Търсене в текстове за 'Нишка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 51 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

“Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му.
Има, разбира се! Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука, литература и обществен живот. Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров.3 Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
към текста >>

“Нишка” 42, а по-късно на ул.
(безуспешен опит на негови приятели за възстановяването на списанието). Основател, редактор и издател е Тодор Иванов Бъчваров (Сливен, 20. 07. 1874 – 16. 10. 1923, София). Адресът на редакцията отначало е на ул. “Нишка” 42, а по-късно на ул. “Опълченска” №69; 2. “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета друж. 1900 и 1901 год.”. Г. IV и V. София, собствено изд.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

“Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му.
Има, разбира се! Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука, литература и обществен живот. Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Vita – живот] темперамент.Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е.
умствена или нервическа система.Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат. Ligamentum – мед. термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент.Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент.Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума.ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Нишката на Божията Любов не може да се скъсва от никого.
София, 21.IX. 1906 г. Любез. сестро, Всичко, каквото Господ отрежда, е добро. Царува Господ, весели се земята, радва се всяка душа. Нишката на Божията Любов не може да се скъсва от никого. Вечността не бърза, Небето не се смущава, Надеждата не се обезсърчава, Духът не престава. Вашата вяра, вашата надежда, вашата любов се опитва. Доброто семе добър плод ще принесе. Господ ще изведе своето стадо. Той ще въздигне всичко.
към текста >>

5. В Бургас се създава първата духовна група

„Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”.
В първите години, а и впоследствие дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване на физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене, подбор на хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване на енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети. Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците му, често пъти и с неговото лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване на България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение на славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия – безкористно служене. Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и други, които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи. „Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”. Още в първите години от създаването на кръжока членовете в частност и овществото в своя колектив биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковни служители чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тези нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй и вземаха решения да се спре това новопоявило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилството. Тези нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото, комунален живот, а това не изнасяше нито на дворяните, нито на капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше на охолно живеещите в разкош, върху сълзите на онеправданите, угнетените страдални души. Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръхсъзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служене, при най-широко прилагане закона на жертвата. И наистина, от свое егоистично гледище тези гонители бяха прави, защото крадците и разбойниците не искат светлина, егоистът, грубият материалист, лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата.
към текста >>

6. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание.
Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването й чрез острото на ножа. При все това, обаче, всички още не са я придобили, а Христос велигласно казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек сила, той трябва преди всичко да бъде свободен. Сега, дали свободата произтича от силата или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? За да бъде человек свободен, то значи да не прави никакъв грях.
към текста >>

7. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

“; безименният: „Аз желая художнишка слава и знания!
Някой ви е докачил – не му снемате шапка, не се ръкувате; може и да се ръкувате, без това да е ръкуване; може да му снемете шапка, без това да е зачитане. И обикновено снемаме шапка на по-голям, но с това някак му казваме: „Можеш ли ме повиши? “ Има една дяволска риба в морето, която, каквото срещне по пътя, все го поздравява. И човек хваща някого за ръка; защо? – Тия дяволски пръсти на човешката ръка много говорят; например най-малкият казва: „Пари можеш ли ми дадеш, трябва търговия да почна, загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли ми помогна? “; безименният: „Аз желая художнишка слава и знания! “; средният: „Аз искам права и привилегии! “; показалецът: „Мен ми трябват почит и уважение! “; палецът: „Аз искам сила и умение! “ Поздравеният, ако може и желае, ще му даде. И тръгнат двама, че после – трима в обществото и образуват котерия, ала не намират онова, което търсят...
към текста >>

8. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство.
Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,1ез ех1гетИез зе ЮисНепГ, т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи... Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомня известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги... под Вас" (цитираме пак от в. „Мир", 1909 г.). В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях.
към текста >>

9. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство.
1926), с. 190-191- рубрика „Вести" Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,les extremites se touchent", т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомнюва известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги...под Вас" (цитираме пак от в."Мир", 1909 г.). В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г.
към текста >>

10. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава.
Влизат в приемната на Учителя, сядат на два стола, концентрират се и тръгват. Учителят я пита: „Къде искаш да отидем най-напред? Хайде да отидем на Юпитер." Отиват на Юпитер, след това на Венера и стигат до Слънцето. След известно време се връщат в телата си и Учителят я моли да разкаже това, което е видяла. Тя му разказва подробно всичко. Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.********* В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
към текста >>

На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания."
Учителят я пита: „Къде искаш да отидем най-напред? Хайде да отидем на Юпитер." Отиват на Юпитер, след това на Венера и стигат до Слънцето. След известно време се връщат в телата си и Учителят я моли да разкаже това, което е видяла. Тя му разказва подробно всичко. Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.********* В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15)
към текста >>

11. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава.
Влизат в приемната на Учителя, сядат на два стола, концентрират се и тръгват. Учителят я пита: „Къде искаш да отидем най-напред? Хайде да отидем на Юпитер." Отиват на Юпитер, след това на Венера и стигат до Слънцето. След известно време се връщат в телата си и Учителят я моли да разкаже това, което е видяла. Тя му разказва подробно всичко. Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.********* В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
към текста >>

На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания."
Учителят я пита: „Къде искаш да отидем най-напред? Хайде да отидем на Юпитер." Отиват на Юпитер, след това на Венера и стигат до Слънцето. След известно време се връщат в телата си и Учителят я моли да разкаже това, което е видяла. Тя му разказва подробно всичко. Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.********* В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15)
към текста >>

12. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате.
Туй разбирам ученик. Като казвам ученик и Учител, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ще Го оставим да ни каже и ще употребим всички сили да го изпълним точно. (150 стр.) Аз ви говоря, като на ученици, със символи, но говоря неща, които са проверени и верни. Представете си, че аз съм Учител и ви уча за Любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство. Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи. През нея текат токове, които ви поляризират и можете да станете и тежък, и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст; казвам: „Нали казваш,че съм ти учител, ти ме обичаш, хвърли се долу". Какво ще кажете?
към текста >>

Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости.
Аз ви говоря, като на ученици, със символи, но говоря неща, които са проверени и верни. Представете си, че аз съм Учител и ви уча за Любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство. Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи. През нея текат токове, които ви поляризират и можете да станете и тежък, и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст; казвам: „Нали казваш,че съм ти учител, ти ме обичаш, хвърли се долу". Какво ще кажете? – "Учителю, сериозно ли говориш? " Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвърлям долу, пусни ме! " Колко от вас ще се хвърлят?
към текста >>

Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и аз ще го извадя.
Минеш пред една голяма пропаст; казвам: „Нали казваш,че съм ти учител, ти ме обичаш, хвърли се долу". Какво ще кажете? – "Учителю, сериозно ли говориш? " Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвърлям долу, пусни ме! " Колко от вас ще се хвърлят? Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и аз ще го извадя. Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порасне, ще порасне с един метър в моето съзнание и ще кажа: Този е ученикът, на когото мога да разчитам. И онзи, който ще коленичи, и него ще зная. (169-170 стр.) Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продължение на 20 години.
към текста >>

13. Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново

Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите?
"Най-важното в този свят е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха. Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? " Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и каза на публиката: – Господа, моля следобед в 2 ч.
към текста >>

Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите?
То е основано на строг научен опит." В тази си беседа Учителя каза много неща. Добре е всеки брат и сестра да прочетат беседата "Новият живот". През време на беседата, на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха. Един от тях, който седеше на първия ред срещу Учителя, изтърва молива си, както го държеше и с това произведе смях. И вместо да си го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди две хиляди години евреите, като отхвърлиха учението на Христа. Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме. А вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова е по-добре за вас." С тези думи Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и се обърна към публиката: "Господа, моля следобед в 2 ч.
към текста >>

14. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

/Нишката се къса или преплита./ Ако някой наруши и влезе отляво помежду ни, да ида отдясно, отзад, отпред, ако и там не може, най-сетне отгоре, но връзката с Учителя винаги трябва да съществува.
2) Облекло - абсолютно скромно и само това, което е необходимо 3) Храна - най-необходима 4) Обноски - само естествени и искрени, ако такива не може да има, тогава по-добре настрана. 5) Кърпа или друго нещо никога да се не подхвърля върху другите ръце, а да се подаде и задържи докато се поеме добре от другите ръце. 6) Когато съм с Учителя никога да не оставям някой друг помежду ни. /Нишката се къса или преплита./ Ако някой наруши и влезе отляво помежду ни, да ида отдясно, отзад, отпред, ако и там не може, най-сетне отгоре, но връзката с Учителя винаги трябва да съществува. 7) Когато някой те погледне и ти препрати една мисъл не се усмихвай - провери първо. / 24. VII. 1922 Рила, 1 ч. об. I-то езеро/ 8) За пиене - само вода, никакви соди, лимонади и пр.
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Понякога мъглата се разкъсва и пред очите ни блесва сребърната нишка на някоя река.
И тя, като че няма сила да разтвори крилцата си да полети. Горката буболечица, горката божа кравичка! Но може би само мен се чини тъй, а калинката съвсем за друго се е спряла тук и важно размишлява.Теменужките са в своя разгар. Цели полета посипани от тях. Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма дъжд. Понякога мъглата се разкъсва и пред очите ни блесва сребърната нишка на някоя река. Нагоре към Резньовете, небето е чисто и ясно. По плещите на Витоша все още има фъндъци сняг от дрипавия и изпокапал вече зимен кожух.У „дома” сме си. Някои вече са налягали край широкото жарко огнище, или по сочната трева, а някои пият и се надпиват с „шестгодишно вино”.Още не сме отпочинали, още не сме вдъхнали достатъчно от гостоприемството на нашето „дома”, ехти гърлестия глас на диригента:„Всеки, който не е уморен, А радостен този ден, Ставайте напред деца
към текста >>

16. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка.
Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение.
към текста >>

Красивото е там, че се добива нишка по нишка.
Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса.
към текста >>

17. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден

Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка.
Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение.
към текста >>

Красивото е там, че се добива нишка по нишка.
Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса.
към текста >>

18. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден

Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка.
Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение.
към текста >>

Красивото е там, че се добива нишка по нишка.
Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса.
към текста >>

19. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден

Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка.
Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение.
към текста >>

Красивото е там, че се добива нишка по нишка.
Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса.
към текста >>

20. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден

Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка.
Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение.
към текста >>

Красивото е там, че се добива нишка по нишка.
Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса.
към текста >>

21. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

По едно време мляко ли беше, чай ли беше, почна да се изсипва и тя почна да вика: „Диктатор, Хитлер, ще ти скъсам нишката с Невидимия свят“.
Брат Неделчо мълчи. Излязох вънка, а пък ми трябват капаци, защото всички знаят, че целият магазин беше ограден с капаци до 1 1/2 до два метра и после отгоре бризент. Защото иначе всеки може да влезе в магазина. Добре, но тя не дава. И аз като надигнах палатката и взех да ги тегля един по един. По едно време мляко ли беше, чай ли беше, почна да се изсипва и тя почна да вика: „Диктатор, Хитлер, ще ти скъсам нишката с Невидимия свят“. Ей такива ми ги разправя, но Гради не е вече брат Гради, а бай Гради. В това време се обръщам, сестра Наталия Чакова, светлина на съзнанието й, плаче. Пък аз й бях дал два капака, даже лично бях й ги занесъл. Тя си беше счупила крака преди няколко месеца и аз й ги дадох да ги сложи пред леглото си. Тя спеше на едно войнишко легло, та да не стои във влага, да има къде да си сложи краката.
към текста >>

Впрочем, то плетивото е при мен, но сестра Балтова като й вземах капаците ме нарече диктатор, Хитлер и че ще ми скъса нишката с Невидимия свят, и понеже тя го е направила това нещо, много я моля, да дойде лично, да си получи плетивото и да ми върже нишката с Невидимия свят“.
Мина известно време след като бях взел капаците от сестра Балтова и си разменихме любезности, Учителят също беше между нас. По едно време сестра Балтова каза, че била изгубила едно плетиво с едно бяло кълбо и ме помоли, да съобщя когато обядваме. Аз изпълнявах и тая задача на кехая, глашатай. Кехаята тръгва, например из селото и вика, че еди кой си е пристигнал и пр, и пр. Та всички се хранят, храни се и Учителят и аз викам: „Братя и сестри, сестра Балтова си е изгубила едно плетиво, който го е намерил да го донесе при мен, да й го дам. Впрочем, то плетивото е при мен, но сестра Балтова като й вземах капаците ме нарече диктатор, Хитлер и че ще ми скъса нишката с Невидимия свят, и понеже тя го е направила това нещо, много я моля, да дойде лично, да си получи плетивото и да ми върже нишката с Невидимия свят“. В това време Учителят, аз съм Го гледал някой път на вечеря, например някой брат-хуморист разправи нещо смешно и Той като започне да се смее, просто сълзите му текат така. Така и сега Учителят се смееше през сълзи. Веднъж брат Тодор Михайлов изпя песента „Вечер, сутрин“, но така както я чул да я пеят на някакво село. Те пеели: „Вечер, сутрин, оти не дойде...“ Учителят също се смял през сълзи. За сведение, не съм чул Учителят да се смее с глас, но често се смееше със сълзи на очите.
към текста >>

22. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната.
Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
към текста >>

23. Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево

Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, от което се открива прекрасен изглед към Пернишката котловина и възвишенията Голо Бърдо.
На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настаниха у брат Темелко, а останалите в други къщи. Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Спомени на д-р Методи Константинов 56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, от което се открива прекрасен изглед към Пернишката котловина и възвишенията Голо Бърдо. От всички шопски села в околностите на София, то беше едничко, където беше образуван братски кръжок. В кръжока влизаха селяни, изпитани в борбите на живота - хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по пътя на собствения си опит са дошли в допир с идеите на учението. Те бяха хора енергични и трудолюбиви. След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село.
към текста >>

24. Заминаването на Учителя

С моят прост ум, заключавам, че отслабналият организъм бе сполетян от пневмония и тя способствуваше да се прекъсне нишката на живота...
Той й казал да остави съдинката върху масата. Разбрахме впоследствие, че нито вкусил от тази закуска, както въобще ставало с всичко, което братя и сестри са му донасяли. Ние желаехме да се храни повече, а това само бе изкушаване да наруши предприетото от Него гладуване. Неговата силна воля провеждаше това, което е трябвало да стане. Слушахме да казват впоследствие, ония които се грижеха за Учителя, че Той в студените декемврийски дни е престоявал навън много леко облечен. С моят прост ум, заключавам, че отслабналият организъм бе сполетян от пневмония и тя способствуваше да се прекъсне нишката на живота... Последните дни на Учителя, прекарани между нас, са от особено естество. Нямам право да прониквам в това събитие, напускане на земният живот, чрез което Учителят се пренесе жертва за българския народ. Знаменателни са Неговите думи - „Не искам да поставя българския народ в положението на евреите, които с постъпката си с Христа, си създадоха много тежка карма". Учителят, който излекува безброй хора, казано даже по чуден начин, можеше да предотврати своето болезнено състояние, но както казах, предпочете да бъде жертва за доброто на народа ни. Когато лекарите искаха да го лекуват при това болезнено състояние, Той казваше „Не съм болен, затова нямам нужда от вашите лекарства".
към текста >>

25. Учителя Петър Дънов е отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1902 г

“Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му.
Има, разбира се! Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука, литература и обществен живот. Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
към текста >>

