Търсене в текстове за 'Одър'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 118 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

То се храни и подържа от музиката.
Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи. Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите. Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие. То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот. Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване. Нещо повече.
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията за живота, набелязани много още в древността, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството.
А ние хората, които още живеем, които сме само част от живота, желаем да проучим целия живот. При това логично е да се предпостави твърдението, че никога частта не може да знае за цялото по същия начин, както цялото може да знае за своите части. Освен това настоящият живот на един индивид е само моментна форма от живота. Но все пак съпоставени, отделните моменти от живота на много същества биха образували един знак поне от самия живот. И удивително е онова търпение, с което хората са изучавали тия отделни моменти. Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията за живота, набелязани много още в древността, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството. Научните данни за нас имат интерес дотолкова, доколкото те могат да изразят в една по-конкретна форма основната идея и доколкото тия моменти от живота са били изучени по експериментален път. Три са основните методи, с които се борави при изследванията. Това са наблюдението, което роди телескопа за безкрайно голямото, и ултрамикроскопа за безкрайно малкото, изчислението, което роди математиката и заключението, което роди философията. Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен. Видимите симптоми на живота на живите същества се изразяват в раждане, растене, хранене, дишане, движение и смърт.
към текста >>

3. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си.
Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб. Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада. Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго. Но те започват да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях. Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от неговата воля. Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си. Всички благородни и възвишени чувства му действуват благоприятно. И обратно: всички отрицателни чувства като гняв, егоизъм и пр. - вредно. Трети важен център е мозъкът. Той е източник на всички нерви и енергии, които служат като един материален проводник за проява на мислителните процеси.
към текста >>

4. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява.
И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява. Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата. Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея. Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор.
към текста >>

5. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни.
* * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения. Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква". Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас. Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-категоричните и не може да бъде предмет на по-дълго внимание. С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти. Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни. Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност.
към текста >>

6. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл.
Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони. Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя.
към текста >>

7. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно.
Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение. Ония, на които тогава беше добре (това добре е от тяхно гледище), когато се видеха отдолу в своята борба, когато върху тях премина жестокият валяк на бунта, започнаха да пишат писма на Горки, да апелират за човещина, да говорят за Христа. Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни. По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно. Това е ясно. Нещо повече, това е справедливо. Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече. Тези, па и много още неща в писмото му не ще направят нищо по-добро в окървавената му родина. Мнозина, които са захапали кървавия нож на отмъщението, ще намерят някакво оправдание в думите на писателя и тогава вместо нещо по-добро, повече кръв ще се пролее, повече престъпления ще се извършат на земята.
към текста >>

8. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

За да се подържа растителния живот, нужна е циркулация на сока.
Върха на сондата в точка А прониква в стеблото. Вторият електричен контакт е върху листа {в т.В). Долу е галванометъра. (Тази и следващите рисунки са от книгата на г. Жагадис Боз: „Физиология на изкачването на сока"). За да се подържа растителния живот, нужна е циркулация на сока. Проблемът за възкачване на сока до височина, която понякога достига 150 метра, не е получила разрешение след 200 годишни изследвания. Възкачването на сока може да се дължи предимно на физическите сили или на физиологическото действие на живите клетки. Щрасбургер мислеше, че възкачването на сока не се влияе от действието на отровни .разтвори. От това той извади заключение, че то не е жизнена проява на клетките, но чисто физически процес. Обаче никоя физическа теория не е могла да обясни явлението.
към текста >>

9. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всичкият този шум повдига и подържа настроението на играчите в изпълнение на техните мистерии.
Ролята, обаче, на „свещения тъпан" е най-голяма. Те го употребяват само за случая и го държат окачен в параклиса на главния нестинар. Интересното е, че когато някой нестинар го „прихваща", то тъпанаря се приближава по-силно „да думка" до него. Като че това бързо „думкане" спомага за настроението на нестинаря. Аналогични явления намираме у шаманите в Сибир, и у китайците, дето гърмят и викат, кряскат, свирят с дълги свирки. Всичкият този шум повдига и подържа настроението на играчите в изпълнение на техните мистерии. В дадения случай ще трябва да се има предвид ролята и силата на музиката[1]. Фактът, че чрез музиката може да се лекуват болни, че чрез нея се рушат Ерихонските стени, чрез нея се възпитават децата, чрез нея човек може да изпита настроения и вдъхновения, каквито нищо друго не може да му даде – такава голяма роля има музиката. И тази роля не е загубила своята цена нито в религиозния, нито в обществения живот на хората. Особено е силно влиянието на флейтата, тоя древен инструмент у всички народи, който в България е претърпял една модификация и се е обърнал на гайда. Музиката влияе според уровена на хората.
към текста >>

10. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Милиони пъти морето ще се мести, ще преминава, но всякога ще бъде нейде, за да плиска, да подържа неспирната си песен.
В покой ще легне коравата ръка що опъваше веслата и от ястребовото око на плувеца ще залезе смелият взор. Други кораби ще надуват попътни ветрове и други смели очи ще дирят знак за пътища в морето. Само Ти един ще бъдеш неизменим, във вечни дни... Кого ще провъзгласят бурите и урагана освен Тебе! Чие вълшебство ще изразяват милиардите очи от разпиляното сребро при изгрева на новия ден? Теб Един, Неизменен и Вечен. Милиони пъти морето ще се мести, ще преминава, но всякога ще бъде нейде, за да плиска, да подържа неспирната си песен. Безброй светила ще угасват. но всякога ще има плавният им ход по небето, – поличба за Тебе – Вечно будният. Колко сърца са спрели да туптят по земята, но спрели ли са радостта и възторгът да спохождат живите сърца? Как да се слеем с твоя мир, с твоята тиха радост! Как да приучим сърцата си да се не отравят в тежка жалба, а всякога да дирят усмивката на твоя ден... Вечно буден, никога не ще настане миг в цялата вечност, когато ще се затвори Окото Ти.
към текста >>

11. ВЕСТИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Изведнъж – цялата планина отсреща се обагря в аметистово-теменужен модър воал.
Зорница премигва, подухвана от сутришни зефири. Разведрява се. Жълти вълни пробягват на Изток, морско синьото небе губи своята чистота, въззеленикави маси се наслагват на камари. Нови оранжево-червени вълни дават нов землисто-глинен цвят на изтока. Зад гребена на Стара Планина, незнаен огън издига червени отблясъци. Изведнъж – цялата планина отсреща се обагря в аметистово-теменужен модър воал. Далеч от Изток пристигат четки, натопени в злато. Те ограждат със златна ивица всичко, що срещнат на пътя си. Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят. Те са като изплъзнали се златни дискове от титани олимпийски борци. Планинският нагънат гребен се запаля невидимо от червено-карамфилови огньове, над тях златни пръти сълзят разтопени.
към текста >>

12. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

От една страна те подържат, че Христос е Богочовек, че седнал „отдясно на Отца", че Бог е всемъдър, а от друга страна техният бог излиза толкова недалновиден, та не е можал да предвиди, че дава на хората едно „неприложимо” учение.
Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето. Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения. Но когато това се твърди от ония, които минават за официални представители на Христовото учение, противоречието е очебийно. От една страна те подържат, че Христос е Богочовек, че седнал „отдясно на Отца", че Бог е всемъдър, а от друга страна техният бог излиза толкова недалновиден, та не е можал да предвиди, че дава на хората едно „неприложимо” учение. Наистина, разсъждения на стари мехове. Ако човек се спре само по пет минути на ден да мисли върху учението на Христа, ако се спре да помисли малко върху притчата за Новото Вино, ако се спре да помисли за Великия Лозар на Живота, ако отправи своята мисъл към всички разумни и добри хора на земята, в които кипи Новото Вино и които безспирно работят, ще види приложимо ли е туй учение или не. Ще види какъв обновителен процес ще произведе за него това Ново Вино. Ала да мисли живо, със своя мисъл, да чувствува със свое чувство, оставил за един миг настрана старото вино на старите мехове! Сега Живата Природа твори Ново Вино.
към текста >>

13. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина.
А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен. В тези две традиции животът е посветен на това, което не е самия живот; това е едно пожертвуване, което не е посветено на никой Бог и следователно е извършено абсолютно напразно. Западът създава по един последователен ред една механична власт, която превишава своя контрол над духа.
към текста >>

14. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

А чувства ли човек, че има сили, той винаги е бодър, весел, енергичен.
Затуй: ако иска човек да расте, да се издига, нравствеността трябва да обсяга всички негови чувства мисли и желания. Бъдат ли те чисти, светли, само тогава вътрешната природа на човека ще е стегната, твърда и винаги бодра. Това значи още: чист вътрешен живот. Човек притежава ли това, то е най-голямото богатство. Защото: всяка скръб, тъга се трансформират в него на движение, което дава сили. А чувства ли човек, че има сили, той винаги е бодър, весел, енергичен. Душевно състояние, което е много ценно за живота. Защото и той става едно голямо удоволствие. Да бъде човек винаги радостен, това при днешните времена е едно благо. Но за да се постигне това иска се широта на ума. Умът, това е бисер в човека, който не е напълно проявен.
към текста >>

15. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен характер, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза.
- Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее. Има вече обширна литература и сведущи хора. Тям „Житно зърно" предоставя тая задача. Окултната наука, която никога не е изчезвала, а външно тепърва се възражда, представлява стройно цяло и обхваща еднакво всички области на живота. Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание. При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен характер, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза. НАУКАТА е основата и гордостта на днешната европейска култура. Техническите средства и материалните удобства, от които всички, без изключение се ползваме, са резултат на научните открития. При това, науката непрекъснато разраства и вдъхва дори у мнозина безгранична вяра в нейните възможности. Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката. Имат ли последните основание и ако имат, какво е то?
към текста >>

16. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи.
Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече. Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма. Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя. „Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината.
към текста >>

17. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно.
Не е злото в живота там, че има отделни народи, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят. Това не би могло да бъде така скоро, защото степента на съзнанието днес у отделните народи изисква един преходен етап. Това съзнание още не може да поеме ролята на душа на един общочовешки организъм. Има нещо друго, което е потребно в наше време. То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух. Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно. Народите не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии. Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот?
към текста >>

18. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато енергията господствува над материята, ролята на последната се свежда до подържане само на трептенията и тя, като че е съвършено изчезнала.
Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент. Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер. Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на характера на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди. След като установихме свойствата на материята, ще видим, как се вкарва в нея сила (коагулация) и как се отделя от нея сила (ферментация). За алхимика, също и за химика, материята и енергията взаимно се проникват и процесът на проникването на енергията в материята, или на излъчването на енергията от материята, съставя изцяло предмета на физическите или химически изследвания. Когато енергията господствува над материята, ролята на последната се свежда до подържане само на трептенията и тя, като че е съвършено изчезнала. Това става в случая, когато се образуват физически сили, които са толкова по-динамически, колкото трептенията са по-бавни. Така напр. звукът може да строши стъкления съд, в който пее тенорът, защото трептенията са бавни; въобще, голяма тайна е скрита тук - в употребата на звука, като динамична сила. А светлината, макар и материална, преминава през стъклото, без да му причини повреда. Това състояние на материята, при което преобладава съответната ù енергия, алхимикът нарича разтворителна сила (солве).
към текста >>

19. Вести и книжнина Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За забелязване е: утрин, който пее, през целия ден е весел и бодър.
И затуй: свещените песни на изтока са тихи. Те нямат силно пеене, защото, тихото пеене облагородява. „Силното е волево." И когато музиката въздействува на душите, когато събужда Любовта към Вечното, Великото, когато ни откъсва от дреболиите на живота, то би трябвало ние да разширим нейния обсег. Трябва да приложим музиката в живота. Да почваме дневната работа с музика. За забелязване е: утрин, който пее, през целия ден е весел и бодър. „И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката. Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му неговата майка, то се укротява, утихва. С песен войските се хвърлят в бой. С песен птичката посреща слънцето. С песен поточето тече сред канарите на планината.
към текста >>

20. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината.
Той преживява Истината и затова туй, което е за него преживяване на душата е и незиблемо убеждение на неговия ум. Истина, вяра, обич са за ученика биологически живи. Те произтичат дълбоко из изворите на неговото съзнание, а не пълзят като сухи понятия по кората на неговия мозък. Съвременните люде имат много чудновати понятия за духовните неща. Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота. Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод. „Истината ще ви направи свободни” е казал Христос. С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата. И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета.
към текста >>

21. Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Окултната наука обаче подържа, че символизмът е атрибут на битието: природата, битието изказва своя живот символистически.
* Но това звучи малко странно. Какво всъщност трябва да разбираме под символизъм в изкуството и какво под – символика на природата? Някои може би ще възразят, че това са две тъждествени понятия, и че символизмът е въобще само за човешкия дух, но не и за природата: това са известни категории и формални принципи на нашата психика, в които обличаме художественото съдържание, дадено ни от сетивния опит. С други думи, че символизмът няма обективно битие, че той не съществува като една реалност в природата, а е субективен, има субективно съществувание само в душата на човека, както са всички категории на мисленето. Такова е схващането и на съвременната официална наука. Окултната наука обаче подържа, че символизмът е атрибут на битието: природата, битието изказва своя живот символистически. Но в такъв случай трябва да му признаем разумност и съзнателна творческа воля?! Да! Тъкмо тъй. Битието е разумно, съзнателно. Наричайте го природа, провидение, Бог, но то е разумно и неговият живот, който се изразява за нас в природните процеси, всъщност е потаен, символичен, иносказателен – природата говори с притчи.
към текста >>

22. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя.
По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното. Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната. Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя. Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго. Биотермогенната енергия в растенията произхожда от лъчистата такава на слънцето. Тя се хваща при хлорофилната асимилация. Но влиянието на слънцето не се ограничава само върху растенията. То е във висока степен благотворно и за животните и човека.
към текста >>

Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена.
Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер. Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво мисли, чувствува и върши. От това ще се изгради неговият духовен организъм. Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му. Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим, мислим, чувствуваме остава печат върху ни. Затова, ако желаем благоденствие за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното. „Да се храниш е велика наука", казва един голям съвременник.
към текста >>

23. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това не е гадателство, не е просто налучкване, а е наука, по която познаваме здравословното състояние на човека: както състоянието на неговото тяло, така и неговите психични разположения, или както простите казват - познаваме „духа" на човека, бодър ли е или унил, с дух, със сила или без дух, без движение - апатичен.
ОКОТО И НАУКАТА (Продължение) Ясно ни е вече, че окото е книга, в която четем науката за човешките състояния: физични или психични. Това не е гадателство, не е просто налучкване, а е наука, по която познаваме здравословното състояние на човека: както състоянието на неговото тяло, така и неговите психични разположения, или както простите казват - познаваме „духа" на човека, бодър ли е или унил, с дух, със сила или без дух, без движение - апатичен. Всичко това окото разкрива и всеки това може да прочете, стига със спокойствие да погледне малко окото на своя събеседник или другар. Опитайте и съдете! Науката няма да дойде при човека, но човек ще иде при нея, ако иска да се обогати с познания за живота. „Няма скрито покрито"! Векът е вече напреднал, и човекът днес чете по всичко.
към текста >>

24. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тая система се подържа през целия живот.
И там, дето се практикува, то става със скрита надежда за отплащане с някакъв подарък. В моята нова раса „даването" ще бъде общия израз на себеотрицанието на човеците, тяхната най-голяма радост. Девизът на днешната раса е състезаване в печалбата, а тая на новата ще бъде: взаимопомощ . Още в училищата възпитанието е насочено тъй, че единият да превъзхожда своите съученици по знание и физическа сила. Старай се да засениш другите! Тая система се подържа през целия живот. Състезанието, което трови живота, вече си е изиграло ролята, то помогна да се развие конкретният ум. Но това не е най-високото, което може да спечели човечеството. Новата раса ще донесе друга борба. Тогава всеки ще се надпреварва да даде на другите това, което най-вече желае за себе си. Всеки ще знае, че споделя живота си със своите братя и затова ще прави по възможност най-много за общото добро.
към текста >>

25. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Само жизнените течения, които идат от Цялото, подържат живота.
Ето защо всяка мисъл, всяко действие които отделят човека от Цялото, докарва израждане. И такъв човек страда не само външно, но и вътрешно: той постоянно е плен с тревоги, безпокойства, страх и пр., понеже не е в контакт с изобилния живот, който е около него. Той сам се изолира от него. Не можем да бъдем в контакт с изобилния живот на живата природа, ако живеем в закона на частите. Щом схващаме нещата частично, лишаваме се от тези живителни струи, които внасят в нас пролет, радост, мир, светлина, живот, творчество. Само жизнените течения, които идат от Цялото, подържат живота. Всяка част е проекция на Цялото. И затова човек, който живее в закона на частите, влиза в дисхармония с Истината. И новото направление на труда се явява като естествен резултат от това ново съзнание за единството, от този живот в закона на Цялото. Ето защо това ново съзнание и заедно с това и новото направление на труда, е едничкият път за освобождение от смъртта, греха, страданията и робството. Това е едничкият път за влизане в контакт с извора на живота.
към текста >>

26. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство.
Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени. Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения.
към текста >>

27. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ония, които имат очи да виждат, трябва да видят и разберат това и да не подържат съзнателно или не изтъркани лъжи, от които на човечеството се е втръснало!
" Може да има лековерни хора в наши дни, които вярват в подобни твърдения, ала те живеят със съзнанието си още в средновековието. Те още не са видели – туй, което окото на вековния исторически опит е видяло, че църквата и то навред в света, е вече тъй безплодна, че дори и секти не може да ражда! И аз твърдя – секти не се раждат днес в света! Онова, което националните църкви в коя да е страна искат да представят като такива, са самобитни рожби на новото време, в жилите на които тече прясната кръв на новия живот, на живота – настояще! Те нямат нищо общо с безплодната днес майка на сектите и ересите. Ония, които имат очи да виждат, трябва да видят и разберат това и да не подържат съзнателно или не изтъркани лъжи, от които на човечеството се е втръснало! Ония човеци, които искат да живеят, трябва да се освободят от всички остатъци на миналото и да се приспособят към новата жизнена вълна, която обхваща отвътре света и разширява неговото съзнание: от личното към индивидуалното и от индивидуалното към космичното. Защото сега в живота става един „странен" процес. Изгрява нов ден. Зазорява се. А тия, които са ранобудни и станат да посрещнат великия изгрев, ще бъдат отделени от спящите и привлечени в живия цикъл на един нов ден, а спящите, ония за които още не е съмнало, ще потънат в нощта да си доспят.
към текста >>

28. ПРИ РЪЦЕТЕ, КОЙТО ДАВАТ - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Само времето ще играе роля, в зависимост от пробуденото съзнание и в зависимост от коефициента, с който се подържа „доброто желание".
Идеалът се състои в това, човек да бъде така развит, да разполага с ключовете на възможностите, че нищо да не може да му отбегне, нищо да не му се опре. В пътя към идеала най-съществени са малките неща, на които при повечето случаи, повечето от хората не обръщаме внимание. Тези малки неща са необходимите части за апарата на постиженията, без тях е абсолютно невъзможно. Те са магически фактори в живота, защото поставени към действие, те сами работят и творят, дори и без подкрепа. „Доброто желание", то няма да остави нищо непостижимо. Само времето ще играе роля, в зависимост от пробуденото съзнание и в зависимост от коефициента, с който се подържа „доброто желание". „Доброто желание" е резултат на пробуденото съзнание и ако човек има съзнанието за нещо и му липсват възможностите, нека сложи „доброто желание" като основа, като едно семе и като го полива с водата на постоянството и го грее със слънцето на най-малкото търпение, в нечакан ден ще се роди успехът. Веднъж говореше дълбок мъдрец за факторите на успеха в живота: „Ако трябва да се въздигне нещо до свят кумир, то това е „доброто желание". То е качество само на разумния, съзнателния човек. Но то е не по-малък фактор и за обикновения човек. И ако ти липсва съзнанието за нещо, ти пак почни с „доброто желание" – тогава и съзнанието ще дойде, и успехът ще дойде!
към текста >>

29. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси.
Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече.
към текста >>

30. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми.
Движението и прогресът са основни закони в проявения свят. Това са схващали още древните гърци и затова са казвали: всичко тече. И всичките придобивки на този прогрес, на това движение се запазват. Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание и като така, съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение. Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми. Това е закон за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони.
към текста >>

31. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като хора вие още не сте намерили някои по-добри методи за подържане на обществения порядък, освен да бесите, затваряте и пр.
И такова страдание е присъда, което вечната справедливост ни налага с намерение да ни запази за в бъдеще от такива настроения. Висшата сила никога не е упълномощавала човека да поеме в собствени ръце справедливостта или присъдата. Обърнем ли се към стария или новия завет, там ще намерим думите: „Не съдете, за да не бъдете съдени! " или „Мое е отмъщението" – говори Господ. Висшата сила ни казва: „Трябва винаги да желаете да добиете знание за вечната справедливост. Като хора вие още не сте намерили някои по-добри методи за подържане на обществения порядък, освен да бесите, затваряте и пр. Вие създавате винаги вашите закони, без да мислите върху божествения закон и силата, която е създала цялата вселена и която никога няма да престане да я усъвършенства все по-вече и по-вече. Вашите закони са така многобройни, така забъркани и заплетени, така чудновати, че всичко в тях – закони и параграфи, едно в друго се заплитат. Едно отменява друго и едно противоречи на друго. Системата на законите ви е едно смешение на езиците. Далеч от това да способстват и служат на справедливостта, те повече спомагат на лукавщината и хитрите тълкования.
към текста >>

32. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура.
Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. Г. ----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни народи, които се характеризират със свой държавен и политически строй. Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура. Това са в друг смисъл, фазите на един цикъл на политическо и социално развитие
към текста >>

33. ИДЕИТЕ. ЗАКОНЪТ НА УСЛОВИЯТА - АНА В. МИЛС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От твоята любов цялата вселена се подържа.
О Живот, Любов и Истина, ние изповядваме, че Ти си всемогъщ. Духът е едничката Субстанция – безкрайна, вечна и неизменяема. Човек е едно със съвършената Субстанция – Духа и неразделим от него. О всемогъщо Добро и Безкрайна Любов, ние сме сега пред твоето свещено лице. От твоето Дихание цялата вселена е създадена. От твоята любов цялата вселена се подържа. От твоя Живот цялата вселена скача от радост и щастие. Не същества нищо друго, освен Тебе. Няма място, което да не е изпълнено от здравето на твоето Лице. Ти си Безкраен: всичко се съдържа в Тебе. Ти си Вечен: нищо никога не умира в Тебе.
към текста >>

34. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п.
добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта.
към текста >>

35. ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато някои подържат теорията, че едни хора трябва да бъдат богати, а други - бедни, те са на крив път.
Например, в математиката е известно, че като се умножи една въображаема (имагинерна) единица четири пъти сама на себе си, тя се превръща в материална единица. По този начин идеите стават видими. Запример, идеите на човека добиват израз в неговото тяло. Забелязано е, че когато човек има по-възвишени идеи, той повече израства, отколкото ако се занимава с дребнави идеи. Иска ли човек да разбере тия неща, той трябва да разполага с повече светлина, с голямо вътрешно богатство. Когато някои подържат теорията, че едни хора трябва да бъдат богати, а други - бедни, те са на крив път. Тази теория е изкуствено създадена. Най-напред тя не е в съответствие със законите на великата природа. Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв свят, такива чада, с които да влиза в противоречие? Как е възможно един и същ баща да направи едни от чадата си свинари, говедари, слуги, а други - музиканти, поети, учени и философи? Как е възможно, бащата да тури единия си син в затвора, а другият да остави свободен?
към текста >>

36. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И обратното е вярно, невидимият организъм може да бъде повлияван, подържан и нарушаван от видимия живот на организма.
Обаче, този, който цени науката по-високо от материалните прояви, ще има по-висок полет и ще проникне и в онова, което се крие в гънките на науката – във вътрешното познание. По-добре е да приемем, че не знаем още всичко, отколкото да отречем действителността, която сега още не виждаме. И ако човешкото неверие не иска да разбере, че природата и по този начин се проявява, тогава нейният Учител с право може да каже – „Затова ли гледаш криво, защото аз съм благ и лесно мога да ти покажа да видиш право”? Нека кажем няколко думи за условията на живот и здраве в организма. Видимият организъм може да бъде повлияван, поддържан и нарушаван от невидимия живот на организма. И обратното е вярно, невидимият организъм може да бъде повлияван, подържан и нарушаван от видимия живот на организма. Днес всяка болест на организма се изследва и лекува от свободната медицина и от учения лекар. В свободната медицина влизат също известни знания, изпитания и опитности, както и в науката. Трябва да се има предвид и едно трето обстоятелство, че всяка болест може да се изследва и лекува и от самия индивид. Всеки сам на себе си може да бъде лекар. Точно около този въпрос, когато се касае за условия на живот и здраве в организма, се вижда и действието на лечението в природата, която се намира от една страна като условие на живот и здраве в организма, от друга страна – като фактор на лечение също в самия организъм.
към текста >>

Преди всичко се изисква съответствуваща и здрава храна, чист планински въздух и светлина, за да бъде човек бодър и да не се обезсърчава.” По-нататък ученият продължава: „И без да се казват тези неща, болният пак ще оздравее.” От това се вижда, колко силно са застъпени и съществуват тия здравни условия в самия организъм.
” От това следва, че в човека са вложени всички здравни условия за лечение, растеж и живот. Засега човек още много малко познава себе си, както физически, така и психически. За в бъдеще цялата наука ще насочи вниманието на човека към естествен, близък до природата живот, към себенаблюдение и издирване на причините в самия него, а именно, към вътрешно и външно проучване на самия себе. Във всеки от тези случаи, човек трябва да започне от себе си. За тази цел, добре е човек да наблюдава промените, които стават в неговия най-точен сеизмограф на живота – ирисът на окото, а също така да наблюдава ириса и на другите хора.*) Същият този учен е казал: „Три са причините и нуждите на всяка болест – храна, въздух и светлина. Преди всичко се изисква съответствуваща и здрава храна, чист планински въздух и светлина, за да бъде човек бодър и да не се обезсърчава.” По-нататък ученият продължава: „И без да се казват тези неща, болният пак ще оздравее.” От това се вижда, колко силно са застъпени и съществуват тия здравни условия в самия организъм. На друго място той казва: „Ние всички сме призвани от невидимия свят да управляваме себе си.” Значи, не е достатъчно само човек да констатира едно или друго неразположение или някаква болест в себе си, но той трябва да знае, че в него се крие силата да се избави от това състояние. Навярно това се разбира под думите – човек трябва да управлява себе си. Той допълня още: „Ние сме дошли на земята не само да ядем и пием; главната ни задача е да изнесем науката, която е вложена в нашия организъм. Човек трябва да придобие науката, да управлява своя народ. Органите, тъканите, мускулите и клетките на неговия организъм образуват този народ.
към текста >>

37. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако лишите известно време човека от храна, необходима да подържа организма, защо той се озлобява, става жесток нападател, и забравя много морални правила, става неузнаваем, близко до животното?
Когато не ядеш, това значи, че си постил, а какво си мислил, какво си чувствувал, какво си говорил, това било без значение. Окултистът обаче разбира по-обширно и по-дълбоко тоя въпрос. Да чувствуваш, значи да приемаш и да преработваш храна от по-тънко и по-ефирно естество. Значи да се храниш с чувства. Да мислиш, значи да приемаш, да преобръщаш и да предаваш пак храна от още по-духовно естество. Ако лишите известно време човека от храна, необходима да подържа организма, защо той се озлобява, става жесток нападател, и забравя много морални правила, става неузнаваем, близко до животното? И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да постигне нещо), защо той става по-добър по-тих, по-кротък, по-спокоен и по-нежен? Когато говоря върху това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влият: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр. Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин. Единият има един резултат, другият има други резултати. Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания.
към текста >>

38. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мнозина подържат, че разумността се определя само от ума.
Истинска наука е тази, която дава директива в живота на човека, която му показва, как той може да преустрои живота си. Истинската наука носи светлина за ума на човека. Тази светлина е отражение на човешкото съзнание. Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова повече горивен материал има в него, да гори, да изгаря и да се превръща в светлина за ума и в топлина за сърцето. Ако човек няма сърце, богато с чувства, той се определя като глупав човек. Мнозина подържат, че разумността се определя само от ума. На същото основание духът не може да се прояви без любовта. Любовта е дете на Духа. Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността.
към текста >>

39. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тия мои думи искам да бъдат само един бодър пролетен зов към всички ония ранобудни души, които искат да влязат в ритъма на Слънцето. Г.
От това бегло съпоставяне на двата цикъла – годишен и денонощен – се виждат съотношенията, които съществуват между тях. Това съпоставяне обаче крие дълбоки тайни, които за в бъдеще ще се проучват, когато ще бъдат отнесени към живота на човека. Искам обаче, още веднъж да изтъкна във връзка с тия бегли бележки, че през пролетта – утрин на годината, при изгрев слънце и въобще в утринните часове, съвпадат две приливни вълни – приливът на годината и приливът на деня. Ето защо е здравословно да се излиза през пролетта рано сутрин, преди изгрев слънце, за да поеме човек живата слънчева енергия, която през пролетта е в своят изблик. Какво е влиянието на слънчевата енергия върху организма на човека, как и в кои часове действува тя най-ефикасно върху различните системи у човека, това може да се узнае с достатъчна подробност от книгата „В царството на живата природа", в която има една специална статия от Учителя, посветена на Влиянието на слънчевата енергия. Тия мои думи искам да бъдат само един бодър пролетен зов към всички ония ранобудни души, които искат да влязат в ритъма на Слънцето. Г.
към текста >>

40. ПРЪСТИ - Г. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа.
И докато съществува този въпрос, на земята мир не може да има. Насъщният хляб движи човека напред, той го тика към нови условия, към нови ценности и блага. Тъкмо тука се крие великата тайна за постоянната нужда от хляб. Хлябът е една реалност, той е и един символ на една друга реалност. Хлябът е символ на Божествената същност. И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа. Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи. И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения.
към текста >>

41. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мнозина могат и нас да сметнат за едни от „закъснелите”, но нашият поглед е бодър и свежест се излъчва от цялото ни лице.
Една тишина владее навсякъде. Прохлада и свежест се носят във въздуха. Из улиците на града тук там се мяркат закъснели хора да се прибират. Те са от тия, които живеят вечер по задимените локали и пилеят силите, що природата им е дала за живот и разум. Ние се също движим по това време из града, ала ние излизаме из него – вървим на изток. Мнозина могат и нас да сметнат за едни от „закъснелите”, но нашият поглед е бодър и свежест се излъчва от цялото ни лице. Нашият път в живота върви в противна посока на този на „хората на нощта”. — Пътят ни върви със светлия път на слънцето. По шосето за с. Дървеница (колко лошо име!) изкачваме баира – то е цяла планина, обрасла с борова гора на изток от София. Всред дърветата се вижда на изток утринната руменина на небето.
към текста >>

42. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Crile сумира откритията си в тази област с думите: „Електричеството подържа пламъка на живота в клетката".
Къде изчезват йоните? Коя е причината, че те се изгубват, за да се появят наново! Учените, изучаващи феномените на електричеството, търсят отговор на тези въпроси. Колкото повече науката се дълбае в тези мистерии, толкова по-очевидна става тясната връзка, която съществува между човешкия организъм и атмосферното електричество. Знаменитият хирург от Клевланд, Охайо d-r G. W. Crile сумира откритията си в тази област с думите: „Електричеството подържа пламъка на живота в клетката". D-r Сh. Н. Маyo, един от най-бележитите хирурзи в Rochester, Minn заявява, че минимални дози от електричество са необходими за функционирането на мозъка. D-r L. Washburne от Сиракузкия университет, Ню Йорк, заяви пред едно събрание на Американското д-во за Напредък в Науката, че последните изследвания са го навели на идеята, че запаметяването е процес, при който йоните, намиращи се в нервните нишки, се нареждат по особен ред. Това са последните постижения на официалната наука в областта на електричеството във връзка с човешкия организъм.
към текста >>

43. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето.
Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията. Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с опитност в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора. Това, без съмнение, се дължи не на една случайност, но на закоравялата злобна природа на този, който поглежда така. А злото е активно и силно. Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето. Добродушните пък хора биват мекушави. И ето хваща ги уроки. На всеки случай, често и много хора силни в характер трудно издържат на нечии погледи. Това е един безспорен факт днес, а беше неотдавна време, когато ученият свят го отричаше. Има и сега още "културни" люде, които отричат "уроки-то" от поглед и го считат за суеверие.
към текста >>

Тези всички работи са суеверия, които подържат невежеството и робството на човека и макар досущ през всичките векове да са осмивани от баснописците и мъдреците, все пак те са предпоставката на днешния живот на хората.
Виждаме, обаче, че докато истински способният е скромен или пък уверен в себе си не се тика, не пълзи за да достигне до кариера - бездарните, неспособните, са безхарактерни и нахални. И ето, че се създават мерки у хората: който е добре облечен, който има пари, макар и да са последни глупци, те са фактори в живота и на тях всеки им се кланя. Който е силен и дързък в една или друга област, все успява повече или по-малко да се наложи и да се "издигне" - и всеки му вярва. Кой не вярва - мнозина вярват - в царете, че са богопомазани, че богатите са от бога богати и пр. и пр. Тези всички работи са суеверия, които подържат невежеството и робството на човека и макар досущ през всичките векове да са осмивани от баснописците и мъдреците, все пак те са предпоставката на днешния живот на хората. Те трябва да паднат за да дойде правата мисъл, освободена от всички конвенционалности. В семейния живот съществуват същите суеверни начала. В библията е казано: "Почитай баща си и майка си". Тази мисъл е една от десеттях божи заповеди. Ала тя не може да бъде вярна за живота на днешните, па и на нявгашните хора.
към текста >>

Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди.
Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани. Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани. Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди. към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот.
към текста >>

44. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма.
Любовта не е нито ангелска, нито човешка, нито животинска. Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало любовта, я проявява по своему. Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на любовта, която хората още твърде слабо разбират. Любовта, обаче, при всички условия, си остава неизменна. Тя има еднакви отношения и към праведни и към грешни, и към хора и към животни. Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма. Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовта изключва всякакви престъпления. Любовта изключва всякакво насилие, убийство. Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война.
към текста >>

45. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако луната е плодоносната природа, първичната майка, от която всичко извира, ако Марс и Венера представят двойната сила, която създава и подържа всеки нов живот, то Меркурий е първия принцип, който се издига над създаденото и се стреми да работи за много по-възвишени цели.
Тежко, когато този брак се разтрогне макар и за един миг. Резултатът е смърт или някоя тежка опасност за живота. Меркурий е четвъртата космическа сила. Той е символът на мисловната сила, доколкото се проявява като интелект. Противно на споменатите горе три сили, Меркурий въплътява един по-висш принцип. Ако луната е плодоносната природа, първичната майка, от която всичко извира, ако Марс и Венера представят двойната сила, която създава и подържа всеки нов живот, то Меркурий е първия принцип, който се издига над създаденото и се стреми да работи за много по-възвишени цели. Всичко из областта на науката, на научните стремежи и издирвания принадлежи тук. Също и приложението на мисловната сила в практичния живот, в търговията, индустрията и т.н. Също така и всичко още, което спомага и съдействува за тези професии, като: дар словото, писателството, ала тука спада и нечестието, което не отбягва и кривите пътеки. Всичко това е дело на Меркурий. У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право.
към текста >>

46. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А коя силна и авторитетна власт, която има пред вид благото на целия народ, би допуснала да се шири друга власт, противна на нейната общодържавна политика?
Ето защо, хората днес трябва да се освободят от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания. Те трябва да разберат великия световен ред на мировата държава, нейните основни принципи и закони, ако искат да се осмисли живота им и да придобие работата им трайно значение. Те все още устройват и личния си и обществен живот по свои разбирания, които често пъти са диаметрално противоположни на законите на Живата Природа и по такъв начин идват в стълкновение с нейния ред. Всред мировата държава, всред великия природен строй, те искат да установят своя, човешка държава, своя, човешка власт , свой произволен строй на живота. В тази смисъл на думата, човешкият ред на земята, който отхвърля върховния суверенитет на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на света, представя държава в държава. А коя силна и авторитетна власт, която има пред вид благото на целия народ, би допуснала да се шири друга власт, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска власт, която служи на общи цели, би позволила да се бъркат в нейните функции неотговорни фактори? А с право може да се каже, че хората днес действуват като държава в държава в света, че те действуват като неотговорни фактори. Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища. Те я третират като нещо, което трябва да надвият, за да обсебят неговите богатства. Те използуват безогледно минералните ù богатства, растенията, животните, често за разрушителни цели.
към текста >>

47. В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Правата мисъл внася спокойствие в сърцето на човека, правата мисъл подържа творческия дух, правата мисъл създава гениите.
ЗДРАВЕ, СИЛА и ЖИВОТ Внушение и самовнушение. В живота на човека най-голяма роля играе правата мисъл. Правата мисъл внася спокойствие в сърцето на човека, правата мисъл подържа творческия дух, правата мисъл създава гениите. Ти си човек, ти си разумно същество, трябва винаги да вървиш в своя път без страх. Внесеш ли страха, той ще ти създаде всичките нещастия в живота. Ти ще бъдеш болен, ти ще бъдеш недъгав, ти ще бъдеш неспособен, ще загубиш паметта си, ще потъмнее твоя взор. Затова премахни страха, живей без тъмнина! Само правата мисъл е, която може да те спаси от влиянието на страха и тъмнината.
към текста >>

И няма по-хубаво нещо от това, защото само вдъхновението подържа жизнения, творческия пулс в човешкия живот.
То му дава крила, то му дава здраве, сила и смисъл. Иска ли човек да бъде здрав, трябва да обича красивото. Иска ли да има смисъл в живота, трябва да обича красивото. Иска ли да живее с вечни импулси, трябва да се стреми към красивото. Тогава вдъхновението ще следва винаги пътя на човека. И няма по-хубаво нещо от това, защото само вдъхновението подържа жизнения, творческия пулс в човешкия живот. Що е красиво, какво е красота? - Ето един вечен въпрос. Малцина могат да отговорят на него, Ала всеки дълбоко в душата си разбира що е красота. Той знае, че красиво е звездното небе; той знае, че велик чар и красота има в безбройните отблясъци на слънчевите багри; той знае, че пленително е когато човек диша чист планински въздух и погледът му не може да се насити на чудните гледки, що се откриват от планината, в далечните простори след дъжд, когато въздухът е чист; той знае, че красиво е, когато вижда хармония да царува навсякъде; когато хармония има в мислите, чувствата и постъпките на човека; той знае, че красива е правата мисъл, която издига винаги човека и го освобождава от всякакви лоши внушения. И ето, красотата я живее всеки, макар че не я разбира, не знае от кое царство иде тя, не знае нейното естество.
към текста >>

48. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В тези форми на живот не може да има нищо божествено и следователно, излишно е да се подържат.
признава, че епохата е била в пълно разложение - в обществения и черковен живот. Той цитира думите на презвитер Козма по този въпрос и все не може да схване, че богомилството се явява като едно отрицание на този разлагащ. се живот. Много е просто да се схване, защо богомилството не е желало да реформира нито политическия, нито черковния живот на своето време. За богомилството те са били еднакво прогнили в основата си. В тези форми на живот не може да има нищо божествено и следователно, излишно е да се подържат. Те са препоръчвали простият, добродетелен живот. Това е достатъчно противопоставяне на прогнилите порядки на тогавашната, па и всякогашна действителност на човешкия външен ред и порядък. За богомилството, злото, Сатаната са били само един символ на лошия живот на хората. Ти инак считат сатаната като един съработник на Бога. Той като недоволен син, в своя стремеж да догони своя творец, създава материалната, видимата вселена, па дори и човека, на когото, обаче, не може да вдъхне душа.
към текста >>

49. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето защо, тях трябва да подържа човек преди всичко и над всичко.
Същото би могло да се каже и за социалните, политически, идеологични и др. дележи. Всичките тия дележи и борби се дължат на вторични човешки идеи, които отпосле са влезли в света. В живота, обаче, има някои основни, божествени идеи, които са в абсолютна хармония помежду си, които никога не биха могли да дойдат в стълкновение едни с други защото то би значило, сам животът да влезе в стълкновение със себе си. Тези идеи вечно са се проявявали и вечно ще се проявяват. С тези идеи човек се ражда. Ето защо, тях трябва да подържа човек преди всичко и над всичко. Всички други идеи, които отпосле е възприел - било по силата на своята принадлежност към една среда, било по силата на едно масово внушение, било по лични, материални съображения - са все човешки идеи. Каквито и да бъдат те, както и да се кичат, с какъвто и патос да се проповядват, те са временни, преходни. Те са оная „паница леща" за която, според библейския разказ, Исав продал на брата си Яков своето първородство - онова, с което е бил роден. И всеки човек, който е продал своите божествени идеи, с които е роден, зарад временни, човешки идеи, е изгубил своето „първородство" - изгубил е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могат да се организират неговият ум, сърце и воля. Той е изгубил, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своите чувства и светлината на своята мисъл.
към текста >>

Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия.
Всички неуспехи, всички страдания и. бедствия - и лични и колективни - се дължат на онова раздвоение у хората между божественото,което винаги е истински актуално и човешкото, което често е обременено с недъзите на миналото. Ето защо, днес повече от всякога се изисква от ония, които градят обществения живот, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животът слага за разрешаване. Те трябва да имат пред вид не частните възгледи и интереси на отделни обществени групировки, не формални изисквания на отделни институции, които искат да запазят по външен път своя авторитет и обществено положение. Те трябва да имат пред вид целокупното съзнание на един народ - целокупното му обществено-политическо и правно съзнание, целокупното му религиозно съзнание. Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ. Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват. Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ. И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за прогрес и развитие.
към текста >>

50. ИЗГРЕВ. ИЗВОР-СТИХОТВОРЕНИЯ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Жизнерадостта произтича от правата мисъл - тя е пластична, импулсивна, мощна; жизнерадостта се подържа от благородните чувства.
Не виждаме ли ние този пулс на жизнерадостта да се изразява и в малките снежинки през зимата, и в звездното небе при ясни нощи! Живейте в жизнерадост! Това е една мярка. Вие ще знаете, че живеете, че сте свързани с цялата природа. Вие ще бъдете здрави, силни, разумни. Жизнерадостта произтича от правата мисъл - тя е пластична, импулсивна, мощна; жизнерадостта се подържа от благородните чувства. Те предпазват винаги от извращение, те поддържат достойнството на живота и негова висота и святост. Дясна ръка на жизнерадостта е волята за добро. Само жизнерадостният прави добро, ей тъй, - без да чопли, без да придирва, без да държи сметка. Жизнерадостният е извор или източник, свързан с дълбок неизчерпаем извор. Той не шуми - това правят суетните.
към текста >>

Вдъхновение, което те тика към дела, които ти дават вътрешна свобода; вдъхновение, което развива твоя стремеж към великата мъдрост на живота; вдъхновение, което подържа винаги в тебе пулсът на не пресекващата любов към всичко, това е истинското вдъхновение, от което човек не бива да се отделя никога.
Творец без вдъхновение, не е творец. Всичко създадено от него скоро линее и вехне. Само вдъхновеният човек може да прекрачи през всичките прегради на развитието. Има различни източници на вдъхновението. Ала има и една мярка, по която може да се измери неговия характер. Вдъхновение, което те тика към дела, които ти дават вътрешна свобода; вдъхновение, което развива твоя стремеж към великата мъдрост на живота; вдъхновение, което подържа винаги в тебе пулсът на не пресекващата любов към всичко, това е истинското вдъхновение, от което човек не бива да се отделя никога. Хубавите, изящните, приятните неща се създават само под знака на вдъхновението. Вдъхновеният човек не е откъснат от живота. Напротив, той твори и претворява живота в своите прояви. Вдъхновеният работи с ум, сърце и воля, ала в него има и нещо друго, което не се среща във всекидневния човек. У него има душа, тази Божествена искра, която подържа вечния творчески пламък, която осмисля всичко на земята.
към текста >>

У него има душа, тази Божествена искра, която подържа вечния творчески пламък, която осмисля всичко на земята.
Вдъхновение, което те тика към дела, които ти дават вътрешна свобода; вдъхновение, което развива твоя стремеж към великата мъдрост на живота; вдъхновение, което подържа винаги в тебе пулсът на не пресекващата любов към всичко, това е истинското вдъхновение, от което човек не бива да се отделя никога. Хубавите, изящните, приятните неща се създават само под знака на вдъхновението. Вдъхновеният човек не е откъснат от живота. Напротив, той твори и претворява живота в своите прояви. Вдъхновеният работи с ум, сърце и воля, ала в него има и нещо друго, което не се среща във всекидневния човек. У него има душа, тази Божествена искра, която подържа вечния творчески пламък, която осмисля всичко на земята. Ще каже някой, че с вдъхновение отиват хората и на война, че с вдъхновение някой убива и дири мъст, че с вдъхновение върши зло. Не, всичко това угнетява духа, всичко това не дава свобода на духа, всичко това не преизпълва сърцето с качествата на великата търпимост, присъща само на любовта! Вдъхновението има светли и чисти извори. Те са висините на духа, където обитава Вечният, където покой и движение намират своите първообрази. Вдъхновение! - Не почвай нищо без вдъхновение!
към текста >>

51. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Защото той е, който подържа живота.
Любовта носи свещения огън. А свещеният огън носи живота. Животът е израз на свещения огън. Ето защо, дето гори свещеният огън, там се проявява и любовта, там се проявява безсмъртният живот, там растат и зреят плодовете на Духа. Този огън изпълва цялото пространство. Защото той е, който подържа живота. Той гори и в човека. И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично - и хранене, и кръвообращение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките правилни. Свещеният огън образува една приятна топлина в човека.
към текста >>

И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел.
Животът е израз на свещения огън. Ето защо, дето гори свещеният огън, там се проявява и любовта, там се проявява безсмъртният живот, там растат и зреят плодовете на Духа. Този огън изпълва цялото пространство. Защото той е, който подържа живота. Той гори и в човека. И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично - и хранене, и кръвообращение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките правилни. Свещеният огън образува една приятна топлина в човека. Когато той гори, човек се чувства крайно разположен. В него настъпва едно състояние на хармония и пълен мир.
към текста >>

Той трябва да се научи само да го подържа.
Немислима е, с една реч, проявата на коя да било добродетел, без свещения огън. Всички тези добродетели растат и се развиват при свещения огън. Без него всичко престава да расте. Ето защо, човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещеният огън. Човек няма какво да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го подържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне. А онова, което най-добре подържа свещения огън в човека, то е вярата, то е любовта, то е надеждата, то е знанието, мъдростта, то е истината. Невидимият свят сега действа чрез огъня. Той употребява огъня като най-мощно средство за пречистване на човека и земята. И земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние.
към текста >>

А онова, което най-добре подържа свещения огън в човека, то е вярата, то е любовта, то е надеждата, то е знанието, мъдростта, то е истината.
Без него всичко престава да расте. Ето защо, човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещеният огън. Човек няма какво да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го подържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне. А онова, което най-добре подържа свещения огън в човека, то е вярата, то е любовта, то е надеждата, то е знанието, мъдростта, то е истината. Невидимият свят сега действа чрез огъня. Той употребява огъня като най-мощно средство за пречистване на човека и земята. И земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние. Тук всички неща ще се пречистят и преустроят. Огънят, който сега е на земята, ще възпламени материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на новия живот.
към текста >>

52. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Човек се храни, защото вярва в себе си; вярва, че храната подържа неговия живот - с това той може да постига своите цели.
Вярата в себе си. Права е онази западна поговорка, според която човек загубва всичко едва тогава, когато загуби разположението на духа си, своя кураж. Ние казваме, човек престава да съществува, да мисли, да чувствува, когато загуби вярата в себе си. Най-великият фактор в живота на всяко живо същество, е вярата в себе си. Човек ходи на два крака, само защото има вяра в себе си. Човек се храни, защото вярва в себе си; вярва, че храната подържа неговия живот - с това той може да постига своите цели. Човек гледа със своите очи, защото вярва в себе си. Човек предприема редица начинания в живота защото вярва в себе си; вярва, че ще изкара започнатото на добрия край. Ако човек спре за миг да вярва в себе си, той ще изживее страшна криза на вътрешен ужас, и ако не умре, той ще стане „жив труп". Вярата в себе си е най-великият двигател в живота на всеки човек и на обществата. Само с вяра в себе си човек може да стане учен; само с вяра в себе си човек може да стане музикант, защото той ще работи и ще постига.
към текста >>

53. ДВА СВЯТА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Друго - всяко чувство, което се заражда у човека, трябва да има зад себе си една основна мисъл, която да го подържа.
Тези именно божествени идеи, разработени от тях, ги правят велики. И ако попитате, как може човек да стане велик, ще ви кажа следното: щом започнете да обработвате една божествена идея в себе си, вие туряте вече основа за вашето величие; щом започнете да обработвате едно божествено чувство, вие полагате у вас основа за величие. Останалото е въпрос на време. За да затвърди човек в себе си тази основа, той трябва да има преди всичко права мисъл... Мислите трябва да бъдат строго определени, а не блуждаещи фантазии. Те трябва да бъдат израз на една реалност, а не отражение на фиктивни идеи. Друго - всяко чувство, което се заражда у човека, трябва да има зад себе си една основна мисъл, която да го подържа. Чувства, които нямат зад себе си една съществена мисъл, са мимолетни. И така, зад всяка мисъл трябва да стои оня първоначален принцип, който е подействувал в Битието. А зад всяко чувство трябва да стои мисъл. Така е у великите човеци. Великите човеци се отличават с една черта: любов към враговете.
към текста >>

54. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И сега напред с бодър дух и с радост в сърцето!
Господи, кой би могъл да разбере това! Само оня, който се е чувствувал на Изгрева като у дома си и след това пак е трябвало да замине някъде далеч, далеч... Ни ден не минава да не бъда мислено по няколко пъти на Изгрева при Учителя и с всички вас. Искрено и от все сърце мога да кажа: щастлива съм, защото намерих именно онова, което дълго търсих във всевъзможни организации и общества. Накрай аз достигнах бреговете на обетованата земя, където живее Учителят, благият Учител. Сега виждам, че всички лишения и страдания, през които трябваше да мина в стремежа на моята душа да намери истинския път, са все пак малки и нищожни, в сравнение с онова велико благо, което получих в България. И сега напред с бодър дух и с радост в сърцето! Има един вечно бликащ извор, от който всякога могат да се почерпят нови сили за работа. И вие знаете, кой е този извор. Сестра М. Берта Броаняр от Лион. Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост.
към текста >>

55. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ако не беше тя да подържа равновесието между живите същества на земята, последната отдавна би се задушила от тъмната гмеж растения и животни.
Тя често е така отрупана с плод, че клоните ù просто се чекнат от непосилната тежест. Напротив, круши, които дават благороден плод, рядко са отрупани с преизобилна рожба. Отбелязвам, чрез този бегъл пример, един процес, който намира богато потвърждение във фактите. Колкото е по-нисш един вид, толкова по е силен у него инстинктът за размножаване, дори толкова силен, че често стига до алчност за завладяване на цялата земя. Тук, именно, се явява благодатната роля на смъртта. Ако не беше тя да подържа равновесието между живите същества на земята, последната отдавна би се задушила от тъмната гмеж растения и животни. Вижте, каква безутешна картина на земята ни рисува един писател, ако на нея престанеше да действува смъртта. Като изхожда от геометричната прогресия, по каквато става размножаването, той прави следните изчисления. Ако на земята имаше дори само едно растение, което да заема не повече от 1/10 квадратен метър площ, то за него скоро цялата земна суша щеше да стане тясна. И наистина, ако това растение дава на година само по 50 семена - нещо незначително, като се има пред вид, че много растения дават по хиляди семена - след 9 години потомството му ще покрие гъсто цялата земна повърхност, която възлиза кръгло на около 50 милиона квадратни мили. Обикновената муха, която се размножава много бързо - ако не съществуваше смъртта - в течение на една година би дала потомство от 20 милиона.
към текста >>

56. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Росните утрини, когато цветя, растения и трева са обкичени от капки бисери роса, които отразяват в хиляди багри благодатните слънчеви лъчи, подържат непрекъснато вдъхновение в нашата душа и вечен копнеж по тебе, о Пролет !
ПРОЛЕТ Ние те призоваваме с трепет и със свещено чувство произнасяме твоето име, когато в душите настъпи студ и мрак. Защото ти носиш радостта, топлината и живота. Каква сладка нега внася тихия ветрец, който слиза от планината привечер. Сякаш е преизпълнен със слънчевата свежест, що обновява всичко и го събужда към нов живот. А вълшебните звездни нощи, които приковават погледа на човека към тия безчетни небесни светила, що оглеждат непрестанно земята, ни мамят със своя чар. Росните утрини, когато цветя, растения и трева са обкичени от капки бисери роса, които отразяват в хиляди багри благодатните слънчеви лъчи, подържат непрекъснато вдъхновение в нашата душа и вечен копнеж по тебе, о Пролет ! С твоето слънце пълно с радост, с твоите утрини пълни със свежест и красота, пъстрите и многообразни цветя, чудните привечери, пропити с обновителна тишина, звездните нощи и топлия ветрец, ти ни привличаш и събуждаш всякога нашата любов към теб. Пролет! - Колко чувства, колко радост, какъв копнеж, какво вътрешно задоволство, събужда това красиво име в нас! Ние те познаваме с малките цветя, които поединично почват да цъфтят и после пълнят китни поляни. И ги пъстрят със своите чудни багри и ги правят примамливи и упоителни с кадифената мекота и аромата, що се излъчва от цветята по тях. Когато пчеличките се разшават прилежно и кацват от цвят на цвят, ние знаем, че е настъпила пролет.
към текста >>

57. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И запалва и подържа нетленен огън в себе си, който му дава постоянен импулс за работа и творчество.
Живот без горене, без огън, не може да съществува. И когато Природата иска да се освободи от затлъстяването, от натрупаните безцелни мисли, от тежките чувства на хората, израз на тяхното желание само за придобиване и тру¬пане на материални блага, тогава тя създава катаклизми в живота. И почва горене, горене, докато изгори всичко излишно. Останал гол, пречистено съзнанието, тогава човек вижда пътя, вижда красотата и чистия смисъл на живота. Тогава разбира службата на огъня в живота. И запалва и подържа нетленен огън в себе си, който му дава постоянен импулс за работа и творчество. Огън трябва за всяко начало в живота, за да бъде то бла¬гословено. Огън трябва за всеки край, за да дойде ново, още по-хубаво. Като дълбок вътрешен копнеж към всичко цъфтящо, към красивото, доброто, напредничаво, към всичко високо човешко, се проявява огънят, запален от висшия разум на човека. Този човек не спира пред нищо, спънките имат временно значение, той гради - наука, изкуство; той сее - семена на обич, любов и добро в почвата на човешкия живот. със своето присъствие запалва човешките сърца, просветява мозъци, дава нови импулси към добро.
към текста >>

58. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Като израз на това ново веяне се появи една доста богата литература върху разните области на астрологията - индивидуална, политическа, медицинска, метеорологическа, стопанска и др., обаче съвсем не може да се подържа, че всички твърдения на тая литература съдържат сто процентови истини.
През 18. век тя е все още застъпена в някои университети - Йена, Хале, Дрезден и пр. В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие" или „шарлатанство". * * * Едва най-новото време отбелязва няколко по-сериозни опити за възстановяване на Халдейската мъдрост. Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука. Като израз на това ново веяне се появи една доста богата литература върху разните области на астрологията - индивидуална, политическа, медицинска, метеорологическа, стопанска и др., обаче съвсем не може да се подържа, че всички твърдения на тая литература съдържат сто процентови истини. Напротив, с малки изключения, съвременната астрологическа литература дори не достига нивото на старата (ф. Кльоклер) и съдържа твърде много баласт, тъй като „болшинството от съставителите на хороскопи се задоволяват да следват сляпо често противоречивите данни на една обременена, понякога изопачена традиция" (Г. Тамо). Други астролози, види се, не особено възхитени от резултатите, получени от тоя най-разпространен курс на „рецептарната" астрология, дирят в новаторства - често твърде смели - разрешението на съществуващите затруднения. Не е чудно, че качеството на ръководствата е убило интереса към астрологията у не един критично настроен читател. Чудното е, че докато астрологията е била отричана като нелепа измислица, почти пренебрегната е била както от противници, тъй и от защитници, тъкмо най-логичната астрологическа система, предложена и блестящо приложена от Морен дьо Вилфранш.
към текста >>

59. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Достатъчно е, обаче, да вземем пред вид гравитацията, която подържа равновесието между колоси като планетите на нашата слънчева система, за да стане ясно, че както при Слънцето и Луната, така и при планетите имаме работа със сили, които далеч надхвърлят ония, с които разполага днешното човечество.
Затова, ние ще се задоволим да припомним само няколко най-елементарни факти. Днес е общоприето, че Слънцето е извор на всички енергии и живот не само на земята, а и на цялата слънчева система. Влиянието на слънчевите петна върху магнитните бури на земята, ритмичните повторения на сухи и влажни периоди и кризите при известни нервни болести е вече научно установен факт. Влиянието на Луната върху приливите и отливите също е известно не само на хората на науката. Много по-незабележими и затова силно подценявани са влиянията на планетите. Достатъчно е, обаче, да вземем пред вид гравитацията, която подържа равновесието между колоси като планетите на нашата слънчева система, за да стане ясно, че както при Слънцето и Луната, така и при планетите имаме работа със сили, които далеч надхвърлят ония, с които разполага днешното човечество. С оглед на горното, логично би било да се допусне, че огромните планетни електромагнити, които според науката действуват върху Земята като цяло, не може да не упражняват някакво влияние и върху нейните части, респ. обитатели. Впрочем, науката с най-новите си изследвания установи наличността на "космични лъчи 100 пъти по-проникващи от най-проникващите известни досега лъчи – "рентгеновите", установи, че "смущенията на земния магнетизъм, електромагнитните вълни, северното полярно сияние и дори някои земетръсни явления са последица на това влияние" и още, че "космичните лъчи безспорно имат влияние и върху проявите на живота" (виж брошурата "Космични лъчи" от проф. Ас. Златаров). Значи, официалната научна мисъл идва да потвърди онова, което астрологията застъпва от хиляди години. Многовековните астрологически наблюдения са показали, че едни от планетите се явяват като по-активни, други като по-пасивни в своите влияния.
към текста >>

60. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот.
към текста >>

61. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност".
Някои, и то неправилно, наричат новата психология психоаналитична. Според англичанина Уилиам Браун терминът "психоанализа" трябва да се запази само за школата на Фройд. Като по-широк термин, който той препоръчва да се употребява в новата психология, е "deep analysis", който на български би могъл по-свободно[3 ] да се преведе психология на дълбоките слоеве на душевния живот. Карл Юнг, макар и в началото ученик на Фройд, по-сетне се отделя от него и разширява идеята за "несъзнателното": от чисто "лично", както е при Фройд, той го прави "колективно". Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "несъзнанието" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид. Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност". Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол. Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност". След този бегъл исторически преглед върху развитието на психологията, ще се спрем да разгледаме функционирането на човешката психика, така както то се схваща от новата психология. Понеже смятам, че е невъзможно в една кратка статия да изложа възгледите на различните школи, които днес за днес съществуват в новата психология, то аз ще се придържам предимно към гледището на англичанина професор Hardfield, изнесено въстаналото вече класическо негово съчинение "Psychology and Morals" (изданието от 1930 год.).
към текста >>

При това, тази любов може да я схващаме само активно, като служба на Бога; иначе ще влезнем в противоречие с основния психологически закон, според който целостта, интеграцията на личността се подържа чрез дейност.
Единственото средство да ги примирим това е любовта към Бога. Бог е дух според Христа, и живее във всички хора. Живее, следователно, в нас, както и в нашите ближни. Като възлюбим Бога в себе и, в нашите ближни, това разграничение на личността от останалия свят отпада и конфликтът, борбата в човека между любовта към себе си и любовта към другите изчезва. Виждаме, следователно, че в основата на всеки идеал трябва да лежи любовта към Бога. При това, тази любов може да я схващаме само активно, като служба на Бога; иначе ще влезнем в противоречие с основния психологически закон, според който целостта, интеграцията на личността се подържа чрез дейност. В заключение трябва да изтъкнем още една характеристика на истинския идеал - това е идеята за вечното, непостижимото. Идеалът, комуто служим, трябва да е вечен, непостижим, защото, ако нашият идеал е граничен, ако е тленен, какво тогава ще стане с нас, след като го осъществим! Ние тогава не ще имаме повече цел, към която да се стремим, и тогава ще дойде смъртта. Така ние идваме до идеята за безсмъртието, която единствена може да ни даде един траен, нетленен, вечен идеал, в постигането на който ние постоянно се обновяваме, придобивайки по такъв начин "вечния живот". Кр. В. [1]Виж.
към текста >>

62. СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Защото те са пътепоказатели на всички отклонения от онзи път, който подържа вечно тока на свежестта и творческия импулс.
Наистина страданията и недоимъкът са лош съветник. Ала силата на духа стои над всичко. Недоимъкът и страданията са спънка за този, чието съзнание не е развито и гледа на живота само егоцентрично, без проникновение и разбиране и без жива вяра. Дните на отлив са една жива необходимост в живота на човека. Защото те са условие да се прибере човек в себе си. Защото те са пътепоказатели на всички отклонения от онзи път, който подържа вечно тока на свежестта и творческия импулс. Дните на отлив са пътеки, чрез които човек се добира до великата мъдрост на живота. В дни на отлив прибери се в скритата и свещена стая на твоята душа, и ти ще видиш самия себе си. УТРИННАТА ПЕСЕН И всеки ден нашият живот се повтаря еднообразно и незвучно - ставаме, храним се, работим, спим и пак ставане, ядене, спане. Монотонно, понякога сиво. При повечето от случаите, без радости, без възхищения, без вдъхновения.
към текста >>

63. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Само човек е бодър и през зимата.
Същественото в зимата е да владее човек изкуството да се прибира в себе си. Когато зима наближи, всичко в природата се затваря в себе си. Листата на растенията окапват, соковете по дърветата се движат само по вътрешността на дървото и бавно. Едноклетъчните организми се обви-ват в дебели черупки – инцистирват се. Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън. Само човек е бодър и през зимата. Защото природата го е надарила с разум да разбира нейните закони. Но горко на неподготвения да посрещне зимата! Ще се попари. Зимата учи човека на две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина – на тялото и духа. Тя го учи, че през зимата трябва човек да се затвори в себе си.
към текста >>

64. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Сега Бен Лазар Сафра лежеше на смъртния си одър, покрит с черна коприна, която се свличаше до паркета.
Друг един слуга, по-просто облечен, стоеше на пътната врата и от време на време пъдеше нахалните и любопитни бедняци, които се катереха по железните решетки. Отвътре се чуваха звуците на музика. Гостите се смееха и пируваха. Нали това беше голям празник, а Сафра искаше да го отпразнува с най-голм блясък! Тъкмо сега не беше хубаво, може би, да се припомня за тая сватба, на която нито един бедняк не беше поканен, но виновна е за това, разбира се, бъбривата Рашел, която не знае мярка и време на приказките си. Сега Бен Лазар Сафра лежеше на смъртния си одър, покрит с черна коприна, която се свличаше до паркета. Две големи свещи горяха до края на ковчега му. Около него, потънали в дълбок траур и печал, стояха неговите близки. Вратата на стаята беше широко отворена и оттам се виждаше парадният салон, чиито мебели бяха покрити с креп. Влизаха и излизаха постоянно хора, върволица се точеше непрекъснато. Всички искаха да му отдадат последна почит.
към текста >>

Бен Сафра живя малко – 50 години, но живя охолно и богато от люлката до смъртния одър.
Капиталите му бяxa се увеличавали, когато беше буден и когато спеше, секундникът отмерваше неговите печалби. Такова богатство няма край Но, уви, животът имаше край и за него, както и за всички. Смъртта не прави разлика. Когато дните се свършат, тя идва, студена и неумолима. Тя взима еднакво душата на тоя, който обитава в палати, и на оня, който живее в колиба. Бен Сафра живя малко – 50 години, но живя охолно и богато от люлката до смъртния одър. Нужда той не позна, но позна и опита всичко, което на земята можеше да се вземе срещу пари. Беше ли сега доволен? Кой можеше да знае това? – Само той, който сега лежеше, мълчалив и затворен, навеки млъкнал. Нищо не се чуваше, нищо не се виждаше.
към текста >>

65. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Смърт и живот – тъжен напев, едно сетно прощално ноктюрно на живота, което се заменя с ясния бодър вик на новороденото, което протяга ръце към слънцето и просторите, от където е дошло.
Под знака на импулса и на инерцията се дирижира разгледания в началото живот на макрокосмоса под същия ритъм се въртят електроните около централното ядро на атома. Пулсациите в живота на слънчевата система докарват периодичната смяна на годишните времена, които манифестират с удивителна точност и красота живота с неговите приливи и отливи. Есен листата падат, животът се оттегля, и тия жълти, политнали към земята сълзи, напомнят за смъртта. Почвата поема тия загинали листа, преработва тяхната материя и пак я дава на корените за новия избликнал живот в пролетта. През зимата, която за дадено място на земята е отлив на живота, последният преминава "отвъд", за да се яви пак при нас. Смърт и живот – тъжен напев, едно сетно прощално ноктюрно на живота, което се заменя с ясния бодър вик на новороденото, което протяга ръце към слънцето и просторите, от където е дошло. Нашето сърце, в тоя чуден и величествен организъм на човека, бие в ритъм и опреснява кръвта, пращайки я към "прозореца" на организма – белите дробове, откъдето влиза чистият въздух. Всеки удар на това сърце е колебание между два свята "да бъде" или "да не бъде" – между живота и смъртта. През камерите на тоя чуден орган всеки час преминават по 480 литра кръв. За да извърши тая грамадна работа, то трябва да притежава съответно грамадна енергия, следователно, то трябва да бъде в връзка с някоя космическа пулсация, която подържа и дирижира неговия ритъм. Енергията, която получаваме от слънцето – нашият мощен склад на живота, също пулсира в максимуми и минимуми, които според научната статистика се сменят всеки единадесет и половина години.
към текста >>

