НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
36
резултата в
28
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е
озарение
на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.
Това именно е първата степен на човешкото пробуждане – Обръщение. Дотогава човек е бил гърбом към Бога, към великия център на Живота и при Обръщението се обръща с лице към Него. Защо в известна степен на своето развитие човек идва до идеята за Великото разумно начало? Защото тази идея е вродена в него, той иде с нея на Земята, тя живее в глъбините на неговата душа. Фазата Обръщение е дълбок вътрешен, мистичен процес.
Това е
озарение
на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.
Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми.“ Същата идея е изказана и със следните думи: „Привлякъл ви е Бог с нишките на Любовта си.“ Втората фаза е Покаяние. Това иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
към текста >>
2.
49) На разсъмване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и
озарението
му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество.
Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака. Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4). Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието. На разсъмване бележи идването на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро.
На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и
озарението
му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество.
На разсъмване е едно разширение на съзнанието. „Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за закуска? Отговориха Му: Нямаме“ (Йоан 21:5). Този диалог изразява духовна бедност и е своеобразна характеристика на днешната култура, която в духовно отношение е бедна. Същото се изразява и с целия четвърти стих: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега; учениците обаче не познаха, че е Исус“ (Йоан 21:4).
към текста >>
3.
52) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно
озарение
, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА56 1. Активното състояние Външната активност, която днес бележат хората, все още не е тьрсената – част от душевната им сила остава непроявена. При човешката деятелност е необходимо всички сили на душата да бъдат активни. Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното.
И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно
озарение
, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество.
Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа. Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън. Именно затова днешната култура води до обезличаване.
към текста >>
4.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно
озарение
се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде.
Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен.
При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно
озарение
се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде.
А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
към текста >>
5.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно
озарение
.
Процесът на излекуване се различава при разните индивиди, но най-често се явява силна болка, криза и после – внезапно чувство за здраве. За няколко секунди, минути или най-много за няколко часа раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Фактите доказват действителността на известно съотношение от все още напълно непознато естество между душевните и органични явления. Тези прояви ни откриват един нов свят.“ Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията.
Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно
озарение
.
Болният идва до едно състояние на мир и радост, на всеобемна Любов и светлина – до състояние на хармония и красота. Той всичко люби и на всичко се радва – това именно е молитвеното състояние, което лекува. Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика. Той успешно възвръща здравето си, понеже се свързва с неизчерпаемите извори на живот, привлича ги и те реорганизират материята на организма му. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички излишни безпокойства и да дойде до състояние на обнова, чистота и вяра; именно тогава ще бъде възприемчив към вълната на Божествения живот, който непрестанно се изявява.
към текста >>
6.
100) Хигиена в три направления
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Хазаинът ми имаше няколко приятели, с които често си попийваше, но той направи всичко възможно да сподели духовното си
озарение
с тях.
Когато пред катедрата излязъл Учителя да говори, думите Му трогнали моя хазаин и той развълнувано слушал, дори плакал. После песните му се сторили ангелски и се опитал да пее с другите и като че ли ги знаел. След събранието той побързал да се прибере преди мен. И когато се поуспокоил насаме, веднага, щом се върнах в село, ми разкри всичко и заяви, че иска да чете тези духовни книги и да посещава редовно събранията в София. Аз се зарадвах и вътрешно благодарих на Бога, че Той е чул моята молитва.
Хазаинът ми имаше няколко приятели, с които често си попийваше, но той направи всичко възможно да сподели духовното си
озарение
с тях.
И в тях също настъпи голям преврат, защото те престанаха да пият, възприеха вегетарианството, посещаваха беседите и проучваха книгите. Цялото село се изненада от тази голяма вътрешна промяна в тях. След разказа на сестрата Учителя продължи: В провинцията може да се работи и така: двама по двама с раници на гръб, тръгнали като туристи, ще изучавате с научна цел Природата, нравите и обичаите на хората, но Божествените ви намерения никой да не ги научава. Начинът, по който ще се предаде една Истина, да бъде преценен според човека: на едно дете ще се предаде по метода, който подобава за възрастта му – няма да му дадеш толкова храна, колкото на един възрастен.
към текста >>
7.
12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили, във вътрешно
озарение
разбираш повече, отколкото с години занимания.
Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас. Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени. Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина.
Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили, във вътрешно
озарение
разбираш повече, отколкото с години занимания.
Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот. Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот. Всички вериги са паднали от тебе! Разбирам: Това е поздравът на планината! Разбирам планината!
