Търсене в текстове за 'Нозе'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 169 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_22 ) Всичко се превръща в добро - Боян Боев (1883 – 1963)

На Изгрева пред вечнозелените борове бяха цъфнали тук-там плодови дръвчета.
ВСИЧКО СЕ ПРЕВРЪЩА В ДОБРО Беше слънчево и тихо. На Изгрева пред вечнозелените борове бяха цъфнали тук-там плодови дръвчета. През тази пролет се въведе обща закуска на външните маси. Това беше един красив случай да бъдем в по-голям досег с Учителя, да споделяме и да задаваме нашите непресъхващи въпроси. Една сестра каза: „Учителю, тази сутрин в лекцията Вие казахте, че всичко е за добро. Аз имам много такива опитности в моя живот и вярвам в Разумните същества.“ Някои имат скептицизъм, но трябва да кажат: „Всичко в Природата е възможно, което е разумно.
към текста >>

2. 3_24 ) Краските - Боян Боев (1883 – 1963)

Успокоителни цветове са ясносиният, яснозеленият и ясножълтият.
И хората ви обичат за това, което можете да им дадете. Когато човек обича някой цвят, той има нужда от него и нека да го носи. Изобщо, като правило: колкото една краска е с по-светъл цвят, толкова има по-голямо и по-добро духовно влияние. Има краски електрически и магнетични. Например червен, жълт, ясносин и виолетов – биха могли да бъдат електрични, а портокаленият, зеленият, тъмносиният – магнетични. Успокоителни цветове са ясносиният, яснозеленият и ясножълтият. Днес в медицината се употребява лекуване с краски – т.нар. хромотерапия. Обаче тук важи един окултен закон, че при лекуване умствените краски действат по-силно от физическите. Човек може да се лекува с краски по-добре като си ги представи умствено, отколкото с физическите краски. Например, ще облива умствено цялото си тяло или болния орган със сноп лъчи от дадена краска. С мисълта си човек действително създава мисъл-форма със съответната краска и тя действа по-силно, понеже има по-къси вълни.
към текста >>

3. 5_19 ) Кога ставаме благоуханни - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се изкоренят всички плевели и предразсъдъци в човека, да остане само една угар, чернозем и тогава ще дойде Божественото.
Ти си актьор, т.е. за няколко часа си на Земята. Целият живот е една задача, която човек трябва да разреши. В Природата са дадени всички начини, по които човек трябва да работи и да си пробие път. Има много заблуждения, от които трябва да се освободим. Трябва да се изкоренят всички плевели и предразсъдъци в човека, да остане само една угар, чернозем и тогава ще дойде Божественото. Да турим това правило: да вървим в съгласие с Природата, тогава тя помага. Когато Доброто и злото се срещнат и злото се уплаши, тогава се ражда страхът, тогава се явява и завистта. Злото трепери, страх го е, че Светлината ще разкрие всичко. Щом имам една Божествена идея, щом имам новото, не трябва да обръщам внимание какво е отношението на другите към него. Някои носят остарели, архаични възгледи.
към текста >>

4. 7) В Твоята Любов намирам аз покой - Боян Боев (1883 – 1963)

След всяка екскурзия първата ни и неотложна работа беше да се преоблечем и да измием нозете си с топла вода.
И тези болести си имат свои разклонения. Хората определят, че при болестта кръвта е нечиста, сърдечният ритъм е изменен, черният дроб не функционира добре, нервите са разстроени, или пък казват, че има в тялото някои микроорганизми. Това са само прояви във физическия свят или, когато по-дълбоките причини са налице, тези неща се проявяват и действат. Дълбоките причини създават условия за проява на тези неща и за съжаление днешната медицина лекува само следствията, а не причините. Екскурзиите сред Природата са здравословни. След всяка екскурзия първата ни и неотложна работа беше да се преоблечем и да измием нозете си с топла вода. След това се събирахме в малкия салон, а лятно време – на външните маси за вечеря с картофена супа. След вечерята обикновено изпявахме няколко песни и някои музиканти изпълняваха кратка музикална програма. След това обикновено започваше разговор. На Братската вечеря след горещата августовска екскурзия в разговора Учителя каза: Хиляди пъти можеш да се обезсърчиш и даже да си кажеш, че няма да я бъде, но точно тогава ще дойде Истината в твоя полза.
към текста >>

5. 57) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези песни трябва да се превърнат в движения, в които ръцете, нозете и цялото тяло да вземат участие.
Всяко движение отговаря на едно душевно качество: има движения на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта. Няма добродетел, която да няма линия на движение. Ще учиш това и ще правиш опити веднъж, дваж, десет пъти, сто пъти, докато ги намериш. При Паневритмията се поставят в движение всички геометрични линии: прави, криви и смесени. Всяка линия има влияние върху съзнанието и извиква към живот нови сили в човека – физически и духовни. Тези песни трябва да се превърнат в движения, в които ръцете, нозете и цялото тяло да вземат участие. Тялото трябва да се поставя в разни пози. Ние искаме да живеем като разумни същества, искаме всичко да ни върви напред. Но когато ходи човек, как трябва да го прави? И когато чете, как трябва да го прави? Или когато е в размишление, как трябва да постъпва?
към текста >>

Човек има един комендант – главата, която разпорежда, нозете изпълняват, а ръцете са помощници.
Щом изкривява гръбнак при четене или размишление, нищо не добива. Човек трябва да пази правилно положение между Господаря-Бог и центъра на Земята. По възможност гръбнакът трябва да има една много малка кривина. Когато човек почне да мисли право, той ще има и хубави движения. Всеки има специфична красота в своите движения, които зависят от характера му. Човек има един комендант – главата, която разпорежда, нозете изпълняват, а ръцете са помощници. Човек е най-висшето проявление на Природата във физическия свят, а камъните, растенията и животните са по-низше нейно проявление. В Природата Бог работи чрез човека. Хубавото в човека е Божественото. Словото на човека, когато той говори, когато мисли и когато върши добро, е проявление на Божественото в него. Концентрирайте се по време на паневритмичните упражнения, мислете върху движенията и върху заложените възвишени идеи и тогава мислите ще преминат в ръцете, нозете и пр.
към текста >>

Концентрирайте се по време на паневритмичните упражнения, мислете върху движенията и върху заложените възвишени идеи и тогава мислите ще преминат в ръцете, нозете и пр.
Човек има един комендант – главата, която разпорежда, нозете изпълняват, а ръцете са помощници. Човек е най-висшето проявление на Природата във физическия свят, а камъните, растенията и животните са по-низше нейно проявление. В Природата Бог работи чрез човека. Хубавото в човека е Божественото. Словото на човека, когато той говори, когато мисли и когато върши добро, е проявление на Божественото в него. Концентрирайте се по време на паневритмичните упражнения, мислете върху движенията и върху заложените възвишени идеи и тогава мислите ще преминат в ръцете, нозете и пр. С тези упражнения българинът се отпушва. Но ако не си съсредоточен при всяко движение, няма смисъл; всяко едно движение определя следващото, те са свързани. Силата на човека стои в концентриране при гимнастическите упражнения и когато ги правим с Любов, със сърце, а не механично, Живата природа взема участие в движенията ни. Тя гледа има ли ритъм и ако няма, не взема участие и тогава всичката ни работа отива напразно. Когато навеждате ръце към земята и съзнанието ви е будно, ще приемете от нея добрите енергии, а ще ѝ отпратите вашите отрицателни.
към текста >>

Всеки ден прекарвайте мисълта си най-малко четири-пет пъти през ръцете си, през нозете си и пр.
Тя гледа има ли ритъм и ако няма, не взема участие и тогава всичката ни работа отива напразно. Когато навеждате ръце към земята и съзнанието ви е будно, ще приемете от нея добрите енергии, а ще ѝ отпратите вашите отрицателни. Седнеш ли на земята, трябва да бъдеш доволен; тогава ще има правилна обмяна на енергиите и поради това веднага ще си починеш. Всяко действие, което правите, трябва да бъде свещенодействие. На росата можете да походите и да потичате боси. Всеки ден прекарвайте мисълта си най-малко четири-пет пъти през ръцете си, през нозете си и пр. Този, който обича, има музикални движения с определена амплитуда и те действат красиво. Когато изразиш тези движения в музика, тогава нейният ефект ще бъде друг. Много рядко съм слушал някоя музика да започва с основния тон на Любовта. Започне ли така, тогава песента внася успокоение. Паневритмичните упражнения превръщат енергиите от механични в органични и от органични в психични.
към текста >>

Обтегнете навън пръстите на нозете си.
– не тече равномерно, но изтича известно количество с по-силни вълни, после има почивка, после – пак силни вълни, и пр. Дажбите следват периодически. В Природата има космичен ритъм и затова именно ритмичните упражнения действат така благотворно, защото тогава влизаме във връзка с Космичния живот. Колкото една музика и едни движения съдържат в себе си нещо от характера на космичния ритъм, толкова те ни свързват с Космичния живот и имат мощно действие. Когато правите гимнастически и паневритмични упражнения, мускулите и пръстите трябва да бъдат обтегнати. Обтегнете навън пръстите на нозете си. Това е цяла наука – остеология. Щом направиш най-малкото обтягане на костите и мускулите, приижда повече кръв и по този начин се лекуваш. С тези упражнения човек може да стане господар на цялото тяло, тогава има пластичност в движенията и човек се движи грациозно. Когато ръката е обтегната и е насочена нагоре, има свързване със слънчевите сили. А когато е обтегната и е насочена надолу, има свързване със земните сили.
към текста >>

Друг казва, че не е навикнал да прави упражнения, но тогава ще легне болен и пак ще ги прави по принуда с нозете си, с ръцете си и пр.
Когато ръката е обтегната и е насочена нагоре, има свързване със слънчевите сили. А когато е обтегната и е насочена надолу, има свързване със земните сили. Щом не е обтегната, тя не е в контакт с никакви сили. И не е достатъчно само да я обтягате, но нека съзнанието да участва. Някои правят гимнастически упражнения само за физическо укрепване, но това не е достатъчно. Друг казва, че не е навикнал да прави упражнения, но тогава ще легне болен и пак ще ги прави по принуда с нозете си, с ръцете си и пр. Ако не правиш тези упражнения, Природата си има друг метод – дава ревматизъм, коремоболие, главоболие и пр. Правите ли упражненията, веднага ще почувствате прииждане на енергия и доволство. Иначе всеки недоимък на енергия прави човека недоволен. Ако музикантите свирят всяка сутрин тези упражнения, те стават с една година по-млади. Има движения за подмладяване: старите ги правят, за да се подмладят, а младите ги правят, за да не остаряват.
към текста >>

Всички части на тялото трябва да бъдат проводници – ръцете, нозете и пр.
Има движения за подмладяване: старите ги правят, за да се подмладят, а младите ги правят, за да не остаряват. Някои вземат по-големи крачки, други – по-малки, а те трябва да бъдат отмерени. Ако една двойка се състои от висок и нисък, високият ще направи по-големи крачки, а ниският – по-малки, за да не се разваля редът. Трябва двойките да се подберат помежду си така: висок с висок и нисък с нисък. Нека цялото тяло да вземе участие във всяко движение и всяка клетка да направи движение в полето, в което се намира; иначе не можеш да бъдеш играч. Всички части на тялото трябва да бъдат проводници – ръцете, нозете и пр. Врата си трябва да движиш в разни страни с някои движения, иначе притокът на кръвта към главата се възпира. Когато останеш сам, прави разни движения с врата си. Всяко движение на човека трябва да бъде Божествено. Не допущайте при Паневритмията дисхармонични движения. Онзи, който прави хлабаво упражненията, не може да служи на Бога.
към текста >>

6. 6) В съня на Навуходоносор - Боян Боев (1883 – 1963)

В съня на Навуходоносор, който бил изтълкуван от Даниила, се говори за статуята, чиито нозе са смес от глина и желязо, и това именно е днешната култура на петата раса, а камъкът, който ударил тази статуя и я разрушил, станал голям колкото планина.Този камък е Шестата раса, този камък е вълната на Любовта, която иде днес.
Сега хората вървят по пътя на израждането, докато Шестата раса ще даде подтик и расите под нея ще се ползват от новото, само че по-ограничено, като старци. Всички хора на тъмнината и на удоволствията ще си заминат. Първото възкресение иде за Чадата Божии. Днес езическата култура върви паралелно с християнството, а и това, което се нарича християнство, не е качествено. Трябва да се разбере, че материализмът не е ново нещо. В съня на Навуходоносор, който бил изтълкуван от Даниила, се говори за статуята, чиито нозе са смес от глина и желязо, и това именно е днешната култура на петата раса, а камъкът, който ударил тази статуя и я разрушил, станал голям колкото планина.Този камък е Шестата раса, този камък е вълната на Любовта, която иде днес. Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство. Един брат попита дали хората на Шестата раса ще приличат по форма на сегашната. Конят ще бъде същият, а ездачът – друг. Народите не могат да влязат в Шестата раса, преди да ликвидират със своята карма. И днешните страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на Земята.
към текста >>

7. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта.
Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха. Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим. В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта. Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа. И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е. това, което у Ахилес – представителя на гръцката култура, е уязвимо. С непреходност и правдивост са пропити и митологиите на други култури. Нека вземем за пример легендата за Зигфрид от германската митология.
към текста >>

И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е.
Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха. Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим. В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта. Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа. И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е. това, което у Ахилес – представителя на гръцката култура, е уязвимо. С непреходност и правдивост са пропити и митологиите на други култури. Нека вземем за пример легендата за Зигфрид от германската митология. Както Ахилес е представител на гръцката култура преди вливането на Христовия импулс, така и Зигфрид – на германската. При него също и най-твърдата стрела не може да го прониже, но само между плешките е уязвим, тъй като един липов лист пада върху това място на тялото му, когато се къпе в кръвта на дракона.
към текста >>

8. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му.
Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия урок за единството на Живота. Човек се убеждава, че ако удари някого, всъщност удря самия себе си. Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е. в Мировата Любов, ще разбира езика на всички същества, а и той самият ще бъде разбран. Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му. Такъв човек влиза във връзка със Свещения олтар, който се намира в душата на всекиго, и той е уверен, че огънят, който е разпален там, е неугасим. Защо детето е привързано към майка си и тича към нея с радост? – Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина.
към текста >>

9. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Извършват се плавни движения с ръцете и нозете и човек обръща ту лице към центъра, ту – гръб.
Ръцете са една след друга и се изнасят наклонено напред и нагоре, същевременно се прави и последователното люлеене на тялото върху единия и другия крак. Придобитите сили се посвещават на обработване, на изкуството да живееш творчески. Линиите, които се описват, са прави и можем да кажем, че чрез това упражнение е изразен мъжкият, положителният принцип, който обработва Квадрата. Това е електричество. 19. Подвижност: Това упражнение е продължение на предното. Извършват се плавни движения с ръцете и нозете и човек обръща ту лице към центъра, ту – гръб. Правят се меки, криви линии – тук е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва Квадрата. Това е магнетизмът. 20. Побеждаване: Движенията на ръцете, които се изнасят напред и нагоре, като че ли блъскат въздуха, изобразяват утвърждаването на всичко онова, което е придобито – да станем разумни господари на всичко, що сме придобили. 21. Радостта на Земята (Люлеене): Люлеем ръце и ту сме с лице към центъра, ту сме гърбом. Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява радостта от плодовете.
към текста >>

И при третата фигура, при която се извършват паралелни движения на ръцете и нозете, е също така.
При първата фигура се прави полукръг с единия крак пред другия и обратно – така се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура се залюляваме, като стъпваме ту на пети, ту на пръсти. Петата отговаря на физическия свят, а пръстите – на Умствения. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физическия свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от Умствения. И в двата свята трябва да уредим противоречията, които съществуват. И при третата фигура, при която се извършват паралелни движения на ръцете и нозете, е също така. И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага. 27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата. 28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане. Движенията изразяват, че трябва да приемем Божиите благословения преизобилно и със свобода. Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу към физическото поле.
към текста >>

10. 69) Подем в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Понеже пъпката не разполага с достатъчно материал, тя увлича в новите си образувания и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка – този опит доказва ясно влиянието на растящата пъпка върху околните клетки.
В някои случаи присадката влияе и организира тъканите на организма, а в други – обратно. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта то може да намалява, и след това пак може да се увеличава – това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашката на тритон върху рана на мястото на предния му крайник, то присадката ще даде крайник. Вайс, който прави тези опити, твърди, че влиянието при тях се дължи на действието на динамичното поле. За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч избира два вида тип мешести с различно обагрени клетки, а именно две разнообагрени хидри, и с част от тялото на тъмнокафявата хидра пъпкува другата; срастването успява лесно. Понеже пъпката не разполага с достатъчно материал, тя увлича в новите си образувания и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка – този опит доказва ясно влиянието на растящата пъпка върху околните клетки. Небезинтересен е фактът, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея – индукцията при живите организми. Ако се вземе от ектодермата на гаструлата на Тriton сristdtus такава част, предназначена за бъдещ епидермис, и я поставим в гаструлата на Тriton cristatus на място, предназначено да даде среден мозък, тя ще се развие в мозък – от този факт следва, че тази, вече сменена част, е индиферентна по отношение на своята по-късна съдба. От друга страна, подобни факти показват, че в различните области на зародиша господстват влияния, които определят по-нататъшната съдба на индиферентните части. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове в живите организми и те са фиксирани у тритона, плапарията, прешленестите червеи и др. Например у хидрата са констатирани два главни организационни центъра: единият е перистомата (околоустната част или оралния край), а другият е при основата на хидрата (адорален край).
към текста >>

11. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

- Защото тук са стъпвали свещените нозе на Учителя.
Тогава именно Гошо позна Учителя. Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през лятото на 1933 и 1934 година. Колко свещени ни се видяха тези места! Защо? - Защото тук са стъпвали свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, дето играехме сутрин паневритмия и по която личеше стъпканото колело. С голяма радост потърсихме чешмичката, дето с усърдие и любов Учителя работи няколко дни.
към текста >>

12. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят дава още следните обяснения за изворите: „Като отидат някои при извора, събуват се и си турят нозете в извора.
- Така трябва да чистите и сърцето си. И вашето сърце трябва да е тъй чисто! И ще започнете да му разправяте, че в сърцето не трябва да има никакви камъчета, листа, клончета, които гният и пр. Също така, когато детето посади една семка, ще извадите една аналогия за неговия душевен живот. Това е един метод за възпитание.” Значи, работата с извора ще се превежда и ще се свързва с вътрешния живот. Учителят дава още следните обяснения за изворите: „Като отидат някои при извора, събуват се и си турят нозете в извора. Не, ще гребнете вода от извора и настрани от него ще ги измиете. Тъй трябва да се възпитават малките деца.” За да бъде чистенето на извора от децата възпитателна работа, тя не трябва да е механична: 1/ Детето трябва да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неочистено. 2/ У детето трябва да се събуди подтик да очисти извора от любов към хората и животните, които ще се ползват от него.
към текста >>

13. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. "Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека.
към текста >>

14. Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Виждам, че там е чернозем и посаждам нещо.
Не е лесна работа това. Това е изкуство! Някой иска да му помагам. Аз виждам, че той е песъчлива почва. Друг също иска да му помагам. Виждам, че там е чернозем и посаждам нещо. Някой се кара. Аз ще се отдалеча, за да не чувам думите му. * Има неща красиви в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви неща!
към текста >>

15. Екскурзия на Витоша на 23 юли 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

След всяка екскурзия първата ни неотложна работа при връщане е преобличането и измиването на нозете с топла вода.
Това са само прояви във физическия свят, т. е. когато по-дълбоките причини са на лице, тези неща се появяват и действуват. По-дълбоките причини създават условия за проява на тези неща. Днешната медицина лекува само следствията, а не причините. Традиция в живота на Братството е следното: След всяка екскурзия първата ни неотложна работа при връщане е преобличането и измиването на нозете с топла вода. След това се събираме заедно с Учителя в малкия салон, а лятно време на външните маси на братска вечеря с картофена супа. След вечерята обикновено изпяваме няколко песни и някои музиканти изпълняват кратка музикална програма на цигулка или пиано. След това обикновено започва разговор. На братската вечеря след днешната екскурзия в разговора Учителя каза между другото: - Хиляди пъти като се обезсърчиш и най-после кажеш: „Няма да я бъде", тогава ще дойде Истината и ще я постигнеш.
към текста >>

16. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото тук са стъпили свещените нозе на нашия Учител.
Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които са на около 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там, живо възкръснаха у нас спомените от летуването на Братството с Учителя през лятото на 1933 и 1934 год. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Защо? Защото тук са стъпили свещените нозе на нашия Учител. Всичко тук напомня за дейността на Учителя. Ето полянката, дето беше построена палатката на Учителя. Ето централната полянка, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, дето сутрин правехме Паневритмията и на която още личеше отъпканото колело. Потърсихме чешмичката, дето с голямо усърдие и любов Учителя работи няколко деня.
към текста >>

17. 06. Движения при дишането - Боян Боев (1883 – 1963)

При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят на ляво и на дясно, съчетанието с дишането става по следния начин: при местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване.
Хубаво е, когато дишането се свърже с движения. Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения: 1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им - издишване. 2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане - издишване. Шестте стари гимнастически упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят на ляво и на дясно, съчетанието с дишането става по следния начин: при местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото - вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: 1. Ръцете се вдигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана.
към текста >>

18. 11. Някои практични правила - Боян Боев (1883 – 1963)

Добре е да се спазва следното правило: преди почване на дихателните упражнения човек да направи дълбоко издишване и през това време да отпусне всичките си органи от главата до нозете.
Когато човек желае да почне систематически упражнения за дълбоко ритмично дишане, хубаво е да направи някои предварителни дихателни упражнения. Например, може да направи следното предварително упражнение: да се направи дълбока вдишка и след това при издишване да се изговорят някои изречения. Изпърво тия последните могат да бъдат по-къси, но след известно време човек може след дълбоко вдишване да изговори доста дълъг откъслек, без да поеме наново въздух. Тия изречения могат да бъдат от по-възвишен характер, за да ползват човека и със своето съдържание. Такива предварителни дихателни упражнения са една добра подготовка за упражненията по дълбоко ритмично дишане. Добре е да се спазва следното правило: преди почване на дихателните упражнения човек да направи дълбоко издишване и през това време да отпусне всичките си органи от главата до нозете. Това улеснява дихателните упражнения. Добре е да се правят дихателните упражнения преди ядене. А ако някой път се правят след ядене, то най-малко след минаване на 1-2 часа. Пълно изпразване на белия дроб не е възможно, но човек да се стреми да го изпразни колкото се може повече. Това улеснява влизане на по-голямо количество чист въздух в белия дроб - значи обмяната на въздуха става по-пълна.
към текста >>

19. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Нозете ти може би ще се изранят по острите скали и кърви ще протекат от тях.
Как тия езера се различават по своята чистота от затворените води! Идвай и съзерцавай дълго тия кристални езера. Те ще те научат на закона на "вземането" и "даването". Идвай при нас! Когато се изкачиш на нашите върхове, ще се изпълниш с чудна радост! Нозете ти може би ще се изранят по острите скали и кърви ще протекат от тях. Но ти ще забравиш всичко туй, когато стигнеш до върха и погледнеш! Всеки ден, преди да се впуснеш в лабиринта на света, за да работиш, помисли за нашите върхове и езера и постарай се да доловиш поздрава от ледения зефир, който иде от областта на Чистотата - от вечните снегове! Всеки ден получавай писма от твоите далечни приятели и им пиши! Научи се да долавяш и в най-нежния ветрец гласа на хиляди твои приятели, които те обичат! Научи се да виждаш у всекиго туй, което никой друг не вижда.
към текста >>

20. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

По едно време се навеждаме и лазим с ръце и нозе, защото при изправяне вятърът може веднага да ни събори!
Той е езикът на Безграничния! Той е изявление на една разумност. Виж във всичко, в облаците, в напъпилия кукуряк, в тия лески, във вятъра, в изворите, в планините и в синьото небе езикът на любовта! Тя крепи вселената! Тя я е родила и тя я носи в безкрая! По едно време се навеждаме и лазим с ръце и нозе, защото при изправяне вятърът може веднага да ни събори! Колко сме весели! Чувствуваме такава радост! Защо? Защото този вятър съдържа грамадни енергии, които вливат живот в нас! По целия път на отиване и на връщане, не срещаме нито една жива душа!
към текста >>

21. 16. ТОЙ СЛИЗА! - Боян Боев (1883 – 1963)

И ето, веригите падат от нозете им!
Този огън ще разтопи всичко и ще претвори всичко. Ледовете ще се стопят и ще протекат като кристални извори. Той слиза! Слиза от сферите на чистотата, и тяхното сияние ни докосва! Слиза при окованите. И ето, веригите падат от нозете им! Слиза при обременените. И ето, светлата усмивка на надеждата заиграва по лицата им. Той слиза, за да покаже пътя на възлизане!
към текста >>

22. 60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Цъфналите праскови при „Котвата" красиво хармонират с тъмнозелените борове.
60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Свежо пролетно утро. Изгревската полянка е обляна от слънчевите лъчи. Безброй пчелички летят около цъфналите сливи и вишни. Цъфналите праскови при „Котвата" красиво хармонират с тъмнозелените борове. Всичко е в празничен вид. Пролет вън в природата, пролет и вътре в душите. Един светъл радостен лъч стопля сърцата и им говори за красотата и величието на всеки миг, говори за вечното и непреходното в света. Душата в тези мигове разбира, че животът е песен, велика симфония. Един мир почива върху изгревската полянка, една радост се носи във въздуха и душата се пълни с предчувствие за красотата на това, което иде.
към текста >>

23. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. “Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека.
към текста >>

24. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото тук са стъпили свещените нозе на Учителя.
Тогава се създадоха хубави връзки между него и Учителя. През деня няколко души отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там, живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през лятото на 1933 и 1934 г. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Защо? Защото тук са стъпили свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело. С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и усърдие Учителя работи няколко дни.
към текста >>

25. Новото човечество - Боян Боев (1883 – 1963)

В съня на Навуходоносора, който бе изтълкуван от Данаила, се говори за статуята, чиито нозе са смес от желязо и глина.
Когато хората завършат своето развитие, ще почнат тепърва да живеят и ще влязат в такива условия на любовта, каквито не са сънували. В шестата раса ще има подем на еволюцията. Сега хората вървят по пътя на изграждането. Езическата култура днес върви паралелно с християнството. Това, което е днес, не е християнство. В съня на Навуходоносора, който бе изтълкуван от Данаила, се говори за статуята, чиито нозе са смес от желязо и глина. Това е именно днешната култура на петата раса. А камъкът, който удари тази статуя и я разруши, станал голям като планина. Този камък е шестата раса. Този камък е вълната на любовта, която иде днес. Камъкът е хвърлен от Бялото братство.
към текста >>

26. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

С тази светлина той издири всички кътчета на твоята земя и дето намери целина, разора я, обработи я, натори я, превърна я в чернозем и пося в нея семето на новия живот, семето на вечния живот.
И още много, много хора и същества се ползуват от светлината на тази вечно горяща свещ наследство за целия свят. Дотук бих свършила да говоря, ако в момента не виждам въпросителните погледи на българския народ и на България. Те ме питат:“Ако това богатство е за целия свят, за нас нищо ли няма.“ Обръщам се към българския народ с думите: И за тебе има дял, и то богат дял. Този, който донесе вечно горящата свещ, той повдигна нивото на твоя духовен живот. Казвам: Радвай се, че от твоята среда излезе онзи, когото не познаваш, но който работи за тебе. С тази светлина той издири всички кътчета на твоята земя и дето намери целина, разора я, обработи я, натори я, превърна я в чернозем и пося в нея семето на новия живот, семето на вечния живот. Българският народ ще ме пита:“Голям ли беше този човек? “ Не го знам колко бе голям, но ръстът му мъчно се определя. Аз ще кажа: За мене той е Учител, за мене той е големият работник в света. За мене той е строител на новата духовна мисъл. Сега се обръщам към България и казвам: Малка и велика Българио!
към текста >>

27. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Виждам, че е чернозем и посаждам нещо.
Не е лесна работа това. Това е изкуството. Някой иска да м.у помагам. Аз виждам, че той е песъчлива почва. Друг иска да му помагам. Виждам, че е чернозем и посаждам нещо. Някой се кара. Аз ще се отдалеча, за да не слушам думите му. Има неща красиви в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи. Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота.
към текста >>

28. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Бавно, бавно сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се отъркаляме и проправяме широка и дълбока пътека.
Тя си отиде, като че ли не е била... Тя, снежна снежинка, тя, капнала капка. По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Те приличат на поклонници, които са се устремили към приказна, странна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас, приближават се, отдалечават се, ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг стават съвсем прозрачни, като тънко було и изчезват, като че ли не са били. Но грижа ли ни е? Бавно, бавно сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се отъркаляме и проправяме широка и дълбока пътека. А след нас може да мине и натоварена кола. Обръщам поглед и към будния град. Той горкият, покрит с тъмна пушилка, а тук - светлината, що тича над света, поставя целебна милувка. Едва долавям шепота й: Елате при нас, елате! Забравете всички грижи, елате!
към текста >>

29. 66 КОСМИЧНАТА СТЪЛБИЦА НА РЕАЛНОСТТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Този път, в утрото до нозете на нашия Учител, думите Му, с тяхната импозантност, оставиха в нас неизличими следи.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] КОСМИЧНАТА СТЪЛБИЦА НА РЕАЛНОСТТА Този път, в утрото до нозете на нашия Учител, думите Му, с тяхната импозантност, оставиха в нас неизличими следи. Духът и материята са два полюса на една същност. Космичната стълбица на реалността: Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл.
към текста >>

30. 68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той написва книгата „При нозете на Учителя“.
Дойдеше ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо, за да я постигне. Стане ли каквото и да е било събитие по света от по-забележителен духовен характер, Магдалина е там. Някъде около 1933 година теософското общество е в най-голям разцвет. Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Ледбийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришнамурти. Той написва книгата „При нозете на Учителя“. Теософите намират, че пълното утвърждаване и популяризиране на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да стане с подходяща церемония. За тази цел те свикват Всемирен теософски събор в Холандия, в замъка Ерде. Разбира се, такова едно голямо събитие на духовните среди от световен мащаб, не можеше да мине без Магдалина и тя потегли натам. Някои приятели казват съвсем категорично, че и Лулчев, който не се стесняваше и не се колебаеше да си каже думата, намерил за нужно да пише на Кришнамурти. И изпратил две писма, в които му обръща внимание, че не е Миров Учител, но само един ученик.
към текста >>

31. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Не ще да оскудее скиптъра на Юда, нито законоположник от сред нозете му, додето дойде Сила и нему ще се покоряват народите.
Синовете на баща ти ще ти се поклонят. Щение лъвово е Юда. От лова, сине мой, си възлязъл. Легнал е и се е разпрострял като лъв и като лъвица. Кой ще го събуди. Не ще да оскудее скиптъра на Юда, нито законоположник от сред нозете му, додето дойде Сила и нему ще се покоряват народите. Връзва за лозата оселчето си, за избраната лоза жребето на ослицата си. Ще опере във вино дрехата си и с кръвта на гроздето облеклото си. Очите му ще бъдат червени от вино и зъбите му бели от мляко." 6. На знака Дева отговаря Асира, за когото е казано: „Хлябът на Асира ще бъде тлъст и той ще даде царски наслаждения." 7. На знака Везни отговаря Дан.
към текста >>

32. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог му казал: Не приближавай тук, изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
Там му се явява ангел господен всред огнен пламък в къпината. Той видял огнения пламък и чул от него гласа на ангела, но видял, че къпината не изгаря. След това се казва, че той се върнал да види защо къпината не изгаря. В това време от горящата къпина го повикал сам Бог, като му казал: „Мойсее, Мойсее! " Той рекъл: Ето ме. Бог му казал: Не приближавай тук, изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. И рече му Бог: Аз съм Бог на Отците ти, Бог на Авраама, на Исака и Якова. И Мойсей закрил лицето си, защото се боял да погледне към Бога. Тогава Бог му казал, че го натоварва с мисията да освободи евреите от египетското робство и да ги изведе от Египет, и да ги заведе в земята, която Бог е обещал на Авраам, Ханаанската земя. Мойсей не искал да поеме тази задача, защото му се струвало, че не е по силите му, но Бог му показал да направи разни чудеса, които като направи пред евреите, ще повярват в него. Също така Мойсей пита Бога, ако евреите го питат какво е името на Бога, какво да каже.
към текста >>

33. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

И като стигна човекът, та досегна костите на Елисея, оживе и стана на нозете си.
И разгневи се на него человекът Божи и рече: Трябваше да удариш пет пъти или шест пъти, тогаз щеше да удариш сирийците доде ги свършиш. Но сега само три пъти ще поразиш сирийците. И умря Елисей и погребаха го. В следващото лято някакви моавски полкове нападнали на земята. И като погребваха едного човека, ето видяха полк и хвърлиха човека в гроба на Елисея. И като стигна човекът, та досегна костите на Елисея, оживе и стана на нозете си. Още много чудеса и знамения са описани за Елисей, но и тези са достатъчни, за да ни го представят като Велик Посветен с големи възможности и сили. От приведените пасажи ясно се вижда, че и Елисей, както и Илия, е голям Посветен, ясновидец и Маг, който вижда в бъдещето и може да прави знамения и чудеса - възкресение на мъртви, излекуване на проказа, умножаване на благата, ослепява цяла войска и след това й възвръща зрението. И даже умрял човек, паднал в гроба му, оживява. Това значи, че в гроба на един Посветен действат духовно-Божествени сили, които носят живот.
към текста >>

34. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Над него стояха серафими, от които всеки имаше по шест крила, с двете покриваше лицето си, с двете покриваше нозете си и с двете летеше.
Горко на мъдрите в очите им и на разумните пред себе си! Горко на онези, които са юнаци да пият вино и крепки за да разместват... които оправдават беззаконията си с дарове и отнемат от праведния правдата му! Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се губи в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от 20-ти до 25-ти стих) „Затова гневът Господен се разпали против людете му и простре ръката си върху тях и ги порази." В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което изразява по следния начин: „В лятото, когато умре цар Озия, видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и въкрилието му изпълни храма. Над него стояха серафими, от които всеки имаше по шест крила, с двете покриваше лицето си, с двете покриваше нозете си и с двете летеше. И викаха един къа1 друг и думаха: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот! Всичката земя е пълна със славата му." По-нататък той описва, че изпаднал в трепет и униние от своето нищожество и греховност. В това време дошъл при него един серафим, който носел в ръката си запален въглен и го допрял до устните му. като му казал: „Ето, това се допре до устните ти и беззаконието ти се отне. и грехът ти се очисти." Допирането на този въглен, носен от серафима, духът на Любовта, казва авторът.
към текста >>

В 66-та глава в началото пророкът казва: „Така говори Господ: небето ми е престол и земята подножие за нозете ми кой е домът, който искате да съградите за мен?
Там е казано: „Защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите ми. Понеже ето, нови небеса създавам и нова земя, и предишните няма да се поменат, нито ще дойде на ум... И избраните ми ще видят да овехтее делото на ръцете им. Не ще да се трудят напразно, нито ще се раждат чада за скръб, защото са семе на благословените господни и потомството им с тях. И преди да въззоват, аз ще им отговарям и доде още говорят те, аз ще слушам. Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде плява като говедото, и храната на змията ще бъде пръстта, не ще да правят повреда, нито погубване във всичката ни света гора, говори гневен Господ." Тук ясно се говори за новата епоха, когато ще изчезнат всички противоречия, които сега съществуват. В 66-та глава в началото пророкът казва: „Така говори Господ: небето ми е престол и земята подножие за нозете ми кой е домът, който искате да съградите за мен? И кое е местото на упокоението ми? " Който коли вол и който убива човек, и изброява и други дела, които хората вършат, които са противни на Божия закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления. От 18-ти до 23-ти стих се говори за новата епоха, която ще дойде на земята, когато всички народи ще се съберат в Името Божие и ще живеят като братя. Казано е: „И аз ида да събера всички народи и езици.
към текста >>

35. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

И нозете им бяха нозе прави.
И отсред него се виждаше нещо наглед като халколиван отсред огъня." С това е указано пробуждането на свръхсъзнанието на пророка, което е подобно на преживяването на един съвременен професор - Херман Бек, за когото споменах по-рано. Такова е преживяването на всички мистици при пробуждането на тяхното висше съзнание. По-нататък Йезекил казва: "И отсред него се виждаше още подобие на четири животни. Видът им беше това: имаха подобие человеческо и всяко имаше четири лица, и всяко от тях имаше четири крила. И нозете им бяха нозе прави. И стъпката на ногата им е подобна на стъпката на телешка нога. И пущаха искри като лице на мед лъскава. И имаха человечески ръце отдолу под крилата си на четирите си страни. И четирите имаха лицата си и крилата си. Крилата им се държеха едно с друго, не се обръщаха като ходеха, срещу лицето си ходеха всяко.
към текста >>

