Търсене в текстове за 'Ной'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 97 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4) Болести на храносмилателната и отделителната системи - Боян Боев (1883 – 1963)

Болестта беше проникнала и в тънките черва, засили се много и тя час по час изхождаше гной и слуз.
6.10. При слаб стомах да се употребява препечен хляб, който да се натопи във вода и да се яде. 7. Стесняване на пилора Сутрин, на обед и вечер един час преди лягане се взема кафена чашка зехтин. 8. Гноен колит Една сестра имаше гноен колит в правото черво. Болестта беше проникнала и в тънките черва, засили се много и тя час по час изхождаше гной и слуз. Тя отиде при Учителя през месец август 1927 г. Учителя ѝ каза да отиде на Бивака на Витоша. Около Бивака и по-нагоре имаше само боровинки. Времето беше много хубаво. Учителя ѝ каза:
към текста >>

Надвечер изхвърлила много гной и кръв, без да има изпражнения.
Учителя ѝ каза: Ще ядеш десет дена само боровинки без хляб и нищо друго. Ще си печеш корема на слънце и ще правиш обливни бани със слънчева вода. Тя отиде на Витоша и почна да прилага. На осмия ден се събудила с ужасни болки в корема и с висока температура. Надвечер изхвърлила много гной и кръв, без да има изпражнения. Пратила веднага един брат при Учителя, за да му каже какво е положението. Учителя каза: Това състояние ще мине. Това е криза. Когато мине кризата, да приема малко печени картофи и печен лук.
към текста >>

2. 22) Други болести - Боян Боев (1883 – 1963)

При поставяне на млечния компрес няколко пъти подред абсцесът се проби, гнойта изтече и след това местото се налага със селски квас.
Като се нагорещи тялото, става силна реакция и ишиасът преминава. Например може да се отиде на екскурзия до Мусалла, до Седемте рилски езера и пр. 3. Гноен абсцес Един брат имаше гноен абсцес на крака. Учителя му препоръча млечен компрес. При поставяне на млечния компрес няколко пъти подред абсцесът се проби, гнойта изтече и след това местото се налага със селски квас. 3.1. Мед, брашно и вода се замесват и се поставят на местото, за да изсмучат гнойта. 3.2. Царевично брашно ври с мляко и полученото се слага на местото, за да изсмуче гнойта. 4. Екзема Една сестра от Бургас дълги години страдаше от екзема по ръцете си, особено по лактите. Учителя ѝ препоръча:
към текста >>

3.1. Мед, брашно и вода се замесват и се поставят на местото, за да изсмучат гнойта.
Например може да се отиде на екскурзия до Мусалла, до Седемте рилски езера и пр. 3. Гноен абсцес Един брат имаше гноен абсцес на крака. Учителя му препоръча млечен компрес. При поставяне на млечния компрес няколко пъти подред абсцесът се проби, гнойта изтече и след това местото се налага със селски квас. 3.1. Мед, брашно и вода се замесват и се поставят на местото, за да изсмучат гнойта. 3.2. Царевично брашно ври с мляко и полученото се слага на местото, за да изсмуче гнойта. 4. Екзема Една сестра от Бургас дълги години страдаше от екзема по ръцете си, особено по лактите. Учителя ѝ препоръча: Екземата показва, че кръвта Ви е нечиста и се налага да се пречисти.
към текста >>

3.2. Царевично брашно ври с мляко и полученото се слага на местото, за да изсмуче гнойта.
3. Гноен абсцес Един брат имаше гноен абсцес на крака. Учителя му препоръча млечен компрес. При поставяне на млечния компрес няколко пъти подред абсцесът се проби, гнойта изтече и след това местото се налага със селски квас. 3.1. Мед, брашно и вода се замесват и се поставят на местото, за да изсмучат гнойта. 3.2. Царевично брашно ври с мляко и полученото се слага на местото, за да изсмуче гнойта. 4. Екзема Една сестра от Бургас дълги години страдаше от екзема по ръцете си, особено по лактите. Учителя ѝ препоръча: Екземата показва, че кръвта Ви е нечиста и се налага да се пречисти. Ще се храните известно време със сурова вегетарианска храна: ябълки, круши, домати, чушки и пр.
към текста >>

В ръката му имаше зелена и тъмна гной, но отгоре раната беше затворена.
6. Изваждане на шрапнел от тялото През 1918 г. осемгодишно момиченце на една наша сестра беше ранено от шрапнел при връщането на войските, когато в Княжево ставаха сражения. Ръката се инфектира. Цяла година момичето стоя в болницата и го изписаха. В ръката му имаше зелена и тъмна гной, но отгоре раната беше затворена. От италианската санитарна мисия в Княжево заявиха: „Позволете да се отреже ръката или си вземете детето, защото заема легло“. Заведоха детето при Учителя. Той каза: Ще мине. Няма да се реже ръката.
към текста >>

След две седмици местото проби и изтече много гной, започнаха да излизат от раната парчета от стъкло и едно малко назъбено желязно шрапнелче.
Няма да се реже ръката. Всяка сутрин да се прави слънчева баня на първите слънчеви лъчи. След това нарежете един домат, наложете мястото и бинтовайте ръката. Освен това правете баня на ръката с бъз. Приготвя се отвара от цъфнал бъз. След две седмици местото проби и изтече много гной, започнаха да излизат от раната парчета от стъкло и едно малко назъбено желязно шрапнелче. След това рукна чиста кръв. За да зарасне раната, Учителя препоръча следното: Забъркайте брашно със зехтин и един жълтък от яйце, омесете питка и я наложете на мястото. 7. Гуша Варят се орехови листа и се пие отварата.
към текста >>

3. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

9. Гнойно течение на ушите
Да пие три пъти по десет дни с две почивки. 8. Пищене в ушите Това става от тревоги. Болният да си пече гърба от половин до един час и половина на слънце. Да направи такива четиридесет слънчеви бани. 9. Гнойно течение на ушите Да се промият ушите от лекар, да се пече гръбнакът на слънце. 10. Възпаление на ухото При възпаление на ухото изцежда се сок от печен праз и докато още е топъл, се капва в ухото, после върху ухото се налага селски квас. При Учителя дойде една майка с дъщеря си, която беше глуха, за да търсят лек. Учителя каза:
към текста >>

21.3. При гнойни сливици върху шията се поставя млечен компрес няколко пъти.
Разтривката да става с дървено масло. 21. Сливици 21.1. При възпаление на сливиците отвън се налага селски квас. 21.2. В едно джезве се сварява вода и когато клокне водата, турят се в нея три листа от тетра и веднага се сваля от огъня и се захлупва, за да постои така известно време. От тая вода се пие по една кафена чашка сутрин, на обед и вечер. 21.3. При гнойни сливици върху шията се поставя млечен компрес няколко пъти. След снемане на компреса на същото място се поставя селски квас. 21.4. При гнойни сливици освен това се прави гаргара на гърлото с отвара от лайка.
към текста >>

21.4. При гнойни сливици освен това се прави гаргара на гърлото с отвара от лайка.
21.1. При възпаление на сливиците отвън се налага селски квас. 21.2. В едно джезве се сварява вода и когато клокне водата, турят се в нея три листа от тетра и веднага се сваля от огъня и се захлупва, за да постои така известно време. От тая вода се пие по една кафена чашка сутрин, на обед и вечер. 21.3. При гнойни сливици върху шията се поставя млечен компрес няколко пъти. След снемане на компреса на същото място се поставя селски квас. 21.4. При гнойни сливици освен това се прави гаргара на гърлото с отвара от лайка.
към текста >>

4. 27) Епоха на обнова - Боян Боев (1883 – 1963)

Както в едно тяло всички нечистотии се събират на едно място и се изхвърлят навън като гной, също така в човечеството има абсцес и чрез него се изхвърлят нечистотиите.
Любовта е динамо за разпространение на Божиите мисли. С такава програма светът ще се преобрази. Тази криза, това разклащане на света е Божествено. Като се обяснят страданията, ще се види каква велика радост има в това, че те се допускат, а които не разбират, казват, че сега светът се е развалил. А пък то, лошото, е било вътре и Божественото го е изхвърлило навън като мътеж. Както в едно тяло всички нечистотии се събират на едно място и се изхвърлят навън като гной, също така в човечеството има абсцес и чрез него се изхвърлят нечистотиите. Който не знае този закон, се обезсърчава. Всекиму ще се въздаде това, което заслужава, и в края на краищата всеки ще приеме хубавото. Хубави са Божиите пътища! Човек трябва да се въодушевява от това. Има хора, които отвън са се обезверили, но вътре имат вяра, те са благонадеждни.
към текста >>

5. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

– случаят с Тереза Нойман.
На същия закон се основава и стигмата. При някои вярващи при представата за раните и страданията Христови на кръста се появяват рани на същите места по тяхното тяло. Изследователят в тази област Имбер Курбе е записал 321 подобни случая. През 19 в. става известна стигмата на Катерина Емерих и Луиза Лато, през 1926 г. – случаят с Тереза Нойман. Тези примери доказват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието оказват влияние даже върху физиологичните процеси на тъканите и изменят техния строеж – именно на този закон се основава лечебното действие на положителната мисъл. Когато човек мисли, че е здрав, то тази мисъл почва да реорганизира материята в съгласие със своя положителен характер. Всякога тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва. Учителя казва: „Болният, за да оздравее, трябва да има вяра.“ Тук под вяра се разбира не само описаната ѝ вече страна, но и нейната мистична връзка с Божественото. Вярата като връзка с Великото разумно начало повишава трептенията на организма и привлича към човека обновителни, творчески сили от целия Всемир.
към текста >>

Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният“ изтъква, че молитвата е лечебен фактор: „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гнойници, гноещи рани, лупус, рак и др.
Като воюва известно време, човек се калява и става по-здрав. Болестите предизвикват характер и допринасят особено много на женствените, мекушави натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени и смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури.“ (вж. „Делата Божии“, стр. 61) Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният“ изтъква, че молитвата е лечебен фактор: „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гнойници, гноещи рани, лупус, рак и др. Процесът на излекуване се различава при разните индивиди, но най-често се явява силна болка, криза и после – внезапно чувство за здраве. За няколко секунди, минути или най-много за няколко часа раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Фактите доказват действителността на известно съотношение от все още напълно непознато естество между душевните и органични явления. Тези прояви ни откриват един нов свят.“ Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията.
към текста >>

6. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

А то лошото е било отвътре и Божественото сега го е изхвърлило като мътилка навън - както в едно тяло, когато всички нечистотии се събират на едно място и се изхвърлят като гной навън през това място.
Светът се Вълнува. И ни казват: „Вие поне имате в какво да Вярвате, но ние сме изгубени! " Тази криза, това разклащане на света е Божествено. Като се обяснят страданията, ще се види каква велика радост има в това, че се допускат. Хората, които не разбират, казват, че сега светът се е развалил. А то лошото е било отвътре и Божественото сега го е изхвърлило като мътилка навън - както в едно тяло, когато всички нечистотии се събират на едно място и се изхвърлят като гной навън през това място. Същото е с човечеството - сега има абсцес и чрез него нечистотиите се изхвърлят навън. Който не знае този закон, се обезсърчава. Има едни, които отвън са се обезверили, но вътре имат вяра. Те са благонадеждни. Но Всеки В края на краищата ще се задоволи, Всекиму ще се Въздаде хубавото.
към текста >>

7. ХАНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на планета зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле.
Както и при Плутон, липсата на пълноценни и добре развити мозъчни центрове не позволяват възприемане на цялостното влияние на тази планета, за което имаме основание да твърдим, че би дало изключителни качества и способности. Ние вече изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреците, според което, колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-разумни и могъщи Същества живеят на нея. От това следват и възможностите, които Съществата и самата планета ще придадат на своето влияние: ясно изразена величавост и възможност. Поради грамадната отдалеченост, трябва да приемем, че от тази планета, Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда, а Съществата, които живеят там, не биха могли да ползват почти нищо от Слънчевите жизнени сили. Следователно тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности да черпят сили за своя живот от необятния Миров Силов океан, в който всичко е потопено. Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на планета зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле. Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон. Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира Планета, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години. През 1951 г. видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон. Той изчислил, че планетата се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години.
към текста >>

8. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

От положението на небесните светила може да се заключи за заложбите и предразположенията на тялото, както лекарят, като разглежда едно гнойно огнище, може да предскаже бъдещето, ако то се остави така.
Има някои събития, които не произтичат непосредствено от Небесните причини, тях по-лесно можем да изменим. Има някои събития, които стават поради липса на знание от страна на човека, а не поради съдбата. Някои рани, както и болести са отчасти произлезли от действието на необходимостта, но поне отчасти те могат да станат безвредни чрез противоположни помощни и лечебни средства. Събития, които произтичат от много дълбоки и важни причини са неизбежни, обаче останалите събития, които произтичат от не много дълбоки причини лесно могат да се избегнат. Както лекарят, който научно наблюдава болестите, различава смъртните болести от неизлечимите, така и астрологът разграничава събития, които могат да се отменят. От положението на небесните светила може да се заключи за заложбите и предразположенията на тялото, както лекарят, като разглежда едно гнойно огнище, може да предскаже бъдещето, ако то се остави така. Обаче това гнойно огнище няма да предизвика усложнения, ако му се въздействува с лечебни средства, както магнитът няма да привлича желязото, ако той от по-рано е намазан с чеснов лук. Ако наблюдаваме четирите годишни времена и ако знаем хода на звездите и лунните фази, то спрямо тяхното влияние можем да употребим известни средства. Например, голямата жега може да се смекчи чрез охладителни средства. Зимният студ може да се смекчи чрез отоплителни средства и да създадем една средна температура. При размножаването на животните и при сеенето на растенията се обръща внимание на положението на Луната и никой не може да каже, че това е безполезно.
към текста >>