към текста >>
8.
19. ТЕ ЧАКАТ!
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като светкавица ги облъхва тогаз едно
озарение
за великото в живота.
Зиме, когато са покрити със снажни преспи, те мечтаят за лятно слънце, за тревите, за цветята с безброй шарки, що растат около тях. Калени са те в бурите на живота! С устойчивост посрещат най-големите бури. Те не могат да ги изтръгнат от техните места. С векове съзерцават те звездите и понякога едно прозрение за миг ги озарява за висшия смисъл на всичко и на тяхното собствено битие.
Като светкавица ги облъхва тогаз едно
озарение
за великото в живота.
И след туй завесата пак се пуща. Те чакат! Те чакат някой да дойде при тях и да ги възкреси! Те чакат магическото Слово, за да се преобразят. И тогаз ще се пробудят и изявят съществата, скрити в тия форми.
към текста >>
9.
45. ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като че ли и в тях проблясва едно
озарение
за великото предназначение на всичко в света.
От очите им излиза радостно сияние, което е отблясък и светло предчувствие за красотата на това, което се гради. Всички лица са красиви; те добиват красотата, която първично им е дадена, когато са слизали от своята Родина. Тук вече човек престава да се чувствува като личност, а като душа — гражданка на вечността, — която из глъбините си приветствува Великата Майка на света и праща на всички свои братя на земята радостната вест, че животът на рая е тъй близо до нас! Като че ли и всички дървета и тревички. подемат песента на дванадесетте слънчеви лъча и на живия кръг.
Като че ли и в тях проблясва едно
озарение
за великото предназначение на всичко в света.
Тия лъчи не са ли един цвят, който се разцъфтява? Това не напомня ли за разцъфтяването, което става в мистичните глъбини на общочовешката душа! След упражнението всички са около Учителя. Става въпрос за новите упражнения. Учителят казва:
към текста >>
10.
Сказка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- 5 години - той прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие прозрение, „едно
озарение
отвътре“ за делото, което ще работи - да получи откровение за своята работа, за методите и целите на тази работа.
Учителя е написал своята първа книга „Наука и възпитание“. В тази книга човек ще види основните идеи, които той разработва по-късно в своите беседи и лекции. Който иска да се запознае с идеите на Учителя, той трябва да прочете и тази книга. От 1895 г. до 1900 г.
- 5 години - той прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие прозрение, „едно
озарение
отвътре“ за делото, което ще работи - да получи откровение за своята работа, за методите и целите на тази работа.
И тогава получава нареждане от горе, от Бога - да почне работа във връзка с новата култура. В 1900 г. той вече встъпва в обществена дейност и тогава свиква първия събор на учениците на Бялото братство във Варна. На този събор той поканва само трима души. Те са д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов също от Бургас.
към текста >>
11.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Употребява се за прославяне на Бога и подем към Него във време, когато ни изпраща
озарение
, като се произнасят Божествените Имена и псалом 104, 24 стих: „Колко многочислени са Твоите дела, Господи!
Четиридесет и шестият гений е наречен Ариел, което съответства на Божественото Име Пино, което значи Бог, който даде откровение. Управлява от 226-ти до 230-ти градус на зодиака. Употребява се за получаване на откровения, като се произнасят Божествените Имена и псалом 145, 9 стих: „Благ е Господ към всички; и благите Му милости са върху всичките Му творения." Четиридесет и седмият гений е наречен Асалиях, което съответства на Божественото Име Хана, което значи Бог праведен, показващ Истината. Управлява от 231-ви до 235- ти градус на зодиака.
Употребява се за прославяне на Бога и подем към Него във време, когато ни изпраща
озарение
, като се произнасят Божествените Имена и псалом 104, 24 стих: „Колко многочислени са Твоите дела, Господи!
С Мъдрост си направил всичко. Земята е пълна с Твоите творения." Четиридесет и осмият гений е наречен Михаел, което съответства на Божественото Име Цока, което значи Бог Отец помагащ. Управлява от 236-ти до 240-ти градус на зодиака. Употребява се за запазването на мира и съгласието между съпрузите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 98, 2 стих: „Господ изяви победата си, откри правдата си пред народите."
към текста >>
12.
ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез
озарение
отвън, а не се раждал в собствената душа на човека.
По такъв начин се явява понятието за вина, за човешко престъпление. Още в рая бил даден този закон на първите човеци и те го нарушили, от където дойде и тяхното грехопадане. Същият закон беше даден и на евреите. Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата. Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона.
Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез
озарение
отвън, а не се раждал в собствената душа на човека.
За еврейския народ не било възможно да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии заповеди. Обаче, делото на Мойсей е трябвало да бъде продължено, за да донесе подходящи плодове. Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на Божия закон. Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-ревностните застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей. Характерното за Илия, както и за другите пророци е това, че отношението между тяхното тяло, между тяхната въплотена личност и техния дух е особена.
към текста >>
13.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда
озарението
, което прави човека да има около себе си духовна светлина.
Това се налага вследствие на придвижването на човешкото развитие напред. Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека. Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София".
След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда
озарението
, което прави човека да има около себе си духовна светлина.
Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност.
към текста >>
Този процес на
озарение
на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух.
Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека. Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина.
Този процес на
озарение
на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух.
Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието.
към текста >>
Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това
озарение
.
Така се е наричала тя винаги в езотеричните кръгове, където Християнството е било предавано езотерично. Екзотерично Йоан не й дава никакво име, както другите евангелисти й дават светското име Мария. Той я нарича просто майката Исусова, което също има езотеричен смисъл. Исус, в случая, е символ на висшето Аз в човека, което се ражда от Дева София, пречистеното астрално тяло. Но това, което е мистически вярно, е и исторически вярно.
Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това
озарение
.
Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили. В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението. Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение.
към текста >>
Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича
озарение
.
Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили. В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението.
Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича
озарение
.
След това следва Тайната вечеря, омиването на краката, предателството на Юда, съденето на Христа, разпятието, възкресението и най-после възнесението. Това са, както видяхме, степени, през които минава ученикът. Това не са случайни явления, но явления, пълни със смисъл и значение. Логосът е вселен в едно човешко тяло, което е пречистено до най-висша степен и Христос е проникнал със силите си цялото това тяло, до костната система и до кръво-носната система. Да се мисли, че предаването на Христа, съденето и разпятието са случайни явления, това говори за повърхностно разбиране.
към текста >>
Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на
озарението
, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание.
Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят.
Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на
озарението
, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание.
Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>
14.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След всички тези разочарования Исус дошъл до велико
озарение
и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството.
Не е било достатъчно само да говори на хората за Любов и братство, за страдание и милосърдие, но трябвало да се влее нова младенческа сила в остарелите жили на човечеството. След като майката на Соломоновия Исус се оженва за бащата на Натановия Исус, според Окултната Наука неговата рождена майка, която е била умряла, се вселява в тялото на майката на Натановия Исус. Така че, неговата рождена майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото, е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус. И той споделя с нея всички свои преживявания и разочарования от състоянието, в което е изпаднало човечеството. Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството.
След всички тези разочарования Исус дошъл до велико
озарение
и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството.
С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
към текста >>
15.
Развитие на дарбите и способностите и влизане във връзка с възвишените същества
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Щайнер, в своята книга Път към Посвещение, също казва, че има три степени в Пътя на окултното развитие, които той нарича: 1) подготовка, при която се развиват духовните чувства и се организира и пречиства астралното тяло; 2)
озарение
, при което се запалва духовната светлина и 3) посвещение, което дава възможност на ученика да влезе в съзнателна връзка с духовните същества.
Така според богомилите има три степени: слушатели, верующи и съвършени. Преминаването от една степен в друга става след дълги изпитания и подготовка. Тези три степени са съществували и съществуват във всички езотерични школи на Древността до днес. И Учителя говори, че има три степени в Пътя на окултното развитие, които Той нарича: оглашени, вярващи и ученици. Значи тук има пълно единство с учението на богомилите.
И Щайнер, в своята книга Път към Посвещение, също казва, че има три степени в Пътя на окултното развитие, които той нарича: 1) подготовка, при която се развиват духовните чувства и се организира и пречиства астралното тяло; 2)
озарение
, при което се запалва духовната светлина и 3) посвещение, което дава възможност на ученика да влезе в съзнателна връзка с духовните същества.
Същото учение намираме във всички езотерични школи. Това е също едно доказателство, че Богомилството е езотерична школа.
към текста >>
16.
Общи Бележки за богомилската школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така средновековните розенкройцери и Щайнер са разделяли процеса на обучението на три степени, които са наричали съответно: подготовка,
озарение
и посвещение, които отговарят на богомилските оглашени, вярващи и съвършени.
