Търсене в текстове за 'Нишка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 90 резултата в 71 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_17 ) Някои черти на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Станало е само едно разтягане на нишката помежду им, но не скъсване.
От друга страна, лицето „А“ казва, че е разлюбило „Б“, но това не е вярно. Само че има понижение в неговото съзнание и затова той не може да долови, да съзнае Любовта си към „Б“. Това прилича на звук, който поради отслабване на слуха не може да се долови от човека. Но после, когато съзнанието на „А“ се повиши, той пак ще прояви своята Любов към „Б“. „А“ винаги ще има вътре в себе си Любов към „Б“. Станало е само едно разтягане на нишката помежду им, но не скъсване. Този, когото обичаш, не можеш да го разлюбиш. Онзи, който те обича, не може да престане да те обича. По едно време видимо може да престане да те обича, но това не е вярно, само инсталацията се е прекъснала, но щом дойдат условията, Любовта пак ще се прояви. Любовта не е престанала, но няма възприятия за Любовта на Бога, която минава през него. Чрез него Бог не е престанал да те обича.
към текста >>

2. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж; той се вплита нишка по нишка.
За да ви се кажат нови работи, трябва да се разбере това, което досега е казано. Най-великото нещо на Земята е самообладанието. Достигне ли човек до него, той е станал господар – ще се върне в онова първоначално състояние, в което Бог го създаде. Първо той е бил господар на себе си, после е изгубил своята Свобода. Всяка отрицателна мисъл, колкото и да е малка, подронва моралните устои и тогава човек казва: „Празна работа“ или „Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж; той се вплита нишка по нишка. И красивото е там, че се добива нишка по нишка. Всеки път мъчнотиите идат, за да се види, дали може да се самообладава човек. Страданието е Божествен огън, който чисти човека. То внася нова Божествена струя на Живот. Най-напред мислим, че губим нещо, но после забелязваме една малка придобивка.
към текста >>

И красивото е там, че се добива нишка по нишка.
Най-великото нещо на Земята е самообладанието. Достигне ли човек до него, той е станал господар – ще се върне в онова първоначално състояние, в което Бог го създаде. Първо той е бил господар на себе си, после е изгубил своята Свобода. Всяка отрицателна мисъл, колкото и да е малка, подронва моралните устои и тогава човек казва: „Празна работа“ или „Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж; той се вплита нишка по нишка. И красивото е там, че се добива нишка по нишка. Всеки път мъчнотиите идат, за да се види, дали може да се самообладава човек. Страданието е Божествен огън, който чисти човека. То внася нова Божествена струя на Живот. Най-напред мислим, че губим нещо, но после забелязваме една малка придобивка. Тежко е да се носи скръбта, но два пъти по-тежко е да се носи голямата Радост.
към текста >>

3. 7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази опитност влиза като златна нишка в процеса на твоето развитие и изиграва своята работа.
Някой е много апатичен и ще му се създадат много мъчнотии, които да го приведат в дейност и да го извадят от апатията, в която се намира. Човек трябва да разгадае тайните на страданията, да научи защо страда. Трябва да счита, че засега едно страдание е особена привилегия и щастие. Някой път имаш голямо страдание, много плащаш, но опитността, която добиваш, струва повече. Добиваш знание, което струва твърде много. Тази опитност влиза като златна нишка в процеса на твоето развитие и изиграва своята работа. Като влезете в Духовния свят, ще разберете, че всички неприятности на Земята са били все за добро и ще се коригирате. Някой път човек пада духом, обаче страданията му не са толкова големи, колкото той си мисли. Във всеки по-низш свят има много по-големи страдания. Страданието не е толкова съществено, защото когато страдаш, мислиш, че няма да го забравиш, обаче щом мине, намираш го като някой далечен сън. Но който е страдал, той може да цени нещата, а който не е, няма оценка за тях.
към текста >>

4. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

Вечерно време човек излиза от тялото си, но има една нишка, която го държи; скъса ли се тя, той не може да се върне.
По време на сън тялото си почива и тогава органите могат да се освободят по-бързо от отровите, отколкото денем. Тези отрови се изхвърлят чрез бъбреците, кожата и белите дробове. Когато човек спи, в стомаха трябва да има малко храна и главата трябва да е обърната на север или поне на изток. Освен това във време на сън Азът, заедно с умственото и астралното тяло, излизат вън от физическото и на леглото остават да почиват само физическото и етерното тяло. През деня поради отрицателните мисли и чувства на хората космичният ритъм на тялото е нарушен, но щом по-горните тела излязат навън, то физическото и етерното тяло се свързват с Космоса и вследствие на това космичните сили работят, за да се възстанови нарушеният космичен ритъм. Вечерно време човек излиза от тялото си, но има една нишка, която го държи; скъса ли се тя, той не може да се върне. Във време на сън, когато съзнанието на човека е излъчено, могат да влязат в тялото му низши същества и низши влияния, които да му навредят. Затова човек трябва да се огражда при лягане, за да пази физическото си тяло, докато спи, та да не попадне под разни влияния. Винаги преди спане се ограждайте; същото правете и при всяка друга работа. Ограждайте се, когато тръгвате някъде, където и да е. Ограждането става с молитва.
към текста >>

5. 51) Нови веяния в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Въз основа на опити и наблюдения Лаковски идва до заключението, че центърът, който изпраща радиации от клетката, е ядрото, и по-специално ядрената нишка.
Микробите, работещи върху разлагането, имат радиации с определена дължина на вълните и именно това упътва насекомото към неговата храна. Редица изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества. Лаковски изтъква радиацията на светулките, при които дори и техните яйца и личинки изпущат светлинни вълни. У разните видове организми радиацията е с различна дължина на вълните, докато при светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост. Лаковси се запитва защо, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отричаме способността при други насекоми да изпущат друг вид радиации – такива извън гамата на светлинните вибрации, и поради тази причина да остават нерегистрирани от сетивата ни. Въз основа на опити и наблюдения Лаковски идва до заключението, че центърът, който изпраща радиации от клетката, е ядрото, и по-специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядрото. Лаковски прави опити в парижката болница „Салпетриер“ с проф. Госе, д-р Гутман и Магру върху растението Рe1агgоnium zоnаtum, болно от рак. Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака. Ученият прави съобщение за тези си опити до Биологическото общество през 1924 г.
към текста >>

6. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Има една нишка, която съединява духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща назад, но ако се скъса, отделя се.
“ Някой човек е изчезнал от Земята и мислите, че е умрял. Вдовицата търси мъжа си, не знае къде е, а пък той е до нея, от дясната Ă страна, и Ă говори, но тя нито го вижда, нито го чува. И нему му е мъчно, че вече не го разбират, и той придава своята мъка на домашните си. Аз само на едного казах кога ще си замине за онзи свят – на д-р Миркович, на друг не казвам. При смъртта животът почва да се изтегля от краката и ръцете, събира се в горния край на главата и оттам излиза. Има една нишка, която съединява духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща назад, но ако се скъса, отделя се. Лошо е, когато хората умират преждевременно. Понеже ако умре преждевременно, човек трябва да остане тук, докато се попълнят годините му. Например ако умре 20 години по-рано, трябва да остане 20 години тук. Та когато човек замине навреме, тогава е развързан. Ако остане тук, ще влиза в този, в онзи.
към текста >>

7. 87) С конкретни примери и символичен език - Боян Боев (1883 – 1963)

Употребете болестта като съединителна нишка, за да докоснат повече идеи съзнанието на болния и близките му.
Трябва да се избере достъпен начин за съзнанието на хората, за да разберат духовните идеи. Учените хора са по-готови да ги разберат, но мъчно ги прилагат, докато простите хора по-мъчно разбират, но лесно прилагат. На простия човек по-дълго време ще му отнеме, за да разбере, ала щом разбере, веднага ще прилага, докато ученият ще разбере отведнъж, но дълго време ще мине, докато приложи. Към хората трябва да се обърнем с видимото и близкото, а после – към идейното и далечното. Например влизате в една къща и разбирате, че там лежи болен. Употребете болестта като съединителна нишка, за да докоснат повече идеи съзнанието на болния и близките му. След като го излекувате, чак тогава ще им кажете по нещо. Всички хора имат страдания и това са допирни точки. На сиромаха, на богатия, на учения ще говорите според техния език, за да ви разберат. Трябва да бъдете прями, а не груби. Някой ще те запита дали вярваш.
към текста >>

Има една нишка на неразривна вътрешна връзка.
При изнасянето на сказки е хубаво да има диалог, но и да се даде материал за самостоятелна работа. Така човек ще осъзнае, че се интересувате лично от него, и по-успешно ще види специфичното, което се отнася за него. Една сестра се обади: Така трябва да се работи сред хората, но как трябва да работи човек вътрешно? Вътрешно човек може да бъде полезен за делото, като се моли. Хората, които трябва да дойдат в Братството, са подготвени, макар в момента да са в света. Има една нишка на неразривна вътрешна връзка. Методите трябва да се изменят всеки ден така, както учителят изменя методите всяка година. Този, който пита какъв метод трябва да употребява при работа в света, дълбоко се мами, ако мисли, че се прилага един и същ метод веднъж завинаги. За духовното говорете само с онези, които ви разбират, а с другите водете обикновен разговор. Като говорите пред външни, най-напред ще държите една беседа за материални работи, след това ще направите беседата духовна, а духовната – Божествена. Когато се пътува из страната с духовна цел, трябва да се дават съвети и да се лекуват болните.
към текста >>

8. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всеки човек има нещо хубаво, но му трябва и вътрешно познание как да се свързва с тази нишка, инак ще прояви лошото.
Трети се носят с конска бързина, а други хващат влака. Има и такива, които се движат с аероплан. Но ако сме напреднали, ще вървим с по-голяма бързина. Хората все още не са оживели, но първата фаза са минали, втората я изкарват сега, а някои вече преминават в третата. Духовният човек най-първо се чисти отвътре и после – външно, докато светският човек се чисти отвън и оставя за после да се чисти отвътре. Във всеки човек има нещо хубаво, но му трябва и вътрешно познание как да се свързва с тази нишка, инак ще прояви лошото. Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи, но докато се съмнява, ще бъде роб. Докато човек върви по Божествения план, той е свободен; щом го напусне и създава свой план, той е роб. Да кажем, че някой има да плаща дългове на 20 души. Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем. Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже.
към текста >>

9. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти под ритъма на музиката.
Ето, планината вече е позлатена от първите слънчеви лъчи. Лицата на всички в кръга на паневритмията са светли, с радостно очакване, че чрез нея ще влязат в досег с вечно младите енергии на природата и ще получат нейните дарове. Чуват се първите звуци на оркестъра. Плавните ритмични движения на паневритмията почват. Всички са преобразени. Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти под ритъма на музиката. Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях. Те са в друг един свят, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята. Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души. И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение. Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята симфония, с чудната си песен.
към текста >>

10. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета.
Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета. Той се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Той трябва да се отстрани от училището. Какво ще се постигне, ако в училището има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния? Чрез това ще се създаде истинска интелигенция, която ще може да се справи с много важни задачи, които днешната култура поставя за разрешение. [1] Мойман – „Лекции по експериментална педагогика”, 165 стр.
към текста >>

11. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Той трябва да бъде като червена нишка, която да минава през целия училищен живот.
Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е. и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1] Художественият елемент в обучението има и друго значение: когато при обучението си служим с художествени образи или когато по други начини вмъкнем художествен елемент в детския живот, то обучението не уморява. Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка към другото обучение. Не, съвсем друга е идеята: художественият елемент през втория период трябва да прониква всички учебни предмети. Той трябва да бъде като червена нишка, която да минава през целия училищен живот. Всяко детско чувство, всяка детска работа трябва да е проникната от този елемент. Само тогава обучението и възпитанието е в хармония с детската природа. Нека разгледаме начините, по които този елемент може да прониква в цялото обучение. 1. Това, което детето прави, да има художествена стойност. Детският труд трябва да се проникне от художествен елемент.
към текста >>

12. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката.
Сънят може да е 7-8 часа, значи 1/3 от денонощието. Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва. Който има духовни дарби, може да види тялото си, когато спи на кревата. Един такъв човек, който имал тази опитност, казвал така: „Онзи човек, който спи на кревата, съм аз, но аз, който го виждам, кой съм? " Тази дарба се дава на човека, да разбере, че той не е тяло. Такъв човек трябва да се радва, а не да се страхува.
към текста >>

При смъртта тази нишка се скъсва.
Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва. Който има духовни дарби, може да види тялото си, когато спи на кревата. Един такъв човек, който имал тази опитност, казвал така: „Онзи човек, който спи на кревата, съм аз, но аз, който го виждам, кой съм? " Тази дарба се дава на човека, да разбере, че той не е тяло. Такъв човек трябва да се радва, а не да се страхува. Такава опитност показва, че човешката мисъл работи вън от мозъка.
към текста >>

13. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Има една нишка, която съединява Духа, пъпа и когато тя се скъса, човек умира.
трябва да се научиш да живееш добре! И колкото по-дълго живееш, трябва само да се радваш и учиш. Например: Ако човек е красив и употреби красотата си за общо добро, то е хубаво; същото е, ако той е умен, силен, богат, а не да искате това за вас и ваша изгода, да поправите само своите работи. Ние трябва да вършим Волята Божия и да живеем добре. При смъртта, животът започва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и оттам излиза. Има една нишка, която съединява Духа, пъпа и когато тя се скъса, човек умира. Лошото е, когато човек умира преждевременно, защото той трябва да остане тук на земята, докато се изпълнят годините му. Само когато човек си замине навреме, тогава е вече развързан и отиването му в онзи свят е благословение, може значи да работи там. Там, никой не се нуждае от нищо и привилегия ще бъде за вас, някой да ви поиска нещо. На кому ще можеш да помогнеш тогава? Та всички заминали идват тук на земята да работят — затова трябва да работите и да бъдете духовни (за другите) да работите.
към текста >>

14. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки мускул, всяка нишка в нас трепти под ритъма на музиката.
Лицата на всички са радостни и светли. Хиляди росни капки по свежата трева. Около нас — цъфнали дървета. По тях и над главите ни пеят птички. Над нас синьо небе със светли облачета тук там. Всеки мускул, всяка нишка в нас трепти под ритъма на музиката. Нашите свещени мисли се вливат в природата и тя ги използува за организиране на нов и красив живот. Живо чувствуваме как животворни сили от цялата природа се вливат в нас. Това е нейният скъп дар. След паневритмията всички поздравяваме Учителя. Днес е Великден!
към текста >>

15. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката.
Сънят може да е 7-8 часа, значи 1/3 от денонощието. Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва. Който има духовни дарби, може да види тялото си, когато спи на кревата. Един такъв човек, който имал тази опитност, казвал така: „Онзи човек, който спи на кревата, съм аз, но аз, който го виждам, кой съм? ” Тази дарба се дава на човека, да разбере, че той не е тяло. Такъв човек трябва да се радва, а не да се страхува.
към текста >>

При смъртта тази нишка се скъсва.
Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва. Който има духовни дарби, може да види тялото си, когато спи на кревата. Един такъв човек, който имал тази опитност, казвал така: „Онзи човек, който спи на кревата, съм аз, но аз, който го виждам, кой съм? ” Тази дарба се дава на човека, да разбере, че той не е тяло. Такъв човек трябва да се радва, а не да се страхува. Такава опитност показва, че човешката мисъл работи вън от мозъка.
към текста >>

16. 043 СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек спи, между неговото духовно тяло и физическото му има една нишка.
Затова някои сънища са символични. Сънуваш, че си влязъл в къща и те гонят, влязъл си в друга - пак те гонят. Къщата символизира тялото. В съня си влизаш в едно тяло и мислиш, че е твое, а то не е твое и излизаш. Влизаш в друго тяло, мислиш, че е твое, пак излизаш и т.н. Когато човек спи, между неговото духовно тяло и физическото му има една нишка. Когато човек влиза неестествено в тялото си, например при уплашване, може да стане преплитане с етерния двойник на друг човек. За да имаш реална среща с някой човек горе, във време на сън, трябва да имаш най-чисти и добри мисли за него. Щом държиш в ума си неговите недостатъци, не можеш да го видиш горе.
към текста >>

17. 092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ти дойдат отрицателни мисли, всяка една прилича на нишка.
Движението на светлината, в сравнение с нея, е като бързината на биволска кола. Има един закон: когато има нишки, които те свързват, ти ги късай в началото, когато се появят, не чакай да се умножат, да станат въжета. Това значи: като дойде една отрицателна мисъл, например: "Ти ще заболееш", веднага тури положителната мисъл: "Ще бъда здрав". Когато дойде мисълта: " Ще остарееш", тури веднага мисълта: "Ще се подмладя". Като дойде мисълта: "Ти си лош", тури веднага другата мисъл: "Добър съм". Когато ти дойдат отрицателни мисли, всяка една прилича на нишка. И като се съберат много такива нишки, става дебело въже, което не можеш да скъсаш и с което те връзват. А като късаш всяка нишка, не може да се изплете въжето. Вие всякога сте жертва на чужди мисли. Липсва ви знание. Някой път излизаш радостен, но минеш по улицата, по която е минал човек с лоши мисли, и ти станеш неразположен.
към текста >>

А като късаш всяка нишка, не може да се изплете въжето.
Това значи: като дойде една отрицателна мисъл, например: "Ти ще заболееш", веднага тури положителната мисъл: "Ще бъда здрав". Когато дойде мисълта: " Ще остарееш", тури веднага мисълта: "Ще се подмладя". Като дойде мисълта: "Ти си лош", тури веднага другата мисъл: "Добър съм". Когато ти дойдат отрицателни мисли, всяка една прилича на нишка. И като се съберат много такива нишки, става дебело въже, което не можеш да скъсаш и с което те връзват. А като късаш всяка нишка, не може да се изплете въжето. Вие всякога сте жертва на чужди мисли. Липсва ви знание. Някой път излизаш радостен, но минеш по улицата, по която е минал човек с лоши мисли, и ти станеш неразположен. Една отрицателна мисъл може да парализира човека, а положителната може да го освободи. Отрицателните мисли и желания са бомби, които, кога да е, ще избухнат.
към текста >>

18. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка.
Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза: Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура.
към текста >>

Красивото е там, че се добива нишка по нишка.
Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза: Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение.
към текста >>

19. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

нишка, която съединява духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща, но ако се скъса, не може да се върне.
На него му е мъчно, че не го виждат и не го чуват и предава мъката си на своите домашни. Аз само на едного казах кога ще замине за онзи свят: на доктор Миркович. На друг не казвам. При смъртта животът започва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и оттам излиза. Има една. нишка, която съединява духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща, но ако се скъса, не може да се върне. Лошо е, когато хората умират преждевременно. Понеже, ако човек умре преждевременно, трябва да остане тука, докато се попълнят годините. Например, ако умре 20 години по-рано, трябва да остане 20 години тук. Ако остане 20 години тук, ще влезе в този, в онзи. Някои заминали, ако не са напреднали, обсебват други, искат да ядат, хвърлят паници.
към текста >>

20. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се правят такива опити, защото всеки опит представлява една тънка нишка, обаче дебелото въже се образува от много такива нишки.
Това е символично. Цветето символизира едно същество човек или друго същество. Поливането означава изпращане на. струя от любов към това същество. Като видиш човек или друго същество, изпрати му струя от любов. Трябва да се правят такива опити, защото всеки опит представлява една тънка нишка, обаче дебелото въже се образува от много такива нишки. Ето един опит за любовта: Като видиш болен човек и като проявиш любов към него, да видиш дали ще се излекува. И тогава това показва, че имаш любов. Това ще ползува и тебе. Не може Божията Любов да мине през тебе и да не остави нещо от себе си. И после друго: Човек да счита размишлението върху любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздуха.
към текста >>

