Търсене в текстове за 'Одър'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 113 резултата в 84 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

А когато се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот.
Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат; тогава енергията идва и разумно се изразходва. Тепърва трябва да се самовъзпитаваш. Човек е странник на Земята – все ще го повикат един ден, но кога и как не знае. Ще го повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот. А когато се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот. Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място. Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в отсрещния ще се зароди желание да се отбие. Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не можеш да отидеш, вързани са ти краката. Обаче ключът на веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги, иди на чешмата и пий вода.
към текста >>

2. 2) Болести на гърдите - Боян Боев (1883 – 1963)

2.8. Да бъде бодър, да не го е страх.
2.4. Да употребява сладък червен кромид лук. Да го яде, като дъвче хубаво – най-малко една глава на ден, а може и малко повече. 2.5. Всяка вечер да си мие краката с топла вода с малко сол. 2.6. Дълбоко дишане. 2.7. Мислено да прави разходки по високите места. 2.8. Да бъде бодър, да не го е страх. Щом човек реши и обещае да служи на Бога, няма какво да го е страх. Човек, който служи на Бога, не трябва да го е страх, защото Бог е на негова страна и ще го пази. Да се страхува онзи, който не служи. 2.9. Да си измива слабините всяка вечер с топла вода, в която има малко сол. 2.10. Всеки ден да чете по един псалом и да заучава най-силните стихове.
към текста >>

3. 16) Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

„Бодър“ е мисъл, свързана с волята и сърцето.
Първата част е обективна, в която се представя как работи Природата. Втората част е това, в което вие трябва да вземете участие, да използвате условията така, че мъдрите ще добруват и добрите ще благуват. Ако тази песен научите да я пеете както трябва, то всички възможности ще дойдат при вас. Всички изпяхме песента „Весел ти бъди“ с прибавките. “Весел“ е процес на ума. „Бодър“ е мисъл, свързана с волята и сърцето. Някой пее „Весел бъди“ и мисли за тъжни работи. Не, знай, че за днес всичко е уредено. Какво ще му мислиш за утре? Щом е уреден въпросът за днес, то и за всякога е уреден. Учителя изсвири на цигулка и изпя следните думи: „Какво ще се прави?
към текста >>

4. 23) Духовна и материална храна - Боян Боев (1883 – 1963)

Че наистина човек приема прана чрез нервите по езика, небцето и венците, се познава по следното: храносмилането трае три-четири часа, обаче един гладен, изтощен и слаб човек, след като се нахрани, веднага се чувства бодър, защото праната е навляза в тялото му чрез нервите.
През следващите десет дни отново по някой плод, боровинки и тънкокоро грозде с паничка жито. Разнообразна е храната, която Природата е приготвила за човека. Знаете ли колко болести лекува зелето? Яжте прясно зеле и ще се освободите от много болести. Един брат запита: „Кажете нещо за праната в храната“. Че наистина човек приема прана чрез нервите по езика, небцето и венците, се познава по следното: храносмилането трае три-четири часа, обаче един гладен, изтощен и слаб човек, след като се нахрани, веднага се чувства бодър, защото праната е навляза в тялото му чрез нервите. Затова именно храната трябва да се дъвче продължително, докато нейната прана се възприеме. Езикът изсмуква тази есенция, най-хубавата храна – духовната храна, а храната, която се приема чрез стомаха и червата, е материалната храна. Езикът играе важна роля и щом се мисли, докато се дъвче храна, усилва се всмукването на праната. Има и още: езикът като свикне да всмуква пълноценно прана от храната, същевременно изсмуква и прана от въздуха. Витамините са кондензирана жизнена енергия, прана.
към текста >>

5. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Как при такова дишане човек би могъл да бъде здрав, бодър духом, да има силна памет, добро разположение и светъл ум?
III. Характеристика на дълбокото дишане За съжаление съвременните хора дишат плитко и бързо. Известно е, че белият дроб събира повече от 3 500 см3 въздух, а в някои случаи – и до 4 000-4 200 см3. При дълбоко издишване в белия дроб остават около 800 см3 въздух, който се смесва с новопостъпилия и го затопля; по този начин организмът е предпазен от простуда. При обикновеното дишане, което е доста плитко, човек вдишва и издишва само около 350-500 см3 въздух и голямо количество въздух остава необновен. Как при такова дишане човек би могъл да бъде здрав, бодър духом, да има силна памет, добро разположение и светъл ум? При непълноценно дишане всички органи обедняват откъм прана, затова настъпва и преждевременно остаряване на организма. Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на неговото задържане. Учителя изтъква, че колкото повече задържаме в дробовете си приетия въздух, толкова сме по-силни. Въздухът трябва да се поема бавно, да се чувства как влиза в белодробните крила – тогава в капилярните съдове на дробовете нахлува достатъчно количество кръв. При дълбоко и бавно дишане приетият въздух има време да проникне до всички краища на белия дроб, да се размеси с останалия в някои кътове въздух и при издишване да изтласка навън голяма част от него, заедно с непотребните отпадъци, които съдържа.
към текста >>

6. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си.
Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните. Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за човека белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр. Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент. Какво значи прана в храната? - Например ти ме пращаш да прекопая лозето ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката. Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните. Но след 10 минути аз искам да копая лозето, а храната е още в стомаха. Значи не е грубата материя, която дава сила. В устата на човека, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот на всички органи и те стават готови за работа.
към текста >>

7. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти ще научиш нещо от него, ще приемеш нещо и ще си отидеш весел, бодър и с желание да работиш.
Друг опит е рисуване на плодове - круши, ябълки и пр. Защо това рисуване възстановява доброто разположение? Защото в плодовете са вложени Божествени идеи и ти като ги рисуваш, тия идеи оживяват в тебе и възстановяват хармонията ти. Трети опит. Иди на планината, седни край един извор и слушай неговата песен. Ти ще научиш нещо от него, ще приемеш нещо и ще си отидеш весел, бодър и с желание да работиш. Друг опит. Когато си обезсърчен, обезверен, иди на една открита поляна, легни с лице нагоре, към небето, и се потопи в синия цвят на небето. Тогава в тебе ще нахлуе вяра в бъдещето, успокоение, мир. Така ще опиташ психическото действие на синия цвят върху себе си. Защото всеки цвят има особено психическо действие върху човека.
към текста >>

8. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Бъди бодър, весел духом.
Той й ги дава в едно писмо. „Сега е време да покажете, че във вас Бог е заложил нещо добро. Силата на човека се познава при изпитанията. Вяра жива, неизменна и постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Бъди бодър, весел духом. Изпитите си дръж добре. Светлината, мирът и любовта да те крепят." Учителят пред нас изпя една песен, която е много подходяща да се пее от човек, който преминава през страдания. Нямаше музиканти да я напишат, но аз записах текста. Тя е във връзка с живота на ученика. „Ветрове и бури, те живота не спъват.
към текста >>

9. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Как може при такова дишане човек да бъде здрав, бодър духом, да има силна памет, добро разположение и светъл ум!
Като се задържи въздухът известно време, човек трябва да го издиша пак много бавно. От особена важност е да се знае следното: задържането да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Знаем, че белият дроб има обем повече от 3 500 куб. сантиметра. Обаче, при обикновеното дишане на човека, което е много плитко, той вдишва и издишва само около 350- 400 куб. сантиметра въздух, а другият въздух остава непроменен. Как може при такова дишане човек да бъде здрав, бодър духом, да има силна памет, добро разположение и светъл ум! При такова дишане всички органи обедняват на прана и се израждат постепенно! Така идва преждевременното остаряване! Учителя дава следните съвети по това (10): "Преди всичко човек трябва да прави упражнения за дълбоко дишане. Трябва да го научи добре. После, човек трябва да диша и издишва през носа си, а не през устата си.
към текста >>

10. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Бъди бодър, весел духом.
Той й ги дава в едно писмо. „Сега е време да покажете, че във вас Бог е заложил нещо добро. Силата на човека се познава при изпитанията. Вяра жива, неизменна и постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Бъди бодър, весел духом. Изпитите си дръж добре. Светлината, мирът и любовта да те крепят.” Учителят пред нас изпя една песен, която е много подходяща да се пее от човек, който преминава през страдания. Нямаше музиканти да я напишат, но аз записах текста. Тя е във връзка с живота на ученика. „Ветрове и бури, те живота не спъват.
към текста >>

11. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти ще научиш нещо от него, ще приемеш нещо и ще си отидеш весел, бодър и с желание да работиш.
Друг опит е рисуване на плодове - круши, ябълки и пр. Защо това рисуване възстановява доброто разположение? Защото в плодовете са вложени Божествени идеи и ти като ги рисуваш, тия идеи оживяват в тебе и възстановяват хармонията ти. Трети опит. Иди на планината, седни край един извор и слушай неговата песен. Ти ще научиш нещо от него, ще приемеш нещо и ще си отидеш весел, бодър и с желание да работиш. Друг опит. Когато си обезсърчен, обезверен, иди на една открита поляна, легни с лице нагоре, към небето, и се потопи в синия цвят на небето. Тогава в тебе ще нахлуе вяра в бъдещето, успокоение, мир. Така ще опиташ психическото действие на синия цвят върху себе си. Защото всеки цвят има особено психическо действие върху човека.
към текста >>

12. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си.
Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните. Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за човека белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр. Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент. Какво значи прана в храната? - Например ти ме пращаш да прекопая лозето ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката. Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните. Но след 10 минути аз искам да копая лозето, а храната е още в стомаха. Значи не е грубата материя, която дава сила. В устата на човека, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот на всички органи и те стават готови за работа.
към текста >>

13. Желай непостижимото - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек възприеме любовта и влезе да живее в Бога и Бог да живее в него, тогава в ада да живее и в света да живее, неговата душа ще има радост, постоянно ще бъде бодър и весел и каквато работа започне, ще я свърши и ще бъде доволен.
За да бъдеш в рая, ти трябва да имаш вътрешна връзка с Бога. Ако нямаш любов, ти по никой начин не можеш да бъдеш в рая. Ако не обичаш Бога, ако в твоята душа няма любов, ти няма да знаеш какво нещо е раят. В дъното на ада да си, ако произнесеш името Божие, в рая ще бъдеш. Ако слизаш надолу, значи името Божие не произнасяш. Когато човек възприеме любовта и влезе да живее в Бога и Бог да живее в него, тогава в ада да живее и в света да живее, неговата душа ще има радост, постоянно ще бъде бодър и весел и каквато работа започне, ще я свърши и ще бъде доволен. Ние имаме постоянна нужда от Божията Любов, понеже, ако не сме свързани с Бога, ще умрем. Щом прекъснеш тази връзка, става ти тежко. И богат да си, казваш: „Не ми се живее.“ А щом имаш тази връзка, ти се радваш. Всеки от вас трябва да се уповава на Божественото, което е отвътре. Кое е Божественото?
към текста >>

14. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Почувствах се съвършено бодър и свеж.
На нас, младите, тогава се падаше грижата да палим и поддържаме огньовете, да има гореща вода в чайниците за пиене. При една от тези екскурзии, след като дни и нощи наред съм бил в едно непрекъснато напрежение за поддържане на огньовете, почувствах голяма нужда от сън. Беше привечер. Виждам Учителя да идва при мен, погледна ме и аз неволно се свих на земята, върху купчина хвойна. Задрямал съм, по моя преценка, само за броени минути, не повече от четвърт час, защото като станах, беше още светло. Почувствах се съвършено бодър и свеж. Озърнах се, Учителя не беше вече при мен, но обстановката същата - влага, рядка мъгла, димящи огньове, заобиколени от братя и сестри, които с разположение говореха помежду си. Учителя беше направил с мен чудо - умората, нуждата за сън се бяха оттеглили. През същата тази екскурзия ние, няколко братя, които усърдно се грижехме за бивака, не можехме нито да мислим, нито да имаме условия за някакво по-сериозно хранене. Всичко беше на крак, с някой друг залък в уста. След няколко дни апетитът ни се беше изострил в значителна степен.
към текста >>

15. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако съчетанието е добро, човек се чувства здрав, бодър, весел и готов за всяка работа.
Щом са мъртви, те са вредни. Има специална храна, чрез която човек може да възстанови паметта си, центъра за възприемане на красотата, за развитието на изкуството, поезията, музиката, науката и пр. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които не са в съгласие с великия закон на Битието, опетняват човека. Както се храни човек физически, така се храни и с чувствата, мислите и постъпките си. Всеки сам трябва да си направи съчетанието между стомаха и храната, която приема. Ако съчетанието е добро, човек се чувства здрав, бодър, весел и готов за всяка работа. Всяка светла, права мисъл, е храна за мозъка, а всяко възвишено чувство е храна за сърцето. Това са съществени неща, без които човек няма мир и спокойствие в себе си. Не е добре човек да яде, когато е гневен или пък да се гневи по време на ядене. Забелязано е, че когато яде, човек трансформира състоянието си и неразположението му изчезва. За предпочитане е обаче да бъде разположен.
към текста >>

16. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания.
Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания. Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо, което е невъзможно в градовете. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място.
към текста >>

17. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Наистина йога не е за този, който яде много или се въздържа прекалено, нито за оногова, който много спи или пък пракалено бодърствува.
Шестият разговор е наречен Йога чрез себе- подчинение. Нека онзи, който се подвизава, въздигне себето чрез Себето, и да не остави себето да изпадне в униние, защото наистина Себето е приятел на себето, както и негов враг. Себето е приятел на себето у този, в когото себето е победено от Себето. Но за неподчиненото себе, Себето наистина става непримирим враг. Висшето себе е с този, който е себеконтролиран, спокоен и еднакъв в студ и жега, в удоволствие и мъка, както и в чест и безчестие. Наистина йога не е за този, който яде много или се въздържа прекалено, нито за оногова, който много спи или пък пракалено бодърствува. Йога унищожава всяко страдание у този, който е умерен в ядене и резервиран, умерен в работа, умерен в спане и бодърствуване. Когато неговата подчинена мисъл е прикована в себето, свободен от всяко въжделение, тогава се казва, че той е хармонизиран. Наистина трудно е преодоляването на ума, но той може да бъде подчинен с постоянни упражнения и с безстрастие. Йога трудно се достига от онзи, който не е завладял своето себе, но който се е подчинил на своето себе, той може да достигне йога чрез правилно насочване на енергиите. Измежду всички йоги, този, който е изпълнен с вяра, с вътрешно себе преливащо в Мен, него аз считам за най-пълно хармонизиран.
към текста >>

Йога унищожава всяко страдание у този, който е умерен в ядене и резервиран, умерен в работа, умерен в спане и бодърствуване.
Нека онзи, който се подвизава, въздигне себето чрез Себето, и да не остави себето да изпадне в униние, защото наистина Себето е приятел на себето, както и негов враг. Себето е приятел на себето у този, в когото себето е победено от Себето. Но за неподчиненото себе, Себето наистина става непримирим враг. Висшето себе е с този, който е себеконтролиран, спокоен и еднакъв в студ и жега, в удоволствие и мъка, както и в чест и безчестие. Наистина йога не е за този, който яде много или се въздържа прекалено, нито за оногова, който много спи или пък пракалено бодърствува. Йога унищожава всяко страдание у този, който е умерен в ядене и резервиран, умерен в работа, умерен в спане и бодърствуване. Когато неговата подчинена мисъл е прикована в себето, свободен от всяко въжделение, тогава се казва, че той е хармонизиран. Наистина трудно е преодоляването на ума, но той може да бъде подчинен с постоянни упражнения и с безстрастие. Йога трудно се достига от онзи, който не е завладял своето себе, но който се е подчинил на своето себе, той може да достигне йога чрез правилно насочване на енергиите. Измежду всички йоги, този, който е изпълнен с вяра, с вътрешно себе преливащо в Мен, него аз считам за най-пълно хармонизиран. Седмият разговор е наречен Йога чрез различаващо знание.
към текста >>

18. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил.
Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха с него. Но лъкът му стана крепък и мишцата на ръцете му се укрепи чрез ръцете на силния Яков. Оттам е пастирът, Израилевий камък, чрез Бога на отците ни, който ще ти помага и чрез Всесилния, който ще благославя с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната отдолу. Благословенията на Отците ти се преукрепиха повече от бла- гословенията на Праотците ми, до високите върхове на вечните планини: ще бъдат на йосифовата глава и на върха на превъзходния между братята си." 11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила. Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! " 12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение.
към текста >>

На одъра ми е възлязъл!
Но лъкът му стана крепък и мишцата на ръцете му се укрепи чрез ръцете на силния Яков. Оттам е пастирът, Израилевий камък, чрез Бога на отците ни, който ще ти помага и чрез Всесилния, който ще благославя с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната отдолу. Благословенията на Отците ти се преукрепиха повече от бла- гословенията на Праотците ми, до високите върхове на вечните планини: ще бъдат на йосифовата глава и на върха на превъзходния между братята си." 11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила. Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! " 12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога.
към текста >>

19. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се за одържане победа над тези, които несправедливо ви нападат, като се произнасят Божествените Имена и псалом 21, 20 стих: „Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене, сила моя, побързай да ми помогнеш." На него съответства Божественото Име Аиди.
Божественото име, което му съответствува, е Йехова. Произнася се заедно с псалом 31, стих 3, за да бъде озарен от Божия Дух. „Но Ти, Господи, си щит мой, слава моя, който възвишава главата ми." Вторият гений е наречен Йелиел, което значи Бог помагащ. Управлява от 6-ти до 10-ти градус на зодиака. Употребява се за одържане победа над тези, които несправедливо ви нападат, като се произнасят Божествените Имена и псалом 21, 20 стих: „Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене, сила моя, побързай да ми помогнеш." На него съответства Божественото Име Аиди. Третият гений е наречен Ситаел, на когото отговаря Божественото Име Шонтакре, което значи Бог надежда на всички създания. Управлява от 11 -ти до 15-ти градус на зодиака. Употребява се против превратностите на съдбата, като се произнасят Божествените Имена и псалом 91, стих 2: „Аз казвам за Господа, Ти Си прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на когото се надея." Четвъртият гений е наречен Елимиах, който отговаря на Божественото има Алах, което значи Бог тайни. Управлява от 16-ти до 20-ти градус на зодиака.
към текста >>

Употребява се против опасности и одържане на победа, като се произнасят Божествените Имена и псалом 18, 48 стих: „Жив е Господ и благословена да бъде канарата Му и да се възвиси Бог на избавлението ми."
Десетият гений, наречен Аладиах, който отговаря на Божествените Имена Скре и Ейпи, което значи Бог милостив. Управлява от 45-ти до 50-ти градус на зодиака. Употребява се за скриване на престъпления и тези, които се страхуват да не бъдат открити, а също против лудост и чума, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 23 стих: „Да бъде, Господи, ТВоята милост над нас, защото ние на Тебе уповаваме." Единадесетият гений е нарече Лаувиах, който отговаря на Божественото Име Деос, което значи Бог възхваляем и възторжен. Управлява от 50-ти до 55-ти градус на зодиака. Употребява се против опасности и одържане на победа, като се произнасят Божествените Имена и псалом 18, 48 стих: „Жив е Господ и благословена да бъде канарата Му и да се възвиси Бог на избавлението ми." Дванадесетият гений е наречен Хахиах, който отговаря на Божественото Име Онус, което значи Бог - убежище. Управлява от 56-ти до 60-ти градус на зодиака. Употребява се за откриване на тайни, скрити от смъртните, като се произнасят Божествените Имена и псалом 10, първи стих: „Защо, Господи, стоиш надалеч, защо се криеш във време на скръб и неволя? " Тринадесетият гений е наречен Йезиел, който отговаря на Божественото Име Бог, което значи Бог прославен във всички неща.
към текста >>

20. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега, прочее, така говори Господ: Няма да слезеш от одъра, на който си възлязъл, но непременно ще умреш.
След това Господ му казва да отиде при Ахава, който е в лозето на Навутея, когото уби и да му каже, че и той ще бъде така убит и кучетата ще лижат кръвта му. Но Ахав се стреснал от това, смирил се от думите на Илия и затова Бог не прокара това нещо върху него, а го остави за неговите наследници. След смъртта на Ахав се възцарява неговият син Охозия. Той се разболява и праща хора при вааловите пророци да питат дали ще оздравее. „Но ангел Господен рече на Илия Тесиеца: Стани, възлез да посрещнеш вестителите на сама- рийския цар и речи им: Няма ли Бог в Израил, та отивате да питате Ваала? Сега, прочее, така говори Господ: Няма да слезеш от одъра, на който си възлязъл, но непременно ще умреш. И отиде си Илия." И върнали се пратениците на царя и казали, че ги срещнал човек, който им казал да не ходят при Ваала и че царят ще умре. Тогава той ги попитал: Какъв беше този човек? И те му казали: „Човек космат и препасан около чреслата си с кожен пояс. И рече царят: Илия е това." „И тогава проводи царят при него петдесетоначалника с 50-те му.
към текста >>

Затова няма да слезеш от одъра, на който си възлязъл, но непременно ще умреш.
Нека бъде, прочее, многоценен животът ми през очите ти. И рече ангел Господен на Илия: Слез с него. Да се не убоиш от царя. И стана, та слезе с него при царя. И рече му: Така говори Господ, понеже си пратил вестители да питат Ваала, като че няма Бог в Израиля, за да искаш Словото Му. Затова няма да слезеш от одъра, на който си възлязъл, но непременно ще умреш. И умря според Словото Господне, както говори Илия." Сега ще предам цялата втора глава на Четвъртата книга на царете, в която се говори за заминаването на Илия и за началото на Елисеевата дейност. „И като щеше Господ да възведе Илия на небето с вихрушка, отиде Илия с Елисей от Галгал. И рече Илия Елисею: Седи тук, моля, защото Господ ме проводи до Бетил. И рече Елисей: Жив Господ и жива душата ти, няма да те остави.
към текста >>

21. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И после се описва, че дошла една група хора, четирима от които носили пострадалия от подагра на носило и понеже не могли да влязат през вратата, качили се на покрива и го спуснали с одъра вкъщи.
Евангелието на Марко със своя образен език подчертава силно, че под знака на четиримата се извършва преминаването от външността във вътрешността, отиване вкъщи. Скоро след сцената в къщата на Петър се описва изцелението на схванатия от подагра, което е също свързано с отиването вкъщи. Там е казано: "Разчу се, че Той е вкъщи. И тука се събра много народ, така щото нямаше място и вън пред вратата и Той им говореше". И после се описва, че дошла една група хора, четирима от които носили пострадалия от подагра на носило и понеже не могли да влязат през вратата, качили се на покрива и го спуснали с одъра вкъщи. Тук четиримата пак не е случайно, защото в Еевангелието няма нищо случайно, а всичко е поставено на своето място и има свой смисъл. Можем да кажем, че докато изцелението на Петровата тъща е един залез, сбогуване със старото Откровение на стихиите, то възкресението на дъщерята на Яир е слънчев изгрев, едно ново начало, възраждане, новораждане на космичния живот във вътрешността на човека. Това възкресение не е станало пред целия народ, не е станало и пред 12-те, а само пред тримата, което показва, че то е едно езотерично събитие. Във връзка с разказа за възкресението на дъщерята на Яир е включен и разказът за изцелението на жената, която страда от кръвотечение. Това изцеление е освобождаване на жената от излишъка на старите женски сили.
към текста >>

Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили.
Тесният кръг от тримата ученици приема семето на новия живот. Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици. Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е.
към текста >>

22. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Римската религия била общодържавна религия и тя била тясно свързана с държавата.
Широките народни маси ненавиждали християните, понеже ги считали за безбожници и хора предадени на разврат. Тези гонения били повече инцидентни и стихийни. От друга страна езическата интелигенция считала християните за прости и суеверни хора и затова ги ненавиждала. По-сложни са мотивите на гоненията от страна на римската власт. В римската империя влизали много народи и техните религии били признати за законни и се отнасяли само за техните народи. Римската религия била общодържавна религия и тя била тясно свързана с държавата. Така че, политиката на държавата и религията били тясно свързани. В центъра на римската религия съществувал така нареченият култ на цезаря, според който Бог се проявява на земята в цезар, или казано по-просто, самият цезар е Бог. И всеки, който не се покланял на този цезар като на Бог, се явявал не само враг на религията, но и на държавата, защото цезарят е бил въплъщение на държавната власт. Всички народни религии се прекланяли пред цезаря като Бог, но християните не признавали цезаря за Бог и не му отдавали нужната почит като на Бог, затова и самата власт предприела гонения против християните като врагове на държавата. Тези държавни гонения започнали от средата на трети век и продължили до средата на четвърти век, когато Християнството било признато за официална религия.
към текста >>

23. СЪДЪРЖАНИЕ: - Влад Пашов (1902- 1974)

Трето знамение - "Дигни одъра си и ходи!
Учението за Словото 17 Седемте знамения - стъпки в Пътя на ученика 36 1. Сватбата в Кана Галилейска 36 Общо за седемте знамения 42 Второто знамение - изцелението на сина на царския служител 47 Трето знамение - "Дигни одъра си и ходи! " 48 Четвърто знамение * нахранването на петте хиляди .. 51 Петото знамение - ходенето по езерото 60 Шестото знамение - проглеждане на сляпородения . 66 Седмо знамение - възкресението на Лазар 69
към текста >>

24. 3.3. ТРЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ДИГНИ ОДЪРА СИ И ХОДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

3.3. ТРЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ДИГНИ ОДЪРА СИ И ХОДИ
3.3. ТРЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ДИГНИ ОДЪРА СИ И ХОДИ След второто знамение, в началото на пета глава се казва: "Подир това имаше юдейски празник и Исус влезе в Ерусалим". След това се описва чудото в къпалнята. Казано е: "В Ерусалим, близо до Овчата порта, се намираше къпалия, наречена по еврейски Витесда, която имаше пет преддверия". После се казва, че имало много болни и че ангел Господен от време на време слизал и размътвал водата и който пръв влизал, оздравявал. В петия стих е казано: "И там имаше един човек, болен от 38 години".
към текста >>

Исус му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи".
Казано е: "В Ерусалим, близо до Овчата порта, се намираше къпалия, наречена по еврейски Витесда, която имаше пет преддверия". После се казва, че имало много болни и че ангел Господен от време на време слизал и размътвал водата и който пръв влизал, оздравявал. В петия стих е казано: "И там имаше един човек, болен от 38 години". Исус го вижда, че лежи и го пита иска ли да оздравее. Той Му обяснява, че няма кой да го спусне във водата, когато се размътва. Исус му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи". И на часа човекът оздравял, дигнал постелката си и почнал да ходи. А този ден бил събота. Много тайни са скрити в този разказ. Ще цитирам едно изказване на Учителя. Той казва: "Стани, дигни одъра си и ходи.
към текста >>

Той казва: "Стани, дигни одъра си и ходи.
Исус му казва: "Стани, дигни одъра си и ходи". И на часа човекът оздравял, дигнал постелката си и почнал да ходи. А този ден бил събота. Много тайни са скрити в този разказ. Ще цитирам едно изказване на Учителя. Той казва: "Стани, дигни одъра си и ходи. - Това се отнася до всички съвременни хора. Съвременният свят е една голяма болница, в която всички хора боледуват и чакат дано се вредят да се окъпят, за да се излекуват. Всяка година Бог слиза в тази болница и на всекиго по отделно казва: Дигни одъра си. Къпалнята представя благоприятните условия в живота. Като е дошъл на Земята, човек не трябва да чака благоприятни условия за работа, а да работи при всички условия.
към текста >>

