Търсене в текстове за 'Обаяние'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 42 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Най- добре уредените държави грижливо поддържат обаянието с възвишена музика".
Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх). В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на боговете и възпитанието на младежта. Плутарх е учил, че музиката трябва да се допълва с изучаването на другите науки, а ръководител да бъде философията. Само философията може да даде, според него, музиката - нормите за благоприличието и принципа на полезното. "Ако някой е работил над вътрешния мир на детето с музика, то това дете, като порасне, ще бъде с благородна душа, ще бъде полезен на себе си и на своята родина, не допускайки никакво нарушение на хармонията нито с дела, нито с думи, но всякога и всякъде ще съблюдава добро държане, благоразумие и ред. Най- добре уредените държави грижливо поддържат обаянието с възвишена музика". Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците. Той избавил Спарта от постигналия я мор. Хомер казва, че гърците с музиката си поставили край на появилата се между тях чума. Плутарх казва: "Първо и най-хубаво предназначение на музиката е тя да служи за израз на нашата признателност към боговете и да насажда в душите чистотата, мелодията и хармоничната цялост".
към текста >>

2. 1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика

Борис Николов

ТОМ 2

Какво обаяние и сила имат те.
Тук срещнах хора, които ми бяха близки по мисъл, родни, макар че не бях се срещал с тях до тогава. В живота има едно чудесно съчетание на невидимото с видимото, на незнайното с знайното, на рационалното с ирационалното. Това съчетание на незнайното със знайното е едно от най-дълбоките трогващи преживявания. И тъй животът на човек е включен в друг голям живот, свързан с живота на много същества, негови близки, връзките от едно далечно минало се реализират в този голям живот. Какви спомени оживяват. Какво обаяние и сила имат те. Това знае онзи, който е свикнал да гледа вътре в себе си. Пробужда се един отдавна заспал живот при нова обстановка и се изразява по един нов начин. Все пак на онзи от далечното минало спомен, върху него трябва да се мисли и възпроизведе отново. Това не са много ясни понятия за човека. Изобщо мисълта трябва да върви напред и да води човека в този сложен свят на спомените.
към текста >>

3. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Борис Николов

ТОМ 2

За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж.
филисофски въпроси ни занимаваха, а пък ние бяхме запознати с окултната наука и теософската литература. Като се опирахме на младостта и силата си, както и на идеализма си предприехме нашия опит. Посещавахме често Учителя и разговаряхме с Него по всички въпроси. Не мога да забравя един разговор, когато между другото Учителят каза: „Учете в университета, но учете и един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа. Нали искахме да се издържаме сами и да учим. За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж. Учителят така разреши въпроса. Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си. И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим. Отначало опитахме с обущарството. Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци.
към текста >>

4. 140. ИЗГРЕВЪТ

Борис Николов

ТОМ 2

Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат.
Излезе вятър. Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието! " Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма се извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлинка за себе си. Всички са забулени с тайнствени магически ритуали. Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена, чиста.
към текста >>

5. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

А какъв младеж беше: красив, строен, засмян, излъчваше светлина и обаяние.
И той като музикант отхвърли поредицата от томове „Изгревът", където за пръв път се дават толкова исторически данни за историята на песните и музиката на Учителя. Тези неща за пръв път се публикуват и той не ги знае, но и няма от къде да ги знае. Вместо да благодари, те се опитаха да забранят да се продава книгата „Изгревът". Пътят му по-нататък е от ясен по-ясен. Другите ще го проверят. А какъв младеж беше: красив, строен, засмян, излъчваше светлина и обаяние. И колко надежди от мен! Днес това е изчезнало. Остана само неговият подпис под „Отворено писмо". Жалко, но факт! Людмила Димитрова.Тя е служителка в Народната библиотека.
към текста >>

6. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ТОМ 4

А какъв младеж беше: красив, строен, засмян, излъчваше светлина и обаяние.
И той като музикант отхвърли поредицата от томове „Изгревът", където за пръв път се дават толкова исторически данни за историята на песните и музиката на Учителя. Тези неща за пръв път се публикуват и той не ги знае, но и няма от къде да ги знае. Вместо да благодари, те се опитаха да забранят да се продава книгата „Изгревът". Пътят му по-нататък е от ясен по-ясен. Другите ще го проверят. А какъв младеж беше: красив, строен, засмян, излъчваше светлина и обаяние. И колко надежди от мен! Днес това е изчезнало. Остана само неговият подпис под „Отворено писмо". Жалко, но факт! Людмила Димитрова.
към текста >>

7. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Съчетанието на отразената външна светлина и на вътрешната виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с чистота.
Това бе необикновено явление. Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите. А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш. Но тук имаше и външна отразена светлина. Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него. Съчетанието на отразената външна светлина и на вътрешната виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с чистота. И затова не случайно той често казваше: „На вас ви е нужна не само външната чистота, но и вътрешна чистота на мисли, чувства и на деяния. Учете се от мене. Имате Словото, имате песните, имате опитностите си с мене, а от вас е учението и приложението на моето учение". В разстояние на двадесет и осем години аз винаги съм го виждала чист, спретнато облечен, с чистота в обходата си към себе си и в обходата си към другите, чистота в обноските си и в движенията си. Чистота във всичко, дори когато се изпотяваше неговата пот не миришеше както на обикновените хора.
към текста >>

8. 9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 6

И някакъв особен мир, някаква особена красота, особено обаяние.
Добре, че не ни посрещна най-напред Той, да имам време да се посъвзема. Посрещнаха ни на двора сестри дошли на посещение при Него. Милка ни запозна с тях. Къщичката беше малка, бяла, спретната, дворчето - също малко, тясно, но чисто, блестящо от чистота. И какво лъхаше от тях не мога да обясня - особена белина, особена чистота. И някакъв особен мир, някаква особена красота, особено обаяние. Почувствувах се обгърната от топлота, от сигурност. Оазис. Оазис след пустинята, от която ида. Пристан, пристан след бурния океан, на който изплавах, си мислех аз. Въздъхнах си свободно и влязохме в трапезарията, където ни покани една от сестрите - Василка Иванова, която живееше в същата къща. Беше постлала голяма, дълга маса със снежнобяла ленена покривка и наредени чаши за чай за около 10-15 души.
към текста >>