„И рече ми: Сине человечески, стъпи на нозете си и ще ти говоря.
От вида на чреслата му и нагоре, и от вида на чреслото и надолу видех като зрак огън. И имаше сияние наоколо. Като вид на дъга, която става в дъждовен ден, така бе видът на сиянието наоколо. Такъв бе видът на подобието на Славата Господня. И като видях, паднах на лицето си и чух глас, който говореше." И във втората глава продължава: „И рече ми: Сине человечески, стъпи на нозете си и ще ти говоря. И като ми говореше, влезе в мене Духа и ме постави на нозете ми. И чух оногоз, който ми говореше." Този, който му говори, го праща при евреите да им говори да се върнат в правия път. В тази глава е описано Посвещението на Йезекил, при което е имал откровение на Божествения свят и му са разкрити велики неща, за които само загатва. Четирите животни, колелата и престола, това е една картина на висшата човешка природа, която е троична и която се разкрива при високо Посвещение, когато човек проникне в Божествения свят. където се среща с херувимите и серафимите и Словото, което ги оживява, които се представяли от животните и колелата.
към текста >>

И като ми говореше, влезе в мене Духа и ме постави на нозете ми.
И имаше сияние наоколо. Като вид на дъга, която става в дъждовен ден, така бе видът на сиянието наоколо. Такъв бе видът на подобието на Славата Господня. И като видях, паднах на лицето си и чух глас, който говореше." И във втората глава продължава: „И рече ми: Сине человечески, стъпи на нозете си и ще ти говоря. И като ми говореше, влезе в мене Духа и ме постави на нозете ми. И чух оногоз, който ми говореше." Този, който му говори, го праща при евреите да им говори да се върнат в правия път. В тази глава е описано Посвещението на Йезекил, при което е имал откровение на Божествения свят и му са разкрити велики неща, за които само загатва. Четирите животни, колелата и престола, това е една картина на висшата човешка природа, която е троична и която се разкрива при високо Посвещение, когато човек проникне в Божествения свят. където се среща с херувимите и серафимите и Словото, което ги оживява, които се представяли от животните и колелата. Който се е занимавал с Кабала знае, че най-висшата сефирота е наречена Венец или още колело, която отговаря на серафимите, а животните представят следващата сефирота, която отговаря па херувимите и са наречени в Кабала свещените животни
към текста >>

И влезе духът в мене и постави ме на нозете ми И рече... " Господ му дава нареждания да извърши една магическа операция, която отразява съдбата на еврейския народ.
Друго положение: „Ако се върне праведния от правдата си и направи беззакония, и Аз ще изгубя търпението си пред него, и той ще умре в греха си и правдата, която е правил няма да се помене, но от твоята ръка ще предиря кръвта му. Но ако ти свестиш праведния, за да не греши и той не сгреши, праведният непременно ще живее, защото се свести и ти си избави душата си." По-нататък се казва: „И ръката Господня биде върху мене и рече ми: Стани, излез на полето и там ще ти говоря. И станах, и излязох на полето. И ето Славата Господня стоеше там като Славата, която видях при реката Ховар и паднах на лицето си. И влезе духът в мене и постави ме на нозете ми И рече... " Господ му дава нареждания да извърши една магическа операция, която отразява съдбата на еврейския народ. В четвърта глава Господ дава на пророка няколко магически операции, чрез които изразява кармата на евреите как ще се прояви. От тях можем да извадим следния закон: Когато искаш да произведеш доброто или злото върху даден човек или народ, ще направиш магическа операция, която изразява това, което желаеш да дойде върху човека или народа. В дадения случай Господ произвежда магическата операция чрез пророка, като него го поставя в това положение, в което ще постави целия еврейски народ. В пета глава дава магически операции пак в същия дух. По-нататък в главата се казва какво ще стане с евреите, които са осквернили Божието Светилище и се казва, че ще бъдат изтребени с нож, с мор, с глад и с диви зверове.
към текста >>

36. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, голените му от желязо, нозете му една част от желязо, а една от кал.
Тогава го въвеждат при царя и той му казва, че ще му каже съня и тълкуванието. От 31-ви до 40-ти стих той открива съня и неговото тълкувание. Заради това царят паднал на колене пред него и го назначил за управител на всичката вавилонска област и началник на всички Мъдреци вавилонски. Той казал на царя: „Ти, царю, си видял и ето образ голям. Този образ, който бе велик и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе и зракът му беше страшен. Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, голените му от желязо, нозете му една част от желязо, а една от кал. Гледал си ти, додето се отсече камък без ръце и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. Тогаз желязото, калта, медта, среброто и златото съкрушиха се купно и станаха като прах от плява на гумното лете. И вятърът ги вдигна и не се намери за тях никое място. И камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят и тълкуването му ще кажа пред царя.
към текста >>

Гледал си ти, додето се отсече камък без ръце и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши.
От 31-ви до 40-ти стих той открива съня и неговото тълкувание. Заради това царят паднал на колене пред него и го назначил за управител на всичката вавилонска област и началник на всички Мъдреци вавилонски. Той казал на царя: „Ти, царю, си видял и ето образ голям. Този образ, който бе велик и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе и зракът му беше страшен. Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, голените му от желязо, нозете му една част от желязо, а една от кал. Гледал си ти, додето се отсече камък без ръце и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. Тогаз желязото, калта, медта, среброто и златото съкрушиха се купно и станаха като прах от плява на гумното лете. И вятърът ги вдигна и не се намери за тях никое място. И камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят и тълкуването му ще кажа пред царя. Ти си, царю, цар на царете, защото Бог небесни ти даде царство, сила, крепост и слава.
към текста >>

А понеже си видял нозете и пръстите, част от грънчарска кал и част от желязо, ще е едно царство разделено.
И на всяко място, гдето живеят человечески синове, горските зверове и птици небесни, даде в ръката ти и те постави господар над всички тях. Ти си онази златна глава. И подир тебе ще въздигне друго царство, по- долно от твоето, и друго трето царство от мед. което ще обладае всичката земя. И четвърто царство ще стане крепко като желязото, понеже желязото съкрушава и здробява всичко. А понеже си видял нозете и пръстите, част от грънчарска кал и част от желязо, ще е едно царство разделено. Но ще има в него от силата на желязото. И както си видел ти желязото смесено с калта, така ще се размесят человеците, но ще са слепени един с друг, както желязото ще се смесва с калта. И в дните на онези царе ще възвиси Бог небесни Царство, което във век няма да се развали и това Царство няма да премине в други люде, но ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребъде във век. Така Бог Велики направи на царя познато това, което има да стане. И истинен и сънят, и верно е тълкуванието му."
към текста >>

В 10-та глава се описва, че Данаил след като е постил и се е молил три седмици и бил при реката Тигър, има следното видение: „И в 24-ия ден на първия месец, когато бях при брега на голямата река, която е Тигър, подигнах очите си и видях, и ето един човек, облечен с ленени дрехи и чреслата му бяха препасани с чисто злато уфаско, а телото му бе като хрисолит, и лицето му като вид на светкавица, а очите му като светила огнени, и мишците му и нозете му наглед като мед лъскава, и гласът на думите му като глас на народ.
Книгата на Данаил е апокалиптична и е книга на Мъдростта, запечатана със седем печата. В 12-та глава, 4-ти стих Архангелът, който говори с него му казва: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." От това ясно се вижда, че в книгата се говори за тайното значение, което трябва да се запечата т.е. да бъде скрито и ще бъде разбрано в сетните времена, когато знанието ще се увеличи. Това се отнася за днешните времена и за бъдещите, когато Бялото Братство ще даде по-голяма Светлина на учениците и те ще могат да проникнат по-дълбоко в тайните на природата. В последните три глави се говори за ръководителите на народите - Архангелите, които ръководят различните народи. В 10-та глава се описва, че Данаил след като е постил и се е молил три седмици и бил при реката Тигър, има следното видение: „И в 24-ия ден на първия месец, когато бях при брега на голямата река, която е Тигър, подигнах очите си и видях, и ето един човек, облечен с ленени дрехи и чреслата му бяха препасани с чисто злато уфаско, а телото му бе като хрисолит, и лицето му като вид на светкавица, а очите му като светила огнени, и мишците му и нозете му наглед като мед лъскава, и гласът на думите му като глас на народ. И само аз, Данаил, видях видението, а мъжете, които бяха с мен, не видяха видението, но треперене голямо падна върху тях и посегнаха, та се скриха." Значи, той с ясновидски поглед е видял присъствието на едно космично същество, когато другите, които са били с него само са почувствали присъствието му и казва: „Аз, прочее, останах сам и видях това голямо видение. И не остана сила в мене, и благолепието ми се обърна в мене на тление, и не остана сила в мене. Чух обаче гласа на думите му, и като слушах гласа на думите му, аз бях нечувствен, паднал на лицето си и лицето ми върху земята. И ето, ръка се допре до мене и ме подигна на колената ми и на дланите на ръцете ми.
към текста >>

37. Пророк Авакум - Влад Пашов (1902- 1974)

И Иеова Господ и силата ми, и ще направи нозете ми като на елените и ще направи да ходя по високите си места."
Третата глава е озаглавена: Молитвата на пророка Авакум. В нея се прави опит да се даде идея и представа за величието и могъществото на Бога, за Неговата сила и Неговия гняв. „Славата Му покрива небесата и земята е пълна с хвалата Му." Сиянието му бе като виделината, лъчи излизат из ръката му и там бе скришницата на крепостта Му. Застана, измери земята, погледна и направи да трептят народите... С негодувание си прошъл през земята, с яростта си стъпкал народите. Излязъл си за избавление на людете си, за избавление на помазаните." След това описва запустението, което ще настъпи на земята от гнева Господен, и казва: Аз, обаче, ще се веселя в Господа, ще се радвам за Бога на спасението си. И Иеова Господ и силата ми, и ще направи нозете ми като на елените и ще направи да ходя по високите си места."
към текста >>

38. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

И ще излезете, и ще се разиграете като телци из обора, и ще стъпчете нечестивите, защото те ще бъдат пепел под нозете ви, в който ден Аз направя това, говори Господ Бог Саваот." И накрая на главата, в 5-ти и 6-ти стих Господ казва: „Ето, Аз ще проводя Илия пророка, преди да дойде деня Господен, Великият и Страшният, и той ще обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на чадата към бащите им, да не дойда и да поразя земята с проклятия."
И главата завършва с думите: „В онзи ден, когато приготвя скъпоценностите си и ще бъда благоутробен за тях, както е благоутробен человек за сина си, който му работи. Тогаз ще се обърнете и разсъдите между праведен и нечестив, между който служи на Бога и който не Му служи." В 4-та глава продължава да говори за положението на праведните и нечестивите, и казва: „Защото, ето иде ден, който ще гори като пещ. И всичките горделиви и всички, които правят насилие, ще бъдат плява, и идещият ден ще ги изгори, говори Господ Бог Саваот, та няма да им остане ни корен, ни ветва. А вам, които се боите от Името Ми, ще изгрее слънцето на правдата с изцеление в крилата си. И ще излезете, и ще се разиграете като телци из обора, и ще стъпчете нечестивите, защото те ще бъдат пепел под нозете ви, в който ден Аз направя това, говори Господ Бог Саваот." И накрая на главата, в 5-ти и 6-ти стих Господ казва: „Ето, Аз ще проводя Илия пророка, преди да дойде деня Господен, Великият и Страшният, и той ще обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на чадата към бащите им, да не дойда и да поразя земята с проклятия." В тези два стиха ясно се говори за закона на прераждането. Показва Господ, че ще прати Илия, подразбира се, че ще се прероди, и той се прероди в Йоан Кръстител. И Христос когато го питаха, нали Илия трябваше по-рано да дойде, Той казва: „Илия вече дойде и сториха с него каквото искаха." С това завършва изложението за пророците, тяхната окултно-мистична наука. От приведените стихове от книгите на всички пророци се вижда много ясно, че те са дълбоки мистици и големи ясновидци и Посветени.
към текста >>

39. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"?
Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески. та да го посещаваш? А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"? Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески. Това са две лични степени или състояния на човека. Под човек се разбира обикновения човек, а под Син человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите. „И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените. Деветият псалом е пак славословие на Господа.
към текста >>

„И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените.
А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"? Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески. Това са две лични степени или състояния на човека. Под човек се разбира обикновения човек, а под Син человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите. „И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените. Деветият псалом е пак славословие на Господа. „Ще те славословя, Господи, с всичкото си сърце, ще прикажа всичките Твои чудеса. Ще се развеселя и ще се зарадвам заради Тебе, ще възпея Името Ти, Вишний." Тези славословия, това са окултни магически формули, с които може да си служи само един Посветен. Защото окултните формули в ръцете на един обикновен човек не само че няма да го ползват, но ще му причинят и вреда. Защото с всяка една формула се призовават Божествените сили да действат.
към текста >>

В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят.
Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора. А от друга страна има други, които за да го спънат, го вплитат в материалния живот и по този начин той незабелязано се откъсва от връзката с духовния свят. Началото на 18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение на което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението на вътрешните врагове и като се обърнал към Бога за помощ, помощта дошла и в заключение на това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води. Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене.
към текста >>

В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля".
" Това са думите, които Христос изрече на кръста и които всеки Посветен, когато минава през този стадий на Посвещение, изрича. Това е най-страшният изпит, казва Учителят. По-нататък псаломът продължава: „Защо стоиш далеч от спасението ми? Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам. Но Ти Си Свят... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит. В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля". Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми.
към текста >>

И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг.
В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му.
към текста >>

" Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята."
към текста >>

А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават богатството." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран.
Изобилие от жито ще има на земята по върховете на горите. Плодът му ще се люлее като ливан в гора, и жителите на градовете ще цъфтят като земната трева. Името Му ще пребъдва във век." В 73-ти псалом се изнасят контрастите, които съществуват на земята между онези, които имат всичко на земята и са изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези, които вървят в Божествения път, привидно като че се съблазняват от това положение. Псаломът започва с думите: „Благ е наистина Бог към Израиля, към чистите в сърце. А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават богатството." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран. Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат." В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите. Но когато влезе в Божието Светилище, т.е. когато влезе в пътя на ученика, в пътя на Посвещението, тя разбира, че всичко това е привидно и че те са изложени на погибел. Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към погибел.
към текста >>

доде положа враговете ти в подножието на нозете ти.
Но тя не изгубва вярата и надеждата си в Бога, Който ще я избави. И псаломът завършва с думите: „Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези, които осъждат душата му." 110-ти псалом е много дълбок и има и историческо, и мистично значение. Исторически се отнася до Христа, Който иде на земята, а мистично се отнася до раждането на Божественото в човешката душа. Псаломът започва тържествено с думите: „Рече Иеова, Господу моему: седни от дясно ми. доде положа враговете ти в подножието на нозете ти. От Сиона ще изпроводи Господ жезъла на силата ти. владей всред враговете си... Закле се Господ и не ще разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека. Господ е отдясно ти... " 111-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови дела и чудеса и за голямата Му милост.
към текста >>

Защото си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от подплъзване.
114-ти псалом е славословие за Величието и Силата на жБога. 115-ти псалом е продължение на предишния и е славословие към Господа, като прави паралел между Бога и идолите на езичниците. И псаломът завършва с думите:....................... не ще хвалят Господа мъртвите, нито всичките, които слизат в мястото на мълчанието, но ние ще благославяме Господа от сега и до века. Алилуйя." 116-ти псалом е благодарност на душата, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне. Псаломът завършва с думите: „върни се, душо моя, в покоя си, защото Господ ти стори добро. Защото си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от подплъзване. Ще ходя пред Господа в земята на живите." 117-ти псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Хвалете Господа всички народи, славословете Го всички племена, защото Милостта Му е голяма върху нас и Истината Господня е във век. Алилуйя." 118-ти псалом е славословие към Господа и от 5-ти до 7- ми стих казва: „В скръб призовах Господа, Господ ме послуша и даде ширина. Господ ми е помощник, няма да се уплаша, що може да ми стори человек? Господ е откъм мене, между помощниците ми, и аз ще видя падението на неприятелите си.
към текста >>

Четиринадесетият аркан е наречен „Двете урни", отговаря на буквата нун и е описан по следния начин: „Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми."
" Дванадесетият аркан е наречен „Жертвата", отговаря на буквата ламед и е описан по следния начин: „Во век, Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето. Истината Ти е в род в род, основал си земята и тя стои." Тринадесетият аркан е наречен „Скелетът-косач" - смъртта, отговаря на буквата мем и е описан по следния начин: „Колко обичам аз закона Ти! Вее ден той е поучение мое, по- мъдър от неприятелите ми направили са ме Твоите заповеди, защото те са всякога с мене." Четиринадесетият аркан е наречен „Двете урни", отговаря на буквата нун и е описан по следния начин: „Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми." Петнадесетият аркан е наречен „Колела Менда", отговаря на буквата самех и е описан по следния начин: „Възневидях двоеумните, а закона ти възлюбих. Ти си покров мой и щит мой. На Твоето Слово се надея. Отдалечете се от мене, лукави." Шестнадесетият аркан е наречен „Гръмнатата кула", отговаря на буквата аин и е описан, както следва: „Направих съд и правда, да Ме не предадеш на онези, които ме угнетяват.
към текста >>

40. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Това стана, когато Исус чувстваше най-голяма жажда, защото страшните рани изгаряха ръцете и нозете му и устните пресъхнаха.
Той не слушаше как недалеч оттук жени галилеянки от неговия род с глас плачеха и чупеха ръцете си до разкървяване. Но тия ридания бяха заглушени от тропота на множество коне, защото първосвещеникът Каяфа беше дошъл тук с голяма дружина, за да осмее разпнатия Син Божи. Надвечер страшно се разтресе земята и римският управител се уплаши и почна да се моли на своите езически божества, като помисли, че Исус трябва да е някакъв любимец на боговете. Земетресението прогони оттук изплашения народ в града и местото се почисти от тълпата. Тогава римският управител, който беше благороден човек с милосърдно сърце, позволи на ученика Йоан да доведе по-близо до кръста Исусовата майка. Това стана, когато Исус чувстваше най-голяма жажда, защото страшните рани изгаряха ръцете и нозете му и устните пресъхнаха. Тогава един войник натопи с кисело вино един сюнгер, набучен на исопово стъбло и така му утоли жаждата. Исус повери своята майка на Йоан. Почна да се стъмва, макар че сега пълнолунието трябваше да изгрее на небето. От Асвалтовото (мъртво) море потегли насам червеникава гъста мъгла и покри наоколо Ерусалимските хълмове. Тогаз клюмна настрана Исусовата глава".
към текста >>

41. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

С плач тя падна в нозете ми и каза:
Но този некадърник, под предлог, че е длъжен да се подчинява на императорския наместник, остави съдбата на Исус в моите ръце. Така Го върнаха пак при мене. Тук сякаш цялата Юдея се беше събрала в Ерусалим. Палатът на моето управление беше препълнен с викаща сган, която като бясна тичаше насам-натам. Повиках при себе си съпругата си, за която знаете Ваше Величество Цезарю, че тя е галилеянка и има дар да предсказва. С плач тя падна в нозете ми и каза: - Мъжо, внимавай, не прави зло на този свят човек. Миналата нощ видях насън: Той ходеше по вода и се издигна във въздуха. Вятърът и вълните Мму се покоряваха. Потокът от Кедронската река течеше кървав. Слънцето се помрачи като начумерената Веста.
към текста >>