Всяка година Бог слиза в тази болница и на всекиго по отделно казва: Дигни одъра си.
Много тайни са скрити в този разказ. Ще цитирам едно изказване на Учителя. Той казва: "Стани, дигни одъра си и ходи. - Това се отнася до всички съвременни хора. Съвременният свят е една голяма болница, в която всички хора боледуват и чакат дано се вредят да се окъпят, за да се излекуват. Всяка година Бог слиза в тази болница и на всекиго по отделно казва: Дигни одъра си. Къпалнята представя благоприятните условия в живота. Като е дошъл на Земята, човек не трябва да чака благоприятни условия за работа, а да работи при всички условия. Дигни одъра си. - Това се иска днес от всички хора. Така е казал Христос на онзи, който е лежал 38 години.
към текста >>

Дигни одъра си.
- Това се отнася до всички съвременни хора. Съвременният свят е една голяма болница, в която всички хора боледуват и чакат дано се вредят да се окъпят, за да се излекуват. Всяка година Бог слиза в тази болница и на всекиго по отделно казва: Дигни одъра си. Къпалнята представя благоприятните условия в живота. Като е дошъл на Земята, човек не трябва да чака благоприятни условия за работа, а да работи при всички условия. Дигни одъра си. - Това се иска днес от всички хора. Така е казал Христос на онзи, който е лежал 38 години. Така казва и днес на всички хора, които лежат и очакват на близките си да им приготвят ядене, да ги очистят, да задоволят всичките им нужди. Царството Божие не е за тези, които лежат на одър. Христос постоянно минава покрай тях и им казва: Дигни одъра си, откажи се от прислугата на вашите ближни".
към текста >>

Царството Божие не е за тези, които лежат на одър.
Като е дошъл на Земята, човек не трябва да чака благоприятни условия за работа, а да работи при всички условия. Дигни одъра си. - Това се иска днес от всички хора. Така е казал Христос на онзи, който е лежал 38 години. Така казва и днес на всички хора, които лежат и очакват на близките си да им приготвят ядене, да ги очистят, да задоволят всичките им нужди. Царството Божие не е за тези, които лежат на одър. Христос постоянно минава покрай тях и им казва: Дигни одъра си, откажи се от прислугата на вашите ближни". Схванатият, който е лежал 38 години, е бил с парализирана воля. И Христос като му казва "стани", въздейства на неговата воля, придава й нова енергия, за да придобие сила да стане и да ходи. Така с излекуването на този болен, Христос въздейства на всички хора да усили волята им, която е парализирана вследствие на минали грехове. Затова Христос му казва: "Ето, ти си здрав, не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо".
към текста >>

Христос постоянно минава покрай тях и им казва: Дигни одъра си, откажи се от прислугата на вашите ближни".
Дигни одъра си. - Това се иска днес от всички хора. Така е казал Христос на онзи, който е лежал 38 години. Така казва и днес на всички хора, които лежат и очакват на близките си да им приготвят ядене, да ги очистят, да задоволят всичките им нужди. Царството Божие не е за тези, които лежат на одър. Христос постоянно минава покрай тях и им казва: Дигни одъра си, откажи се от прислугата на вашите ближни". Схванатият, който е лежал 38 години, е бил с парализирана воля. И Христос като му казва "стани", въздейства на неговата воля, придава й нова енергия, за да придобие сила да стане и да ходи. Така с излекуването на този болен, Христос въздейства на всички хора да усили волята им, която е парализирана вследствие на минали грехове. Затова Христос му казва: "Ето, ти си здрав, не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо". Интересен е фактът, че Христос извършва изцеряванията обикновено в събота.
към текста >>

25. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Духът е бодър, но тялото е немощно.
И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше: Ако е възможно да Го отмине тази чаша, казвайки: Авва Отче, за Тебе всичко е възможно, отмени Ме с тази чаша, не обаче както Аз искам, но както Ти искаш. И идва, намира ги заспали. И казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли поне един час да постоиш буден? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но тялото е немощно. И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. И дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали и не знаеха що да отговорят. И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е. Дойде часът.
към текста >>

26. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?
Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, както трябва да познава. Но, ако някой люби Бога, той е познал от Него." /8;1-3/. По-нататък разглежда въпроса за яденето и неяденето на месо. И в 8-ми стих казва: "А това, що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо. Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите. Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено? И поради твоето знание, слабият погива, братът, за когото е умрял Христос." /8;8-11/. "Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака, и в морето, всички да са били кръстени от Мойсея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос." /10;1-4/. Тук Павел повдига булото, което покрива Тайните на Стария Завет. "Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне."/10;12/. "Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." /10;13/.
към текста >>

27. 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа, защото с вярване ходим, а не с виждане." /5;6-7/.
Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите - вечни." /4;16-18/. "Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на Небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в този дом и стенем като ожидаме да се облечем в нашето небесно жилище, стига само, облечени в него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота." /5;1-4/. "А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това и ни е дал Духа в залог на това." /5;5/. "И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа, защото с вярване ходим, а не с виждане." /5;6-7/. "Понеже казвам, че се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа." /5;8/. "Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне, а който сее щедро, щедро ще и да пожъне." /9;6/. "Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце." /9;7/. "А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело." /9;8/. "Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
към текста >>

"Понеже казвам, че се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа." /5;8/.
"Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на Небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в този дом и стенем като ожидаме да се облечем в нашето небесно жилище, стига само, облечени в него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота." /5;1-4/. "А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това и ни е дал Духа в залог на това." /5;5/. "И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа, защото с вярване ходим, а не с виждане." /5;6-7/. "Понеже казвам, че се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа." /5;8/. "Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне, а който сее щедро, щедро ще и да пожъне." /9;6/. "Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце." /9;7/. "А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело." /9;8/. "Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости." /10;3-4/.
към текста >>

28. 5. Послание до Църквата в Сардис - Пета културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Бодърствай и закрепи останалото, което е близу до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог.
5. Послание до Църквата в Сардис - Пета културна епоха Следващото Послание е отправено към Църквата в Сардис, която представя Петата културна епоха - Западноевропейската. В Апокалипсиса е описана по следния начин: "До Ангела на Сардиската Църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии Духове и седемте Звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв. Бодърствай и закрепи останалото, което е близу до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, какво си приел и какво си чул, и пази го, и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда връх тебе. Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от Книгата на Живота, но ще изповядам имего му пред Отца Си и пред Неговите ангели. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите." /3;1-6/.
към текста >>

И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда връх тебе.
5. Послание до Църквата в Сардис - Пета културна епоха Следващото Послание е отправено към Църквата в Сардис, която представя Петата културна епоха - Западноевропейската. В Апокалипсиса е описана по следния начин: "До Ангела на Сардиската Църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии Духове и седемте Звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв. Бодърствай и закрепи останалото, което е близу до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, какво си приел и какво си чул, и пази го, и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда връх тебе. Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от Книгата на Живота, но ще изповядам имего му пред Отца Си и пред Неговите ангели. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите." /3;1-6/. Всичко, което се казва за Църквата в Сардис, т.е. за Петата културна епоха, в която живеем, е пълно със значение.
към текста >>

29. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Праксисът (деянията), за които говори Григорий Синаит в своите произведения, които били преведени и на български от Теодосий Търновски и Ромил Видински, се свеждали със спазването на редица монашески християнски добродетели: въздържане от удоволствия, смирение, бодърстване, търпение, послушание, пост и молитва.
да се възстанови Адам в неговото първоначално състояние. Който постигнал това, учили исихастите. щял да бъде избавен от страшната присъда за грешниците при второто пришествие на Христа и го очаквало вечно райско блаженство. Ръководени от своя стремеж за възстановяване на първоначалното единство между Бога и човека, исихастите разработили система от задължителни норми на поведение, които трябва, според тях, да се спазват и изпълняват най-строго, за да се постигне желаната цел. Тези задължителни норми на поведение се разделят на две главни групи: деяние и видение. Праксисът (деянията), за които говори Григорий Синаит в своите произведения, които били преведени и на български от Теодосий Търновски и Ромил Видински, се свеждали със спазването на редица монашески християнски добродетели: въздържане от удоволствия, смирение, бодърстване, търпение, послушание, пост и молитва. Особено много се наблягало на задължението да се избягва лекия и удобен живот. В житието на Ромил Видински се препоръчва като най-силно средство за исихаста по пътя на неговото усъвършенстване по време на праксиса въздържание от три неща: от сън, от храна и от телесен покой. Да не се угажда на корема, да се избягват обществени и земни храни. Това е едно от най-настоятелните изисквания в упражнение на праксиса. Препоръчвало се също така пълно послушание на обучаващия се в исихазма пред неговия духовен наставник и безпрекословно изпълнение на нарежданията му.
към текста >>

30. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава Боян натиснал и счупил вратата и, като влязъл вътре, видял Сурсувул седнал на едно одърче, че разговаря ниско с патриарх Данаил.
Той обикалял братствата из Европа — Кипър, Малта, Краков, Рига и пр. Когато се върнал, те били вече мъртви. В навечерието на този страшен ден, вторият ден на Коледа, бил затворен и Богомил. В полунощ се върнал Боян и като научил за станалото, поискал да види Сурсувул. Но той се изплашил и не излязъл. Тогава Боян натиснал и счупил вратата и, като влязъл вътре, видял Сурсувул седнал на едно одърче, че разговаря ниско с патриарх Данаил. Той бил бледен, треперещ, гледащ с изгубен поглед. Боян попитал със страшен глас: Умряха ли вече? — Умряха, княже. — Отговорил Сурсувул, с пресипнал от уплаха глас. Боян му казал: „На късове ще бъдеш късан и мръсните кучета ще нахраниш с тялото си за това, което направи.
към текста >>

31. Дисциплината на ума - Влад Пашов (1902- 1974)

Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и с нови знания.
• 325 • Дисциплината на ума. За да дойде до състоянието да влиза в Божествения свят, човек трябва да мине през една последователна дисциплина на ума. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите и ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и с нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства – пълна хармония се изисква за това. За да направите един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо което е невъзможно за градовете. Това е възможно само на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в София, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура.
към текста >>

32. Единство на съзнанието - Влад Пашов (1902- 1974)

От каквато болест да заболеете, достатъчно е да възстановите единството на съзнанието си, за да се дигнете от леглото здрав и бодър.
Опасно е да се раздвои съзнанието на човека. Животът е в единството на съзнанието. Само при това състояние на съзнанието, вие можете да контролирате чувствата, мислите и постъпките си. Вие трябва да правите опити да се контролирате, да опитате силата на волята си. Всеки трябва да се стреми към единство на съзнанието като метод за лекуване, като метод за работа върху себе си. От каквато болест да заболеете, достатъчно е да възстановите единството на съзнанието си, за да се дигнете от леглото здрав и бодър. Тогава всичките сили на съзнанието се насочват към вашия организъм и започват да му въздействат, докато стане обрат в тялото ви, вследствие на което всички енергии протичат нагоре, вземат обратно движение. При това положение чуждите вещества в организма, които са причина за болестта, изчезват моментално, както изчезва прахът от повърхността на барабана. Ако някой от вас заболее от хрема, нека приложи същия метод, да види за колко време ще се излекува. Хремата обикновено продължава седем дена, а понякога три седмици, в изключителни случаи продължава три месеца. С този метод обаче вие може да излекувате хремата за пет минути.
към текста >>

33. Метод за развиване на различни центрове и способности - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки от тези четири души ще тури ръката си върху мястото на религиозното чувство на онзи със слабо развито религиозно чувство и така ще подържат ръцете си един час.
Кръвта носи в себе си електричество и магнетизъм, които се предават на тези центрове и помагат за тяхното развитие. Когато някои хора остават назад в развитието си, за да се събудят в тях висшите, моралните чувства, те трябва да се заставят да влязат в някакво религиозно или духовно общество. По този начин те ще мислят, ще развиват своите умствени способности и морални чувства. Ако религиозното чувство у някой човек е слабо развито, той да потърси няколко души, у които това чувство е силно развито, и да ги помоли да му помогнат и той да развие това чувство в себе си. Нека около него се наредят четири души със силно развито религиозно чувство – един отляво, друг – отдясно, трети – отпред, четвърти – отзад. Всеки от тези четири души ще тури ръката си върху мястото на религиозното чувство на онзи със слабо развито религиозно чувство и така ще подържат ръцете си един час. Като продължат така опита една седмица, те ще повлияят благотворно върху онзи, у когото това чувство е слабо развито. Същият опит може да се направи с човек, у когото разсъдъкът е слабо развит. Също и с всички други чувства и способности. Този опит е основан на закона за скачените съдове. Хората представляват скачени съдове помежду си, вследствие на което може да стане преливане на енергия от един човек на друг, както се предават течности от един скачен съд в друг.
към текста >>

34. Математиката като метод за работа на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Четвърти опит: да кажем, че ви е страх от змия; ще намерите някъде една умряла змия и ще я хванете с ръка, ще я подържите, ще я погалите, докато свикнете с нея.
Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. След тези опити ще се почувствате освежени, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тези упражнения на всички, защото те са много ефикасни. И без това в живота ви ще се явят много спънки и мъчнотии, а по този начин поне ще ги посрещнете по-спокойно. От тези маневри ще бъдете подготвени, та като дойдат тези случаи в живота ви, да знаете как да постъпвате. Четвърти опит: да кажем, че ви е страх от змия; ще намерите някъде една умряла змия и ще я хванете с ръка, ще я подържите, ще я погалите, докато свикнете с нея. След това ще се опитате да хванете някоя жива змия. По този начин ще добиете известна опитност. Ще вземете един чатал, ще я натиснете с него по главата, ще я погладите по тялото и после ще я пуснете. Ще й кажете: “Аз съм малко страхлив, искам да се освободя от страха, затова правя този опит”. Този опит ще направите първо умствено, защото щом човек дойде до положителни опити, трябва да бъде много внимателен, за да не пострада.
към текста >>

