Търсене в текстове за 'Одър'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.
Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна! " А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд. Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд.
към текста >>

2. 3_21На балет с брат Ради

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Пропускат ги и искат да ги сложат по встрани, защото брат Ради е одърпан и мръсен.
Всички, които ги срещат по пътя, се обръщат и ги оглеждат. Ангел е с официален костюм, а Ради е в дрипи. Смешно е за останалите, а трагично е за Ангел. Но те вървят, бързат и накрая се добират до залата. Показват си билетите. Пропускат ги и искат да ги сложат по встрани, защото брат Ради е одърпан и мръсен. Но се намира случайно един брат, който ги вижда, познава ги и се застъпва за тях да си заемат местата. А техните места са на втория ред и то - в средата, там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми. Нали сте ги виждали по старите снимки? Но служителката в салона упорствува. Не иска да ги сложи в средата, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи.
към текста >>

3. 3_63 Новата Голгота

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

На следващия ден на беседа Учителят беше оздравял, беше бодър, както преди.
Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите. Чудех се какво да правя. Накрая събрах смелост, качих се горе, приближих се до нея и казах: "Учителю, защо не си сложите нещо върху тялото, топъл сте още." Тогава сестрата се сепна, огледа Учителя, видя, че е потен и че не му е добре, и си отиде веднага. Учителят беше изморен много. Полека-лека се оттегли и си легна на кревата. На следващия ден на беседа Учителят беше оздравял, беше бодър, както преди. Продължаваше да говори и изведнъж вметна едно изречение: "Важно е, когато го разтриват човек, този, който го разтрива, да го разтрива музикално." Това беше определено и казано за самата мен. Нали аз Го разтривах снощи? Та нали аз съм музикантка? Та нали аз сутринта преди беседа свирех на пианото в салона, съпровождайки песните на Учителя, които пееха приятелите? Ако някой външен, страничен човек сега слушаше Учителя и чуеше това вметнато изречение, би Го упрекнал, че тук няма никаква логика и никакъв смисъл.
към текста >>

4. 3_71 Последните дни на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Имаше часове в последните дни на Учителя, когато, със затворени очи, Той разговаряше не с нас, които бяхме около Него и бодърствахме, а с някаква невидима комисия, с невидим генерален щаб горе, в Невидимия свят.
И когато си заминаваше, новата комунистическа власт изпрати българи да Го арестуват. Но когато дойдоха, те Го намериха положен на смъртното ложе и искрено съжаляваха, че се е измъкнал от тяхното възмездие. По такъв начин могат да се обяснят тези думи на Учителя. Ще намерите и други обяснения, когато проучвате Словото Му. И тогава ще проумеете много неща! Имаше часове в последните дни на Учителя, когато, със затворени очи, Той разговаряше не с нас, които бяхме около Него и бодърствахме, а с някаква невидима комисия, с невидим генерален щаб горе, в Невидимия свят. Ние стояхме до Него и Борис Николов стенографираше. Разговорът се водеше на руски език. Учителят разговаряше с някого горе на руски език, като му отговаряше на въпроси, както и задаваше такива на комисията. Имахме чувството, че Учителят е извикан някъде в Невидимия свят не на разговор, а на разпит. Това продължи дълго.
към текста >>

Това трябваше да се изпълни, понеже целия си живот знаех, че ще бъда на смъртния Му одър.
И всяка една опитност представлява само една част, само една страница от тази история. Те трябва да се съберат и подредят хронологически. Савка Керемидчиева беше много учудена, че ние с Борис се появихме на финала, при заминаването на Учителя. Аз останах при Него една нощ, а тя после ми казваше, че искам да се налагам по този начин. А Учителят лично ме помоли. Това трябваше да се изпълни, понеже целия си живот знаех, че ще бъда на смъртния Му одър. Това се изпълни. А Савка дойде при мене и ми каза: "Марийке, ти се налагаш." Тя мислеше, че когато седя на стол при Него, се налагам. А Учителят беше ме помолил да седя при Него. Ето, виждате ли какви развръзки бяха със Савка до последния ден и час на Школата. Как изтърпя Учителят това, не зная.
към текста >>

Щеше да стане караница на смъртния одър на Учителя.
Ако беше някоя друга, щеше смирено да стане и да си отиде за почивка у дома. Но като ме видя, реши, че аз нямам право да бъда до Учителя. Аз мълча и изчаквам. Учителят повтори на Савка, че е изморена, да си ходи да почива. Савка не си тръгваше, после се обърна и ми каза: "Ти, Марийке, пак се налагаш". Щеше да стане караница на смъртния одър на Учителя. Но Учителят се намръщи, ядоса се и каза на Савка: "Иди си! " Тя нямаше какво да прави и си излезе. Учителят беше седнал на стола, подпрян на възглавници и аз бях седнала до краката Му на пода. Учителят каза: "Е-е-ех" и въздъхна. Искаше да каже: "Не я хокайте Савка." Аз също си замълчах.
към текста >>

Сега аз стоях пред неговия одър без да схвана това.
Това ние още не го знаехме. Смятахме, че е невъзможно Учителят да си замине. И на никого през ум не му минаваше такава мисъл. А ние бяхме предупредени още на 1 януари 1944 година сутринта от Учителя, когато Го изпращахме за "Изгрева", че тази година Големият брат ще се ожени. Но кой можеше да предположи тогава такова нещо? Сега аз стоях пред неговия одър без да схвана това. Последните дни на Учителя Му беше много зле. Дишаше тежко. Всички искаха да Му помогнат. Преди да дойдем ние с Борис, а това бяха последните три дни, на Учителя Му бяха слагали млечни компреси на гърба и бяха го леко поизгорили от тях. Преди това го бяха лекували по методите на Димков, който също бе взел участие.
към текста >>

5. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Бъдете мъжествени, бъдете смел, бодър и весел духом.
Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели - той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар и невидимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче Духом съм там. За постигането на добрите неща в тоя свят все трябва да се дадат жертви в каквото и направление да е. Бъдете мъжествени, бъдете смел, бодър и весел духом. Онзи, Който води съдбините на този народ, Той ще го изведе на видело и ще възтържествува, в това няма никакво съмнение. Господните дела не търпят отмяна. Моето благословение на теб и на всички ратници на бойното поле. Ваш верен П.К.Дънов (подпис)" Приятелит е с а на бойнот о поле. Над тях е Божиет о ок о и закрилат а на Учител я и на Христови я Дух.
към текста >>

6. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

През това време тялото на Учителя е положено за поклонение на одър в салона на "Изгрева".
Изведнъж разбира какво се е случило и защо се е случило. Той не беше чужд на идеите на Учителя. Но беше само наш симпатизант. А сега свърши една работа за Учителя. Минават четири дни. През това време тялото на Учителя е положено за поклонение на одър в салона на "Изгрева". Приятелите всеки ден ходят при своя познат есперантист в пощата и чакат отговор на телеграмата. Но няма никаква връзка с Москва и затова няма и никаква телеграма-отговор оттам. Ами сега? Ще се чака. Няма как.
към текста >>

Учителят вече четвърти ден е поставен на одъра за поклонение.
Но няма никаква връзка с Москва и затова няма и никаква телеграма-отговор оттам. Ами сега? Ще се чака. Няма как. На "Изгрева" ние сме обезпокоени. Учителят вече четвърти ден е поставен на одъра за поклонение. Тялото Му е запазено - има нюх на чистота и на пролетна свежест. Никакъв белег, че е тяло на мъртвец. Непрекъснато при Него има дежурни - през деня и през нощта. Идва четвъртият ден. Изведнъж на телеграфа връзката с Москва се възстановява.
към текста >>

7. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

13 февруари 1899 год., гр. Варна

Но ако иска да го изземе и да го одържави, ще го направи, защото властта може да си издаде каквито си иска закони.
Започнаха да се сумират имотите - личните имоти на братята с братските имоти, защото на тяхно име чрез нотариални актове бяха записани братски имоти. Така собственикът на личен имот и на братски имот, чрез нотариален акт, трябваше да се откаже от единия имот. Настана голяма суматоха в Братството. Консултираха се с адвокати. Те препоръчаха всеки да си запише собствената къща, защото, ако държавата иска да остави непокътнат "Изгрева" - ще го остави. Но ако иска да го изземе и да го одържави, ще го направи, защото властта може да си издаде каквито си иска закони. Накрая може да се случи така, че братята няма да имат нито собствени къщи, нито ще го има "Изгревът". Така всички предпочетоха да си запишат на свое име собствените къщи, а братските имоти бяха отчуждени и одържавени чрез закон. Така се постъпи според съветите на адвокатите. А ние бяхме Школа и имахме на разположение Словото на Учителя по тези въпроси. Дали се постъпи разумно или попаднахме в клопка?
към текста >>

Така всички предпочетоха да си запишат на свое име собствените къщи, а братските имоти бяха отчуждени и одържавени чрез закон.
Настана голяма суматоха в Братството. Консултираха се с адвокати. Те препоръчаха всеки да си запише собствената къща, защото, ако държавата иска да остави непокътнат "Изгрева" - ще го остави. Но ако иска да го изземе и да го одържави, ще го направи, защото властта може да си издаде каквито си иска закони. Накрая може да се случи така, че братята няма да имат нито собствени къщи, нито ще го има "Изгревът". Така всички предпочетоха да си запишат на свое име собствените къщи, а братските имоти бяха отчуждени и одържавени чрез закон. Така се постъпи според съветите на адвокатите. А ние бяхме Школа и имахме на разположение Словото на Учителя по тези въпроси. Дали се постъпи разумно или попаднахме в клопка? Смятам, че като ученици, ние не си разрешихме правилно задачата. Защо бе така?
към текста >>

По този начин имотите бяха одържавени, защото притежателите на нотариални актове се отказаха от тях и записаха собствените си имоти - къщи и апартаменти.
А ние бяхме Школа и имахме на разположение Словото на Учителя по тези въпроси. Дали се постъпи разумно или попаднахме в клопка? Смятам, че като ученици, ние не си разрешихме правилно задачата. Защо бе така? Отговорете си сами. По този начин имотите бяха одържавени, защото притежателите на нотариални актове се отказаха от тях и записаха собствените си имоти - къщи и апартаменти. Братският салон бе одържавен и стана собственост на общината "Софжилфонд", като плащахме за ползуване на салона годишен наем от три хиляди лева, като се почне от 1949 година, до 1957 година. А защо стана така да плащаме с наши пари на общината съответен наем за салона? Отговорете си сами. След започване на съдебен процес срещу Бялото Братство през 1957-58 година, веднага беше поет друг курс от властта и държавата. Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко.
към текста >>

Братският салон бе одържавен и стана собственост на общината "Софжилфонд", като плащахме за ползуване на салона годишен наем от три хиляди лева, като се почне от 1949 година, до 1957 година.
Дали се постъпи разумно или попаднахме в клопка? Смятам, че като ученици, ние не си разрешихме правилно задачата. Защо бе така? Отговорете си сами. По този начин имотите бяха одържавени, защото притежателите на нотариални актове се отказаха от тях и записаха собствените си имоти - къщи и апартаменти. Братският салон бе одържавен и стана собственост на общината "Софжилфонд", като плащахме за ползуване на салона годишен наем от три хиляди лева, като се почне от 1949 година, до 1957 година. А защо стана така да плащаме с наши пари на общината съответен наем за салона? Отговорете си сами. След започване на съдебен процес срещу Бялото Братство през 1957-58 година, веднага беше поет друг курс от властта и държавата. Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко. Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти.
към текста >>

Така, чрез държавен акт 1269/2179, на името на Паша Теодорова и чрез държавен акт № 1203/2180, на името на Савка Керемидчиева и наследници, бяха одържавени и иззети техните дялове.
Савка Керемидчиева си беше заминала през 1945 година. Наследи я нейният брат, Филип Георгиев Керемидчиев. Но той бе откаран в концлагер от властите, заради някакви прегрешения пред тях и там си замина. Наследница остана майката на Савка Керемидчиева, Тереза Керемидчиева. Тя също си записа къщата, която имаше на свое име и се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Така, чрез държавен акт 1269/2179, на името на Паша Теодорова и чрез държавен акт № 1203/2180, на името на Савка Керемидчиева и наследници, бяха одържавени и иззети техните дялове. Това бяха две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото, върху което бе построен салонът. Какво стана с останалия една трета дял от салона и от мястото? Аз, Елена Щерева Андреева, понеже нямах нищо друго, защото дойдох на "Изгрева" гола като "македонска пушка", запазих на свое име и записах една трета дял от салона и една трета дял от мястото, което бе 500 кв.м. А за одържавените две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото Братството плащаше на общината годишен наем в размер на 3 000 лева до 1957 година. Това не бяха малко пари.
към текста >>

А за одържавените две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото Братството плащаше на общината годишен наем в размер на 3 000 лева до 1957 година.
Тя също си записа къщата, която имаше на свое име и се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Така, чрез държавен акт 1269/2179, на името на Паша Теодорова и чрез държавен акт № 1203/2180, на името на Савка Керемидчиева и наследници, бяха одържавени и иззети техните дялове. Това бяха две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото, върху което бе построен салонът. Какво стана с останалия една трета дял от салона и от мястото? Аз, Елена Щерева Андреева, понеже нямах нищо друго, защото дойдох на "Изгрева" гола като "македонска пушка", запазих на свое име и записах една трета дял от салона и една трета дял от мястото, което бе 500 кв.м. А за одържавените две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото Братството плащаше на общината годишен наем в размер на 3 000 лева до 1957 година. Това не бяха малко пари. Като стенографки, аз и Паша получавахме тогава заплата от Братството по 325 лева, понеже работехме по дешифриране беседите на Учителя. Така, чрез мен на Братството остана да ползува свободно без наем една трета от салона и 500 кв.м, нотариален акт X 7,регистър 2 370, том XI, дело № 210 6 от 1931 година. Ползувахме го до началото на процеса през 1957 година. След това на братския салон бе сложен катинар.
към текста >>

Брат Начо Петров записа това място на свое име и то не бе одържавено до 1957 година.
Полянката Полянката, на която играехме Паневритмия, бе с площ 11 120 кв.м. Тя се владееше от скрити пълномощници, както следва: Тодор Стоименов Георгиев с нотариален акт 53, том XI, дело 1657 от 1926 година владееше 3 560 кв.м. След заминаването му, наследница бе Марийка Тодорова Стоименова. Тези 3 560 кв.м бяха отчуждени с държавен акт № 1092/2176. Начо Петров Купенковски владееше 3 500 кв.м с нотариален акт № 9, том XII, дело 2372 и дело 2108 от 1931 г. Брат Начо Петров записа това място на свое име и то не бе одържавено до 1957 година. Така че, ние играехме Паневритмията от 1949 до 1957 година на това място. Заслугата бе на брат Начо Петров и всички от Братството го даваха за пример, а упрекваха Паша и Савка, че са се отказали от салона. Боян Димитров Боев с нотариален акт № 164, том V, дело № 759 от 1938 година притежаваше 3 000 кв.м, от които с държавен акт № 1094/2177 бяха отчуждени и одържавени 1 500 кв.м, като останаха неотчуждени 1 500 кв.м. Константин Русев, с наследница Николаида Димитрова Христова, имаше неотчуждени 1 000 кв.м. Така че от 1949 до 1957 година бяха отчуждени 1 500 кв.м на Боян Боев и 3 560 кв.м на Тодор Стоименов или всичко 5 060 кв.м, а за братско ползуване останаха 6 060 кв.м, като това място бе и поляната, на която продължавахме да играем Паневритмия.
към текста >>