9. 77. ЛЯТО 1939-то

ТОМ 6

Учителят ги приветствува с топло бащино Слово, а те - задъхани от вълнение, от обаяние, от почуда мълчат, мълчат и тихо се търколят по бузите им едрите французки сълзи... Тези сълзи говореха повече от най-красноречивото слово.
Гостите французи малко закъсняха. Те дойдоха към средата на летуването; Но ето ги и тях. Колко са скромни и смирени тези французи. Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н. Колко са топли и сърдечни. Учителят ги приветствува с топло бащино Слово, а те - задъхани от вълнение, от обаяние, от почуда мълчат, мълчат и тихо се търколят по бузите им едрите французки сълзи... Тези сълзи говореха повече от най-красноречивото слово. Незабравимите французи! -Топли, сърдечни, вдъхновени! Колко малко време, но колко сгъстено им беше дадено всичко. Можаха ли да го погълнат, асимилират и да го претворят в живота си и да изпълнят задача си, за която бяха дошли? Не зная.
към текста >>

10. 17. Бурята над Търново

Васко Искренов

ТОМ 7

Тая радост дълги години ме държа и може би на това се дължи и това обаяние, което имам.
Тая радост, която аз получихот Учителя тогава, тя се излъчваше от мене. И аз не мога да кажа, че аз съм това. Аз благодаря, че съм проводник на тази Любов. Никога не съм преписал нещата на себе си. Казах ви и по-рано, обичам последното място. Тая радост дълги години ме държа и може би на това се дължи и това обаяние, което имам. Навсякъде ме посрещат, отварят си вратите на домовете, душите и сърцата за моята скромна личност. Но това не е за мен. А за Любовта на Учителя.
към текста >>

11. 70. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

лятото на 1930

ТОМ 8

- Вече изкачвате стръмната пътека, а на всяка стъпка се обръщате да видите, още веднъж да преживеете обаянието от сините води на Махабур - петото.
къде ли е Великият майстор? - Вие вече го очаквате. Никаква изненада, ако се яви сам Той! Нова изненада! Неволно търсите бои, четки; да нарисувате, да фотографирате, но да отнесете нещо от този шеметен блян! - Вече изкачвате стръмната пътека, а на всяка стъпка се обръщате да видите, още веднъж да преживеете обаянието от сините води на Махабур - петото. Не стихнало вълнението от неговия чар, вие сте наново пред изненада -Сърцето! - Дълбоко и страшно като човешко сърце. Минавате край него обзети от тайнствен трепет, поглеждате спокойните води на седмото - Шам-Хаа - Главата, и пред вас се открива чудната гледка от езерния връх. Пред вас е цялата обходена местност! Рилските езера!
към текста >>

Обаянието от чара на планината ви обгръща.
Минавате край него обзети от тайнствен трепет, поглеждате спокойните води на седмото - Шам-Хаа - Главата, и пред вас се открива чудната гледка от езерния връх. Пред вас е цялата обходена местност! Рилските езера! Красивите 7 рилски езера! Неволно снемате шапка. Обаянието от чара на планината ви обгръща. -И тук, в своя храм, красотата разказва чудната приказка за красотата, идете ги вижте! Тях, седемте рилски езера! Рила, 1938 г. Учителят поспря. Поспряха учениците край Него.
към текста >>

12. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ТОМ 8

Няколко песни, написани от ученици на Школата, даже на музиканти, възпяват с текст и музика личността и обаянието на Учителя.
За нас един такъв нов подход за хармонизиране и аранжировка на песните на Учителя ще бъде интересен. Ако разгледаме песните на Учителя по отношение характера им, можем да установим следното: Една част от тези песни са жизнерадостни, от тях блика радост и възторг от величието на природата. Примери: "Мусала", "Зов на планината", "Зората на новия живот", "Ходи, ходи" и пр. В друга група песни преобладава стремежът на ученика за извисяване и победа на духовното начало. Такива песни са: "Напред чада", "Песен за светлия път", "Стари, стани" и др. Няколко песни, написани от ученици на Школата, даже на музиканти, възпяват с текст и музика личността и обаянието на Учителя. Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи. Искам да обърна вниманието ви на четвъртия куплет на тази песен - трети и четвърти стих. Те гласят така: "Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра". Някои наши приятели изменят четвъртия стих и го пеят: "И след Тебе ще вървя". Брат Кирил Икономов, комуто може напълно да се вярва, ми каза, че преди второто отпечатване на песента (1941 г.) изрично е попитал Учителя как да остане този стих, и Учителят е отговорил: "Да остане както си е!
към текста >>

13. 76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Борис има също така едно обаяние, което излъчва от себе си, но който го усети.
Разбрах че нещо там има, че нещо е удовлетворен. Жорж беше в това отношение така красиво същество, разбирате ли, както има красиви коне хубави. Всички коне са красиви да речем, ама красиво нещо имаше в себе си. Но да ви кажа, тази красота беше вътрешна. Той не беше красавец. Борис има също така едно обаяние, което излъчва от себе си, но който го усети. Аз всякога на Борис съм му се радвала затова което носи. Така съм чувствала. Сега, може някой да каже че се заблуждавам, може. За мене е реално аз съм го чувствала. Пък който го е почувствал ще го каже.
към текста >>

14. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Може да е вярно, вижте, ние имахме обаянието, което Учителят даваше.
Той никога не говореше другояче. В.К.: Щото човек като чете, той трябва да влезе в Словото, в това поле, но вие, които сте Го виждали, чували е по-другояче при вас. Е.А.: Вижте, все едно, че чувам Учителя като го чета, да. В.К.: Но за нас е по-трудно. Е.А.: Е не зная. Може да е вярно, вижте, ние имахме обаянието, което Учителят даваше. И това, лекотата с която Той правеше всичко и ни заразяваше. Затова след всяка лекция, след всяка беседа, всеки един от нас излизаше окрилян. Всеки един от нас излизаше вдъхновен, всеки идваше радостен. Защото ние като ходехме на беседи си имахме една задача, друга задача, трудности някакви. Много често Учителят решаваше и нашите задачи, личните ни задачи в лекциите.
към текста >>

15. 01 - 68. КАК РАБОТЕШЕ БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

На какво се дължеше това обаяние?
Брат Куртев не изнасяше пламенни речи, не държеше сказки или беседи, за да възбуди интерес у населението. Той работеше по съвсем друг метод - строго индивидуално. За него хората бяха души, които се нуждаят подобно на цветята от почистване, прекопаване, поливане или торене. Той постъпваше специфично към всяка душа, не работеше по шаблон. Всички знаят и признават, че той се ползваше с особена почит, уважение и любов от хората, които го познаваха. На какво се дължеше това обаяние? Трудно е да се отговори. Той никога не казваше нещо, което няма да направи. Думи и дела, слово и живот се сливаха в едно. Ето защо каквото той кажеше, се слушаше и изпълняваше. Съмишлениците в негово лице виждаха един от учениците на Учителя.
към текста >>

