Търсене в текстове за 'Озарение'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога.
- около 8 години. Според житие Кирилово "Константин непрекъснато се молеше Богу и само с книгите беседваше, ден и нощ се упражняваше". В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч". Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам". Тук именно, в манастира „Св. Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо - славянското писмо.
към текста >>

2. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

От Святият Дух Адонай се търси просветление, озарение.
От Исуса - Елохим се търси Благодат. Това е Духът на Благодатта, Който носи спасение, търпение, кротост, за да бъде човек съвършен, както е съвършен Отец на Небеса. Затова се казва: „Благодатта на Господа нашего Исуса Христа" (Откровение на Йоана гл. 22, ст. 21) 3. От Святият Дух Адонай се търси просветление, озарение. Това е Духът святий, Който е Духът на Обещанието. Чрез Него се получава посвещение. „Свят, свят, свят Господ Саваот". (Исай, гл. 6, ст. 3).
към текста >>

3. І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ

Галилей Величков

Леката усмивка, която заигра по лицето на УЧИТЕЛЯ, говореше за онова озарение, което ражда най-задълбочени отговори.
- Решил съм - продължи братът - да проуча старателно този въпрос, като ще отделя достатъчно време за преглеждане на исторически документи, намиращи се в световно - известните библиотеки на Женева, Лозана и други. Искам да се добера до неоспорими данни и да ги предложа на катедрите по история. Смятам, че тази материя заслужава внимание. УЧИТЕЛЯТ внимателно слушаше брата. Очаквахме Неговото мнение. Леката усмивка, която заигра по лицето на УЧИТЕЛЯ, говореше за онова озарение, което ражда най-задълбочени отговори. - Вие добре ще направите, като се заловите да търсите разковничето. Швейцарците имат богат исторически архив. Но Вие не ще намерите така лесно причините за миролюбивия дух на този народ, който отбягва авантюристите, не воюва и дава тон за миролюбивото разрешение на спорните въпроси. - Не е случайно - отбелязва УЧИТЕЛЯТ - че Швейцария е разположена всред величествените и оснежени планини на Алпите. Тези планини, потопили светящите си върхове в синевата на простора, не са само географско понятие.
към текста >>

4. 6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Георги Радев, който имаше тази голяма привилегия - да носи това велико озарение, наистина достойно играеше своята роля.
Михаил Иванов следваше в университета педагогика. От друга страна, четеше популярна окултна литература, която събуждаше в човешкото съзнание една гордост. Той беше по този начин наметнал мантията на някакъв чародей, който може да прониква в съдбините на хората, даже и да смята, че има онази магична сила - да въздейства върху техните съдби. Трябва дълбоко да подчертаем, че ние тук разглеждаме личността - специално неговата, като един актьор, който става изразител на цяла една категория съзнания, на една минала култура, която е изгубила всякакъв вътрешен духовен потенциал и е останала в света на формите като една реликва. Каква голяма разлика съществува между великия свят на свръхсъзнанието и света на самосъзнанието. Георги Радев, който имаше тази голяма привилегия - да носи това велико озарение, наистина достойно играеше своята роля. В предшестващите глави аз направих една характеристика на неговите основни качества и сега само ще припомня, че този светъл мъж, както казват римляните, който притежаваше една богата ерудиция и един съвършен интелектуален инструмент, които го издигаха до висотата на един учен, му създаваха условие да направи една по-интимна връзка с Космичната мъдрост на Учителя. За него Учителят не представляваше някаква личност, както стоеше в съзнанието на Михаил Иванов и Мара Граблашева, напротив, той виждаше в Учителя онази Божествена Мъдрост, в която е потопено цялото Битие. Тази интимна връзка с Космичната Мъдрост я създаваше изключително по пътя на смирението. Смирението е онова велико качество на ученика, което разтваря неговата душа за голямата светлина, която излиза от съществата на свръхсъзнанието. Смирението само може да схване, че тези способности в човешкия ум са могъщи инструменти в ръцете на живата разумна природа.
към текста >>

