Търсене в текстове за 'Ной'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 108 резултата в 64 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време.
Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд".
към текста >>

2. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби.
Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби. „В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите! " Де е това море? - То е великият капитал, около който почват да циркулират великите сили в природата. ,,Оттам ще черпим ние нашите жизнени сокове за поддържане своя млад живот докато уякнем и се засилим. ,,И всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го." Защо?
към текста >>

3. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища.
До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода. Той си спомнил и отишел да ги попита, какво искат. - Искаме белия свят да видим, че изгнихме във влагата и тъмнината ни погуби. Пазачът позволил само на единия да излезе. Тогава Никола продумал: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш. Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища. На първото пазарище видял стария си баща, трижди остарял и побелял от мъки и теглила, да продава воловете си. - Защо си, дядо, продаваш воловете? - Имахме, момко, двама сина близнака, юнаци като тебе, става девет години са затворени; сега всичко продаваме да ги откупим. На втори пазар намерил майка си, с черна кърпа, девет години непрана, че плаче и си продава покъщнината - сбира откуп за синовете си. На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си.
към текста >>

4. ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ - Георги Марков Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной.
Мара Белчева МОЛИТВА Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата! На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной. Дали молитвата ми не достига небесата, дали аз не намирам в себе си покой, - оназ звезда, която всекиго към Тебе води? Със камъни ме все замеряш от зори; назад повика всички тез, които ми проводи, в сърце ми всичките кумири изгори. И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с молитва, да прогледат моите очи, - да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; - Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди. И скитница, нарамила аз злото и доброто, да пея песните на Твоите звезди.
към текста >>

5. Вълк и елен – Дядо Благо Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– „Не, пакостни са твоите крила" - извика Ной... Уверен съм аз, ще ужасиш трептящите звезди, що пазят вратите на Лазура!...
Розмонд Жерард ЛЕГЕНДА ЗА СИНЬОТО РИБАРЧЕ Някога, когато водите бяха покрили всичко живо, приютени в ковчега на Ноя, жени, овчари, птици, животни, растения дори - избраха вестител един. Вестител скромен, благороден, мъдър и смел, който да може да лети високо над водите, над ветровете, над облаците - до Бога дори... Представи се орела. – „Не, пакостни са твоите крила" - извика Ной... Уверен съм аз, ще ужасиш трептящите звезди, що пазят вратите на Лазура!... Бухалът се приближи... „Не е по твоя дял, бедничко животно, с тежък полет и очи..., че слънцето би те ослепило със светлината си! " „Тогава аз" - извика славеят. „Ти? " каза Ной. „Уви! Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната песен на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път". „Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона.
към текста >>

" каза Ной. „Уви!
Розмонд Жерард ЛЕГЕНДА ЗА СИНЬОТО РИБАРЧЕ Някога, когато водите бяха покрили всичко живо, приютени в ковчега на Ноя, жени, овчари, птици, животни, растения дори - избраха вестител един. Вестител скромен, благороден, мъдър и смел, който да може да лети високо над водите, над ветровете, над облаците - до Бога дори... Представи се орела. – „Не, пакостни са твоите крила" - извика Ной... Уверен съм аз, ще ужасиш трептящите звезди, що пазят вратите на Лазура!... Бухалът се приближи... „Не е по твоя дял, бедничко животно, с тежък полет и очи..., че слънцето би те ослепило със светлината си! " „Тогава аз" - извика славеят. „Ти? " каза Ной. „Уви! Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната песен на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път". „Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето.
към текста >>

При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде!
" „Тогава аз" - извика славеят. „Ти? " каза Ной. „Уви! Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната песен на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път". „Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит!
към текста >>

"... рече Ной и даде ù вест за небето.
" каза Ной. „Уви! Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната песен на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път". „Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив!
към текста >>

- извика Ной..., „С какво великолепие си покрит!
При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът. Зацъфтя всичко по земята... ...Лято, пролетта смени, есен, зима зацари... Нощи и дни се заредиха... Човешките сърца се отново приближиха до Огъня, гордостта и Любовта. А Мартин-рибарят, предвестникът, запази своята синя като небето мантия, за да помним ние, че само едно скромно и чисто сърце е могло нявга да се приближи до Бога.
към текста >>

" .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”.
Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът. Зацъфтя всичко по земята... ...Лято, пролетта смени, есен, зима зацари... Нощи и дни се заредиха... Човешките сърца се отново приближиха до Огъня, гордостта и Любовта. А Мартин-рибарят, предвестникът, запази своята синя като небето мантия, за да помним ние, че само едно скромно и чисто сърце е могло нявга да се приближи до Бога. Превела — Ц. Симеонова
към текста >>

6. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

А вие сега доверително се оставяте да ви заразяват кръвта чрез вредни гной-образуващи материи.
Най-опасната група от отрови - ако и научно предписани - са веществата за присаждане. Серуми и всички ония омразни неща. които ви се вкарват в кръвта и я тровят. Диви племена (колко луди!) гледат със страхопочитание танците на своя „мъдър" лекар. Вашите праотци (колко безумно!) се подлагаха верующи на грубото кръвопускане от жилите от своите „мъдри" лекари - които навсякъде го употребяваха, колкото и болезнено да е било то. А вие сега доверително се оставяте да ви заразяват кръвта чрез вредни гной-образуващи материи. Най-лошите от тях са серумите - произведени от болести - които са придобити от опити за сметка на много страдания над животни и човеци. Най-главно за това присаждането ще бъде изхвърлено от новата раса. Там болестите ще бъдат предпазени. Не чрез употребяване на отрови или чрез впръскване на гной - но чрез здрав и естествен живот, чрез чистота на храна, на всяко действие, на всяка мисъл. Само чрез чистота.
към текста >>

Не чрез употребяване на отрови или чрез впръскване на гной - но чрез здрав и естествен живот, чрез чистота на храна, на всяко действие, на всяка мисъл.
Вашите праотци (колко безумно!) се подлагаха верующи на грубото кръвопускане от жилите от своите „мъдри" лекари - които навсякъде го употребяваха, колкото и болезнено да е било то. А вие сега доверително се оставяте да ви заразяват кръвта чрез вредни гной-образуващи материи. Най-лошите от тях са серумите - произведени от болести - които са придобити от опити за сметка на много страдания над животни и човеци. Най-главно за това присаждането ще бъде изхвърлено от новата раса. Там болестите ще бъдат предпазени. Не чрез употребяване на отрови или чрез впръскване на гной - но чрез здрав и естествен живот, чрез чистота на храна, на всяко действие, на всяка мисъл. Само чрез чистота. Навици - безсмислени навици - са ви завладели. Те тровят съществуванието ви и ви лишават от чистите радости на живота. Чрез вашите навици – вашите безсмислени навици - сте си създали инстинкти и желания, които сега изискват послушание от вас. Вие сте станали роби на привичката, вместо майстори на съдбата.
към текста >>

7. РЪЦЕТЕ НА ОЛИВЕР ЛОДЖ И ХЕНРИХ ФОРД Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Клаус, заедно с инженерите Нойцнер от Карлсбад и Шпишек и Кюнел от областната Моравска управа.
От дневниците на международния конгрес на рабдомантите и геофизиците във Верона през 1932 г., в който са участвували неколкостотин теоретици и практици, лесно може да се установи до какво съвършенство са дошли отделните специалисти - влагащи - на основание своите теоретични познания и досегашната практическа опитност - своите рабдомантични способности. Постигнатите успехи са уверили и тия, които досега са гледали скептично на тия явления. В Чехия проф. Д-р инж. Рудолф Янота, председател на Педагогическото отделение при земеделския съвет в Прага, е сам радиестезист, свършил е курса на проф. Клаус, заедно с инженерите Нойцнер от Карлсбад и Шпишек и Кюнел от областната Моравска управа. Той решително се застъпва за работата по тоя метод и според него радиестезията се явява като мощен фактор и сигурно средство за бързо и евтино проучване на подземни води - за мелиорационни цели. Не трябва да ни учудва, че в последно време в тая област се проявява значителен интерес, особено в кръговете на специалистите, за разлика от по-раншните времена, когато проучването на тия въпроси е било предоставено в голяма степен на несериозни хора, които въпреки добрата си воля, вследствие на недостатъчни теоретични доказателства, са изнасяли своите работи необосновано и много пъти невярно. Днес във франция има редица специалисти, които употребяват багетата и махалото, всеки в своя определена насока, стоящи много по-високо от тия в Германия. Тия специалисти, наречени „майстори на своето изкуство, образуват всеки един своя характерна школа, прилагайки свойствата на багетата и сид. махало и в области, чужди на по-голямата част от възпитаниците на немската школа.
към текста >>

8. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни.
Когато човек иска да се обогати в чувства, той трябва да си остави дълга коса. Има два главни фактора, на които трябва да обърнем особено внимание, когато искаме да си разтълкуваме характера на човка. Това са цветът на косата и начинът на слагването, слягането, на падането й върху главата. По цвета на косата ние ще съдим за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората. Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера. А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни. Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство. Между русокосия и чернокосия седи брюнетът, който явно седи и по характер някъде по-средата. В своето развитие, човек като дете има общо взето руса коса, в най-зряла възраст има тъмна коса, а след това тя наново избледнява, губи своя блясък, посивява и избелява. Тъмната коса говори за пълна зрялост в чувствата и мислите. И както детето има почти само вътрешен живот, така от наблюдения се знае, че русият човек има повече един вътрешен живот.
към текста >>

9. ЕСТЕТИЧНИЯ ВКУС - Т. САВОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И ний растеме не с минути - Нам трябват още векове, Под слънце, зной, роса и бури Да извисиме класове.
В любов да пребъдеш! И твоите шепи препълнени с плод, Разкрий ги да даваш, да даваш, да даваш! Д. А-ва * * * Из нивите извива тесен път, Вървя из него всеки ден И гледам, как растат, класят В отплата за труда свещен. Вървя аз всеки ден и мисля За нивата на нашия живот. Засял я в незнайно време, Сеяча жетва чака – плод. И ний растеме не с минути - Нам трябват още векове, Под слънце, зной, роса и бури Да извисиме класове. А чака търпелив сеяча, Следящ за всеки житен стрък И с благост милва всеки клас. От слънчевата му любов Ний черпим нашия живот. S.
към текста >>

10. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Край пътя, дето лежи ограбеният от разбойници и пребит от бой човек, се издига,може би, палма, разперила клони на южния зной.
Но Ако има притча, за която може да се каже, че е завършен образец на гениални простоти, туй е тъкмо притчата за милостивия самарянин. Надали има някой, който да не я знае. Още в първоначалното училище тя ще да е била разказана от учителя в някой от часовете по закон Божи. И, може би, на черната дъска е висяла някоя цветна репродукция от картината на някой художник, писана на този сюжет. Всред вълнуващия разказ за добрия самарянин, нашият поглед се е спирал с трепетен интерес върху картината - екзотична природа, екзотични библейски образи. Край пътя, дето лежи ограбеният от разбойници и пребит от бой човек, се издига,може би, палма, разперила клони на южния зной. Далеч по пътя се губят два силуета - първият на отминалия равнодушно свещеник, а вторият - на също тъй равнодушно отминалия левит. Детският поглед отпраща с негодувание двата силуета и се спира с жива симпатия на добрия самарянин. Приведен над ранения, той разлива вино и елей на раните му и ги превързва. Неговото осле кротко е застанало отстрани. По-нататък нашето трепетно детско въображение си представя, как милостивият самарянин качва ранения на добичето си, как го завежда в страноприемницата, дето го настанява и се грижи за него.
към текста >>

11. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Настъпят знойни горещини.
Направи няколко кръга и изчезне безследно във вечността. Отминат години, викове и отново очите на земните люде видят изчезналата нявга комета да шари изящни криви по звездния простор. И пак отлитне във вековете. Цъфне цвете напролет, красиво, ароматно, китно. И радва всяко око и всяка душа. Настъпят знойни горещини. И вехне цветето. Ала оставя плод и семе. Разнася се семето по четирите ъгли на земната шир. Напролет поникне наново то, поникнат много цветя. Те запълват празнотата, която зимната белина създава върху земята.
към текста >>

12. ПРЕД ВЕЛИКДЕН - БУЧА БЕХАР Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Един и същ във знойната пустиня, в градините, плода където зрее, и в царството на ледниците вечни, и в царството, където слънце грее.
Д. Антонова ЕДИН И СЪЩ Един и същ, и в зимата, и в слънчевото лято, Един и същ, и неизменен. Ти бдиш със бащинска грижливост. над пътя ни красив и неотменен. Един и същ, и в пролетната песен, и в есенния труд, и в зимната неволя, в покоя на нощта, и в нейното мълчание, и в мрачния затвор, и в песните на воля. Един и същ, над всичко Ти с усмивка ръката си простираш неизменна, над цветето, над бора, океана, над слънцето и цялата вселена. Един и същ във знойната пустиня, в градините, плода където зрее, и в царството на ледниците вечни, и в царството, където слънце грее. Един и същ в зефира, който гали, във вятъра и в бурята ревяща, Един и същ, над всичко Ти простираш Ръката си любяща. БЛАГОУХАНИЕ Благоухание, излитнало навънка, из чашката на малкия цветец, разнесено широко над земята от тихия и нежния ветрец. Благоухание, лъх пролетен и милващ, ти жива реч на чудния живот, любовен смях на цветето невинно, на сладкия, узрял и сочен плод. Кажи, ти реч излязла из устата на светлия, красивия младеж, Живот наречен, влюбен в красотата, с един нестихващ, жив копнеж. Кажи, под чий замах си тъй замайващ и все пак чист, неуловим?
към текста >>

13. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението.
Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна. Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно. Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал. Духът има нещо повече от коравостта на стоманата и по-скъпо от златото. Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението. Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа. Кой може да се бори срещу онова, което е по-силно от смъртта? Победата на духа не прилича на никоя друга победа. Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо. Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания.
към текста >>

14. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичните състояния се основава върху наблюдения на болни, които почти моментално са били излекувани от различни поражения, като костна или перитонеална туберкулоза, студени гнойници, гнойни рани, лупус, рак и пр.
Прието е изобщо, не само че чудото не съществува, но че то не може да съществува. Както законите на термодинамиката правят невъзможно вечното движение, така физиологичните закони се противопоставят на чудото. Такова е до днес още поведението на повечето от физиолозите и лекарите. Но то днес не може да удържи пред наблюденията, които притежаваме. Най-важните случаи са събрани от Bureau Médical в Лондон. Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичните състояния се основава върху наблюдения на болни, които почти моментално са били излекувани от различни поражения, като костна или перитонеална туберкулоза, студени гнойници, гнойни рани, лупус, рак и пр. Процесът на излекуването се различава малко при разните индивиди. Често се явява силна болка. После - внезапно чувство на пълно излекуване. За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа, раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Понякога функционалните смущения се загубват преди анатомичните повреди.
към текста >>

15. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа.
Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действат мощните струи и на „новозаветния живот", и на „живота на праведните", и на „живота на ученика", остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници. Нека пристъпим сега към очертаване архаичният образ на най-големия от патриарсите – АВРААМ За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие. Ето някои пояснения на горната скица. Сит , това е третият син на Адам и Ева, роден след Авел, който бива убит от Каин, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авел („друго семе вместо Авел", както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет. По линията на Сим се ражда след девет поколения Тара, баща на Авраам. Така че ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраам, ще получим: Сит – Ной – Сим – Тара – Авраам. От скицата се вижда, че Тара има още двама сина. За техния живот и съдба в Библията са дадени много оскъдни вести.
към текста >>