16. 08 - 11. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Казва: „Г-н Дънов се радва на такова обаяние, на което малко хора са се радвали - казва - преживе.
Няколко приятели го поканиха на събора и той присъства. Беше на гимнастиките и аз бях даже зад него, когато правим гимнастики. И той казваше, после пишеше във вестниците: „Бях в плен на Белите братя". Да, в такава форма го писа и изказваше своите впечатления. Но то в самата книжка е писано кои са Белите братя. Казва: „Г-н Дънов се радва на такова обаяние, на което малко хора са се радвали - казва - преживе. На такова обаяние. Всички, като споменат името на Учителя, с особен трепет го изговарят и това е много рядко явление, и отношенията между хората от братството са брат и сестра. Няма Иван, няма Драган. С една топлота, което нещо е много хубаво, дано се запази! " Така пожелава той.
към текста >>

На такова обаяние.
Беше на гимнастиките и аз бях даже зад него, когато правим гимнастики. И той казваше, после пишеше във вестниците: „Бях в плен на Белите братя". Да, в такава форма го писа и изказваше своите впечатления. Но то в самата книжка е писано кои са Белите братя. Казва: „Г-н Дънов се радва на такова обаяние, на което малко хора са се радвали - казва - преживе. На такова обаяние. Всички, като споменат името на Учителя, с особен трепет го изговарят и това е много рядко явление, и отношенията между хората от братството са брат и сестра. Няма Иван, няма Драган. С една топлота, което нещо е много хубаво, дано се запази! " Така пожелава той. В. К.: Аз тази книжка съм я чел, но данните, които дадохте, че са били съученици, това никой не го знаеше.
към текста >>

17. 14 - 5. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ЗА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

Надка Боева

ТОМ 10

Приложил любовта като основа на живота си и имаше обаянието на Апостол на новия живот - любов към Бога.
Голямо значение имаха срещите му с Учителя в София, на Изгрева и на Рила, които са били много знаменателни. За тях той разказва, подобно на библейски книгописец с най-точни подробности и тълкувания, нещо много свещено, което само той можеше да преживее и разкаже. Особено когато Учителят е бил болен, той непрекъснато е бодърствувал до леглото му. Това е била последната му среща с него. Той беше сеятел на Новото Учение на Учителя в град Айтос. Приложил любовта като основа на живота си и имаше обаянието на Апостол на новия живот - любов към Бога. Обикаляше селата и околията, той намираше готовите души, които сами тръгваха по този път. Познавайки окултните закони, той ги прилагаше неотменно при всички случаи. Важно място в живота му беше молитвата. Той се молеше всякога. В спомени за него се казва: „Когато той се молеше, цялото небе се отваряше, като чели всички живи същества се заслушваха в напевния му глас и в думите му." В последните си години той правеше всичко в името на Бога, затова всички го обичаха.
към текста >>

18. АНРИЕТА МАРКОВА ЖЕРБЕРТ - ЕДИН ВЕЛИКДЕН

Анриета Маркова Жербет

ТОМ 13

Надясно реката ни държеше под обаянието на своя шепот, който изглеждаше да ни казва, че тя е научила много неща през своето пътуване.
Той вървеше толкова живо, толкова весело (разположено), че младите трябваше доста да бързат, за да не останат назад. Колкото за мене, която почти не бях правила екскурзии, аз следвах отначало криво ляво; но когато почна стръмнината, стана ми невъзможно да вървя наравно с другите в тези малки пътеки, ужасно стръмни, каменливи и неудобни. Аз се бях спряла за един момент и се питах в недоумение кога и как бих стигнала целта, когато се видях настигната от една сестра, която намирайки, че сме приблизително с еднакви сили, много любезно ми предложи да вървим заедно. Това беше помощ, която небето ми изпращаше. Приех с готовност и добре стана: тя познаваше планината и скоро ние се намерихме в един път, по-дълъг наистина, но колко по-удобен и приятен! Надясно реката ни държеше под обаянието на своя шепот, който изглеждаше да ни казва, че тя е научила много неща през своето пътуване. Тя беше щастлива, виждайки ни да напускаме за малко равнината, за да идем и се разведрим по височините, защото тя знаеше от собствен опит, че планината дава на долината това, което съставлява нейното богатство, нейното благосъстояние. Тя изпълняваше верно мисията, която великодушната и горда Витоша й беше възложила, като на един повереник, който не би се обезсърчил от никаква мъчнотия, от никаква пречка. И благославяха я тези, на които тя носеше плодородие, както и високият връх, дето бе родена. Благодарение на тези размишления и на много други още, които бистрата течаща вода ни внушаваше, ние бяхме извървели доста път - на всички направления - и бяхме стигнали да се удивляваме на хубавия пример, които тази вода ни даваше и който ние трябваше да се стараем да приложим в живот, когато моята приятелка ме накара да забележа, че беше дошло време да се разделим от нея. Да се разделим с нея, ние съжалявахме тъй, както човек съжалява, когато в подобен случай се разделя и стиска ръката на един добър спътник.
към текста >>

19. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

ТОМ 16

Стъпките и шепотът дори на този голям български певец, на който името се разнесе по света само в няколко мига, показват какво е личното му и обществено обаяние.
Благодаря на Ваши Величества за вниманието, с което ме удостоявате, като втори път присъствувате на моите представления. Вие ме правите извънредно щастлив. Аз ще нося този скъп спомен, където и да бъда по света. Ще помня тия вечери. Чувствувам се горд, че съм българин..." Триумфът е вихров, неописуем! Стъпките и шепотът дори на този голям български певец, на който името се разнесе по света само в няколко мига, показват какво е личното му и обществено обаяние. Възторзите на публиката дойдоха като отговор на неговите страдания. За него няма и не може да има по-голяма награда. Това е всенародното отблагодаряване за честно и достойно служене. Тъжно и болно е, че първи други народи го нарекоха Карузо. Мазаров има всички заложби на един световен първенец в тоновото изкуство.
към текста >>

20. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

VI. Очерци за Мара Белчева

ТОМ 17

Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева.
17-18 СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса. Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение. Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас. Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета, от мене пъстри птици отлетяха. Мъглите като песен прелетяха на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева.
към текста >>