Обаче това гнойно огнище няма да предизвика усложнения, ако му се въздействува с лечебни средства, както магнитът няма да привлича желязото, ако той от по-рано е намазан с чеснов лук.
Има някои събития, които стават поради липса на знание от страна на човека, а не поради съдбата. Някои рани, както и болести са отчасти произлезли от действието на необходимостта, но поне отчасти те могат да станат безвредни чрез противоположни помощни и лечебни средства. Събития, които произтичат от много дълбоки и важни причини са неизбежни, обаче останалите събития, които произтичат от не много дълбоки причини лесно могат да се избегнат. Както лекарят, който научно наблюдава болестите, различава смъртните болести от неизлечимите, така и астрологът разграничава събития, които могат да се отменят. От положението на небесните светила може да се заключи за заложбите и предразположенията на тялото, както лекарят, като разглежда едно гнойно огнище, може да предскаже бъдещето, ако то се остави така. Обаче това гнойно огнище няма да предизвика усложнения, ако му се въздействува с лечебни средства, както магнитът няма да привлича желязото, ако той от по-рано е намазан с чеснов лук. Ако наблюдаваме четирите годишни времена и ако знаем хода на звездите и лунните фази, то спрямо тяхното влияние можем да употребим известни средства. Например, голямата жега може да се смекчи чрез охладителни средства. Зимният студ може да се смекчи чрез отоплителни средства и да създадем една средна температура. При размножаването на животните и при сеенето на растенията се обръща внимание на положението на Луната и никой не може да каже, че това е безполезно. Може да се случат някои грешки в някои отделни случаи, но това става и при другите науки.
към текста >>

9. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

Различните имена на човеци, които са свързани с Адам чак до Ной са все сили, които действуват както в човека, така и в природата.
4.От свойствата, които са родили разтегливостта, са произлезли: Това свойство на материята, което позволява да се прояви действие, изразявано с глаголи да върши ефирно разредяване и месене, и второ, симпатическият се движещ принцип на естествените взаимни интензивни отблъсквания и привличания. От превода на Фабр д'Оливие завесата, която открива тайните на творението малко се повдига и се вижда, че творението, за което се говори в първата глава специално, е станало в Божествения свят. Тогава са създадени първообразите на нещата. Шестте дена на творението, това са шест епохи, шест периода на космично творчество, през които минава творението, при което творение първичните образи се обличат във все по-плътни обвивки и се свързват с все повече и повече сили. В шестия ден е създаден Адам, колективното човечество, космичният човек, от когото впоследствие чрез диференциране се създават всички човеци. Различните имена на човеци, които са свързани с Адам чак до Ной са все сили, които действуват както в човека, така и в природата. Така че от превода на Фабр д'Оливие се вижда, че при своята космогония Мойсей обръща преди всичко внимание на силите, които извършват космичното строителство, отколкото на външните материални форми и явления. Различните лица, които се явяват като исторически личности в библейския разказ, тук вече изпъкват като определени сили, които са дейс- твували в определени моменти от космичното строителство. Щайнер, както ще видим по-нататък, отива малко по-далеч и повдига още малко завесата, като разкрива зад тези символични сили какви творчески духове от ангелската йерархия се подразбират, които се явяват като органи и проводници, чрез които всемирното съзнание се проявява и твори.
към текста >>

10. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Хората грешаха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е.
Ханаан не съществува на земята, но само на небето. Ханаан е мястото, дето живеят съществата на Любовта. Те са същества в човешка форма, но прилагат законите на Любовта. Всеки човек се стреми да влезе в Ханаан, да стане член на обществото на Любовта." „В осмата глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, всичките скотове, що бяха заедно с него в ковчега. Хората грешаха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания.
към текста >>

Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си.
Те са същества в човешка форма, но прилагат законите на Любовта. Всеки човек се стреми да влезе в Ханаан, да стане член на обществото на Любовта." „В осмата глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, всичките скотове, що бяха заедно с него в ковчега. Хората грешаха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. Затова от време на време човек трябва да се затваря в ковчега със своите нечисти желания и да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя.
към текста >>

Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни.
Всеки човек се стреми да влезе в Ханаан, да стане член на обществото на Любовта." „В осмата глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, всичките скотове, що бяха заедно с него в ковчега. Хората грешаха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. Затова от време на време човек трябва да се затваря в ковчега със своите нечисти желания и да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта.
към текста >>

„Синовете на Ной, за които се говори в Битието са: Сим, Хам и Яфет.
Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Влизането на Ноя в ковчега представя ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл ограниченията, затворът са благо за човека." „Синовете на Ной, за които се говори в Битието са: Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам - монголците, а от Яфет - бялата раса. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си. За да бъдете яфетисти, вие трябва да организирате своя ум, своето сърце и своята воля, т.е. своите мисли, своите чувства и своите постъпки."
към текста >>

Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката душа в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски.
Защото това са проблеми, за които още не е дошло време да бъдат разкрити на съвременното човечество, защото още не е готово. Хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице, защото нейната Светлина е много голяма и човешките очи и човешкото съзнание не могат да издържат на тази силна Светлина. Тази е причината, поради която както в миналото, така и днес Истината се представя забулена, като в днешно време Учителят и някои окултисти правят опит да повдигнат малко булото, което закрива реалността. Напълно се повдига булото само за Посветените, които предварително са подготвени да могат да издържат на нейните силни вибрации. В следващите глави след първата, Мойсей вече описва развитието на човечеството след неговото слизане на Земята, развитието както на човешкото тяло, така и на човешката душа, слезли в грубата материя. Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката душа в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски. Окултната наука твърди, че атлантското човечество се разврати под влияние на черните адепти и се отдаде на черната магия, която предизвика природните сили, които потопиха континентите. Потопът, за който се говори в Битието, е потъването на Атлантида, а Ной представя онази част от атлантското население, която не беше се поддала на черната магия и следваше пътя на Светлината. Затова те бяха изселени предварително от Посветените, които ръководеха развитието па човечеството. Тримата синове на Ной представят трите раси, които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, които днес населяват Земята. Мойсей подробно е описал цялото това развитие преди и след потопа под една забулена форма на разказ.
към текста >>

Потопът, за който се говори в Битието, е потъването на Атлантида, а Ной представя онази част от атлантското население, която не беше се поддала на черната магия и следваше пътя на Светлината.
Тази е причината, поради която както в миналото, така и днес Истината се представя забулена, като в днешно време Учителят и някои окултисти правят опит да повдигнат малко булото, което закрива реалността. Напълно се повдига булото само за Посветените, които предварително са подготвени да могат да издържат на нейните силни вибрации. В следващите глави след първата, Мойсей вече описва развитието на човечеството след неговото слизане на Земята, развитието както на човешкото тяло, така и на човешката душа, слезли в грубата материя. Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката душа в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски. Окултната наука твърди, че атлантското човечество се разврати под влияние на черните адепти и се отдаде на черната магия, която предизвика природните сили, които потопиха континентите. Потопът, за който се говори в Битието, е потъването на Атлантида, а Ной представя онази част от атлантското население, която не беше се поддала на черната магия и следваше пътя на Светлината. Затова те бяха изселени предварително от Посветените, които ръководеха развитието па човечеството. Тримата синове на Ной представят трите раси, които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, които днес населяват Земята. Мойсей подробно е описал цялото това развитие преди и след потопа под една забулена форма на разказ. От това, което дадох от Учителя, от Фабр д'Оливие, всеки сам може да си направи известен превод на това, което Мойсей е искал да каже. Това, което казах досега за делото и учението на Мойсей, е микроскопическо в сравнение с това, което се съдържа в неговите книги, които са дълбоко символични.
към текста >>

Тримата синове на Ной представят трите раси, които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, които днес населяват Земята.
В следващите глави след първата, Мойсей вече описва развитието на човечеството след неговото слизане на Земята, развитието както на човешкото тяло, така и на човешката душа, слезли в грубата материя. Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката душа в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски. Окултната наука твърди, че атлантското човечество се разврати под влияние на черните адепти и се отдаде на черната магия, която предизвика природните сили, които потопиха континентите. Потопът, за който се говори в Битието, е потъването на Атлантида, а Ной представя онази част от атлантското население, която не беше се поддала на черната магия и следваше пътя на Светлината. Затова те бяха изселени предварително от Посветените, които ръководеха развитието па човечеството. Тримата синове на Ной представят трите раси, които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, които днес населяват Земята. Мойсей подробно е описал цялото това развитие преди и след потопа под една забулена форма на разказ. От това, което дадох от Учителя, от Фабр д'Оливие, всеки сам може да си направи известен превод на това, което Мойсей е искал да каже. Това, което казах досега за делото и учението на Мойсей, е микроскопическо в сравнение с това, което се съдържа в неговите книги, които са дълбоко символични. В тях под история на еврейския народ се описват много от дълбоките тайни на окултната наука, за които още не е дошло време да се разбулват. Това показва, че Мойсей е засегнал много големи дълбочини на окултната наука, за които даже и съвременното човечество още не е готово, още по-малко еврейският народ, на когото са били дадени.
към текста >>

11. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ной-известни и прочути от съдиите са Самсон и Самуил, и двамата назореи още от раждането си и във връзка с Бога.
Ето, заповядвам ти: бъди крепък и мъжествен, да не се уплашиш и да не се страхуваш, защото с тебе е Господ Бог твои, де и да идеш." И по-нататък за всичко, което е предприемал Исус Навин. той се съветвал с Бога и се намирал под негово ръководство. Това показва, че той е бил в съзнателна връзка е Бога, бил е Посветен. След смъртта на Исус Навин, евреите по нареждане от Бога се ръководели от така наречените съдии, които също имали връзка с Бога. Ной-известни и прочути от съдиите са Самсон и Самуил, и двамата назореи още от раждането си и във връзка с Бога. За Самсон и неговото раждане споменах по-ранно. Сега ще се спра на Самуил като един от първите и главни пророци. Но преди да говоря за Самуил, ще направя един кратък преглед на същността и естеството на мистицизма, понеже еврейските пророци са първокласни мистици.
към текста >>

12. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

всички ще са писани между живите в Ерусалим, когато измие Господ нечистотата на сионовата дъщеря и очисти кръвта на Ерусалим отсред него чрез дух на съдба и чрез дух на зной." (от 2-ри до 4-ти стих).
Горко на беззаконния, зло ще му бъде. Защото въздаянието му ще бъде по делата на ръцете му." В четвърта глава пророкът говори какво ще стане, след като хората минат през огъня и злото. Казва се: „В онзи ден Отрасълът Господен ще бъде красен и славен, и плодът на земята възвишен и великолепен за избавление на Израиля. И останалите в Сион, и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат светии. всички ще са писани между живите в Ерусалим, когато измие Господ нечистотата на сионовата дъщеря и очисти кръвта на Ерусалим отсред него чрез дух на съдба и чрез дух на зной." (от 2-ри до 4-ти стих). Тук се изнася учението, че за да се пречисти човек и да се роди Божественото в него, което е наречено Отрасъл Господен, човек трябва да мине през огън, през страдания, за да изгори всичко нечисто. В пета глава се говори пак за закона на кармата, за хората, които са се отклонили от Бога, какво ги очаква и казва: „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто зло, които турят тъмнината за виделина и които турят горчивото за сладко, а сладкото за горчиво. Горко на мъдрите в очите им и на разумните пред себе си! Горко на онези, които са юнаци да пият вино и крепки за да разместват... които оправдават беззаконията си с дарове и отнемат от праведния правдата му! Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се губи в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от 20-ти до 25-ти стих)
към текста >>

13. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной.
Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището. На първата степен човек трябва да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот. Но това, което научава в този външен живот, той трябва да го внесе в местата на Посвещението. Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре. От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия. За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной. Посветеният във втората степен е стоял вече напълно в окултния живот, затова е наречен окултният. Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е.
към текста >>

14. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Казва се в Библията, че Ной се напил.
И в онези далечни времена браковете и зачатието са се извършвали през пролетта, когато протичат жизнените сили в цялата Природа и тя се обновява, а раждането става през зимата. Същото е показано и с раждането на Исус, чието зачатие е станало през пролетта и се ражда в началото на зимата, 25 декември. На сватбата в Кана Галилейска Исус дава нов подтик, ново направление на човешкото сърце, като влива в него нови сили, за да може в бъдеще да се развие до такава висота, че да стане носител на Божията Любов, любов към всичко живо. Друго интересно нещо на сватбата е виното. В пра- древни времена хората не са познавали виното. Казва се в Библията, че Ной се напил. Той е първият човек, за когото се споменава, че се напил. А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка. Пиянството на Ной не е случайно описано в Библията. С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества. Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят.
към текста >>