Така че ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраам, ще получим: Сит – Ной – Сим – Тара – Авраам.
Сит , това е третият син на Адам и Ева, роден след Авел, който бива убит от Каин, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авел („друго семе вместо Авел", както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет. По линията на Сим се ражда след девет поколения Тара, баща на Авраам. Така че ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраам, ще получим: Сит – Ной – Сим – Тара – Авраам. От скицата се вижда, че Тара има още двама сина. За техния живот и съдба в Библията са дадени много оскъдни вести. Малкото, обаче, което е дадено, е важно и затова ще го изтъкна. Най-младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя. Той остава след смъртта си един син – Лот и две дъщери – Мелха и Есха.
към текста >>

16. ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята.
Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица — малкото момиче. Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърце на обичта. Синьо небе, бели облаци и следпладнена тишина И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чакат стъпките на небесния жетвар. В трепетните висини на духа пърха бяла птица.
към текста >>

17. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ХЛЯБЪТ От слънце и земя, от бисерна роса, от пролетен зефир и тих дъждец безспир при труд благословен под зной, лазур и мир ти раждаш се обилно за всички на земята, о, хляб насъщний наш!
Настъпва друг. Замислено изправен пред себе си човека оглежда своя път. И пише пак неволно в разтворената книга, че още няма мир. И пак в сърцето шепне отронена молитва през толкоз мигове. Лелее той мечтата в ефира на душата: Да бъде мир! ХЛЯБЪТ От слънце и земя, от бисерна роса, от пролетен зефир и тих дъждец безспир при труд благословен под зной, лазур и мир ти раждаш се обилно за всички на земята, о, хляб насъщний наш! Бъди благословен, о слънчев, житен хляб, кат извор чист, красив на мисъл и живот, бъди благословен за мир и за любов и вечно бодра песен разнасяй по света, о, хляб насъщний наш. УСМИВКА Д. А-ва Едно прозорче за душата, надникнала от вечността, за да погледне към земята, да пръсне лъч на красота. Един от райската градина цветец разцъфнал и открил на свят Божествен красотата и пътя земен украсил. Един отронен звук Божествен, един от песен на скръбта, чрез теб в мелодия превърнат, в мелодия на радостта.
към текста >>

18. НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН-П. М-В Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Най-пресен е случаят с Тереза Нойман в 1926 г.
Някои вярващи в средните векове са мислили силно върху раните и страданията Христови на кръста и живо са си представлявали тия рани. И тия рани са се появили на същите места по тяхното тяло: ръце, крака и пр. Има много такива случаи, записани в историята. Изследователят в тая област Imbert Courbeyre е записал 321 подобни случаи. в 19 век голям шум повдигнаха стигматите на Катерина Емерих и Луиза Лато. Най-пресен е случаят с Тереза Нойман в 1926 г. Горните примери показват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието указва влияние даже и на физиологичните процеси на тъка¬ните и органите и изменя техния строеж. Именно на този закон се основава лечебното действие на една положителна мисъл. Когато човек мисли, че е здрав, то тая мисъл вече почва да преорганизира материята на тялото в съгласие с своя характер. И тогава тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва. Учителят казва: Болният, за да оздравее, трябва да има вяра.
към текста >>

19. ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

177): „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гной¬ници, гноящи рани, лупус, рак и пр.... Процесът на излеку¬ването се различава малко при разни индивиди.
Като воюва известно време, човек се калява постепенно и става по-здрав. Болестите допринасят особено много за женствените, мекушавите натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени, по-смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури (Виж „Делата Божии", стр. 61). Ето що казва Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният" за молитвата като лечебен фактор (стр. 177): „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гной¬ници, гноящи рани, лупус, рак и пр.... Процесът на излеку¬ването се различава малко при разни индивиди. Често се явява силна болка, после внезапно чувство на пълно излекуване. За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа, рани се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Тия факти доказват действителността на известно съотношение от още непознато естество между душевните и органичните явления. Те ни откриват един нов свят". Под молитва тук се разбира методът за повишаване на треп¬тенията.
към текста >>

20. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Дълго пътувал господарят из необятната и знойна Нефуд.
В големите ù очи лежеше жалба, но тя не можеше да разтопи сърцето на Селим — безответен и суров. От тоя ден, най-хубавото от всички момичета в камиларското селище, започна да линее. Затворена в мрачните стаи на бащината къща, следена от коварното око на наемници, тя чезнеше в робство. Един ден Селим трябваше на тръгне на далечен път. Като пазач на Зиннет, той остави суровия и зъл роб Кадим, който я следеше ден и нощ. Дълго пътувал господарят из необятната и знойна Нефуд. Вечер, когато слънцето залязвало, той спирал камилите, постилал на пясъка пъстро килимче и със свити колене, както подобава на правоверните, благодарил на Всемогъщия за преминалия ден. Спял в набързо опнатата шатра до приклекналите камили и в ранни зори, докато небесното око не се бе разтворило, поемал отново път. На дванадесетия ден от пътешествието, Селим разбрал, че е погрешил пътя. Очаквайки да стигне един познат оазис, той се отзовал на непознато място. Диви, пустинни треви преграждали пътя му.
към текста >>

Денят обещавал да бъде един от най-знойните, а водата в меховете се привършвала.
Започнало да се смрачава и далечните звезди, които просияли на небето нищо не говорели. Пространна и страшна мълчала Нуфуд и само Аллах знаел, къде се намират заблудените. Разтоварили камилите, а слугите без да сложат нищо в уста, се свили край тях. На утринта тръгнали в дясно. Слънцето било доста високо и обливало пясъците със своя огън. Денят обещавал да бъде един от най-знойните, а водата в меховете се привършвала. Пред очите на камиларите се изправял вече страшния призрак на жаждата. Пиели само малки глътки вода, устните пресъхвали и очите им устремени в далечината, дано зърнат оазис. Към пладне една от камилите се препънала, легнала на пясъка и започнала да протяга врат. Разтоварили от нея вързопите със стока, помъчили се да я съживят, но животното обърнало очи и не помръдвало. Страшна болка прерязала сърцето на Селим.
към текста >>

21. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Лято е, майко моя и аз събирам плодовете на моите знойни дни.
Полетата край мен са морни от тежък плод, дърветата са обсипани с сочни плодове. Задъхана, земята бърза да не пропусне скъпите мигове, през които соковете текат към нея като огромна река. Плодовете бързат да се налеят със слънчев сок, по-скъп от злато, по-сладък от мед. Моят път води през златисти ниви, по които млади жетварки трупат ръкойки, а мургави мъже ги стягат на големи снопи. Аз жадно всмуквам животворната сила на майката земя и в моята кръв се вливат златните ù струи. Лято е, майко моя и аз събирам плодовете на моите знойни дни. Аз отивам и се връщам не веднъж и жъна узрялата нива. Моите очи гледат безбрежните полета и аз летя, като птица и оглеждам богатствата на моя път. Не съм вече малкото невръстно дете, което се усмихваше на цъфналата слива и на летящата пеперуда. Нозете ми се калиха и аз се научих да бера плодове за моята житница. Младост... В моето сърце пръхти мечта по чудни светове, тя ме носи към незнайни върхове.
към текста >>

22. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

С вяра Ной, уведомен от Бога, направи ковчег.
Истинската вяра и любов са тези, с които и при най-големи мъчнотии, човек правилно разрешава задачите си. Мъчнотиите и изпитанията са средството за изпитване на нашата вяра. Умът ни трябва да се ръководи винаги от вярата. С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака в жертва. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криха три месеци, защото видяха прекрасното дете. С вяра Ной, уведомен от Бога, направи ковчег. С вяра и сама Сарра прие сили да зачене, като беше преминала възрастта. С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарече син на Фараоновата дъщеря. С вяра мъченици биваха мъчени, убивани и с песни отиваха на кладата, или в прегръдките на лъвовете. Да имаме жива вяра! Като живеем ще трябва да вярваме, но в нещо разумно.
към текста >>

23. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Беше знойно лято, когато тръгнах пак по същата пътека.
Тяхната хубост се струеше като песен през майски ден, като слънчев изгрев през ранна пролет. Кой е виждал цъфтежа на дърветата през пролетта? Това е велик празник, който природата устройва веднъж в годината. Щастливи са тези, които отблизо могат да присъствуват на това рядко чудо на пролетта. Цъфтежът на дърветата, това е омайният лик на слънчева страна, това е дивната песен на небесните жители, които слизат на земята, за да оплодят нейната снага. Беше знойно лято, когато тръгнах пак по същата пътека. Слънцето струеше на потоци своя огнен дъх и натоварени слънчеви кервани пренасяха огнената ласка на влюбеното му сърце. Редяха се топлите летни дни и бързаха да налеят със слънчев сок плодните чашки, в чийто скрити пазви той се превръщаше на чудно питие, по-скъпо от злато, по-сладко от мед. Отдавна цветните венчета като бели снежинки летяха по въздуха, подети от вечерния ветрец, отдавна там в малкото сърчице на цветеца зрееше плод, мъничък и незнаен, рожба на слънчевата усмивка и свежата волна капка. Слънцето пътуваше все на юг. Денят намаля, когато аз тръгнах за трети път по познатата градинска пътека, която сега беше окичена с узрели плодове.
към текста >>

24. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тръпки лазят по съгрена земна плът — тръпки знойни на събуждащ се копнеж.
Пеят сладко — кат дочути в сън звънци — и дървета спящи будят с бърз потрес. Следом тех цветчета лумват кат свещи: тъмна зима пред тях бяга и пищи. Бели облачета вихрено летят през небе, сияющо кат чист сапфир. С йероглифни букви пишат и вестят те слова незнайни из далечен мир. По сребристи жици слиза тайнствен ток и нахлува в трепкащи сърца в поток. Тръпки лазят по съгрена земна плът — тръпки знойни на събуждащ се копнеж. Ярки сокове обагрят смугла гръд. нов живот закърмваща всред лих кипеж. Песни и цветя във фонтани бликат вред. — Със светнал лик, земя празнува нов разцвет. И. И. Ф.
към текста >>

25. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Фихар ХРАМ В празник, щом изморена душа пожелае Да издигне си взори в молитвен покой, Недей чака камбана да звънне, чак в зной.
Неориентирани и под влиянието на средата и традицията и ред други обстоятелства, те се спъват и страхуват да дадат израз на новото, което хлопа на вратата на тяхното съзнание. Затова трябва да се популяризират новите идеи, за да не остане никой в тъмнина, който търси светлината. Да не остане нито един човек гладен, роб и невежа — всички да бъдат сити, свободни и въоръжени със знание и светлина, за да бъдат съработници във великия строеж на утрешния ден. В. П а ш о в. И. H. Фихар ХРАМ В празник, щом изморена душа пожелае Да издигне си взори в молитвен покой, Недей чака камбана да звънне, чак в зной. А ощ в сини зори нека крак ти чертае Път извивен нагоре в Балкана. Че там, дивен, издига се храма. Що души Приютява, теши. Не ще трябват ти дрехи, блестящи и скъпи. Нито орден за горди победи над брат.
към текста >>

26. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ной-подире се разбрали като братя.
Колкото поискаш ще ти дам. И нека халал да ти е! Само мир да бъде. За какво ми е имот, земя, когато мирен залък нямам. Приказвали си що си приказвали. Ной-подире се разбрали като братя. И като братя заживяха — и те и жените им и децата им. — Е, кой е бил тоя старец, дедо Благое, дето е извършил това чудо? — Не си ли слушал в приказките, че Господ ходи от време на време по земята, преоблечен като старец, като белобрад дядо? Кой ще е бил — само дедо Господ, рече дедо Благой и загадъчно се усмихна. Р а д и у м Словото на Учителя Ролята на красотата и чистотата в живота За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия.
към текста >>

27. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В палящ зной гонят се съскащи злоби.
Пушки, саби и топове трябва да заемат своето истинско бъдеще място — в музеите. Само със силата на Духа ние ще добием свободата си. Защото робството и страданията ни са дела уречени от съдбата поради наши собствени грешки.. И само с мирни, съзнателни, творчески усилия ние ще се освободим от тях. ЗВЕЗДНИЙ АПОКРИФ В прашни стъгди — где тълпите крещящи в кръвни борби си преплитат тела, где от неслуки се бърчат чела — вдигам в юмруци ръце треперящи често и аз. И, отпънати сякаш от лък, „любя“ и „мразя“ пред взор се въртят в огнен кръг. В палящ зной гонят се съскащи злоби. Гърло задушва се в облаци скръб. Сплитат се клетви: в страх свива се гръб. А над главите със трясък злокобни бури прелитат. И гаснат очите от плач. — Бич си разметнал е, сякаш, неведом палач.
към текста >>

28. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да се скъса с противоестествения извратен живот на днешната болна, разлагаща се цивилизация, с нейните гнойни язви -големите градове.
Природата е извор на сила и живот. Чрез работа всред нея и чрез прислушване към нейния глас и нейните закони, ние черпим в изобилие това, което е най-необходимото за живота ни - жизнена енергия, хармония и здрав смисъл в живота си. Ето защо, каквото и да бъде главното занятие, от което членовете на Братската задруга изкарват прехраната си, те трябва да се стремят и към това, щото задругата да притежава и земя, защото без връщане към земята, няма връщане към разумния, трезвен, естествен и щастлив живот. Целта на Братската задруга, така, както я виждаме ние, е да се устрои всред природата, като се застъпят различни занаяти, различни производства и служби, между които земеделието да бъде на едно от първите места. Връщането към природата, разливането на мощния поток на организирания човешки живот и на творческата енергия на човека всред природата, насочени към нейното облагородяване, обработване, за да ни даде най-големите възможни блага-това е задачата на истински разумния човек. Трябва да се скъса с противоестествения извратен живот на днешната болна, разлагаща се цивилизация, с нейните гнойни язви -големите градове. Животът трябва да се разлее навред всред Природата, всред нейните китни и плодоносни градини, ниви и лозя, от които направо, с ръката си, трябва да взема нужните за живота си плодове. Днес земята е недостатъчно, непълно, недообработена. Защото при нейното обработване, в отношенията си към нея, хората се ръководят от меркантилни съображения, а не от върховното съображение, че тя е нашата истинска майка-хранителка, в чиито скути винаги трябва да бъдат и за която винаги трябва да се грижим повече от всичко, без да гледаме на това, че от друго можем да получим по-голяма материална печалба. Защото живота и здравето, радостта и щастието, които непосредственото общуване със земята ни дава, превъзхождат многократно материалните печалби. Земята трябва да бъде превърната в райска градина!
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