5. 6.33. Третият приятел

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях." При това велико посвещение, ученикът трябва да е изработил следните качества: той трябва да има на първо място онази велика кротост, която единствено изтича от великия извор на Любовта, да има онова велико смирение, което се явява единствено в светлината на Мъдростта и най-сетне, да има най-могъщото качество - търпението, което е резултат от озарението на съвършената истина.
Човек трябва да доведе своя ум и своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината. Тогава той ще бъде свободен." Тази последна мисъл на Учителя дава ключа към великите мистерии, които могат да доведат човека пред свещения храм на Истината, която единствено може да му даде Великата свобода. За тази свобода Учителят казва следната мисъл: „Да бъде човек свободен, това значи да носи Светлината, знанието на Мъдростта. Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т. е. ще претърпи последствията на природните закони. Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях." При това велико посвещение, ученикът трябва да е изработил следните качества: той трябва да има на първо място онази велика кротост, която единствено изтича от великия извор на Любовта, да има онова велико смирение, което се явява единствено в светлината на Мъдростта и най-сетне, да има най-могъщото качество - търпението, което е резултат от озарението на съвършената истина. В този чуден свят, казва Учителят: „Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувстваш свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение, и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат". Душите на изкуплението минават през пътя на малките мистерии, път, в който любовта е най-голямата проява на новия живот. Душите, при усъвършенстването, минават през тесните пътеки на Мъдростта, докато душите, които идват да служат на човечеството, следват неизменния път на Истината.
към текста >>

6. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Те тук се срещнаха с Учителя, направиха личен контакт с него и получиха озарение за Истината.
Търси да постави идол между човека и Словото на Учителя. Ето срещу кое ние се борим! През 1939 г. дойдоха от Франция една група интелигентни хора, които търсеха Истината. Между тях беше и Стела. Те тук се срещнаха с Учителя, направиха личен контакт с него и получиха озарение за Истината. Като се върнаха във Франция, напуснаха средата на Михаил и едничка остана само Стела. После там дойдоха други хора, които боготворяха вече Михаил. Във вестник „Братство" тук бяха поместени речите на французите. В техните очи Учителят бе един проповедник. Трябва да се прави различие между личността на един Учител и онова Космично начало, и онзи Световен дух, който се проявява чрез Учителя.
към текста >>

7. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г.
същата статия продължава, написана от Сава Калименов. „За да подпомогне руския народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем трескава дейност. Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек". „За нас дейността на Учителя Мория се изразява преди всичко в една серия книги под общото заглавие „Агни Йога" (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г. След това следват: „Агни Йога" (1929 г), „Безпре-делност" - две части (1930 г), „Йерархия" (1931 г), „Сърце" (1932 г.) и „Свят на огъня" - две части (1933 г). Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..." „Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов". „Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателят на тези редове известна представа за това, което ни дава Учителят Мория, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите по сила и дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мория нямат равни на себе си. И едното, и другото са откровения на нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят.
към текста >>

8. 9.Учителят следеше процесите

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ние долавяхме, усещахме озарението на тия висши сили.
Естествено идва признателност и благодарност, при това Учителят никога и нищо не е искал от когото и да е, абсолютно безкористно той е помагал на всеки, който е поискал помощ от него, пък какво можем и ние да му дадем! Неговото съзнание витаеше във високи духовни светове, които ние едва нещо долавяхме и разбирахме, но за които нашата душа копнееше и жадуваше. Всеки имаше стремеж да влезе, да проникне в тия духовни светове. Всеки искаше да живее с доброто, със светлината, с правдата, с мъдростта, с висшата любов. Това са сили и светове, които Учителят разкриваше пред нас. Ние долавяхме, усещахме озарението на тия висши сили. Това бяха проблясъци, които озаряваха, осветляваха нашите хоризонти, разширяваха ги, ние усещахме красотата на живота. Пред нас се откриваха нови светове с велики възможности за нови постижения. Това ни вдъхновяваше, внасяше радост и пълнота в живота ни. Казвахме си: има за какво да живеем. В живота има безкрайни възможности за красив и възвишен живот.
към текста >>

