Търсене в текстове за 'Опашка'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Аз си подвих опашката сконфузено и си отидох - не мога нищо да проумея, нито да разбера, как така аз не работя, та аз вече едвам се държа от преумора.
Минаха няколко дни, а аз удвоих работата с пианото. Започнах да получавам добри резултати от труда, който влагах. Отивам пак при Учителя, за да видя какво ще ми каже и ще оцени ли моя труд. Той ме прие, погледна ме и каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш! " Каза това, стана и си излезе, като ми показа с жест, че има работа с други приятели. Аз си подвих опашката сконфузено и си отидох - не мога нищо да проумея, нито да разбера, как така аз не работя, та аз вече едвам се държа от преумора. На следния ден отново сядам да работя върху пианото и да свиря. Но нищо не излиза под ръцете ми, бях преуморена. Оставих пианото, взех една беседа от Учителя и я зачетох. Увлякох се и четох цял ден. На следващия ден пак седнах да свиря, но нищо не излезе, отново се хванах за беседата и цял ден четох.
към текста >>

2. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас.
" Много от приятелите възприемаха това като възбрана, а много им се искаше да се втурнат в тази борба. Имаше много борбени братя. Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от оскубани кокошки. Но накрая перата щяха да се оскубят, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме вегетарианци и ядяхме само чушки, домати и картофи. Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата. А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас. Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас. Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме запълнили като чувал с картофи. Учителят ме смъмри: "Не си създавайте излишни страдания, а само онези, които са ви дадени от Небето." Аз мигам и все пак искам да питам кои са излишните страдания и кои са онези, създадени и дадени от Небето специално за нас като задачи.
към текста >>

3. 3_68 Самозванецът

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Ще го хванем за опашката и ще го смъкнем от плета.
Всички стари приятели ще трябва да се предупредят да вземат мерки. Млади светии не искаме ние. Да влизат по установения ред. Братчета няма - има Братство. Да се внимава някой от младите да не прелазя през плета. Ще го хванем за опашката и ще го смъкнем от плета. Когато някой дойде и каже, че Господ тъй казва, ще кажем: "Както Господ е казал, тъй ще направим." (Това ще кажем в себе си.) Ако на тях говори Духът, то ние живеем с Духът. И аз бих желал, като дойдат, да ни покажат знанието си. А пък тази формула ще се измени (поздравът "Няма Любов като Божията Любов" - Н.Л.К.Б.Л.). За вътрешен кръг ще турим друга формула. Като дойде - брат, сестра, млад, стар - ще се поставя на изпит.
към текста >>

4. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях.
Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влезнала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е господин Дънов и че той не се занимава с политика. Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях. Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасявал живота.
към текста >>

Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре.
На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влезнала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е господин Дънов и че той не се занимава с политика. Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях. Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят че това са техни хора, техни началници, защото редом с тях гордо върви с вдигната муцуна и опашка полицейското куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси. Имаше и други случаи, когато Учителят му бе спасявал живота. Има един случай със сестрата на Георги Димитров - Елена Баръмова, която е търсена от полицията. Тя преминава през капандурата на тяхната къща и през приемната на Учителя отива при Него и Го моли да я спаси. Учителят извиква Василка от Братството, която я облича като сестра от Братството - с бяла рокля и бяла кърпа на главата и заедно с нея излиза през портичката.
към текста >>

5. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

И като всяко добро куче, освен че трябва да пази "Изгрева", трябва да върти опашка и да скимти пред този, който му дава хляба.
" Антов ги поглежда и им казва: "Така ли? Аз на този салон ще му сложа катинар". Обръща гръб и си тръгва. До това време, Никола Антов беше директор на братската печатница и завеждаше книговезницата, където работеше и жена му. Тогава Борис Николов имаше една теория, според която Никола Антов представлява едно куче, което пази Братството на "Изгрева". И като всяко добро куче, освен че трябва да пази "Изгрева", трябва да върти опашка и да скимти пред този, който му дава хляба. Така смятаха и другите. Но те бяха забравили, че това куче не беше поставено от тях, а от Учителя. А щом е от Учителя, правилата са вече други и те се намират в Словото на Учителя. Те го обявиха за побесняло куче. Никола Антов и Коста Стефанов направиха съответни постъпки в Министерството на финансите със своя доклад, който не им бе позволено да го четат в салона на "Изгрева".
към текста >>

6. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Знаеш ли какво значи опашка?
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА Отиваме на следващия ден в университета в Прага, за да се запишем за студенти. Знаеш ли какво значи опашка? Никога не съм виждал такава голяма опашка. Младежи от всички страни нямали възможност да следват през време на войните около 3-4 години, понеже са били войници, сега всички се устремили да следват. Разбира се в Прага нямаше свободни места. Къде ще приемат толкова външни хора. Обявиха, че местата са запълнени.
към текста >>

Никога не съм виждал такава голяма опашка.
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА Отиваме на следващия ден в университета в Прага, за да се запишем за студенти. Знаеш ли какво значи опашка? Никога не съм виждал такава голяма опашка. Младежи от всички страни нямали възможност да следват през време на войните около 3-4 години, понеже са били войници, сега всички се устремили да следват. Разбира се в Прага нямаше свободни места. Къде ще приемат толкова външни хора. Обявиха, че местата са запълнени. Питаме в кой университет има място.
към текста >>

Опашка голяма и местата са заети.
Къде ще приемат толкова външни хора. Обявиха, че местата са запълнени. Питаме в кой университет има място. Отговориха: „В град Грац, но в Австрия". Връщам се отново във Виена и от там в Грац и пак пред университета. Опашка голяма и местата са заети. Връщам се отново във Виена, а там не може и дума да става за следване. Всички факултети са препълнени. А те не взимат повече студенти отколкото места има. Имат двеста места и взимат точно двеста човека. Стриктни хора, не е като у нас.
към текста >>

7. 173. ОХРАНАТА

Върви с нея, вдигнало опашка и от време на време се обръща и изръмжава на онзи, който я следи на тридесет крачки.
Една от тези сестри бе Маргарита Вонидова. Решила да тръгне за Изгрева сутринта за Школа. Зад нея тръгнал някакъв мъж. Тя не се сетила за червения пипер, но започнала да се моли на Учителя. След няколко крачки към нея се приближило едно голяма овчарско куче. Върви с нея, вдигнало опашка и от време на време се обръща и изръмжава на онзи, който я следи на тридесет крачки. Преследвача като видял, че това куче освен че ръмжи, но е много голямо и че я придружава, отказва се и се връща. Кучето придружава сестра Маргарита до Изгрева. След това врътва опашка и изчезва. Сестра Маргарита е вече в клас. Учителят започва беседата.
към текста >>

След това врътва опашка и изчезва.
Тя не се сетила за червения пипер, но започнала да се моли на Учителя. След няколко крачки към нея се приближило едно голяма овчарско куче. Върви с нея, вдигнало опашка и от време на време се обръща и изръмжава на онзи, който я следи на тридесет крачки. Преследвача като видял, че това куче освен че ръмжи, но е много голямо и че я придружава, отказва се и се връща. Кучето придружава сестра Маргарита до Изгрева. След това врътва опашка и изчезва. Сестра Маргарита е вече в клас. Учителят започва беседата. По едно време вмъква тази мисъл: „Колко пъти ви говорих да си носите лют червен пипер, но малцина изпълниха това което казах. Когато търсите помощ от Небето знайте, че то е място на порядък и всички същества са заняти със своята работа. Те не могат непрекъснато да си напускат работата, за да идват и да ви охраняват и пазят поради вашето лекомислие." Спрял за малко и тихичко добавил: „Е, понякога и едно куче ако ви придружава може да се окаже по-ефикасно от лютия червен пипер".
към текста >>

8. 186. ХИТЛЕР И ВОЙНАТА

Йордан си подвил опашката, прибрал се в бараката и изгорил онова, което бил започнал да пише за Хитлер.
Хитлер и Германия бяха на върха на славата си. Имаше един брат Йордан Андреев, който беше от групата на Любомир Лулчев и изпълняваше задачата като личен адютант на Лулчев, който по онова време беше съветник на царя. Та Йордан Андреев решава да напише книга за Хитлер и да го възвеличае като гениален пълководец и водач на новото човечество. Отива при Учителя и най-възторжено Му разказва каква книга иска да напише. Учителят строго го погледнал и още по-строго му казал: „Хитлер е глупак, а ти си два пъти по-голям глупак от него, защото искаш да изкараш един глупак гений". Йордан си подвил опашката, прибрал се в бараката и изгорил онова, което бил започнал да пише за Хитлер. След една година Хитлер падна и Германия загуби войната. Ако Йордан беше написал и издал тази книга, непременно щеше да бъде разстрелян така както направиха с неговият вдъхновител Любомир Лулчев. А ето изминаха 30 години той още си живее. Мнозина от Братството се обръщат към него със името Аню. Та Аню е още жив и здрав и се радва на добро здраве и върви от къща на къща и раздава нашир и надлъж своето умение да прави масажи и да лекува с животворен магнетизъм.
към текста >>

9. 60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН

Едни искат откъм опашката, други от средата, разгорещява се спора и дори си казват няколко остри думи.
Всичко се спазва според неговите нареждания, щото той е майстор на тези работи. Двама братя занасят шарана на фурната, предават нарежданията на фурнаджията. Като минава нужното време донасят шарана. Зачервен, ароматен, кухнята се изпълня с ухание. Братята с жадни очи се нареждат наоколо, а брат Епитропов взема ножа и се готви да го нареже, но става спор между братята, кой от коя част да вземе. Едни искат откъм опашката, други от средата, разгорещява се спора и дори си казват няколко остри думи. В това време в кухнята влиза Учителят с една кана, да си налее вода. Спира се, вижда положението, долавя желанията, обръща се към сестрата и казва строго: „От този шаран никой няма да яде. Ще го раздадеш на бедните от махалата." Братята остават потресени, разочаровани, но щом Учителят е казал, не може да не се изпълни. Братята седят наоколо с жаден поглед гледат шарана, вдъхват сладостния мирис, устата им се наливат със слюнки. Учителят пак си налива вода и си отива в стаята.
към текста >>

10. 29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

(Кажете го бърже, ама много бърже) Бодлива крава през плет минава Опашката й отвън остава.
Гатанки: Малък Сечко сред реката сапун прави от водата. Баба Марта го събира, За един ден го изпира. Що е то? (Ледът) 3. Скоропоговорки: Биволарю, биволарю, като биволарува, биволарува не набиволарува ли се? (Кажете го бърже, ама много бърже) Бодлива крава през плет минава Опашката й отвън остава. Що е това? (Иглата) Трака, чука във реката, Брашно бълва в торбата. Що е то? (Воденицата) 4. Скоропоговорки: Кръстю кръсци кръстосва, Добре кръстосвай Кръстю кръстците.
към текста >>

11. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Пред гишето - дълга опашка.
Продукти се раздават срещу купон. Най-трудно бе да се намери кола до Чам Курия. Коли имаше, но бензин нямаше, отпускаше се само със специални бележки и то в краен случай. Тръгнах да търся службата. Намерих я. Пред гишето - дълга опашка. Нареждам се аз и чакам. Слушам какво се говори. Коли отпускат само за болни. На гишето стои полицай невзрачен и тъп. Работи като автомат.
към текста >>

Слизам долу, нареждам се пак на опашката, изчаквам редът си, подавам бележката на полицая и взимам втора бележка, но вече без лъжа.
Отивам в службата, качвам се при началника, чукам на вратата му, отварям и влизам. На бюрото стои млад човек с офицерска униформа със светло лице и симпатичен. Казвам му: „Г-н Дънов с някои свои ученици иска да отиде на Мусала. Трябва ни кола до Чам Курия." Младият човек ме погледна, присегна се, взема листче от бюрото си и написа: „Да". Подписа се, подаде ми листчето и никакъв въпрос и нито дума. Слизам долу, нареждам се пак на опашката, изчаквам редът си, подавам бележката на полицая и взимам втора бележка, но вече без лъжа. Сега аз летя нагоре към Изгрева. Кой казва, че човек няма криле? Има. Зависи каква сила го движи. Брат Боян седи на същото място отчаян. Турям бележката пред него: „Ето бележка без лъжа".
към текста >>

12. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Галилей Величков

След малко, разказва брата, кучето млъкна, подви опашка и се завърна в селото... А ние продължихме пътя си към „Свети Константин".
То ще полае още малко и ще си отиде!... В него е влязла една от неосвободените души на убитите в Баташката църква. Тя ме моли за помощ. Иска да бъде освободена от дългогодишната връзка с нейния череп... Тя е, която заставя кучето да лае. То лае по мен, а не по вас! След малко, разказва брата, кучето млъкна, подви опашка и се завърна в селото... А ние продължихме пътя си към „Свети Константин". Денят беше богат на впечатления! Тайнството - дарило свободата на изтерзаните души, ще бъде паметно. А дарената свобода на душата, използвала тялото на кучето, ще бъде израз на голямото и любящо сърце на УЧИТЕЛЯ!
към текста >>

13. ІІІ.71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА

Летопис Вергилий Кръстев

Брат Георги целува ръка на Учителя и в този момент и двамата поглеждат нагоре и виждат детското хвърчило над главите си да плющи на вятъра и да размахва опашка.
Като слезнал на гарата, благодарил мислено на съществото и хвърчилото, и сребърната нишка, която била закачена за рамото му се отлепила и хвърчилото се отдалечило в Небето. Брат Георги пристига на Изгрева. Точно по това време братските деца на Изгрева се опитват да вдигнат във въздуха едно такова детско хвърчило. Накрая го вдигат и всички наблюдават чудната гледка. Съобщават на Учителя, че брат Георги е дошъл от Айтос, Учителят излиза и го посреща пред приемната. Брат Георги целува ръка на Учителя и в този момент и двамата поглеждат нагоре и виждат детското хвърчило над главите си да плющи на вятъра и да размахва опашка. Учителят го запитва: „Е, какво ще кажеш за това хвърчило? Кое е по-хубаво. Онова хвърчило от влака, или това хвърчило на Изгрева, направено от децата? " Брат Георги се усмихва и казва: „И двете хвърчила са еднакво хубави". Учителят се усмихва: „Точно така".
към текста >>

14. 4.02. Укротяването на коня

ИЛИЯ УЗУНОВ

Този съвет е описан в една от беседите Му, там Го обяснява, че трябва да се погали коня с длан по гривата, да се пусне ръката по целия гръбнак до опашката и след това, с разтворена длан да се духне под опашката на коня.
По едно време при съседа се чу голямо цвилене. Конете подскачаха и настъпи суетня. Учителят пита, какво е станало. Обясняват Му. Тогава Той отива, вижда каква е работата и дава съвет на налбантина. Този съвет е описан в една от беседите Му, там Го обяснява, че трябва да се погали коня с длан по гривата, да се пусне ръката по целия гръбнак до опашката и след това, с разтворена длан да се духне под опашката на коня. Тогава Учителят Го прави и конете се усмиряват, след което биват подковани. Всички се чудят. Учителят се е върнал в къщата и говори с останалите приятели. След като подковават двата луди коня, съседът отива при Учителя да Му благодари за съвета. Учителят се усмихва и казва: „А сега е време да укротиш своя кон." „Ама, Учителю, аз нямам никакъв кон - аз съм беден човек.
към текста >>

15. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели.
Подвързвачът ми каза навремето: „Д-р Константинов, вие спасихте семейството ми от глад с вашата поръчка." Аз му плащах добре, по тридесет лева на том, защото бях на голяма служба и с добра заплата. Прибраха всичко и бях с голяма мъка, и накрая отидох на гости при майка си в гр. Казанлък, да си изплача мъката. Бях полегнал в стаята на майка си и виждам следната картина. Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле. Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели. Държат юздите на този змей. По туй време, по средата на змея се явяват три образа с ореоли на светии. Единият образ по средата е в синьо - той е висок. А от двете му страни единият образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто. Те са по-малки.
към текста >>

След като се отказа змеят от тези опити, аз виждам към опашката на змея следното: една бездна, а зад бездната стоят всички Братства - софийското, бургаското, сливенското и т.н.
За мен образите представяха трите принципа на Учението - Любовта, Мъдростта и Истината. Когато змеят искаше да хване тези два образа, слизаше един гълъб от небето и с крилете си ги предупреждаваше и те леко се вдигаха нагоре. Оставаше само образът на Истината, който го респектираше. Змеят направи десетки опити, но не успя. Винаги гълъбът идваше на помощ точно навреме. След като се отказа змеят от тези опити, аз виждам към опашката на змея следното: една бездна, а зад бездната стоят всички Братства - софийското, бургаското, сливенското и т.н. по цяла България. И си казвам: те ще пропаднат в тази пропаст. Те не могат да дойдат при нас. В този момент, за моя голяма изненада, змеят с опашката си направи един мост между тях и бездната и всички те по гърба на змея дойдоха до трите образа -т.е. до трите принципа.
към текста >>

В този момент, за моя голяма изненада, змеят с опашката си направи един мост между тях и бездната и всички те по гърба на змея дойдоха до трите образа -т.е.
Винаги гълъбът идваше на помощ точно навреме. След като се отказа змеят от тези опити, аз виждам към опашката на змея следното: една бездна, а зад бездната стоят всички Братства - софийското, бургаското, сливенското и т.н. по цяла България. И си казвам: те ще пропаднат в тази пропаст. Те не могат да дойдат при нас. В този момент, за моя голяма изненада, змеят с опашката си направи един мост между тях и бездната и всички те по гърба на змея дойдоха до трите образа -т.е. до трите принципа. Това беше картината. Тя внесе оживление и надежда в мене, че Учението, въпреки че е опозорено от миналите правителствени режими и чрез духовенството, не е разбрано досега и преследвано от комунистите. Ще дойде едно време, когато ще му съдействат и то ще бъде оценено. Върнах се в София освежен.
към текста >>

16. 57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Тя нещо смънка, нещо изскимтя като кученце, подви си опашката и се прибра.
И накрая ме нахока, че ходя за щяло и нещяло при Учителя и с моите посещения при него създавам главоболие както на нея, така и на него и че той не може да си гледа неговата работа. Та цялата караница бе насочена срещу мене, че посещавам така често Учителя и му отнемам от времето. Кака Гина изля целия този словесен поток срещу мен, не само го изля, но ме задави, нещо заседна на гърлото ми и имах усещането, че ще се удавя. Вече се задавях и разбирах, че се давя и реших да се отдръпна. Точно реших да си тръгвам обратно, ето Учителят излиза от вратата, с поглед подсеща, насочвайки го към кака Гина и я кара да се махне. Тя нещо смънка, нещо изскимтя като кученце, подви си опашката и се прибра. Учителят кимна с глава, посочи с жест, че мога да влезна при него. Влезнах, а той мълчи. Аз съм седнала на стола пред него, нещо ми се дави в гърлото, започват да ми текат сълзи както по лицето, така и вътре в гърлото. Само хлипам и реда сълзи ред по ред. Учителят мълчи и нищо не казва, не проговаря нито дума.
към текста >>

17. 67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

Когато от другата страна стои кравата, маха с опашка и чака вола да си заеме мястото.
А тя беше гореща опарвах се често, но трябваше да я сърбам и то вече 50 години. Когато Учителят ме изпрати при Борис ми каза: „Досега Борис е живял изключително в духовния свят и няма никакви опитности на земята. А ти сега излизаш отдолу, имаш знанията на тези опитности и ще му ги дадеш. Така ще теглите колата заедно, за да бъде по-лесно и на двама ви". Да, трябваше да се тегли тази кола, ами когато вола не иска да се впрегне и не иска да застане на определеното си място, да си протегне шията, че да влезне в ярема и после да се сложи жеглото та може да тегли колата. Когато от другата страна стои кравата, маха с опашка и чака вола да си заеме мястото. А той вола стои настрана, преживя и гледа нагоре към небето. Тогава стопанина на вола и на кравата и на колата като види това вдигне остена, че го стовари върху гърба на вола и го наръга в ребрата. Така насила вола си слага главата в ярема и започва да тегли колата. Това не е символика, а точно така бяха нещата. Борис беше пълен със съзерцание и когато влезнеше в този духовен свят, мъчно можеше да го свалиш долу, за да се съобрази със земния живот и неговите порядки.
към текста >>

18. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Обикновено като тръгвахме с Учителя по полянката ако беше само един придружител, ще мине от ляво на Учителя, защото от другата страна котаракът върви отдясно с вдигната опашка и той има законно право там да се движи.
Защо ние не сме на мястото на този котарак та да бъдем тъй близо до Учителя. Най-много се дразнеха „слънчогледите", онези сестри, които винаги стояха прави и чакаха да се появи Учителя само, за да го зърнат и това им стигаше. Второто нещо, което забелязахме, че котаракът непрекъснато върви след Учителя, следваше го по полянката като телохранител, движеше се или на една крачка пред него, леко в страни в дясно, или една крачка зад него, но пак в дясно. Върви с Учителя непрекъснато. Това ни озадачи и започна да ни безпокои, че този котарак взима част от нашите привилегии. Обикновено като тръгвахме с Учителя по полянката ако беше само един придружител, ще мине от ляво на Учителя, защото от другата страна котаракът върви отдясно с вдигната опашка и той има законно право там да се движи. Що за котарак и що за право? Идваше ми да отида и да го ритна ей така, че да отхвърчи в гората и на котарак да ми стане. Вероятно и на други е минавала същата мисъл като при мене. Но когато бяха повече приятелите около Учителя и се движат по поляната гледката бе необикновена - от лявата страна на Учителя вървят двама, трима, четири ученика, а от дясната страна върви котарак с вдигната опашка и заема мястото на необикновен човек, като че ли има своя собствена пътека до Учителя и никой не можеше да се нареди до него. Той измяукваше по един особен начин и направо ни парализираше.
към текста >>

Но когато бяха повече приятелите около Учителя и се движат по поляната гледката бе необикновена - от лявата страна на Учителя вървят двама, трима, четири ученика, а от дясната страна върви котарак с вдигната опашка и заема мястото на необикновен човек, като че ли има своя собствена пътека до Учителя и никой не можеше да се нареди до него.
Това ни озадачи и започна да ни безпокои, че този котарак взима част от нашите привилегии. Обикновено като тръгвахме с Учителя по полянката ако беше само един придружител, ще мине от ляво на Учителя, защото от другата страна котаракът върви отдясно с вдигната опашка и той има законно право там да се движи. Що за котарак и що за право? Идваше ми да отида и да го ритна ей така, че да отхвърчи в гората и на котарак да ми стане. Вероятно и на други е минавала същата мисъл като при мене. Но когато бяха повече приятелите около Учителя и се движат по поляната гледката бе необикновена - от лявата страна на Учителя вървят двама, трима, четири ученика, а от дясната страна върви котарак с вдигната опашка и заема мястото на необикновен човек, като че ли има своя собствена пътека до Учителя и никой не можеше да се нареди до него. Той измяукваше по един особен начин и направо ни парализираше. Тази тоналност на гласа му беше необикновена. Той не позволяваше да бъде нито изблъскан към Учителя от никого и се движеше на половин метър от него или пък да бъде прескочен, или изместен на дясно. Той винаги реагираше като измяукваше по особен начин в такава гама и ние потрепервахме от гласа му. Разбрахме, че беше котарак на Учителя и котарак с привилегия.
към текста >>

Може би му идваше да го хване за опашката и да го изхвърли в вдън гората, но това не можеше да стори и си тръгваше.
Та цялото съперничество между нас изчезна с появата на този котарак и той беше непрекъснато до Учителя, придружаваше го навсякъде и не позволяваше никой да се доближава до Учителя без работа. Приближи ли се някой без работа котаракът ставаше, почваше да се разхожда между Учителя и този приятел и започваше да мяучи по един такъв начин, с една такава тоналност, че като го чуеш един-два пъти, изведнъж ти се прииска или да го смажеш този котарак, но това не може да стане, защото си при Учителя и това е неговият котарак, а освен това Учителя не позволяваше мравка и муха да се убива на Изгрева понеже това е Школа и тя не се занимаваше с убийството на мравки, мухи и котараци. Беше недопустимо. защото беше Школа на Любовта. И онзи посетител като чуе два-три пъти котаракът да измяучи, той ставаше и си тръгваше и не можеше да издържи на това мяучене. Може би му идваше да го хване за опашката и да го изхвърли в вдън гората, но това не можеше да стори и си тръгваше. Така видяхме една скрита роля на този котарак. Та той стана голям проблем за всички и голяма задача. Всички предсказвахме, че това така не може вечно да продължи и искахме да се махне котарака, за да се приближаваме нормално до Учителя. Един път аз виждам, че този жълт котарак се сби с един друг черен котарак. Те се търкаляха на земята като кълбо, чуваше се съскане и котешки яростни звуци.
към текста >>

Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел.
По това време някои се сърдеха на Учителя, че някой ученик стои повече, а друг по-малко при него на разговор. Такива случаи имаше, особено аз престоявах много часове при него и след това другите сестри понякога правеха скандали на Учителя, че ме държи толкова много при себе си. За да разреши този въпрос пред всички той каза: „Най-много при мене стои котаракът. А ученикът учи, а като учи изучава Словото, а чрез Словото ще намери Учителя, защото Учителят е в Словото, а Словото е глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух". Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака. Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел. Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата близост и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици. Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона.
към текста >>

Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества.
За да разреши този въпрос пред всички той каза: „Най-много при мене стои котаракът. А ученикът учи, а като учи изучава Словото, а чрез Словото ще намери Учителя, защото Учителят е в Словото, а Словото е глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух". Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака. Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел. Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата близост и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици. Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона. И тогава си казахме, че поне накрая окултния закон ще го хване този котарак и ние ще се отървем от него. Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци.
към текста >>

Минаха месеци и един млад брат надигна опашка като жълтия котарак, после се яви една писана-котарана от града и той се завлече с нея.
Тези поуки бяха дадени толкова сполучливо с него, че той спомогна на петте съпернич-ки-сестри и им спести ненужни страдания, като омекоти атмосферата между тях. А когато дойде онази сутрин целия пребит и след като го бяхме наобиколили заедно с Учителя, приближи се една сестра и каза: „Учителю, този жълт котарак си намери една котарана-пйсана и с нея се залюби и цели три дни и три нощи се чуваха любовни им серенади. Но кой го преби, не зная". Учителят ни изгледа и каза: „Един от вас ще направи същото като него". Оглеждаме се и се питаме кой ще бъде котаракът и коя ще бъде писаната-котарана. Минаха месеци и един млад брат надигна опашка като жълтия котарак, после се яви една писана-котарана от града и той се завлече с нея. Върна се след десет години на Изгрева, но беше с оскубана козина и с подвита опашка и нямаше нищо от онази осанка, която имаше преди. Тогава ние си спомнихме думите на Учителя, че един от нас ще направи същото, Направи го. Но не само той направи този опит. Направиха го и сестрите, Някои се ожениха за мъже от света и след време прихождаха по някой път и беше жалостно да ги погледнем. Беше жалостна картина.
към текста >>

Върна се след десет години на Изгрева, но беше с оскубана козина и с подвита опашка и нямаше нищо от онази осанка, която имаше преди.
А когато дойде онази сутрин целия пребит и след като го бяхме наобиколили заедно с Учителя, приближи се една сестра и каза: „Учителю, този жълт котарак си намери една котарана-пйсана и с нея се залюби и цели три дни и три нощи се чуваха любовни им серенади. Но кой го преби, не зная". Учителят ни изгледа и каза: „Един от вас ще направи същото като него". Оглеждаме се и се питаме кой ще бъде котаракът и коя ще бъде писаната-котарана. Минаха месеци и един млад брат надигна опашка като жълтия котарак, после се яви една писана-котарана от града и той се завлече с нея. Върна се след десет години на Изгрева, но беше с оскубана козина и с подвита опашка и нямаше нищо от онази осанка, която имаше преди. Тогава ние си спомнихме думите на Учителя, че един от нас ще направи същото, Направи го. Но не само той направи този опит. Направиха го и сестрите, Някои се ожениха за мъже от света и след време прихождаха по някой път и беше жалостно да ги погледнем. Беше жалостна картина. Онова, което бе казал Учителя се сбъдна.
към текста >>

19. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

Аз се засрамих, подвих си опашката и си отидох засрамена.
Учителят ме прие, започнах да му разказвам клюките от разни хора на Изгрева. От къде дойдоха толкова клюки в устата ми - не знам, а по начало не бях клюкарка, защото едвам се справях със себе си и с моите проблеми, че не оставаше време да ходя и да се занимавам с чужди неразбории. Та всичко, което бе събрано в Изгрева като клюки, клевети, обиждания, недоразумения и прочие му ги казах. След като свърших в мене нещо се освободи като че ли се освободих от някакво голямо напрежение. След като Учителят ме изслуша, каза: „Сега ти тук на земята - и той ми посочи с пръст пред мен долу в краката ми - изхвърли едно голямо лайно и още по-голямо извержение". Аз се засрамих, подвих си опашката и си отидох засрамена. И не се смеех да се приближа дълго време при него, стоях все встрани. Всички се чудеха на какво се дължи тази промяна. А мен ме беше срам, че бях оставила пред него едно лайно. Тези дребни човешки сплетни по някой път бяха много хубаво обрисувани от Учителя в беседите. Като видя, че аз наистина се срамувам и не смея да се доближа до него, той ме спря и каза: „Марийке, тук на Изгрева е много груба средата около тебе".
към текста >>

20. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

Ако той беше до онзи размирник, то онзи си свиваше опашката или Учителят му създаде такава работа, че той да не може да се справи с нея и нямаше време да прави магарии.
Имаше и магарешки истории с тях, които са всеизвестни на всеки българин. Но тези магарешки истории взеха, че влезнаха и в нас, онези които бяхме дошли на Рила за духовна работа. Как се случиха? Всеки, който идваше от града носеше и онзи свят, в който бе потопен и качвайки се тук вместо да остави всичко долу то с него идваха и онези духове, които се стараеха всячески да правят дрязги и по този начин да пречат на работата на Учителя. Тези дрязги се получаваха, когато трябваше да се работи нещо общо и всеки даваше съвети като с тях искаше да наложи своето си и то когато Учителят не присъстваше. Ако той беше до онзи размирник, то онзи си свиваше опашката или Учителят му създаде такава работа, че той да не може да се справи с нея и нямаше време да прави магарии. Този случай съм го разказвала, но в друга светлина. Сега ще го зазкажа накратко, за да видите един друг финал достоен за учудване на всички и едно потвърждение на онова, което бе споменато по-горе. Имаше една сестра, казваше се Станка, която направо казано бе пов-лекана и от която Учителят го беше гнус. Но тя беше много волева, движейки се направо без задръжка, много пробивна и като тръгнеше в някоя посока пробиваше за общо учудване на всички. Така проби за мое учудване и започна да се върти около Учителя, за да му прислужва в неговия бит.
към текста >>

21. 141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО

На следващия ден братята го срещаха и запитваха: „Е, брат Добрев, догони ли черния котарак, хвана ли го за опашката?
Но за Добрев не бе смешно, а беше цяло ожесточение, а за котарака черен също не беше смешно, той се стремеше да си спаси черната кожа. На яве бе показан целият спор между сливенци - на едната партия и на другата партия, и на белите, и на черните. А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове. След това Учителят каза: „И тъй като дойдат споровете ние ще заангажираме цялата Школа". И по този начин беше заангажирана цялата Школа и отговора бе даден с общия смях на всички. На следващия ден братята го срещаха и запитваха: „Е, брат Добрев, догони ли черния котарак, хвана ли го за опашката? " Добрев се ядосваше на този черен котарак много повече отколкото на подхвърлянията на братята и повече от онова, което Учителят бе казал за сливенци и за това, че духовете ги бяха разделили на черни и на бели. Ядосваше се, че беше подведен от духовете та да се покаже пред всички как един бял брат гони с метла в ръка един черен брат, макар че е един котарак. Естествено ако беше го настигнал с черния котарак и с черния брат бе свършено и Добрев би го претрепал. Но Учителят направи така, че единият остана жив, и другият остана жив. Ето такива бяха методите и символите, с които ние работехме в Школата.
към текста >>

22. 147. СЕСТРАТА ЦАНКА

По едно време Люба Славянска, съпругата на Славчо Печеников (Славянски) след като той тръгна на една страна, тя пък тръгна на друга страна, навири опашка и се разхождаше с навирена опашка.
Изведнъж всичко в мене се обърна, преобърнаха се моите разсъждения за братство, сестринство тук на високата Рила. Аз тогава моментално се отдръпнах от тях двамата, особено Цанка, стоях настрана и леко наблюдавах от страни какво ли означават тези думи на Учителя. А те означаваха нещо, не можеха да не означават. Та те двамата се сближиха много, а Цанка флиртуваше с него. Това бе причината, че до края на живота си двамата бяха разположени един към друг и си съдействаха активно когато трябваше да се борят срещу мен. По едно време Люба Славянска, съпругата на Славчо Печеников (Славянски) след като той тръгна на една страна, тя пък тръгна на друга страна, навири опашка и се разхождаше с навирена опашка. Цанка отначало се бе споразумяла с Люба Славянска и започнаха да канят Борис уж да отиде на гости на Цанка, а Люба бе там, която преди това се бе халосала по Борис. Цанка бе решила да направи Люба любовница на Борис само и само аз да бъда изхвърлена лично от Борис. Но дойдоха и ми казаха как стоят нещата, аз скочих на крака и се започна една голяма битка. Борис стоеше настрана и не можеше да разбере защо беше това ожесточение на Цанка и Люба към мен и защо беше моята непримиримост към тях. Това беше един от опитите да бъде подмамен Борис с Люба като планът бе направен от Цанка с единствената цел да ме отстрани.
към текста >>

23. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

На времето децата от селата хванат куче, пък му вържат кутия на опашката, па го пуснат по улиците.
Приближава се тази сестра с многото фусти и всичко помита по земята като метла. Върви тя по пътеката като една от последните от колоната и фустите се веят на ляво и на дясно и повлича по земята и една тенекия, която се закачва за фустата, която тя не усеща и не чува кой знае защо. Така тя пристъпва към Учителя, тенекията дрънка и фустите се влачат по земята. Приятелите се обръщат към нея привлечени от тракането на тенекията и като виждат тази картина едни се смеят, други си затварят очите от срам, трети гледат встрани да не гледат резил. Тя е цялата прашна, събрала праха и боклуците по пътя и накрая влачи това тенеке след себе си. На времето децата от селата хванат куче, пък му вържат кутия на опашката, па го пуснат по улиците. Кучето бяга, ту лае, ту квичи, а кутията дрънка, а децата се смеят за ужасия на кучето. Та тя се приближава към Учителя. Идва, за да разкаже на Учителя съня си от нощес, за да й го разтълкува. Застава пред него, но от вятъра фустата се разперва като крила на орел и тенекето пада в чинията и върху чашите, които Савка току-що е сложила пред Учителя. Всичко се изпочупва, напрашва се с боклук.
към текста >>

24. 174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК

Други пък да се покажат пред латвийките, започнаха да си пущат гласовете така, та да накарат някоя от латвийките да се обърне, та да видят кой е този глас, кой ли е този жребец дето се е разиграл и дето му се вдига гривата, че дори и опашката.
Казвам, измъчват се, защото те попаднаха в един вакуум. Отпред аз седя на пианото и свиря, но виждам, че моите тонове от песента изобщо не се поемат от салона както друг път и че аз свиря на съвсем друга аудитория. Звуците от пианото отиват нагоре и се губят. Оглеждам се лекичко, а приятелите идват един след друг, сядат в някаква нова непривична обстановка за тях. Започват да пеят, но между тях и мен има вече съвсем друга среда и не се получава никаква песен, а едно механично изпяване. Други пък да се покажат пред латвийките, започнаха да си пущат гласовете така, та да накарат някоя от латвийките да се обърне, та да видят кой е този глас, кой ли е този жребец дето се е разиграл и дето му се вдига гривата, че дори и опашката. Аз съм на пианото, свиря и започвам да се пържа на този огън ту отпред, ту отзад. Какво ли ще кажат латвийките за нашите песни. Така никога не сме пели. А първото впечатление е много важно. Стенографките са седнали на определеното си място, Учителят пристигна.
към текста >>

25. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

По-късно идва един приятел и казва на офицера: „Кажете си името, за да ви черпя, защото този паун открай време си надуваше опашката и ние отколе чакахме да дойде някой да му изскубе всичката перушина.
По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците. Но някои от войниците казали: „Ето го Дънов, иска да мине през охраната". Войниците го набили и свалили на земята с прикладите на пушките. Мислели, че е Дънов. След малко идва началството и го вижда как се търкаля по земята бит и пребит. По-късно идва един приятел и казва на офицера: „Кажете си името, за да ви черпя, защото този паун открай време си надуваше опашката и ние отколе чакахме да дойде някой да му изскубе всичката перушина. Благодарим ви, че го утрепахте". Офицерът пита: „Кой е този? " Отговарят му: „Това е самозванецът на Учителят Дънов". Офицерът отива, вдига го от земята и му зашлевява две плесници: „Лъжец и измамник". Нарежда на войниците да го вземат и да го изхвърлят в гората.
към текста >>

26. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

" „Пътят на ученика е друг, но твоят път е такъв." Аз свивам рамене, подвих си опашката като кученце и си тръгнах по онзи мой път, който Учителят ми беше посочил.
Ти ги преминаваш за един месец и затова при теб движението е по-трудно, движеше се по-интензивно и съответно страданията и мъчнотиите са по-големи. Но пък награда ще дойде по-бърже. Наградата от решението на задачата." Да беше дошло време всеки сам да се справя със своите си задачи. Така в Търново на един от съборите във връзка с някакво недоразумение аз се обръщам към Учителя да го разреши, защото аз съм на правата страна, а онези там го правят от лична амбиция, а той ме изслушва и ми казва: „Ще те гонят, а ти ще правиш добро докато Злото се умори и докато накрая кажат: „Тя е наистина добра". Аз стоя разтреперана от пътя, който ми предстоеше и питам: „Ама, Учителю, такъв ли е пътят на ученика? " „Пътят на ученика е друг, но твоят път е такъв." Аз свивам рамене, подвих си опашката като кученце и си тръгнах по онзи мой път, който Учителят ми беше посочил. Бях вече предупредена, че съм направила много връзки от миналото и правилно трябваше да ги разрешавам в този живот. А кое бе правилното и кое бе неправилното в това бе същината на въпроса, а той бе да оцелея и да оживея. Веднъж на Рила бяхме се събрали около огъня привечер. Ах, тези хубави вечери около огъня, онези песни изпени до късна вечер, онова възвисява-не на духа, онова състояние на душите, когато се чувствуваш ведно с цялата вселена и с всички. И когато сме около огъня в едно такова състояние Учителят изпраща един възрастен приятел да ме извика до себе си да седна до него.
към текста >>

27. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

Аз замълчах, свих си опашката, подвих си я и си тръгнах.
Оплаках му се и той ме изслуша внимателно. След като свърших с оплакванията си по техен адрес той вдигна пръст и го сложи до устата ми и каза: „Пст, никой да не те чуе". Обикновено с това съчетание на такива съгласни между п-с-т произнасяхме, когато искахме да означим звукосъчетание, с което се стремяхме да спрем някоя непослушна котка, която правеше бели в стаята или се качва ту на одъра или пък на масата. Учителят беше си вдигнал пръста и искаше да изрече точно това: да спреш, да мълчиш, да не правиш бели и никой да не те чуе. Това беше точният превод на неговият жест с пръста. Аз замълчах, свих си опашката, подвих си я и си тръгнах. Вървя и размишлявам. Та аз бях права и това, което му казах беше вярно, но защо ли ме сгълча да мирувам, да мълча, та никой да не ме чуе. Та аз исках правда от негова страна и ето по какъв начин той ми раздаде правдата. Вървя и си мисля ами тази правда бе само за мен, но нали правдата е и за всички, къде отива техния дял на Паша и на Савка от тази обща правда? Вървя и си казвам, че за мен бе важно, че аз получих тази правда, а пък за тях двете - те да му берат грижата.
към текста >>

28. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува.
Тогава нямаше лимони и бяха кът. Сестрата обяснява, че освен, че иска седем лимона, но казва, че за това я изпратила Тереза, майката на Савка, като подчертава с гласа си, кой я е изпратил. Учителят казва: „Нямам никакви лимони" и я изгонва. Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент лимони и всички знаеха това. Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон. В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията. Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа. Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд.
към текста >>

29. 259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ

Тогава разбрах, че трябва да си подвия опашката и да отида и си заема моето място.
Беше много интересно, че започнах да усещам в себе си и около себе си голямо напрежение и ставах фокус на сили, които се пресичат в мене и на които аз не можех да издържа. Тогава Учителят ме изтъкваше пред другите и ме поставяше на първо място. Като видя на какъв огън се пържа и че не мога да издържа, Учителят каза: „Когато един ученик се смущава от едно място, което му се дава, това означава, че това място не е за него" и лекичко ме погледна. Това изявление беше за мен и за мястото, което бях получила временно и за неблагоприятните страни, които носеше това място за мене. А това беше завистта на другите, одумванията, приказките и всичко това се насочваше към мен. Тогава разбрах, че трябва да си подвия опашката и да отида и си заема моето място. Така и сторих. Тогава Савка си остана на мястото, което й бе определено от Учителя до последните му дни на земята. Между мен и Савка ако имаше недоразумения не бяха вече за мястото й, а за съвсем други неща и те се отнасяха за някои отклонения, които тя правеше. А тогава тя смяташе, че може да си прокарва някои нейни хрумвания и да действува без да е питала Учителя. Другите смятаха, че щом го е казала Савка, значи Учителят го е казал да се направи.
към текста >>

30. 289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ

Завъртя се около него, завъртя си опашката тази Кума Лисана и Славчо падна в капана.
Над Изгрева витаеха сили, които бяха разрушителни. Онези, които работеха с методи противни на Учението привличаха тези сили, те влизаха в тях, ставаха проводници и след това ставаха оръдия на тези разрушителни сили и от там идваше разрушението, което се стовари върху Изгрева. Първата му жена Люба отдавна беше починала. Накрая той се ожени за една млада, хубава жена. Цяла-целеничка Кума Лисана. Завъртя се около него, завъртя си опашката тази Кума Лисана и Славчо падна в капана. Е, сега този път той няма къде да бяга и ще си научи урока чрез нея. А дъщерите му се запиляха по чужбина и те ще си научат урока, защото някой трябва да плаща за полиците на баща им. Нали е такъв окултният закон, че всяко престъпление се изплаща до четвърто поколение, а пък всяко благословение върви до тисящи родове. Ето сега се разрушава Изгрева, ще дойде време да се разруши и къщата на Славчо и ще се види колко струва необикновеният план за един дом и непременно ще се сбъднат думите на Учителя, които бе казал на Мусала. А вие останалите ще проверите дали е точно така.
към текста >>

31. 289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ

Завъртя се около него, завъртя си опашката тази Кума Лисана и Славчо падна в капана.
Над Изгрева витаеха сили, които бяха разрушителни. Онези, които работеха с методи противни на Учението привличаха тези сили, те влизаха в тях, ставаха проводници и след това ставах а оръдия на тези разрушителни сили и от там идваше разрушението, което се стовари върху Изгрева. Първата му жена Люба отдавна беше починала. Накрая той се ожени за една млада, хубава жена. Цяла-целеничка Кума Лисана. Завъртя се около него, завъртя си опашката тази Кума Лисана и Славчо падна в капана. Е, сега този път той няма къде да бяга и ще си научи урока чрез нея. А дъщерите му се запиляха по чужбина и те ще си научат урока, защото някой трябва да плаща за полиците на баща им. Нали е такъв окултният закон, че всяко престъпление се изплаща до четвърто поколение, а пък всяко благословение върви до тисящи родове. Ето сега се разрушава Изгрева, ще дойде време да се разруши и къщата на Славчо и ще се види колко струва необикновеният план за един дом и непременно ще се сбъднат думите на Учителя, които бе казал на Мусала. А вие останалите ще проверите дали е точно така.
към текста >>