На стъпалата срещнах един старец с почтен вид и побеляла коса, заедно с няколко жени, които с плач паднаха пред нозете ми.
Тълпата се разотиваше, връщайки се към града, но не вече с див рев, както когато отиваше натам, но умислена, мълчалива, съсипана. Малкият ми воински отряд също натъжен мина покрай мене. Гордият римски орел върху копията бяха обвили с траурен (черен) плат. Войниците говореха нещо, което не дочух и сегиз-тогиз се обръщаха към Калварийската планина, като да очакват някакво ново събитие. Наскърбен, аз предпазливо се завърнах в двореца си. На стъпалата срещнах един старец с почтен вид и побеляла коса, заедно с няколко жени, които с плач паднаха пред нозете ми. - Старче, кой си и какво желаеш? - попитах стареца. - Аз съм Йосиф от Ариматея - отговори той - и молбата ми е да ми позволите да погреба тялото на Исуса. - Нека да се изпълни твоето искане - казах аз и веднага наредих на Манилус с няколко войници да отиде на погребението, за да се предпазим от някое ново вълнение. След някой ден гробът остана празен.
към текста >>

42. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така щото, да отправи нозете ни в пътя на мира.
Защото Господнята ръка беше с него". "Тогаз баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува за идването на Спасителя, на Христа... Да Му служим без страх със святост и правда пред Него през всичките дни на живота. Да, и ти детенце, пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа да изправиш пътищата за Него. За да дадеш на людете да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка. Така щото, да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". В третата глава, втория стих се казва: "При първо- свещенството на Ана Каяфа Божието Слово дойде до Иоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение и покаяние за прощаване на греховете, както е писано и книгата с думите на пророк Исайя: "Глас, който вика и пустинята, пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му. Всяка долина ще се напълни и всяка планина и хълм ще се сниши.
към текста >>

43. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците.
От това следва, че всичко преходно е символ на вечно проявяващата се духовна Реалност. Това, което Христос направи като исторически факт е символ на един духовен процес, който извършва за цялото човечество. След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене".
към текста >>

На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно.
След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава.
към текста >>

44. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като го хванал за дясната ръка, дигнал го и на часа нозете и глезените му добили сила.
В трета глава се разправя, че Петър и Йоан отивали в храма и пред вратата имало един схванат от рождение, който просел пред храма. Той протегнал ръка пред Петър и Йоан за помощ. "А Петър с Йоан се взря в него и рече: Погледни ни. И той внимаваше на тях, като мислеше да получи нещо от тях. Но Петър му казва, че нямат сребро и злато, но му казва: В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи. И като го хванал за дясната ръка, дигнал го и на часа нозете и глезените му добили сила. И влезе заедно с тях в храма и всички се чудеха". И хората се събрали около апостолите и Петър започнал да им говори за Христос, как е бил предаден от техните наставници и убит и как възкръснал, и чрез Неговото Име той прави тези знамения. Той им казва: "Вие се отрекохте от Светия и Праведния, като поискахте да ви се пусне един убиец, като убихте Началника на Живота. Но Бог го възкреси от мъртвите, за което Ние сме свидетели". В проповедите си Петър винаги си служи с цитати от Стария Завет, за да убеди служителите си, че това, за което им говори, е предсказано от пророците и Моисей и казва: Защото Моисей казал: "Господ ще ви въздигне от братята ви Пророк, както въздигна мене.
към текста >>

Те отърсили против тях праха от нозете си и заминали за Икония.
Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе Божието Слово. А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени. А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си. Те отърсили против тях праха от нозете си и заминали за Икония. Оттук се вижда, че Християнството постепенно прониква между езичниците, гърци, римляни и други. В 14-та глава се разказва, че Павел като говорил в синагогата, повярвали множество юдеи и гърци. Но някои юдеи настроили езичниците против апостолите и множеството на града се раздвоило - едни били с юдеите, а други с апостолите. Искали да ги убият с камъни, но те се научили и избягали в Дикаонските градове - Листра и Дарвия, и в околните им места проповядвали Благовестието. В Листра Павел изцерил един куц по рождение, като му казал: Стани и ходи!
към текста >>

45. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

Този разказ е описан по следния начин в 11 глава на Евангелието на Йоана: "Един човек, на име Лазар от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен (А Мария, чийто брат беше болен, бе онази, която помаза Господа с миро и отри нозете с косите си.) И тъй, сестрите проводиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР Възкресението на Лазар е седмото знамение, описано в Евангелието на Йоана. В това знамение са скрити много Тайни, свързани с Посвещението в древните Мистерии и с новото Посвещение, основата, на което полага Христос. Този разказ е описан по следния начин в 11 глава на Евангелието на Йоана: "Един човек, на име Лазар от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен (А Мария, чийто брат беше болен, бе онази, която помаза Господа с миро и отри нозете с косите си.) И тъй, сестрите проводиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртна, но е за Славата Божия, за да се прослави Божият Син чрез нея. Исус обичаше Марта и сестра й, и Лазара. Тогаз, откак чу, че е болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. И подир това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея... Нашият приятел Лазар заспа. Но Аз отивам да го събудя.
към текста >>

Умрелият излезе с ръце и нозе, повити в саван и лицето му забрадено с кьрпа.
Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията Слава? И тъй, отместиха камъка, а Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз зная, че винаги Ме слушаш. Но това казах, заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе с ръце и нозе, повити в саван и лицето му забрадено с кьрпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си иде. Тогаз много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, що стори Исус, повярваха в Него. А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво беше извършил Исус. Затова главните свещеници и фарисеи събраха съвет и казаха: Какво да правим ние? Защото този човек върши много знамения... И тъй, от онзи ден, те се съветваха да го умъртвят".
към текста >>

46. 5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Следва измиването нозете на учениците и Петър се противи, не иска Исус да омие нозете му, на което Исус му казва: "Ако не те омия, нямаш дял с Мене".
5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ В 13 глава е описана Тайната Вечеря и свързаното с нея. Тя почва с думите: "А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, и като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби". Следва измиването нозете на учениците и Петър се противи, не иска Исус да омие нозете му, на което Исус му казва: "Ако не те омия, нямаш дял с Мене". Тогава Симон Петър Му казва: "Не само нозете ми, но и ръцете и главата ми. Исус му казва: Който се е окъпал, няма нужда да омие друго, освен нозете си, но е целият чист; и вие сте чисти, но не всички". Думите: "Ако не те омия, нямаш дял в Мене" и "Който се е окъпал, няма нужда да омие друго, освен нозете си, но цял е чист; и вие сте чисти" показва, че не става въпрос за едно обикновено омиване, само за един пример на служене, но тук е скрита по-дълбока идея. Това омиване има отношение към пречистването на астралното тяло, което се пречиства отгоре надолу. И най-долната част на астралното тяло е в областта на краката.
към текста >>

Тогава Симон Петър Му казва: "Не само нозете ми, но и ръцете и главата ми.
5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ В 13 глава е описана Тайната Вечеря и свързаното с нея. Тя почва с думите: "А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, и като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби". Следва измиването нозете на учениците и Петър се противи, не иска Исус да омие нозете му, на което Исус му казва: "Ако не те омия, нямаш дял с Мене". Тогава Симон Петър Му казва: "Не само нозете ми, но и ръцете и главата ми. Исус му казва: Който се е окъпал, няма нужда да омие друго, освен нозете си, но е целият чист; и вие сте чисти, но не всички". Думите: "Ако не те омия, нямаш дял в Мене" и "Който се е окъпал, няма нужда да омие друго, освен нозете си, но цял е чист; и вие сте чисти" показва, че не става въпрос за едно обикновено омиване, само за един пример на служене, но тук е скрита по-дълбока идея. Това омиване има отношение към пречистването на астралното тяло, което се пречиства отгоре надолу. И най-долната част на астралното тяло е в областта на краката. С измиването на краката от Исус е показано, че цялото астрално тяло на учениците е пречистено.
към текста >>

Исус му казва: Който се е окъпал, няма нужда да омие друго, освен нозете си, но е целият чист; и вие сте чисти, но не всички".
5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ В 13 глава е описана Тайната Вечеря и свързаното с нея. Тя почва с думите: "А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, и като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби". Следва измиването нозете на учениците и Петър се противи, не иска Исус да омие нозете му, на което Исус му казва: "Ако не те омия, нямаш дял с Мене". Тогава Симон Петър Му казва: "Не само нозете ми, но и ръцете и главата ми. Исус му казва: Който се е окъпал, няма нужда да омие друго, освен нозете си, но е целият чист; и вие сте чисти, но не всички". Думите: "Ако не те омия, нямаш дял в Мене" и "Който се е окъпал, няма нужда да омие друго, освен нозете си, но цял е чист; и вие сте чисти" показва, че не става въпрос за едно обикновено омиване, само за един пример на служене, но тук е скрита по-дълбока идея. Това омиване има отношение към пречистването на астралното тяло, което се пречиства отгоре надолу. И най-долната част на астралното тяло е в областта на краката. С измиването на краката от Исус е показано, че цялото астрално тяло на учениците е пречистено. Затова Той казва, че който е окъпан, т.е който е пречистен, няма нужда от друго къпане, освен от омиване на краката, т.е от пречистване на долната част на астралното тяло.
към текста >>

Думите: "Ако не те омия, нямаш дял в Мене" и "Който се е окъпал, няма нужда да омие друго, освен нозете си, но цял е чист; и вие сте чисти" показва, че не става въпрос за едно обикновено омиване, само за един пример на служене, но тук е скрита по-дълбока идея.
В 13 глава е описана Тайната Вечеря и свързаното с нея. Тя почва с думите: "А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, и като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби". Следва измиването нозете на учениците и Петър се противи, не иска Исус да омие нозете му, на което Исус му казва: "Ако не те омия, нямаш дял с Мене". Тогава Симон Петър Му казва: "Не само нозете ми, но и ръцете и главата ми. Исус му казва: Който се е окъпал, няма нужда да омие друго, освен нозете си, но е целият чист; и вие сте чисти, но не всички". Думите: "Ако не те омия, нямаш дял в Мене" и "Който се е окъпал, няма нужда да омие друго, освен нозете си, но цял е чист; и вие сте чисти" показва, че не става въпрос за едно обикновено омиване, само за един пример на служене, но тук е скрита по-дълбока идея. Това омиване има отношение към пречистването на астралното тяло, което се пречиства отгоре надолу. И най-долната част на астралното тяло е в областта на краката. С измиването на краката от Исус е показано, че цялото астрално тяло на учениците е пречистено. Затова Той казва, че който е окъпан, т.е който е пречистен, няма нужда от друго къпане, освен от омиване на краката, т.е от пречистване на долната част на астралното тяло. Това показва, че учениците са били преминали първата част на школата, където се извършва пречистване на астралното тяло.
към текста >>

Те са, така да се каже, организирали своето астрално тяло, образували са в него духовните органи и със измиването на нозете им от Исус става отпечатването на тези органи на астралното върху етерното тяло и те могат да влязат в съзнателна връзка с духовния свят.
Това омиване има отношение към пречистването на астралното тяло, което се пречиства отгоре надолу. И най-долната част на астралното тяло е в областта на краката. С измиването на краката от Исус е показано, че цялото астрално тяло на учениците е пречистено. Затова Той казва, че който е окъпан, т.е който е пречистен, няма нужда от друго къпане, освен от омиване на краката, т.е от пречистване на долната част на астралното тяло. Това показва, че учениците са били преминали първата част на школата, където се извършва пречистване на астралното тяло. Те са, така да се каже, организирали своето астрално тяло, образували са в него духовните органи и със измиването на нозете им от Исус става отпечатването на тези органи на астралното върху етерното тяло и те могат да влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Те няма да минат по пътя на древното Посвещение, а минават едно ново Посвещение. Омиването на нозете им е началото на едно такова Посвещение. В тази глава по-нататък се загатват за много Тайни, но ще посоча само няколко мисли, с които всеки сам може да размишлява и да открие Тайните, скрити в нея. След омиването на нозете им, Исус им казва: "Знаете ли какво ви сторих? Вие ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв.
към текста >>

Омиването на нозете им е началото на едно такова Посвещение.
С измиването на краката от Исус е показано, че цялото астрално тяло на учениците е пречистено. Затова Той казва, че който е окъпан, т.е който е пречистен, няма нужда от друго къпане, освен от омиване на краката, т.е от пречистване на долната част на астралното тяло. Това показва, че учениците са били преминали първата част на школата, където се извършва пречистване на астралното тяло. Те са, така да се каже, организирали своето астрално тяло, образували са в него духовните органи и със измиването на нозете им от Исус става отпечатването на тези органи на астралното върху етерното тяло и те могат да влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Те няма да минат по пътя на древното Посвещение, а минават едно ново Посвещение. Омиването на нозете им е началото на едно такова Посвещение. В тази глава по-нататък се загатват за много Тайни, но ще посоча само няколко мисли, с които всеки сам може да размишлява и да открие Тайните, скрити в нея. След омиването на нозете им, Исус им казва: "Знаете ли какво ви сторих? Вие ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите, както Аз направих на вас".
към текста >>

След омиването на нозете им, Исус им казва: "Знаете ли какво ви сторих?
Това показва, че учениците са били преминали първата част на школата, където се извършва пречистване на астралното тяло. Те са, така да се каже, организирали своето астрално тяло, образували са в него духовните органи и със измиването на нозете им от Исус става отпечатването на тези органи на астралното върху етерното тяло и те могат да влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Те няма да минат по пътя на древното Посвещение, а минават едно ново Посвещение. Омиването на нозете им е началото на едно такова Посвещение. В тази глава по-нататък се загатват за много Тайни, но ще посоча само няколко мисли, с които всеки сам може да размишлява и да открие Тайните, скрити в нея. След омиването на нозете им, Исус им казва: "Знаете ли какво ви сторих? Вие ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите, както Аз направих на вас". След това говори вече, че един от 12-те ще го предаде. Той казва: "Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм това, което рекох.
към текста >>

И тъй, ако Аз, Господ и Учител ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму да си миете нозете.
Те няма да минат по пътя на древното Посвещение, а минават едно ново Посвещение. Омиването на нозете им е началото на едно такова Посвещение. В тази глава по-нататък се загатват за много Тайни, но ще посоча само няколко мисли, с които всеки сам може да размишлява и да открие Тайните, скрити в нея. След омиването на нозете им, Исус им казва: "Знаете ли какво ви сторих? Вие ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите, както Аз направих на вас". След това говори вече, че един от 12-те ще го предаде. Той казва: "Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм това, което рекох. И казва още: "Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема. И който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
към текста >>

47. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете.
И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете. И те й казват: Жено, защо плачеш? - Казва им: Защото дигнали Господа ми и не знам къде са Го положили. Като рече това, тя се обърна назад и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Исус. Казва й Исус: Жено, защо плачеш? Кого търсиш?
към текста >>

48. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем. Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се уплашиха много.
към текста >>

В Евангелието това събитие е предадено в осма глава, от 41 до 56 стих по следния начин: "И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата и падна пред Исусовите нозе, и му се молеше да влезе в къщата му, защото имаще едничка дъщеря, на около 12 години и беше на умиране.
И Окултната Наука твърди, че този посветен от Наин в следващото си прераждане е бил един от знаменитите учители на християнството. По такъв начин Христос е подготвял хората, които да подемат делото, на което Той сложи началото. Също така и всички изцелявани от Христа са приели Неговия импулс. Те са приели от Него Сила и в следващото си прераждане са станали работници за разпространение на Учението. 12. Следващото окултно явление е възкресението на дъщерята на Яир. В Евангелието това събитие е предадено в осма глава, от 41 до 56 стих по следния начин: "И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата и падна пред Исусовите нозе, и му се молеше да влезе в къщата му, защото имаще едничка дъщеря, на около 12 години и беше на умиране. И когато отиваше, народът го притискаше и една жена, която имаше кръвотечение от 12 години и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого, се приближи изотзад и се допре до полата на дрехата му, и начаса престана кръвотечението й. И рече Исус: Кой се допре до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, а Ти казваш: Кой се допре до Мене. Но Исус каза: Някой се допре до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене. И жената като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред всички люде по коя причина се допре до Него и как начаса оздравя.
към текста >>

Погледнете ръцете и нозете ми, че Аз съм същият.
След това се явява на единадесетте при затворени врати. "И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам. А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. А Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцето ви? Погледнете ръцете и нозете ми, че Аз съм същият. Попипайте Ме и вижте, защото духът няма меса и кости, а както виждате, Аз имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си". И след това ги пита: Имат ли нещо за ядене, и ял с тях. "И рече им: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и псалмите. Тогаз им отвори умовете, за да разбират писанията.
към текста >>

И като рече това, показа им ръцете и нозете Си".
А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. А Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцето ви? Погледнете ръцете и нозете ми, че Аз съм същият. Попипайте Ме и вижте, защото духът няма меса и кости, а както виждате, Аз имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си". И след това ги пита: Имат ли нещо за ядене, и ял с тях. "И рече им: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и псалмите. Тогаз им отвори умовете, за да разбират писанията. И рече им: Така е писано, :е Христос трябва да пострада, да умре и да възкръсне от мъртвите в третия ден. И че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се почне от Ерусалим.
към текста >>

49. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

И падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше.
От Учителя има цяла беседа върху този случай, озаглавена "Гърбавата жена". В 17 глава, 12 стих се казва: "И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като спряха отдалеч, извикаха със силен глас, казвайки: Исусе, наставниче, смили се над нас! И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отидоха, очистиха се. И един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас хвалеше Бога. И падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин. А Исус в отговор му рече Нали се очистиха десетимата, а де са деветимата? Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен този иноплеменник? И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцери (17:12-19). В 18 глава, от 36 до 43 стих е предаден разказът за изцеряването на слепия, който като чува, че идва Исус, казва: "Сине Давидов, смили се над мене".
към текста >>

50. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Величието на Любовта, която се извършва от Мария Магдалина, когато тя мокри нозете на Христа със сълзите си и ги помазва с драгоценно миро, иде от величието на пречистеното в нея.
Това показва пробуждането на душата, която се стреми към Христа, за да бъде пречистена. И Христос казва за нея: На нея се прощават много грехове, защото много е обичала, а на онзи, на който малко се прощава, той малко е обичал. Нечистото в нея, грешното е изцелено и превърнато в Любов. Голямото прощаване на греховете, което е станало с нея, е изгонване на бесовете, което е процес на пречистване на душата. В голямата жажда, тази демонична жажда за чувствена наслада е непречистеносттта, а Любовта е това, което се получава чрез пречистването на нечистото. Величието на Любовта, която се извършва от Мария Магдалина, когато тя мокри нозете на Христа със сълзите си и ги помазва с драгоценно миро, иде от величието на пречистеното в нея. Мария Магдалина, която помаза Христа с миро, е същата Мария от Витания и сестра й Марта. При помазването Мария Магдалина е движена от Любовта. При случая Марта-Мария, Мария е спокойната и се отдава благоговейно на думите, които Христос казва. До нея е сестра й Марта, която е свръхзаета и роптае срещу неподвижността на Мария Магдалина. Мария Магдалина е станала Мария след нейното изцеление и преминава през степента на преобразяването.
към текста >>

"Мария седна при нозете на Исус и слушаше Неговото Слово." (10; 39)
Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца. Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си. Евангелието на Лука ни разказва, как тя действително приема в себе си като семе думите на пастирите в нощта на Рождеството и думите на 12-годишния Исус в храма на Ерусалим. "Мария, обаче, пазеше тези думи и ги оживяваше в сърцето си." (2; 19) "И Неговата майка запази тези думи в сърцето си." (2;51) Мария Магдалина, която е станала Мария, е също така първообраз и образец на възприемащата душа. Контрастът с нейната сетра Марта ясно ни подчертава това. "Мария седна при нозете на Исус и слушаше Неговото Слово." (10; 39) Душата, добила мир в себе си, е добрата почва. Плодът, който тя принася, е виждането на сърцето. Тук става въпрос за етерното сърце, което се превръща в духовен орган най- първо на вярата и след това в духовен орган на виждане. Там семето на Духа се разцъфтява в разтворен цвят. На втвърдените сърца "дяволът отнема семето на Словото от тяхното сърце" (8;12).
към текста >>

51. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Така още в първата глава, 79 стих, се казва: "Ще насочи нашите нозе в пътя на мира".
След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението. В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота. Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението. То постоянно изразява това с един тих и душевно силен език. Като светещи фарове са разпръснати в цялото Евангелие думите за Пътя. Така още в първата глава, 79 стих, се казва: "Ще насочи нашите нозе в пътя на мира". В края на Евангелието, по пътя за Емаус, 24 глава, 72 стих, учениците си казват: "Не гореше ли сърцето ни, когато той говореше с нас по пътя". Така в изминаването на един външен Път се изживява всичко онова, което трябва да бъде изминато по вътрешен Път, по Христовия Път. Пътят ги беше довел до виждането на Възкръсналия. "Сърцето им горяло" - това е един израз, който показва, че тяхното сърце е преминало от каменно в плътско, станало е едно раздвижване на сърцето, напиращото чувстване на виждащата сила на сърцето. Това е животът на пъпката, която иска да се разцъфти.
към текста >>

52. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улицата и речете: И праха, който се е полепил по нозете ни, от вашия град го отръсваме.
Но ако няма, ще се върне на вас. И в същата къща седнете и яжте, и пийте каквото ви сложат. Защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща." (10;4-7) "И като влезете в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат, и изцелявайте болни в него, и казвайте: Божието царство е наближило до вас. А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улицата и речете: И праха, който се е полепил по нозете ни, от вашия град го отръсваме. Но това да знаете, че Божието Царство е наближило." (10;8-11) "Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град." (10; 12) "Горко ти, Хоризане, горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха във вас, отдавна те биха се покаяли, седещи във вретище и пепел. Обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
към текста >>

След това се дава сцената с Марта и Мария, където Марта непрекъснато шета, а Мария е седнала при нозете на Исус и слуша словото му.
"И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха." (10;23-24) След това, по повод въпроса на един богат човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича Бога с всичкия си ум, сърце и душа, и сила, и ближния като себе си, ще наследи вечен живот. Тогаз той, за да се оправдае, пита: Кой ми е ближен? И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37). След това се дава сцената с Марта и Мария, където Марта непрекъснато шета, а Мария е седнала при нозете на Исус и слуша словото му. И понеже Марта се оплаква на Исус, че сестра й не й помага, Исус й отговаря: Мария избра добрата част и не ще й се отнеме (10;38-42). В началото на 11 глава се казва: "И когато той се молеше, един от неговите ученици му рече: Научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици." (11;1) В отговор на това Исус им дава молитвата "Отче наш", след което им дава изяснения въобще за молитвата, като им дава и притчата за молещия се приятел за изяснение. В заключение на поясненията за молитвата, Той им казва: "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори" (11;2-9). Учителят отнася тези три молби към ума, сърцето и волята. Понеже по въпроса за молитвата говорих по-напред, сега само споменавам.
към текста >>

53. 18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

При едно явяване им казва: Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че Аз съм същият.
Това е венецът на цялото учение. Той посочи на учениците и на всички след тях Пътя към съвършенството, който води през Голгота. След което идва Възкресението. След Възкресението Той се явява многократно на учениците и в продължение на 40 дни ги поучава в Тайните на Царството Божие. Показва им, че е възкръснал, че е победил смъртта и че е господар на живота и смъртта. При едно явяване им казва: Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че Аз съм същият. Опитайте Ме и вижте, защото духът няма меса и кости, а както виждате, Аз имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си и взе, та яде пред тях. Тогаз им отвори умовете да разберат писанията." (24;39-43)
към текста >>

И като рече това, показа им ръцете и нозете Си и взе, та яде пред тях.
След Възкресението Той се явява многократно на учениците и в продължение на 40 дни ги поучава в Тайните на Царството Божие. Показва им, че е възкръснал, че е победил смъртта и че е господар на живота и смъртта. При едно явяване им казва: Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че Аз съм същият. Опитайте Ме и вижте, защото духът няма меса и кости, а както виждате, Аз имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си и взе, та яде пред тях. Тогаз им отвори умовете да разберат писанията." (24;39-43)
към текста >>

54. 3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението - Влад Пашов (1902- 1974)

Разказът е предаден по следния начин в Евангелието: "И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа, моля Ти се да дойдеш и положиш ръка на нея, за да оздравее и да живее".
3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението Във второто знамение са ни представени два женски образа - дъщерята на Яир, на дванадесет години, и жената, която страда от кръвотечение в продължение на дванадесет години. Разказът е предаден по следния начин в Евангелието: "И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа, моля Ти се да дойдеш и положиш ръка на нея, за да оздравее и да живее". Тук на първо място е подчертана вярата на бащата, че Исус може да излекува дъщеря му. "И Той отиде _с него. И едно голямо множество следваха подире Му и хората Го притиснаха. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години и много беше пострадала от множество лекари и беше иждивила целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле, като чу отзивите за Исус, дойде между народа изотзад и се допре до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея".
към текста >>

55. 3.12. Изгонване на беса от дъщерята на елинката - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя идва и пада пред нозете Му и Му се моли да изгони беса от дъщеря й.
3.12. Изгонване на беса от дъщерята на елинката След това го среща една жена, чиято малка дъщеря имала нечист дух. Тя идва и пада пред нозете Му и Му се моли да изгони беса от дъщеря й. Понеже майката била елинка, Исус й рече: "Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата. А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат трохите, паднали от децата. И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти. И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл". Тук Исус изгонва беса, без да е видял момичето и без да е направил или казал нещо, но казва:" За тези думи иди си, бесът излезе от дъщеря ти".
към текста >>

56. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

1. Измиване на нозете.
Но ако въпросът се разгледа от едно по-дълбоко гледище, тогава ще се хвърли друга светлина върху тези двама актьори на Великата драма. Тук при Разпятието, като се почне от Тайната Вечеря и се свърши с Възкресението и Възнесението, се срещат микрокосмичното и макрокосмичното, човешкото и космич-ното, Божественото. От Тайната Вечеря до Възкресението ни се представят седем степени на Пътя на окултното развитие, които са били познати на първите християни и които те са практикували в своето окултно развитие. В една от предишните глави се спрях на тези степени и обясних как се разбират те в езотеричен смисъл. Сега само ще спомена имената на тези степени, като дам някои допълнителни обяснения върху тях. 1. Измиване на нозете. 2. Бичуването. 3. Увенчаването с трънения венец. 4. Разпятието. 5. Полагането в гроба. 6. Възкресението.
към текста >>

Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец).
Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане. Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света. Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба. Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек. Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението.
към текста >>

Микрокосмичният и макрокосмичният човек са устроени еднакво с техния троичен строеж, отивайки отдолу нагоре, от нозете към главата, от земните глъбини към Небесните висини.
Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света. Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба. Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек. Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението. Микрокосмичният и макрокосмичният човек са устроени еднакво с техния троичен строеж, отивайки отдолу нагоре, от нозете към главата, от земните глъбини към Небесните висини. В средата, в четвъртата степен, между двете троици стои Кръстът на Голгота. Кръстът е Тайната на човешката карма. След завръщането на първите три степени, измиването на нозете, бичуването и увенчаването с трънен венец, според Евангелието на Йоан, пред двореца на Пилат са изказани тайнствените думи: "Ето Човекът! " От първите три степени израства образът на човека. На Кръста става явна Тайната на човешката форма.
към текста >>

След завръщането на първите три степени, измиването на нозете, бичуването и увенчаването с трънен венец, според Евангелието на Йоан, пред двореца на Пилат са изказани тайнствените думи: "Ето Човекът!
Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек. Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението. Микрокосмичният и макрокосмичният човек са устроени еднакво с техния троичен строеж, отивайки отдолу нагоре, от нозете към главата, от земните глъбини към Небесните висини. В средата, в четвъртата степен, между двете троици стои Кръстът на Голгота. Кръстът е Тайната на човешката карма. След завръщането на първите три степени, измиването на нозете, бичуването и увенчаването с трънен венец, според Евангелието на Йоан, пред двореца на Пилат са изказани тайнствените думи: "Ето Човекът! " От първите три степени израства образът на човека. На Кръста става явна Тайната на човешката форма. Физическото тяло на човека е Кръстът. От него израства неговата земна съдба. То е Кръстът, който човек трябва да се научи да взема върху себе си.
към текста >>

57. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете.
Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала. Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой ученик. Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа. Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете. Земната дейност на Христа е като съграждането на една къща, на един храм. И като мъдър строител Той слага първо основите. Петровото естество е свързано със Земята и със земна твърдост в душата на учениците, и е основата на храма на човечеството, който Христос гради. Планинската проповед е полагане основата на храм. И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква".
към текста >>

58. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда.
Защото за всяка Окултна Школа Учението за Любовта и Братството е основното учение, върху което се градят другите учения. Там, където това Учение не се проповядва и прилага, всяко окултно учение е суета и празни приказки. По-нататък в 4-та глава от 31-ви до 37-ми стих се говори също как са живели учениците помежду си. Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях. Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда. Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова, колкото предават на апостолите. Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това дело. И Анания, като слушал изобличаването на Петра, пада и издъхва. Същото се случва и с жена му.
към текста >>

Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите."
Там, където това Учение не се проповядва и прилага, всяко окултно учение е суета и празни приказки. По-нататък в 4-та глава от 31-ви до 37-ми стих се говори също как са живели учениците помежду си. Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях. Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда. Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова, колкото предават на апостолите. Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това дело. И Анания, като слушал изобличаването на Петра, пада и издъхва. Същото се случва и с жена му. Тук ни се изнася един велик окултен Закон, че когато човек обещае нещо на Бога и след това не го изпълни, той плаща с живота си.
към текста >>

И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.
4. В началото на третата глава се разказва, че Петър и Йоан, отивайки в храма, видели пред вратата на храма един куц човек, който просел. Той се надявал да му дадат пари. "Но Петър, с Йоана, се взре в него и рече: Погледни ни. И гой внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях. Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в Името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи! И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила. И той скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, та ходеше и скачаше и славеше Бога." /3;4-8/. Този факт ни показва, че Петър и Йоан са притежавали сила с една дума да изцеляват болни и да възкресяват мъртви, както ще видим това по-нататък. Това показва, че те са Посветени от висок ранг, които разполагат със знание и сила. Или най-малкото те са били съзнателни проводници на Възвишени духовни същества, на Светия Дух, който чрез тях извършва тези работи. Но и в единия, и в другия случай това показва, че те имат връзка с Разумни духовни същества и то съзнателна връзка, което показва, че те са Посветени.
към текста >>

Описано е по следния начин: "А в Листра седеше някой си человек немощен в нозете си, куц по рождението си, който никога не бе ходил.
Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение." /13:9-12/. Оттук нататък Савел се нарича вече Павел. Гореказаното е ясно без коментарии. Павел разполага със знание и сила, с които си служи при даден случай. 14. В 14-та глава, между другото, се описва изцеляването на някой си куц по рождение. Описано е по следния начин: "А в Листра седеше някой си человек немощен в нозете си, куц по рождението си, който никога не бе ходил. Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взре в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани прав на нозете си! И той скочи и ходеше. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаон- ски: Боговете, оприличени на человеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, понеже той беше главният говорител." /14;8-12/. И искали да им принесат жертва, по Павел едва успял да ги убеди да не правят това, защото и те са человеци като тях.
към текста >>

Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взре в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани прав на нозете си!
Оттук нататък Савел се нарича вече Павел. Гореказаното е ясно без коментарии. Павел разполага със знание и сила, с които си служи при даден случай. 14. В 14-та глава, между другото, се описва изцеляването на някой си куц по рождение. Описано е по следния начин: "А в Листра седеше някой си человек немощен в нозете си, куц по рождението си, който никога не бе ходил. Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взре в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани прав на нозете си! И той скочи и ходеше. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаон- ски: Боговете, оприличени на человеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, понеже той беше главният говорител." /14;8-12/. И искали да им принесат жертва, по Павел едва успял да ги убеди да не правят това, защото и те са человеци като тях. Тази случка, както и всички други, показват, че Павел, както и Петър и другите апостоли, са имали знания и са разполагали със сили, за да могат да извършват изцеления и възкресения.
към текста >>

И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците.
22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви. Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин. В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо. На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя Филип, който имал четири дъщери девици, които пророкували. "И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса Христа. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята Воля." /21;10-14/. И като отива Павел в Ерусалим, там вече имало настроение против него и като бил в храма, нахвърлили се върху него и го извлекли вън от храма, и когато щели да го убият, стигнало известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен и той взел войници и отишъл при разбунтувания народ.
към текста >>

Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината."
Там пред него и пред жена му Павел излага Учението на Исуса Христа. След това Феликс е сменен от Порций Фест. Понеже Фест, по предложение на юдеите, иска да го заведе в Ерусалим да се съди с тях, затова той казва: "Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш." След това идва цар Агрипа с жена си и Фест казва на Агрипа, че не намира вина у него и понеже той се отнася до Кесаря, решава да го изпрати. Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия свят и той тръгва в Неговия Път. Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината." След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря. 23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба.
към текста >>

59. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички." /1;19-21/.
Докле положа враговете Ти за твое подножие."? Не са ли те всички служебни духове, изпратени да слугуват на ония, които ще наследят спасение? " /1-14/. И защо не на ангелите подчини Той бъдещия свят, за който говори? А в Посланието към ефесяните казва: "... могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на Небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство /чинове на ангелската йерархия/ и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички." /1;19-21/. В Посланието към коринтяните казва: "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посели в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "В Него, Който е образ на Невидимия Бог, Първороден преди всяко създание. Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на Небето и на Земята, видимо и невидимо, било Престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено. И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява."
към текста >>

60. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
"Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресение на мъртвите. Защото както в Aдама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на своя ред; Христос, първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови." /15;20-23/ "Тогава ще бъде краят, когато ще предаде Царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство, и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. И Смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена." /15;24-26/ В тези три последни стиха Павел по един гениален начин ни загатва най-дълбоките Тайни на Битието - за края на един еволюционен цикъл, когато онези, които са приели Христа в себе си, ще възкръснат, ще придобият Вечния Живот и Смъртта ще бъде победена. И цялото проявено Битие ще се върне в Бога Отца - Абсолютният Дух, след като унищожи всяко началство, власт и сила. Тук трябва да кажа следното: духовната ангелска йерархия се състои от девет чина, които носят следните имена в Християнския езотеризъм: ангели, архангели, началства, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими. При грехопадението не само хората, но и част от някои от йерархиите, падат.
към текста >>

61. 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява ВСИЧКО КЪМ всички." /1;19-23/.
12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ "Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на Мъдрост и на откровение, за да Го познаете." /1;17/. "И да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство." /1;18/. "И колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - сила, която е според действането на могъщата Негова мощ. С която подейства в Христа, като Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява ВСИЧКО КЪМ всички." /1;19-23/. "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме 11егово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна... Христовата Taйна, която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила." /3;3-7/. "На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане сега позната чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Гой изработи в Христа Исуса нашия Господ." /3;8-11/. "Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество." /6;10/.
към текста >>

"И с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира." /6;15/.
"Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."/6;11;12/. Тук Павел пак загатва за онези началства, власти и сили от ангелската йерархия, които са се отклонили от правия път и са се отказали да изпълняват Божията Воля (в индуската окултна литература се наричат асури) в процеса на мировото творчество. "Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите." /6;13/. "Стойте, прочее, препасани с Истина през кръста си и облечени в Правдата за бронен нагръдник." /6;14/. "И с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира." /6;15/. "А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия." /6;16/. "Вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието Слово."/6;17/.
към текста >>

62. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всичко си подчинил под нозете му."/2;6-8/.
"Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш? Ти си го направил само малко по-долен от ангелите. Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му."/2;6-8/. "А като му е подчинил всичко, не е оставил нищо непод- чинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено." /2;8/. "Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-до- лен от ангелите, че е увенчан със слава и чест, поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт е Божията благодат, за всеки човек."/2;9/. "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение." /2;10/. "Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя; казвайки: -
към текста >>

"Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена", и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но, напротив, да изцелее." /12;12-13/.
И бие всеки син, когато приема. Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, който баща му не наказва? Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове." /12;3-8/. "Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко. Но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него." /12;11/. "Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена", и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но, напротив, да изцелее." /12;12-13/. "Търсете мир е всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и множеството да се зарази от него."/12;14-15/. "Но пристъпихме до хълма Сион, до града на Живия Бог, Небесния Ерусалим и пред десятки хиляди тържествуващи ангели, при Събора на Първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на Новия Завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата." /12;22-24/. "Затова, понеже приемаме Царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е Огън, който пояжда."/12;28-29/. В стихове 22, 23 и 24 на 12-та глава се говори за Бялото Братство.
към текста >>

63. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната.
От техните сили се пораждат и поддържат нервната и кръвоносната системи. И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.
към текста >>

И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си.
Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си. И като Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и, ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Напиши прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, Тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте Църкви; и седемте светилника са седемте Църкви." /1;1,10-20/. Това е първото видение на ясновидеца, който прониква във висшите светове. Той вижда Човешкия Син, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си.
към текста >>