9. 21. Учителят е бдял над нас

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Когато за пръв път преживях такова озаряване на съзнанието ми, от това духовно преживяване и просветление си казах: Заслужава човек да мине и през най-големите страдания, за да опита радостта от Божественото озарение, което го е посетило.
Всички трудности, през които е минал са осветени, оправдани, те са били необходими, всички усилия, които е правил човек са дали своя плод. Човек заживява с един вътрешен подем от светлината, която е придобил. Казва си: Колко красиво може да се живее на земята. Светлината, която е получил дава отблясък в целия негов вътрешен живот и той навсякъде вижда красота. Тези преживявания в ученичеството са светли моменти в живота му, върхови преживявания, повдигане и вътрешно обогатяване на красив и възвишен живот. Когато за пръв път преживях такова озаряване на съзнанието ми, от това духовно преживяване и просветление си казах: Заслужава човек да мине и през най-големите страдания, за да опита радостта от Божественото озарение, което го е посетило. Радостта, вътрешният подем, който преживява след такова озарение и човек разбира колко е хубаво да пострада, да се помъчи малко, за да може да преживее такова вътрешно разширение и обогатяване. Човек получава сила, подем, някаква вътрешна сигурност го изпълва и се радва и благодари. Може това да е посещение на висши същества, които преливат от своята сила в нас да ни дадат светлина, за да укрепнем в духовния път. Но както и да е, човек може тогава да каже само: Благодаря, благодаря! Благодаря ти Господи за това, което Си ми дал!
към текста >>

Радостта, вътрешният подем, който преживява след такова озарение и човек разбира колко е хубаво да пострада, да се помъчи малко, за да може да преживее такова вътрешно разширение и обогатяване.
Човек заживява с един вътрешен подем от светлината, която е придобил. Казва си: Колко красиво може да се живее на земята. Светлината, която е получил дава отблясък в целия негов вътрешен живот и той навсякъде вижда красота. Тези преживявания в ученичеството са светли моменти в живота му, върхови преживявания, повдигане и вътрешно обогатяване на красив и възвишен живот. Когато за пръв път преживях такова озаряване на съзнанието ми, от това духовно преживяване и просветление си казах: Заслужава човек да мине и през най-големите страдания, за да опита радостта от Божественото озарение, което го е посетило. Радостта, вътрешният подем, който преживява след такова озарение и човек разбира колко е хубаво да пострада, да се помъчи малко, за да може да преживее такова вътрешно разширение и обогатяване. Човек получава сила, подем, някаква вътрешна сигурност го изпълва и се радва и благодари. Може това да е посещение на висши същества, които преливат от своята сила в нас да ни дадат светлина, за да укрепнем в духовния път. Но както и да е, човек може тогава да каже само: Благодаря, благодаря! Благодаря ти Господи за това, което Си ми дал! Това са незабравими преживявания, за които можем само да благодарим.
към текста >>

10. 8. Кухнята

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

А ако бих бил малко повечко вярващ, бих почти повярвал, че това е магията на тихото озарение, любовта и радостта, които се примесват при готвенето й. (Вж.
Не се достигна даже до песента „При извора", когато всичкото зеле беше очистено, нарязано, влязло в казаните и наполовина сварено. Идваха, разбира се, и братя. Те не вършеха нищо полезно. Само слушаха, пъхнали ръце в джобовете, грееха се на огъня и тук-там поддържаха песента с някоя и друга басова нота. Минути и часове вървяха, към зелето бяха прибавени и картофи, музикално очистени при помощта на втората част от песнопойката. А ако бих бил малко повечко вярващ, бих почти повярвал, че това е магията на тихото озарение, любовта и радостта, които се примесват при готвенето й. (Вж. снимка № 117 от „Изгревът" том XV. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

11. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Стайков в статията „Ролята на субективния фактор и научното творчество" третира въпроса за същите принципи, за дарбата, таланта, емоцията, прозирането в идейността, интуицията като озарение на съзнанието, като ново поле за търсене в науката).
Братството е самобитно духовно учение, школа, общество за новия социалистически строй у нас. Трите основни принципа на Л(обовта, Мъдростта и Истината по пътя на Правдата и Добродетелта, съответно сърцето, умът и волята у човека, са принципи, които Учителят Дънов установи като духовен път в живота, като път към Бога. Защото Христос е казвал: „Бог е Любов". (Днесвсп. „Научен живот", кн. 4/1975 проф. Стайков в статията „Ролята на субективния фактор и научното творчество" третира въпроса за същите принципи, за дарбата, таланта, емоцията, прозирането в идейността, интуицията като озарение на съзнанието, като ново поле за търсене в науката). Членовете на Бялото Братство работят в пълна съгласуваност с днешната социалистическа власт у нас, в духа на конституцията, закона за вероизповеданията и другите закони. Целта на братската дейност е също материалното и духовното издигане на народа. Членовете на Братството, в своя личен и обществен трудов живот^ са честни и добросъвестни. С отлично поведение и старание те се включват във всички мероприятия от обществен, икономически и културен характер. Те са примерни граждани на страната с висок морал и нравствени качества.
към текста >>

12. 8. ЗОДИАК

Този дял носи озарението на мъдростта. 8.
Когато този дял от живота ми свърши, един ден пак бяхме наедно сами с Учителя, той се обърна към мене, вече усмихнат, разположен, приветлив и ми каза: „Добре, че в твоята градина се намира всичко, каквото потърсиш”. Ясно се четеше в израза му усилията, които той беше направил, за да отклони и претърпи ударите на злокобната съдба, която сьм предизвикал в миналото с безразсъдни мои деяния. Това силово поле има за задача да свързва всички тела, всички способности в една хармонична връзка и да отдава справедливо на всички, от жизнените сили, които текат в човека. В мозъка създава правилното и справедливо разпределение на кръвта за всички центрове. Човек е улегнал, сдържан, уравновесен и при разрешаване на трудностите в живота, използва всички възможности, които фактите му поднасят. Този дял носи озарението на мъдростта. 8. На следващия дял от нови 30° - осмият дял, Саабей и неговите ученици са изразили със символа на СКОРПИОНА. В примитивния човек, този дял създава у него страха. Страхът всякога се прикрива и, ако има нужда да воюва, то правитова с невинни на пръв поглед средства, отровното жило е в края на опашката му. В своята висша проява това поле създава и подхранва съвестта у човека и развива мозъчните центрове, които се намират над ушите. Там са и центровете на предпазливостта. 9.
към текста >>

13. 25. СВЕТКАВИЧНАТА ВОЙНА НА ХИТЛЕР

Тодор Божков

Неговите преценки не можеха да се наричат ясновидски, гадателски, астрологически, умозрителни и пр., а по-скоро те бяха озарение свише, необясними за никой земен човек и при това съвсем точни, сигурни, като имаха силата и значението на една категоричност, съдба и предопределение.
И никой не знаеше дали Хитлер ще има смелостта да я нападне. За силата и издръжливостта на Русия никой тогава нямаше ясна представа. Дори сам Хитлер не беше добре осведомен по този въпрос. И това стана причина да дойде по-късно Германия до своя погром. Във връзка с тези набелязано бегло събития искам да дам някои спомени от срещите ми с Учителя по това време, за да се види как Той е виждал и преценявал събитията. Неговите преценки не можеха да се наричат ясновидски, гадателски, астрологически, умозрителни и пр., а по-скоро те бяха озарение свише, необясними за никой земен човек и при това съвсем точни, сигурни, като имаха силата и значението на една категоричност, съдба и предопределение. Кой можеше тогава да повярва и да знае тези възможности, за да се възползува от тях? Когато никой не познаваше от света този неоценен, неизвестен и духовно извисен Великан Гений - не, пророк - не, светия - не, а нещо много по-велико, което само някои от смирените наши братя и сестри по други пътища и внушение знаеха и разбираха. Да, Бог благоволи към тия и досега още неоценени и неразбрани избраници, а остави в тъмнина гениите, учените, политиците, владици и патриарси, свещеници и пастори, всевъзможни философи, мислители и горделивци, благородници и самозванци, величия, които спекулираха със своето положение и достойнство и си въобразяваха, че служат на Бога и работят за благото на своите народи. Каква заблуда, каква слепота и тъпота, каква гордост с измама. Кои са всички земни величия, за които е дума тук?
към текста >>

