Търсене в текстове за 'Неувереност'

Ала има друга една област – областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален, в която нашата неувереност се дължи на други причини.

½ и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки на време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития – колкото и сигурни да ни изглеждат днес за днес, колкото и да ни се струват резултат от един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас, интервали на време и пространство. Ала има друга една област – областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален, в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности ние често се натъкваме на ред „отклонения", „случайности", „изключения". Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons'a, да е 31/32 или 0,973..., значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили.
към текста >>

Сега вече е сложен край на всяка неувереност.

Но походът на Магелан се у венчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно "Магелановия проток", (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелан), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвигът на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество. "Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле. Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си и, че всички морета са свързани в едно единствено море. Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата басня за антиподите, които ходят по главите си. Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният ú образ е даден от Магелан.
към текста >>

Поради това, че човек не знае своята цел, той се намира в състояние на хаотична неувереност.

И това а не трябва да бъде някоя чужда цел, чуждо прозрение. Тази цел наистина трябва да бъде негова собствена, носена и родена от него чрез собствен опит, собствени огорчения, страдания и постижения. Такава цел, веднъж установена, ще пролее светлина над обърканата мисъл и ще изясни смисъла на живота. Човек, който не е зърнал вечната, непреходящата цел, се губи в нашия хаотичен свят, както кораб без компас се губи в океана. Както капитанът, с помощта на компаса, определя пътя на своя кораб и го направлява в бурните нощи по тъмните вълни, така и човекът, който е познал своята цел, направлява живота си, ползвайки се от компаса на разбирането. Поради това, че човек не знае своята цел, той се намира в състояние на хаотична неувереност. Поради това че отделния човек не е разрешил своята собствена проблема, не е разрешена и световната проблема. Индивидуалната проблема е световна проблема. Ако индивида е разочарован, нещастен и неудовлетворен, то и целия свят около него е потънал в скръб, недоволство и тъмнина. Ако индивида не намери своята цел, то и света не може да намери своята. Индивида не може да бъде отделен от света.
към текста >>

Следователно, да слушам философите и техните спорове, съвсем не беше средство да се освободя от своята неувереност.

Човек предпочита по-скоро да се заблуждава, отколкото в нищо да не вярва. Аз четох философите. Проучих разните им схващания. Установих, че всички са горди, догматични, дори и в своя мним скептицизъм; установих, че те нищо не доказват и че само се надсмиват един над други. Те се съгласяват само когато дойде ред до спор. Следователно, да слушам философите и техните спорове, съвсем не беше средство да се освободя от своята неувереност. Аз разбирам, че слабостта на човешкият ум е първата причина за това чудовищно различие в схващанията, и че втората причина е гордостта. Ние не можем да схванем размерите на огромната световна машина. Ние не познаваме нито нашето естество, нито онова, което ни кара да действаме. Ние дори не знаем, дали човек е просто или сложно същество. Непроницаеми тайни ни обграждат отвред.
към текста >>

Днешното училище създава души, пълни с песимизъм, неувереност в себе си, защото не може да развие в тях любовта.

Така при тази любовна атмосфера ще се постигне разцъфтяването на душата, за което говори г. Дънов във „Високия идеал“. Любовта ще представлява тези слънчеви лъчи, в които ще се къпе детската душа постоянно. И как ще е възможно при тяхното благодатно действие да не се проявят в нея най-благородните, най-чистите, най-свещените чувства! Каква противоположност на днешното училище, дето искат с разни дисциплинарни параграфи, страх от наказания, изключване, страх от двойката, с насърчаване на личните чувства да събудят свещеното в детската душа! Днешното училище създава души, пълни с песимизъм, неувереност в себе си, защото не може да развие в тях любовта. А душа, в която има любов, тя чувства, че има крила, и то защото служи на другите Така се разбират думите на Христа: „Който намери животът си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене животът си, ще го намери“ (Ев. от Матея, глава 10, стих 39) И наистина, дето отсъства любовта, няма ли песимизъм, съмнение, отпадналост, умора от живота, смърт? А дето тя царува, има радост, истински живот, възкресение. Животът в такова училище ще развие сърца, отзивчиви към хорските страдания. Дейната любов ще развие ума и волята.
към текста >>