35. 9-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез практиката вие ще си изработите добри навици, необходими за поддържане на бодър и весел дух.
57. Ученикът и практическата работа. Във всяка окултна школа трябва да се създаде общ интерес към практическа работа. Същото се отнася и до учениците на тази Школа. Вие трябва да се заемете практически с учението, за да придобиете един ефектив, една реална сума, с която да боравите в живота си. Вие като ученици на тази Школа имате много теоретични познания, но трябва да ги приложите на практика. Чрез практиката вие ще си изработите добри навици, необходими за поддържане на бодър и весел дух. При най-големите си изпитания окултният ученик трябва да проявява вяра, търпение и въздържание. Каквото затруднение и да му се случи, той трябва да си каже: Ще се оправи тази работа. Аз ще проуча този въпрос, макар и след много години. Това значи силен ученик, силният ученик никога не отпада духом. Той не отлага въпросите за далечното бъдеще, но работи и проучва всеки въпрос, защото знае, че бъдещето е сега, днес.
към текста >>

36. 37–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки, който изпълни този съвет, всякога здрав и бодър ще бъде.
Ето защо, като се измиете, леко се изтривайте с кърпа. На всички, особено на тези, които са чиновници, препоръчвам следното измиване: като се върнете на обед, съблечете си горната дреха, вземете стомничката с вода, която сте донесли още сутринта или от предишния ден, и се залейте с нея от главата до краката. След това леко се масажирайте и се облечете с чисти сухи дрехи. Тъй измити и преоблечени, ще отправите благодарствена молитва към Бога за водата, която ви е дал, и след това се нахранете. След това ще отидете на работа. Всеки, който изпълни този съвет, всякога здрав и бодър ще бъде. Приложите ли тези методи, най-малко 75% ще имате отлични резултати. 145. Какво се иска от Ученика? Първото нещо, което се иска от вас като Ученици на окултната Школа, е да започнете с физическия свят и постепенно да вървите към духовния. Вие може да искате изведнъж да влезете в духовния свят, но трябва да знаете, че за този свят се иска здраве и сила. Духовният свят представя планински връх, на който трябва да се качите.
към текста >>

37. ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

В една секунда, ако бодърствуваш, може да схванеш една идея.
Природата не обича да се фотографират нейните образи, особено пък “за вечни времена”. Човек се изменя и не може да има един и същ образ винаги. * Вие не цените времето - нито своето, нито чуждото. Какво е една секунда? В една секунда ти можеш да станеш човек. В една секунда, ако бодърствуваш, може да схванеш една идея. * Който е страхлив, който се съмнява, който мрази, който мисли зле за другите, не може по никакъв начин да постигне това, което желае. * Материализмът няма да даде нищо на света. Когато една култура загуби своя идеализъм и стане материалистична, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение или една религия станат материалистични и изгубят своя идеализъм, те са осъдени на смърт. * И хваленето, и хуленето са зло.
към текста >>

38. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Не се минали нито десет дни, комшийките намерили един ден баба Балашка пременена, натъкмена, забрадена, с кръстле и вощеничка в ръцете — прострена на одърчето и сдървена.
Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет. Едни питаха за некои свои и близки, които са починали; други питаха, за да узнаят какво ги чака на онзи свет след смъртта им и дали е видел местото, дето ще отиде всеки от тех там; трети питаха пък само така, за кеф, да узнаят каква ли разлика ще има, аджеба, между там и тук. Бае Митар отговаряше на всекиго и на всичките даваше съвети и наставления, за да знаят какво да правят, да та не попаднат в катрана. Баба Балашка, бог да я прости, беше питала, казват, за своя старец: как е, дали я помни още, или си е намерил там друга? Бае Митар й казал, че той е там добре — от средните — и че я чакал по-скоро. Не се минали нито десет дни, комшийките намерили един ден баба Балашка пременена, натъкмена, забрадена, с кръстле и вощеничка в ръцете — прострена на одърчето и сдървена. Издъхнала преди два дни. Сама си се приготвила за онзи свет и усетила си края. Кака Катина Рангелица, на чорбаджи Рангел стопанката, беше запитала бае Митра за дъщеря им, Елица, що умре преди година сгоденица. Бае Митар й отговорил, че се мъчила още на онзи свет и нема да се смири, докато чорбаджи Рангел не върне скритите пари на децата на покойния Атанас, дето беше ортак с него. Сирачета като всеки сирачета, останали на ръцете на една майка!
към текста >>

39. Свещеният Огън - Георги Радев (1900–1940)

И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел.
проявява и Любовта, там се проявява безсмъртният Живот, там растат и зреят плодовете на Духа. Този огън изпълва цялото пространство. Защото той е, който поддържа Живота. Той гори и в човека. И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично – и хранене, и кръвообращение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките са правилни. Свещеният Огън образува една приятна Топлина в
към текста >>

40. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Желая те здрав и бодър на мястото, което заемаш, да разнасяш светлина и радост на много и много хора, за радост на нашия велик Учител.
Колко е хубаво това! 13. Радвам се за добрите вести за вашето имение - прекрасно! Изобщо, Учителят ни даде моделите, според които ние можем да творим. Защо всяко селище да си няма своя „Изгрев", своя поляна за Паневритмия, всеки народ-своята Рила и своята Мусала? 14. Засега - достатъчно! Желая те здрав и бодър на мястото, което заемаш, да разнасяш светлина и радост на много и много хора, за радост на нашия велик Учител. От сърце твой, [Ст. Кадиев]
към текста >>

41. 26 февруари 1927 г. - Теофана Савова

И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух.
Посоляваше резенчето, слагаше му малко чер пипер и така го предлагаше на случаен присъствуващ на неговата трапеза. Незабравимо по вкус остана онова парченце, което получих през тази вечер на Рила. На сутринта, разположени около огъня като в най-луксозната страноприемница, ние пеехме и благодаряхме за необикновените и неповторими преживявания тук, когато внезапно се чу шум от коне. Някой каза: „Негово Величество". И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха. И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя. Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща: - Вие сте свободни, а аз!
към текста >>

42. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Имаше елегантен и бодър вид и енергична походка.
Но сякаш не това беше най-важното, а да останем по дълго време с Учителя, защото всичко, което ставаше около него, дори и до най-малките подробности, бе безкрайно интересно и задържаше вниманието ни. * В свежата утрин боровите дървета около шосето сякаш отново се раздвижиха и зашумоляха развълнувани от нещо. Учителя, този необикновен за тях човек, отново минаваше по пътя. Имаше елегантен и бодър вид и енергична походка. Придружаваха го пак група ученици. Учителя не бързаше, но вървеше леко, живо и движенията му бяха естествени и красиви. Човек би казал, че не върви, а лети леко над земята. Хората от групата минаваха ту от едната му страна, ту от другата, за да чуят по-добре това, което той говореше. През цялото време Учителя отговаряше на въпроси, които непрестанно му задаваха.
към текста >>

43. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

После бодърства до сутринта в стаята си.
Върху него не се философства, то не е едно забавление, но изисква ежедневна работа, изучаване на законите в живата природа и постоянство в приложението им. То е обширна наука за любовта в действие, за развитието й в личния и социалния живот така, че да се изгради нов тип човек, проводник на Божественото и негов служител. * Учителя посрещаше и изпращаше посетители до двадесет и два часа, след което с малка група ученици около него извърши с телескоп наблюдения на звездното небе. Разговорите продължиха до полунощ. После бодърства до сутринта в стаята си. Легна си за малко, но после пак стана, чете, размишлява и даже посвири на цигулката си. При този начин на живот, странен и необясним за нас, той бе винаги деен, работеше непрекъснато, вършеше всичко с голяма съсредоточеност и присъстваше навсякъде. При разговор, в който споделяхме опитности и впечатления като ученици в духовната школа, една сестра сподели с мен: „Още не познавах добре Учението, когато почувствах нужда мислено да задавам въпроси на Учителя. Започнах да получавам отговори на въпросите си и разбрах, че той е моят Учител, че винаги е бил и ще бъде.
към текста >>

44. 7.21 Пано Славов - Светозар Няголов ( -2013)

Храни се малко, физически е слаб, но с много бодър дух.
За една година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дена. Значи, една трета от годината аз прекарвам в пост. Тъй като 40 години са една трета от живота на човека на Земята, значи напълно реално може да се изпълни тази задача, дадена от Учителя за разумен живот на Земята." Пано дълго време работи в ямболското братство и често прави пост до 40 и повече дни. Храни се малко, физически е слаб, но с много бодър дух. Към края на един дълъг пост при него отива група братя и сестри и започват да го критикуват, че пости твърде много. Той им казва: „Очаквах, като идвате при мене, да ми помогнете с хубавите си мисли и чувства, да изкарам по-лесно задачата, която имам, а вие идвате да ме съдите." Малцина разбират духовния му мир и усилията, които прави за хармонизиране и изправяне на братския живот в Ямбол. След един пост от около 40 дни той напуска този свят с пречистено и одухотворено тяло, с бодър дух и светла мисъл.
към текста >>

След един пост от около 40 дни той напуска този свят с пречистено и одухотворено тяло, с бодър дух и светла мисъл.
Тъй като 40 години са една трета от живота на човека на Земята, значи напълно реално може да се изпълни тази задача, дадена от Учителя за разумен живот на Земята." Пано дълго време работи в ямболското братство и често прави пост до 40 и повече дни. Храни се малко, физически е слаб, но с много бодър дух. Към края на един дълъг пост при него отива група братя и сестри и започват да го критикуват, че пости твърде много. Той им казва: „Очаквах, като идвате при мене, да ми помогнете с хубавите си мисли и чувства, да изкарам по-лесно задачата, която имам, а вие идвате да ме съдите." Малцина разбират духовния му мир и усилията, които прави за хармонизиране и изправяне на братския живот в Ямбол. След един пост от около 40 дни той напуска този свят с пречистено и одухотворено тяло, с бодър дух и светла мисъл.
към текста >>

45. 7.24 Игнат Котарев - Светозар Няголов ( -2013)

Здравото му и издръжливо тяло го поддържа бодър до края на живота.
Разбира се, не намират нищо. Така Учителя го спасява от провал и явна смърт. След заминаването на Учителя Игнат дълго време живее на Изгрева, взима уроци по цигулка и свири редовно на паневритмията. Голям планинар е и посещава всяка седмица Витоша. Дълго време е метеоролог на Рила и я обхожда цялата. Здравото му и издръжливо тяло го поддържа бодър до края на живота. Той се отзовава на всяка братска работа, като преместване на квартира, в пренасяне на пиано и други. Заминава си от този свят на 17 ноември 1985 г.
към текста >>

46. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

- „След като затвори очи Иван Александър - цар български и самодържец не само на българския народ, но и на гърци, братята Иван Страцимир, на който бе дадено видинското царство, и Иван Шишман, който владееше търновския дял на държавата, не си поминуваха в разбирателство и братска обич, а всеки сам за себе си водеше самостойна управа.
- Щом като Тодор е могъл да го вземе от дядо си, защо да не научим нещо повече. Разгънаха листа и Тодор го подаде на Константина. - Ти като че най-добре ще го прочетеш - каза той. - Добре, щом казвате така - отвърна Константин и като се облегна на дървото, зачете бавно и разбрано. Останалите младежи полегнаха по тревата, подпряха се на лакти и напрегнаха слух. - „След като затвори очи Иван Александър - цар български и самодържец не само на българския народ, но и на гърци, братята Иван Страцимир, на който бе дадено видинското царство, и Иван Шишман, който владееше търновския дял на държавата, не си поминуваха в разбирателство и братска обич, а всеки сам за себе си водеше самостойна управа. Това бе добре дошло за нахълтващите турски орди, за да сломят по-лесно съпротивата. А то се знае открай време, че несговорните другари, приятели, търговци или управници, лесно попадат под ударите на врагове и завистници. Станало така, че султан Мурад през лето 1375 ударил със своите многобройни пълчища на североизток в Тракия и завзел местата около Диамболис. След това турците се приготвили да ударят през южна Македония към Сърбия. Там те били посрещнати от сърби и босненци, които на няколко пъти нанесли и победи, но в края на тези продължителни битки турците взели отново връх и нахлули към Североизточна България.
към текста >>

47. Годините от 1909 до 1915 - Георги Томалевски (1897-1988)

Той е бодър, вдъхновен.
Веригата - както се нарича бройката на поканените да присъствуват на събора, е от двадесет и седем души мъже и жени. Преминали са ранните утринни часове. Молитвата е прочетена, изпяти са две или три песнички, все така едногласно, с предано чувство на обич и смирение. Учителят седи зад малка покрита с бяла тъкана покривка масичка. На масата е Библията, от която той вече е прочел глава и почва да говори по някои избрани стихове. Той е бодър, вдъхновен. Косите му са в началото на онова посивяване, от което лъха благородство и достойнство. „Смирението - казва той - за което става реч в прочетения стих, не е нископоклонничество, а велика добродетел. Човек без смирение е като гол планински връх, на който нищо не расте. Може да има слънце, но на тоя каменист връх нищо не се ражда. Само понякога там може да прелети орел и нищо повече.
към текста >>

48. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Христос му казва: „Вземи одъра си и върви!
Схванатият постепенно почнал да се изправя и след три месеца бил напълно здрав. Този случай напомня на скрития символ в Евангелския разказ за болния, който е чакал тридесет и осем години при къпалнята Витезда край Иерусалим. Христос не го излекувал моментално, но го запитал: „Искаш ли да оздравееш? “ - „Искам, Господи – отвърнал болният - но няма кой да ме натопи във водата, след като ангелът я раздвижи.“ Този болен бил от категорията на тези, на които е възможно да оздравеят. Болестта бе вече извършила своето, но за него бе необходимо да прояви един малък тласък и да прояви воля. Христос му казва: „Вземи одъра си и върви! “ То ще рече, остави това състояние на инертност и очакване и направи сам първата стъпка. На Изгрева в полите на Витоша. Вдясно от Учителя е Боян Боев Животът на Христа - учи Учителят - е показателен за всеки човек, който трябва да върви в духовния път на възхождане. Учениците на Бялото Братство трябва да бъдат далече от лековерните и лениви сектанти, които се боят да направят трудната стъпка и казват: „Ние повярвахме в Христа и сме спасени“.
към текста >>

49. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Вървеше изправен, бодър и от него като че се излъчваше светлина.
Една от сестрите, която не познавах, изтича и му донесе чаша вода. Изпи детето няколко глътки и веднага се освежи. В това време откъм градината се зададе група мъже и жени, между които беше и Учителят Беинса Дуно. Тогава аз, която бях слушала за него, го видях за пръв път. Направи ми необикновено силно впечатление. Вървеше изправен, бодър и от него като че се излъчваше светлина. Облечен беше в бял костюм. Виждаше се и бялата копринена риза. Не можех да откъсна очи от него. Тогава сестрата, която донесе на Христо чаша вода, ми каза: - Заведи детето при Учителя.
към текста >>

50. 35. ЕЖЕДНЕВИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Бодър, здрав, силен се чувстваш.
Нужно е ново съзнание, нова мисъл за живота, които ще извадят човека от сивото ежедневие, в което е изпаднал. Човек е пълен господар на своето съзнание и на своята мисъл. Никой не може да прекрачи прага им, ако сам човек не допусне това. Ставаш сутрин. Денят надзърта през прозореца ти. Бодър, здрав, силен се чувстваш. Какво неоценимо и неосъзнато богатство е това състояние. Ти дори и не помисляш за това, а свъсваш вежди пред предстоящите ти ежедневни задачи. Кой е виновен за свъсените ти вежди и за недоволството ти? Само когато легнеш на смъртния одър, жестоко притиснат от неизлечима болест, съзнаваш какво благо е здравето и способността ти да работиш. Запей песен като Левски, който винаги е пеел след събуждане от сън.
към текста >>

Само когато легнеш на смъртния одър, жестоко притиснат от неизлечима болест, съзнаваш какво благо е здравето и способността ти да работиш.
Денят надзърта през прозореца ти. Бодър, здрав, силен се чувстваш. Какво неоценимо и неосъзнато богатство е това състояние. Ти дори и не помисляш за това, а свъсваш вежди пред предстоящите ти ежедневни задачи. Кой е виновен за свъсените ти вежди и за недоволството ти? Само когато легнеш на смъртния одър, жестоко притиснат от неизлечима болест, съзнаваш какво благо е здравето и способността ти да работиш. Запей песен като Левски, който винаги е пеел след събуждане от сън. Зарадвай се, че си прав на краката си, а не в хоризонтално положение. От какво си недоволен? Че отиваш на работа? Та това е най-голямото благо за човека след здравето.
към текста >>

51. СВОБОДАТА - Борис Николов

Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца.
Като се върна вкъщи, раздаде на всички подаръците, най-после дойде и до клетката на папагалчето. – Мое мило папагалче – каза той – намерих земята Вак, намерих голямото Дърво на папагалите, и на него – твоя род. Извиках поздрава, разказах им за тебе, но никакъв отговор не получих! Само едно папагалче падна мъртво от дървото. В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката. Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца. Ала в същия миг папагалчето пръпна с крилца и отлетя…
към текста >>

52. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ!
З.)." Същевременно Учителят П. Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание - утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? - "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П. Дънов за събитията, които ще настъпят до края на ХХ-то столетие. В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ! столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за планетата Земя. "Ще приемете от нея (Русия - бел. К. З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава - бел. К. З.).
към текста >>

53. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

– „Този, Който ви е родил, бодърства над вас.
В Библията (Новия Завет) е използван за същото изразът „ново небе и нова земя“ (II Петр. 3:13) – в широк смисъл; в тесен смисъл този израз се отнася до състоянието на нашата планета и на човечеството след Второто пришествие на Иисус Христос и Страшния съд. Със следващите си думи Учителят на ББ подчертава, че е нужна специална вътрешна настройка на човешката личност, за да приеме Новото, което завладява света: „Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.“ Това е призив на Учителя Беинса Дуно да се преборим със старото у себе си и да дадем път на новите импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо. На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност! Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица). Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“
към текста >>

Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава.
Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по отношение на злото! Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят П. Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? – „... Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.“ Под „новото поколение“ следва да разбираме напредналите души, които следва да се въплътят до края на ХХ век (те са вече сред нас!) и да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя на ББ за събитията, които ще настъпят до края на изминалото столетие. Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава. „Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за Земята. „Ще приемете от нея (Русия – б.К.З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава; б.К.З.). Днешната ў сила и слава тя вам дължи (курсивът мой – К.З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.“ Според Учителя П.
към текста >>

54. Последни дни - Крум Въжаров (1908- 1991)

Ние в нашата практика сме видели стотици хора на смъртния одър, изоставени от синове, дъщери и близки роднини, без грижа и любов, а вие без роднински връзки съвършено се грижите за този човек.
“ Всички мълчахме, тогава той повтори:, Дой е най-близкият - син, дъщеря, роднина? “ Ние отговорихме, че не сме му роднини, а приятели, тогава лекарят с учудване каза: „Кой е този човек, за когото се грижат така добре толкова хора и никой не му е роднина? “ Елена Кадиева-Маринова отговори: „Той е ученик на Учителя Петър Дънов“ и посочи портрета на Учителя над леглото на Крум. Лекарят беше трогнат до сълзи, а медицинската сестра се разплака и каза: „Какви хора сте вие! Колко сте щастливи, че така се обичате и грижите един за друг. Ние в нашата практика сме видели стотици хора на смъртния одър, изоставени от синове, дъщери и близки роднини, без грижа и любов, а вие без роднински връзки съвършено се грижите за този човек. Какво е това учение, което ви е научило така да живеете? “ Лекарят се обърна към мен и каза: „Въпрос на дни е.“ И препоръча лекарства, но тъй като беше много развълнуван, забрави да даде рецепта. По това време тези лекарства не можеха да се купят без рецепта. Другите приятели останаха още при Крум, а Емил Стефанов, певецът, остана да се грижи за Крум през нощта. Аз хукнах да търся лекарствата, защото можех да уредя въпроса с рецептата.
към текста >>

55. Формула за здраве - Влад Пашов (1902- 1974)

Слушам, ставам, здрав съм, силен съм, бодър съм.
• 1135 • Формула за здраве: Слушам, ставам, здрав съм, силен съм, бодър съм.
към текста >>

56. Слова на Блажения - Николай Райнов

И казах в сърцето си тогава: „О, жалка разтуха за слабите! Сладост на миналото за тези, които нямат сегашно! Топла дрямка за хилавите, които не смеят да бодърствуват, защото се плашат от бъдещето! О, жалка разтуха за мухите, че са спали на гърба на слон!“ И — отминах.
И видях, че е суета. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. И остана едно блаженство само неразбито: сладостта на спомена за това, що е било. И погледнах го. И казах в сърцето си тогава: „О, жалка разтуха за слабите! Сладост на миналото за тези, които нямат сегашно! Топла дрямка за хилавите, които не смеят да бодърствуват, защото се плашат от бъдещето! О, жалка разтуха за мухите, че са спали на гърба на слон!“ И — отминах. …А зад мене гърмеше Йерусалим с викове на тълпа, която вечно жадува за блаженства — и облажава клетниците. И видях, че е суета. Слепци са те — и всуе дирят в живота да видят своите сънища. И горчи в душата им, когато разберат, че са измамени. Защо са дирили блаженства.
към текста >>

57. Животъ за Цѣлото - Георги Радев (1900–1940)

Мнозина, обаче, все още подържатъ, че всѣки народъ трѣбва да живѣе само за себе си, да се стреми да стане силенъ и богатъ, дори въ ущърбъ на другитѣ.
Тѣ престъпиха закона и съ това удължиха периода на войнитѣ. А споредъ плана, войната отъ 1914 година трѣбваше да бъде последна. Като не изпълниха природния законъ, европейскитѣ народи се върнаха назадъ къмъ изолирания животъ, който се излива въ формитѣ на колективния народностенъ егоизъмъ, вмѣсто да минатъ постепенно къмъ осъществяване на братството между народитѣ. Каквото и да стане, обаче, народитѣ трѣбва въ края на краищата да съзнаятъ, че съ органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращитѣ политически и стопански интереси. Тѣ трѣбва да съзнаятъ, че всички народи — малки и голѣми — иматъ еднакви права на земята, че всѣки народъ има правото да живѣе споредъ вѫтрешнитѣ изисквания на онова историческо предназначение, за което е призванъ. Мнозина, обаче, все още подържатъ, че всѣки народъ трѣбва да живѣе само за себе си, да се стреми да стане силенъ и богатъ, дори въ ущърбъ на другитѣ. Идеята, че всѣки трѣбва да живѣе за себе си, е идея на стария животъ. Тя безвъзвратно залѣзва — въпрѣки всичко. Идеята, че всѣки трѣбва да живѣе за Цѣлото — ето великата основа на новия животъ, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва цѣлия животъ на човѣчеството. Сегашниятъ свѣтъ преминава къмъ една нова форма.
към текста >>

58. Основни принципи на мировата държава - Георги Радев (1900–1940)

Любовьта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тѣхнитѣ форми.
Любовьта не е нито ангелска, нито човѣшка, нито животинска. Когато говоримъ за животинска любовъ, подразбираме, че животното, което не е разбрало любовьта, я проявява по своему. Подъ човѣшка любовъ разбираме своеобразната човѣшка проява на Любовьта, която хората все още твърде слабо проумѣватъ. Любовьта, обаче, при всички условия си остава неизмѣнна. Тя има еднакви отношения и къмъ праведни и къмъ грѣшни, и къмъ хора и къмъ животни. Любовьта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тѣхнитѣ форми. Тамъ дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбиратъ законитѣ на любовьта, това преустройство става норI мално, не се ли разбиратъ нейнитѣ закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовьта изключва всѣкакви престъпления. Любовьта изключва всѣкакво насилие, убийство. Следователно—и онова масово организирано убийство, което се нарича война.
към текста >>

И всички съзнателни хора трѣбва да подържатъ днесъ тази велика истина, ако искрено желаятъ своето повдигане като индивиди, ако желаятъ повдигането на своя народъ, повдигането на цѣлото човѣчество.
Отъ гледище на оня абсолютенъ моралъ, който Любовьта носи, никой нѣма право да отнема живота, който Богъ е вложилъ у едно същество. Споредъ божествения редъ на нѣщата, всѣко живо същество има право да живѣе. И който си позволи да отнеме животъ, както и да оправдава този актъ, нарушава божествения редъ на нѣщата. А наруши ли се този божественъ редъ, нарушатъ ли се великитѣ постановления на Природата, идватъ най-лошитѣ последици въ живота. Това е една велика истина, която винаги съ възвестявали великитѣ Учители на човѣчеството, неговитѣ свѣтли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора съ несъвършено организирани мозъци. И всички съзнателни хора трѣбва да подържатъ днесъ тази велика истина, ако искрено желаятъ своето повдигане като индивиди, ако желаятъ повдигането на своя народъ, повдигането на цѣлото човѣчество. Тѣ трѣбва да положатъ въ своя животъ ония три велики принципа, които лежатъ въ основата и на мировия животъ: Любовъ, която носи животъ за всички, Мъдростъ, която носи знание и свѣтлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсватъ ли тия основи, животътъ — и личенъ, и колективенъ, и общочовѣшки — нѣма да има никакъвъ резултатъ. Това е една неизбѣжна последица отъ ония закони, които действуватъ въ Битието. А тия закони не се прекланятъ предъ ничия лична воля, тѣ действуватъ въпрѣки личното желание и разбиране на отдѣлнитѣ единици. Хората може да се противопоставятъ колкото щатъ на божествения редъ, тѣ могатъ да отхвърлятъ колкото щатъ свидетелството на ония просвѣтени умове, които го възвестяватъ, ала той въ края на краищата се налага.
към текста >>

59. Държава въ държава - Георги Радев (1900–1940)