Боян Димитров Боев с нотариален акт № 164, том V, дело № 759 от 1938 година притежаваше 3 000 кв.м, от които с държавен акт № 1094/2177 бяха отчуждени и одържавени 1 500 кв.м, като останаха неотчуждени 1 500 кв.м.
Тези 3 560 кв.м бяха отчуждени с държавен акт № 1092/2176. Начо Петров Купенковски владееше 3 500 кв.м с нотариален акт № 9, том XII, дело 2372 и дело 2108 от 1931 г. Брат Начо Петров записа това място на свое име и то не бе одържавено до 1957 година. Така че, ние играехме Паневритмията от 1949 до 1957 година на това място. Заслугата бе на брат Начо Петров и всички от Братството го даваха за пример, а упрекваха Паша и Савка, че са се отказали от салона. Боян Димитров Боев с нотариален акт № 164, том V, дело № 759 от 1938 година притежаваше 3 000 кв.м, от които с държавен акт № 1094/2177 бяха отчуждени и одържавени 1 500 кв.м, като останаха неотчуждени 1 500 кв.м. Константин Русев, с наследница Николаида Димитрова Христова, имаше неотчуждени 1 000 кв.м. Така че от 1949 до 1957 година бяха отчуждени 1 500 кв.м на Боян Боев и 3 560 кв.м на Тодор Стоименов или всичко 5 060 кв.м, а за братско ползуване останаха 6 060 кв.м, като това място бе и поляната, на която продължавахме да играем Паневритмия. След процеса през 1957 година, неотчуждената площ на поляната бе иззета. На горното място, освен поляната, имаше и дворно място, където бяха построени следните бараки: барака на Елена Андреева от 35 кв.м; барака на Паша Теодорова от 38 кв.м\ братски склад с две отделения - 30 кв.м барака с две отделения 11.80 кв.м, заслон от 14.20 кв.м, или общо 129 кв.м. След процеса, ние - Паша и Елена, бяхме изгонени от бараките и от "Изгрева". III.
към текста >>

Това място бе одържавено с акт № 2175/1299. IV.
Неговата площ беше 2 500 кв.м. На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева. Цялото място бе отчуждено. Тук имаше къща на Йорданка Иванова Писинова, с 55 кв.м площ, в която живееше Симеон Арнаудов. Имаше братска барака, в която живееше Васил Георгиев, с 8 кв.м площ. Това място бе одържавено с акт № 2175/1299. IV. Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1. Тодор Стоименов Георгиев и Жечо Панайотов Жеков, с нотариален акт № 180 том XVIII, регистър 3801, дело № 3536 от 1934 година. Неговата площ беше 1 184 кв.м. Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181. 2. Тодор Стоименов Георгиев, с нотариален акт № 140, том XVI, регистър 3271, дело № 3043 от 1933 година.
към текста >>

Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181. 2.
Имаше братска барака, в която живееше Васил Георгиев, с 8 кв.м площ. Това място бе одържавено с акт № 2175/1299. IV. Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1. Тодор Стоименов Георгиев и Жечо Панайотов Жеков, с нотариален акт № 180 том XVIII, регистър 3801, дело № 3536 от 1934 година. Неговата площ беше 1 184 кв.м. Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181. 2. Тодор Стоименов Георгиев, с нотариален акт № 140, том XVI, регистър 3271, дело № 3043 от 1933 година. Това място имаше площ 1 944 кв.м. То бе одържавено с акт № 6417. Двете места имаха общо площ 3 128 кв.м. Една част от това място бе заета от салона и столовата.
към текста >>

То бе одържавено с акт № 6417.
Тодор Стоименов Георгиев и Жечо Панайотов Жеков, с нотариален акт № 180 том XVIII, регистър 3801, дело № 3536 от 1934 година. Неговата площ беше 1 184 кв.м. Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181. 2. Тодор Стоименов Георгиев, с нотариален акт № 140, том XVI, регистър 3271, дело № 3043 от 1933 година. Това място имаше площ 1 944 кв.м. То бе одържавено с акт № 6417. Двете места имаха общо площ 3 128 кв.м. Една част от това място бе заета от салона и столовата. На същото дворно място, в западната част на мястото на Ана Бахчеванова, бе построена барака с площ от 12 кв.м, в която живееше певицата Лиляна Табакова. V. Дворнот о място от 2 46 0 кв.м се владееше от Паша Теодорова и Мария Михайлова Тодорова с нотариален акт № 147, том VI, регистър 1227, дело № 1164 от 1934 година. Там бе построена къщата на Н.
към текста >>

След 1957 година, тя бе одържавена. VIII.
Дворнот о място от 126 1 кв.м се владееше чрез Паша Теодорова с нотариален акт № 42, том IX, регистър 1721, дело № 1568 от 1930 година Същото място бе отчуждено. VII. Парк-градин а "Мястото на Учителя". Там бе братската градина, която бе на името на доктор Иван Жеков Стойков, Върбан Христов и Иван Явашев, с нотариален акт № 102, том IX, дело № 1 885 от 1926 година. Тя има площ от 7 500 кв.м. От нея, с акт 1267/2228, беше отчужден една трета дял, тоест 2 500 кв.м, а останалата част от 5 000 кв.м остава неотчуждена. След 1957 година, тя бе одържавена. VIII. Дворн о място, купено чрез Илия Узуно в с нотариален акт № 163, том VII, дело № 1295 от 1956 година. То имаше площ от 274 кв.м. Там бе построена барака от 10 кв.м, в която живееше брат Пею. IX. Дворно място, неотчуждено , което се владееше чрез наследниците на Димитър Минчов Сотиров с нотариален акт №198, том VI, регистър 1226, дело 1114 от 1931 година. То имаше 890 кв.м площ.
към текста >>

Равносметката: Онова, което бе отчуждено през 1949 година, бе одържавено, но остана салонът, който ползувахме до 1957 година, както и поляната за Паневритмия.
Дворнот о място с къщата на Гина и Петко Гумнеров и на улица "Опълченска" 66 се владееше чрез Георги Тахчиев и Василка Иванова. Без знанието на пожизнения Братски съвет Никола Антов ги подари от името на Братството за музей на Георги Димитров. Единствено тази къща е запазена като веществено доказателство, че тук на земята някога е пребивавал Великият Учител. За българите това е един преголям успех. Запомнете това! Равносметката: Онова, което бе отчуждено през 1949 година, бе одържавено, но остана салонът, който ползувахме до 1957 година, както и поляната за Паневритмия. След това те бяха иззети от онези, които се явяваха скрити пълномощници в полза на държавата като ничии имоти. Дойде онова време, когато всичко бе отчуждено, всичко бе изселено от "Изгрева" и накрая бе разрушено. "Изгревът" бе изметен и след това на негово място бяха построени цял комплекс от сгради на легацята на Съветския съюз и на други страни. Трябва да се отдаде дължимата заслуга на държавата, че настани всички без изключение в апартаменти с парно отопление, топла вода, осветление. И тези, които имаха нотариални актове и тези, които нямаха - всички бяха устроени с жилище.
към текста >>

8. V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ

Ще бодърствувам за всичките ти нужди.
От сега Аз Сам ще те ръководя, Сам ще промишлявам и уреждам всичко за тебе. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце, ще ме призоваваш рано и ще ти отговарям в утрешните зари на зората. Преди да, повикаш ще ти отговарям и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствувам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми. Знай че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов, да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде, всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си.
към текста >>

9. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

Ние не спим, но бодърствуваме винаги; ний не стоим, но работим всякога.
Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърствуваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки.
към текста >>

10. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление.
Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне.
към текста >>

96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола.
96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил. На осми октомври 1898 год. Ангел Елохил, като Ангел на Завета Господен, се явява пред Учителя Дънов и Му предава „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което бе отпечатано през май 1994 год. от Издателство Бяло Братство под ISBN 954-8091 -16-Х, като бе придружено с обяснителни бележки. 2. „Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с Княза на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже Твоята вътрешна духовна сила, че си този, който е верен във всичко... „ (Стр. 96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола. Господ е вече възтържествувал. Гпавата на тая старовременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19. миналия (месец) Аз видях нашия Господ.
към текста >>

„Бъди благословен ти от Бога Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските Чинове и Бог, Всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог Крепкий, Водител на всичко, който крепиш и подържаш всичко в Себе СИ.
ние поместваме и отпечатваме „Скрижалите на Бога", които са могъщият меч на Вожда на Истината, Който ще завърже старовременната змия, ще усмири княза на този свят, за да може человеческият род да познае и увери, че Бог е слизал на земята през двадесетия век между българския народ и племето славянско. Защото през новия 21 век ще има ново Небе и нова Земя. Това ще бъде Небето, откъдето ще слиза Скинията на Бога, за да може Бог да обитава с човеците. И понеже Словото на Бога е дадено, Бог ще слезне при човеците само когато те претворят Словото Му във живота си. А Словото на Бога е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, дадено чрез българска реч и писмо. 3. „Бъди благословен ти от Бога Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските Чинове и Бог, Всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог Крепкий, Водител на всичко, който крепиш и подържаш всичко в Себе СИ. " (Стр. 103 от ръкописа.) Вождът на Истината и Спасителят на света, Избраникът Божий е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, Който се въплъти между българите и носеше човешкото име Петър Константинов Дънов. 4. „Ето Ангелът на Завета ще те поздрави и е него всичкото войнство ЗаеДНО ... " (Стр. 104 от ръкописа.) Името на Ангела е дадено в „Призванието към народа ми - български синове на племето славянско". То завършва така: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен."
към текста >>

11. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

Това е връзка, която се подържа от стари времена.
Единия се наричаше Отец Милети, беше архимандрит, със по-висок чин монашество. Идваше от Атонските манастири и отиваха към руските манастири придружени с няколко коня. Атон имаше свои манастири в Русия. Като минават през Габрово, понеже тук е прохода през Стара Планина, тук е пътят им за преминаване през Балкана и се отбиват при нас. Обикновено като стигнат до Габрово през нас минават и при нас отсядат. Това е връзка, която се подържа от стари времена. И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение. Оставиха ги да нощуват у нас. На другия ден сложиха хубава трапеза, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат. Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж. Отидоха в руските манастири, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак.
към текста >>

12. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

Последните дни и нощи аз бях пред одъра на Учителя, който си заминаваше.
Тъй хубаво разказвах урока си, че всички слушаха като че ли разказвах приказка. И учителят ми, когато искаше някой въпрос да се опише хубаво вдигаше мен пред дъската, за да го разкажа. Тук в гимназията разбрах, че знам руски език по рождение. Този език съм го ползвал, когато четях руски автори в оригинал. И на края, на финала той ми послужи в един необикновен момент. Последните дни и нощи аз бях пред одъра на Учителя, който си заминаваше. Последните дни Той се разговаряше на руски език с една невидима комисия горе в Невидимия свят, която не виждах и не чувах въпросите й, но слушах отговорите на Учителя на руски език и всичко стенографирах в едно черно тефтерче. По отговорите съдех за въпросите и за комисията, пред която Учителят отговаряше. А стенографията бях научил през една лятна ваканция от един банков чиновник за два месеца. По-късно я усъвършенствах като студент. Разказах ви как научих руски език, а за вас остава да намерите това тефтерче с черна корица и да го дешифрирате за следващите поколения.
към текста >>

13. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо.
Вие знаете (макар и късо време да живяхме заедно все таки си поопознахме характерите), че в мен нищо преправено няма. Говоря, върша тъй както си е и както го разбирам. Туй ти го намятам за по-долното, което ей сега ще ти пиша: Писмото ти като че бе на време изпратено за подкрепа и помощ някак носяща. Получих го вечерта след завръщане от сеитба, местността „Новите лозя" - към голямата река. Изморен от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало. Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо. Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови. Борисе не го имай брате за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единия по предлог, че баща му е болен, а другия, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха.
към текста >>

14. 59. КАК ДА СЕ УСТРОИ ИЗГРЕВА

Двамата имахме 500 кв.м По-късно по време на големия процес 1/4 от парцела бе одържавен с акт N 4566 от 1962 г.
Ето сега ще ви разкажа как ние закупихме едно место от Ангел Николов Ангелов и Величко Иванов Преславски, една нива от 2 декара и 6 ара или 2600 кв.м находяща се в местността „Къро" на с. Слатина. Борис Николов и Славчо Печеников закупиха общо 500 кв.м, Райна Захариева 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов - 300 кв.м, Стояна Илиева - 300 кв.м, Йорданка Писинова - 300 кв. м. Така тази голяма нива вместо да бъде разпределена на двама човека бе разпределена на 7 човека. И получихме нотариален акт N 176, том 25, регистър 522, дело N 4822 от 1931 г. Така на 500 кв.м аз построих барака, а от другата страна построи Славчо Печеников. Двамата имахме 500 кв.м По-късно по време на големия процес 1/4 от парцела бе одържавен с акт N 4566 от 1962 г. по присъда на НОХД N 4 от 1959 г. на СГС-НО. Накрая разрушиха Изгрева, взеха местата и като обезщетение получих 300 лв., колкото беше заплатата на един чиновник. Това беше цената заплатена от държавата за нашето непослушание към Учителя. Ние също си платихме за нашето непослушание към Учителя.
към текста >>

15. 60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор, които да подържат салона.
И Учителят в една беседа каза: „Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него." Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли. Той беше много акуратен човек. Отначало много се радвахме на нашия салон, но скоро той стана тесен. Тогава се наложи да се разшири по дължина с още два прозореца. Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор, които да подържат салона. За тази част, която се продължи се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг. При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Сцената бе открита и нямахме завеса. Пристройката бе направена през 1936 г.
към текста >>

16. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Но иначе беше разположен, ведър и бодър винаги.
Обикновено даваше почивка, наклаждахме огън, пиехме чай и си отггочивахме хубаво. При последните екскурзии с Учителя чувстваше се една умора в Него, макар че се държеше със силата на Духа си, усещаше се, че организма няма вече тази енергия. Но Той пак не даваше да се разбере, че е затруднен. Ходеше по-бавно, даваше по-често почивки и така можа да направи последните екскурзии и да посети любимите си места като си взе сбогом с тях. Учителят не се усмихваше често. Но иначе беше разположен, ведър и бодър винаги. И всекиго можеше да ободри. Така излишни движения на израза на лицето Му нямаше. Усмивки на възторг - не. Екзалтация, такова нещо нямаше. Държеше се строго, сериозно и приятно.
към текста >>

Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да подържа тялото си в изправност.
Голяма част от тези продукти Учителят даваше на общата кухня. Деликатното здраве на Учителя. Самият организъм на Учителя беше деликатен и нежен. Той не беше физически грубо устроен. Имаше деликатно здраве. Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да подържа тялото си в изправност. Ние не сме Го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини. Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот.
към текста >>

17. 112. КОМУНАТА В РУСЕ

Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено.
тя се осъществи в стопанството на братя Маркови, които бяха пет братя като пръстите на една ръка. В такова съгласие живееха. Работливи хора, способни и търговци. Те имаха най-големият колониален магазин в Русе. Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено. Имаше лозя около 25 декара, зеленчукови градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние. Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено. Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе.
към текста >>

18. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Той бил музикант, военен капелмайстор и като такъв е бил мобилизиран да подържа със своите маршове бойния дух на войниците.
Това Александър Малинов осъзнава на 19 септември. Българските войски напускат фронта. Без това предисловие е невъзможно да се разбере обстановката и времето, когато бе дадена и създадена песента „Сърдечния зов", защото съществуват сили, които пряко или косвено са вземали участие за свалянето на тази песен от Невидимия свят и начина за написването на песента е при необикновени обстоятелства. Един от приятелите - Атанас Д. Ковачев, който е бил войник на фронта, си дохожда във войнишка отпуска, минава през София и отива при Учителя, за да го види. Той бил музикант, военен капелмайстор и като такъв е бил мобилизиран да подържа със своите маршове бойния дух на войниците. Дошъл при Учителя и Му разказал новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли така, Учителят по едно време извадил текста на едно стихотворение „Сърдечния зов", което е било написано от един брат Зурков и подарено на Учителя. Последният Го оглежда внимателно и Го подава на Ковачев: „Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата.
към текста >>

19. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Столовете се махнаха и остана само един одър, на който бе положено тялото.
и 45 мин. сутринта на 27.ХИ. 1944 г. След като си замина, по-нататък имаха думата възрастните приятели братя и сестри, които знаеха какво да се направи в такива случаи. Братята изкъпаха тялото Му, облякоха Го в бял костюм и положиха тялото Му за поклонение в салона. Столовете се махнаха и остана само един одър, на който бе положено тялото. Обстановката бе добре подредена за поклонение. След като се получи разрешение от властите за погребение, тялото Му бе положено на Изгрева, на онова място, което Той си бе определил приживе. След време там направихме елипса, която стои до днес. При погребението направихме един протокол, описахме всичко за кончината Му, подписахме се всички. Направихме послание към човечеството и тези два свитъка ги сложихме в една бутилка, запечатахме я и я положихме до ковчега, за да се знае от следващите поколения за събитията, които се случиха на 27.XII.
към текста >>

20. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Но иначе, когато държеше беседи беше бодър и нищо Му нямаше.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ Аз не бях забелязал Учителят да е боледувал нещо. Само в екскурзиите усещах и виждах, че е отпаднал и трудно върви. Но иначе, когато държеше беседи беше бодър и нищо Му нямаше. Но след беседата Го виждахме уморен. Бяха се преместили приятелите от Мърчаево в София и братския живот се възстанови на Изгрева. Беше декември на 1944 г. Ние имахме един обичай с Мария Тодорова. Всяка пролет, или всяко лято да отиваме към Юмрукчал в Стара планина.
към текста >>

Чисто ги подържа, грижи се за тях, чеше ги.
Но аз си казах: „Не може тъй този шоп не дава чисто мляко". Отидох в село Симеоново. Намерих друг шоп. Бай Иван имаше две биволици. А те лъщят. Чисто ги подържа, грижи се за тях, чеше ги. Имаше една дълга барака - половината е за биволиците, а в другата половина те живеят с бабата. „Е, бай Иване, имаш ли мляко? " „Как да нямам мляко. Ето ти биволици". А те силни и хубави.
към текста >>

21. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

Усеща се силен, здрав, бодър, освежен.
Вечерта се връщат. Но това са десет километра още. Раницата е пак на неговия гръб, но той като че не я чувствува толкова тежка. Като стигат на Изгрева, братът оставя раницата пред вратата на Учителя. Но чудното е, че от умората му няма нито следа. Усеща се силен, здрав, бодър, освежен. Като си отива вкъщи, поглежда се в огледалото. От жълтеницата нито следа. Лицето и очите му - чисти. Какви чудесни сили крие човек в себе си и какви неограничени възможности, особено когато ги задвижи Духът Господен. Братът бе Неделчо Попов.
към текста >>

22. 71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

Работата кипна, изпратихме слабите напред, натоварихме мулетата, придадохме към всяко муле по двама братя да го крепят на опасните места да го подържат да се не обърне по стръмните пътеки.
Сутринта след молитвата не държа беседа, нито остана на разговор, но ме извика и каза: „Прибирайте веднага палатките и стягайте багажа. По-слабите братя и сестри да тръгват веднага напред." Току-що бяха дошли и магаренцата. Почнахме работа, но Учителят беше все недоволен, виждаше му се, че бавно работим. „Още ли не сте стегнали багажа? " Нас само това ни и трябваше. Работата кипна, изпратихме слабите напред, натоварихме мулетата, придадохме към всяко муле по двама братя да го крепят на опасните места да го подържат да се не обърне по стръмните пътеки. Колоната тръгна, движехме се колкото беше възможно най-бързо, а Учителя все ни подканяше и не беше доволен. А времето ясно, тихо, слънчево, на никого не му се искаше да напусне планината. Братята и сестрите се чудеха, защо тъй бърза Учителят. Минахме край хижа Скакавица. Никакво спиране, никаква закуска.
към текста >>

23. 81. ЖИТНОТО ЗЪРНО

Методи за лекуване, методи за подържане на здравето.
Има беседа „Житното зърно". В първа серия от беседите. И в много други беседи, лекции и разговори Учителя говори за житното зърно. Той го взема като емблема на човешката душа. За лечебните качества на житото има много материал даден от Учителя. Методи за лекуване, методи за подържане на здравето. Това е наука. Човек трябва да си създаде отношения към онези същества, които седят зад растенията и се грижат за тях. Силата е в тях.
към текста >>

24. 88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА

Да се подържа огъня беше задача на младите братя.
След изгрева, след утринната молитва, след гимнастическите упражнения следваха песни и разговори. След това идваше закуската. Всички са насядали на поляната в голям кръг. А до скалата - Учителят. Разбира се чайниците врат. Да се подържа огъня беше задача на младите братя. След закуската обикновено се провеждаха разговори. Една сутрин през пролетта брат от провинцията донесе кошница череши на Учителя. Хубави череши, едри, свежи, добре узрели. Учителят си взема няколко, после каза на брата: „Мини и раздай на всички братя и сестри, всеки да си вземе сам от кошницата." След това като се усмихна каза: „Аз имам хиляди уста! " Да, Духът се изявява в единствено число и се проявява в множествено число.
към текста >>

25. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце.
Без негова помощ тази чешма нямаше да се построи. А тя служи на селото от 1928 г. близо 50 години. След това по-късно в Тополица се откриха много води - минерални и топли. Но първата чешма бе нашата. Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце. Противниците на чешмата замлъкнаха, както попа, така и кръчма-ря. А воденичаря дойде да благодари, защото водата за воденицата му се увеличи стократно. Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или чукнато, да я поправиме. Дойдохме и направихме един ремонт на чешмата. Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години.
към текста >>

26. 94. ЛАТВИЙСКОТО БРАТСТВО

Добре е да подър-жате връзка с тях и да се опознавате." Сестрата бе намерила преводач, специално го доведе на Изгрева, за да преведат думите точно.
Знаете ли какви прекрасни братя и сестри ние имаме? Хубаво би било и с тях да разговаряте, да се обогатявате с техните опитности. Учителят призовава всекиго на неговия път по особен начин. За всекиго е различен този път. Какви богати и хубави опитности имат приятелите тук. Добре е да подър-жате връзка с тях и да се опознавате." Сестрата бе намерила преводач, специално го доведе на Изгрева, за да преведат думите точно. Преводачът бе професионалист и думите бяха предадени както трябва. Латвийците ги чуха, разбраха мисълта вложена в тях, но си продължиха по същия път. Фанатизмът и невежеството вървят ръка за ръка.
към текста >>

27. 5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО

Цяла нощ подържахме огньове.
През 1928/29 г. беше направена голямата каменна хижа и тогава Учителя отсядаше в нея. Тя беше с удобства, имаше стаи, дори и храна. Обикновено си носехме хранителни продукти в раницата. Наемахме в хижата една голяма стая, в която се разполагаше Учителят и няколко братя, които Го обслужваха, а другите се разполагаха навън по поляните. Цяла нощ подържахме огньове. По онези времена ние изгорихме клековете. Когато започнаха да строят голямата хижа работниците изгориха останалите клекове и сега са голи поляните около езерата. На единия бряг, около югозападния бряг има едно малко езеро. Някои групи отсядаха на малкото езерце, което е на северозапад, а други отсядаха на югозападния бряг. Обикнахме езерата и предприехме екскурзии на източната страна, там където е връх Свинкса и петото езеро до него.
към текста >>

28. 7. МАЛКИЯТ СТРЪК

Ние се разполагахме около езерото на групи и огньовете непрекъснато се подържаха от младите братя.
За огрев изкачвахме дърва предния ден. Слизахме на връщане при дълбокото езеро, правим огньове и се разполагаме. Тук сме пренощували няколко пъти. Тогава хижа още нямаше. А при най-долното езеро имаше само дървена хижичка, която побираше 20 човека, не повече. Ние се разполагахме около езерото на групи и огньовете непрекъснато се подържаха от младите братя.
към текста >>

29. 28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО

Сестрите се занимаваха с готвенето, а братята носят вода, дърва, подържат огъня.
Те бяха сръчни, услужливи и работливи. В цялата тази работа имаше ентусиазъм, идея и жертвоготовност. Като пристигнем горе веднага се сформираше група, която вземаше грижата за продоволствието. Една група от сестри се занимаваха с готвенето. Готвеха на групи, доброволци братя и сестри. Сестрите се занимаваха с готвенето, а братята носят вода, дърва, подържат огъня. Помагаха при чистенето на ориза, картофите и други продукти. Работата вървеше като по песен и с песен. Животът на езерата се организираше много добре. Имахме вече практика, а тези които организираха бяха идейни хора. Те имаха грижата за другите, а по-мало за себе си.
към текста >>

30. 37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА

Подържайте тази пътека, оправяйте стъпалата след като се дигнат снеговете и дойде времето да се изкачите на Рила.
Това е същата стълба и тези стъпала са същите. Затова днес Бог казва: „Ще я предам тази земя, тук на която се играе Паневритмия на Бялото Братство. Предавам я на вас и на онези, които ще дойдат след вас." Ще минат години времето, снегът ще изрови нашите стъпала. Но стъпалата на Якова остават и Обещанието на Бога иде живее чрез следващите поколения, които ще играят тук Паневритмия. Един съвет. Подържайте тази пътека, оправяйте стъпалата след като се дигнат снеговете и дойде времето да се изкачите на Рила. Братският живот продължава. Обещанието на Бога е Завет към човечеството.
към текста >>

31. 2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Но тя винаги имаше бодър дух, беше общителна, разговорлива и винаги положително настроена.
Паша Теодорова беше отлична работничка, съвестна, честна, прилежна и много работлива. Тя успяваше да се справи с тази трудна задача, обаче пресили очите си, зрението й отслабна и най-после ослепя. Но това стана след като бе затворена печатницата през 1951 г. След туй не виждаше нищо 20 години и не предприе никакви мерки, за да се лекува. Остана така в туй положение по нейно желание. Но тя винаги имаше бодър дух, беше общителна, разговорлива и винаги положително настроена. Не беше нито мрачна, нито песимистична. Изобщо беше весел човек, общителен човек и всеки имаше желание да говори с нея. В последните години, когато ги изгониха от Изгрева тя се затрудни за жилище. Тогава аз й отстъпих една стая в нашия дом като я ремонтирахме и подготвихме за нейните изисквания и престоя тук шест месеца и после отиде в апартамент, където завърши живота си. Елена Андреева и досега е жива и здрава.
към текста >>

32. 4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ

Подържахме книговезницата известно време.
Хартия тогава не ни отпускаха, а тя бе под централно разпореждане на новата власт. От големите топове хартия в печатницата оставаха накрая на рулото известни количества намотана хартия, която не им служеше. Ние я откупувахме, плащахме на ръка, размотавахме тази хартия ръчно и от нея печатахме беседите. След като национализираха печатницата 1951 г. всичко спря. Подържахме книговезницата известно време. Благодарение на това, че назначих Никола Антов за директор на печатницата, а жена му бе назначена да работи в книговезницата, затова той не ни клеветеше, защото ако ни наклевети печатницата и книговезницата щяха да се закрият и той нямаше да получава заплата както и жена му. Аз с Неделчо Попов се разправяхме с организацията на печата и намирането на хартия. Стенографките Паша и Елена работеха много. Паша бе готова винаги с коректурите за печат. Браво на Паша.
към текста >>

33. 6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

Центърът на Михаил Иванов от Франция се задействува в България чрез негови подържници.
В предговора си той застъпва една теза, че може да се правят „различни редакторски версии на Учителовото Слово". И което е най-интересното, това е същата теза на Михаил Иванов от Франция, като се опита да се обяви за учител на Бялото Братство. По-късно издателство „Хелиопол" взе един цитат от предговора на Димитър Калев и го цитира като завършва със следния цитат: „Всекиму е определено да извърши със Словото един малък опит колкото и несъвършен в човешките очи да изглежда той". Оказа се издателят на „Хелиопол" е върл застъпник на Михаил Иванов. Ето как накрая нещата се събират в едно. Центърът на Михаил Иванов от Франция се задействува в България чрез негови подържници. Димитър Калев прави също своя редакция на оригинала. Някои от София сравняват отпечатания текст от неговата книжка с текст на отпечатана вече беседа. Обвиняват го, че е променил Словото. Той връща своят отговор с едно ксерокс копие на оригинала, с което доказва, че неговата редакция има по-малко промени от отпечатаната беседа по времето на Паша Теодорова. Всички замлъкват, понеже никой не знае каква е историята с редакцията на Паша.
към текста >>

34. 8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА

Грижеше се за нейното подържане и за нейния ремонт.
Имаше и обща кухня. Купихме всички необходими неща. Тогава дойде Стефан Камбуров, който беше печатар от Казанлък и който имаше право да има печатница. Около него се създаде една група от Влад Пашов, Димит-ри Стоянов и Кирил Михайлов (Кирчо-лъвчето). Стефан Камбуров сложи в ред печатарската машина и той я пусна в действие. Грижеше се за нейното подържане и за нейния ремонт. Той обучи Димитри Стоянов и след известно време той замина за Казанлък, а Димитри се грижеше за машината до 1951 г. Около печатарите имаше и няколко сестри, които работеха при тях. Тук дойде една работничка Райна Томова, която беше комунистка, но се беше разочаровала от тях и стана отличен печатарски работник - ревностна, скромна, безкористна. Към нея и други се присъединиха и се оформи печатарския състав. Аз направих един дипломатически ход.
към текста >>

35. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

бе одържавена едноетажната ми къща на Изгрева, 1/2 идеална част на ул.
в IV район, 3 участък за 25 000 лв. с призовка на съдия изпълнител на 20.1.1961 г. с предупреждение на 7.III.1961 г. за опис на имуществото в дома ми. Тогава с акт N4566 от 1962 г. бе одържавена едноетажната ми къща на Изгрева, 1/2 идеална част на ул. „Зелен синур" N32 и 1/4 от парцела ХIII-7 съдържащ 743 кв. м. 8. Цялата документация по делото е в специалния архив. Намерете я и запознайте се с нея. Ще разберете и ще узнаете цялата истина по този скалъпен процес.
към текста >>

36. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

„Освобождавам майстора от задълженията и дежурствата за подържане чистотата на стаята." А в стаята бе такава чистота каквато и наполовина нямаше в килиите на политическите затворници.
Излиза водача им, стар човек с брада и ми казва: „Майсторе, дай си ръката и да те поздравим. Ние знаем защо те изпращат при нас. Ето ти най-хубавото легло. От тебе се иска само едно - да дойдеш, да легнеш, да станеш и да си отидеш. Другото е от нас." След това се обърна към циганите. „Освобождавам майстора от задълженията и дежурствата за подържане чистотата на стаята." А в стаята бе такава чистота каквато и наполовина нямаше в килиите на политическите затворници. Наистина те ме уважаваха много, защото се бях застъпил за затворниците и затова, че бях организирал бригада за работа. Когато някой от циганите получеше колет ми подаваха и на мен от скромните ястия. „Майсторе, моята циганка е чиста, на ти от моя писмет." А каква организация само имаха! Два месеца стоях при тях, а после ме върнаха. Като ме върнаха аз поисках да бъда поставен в самостоятелна килия и да няма никой при мене.
към текста >>

37. 48. ГЛАДЪТ

Тогава сметнаха, че е момента да ме сломят, но духът ми бе бодър и крепък.
Аз не се докосвах до тяхната храна. Пиех само вода. Те ми се чудеха и знаеха, че така сам ще падна в клопката, защото гладът ще ме свали на колене и аз сам ще им се предам. Минаха 20 дни, аз отслабнах, едвам се държах на краката си и се олюлявах, когато трябваше да вървя. Придържаха ме под лактите, когато ме водеха на разпит, защото щях да се строполя на земята. Тогава сметнаха, че е момента да ме сломят, но духът ми бе бодър и крепък. На стената в килията в неземна светлина винаги за мен стоеше денонощно образът й ликът на Учителя. Той Го бе изпратил и поставил там, за да ме укрепи. Аз знаех, че съм под Негова защита. Едва издържах физически, но не се давах. Те се чудеха защо не ям.
към текста >>

38. 51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ

техните врагове отдавна са премахнати, всички частни печатници са одържавени и държавата управлява всичко.
Хайде сега кажи им, че не сме техни врагове. Ето защо Небето се беше погрижило и затова този член 18 бе премахнат преди една година. А чрез този член можеха да ни обвинят, че сме печатали беседите със свои собствени средства, че сме ползвали средства без счетоводство и т. н. Но защо го бяха премахнали никой не знаеше. Бяха сметнали, че през 1958 г. техните врагове отдавна са премахнати, всички частни печатници са одържавени и държавата управлява всичко. Нашите адвокати също се чудеха кому е хрумнала да даде идеята да се премахне този член, когато на никого не е пречел. Невидимият Свят бе нашепнал някому в главата тази мисъл, той я бе свалил и реализирал. А тази реализирана идея от непознатият законодател в последствие ни спаси от бесилото. Но за унищожените и претопени беседи Някой ще отговаря. Тази власт, която бе облечена в сила, та чрез държавата да разруши и унищожи Словото на Учителя, то тази власт непременно ще отговаря пред Бога.
към текста >>

39. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме.
Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26. Светът е разделен на два враждебни лагера. Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме. Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет! " Тези думи означават: „България, с Бога! " Ние следваме завета Му! Не сме безучастни зрители, но работници за Божествения ред и порядък. Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоят Божествен план за делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога!
към текста >>

Най-важното е човек да подържа връзката си с Бога.
Винаги ще помня как ме посети Господ в затвора. Благ и изобилен, с каква сила се изяви, с каква доброта и красота. С каква грижа ме огради, благ и милостив, щедър и преизобилен. Бог чрез всичко може да се изяви. Вселената е Негов дом. Най-важното е човек да подържа връзката си с Бога. А Бог ще устройва пътя му. Вяра и упование. 84. Комунистите отнеха материалната основа, която българите бяха отпуснали на Бялото Братство. Те не искат да отредят място на Бялото Братство в българската общественост. А ето, ние сме работници на Братството и сега работим безвъзмездно, по този начин изплащаме наема за онази малка материална част, която Братството ползваше.
към текста >>

40. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

И тъй, истинската работа е тази: Човек да подържа връзката си с Бога, за да има ръководството на Неговия Дух.
Движете се в Природата като в Храм, с чувство на благоговение и чистота. Тогава тя ще ви проговори, ще ви се открие и вие ще видите зад външните форми, онзи Разумен Свят, Който работи в нея. Работата над себе си е трудна, защото като работи над себе си, човек работи и върху онези души, с които е свързан. Чрез молитвата човек черпи сили, и търси ръководството на Великия, Разумен Свят в тази трудна работа. Той не познава нейния характер, не знае мъчнотиите, които се срещат в нея. И тъй, истинската работа е тази: Човек да подържа връзката си с Бога, за да има ръководството на Неговия Дух. Ако Бог не подкрепя човека с Духа си, човек не може да върви в пътя. Поздравяваме братята и сестрите със съборните дни. Пожелаваме ви Божият Дух да ви ръководи през годината, да осветява умът ви, да озарява сърцата ви, да ви укрепва със силата си, да ви показва все що има да правите. София, 9 август 1965 г. За Братският съвет.
към текста >>

41. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Този канал се подържа само чрез хармонията.
Но поради спорове между учениците се е затваряла. Сега пак се отваря Школата. Затова бъдете изправни към нейните принципи, за да продължите своето съществувание и да прокарате принципите в целокупния живот. Първото нещо, което Школата изисква от ученика е братски отношения и хармония, защото само тя при тези условия може да просъществува. Защото Школата е скачена с Невидимия свят. Този канал се подържа само чрез хармонията. Повдигането на българския народ зависи от учениците на Школата. Защото учениците са сърцето и душата на един народ. Ако вие работите той ще се повдигне, той ще прогресира в своето развитие. Ако вие не работите други ще свършат вашата работа. Но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето.
към текста >>

42. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

Идеята за Братството се подържа от най-стария божествен институт - семейството.
Братството е неуязвимо. Идеята на Братството е във въздуха, във светлината, в храната. Всеки има нужда от тях. Човечеството няма да може да мине без Братството. То непременно отива към Братството. Идеята за Братството се подържа от най-стария божествен институт - семейството. Това е свещена идея. Човечеството се приготовлява да я приеме. Днес всичко в света работи за Братството между човеците. Домът се приготовлява и украсява. Старата омраза се разотива.
към текста >>

43. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота.
Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище. Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота. Това ме принуди да сляза отгоре помежду Ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вази безброй человечески жертви. Той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни волята Му за Ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната й сила и слава я Вам дължи. Такива са Божествените наредби: един сее - друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо.
към текста >>

Славяните не трябва да подържат политиката на точилото и ножа.
На Славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите. Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбив. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си. Защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. С този нож, с който отрязваш главата на другите, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да подържат политиката на точилото и ножа. И ножът и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието физически се изтощават и изхабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички които си служат с насилието и неправдата, самоосъждат се и ще погинат. На Славяните препоръчваме четири неща.
към текста >>

44. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство.
Утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г. Чл. 1. Състави се в гр. Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда. Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава литература (книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи. Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство. Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав. След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение. Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение. УПРАВЛЕНИЕ Чл. 6.На чело на обществото седи управителен съвет.
към текста >>

45. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят.
Творчеството му е разнообразно. Той е държал 7000 беседи, дал ни е оригинална нова музика, дал ни е методи, извлечени от разумната природа, методи за разрешение на всички индивидуални, обществени, народни и международни проблеми. Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа. Тзи работа е вътрешна и външна. Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога.
към текста >>

И ако този, външният свят е достапен за нас чрез петте ни сетива, които трябва да подържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си.
То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, упазете заповедите ми". Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят е достапен за нас чрез петте ни сетива, които трябва да подържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душивните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там. Мнозина от вас сте слушали лекциите. Сега предстои те да се проучат иприлагат. - Запознах се с вашето учение.
към текста >>

46. 6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

са отнети голяма част от имотите на Изгрева, 2/3 от Салонът е одържавен, печатницата през 1950 г.
Тогава той решава да направи своя група извън Изгрева и там да им говори по дадени теми, след което им предава да четат една преразказана от него беседа на Учителя. След него и други правят същото, затова, когато ви попадне някоя беседа на Учителя в ръкопис от онова време, внимавайте да не се заблудите и препишете или отпечатате преразказана беседа на Учителя от великите писатели на Изгрева. И както се случва в такива съдбоносни моменти, Учителят винаги протяга своята Невидима ръка, натиска своят невидим бутон и Неговите служители отново се явяват да изпълнят Волята Му. Комунистическата власт предприема мерки за ограничаване дейността на Братството. Още през 1949 г. са отнети голяма част от имотите на Изгрева, 2/3 от Салонът е одържавен, печатницата през 1950 г. е затворена. Дейността на Братството се ограничава постепенно. Тя се прибира в онези рамки и в онази форма, чрез която е съществувала по времето на Учителя. Един от неговите завети към учениците е: „Не се обличайте в други форми освен в тези, които съм ви дал". А онези, които прокарват решението на Учителя и го изпълвянат е именно властта.
към текста >>

47. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Тези мерки се насочват към одържавяване на имотите, спиране на печатницата, финансово изтощаване чрез закупуване на облигации към 1 300 000 лв.
-I Сталински Райсъвет, отдел жилищен и комунален, да издири и изземе всички такива имоти, които по горната причина се считат за ничии и следователно са държавни по чл. 6 за собствеността." С решение на Политбюро на БКП на 21 юли 1948 г. в т. 10 се казва: „Да се вземат специални мерки срещу дъновистите, баптистите и другите религиозни секти, които вършат вражеска пропаганда и шпионаж". Отговорен Руси Христозов. Тези мерки се насочват към одържавяване на имотите, спиране на печатницата, финансово изтощаване чрез закупуване на облигации към 1 300 000 лв. и други ограничителни мерки. Руси Христозов като член на Политбюро на БКП, когато е бил в нелегалност се е укривал на Изгрева. А сега е трябвало да проведе това решение на Комунистическата партия. Изпит за него и за комунистите от Изгрева. И то какъв!
към текста >>

се изпраща писмо от Софжилфонд Сталински район, с което се посочват кои места се одържавяват.
На 10.VIII.1958 г. се изпраща писмо до Управление „Архитектура" и се протестира срещу това решение. Едновременно се изпращат писма до Антон Югов и Вълко Червенков от 1.8.1958 г. с подписи на членове и съмишленици на Общество „Бяло Братство", с което се протестира за отнемането на Салона и поляната. 8. На 20.8.1958 г. се изпраща писмо от Софжилфонд Сталински район, с което се посочват кои места се одържавяват. Прилагаме писмото. Софжилфонд Сталински район Стопанско предприятие при СГНС ул. „Стамболийски" N 5 Отдел: „Домоуправление" N II 8641 ДО БЯЛОТО БРАТСТВО кв. Изгрева" N 9 ТУК Съгласно писма N 1131/16^Ш.58 г. на ЖСДИ - Сталински Р.Н.С., Ви съобщаваме, че местата намиращи се в кв.
към текста >>

одържавени с актове N 1269/2179 и 1203/2180, б.с.
на СГНС - ЖСДИ. Местата включващи се в тоя терен и фигуриращи като държавни са следните: 1. 2/3 ид. части от празно място, представляващо цялото 1500 кв.м., което е парцел 19 от кв. II, заедно със сградата, състояща се от трапезария, салон, кухня, 3 стаи, канцелария, две бараки, бутка и пр. одържавени с актове N 1269/2179 и 1203/2180, б.с. на Параскева Тодорова и Тереза Георгиева Кере-мидчиева. 2. Празно място от 1184 кв.м в кв. 2, одържавен с акт N 1205/2181 б.с. на Жечо Панайотов Жеков, парцели XII, XIV и XV за имот пл. N 10 слети в парцел 1, при съседи: шосе, улица „Дим.
към текста >>

2, одържавен с акт N 1205/2181 б.с.
части от празно място, представляващо цялото 1500 кв.м., което е парцел 19 от кв. II, заедно със сградата, състояща се от трапезария, салон, кухня, 3 стаи, канцелария, две бараки, бутка и пр. одържавени с актове N 1269/2179 и 1203/2180, б.с. на Параскева Тодорова и Тереза Георгиева Кере-мидчиева. 2. Празно място от 1184 кв.м в кв. 2, одържавен с акт N 1205/2181 б.с. на Жечо Панайотов Жеков, парцели XII, XIV и XV за имот пл. N 10 слети в парцел 1, при съседи: шосе, улица „Дим. Христов" н-Антон Люпчев и Иван Т.Узунов. 3. Празно място от 1944 кв.м, съставляващо част от имот пл. 10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков Йовев и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с.
към текста >>

10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков Йовев и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с.
2, одържавен с акт N 1205/2181 б.с. на Жечо Панайотов Жеков, парцели XII, XIV и XV за имот пл. N 10 слети в парцел 1, при съседи: шосе, улица „Дим. Христов" н-Антон Люпчев и Иван Т.Узунов. 3. Празно място от 1944 кв.м, съставляващо част от имот пл. 10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков Йовев и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с. на Христо Петков Керезов, Блага Щерева Николова, Елисавета Ст. Димитрова и Елена Ст. Кебапчиева. 4. 1/2 (една втора) ид. част от празно място цялото от 7120 кв.м, одържавено с акт N 1092/2176 б.с.
към текста >>

част от празно място цялото от 7120 кв.м, одържавено с акт N 1092/2176 б.с.
10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков Йовев и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с. на Христо Петков Керезов, Блага Щерева Николова, Елисавета Ст. Димитрова и Елена Ст. Кебапчиева. 4. 1/2 (една втора) ид. част от празно място цялото от 7120 кв.м, одържавено с акт N 1092/2176 б.с. на Тодор Симеонов Георгиев, стар кв. 1, нов кв. 2, пл. 6, при съседи: П. Чулев, бр.
към текста >>

части от празно място цялото от 3000 кв.м (отчуждената част представлява 1500 кв.м) одържавено с акт 1094/2177 б.с.
2, пл. 6, при съседи: П. Чулев, бр. Калеви, Д. Кръстаров. 5.1/2 (една втора) ид. части от празно място цялото от 3000 кв.м (отчуждената част представлява 1500 кв.м) одържавено с акт 1094/2177 б.с. на Боян Димитров Боев, при общи съседи П.Чуклев, Н. Гьондов, Бр. Колеви, Д.Н.Грънчаров. 6. Част от празно място, което по новия план се придава към кв. 2 от кв.1, одържавено с акт N 2175/1299 б.с.
към текста >>

2 от кв.1, одържавено с акт N 2175/1299 б.с.
части от празно място цялото от 3000 кв.м (отчуждената част представлява 1500 кв.м) одържавено с акт 1094/2177 б.с. на Боян Димитров Боев, при общи съседи П.Чуклев, Н. Гьондов, Бр. Колеви, Д.Н.Грънчаров. 6. Част от празно място, което по новия план се придава към кв. 2 от кв.1, одържавено с акт N 2175/1299 б.с. на Васил Апостолов Славов. Останалата част от мястото остава към кв. 1. 7. 1/3 ид. част, от която част се придава от кв.
към текста >>

2, одържавени с акт N 1267/2228 б.с.
Останалата част от мястото остава към кв. 1. 7. 1/3 ид. част, от която част се придава от кв. 15-а към кв. 2, одържавени с акт N 1267/2228 б.с. на Иван Жеков Стойков. СП „Софжилфонд" считано от 11 август 1958 г. отписва горните имоти от основните средства и се считат за предадени на Министерство на транспорта и съобщенията. Зам. нач. отделение: Ст.
към текста >>

Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г.
На 26.8.1958 г. се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство. 10. На 28.8.1958 г. се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок. Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите. Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г. въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г. на М.К.С.Б./Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. 11. След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г. пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро. На 17 и 18 октомври 1958 г.
към текста >>

След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г.
се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок. Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите. Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г. въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г. на М.К.С.Б./Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. 11. След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г. пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро. На 17 и 18 октомври 1958 г. се изпращат протестни писма до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове и до Главния прокурор на Републиката, с което се протестира за изземването на имотите и предоставянето им за занималия на ученици. На 6 декември 1958 г. отново се пишат изложения, но с предложение имотите да бъдат оставени срещу наем, да се ползват от общество „Бяло Братство", до започване строежа на Телевизионния център.
към текста >>

48. 9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА?

