изобразена като дебела извита
опашка
на риба, характеризираща подтика на Сатурн към мълчание, към скриване, потъване и изчезване в друг свят, за да останат потайните му похвати неразкрити, стремеж към търсене на истината и в най-дълбоките глъбини на океаните.
Според Саабей, за създаването и оформянето на Сатурн са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Козирог. То се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най-добре през август и септември. С просто око в него могат да се видят до 50 звезди, но общо взето, те са много слаби, защото са много далече от нас и съгласно принципа на Доплер до нас достигат само силови те течения с къси вълни. Последните действат върху мозъчните центрове в горната част на челото и дават възможност за задълбочено търсене на причините и последствията във всички явления, усет за ред и порядък във всяка дейност, за да се стигне до истински резултат.
На това съзвездие, Саабей е дал образ на полукозел: горната му половина е с дебели и вити рога, с приведена глава, изразяваща готовност за твърда съпротива, инат, упоритост и устой в постигането на всичко; задната му част е изобразена като дебела извита
опашка
на риба, характеризираща подтика на Сатурн към мълчание, към скриване, потъване и изчезване в друг свят, за да останат потайните му похвати неразкрити, стремеж към търсене на истината и в най-дълбоките глъбини на океаните.
Саабей е дал на Сатурн името Каин-Ману, което ще рече злият отмъстителен човек. Наистина, злобни и отмъстителни са отрицателните Сатурнови типове.
към текста >>
26.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
" Исус отговори на Мария: " Външните тъмнини са грамаден дракон—змей на който
опашката
му е в устати му, moй се намира извън света и заобикала целия свят.
Тъй щото аз ще царувам през течение на 1000 години от светлината, бидейки цар на всички лъчи на светлината и на всички праведни души, които са посветени в тайната на светлината. И вие, Мои ученици, които сте посветени в Тайната на Неизразимия, вие ще се намирате при Мене от дясната и от лявата ми страна, бидейки царе на едно с мене в моето царство. И ония, които биха били посветени в трите Тайни от петте Тайнства на Неизразимия ще бъдат царе заедно с вас в Царството на Светлината. Ония, които биха били посветени в бляскавите Тайни, бидейки царе в блестящите области, и ония, които биха били посветени във висшите Тайни, бидейки цape в долните области, всеки от тях ще се намери в своята йерархия на Тайни ". Мария, продължавайки да говори, казва на Исус: " Господи какъв е изгледът на външната тъмнина и колко място за наказание съдържа тя?
" Исус отговори на Мария: " Външните тъмнини са грамаден дракон—змей на който
опашката
му е в устати му, moй се намира извън света и заобикала целия свят.
Той съдържа множество места за съдене, защото там се намират 12 отделения за жестоки мъки. Във всяко отделение се намира по един архонт (началник) и лицата на архонтите са различни и те се преобразяват, вземайки едно след друго различни лица ". След това изброява имената и лицата на архонтите и в заключение казва: " Тези архонти на 12-те отделения са поместени във вътрешността на дра-кона на външната тъмнина. Всеки от тях променя името си всеки час, като променя и лицето си. И всяко от тези отделения има врата, която се отваря към висините, тъй щото драконът на 12~те външни тъмнини, които се състоят от 12 тъмни отделения, става цар на всяко отделение, когато вратата се отворят към висините.
към текста >>
27.
БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С
опашката
си повлече третина от Божиите Ангели.
След това се описва как съблазнил ангелите до Петото небе. „Тогаз излезе Глас от Престола на Отца, говорещ: „Какво вършиш ти, отстъпнико от Отца, прелъстителю на ангелите? Ти, създателю на греха, извършвай онова, което си наумил." И тогава Бог Отец заповядва на своите ангели да вземат одеждите и венеца на всички ангели, които са послушали Сатанаила. После Иисус казва: „Моят Отец го преобрази поради неговото високомерие. Светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице.
С
опашката
си повлече третина от Божиите Ангели.
Тогава той бе изхвърлен от Божието седалище и лишен от управлението на Небесата. След като Сатанаил слязъл на твърдта на Земята и не можел да намери мира нито той, нито онези, що били с него, замолил Отца, казвайки: „Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден. След това се описва цялата дейност на Сатанаил — че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния. След това заповядал на Земята да се произведе всички същества и растения. Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да вдъхне душа на този направен от глина човек.
към текста >>
28.
14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Задните крака на коня са като ръцете на човека, понеже интелигентността на коня е в
опашката
, към задните крака.
да стане от животно човек (1800 х 25 000 = 4 500 000) и лицето му да дойде отпред. Това са данни на окултната наука, които вие може да приемете или да отхвърлите, докато дойдете до положение сами да ги проверите. Вие не можете да си представите как човешкото лице е минало отзад напред. Ще ви представя още един факт - задните крака на коня (и въобще млекопитаещите) по устройството приличат на ръцете на човека, а предните им крака приличат на краката на човека. Как е станало това разместване?
Задните крака на коня са като ръцете на човека, понеже интелигентността на коня е в
опашката
, към задните крака.
Опашката е свързана с гръбначния мозък. Всички млекопитаещи мислят повече със своя гръбначен мозък, отколкото с главата си, затова и интелигентността им е към опашката. Но там е и тяхното нещастие. Приемете и това като една от многото хипотези, които имате. И ако е вярно, то въпреки вашето резервиране ще си остане вярно.
към текста >>
Опашката
е свързана с гръбначния мозък.
Това са данни на окултната наука, които вие може да приемете или да отхвърлите, докато дойдете до положение сами да ги проверите. Вие не можете да си представите как човешкото лице е минало отзад напред. Ще ви представя още един факт - задните крака на коня (и въобще млекопитаещите) по устройството приличат на ръцете на човека, а предните им крака приличат на краката на човека. Как е станало това разместване? Задните крака на коня са като ръцете на човека, понеже интелигентността на коня е в опашката, към задните крака.
Опашката
е свързана с гръбначния мозък.
Всички млекопитаещи мислят повече със своя гръбначен мозък, отколкото с главата си, затова и интелигентността им е към опашката. Но там е и тяхното нещастие. Приемете и това като една от многото хипотези, които имате. И ако е вярно, то въпреки вашето резервиране ще си остане вярно. Нашето приемане или отхвърляне не намалява цената на реалността, нито пък я увеличава.
към текста >>
Всички млекопитаещи мислят повече със своя гръбначен мозък, отколкото с главата си, затова и интелигентността им е към
опашката
.
Вие не можете да си представите как човешкото лице е минало отзад напред. Ще ви представя още един факт - задните крака на коня (и въобще млекопитаещите) по устройството приличат на ръцете на човека, а предните им крака приличат на краката на човека. Как е станало това разместване? Задните крака на коня са като ръцете на човека, понеже интелигентността на коня е в опашката, към задните крака. Опашката е свързана с гръбначния мозък.
Всички млекопитаещи мислят повече със своя гръбначен мозък, отколкото с главата си, затова и интелигентността им е към
опашката
.
Но там е и тяхното нещастие. Приемете и това като една от многото хипотези, които имате. И ако е вярно, то въпреки вашето резервиране ще си остане вярно. Нашето приемане или отхвърляне не намалява цената на реалността, нито пък я увеличава. Така че, хипотезите са помощно средство при научното познание.
към текста >>
29.
СКЕПТИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
имало голяма
опашка
от хора, които чакали да бъдат приети.
и си помислил със съмнение: „Ако Дънов е действително Учител, аз ще държа книгата в ръката си, той ще ми я поиска, ще отвори точно на мястото, където пише за него и ще прочете. Тръгнал от Хасково и с богатия си съсед дошъл при Учителя. Когато влезли в двора на „Опълченска" 66, където живееше Учителят,
имало голяма
опашка
от хора, които чакали да бъдат приети.
Двамата си казали: „При толкова много хора, кога ли ще дойде нашият ред? " Малко след като разменили тези думи, Учителят се показал на вратата и за тяхна почуда наредил: „Нека двамата от Хасково дойдат при мене." Влезли крайно учудени. Учителят
към текста >>
30.
ПРИРОДАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
погалиш и ще прекараш дланта си от главата към
опашката
през целия гръб.
споделил с Учителя, че иска да се откаже от този занаят. Учителят го посъветвал: „Няма да се отказваш, аз ще те науча как да се отнасяш с животните, те ще бъдат доволни от тебе и ще работиш спокойно." И го научил: „Като доведат някой кон или вол, с дясната си ръка ще го помилваш, ще го
погалиш и ще прекараш дланта си от главата към
опашката
през целия гръб.
Като стигнеш до опашката, ще духнеш, сякаш издухваш нещо от ръката си. Като направиш това няколко пъти животното ще се успокои и ти ще можеш свободно да работиш." Брат Паню почнал да прави така с животните и привлякъл много нови клиенти, защото хората не искали да бият животните им. Всички се чудели
към текста >>
Като стигнеш до
опашката
, ще духнеш, сякаш издухваш нещо от ръката си. Като
Учителят го посъветвал: „Няма да се отказваш, аз ще те науча как да се отнасяш с животните, те ще бъдат доволни от тебе и ще работиш спокойно." И го научил: „Като доведат някой кон или вол, с дясната си ръка ще го помилваш, ще го погалиш и ще прекараш дланта си от главата към опашката през целия гръб.
Като стигнеш до
опашката
, ще духнеш, сякаш издухваш нещо от ръката си. Като
направиш това няколко пъти животното ще се успокои и ти ще можеш свободно да работиш." Брат Паню почнал да прави така с животните и привлякъл много нови клиенти, защото хората не искали да бият животните им. Всички се чудели как ковачът укротявал и най-злонравните коне и волове.
към текста >>
31.
СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА МЪДРЕЦИТЕ И СВЕТИИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
за
опашката
и го завъртиш няколко пъти, ще се укроти. Обаче
За упорития, своенравния и буен човек Природата прилага същите методи както и за животните. За пример слонът, като го обърнат на гръб, става кротък. И най-заядливото куче, като го хванеш
за
опашката
и го завъртиш няколко пъти, ще се укроти. Обаче
за човека Природата разполага с други методи: тя му посочва своите по-високи методи и го оставя сам да се възпитава. Ако следва нейните методи, той ще има добър резултат. Всяко същество има
към текста >>
32.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Лунните възли - или главата и
опашката
на Дракона
Местата на падение на планетите 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ Значение на 12-е домове на хороскопа 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ 9. ЛУННИТЕ ВЪЗЛИ, ТОЧКАТА НА ЩАСТИЕТО И НЕПОДВИЖНИТЕ ЗВЕЗДИ
Лунните възли - или главата и
опашката
на Дракона
Точката на щастието Неподвижните звезди 10. КАК СЕ СЪСТАВЯ ХОРОСКОП Таблиците и тяхната употреба Изчисление на времето
към текста >>
33.
Лунните възли - или главата и опашката на Дракона
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Лунните възли - или главата и
опашката
на Дракона
Лунните възли - или главата и
опашката
на Дракона
Така се наричат двете пресечни точки на еклиптиката с лунната орбита. Горната, или възходящата пресечна точка се нарича горен лунен възел или глава на Дракона - добротворен е по природа и носи качествата на Юпитер. Долната, или низходяща пресечна точка, се нарича долен лунен възел или опашка на Дракона и е злотворна по природа - има влияние, подобно на Сатурн. Ето какво казва за тези възли Синдбад - д-р Вайс: „Би трябвало да забележим, че лунните възли - главата и опашката на Дракона - съгласно по-новите възгледи и наблюдения на английските астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом.
към текста >>
Долната, или низходяща пресечна точка, се нарича долен лунен възел или
опашка
на Дракона и е злотворна по природа - има влияние, подобно на Сатурн.
Лунните възли - или главата и опашката на Дракона Така се наричат двете пресечни точки на еклиптиката с лунната орбита. Горната, или възходящата пресечна точка се нарича горен лунен възел или глава на Дракона - добротворен е по природа и носи качествата на Юпитер.
Долната, или низходяща пресечна точка, се нарича долен лунен възел или
опашка
на Дракона и е злотворна по природа - има влияние, подобно на Сатурн.
Ето какво казва за тези възли Синдбад - д-р Вайс: „Би трябвало да забележим, че лунните възли - главата и опашката на Дракона - съгласно по-новите възгледи и наблюдения на английските астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом. Горният възел - главата на Дракона, подобрява работите на дома, в който той се намира, а при добри аспекти и когато е към зенита и асцендента, действа силно. Той е особено силен, в благоприятен смисъл, когато стои близо до асцендента. Долният възел - опашката на дракона, е неблагоприятна и влошава работите на дома, в който се намира, като носи съответните затруднения и нещастия.”
към текста >>
„Би трябвало да забележим, че лунните възли - главата и
опашката
на Дракона - съгласно по-новите възгледи и наблюдения на английските астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом.
Лунните възли - или главата и опашката на Дракона Така се наричат двете пресечни точки на еклиптиката с лунната орбита. Горната, или възходящата пресечна точка се нарича горен лунен възел или глава на Дракона - добротворен е по природа и носи качествата на Юпитер. Долната, или низходяща пресечна точка, се нарича долен лунен възел или опашка на Дракона и е злотворна по природа - има влияние, подобно на Сатурн. Ето какво казва за тези възли Синдбад - д-р Вайс:
„Би трябвало да забележим, че лунните възли - главата и
опашката
на Дракона - съгласно по-новите възгледи и наблюдения на английските астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом.
Горният възел - главата на Дракона, подобрява работите на дома, в който той се намира, а при добри аспекти и когато е към зенита и асцендента, действа силно. Той е особено силен, в благоприятен смисъл, когато стои близо до асцендента. Долният възел - опашката на дракона, е неблагоприятна и влошава работите на дома, в който се намира, като носи съответните затруднения и нещастия.” Когато главата на Дракона е в съвпад с добра планета, тя увеличава твърде много силата на успеха и сполуката в зависимост от дома и аспектиращата планета. Когато пък опашката на Дракона се намира в съвпад със злотворна планета, тя увеличава нещастията и противоречията.
към текста >>
Долният възел -
опашката
на дракона, е неблагоприятна и влошава работите на дома, в който се намира, като носи съответните затруднения и нещастия.”
Долната, или низходяща пресечна точка, се нарича долен лунен възел или опашка на Дракона и е злотворна по природа - има влияние, подобно на Сатурн. Ето какво казва за тези възли Синдбад - д-р Вайс: „Би трябвало да забележим, че лунните възли - главата и опашката на Дракона - съгласно по-новите възгледи и наблюдения на английските астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом. Горният възел - главата на Дракона, подобрява работите на дома, в който той се намира, а при добри аспекти и когато е към зенита и асцендента, действа силно. Той е особено силен, в благоприятен смисъл, когато стои близо до асцендента.
Долният възел -
опашката
на дракона, е неблагоприятна и влошава работите на дома, в който се намира, като носи съответните затруднения и нещастия.”
Когато главата на Дракона е в съвпад с добра планета, тя увеличава твърде много силата на успеха и сполуката в зависимост от дома и аспектиращата планета. Когато пък опашката на Дракона се намира в съвпад със злотворна планета, тя увеличава нещастията и противоречията. Ако едната или другата се намират в десетия и четвъртия дом, тяхното влияние - за добро или зло, според природата им, - е безспорно много силно. Когато съвпадът или опозицията на Светилата (Слънцето и Луната) съвпадне с един от възлите, то произлиза затъмнение. При съвпад имаме слънчево затъмнение, а при опозиция - лунно.
към текста >>
Когато пък
опашката
на Дракона се намира в съвпад със злотворна планета, тя увеличава нещастията и противоречията.
„Би трябвало да забележим, че лунните възли - главата и опашката на Дракона - съгласно по-новите възгледи и наблюдения на английските астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом. Горният възел - главата на Дракона, подобрява работите на дома, в който той се намира, а при добри аспекти и когато е към зенита и асцендента, действа силно. Той е особено силен, в благоприятен смисъл, когато стои близо до асцендента. Долният възел - опашката на дракона, е неблагоприятна и влошава работите на дома, в който се намира, като носи съответните затруднения и нещастия.” Когато главата на Дракона е в съвпад с добра планета, тя увеличава твърде много силата на успеха и сполуката в зависимост от дома и аспектиращата планета.
Когато пък
опашката
на Дракона се намира в съвпад със злотворна планета, тя увеличава нещастията и противоречията.
Ако едната или другата се намират в десетия и четвъртия дом, тяхното влияние - за добро или зло, според природата им, - е безспорно много силно. Когато съвпадът или опозицията на Светилата (Слънцето и Луната) съвпадне с един от възлите, то произлиза затъмнение. При съвпад имаме слънчево затъмнение, а при опозиция - лунно. И естествено е, когато тези затъмнения станат в главата на Дракона, да имат едно влияние, което и да не е съвсем благотворно, няма и да е злотворно, но когато това затъмнение става в опашката на Дракона, то ще бъде вредно и силно в злото. Освен лунните възли някои съвременни астролози са склонни да приемат влиянието и на възлите на планетните, тоест на онези точки, в които планетните орбити пресичат еклиптиката.
към текста >>
И естествено е, когато тези затъмнения станат в главата на Дракона, да имат едно влияние, което и да не е съвсем благотворно, няма и да е злотворно, но когато това затъмнение става в
опашката
на Дракона, то ще бъде вредно и силно в злото.
Когато главата на Дракона е в съвпад с добра планета, тя увеличава твърде много силата на успеха и сполуката в зависимост от дома и аспектиращата планета. Когато пък опашката на Дракона се намира в съвпад със злотворна планета, тя увеличава нещастията и противоречията. Ако едната или другата се намират в десетия и четвъртия дом, тяхното влияние - за добро или зло, според природата им, - е безспорно много силно. Когато съвпадът или опозицията на Светилата (Слънцето и Луната) съвпадне с един от възлите, то произлиза затъмнение. При съвпад имаме слънчево затъмнение, а при опозиция - лунно.
И естествено е, когато тези затъмнения станат в главата на Дракона, да имат едно влияние, което и да не е съвсем благотворно, няма и да е злотворно, но когато това затъмнение става в
опашката
на Дракона, то ще бъде вредно и силно в злото.
Освен лунните възли някои съвременни астролози са склонни да приемат влиянието и на възлите на планетните, тоест на онези точки, в които планетните орбити пресичат еклиптиката. Но този въпрос още не е проучен. Като възли с изучено влияние се взимат също асцендентът - пресечната точка на еклиптиката с източния хоризонт на дадено място в даден момент, а така също и зенитът - пресечната точка на еклиптиката с горния меридиан на дадено място в даден момент. Както казах, на горния лунен възел се приписва Юпитерово влияние, а на долния - Сатурново. Асцендентът има отношение към здравето, моралното и интелектуалното състояние на човека, а зенитът има отношение към социалното положение и възможностите за проявата на човека в живота.
към текста >>
34.
43-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И в Бога има една любовна воля и когато дойде тази любовна воля, вие трябва да оставите всичко, ще оставите всички отрицателни мисли на
опашката
отзад, а вие ще се движите напред с най-голяма бързина.
Туй сърце ако не го изправиш сам, от другъде ще дойде изправянето. Има два начина за оправяне: или сам ще се изправиш, или ще те изправят. 92. Вие мислите само за себе си. Но ако искате да бъдете Ученици на тази Школа, вие ще мислите каква е волята Божия или каква е волята на Великата Природа, която ви е допуснала в своя дом. Първото нещо, което трябва да знаете, е каква е волята Божия или каква е любовната воля, защото в Природата има една любовна воля.
И в Бога има една любовна воля и когато дойде тази любовна воля, вие трябва да оставите всичко, ще оставите всички отрицателни мисли на
опашката
отзад, а вие ще се движите напред с най-голяма бързина.
93. Сега съвременните окултисти казват, че човек с волята си всичко може да направи. Това е вярно само 25%, защото не сте само вие единствените фактори в света. Досега хората още не са приложили волята си с любов. Аз от 20 години изпитвам Учениците тук в България и не съм намерил Ученик с воля, позлатена с Любов. Колко българи съм намерил, в това отношение нито един не е излязъл верен, не е издържал.
