НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
14
резултата в
14
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Петър Дънов - №30
Това е
озарение
на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.
И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес.
Това е
озарение
на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.
Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
към текста >>
2.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Това е
озарение
на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.
И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес.
Това е
озарение
на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.
Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
към текста >>
3.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
Следващите пет години Петър Дънов прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие „
озарение
отвътре" за това, което му предстои да извърши в следващите десетилетия, а именно да подготви умовете и сърцата на хората за новата Шеста раса, за Новата Култура, която иде вече на земята.
През 1888 г. заминава за САЩ, учи една година медицина, а след това завършва богословие в Бостънския университет. Завръща се в България през 1895 г. и се установява в гр. Варна при сестра си.
Следващите пет години Петър Дънов прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие „
озарение
отвътре" за това, което му предстои да извърши в следващите десетилетия, а именно да подготви умовете и сърцата на хората за новата Шеста раса, за Новата Култура, която иде вече на земята.
Особено важна за него е годината 1897, която внася коренен прелом в неговия живот. Върху него слиза Духът на Истината, за който говори Христос в Евангелието от Йоана, глава 14. Така в Петър Дънов се вселява Всемировият Учител на бъдното човечество, което става на няколко етапа. Междувременно, през 1896 г. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции.
към текста >>
4.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието
озарение
, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39).
Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието
озарение
, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>
5.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ
Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно
озарение
, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние.
Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние.
Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно
озарение
, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние.
Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола.
към текста >>
6.
ЗАКОН ЗА ПЕРИОДИТЕ В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
Законът гласи: когато в първите периоди на човешкия живот са посети красиви, Божествени семена в човека, в последните периоди те дават своя плод – мъдрост, просветление,
озарение
.
ЗАКОН ЗА ПЕРИОДИТЕ В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Един закон определя връзката между първите и последни периоди в човешкия земен живот. Този закон обяснява защо някои хора при дълбока старост стават мъдри, озарени са от вътрешна Светлина, а други при старост се вдетиняват.
Законът гласи: когато в първите периоди на човешкия живот са посети красиви, Божествени семена в човека, в последните периоди те дават своя плод – мъдрост, просветление,
озарение
.
Ако в първите периоди на своя живот човек е живял безидейно, не са посяти в него възвишени идеи. Такъв човек обеднява на старини в душевния си живот.
към текста >>
7.
АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА
Има моменти на вътрешно
озарение
, на подем, на радост, когато човек обича всички, иска да живее за другите, да се жертва!
Външната активност, която проявяват хората, не е още истинска, защото при нея много от душевните сили остават непроявени. Човешката дейност не трябва да бъде нещо механично. При нея всички сили на човешкото съзнание трябва да бъдат активни. Има нещо по-горно от личността. Това е душата, възвишеното в човека.
Има моменти на вътрешно
озарение
, на подем, на радост, когато човек обича всички, иска да живее за другите, да се жертва!
Това е проява на висшата човешка природа. В повечето наши постъпки ние не участваме напълно. Чрез тях задоволяваме целите на личността. Тогава живеем ограничен живот. Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на истинската ни природа.
към текста >>
8.
ВЪВЕДЕНИЕ
Със същото духовно
озарение
, със същата тази твърда вяра, в която човек се чувствува всякога пречистен ще продължи Вазов в „Молитва в планината".
Западните учени го определят като чудо на Деветнадесетото столетие, но за нас то е памет от старата ни култура. За Възраждането се е писало и говорило много. Бихме напомнили една мисъл, изказана от историк на далечна източна страна и записана от българския писател Николай Райнов: „Когато на един народ му е определено да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират". Да си припомним също така ярко отразената богомилска традиция във възрожденската ни поезия. Ботев в своя вътрешен храм, със своята вяра и със своята най-антиклерикална и духовна молитва, опоетизира истински святото начало у себе си и народа си.
Със същото духовно
озарение
, със същата тази твърда вяра, в която човек се чувствува всякога пречистен ще продължи Вазов в „Молитва в планината".
Поетът вместо в църковния храм, се „отправя" към планинския „храм неръкотворен", „коленичи в благоговейна молитва върху канара висока; усеща Бога у себе си и в небето, и в слънцето, и във всеки дъх, шум u шар, u листо, премъдър, вездесъщ и славен, разлян в живота на Всемира". Същото отношение към божественото прозира в откровенията на следващите наши поети... В края на XIX-то столетие у нас се заражда едно ново духовно учение. Християнско по дух, с дълбока българска езотерика и естествена хилядолетна взаимовръзка с тангризма, тракийския орфизъм и богомилството. През 1896 г.
към текста >>
9.
УЧИТЕЛЯТ, ХРИСТОС И НИКОДИМ
Някои наричат това закон на карма, но така или иначе всяко изправяне на погрешките води към духовно
озарение
.
