Търсене в текстове за 'Нозе'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 154 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности.
Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци. Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни лъчи. Най-силните лъчи са виолетовите. Те имат най-къси вълни и най-бързи трептения.
към текста >>

2. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна.
Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка. Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път. Там хоризонт е най-широк.
към текста >>

3. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И вярват, че след това те ще стигнат при нозете на Аллах и на трапезата на Мохамед.
А за ориенталеца това е висше удоволствие, това е изкачване в нирвана, това е рая. Те слушат тая музика с премрежени очи, в ням захлас и бленуват неземни сънища. Дервишите (азиатски калугери), под влияние на своите странни песни и религиозен фанатизъм, изпадат в лудешки танец, който ги довежда до истинско изстъпление. Те играят, въртят се, скачат, викат докато се омаломощят и пяна се появи на устните им. Това се протака с часове, с дни. И вярват, че след това те ще стигнат при нозете на Аллах и на трапезата на Мохамед. Онова което е било удивително, то е безкрайната издръжливост която тия дервиши проявяват в своите лудешки танци. Те, под влияние на своите ориенталски песни, могат да се въртят до стотици пъти в една посока, докато паднат и изгубят съзнание. И най-върховното удоволствие се намира именно в тоя момент. И у нас имаме едно странно явление, което винаги се придружава от музика. Това са игрите в огъня на нестинарите в някои села около Василико.
към текста >>

Те влизат на няколко пъти в огъня без да остава следа от изгаряне по босите им нозе.
Това са игрите в огъня на нестинарите в някои села около Василико. Те играят 10-15 мин. в разпалена жерава под звуците на една монотонна песен и един особен тъпан, който се употребява само за случая. То е нещо като Свещен тъпан. И самата песен е особена. Те влизат на няколко пъти в огъня без да остава следа от изгаряне по босите им нозе. Даже, ако падне кърпа или друг предмет в жаравата, той не изгаря. Без музика и тъпана до такова изстъпление не могат да дойдат . Тук само искам да обърна вниманието върху връзката между музиката и играта в огъня. Как ще се обясни тоя факт от чисто научно гледище е малко трудно да се каже. Ние мислим, че въпросът се отнася до вибрациите Огънят не представлява нищо друго, освен силни вибрации.
към текста >>

4. ПЕСНИ - Г. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне.
ПАЖЪТ: Събуди се, царкиньо, стани! Слънцето вече милва снежнобялото ти чело и златистите ти коси отблясват в неземно сияние. Дворците ти светят и свилените зали ненаситно дишат утринния хлад. Събуди се, царкиньо, изпълни с веселие дворците. Градините цъфнаха, фонтаните и птичките запяха дивни хармонии. Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне. Събуди се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя. Събуди се, хубава царкиньо, стани! Снеми пурпурния воал на дрямката и надени най-лъчезарните одежди, сложи най-скъпоценните огърлици. О, ти се събуждаш, царкиньо. Защо тъй странно се вият изваяните ти ръце над лицето?
към текста >>

5. ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни.
ПЕСНИ ПАСТИРИ Да бъде благословен оня час, в който чух песента за душата от твоята уста. Да бъдат благословени тия ръце, които сътвориха твоята многострунна лютня и триж по-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят нейните струни в оня нощен час на покой, когато морните очи на овчарите се затваряха в сън, когато на небето възлязваше ярка, диамантена звезда. Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни. Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер. Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа. Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му? Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето?
към текста >>

6. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всички изкуства служат на своята богиня и кичат нозете ù с гирлянди от свежи цветя.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ ПРОЛОГ: КРАСОТАТА Богинята на всички изкуства е красотата; тя лее златно трепно обаяние и притиска в сладка омая душата, а любовта е, която им дава живот. Всички изкуства служат на своята богиня и кичат нозете ù с гирлянди от свежи цветя. Любовта е слънцето, което милва нейното бисерно тяло и играе по златокъдрите ù власи. Хиляди погледи дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства. Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея.
към текста >>

Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал.
Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир. В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле. На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви. Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание. Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота. Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна.
към текста >>

7. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Едновремешните нестинари, според Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели.
Посреднощ обаче, е „пълното огнеигране". След като заспи всичко в селото, от черквата излизат нестинарите, олюлявайки се и викащи ух! ухнавлизат в огъня. Нестинарите подскачали в огъня, бърборейки нещо, след което свършвали с възклицанието ух! ух! Едновремешните нестинари, според Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели. Отец Дионисий, като всеки черковник, вижда в тия игри едно „преструване" и една измама, един езически култ. Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар. Сетне той се вдига, грабва иконите и започва да играе в огъня викайки: „ху-ху-ху мили свети Костадине! " Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин.
към текста >>

8. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път.
Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар. Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания. Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси".
към текста >>

След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар.
Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар. Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания. Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси". Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост. — Кажи ги – каза му той. — В страната, където живея аз, започна странникът, има много богатство и много почести за мене.
към текста >>

В пенливото море-живот човек, откъснат привидно от великия си Творец, е оставен сам на собствените си нозе и плодът, що придобива изтерзаната му душа в тая борба за надмощие на неговия дух, се предава в малки, пъстри приказчици с прости, хубави слова от уста на уста между нас.
Животът е както морето. По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека. Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите. Така се създават и приказките. Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката опитност! В пенливото море-живот човек, откъснат привидно от великия си Творец, е оставен сам на собствените си нозе и плодът, що придобива изтерзаната му душа в тая борба за надмощие на неговия дух, се предава в малки, пъстри приказчици с прости, хубави слова от уста на уста между нас. Ако днес хората живеят така, както повеляват мъдрите слова на приказките, ако хората се вслушваха в тях по-внимателно, – продължи Абар – тогава сигурно на земята щеше да има повече радост, повече обич! Кажи ми Абар, кое е най-примамливо в света? – Това е туй, – отвърна му мъдрецът, което е накарало и тебе да дойдеш от далечната страна до тук. Най-примамливо е туй, което не познаваме – тайната, каза направо Абар. Докогато нещо е в тайна от нас, дотогава ние се стремим усилено към него, за да ни се разкрие, а щом ни се разкрие, ние дирим изново нещо, което има облика на неизвестността, облечено в плащаницата на тайна.
към текста >>

9. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кости, в който нестинарите са тъпкали жарта дебела една педя цели два часа, като са играели напред назад и „бъркали го с нозе като че сняг".
Той казва още, че нестинарите са вземали огън в шепи и поднасяли на невярващите да си запалят цигара. Кметът на с. Граматиково Тодор К. Бояджиев е виждал нестинар да играе в жарта 10 минути и да бърка огъня с ръце. Той е наблюдавал игрите на селския мегдан в с. Кости, в който нестинарите са тъпкали жарта дебела една педя цели два часа, като са играели напред назад и „бъркали го с нозе като че сняг". В игрите си викали „уф! уф! " или „хи! хи! " Около 1906 год.
към текста >>

10. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета.
Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета. В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина. На долния си край тази тояга е заострена и обкована с желязо. Тя е нашарена и накичена с дрънкалки, та когато русалецът играе и я мята от ръка в ръка да прави шум и да звънти. Тоягата стои у ватафина и се дава на русалеца само, когато ще ходят през оная седмица. Сам ватафинът носи знамето на дружината.
към текста >>

11. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и неговата снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество.
– И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество! – Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки. И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и неговата снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество. Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на неговата туника. – Вашият разказ е любопитен, рекох аз. Не са ли тия бедуини прадеди на розенкройцерите от XVІІ век, на тази школа, която претендира да води началото си от Енох? – Туй, отвърна Андреас, като дигна ръка, е друга пък легенда. Туй, що исках да ти посоча беше, как този либийски самотник, притежател на всички елементи от метода на съчетаването, с помощта на който може да се прозре истината, е могъл да съзре и схване тази истина.
към текста >>

12. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си.
Морето, кой го е слушал да разказва нескончаемо сказание в късна бурна нощ, кому е пропъждал тревожно сънят страшния му рев! * * * III. БИСЕРНИЯТ ДАР Човек си има малка, скришна стаичка в душата, където никога не наднича чужди взор. В нея даже сам едва ли можеш да живееш всякога. Умът ще трябва да забрави своето неверие за часа, когато ще пребивава там, защото пустото съмнение донася хлад и мрачина. Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си. Ще влизаш със своето чувство, защото в свето място влизаш. Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там живее. Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен. Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен! В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза.
към текста >>

13. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя припадна пред нозете му и започна да ги целува.
В горещите води на покаянието, греховете ù излязоха навън ,както излиза нечистотията на оцапана дреха, потопена в кипяща вода – и всеки се погнуси от нея. И сега в душата ù беше скръбно и пусто като къща, от която току що са изнесли мъртвец. Тя седеше на кладенеца, седеше между два света – там зад нея беше Александрия, нейното минало, а пред нея се стелеше непозната пустиня. Изведнъж Серафиа усети нещо светло и кротко до себе си. Тя отвори очи – пред нея стоеше Христос. Тя припадна пред нозете му и започна да ги целува. Целуваше тя нозете му, обливаше ги със сълзи и шепнеше: „Господи, аз Тебе дирих цял живот по залутаните пътища на греха. Умът ми и сърцето ми не бяха просветлени – и аз не знаех де да Те диря. Но аз Тебе търсих цял живот." И Серафиа се изправи като цвят на току що разцъфнала пъпка. Изправи се като цвят, който е целувал нозете на слънцето. С лъчисти нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват.
към текста >>

Целуваше тя нозете му, обливаше ги със сълзи и шепнеше: „Господи, аз Тебе дирих цял живот по залутаните пътища на греха.
И сега в душата ù беше скръбно и пусто като къща, от която току що са изнесли мъртвец. Тя седеше на кладенеца, седеше между два света – там зад нея беше Александрия, нейното минало, а пред нея се стелеше непозната пустиня. Изведнъж Серафиа усети нещо светло и кротко до себе си. Тя отвори очи – пред нея стоеше Христос. Тя припадна пред нозете му и започна да ги целува. Целуваше тя нозете му, обливаше ги със сълзи и шепнеше: „Господи, аз Тебе дирих цял живот по залутаните пътища на греха. Умът ми и сърцето ми не бяха просветлени – и аз не знаех де да Те диря. Но аз Тебе търсих цял живот." И Серафиа се изправи като цвят на току що разцъфнала пъпка. Изправи се като цвят, който е целувал нозете на слънцето. С лъчисти нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват. А Христос отвори уста и ù каза думите, що бе казал преди години на една нейна сестра: „Жено, прощават ти се греховете.
към текста >>

Изправи се като цвят, който е целувал нозете на слънцето.
Тя отвори очи – пред нея стоеше Христос. Тя припадна пред нозете му и започна да ги целува. Целуваше тя нозете му, обливаше ги със сълзи и шепнеше: „Господи, аз Тебе дирих цял живот по залутаните пътища на греха. Умът ми и сърцето ми не бяха просветлени – и аз не знаех де да Те диря. Но аз Тебе търсих цял живот." И Серафиа се изправи като цвят на току що разцъфнала пъпка. Изправи се като цвят, който е целувал нозете на слънцето. С лъчисти нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват. А Христос отвори уста и ù каза думите, що бе казал преди години на една нейна сестра: „Жено, прощават ти се греховете. Напусни туй място и иди в пустинята – там ще намериш един мой ученик. Той ще те приеме и настави. " И той тихо се изгуби.
към текста >>

С лъчисти нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват.
Тя припадна пред нозете му и започна да ги целува. Целуваше тя нозете му, обливаше ги със сълзи и шепнеше: „Господи, аз Тебе дирих цял живот по залутаните пътища на греха. Умът ми и сърцето ми не бяха просветлени – и аз не знаех де да Те диря. Но аз Тебе търсих цял живот." И Серафиа се изправи като цвят на току що разцъфнала пъпка. Изправи се като цвят, който е целувал нозете на слънцето. С лъчисти нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват. А Христос отвори уста и ù каза думите, що бе казал преди години на една нейна сестра: „Жено, прощават ти се греховете. Напусни туй място и иди в пустинята – там ще намериш един мой ученик. Той ще те приеме и настави. " И той тихо се изгуби. ------------------------------------------------------------------------------------------------- Когато привечер светията седеше пред своята постница, потънал в размишление, той долови по едно време, че някой иде.
към текста >>

И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга изповед пред стария отшелник.
Ала да бъде волята ти”. В това време Серафиа се приближи, морна и изпрашена от дългия път. Тя кротко застана пред светията, после се приведе и му целуна ръка. „Що те води, дъще, при мене ? " – попита той. И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга изповед пред стария отшелник. И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му. „Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала. И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло.
към текста >>

Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне.
И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му. „Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала. И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне. Тя легна, притвори очи – и вече не продума дума. Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край. Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула.
към текста >>

14. ВЕСТИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Прикътала всички свои чада при своите мощни нозе, тя ги учи на това, що ничий ум не знае и никаква книга не пише.
АКВАРЕЛ „На този който ни дава светлината". Тайнствена е планината преди да изгрее слънцето... Хладен тръпен покой цари в нея. Прикътала всички свои чада при своите мощни нозе, тя ги учи на това, що ничий ум не знае и никаква книга не пише. Само старите разрушени скали са знаци на минал живот и вековно течащият поток ромоли отгласи на истории и случки от миналото. В зори предсутришни влаги се носят по оросените треви и размекнала влажна земя. Ефирен ветрец подухва, показващ скорошното идване на светлината. Далеко в усои, със спуснати отпред тъмни завеси, бучи бъбрив шум на поточета. Това са вълни, довяващи шума на водите, песента на горските върхове, ядовитото свистене на попукани скали.
към текста >>

15. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят.
То понякога ни гледа и през очите на другите. То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката. Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл? Животът е изтъкан и от мъка и от радост. Мъдрият улавя като опитен ловец ползата и от мъката и от радостта. Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят. Тям са нужни званията, за да зарадват ненаситното око на личността, защото не познават истинското име, с което са надарени още в първия ден... Едно с друго са преплетени и нашата личност и нашето аз. Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга. Затова животът е изпъстрен и с радост и със скръб. Затуй се сменят като ден след нощ песните на земната мъка, крясъкът на нищетата с тихите мелодии на небето. Едните - химн на чашата личност, другите - химн на нашето Аз.
към текста >>

16. Из Млечен път - Слав Бели Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нозете ти обути в сандали, ще нагазят чистата пътека и когато направиш първите стъпки по нея, тогава цялата вселена ще се усмихне и тая усмивка ти ще видиш.
Светилникът ти свети в ранината, защото нощта тогава не е издигнала завесите и още не е прибрала звездите горе на небето. Ти чакаш слънцето сега умит, облечен с дрехата на работния ден. Когато то изгрее, гласът на твоя приятел те призовава за грижата на деня. Така умит, облечен, с будно, чисто око нека те свари гостенинът свят и когато с гласът на приятел те покани, ти последвай Го. Благословената ръка ще ти покаже твоя път. Нозете ти обути в сандали, ще нагазят чистата пътека и когато направиш първите стъпки по нея, тогава цялата вселена ще се усмихне и тая усмивка ти ще видиш. Ти нали се готвиш за тоя час? В ранината ставай! Нека светилникът ти свети, защото нощта не е издигнала завесите и звездите не са прибрали своя блясък горе на небето. В ранината, с чисто будно око чакай и вслушвай се, защото на твоята врата тихо ще почука радостта...
към текста >>

17. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Клетва свещена поднасям пред твоите златни нозе, накитени с бели, сини и брилянтни слънца - служител твой, ще бъда навсегда!
Поглъщах жадно тая сладка течност, която опива и гали в чудна обая душата. Зениците на моите очи широко се разтвориха и прогледнах в мрака. Видях светлина... Видях твоята чудната прелест, богиньо, красота. Красота, красота! Ти висша, царице, на света. Клетва свещена поднасям пред твоите златни нозе, накитени с бели, сини и брилянтни слънца - служител твой, ще бъда навсегда! Красота, красота! Ти майка, царице, царица на всички царици по света. ІІ Видях вълшебна светлина, която разтапя безумната жажда и мътния взор на окото в своята мека топлина. Розови, сини и златожълти огнени езици впиваха своите остри върхове и пареха душата ми. Тя гореше в чудния пламък, който гъвко извиваше стан към звездите.
към текста >>

Преклоних глава и допрях своята пресъхнала уста до китния губер, в който плуваха нейните златни сандали, що китеха нозете ù.
Гореше и не догаряше. Моите устни пресъхваха от жажда. Аз търсих знания, търсих Великото - Вечното. Намерих красотата. /\з я познах. Преклоних глава и допрях своята пресъхнала уста до китния губер, в който плуваха нейните златни сандали, що китеха нозете ù. Аз положих на земята пред нейните крака своята златна корона и скиптър с изрязана дръжка от слонова кост, поръсена с редки кристали. Безумно притисках края на светлата ù одежда и казах: „Приеми дарът ми. Вземи всичкото мое богатство, царице! Аз искам да бъда твой слуга, богиньо, красота! Ще китя твоята снага с бисери и гривни от благовонни цветя.
към текста >>

Ти, пак се завърна и паднал пред нозете ми, молиш ме с горестен вопъл за твоята стара длъжност.
Вземи всичкото мое богатство, царице! Аз искам да бъда твой слуга, богиньо, красота! Ще китя твоята снага с бисери и гривни от благовонни цветя. Чуй молбата ми, царице! " „Аз те очаквах, служителю мой. Ти, пак се завърна и паднал пред нозете ми, молиш ме с горестен вопъл за твоята стара длъжност. Но тя е заета. Когато ти напусна моя дом, яви се друг и той запълни празнотата." „За първи път, царице, докосвам с целувка елмазените слънца, които играят по златните нишки на дивния губер.” „Години много има от тогава и непрогледна забрава е покрила с тъмен плащ спомена за ранните години, когато ти вадеше съкровени камъни от твоята душа и китеше косите ми. Но щастието не остана дълго да трепти в сърцето ти. Отрова на съблазън вляха в твоята душа. Тъма засени светлия ти взор.
към текста >>

18. Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ти можеш отсега нататък да минаваш безопасно през него и всички демони ще лежат покорно при нозете ти!
А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението. А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина. А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка, погледна ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те поздравя в светлината на деня. – Аз понесох голямо безпокойство зарад теб, но ти се показа господар на междинния свят. Ти можеш отсега нататък да минаваш безопасно през него и всички демони ще лежат покорно при нозете ти! "
към текста >>

19. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Кога си лягам, аз се просвам при нозете Му.
Всичките ми дела са служба Богу. Зората и вечерния здрач за мене са еднакви. Противоречията не съществуват вече заради мен. Където и да ходя, аз действувам все в Него. Всичко, което върша е Негова служба. Кога си лягам, аз се просвам при нозете Му. Едничък Него обожавам. Други не познавам. Езикът ми не произнася вече скверни думи. Денем и нощем той Му възпява хвали. Прав или седнал, аз не мога Го забрави, защото ритъмът на неговата песен звучи в ушите ми.
към текста >>

20. Най-красивият орган в човешкото тяло Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Съзнателното и несъзнателното са подножия на нозете Му.
ПОЕМИ ОТ КАБИР I О, тайнствената тая дума, как бих могъл нявга да я изрека? Как да кажа: Той не е такъв, или: такъв е Той? Ако река, че Той е в мен, Вселената се изпълня със свян от мойте думи. Ако река, че Той е вън от мен, не говоря истината. Външните и вътрешните светове Той свързва в неразделно единство. Съзнателното и несъзнателното са подножия на нозете Му. Нито е явен Той, нито е скрит. Ни проявен е Той, нито непроявен. Няма дума която да изкаже какво е Той. II Служителю мой, къде ме търсиш? Погледни, Аз съм при тебе.
към текста >>

Кабир казва: „Правиш ли като него, ти вървиш към портите на смъртта с вързани ръце и нозе.
Той си продупчва ушите, носи дълга брада и нечисти дрипи. Прилича на козел. Той броди в пустинята, убил в себе си всяко желание и заприличва на скопец. Той си стриже косата и боядисва дрехите. Чете Гита и става голям бърборко. Кабир казва: „Правиш ли като него, ти вървиш към портите на смъртта с вързани ръце и нозе. IX Ако Бог е в джамията, кому принадлежи тогава света? Поклонниче, ако Рама е в образа, когото обожаваш, тогава какво става там дето няма образи? Хари е на изток. Аллах е на запад: Гледай в сърцето си, там ще намериш и Карим и Рама. Всички мъже и всички жени в света са Негови живи форми.
към текста >>

21. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя познала брата си и му нозете прегърнала.
На първото пазарище видял стария си баща, трижди остарял и побелял от мъки и теглила, да продава воловете си. - Защо си, дядо, продаваш воловете? - Имахме, момко, двама сина близнака, юнаци като тебе, става девет години са затворени; сега всичко продаваме да ги откупим. На втори пазар намерил майка си, с черна кърпа, девет години непрана, че плаче и си продава покъщнината - сбира откуп за синовете си. На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си. Тя познала брата си и му нозете прегърнала. - Къде е, байно, брат ни Никола? Да идем по-скоро у дома, че радостта ни не ще има край. - Занеси, мила сестро, вестта в стария дом, а аз ще ида да доведа и брат ни Никола. Димитър взел стомна с червено вино, че било есен плодовита, та се върнал в затвора и всичко на Никола разказал. Двамата братя пили от виното и никой вече нищо за тях не знае.
към текста >>

22. Безсмъртие и прераждане – д-р Ст. Кадиев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Като гледам трептящите звезди по широкото небе, казвам си: те пеят великата симфония при нозете на могъщия Творец, който им е дал живот и светлина.
ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Като гледам трептящите звезди по широкото небе, казвам си: те пеят великата симфония при нозете на могъщия Творец, който им е дал живот и светлина. Като гледам малкото цветенце, скрито между зелената трева, казвам си: ето една малка душица, която скромна и доволна се радва на Божиите блага. Това цвете със своята мълчалива красота много ми разказва, разказва ми повече от всяка философска книга за великата Божия мъдрост Всичко, всичко около нас и над нас ни разказва за великата тайна на живота, тъй загадъчна, тъй красива, че неволно умът и душата се спират и питат: „коя е, къде е тая всемогъща любов, която всичко движи и крепи? " Велика е загадката на живота! А. Бертоли Човек, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина.
към текста >>

23. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Ние всички сме само хора – каза светият Бероез – и нашите души не всякога могат да се издигнат до нозете на Вечния.
Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител. И след два дена, извикан по таен начин, дойде в Мемфис Бероез. Мъдрият Халдеец дори не погледнал детайлно фараона, даде следния съвет: – Трябва да се намери в Египет човек, чиито молитви да достигат трона на най-високия. И когато той искрено се помоли за фараона, на монарха ще се възвърне здравето и живота за дълги години. Слушайки тези думи, господарят погледна групата заобикалящи го жреци и каза: – Аз виждам тук толкова свети мъже, че ако някой от тях се погрижи за мен, аз ще оздравея... И той се усмихна незабележимо. – Ние всички сме само хора – каза светият Бероез – и нашите души не всякога могат да се издигнат до нозете на Вечния. Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше.
към текста >>

24. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И по техните ръце, нозе и пр.
без участието на подбора, защото кога е имал организмът случай в живота си да бъде подлаган на такива опити, за да е имал случай да действува подбора в течение на много поколения? Значи тук се изключват действието на механическите фактори и при все това организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук са вътрешните фактори, които реагират. Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията. В средните векове някои калугери са стояли дълго пред Разпятието и живо си представяли мъките на Христа. И по техните ръце, нозе и пр. се явили рани, подобни на Христовите. Появилите се белези по тялото им се наричат стигми, а самото явление стигматизация. Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху тялото. Същото се вижда и от много други опити и наблюдения, които приведох в миналите книжки; интересни са в това отношение напр. опитите с пеперудите.
към текста >>

25. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той видя себе си на една височина, а под нозете си големия град, който сега беше особено преизпълнен от хора, движещи се като мътни маси вода по широките улици без никаква цел, като се озверяваха, лъжеха се един друг, потискаха се слабите и всичко това приличаше на зверилница.
Потопен в този захлас, продължаваха да се редят образи един след друг, все от тази епоха. Когато образите захванаха да се повтарят, той слезе от този мир. Погледна своя Гуру, образът на когото беше особено измъчен, очите му бяха влажни и неизпитана мъка се струеше от тях. Никога той до тогава не беше виждал такава рязка промяна в този могъщ образ. Това произведе силно сътресение в съзнанието на ученика и тласна неговия ум в друга посока. Той видя себе си на една височина, а под нозете си големия град, който сега беше особено преизпълнен от хора, движещи се като мътни маси вода по широките улици без никаква цел, като се озверяваха, лъжеха се един друг, потискаха се слабите и всичко това приличаше на зверилница. Той изживя това мизерно състояние и сви се сърцето му от страшна мъка, защото обичаше хората. Реши и слезе при тях да ги избави, като търпеливо, на всички поотделно посочваше пътя км един по-красив живот, на взаимно уважение, на взаимна услуга. Така ги учеше той години, векове, хилядолетия и всички станаха добри - интелигентност се отпечата на техните лица, бяха щастливи и доволни от новия си живот. Но слаб бе този образ, той идеше някъде отдалеч. Скоро първият мир със своите ярки образи отново завладяха неговата същина.
към текста >>

26. КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Седем царства изходиха морните нозе и никъде не се зарадвах така, както в часа, кога научих, че Всемогъщият е благ и милосърден!
Аз - това е безчисленото множество, по-голямо от песъчинките на морския бряг". Благословен да бъдеш Ти, на Когото са недостигнати помислите, ненадмината славата. Благословен часът, когато ми прошепна: „Аз съм, що направих харфа от слънцето до земята; Моята ръка по тънките ù струни събужда мелодиите на четирите годишни времена". Псалом втори: Благост. Благ е Вечният, Този, на Чиято длан лежи вселената! Седем царства изходиха морните нозе и никъде не се зарадвах така, както в часа, кога научих, че Всемогъщият е благ и милосърден! Цимбали чух, гласове на медни дискове, кавал на пастир, но никъде не се криеше такава красота, както в благата дума, която ми изрече Той! Няма по-голямо от слънцето, по-далечно от звездите, по-страшно от морето. Но аз се не почудих заради тях така, както за това, че Той, в чиято длан лежи вселената, е благ и милосърден! Как да Те възхваля? Ти стоиш извън помислите ми, ничий разум не може да Те достигне, но малката, красива дума на Твоята благост свети в моята нощ, дарява ми криле!
към текста >>

27. Идеен преглед Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При нозете на Учителя — Кришнамурти – 6 лева.
Мисълта творец на характера — Дж. Ален – 9 лева. Бхагавад Гита или Божествената песен – 20 лева. Философията на живота (Учението на розенкройцерите) – В. Граблашев – 35 лева. При нозете на Учителя — Кришнамурти – 6 лева. Четвърто измерение. — Нуаркарма. – 10 лева. Творческите сили на природата — цветна репродукция от художничката Цвета Г.Симеонова обикновен картон – 40 лева. копринен дебел – 100 лева.
към текста >>

28. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо?
Човешката душа така научава един велик урок за единството на живота. Тя научава, че ако човек удари някого, всъщност удря самия себе си. Човек, който живее в закона на Цялото (т.е. в мировата Любов), ще разбира от езика на всички същества и всички същества ще го разбират. Дето и да отива, той ще носи с себе си една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо? Защото той влиза във връзка със свещения олтар, който се намира в душата на всекиго; той знае, че на този олтар гори неугасимият огън. Защо детето е привързано към майка си? Защо се приближава до нея с радост? Защото детето чувствува, че като се приближи до нея, приближава се до едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича и се приближава до онзи, който живее в закона на Цялото.
към текста >>

29. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Само нозете му бяха нозе на човек.
– Дайте му, – рече Цу-Зан-Хор. В незнайните дълбочини е царството на Хел-О, царят на огъня. Страшен е Хел-О. Косите му са от огнени искри, очите а червени въглени и има уста пещ. Сам беше огън и седеше сред огън. Само нозете му бяха нозе на човек. Когато Хел- О видя На-Ну, рече: – Жаден съм! – Ето кръвта ми, – отвърна На-Ну. И като отряза жилите на ръцете си, подаде струя кръв в устата на Хел-О. И ето, щом глътна първата капка кръв, стана второто чудо. Огнените искри на главата му се превърнаха на черни коси, въглените на очите му потъмняха, а от устата му престана да лъха пламък и жар.
към текста >>

– Виж: в планината има кървави стъпки от нозете ми.
– О Вент Вено, дай ми последната струна на лирата ми; аз ще се кача на Гур. – Гур е мой приятел. Ти искаш да му отнемеш щастието. Не ще ти дам струна. – Вент-Вено, – рече овчарят. – Виж: в планината има кървави стъпки от нозете ми. Бръкни в жилите ми и виж: за нея кръвта си дадох. Погледни месата ми и виж: за нея тялото си дадох. Погледни очите ми и виж: за нея сълзите ми изтекоха. Любя Айя и всичко дадох за нея. Остана ми едно сърце, което ще дам на Айя, а на мен ще остане само лирата, със струните.
към текста >>

Косите небрежно разхвърляни по плещите, нозете бели, като мрамор.
И погледна долу: там бяха хората, зверовете и цветята. Погледна нагоре: там бяха птиците, въздухът и звездите. А наоколо му имаше много скали, покрити с влага и мъх. Потърси Айя. И ето, върху влажните скали на Гур той видя Айя. Косите небрежно разхвърляни по плещите, нозете бели, като мрамор. На мокрите скали лежеше тя, жената Айя. На-Ну докосна ръцете. Бяха студени. Устните ù не даваха дихание. Постави ръката си на гърдите и не усети туптене на сърцето; в гърдите ù цареше тишината на мъртвец.
към текста >>

30. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чувствувал само страшно безсилие и никаква опора под нозете.
На края на разговора казал: – Елате довечера в двореца- Вечерта тя отишла. Нерон мислел да си поиграе с нея, да разполага с нея, както си иска, тъй като това той считал като нещо напълно оправдателно за себе си Влязъл при нея и с всичката надутост и жажда за удоволствие, я хванал. Нито един мускул не трепнал от спокойната ù и крепка стойка. Тя вдигнала ръката си, и Нерон увиснал във въздуха. Той се намерил в чудо; никаква сметка не можел да си даде за това, което ставало с него. Чувствувал само страшно безсилие и никаква опора под нозете. Нейният строг, ясен и дълбок поглед го накарал да потръпне; уплашил се той и за пръв път почувствувал своето нищожество и че това слабо същество по-форма далеч го превъзхожда по съдържание. – Моля ти се, извикал Нерон, – освободи ме от това положение и ще те оставя свободна. Тя си отмахнала ръката и той се отпуснал на земята. Но Нерон, отвикнал да държи сметка за обещанията си, не мислел така лесно да се остави и посегнал втори път, но отново се намерил в същото положение. Тогава Амриха отворила вратата и си излязла.
към текста >>

