Търсене в текстове за 'Обаяние'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений.
Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло.
към текста >>

2. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Мелодичният му глас произвеждал странно обаяние.
Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина. Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел с поетичен език и изглеждал вдъхновен. Русата му коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни на рамената му. И музикалният му глас му придавал нежни и тъжни очертания. Тъмносините му и дълбоки очи сияели от сила, кротост и вълшебство. Свирепите тракийци отбягвали погледа му.
към текста >>

3. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота.
Един негов съотечественик, лекар при деспота, ходатайствал за него и успял да го освободи. Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие. И неговото отечество беше поробено от персийците. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще.
към текста >>

Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние.
Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще. В Делфи той срещнал една млада девойка с ясновидска дарба, която принадлежала към школата на аполоновите Жреци. Тя произхождала от семейство, в което длъжността на Жрец била наследствена. Тя се наричала Теоклея.
към текста >>

4. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Златорусата коса и брадата придаваха на Исус едно Божествено обаяние.
Изпърво предполагах, че той подстрекава юдейския народ срещу Рим, като изтъква неща, които не се нравят на евреите. Той се казваше Исус Назарянин. Веднъж бях излязъл по служба и минавайки покрай палатата Силоан, всред голяма тълпа видях един млад човек, който съвсем спокойно разговаряше с народа. Онези, които ме придружаваха ми поясниха, че това е Исус Назарянин, което впрочем, предполагах и аз сам. Външността на проповедника върху фона на слушателите беше изпъкваща. Златорусата коса и брадата придаваха на Исус едно Божествено обаяние. Наглед той имаше около 30 години. Лицето му носеше отпечатъка на неземно величие. Никога в живота си не бях виждал по-симпатичен, по-грациозен и по- привлекателен човек, който да има осанка като него. Не исках да Го безпокоя и продължих пътя си, но поръчах на моя заместник Манилиус, който добре владееше еврейски език, да се присъедини към тълпата, а после да ми докладва за всичко, което той ще узнае. След завръщането ми в палата Манилиус се яви при мене и ми съобщи подробно за какво е говорил младият проповедник.
към текста >>

5. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато те злоупотребили с тези знания, тогава тяхното знание е изгубило своята сила, своето обаяние и Египет лесно станал жертва на чужди влияния и завоеватели.
и още много неща са знаели, които съвременните учени още не знаят. Също така и в областта на психологията са били много по-напред от нас, защото те са познавали както видимия, така и невидимия строеж на човека и неговото отношение с Космоса. Познавали са не само света на самосъзнанието, но са познавали и света на подсъзнанието и свръхсъзнанието, които обуславят целокупния живот на човека, докато съвременната психология познава само света на самосъзнанието. Древните са владеели както външното, така и вътрешното знание, докато съвременните учени владеят само външното знание. Египтяните са разполагали със силите на Природата и са познавали законите на действията както на електричеството, така и на много по-фини астрални сили, които са използвали в строежа на своята материална цивилизация. И когато те злоупотребили с тези знания, тогава тяхното знание е изгубило своята сила, своето обаяние и Египет лесно станал жертва на чужди влияния и завоеватели. Между многото тайни Ключове на Знанието, притежавани от херметистите, е и умственото превръщане. Думата превръщане означава промяната на дадена природа, форма или субстанция в друга. Под умствено превръщане се разбира изкуството за превръщане, за промяна на умствените състояния, форми, чувства и условия в други. Умственото превръщане е една форма на умствена химия и практично-мистична психология. Превръщането, алхимично или химично, върху умственото поле е достатъчно важно по своите последици, за да ни увери, че ако изкуството би спряло дотук, то пак би било един от важните клонове и области на изучаване от страна на човека.
към текста >>

6. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В този именно принцип се крие тайната на личния магнетизъм, личното влияние, обаянието на дадена личност.
Нормалният метод е, щото Мъжкият и Женският принцип на даден човешки ум да си сътрудничат и действат хармонично и винаги в разбирателство един с друг. Но за нещастие Мъжкият принцип в средно развития човек се оказва много често мързелив и не действа както подобава. Дейността на волята му е доста слаба и в последствие се явява печалното нещо, че такава личност се ръководи и управлява изцяло от ума и волята на други лица. Магнетични личности са тези, които могат да използват Мъжкия си принцип по пътя на внушаване своите идеи на други хора. Изключителното влияние, което някои личности излъчват и с това завладяват другите, се дължи само на проявите на Мъжкия умствен принцип по пътя на вибрационната линия. В този именно принцип се крие тайната на личния магнетизъм, личното влияние, обаянието на дадена личност. По такъв начин става подсилване на субективния, женския ум на известно лице. Това подсилване на Женския принцип чрез енергията на вибрациите от страна на Мъжкия принцип е в пълно съгласие с вселенските природни закони. Природата предлага безброй аналогични случаи, чрез които този Принцип може лесно да се схване и разбере. Херметичната наука ни казва, че и самото сътворение на Вселената е следвало същия закон и че във всички творчески прояви вьрху духовното, умственото и физическото полета винаги е на лице дейността на този Принцип на пола, т.е. тези прояви па Мъжкия и Женския принцип.
към текста >>