21. 10. Изложение от д-р Стефан Кадиев до Комитета по културата и изкуствата

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Днес можем наистина с учудване да отчетем колко голям е бил авторитетът, обаянието на тоя човек, който сам, без всякаква официална подкрепа, без държавни и царски субсидии, е могъл да напечата повече от 120 тома беседи - десетки хиляди страници, очаквани с нетърпение от неговите последователи.
То е изразено в рискованото укриване на Георги Димитров от полицията, което завършва с избавлението му. Неслучайно учението на Дънов е считано за комунистическо и е било под съмнението и преследването на Фердинанда и на фашистките правителства. Исторически факти са рискованите укривания, които са намирали много партийни функционери всред последователите на Петър Дънов. 4. Поради своята оригинална за времето линия на движение, Петър Дънов беше отлъчен от черквата и на учението му беше сложена „анатема". Така, въпреки религиозния характер на учението и на движението, създадено от него, то остава без връзка с тогавашните религиозни „църкви" и не е разчитало на каквато и да било помощ от фашистката държава, а изключително на моралната и материалната подкрепа на своите последователи. 5. Днес можем наистина с учудване да отчетем колко голям е бил авторитетът, обаянието на тоя човек, който сам, без всякаква официална подкрепа, без държавни и царски субсидии, е могъл да напечата повече от 120 тома беседи - десетки хиляди страници, очаквани с нетърпение от неговите последователи. Не ни е известно друг подобен случай в историята на нито един народ в света. 6. Поради известни допуснати грешки в дейността на „братството", 12 години след смъртта на Дънов се проведе съдебен процес. Бяха иззети беседите и имуществото и се нанесе тежък удар върху живота на така наречената „верска общност Бяло Братство". По такъв начин, през времето на култа към личността беше показано дълбоко неразбиране на същността на делото на Дънов, на неговия прогресивен характер. 7. Беше пропуснато обаче, че през време на предшествуващите години учението на Петър Дънов беше далече прескочило границите на Родината ни.
към текста >>

22. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Луксът, светският живот и разкош упражняват особено обаяние върху тях.
Понякога дори те стават страстни привърженици на известни идеи, които смело пропагандират и словом, и делом. Пламенни оратори, те обичат понякога високопарната фраза, жестикулацията и словесния блясък. Тия натури са склонни към страстни, безкритични увлечения и доверчива преданост, които нерядко им носят горчиви разочарования. Обичат властта и високите постове, но тяхната импулсивност, гордост и самоувереност, подкопават понякога техния авторитет. Тщеславни и честолюбиви - те обичат да блеснат пред хората. Луксът, светският живот и разкош упражняват особено обаяние върху тях. У по-установените люде, родени под тоя знак, ние имаме налице един от най-красивите черти - твърд, прям и благороден характер, способен на жертви за справедливи каузи. Една характерна черта у тоя тип хора - подобно лъва, който ако не сполучи да улови своята плячка при първия още скок, не я напада повторно, и те не обичат да повтарят своите опити. И още една - победят ли врага си, обезоръжат ли го, те вече са готови великодушно да му простят. Те не обичат да поразяват до смърт победения враг. Това са - едро нахвърлени - основните черти на хората, родени под този „царствен” знак.
към текста >>

23. 23. Сфера на Меркурия

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Тук ще е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст.
Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да полъгва, и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели. Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата търговска сделка по правилата на натуралната обмяна - Меркурий дава лирата си на Аполона, а последният му връчва своята кадуцея; златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка. Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем засега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурия. Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук ще е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст. Децата, родени под влиянието на Меркурия, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум. Те често правят големи пакости, но са така остроумни и находчиви, когато дойде ред да се оправдават, така ловко се изплъзват от затруднението, в което са попаднали, че неволно будят симпатия у околните. Иска ти се да отдадеш техните пакости на една невинна игривост, на един преждевременен изблик на умствена енергия, която търси по някакъв начин да се прояви. Симпатията си към тоя род деца народът изказва с израза „хитро дете”. Но да се върнем в нашето заведение.
към текста >>

24. 28. Сфера на Урана

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Беинса Дуно, „Учителят говори” Уран е една от ония планети, които упражняват силно обаяние върху въображението на хора, запознати поне малко от малко с астрологията.
4 ÷ 5, с. 89 ÷ 95 Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Беинса Дуно, „Учителят говори” Уран е една от ония планети, които упражняват силно обаяние върху въображението на хора, запознати поне малко от малко с астрологията. Като четат, че Уран поражда у човека склонност към напредничави идеи и стремеж към освобождаване от всякакви предразсъдъци - неща, които по тяхна преценка, и тях особено силно вълнуват - те считат себе си за „уранианци”. И нерядко, като отидат при някой астролог да им състави хороскоп, те очакват да намерят потвърждение на това свое, често пъти, суетно желание. Разбира се, в повечето случаи те остават разочаровани - оказва се, че Уран не заема някакво силно положение в техния хороскоп, за да играе в душевния живот и съдбата им някаква важна роля. В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект към някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента, умствения строй и съдбата на човека. Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние”, което може да се прояви в най-различни посоки.
към текста >>

25. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

ТОМ 20

В мен нещо беше станало... не знам какво, но като че ли значителна част от обаянието бе изчезнала, беше се събудил духът на европееца, мощният дух, който в миналото бе покорил океани, континенти и раси... Дневната светлина бе ми дала кураж и увереност.
Той се усмихна. - Както искате го наречете, но да вървим, Скоро ние бяхме в неговата стая. Слънчевата светлина хлуеше от два широки прозорци и като че ли цялата обстановка беше станала по-друга, по-проста, по-обикновена. Самата магическа лампа, която така много ме учуди, сега ми се виждаше като обикновен кръгъл съд, пълен с масловидна течност, която изглеждаше зеленикава на дневната светлина и постоянно се колебаеше. Намерих го седнал на един удобен плетен стол, с цигулка в ръка. В мен нещо беше станало... не знам какво, но като че ли значителна част от обаянието бе изчезнала, беше се събудил духът на европееца, мощният дух, който в миналото бе покорил океани, континенти и раси... Дневната светлина бе ми дала кураж и увереност. Аз, да си призная, започнах да разглеждам обстановката с известна доза високомерие, тъй като тя ми се струваше съвсем друга на вид - простичка, обикновена. Той продължаваше свиренето си и само с глава ми посочи къде да седна. Това ме още повече докачи, види се, пресният въздух и тия много въпроси, с които бе ме засипал спътникът ми, бяха, може би, раздразнили моето подсъзнание. Той продължаваше да свири, а мен в туй време като че ли ме подгряваха, като някой казан, в който налягането расте и се приближава до експлозията... Мелодиите, които той свиреше, ми се видяха странни. Самият му маниер да си служи почти изключително с върха на лъка му даваше възможност да свири мелодии, които имитираха някакви стихийни звукове, напомнящи тия, които предшествуват бурята.
към текста >>