...“ И пред тая картина, ненагледна и скрита за другите, пред великата радост що изпитва днес пред плода на своя труд, той забрави всичките прежни мъки, що е изпитал в зной и хлад по нивята да оре, сее, жъне.
Отнася последния чувал, изсипва го, житото лъсне като златна струя пред очите му, шуми и звънти като злато и препълва хамбаря. Изправя се Златан, бръкне с цяла шепа в жеравата, дигне я пълна с чисти зърна, па ги запуща отвисоко, като златен дъжд. После заравя двете си длани в купа и почва като дете да си играе с златните зърна както някога с писъка по ризка край реката. Гледа, радва се и дума:„ Земя черна, кална, пък злато ражда, хляб дава, чисти зърна като маргар. И догодина, до друга, все дава дава ... няма край нейната благодат! ...“ И пред тая картина, ненагледна и скрита за другите, пред великата радост що изпитва днес пред плода на своя труд, той забрави всичките прежни мъки, що е изпитал в зной и хлад по нивята да оре, сее, жъне. А сърцето му пълно от щастие почувства благодатта от земеделския труд. Сега той можеше с открити гърди да каже, че е радостен и щастлив от живота, доволен гдето се е родил земеделец. Много хора има на земята с пари, със земя, с дипломи и слава, но кой може от тях да каже тия думи на Златана? Но ето изведнъж викът на братчето му прекъсна целия тоя топъл ток от сладостни преживявания, що обилно се разливаха в кръвта му. Братчето му, тропаше, тичаше по стълбата и викаше: — Бате, бете, писмо!
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пред австрийската писателка Алиса Шалек, кореспондентка на „Нойес Винер Тагеблат“, г.
Който убива, ще го убиват! Този прост и ясен закон трябва да се запечата завинаги в човешкото съзнание. Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята. Да спрат вивисекциите, да спрат всички жестокости, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята! За новият режим. Пред австрийската писателка Алиса Шалек, кореспондентка на „Нойес Винер Тагеблат“, г. М-р председателя Кимон Георгиев е за-явил че: „Извършената промяна на режима в България не е подражание нито на Германия, нито на Италия. Новият курс на политика не може да се сравнява нито с националсоциализма, нито с фашизма. Макар да има известни общи програмни точки, което се дължи на едно случайно съвпадение по време с тия режими, на-шият режим си остава чисто български“. Седмица на гроздето и плодовете, установена по инициативата на въздържателното движение, ще трае от 30. IX. до 6.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Също и Алфред Нойман дава примери за „изгладняване на тумора“.
Я пък калий се набавя тъкмо чрез обикновената природосъобразна храна. Според последните наблюдения, обаче, ние можем не само да предпазим да се яви болестта рак, но можем ида я церим. Ние можем да спасим много хора, които се намират в предканцероген и в манифестиран карцинометозен стадий. Известният лечител. чрез глад Ридлйн е изцерявал случай от рак чрез строг пост. Също и Алфред Нойман дава примери за „изгладняване на тумора“. Едуард Залцборн съобщава за по-вече от сто случаи на оздравяване от рак, от които цяла серия са го имали повече от десет и повече години. При това той е още по-логичен — поема лечението на такива случаи от рак, които имат диагнозата си потвърдена в. клиника или от други доверени лекари. На мнението, че „ние никога няма да можем да изцерим рака“ трябва да се противопостави и да се подчертават несъмнените успехи в раковото лечение и да се повдигне надеждата на болния, тъй като тая надежда е важен фактор за истинското оздравяване. Д-р Бреслауер Макс Хайндел (3) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Етерната област на физическия свят (продължение от брой 104) Щом влезем в това царство на природата, ний сме вече в невидимия, неосезаем свят, гдето нашите обикновени чувства се отказват да ни служат и затова тази част на физическия свят е фактически неизследвана от днешната официална наука.
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А почнете смело и с мисли спокойни Разорете дълбоко своите души, Ненужно що има нек слънцето знойно Проникнало във всеки — само да руши.
Аз нося край сетен на туй разединение. А всички, сплотени от високи копнежи. Работете смело, с жар, с вдъхновение. Строете, градете, без ропот, без спир, Окриляни севга от високи идеали, Щот нежния зародиш аз нося на мир, Що силите небесни на мене са предали. С внимание следете тоз разсад от Небето, Що с мъки и терзания запазила съм здрав За коренче му нежно разтворете си сърцето, Не питайте вий вече кой е крив и кой прав! А почнете смело и с мисли спокойни Разорете дълбоко своите души, Ненужно що има нек слънцето знойно Проникнало във всеки — само да руши. И на силите кръпки, закрити отколе На могъщия, забравен човешки дух, Простор дайте вий и широкото поле, С целувки що обсипва пресния въздух. Раздвижете най-после вси сокове скрити В ъглите потайни на човешкия ум! На кръгозори тесни разтворете вратите! Света с’сила тласнете по светлия друм I Стига вече вопли и скитане безплодно, Ил чакане помощ от тук и от там! Скритото в тебе високо, благородно Съдържа обилно Божествений плам, С който в миг сал в злато мож обърна Светата земя що тъпчиш без свян И мъки непосилни в щастие мож превърна: Осъществен да видиш бленуваний блян.
към текста >>

33. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През очарователната пролет и знойното лято той вървеше изморен към тъжната есен, но копнежът му все още гореше в него.
Той се превиваше под тежестта на живота, а виждаше и другите. прегърбени под същия товар. Несръчно той се опитваше да им помага ... без да се изказва. Любовта му вече престана да вика от жажда, но, преобразявайки се, почна да дава тук там по малко. Докато душата му безмълвно ридаеше, потънала в скръб, той виждаше хиляди недостъпни красоти и се възхищаваше от Твореца, който не отговаряше на неговите вопли. През очарователната пролет и знойното лято той вървеше изморен към тъжната есен, но копнежът му все още гореше в него. И един ден, всред тихата скръб на мълчанието, пред него разцъфна Бялата Чашка. Когато я видя, той коленичи и скръсти ръцете си. „О, Боже, каква светлина! О, каква нежна, съвършена чистота, шепнеше той и, вдишвайки аромата на портокалов цвят, чувстваше, че е готов по-скоро да умре, отколкото да се докосне с нечистите си пръсти до Бялата Чашка. Ще остана тук, да я пазя и да я гледам.
към текста >>

34. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По него креят устни; не ще го тя изпусне от летний зной и плен, кога се пак завърне, скръбта й да превърне на радост в сън блажен.
Но болка сви сърце й: изхвръкна из ръце й туй щастие за миг. Високо той политна и всичко го обикна за живий му топлик. С плам пътя му светлее, нощта и тихо лее елмазни сълзи — рой: — „Върни се, мой любимий! “ мълви с нечути думи, но Прана стана той. Луната и звездите потайно във висините редят се там в набег; дано от негде зърнат и в дома й повърнат навеки красиви Феб. По него креят устни; не ще го тя изпусне от летний зной и плен, кога се пак завърне, скръбта й да превърне на радост в сън блажен. Той днес лети унесен и пее дивна песен за повий красен свет; наченат в низините, где пламнаха искрите за бляна му крилат. И тоя химн на радост, любов цетуща младост безспирно ще се лей. дор в страдната градина на девата любима светилникът изгрей. Auroro ПРОЛЕТНИ ПРЕДВЕСТНИЦИ Лека, полека в бисерни капки слънце снежинки топи. Лека. полека в бисерни капки ледни покрови дроби, Лека, полека в бисерни капки нижат се светли очи.
към текста >>

35. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нойдорф. 8.
Попов. 5. Плевелите, тяхната биология — Проф. Н. Стоянов. 6. Дървениците в България — Пенчо Дренски. 7. Чудесата на живота — Ал. Нойдорф. 8. Отвъд Нил — А. Маркович. Научни съобщения. Вести. Книжнина. Въпроси и отговори. Разни. Цена 60 лв.. Адрес: Ал.
към текста >>

36. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Подобно оазис всред знойната пустиня Ти жаждата на всеки пътник утоляваш, Даваш му отмора и сили Отново пътя си да продължи.
воля Една само зовем — таз на Отца: Един и Вся! Огнений дъх проникна ни, свещений лъх въздигна ни, Летим към Пропаст и към Слънце за да умрем и се родим и Волята да възцарим! „Благословен с онзи, който ще ви въведе в пътя на Любовта“. Страннико, незная от де идеш И къде отиваш, Но виждам туй, което вършиш. Словото ти, като слънчеви зари На вековете гъстий мрак разпръсва, И камъка въз гроба на човека повален Отмахва с мощна сила. Подобно оазис всред знойната пустиня Ти жаждата на всеки пътник утоляваш, Даваш му отмора и сили Отново пътя си да продължи. Ти светваш като фар в живота На всеки, който в бурното море залутан Безсилен търси да намери пътя. Ти извор си, из който живата вода протича, И струите на таз вода Възрастват всичко, което Бог е посадил В човека, във човешката душа. Сава Петков ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Витамините и етерните строителни сили Какво знаем в същност за витамините? Една от най големите промени в човешкото познание е, че материята почна да се схваща като действие на сила. Няма да говоря много за атомните теории, но ще спомена за голямата промяна, която причиниха радиоактивните явления.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Спомни как тежко мене става През земний студ и летний зной!
* — Защо скърбиш, о, братец корен ? Ний част от също сме дърво. И всеки в своя труд упорен За общо работи добро. * Мене обичат и почитат, Че аз цъфтя, принасям плод, Но силите чрез теб протичат За моя плодовит живот. * И мойта радост, красота и слава Не са ли те сега и твои? Спомни как тежко мене става През земний студ и летний зной! * Ти връзката си със земята, Там сбираш нови сокове; — Аз връзка съм с небесата, С слънцето и други светове. * И тъй сме чудно сътворени Един о друг да се държим, И плодове благословени Пред Бога дружно да творим! * Душата на поета Познават ли душа страдала За правда, братство, светлина? Познаваш ли душа разбрала Божата мъдрост, истина ? * Добро от зло тя различава, Знай смисъла на вси неща; Копней да учи, просвещава И себе Богу завеща.
към текста >>

38. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една друга експертиза, с която бил натоварен друг леке, медицинският съветник Д р Нойман, заключава така: „Кан виждаше написаните думи като една реалност пред очите си.
При това Шотелиус държал затворени ръцете си, в които били другите две хартии. Професор Шотелиус бил дотолкова убеден в извънредните дарби на Кан, че той писал тогава: „Една тръпка мина по тялото ми. Почувствах един трепет, като този, когато за пръв път видях въздушния кораб Цепелин. Това не ще се случи за трети път в живота ми.“ Сведения дадени от държавни чиновници, от експерти, от лекари, потвърждават криптестезичната способност на Кан. Д-р Хеймон, натоварен от съда да направи една анкета, завел Кан в психиатричната клиника в Карлсруе и в своя рапорт, той заявява, че Кан узнава, по непознати пътища, вън от тези на нормалната перцепция, написаните мисли. Една друга експертиза, с която бил натоварен друг леке, медицинският съветник Д р Нойман, заключава така: „Кан виждаше написаните думи като една реалност пред очите си. Аз съм абсолютно сигурен, че не е възможна никаква измама. Написаните от мен думи не 6fe лесно да се прочетат дори ори отворени хартии.“ Никой не би могъл да предположи че тези експерти, тези лекари и магистрати, са били извънредно доверчиви и разположени към Кан. Ако резюмираме резултатите, ний ще видим, че Кан е можал да прочете, без помощта на очите си, хартии, сгънати много пъти и държани в ръцете на изследователя. В 1925 и 1926 год. Кан прави с нас в Париж много опити, които ни се струват решителни.
към текста >>

39. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На светли върхове крилати син, Лежи ранен под валящия зной.
Защо строшиха силното крило и волний му летеж възпряха смел? — Витае мрак по-гордото чело . . . * Във своето гнездо леш самин, И кръв тече от раните безброй . . . На светли върхове крилати син, Лежи ранен под валящия зной. * И ето, бури идат, гръм ечи. Издъно блъска мощните скали; Светкавицата бляска му в очи И раната му зла боли, боли . . . * Ще станеш ли, герою мили, пак? Ще литнеш ли отново в сини свод.?
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Под златния зной.
които са ги обобщили в кратки практични формули: любов към ближния, взаимопомощ. С т е ф а н Обичай живота! Обичай живота — път чуден Към връх, що се вие, издигнал гранитно чело. Скали, и грамади, и бездни и ужас, И светли простори, крила на орли, Дух пламнал, и песен, и връх, що зове Към светли простори, към чудно небе! * Обичай живота — поле безпределно, Шир златна, където под пламналий сърп Се слагат житата узрели, Житата на дълъг, любовен и сладостен труд. * Под златния зной. Всред мир и покой, Цъфтящ с цветовете и зреещ с плода, Обичай живота, — ще дойде часа С дух пламнал и песен ще стигнеш върха! Д. Антонова Благодаря! Благодаря на слънцето, което ме огрева, Когато тръгна в път. И на цветеца мил и на дървото, Край пътя що растат. * На вятъра, на птиците и на росата, В тревата що блести.
към текста >>

41. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ной-после болния се успокоява, повдига глава и гледайки я с очи пълни с благоговение прошепва: — Аз ще живея!
казва му тихо тя. Сякаш тая дума прониква в самата му душа, той хваща подадената й ръка с двете си останали кожа и кости ръце и изведнъж нещо в гърдите му се разтапя, нервите не издържат, той захлупва глава над ръцете й и горчиво плаче. О! тя никога през живота си не е виждала мъж да плаче и то тъй особено. Полека в гърдите й се вдига вълна от болка за тоя човек, който тъй много е страдал и едри бисерни сълзи затрептяват по клепките й. В голямата стая е тихо като в храм. Ной-после болния се успокоява, повдига глава и гледайки я с очи пълни с благоговение прошепва: — Аз ще живея! — Да, казва му тя, затова дойдох, да ви кажа че ще оздравеете. — Аз го знаех вече. Още щом ви видях, щом пристъпихте към мене, аз разбрах, че вие ми носите живота . . . — Аз само ви казвам, но друг го праща .
към текста >>

42. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син, който се подиграваше с голотата на баща си.
Злото в живота иде тогаз, когато човешките чувство и желания станат ръководно начало в живота на човека. Щом човешките желания станат ръководно начало, тогаз идват най-големите нещастия в света, човешките желания трябва да бъдат едно спомагателно средство на онзи велик божества н принцип, който работи в света. „И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго“. В Ноевото семейство преодоляваше мъжкия принцип. Той имаше трима синове. Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син, който се подиграваше с голотата на баща си. И той беше спасен с Ноя и чрез него зло то пък влезе в живото на хората. Също така и Лот, като бягаше, с него бяха и двете му дъщери, които направиха една погрешка; заедно с тях излезе и злото от Содом и Гомор. Злото както и всички болеели, прониквате в човека поради нечистота на кръвта му. Онези хора, които имат чиста кръв, нито краста ги хваща, нито чума, нито дявол. Чистата кръв е емблема на чистите мисли и чувства.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато не те разбирах и познавах, изпитвах палещия зной на мъката и ропота, днес превърнах мъката и ропота в търпение S.
Познавам те, познавам и не виждам днес друг път освен теб, страдание, ти вечен път на стремеж и възход към Бога. Познавам те и като от чисто злато ковано светло рало. Мъдър сеяч ходи след теб и те направлява, а ти браздиш и разкриваш на слънцето глъбините на човешката душа. Щедрата Му ръка кога хвърля семена в браздите аз не виждам, но когато семената почнат да поникват, сладостните тръпки на браздите като молитва се понасят нагоре и дирят сеяча със златното рало. Благословено това рало, що превръща целината в нива, що внася дълбокия живот в сърцето на човека, благословен и вещия Майстор, който го е изковал, благословен сеяча, който ходи след него и бразди и сее. Когато не те разбирах и познавах, изпитвах палещия зной на мъката и ропота, днес превърнах мъката и ропота в търпение S. Дните на годината Вървя ли край брега, плавам ли спокойно по повърхността, треперя ли всеки миг вълните от внезапна буря да не потопят лодката ми, аз все изваждам по едно зърно от безкрайното море. Слаби те ми ръце държат тънка връв, на която пръстите нанизват зърната. Очите не виждат нито началото, нито края на моята низа. Нито сърцето може да отгатне още колко зърна ще се нанижат там. Колко са те разноцветни, разновидни като морски раковини, като полски цветя!
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Знойно слънце.
И наквасено цяло — Страшна мъка ме обхвана От нечувано тегло. * Но в земята размекчено, Скрита сила — нов живот Там усетих, най-смирено, И сънувах чуден плод. * Топла влага окръжи ме, Ей изчезна ми скръбта, Нова сила оживи ме, Силата на Пролетта! * Топло слънце веч припича, Над земята чувам гръм, Мощна сила ме привлича И зове: „Излез навън“! * И главица си подигнах Зарад въздух, светлина — Над земята тъй изникнах С вяра в нова бъднина! * Знойно слънце. Дъжд проливен. — Буйно към небе раста — Клас класих и плод обилен Щедро дадох на света! Брат Д-р Н. Станчев ЗЕЛЕНЧУКОВИТЕ КОНСЕРВИ НЕ СА ВРЕДНИ Смятам за много необходимо да разясня и пред читателите на в. Братство въпроса за зеленчуковите консерви, които напоследък се произвеждат у нас.
към текста >>

45. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов * Този брой е посветен на братята славяни * Съдържание: Ключ социальной жизни – Г.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 212 - год. X. Севлиево, 3 април 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Този брой е посветен на братята славяни * Съдържание: Ключ социальной жизни – Г. Радев (на руски) Новое небо и новая земля – Н. К. (на руски и на български) Рила-Второто езеро – снимка О беседах (на руски) Словото на Учителя. Великое Всемирное Братство (из кн. Учитель говорит - составитель Георгий Радев) (на руски) В стране на роз – в гостях у великого Учителя – Елисавета Кидалова (на руски) Мисия славянства – П. Г. Пампоров (на руски) Паневритмия (на български) КЛЮЧ СОЦИАЛЬНОЙ ЖИЗНИ Все люди на земле желают жить хорошо, всем хочется пользоваться как свободными благами, которыми природа так щедро нас одарила, так и благами, которыя суть результат колективнаго человеческаго труда.
към текста >>

Пампоров (на руски) Паневритмия (на български) КЛЮЧ СОЦИАЛЬНОЙ ЖИЗНИ Все люди на земле желают жить хорошо, всем хочется пользоваться как свободными благами, которыми природа так щедро нас одарила, так и благами, которыя суть результат колективнаго человеческаго труда.
Редактор: Атанас Николов * Този брой е посветен на братята славяни * Съдържание: Ключ социальной жизни – Г. Радев (на руски) Новое небо и новая земля – Н. К. (на руски и на български) Рила-Второто езеро – снимка О беседах (на руски) Словото на Учителя. Великое Всемирное Братство (из кн. Учитель говорит - составитель Георгий Радев) (на руски) В стране на роз – в гостях у великого Учителя – Елисавета Кидалова (на руски) Мисия славянства – П. Г. Пампоров (на руски) Паневритмия (на български) КЛЮЧ СОЦИАЛЬНОЙ ЖИЗНИ Все люди на земле желают жить хорошо, всем хочется пользоваться как свободными благами, которыми природа так щедро нас одарила, так и благами, которыя суть результат колективнаго человеческаго труда. Не сомненно, что такое желание людей вполне законно. Ибо эти блага предназначены всем. В настоящее время, однако, эти блага неправильно разпрецелены. Причиной этому является не какой-либо природный закон, какая либо внутренняя необходимость жизни или же приговор какой-нибудь Верховной Воли, а лиш только злая человеческая воля. В ней именно кроются причины той острой социальной борьбы, которая терзает современный свет.
към текста >>

Причиной этому является не какой-либо природный закон, какая либо внутренняя необходимость жизни или же приговор какой-нибудь Верховной Воли, а лиш только злая человеческая воля.
Учитель говорит - составитель Георгий Радев) (на руски) В стране на роз – в гостях у великого Учителя – Елисавета Кидалова (на руски) Мисия славянства – П. Г. Пампоров (на руски) Паневритмия (на български) КЛЮЧ СОЦИАЛЬНОЙ ЖИЗНИ Все люди на земле желают жить хорошо, всем хочется пользоваться как свободными благами, которыми природа так щедро нас одарила, так и благами, которыя суть результат колективнаго человеческаго труда. Не сомненно, что такое желание людей вполне законно. Ибо эти блага предназначены всем. В настоящее время, однако, эти блага неправильно разпрецелены. Причиной этому является не какой-либо природный закон, какая либо внутренняя необходимость жизни или же приговор какой-нибудь Верховной Воли, а лиш только злая человеческая воля. В ней именно кроются причины той острой социальной борьбы, которая терзает современный свет. Осязательным и непосредственным последствием такого неправилньаго разпределения благ жизни является борьба по своему за социальную правду. Люди интуитивно сознают тот мировой закон, который связывает добро с Правдой, но не знают того начала, из котораго вытекает добро и правда является его выражением в материальном свете. А это начало есть Любовь. Добро, говорит Учитель, есть выражение самаго великаго в органической жизни.
към текста >>

В ней именно кроются причины той острой социальной борьбы, которая терзает современный свет.
Пампоров (на руски) Паневритмия (на български) КЛЮЧ СОЦИАЛЬНОЙ ЖИЗНИ Все люди на земле желают жить хорошо, всем хочется пользоваться как свободными благами, которыми природа так щедро нас одарила, так и благами, которыя суть результат колективнаго человеческаго труда. Не сомненно, что такое желание людей вполне законно. Ибо эти блага предназначены всем. В настоящее время, однако, эти блага неправильно разпрецелены. Причиной этому является не какой-либо природный закон, какая либо внутренняя необходимость жизни или же приговор какой-нибудь Верховной Воли, а лиш только злая человеческая воля. В ней именно кроются причины той острой социальной борьбы, которая терзает современный свет. Осязательным и непосредственным последствием такого неправилньаго разпределения благ жизни является борьба по своему за социальную правду. Люди интуитивно сознают тот мировой закон, который связывает добро с Правдой, но не знают того начала, из котораго вытекает добро и правда является его выражением в материальном свете. А это начало есть Любовь. Добро, говорит Учитель, есть выражение самаго великаго в органической жизни. Добро — сто плод Любви.
към текста >>

Отсюда произходит и та формула социальной жизни, по которой природа работает: Только через любовь все блага могут быть распределены справедливо.
А это начало есть Любовь. Добро, говорит Учитель, есть выражение самаго великаго в органической жизни. Добро — сто плод Любви. Любовь в ея сущности не может быть понята, но добро, распределенное в виде всевозможных благ, уже всем понятно. Результатом же добра является правда. Отсюда произходит и та формула социальной жизни, по которой природа работает: Только через любовь все блага могут быть распределены справедливо. Эту именно формулу социальной жизни, этот закон мировой экономики, люди все еще не могут понят. Они хотят возстановить социальную Правду путем насилия, которое есть явное отрицание Любви. Они пытаются вместить в веригу Любви — Добра — Правды, неразрывно связанные между собой в силу одного космическаго закона, чужой елемент — насилие. Это, однако, никогда им не удастся. И пока люди с демоническим упорством будут стараться разбить эту веригу, пока буду бороться против великаго основного закона жизни — Любви, всегда и во всем их будет преследоватьтолько неудача.
към текста >>

Эту именно формулу социальной жизни, этот закон мировой экономики, люди все еще не могут понят.
Добро, говорит Учитель, есть выражение самаго великаго в органической жизни. Добро — сто плод Любви. Любовь в ея сущности не может быть понята, но добро, распределенное в виде всевозможных благ, уже всем понятно. Результатом же добра является правда. Отсюда произходит и та формула социальной жизни, по которой природа работает: Только через любовь все блага могут быть распределены справедливо. Эту именно формулу социальной жизни, этот закон мировой экономики, люди все еще не могут понят. Они хотят возстановить социальную Правду путем насилия, которое есть явное отрицание Любви. Они пытаются вместить в веригу Любви — Добра — Правды, неразрывно связанные между собой в силу одного космическаго закона, чужой елемент — насилие. Это, однако, никогда им не удастся. И пока люди с демоническим упорством будут стараться разбить эту веригу, пока буду бороться против великаго основного закона жизни — Любви, всегда и во всем их будет преследоватьтолько неудача. Вот почему, если люди желают чтобы открылись двери тех благ, о которых все мечтают, пусть постараются понять эту основную формулу, этот великий и единственный ключ социальной жизни. Г.
към текста >>

Вот почему, если люди желают чтобы открылись двери тех благ, о которых все мечтают, пусть постараются понять эту основную формулу, этот великий и единственный ключ социальной жизни. Г.
Эту именно формулу социальной жизни, этот закон мировой экономики, люди все еще не могут понят. Они хотят возстановить социальную Правду путем насилия, которое есть явное отрицание Любви. Они пытаются вместить в веригу Любви — Добра — Правды, неразрывно связанные между собой в силу одного космическаго закона, чужой елемент — насилие. Это, однако, никогда им не удастся. И пока люди с демоническим упорством будут стараться разбить эту веригу, пока буду бороться против великаго основного закона жизни — Любви, всегда и во всем их будет преследоватьтолько неудача. Вот почему, если люди желают чтобы открылись двери тех благ, о которых все мечтают, пусть постараются понять эту основную формулу, этот великий и единственный ключ социальной жизни. Г. Радев НОВОЕ НЕБО И НОВАЯ ЗЕМЛЯ И тъй, казвам ви: новото небе и новата земя се създават. Всеки от вас трябва да бъде екскурзиант — да бъде готов да тръгне на път и да влезе в новия свят. Ако вий искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който сега се създава, вий трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си. Учителят Тот, кто побывал хоть раз на горах Рыла, видел там красоту Живой Природы, слышал Живое Слово Великаго Учителя, тот обрел неоценимое благо. И в сравнение с этим благом ничтожны богатство, слава, роскошь и все удобства нашей жизни.
към текста >>

Все, что касается земли, ея прошлаго и ея теперяшняго состояния, эти посвященные знают гораздо больше, чем современные ученые, пред ставители оффициальной науки.
Будем слуашать, читать и прилагать Божественное Учение, — то что Учитель Донов дает нам в беседах. А. Н. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Великое Всемирное Братство (из кн. Учитель говорит - составитель Георгий Радев) На земле есть ложа ученых, которые собираются раз в году, чтобы решать разные научные вопросы. Все, что касается земли, ея прошлаго и ея теперяшняго состояния, эти посвященные знают гораздо больше, чем современные ученые, пред ставители оффициальной науки. Что касается будущего земли, они также не знают ничего определенного; они также делают только предположения. Кроме этой Ложи посвященных на земле, на солнце есть другая ложа Посвященных, которые положительно знают не только прошлое земли, но также и ея будущее Но одна и другая ложи только органы величественнаго всемирнаго организма совершенных, высоко воздвигнутых существ, составляющих Высшее Всемирное Братство. Эти совершенные существа несравненно более передовые, чем самые великие гении земли, ибо они вышли из Первичнаго Принципа гораздо раньше людей. Все они должны были пройти путем определенного развития, под управлением Божественнаго Духа и пришли к степени совершенства, на которой и находятся теперь. И когда мы говорим о Высшем Всемирном Братстве, мы подразумеваем эту йерархию разумных существ, находящихся на разных ступенях развития, совершивших свою еволюцию миллионы и миллиарды лет раньше нашего человечества которые управляют теперь всем Космосом.
към текста >>

Если мы раземотрим мудрую организацию всей вселенной, со всеми ея млечными путями, со всеми ея безчисленными солнцами и планетами, если мы только раземотрим высшую механику и совершенство техники, с которыми построена земля, мы остановимся в восхищении перед могуществом мысли и ра зума, перед могуществом духа и воли этих гениальных сози дателей, которые работали над осуществлением Божественнаго плана Творения Вселенной.
Кроме этой Ложи посвященных на земле, на солнце есть другая ложа Посвященных, которые положительно знают не только прошлое земли, но также и ея будущее Но одна и другая ложи только органы величественнаго всемирнаго организма совершенных, высоко воздвигнутых существ, составляющих Высшее Всемирное Братство. Эти совершенные существа несравненно более передовые, чем самые великие гении земли, ибо они вышли из Первичнаго Принципа гораздо раньше людей. Все они должны были пройти путем определенного развития, под управлением Божественнаго Духа и пришли к степени совершенства, на которой и находятся теперь. И когда мы говорим о Высшем Всемирном Братстве, мы подразумеваем эту йерархию разумных существ, находящихся на разных ступенях развития, совершивших свою еволюцию миллионы и миллиарды лет раньше нашего человечества которые управляют теперь всем Космосом. Они управляют им потому, что они принимали участие в его созидание под прямым руководительством Величественаго Божественаго Духа. Если мы раземотрим мудрую организацию всей вселенной, со всеми ея млечными путями, со всеми ея безчисленными солнцами и планетами, если мы только раземотрим высшую механику и совершенство техники, с которыми построена земля, мы остановимся в восхищении перед могуществом мысли и ра зума, перед могуществом духа и воли этих гениальных сози дателей, которые работали над осуществлением Божественнаго плана Творения Вселенной. По своим степеням знания и развития и по своим обязаностям, которые они исполняют, эти существа построены по степеням иерархической лестницы в органическую подчиненость, известную под именами: Серафимы — братья любви, Херувимы — братья гармонии, Престолы — братья воли, Власти — братья движения и роста. Начала — братья времени, состояния и меры, Архангелы — братья огня и тепла, Ангелы — носители жизни и растительности, Могущества — братья наружных форм и искусств. Последняя десятая ступень будет занята душами воздвигнутых людей. А все они в своем целом представляют Великаго Космическаго Человека Деятельность этих существ так гармонично распределена, что каждый из них знает, что он должен делать, когда и как должен работать. Они руководят функциями великаго мирового организма, который содержит в себе все солнечные системы.
към текста >>

Первые, органы необ'ятных звездных вселенных, образуют материальный мир, сотканный из самой плотной материи, но в котором есть также свои переходные степени.
Начала — братья времени, состояния и меры, Архангелы — братья огня и тепла, Ангелы — носители жизни и растительности, Могущества — братья наружных форм и искусств. Последняя десятая ступень будет занята душами воздвигнутых людей. А все они в своем целом представляют Великаго Космическаго Человека Деятельность этих существ так гармонично распределена, что каждый из них знает, что он должен делать, когда и как должен работать. Они руководят функциями великаго мирового организма, который содержит в себе все солнечные системы. По моему, есть три рода солнечных систем. Первые, органы необ'ятных звездных вселенных, образуют материальный мир, сотканный из самой плотной материи, но в котором есть также свои переходные степени. Вторые состоят из более тонкой материи, из материи безте лесной сферы и они образуют часть ангельского мира. Третий род солнечных систем в своей совокупности составляет Божественный мир, который сотворен из самой тонкой, самой чистой материи. И Небо, о котором говорится в Священном Писании, не есть лазурный свод, простирающийся над нашими головами, за которым теряется безконечное пространство и где ночью светят звезды. Небо организовано высшими существами, великими душами; и вот почему оно велико в своих действиях Ангелы, населяющие „небо“ — великие души, постоянно посылающие свой свет во всю вселенную. Энергия их могучей мысли распределяется во всем Космосе и как коллективная сила приводит все в мире в движение.
към текста >>