към текста >>
35.
2. Приложение и успех при ръчните занимания
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
С голяма радост се изрязва златното наметало, ушите на заю баю,
опашката
на лисана, чашката на кокиченцето, минзухарче-братко- и др.
2. Приложение и успех при ръчните занимания Най-често децата обичат да изживяват всяка своя идея и сетивно. Като харесат някоя приказка, естествено е да я изиграят. При драматизирането са нужни костюми, декори и реквизити. Всичко това могат да приготвят малките ръчички.
С голяма радост се изрязва златното наметало, ушите на заю баю,
опашката
на лисана, чашката на кокиченцето, минзухарче-братко- и др.
Всяка приказка и всеки сезон бихме могли да илюстрираме с ръчна работа. Така например, на етажерката ще си наредим горичка от картонени дървета, къщички от глина или картон, снежни пътеки, шейнички, а там в далечината ето че пристъпва гладния кумчо вълчо, отивайки в града да си търси храна. В другия ъгъл — до прозореца се е Свило малко селце с къщички, дървета край пътя, двор и кошара, мегдан, кладенец и др. През есента ще си уредим пазар, през зимата пързалки, а през пролетта градинки. Всеки сезон сам ни предлага богато разнообразие от творчески приложни възможности.
към текста >>
36.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Хем да беше барем за нещо, да го речем да има защо, та пак ще речеш, ех, има си крушка
опашка
, а оно — за женски мунафъклъци.
Чорбаджи Тасо го запитал: па как така бързо го прехесапи бе, Митре? А той му отговорил: лесна работа бърже се върши… Една ока има 400 драма… 10 гроша правят 400 пари; що се дава 10 гроша оката, драмът му е една пара, петдесет гроша оката — драмът 5 пари… 150 гроша оката — драмът чини 15 пари… 40 драма са 600 пари, санким шест юзлука… три бешлика… 15 гроша. И устабашията, и купувачът го гледаха, па се чудеха и маеха. Чорбаджи Ницул и чорбаджи Игнат беха тридесет и две години ортаци. Па им мине заек път, та се случи да се скарат един ден, както си е адет у нас.
Хем да беше барем за нещо, да го речем да има защо, та пак ще речеш, ех, има си крушка
опашка
, а оно — за женски мунафъклъци.
От жените премине и на мъжете, също като шугата, да прощавате, па се уловят на̀, така… за срам и за резил на хората. Не можеше се другояче, нали дойде до дележ. Друг колай асли и нема. Нейсе, дележ, дележ, ама как да се дели така? … Не от вчера или от година, или от две… минало се цели 32 години, па и търговията им не е била малка работа… къде, къде… кой можеше да прехесапи сермията на чорбаджи Ницула и на чорбаджи Игната?
към текста >>
37.
Самозванецът
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
[size=4][b]
опашката
и ще го смъкнем от плета.
[size=4][b]искаме ние. Да влизат по установения ред. Братчета няма - има Братство. Да[/b][/size] [size=4][b]се внимава някой от младите да не прелазя през плета. Ще го хванем за[/b][/size]
[size=4][b]
опашката
и ще го смъкнем от плета.
Когато някой дойде и каже, че Господ[/b][/size] [size=4][b]тъй казва, ще кажем: "Както Господ е казал, тъй ще направим." (Това ще[/b][/size] [size=4][b]кажем в себе си.) Ако на тях говори Духът, то ние живеем с Духът. И аз бих[/b][/size] [size=4][b]желал, като дойдат, да ни покажат знанието си.
към текста >>
38.
14 Разходката до Алеко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Йорданка стана и започна да чупи и помазва парчетата и да ги раздава на всички, които минаваха, а те се наредиха като на
опашка
.
„Сядайте – каза Йорданка, – отворете чантите и извадете каквото носите.“ Направихме молитва, благослови се това, което носим. „Сядайте сега да хапнем“ – каза Йорданка и отчупи от двете питки по едно парче и ги прибра в една от чантите, там сложи и от бурканчетата със сладкото. Тъкмо си бяхме хапнали и смятахме да приберем трапезата, видяхме, че един поток от хора (откъм пътеката) идва към нас, с деца, без деца, по двойки. Йорданка постави ръка върху това, което беше на масичката: „Нищо няма да прибирате! “ Хората тръгнаха по моста.
Йорданка стана и започна да чупи и помазва парчетата и да ги раздава на всички, които минаваха, а те се наредиха като на
опашка
.
Тя чупеше, ние само гледахме какво прави Йорданка. Свършиха се питките, свършиха се и хората. „Сега ще отидем при децата. Това, което оставих в чантата, то е за децата. Отидохме на полянката, децата играеха в средата ѝ, там беше заградено и направено нещо като площадка за по-малките деца.
към текста >>
39.
54. Козунакът
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти
опашка
, без да се плаши от хората, които бяха там.
КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора, пред салона на Изгрева, чукахме се с яйца и раздавахме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и се стараеше нейният да е най-хубав, защото се поднасяше на Учителя, а се черпеха и останалите. Така че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 вида направени козунаци.
От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти
опашка
, без да се плаши от хората, които бяха там.
Учителя погледна кучето и ми каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче! " Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата. Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости?
към текста >>
40.
5.5 Вътрешният живот на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя отговаря, че това е много лесно: „Ще отида на Орландовци на кръстопътя, ще възкреся няколко млади умрели и на Изгрева ще има
опашка
от чужди хора чак до Княжево.
Какво може да разберете, ако отидете горе с тези малки глави? Тия условия, които имате сега, са най-подходящите за вас." Една чувствителна сестра има виждане в невидимия свят и казва на братята и сестрите: „Учителя горе, в невидимия свят, е слънце на слънцата. Той излъчва такава силна светлина, че не може даже да гледаш към него, а камо ли да го приближиш." Друга сестра с пробудено съзнание, вдъхновена от Словото на Учителя, отива при него и казва: „Учителю, защо не направите нещо, за да се изявите пред хората като Господ и Бог, за да Ви познаят всички".
Учителя отговаря, че това е много лесно: „Ще отида на Орландовци на кръстопътя, ще възкреся няколко млади умрели и на Изгрева ще има
опашка
от чужди хора чак до Княжево.
Тогава вие няма да ме виждате, камо ли да ме слушате. И нито аз ще свърша работата си да предам Новото учение на вас, нито вие ще го приемете, приложите и предадете на българския народ." (64) Сестра има да разрешава много труден въпрос и разтревожена отива при Учителя: „Учителю, ти, който си най-големият на Земята, помогни ми да разреша правилно мъчната си задача." Той се обръща към нея, усмихва се и казва: „Не само на Земята, но и на небето." Елена Иванова пътува с приятелката си Стефка с лека кола и катастрофира. Изпада в кома и е в безнадеждно положение.Явява й се образът на Христа, който й казва, че е време вече да я отведе в невидимия свят.
към текста >>
41.
6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя му отговаря: „Тръгни, всичко ще се нареди." Той отива на гарата и се нарежда на
опашка
пред гишето за билети.
Вие ще се намерите в чудо - едни ще се схванат, други ще се разболеят. Оставям да разрешите вашите отношения помежду си с търпение и любов." Наш брат идва в София по работа, но като я свършва, едновременно с това свършва и парите си. Търси да вземе отнякъде пари назаем, но не успява да намери. Отива да се сбогува с Учителя и му казва, че трябва да си ходи, а няма пари за влака.
Учителя му отговаря: „Тръгни, всичко ще се нареди." Той отива на гарата и се нарежда на
опашка
пред гишето за билети.
Наближава гишето, идва неговият ред и той се чуди как ще плати билета. Като застава пред гишето, отправя погледа си надолу, вижда един портфейл. Навежда се, взима го и вътре намира точно толкова пари, колкото му трябват за билет. Купува си билет и горещо благодари на Учителя за дадената му навременна помощ. Учителя дава една задача.
към текста >>
42.
7.73 Иван Антонов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В това време здравите ръце на Иван го хващат за
опашката
.
На другия ден Учителя казва: „Вие всички сте любопитни и искате да знаете какво правя аз, но само сестрата е искрена и реши да се изяви. Тя дава израз на вашите мисли, чувства и желания, които храните към мене." При редовните посещения на Витоша братските групи минават през Драгалевци, където едно голямо черно куче често се нахвърля, главно по сестрите. Иван Антонов, който е един от най-здравите и смели братя от школата, казва на две сестри да вървят пред него и да привлекат лошото куче. То се появява и се затичва към тях.
В това време здравите ръце на Иван го хващат за
опашката
.
Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят. Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели. Ранна пролет е, капчуците капят, снегът се топи. София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг. Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче.
към текста >>
43.
Без лъжа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Пред гишето - дълга
опашка
, а на самото гише един чиновник - студен, невзрачен като идол.
Колите по това време били под режим, нямало достатъчно бензин, правили се икономии и много трудно - само за най-належащи случаи, се отпущала кола. Брат Б. Н. казал на Боян: - Ще ида в агенцията да извадя разрешително. Тръгнал братът, намерил службата.
Пред гишето - дълга
опашка
, а на самото гише един чиновник - студен, невзрачен като идол.
Само при случай, когато е трябвало да се превозват болни, той разрешавал да се отпусне кола. За всички останали случаи оставал неумолим и отговарял с едно кратко, категорично „не“. Когато брат Б. Н. приближил гишето, бил доста смутен, защото не знаел какви причини да изтъкне, за да получи разрешение. Помислил си: Брат Боян наистина е болен, има болен крак.
към текста >>
44.
36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Накъдето се обърнеш, в тролея, в магазина, на
опашка
или на улицата, все се сблъскваш с някой намръщен човек, който или те обслужва като автомат, или те отминава с блъскане, особено при качване в превозно средство, и ти разваля настроението.