Слушателите са най-външният кръг, след това идват верующите и най-после съвършените. За тези степени говорих в главата Богомилски степени. Това разпределение на последователите също показва, че Богомилството е окултна школа, защото такова разпределение на последователите е съществувало във всички окултни школи. И Учителя казва, че има три степени на окултно ученичество, които той нарича също слушатели, вярващи и ученици. Това в различни форми се подчертава във всички окултни школи.
Така средновековните розенкройцери и Щайнер са разделяли процеса на обучението на три степени, които са наричали съответно: подготовка,
озарение
и посвещение, които отговарят на богомилските оглашени, вярващи и съвършени.
Същото деление е имало както в школите на Хермес в Древен Египет, така и в школите на Питагор, и на есеите, и в християнските окултни школи и въобще във всички окултни школи. И Христос е имал три категории слушатели: външният народ, на когото е говорил с притчи — това са слушателите. Седемдесетте и двама ученици, които отговарят на вярващите и дванадесетте ученици, които са съвършените, посветените. В кръга на 12те има още два по-тесни кръга — от трима и четирима ученика. За тези неща съм говорил по-подробно в книгата Християнството като окултна школа.
към текста >>
17.
Изказвания на византийските критици за богомилската школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От мисълта на Зигавин се вижда, че богомилите са прекарвали своите ученици и последователи през всички степени на ученичеството, подготовка, в която ученикът придобива морална чистота, след това
озарение
от Светия Дух, което иде отвътре, а не отвън и най-после посвещение.
И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословуто посвещение. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му." От тази мисъл на Зигавин, враг на богомилите, се вижда, че в тяхното учение и практика няма нищо дуалистично, нито еретично, а чисто християнска практика, както е практикувано от апостолите и първите християни. И в такъв случай сектанти и еретици са тези, които са отстъпили от първоначалното учение и практикуват друго, свое, измислено от тях. Също и в думите на Козма не проличава нищо, което да ги обвинява в дуализъм или еретичество, а напротив, изкарва ги такива, каквито са били първите християни.
От мисълта на Зигавин се вижда, че богомилите са прекарвали своите ученици и последователи през всички степени на ученичеството, подготовка, в която ученикът придобива морална чистота, след това
озарение
от Светия Дух, което иде отвътре, а не отвън и най-после посвещение.
Това обяснение е предадено и в Катарския требник. Патриарх Теофилат говори също за три вида богомили. На първо място била една група от най-активни богомили, които били проповедници на учението. На второ място са такива, които не са могли да разберат напълно учението, но все пак са го приели. След това следва една трета група, които са само слушатели.
към текста >>
18.
СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Трите степени, за които се говори при богомилите, се наричат в съвременната западна окултна наука подготовка,
озарение
и посвещение.
СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ Както казах, в Требника са описани три степени на Богомилството и начините за преминаване от една степен в друга, както ги предадох по описанието на Зигавин, който сравнително вярно ги е предал, затова сега няма да се спирам повече върху тях.
Трите степени, за които се говори при богомилите, се наричат в съвременната западна окултна наука подготовка,
озарение
и посвещение.
Тези три степени на Богомилството и на окултната наука в първоначалното Християнство са били диференцирани в седем степени, за които съществуват две системи, по които са описани. Едната ни е предадена от Учителя, а другата — от Щайнер. Ще изложа и двете и след това ще предам розенкройцерския начин на обучението, понеже споменах, че Буда и Християн Розенкройц са предавали в школата на богомилите. Тези седем степени, през които минава обучението на ученика, са били разкривани и прилагани в езотеричните кръгове и богомилите, като представители на езотеричното християнство, са ги прилагали в своята работа като ученици. Задачата на ученика на всяка окултна езотерична школа е да работи за превръщането на всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях.
към текста >>
Възраждането отговаря на
озарението
и на степента вярващ при богомилите.
Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Той се възражда за нов живот.
Възраждането отговаря на
озарението
и на степента вярващ при богомилите.
5. Новораждане Петата степен е наречена новораждане. То иде след възраждането. При новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот и никой не може да владее над него.
към текста >>
19.
39-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Без
озарение
от Божествения Дух вие не може да бъдете истински ученици.
Когато Божественият Дух дойде, вие ще започнете с Великата Божествена Наука и очите на всинца ви ще се отворят. Затова се казва в Писанието: "И отвори умовете им, за да разбират Писанията". Аз казвам: Бог ще отвори умовете ви, за да разбирате тази велика написана книга, в която от всеки лист ще четете велики слова. Ако някой каже, че без присъствието на Този възлюблен може да придобиете някаква наука, някакво дълбоко знание, той не говори истината. Божественият Дух трябва непременно да дойде у вас, защото само Той е носител на истинските Божествени знания, само Той може да озари хората, само Той е в сила да озари вашите умове и сърца.