14. 3. Къщата: разказ

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

Тази къща сива и скромна, проста в своята външна и вътрешна уредба, по живот можеше да съперничи на много солидни и богати къщи, натруфени и лишени от духовно озарение.
Приятели и почитатели на Учителя идваха в тази къща. Тя сякаш празнуваше своето знойно лято; всичко можеше да се уподоби, което преживяваше, на едно дълго празнично летуване на село, с близки хора. Тук се празнуваха традиционните празници, когато това беше възможно, четеше се беседата, пееха се песните, дадени от Учителя, или пък братски песни. Къщата израсна, макар и порутена. Беше ни скъпа и сякаш чувствуваше какво ще се случи, бързаше да изживее своят празник и своето величие. Тази къща сива и скромна, проста в своята външна и вътрешна уредба, по живот можеше да съперничи на много солидни и богати къщи, натруфени и лишени от духовно озарение. Тази къща е хроникирала в себе си какви ли не скъпоценни събития! Преживяното в нея е жива история, забележителна страница от живота на Братството - богат по съдържание необикновен, смислен и дълбок живот. Тази къща крепко стоеше срещу всичката пошлост на действителността, с която по-късно тя щеше да се сблъска още по-трагично. Приличаше на цвят, чийто аромат и прашец, се носеха навред. Не се забравя това.
към текста >>

15. 1.7. Петунии. Стихотворение.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Да благодаря за безграничната светлина, за свещеното знание, за Божественото озарение, което даде на нас, на всички хора, на цялото човечество, на всяка душа.
1.7. ПЕТУНИИ стихотворение Дойдох да Ти се поклоня. Дойдох да Ти целуна мислено ръка. Дойдох да Ти благодаря. Да благодаря за безкрайно многото, което си ми дал. Да благодаря за безграничната светлина, за свещеното знание, за Божественото озарение, което даде на нас, на всички хора, на цялото човечество, на всяка душа. Неоценимото, несравнимото, върховното Благо: да се отворят очите ти. Да прогледнеш и да видиш истината. Да видиш света, да видиш живота в тяхната истинска, Божествена светлина. Да видиш Любовта - да видиш истинския смисъл, да видиш истинското съдържание на живота. Бяхме в тъмнина, и светлина ни озари.
към текста >>

16. 1.12. Ний сме най-щастливите хора на света!. Рила - Седемте езера (август, 1970 г.).

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Щастлива е, защото всяка година прекарва по месец, месец и половина, горе, във висините, дето всичко е красота, свежест, озарение, вдъхновение, сила и живот.
Защото намерихме Пътя, смисъла, целта, истинското съдържание на живота. Защото сме под крилото, под ръководството на Учителя, на Бога. Какво по-голямо щастие от това! Щастлива е Мичето, когато сутрин, в предразсветния час на утрото, ни буди със звучния си глас, с думите на песента: "Събуди се, братко милий, от дълбок сън ти стани. И веригите вековни от нозете си снеми..." Щастлива е тя, когато Горе, на Молитвения връх всяка сутрин, при първия лъч на Слънцето, свири песните на Учителя на своята цигулка, съпровождайки общия хор на братята и сестрите Щастлива е, когато свири на Паневритмията, изпълвайки със сила и живот небесните, Божествените звуци, давайки ни възможност, на всички нас, да се потопим чрез тази музика в безпределния океан от светлина и красота, който представлява от себе си Паневритмията. Щастлива е, защото всяка година прекарва по месец, месец и половина, горе, във висините, дето всичко е красота, свежест, озарение, вдъхновение, сила и живот. Щастлива е, защото дава, винаги, непрестанно дава - щедро, безкористно, безусловно. Дава от сърце, дава с радост - жертвува от своята почивка, от своето време, от своето спокойствие, за да могат другите, за да могат всички братя и сестри да се ползуват от нейното свирене. Щастливи сме всички ний, които се ползуваме от великите блага на живота, на природата, на Рила... Щастливи сме всички ний, които поехме нагорния път, ръководени от от Учителя, отзовавайки се на Неговото Слово. Щастливи сме всички ний, които влязохме в светлината на живота, обгърнати от Неговата Любов и Мъдрост! НИЙ СМЕ НАЙ-БОГАТИТЕ ХОРА НА СВЕТА!
към текста >>