И като Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и, ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.
Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си. И като Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и, ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Напиши прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, Тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте Църкви; и седемте светилника са седемте Църкви." /1;1,10-20/. Това е първото видение на ясновидеца, който прониква във висшите светове. Той вижда Човешкия Син, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си. Той му дава нареждане какво да пише до Църквите, които са седемте културни епохи на Петата раса.
към текста >>

64. 4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

В Апокалипсиса тази епоха е характеризирана по следния начин: "До Ангела на Тиатирската Църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе мязат на лъскава мед: Зная твоите дела и любовта, служенето и търпението ти, и че последните дела са по-много от първите.
4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха Четвъртото Послание е отправено към Църквата в Тиа-тир, която символизира Четвъртата културна епоха - Гръко-Римската. В Апокалипсиса тази епоха е характеризирана по следния начин: "До Ангела на Тиатирската Църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе мязат на лъскава мед: Зная твоите дела и любовта, служенето и търпението ти, и че последните дела са по-много от първите. Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи к прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си. Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят от нейните с тях дела. И чадата й ще убия с мор. И всичките Църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му.
към текста >>

65. 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.
Ето защо Този, Който вдъхновява шестото Послание, казва, че притежава Ключа на Давида. Тази епоха е характеризирана по следния начин в Апокалипсиса: "До Ангела на Филаделфийската Църква пиши: Така казва Светият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря и никой не ще може да затвори; и затваря и никой не ще може да отвори." /3;7/. Това е характеристиката на тази култура, както посочих и по-горе. Казва се още: "Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори, понеже имайки само малко сила, пак си опазил Моето Слово, и не си се отрекъл от Името Ми. Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата Вселена да изпита ония, които живеят по земята. Ето, ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца. Който победи, ще го направя стълб в Храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него Името на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от Небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите."/3;7-13/. Светият, истинският, това е Азът, в когото живее Принципът на Христа, Който има Давидовия ключ, т.е.
към текста >>

66. XII. ЖЕНАТА, ОБЛЕЧЕНА В СЛЪНЦЕ -РАЖДАНЕТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоана, който прониква чак до висшия духовен свят, под следния образ в 12-та глава на Апокалипсиса: „И голямо знамение се яви на Небето - Жена, облечена със Слънцето, с Луната под нозете й и на главата й корона от 12 звезди.
Учителя казва, че Жената, облечена в Слънце, е бялата раса, която се мъчи да роди новото човечество. Ho това е само началото на това, което трябва да стане - именно, човек да бъде напълно под влиянието на Слънчевите сили и да стане господар на Земно-луниите сили. В бялата раса се вижда вече преобладаващото влияние на Слънчевите сили. В една бъдеща епоха това влияние на Слънчевите сили ще вземе пълно надмощие и Земно-лунни-те сили ще бъдат напълно подчинени на човека. Този факт се представя пред духовния поглед на Св. Йоана, който прониква чак до висшия духовен свят, под следния образ в 12-та глава на Апокалипсиса: „И голямо знамение се яви на Небето - Жена, облечена със Слънцето, с Луната под нозете й и на главата й корона от 12 звезди. Тя беше непраздна, и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. И яви се друго знамение на Небето, и ето, голям червен Змей, който имаше 7 глави и 10 рога, и на главите му 7 корони... и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чедото й, щом се роди. И тя роди мъжко дете, което има да управлява всички народи със жезъл железен; и нейното чедо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия Престол. И жената побегна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там 1260 дни."
към текста >>

67. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той казва: „Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв.
Казва се също, че от устата на Човешкия Син излиза двуостър меч, лицето Му блести като Слънцето в силата си. Този меч се среща и в Древните Посвещения. Кандидатът за Посвещение е бил плашен, като размахвали меч пред очите му. Това символизира ужасното положение на желаещия да достигне Божественото, за да може Мъдростта да свети върху него като светещо Слънце. Също и Йоан минава през страх и ужаси. Той казва: „Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Но той сложи върху ми дясната си ръка и ми каза: Не бой се." Този, който търси Посвещение, трябва да мине през Смъртта. Този, който го води, трябва да го заведе огвъд раждането и смъртта. Така подготвен, Йоан е заведен към висшите Тайни. Той казва: След това аз погледнах и видях отворена врата на Небето и чух Глас, който ми каза: Изкачи се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това." След това, като изпада в екстаз, вижда Престола на Бога и дъгата. Това е символ на Първоначалния Извор на всички неща.
към текста >>

Нозете му са като огнени стълбове.
Тръбите на Християнството тръбят за всички, които искат да ги слушат. Древните Ученици биваха избирани между много число кандидати. Сега всички, които искат да слушат Тръбите, могат да се приближат. Затова ужасите, които придружават Посвещението на бъдещото човечество, се увеличават в огромни размери. След ужасите на Посвещението, за да се достигне до Християнството, след като се умъртви всичко, което зависи от тленното, явява се могъщ Ангел, който слиза от Небето, чието лице е като Слънцето. Нозете му са като огнени стълбове. Той показва на Йоан една малка разгъната книжка и му я дава, като му казва: „Вземи и я изяж. И ще бъде горчива в корема, но сладка в устата като мед." Това показва, че Йоан не само трябва да чете малката книжка, но той трябва да я попие в себе си, той трябва да се проникне от съдържанието й. За какво ще служи всяко познание, ако човек не го попие така, че да стане част от кръвта и от душата му. Мъдростта трябва да стане живот. Човек не трябва само да признава
към текста >>

68. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Между двете стои човекоставането, Неговото въплътяване в човешко тяло, като едно степенно изграждане на човешката форма, от нозете до главата, докато целият човек е изпълнен и благословен от Христовата съдба.
Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на душата, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество. Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството. В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота. Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира. Между двете стои човекоставането, Неговото въплътяване в човешко тяло, като едно степенно изграждане на човешката форма, от нозете до главата, докато целият човек е изпълнен и благословен от Христовата съдба. Човекоставането на Христа става като издигането на виното в една чаша, когато то се налива в нея. На Голгота чашата е пълна до върха, чашата на човешкото същество е напълнена до Лобното място. И извършващата се в нашата епоха Голгота на човечеството означава, че завършва човекоставането на човека. Духовно-душевното естество на човека е потопено днес изцяло в тялото, Лобното място е фактически горната граница на човека - главата. Човек не е вече по-голям от своето тяло, както е бил по-рано.
към текста >>

69. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

От земите на река Ганг много напреднали окултисти са се отправяли към Египет и са сядали при нозете на Учителя Хермес.
Един анонимен автор казва: "Няма нито една чертица от окултното знание, което е проникнало в света и е притежавано от човеците, което да не се е считало като отронена частица от Учението на Хермес, което е дошло до нас от преди много десетки векове." "Неговият велик основател-Хермес Трисмегист, "Учител на хората и боговете", е живял в древен Египет през времето, когато настоящата човешка раса е била в своето детство. Съвременник на Авраам, и ако легендите ни говорят истината, е и наставник на този почтен мъж; жрец, защото Хермес е бил и е Великото централно слънце на окултизма, чиито лъчи са осветлявали всички учени, които са се промъквали в света още от неговото време. Всички основни принципи, вмъкнати и положени в езотеричните учения на всички народи, могат да се проследят, че произхождат от Учението на Хермес. Даже и най-древните учения на Индия безсъмнено имат своите корени в оригиналните Учения на Хермес. От земите на река Ганг много напреднали окултисти са се отправяли към Египет и са сядали при нозете на Учителя Хермес. От него те са получавали главните ключове, с които са съгласували своите схващания и мнения, като по този начин Тайното учение е било сложено на здрави основи. И от другите страни са идвали учени мъже в Египет и всички са гледали на Хермес като на Учител на учителите". "Изглежда, че през целия си живот Хермес се е стремил по-скоро да посее семената на Великата Истина, които след това са расли и разцъфтявали в толкова чудно красиви форми, отколкото да изгради и установи някоя отделна философска система, която да господства върху световната мисъл. Но въпреки всичко оригиналните истини, проповядвани от него, са били запазвани непокътнати в тяхната първична чистота от малцина човеци през всеки век. От уста на ухо са били предавани между малцина избрани, които са били подготвени да ги разберат, пазят и практикуват.
към текста >>

70. 5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите - Влад Пашов (1902- 1974)

Има аналогия между втората картина, която представя Изида пред вратата на светилището между двете колони и пред завесата, която закрива вратата с книга в ръка и с ключ в другата, и петия Аркан, който представеният йерофант пак е пред вратата на светилището и пред завесата на вратата, но вече без книга на нозете и без ключ, а с един жезъл с три кръста на върха.
Колоната в дясно символизира Закона, а колоната в ляво символизира Свободата да се подчинява или да не се подчинява човек на законите. Кръстът с трите напречни линии показва проникването на Творящата сила през Божествения, умствения и физическия свят, за да накара да се проявят, да блеснат всички прояви на всемирния Живот. Двамата короновани мъже в краката на Йерофанта представят: единият - духът на Светлината и Доброто, другият - духът на Мрака и на Злото, като двата духа са подчинени на Учителя, на Ръководителя на Арканите. Арканите представят етапи по Пътя на окултното развитие. Когато човек тръгне в този Път, той ще мине последователно през всички Аркани, като при всеки Аркан добива нови сили и възможности и му се разкриват нови Тайни и закони на Битието, влиза във връзка с нови същества на Космоса. Има аналогия между втората картина, която представя Изида пред вратата на светилището между двете колони и пред завесата, която закрива вратата с книга в ръка и с ключ в другата, и петия Аркан, който представеният йерофант пак е пред вратата на светилището и пред завесата на вратата, но вече без книга на нозете и без ключ, а с един жезъл с три кръста на върха. Петата картина означава авторитетът, а също така и вярата, устното поучаване и съобщенията, които идват по вдъхновение и се предават от уста на ухо, шепнешком. И двете картини показват необходимостта да се получи обучение. Но при втория Аркан жрицата държи в ръката си книга, което показва, че при тази фаза на окултно развитие знанието се придобива от книгите, от ръкописите, а при петия Аркан няма никакъв ръкопис в ръцете на учителя, а неговата вдигната ръка нагоре показва нагоре, т.е. към по-висшите светове, откъдето идва знанието. Този Аркан показва, че при тази фаза на своето развитие ученикът търси устните поучения, които учителят получава отгоре и предава на ученика.
към текста >>

Учениците, това са онези, които искат да учат, които са седнали пред нозете на Учителя и искат да учат, да им бъде предадено висшето знание.
Тази дума носи Божествени сили, тя извиква духа, който принадлежи на един по-висок свят от нашия и който е повикан от още по-високи същества, които ръководят развитието на ученика. Учителят казва на ученика, че този дух ще му се яви през нощта. Но между двете картини има още една разлика - жрицата няма ученици. Тя казва на всички: Четете книгите и ръкописите ми и ще ви бъде отворено. А Йерофантът има ученици пред себе си, които го слушат и които с вдигнати ръце молят да им бъде предадено висшето знание. Учениците, това са онези, които искат да учат, които са седнали пред нозете на Учителя и искат да учат, да им бъде предадено висшето знание. Но техните мотиви са различни. Това е показано чрез техните облекла. При тази фаза на развитието пред ученика се откриват два пътя - пътят на Бялата магия, на Бялото Братство и пътят на Черната магия - на Черното братство. Както е представено в петия Аркан, ученикът в бялото облекло мисли честно, което е показано с това, че той държи дясната си ръка върху сърцето си. Неговите стремежи са чисти.
към текста >>

71. ПРОИЗХОД НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези нови народи, един от които беше и българският, пълни с девствена енергия, прилични на неразорана черноземна целина, бяха обект на Третата вълна на Бялото Братство, защото тяхната девствена енергия трябваше да се канализира, да й се даде направление, за да се развият техните дарби, способности и добродетели.
Тогава в Египет са изнесени принципите на Божественото учение от великия Учител Хермес и оттам се разнасят по целия древен свят от неговите ученици. Втората вълна се проявява с център Палестина още от времето на Мойсея и има за задача да подготви идването на Христа. При явяването на Христа на Земята това движение е имало за задача да разнесе Божественото учение, донесено от Христа, по цялата Земя. Третата вълна дойде, когато на мястото на Римската империя възникнаха новите държави. Те нахлуха в Римската империя, разрушиха я и на нейно място изградиха своите национални държави. Тези нови народи, един от които беше и българският, пълни с девствена енергия, прилични на неразорана черноземна целина, бяха обект на Третата вълна на Бялото Братство, защото тяхната девствена енергия трябваше да се канализира, да й се даде направление, за да се развият техните дарби, способности и добродетели. Затова Бялото Братство проектира тука своята енергия, като изпрати будни души и светли духове, които се въплътиха между българския народ, за да го подигнат. Тази вълна е започнала да работи още със създаването на Българската държава, след това се изявява чрез светите братя Кирил и Методий, които дадоха азбуката на славянството, за да може да се преведе на разбран език Словото Божие и да послужи като храна на тези още неразвити човешки души. Тази творческа вълна се изрази в България най-силно в лицето на богомилите, учител и апостол на които се явява Боян-Вениамин — най-малкият син на цар Симеон, наречен в преданието Боян Мага. За него един автор казва, че е бил найсилният и най-известният човек в три империи. Поп Богомил е бил негов пръв помощник и разпространител на учението.
към текста >>

72. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но Аз ви казвам: Никак да не се кълнете нито в Небето, защото е Престол Божий, нито в Земята, защото е подножие на нозете Му, нито в Ерусалим, защото е град на Великия Цар, нито в главата си да не се кълнеш, защото не можеш направи нито един косъм бял или черен.
Пък Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си." /27-28/ „Още е казано: Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо. А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства. И който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства." /31-32/ „Чули сте, че е речено на старозаветните: Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвата си. Но Аз ви казвам: Никак да не се кълнете нито в Небето, защото е Престол Божий, нито в Земята, защото е подножие на нозете Му, нито в Ерусалим, защото е град на Великия Цар, нито в главата си да не се кълнеш, защото не можеш направи нито един косъм бял или черен. Но говорът ви да бъде: да, да; не, не. А каквото е повече от това, това е от лукавия." „Чули сте, че било казано: Око за око, зъб за зъб. Аз пък ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би искал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.
към текста >>

73. Работа със скъпоценните камъни - Влад Пашов (1902- 1974)

Скъпоценните камъни, свързани със зодиакалните знаци, имат следните цветове: аметист – виолетово-червен; ахат – сиво-пепеляв, прошарен с различно оцветени нишки; берил – безцветен; изумруд – жълтозелен; рубин – яркочервен, с виолетов оттенък; яспис – прознарчно тъмнозелен; диамант – безцветно прозра-чен; топаз – златист червен цвят; курбункул – блестящо червен; оникс – блестящо черен; сапфир – ясносин; хрисолит – златно оцветен, цвят на маслиненото масло.
В текста за Небесния Ерусалим се казва: “И основанията на стените градски бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: първото основание яспис, второто сапфир, третото халкидон, четвъртото смарагд, петото сардоникс, шестото сардий, седмото хрисолит, осмото вирил, деветото топазий, десетото хрисопрас, единадесетото якинт, дванадесетото аметист.” Това са скъпоценните камъни, за които Учителя казва да се запознаем и да работим с тях. В науката може би те имат други имена, защото тук не се срещат диамант, рубин, ахат и др. В астрологията те са свързани с дванадесетте зодиакални знаци както следва: Овен – 22 март до 22 април – аметист; Телец – 22 април до 22 май – ахат; Близнаци – 22 май до 22 юни – берил; Рак – 22 юни до 22 юли – изумруд; Лъв – 22 юли до 22 август – рубин; Дева – 22 август до 22 септември – яспис; Везни – 22 септември до 22 октомври – диамант, брилянт; Скорпион – 22 октомври до 22 ноември – топаз; Стрелец – 22 ноември до 22 декември – курбункул – тъмночервен гранат; Козирог – 22 декември до 22 януари – оникс, халкидон; Водолей – 22 януари до 22 февруари – сапфир; Риби – 22 февруари до 22 март – хрисолит. Всеки човек, роден през съответното време, когато Слънцето минава през даден знак, е добре да носи съответния камък. Рубинът и топазът са червени, смарагдът е зелен, нефритът е също зелен, лазуритът е яркосин, диамантът е безцветен, прозрачен, а аметистът е бледовиолетов. Скъпоценните камъни, свързани със зодиакалните знаци, имат следните цветове: аметист – виолетово-червен; ахат – сиво-пепеляв, прошарен с различно оцветени нишки; берил – безцветен; изумруд – жълтозелен; рубин – яркочервен, с виолетов оттенък; яспис – прознарчно тъмнозелен; диамант – безцветно прозра-чен; топаз – златист червен цвят; курбункул – блестящо червен; оникс – блестящо черен; сапфир – ясносин; хрисолит – златно оцветен, цвят на маслиненото масло. Скъпоценните камъни, дадени в Откровението от Йоана, имат следните цветове: яспис – прозрачно тъмнозелен; сапфир – ясносин; халкедон – напомня Млечния път; смарагд – зелен; сардоникс – прозрачно червеникаво-кафяв; сардий – кърваво-червен; хрисолит – златно оцветен като цветът на маслинено масло ; берил – безцветен смарагд; топаз – златисто-червен цвят; хрисопрас – бледозелен; хиацинт – с огнен блясък; аметист – виолетово оцветен. Може посочените цветове да не са точно такива, каквито притежават съответните камъни, но източникът, който ползвах, ги посочва такива. Освен дванадесетте има още скъпоценни камъни, които ще спомена: шпинел, наречен още баласоф – розово оцветен рубин; емералд – пролетно зелен; турмалин – тъмно-розов; лазур – ясносин с червени точици; тюркоаз – ясносин до синьо-зелен; зелен яспис – като листата на планински бръшлян; александрийски сапфир – синьо-жълт; карнелиан – бледо чер-веникаво-кафяв; александрит – тъмнозелен през деня и розово-виолетов на изкуствена светлина; гранат – тъмнокафяво-червен; циркон – кафяво- червеникав; бисер – седефено-бял и бляскав; серпентин или змийски камък – бледо лимоново-жълт с бели нишки по цялата му дължина; лунен камък – блестящ на лунна светлина; селенит – със златисто-лунна светлина; кехлибар – жълто-кафяв златист цвят; огнен опал – като пламък на горяща сяра; малахит – светло въззелен, непрозрачен, тъмнозърнест; розов кварц – с розов цвят; аквамарин – с цвят на морска вода; опал – със слънчево-лунна светлина; планински кристал – прозрачен като стъкло, има добро влияние върху ума, успокоява нервната система. Добродетелите, свързани със скъпоценните камъни, всеки сам трябва да си ги открие.
към текста >>