26. Учителя държи сказка по френология във Варна

“Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му.
Има, разбира се! Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука, литература и обществен живот. Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
към текста >>

27. Учителя държи сказка по френология във Варна

“Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му.
Има, разбира се! Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука, литература и обществен живот. Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
към текста >>

“Нишка” ¹ 42, а по-късно на ул.
(безуспешен опит на негови приятели за възстановяването на списанието). Основател, редактор и издател е Тодор Иванов Бъчваров (Сливен, 20. 07. 1874 – 16. 10. 1923, София). Адресът на редакцията отначало е на ул. “Нишка” ¹ 42, а по-късно на ул. “Опълченска” №69; 2. “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета друж. 1900 и 1901 год.”. Г. IV и V. София, собствено изд.
към текста >>

28. Учителя държи сказка по френология във Варна, хотел 'Централ'

“Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му.
Има, разбира се! Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука, литература и обществен живот. Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
към текста >>

29. Учителя изнася публична сказка по френология в София

“Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му.
Има, разбира се! Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука, литература и обществен живот. Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
към текста >>

30. Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог

Навярно и Николай Дойнов – който обичаше да казва: “Тук, в разчитането на хороскопа, няма гадаене – всичко е математика, всичко е числа.” – беше достигнал онази яснота от досега си до невидимата “жива нишка”, по която протича в нас преводът на Единния космичен говор на сферите, числата и звездите.
По думите му (изказани през последното десетилетие на миналия век и отправени към астролозите от позицията на неговата патриаршеска възраст) построяването на хороскопа по този “жив начин”, без помощта на технически средства, е особено важна част от работата на астролога, защото така той прави по-добра връзка с конкретната индивидуалност и има по-голяма вероятност да открие точния ключ към интерпретацията на картата. Това специално отношение на Николай Дойнов към направата на хороскопа някак напомня духовната практика на будистките монаси, изработващи в дълбоко мълчание сакрални символи от пясък. “Символите са езикът, на който Духът говори” – казва Учителя Петър Дънов. А какъв друг, ако не символичен, е астрологичният език и нима той не е онази жива невидима връзка, по която протича диалогът между Земя и Небе? И астрологът, в своята висша духовна концентрация, не е ли той – разчитащият знаците – Посредникът, Преводачът, който помага на загубилите посоката да си припомнят точно това: пътя към себе си, към другите, към Бога. Навярно и Николай Дойнов – който обичаше да казва: “Тук, в разчитането на хороскопа, няма гадаене – всичко е математика, всичко е числа.” – беше достигнал онази яснота от досега си до невидимата “жива нишка”, по която протича в нас преводът на Единния космичен говор на сферите, числата и звездите. Соня Митева Публикувана в Вестник Братски живот бр.88 70 . Николай Дойнов* Николай Николов Дойнов, брат на Борис Николов, е роден в Габрово на 18 декември 1904 г.
към текста >>

31. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота.
Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептенията на музиката. Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото.
към текста >>

32. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота.
Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептенията на музиката. Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото.
към текста >>

33. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Нишката на ученолюбието й и решителността й да я следва се оказват светлите водачи, довели я от малкото македонско селце при Учителя.
През 1921 г. тя е приета от Учителя за стенографка. От този момент Словото става за нея път, смисъл и съдба. Когато през 1922 г. Учителя отваря Окултната школа, тя открива онова учение, което винаги е търсила. Нишката на ученолюбието й и решителността й да я следва се оказват светлите водачи, довели я от малкото македонско селце при Учителя. В спомените си тя разказва за живота в Школата: „С отварянето на Школата започна един общ организиран живот - беседи, лекции, общи гимнастики, Паневритмия, екскурзии, пътуване на Рила, общ стол за хранене. И при всички случаи сме пеели много песните на Учителя. Цялата обща дейност ръководеше Учителя. Това ръководство не се налагаше, беше свободно. Всеки идваше, защото искаше да участва в общия живот; никой не изискваше да правим това.
към текста >>