21. Цената на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази опитност влиза като нишка в процеса на твоето развитие и извършва голяма работа.
Някой е много апатичен; ще му се създадат много мъчнотии, които да го приведат в дейност, да го извадят от тази апатия, в която се намира. Човек трябва да разгледа тайната на страданието защо страда. Някой път имаш голямо страдание. Много плащаш, но опитността, която добиваш, струва повече. Добиваш знание, което струва много. Тази опитност влиза като нишка в процеса на твоето развитие и извършва голяма работа. Като влезете в духовния свят, ще разберете, че всички неприятности на земята са били все за добро. Ще се коригирате. Някой може да се оплаква тук, на земята, но тези опитности, тези богатства на друго място не може да ги добие. Той в никой друг свят не може да добие тази опитност, която ще добие на земята. В небето, в астралния свят, се добива онова, което е свойствено на тези светове, но онова, което е свойствено на земята, там не може да добие.
към текста >>

22. В реалността на Божествения живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Като скъсате една нишка, нали я връзвате?
Пред вас се открива велико бъдеще. Работете! Постоянствувайте в своя път и не губете надежда. Казвате, че сте остарели. В Божествения свят няма старост, а вечно подмладяване. Когато човек почне да мисли за Бога, той всякога се обновява. Като скъсате една нишка, нали я връзвате? Но има един начин, като вържеш скъсаната нишка, да не се познава, че е вързана. Във време на мъчнотии ще познаеш Бога. Казано е: „Ще ме призовеш в ден скръбен“. Дойде ти някоя голяма мъчнотия. Призови Господа.
към текста >>

Но има един начин, като вържеш скъсаната нишка, да не се познава, че е вързана.
Постоянствувайте в своя път и не губете надежда. Казвате, че сте остарели. В Божествения свят няма старост, а вечно подмладяване. Когато човек почне да мисли за Бога, той всякога се обновява. Като скъсате една нишка, нали я връзвате? Но има един начин, като вържеш скъсаната нишка, да не се познава, че е вързана. Във време на мъчнотии ще познаеш Бога. Казано е: „Ще ме призовеш в ден скръбен“. Дойде ти някоя голяма мъчнотия. Призови Господа. Достатъчно е да помислите за Бога, за да се справите с мъчнотиите си.
към текста >>

23. Сеятелят на Божията нива - Боян Боев (1883 – 1963)

Неговото Слово и музика се взаимно преплитат, и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота.
Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителя донесе на света ключа на великото Слово Божие и с този ключ отключи богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителя донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и за музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат, и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на Земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на Земята е запълнена с вибрациите на словото, с трептенията на музиката. Трябва ли да се питаме тогава защо светът днес пее и свири толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към Словото.
към текста >>

24. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите?
То е основано на строг научен опит." В тази си беседа Учителя каза много неща. Добре е всеки брат и сестра да прочетат беседата "Новият живот". През време на беседата, на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха. Един от тях, който седеше на първия ред срещу Учителя, изтърва молива си, както го държеше и с това произведе смях. И вместо да си го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди две хиляди години евреите, като отхвърлиха учението на Христа. Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме. А вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова е по-добре за вас." С тези думи Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и се обърна към публиката: "Господа, моля следобед в 2 ч.
към текста >>

25. 83 МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, откъдето се открива прекрасен поглед към пернишката котловина и възвишенията на Голо Бърдо.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, откъдето се открива прекрасен поглед към пернишката котловина и възвишенията на Голо Бърдо. От всички шопски села в околността на София, то беше едничкото, където се образува братски кръжок. В него влязоха хора, енергични и трудолюбиви, изпитани в борбата на живота. Те не бяха с някакво толкова дълбоко религиозно чувство, но всичките до един интересни натури, които бяха дошли в допир с идеите на учението по пътя на собствения си опит. След онази януарска бомбардировка Учителя с една малка група приятели се евакуира в Мърчаево. Учителя бе настанен в една от стаичките на скромната селска къщичка на брат Темелко.
към текста >>

26. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като златна нишка през всички учения на западната традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем път да се прояви.
За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата. Като златна нишка през всички учения на западната традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем път да се прояви. И това ще стане, когато се свържем с Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека в себе си. Учителят казва, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е дало три велики импулса, които са се изразили в трите клона на Бялото Братство. Сега се дава четвъртият импулс, който се изразява в движението на Бялото Братство в България. Центърът на първия клон е бил в Египет и оттам е разпрострял дейността си по целия древен свят. Тогава в Египет са били изнесени принципите, където учениците се наричат херметисти по името на Учителя на клона Хермес.
към текста >>

27. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка.
„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа. Такава е нисшата Моя природа. Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва. Няма нищо по-високо от Мен. Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка. Знай Ме като Вечно Семе на всички същества. Аз съм разумът на надарените и разум и великолепие на всички прекрасни неща." „Знай, че хармоничното, деятелното и инертното естество са от Мен, не Аз в тях, а те в Мен. (Тук става въпрос за трите качества: сатва, раджас и тамас.) Целият този свят заблуден от тази природа на трите качества, не Ме познава - Аз съм над тях, Нетленен. Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая."
към текста >>

28. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сетне той млъкна, като онзи, който е изгубил нишката на мисълта си, устремил страшен поглед към земята, направи три-четири крачки и извика: „Удряй тиранина!
Неговият биограф описва един факт на ясновидство по следния начин: „Когато тези факти станаха в Рим (убийството на император Домициян), Аполоний ги виждаше в Ефес, където се намираше в този момент. Домициян е бил нападнат от Клемент около пладне. Същия ден, в същия момент, Аполоний говореше в градината на град Ефес. Внезапно той понижи малко гласа си, като да бе го овладял някакъв страх. Той продължи речта си, но говоренето му беше изгубило обикновената си сила, както се случва с онзи, който говорейки, мисли за друго нещо. Сетне той млъкна, като онзи, който е изгубил нишката на мисълта си, устремил страшен поглед към земята, направи три-четири крачки и извика: „Удряй тиранина! " Човек би казал, че той вижда не картината на извършеното дело в някое огледало, но самото дело в цялата му реалност. Ефесяните, защото целият Ефес присъствуваше на речите на Аполоний, бидоха поразени от удивление. Аполоний се спря, приличен на човек, който се опитва да види изхода на известно съмнително събитие. Най-сетне той извика: „Бъдете смели ефесяни, тиранинът е убит днес. Какво казвам - днес?
към текста >>

29. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че те не са били отделени от общото дърво на човечеството, те чувствували нишката, която ги свързва с останалото човечество.
И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати. Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили към него и съвършено друго нещо. Както казах, те особено строго са практикували въздържание от месо, защото чрез това се е постигало сравнително по-бързо това, че те се научавали да разширяват своята памет и да се издигат в своите видения до 42 поколения назад. Така те се научавали да четат в книгата на природата или в така наречените Акашови записи. Те ставали това, което може да се нарече една основна пъпка на един клон, една пъпка на едно дърво, на едно растение, която преминава през много поколения. Така че те не са били отделени от общото дърво на човечеството, те чувствували нишката, която ги свързва с останалото човечество. Те са били нещо различно от онези, които са се откъсвали от дънера, чиято памет се е ограничавала в рамките на отделната личност. Всред общината на есеите такива хора се наричали с една дума, която трябвало да изрази едно живо клонче, а не отрязан клон. Те са били хора, които се чувствували вътре в редиците на поколенията, а не са се чувствували отрязани от дървото на човечеството. Онези ученици измежду есеите, които напредвали в това направление, които са били изминали 42-те стъпки, се наричали „нецер". Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир.
към текста >>

30. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Нишката, по която протича животът на досегашната култура е скъсана и се образува един прелом.
Предишният вихър е започнал, както казах, когато у семитите са положили началото на нашата пета арийска раса. На този вихър дължим досегашната си култура. А сега започва новият вихър, когато се посяват семената на новата култура, която трябва да дадат славяните за следващата шеста раса, зазоряваща се на хоризонта на човешкото развитие. Старата култура е стигнала до своя краен предел. Изчерпани са всички възможности. Нишката, по която протича животът на досегашната култура е скъсана и се образува един прелом. Импулсът за новия културен подтик е вече даден, но е още скрит в дълбочината на душите на стоящите на реда си народи. Умът на тези народи като че ли още спи. Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика към живот нова култура за цялото човечество. Смисълът на това, което става пред нас, на този нов вихър на Битието, е разлагането на досегашната култура, която е достигнала до своя краен предел на развитие и възникване на новата, която се заражда между славяните. Старата култура трябва да даде тласък на новата.
към текста >>

Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните.
Старата култура трябва да даде тласък на новата. От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните. Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните.
към текста >>

31. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Опасностите са две: да не би някой скитник-дух да го обсеби или от силно докосване да се скъса сребърната нишка, която съединява тялото с духа и да последва смърт.
Затова сънят му е като будност. Той като че не спи. Съзнанието му е будно, въпреки че тялото почива, защото булото на безсъзнанието не се спуска вече върху него. Той е вече еднакво буден и в трите свята. Но при това напускане на тялото Посветеният вече трябва да се грижи тялото му да не бъде докосвано, докато той отсъства, да няма светлина в стаята, където оставя тялото си, когато заминава в изследване на другите светове. Опасностите са две: да не би някой скитник-дух да го обсеби или от силно докосване да се скъса сребърната нишка, която съединява тялото с духа и да последва смърт. Тази сребърна нишка е от благороден етер и тя свързва тялото с духа, но при смъртта тя се скъсва. При спане тази нишка поддържа живота в тялото. При Посвещението тази връзка става по-силна, но затова пък по-фина, по-чиста и по-свободна. Затова, когато Посветеният пожелае да напусне тялото си, той трябва да си осигури да има кой да го пази. Когато някой е вече Посветен, той се движи свободно в духовните светове и се среща с различни духовни същества.
към текста >>