7. 6. Шести Аркан: ДВАТА ПЪТЯ или Влюбеният - Влад Пашов (1902- 1974)

В хороскопа този Аркан показва, че за болшинството от хората привлекателността на порока има повече обаяние, отколкото строгата, сериозна красота на Добродетелта.
Но повече отговаря на Божествената Воля, ако тези сокове на сили бъдат преработени чрез духовна работа в друга, по-висша енергия. Които могат да направят това, се издигат на едно стъпало по-нагоре в своето развитие и могат да помагат на други хора в техния път. В Божествения свят този Аркан символизира науката на Доброто и Злото. В умствения свят - равновесието на необходимостта и свободата, длъжността и правото. Във физическия свят - противоречието на природните сили, връзката между причина и следствие. В хороскопа този Аркан показва, че за болшинството от хората привлекателността на порока има повече обаяние, отколкото строгата, сериозна красота на Добродетелта. Затова човек трябва да внимава в своите решения, защото пречките преграждат пред него пътя на щастието. Противоположни шансове витаят над човека и волята се колебае между противоположни сили. Нерешителността в такива случаи ще погуби човека в зависимост от избора, който ще направи, в ляво или в дясно. В тази фаза на своето развитие ученикът трябва да се осъзнае като Божествена частица и да даде път на Божественото, което ще го отведе в Тесния път. В тази фаза на развитие борбата е неизбежна, никой не може да я избегне, но ученикът трябва да има будно съзнание, да внимава в своите стремежи и да даде път само на тези, които са от Божествен произход, които имат предвид както неговото издигане, така и благото на други хора.
към текста >>

8. 23 август, неделя - Теофана Савова

Какво обаяние носи Учителя!
23 август, неделя, 5 часа сутринта Учителя пристига. Всички стават прави и го посрещат със светнали лица. Какво обаяние носи Учителя! Започва утринната молитва: 1. Добрата молитва. 2. Бог е Любов (песен). 3. Пътят на живота. 4. Духът Божий (песен).
към текста >>

9. УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Като съдим постериорно, от размера на неговите удивителни постижения, не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга, обаянието на личността му върху неговите последователи, Учителя е един от историческите, духовни, може би мирови Учители.
Днес той има и приятели, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди души от всяка възраст и съсловие. И при това бъдещето му обещава несравнимо повече, защото делото му има някои изгледи на дълговечност и даже сега, в самото си начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените, а може би и от рода на великите. Това е човек и нещо повече. Учителя, по всичко изглежда, е от ония редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения, още приживе стават легендарни, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим постериорно, от размера на неговите удивителни постижения, не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга, обаянието на личността му върху неговите последователи, Учителя е един от историческите, духовни, може би мирови Учители. Божи пратеник. * Петър Константинов Дънов е по плът син на варненския свещеник Константин Дъновски. С изключение на седемте години на пребиваването му като студент в Америка (от 1888 до 1895 г.), духовната си мисия той изпълнява, като остава до края на земния си път в България. Учил е във варненските училища, където завършва основното си образование (1879 г.) и реална гимназия (1882 г.), и в Свищов - в Американското научно-богословско училище.
към текста >>

10. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Когато го намери, застанала пред него смирена и щастлива, тя е удивена от обаянието, което гой излъчва.
Групата излезе от гората и се отби вдясно, където се откри изглед към поляната. Друга, по-голяма група, вече бе пристигнала тук. Навсякъде имаше цветя, окъпани в брилянтена роса. Някои от хората целунаха ръка на Учителя, другите останаха смирено встрани. Копнежът на всяка човешка душа е да срещне своя Учител. Когато го намери, застанала пред него смирена и щастлива, тя е удивена от обаянието, което гой излъчва. Сърцето тръпне от възторг, докоснато от Любовта на един велик дух. Всички са обърнали лице на изток в очакване на изгрева. Абсолютна тишина предшества раждането на новия ден. Слънцето наистина ги „почака". И сега ги погали с тържеството на първия си лъч.
към текста >>

11. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Още от пръв поглед се виждаха неговото голямо обаяние и естествената му красота, които прилягаха по особен начин на годините му.
По всичко си личеше, че е инициатор и изпълнител на особено отговорни задачи. Ведрият вид на лицето му издаваше един приятен характер на човек, който върши всичко с весело сърце. Когато тръгна към бялата къща, той запя с тих глас една приятна песен. В този момент на поляната се появи възрастен мъж и също се отправи към къщата. Чувствителният наблюдател би открил без усилие едно особено светло излъчване около него, което показваше, че не бе обикновен човек. Още от пръв поглед се виждаха неговото голямо обаяние и естествената му красота, които прилягаха по особен начин на годините му. Като вървеше, походката и фигурата му внушаваха лекота, пластичност и хармония. Младият мъж почувства неговото присъствие и се спря, за да го почака пред входната врата на белия дом. - Учителю, донесох бравата за вашата врата. Той извади въпросната брава от чантата си и, като я подаде, запита: - Ето, одобрявате ли я?
към текста >>

12. ЗА АВТОРА И ЗА КНИГАТА - Теофана Савова

Неговото слово, духовността и обаянието му я подтикват да пише поезия.
През 1913 - 1914 година учителства в Карнобатска околия. За кратко време (1917 - 1918 г.) работи като книговодител към Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Следва в Юридическия факултет на Софийския университет и през 1928 и 1929 година взема с успех университетските изпити за висше образование. През 1919 година от сестра си Мара научава за Учителя, а през 1922 година цялото семейство се преселва в София, за да живее на „Изгрева". Интелигентна и деликатна, надарена с чувствително съзнание, Теофана възприема с ентусиазъм идеите на Учителя и става негова ревностна последователка. Неговото слово, духовността и обаянието му я подтикват да пише поезия. Богатството от знания, които приема ежедневно от Учителя, са източник на вдъхновение. Творческото наследство, което ни е оставила, нейната вяра и всеотдайност, са затрогващи. Сестра Теофана се радва на свободата, която е основен закон в духовната школа на „Изгрева". В една от тетрадките си тя е записала: „Свободата при Учителя проличава навсякъде. Всеки свободно се присъединява към някоя група, свободно влиза в разговор, свободно се проявява в обхода, в храна, в облекло."
към текста >>

13. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Но по лицето му сияеше обаянието, което получи от чутите думи, а очите на стареца бяха пълни с любов и доверие.
Едного само по чудо изварди Бога заради продължението на почнатото дело и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от Бога време. - Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие. Като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго, имай го в пазвата си, при сърцето си. Константин бе дълбоко затрогнат от този разказ на стария свещеник. Той не можа да продума нищо. Но по лицето му сияеше обаянието, което получи от чутите думи, а очите на стареца бяха пълни с любов и доверие. - Връчвам ти този свят престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на пресветата Троица. Помни добре, че Бог, когато и да е, явява Своята премъдрост на всички, та дори на земните власти... Знай, Туркия ке падне! Старият каза още думи в уверение на това, че каквото попросим от Отца в Името Христово, ще ни се подари и като се сбогува с Константин, изгуби се в дълбочината на храма „Свети Димитрий Солунски", познат с името Кассъма джамиси. 1 Масичка, където се продават свещи (б. р.).
към текста >>

14. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

В този момент действителният собственик подкарва колата, а Стен, загубил опората и обаянието на преуспяващия мъж, става смешен в лицето на възмутените дами.
Как измамникът успява да си надене маската на почтения, на честния човек и да накара сляпо да му се доверят. Отговорът е един: чрез лицемерие. „Лицемерието е почит, която порокът оказва на добродетелта" е казал философът. Надяването на маската става чрез демонстриране на уважение, чрез персонализиране на носителя на добродетели и благородство, когато с всички средства лъжецът се стреми да наподобява добрия човек. Спомнете си онази сцена, в която известният комик Стен Лаурел поставя небрежно ръка върху една лъскава лимузина, за да внуши на младите дами, че може да им предложи една приятна разходка, като ги покани в „собствената" си кола. В този момент действителният собственик подкарва колата, а Стен, загубил опората и обаянието на преуспяващия мъж, става смешен в лицето на възмутените дами. Забележете какъв е ефектът, когато някой се опира върху рамото на известна личност. Известността на именитата личност започва да преминава върху извършителя на този класически жест като свидетелство за взаимност и близост. След това, всички шепнат: „Той е много вътре в нещата, той е изключителен." Ако се случи пък да падне в праха, всички единодушно му обръщат гръб. Казахме вече, че целта, която се преследва с манипулацията, е да се деформира истината, да бъде тя компрометирана и, когато съмнението на публиката в нея е достатъчно силно, незабелязано да се подмени с лъжата. За да се прикрие истинският лик на лъжата, се търси привлекателна форма, в която да се поднесе и предложи за консумация, без да предизвика и сянка от съмнение.
към текста >>