А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка.
На сватбата в Кана Галилейска Исус дава нов подтик, ново направление на човешкото сърце, като влива в него нови сили, за да може в бъдеще да се развие до такава висота, че да стане носител на Божията Любов, любов към всичко живо. Друго интересно нещо на сватбата е виното. В пра- древни времена хората не са познавали виното. Казва се в Библията, че Ной се напил. Той е първият човек, за когото се споменава, че се напил. А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка. Пиянството на Ной не е случайно описано в Библията. С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества. Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят. След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното.
към текста >>

Пиянството на Ной не е случайно описано в Библията.
Друго интересно нещо на сватбата е виното. В пра- древни времена хората не са познавали виното. Казва се в Библията, че Ной се напил. Той е първият човек, за когото се споменава, че се напил. А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка. Пиянството на Ной не е случайно описано в Библията. С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества. Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят. След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията.
към текста >>

15. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син - ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопа, и ги погуби всички.
Нито ще рекат: Ето тук е, или там е, защото ето Божието Царство е вътре във вас." (17;20-21) "И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Человечески и няма да видите. И като ви рекат: Ето, тук е, да не отивате, нито да тичате подире им. Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкия Син в Своя ден. Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син - ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопа, и ги погуби всички. Така също, както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха и продаваха, садяха и градяха. А в дните, когато Бог излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето, и погубиха всички. Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. В онзи ден, който се намира на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги взема. Също и който е на нивата, да не се връща назад.
към текста >>

16. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на Правдата, която е чрез вяра.
"Защото поради нея за старовременните добре се свиде- телствуваше." /11;2/. "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща." /11;3/. "С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каинова- та, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори." /11;4/. "С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога." /11;5/. "А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят. С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на Правдата, която е чрез вяра. С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае, къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и заживе в шатри, както и Исак и Яков, наследници заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог."/11;6-10/. "С вяра /Мойсей/ напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа като един, който вижда Невидимия." /11;27/. "Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да не ви дотегва и да не ставате малодушни.
към текста >>

17. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята.
Според тази книга, когато Адам и Ева били изпъдени от Рая, те слезли на една планина вън от Рая и на един от върховете на планината намерили една пещера. Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар. Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак.
към текста >>

18. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

трябва да се извадят, защото са гнойни.
ще ти мине." Помислих си: „Тази работа без лекар няма да премине." Но за мое голямо учудване, като се върнахме вкъщи, още преди да сме сварили ореховите листа, зъбите престанаха да ме болят." Друг брат боледувал от сливици. Лекарите казвали, че непременно трябва да се извадят, защото са гнойни. Братът не искал да му вадят сливиците и отишъл за съвет при Учителя. Той му дал наставление в никакъв случай да не се съгласява да ги вадят. Препоръчал му да намери старо 4-5-годишно вино и като го постопли, да прави с него гаргара няколко пъти на ден. Братът намерил такова вино, правел гаргара,
към текста >>

19. СТРАДАНИЯ, ИЗПИТАНИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Страданието е освобождаване от нечистотиите и гнойта в нас.
* Злото е екстракт, затова се употребява в минимална доза. Страданието също е екстракт. Ако знаете как да го употребявате, ще ви стане приятно. * Не питайте защо ви е дошло едно страдание, а кажете: “Да бъде волята Божия! ” Така ще придобиете нещо ценно. * Страданието е освобождаване от нечистотиите и гнойта в нас. То е чистене. * Във всяко болезнено състояние се крие един диамант от първо качество. Само ако можете да свалите опаковката, ще го намерите. Вие още не разбирате защо ви идват страданията, как се разкрива духовният свят и защо човек трябва да страда. * Чрез страданието в човека проблясва едно откровение за любовта, за мира, за нежността, за чистотата.
към текста >>

20. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят.
Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили. Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си. Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение. Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят. Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни. Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота. Без бързане и суетня много скоро хората се разпръснаха, за да се приберат по домовете си и да се подготвят за ежедневните си задачи. Някои ученици съпроводиха Учителя до входа на салона. Там две сестри му донесоха закуска с чай, след което се оттеглиха.
към текста >>

21. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата.
Цветана отива при нея и я заварва подута, с температура, в тежко състояние. Казва на мъжа й веднага да извика зъболекар. Той има наблизо един свой приятел зъболекар и отива да го доведе. Цветана слага дъщеря си на леглото и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето. Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива. След полунощ заспива и Цветана и сънува ясен сън. Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град Скопие. Приятелката й живеела там, а Цветана го е посетила два пъти. Цветана върви напред.
към текста >>

Гради Колев Минчев се разболява и от слабините му започва да тече гной и кръв.
Да отвори с лъжица или нож зъбите на дъщеря си, която е в безсъзнание и да сипва от отварата." След три дни пилорът се отваря. Тя чувства глад и започва да се храни, като сутрин, обед и вечер половин час преди хранене пие по половин литър отвара от червен кантарион. След 10-ия ден отива на работа. Няколко месеца след това продължава да пие от билката. През 1937 г. Гради Колев Минчев се разболява и от слабините му започва да тече гной и кръв. Той отива за помощ при доктор Жеков, който го намазва с мехлем и го кара да прави седящи бани по метода на Луи Куне, но положението му се влошава още повече. Той отива при Учителя да иска неговата помощ. Учителя му казва, че кръвообращението му е затруднено и много забавено и трябва веднага да почне да си мие краката до коленете с гореща вода сутрин и вечер. Гради прилага този съвет на Учителя. След един месец болестта му изчезва и раните му напълно заздравяват.
към текста >>

22. 7.52 Петър Филипов - Светозар Няголов ( -2013)

Една вечер положението става нетърпимо и заедно с Марийка Марашлиева заминават за село Миндя, където живее брат му Нойо.
Поради гонението на братството от комунистите при езерата ние направихме лагер под Салоните - при извора Алдунай, където лагерувахме много години. Милицията идваше до езерата, прогонваха приятелите, но ги мързеше да дойдат до нашия лагер и ние изкарвахме необезпокоявани там повече от месец. След нашето напускане на дома му той си счупва крака. Изкара трудовия си стаж в „Паркстрой", където се и пенсионира. Работейки в стаята си, той усеща, че от запад идва някакво облъчване от съседа му Кралю. Една вечер положението става нетърпимо и заедно с Марийка Марашлиева заминават за село Миндя, където живее брат му Нойо. Здравословното му състояние се влошава и той отива в Русе, където почива на 20 април 1984 г. Той остава верен на принципите на Младежкия окултен клас и не се оженва.
към текста >>

23. 7.86 Цветана Ганчева - Светозар Няголов ( -2013)

Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата.
Цветана отива при нея и я заварва подута, с температура, в тежко състояние. Казва на мъжа й веднага да извика зъболекар. Той има наблизо един свой приятел зъболекар и отива да го доведе. Цветана слага дъщеря си на леглото и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето. Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива. След полунощ заспива и Цветана и сънува ясен сън. Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град Скопие. Приятелката й живеела там, а Цветана го е посетила два пъти. Цветана върви напред.
към текста >>

24. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Той предава наученото в невидимия свят на своя син Метусалем - да живее разумно и да подготви сина си Ной за предстоящите събития.
Това развитие е свързано с петте планински върха, на които са станали пет велики събития - жизнени условия за развитието на човечеството. Това са върховете : Арарат, Мория, Хорив от Синайската планина, Тавор и Голгота. Бог решава да накаже развратеното човечество и допуска да стане потоп на Земята. По това време на Земята живее един Божий човек на име Енох, който точно изпълнява Божиите заповеди и ходи в пътя, определен му от Бога. Понеже е бил много праведен и добър, невидимият свят го взима за повече от един месец в ангелския свят - в Школата на Бялото Братство, където му откриват, че на Земята ще стане потоп, и го връщат да подготви условията за запазване живота на Земята. Той предава наученото в невидимия свят на своя син Метусалем - да живее разумно и да подготви сина си Ной за предстоящите събития. В това време съществата от невидимия свят идват с огнена колесница и отнасят Божия човек Енох на небето. „Ной намира благодат пред Господа" /8-и стих, 6-а глава, Битие/ Бог нарежда на Ной да направи дървен ковчег от гоферово дърво, в който да влезе със семейството си и с по две от всички видове животни, за да се съхранят. От небето започва да вали кален дъжд, който продължава 40 денонощия.
към текста >>

„Ной намира благодат пред Господа"
Бог решава да накаже развратеното човечество и допуска да стане потоп на Земята. По това време на Земята живее един Божий човек на име Енох, който точно изпълнява Божиите заповеди и ходи в пътя, определен му от Бога. Понеже е бил много праведен и добър, невидимият свят го взима за повече от един месец в ангелския свят - в Школата на Бялото Братство, където му откриват, че на Земята ще стане потоп, и го връщат да подготви условията за запазване живота на Земята. Той предава наученото в невидимия свят на своя син Метусалем - да живее разумно и да подготви сина си Ной за предстоящите събития. В това време съществата от невидимия свят идват с огнена колесница и отнасят Божия човек Енох на небето. „Ной намира благодат пред Господа" /8-и стих, 6-а глава, Битие/ Бог нарежда на Ной да направи дървен ковчег от гоферово дърво, в който да влезе със семейството си и с по две от всички видове животни, за да се съхранят. От небето започва да вали кален дъжд, който продължава 40 денонощия. Цялата Земя е покрита с вода, която не се оттегля повече от 150 денонощия. В резултат на потопа изчезва цветущият континент Атлантида със своите две царства.
към текста >>

Бог нарежда на Ной да направи дървен ковчег от гоферово дърво, в който да влезе със семейството си и с по две от всички видове животни, за да се съхранят.
Понеже е бил много праведен и добър, невидимият свят го взима за повече от един месец в ангелския свят - в Школата на Бялото Братство, където му откриват, че на Земята ще стане потоп, и го връщат да подготви условията за запазване живота на Земята. Той предава наученото в невидимия свят на своя син Метусалем - да живее разумно и да подготви сина си Ной за предстоящите събития. В това време съществата от невидимия свят идват с огнена колесница и отнасят Божия човек Енох на небето. „Ной намира благодат пред Господа" /8-и стих, 6-а глава, Битие/ Бог нарежда на Ной да направи дървен ковчег от гоферово дърво, в който да влезе със семейството си и с по две от всички видове животни, за да се съхранят. От небето започва да вали кален дъжд, който продължава 40 денонощия. Цялата Земя е покрита с вода, която не се оттегля повече от 150 денонощия. В резултат на потопа изчезва цветущият континент Атлантида със своите две царства. Те враждуват помежду си, притежават атомни бомби и самолети, движени от космично електричество, и решават да започнат атомна война, в резултат на която Земята ще се разруши, както е разрушена планетата Фаетон - Лъчезарната, намираща се между Марс и Юпитер, от която са останали големи и малки астероиди, които се движат по нейната орбита. Бог не допуска да стане това зло и предизвиква потоп на Земята.
към текста >>

Всички планини пожелават да приемат ковчега на Ной и да станат начатък на по-нататъшното развитие на човечеството.
В резултат на потопа изчезва цветущият континент Атлантида със своите две царства. Те враждуват помежду си, притежават атомни бомби и самолети, движени от космично електричество, и решават да започнат атомна война, в резултат на която Земята ще се разруши, както е разрушена планетата Фаетон - Лъчезарната, намираща се между Марс и Юпитер, от която са останали големи и малки астероиди, които се движат по нейната орбита. Бог не допуска да стане това зло и предизвиква потоп на Земята. По това време на небето има две луни, едната от тях започва да се разпада и част от частиците й попадат в земната атмосфера като прашен облак, който абсорбира водните пари и предизвиква кален дъжд. Учителя казва, че само в Атлантида Бялото Братство е побеждавано и принудено да напусне континента и да отиде 6 Египет, където построява пирамидите и създава великата египетска култура. Всички планини пожелават да приемат ковчега на Ной и да станат начатък на по-нататъшното развитие на човечеството. Само планината Арарат казала на Господа, че е много малка и нищожна и има много други, по-известни планини от нея, на които може да започне новият живот на човечеството. Заради тази нейна добродетел Бог казва, че развитието на човечеството ще започне от нея и ще стане символ на новия разумен живот, който хората ще водят в бъдеще. Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство. Така Бог спасява човечеството от пълно унищожение. Той се разкайва и решава повече да не прави потоп на Земята.
към текста >>

Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство.
По това време на небето има две луни, едната от тях започва да се разпада и част от частиците й попадат в земната атмосфера като прашен облак, който абсорбира водните пари и предизвиква кален дъжд. Учителя казва, че само в Атлантида Бялото Братство е побеждавано и принудено да напусне континента и да отиде 6 Египет, където построява пирамидите и създава великата египетска култура. Всички планини пожелават да приемат ковчега на Ной и да станат начатък на по-нататъшното развитие на човечеството. Само планината Арарат казала на Господа, че е много малка и нищожна и има много други, по-известни планини от нея, на които може да започне новият живот на човечеството. Заради тази нейна добродетел Бог казва, че развитието на човечеството ще започне от нея и ще стане символ на новия разумен живот, който хората ще водят в бъдеще. Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство. Така Бог спасява човечеството от пълно унищожение. Той се разкайва и решава повече да не прави потоп на Земята. „И рече Бог : Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята." /13-и стих, 9-а глава, Битие/
към текста >>

