Търсене в текстове за 'Опашка'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия.
Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът. Трябва да даваш от онова, което си приел от него.
към текста >>

— не жили като скорпя съ своята опашка, нито хапи като змия.
Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ. Ти желаешъ щастието, но трѣбва нѣщо да заплатимъ за него. Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди? Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си. Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ — не жили като скорпя съ своята опашка, нито хапи като змия. Понеже ако отровишъ своя ближенъ, що ще се ползувашъ отъ дѣлото си? Или ако погълнешъ брата си що ще добиешъ? Живота на брата ти нѣма да стане стежание твое никога, и по никой начинъ. Добрѣ да живѣешъ, добрѣ да работишъ, добрѣ да се отнасяшъ, това изисква живота. Трѣбва да давашъ отъ онова което си приелъ отъ него.
към текста >>

2. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Не бива всички да бъдем в главата или пък, ако щете, опашката, защото там, гдето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното.
Обаче, дали е Той вътре или вънка, трябва да сме благодарни. Ако някой от вас страда, да знае, че Господ работи и трябва да има търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мебелира, а ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания. Това, което правим сега тук, в това събрание, Господ се доволствува от нас, защото това е просто забавление. Като приемем това така, ще растем от сила в сила. Ние трябва да се почитаме и уважаваме, защото това само ако струваме, ще бъде знак, че сме хора подигнати. Не бива всички да бъдем в главата или пък, ако щете, опашката, защото там, гдето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако, например, една опашка не можем за света да клатим, то ако главата ни се повери, как ще я употребим? Малките работи който наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие, затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди. Например, срещнеш човек унил, кажеш му добри приказки; да знаеш, че си извършил едно добро дело. Винаги се молете. Добро дело е и туй: когато дойде любовта, знанието, вярата, вие ги давайте и на другите — „даром сте приели, даром давайте“.
към текста >>

Ако, например, една опашка не можем за света да клатим, то ако главата ни се повери, как ще я употребим?
Ако някой от вас страда, да знае, че Господ работи и трябва да има търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мебелира, а ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания. Това, което правим сега тук, в това събрание, Господ се доволствува от нас, защото това е просто забавление. Като приемем това така, ще растем от сила в сила. Ние трябва да се почитаме и уважаваме, защото това само ако струваме, ще бъде знак, че сме хора подигнати. Не бива всички да бъдем в главата или пък, ако щете, опашката, защото там, гдето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако, например, една опашка не можем за света да клатим, то ако главата ни се повери, как ще я употребим? Малките работи който наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие, затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди. Например, срещнеш човек унил, кажеш му добри приказки; да знаеш, че си извършил едно добро дело. Винаги се молете. Добро дело е и туй: когато дойде любовта, знанието, вярата, вие ги давайте и на другите — „даром сте приели, даром давайте“. Защото, иначе, ако тези добродетели у вас постоянно задържате, няма да получите благословения.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него.
Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тези двамата слепци. Искам да се обърнете към Господа и да Му кажете: „Господи, помилуй! " Искам да си прощавате един на друг. Всеки ден трябва да си прощавате. И тогава питам: Имали и ще има ли дявол? Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него. Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири.Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това?
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него.
Аз искам да отворя очите ви за съществени работи, та да не ви съдят, когато светът иска, Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тези двамата слепци. Искам да се обърнете към Господа и да Му кажете: „Господи, помилуй! " Искам да си прощавате един на друг. Всеки ден трябва да си прощавате. И тогава питам: Има ли и ще има ли дявол? Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него. Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири.Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това?
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Наши и ваши няма да има и ако ги има, ще са на опашката.
Защото самата тръба е за тази цел направена, да призовава на бой. И сега тръби седмата тръба, в която царствата световни ще станат царства на Христа. Бъдещото управление на света ще бъде повече теократическо. Свободата ще заеме своето място. Хората ще се научат да се почитат взаимно и да живеят в мир. Наши и ваши няма да има и ако ги има, ще са на опашката. Светлината ще озари умовете на хората и те ще изтрезнеят от това си състояние. Но сега изпитанията за всички не са се свършили. На мнозина Христос ще каже, не ви познавам, идете си от Мене вие, които работите с лъжа, измама, лицемерие, користолюбие и с всички други дяволски средства. Дяволът в Моите очи е станал доста смешен. Едни тика да се самоизтребват, а други да бягат.
към текста >>

6. Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново

Ще го хванем за опашката и ще го смъкнем от плета.
Всички стари приятели ще трябва да се предупредят да вземат мерки. Млади светии не искаме ние. Да влизат по установения ред. Братчета няма – има Братство. Да се внимава, някой от младите да не прелазя през плета. Ще го хванем за опашката и ще го смъкнем от плета. Когато дойде някой и каже, че Господ така казва, ще кажем: „Както Господ казва, тъй ще направим." (Това ще кажем в себе си). Ако на тях говори Духът, то ние живеем с Духа. И аз бих желал, като дойдат, да ни покажат знанието си. А пък тази формула ще се измени (поздравът: „Няма Любов като Божията Любов" – Н.Л.К.Б.Л.). За вътрешен кръг ще турим друга формула.
към текста >>

7. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Тя остава след нас, дето се вика с подвита опашка.
Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина? ” - Зоват ни високите й върхове, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата. Зоват ни зелените й морави с чудни цветя, гъстите й гори, гдето извират кристални извори.Наближаваме Сливенските минерални бани. Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг път.Свършва се вече Средна Гора. Тя остава след нас, дето се вика с подвита опашка. До тук е нейното царство. Пред нас е „Бащица наш Балкан”. Пред нас е легендарната планина на толкоз наши и чужди подвизи. Върховете й са покрити с гъсти гори, а полите нашарени с лозя и градини. Тук-таме се мержелеят малки селца, които сякаш протягат към нас своите братски ръце: „Елате, елате при нас!
към текста >>

8. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември

С мен какво бе - владици попове, плетоха паяжини, мина слона и с опашката си омете всичко.
Това ще ви е достатъчно. Ще имате моето съдействие да се не смущавате. На много места колата ще се затегне, не се смущавайте. На Мойсей колата не се ли затегна докато извади евреите от Египет. Непременно затягание ще има. С мен какво бе - владици попове, плетоха паяжини, мина слона и с опашката си омете всичко. Отиде по вятъра тяхната паяжина, няма народ, който да не е пометен заради противениетоси на Божието дело: Асирия. Вавилон и колко други култури са пометени! Търпение ще имате. Западният свят, това е материалния свят, то са наводнения, бури, прочии стихии, ще ги има. Идната година условията ще бъдат по- благоприятни.
към текста >>

9. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември

Кому се радваше, кому въртеше непрекъснато рунтава опашка и скимтеше с радост?
Много слугини не са доволни от господарите си, много господари са изяли хака на слугините си... Така дума св. Димитър, връщайки се от София, ядовит, мокър и кален, но колкото отива нагоре, развеселява се и времето се оправя.Гледаме го как върви нагоре, как пълзи по петите му обилна слънчева струя...Нивите са разорани. Нацедени от дълбока, лепкава кал. Едвам се измъкваме от тяхното пленничество. Всред тая беда, с радостен лай срещу нас се хвърли бяло рунтаво куче. Кому се радваше, кому въртеше непрекъснато рунтава опашка и скимтеше с радост? Кожухът му, мокър и кален, се повлякъл почти до земята. Козината му прилича на овчо руно, пухкава и дълга. Колко комати изгълта тоя голям вълнист пес. Той иска дори да ни последва. Изпрати ни чак до юзината.
към текста >>

После пак навири опашка и верен на дълга си се затича към далечно стадо овци.
Кожухът му, мокър и кален, се повлякъл почти до земята. Козината му прилича на овчо руно, пухкава и дълга. Колко комати изгълта тоя голям вълнист пес. Той иска дори да ни последва. Изпрати ни чак до юзината. После пак навири опашка и верен на дълга си се затича към далечно стадо овци. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

10. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 24 май

Когато вържат на човека тенекия на опашката, да не му я отрежат.
25 май 1937 г. на обеда, на двора Когато при някое желание си неразположен, то е неестествено. Пътуваш ли през гората много накитен, ще излезеш обран. Един откъснат плод е едно желание. Когато вържат на човека тенекия на опашката, да не му я отрежат. Има общи принципи. Желанията са материални. Взимайте тези, които са за градене. Не мислй за утре! Болният иска да има всичко в запас.
към текста >>

11. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 25 май

Когато вържат на човека тенекия на опашката, да не му я отрежат.
25 май 1937 г. на обеда, на двора Когато при някое желание си неразположен, то е неестествено. Пътуваш ли през гората много накитен, ще излезеш обран. Един откъснат плод е едно желание. Когато вържат на човека тенекия на опашката, да не му я отрежат. Има общи принципи. Желанията са материални. Взимайте тези, които са за градене. Не мислй за утре! Болният иска да има всичко в запас.
към текста >>

12. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 26 май

Когато вържат на човека тенекия на опашката, да не му я отрежат.
25 май 1937 г. на обеда, на двора Когато при някое желание си неразположен, то е неестествено. Пътуваш ли през гората много накитен, ще излезеш обран. Един откъснат плод е едно желание. Когато вържат на човека тенекия на опашката, да не му я отрежат. Има общи принципи. Желанията са материални. Взимайте тези, които са за градене. Не мислй за утре! Болният иска да има всичко в запас.
към текста >>

13. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 19 април

Слабият да е опашка, а силният - глава.
От черно и бяло грозде имаш различни влияния, от мискет червен - друго влияние. Ако си боледувал дълго време, изгори дрехите! Не ти трябват на умрял човек дрехите. Всичките хора страдат, ме носят стари обичаи, вярвания. Хората изопачили Божествения път, вървят в неестествен път. Слабият да е опашка, а силният - глава. Слабият да носи празните чували, силният - пълните. Някой има желание добро, но няма какво да даде. Ако има, че не дава, е друг въпросът. Да обичаш невежия е мъчна работа. Нито по-малко, нито повече да му дадеш.
към текста >>

14. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №59

Но какво да правя опашката си?
[до] гр. София И двете Ви последни писма (2 февруари и 28 февруари) притежавам. Не Ви отговорих, защото съм объркан от положението си. Знам, че твоето е още по-лошо, но ти си научен да се не окалваш и добре правиш. Всичко туй разбирам и искам да бъда и аз безгрижен. Но какво да правя опашката си? Ти, слава Богу, си свободен от това. А то, като са и двата члена на семейството истинни във вярата, добре, но ако не? Повече по това ми е неприятно да ти казвам. [зачеркнато от П.К.] Повече не зная какво да кажа. С поздрав искрен от всички ни.
към текста >>

15. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Когато влиза в този кръг, кучката престава да лае, спира своя бяг, започва да върти опашка и вече по-бавно се отправя към него.
За тяхна най-голяма изненада, вместо да отстъпи бързо на безопасно място, човекът отсреща се настанява на един дънер, неподвижен в очакване кучетата да връхлетят върху него. Крум съсредоточава цялото си внимание върху бялата кучка. „Ако я спечеля на моя страна мисли си той другите сигурно ще я последват." И той й изпраща цялата си любов, обгръща я със светлината на своя мир. Същевременно описва светъл кръг около себе си, в който само приятел може да проникне. И чудото става. Когато влиза в този кръг, кучката престава да лае, спира своя бяг, започва да върти опашка и вече по-бавно се отправя към него. Другите кучета също утихват и, задружно махайки опашки, отиват при Крум. Той се изправя и в кортежа на новите си приятели спокойно се отправя към овчарите, които зяпнали в почуда, не могат да повярват на очите си. „Универсалният език на Любовта каза Вено изисква пълен мир и абсолютно никакво колебание. Всичко ще е всуе, ако описвайки кръга, държиш камък в джоба си." Законът е силен, но и много строг. Млекарката тръгва и, без нови приключения, безпрепятствено го откарва в града.
към текста >>

0.138995885849