15. Три Небеса - Николай Райнов

И на много други сръки научи Ламех жените, но те криеха от мъжете всичко това; защото знаеха, че обаянието на жената е плитко и трае късо.
Научи ги с шафран да багрят нозете си — и с червило да натриват бърните си. И на гърлото си да носят луници със знака Дева. Научи ги още Ламех — с благовонна маз да помазват лицето си — и да почернят веждите си, а клепачите си да пишат с вжглен от липово дърво. И, когато искат мъж да ги обикне, — да шъпнат заклинания. И още — билки за любов да дават скритом на мъжа. И на много други сръки научи Ламех жените, но те криеха от мъжете всичко това; защото знаеха, че обаянието на жената е плитко и трае късо. И обичаха жените Ламеха. Лудуваха по него моми и жени. Но той си не губеше силите по тях. Иобел се казваше другият Каинов син. Той бе земеделец.
към текста >>

16. Четиритѣ учения - Георги Радев (1900–1940)

Знайно е съ какво религиозно обаяние се обгражда — чрезъ непрекъснати внушения — личностъта на „водача“ въ странитѣ, дето е установена диктатура.
Напраздно хората, които съ свързани съ този неумолимъ кръгъ, се мъчатъ да го разкъсатъ — рекатъ ли да сторятъ това, колелото на обществения животъ не върви. Ето защо, дори и когато искатъ да се освободятъ отъ влиянието и властъта на едно отъ тия четири течения, тѣ се мъчатъ да трансформиратъ енергията му и да я пуснатъ въ обществения животъ подъ друга форма. Нима антирелигиозниятъ социализъмъ можа да се освободи отъ догматиката, обредностъта, церемониалностъта и идолопоклонството на клерикализъма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае отъ идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна“ въ този смисълъ на думата. Религиозниятъ или поскоро клерикаленъ фашизъмъ съзнателно засили обредния, церемониаленъ и догматиченъ елементъ. Знайно е съ какво религиозно обаяние се обгражда — чрезъ непрекъснати внушения — личностъта на „водача“ въ странитѣ, дето е установена диктатура. Ние нѣма да разглеждаме оня сложенъ процесъ на трансформиране религиозната и политическа енергия въ разнитѣ епохи и при разнитѣ режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, въ които тя се излива въ разнитѣ сфери на живота. Ние имаме за целъ само да отбележимъ четиритѣ кардинални точки отъ този кръгъ на превръщенията и ги нарекохме, за да бъдемъ по-конкретни и по-разбрани, съ имена взети отъ социалната сфера, клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ, социализъмъ. Тѣ, обаче, не съ само четири социални явления, тѣ не съ само четири идеологии, четири религии, четири школи, презъ коиго е минало чоаѣчеството. Тѣ съ и четири общи психологични форми, които действуватъ въ съзнанието на отдѣлния човѣкъ. Човѣкъ дори въ течение на 24 часа, е ту „клерикалъ“, ту „милитаристъ“, ту „капиталистъ“ и „буржуа“, ту „социалистъ“.
към текста >>

17. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Уран е една от ония планети, които упражняват силно обаяние върху въображението на хора, запознати поне малко от малко с астрологията.
Глупецът трябва да живее със закон под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон - и той е нещастен. Беинса Дуно. Учителят говори. Уран е една от ония планети, които упражняват силно обаяние върху въображението на хора, запознати поне малко от малко с астрологията. Като четат, че Уран поражда у човека склонност към напредничави идеи и стремеж към освобождаване от всякакви предразсъдъци - неща, които по тяхна преценка и тях особено силно вълнуват - те считат себе си за "уранианци". И нерядко, като отидат при някой астролог да им състави хороскоп, те очакват да намерят потвърждение на това свое, често пъти, суетно желание. Разбира се, в повечето случаи те остават разочаровани - оказва се, че Уран не заема някакво силно положение в техния хороскоп, за да играе в душевния живот и съдбата им някаква важна роля. В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект към някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента, умствения строй и съдбата на човека. Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки.
към текста >>