31. В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Правда са пътищата на нозете ономува, който познава Твоята велика Правда.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от бр. 8-9) Псалом петнадесети: ПРАВДА. Правда са пътищата на нозете ономува, който познава Твоята велика Правда. Голяма е Правдата на скрижалите, но по-велика е Правдата на любовта. Основата на безкрайното платно, що тъчеш с вкове, е Правда. Правда е всяка нишка, всеки бяг на сновалката и всеки удар на твоя стан. Благословен Творец! Научи ни да ходим по пътищата на Правдата, за да разумеем най-великото - Любовта.
към текста >>

Нозете ни с мъка се придвижват, когато ходим към планината на нашето възхождане.
На върха е чисто. Оттам се вижда изтока като синя зеница, що наднича из полуотворени ресни. Търпение, когато крачим в мрачните, покрити с мъгла поля. Не ще се продължи безкрайно мъката за чистата усмивка на планинския връх. И звездите там ще видим и ще дочакаме огнената черга, из която ще излезе колесницата на идващия ден. Нозете ни с мъка се придвижват, когато ходим към планината на нашето възхождане. Тежи съмнението и гъстата мъгла, която не ни дава да погледнем надалеко. Нека да си спомним в тоя час великото търпение, с което Търпеливият ни чака, за да дочакаме и ние часа да стигнем там, дето не идва мъглата на душното поле. Търпение! Нека смътни гласове като на грабливи нощни птици долитат до нас. Горе там друга музика звучи. Песента на ранното пробуждане ще събуди затихналата музика в душите ни.
към текста >>

32. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Пренесен от радост, мъжът се хвърли пред нозете на Теофан, но последният го дигна, както бих направил с едно дете.
– Запалете втора лампа, – каза Теофан. Майката стана, залитайки и се върна с лампа, която туриха да осветлява добре болната. – Вижте, каза той, че тя се съвзема. И за четвърт час месата се бяха малко повърнали около костите. Фигурата ù стана по-пълна, с по-живи краски. Пренесен от радост, мъжът се хвърли пред нозете на Теофан, но последният го дигна, както бих направил с едно дете. – Не, не, – каза му той. – Трябва да благодарите на Небето. И като направи стъпка назад, прибави: – Спомнете си, какво сте обещали. Има една книга, дето е записана историята на мъртвите, върнали се към живота. Пра вете туй, което тая книга учи.
към текста >>

33. ПРОЛЕТ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Птиците ще кацат на твоите ръце, без да ги е страх, звярът, укротен, ще се милва около нозете ти.
В нея се крият всички заложби, всички дарби, тя съдържа в себе си живота на цялото. Душата знае, а личността е ограничена. Личността разполага само с ограничени способности, а силите на душата са безгранични. Когато душата осени личността, лицето се одухотворява, то добива онзи тънки, подвижни изразителни черти! Когато душата осени личността, това познават не само хората, но и всички други същества, Защото говорът на твоята душа намира ек в техните души! Птиците ще кацат на твоите ръце, без да ги е страх, звярът, укротен, ще се милва около нозете ти. Ти ще знаеш да говориш на един език, който те разбират, Тогаз всяка изговорена твоя дума ще има магическа сила в себе си: тя ще трогва, раздвижва, успокоява и ободрява. При общение между хората, когато личностите говорят помежду си, те могат да не се разбират винаги, но когато говорят душите, те винаги се разбират. Тогаз ти познаваш другите и другите те познават. В живота има дисхармония, защото душите още не са проговорили. Когато човек обича, душата, божественото в човека говори.
към текста >>

34. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нозе на чужденци са тъпкали по градините, и нивята са пусти, изоставени.
Благословен и велик! Прати белия воин да разсече тъмните крила на Дракона, който хвана душата ми в колелото на зодиака. Аз те чакам, аз викам по Тебе, защото си благ и милосърден! Направи да прозвучи заглъхналата тънкострунна вùна, както тогава, когато посрещах с нея сините очи на деня и пеех химн за слънцето. Душата ми е като земя, заета и оставена от вражески войски. Нозе на чужденци са тъпкали по градините, и нивята са пусти, изоставени. Глухи викове отекват като глас на умиращ роб, когото ръце на безмилостни палачи добиват с бич. Аз Те чакам. Вярвам Ти, защото Ти си благ и милосърден! Псалом тридесет и втори: ДЕН Залязва слънцето. Пожар има на далечния запад.
към текста >>

35. Списанието PDF Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

– На праведния тихите нозе.
Един живот как да я изчете? Дори да я прелисти той не може: Плача, смеха на малкото дете, - блажената усмивка на цветята, - на юноша орловите крила, - свещения напев на дървесата – смирението на златните поля. Палачите на агънцата неми. – Сластта, която червеят гризе. – На врата зениците големи. – На праведния тихите нозе. – Светулките в недрата на скалите. – По млечни път посланите слънца. – Дъгата - шарен мост над висините. – За жертва оплодените сърца. – Дълбокото око на океана.
към текста >>

36. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Под нозете ми се люлее море.
Плувец съм от далечно време. Дните ми са изумрудени камъни, а нощите – черни бездни. Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта. Едно съм аз със своята любов, която като бяла птица се бори с тъмни врани. Под нозете ми се люлее море. Трещи корабът. Платната му се пукат, и въжета свирят в нощта с ридаещи гласове. Морето няма край, няма край и моят път! Сам съм сред развилнялата се стихия и стиснал кормилото с ръка, чакам обкованите, звънтящи стъпки на съдбата. * * * Още първата вечер вятърът си каза думата.
към текста >>

37. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира.
Властимир: Тъй клони е дъбът хилядолетен като обятия над нас разтворил! Свещени дъб, от времена тъй древни. Такава сянка много ми се ревни. Сяда на края на скамейката. На другия край с лице към него Десирад, Десислава и Десимира зад себе си прави. Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира. Властимир: В града понявга странници дохаждаха. От тях научих аз неща, каквито не ми е други казвал. Някак скрито и в притча все говореха. Разбирах речта им тежко – и едва подире, когато биваха далеч. Научих аз, че те са ваши ученици, едва в деня, чии зарници ме свариха по пътя.
към текста >>

38. НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика.
Но такъв произвол в природата няма – в природата всички процеси и явления са подчинени на разумни закони и който върви по тях, ще има и здраве, и щастие, и успех в живота. За да дойдем до тези закони на живота, потребно ни е знание. Така че знанието, за да бъде полезно, преди всичко трябва да има отношения към реалния живот на човечеството – индивидуалния и обществения. И знанието, придобито в различните дисциплини – като физика, химия, биология и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки. Съвременната окултна наука прави това, изхождайки от принципа за зависимостта и съотношението между всички явления и процеси. В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика. Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота. Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение.
към текста >>

39. СТЪПКИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени клетки, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра.
между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то присадката ще даде крайник. Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени клетки, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра. Срастването успява лесно. Пъпката понеже не разполага с достатъчно материал, увлича в новите си образования и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка. В това ясно се вижда влиянието на растящата пъпка върху околните пъпки. Интересно, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея, т.е. едновременно откриха индукцията у тритона.
към текста >>

Пъпката понеже не разполага с достатъчно материал, увлича в новите си образования и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка.
У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то присадката ще даде крайник. Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени клетки, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра. Срастването успява лесно. Пъпката понеже не разполага с достатъчно материал, увлича в новите си образования и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка. В това ясно се вижда влиянието на растящата пъпка върху околните пъпки. Интересно, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея, т.е. едновременно откриха индукцията у тритона. Ако вземем от ектодермата на зародиша на Triton Cristatus такава част, която е предназначена за бъдещ епидермис и я поставиш в зародиша на Triton taeniatus в такова място, което е предназначено да даде преден мозък, тя ще се развие в мозък: от този факт следва, че тая сменена част по отношение на своята по-късна съдба е индиферентна. От друга страна подобни факти показват, че в разните области на зародиша господстват влияния, които определят на индиферентните части тяхната понататъшна съдба.
към текста >>

40. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе – Ти даваше полет на моите крила, ти сковаваше моите нозе – Ти и ти, безкрайна радост и безкрайно разочарование – Ти и ти, безкрайна красота и безкраен хаос.
СТЪПКИ Жадувах за Тебе. През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе – Ти даваше полет на моите крила, ти сковаваше моите нозе – Ти и ти, безкрайна радост и безкрайно разочарование – Ти и ти, безкрайна красота и безкраен хаос. През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе, – ти и Ти, Любов, си само Една. * * * Търсех свободата. Железни окови звънтяха на нозете ми. – Призовах небето, призовах звездите, призовах всички, които се наричаха свободни, да снемат оковите от моите нозе. – Оковите се вплитаха по-здраво, по-зловещо звънтеше тяхната песен.
към текста >>

Железни окови звънтяха на нозете ми.
СТЪПКИ Жадувах за Тебе. През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе – Ти даваше полет на моите крила, ти сковаваше моите нозе – Ти и ти, безкрайна радост и безкрайно разочарование – Ти и ти, безкрайна красота и безкраен хаос. През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе, – ти и Ти, Любов, си само Една. * * * Търсех свободата. Железни окови звънтяха на нозете ми. – Призовах небето, призовах звездите, призовах всички, които се наричаха свободни, да снемат оковите от моите нозе. – Оковите се вплитаха по-здраво, по-зловещо звънтеше тяхната песен. Призовах най-после и Тебе. Царствената Ти осанка смути моите окови. Благият Ти поглед ги разтопи, превърна в безценни камъни, и направи от тях диадема за моето чело.
към текста >>

– Призовах небето, призовах звездите, призовах всички, които се наричаха свободни, да снемат оковите от моите нозе.
СТЪПКИ Жадувах за Тебе. През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе – Ти даваше полет на моите крила, ти сковаваше моите нозе – Ти и ти, безкрайна радост и безкрайно разочарование – Ти и ти, безкрайна красота и безкраен хаос. През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе, – ти и Ти, Любов, си само Една. * * * Търсех свободата. Железни окови звънтяха на нозете ми. – Призовах небето, призовах звездите, призовах всички, които се наричаха свободни, да снемат оковите от моите нозе. – Оковите се вплитаха по-здраво, по-зловещо звънтеше тяхната песен. Призовах най-после и Тебе. Царствената Ти осанка смути моите окови. Благият Ти поглед ги разтопи, превърна в безценни камъни, и направи от тях диадема за моето чело. Любов, това направи Ти.
към текста >>

41. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, коленете му от желязо, нозете – му една част от желязо, а една част от кал.
Нашите телескопи например никъде не са го видели!) Както и да е, но нека се върнем сега към съня на Небукаднецар, който Даниел, наречен от Халдейците Белтшацар, прозрял и разтълкувал. Ето го така, както е разказан в книгата на пророка. „Ти, царю, си видял и ето образ голям. Този образ, който бе велик и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе. Зракът му бе страшен. Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, коленете му от желязо, нозете – му една част от желязо, а една част от кал. Ти го гледа, догде се отсече камък, без ръка да го отсече, и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. Тогаз желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушиха купно и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна и не се намери за тях място. А камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят. И тълкуванието му ще кажем пред царя".
към текста >>

Ти го гледа, догде се отсече камък, без ръка да го отсече, и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши.
Ето го така, както е разказан в книгата на пророка. „Ти, царю, си видял и ето образ голям. Този образ, който бе велик и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе. Зракът му бе страшен. Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, коленете му от желязо, нозете – му една част от желязо, а една част от кал. Ти го гледа, догде се отсече камък, без ръка да го отсече, и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. Тогаз желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушиха купно и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна и не се намери за тях място. А камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят. И тълкуванието му ще кажем пред царя". Един истукан значи, но не от хомогенна материя, а от разнородна: злато, сребро, мед, желязо, глина – вещества, които стоят едно от друго по-долу по стойност.
към текста >>

Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо.
Не ви ли напомня това златния век на човешкия род, за който се загатва в древните митове и за който говори и Овидий в своите Метаморфози? Най-красивата, най-благодатна епоха, която човечеството е преживяло. Една велика култура, за която днес са останали само митологични вести. Другите части на статуята символизират все култури. Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон. Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо. А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина". „Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата. Есенция на нашия механичен мироглед! Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина. Механична смес, а не нещо органическо!
към текста >>

42. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че думата „смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността.
Не съществува никакво основание те да се делят. Разумното желание, разумният стремеж – това е най-мъдрата молитва. Затова е важно да се знае първо, за какво да се молим. Ние трябва да отворим нашите души, да ги приготвим да приемат това, което ще се влее, да бъдем готови да слушаме и се учим и широко да разтворим вратите и прозорците на нашия Дух. Аз вярвам, че безграничното всемирно пространство е преизпълнено с живот и култура чрез Него. Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че думата „смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността. Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът. Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата. Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението. Молитва с вяра днес се среща рядко. Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния.
към текста >>

43. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик.
Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здравото може да бъде. Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик. Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки). Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът. Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали. Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста.
към текста >>

44. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

А аз, знаеш ли – и свенливо той се приближи до него, – аз очаквах да видя оня, чиито нозе бяха здрави и стройни като на елен; оня, който имаше очи... но стига, аз се забравих.
– Бен Яаков, познаваш ли ме? Та ти и не можеш да не ме познаеш, аз не съм се променил толкова. А ти, ти си станал съвсем друг. Не зная, какво е станало с тебе, но аз виждам, че не си оня, когото познавах някога. Как се променят хората! А аз, знаеш ли – и свенливо той се приближи до него, – аз очаквах да видя оня, чиито нозе бяха здрави и стройни като на елен; оня, който имаше очи... но стига, аз се забравих. Погледна всички, по лицата на които се четеше досада, нетърпение, дори и гняв. – По-скоро кажете, какво искате и защо сте дошли да ни безпокоите в тоя ранен час, каза Бен Яаков, Гласът на Бен Яаков беше толкова далечен и чужд, че в първия момент Бен Йосеф помисли, че някакви чукове го удрят по ушите. Вярно ли беше това, което той говореше? Някакво недоразумение! Преглътна веднъж, дваж, замига и рече: – Ти, та ти нали си Бен Яаков?
към текста >>

Погледна Бен Яаков от глава до нозе, взря се в лицето му, увери се за сетен път, че тоя не го познава или не иска да го познае, нещо което беше еднакво за него; време да размисли нямаше; повярва в първото, а това, о това беше толкова страшно!
Нали Бен Яаков? – Слушай, стига си приказвал! Кажи ми най-после, какво искаш! Аз не те познавам. Тоя път Бен Йосеф се уплаши. Погледна Бен Яаков от глава до нозе, взря се в лицето му, увери се за сетен път, че тоя не го познава или не иска да го познае, нещо което беше еднакво за него; време да размисли нямаше; повярва в първото, а това, о това беше толкова страшно! Да не познае приятеля! Та това, това става, когато... той не довърши мисълта си, обърна се и рече: – Бен Яаков, след едно денонощие ти ще умреш! Извърна лице от него и се запъти с бързи крачки, подгонен сякаш от незнайна сила и скоро изчезна. След няколко минути, когато стъпките прозвучаха глухо, Бен Яаков падна на креслото, простре ръка, но устнит му не можаха да изрекат нищо. Слугите му се притекоха.
към текста >>

45. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Прости ми, че те тъпча с нозе, че с луди коне, размахали гриви, препускам по твоята гръд.
Защо ме викаш в студените си пазви? Не стига ли това, че като младенец играех по твоите ливади, гонех пеперудите с пъстрите криле и слушах тъжния ти плач? Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях! Душата ми е странница. Чужда е на тебе. Прости ми, че те тъпча с нозе, че с луди коне, размахали гриви, препускам по твоята гръд. Аз диря себе си, бързам да достигна мястото на скромната хижа, край която се извива път и се чува стоманения трясък на бягащите колела като победна песен! По каменните плочи на града времето бавно изтрива надписите на миналото и чертае нови пътища за младенците, които безгрижно играят с камъчета в праха. Градът мълчи. Един само верен глас неизменен и познат на всички, е гласът на черковната камбана. Той изпраща в мълчаливата ограда на смъртта умрелите и пак замлъква.
към текста >>

Прости ни, майко, че те тъпчем с нозе, че будим с тропота на луди жребци твоята задрямала мъка.
Не! В утринните часове по пътя, настлан с бели кремъци, преминава блестяща колесница. Там пратеници захождат към вечния град на радостта! Златните му порти са разтворени и той ги чака да ги прегърне в своите бели обятия. Душите ни са странници. Прости ни, майко, че те тъпчем с нозе, че будим с тропота на луди жребци твоята задрямала мъка. Ние все пак сме чужди на теб. Звездните кервани ни зоват. Всяка сутрин преди да опне слънцето златни жици, аз се събуждам от гърма на колесница, която отминава, стрелната напред. Не тъгувай, моя душа! Някъде далече те очаква чист приказен град, начупил чудна, бяла снага, разтворил и за тебе тежки, златни порти!...
към текста >>

46. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Няма да стъпваш с нозете Таз клета грешна земя.
Дни си нареждай благати С гости, свирачи, певци. Щедро на бедни раздавай: Дрехи, злато и храна. Домове, църкви дарявай – Би щеш прочута стана. Тебе народа ще Хвали! „Пресвета" ще ти рече, Име ти впише в скрижали и у история втъче. Няма да стъпваш с нозете Таз клета грешна земя. Тебе ще носят ръцете, Що си дарила сама. Мигом ще сбера аз сила И като млади телец, Който по гордата Рила Бяга от стършел жилец. Тъй ще затичам кат хала, Скокна ще преко дарът. Негде далече бих спряла, Гдето ми види гледът. Бягам ще, бягам далече; Що ми е тая кола?
към текста >>

47. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Който се нуждае постоянно от помощта, той я поставя върху своите собствени нозе, тя му помага, за да си помага сам на себе си чрез събуждане на собствената дремеща вътрешна сила.
Тя дава своята помощ на всички, които се нуждаят от нея. Формата за нея не важи нищо, Духът – всичко! Помощта, която те даряват, е от особено естество н има малко общо с другите „благодеяния". „Необходимата нужда от новия Дух" разрушава изпърво всякакво суетно верую в чужда, външна помощ. Подобна помощ не е за тях съществена; тяхната терапия е каузална. Който се нуждае постоянно от помощта, той я поставя върху своите собствени нозе, тя му помага, за да си помага сам на себе си чрез събуждане на собствената дремеща вътрешна сила. Себепомощ чрез себесъзнание и себеопредепяне! това е, което ни учи тя. Не парите стоят в средоточието, но душата. Не по външни ценности броди той, но по вътрешни ценности и сили, вътрешна помощ, вътрешна опора. Днес, когато всяка външна опора се разрушава, когато никакво земно притежание и стойност не са сигурни, едно остава неразрушимо: вътрешната опора!
към текста >>

48. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Заведе ни при Езерото на чистотата, където си измихме ръцете, лицето и нозете и ни каза: Чисти бъдете в добродетели, правда и мъдрост.
Така да изгрее Слънцето на Мъдростта в вашите умове. Така да изгрее Слънцето на Истината в вашите души. И да намерите живот, светлина и свобода. Изведе ни той на Мусала – Божия връх – и ни каза: Така да приветствувате лъчите на изгряващото Слънце – както Мусала. Пребъдвайте в Бога – на върха на Боже съзнание. Заведе ни при Езерото на чистотата, където си измихме ръцете, лицето и нозете и ни каза: Чисти бъдете в добродетели, правда и мъдрост. Чисти и святи! Построи ни извор Елбур и надписа: Бъдете като този извор! Вие, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! Построи ни хижа – Божията хижа всред човечеството – и ни научи да строим вътрешния храм в нас, Божията хижа в нас, където ще обитават Светлината, Любовта и свободата! Благословени са!
към текста >>

49. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Под нозете ми се люлее море.
Плувец съм от далечно време. Дните ми са изумрудени камъни, а нощите – черни бездни. Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта. Едно съм аз със своята любов, която като бяла птица се бори с тъмни врани. Под нозете ми се люлее море. Трещи корабът. Платната му се пукат, и въжета свирят в нощта с ридаещи гласове. Морето няма край, няма край и моят път! Сам съм сред развилнялата се стихия и стиснал кормилото с ръка, чакам обкованите, звънтящи стъпки на съдбата.  Още първата вечер вятърът си каза думата.
към текста >>

50. ГРАДИНАРЯТ. СЛЕД БУРЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Да се върнеш там, на Яковия кладенец, да поискаш почерпалото ми за вода: „Ако би знаела кой ти говори, ти би му дала да пие, а той би ти дал жива вода, от която ако пиеш, няма да ожаднееш во веки.” Бих искала да се върна там, в прекрасната Юдея и всред тълпата, едва провирайки се, да хвърля маслинена клонка пред нозете Ти и да изпрося изцеление за себе си и за своите близки.
Лия Исках Някога, когато не знаех, не мислех, не вярвах, че мога да Те срещна в житейския си път, ревниво се спирах да препрочитам по няколко пъти разказите за Самарянката, Хананейката, Сирофиникиянката и трогателния разказ за Мария Магдалина. Тогава исках да проникна в душите им, да чуя мелодията на сърцето им. Какво ли би било, ако бях на тяхно място ? Исках да се върна две хиляди години назад. Исках да се върне целият живот и ведно с него да се върнеш Ти. Да се върнеш там, на Яковия кладенец, да поискаш почерпалото ми за вода: „Ако би знаела кой ти говори, ти би му дала да пие, а той би ти дал жива вода, от която ако пиеш, няма да ожаднееш во веки.” Бих искала да се върна там, в прекрасната Юдея и всред тълпата, едва провирайки се, да хвърля маслинена клонка пред нозете Ти и да изпрося изцеление за себе си и за своите близки. Бих искала да бъда от гладуващите три дни в планината заради Твоето слово. Бих искала да бъда едно от ония мънички деца в древния Иерусалим, които Ти благославяш. Най-после, бих искала да бъда Магдалина, само да мога да Те видя, да мога да се доближа до Тебе. А сега какво да кажа? Аз бях на Яковия кладенец и чух същите думи.
към текста >>

51. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Престанеш ли да философствуваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на твоя Учител.
Той се намира извън условията на временния живот. * Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието. Докато съдиш, докато роптаеш, ти си далеч от Мъдростта. Престанешли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философствуваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философствуваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на твоя Учител. Когато изгубиш смисълът на живота, търси това, което свети. Учи се при Този, който носи Светлина. Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се към светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва, и Светлината през един прозорец не влиза.
към текста >>

52. ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Аз се прислоних до нозете ти и вътрешно те съзерцавах.
О, колко прекрасно нещо съзерцаваха очите ми. Но аз никого не гледах, никого не виждах, очите ми бяха затворени. А тебе те ограждаха светли души, усмихнати лица, лъчезарни образи. Вид ли ме Ти? Позна ли ме измежду многото? Аз се прислоних до нозете ти и вътрешно те съзерцавах. И дордето другите Те ограждаха с лъчезарен венец, аз мислех за Теб и тези мисли бяха най-светлите ми целувки. Душата ми Те съзерцава като едно бяло слънце. Ти си тъй хубав! Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го. Косите ти блестят като диамантена корона, по която сияят скъпоценните камъни на твоите благородни мисли.
към текста >>

Ти отвързваш узите от нозете ми, освобождаваш ръцете ми и вдъхваш сила на моята крилата душа.
За някои, може би, той е възкресението, а за мен, - Твоето светло пришествие. Възлюбленни! Възлюбленни мой ! Посещение. Погледни ме, скъпи, съкровени мой Дух! Твоят поглед ме изкъпва с кристална вода, и аз ставам бяла, чиста, както разпукващата се пъпка на благоуханния карамфил. Твоят поглед разтапя веригите, които моят род ми е завещал. Ти отвързваш узите от нозете ми, освобождаваш ръцете ми и вдъхваш сила на моята крилата душа. Днес е твоето посещение. Искам да се облека за Теб в светли одежди. Днес моята радост издава пеещи лъчи, които карат моята лира непобутната с ръка да звучи... Защото, това е Твоят ден - великата дата, в която Ти си ме посетил. Този ден блести измежду скалите на времето като диамант. Той не прилича на другите дни.
към текста >>

53. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа.
Затова „коничните пръсти” ги сметат за променливи, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения. Тоалети, моди, елегантност, разкош, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз банда – така се идва най-после до разгул и разпътство – разкапването на един човешки или социален организъм, така се идва до разкапването на една цивилизация. Крайният продукт на артистичния тип – това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократа и елегантната „mondaine” – пенсионера и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби. И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа. Добре, че и художественият тип може да възлезе към оня идеал, на който той се явява по-гъста еманация. (Спомнете си Мария Магдалина, спомнете си Таис!) Кои са двете здрави рожби на „квадратния” и „коничен” тип, кой е черноземът, до който първият слиза, и кой – светлият връх, до който вторият възлиза, оставям на вас да отгадаете. Г.
към текста >>

(Спомнете си Мария Магдалина, спомнете си Таис!) Кои са двете здрави рожби на „квадратния” и „коничен” тип, кой е черноземът, до който първият слиза, и кой – светлият връх, до който вторият възлиза, оставям на вас да отгадаете. Г.
Крайният продукт на артистичния тип – това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократа и елегантната „mondaine” – пенсионера и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби. И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа. Добре, че и художественият тип може да възлезе към оня идеал, на който той се явява по-гъста еманация. (Спомнете си Мария Магдалина, спомнете си Таис!) Кои са двете здрави рожби на „квадратния” и „коничен” тип, кой е черноземът, до който първият слиза, и кой – светлият връх, до който вторият възлиза, оставям на вас да отгадаете. Г.
към текста >>

54. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„То се видя, че няма да се ходи облечен, ами добре поне, че сандалите останаха." Но още не дорекъл и ето, че пристига един човек, цял запъхтян, с окървавени нозе.
И наистина, изпратил му. Когато Сафиус погледнал хубавата тога, здравите сандали, пресния хлебец и гозбите, наредени на златни и сребърни подноси, сърцето му се зарадвало и той си рекъл: „Ех, най-после желанието ми се изпълни. Ще мога и аз да си похапна като хората, да се пооблека и обуя." Но както още си думал тия думи, ето че при него се явил един бедняк. „Гол см, му рекъл той, нямаш ли някоя дрешка за мене? " Погледнал, погледнал Сафиус, въздъхнал си, па станал, та дал на бедняка новата тога и го изпроводил. „То се видя, че няма да се ходи облечен, ами добре поне, че сандалите останаха." Но още не дорекъл и ето, че пристига един човек, цял запъхтян, с окървавени нозе. „Гонят ме неприятели, оплакал се той. Изпонараниха ми се краката от бяг, аз съм бос. Нямаш ли нещо за обуване? " Погледнал го пустинникът, па взел сандалите, въздъхнал си едва чуто и ги дал на беглеца. И докато гледал как той радостен се отдалечава със сандали на крака, помислил си: „Те и сандалите отидоха, ами добре поне че яденето остана." Па бавно се върнал в постницата.
към текста >>

55. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И звярът, като те види, ще те познае и ще седне кротко при нозете ти. Защо?
Ти ще станеш способен да четеш буквите на свещената книга. И споменът за езика, на който е писана тя, ще се събуди в теб И изворите, които са в глъбините на твоята душа. Ще забликат и ще образуват мощна река, която ще слезе в долините и ще напои всички цветя, треви, всички плодни дървета, които среща на пътя си. Тя ще внесе радост в тях и ще им занесе поздрав от върховете, от които слиза. Птичката без боязън ще каца на твоите рамена и ръце. И звярът, като те види, ще те познае и ще седне кротко при нозете ти. Защо? Защото през тебе ще блести лъчът на Безграничния. Вървим към Езерото на Чистотата! Стръмна и тясна е пътеката, която води към него. Изкачваме се вече на доста голяма височина. Под нас е второто езеро.
към текста >>

56. Вести и книгопис Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Уморените ти нозе отмерват бавна стъпка и край тях примирено ръката ти слага на земята в бурята разбитата лира.
А нея ти здраво държиш с уморена ръка, като нещо свидно и ревниво криеш под мократа си дреха. Ти се изкачваш и всяка твоя стъпка е победа и малък подвиг. Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето. Ето веч денят преваля, бурята се умори и стихна, низко над хоризонта из разкъсаните облаци наднича залязващият слънчев диск и златната му багра целува откритото чело на върха. И ти си там, най-после там и сам, поете. Уморените ти нозе отмерват бавна стъпка и край тях примирено ръката ти слага на земята в бурята разбитата лира. И пак си в захлас, но молитвен. И пак вее зефир, и пак гали. но не русите къдри, а изпокъсаната твоя дреха, като знаме след удържана победа. Но, ти цял светиш! Мълниите ли озариха душата ти, че тя свети?
към текста >>

57. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Нозете ти може би ще се изранят по острите скали и кърви ще протекат от тях.
Как тия езера се различават по своята чистота от затворените води! Идвай и съзерцавай дълго тия кристални езера. Те ще те научат на закона на "вземането" и "даването". Идвай при нас! Когато се изкачиш на нашите върхове, ще се изпълниш с чудна радост! Нозете ти може би ще се изранят по острите скали и кърви ще протекат от тях. Но ти ще забравиш всичко туй, когато стигнеш до върха и погледнеш! Всеки ден, преди да се впуснеш в лабиринта на света, за да работиш, помисли за нашите върхове и езера и постарай се да доловиш поздрава от ледения зефир, който иде от областта на Чистотата - от вечните снегове! Всеки ден получавай писма от твоите далечни приятели и им пиши! Научи се да долавяш и в най-нежния ветрец гласа на хиляди твои приятели, които те обичат! Научи се да виждаш у всекиго туй, което никой друг не вижда.
към текста >>

58. АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Моите ръце заякнаха като крилете на мощния орел - нозете ми бягат живо като хвърковати.
– Бях сгърбена - сега съм изправена. Сега очите ми просияха, гледат ясно. Челото ми е светло като южното небе с греещи звезди. Устните ми се отключиха - аз пея, пея... Ах, сама се наслаждавам от своята песен, извираща от гърдите ми като водите на Елбурския извор. И тъй весело се смея, че сама подскачам от радост при екота на този волен смях. Моите ръце заякнаха като крилете на мощния орел - нозете ми бягат живо като хвърковати. Аз съм тази, която някога бях твоя тъжна спътница, ела с мен! " Тя ме поведе. Розов пламък грееше по бузите й, подобно багрите на слънцето пред изгрев. Аз едвам я познах. Тя ме заведе в една райска градина с благоуханни цветя и зреещи плодове.
към текста >>

59. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА - РИБИ КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ УДАВЯТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

БОГОИЗБРАНИЯТ Светило бяха нозете ти, които ме поведоха нагоре по свещената пътека.
БОГОИЗБРАНИЯТ Светило бяха нозете ти, които ме поведоха нагоре по свещената пътека. защото бях сам. – Светило бяха нозете ти, светило на доброто в човека. Светило бяха ръцете ти, които понесоха моята немощ, защото бях слаб. – Светило бяха ръцете ти, светило на Силата в човека. Светило бяха очите ти, които просветиха ума ми, защото бях в тъмнина.
към текста >>

– Светило бяха нозете ти, светило на доброто в човека.
БОГОИЗБРАНИЯТ Светило бяха нозете ти, които ме поведоха нагоре по свещената пътека. защото бях сам. – Светило бяха нозете ти, светило на доброто в човека. Светило бяха ръцете ти, които понесоха моята немощ, защото бях слаб. – Светило бяха ръцете ти, светило на Силата в човека. Светило бяха очите ти, които просветиха ума ми, защото бях в тъмнина. – Светило бяха очите ти, светило на знанието в човека. Светило беше челото ти, което освободи душата ми, защото бях роб на заблудата.
към текста >>

60. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство!
Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси.
към текста >>

61. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му.
ЧЕТИРИТЕ УЧЕНИЯ От памтивека в човешките общества са съществували четири вида учения, всяко от които се отличава със свое разбиране за света и човека, за отношенията на хората едни към други, за обществен строй и държавен ред. За да употребим по-съвременни названия, ще наречем тия четири учения клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм. Най-ярък израз на тия четири житейски школи, защото са се въплътили в известни обществени форми, намираме в кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му. В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също.
към текста >>

62. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

По едно време се навеждаме и лазим с ръце и нозе, защото при изправяне вятърът може веднага да ни събори!
Той е езикът на Безграничния! Той е изявление на една разумност. Виж във всичко, в облаците, в напъпилия кукуряк, в тия лески, във вятъра, в изворите, в планините и в синьото небе езикът на любовта! Тя крепи вселената! Тя я е родила и тя я носи в безкрая! По едно време се навеждаме и лазим с ръце и нозе, защото при изправяне вятърът може веднага да ни събори! Колко сме весели! Чувствуваме такава радост! Защо? Защото този вятър съдържа грамадни енергии, които вливат живот в нас! По целия път на отиване и на връщане, не срещаме нито една жива душа!
към текста >>

63. РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЕР И ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Спря се запъхтян пред Исавар и остави агънцето при нозете му.
Той се стрелна натам и когато стигна долината, стадото бе отминало. Ала една овца беше изостанала назад, защото току що бе родила агънце. Вълкът се спусна към него, хвана го със зъби за козината, па свърна назад и хукна да бяга. Овцата жално изблея, па се затири след вълка, за да отърве своята рожба. Ала вълкът се носеше стремглаво напред и най-после се озова пред колибата на мъдреца. Спря се запъхтян пред Исавар и остави агънцето при нозете му. Исавар забелза между зъбите му няколко косъма от агнето. Той грижливо ги извади и прибра. А вълкът бързо се извърна и полетя натам, дето бе останала овцата-майка. Той я настигна, сграбчи я за рунтавото й руно и я понесе към колибата. Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата.
към текста >>

Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата.
Спря се запъхтян пред Исавар и остави агънцето при нозете му. Исавар забелза между зъбите му няколко косъма от агнето. Той грижливо ги извади и прибра. А вълкът бързо се извърна и полетя натам, дето бе останала овцата-майка. Той я настигна, сграбчи я за рунтавото й руно и я понесе към колибата. Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата. Овцата започна радостно да ближе своето агънце, а вълкът обикаляше около тях, сякаш ги вардеше. От този ден и те заживяха при мъдреца заедно с вълка, и той им стана пазач. А мъдрецът взе космите, що бе извадил из зъбите на вълка и ги преброи. Те бяха десет! Мъдрецът потна в дълбоко размишление.
към текста >>

64. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

На вратата на великия Университет на Природата стоят следните надписи: Онзи, на когото нозете не са чисти, да не влиза в училището на Природата.
Само при тази връзка човек може да има достъп в училището на природата, в нейните лаборатории, в нейните библиотеки, дето е вписано с нетленни писмена нейното знание. Само при тази връзка човек може да има достъп до нейните несметни богатства, събирани от милиони векове. Но за да установи човек тази връзка с природата, за да бъде допуснат в нейната велика школа, в нейните библиотеки и хранилища на велики ценности, трябва да отговаря на известни условия. За да съкратим едно дълго изложение на тия условия, ще изразим някои от тях в една афористична форма. В тия афоризми, обаче, прозорливият ще открие, що е необходимо за да влезе човек - не в тази или онази окултна школа - а в школата на живата природа, да стане ученик в нея, и какъв е пътят за постигане неистинско посвещение. На вратата на великия Университет на Природата стоят следните надписи: Онзи, на когото нозете не са чисти, да не влиза в училището на Природата. Онзи, на когото сърцето не е топло, да не влиза в училището на Природата. Онзи, на когото ръцете, очите, ушите не са здрави, да не влиза в училището на Природата. В това училище не може да се учи човек със забулен поглед , с притъпен слух, с недъгави ръце и нозе, със студено сърце. В това училище може да се учи само здравият човек, човекът, който няма никакви недъзи. Има ли такива, да седи отвън!
към текста >>

В това училище не може да се учи човек със забулен поглед , с притъпен слух, с недъгави ръце и нозе, със студено сърце.
За да съкратим едно дълго изложение на тия условия, ще изразим някои от тях в една афористична форма. В тия афоризми, обаче, прозорливият ще открие, що е необходимо за да влезе човек - не в тази или онази окултна школа - а в школата на живата природа, да стане ученик в нея, и какъв е пътят за постигане неистинско посвещение. На вратата на великия Университет на Природата стоят следните надписи: Онзи, на когото нозете не са чисти, да не влиза в училището на Природата. Онзи, на когото сърцето не е топло, да не влиза в училището на Природата. Онзи, на когото ръцете, очите, ушите не са здрави, да не влиза в училището на Природата. В това училище не може да се учи човек със забулен поглед , с притъпен слух, с недъгави ръце и нозе, със студено сърце. В това училище може да се учи само здравият човек, човекът, който няма никакви недъзи. Има ли такива, да седи отвън! Да седят отвън и ония, които искат да влязат в училището като любители. Училището на Природата е за ученици, не за любители. Вън от училището, тя е създала хиляди забави за любителите Да седят отвън и ония, които търсят своето лично щастие.
към текста >>

65. ПРОЛЕТ - Е Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той започнал да го насочва насам-натам и всичко се разрушавало: канарите се разпуквали, дърветата мигом се отсичали и падали с трясък на земята, водите се разделяли, зверовете тутакси падали пред нозете на Ешавора като пронизани с нож при едно само докосване на меча.
Остава ти последният изпит - изпитът на меча. Издържиш ли го, всичко ще добиеш, не го ли издържиш - ще загубиш и това, което до днес си придобил. Ето, аз ще ти покажа сега някои от действията на меча. Виж и добре размисли - готов ли си да издържиш този последен изпит! " Като казал това Ешавора извадил своя двуостър меч. Той започнал да го насочва насам-натам и всичко се разрушавало: канарите се разпуквали, дърветата мигом се отсичали и падали с трясък на земята, водите се разделяли, зверовете тутакси падали пред нозете на Ешавора като пронизани с нож при едно само докосване на меча. Бенам видял всичко това, ала не се уплашил. Дълбоко в него греела вярата, че той ще устои на силата на меча, защото е човек, а не камък, нито растение или животно. И когато Ешавора се обърнал към него с въпроса: „Готов ли си да изпитам върху тебе меча? ", Бенам с увереност отговорил: „Готов съм, Учителю, на всичко". „Ала знай, продължил Бенам, че ако у тебе има скрита и най-малката лоша помисъл и най-малкото нечисто желание, ти ще загубиш живота си и ще трябва отново да започнеш трудния си път".
към текста >>

66. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала.
Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали.
към текста >>

Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали.
А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение. „Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него". Да, но тази жена не иска да знае ни Симона, ни останалите гости.
към текста >>

Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста?
Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение. „Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него". Да, но тази жена не иска да знае ни Симона, ни останалите гости. Нейната душа, цяла отправена към Христа, се отдава на едно непринудено излияние, подобно извор, който блика, подобно цвят, който се разцъфва и разнася надалеч своя аромат. Ала ако зърнеше в този миг негодуващото лице на Симона, тя би могла да му отправи думите, които неведнъж са минавали негли през ума ù в минути на тъжен размисъл: „Ти ли ще ме презираш, Симоне?
към текста >>

Не съм ли те виждала да се върдаляш при нозете ми, снел и маска и мантия, да ги прегръщаш с треперливи от страст ръце и да ги целуваш със сластни устни?
„Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него". Да, но тази жена не иска да знае ни Симона, ни останалите гости. Нейната душа, цяла отправена към Христа, се отдава на едно непринудено излияние, подобно извор, който блика, подобно цвят, който се разцъфва и разнася надалеч своя аромат. Ала ако зърнеше в този миг негодуващото лице на Симона, тя би могла да му отправи думите, които неведнъж са минавали негли през ума ù в минути на тъжен размисъл: „Ти ли ще ме презираш, Симоне? Не си ли ти един от ония почтени люде, тачен от хората зарад богатството ти и високото ти обществено положение, считан за безупречен съпруг и баща, за високо нравствен човек, който неведнъж си идвал скритом при мене, падналата, презряна жена, блудницата? Не съм ли те виждала да се върдаляш при нозете ми, снел и маска и мантия, да ги прегръщаш с треперливи от страст ръце и да ги целуваш със сластни устни? Ти си изпросвал ласките ми със скъпи дарове, които си ми поднасял с треперлива ръка. За какво негодуваш? Затова ли че съм коленичила при нозете на този свят човек, при нозете на Човека, на Сина Божи и ги обсипвам с целувки? А ти не си ли коленичил пред мен и не си ли обсипвал тялото ми с целувки? При това ти си правил това тайно, в тъмно, а аз го правя наяве, при пълна светлина.
към текста >>

Затова ли че съм коленичила при нозете на този свят човек, при нозете на Човека, на Сина Божи и ги обсипвам с целувки?
Ала ако зърнеше в този миг негодуващото лице на Симона, тя би могла да му отправи думите, които неведнъж са минавали негли през ума ù в минути на тъжен размисъл: „Ти ли ще ме презираш, Симоне? Не си ли ти един от ония почтени люде, тачен от хората зарад богатството ти и високото ти обществено положение, считан за безупречен съпруг и баща, за високо нравствен човек, който неведнъж си идвал скритом при мене, падналата, презряна жена, блудницата? Не съм ли те виждала да се върдаляш при нозете ми, снел и маска и мантия, да ги прегръщаш с треперливи от страст ръце и да ги целуваш със сластни устни? Ти си изпросвал ласките ми със скъпи дарове, които си ми поднасял с треперлива ръка. За какво негодуваш? Затова ли че съм коленичила при нозете на този свят човек, при нозете на Човека, на Сина Божи и ги обсипвам с целувки? А ти не си ли коленичил пред мен и не си ли обсипвал тялото ми с целувки? При това ти си правил това тайно, в тъмно, а аз го правя наяве, при пълна светлина. Ти се съмняваш в Пророка и се питаш, не знае ли той, коя съм. Казвам ти, че той знае, коя съм, защото познава душата ми, а ти, който си мислиш, че ме знаеш, всъщност никога не си ме познавал, защото си търсил в мене само плътта. И нима аз някога съм проявила душата си пред тебе, за да ме познаеш?
към текста >>

Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри.
Каквото си търсил при мене, това съм ти давал. И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново. Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни? Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с камъни да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата". И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за двамата длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми. Затова ти казвам, прощават ù се многото грехове, защото тя много възлюби". Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон.
към текста >>

Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми.
И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново. Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни? Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с камъни да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата". И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за двамата длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми. Затова ти казвам, прощават ù се многото грехове, защото тя много възлюби". Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон. Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип".
към текста >>

Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми.
Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни? Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с камъни да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата". И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за двамата длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми. Затова ти казвам, прощават ù се многото грехове, защото тя много възлюби". Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон. Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип". Докато намери своето Слънце, своя космичен център и тръгне по истинската си орбита.
към текста >>

Каква е дълбоката символика на нейното коленичене при нозете на Христа, на нейните сълзи, на нейните целувки, ще намерите това в беседата на Учителя „Целование ми не даде" (IV серия беседи), където е дадено най-дълбокото и най-оригинално обяснение на целувката, което аз познавам. Г.
Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип". Докато намери своето Слънце, своя космичен център и тръгне по истинската си орбита. Защото никакви Симоновци, с всичкия им морал, с всичкия им правов ред, с всичките им закони, не могат да издигнат жената, да я ,,спасят". Спасението не е призвание на обикновения човек, то е функция на космичното съзнание, чийто носител се явява Христос. Мария Магдалина намира Христа - душата на човека, която търси любовта през хиляди блуждания, намира своя център. Каква е дълбоката символика на нейното коленичене при нозете на Христа, на нейните сълзи, на нейните целувки, ще намерите това в беседата на Учителя „Целование ми не даде" (IV серия беседи), където е дадено най-дълбокото и най-оригинално обяснение на целувката, което аз познавам. Г.
към текста >>

67. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В окултната наука петата и изобщо нозете са символ на добродетелите.
Легендата за циклопите или еднооките гиганти не е ли загатване за третото око, което са имали прадедите на днешното човечество и загатване, за което намираме и в някои днес живущи тропически влечуги, у които срещаме атрофирано трето око в мозъка? В друг мит се разправя, че Ахилес, един от най-големите герои, когато бил малко дете, майка му го потопила в небесния огън, за да го направи безсмъртен. Но в този миг тя била изненадана от някого и поради това не могла да довърши своята работа и петата на детето останала непотопена. И затуй на това место у Ахилес останала една малка смъртна част. Поради туй Ахилес по цялото тяло бил неуязвим и само петата била уязвимото му место. В окултната наука петата и изобщо нозете са символ на добродетелите. А добродетелите са проява на любовта. Чрез тая легенда се е загатвало на народната душа, че тогавашната култура е достигнала до известни постижения, но има нещо още, което не е достигнато и което ще бъде донесено в бъдеще чрез Христа! И наистина, Христос на тайната вечеря умива тъкмо нозете на учениците, т.е. това, което у Ахилес, представителя на гръцката култура, е уязвимо. С висши истини са пропити митологиите и на другите раси и култури.
към текста >>

И наистина, Христос на тайната вечеря умива тъкмо нозете на учениците, т.е.
И затуй на това место у Ахилес останала една малка смъртна част. Поради туй Ахилес по цялото тяло бил неуязвим и само петата била уязвимото му место. В окултната наука петата и изобщо нозете са символ на добродетелите. А добродетелите са проява на любовта. Чрез тая легенда се е загатвало на народната душа, че тогавашната култура е достигнала до известни постижения, но има нещо още, което не е достигнато и което ще бъде донесено в бъдеще чрез Христа! И наистина, Христос на тайната вечеря умива тъкмо нозете на учениците, т.е. това, което у Ахилес, представителя на гръцката култура, е уязвимо. С висши истини са пропити митологиите и на другите раси и култури. Нека вземем за пример от германската митология легендата за Зигфрид. Както Ахилес е представител на гръцката култура, тъй и Зигфрид е такъв на германската култура преди идването на Христа, преди вливане на Христовия импулс в културата. Легендата за Зигфрид е била дадена на германската раса доста време преди Христа.
към текста >>

68. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ариман-Дез безпомощно стоеше пред нозете на Ели-Pa и молеше за милост.
И ето, той се превърна на кокошка и започна да рови земята, да кълве зрънцето. Тогава... да, точно тогава стана друго, което беше така неочаквано за Ариман-Дез. Ели-Pa се превърна на човек и, за да спаси Адита от страшна напаст, за да спаси себе си, за да стане верен на своята страна и нейните свещени повеления, той хвана птицата за главата и застана пред Адита. Победата беше негова. Тя беше запечатана с огнени слова. Ариман-Дез безпомощно стоеше пред нозете на Ели-Pa и молеше за милост. Той искаше само едно: да го пуснат в неговата страна. Бащата на Адита искаше да се накаже Ариман-Дез така, че никога вече да не съществува той по лицето на земята. Адита не позволи. Ариман-Дез трябвало да се пусне на свобода. Но как, - рече царят; - той ще причини хиляди нещастия, където и да отиде с това знание, с тоя начин на действие и по тоя път, по който върви, път, чийто незнайни следи водят своето начало от най-страшната тъма... Не, отговори Адита, - той нищо не можа да направи на Ели-Ра.
към текста >>

69. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тутакси се появи една сестра и ми предложи топла вода да си измия нозете.
Всичко тук ставаше малко по-иначе, отколкото сме свикнали в други среди. Особено силно и възвишено впечатление ми направи кратката като формула молитва и чудно-красивите песни, които бидоха изпети след обяда. Чувствуваш, че се намираш в една особена обстановка, в някакво особено място, сякаш не на земята. След обяда ме поканиха да си почина някой и други час след умората от дългото пътуване. Заведоха ме в една красива, малка къщица, направена от дърво. Тутакси се появи една сестра и ми предложи топла вода да си измия нозете. С топла вода учениците на Братството си мият нозете след екскурзия, а също и всяка вечер преди лягане. След два часа се яви един брат и ми съобщи, че един от братята може всякога да ми бъде на разположение. Същият той е отишъл в града да донесе вещите ми от хотела. Ако ме попитат, що е Изгревът, аз без колебание ще отговоря: „Изгревът е една мощна радиопредавателна станция на най-късите духовни вълни. Той е място, където се носят най-тънки трептения".
към текста >>

С топла вода учениците на Братството си мият нозете след екскурзия, а също и всяка вечер преди лягане.
Особено силно и възвишено впечатление ми направи кратката като формула молитва и чудно-красивите песни, които бидоха изпети след обяда. Чувствуваш, че се намираш в една особена обстановка, в някакво особено място, сякаш не на земята. След обяда ме поканиха да си почина някой и други час след умората от дългото пътуване. Заведоха ме в една красива, малка къщица, направена от дърво. Тутакси се появи една сестра и ми предложи топла вода да си измия нозете. С топла вода учениците на Братството си мият нозете след екскурзия, а също и всяка вечер преди лягане. След два часа се яви един брат и ми съобщи, че един от братята може всякога да ми бъде на разположение. Същият той е отишъл в града да донесе вещите ми от хотела. Ако ме попитат, що е Изгревът, аз без колебание ще отговоря: „Изгревът е една мощна радиопредавателна станция на най-късите духовни вълни. Той е място, където се носят най-тънки трептения". Получавайки, според степента на своята възприемчивост, част от всичките блага, ни един гост не може да остане тук само наблюдател, а трябва по вътрешно влечение да работи през цялото време.
към текста >>

70. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Учителя и слушаше словото Му.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО МАРТА И МАРИЯ И като вървяха по пътя, той влезе в едно село. И някоя си жена на име Марта го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Учителя и слушаше словото Му. А Марта, улисана от много шетане, пристъпи и рече: "Учителю, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам? Нека ми помогне". Но Исус в отговор ù рече: "Марто, Марто, mu ce грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще и се отнеме".
към текста >>

Тя в никой случай не би могла да седне така тихо и спокойно при нозете на Исуса, като сестра си Мария и да слуша унесено неговите думи.
Особен е характерът на Марта - съжалява човека, милее го, сърцето ù се топи понякога от болка за него, а няма да каже нежни думи, няма да помилва - това ù се струва някак сантиментално, тя сякаш се свени от подобни неща. В такива случаи дори, за да излее някак сърцето си, тя ще ти се скара, ще те нахока. Ала и зад тия сурови думи ти чувствуваш обичта ù, чувствуваш как я боли, как кръв ù капе на сърцето. Човек трябва да познава тази особеност на Марта, за да може да долавя истинските и чувства зад строгите жестове и укорни думи. Трезва, работлива, реалистично настроена, Марта не обича ни пасивното съзерцание, ни възторзите и излиянията. Тя в никой случай не би могла да седне така тихо и спокойно при нозете на Исуса, като сестра си Мария и да слуша унесено неговите думи. И да седнеше, сърцето ù щеше да бъде свито като топка. Че толкова много домашни работи я чакат! И чула, недочула словото на Учителя, тя щеше негли да скочи и да се разшета отново в кухнята, където огънят пламти и гозбите врат. Марта дори не е в състояние да разбере поведението на сестрата си - то ù се струва едва ли не егоистично. "Учителю, се провиква тя, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам ?
към текста >>

Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния свят, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души.
Външно Мария носи морфологичните белези на Венериния тип, тъй както Марта представя женския Марсов тип - два полюса, два полярни типа, както ни учи астрологията. Докато Марта има почти квадратно лице, макар нейната женственост да смекчава острите линии и ъгли, особено в брадата, на мъжкия тип, Марииното лице може да се затвори в широк овал. Квадратното, отвесно и не особено високо чело на Марта, засенено от тъмна и гъста коса, черните й като пиявици вежди, нависнали над очите, тъмните ù очи с твърд, прям и проницателен поглед, енергично стиснатите устни и квадратната ù, макар заоблена брада, образуват рязък контраст с отвореното, симетрично чело на Мария, с тънките ù вити вежди, с хубавите ù магнетични очи, които излъчват мек блясък, с правилния ù нос, красивите ù женствени устни, прекрасно моделирани, с добре изваяната ù, спокойно заоблена брада, с типичната, изящно моделирана падина под устните. Всичко в типа на Мария говори за едно меко, нежно и отзивчиво сърце, за една силна интуиция, способна да долови нашепванията на духа. Спокойна, съзерцателна, тя се вслушва в онова, което душата ù говори. Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния свят, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души. Защото Учителят не винаги се отбива в "къщата на Марта". Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният свят ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение. На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и възвишено в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание. Целият мир на религията, на мистичния живот, на изкуствата, на философските и научни откровения се дължат на Марииното в човешката душа. То е което свързва небето със земята.
към текста >>

Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният свят ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение.
Квадратното, отвесно и не особено високо чело на Марта, засенено от тъмна и гъста коса, черните й като пиявици вежди, нависнали над очите, тъмните ù очи с твърд, прям и проницателен поглед, енергично стиснатите устни и квадратната ù, макар заоблена брада, образуват рязък контраст с отвореното, симетрично чело на Мария, с тънките ù вити вежди, с хубавите ù магнетични очи, които излъчват мек блясък, с правилния ù нос, красивите ù женствени устни, прекрасно моделирани, с добре изваяната ù, спокойно заоблена брада, с типичната, изящно моделирана падина под устните. Всичко в типа на Мария говори за едно меко, нежно и отзивчиво сърце, за една силна интуиция, способна да долови нашепванията на духа. Спокойна, съзерцателна, тя се вслушва в онова, което душата ù говори. Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния свят, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души. Защото Учителят не винаги се отбива в "къщата на Марта". Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният свят ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение. На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и възвишено в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание. Целият мир на религията, на мистичния живот, на изкуствата, на философските и научни откровения се дължат на Марииното в човешката душа. То е което свързва небето със земята. Ала само с Марии светът би бил все пак в застой - той би бил външно неустроен. Марта е която гради и урежда външния свет.
към текста >>

71. СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И ето, веригите падат от нозете им!
Този огън ще разтопи всичко и ще претвори всичко. Ледовете ще се стопят и ще протекат като кристални извори. Той слиза! Слиза от сферите на чистотата, и тяхното сияние ни докосва! Слиза при окованите. И ето, веригите падат от нозете им! Слиза при обременените. И ето, светлата усмивка на надеждата заиграва по лицата им. Той слиза, за да покаже пътя на възлизане! ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Поемам от второто езеро нагоре. Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата.
към текста >>

72. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ще отбележа, че веднага след пристигането, ние си измихме нозете с топла вода - нещо, което е особено препоръчително след дълго ходене.
6 и край.) Всяко лято Учителят отива на планината с учениците си. Но миналото лято отпътуването малко закъсня. В очакване на заминаването за Рила, биде устроена екскурзия на Витоша, която отстои недалеч от Изгрева. От Витоша се виждат снежните върхове на Рила, които упражняват мощно притегателно действие върху човека. След като пристигнахме на местоназначението, ние се спряхме на една полянка, намираща се на височина около 1500 метра. Ще отбележа, че веднага след пристигането, ние си измихме нозете с топла вода - нещо, което е особено препоръчително след дълго ходене. Привлечен от височините, по които още имаше снежни. преспи, аз се отправих нагоре, придружен от една художничка и една учителка. След няколко дни на Изгрева пристигнаха гости от Латвия. Като си отпочинаха 1-2 дни, всички заминаха за Рила, към "Седемте езера". Аз не мога да опиша величествените картини на Рилската природа.
към текста >>

73. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Туй последователно вдигане на ръцете наклонено напред нагоре, с последователното повдигане на нозете - тъй е полетът на човешкия дух, вечният му стремеж към висините.
Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята. И друго течение иде от земята и минава през слънцето. Когато си протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме божественото. Чрез този крак, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тая ръка и този крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към земята. Туй последователно вдигане на ръцете наклонено напред нагоре, с последователното повдигане на нозете - тъй е полетът на човешкия дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери. Туй движение е правилен път за свързване с природата, за влизане в хармоничен допир с нея. 16. Изгрява слънцето. Ръцете правят дъгообразни движения отпред в страни с обратно движение до гърдите.
към текста >>

Плавни движения на ръцете и нозете с лице към центъра и гърбом към центъра.
Това обработване е художествена работа, изкуство. Тук линиите на движението са прави. Затова можем да кажем, че тук е изразен мъжкият принцип, който обработва квадрата. Това е електричеството. 19. Подвижност. Плавни движения на ръцете и нозете с лице към центъра и гърбом към центъра. Туй упражнение е като продължение на предидущото. При него, за разлика от предидущото, са в действие меки, криви линии. Тук е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва квадрата. Това е магнетизмът. 20. Побеждаване.
към текста >>

Нозете на място последователно в страни и напред и след туй движение напред.
В първата част ръцете са свободни, а във втората - вътрешните ръце са заловени. Първата част е приготовление. Втората ни учи да добием способността да оценяваме правилно природните сили и да им даваме правилен израз. Тия движения развиват способността да оценяваме природните блага. 25. Стъпка по стъпка. Нозете на място последователно в страни и напред и след туй движение напред. Когато единият крак се отделя в страни или напред, то слънчевата енергия слиза надолу в нас, а когато двете нозе са събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре към слънцето. По този начин става обмена. При разтворени крака слънцето и ние сме положителни към земята: възприемаме от слънцето и предаваме на земята. А когато нозете са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива към слънцето. Тия движения са, за да се развие усет, кога действува слънцето и кога - земята.
към текста >>

Когато единият крак се отделя в страни или напред, то слънчевата енергия слиза надолу в нас, а когато двете нозе са събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре към слънцето.
Първата част е приготовление. Втората ни учи да добием способността да оценяваме правилно природните сили и да им даваме правилен израз. Тия движения развиват способността да оценяваме природните блага. 25. Стъпка по стъпка. Нозете на място последователно в страни и напред и след туй движение напред. Когато единият крак се отделя в страни или напред, то слънчевата енергия слиза надолу в нас, а когато двете нозе са събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре към слънцето. По този начин става обмена. При разтворени крака слънцето и ние сме положителни към земята: възприемаме от слънцето и предаваме на земята. А когато нозете са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива към слънцето. Тия движения са, за да се развие усет, кога действува слънцето и кога - земята. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в природата.
към текста >>

А когато нозете са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива към слънцето.
Стъпка по стъпка. Нозете на място последователно в страни и напред и след туй движение напред. Когато единият крак се отделя в страни или напред, то слънчевата енергия слиза надолу в нас, а когато двете нозе са събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре към слънцето. По този начин става обмена. При разтворени крака слънцето и ние сме положителни към земята: възприемаме от слънцето и предаваме на земята. А когато нозете са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива към слънцето. Тия движения са, за да се развие усет, кога действува слънцето и кога - земята. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в природата. Това е влизане във връзка с истинските методи на природата. 26. На ранина. С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия.
към текста >>

Люлейни стъпки последователно върху двете нозе.
Тия движения са, за да се развие усет, кога действува слънцето и кога - земята. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в природата. Това е влизане във връзка с истинските методи на природата. 26. На ранина. С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия. Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите - на умствения свят. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят.
към текста >>

И паралелни движения на ръцете и нозете.
Те са за придобиване на истинските методи, вложени в природата. Това е влизане във връзка с истинските методи на природата. 26. На ранина. С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия. Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите - на умствения свят. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят. И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват.
към текста >>

74. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Клоните са покрити с още дребни нежнозелени листенца.
Затова даже не се опитвай да полагаш труд за нея." Наемателят казал: "Въпреки това ще се опитам". И той отивал често при асмата, грижел се за нея, почиствал я и пр., и същевременно ù говорел: "Приятелю, колко желая да дадеш плод тая година, ако не много, то поне колкото да зарадваме детето". И тая година асмата родила изобилен плод. Стопанинът, като посетил веднъж къщата, останал учуден. Някои са правили следните опити: Навлизали са в гора в ранна пролет, тъкмо когато тя се разлиства. Клоните са покрити с още дребни нежнозелени листенца. И тия лица, потопени в тая среда, са изпитвали радост, вътрешното светло състояние, прилив на живот, нещо младенческо и силно, вдъхновение и същевременно едно мистично чувство, близко до религиозното. Това е реален досега с творческите сили на природата и се дължи не само на прилива на изобилна прана (жизнена сила) в този сезон, но има и нещо повече: човек влиза в контакт с онзи подем, оная радост, които изпитва гората, когато се събужда и изявява великите сили, които разумната природа е вложила в нея. Едно лице разправя следното: Напролет отива на Витоша. Тъкмо когато пристига, почва дъжд, който продължава през целия ден. Това лице после каза: "Чувствувах състоянието на всяко дърво, храст или тревичка, които радостно усещаха падането на всяка дъждовна капка по техните листа".
към текста >>

75. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ХІІ дом дава указания за тайни лични врагове, грижи, лишения, окултни тенденции, психично наследство от миналия живот; той владее нозете и отговаря на знака Риби." Трябва да забележим, че на друго място същите автори препоръчват да не се схваща твърде тясно връзката между домове и знаци.
VII дом дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни. VIII дом дава указания за всички преходи на съзнанието, на първо място за смъртта и свързаните с това работи като завещания и пр.; той владее отделителната и полова система и отговаря на знака Скорпион. IX дом дава указания за религия, философия, метафизика, накратко за по-висшата духовност, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец. X дом дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коленото и отговаря на знака Козирог. ХІ дом дава указания за приятели, познанства, желания и надежди; за печалбата от професията; той владее подколянната част на крака и глезените и отговаря на знака Водолей. ХІІ дом дава указания за тайни лични врагове, грижи, лишения, окултни тенденции, психично наследство от миналия живот; той владее нозете и отговаря на знака Риби." Трябва да забележим, че на друго място същите автори препоръчват да не се схваща твърде тясно връзката между домове и знаци. А аналогията между домовете и съответните знаци от една страна и частите на човешкия организъм от друга, е една от неуяснените проблеми в съвременната астрология. Подобно елементарните триъгълници при зодиакалните знаци, за които се говори по-рано, и домовете образуват въз основа близостта на техните значения 4 групи: триъгълник на живота – 1., 5. и 9. дом, срещу който е разположен триъгълникът на връзките – 7., 11. и 3.
към текста >>

76. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Едва тогава Бен Елиезер Сафра се стресна, погледна наоколо, спомни си сякаш нещо страшно, което скоро беше станало, обзе го ужасен страх, и едва тогава той усети под краката си една страшна горещина, която пареше нозете му.
– Не говори глупости, Лазаре, годините изглежда са помътили ума ти, но хайде по-скоро ела тук. – Не може, Сафра. Ние сме умрели за земята, Сафра. Не помниш ли последните години, когато боледувах и през един прекрасен ден тъкмо пред Пасха се преселих във вечността? Сега и да искам не мога да дойда при теб. Едва тогава Бен Елиезер Сафра се стресна, погледна наоколо, спомни си сякаш нещо страшно, което скоро беше станало, обзе го ужасен страх, и едва тогава той усети под краката си една страшна горещина, която пареше нозете му. В тоя ужас той започна да трепери от страх. Горещината пълзеше по тялото, стигна устата, гърлото му засъхна, обзе го, види се, страшна жажда и той завика: – Лазаре, Лазаре, ела тук, че умирам за вода. Гърлото ми гори. Ужасно горещо е тук. – Не мога, господарю!
към текста >>

77. DU MAITRE - PENSE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Че нестинарите изпадат в транс, не е никак чудно, но че огънят не оставя никакви следи по нозете им – ето загадката, за чието разрешение би трябвало да се направят проучвания.
В тая статия той казва между другото : „Нестинарските игри, проучвани от няколко души (П. Р. Славейков, С. Русев, С. Шивачев, отец Дионисий, проф. М. Арнаудов и др.), са все още забулени с тайна. Че нестинарите изпадат в транс, не е никак чудно, но че огънят не оставя никакви следи по нозете им – ето загадката, за чието разрешение би трябвало да се направят проучвания. Те, обаче, трябва да се направят от хора с широка ерудиция по биофизиология, психофизиология и психофизика, за да могат да проникнат дълбоко в същността на необяснимото за науката безболезнено и безефектно съприкосновение на огъня с човешката плът. Така ще се проникне в още една природна тайна и нестинарството, тоя старинен обичай и култ към огъня в китните гори на Странджата, ще стане не само едно необикновено зрелище." Окултната наука само е в състояние да хвърли светлина не само върху нестинарските игри, но и върху много други проблеми които днес вълнуват човешкия дух. Неуязвимостта на нестинарите на огъня окултната наука обяснява с повишението на вибрациите на организма на играчите чрез особеното повишено състояние на съзнанието, което те преживяват в момента. Разкритията на най-големия телескоп в света Най-големият телескоп в света е 250 сантиметровият рефлектор на обсерваторията в Маунт Уипсон в Съединените Щати. Това голямо огледало събира 250 хиляди пъти повече светлина, отколкото голото човешко око.
към текста >>

78. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Не ще ли станат те отново част от чернозема, който ще храни посадените в него зърна?
Но изчезват ли наистина? Всичко ли, което изчезва за нашето око, изчезва наистина? Тъмнината на тая непрогледна нощ скрива от окото малките въглеродни частички, които падат на земята и стават пак част от нея. Къде могат да отидат тия мимолетно пламнали частици? Не ги ли държи земята в своята гравитационна власт? Не ще ли станат те отново част от чернозема, който ще храни посадените в него зърна? Тази земя не ще ли вземе отново това, което е дала? Така и океанът на енергията взема по някакъв начин невидимите енергетични зърна и ги събира отново в грамадния си резервоар. Някой ще запита, по какъв начин енергията се връща в своя първоизточник. Този въпрос е неуместен и малко дързък, защото ние не знаем изобщо, що е енергия. Великият английски физик Максуел казва, че е възможно да се спре фаталният процес към смъртта на света, ако допуснем съществуванието на някакви "демони", които биха сортирали молекулите на един газ, когато той преминава от едно състояние в друго.
към текста >>

79. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той му казваше: — Ти ще станеш посветен и ще бъдеш приет в великото братство на светлината, но ти предстои последно изпитание, последното посвещение, след което твоят път ще бъде чист и ледът под твоите нозе ще се разтопи.
Навеждаше уморената си глава и с углъбен поглед в неизмеримите простори, Саваот-Бен-Абу се пренасяше в своята родина. Далеч там, в недрата на шеметни планини, където зареян всред планинските усои се издигаше величествената сграда на големия храм, където той се учеше. Там той виждаше своя Учител, който му даваше последните наставления; това беше денят, когато той трябваше да слезе в царството на Елмур. Той слушаше още последните му думи, и всяка една от тях звучеше като жив тон; отронваха се като дивна песен. Имаха цената на скъпоценни бисери, изливаха се като благодатен дъжд, като тих ветрец, като слънчев лъч. Той му казваше: — Ти ще станеш посветен и ще бъдеш приет в великото братство на светлината, но ти предстои последно изпитание, последното посвещение, след което твоят път ще бъде чист и ледът под твоите нозе ще се разтопи. Върви, през мен ще минеш ти. Аз ще бъда с теб! За това той слезе в царството на Елмур за да изпълни свещената задача, която се състоеше в следното: Саваот-Бен-Абу трябваше да накара младата царкиня Елмира да се влюби в него, бедния, никому непознат чужденец. И ето години вече той стои и чака, без да може да привлече нейното внимание, без да се добере до онова, което ще улесни неговата мисия. Той употреби всичките си усилия, приложи всичките си познания, но напразно.
към текста >>

80. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Когато веднъж усетих с нозете си неговото дъно, аз паднах ничком и повиках планината.
В града имаше затворени, душни стаи, където миришеше на увехнали цветя и на човешка скръб. И в тия затворени стени ме гледаха очите му и тука ме докосваха горещите му длани. Тия очи се приближаваха до мене и оня въпрос пак започваше да пари моето сърце. – Ти още ли живееш с планината? – Още – шепнеха изнемощелите ми устни, Градът е като море. Когато веднъж усетих с нозете си неговото дъно, аз паднах ничком и повиках планината. Чух как тя ми се обади. В ушите ми екнаха гласовете на събудените ù води, чух как пееха вършините на бориките и лая на пастирското куче. – Ти си отиваш вече – питаше ме градът с неясния си грохот. – Да, отивам си, зове ме моята майка! И майката отново прегърна своето дете блудните синове знаят как посреща планината след дълга раздела.
към текста >>

81. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

" Гонен сякаш от невидими неприятели, той прибра полите на расото си и с колкото сила имаше в здравите си нозе, забърза към чаршията.
Нещо неясно и тъмно смути неговия здрав разум, зачовърка сърцето му, което се свиваше от време на време. А най-лошото беше това, че той имаше едно усещане, ясно като ден, че всичко, което беше говорил в продължение на двата часа по пътя, не струва колкото изтърканата подкова на тая крава. "И таз добра! Какво става с мен? питаше се поп Грую, след такова хубаво пътуване, след такива хубави приказки, които оня и през живота си не бе слушал! " Гонен сякаш от невидими неприятели, той прибра полите на расото си и с колкото сила имаше в здравите си нозе, забърза към чаршията. Минувачите се обръщаха и гледаха тоя разбързал се поп, който правеше големи крачки, не виждаше никого и очите му гориха като въглени. Набързо, като никога, той накупи наполовина от това, което трябваше и тръгна към село. Беше тягостно. Дълбоко в себе си той чувствуваше негодувание. Така той пристигна дома, влезе в стаята и до вечерта не излезе.
към текста >>

82. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От малко дете с нежна снага, сега се беше развил висок и хубав момък със стройни нозе и широки плещи.
Неговият взор беше отворен за всяка краска на небосвода, за всяка багра, която пъстреше цветето, за всяка тревица, за всяко камъче. До неговия слух долиташе всеки звук, що идеше от тихия зефир, от песента на щуреца, от мълчанието на дивните планински вечери, от вълшебното небе, което го гледаше през милионите си очи. Готов ли беше Бен Ир след десет години за великия ден, когато ще остави светла диря по пътя на човешката душа? Десет години се бяха минали от тогава. Бен Ир беше двадесетгодишен. От малко дете с нежна снага, сега се беше развил висок и хубав момък със стройни нозе и широки плещи. Очите му бяха дълбоки и чисти като планинските езера, които отразяваха лазура на чисти небеса. Беше дивна пролът. Бен Ир пасеше стадото си. Царуваше чудна тишина. И ето, изведнъж, мълчанието и покоят на планината се наруши от конски тропот.
към текста >>

83. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиелови, изучен точно в отцепреданния закон".
Ала макар и малко, те се считат за достоверни. Така, в Послание към Римляни (11 гл. 1 ст.) Павел заявява: „И аз съм израилянин, от семето Авраамово, от племето Бениаминово". Последното пояснение е конкретно - то сочи от кое Израелево коляно води потеклото си християнският апостол. На друго място (Деяния, гл. 22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиелови, изучен точно в отцепреданния закон". В гл. 23 от Деяния, 6 ст. е дадена още една подробност: „Мъже братя, аз съм фарисей, син фарисеев, Съдят ме за надеждата във възкресение на мъртвите". Тая подробност е подчертана още веднъж в 5 ст. гл. 26 от Деяния: „Понеже ме знаят отначало (стига само да поискат да свидетелстват), че според най-точното учение на нашата вяра живях фарисей".
към текста >>

11 ст.) В Листра Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си".
А като строг фарисей е преследвал безпощадно християните до момента на неговото „обръщане" по пътя за Дамаск (на 33-та си година). Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем. Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десятки, а стотици негови ликове. И 1% от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си". Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас". И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началстваше в словото". Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че "Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде.
към текста >>

Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел.
Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрезани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух – както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте". Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл.
към текста >>

84. ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца.
Вечността сякаш ни е поздравила през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи. В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни. От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност. В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което представя природата и извършващите се в нея процеси като продукт на една скрита космична интелигентност. Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава, като из под земята, ще се пробудят ония народи, които най-много са чакали и най-силно копнели със своите събудени сърца.
към текста >>

85. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Досам нозете му имало два овена.
Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите. Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим.
към текста >>

86. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Някои имаха схванати крака; когато излизаха със здрави нозе, те скачаха като телци.
Ишуа Бентам лекуваше сега поданиците на Зинобий-Ра. Техните болки и техните страдания бяха големи. Някои от тях бяха с осакатени ръце. Той ги лекуваше, те излизаха с здрави ръце. Радостта им се изливаше като пълноводна река. Някои имаха схванати крака; когато излизаха със здрави нозе, те скачаха като телци. Други бяха слепи; когато наново виждаха слънцето, те плачеха от радост. Други викаха, славосляваха Боговете, обзети от безмерно щастие, тичаха към домовете си. Всеобща и всенародна беше радостта, която като буйни потоци заля страната на Зинобий. Тя цъфтеше в усмивката на девойките, трептеше в очите на младите жени, топлеше сърцата на майките сливаше се в една обща песен, който се издигаше в небесния простор към незнайния Бог, на който служеше Ишуа Бентам. Народът ликуваше.
към текста >>

87. ЖИТНО ЗЪРНО - НЕДЕЛЧО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Трънаци са пътищата му, рани глождят нозете и сърцето му, безответна хладина го огражда!
До кога по неговите сирашки сълзи ще се отразяват далечните блясъци на късните съзвездия? Ти чуваш ли го, чиста небесна жено, когато то проплаква в нощта? Не е ли пълно с отровна скръб сърцето ти, че то не те познава, а ти не можеш да го приближиш и да избършеш с топли устни тия едри, много печални сълзи? Навън бушува късния повей от планината и ридае, защото без обич е останала земята! Сирак е човек без тебе, любов небесна! Трънаци са пътищата му, рани глождят нозете и сърцето му, безответна хладина го огражда! Прекрасна девице! Ти, която ни роди през огъня на сърцето си, ти, която чакаш да те позовем, да откъснеш узрелия житен клас от нашата нива и да го отнесеш в небесната житница, преминала чертата и синора, които отделят живота от смъртта. Ти, небесна майко, която ще ни направиш силни, ти, която ще ни направиш безсмъртни . . . Тъжна е земята без обич!
към текста >>

88. ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Под пластовете на чернозема, наблизо там, където спят падналите в боя, прораства млад стрък и чака нова жетва.
Очите мрачни и помътени се взират в далечината, откъдето никога не ще дойде надежда. Свири вятърът, бучат барабаните и от едни младежки гърди бавно слизат тежки кървави капки. Жени, забрадени в черни забрадки, със сподавен плач палят свещи по черквите и пламъчетата се люлеят като полъхнати от вятъра минзухари. После, в дългите черни нощи се чува вой на псета и бедните къщурки, потънали в мрачината, крият безмерна скръб. Смъртта е господар и властелин... Но преминаха като вихри годините над това поле и тия долини. Под пластовете на чернозема, наблизо там, където спят падналите в боя, прораства млад стрък и чака нова жетва. Рало пробраздява всяка пролет и всяка есен нивите. Тъжно мълчи зимата над посетите зърна и ето пак пролет пробужда света. Наблизо до забравеното, полузаровено оръдие прораства младо дръвче. То цъфти и се усмихва като мъничка девойка. Тревици зеленеят наоколо, а славеят разлива своята песен надалече, сам захласнат в нея, влюбен в пролетта,в изпръхналата бременна земя, вестител на живота, който бавно и победно иде от всички страни.
към текста >>

89. СТИХОВЕ: ПЕСЕНТА - И. Х-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ще чуете едни да ви позоват като пълновластни господари в своите богати замъци; други, видели украсата на вашия дом, ще коленичат пред нозете ви, готови слуги, роби да ви станат.
Сестри мои, аз зная и вие като мене очаквате Него, Възлюбения, чиято бяла дреха и леки стъпки са докосвали земята на нашите домове през дългия низ на времената. Зная, негде скрито е в сърцето, жив е споменът от погледа му, от който цветята в китните градини разцъфтяваха и дърветата раждаха изобилно плод. Зная защо, устните ни, някога изобилно пили от водите на Неговия кристално чист извор, днес са пропукани от жажда; зная защо, когато меката е спуснала тъмните си завеси пред нашия взор, ние пак неспокойни очакваме да се яви Той пред дверите на нашия дом. Зная, сестри мои, когато чуете стъпките на всадник (конник), защо дъхът ви замира замира: — за да чуете, дали не ще стихнат стъпките край вашите порти, дали не ще се похлопа на тях. Друм е сестри мои, друм минава край всички двери, по друмища бродят всякакви люде, стъпките на мнозина ще заглъхнат край всички двери, мнозина ще похлопат на тях. Ще чуете едни да ви позоват като пълновластни господари в своите богати замъци; други, видели украсата на вашия дом, ще коленичат пред нозете ви, готови слуги, роби да ви станат. Нека се пукнат устните ви от жажда, нека изнемощее тялото ви до смърт, но не отдавайте, сестри мои, надеждата на сърцето си нито на едните, нито на другите. Било ли е някъде по света, богатият да има господари и силният да стане слуга. В царството, където обитава Той, чиято бяла дреха и леки стъпки докосват земята, няма нито господари, нито слуги. Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина. Тя ще прогони сенките на мъките от нашия взор и очите ни ще видят красотата на новия ден.
към текста >>