Без
озарение
от Божествения Дух вие не може да бъдете истински ученици.
Затова аз искам на първо време да възприемете Духа отвътре, защото в този случай има нужда от двама свидетели отвън. Вашият Дух е първият свидетел, аз - вторият, а вие - третият. По този начин ние съставяме една Троица. 8. Ако вие искате да станете Ученици - Волята Божия, Любовта Божия трябва да проникне в душата ви, да станете брат, сестра и майка на Христа. Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен закон.
към текста >>
20.
Михаил Иванов
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Те тук се срещнаха с Учителя, направиха личен контакт с него и получиха
озарение
за Истината.
Търси да постави идол между човека и Словото на Учителя. Ето срещу кое ние се борим! През 1939 г. дойдоха от Франция една група интелигентни хора, които търсеха Истината. Между тях беше и Стела.
Те тук се срещнаха с Учителя, направиха личен контакт с него и получиха
озарение
за Истината.
Като се върнаха във Франция, напуснаха средата на Михаил и едничка остана само Стела. После там дойдоха други хора, които боготворяха вече Михаил. Във вестник „Братство" тук бяха поместени речите на французите. В техните очи Учителят бе един проповедник. Трябва да се прави различие между личността на един Учител и онова Космично начало и онзи Световен дух, който се проявява чрез Учителя.
към текста >>
21.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Озарението
идваше отвисоко.
Като се завърне на „Изгрева", обновен и забравил болежките си, човекът ще му благодари сърдечно както за чудесната екскурзия, така и за отново намереното здраве. В такъв случай Учителя казваше само две думи: „Няма нищо." * Учителя бе излязъл от стаята си на балкона и наблюдаваше звездите, които тряптяха на небосклона и се отразяваха в глъбините на погледа му. По-ярка от всички планети и звезди в този час Венера блестеше като брилянт в утринното небе.
Озарението
идваше отвисоко.
Природа и космос влизаха в хармония с човешкия дух, говореха на душата с езика на любовта. Малцина тук се догаждаха, че той знае безпределните пътища на светлината, по които само великият дух се изявява. Той влезе отново в стаята, наметна пелерината си и излезе в двора. В този тъй ранен час на поляната беше безлюдно, а в дървените домове и из градините все още цареще покоят на късната нощ.
към текста >>
22.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието
озарение
, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов.
Дънов и неговото Слово? Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук утвърждаване влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета. Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39).
Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието
озарение
, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов.
Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>
23.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
Разтворените духовни сетива на личността я правят съпричастна на благодатното
озарение
на земната аура, предизвикано от успешния завършек на Христовата мисия.
Той самият като същност е изтъкан от най-фина Божествена светлина. А чрез живота и делото Си Спасителят разпръсна мрака в човешките души и ги изпълни с нетленната виделина на импулса за новорождение и духовно извисяване. За Него и резултатите от земната Му изява Учителят П. Дънов споделя: „Христос е един от най-възвишените духове. Той слезе да даде упътвания и да обърне кормилото на човешката еволюция, да даде светлина да вървят хората напред, да им покаже пътя на човешкото спасение.“ Да възприемаш Христовото присъствие, означава съзнанието ти да е настроено на такава вълна, че да различава тленната от нетленната светлина.
Разтворените духовни сетива на личността я правят съпричастна на благодатното
озарение
на земната аура, предизвикано от успешния завършек на Христовата мисия.
Все повече хора придобиват тези способности и с това се приближават все по-близо до Божествения лъч на Христос. Когато настъпи моментът за Неговото първо идване сред нас в плът, Витлеемската звезда бе символът на това епохално събитие. А какво да очакваме в навечерието на Второто Му пришествие? Ето отговора на Учителя на ББ в България: „Когато Христос дойде на Земята, звездата Му дойде заедно с Него. Но нея видяха само тримата мъдреци от Изток.
към текста >>
24.
XIV. СМИРЕНИЕТО
 
- Константин Златев
В своята великолепна книга „Пътят на
озарението
“ великият индийски суфи, мистикът Хазрат Инаят Хан (издадена на български език от издателство „Шамбала“, София, 2005) прави връзка между смирението и самоотричането.