Един от потомците на Ной е Аврам, който става родоначалник на човечеството.
Той се разкайва и решава повече да не прави потоп на Земята. „И рече Бог : Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята." /13-и стих, 9-а глава, Битие/ Това е първият връх на спасение, през който душата минава. Един от потомците на Ной е Аврам, който става родоначалник на човечеството. Дълго време жена му Сара няма деца и му позволява да придобие син от нейната робиня Агар. Дават му името Исмаил. Агар и синът й Исмаил минават през големи страдания, по време на които Бог казва на майката, че синът й има велико бъдеще. Исмаил става родоначалник на арабския народ. По-късно, на стари години, с помощта на Бога Сара ражда син на име Исак, който става родоначалник на еврейския народ.
към текста >>

Потомците на Ной са били високо посветени, разумни и са изпълнявали точно Волята Божия.
Учителя казва: „Христос никога не е разпъван. На Голгота евреите не разпънаха Христос, но в неговото тяло се всели грешният Адам и него разпънаха." Така пробудените души, минали през тези пет върха на изпитания, се подготвят за великата работа, която предстои на човечеството при идването на новия живот на Земята и създаването на шестата - Светеща раса, и Третата култура - на Любовта. Петте върха на човешкото развитие са и петте върха на Пентаграма. Повдигането на човечеството започва с първия връх на човешкото развитие - върха на Добродетелта - (4), в планината Арарат, висока 5311 м, където спира Ноевият ковчег и продължава човешкото развитие при създадените нови условия на земята. Потомците на Ной са били високо посветени, разумни и са изпълнявали точно Волята Божия. Те образуват новото човечество след потопа и то започва да се разселва по необитаваната дотогава от хора Земя. Потомъкът на Ной - Аврам, намира благодат пред Бога и става родоначалник на евреите и арабите. Вторият връх на човешкото развитие е Мория - на който Бог изпита любовта на Аврама. Връх Мория в Пентаг- рама е разположен на мястото на върха на Любовта - (2), където се намира светещото око на Мъдростта, виждащо всичко. Там Аврам издържа отлично своя труден изпит и става родоначалник на човечеството.
към текста >>

Потомъкът на Ной - Аврам, намира благодат пред Бога и става родоначалник на евреите и арабите.
Така пробудените души, минали през тези пет върха на изпитания, се подготвят за великата работа, която предстои на човечеството при идването на новия живот на Земята и създаването на шестата - Светеща раса, и Третата култура - на Любовта. Петте върха на човешкото развитие са и петте върха на Пентаграма. Повдигането на човечеството започва с първия връх на човешкото развитие - върха на Добродетелта - (4), в планината Арарат, висока 5311 м, където спира Ноевият ковчег и продължава човешкото развитие при създадените нови условия на земята. Потомците на Ной са били високо посветени, разумни и са изпълнявали точно Волята Божия. Те образуват новото човечество след потопа и то започва да се разселва по необитаваната дотогава от хора Земя. Потомъкът на Ной - Аврам, намира благодат пред Бога и става родоначалник на евреите и арабите. Вторият връх на човешкото развитие е Мория - на който Бог изпита любовта на Аврама. Връх Мория в Пентаг- рама е разположен на мястото на върха на Любовта - (2), където се намира светещото око на Мъдростта, виждащо всичко. Там Аврам издържа отлично своя труден изпит и става родоначалник на човечеството. Повдигането му започва с добродетелта, а развитието и размножаването му - с върха на Любовта. При развитието си човечеството достига до третия връх на Синайската планина, който съвпада с върха на Мъдростта в Пентаграма - (3).
към текста >>

25. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Така една година Нойо Филипов и децата му свалиха всичкия багаж до „Вада".
След направата на хижата тази хубава традиция се загуби - а и палатките остаряха, скъсаха се и условията за лагеруване станаха трудни. Започнаха да ни преследват и милицията да разваля лагера и да ни сваля надолу. Ние сменихме тактиката и когато се появеше милиция, бързо сваляхме палатките и се скривахме из клековете. Чакахме ги 1-2 дена, докато си отидат, и пак построявахме лагера. Те разбраха този наш прийом и внезапно идваха и ни караха без коне на гръб да си сваляме багажа до „Вада". Така една година Нойо Филипов и децата му свалиха всичкия багаж до „Вада". По тази причина с елена Симеонова започнахме да ходим на Рила без палатка, а само с раници, за да сме по-подвижни и лесно да слизаме надолу, когато ни свалят. Постоянно намирахме нови методи и начини, по които да провеждаме лятната школа на Рила. Наличието на хижа на езерата ни позволяваше да ги посещаваме и зимно време. За 1 май 1957 г. Димитър Костов, Стефан Дойнов, Крум Въжаров и аз тръгнахме със ски за езерата през село Сапарева баня.
към текста >>

Тогава реших да пробия абцеса и на 16 август, събота, обгорих игла и пробих голямата подутина - абцеса, и изтекоха няколко лъжички гной.
От ледените зърна ми изстина гърлото и ми се поду зъб, който загноя и цяла седмица ме болеше. Всички екстрасенси ме познаваха и ми дадоха лекарства ,но те не ми помогнаха. Зъбът ми се поду много. Не можех да се храня и накарах Елена да ми свари супа картофи и горещи ги слагах върху абцеса. Аз спрях града, който дойде в резултат на лошия живот, който приятелите водеха на езерата и скъпо платих. Тогава реших да пробия абцеса и на 16 август, събота, обгорих игла и пробих голямата подутина - абцеса, и изтекоха няколко лъжички гной. Веднага ми олекна, мина болката и зъбът ми се запази в устата ми. За 19 август ръководството ми каза - Грива, че гласът ми е слаб и няма да може да се чува от многото хора, които ще напълнят и двата върха. Аз му казах, че аз съм направил наряда и аз ще го проведа. Атакуваха ме и на 18 получих разстройство. На 19 август имаше отличен изгрев и тихо време.
към текста >>

26. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

Должен сказать, что представления о Школе у меня били самые что ни на есть романтические и полуфантастические, вынесеные в первую очередь из художественной литератури.
Воспоминания Впервне с бате Крумом я встретился в 1975 году, когда он приехал в Москву. Mы встречались много раз и позже, но уже тогда, во время его пребивания в Москве, я обратил внимание на особенности его мьшления и характера. Конечно и тогда, и позже, до оих пор я вижу в нем старшего брата, которьш и самим образом своей жизни, и своими словами и поступками формировал у меня представление о том, каким должен бнтъ ученик. Но тогда, в 1975 году я был совсем новичком, неофитом, которы всего за два года до зтого познакомился с Учителем и Братством. Должен сказать, что представления о Школе у меня били самые что ни на есть романтические и полуфантастические, вынесеные в первую очередь из художественной литератури. Поэтому мне очень запомнилось впечатление, которое на меня произвел бате Крум. Я почувствовал, что зто очень конкретннй человек, что он в первую очередь ориентирован на конкретную организацию конкретного действия. И только значительно позже я понял, сколько целеустремленности и воли стоит за этой конкретостью. У бате Крума было четкое понимание, что надо сделать в этот приезд, и он спокойно, но очень целеустремленно, реализовал этот план, стараясь при этом учесть малейпше детали и нюанси. Очень сильное впечатление произвел на меня один эпизод.
към текста >>

Было это на загородной даче, которую снимала на лето семья Папушей - Миша Папуш и Роза Пронина с детьми.
Поэтому мне очень запомнилось впечатление, которое на меня произвел бате Крум. Я почувствовал, что зто очень конкретннй человек, что он в первую очередь ориентирован на конкретную организацию конкретного действия. И только значительно позже я понял, сколько целеустремленности и воли стоит за этой конкретостью. У бате Крума было четкое понимание, что надо сделать в этот приезд, и он спокойно, но очень целеустремленно, реализовал этот план, стараясь при этом учесть малейпше детали и нюанси. Очень сильное впечатление произвел на меня один эпизод. Было это на загородной даче, которую снимала на лето семья Папушей - Миша Папуш и Роза Пронина с детьми. Мы приехали к ним вечером, после рабочего дня с тем, чтобы остаться на ночь и обсудить детали нашето совместного путешествия на Кавказ. Нас было пять человек: бате Крум, Марта Александрова Перюслиева, Саша Бельттоков, Таня Савицкая и я. Беседа наша происходила, в основном, поздно вечером, когда уложили спать детей. Mы собрались на веранде за столом. Бате Крум подробно объяснял нам, как надо организовать подьем продуктов и оборудования в гори, как выбрать место для лагеря, как устанавливатъ лагерь, и прочие очень конкретнне детали.
към текста >>

Позже я много ходил по Кавказу, был и в центральной зоне, и в восточной его части.
А потом мы стали обходить весь массив, чтобы узнать, нет ли места получше. Мы обошли весь район Софии, но лучше места не нашли. Позже, десять лет опустя, мы нашли другое место, выше. Но в 1975 году это место было не для нас - у нас не было соответствующего оборудования. Меня до сих пор удивляет, как бате Крум сумел определить это место, да еще так точно. Позже я много ходил по Кавказу, был и в центральной зоне, и в восточной его части. Конечно, я обошел не весь Кавказ, но видел все же много мест. И ни разу мне не удалось встретить ни одного места, которое бы по силе и мистичеокой глубине сравнилось с Софийскими озерами. Вернусь к своему рассказу. Итак, мы сидели и обсуждали, как нам идти, кто выедет первым, кто приедет позже и прочие детали. Бате Крум подробно объяснял нам, что нужно для лагеря.
към текста >>

А разговор постепенно дрейфовал и, в конце концов, уперся в самы больной для нас вопрос.
Конечно, я обошел не весь Кавказ, но видел все же много мест. И ни разу мне не удалось встретить ни одного места, которое бы по силе и мистичеокой глубине сравнилось с Софийскими озерами. Вернусь к своему рассказу. Итак, мы сидели и обсуждали, как нам идти, кто выедет первым, кто приедет позже и прочие детали. Бате Крум подробно объяснял нам, что нужно для лагеря. А разговор постепенно дрейфовал и, в конце концов, уперся в самы больной для нас вопрос. К этому времени пошел дождь, началась сильная гроза, а мы сидели и обсуждали, кому быть в нашем горном лагере. Дело в том, что к зтому времени уже достаточно отчетливо наметились разногласия между Учением Белого Братства и православием. Большинство священников, которые хоть какимто краем соприкоснупись с Братством, отнеслись к нему отрицательно. А один из наиболее известных тогда в Москве священников - о. Дмитрий Дудко - побывал на одном из чтений воскресннх бесед Учителя и по окончании определил: „Богомильская ересь!
към текста >>

Haш ночной разговор кончился ничем, мы не приняли никакого решения.
Размншляя над этим диалогом, я понял, что это его принципиальная позиция. Из других ситуаций я узнал, что иногда он вмешивался, когда ситуация грозила большой опасностью. Как он определял, когда надо вмешаться, а кодга нет - не знаю. Но в тех случаях, которне я сам мог наблюдать, он не ошибался. И в этой нашей ситуации он не ошибся, но чтобы это понять, мне потребовалось несколько лет. Haш ночной разговор кончился ничем, мы не приняли никакого решения. Дальше события развивались сами собой, поехали на Кавказ все, кто хотел. Атмосфера там сложилась очень напряженная, даже конфликтная, И поначалу я думал, что правы были те, кто хотел ограничить, гpyппy только теми, кто прочно определился. И только годы спустя нам удалось осознатъ, что конфликт был во благо - он заставил каждого из присуствующих определить для себя свою позицию. После поездки группу резко уменьпшлась в количестве. Но те, кто остались в ней, остались в Учении навсегда.
към текста >>

Через пару дней мы встретились с ним вдвоем и я начал сетовать на наше несовершенство, вспоминая ночной разговор.
После поездки группу резко уменьпшлась в количестве. Но те, кто остались в ней, остались в Учении навсегда. И сейчас, размышляя над тем, что происходило 36 лет тому назад, я вижу, что бате Крум бьш абсолютно прав - мы сами должны были решить это проблему. А насчет знания русского язьша я ошибался. Может быть бате Крум и не знал его в совершенстве, но понимал он все. Через пару дней мы встретились с ним вдвоем и я начал сетовать на наше несовершенство, вспоминая ночной разговор. На это он ответил: „У вас очень много любви! “ - „Бате Крум, какая любовь! Мы чуть было не подрались.“ - „Вы выбрали плохое время для разговора - была гроза, атмосфера была очень напряженной. Но вы не хотели разделятъся.“ И я понял, что он абсолютно прав. Ведь мы все изо всех сил желали сохранить единство и сохранили его.
към текста >>

Мы чуть было не подрались.“ - „Вы выбрали плохое время для разговора - была гроза, атмосфера была очень напряженной.
А насчет знания русского язьша я ошибался. Может быть бате Крум и не знал его в совершенстве, но понимал он все. Через пару дней мы встретились с ним вдвоем и я начал сетовать на наше несовершенство, вспоминая ночной разговор. На это он ответил: „У вас очень много любви! “ - „Бате Крум, какая любовь! Мы чуть было не подрались.“ - „Вы выбрали плохое время для разговора - была гроза, атмосфера была очень напряженной. Но вы не хотели разделятъся.“ И я понял, что он абсолютно прав. Ведь мы все изо всех сил желали сохранить единство и сохранили его. А еще я понял, что брат Крум за формой прозревает и содержание, и смысл происходящего и некрасивая форма не вводит его в заблуждение. На меня зто сочетание глубины понимания вместе с его немногословием производило очень сильное впечатление. Помню, как он интерпретировал мою натальную карту.
към текста >>