Съзнателен контрол над всички прояви и уместни задръжки на индивида. У нас не съществуват изсушени от времето традиции, като например у англичанина, който не смее дори да заговори на човек, с когото не е запознат, и всеки притежава значителна порция суха вежливост, но пък не бива да стигаме дотам, че да отричаме добрите традиции. В трамвая е често явление да видиш стари хора правостоящи край много насядали младежи. А да ти се извини някой, че те е блъснал в главата, когато си седнал под апарата за самотаксуване? Забравен е общественият култ на уважение към възрастните, които в повечето случаи носят товара на младите семейства.
Накъдето се обърнеш, в тролея, в магазина, на
опашка
или на улицата, все се сблъскваш с някой намръщен човек, който или те обслужва като автомат, или те отминава с блъскане, особено при качване в превозно средство, и ти разваля настроението.
А колко малко усилие коства вежливостта, внимателната обноска! Имаше едно време милиционер на една важна пресечка, който бе артист в службата си. Удоволствие ти правеше да го наблюдаваш как ритмично и грациозно дава път на колите с израз на човек, който извършва най-важната работа в света. Вдъхновен беше този милиционер и е оставил незабравим спомен у всеки, който го е наблюдавал на скромния му пост. Спомням си една лекарка, която само като те погледне, ти вдъхваше сила и надежда.
към текста >>
45.
МОЛИТВАТА
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
От любов към нея си готова да застанеш накрая на
опашката
, но Бог няма да те остави все там да седиш.
— Учителят ме погледна продължително: — Когато, рекох, ти говорят думи, които ще те засегнат, ти не мисли, че се отнасят за теб, а за някое друго лице. Ти идеш от Слънцето и имаш влияние от Венера, Марс, Юпитер и малко Сатурн. Венера и Слънцето те обичат много. Ти обичаш свободата си.
От любов към нея си готова да застанеш накрая на
опашката
, но Бог няма да те остави все там да седиш.
Коленичих пред нозете му и сложих двете си длани върху коленете му. Той каза като сочеше с показалеца си: — Отлична Сатурнова линия имаш. Ти не обичаш да се подчиняваш на никого. Ти с усилие се подчиняваш на баща си на майка си и на учителите си.
към текста >>
46.
Предстои ти изпит
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Заради свободата си, си готова да застанеш най-отзад на
опашката
и да оставиш другите да се проявяват.
Има, рекох, три вида гениалности: На физическия свят, на астралния свят и на Божествения свят. Ти имаш гениалност на физическия свят. Сега ще работим с теб, да достигнеш гениалност в духовния и в Божествения свят. Разглеждайки ме внимателно, той продължи: – Ти имаш влиянието на Венера със Слънцето и силно обичаш да бъдеш независима и свободна.
Заради свободата си, си готова да застанеш най-отзад на
опашката
и да оставиш другите да се проявяват.
Ти стой далеч от хората, както Слънцето стои далеч от тях! Например, как ще дадеш рандеву на Слънцето? Като го причакаш някъде, откъдето изгрява, или откъдето залязва и отдалеч ще му се радваш, отдалеч ще му се любуваш! Ти трябва да бъдеш смела, строга и категорична към онези, които искат да измениш на принципите си! Божественото може да проникне и в най-малките междини.
към текста >>
47.
Видението
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Все бълнувах: когато Слънцето се скриеше и настъпваше нощта, аз ставах русалка, със рибена
опашка
, влизах в хладните води на едно езеро в местността "Сините камъни" в Сливенския балкан.
Той се усмихна: — Ти не се страхуваш от мен, само нечистия се страхува. В астралния свят, нещата само се виждат, там няма говорене и поучение. - Учителю, когато бях на 13 години, се разболях от скарлатина. Цели 12 дена съм била излъчена.
Все бълнувах: когато Слънцето се скриеше и настъпваше нощта, аз ставах русалка, със рибена
опашка
, влизах в хладните води на едно езеро в местността "Сините камъни" в Сливенския балкан.
Сутрин, щом се покажете първият лъч на Слънцето, аз ставах едно чудно бяло цветенце и израствах там край стръмните пътеки. Пътниците, които минаваха край мен, не ме забелязваха. По едно време видях сестра ми и брат ми, и майка ми и баща ми, да минават покрай мен. Аз ги виждам, а те не ме виждат. Като залезеше Слънцето и настъпи нощта, аз пак ставах русалка.
към текста >>
Рибената
опашка
е в гъстата материя.
Аз ги виждам, а те не ме виждат. Като залезеше Слънцето и настъпи нощта, аз пак ставах русалка. Учителят ми каза: — Ти си минала едно посвещение. Цветето е най-духовното превръщане.
Рибената
опашка
е в гъстата материя.
Горната част е духовна. Когато Християните бяха гонени, те се криеха в подземия, наречени катакомби. Техният знак е бил две риби, една срещу друга. Този знак е означавал чистота и мълчание. На старогръцки думата риба се чете: "Христос победи!
към текста >>
48.
Новото Битие — Втори Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Опашката
му беше оскубана.
Днес, 28 юли преди обяд, отидохме с брат Христо при Учителя. По пътя към трамвая вървяхме по тротоара, покрай Двореца. Изведнъж, едно гълъбче падна от клоните, пред нозете ни. Брат Христо се наведе и го взе. Цялото беше в кръв.
Опашката
му беше оскубана.
Ние внимателно го увихме, потърсихме в един магазин една мукавяна кутия и го сложихме вътре. Донесохме го при Учителя. Като седнахме на столовете, аз поставих кутията на празния стол до мен. Учителят погали гълъбчето и то, въпреки че беше тежко ранено, започна да гука. Попитах Учителя, как да го храня и как да го лекувам?
към текста >>
Ще му порасне ли
опашката
?
Ние внимателно го увихме, потърсихме в един магазин една мукавяна кутия и го сложихме вътре. Донесохме го при Учителя. Като седнахме на столовете, аз поставих кутията на празния стол до мен. Учителят погали гълъбчето и то, въпреки че беше тежко ранено, започна да гука. Попитах Учителя, как да го храня и как да го лекувам?
Ще му порасне ли
опашката
?
Той каза: – Ти намажи болното място няколко пъти със зехтин и ще му порасне нова опашка. – То ще може ли да живее без другарче, Учителю? Доста е тъжничко! – Ти му купи едно другарче.
към текста >>
– Ти намажи болното място няколко пъти със зехтин и ще му порасне нова
опашка
.
Като седнахме на столовете, аз поставих кутията на празния стол до мен. Учителят погали гълъбчето и то, въпреки че беше тежко ранено, започна да гука. Попитах Учителя, как да го храня и как да го лекувам? Ще му порасне ли опашката? Той каза:
– Ти намажи болното място няколко пъти със зехтин и ще му порасне нова
опашка
.
– То ще може ли да живее без другарче, Учителю? Доста е тъжничко! – Ти му купи едно другарче. Започнахме да говорим за последния ми концерт. Учителят каза:
към текста >>
49.
САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ
 
- Борис Николов
Сега той хвана първата
опашка
и я измъкна.
Лисицата веднага изчезваше – не обичаше да го срещат хора. Бракониерството му беше станало професия, но не от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството. Той беше майстор да поставя примки и капани и чрез всевъзможни начини и хитрини ловеше птици и животни. Със Скитника бяха врагове, макар че не бяха разменили нито дума. Скитника разваляше капаните и примките му, където и да ги срещнеше.
Сега той хвана първата
опашка
и я измъкна.
Уловената златка беше в ужас. Когато я пусна, тя избяга с големи скокове нагоре. Той изтегли за опашката и второто уловено зверче. Капаните на Лисицата бяха това: половин кюнец от печка, заровен в земята, с няколко гнили крушки или друга примамка на дъното; животните надушват примамката, пъхват си главата в кюнеца, спускат се до долу и вече не могат да излязат. Скитника обходи поляните и намери още два капана, но празни.
към текста >>
Той изтегли за
опашката
и второто уловено зверче.
Със Скитника бяха врагове, макар че не бяха разменили нито дума. Скитника разваляше капаните и примките му, където и да ги срещнеше. Сега той хвана първата опашка и я измъкна. Уловената златка беше в ужас. Когато я пусна, тя избяга с големи скокове нагоре.
Той изтегли за
опашката
и второто уловено зверче.
Капаните на Лисицата бяха това: половин кюнец от печка, заровен в земята, с няколко гнили крушки или друга примамка на дъното; животните надушват примамката, пъхват си главата в кюнеца, спускат се до долу и вече не могат да излязат. Скитника обходи поляните и намери още два капана, но празни. Измъкна кюнците, смачка ги и ги скри в камънаците. Пое дълбоко дъх. Погледът му потъна в синьото небе.
към текста >>
50.
ГУРЛЬО
 
- Борис Николов
Рак изпълзи от подмола, ходи предпазливо и при най-малката опасност с един удар на
опашката
си изчезне под някой камък.
Какви чудеса прави светлината в тези води! Тук всичко беше в движение. Светлините преливаха една в друга. Големият вир имаше свой живот и човек не можеше да откъсне поглед от него. Слънчевите лъчи проникваха дълбоко във вира, осветляваха равното му дъно, постлано с най-чист пясък; виждаше се как пробягват едри пъстърви, като сенки.
Рак изпълзи от подмола, ходи предпазливо и при най-малката опасност с един удар на
опашката
си изчезне под някой камък.
Богат живот имаше в Големия вир! А потокът пее! Какво ли не се чува в неговата песен: и говор, и приказки, и легенди разправя той за отминал живот. Изведнаж от водата изскочи птичка. Тя кацна на близкия камък, като леко се полюляваше в ритъма на водите.
към текста >>
Може би само изящната
Стърчиопашка
му е приятелка.
Цялата Природа е създадена да се учим ние. Исках да разбера колко време издържа Гурльо под вода- та – две – три – пет минути, а при нужда може би и повече. Ето, той излезе пак от водата и беше съвсем сух, по дрешката му нямаше капчица вода. Гурльо е мълчалива, сериозна птичка, не е общителен.
Може би само изящната
Стърчиопашка
му е приятелка.
Често можеш да ги видиш заедно. Разгледайте обстановката: тези малки, изящни форми, песента на водите, феерията на светлините – тук е работил велик Художник! Да, има от какво да се учим! Гурльо живее във високите планински потоци. Не се среща често, той е рядка и самотна птичка.