А въплътеният образ на съвършеното смирение е животът и Делото на Господ Иисус Христос. И най-вече – Неговата кръстна жертва на Голгота, която поставя венец на изкупителната Му мисия и заличава планетарната карма, трупана от човечеството хилядолетия наред. В Негово лице ученикът на всяко светло учение има неподражаем образец за следване и себереализация. Учителят П. Дънов, разбира се, не е сам в старанието си да разкрие на търсещите в Духа пряката взаимозависимост между въплътената в ежедневието Божествена Любов и смирението.
В своята великолепна книга „Пътят на
озарението
“ великият индийски суфи, мистикът Хазрат Инаят Хан (издадена на български език от издателство „Шамбала“, София, 2005) прави връзка между смирението и самоотричането.
Второто предхожда първото като степен на вътрешно пробуждане и докосване до Божественото. Авторът казва: „Самоотричането означава да се отрече тази малка личност, която проваля всичко, да се изтрие фалшивото его, което принуждава човек да се радва на малката си власт над това или онова. Да отрече идеята, че е отделна, самотна личност, да отрече обърканото същество, което човек познава и нарича себе си, и да види Бога на това място. Да отрече себе си и да утвърди Бога. Това е съвършеното смирение“ (с.105).
към текста >>
25.
БИБЛИОГРАФИЯ
 
- Константин Златев
31. Хан, Хазрат Инаят, Пътят на
озарението
(Учението на суфиите), изд.
28. Ватев, Й., Теософската концепция на Петър Дънов (публична лекция, С., 14.11.1989, ръкопис). 29. Ватев, Й., Философските идеи на Петър Дънов, С., 1990, ръкопис. 30. Видимото е временно, а невидимото вечно (Афоризми от Библията), съставител: Б. Ганев, изд. „Изток-Запад“, С., 2004.
31. Хан, Хазрат Инаят, Пътят на
озарението
(Учението на суфиите), изд.
„Шамбала“, С., 2005. 32. Православен катехизис, С., 1985. 33. Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски, Православно догматическо богословие, С., 1947. 34. Дюлгеров, Д., Ил.
към текста >>
26.
СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ
 
- Павел Желязков
Понеже му липсва
озарението
на Духа, когато постигне надмощие, той черпи енергия от жертвите си.
Една роза има, няма много видове. Да мислиш, че има много видове рози, това е заблуждение, това са сенки на живота." философията на съревнованието и нейните правила, които са взаимствани от първобитните общества, е философия и позиция на по-силния, който счита за нормално да подчини и асимилира по-слабия. Духовният шаман има за цел да облагороди и издигне човека, да го посвети в тайните, чрез които може да постигне органическа връзка със силите в природата. Техношаманът, напротив, се стреми да прекъсне тази връзка, да понижи душевния тонус и вътрешната устойчивост на хората, които счита за свои съперници.
Понеже му липсва
озарението
на Духа, когато постигне надмощие, той черпи енергия от жертвите си.
Силата на човека е във връзката му с Бога, с Природата. В началота на двадесетия век философи и писатели, като Жан Жак Русо, Кнут Хамсун и др., съзряха, че първична духовна и съпротивителна сила, т. е. воля за живот и борба, притежават онези, които още в детството си са расли сред природата и са черпили сили от нейните извори. Градският интелигент, пристрастен към културни и интелектуални занимания, не е така сърцат и борбен. Неговото предразположение към езотеричните науки е по-слабо.
към текста >>
27.
Спомени за бате Крум от Галина Левина
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Он давал нам возможносгь самим домысливать ответы на свои вопросы, что нередко было для нас, как
озарение
.
Мы много и очень содержательно беседовали с бате Крумом. К тому времени, как мы приехали в Болгарию, мы уже в продолжение семи лет читали беседы Учителя, разучивали его песни и Паневритмию. Но у нас было много вопросов относительно всего этого. И мы их задавали бате Круму. Он отвечал на все наши вопросы, и его ответы не были категоричными, а носили характер размншлений с обязательными ссылками на то, что говорил Учитель.
Он давал нам возможносгь самим домысливать ответы на свои вопросы, что нередко было для нас, как
озарение
.
Бате Крум был очень заботливым по отношению к тем, кто был рядом с ним, и чувствовал себя ответственным за них. Когда в том же 1981 году Гриша Кьосев не пришел в лагерь в тот день, в которнй должен был придти, он обеспокоился и попросил всех нас поискате Гришу в тех местах, где, по его предположению, он мог быть. Этот поиск-прогулка ничего не дал, кроме замечательной прогулки. А на спедующий день, когда Гриша поднялся в лагерь, выяснилось, что по какой-то причине он просто не мог придти вовремя. Летом 1983 года мы уже приехали в Болгарию и поднялись в лагерь со своими детеми Семой й Машенькой.