26. 17. НЕ СТРУВАТ ЛУЛА ТЮТЮН

ТОМ 20

И само тоя едничък факт - изпълнението волята на Бога и според това, пълната хармония между думите и делата му - г-н Дънова - може да обясни голямото влияние и обаяние, което тоя истински духовен учител упражнява върху своите верни последователи.
1 от април 1924 г.) - «е апостол на едно чисто християнство, без обрядност, без условности и лицемерие». Само че тук има и друго много по-важно нещо, по което г-н Дънов се различава от много други проповедници на чистото Христово учение - то е, че г-н Дънов е приложил учението напълно в своя живот; той живее именно според учението и учи точно според живота си, и ето защо г-н Дънов е можал да вникне тъй дълбоко в Божествените истини, според думите на Христа: «Ако някой иска да върши Неговата (на Бога Отца) воля, ще познае дали учението е от Бога, и дали аз говоря от себе си» (Ев. Йоан 7: 17). В своя живот г-н Дънов изпълнява точно и напълно волята на Бога и затова, когато проповядва, той говори не от себе си, а от името на Оногова, Който го е пратил. Да, «в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа». И само тоя едничък факт - изпълнението волята на Бога и според това, пълната хармония между думите и делата му - г-н Дънова - може да обясни голямото влияние и обаяние, което тоя истински духовен учител упражнява върху своите верни последователи. Със своя богоугоден живот г-н Дънов дава на своите ученици висок пример за подражание и затова той с пълно право казва: «Мене може да обори само онзи, който би живял по-добър живот от живота, който аз живея.» Изучаването и владението на богословската наука, и специално - на християнското богословие, още не е гаранция, че с негова помощ човек може да вникне в същината на Христовото учение, ако той, преди всичко, не живее според това учение. Известно е на осведомените лица, че куейкерите (у нас е прието да се произнася криво тази дума - квакери) са най-духовно издигнатите хора в Англия и в Америка, а между това те нямат никакви богословски училища и не учат никакво богословие. Защото наистина не с ума - плод на който е изобщо науката, в която влиза и специалната наука «богословие» - може да се схване Бог, а с чисто сърце: нали сам Господ наш Исус Христос казва: «Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога» (Мат. 5: 8). Богословите, като учени хора, се мъчат да схванат и разберат Бога изобщо с ума, а не със сърцето.
към текста >>

27. 42. НА АВТОРА НА БРОШУРАТА «БЪЛГАРСКИЯТ РАСПУТИН»132

ТОМ 20

Знай тогава, че това е душата, твоята душа, която може да люби с чистотата на Божията любов, която в красотата на звездната нощ, в чистотата на майското утро, в неземното упоение на хубавата музика съзира своята красота, своята чистота, своето обаяние.
Боже! » Спомняш ли си някое ранно майско утро, когато свежестта на прохладния въздух, омайната красота на околната природа, нежното галене на меката светлина изгонват всичко тъмно, всичко нечисто от човешкото сърце и ум, да си посрещнал първия слънчев лъч? Спомняш ли си тогава някакъв внезапен мощен порив, някакъв примес с болка, копнеж за чистота, светлина, красота? Спомняш ли си, в някой рядък, твърде рядък момент на живота си, обаян от тъжните, проникващи до глъбината на душата звуци, или под тежките удари на непоносима душевна скръб, сърцето ти да се е свило от болка, в дълбоко ридание да си притиснал ръце о глава, слушайки внимателно тихия глас, който шепне в самия тебе, че има нещо по-светло, по-чисто, по-красиво от печалното настояще и разбирайки, че дълбоко някъде в тебе - в тишина и неизвестност, живее нещо, което още никое от мръсните пипала на всекидневния грубо-его-истичен живот не е докоснало, че колкото и каквато и кал да се е полепила по човека, скитащ из преплетените пътеки на жизнената арена, все пак в него има нещо, което не може да се омърси, което е винаги чисто и достатъчно е само едно умело докосване и целият натрупан слой мигновено пада, разкривайки под себе си девствена чистота и красота? Спомняш ли си?... Знай тогава, че това е душата, твоята душа, която може да люби с чистотата на Божията любов, която в красотата на звездната нощ, в чистотата на майското утро, в неземното упоение на хубавата музика съзира своята красота, своята чистота, своето обаяние. Душата, която се е скрила дълбоко в областта на подсъзнанието, за да не може никое допиране, никой нечист поглед да я докосне и оскверни, и която няма нищо общо с делото на твоя ум. Ней - на тая душа, чиста и красива, светъл лъч, като че ли вчера откъснал се от Божието лоно - говоря аз! Ней - на Божественото, което живее и във всеки човек, ней аз говоря: Да се докосне до тебе диханието на Божията уста!... Да паднат веригите, които сковават порива към светлите простори на Истината! Да закопнее сърцето по чистата радост на Божията любов!
към текста >>

28. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

Може да стане много добър оратор и разпространител на новите идеи, като прояви едно духовно обаяние, чрез което силно ще въздейства на хората .
При нова Луна чрез житния режим , човек с пълно упование може да трасира един духовен път, насочен към Бога. Той лесно ще се приспособява към всички лоши външни условия, ще придобие сдържаност, мекота и постоянна благодарност. От 22 юли до 22 август Слънцето преминава през зодиакалния знак Лъв . Житният режим, направен при разсип на Луната ще помогне на човека да облагороди и омекоти сърцето си и ако е болно, да го излекува. Той ще придобие ангелски характер и ще започне щедро да дава от времето, парите, знанието си без да мисли за себе си. Може да стане много добър оратор и разпространител на новите идеи, като прояви едно духовно обаяние, чрез което силно ще въздейства на хората . При нова Луна житния режим дава на човека смелост и сили за постигане на целите си. Той ще намали гордостта и омекоти достойнството си, които му пречат и спъват в живота . Непрекъснато ще търси истината и светлината на живота, в които постоянно ще се движи. От 22 август до 22 септември Слънцето преминава през зодиакалния знак Дева . Житният режим направен при разсип на Луната помага на човек да се приспособи много добре към знанието - да учи с голяма лекота, да го придобива с леснота.
към текста >>

29. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

ТОМ 22

Притежава лично обаяние, с което омайва слушателите в аудиторията, където изнася беседите си.
Лъвът управлява сърцето и Учителят притежава голямо любящо сърце, което щедро раздава времето си, средствата и знанията си на нуждаещите се. Той е дете на слънцето и на цялата вселена - обичан и непрекъснато подпомаган от небесното войнство в трудната му и отговорна работа. Обича светлината и истината, на които е носител. Духът на Истината Беинса Дуно хваща всички шмекерии на хората около него и с няколко думи само цели право в целта и осуетява лошите им намерения. Носи в себе си непоколебимо желание за пълен успех на Делото Божие. Притежава лично обаяние, с което омайва слушателите в аудиторията, където изнася беседите си. Той е вдъхновен, неповторим оратор с тих мек глас, който се чуваше добре от всяка точка на салона. Ограден е със силите на любовта, мъдростта и истината и макар че е крайно привлекателен за противния пол, Учителят държеше жените на разстояние от себе си, като същевременно ги възпитаваше. В направения хороскоп за вселяването на Христовия Дух в Учителя аз ще разгледам подробно физическите условия при които той работи с българите, изразено чрез аспектите на планетите. Обръщам внимание и на духовните аспекти, изразени в хороскопа чрез деклинациите, които са предимно умствени - северни (N) на 6 планети - израз на ангелската мъдрост, проектирана чрез силите на Юпитер и 3 южни (S) - на ангелската и човешка любов, изразена чрез планетата Венера. Виждаме, че Юпитер има южна деклинация (S), което говори, че духовните сили на Бялото братство са насочени първо към проявата на ангелската безкористна, братска любов между хората и тогава ще дойде ангелската мъдрост да съгради основите на новия живот в съзнанието на българите.
към текста >>

30. VII. ЦЯЛОСТНИЯТ ХЛЯБ И ЖИТНАТА ХРАНА БУЛГУРЪТ

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

[Текст на корицата] Искате ли да развиете силата на вашата воля, вашето лично обаяние, вашия магнетизъм, вашата привлекателна сила?
Българи, «Любете хляба, Душата на дома, Благоуханието на трапезата, Радостта на огнището! Почитайте хляба, Потта на челото, Гордостта на труда, Празника на живота! Не хабете хляба, Богатството на народа, Най-благия дар на Бога! Най-светлата награда на човешката мъка! » 2. [Текст на корицата] Искате ли да развиете силата на вашата воля, вашето лично обаяние, вашия магнетизъм, вашата привлекателна сила? Искате ли да управлявате мисълта си, да я концентрирате и да я развиете, като постигнете по този начин най-голямата сила на вашите качества и способности? Искате ли да придобиете яснотата на идеите, готовността и бързината на възприятията и една ясна и силна памят и така да имате едно лесно постижение във всяко начинание и учение? Искате ли да достигнете вътрешното си равновесие, господството над страстите и мира на душата, като постигнете най-голямото щастие, възможно на Земята? Искате ли да достигнете и да удовлетворите всяко разумно желание и да постигнете с успех това, което предприемате? Искате ли да придобиете едно по-добро обществено положение и да достигнете онова, което преди ви се струваше непостижимо?
към текста >>

31. Статия III-та Дънов

ТОМ 24

Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения: не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменява благотворно човешкия характер, от една страна; а от друга: обаянието на личността му върху неговите последователи: - Дънов е религиозен гений.
Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име и е обожаемия вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие. И при това, бъдещето му обещава несравнено повече; защото делото му има някои изгледи на дълговечност, и да е сега в самото си начало. Сигурно, това е българин от рода на необикновените, а може би и от размера на великаните. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от ония редки истерични личности, които поради изненадните си постижения, още приживе стават легендарни; изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения: не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменява благотворно човешкия характер, от една страна; а от друга: обаянието на личността му върху неговите последователи: - Дънов е религиозен гений. Един от истеричните духовни, може би, мирови учители. Един от ония полуисторични, полулегендарни личности, които на верски език се наричат Божи пратеници: пророк, ясновидец, Кришна, Махатма, Баб и пр., а на съвременен научен език - религиозен гений (32). Ала за свободния от хипноза на вярата: за външния прозаик-наблюдател, за студеното перо на журналиста, този човек прави впечатление повече на странна ексцентричност, нежели на истерично величие (33). Дънова аз видях, както казах, най-първо на вечерята, а после го видях като слушател на две негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с пълна бяла брада, прошарени вежди, сединява, изобилна и подрязана до рамената коса.
към текста >>

32. 6.1. В Рилския стан на Всемирното Бяло Братство

ТОМ 24

Но той бе скромен да изтъкне, че цялото обаяние и сила се крие в Неговата личност.
- Не може, казвахме, Дънов да не остави следа в нашата общественост Неговото име вече е вписано както в българската, така и в американската енциклопедии. А тия чужденци, които пеят повече от 40 български песни и учат езика ни като свещен, не може да не разнасят името и на България по своите родни краища. Професорът от Тулуза, например, вече готвел и книга за Новото Учение и неговата мистика. Той каза, че повече от 30 града във Франция са огнища на българските мистични песни. Тайната на успеха, според Учителя, се крие именно в песните и Паневритмията. Но той бе скромен да изтъкне, че цялото обаяние и сила се крие в Неговата личност. Ако може в днешните времена да се говори за святост, Дънов е свят човек, par exellence! И мъдрец е, както Изток употребява тая дума - един истински мъдрец и дълбок мистик... Дънов тепърва ще бъде разглеждан като проповедник, като пастир и свещеник, като турист, като националист-българин, като говорител, като възпитател- педагог, като богослов-догматик, като социолог, като психолог, като етик и философ, като пророк, като организатор, като вегетарианец, като трезвеник-въздържател, като лечител, като икономист и финансист, като човек на науката и религията, и като музиколог и меценат на изкуствата, като спортист и пр. - дейности, засегнати от него, разработени и дали вече своя плод. Ползвам се от случая да благодаря за възможността, която ми се даде, да изнеса там, сред вечните снегове, дванадесет лекции по Библията, по Християнството във връзка с останалите велики религии, по дишането като физиологичен и психичен метод, по Тайната на пирамидите и пр. Текст под снимките, които са приложени в «Български бранител», бр.
към текста >>

