Търсене в текстове за 'Обаяние'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 25 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони.
Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр. аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни. И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни. Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и управата на този велик закон – законът на ритмуса.
към текста >>

2. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ ПРОЛОГ: КРАСОТАТА Богинята на всички изкуства е красотата; тя лее златно трепно обаяние и притиска в сладка омая душата, а любовта е, която им дава живот.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ ПРОЛОГ: КРАСОТАТА Богинята на всички изкуства е красотата; тя лее златно трепно обаяние и притиска в сладка омая душата, а любовта е, която им дава живот. Всички изкуства служат на своята богиня и кичат нозете ù с гирлянди от свежи цветя. Любовта е слънцето, което милва нейното бисерно тяло и играе по златокъдрите ù власи. Хиляди погледи дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства. Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата.
към текста >>

3. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши".
Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни. На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши". Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие.
към текста >>

И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници.
Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори. И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници. На пръв поглед днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини. Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши.
към текста >>

4. Амриха Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието.
– Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния. Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието. Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>

5. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В началото, при появяването на някое ново учение, донесено от някой гений на човечеството и превърнато отпосле в религия, то е имало сила и обаяние над търсещото човечество, защото е извирало из недрата на някое велико любящо сърце, извирало е сякаш из недрата на природата от нейните неизменни закони и мъдрост.
във всеки един от тия възхождащи клони на развоя се е осъществявал по някой нов блян на човека. Народите са възхождали и слизали, и всеки от тях е оставял по нещо в общата съкровищница. Имало е цивилизации, които с нещо са били по-възвишени от нашата, а в друго отношение са стояли по-долу. Но във всички времена, във всички епохи, въпроса за смисъла на човешкото съществувание, въпроса за живота и за смъртта е заемал централно место. Той е бил и ще си остане стожерът, около който са се формирали всички философски учения Така са се явили, развивали и упадали религиите. В началото, при появяването на някое ново учение, донесено от някой гений на човечеството и превърнато отпосле в религия, то е имало сила и обаяние над търсещото човечество, защото е извирало из недрата на някое велико любящо сърце, извирало е сякаш из недрата на природата от нейните неизменни закони и мъдрост. Но после това учение е изпусталявало, като на мястото на неговите живи истини са оставали сили, лишени от всякакъв дух и съдържание, мъртвите ритуали и догматизъм. „В очите на тия нявгашни велики учители на човечеството, както се изразява французинът Едуард Шюре, видимият ред на нещата не е бил друг, освен отражение на един невидим, т.е. космогонични сили, които чрез непрекъснатото обвиване в материята, произвеждат еволюцията на живота. Древната наука - продължава той - не произвеждаше интелигентността от материята, тя не приписваше пораждането на световете на случайната игра на атомите, а обратно, произхода и живота на тия атоми приписваше на една универсална душа". Появяването на тия редки и лъчезарни гении в областта на човешкия дух, е било всякога едно благодатно явление за осиротилата душа на човечеството.
към текста >>

6. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Знайно е с какво религиозно обаяние се обгражда - чрез непрекъснати внушения - личността на „водача" в страните, дето е установена диктатура.
Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсате - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви. Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието и властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформирате енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма. Нима антирелигиозният социализъм можа да се освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна" в тази смисъл на думата. Религиозният, или по-скоро клерикален фашизъм, съзнателно засили обредния, церемониален и догматичен елемент. Знайно е с какво религиозно обаяние се обгражда - чрез непрекъснати внушения - личността на „водача" в страните, дето е установена диктатура. Ние няма да се спираме на оня сложен процес на трансформиране на религиозната и политическа енергия в разните епохи и при разните режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, в които тя се излива в разните сфери на живота. Ние имаме за цел само да фиксираме четирите кардинални точки от този кръг на превръщанията и ги нарекохме, за да бъдем по-конкретни и по-разбрани, с имена взети от социалната сфера, клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Те, обаче, не са само четири социални явления, те не са само четири идеологии, четири религии, четири школи, през които е минало човечеството. Те са и четири общи психологични форми, които действувате в съзнанието на отделния човек. Човек, дори в течение на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист".
към текста >>

7. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца".
живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума. Религията за него е била извор и вдъхновение на живота, жива и творческа сила, която има мощ да преобразява душите и живота на хората. След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие. Напуска семейството и родното си място, заминава за Париж - център тогава на полската емиграция - за да вдъхнови и окрили всички чакащи светло бъдеще. И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца". - Очарованието, което е обладавал, се дължало на пълното единство и хармония между идеи и живот; у него вярата е била жива. Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и свят живот. И Товянски наистина е станал за мнозина наставник, вдъхновител, учител - и в това число на гениалните поети — Мицкевич и Словацки. Неизмеримо е неговото влияние върху полския народ именно чрез творчеството на тези двама народни поети. Затова Товянски-учителят си остава най-светлата и мощна фигура в полската история - именно, като характер, като мощ, като хармония в живота, като вдъхновение.
към текста >>

8. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време.
Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта. Красива като тях и интелигентна като прочутите хетери на древна Елада. Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция. Дори на едно място в поменатата книга в устата на Спасителя се влагат следните думи: „Затова по-преди ви казах, че където съм аз, ще бъдат и моите дванадесет посланици в света. Ала Мария Магдалина и Йоан Девственикът ще бъдат по-горе от всички ученици". Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време. Нейният образ е увековечен не само в Пистис Софùа, не само в дивната легенда, която след малко ще ви разкажа. Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня. Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла.
към текста >>

9. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ Георг Нордман Каква безкрайна сила и обаяние има това име, за да остане непокътнато през дългата низа от двадесет столетия!
ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ Георг Нордман Каква безкрайна сила и обаяние има това име, за да остане непокътнато през дългата низа от двадесет столетия! Аз искам да отдалеча за момент мисълта на читателя от оня Иисус, който се превърна на иконописен образ и да се приобщя заедно с него до истинското величие на Учителя на всички вкове. Това последното трудно се постига, защото всяка размисъл и всяко слово е много малко пред лъчезарната сила на кротостта, която носи роденият преди две хиляди години в Назарет. Но аз се надявам, че тоя, който чете тия редове или си мисли за Него, Го носи в душата си като велика непокътната красота, която не посмява дори да погледне с очите си. Колко художници са се мъчили да пренесат на платното тая красота на човешки образ и нейната безпределна власт, но никой още не е смогнал да стори това. Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания.
към текста >>

10. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тук му е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст.
Като показва лирата си на Аполон, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент – майсторско изобретение на Меркурий, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да послъгва и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова Търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели. Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата Търговска сделка по привилата на натуралната обмяна – Меркурий дава лирата си на Аполон, а последният му връчва своята кадуцея: златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка. Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем за сега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурий. Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук му е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст. Децата, родени под влиянието на Меркурий, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум. Те често правят големи пакости, но са така остроумни и находчиви, когато дойде ред да се оправдават, така ловко се изплъзват от затруднението, в което са попаднали, че неволно будят симпатия у околните. Иска ти се да отдадеш техните пакости на една невинна игривост, на един преждевременен изблик на умствена енергия, която Търси по някакъвначин да се прояви. Симпатията си към тоя род деца народът изказва с израза "хитро дете". Но да се върнем в нашето заведение.
към текста >>

11. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Уран е една от ония планети, които упражняват силно обаяние върху въображението на хора, запознати поне малко от малко с астрологията.
Глупецът трябва да живее със закон под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон - и той е нещастен. Беинса Дуно. Учителят говори. Уран е една от ония планети, които упражняват силно обаяние върху въображението на хора, запознати поне малко от малко с астрологията. Като четат, че Уран поражда у човека склонност към напредничави идеи и стремеж към освобождаване от всякакви предразсъдъци - неща, които по тяхна преценка и тях особено силно вълнуват - те считат себе си за "уранианци". И нерядко, като отидат при някой астролог да им състави хороскоп, те очакват да намерят потвърждение на това свое, често пъти, суетно желание. Разбира се, в повечето случаи те остават разочаровани - оказва се, че Уран не заема някакво силно положение в техния хороскоп, за да играе в душевния живот и съдбата им някаква важна роля. В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект към някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента, умствения строй и съдбата на човека. Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки.
към текста >>

12. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И продължавате: „и не сме ли в правото си да твърдим, че ако не съществуваше внушаемостта и хипнозата, ако не бяха на лице безкритичното доверие и подчинение от личното обаяние, което известни хора упражняват, то такива „учители“ не биха съществували“.
Всеки учен например, може да установи, да провери непосредствено, че ясновидството е факт, че случаите на телепатия са факти ежедневни. Всеки учен може да си поръча хороскоп при някой астролог и да се убеди, че астрологията, която съществува от хиляди години и все пак днес не е призната за официална, положителна наука, си служи с методите на „положителните“ науки и е малко повече положителна от тях. Какво странно има в това, че астрологията изучава влиянията на планетите върху човека, когато е факт, че луната причинява морските приливи и отливи, че слънцето има огромно влияние върху земята, че даже слънчевите петна предизвикват върху земята редица явления ? Вие твърдите, че хора на положителната наука, като Лавоазие, Ампер, Волг, Фарадей, Херц, Бертло и др. с практическата си работа в кратко време са променили облика на човешката култура и са потвърдили безусловната полза на науката пред голословните твърдения и халюцинирали занасяния по „учителите“ на окултизма. И продължавате: „и не сме ли в правото си да твърдим, че ако не съществуваше внушаемостта и хипнозата, ако не бяха на лице безкритичното доверие и подчинение от личното обаяние, което известни хора упражняват, то такива „учители“ не биха съществували“. Позволете ми тук няколко въпроси: Христос, който е всеобщо признат учител на мъдростта, не е бил официално признат учен и не е направил никакви практически изобретения, не промени ли облика на човешката култура, и без него би ли била възможна днешната култура? Христос, който не е бил човек на „положителната“ наука (и все пак това не му е пречило да прави чудеса), понеже е знаял закони и е владеел сили, неизвестни на „положителната“ наука, вероятно с личното си обаяние е водил масите. Но защо тогава нито един представител на положителната наука няма това обаяние? На представителите на положителната наука, чиито имена изброявате, аз ще Ви противопоставя други представители и светила от първа величина на същата тази наука — Камил Фламарион, Оливър Лодж, Кант, Уйлям Крукс, Уйлям Барег, Майерс, Гърней, Сведенборг, Шарл Рише, Винценти Лютославски, Айнщайн, Ханс Дриш и десетки други — на които официалната наука, към която имат грамадни заслуги, съвсем не им пречи да се занимават и с окултизъм. Наистина, по Вашите разбирания за позитивна наука и окултизъм, това е грамаден парадокс.
към текста >>

Христос, който не е бил човек на „положителната“ наука (и все пак това не му е пречило да прави чудеса), понеже е знаял закони и е владеел сили, неизвестни на „положителната“ наука, вероятно с личното си обаяние е водил масите.
Какво странно има в това, че астрологията изучава влиянията на планетите върху човека, когато е факт, че луната причинява морските приливи и отливи, че слънцето има огромно влияние върху земята, че даже слънчевите петна предизвикват върху земята редица явления ? Вие твърдите, че хора на положителната наука, като Лавоазие, Ампер, Волг, Фарадей, Херц, Бертло и др. с практическата си работа в кратко време са променили облика на човешката култура и са потвърдили безусловната полза на науката пред голословните твърдения и халюцинирали занасяния по „учителите“ на окултизма. И продължавате: „и не сме ли в правото си да твърдим, че ако не съществуваше внушаемостта и хипнозата, ако не бяха на лице безкритичното доверие и подчинение от личното обаяние, което известни хора упражняват, то такива „учители“ не биха съществували“. Позволете ми тук няколко въпроси: Христос, който е всеобщо признат учител на мъдростта, не е бил официално признат учен и не е направил никакви практически изобретения, не промени ли облика на човешката култура, и без него би ли била възможна днешната култура? Христос, който не е бил човек на „положителната“ наука (и все пак това не му е пречило да прави чудеса), понеже е знаял закони и е владеел сили, неизвестни на „положителната“ наука, вероятно с личното си обаяние е водил масите. Но защо тогава нито един представител на положителната наука няма това обаяние? На представителите на положителната наука, чиито имена изброявате, аз ще Ви противопоставя други представители и светила от първа величина на същата тази наука — Камил Фламарион, Оливър Лодж, Кант, Уйлям Крукс, Уйлям Барег, Майерс, Гърней, Сведенборг, Шарл Рише, Винценти Лютославски, Айнщайн, Ханс Дриш и десетки други — на които официалната наука, към която имат грамадни заслуги, съвсем не им пречи да се занимават и с окултизъм. Наистина, по Вашите разбирания за позитивна наука и окултизъм, това е грамаден парадокс. Но Вие и него обяснявате: „Опасното е там, че някога и големи учени — физиолози, физици, психолози — са повлияни силно от хипнозата на окултизма и когато почнат да говорят за окултните явления, загубват нишката на науката“. Така, тия светила на науката, тия знаменити професори, тия видни членове на най-старите академии на науките, щом се обърнат към окултните явления, губят равновесието си и едва ли не стават невменяеми.
към текста >>