32. 4. ВЪЛШЕБНАТА ВОЙНИШКА ШАПКА

Петър Камбуров

Наредихме се на опашка след старите войници, като Кънчо беше преди мен, а Петко след мен.
Гледам на едно място надпис: „Хранителен пункт" и войници, идващи от фронта се нареждат и получават по половин хляб. Казах на приятелите, които бяха край мене: „Хайде и ние да се наредим да получим хляб! " Отговориха ми някои, които пристигнали по-рано на гарата и отишли за хляб, но не им дали, понеже уволнителният билет е с днешна дата, а това означава, че сме си получили днешната дажба. Обръщам се към двама от приятелите: Кънчо Стоянов от Враца и Петко поп Атанасов от Стара Загора и предлагам: „Елате да отидем заедно и ще видите, че на мене хляб ще се даде". Те се съгласиха. Наредихме се на опашка след старите войници, като Кънчо беше преди мен, а Петко след мен. Дойде нашият ред. Кънчо си подаде билета, но веднага го отстраниха. „Ти, казват - си получил днешната дажба". Дойде моят ред, аз силно отправих мисълта си към Учителя и го помолих да ми се даде хляб. И стана чудо!
към текста >>

33. 28. ТЕЛЕСКОПЪТ НА ИЗГРЕВА И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Цанка Екимова

След това ми показа една малка небулоза в съзвездието Орион към опашката и каза: „Това е милион пъти по-голяма Вселена от нашата видима Вселена".
Той каза: „Тия канали са изкуствено построени от жителите на Марс. Много, много работа е паднала". При друг случай се обърна към мен и ме попита: „Какво желаеш да видиш? " Аз отговорих: „Сириус". Учителят нагласи телескопа с голямата леща и аз видях слънцето Сириус, за което бях слушала от Неговото Слово, видях го в необикновен блясък. След това ми показа една малка небулоза в съзвездието Орион към опашката и каза: „Това е милион пъти по-голяма Вселена от нашата видима Вселена". Показа ни Млечния път, в който се виждаха като прашинки планети и слънца, големи колкото нашата планета земя. Един път надвечер съм на полянката и съзерцавам облаците. Учителят застана до мен и аз споделям: „Колко е интересен шрифта на облаците! " Той ме погледна и каза: „Един ден вие ще следвате специална Школа, в която ще учите езика на облаците". Имаше много срещи на Изгрева под звездното небе с Учителя.
към текста >>

34. 5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА

Крум Въжаров

Надежда Георгиева Кьосева

Аз се свих, подвих си опашката и тихичко се измъкнах.
Като разказах на Учителя, Той за първи и последен път ме гълча. А знаете ли какво нещо е да те гълчи и да ти се скара Учителят? Голям срам заради голямото ми непослушание. „Вие какво сте направили горе? Вие сте построили свърталище на ловците и те ще изкористят и ще извратят идеята ни за братски живот, която вие сте вложили при самия строеж на хижата." Каза ми още много такива думи. Аз се свих, подвих си опашката и тихичко се измъкнах. Разбрах, че съм направил груба грешка, че не съм питал Учителя. След това седя и си мисля и премислям много неща. По онези години имаше много ловци по Рила, защото имаше и много дивеч. Каквото искат, това могат да убиват. И щяха да пият, да ядат, да печат убития дивеч в нашата хижа, която построихме в името на Високия Идеал.
към текста >>

35. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Но после изправи опашката си и докато се усетя аз хукнах като стрела напред, а той подире ми.
Но аз точно затова се ядосах, че не ме поглежда и почнах да махам престилката пред очите му. Може би съм била на пет години. Линчето също ми казваше: „Абе върви бе, не го закачай, не го дразни, ще закъснеем". Не изведнъж бивола изви главата си и ме погледна. Мале какъв поглед. Изтръпнах. Но после изправи опашката си и докато се усетя аз хукнах като стрела напред, а той подире ми. Гони ме. Краката ми не се виждаха, така ми казаха после, така съм хвърчала и съм пищяла щото вратата на фабриката. добре че беше отворена и всички ме гледаха с ужас отвътре, а бивола подир мене грухтял. Същият търчал, мучал. Ама това не се забравя.
към текста >>

36. 2. БОЛНАТА РЪКА

Донка Илиева

Георги се обърна към Тилко и каза: „Ти си дявол, бе, виж каква опашка имаш!
От ръждата се получавало някаква киселина, която навлизала в мозъка и предизвиквала това нещо. Георги започва да се излъчва, да говори несвързани работи, започва да вижда Учителя в друга светлина - обратно. Че е лъжец и други подобни работи. Дойдоха наши приятели Лазар Опев, Тилкови, да го видят. Ние бяхме така една компания с тях. Георги се обърна към Тилко и каза: „Ти си дявол, бе, виж каква опашка имаш! " Казвам: „Тилко, не се обиждай виждаш какво е положението му". Отново тичам при Учителя. „Учителю, какво да правим? " Учителят отново каза: „Компреси и бани". Прати бай Ради и един брат Илия от Варненско да ми помагат, защото той не е спокоен.
към текста >>

37. 23. Учителят пуска болшевиките на земята

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

А около него винаги стояха хора на опашка и чакаха реда си да се срещнат лично с Него.
Учителят бе изпратил да кажат на Фердинанд България да излезе от войната, защото Германия ще я изгуби. Не го послушаха, а го интернираха във Варна. Той бе отседнал в хотел „Лондон". И кака Еленка тогава е била млада и отишла да му прислужва, да му готви, да го пере и т.н. Винаги е следяла, че като отиде Учителя някъде да говори, отива и тя и започва да слуша. А около него винаги стояха хора на опашка и чакаха реда си да се срещнат лично с Него. Еленка Казанаклиева разказва: „Една вечер аз му запалих газената лампа в стаята му. Ние го чакахме в съседната стая. По едно време Той отвори вратата и излезе навън като застана по средата на двора. Започна да си върти главата нагоре и да гледа небето. Аз излезнах и го наблюдавам скришом.
към текста >>

38. 3.Пленничество и предателство

Предателството към българските войници бе извършено от горе от главата, та до опашката, т.е.
Приближи се към него и му каза: „Предател и мръсник. За твоето предателство оставиха костите си по чукарите 30 български войника. Ти заслужаваш разстрел пред целия град за назидание“. А този бе невъзмутим и каза: „Всяко коза за свой крак“, т.е. всеки живее за себе си. Предателството към българските войници бе извършено от горе от главата, та до опашката, т.е. от Фердинанд, от правителството му, от генералите му, та чак техните представители ги имаше и във войнишки шинели. Предателството има едно име и едно лице, но има безброй ръце и крака, чрез които се осъществява. А ние го видяхме и опитахме.
към текста >>

39. 29. Опашката на дявола

Георги Йорданов Добрев

29. ОПАШКАТА НА ДЯВОЛА Учителят е посещавал провинцията - села и градове.
29. ОПАШКАТА НА ДЯВОЛА Учителят е посещавал провинцията - села и градове. Отива при една сестра на гости в провинцията. Там като гост пристига нейният син. Сяда при нея и слуша разговора и сестрата се смутила. И този неин син вади кутия да черпи Учителя с цигара. А Учителят в това време бръква в джоба си и вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите, от Учителевите цигари.
към текста >>

Отива Учителят да види какво прави този майстор, дърводелеца, обаче майстора запалил цигара и пуши, а Учителят му казва: „Ей, какво си ухапал дявола за опашката!
В.К.: Кой ти го разправя този случай? Г.Д.: Туй ми го разказа онзи гдето вече не пуши цигари. И се чудя Учителят от къде може да намери цигари, за да черпи с цигара този гост. Сега за цигара ще разкажа още един случай с Учителя. На Изгрева една сестра Балтова, която живее близо до салона има малък ремонт, на който работел един дърводелец, който аз го познавам и той ми разказа случая. Отива Учителят да види какво прави този майстор, дърводелеца, обаче майстора запалил цигара и пуши, а Учителят му казва: „Ей, какво си ухапал дявола за опашката! “ „Дънов ми каза, че съм ухапал дявола за опашката и аз казва както виждаш от тогава още пуша и значи все хапя опашката на дявола. Това е“. Г.Д.: Един руски войник, след като дойдоха 1944 г. и дойдоха на Изгрева отива при Учителя след като излязъл, казал на нашите приятели: „Ваш Учител почерпил меня с водка! А вие не давате на мене нищо, нито водка“.
към текста >>

“ „Дънов ми каза, че съм ухапал дявола за опашката и аз казва както виждаш от тогава още пуша и значи все хапя опашката на дявола.
Г.Д.: Туй ми го разказа онзи гдето вече не пуши цигари. И се чудя Учителят от къде може да намери цигари, за да черпи с цигара този гост. Сега за цигара ще разкажа още един случай с Учителя. На Изгрева една сестра Балтова, която живее близо до салона има малък ремонт, на който работел един дърводелец, който аз го познавам и той ми разказа случая. Отива Учителят да види какво прави този майстор, дърводелеца, обаче майстора запалил цигара и пуши, а Учителят му казва: „Ей, какво си ухапал дявола за опашката! “ „Дънов ми каза, че съм ухапал дявола за опашката и аз казва както виждаш от тогава още пуша и значи все хапя опашката на дявола. Това е“. Г.Д.: Един руски войник, след като дойдоха 1944 г. и дойдоха на Изгрева отива при Учителя след като излязъл, казал на нашите приятели: „Ваш Учител почерпил меня с водка! А вие не давате на мене нищо, нито водка“. Значи Учителят намерил водка, от къде намерил тая водка да го почерпи?
към текста >>

40. 10. Котката и владиката

Драган Петков

Бил е много горд и все се движел с вдигната опашка.
Те са преследвали Учителя и са Му противодействували по всякакъв начин: чрез официалната власт, чрез вестниците, чрез разни проповеди са настройвали гражданството срещу Бялото Братство. Така веднъж на един от най-активните владици в борбата си срещу Учителя му се случва премеждие. При една катастрофа той си заминава и църквата му прави голямо погребение. Не след дълго на Изгрева се появява една котка. Тази котка или котарак започва да се движи около Учителя. Бил е много горд и все се движел с вдигната опашка. Когато е имало беседа в Салона, тоя котарак също е искал да влезе вътре. Но понеже Иван Антонов е стоял на входа като пазач, то той е знаел, че Салона е за учениците на Учителя, а не за разни котараци. Затова не го пускал. Но котаракът все успявал да надхитри Иван Антонов. Веднъж брат Антонов така се ядосал, че го е надхитрил котарака, че отива при котарака в Салона, хваща го за опашката и най-безцеремонно го изхвърля пред вратата като мръсен котарак.
към текста >>

Веднъж брат Антонов така се ядосал, че го е надхитрил котарака, че отива при котарака в Салона, хваща го за опашката и най-безцеремонно го изхвърля пред вратата като мръсен котарак.
Бил е много горд и все се движел с вдигната опашка. Когато е имало беседа в Салона, тоя котарак също е искал да влезе вътре. Но понеже Иван Антонов е стоял на входа като пазач, то той е знаел, че Салона е за учениците на Учителя, а не за разни котараци. Затова не го пускал. Но котаракът все успявал да надхитри Иван Антонов. Веднъж брат Антонов така се ядосал, че го е надхитрил котарака, че отива при котарака в Салона, хваща го за опашката и най-безцеремонно го изхвърля пред вратата като мръсен котарак. Той се успокоява, че се е справил този път с котараческият хитрец. Обаче котаракът се мушнал отново незабелязано покрай краката на влизащите и се вмъкнал отново в Салона. Но този път котаракът си бил научил урока и затова се е скрил под един стол. Изчаквал да дойде подходящият момент, да влезе Учителят и да отиде и да вземе своето постоянно място. А това място е било при нозете на Учителя.
към текста >>

Учителят влиза в Салона, започва беседата и се чуват думите на Учителя: „Някой път, когато учениците са немирни и нямат послушание, дойде някой ангел от Невидимия свят, хване ви за опашката и ви изхвърли през вратата като мръсен котарак.
Обаче котаракът се мушнал отново незабелязано покрай краката на влизащите и се вмъкнал отново в Салона. Но този път котаракът си бил научил урока и затова се е скрил под един стол. Изчаквал да дойде подходящият момент, да влезе Учителят и да отиде и да вземе своето постоянно място. А това място е било при нозете на Учителя. Там той се е сгушвал, гледал е от високо присъствуващите в Салона и е слушал какво говори Учителят чрез своите котешки уши. Учителят влиза в Салона, започва беседата и се чуват думите на Учителя: „Някой път, когато учениците са немирни и нямат послушание, дойде някой ангел от Невидимия свят, хване ви за опашката и ви изхвърли през вратата като мръсен котарак. В такива случаи единственото ви спасение да проявите ревност към Господа. Само ревността може да ви спаси“. Като свършва тези думи, Учителят поглежда към брат Иван Антонов. Настъпва общ смях в Салона. Всички знаят и бяха виДел как бе изхвърлен котарака през вратата.
към текста >>

41. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

След това стопанина със сопа бие кучето или ако е мъжко го скопява, защото вълчицата като види мъжкар-куче си вдигне опашката и песа престава да лае.
Така ми е името! “ И двамата напускат полицейския участък. На следващия ден сестрата завежда Цеко при Учителя, за да му покаже разцепената уста на брат Цеко. Разказва Му случая. Учителят добавя: „Куче, което не знае да лае само вкарва вълка в кошарата. След това стопанина със сопа бие кучето или ако е мъжко го скопява, защото вълчицата като види мъжкар-куче си вдигне опашката и песа престава да лае. Благодари, че си се отървал от това, че стопанинът те е бил само със сопата. А можеше нещо по-лошо да ти се случи. А земетръса не се управлява от човешки думи, а Бог е този, който управлява съдбините на света на земята, под земята и на Небето“. Една година обществените нападки и политическите настроения са били много големи срещу Изгрева. Крояли са планове да нападнат Изгрева и да го запалят.
към текста >>

42. 3.Коварната болест и вегетарианството

Стоянка Цанева Драгнева

Като отиват при него сварват една голяма опашка.
Колю заболява още като 16-17-годишен младеж от ревматизъм. Ама такъв ревматизъм, че лази като дете и майката казва на бащата: „Туй дете ще го осакатим, трябва да го заведем на лекар“. Качват го на колата, завеждат го в Стара Загора, обаче из пътя като вървят си умуват. А имаше един ясновидец в Стара Загора, казваше се Георги Нанков - ясновидеца. Решават с момчето да отидат при него. Като отиват при него сварват една голяма опашка. Те чакат и когато идва редът до него той се обръща към бащата на Колю и казва: „Кой от двамата е болен? “ Ясновидецът започва да разказва всичко, дори и това, което си били говорили из пътя, той всичкото го знае, като че ли е бил при тях. И туй му прави голямо впечатление, че като ясновидец от къде е проникнал, за да може да знае техния разговор. Те го послушват, той им дава съвети, обаче както се казва, от едното ухо влязло, от другото ухо излязло. Излизат и си отиват при лекари.
към текста >>