Но в протоколите от срещата на Учителя с братята и сестрите от Веригата на 14 август 1910 година в гр. Велико Търново е записано следното: „Преди две хиляди години, когато онази тъмна маса искаше разпятието на Христа, вие всички тук сте били в онази тълпа и сте викали в едно с нея: „Разпни го! ". Но тъй като от толкова години насам Христос вече ви е докоснал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега се събуждате, за да изправите грешката на миналото си..." На много места в беседите Учителят говори за онези прераждания, в които човек идва на земята, за да коригира и изправи мисленето и делата от миналото.
Някои наричат това закон на карма, но така или иначе всяко изправяне на погрешките води към духовно
озарение
.
към текста >>
10.
Основи на Паневритмията
И когато имаме вдъхновение, просветление,
озарение
, когато имаме проблясък на велики идеи, това са дарове от техния свят.
То върви подир тях по красивия път на възхода и просветлението. Редът на човечеството иде след тях във великата еволюционна стълба. Те са работници, служители във великата лаборатория на Природата. Именно те са разумните сили, които работят във всемирната държава, в която царува велика хармония, висша красота, необикновен ред, точност и разумност. Ние трябва да се свържем с техния свят, за да могат те да ни предадат своите идеи и подтици, своята сила и светлина.
И когато имаме вдъхновение, просветление,
озарение
, когато имаме проблясък на велики идеи, това са дарове от техния свят.
В този момент ние сме приели нещо от техните светли мисли, от техните възвишени идеи. Именно чрез Паневритмията ставаме възприемчиви към това. Нали знаем, че когато радиоприемателят нагоди своята антена в хармония с радиопредавателя, той възприема мислите или музиката, които му се изпращат. Това предаване става чрез етера. При тези хармонични движения на Паневритмията ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали души, влизаме в контакт с един свят на висша интелигентност.
към текста >>
11.
Паневритмия 1941г.
И когато имаме вдъхновение, просвѣтление,
озарение
, когато имаме проблѣсъкъ на велики идеи, това сѫ дарове отъ тѣхния свѣтъ.
То върви подиръ тѣхъ по красивия пѫть на възхода и просвѣтлението. Редътъ на човѣчеството иде следъ тѣхъ въ великата еволюционна стълба. Тѣ сѫ работници, служители въ великата лаборатория на природата. Именно тѣ сѫ разумнитѣ сили, които работятъ въ всемирната държава, въ която царува велика хармония, висша красота, необикновенъ редъ, точность и разумность. Ние трѣбва да се свържемъ съ тѣхния свѣтъ, за да могатъ тѣ да ни предадатъ своитѣ идеи и потици, своята сила и свѣтлина.
И когато имаме вдъхновение, просвѣтление,
озарение
, когато имаме проблѣсъкъ на велики идеи, това сѫ дарове отъ тѣхния свѣтъ.
Въ този моментъ ние сме приели нѣщо отъ тѣхнитѣ свѣтли мисли, отъ тѣхнитѣ възвишени идеи. Именно чрезъ паневритмията ставаме възприемчиви къмъ това. Нали знаемъ, че когато радиоприемательтъ нагоди своята антена въ хармония съ радиопредавателя, възприема мислитѣ или музиката, които му се изпращатъ. Това предаване става чрезъ етера. При тѣзи хармонични движения на паневритмията ние ставаме способни да доловимъ мислитѣ на тѣзи напреднали души, влизаме въ контактъ съ единъ свѣтъ на висша интелегентность.
към текста >>
12.
Съдържание
Озарение
(тема № 15) 166.
Събуди се, братко! 161. Сърдечният зов 162. Тайната вечеря 163. Там далече 164. Тебе поем 165.
Озарение
(тема № 15) 166.
В радостта на деня (тема № 16) 167. Тема № 37 и № 38 168. Ти си проявената Любов 169. Ти ще сполучиш в живота (тема № 52) 170. Той иде!
към текста >>
13.
ПЕСНИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
Озарение
(тема № 15) 166.
Събуди се, братко! 161. Сърдечният зов 162. Тайната вечеря 163. Там далече 164. Тебе поем 165.
Озарение
(тема № 15) 166.
В радостта на деня (тема № 16) 167. Тема № 37 и № 38 168. Ти си проявената Любов 169. Ти ще сполучиш в живота (тема № 52) 170. Той иде!
към текста >>
14.
165. Озарение (тема №15)
165.
Озарение
(тема №15) музика: Учителя текст: Калина Станчина (Безгранична шир, дивна красота и мир, Слънце за човешките души, носи Любовта безспир.) (2 пъти) (Благ живот струи в топли слънчеви лъчи и душите славят в светлина Благият Отец на Любовта.) (2 пъти) (Всичко е Любов, Радост, Сила и Живот.
165.
Озарение
(тема №15) музика: Учителя текст: Калина Станчина (Безгранична шир, дивна красота и мир, Слънце за човешките души, носи Любовта безспир.) (2 пъти) (Благ живот струи в топли слънчеви лъчи и душите славят в светлина Благият Отец на Любовта.) (2 пъти) (Всичко е Любов, Радост, Сила и Живот.
Свята Божия Виделина озарява тази красота.) (2 пъти)
към текста >>
НАГОРЕ