Но защо тогава нито един представител на положителната наука няма това обаяние?
Вие твърдите, че хора на положителната наука, като Лавоазие, Ампер, Волг, Фарадей, Херц, Бертло и др. с практическата си работа в кратко време са променили облика на човешката култура и са потвърдили безусловната полза на науката пред голословните твърдения и халюцинирали занасяния по „учителите“ на окултизма. И продължавате: „и не сме ли в правото си да твърдим, че ако не съществуваше внушаемостта и хипнозата, ако не бяха на лице безкритичното доверие и подчинение от личното обаяние, което известни хора упражняват, то такива „учители“ не биха съществували“. Позволете ми тук няколко въпроси: Христос, който е всеобщо признат учител на мъдростта, не е бил официално признат учен и не е направил никакви практически изобретения, не промени ли облика на човешката култура, и без него би ли била възможна днешната култура? Христос, който не е бил човек на „положителната“ наука (и все пак това не му е пречило да прави чудеса), понеже е знаял закони и е владеел сили, неизвестни на „положителната“ наука, вероятно с личното си обаяние е водил масите. Но защо тогава нито един представител на положителната наука няма това обаяние? На представителите на положителната наука, чиито имена изброявате, аз ще Ви противопоставя други представители и светила от първа величина на същата тази наука — Камил Фламарион, Оливър Лодж, Кант, Уйлям Крукс, Уйлям Барег, Майерс, Гърней, Сведенборг, Шарл Рише, Винценти Лютославски, Айнщайн, Ханс Дриш и десетки други — на които официалната наука, към която имат грамадни заслуги, съвсем не им пречи да се занимават и с окултизъм. Наистина, по Вашите разбирания за позитивна наука и окултизъм, това е грамаден парадокс. Но Вие и него обяснявате: „Опасното е там, че някога и големи учени — физиолози, физици, психолози — са повлияни силно от хипнозата на окултизма и когато почнат да говорят за окултните явления, загубват нишката на науката“. Така, тия светила на науката, тия знаменити професори, тия видни членове на най-старите академии на науките, щом се обърнат към окултните явления, губят равновесието си и едва ли не стават невменяеми. И защо?
към текста >>

13. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички говорят есперанто и ми засвидетелстваха обичта си към нашия народ и обаянието си от нашия демократичен цар.
Есперанто като мощен фактор в услуга на малките народи е на особена почит. И есперантските дружества се субсидират, например в Хелсингфорс са предвидени ежегодно в бюджета 12,000 ф. марки 24,000 б. лева. В есперантския институт на много места са издадени есперанто литературни сборници и пътеводни книжки за страни, градове, университети. Поканен бях и посетих някой видни хора. Всички говорят есперанто и ми засвидетелстваха обичта си към нашия народ и обаянието си от нашия демократичен цар. Особен интерес проявяват и социалдемократични и земеделски вестници, чийто редактори по телефона ми искат среща, но време, време, аз съм като „влак под пара“ бързам, прощавайте и до писане. Ив. х. Кръстанов
към текста >>

14. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Под магичното художествено слово на Едуард Шюре възкръсват в чуден блясък и обаяние светлите образи на Великите Учители на човечеството, живели и работили над неговото усъвършенстване в далечното или по-близко минало.
В царството на живата природа Разумният живот. На чужди езици: На рускн: Три основы жизни К великой цели Новая Ева Новое посланiе солнца На италиански: L'alto ideale На немски: Das hohe Ideal На английски: The highest ideal The great Law На сръбски: Узвишени идеал На френски: Le Haut ideal Dans le Royaume de la nature vivante La loi supreme Le monde des grandes ames Le Maitre parle На есперанто: La nova Evo La tri fundamentoj de la vivo La spirito kaj la karno En la regno de la viva naturo La alta idealo La granda lego La Blankaj Fratoj La kolektiva konscio La nova homaro La nova vivo La fortoj en la viva naturo La mondo de la grandaj animoj Окултна литература Велики посветени, от Едуард Шюре; ч. I. Светилата на Изток: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей. ч. II. Светилата на Запад: Орфей, Питагор. Под магичното художествено слово на Едуард Шюре възкръсват в чуден блясък и обаяние светлите образи на Великите Учители на човечеството, живели и работили над неговото усъвършенстване в далечното или по-близко минало. Няма друга книга на български език, която тъй майсторски, по такъв достъпен и същевременно художествен начин да разкрива истината за скритите пружини, които са движили смяната на културите в живота на човечеството. Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки интелигентен човек. В нея са разбулени, доколкото това е позволено и възможно, посветителните мистерии на древността. Енциклопедия на Окултизма, от С. Тухолка. Книга, от която този, който се интересува, може да почерпи много ценни знания за скритата страна на живота и света.
към текста >>

15. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаянието, всемогъществото на силата, на грубата сила, като единствен фактор при решението на международните въпроси, почва вече да губи своето значение.
Жеков Сън или какво – С. С. Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 224 - край) – Влад Пашов БОРБА ЗА МИР „Днес бялата раса е на пят да придобие мира“. Учителя. Нов принцип се внася в света, в живота на хората. Нова страница започва да се пише в историята на народите. Обаянието, всемогъществото на силата, на грубата сила, като единствен фактор при решението на международните въпроси, почва вече да губи своето значение. Силата на насилието, силата на меча почва постепенно да бледнее и да отстъпва своето място на силата на Разума, на силата на Правдата и на съзнанието, че трябва да се избегнат безумните кръвопролития и да се намери, на всяка цена, мирно разрешение на съществуващите противоречия. Неотдавнашната спогодба между България и нейните съседи, днес спогодбата, която сега се уговаря, за мирното отстъпване на Судетската област на Германия, утре, може би, друга някоя спогодба, изправяща некоя друга несправедливост в света, идват, стъпка по стъпка, да въведат новия начин за разрешението на трънливите междунационални спорове — да закрият ерата на войната и да открият ерата на мира. Може би е още твърде рано да заспиваме с тази сладка увереност, — че войната е напълно и сигурно избягната. Може би има още много изпитания да преживее Европа и светът. Може би още страдания ни чакат.
към текста >>

16. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Безброй големи и силни неща на днешния ден ще отминат без следа, земните величия, чието обаяние днес пълни света, ще бъдат забравени, от техните дела не ще остане нищо, освен, може би, само позорни съсипии, но Светлината, която изгря над тебе, Българийо, и която днес никой не вижда, дори и твоите собствени чада, вечно ще свети по цялата земя, ще озарява и ще вдъхновява човечеството.
Бъдете верни пазители на това, което ви е поверено, защото безброй очи от други светове са отправени към вас: Идва времето на най-великото, на истински великото събитие: да се установи Божия порядък на тая земя. Безброй светли същества, изпълнени със сила и власт, с мъдрост и любов, с истина и светлина, работят за идването на този порядък. Вие ще бъдете само техни проводници и помощници. Велика е ролята на малка България за идването на Новия Ден за човечеството. Велико е вашето ръководство, което вие никога не трябва да огорчавате, а трябва винаги да бъдете готови да слагате по малко съчки на Божественото огнище, за да не изгасва никога Свещения Огън, който е за-пален тук и който ще обгърне цялата земя, ще вдъхнови и възпламени за нов живот цялото човечество. Безброй големи и силни неща на днешния ден ще отминат без следа, земните величия, чието обаяние днес пълни света, ще бъдат забравени, от техните дела не ще остане нищо, освен, може би, само позорни съсипии, но Светлината, която изгря над тебе, Българийо, и която днес никой не вижда, дори и твоите собствени чада, вечно ще свети по цялата земя, ще озарява и ще вдъхновява човечеството. Затова вий, малцината, които сте пробудени днес, слушайте гласа на Учителя, защото Божественото Слово, което излиза от неговата уста ще стане насъщния хляб за бъдещите, които идват след вас, по-всички кътища на света. Българино! Не огорчаван Божественото ръководство, което благоволи да се изяви към теб. Не ставай плячка на малодушие, безверие и съмнение, но бъди положителен във вярата си в бъдещето. Помни, че Божията нога е стъпила на твоята земя, затова върви по пътя на Доброто и знай, че никакви вражески сили не ще могат да те засегнат. Хубава родна земьо, осияна със Светлите Божии лъчи, вий, китни върхове, от които се разнася сутрин чудния химн на слънцето, вий изобилни извори.
към текста >>