Любой астролог знает, что о натальной карте можно говорить часами.
Но вы не хотели разделятъся.“ И я понял, что он абсолютно прав. Ведь мы все изо всех сил желали сохранить единство и сохранили его. А еще я понял, что брат Крум за формой прозревает и содержание, и смысл происходящего и некрасивая форма не вводит его в заблуждение. На меня зто сочетание глубины понимания вместе с его немногословием производило очень сильное впечатление. Помню, как он интерпретировал мою натальную карту. Любой астролог знает, что о натальной карте можно говорить часами. Бате Крум долго глядел на листок с картой и неторопливо сказал ровно четыре фразы (я запомнил это очень хорошо), а потом отложил листок в сторону, показывая, что он закончил. Честно признаюсь, мне потребовалось несколько месяцев, чтобн понять, что он сказал. Речь не идет о форме - все слова я понял и запомнил очень хорошо. Но над смыслом сказанного я размышлял еще полгода, а я ведь сам к тому времени (это было в 1981 году) уже почти восемь лет занимался аотрологией. Но когда я понял смысл того, что он сказал, я увидел, что он назвал самое существенное.
към текста >>

Может быть они современые и комфортные, но старне домики обладали своей удивительной прелестью и уютом.
Особенно мне запомнипся эпизод, когда я впервне понял это. Было это в наш второй приезд в Болгарию, в июле 1983 года. Мы тогда остановились в доме Любомира и Славки Няголовых в Софии, в районе Подуяне. Жили они в собственном домике - одноэтажннй домик двориком и отдельно стоящими кухней, столовой и сарайчиком. Сейчас такие домики почти исчезли из Софии, их заменили многоэтажные здания. Может быть они современые и комфортные, но старне домики обладали своей удивительной прелестью и уютом. В тот год мы с Галей собирались в поездку в очень сложных обстоятельствах, в большой спешке. Сама возможностъ и сроки поездки определились в самые последние дни и мы не успели сообщить о приезде никому, кроме Славки и Любчо (мобильных телефонов тогда еще не было). И по приезду в Софию возникла проблема: оказалось, что Крум с другими братъями и сестрами уже в лагере под Мусалой. Мы, конечно же, планировали отправиться в этот лагерь, но пойти туда без разрешения бате Крума не могли: мы понимали, что в ученики так не поступают. А как связаться с Крумом, не знали.
към текста >>

Хочется сейчас поблагодарить всех, кто нам тогда дал из своей личной книги библиотеки книги, сборники песен и молитв: „Братья и сестры, мы, ваши русские собратъя очень вам благодарни за вашу помощь!
“ И бате Крум отвегил: „Ученик должен быть послушен. Сказано „иди! “, значит „иди“. И вот еще один зпизод. Когда мы в первнй раз возвращались в Москву, мы везли с собой целый ящик книг Учителя, которые нам подарили братья и сестры. Хочется сейчас поблагодарить всех, кто нам тогда дал из своей личной книги библиотеки книги, сборники песен и молитв: „Братья и сестры, мы, ваши русские собратъя очень вам благодарни за вашу помощь! “ Особенно нам помог тогда Николай Нанков - он уговорил многих братьев и сестер поделиться с русскими. Мы были очень рады, что везем в Россию такое богатство, но нас беспокоило, как мн проедем границу. Молодым братьям и сестрам, которые не почти не застали период советской власт, напомню, что это было время агрессивного атеизма. Провоз религиозной литератури через границу расценивался, как действия по подрыву советского строя. Литературу отбирали, а к тем, кто пытался ее провезти, применялись разнне мери воздействия, вплоть до уголовного преследования.
към текста >>

Провоз религиозной литератури через границу расценивался, как действия по подрыву советского строя.
Когда мы в первнй раз возвращались в Москву, мы везли с собой целый ящик книг Учителя, которые нам подарили братья и сестры. Хочется сейчас поблагодарить всех, кто нам тогда дал из своей личной книги библиотеки книги, сборники песен и молитв: „Братья и сестры, мы, ваши русские собратъя очень вам благодарни за вашу помощь! “ Особенно нам помог тогда Николай Нанков - он уговорил многих братьев и сестер поделиться с русскими. Мы были очень рады, что везем в Россию такое богатство, но нас беспокоило, как мн проедем границу. Молодым братьям и сестрам, которые не почти не застали период советской власт, напомню, что это было время агрессивного атеизма. Провоз религиозной литератури через границу расценивался, как действия по подрыву советского строя. Литературу отбирали, а к тем, кто пытался ее провезти, применялись разнне мери воздействия, вплоть до уголовного преследования. В последний день перед отьездом из лагеря бате Крум спустился после утренней молитви со Сфинкса и подошел к нам: „Учитель мне сказал, что вы проедете границу благополучно.“ И действительно, все прошло самым лучшим образом. Пограничники долго искали контрабанду в соседнем купе, а к нам заглянули на минуту и досмотр произвели крайне поверхностно. Книги лежали на дне рюкзаков и пограничники даже не попросили нас открыть рюкзаки. Это было удивительно, потому что советские пограничники в те годь: бьши крайне дотошны.
към текста >>

Есть разные преподаватели: одни дают много подробной информации, другие предпочитают практические занятия, третьи любят философскую сторону астрологии.
И уверен, что эту задачу он вьшолнил максимально хорошо. Позже, когда советская власть закончилась и мы получили доступ ко всем братским материалам без ограничений, я обнаружил, что с самым существенным мы уже знакомы, нас уже очень многому научли. Могу сказать о нем и как об астрологе. Сам я занимаюсь астрологией почти столько же, сколько я в Братстве. И преподаю астрологии) более тридцати лет. Есть разные преподаватели: одни дают много подробной информации, другие предпочитают практические занятия, третьи любят философскую сторону астрологии. Бате Крум прочел нам несколько лекций, когда был в России. Вненше лекции были очень просты (бате Крум вообще предпочитал простоту) и, если сравнить с другими лекторами, ничем особнм не выделялись. Но вот что удивительно: после общения с ним у меня в уме произошел переворот - я начал понимать то, что до этого мне было совершенно непонятно. Он ввел меня в мир астрологии, передал то, что невозможно передатъ словами. И считаю его своим наставником в астрологии.
към текста >>

И я обратил внимание, что после моего первого общения с бате Крумом моя линия судьбы стала длиннее на два с половиной сантиметра за два месяца!
Но вот что удивительно: после общения с ним у меня в уме произошел переворот - я начал понимать то, что до этого мне было совершенно непонятно. Он ввел меня в мир астрологии, передал то, что невозможно передатъ словами. И считаю его своим наставником в астрологии. Этому есть и еще одно подтверждение. Mы с Галей уже тогда кроме астрологии занимались и хиромантией. И я обратил внимание, что после моего первого общения с бате Крумом моя линия судьбы стала длиннее на два с половиной сантиметра за два месяца! Те, кто разбираются в хиромантии, понимают, насколько это редкий случай. Я могу сказать, что бате Крум посвятил меня в астрологию. Именно посвятил! Я думаю, что и другие, кто обучался астрологии у Крума, могут сказать то же самое. 18.03.2011 г.
към текста >>

27. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

Будучи людьми высокообразованными и в музыкальном, и в философском отношении, они стремились постичь свою жизнь и музыку, которая пронизывала их жизнь, с духовной и философской точек зрения.
А предшествовали этому незабываемому знакомству события 1973 - 1974 годов. Наши друзья- музыканти Миша Папуш и Роза Пронина учились в те годы в Музнкальном институте имени Гнесиных. Там они познакомились с болгарским студентом Леоном Москона, который учился на факультете композиции. Они подружились. Время их совместного обучения в Музнкальном институте было временем интенсивных духовных и творческих поисков. Будучи людьми высокообразованными и в музыкальном, и в философском отношении, они стремились постичь свою жизнь и музыку, которая пронизывала их жизнь, с духовной и философской точек зрения. И их усилия были не напрасны. Миша Папуш привел своето друга Леона Москона в лабораторию биоэнергетики. В этой лаборатории проводились занятия по аутотренингу и по некоторым другим практикам. На одном из таких занятий Леон познакомился с рижанами, которые в тот момент были в Москве. Именно от них Леон узнал о духовном Учителе Беинса Дуно, который жил!
към текста >>

- в его родной Болгарии.
Миша Папуш привел своето друга Леона Москона в лабораторию биоэнергетики. В этой лаборатории проводились занятия по аутотренингу и по некоторым другим практикам. На одном из таких занятий Леон познакомился с рижанами, которые в тот момент были в Москве. Именно от них Леон узнал о духовном Учителе Беинса Дуно, который жил! и учил! - в его родной Болгарии. А рижане, в свою очередь, узнали о болгарском Учителе от брата Николая Каллерта, которнй специально приезжал из Лагвии к Учителю еще до Второй Мировой войны. И не один раз. По его словам, он был при Учителе в 1936,1937,1938 годах. И в один из этих приездов, как вспоминал Николай Каллерт, Учитель благословил его, возложив свою руку на его голову. С этого момента вся его жизнь была жизнью ученика, нашедшего свой духовный путь.
към текста >>

Зимой 1973 года он приехал в Софию на зимние каникулн и познакомился с людьми из Братства, через которнх соприкоснулся с учением Учителя, с Паневритмией и, конечно же, с Божественной музикой.
Не исключено, что они были знакомы и с бате Крумом, так как Николай Каллерт останавливался в Симеоново недалеко от Елены Андреевой. По крайней мере, визуально они могли знать друг друга. Так брат Николай Каллерт через своих молодых братьев и сестер из Риги принес весть об Учителе и в Москву, а, следовательно, в Россию. Поистине - неисповедимы пути Господни! После этой встречи с рижанами в Москве, Леон твердо решил разыскать последователей Учителя. Зимой 1973 года он приехал в Софию на зимние каникулн и познакомился с людьми из Братства, через которнх соприкоснулся с учением Учителя, с Паневритмией и, конечно же, с Божественной музикой. Вернувшись в Москву окрыленным и вдохновленным, он с восхищением рассказывал своим друзьям Розе и Мише об увиденном и пережитом в Болгарии. То, что так долго они искали, он нашел на своей родине - в Болгарии. Так наши друзья познакомились с учением. И уже в следующее лето Роза первой из нашего поколения приехала в Болгарию, где, по ее воспоминанию, она познакомилась с одними из самнх вьщающихся учеников Учителя - с Борисом Николовым, с Еленой Андреевой, с Милкой Периклиевой, с Веселой Несторовой, с Николаем Нанковым, с Пеню Ганевым и другими, имена которых Роза могла не вспомнитъ. И, конечно же, с музнкантами - с Йоанной Стратевой, с Петром Ганевым, с Инной Дойновой.
към текста >>

И уже в следующее лето Роза первой из нашего поколения приехала в Болгарию, где, по ее воспоминанию, она познакомилась с одними из самнх вьщающихся учеников Учителя - с Борисом Николовым, с Еленой Андреевой, с Милкой Периклиевой, с Веселой Несторовой, с Николаем Нанковым, с Пеню Ганевым и другими, имена которых Роза могла не вспомнитъ.
После этой встречи с рижанами в Москве, Леон твердо решил разыскать последователей Учителя. Зимой 1973 года он приехал в Софию на зимние каникулн и познакомился с людьми из Братства, через которнх соприкоснулся с учением Учителя, с Паневритмией и, конечно же, с Божественной музикой. Вернувшись в Москву окрыленным и вдохновленным, он с восхищением рассказывал своим друзьям Розе и Мише об увиденном и пережитом в Болгарии. То, что так долго они искали, он нашел на своей родине - в Болгарии. Так наши друзья познакомились с учением. И уже в следующее лето Роза первой из нашего поколения приехала в Болгарию, где, по ее воспоминанию, она познакомилась с одними из самнх вьщающихся учеников Учителя - с Борисом Николовым, с Еленой Андреевой, с Милкой Периклиевой, с Веселой Несторовой, с Николаем Нанковым, с Пеню Ганевым и другими, имена которых Роза могла не вспомнитъ. И, конечно же, с музнкантами - с Йоанной Стратевой, с Петром Ганевым, с Инной Дойновой. В 1974 году в Болгарию поехали Миша Папуш, Лена Острова, затем Таня Савицкая, Нина Аветисовна. Так образовалась пока еще маленькая группа будущих последователей учения. Они и пригласили бате Крума в Москву на лето 1975 года, чтобн вместе поднятъся на Кавказ и заложить там основу братското лагеря. К зтой группе притянулись, как к магнигу, и другие люди, ищущие свой путь: это были и начинающие йоги, и люди, интересующиеся восточными учениями, и православные из молодых.
към текста >>

