Търсене в текстове за 'Неувереност'

– Българската музика е много оригинална, но в нея има една неувереност, едно скрито колебание.

– Българската музика е много оригинална, но в нея има една неувереност, едно скрито колебание.
БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ ''Учителят работи години върху българската народна песен, докато възстанови чистотата на мелодията, ритъма и текста. Така той даде няколко образци на народни песни. Веднъж по обяд един брат изпълни няколко от тях. Във връзка с това, Учителят каза:'' – Българската музика е много оригинална, но в нея има една неувереност, едно скрито колебание. Малцина пеят добре старите народни песни. Има нещо модернизирано в тях. Те са изгубили важни неща. Българите пеят добре, но им липсва изпълнение. В това отношение трябва да работим.
към текста >>

Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя, и тогава Той пак ми каза: „Въпреки това, ти ще трябва да бъдеш.“ Обаче аз не се съгласих, смятайки, че само ще проваля делото.

Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя, и тогава Той пак ми каза: „Въпреки това, ти ще трябва да бъдеш.“ Обаче аз не се съгласих, смятайки, че само ще проваля делото.
Аз се страхувах, страхувах се не за себе си, защото имах опит във Фондацията да ръководя деца и учители в курсовете. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителя предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, умувах, не се съобразих, че щом Учителя казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех, заради успеха на Делото. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя, и тогава Той пак ми каза: „Въпреки това, ти ще трябва да бъдеш.“ Обаче аз не се съгласих, смятайки, че само ще проваля делото. Тогава отново ми каза: „Ти как мислиш? “ Аз предложих да имам помощник и то по възможност да бъде с висше образование, за по-голям авторитетност. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никого. Най-сетне се сетих за една наша сестра, с висше образование, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувството обаче, че с нея ще потръгне, че е подходяща за задачата, като моя помощничка и в моя подкрепа.
към текста >>

Като пета стъпка в духовния Път, това показва, че душата, след като е получила импулс за своето развитие от Христос чрез нахранването, при петата степен тя вече прави опит да преминава съзнателно в духовния свят, но още с една неувереност.

Като пета стъпка в духовния Път, това показва, че душата, след като е получила импулс за своето развитие от Христос чрез нахранването, при петата степен тя вече прави опит да преминава съзнателно в духовния свят, но още с една неувереност.
Те са били в едно състояние, средно между сън и будност. И когато виждат Христос, че ходи по водата, когато Го виждат в астралния свят, те не могат да Го познаят и се уплашват. Но когато им казва: Аз съм, те по гласа Го познават и искат да Го вземат в ладията, но тутакси ладията се намира на сушата. Фактически те са стигнали брега и същевременно са излезли от това състояние между будност и сън, и са станали напълно будни. Като пета стъпка в духовния Път, това показва, че душата, след като е получила импулс за своето развитие от Христос чрез нахранването, при петата степен тя вече прави опит да преминава съзнателно в духовния свят, но още с една неувереност. И когато среща Христа, Който в случая представя Духа и въобще възвишено същество, тя се уплашва. Но когато й се обажда, тя Го познава и се съединява с Него, и се връща във физическия свят. Тук ни е описана една среща на ученика с неговия Учител в астралния свят. Учениците са описани, че са в лодка. Лодката в този случай е физическото съзнание, с което учениците са проникнали в духовния свят.
към текста >>

Ала има друга една област — областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален — в която нашата неувереност се дължи на други причини.

Тук вероятността е 1000000001/2000000002, сиреч 1/2, и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки за време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития — колкото и сигурни да ни изглеждат днес, колкото и да ни се струват резултат от действието на един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство", защото и далечните обекти, като запример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство. Ала има друга една област — областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален — в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности, ние често се натъкваме на ред „отклонения“, „случайности“, „изключения“. Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons’a, да е 31/32 или 0,973... значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили.
към текста >>

(Фигуративно казано, разбира се.) Колкото повече уми през тези три години в Свищов, толкова повече странната неувереност на това умно момче нараства.