За да извърши тая грамадна работа, то трябва да притежава съответно грамадна енергия, следователно, то трябва да бъде в връзка с някоя космическа пулсация, която подържа и дирижира неговия ритъм.
През зимата, която за дадено място на земята е отлив на живота, последният преминава "отвъд", за да се яви пак при нас. Смърт и живот – тъжен напев, едно сетно прощално ноктюрно на живота, което се заменя с ясния бодър вик на новороденото, което протяга ръце към слънцето и просторите, от където е дошло. Нашето сърце, в тоя чуден и величествен организъм на човека, бие в ритъм и опреснява кръвта, пращайки я към "прозореца" на организма – белите дробове, откъдето влиза чистият въздух. Всеки удар на това сърце е колебание между два свята "да бъде" или "да не бъде" – между живота и смъртта. През камерите на тоя чуден орган всеки час преминават по 480 литра кръв. За да извърши тая грамадна работа, то трябва да притежава съответно грамадна енергия, следователно, то трябва да бъде в връзка с някоя космическа пулсация, която подържа и дирижира неговия ритъм. Енергията, която получаваме от слънцето – нашият мощен склад на живота, също пулсира в максимуми и минимуми, които според научната статистика се сменят всеки единадесет и половина години. Тогава слънцето насища електромагнитното поле на земята, дава най-много северни сияния, най-пъпно плодородие, а после се отдръпва, за да поеме пак нов ритмичен тласък. Положителната и отрицателна електризация на две тела е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради при ток на електрони от второто към първото тяло. Тия промени в изолатора създават електричните вълни и явленията свързани с тях. Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, там настъпва хаосът, а след него небитието.
към текста >>

66. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От меките, пухени легла на модерния човек - тези легла, които подържат покварата върху земята, прачовекът не е имал нужда.
Понятието „естетично" не е съществувало за него. При все това, ние съзираме известни „естетични" прояви и у нашия стар прадядо, специално прабаба. Тя си е служила с червила и бои, както и днес префинените дами от 20-ия век. Досежно жилището пък на първите човеци - жители на земята - те не са били много капризни. Твърдата, здрава гръд на майката земя е била премного. От меките, пухени легла на модерния човек - тези легла, които подържат покварата върху земята, прачовекът не е имал нужда. Все пак той е дирил убежище, убежище с достатъчни удобства за своя защита от студ, от природни стихии, от зверове. Той не е имал строителния мозък на културния историчен човек, който съгради пирамиди, храмове, изложбени кули небостъргачи - гробници за хиляди и милиони живи хора. Но той е имал здрав усет за своето убежище. Едни от най-подходящите, това са били пещерите, места защитени от вода, гора, планини и пр. и пр.
към текста >>

67. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Затова светът се подържа, затова той може да върви напред през вековете.
Коен РЕГЕНЕРАЦИЯ – ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА Това е един дълбок обновителен процес в органическия живот. Ала той съществува навсякъде в целокупния живот. Трябва да излезем из тесните рамки на био-зоологическото понятие, за да видим, как процесът за възстановяване, обновяване на цялото - за регенерацията - работи в целокупния живот на природата, в цялостната проява на човешкия живот, в човешкия организъм - макар и не тъй ясно изразено, както в нисшите животни - в човешките чувства, в неговите мисли. Този дивен процес - пряк израз на вечността на живота работи еднакво добре и в социалния живот. Той работи мимо волята и съзнанието на хората. Затова светът се подържа, затова той може да върви напред през вековете. Ала що е регенерация? Ето значението на това понятие в зоологията, в биологичното знание. - Регенерацията е процес на възстановяване на загубена част в организма. Като класически примери се сочат хидрата, дъждовният червей, тритонът. Ако разрежем един полип от хидрата - това са.
към текста >>

със смъртта на едно същество, природата сякаш удвоява своята способност да подържа живота, тоя поток от свежа струя сили и ритмичен трепет.
Хвърлете бегъл поглед в живота на хората и ще видите, как безмилостно косата на смъртта скубе, стриже навсякъде, накъдето се обърне. И все пак животът е по-силен. От пустините, пустошите и пепелищата, природата, животът въздига нови светове, в които кипи нов живот. В живота е всичко така разумно устроено, че и смъртта, - този враг на самия живот - се използува най-целесъобразно. Смъртта е може би най-големият регенеративен фактор. със смъртта на едно същество, природата сякаш удвоява своята способност да подържа живота, тоя поток от свежа струя сили и ритмичен трепет. Тя създава други същества, други организми, по-съвършени от тия, които са. отминали във вечността. И с това по-голямо съвършенство на творенията на природата, тя редовно подчертава, че Разумът, който лежи в нейната основа и който ръководи всичко в нея, е господар на живота, и че животът всякога побеждава смъртта. В своите дни на отеготения, в дни на неуспехи, в дни, когато тъмната сянка на живота засенчи сърцето ви, когато ветровете, духащи в пространството, обрулят незрели още плодовете на вашата градина, когато камшикът на невежеството зашиба безмилостно навсякъде, тогава, братя мои, приберете се в себе си и оставете душата си отворена за природата. Оставете се на природата, на нейните живителни сили.
към текста >>

68. ДНЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

За да живее човек, той трябва да подържа у себе си притока на любовта.
Това е една очевидна заблуда. Това, което е вярно за семейния живот, е вярно изобщо за живота. Хората искат да живеят извън любовта - нещо, което е абсолютно невъзможно. Защото оня принцип, от който животът произтича, е любовта. Какво значи да живее човек? За да живее човек, той трябва да подържа у себе си притока на любовта. Иска ли да продължи живота си, той трябва да усили у себе си любовта. Намалее ли любовта му, той ще умре. С увеличаване на любовта, увеличава се и животът. С намаляване на любовта, намалява се и животът. Изразено математически, може да се каже, че животът е право пропорционален на любовта.
към текста >>

69. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Астролозите подържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на "водач", на "силна личност", чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана.
Това е мисията на "Водолея". У обикновения човек, обаче, той пробужда само един смътен инстинкт за свобода, който се изразява в бунт срещу всичко, което потиска и ограничава човека. Често, при лоши аспекти на Урана, както се изразяват в астрологията, индивидите от тоя тип биват крайно своеволни, ексцентрични, резки в обноски и постъпки. Мислейки се за свободни, те не марят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон. В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип. Астролозите подържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на "водач", на "силна личност", чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това. Но у тях урановото влияние, пречупено в една силно развита лична сфера, се сгъстява и в съчетание с други планетни фактори, дава характерния "диктаторски комплекс". Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури. За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост. Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване.
към текста >>

70. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тези дни са наистина малко в живота, ала те подържат неговата свежест, те го преизпълват с красиви импулси и стремеж да работи за преобнова на самия живот.
Д-р Ел. P. Коен ИМА ДНИ, ИМА НЕЩА... Има дни, когато животът е радост, когато човек чувствува дълбок смисъл във всеки дъх, във всяка стъпка, във всеки нов лъч на зората. Има дни, когато страданието е издигане над суетността на всеки отлитащ ден, а радостта е животворна влага. Има дни, те не са много, в бедния по съдържание живот днес на изморения човек, когато настъпват прозрения и човек вижда себе си в един свят, в една среда, пълна с условия за хармонично растене, за творчески живот на земята. Тези дни са наистина малко в живота, ала те подържат неговата свежест, те го преизпълват с красиви импулси и стремеж да работи за преобнова на самия живот. Малко са тези дни, те се губят всред сивотата на многото и еднообразни дни в живота, пълни със стремежи по задоволяване на насъщните нужди - израз на единствения най-голям стремеж и копнеж на физическия живот - материалната независимост. Наистина, материалната независимост е благо на земята. Тя поддържа честта, тя държи изправена главата на човека, тя му дава сили за творчество и нови кроежи в живота. Ала материалната независимост е път към по-съществено нещо в живота - свободата. Тя не е само външно явление и постижение.
към текста >>

71. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Оня, който има събуден и бодър в себе си духът, не се нуждае от нищо.
Победата на духа не прилича на никоя друга победа. Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо. Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания. Тия победи приличат на оная най-велика победа, с която е победен веднъж завинаги светът там, на оня хълм, където кротостта бе разпната на кръст, за да стане после идеал и стремеж на човешкия род за всички векове. Когато побеждава духът, всички други ценности отпадат, сриват се в прах или загубват своя облик пред лъчезарното й великолепие. Оня, който има събуден и бодър в себе си духът, не се нуждае от нищо. Той може да е бродяга, но е по-богат от всички, които среща по прашните друмища на живота. Народите, които имат дух, не уповават на желязото, нито се боят от примамката на златото, а разчитат само на тоя дух, който ги води към безсмъртие. Отминават епохите на желязото и златото. Задава се зората на едно ново време, когато над света след ужаса и пепелищата, ще настане царството на бодрия, силния, но кротък дух. Той ще обедини всички хора в едно име - в името на Едното, великото и безсмъртното, което всеки носи в себе си.
към текста >>

72. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Чрез него се подържа хармонията с цялото, което е самият "Аз".
"Аз" има живо отношение към всичко в живота. Той е двигателят. Той е олицетворение на мъдростта, която огрява всичко. Чрез "Аз" се прониква в целокупността на битието. Чрез него се свързва всяка част с друга. Чрез него се подържа хармонията с цялото, което е самият "Аз". "Ти" е мекият, женският принцип, създаденото, сътвореното. Той е принцип на възприемането, на приспособяването, на растенето, на поляризацията. В него се включва всичко съществуващо на земята и навсякъде в небесното пространство. "Ти" е сътвореното. То е подложено на един вечен процес на разцъфтяване и развитие.
към текста >>

73. В епохата на нервите – Е. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Често положение, спечелено и подържано с измама.
IX - Своеобразни опитности при пътувания и в чужди страни. Странни сънища, видения и предчувствия. Опасност от умопомрачение и загуби поради религиозни или правни дела. Често религиозни халюцинации. X - Странен, богат със събития живот. Често положение, спечелено и подържано с измама. Често и някаква тайна във връзка с раждането. XI - Своеобразни, най-често недостойни за доверие, несигурни приятели и познати и загуби чрез тях. XII - Много тайни неприятели; предателства, опити за надхитряне, съзаклятия и засади от тяхна страна. Прекален страх от непознати опасности. Опасност от никакво затваряне против собствената воля." (Бейли). (следва)
към текста >>

74. Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тя подържа човешкият ум.
Такъв човек внася разположение на духа у всекиго, без разлика. Съвременните хора проявяват същото неразбиране и по отношение на вярата. Те се делят на верующи и безверници. Но такова едно деление е безсмислено, защото вярата не трябва се смесва с религиозните вярвания и представи на хората. Вярата е една велика мирова сила, която е свързана с умствения принцип в света. Тя подържа човешкият ум. Ако вярата на човека е слаба и умът му е слаб. Такова съответствие съществува и между надеждата и сърцето, както и между любовта и духа. Ако надеждата на човека е слаба, и сърцето му е слабо. Ако любовта на човека е слаба и духът му е слаб. Следователно, за да се прояви духът, той се нуждае от любов.
към текста >>

75. НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В това усилие да обича всичко, той подържа постоянна връзка с Бога.
Но човек не може да разбере тия мощни прояви на Бога, ако не разбере Любовта. Само чрез Любовта човек влиза във връзка с Бога. Каквото и да обича в света – човеци, растения, животни, въздух, вода, светлина – той влиза във връзка с Бога. Щом човек престане да обича, той губи досега си с Бога. Ето защо, той трябва да се стреми да обича всичко, което Бог е създал. В това усилие да обича всичко, той подържа постоянна връзка с Бога. Начинът, по който сега хората обясняват любовта, показва, че те нямат ясна представа за нея. Защо трябва да обичаш една жена, един мъж, едно дете, една девица? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш оная мекота, която е свойствена на живота. Ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е присъща на живота. Ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност.
към текста >>

76. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Като гъба, която разпростира своите хифи в тялото на дървото, прониква злото навсякъде в живота, където се проявява нуждата от лично съществувание, от подържане на егото.
То е завзело всяко кътче от човешкото естество. Завзело е всяко място в човешкото общество. От люлката до гроба, злото се шири спокойно в живота на човека. Най-голямата своя опора, то намира в самата нужда от материално, физическо съществувание. От него се ражда егоизмът. Като гъба, която разпростира своите хифи в тялото на дървото, прониква злото навсякъде в живота, където се проявява нуждата от лично съществувание, от подържане на егото. И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота любовта – този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото. Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на любовта като творчески принцип в живота. Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие? Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят.
към текста >>

Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят.
Като гъба, която разпростира своите хифи в тялото на дървото, прониква злото навсякъде в живота, където се проявява нуждата от лично съществувание, от подържане на егото. И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота любовта – този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото. Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на любовта като творчески принцип в живота. Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие? Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят. Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и зараждането на видовете на земята е любовта. В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от любовта. Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без любов в своя живот – без любов във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка? Понятията хляб и любов се преплитат в живота. Едното става символ на другото и другото става символ на първото.
към текста >>

77. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той вижда в тях това велико благо, с което природата дарява човека, за да подържа всекидневното си съществувание.
Имаш никаква цел, към която се стремиш. Тя е близка и толкова далечна. В твоя дълъг път често сядаш да почиваш край бели извори и бистри потоци, да пиеш и похапнеш, да подкрепиш силите си. С дълбока благодарност в душата оценяваш хляба, който ядеш и чистата вода, която пиеш. Само умореният, гладният, жадният човек е в състояние да оцени хляба и водата. Той вижда в тях това велико благо, с което природата дарява човека, за да подържа всекидневното си съществувание. Колко много жертви и сили, и труд и енергия са необходими докато житното зърно стигне до състоянието на хляба, до положението да бъде най-ценен дар за живота на човека! А водата? – Що е живот без вода! – В нея е тайната на движението, на възрастването. Малки неща, малки дарове, с които природата обкичва живота на човека, ала те сами са неразделна част от самия живот.
към текста >>

78. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

тия, които подържат непрекъснатия ток на живота.
Те всякога се крият зад другите. Tе са солта на земята. Тя е най-голямата ценност в живота. Затова остава скрита за хората – за да не избезсолее. Хората на великите дела са. тия, които подържат непрекъснатия ток на живота. За тях разправя древната мъдрост, че ако ги има десет в един град, зло не можело да го постигне. Би било от значение, в този дух на мисли, да се спомене, че този, който донесе на човечеството най-възвишения морал и върховната истина за живота, който възвести любовта и братството между човеците – Исус от Назарет, е бил и е най-много петнен и отричан от всички. А истинската признателност към Него, естествено, не е в душите, но в далата, които са основа на учението Му. По един или по друг начин, животът с течение на времето издига на показ тия, които в краткия си земен живот са оставили дълбока следа, поради която хората са минали стъпка напред в своето развитие. В светлината на разумността на живота това има дълбок творчески смисъл.
към текста >>

79. ЧОВЕКЪТ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ще дойде пролетта, чакана от хиляди столетия, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар воловете, бели като преспи сняг.
Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да напълним сърцата си с радост. Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топлата влага, и с притворени очи ще сеща милувката на слънцето. По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова. Ще ликуват долините ù, ще светят върховете ù, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката ù детелина. Ще се поздравят Изтокът и Западът, ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка, полюсите ще ликуват и небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира. Ще дойде пролетта, чакана от хиляди столетия, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар воловете, бели като преспи сняг. Ще се стопят ледовете, ще паднат зидовете на занданите, ще тръгнат, отначало плахо, а после свободно и с широка стъпка, заключенниците. От очите им ще побегне бледата печал и ще блеснат там сълзи на радост. Ще пеят багрите на светлината, ще звънят секундите, ще екнат часовете, ще танцуват годините и ще размърдат тежка снага хилядолетията. През всички времена ще пробегне радост и бялата стъпка на обичта. Както посрещнахме в мълчаливо тържество пролетта на годината, така ще срещнем и утрото на дълго чаканата пролът, която ще ни роди отново!
към текста >>

80. СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви.
Рама – това е велик религиозен и социален реформатор, бележит военачалник и водач на народи (Овен!) от келтски произход. Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени - жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщат в извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, подържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било пренасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите", то е опустошавало цвета на келтската младеж – юноши и млади мъже, предимно храбри войни Рама. Млад друид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит – той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното.
към текста >>

81. ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър.
Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи. Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове?
към текста >>

82. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Как може при такова дишане човек да бъде здрав, бодър духом, да има силна памет, добро разположение и светъл ум!
Като се задържи въздухът известно време, човек требва да го издиша пак много бавно. От особена важност е да се знае следното: задържането да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Знаем, че белият дроб има обем повече от 3,500 куб. сантиметра. Обаче, при обикновеното дишане на човека, което е много плитко, той вдишва и издишва само около 350-400 куб. сантиметра въздух, а другият въздух остава непроменен! Как може при такова дишане човек да бъде здрав, бодър духом, да има силна памет, добро разположение и светъл ум! При такова дишане всички органи обедняват на прана и се израждат постепенно! Така идва преждевременното остаряване! Учителят дава следните съвети по това (10): „Преди всичко човек трябва да прави упражнения за дълбоко дишане. Требва да го научи добре. После човек требва да диша и издишва през носа си, а не през устата си.
към текста >>

83. DU MAITRE: AU SEUL DE LA NOUVELLE EPOQUE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всеки народ е необходим, понеже от него излизат жизнени сокове, които никой друг народ не може да достави, влизат в общочовешкия организъм и подържат неговия напредък.
Величието на един народ не е толкоз в големината му, колкото във важността на културните ценности, които влага в общочовешката съкровищница. От историята виждаме, че тия народи са били велики, които са внесли ценни приноси в областта на науката, философията, литературата, живописта, архитектурата, техниката и пр. Всеки народ представлява един орган в общочовешкия организъм. И според мястото на органа в организма, народът има специална мисия в общочовешката култура. Всеки народ има мисия и в това отношение всеки народ е ценен, но той трябва да съзнава своята мисия, своето предназначение в живота на цялото човечество. Всеки народ е необходим, понеже от него излизат жизнени сокове, които никой друг народ не може да достави, влизат в общочовешкия организъм и подържат неговия напредък. Мисията на българския народ – от исторично гледище разгледано— се вижда, че е духовна. Този народ прояви творчество с даването на славянската азбука. Втора вълна на творчество той прояви с богомилското движение, което се роди в България, когато цяла Западна Европа беше в най-голям мрак и невежество. И богомилската вълна, която от тук заля Европа, разнесе новите идеи, които докараха ренесанса, реформацията и освободиха човешката мисъл от оковите. Днес пак този народ трябва да продължи своята мисия и преди всичко той трябва да я съзнае.
към текста >>

84. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

", ми каза бодърствуващият дух.
Слави П. Камбуров ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯТ НА МЪДРОСТТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. "Стани! ", ми каза бодърствуващият дух. "Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък! Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина! Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това?
към текста >>

85. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Седях на одъра смълчана и заслушана в радостната песен на птичките.
Ек. М-ва Победната песен на свободата Пролетна утринна светлина изпълваше стаята ми. Седях на одъра смълчана и заслушана в радостната песен на птичките. Вниманието ми привлече една голяма муха, която бръмчеше и се блъскаше в стъклото на затворения прозорец. Станах и бързо разтворих прозореца. „Иди на свобода" — ù казах аз с усмивка на уста. И сякаш не тя, а аз бях тази, която получи свобода, с такава неземна радост се изпълни сърцето ми! — Сине мой, чух кротко да ми казва Той, кой те научи да даваш свобода и на най-малките I — Моите притеснители, Повелителю мой.
към текста >>

86. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

На стария одър лежеше пожълтяла от времето книга.
Сега и той имаше, що да сподели с него. След дълго пътуване една привечер Саддодао стигна пред колибата, в която обитаваше Учителят . До зори той стоя пред светия за него дом, без да посмее да похлопа. И когато слънцето се показа зад планината, сплело златен венец от лъчи върху гордото ù чело, той се изненада, като не видя Кроткия да отваря вратата, за да се усмихне на идващия ден. Най-после той влезе. На стария одър лежеше пожълтяла от времето книга. Върху нея, обаче, ясно личеха думите, написани от ръка, не познаваща колебание: — Ти нямаш вече нужда от мене, защото аз пребъдвам в светлината на твоя ум, в топлината на твоето сърце и в силата на твоята воля. Помни, че копнежът по Него е, който те роди. И из царството на мрака Любовта Му те изтръгна и направи зеницата ти чиста и светла. По горската пътека той срещна жени, старци и деца. Всички му кимаха почтително.
към текста >>

87. ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ - Влад Пашов Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

". След като го излекува с думите: „Стани, дигни одъра си и ходи", Христос го срещна повторно и му рече: „Ето, сега стана ти здрав, не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло" (Йоана 5).
Той питаше „Искаш ли да оздравееш"? или „Вярваш ли в мене"? — И тази вяра спаси много души. — „И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години. Него видя Исус, че лежи и понеже знаеше, че от много време вече боледува, казва му: „Искаш ли да оздравееш? ". След като го излекува с думите: „Стани, дигни одъра си и ходи", Христос го срещна повторно и му рече: „Ето, сега стана ти здрав, не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло" (Йоана 5). Така животът ни налага чрез страдания, били те физически или душевни, да прогледаме чрез вярата си. И който придобие вяра в доброто, в собственото божествено аз и в Бога, ще благоденствува.
към текста >>

88. СПЪТНИЦИ - ДРУГАРИ - Б.К.Б. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Умът им е бодър.
ИЗБРАНИТЕ Ето ви никои от отличителните черти на избраните, на истинските аристократи на духа. Те са чисти. — Пазят грижливо телата си от нечистота. Пазят умовете си чисти от предразсъдъци и душите си чисти от суеверия. — Желанията им са обуздани. Умът им е бодър. Геройството им е голямо пред лицето на опасността. Може би не мислят всякога точно, вярно, право, но умът им е винаги чист, бистър, ясен, неразмътен. Те са правдиви. Вършенето правдата е най-голямото им удоволствие, Мнението и увереността им не могат се насили нито от авторитет, нито от сурова власт. Те са етични в ум и мисъл, както са етични в поведение и обноски.
към текста >>

89. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В местата, дето се образуват надземните картофени грудки, ликодървесните снопчета изчезват, понеже са вече излишни, ненужни.
Боян Боев ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В БИОЛОГИЯТА? Под регулация се разбира способността на организма да възобнови по най-целесъобразен и разумен начин правилния живот при нарушение нормалните функции на клетките, тъканите и органите. При какво да е въздействие върху организма — било като го поставим при неестествени условия, било като отстраним някои части от него — той винаги реагира целесъобразно. Често организмът прибягва до най-остроумни преустройства в своето тяло, за да постигне своята цел, т.е.- да създаде условия за най-добро задоволяване нуждите на организма. Регулаторна редукция Ако премахнем внимателно грудките на картофите от почвата, без да накърним живота на растението, последното образува нови грудки по стъблените възли. В местата, дето се образуват надземните картофени грудки, ликодървесните снопчета изчезват, понеже са вече излишни, ненужни. Това изчезване на ненужни или излишни части в организма се нарича регулаторна редукция. И тъй, когато отстраним някои части на растението, то ги възобновява или създава други части, които поемат същата служба и ако в същото време, поради новите условия на живот, някои тъкани или органи са станали неизползуваеми, то те се отстраняват, изчезват. Такава регулаторна редукция говори за разумността, която проявява организмът при всяко външно въздействие върху него. Превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Обездървесяване на клетките.
към текста >>

90. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Много европейски учени подържат теорията, че човек може да се подмлади, да обнови живота си чрез мисълта.
Те се различават външно, но като хора, все имат нещо общо. Някога младият ще остарее, а старият може да се подмлади. В това отношение алхимиците са правили опити. Стар човек може да се постави в една реторта и след като мине през известно процеси, ще излезе от там съвършено подмладен. Човек може да се подмлади не само по алхимически начин, но и чрез мисълта си. Много европейски учени подържат теорията, че човек може да се подмлади, да обнови живота си чрез мисълта. Светлата мисъл на човека създава около него приятна атмосфера, която го прави способен да възприема хубавото и красивото от живата природа. Няма ли светла мисъл, човек не знае, как да постъпва спрямо разумната природа, и по този начин се натъква на ред противоречия и нещастия. По причина на това, хората се изявяват лоши; туй показва, че те само по воля са лоши, но не и по естество. Често срещате хора, които по вътрешно разположение, по тъй наречената зла воля, не изпълняват и това, което даже за тях самите е добро. Съвременната култура има за задача да проучи проявата на човешката мисъл, да определи понятието човек Човек е съчетание на добродетели, но не и на престъпления.
към текста >>

91. Животът на П.К.Дънов - години и събития Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всеки човек трябва да има една силна мисъл, която да привлича вниманието му към другия свят и да подържа равновесието в живота му.
Така Той придоби истинско съвършенство. Който иска да бъде съвършен, трябва да изпълни известна мисия, която Бог ще му възложи. В лицето на Христа ние имаме образец на разумно служене. Христос каза на учениците си: "Аз имам друга храна, която вие не знаете." - Каква е тази храна? - Да изпълним волята Божия. Всеки човек трябва да има една силна мисъл, която да привлича вниманието му към другия свят и да подържа равновесието в живота му. В тази идея, именно, е силата на човека. Тя е тил, основа на неговия живот При такава идея човек е твърд, непоколебим. Сега аз ви говоря 3а пътя, по който са минали съвършените. През този път ще минете и вие. В пътя на съвършенството ще срещнете много противоречия, на които не трябва да обръщате внимание.
към текста >>

92. ПОСЛЕДНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сега иде бащата да изплати дълговете на своя син.*** НА СВОЕТО МЯСТО И НА СВОЕТО ВРЕМЕ 22 март 1937 Две важни неща се изискват от човека: всяко нещо да постави на своето място, и всяка идея да се роди и реализира на своето време.*** ДИГНИ ОДЪРА СИ 22 март 1938 “Стани, дигни одъра си и ходи!
- Всеки момент, всеки час, всеки ден. Простата философия на живота се Заключава в следното: да се научите да мислите. Които мисли, той ще се освободи от всички ограничения и страдания.*** ОТЕЦ МЕ ЛЮБИ 22 март 1936 Да имате любовта на Бога, това е великото в света. Човек не може да има никакви постижения докато не познава Великото в света, и докато Великото не го познава.*** БАЩА И СИН 1 януари 1937 Новата 1937 година, която сега настъпва ще бъде малко по-добра от тази, която изтече. Година 1936 представяше един разточителен син които направи много дългове. Сега иде бащата да изплати дълговете на своя син.*** НА СВОЕТО МЯСТО И НА СВОЕТО ВРЕМЕ 22 март 1937 Две важни неща се изискват от човека: всяко нещо да постави на своето място, и всяка идея да се роди и реализира на своето време.*** ДИГНИ ОДЪРА СИ 22 март 1938 “Стани, дигни одъра си и ходи! '' /Евангелие от Иоана 5:8/ Хората търсят богатства за да могат да платят на някого да дигне одъра им, а те да вървят след него. Човек трябва сам да дигне одъра си, да не очаква на никого. Той трябва да излезе от очаквателното положение, в което досега се е намирал.*** ГОЛЕМИЯТ БРАТ 31 декември 1938 г. Новата година носи всички условия за добър живот Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това, именно, тази година. Новата година е за добрите хора.
към текста >>

'' /Евангелие от Иоана 5:8/ Хората търсят богатства за да могат да платят на някого да дигне одъра им, а те да вървят след него.
Простата философия на живота се Заключава в следното: да се научите да мислите. Които мисли, той ще се освободи от всички ограничения и страдания.*** ОТЕЦ МЕ ЛЮБИ 22 март 1936 Да имате любовта на Бога, това е великото в света. Човек не може да има никакви постижения докато не познава Великото в света, и докато Великото не го познава.*** БАЩА И СИН 1 януари 1937 Новата 1937 година, която сега настъпва ще бъде малко по-добра от тази, която изтече. Година 1936 представяше един разточителен син които направи много дългове. Сега иде бащата да изплати дълговете на своя син.*** НА СВОЕТО МЯСТО И НА СВОЕТО ВРЕМЕ 22 март 1937 Две важни неща се изискват от човека: всяко нещо да постави на своето място, и всяка идея да се роди и реализира на своето време.*** ДИГНИ ОДЪРА СИ 22 март 1938 “Стани, дигни одъра си и ходи! '' /Евангелие от Иоана 5:8/ Хората търсят богатства за да могат да платят на някого да дигне одъра им, а те да вървят след него. Човек трябва сам да дигне одъра си, да не очаква на никого. Той трябва да излезе от очаквателното положение, в което досега се е намирал.*** ГОЛЕМИЯТ БРАТ 31 декември 1938 г. Новата година носи всички условия за добър живот Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това, именно, тази година. Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено.*** НОВИЯТ ДЕН 17 януари 1940 Новата епоха, която иде, можем да наречем епоха на възкресението.
към текста >>

Човек трябва сам да дигне одъра си, да не очаква на никого.
Които мисли, той ще се освободи от всички ограничения и страдания.*** ОТЕЦ МЕ ЛЮБИ 22 март 1936 Да имате любовта на Бога, това е великото в света. Човек не може да има никакви постижения докато не познава Великото в света, и докато Великото не го познава.*** БАЩА И СИН 1 януари 1937 Новата 1937 година, която сега настъпва ще бъде малко по-добра от тази, която изтече. Година 1936 представяше един разточителен син които направи много дългове. Сега иде бащата да изплати дълговете на своя син.*** НА СВОЕТО МЯСТО И НА СВОЕТО ВРЕМЕ 22 март 1937 Две важни неща се изискват от човека: всяко нещо да постави на своето място, и всяка идея да се роди и реализира на своето време.*** ДИГНИ ОДЪРА СИ 22 март 1938 “Стани, дигни одъра си и ходи! '' /Евангелие от Иоана 5:8/ Хората търсят богатства за да могат да платят на някого да дигне одъра им, а те да вървят след него. Човек трябва сам да дигне одъра си, да не очаква на никого. Той трябва да излезе от очаквателното положение, в което досега се е намирал.*** ГОЛЕМИЯТ БРАТ 31 декември 1938 г. Новата година носи всички условия за добър живот Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това, именно, тази година. Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено.*** НОВИЯТ ДЕН 17 януари 1940 Новата епоха, която иде, можем да наречем епоха на възкресението. Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от Божествената Любов.
към текста >>

93. ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те създават един общ подем в клетките, активизират ги, и следствие на това човек се чувства бодър, жизнерадостен и подмладен.
То се изразява в своеобразно зареждане с положителна енергия, хармонизираща функцията на отделните органите във физическото тяло. Чрез Паневритмията някои натрупани излишъци от енергия се освобождават, и обратно, ако в организма липсва прана, с упражненията тази липса се възстановява. Контактът, който човек прави чрез Паневритмията с природните животворни енергии помага в тялото му да настъпят оздравителни процеси за онези органи, които се нуждаят от това. С разнообразните движения на Паневритмията в човешкия организъм се внася нов ред, нов ритъм, който подпомага дейността на всички органи. Няма орган в човешкото тяло, който да не усеща благотворно- то въздействие на тези упражнения. Те създават един общ подем в клетките, активизират ги, и следствие на това човек се чувства бодър, жизнерадостен и подмладен. Паневритмията е метод, човек да влезе в една светла зона на живителна активност, от която да почерпи сили и енергии за по-добър живот. РОЛЯТА НА ГИМНАСТИЧЕСКИТЕ УПРАЖНЕНИЯ В ЖИВОТА Сега аз ще ви говоря за неща, които ще ви бъдат полезни. Човек се нуждае от много неща. Много въпроси са важни за него. Въпросът за яденето е важен, за дишането също е важен, за гимнастическите упражнения е също така много важен.
към текста >>

94. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ще бъде ли той така бодър и весел, както когато се е хранил?
- Някога той не може. - Защо не може? - Защото има известни недъзи в човека, които произтичат от един естествен закон. Представете си, че Учителят не се е хранил цели дни. Какво ще бъде неговото състояние? Ще бъде ли той така бодър и весел, както когато се е хранил? Ако ученикът не разбира, че възбуденото състояние на Учителя се дължи на нещо незадоволено в неговия организъм, той може да препише това състояние на волята или на характера на своя Учител. Ако ученикът е гладувал например пет дни, Учителят констатира известна възбуда в него. Той ще го разбере. Ако започне да го морализира няма да му помогне. Хляб е нужен на ученика!
към текста >>

95. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Последните две категории ония от съвременните учени, които подържат материалния произход на душевното, биха вмъкнали в някоя от предходните.
Съдържание: Живите сили на Слънцето (Г. Радев) Изгрев (Пламен) За новата пролет (Из един дневник) Слънце и здраве (Д-р Ролие — Швейцария) Живите сили на Слънцето Радиацията на слънцето далеч не ни е още позната. Самите ние, така както сме физиологически и психично устроени — говоря за средния човек — долавяме пряко малък брой от живите сили на слънцето. Апаратите пък, които строим, по-тънки и по-чувствителни от нас в някои отношения, също не са в състояние да диференцират сложната слънчева радиация. Днес за днес можем да констатираме в нея следните видове енергии: светлинна или изобщо светлина, топлина, електричество и магнетизъм, химична енергия, физиологична и психична. Последните две категории ония от съвременните учени, които подържат материалния произход на душевното, биха вмъкнали в някоя от предходните. Както знаем, във физиката подробно се изучават оптическите свойства на светлината. Особено интересен предмет за физиците представлява спектъра на цветните лъчи — в своята видима и невидима част, към която спадат ултравиолетовите и инфрачервените лъчи. Оказало се е, че така наречените студени лъчи на спектъра: зелен, син, индигов и виолетов , са химически най-активни. Червените пък лъчи са извора на топлинката енергия. Центъра на светлината лежи в жълтия цвят на спектъра.
към текста >>

96. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук, на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания.
Той знае, че е безсмъртно същество. че е дух, а не тяло, че е искра от Бога, родена от Него и отиваща хъм Него. Той знае че Бог е негов Баща, а всички хора негови братя. Той знае още, че не за пръв път иде на тази земя, — че много пъти е идвал, живял е — борил се и страдал, любил и мразил, падал и ставал, правил грешки, поправял ги и достигал успехи, вървейки крачка по крачка все напред и на пред. Той знае че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на Бога в издигането на целокупния живот. Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук, на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания. Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха; той е непоколебим. безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва — защото вижда къде стъпва — и знае накъде отива. Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост — окултното знание — за живота на човека! Истината! — От взаимодействието на тези два принципа — Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината.
към текста >>

97. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще подържа неуклонно най-новия метод на възпитанието: „Без престъпление и без наказание".
Драмата има малко действащи лица и лесно може да се представи на всяка сцена. Книгата излиза в 6 — 7 коли и за предплатилите до 25 февруари ще струва 15 лева. Всичко се изпраща до книгоиздателство „Посредник", бул. Дондуков, 61 — София. ПОКАНА Детският вестник БИСЕР ще изнесе само в положителна форма примерни и поучителни неща: Картини, приказки, разкази, басни, стихотворения, игри, гатанки и всякакви полезни забавления за развиване ума, сърцето, и волята у децата. Ще подържа неуклонно най-новия метод на възпитанието: „Без престъпление и без наказание". Всички деца по начало са добри, затова заслужават нашето милосърдие — да им даваме добри примери за подражание и те ще растат в доброто. „Бисер" ще излиза на 1 и 15 число всеки месец освен през ваканцията. Абонамент 40 лева. Адрес: бул. Дондуков, 67 — София.
към текста >>

98. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор на силите на злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за изграждането на Новия Свят на братството, истината, мира, справедливостта, любовта.
Може би! Към това именно сочат безумните въоръжения; към това именно сочи надигащия се безумен национализъм-шовинизъм, но, за нас е напълно ясно, че това ще бъде техния последен, триумф, това ще бъде разраняването на тяxната последна ярост, което ще бъде неминуемо последвано от тяxната смърт — от окончателното сразяване на силите на злото. Хора на любовта, хора на братството, на истината и доброто! — Готви се нещо страшно, готви се нещо ужасно, нещо небивало по своята жестокост — готви се библейския Армагедон, готви се последната всесветска война, която ще превърне цялата земя в огромна касапница. Будни бъдете, хора на Любовта! Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор на силите на злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за изграждането на Новия Свят на братството, истината, мира, справедливостта, любовта. Нов свят иде! Иде, може би, първом Армагедон, царството на сатаната, всесветската касапница, а след това — иде вечното „хилядогодишно“ царство на Апокалипсиса, иде Царството Божие на земята, иде Любовта, Братството, Истината, Справедливостта. Братя и сестри от всички краища на земята, гответе се да го посрещнем! Пригответе душите си, пригответе умовете си, сърцата и волите си, за да могат ла устоят на ужасната буря, която ще го предшества, за да можем след това да го посрещнем с радост и достойнство, с ясно съзнание, че не сме се подали на злото, че сме останали чисти и силни всред бушуващата буря на адските страсти. Братя и сестри, нов свят иде!
към текста >>

99. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И както органите в един организъм се взаимно подържат и обслужват, така трябва да правят и всичките народи.
Целта в живота е усъвършенстването, а влизането в Царството Божие и благуването е едно следствие. В природата трябват работници и съвършените стават работници в природата. В божествения организъм, колкото и да е малък един орган на своето място той е важен. И българите са турени някъде в Божествения организъм, и те трябва да съзнаят своето място и да работят в съгласие със законите на този организъм, които са закони на Битието. Така те ще могат да се издигнат и ще служат на общочовешката кауза. И както органите в един организъм се взаимно подържат и обслужват, така трябва да правят и всичките народи. Но понеже сега народите се изолират и поставят интересите си извън интересите на цялото човечество, затова идват всичките нещастия. Всички народи трябва да съзнаят, че са органи на един общ организъм и всеки трябва да вземе своето място, като всички се ползват еднакво от благата на цялото. Това е пътя за спасение на човечеството. Сега горните два закона да ги сведем на земята. Първият закон — любовта към Бога - това е мъжът — с него трябва да се занимава мъжът.
към текста >>

100. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И така, ние четем, че и на сто и двадесет годишна възраст той все още е бил бодър и силен.
Няма причини да губите силите и способностите си, радостта, надеждата и възможностите си, понеже „времето“ минавало. Мъдростта, твърдата вяра в живота и любовта, трябва да се увеличават заедно с дните ви. „Победете злото чрез доброто", незнанието със знанието, и тогава „заедно с дните ви ще расте и силата ви". Бидейки на 80 години, Мойсей застана начело на евреите и ги изведе из робство — едно гигантско дело. Той никога не би го извършил, ако в ума му не би дошла една „нова идея", която има своето влияние и върху тялото. И така, ние четем, че и на сто и двадесет годишна възраст той все още е бил бодър и силен. Действието на думите „Аз съм млад, аз съм здрав“ върху ви е също тъй могъщо както това на думите: „Аз съм невинен, аз съм чист". С всичката си воля, с цялото си сърце повтаряйте тия думи тихо, спокойно, уверено, когато сте сам. Те ще се проявят във вашето здраве, спокойствие, мир, във вашата телесна и душевна младост. (Превод от есперанто) Словото на Учителя Пътят към Свободата За да се изясни една истина, необходимо е време. А за да познае човек истината, трябва да се научи да мисли.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22385597229004