И, конечно же, с музнкантами - с Йоанной Стратевой, с Петром Ганевым, с Инной Дойновой.
Зимой 1973 года он приехал в Софию на зимние каникулн и познакомился с людьми из Братства, через которнх соприкоснулся с учением Учителя, с Паневритмией и, конечно же, с Божественной музикой. Вернувшись в Москву окрыленным и вдохновленным, он с восхищением рассказывал своим друзьям Розе и Мише об увиденном и пережитом в Болгарии. То, что так долго они искали, он нашел на своей родине - в Болгарии. Так наши друзья познакомились с учением. И уже в следующее лето Роза первой из нашего поколения приехала в Болгарию, где, по ее воспоминанию, она познакомилась с одними из самнх вьщающихся учеников Учителя - с Борисом Николовым, с Еленой Андреевой, с Милкой Периклиевой, с Веселой Несторовой, с Николаем Нанковым, с Пеню Ганевым и другими, имена которых Роза могла не вспомнитъ. И, конечно же, с музнкантами - с Йоанной Стратевой, с Петром Ганевым, с Инной Дойновой. В 1974 году в Болгарию поехали Миша Папуш, Лена Острова, затем Таня Савицкая, Нина Аветисовна. Так образовалась пока еще маленькая группа будущих последователей учения. Они и пригласили бате Крума в Москву на лето 1975 года, чтобн вместе поднятъся на Кавказ и заложить там основу братското лагеря. К зтой группе притянулись, как к магнигу, и другие люди, ищущие свой путь: это были и начинающие йоги, и люди, интересующиеся восточными учениями, и православные из молодых. Группа получилась смешанная, что создало определенные трудности во время их совместного пребывания в горах.
към текста >>

Но благодаря бате Круму, те, кто истинно хотел вникнуть в суть учения, все-таки почувствовали и уловили дух совместной братской жизни, ее важность и значимость в духовном развитии того, кто стал на этот путь.
В 1974 году в Болгарию поехали Миша Папуш, Лена Острова, затем Таня Савицкая, Нина Аветисовна. Так образовалась пока еще маленькая группа будущих последователей учения. Они и пригласили бате Крума в Москву на лето 1975 года, чтобн вместе поднятъся на Кавказ и заложить там основу братското лагеря. К зтой группе притянулись, как к магнигу, и другие люди, ищущие свой путь: это были и начинающие йоги, и люди, интересующиеся восточными учениями, и православные из молодых. Группа получилась смешанная, что создало определенные трудности во время их совместного пребывания в горах. Но благодаря бате Круму, те, кто истинно хотел вникнуть в суть учения, все-таки почувствовали и уловили дух совместной братской жизни, ее важность и значимость в духовном развитии того, кто стал на этот путь. С этого времени мы начали понемногу читать беседи Учителя, разучивать „песни“ и Паневритмию. И наши друзья-музыканти, разучивая с нами мелодии и „песни“ Учителя, обращали наше внимание в первую очередь на то, что „песни“ Учителя - это оккультные музыкальные упражнения и петь их нужно особенным образом. И обьясняли, как. Это объяснение сейчас изложено Михаилом Папушем в его комментариях к некоторым „песням“ Учителя, которне изданы в Москве в 2008 году небольшим сборником под названием „Музыкальные оккультные упражнения от Учителя Беинса Дуно и их переложение для фортепьяно.“ Надеюсь, что братья и сестры, читающие эти строки, простят мне некоторые „лирические“ отступления.
към текста >>

Это было совсем новое для меня, непередаваемое ощущение неземной благодати и тепла, которые вливаясь в мою душу, пробуждали ее и звали куда-то вверх... Потом нас будили и скрипка, и флейта, и Павел Желязков - результат был тот же: мы легко и радостно вставали после этих Божественных звуков и поднимались на восход солнца к Сфинксу.
Мы поднялись на лифте до хижи „Ястребец“ и оттуда пешком поднялись в небольшой братский лагерь в окрестностях Мусалы, недалеко от хижи „Мусала.“ Там нас уже ждала Мария Митовска, с которой мы познакомились впервые именно здесь, в интернациональном лагере бате Крума, как мы впоследствии с любовью называли этот братский лагерь. На следующий день сюда поднялся бате Крум, еще чуть позже Жоро из Габрово, Славка и Любче Няголови, Величка Няголова, фотограф Даниил и супружеская пара из Англии Данизл и Филипп. А ближе по времени к соборным дням поднялись и музьжанты - Иоанна Стратева и Петр Ганев. В лагере царила на редкость гармоничная атмосфера, которая проявлялась во всем: и в личных отношениях, и в устройстве быта, и в любом совместном делании. Красивый, нежный и легкий, как ветерок, голос Величкой Няголовой будил нас ранним утром песней Учителя. Это было совсем новое для меня, непередаваемое ощущение неземной благодати и тепла, которые вливаясь в мою душу, пробуждали ее и звали куда-то вверх... Потом нас будили и скрипка, и флейта, и Павел Желязков - результат был тот же: мы легко и радостно вставали после этих Божественных звуков и поднимались на восход солнца к Сфинксу. Там мы молились, читали небольшой отрывок из беседы, делали упражнения и танцевали Паневритмию. После Паневритмии - небольшая закуска там же возле Сфинкса, а затем желающие отправлялись на прогулку в горы, захватив предварительно небольшой запас еды. В лагере, конечно, все по очереди дежурили по кухне. Но нас с Мишей старались не подключать к этой работе, давая возможность общаться с горами, сколько хотим и когда хотим. Но мы не злоупотребляли гостеприимством и деликатной заботой о нас наших братьев и сестер.
към текста >>

Но мы не злоупотребляли гостеприимством и деликатной заботой о нас наших братьев и сестер.
Это было совсем новое для меня, непередаваемое ощущение неземной благодати и тепла, которые вливаясь в мою душу, пробуждали ее и звали куда-то вверх... Потом нас будили и скрипка, и флейта, и Павел Желязков - результат был тот же: мы легко и радостно вставали после этих Божественных звуков и поднимались на восход солнца к Сфинксу. Там мы молились, читали небольшой отрывок из беседы, делали упражнения и танцевали Паневритмию. После Паневритмии - небольшая закуска там же возле Сфинкса, а затем желающие отправлялись на прогулку в горы, захватив предварительно небольшой запас еды. В лагере, конечно, все по очереди дежурили по кухне. Но нас с Мишей старались не подключать к этой работе, давая возможность общаться с горами, сколько хотим и когда хотим. Но мы не злоупотребляли гостеприимством и деликатной заботой о нас наших братьев и сестер. И дежурство установилось естественно, как дихание. Да и вся братская жизнь в лагере: ранний подьем, молитви, упражнения, чтение бесед, разучивание песен, упражнений, доучивание Паневритмии, занятия астрологией с бате Крумом, беседи с ним, работа по лагерю - все происходило естесгвенно, как правильное дихание. И мы понимали, что эта естественность держится на четкой организованности и интенсивной работе самого бате Крума и на работе его ближайших помощников - Павла Желязкова, Марии Митовской и Жоро из Габрово. А затем появлялись музиканты Иоанна Стратева и Петр Ганев, которне завершали их работу, говоря образно, красивейшим музнкальним аккордом. Мы много и очень содержательно беседовали с бате Крумом.
към текста >>

И мы понимали, что эта естественность держится на четкой организованности и интенсивной работе самого бате Крума и на работе его ближайших помощников - Павла Желязкова, Марии Митовской и Жоро из Габрово.
В лагере, конечно, все по очереди дежурили по кухне. Но нас с Мишей старались не подключать к этой работе, давая возможность общаться с горами, сколько хотим и когда хотим. Но мы не злоупотребляли гостеприимством и деликатной заботой о нас наших братьев и сестер. И дежурство установилось естественно, как дихание. Да и вся братская жизнь в лагере: ранний подьем, молитви, упражнения, чтение бесед, разучивание песен, упражнений, доучивание Паневритмии, занятия астрологией с бате Крумом, беседи с ним, работа по лагерю - все происходило естесгвенно, как правильное дихание. И мы понимали, что эта естественность держится на четкой организованности и интенсивной работе самого бате Крума и на работе его ближайших помощников - Павла Желязкова, Марии Митовской и Жоро из Габрово. А затем появлялись музиканты Иоанна Стратева и Петр Ганев, которне завершали их работу, говоря образно, красивейшим музнкальним аккордом. Мы много и очень содержательно беседовали с бате Крумом. К тому времени, как мы приехали в Болгарию, мы уже в продолжение семи лет читали беседы Учителя, разучивали его песни и Паневритмию. Но у нас было много вопросов относительно всего этого. И мы их задавали бате Круму.
към текста >>

Этот поиск-прогулка ничего не дал, кроме замечательной прогулки.
И мы их задавали бате Круму. Он отвечал на все наши вопросы, и его ответы не были категоричными, а носили характер размншлений с обязательными ссылками на то, что говорил Учитель. Он давал нам возможносгь самим домысливать ответы на свои вопросы, что нередко было для нас, как озарение. Бате Крум был очень заботливым по отношению к тем, кто был рядом с ним, и чувствовал себя ответственным за них. Когда в том же 1981 году Гриша Кьосев не пришел в лагерь в тот день, в которнй должен был придти, он обеспокоился и попросил всех нас поискате Гришу в тех местах, где, по его предположению, он мог быть. Этот поиск-прогулка ничего не дал, кроме замечательной прогулки. А на спедующий день, когда Гриша поднялся в лагерь, выяснилось, что по какой-то причине он просто не мог придти вовремя. Летом 1983 года мы уже приехали в Болгарию и поднялись в лагерь со своими детеми Семой й Машенькой. Дети чувствовали себя здесь комфортно. И самое удивительное, что одни не знали русского, другие - болгарского язнка, но при этом прекрасно общались и прекрасно понимали друг друга. Как это у них получалось, для нас до сих пор - загадка.
към текста >>

28. Спомени за бате Крум от Сьома Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

И я, казавдшйся себе человеком с великолепной памятю, вдруг начинаю судррожно перебирать в уме какие-то отрывки неопределенного периода жизни и признаваться себе - не помню.
Сьома Левин * * * Воспоминания о бате Круме Иногда меня просят вспомнитъ что-нибудь из прошлого. Порой - из очень далекого. И я, казавдшйся себе человеком с великолепной памятю, вдруг начинаю судррожно перебирать в уме какие-то отрывки неопределенного периода жизни и признаваться себе - не помню. Спустя множество подобных случаев, я стал смотреть на все это, как на старую библиотеку. Воспоминания из детства в ней - книга, в которой не хватает страниц. Что-то записано навсегда, а о чем-то не осталось ни одной строчки. Да и на оставшихся страницах не все истории одинаково значимы. Но есть те, без которых мое „сегодня“ было бы иным.
към текста >>

Что-то записано навсегда, а о чем-то не осталось ни одной строчки.
Иногда меня просят вспомнитъ что-нибудь из прошлого. Порой - из очень далекого. И я, казавдшйся себе человеком с великолепной памятю, вдруг начинаю судррожно перебирать в уме какие-то отрывки неопределенного периода жизни и признаваться себе - не помню. Спустя множество подобных случаев, я стал смотреть на все это, как на старую библиотеку. Воспоминания из детства в ней - книга, в которой не хватает страниц. Что-то записано навсегда, а о чем-то не осталось ни одной строчки. Да и на оставшихся страницах не все истории одинаково значимы. Но есть те, без которых мое „сегодня“ было бы иным. Одно из таких воспоминаний - наши поездки в Болгарию, а точнее - походы на Рилн. В лагере Бати Крума я впервые оказался в 10 лет. Сам по себе лагерь не стал для меня неожвданностью - походы в детстве с родителями и сестрой приучили меня к жизни в палатках и всем тем правилам, которые неизменно эту жизнь сопровождают
към текста >>

29. Спомени за бате Крум от Миша Папуш - Крум Въжаров (1908- 1991)

Весной мы начали выполнять Паневритмию.
После этого, съездив на каникулы к себе в Софию, Леон приехал и рассказал, что там его познакомили с последователями учения Учителя Беинса Дуно. Леон привез тогда несколько книг Учителя и сборник песен, которые мы сразу же начали разучивать. Это был, наверное, 1973 год. На следующий год я в Лаборатории биоинформации читал лекции по Гурджиеву и постепенно вплетал в эти лекции рассказь: об учении Учителя. Вокруг этих лекций и рассказов сложилась небольшая группа людей, заинтересовавшихся Учением. Весной мы начали выполнять Паневритмию. Полагая, что нам следует, как и в Болгарии, начинатъ 23 марта, мы в этот день выехали за город (станция Мичуринец, недалеко от известното Переделкина) и, протаптывая дорожку в глубоком снегу, положив в центр круга магнитофон „романтик“, танцевали, как могли. (До того Леон в каком-то зале некоторым из нас уже показывал движения). Практика Паневритмии проходила не без осложнений. Сначала кто-то украл пленку с музыкой, так что Розе с по счастью нашедшейся скрипачкой пришлось записывать на магнитофон все заново. Позже возникли неприятности с „органами“ которые, впрочем, как позже выяснилось, интересовались не нами, мы попались „в компанию.“
към текста >>