към текста >>
51.
БИАНКА
 
- Борис Николов
И то ме гледаше, радостно махаше
опашка
и скимтеше.
БИАНКА Бях се спрял пред магазина за продажба на птици и животни. Във витрината имаше само едно малко бяло кученце от породата Шпиц. Загледах се в него и не можах да откъсна погледа си.
И то ме гледаше, радостно махаше
опашка
и скимтеше.
Към това малко кученце усетих странна привързаност, сякаш отдавна се познавахме, като че ли бяхме живели някога заедно. В това време се приближи продавачът и ми казва: – Чудесно животно, темперамент – огън! – Колко искаш за него? Дадох му парите и взех кучето.
към текста >>
52.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
Когато влиза в този кръг, кучката престава да лае, спира своя бяг, започва да върти
опашка
и вече по-бавно се отправя към него.
За тяхна най-голяма изненада, вместо да отстъпи бързо на безопасно място, човекът отсреща се настанява на един дънер, неподвижен в очакване кучетата да връхлетят върху него. Крум съсредоточава цялото си внимание върху бялата кучка. „Ако я спечеля на моя страна мисли си той другите сигурно ще я последват." И той й изпраща цялата си любов, обгръща я със светлината на своя мир. Същевременно описва светъл кръг около себе си, в който само приятел може да проникне. И чудото става.
Когато влиза в този кръг, кучката престава да лае, спира своя бяг, започва да върти
опашка
и вече по-бавно се отправя към него.
Другите кучета също утихват и, задружно махайки опашки, отиват при Крум. Той се изправя и в кортежа на новите си приятели спокойно се отправя към овчарите, които зяпнали в почуда, не могат да повярват на очите си. „Универсалният език на Любовта каза Вено изисква пълен мир и абсолютно никакво колебание. Всичко ще е всуе, ако описвайки кръга, държиш камък в джоба си." Законът е силен, но и много строг. Млекарката тръгва и, без нови приключения, безпрепятствено го откарва в града.
към текста >>
53.
Картофчето
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Той казваше: „Ако Учителят трябваше да лекува хората, то при него щеше да има
опашка
от Изгрева до града.
По време на урока по пеене изведнъж певецът забелязва, че картофчето се намира върху пианото. Много се учудва и казва на Крум: „Аз видях как ти взе картофчето от земята и го сложи на масата. Но как то „прехвръкна“ от масата, която е в другата част на стаята, до пианото, не можах да разбера. Нито ти, нито аз сме ставали от местата си, за да го преместим.“ Крум Въжаров беше един От учениците на Учителя, който притежаваше телекинетични възможности, но почти никога не ги демонстрираше.
Той казваше: „Ако Учителят трябваше да лекува хората, то при него щеше да има
опашка
от Изгрева до града.
Учителят дойде да ни даде това Божествено учение, да основе Духовната школа. Важното е ние да го следваме, да изучаваме и да прилагаме учението, да бъдем ученици, а не да демонстрираме свръхестествени способности, които ученикът естествено развива при правилен духовен растеж.“ И действително, само при изключително напрегнати и безизходни ситуации съм виждала Крум да показва тези си способности. В живота той беше обикновен наглед, много скромен човек.
към текста >>
54.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Крум отива пред кабинета на генерала, а там има голяма
опашка
.
С най-хубави пожелания за здраве, вдъхновение и радост. Ярмила Писмо от Ярмила и приятели до Крум Въжаров, 27 август 1981 г. Факсимиле. Едва през 1982 г., две години преди заминаването на Ярмила, по известни стечения на обстоятелствата и по повелята на Небето разрешиха на Крум да отиде и да се види за последен път с нея. Накратко ще опиша случая. При многократни откази на Крум за отиване във Франция една приятелка на Ярмила, българка, която живее във Франция, му казва да отиде при най-високостоящия - генерала - и да моли да го пуснат, защото Ярмила много иска той да отиде във Франция.
Крум отива пред кабинета на генерала, а там има голяма
опашка
.
Той седи пред вратата и чете, че записванията за прием стават месеци напред. В това време вратата се отваря широко и сам генералът тръгва към Крум много любезен, прегръща го и казва: „Аз съм бил ваш студент и много ви уважавам. От какво имате нужда? “ Крум скромно казва: „Искам да отида да видя жена си във Франция.“ Веднага получава разрешение за пътуване до Франция и Англия. Във Франция Крум и Ярмила отиват в Алпите при приятели и там Ярмила предава Паневритмията, а Крум представя учението на Учителя.
към текста >>
55.
Луната
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Той не изхвърля яйцата си, а ги държи под
опашката
си, докато се излюпят и излязат навън от яйчните обвивки.
По това време такова чувство не е съществувало в живите форми, т.е. грижа за потомството не е имало. Със създаването на Луната идва и се заражда в живите форми майчиното чувство. Новите живи форми идват вече с такова чувство. Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило.
Той не изхвърля яйцата си, а ги държи под
опашката
си, докато се излюпят и излязат навън от яйчните обвивки.
Съзвездията, които имат звездни купове, носят и излъчват от себе си топлите, мили, милосърдни майчини чувства. Но докато във всички други Зодиакални съзвездия, които имат звездни купове, има и други обекти (Слънца със силна изява или нещо друго, което да нарушава чистите влияния на звездните купове), то съзвездието РАК няма такива и остават да действуват в него само двата звездни купа, т.е. майчиното чувство. Затова Луната е майката и дава майчинството. Тя със своето идване създава и заражда тези чувства в живите форми.
към текста >>
56.
Сатурн
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В задната част на тялото е изобразена дълга, извита
опашка
на риба, която характеризира влиянието на Сатурн мълчание, свят, готовност да се скрие, да потъне в друг свят, да изчезне, за да не се разкрият потайните му похвати и за да останат неуловими.
И тук, както и при другите случаи, отбелязваме, че те в действителност нямат слаб блясък, но ги виждаме слаби, защото са много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Д о п л е р, до нас достигат само силовите течения, които имат къси вълни. Те действуват върху мозъка човека в неговите по-горни центрове, по-специално върху тези, които се намират в горната част на челото. Те дават възможност на човека задълбочено да търси причините и следствията на всички явления и събития, с които ще се сблъска; дават също и усета за ред и порядък във всяко нещо, във всяка работа, за да се стигне до истински резултат. На това съзвездие Саабей е дал образа на козел с дебели извити рога и наведена глава, изразяваща готовност за твърда реакция, съпротива, инат, упоритост и устой в постигане на всяко нещо.
В задната част на тялото е изобразена дълга, извита
опашка
на риба, която характеризира влиянието на Сатурн мълчание, свят, готовност да се скрие, да потъне в друг свят, да изчезне, за да не се разкрият потайните му похвати и за да останат неуловими.
На планетата Сатурн Саабей е дал, както вече отбелязахме, името К а и н - М а н у, което ще рече злият човек - отмъстителният. Злобни и отмъстителни са отрицателните сатурнови типове. Когато сатурновото влияние в даден човек е силно изразено, не само челото в горната си част е изпъкнало и добре развито, но се създава и съответен Сатурнов тип, показан в цялото тяло и особено ясно в главата и лицето. Сатурновите типове са обикновено със среден ръст. Тялото е сухо, слабо, кокалесто.
към текста >>
57.
Плутон
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това голямо насекомо, както е известно, има
опашка
, която завършва с торбичка.
Необходимата висока степен на съвършенство при човешкия мозък засега липсва. Ето защо ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние от Небесните образувания както в Зодиакалните съзвездия, така и в много по-малка степен от Небесните образувания в другите съзвездия. Затова човешкият род засега приема предимно демоничното влияние на Плутон, придобито от контакта му с Черното слънце, и само незначителна част от висшето му влияние при интелигентните и възпитани хора, изразяващо се в сила, издръжливост, устойчивост в постигане на благородни идеи и задачи, съвсем неочаквано и изненадващо проявяване на мило, топло внимание и състрадание, което се дава от Звездните купове в съзвездието Скорпион. Изтъкнахме, че когато Плутон е в съвпад с който и да е било член от Слънчевото семейство, влиянието му въздействува парализиращо или отровно върху влиянието на този член. Затова Саабей е дал на това Зодиакално съзвездие, което участвува със своите Небесни образувания в създаването и оформянето на планетата Плутон, образа на Скорпион.
Това голямо насекомо, както е известно, има
опашка
, която завършва с торбичка.
В нея има жлеза, която отделя отрова, събираща се в торбичката, а на края има кух шип. Своите жертви Скорпионът убожда с шипчето и отровата преминава през отвора му, влиза в жертвата и тя се парализира; така я използува за храна. Тъкмо такова е въздействието на Плутон при съвпад (контакт) с членовете на Слънчевото семейство. Плутоновите типове по-рядко се срещат. Те имат около среден ръст и не са пълни, месести.
към текста >>
58.
Двеста и двайсет хитрини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Почни да се галиш около него, да въртиш
опашка
.
Аз си зная само тринки. — Ах, много знаех, Ежко! Ала като тракна капанът всичките забравих. Ти ще ми кажеш едничка. — Добре, — рекъл Ежко. —- Като дойде пъдарят, престори се на кротка.
Почни да се галиш около него, да въртиш
опашка
.
Той ще те вземе за питомна. Няма да те утрепе. После ще избягаш. Хайде, довиждане ! Ще те чакам в гората. Отишел си Ежко.
към текста >>
Като видял кума Лиса извикал: — А-ах! Хванах ли те, Лисано! Но Лисана завъртяла
опашка
.
Няма да те утрепе. После ще избягаш. Хайде, довиждане ! Ще те чакам в гората. Отишел си Ежко. Дошел пъдарят.
Като видял кума Лиса извикал: — А-ах! Хванах ли те, Лисано! Но Лисана завъртяла
опашка
.
Почнала да се гали около него. — Питомна трябва да е! — рекъл си пъдарят. Той завел кума Лиса при колибата. Вързал я о едно дърво. Тръгнал пак да обикаля лозето.
към текста >>
59.
Горделивият петел.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Гребенът му бил хубав, голям, червен, перата му били лъскави, а
опашката
му.