17. -

А днес още по-ясно виждаме, че старите религиозни системи губят обаянието си върху людете.
Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности, това е оня велик процес на социализиране на благата, които съществуват в живата природа“. Тогава ще има нова философия, нов ред и порядък, нови разбирания, мисли и чувства. А идеала на човека ще бъде да служи на живия Бог с цялото си същество и да следва училището на живота съзнателно, като стане прилежен и усърден ученик. От ред години наблюдаваме, че основата на стария ред в държавите се колебае. И абсурдно е да се мисли, че на родите за напред ще вървят по него, че ще нареждат живота и дейността си по стария, отживял отдавна времето си начин. А днес още по-ясно виждаме, че старите религиозни системи губят обаянието си върху людете. А техните представители, които са божем служители на правда и любов не издигнаха глас на протест против най-голямото престъпление, което в настоящия момент се върши пред очите им, страх ги е да изявят учението на любовта, страх ги е да изповядат открито и гласно учението на Христа. Людете изгубиха вяра и надежда в каквото и да било. В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на Син человечески! “. Едва тогава ще дойде новия порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Това е идването на Христа.
към текста >>

18. -

То подържа своето обаяние върху хората и ги държи в робство чрез разкази за геройство и слава, добити чрез воюване и кървави подвизи.
Едното течения е насилието, влиянието на Марс — войните, битките, завоеванията. То е отрицателното, низходящото течение. То води към победи, но в повечето случаи търпи поражения. Неговото оръжие е насилието, грубостта, а крайната му цел е да завоюва, да победи другите, да им се наложи. Понеже си служи с насилие, то неминуемо руши. То подържа своето обаяние върху хората и ги държи в робство чрез разкази за геройство и слава, добити чрез воюване и кървави подвизи. Но ония, които се докоснат до него, скоро разбират неговата несъстоятелност, неговия фалш и отдалеченост от истинския живот. А ония, които опитат жилото му веднъж за винаги се отказват да му слугуват. Те минават към другия лагер, към другото течение, течението на културните прояви. И ако има нещо което крепи света, което му придава смисъл и съдържание което му придава цена, това са именно културните прояви, сега за сега така бледо засегнати от перото на историците. Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обаянието на лорд Уйлям Бекфорд се крие в неговата очарователна и тайнствена личност.
Високата морална тенденция, за която наблегнах по-горе, изцяло се проявява в тези думи, с които дивният обитател на скалистия Монсерат завършва историята на Ватека : „Така халифът Ватек, в стремежа си към суетен блясък и непозволена власт, бе се очернил с безброй престъпления и стана жертва на угризения и безкрайна, безгранична мъка. Такова бе и такова трябва да бъде наказанието за разюздаността на страстите и за жестокостта на делата; такова ще бъде възмездието за сляпото любопитство на онези, които се стремят да прозират зад пределите, турени от Твореца на човешкото познание; такова ще бъде познанието на самонадеяността, която желае да се сдобие със знания, отредени за висши същества, и се издига само до безумна гордост, без да забелязва, че участта на човека е да бъде смирен и незнаещ“. В този пасаж напълно се очертават моралните възгледи на Бекфорд. Неговият дълбок мистицизъм тук се явява тъй, както лотос се откроява в тъмните води на Нил в час пред пясъчна буря. Той не е бил по професия писател, но все пак неговото влияние върху въображението на народите е тъй голямо, тъй огромно, че хиляди пъти надминава влиянието на някои писатели по професия, които въпреки че в огромни томове са желаели да обяснят и достигнат много повече от него в тази област, не са могли да достигнат нищо и сега са забравени. Обаянието на лорд Уйлям Бекфорд се крие в неговата очарователна и тайнствена личност. Дълбоко мистична, високо романтична, тя е обкръжена с ореола на безсмъртието. Той е един от тези небесни приселци, които идват, за да омаят, с чара на красотата и вдъхновението, бродещия връх земната кора човешки дух и след туй да изчезнат с метеорна бързина в бездънните пространства, като.