Тази сребърна нишка е от благороден етер и тя свързва тялото с духа, но при смъртта тя се скъсва.
Той като че не спи. Съзнанието му е будно, въпреки че тялото почива, защото булото на безсъзнанието не се спуска вече върху него. Той е вече еднакво буден и в трите свята. Но при това напускане на тялото Посветеният вече трябва да се грижи тялото му да не бъде докосвано, докато той отсъства, да няма светлина в стаята, където оставя тялото си, когато заминава в изследване на другите светове. Опасностите са две: да не би някой скитник-дух да го обсеби или от силно докосване да се скъса сребърната нишка, която съединява тялото с духа и да последва смърт. Тази сребърна нишка е от благороден етер и тя свързва тялото с духа, но при смъртта тя се скъсва. При спане тази нишка поддържа живота в тялото. При Посвещението тази връзка става по-силна, но затова пък по-фина, по-чиста и по-свободна. Затова, когато Посветеният пожелае да напусне тялото си, той трябва да си осигури да има кой да го пази. Когато някой е вече Посветен, той се движи свободно в духовните светове и се среща с различни духовни същества. Той има вече възможност да стигне до света на Първообразите на всичко съществуващо на Земята.
към текста >>

При спане тази нишка поддържа живота в тялото.
Съзнанието му е будно, въпреки че тялото почива, защото булото на безсъзнанието не се спуска вече върху него. Той е вече еднакво буден и в трите свята. Но при това напускане на тялото Посветеният вече трябва да се грижи тялото му да не бъде докосвано, докато той отсъства, да няма светлина в стаята, където оставя тялото си, когато заминава в изследване на другите светове. Опасностите са две: да не би някой скитник-дух да го обсеби или от силно докосване да се скъса сребърната нишка, която съединява тялото с духа и да последва смърт. Тази сребърна нишка е от благороден етер и тя свързва тялото с духа, но при смъртта тя се скъсва. При спане тази нишка поддържа живота в тялото. При Посвещението тази връзка става по-силна, но затова пък по-фина, по-чиста и по-свободна. Затова, когато Посветеният пожелае да напусне тялото си, той трябва да си осигури да има кой да го пази. Когато някой е вече Посветен, той се движи свободно в духовните светове и се среща с различни духовни същества. Той има вече възможност да стигне до света на Първообразите на всичко съществуващо на Земята. Защото всичко, което съществува на Земята, има първообраз във висшия духовен свят.
към текста >>

32. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Редом с Аристотел, който е изтълкувал в неоплатонически дух, главно влияние в арабски свят имат Платон и непла-тониците, които проникват като червена нишка през цялата арабска философия, която в известен смисъл може да се нарече продължение на Платон и неоплатониците... (Забележка - липсва страница в ръкописа на издателя.)
По-късно сирийските преводи се превеждат на арабски. След създаването на арабската държава се създава специален преводачески институт, където се превеждат на арабски език, гръцки, еврейски, сирийски, персийски и индуски мислители. Учените от школите в Едеса и в Багдад коментират тези автори и с това се подготвя почвата за възникването на оригиналната арабска философия. След закриването на школата на Едеса нейните представители намират убежище в Персия. Тук продължават своята дейност мислителите неоплатоници на чело със Синклиций. Редом с Аристотел, който е изтълкувал в неоплатонически дух, главно влияние в арабски свят имат Платон и непла-тониците, които проникват като червена нишка през цялата арабска философия, която в известен смисъл може да се нарече продължение на Платон и неоплатониците... (Забележка - липсва страница в ръкописа на издателя.) След налагането на мохамеданството всред арабите, се обособяват различни течения школи. Едни са ортодоксални, други опозиционни, трети - компромисни. Някои от тях притежават колкото и религиозно толкова и философско съдържание. Официалната религиозна теория, която се оформила към края на VII и началото на VIII век, е наречена Кламат. Калам значи Слово, Логос.
към текста >>

33. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

Той казва: „Сега, когато аз по необходимост съм първият, който излагам системно учението в неговата съкровена стра- на, трябва да го изложа, като вземам за нишка кратките 7-8 страници, дето Един е нахвърлил учението, а за всички под- робности било до книгите, пазени в Малта, било най-често до летописите на света.
След това ще кажа няколко думи за окултната школа на богомилите и за техните нравствени възгледи. И най-после ще кажа няколко думи за социалните възгледи на богомилите, след което ще предам изказването на различни автори за Богомилството и след това разпростране- нието на Богомилството и неговия идеал. Така че ще разгледам най-напред Богомилството като ок- ултно учение и на второ място като обществено движение. Според автора на книгата Богомилство и богомили, епископ Симеон, Богомилството е едно от най-трудните за представяне западно окултно учение. В книгата Теорията от Симеон Антипа, която е със спе- циален характер и е написана за учениците на школата, които са запознати с цялото учение и са имали нужда само от светли- на по магическата доктрина на Богомилството, се излага само тази доктрина на Богомилството. Той казва: „Сега, когато аз по необходимост съм първият, който излагам системно учението в неговата съкровена стра- на, трябва да го изложа, като вземам за нишка кратките 7-8 страници, дето Един е нахвърлил учението, а за всички под- робности било до книгите, пазени в Малта, било най-често до летописите на света. Богомилството е преди всичко едно езотерично учение; като такова то знае, че свещените писания имат троен смисъл и затова зад външната история и моралните учения, те са тър- сили дълбокия вътрешен, мистичен смисъл на това, което се говори. В тази светлина те са разглеждали както Стария, така и Новия Завет. Те не отричат Стария Завет, както твърдят техните противници и някои изследователи на Богомилството, но го разбират в неговия вътрешен смисъл, като върху Битие- то на Мойсея изграждат величествена космогония. В езотеричната доктрина на Богомилството влизат както астрологията, алхимията, магията, тъй също и свещената хер- метична наука на Тарото и Кабалата, които те предават във ред легенди, като вземат за повод това, което е писал Мойсей с своето Битие. Богомилите са носители на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес в Древния Египет и, още по- далеч, от Храма на Слънцето в Атлантида, където главен ръко- водител е бил този, когото познаваме като Мелхиседек.
към текста >>

34. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мелнишка община.
През втората половина на 12 век неин ръководител е някой си свещеник Никита, за който има редица данни от западните извори. Ако се съди по сведенията на т.нар. актове на събора в Сан Феликс дьо Карман от 1167 година цариградската община по това време се наричала община Романа. На този събор Никита е бил пратеник от България. Друга обгщина пред втората половина на 12 век е т.нар. Мелнишка община. Най-силните и влиятелни общини, обаче, през разглеждания период са били общините България и Драговичия. За тези общини се споменава за пръв път в актовете на събора през 1167 година, но кога са създадени, не се знае. Не е напълно изяснен въпросът за местонахождението на тези две общини. Към средата на 12 век като ръководител на общината Драговичи е бил някой си Симеон. Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита.
към текста >>

Той държал реч, в която изтъкнал организираността и единението на богомилските общини на Балканския полуостров и Мала Азия, като споменал поименно Романската община, Дравишката община, Мелнишката община, Българската и Далматинската община.
Той бил свързан пряко с България, с българските богомили. Нов етап в развитието на Богомилството в Италия и Франция настъпва през 1167 година, когато в Ломбардия пристига при техния ръководител Марко ръководителят на Цариградската община Никита. По това време се състоял и съборът в град Сан Феликс дьо Караман, близо до Тулуза. Това станало в 1167 година. На този събор Никита бил посрещнат като всепризнат ръководител. Той държал реч, в която изтъкнал организираността и единението на богомилските общини на Балканския полуостров и Мала Азия, като споменал поименно Романската община, Дравишката община, Мелнишката община, Българската и Далматинската община. По негово мнение богомилите на Запад трябва да се ръководят от примера на тези общини. След речта си, той ръкоположил ръководители на различните западни общини. Известно време след като Никита умрял, пристигнала от България една група богомили, начело на която стоял някой си Петрак. Някои твърдят, че богомилите били дуалисти и че даже имало умерени дуалисти и абсолютни дуалисти. Това не е вярно.
към текста >>

35. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията.
Те не могат да бъдат така отзивчиви. Един ескимос няма да ти даде дрехата си, за да се запазиш от студа, защото сам той се излага на студа. Ние сега искаме някой човек да жертва живота си за другите. На какво основание? Ако едната ръка се пожертва за другата, какво печеля аз - човекът? При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията. А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи.
към текста >>

36. Методите в Окултната школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Геометрическите фигури са съединителна нишка, чрез която могат да се трансформират енергиите.
Някой път може, като седите, тъй силно да се съсредоточите, че да потече пот от челото ви. Всички тези методи, които сега ви давам, за в бъдеще ще ви бъдат потребни. Когато някой човек е болен или неразположен духом, той може да се лекува чрез трансформиране на енергиите. Той може да си служи с тези линии, с тези геометрически фигури и по този начин ще прокара мозъчната си енергия в белите дробове. Това трансформиране на енергията трябва да става правилно. Геометрическите фигури са съединителна нишка, чрез която могат да се трансформират енергиите. Разбира се трудно е да се постигне нещо изведнъж. Много опити трябва да се правят. Практическо приложение трябва. Направете пет-десет опита, за да се убедите в истинността на моите думи. Като направите един сполучлив опит, не спирайте, направете десет, двадесет, сто опита, за да имате едно положително знание, което изключва всякакво съмнение.
към текста >>

37. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ МИСЛИТЕ, ЧУВСТВАТА И ПОСТЪПКИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

явленията, да намерите съединителната нишка между физическия,
връзка? Свързвайте научните факти в едно цяло, за да дойдете до обширната окултна наука, с помощта на която можете да разреша- вате всички мъчнотии и противоречия. Вие трябва да изучавате явленията, да намерите съединителната нишка между физическия, духовния и умствения живот.
към текста >>