Глава четвърта СЕМИНАРИСТЪТ Този Океан... Само че така няма да стане! Ще трябва първо да поговорим. Ще трябва първо да насочим камерата си под правилния ъгъл на зрение, да я фокусираме на правилната дълбочина на образа, защото иначе ще трупаме факти, които няма да разберем. Няма да ги схванем в цялата дълбочина, която имат за този позакъснял ученик на свищовското духовно училище с диплома на проповедник в ръката, но без тръпката да проповядва в сърцето. Той не може още да проговори. (Фигуративно казано, разбира се.) Колкото повече уми през тези три години в Свищов, толкова повече странната неувереност на това умно момче нараства. Той беше така и преди, и именно поради тази липса на готовност да влезе в живота баща му, отец Константин, го беше изпратил да продължи учението си в Свищов, в най-доброто училище, за което знаеше, при учители не само учили зад океана в Новия свят, но и доказали себе си като проповедници в непосредствена близост до Ню Йорк! Най-големият град на западното полукълбо. Най-богатият град. Най-устроеният, най-бързият, най-взискателният град. Ако тези учители бяха успели там, ако бяха отбелязани между първенците в историята на семинарията на Медисън, кой можеше да му даде повече? Да беше несхватлив?
към текста >>

Не проговарваше, беше набожен, но след Свищов неувереността му още повече се увеличи.

Ако тези учители бяха успели там, ако бяха отбелязани между първенците в историята на семинарията на Медисън, кой можеше да му даде повече? Да беше несхватлив? Не. Свидетелството му беше много добро. Но отец Константин забелязваше, колкото и да не личеше на пръв поглед, как Петър все по-често се самовглъбява и става по-мълчалив. Вече бе над двадесетгодишен мъж. Не проговарваше, беше набожен, но след Свищов неувереността му още повече се увеличи. Стана учител, и пак нищо! Поп Константин се чудеше дали Петър да не продължи учението си, вместо тъй да виси между небето и земята. Нямаше смисъл да се настоява да проповядва; без сърце не биваше да се впуска в пасторството. Петър Дънов в университета Дрю, Медисън За Петър, разбира се, това беше невъзможно. Щеше да е фалшиво. Работата беше, че колкото повече научаваше, толкова по-бездънна ставаше за него картината на света, толкова повече провиждаше неща - не мистични, а прости и очевидни неща, които всички ей така отхвърляха, за да не отежняват радостния си и пълнокръвен живот на добри християни.
към текста >>

Това създава една вътрешна липса на самочувствие и неувереност; ако искате - неудовлетвореност от това, което знаеш, че си, и което знаеш, че можеш.

Спокоен е със себе си - златен или тенекиен. В Бостън не е така. В Бостън ясно разбираш, че никога няма да бъдеш един от първенците на тази среда; никога няма да бъдеш приет изцяло. Ще останеш чужд, външен. Може да те уважават и да са любезни с теб, но никога няма да станеш един от тях. Това създава една вътрешна липса на самочувствие и неувереност; ако искате - неудовлетвореност от това, което знаеш, че си, и което знаеш, че можеш. И понеже стената, която не можеш да прескочиш, е надменността на тези, които са дошли тук първи, твоята защита става надменността ти за терена, върху който ти стъпваш първи. Така завоюването на периферни терени несъзнателно се превръща във форма на спасение. Когато идва време за дърваря Бътлър да се откаже от секачеството, той знае, че няма да бъде повече от слязъл от горите дървар в Сан Франциско и ето че става „отшелникът Бътлър“ в гората и всички онези санфранцисковци и санфранциски там долу не са никакви отшелници и отшелнички и не могат да бъдат, защото нямат духовните измерения на Световния водач на движението на „Езотеричния окултизъм“ отшелника Бътлър. Емерсън, Торо, Уитман са в американската традиция. Те са просто най-далечният пробив напред в търсенето на границите на залегналото в унитарианската църква чувство за естественост и природност.
към текста >>