17. 3.9. Вярвай в Бога - вярвай в Любовта!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

И когато съумееш така да погледнеш на живота, на нещата, на явленията, когато пред очите ти се разкрие истинската картина на живота, на света, душата ти ще се изпълни с неземния трепет на благоговението, на озарението, на преклонението, на благодарността и любовта, и от устата ти ще се изтръгне тихия шепот на вдъхновените слова, идващи от глъбините на сърцето ти, на душата ти, на съзнанието ти: - ВЕЛИКИ СА ДЕЛАТА ТИ, ГОСПОДИ!
Ти можеш да отвориш душата си, сърцето си - за великата красота на живота. Ти можеш да възприемаш безкрайно великото, което безспирно идва от милиардите звезди - над нас. Безграничният, неизчерпаемият, Божественият Извор, идващ от Безкрайността, който блика от твоето сърце, от твоята душа, от твоя Дух, може да създаде безкрайна красота в живота ти - около тебе, в тебе - за тебе, за близките ти, за всички... Няма прегради пред великия, красивия, Божествения живот! Пожелай, искай с всичката сила на душата си, направи усилия - и ще постигнеш... Великата красота е достъпна за теб! Великият, истинският, разумният живот е достъпен за теб! И когато съумееш така да погледнеш на живота, на нещата, на явленията, когато пред очите ти се разкрие истинската картина на живота, на света, душата ти ще се изпълни с неземния трепет на благоговението, на озарението, на преклонението, на благодарността и любовта, и от устата ти ще се изтръгне тихия шепот на вдъхновените слова, идващи от глъбините на сърцето ти, на душата ти, на съзнанието ти: - ВЕЛИКИ СА ДЕЛАТА ТИ, ГОСПОДИ! Да! Ти живееш в един велик свят! Безкрайно красив, безкрайно мъдро устроен! Ти трябва да имаш очи - да видиш тази красота, да видиш тази мъдрост, да почувствуваш това величие. Ти трябва да имаш очи - да видиш своята собствена красота, своето собствено величие: величието, красотата, безсмъртието, божествеността на твоята душа.
към текста >>

18. 5.6. Това, което ти направиш.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Твоята радост, твоето щастие, твоята красота, твоето блаженство, твоята връзка с Всемира, твоето вдъхновение, твоето озарение, твоето величие, твоите успехи - ще бъдат на всички, ще бъдат постигнати от всички.
Думите, които ти изкажеш, всички ще ги чуят, всички ще ги повторят. Мислите, които изпратиш в пространството, ще засегнат всички души, ще проникнат във всички умове. Любовта, която твоето сърце излъчва, ще докосне всички сърца. Жертвите, които ти направиш, всички ще ги направят. Светлината, която те озари, ще озари всички души. Твоята радост, твоето щастие, твоята красота, твоето блаженство, твоята връзка с Всемира, твоето вдъхновение, твоето озарение, твоето величие, твоите успехи - ще бъдат на всички, ще бъдат постигнати от всички. Ти вървиш напред, а милиони се движат след тебе. По-рано или по-късно, те ще бъдат там, където днес си ти. Никое твое усилие не ще отиде напразно. По-рано или по-късно, то ще даде своя плод; малките семенца ще се разраснат във велико, могъщо дърво. Безшумно, мълчаливо, но с безкрайна точност и с безгранична, всемогъща сила работи Великият Закон:
към текста >>

0.68018293380737