Вторые состоят из более тонкой материи, из материи безте лесной сферы и они образуют часть ангельского мира.
Последняя десятая ступень будет занята душами воздвигнутых людей. А все они в своем целом представляют Великаго Космическаго Человека Деятельность этих существ так гармонично распределена, что каждый из них знает, что он должен делать, когда и как должен работать. Они руководят функциями великаго мирового организма, который содержит в себе все солнечные системы. По моему, есть три рода солнечных систем. Первые, органы необ'ятных звездных вселенных, образуют материальный мир, сотканный из самой плотной материи, но в котором есть также свои переходные степени. Вторые состоят из более тонкой материи, из материи безте лесной сферы и они образуют часть ангельского мира. Третий род солнечных систем в своей совокупности составляет Божественный мир, который сотворен из самой тонкой, самой чистой материи. И Небо, о котором говорится в Священном Писании, не есть лазурный свод, простирающийся над нашими головами, за которым теряется безконечное пространство и где ночью светят звезды. Небо организовано высшими существами, великими душами; и вот почему оно велико в своих действиях Ангелы, населяющие „небо“ — великие души, постоянно посылающие свой свет во всю вселенную. Энергия их могучей мысли распределяется во всем Космосе и как коллективная сила приводит все в мире в движение. Не представляйте себе ангелов чем-то вроде безплотных существ, как каких нибудь .духов“, привидений.
към текста >>

Они живут самой чистой, жизнью, самой возвышенной, жизнью абсолютно безкорыстной.
И если жизнь человечества идет по известному плану; если на земле процветают культуры со своими науками, религиями и искусствами; если на земле люди вечно стремятся к прогрессу и к совершенству, то этим они обязаны этим существам высшего разума, этим су ществам, которые тесно связаны с людьми и без отдыха работают и заботятся о них. Из их сердца исходит любовь, радость и жизнь. И только благодаря импульсу, который они получают от них, люди живут и делают постоянные усилия. Их желание видеть человечество владеющим светом и свободой, которыми они наслажаются; они хотят его научить жить согласно высшим законам, по которым они сами живут. И они прилагают в мире законы самые мудрые. Они живут самой чистой, жизнью, самой возвышенной, жизнью абсолютно безкорыстной. В своем величественном самоотвержении эти любимые служители Бога, принимают человеческий образ и сами спускаются на землю, чтобы помогать. Постоянно они посылают своих посланников на землю в разных образах. Все человеческие гении, все великие люди, все святые, адепты, все ученые, писатели, государствен ные люди, способствующие развитию человечества, безразлично в каком направлении, все это служители Великаго Всемирнаго Братства. Они выбирают в человечестве самые выдающиеся души и приготовляют их к духовной работе, которую они должны выполнить возле своихъ братьев. Есть в среде современнаго человечества люди, владеющие более тонкими духовными силами и более тонким устройством Они отличаются своим пластичным, тонко устроенным телом, потому-что они ведут абсолютно чистую и святую жизнь Их исключительное раз витие делает их способными быть духовными помощниками человечества Те из них, которые много развитее других, закончили свою земную эволюцию и имеют очень обширные знания.
към текста >>

Они выбирают в человечестве самые выдающиеся души и приготовляют их к духовной работе, которую они должны выполнить возле своихъ братьев.
И они прилагают в мире законы самые мудрые. Они живут самой чистой, жизнью, самой возвышенной, жизнью абсолютно безкорыстной. В своем величественном самоотвержении эти любимые служители Бога, принимают человеческий образ и сами спускаются на землю, чтобы помогать. Постоянно они посылают своих посланников на землю в разных образах. Все человеческие гении, все великие люди, все святые, адепты, все ученые, писатели, государствен ные люди, способствующие развитию человечества, безразлично в каком направлении, все это служители Великаго Всемирнаго Братства. Они выбирают в человечестве самые выдающиеся души и приготовляют их к духовной работе, которую они должны выполнить возле своихъ братьев. Есть в среде современнаго человечества люди, владеющие более тонкими духовными силами и более тонким устройством Они отличаются своим пластичным, тонко устроенным телом, потому-что они ведут абсолютно чистую и святую жизнь Их исключительное раз витие делает их способными быть духовными помощниками человечества Те из них, которые много развитее других, закончили свою земную эволюцию и имеют очень обширные знания. Они знают много вещей из этой позитивной, абсолютной, божественной науки, которая существует со сотворения мира. Многие из них живут тысячелетиями на земле: они прошли через процесс воскресения и для них не существует ни смерти, ни перевоплощения. Эти люди, названные „Божьими Сынами“, в духе и в душе которых живет Бог, соединенные с миром высшего разума, со всеми передовыми существами всех солнечных систем, эти люди есть высшие души, эти гении, эти Учителя человечества, которые выше всего себя проявили мыслью и делом в религии, в музыке, в науке, в поэзии, в искусстве, во всех направлениях. Вот эти могущественные духи, которые открыто или тайно толкают человечество вперед.
към текста >>

Они знают много вещей из этой позитивной, абсолютной, божественной науки, которая существует со сотворения мира.
В своем величественном самоотвержении эти любимые служители Бога, принимают человеческий образ и сами спускаются на землю, чтобы помогать. Постоянно они посылают своих посланников на землю в разных образах. Все человеческие гении, все великие люди, все святые, адепты, все ученые, писатели, государствен ные люди, способствующие развитию человечества, безразлично в каком направлении, все это служители Великаго Всемирнаго Братства. Они выбирают в человечестве самые выдающиеся души и приготовляют их к духовной работе, которую они должны выполнить возле своихъ братьев. Есть в среде современнаго человечества люди, владеющие более тонкими духовными силами и более тонким устройством Они отличаются своим пластичным, тонко устроенным телом, потому-что они ведут абсолютно чистую и святую жизнь Их исключительное раз витие делает их способными быть духовными помощниками человечества Те из них, которые много развитее других, закончили свою земную эволюцию и имеют очень обширные знания. Они знают много вещей из этой позитивной, абсолютной, божественной науки, которая существует со сотворения мира. Многие из них живут тысячелетиями на земле: они прошли через процесс воскресения и для них не существует ни смерти, ни перевоплощения. Эти люди, названные „Божьими Сынами“, в духе и в душе которых живет Бог, соединенные с миром высшего разума, со всеми передовыми существами всех солнечных систем, эти люди есть высшие души, эти гении, эти Учителя человечества, которые выше всего себя проявили мыслью и делом в религии, в музыке, в науке, в поэзии, в искусстве, во всех направлениях. Вот эти могущественные духи, которые открыто или тайно толкают человечество вперед. Мы находим этих братьев в каждом духовном проявлении и за всеми великими людьми, за всеми большими поэтами, музыкантами, художниками и т. д. Потому что для того, чтобы один гениальный человек мог проявиться на земле, нужно, чтобы тысячи гениальных душ соединились в одно и выразились в нем.
към текста >>

Они составляют живой коллектив, мудрую общину, существующую вне развращенной среды, в которой живут люди.
Вот в этом смысле Он есть Глава Великаго Всемирнаго Братства. И звезда, о которой говорится в Евангелии, что она появилась во время Рождения Христа, была нечто живое; она представляла совокупность живых существ, спустившихся сверху, чтобы обявить пришествие Христа. Но только три Восточных Мудреца — Великие Посвященные, одни увидели и узнали эту звезду. И эти три мудреца были также служители Великаго Всемирнаго Братства, Единственная Великая Община, существующая теперь в мире, есть Великое Всемирное Братство. Члены этого Великаго Всемирнаго Братства, которые управляют развитием человечества и направляют его к светлому и блестящему будущему, не образуют какое-либо общество или организацию, видимую для людей. Они составляют живой коллектив, мудрую общину, существующую вне развращенной среды, в которой живут люди. Смешно обявлять что местопребывание этого Братства находится тут или там, у того или другого народа. Все эти Великие Братья, работающие в духовной сфере земли, составляют часть йерархии семи категорий. Одни принадлежат Любви и называются „Братья Любви“. Другие принадлежат Мудрости и называются „Братья Мудрости“. Они укрепляют науки и исскуство и приносят знание человечесгву.
към текста >>

Все эти Великие Братья, работающие в духовной сфере земли, составляют часть йерархии семи категорий.
Но только три Восточных Мудреца — Великие Посвященные, одни увидели и узнали эту звезду. И эти три мудреца были также служители Великаго Всемирнаго Братства, Единственная Великая Община, существующая теперь в мире, есть Великое Всемирное Братство. Члены этого Великаго Всемирнаго Братства, которые управляют развитием человечества и направляют его к светлому и блестящему будущему, не образуют какое-либо общество или организацию, видимую для людей. Они составляют живой коллектив, мудрую общину, существующую вне развращенной среды, в которой живут люди. Смешно обявлять что местопребывание этого Братства находится тут или там, у того или другого народа. Все эти Великие Братья, работающие в духовной сфере земли, составляют часть йерархии семи категорий. Одни принадлежат Любви и называются „Братья Любви“. Другие принадлежат Мудрости и называются „Братья Мудрости“. Они укрепляют науки и исскуство и приносят знание человечесгву. Другие среди них называются „Братья Истины“. Они вкладывают свободу в дух и сердце людей.
към текста >>

Если вопрос в силе, эти Братья обладают самой мощной силой.
Я не смею их произнести, ибо они священные. Эти Братья, далеки от того, как обыкновенно их себе представляют. Каждый из них может своей рукой поднять землю и бросить ее как мяч в пространство — я говорю фигурально. Они в состоянии это сделать потому что знают, что выше их находится Нечто еще более величественное, более могущественное и они Его служители. И если есть люди, воображающие, что они могут проти виться этим Братьям, это доказывает, что они не понимают глубокаго смысла, заключающегося в идее „Белый брат“. Если вопрос в силе, эти Братья обладают самой мощной силой. Они так совершенно знают законы человеческой мысли, что для них возможно в один день усыпить все человечество. Современные, самые могучие орудия, что представляют собой, перед силой этих Великих Братьев? Но они не хотят употреблять слишком строгих мер; они оставляют людей страдать, потому что только страданье может их поправить и облагородить. И наступит день, когда люди поймут, что есть в мире Великое Государство совершенной справедливости, граждане котораго, благородные Сыны Божьи, существа самые умные, существа, живущие по Закону Бога, и исполняющие Его волю. И не останется в мире не одного народа, который не испытает силу и могущество этого Государства Справедливости.
към текста >>

И наступит день, когда люди поймут, что есть в мире Великое Государство совершенной справедливости, граждане котораго, благородные Сыны Божьи, существа самые умные, существа, живущие по Закону Бога, и исполняющие Его волю.
И если есть люди, воображающие, что они могут проти виться этим Братьям, это доказывает, что они не понимают глубокаго смысла, заключающегося в идее „Белый брат“. Если вопрос в силе, эти Братья обладают самой мощной силой. Они так совершенно знают законы человеческой мысли, что для них возможно в один день усыпить все человечество. Современные, самые могучие орудия, что представляют собой, перед силой этих Великих Братьев? Но они не хотят употреблять слишком строгих мер; они оставляют людей страдать, потому что только страданье может их поправить и облагородить. И наступит день, когда люди поймут, что есть в мире Великое Государство совершенной справедливости, граждане котораго, благородные Сыны Божьи, существа самые умные, существа, живущие по Закону Бога, и исполняющие Его волю. И не останется в мире не одного народа, который не испытает силу и могущество этого Государства Справедливости. Однако, если люди сейчас не идут хорошим путем, это по тому, что существует другая ложа разумных существ, которые также работают, но в своей деятельности они составляют противовес Великому Белому Братству. Ибо они не поняли глубокаго смысла жизни. Их мировозрение диаметрально противоположно ему. Они составяют то, что называют Черное Братство.
към текста >>

Для своих возвышенных целей, они пользуются методами одних и других, но они не принадлежат ни к одной, ни к другой из этих школ.
Черное Братство работает в корнях жизни; в то время как Белое Братство работает в голове и в груди Космическаго Человека, Черное Братство работает в желудке, печени и кишках. Следовательно, Белое Братство находятся в связи с положительными силами, с добром; Черное Братство с отрицательными силами, со злом, в самом широком понятии этого слова. Однако, все эти силы, как одни, так и другие необходимы в проявлениях жизни. Их служба точно распределена. Кроме этих двух школ, есть еще третья, Школа Великих Братьев, которые принадлежат к высшей йерархии и управляют действием двух первых. Для своих возвышенных целей, они пользуются методами одних и других, но они не принадлежат ни к одной, ни к другой из этих школ. Они Великие Учителя Всемирнаго Братства, управляющие целым Космосом и после завершения каждой эволюции, они создают новые эволюционные волны по другому плану и ритму. Эго под управлением их могучего Духа некогда сошли с высоких вершин Бытия эти возвышенные духи, создавшие солнечные системы, в числе которых находится и наша. Они создали и организовали космическую первичную землю, прежний рай. И они живут до сих пор на этой космической земле, эти совершенные предки, завершившие свое развитие; это возвышенные предки человечества. Эти создатели прошлаго, эти величественные предки спускаются также теперь на нашу землю.
към текста >>

И тогда все, что живет, все что дышет восхвалит Бога в святом мире и совершенной гармонии.
Могуществом своего Духа, они создадут ревностых работников из всех пробужденных душ четырех концов земли, и таким образом все вместе, они введут организацию и совершенный порядок в мир. Когда они совершат свою работу, они удалятся и оставят людей жить и трудиться в новых условиях. Таким образом, возстановится связь между видимым и невидимым миром. И вот таким путем работало, работает и будет работать Великое Всемирное Братство. И оно будет работать до тех пор, пока Единая Любовь, Единая Мудрость и Единая Истина не обнимут все, что существует. И тогда все, что живет, все что дышет восхвалит Бога в святом мире и совершенной гармонии. В стране на роз – в гостях у великого Учителя Учитель Донов! Это имя точно непередаваемо на руском языке*). Уже многие слышали о прекрасном, величественном человеке, который около 30 лет учит в Болгарии людей братству и зовет их к светлому идеалу любви. В наш век, когда так тяжело жить на свете, когда погибает все, что мы любили нашим маленьким несовершенным сердцем и к чему привыкли, как отрадно звучат слова Учителя, дающие нам новые методы и пути жизни, осушающие наши слезы и поднимающие нас на невообразимую высоту, возвращая нам потерянные ценности, но уже в новом виде отшлифованными как алмаз и горящими всеми драгоценными огнями Духа. Два года тому назад я познакомилась с этим прекрасным, духовным учением, обясняющим в мистическом освещении великие Божественные истини, и с тех пор видеть Учителя Донова, говорить с Ним, стало моей мечтой.
към текста >>

Весь Изгрев похож на прекрасный сад, откуда открывается далекий вид на горы с вершиной Витош во главе.
Это ряд маленьких, деревянных домиков, чистых и необыкновенно привлекательных, как снаружи, пак и внутри. Возле каждаго домика сад с фруктовыми деревьями. Ученики Братства очень любят природу. Согласно учению Учителя, для того, чтобы быть вполне физически и душевно здоровым, недостаточно совершать прогулки на лоно природы, но надо постоянно находиться с ней в прямом и непосредственном контакте. И поэтому его ученики устроили свою жизнь так, чтобы иметь возможность всегда общаться с природой и в их поселении в изобилии имеется чистый воздух, свет и свежая ключевая вода. Весь Изгрев похож на прекрасный сад, откуда открывается далекий вид на горы с вершиной Витош во главе. В центре поселения живет сам Учитель в белом доме, рядом с которым находится большое здание, где три раза в неделю бывают лекции. По средам и пятницам лекции только для учеников, по воскресеньям они открыты для всех и на них из Софии приходит много народа специально слушать Учителя. Учитель, редкой красоты человек, с длинными белыми волосами, в которых однако много черных нитей. Ему больше 70 лет, но тем не менее, взглянув на него, можно удивляться насколько он душевно и физически свеж. В его блестящих глазах сверкают ум и доброта.
към текста >>