Тези списъци са запазени и днес можем да съдим по тях как е бил одържавен имота на Изгрева.
Този опис е подписан и е поместен в „Изгревът", том I, стр. 607-610. Оригиналните подписи на този опис днес удостоверяват неговата достоверност. На 17 август 1958 г. се прави списък на недвижимите имоти на Верска общност „Бяло Братство", кв. 2 - Сталин - Изгрева. Тези списъци са запазени и днес можем да съдим по тях как е бил одържавен имота на Изгрева. ПОЛЯНАТА НА ИЗГРЕВА е била собственост на подставени пълномощници от следните лица: Тодор Стоименов, Боян Боев, Начо Петров и Ни-колаида Христова. Този имот те са го притежавали по следния начин: 1. Тодор Стоименов Георгиев притежава парцел 2 от квартал II с нот. акт. N 53, том XI, дело 1657 от 1926 г. место 3500 кв.м.
към текста >>

Същото място е одържавено с акт N 1092/2176 б.с.
ПОЛЯНАТА НА ИЗГРЕВА е била собственост на подставени пълномощници от следните лица: Тодор Стоименов, Боян Боев, Начо Петров и Ни-колаида Христова. Този имот те са го притежавали по следния начин: 1. Тодор Стоименов Георгиев притежава парцел 2 от квартал II с нот. акт. N 53, том XI, дело 1657 от 1926 г. место 3500 кв.м. Същото място е одържавено с акт N 1092/2176 б.с. от 1948 г. 2. Боян Димитров Боев, притежаващ парцел N 2 в кв. II с нот. акт N 164-V дело 759 от 1938 г. парцел с 3000 кв.м Според закона за едрата градска собственост е отчуждено 1500 кв.м с акт 1094/2177 б.с.
към текста >>

Одържавените 1500 кв.м се предават на Министерство на транспорта и съобщенията по чл.
парцел с 3000 кв.м Според закона за едрата градска собственост е отчуждено 1500 кв.м с акт 1094/2177 б.с. Останалите 1500 кв.м. се отчуждават с акт N 3639 за държавна собственост за недвижим имот на 11.8.1958 г. съгл. предписание N 06-4760 от 8.8.1958 г. на МКСБ. Одържавените 1500 кв.м се предават на Министерство на транспорта и съобщенията по чл. 15 от П.Д.И. - писмо N 243 от 11.08.1958 г. на СГНС-ЖСДИ. 3. Начо Петров Купенковски, притежаващ парцел 2 от кв. II, с нот.акт N 9, том 12 дело 2372, дело 2108 от 1931 г.
към текста >>

когато с акт N 3637 е одържавен, съгласно цитираните предписания и също се предава на Министерство на траспорта със същото писмо. 4.
II, с нот.акт N 9, том 12 дело 2372, дело 2108 от 1931 г. парцел от 3500 кв.м. Понеже Начо Петров записва този парцел на свое име и не притежава други имоти, то този парцел през 1949 г. не е отчужден. Той съществува до 11.08.1958 г. когато с акт N 3637 е одържавен, съгласно цитираните предписания и също се предава на Министерство на траспорта със същото писмо. 4. Николаида Димитрова Христова, парцел N 2 в кв. II с 1000 кв.м, нот.акт не е представен, но парцела се одържявява с акт N 3642 със същото предписание и се предава на Министерство на транспорта. До 1958 г. то не е отчуждено. МЯСТОТО НА САЛОНА И ТРАПЕЗАРИЯТА е издадено на три лица: Параскева Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Щерева, което място е записано в парцел 2, кв.
към текста >>

II с 1000 кв.м, нот.акт не е представен, но парцела се одържявява с акт N 3642 със същото предписание и се предава на Министерство на транспорта.
Понеже Начо Петров записва този парцел на свое име и не притежава други имоти, то този парцел през 1949 г. не е отчужден. Той съществува до 11.08.1958 г. когато с акт N 3637 е одържавен, съгласно цитираните предписания и също се предава на Министерство на траспорта със същото писмо. 4. Николаида Димитрова Христова, парцел N 2 в кв. II с 1000 кв.м, нот.акт не е представен, но парцела се одържявява с акт N 3642 със същото предписание и се предава на Министерство на транспорта. До 1958 г. то не е отчуждено. МЯСТОТО НА САЛОНА И ТРАПЕЗАРИЯТА е издадено на три лица: Параскева Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Щерева, което място е записано в парцел 2, кв. II с нот. акт. N 2370, том ХI-7, дело N 2106 от 1931 г.
към текста >>

с акт 2179 е одържавена 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на която е построен Салона и трапезарията.
N 2370, том ХI-7, дело N 2106 от 1931 г. През 1949 г. съгласно излезналия закон за едрата градска собственост Паша Теодорова записва собствената си къща на свое име и се отказва от имота на Изгрева, върху който е построен Салона. Същото прави и майката на Савка Керемидчиева, която записва къщата си на свое име и се отказва от дела на Савка за Салона, която си е заминала от този свят през май 1945 г. По този начин на Параскева Петрова Теодорова по преписка N 316 от 1948 г. с акт 2179 е одържавена 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на която е построен Салона и трапезарията. Актът носи дата 20.09.1949 г. и е предаден на Софжилфонд съгл 51 от правилника за приложение на закона. По-късно през 1958 г. с акт N 2180 те се предават на Министерство на транспорта и съобщенията. Савка Георгиева Керемидчиева, която притежава 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията след кончина-та си се наследява от майка й Тереза Георгиева Керемидчиева по преписка N 315 от 1948 г.
към текста >>

се одържавява 1/3 идеална част от 1500 кв.
По-късно през 1958 г. с акт N 2180 те се предават на Министерство на транспорта и съобщенията. Савка Георгиева Керемидчиева, която притежава 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията след кончина-та си се наследява от майка й Тереза Георгиева Керемидчиева по преписка N 315 от 1948 г. и с нот. акт 2180 от 20.IХ.1949 г. се одържавява 1/3 идеална част от 1500 кв. м и се предава на Софжилфонд. А през 1958 г. се предава на Министерството на транспорта и съобщенията. Елена Андреева Щерева запазва през 1949 г. 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията, понеже го записва и декларира като своя собственост.
към текста >>

съгласно цитираното предписание се одържавява нейния дял от 1/3 идеална част и се предоставя на Министерство на транспорта и съобщенията.
1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията, понеже го записва и декларира като своя собственост. Тя не се отказва от него, защото не притежава друга собственост. По този начин тя е собственик до 1958 г. Затова, че 2/3 от салона и трапезарията са отчуждени, то Братството плаща наем на Софжилфонд като собственик - наем годишно 3000 лв. С акт N 3633 от 11.08.1958 г. съгласно цитираното предписание се одържавява нейния дял от 1/3 идеална част и се предоставя на Министерство на транспорта и съобщенията. По този начин с три държавни акта с N 2179, N 2180 и с N 3633 бива одържавен Салона на Изгрева, трапезарията и мястото, на което са построени. През 1971-72 г. всичко е разрушено. Честито българи! Живейте вечно!
към текста >>

По този начин с три държавни акта с N 2179, N 2180 и с N 3633 бива одържавен Салона на Изгрева, трапезарията и мястото, на което са построени.
Тя не се отказва от него, защото не притежава друга собственост. По този начин тя е собственик до 1958 г. Затова, че 2/3 от салона и трапезарията са отчуждени, то Братството плаща наем на Софжилфонд като собственик - наем годишно 3000 лв. С акт N 3633 от 11.08.1958 г. съгласно цитираното предписание се одържавява нейния дял от 1/3 идеална част и се предоставя на Министерство на транспорта и съобщенията. По този начин с три държавни акта с N 2179, N 2180 и с N 3633 бива одържавен Салона на Изгрева, трапезарията и мястото, на което са построени. През 1971-72 г. всичко е разрушено. Честито българи! Живейте вечно! Бяхте във времето на разрушението.
към текста >>

49. 10. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

се одържавява 1/3 идеална част от цялото място 7500 кв.м притежание на горните три лица.
102 в том IХ, дело 1885 от 1926 г. Тези лица бяха скрити пълномощнии на този голям парцел. Какво става по-нататък? Поради това, че д-р Иван Жеков Стайков декларира на свое име друг имот, то съгласно закона по преписка N 45 от 1948 г. и с акт N 2228 от 19.9.1949 г. се одържавява 1/3 идеална част от цялото място 7500 кв.м притежание на горните три лица. Частта на Жеков се предава на Софжилфонд през 1949 г. за владение. Останалите 2/3 ото парцела, т.е. 5000 кв.м. са неотчужде-ни до 1958 г.
към текста >>

съгласно предписанието се одържавява имотът на скритите пълномощници Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, 5000 кв.м.
Братския съвет дъпълнително ще посочи новия пълномощник за частта на Иван Вълчанов Явашев. По необясними причини и това решение не се изпълнява. Ето защо на името на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе съгласно нотариален акт се водят, че са собственици на 2/3 от мястото до 1958 г. С държ. акт N 3646 от 11.8.1958 г. съгласно предписанието се одържавява имотът на скритите пълномощници Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, 5000 кв.м. По този начин мястото на Учителя е одържавено. Делът на д-р Жеков от 1/3 е одържавен 1949 г., а делът на другите двама през 1958 г.
към текста >>

По този начин мястото на Учителя е одържавено.
По необясними причини и това решение не се изпълнява. Ето защо на името на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе съгласно нотариален акт се водят, че са собственици на 2/3 от мястото до 1958 г. С държ. акт N 3646 от 11.8.1958 г. съгласно предписанието се одържавява имотът на скритите пълномощници Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, 5000 кв.м. По този начин мястото на Учителя е одържавено. Делът на д-р Жеков от 1/3 е одържавен 1949 г., а делът на другите двама през 1958 г.
към текста >>

Делът на д-р Жеков от 1/3 е одържавен 1949 г., а делът на другите двама през 1958 г.
Ето защо на името на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе съгласно нотариален акт се водят, че са собственици на 2/3 от мястото до 1958 г. С държ. акт N 3646 от 11.8.1958 г. съгласно предписанието се одържавява имотът на скритите пълномощници Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, 5000 кв.м. По този начин мястото на Учителя е одържавено. Делът на д-р Жеков от 1/3 е одържавен 1949 г., а делът на другите двама през 1958 г.
към текста >>

50. 11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?

Благодарение на самоотвержения труд на Атанас Янчев и особено на Йордан Василев Ценков оградата бе направена и днес мястото се подържа образцово.
Започват протести, след което то било освободено от всякакво архитектурно оформление. Минават години и мястото на Учителя е разградено и то служи вече за градинка и за сладки приказки на граждани от квартала. Тогава други последователи на Учителя решават за заградят мястото на Учителя с ограда, да се сложи врата и да се заключва. Явяват се такива, които протестират на заключването, с довода, че не могат по всяко време да посещават мястото на Учителя. Според мен тази форма с ограденото място и с заключената врата е най-удобна и правилна, защото се отключва през деня, а се заключва през нощта. Благодарение на самоотвержения труд на Атанас Янчев и особено на Йордан Василев Ценков оградата бе направена и днес мястото се подържа образцово.
към текста >>

51. 12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти.
12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ След ноември 1989 г. и настъпилите нови промени през 1992 г. бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти. И така през 1993 г. се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем.
към текста >>

София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г.
12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ След ноември 1989 г. и настъпилите нови промени през 1992 г. бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти. И така през 1993 г. се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем. Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат гроба Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето. Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства. Това наследниците знаят отлично, защото не могат да не знаят от устата на техният баща Върбан Христов, че това място е купено с братски средства и че той е скрит пълномощник.
към текста >>

Онези места, които не са отчуждени се одържавяват през 1958 г.
Но не притежаваме декларациите на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, защо те не се написани и изпратени от тях. А защо? Това се дължи на немарливостта на предишните поколения. Тези декларации са подписани от собствениците, но те не са нотариално заверени през 1949 г. Същите декларации тогава през 1949 г., макар че са приложени не са зачетени от закона за едрата градска собственост и местата са отчуждени през 1949 г. Онези места, които не са отчуждени се одържавяват през 1958 г. Днес едва ли съдът ще зачете и признае тези декларации. Притежаваме и инвентаризационен опис подписан от комисия, в която се вижда, че мястото на Учителя се владее чрез пълномощниците д-р Иван Жеков, Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе. Съмняваме се, дали съдът ще зачете тези подписи, които също не са нотариално заверени. В такъв случай делото ще бъде спечелено от 7-те „велики наследници" на още „по-велик ученик" Върбан Христов, водещ се като последовател на Учителя Петър Дънов. Тогава те ще посегнат върху мястото на Учителя, ще преместят гроба Му и на освободеното място ще построят нова вавилонска кула до небето.
към текста >>

52. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Този, който ви е родил, бодърства над вас.
Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.
към текста >>

Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.
Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва.
към текста >>

53. ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

Галилей Величков

Нямаше основание да бодърствам!
Аз не заспах. Братята до мен отдавна бяха „тръгнали". Сънят някак си ме отбягна. Защо?! Бях отпочинал! Не бях дежурен! Нямаше основание да бодърствам! Към полунощ УЧИТЕЛЯТ светна с батерийката. Погледна часовника си. Направих същото. Моят часовник сочеше 12 часа полунощ. Той отвали завивките и седна на кревата.
към текста >>

54. ІІІ.113. РАЗПРОДАЖБАТА НА ИЗГРЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

салонът на Изгрева е одържавен. 3.
А при разрушението на Изгрева участваха други. Имената им знаете. Дати на разрушението: 1. На 6.ХII.1957 г., петък сутринта, е извършен обиск на Изгрева и са иззети 180 000 томчета беседи, натоварени на 19 камиона и изпратени в книжната фабрика на гара Искър за претопяване. 2. През декември 1958 г. салонът на Изгрева е одържавен. 3. На 29 юли 1970 г. е направена първата копка от багерите на Изгрева 4. На 8 февруари 1971 г. багерите разрушават салона 5. На 15 април 1971 г.
към текста >>

55. 5.43. Кръстницата

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Окъпахме детето и ми дадоха да го подържа известно време.
Питат ме, какво име да му сложа. Казвам: „Александър". Те се смаяха. „Какво, не го ли харесвате? " „Не, харесваме го", но продължават да се оглеждат. Окъпахме детето и ми дадоха да го подържа известно време. Направиха кафе, почерпихме се и написахме писмо на бащата на детето. Ето, след няколко дена той идва и тръгва направо към мене. Аз се стреснах и уплаших, защото той много ме мразеше и гонеше. Беше македонец, но сърбоман. Те гонеха учителките, дошли от България.
към текста >>

56. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Когато ходехме на екскурзии, бяхме винаги окъсани, одърпани, защото нямахме дрехи.
По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново. Но винаги оставаше верен. Бе голям приятел на Георги Томалевски и Борис Николов. Накрая, на IV-я Младежки събор, Александър Стрезов апелира за редовност в изплащане абонамента на списание „Житно зърно". Ние тогава бяхме под знака на бедността. Когато ходехме на екскурзии, бяхме винаги окъсани, одърпани, защото нямахме дрехи. Произхождахме от бедната и средна класа. Нямахме средства, с които да разполагаме и едвам преживявахме. Затова да не ви учудва, че някои не си плащаха абонаментната вноска за списанието. Слави Камбуров. Говореше за нуждата от печатници и за печатане на беседите.
към текста >>

57. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Ти си бодър, весел, а вътрешно си готов всякога да отстъпиш и да го пренесеш.
Ако те напусне ти веднага ще умреш. Господ всякога мисли за всички. Смирението е нещо вътрешно. То навън няма какво да се показва. Да стоиш сериозен и с приведена глава, то още не е смирение. Ти си бодър, весел, а вътрешно си готов всякога да отстъпиш и да го пренесеш. Всички ще преминат през страдание, те са неминуеми."
към текста >>

58. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Ние се познавахме с него, подържахме много добра връзка и аз бях изключително разположена към него, защото в него имаше широта и дълбочина на мисълта.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ Като си спомня за него веднага бих скочила да му се поклоня в знак на уважение към неговите познания, неговият език и стил. Ние нямахме друг по-интелигентен, по-образован и по-надарен със слово брат от него. Той по професия беше историк, преподаваше в гимназията и аз го познавах от ученическата скамейка. Той ми беше учйтел по история. На него по това време му предлагат да вземе професорската катедра по история в университета, но той отказва по някакво друго съображение като казал, че не бил достоен да заеме такава катедра. Ние се познавахме с него, подържахме много добра връзка и аз бях изключително разположена към него, защото в него имаше широта и дълбочина на мисълта. Освен това нашето семейство се познаваше с тях и това предполагаше по-добра взаимност. Той беше един от първите братя запознали се с Учителя и с Учението му и отстояваше до край тези свои убеждения. Той имаше изключителни познания и можеше да спори, да докаже, да убеди всекиго в своята теза, но беше широк в разбиранията си, защото бе голям потенциал на вътрешен интелект, който бе от най-висша категория. Навремето той написа една книга „Где е истината", за да защити Учението на Учителя и отговаряше на нападките на хора завербувани от църквата и заплащани от нея. Но понеже беше гимназиален учител и бе на държавна служба той подписа книгата с псевдоним Giovanni Verotiero , което преведено на български означава Йоан Истинолюбиви.
към текста >>

59. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър.
Как ще се върне, по какъв начин? Нали няма тяло? Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст. От къде ще вземе тяло? На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо тяло. Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър. Ами тук какво означава това? Не може да бъде само сън. Тук има и нещо друго. Сутринта отивам при Учителя и разказвам съня си. Той отговаря: „Е, рекох, Милка Периклиева".
към текста >>

60. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

Обикновено с това съчетание на такива съгласни между п-с-т произнасяхме, когато искахме да означим звукосъчетание, с което се стремяхме да спрем някоя непослушна котка, която правеше бели в стаята или се качва ту на одъра или пък на масата.
Макар че бяхме ученички близко кръжащи до Учителя между нас се случваха често тези сблъсъци. Така Савка и Паша бяха направили нещо нередно по отношение на мен, за което отидох при Учителя, за да му се оплаквам от тях. Подчертавам, че отидох, за да се оплаквам от тях, защото беше ми дошло до гуша и защото беше станало нетърпимо и бяха прекалили, и беше прехвърлена границата на всяка търпимост от моя страна. Оплаках му се и той ме изслуша внимателно. След като свърших с оплакванията си по техен адрес той вдигна пръст и го сложи до устата ми и каза: „Пст, никой да не те чуе". Обикновено с това съчетание на такива съгласни между п-с-т произнасяхме, когато искахме да означим звукосъчетание, с което се стремяхме да спрем някоя непослушна котка, която правеше бели в стаята или се качва ту на одъра или пък на масата. Учителят беше си вдигнал пръста и искаше да изрече точно това: да спреш, да мълчиш, да не правиш бели и никой да не те чуе. Това беше точният превод на неговият жест с пръста. Аз замълчах, свих си опашката, подвих си я и си тръгнах. Вървя и размишлявам. Та аз бях права и това, което му казах беше вярно, но защо ли ме сгълча да мирувам, да мълча, та никой да не ме чуе.
към текста >>

61. 52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА

„Няма неизлечима болест", ми каза веднъж Учителят, „но човек трябва да има силна вяра и бодър дух!
" И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Други методи за лечение, които Той препоръчваше са: молитвата, пеенето, музиката. Те също повдигат вибрациите на организма и човек се справя с болестта. Мнозина от нас имаме много опитности в това отношение. Ще имаме и занапред, стига да се не обленяваме и поддаваме на странични влияния или на влиянието на медицината, че „положението е сериозно" или че „болестта е неизлечима". „Няма неизлечима болест", ми каза веднъж Учителят, „но човек трябва да има силна вяра и бодър дух! " Разказа ми веднъж нашия брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: „Коя е най-важната задача на лекаря когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: „Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Друг метод е дълбокото дишане. В беседите има пръснати десетки упражнения за дишане, с различни предназначения, за лекуване на различни болести.
към текста >>

62. 55. ЛЕКУВАНЕ КЪСОГЛЕДСТВО СЪС ЗЕЛЕН ЦВЯТ

И повече няма да ви трябват очила." „Добре, Учителю, мога, ще отида." Аз бях млад, здрав, силен, бодър, пъргав като коза.
" „Ама аз съм късоглед, Учителю", побързах да Му обясня също усмихнат дружелюбно. „Може, рекох, да ги хвърлите." „Но аз от детинство нося очила. Аз съм късоглед, не мога да ходя без очила". Настоявам да Му обяснявам, помислих, че не ме е разбрал. Тогава Той каза: „Можете ли да отидете на Витоша, но без очила и да гледате зелената трева, зелените гори, въобще зеленият цвят в продължение на три месеца? И повече няма да ви трябват очила." „Добре, Учителю, мога, ще отида." Аз бях млад, здрав, силен, бодър, пъргав като коза. Обичах планината, обичах туризма. Беше краят на пролетта и началото на лятото. Аз стегнах раницата си, съобщих на майка си и на брат си, хвърлих очилата и отидох на Витоша. От хижа на хижа, от връх на връх, прекарах три месеца на планината. То бяха незабравими дни.
към текста >>

63. 20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО

Люба Стойкова

Тази уж била причината, поради която то не могло да се самоорганизира и трябвало брат Георги Йорданов лично да му купува земя, а софийския адвокат брат Георги Драганов се опитва да спасява от одържавяване салона за братски събрания и т.
„Братски живот" Затворената синя книга На 85 години съм. Пиша това писмо с ясно съзнание и отговорност за истинността на събитията, за които свидетелствувам. Повод са спомените, публикувани от името на брат Борис Николов в книгата „Изгревът на Бялото Братство", том II, София, 1996 г. На стр. 277-ма, в главата „Спиритизмът на варненци" авторът твърди, че варненското братство, увлечено в спиритизъм, станало играчка в ръцете на духовете и на Духа на Заблуждението. Тази уж била причината, поради която то не могло да се самоорганизира и трябвало брат Георги Йорданов лично да му купува земя, а софийския адвокат брат Георги Драганов се опитва да спасява от одържавяване салона за братски събрания и т. н., и т. н. Ще започна по-отдалеч. Родена съм в София. Там израснах, завърших педагогическо училище и ме назначиха на работа. Но съдбата ме срещна с варненец.
към текста >>

64. 22. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. КАК БЯХА ЗАКУПЕНИ БРАТСКИТЕ МЕСТА ВЪВ ВАРНА?

Люба Стойкова

Добре, но дойде тогава 1944 г, дойдоха комунистите и започнаха одържавяването на местата и тогава те братята не са могли да прехвърлят това салонче на някой, който няма имот да има право да го притежава.
Но в това време имаха една сестра Станка, мъжът й беше калайджия, като почина. Нейното място тя го подари на братството и братята направиха там едно много хубаво салонче. Изработиха го с тухли така солидно, много хубаво салонче, преди още да направят в лозята на Ташлъ тепе салон. Там ходеха само така на място. И като направиха това салонче почнаха да се събират. Добре, но дойде тогава 1944 г, дойдоха комунистите и започнаха одържавяването на местата и тогава те братята не са могли да прехвърлят това салонче на някой, който няма имот да има право да го притежава. И когато направили комисия виждат, че това място е на Бялото Братство, но Бяло Братство не е юридическа единица. В. К. Добре, но ти имаш нотариален акт. То е на твое име. Г. Й.
към текста >>

Обаче одържавиха половината от него впоследствие.
Аз питах Учителя. Казвам: „Учителю, братята искат да им го прехвърля мястото, което купих на тяхно име, тяхно да бъде". Учителят ми отговори: „Че ти не си ли брат, че ще им го прехвърлиш? И ти си брат! " Не трябвало да го прехвърлям. Обаче одържавиха половината от него впоследствие. В. К. Сега ти им го прехвърли, така ли? Г. Й. След като Учителя си замина пак ме измолиха и аз им пратих едно пълномощно заверено от нотариуса и го прехвърлих на тяхно име и затуй не можаха да задържат половината. Ако беше на мое име нямаше да го вземат.
към текста >>

65. 23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА

Люба Стойкова

Според тогавашния закон, вторият имот върху който нямаш право се одържавява.
23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА Поместваме отделни пасажи от писма на Георги Драганов, адвокат от гр. Ямбол до Галилей Величков от гр. София. Те категорично показват как е изчезнал салона на Бялото Братство във Варна. Първият етап е описан от Люба Стойкова в „Отвореното писмо", където двама ученици се отказват от салона, за да запазят къщите си. Според тогавашния закон, вторият имот върху който нямаш право се одържавява. По същия начин се взима салона на Изгрева в София. (Виж „Изгревът", том I, стр. 608, 611 и том III. стр. 367 - 368.) Според адвокатът Георги Драганов е съществувало законно основание да се запази, но неговите съвети са били пренебрегнати. А защо?
към текста >>

66. 7. Закупуване на братско място във Варна

Георги Йорданов Добрев

Г.Д.: След туй една част от мястото го вземаха, защото нали одържавиха ги.
Ха, ха. Г.Д.: Иска да каже, да не го прехвърлям. Обаче Учителят като си замина за другия свят, пак ме стегнаха, па им го прехвърлих. Пратих им едно пълномощно и го прехвърлиха. В.К.: Сега на чие име е? Г.Д.: След туй една част от мястото го вземаха, защото нали одържавиха ги. Мина този закон, дойдоха комунистите, понеже нямаш право да имаш две места, а тогава във Варна всеки си има място и една част вземаха. В.К.: А то на чие име беше, на Бялото братство ли? Г.Д.: Беше на брат й на Ангел и на чичо й на Станка, моята съпруга. На чичо й и на брат й на Станка. В.К.: Как се казваха те?
към текста >>

Г.Д.: Нали ти казвам: половината го одържавиха към 3 декара, а другото не.
В.К.: Как се казваха те? Г.Д.: Михаил Ангелов и Ангел Тодоров. В.К.: Ангел е на Станка брат й. Г.Д.: Да и чичо й Михаил. В.К.: И сега на тяхно име ли е още лозето? Г.Д.: Нали ти казвам: половината го одържавиха към 3 декара, а другото не. В.К.: На тяхно име е. Г.Д.: Да. В.К.: Значи Учителят казва: „Нали и ти си брат! “ Така. Това много ми харесва.
към текста >>

67. 22. Бялата панделка

Драган Петков

Тялото Му го положиха на одъра за поклонение.
22. БЯЛАТА ПАНДЕЛКА Учителят си замина на 27.декември 1944 г. Тялото Му го положиха на одъра за поклонение. Започна поклонение пред Него. Музикантите свириха Неговите песни. Когато сложили тялото на Учителя на леглото, някой бе сложил една панделка на краката на Учителя и е завързал краката. Завързал Му краката в областта на глезените, така че стъпалата Му да не отиват страни. Това е един стар обичай, да се връзват краката.
към текста >>

68. 12. Дъновисти

Атанас Минчев

Отиваме с нея към тялото на Учителя, което е положено на бял одър за поклонение и какво да видя.
Аз като разбрах, че с тези пари Учителят ни заплаща, че свирим на Братството и пред Него, аз повече не пожелах да вземам такива бели пликове. Мариета, дъщерята на Бертоли се беше влюбила в него. В това няма нищо лошо. Когато си замина Учителят, когато тялото на Учителя беше положено в салона на поклонение, аз минавах редовно и сутрин и след обед, но понеже имаше голяма опашка от чакащи, то аз не се застоявах, но минавах мимоходом. Като минах така, идва Мариета, съпругата на Влади Симеонов и ме дърпа за сакото: „Атанасе, ела моля ти се да вдигнем Влади“. Отиваме с нея към тялото на Учителя, което е положено на бял одър за поклонение и какво да видя. Влади паднал и се проснал върху мъртвеца, върху тялото на Учителя и плаче ли плаче, ридае ли ридае безутешно. Вдигаме го ние, а цялото му лице е обляно в сълзи и както си бил положил главата върху тялото на Учителя, със сълзите си беше изцапал бялата риза на мъртвеца. Ние го вдигнахме с Мариета и го изведохме навънка, където продължаваше да плаче и ридае за заминалия си Учител. Аз го приех тогава като нещо естествено, на ученик, който ридае и плаче със свещен плач за своя Учител. Като видяха, че ризата на тялото на Учителя е изцапана от сълзите му, то приятелите спряха поклонението, изкараха всички от салона и Му подмениха ризата.
към текста >>

69. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Т.: Хе-е, Учителят винаги си беше бодър, винаги бе здрав.
Или 1,2 или три пъти? Не си спомняш. Т.: Два-три пъти отиде Учителят там, но един път три дена там почиваха. В.: Като беше Учителя тук, беше ли зле така със здравето? Или? Т.: Хе-е, Учителят винаги си беше бодър, винаги бе здрав. Значи със здравето си беше добре. В.: Значи беше добре. Да е нещо боледувал. И от тука кога си замина? През октомври ли си замина за София?
към текста >>

70. 5. Гръм от ясно небе

Васко Искренов

От носа ми изтича кръв, пъпката се пукнала, гнойта изтече и в същия момент аз съм бодър, ставам, ходя си, здрав съм.
В: Как се казва? И: Никола Ценов. Прекрасен, добър човек. Той телеграфира на Учителя, че брат Искренов е в опасност за живота си и както казвам чувствам, че една вълна минава през мене и един гръм от ясно небе, силен гръм ама не на слух, а на усет. Инстинктивно слагам ръката си на носа. От носа ми изтича кръв, пъпката се пукнала, гнойта изтече и в същия момент аз съм бодър, ставам, ходя си, здрав съм. На другия ден отивам на работа. Когато един ден пътувам за София и се виждам на поляната с Учителя, между разговора исках да Му благодаря. Изведнъж почувствах една стена издигнала се между двама ни. Той се загуби, съобразих и проведох първия разговор и стената изчезна. Учителят усмихнат разговаря с мене.
към текста >>

71. 80. ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

В същия ден когато си замина, дойдоха с джипка служители на новата комунистическа власт и служители от новата държавна сигурност да Го арестуват, но Го намериха положен на смъртният одър облечен и изложен за поклонение.
Учителят се обръща към Савка и я пита: "Колко пъти ме викаха в Държавна сигурност на разпит досега? " Савка Му отговаря: "Седем пъти, Учителю, за 22 години". "Е, повече няма да ме видят", заключил Учителя. Савка това си го записва в тефтерчето. Учителят си замина най-неочаквано за нас. В същия ден когато си замина, дойдоха с джипка служители на новата комунистическа власт и служители от новата държавна сигурност да Го арестуват, но Го намериха положен на смъртният одър облечен и изложен за поклонение. Беше ги много яд. Един от тях каза: "Изпуснахме Го! Ето един, който се измъкна от възмездието! " Да, Учителят си замина както бе казал за наше добро, за доброто на този народ и за доброто на цялото днешно човечество. Защото ако бяха посегнали върху живота Му, а те това щяха да направят, защото затова бяха дошли.
към текста >>

72. 33. ПРАЗНИКЪТ НА ПРОЛЕТТА-22.03.1938 Г.

