Търсене в текстове за 'Неувереност'

В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност.

на П. К.] Любез. бр. Киров, Писмото ти от 16-и того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни. В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност. Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук. 18:27] С една дума, за Бога няма нищо невъзможно. Да бъде благословен Господ наш. Той ще извърши всичко. Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго.
към текста >>

1900 г Люб. бр. Киров, Писмото ти от 16-и того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни. В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност. Да живеем в Бога, значи да имаме истинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека, казва Христос в едно от своите Слова, е възможно за Бога". С една дума, за Бога няма нищо невъзможно. Да бъде благословен Господ Наш. Той ще извърши всичко. Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго.
към текста >>

Нови пазар, 25 март 1900 г. Любезни брат Киров, Писмото ти от 16-того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни. В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност. Да живеем в Бога, значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко. „Невъзможното за човека, казва Христос в едно от Своите Слова, е възможно за Бога". С една дума, за Бога няма нещо невъзможно. Да бъде благословен Господ наш. Той ще извърши всичко.
към текста >>

Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш!

Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсове. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш?
към текста >>

И в свещениците, и в лекарите се крие една неувереност.

Мозъкът има отношение към мисълта. Сегашните хора мислят, че са много умни, дават ум на другите, а на себе си не могат да помогнат. Например един виден лекар дава съвети на болните как да се лекуват, а щом се разболее жена му, децата или самият той, вика други лекари. Защо? Защото сам не вярва в лечението си. Това показва, че дълбоко в себе си той е неуверен. И в свещениците, и в лекарите се крие една неувереност. Но всички минават за знаещи... Питам: Коя е мярката за определяне на реални и нереални, на относителни и на абсолютни неща? Реално е това, което всеки момент се проявява с една и съща сила. Ние чувстваме тази сила в съзнанието си и извън него и я познаваме по нейната настойчивост. Например оскърбиш някого, обидиш го, а отвън се показваш тих и спокоен, като че нищо не си направил.
към текста >>