ГОРДЕЛИВИЯТ ПЕТЕЛ Имало едно време един много горделив петел.
Гребенът му бил хубав, голям, червен, перата му били лъскави, а
опашката
му.
. . за чудо и приказ — дълга, лъскава, с какви ли не пера по нея: жълти, зелени, сини, червени, бели, черни — всякакви цветове. Петелът толкоз много Се харесвал, че започнал да се мисли за най-хубав на земята. И вярно, че бил хубав, но бил глупав. А той това не знаел, затуй всяка сутрин, още слънцето неизгряло, той се качвал на най-високото дърво и от там викал с всичкия си глас: — Ку-ку-ригу, ставайте, хора, ку-ку-ригу, ставайте да ме видите, аз съм най-хубавият петел на земята! Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и всеки ден все туй му казвала: — Че си хубав, хубав си, но туй не е най-важното и недей, моля ти се, го казва всеки ден, че хората ще разберат, че си глупав.
към текста >>
Ох, боли ме, боли ме! Събудила се кокошката, погледнала го и не го познала: гребенът му бил посинял от болки,
опашката
му увиснала, свил се, сгърчил се, иди кажи, че е най-хубавият петел На земята.
— Хубави са те, ще ги изям всичките. И наистина ги изял всичките. Вечерта всички петли и кокошки си легнали в курника, легнал си и горделивият петел, а до него кокошката. Посред нощ петелът се събудил и почнал да пъшка. :— Ох, ох, умирам, стомах ме боли, червата ми ще се скъсат.
Ох, боли ме, боли ме! Събудила се кокошката, погледнала го и не го познала: гребенът му бил посинял от болки,
опашката
му увиснала, свил се, сгърчил се, иди кажи, че е най-хубавият петел На земята.
Разтичала се кокошката, дала му малко рициново масло, турнала му топла тухла на корема и тихо му казала на ухото, да не чуят другите петли и кокошки: — Виждаш ли, петльо, виждаш ли, че хубостта не е най-важното нещо на земята. . . — Виждам, виждам, — казал петелът, — ти добре ми казваше да не ям зелените ягоди, ама на. . . До сутринта му минало и още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ?
към текста >>
Перушината му мокра, от
опашката
му вода течела, целия треперел от студ.
— Хайде, петльо, да се прибираме, — викнала кокошката и хукнала да се прибира в къщи, — Ами, как да не се прибера толкоз рано; като завали ще се скрия под някое дърво, — казал той и тръгнал по-далеч из полето. Скоро наистина заваляло, ама какъв дъжд, като из ведро! Валяло, валяло, два-три-пет часа валяло. Всичко живо измокрило, реки по- потекли, а горделивия петел под дървото. . . да го не познаеш, мокър до кости.
Перушината му мокра, от
опашката
му вода течела, целия треперел от студ.
Едва, едва се прибрал в курника.- Като го видели другите петли и кокошки, почнали да му се смеят: — Ха, ха, ха, я го вижте, я го вижте от него по-хубав няма ха, ха, ха. А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? Пак същото: — Ку-ку-ригу, ставайте, бе хора, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. Другите петли и кокошки като чули песента му се изсмели г един глас: — Хубав си, ха, ха, ха, но си глупав. Скочил петела, сборичкал се с петлите, изкълвал кокошките, заплашил ги всичките — за него лошо да не се приказва.
към текста >>
След ден-два стъпил на краката си, започнал и да си похапва и след още ден-два оправил се, загладила се перушината, лъснала
опашката
му, зачервил се гребенът му, пак станал най-красивия петел на земята.
И хардал му сложила, и топла тухла, и с крилото си го покривала, но не можел и не можел да се стопли петелът. Кихал, кашлял, пъшкал, охкал и разбрал, че е много болен. На сутринта петелът не можал да стане, не можал да изкукурига, а когато се събудили другите петли и кокошки, що да видят — лежи на земята горделивият петел, едва диша, едва гледа. Прегледал го кокошият доктор, поклатил глава и тъжно казал: — Пневмония. Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел.
След ден-два стъпил на краката си, започнал и да си похапва и след още ден-два оправил се, загладила се перушината, лъснала
опашката
му, зачервил се гребенът му, пак станал най-красивия петел на земята.
На другата сутрин, още слънце не изгряло, скочил петелът, качил се на най-високото дърво в двора и закукуригал какво мислите? — Кукуригу, ставайте хора, ставайте, работете и ум събирайте. — Браво, — браво, развикали се другите петли и кокошки — браво, поумня нашият хубав петел! А жена му, кокошката, се радвала, радвала, най-радостна от всички била,- че мъжът, й сега бил и хубав и умен. П. Касабова
към текста >>
60.
Косе-Босе.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
— Дръж, куче, Лиска за
опашката
, дръж, куче, Лиска за
опашката
! — Тъй ли! Чакай да те дам, да те изяде кучето! — И кума Лиса си подала навън
опашката
.
Ами вие, очички, как викахте ? — Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме! — Мили каки очички, кака ще им купи очилца. — Ами вие, ушички, как викахте? — И ние тъй викахме: беж, Лиске, да бягаме! — Мили каки ушички, кака ще им купи обички. — А ти опашчице, как викаше?
— Дръж, куче, Лиска за
опашката
, дръж, куче, Лиска за
опашката
! — Тъй ли! Чакай да те дам, да те изяде кучето! — И кума Лиса си подала навън
опашката
.
Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре. Кучето тегли навън. Тя отвътре, то отвън. Най-после я издърпало и скок върху нея — разкъсало й кожухчето.
към текста >>
Кучето я хванало за
опашката
и почнало да я тегли.
— Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме! — Мили каки очички, кака ще им купи очилца. — Ами вие, ушички, как викахте? — И ние тъй викахме: беж, Лиске, да бягаме! — Мили каки ушички, кака ще им купи обички. — А ти опашчице, как викаше? — Дръж, куче, Лиска за опашката, дръж, куче, Лиска за опашката! — Тъй ли! Чакай да те дам, да те изяде кучето! — И кума Лиса си подала навън опашката.
Кучето я хванало за
опашката
и почнало да я тегли.
Лиса се дърпа навътре. Кучето тегли навън. Тя отвътре, то отвън. Най-после я издърпало и скок върху нея — разкъсало й кожухчето. Преразказа: Ран - Босилек
към текста >>
61.
Кучешко царство.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Ти остани тука! Хей, Черньо! Едно рунтаво куче изскочи пред царя: — Иди доведи Дека и Дана! — Слушам! Черньо замаха
опашка
и тозчас се втурна към къщата, дето живееха Деко и Дана.
— В кола ме впрягат. Шията ми с верига стягат. С вода ме поливат. . . — Стига, стига! Тия немирници ще получат каквото заслужават.
Ти остани тука! Хей, Черньо! Едно рунтаво куче изскочи пред царя: — Иди доведи Дека и Дана! — Слушам! Черньо замаха
опашка
и тозчас се втурна към къщата, дето живееха Деко и Дана.
Деко и Дана се връщаха от училище. Черньо ги причака на вратата. Щом го видяха, Деко и Дана плеснаха ръце и извикаха: „Ах, какво голямо куче! Ей сега ще го впрегнем“! Докараха количка. Впрегнаха Черня. Деко и Дана седнаха в колата.
към текста >>
Шарко замаха
опашка
и рече: — Мога ли да не им простя! Те са весели деца.
— Пусни ни да си отидем при мама! Там ще бъдем много добри! — Да дойде тука Шарко! — заповяда кучешкият цар. Шарко дотърча и погледна децата. — Можеш ли да простиш на тези деца, Шарко ? — попита царят. - Те казват, че няма вече да те мъчат.
Шарко замаха
опашка
и рече: — Мога ли да не им простя! Те са весели деца.
Били са ме, мъчили са ме, но и добро .съм видял от тях! — Щом е тъй, откарайте ги при майка им! Деко и Дана се поклониха и излязоха. Позволиха им да се качат не количката. Те взеха и Шарка при себе си. Пазачите впрегнаха Черня, и той полетя с количката към къщата на децата. Деко прегърна Шарка и рече: — Жив да си ни, Шарченце! Ти ни спаси.
към текста >>
62.
Морската царица и нейния дядо.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
МОРСКАТА ЦАРКИНЯ И НЕЙНИЯ ДЯДО Дълбоко, дълбоко в морето, под сините морска вълни, там, дето на всички страни цъвтят чудновати цветя — живее там морският дядо със своята внучка — момиченце младо — с
опашка
на риба, със златни уста.
МОРСКАТА ЦАРКИНЯ И НЕЙНИЯ ДЯДО Дълбоко, дълбоко в морето, под сините морска вълни, там, дето на всички страни цъвтят чудновати цветя — живее там морският дядо със своята внучка — момиченце младо — с
опашка
на риба, със златни уста.
И сутрин, когато изгрява червеното слънце и пак засияй — тогава закусват те двамата с чай, но не от Китай, а чай от подморски цветя; закусват те с чай и с бели подморски звезди дълбоко под сините морски води. Край тяхната маса минава златопереста рибка и ги поздравлява: „Добро утро-добро утро!" повтаря им тя — златопереста рибка с червеви крилца. За сега, стига толкоз, деца, а друг път повече ще ви разправя. Гео Милев
към текста >>
63.
Гатанки.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
— гребен Бодлива крава през плет минава,
опашката
й отвън остава.
— звънец Златна, златна пшеница, в синя, синя паница, паницата не купена, над земята захлупена. — небето Воденичка на стената, денем нощем не спира, работа си намира. Чука, трака, отпява, дига глъчка и врява. Сто години вървяла, нито зрънце не смляла. —- часовник Костен зъблю гора броди, път оправя, в път не ходи.
— гребен Бодлива крава през плет минава,
опашката
й отвън остава.
— игла и конец Не се впряга моят бивол в ярема, по послано ходи, огън му в корема. — ютия Бубулеста невяста, от цветята в полята ясте прави за здраве по цял свят се тя слави. — пчелица Два юнака, два близнака път пътуват, другаруват, всъде всичко разузнават, а сами се не познават. — очите Есен се Тодор с плюнка заключва, пролет се Тодор с плюнка отключва. — охлюв Бод бодило, пар-парило край плета ни се родило, хванахме го с ръкавица, сготвихме го на чорбица.