"Дигни одъра си", каза Учителя, след определената за деня програма.
Втората беседа също отлична. Обед и следобед мина като празник. На 21.Ш.1938 г., понеделник. След и пред празничен ден. На 22.III.1938 г. "Дигни одъра си", каза Учителя, след определената за деня програма. И заговори. Меко, приятно, любовно. Заговори, за да внесе още светлина в нашите умове, още топлина в нашите сърца, и да подбуди волята ни към дейност: да дигнем одъра си. И сам Той дига, дига колкото му сили държат, за да може в края на беседата да каже: "Днешният ден е ден на избавление, на освобождение". Говори Учителят и прави.
към текста >>

Заговори, за да внесе още светлина в нашите умове, още топлина в нашите сърца, и да подбуди волята ни към дейност: да дигнем одъра си.
След и пред празничен ден. На 22.III.1938 г. "Дигни одъра си", каза Учителя, след определената за деня програма. И заговори. Меко, приятно, любовно. Заговори, за да внесе още светлина в нашите умове, още топлина в нашите сърца, и да подбуди волята ни към дейност: да дигнем одъра си. И сам Той дига, дига колкото му сили държат, за да може в края на беседата да каже: "Днешният ден е ден на избавление, на освобождение". Говори Учителят и прави. Учителят винаги прави.
към текста >>

73. 73. ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ

Добрият и честен живот прави човека млад, красив и бодър.
Само сиромахът завижда. За да не завижда, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си. Каквото положение да заемате, вие постоянно трябва да учите, да прилагате един, втори, трети метод, докато дойдете до известно постижение. Стремете се към тази любов, която ще ви даде полета на ангелите, да пътувате по цялата Вселена, да я изучавате. Хората не разбират, че са изпратени на земята като на курорт, в празното си време да се учат. Добрият и честен живот прави човека млад, красив и бодър. Научете се да обичате Бога в себе си. Научете се да Го обичате в другите, в животните, растенията, въздуха. Най-голямата свобода е тука на земята. Там дето е вашето чувство - там е доброто. Там, дето е сърцето, там е доброто.
към текста >>

74. 3. ДЕТСКИ СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВА

Спомням си, че Той беше облечен в бяло, положен на одър в салона.
3. ДЕТСКИ СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВА Аз бях на 3-3 1/2 години когато си замина Учителят. Много добре си спомням, че майка ми много плака в този ден и когато подредиха Учителя в салона за поклонение и всички отиваха там да се поклонят, майка ни ни заведе и нас, децата, както и мене, да идем да се поклоним и целунем десницата Му. Спомням си, че Той беше облечен в бяло, положен на одър в салона. Там имаше много хора. Моята душа беше много смутена, а майка ми ме буташе и казваше: "Иди, иди, целуни ръката Му! " А аз отговорих с голямо почитание в душата си: "Не, Той спи, аз не желая да Го събудя, да Го безпокоя". С голям трепет и благоговение бе изпълнено моето сърце и моята душа, когато видях Учителя. Това много добре си спомням, макар че съм била толкова малка.
към текста >>

75. 5. ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА

Спомен от дъщеря й Елисавета Прилагам нейни репродукции от картините й, някои скици както следва: нейна снимка, част от самостоятелна нейна изложба, репродукции от картините й на езерата (7-те рилски езера), скици на Учителя по време на беседа, репродукция от портрет на Учителя, изглед от салона, чешмичката на Рила с надписа на скалата над нея, чешмичката на Бивака на Витоша, Учителят на смъртния одър (пастелна скица), четири репродукции на нейни идейни картини.
Тя е безпределно предана на Учението на Учителя и безгранично честен и добър човек. Починала е на 2.V.1980 г. на 86 г. Погребана е в Малашевските гробища. София, 14.Х.1990 г. Спомен от дъщеря й Елисавета Прилагам нейни репродукции от картините й, някои скици както следва: нейна снимка, част от самостоятелна нейна изложба, репродукции от картините й на езерата (7-те рилски езера), скици на Учителя по време на беседа, репродукция от портрет на Учителя, изглед от салона, чешмичката на Рила с надписа на скалата над нея, чешмичката на Бивака на Витоша, Учителят на смъртния одър (пастелна скица), четири репродукции на нейни идейни картини.
към текста >>

76. 27. НА МУСАЛА

Е.А.: Кладеме огньове, готвим си край огньовете, нали някой донесъл чайници, те врът, денонощно огньовете се подържаха, денонощно.
Значи, както сме потни, няма просто къде да се преоблечеш. Валя цял ден, цяла нощ, валя и другия ден. Някои се уплашиха и слязоха, че ще изстинат, че било глупост това и т.н. Учителят седи и мълчи, никому нищо не казва. В.К.: И какво правите цял ден? Е.А.: Кладеме огньове, готвим си край огньовете, нали някой донесъл чайници, те врът, денонощно огньовете се подържаха, денонощно. После разходки дотук, дотам. В.К.: А то си вали дъжд? Е.А.: Ами вали си дъжд. Ние нямаше тогава къде да си легнем. Някой ми беше намерил една дъска, че на нея се беше изтегнал да легне.
към текста >>

77. 31. УСТРОЙСТВО НА ЛАГЕРА НА РИЛА

И тогава седнахме пак така на това място и тогава Учителят даде тази песен „Весел бъди, бодър стани".
И почнахме, и ще слизаме, но ще слизаме не по този път дето е чешмата, има една чешма в него, ами през четвъртото езеро ще слизаме, оттам. И като минавахме така покрай езерото, за да дойдем до пътеката, която слиза от петото езеро надолу, някой се провикна и се чу много хубаво ехо. И един се обади, друг се обади. Почнаха да викат с тонове „до", „ре", „ми" и ехото се обаждаше. И се създаде едно много весело разположение. И тогава седнахме пак така на това място и тогава Учителят даде тази песен „Весел бъди, бодър стани". Ама само припева. Само припева го даде и тогава още там го научихме, нали. И с такова радостно настроение се върнахме всичките. „Весел бъди, бодър стани, във живота радост носи, радост носи ти! " Ами само там даде припева.
към текста >>

„Весел бъди, бодър стани, във живота радост носи, радост носи ти!
И се създаде едно много весело разположение. И тогава седнахме пак така на това място и тогава Учителят даде тази песен „Весел бъди, бодър стани". Ама само припева. Само припева го даде и тогава още там го научихме, нали. И с такова радостно настроение се върнахме всичките. „Весел бъди, бодър стани, във живота радост носи, радост носи ти! " Ами само там даде припева. А пък после, другата част, която е минорната. Нали това е мажорна гама и весело, а другата част в София го е дал. И така после двете части се сляха. В.К.: Сега спомняте ли си да е дал някои песни там, на Рила?
към текста >>

78. 100. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

Да бъдем с бодър дух.
На осмия ден тя е била в училище и е преподавала като учителка. Казва: „Така ми беше пресъхнала устата, че малко и езикът ми беше твърд, така ми се струваше че тропа като изговарях думите. Тя е могла да си вземе отпуск една седмица нали да не ходи на училище. После вече си взела, щото при пълния пост много ацетон се образува и той мирише, не може да се скрие, много мирише тялото и дъха на гладуващия. Та в тези правила, които ни е давал Учителят искаше да бъдеме здрави нали, като ги изпълняваме. Да бъдем с бодър дух. Също и дишането. Едно от правилата, които ни е давал и което много, много пъти е настоявал, Той е казвал, дишайте, дишайте. И аз ще ви кажа, че когато ме заболяха моите крака, ставите и когато лекарите ми казаха, че за деформиращата артроза нямат лек, освен облекчаване с бани, спомних си че Учителят каза, че с дишане всичко се лекува. И тогава аз дълги години дишах. Най-различни упражнения, всички които Учителят ми беше казал.
към текста >>

79. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Може би по този начин организмът се чисти от отровите и така си подържаше тялото здраво.
Едно нещо, което той прилагаше от Учителя е това, той пиеше вода много. Той пиеше вода знаете ли как? Сутрин ще изпие един чайник, 4-5 чаши и след обед 2-3 часа, след като си почине пак ще изпие още един чайник гореща вода. Дали това такова упражнение го изчистваше. Той сравнително за своите години беше много млад. Може би по този начин организмът се чисти от отровите и така си подържаше тялото здраво. Ходеше редовно на екскурзии, това го правеше. И здрав е бил той, не е боледувал, аз не го помня друг път да е боледувал. Само тогава, но тогава беше вече по други причини, да, по други причини беше. В.К.: Той е бил свързан и със Стамболийски. Какво ще ни кажете?
към текста >>

80. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта.
Този връх е ЛЮБОВ КЪМ БОГА. Той казваше, ако иска човек да се освободи от всичкия тоя хаос, в който живее, от всичките тези каши, в които е потънал, той трябва да отправи съзнанието си към Бога. Но така цялостно, със цялото си същество, за да може най-малката връзка макар да направи, но тази връзка ще му даде сили, за да може малко по малко да организира тоя свой вътрешен свят. За тази организация Учителят казва нещо много важно: „Духът в човека трябва да работи много дълго време върху умът и сърцето, и върху тялото, за да може да изработи инсталация, да потекат енергиите на Любовта в него". Значи Божественото в човека само може да извърши тая организация на тия сили и затуй Учителят като първа задача, като най-висока цел постави: ЛЮБОВ КЪМ БОГА. То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта. А Любовта всичко пречиства. Любовта е силата, която ще очисти човека от всички наслоения на минало, на минали прераждания, на настоящи, които носи в подсъзнанието си. Няма друга сила в света, която да може да ни очисти освен Любовта. Защото аз някога съм се уплашила от това, което съм виждала у себе си, като желания, като сили. Казвам, кога ще се справя с това нещо?
към текста >>

81. 109. „ЗА ДРЕХИТЕ МУ ХВЪРЛИХА ЖРЕБИЕ

Разбира се аз го оставих както си беше в кутийката дълго го гледах, защото имах възможност да го гледам и да го подържа, но после при един разговор Савка ми каза, че на Учителя бил даден от невидимия свят камъкът на Бялото Братство.
Това е един метод, който Учителят й е дал за лечението. Веднъж бях при Учителя и пречистях, аз, влизала съм в стаята при чистене и видях в една малка кутийка видях един млечно бял камък. Хванах го, държах го в ръката си, гледах го, но много силно впечатление ми направи. Аз не знаех какъв е, от какво е, нищо не знам за него, но преживяването, което имах ми обърна внимание във връзка с този камък. Привлече ми не само вниманието, но и някак имаше и някаква привлекателна сила. Разбира се аз го оставих както си беше в кутийката дълго го гледах, защото имах възможност да го гледам и да го подържа, но после при един разговор Савка ми каза, че на Учителя бил даден от невидимия свят камъкът на Бялото Братство. Сега дали този беше камъкът, същият това не знам, но аз си спомних тогава затова преживяване, което имах с този камък. Може и той да беше, щото наистина беше нещо по-особено. Но след това какво е станало с него не зная. В.К.: Или са го изхвърлили, или са го прибрали, ако са знаели какво е то. Е.А.: Не, ама защото вижте, след като си отиде Учителя аз нямах достъп до стаята на Учителя.
към текста >>

82. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Те си записаха къщите като собственост, и салона бе одържавен съгласно закона.
Туй нещо доживях. Салонът на Изгрева още 1947 год. със закона на градската собственост бе взет, като 2/3 го взе държавата. А защо? Паша Теодорова и Савка Керемидчиева имаха по 1/3 от собствеността на салона както и аз Елена Андреева 1/3. Те си записаха къщите като собственост, и салона бе одържавен съгласно закона. Аз нямах нищо и моята 1/3 остана до 1957 год. когато братството плащаше наем на общината, наем от 3000 лв. за тези одържавени 2/3 части. Плащахме си наем за нашия построен от нас салон. Доживяхме това.
към текста >>

за тези одържавени 2/3 части.
А защо? Паша Теодорова и Савка Керемидчиева имаха по 1/3 от собствеността на салона както и аз Елена Андреева 1/3. Те си записаха къщите като собственост, и салона бе одържавен съгласно закона. Аз нямах нищо и моята 1/3 остана до 1957 год. когато братството плащаше наем на общината, наем от 3000 лв. за тези одържавени 2/3 части. Плащахме си наем за нашия построен от нас салон. Доживяхме това. Доживяхме и разрушаването му. Доживяхме и взимането на салоните в провинцията. По един и същ сценарий се закриваха и изчезваха.
към текста >>

83. 135. ИЗЛЕТИ ОТ МЪРЧАЕВО

Тя не гори, но подържа горението.
Който не полива, произвежда горчиви плодове. Ако питаш, защо плодовете са горчиви, ще знаеш, че не си поливал. - Защо плодовете ми са сладки? - Защото си поливал. Любовта всякога полива. Тя не гори, но подържа горението. Това, което гори и изгаря е материалната любов. Радвайте се, когато човешката любов стане слугиня. Радвайте се, когато Божествената любов стане господарка. Първият, Който ни е научил да обичаме ида любим, това е Бог. Любовта е най-възрастната дъщеря на Бога.
към текста >>

84. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Той мисля не подържаше вече след това с нея никаква връзка, защото се чувстваше оскърбен от нейното поведение.
Аз отидох и му казах, че Учителят ми каза така и така. Той каза: „Няма да го направя! " Отказа пред мене и не го направи наистина. Брат й идва да я вика, цялото семейство беше против това, защото тя там остана така, младо момиче нали при един мъж вдовец, така не беше някак редно, нали за морала на цялото тяхно семейство. Чувстваха се така изложени и големият й брат й се разсърди за цял живот. Той мисля не подържаше вече след това с нея никаква връзка, защото се чувстваше оскърбен от нейното поведение. Сега наистина той не я върна, но тя мина през такива трудности и страдания. Най-напред той не й позволяваше с никого да се среща, с никого да говори. Тя беше послушна и правеше това, което той искаше. Тя когато дойде сама, преди да направи връзката с него беше готова за работа, имаше импулс и да участвува в братския живот, а като отиде там абсолютно беше вече окована от него. Никаква връзка с никого не можеше да прави.
към текста >>