43. 1. Сирак и чирак

Гради Колев Минчв

Тя от време на време си покаже носа, опашката, ушите, а тя си търси хладина в реката.
Аз му викам: „Върви да свириш там“. Често пъти го пращах на село, на харманите, нали вършеехме с диканя. Та един ден беше голяма горещина и аз като гледам една от най-големите свини, които пасях, около сто килограма тръгна към реката. А покрай нашето село минаваше река Ахелой и в нея се вливаше една друга рекичка, та имаше вирове, така ги казвахме ние на село и там имаше много камънаци и тая свиня поради голямата горещина като се хвърли във вира, да знаете само що плач съм изплакал от страх, да не вземе свинята да се удави. Аз не знаех, че свините не се давят и че могат да плуват. Тя от време на време си покаже носа, опашката, ушите, а тя си търси хладина в реката.
към текста >>

44. 12. Дъновисти

Атанас Минчев

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Когато си замина Учителят, когато тялото на Учителя беше положено в салона на поклонение, аз минавах редовно и сутрин и след обед, но понеже имаше голяма опашка от чакащи, то аз не се застоявах, но минавах мимоходом.
Вие това ще го видите в направените снимки от онова време. След като свърши концерта Учителят нареди на всички да дадат по един плик, в който имаше по една банкнота пари. Аз като разбрах, че с тези пари Учителят ни заплаща, че свирим на Братството и пред Него, аз повече не пожелах да вземам такива бели пликове. Мариета, дъщерята на Бертоли се беше влюбила в него. В това няма нищо лошо. Когато си замина Учителят, когато тялото на Учителя беше положено в салона на поклонение, аз минавах редовно и сутрин и след обед, но понеже имаше голяма опашка от чакащи, то аз не се застоявах, но минавах мимоходом. Като минах така, идва Мариета, съпругата на Влади Симеонов и ме дърпа за сакото: „Атанасе, ела моля ти се да вдигнем Влади“. Отиваме с нея към тялото на Учителя, което е положено на бял одър за поклонение и какво да видя. Влади паднал и се проснал върху мъртвеца, върху тялото на Учителя и плаче ли плаче, ридае ли ридае безутешно. Вдигаме го ние, а цялото му лице е обляно в сълзи и както си бил положил главата върху тялото на Учителя, със сълзите си беше изцапал бялата риза на мъртвеца. Ние го вдигнахме с Мариета и го изведохме навънка, където продължаваше да плаче и ридае за заминалия си Учител.
към текста >>

45. 12. Змията и новото учение

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

За окултистите змията заема почетно място и когато я нарисуват, че змията е захапала опашката си означава, че човек е победил нисшето начало в себе си.
Учителят се спря, погледна я и каза: „Махни се от пътеката, защото ще те убият! “ Змията ни гледа и не мърда. „Махни се от пътеката, защото ние сме от новите хора, а след нас идват други, които са от старото учение и ще те претрепят.“ Змията погледна, изплези език и полека се измести в храсталака. Змията като твар служи за символика при различни случаи. За медиците змийската отрова са я ползвали за лечение и тя седи в тяхната емблема. За окултистите змията заема почетно място и когато я нарисуват, че змията е захапала опашката си означава, че човек е победил нисшето начало в себе си. За света змията е символ на злото и има само един начин да се справиш с нея. Или да избягаш от нея или да я претрепеш. А в Новото Учение на Учителя змията също заема свое място. Христос е казал: „Бъдете незлобиви като гълъбите и умни като змиите“. Значи със злото трябва да се работи с методите на гълъбите.
към текста >>

46. 30. Козунакът

Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там.
30. КОЗУНАКЪТ На един Великден всички сме на двора пред салона на Изгрева, чукаме се с яйца и раздаваме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и всяка се стараеше нейния козунак да е от хубав, по-хубав, защото поднасяхме и на Учителя, както и всеки отрязваше парче от козунака и черпеше новодошлите. Така, че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 направени козунака. От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя. Стои и право в Него гледа, върти опашка без да се плаши от хората, които бяха там. Учителят погледна кучето и ми каза: „Юрданке, дай ми от козунака едно парче! “ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата. Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче. А ще имаме ли и небесни гости?
към текста >>

47. 14. Взаимопомощта

Анина Бертоли

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Дойде една котка, комшийска, от къде такава една черна котка, само има едно пръстенче бяло на опашката и така с едно широко лице и аз бях я кръстила „Мужик“.
Като отидохме в Париж там живеехме в една къща на едни българи Бояджиеви, една вила. И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова - докторка, се нарича. Ама такъв живот тя е карала, такова разочарование видях, че като взех да чистя, да разтребвам, че се разболях. Както и да е, разболях се, не мога да ям, просто тъй ми се стегна стомаха, само овесени ядки слагам в една чашка, малко крем и това беше. Седях колко два месеца ли, колко ли беше на легло и понеже беше лято, бяха отворени вратите. Дойде една котка, комшийска, от къде такава една черна котка, само има едно пръстенче бяло на опашката и така с едно широко лице и аз бях я кръстила „Мужик“. Като виждах тая котка просто я приемах като най-скъпия приятел, като че ли ми идва на гости, сядаше на краката ми, аз лежах и седеше така около половин час и си отиваше. Но всеки ден в същия час идва и един ден както седеше на краката ми изведнъж измърка едно особено мър- мър-мър-мър и така легна на стомаха ми тъй се е свила и аз я оставих тъй, почувствах нещо, знам че котките са магнетични и лекуват. Седя така доста време, половин час и си отиде и хапнах, не ме боли вече стомаха. А, помислих си, не ме боли вече стомаха. Ах, котката ми е взела болестта.
към текста >>

Петнадесет дена не идва и след 15 дена идва една котка мършава, слаба, познах я само по тоя бял пръстен по опашката там.
Седя така доста време, половин час и си отиде и хапнах, не ме боли вече стомаха. А, помислих си, не ме боли вече стомаха. Ах, котката ми е взела болестта. Ах, казвам, въобразявам си. Но котката вече не идва. Петнадесет дена не идва и след 15 дена идва една котка мършава, слаба, познах я само по тоя бял пръстен по опашката там. Давам й мляко, не може да яде, не може да гълта. Казвам: „Наистина ми е взела болестта“. Пък не искам да умре заради мене. Пък жалко ми е. Ето ти пак изчезна.
към текста >>

48. 29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА

ТОМ 8

И котенцето едва помръдва с опашка, и кученцето едва отваря очи.
29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА Топъл летен ден. Следобедът предразполага за почивка. И наистина всичко почива. И хора, и птички. И котенцето едва помръдва с опашка, и кученцето едва отваря очи. Не се мярка никой из Изгрева. А и аз колко съм изморена? Ако мога поне за няколко минути да си почина. Но къде? Аз съм на катедрата.
към текста >>

49. 54. КАК И КОГА СЕ ПОВДИГА ЕДИН ЧОВЕК

ТОМ 8

Едно съзнание да се подвижи от един край, от опашката да отиде в главата не е малка работа.
Т: Затова аз като Му разказах разни работи и Му разказах за тази среща и Той тогава помръдна малко и така и аз разбрах, че срещата с Учителя се е свършила и станах, целунах Му ръка и излязох и като застанах вънка. То казах си какво беше това видение, какво искаха да кажат, какво беше това? Има един център, който ръководи човека. И си тръгнах, защото от картината, която видяхме се знаеше, че този човек отиде напред. Не се забавляваме напразно. Едно съзнание да се подвижи от един край, от опашката да отиде в главата не е малка работа. Но той после защо се толкова отклони, че пък два пъти се жени? И мисля, че две деца има. Но си замина. Не знам от каква болест, но беше много слаб физически. Аз дори съм си спряла погледа още върху някого, а вече чувствам че от негова страна има влияние така, такова силно влияние значи, че му се е отразило в положителен смисъл, получава подтик към хубавото.
към текста >>

50. 126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 9

Вирна опашка и около нея се завъртяха неколцина млади братя.
Беше млада, хубава, добър музикант, пееше много добре. Освен това бе талант - композираше песни и беше поетеса. Всички хубости бяха събрани на едно в нея. Но както казват българите „Много хубаво не е за добро". Така стана и с нея. Вирна опашка и около нея се завъртяха неколцина млади братя. Стана своеобразен център. Сестрите веднага я намразиха - отклоняваше братята и някой техни симпатии. Качихме се на Рила. Същата работа, около нея само млади братя, въртят се, тя им пее песни и рецитира стихове. Картинка за приказ.
към текста >>

51. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ

ТОМ 9

Сега е ЗЛАТНИЯ ВЕК на българския народ и ако изгубят днешните условия, тогава това ще се пренесе в друг народ и България ще бъде на опашката на другите държави и то окачена на косъм.
Тук в България ще се учите на една твърда почва. Ако тук изкарате нещо, хубаво ще е. Без това учение няма изход. Двадесет години аз говоря на българите: Иде голямо зло, идат големи нещастия. Приемете тези работи. Сега е ЗЛАТНИЯ ВЕК на българския народ и ако изгубят днешните условия, тогава това ще се пренесе в друг народ и България ще бъде на опашката на другите държави и то окачена на косъм. Всички в България ще преминат през изпитания. Тези изпитания ще засегнат и вас учениците, за да се види кои ще устоят. Трябва да се види, кои ще могат да устоят при тези изпитания. Българинът специално трябва да бъде справедлив. Това се изисква от целия български народ.
към текста >>

52. 08 - 03. НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Смятах, че сам трябва да разрешавам задачите си и няма какво да обременявам Учителя с това, докато всеки ден пред вратата на Учителя имаше цяла върволица, опашка имаше, да чакат за среща с Учителя.
3. НА ИЗГРЕВА От 1930 до 1941 година живях на Изгрева. През това време съм имал срещи с Учителя, когато съм имал някаква нужда. Аз съм може би от ония хора, които са имали най-малко срещи с Учителя. Смятах, че сам трябва да разрешавам задачите си и няма какво да обременявам Учителя с това, докато всеки ден пред вратата на Учителя имаше цяла върволица, опашка имаше, да чакат за среща с Учителя. Аз съм отивал само в такива случаи, които са били много важни за мене. Един случай имах, когато през 1936 година завърших свободния университет, отидох приУчителя и му казах: „Учителю, по случай завършването на университета искам да дам една вечеря на братството тука. Може ли в събота вечер? " - ,.Не, рекох, отложете за неделя вечер, защото събота вечер съм зает." И така направихме вечерята в неделя вечерта. Беседата беше на обед, а вечерята - вечерта.
към текста >>

53. 08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

За някаква справка и докато чакаме реда на опашката, доста хора сме се събрали, 20-на души.
Туй между другото го казвам. Сега да ви кажа нещо за неговия характер. Той много по-късно влезе в братството, обаче стана много близък с много приятели, защото е по-общителен. Да ви кажа един интересен случай: Един път ни повикаха за някаква справка в 8 участък. Ние спадаме към 8-ми полицейски участък, тия от Изгрева. За някаква справка и докато чакаме реда на опашката, доста хора сме се събрали, 20-на души. Той пусна някаква смешка. Всички се засмяха и оня отвътре през прозореца погледна кой говори и видя, че е Неделчо, и той се усмихна. Когато дойде неговият ред, каза: „Тук има нещо нередно, ама хайде, ще мине така. Хайде, отивай си." Само заради туй, че пусна смях, развесели, ободри духа на всички, оня беше снизходителен към него. „Има тука нещо нередно, ама и тъй ще мине.
към текста >>

54. 08 - 26. БОЖИЕТО БЛАГОВОЛЕНИЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Просто то вече се измъчва и вече не може да стои право на крака, обаче аз, като се отделих повече от 20-30 крачки настрана, престанах да го благославям, кучето стъпи на крака и се върна с подвита опашка като гузно и виновно.
Нямах време нито за молитва, нито за формула. Кучето с целия си ръст беше пред мене. Дойде ми на ум само да кажа: „Бог да те благослови! " Казах го това много пъти: „Бог да те благослови, Бог да те благослови ..." И продължавах да вървя нататък и все го благославях. Кучето остана право и скимтеше, през цялото време скимтеше. Просто то вече се измъчва и вече не може да стои право на крака, обаче аз, като се отделих повече от 20-30 крачки настрана, престанах да го благославям, кучето стъпи на крака и се върна с подвита опашка като гузно и виновно. Замина нататък към неизвестност. Това ми разказа брат Гръблев. Ще ви разкажа сега една случка под заглавието „От всичко се учете! " Един брат от Изгрева се връщал от града и пътува за Изгрева. По пътя настига други приятели, които разговаряли по някои въпроси.
към текста >>

55. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тогава са родени няколко символични картини: „Окото на Бога", „Тесният път", „Човешката душа", „Под крилото на Всевишния" - тема от 91 псалом и Голямо цветно табло - Земното кълбо, опасано от змия, която си е захапала опашката - символизира безконечността на знанието.
Това продължило до 1945 година, когато брат Куртев, който вече живеел на Братската градина, поканил брат Генчо да отиде при него, на градината. Братът приел поканата и отишъл. И тъй, двамата братя заживяли заедно. Това тяхно съжителство оказало благоприятно въздействие върху брата-художник и събудило творчески импулси в неговата душа. Все по това време в съзнанието на художника назряват идеи, които чакат време, за да се родят. Тогава са родени няколко символични картини: „Окото на Бога", „Тесният път", „Човешката душа", „Под крилото на Всевишния" - тема от 91 псалом и Голямо цветно табло - Земното кълбо, опасано от змия, която си е захапала опашката - символизира безконечността на знанието. Последната картина се намира в салона на село Тополица, а всички останали символични картини са в молитвената стая на Братската градина - Айтос. Всички хора, които се занимават с изкуство, са забелязали, че не всички дни и часове са богати на нови идеи и хрумвания че има и дни, и седмици на безплодие, които трябва да знаем как да посрещнем. Говори се за великия руски писател Л. Н. Толстой, когато идвали дни на творческо безплодие, той оставял перото настрани, отивал в градината, вземал лопатата и копаел или препасвал обущарската престилка, вземал обущарския чук и шило и почвал да кърпи обувките. Също така е правел и брат Генчо.
към текста >>

56. 09 - 58. ИЗПИТНА СМЕЛОСТТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Когато дойдох до покрайнините на селото, неочаквано ни нападна глутница вълци, около 14-15, от които 5-6 се хвърлиха към шията на коня, други 5-6 към корема, а останалите - към опашката на коня.
За да нямам възможност да употребя оръжието, същото бях сложил на колана на панталона под куртката, шинела и мушамата. От Кеманлар до село Подайва е осем километра. Времето беше толкова лошо, че не можах да се ориентирам и ватова бях отпуснал юздата напълно. Конят знаеше пътя и той водеше. Това разстояние го взех за четири часа, когато обикновено с тоя силен кон пътувах по 10-.12 километра в час. Когато дойдох до покрайнините на селото, неочаквано ни нападна глутница вълци, около 14-15, от които 5-6 се хвърлиха към шията на коня, други 5-6 към корема, а останалите - към опашката на коня. Нападението бе от дясната страна. Мигновено конят отскочи в обратната страна, като аз едва успях да се хвана за седлото и да се задържа. От това внезапно и силно преживяване бях се поразколебал и потеглих за нощуване към одаята, но конят се възпротиви и потегли към щаба на подучастъка. Тогава аз отстъпих и казах на коня: „Ти си по-умен. Хайде ще вървим, че каквото Бог даде." В този момент се ободрих, дойдоха ми сили и продължих пътя.
към текста >>