към текста >>
28.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ
озарението
на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос?
Приблизително сто години преди въплъщението на Слънчевия Логос на Земята Бодхисатва Майтрея е вече исторически известен чрез своята проява посредством водача на есеите Йешуа бен Пандира. Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия. От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината. Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално отношение към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време. За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос.
Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ
озарението
на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос?
Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор. И така, поради ред окултни, етични и социални причини Рудолф Щайнер не е могъл директно да посочи индивидуалността, чрез която се е проявил Бодхисатва Майтрея. Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и напътствия от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство. Според нас чрез този метод по същество е дадена една нова Граалова задача, която се състои в търсенето и откриването на Словото на Бодхисатва Майтрея -посланика на Светия Дух в XX век. За да навлезем в дълбочината на това езотерично търсене, е необходимо да разгледаме изминатия дотук духовен път към тази заветна цел.
към текста >>
Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал
Озарението
, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47.
Например друг, чисто психологичен аспект на фундаменталния проблем при деянията на теософските водачи е неспособността да се различи вътрешната структура на Бялата Ложа: те не познават Ложата на дванадесетте Бодхисатви, която пряко съзерцава Божествената природа на Христовия Дух, като неин център. Те смесват и уеднаквяват в своите представи центъра с периферията на Бялата Ложа. Това най-вероятно става поради чисто методологични причини: в настоящата Михаелична епоха, в която духовната свобода на човешкия Аз е от жизнено значение, медиумизмът е напълно неадекватен и дори крайно опасен подход към Духовния свят. Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили. Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея.
Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал
Озарението
, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47.
Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи път призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина. В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот. Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема. Ако някой търси Граала, необходимо му е Различаване! (3) В края на земния път на Рудолф Щайнер, а и веднага след това, в антропософските среди започва интензивен изследователски процес, насочен към разкриване на загадката относно пророчеството за Бодхисатва Майтрея. От една страна, съвсем ясно се разбира, че без директното и конкретно познаване на Христовия пратеник в XX век съществува сериозна и реална опасност да не се познае в пълнота Етерното пришествие на Христос48.
към текста >>
Основателят на антро-пософското движение много подробно описва как Архангелите, тези Синовете на Огъня, придобиват своята човешка степен на развитие на Древното Слънце чрез излъчването и проявлението на Светлината.114 Известно е, че развитието на Бодхисатвите е дълбоко и вътрешно свързано с Архангелската йерархия и с етапа от развитието на Слънчевата система, наречен Древно Слънце.115 Съотнасянето на всички споменати факти ни помага да разберем по-ясно и конкретно следното загадъчното предсказание на Рудолф Щайнер: „Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти акашови форми ще дойдат в течение на пет хиляди години от
озарението
на Буда насам като един вид свита на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика..., ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята... да ходят Синовете на Светлината и Огъня, не въплътени във физическата форма, а като чисто акашови форми.
Именно Бодхисатвата, който конкретно написа книгата, пронизала по-късно смислово Евангелието от Матея110, сега работи за реализацията на сияещото в мека духовна виделина Етерно пришествие и ни разкрива как посредством багрите на дъгата (външните етерни форми) и душевните добродетели (вътрешното етерно съдържание и силови потоци) се проявяват самите Възвишени творци на Светлината - Духовете на Огъня и Светлина.111 Учителя Петър Дънов ни учи, че различните видове външна светлина са само дрехи на духовни принципи - Същества (Духът на Любовта, Духът на Живота, Духът на Светостта, Духът на Мъдростта, Духът на Вечността, Духът на Истината, Духът на Силата и т.н./ От тях извират добродетели, жизнено необходими в настоящето за ученика, тръгнал по стъпките на възкръсналия Господ. Излъчвайки този нов Христов метод през 1912 г. (в периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние на Бодхисатва Майтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация)112, Учителя Беинса Дуно казва: „Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо до физическото поле. И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове [от Завета на цветните лъчи на Светлината] са извадени под Негово ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ... Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства... Оказва се, че чрез ключовете, дадени ни от Рудолф Щайнер, можем да разпознаем в тази конкретна методологическа дейност на Учителя Петър Дънов изявлението на Бодхисатва Майтрея.