Одна вещь кажется очень странной людям недостаточно знакомым с этим Учением.
Учитель говорит очень тихо и я, к сожалению, всего не поняла, но для меня было большим удоволствием на него смотреть и видеть как оживляется его и без того живое и прекрасное лицо и какая на нем блистает мягкость, гармония и доброта. Оно жило каждой своей чертой, оно говорило душе и его речь была естественна и свободна, как будто бы это и не лекция, но дружеский разговор отца со своими детьми. По середине залы, за столом, возле стола Учителя, сидело несколько стенографов, которые записывали кождое его слово. Потом эти лекции печатаются и посылаются в разные города и села Болгарии, а также переводятся на иностранные языки (на французский, немецкий, английский, есперанто, русский, сербский, латышский.польский) и посылаются заграницу. Кроме того, Братство издает журнал „Житно зърно“ и еженедельную газету „Братство“. Одна вещь кажется очень странной людям недостаточно знакомым с этим Учением. Это утренняя гимнастика, называемая в кругу Учителя „Панэвритмия“, что значит „Высший ритм“**). Она связана с музыкой и с действием утренних солнечных лучей на нервную и физическую структуру человеческаго организма, поэтому некоторые ее считают культом, „поклонением солнцу“, как бы чем-то языческим и странным. Между тем, это не так. Братство издало книгу бесед Учителя „В царството на живата природа“, в которой обясняется какое действие и в какое время дня оказывают солнечные лучи на человеческий организм и каким образом человек может войти в связь с природой, с ея живыми с|илами и быть всегда здровым. Таким образом, это уже медицинская, научная вещь и она зиждется на реальном основании.
към текста >>

Это двойной круг, т. к.
Между тем, это не так. Братство издало книгу бесед Учителя „В царството на живата природа“, в которой обясняется какое действие и в какое время дня оказывают солнечные лучи на человеческий организм и каким образом человек может войти в связь с природой, с ея живыми с|илами и быть всегда здровым. Таким образом, это уже медицинская, научная вещь и она зиждется на реальном основании. Я там видела одного молодого человека, который одно время был нервно болен и только благодаря вступлению в Братство и постоянному участвованию в этой гимнастике, в течении нескольких месяцев вполне исцелился от своей болезни и стал способным к жизни. На большой поляне, поросшей мягкой травой, с дивно благоухающими вокруг плодовыми деревьями, ученики и ученици становятся в круг. Это двойной круг, т. к. участвующие парами вступают в него, причем мужчины и женщины не смешаны, а находятся отдельно и составляют две части круга - мужскую й женскую В середине помещается оркестр из добровольных музыкантов-учеников, играющих на разных инструментах. Музыку для Панэвритмии дал сам Учитель, а текст песен, которые при этом поются, сочинила болгарская поэтесса, ученица Учителя. Величественная картина, когда этот круг, в котором иногда бывает несколько сот участвующих, начинает двигаться в такт необыкновенной музыки. Одно из най более крупных дел Учителя, вместе со всеми его лекциями и результатами, которые они дали, это музыка и гимнастика Панэвритмии. Нет слов описать красоту этих движений, вполне гармонирующих с музыкой, но они мне показались похожими на полет или на плаванье, что символически означает отделение от земли и стремление к поднятию в эфирные высоты.
към текста >>

Величественная картина, когда этот круг, в котором иногда бывает несколько сот участвующих, начинает двигаться в такт необыкновенной музыки.
Я там видела одного молодого человека, который одно время был нервно болен и только благодаря вступлению в Братство и постоянному участвованию в этой гимнастике, в течении нескольких месяцев вполне исцелился от своей болезни и стал способным к жизни. На большой поляне, поросшей мягкой травой, с дивно благоухающими вокруг плодовыми деревьями, ученики и ученици становятся в круг. Это двойной круг, т. к. участвующие парами вступают в него, причем мужчины и женщины не смешаны, а находятся отдельно и составляют две части круга - мужскую й женскую В середине помещается оркестр из добровольных музыкантов-учеников, играющих на разных инструментах. Музыку для Панэвритмии дал сам Учитель, а текст песен, которые при этом поются, сочинила болгарская поэтесса, ученица Учителя. Величественная картина, когда этот круг, в котором иногда бывает несколько сот участвующих, начинает двигаться в такт необыкновенной музыки. Одно из най более крупных дел Учителя, вместе со всеми его лекциями и результатами, которые они дали, это музыка и гимнастика Панэвритмии. Нет слов описать красоту этих движений, вполне гармонирующих с музыкой, но они мне показались похожими на полет или на плаванье, что символически означает отделение от земли и стремление к поднятию в эфирные высоты. Мне бросилось в глаза, что эти движения комбинированы таким образом, чтобы все тело принимало в них участие, а не только одна его часть. Во время гимнастики Учитель находится в кругу, двигается вместе с ними руководит движениями, выполняя их сам и подает знак началу новаго движения. Три вещи совершенно отсутствуют в Изгреве, а именно алкоголь, табак и мясо.
към текста >>

Помимо того, что убийство животных свирепая и негуманная вещь, но мясо создает предрасположение к разным болезням и вовсе не является естественной пищей.
Во время гимнастики Учитель находится в кругу, двигается вместе с ними руководит движениями, выполняя их сам и подает знак началу новаго движения. Три вещи совершенно отсутствуют в Изгреве, а именно алкоголь, табак и мясо. Жители этого поселения все вегетарьянцы. Они едят овощи, фрукты, молочные продукты. Учитель учит, что мясо вредно действует на организм человека и быстро его старит. Помимо того, что убийство животных свирепая и негуманная вещь, но мясо создает предрасположение к разным болезням и вовсе не является естественной пищей. Также вредно действуют алкоголь и табак. Поэтому ученики не употребляют спиртных напитков и не курят. Кроме того, Учитель учит какую пищу надо употреблять как наиболее полезную, в каких комбинациях и при помощи режима питания, а также водой, воздухом, солнечыми лучами и силой мысли лечит все болезни. Я присутствувала на общем обеде в Изгреве. За длинным столом собрались ученики и ученицы, старые, молодые, дети.
към текста >>

Они это делали с такой любезной и милой улыбкой, так заботились о том, чтобы каждый во время получил свою порцию и не остался голодным, что человек себя чувствовал как в своей семье, где каждый имеет одинаковые права и все ценятся друг другом.
Кроме того, Учитель учит какую пищу надо употреблять как наиболее полезную, в каких комбинациях и при помощи режима питания, а также водой, воздухом, солнечыми лучами и силой мысли лечит все болезни. Я присутствувала на общем обеде в Изгреве. За длинным столом собрались ученики и ученицы, старые, молодые, дети. Перед каждым была чистая тарелка, ложка, вилка, нож и салфетка. Дежурные ученицы, добровольно в этот день работающие на кухне, клали в тарелки вкусное кушанье, приготовленное из овощей в помидоровом соусе. Они это делали с такой любезной и милой улыбкой, так заботились о том, чтобы каждый во время получил свою порцию и не остался голодным, что человек себя чувствовал как в своей семье, где каждый имеет одинаковые права и все ценятся друг другом. За этот обед платится минимальная сумма 5 лев, что на наши деньги выходит 21/2 динара. На собранную сумму готовится обед на другой день. Деньги никто не требует, каждый их дает добровольно. Кто не имеет, тот не платит и у него их не спрашивают. Однако, солидарность и дисциплина, господствующие в среде учеников, исключают всякое злоупотребление и нет таких, которые бы имели и не хотели платить.
към текста >>

В теплое время года обед обыкновенно происходит на воздухе под лучами солнца и в первый день я с трудом выносила его лучи, сверкающие на белоснежной скатерти и салфетках.
Деньги никто не требует, каждый их дает добровольно. Кто не имеет, тот не платит и у него их не спрашивают. Однако, солидарность и дисциплина, господствующие в среде учеников, исключают всякое злоупотребление и нет таких, которые бы имели и не хотели платить. Учитель сидит по середине стола, окруженный учениками. Каждый имеет право сесть возле него. В теплое время года обед обыкновенно происходит на воздухе под лучами солнца и в первый день я с трудом выносила его лучи, сверкающие на белоснежной скатерти и салфетках. Однако, я заметила, что ученики Учителя не тяготятся этим и в то время как я буквально таяла и изнывала от жары, они все были веселы и чувствовали себя прекрасно. Учитель заметил мое состояние и, обратив ко мне свой прекрасный, мягкий взор, ласково спросил: „Что, жарко? “. „Жарко“, ответила я смущенно и все засмеялись. „Это солнечное крещение“, сказал он. Впрочем, скоро я не тяготилась этими лучами.
към текста >>

Все эти замечательные вещи, виденные мною в школе Учителя, не были бы возможны, если бы его ученики и последователи не обладали высоким сознанием ценности каждой отдельной личности в обществе и не имели бы любви и дружбы друг к другу.
Нуждно привыкнуть к солнцу для того, чтобы его полюбить и не бояться. Солнечная энергия разлагает все нечистое, а наоборот все чистое укрепляет и оздоравливает. Кто ведет правильный образ жизни и питается вегетарьянской пищей, тому нужно только получить солнечную прививку и он не будет страдать от солнца. После обеда никто не встает сразу, но все поют красивые духовные песни, данные Учителем, под аккомпанимент музыкальных инструментов. Кончается обед в прекрасном настроении после той же краткой молитвы, которая читалась и вначале. Все эти замечательные вещи, виденные мною в школе Учителя, не были бы возможны, если бы его ученики и последователи не обладали высоким сознанием ценности каждой отдельной личности в обществе и не имели бы любви и дружбы друг к другу. Действительно, этот факт удивляет каждаго новаго человека, попавшего в их среду и в первый момент кажется невозможным. Это опять великое дело Учителя. Он не только философ, писатель, оратор, музыкант, непересыхающий источник из котораго вытекает все новая и новая живая вода, в виде его Слова, но еще и прекрасный реформатор людей. Блестящий знаток человеческой души, проницательный дух, он нашел способ и возможность всех этих различных мужчин и женщин соединить вместе, в большую семью. Поистине, он был прав, когда сказал, что никакие внешние социальные реформы невозможны, пока человек прежде не произведет реформы в своей собственной душе.
към текста >>

Поистине, он был прав, когда сказал, что никакие внешние социальные реформы невозможны, пока человек прежде не произведет реформы в своей собственной душе.
Все эти замечательные вещи, виденные мною в школе Учителя, не были бы возможны, если бы его ученики и последователи не обладали высоким сознанием ценности каждой отдельной личности в обществе и не имели бы любви и дружбы друг к другу. Действительно, этот факт удивляет каждаго новаго человека, попавшего в их среду и в первый момент кажется невозможным. Это опять великое дело Учителя. Он не только философ, писатель, оратор, музыкант, непересыхающий источник из котораго вытекает все новая и новая живая вода, в виде его Слова, но еще и прекрасный реформатор людей. Блестящий знаток человеческой души, проницательный дух, он нашел способ и возможность всех этих различных мужчин и женщин соединить вместе, в большую семью. Поистине, он был прав, когда сказал, что никакие внешние социальные реформы невозможны, пока человек прежде не произведет реформы в своей собственной душе. На этом основано Учение Учителя. Оно не только философия, но практическая система, школа опыта, в которой созидается новый человеческий дух и новый человеческий характер. Любовь — основа всего. Эти слова сказал Христос, но они до сих пор не приложены. Любовь — это громадное, широкое понятие, обнимающее собой все вещи и все возможности прогресса и эволюции. Ел.
към текста >>

Богомилы первые, тысячу лет тому назад, поняли глубоко учение Христа как учение не только личной жизни, но и общественной, т е.
Колыбел славянской культуры и литературы была Болгария, которая уже в IX. в. создала очаг духовнаго творчества. Ки рил и Методий и его ученики зажгли факел всеславянскаго языка, а богомилы дали Европе могущественный импулс в борь бе за свободу, справедливость, мир и братство. Эти смелые и бесстрашные реформаторы, ни чем не уступающие первым христианам, прежде Лютера, Гуса и Кальвина, умирали с песнями на кострах. Они начали рефор мацию и возрождение. Богомилы первые, тысячу лет тому назад, поняли глубоко учение Христа как учение не только личной жизни, но и общественной, т е. что принципы любви и братства, справедливости и свободы обязательны не только в частных отношениях людей, но и в отношениях сословий и народов. В этом именно проявился славянский гений, который в отличие от Византии и Рима, понял учение Христа гораздо глубже и вернее как учение Царства Божьяго на земле. А „Царство Божие — спра ведливость, мир и радость в Духе Святом.“ Эта идея собствено и основная идея всего славянства, доказателство чего служат религиозныя движения в славянских народах: как хуситы и моравския братья в Чехии, ариане или польския братья в Польше, духоборы, христы, духовные христиане и т. д. в России. Можно смело утверждать, что все эти духовные движения среди простого народа более близки к Духу Христа и перваго христианства, чем официальные церквы.
към текста >>

И все они, и Мицкевич в „Книге польскаго народа“, Словацкий в „Генезисе Духа“ и в „Мистических сочи нениях“ и Красинский в „Трактате о Троице“ и „Псалмах будущего“ — пришли к одной и той же мысли: что только духовное возрождение, рождение от Духа и исполнение закона любви, света и свободы всеми, избавит человечество от рабства, смерти и греха и приведет нас к Новому Иерусалиму.
Богомил и все совершенные или посвященные жили как апостолы, как ученики Христа. Гус, Хелчицкий, Коменский, в своей жизни и в своих сочинениях (Сеть веры — Хелчицкаго, Великая дидактика и др. — Коменского) везде воплощают учение Любви. В Польше, когда она была в рабстве, ея гений проявился в лучезарном сиянии — Мицкевича. Словацкаго и Красинскаго и в философах — Вронском, Циешковском, Трентовском и др. И все они, и Мицкевич в „Книге польскаго народа“, Словацкий в „Генезисе Духа“ и в „Мистических сочи нениях“ и Красинский в „Трактате о Троице“ и „Псалмах будущего“ — пришли к одной и той же мысли: что только духовное возрождение, рождение от Духа и исполнение закона любви, света и свободы всеми, избавит человечество от рабства, смерти и греха и приведет нас к Новому Иерусалиму. Богатая русская литература потверждает ту же мысль. Гоголь, Достоевский, Вл. Соловьевъ, Толстой — каждый по своему тоже открыли нам, что только Христос и его учение о любви, прощении, всеединстве, спасет человечество и разрешит все противоречия личной, общественой и международной жизни. В конце концов Учитель Донов, Учитель Всемирнаго Братства уже ясно потверждает все то и вносит в наше сознание изобильный свет о работе Высших Сил, которые тысячелетиями руководят народами. В чем, следовательно, миссия славянства ?
към текста >>

Соловьевъ, Толстой — каждый по своему тоже открыли нам, что только Христос и его учение о любви, прощении, всеединстве, спасет человечество и разрешит все противоречия личной, общественой и международной жизни.
В Польше, когда она была в рабстве, ея гений проявился в лучезарном сиянии — Мицкевича. Словацкаго и Красинскаго и в философах — Вронском, Циешковском, Трентовском и др. И все они, и Мицкевич в „Книге польскаго народа“, Словацкий в „Генезисе Духа“ и в „Мистических сочи нениях“ и Красинский в „Трактате о Троице“ и „Псалмах будущего“ — пришли к одной и той же мысли: что только духовное возрождение, рождение от Духа и исполнение закона любви, света и свободы всеми, избавит человечество от рабства, смерти и греха и приведет нас к Новому Иерусалиму. Богатая русская литература потверждает ту же мысль. Гоголь, Достоевский, Вл. Соловьевъ, Толстой — каждый по своему тоже открыли нам, что только Христос и его учение о любви, прощении, всеединстве, спасет человечество и разрешит все противоречия личной, общественой и международной жизни. В конце концов Учитель Донов, Учитель Всемирнаго Братства уже ясно потверждает все то и вносит в наше сознание изобильный свет о работе Высших Сил, которые тысячелетиями руководят народами. В чем, следовательно, миссия славянства ? Создать новую культуру братства всех людей и народов — в этом великая миссия славянства. Вдохнуть душу в бездушную культуру; вдохнут любовь и братское чуваво и в экономи ческия и политическия отношения; признать что Божественная справедливость обязательна во всех областях жизни, это значит создать новую культуру, изключающую насилие, рабства кого бы то ни было. Славяне должны прославить Бога, изявить Слова, возвестить Правду, осуществит Любовь, жить для Целаго, для всех, в свободе и братстве.
към текста >>

46. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

синьо-червен, без сраствания наоколо, пълен с рядка, жълта гной — цяла кафена чашка.
След нея не е имал никакви болки, макар че е работил и се хранил с обикновена храна. В деня срещу операцията, И. С. заяви пред другарите си и пред персонала на болницата: — Сънувах. че моят апандисит е бил гноен и че съм излязъл 12 дни след другарите си. Въпреки нашето невярване, че има гноен апандисит, първата част от съня му се сбъдна същия ден пред очите ни: апендиксът беше къс, дебел, колкото палец. синьо-червен, без сраствания наоколо, пълен с рядка, жълта гной — цяла кафена чашка. Само една капка от нея, ако бе попаднала в корема, би предизвикала перитонит и смърт. Но никой не хвана вяра, че и втората част от съня му ще се сбъдне. Операцията протече идеално гладко, оперираното място се заши двойно, покри се с остатъка от дръжката на апендикса, за сигурност всичко се изми с физиологически разтвор. Направи се пълно затваряне на коремните стени и можеше да се очаква оздравяване заедно с останалите двама оперирани. — Колкото се отнася до дванадесетте дни, съжаляваме, казвахме ние, но, сънят ще излъже!
към текста >>

47. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гърлото силно зачервено и грапаво, на места хлътнало, с гнойни материи, както и сливиците.
След дълги увещания на нейна близка приятелка, тя се решава да ни повика на четвъртия месец и ние я намираме в пълно криза, което продължава около половин час. Прегледа установи: дишане твърде повърхност но, късо, с кашлица; болки и притъпления в гърдите, гърба; с глухи дишания на места. В областта на единия връх и едната плешка дробовете силно засегнати. Рентгена потвърди клиничното табло с поражения на левия връх, дясната плешка и едно голямо увеличение на гръдните жлези (хилоса). Сърцето, което често пъти я боли беше нередовно и бързо, придружено с шумове. Гърлото силно зачервено и грапаво, на места хлътнало, с гнойни материи, както и сливиците. Страда от силно главоболие, безсъние и упорит запек, с апандисит. Апендикса се напипва колкото един човешки пръст и много болезнено. Жлъчката силно подута и стърчи под корема като един обикновен орех, зашит под кожата и пълна с камъчета и пясък, които при пипане хрущят, издават шум, като орехи или лешници в торба. Черният дроб увеличен, но жълтеница няма. Далака силно подут.
към текста >>

48. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И птичка радостно запя — ей, знойна мъка отлетя!
Зла суша вред, пчелица не събира мед — пресъхнаха треви, нивя, потока спря, замря песня. — * Не раснат сочни плодове, — пропадат много трудове; — а бедните и целий свят очаква скъпотия — глад! * Но ти дойде, о блага вест, живот и радост пръсна днес: треви, поля и дървеса поглъщат твоята роса! * Ей въздуха се освежи, човек и скот се утеши: тревата пак се подмлади — изгря надежда в гърди. * Дъга в простора се яви, потока весело шуми. И птичка радостно запя — ей, знойна мъка отлетя! * Добре дошъл, добре дошъл безброй блага за вси донел, изпълни въздух с' аромат направи красен целий свят! * Усмихна се селяка мил, труда в кой себе посветил Не ще погине: Бог е жив, преблаг н много милостив! * Безценна всяка капка е, Бог в нея свойта милост вля: благословено е сал то, на време сторено добро. * Към благодарни и към зли тез капки ся добри към вси: те себе си отдадоха живот на други дадоха! Дим. Станев БЕЗКОРИСТИЕ Под думата безкористие не се разбира даване без да получиш, а това значи, колкото дадеш толкова да вземеш.
към текста >>

49. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Седемте езера — Бъбрекът Хлябът От слънце и земя, от бисерна роса, от пролетен зефир и тих дъждец безспир, при труд благословен под зной, лазур и мир ти раждаш се обилно за всички на земята, о, хляб насъщний наш!
Носете новото слово и разбиране във всички краища в света. Живейте го и дайте личен пример. Живият пример е най силен и дава най-големи резултати. Рила, 7. VIII. 1938 год. Седемте езера — Бъбрекът Хлябът От слънце и земя, от бисерна роса, от пролетен зефир и тих дъждец безспир, при труд благословен под зной, лазур и мир ти раждаш се обилно за всички на земята, о, хляб насъщний наш! * Бъди благословен, о слънчев, житен хляб, кат извор чист, красив на мисъл и живот, бъди благословен за мир и за любов, и вечно бодра песен разнасяй по света, о, хляб насъщний наш! S РИЛА, КОГАТО ПРОГОВОРИ1) Рилският лагер от далече По Коледа има сняг на всякъде. Тогава никой не говори за него. Но снежната преспа над челото на китката ливада през август е интересна гледка, която пълни сърцето на туриста с добре осъзнавана гордост. Той рови с ръката си мократа пазва на преспата и не знае какво име да тури на сложните чувства, които го обземат.
към текста >>

50. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в баните Нойхайм, Германия, един голям институт за изследване на човешкото сърце.
То изтласква 4.000.000 литра кръв из човешкото тяло за една година (дневно 10.000 литра) И тази гигантска дейност се върши от един орган на нашето тяло, който тежи само 300 грама и притежава мощ от 1/375 конска сила. Не ще и съмнение, че този малък сложен мускулен апарат в нашето тяло, който извършва тази непосилна работа, може да претърпи известни повреди, и да заболее. Сърдечните болести са напоследък обект на учените-медици. Изследванията на сърцето, новите познания за него водят естествено до нови средства за неговото опазване и лекуване. Една голяма заслуга към човечеството има в това отношение германката Луиза Керкхоф от Лос Анжелос, която в памет на своя мъж Вилиам Керкхоф, построи в 1929 год. в баните Нойхайм, Германия, един голям институт за изследване на човешкото сърце. Този институт става в скоро време световно известен, и по-късно стана централно място за научни изследвания върху сърцето и кръвообращението, не само в Европа, но и в света. Но кой е Вилиам Керкхоф? Той е по произхождение немец, чийто баща се със заселил 1848 год. в Америка. Своя син Вилиам бащата изпратил в Германия за да завърши гимназията.
към текста >>

След смъртта му, построява института за изследване на сърцето в баните Нойхайм и създава специален фонд за тази цел.
в Америка. Своя син Вилиам бащата изпратил в Германия за да завърши гимназията. След това младият Керкхоф се заселва със семейството си в Калифорния. Там, Вилиам Керкхов, започва да се занимава с търговия, по късно строи железници и параходи. Основал е много фондации в Америка и Германия. След смъртта му, построява института за изследване на сърцето в баните Нойхайм и създава специален фонд за тази цел. Този институт, след множество изследвания и статистически сравнения, е открил някои от причините за сърдечните заболявания и нови пътища за опазване и лекуване на сърцето. Институтът е във връзка с, всички здравни служби в света. Статистическите данни, които институтът събира от всички държави доказват че ¼ от всички смъртни случаи в света се дължат на сърдечни заболявания. Предвид на това институтът се е заел да воюва с този бич за човечеството. Изнамерените уреди за записване на ударите на сърцето откриват и най-малките колебания в пулса.
към текста >>

И придобивките на всяка една научна година се докладват на конгреса на Обществото за изследване на сърцето, който се урежда всека година в Нойхайм и в който вземат участие учени от цел свят.
Институтът е във връзка с, всички здравни служби в света. Статистическите данни, които институтът събира от всички държави доказват че ¼ от всички смъртни случаи в света се дължат на сърдечни заболявания. Предвид на това институтът се е заел да воюва с този бич за човечеството. Изнамерените уреди за записване на ударите на сърцето откриват и най-малките колебания в пулса. Новите средства за лекуване на сърцето се изпитват първо върху животни. И придобивките на всяка една научна година се докладват на конгреса на Обществото за изследване на сърцето, който се урежда всека година в Нойхайм и в който вземат участие учени от цел свят. КНИЖНИНА Безсмъртната — роман от Г. Томалевски. В своя земен път ний всички търсим нея — безсмъртната, като бедния скиталец музикант Бошко. Със своята доброта, самоотверженост, безукорна честност, благородство в него не стихва непреодолимата жажда да намери тая, която още от детинство запълва спокойствието на неговите сънища, или занимава неговия ум в късни часове на размисъл, след тежък и упорен труд. Неговите очи носят отпечатък на една затрогваща печал, която отразява блясъка и обичта на двете кротки очи на „безсмъртната“. които го сгряват и в студените зимни нощи и напътстват във всички перипетии и трудности на неговия земен живот.
към текста >>

51. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

София — Изгрев Снегът Ти идваш, сняг, студен и бял след като мина по земята със много зной горещо лято и есента със плод узрял.
да се сприятелят и братски да започнат да живеят. И ние, които ги гледаме с противоречие, нека пожелаем да дойде по-скоро светлината, да обикнем живота, който Бог ни е дал и наредил. Да станем всички добри служители с всичката пълнота, че каквато работа да започнем, да я вършим с любов. Това е новото, което трябва да вършим сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 12 ноември 1939 г. София — Изгрев Снегът Ти идваш, сняг, студен и бял след като мина по земята със много зной горещо лято и есента със плод узрял. * Ти идваш, сняг студен и бял, когато всеки изостави земята със свойта горест само да тъне в самота, печал. * Ти идваш, сняг студен и бял, но чужда тук е белотата, която носиш за земята, потънала във мрак и кал. * Ти идваш, сняг студен и бял, Един прекрасен сън да бъдеш за всяко семенце — зародиш на нови свят със устрем смел. * Ти идваш, сняг студен и бял, та с твойто бяло наметало, да изличиш и слог, предели — светът да е един и цял. * Ти идваш, сняг студен и бял, да бъдеш звено с белотата.
към текста >>

52. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Багряна, те се импулсират от благородните си пориви и оставят красиви следи от истинска човечност („Пред Великден“, „Нойчо“ и др.) Буча Бехар като писателка е известна с първата си сбирка разкази, озаглавена „Когато зреят житата“. изд.
Троица“, гдето ще се четат лекциите за духовете и за явленията от отвъдния свят, предлага на кандидати от двата пола да подават молби за приемане. Лекторът ще получава 500 фунта стерлинги годишно. Из вестник „Мир“, КНИЖНИНА „Песен над равнините“ Разкази от Буча Бехар. Наглед това е една книжка без претенции за някакъв значителен труд: нейният скромен външен вид не издава богатото съдържание на тия къси разкази, на брой 12, събрани в една книжка от 112 страници с гъсто набит шрифт. Авторката ни дава 12 картини из живота на ония безимени герои из селската ни действителност, чиито благородни дела поради скромност остават често незабелязани за окото на наблюдателя („Хилядарката“, „Причастието“ и др.); тя описва в тия малки разкази битовия живот на хората от равнините, които не са се издигнали високо над себе си, не са достигали върховете на живото, но със своето „Сърце човешко“, както се изразява Ел. Багряна, те се импулсират от благородните си пориви и оставят красиви следи от истинска човечност („Пред Великден“, „Нойчо“ и др.) Буча Бехар като писателка е известна с първата си сбирка разкази, озаглавена „Когато зреят житата“. изд. 1937 г.. Ст. Загора: втората сбирка под горното заглавие е излязла през 1939 год., а понастоящем приготовлява и третата си сбирка. Тя се очертава като утвърждаваше се писателка в областта на белетристиката със своя богат сочен стил, с дълбоките си вживявания в събитията и с вярното чутие за предаване на тия събития в художествената форма на разказа. Битовите елементи, които се срещат почти във всеки разказ на тази „книга не равнините“.са предадени с пълна характеристика на обстановката, като таблото на един художник. Изобилстват също типичните български сравнения, които илюстрират разказа още по-релефно.
към текста >>

53. -

Външно се употребява, следствие на бактерицидното му действие, при лекуване на рани, LerрeI, Сооke и Cabrlel употребяват 10% разтвор от чеснов сок, смесен 1/2 процентно с алкохол, при лекуване на гнойни рани.
Ню-Йорк са направени опити от Marshal и Duffie върху 1082 туберкулозни случаи. Тези случаи са били подложени на 56 модерни методи на лечение: и из между растителните средства, чесънът с дал най-добрите резултати. Чесънът действа за отделяне на секретите на лигавите ципи; особено в бронхите и действа успокоително върху гладката мускулатурата. Особено е ценен при бързи форми на бронхита н на белодробната туберкулоза, където имаме много секрет. Наблюдавано е спадане на температурата при употреба на чесън и подобрение на общото състояние на организма. Външно се употребява, следствие на бактерицидното му действие, при лекуване на рани, LerрeI, Сооke и Cabrlel употребяват 10% разтвор от чеснов сок, смесен 1/2 процентно с алкохол, при лекуване на гнойни рани. При лекуване от глисти с чесън се употребява отвара от 2/3 чеснови скилиди в чаша мляко. Чесънът се взема още като средство за апетит. (Из биологично медицинският наръчник 1938 год.) D-r M. Vogel — Dr den. Превод от D-г med.
към текста >>

54. -

Изложените на светлина открити рани отделят повече сукървица или гной, ако са гноясали.
Ако светлината продължава да действа след като кожата се е силно зачервила, тогава на нея се явяват мехури, изпълнени с прозрачна бледо-жълтеникава течност. Това е слънчево изгаряне втора степен. След преминаването на тия изгаряния, кожата остава по тъмна. Изобщо, хората, които работят на слънце, имат по-тъмна кожа. Негрите в тропиците имат черна кожа и те, както казва един лекар, се разхождат в сянката на своята кожа. Изложените на светлина открити рани отделят повече сукървица или гной, ако са гноясали. Ако в самата рана и около нея има отоци, те се разнасят и изчезват. И увеличените жлези и всякакви натрупвания, надебеляване и подуване, появили се вследствие на възпаление, изчезват, или поне значително намаляват под влияние на слънчевата светлина. Микробите в раните постепенно изчезват и зарастването на раната се ускорява. Слънчевата светлина има голямо действие върху делото тяло. При умерено облъчване, топлината на тялото се увеличава за късо време.
към текста >>

55. -

И то наистина извършва своето благодатно действие, наистина донася своя балсам за гнойните рани на човешката душа, на човешкото съзнание.
Това е една непрестанна, все повече и повече засилваща се динамика, която блъска непрестанно, удар след удар, усилие след усилие, — през хода на целите пет действия — върху безпросветното съзнание, върху заспалите съвести, върху отклонените от правия, пълен с радост, щастие и благодатен труд път на живота, — върху „изпуснатите хора“, които, каквото и да струва това — лично на тях и на техните ближни — трябва да бъдат възвърнати към действителния, разумен и трезвен човешки живот. Трябва да се мине през страдание! Това е необходимост, без това не може, това е, може би, единствения път, единствената възможност, единствения сигурен начин за пробуждане на човешкото в тия. които са дерайлирали от правия път на живота. И страданието наистина идва. И то наистина извършва своето благодатно действие, наистина донася своя балсам за гнойните рани на човешката душа, на човешкото съзнание. Страданието възкресява мъртвите души от гроба на душевната мизерия и порока, то връща „изпуснатите хора“ от хлъзгавия път към пропастта и ги насочва към добро. Текстът на пиесата е написан ясно и разбираемо за всички, без всякакви излишни философствания. Действието върви леко. подвижно, динамично. Благодарение на всичките си горе изброени качества пиесата „Изпуснати хора“ има огромен успех.
към текста >>