33. 62. Заминах на 2 юли 1928 г. за САЩ и се завърнах в България на 2 юли 1932 г

Весела Несторова

ТОМ 24

С нищо не можеш да замениш чудния ни климат, красотата и обаянието на родния ландшафт Съчетание на меко заоблени планини с китни поля и долини.
За този въздух съм копняла четири години! " - извиках възторжено и напълних отслабналите си дробове с тази безценна благодат - чудният български въздух! В Банкя едва не заспах в меката гальовна вода, която в миг отне умората ми. Възродих се бързо. Разбрах защо всички българи в Америка са носталгични и нещастни. С нищо не можеш да замениш чудния ни климат, красотата и обаянието на родния ландшафт Съчетание на меко заоблени планини с китни поля и долини. Отвсякъде лъха уют и свежест - примамва те българската природа! Затова и хората са здрави, бодри, жизнени и работоспособни. Затова и песента ни се носи като пряпорец на здрави души и омайва света. Ловешкият пансион отново отвори вратите си за мен, но този път да получи това, което бях натрупала като богатство в ума и душата си, с което обогатих стотици родни деца, жадни за знание и обич. Петте обещани години да бъда учителка, като се завърна от Америка, се изпълниха (1932-1937 г.).
към текста >>

34. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

ТОМ 25

Впрочем, ако тя самата не беше уверена в обаянието на своята сила, че ще може да за застави България да остане в Балканския съюз, нейното „дипломатическо тържество" и след ограбването - сама нямаше да си играе с този огън.
А, Русийо, голям грях имаш най-после и за тази недостойна лъжа именно в този краен момент, когато нещастна спъната от тебе България прави последни усилия поне Струма и Кавала да си запази - тъй необходими за нейния живот. Не давайки и тези ти искаше и икономически да я убиеш! И казваш, че не сме те слушали! Подир всичко станало,пак те послушахме на 27 юли, и то чрез хора уж твои противници - русофоби... Наредените осем пункта говорят много ясно сами по себе си. Ако Русия ни беше оставила сами да се разправим с Румъния, после с Гърция, и най-после с Турция, нямаше да има ни втора, ни трета война. Впрочем, ако тя самата не беше уверена в обаянието на своята сила, че ще може да за застави България да остане в Балканския съюз, нейното „дипломатическо тържество" и след ограбването - сама нямаше да си играе с този огън. Па и Сърбия нямаше да се поддава на това руско изкушение да иска да се увеличи на гърба на България при надежда, че съюзът, нейната защита от Австрия, не ще се развали. През май и юни миналата година, в дните на полемика, всички сръбски вестници не пишеха ли в унисон, че „пак съюза ще остане" макар и не спазен договора? Уви, ако нещастната Сърбия беше подозирала великия дух на България и това свое днес окаяно положение - между три ужасно замахващи чука над главата й, Австрия, България и Албания - то тя не щеше да слуша съветите на Русия. Русия се бърка на всяка крачка, нашите държавници, при всичко че вижда намерението й, все пак я слуша. От една страна първата се опитва да окастри втората, защото преуголемена тя представлява опасност - да не би да поеме хегемонията на Балканите и един ден да ги откъсне от Русия; па и опасност от близостта на тази жизнена и напредничава България до Цариград.
към текста >>

35. 18. Абсолютен във всичко: есе (10.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Там бе силата, обаянието, оня магнетизъм, който те привличаше, и те караше да слушаш и да гледаш с часове.
Учениците слушат, те добре разбират думите “относително” и “абсолютно", и тоя път не се спират на първото и на себе си, не - то сякаш е останало на втори план, на преден е излязъл Той и думата “абсолютно" фосфорира, привлича с блясъка си и ти забравяш всичко отнасящо се за тебе, в гледаш само Него. Избрал си абсолютното положение и знаеш вече, че то не се отнася само до справедливостта. Не ... а до всичко. И това всичко не го знаеш от афоризмите, от цялото Слово, а от живото всекидневие на места светящо от силата на подвига. Така го виждаш, така го усещаш, абсолютно във всичко. Там бе силата, обаянието, оня магнетизъм, който те привличаше, и те караше да слушаш и да гледаш с часове. Не си позволяваш никакви погрешки. От едно друго гледище и на ученика не се позволяват много неща, но до абсолютно не се стига. Когато Той - в детайлите трябва да е абсолютен. Съвършено казваме сега, а казано обикновено - делата се покриваха напълно с думите. Никаква пукнатина, абсолютно изключено.
към текста >>

36. 32. Старата и новата култура. - В: Братство, Севлиево. Г 14, бр. 287, 15.12.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

А днес още по-ясно виждаме, че старите религиозни системи губят обаянието си върху людете.
Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности, това е оня велик процес на социализиране на благата, които съществуват в живата природа." Тогава ще има нова философия, нов ред и порядък, нови разбирания, мисли и чувства. А идеала на човека ще бъде да служи на живия Бог с цялото си същество и да следва училището на живота съзнателно, като стане прилежен и усърден ученик. От ред години наблюдаваме, че основата на стария ред в държавите се колебае. И абсурдно е да се мисли, че народите за напред ще вървят по него, че ще нареждат живота и дейността си по стария, отживял отдавна времето си начин. А днес още по-ясно виждаме, че старите религиозни системи губят обаянието си върху людете. А техните представители, които са божем служители на правда и любов, не издигнаха глас на протест против най-голямото престъпление, което в настоящия момент се върши пред очите им, страх ги е да изявят учението на любовта, страх ги е да изповядат открито и гласно учението на Христа. Людете изгубиха вяра и надежда в каквото и да било. В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на Син человечески". Едва тогава ще дойде новия порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Това е идването на Христа.
към текста >>

37. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та

д-р Вергилий Кръсте

Събори 1926 -1927г.

Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения: не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменява благотворно човешкия характер, от една страна; а от друга: обаянието на личността му върху неговите последователи: - Дънов е религиозен гений.
Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име и е обожаемия вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие. И при това, бъдещето му обещава несравнено повече; защото делото му има някои изгледи на дълговечност, и да е сега в самото си начало. Сигурно, това е българин от рода на необикновените, а може би и от размера на великаните. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от ония редки исторични личности, които поради изненадните си постижения, още приживе стават легендарни; изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения: не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменява благотворно човешкия характер, от една страна; а от друга: обаянието на личността му върху неговите последователи: - Дънов е религиозен гений. Един от историчните духовни, може би, мирови учители. Един от ония полуисторични, полулегендарни личности, които на верски език се наричат Божи пратеници: пророк, ясновидец, Кришна, Махатма, Баб и пр., а на съвременен научен език - религиозен гений (32). Ала за свободния от хипноза на вярата: за външния прозаик-наблюдател, за студеното перо на журналиста, този човек прави впечатление повече на странна ексцентричност, нежели на исторично величие (33). * * * Дънова аз видях, както казах, най-първо на вечерята, а после го видях като слушател на две негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с пълна бяла брада, прошарени вежди, сединява, изобилна и подрязана до рамената коса.
към текста >>

38. 72. Кой е Ницше и Кой е Дънов

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

Тук има един циркаджииски фокус за четене и предаване на мисли, който аз ще разбера, и тогава всичкото му обаяние ще падне!
Какво е Ницше за Учителя - нищо! Христов пламна, зарадва се и момичето, че и то можа да му каже нещо, което той не знае и което е забележително. - Как, Ницше ли? Ницше е несравнено по-велик от господин Дънов! Впрочем, господин Дънов не е никакъв велик човек! Тук има един циркаджииски фокус за четене и предаване на мисли, който аз ще разбера, и тогава всичкото му обаяние ще падне! Но сега да оставим това. Между Ницше и господин Дънов, може да се направи някакъв блед и далечен паралел. И Ницше прави затворените и строго логически системи, както и господин Дънов, и двамата не вървят по отъпканите пътища на логиката с една и то много съществена разлика, че стилът на господин Дънов е вял, безизразен, липсва му живот, динамика, липсва това, което хваща, държи здраво и води, където иска. От Ницшевия говор и стил често се виждат да изхвръкват електрически искри, да проблесват светкавици, да се пръскат разноцветни фойерверки от ярки образи и метафози, в мислите му звучат силни емоционални акорди, развихрят се бури, урагани, неговата мисъл е ярка, цветиста, образна!... Учителят слушаше внимателно, търпеливо и спокойно, като че ли тези жестоки упреци не се отнасяха за Него!
към текста >>

39. 2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,

ТОМ 35

Идеята за покровителството от Запад чрез унията не е без обаяние, но и страхът от духовното робство под Рим и под йезуитизма не е от обикновените страхове.
На моите забележки, че това е недостатъчно, че само с това не могат да се отблъснат вмешателствата на пропагандата и разните калугерски посегнувания, че ето още вчера бяха се появили няколко калугери и калугерки с предложение да се поселят в някои места на България и да отварят там учебни или други богоугодни заведения, че тоя наплив на услуги и предложения може да се отстрани само с изрични поста-новления, припознати и подписани от двете страни, и че без таквизи постановления той най-после ще обгърне цяла България - на тези забележки Цанков и Миркович отговарят с това, че не могат да предложат на папството условия като приготвените от мене. Виждаше се, че те искат да направят нещо, особено като им се каза, че без тези условия няма възможност да се рекомендува пред народа унията и че е твърде вероятно, че движението ще си засъхне в корените без здрави и положителни уверения за народа, че неговата черковна самостоятелност и неговите въсточни обряди в нищо не ще се покътнат - но не бяха в състояние. И в тяхното държание се забелязва някакво недоумение... Подир тазквози поставяние на работата, подир тая невъзможност да се постави униатството на здрави и неизменни основи, какво остава на нас, духовните, да правим? Да постоянствуваме в унията, то е не само да се осъждаме на безплодни усилия и деятелност, но и да съдействуваме за откъсванието на една част от масата на народа без полза (и даже за вреда) на самия народ. Всичките вероятности претеглени: към унията народът не ще прилепне, защото с нищо не може да се увери, че вярванията, обрядите и черковната му самостоятелност ще бъдат запазени, непочекнати, а без подобно уверение, основано на здраво съгласие, никой не ще бъде луд да оставя разклатената гръцка черковна власт за такава духовна власт, която е била страшна и за много по-големи и силни народи. Идеята за покровителството от Запад чрез унията не е без обаяние, но и страхът от духовното робство под Рим и под йезуитизма не е от обикновените страхове. Тоя страх надминава по сила надеждите за покровителствувание и облекчение, особено ако няма покатоличвание. Следува от всичко това за нас духовните, че ние сме тръгнали по път не толкова прав и на нас лежи длъжност да изправим неправилното и да принесем покаяние за греха си, като се отречем от едно поведение, което не е от добрите, правите и полезните. Ние трябва да напустим и разстроим униатското гнездо още отсега, догдето неговите действия за разцепление на народа още са слаби и неразширени. С това ние не ще се покажем твърде далновидни и предусмотрителни, но за то не ще си навлечем проклетиите на цял народ във вероотстъпничеството и предателство на народната черква. Дядо Йосиф вече е готов да напусне това гнездо, но върхумястото, гдето трябва да побегне, още не се е решил.
към текста >>

40. 3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).

ТОМ 35

В тази българска средина аз реших да се останова; в нея виждах, че ще намеря второ отечество и обаянието, от което бях се лишил, а го имах в изгубеното вече отечество, Българя: по население, език, обичаи и песни народни, по църквите и училищата, по облеклото на хората и по всичко тук беше българска страна... В нея се намираха, тъй да кажа, представители от всички краища и всички ъгли на оная страна, която по-сетне, в 1878 год.
Спомените за тия някогашни добри отношения между българи и ромъни са още живи всред българския народ отвъд и отсам Дунав; с чувство на сърдечност те се отбелязват и в нашата литература. Тъй познатият, неотдавна починал, български писател П. Кисимов, ето какво пише в своите „Исторически работи” (София, 19 февруарий, кн. IV, с. 33): „Но аз предпочетох тихия български ъгъл - Болград. В тази българска средина аз реших да се останова; в нея виждах, че ще намеря второ отечество и обаянието, от което бях се лишил, а го имах в изгубеното вече отечество, Българя: по население, език, обичаи и песни народни, по църквите и училищата, по облеклото на хората и по всичко тук беше българска страна... В нея се намираха, тъй да кажа, представители от всички краища и всички ъгли на оная страна, която по-сетне, в 1878 год. получи историческото име „Сан-Стефанска България”. ________________ 369) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Ланкастерско училище - известно като Взаимно училище. Светско начално училище през периода на българското Възраждане, в което се прилага Бел-Ланкарския метод на обучение. При прилагане на този метод някои по-напреднали ученици обучават част от своите съученици.
към текста >>

НАГОРЕ

0.8184769153595