Скъпоценните камъни, дадени в Откровението от Йоана, имат следните цветове: яспис – прозрачно тъмнозелен; сапфир – ясносин; халкедон – напомня Млечния път; смарагд – зелен; сардоникс – прозрачно червеникаво-кафяв; сардий – кърваво-червен; хрисолит – златно оцветен като цветът на маслинено масло ; берил – безцветен смарагд; топаз – златисто-червен цвят; хрисопрас – бледозелен; хиацинт – с огнен блясък; аметист – виолетово оцветен.
В науката може би те имат други имена, защото тук не се срещат диамант, рубин, ахат и др. В астрологията те са свързани с дванадесетте зодиакални знаци както следва: Овен – 22 март до 22 април – аметист; Телец – 22 април до 22 май – ахат; Близнаци – 22 май до 22 юни – берил; Рак – 22 юни до 22 юли – изумруд; Лъв – 22 юли до 22 август – рубин; Дева – 22 август до 22 септември – яспис; Везни – 22 септември до 22 октомври – диамант, брилянт; Скорпион – 22 октомври до 22 ноември – топаз; Стрелец – 22 ноември до 22 декември – курбункул – тъмночервен гранат; Козирог – 22 декември до 22 януари – оникс, халкидон; Водолей – 22 януари до 22 февруари – сапфир; Риби – 22 февруари до 22 март – хрисолит. Всеки човек, роден през съответното време, когато Слънцето минава през даден знак, е добре да носи съответния камък. Рубинът и топазът са червени, смарагдът е зелен, нефритът е също зелен, лазуритът е яркосин, диамантът е безцветен, прозрачен, а аметистът е бледовиолетов. Скъпоценните камъни, свързани със зодиакалните знаци, имат следните цветове: аметист – виолетово-червен; ахат – сиво-пепеляв, прошарен с различно оцветени нишки; берил – безцветен; изумруд – жълтозелен; рубин – яркочервен, с виолетов оттенък; яспис – прознарчно тъмнозелен; диамант – безцветно прозра-чен; топаз – златист червен цвят; курбункул – блестящо червен; оникс – блестящо черен; сапфир – ясносин; хрисолит – златно оцветен, цвят на маслиненото масло. Скъпоценните камъни, дадени в Откровението от Йоана, имат следните цветове: яспис – прозрачно тъмнозелен; сапфир – ясносин; халкедон – напомня Млечния път; смарагд – зелен; сардоникс – прозрачно червеникаво-кафяв; сардий – кърваво-червен; хрисолит – златно оцветен като цветът на маслинено масло ; берил – безцветен смарагд; топаз – златисто-червен цвят; хрисопрас – бледозелен; хиацинт – с огнен блясък; аметист – виолетово оцветен. Може посочените цветове да не са точно такива, каквито притежават съответните камъни, но източникът, който ползвах, ги посочва такива. Освен дванадесетте има още скъпоценни камъни, които ще спомена: шпинел, наречен още баласоф – розово оцветен рубин; емералд – пролетно зелен; турмалин – тъмно-розов; лазур – ясносин с червени точици; тюркоаз – ясносин до синьо-зелен; зелен яспис – като листата на планински бръшлян; александрийски сапфир – синьо-жълт; карнелиан – бледо чер-веникаво-кафяв; александрит – тъмнозелен през деня и розово-виолетов на изкуствена светлина; гранат – тъмнокафяво-червен; циркон – кафяво- червеникав; бисер – седефено-бял и бляскав; серпентин или змийски камък – бледо лимоново-жълт с бели нишки по цялата му дължина; лунен камък – блестящ на лунна светлина; селенит – със златисто-лунна светлина; кехлибар – жълто-кафяв златист цвят; огнен опал – като пламък на горяща сяра; малахит – светло въззелен, непрозрачен, тъмнозърнест; розов кварц – с розов цвят; аквамарин – с цвят на морска вода; опал – със слънчево-лунна светлина; планински кристал – прозрачен като стъкло, има добро влияние върху ума, успокоява нервната система. Добродетелите, свързани със скъпоценните камъни, всеки сам трябва да си ги открие.
към текста >>

Освен дванадесетте има още скъпоценни камъни, които ще спомена: шпинел, наречен още баласоф – розово оцветен рубин; емералд – пролетно зелен; турмалин – тъмно-розов; лазур – ясносин с червени точици; тюркоаз – ясносин до синьо-зелен; зелен яспис – като листата на планински бръшлян; александрийски сапфир – синьо-жълт; карнелиан – бледо чер-веникаво-кафяв; александрит – тъмнозелен през деня и розово-виолетов на изкуствена светлина; гранат – тъмнокафяво-червен; циркон – кафяво- червеникав; бисер – седефено-бял и бляскав; серпентин или змийски камък – бледо лимоново-жълт с бели нишки по цялата му дължина; лунен камък – блестящ на лунна светлина; селенит – със златисто-лунна светлина; кехлибар – жълто-кафяв златист цвят; огнен опал – като пламък на горяща сяра; малахит – светло въззелен, непрозрачен, тъмнозърнест; розов кварц – с розов цвят; аквамарин – с цвят на морска вода; опал – със слънчево-лунна светлина; планински кристал – прозрачен като стъкло, има добро влияние върху ума, успокоява нервната система.
Всеки човек, роден през съответното време, когато Слънцето минава през даден знак, е добре да носи съответния камък. Рубинът и топазът са червени, смарагдът е зелен, нефритът е също зелен, лазуритът е яркосин, диамантът е безцветен, прозрачен, а аметистът е бледовиолетов. Скъпоценните камъни, свързани със зодиакалните знаци, имат следните цветове: аметист – виолетово-червен; ахат – сиво-пепеляв, прошарен с различно оцветени нишки; берил – безцветен; изумруд – жълтозелен; рубин – яркочервен, с виолетов оттенък; яспис – прознарчно тъмнозелен; диамант – безцветно прозра-чен; топаз – златист червен цвят; курбункул – блестящо червен; оникс – блестящо черен; сапфир – ясносин; хрисолит – златно оцветен, цвят на маслиненото масло. Скъпоценните камъни, дадени в Откровението от Йоана, имат следните цветове: яспис – прозрачно тъмнозелен; сапфир – ясносин; халкедон – напомня Млечния път; смарагд – зелен; сардоникс – прозрачно червеникаво-кафяв; сардий – кърваво-червен; хрисолит – златно оцветен като цветът на маслинено масло ; берил – безцветен смарагд; топаз – златисто-червен цвят; хрисопрас – бледозелен; хиацинт – с огнен блясък; аметист – виолетово оцветен. Може посочените цветове да не са точно такива, каквито притежават съответните камъни, но източникът, който ползвах, ги посочва такива. Освен дванадесетте има още скъпоценни камъни, които ще спомена: шпинел, наречен още баласоф – розово оцветен рубин; емералд – пролетно зелен; турмалин – тъмно-розов; лазур – ясносин с червени точици; тюркоаз – ясносин до синьо-зелен; зелен яспис – като листата на планински бръшлян; александрийски сапфир – синьо-жълт; карнелиан – бледо чер-веникаво-кафяв; александрит – тъмнозелен през деня и розово-виолетов на изкуствена светлина; гранат – тъмнокафяво-червен; циркон – кафяво- червеникав; бисер – седефено-бял и бляскав; серпентин или змийски камък – бледо лимоново-жълт с бели нишки по цялата му дължина; лунен камък – блестящ на лунна светлина; селенит – със златисто-лунна светлина; кехлибар – жълто-кафяв златист цвят; огнен опал – като пламък на горяща сяра; малахит – светло въззелен, непрозрачен, тъмнозърнест; розов кварц – с розов цвят; аквамарин – с цвят на морска вода; опал – със слънчево-лунна светлина; планински кристал – прозрачен като стъкло, има добро влияние върху ума, успокоява нервната система. Добродетелите, свързани със скъпоценните камъни, всеки сам трябва да си ги открие.
към текста >>

74. РАЗМИШЛЕНИЕ ЗА НИШКИТЕ НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Приготви нозете си и посрещни я.
Царството Божие не е в обикновеното слово, а в Разумната сила. Царството Божие не е вътре в обикновеното, а в безпределната ширина на душата и Духа – в душата, която обича, и Духа, който люби. Не презирай деня на Любовта, в който тя е почнала да се проявява. Отвори сърцето си и чакай я. Приготви нозете си и посрещни я. Отвори обятията си и целуни я. Приложи живото Слово на твоя небесен Баща, който те е привлякъл в нишките на Своята Любов. Тия нишки са в ръцете на Христа – изявения Бог на Любовта. Идете, казва Той, известете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят.
към текста >>

75. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието.
Разбира се той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата в нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина: Стръмен каменен път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие, ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентаграма стръмен и каменен път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратите на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: "Влезте през тясната врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел". Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити: Един от изпитите е любовта към врага. Когато някой ти е враг и ти прави пакост, ти да не се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш.
към текста >>

76. Живот - Георги Радев (1900–1940)

Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето.
Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето. Изгрей в Живота! Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне! Узрей! И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.солютната разумност.
към текста >>

Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето.
Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето. Изгрей в Живота! Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне! Узрей! И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.
към текста >>

77. Мъдрост - Георги Радев (1900–1940)

философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител.
Докато седиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да седиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител. Когато изгубиш смисъла на Живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи Светлина. Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това,
към текста >>

78. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Така че черните сили работеха и тук на Изгрева при нозете на Учителя по онзи закон „Разделяй и владей".
По-късно Любомир Лулчев също развихри своя дейност, привлече последователи и той се обяви за учител на онези, които го заобикаляха. А Учителят веднъж ме предупреди да се пазя от Лулчев понеже той работи с черните сили. И аз затова се пазех, странях от него и едновременно странях от онези, с които той контактуваше, защото той създаде една голяма група от последователи. Беше обидно, всички сме на Изгрева, играем общо Паневритмия, после се нареждаме да целуваме ръка на Учителя и накрая Лулчев се отделя в дъното на градината и около него се съберат една солидна група от десет-петнадесет човека. Той им обяснява, разказва какво искал да каже Учителя в своята беседа. Така че черните сили работеха и тук на Изгрева при нозете на Учителя по онзи закон „Разделяй и владей". По-късно Учителят изобличи Лулчев пред всички в салона на една беседа и тази беседа стенографките я записаха, но после я редактираха, загладиха, изхвърлиха името на Лулчев, така че да не може да се разбере за кого става дума. А това беше упрека на Учителя срещу Лулчев, че той беше предавал на цар Борис онова, което Учителят му е казал да предаде и го е предавал от името на Учителя с думи, които той не е казал. Той го изобличи пред всички, а Лулчев пред цялото време стоя прав и нищо не каза. Всички сме седнали на столовете и през време на цялата беседа Лулчев стоя прав така както някой път в училище учителят изправи някой ученик да стои прав като наказание за неговото непослушание. Бяхме на екскурзия на Симеоново и бяхме се качили на една от ливадите в подножието на Витоша.
към текста >>

79. 52. Коприва за обяд - Радка Левордашка (1920-2014)

Нали има такава притча в Евангелието, когато Христос влязъл в Ерусалим, качен на магаре, и народът хвърлял вейки пред нозете му и викали: „Осанна, благословен Онзи, който иде в Името Господне!
". - „Само 15 лева" - отговорил човекът. - „Дай ми копривата, и ето ти 15 лева." Човекът докара копривата на Изгрева, изтърси я в кухнята, взе си чувала и си тръгна. На обяд беше сготвена коприва с ориз, вместо спанак. Всички се питали откъде толкова много коприва? А Йорданка отговорила: „Учителя поръча, брат Гради свърши работата, а човекът я докара в чувал с магарето си." Нали има такава притча в Евангелието, когато Христос влязъл в Ерусалим, качен на магаре, и народът хвърлял вейки пред нозете му и викали: „Осанна, благословен Онзи, който иде в Името Господне! " А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено, трябваше спанак за обяд, но дойде чувал с коприва натоварен на магаре, водено от човек!
към текста >>

80. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти.
„Сега всички трябва да знаят, че този час (5 часа сутринта), в който сме се събрали (на Молитвения връх), е часът, в който всички същества отправят ума си към Бога. Щом всеки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива с леки облаци. Облаците са необходими за предпазване от разпиляване на това, което е придобито... Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде... този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората." („Нашето място", стр. 157) При едно посещение на Езерото на Чистотата Учителя дава следното упражнение: „Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята." („Нашето място", стр. 200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти. 1. „В името на Божията любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти; 2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти; 3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта.
към текста >>

1. „В името на Божията любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти;
Щом всеки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива с леки облаци. Облаците са необходими за предпазване от разпиляване на това, което е придобито... Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде... този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората." („Нашето място", стр. 157) При едно посещение на Езерото на Чистотата Учителя дава следното упражнение: „Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята." („Нашето място", стр. 200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти. 1. „В името на Божията любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти; 2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти; 3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си.
към текста >>

2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти;
Облаците са необходими за предпазване от разпиляване на това, което е придобито... Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде... този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората." („Нашето място", стр. 157) При едно посещение на Езерото на Чистотата Учителя дава следното упражнение: „Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята." („Нашето място", стр. 200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти. 1. „В името на Божията любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти; 2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти; 3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си. Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен багаж, който ми тежи."
към текста >>

3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти.
Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората." („Нашето място", стр. 157) При едно посещение на Езерото на Чистотата Учителя дава следното упражнение: „Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята." („Нашето място", стр. 200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти. 1. „В името на Божията любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти; 2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти; 3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си. Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен багаж, който ми тежи." Учителя дава подобни упражнения за измиване и на петото езеро Махабур.
към текста >>

„Господи, измий ръцете ми, измий лицето ми, измий нозете им, очисти сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе.
Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си. Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен багаж, който ми тежи." Учителя дава подобни упражнения за измиване и на петото езеро Махабур. Събуваме се боси, нагазваме във водите на езерото и започваме да се мием, като казваме: „Господи, измий ръцете ми, измий лицето ми, измий нозете им, очисти сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си ти, Господи, Боже мой" - 3 пъти След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце 6 пъти водата навътре в езерото: Учителя дава и второ упражнение: 1. Измиваме нозете си и казваме: „Чистотата носи живот" - 3 пъти; 2. Измиваме главата си и казваме: „Божията светлина да озари лицата ни" - 3 пъти.
към текста >>

1. Измиваме нозете си и казваме: „Чистотата носи живот" - 3 пъти;
Събуваме се боси, нагазваме във водите на езерото и започваме да се мием, като казваме: „Господи, измий ръцете ми, измий лицето ми, измий нозете им, очисти сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си ти, Господи, Боже мой" - 3 пъти След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце 6 пъти водата навътре в езерото: Учителя дава и второ упражнение: 1. Измиваме нозете си и казваме: „Чистотата носи живот" - 3 пъти; 2. Измиваме главата си и казваме: „Божията светлина да озари лицата ни" - 3 пъти. След това се навеждаме и плискаме водата 6 пъти навътре в езерото. След направяне на упражнението Учителя казва: „Струва си трудът човек да дойде тук, за да се измие поне веднъж в годината по този начин." „И на вас казвам: искате ли да ви говоря за Истината, първо трябва да отидете на езерото да се измиете, после да се нахраните добре и тогава само мога да ви говоря. Иначе, седи някой, слуша да му се говори, а мисълта му тежи, спъва го." („Ценното от книгата на Великия живот", стр. 259)
към текста >>

81. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

И когато мълчи в безбурните дни, наметната с огромни борови гори като с тъмнозелена гуня, или в нощите, когато над гигантската й снага преминават звездните стада, пробуден някакъв слух в душата на човека долавя нейния говор, въздишката й заедно с едва дочут и отронен някъде звън на нощуващо стадо.
Ето още една етимологическа версия, която по своя символизъм не би била далече от първото тълкувание. Пролетта трябваше да настъпи, но далечните върхове на планината, както и горният край на хълма, по който са накацали проглушените къщички на село Устово, още бяха заметнати с бялата покривка на зимата. В здрача на едва пробуждащите се дни се виждаше как тук-там светкат малките квадратни очички на ония къщурки, в които стопаните са вече будни. На някои места пушат и комините и в безветреното утро възлязват към небето сини струйки дим. Родопа е тайнствена планина. И когато мълчи в безбурните дни, наметната с огромни борови гори като с тъмнозелена гуня, или в нощите, когато над гигантската й снага преминават звездните стада, пробуден някакъв слух в душата на човека долавя нейния говор, въздишката й заедно с едва дочут и отронен някъде звън на нощуващо стадо. Тези шумове, това дихание заедно с кроткия напевен звън идват от вечно будната, никога не затворила очи и в робското време душа на българския народ. Константин Дъновски е роден в Устово, понастоящем квартал на гр. Смолян. Къщата, където прекарва детството си, е кацнала на една чука от южния склон на височините, които ограждат Устово от север. За да стигнете до нея, трябва да минете покрай църквата Св. Богородица, да заобиколите училището и да се отправите по малката уличка, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се достигне старата къща, където се е родил Константин Дъновски.
към текста >>

82. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Константин Дъновски беше вече стъпил на свои нозе.
Впоследствие в единия край на църквата, която представляваше продълговата и ниска постройка, беше отредено помещение за училището, отделено от църквата само с една тънка стена. Там децата на родолюбивото село щяха да изучават кирилицата, да четат редове от псалтиря и да смятат отначало до десет, а после и до сто. Там ще слушат разказите на младия даскал Константин Дъновски, който така увлекателно знае да разказва за миналото на нашия народ, за славата на царе, войска и писменост. Третото, макар и затворено в дома на чорбаджи Атанас събитие ще се приеме добре от много хора. Бащата беше сгодил дъщеря си Добра за Константин и беше получил съгласието на двамата варненски свещеници да дойдат и да извършат полагаемата се церемония. Константин Дъновски беше вече стъпил на свои нозе. Имаше дом и близки, започна народна и мечтана от него работа и за другар в живота си щеше да има кротката, свенлива и предана душа Добра, с която скоро щеше да се венчае. * Не мина и цяла година от изграждането на църквата-училище, будното село Хатърджа първо последва решението на Цариградските българи да се отделят от патриаршията. Главен помощник и дясна ръка на Атанас Георгиев стана Константин Дъновски - неговият зет, който е вече учител и свещеник в селото. За голяма радост на чорбаджи Атанаса и на всички в селото младият Константин се оказа още по-ревностен и по-делови и от своя тъст.
към текста >>

83. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Близо половин столетие той работи върху коравия чернозем на българската нива за духовно издигане на тези, които имат в себе си естествено и спонтанно пробудена жажда за духовен живот и възход.
Двадесет и две години по-късно - през 1922 г. - той открива окултната школа, която просъществува на физическото поле 22 години - до 1944 г., през която бе закрита и в която година - на 27 декември, Учителят напусна земята. Цели двадесет и две години Учителят държа школни беседи. Едни от тях бяха предназначени за общия клас (сряда), а другите - за класа на младежите (петък). Другите беседи, които той държа, бяха предназначени за външни хора - така наречените неделни беседи. Близо половин столетие той работи върху коравия чернозем на българската нива за духовно издигане на тези, които имат в себе си естествено и спонтанно пробудена жажда за духовен живот и възход. На един приятел още в ранните години на дейността си Учителят пише: „Господ ме изпрати да видя Неговите деца.“ В начина, по който Учителят държеше своите беседи, се виждаше неговата забележителна скромност и непринуденост. Когато се появяваше на подиума и седнеше при масата, постлана с бяла покривка, учениците чувствуваха, че при тях е дошъл техният баща, който носи със себе си прекрасни зрели, животодайни плодове. Всеки от слушателите чувствуваше, че той има съкровеното желание да прелее нещо ценно, скъпо и неповторимо в душите на тези, които го слушат, а не да демонстрира своето знание, а още по-малко да покаже някакво ораторско изкуство. За това тези прекрасни срещи с хората той не нарече нито речи, нито проповеди, нито поучения.
към текста >>

84. Мисли за любовта - Георги Томалевски (1897-1988)

Макар и корав, а понякога дори суров, черноземът на този народ, който е под влиянието на Козирога, крие в себе си едно последно зърно, което небето ще изчака да поникне и даде плод.
Може ли да постигнем това. ние сме се вече запътили към нашия преблаг. търпелив и чуден Баща. Който ни чака с любов и за Който Христос казва: „Аз и Отец едно сме.“ Учителят Беинса Дуно избира коравата целина на българския народ за своя земна родина, защото по тази земя сякаш най-добре се страда, защото в миналото тук е имало духовни школи, като се почне е Орфей в древността и се привърши с богомилите в Средновековието. Макар и корав, а понякога дори суров, черноземът на този народ, който е под влиянието на Козирога, крие в себе си едно последно зърно, което небето ще изчака да поникне и даде плод. Не съществува друга тема. която е заангажирала вниманието на всички творци във философията и изкуството, както темата за любовта. Тя е основният мотив в световната литература. Любовта е движила развитието на всички изобразителни изкуства, както и на музиката. Развитието на човечеството като цяло и това на отделния индивид се извършва заради една любов.
към текста >>

85. 65. ПЪТЯТ КЪМ БОГА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Така главата е мъдростта и истината, сърцето е любовта, ръцете са правдата, а нозете — добродетелта.
Човешкото тяло е израз на тази хармония. Всеки орган в тялото има свое значение, място и отношение към всички останали органи в тялото. А всичко е създадено в такава хармония, за да може да отрази и прояви най-пълно великото мирово съзнание, чието най-силно качество е стремежът му към проявление. Вселената е Неговото проявление и колкото по-хармонично и съвършено е създадено едно същество, толкова по-пълно може да прояви великия миров разум. Човекът е създаден да прояви Бога, Който може да се прояви чрез добродетелите на живота. Така главата е мъдростта и истината, сърцето е любовта, ръцете са правдата, а нозете — добродетелта. Любовта се проявява като стремеж в сърцето — подсъзнанието, като чувство в душата — съзнанието, като сила в ума — самосъзнанието, и като принцип в духа — свръхсъзнанието. Животът е плод на Любовта, а Любовта е нещо реално, тя има форма, съдържание и смисъл. Който познава Любовта, ще познае и света. Дето има Любов, има и живот, има движение, в нея всичко започва да живее. И когато е казано, че Бог е Любов, с това се определя, че ако има Любов, ще има проявление на Бога.
към текста >>

86. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Вместо брат Христо да отговори, аз избързах и казах, че нося "Виланелла" — песен от Дел Аква, с текст за птичките, на френски език, която поставих върху нозете му.
Ще споделя накратко за първото ми отиване при Учителя. Помня как ме изгледа продължително, преди да прекрача прага на приемната му стая, но не мене гледаше, а над главата ми гледаше с проницателен поглед. След като седнахме, той попита брат Христо: — Какво носи, рекох, сестрата? — стана ми драго, че ме нарече "сестра". Вместо брат Христо да отговори, аз избързах и казах, че нося "Виланелла" — песен от Дел Аква, с текст за птичките, на френски език, която поставих върху нозете му. Той дълго време разглежда нотите и каза: — Те много са работили и много са пътували! — Те бяха толкова скъсани и лепени, че се срамувах да ги показвам... Днес след като поговорихме за нашия личен живот и работата ни, Учителят помълча малко и каза: — Сценичното изкуство трябва да черпи идеи и жестове от самата жива природа.
към текста >>

Може да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете.
— Ние отдавна се познаваме!... Ти, рекох, като излезеш на сцената, трябва да имаш такова държание, че публиката да не очаква предварително, че ти ще пееш хубаво. И като запееш, малко по малко да ги завладееш! — Учителю, какво трябва да бъде облеклото на окултния певец? — Облеклото на окултния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето и да няма претрупаност и много украшения, за да не се разсейва вниманието на слушателите. Може да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума. От китката на ръката, до лакътя и от глезена на краката до коляното е светът на душата и от лакътя до рамото и от коляното до таза е физическия свят. Дрехата трябва да се дипли по формата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шията. Започнахме да говорим за операта:
към текста >>

Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума.
Ти, рекох, като излезеш на сцената, трябва да имаш такова държание, че публиката да не очаква предварително, че ти ще пееш хубаво. И като запееш, малко по малко да ги завладееш! — Учителю, какво трябва да бъде облеклото на окултния певец? — Облеклото на окултния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето и да няма претрупаност и много украшения, за да не се разсейва вниманието на слушателите. Може да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума. От китката на ръката, до лакътя и от глезена на краката до коляното е светът на душата и от лакътя до рамото и от коляното до таза е физическия свят. Дрехата трябва да се дипли по формата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шията. Започнахме да говорим за операта: — Артистите — каза Учителя, — са като децата.
към текста >>

87. МОЛИТВАТА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Коленичих пред нозете му и сложих двете си длани върху коленете му.
— Когато, рекох, ти говорят думи, които ще те засегнат, ти не мисли, че се отнасят за теб, а за някое друго лице. Ти идеш от Слънцето и имаш влияние от Венера, Марс, Юпитер и малко Сатурн. Венера и Слънцето те обичат много. Ти обичаш свободата си. От любов към нея си готова да застанеш накрая на опашката, но Бог няма да те остави все там да седиш. Коленичих пред нозете му и сложих двете си длани върху коленете му. Той каза като сочеше с показалеца си: — Отлична Сатурнова линия имаш. Ти не обичаш да се подчиняваш на никого. Ти с усилие се подчиняваш на баща си на майка си и на учителите си. Седнах пак на мястото си и започнах да чета някои извадки от беседите.
към текста >>

88. Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато започнеш да пееш, ще погледнеш нагоре с любов към Него, ще свържеш този център (Учителят стана и пак сложи ръката си на главата ми), със Слънцето и ще стъпиш здраво на нозете си.
Той се предава първо чрез етерното пространство. Ти трябва да покажеш на другите как да приемат повече етер в дробовете си! — Учителю, като приемам повече въздух не приемам ли и повече етер? — Не, то е цяло изкуство. Аз ще ти покажа няколко упражнения с формули. Когато започнеш да пееш, ще погледнеш нагоре с любов към Него, ще свържеш този център (Учителят стана и пак сложи ръката си на главата ми), със Слънцето и ще стъпиш здраво на нозете си. Енергиите от горе ще започнат правилно да текат през тялото ти. Ще отвориш устата си с любов и ще запееш с любов! Средата, в която любовта се проявява е обширната, великата душа и мощния дух, който е едно с Бога. Любовта слиза при нас чрез етерното пространство. Чрез етера ние я изявяваме на другите души.
към текста >>

89. Ягодите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Сложила бях кошницата с ягодите пред нозете си на земята.
23.05.1942 година — Изгрева — София. Тази сутрин брат Христо ме посрещна в началото на гората. По пътя купих една кошница ягоди за Учителя. Когато пристигнахме на Изгрева, казаха ни, че Учителят никого не приема, даже не слиза да се храни. Брат Христо ми изнесе един стол от салона и аз седнах долу пред стълбата. Сложила бях кошницата с ягодите пред нозете си на земята. През това време, брат Христо седна на масите, дето всички се хранят и поведе дълъг разговор с госпожа Кършовска, която бе дошла нарочно да се срещне с него. Една сестра се качи по стълбата и почука на стаята на Учителя. Чух го като и каза: "Зает съм! След малко сестра! "...Друга една сестра също почука на вратата му.
към текста >>

Сложих кошницата с ягодите пред нозете му.
След малко сестра! "...Друга една сестра също почука на вратата му. Учителят отвори и много строго ѝ се скара. Тъкмо се канех да прекъсна разговора на брат Христо с госпожа Кършовска и видях, че Учителят слиза по стълбата. Погледна ме и любезно и усмихнато ни покани с брат Христо в приемната стая. Сложих кошницата с ягодите пред нозете му. За да ги купя, бях изпразнила последните левчета от чантата си. На другия ден щях да получа заплата. Той се усмихна и ме попита: — Те пели ли са като са расли? — Да, Учителю — отговорих му, — тези точици по повърхността им са написани нотички (говорех за семенцата им).
към текста >>

90. Новото Битие — Втори Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Изведнъж, едно гълъбче падна от клоните, пред нозете ни.
Новото Битие — Втори Божествен ден 8.07.1942 година – Изгрева – София. Днес, 28 юли преди обяд, отидохме с брат Христо при Учителя. По пътя към трамвая вървяхме по тротоара, покрай Двореца. Изведнъж, едно гълъбче падна от клоните, пред нозете ни. Брат Христо се наведе и го взе. Цялото беше в кръв. Опашката му беше оскубана. Ние внимателно го увихме, потърсихме в един магазин една мукавяна кутия и го сложихме вътре. Донесохме го при Учителя.
към текста >>

Станах права, коленичих пред нозете му и казах:
Ти сега в операта ликвидираш кармата си. Там ти ще завършиш една Божествена работа. После, когато те освободим, ще изучаваш изкуството да служиш на Бога и да го прославиш с пеенето си. След като ликвидираш кармата си, ти ще добиеш абсолютна свобода и ще служиш свободно, Божествено! Брат Христо беше просълзен. Станах права, коленичих пред нозете му и казах: – Учителю, благословете ме, моля Ви! Пипнете с ръката си гърлото ми! Аз бях вече седнала на стола си. Той стана прав, дойде при мен и сложи Божествените си пръсти върху мястото на шията ми, където е гърлото, където е щитовидната жлеза! Затвори очите си и задържа така известно време ръката си.
към текста >>

91. Фонетиката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато днес с брат Христо дойдохме при Учителя, коленичих пред нозете му, благодарих му за рецептите и му разправих:
Фонетиката 27.04.1943 година – Изгрева – София. Вчера, (26 април, вторият ден на Великден) пях в ролята на Розина в операта "Севилският бръснар" от Росини, с необикновено въодушевление и гласът ми сам се лееше и пееше. Даже завистливите ми колеги ме поздравиха, заедно с директора Петко Стайнов. Когато днес с брат Христо дойдохме при Учителя, коленичих пред нозете му, благодарих му за рецептите и му разправих: – Учителю, цели четири месеца не бях излизала в тази роля. Дадоха ми само една набързо стъкмена репетиция на Великия четвъртък. Някои от колегите ми отсъстваха, а другите пък бързаха да боядисват яйца. Репетицията просто не се състоя. Въобще, дават ми се разнообразни изпити, за да се проваля, но Вие, Учителю, и Господ, и ангелите, бдите над мен и ме пазите!...
към текста >>

92. Новото Битие — Седми Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Да поставим ли човека с разтворени ръце и нозе?...
" Ние тихо изпяхме мелодията на "Седмия ден". – Учителю – казах аз – ние записваме вече с брат Христо, върху Пентаграмата, мотивите на песните. Сложихме мистичните песни: "В началото бе словото", "Имаше человек", "Бог е Любов" и др. Вътре сложихме новите песни, поставихме и мотивите на българските песни. Да поставим ли човека с разтворени ръце и нозе?... Или Вашия образ, Учителю? Той каза: – Може и двата заедно! Брат Христо прибави: – С бои да се напечата, Учителю!
към текста >>

Нозете си да повдигнем с Добродетелта!
Благодаря Ви, Учителю! Господи, да приемем в сърцата си и в думите на устата си – Любовта. Да приемем в слуха си и в ума си – Мъдростта. Да приемем в зрението и в духа си – Истината. Да приемем в ръцете и в силата си – Правдата. Нозете си да повдигнем с Добродетелта! АМИН! ___________________ * Движенията на актьорите на сцената (бел.ред.)
към текста >>

93. 'Моето слънце днес ще изгрее' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Сега в Германия, в Полша и другаде много виртуози останаха без ръце, много деца останаха без родители, много видни музиканти, професори загубиха ръцете си, нозете си и живота си.
Учителят помълча малко и каза: – Ти не обичаш много да повтаряш заради другите. Ти си даровита и бързо заучаваш, а те те уморяват с много повторения заради другите, които не са надарени и мъчно заучават. На сцената сега ти пееш ролите, които си ги живяла в миналите си животи на Земята. Така ти бързо ликвидираш кармата си и заедно с това, там ти ще извършиш една Божествена работа! Сега в Германия, в Полша и другаде много виртуози останаха без ръце, много деца останаха без родители, много видни музиканти, професори загубиха ръцете си, нозете си и живота си. Едни ослепяха, други оглушаха! Сълзи изпълниха очите ми. Обзе ме срам за моите малки болки, пред страданията на тези мъченици. Учителят продължи: – Днес цяла Европа гори!
към текста >>

94. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Коленичих и я сложих върху нозете му.
През нощта, Венцислав остана да спи, заедно със сестрите, в същата стая, а аз и брат Христо отидохме у Рилкини. На другия ден, след закуската, Учителят ни прие в своята малка стаичка, където спеше. Беше седнал на креватчето. Аз прелиствах в този момент една от тогавашните малки песнопойки. Учителят посегна с ръката си, да му я дам. Коленичих и я сложих върху нозете му. Венцислав и той приближи до него. Учителят внимателно отвори песнопойката, посочи песента "Благост" и каза: – Оттук, от "Битието" и новите песни ще вземате мотиви и ще ги разработвате за бъдещата симфонична музика! Попитах: – Защо в някои песни има честа смяна на размера?
към текста >>

95. Засега пътят не се отваря - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с горещата вода, за да си измие нозете, влязохме при него заедно с брат Христо.
Помолих сестра Рилка да разточим заедно една баница. Казах ѝ: — Сложи повече масло, яйца и сирене. Ще ти платя каквото струва. Баницата стана много хубава. Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с горещата вода, за да си измие нозете, влязохме при него заедно с брат Христо. Поднесохме му баницата. Той ни каза да я поставим на масата пред него. Лицето му излъчваше духовна сила и мощ. Снопове от светлина излизаха от красивата му глава. Той беше много щедър в благословията си.
към текста >>

96. Трите съня - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато погледнах долу, видях в полукръг птички, накацали в нозете ми.
Запях с вълшебен глас. Всички сестри и братя ме слушаха. Вие, Учителю, още веднъж ме докоснахте. Ларингсът и устата ми съвсем се измениха. Станах. Пеех такива високи тонове, които само ангелите могат да пеят. Когато погледнах долу, видях в полукръг птички, накацали в нозете ми. Те пееха с мен, като че ли ми акомпанираха. Събудих се след този сън, Учителю, пих вода и пак заспах. Сънувах, че е зимно време. Много студено. Навсякъде сняг.
към текста >>

97. Последна среща - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Извиках силно и се смъкнах на колене, пред нозете му.
Учителят седеше на креслото с глава, клюмнала ниско върху гърдите му. Вместо бузи, имаше просто две дупки. Толкова беше отслабнал. Дишаше ускорено и дълбоко. Силна болка и скръб като стрела ме пронизаха. Извиках силно и се смъкнах на колене, пред нозете му. Забих главата си върху завитите му с дебело одеяло колене и заридах... Почувствах, как той измъкна бавно изпод одеалото, дясната си ръка. Удари леко устата ми. Млъкнах. Целунах ръката му и изведнъж почувствах успокоение. Той наведе главата си над моята и тихо ме попита: – Дават ли ти още работа в операта?
към текста >>

98. Чудото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Братя и сестри свиреха при нозете му.
Тялото на Учителя беше положено пред катедрата, където той изнасяше Божественото слово през целия си живот. Сестрите и братята грижливо го бяха облекли в бяло. Приличаше на току-що цъфнала бяла лилия. Колкото и да се въздържах да не плача, не можах да сторя това. Цялото ми същество беше обзето от силна скръб. Братя и сестри свиреха при нозете му. След обяд таксито ни отведе в града. Малко само можах да си почина. Опитах гласа си, но никакъв тон не излизаше от подутия ми ларингс. Трябваше да се упътя към театъра. Облякох се и се гримирах.
към текста >>

99. ПЪСТЪРВИТЕ - Борис Николов

Тук ще видите цялото богатство на зеления цвят – от златистозеления, наситен със слънчева светлина, до тъмнозеления цвят на глъбините и подмолите.
Не правете никакви резки движения, стойте тихо и спокойно. Пъстървата е чувствителна даже и за мислите на човека. Бях полегнал върху затоплената от есенното слънце канара над Големия вир на Габровница и наблюдавах пъстървите. Те преминаваха в кристалните води като сенки, светкавично. Вглеждали ли сте се в изумруденото вълшебство на Големия вир? Тук ще видите цялото богатство на зеления цвят – от златистозеления, наситен със слънчева светлина, до тъмнозеления цвят на глъбините и подмолите. Рибите се засилват във вира, изскачат из водата и се хвърлят срещу водопада. Виждал съм някоя да падне при скока в самия водопад, но тя пак има сила и енергия да излезе срещу водата. Затова пъстърви има и в най-горното течение на реките. Гледах и се радвах на силата и свежестта на живота, на неговата първична красота. Тук царува мир.
към текста >>

100. БЛАГОДАРНОСТ - Борис Николов

Когато тя сядаше в градината, то винаги лягаше в нозете ѝ.
Но чудното беше това, че познаваше хората от Братството и ги пускаше. То се привърза към нас и оставяше да го помилваме. Ние му говорехме, то приемаше и разбираше добрия тон на гласа. Хранехме го добре и то се поправи. Особено се привърза към другарката ми, която му даваше храната. Когато тя сядаше в градината, то винаги лягаше в нозете ѝ. Тъй минаха няколко месеца. Една пролетна утрин духна южният вятър и донесе миризма от селото. В кучето се събуди някакъв спомен, то стана неспокойно. Дълго души вятъра, като че се бореше между две решения. Вятърът събуди в него спомена за село.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29279279708862