90. СТИХОВЕ: ЦВЕТОВЕ. ЩЕ СЕ НАПЪЛНИ - Д. А-ВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нек трептят криле МУ между звездни ти нозе.
О, дивен си творец, Всемирний дух! Нал песенна хармония навред строи безспир и видим свят изгражда? — Затуй душа с неутолима жажда пий звук и във всяк допир до лъч и цвет. Затуй те моля, Творче, из бездън простор — чуй на сърце копнежний звън: Кога в земя ще върнеш слаба плът, ДУХ сам на кръстопът не изоставяй! Нек в песен вечно да живей, прославя всемирни ти закони! Нек трептят криле МУ между звездни ти нозе.
към текста >>

91. ВОДАТА - SAGITTARIUS Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване.
Хубаво е, когато дишането се свърже с движения. Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения: 1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им — издишване. 2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване. Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16).
към текста >>

92. ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Добре е да се спазва следното правило: Преди почване на дихателните упражнения човек да направи дълбоко издишване и през това време да отпусне всичките си органи от главата до нозете.
Някои практични правила Когато човек желае да почне систематически упражнения за дълбоко ритмично дишане, хубаво е да направи някои предварителни дихателни упражнения. Например, може да направи следното предварително упражнение: Да се направи дълбока вдишка и след това при издишване да се изговорят някои изречения. Изпърво тия последните могат да бъдат по-къси, но след известно време човек може след дълбоко вдишване да изговори доста дълъг откъслек, без да поеме наново въздух. Тия изречения могат да бъдат от по-възвишен характер, за да ползват човека и със своето съдържание. Такива предварителни дихателни упражнения са една добра подготовка за упражненията по дълбоко ритмично дишане. Добре е да се спазва следното правило: Преди почване на дихателните упражнения човек да направи дълбоко издишване и през това време да отпусне всичките си органи от главата до нозете. Това улеснява дихателните упражнения. Добре е да се правят дихателните упражнения преди ядене. А ако някой път се правят след ядене, то най-малко след минаване на 1-2 часа. Пълно изпразване на белия дроб не е възможно, но човек да се стреми да го изпразни колкото се може повече. Това улеснява влизане на по-голямо количество чист въздух в белия дроб - значи обмяната на въздуха става по-пълна.
към текста >>

93. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И тогава тя ще изведе човека от робство на свобода, ще строши вековните вериги, които са сковавали нозете му, ще разцъфти дарбите, които тя е вложила в него преди началото на времената!
Тия енергии, с които ще влезем във връзка при общение с вътрешния живот на природата, ще укрепят преди всичко физическия човек, неговото здраве. Защото хармонията, в която ще влезе човек, преди всичко непременно ще преустрои, ще преорганизира материята на неговото тяло. Общението на човека с вътрешния живот на природата ще му отвори всички възможности, път за всички постижения. То е първата стъпка към събуждане, просветление и освобождение на човешката душа. То е влизане в преддверието на свещения храм на Любовта. И тогава тя ще изведе човека от робство на свобода, ще строши вековните вериги, които са сковавали нозете му, ще разцъфти дарбите, които тя е вложила в него преди началото на времената! АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕДЪ СВЕДЕНБОРГ Ангелите говорят помежду си също както хората в света и то по разни въпроси из семейния, моралния и духовния живот. Техният говор се различава от нашия по това, че е по-интелигентен, тъй като той произтича от една по-вътрешна и дълбока мисъл. Често ми е позволявано да говоря с ангелите като с приятели, и тъй като в такъв случай съм в състояние като тяхното, мога да кажа, че говоря с тях също както с хората на земята. Ангелският говор също като човешкия се състои от ясни думи, звучно изговаряни, защото и ангелите имат уста, език, уши, както и среда, в която говорът им се предава, макар че тази среда е приспособена за духовни същества. В цялото небе всички имат един и същ език и всички се разбират помежду си, на каквото и общество — близко или далечно — да принадлежат.
към текста >>

94. СТИХОВЕ-S., Д. А-ВА Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Пътеките стоят самотни и нозете, що ги издълбаха, сега са някъде далеч.
НА РИЛА Д. Стоянов Тихо е. Пътеките стоят самотни и нозете, що ги издълбаха, сега са някъде далеч. Едни стъпки само плахо отекват в скалите, но и те заглъхват. Долу, в полето, омарата тежи, а слънцето я багри кървавочервена. Върховете са мрачни, сякаш са доволни от своята висота, а езерото като че проплаква в тишината. Ето и мъглата, лека и прозрачна, бавно, бавно идва из дола. Спира над езерото и проточва нагоре ръце като за молитва.
към текста >>

95. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля.
" * В дълбока размисъл, посред тишината на безмълвието, с утринната красота на живата разумна природа, която ме заграждаше от всички страни с безбройните си светли сили от висши интелигентни същества, моят духовен поглед видя посред тях, облечен в царствения блясък на Сина Божий, Този, Който води днеска съдбините на цялото человечество и лика на Богочовека, който живее днес всред избрания народ измежду славяните. И застанал смирено пред Него, Аз му казах: "0, Учителю мой! Ти, носителю на разумния живот и вестителю на Божията любов! – Ти, който даваш преизобилна сила, любов и светлина в света. – Ти, който носиш мира и правдата между народите. Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля. И да светне Божествената виделина в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен! Аз ти давам цялата си мощна подкрепа в пътя на твоето духовно развитие! Знай и изпълни! Обичай съвършения път на истината и живота! Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, Истината за светило.
към текста >>

96. СЪРЦЕТО НА ЦАРКИНЯТА - Б.К.Б. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И нозете ми стъпват с вярна стъпка по земята, защото намериха Тебе.
Твоето Тяло е храм, сърцето ти е олтар, в който душата ти свещенодействува. Ако не намериш душата си, светът ще остане недействителен за тебе". Аз не Те търся вече в самотата. Не отивам да Те търся в храмовете. Защото моят взор се отправя към небесата, където трептят кротките пламъци на Твоите вечно запалени светила. И нозете ми стъпват с вярна стъпка по земята, защото намериха Тебе. Повелителю мой, Ти си сега винаги с мене и в моя живот се проявяваш само Ти. Животът ми е изпълнен с Твоето диха¬ние. Сърцето ми е олтар, в който се принася служба само Теб в моето сърце се вие неравният, тежък, но величав път към истината. И аз вървя ден и нощ, през всичките дни на моя живот. Подкрепи силите ми, за да не падна по пътя!
към текста >>

Той е и в камъка, който препъва нозете ти, и в укора на твоя брат.
Сърцето ми е олтар, в който се принася служба само Теб в моето сърце се вие неравният, тежък, но величав път към истината. И аз вървя ден и нощ, през всичките дни на моя живот. Подкрепи силите ми, за да не падна по пътя! Ти, мое сърце, скрий се в себе си и виж Неговата любов. Той е в уханието на цветята и в слънчевия лъч, който те събужда сутрин от сън. Той е и в камъка, който препъва нозете ти, и в укора на твоя брат. в тях Той е, Който те подкрепя невидимо в твоя път. Помни всичко това, сърце мое и веригите на смъртта ще се смъкнат от само себе си. Аз не Те търся вече ни в храма, ни в надменната самота, защото моята нощ се свърши, и Аз Те виждам близо. в сърцето си Те виждам аз. То ме доведе до блажената Твоя Любов.
към текста >>

97. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Моите нозе трябва да го извървят, моето познание трябва да го овладее.
Щастието ù се рони в нейните разтворени шепи, жадно тя ги поднася до своите уста. Но какво повече знае тя за мен в тоя миг? Аз плача в нейните ръце и нейното щастие ми е чуждо Тя не знае, какво вълнува моята чужда душа. Моят път води към незнайни брегове. Тоя път е мой и ме чака. Моите нозе трябва да го извървят, моето познание трябва да го овладее. Пристъпвам плах и неопитен. Моята майка ме гледа с топла грижа. Тя не мисли вече за дребните радости, които моята топла снага щедро ù даряваше. Нейният син се намира пред една трудна задача. Аз правя първата си стъпка, за да уловя дирята на моя път.
към текста >>

Незнайна сила ме крепи и тласка към моя път и аз се мъча да уловя невидимите ръце, които нежно се простират към мен... И ето, моите освободени нозе се движат така ловко, както моите ръце.
Нейният син се намира пред една трудна задача. Аз правя първата си стъпка, за да уловя дирята на моя път. Нищо друго не задържа моето внимание и моя горящ поглед. Само аз разбирам важността на тоя обикновен акт. Тези, които са край мен, надават викове от радост, но те не разбират моята дълбока тревога и моето вълнение. Незнайна сила ме крепи и тласка към моя път и аз се мъча да уловя невидимите ръце, които нежно се простират към мен... И ето, моите освободени нозе се движат така ловко, както моите ръце. Аз завладявам земята .Коя сила може да ме спре? Бащиният дом кънти от моя смях. Пътник съм вече по незнайния друм. Родих се само с тоя копнеж, да го обходя, да го позная и да отнеса във вечността нейния дар на моя жаден дух. Край мен светът пее своята песен.
към текста >>

Тялото ми е стройно, като млада трепетлика и носете ми са нозе на млада сърна.
Нищо непознато не оставих в моето сърце. Незнайни певци пеят нежни песни. В моята душа се носи звънът на чиста радост. Аз съм на десет години. Здрав съм. Тялото ми е стройно, като млада трепетлика и носете ми са нозе на млада сърна. Моята майка ме гледа с топли очи, доволна от моята цъфтяща плът. Едно не знае тя! В моето сърце пак се е свила грижа. Пред мен се вие път. Аз тръгвам пак и в моята торба.
към текста >>

Нозете ми се калиха и аз се научих да бера плодове за моята житница.
Аз жадно всмуквам животворната сила на майката земя и в моята кръв се вливат златните ù струи. Лято е, майко моя и аз събирам плодовете на моите знойни дни. Аз отивам и се връщам не веднъж и жъна узрялата нива. Моите очи гледат безбрежните полета и аз летя, като птица и оглеждам богатствата на моя път. Не съм вече малкото невръстно дете, което се усмихваше на цъфналата слива и на летящата пеперуда. Нозете ми се калиха и аз се научих да бера плодове за моята житница. Младост... В моето сърце пръхти мечта по чудни светове, тя ме носи към незнайни върхове. На двадесет години съм. Познах радостта и щастието. Земята за мен бе райска градина. Познах пролетта на моя живот, моята зора, сещам и лятото, майко моя!
към текста >>

в нея Аз ще каля моите нозе и в мълчанието на снежния ефир ще видя величествения образ на моя дивен блян.
Нека зимата бъде люта и снежна! Нека снеговете затрупват моя път, нека ледовете сковат моята земя, нека сърцето ми ликува по топли дни! Познах еднакво щастието и скръбта. Аз видях това, което може да се види през една година – живот. Сега искам да вляза в своите владения и да спечеля моята скъпа и жадувана свобода – красотата на един живот... Зимата не ме плаши. в нея Аз ще каля моите нозе и в мълчанието на снежния ефир ще видя величествения образ на моя дивен блян. Благослови ме, майко моя, за да бъда крепък през студената зима. През снежни виелици и мраз аз ще стигна шеметния връх, за който съм копнял от първия ден, когато свежата струя на въздуха раздвижи моите неподвижни гърди, когато, през една цяла богата и чудна година – живот, аз имах само една мечта, да видя теб, неземна и чиста красота.
към текста >>

98. БОГОМИЛСКО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И когато дойде Жетварят, нека братски се прегърнем в китен сноп, който Той ще отнесе пред нозете Ти!
Не виждам ли всеки миг, как в безбройни грижи за мен се излива Твоята любов? Що мога друго да направя освен да раста? Но на голямата нива, гдето аз раста, се люлеят и други нежно зелени класове. Отвори сърцето ми и за тях! Нека дружно да претворим в златни зърна светлината и влагата, що изсипва щедро Твоята длан. И когато дойде Жетварят, нека братски се прегърнем в китен сноп, който Той ще отнесе пред нозете Ти! S.
към текста >>

99. В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той пресилва очи, пресилва мозък, пресилва ръце и нозе.
Д-р Е. Р. К. КЪМ ВЪТРЕШЕН ДИНАМИЗЪМ "Събуди се, братко мили. От, дълбок сън ти стани"... Навън, навън и все навън ь е насочен погледът на човека – гордостта на живота. Той пресилва очи, пресилва мозък, пресилва ръце и нозе. Пресилва сърцето и измъчва душата, както казва народът. И в този луд бяг на неспирно пресилване и самоизмъчване, човек стига до смъртта. Ала не идва до завладяването ù. Той става сам плячка на нейните ненаситни лапи. Стреми се човек към господство в живота, а става роб на всичко, което създава.
към текста >>

100. СТИХОВЕ - Д. А. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Нозете ми се припнаха о заледеното й тяло.
К. М-ва СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ Зовах го с най-нежни имена, него, когото облякох с царствената дреха на моите мечти. Но ето, с едно само свое движение той уби бялата птица, под чиито пърхкащи крила моето сърце подири прибежище. Нозете ми се припнаха о заледеното й тяло. И кристалната ваза, която държах – вазата изпълнена с багрите на пролетните цветя – се счупи. Заплаках. И сълзите на моите разплакани очи се смесиха с алените струи кръв, които потекоха из моите изранени длани. Затова така морна пристъпям след алените струи. Повелителю мой, най-съкровеното ми желание е превърнато в прах. Но аз не страдам.
към текста >>

Радост ме обзема, защото виждам, че нозете ми стъпят всред редеещи дървета и за мене остава гъстата гора, потънала в дълбока сянка.
И кристалната ваза, която държах – вазата изпълнена с багрите на пролетните цветя – се счупи. Заплаках. И сълзите на моите разплакани очи се смесиха с алените струи кръв, които потекоха из моите изранени длани. Затова така морна пристъпям след алените струи. Повелителю мой, най-съкровеното ми желание е превърнато в прах. Но аз не страдам. Радост ме обзема, защото виждам, че нозете ми стъпят всред редеещи дървета и за мене остава гъстата гора, потънала в дълбока сянка. Аз благославя м сетната моя загуба, защото тя ме направи да се чувствувам по-близо до Тебе. Сега зная, че стъпките, които ми оста-ват, са най-трудните Но пали очите ми виждат първите лъчи на слънцето, което се показва зад белия, висок връх на планината. О, зная, че пътят към него води през пространни пустини. във среднощния мрак, когато се разнасят риканията на звяра, мнозина са подирили обратния път. Но аз Те моля: пази ме да се не отклоня от алените струи, които справедливостта чертае, като най-вярна пътека, що отвежда до чистотата на моето сърце, за да бъде то прибежище само за Тебе.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15997409820557