56. -

После при ревматизъм, подагра, рахитизъм и малария, кожни обриви, скрофули и пясък в черния дроб; бяло течение и като афродизиак; външно като лапа при гнойни рани, циреи, компреси от отвара при възпалени очи.
Lecles намира, че като лек симулант, то е отлично средство при атонта, а понеже е и антнсептик, подхожда при всички фебрилни случаи. Като лекар в едно старопиталище приложил с успех подъбичето при епидемия от грип и препоръчва следната рецепта: инфуз (запарка) 5% — по 4 чашки дневно преди ядене. За препоръчване и при треска, подагра, бронхиален катар, туберкулоза, при кървави диарии, при чревни паразити, хемороиди. В нашата народна медицина подъбичето е едно от най-ценните и широко прилагани средства. Във формата на отвара с червено вино то се дава стомашно при хиперсекреция и киселини, оригвания и болки; при гнилостни процеси в червата; при кръвоизлияние от всякакъв род; кръвохрачене, хемороиди, дизентерия, силна менструрация и пр. После при ревматизъм, подагра, рахитизъм и малария, кожни обриви, скрофули и пясък в черния дроб; бяло течение и като афродизиак; външно като лапа при гнойни рани, циреи, компреси от отвара при възпалени очи. Д-р П. Икономов ЗАПАЗВАНЕ ЧРЕЗ СУШЕНЕ СУШЕНЕ НА ЗЕЛЕНЧУЦИ Зеленчуците предназначени за сушене предварително се измиват много добре и се изчистват излишните части. Повечето от тях се сушат нарязани на парчета, които трябва да имат еднаква големина, за де се изсушат едновременно. Така приготвения зеленчук, с изключение на червените домати и мерудиите, се попарва за няколко минути във вряла вода, след това веднага се облива със студена, за да се охлади, нарежда се равномерно на тави и или леси и се суши на слънце, върху готварска печка, в пещи за хляб или в сушилни. Сушенето на зеленчуци продължава до пълното им изсушаване.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади.
И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!... И разбра ученикът на мъдростта, че наистина „Само когато слънцето грее, животът има смисъл! “... (Краят в следната книжка). ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ Бисери на Македония. — Гр.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Поради многократното местене на баща му, детето прекарало известна част от детинството си в Почах, на границата между Щирия и Долна Австрия, а после в Нойдьорфел, една малка гара в Унгария.
Както днешната култура замени предидущите, така ще дойде една по-висока култура, чисто духовна. Разпространението днес на Окултните истини е едно необходимо подготовление за тая шеста култура. Д-р Рудолф Щайнер Д-р Рудолф Щайнер е един от най-видните съвременни представители на това духовно движение в света. Това, което той е направил до сега, ще бъде оценено във всичката си пълнота в бъдеще. Той е роден на 27 февруари 1861 година, като син на железничар, в селцето Кралевич в Унгария. Поради многократното местене на баща му, детето прекарало известна част от детинството си в Почах, на границата между Щирия и Долна Австрия, а после в Нойдьорфел, една малка гара в Унгария. До десетата си година Рудолф Щайнер е посещавал основното училище в селото, дето служил баща му. Като станал на 10 години, баща му го праща в едно реално училище. Той искал да изучи сина си за инженер или на някоя подобна професия. Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител. По-после завършва по философия във виенския университет.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разпилей, Владетелю мой, този безмълвен зной, неподвижен, огнен и безпощаден, който изгаря сърцето ми с безкрайно отчаяние.
Кога обеднялото ми сърце се свие и млъкне, разтвори широко вратата ми, Царю мой, и влез с царска тържественост. Кога лъжовни желания заслепят моя разум, изпрати, о благий и бодърстващий, своите гръмове и мълнии. 40. Много, много дни не е валял дъжд, Господи, в моето изсъхнало сърце. Небето е чисто — нито едничко, най-тънко облаче не го помрачава, никакъв признак за дъжд. Изпрати, ако е такава волята Ти, гневен вихър, черен като смърт, и прорежи небето от край до край с бичове от мълнии. Разпилей, Владетелю мой, този безмълвен зной, неподвижен, огнен и безпощаден, който изгаря сърцето ми с безкрайно отчаяние. Нека слезе от висините облакът на милосърдието, подобно пълният със сълзи поглед на майката през деня, когато бащата е разгневен. 41. Защо ти стоиш зад всички, мой възлюблени, и се криеш в сянката? Те те блъскат и отминават по прашния път, без да те забележат. Аз Отдавна те чакам тука в сладостни копнежи и съм приготвила жертвоприношение за тебе, а минувачите взимат моите цветя едно по едно, и моята кошница остана почти празна. Мина и утро и пладне.
към текста >>

Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла.
Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух. Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене. Те гордо дигнаха глави и побързаха напред; ни веднъж те не се обърнаха, ни веднъж не седнаха да си отпочинат. Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла. Те вървяха по хълмове и долини и се скриваха в далечни страни. Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук. Покоят на разцъфтелия от слънцето зелен мрак тихо се лееше в моето сърце. Аз забравих целта на своето странстване и без борба потънах в преплитане на сенки и песни.
към текста >>

Какво, ако небето затрепти в полудневен зной?
Събуди се, събуди се! Не губи време напразно! В края на каменистата пътека, в страната на девственото мълчание, самотно седи моят приятел. Недей го мами. Събуди се, събуди се! Какво, ако небето затрепти в полудневен зной? Какво, ако палещият пясък разкрие плаща на жаждата? Нима няма радост в глъбините на Твоето сърце? При всяка твоя стъпка нима пътната арфа не ще звучи в сладката музика на мъката? 56. Ето защо е тъй велика в мене Твоята радост! Ето защо Ти слезе при мене!
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вижте и другия, пак червен, но аленият оттенък на виното прави место на един морав нюанс върху син цвят; всичките му капилярни съдове се напълват с черна кръв и образуват една мрежа от подкожни подутости, носът се обезобразява и се покрива с гнойни пъпки.
Цветът на носа има също голямо значение. Може да се каже, че носът е термометърът, върху който се степенуват всичките отклонения на темперамента и характера. Невъздържанието, ревността, ненавистта, лъжата, завистта, сластолюбието, най-сетне всички страсти, записват върху носа своите движения както върху една отворена текуща сметка. Един червендалест и постоянно румен нос не показва ли наклонностите на своя стопанин? Той е разположеният пияница! Вижте и другия, пак червен, но аленият оттенък на виното прави место на един морав нюанс върху син цвят; всичките му капилярни съдове се напълват с черна кръв и образуват една мрежа от подкожни подутости, носът се обезобразява и се покрива с гнойни пъпки. Там се отпечатва порокът във всичката си грозота: той не е вече разположеният, който с радост си попийнува, а е закоравелият пияница, без чест и без достойнство. Пъргавият, буйният и кръвният човек има силно боядисан нос, но с приблизително равен нюанс; у пияницата краската се усилва към долната част и края на носа. Бледният нос, по-бледен от останалата част на лицето, показва егоизъм, завист, сухота на сърцето, голяма бедност на чувствания. Тези недостатъци се усилват още повече, ако крилата на носа са отбелязани с морав или зеленикав ореол. Както има бледни р ж ц е, така има и бледни носове.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бих могъл, само ако има достатъчно време, да ви представя един списък на случаи, установени в медицината, където мисълта е продължавала да работи нормално, въпреки това, че почти целият мозък е станал на каша или гнойник.
Това е може би така. Той употребява органа, който му е под ръка, но очевидно е, че той самият съществува постоянно, живее и мисли, макар да няма лично свой мозък — тъкмо това, което в момента ни трябваше да докажем. IX. Твърде скоро ще видим ясно, че мисълта може да съществува и в действителност съществува на всякъде без мозъка, че тя, вероятно, е предшествала материята и че има наистина едно, независимо от него, съществуване. Ще отбележа само мимоходом едно възражение, което материалистите правят: „ако мисълта е независима от материята, то защо тя престава да се проявява или действа непълно, когато мозъка е повреден? “ Това възражение, което при туй не зачеква извора на мисълта, а само състоянието на нейния проводник или нейния сгъстител, губи част от своята ценност, ако му се противопоставят много констатирани случаи, които доказват тъкмо противното. Бих могъл, само ако има достатъчно време, да ви представя един списък на случаи, установени в медицината, където мисълта е продължавала да работи нормално, въпреки това, че почти целият мозък е станал на каша или гнойник. На ония, които интересува този въпрос, препоръчвам специалните съчинения, а особено научният труд на д-р Geley: „De l‘Inconscient au Consient“4). Най-после, това възражение на материалистите е преди всичко един софизъм, който беше много добре опроверган от д-р Carl du Prel. Да се твърди, че всека рана на мозъка засяга и духа, че всека мисъл спира, щом мозъкът бъде унищожен и, следователно, че духът е един продукт на мозъка, ще рече да се разсъждава буквално така: „всека повреда на телеграфния апарат унищожава телеграмата; прекъсната жицата — и телеграмата не съществува, следователно, апаратът създава телеграмата, а освен това и забранено е на науката да предполага, че има зад апарата още и един телеграфист“. X. Да дойдем до доказателствата, които науката на последните години добави към ония хиляди твърдения, които старите религии и окултистите бяха изнесли. Те хвърлят една нова светлина по въпроса и подкрепят най после с опита езотерическите доктрини за астралното тяло или етеричното или за неизвестния странник, ако щете, за неговите необикновени и непонятни способности, за неговото възможно надживяване и независимост по отношение на нашето физическо тяло.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко!
О Боже! О Безсмъртний! Упиваш се с величието на Свойто сътворение, а тук сред нас е глад! Като от мухомор, пропития народ, преситен от просия, днес загива. А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени! А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . . А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ свят .
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ала неговите разстройства са по-продължителни — разни хронически гнойни възпаления, изкривяване на костите, втвърдяване, туберкулоза, мудно кръвообращение, изстиване, сгърчване на съответните органи.
Луната носи непостоянство, влага, отделяне на течност и често дава студено разпухване на оня орган, който се управлява от знака, заеман от луната. Меркурий носи подвижност, поражда нервни болки, рефлексни движения, чувствителност в съответния орган. Венера причинява понякога мокри издувания, ала действа изобщо благотворно върху онази част от тялото, която е под влиянието на заемания от нея знак. Марс носи болки, безпокойства, остри възпаления, рани от порязване и изгаряне, действа, общо взето, твърде дисхармонично върху органите, управлявани от съответния знак. Сатурн също. Ала неговите разстройства са по-продължителни — разни хронически гнойни възпаления, изкривяване на костите, втвърдяване, туберкулоза, мудно кръвообращение, изстиване, сгърчване на съответните органи. Юпитер действа в противоположна посока, именно разширително, топлодайно, носи пълнокръвие, прехранване, затлъстяване и действа твърде благотворно върху съответния орган. Уран носи нервни болки, които внезапно се явяват и пак тъй внезапно изчезват, чувствителност и предразположение към възпаления, спазми. Нептун причинява свиване, сбръчкване на органите, поради нефункционирането им, набръчкване на кожата: глухи болки. Като Марс в Овена (главата) причинява остри болки и нервност, така пък Нептун, зле аспектиран в Овена, създава повече глухи болки. Сатурн в Овена; измръзване, глухота, зъбобол, ревматични главоболия.
към текста >>

Нейните признаци се разделят на три периода: в първия, тъканта, борейки се с микроба, се сгърчва на заразеното място, произвежда се едно раздразнение, което причинява суха кашлица, болки в гръбнака и по некога слабо или силно кръвохрачене, умора, отслабване, треска вечерно време и пр.; във втория период, всичките тия симптоми се усилват, бацилът е започнал разрушителната си работа, повредите се увеличават, кръвохраченето става по-често; най-после, третият период е периода на явната туберкулоза, когато размекчаването на тъканта влиза във фазата на гноясването и когато туберкулите и съседната белодробна тъкан се отделят в гъсти гнойни храчки.
Най-сетне, били хипнотизирани неколко малки алигатори, които се показали по-покорни от другите животни. Бре е твърдял, че може да хипнотизира и тигри, лъвове и други големи зверове. Обаче, управлението на зоологическата градина не се е съгласило да се продължат опитите, от страх да не пострадат някои от тия животни. * * * Естествено-психично лекуване на туберкулозата. Излишно е да определяме каква болест е белодробната туберкулоза: всички знаят, че тя се дължи на влизането на коховия бацил в белодробната тъкан и най-вече по върховете на дроба. Нейните признаци се разделят на три периода: в първия, тъканта, борейки се с микроба, се сгърчва на заразеното място, произвежда се едно раздразнение, което причинява суха кашлица, болки в гръбнака и по некога слабо или силно кръвохрачене, умора, отслабване, треска вечерно време и пр.; във втория период, всичките тия симптоми се усилват, бацилът е започнал разрушителната си работа, повредите се увеличават, кръвохраченето става по-често; най-после, третият период е периода на явната туберкулоза, когато размекчаването на тъканта влиза във фазата на гноясването и когато туберкулите и съседната белодробна тъкан се отделят в гъсти гнойни храчки. Най-сигурното лекуване на туберкулозата е природното (натуристическото): проста хигиена, умерена и изключително вегетарианска храна и физически упражнения и разходки по слънце и чист, планински въздух. Също много спомагат топли въздушни струи в областта на поврежданията, както и общо магнетизиране и засилване на организма в борбата му с микроба. Най-сетне, крайно ефикасни са мисловите и чувствени внушения, които поддържат у болния куража и вярата в бързо и сигурно излекуване. С тия естествено психични методи туберкулозата е излечима, без никакви лекарства, с каквито си служи обикновената медицина, които по-вече изтощават организма и го правят неспособен да се бори с болестта. 1) Това е лъжа: методът на окултните науки е същият, както и на „положителните“, както ги нарича той.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

в „Нойе Цюрхер Цайтунг“, „Тагес-Анцайгер“, „Цюрхер-Пост“ и пр.
Евритмичната група при Дорнах е направила обиколка през Германия и Холандия през 1925 година. Били евритмизирани сцената с Ариел във втората част на „Фауст“ (музика от Стутен), стихове от Д-р Щайнер, от Алберт Стефен, „Самодивска песен“ от Мьорике, „Адажио“ от Бетховен и пр. Евритмични упражнения в Цюрих. За евритмичните упражнения в Цюрихския градски театър на 4 януари т. г, са дадени съчувствени отзиви в швейцарския печат, напр. в „Нойе Цюрхер Цайтунг“, „Тагес-Анцайгер“, „Цюрхер-Пост“ и пр. Кремацията и еволюцията на душата. Знае се, че в някои европейски градове има крематориуми — пещи за изгаряне човешки трупове. В последната книжка (за м. април) на-английското списание „The Occult Review“ намираме една дописка от X. У. Стевънс по тоя въпрос, като допълнение на по-предишни статии под заглавието „The truth about cremation“, от които ние ще дадем, при сгода, някои извадки.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4292299747467