Однако основной целью его приезда, как он сказал нам, было - отвести нас в горы.
Группа, сложившаяся вокруг нас, занималась разными практиками. Помню, в течение года проходили у нас медитации на годичннй цикл Смирнова („Когда солнце движется на север“, по следам М. Коллинз). Много занимались разучиванием песен Учителя, многие выучили болгарский язык и читали Беседы Учителя. В 1975 году летом приехал бате Крум. Он рассказывал нам об учении Учителя, об астрологии по Редиеру, о психологии Юнга (позже мы узнали, что он - дипломированный психолог, хотя был вннужден зарабатывать на хлеб выкладыванием мозаики). Однако основной целью его приезда, как он сказал нам, было - отвести нас в горы. По карте Кавказа, „по интуиции“, было найдено место, куда мы пойдем: река Зеленчук, гора София. Туда мы, в конце концов, и напраовились. Поездка была сложной: собралось много разного народа, в том числе воинственно настроенные православные ребята, начинающие йоги и др. Тем не менее бате Крум ухитрялся разрешать все споры и конфликты миром, и в конце концов все остались довольны. Технически тоже все было непросто, в частности, с нами была женщина, Нина Аветисовна, с больной ногой, которую поднимали наверх на лошади.
към текста >>

Поездка была сложной: собралось много разного народа, в том числе воинственно настроенные православные ребята, начинающие йоги и др.
В 1975 году летом приехал бате Крум. Он рассказывал нам об учении Учителя, об астрологии по Редиеру, о психологии Юнга (позже мы узнали, что он - дипломированный психолог, хотя был вннужден зарабатывать на хлеб выкладыванием мозаики). Однако основной целью его приезда, как он сказал нам, было - отвести нас в горы. По карте Кавказа, „по интуиции“, было найдено место, куда мы пойдем: река Зеленчук, гора София. Туда мы, в конце концов, и напраовились. Поездка была сложной: собралось много разного народа, в том числе воинственно настроенные православные ребята, начинающие йоги и др. Тем не менее бате Крум ухитрялся разрешать все споры и конфликты миром, и в конце концов все остались довольны. Технически тоже все было непросто, в частности, с нами была женщина, Нина Аветисовна, с больной ногой, которую поднимали наверх на лошади. На лошадях завозили и основную часть продуктов, хотя за хлебом и молоком мы ходили вниз, на ферму (тогда ферма на Софийке еще была обитаема). Стояли мы лагерем на ручейке, притоке Софийки, на верхней грани леса (позже я не раз бывал в этих местах). Бате Крум распределил дежурства, жгли костры, благо дрова в лесу были в достаточном количестве.
към текста >>

Технически тоже все было непросто, в частности, с нами была женщина, Нина Аветисовна, с больной ногой, которую поднимали наверх на лошади.
Однако основной целью его приезда, как он сказал нам, было - отвести нас в горы. По карте Кавказа, „по интуиции“, было найдено место, куда мы пойдем: река Зеленчук, гора София. Туда мы, в конце концов, и напраовились. Поездка была сложной: собралось много разного народа, в том числе воинственно настроенные православные ребята, начинающие йоги и др. Тем не менее бате Крум ухитрялся разрешать все споры и конфликты миром, и в конце концов все остались довольны. Технически тоже все было непросто, в частности, с нами была женщина, Нина Аветисовна, с больной ногой, которую поднимали наверх на лошади. На лошадях завозили и основную часть продуктов, хотя за хлебом и молоком мы ходили вниз, на ферму (тогда ферма на Софийке еще была обитаема). Стояли мы лагерем на ручейке, притоке Софийки, на верхней грани леса (позже я не раз бывал в этих местах). Бате Крум распределил дежурства, жгли костры, благо дрова в лесу были в достаточном количестве. Лагерь располагался в небольшой котловинке, так что солнце с утра приходило туда довольно поздно, поэтому наиболее сильные ребята старались подняться на восход повыше в горы. Иногда ходили экскурсиями на озера (насколько помню, на нижнее озеро, не знаю, доходил ли кто-нибудь до верхних озер).
към текста >>

В зарослях клека, недалеко от ручья, стояло несколько палаток, Крум жил в одной из них.
Мы легко лазали по ним, часто без тропинок. В лагере бате Крум постоянно проводил беседы, иногда читали Беседы Учителя, переводя на русский „с листа“, пели песни, играли Паневритмию. Насколько я помню, это был единственный приезд бате Крума в Россию. Позже мы не раз встречались с ним в Болгарии, чаще всего на его любимом месте в горах, в районе Ястребца. Сейчас туда ходит фуникулер из Боровца, которого тогда не было, мы поднимались пешком и сворачивали в сторону, немного не доходя до хижи под Мусалой. В зарослях клека, недалеко от ручья, стояло несколько палаток, Крум жил в одной из них. Но об этом, наверное, лучше расскажут болгарские братъя, которнм там бывали. Миша Папуш
към текста >>

30. Спомени за бате Крум от Марина Смирнова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Жизнь наполнилась Радостью, силой, отличной от радостей мирских.
Слова, которые он говорил мне, имели невероятное воздействие и силу. И память удерживает их до сих пор. Встреча с ним укрепила меня, вдохнула силы, направила меня на Путь, которнй был мне предназначен. В каждом разговоре: будь то уроки по Паневритмии, его воспоминания об Учителе и Школе, или просто прогулки в горах, он все время укреплял меня, укреплял мой дух, веру. Это все заставило меня увидеть окружающий мир в другом свете. Жизнь наполнилась Радостью, силой, отличной от радостей мирских. До конца дней своих буду помнить и благодарить старшего моего брата - брата Крума. Марина Смирнова 28 сентября’08
към текста >>

31. Планетата зад Плутон – Хано - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Видни астрономи, като директора на обсерваторията на Калифорнийския технологически институт Джери Нойгибауер, отбелязват възможността за съществуването на Планета зад Плутон.
Оттам и възможностите, които тези Същества и самата Планета със своите влияния ще дадат, следва да бъдат с една ясно изразена величавост. Използувайки закона на Тициус-Боде, според който една Планета зад Плутон трябва да бъде на разстояние от Слънцето около 78 Астрономически единици, ще трябва да приемем, че оттам Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда. Дори да има отклонение в тази величина според споменатия закон за дистанциите (както това е при планетата Нептун), пак нейното разстояние не би се различавало значително. При такава отдалеченост Съществата, които живеят там, не биха могли да ползуват почти нищо от изтичащите жизнени Слънчеви сили. От това трябва да приемем, че тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности, за да могат да черпят сили за своя живот от Необятния Миров Силов Океан, в който всичко е потопено. Видни астрономи, като директора на обсерваторията на Калифорнийския технологически институт Джери Нойгибауер, отбелязват възможността за съществуването на Планета зад Плутон. Защото вече много години наред астрономите установяват, че орбитите на двете големи планети Уран и Нептун не съответствуват на точно изчислените от тях данни. Тези Планети съвсем определено сякаш се привличат от непознат източник на силно гравитационно поле. Разгадаването на тази тайна може да стане най-приемливо със съществуването на Планета зад Плутон и постигане на нейното откриване. Видни астрономи, като директора на обсерваторията на Калифорнийския технологически институт Джери Нойгибауер, отбелязват възможността за съществуването на Планета зад Плутон. Защото вече много години наред астрономите установяват, че орбитите на двете големи планети Уран и Нептун не съответствуват на точно изчислените от тях данни.
към текста >>

Видни астрономи, като директора на обсерваторията на Калифорнийския технологически институт Джери Нойгибауер, отбелязват възможността за съществуването на Планета зад Плутон.
От това трябва да приемем, че тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности, за да могат да черпят сили за своя живот от Необятния Миров Силов Океан, в който всичко е потопено. Видни астрономи, като директора на обсерваторията на Калифорнийския технологически институт Джери Нойгибауер, отбелязват възможността за съществуването на Планета зад Плутон. Защото вече много години наред астрономите установяват, че орбитите на двете големи планети Уран и Нептун не съответствуват на точно изчислените от тях данни. Тези Планети съвсем определено сякаш се привличат от непознат източник на силно гравитационно поле. Разгадаването на тази тайна може да стане най-приемливо със съществуването на Планета зад Плутон и постигане на нейното откриване. Видни астрономи, като директора на обсерваторията на Калифорнийския технологически институт Джери Нойгибауер, отбелязват възможността за съществуването на Планета зад Плутон. Защото вече много години наред астрономите установяват, че орбитите на двете големи планети Уран и Нептун не съответствуват на точно изчислените от тях данни. Тези Планети съвсем определено сякаш се привличат от непознат източник на силно гравитационно поле. Разгадаването на тази тайна може да стане най-приемливо със съществуването на Планета зад Плутон и постигане на нейното откриване. Видният германски астроном Критцингер, след като е изследвал сериозните смущения в орбитите на планетите Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 Астрономически единици се намира планета зад Плутон, която, както той предполага, не е по-малка по маса и размер от Юпитер и обикаля около Слънцето за около 450 земни години. В 1951 година видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки идващата по това време към нас Халеева комета, е констатирал сериозни смущения в нейния път.
към текста >>

32. Ноктите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Нокти със зелен цвят показват гнойни заболявания в кръвта (сепсис) и мускулите.
Нокти с форма на маслинови костилки показват хора с лесна възбуда и непостоянство. Нокти с форма на бадеми говорят за чувствителни, признателни, щедри, великодушни, префинени хора, които имат чувствителни бели дробове. Плоски нокти върху лопатовидни пръсти показват хора усърдни, правдиви по дух, с достойнство, горди, но и твърдоглави. Ако ноктите са с червен, тъмен цвят, имаме човек пълнокръвен, който лесно се дразни и е с насилнически характер. Белите нокти показват лимфатичен темперамент и слаба воля. Нокти със зелен цвят показват гнойни заболявания в кръвта (сепсис) и мускулите. Бели петънца или точки по ноктите показват нервни напрежения. Ненормални по размер нокти, неравно оформени, счупени и тъпи на върха, изобщо лошо оформени, показват хора с нисш и лош характер. Каквито и да било затъмнения, ямички, петна, точки, неправилен растеж, напречни браздички, различни окраски, които се отличават от цвета на кожата, показват също дефекти в характера на човека, а също и несъвършено здраве. Ако ноктите са много къси, показват сприхавост, придирчивост, агресивност, непримиримост. Хора със средни по големина, но кръгли нокти са с добро, благоприличие държание и мек характер.
към текста >>

33. Годишните времена и славеите. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Тъжна есен, ледна зимо, лятото е най-любимо! Пролетта Ледна зимо, тъжна есен — само пролетта е песен! Лятото е знойно, жежко, зимата минава тежко.
Тъжна, пуста ме наричат — но кого ли по-обичат ? Зимата Всички най-обичат зима! Аз съм зла, но съм любима, Може буря да извия, може с лед да ви покрия, да замръзне всичко живо — никому не ще е криво; радват се децата малки, че си имат пак пързалки, че си правят снежни топки — за врабци капани — клопки. Аз съм зла и съм бурлива, но съм бяла и красива!.. Лятото Тъжна есен, ледна зимо, не сте време вий любимо! Лятото над всичко грее. през лятото всичко зрее. Буйни ниви се жълтеят и жетварки песни пеят ... Щъркели, орли се вият, в снопите се птички крият. Тъжна есен, ледна зимо, лятото е най-любимо! Пролетта Ледна зимо, тъжна есен — само пролетта е песен! Лятото е знойно, жежко, зимата минава тежко. Кал и влага, черни клони, тъжна есен листи рони; леден вятър, ледни хали. гонят зимните парцали. Задух, суша е в полето — страдат всички цяло лето. Пролет! Пролет! Вечна младост, само рози съм и радост! Със цветя земята кича — затуй всеки ме обича! Славеите Зимата минава тежко, лятото е знойно, жежко, есента е пък ужасна, само пролетта — прекрасна! Игра от Н. Балабанов
към текста >>

Пролет! Пролет! Вечна младост, само рози съм и радост! Със цветя земята кича — затуй всеки ме обича! Славеите Зимата минава тежко, лятото е знойно, жежко, есента е пък ужасна, само пролетта — прекрасна! Игра от Н. Балабанов
Буйни ниви се жълтеят и жетварки песни пеят ... Щъркели, орли се вият, в снопите се птички крият. Тъжна есен, ледна зимо, лятото е най-любимо! Пролетта Ледна зимо, тъжна есен — само пролетта е песен! Лятото е знойно, жежко, зимата минава тежко. Кал и влага, черни клони, тъжна есен листи рони; леден вятър, ледни хали. гонят зимните парцали. Задух, суша е в полето — страдат всички цяло лето. Пролет! Пролет! Вечна младост, само рози съм и радост! Със цветя земята кича — затуй всеки ме обича! Славеите Зимата минава тежко, лятото е знойно, жежко, есента е пък ужасна, само пролетта — прекрасна! Игра от Н. Балабанов
към текста >>

34. Каин и Евел - Николай Райнов

— — Сето, сестро моя: пожали ме! Слънцето мята върху пясъка своите огньове, а моите знойни стъпки Те дирят.
Защото над него още съскаше клетвата на Сатанаиля — и душата му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена. Черно стана пред очите му, а погледът му се премрежи от страстна мъгла. И в спомена му се ломеше сластно движение на гола женска снага, а пред погледа му играеше измамливо тяло: — цвете, змия и бяс в едно и също време. И видя Каин, че страстта е страшна. Твоите абаносови вежди се изгъват надолу плавно и широко — като два черни сърпа, хвърлени върху светлото небе. — — Сето, сестро моя: пожали ме! Слънцето мята върху пясъка своите огньове, а моите знойни стъпки Те дирят. В Твоите движения играе смях — и страст се таи в мрака на очите Ти. — Сето, сестро моя: пожали ме! Твоите румени бедра, пълни и кръгли, ме опиват като вино — и златният мъх по снагата Ти буди шемет в моето болно сърце. — Сето, сестро моя: пожали ме! Нощта пръска по небето едри звезди, а моите парливи очи Те дирят. В Твоите думи кипи гордост — и пламък съска в звъна на гласа Ти. — Сето, обична моя: пожали ме! Зачернюва ми живота абаносът на Твоите коси, опива ме трандафилът на Твоите устни, заслепява ме златото на Твоята кожа — о, Сето, сестро моя! Кажи ми: — Стъпчи душата си за мене! — Стъпчи душата си! — И аз ще Те чуя.
към текста >>