А коя силна и авторитетна властъ, която има предъ видъ благото на цѣлия народъ, би допуснала да се шири друга влаетъ, противна на нейната общодържавна политика?
Все пакъ, хората днесъ трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ тѣсногърди, едностранчиви възгледи за природата, ако искатъ да се отърватъ отъ ненужни страдания. Тѣ трѣбва да разбератъ великия свѣтовенъ редъ на мировата държава, нейнитѣ основни принципи и закони, ако искатъ да се осмисли живота имъ и да придобие работата имъ трайно значение. Тѣ все още устройватъ и личния си и общественъ животъ по свои разбирания, които често пъти сѫ диаметрално противоположни на законитѣ на Природата, и по такъвъ начинъ идватъ въ стълкновение съ нейния редъ. Всрѣдъ мировата държава, всрѣдъ великия природенъ строй, тѣ искатъ да установятъ своя, човѣшка държава, своя, човѣшка властъ, свой, произволенъ строй на живота. Въ този смисълъ на думата, човѣшкиятъ редъ на земята, който отхвърля върховния суверенитетъ на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на свѣта, представя държава въ държава. А коя силна и авторитетна властъ, която има предъ видъ благото на цѣлия народъ, би допуснала да се шири друга влаетъ, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска властъ, която служи на общи цели, би позволила да се бъркатъ въ нейнитѣ функции неотговорни фактори? А съ право може да се каже, че хората днесъ действуватъ като държава въ държава въ свѣта, че тѣ действуватъ като неотговорни фактори. Тѣ мислятъ, че могатъ да разполагатъ безотговорно и неограничено съ всички блага на природата, съ всички нейни сили и съкровища. Тѣ я третиратъ като нѣщо, което трѣбва да покорятъ, за да обсебятъ неговитѣ богатства. Тѣ използуватъ безогледно минералнитѣ ѝ богатства, растенията, животнитѣ, често за разрушителни цели.
към текста >>

Днесъ хората, подържащи единъ грубоматериалистиченъ възгледъ за живота, който се мѫчатъ да прокаратъ въ цѣлия политически и стопански строй, въ наука, философия, изкуство, се натъкватъ на остри противоречия, които произтичатъ отъ стълкновението имъ съ Природата, съ нейната суверенна властъ.
Тѣ използуватъ безогледно минералнитѣ ѝ богатства, растенията, животнитѣ, често за разрушителни цели. Тѣ мислятъ дори, че могатъ да разполагатъ безнаказано и съ човѣшкия животъ. Ала хората едно трѣбва на помнятъ — Природата винаги въ края на краищата възстановява своя суверенитетъ, тя винаги утвърждава своята върховна властъ. Досегашниятъ исторически опитъ дава блестящи доказателства за това: цѣли континенти сѫ загивали въ конвулсиитѣ на страхотни катаклизми, изчезвали сѫ и сѫ били безвъзвратно затривани отъ лицето на земята велики раси, народи и царства, съ тѣхната блестяща култура. Тѣ сѫ изчезвали съ своя преходенъ редъ, но великиятъ и разуменъ космиченъ редъ винаги пребѫдва. Днесъ хората, подържащи единъ грубоматериалистиченъ възгледъ за живота, който се мѫчатъ да прокаратъ въ цѣлия политически и стопански строй, въ наука, философия, изкуство, се натъкватъ на остри противоречия, които произтичатъ отъ стълкновението имъ съ Природата, съ нейната суверенна властъ. Напраздно се мѫчатъ тѣ да установятъ единъ редъ мимо нейния редъ. Напраздно се мѫчатъ да разрешатъ парливитѣ проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, съ свои похвати. Мислятъ ли съвременнитѣ хора, че ще могатъ нѣкога да разрешатъ по този начинъ парливия економически въпросъ, който се е разтворилъ като язва въ стопанската криза? Никога. И защо? Защото този въпросъ е отдавна разрешенъ отъ Природата.
към текста >>

Ако съвременнитѣ хора биха се спрѣли да изчислятъ каква грамадна енергия харчи Природата, за да подържа живота на единъ човѣкъ, тѣ биха се натъкнали на астрономически цифри.
Защото този въпросъ е отдавна разрешенъ отъ Природата. Тя е предвидила съ математическа точностъ нуждитѣ на всички сѫщества на земята, отъ най- микроскопичната тваръ до човѣка. Тя е опредѣлила съ безпогрѣшна точностъ бюджета на всѣко живо същество. Тя е отпуснала всички блага на живота изобилно за всички. Но хората, които си позволяватъ да разполагатъ съ нейнитѣ блага по свое разбиране, които си иматъ своя „стопанска политика“, нарушаватъ нейния великъ редъ и по такъвъ начинъ предизвикватъ тия неизлѣчими противоречия и тия нескончаеми борби между отдѣлнитѣ индивиди, между отдѣлнитѣ съсловия. Ако съвременнитѣ хора биха се спрѣли да изчислятъ каква грамадна енергия харчи Природата, за да подържа живота на единъ човѣкъ, тѣ биха се натъкнали на астрономически цифри. Колко би струвалъ, да речемъ единъ грамъ — казано на земенъ езикъ — мисловна енергия? Още повече, като се има предъ видъ, че за да се приспособи за мозъка на съвременния човѣкъ, тя трѣбва предварително да се трансформира. И тази трансформация се извършва отъ високо интелигентни сѫщества, чиято дейностъ остава скрита за обикновенитѣ хора, сѫщества, които слизатъ отъ високктѣ полета на космоса, за да преработятъ и пригодятъ тази енергия за човѣшкия мозъкъ. На материалистично настроенитѣ люде този фактъ може да се стори фантастиченъ, но това не прѣчи той да бѫде вѣренъ. Той е елементъ отъ живия опитъ на ония велики Посветени, на ония истински гении на човѣчеството, предъ чийто вѫтрешенъ взоръ се е разкрилъ великиятъ свѣтовенъ редъ на мировата държава, на „Царството Божие“, съ всичката му дивна хармония и красота.
към текста >>

60. Двата принципа - Георги Радев (1900–1940)

Последнитѣ подържатъ, че свѣтътъ трѣбва да се управлява съ строгостъ и неумолимостъ, съ сила и желѣзенъ законъ, въ противовесъ на служителитѣ на втория принципъ, които подържатъ методитѣ на любовьта, свѣтлината и свободата.
Въ основата на всички борби, които днесъ се водятъ — и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни — лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвѣчна Воля е пуснала да действуватъ въ битието, въ изпълнение на нейнитѣ върховни замисли. И цѣлата свѣтовна история ни показва, че ту единиятъ, ту другиятъ принципъ е вземалъ превесъ. Така напримѣръ окултната наука, която разполага съ даннитѣ, записани съ неизличими писмена въ лѣтописитѣ на свѣта, твърди, че е било нѣкога време — преди грѣхопадането — когато на земята е съществувала една велика култура на „Синоветѣ Божии“, въ която е царувалъ и управлявалъ вториятъ принципъ — принципътъ на любовьта и свѣтлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера“ на човѣшкото развитие загатва Христосъ, когато казва: „Преди да бъдатъ Адамъ и Аврамъ, азъ бѣхъ“. Следъ падането на тази култура, причинитѣ за което падане съ забулени въ дълбока тайна, прозираща едва задъ тъмното було на сказанията, човѣчеството попада подъ властъта на служителитѣ на първия принципъ. Последнитѣ подържатъ, че свѣтътъ трѣбва да се управлява съ строгостъ и неумолимостъ, съ сила и желѣзенъ законъ, въ противовесъ на служителитѣ на втория принципъ, които подържатъ методитѣ на любовьта, свѣтлината и свободата. Първитѣ твърдятъ, че човѣкъ не е достоенъ за свобода и знание — той трѣбва да бъде държанъ въ слѣпа покорностъ, пълна тъмнина и неведение. Тѣ твърдятъ, че служителитѣ на мекия принципъ съ допуснали съществени грѣшки въ ръководството на човѣшкитѣ съдбини, презъ време на тѣхната управа въ онази епоха, когато ръководната властъ е принадлежала тѣмъ. И днесъ още цѣлата земя се управлява предимно отъ служителитѣ на първия принципъ. Тѣ иматъ свои представители навсѣкъде, въ всички области на културния животъ — и въ политика, и въ наука, и въ религия, и въ философия. Но и тѣхното управление е къмъ своя край.
към текста >>

Сега, каквото и да се говори на хората докато тѣ иматъ тѣзи разбирания за живота, докато тѣ оше смѣтатъ, че насилието, войнитѣ могатъ да разрешаватъ тѣхнитѣ мъчнотии, докато тѣ подържатъ и вътре — въ съзнанието си, и вънъ — въ свѣта, стария редъ на нѣщата, идеалитѣ имъ за свобода, за миръ и щастие ще останатъ празни мечти.
Този пръвъ етапъ Христосъ е изразилъ съ думитѣ: „Азъ победихъ свѣта“. Свѣтътъ е победенъ, но не е още завладянъ. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победенъ свѣта. За да се завладѣе свѣта, обаче, трѣбва да се води една още по-страшна война. И когато ние говоримъ за бъдещата култура, за културата на братството и любовьта, имаме предъ видъ завладяването на свѣта, сиречъ установяване на оня свѣтовенъ редъ, който почива на великия принципъ на Любовьта. Сега, каквото и да се говори на хората докато тѣ иматъ тѣзи разбирания за живота, докато тѣ оше смѣтатъ, че насилието, войнитѣ могатъ да разрешаватъ тѣхнитѣ мъчнотии, докато тѣ подържатъ и вътре — въ съзнанието си, и вънъ — въ свѣта, стария редъ на нѣщата, идеалитѣ имъ за свобода, за миръ и щастие ще останатъ празни мечти. Могатъ ли да останатъ не поядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсеницитѣ трѣбва да се превърнатъ въ пеперуди, за да се освободи дървото на живота отъ напастъта на гъсеницитѣ. Въ превръщането на гъсеницитѣ въ пеперуди природата ни показва единъ методъ за освобождаване отъ неблагоприятни условия на живота. Само че въ пеперудата прогресътъ на формитѣ е спрѣнъ — кръгътъ се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикълъ на развитие: пеперудитѣ снасятъ яйца, за да се превърнатъ отново въ гъсеници. Но въ човѣшката еволюция този магиченъ кръгъ на преповторенията ще бъде разкъсанъ, и развитието ще тръгне по своята предвѣчна спирала.
към текста >>

61. Божествени и човѣшки идеи - Георги Радев (1900–1940)

Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко.
Тѣ преценяватъ религиознитѣ възгледи на хората по отношение на една официално приета система отъ вѣрвания, по отношение на единъ официално установенъ култъ. Същото би могло да се каже и за социалнитѣ, политически, идеологични и други дѣлежи. Всички тия дѣлежи и борби се дължатъ на вторични човѣшки идеи, които отпосле съ влѣзли въ свѣта. Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновение съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Всички други идеи, които отпосле е възприелъ — било по силата на своята принадлежности къмъ една срѣда, било по силата на едно масово внушение, било по лични, материални съображения — сѫ все човѣшки идеи. Каквито и да бѫдатъ тѣ, както и да се кичатъ, съ какъвто и патосъ да се проповѣдватъ, тѣ сѫ временни, преходни. Тѣ сѫ оная „паница леща“, за която, споредъ библейския разказъ, Исавъ продалъ на брата си Якова своето първородство — онова, съ което е билъ роденъ. И всѣки човѣкъ, който е продалъ своитѣ божествени идеи, съ които е роденъ, зарадъ временни, чоаѣшки идеи, е изгубилъ своето „първородство“ — изгубилъ е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могатъ да се организиратъ неговиятъ умъ, сърдце и воля. Той е изгубилъ, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своитѣ чувства и свѣтлината на своята мисълъ.
към текста >>

Спратъ ли се на външни, традиционни форми, подържани само отъ известенъ брой хора, заразятъ ли се отъ тѣхната ревностъ да пазятъ тия форми съ всички срѣдства, тогава ще се създаде пакостното предубеждение, че всички, които не подържатъ, поне формално, възгледитѣ на това малцинство, сѫ противъ държава, противъ общество, противъ религия.
Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача. Всички неуспѣхи, всички страдания и бедствия — и лични и обществени — се дължатъ на онова раздвоение у хората между божественото, което винаги е истински актуално, и човѣшкото, което е често обременено съ недѫзитѣ на миналото. Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване. Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му общественополитическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Спратъ ли се на външни, традиционни форми, подържани само отъ известенъ брой хора, заразятъ ли се отъ тѣхната ревностъ да пазятъ тия форми съ всички срѣдства, тогава ще се създаде пакостното предубеждение, че всички, които не подържатъ, поне формално, възгледитѣ на това малцинство, сѫ противъ държава, противъ общество, противъ религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е изразъ на единъ народъ. Тя е форма, въ която животътъ и съзнанието на този народъ функциониратъ и се проявяватъ. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие.
към текста >>

62. Четиритѣ учения - Георги Радев (1900–1940)

Тѣ не сѫ въ състояние да схванатъ, че безкористието е онази връзка, която подържа живота на цѣлото битие.
Колкото повече страданията се увеличаватъ, толкова поблизо е Любовьта. Отъ две хиляди години страданията на хората значително съ се увеличили, защото земята е навлѣзла въ нова фаза. Любовьта иска да освободи хората отъ тѣхнитѣ себелюбиви желания, които ги държатъ въ робство. Но тѣ все още не могатъ да разбератъ, каква е същината на великата Божия Любовъ, която едничка може да осмисли живота. Тѣ още не могатъ да си представятъ, каква е тази любовъ, въ която нѣма абсолютно никаква користъ, която нѣма никакъвъ личенъ обектъ. Тѣ не сѫ въ състояние да схванатъ, че безкористието е онази връзка, която подържа живота на цѣлото битие. За сега, при тази степенъ на развитие, на която земното човѣчество се намира, то не познава тази вързка въ всичката ѝ дълбочина и сила. Ала Любовьта действува, и тя постоянно утвърждава човѣка въ истината, че Богъ проявява Любовьта си къмъ всички сѫщества, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ. Тази истина ще залегне въ душата на бѫдещето човѣчество, което ще разкѫса омагъосания кржгъ на четиритѣ надживяни учения.
към текста >>

63. Богъ на живитѣ - Георги Радев (1900–1940)