38. 53-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова щом кажеш една лъжа, признай в себе си, че си казал лъжа и ще прекъснеш нишката на лъжата и ще се свържеш с Истината и веднага ще потекат Божествените сили в тебе.
В момента, в който вие не може да кажете една Истина или една лъжа както трябва, вие не сте Ученик. Защото Истината може да се каже и при лъжата. Когато Ученикът направи една погрешка, няма да се извинява с условията или с другите хора, но ще си каже конкретно, че е направил погрешка и ще бъде извинен. Щом човек излъже, той се свързва с отрицателните сили в Природата, които ще изчерпят всички сокове на живота и човекът ще остане сухо дърво. Опасността от лъжата е в това, че човек се свързва с тези отрицателни сили. Затова щом кажеш една лъжа, признай в себе си, че си казал лъжа и ще прекъснеш нишката на лъжата и ще се свържеш с Истината и веднага ще потекат Божествените сили в тебе. Ще си турите за правило вътре в Школата, в себе си, в съзнанието си, не допущайте никаква лъжа и никакво оправдание. Говорете фактите както са и ще видите как ще почувствувате в себе си едно вътрешно обновление. 256. Правило за Ученика. Като Ученици на Школата, никому няма да четете морал. Вътре в Школата ще имате братски, приятелски отношения.
към текста >>

39. Играта като възпитателен център - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При постоянна бдителност и творческа готовност от страна на ръководителя, играта може да стане непрекъсната нишка от разплитащия се детски живот.
Тя трябва да има израз в духа на времето. Особено днес, когато стъпваме в нова творческа и историческа епоха, бъдещето поколение трябва д,а бъде обучено със смислени, организирани, спонтанни творчески и приложни игри. Детската игра трябва да бъде осмислена. Да не се изражда в празна забава, с цел само да залъже детето; но тя трябва да го обогати с опитности и да го възпитава. Възпитателят трябва умело да провежда детската игра между границите на забава и работа. При постоянна бдителност и творческа готовност от страна на ръководителя, играта може да стане непрекъсната нишка от разплитащия се детски живот. Особено при малките тя е като пъпка на цвят, определящ целия бъдещ живот на индивида. Тя въздействува и върху формиращите се навици на честност, твърдост, издръжливост, солидарност, зачитане правата на другите, постоянство и пр. Чрез играта се формират и укрепват у детето много знания, умствени и волеви способности, ориентировъчни умения, психомоторни качества, развиват се усети за общественост, другарство, дисциплина и любов към съзнателната игра, която за детето е изявяване на целокупната му личност. Играта ускорява и прочистването на кръвта от въгледвуокиса при бързите й действия. В областта на движенията тя идва да ни упражни в повече сръчност, мускулни и сетивни ефекти, издръжливост и пъргавина.
към текста >>

40. Христос - Георги Радев (1900–1940)

Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога.
И затова Той казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината – това е проява на Единия Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, където се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази нишка – да съедини човеците с Бога. Защото Той, който слезе от Божествения свят, носейки Живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта Пътя, който води от временния живот към Вечния. “А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа.” Да познаят Бога – зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа – Разумното Начало, което излиза от Единия Бог, носи Живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с Първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния живот в Истината.
към текста >>

Само Христос е, който може да прокара тази нишка – да съедини човеците с Бога.
Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината – това е проява на Единия Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, където се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази нишка – да съедини човеците с Бога. Защото Той, който слезе от Божествения свят, носейки Живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта Пътя, който води от временния живот към Вечния. “А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа.” Да познаят Бога – зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа – Разумното Начало, което излиза от Единия Бог, носи Живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с Първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа защо е дошъл на Земята, той отговаря: “Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината.” Тези думи обаче са една математическа формула.
към текста >>

41. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Съществува, защото има хора, които все пак намират едно облекчение, намират една все пак Божествена нишка чрез песните на Учителя и Паневритмията, но той не си служи с четене на беседите на Учителя, той не чете беседите, а той говори негови работи.
Как може някой да каже: „Аз съм Учителя". Учителя е един. Ние знаем кой е Учителят. И никой няма право да спекулира с името Учител. Впоследствие вече може би всички са научили истината, много хора се отдръпнаха, но Бялото Братство на Михаил още все пак съществува. Съществува, защото има хора, които все пак намират едно облекчение, намират една все пак Божествена нишка чрез песните на Учителя и Паневритмията, но той не си служи с четене на беседите на Учителя, той не чете беседите, а той говори негови работи. То е естествено щом като се представяш за Учител, ти трябва да говориш така както е говорил Учителя, а не да четеш нещата, които са записани и сте-нографирани от думите на Учителя. И това е, което знам за Михаил. След това ходих още няколко пъти във Франция, делото така се потули, осъдиха ли го, не го осъдиха - може би той имаше доста средства, там имаше много богати последователи, те му даваха много средства, те му даваха много пари. Той живееше разкошно и така се потули това дело и повече не съм се интересувала и не съм чула за него да се говори. Ами тя Ярмила, на Крум жена му е била отишла при Михаил.
към текста >>

42. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Към края на беседата Учителя се обръща към двамата архимандрити, които са на балкона и им казва: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите?
Иван Котаров, който е много силен, си казва: „Само да се добера до него и да го хвана в ръцете си." Той едва се промъква през голямата навалица, достига до свещеника, сграбчва го като агне със здравите си и силни ръце и го изнася извън салона. Попът рита, вика, блъска, но ръцете на брата са като клещи. Салонът се умирява. Котаров понася попа и го хвърля на пясъка до река Янтра, като му казва: „Ако се върнеш пак да смущаваш беседата, ще те хвърля в реката." Попът, като се окопитва, изправя се и казва на хората около него: „Само трева ядат, а откъде имат такава голяма сила? " Много от поповете заспиват по столовете си и изпускат писалките и бележниците си. Към края на беседата Учителя се обръща към двамата архимандрити, които са на балкона и им казва: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди две хиляди години и евреите, които отхвърлиха учението на Христа." (49, с. 25) Скоро след събора тези двама архимандрити си заминават от този свят. Учителя завършва беседата си. Един от поповете става и казва: „Господа, всички да заповядат в 2 часа следобед да чуят словото на архимандрит Евтимий, което ще е критика и отговор на господин Дънов." На това Учителя отговаря: „Не. Това не може да стане.
към текста >>

43. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава Учителя отбелязва: „Твоята нишка е здрава.
Влизат в приемната на Учителя, сядат на два стола, концентрират се и тръгват. Учителя я пита: „Къде искаш да отидем най-напред? Хайде да отидем на Юпитер." Отиват на Юпитер, след това на Венера и стигат до Слънцето. След известно време се връщат в телата си и Учителя я моли да разкаже това, което е видяла. Тя му разказва подробно всичко. Тогава Учителя отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя има специален клас на сестрите, наречен „Клас на добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас. В беседата „Пътят на ученика" Учителя разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
към текста >>

На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания."
Учителя я пита: „Къде искаш да отидем най-напред? Хайде да отидем на Юпитер." Отиват на Юпитер, след това на Венера и стигат до Слънцето. След известно време се връщат в телата си и Учителя я моли да разкаже това, което е видяла. Тя му разказва подробно всичко. Тогава Учителя отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя има специален клас на сестрите, наречен „Клас на добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас. В беседата „Пътят на ученика" Учителя разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, с. 15)
към текста >>

44. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Такъв слушател може да бъде дори малко шокиран от това, че мисълта понякога отскача от нишката на поетата посока, но учениците знаеха защо става това.
Всеки от слушателите чувствуваше, че той има съкровеното желание да прелее нещо ценно, скъпо и неповторимо в душите на тези, които го слушат, а не да демонстрира своето знание, а още по-малко да покаже някакво ораторско изкуство. За това тези прекрасни срещи с хората той не нарече нито речи, нито проповеди, нито поучения. Той им даде най-хубавото, най-естественото име - беседи. Колкото церемониал може да има в случая, когато майката отваря нощвите и дава на гладното дете чист пшеничен хляб, толкова церемониал имаше в беседите, от които хората си отиваха, наситили своя глад и напълнили душата с една чиста, необяснима и на вид безпричинна радост. Тази е причината, че един случайно попаднал на тези беседи слушател или четец, може да остане малко изненадан от това, че той няма да намери в тях клишетата на професионалните оратори, че една реч или каквото и да е изложение трябва непременно да бъде сковано в неминуемите и скучни уводи, изложения и заключения. Такъв слушател може да бъде дори малко шокиран от това, че мисълта понякога отскача от нишката на поетата посока, но учениците знаеха защо става това. Та не отскача ли така мисълта на бащата, който седнал при наредената софра със своята челяд, зърне с очи оня от синовете си, който не само че не е изпълнил поръчението на баща си, но е направил някаква пакост? Не се ли изненадват другите синове и дъщери, когато бащата, без да споменава име, почне да разказва, че имало някъде един непослушник, който бързо забравя това, което му е поръчано, но прави обратното? Той не само наранил себе си със своето немирство, но причинил вреда и на другите. Останалите на софрата може да не разберат за кого е това назидание, но знаят, че някой от тях е този, за който става реч. Беседа в салона на Изгрева, София
към текста >>

45. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. - Георги Томалевски (1897-1988)

У него се появило сега ново и немалко противоречие между изискванията на войнишката клетва и учението на Бялото Братство, според което човек не трябва да убива.
„Бог е същество, центърът на което е навсякъде, а периферията никъде.“ Така младият тогава Г. Р. получил един отговор на своя въпрос, който не е бил веднага проумян, но който станал тема за размишление и от който отговор той по някакъв начин проумял, че за Бога не може да се говори конкретно като за вещ или живо същество от нашия свят, а нещо, което е все още необхванато от човешкия разум. Минали години. Дошло време, когато брат Г. Р. трябвало да отиде на военна служба. У него се появило сега ново и немалко противоречие между изискванията на войнишката клетва и учението на Бялото Братство, според което човек не трябва да убива. Когато един ден през 1914 г. Учителят дошъл в Ямбол, брат Г. Р. го замолил да му разреши това противоречие. Учителят му казал: „Ако човек спи и върху него произнесат клетва от негово име, човекът не е отговорен.
към текста >>

46. МИРЪТ - Борис Николов

Но остана една малка радост от тази среща – една невидима нишка остана между нас.
Не е лесно да се преодолее родовия страх! Сега майката беше щастлива, легнала на тревата, а малките бозаеха, като се побутваха едно друго. Да, тук присъстваше Големият Живот. Отдалечих се внимателно, да не смутя семейната идилия. Разделихме се и едва ли ще се видим вече. Но остана една малка радост от тази среща – една невидима нишка остана между нас. По нея тече Любовта, която свързва всички същества. Аз пак се върнах на моя камък и продължих разговора си с Великия Дух. Той е, Който ни учи. Той е, Който бди над нас и ни пази. Нека Неговият Мир да изпълва душите на всички винаги!
към текста >>

47. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

От теорията към практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П.
Няма защо да му казвате, че Господ ще промисли за него. Носите кожух, метнете го на неговия гръб, кожухът ще започне да му говори, че Господ го обича. Вие казвате: "Господ ще промисли за тебе", а кожух не му давате. Помнете: добрите ви дела ще останат с вас. Където и да отидете, те ще вървят подир вас." От теорията към практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П. Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания. Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас. А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати. Така своеобразната верига мисъл слово дело се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението. В този смисъл Учителят П.
към текста >>

48. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот.
Дънов - ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"." Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот.
към текста >>

49. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

В най-висока степен стремежът към знание е червена нишка и в Новото учение.
Не желае ли това, той няма любов. Първото качество на любовта е великата жажда да учи. За да покажеш, че обичаш, трябва да учиш." Следователно един от пробните камъни за Любовта е учението. На тази материална планета, на която сме въплътени ние, хората, основната ни задача (както многократно подчертава и Учителят П. Дънов) е да се учим. В най-висока степен стремежът към знание е червена нишка и в Новото учение. Затова Учителят П. Дънов наставлява: "Идването на Любовта в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и обществения живот. Трябва да обикнем Бога и възвишените същества, за да протече Божествената Мъдрост от тях към нас. Правилото е да започнете с Любовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния път - пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея.
към текста >>

50. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Ако си сторил добро на някого, между вашите две души се ражда нишка от светлина - лъчистата енергия на Божията Любов, въплътена в Доброто.
б) Доброто е първата връзка в живота "Доброто е първата връзка между хората. То е единствената материална връзка, която истински свързва хората. Нещо повече - доброто е първата истинска връзка между душите на всички хора, все едно дали са те на земята, или на небето." (Учителят П. Дънов) Ако си сторил добро на някого, между вашите две души се ражда нишка от светлина - лъчистата енергия на Божията Любов, въплътена в Доброто. Тази връзка не може да бъде разкъсана от външна сила. Тя преминава през земния живот и се пренася като птица, прелитаща между измеренията и сферите на Битието, дори в Отвъдното. Нищо, сътворено със и от Любов, не може да загине! Не само споменът за него, а и самото то - като акт на Божественост, превърната от потенциал в зрима реалност - продължава да живее във Вечността! в) "Това, което Бог прави на вас, правете го на другите!
към текста >>

51. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото Битие.
Тази съвършена, Божествена по своя произход памет съхранява за вечни времена всичко, което се е случило в целия Космос: всяко събитие, всяка мисъл, чувство, слово и действие на всички същества, навред в безкрая на съществуващото. Тези, които се питат как функционира универсалният кармичен закон, нека се обърнат за справка към аналите на Акаша... Така те ще узнаят, че нищо на този свят не се заличава и нищо не остава без последствие. За това изумително проявление на Божията върховна справедливост разказва и Учителят П. Дънов: "Природата регистрира всички събития така, както са станали, още от памтивека, в природата няма лъжа. Един ден науката ще открие апарати, с които може да се доловят всички речи отпреди хиляди години. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото Битие. Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете един човек, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и светлината. Когато покрай него минава една от мътните нишки, той ще бъде неразположен. Ако минава някоя от светлите нишки, ще бъде разположен. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава добрите или лошите състояния.
към текста >>

52. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Очевидно - според това мнение на българския духовен Учител - добродетелите (култивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на живота) са червената нишка и основният отличителен белег на човешкия характер.
"Най- ценното у човека - това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели" (Учителят П. Дънов). Очевидно - според това мнение на българския духовен Учител - добродетелите (култивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на живота) са червената нишка и основният отличителен белег на човешкия характер. С тях именно той свързва петия водещ, Божествен принцип на Новото учение. Разбира се, изтъквайки тази тяхна решителна роля в изграждането на характера и облика на пробудената душа, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа. Ето защо под думата "човек" се разбира сбор от всички добродетели." Допълвайки своите разсъждения по темата, Учителят П. Дънов заявява: "... Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Човек.
към текста >>

53. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога.
Казано на езотеричен език: то продължаваше да натрупва все по-негативна карма. Библията ни учи, че грехът отдалечава човека от Бога. Неминуемо беше това отдалечаване да се превърне в непреодолима за земните хора пропаст. Единственият, който бе в състояние да възстанови пълноценното общуване между човешкия род и Твореца, бе Христос. Затова Учителят П. Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога. Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"? Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел.
към текста >>

Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога.
Библията ни учи, че грехът отдалечава човека от Бога. Неминуемо беше това отдалечаване да се превърне в непреодолима за земните хора пропаст. Единственият, който бе в състояние да възстанови пълноценното общуване между човешкия род и Твореца, бе Христос. Затова Учителят П. Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога. Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"? Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.).
към текста >>

54. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си.
Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите.
към текста >>

За окултния ученик червената нишка на неговия живот е Любовта към Бога: "Ученикът започва с Любовта.
Нека отново се насладим на гениалната простота, с която Учителят П. Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си. Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия." За окултния ученик червената нишка на неговия живот е Любовта към Бога: "Ученикът започва с Любовта. "Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово." Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към теб. Обичай Този, Който ти е дал живота и всички условия" (Учителят П. Дънов). Естествено продължение на Любовта към Бога е тази към духовния наставник - Учител (т.нар. гуру в източната и по-специално в индийската езотерична лексика). Двете проявления на Любовта в този смисъл са неразделни, защото в лицето на своя духовен Учител човекът по духовния Път съзира пълномощен представител на Бога на планетата Земя.
към текста >>

Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта.
Дънов отбелязва: " Човек трябва да събуди висшето "аз", т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в причинния свят, дето Един живее за всички и всички - за Един." От позицията на разглеждането стадиите в проявлението на Любовта като дърво с корени и клони той обобщава: "Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта. Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества. Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта. И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича. Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява. В крайна сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества.
към текста >>

55. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Като червена нишка в проповедта на всеки един от духовните Учители на човечеството бива застъпвана тезата за единството на Живота.
(Gens una sumus - "Всички сме от един род"; латинска сентенция). И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник - Великото Разумно Начало на Битието, Бога. Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разглеждаме като отделности. Той е върхът на Пирамидата на Живота. Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свързани с този връх, а следователно - и помежду си. Като червена нишка в проповедта на всеки един от духовните Учители на човечеството бива застъпвана тезата за единството на Живота. Този извънредно важен елемент от земната изява на Великите Посветени е свързан със стремежа им да отворят очите на своите по-малки братя и сестри за тази грандиозна истина. Когато земните хора като цяло я осъзнаят, осмислят и усвоят като действено знание, тогава и ще настъпи епохата на глобалното им обединение. Тогава ще изчезнат не само националните/държавните граници, ала и границите в мисленето и убежденията. Ще възтържествува царството на толерантността, сътрудничеството и планетарната хармония. Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството.
към текста >>

Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя.
Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество. Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възможна награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов). Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя. Упражненията въздействат едновременно и върху телесното, и върху психическото естество на участника. Посоката на въздействие е отгоре надолу. Това е посоката на протичане на фините енергии от духовната вселена към физическата. А посоката на иницииране протичането на тези енергии е отдолу нагоре. По-точно - чрез правилното изпълнение на отделните паневритмични упражнения.
към текста >>

56. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Любовта е и свързващата нишка между смисъла и целта на живота.
А колко още остава неразкрито за нашите очи - физически и нетленни... Цяла бездна от познанието за Истината, която отвека променя света към добро. Ала дори и в шепа да гребнем от нея, би ни стигнало за цял един живот. По наше мнение крайната цел на човешкото съществувание е Божественото съвършенство, така както е формулирана от Учителя на Учителите, Христос, в Неговата Проповед на планината (Мат. 5:48). Смисълът на нашия живот е в непрекъснатото духов- но-нравствено развитие и усъвършенстване, наречено богоупо- добяване в християнството. А съдържанието на земната ни житейска изява е в неуморното, непрестанно и всеотдайно отдаване и приемане на Любов. Любовта е и свързващата нишка между смисъла и целта на живота. Тя е най-скъпата и най-достойната награда пред олтара на безсмъртието. Докосването до жизнения подвиг на един истински духовен Учител - какъвто е този, на когото е посветен настоящият лекционен курс - понякога е достатъчно дори само за миг да проумеем всичко това. А най-сигурният начин да се съединим с него във Вечността е да го последваме по неговите стъпки. 2. Мисията на великите духовни Учители на човечеството "Може ли човек да блесне повече от Слънцето ?
към текста >>

57. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

И не се нуждае от превод, понеже е изтъкано от нишката на Духа, в Когото и от Когото е роден всеки от нас: „Как говори Господ на човека?
В този смисъл „тесните дрехи“ свидетелстват за неспособност да вникнем в истинския смисъл на Словото. Затова те „стягат“ и изискват разширяване – разширяване на съзнанието до мащабите, позволяващи му да обгърне Откровението на Божия Дух и да извлече от него есенцията на вечния живот. Бог разбира безпогрешно всички човешки езици. Ала най-добър е Той в познаването на човешкото сърце. Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност. И не се нуждае от превод, понеже е изтъкано от нишката на Духа, в Когото и от Когото е роден всеки от нас: „Как говори Господ на човека? – Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, той разбира същината на нещата. Как можем да познаем кой човек е дошъл до това положение?
към текста >>