Основателят на антро-пософското движение много подробно описва как Архангелите, тези Синовете на Огъня, придобиват своята човешка степен на развитие на Древното Слънце чрез излъчването и проявлението на Светлината.114 Известно е, че развитието на Бодхисатвите е дълбоко и вътрешно свързано с Архангелската йерархия и с етапа от развитието на Слънчевата система, наречен Древно Слънце.115 Съотнасянето на всички споменати факти ни помага да разберем по-ясно и конкретно следното загадъчното предсказание на Рудолф Щайнер: „Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти акашови форми ще дойдат в течение на пет хиляди години от
озарението
на Буда насам като един вид свита на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика..., ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята... да ходят Синовете на Светлината и Огъня, не въплътени във физическата форма, а като чисто акашови форми.
Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след озарението на великия Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудесни форми, тези чисти огнени и светлинни форми. Този учител ще бъде Майтрея Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да учи хората за Христовия импулс... Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците - т.нар. Агнишватас,"116 Както е предсказал създателят на Духовната наука, има един Бодхисатва, който се е проявил с могъща морална сила в XX век и който дава на човечеството възвишен духовен метод за връзка с Етерния Христос и с Духовете на Светлината и Огъня (Архангелите) - метод, който е оформен от свещените Слова на Бога, вечно записани в Книгата на Живота като чисти акашови форми. Сякаш всеки стих, всяка дума, изразена някога от Духа Свят по лицето на Земята, намира своето място в Завета на цветните лъчи на Светлината и стават свещена аура, свещена свита на онзи Учител, който е пратеник на Ложата на Бодхисатвите. С други думи, Завета на цветните лъчи на Светлината е един свещен лъч от започващата зора на онова велико събитие, което ще се разгръща все по-силно и по-силно и ще кулминира в пълната си мощ след около три хиляди години.
към текста >>
Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след
озарението
на великия Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудесни форми, тези чисти огнени и светлинни форми.
Излъчвайки този нов Христов метод през 1912 г. (в периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние на Бодхисатва Майтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация)112, Учителя Беинса Дуно казва: „Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо до физическото поле. И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове [от Завета на цветните лъчи на Светлината] са извадени под Негово ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ... Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства... Оказва се, че чрез ключовете, дадени ни от Рудолф Щайнер, можем да разпознаем в тази конкретна методологическа дейност на Учителя Петър Дънов изявлението на Бодхисатва Майтрея. Основателят на антро-пософското движение много подробно описва как Архангелите, тези Синовете на Огъня, придобиват своята човешка степен на развитие на Древното Слънце чрез излъчването и проявлението на Светлината.114 Известно е, че развитието на Бодхисатвите е дълбоко и вътрешно свързано с Архангелската йерархия и с етапа от развитието на Слънчевата система, наречен Древно Слънце.115 Съотнасянето на всички споменати факти ни помага да разберем по-ясно и конкретно следното загадъчното предсказание на Рудолф Щайнер: „Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти акашови форми ще дойдат в течение на пет хиляди години от озарението на Буда насам като един вид свита на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика..., ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята... да ходят Синовете на Светлината и Огъня, не въплътени във физическата форма, а като чисто акашови форми.
Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след
озарението
на великия Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудесни форми, тези чисти огнени и светлинни форми.
Този учител ще бъде Майтрея Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да учи хората за Христовия импулс... Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците - т.нар. Агнишватас,"116 Както е предсказал създателят на Духовната наука, има един Бодхисатва, който се е проявил с могъща морална сила в XX век и който дава на човечеството възвишен духовен метод за връзка с Етерния Христос и с Духовете на Светлината и Огъня (Архангелите) - метод, който е оформен от свещените Слова на Бога, вечно записани в Книгата на Живота като чисти акашови форми. Сякаш всеки стих, всяка дума, изразена някога от Духа Свят по лицето на Земята, намира своето място в Завета на цветните лъчи на Светлината и стават свещена аура, свещена свита на онзи Учител, който е пратеник на Ложата на Бодхисатвите. С други думи, Завета на цветните лъчи на Светлината е един свещен лъч от започващата зора на онова велико събитие, което ще се разгръща все по-силно и по-силно и ще кулминира в пълната си мощ след около три хиляди години. Именно това епохално събитие ще бъде проповедта на Първия Христов просветлен, учещ човечеството на извечната Мъдрост за това как Виделината става Добродетел, а Добродетелта - реализирана Любов Христова. 7.10.
към текста >>
НАГОРЕ