Разплита „нишка по нишка дебелото въже, с което се е вързала” - образ, с който Учителя назовава житейското положение, в което тя се намира по онова време.
Бяхме готови по всяко време, без страх, да тръгнем с Учителя по планините.” Изповедта на ученика. Елена Андреева е ученикът от Школата, който изпълнява една специална задача, дадена й от Учителя: „Ще опишеш романа си, но нито ще отнемеш нещо, нито ще прибавиш.” Този метод за духовно пречистване и развитие, като етап на посвещение, е практикуван още от първите християни, от богомилите и от други духовни школи, това е публичната изповед. В изповедта си, озаглавена „Моят роман”, Елена Андреева като истински окултен ученик смело, искрено и естествено разкрива пред другите своите заблуждения, увлечения, страсти и тяхното трудно, мъчително преодоляване. Благодарение на онази обич и преданост към Учителя, която носи дълбоко в душата си, тя успява да направи своя ученически духовен пробив. Разплита „нишка по нишка дебелото въже, с което се е вързала” - образ, с който Учителя назовава житейското положение, в което тя се намира по онова време. В ретортата на сърцето. Ученическият й път минава през онова пречистване на чувствата, за което говори Учителя и което алхимиците наричат ретортата на сърцето. При този алхимичен духовен процес човешката любов трябва вътрешно, в херметически затворения съд на сърцето, да бъде изстрадана докрай, да се пречисти и така да се сътвори новата субстанция на Любовта към всички. Още при един от първите разговори на Елена Андреева с Учителя през 1921 г. Той й казва: „Ти си много чувствителна, пази се от малките работи.” Тогава се случва нещо изключително важно за нея: „Като ми погледна дланта на дясната ръка, на която сърдечната линия вървеше в права посока до средния пръст и оттам правеше завой до основата на показалеца, а на завоя имаше малко разклонение по посока на показалеца, Учителя постави пръста си в началото на завоя, подвижи ръката си по сърдечната линия от основата на показалеца до средния пръст и каза: „Няма какво повече да учиш в брака.” После вдигна ръката си, постави пръста си до разклонението, подвижи ръката си по хълма на показалеца до основата му и каза: „Сега ще развиваш Любов към всички.” Линията, която Учителя посочи да развивам, с течението на годините се изяви на ръката ми.
към текста >>

34. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса.
IV (1937), кн. 1, с. 17-18 СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса. Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение. Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас. Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път.
към текста >>

35. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса.
IV (1937), кн. 1, с. 17-18 СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса. Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение. Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас. Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път.
към текста >>

36. Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

“Нишка” 42, а по-късно на ул.
Роден е в Сливен - 20 юли 1874 г. Той е основател и редактор на списание „Родина“ – месечно списание за наука, литература и обществен живот, което излиза от 24 окт. 1898 до началото на 1915 г. Издателството на сп. „Родина“ първоначално е на ул. “Нишка” 42, а по-късно на ул. “Опълченска” 69. В същият район живее и семейството на Бъчваров. Списанието се печата предимно в София, но понякога и в печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Бъдещият Учител Петър Дънов публикува в списанието статии на тема френология. Също така Учителя е бил отговорник на списание „Родина“, от м.
към текста >>

37. Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

“Нишка” 42, а по-късно на ул.
Роден е в Сливен - 20 юли 1874 г. Той е основател и редактор на списание „Родина“ – месечно списание за наука, литература и обществен живот, което излиза от 24 окт. 1898 до началото на 1915 г. Издателството на сп. „Родина“ първоначално е на ул. “Нишка” 42, а по-късно на ул. “Опълченска” 69. В същият район живее и семейството на Бъчваров. Списанието се печата предимно в София, но понякога и в печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Бъдещият Учител Петър Дънов публикува в списанието статии на тема френология. Също така Учителя е бил отговорник на списание „Родина“, от м.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22862005233765