57. 09 - 191. БЕЗЛИЧНА КАРТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Аз вече бях готов да напусна опашката, но в същия миг Учителят излезе и ние се намерихме лице с лице.
„Ние пак ще отидем", каза той. „Скоро ще има събор и аз ще те заведа." Дойде време за събора и ние пристигнахме в София. Помня, че на този събор Учителят говори за „Пътя на ученика". След събора аз пак пожелах да се срещна с Учителя. Чаках половин-един час, но ето че пак ме връхлетяха мисли на съмнение и колебание. Аз вече бях готов да напусна опашката, но в същия миг Учителят излезе и ние се намерихме лице с лице. Учителят ме прие и ми посочи стол да седна. Аз седнах, но в същия миг като че ми се зави свят, като че потънах в някаква бездна. Колко време бе минало, не зная, но по едно време Учителят ме попита: „Какво има? " Тогава дойдох на себе си и взех да му разправям за болестта си. Учителят, след като ме изслуша търпеливо, ми каза: „Няма нищо.
към текста >>

58. 09 - 238. КУЧЕ ПАЗАЧ

тупаше опашката о земята, с доверие и преданост.
Слънцето прозираше през облаците. Бе светло, но прохладно, приятно за ходене. Когато пристигнахме в селото, пет-шест кучета се завтекоха стремително към нас, но ни помен от страх, защото се бяхме оградили с молитви и формули. Ето че едно голямо куче се завтече към нас, но някак приятелски, изпревари другите кучета и легна на пътя между кучетата и нас. Това респектираше другите кучета с ръмжене, а към нас поглеждаше приятелски и си въртеше, т.е. тупаше опашката о земята, с доверие и преданост. Така голямото куче ни запази от задирянето на другите кучета, които след малко се пръснаха. Дали това беше случайност или бе изпратено от нашите невидими покровители? Иска ми се да вярвам, че то бе ни изпратено в помощ. То ни бе пазач. /Донка Кирова/.
към текста >>

59. 16 - 15. БУЙНИТЕ КОНЕ

Желю Танев Николов

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Като ти доведат добичето, ще го погладиш по главата и по целия гръб с ръка, значи от главата до опашката.
Много случки бяха разказвани, на много срещи бяхме канени. Брат Георги Събев разказваше за брат Паню какви спънки имал с добитъка: воловете бодат, конете ритат и т.н. При такива случаи не можел човек да си гледа работата и затуй искал да си напусне занаята. Отива при Учителя и му разказва какви трудности среща. Тогава Учителят му казал да не си напуща занаята, но че ще му каже какво да прави. Като ти доведат добичето, ще го погладиш по главата и по целия гръб с ръка, значи от главата до опашката. Това ще направиш три пъти. В.К.: Имало някаква формула, така ли? Ж.Т.: Имаше една формула. Той казвал формулата и след което добичето се укротявало. И там насетне по-добре е да се върнеш в занаята и най-своенравните коне идваха при мене, обаче при мене бяха кротки и аз по тоя начин продължих да се прехранвам от занаята си.
към текста >>

60. 17 - 7. НАЧАЛО НА СПИРИТИЧЕСКИТЕ СЕАНСИ В АЙТОС

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

След 20-25 минути таванът, подобно на вратата по-рано изпращява два пъти и водителят вижда да се явява под него продълговата като кометна опашка светлина, която скоро се загубва.
един кръжок от 5 души любители на духовните науки, под водителството на г-н Хр. Я-в са държали два сеанса. Първата вечер, след като насядали около кръгла маса, сложили ръце върху нея и всички в хор изпяват „Достойно", „50-ти псалом" и др. молитви - къщната врата изпращява, без да се е допрял до нея човек. Изгасяват лампата и следват с висок глас да пеят молитви. След 20-25 минути таванът, подобно на вратата по-рано изпращява два пъти и водителят вижда да се явява под него продълговата като кометна опашка светлина, която скоро се загубва. В същото време сестрата на Я- в вижда ръка до самия му лакът. Втората вечер (20) насядват всички около масата: изпяват няколко молитви твърде усърдно, понеже кръжокът искрено е търсил да му се дадат докази. Като спират пението, водителят забелязва подобна на първата светлина, във форма на метла. След малко виждат, че бледикава светлина като пушек завладява половината стая, Я-в се досеща да повика брата си, починал преди 10 години. Още не свършил позива си, тавана на мястото, дето виждали да витае черен облак, изпращява силно няколко пъти и се появява светлив синкав дим, който почва да се уголемява.
към текста >>

61. 20 - 4. ПАНИ СЛАВОВ-ЯМБОЛ/1895-1988/ КАК СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ СЪВЕТИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Казал му няколко формули, които да изговаря тихо, прокарвайки ръката си от главата до края на опашката на животното, което трябва да подкове, за да го предразположи и укроти.
В тъмнината му се явява някаква светла фигура, успокоява го и обещава да му помогне. Запознава се с последователи наУчителя и влиза в ямболското братство, става подковач на добитъка и работата горе-долу потръгва. Нещо го тегли към София, иска да се срещне с Учителя. Когато го вижда, в него познава странния светъл човек, който му е спасил живота, но пак го пита: „Ти ли беше този, който ми се яви край реката? " - „Аз бях" - отговорил Учителят. Казал му няколко формули, които да изговаря тихо, прокарвайки ръката си от главата до края на опашката на животното, което трябва да подкове, за да го предразположи и укроти. Прочул се брат Пано и при него започнали да водят животни, с които никой от другите подковачи не можел да се справи. Позамогнал се, купил си нивица, купил си и къщичка, но задлъжнял и пак отишъл за съвет при Учителя. Учителят му казал през пролетта да отива на нивата си сутрин преди изгрев слънце, да се спира на четирите ъгъла и да казва определени формули и молитви, Селяните с изненада забелязали, че Пановата нива дала най- висок, едър и пълен клас. Дядо Пано продал житото, изплатил дълга си. Минка - другарката му, изтъкала едно хубаво, меко одеало, изпекла с любов и благодарност един хляб и отишли да благодарят на Учителя.
към текста >>

62. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

Неговият тъпан продължавал да бие, а конската опашка на знамето му се развява над тепето.
Започва битката с променлив успех. По едно време настъпва обрат в боя. И двете турски крила са разбити и поставят турците в паника. Мурад II стоял в центъра, заобиколен от еничерски отряд. Той мислил за бягство, но е задържан от свой родственик, че неговото бягство ще позволи неприятелят да влезе в Одрин. Неговият тъпан продължавал да бие, а конската опашка на знамето му се развява над тепето. Но младият, жаден за подвизи крал Владислав, се хвърля чрез фронтална атака с 500 коня от личната си охрана срещу еничерите в центъра, където е шатрата на Мурад II. Младият крал попада в клопка „вълча яма", като централното каре се разтваря, той навлиза вътре, после карето се затваря и той е сам със своите войници в обръч. Опитният стар еничер Коджа Хазър, отсякъл главата на коня на Владислав с меча си, повалил Владислав и еничерът с един замах му отрязва главата. Затьква я на копие и я отнесъл на султана. Над стъписаните турски редове се разнася набучената на копие глава на краля.
към текста >>

63. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия.
Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да добиеш с труд. Ти желаеш щастието, но треба нещо да заплатиш за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърдцето си, със знанието на умът си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за своята жертва или като лисица подла към курникът на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своят ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежа-ние твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш, това изисква живота. Треба да даваш от онова, което си приел от него.
към текста >>

64. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Не бива всички да бъдем в главата, или пък, ако щете, в опашката, защото там, дето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното.
Обаче дали е Той вън или вътре, трябва да сме благодарни. Ако някой от вас страда, трябва да знаете, че Господ работи и вие да имате търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мобилира и ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания. Това, което правим тук, в това събрание, Господ се доволствува с нас, защото това е просто забавление. Като приемаме това, така ще растем от сила в сила. Ние трябва да се почитаме и уважаваме, защото това ако само струваме, това значи, че сме хора повдигнати. Не бива всички да бъдем в главата, или пък, ако щете, в опашката, защото там, дето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако, например, една опашка не можем на свят да клатим, та ако ни се повери главата, как ще я употребим? Малките работи, който ги наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие. Затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди. Запример, срещате човек унил - кажете му добри приказки, за да знаете, че сте извършили добро дело. Винаги се молете.
към текста >>

Ако, например, една опашка не можем на свят да клатим, та ако ни се повери главата, как ще я употребим?
Ако някой от вас страда, трябва да знаете, че Господ работи и вие да имате търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мобилира и ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания. Това, което правим тук, в това събрание, Господ се доволствува с нас, защото това е просто забавление. Като приемаме това, така ще растем от сила в сила. Ние трябва да се почитаме и уважаваме, защото това ако само струваме, това значи, че сме хора повдигнати. Не бива всички да бъдем в главата, или пък, ако щете, в опашката, защото там, дето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако, например, една опашка не можем на свят да клатим, та ако ни се повери главата, как ще я употребим? Малките работи, който ги наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие. Затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди. Запример, срещате човек унил - кажете му добри приказки, за да знаете, че сте извършили добро дело. Винаги се молете. Добро дело е това: когато дойде любовта, знанието, вярата, вие да ги давате и на другите; даром сте приели, даром давайте, защото иначе, ако тези добродетели постоянно у вас задържате, няма да получите благословение.
към текста >>

65. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него.
Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тези двамата слепци. Искам да се обърнете към Господа и да Му кажете: „Господи, помилуй! " Искам да си прощавате един на друг. Всеки ден трябва да си прощавате. И тогава питам: Имали и ще има ли дявол? Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него. Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него.
към текста >>

66. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него.
Аз искам да отворя очите ви за съществени работи, та да не ви съдят, когато светът иска, Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тези двамата слепци. Искам да се обърнете към Господа и да Му кажете: „Господи, помилуй! " Искам да си прощавате един на друг. Всеки ден трябва да си прощавате. И тогава питам: Има ли и ще има ли дявол? Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него. Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него.
към текста >>

67. Наряди за 1919 г.

Направих това разпределение по две съображения: в обществото да има и глави, и опашки - главата показва посоката, по която трябва да се движите, а опашката дава сила на движението, тя е човешкият интелект.
Един - за едни, друг - за други. Всяко издаване на тайна разваля. Но щом нарядите са станали на всички известни, всеки да си избере който ще - първия или втория. Големия дадох на първите като учени, чрез жребие, Господ да ги учи и оправи. А малкия дадох на глупавите - достатъчно е да прочетат четири пъти Новия завет. Направих това разпределение по две съображения: в обществото да има и глави, и опашки - главата показва посоката, по която трябва да се движите, а опашката дава сила на движението, тя е човешкият интелект. Едното обаче без другото не може. Великият Дух ще стъпче главата на онези, които нямат силата за движение - опашката. При четене на Новия завет трябва да изучите Евангелието основно, тъй че да дойдете в свръзка с Христа, именно: да проникнете какво е искал той да каже. Само човек, който дъвче, когато яде, се ползува от храната; същото е и с изпълнението на нарядите, с четенето. Защо трябва Евангелието да се прочете четири пъти?
към текста >>

Великият Дух ще стъпче главата на онези, които нямат силата за движение - опашката.
Но щом нарядите са станали на всички известни, всеки да си избере който ще - първия или втория. Големия дадох на първите като учени, чрез жребие, Господ да ги учи и оправи. А малкия дадох на глупавите - достатъчно е да прочетат четири пъти Новия завет. Направих това разпределение по две съображения: в обществото да има и глави, и опашки - главата показва посоката, по която трябва да се движите, а опашката дава сила на движението, тя е човешкият интелект. Едното обаче без другото не може. Великият Дух ще стъпче главата на онези, които нямат силата за движение - опашката. При четене на Новия завет трябва да изучите Евангелието основно, тъй че да дойдете в свръзка с Христа, именно: да проникнете какво е искал той да каже. Само човек, който дъвче, когато яде, се ползува от храната; същото е и с изпълнението на нарядите, с четенето. Защо трябва Евангелието да се прочете четири пъти? Жената, например, ако го прочете четири пъти, мъж й първата година ще се подобри с 50%, втората - с 25%, третата - с още 25%; ще рече, в три години вътре ще се подобри 100%. Но трябва да казва: „Чета го заради Господа, Който живее в моя мъж." Четенето на Евангелието какво означава?
към текста >>

68. Наряди за 1930 г.

Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало).
Най-напред вие трябва да се самообладавате. Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота. 13 година (тази 1930) е една фатална година. Каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане. А каквото добро сте намислили, всичко ще стане. Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е онзи, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява Волята на Бога, общият Промисъл не го засяга. ПЪРВОТО НЕЩО е:Трябва да имате установен поглед, когато срещнете един човек. Ти си проводник на една Божествена енергия - остави я да излезе от тебе и да премине в него, и да го озари; и след това приказвай каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествена светлина, която минава през тебе; и след това си говорете.
към текста >>

Човек без опашка е онзи, който мисли и за другите.
Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота. 13 година (тази 1930) е една фатална година. Каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане. А каквото добро сте намислили, всичко ще стане. Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е онзи, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява Волята на Бога, общият Промисъл не го засяга. ПЪРВОТО НЕЩО е:Трябва да имате установен поглед, когато срещнете един човек. Ти си проводник на една Божествена енергия - остави я да излезе от тебе и да премине в него, и да го озари; и след това приказвай каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествена светлина, която минава през тебе; и след това си говорете. Светът е разумен.
към текста >>

69. 1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

„Не“-то, първата сричка от думата „не мога“, да го турите на опашката.
Да бъдете свободни както птиците, търпеливи като млекопитаещите, мъжествени като лъва и разумни като човека. Думата „мога“ започнете да я прилагате. За добро е като ключ, но за лошо ако я употребявате, няма да ви послужи. Употребете я за подигане на човечеството, за просвета на ума, сърцето, но за лошо - не. За една година научете да разбирате думата „мога“. „Не“-то, първата сричка от думата „не мога“, да го турите на опашката. Разтревожени ли сте и кажете „мога“, да се измени вашето състояние, настроение. Думата „не“ нека ви стои, оставете я на почивка. Като изучите псалома, някои от вас ще имат резултат едно, други две, три, до десет различно. Едно да е, пак е благословение. Беседа, държана В софийския женски кръжок.
към текста >>

70. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

Който се учи, всякога е на главата, а който не се учи - на опашката.
Не се заблуждавайте с тези угощения, защото утре ще останете без тях. Главното за вас е да се трудите и да знаете, че всеки ден свършвате една работа. Необходимо за вас е: сърцето да бъде чисто; душата - свежа; умът - бодър; а духът - крепък. Помагайте си през този месец едни на други, не ходете да се плашите, че това казал Учителят, онова казал Учителят. Аз на място съм казал всичко, но вие криво тълкувате нещата. Който се учи, всякога е на главата, а който не се учи - на опашката. Много човешки души са се подигнали толкова, че са дошли до ангелите, а много ангели има, които са паднали. Имайте пред вид, че вие имате всичката възможност да учите и ако не учите, грях е на душата ви. Не трябва да казвате, че сте остарели. Дяволът е само стар. Мислете, че сте млади за това Божествено знание, да влагате вашата воля в тези знания.
към текста >>

71. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

Таралежът е добър учител за змията, той като я срещне, хваща я най-напред той за опашката, скрие си главата, тя се увие около него, а той постепенно дърпа по малко, по малко, докато остане само главата, а после и нея глътне.
Не, те са изкуство на самия таралеж. Вие може да питате: „Защо на този таралеж Господ му е турил тръне? “ Той сам ги е създал, културата му е такава - нему му трябват тръне. Това е неговото разбиране на живота. Следователно вие няма да се питате за неговите тръне, ако вие искате да изучите таралежа, ще се спрете на основните му черти: как се храни, как си прави своето легловище, как отглежда малките си, какви са неговите отношения към неговите ближни и т.н. Таралежът е добър учител за змията, той като я срещне, хваща я най-напред той за опашката, скрие си главата, тя се увие около него, а той постепенно дърпа по малко, по малко, докато остане само главата, а после и нея глътне. И когато змията го пита: „Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мен? “, какво й отговаря таралежът? - „Ами ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ. Този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит, да видя как е тази работа.“ Питам сега: когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил?
към текста >>

И веднъж щом има деца, тя турне мъжа на опашката, а това го най-много шокира, той е вън от кожата си.
Я опишете чертите на вашия мъж, по какво се отличава той? Казвате: „Не е най-важният въпрос.“ И затова светът се пита: „Аз как мога да разреша главния въпрос? “ Жената мъчно познава, тя мъжа го има като нещо второстепенно. Тя признава само децата си. Нищо повече. И веднъж щом има деца, тя турне мъжа на опашката, а това го най-много шокира, той е вън от кожата си. И сега знаете ли защо ви говоря така? Вие ще мислите, че аз искам да се нахвърлям отгоре ви, да ви нападам. Но и туй противоречие вътре в жената произтича от друго едно влияние. И затова най-нещастното същество, това е жената. Защо? Защото тя признава, че е царица, без да има някой, който да признае, че е тъй.
към текста >>

72. 30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА

Ти като не го гледаш, ще хванеш дявола за опашката.
Дойде някой човек, иска ти нещо. Като бръкнеш в джоба си, което хванеш, дай, не си връщай ръката да хванеш друга монета, по-малка. Този човек казва: „Бръкни в джоба си! “ Ти бръкнеш, хванеш голяма монета, оставиш я, после хванеш по-малка. Каквото хванеш, дай го, хич не го гледай. Ти като не го гледаш, ще хванеш дявола за опашката. Тогава ще ви приведа примера за Иван Кронщадски. Идва една бедна вдовица при него и го моли да й помогне. Той й казва: „Аз ще се помоля и каквото Господ каже, ела след една седмица.“ В туй време умира един виден княз, на когото потомък бил Кронщадски. В един плик роднината турил 8000 рубли. Дават му ги.
към текста >>

73. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Куче, като го обичаш и като те види, познава, че го обичаш, то си маха опашката.
В цялото село, където и да мине той, и при най-лошите кучета, които съдират дрехите на другите хора, той като влезе, кучетата не го лаят. Как ще си обясните това? Пък всички хора го наричаха Дели Васил - смахнатия Васил. Питам: защо не го лаеха кучетата? Защото този човек обичаше кучетата. Куче, като го обичаш и като те види, познава, че го обичаш, то си маха опашката. Кучетата са много честолюбиви. У него има едно чувство. Кучето е пробният камък на привързаност. То, като го погледнеш и като нямаш чувство към него, то те залае. Казва: „Не си благороден.“ Единственото нещо е, че кучето е образ на привързаност.
към текста >>

Ще си поглади опашката, и тя си има нещо предвид.
“ Аз мисля, че тази сестра разсъждава много добре. Някой път това, което наричаме зло в света, ние не знаем побудителните причини, които са заставили някое добро в дадения случай да придружи дадена постъпка или да държи поведение. (Една котка ходи около Учителя.) Това е предметно учение. Тя слуша беседата, без да я разбира. Тя си има свой маниер. Ще си поглади опашката, и тя си има нещо предвид. Аз зная защо се глади. Тя иска нещо материално, нищо идеално няма. Казано на ваш език: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мене да оставиш. Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш.“ Понеже котката е едно колективно същество, онези същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят. Те искат да покажат, котката иска да каже: „Характер трябва да имате, да не ви е срам.“ Котката казва: „Аз добре разбирам, благодаря на Учителя.
към текста >>

74. Беседа, държана от Учителя - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало).
Правило: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас. Най-напред вие трябва да се самообладавате. Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота. 13 година (тази, 1930) е една фатална година, каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане. Каквото добро сте намислили, всичко ще стане. Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е този, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга. Първото нещо е: трябва да имате установен поглед. Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете.
към текста >>

Човек без опашка е този, който мисли и за другите.
Най-напред вие трябва да се самообладавате. Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота. 13 година (тази, 1930) е една фатална година, каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане. Каквото добро сте намислили, всичко ще стане. Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е този, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга. Първото нещо е: трябва да имате установен поглед. Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете. Светът е разумен.
към текста >>

75. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Паша Теодорова

Мислила за охлюва как пълзи на някаква си опашка.
" - запитала се болната учудена. - „Ще се мъчиш, с ръце, с крака, с пълзене, ще стъпиш по някакъв начин на пода, макар и на колене." - Дал й този съвет Учителят и си отишъл. Мисли тази жена, чуди се какво да прави, иска й се някой да й помогне, но казано й е сама да прави усилия. Както и да е, иска й се да живее, а около нея няма никой. Прави опит да проточи единия крак, прави опит за втория, все не може. Мислила за охлюва как пълзи на някаква си опашка. Тя по-долу ли е от охлюва? Не, тя е човек. Пак проточва единия крак, после втория крак, докато странно за нея, се намира долу на пода, седнала на седалището си. И тя сама не знае, хлъзнала ли се от леглото, стъпила ли е на крака си, нищо не знае. Седи, седи, чуди се и мисли: Ами сега кой ще ме вдигне на леглото?
към текста >>

76. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Гена Папазова

И той мислеше, че аз ще му правя някакво зло, защото после, след 9 септември се въртеше край мене така, вече въртеше опашка.
Вика: „Ела да си поприказваме, аз там ще се задуша от тоз директор. Какво да правя, само за ядене се приказва и за дрехи. Какво да правя, какво да правя? " Викам: „Когато съм свободна, викайте ме и когато вий сте свободни, ще ви потърсвам и аз." И станахме ний приятелки с Цветана Киранова. А този човек не можа да прокопса. И той мислеше, че аз ще му правя някакво зло, защото после, след 9 септември се въртеше край мене така, вече въртеше опашка. Дума да не става. Какво той ще ме оправя. Той е некадърен човек. Оставих го така да си мъждука. Аз не съм тръгнала да убивам хората.
към текста >>

77. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

„Цветно земното кълбо" - опасано от змия, която си е захапала опашката.
За първи път в живота си Генчо е имал такива добри условия за работа. В ума му се раждат нови идеи, които чакали своето реализиране. На Братската градина се е родила идеята за една по-сложна композиция, която ще наречем трилогия. Но преди да говорим за трилогията, необходимо е да споменем за неговото творчество като символист, което е намерило израз в няколко табла: „Окото на Бога" - око, нарисувано в равностранен триъгълник; всевиждащото око на Брата; „Тесният път" - Пътят на посветените; „Псалом 91" - Под крилото на Всевишния; „Човешката душа" - Изобразява девойка в разцъфнал цвят със светли одеяния. Намират се в молитвената стая на Братската градина - Айтос. „Цветно земното кълбо" - опасано от змия, която си е захапала опашката. Символизира безконечността на знанието Намира се в салона на Братството в село Тополица. На горните табла не се знаят рождените дати. Условията, които Генчо е имал за работа в Братската градина, са възможно най-добрите, които е имал през целия си живот. Там той създал своята трилогия, композиция от три картини, които се намират в салона на Братската градина - Айтос. Всички хора, които се занимават с каквото и да е изкуство, са забелязали, че не всички дни и месеци в годината са богати на интересни хрумвания.
към текста >>

78. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

В.Хр.: А знаете ли, че Учителят му е подарил един пръстен - змията захапала опашката си?
За Кръстю имаха отначало лошо мнение. Даже сестра Балтова казваше на Лиляна да не го приема при себе си, а те се сприятелиха и после той стана друг човек. В.Хр.: Чувала съм, че е бил черен маг. Вярно ли е? Т.К.: Не, тия неща не могат да се кажат. В.Хр.: А знаете ли, че Учителят му е подарил един пръстен - змията захапала опашката си? Аз го видях. Т.К.:Не, не съм чул. В.Хр.: Аз го видях у Лиляна сега на пръста й. Той го изгубил веднъж, един брат го намерил, дал го на Учителя и Учителят пак му го дал. Той е бил художник и има доста картини от него.
към текста >>

79. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 11-40

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Новото учение е: Който е на опашката, той е добър.
12 Всички заблуждения и дразнения са отвънка, а вътре е Бог, който действува. Отношения към Бога. 13 Най-първо човек трябва да изпълни своите отношения към Бога. Не изпълни ли своите отношения към Бога, не може да изпълни своите отношения към ближните си. Ако не обичаш Бога, който ти е дал всичко, как ще обичаш брата си? Новото учение е: Който е на опашката, той е добър. Чистотата на ума. 14 Да се пази чистотата на ума! За никого лошо не говори, защото като говориш лошо за човека, то се разлива върху тебе. (Савка) Боже, спасение на ума, един дълбок урок Предизвикване на Любовта. 15 Ученикът, за да предизвиква Любовта на Учителя си, ще учи и така ще предизвика Любовта на Учителя си.
към текста >>

80. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

ТОМ 14

С мен какво бе - владици попове, плетоха паяжини, мина слона и с опашката си омете всичко.
Това ще ви е достатъчно. Ще имате моето съдействие да се не смущавате. На много места колата ще се затегне, не се смущавайте. На Мойсей колата не се ли затегна докато извади евреите от Египет. Непременно затягание ще има. С мен какво бе - владици попове, плетоха паяжини, мина слона и с опашката си омете всичко. Отиде по вятъра тяхната паяжина, няма народ, който да не е пометен заради противениетоси на Божието дело: Асирия. Вавилон и колко други култури са пометени! Търпение ще имате. Западният свят, това е материалния свят, то са наводнения, бури, прочии стихии, ще ги има. Идната година условията ще бъдат по- благоприятни.
към текста >>

81. 40. БАНКА „ГИРДАП

Жечо Панайотов

Като гледам една опашка от 50-60 човека, застанали пред гишето на банката и си искат парите.
По-малките търговци и те действуваха така. Сега банката като е въвлечена в търговия, разчува се, че губи от някаква стока. Всеки, който има 1000 лв. като дребен вложител се уплашва и тича да си вземе и изтегли парите от банката. Този процес на изтичане на влоговете - той съсипва такива банки. Като гледам една опашка от 50-60 човека, застанали пред гишето на банката и си искат парите. А касиера не им дава, защото няма пари . Настава обща паника. И да се отърват, акционерите и управителния съвет обявяват банката в несъстоятелност. Спират да работят. Прочува се, че банките вече могат да фалират.
към текста >>

82. 26. ЗАХАРИНЪТ И КАЗАНА С КОМПОТ

На трето място пък голяма опашка от хора, а аз вече бързах за да не закъснея, на четвърто място, нещо ми се скараха и продавачът ме нагруби и едва ли не ме изхвърли от магазина.
Имаме, продължи сестрата малко захар, но е много малко за цял казан компот, затова нека да пръснем /така се изрази тя/ и едно пакетче захарин в казана". „Добре" - съгласих се аз. „Ще слезна още сега в града да купя захарин". Слезнах, но пред мене за изпълнението на тази скромна задача, се изпречиха непреодолими спънки от най-различно естество. В един магазин нямаше, в друг ако имаше, нямаха да ми развалят едрата банкнота, която подавах, защото по това време държавата беше пуснала бонове с големи стойности от 5000 лева нагоре. На трето място пък голяма опашка от хора, а аз вече бързах за да не закъснея, на четвърто място, нещо ми се скараха и продавачът ме нагруби и едва ли не ме изхвърли от магазина. Търговците по това време добре разбираха, че парите губят стойността си и че това, което продадат, мъчно можеха да го възстановят и затова не бяха много любезни с клиентите си, пък и не можеха да си затворят магазините. Спънките продължиха и по-нататък и най-после малко ядосан, у мене се загуби желанието да взема захарин, така и не взех. Прибрах се на Изгрева малко смутен и казах на сестрата за моите преживелици и несполуки. „Нищо - успокоително отговори тя, ще сложим захар колкото имаме, пък и намерихме още малко". Казанът с компота беше вече готов, занесен пред масите, където се хранехме.
към текста >>

83. 58. ДИНИТЕ

Той почна да изброява белезите, по които човек може да направи сигурния избор: лъскава кора, опашката лесно да се откъсва, малко дънце и мисля, че каза още някои белези.
Затова всякога разпитвах онези, които правеха декларация, че могат да ги познават по външни белези, когато вече са откъснати. Те разбира се услужливо и авторитетно ми изброяваха, белезите по които човек може да ги разбере. Но всякога се убеждавах, че посочените белези не могат да гарантират, че динята е сладка и узряла. В това нещо особено добре се убедих, когато една група познати се бяхме спряли пред камара дини. Един от познатите се препоръча, че е син на градинар и можел безпогрешно да познава узрялите дини. Той почна да изброява белезите, по които човек може да направи сигурния избор: лъскава кора, опашката лесно да се откъсва, малко дънце и мисля, че каза още някои белези. Когато привърши изброяването на белезите, аз се обърнах към него и му казах: „Добре покажи, че е така, избери една диня от камарата, аз ще я платя". Запретна се той, гледа, избира, най-после взема една голяма диня и каза: „Ето това е вече узрял и превъзходен плод". Платих динята и когато е срязахме, оказа се, че е едва зарозовяла - бе зелена. Един ден, сме се събрали пак около Учителя и стана нещо въпрос за дините. Аз използувах случая и насочих въпроса за тяхното познаване.
към текста >>