Те са червената нишка и в теоретичната схема на Учителя П. Дънов.
Дънов: „Като четете Евангелието, вие се спирате на живота на Христа като главен обект. Защо? Защото животът на Христа представлява сбор от живота на всички напреднали души, съществували преди Него. Като е дошъл на Земята, човек изучава сегашния си живот, но същевременно той трябва да прониква и в своите минали животи. Човек трябва да знае през какви форми е минавал.“ В основата на Божието послание към човешкия род, запечатано в Библията, лежи триединството на космическите принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Те са червената нишка и в теоретичната схема на Учителя П. Дънов. Само духовно пробуденият би могъл да разгадае контурите на тяхното присъствие в библейския текст: „Мнозина четат Библията, говорят за Бога, но малцина познават Любовта, Мъдростта и Истината. Може ли някой да каже, че е чел и чете Словото Божие, ако не се е запознал с Любовта, с Мъдростта и с Истината? За него Словото Божие е затворена книга.“ В безкрайната си Мъдрост и прозорливост Бог, обаче, е предвидил, че не всяко от Неговите чеда ще бъде в състояние да разгадае смисъла на посланието Му. Затова Той е заложил в свещения текст и помощните средства, с които вярващият човек, пътникът в необятните поля на духовното Откровение да успее да открие ориентирите за вярната посока: „Много неща са написани в Библията, но там са написани едновременно и законите за разбирането им.“ 4. Библейски бисери:
към текста >>

58. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния.
Понятието „Бяло братство (ББ)“ като съдържание е свързано с наличието на една невидима, духовна структура от високо напреднали същества, които отдавна са приключили със земния (материалния) етап от своето развитие и като общност направляват еволюцията на целия Космос. Техни центрове и представители има във всички галактики, звездни системи и планети с проявен разумен живот във Вселената. В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение. Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния. Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за осъществяването на нейните задачи от своите именити събратя. Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо. Според последователите на ББ в нашата страна негов последен пратеник на нашата планета е българският духовен Учител Петър Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинса Дуно. Той именно основава духовна общност със същото название през 1900 г., която се приема за рождена дата на ББ в България. Онези, които са успели (много или малко) да надникнат зад завесата на езотеричното познание (във всяка епоха разкривано на малцина избраници, ала понастоящем достъпно за мнозина поради преходния характер на нашето време), твърдят, че членовете на ББ у нас, предвождани от своя Учител, са духовни наследници и продължители на делото на богомилите, а притежават нетленно родство и с далеч по-старата школа на Орфей.
към текста >>

59. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Червената нишка в посланието на всички велики духовни Учители на човешкия род – Единството на живота – изисква от нас да проявяваме търпение към всичко съществуващо и на първо място – към разумните същества, нашите ближни.
Всички те са плодове на въплътената в делника Божествена Любов. Само любещият може да бъде търпелив: „Търпение без Любов няма. Търпеливият е здрав. Там, където е търпението, болести няма, немотия няма“ (Учителят П. Дънов). Болестите и мизерията бягат от търпеливия човек, тъй като той не им предлага благоприятна среда за проявлението им. Червената нишка в посланието на всички велики духовни Учители на човешкия род – Единството на живота – изисква от нас да проявяваме търпение към всичко съществуващо и на първо място – към разумните същества, нашите ближни. Тъй като всички ние сме едно Цяло в Духа, каквото причиним на брата си, причиняваме го и на самите себе си. Учителят П. Дънов ни учи, че когато някой от нас се повдига в духовно-нравствено отношение, заедно с него се повдигат и всички останали хора. За жалост обратното също е вярно – пропадаш ли в бездната на погрешките, на страстите, слабостите и пороците, повличаш и всички останали със себе си. Преливането и на светлината, и на мрака между всички нас става по закона за скачените съдове.
към текста >>

60. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас на Земята би се свършило.“ Логическата нишка на приемствеността в човешката история диктува необходимостта осъзналите духовните закони в Космоса да ги прилагат активно в живота си, за да оставят на потомците си един по-добър и по-светъл свят: „Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда?
И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. – Кой са праведните? – Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И, следователно, сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас на Земята би се свършило.“ Логическата нишка на приемствеността в човешката история диктува необходимостта осъзналите духовните закони в Космоса да ги прилагат активно в живота си, за да оставят на потомците си един по-добър и по-светъл свят: „Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда? “ – За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от светлина.“ Липсата на правда в отношенията между хората разтваря широко вратите пред нахлуването на мрака: „Съвременните хора от безправие страдат – от нямане на светлина.“ За жалост зоркото око на ясновиждащия открива недостатъчен брой праведници в нашия земен свят. Затова и така често явление са проявите на въплътеното зло: „Праведните, добрите хора на Земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е.
към текста >>

61. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Червената нишка на тази душевна настройка и убеденост е преминала неуловима през всички епохи от човешката история.
Изключенията в природата са привидни“ (Учителят П. Дънов). Откакто човек е обърнал поглед към небето в зората на своето съществуване на тази планета, главен обект на неговата вяра е онази Висша Сила, наречена от него Бог. Върху тази вяра той съгражда фундамента на своя живот, извежда я на пиедестал измежду своите безсмъртни духовни стойности: „Вярата в Бога не е статичен въпрос. Вярата в Бога – това е принцип; вярата в Бога е основа на живота. Ти не може да живееш, докато нямаш вяра“ (Учителят П. Дънов). Червената нишка на тази душевна настройка и убеденост е преминала неуловима през всички епохи от човешката история. Вярата в Бога за искрено вярващия е безусловна и непоклатима. Тя се разпростира и върху творческите проявления на Всевишния в създадения от Него свят. В основата ў лежи твърдата увереност в Божията Премъдрост, върховна справедливост и целесъобразност. Това означава, че нашата вяра би могла да бъде изявена и на други равнища от структурата на Битието – спрямо обекти, които са пряко свързани с Първоизточника, които Го представляват или свидетелстват за определени Негови качества. Тази езотерична истина е изложена от Учителя П.
към текста >>

62. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Достатъчно е, че между тях се е родила невидимата нишка на искрена любов и взаимност и че те са готови да я съхраняват и разгръщат в своя съвместен живот.
Дънов се различава съществено от позицията на християнската Църква, според каноните на която е задължително женитбата между мъжа и жената да бъде узаконена в рамките на специален ритуал – венчание. В православната и римо-католическата Църква той е и изведен до равнището на тайнство, т.е. обряд, в чиито рамки участниците в него, венчаващите се, получават благодатните сили на Светия Дух, Третото Лице на християнската Света Троица. Тази непосредствена подкрепа от Бога и Църквата им е нужна, за да живеят в съгласие, взаимна обич и благочестие, да родят и възпитат по християнски своите деца и всички заедно, семейно, да вървят задружно по пътя на спасението. А посочените по-горе думи на Учителя на ББ в нашата страна довеждат до заключението, че не е необходимо формално узаконяване на интимния контакт между двата пола. Достатъчно е, че между тях се е родила невидимата нишка на искрена любов и взаимност и че те са готови да я съхраняват и разгръщат в своя съвместен живот. Осветлявайки същността и съдържанието на женитбата, той обръща вниманието ни преди всичко върху нейната роля за осъществяването на дълбока и трайна връзка между човека като сътворено същество и неговия Създател: „Женитбата е един акт, едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания човек се учи на четири неща. Ще се научи да люби Господа с ума си, ще се научи да люби Господа със сърцето си, ще се научи да люби Господа с цялата си душа и с цялата си сила. Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена субстанция, вложена в него при сътворяването му от Всевишния. А смисълът на казаното е концентриран в твърдението, достигащо до нас в контекст – Любовта към Бога, изразена от всички елементи на многопластовата човешка структура, и то в максимално интензивна степен, е гаранция за постигане целите на индивидуалната еволюция.
към текста >>

63. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Червената нишка, която ни води безпогрешно по нея, е Божествената Любов.
Редовният молитвен живот – ако е плод на дълбока вътрешна потребност, а не на фарисейска показност или суета – осигурява цялостно пречистване на ума, сърцето и тялото. И колкото повече се молиш, и колкото по-честен, сърдечен и открит си в молението си, толкова повече научаваш за истинския път на Духа и за собственото си място под слънцето. И така достигаш до котата, при която молитвеният зов на душата ти се слива с вечния глас на Космоса. Молитвата е пътека от един свят към друг. Тя има начало, но няма край. Червената нишка, която ни води безпогрешно по нея, е Божествената Любов. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: „Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Бога на Любовта. Да мисли за Този, Който единствен е неизменяем и благ всякога! “ Неизменността и благостта са качества, присъщи на Всевишния. За окултния ученик те са далечна, но постижима цел в неговото стремление към Вечността.
към текста >>

64. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

За мъдрия щастието не е в онова, което може да бъде измерено и претеглено, а в постепенното изграждане на невидимата нишка на великата Любов, която съединява сърцето на Бога със сърцата на всички живи същества: „Ти не мисли, че с богатството можеш да бъдеш щастлив, не мисли, че с многото знание можеш да бъдеш щастлив, нито че със силата си можеш да бъдеш щастлив.
Той постепенно ще ви се открива и вие ще започнете да виждате еднакво ясно както отвън, така и отвътре“ (Учителят П. Дънов). Следователно – да познаеш Бога в Любовта е най-значимото постижение по духовния Път, което те пренася завинаги в нетленните обители на върховното щастие. А си щастлив, защото Той е оживял в теб и ти си станал едно с Него. Така неусетно ти си се превърнал в жител на Божествения свят: „Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. който разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл“ (Учителят П. Дънов). За мъдрия щастието не е в онова, което може да бъде измерено и претеглено, а в постепенното изграждане на невидимата нишка на великата Любов, която съединява сърцето на Бога със сърцата на всички живи същества: „Ти не мисли, че с богатството можеш да бъдеш щастлив, не мисли, че с многото знание можеш да бъдеш щастлив, нито че със силата си можеш да бъдеш щастлив. Щастието се крие в ония благородни отношения, които трябва да имаш със своите братя, в онова дълбоко вътрешно разбирателство с тях. Ти можеш да бъдеш щастлив, само ако всички те разбират и те обичат. Под думата „щастлив“ разбирам само едно: ако Бог те обича чрез всичките хора – само така можеш да бъдеш щастлив. Или, другояче казано: Бог чрез всички разумни хора изпитва богатите, изпитва учените, изпитва и простите. Всички онези, на които съзнанието е пробудено, те се изпитват, понеже са в един клас – тъй както се изпитват учениците в училището“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

65. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Изтънялата нишка на живота му се прекъсна само дни след последните записани думи, изречени с угасващите сили на едно дълго и плодотворно земно пребиваване.
„Върви, народе възродени“ звучеше навсякъде. Цялото тържество става под звуците на тази песен. Те някак си се носят и във въздуха даже. Защото трептят тези вибрации навсякъде. Сава Калименов и авторът * * * Разказът на Сава Калименов (1901-1990) остана недовършен. Изтънялата нишка на живота му се прекъсна само дни след последните записани думи, изречени с угасващите сили на едно дълго и плодотворно земно пребиваване. Безкористна преданост към приетите от него идеи, но и широк поглед към съвременните му житейски, социални и философски проблеми му позволиха да надмогне някои свои ранни увлечения и да тръгне нагоре по тесния и неравен път на духа. С.К.
към текста >>

66. Живот за всички - Сава Калименов (1901 - 1990)

От нас се иска само да разберем това, да приемем великата истина на Божественото учение като ръководна нишка в живота си и да приложим това знание и тези сили за нашето собствено добро и за доброто на всички.
А умът, сърцето и волята, които са ни дадени на разположение, тялото ни — този съвършен, идеален инструмент за проявление, към който ний често се отнасяме толкова небрежно, най-сетне нашата безсмъртна душа, която крие в себе си несметни, безценни бисери — като вземем всичко това пред вид, ние не можем да не признаем, че сме притежатели на неизчерпаеми богатства. Ние сме богати, и то много богати, липсва ни само съзнанието за нашето богатство и умението да го турим в действие и да се ползуваме от него. Ний можем да претворим живота си. Можем да го направим красив, радостен, щастлив, пълен с духов но и материално изобилие. Бог ни е дал всичките сили, всичките условия, всичките възможности за това. От нас се иска само да разберем това, да приемем великата истина на Божественото учение като ръководна нишка в живота си и да приложим това знание и тези сили за нашето собствено добро и за доброто на всички.
към текста >>

67. Няколко думи за автора - Атанас Славов

Излиза, че биографията на Петър Дънов е предшествана от много съчинения, в които водеща е нишката на паметта за същинското, онова, което за Атанас Славов представлява трайност в българската или пък изобщо в световната култура.
Пише автобиографията си човекът, а излиза хем кратък очерк върху историята на България от 30-те до началото на 70-те, хем серия от портрети на българските интелектуалци, хем суифтианска донякъде проза „С точността на прилепи“. Решава да събере идеите си в книга, която озаглавява „Шаманът в теб и мен“ и става страшно защото в тази книга има по нещо за всичко, което го вълнува. Затова и сборникът с есета „Оловно кълбо“, с който той се завърна от емиграция през 1991 г., е най-доброто въведение към него: завършени есета, написани с отворено сърце и разхлопан език. А сред книгите му преди напускането на България, например, има и една отлична биография „Добри Желязков“. Също толкова ерудитска и същевременно по-четивна неможеща да бъде. Излиза, че биографията на Петър Дънов е предшествана от много съчинения, в които водеща е нишката на паметта за същинското, онова, което за Атанас Славов представлява трайност в българската или пък изобщо в световната култура. Навсякъде разказът му пулсира между портретуването на някоя широко скроена личност и разлистването в един мащабен пейзаж на културна ситуация, на неписани закони и генотип на една култура, а в някои случаи и на духа на времето. Иглика Василева Атанас Славов Роден в Сливен на 25 юли 1930 г. Живее в САЩ. Публикувал е над петдесет книги с поезия и художествена проза на български и английски език, научни изследвания в различни области на изкуството и теорията на литературата. Стипендиант на БАН В София, на Фордовата фондация в Ню Йорк, на Уилсоновия център и на Международния център за научен обмен във Вашингтон.
към текста >>

68. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Разрази се и в океана, и аз с приятеля - Атлантически океан, почнах един дует, за какъвто ноти още не са измислени...“ Каква мистична духовна аритмия! (Но Алеко не знае, че не е от раздялата, а от очакването за събиране - на нас отсамните с братята ни отвъд през бездната, дето е скъсала нишката ни!) Какъв неочакван, мистичен вътрешен удар разтриса цялото му същество! И странно, той помни уникалното си изживяване, но ведрата му натура го заравя в нафталина на останалите туристически спомени.
С кого се прощавах аз? Нямах ни едно близко до сърцето си същество на този свят ... Насреща ми, на брега, стояха хиляди французи, но какви са ми мене французите, какъв съм аз на тях! И все пак аз ги гледах, аз ги поглъщах с очите си, като че исках да протегна ръце към тях, да ги прегърна и между сълзите и целувката да им пришепна със задавен от вълнение глас: „Сбогом, сбогом, прощавайте!“ Аз се прощавах мислено с приятели, с България, с Европа, със Стария свят и като че отивах не в новия, ами на онзи свят, като че се отделях от земята и от хората. Какво чудно нервозно състояние! Като че буря се е готвила в моите нерви през няколко години и е очаквала само силно потресение, за да се разрази. Таквози потресение нервите ми не изпитаха ни при една от многобройните ми временни и вечни раздели; те го изпитаха тука, сега, при раздялата със Стария свят. И бурята се разрази в мене. Разрази се и в океана, и аз с приятеля - Атлантически океан, почнах един дует, за какъвто ноти още не са измислени...“ Каква мистична духовна аритмия! (Но Алеко не знае, че не е от раздялата, а от очакването за събиране - на нас отсамните с братята ни отвъд през бездната, дето е скъсала нишката ни!) Какъв неочакван, мистичен вътрешен удар разтриса цялото му същество! И странно, той помни уникалното си изживяване, но ведрата му натура го заравя в нафталина на останалите туристически спомени. Както е и с нас - читателите му. Всеки българин е чел тези редове, но кой не ги е прескочил като нищо особено, кой не си е казал, че просто Алеко си е майстор пътеписец, и ето ви още една претоплена авторска палачинка, поднесена за зяпналите почитатели на перото му. Само че така ли е? Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях. От океански костенурки.
към текста >>

Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях.
И бурята се разрази в мене. Разрази се и в океана, и аз с приятеля - Атлантически океан, почнах един дует, за какъвто ноти още не са измислени...“ Каква мистична духовна аритмия! (Но Алеко не знае, че не е от раздялата, а от очакването за събиране - на нас отсамните с братята ни отвъд през бездната, дето е скъсала нишката ни!) Какъв неочакван, мистичен вътрешен удар разтриса цялото му същество! И странно, той помни уникалното си изживяване, но ведрата му натура го заравя в нафталина на останалите туристически спомени. Както е и с нас - читателите му. Всеки българин е чел тези редове, но кой не ги е прескочил като нищо особено, кой не си е казал, че просто Алеко си е майстор пътеписец, и ето ви още една претоплена авторска палачинка, поднесена за зяпналите почитатели на перото му. Само че така ли е? Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях. От океански костенурки. Но и за Алеко този миг е само недоразбран мимолетен повей на чувствата. Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други пътеписи весело и някак леко се запечатват в съзнанието. Той е пътник от първа класа. От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа.
към текста >>

69. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

Още не е дошло времето да се свържат двата края на скъсаната нишка в националния живот на българите и да се направи отново крачка напред.
В шуменското списание „Памятник“ негови издатели, също забравени титани на Българското възраждане, получават писмо запитване за съдбата на Атанас чорбаджи - съратника на Иларион Макариополски. Последва публично обръщение към читателите от главния редактор; като го четеш, сякаш го виждаш да се пляска по челото: „Как забравихме наистина чорбаджи Атанас? “ Моли някой, който го познава отблизо, да напише нещо за него. Така идва публикацията на иконом Иван Радов, без който нямаше да се запомни чорбаджи Атанас; след години го цитират Ников, Мирски - всички историци на варненското възраждане. История! Няма, няма да стане отново реалност. Още не е дошло времето да се свържат двата края на скъсаната нишка в националния живот на българите и да се направи отново крачка напред. И наистина, когато се завръща на тридесет и една годишна възраст, Петър Дънов определено е човек, на когото още не му е дошло времето. То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на тридесет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите.
към текста >>

70. Няколко думи за автора - Атанас Славов

Излиза, че биографията на Петър Дънов е предшествана от много съчинения, в които водеща е нишката на паметта за същинското, онова, което за Атанас Славов представлява трайност в българската или пък изобщо в световната култура.
Пише автобиографията си човекът, а излиза хем кратък очерк върху историята на България от 30-те до началото на 70-те, хем серия от портрети на българските интелектуалци, хем суифтианска до някъде проза - “С точността на прилепи”. Решава да събере идеите си в книга, която озаглавява “Шаманът в теб и мен” - и става страшно - защото в тази книга има по нещо за всичко, което го вълнува. Затова и сборникът с есета “Оловното кълбо”, с който той се завърна от емиграция през 1991г., е най-доброто въведение към него: завършени есета, написани с отворено сърце и разхлопан език. А сред книгите му преди напускането на България, например, има и една отлична биография - “Добри Желязков”. Също толкова ерудитска и същевременно по-четивна неможеща да бъде. Излиза, че биографията на Петър Дънов е предшествана от много съчинения, в които водеща е нишката на паметта за същинското, онова, което за Атанас Славов представлява трайност в българската или пък изобщо в световната култура. Навсякъде разказът му пулсира между портретуването на някоя широко скроена личност и разлистването в един мащабен пейзаж на културна ситуация, на неписани закони и генотип на една култура, а в някои случаи и на духа на времето. Иглика Василева Атанас Славов Роден в Сливен на 25 юли 1930 г. Живее в САЩ. Публикувал е над двадесет книги с поезия и художествена проза на български и английски език, както и научни изследвания в различни области на изкуството и теорията на литературата. Стипендиант на БАН в София, на Фордовата фондация в Ню Йорк, на Уилсоновия център и на Международния център за научен обмен във Вашингтон.
към текста >>

71. Горницата (стаята на Учителя) и солариумът - Георги Христов

Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва.
Нямаше много мебели. Обстановката, в която живееше Учителя, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 м край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителя прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше неговата горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителя си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя. Една малка библиотечка, в която се слагаха най- важните неща. На стената висеше огледало.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35213184356689