18. Действие първо. - Велко Петрушев

Ето, вземи първата чаша на обаянието и пий до насита, докато сърцето ти желае.
Аз ще те науча на това безсмъртно изкуство и на много още подобни уреди. Д е в о р . Дай и на мене от този елексир да пия и да стана и аз силен, безстрашен, за да мога да победя оногова, който е оскърбил светлата Дева. 3 е м о н . (Изсмива се дяволито) Ето, седни на тази пейка, в тази градина, да подишаш ароматичния дъх на цветята, и отдай сърцето си на тая омая — сладострастието, за да бъдеш галено дете, приспивано върху очерователните гърди на Царицата на нощта. Ето, вземи първата чаша на обаянието и пий до насита, докато сърцето ти желае. Това е първа стъпка към рицарски подвизи и удоволствия. Ето ти още и тази ароматична билка, събрана от кървавите полета. Запалена тя с огъня на страстта, внася свежест в душата и сладък сън в сърцето. 3емон налива вино и го дава на Девора. Запалва цигара и го учи как да си служи с тях.
към текста >>

19. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Като съдим постериорно по размера на неговите удивителни постижения, не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението му, но и силата му да изменя благотворно човешкия характер от една страна, а от друга обаянието на личността върху неговите последователи, Дънов е религиозен гений.
От където и да го гледаш, това е бележит човек. Един единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние той днес след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие, като при това бъдещето му обещава несравнимо повече, защото делото му има изгледи на дълговечност и е сега в самото начало. Това е човек и нещо плюс. Дънов по всичко изглежда е от онези редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения още приживе, стават легендарни изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим постериорно по размера на неговите удивителни постижения, не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението му, но и силата му да изменя благотворно човешкия характер от една страна, а от друга обаянието на личността върху неговите последователи, Дънов е религиозен гений. Един от историческите, може би мирови учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които на времето на верски език се наричат Божи пратеници, пророци, ясновидци, Кришна, Махатма, на съвременен научен език Религиозен гений. Дънов, аз видях, както казах най-първо, на вечерята, а после като слушател на две негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, съединява изобилна подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник, или индийския йога, върху постройката на калено, здраво тяло.
към текста >>

20. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Той изпитва тук за пръв път огромното си обаяние сред хората, особено децата, които отварят целите си същества към всичко, което им дава.
Изслушвал търпеливо какво имат да кажат и след това сърдито настоявал от тях да му докажат, че те са по-добри от съученика, който са клеветили, за да имат правото да го упрекват. Въпросът с побоите между тях се решавал без каквото и да било колебание и не съвсем по принципите на Бялото братство; в края на краищата в оная, кажи го юношеска възраст на Учителя, те не били още формулирани. Дънов хващал побойниците за ушите и ги изправял пред класната дъска - и бития, и този, който го е бил. И правел това тяхно стоене там така жалко в очите на съучениците им, че да не им се искало за заемат някой ден мястото им. За Петър прекараната в Хотанца година също е от изключителна важност. Той изпитва тук за пръв път огромното си обаяние сред хората, особено децата, които отварят целите си същества към всичко, което им дава. Идва с огромното желание да изпълни това, за което се е готвил, да даде всичко, което може на хората, да види какво е било на баща му в такава една добруджанска дупка, сред житата, преди четирийсет години. И желанията му се изпълват - изпълнява задачата. Много скоро обаче съзнанието му е озарено от една истина, която не е очаквал. Петър открива, че това, че изпълнява задачата, която си е поставил и която учителите му са му поставили, не е всичко; открива, че тази задача е малка за това, което са го научили в Свищов Томов и Икономов, и за това, което самият той представлява; малка за възможностите му. Вярно е, че е влюбен в учениците си.
към текста >>

21. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя - Георги Христов

„Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна.
На 7 юли с.г. архиерейски събор на българското православно духовенство обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от църквата. В първата информация русенският кореспондент описва откриването на събора на 19 август и опита на пратениците на Светия Синод начело с търновския митрополит Филип да предизвикат Учителя на диспут, за да оборят учението му. Отказът на Учителя да дискутира с представителите на духовенството води до скандализиране от тяхна страна на публичната му беседа и до намесата на полицията. Въпреки неприятния инцидент, кореспондентът на в. „Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна. Тук всички като братя са под един покрив, на една софра, приготвена с усилията на всички, радват се и скърбят наедно, живеят като едно семейство. Така е във всичко онова, към което насочваме съзнанието на народа“, подчертава той. Във втората информационна статия под заглавие „Обществото на белите братя“ кореспондентът от Русе описва лагера на Братството и отношенията между хората в него, които му правят силно впечатление. Всички са ангажирани в някаква трудова дейност, в лагера се поддържа изрядна чистота, хранят се заедно на открито на дървени пейки, без разлика на социално положение и възраст. С изненада пратеникът на русенския вестник разпознава сред облечените в бели дрехи съборяни една русенска учителка.
към текста >>

0.28535509109497