към текста >>
Ножица, вместо
опашка
, нашта гостенка размахва, — там под вашата стреха ще я видиш ти сега.
Тя понякога се сърди, имат си я всички хора! — Метлата Кърваво червена, с точки украсена, с дребнинки крачета из цветята шета, между тях нагазва приказки разказва, после кротко, тихо някъде отлита. . . В някой цвят уханен привечер се свива, тихичка и малка сладко там заспива … — Калинка Ран-Босилек Иде много отдалече, тук край нас — прелтна вече и на старото место свива своето гнездо. . . С черно дълго наметало, а под него риза бяла, — с малки чернички очи, пролетта във тях трепти.
Ножица, вместо
опашка
, нашта гостенка размахва, — там под вашата стреха ще я видиш ти сега.
. . — Лястовичка Росина Бонева
към текста >>
64.
Три Небеса
 
- Николай Райнов
И на челото — змия, седем пъти навита — и
опашката
в устата й.
Главата му бe глава на Жена; от бял мрамор я изсече Товил. Очите му извая от син сапфир, а устните изля от червена мед. И сложи на главата му корона от жълт мрамор с червени жилки. А над челото му — Птицата на Живота — от топаз, с лъчеобразни разперени крила — от злато. И изработи Товил над главата рога на телец, и между рогата — кръгла плоча от червеникаво злато.
И на челото — змия, седем пъти навита — и
опашката
в устата й.
От зелен серпентин с черни петна изсече Товил образа на змията. И тялото бе от слонска кост — тяло на бик, легнало. А нозете и опашката му бяха членове на лъв. И ноктите — от червен порфир. И на плещите му имаше криле.
към текста >>
А нозете и
опашката
му бяха членове на лъв.
А над челото му — Птицата на Живота — от топаз, с лъчеобразни разперени крила — от злато. И изработи Товил над главата рога на телец, и между рогата — кръгла плоча от червеникаво злато. И на челото — змия, седем пъти навита — и опашката в устата й. От зелен серпентин с черни петна изсече Товил образа на змията. И тялото бе от слонска кост — тяло на бик, легнало.
А нозете и
опашката
му бяха членове на лъв.
И ноктите — от червен порфир. И на плещите му имаше криле. А подножието бе изпъстрено със страни писмена, — и никой не можеше ги прочете, освен Еноха, брат Товильов, който ги бе написал. А големи тайни се тулеха в тези писмена. Защото Енох завеща в тях на зналците вси съкровища на своята мъдрост — и опита на своя дълъг живот бе описал в тях, но никой ги не разбираше И висяха словата, като загадка, над вси умове.
към текста >>
65.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
— — — *** Простря се нощ над земята, — дълга, като змия, и пъстра, като
опашка
на паун.
— — По далечните пясъчни хълмове се сгъстява топла безкрайна мрачина, —- като тъмно отчаяние, в което се лута душата от люлка до смърт: — тъй се сгъстява бездънната мрачина в пустинята — додето вижда око, додето се съвсем смрачи, додето човек умре. ... Ти може да не дойдеш вече в моя шатър. Защото, — когато влезеш, — мълчание ще ти зашъпне в тъмнината. Защо ли ще до- хождаш ти ? Когато влезеш, две неприклопени очи ще те погледнат — : две очи на мъртвец, които са дълго чакали някого, — моиттe две очи.
— — — *** Простря се нощ над земята, — дълга, като змия, и пъстра, като
опашка
на паун.
Нямаше жива душа по цялата земя — от Океана до Стълповете на Слънцето. И в първото страшно мълчание се свиваше от мъка земята — като змия, посипана с пламтящи въглигца. ... И дойдоха седем Вожда — да делят плячката на света. И сенките им — грамадни, морави — се простряxa върху небето и притиснаха звездите в нечовешка прегръдка. ... Когато удари първият звън, излезе от мъртвото Слънце Мъж — и лицето Му блещукаше, като пурпурна угасваща звезда.
към текста >>
Сенки — дълги, като
опашка
на фазан, и тъмни, като скръб.
Него възлюбих аз. ... Запита най-сетне жената певеца: — Ти пееш за мене и за своята обич към мене.Ти ридаеш за мене и за своята мъка по мене, Ти копнееш по мене и по всичко мое. Що обичаш наистина в мене? А певецът отвърна: — Аз обичам у тебе нощта, защото тогава небе и земя се сливат в едно. *** Прибра си слънцето лъчите — и модри сенки плъзнаха по пясъка на пустинята.
Сенки — дълги, като
опашка
на фазан, и тъмни, като скръб.
Алилуя! И приклопих очи, и тъгата на света мина пред моя взор. И преплетоха се в погледа ми тъмни отпаднали погледи на мъже и жени. И разтворени уста на певец, когато приглася на чужда песен. Алилуя! И скъдността на всяко човешко битие прозрях, и видях жалки дрипи, с които животът кичи човешкото сърце. И — много сълзи, преглътнати в горчивина, като камък на гърлото.
към текста >>
Сенки — дълги като
опашка
на райска птица и мрачни като въздишка.
И разтворени уста на певец, когато приглася на чужда песен. Алилуя! И скъдността на всяко човешко битие прозрях, и видях жалки дрипи, с които животът кичи човешкото сърце. И — много сълзи, преглътнати в горчивина, като камък на гърлото. И — много плач, насила сдържан. Алилуя! Прибра си слънцето лъчите — и модри сенки паднаха от сфинксовете върху тялото на пустинята.
Сенки — дълги като
опашка
на райска птица и мрачни като въздишка.
*** Най-лошо е победата. Най-тъмно е сърцето. Най-скръбно е — да гледаш глух свирач. *** Трима бяха те. И една жена.
към текста >>
66.
Притчата за самарянина
 
- Георги Радев (1900–1940)
За да наведа мисълта на читателя да открие туй магаре в човека, чиито дълги уши така упорито щръкват понякога на неговата глава, за да се скрият след туй отново в мозъка, ще го отпратя към статията: „Две òси в главата на човека." Там, по посока на една от òсите, прокарани в главата, той ще види изопната „
опашката
" на магарето.
Който има очи - да види. Всичкото нещастие на хората е там, че те не могат да проектират навън „магарето", което живее у всеки човек. То все още упорито живее вътре в човека, отказвайки се да служи на своя господар. При това, нито свещеникът, нито левитът имат „елей" и ,,вино" - като извори, които изтичат из сърцето. Самарянинът затова може да помага, да върши великото дело на милосърдието, защото е изкарал вън от себе си „магарето" проектирал го е във физическия свят и го е направил свое покорно добиче, което му носи „виното" и „елея".
За да наведа мисълта на читателя да открие туй магаре в човека, чиито дълги уши така упорито щръкват понякога на неговата глава, за да се скрият след туй отново в мозъка, ще го отпратя към статията: „Две òси в главата на човека." Там, по посока на една от òсите, прокарани в главата, той ще види изопната „
опашката
" на магарето.
И може би, това ще му помогне отчасти - като знае, къде е - да я хване, за да издърпа магарето вън от себе си. И струва ми се, че само след като издърпа човек магарето за опашката, той ще може да стане като милостивия самарянин, за който ни говори Христос в своята притча и ще престане да задава въпроса на законника „А кой ми е ближен? ", „за да се оправдае”, както отбелязва кратко, но внушително евангелието.
към текста >>
И струва ми се, че само след като издърпа човек магарето за
опашката
, той ще може да стане като милостивия самарянин, за който ни говори Христос в своята притча и ще престане да задава въпроса на законника „А кой ми е ближен?
То все още упорито живее вътре в човека, отказвайки се да служи на своя господар. При това, нито свещеникът, нито левитът имат „елей" и ,,вино" - като извори, които изтичат из сърцето. Самарянинът затова може да помага, да върши великото дело на милосърдието, защото е изкарал вън от себе си „магарето" проектирал го е във физическия свят и го е направил свое покорно добиче, което му носи „виното" и „елея". За да наведа мисълта на читателя да открие туй магаре в човека, чиито дълги уши така упорито щръкват понякога на неговата глава, за да се скрият след туй отново в мозъка, ще го отпратя към статията: „Две òси в главата на човека." Там, по посока на една от òсите, прокарани в главата, той ще види изопната „опашката" на магарето. И може би, това ще му помогне отчасти - като знае, къде е - да я хване, за да издърпа магарето вън от себе си.
И струва ми се, че само след като издърпа човек магарето за
опашката
, той ще може да стане като милостивия самарянин, за който ни говори Христос в своята притча и ще престане да задава въпроса на законника „А кой ми е ближен?
", „за да се оправдае”, както отбелязва кратко, но внушително евангелието.
към текста >>
67.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Чула кумалашка, Вирнала
опашка
.
Тръгваше от парцела, дето преди шейсет години беше къщурката на Бертоли. Но да не бързаме с тогавашното младо поколение, преди да сме споменали старите обитатели. Връстниците на Дънов. Къщата на Стоименов, с релефния светилник на фасадата, още стърчи до гората на улица Жолио Кюри. Малко по-надолу беше бараката на Дядо Благо! Вечно ухиления дядо Благо с неговите детски стихотворения и гатанки: „Рипнал вол В тъмен дол.
Чула кумалашка, Вирнала
опашка
.
Що е то? “ Ха, върви познай, „що е то!“ Не може да се познае, защото отговорът е стърчушката на герана кладенец, дето няма кофа и скрипец, и тя, разбира се, няма нищо общо с никаква „кумалашка“ , защото няма такава дума. Има просто прът, който се натиска надолу, кофата с водата да се качи нагоре. Нали ви казах! Трябва да бъдеш друг, или си никой! Дядо Благо абсолютно мязаше само на себе си. Децата бяха луди за книжките му с абсурдните му гатанки.