оставят след себе си само своя брилянтен образ. Силвен ХО. П. Мълфорд. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ МИСЛИ Ние непрестанно даваме и приемаме духовни елементи, ние сме като електрическа батерия, която отпраща сила и после наново трябва да се храни.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр.
1 т. от нея: „Akasa е санскритска дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух. Най-грубите частици на последния подпомагат за образуването на нейното външно проявление, на тялото й. „Akasa се държи, от една страна, на физическата материя, а от друга, на волята, това интелигентно, неуловимо и мощно нещо, което върховно цари над цялата инертна материя“. За Akasa, гледана под този вид, четем на стр. 144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина. Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa? Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Hяма мистерия зад настоящето, няма стремеж към невъзможното; нямa сянка зад обаянието, няма осезание в глъбината на мрака.
Тази любов между теб и мен е проста като песен. Твойто було от сафранен цвят обайва очите ми. Ясминният венец, увит от теб, прави да трепери сърцето ми като хвала. То е игра на даване и въздържане, откриване и скриване пак; няколко усмивки и малко свенливост, и няколко сладки и безполезни борби. Тази любов между теб и мен е проста като песен. Hяма мистерия зад настоящето, няма стремеж към невъзможното; нямa сянка зад обаянието, няма осезание в глъбината на мрака. Тази любов между теб и мен е проста като песен. * * * Ние не спираме думите, за да влезем във вечното мълчание; ние не вдигаме ръце към празнините за неща непостижими. Достатъчно е това, което даваме и вземаме. Ние не сме разрушили върховната радост, за да копнеем за виното на мъката. Тази любов между теб и мен е проста като песен.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За известно време, обаче, тя поспряла да се занимава с този предмет, но той никога не изгубил за нея своето обаяние и по-късно тя почнала да го разучава от неговата практична страна, без да подозира до какви резултати ще я доведе.
Ние намираме, че откривателката още от ранната си младост дълбоко се интересувала от всичко, което е дочувала за свещените масла с които си служили древните евреи при обредните помазания на свещениците и царете. По едно време у нея се събудило желанието да събере всички важни случки в свръзка с предмета. В „Изход“ — 30; 22-25 се намира рецептата за маслото, което е било в „светилището“. Нейната младежка будна мисъл често също се въртяла около разказа за известната алабастрова кутия, която съдържала едно много ценно помазание . . . За известно време, обаче, тя поспряла да се занимава с този предмет, но той никога не изгубил за нея своето обаяние и по-късно тя почнала да го разучава от неговата практична страна, без да подозира до какви резултати ще я доведе. След като схванала влиянието на Египет върху религиозните обичаи на Израил, тя почнала старателно да изследва помазанията, с които са си служели при балсамирането и които изглежда, че са имали мощни свойства за предпазване от разлагане. След един период на многобройни опити, тя успяла да направи една целебна смес от най-висши продукти на растителното царство. Освежителни благовонни миризми, светъл еликсир от живодатен сок и изрядно златно масло увеличиха богатството на тези, които са квинтесенцията на духа на Триединството. Малко по-късно тя забелязала малки червено-кафяви кристали върху външната страна на съда, който съдържал тази смес. Тя съвсем не можела да разбере причината на това, като знаела, че нямало нищо, което химически д произведе тази формация.
към текста >>

0.47941899299622