35. Каломаин - Николай Райнов

„И всяка нощ душата ми Те диреше по кръстопътя на всички знойни сънища — но безплодно.
... И в мълчанието на тъмната пустиня се пръскаха стоновете й — като отровни черни цветя. *********************** „Лицето Ти е крин, цъфнал между лаври — и мирисът му е до премала сладък. „Като кротко слънце, възсиява погледът на очите Ти върху мене в спомена за първия ден, когато Те зърнах. „И животворно е диханието Ти: то пробужда сенките на син полуден и буди живот в моите мъртви сънища! „По канари и сипеи разлях своите сълзи в устрем да Те диря — и по пясъка на пустинята оставих заради Тебе своята кръв. „И всеки ден сърцето ми ловеше Слънцето, като огнен поток, който кипи и ромоли в душата ми: — Ти бе това Слънце. „И всяка нощ душата ми Те диреше по кръстопътя на всички знойни сънища — но безплодно. Защото Ти не посети ни веднъж моя плах сън!“ *********************** ... И плачеше Тимисаг, а сълзите й ставаха солени реки — и течеха низ пустинята. И отчаянието на душата й гърмеше в тези реки. А скръбта й твърдееше и се обръщаше на канара. ... Но, когато отново спомен огряваше лицето й, усмихваше се, като на сън, Тимисаг — и седмоцветна светлина озаряваше канари и пустинни върхове. И, като светла песен, летеше нейната радост по безбрежната пустинна шир.
към текста >>

36. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И видя ги Моисей: пред Белфегор и Ащарот се диво виеха сластни танцове — голи играчки тръпнеха в премалняло движение на знойна страст.
И слезе на Третия Ден долу. …А Израил бе забравил и Бога и Моисея, който му говореше за Бога. Изваяния от мед бе излял той — и тям служеше с нечестиви песни и сластни танцове, навеяни от бесовете и от човешката похот пришъпнати. Моисею се не понравиха ни звуците, ни игрите на Избрания Народ, защото клетва на бяс ревеше в тези песни — и чарования на зли духове съскаха в тези похотливи игри. Че измамните провиквания на дъщерите на Моава бяха внесли буря в душата на Избрания Народ. И видя ги Моисей: пред Белфегор и Ащарот се диво виеха сластни танцове — голи играчки тръпнеха в премалняло движение на знойна страст. И гняв възпламени сърцето на Моисея, та удари в ярост скрижалите о канарата — и на късове ги разби. И не даде закон на Израиля. Защото сластният и лъжлив и граблив народ нямаше нужда от Божи закон, а — от златно теле и от звънтеж на жълтици и от похотливи разтухи. Но Божия клетва гонеше народа, защото бе забравил Оногова, Който му дари волност и му обеща нова земя. И болести налетяха людете, та мряха труп до труп.
към текста >>

37. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

Като нож, е остра мъдростта Соломонова — тъй съм чула аз — и, като стомана, е студено сърцето му, та никоя жена не го е пленила още с телесна хубост, нито го е опила със знойна реч.
И даде Балкиза на Соломона пръв дар — кинжал в ножница от кожа на крокодил. Защото знаеше, какво трябва да подари пръв път жена на мъж. А Соломон взе ножа, па рече: „Нож ми даваш... Като нож, пробожда погледът на жената сърцето на мъжа. И няма покой за него. — Ти верен дар избра.“ А Балкиза му каза: „Не мислех тъй, когато избирах дара. Като нож, е остра мъдростта Соломонова — тъй съм чула аз — и, като стомана, е студено сърцето му, та никоя жена не го е пленила още с телесна хубост, нито го е опила със знойна реч. „И в ножница от крокодилска кожа сложих кинжала. Нека сила на крокодил добие твоята душа — и тъй да устоиш срещу измамите на царска власт! Мнозина е сломил собствен жезъл — и не една душа е ослепяла от смарагдите на собствена корона. „Чух, че било несметно твоето богатство, но не вярвах. А сега ми иде — на очите си да не вярвам. Казаха ми, че твоята мъдрост била лъчезарна и че друг по цял свят нямало като тебе.
към текста >>

38. Песен за Девата - Николай Райнов

Защото в душата му кипват знойни желания — и той става роб — и душата му пада като плащаница, по която ще минат чужди нозе.
По Нейното чело се плъзгат кръговете на вси съзвездия — и мрак сменява светлината — и отново огнен пожар обгръща просторите, където поникват пламъци и почват да се гърчат огнени пръсти на огромна ръка. Нейните очи се разтварят над човека като две обърнати бездни като тъмни небеса, като опасни пропасти, надвесени над душата — Едната се казва Съдба. Другата — Тайна. А тяхното общо име е — Смърт или Обич. Като огромна чаша, пълна с огън, е Нейната уста: когото Тя целуне — той умира от копнеж. Защото в душата му кипват знойни желания — и той става роб — и душата му пада като плащаница, по която ще минат чужди нозе. Нейните ръце са два огнени пояса, обвити около снагата на света; те са хубави като змии и смъртоносни като прегръдка. Защото хубостта носи смърт — и отрова спи във всяка целувка. Нейните ръце се простират над душата като два бели савана, под които можеш да се забравиш, но можеш и да умреш. Тя е Властителка на вечното Тайнство, отдето се ражда Това, Що е родило света. Тя е лавър, който пуска пламнали листа, огнени клонки и мълнийни цветове.
към текста >>

39. Книга на загадките - Николай Райнов

... А жестока орисия са тези звезди, защото се впиват в душата, като знойни рани.
...А и тримата са една стъпка по-близо. И върху главата на всекиго има венец от звезди. *** Непрогледна е нощта без звезди, но душата, над която не бди жена, е по-непрогледна. Студена е пустинята без слънце, но душата, в която не грее жена, е по-студена. Скръбна е гората без птици, но душата, в която не пърха жена, е по-скръбна. ... А жестока орисия са тези звезди, защото се впиват в душата, като знойни рани. Пъклена участ е това слънце, защото дълбае в душата тъмен гроб. Зловеща прокоба са тези птици, защото песента им е песен над мъртвец и крилата им пърхат над покосен живот. ... А човекът плаче и вика: — „Дайте ми тия звезди! — Дайте ми това слънце! — Дайте ми зловещата песен на тези птици!“ *** Царица Маат-Ка-Ре издъхна. През нощта душата й пресече вълните на небесния Нил и се изправи, всред китна градина, пред огнения престол на Озириса. Небесният съдник я погледна, па рече: „Не ми се виждаш светилник, годен за елея на моята милост“.
към текста >>

40. Дълбокото дишане сутрин - Сава Калименов (1901 - 1990)

Не е все едно да дишаш денем, в най- големия зной на горещия летен ден и — сутрин, когато приятната свежест и леката прохлада на утрото като че ли сами те карат да отваряш по- широко гърдите си за чистия въздух.
ДЪЛБОКОТО ДИШАНЕ СУТРИН Най-подходящото време за упражнения в дълбокото дишане е сутринта. Тогава въздуха е чист, свеж и преизпълнен с прана. Тогава човешкото тяло, току що излязло от състоянието на продължителната неподвижност през време на съня, се нуждае най-много и е най-склонно към вътрешната гимнастика, към обливащия цялото ни етерно тяло магнетичен душ на дълбокото дишане. Тогава ние имаме най-много шансове да използуваме в максималната достъпна нам степен жизнената енергия, праната на въздуха. Не е все едно да дишаш денем, в най- големия зной на горещия летен ден и — сутрин, когато приятната свежест и леката прохлада на утрото като че ли сами те карат да отваряш по- широко гърдите си за чистия въздух. Не е все едно, да се опитваш да дишаш дълбоко и спокойно тогава, когато си погълнат от грижите на деня и — сутрин, когато още не си влязъл непосредствено във водовъртежа на дневните събития и задължения. Не е все едно, да дишаш праха и нечистия, застоял въздух на града, работилницата или канцеларията и — този на откритото поле при една сутринна разходка вън от града или на открито в градината. Всеки, който иска да се ползува от дълбокото дишане, трябва да си създаде един навик: всека сутрин, след ставане, да прави поне по неколко дълбоки дишания, при пълно спокойствие и съсредоточение на мисълта. Особено през пролетта и лятото това трябва да става ден след ден, постоянно, без да се пропуска никога, така, че да може да ни стане една неизбежна потребност: то ще се превърне в навик и ще почнем да го практикуваме без всякакви усилия, без да мислим за него. Освен сутрин, хубаво е да свикнем да правим дълбоки дишания също така и на обед, преди ядене, а също така и вечер, преди лягане.
към текста >>

41. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Край пътя, дето лежи ограбеният от разбойници и пребит от бой човек, се издига,може би, палма, разперила клони на южния зной.
Но Ако има притча, за която може да се каже, че е завършен образец на гениални простоти, туй е тъкмо притчата за милостивия самарянин. Надали има някой, който да не я знае. Още в първоначалното училище тя ще да е била разказана от учителя в някой от часовете по закон Божи. И, може би, на черната дъска е висяла някоя цветна репродукция от картината на някой художник, писана на този сюжет. Всред вълнуващия разказ за добрия самарянин, нашият поглед се е спирал с трепетен интерес върху картината - екзотична природа, екзотични библейски образи. Край пътя, дето лежи ограбеният от разбойници и пребит от бой човек, се издига,може би, палма, разперила клони на южния зной. Далеч по пътя се губят два силуета - първият на отминалия равнодушно свещеник, а вторият - на също тъй равнодушно отминалия левит. Детският поглед отпраща с негодувание двата силуета и се спира с жива симпатия на добрия самарянин. Приведен над ранения, той разлива вино и елей на раните му и ги превързва. Неговото осле кротко е застанало отстрани. По-нататък нашето трепетно детско въображение си представя, как милостивият самарянин качва ранения на добичето си, как го завежда в страноприемницата, дето го настанява и се грижи за него.
към текста >>

42. Асен Кантарджиев - Георги Христов

Този ден аз нарекох празник на нашето усилие, положено под тежкия зной.
Асен свири на цигулка. Неведнъж сред безредата на ачларския двор, сред разхвърляните сечива, сандъци, снопи, мотики и дрипи, когато на високото небе се палват първите звезди, Асен свири тихо и замечтано със своята цигулка. В звуците има проста сърдечност, която често ми напомня за моите домашни, за изоставената уютност на бащиния ми дом. Тя затрогва всички ни освен Жечо, който в това време си мисли дали не може под звуците на тая цигулка, в тия часове на вечерния здрач, да се свърши още някоя работа. Асен, макар тогава слабичък и нежен, вървя с всички ни до края на подвига, до един прекрасен незабравим ден, когато аз, Кръстю и Борис, като по-якички, пренасяхме чувалите с жито, изсипвахме ги в хамбара и чувахме тракането на златните зрънца като най-чудесна музика. Този ден аз нарекох празник на нашето усилие, положено под тежкия зной. Дали тези, които са яли хляба от тия зърна, не са сънували чудните ни видения, нашата обич към небето, белите облачета по него и звездните кервани? И Асен е там, и Жорж, и Христо, и Коста, Александър - доброволните работници на Божията нива, подали си ръка да останем до край - до деня, когато хлебните зърна, родени от слънчевата обич, ще се приберат в хамбара на Ачларската комуна. Тогава Жечо за пръв път, макар и сдържано, но все пак истински, се усмихна. ___________________________________________________________ 113 За Асен Кантарджиев има оскъдни данни, тъй като рано напуска този свят, повален от маларията по време на Ачларската комуна. Присъства в т. нар.
към текста >>

43. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Прокофиев, „Дванадесетте Свети нощи и Духовните йерархии", „Ной", Ереван, 1993 г., превод на български, Антропософско издателство „Даскалов", Стара Загора, 2004, ISBN 954-495-049-4. 19.
Виж GA 776,25.10.1909. 17. The Bodhisattva Question, Т.Н. Meyer, две лекции от Е. Vreede, 9 и 11.07.1930. 18. Виж бележка 23 към главата „Звездната писменост и строителната идея на Първия Гьотеанум", в С. Прокофиев, „Дванадесетте Свети нощи и Духовните йерархии", „Ной", Ереван, 1993 г., превод на български, Антропософско издателство „Даскалов", Стара Загора, 2004, ISBN 954-495-049-4. 19. BvdkGA 93а, 28.10.1905. 20. BvdkGA 131, 12.10.1911. 21. Виж GA 707,22.03.1909. 22. Виж отговори към г-жа А. Брандис на въпроси, поставени на 29.05.1915, GA 264, стр.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41586208343506