към текста >>
68.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Върти се около
опашката
си, върти се той и колеги дрънкат дрънканщи от семинарията, където са завършили заедно, и инженери дрънкат още по-празни приказки, и всички се събират на чай и приказват за божието вдъхновение и за хубави проповеди, и за какво ли не - приказки, приказки, приказки, - но такива, каквито се приказват на чайовете на методистите, за вдъхновението от едно време.
И той е едряга по дух, и той е постигнал всичко, за което всички да му завиждат. Предната година - дето се вика, брада още няма както трябва – осъществи идеята си за железопътна линия от градчето си до Ню Йорк и сега трен- четата пуфкат по нея. И днес дори пуфкат - само че не пуфкат де, че вече са електрически, но е по неговата линия, по същото трасе. И какво сега? Това ли беше всичко?
Върти се около
опашката
си, върти се той и колеги дрънкат дрънканщи от семинарията, където са завършили заедно, и инженери дрънкат още по-празни приказки, и всички се събират на чай и приказват за божието вдъхновение и за хубави проповеди, и за какво ли не - приказки, приказки, приказки, - но такива, каквито се приказват на чайовете на методистите, за вдъхновението от едно време.
И му кипи отвътре, защото Емерсън излиза прав, че ние тук сме ретроспективна генерация, ретроспективна култура. Това, което е вдъхновявало проповедниците на кон, е тяхно си вдъхновение, нали? - на тяхното си време, на тях както Бог се е изявил. А ние, а нашето вдъхновение, кажи го век по-късно? За тяхна сметка ли ще живеем?
към текста >>
69.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Нека да беснеят, нека се заяждат гагаузите - свърши се! Нека пускат по улицата онова накичено магаре, дето на
опашката
му виси надпис - „българският владика“.
Всички българи бяха тук, всички първенци, селяни от Хадърча, от Гьондогду, от Чатма. Всичките ученици и те тук - на брой 120. Литургията извършиха поп Константин и Иван Громов от Хадърча заедно с прочутите църковни певци Петър Атанасов и Курти Добрев. Учениците изпяха в църква на два гласа песента на султан Абдул Азис „Весели се наш народ...“. И ето ти! Во веки веков! Варна имаше българска църква вече и тя се казва „Архангел Михаил“.
Нека да беснеят, нека се заяждат гагаузите - свърши се! Нека пускат по улицата онова накичено магаре, дето на
опашката
му виси надпис - „българският владика“.
Мина тяхната! Поп Константин си мислеше тези мисли на път за Хадърча, дето щеше да остане малко да се порадва на седеммесечния си син, и някак усети, че тяхното време - на сякаш младежко тичане - беше минало. Още е трийсет и пет годишен има-няма и няма да се спре той - много ще има да направи, но защо сърцето му ясно казваше, че времето им е минало? На него. На другите чорбаджии, на дядо Атанас. Това от чувството, че има вече семейство ли беше?
към текста >>
И така на коктейла (шарена смесица като„петелска
опашка
“) от пет питиета, дето го смучат със сламка, англичаните, натрупали богатство от Индия, му викат Пънч.
И китайци, и бирманци, и индуските кули, хамали, богаташи носят валчести кат там - бедна или богато скроени - все едно. И в град Бомбай - първият европейски английски град в Индия, ги правят толкова „по богатому“ англичаните, които са влезли в крак с модата, че дори ги колос- ват. И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки. И това е Времето на големия стил на живот, идващ от Индия: коктейлите се казват по индийски „пунч“ - което значи „пет“. Като в таблапш „Пендж у Ек“ - пет и едно.
И така на коктейла (шарена смесица като„петелска
опашка
“) от пет питиета, дето го смучат със сламка, англичаните, натрупали богатство от Индия, му викат Пънч.
И ако ти друснат някой юмрук - пак му викат Пънч, защото е удар с петте свити пръста. И тая колосана бобена котелка, дето се носи на главата, и тя също иде от Бомбай - само че на английски града, за който става дума, се произнася „бомбей“. Така или иначе търговците В Цариград не ти пишат на английски, като идеш нещо да купуваш, ами приказват италианското търговско линго (на което тази работа се казва „бомбета“) и ако искаш такава бобена котелка от някой моден магазин в Пера да си като англичанин, забогатял до безумие В Индия, и те ти казват - „Ааааа, евет, чорбаджи, бомбе фасон, евет-евет! Джам гиби!“ И ти свалят колосаното бобено гърне, и ти го нахлузват на главата. Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е. валчесто черно нещо.
към текста >>
70.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
- Бяхме от първите, дето минахме проверката - обясни той, когато и отец Куцак се присъедини към тях - На ти тебе, тъпи украински селяни, а! Надхитрихме всичките италианци; видяхме, че отварят ново гише и хукнахме начело на новата
опашка
, преди да се усетят.
Имаше достатъчно пари да не трябва да сменя наполеони, имаше адреси на пансиони, дето даваха стаи по за една нощ, знаеше и къде да намери телеграф, да се обади на Делчев в семинарията Дрю; нямаше за какво да се безпокои и наистина не бързаше, защото можеше да остане и двайсе и четири часа тук горе, облегнат на перилата и да гледа блъсканицата и бутаницата наоколо, колите, стените на сградите, тълпите, каруците и файтоните, влаковете, малките будки с вестници и закуски пред зданието на емиграционната служба. Главата му се виеше; всичко се сливаше в общ боботещ звук; ярка, весела картина танцуваща пред очите му и той просто оставяше всичко да се уталожи и да добие отново реални очертания. Сега нищо не беше реално, тъй както го виждаше в момента, непреосмислено от спомени. След около час-два, когато вече мина паспортната проверка и се оглеждаше да види къде да хапне нещо, преди да седне в парка да чака посрещача си, някой извика името му. Обърна се и видя, че е Гаврило; махаше му от изхода на Емиграцията.
- Бяхме от първите, дето минахме проверката - обясни той, когато и отец Куцак се присъедини към тях - На ти тебе, тъпи украински селяни, а! Надхитрихме всичките италианци; видяхме, че отварят ново гише и хукнахме начело на новата
опашка
, преди да се усетят.
- А долара, дето не ти стигаше? - попита Петър. - Забрави за тази работа! - Гаврило се ухили. - Само ми провериха очите и ми прослушаха гърдите и не искаха да им показвам никакви пари. - Такава скала като него - каза отецът, - то си е ясно, че ще буха за двама-трима от останалите, така че няма да е в тежест на никого.
към текста >>
Останалите украинци бяха заседнали на
опашката
и срещата им с тях беше след два часа.
Харесвам Америка! Така че ябълкова пита; купи си ябълкова пита със студено мляко! - Ябълкова пита да е! - Петър се засмя. - Само че и вие елате, моля ви се, да ви почерпя. Искам да се почувствам като у дома сега! И една прощална приказка в някое кафене на пристанището ще е точно на място. Ако имате време, разбира се. Време имаха.
Останалите украинци бяха заседнали на
опашката
и срещата им с тях беше след два часа.
Не намериха кафе. Нито кафене. Влязоха в малък германски ресторант, където сервираха десерти, и им донесоха по един ябълков пай, и още две студени млека за отец Куцак и Гаврило с едно кафе на Петър. Кафето излезе като черна топла водица, дето е минала покрай чували с кафе на зърна, и Петър реши да не забравя оттук нататък и той да мине на студено мляко. Това не беше кафе.
към текста >>
71.
Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември]
 
- Георги Христов
Като му се махне
опашката
, става човек в движение.
Христос като казва: „Аз съм Живият хляб“ - подразбира три принципа: В западните народи човек се рисува . Египтяните са рисували човека – инволюцията, а еволюцията – . За да се обърне нагоре, продължаваме линията и се образува – трябва да се върти. Двете единици съединени горе, показват двата вида духове – едните въплътени, а другите – не; в духовния мир. Показва животното.
Като му се махне
опашката
, става човек в движение.
Означава начало на разумния живот. За да приложим закона, казваме: Н. Л. К. Б. Л. - С. Б. Л.
към текста >>
72.
Кръстю Тулешков
 
- Георги Христов
Когато аз се затруднявам в този тореадорски двубой, Кръстю хваща
опашката
на телето и съдейства с азиатска настойчивост за отстраняване на рожбата от майката.
До нас чакат Коста и Александър, за да доят, а ние с Кръстю трябва да отстраним телето от вимето на майка му. Това не е лесна работа. Аз обикновено хващам телето за рогата и с все сила извивам главата му, докато се откъсне от млечното виме. Телето е доста силно и това е една сериозна борба. Но и ние с Кръстю не се шегуваме.
Когато аз се затруднявам в този тореадорски двубой, Кръстю хваща
опашката
на телето и съдейства с азиатска настойчивост за отстраняване на рожбата от майката.
Веднъж при такава една тореадорска битка Кръстю се разгневи за нещо на телето и забрави да пусне опашката му навреме. То се втурна към обора и повлече Кръстю, който по корем също се вмъкна вътре. Докато трае тая борба, Коста дои кравата с ревниво научно усърдие. Очилата му святкат и той дава някакви обяснения по теорията на доенето. Ръцете му са малко несръчни при тая деликатна манипулация, но все пак той успява да напълни котлето с топло мляко.
към текста >>
Веднъж при такава една тореадорска битка Кръстю се разгневи за нещо на телето и забрави да пусне
опашката
му навреме.
Това не е лесна работа. Аз обикновено хващам телето за рогата и с все сила извивам главата му, докато се откъсне от млечното виме. Телето е доста силно и това е една сериозна борба. Но и ние с Кръстю не се шегуваме. Когато аз се затруднявам в този тореадорски двубой, Кръстю хваща опашката на телето и съдейства с азиатска настойчивост за отстраняване на рожбата от майката.
Веднъж при такава една тореадорска битка Кръстю се разгневи за нещо на телето и забрави да пусне
опашката
му навреме.
То се втурна към обора и повлече Кръстю, който по корем също се вмъкна вътре. Докато трае тая борба, Коста дои кравата с ревниво научно усърдие. Очилата му святкат и той дава някакви обяснения по теорията на доенето. Ръцете му са малко несръчни при тая деликатна манипулация, но все пак той успява да напълни котлето с топло мляко. Ще оставя за малко Кръстю.
към текста >>
НАГОРЕ