Та ако всички казватъ, че ще умремъ, какъвъ смисълъ има тогава да се проповѣдва една религия, която подържа, че има Господъ, че Господъ билъ дошълъ на земята и пр.
“. Нима затварянето на очитѣ, това е смъртъ? Ама пулсътъ престава? Нима преставането на пулса, това е смъртъ? Човѣкъ може да си затвори очитѣ, може да престане да говори, може сърдцето му да престане да тупа, и пакъ да живѣе. Има сѫщества въ природата, които нѣматъ сърдце и пакъ живѣятъ. Та ако всички казватъ, че ще умремъ, какъвъ смисълъ има тогава да се проповѣдва една религия, която подържа, че има Господъ, че Господъ билъ дошълъ на земята и пр. и пр., а при това вѣрваме въ смъртъта? И съвременнитѣ хора вѣрватъ повече въ смъртъта, нежели въ живота. Отрицателнитѣ идеи въ свѣта сѫ посилни отъ положителнитѣ. Но тогава защо ни е религия, защо ни сѫ всички научни теории, ако единъ денъ смъртъта унищожи всичко? Смъртъта, така както хората я схващатъ, е изобретение на човѣшкия умъ.
към текста >>

64. Великиятъ човѣкъ - Георги Радев (1900–1940)

Всѣко чувство, което се заражда у човека, трѣбва да има задъ себе си една основна мисълъ, която да го подържа.
И ако попитате, какъ може човѣкъ да стане великъ, ще ви кажа следното: щомъ започнете да обработвате една божествена идея въ себе си, вие туряте вече основа за вашето величие; щомъ започнете да обработвате едно божествено чувство, вие полагате у васъ основа за величие. Останалото е въпросъ на време. За да затвърди човѣкъ въ себе си тази основа, той трѣбва да има преди всичко права мисълъ. Мислитѣ трѣбва да бѫдатъ строго опредѣлени, а не блуждаещи фантазии. Тѣ трѣбва да бѫдатъ изразъ на една реалностъ, а не отражение на фиктивни идеи. Всѣко чувство, което се заражда у човека, трѣбва да има задъ себе си една основна мисълъ, която да го подържа. Чувства, които нѣматъ задъ себе си една съществена мисълъ, сѫ мимолетни. И така, задъ всѣка мисълъ трѣбва да стои оня първоначаленъ принципъ, който е подействувалъ въ Битието. А задъ всѣко чувство трѣбва да стои мисълъ. Така е у великитѣ човѣци. Великитѣ човѣци се отличаватъ съ една красива черта: любовъ къмъ враговетѣ.
към текста >>

65. Има ли безработица въ Природата? - Георги Радев (1900–1940)

Тия мислящи човѣци, които образуватъ живо звено между отдѣлнитѣ народи и подържатъ тѣхното единство, познаватъ истински живота.
Нѣкога народитѣ считаха себе си за „богоизбрани“. Днешнитѣ народи, изтъквайки своето расово превъзходство, считатъ себе си за исторически предопредѣлени да владѣятъ свѣта. Всѫщностъ, обаче, нѣма ни единъ отдѣленъ народъ, който да е „богоизбранъ“ или „исторически предопредѣленъ“ за такава мисия. Има единъ такъвъ народъ на земята, ала той е общочовѣшки, защото е съставенъ отъ всички истински мислящи човѣци, къмъ който и народъ да принадлежатъ. Той е живото ядро на човѣчеството, той е неговата есенция. Тия мислящи човѣци, които образуватъ живо звено между отдѣлнитѣ народи и подържатъ тѣхното единство, познаватъ истински живота. За тѣхъ животътъ не е механически сборъ отъ физико химични процеси, а съчетание на разумни сѫщества. Предъ тѣхния погледъ съзнанията на всички живи сѫщества, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ, отъ серафима до бубулечката, така се взаимопроникватъ, че образуватъ единъ общъ организъмъ. Тия човѣци, за да подчертаятъ онова велико съзнание за единство въ живота, което иматъ висшитѣ сѫщества, твърдятъ, че понѣкога едно божество може въ даденъ моментъ да се интересува много повече отъ една дребна мушица, отколкото отъ единъ човѣкъ. Защо? Защото има хора, които сѫ само автомати, хора съ спящи съзнания. Ако попитате такъвъ човѣкъ, защо убива, защо унищожава живота на беззащитни твари, той очудено ще ви отвърне: „Какво отъ това, че съмъ убилъ единъ човѣкъ, какво отъ това, че съмъ заклалъ една овца, че съмъ откъсналъ едно цвѣте?
към текста >>

66. Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев - Георги Радев (1900–1940)

Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко.
Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ. И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Всички тия дѣлежи и борби се дължатъ на вторични човѣшки идеи, които отпосле съ влѣзли въ свѣта. Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновени е съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача. Всички неуспѣхи, всички страдания и бедствия — и лични и обществени — се дължатъ на онова раздвоение у хората между божественото, което винаги е истински актуално, и човѣшкото, което е често обременено съ недѫзитѣ на миналото. Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване. Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание.
към текста >>

67. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура.
Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. ----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни народи, които се характеризират със свой държавен и политически строй. Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура. Това са в друг смисъл, фазите на един цикъл на политическо и социално развитие
към текста >>

68. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Астролозите подържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на "водач", на "силна личност", чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана.
Това е мисията на "Водолея". У обикновения човек, обаче, той пробужда само един смътен инстинкт за свобода, който се изразява в бунт срещу всичко, което потиска и ограничава човека. Често, при лоши аспекти на Урана, както се изразяват в астрологията, индивидите от тоя тип биват крайно своеволни, ексцентрични, резки в обноски и постъпки. Мислейки се за свободни, те не марят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон. В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип. Астролозите подържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на "водач", на "силна личност", чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това. Но у тях урановото влияние, пречупено в една силно развита лична сфера, се сгъстява и в съчетание с други планетни фактори, дава характерния "диктаторски комплекс". Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури. За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост. Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване.
към текста >>

69. Действие трето. - Велко Петрушев

Пламъците на това огнище никога не изгасват; там се подържа вечния огън на отмъщението! Ела, милий, да отидем всред алеите и заспим, унесени в сладкия сън на страститe и отдадем сърцата си на забрава.
З е л б а. Изсмива се злорадно. Там, при голямото езеро, гори това огнище. А хищните вампири чакат под водите на езерото и отвеждат душата в страшния ад! Защо така си се смутил? Това е в реда на нещата. Пламъците на това огнище никога не изгасват; там се подържа вечния огън на отмъщението! Ела, милий, да отидем всред алеите и заспим, унесени в сладкия сън на страститe и отдадем сърцата си на забрава. Това е наше право в този свят на удоволствията. Явление девето. Тя се уви около тялото на Девор. Той силно я блъсна и напусна тъмния вертеп. Девор се понесе с голяма бързина по направление на езерото.
към текста >>

70. Действие четвърто. - Велко Петрушев

И наистина, той се почувства достатъчно бодър.
Ханан раздра дрехата над гърдите на Девор и с голямо хладнокръвие измива раната с чиста вода от извора на високата планина. Девор се свести, и нежна усмивка се изля по лицето му. Славяна радостно извика: — той оживя. Ханан се вглежда в Славяна изпитателно. Девор отново направи опит да стане. И наистина, той се почувства достатъчно бодър. Болките се затъпиха и сърцето пулсира нормално. Славяна, възрадвана от това, се просълзи и казва: С л а в я н а. Поклон пред твоя могъщ дух велики жрецо. И слава на твоята бащинска десница. Която откри нов свят за изгасващите очи и свещени трепети на замиращото сърце.
към текста >>

71. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Този, който ви е родил, бодърствува над вас.
Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знайте. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте место на Тоя, Който ви оживява. Пред Него домородията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват от Този същият Вечен дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да влезете в пътя нови на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.
към текста >>

Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, да се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което ще ви костува живота.
Иде време и сега е, когато ще опитате силата ми и ще ме познаете, че аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира где се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва светото дело на славянският народ, но верен съм в делото на Този Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотия, Волята Му е воля вечна и непреклонна и все що е рекъл ще бъде. Но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както Израилския народ в пустинята, и ще оставите костите си както тях за вашето малодушие и общо неверие. Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределения, да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, да се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което ще ви костува живота. Това Ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя отново и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви; то е свята Русия, на която Бог определи велико бъдеще да изпълни волята Му, за вашата слава и за славата на Неговото царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната сила и слава, тя вам дължи, такива са Божествените наредби; един сее, друг жъне, в края, всички ще участвуват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, хода на работите вземат друг вид, адските сили отстъпват в първите редове на бойното поле, разрушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ида да възстановя, не е царство на омраза, но на любов.
към текста >>

72. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

Ние не подържаме революциите, ние подържаме еволюцията онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. III.
Към тая българска религия и църква, която служи на своя народ, неговото повдигане и облагородяване, мойта любов към тях. II. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен инструмент, който спомага за външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа и всички онези, които служат на нея, поставят ред и порядък, и извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа. Ние не подържаме революциите, ние подържаме еволюцията онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. III. За съдийската колегия и органите на правосъдието, ние имаме почитание. Понеже такъв институт съществува и в природата и в човека като съвест. Всички примери, които сме привеждали в своите лекции, те имат за цел да покажат какъв трябва да бъде човек, и онези на които говорим. Ние сме привеждали и много похвални примери за дълбоко съзнание на съдиите. В нашите речи не сме имали никаква умисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно и справедливо в съдийската колегия. IV.
към текста >>

Относно бракът той е най-стария инструмент в природата; ние подържаме еднобрачнието и пълна семейна чистота.
Ние сме привеждали и много похвални примери за дълбоко съзнание на съдиите. В нашите речи не сме имали никаква умисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно и справедливо в съдийската колегия. IV. Относно обществения строй в страната, нашето желание е било винаги да се подобрява без ненужни сътресения, и всичко да става разумно. V. Относно обществената българска армия тя е орган на държавата за запазване на реда и за поддържане на порядъка в държавата. За военните сме превеждали много добри примери. VI. Относно бракът той е най-стария инструмент в природата; ние подържаме еднобрачнието и пълна семейна чистота. В началото Бог създаде човека мъжки и женски пол. Подържаме, че всяко семейство трябва да има най-малко две деца брат и сестра. Семейството е образ каква трябва да бъде държавата, религията и народа. В семейството бащата представлява Онзи, който царува, а майката е онази, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образа на онези, които в бъдеще ще управляват.
към текста >>

Подържаме, че всяко семейство трябва да има най-малко две деца брат и сестра.
Относно обществения строй в страната, нашето желание е било винаги да се подобрява без ненужни сътресения, и всичко да става разумно. V. Относно обществената българска армия тя е орган на държавата за запазване на реда и за поддържане на порядъка в държавата. За военните сме превеждали много добри примери. VI. Относно бракът той е най-стария инструмент в природата; ние подържаме еднобрачнието и пълна семейна чистота. В началото Бог създаде човека мъжки и женски пол. Подържаме, че всяко семейство трябва да има най-малко две деца брат и сестра. Семейството е образ каква трябва да бъде държавата, религията и народа. В семейството бащата представлява Онзи, който царува, а майката е онази, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образа на онези, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда и умраза, към когото и да е.
към текста >>

73. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Колкото и свободни и необвързващи да изглеждаха на пръв поглед навиците и традициите на Бялото братство, членовете му ги подържаха всеотдайно.
Единственото изключение прави гробът на Учителя. Той беше погребан югоизточно от сегашното Руско посолство на ъгъла на ул. „Незабравка“ и ул. „Георги Мирчев“, там където е топографския център на Изгрева и розовата градина на дъновисткия лагер. И сега отгръщам страницата към социалния живот на братята и сестрите. Колкото и свободни и необвързващи да изглеждаха на пръв поглед навиците и традициите на Бялото братство, членовете му ги подържаха всеотдайно. Най-тежкото задължение към братството беше всеки член да дава като общ принос една десета от приходите си, въпреки че това на практика се правеше доброволно. Не се държеше сметка дали всеки изпълнява това задължение, или не. По-бедните братя и сестри помагаха в кухнята, или работеха в зеленчуковите градини и лозята на Изгрева. Продукцията на братските градини подържаше кухнята. По-голямата част от приходите се влагаха в главните усилия на Братството.
към текста >>

Продукцията на братските градини подържаше кухнята.
И сега отгръщам страницата към социалния живот на братята и сестрите. Колкото и свободни и необвързващи да изглеждаха на пръв поглед навиците и традициите на Бялото братство, членовете му ги подържаха всеотдайно. Най-тежкото задължение към братството беше всеки член да дава като общ принос една десета от приходите си, въпреки че това на практика се правеше доброволно. Не се държеше сметка дали всеки изпълнява това задължение, или не. По-бедните братя и сестри помагаха в кухнята, или работеха в зеленчуковите градини и лозята на Изгрева. Продукцията на братските градини подържаше кухнята. По-голямата част от приходите се влагаха в главните усилия на Братството. Между тях беше издаването на месечното списание „Житно зърно“ и многотомната поредица с беседите на Учителя. На второ място идваше музикалното образование на децата на братските семейства. На най-надарените между тях се даваха стипендии, за да получат музикално образование в музикалните училища на България и Музикалната академия в София. Някои от тях цигуари, пианисти, певци, композитори и диригенти се издигаха до световно признание и получаването на високи национални награди и служебни постове.
към текста >>