85. 184. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Значи той нарисува ръцете на одъра.
Е.А.: Та той имаше възможност да нарисува тия ръце. В.К.: Учителят си замина. Е.А. На 27 - сряда. В.К.: Значи сряда, четвъртък, петък, събота, неделя Го погребаха. Значи на31? Значи той нарисува ръцете на одъра. В.К.: Друг, който е Борис Шаров. Е.А.: Е, Шаров е художник. В.К.: Той какво е...? Е.А.: Образът на Учителя има, рисувал Го е и той. В.К.: Запазил ли го е?
към текста >>

86. 185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

Ще е наклонна да вижда светлата страна на живота и при изпитания ще съумява да запазва бодър дух.
Силно ще обича пътуванията и онези положения, дето ще среща много хора. Ще е чувствителна към психични състояния. Дава любов към дома и удобството, което може да се добие там. Показан е успех в живота особено в меркуриевите професии, като литература, стенограф, машинопис или в професии свързани с пътувания. Ще се изразява добре и може да стане добър лингвист или лектор. Ще е наклонна да вижда светлата страна на живота и при изпитания ще съумява да запазва бодър дух. Луна тригон с Юпитер. Оптимистичен, благороден, щедър характер. Добросърдечна и приятелски настроена към другите, чрез което ще спечели симпатиите им. Силен личен магнетизъм, високи идеали, богато въображение, филантропични наклонности. Има данни за общ физически и духовен успех в живота.
към текста >>

87. 04.Когато слушах Словото на Учителя

В различните утрини има нещо ведро, свежо, като се движи човек се усеща по-бодър, по-крепък.
Само чрез приемане на прераждането можем да разберем защо едни хора прекарват живота си само в страдания, нещастия и болести, а други имат външни благоприятни условия и възможности. Някои пък нямат нито едното, нито другото. Тогава Учителят в беседите си говореше за ползата от ранните сутринни лъчи на слънцето и затова ни съветваше да ставаме рано преди изгрева, да посрещаме слънчевият изгрев и да излизаме да дишаме чист въздух. Аз дотогава бях виждала само залези, бях се радвала на краските на залязващото слънце. Когато почнах да излизам сутрин и да посрещам изгрева, аз видях още по-красиви краски. В различните утрини има нещо ведро, свежо, като се движи човек се усеща по-бодър, по-крепък. Всяка сутрин беше различна. В природата нещата не се повтарят и изгревите бяха различни. Имаше тържествени изгреви. Преди да се покаже слънцето изтокът отначало бледнее, после става златист, слънцето се показваше в ореол от злато и блясък, друг път изведнъж се изкачваше и осветяваше всичко. Когато беше облачно картините бяха по-разнообразни.
към текста >>

88. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

НА ПОДСЪДИМАТА СКАМЕЙКА БЕ ИЗПРАВЕН ДЪНОВИСТЪТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ - БЪЛГАР

и още бодър ми донесе гъби, тогава мислех за тебе.
Изглежда, че започва нова страница в моя живот. Имам желание да ти пиша често, но се боя да не прекаля. Аз най-много съм бъркала в това отношение -прекаляването. Може да кажеш, че аз често ти пиша, но нали мярката е различна у хората, за един много, за други малко. Като се върнах от София по-миналата неделя, старият дядо - хазяин, който е овчар и е на 78 год. и още бодър ми донесе гъби, тогава мислех за тебе. Радвам се, че и ти си намерил. Колко често мисля за Рила и за тия гъби. Сега се сетих за нещо от разговора си с Учителя преди тръгването ми за тук. Като ми говори строго, ми каза, че аз искам да се махне N. /Невенка/ от тебе.
към текста >>

89. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -2

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

НА ПОДСЪДИМАТА СКАМЕЙКА БЕ ИЗПРАВЕН ДЪНОВИСТЪТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ - БЪЛГАРСКИЯТ РАЗПУТИН Той е доста бодър, около 60 годишен мъж, с големи увиснали мустаци и увито бяло шалче около врата му.
НА ПОДСЪДИМАТА СКАМЕЙКА БЕ ИЗПРАВЕН ДЪНОВИСТЪТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ - БЪЛГАРСКИЯТ РАЗПУТИН Той е доста бодър, около 60 годишен мъж, с големи увиснали мустаци и увито бяло шалче около врата му. На въпроса на председателя, дали се признава за виновен, той се мъчи да отговори странично и започна да развива теории от учението на Дънов. Отрича да е давал съвети на цар Борис. Ролята му се състояла само в изказване на мнения, много от които царя възприемал. - Значи, казва председателят, царят ви е питал, вие сте си казвали мнението и той го е възприемал? - Е, да, отговаря подсъдимият.
към текста >>

90. 01 - 71. ПОСЛЕДНОТО СЛОВО НА БРАТ КУРТЕВ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Когато лентата на неговия жизнен път, богат с опитности, свършила, брат Куртев хванал с едната си ръка ръката на Добри, а с другата - ръката на дъщеря си Донка, подържал ги малко, помолил да отворят малкото прозорче за въздух и казал последната си молитва: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си, приеми душата ми.
Случаят бил следният: Когато Учителят бил в Айтос през 1920 г., изсвирил му Идилията и му казал: „С тази музика ангелите поемат праведника и го водят към Бога. Затова, когато Бог те повика, с тази музика да тръгнеш с ангелите. " Когато останали 3-4 дни до събитието, което се очаквало, казал на зетя си Добри да му приготвят всичко, което е нужно за неговото изпращане, като даже поискал да види и житото. Искал да се увери, че всичко е готово. Всичко било изпълнено както той искал. Когато лентата на неговия жизнен път, богат с опитности, свършила, брат Куртев хванал с едната си ръка ръката на Добри, а с другата - ръката на дъщеря си Донка, подържал ги малко, помолил да отворят малкото прозорче за въздух и казал последната си молитва: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си, приеми душата ми. " Щом като изрекъл тези думи, главата му клюмнала и духът се отделил от тленното му тяло, за да се пресели във вечността. Онова, което правело впечатление при боледуването на брат Куртев било, че той през цялото време бил в пълно съзнание, както когато е бил здрав. Само от време на време се излъчвал и е разговарял с невидими посетители на непознат език. След като те си заминели, се обръщал към присъстващите и ги запитвал нещо или им отговарял на зададени въпроси. Когато бил положен в ковчега, лицето му си било възвърнало предишната свежест, сякаш бил заспал.
към текста >>

91. 06 - 44.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Любезни Георги, Надявам се моето писмо да ви направи бодър и весел духом.
44.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ 9.IV.1930. Любезни Георги, Надявам се моето писмо да ви направи бодър и весел духом. При сегашните условия изисква се силен дух, широка душа, светъл ум и силна вяра в Доброто, което Бог насажда в света. Борбата ще е дотогава, докато всичко се подчини на Любовта, Мъдростта и Истината и Живота вземе своя прав път, пътя на вечната светлина. Приемайте всичко с радост. Молете се Бог да превръща всичко за добро. Да дава сила и живот на своите си.
към текста >>

92. 07 - 15. ШАПКАТА НА УЧИТЕЛЯ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Обилното изпотяване и преобличане, няколкото чаши гореща вода, чист въздух и бодър дух, като не изключваме и вярата в Учителя.
Всички били бодри и весели. Всички се върнали весели и доволни от екскурзията. През него ден бе станало едно от многото чудеса, които правеше Учителят, мълчаливо и неусетно. Брат Неделчо отиде болен на Витоша, а се върна здрав, разказват очевидци. Кои бяха лечебните средства, които Учителят бе употребил? Обилното изпотяване и преобличане, няколкото чаши гореща вода, чист въздух и бодър дух, като не изключваме и вярата в Учителя.
към текста >>

93. 08 - 25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

" Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър.
Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види, той не се бил евакуирал, той беше електротехник, а когато бях ученик, с него живеехме у брат Савов заедно с брат Петър Арабаджиев и сестра Стойна, живеехме заедно. Та се познавахме отдавна. Брат Цеко отиваше в Мърчаево да слуша Учителя и да го види, да чуе някои разговори. При едно от тези посещения, последни посещения през 1943 година. Учителят му казал: „Брат Цеко, приготвяй се, горе ти гласят апартамент! " Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. „Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал и си мълчал. Брат Цеко си заминал за София и на другия ден или наскоро духал вятър и на стълба жиците се преплели, образувала се искра, А стълбът бил до къщата на Пеню Ганев, на мястото, където е сега руската легация. Получило се високо напрежение там и повикали брат Цеко да оправи това. Брат Цеко се качва със стълбата горе да оправи жиците, в туй време вятърът му духал косата и той, като я метнал така, косата свързва и понеже косата е добър проводник, веднага гохваща токът, нали високото напрежение и брат Цеко изгаря като въглен - пада на земята, черен като въглен.
към текста >>

94. 09-02. ПРОБУЖДАНЕТО НА БРАТ ВЛАДИМИР /КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ/

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Но след известно време наново ми се проясни съзнанието и аз отново почнах да чета, да се моля, да работя над себе си, започнах да си шетам и не след дълго аз напълно оздравях и сега съм бодър и мога отново да работя, както съм работил.
Нито се молех, нито четях, изгубих всякакво разположение към всичко. След три-четири месеца аз легнах на легло, което продължи около две години. При мене беше моята внучка. Тя бе натоварена от близките ми да се грижи за мене, но тя не ме обичаше твърде и вършеше всичко не от сърце. Аз чувствах това и го понасях твърде тежко. Но след известно време наново ми се проясни съзнанието и аз отново почнах да чета, да се моля, да работя над себе си, започнах да си шетам и не след дълго аз напълно оздравях и сега съм бодър и мога отново да работя, както съм работил. Разказал: Владимир Калудов Айтос - градината. 21 януари 1963 година.
към текста >>

95. 09 - 55. КАК УЧИТЕЛЯТ МЕ ИЗЛЕКУВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

След като го направих както трябва, след два дни оздравях и на третия ден отидох на работа бодър и весел.
На никаква цена! " - казва Учителят. „Така ще те осакатят." /Ще лекуват гърлото, а ще простудят стомаха и червата./ - „Ще слагаш горещ компрес." Отидох при сестра Ташка, за да ме научи как да направя, След три дни, като не получих облекчение, пак отидох при Учителя, за да му кажа, че компресът не помага. „Как?! Не може да бъде! " Казах му как го правя, което той не одобри име прати при брат Боев, той да ме научи. След като го направих както трябва, след два дни оздравях и на третия ден отидох на работа бодър и весел. Онова, което ми направи впечатление беше абсолютната увереност в успеха на препоръчваното лекарство. Това бе Учителят, той винаги даваше само многократно проверен и методи за лечение. Моя опитност - Георги Събев.
към текста >>

96. 09 - 119. ХРИСТОС МЕ ИЗЛЕКУВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Сутринта бях бодър и здрав.
Една нощ болката ми бе голяма и непоносима. През нощта, след като не можах да спя, станах да се моля на Христа. Аз зная, че Господ знае всичките ни нужди и всичките ни болки, но рекох пак да му се помоля, та дано поне да ми облекчи болката. Яви ми се Христос, положи ръката си на болното място /окото/ и каза: „Ти трябва да говориш на тия хора. затуй ще оздравееш." Болката веднага престана и аз заспах. Сутринта бях бодър и здрав. Но малко след това се яви съмнение, да не би само временно да е това облекчение. Но мина обед, мина след обед и след като болката вече не се яви, уверих се, че вече съм оздравял. Защо идва болката, страданието? - За да се изпита вярата ни. Разказал: Влайчо Жечев.
към текста >>

97. 09 - 179. ДОБРОТО ОРЪЖИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Брат Димитър, изпълнен с вяра и бодър дух, и с тая формула скоро наближил кошарата.
„Да от овчарските колиби може, но там има лоши кучета, които могат да разкъсат човека", казал брат Димитър. Брат, аз зная формули, срещу които и най-злото куче не може да устои", отговорил Михаил. „Видиш ли, че опасността се приближава, простри напред дясната си ръка с разтворени Сатурн и Юпитер[2] и кажи: И в тебе Бог живее и няма да ми причиниш никакво зло, като по тоя начин ти имаш най-силното оръжие." Брат Димитър слушал с голямо внимание. Разбрал той кое е най-доброто оръжие и се окуражил. Метнал празната раница на гръб и тръгнал към кошарата, която едва се виждала в далечината, а другият брат останал да чака неговото завръщане. Брат Димитър, изпълнен с вяра и бодър дух, и с тая формула скоро наближил кошарата. Когато бил вече на около километър, овчарските кучата го забелязали и се спуснали настървено срещу него. Шест едри като вълци овчарски кучета идат към него, а той чакал, минутата и секундата, когато ще употреби силното оръжие. Когато кучетата вече били на около 20-30 метра, той употребил оръжието и кучетата моментално се заковали на местата си, а братът спокойно и съсредоточено се приближил до овчарите, които били в изумление от неговото появяване. „Как е възможно кучетата да не те усетят - му думали слисани те - Това досега никога не е бивало." Братът си купил храна и се върнал. И двамата братя били доволни от направения опит.
към текста >>

98. 09 - 361. ПАНЕВРИТМИЯТА ЛЕКУВА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Събудих се и се виждам в тялото си на кревата, но вече бодър, весел, здрав.
Забравих себе си и се потопих в една неземна радост и блаженство. Когато завърши всичко, моят ангел ми каза. „Операцията е сполучлива и лечението е свършено. Сега вече си здрав.,,След като ми каза това, отново ме понесе на крилата си светкавично надолу. И така минахме третото, второто, първото небе. Събудих се и се виждам в тялото си на кревата, но вече бодър, весел, здрав. Ето сега вече никъде не ме боли. Като каза това, Георги започна да се пипа и натиска корема си, да ми уверява, че е здрав. Аз се съгласих с всичко и благодарих на Бога за необикновеното излекуване на моя сестреник. Часът беше към полунощ и ние решихме малко да поспим, да си починем. Но преди да заспим, Георги ми каза, че утре ще си ходи дома.
към текста >>

99. 12 - 10. ЗАМИНАВАНЕТО

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И тати беше вече болен, човекът, но имаше бодър дух.
В.К.: „Ама казва, понеже съм била близко в обкръжението, виждала съм Учителят как го приемаше." Надка: Тя и на мен го е казвала. „Втори ръководител не видях така да приема." В.К.: „Видях Учител как приемаше ученика си." Това беше. Ама тя имаше такъв жест. Надка: Когато беше болен, тя дойде с брат Петър. Дойдоха в Айтос специално да отидем на градината да го видят. И тати беше вече болен, човекът, но имаше бодър дух. Колкото и да му тежи, и казваше така, като беше болен, имаше кризи, нещо на простатата жлеза и казва, като дойдат силните кризи, казва: „Господи, нека малко да се отложат болките." Той ги назоваваше не знам как. „Мине колкото мине, пак ме хванат кризи. Когато дойде да се не търпи, викам: Господи, в Твоите ръце съм. Ако може. Пак - казва - получавах облекчение." И Мария, и Петър Филипов като дойдоха, тя поплака доста даже.
към текста >>

100. 12 - 24. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА