Търсене в текстове за 'Нишка'

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Будност на съзнанието означава онази непреривна нишка от светлина в съзнанието му, която свързва човешкия ум със Светлината, която излиза от Словото на Учителя.
Ако не я разреши той, ще я разреши онзи, който ще бъде десети по ред. Но той непременно ще я разреши. Такъв е законът на Школата. Разказах ви една тъжна история за старинната цигулка на Учителя. Разказах ви и за това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача, за която е дошъл в Школата на Учителя. Будност на съзнанието означава онази непреривна нишка от светлина в съзнанието му, която свързва човешкия ум със Светлината, която излиза от Словото на Учителя.
към текста >>

2. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

Войнишката форма тогава се състоеше от войнишко кепе, куртка, брич с ботуши и шинел.
Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителят е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Всички, които са били на събора, всички без изключение са участвували във войната и всички са се върнали живи и здрави. Те донесоха със себе си невероятни опитности, които са имали по време на Балканската война, опитности, които говореха за силата на Духа, Който ги бе проводил на война и Който стоеше над тях. Това бе Христовият Дух. При раздялата на събора Учителят бе препоръчал всеки да носи в себе си собственоръчно написана и преписана "Добрата молитва" и "Деветдесет и първи Псалом", зашити във военните куртки. Войнишката форма тогава се състоеше от войнишко кепе, куртка, брич с ботуши и шинел. Войната между България и Турция е обявена на 5 октомври 1912 година. Всички приятели без изключение заминават на фронта и започват да пишат на Учителя и да споделят всички войнишки неволи и теготи. В едно писмо- отговор на Учителя от 9 януари 1913 година, София, до Константин Иларионов, който е офицер с чин майор, четем следното: "Любезни К. Иларионов, Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепък в живота.
към текста >>

3. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

А за да направим Общение с Бога, от нашия лъч трябва да се прекара връзка между нас и Духовния свят и от Духовния свят да се прокара съединителна нишка към Божествения свят, към Бога.
Търсете го в Светлината, което е вън от вас. Търсете го във Виделината, която ще дойде у вас. Търсете го в Славата, която е във висините, където обитава Божественият Дух. Христовият Дух е сияние на лъчи от Бога, лъчисто сияние от Бога. Ние человеците, като човешки души, сме лъчи от Бога. А за да направим Общение с Бога, от нашия лъч трябва да се прекара връзка между нас и Духовния свят и от Духовния свят да се прокара съединителна нишка към Божествения свят, към Бога. А това става само чрез Христовия Дух, който обема, обхваща Светлината, Виделината и Славата. Христовият Дух идва като светлина в умовете, като чистота в сърцата и с праведни дела у человеците. Христовият Дух носи Светлина в ума, Чистота в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа. Исус Христос дойде на земята, за да направи мост между Небето и земята, за да има съобщение. Преди Исус Христос хората робуваха.
към текста >>

4. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Музиката е съединителната нишка между Духовния свят и физическия свят.
Само онази мисъл, която схваща тази непреривност е музикална. На земята най-големият израз на разумността е Музиката, защото тя прекарва непреривността на Виделината и Светлината в ума и сърцето на човека с пробуденото съзнание. Словото слиза от Божествения свят чрез Слава и Хармония в Духовния свят. Словото от Духовния свят слиза чрез Виделина и музика, а чрез Хармония и Мелодия слиза в умствения свят на човека. Поезията е възприемане на Хармонията и Мелодията чрез ума на това Слово и се изразява чрез речта или чрез четмо и писмо. Музиката е съединителната нишка между Духовния свят и физическия свят. Чрез нея слиза Виделината в Светлината. Съзнателният живот започва чрез Музиката - това е връзката и прокараният път между физическия живот и Небето чрез пробуденото човешко съзнание. Музиката в Духовния свят е вътрешният път към Бога. Тя донася свобода на ума, чувствата, духа и човешката душа. Музикалният човек има връзка непреривна между ума, сърцето, духа и душата си.
към текста >>

А тази съединителна нишка е Любовта, рожба и плът на Христовия Дух.
Видимата, външна страна на съзнателния живот всякога започва с музика. Защо? Защото това означава пробудено съзнание и непреривност на човешката мисъл със Светлината и с Виделината в Духовния свят. Доброто е материализираната връзка на Любовта на земята. То се облича в Музика, защото чрез нея се свързва със света, откъдето то е слезнало по нишките на Любовта. Музиката на земята е най-възвишеният израз на Любовта, защото чрез нея в ума трябва да слезе Светлината, да направи връзка с Виделината и да премине в Славата. А тази съединителна нишка е Любовта, рожба и плът на Христовия Дух. Когато светлата мисъл се проектира и чрез волята на човека се роди в Добро - тогава се ражда Изкуството. Когато светлата мисъл се проектира нагоре, направи връзка с Духовния свят и свали Виделината - това става чрез Музиката. Когато светлата мисъл се проектира към Духовния свят и се облече с Виделината и с нея се проникне в Божествения свят на Славата, тази мисъл се превръща в Поезия. Отгоре надолу слиза първо Словото на Бога, после Хармонията, после Музиката, после Мелодията, после Поезията, после идеите се обличат в Светли мисли, чисти чувства и праведни постъпки. Възлизането отдолу нагоре става само при пробудено човешко съзнание, защото има такъв път за възлизане нагоре.
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ

Войнишката шапка 165.
Протокол 160. Арест в полицията 161. Огнената пещ в Обществената безопасност. 162. “Една духовна работа” 163. Подпалвачите 164. Войнишката шапка 165. Време е 166. Метеорологът Игнат Котаров и въздушната тревога 167. Обърнатата кола 168. Разходка във въздуха 169. Свръхсъзнанието 170.
към текста >>

6. 61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА

Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва.
Нямаше много мебели. Обстановката в която живееше Учителя беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя. Една малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало.
към текста >>

7. 79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Пернишка печка с кюнци, маша и лопатка.
Хармониум - малък и голям. 3. Катедра на Учителя с размери 130/125 см с две стъпала. 4. Масичка към катедрата - 40/65 см. 5. Черна дъска, триъгълник, пергел, тебешир. 6. Столове. 7. Пернишка печка с кюнци, маша и лопатка.
към текста >>

8. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Ковачев, който е бил войник на фронта, си дохожда във войнишка отпуска, минава през София и отива при Учителя, за да го види.
Съюзниците открито изоставят България. Това Александър Малинов осъзнава на 19 септември. Българските войски напускат фронта. Без това предисловие е невъзможно да се разбере обстановката и времето, когато бе дадена и създадена песента „Сърдечния зов", защото съществуват сили, които пряко или косвено са вземали участие за свалянето на тази песен от Невидимия свят и начина за написването на песента е при необикновени обстоятелства. Един от приятелите - Атанас Д. Ковачев, който е бил войник на фронта, си дохожда във войнишка отпуска, минава през София и отива при Учителя, за да го види. Той бил музикант, военен капелмайстор и като такъв е бил мобилизиран да подържа със своите маршове бойния дух на войниците. Дошъл при Учителя и Му разказал новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли така, Учителят по едно време извадил текста на едно стихотворение „Сърдечния зов", което е било написано от един брат Зурков и подарено на Учителя. Последният Го оглежда внимателно и Го подава на Ковачев: „Можете ли да напишете музика върху този текст?
към текста >>

" Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен, разделя се с Учителя и като му се свършва войнишката отпуска, от дома заминава за фронта в своят полк.
Като разговаряли така, Учителят по едно време извадил текста на едно стихотворение „Сърдечния зов", което е било написано от един брат Зурков и подарено на Учителя. Последният Го оглежда внимателно и Го подава на Ковачев: „Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата. Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката. Усмихнал му се окуражително и казал: „Рекох, напишете музиката! " Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен, разделя се с Учителя и като му се свършва войнишката отпуска, от дома заминава за фронта в своят полк. Пристига в полка си и минава някой и друг ден докато разкаже новините от къщи на жадуващите да чуят от устата му измъчени войници. По едно време му идва мисъл в главата, че е време да напише музика на този текст даден му от Учителя и да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има. Като че ли някой говори отгоре над главата му: „Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката си и се залавя за работа. Чете текста, започва да търси мотива на Учителя, който подхожда на песента.
към текста >>

9. 164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА

164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА Брат Жечо Панайтов е млад войник и през 1918 г.
164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА Брат Жечо Панайтов е млад войник и през 1918 г. първо уволняват онези, които са били ученици, за да си продължат образованието. Краят на войната, разрухата и нарушеното продоволствие докарват глада и на фронта. Войниците получават по 200 грама хляб дневна дажба. Предния ден им дали дневната дажба, но те я изяли още през нощта понеже били гладни. На другия ден от тяхната рота се уволняват още 50 души и пътуват за София безплатно с уволнителните си билети.
към текста >>

Тогава Жечо подава войнишката си шапка на първия си приятел: „Иди с моята шапка и ще ти дадат хляб".
На Софийската гара е имало пункт, където се раздавало хляб на войниците, но срещу представяне на уволнителния билет. Двама негови приятели се нареждат, но им отказват, понеже е получен хляб предния ден. Идва ред на Жечо, но през това време той се моли на Учителя мислено: „Учителю, помогни ни да ни се даде хляб". Жечо пристъпва, подава си билета и дежурния без да го погледне.удря му печат и му дава ежедневната дажба хляб. След него върви неговият приятел, но на него не му дават, защото бил си го получил. Тогава Жечо подава войнишката си шапка на първия си приятел: „Иди с моята шапка и ще ти дадат хляб". Нахлупва си войнишкото кепе на Жечо, отива и му дават хляб като дежурния изобщо не погледнал билета му. Връща се и носи хляб. А Жечо му казва: „Дай ми шапката" и после я подава на другия си приятел: „Иди с моята шапка да си получиш дневната дажба". Отива нахлупил шапката на Жечо и получава също дневна дажба хляб. Връщат се при Жечо и му викат: „Абе, каква е тази вълшебна шапка?
към текста >>

10. 73. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ

Брат Георги Куртев пази книжката си във войнишката си торбичка.
Подредени според цветните лъчи на светлината. Тази книжка е свещена. Тя се дава само на верни братя и сестри. Ученикът трябва да я носи в себе си, когато пътува, когато минава през опасни места. Има ред правила как да си служим с нея. Брат Георги Куртев пази книжката си във войнишката си торбичка. Но настава отстъплението От Тракия, брат Георги евакуира болните си на гарата в Одрин, а суматохата е невиждана. Войските отстъпват. Последните влакове за България заминават, а турците настъпват. Багажът на болницата е струпан на перона между хиляди други багажи. Войници тичат, тъпчат всичко, всеки бърза.
към текста >>

Брат Георги се отправя към техния вагон, но в туй време си спомня за книжката във войнишката торбичка.
Войските отстъпват. Последните влакове за България заминават, а турците настъпват. Багажът на болницата е струпан на перона между хиляди други багажи. Войници тичат, тъпчат всичко, всеки бърза. Войникът, който е оставен да пази багажа и него го няма, той се е качил вече на влака. Брат Георги се отправя към техния вагон, но в туй време си спомня за книжката във войнишката торбичка. Затичва се към перона. Багажа е разхвърлян съвсем е тъмно вече, нищо не се вижда. Как ще намери в тази бъркотия торбичката? Отчаян той бръква в един куп багаж, сграбчва нещо и като поглежда неговата войнишка торбичка. Прегръща я, хуква към влака, едва туря крак на вагона и влака потегля.
към текста >>

Отчаян той бръква в един куп багаж, сграбчва нещо и като поглежда неговата войнишка торбичка.
Войникът, който е оставен да пази багажа и него го няма, той се е качил вече на влака. Брат Георги се отправя към техния вагон, но в туй време си спомня за книжката във войнишката торбичка. Затичва се към перона. Багажа е разхвърлян съвсем е тъмно вече, нищо не се вижда. Как ще намери в тази бъркотия торбичката? Отчаян той бръква в един куп багаж, сграбчва нещо и като поглежда неговата войнишка торбичка. Прегръща я, хуква към влака, едва туря крак на вагона и влака потегля. Брат Георги прегръща торбичката, нещо го стопля отвътре, дава му сила - „Завета на цветните лъчи на светлината". Невидимата силна топла, бащинска ръка, тя е която ни крепи и ръководи в живота. А тази книжка е стъкмена от Учителя и са думи изказани от Господния Дух през всичките тези времена откакто е човек на земята. Духът Господен е в тях.
към текста >>

11. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Учителят махнал ръка над него, все едно, че късал някаква нишка.
По-късно Учителят споделя, че е направил грешка, че му е казал кога ще си замине, защото е навлезъл в зона, в която не е могъл да се ориентира. Когато дошло времето да си заминава от този свят, той е бил в едно състояние нито жив, нито мъртъв. Или както се казва: нито долу, нито горе. Не е могъл да се отдели от тялото си. Съобщават на Учителя и Той заминава за Сливен, посещава дома му, застава пред леглото и го освобождава и тогава той си заминава. Учителят махнал ръка над него, все едно, че късал някаква нишка. Преди това д-р Миркович отваря очи, идва в съзнание, отварят му се духовните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва. Учителят го пита: „Позна ли ме? ", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи! " След това затваря очи и си заминава. Учителят си отива и оставя близките да го погребат.
към текста >>

12. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

А човешкото у тях е онази Божествена нишка, която присъствува във всеки човек.
А аз в килията си почивах и работех с мисълта си непрекъснато. А това е първостепенна задача на човека. Да работи с мисълта си и да се моли с душата си - това е целта на ученика на земята. С циганите се разделихме много приятелски. Човеците са навсякъде едни и същи само когато заработи и човешкото у тях. А човешкото у тях е онази Божествена нишка, която присъствува във всеки човек. Такъв спомен имам от тези цигани. Но иначе не обичам циганите. Ние знаехме от Учителя, че заради едно тяхно отклонение в Индия те са били наказани от Небето и са били изпъдени от Индия, за да се скитат по света. Сега бяха скитници и затворници. Аз също бях за тях скитник и затворник.
към текста >>

13. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната.
" Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев.
към текста >>

14. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Галилей Величков

Разчетохме шифъра на незримата нишка, която свързва съдбите на две личности и един народ.
Разпуканата и разломена канара на бивака, който от години ни приютява, вече дими. Първите са запалили огньове. Вървим нагоре и мислим върху изказаното. УЧИТЕЛЯТ даде ново съдържание на възходящата спирала на един народ. Обогатихме се с нови разбирания и схващания за кармичната завръзка и развръзка. Разчетохме шифъра на незримата нишка, която свързва съдбите на две личности и един народ. Разбрахме съдържанието и смисъла на едно велико време, през което Бог благоволява да се изяви в своята пълнота. Какво повече можехме да пожелаем през този ден? Забележка: Борис III е цар от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Симеон II - роден 16 юни 1937 г., цар от 28 август 1943 г.
към текста >>

15. І.18. БЪЛГАРИЯ

Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен. Това е Божествената привилегия на Българския народ, между който работя. Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
към текста >>

16. ІІІ.71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА

Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка.
71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА Наложило се брат Георги Куртев да пътува от Айтос за София с влака. Трябвало да се срещне с Учителя по някаква работа. Преди да тръгне на път се помолил и потърсил закрила от Невидимия свят. Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото пътуване. Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото. Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята.
към текста >>

Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея.
71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА Наложило се брат Георги Куртев да пътува от Айтос за София с влака. Трябвало да се срещне с Учителя по някаква работа. Преди да тръгне на път се помолил и потърсил закрила от Невидимия свят. Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото пътуване. Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото. Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята. Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе.
към текста >>

Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака.
Трябвало да се срещне с Учителя по някаква работа. Преди да тръгне на път се помолил и потърсил закрила от Невидимия свят. Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото пътуване. Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото. Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята. Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе. Ако ти е много дълъг конеца, хвърчилото се издига още по-високо.
към текста >>

А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило.
Преди да тръгне на път се помолил и потърсил закрила от Невидимия свят. Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото пътуване. Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото. Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята. Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе. Ако ти е много дълъг конеца, хвърчилото се издига още по-високо. Това бе една чудна игра за деца с големи преживявания.
към текста >>

Като слезнал на гарата, благодарил мислено на съществото и хвърчилото, и сребърната нишка, която била закачена за рамото му се отлепила и хвърчилото се отдалечило в Небето.
Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята. Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе. Ако ти е много дълъг конеца, хвърчилото се издига още по-високо. Това бе една чудна игра за деца с големи преживявания. Брат Георги Куртев е във влака, влакът пътува от гара на гара и от време на време той поглежда нагоре през прозореца и вижда, че хвърчилото, което е закачено за вагона хвърчи във въздуха и така го придружава чак до София. Като слезнал на гарата, благодарил мислено на съществото и хвърчилото, и сребърната нишка, която била закачена за рамото му се отлепила и хвърчилото се отдалечило в Небето. Брат Георги пристига на Изгрева. Точно по това време братските деца на Изгрева се опитват да вдигнат във въздуха едно такова детско хвърчило. Накрая го вдигат и всички наблюдават чудната гледка. Съобщават на Учителя, че брат Георги е дошъл от Айтос, Учителят излиза и го посреща пред приемната. Брат Георги целува ръка на Учителя и в този момент и двамата поглеждат нагоре и виждат детското хвърчило над главите си да плющи на вятъра и да размахва опашка.
към текста >>

17. ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА

Така моята войнишка съдба бе значително облекчена.
Имах външни и вътрешни хемороиди, които много често се възпаляваха. И за тях получих медицинска бележка за освобождаване. Всичко това представих пред военната медицинска комисия и аз бях освободен. С нейно решение от 17 септември 1943 година бях отложен за три месеца с писмо, съгласно 844/143/32 и трябваше да се явя на 8 декември 1943 година в 1 инженерен полк. А на 8.ХII.1943 година бях окончателно освободен, понеже поделението, в което бях извикан N74-1, бе демобилизирано. Така моята войнишка съдба бе значително облекчена. Аз останах свободен и Учителят ме покани да Го придружавам до Витоша, в разстояние на 40 дни. Разбира се, това бяха ежедневни възлизания от Изгрева, през Симеоново, до Витоша. Тези дни не бяха един след друг. Понякога излизахме един, или два пъти в седмицата. А друг път почти през ден.
към текста >>

18. 4.22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност

ИЛИЯ УЗУНОВ

Беше хубава, голяма пернишка печка.
Тя беше възрастна тогава, а аз млад и търсех контакт с нея. Тя ме посрещна и настани в една стая. Беше студено. В съседната стая печката гореше и бумтеше. Тогава тя отвори вратата и така се отопляваше стаята, в която аз трябваше да спя. Беше хубава, голяма пернишка печка. Седим до печката, греем се и разговаряме. От време на време Елена слага по едно дърво, или лопатка с каменни въглища. Веднъж, като погледна жарта в печката, ми каза: „Ще ти разправя нещо, което лично Учителят ми го е разказвал пред тази печка." След това тя затвори вратичката на печката и седна на стола и започна да разказва думите на Учителя: „Еленке, знаеш ли, че веднъж ме викаха в „Обществена безопасност" в София. Разпитваха ме и аз отговарях. Те записваха отговорите ми и накрая ми дадоха лист с написани въпроси, за да отговоря на тях писмено.
към текста >>

19. 6.26. Погледът на мъдреца

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тези малки алюзии, които правим за будния поглед на ученика, ще му разкрият големите функционални линии, които преминават като основна нишка между действията на окултната школа на Учителя и събитията, които се извършват в народите и човечеството.
Такива диктатури се създадоха в Италия, в Полша, в Испания, в Турция и др. Характерни бяха особено през 1926 г. големите заговори и атентати, които се създадоха почти във всички европейски държави. Всичките тези действия бяха като реакция срещу света на самосъзнанието, където личността доминира и иска да наложи своята воля, като използва тежкото положение, при което се намират обществата и народите. Наистина, човечеството се намираше при много трудни задачи. Тези малки алюзии, които правим за будния поглед на ученика, ще му разкрият големите функционални линии, които преминават като основна нишка между действията на окултната школа на Учителя и събитията, които се извършват в народите и човечеството. През тази същата година (1926), през август, трябваше да стане нашият събор, в който взимат участие не само ръководителите от кръжоците в различните градове на България, но и много представители и членове на братството. Съборът беше разрешен, по искане на ръководителите, от министър-председателя на България. Сутринта, в деня на откриването на събора, който щеше да се състои на Изгрева, аз придружих Учителя от дома му на ул. „Опълченска" 66 към Изгрева. Пристигайки в гората, почти на средата на пътя за Изгрева, една сестра ни среща и ни каза, да не отиваме на Изгрева, понеже целият Изгрев е обкръжен от стражари, които не позволяват нито да се влиза вътре, нито да се из-лиза навън.
към текста >>

20. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, от което се открива прекрасен изглед към Пернишката котловина и възвишенията Голо Бърдо.
56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, от което се открива прекрасен изглед към Пернишката котловина и възвишенията Голо Бърдо. От всички шопски села в околностите на София, то беше едничко, където беше образуван братски кръжок. В кръжока влизаха селяни, изпитани в борбите на живота - хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по пътя на собствения си опит са дошли в допир с идеите на учението. Те бяха хора енергични и трудолюбиви. След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село.
към текста >>

21. 7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

По такъв начин като по нишка се очерта пътя, по който трябва да вървим, да се насочим и търсим Истината.
Основното си образование, както и прогимназията получих на село, а след това гимназиалното си образование в София. Гита също учеше гимназия в София. Аз живеех при сестра си, а Гита при брат ни в София. Гита се запозна в София със съпруга си Емил Стратев. Той пък се познаваше с брат Георги Радев. По такъв начин като по нишка се очерта пътя, по който трябва да вървим, да се насочим и търсим Истината. Така, посредством мъжа на сестра ми ние почваме да посещаваме беседите на Учителя и да се запознаваме с Учението. Сега, вече като възрастна, като размишлявам, вече съм 81-годишна, като си проследявам живота, виждам пропуски, тъй като не съм била в Школата, някакси съм преминавала...идвала съм на беседи, пак съм си отивала на село, била съм и на работа като учителка. Като че съм си вземала от Учението така, на порции, малко по малко. Сега като чета разбирам, че е имало Школа, която е ръководел Учителят. Имало е братя, които са били покрай него.
към текста >>

22. 44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

Оказа се, че това не беше една тънка нишка, а едно дебело въже, което въже ни бе завързало от стотици прераждания.
Духът се проявява само чрез Силата Божия, а Истината се проявява чрез Светлината. В онези години след като влезнахме в Школата, след като започнахме да се въвеждаме в едно знание, което досега не е било достъпно за човечеството смятахме, че нещата около нас и в нас ще тръгнат по мед и масло. Но отначало всичко тръгна наопаки, всичко се обърка, като че ли някой ни вплиташе в някакво платно и кросното се навиваше с изтъканото платно, а отгоре нишките, както и отдолу нишките, че по средата совалката хвърчеше от едната и от другата страна и ние се втъкавахме в платното и имахме усещането, че някой вътре у нас тъче на стан. А се оказа, че ние получаваме знания за някои неща и освен това, че имаме познание за други дошли от миналото, които ни объркаха и затрудниха. Тогава не знаехме, че със влизането ни в окултната школа положението ни няма да се подобри, а ще се влоши, защото трябваше да се справим с привички и недъзи, които носехме с миналото и освобождаването ни от тях бе труден процес. Оказа се, че това не беше една тънка нишка, а едно дебело въже, което въже ни бе завързало от стотици прераждания. Учителят започна да дава общо задачи в Школата, които на глед бяха много обикновени, а понякога ни се струваше, че са прости. Сега се срамувам, че тогава така сме мислили. А какво се оказа, че онези прости задачи не можахме да ги изпълним. Започвахме и все нещо не достигаше, за да ги направим така както трябва. Част от тези задачи ще ги намерите в беседите.
към текста >>

23. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

Всички се мъчеха да кажат коя е основната съединителна нишка на реферата.
Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата. А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една вътрешна вълна на философско обобщение на всеки един проблем. Така за пръв път професор Димитър Михалчев започна да ни предава. Имаше лекции и упражнения. Той изваждаше от едно резюме на някой студент онова, върху което градеше новата си лекция. Всички се мъчеха да кажат коя е основната съединителна нишка на реферата. Най-после аз станах и изказах основното положение, а това бе, че се говореше за вътрешният и външният свят на човека. Тогава майка ми беше болна и аз бях нередовна в лекциите си и бях прочела бегло материала. Така че като дойдоха до мъчното място, където всички се спряха, аз колебливо вдигнах ръка, станах и го казах. Беше вярно. Всички се огледаха, от къде на къде на една студентка може да й дойде такова хрумване в главата, че да говори за вътрешният свят на човека и за неговият външен свят.
към текста >>

24. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Та всеки един от нас представляваше цвят, представляваше отделна нишка, втъкана и изтъкана в тази българска китеница.
За него това изказване на Учителя не бе противоречие, но за нас бе любопитно. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. Та изводът е този, че човешката душа, за да направи връзка с Бога и да чуе Словото Му трябва да бъде от вътре чист и най-важното е да има вяра, а чрез вярата човек се доближава до вътрешната връзка, която осъществява общението му с Бога. А да сложиш пистолет в джоба си означава, че ти не разчиташ на връзката си с Бога, а на човешки изобретения и затова Учителят започна така ни в клин, ни в ръкав. Ето един обикновен пример от богатата българска китеница, нали знаете, че българите когато тъкат чергите си втъкават безброй багри, цветове и чудни са техните китеници. Та всеки един от нас представляваше цвят, представляваше отделна нишка, втъкана и изтъкана в тази българска китеница. А сега ще разкажа някои подобни случаи. В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал понеже дошъл от любопитство нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал на обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: „Ама какъв шарлатанин е този Дънов".
към текста >>

Всеки един от нас имаше свой път, беше нишка в този стан, който се тъчеше и който изтъка една българска китеница с български багри и това е българска китеница.
Това е разрешението на задачата." Сестрата слуша и вече разбира, че Учителят е дошъл с джобното фенерче да я освети и да даде един лъч на надежда, а останалото тя ще разреши сама като се свърже с Духът, който носи Светлина в ума и Виделина в душата на човека. Ето тук разказах няколко случая, които носеха съдбовен порядък за онези, които ги изпитваха. За нас останалите бяха обикновени опитности от времето на Школата. Тук имаше образи най-различни и ние се оглеждахме в Словото на Учителя и понякога на неговото огледало ние не можехме да се познаем. Впоследствие когато част от това Слово и от светлината на това Слово се втъкаваше в нас по най-необикновен начин то тогава в съзнанието ни проблясваше светлинка и ние търсехме тази светулка, която ни извеждаше на правия път. Всеки един от нас имаше свой път, беше нишка в този стан, който се тъчеше и който изтъка една българска китеница с български багри и това е българска китеница. Нашите опитности от времето на Учителя изплетоха и изтъкаха разноцветната българска китеница. Такива бяхме -многообразни и в това многообразие виждахме как Словото на Учителя минаваше и търсеше да изтъче чрез нашият живот най-красивата форма, зад която трябваше да се прикрие големият и Високият идеал от Словото на Учителя. За света Школата на Учителя остана непозната, но за нас бе живот и съдба. Аз съм на разговор пред Учителя. „Представи си, че се намираш на дъното на кладенеца и досега капака от горе бил затворен.
към текста >>

25. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

А още по-рано нейният баща заминал за фронта през Европейската война, отива при Учителя да си вземе сбогом и той му казва да вземе едно евангелие и да си го сложи в джоба от лявата страна на войнишката куртка.
Правото е на тяхна страна. Те са на правата страна". Като отишла там тя без да иска вижда руски пленници жени, които ги прекарвали под строй. Тя се приближавала и пъхала в ръцете им по някой комат хляб. Така че това е била помощта на Учителя чрез нея към пленените рускини. А още по-рано нейният баща заминал за фронта през Европейската война, отива при Учителя да си вземе сбогом и той му казва да вземе едно евангелие и да си го сложи в джоба от лявата страна на войнишката куртка. Той послушал. На фронта един куршум го улучва точно от ляво върху сърцето, но се удря в евангелието и не прониква по-навътре. Само пробитото евангелие от куршума и дупката са напомняли на брата за онзи, който го е спасил от явна смърт. Така че както бащата, така и дъщерята бяха се докоснали до Божието благословение. Божието благословение не се изсипва току-така.
към текста >>

26. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

Бях потънала в размисъл - това е израз, но за мен означаваше нещо друго, бях се добрала до един важен въпрос, бях хванала в мисълта си една светла нишка и започнах да я намотавам на кълбо в себе си и с постоянство и полека-лека зачетох по нея мисълта, която носеше.
Това трябва да подчертая и да бъде много ясно. Навярно знаете, че според Учителя човек не създава мисълта, а тя съществува в един свят където ако се добере и влезне в този умствен свят и ако има вътрешна скала на своето вътрешно радио може да се насочи на някоя вълна и да приеме някоя мисъл от съответното поле. Но при мен ламбите на радиото в мен светеха, но нито приемах някаква мисъл, нито предавах. Та на десетия ден изпаднах в особено размишление, което ме озадачи и което ме изненада. Аз бях започнала да размишлявам един много сериозен въпрос. Бях потънала в размисъл - това е израз, но за мен означаваше нещо друго, бях се добрала до един важен въпрос, бях хванала в мисълта си една светла нишка и започнах да я намотавам на кълбо в себе си и с постоянство и полека-лека зачетох по нея мисълта, която носеше. Четях я в себе си, размишлявах по нея и така бях потънала в размисъл и нищо друго в момента не ме интересуваше и не обръщах внимание какво става около мен. Така в периферията на моето външно зрение видях, че Учителят правеше нещо на двора и изобщо не ме поглеждаше и че около него имаше двама-трима приятели, с които разговаряше. Но това нйкакси беше вън от мен. А аз намотавах това вътрешно кълбо и светлите нишки се навиваха, нижеха се думи и слова, четях ги, приемах ги вътрешно и размишлявах върху тях. Накрая дохождам до една съществена мисъл.
към текста >>

27. 130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

Винаги в съзнанието ми е стояла тази връзка като неделима нишка идваща от вековете, минаваща сега през този ми живот и продължаваща и в бъдеще.
Пътувайки с Учителя във влака до Търново на един от първите събори го попитах: „Учителю, спомням си един сън, едно преживяване, че съм плакала много, че съм се разкайвала за нещо, но не си спомням за какво. Но после дойде Христос и ме спаси". Той ме изгледа, усмихна се и каза: „Това е истина. Досега сме те взимали доста млада, няколко пъти от земята, за да не се отклониш от пътя". Това беше едно първо потвърждение от Учителя за връзките ми с Христа още от онази епоха, и за връзките ми с Христа по време на Школата на Учителя, че и след това. Винаги в съзнанието ми е стояла тази връзка като неделима нишка идваща от вековете, минаваща сега през този ми живот и продължаваща и в бъдеще. Тази връзка с Христа беше дошла в мене като спомен и тя стана жива връзка, когато дойдох при Учителя и разбрах, че този Дух бе същият Дух от времето на Христа. Че дори и нещо повече. Сега беше Бог слязъл на земята. Спомням си бяха изречени от него едни исторически, епохални думи: „Ако преди 2000 години беше дошъл Сина, то сега дойде Бащата". Ако преди 2000 години беше изпратен Христовия Дух и дойде Синът, то сега беше дошъл Бащата, т.е.
към текста >>

Така аз успях в себе си да възстановя връзката, която имах по времето на Христа и връзката, която имах сега при Учителя, това бе една светла нишка в съзнанието ми, идваща от преди 2000 години, минаваща през вековете и стигаща до тук в мен.
Ако преди 2000 години беше изпратен Христовия Дух и дойде Синът, то сега беше дошъл Бащата, т.е. Бог се беше вселил в тялото на Учителя Дънов и пребиваваше в него, пребиваваше в Учителя Духът Беинса Дуно, Още в началото за мен беше ясно, че аз стоях пред Бога и Бог се проявяваше пред мен. Веднъж той ме запита кого смятам, че е той и тогава аз му казах, че Бог и Господ са в него и пред мене стоят в единение. Тогава ми каза, че съм блажена, защото кръв и плът не са ми казали това, а е откровение на духа ми. По-късно няколко пъти ми каза лично: „Между мен и Бога разлика няма да правиш". Така аз успях в себе си да възстановя връзката, която имах по времето на Христа и връзката, която имах сега при Учителя, това бе една светла нишка в съзнанието ми, идваща от преди 2000 години, минаваща през вековете и стигаща до тук в мен. Тези горни редове ги преразказвам за случая, който следва, за да се види, че връзката между човешката душа и Бога не е еднократен процес, а е вечна. Веднъж направена връзка между човека и Бога тази връзка живее вечно, тя не се къса при различните прераждания, защото тя е жива и неръкотворна. Тя само трябва да се намери и да се възстанови в едно прераждане. Има моменти в човешкия живот когато човек се определя за Бога, т.е. определя се и търси и възстановява скритата от забравата на времето връзка между него и Бога, между човешката душа и Бога.
към текста >>

28. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

В отговор на това Учителят завършва беседата си така: „Ами ако съм една нишка, която носи туй Божествено Учение, ако вие скъсате тази нишка какво ще спечелите?
През 1921 година от 19 до 24 август бе събора в Търново. На 19 август Учителят изнесе беседата „Пробуждане на колективното съзнание". През 1922 година на 19 август Учителят изнесе беседата „Новият живот". Накрая на беседата си Учителят дава отговор на решението на архиерейският събор от 20 юли 1922 година публикувано в „Дневник", бр. 6804, в който се съобщава, че Петър Дънов се е самоотлъчил от църквата. В отговор на това Учителят завършва беседата си така: „Ами ако съм една нишка, която носи туй Божествено Учение, ако вие скъсате тази нишка какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашият идеал както го изгубиха преди 2000 години евреите като отхвърлиха Учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони през тази Истина и да не я приложи. Сега и вие българите колкото по-рано възприемете това Учение толкова по-добре ще бъде за вас". През 1923 година няма събор. Правят се постъпки до правителството на Александър Стамболийски, но то не разрешава събора, а на 9 юни 1923 година е направен военен преврат и Стамболийски е убит.
към текста >>

29. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи... Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство.
Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,1ез ех1гетИез зе ЮисНепГ, т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи... Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомня известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги... под Вас" (цитираме пак от в. „Мир", 1909 г.). В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях.
към текста >>

30. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

2) Ние знаем и виждаме още ясно, че човечеството, включително и ние християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на когото, за нас християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост, вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов, вместо Божествената.
Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьр-новци и изобщо за всички добри християни. 1.) Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука. За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и живота", а също и останалата част от Библията са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък. Следователно, ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли. 2) Ние знаем и виждаме още ясно, че човечеството, включително и ние християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на когото, за нас християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост, вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов, вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр. и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни. Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум.
към текста >>

31. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

Но стиснах със зъби и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец.
Не, това не беше път, а това беше вътрешна каторга и затвор, но нали и на затворниците им се дават по нещо да преживяват? Означаваше ли това, че бях на съвсем друго място и това място бе Ада? Та какъв Ад можеше да е това? Та нали аз бях физически на Изгрева, нали тук бе Школата на Бялото Братство, та нали до мен беше Учителят и лично Учителят и чрез него ми беше посочен този път. Та това не беше страдание, защото не страдах само аз, а в мен страдаше цялата вселена. Но стиснах със зъби и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец. Развързвах се с нокти и със зъби. Не, това беше нещо повече от страдание. Това бе мъчение. Аз бях стигнала до мъчението. И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез страданието човек осъзнае за какво страда, то страданието се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота.
към текста >>

32. 50. СХВАНАТИЯТ ГРЪБ

Леля ми живееше на ул. „Нишка".
50. СХВАНАТИЯТ ГРЪБ Беше още в най-ранните години, когато Изгревът беше още необитаем и Учителят си живееше на ул. „Опълченска" 66. Беше Коледна ваканция. Аз гостувах тогава у леля си заедно с приятелката си Олга Блажева. Леля ми живееше на ул. „Нишка". Бъдни вечер прекарахме у леля си скромно, но приятно, тихо и спокойно. Стояхме до късно в разговор. Когато се събудихме на другата сутрин, малко късничко, Олга се оплака от силни болки в кръста и гърба. Някъде се е простудила предния ден и сега беше цяла схваната, вцепенена, не можеше да мръдне. Бяхме още много млади.
към текста >>

33. 21. ПОМНЕТЕ, ЧЕ КОГАТО СТЕ В МОЛИТВА...

Мария Райчева

Правех големи усилия да не изтърва нишката на молитвата си, както и да не го погледна, а той изведнъж изостана зад гърба ми, напрегнах последните сили на волята си да не се обърна и да не прекъсна молитвата.
Не ми оставаше нищо друго, освен да продължа пътя си с молитва. Започнах 91.псалм. Той не мърдаше от мястото. Колкото се приближавах към него, страхът ми се увеличаваше. Когато се изравнихме, той тръгна рамо до рамо с мен, без да продума. Правех големи усилия да не изтърва нишката на молитвата си, както и да не го погледна, а той изведнъж изостана зад гърба ми, напрегнах последните сили на волята си да не се обърна и да не прекъсна молитвата. Краката ми се подкосиха, но за щастие издържах и едното и другото, а в това време човекът изчезна, изпари се като мъгла, не разбрах къде отиде. Когато стигнах на Изгрева, Паневритмията беше вече започнала. Включих се в кръга. При играенето ми стана топло. Играейки свалих жакетчето си и го метнах извън кръга, край лозето.
към текста >>

34. 3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА

Петър Камбуров

С получаваната заплата 90 лв., плюс дажбата на 3-4 души войници, делегирани към същото предприятие, които доброволно си отстъпваха дажбата на мене - три-четири хляба и една-пълна бака с войнишка чорба, аз поддържах две семейства: нашето и на това на вуйчо ми - Иван Котаров.
Така продължих дълги години са свиря по слух, без ноти. Усвоих добре народната музика, така както я изпълняваше баща ми. Едва 20-30 години по-късно започнах частично да уча нотно свирене, което не ми се удаваше и си останах до днес специалист по народна музика, а любител на нотната музика. През първата година на войната (1915) аз напуснах гимназията и за една година се назначих писар-разсилен при Комитета за стопански грижи и обществена предвидливост. Тогава бях завършил V клас на реалната гимназия в Стара Загора. С получаваната заплата 90 лв., плюс дажбата на 3-4 души войници, делегирани към същото предприятие, които доброволно си отстъпваха дажбата на мене - три-четири хляба и една-пълна бака с войнишка чорба, аз поддържах две семейства: нашето и на това на вуйчо ми - Иван Котаров. На следващата година - 1916, завърших VI клас, а през 1917-18 г. VII клас. В края на учебната 1917-1918 година през месец кани ме мобилизираха по изземане на храни за войската и ме изпратиха с още един стар войник (с пушка) в с. Сборище, Новозагорско. Бях началник на зърнения склад, а войника - подчинен на мене за охрана.
към текста >>

35. 4. ВЪЛШЕБНАТА ВОЙНИШКА ШАПКА

Петър Камбуров

Златка Георгиева (Вачева)

4. ВЪЛШЕБНАТА ВОЙНИШКА ШАПКА Излезе нареждане да се уволнят всички учащи се, които следва да продължат образованието си.
4. ВЪЛШЕБНАТА ВОЙНИШКА ШАПКА Излезе нареждане да се уволнят всички учащи се, които следва да продължат образованието си. В това число бях и аз. Тъкмо по това време беше големият глад. Ние, младите войници, получавахме по 200 грама хляб на ден, понякога полумухлясъл и просто гладувахме. На следващия ден от уволнението, снабдени с уволнителни билети за безплатно пътуване по БДЖ, получихме си дажбите и тръгнахме към гарата. От нашата жп дружина бяхме около 40-50 души.
към текста >>

36. 7. МИХАИЛ ИВАНОВ

Съществува, защото има хора, които все пак намират едно облекчение, намират една все пак Божествена нишка чрез песните на Учителя и Паневритмията, но той не си служи с четене на беседите на Учителя, той не чете беседите, а той говори негови работи.
Как може някой да каже: „Аз съм Учителят". Учителя е един. Ние знаем кой е Учителят. И никой няма право да спекулира с името Учител. Впоследствие вече може би всички са научили истината, много хора се отдръпнаха, но Бялото Братство на Михаил още все пак съществува. Съществува, защото има хора, които все пак намират едно облекчение, намират една все пак Божествена нишка чрез песните на Учителя и Паневритмията, но той не си служи с четене на беседите на Учителя, той не чете беседите, а той говори негови работи. То е естествено щом като се представяш за Учител, ти трябва да говориш така както е говорил Учителя, а не да четеш нещата, които са записани и стенографирани от думите на Учителя. И това е, което знам за Михаил. След това ходих още няколко пъти във Франция, делото така се потули, осъдиха ли го, не го осъдиха - може би той имаше доста средства, там имаше много богати последователи, те му даваха много средства, те му даваха много пари. Той живееше разкошно и така се потули това дело и повече не съм се интересувала и не съм чула за него да се говори. Ами тя Ярмила, на Крум жена му е била отишла при Михаил.
към текста >>

37. 2. БОЛНАТА РЪКА

Донка Илиева

Нарушение на окултните закони

Когато ще идва Учителят аз естествено не можеше да го приема през бараката, а отворих другата врата, която бях заковала, за да ни е по-топло през зимата, където слагахме печката-пернишка в антрето и отоплявахме двете стаи.
Едното свалям, друго слагам на три часа. Сега не мога да си спомня, но на втория ден ли, откак се проби, на третия ли Учителят пратил Иван Антонов да ми каже като рекъл: „Хайде да идем да видим брата! " Иван идва и ми казва: „Учителят ще идва, дай да подготвим, каквото трябва, да разтребим". А нашата къщичка беше такава, от двете страни стаи и в средата едно антренце. От едната страна на антрето е входът, а от другата се излиза през барака. Когато ще идва Учителят аз естествено не можеше да го приема през бараката, а отворих другата врата, която бях заковала, за да ни е по-топло през зимата, където слагахме печката-пернишка в антрето и отоплявахме двете стаи. Имаше до вратата едно миндерче, което трябваше да махна, поразтребих, почистих и така бяхме готови да посрещнем Учителя. Бог да дава светлина на брат Антонов, той ни беше съсед и добър приятел на мъжът ми. Той помогна, за да стане всичко по-бързо. И тъй Учителят дойде придружен от Иван Антонов, брат Звездински и сестра Динова, майката на Сийка Динова и още някой, но не го помня. Кинчето Петкова беше при мене.
към текста >>

38. 5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Нарушение на окултните закони

Една хубава липнишка гора, след нея следва една хубава обширна плодородна местност, която се наричаше „Свирчовица".
в Русе, тогава опознах братята и сестрите, така и местностите около Русе, където на времето са имали комуна, братска комуна. Първата комуна са имали анархистите. В. Кр.: Братската комуна къде е била? Г. Й. В тази местност „Свирчовица", която е на 7 км източно от Русе. Една хубава липнишка гора, след нея следва една хубава обширна плодородна местност, която се наричаше „Свирчовица". Там е била тази първа комуна на анархистите и след анархистите - комунистите са имали също такава комуна за колективно обработване и живеене. След това Бялото братство, братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност също една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно. Направили са сграда за колективен труд и работа. Добре, но в течение на работата тези неудобства, неуредици, които се случили при анархистите дошли тук и те същите ликвидират и тяхната комуна. В. К.
към текста >>

През време на нашето пребиваване в Русе през свободното време, свободните неделните дни, ние ходехме на екскурзия и там прекарвахме цял ден на „Свирчовица", тази местност към липнишката гора.
Имаха там жилища за тях и за гости. Но никакъв десятък не дават на Братството. И ние ходихме с бригадата там 1952/1954 г. Там отидохме, нашата бригада с Борис Николов. Там работихме, правихме мозайки на Културния дом на гарата - гара юг. През време на нашето пребиваване в Русе през свободното време, свободните неделните дни, ние ходехме на екскурзия и там прекарвахме цял ден на „Свирчовица", тази местност към липнишката гора. И видях тази местност, градините, но братя Маркови ползваха всичкия този имот като свой. Бяха го присвоили. В. К. А той е братски имот! Купен с братски пари.
към текста >>

39. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

„Свирчовица" е на 7 км от Русе, а липнишката гора е на 10 - 12 км от Русе.
6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА В местността „Свирчовица" са имали комуна най-напред анархистите, после комунистите и след това Бялото Братство. „Свирчовица" е на 7 км от Русе, а липнишката гора е на 10 - 12 км от Русе. И двете местности са източно от Русе. Баща ми Велико Марашлиев е бил в комуната в Русе само в началото и то за кратко време. Забелязал нечестни работи. Ватев бил председател. Той имал трима сина и две дъщери, но неговите деца считали братския имот като да е на баща им, а в комуната трябва да бъдат крайно честни, за да успее общата работа и да бъде резултатна, затова баща ми се е оттеглил.
към текста >>

40. 7. Полковият командир и мисията от небето

Илия отговаря, че храната е за войниците и не може да разполага с нея, офицерите и той ядат само войнишка чорба.
Така той тръгва с полка. Навлизайки в Сърбия настига ги един руски полк. Руските офицери му отиват на гости за вечеря. Сервира им се както на всички български офицери от същата за войниците чорба. Но руските офицери питат какво още ще сервират, защото у тях командирът е хазяин на склада и може да вземе каквото си иска. Илия отговаря, че храната е за войниците и не може да разполага с нея, офицерите и той ядат само войнишка чорба. Във всеки полк освен командир има и политически командир плюс войнишки комитет. Също и Карловският полк има. Но войниците от войнишкия комитет като наблюдавали и разисквали за делата на Илия решават да телеграфират на генерал Българанов, че не искат да им се праща политически командир и саморазтурят своя войнишки комитет. След свършване на войната в Унгария всички офицери се събират и генерал Българанов пита кой е полковник Младенов, искал да го види. Илия веднага си помислил дали няма някое провинение.
към текста >>

41. 30. На Рила 1939 година

Гради Колев Минчв

По едно време мляко ли беше, чай ли беше, почна да се изсипва и тя почна да вика: „Диктатор, Хитлер, ще ти скъсам нишката с Невидимия свят“.
Брат Неделчо мълчи. Излязох вънка, а пък ми трябват капаци, защото всички знаят, че целият магазин беше ограден с капаци до 1 1/2 до два метра и после отгоре бризент. Защото иначе всеки може да влезе в магазина. Добре, но тя не дава. И аз като надигнах палатката и взех да ги тегля един по един. По едно време мляко ли беше, чай ли беше, почна да се изсипва и тя почна да вика: „Диктатор, Хитлер, ще ти скъсам нишката с Невидимия свят“. Ей такива ми ги разправя, но Гради не е вече брат Гради, а бай Гради. В това време се обръщам, сестра Наталия Чакова, светлина на съзнанието й, плаче. Пък аз й бях дал два капака, даже лично бях й ги занесъл. Тя си беше счупила крака преди няколко месеца и аз й ги дадох да ги сложи пред леглото си. Тя спеше на едно войнишко легло, та да не стои във влага, да има къде да си сложи краката.
към текста >>

Впрочем, то плетивото е при мен, но сестра Балтова като й вземах капаците ме нарече диктатор, Хитлер и че ще ми скъса нишката с Невидимия свят, и понеже тя го е направила това нещо, много я моля, да дойде лично, да си получи плетивото и да ми върже нишката с Невидимия свят“.
Мина известно време след като бях взел капаците от сестра Балтова и си разменихме любезности, Учителят също беше между нас. По едно време сестра Балтова каза, че била изгубила едно плетиво с едно бяло кълбо и ме помоли, да съобщя когато обядваме. Аз изпълнявах и тая задача на кехая, глашатай. Кехаята тръгва, например из селото и вика, че еди кой си е пристигнал и пр, и пр. Та всички се хранят, храни се и Учителят и аз викам: „Братя и сестри, сестра Балтова си е изгубила едно плетиво, който го е намерил да го донесе при мен, да й го дам. Впрочем, то плетивото е при мен, но сестра Балтова като й вземах капаците ме нарече диктатор, Хитлер и че ще ми скъса нишката с Невидимия свят, и понеже тя го е направила това нещо, много я моля, да дойде лично, да си получи плетивото и да ми върже нишката с Невидимия свят“. В това време Учителят, аз съм Го гледал някой път на вечеря, например някой брат-хуморист разправи нещо смешно и Той като започне да се смее, просто сълзите му текат така. Така и сега Учителят се смееше през сълзи. Веднъж брат Тодор Михайлов изпя песента „Вечер, сутрин“, но така както я чул да я пеят на някакво село. Те пеели: „Вечер, сутрин, оти не дойде...“ Учителят също се смял през сълзи. За сведение, не съм чул Учителят да се смее с глас, но често се смееше със сълзи на очите.
към текста >>

42. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв

“ Вземахме и една войнишка каруца, натоварихме всичко и отидохме на шосето където бяха постройките на Чифте хан.
После много от войниците си оставяха при мене часовници, златни пръстени и т.н. Когато са на фронта с тях може да стане нещо, а при мене беше по-сигурно. Оставяха и адресите си. Като се прибрах в склада, казвам на хазаина. Той имаше каруца: „Ела да ми пренесеш багажа! “ Вземахме и една войнишка каруца, натоварихме всичко и отидохме на шосето където бяха постройките на Чифте хан. А там пристигат тия, които идват от далечен път вечер. Почиват си и на другия ден тръгват. Пристигнахме значи там, стоварихме багажа, покрих го с брезента на палатката и в това време гледам да мине някой камион. Аз си направих сметка, че като почнат да вдигат полка след като получат заповед за връщане в България, то ще бъде претоварено навсякъде и няма да има кой да ме прибере. И тъй пристигна един празен камион, спрях го.
към текста >>

43. 4. Пари за таксата на отхвърления студент

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Там служих и си отбивах войнишката служба.
4. ПАРИ ЗА ТАКСАТА НА ОТХВЪРЛЕНИЯ СТУДЕНТ Започнах да свиря на виола в Царският симфоничен оркестър. Не след дълго получих стипендия като сирак от войната. Там служих и си отбивах войнишката служба. С една дума, там си живеех царски. А защо ли? Като виолист постъпих и в операта да свиря и получавах много пари. Но на това царско мое положение ми завидяха много хора. Не минава много време и ето Сашо Попов ми казва: „Атанасе, не може да си караш службата тук, да те обличаме тук като гвардеец, да получаваш пари като стипендиант и едновременно да се разхождаш в града като принц и едновременно да следваш.
към текста >>

44. 13. Изборът на цар

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Те са се различавали помежду си, но имало е и някаква обща нишка между тях, за да прави Учителят някакви такива опити, че да им задава едни и същи въпроси.
Един от редовните слушатели, посетители или от учениците, които са посещавали Школата е бил бай Иван. Казахме, че той неотлъчно е бивал в салона и даже на ул. „Оборище“ 14 е бил и негов домакин. Така главни действуващи лица са били Георги Радев, Николай Дойнов и Иван Антонов. Учителят е обичал, как да кажа или е намирал за нужно, но често пъти е задавал въпроси на тия тримата и е искал мнението, становището на тях тримата. Те са се различавали помежду си, но имало е и някаква обща нишка между тях, за да прави Учителят някакви такива опити, че да им задава едни и същи въпроси. На една от лекциите на Младежкия окултен клас, преди да почне лекцията да говори, Учителят внезапно за всички казва: „Тоя път ще избираме цар на България! “ И се обръща към Георги Радев. Казва му: „Тебе ако те направим цар на България, ти какво смяташ да направиш за България? “ Георги Радев веднага казва: „Аз се отказвам. Да ми предложат такава длъжност, такава задача аз не мога да изпълнявам и затова не мога да кажа какво ще направя.
към текста >>

45. 14. Загубеният документ

Това означава, че всеки момент и час от деня, където се движиш и каквото правиш, съзнанието ти да присъствува във всеки миг и там където се докосне да прокарва и да оставя една светла нишка, която да представлява свръзката между нещата и явленията.
“ Брат Галилей идва при мене и ми разказва целият случай. Аз се концентрирах и му казах: „Паднал е зад леглото! “ Той отива, проверява и го намира. Дойде, благодари и отива и пита Учителя на какво се дължи това? Той му казва: „Ученика трябва да притежава будно съзнание. Това означава, че всеки момент и час от деня, където се движиш и каквото правиш, съзнанието ти да присъствува във всеки миг и там където се докосне да прокарва и да оставя една светла нишка, която да представлява свръзката между нещата и явленията. Като я има тази нишка, човек винаги може да се върне по нея и да проследи какво се е случило не само вчера, а години назад. Това е будност на съзнанието.“ А пък аз, Юрданка, само се съсредоточих и открих къде се намира документа.
към текста >>

Като я има тази нишка, човек винаги може да се върне по нея и да проследи какво се е случило не само вчера, а години назад.
Аз се концентрирах и му казах: „Паднал е зад леглото! “ Той отива, проверява и го намира. Дойде, благодари и отива и пита Учителя на какво се дължи това? Той му казва: „Ученика трябва да притежава будно съзнание. Това означава, че всеки момент и час от деня, където се движиш и каквото правиш, съзнанието ти да присъствува във всеки миг и там където се докосне да прокарва и да оставя една светла нишка, която да представлява свръзката между нещата и явленията. Като я има тази нишка, човек винаги може да се върне по нея и да проследи какво се е случило не само вчера, а години назад. Това е будност на съзнанието.“ А пък аз, Юрданка, само се съсредоточих и открих къде се намира документа.
към текста >>

46. 25. ОБРАЗЕЦ НА ИСТИНСКИЯТ ДОМ

Учителят взима тетрадката и без да я прегледа я пуска в отвора на пернишката печка, която забумтява още по-силно.
До нея направиха като огледален образ още една половина и я залепиха - с кухня и стая и тя остана като братска гостна стая за онези приятели, които идваха от провинцията, за да преспят в нея. Когато идваха приятели и оглеждаха къщичката, обръщаха внимание на фасадата, на архитектурния план, на прозорците и на сводестия таван. Учителят прокара свои идеи: накъде трябва да бъде обърната къщата, какви да са прозорците, как трябва да става проветряването, как да се разстила светлината на прозорците, как да бъдат поставени леглата. Изобщо всички Негови идеи споменати в беседите тук намираха своето потвърждение. Когато накрая Борис Николов я построява, отива при Учителя и Му занася тетрадка с точна сметка за построяването на къщата до последния пирон. Учителят взима тетрадката и без да я прегледа я пуска в отвора на пернишката печка, която забумтява още по-силно. Това бе опитност за мене и потвърждение на това, че всичко е направено точно и не са присвоени средства. И опитност за Борис - та когато почва нещо да прави, да го прави с точна сметка и отговорност. В тази къщичка дойдох да живея постоянно след като се пенсионирах. Моят "велик" съсед бе Никола Антов. С него имах много неприятности впоследствие започнали на времето още със закупуване на мястото от него.
към текста >>

47. 19. ПОРТОКАЛЪТ

Стойка войнишка и строга.
Аз не искам да отида. Разбира се, повече не мога да устоявам. Ще отида, решавам, но служебно. Нито ще погледна, нито ще се усмихна... Заставам пред прозореца. Заставам пред стълбата. Стойка войнишка и строга. И вратата горе се отваря. Учителят полуизлязъл. Аз поглеждам. И какво виждам! Една блага бащинска усмивка, която разтопява всякакъв лед и една ръка, да бъде благословена, държи половин портокал, който иска да ми даде.
към текста >>

48. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Затова аз разбирам материалистите, те са задълбали вече толкоз дълбок кладенец, че са стигнали до дъното на конуса, на върха на конуса и вече губят нишката, губят връзката с духовните изяви в битието.
Но той вижда техните много несъстоятелни методи, по които работят, чрез които те искат да докажат на този вече много обострен, обективен ум на европееца, интелект, да докажат истинността и правдивостта на невидимите светове. Той казва: "Това са европейци, хора на интелекта, други са методите, по които трябва на тях да се откриват реалистичните духовни истини". И понеже те прилагат методите на източната школа, той казва: "Вие трябва да знаете, че източния човек е един натюрел, европееца е друг натюрел. Източния човек е съзерцател, у него още, той не е слязъл още напълно във физическото поле, и той индуса казва: "Всичко е мая, всичко е измама". Р. Щайнер казва: "А задачата на европееца е, на бялата раса е, на петата раса е да проучи докрай, до последната фибра физическата Вселена. Затова аз разбирам материалистите, те са задълбали вече толкоз дълбок кладенец, че са стигнали до дъното на конуса, на върха на конуса и вече губят нишката, губят връзката с духовните изяви в битието. Ако вие работите така, няма да имате резултат, аз се отделям от вас". Тогава той казва: "Вие сте заети с вашата теософия, вашите индуски божества, аз създавам антропософия". Антропос значи на гръцки човек. "Мен ме интересува човекът. Как е засегнат във Вселената, какви са неговите пътища, по които той се развива, какви култури ще създаде и каква е крайната цел на неговия път, на неговия живот".
към текста >>

49. 15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)

Струи от светлина се сипят като бистър поток в ума ни И образуват светла нишка, Която ни свързва с Тебе, наш Баща.
Виждали ли сте някога в живота си Чудното небе на Рила в ранните зори, обсипано с безброй звезди? Млечния път свети във простора. Вега, небесната кралица, Сириус трепти на изток, Безброй слънца, звезди. Вървим ний сред тази красота и тишина. Изкачваме върха, о, Господи, И размишляваме за Тебе и Твоето Величие. Струи от светлина се сипят като бистър поток в ума ни И образуват светла нишка, Която ни свързва с Тебе, наш Баща. Ето ние вече сме на върха, изток цял розовей, смълчани в тоз тържествен миг заедно с природата и светлите разумни същества в молитва, тишина, ние чакаме слънцето да изгрей. О, прекрасен миг, най-тържествен, най-велик за човека. О, светли същества, благодарим ви за гостоприемството. Та както научавам, на 7-те рилски езера всяко лято за Великия събор се събират по хиляди души. Това разбира има предимството, че за тези, които действително с душата си отиват има това предимство, че молитвата на толкова много хора се чува.
към текста >>

50. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

Същинският контекст - поне на едно от нивата, на които се поставя смисъла на беседата -е във връзка с комплекса за Пробуждането на съзнанието, който комплекс Учителят открива с беседата си "Трите вида съзнание", дадена срещу Нова година на 31 .ХИ.1926 г., и след това преминава като червена нишка през цялата поредица от беседи.
(Синове на възкресението, Неделни беседи, X серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 224) Няколко дребни подробности относно мястото и времето, когато тази мисъл е изказана. Учителят я дава почти в средата на съответната беседа, макар и тя нито да изглежда централна в нея, нито на пръв поглед да има изобщо някакво отношение с останалата част на беседата. Забележително е, и че Учителят я изказва по време на една от по всяка вероятност най-силно посетените си беседи - на 14 април 1928 г., Великден, на следващия ден след Чирпанското земетресение. За въпросното земетресение Той отделя само няколко думи в последния абзац - по въпросите за земетресението Учителят ще говори изчерпателно при следващите неделни беседи, което ще стане повод тези беседи да се издадат шест години преди да им дойде реда в нормалната последователност при издаването на неделните беседи. Същинският контекст - поне на едно от нивата, на които се поставя смисъла на беседата -е във връзка с комплекса за Пробуждането на съзнанието, който комплекс Учителят открива с беседата си "Трите вида съзнание", дадена срещу Нова година на 31 .ХИ.1926 г., и след това преминава като червена нишка през цялата поредица от беседи. Но разглеждането на тази мисъл от Учителя на това ниво, макар и да е от фундаментално значение за разбирането на съответните обстоятелства, ще оставим засега настрана. Нека я вземем първо на нейното най-ниско ниво - във връзка със събитията на физическото поле, които Учителят с няколко думи резюмира. И при този анализ обаче се натрапват на пръв поглед няколко несъответствия. Какво има Учителя предвид по отношение дейността на австрийските и руските дипломати? Какво отношение има тя към последвалите събития?
към текста >>

51. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Там е поставена диалогична форма на сюжетната нишка между един професор наречен Звездолюбов и един градинар на име Ради.
Това не са оригинални разговори с Учителя. Това са измислени разговори от Георги Томалевски. Той взима някоя отпечатана страница от лекциите или беседите на Учителя, спира се на някое подходящо изречение, което му харесва и го изважда. След това отпред му прикачва подходящ въпрос и така подготвя своите дванадесет разговора на измисления ученик с Учителя. Томалевски е практикувал тази литературна форма в една от своите книги "Астрология за народа". Там е поставена диалогична форма на сюжетната нишка между един професор наречен Звездолюбов и един градинар на име Ради. Градинарят Ради задава въпроси на професор Звездолюбов и същият отговаря. Там Георги Томалевски в образа на градинарят Ради визира дядо Ради от Изгрева, който наистина бе градинар на братската градина и се казваше Ради Танчев. А в името Звездолюбов се визира автора на книгата Георги Томалевски, който бе учител по физика и астрономия в една софийска гимназия - "Антим I", на ул. "Оборище" до реката Перловска. Цялата книга е в диалогична форма.
към текста >>

52. III. КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЕЧАТ?

ТОМ 9

Зиме се отоплявахме с пернишка печка.
Савка взе западната стена и тя беше права. За мен остана южната кръгла стена. Всяка се приспособи както можа. Всяка от нас имаше легло, стол и маса. Имахме един долап за беседите, които изработвахме, една етажерка, на която си държахме съдовете за хранене. Зиме се отоплявахме с пернишка печка. Всичко беше скромно, но вътрешният ни живот беше богат. Учителят ни посещаваше често. В първите години нямаше братски стол. Ние трите се хранехме заедно. Сами си приготовлявахме храната на примус.
към текста >>

53. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

ТОМ 9

Нишка по нишка се образува.
Ако във вас нямате Ръководството на Духа, мнозина говорят за ръководството на Духа, но трябва да се научите какво нещо е, трябва да дойде във вас едно прозрение, служение на Духа. Сега няма какво да говоря, някои неща има, които трябва да ги разберете отвътре. Човек диша, но не знае какви ще бъдат последствията на дишането. Вдишка след вдишка и най-после той се гради; той не знае, какво се гради. Той не мисли за това, но мисъл рлед мисъл, съгражда нещо. Нишка по нишка се образува. Та, сега по някой път вие искате да знаете, защо работите така станали или инак станали, или не станали както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин. Ако е с боя понамазан малко, казва един човек. Такъв човек няма. Една сянка е направил. И хората казват: Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността.
към текста >>

54. 01 - 23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Тази опитност брат Куртев разказваше с особено вълнение и тя се разбираше много добре от онези, които бяха прекарали през Балканската и Европейската войни по фронтовете и знаеха какво значи военна заповед, какво значи пагон и какво значи войнишка преданост и генералска доблест.
Офицер от неговата охрана веднага извадил шашка срещу постовете, но часовоите щракнали затворите на пушките, заредили ги и ги насочили срещу генерала. Генералът разбрал, че постовете няма да ги пропуснат, сгълчал охраната си и поискал да се съобщи за неговото пристигане. След малко идва началникът на караула и с дежурния офицер пропускат свитата на генерал Макензи да влезне в охраняемата територия. След като приятелите научили, че главнокомандуващият е бил спрян от часовоите, а брат Станю от с. Вресово влезнал свободно, зарадвали се много и въздали хвала с песни и молитви на „Солунската песен", защото Духът Христов е отворил пътя на една жадна душа и една готова душа, която търси общение с Бога. Тази опитност брат Куртев разказваше с особено вълнение и тя се разбираше много добре от онези, които бяха прекарали през Балканската и Европейската войни по фронтовете и знаеха какво значи военна заповед, какво значи пагон и какво значи войнишка преданост и генералска доблест. За тях „Солунската песен" не беше само служба и наряд, а служение пред Бога. За нас е една хубава опитност за силата и възможностите на Христовия Дух.
към текста >>

55. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

По това време се проведе първият кметски курс, ето защо Георги го завърши и беше назначен кмен на Просенишка община, Бургаско.
След това Георги завърши Свободния университет - Висш институт за икономически науки. Тогава той мина на работа в счетоводството на печатницата. По това време се свикваха много запаси на военно обучение. Георги не искаше да отива в запас, защото бе вегетарианец и в запаса трудно ще кара с прехраната. Кметовете единствено не ходеха в запас. По това време се проведе първият кметски курс, ето защо Георги го завърши и беше назначен кмен на Просенишка община, Бургаско. Там по негова инициатива се основа Самарянски курс. После по негово желание се премести в Руенска, а след една година и в Тололишка община. Командироваха го в новите земи - Сърбия и Германска община. След три месеца бе откомандирован. Току-ще се върнал в Тополица, дошло нареждане за преместване в село Медвен, Котелско - на 21 ноември 1943 година.
към текста >>

56. 08 - 37. ИЗ ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Понеже по онези години се свикват много запаси за военно обучение, за да избегне военното обучение, по идейни причини, завършва курс за кметове и става кмет в Просенишка община, Бургаско, а после в Руенска, а после в Тополишка община и най-накрая в село Медвен, Котленско.
През 1919 година става вегетарианец по етични съображения, а запознанството му с новия му майстор-занаячия - бъчвар, който е бил по убеждения толстоист и вегетарианец, го насочва по нови идейни насоки - става ревностен агитатор на вегетарианството. През 1922 година продължава образованието си в гимназия, където често изнася реферати за въздържанието. През 1925 година завършва реална гимназия в гр. Попово и заминава в София в държавната печатница да учи полиграфия. След това завършва свободния университет - Висш институт за икономически науки и тогава минава на работа в счетоводството на печатницата. Понеже по онези години се свикват много запаси за военно обучение, за да избегне военното обучение, по идейни причини, завършва курс за кметове и става кмет в Просенишка община, Бургаско, а после в Руенска, а после в Тополишка община и най-накрая в село Медвен, Котленско. Като кмет е залагал за просветната дейност на селяните и се застъпвал за социална справедливост. След 9 септември 1944 година работи като инспектор по труда и социалните грижи към Бургаски окръг и се пенсионира през 1961 година. Срещата му с Учителя през 1922 година и присъствието му на събора на Бялото братство в Търново е нова епоха в живота му. Георги Събев сключва граждански брак с Донка, дъщеря на Георги Куртев, през 1936 година и става негов зет. Това обстоятелство го прави по-близък и е допуснат в семейството на Георги Куртев с необходимото доверие.
към текста >>

57. 11 - 6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Влизаме у Борисови, идва Марето, сетрата на Теофана Савова, идва и казва: „Верка, Учителят те вика." Аз отидох и казах: „Учителю", как съм видяла, аз видях това нещо, което го казах на Учителя и сега ще го кажа: Видях в Жорж една нишка от тук, от хилядолистника отива в пространството.
Вече на път бяхме в хотела и оттам се качваме. Обаче туй беше хубаво. Когато Жорж върви през мен със своя дух вече аз се усмихвам, отива при Борис, Борис се усмихва. През целия път ни придружаваше, през целия път. Отиваме на Изгрева, Учителят се разхожда отвън. Влизаме у Борисови, идва Марето, сетрата на Теофана Савова, идва и казва: „Верка, Учителят те вика." Аз отидох и казах: „Учителю", как съм видяла, аз видях това нещо, което го казах на Учителя и сега ще го кажа: Видях в Жорж една нишка от тук, от хилядолистника отива в пространството. Казвам: „Учителю, аз видях една нишка, свързана с небето. Ей тъй се вей, вей, ама финно, финно нещо." Казва на Милка Аламанчева: „На съвършените същества душата излиза от тука, а на обикновените - из устата." Това беше. Учителят го каза, после държа беседа в Салона, свързана с Жорж. В.К.: Сега, дали е излезнала, дали е написана? Верка: в 1940 година в една от беседите е написана, знам, имаше го.
към текста >>

Казвам: „Учителю, аз видях една нишка, свързана с небето.
Обаче туй беше хубаво. Когато Жорж върви през мен със своя дух вече аз се усмихвам, отива при Борис, Борис се усмихва. През целия път ни придружаваше, през целия път. Отиваме на Изгрева, Учителят се разхожда отвън. Влизаме у Борисови, идва Марето, сетрата на Теофана Савова, идва и казва: „Верка, Учителят те вика." Аз отидох и казах: „Учителю", как съм видяла, аз видях това нещо, което го казах на Учителя и сега ще го кажа: Видях в Жорж една нишка от тук, от хилядолистника отива в пространството. Казвам: „Учителю, аз видях една нишка, свързана с небето. Ей тъй се вей, вей, ама финно, финно нещо." Казва на Милка Аламанчева: „На съвършените същества душата излиза от тука, а на обикновените - из устата." Това беше. Учителят го каза, после държа беседа в Салона, свързана с Жорж. В.К.: Сега, дали е излезнала, дали е написана? Верка: в 1940 година в една от беседите е написана, знам, имаше го. Аз ще видя, тука нямам, много беседи ми вземаха от моите близки.
към текста >>

58. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Но видях една нишка тука, излиза от него във въздуха, чак в Небесата се губи.
Каза: „Аз две жертви не искам да давам на Братството." Аз бях готова. А той отиде с Борис отначало, защото на него беше познато всичко в Юндола. С брат Борис ходих аз, там го видях, когато почина, там е бил. Много са го уважавали лесоинженерите и са му помагали. И мляко са му носили, леглото му са променяли, всичко, видях. Но видях една нишка тука, излиза от него във въздуха, чак в Небесата се губи. Това забелязах и споделих с Учителя. Той каза: „На обикновените хора душата им излиза от устата, а на необикновените от тук." /хилядолистника/. Аз казах туй, което го видях, казах на Учителя. И други работи има много, много хубави, но постепенно, постепенно ще си ги запиша, както трябва и ще ги запишем тогава. И свързано е с Учителя и с Жорж.
към текста >>

59. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.

Мисля, че тогава той ме дари с най-голямата си любов към мен и оттогава нишката на неговата любов не е прекъсвала.
Имаше си каручка с магаренце и така си пътуваше всеки ден с нея. Спомням си веднъж, като дойде от градината, спря каручката под прозореца, аз го отворих и той ми се усмихна многозначително, светло. Разбрах, че иска нещо да ми каже и зачаках. В същия момент виждам ръката му протегната към мен с един особен жест и държи една красива ябълка, ама като че ли не беше ябълка, а едно малко слънце, което свети, блести, залива със светлина, любов. Никога няма да забравя този жест и тази усмивка. Мисля, че тогава той ме дари с най-голямата си любов към мен и оттогава нишката на неговата любов не е прекъсвала. И сега, през целия си живот аз го усещам. Винаги е в моите мисли и душа. Всеки ден, когато имам нужда от съвет, аз заставам пред неговия портрет и си говоря с него и получавам отговор от него, и не само от него. И чрез други признаци ми отговаря. За мен връзката ми с него не е от сега.
към текста >>

60. 26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО

Направиха ни силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи Божественото Учение и ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите?
Ние сме готови да изправим всичките погрешки." В тази си беседа Учителят каза много неща. Добре е всеки брат и сестра да ги прочетат. През време на беседата на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха. Дори произведе един смях, като седеше на първия ред срещу Учителя и който изтърва молива си, както го държеше. И вместо да си го потърси и вземе, той наведе глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ни силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи Божественото Учение и ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? /стр. 21/ Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди две хиляди години евреите, като отхвърлиха учението на Христа. Няма да остане народ на земята, който да не се поклони пред тази Истина и да не я поиложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това Учение, толкова по-добре ще бъде за вас." С тези думи Учителят завърши беседата си и като че зачака за нападение. За наша изненада, владиците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по беседата. Един от владиците само се изправи и каза на публиката: „Господа, моля след обяд в два часа всички да заповядате в този салон, да чуете словото на митрополит... , което ще бъда критика и отговор на г-н Дънов.
към текста >>

61. І.02.07. СТЪЛБЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО

ТОМ 11

По-нагоре има ръкавици - това е войнишка ръкавица на римските войници, за да ги пази от нараняване.
Това е представлявал каменният стълб за израилевите синове при своето богослужение преди закона. След закона ролята му се поема от престола в Скинията. Така че този стълб бе езически на Римската империя, на тези стълбове са стояли изваяните от камък образи на римските императори, които са обръщали себе си в живи божества и властта си обявявали за божествена. Тук в подножието на стълба има Свитък, хартия за написване волята на кесаря, императора. Над свитъка има напряко поставен меч, то е въоръжение на войниците, с който са пазели тълпата, за да може да бъде разпънат на кръст Исус. По-нагоре има ръкавици - това е войнишка ръкавица на римските войници, за да ги пази от нараняване. По-нагоре има бич, с който са бичували онези, които трябва да бъдат разпънати. Има прикачено въже, с което са завързвали на стълба онзи, който ще го приковават. От едната страна на стълба виси сноп от тръни, като от него ще се сплете трънен венец на Исуса. Над стълба има петел. Той олицетворява завършването на старозаветната епоха на юдеите.
към текста >>

Властта на кесаря и неговите войници е дадена чрез меча, чрез войнишката ръкавица, чрез въжето, с което се завързва за стълба за биене, с бича.
30, ст. 88). А Йоан Богослов говори как ангелът със златна кадилница застанал и кадял пред жертвата, която се намирала пред престола на Бога. (Откровение, гл. 8, ст. 3). Тази горяща кадилница с тамяна символизирала, че ще дойде онзи, който ще кади, ще прави молитви пред пасхалния агнец, който се принася в жертва пред стълба езически и стълба старозаветен. Властта на кесаря и неговите войници е дадена чрез меча, чрез войнишката ръкавица, чрез въжето, с което се завързва за стълба за биене, с бича. А снопът тръни ще бъде взет и сплетен на трънен венец и ще бъде положен на главата на Исуса от римските войници.
към текста >>

62. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

ТОМ 11

През цялата негова дейност, отначало докрай, се точат неговите народополезни усилия като дълга червена нишка Неговото име е навеки свързано с възраждането на българския дух в този край.
По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква във Варна, в признание на неговите заслуги към народа, Св. Синод отличил Константин Дъновски с офикията „Иконом", а правителството - с „орден за гражданска заслуга с офицерски кръст". Ако хвърлим сега поглед назад върху казаното за живота и делата на Конст. Дъновски, ние виждаме ясно, че той е участвувал във всички моменти и фази на българското възраждане във Варна, от най-първите негови зачатъци и до самия изгрев на политическата свобода. Няма почти национално начинание в тази епическа борба на българския народ във Варненско, в която и той да не е участвувал. През цялата негова дейност, отначало докрай, се точат неговите народополезни усилия като дълга червена нишка Неговото име е навеки свързано с възраждането на българския дух в този край. За създаване на днешна българска Варна Константин Дъновски има несъмнени заслуги! Заветът, който ни е оставил Конст. Дъновски чрез своя живот и дейност, е беззаветно служене на дълга към своя народ. Нека от благоговение и благодарност пред паметта на този заслужил народен труженик, вдълбаем дълбоко в нашите сърца този светъл негов завет. Варна XI/1919 год.
към текста >>

63. IV.13 август, събота

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят който е синоним на страдание и изпитание.
След като се помолихме и изпяхме „ Свят, свят Господ Саваот", г-н Дънов започна: - Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни." Целта на човешкия живот не е само в развитието на душата, но и в придобиването на свободата, която душата е изгубила, следователно свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкаме, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже още някои искат придобиването й чрез острието на ножа. При все това обаче всички не са я още придобили. А Христос велегласно казва: „Истината ще ви направи свободни." Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят който е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек силен, преди всичко трябва да бъде свободен. Сега, дали свободата произтича от силата, или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? За да бъде човек свободен, значи да не прави никакъв грях.
към текста >>

64. Наряди за 1938 г.

Когато човек е слизал към земята, Господ го е свързал само с една нишка - нишката на любовта - със Себе Си.
И желая, както Бог ви е възлюбил, така и вие да Го възлюбите. * * * 27.VIII. 1938 г., събота Беседа от Учителя Животът има смисъл само когато имаш отношение към всички живи същества. Ти не можеш да възприемеш нищо от растенията, животните и хората, ако нямаш отношение към тях. За да имаш прави отношения, ти трябва да знаеш как да вземаш и как да даваш. Когато човек е слизал към земята, Господ го е свързал само с една нишка - нишката на любовта - със Себе Си. Има една Сила, която привлича човека. Както всички предмети се привличат към центъра на земята, тъй и всички души се привличат към Първичното Начало - Бога. Животът седи в ония постоянни блага, които Бог излива от Себе Си към всички същества, които Той е създал, поддържа ги. Може би ние влизаме в едно стълкновение, понеже ние искаме сега да бъдем щастливи на земята, а пък то едвам сега започва, не е още дошло напълно време за него. Ние търсим щастие, но има дълго време още по закона на еволюцията, за да бъдем щастливи.
към текста >>

65. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

Тази нишка ще бъде здрава и по всички правила изтъкана.
Ние вървим по един определен Божествен план и всеки ще работи различно. Да допуснем, че един от вас е тъкач, друг - писар, а трети - на лозето работи и т.н. Търговецът ще приложи мислите си в търговията, тъкачът - в тъкачеството си, копачът - в копането, изобщо всеки в своето призвание. Онзи, който е тъкач, ще тъче здраво и солидно, преждата му ще трябва да бъде здрава, жицата - също здрава, а не прецвъкната, защото всяка мисъл се оприда от мисли на желания, които ни занимават. Така ще се сформира цялата мисъл. Тази нишка ще бъде здрава и по всички правила изтъкана. Тази мисъл, така изпредена, ще влезе като сила на вашата воля, защото волята ще трябва всякога да се приложи в материалния свят. Там, гдето искаме да приложим мислите си, ще имаме спънки и препятствия. Ребус е този свят заради[1] нас. Например вие се оженвате за един мъж и искате да бъдете щастливи, но не можете да се споразумеете. У кого е грешката?
към текста >>

66. 10. МАЛЪК РАЗБОР

Тази връв, нишка показва откъде иде енергията.
Като дойде скръбта, завърти вретеното си, изправи се и запитай: „Моето вретено върти ли се? “ А ти какво правиш? Оставиш хурката и казваш: „Земята не се върти.“ Не, Земята всякога се върти, затова и жената трябва винаги да се върти. Ако Земята би престанала да се върти, всички хора щяха да умрат, а благодарение на тази майка вие всички сте облечени. Хурката означава Божествения свят. Тази връв, нишка показва откъде иде енергията. Къделята представлява Слънчевата система. Хурката се турга в пояса. Млечният път означава пояса на човешкия дух. Слънчевата система се стреми към този пояс. Всеки трябва да има къделя.
към текста >>

Въртете постоянно вретеното и нишката му да слиза постоянно от горе и така навивайте 2-3 вретена.
Ако тези опити ви дадат резултат, те са верни,истинни. Това, което е измислено, съчетано от нас, с него не може да се направят опити. Не се заблуждавайте в някои знания, които не може да ви дадат сила. Като ви дойде някоя мисъл, спрете се върху нея, подръжте я 1-2 дни в живота си и ако тя нищо не роди, тя е безплодна. Не задържай желания, мисли, които нищо не допринасят. Въртете постоянно вретеното и нишката му да слиза постоянно от горе и така навивайте 2-3 вретена. Такъв процес трябва да стане в умовете ви. Не се изисква само молитва, но и работа. Какво подразбира думата „молитва“? Дишането има смисъл само когато кръвта циркулира. Когато влезе кръвта в дробовете и се пречиства, то е молитва.
към текста >>

67. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

А Господ казва: „Привлякох ви с нишките на любовта Си.“ Това, което наричаме „теготене“, то е много тънка нишка.
Не е учение. И вие, които ме слушате, сте вървели и вървите по този път. Казвате: „Да се обичаме! “ Досега не съм забелязал между вас любов. От толкова години работя с вас и от вашата любов не съм могъл да направя едно въже, да извадя някого. А Господ казва: „Привлякох ви с нишките на любовта Си.“ Това, което наричаме „теготене“, то е много тънка нишка. Цялата Земя се държи на такава една нишка, всяка душа се държи на такава една нишка. Ако тази нишка се къса, вие ще паднете далеч от Бога. Държите ли се за Бога, вие ще сте свързани за тази нишка и ще сте в един център, около който ще може да се движите. Това подразбира учението на Божествената любов. Може да проверя колко от вас имат тази любов.
към текста >>

Цялата Земя се държи на такава една нишка, всяка душа се държи на такава една нишка.
И вие, които ме слушате, сте вървели и вървите по този път. Казвате: „Да се обичаме! “ Досега не съм забелязал между вас любов. От толкова години работя с вас и от вашата любов не съм могъл да направя едно въже, да извадя някого. А Господ казва: „Привлякох ви с нишките на любовта Си.“ Това, което наричаме „теготене“, то е много тънка нишка. Цялата Земя се държи на такава една нишка, всяка душа се държи на такава една нишка. Ако тази нишка се къса, вие ще паднете далеч от Бога. Държите ли се за Бога, вие ще сте свързани за тази нишка и ще сте в един център, около който ще може да се движите. Това подразбира учението на Божествената любов. Може да проверя колко от вас имат тази любов. Някои казват: „Аз съм крайно обиден!
към текста >>

Ако тази нишка се къса, вие ще паднете далеч от Бога.
Казвате: „Да се обичаме! “ Досега не съм забелязал между вас любов. От толкова години работя с вас и от вашата любов не съм могъл да направя едно въже, да извадя някого. А Господ казва: „Привлякох ви с нишките на любовта Си.“ Това, което наричаме „теготене“, то е много тънка нишка. Цялата Земя се държи на такава една нишка, всяка душа се държи на такава една нишка. Ако тази нишка се къса, вие ще паднете далеч от Бога. Държите ли се за Бога, вие ще сте свързани за тази нишка и ще сте в един център, около който ще може да се движите. Това подразбира учението на Божествената любов. Може да проверя колко от вас имат тази любов. Някои казват: „Аз съм крайно обиден! “ - Защо?
към текста >>

Държите ли се за Бога, вие ще сте свързани за тази нишка и ще сте в един център, около който ще може да се движите.
“ Досега не съм забелязал между вас любов. От толкова години работя с вас и от вашата любов не съм могъл да направя едно въже, да извадя някого. А Господ казва: „Привлякох ви с нишките на любовта Си.“ Това, което наричаме „теготене“, то е много тънка нишка. Цялата Земя се държи на такава една нишка, всяка душа се държи на такава една нишка. Ако тази нишка се къса, вие ще паднете далеч от Бога. Държите ли се за Бога, вие ще сте свързани за тази нишка и ще сте в един център, около който ще може да се движите. Това подразбира учението на Божествената любов. Може да проверя колко от вас имат тази любов. Някои казват: „Аз съм крайно обиден! “ - Защо? - „Защото не ме приеха добре.“ Питам ви: Вие приехте ли вътре в себе си Бога, Христа, както трябва?
към текста >>

68. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

Нали се изисква една съединителна брънка, нишка отгоре?
Всеки да намери за себе си един метод, да приложи и най-малкото, да направи едно най-малко добро. Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение. Да обясня думата „приложение“. Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се изисква една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки. Следователно всеки човек, от каквато категория и да е, той има съединителни нишки.
към текста >>

69. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

“ Една последна нишка само остава и той се зарадва в душата си, че всичкото тяло се стопило и той се освобождава от него.
Вие не сте ходили при мъртвите, да видите, какво е тяхното състояние. То с хиляди и милиони пъти е по ужасно, неговото състояние, отколкото вашата самотия вкъщи. Той седи в земята и чака, докато се освободи и след това всички духове ще се нахвърлят отгоре му. Той плаче, страда, докато се разнищи съвсем и остават само костите. И тогава той се освобождава и казва: „Отидох вече! “ Една последна нишка само остава и той се зарадва в душата си, че всичкото тяло се стопило и той се освобождава от него. Защото туй тяло, в което е човекът, физическото, то е един затвор. Та, тия състояния, в които вие може да се намерите, да ви не плашат. Вие ще си кажете: „От моето състояние има и по-лошо.“ Туй да го знаете! Влезте в положението на подобните! Към красивото ще се стремите, а с другите лоши състояния, с тях ще регулирате вашето неразположение.
към текста >>

70. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Съчинения и писма на ученичките

Като имаш косъм от светията и прекараш косъма през пръстите, си както жената, като преде, прекарва нишката, тогава косъмът ще предаде това, което има.
Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода, а пък като не ги режеш, казваш: „Каквото Господ каже.“ А пък сега, като си стрижат косите казват: „Каквото ние кажем.“ Част от жените поддържат „каквото Господ каже*, а пък част от жените си стрижат косите и казват: „Каквото ние кажем.“ Но да оставим това. Това е външната страна. Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, то неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че имате смисъл да се живее. Затова хората обичат да държат нещо от светията. Като имаш косъм от светията и прекараш косъма през пръстите, си както жената, като преде, прекарва нишката, тогава косъмът ще предаде това, което има. Така и с храната. Ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да изтегли което Бог, което Слънцето са вложили в храната, не може да се ползува. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви. Запример някой казал някоя хубава дума. Вашият приятел е казал това и вие, като го повтаряте, вашето настроение се изменя.
към текста >>

71. Класът на Добродетелите

„Войнишка" 25 Варна Н.
1923 г. София МъдростМъдрост в използване условията, при които ученикът е поставен.Мъдрост в използване собствените си погрешки и погрешките на другитеМъдрост във всяка своя постъпка. Виктория 22. 02. 1923 г. София Госпожица Марийка Тодорова ул.„Велико Търново" 14 София Изпраща: Сотирка Бабаджова ул. „Войнишка" 25 Варна Н. Л. К. Пр. Б. Л . Обична (Мика) Марийка Отдавна се каня да ти се обадя и да ти кажа, че по някога настроението ми се мени като морските вълни. И как може да бъде другояче, далеч съм от извора на живата вода, а жадната ми душа иска да пие и няма от къде. Ново няма, а старо което преповтарям и така хвърчат ден след ден и т.н.
към текста >>

72. 5. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1956 г.

Паша Теодорова

Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота.
" Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на Великото Слово Божие и с този ключ отвори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и за музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина, едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителят. Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептението на музиката. Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителят започна своето Велико дело с прелюдия към Словото.
към текста >>

73. 14. ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ

Паша Теодорова

Една светла, красива нишка пъстреше Неговото дело - работа за Слава Божия.
Драги братя и сестри, По случай 23 години от заминаването на нашия обичен Учител, реших да споделя своите размишления върху горните две епохални класически мисли, казани два-три дни преди заминаването на Учителя. Да се прослави Бог! Една мисъл, състояща се само от четири думи, илюстрира дейността на един цял живот. Тази е дейността на нашия обичен, велик Учител. Целият Негов живот във всички посоки и направления се свеждаше към една единствена цел, към едно единствено съкровено желание, движени от една единствена Любов - да се прослави Бог! Една светла, красива нишка пъстреше Неговото дело - работа за Слава Божия. Кое е Бялото Братство, всички знаем. Радваме се, че в целия свят има светли, добри, честни, справедливи, вярващи, любещи души, които работят и служат на Господа в едно Братство и под едно име - Бели братя. Всеки, който работи от името на Бога и с неговата любов с радост приемаме за наш брат. Каква по-голяма радост за човека от тази, да знае, че не е сам на земята. В момент, когато човек се чувствува съвършено сам на земята, изоставен от всички, някъде далеч в света, зад гори и планини, зад реки, морета и океани, стои един човек, подобен на тебе, дълбоко замислен и съсредоточен, търси път, начин, как да ти помогне, да ти докаже, че не си сам... Отдалече някъде той ти подава своята ръка и в името на онази Любов, която и за двамата представя един и същ импулс, един и същ стремеж и идеал в живота.
към текста >>

74. 1. УВОД

Цветана Щилянова

Ако сравним тези портрети, ще можем да видим онази невидима нишка, която минава от Словото на Учителя през Неговия образ и оттам през образите на нарисуваните портрети на приятелите от Цветана Щилянова.
Онова, което е в него и идва от Божествения порядък, представлява една канара, върху която се гради неговата сила, за да може да издържи и да прояви Божественото в себе си, но вън от себе си, като добро за другите. Това е главната причина, поради която Щилянова бе дошла в Школата - за да свърши една малка работа за Школата и едно голямо добро за себе си и за своята душа. Знаем, че Любовта като принцип е онази сила, която слиза от Божествения порядък и която може да се реализира у човека като плод, а този плод е плодът на доброто. Тя засне на бялото платно образа на Всемировия Учител. Онова, което прие нейната душа в общение с Божествения Дух в лицето на Учителя, тя успя да го предаде и да го прехвърли в образите на стотиците портрети, които нарисува, и пресъздаде образите на съвременниците на Учителя в Школата. Ако сравним тези портрети, ще можем да видим онази невидима нишка, която минава от Словото на Учителя през Неговия образ и оттам през образите на нарисуваните портрети на приятелите от Цветана Щилянова. Така се реализира Христовият принцип от идеи и сила на Христовия Дух, и като символ за общение на човешките души чрез любовта като сила на Божествения Дух и като свръзка на съвършенството между Божествения свят, ангелския свят, т.е. духовния свят и човешкия свят. Това е силата, която движи човешкия живот и движи човешките души около първоизточника на живота. Затова онова добро, което е добро за един, трябва да бъде добро за всички. Христовият Дух означава реализираната любов между човеците, а любовта между хората е осъщественото добро на едното и на всички.
към текста >>

Ето, по един такъв начин чрез палитра и платно тя можа да работи не само като художник и да извае лика на Учителя, но и да прехвърли онази Божествена нишка, която свързва душите на хората с тяхното излъчване.
Така се реализира Христовият принцип от идеи и сила на Христовия Дух, и като символ за общение на човешките души чрез любовта като сила на Божествения Дух и като свръзка на съвършенството между Божествения свят, ангелския свят, т.е. духовния свят и човешкия свят. Това е силата, която движи човешкия живот и движи човешките души около първоизточника на живота. Затова онова добро, което е добро за един, трябва да бъде добро за всички. Христовият Дух означава реализираната любов между човеците, а любовта между хората е осъщественото добро на едното и на всички. Ето, по един такъв начин чрез палитра и платно тя можа да работи не само като художник и да извае лика на Учителя, но и да прехвърли онази Божествена нишка, която свързва душите на хората с тяхното излъчване. А излъчването на човешкия дух и човешката душа се осъществява в човешката личност чрез светлата мисъл, чрез чистите чувства и праведната постъпка, изразени с думите: Чисти мисли, чисти чувства и чисти действия, защото чистотата е продукт на светлината в духовния свят, т.е. Виделината. В житейския си път Цветана Щилянова преминава през големи пертурбации и се натъква на ред нещастия и страдания, и то както през време на Школата, така и след нея до настоящия момент. Страданията, според Словото на Учителя, се явяват като резултат на стълкновения между мислите, чувствата и постъпките на хората. Затова според този закон човек не трябва да търси злото вън от себе си и постоянно да се оплаква, а трябва да знае, че тези сили седят в самия него. Затова човек трябва да почне работа със себе си и с тези три свята, с които борави човешката личност.
към текста >>

75. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

В целия целокупен живот прониква една нишка - съзнанието.
Тя не е отношение на човек. Ученикът трябва да бъде концентриран в духовните неща. Ще бъдете разумни, ще бъдете пълни с Любов... Неделя, сутрин 29.IV. 1928 г. Разумният живот има свой вътрешен смисъл. В целия целокупен живот прониква една нишка - съзнанието. Единствената задача на човешкия ум е да пази тази нишка. Ние се кланяме само на онази Разумна сила, която направлява. Един човек, който иска да разбере тази първична причина, -неговото съзнание трябва да бъде чисто. Ако не можете да направите връзка между нещата, как ще ги разберете? Икономия подразбира никога да не се прахосват човешките сили напразно.
към текста >>

Единствената задача на човешкия ум е да пази тази нишка.
Ученикът трябва да бъде концентриран в духовните неща. Ще бъдете разумни, ще бъдете пълни с Любов... Неделя, сутрин 29.IV. 1928 г. Разумният живот има свой вътрешен смисъл. В целия целокупен живот прониква една нишка - съзнанието. Единствената задача на човешкия ум е да пази тази нишка. Ние се кланяме само на онази Разумна сила, която направлява. Един човек, който иска да разбере тази първична причина, -неговото съзнание трябва да бъде чисто. Ако не можете да направите връзка между нещата, как ще ги разберете? Икономия подразбира никога да не се прахосват човешките сили напразно. Хигиена - да няма у човека никакви чужди вещества.
към текста >>

76. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V

Савка Керемидчиева

Нишката, която ни свързва, се къса или преплита.
Правило II: Никое същество на земята не може да ти даде щастие, само Бог е, който дава щастие. Правило III: Имането е притежание на душата. Когато душата има един принцип, тогава Божественото работи в нея. Кърпа или друго нещо никога да се не подхвърля върху другите ръце, а да се подаде и задържи, докато се поеме добре от другите ръце. Когато съм с Учителя, никога да не оставям някои друг да застане помежду ни. Нишката, която ни свързва, се къса или преплита. Ако някой наруши и влезе отляво помежду ни, да ида отдясно, отзад, отпред, ако и там не може, най-сетне отгоре, но връзката между Учителя и мен винаги трябва да съществува. Правило IV: Когато се дойде до принципа на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата или Добродетелта, да не правим абсолютно никакъв компромис, абсолютно никаква отстъпка. Там има само едно мнение. Правило V: Божественото изниква и работи при най-силните противоречия. Обяснения там не се дават.
към текста >>

77. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 121-140

Нишката с Бога.
1928 г. Имай вяра! 138 Познанието на Истината влиза в закона на вярата. Синият цвят показва вяра. Имай само Вяра, Вяра, Вяра! Нишката с Бога. 139 Когато се молим, не трябва да има деца около нас. Посторонните мисли, които могат всякога да скъсат нишката ни с Бога, тях ще отделим, когато отиваме да се молим. 1.IX.1921 г., В.Търново. Молитвата. 140 В молитвата няма бързане. Когато отиваме при Бога да се молим, ще забравим всичко!
към текста >>

Посторонните мисли, които могат всякога да скъсат нишката ни с Бога, тях ще отделим, когато отиваме да се молим.
138 Познанието на Истината влиза в закона на вярата. Синият цвят показва вяра. Имай само Вяра, Вяра, Вяра! Нишката с Бога. 139 Когато се молим, не трябва да има деца около нас. Посторонните мисли, които могат всякога да скъсат нишката ни с Бога, тях ще отделим, когато отиваме да се молим. 1.IX.1921 г., В.Търново. Молитвата. 140 В молитвата няма бързане. Когато отиваме при Бога да се молим, ще забравим всичко! И ще мислим само за Бога. Молитвата подразбира „отиване в скришната стаичка", за която говори Христос.
към текста >>

78. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Една нишка има, коя ни свързва всички, коя от Бога право при нас идва.
И тихо занемя гласът на песента, на която думите всеки лесно ще открие: „Щ е бъда, ще бъда, ще бъда! " Три пъти произнесе и млъкна със свойта малка мила песен. И продължава да клокочи Изворът Велик. Тез води, Слова небесни, разнасят нанавред. Но две слова най-ценни и най-скъпи носят те всегда навред: „Обичайте се, чада мили, любете се! Една нишка има, коя ни свързва всички, коя от Бога право при нас идва. Любов, Великата Любов, се тя нарича." Светлина и Любов велика! Савка На сестра Сотирка картина от 26.01.1922 г. четвъртък, 6 часа сл. обяд София 5. ПИСМА НА СОТИРКА БАБАДЖОВА ДО САВКА Мила Л.
към текста >>

79. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Тоз и е гласът на Твоя Бог и Господ, койт о е толкова снизходителен към тебе, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на Престола, за да опазиш Него Самаго, Който те е привлякъл с нишка на Любов.
Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвеличават Неговата Слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в небето за тебе. В твоя живот ще можеш да разбереш Благостите Божии и ще проумееш неизказаната Негова Милост. Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери на Бога, ще видиш славата ми, която съм имал преди създаването на мира. Там, в моето присъствие ще бъдеш развеселен, както всички мои избранници. Тоз и е гласът на Твоя Бог и Господ, койт о е толкова снизходителен към тебе, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на Престола, за да опазиш Него Самаго, Който те е привлякъл с нишка на Любов. Този е Той Единият, Истинен Бог на Живота, Който ти говори чрез Благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. И те са думи на Живот. И който ги чува и възприема, дава научване от Бога. Той е истинен, КОЙТО говори от начало!
към текста >>

80. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

Нали искате да бъдете герой, скъсайте сега тази нишка, с която сте свързани.
Притча е нашето недоволство. Всякога недоволството показва туй, което ти липсва. А не роптай против недоволството. Всяко съмнение от вас трябва да го изпъдите. Ще освободите ума си от всяко съмнение. Нали искате да бъдете герой, скъсайте сега тази нишка, с която сте свързани. Не се плашете от нищо. Можем ние да живеем съобразно с този Божествен закон, да изпълним тази притча. Сърце топло; душата свежа; умът светъл и духът крепък, който може всичко да твори. Защо? Защото живее в тази Любов, в която няма никаква измяна. Сега приложете туй правило.
към текста >>

Турете нишката в Бога, свържете се с вяра, па не бойте се.
Ние трябва да бъдем за другите едно разнообразие и другите трябва да бъдат за нас едно разнообразие. Та първото нещо е да се върнем към природата. То е най-хубавото нещо - разнообразие. Всичко е велико в света. Тъй щото нещата, които по видимому са славни и приятни в действителност са безчестни. Турете нишката в Бога, свържете се с вяра, па не бойте се. Дръжте се за Бога. Турете Волята. Лъжата е книга, която показва, че истината отсъствува. Тя казва, че: „Истината дойде аз свърших своята мисия". Лъжата не е качество на човека.
към текста >>

81. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Дъската е една Божествена нишка, пусната в материята.
Грехът е винаги съзнателен. Несъзнателните грехове са, които са от миналото и ние сме ги забравили, но когато сме ги вършили сме били в съзнание. Стремежът на душата е да бъде свързана с Бога, да върши волята му и ще бъде свободна, защото и Бог е свободен; на всички други като служим все ще ни турят юлар. Какво нещо е знанието? Ти си в един мочурляк, дадат ти една дъска и ти излезеш оттам. Дъската е една Божествена нишка, пусната в материята. Бог е Любов, хората не са Любов. Когато се каже великата Истина, човек изпитва приятно чувство. Хубавите дрехи имат значение, когато твоето дете е здраво, но ако е болно, хубавите дрехи ще те разтъжат. Дрехите да бъдат семпли, за да изпъкват не те, а лицето. Бъдещата култура ще даде облекло, според тялото.
към текста >>

82. 46. ПЛАНЪТ ЗА МАЛКИЯ ДОМ

Жечо Панайотов

Само един гардероб и една пернишка печка оцениха.
А ние имахме малка сума само за малкия план, който посочи Учителя. Но ние избрахме големия план. Мястото и къщата бяха записани на името на Веска. Това много ни помогна по време на процеса 1957/58 година, защото аз бях осъден да платя една голяма сума на държавата и идеха да вземат половината от къщата. А така не можаха да вземат нищо. Само един гардероб и една пернишка печка оцениха. Обявиха го за продажба и понеже 1/2 част бе нейна, тя го откупи с 400 лв. Обикновено навремето жените така си правеха сметката: който владее имота - той владее и мъжа. Ако мъжът напусне жена си - то имота остава при нея. Чиста работа!
към текста >>

83. 48. НАШИЯТ СТРОЕЖ

Жечо Панайотов

Такава си купихме нова, пернишка, благодарение, че от регулацията предадохме част от местото ни на Петър Шишков и той ни заплати следващите се 1000 лева.
И така, къщата строихме през много удобен сезон - в края на лятото и начало на есента. През това време почти не валя дъжд. Строежът се завърши за месец и половина, без външната мазилка. Продължихме да живеем в дъсчената ни барака, като желаехме да влезем в къщата колкото може по-късно, за да изсъхне. Въглища бяхме доставили, насипно в новото мазе, но нямахме печка. Такава си купихме нова, пернишка, благодарение, че от регулацията предадохме част от местото ни на Петър Шишков и той ни заплати следващите се 1000 лева. Измазахме и прозорците с блажна боя, така щото към средата на ноември 1934 година се настанихме в новата къща. А и зимата вече тропаше на вратите. Благодарихме Богу за съдействието, че ние двама обикновени чиновници сполучихме да си съградим дом. Благодарение и на съчувствието, и помощта на приятели, бяхме улеснени парично. Всички задължения изплатихме в предвидените срокове, а на „Собствен дом" плащахме редовните вноски, та се ликвидира и заемът 80 000 лева в течение на 8 години, вместо за десет.
към текста >>

84. 50. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

С моят прост ум, заключавам, че отслабналият организъм бе сполетян от пневмония и тя способствуваше да се прекъсне нишката на живота... Последните дни на Учителя, прекарани между нас, са от особено естество.
Той й казал да остави съдинката върху масата. Разбрахме впоследствие, че нито вкусил от тази закуска, както въобще ставало с всичко, което братя и сестри са му донасяли. Ние желаехме да се храни повече, а това само бе изкушаване да наруши предприетото от Него гладуване. Неговата силна воля провеждаше това, което е трябвало да стане. Слушахме да казват впоследствие, ония които се грижеха за Учителя, че Той в студените декемврийски дни е престоявал навън много леко облечен. С моят прост ум, заключавам, че отслабналият организъм бе сполетян от пневмония и тя способствуваше да се прекъсне нишката на живота... Последните дни на Учителя, прекарани между нас, са от особено естество. Нямам право да прониквам в това събитие, напускане на земният живот, чрез което Учителят се пренесе жертва за българския народ. Знаменателни са Неговите думи - „Не искам да поставя българския народ в положението на евреите, които с постъпката си с Христа, си създадоха много тежка карма". Учителят, който излекува безброй хора, казано даже по чуден начин, можеше да предотврати своето болезнено състояние, но както казах, предпочете да бъде жертва за доброто на народа ни. Когато лекарите искаха да го лекуват при това болезнено състояние, Той казваше „Не съм болен, затова нямам нужда от вашите лекарства". Все пак, много важна е диагнозата на професор Тодоров.
към текста >>

85. 65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА

Николай Дойнов

Направиха ни силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: „Ами, ако аз съм една нишка, която носи Божественото Учение и ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите?
Ние сме готови да изправим всичките си погрешки..." В тази си беседа Учителят каза много неща. Добре е всеки брат и сестра да си я прочетат. През време на беседата, на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха. Един от тях, който седеше на първия ред срещу Учителя, изтърва молива си както го държеше и с това произведе смях. И вместо да си го потърси и вземе, той наведе глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ни силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: „Ами, ако аз съм една нишка, която носи Божественото Учение и ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? " Вие ще загубите вашият идеал, както го загубиха преди две хиляди години евреите, като отхвърлиха учението на Христа". Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони през тази истина и да не я приеме. А вие българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова по-добре за вас". С тези думи Учителя завърши беседата си и като че зачака за нападение. За наша изненада, владиците си поразтърсиха умърлушените лица и никой нищо не каза по беседата.
към текста >>

86. 94. В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Николай Дойнов

94. В СЕЛО МЪРЧАЕВО Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, от което се открива прекрасен изглед, към Пернишката котловина и възвишенията Голо бърдо.
94. В СЕЛО МЪРЧАЕВО Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, от което се открива прекрасен изглед, към Пернишката котловина и възвишенията Голо бърдо. От всички шопски села в околността на София, то беше едничкото, където беше образувано братски кръжок. В кръжока влизаха селяни изпитани в борбата на живота, хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по пътя на собственият си опит, са дошли в допир с идеите на учението. Те бяха хора, енергични и трудолюбиви. След тази голяма бомбардировка Учителят, заедно с малка група приятели, се евакуира там. Нашите приятели от селото, дадоха топъл прием и ние се приютихме в това малко селище, отбелязва един от групичката.
към текста >>

87. 10. НАЙ-МАЛКИЯТ

Николай Дойнов

И да дадеш по-добре тази обединителна нишка, която в момента ние разглеждаме, защото както са дадени така са малко отделно.
Учете се от мен, гледайте и прилагайте". Тази връзка между Божественото, което обединява микрокосмоса, макрокосмоса и т.н. и тези неща, които ти развиваш е невероятна и реална. Затова, аз смятам, че тези неща, които ти си написал преди 20-30 години, когато ги четох преди 10 години, казвам: „Дано доживееме това време, когато Николай да го накараме пак да прегледаме спомените и да ги разработиш по този начин, по-подробно както в момента ги разглеждаме. Н.Д. Да ги разработя и допълня. В.К. И да дадеш по-добре тази обединителна нишка, която в момента ние разглеждаме, защото както са дадени така са малко отделно. Тука опитността с Учителя я даваш като потвърждение за твоята теза, това е добре, понеже ти пишеш статии на различни теми. Но искам да направиш обединителната нишка, да го разшириш и да бъде едно неразривно цяло и впоследствие това да бъде другата част от твоето творчество, което искам да го довършиш.
към текста >>

Но искам да направиш обединителната нишка, да го разшириш и да бъде едно неразривно цяло и впоследствие това да бъде другата част от твоето творчество, което искам да го довършиш.
и тези неща, които ти развиваш е невероятна и реална. Затова, аз смятам, че тези неща, които ти си написал преди 20-30 години, когато ги четох преди 10 години, казвам: „Дано доживееме това време, когато Николай да го накараме пак да прегледаме спомените и да ги разработиш по този начин, по-подробно както в момента ги разглеждаме. Н.Д. Да ги разработя и допълня. В.К. И да дадеш по-добре тази обединителна нишка, която в момента ние разглеждаме, защото както са дадени така са малко отделно. Тука опитността с Учителя я даваш като потвърждение за твоята теза, това е добре, понеже ти пишеш статии на различни теми. Но искам да направиш обединителната нишка, да го разшириш и да бъде едно неразривно цяло и впоследствие това да бъде другата част от твоето творчество, което искам да го довършиш.
към текста >>

88. 8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР

Иван Толев

Освен това, на България се налага да премахне задължителната военна повинност и да я замести с доброволческата система, като се определя максималния ефектив на въоръжените сили 20 000 души плюс 10 000 души митнишка, погранична и полицейска стража.
Струмица се присъединява към сегашната сръбска територия. Откъм Гърция, границата ще минава южно от една линия, минаваща край гр. Пашмакли, а територията между тая граница и морето се отстъпва на „главните" съюзници, които отпосле щели да разполагат с нея. На България се гарантира икономически излаз на Бяло море. Добруджанският и македонският въпроси не се разрешават с тоя договор. Освен това, на България се налага да премахне задължителната военна повинност и да я замести с доброволческата система, като се определя максималния ефектив на въоръжените сили 20 000 души плюс 10 000 души митнишка, погранична и полицейска стража. Нашите военни кораби се предават на главните съюзни сили. Всички провинени през войната лица ще бъдат съдени от военните съдилища на съюзните сили. България се задължава да плати, като обезщетение, 2 милиарда и 250 милиона франка златни, начиная от 1 юли 1920 г. и в срок от 37 години, под контрола на една междусъюзнишка комисия. Също се задължава да възвърне ценностите и вещите, взети през войната от гръцка, сръбска и ромънска територия, да даде известно количество добитък и 50 000 тона каменни въглища от мината Перник.
към текста >>

и в срок от 37 години, под контрола на една междусъюзнишка комисия.
Добруджанският и македонският въпроси не се разрешават с тоя договор. Освен това, на България се налага да премахне задължителната военна повинност и да я замести с доброволческата система, като се определя максималния ефектив на въоръжените сили 20 000 души плюс 10 000 души митнишка, погранична и полицейска стража. Нашите военни кораби се предават на главните съюзни сили. Всички провинени през войната лица ще бъдат съдени от военните съдилища на съюзните сили. България се задължава да плати, като обезщетение, 2 милиарда и 250 милиона франка златни, начиная от 1 юли 1920 г. и в срок от 37 години, под контрола на една междусъюзнишка комисия. Също се задължава да възвърне ценностите и вещите, взети през войната от гръцка, сръбска и ромънска територия, да даде известно количество добитък и 50 000 тона каменни въглища от мината Перник. Тия условия на договора произведоха най-тежко впечатление у нас. Но българите не трябва да падат духом: тия условия нито са окончателни, нито са осъществими. Българското правителство ще отговори в срок от 25 дни, след което ще се изработи друг договор. Дотогава, обаче, обстоятелствата могат съществено да се изменят и първоначалният проект, който прониза сега българското сърце, може да стане неузнаваем.
към текста >>

89. 25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Иван Толев

Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че засега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция" в Париж може да бъде само подготвителна и субсидирана.
Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бързата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно, и че всяка социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството. Както се знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уйлсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите. Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него. Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че засега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция" в Париж може да бъде само подготвителна и субсидирана. В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимопомощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения. За нас не съществува никакво съмнение, че с тоя свой проект меродавните Велики Сили преследват, зле прикрито, две свои цели: 1) да направят от „Обществото на Народите" един противоболшевишки гръмоотвод и 2) да го превърнат в едно по-удобно оръдие за потисничество на малките народи. Още от сега може да се предвиди и предскаже, че тия цели няма да се осъществят; съветизмът няма да се осуети по тоя начин, а само ще се предизвикат и ожесточат още повече неговите агенти и ще се отложи общото умиротворение на света, и потисничеството на малките народи от големите, като спъне задълго време тяхното развитие, ще създаде само нови вълнения. С една реч, Великите Сили, които сега властно решават световните проблеми, само изменяват предназначението на Обществото на народите и се занимават с опасни палиативи. Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество, и които са чужди за най- възвишените духовни и етични принципи.
към текста >>

90. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство.
8 (VI-IX. 1926), с. 190-191- рубрика „Вести" Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,les extremites se touchent", т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомнюва известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги...под Вас" (цитираме пак от в."Мир", 1909 г.). В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г.
към текста >>

91. 103. КЪДЕ Е УЧИТЕЛСТВУВАЛ ПЕНЮ ГАНЕВ

В село Алдомировци, Сливнишка околия - 1 г.; 5.
103. КЪДЕ Е УЧИТЕЛСТВУВАЛ ПЕНЮ ГАНЕВ 1. В родното си село Водица, Поповско - 2 години; 2. В турското училище в село Крепча, Поповско - 2 г.; 3. В село Равна, Годечко - 8 г.; 4. В село Алдомировци, Сливнишка околия - 1 г.; 5. В село Кумарица, Софийско - 7 г.; 6. В село Сурдулица -1 г.; 7. В село Игловръх, Кърджалийско - 1 г.; 8. В село Сувойница, Сурдулишко - 1 г.; 9. В София - 7 г.
към текста >>

92. 1925 година

„Нишка" № 39 за урок по интервалите и ходих в Музикалната академия да видя програмата на преподаването в музикалния курс.
Есен и отиват за Анкара. Те останаха за няколко дни, разговаряха се с брат Боев по немски. На 17.VII1925, петък, потеглихме с брат Генчо за Костенец Баня и с един германец, който дойде за провизии в Чам-Кория. Вечерта в 9 ч бяхме в София. 18.VII1925., събота През деня ходих у Киро Попов Икономов, ул. „Нишка" № 39 за урок по интервалите и ходих в Музикалната академия да видя програмата на преподаването в музикалния курс. 19.VII1925, неделя В салона имаше беседа от Учителя. Вечерта имахме специалния клас и говори Учителят. 20.VII.1925год. Започнах посещението на музикалните курсове в Музикалната академия. Посещавах втория курс, понеже се подготвих за първия. Това всеки ден вече учех и посещавах.
към текста >>

93. 1930 година

Но тя бе смутена и това вся в нея разсеяност и неконцентрация и изпущаше из съзнанието си нишката, хода на работата си, и така лекцията и додето стигна, бе задоволителна, но не образцова, издържана с нужните изисквания.
Вземах цигулката и свирих до 5 1/2. Тъкмо се заприготвях, и ето, Еленка иде, но като ме видя, че не съм готов, започна да ми кряка, да се тревожи, че нямала била време да се приготви, но потеглихме след закуска. В Годеч ни съобщиха, че тя ще си държи първа лекцията, после - още една лекция по химия и тогава - моят реферат за националното възпитание. Еленка започна лекцията. Изпърво вървеше много добре. Но тя бе смутена и това вся в нея разсеяност и неконцентрация и изпущаше из съзнанието си нишката, хода на работата си, и така лекцията и додето стигна, бе задоволителна, но не образцова, издържана с нужните изисквания. Инспекторът прекъсна работата й, защото се продължило времето и щом си излязоха учениците, дадоха 10 минути почивка. Но аз нямах обладание и търпение от недобрата й лекция и я изобличих почти пред повечето колеги. Някои от тях ме упрекнаха за това и ми казаха, че лекцията й бе хубава, но с това аз им дадох повод да се отрекат от своето си мнение и впоследствие да я съборят с критикуване. Аз направих една много голяма грешка, задето не се стърпях и дадох ход на безпощадна критика, че и най-бездарните колеги да хвърлят върху й камъни. Моят реферат бе добър, задоволителен и даже похвален, но грешката по Еленка не ме развесели, а много натъжи.
към текста >>

94. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Равна единодушно протестираме за тая измислица и клеветнишка лъжа!
Равна, останахме потресени от това, че любимите ни учители Пеню Ганев и Елена X. Григорова се уволняват. Учителката от седем, а учителят от три години са били най-добрите съветници и напътвачи в живота ни. Научихме се от Министерството на Народното просвещение, че ги уволняват под претекст, че били дъновисти, излизали били да посрещат изгревите на слънцето, че са водили неморален живот и др. Долуподписаните жители на с. Равна единодушно протестираме за тая измислица и клеветнишка лъжа! Ний от толкова години досега сме били предоволни от учителите и с радост очаквахме да се срещнем тях на забава, вечеринка или родителско-учителска среща, за да подсладят с нещо хубаво и смислено еднообразния ни и загрижен живот. Любимите ни деца с трепет и радост отиваха и се връщаха от училище, С насилие не си служат, а с голям труд и тактично преподаване те всякога крепят добрия дух и жажда в децата към учебната им и друга работа. Учителите ни не са само учители в обикновения смисъл на думата „учител", а учители и възпитатели в пълния смисъл на това понятие. Като излагаме горното, най-настоятелно Ви молим, Господине Министре, веднага да ни се възвърнат горепоменатите учители. С почит: 8.Х1.1933 год. с.
към текста >>

95. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

7.XII.1933 год., петък След школа, понеже днес е ден на почивка, отидох към кафене „Македония", за да се срещнем с Манов, та да отидем при Слави Михайлов, Либер на Брезнишката околия.
След размяна на някои мисли, Кръстю пак ни упрекнал в дъновизъм и разврат. Нарекъл Еленка „госпожа невенчана". Но Манов му казва да издаде заповед за уволнението на 50 учители от Царибродска околия, щом като обвинява и уволнява Равненските колеги. Кръстю му обещал, че ще ни възвърнат. Вечерта до 10 ч все бяхме заедно с него. 7.XII.1933 год., петък След школа, понеже днес е ден на почивка, отидох към кафене „Македония", за да се срещнем с Манов, та да отидем при Слави Михайлов, Либер на Брезнишката околия. Към 11 ч бяхме вече в компания със Сребро Данов, Яков Янков. Пихме по един чай и отидохме при Слави Михайлов, той не рачи да ходатайствува за възвръщането ни, като обеща да дойде в министерството, та може да нареди нещо. На обед отидох у Янков. Поспах на Благова креват. Следобед пак се събрахме Манов, Угърчински и аз в Министерството.
към текста >>

96. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Никола, тя веднага по духовната нишка и намира.
Изведнъж гледам: една дама, ни млада, ни стара - госпожица, облечена с кадифено палто, с чисто красиво лице, бяло, с правилна физиономия, се яви пред мен отдясно ми и ме пита: „Какво искаш? " Забъбри нещо несвързано и все еднообразно. Присъствуващите ми казаха, че тя е умопобъркана и че тя е сестра на Св. Никола и че който се загледа в неговия портрет, то тя, където и да бъде, гдето и да бъде неговият лик, в която и къща, незнайна в тоя град, да е тоя образ, щом го загледа някой, то тя по вътрешен път тя намира човек, който в момента гледа образа на Св. Никола. Аз си обясних, че тука именно окултизмът ми хвърля светлина за тоя феномен и защо става това, защото тя по интуиция, по душа е неразделна от него и затова, колкото и да крият тоя лик на Св. Никола, тя веднага по духовната нишка и намира. Тя се заувира около мен. Аз не мога да се отърва от нея. И все ме пита: „Ти какво искаш от мен? " Най-после аз прибягнах до полиция. Извиках: „Стражар!
към текста >>

97. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Друг съблича лятната войнишка куртка, надява една хубава синя нова салтамарка и върху нея пак облича войнишката [куртка] и тръгва.
Веднага се струпаха войници на купището боклук. Заровили хората сандък с нови дрехи, платно и пр. Един свил 2 топа платно и си отива. Други тичат по него и искат за партенки, но той не им дава. Други грабят нови вълнени черги, трети -чаршафи за креват, други - нови чорапи, друг разкъсва нова риза на партенки, сяда, хвърля старите и навива нови. Друг съблича лятната войнишка куртка, надява една хубава синя нова салтамарка и върху нея пак облича войнишката [куртка] и тръгва. Най-накрая притече се отнякъде един подпоручик и ги разгони. По-нататък се чува женски плач, високо да извива плачуща жена, вика, оплаква горящата си къща. Стоя и натъжен за тая съдба на тия колибари, които, воля и неволя, може би, са съдействували на шумците, ги постига тая съдба, ми извика полковият командир отдалече: „Докторе, какво си се замислил тъй дълбоко"? - „Нищо, господин полковник! " Разпоредиха войсковите части, кои где ще нощуват.
към текста >>

Ужица и една войнишка команда го отнесоха.
Завикаха: „Лекар, лекар! По-скоро викайте лекаря! " Полковият командир се затече към струпалите се вече войници, лекар дотърча и констатираха, че войник от 2-ра дружина, преместяйки картечницата си, неусетно натиснал спусъка на картечницата и четири последователни вистрела улучват войник от картечната рота на втора дружина, който, нарамил въже сено, го занася подложка за лекуване. Куршумите засягат ръката, крака и гърдите. Подадоха радиограма да дойде линейката до близкото шосе от гр. Ужица и една войнишка команда го отнесоха. След няколко дена се получи радиограма, че се поминал раненият. Наоколо около лагера се виждат копани със сирене, качета със сирене, бурета с ракия, низи тютюн, който подреждат и режат или сушат на огъня. Наближавайки тая пъстра картина, безпристрастният зрител би си задал въпроса: дали това става във времето на хунско нашествие, кръстоносен поход, или ордите на прабългарите и славяните, които, където са минавали, всичко оплячкосвали и заграбвали и се завръщали с богати плячки. Кокошки, прасета, даже и добитък -всичко под нож. Времето облачно, хладно, с редки проблясъци на слънцето.
към текста >>

98. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

Не е ли това безсмъртната мисъл на великия пълководец Наполеона, който една хиляда години след езиковата прослава на Симеоновите българи, заяви на юнаците си, че всяка войнишка редица съдържа по един маршалски жезъл?
Мазаров има всички заложби на един световен първенец в тоновото изкуство. Той има гласовата мощ и техническите ширини на едно истинско българско дарование... Един нов световен вълшебник! Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация? Не е ли това едно свръхизвихряне на могъщите всебългарски идеали към дните на бъдащето ни? Не са ли тия истинските мотиви, приказки и песни, които ни непрестанно нашепват родните балкани? Не е ли това безсмъртната мисъл на великия пълководец Наполеона, който една хиляда години след езиковата прослава на Симеоновите българи, заяви на юнаците си, че всяка войнишка редица съдържа по един маршалски жезъл? Не е ли това самата божествена песен на природата между Бялото, Ионийското и Черно морета... Не са ли това заветите на миналото! Не е ли това, най-после, вечната и нетленна душа на майката-земя, която е родила толкоз много герои-чеда, за да ги подреди на световния аеропаг като свидни, блестящи звезди от родното небе? И не е ли това светкавичният възход на дадена издънка от всебългарското вековно величие, подвизите и славата на което са обърнати към грядущите поколения? - Да! - това е точно тъй, както ни го дарява сам Бог, за да не забравяме никога, че в света има правда, която бди над всичко и над всички, всякога и навсякъде... Дано бъде тъй и само тъй, наистина!
към текста >>

99. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.