Вместо това отнемането на братските имоти и одържавяването им трябваше да мине през безкрайно разтакаване: да се въведат законите за забраната на едрата градска собственост, да се проведат съдебни процеси срещу собствениците на каквито и да било братски имоти: било то бараки и къщи, градини и паркове, или овощни и други земеделски терени.
Второ - което е най-важното изграждането на надигащия се на Изгрева стопански колос неименуемо щеше да привлече истеричната алчност на социалните маргинални, а тяхната агресия никой не можеше да спре. След време много от белите братя се сдобиха с местата си по силата на узаконяването на собствеността на заселили се обитатели на парцели с непредявени искания за строеж, или без плащане на данъци за поземлена собственост от оригиналните си собственици. Тук - между другото влизат големи терени на Изгрева представляващи бивша собственост на избити по време на народния съд високопоставени лица от времето на Царство България като министъра на финансите, и по-късно министър председател Богдан Филов. Това отново е пример на дълбоката далновидност на Учителя. Ако духовната общност на дъновистите беше изградена юридически, при идването на „Народната власт“ на Девети септември, от нея нямаше да остане и помен още в рамките на година, година и половина. Вместо това отнемането на братските имоти и одържавяването им трябваше да мине през безкрайно разтакаване: да се въведат законите за забраната на едрата градска собственост, да се проведат съдебни процеси срещу собствениците на каквито и да било братски имоти: било то бараки и къщи, градини и паркове, или овощни и други земеделски терени. Един пример. Мястото с бараката близнак на Иван Антонов и Влад Пашов, дадено за ползване от благотворител на Братството през началото на 30-те години, беше окончателно отнето от собственика му след дълги съдебни разправии едва през края на петдесетте години за постройката на съветското посолство. Цяло десетилетие след 9.IX.1944 двамата астролози на братството си живееха там, където бяха живяли откакто са на Изгрева, докато народната власт окончателно ги изрита от картофената градина, над която се гърбеха, за да си осигурят скромната ангелска супа. Авторски блик Отивахме на „Изгрева.“ Така се казваше лагерът на Бялото братство. Тате живееше там, когато най-напред дойде в града.
към текста >>

74. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И неговата мечта за мисията на Полша като освободител на народите от великодържавно потисничество ще се сбъдне.
В него са десетките хиляди поляци, пръснати по света вече половин век, загубили родните си домове от Днепър до Одер, и се бият и ще се бият с всяка тирания в надеждата да върнат свободата на родината си: в Испания по Наполеоновите походи, в Америка по революцията срещу Англия, и срещу руси, и срещу австрийци, и срещу пруси. Сега в Турция срещу император Николай. Той - поетът - не знае, че цялата тази работа сега едва започва и ще има да продължава - с полски пилоти срещу самолетите на Гьоринг рамо до рамо с кралските въздушни сили над Англия и в Италия през Втората световна война, на Монте Касино рамо до рамо с японоезичните щурмови формации на Съединените щати чак след цели деветдесет години. Оная ранна утрин на късното лято на 1855 година тук, на височината над Големия залив с далечинннте планини на юг, с шепата рибарски колиби долу - петдесетте ли там, шейсетте ли паянтови къщи на Бургас, дето нямат едно свястно скеле за лодките си дори - той иска да вярва, че мизерията на Полша е останала в миналото. Те са спечелиш Кримската война заедно с Турция срещу омразна Русия и сега Полша ще е свободна. И неговата мечта за мисията на Полша като освободител на народите от великодържавно потисничество ще се сбъдне. Неговият „Пан Тадеуш“, простоватият поляк от народа, ще стане символ на обикновените човешки добродетели на обикновения човек. Тъй миеш. Тъй ще е! Сто години по-късно на това място, където сега стои той, ще бъде дигнат бронзов паметник, на който ще се казва, че е живял в Бургас. Вятър и облаци! Той е тук както стотици още поляци - войници, офицери, писатеш, свещеници, ватикански и католически дипломати в Истанбул; какви ли не емигранти по този западен бряг на Черно море, събрани тук по средата между Сливен, Варна и Цариград - всеки, който е могъл да се добере - на многодневен полски събор за победата над Русия и бъдещето на Полша. Дошъл е от Цариград, където живее, специално за случая.
към текста >>

75. 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София - Георги Христов

Постът е полезен, докато си на крака и бодър.
Русия е главната пещ, огнището, Америка е капитана, който държи кормилото и [,..].32 Когато правите събрания, гледайте времето. Ако е ясно, проектът ще успее. Ако има облаци, няма да върви добре. Сега отвън препятствия няма - то е отвътре. Аз съм доволен от братствата. Постът е полезен, докато си на крака и бодър. Щом клюмнеш, той не е вече приет от Бога. ПОСТЪТ Дългите пости ще започвате при разсипа на Луната. Ще ги започвате в разни дни, като се почне от 3 дни. Всеки ден съответства на разни качества и недостатъци: 1. В четвъртък - за да се отмахне честолюбието; 2.
към текста >>

76. 3. Статия трета - Георги Христов

Целта на монархията е самодържавието.
За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използва това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията. Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне. Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др.
към текста >>

Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне.
Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използва това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията. Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне. Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др. Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума. Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползва от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация.
към текста >>

Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си.
Юридическото условие, необходимо за да се използва това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията. Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне. Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др. Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума. Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползва от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация. Основата на чистата теокрация е религията. Целта, която тя преследва, е развитието на умовете и културата на сърцето, всеобщото единение и мира. Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от йерарсите и свещенослужителите.
към текста >>

77. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

Богат е животът на човек, който едновременно е горд духовен аристократ, невероятно много начетен, проникновен окултист и астролог, математик и естет, а тука одърпаничък селски работник, затруднен как да се справи с една упорита крава, която често ни създава неприятности.
Жорж (Георги) Радев „Ачларе. Летен работен ден. На това място ще кажа нещо за Жорж Радев. Жорж може да бъде разглеждан в много аспекти, но нека да го видим като член на Ачларската комуна. Богат е животът на човек, който едновременно е горд духовен аристократ, невероятно много начетен, проникновен окултист и астролог, математик и естет, а тука одърпаничък селски работник, затруднен как да се справи с една упорита крава, която често ни създава неприятности. Жорж - този фин французин, веднъж трябваше да вършее на хармана. Вършитбата става с диканя96 , която тук се тегли от чифт крави, които, кой знае защо, ужасно се ненавиждаха. Жорж държи в ръка тъничка пръчица и с предпазливи стъпки, за да не нарани крака си, вежливо подканя животните да вървят напред и да не се мушкат, но рогатите недружелюбни животни така упорито се дърпат и си нанасят удари, че Жорж е принуден да употреби и малко по-груби изрази. От време на време го чувам да казва: - Ех, неразбрани, вие такива! Че защо е това? Има ли смисъл да се бодете така?
към текста >>

78. Александър Стрезов - Георги Христов

Когато ходехме на екскурзии бяхме винаги окъсани, одърпани, защото нямахме дрехи.
По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново. Но винаги оставаше верен. Бе голям приятел на Георги Томалевски и Борис Николов. Накрая, на IV Младежки събор Александър Стрезов апелира за редовност в изплащане абонамента на списание „Житно зърно“. Ние тогава бяхме под знака на бедността. Когато ходехме на екскурзии бяхме винаги окъсани, одърпани, защото нямахме дрехи. Произхождахме от бедната и средна класа. Нямахме средства, с които да разполагаме, и едвам преживявахме. Затова да не ви учудва, че някои не си плащаха абонаментната вноска за списанието.“ 115 Операта „Миньон“ от френския композитор Шарл Луи Ам- броаз Тома (1811-1896 г.).
към текста >>

79. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо.
Братя мои! Вие знаете (макар и късо време да живяхме заедно, все таки си поопознахме характерите), че в мен нищо преправено няма. Говоря, върша, тъй както си е и както го разбирам. Туй ти го намятам за по-долното, което ей сега ще ти пиша: Писмото ти като че бе навреме изпратено за подкрепа и помощ някак носяща. Получих го вечерта след завръщане от сеитба, местността „Новите лозя“ - към голямата река. Изморен от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало. Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо. Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови. Борисе, не го имай, брате, за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единият по предлог, че баща му е болен, а другият, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха.
към текста >>

80. 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе - Георги Христов

Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността „Свирчовица”, което бе идеално наредено.
тя се осъществи в стопанството на братя Маркови, които бяха пет братя като пръстите на една ръка. В такова съгласие живееха. Работливи хора, способни и търговци. Те имаха най-големият колониален магазин в Русе. Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността „Свирчовица”, което бе идеално наредено. Имаше лозя около 25 декара, зеленчукови градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние. Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено. Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол, имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада, прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе.
към текста >>

81. Ликвидиране на Русенската комуна – 31 декември 1957 г. - Георги Христов

като „ликвидационна“, а финансовото му състояние не е добро, правят се постъпки за връщане на някои от одържавените земи, за да се възстанови стопанската дейност на сдружението.
УС се занимава главно с поддържането на общия имот. На Общото събрание от 28.03.1954 г. се приемат двама нови членове от Русе, коментира се въпросът за дълга на братя Маркови и за ликвидацията на общата собственост. Председателят Г. Димитров отчита дейността на сдружението през 1954 г. като „ликвидационна“, а финансовото му състояние не е добро, правят се постъпки за връщане на някои от одържавените земи, за да се възстанови стопанската дейност на сдружението. Общото събрание на 26.06.1955 г. решава целият имот да се продаде, като предимство имат членовете на Обществото. Русенци предлагат да изплатят дълга си на Софийското братство, но никой не се явява да получи парите. През 1956 г. численият състав на сдружението е вече 10 души, издръжката му се реализира от наемите на неговите имоти.
към текста >>

82. Салонът на Изгрева - Георги Христов

Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор, които да подържат салона.
И Учителя в една беседа каза: „Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него.“ Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли. Той беше много акуратен човек. Отначало много се радвахме на нашия салон, но скоро той стана тесен. Тогава се наложи да се разшири по дължина с още два прозореца. Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор, които да подържат салона. За тази част, която се продължи, се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг. При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Сцената бе открита и нямахме завеса. Пристройката бе направена през 1936 г.
към текста >>

83. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Изпълнителите съзнателно работят със своето въображение като възприемат, свободно изграждат и подържат красиви образи в своето съзнание и така повдигат своето Астрално тяло.
И ликът ми е засмян, че обича мен Господ. Слънчицето със Любов милва моето лице и гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света. С песни радостни възпей ти на Бога Любовта, наш Баща любим и свят и на вси души познат.“ Самото име на този фундаментален метод на източното езотерично християнство подсказва, че тук става въпрос за цялостен и мащабно разгърнат метод за евритмизация. И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията на всичките седем духовни нива в целостта на човека. Изящните геометрически форми, описвани от движенията на изпълнителите, сякаш повдигат и благославят по специален начин физическото тяло; силовите потоци, задвижени от ритмичната групова работа на хиляди хора, синхронизирани с дейността на ларинкса и с движенията на крайниците, пронизват и структурират Етерното тяло. Изпълнителите съзнателно работят със своето въображение като възприемат, свободно изграждат и подържат красиви образи в своето съзнание и така повдигат своето Астрално тяло. Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят виделината на манастичното зазоряване на нашия Дух-Себе. Играейки Паневритмия, човек започва да отглежда и дарява плодовете на своите добродетели от етерна градина, наречена Дух-Живот. Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци. Паневритмията е нещо изключително древно и едновременно с това е само начало на принципно нов тип явления в човешката култура, които тепърва ще се разгръщат в далечното бъдеще. Специалистите хореографи знаят, че в определени области на света от дълбока древност се е запазил определен тип метод на съхраняване на човешки опит и познания: чрез целостта на последователни, точно определени движения се записва например историята на един народ или легендата за живота на дадено Възвишено същество.
към текста >>

84. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

е одържавен парцелът на Изгрева, върху който е разположени салонът за молитвени събрания, и е предоставен в собственост на посолството на СССР.
Отговорите му са документирани и запазени за поколенията. По време на Втората световна война Учителя Беинса Дуно съветва своите ученици Любомир Лулчев (придворен съветник) и Методи Константинов (висш чиновник в Министерството на външните работи) да убедят цар Борис III да отмени решението за депортиране на българските евреи и с това спомага за тяхното спасяване. Четири години след установяване на тоталитарния комунистически режим в България Правителството признава Всемирното Бяло Братство за „верска общност" (23 януари 1948), но през октомври 1956 г. отменя решението си. През юни 1948 г. е одържавен парцелът на Изгрева, върху който е разположени салонът за молитвени събрания, и е предоставен в собственост на посолството на СССР. На 6 декември 1957 г. с прокурорска заповед за обиск от Изгрева е иззета цялата литература със Словото на Учителя Беинса Дуно, а през август 1958 г. Софийският градски съвет одържавява всички парцели, собственост на жителите на Изгрева. След демократичните промени в България Министерският съвет утвърждава устав на Общество „Всемирно Бяло Братство" (7 ноември 1990), а през 2001 г. публикува удостоверение, според което Обществото в никакъв случай не може да бъде квалифицирано като секта, а е официално изповедание, възникнало на българска основа като самобитна духовна традиция с едновековно присъствие в България.
към текста >>

Софийският градски съвет одържавява всички парцели, собственост на жителите на Изгрева.
отменя решението си. През юни 1948 г. е одържавен парцелът на Изгрева, върху който е разположени салонът за молитвени събрания, и е предоставен в собственост на посолството на СССР. На 6 декември 1957 г. с прокурорска заповед за обиск от Изгрева е иззета цялата литература със Словото на Учителя Беинса Дуно, а през август 1958 г. Софийският градски съвет одържавява всички парцели, собственост на жителите на Изгрева. След демократичните промени в България Министерският съвет утвърждава устав на Общество „Всемирно Бяло Братство" (7 ноември 1990), а през 2001 г. публикува удостоверение, според което Обществото в никакъв случай не може да бъде квалифицирано като секта, а е официално изповедание, възникнало на българска основа като самобитна духовна традиция с едновековно присъствие в България. Литература 1. Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов, Учителя, ИК Бяло Братство, София, 2005 2. Георги Радев, Учителят говори, ИК Алфадар, София, 1998 3.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37666201591492