84. 66. ВЪЗБРАНА НА СЪБОРА ПРЕЗ 1926 г. В СОФИЯ

Не след много идва при нея едно грамадно рунтаво куче, започва да върти опашка и да се гали около нея.
Една сряда през деня, сестрата - другарката на доктора, вижда на поляната Учителя, отива при Него и му казва: „Учителю, тази вечер аз няма да мога да дойда на беседата, защото няма кой да пази къщичката ни, пък и докторът го нема". Учителят й казал: „Ти ела на беседата, а ние ще изпратим един Ангел да пази къщичката ви". Сестрата си тръгва към дома си поласкана в себе си, че Ангел ще дойде да пази къщичката им. Наближава времето за тръгване към салона в града. Сестрата се приготвя, излиза пред вратата и зачаква идването на Ангела, като започна непрекъснато да поглежда към небето в очакването на видният пазач. Не след много идва при нея едно грамадно рунтаво куче, започва да върти опашка и да се гали около нея. Тя го гледа и недоумява, за първи път вижда това куче, пък и тъй любезно се държи. Чака, гледай най-после решава, взема една тел, която й попада на ръка, връзва кучето до вратата и тръгва към града за беседа, според както Учителят й е казал. След беседата, късно, някъде към полунощ, тя се прибира и вижда кучето там пред вратата да седи на стража. Погалва го, нахранва го и го отвързва. Малко след това идва Учителя.
към текста >>

Сестрата е приятно изненадана, а Учителят с усмивка и казва: „Дойдох да видя, как нашият пратеник е изпълнил задачата си", посочвайки към кучето, а то все още седи, върти опашка и се умилква.
Тя го гледа и недоумява, за първи път вижда това куче, пък и тъй любезно се държи. Чака, гледай най-после решава, взема една тел, която й попада на ръка, връзва кучето до вратата и тръгва към града за беседа, според както Учителят й е казал. След беседата, късно, някъде към полунощ, тя се прибира и вижда кучето там пред вратата да седи на стража. Погалва го, нахранва го и го отвързва. Малко след това идва Учителя. Сестрата е приятно изненадана, а Учителят с усмивка и казва: „Дойдох да видя, как нашият пратеник е изпълнил задачата си", посочвайки към кучето, а то все още седи, върти опашка и се умилква. На тръгване Учителят й казва: „Всяко същество, което изпълнява волята на Бога е Ангел". На сутринта, един брат, Цеко, минава край къщичката на сестрата и казва: „Абе сестра, какво беше това куче, което беше вързано пред вратата ти? То не даваше възможност да се приближи човек до вашата къщичка". - „Ха, видя ли какъв Ангел ми прати Учителя за да ми пази къщичката", смеейки се му отговорила тя. „Чудна работа!
към текста >>

85. 11. „ЕЛ - ЕЗИКА НА МАЙТЕ

В това време до нея се доближава едно голямо, рунтаво куче, върти опашка и не се отделяло от нея.
Сутринта, в една сряда, Учителят бил на Изгрева. Сестрата се доближила до Него и Му казала, че вечерта не ще може да дойде в града на беседа, защото нямало кой да пази барачката й. „Елате на беседа", казал Учителя - „Ние ще пратим един ангел да пази къщичката ви". Сестрата се зарадвала, че ще иде на беседа и че ангел ще пази къщичката й. Като наближило времето да тръгне за беседа, тя започнала да попоглежда към небето за ангела. В това време до нея се доближава едно голямо, рунтаво куче, върти опашка и не се отделяло от нея. Тя го нахранила, взела една връв и го завързала за бараката. Разбрала, че това ще е ангела и спокойна си отишла на беседа. Вечерта към 11 часа тя се прибира на Изгрева. Гледа, пред къщичката си Учителя. Като Го видяла, ахнала от почуда: „Учителю, толкова късно сте дошли на Изгрева?
към текста >>

86. 4. ЛЕКАРСТВОТО

На висок глас попитал хората, построени на опашката, дали някой не знае някое народно лекарство за спиране на кръвоизлив от носа.
Попово лекарството железен шестохлорид, обаче кръвта продължаваше да си тече. Стана сутрин и възглавницата ми - заляна от кръвта, която бе текла от носа ми. Един петъчен ден баща ми отива в гр. Попово и влиза в аптеката. А там се наредили много хора. На висок глас попитал хората, построени на опашката, дали някой не знае някое народно лекарство за спиране на кръвоизлив от носа. По едно време един селянин го побутнал и го отвел настрана. Казал му да счупи 10 яйца и черупките ще ги изпекат, но да не изгарят, само да се зачервят. Да ги стрие, да се размазват между пръстите му. Да сложи стрития прах в една носна кърпичка. Щом потече кръв от носа, да сложи от този прах на съответната ноздра.
към текста >>

87. 25. МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА

Ти ме излагаш с неразумното си разхищение." А Николина му отговаряше така: „Оня, с опашката, те учи така.
Балтов бе великодушен, мъдър брат. Той се обръщаше към Николина със следните думи: „Николино, бъди разумна в проявите си! Аз съм висш чиновник. Познат на всички ж. п. чиновници от цяла България. Ти ме излагаш с неразумното си разхищение." А Николина му отговаряше така: „Оня, с опашката, те учи така. Аз не искам да го слушам, да вървя по съветите му." Отиваше да проповядва по селата и спеше на голата земя, като казваше, че се завивала с магнетични дрехи за завивки. Това безумие продължи дотогава, докато тя се простуди и заболя. Краката й отекоха и се подуха. Не можеше да върви. От дългото боледуване Балтова поумня и си накупи юргани, дюшеци, кревати, столове и нова покъщнина.
към текста >>

88. 1929 година - продължение

I. ЧОВЕКЪТ ЗА ТАЗИ РАБОТА

Пролет иде, а още нищо не мърда, само пролетните цветя са изникнали - минзухар, кокиче, теуменуга, синчец, зюмбюл, лисича опашка и др. някои.
17.IV.1929., [сряда] Тая заран дъжд валеше, но се преобърна на големи парцали от сняг. И цял ден е много студено. Хората се оплакват, че ще изморят овцете и козите, особено малките се много намалиха. Студ много голям, голяк. Аз от тая сутрин мажа канцеларията. Пролет иде, а още нищо не мърда, само пролетните цветя са изникнали - минзухар, кокиче, теуменуга, синчец, зюмбюл, лисича опашка и др. някои. Копривата едва направихме по 1-2 чорби и сега я изгори големият студ. Четох за „Светило на тялото ти е окото" и „Двама свидетели". „И във вашия закон е писано, че свидетелството на двама е вярно" - това са двамата свидетели а човека: умът и сърцето, двамата философа, които учат човека всякога; и той трябва винаги поука от тях да вземе, но не само от единия. Те са двете Богини-сестри, слезли от небето, обичащи се горе много, неразделни, а слизайки да помагат на човечеството, се опорочили, обезобразили, забравили се една друга и създали два култа в човечеството: култа на науката и култа на сърцето - на религията, и се борят всеки с доводи и доказателства, че единият е по-прав от другия. Науката оборва религията и религията - науката и така, вечен спор на двете близки и неразделни някога сестри.
към текста >>

89. XII. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА в СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И ПОДЗЕМНИ

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Останалите са се наредили на голяма опашка и чакат реда си да бъдат отпечатани. 2.
Аз мълчах. И чаках. През това време работех нелегално и записвах опитностите на възрастните приятели, които до днес са отпечатани в поредицата „Изгревът" от том I до том XVI. А това не е малко. Дори е много. Останалите са се наредили на голяма опашка и чакат реда си да бъдат отпечатани. 2. За пророчеството за идните дни от Учителя бе публикувано в „Изгревът" том III, стр. 315-316. Пророчества „Изгревът" том III, стр. 309-310; 311- 314. Тук се описваше, че Учителяте пророкувал епохата от 1945-1989, която според Учителят беше „Денят Господен". За „Князът на този свят" и неговата власт виж в „Изгревът" том III, стр. 303-308.
към текста >>

90. 18.Писмо на Мария Витанова до Елена Хаджи Григорова от 12.XII.1928 г. с резюме на лекцията от Учителя от същия ден

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Опашката на нещата, това е човешкият ум.
Животът представлява една красива възможност да проявим любовта. Един малък блясък на любовта струва цял един живот. Красотата е чисто Божествена. Тази мисъл, която ти е дала подтик, отбележй я. Онова, което имаме сега, трябва да продадем за многоценния бисер. Опашката на нещата, това е човешкият ум. Окултен ученик е онзи, който разбира себе си. При най-лошите условия, извикай Божествената Любов, тя ще оправи пътя ти. Ние сме станали лоши, защото сме изгубили пространство в живота. Затова трябва да се разширим, не да се наблъскваме всички в едно. Каквото искате да станете, това желание трябва да бъде непреривно, без да разправяте, че такива ще ставате.
към текста >>

91. 56. Страданието

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Когато вържат на човека тенекия на опашката, да не му я отрежат.
Страданията са пътят на човешката душа. 25 май 1937 г. на обеда, на двора Когато при някое желание си неразположен, то е неестествено. Пътуваш ли през гората много накитен, ще излезеш обран. Един откъснат плод е едно желание. Когато вържат на човека тенекия на опашката, да не му я отрежат. Има общи принципи. Желанията са материални. Взимайте тези, които са за градене. Не мислй за утре! Болният иска да има всичко в запас.
към текста >>

92. 125. Мекотата

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Запалете с кибритена клечка опашката на дявола.
Вие сте при вратата на големите страдания. Предвидени са и са неизбежни, ни повече, ни по-малко. Ще е равно на силата ви, на знанието ви. Като се раздвои човек, не може да се примири. Който се сражава с вас, може за половин час да потъне. Запалете с кибритена клечка опашката на дявола. Аз говоря за героите. Никакви кревати, юргани и сестри милосердни, но телени мрежи. Ще минете, искате - не искате, ще го минете.
към текста >>

93. 126. Човешката душа

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Вие опашката си показвате, а мене главата ми трябва.
Не уповавайте на фирми! Уповавай на часовника! Върху всичките не едни са работили, майстори. Кога не те слуша Господ, имате неправо нещо. Тщеславието ви е на опашката. Вие опашката си показвате, а мене главата ми трябва. Минаваш за Учител. Хората се ровят: баща ти, майка ти, сестрите ти не ги интересува хубавото. За Христа искат да знаят къде е бил. Той знае къде е бил. Той да ви каже.
към текста >>

94. 143. Качествата у човека

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Слабият да е опашка, а силният - глава.
От черно и бяло грозде имаш различни влияния, от мискет червен - друго влияние. Ако си боледувал дълго време, изгори дрехите! Не ти трябват на умрял човек дрехите. Всичките хора страдат, ме носят стари обичаи, вярвания. Хората изопачили Божествения път, вървят в неестествен път. Слабият да е опашка, а силният - глава. Слабият да носи празните чували, силният - пълните. Някой има желание добро, но няма какво да даде. Ако има, че не дава, е друг въпросът. Да обичаш невежия е мъчна работа. Нито по-малко, нито повече да му дадеш.
към текста >>

95. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Хем да беше барем за нещо, да го речем да има защо, та пак ще речеш, ех, има си крушка опашка, а оно — за женски мунафъклъци.
Чорбаджи Тасо го запитал: па как така бързо го прехесапи бе, Митре? А той му отговорил: лесна работа бърже се върши… Една ока има 400 драма… 10 гроша правят 400 пари; що се дава 10 гроша оката, драмът му е една пара, петдесет гроша оката — драмът 5 пари… 150 гроша оката — драмът чини 15 пари… 40 драма са 600 пари, санким шест юзлука… три бешлика… 15 гроша. И устабашията, и купувачът го гледаха, па се чудеха и маеха. Чорбаджи Ницул и чорбаджи Игнат беха тридесет и две години ортаци. Па им мине заек път, та се случи да се скарат един ден, както си е адет у нас. Хем да беше барем за нещо, да го речем да има защо, та пак ще речеш, ех, има си крушка опашка, а оно — за женски мунафъклъци. От жените премине и на мъжете, също като шугата, да прощавате, па се уловят на̀, така… за срам и за резил на хората. Не можеше се другояче, нали дойде до дележ. Друг колай асли и нема. Нейсе, дележ, дележ, ама как да се дели така? … Не от вчера или от година, или от две… минало се цели 32 години, па и търговията им не е била малка работа… къде, къде… кой можеше да прехесапи сермията на чорбаджи Ницула и на чорбаджи Игната?
към текста >>

96. 1. Предговор

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Но даже най-нелепата „легенда" има в основата си някаква доловена истина - народът никога не създава нещо от нищо - винаги има „от крушка опашка".
Точно затова ние нарекохме нашия колективен труд „Между истината и легендата". Знае се, че „истината е обективна и доказуема". А всичко изказано тук може да звучи за някого като „субективно и недоказано". Другояче стоят обаче нещата при „легендата". Тя създава простор за свободно творческо въображение. Но даже най-нелепата „легенда" има в основата си някаква доловена истина - народът никога не създава нещо от нищо - винаги има „от крушка опашка". А знае се, че не за всеки човек се създават „легенди". Лично авторът на предговора, поради естеството на лекарската си работа, беше много критичен към Петър Дънов. Това очевидно не оставаше недоловено от него и затова веднъж, добродушно усмихнат, той му каза: „Аз не предсказвам, а само предвиждам." А това вече е съвършено друга категория душевни качества. „Предвиждането" е логически построено умозаключение на човек, който предварително знае причините и не му е мъчно да извлече заключението. „Прочее, не ме мисли за някакъв пророк" - искаше да каже Дънов.
към текста >>

97. 5. Съборите на Всемирното Бяло Братство 5.1. Съборите във Велико Търново

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

" Тогава изпод палатките излизаха братя и сестри с канчета, нареждаха се на опашка около казаните и спокойно чакаха да получат пълната лъжица с ястие.
Това беше заключителната част от дейността на снабдителите, докарали с коричка продуктите, на старателните братя и сестри, които с ножове в ръка бяха белили и рязали картофите и другия зеленчук. Останалите съборяни се застояваха наоколо и пееха заедно с дежурните. Песните бяха неделима част от самото готвене. Те превръщаха скучната и не много приятна работа около готвенето в някакво свещенодействие. Когато идваше време за обед, един гръмогласен мъжки глас извикваше: „Обе-е-ед! " Тогава изпод палатките излизаха братя и сестри с канчета, нареждаха се на опашка около казаните и спокойно чакаха да получат пълната лъжица с ястие. Тя беше достатъчна за един хубав, макар и скромен обед. Макар и насипано яденето, никой не почваше да яде. Изчакваше се да се каже в хор от всички хиляда уста молитвата: „Само Божията Любов носи пълния живот." Яденето беше негласно свещенодействие. Разговорите бяха тихи, делови. Сам Учителят не приказваше много - казваше само най-необходимото.
към текста >>

98. 5.6. Как се събираха парите