НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
40
резултата в
32
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В който дом и да влезе, ще го очакват с
нетърпение
и радост.
Правите ли такива разходки, делата ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаите си. Очистете първо машината си, нагласете я и чак тогава започнете работа с нея. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, използвайте месеците април, май и юни, когато Природата е богата с прана. Не може ли човек да използва тези жизнени енергии в Природата, той изпада в положението на този, за когото е казано, че вода гази, жаден ходи. Ако знае как да ги използва, той ще си спести излишни страдания и може да придобие толкова сила и идеи, че където мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си.
В който дом и да влезе, ще го очакват с
нетърпение
и радост.
Човек трябва да придобие магнетична енергия от Природата и да даде от нея на своите ближни.“ Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо важно условие за правилното дишане е кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време това може да става ежедневно със слънчева вода към обяд), но и чрез пиене на гореща вода. В „Хигиенични правила“, лекция от томчето „Святото място“, намираме следното по този въпрос: „Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си, като пие гореща вода, която предизвиква изпотяване.
към текста >>
2.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят
нетърпение
, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост.
Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц. Този закон хвърля светлина върху възприемчивостта, или по-точно към човека се насочват енергии с трептения от всички степени и категории, но той ще възприеме само тези, които са в хармония с неговите състояния, докато към другите ще остане безчувствен. Когато Учителя казва, че последствията на добрите мисли и чувства са добри, а на лошите – лоши, Той изтъква действието на закона за съзвучието. При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния. Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта.
В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят
нетърпение
, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост.
По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове. От закона на Хелмхолц следва, че ние със своите мисли и чувства сами определяме към кои влияния ще сме отзивчиви и кои ще привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към Земята? – Разбира се, че Любовта, защото тя ни акордира с висшите светове.
към текста >>
Даже всяко
нетърпение
може да предизвика болест, понеже нарушава ритъма на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и довежда до болезнени състояния.
Учителя ни напътства: „Имайте нов морал, който да внесе веселие и радост в умовете ви. Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това? “ Или: „Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота – и не само физическа, но и чистота в мисли, чувства, желания. Ако Чистотата и Любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете.“ Всяка мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на Любовта, създават предразположение към болести.
Даже всяко
нетърпение
може да предизвика болест, понеже нарушава ритъма на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и довежда до болезнени състояния.
Цитирам Учителя: „Търпението изключва болестите, но човек не може да бъде търпелив, ако няма Любов.“ Или: „Възприемайте нещата чрез обичта и ги предавайте чрез Любовта; тогава и материята, плазмата на човешкия организъм, ще се обнови и реорганизира. Ако в нас влезе Божественият ток на Любовта, никаква нечиста материя не може да остане в тялото ни. Ние трябва да възстановим първоначалното си състояние. Ако си на умиране и произнесеш името на Истината, ако премине през теб Любовта, ти ще възкръснеш. Ако болният познае Любовта на Бога, ще оздравее моментално.“
към текста >>
3.
Първи образователен период. Предучилищна възраст
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например, родителите трябва да проявяват крайно търпение и то както спрямо децата, тъй и спрямо други в тяхно присъствие, защото всяка проява на
нетърпение
спрямо тях или спрямо други в тяхно присъствие, посажда у тях предразположение към
нетърпение
.
Чрез тях влияят върху оформянето на детската личност. Учителят казва: „желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тая първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, що му се дава.” Родителите и всички околни, каквито качества искат да развият у децата през този период, тия качества трябва да проявяват пред тях със своите действия.
Например, родителите трябва да проявяват крайно търпение и то както спрямо децата, тъй и спрямо други в тяхно присъствие, защото всяка проява на
нетърпение
спрямо тях или спрямо други в тяхно присъствие, посажда у тях предразположение към
нетърпение
.
Същото се отнася и за точността и реда. Родителите трябва да имат голям ред вкъщи. Всичко трябва да е наредено и чисто. Всяко безредие покварява характера на децата и ги прави предразположени към песимизъм. Ще дам друг пример: „Слугинята казва на бащата, че някой чука на вратата и пита за него.
към текста >>
4.
01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Във който дом влезе, всички ще го очакват с
нетърпение
и радост.
Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаите си и работите. Очистете първо машината си, нагласете я и тогава започнете да работите с нея. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, трябва да използвате месеците април, май и юний, когато Природата е богата с жизнена енергия. Не могат ли да се използват тия енергии в Природата, хората изпадат в положението на онзи, за когото е казано "вода гази, жаден ходи". Ако знае как да използва енергиите на Природата, човек ще спести излишни страдания и може да придобие толкова сили и идеи, че дето мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си.
Във който дом влезе, всички ще го очакват с
нетърпение
и радост.
Човек трябва да придобие магнетична енергия от Природата и да даде от нея на своите ближни! " Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо, важно условие за правилното дишане е щото кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време може това да става всеки ден със слънчева вода към обяд), но и чрез пиене на гореща вода.
към текста >>
5.
53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год.
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
С
нетърпение
очаквах уречения ден за тръгване от село.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. Ето една постъпка на духовенството, в лицето на своите владици и попове, през време на събора на Бялото Братство в град Търново — 1922 година, описан от Георги Попов, наш брат от град Пловдив: "Учениците на Бялото Братство през 1922 година проведоха Събора в Търновград. За тази среща с Мировия Учител Петър Дънов се стичаха хора от градове и села.
С
нетърпение
очаквах уречения ден за тръгване от село.
Извървях 60 километра пеша до гарата на град Ямбол. И на другия ден, 1 август, потеглих за град Търново. Какви бяха първите ми впечатления? Повечето пътници бяха облечени в бели дрехи и в хор пееха песента "Братство, единство ние искаме". Като че ли влакът принадлежеше на тези хора, които говореха на един език, всички бяха свои.
към текста >>
Облякох се на бързо и с
нетърпение
тръгнах към града.
" Аз съблякох сакото, сгънах го и тя внимателно го обви под шарената си престилка. Във влака настъпи мрак, след няколко минути светна, и пак се мушна под земята... И така преминавайки през тунелите, наближавахме стария престолен град. Слънцето се скри, мръкна се, светнаха електрическите крушки и влакът забави ход, като даде знак за пристигането. Прекъснахме разговорите и се разшавахме да се готвим за слизане. Аз си взех куфара и поех сакото от сестрата, още не беше спряло напълно движението на влака и скочих от него на земята.
Облякох се на бързо и с
нетърпение
тръгнах към града.
По едно време се спрях да си проверя багажа. За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портмонето ми с парите липсва от джоба на сакото. Сърцето ми се разтуптя силно. Претърсих отново. Къде може да бъде?
към текста >>
6.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с
нетърпение
чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи.
От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни. Има и висшисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средната класа. От гледище психично, те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и високонравствени. Ето, това е най-ценното, може би трябва да кажа – най-бялото нещо, което видях у Белите Братя.
След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с
нетърпение
чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи.
Към 10 часа, откъм източната страна на поляната се яви подвижна дъсчена платформа, издигната около метър над земята. Тя бе добре засенчена и постлана с килимче. Там имаше стол, пред стола маса, а върху масата Библия. Всички се стекохме там и насядахме на тревата пред естрадата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си забрадки.
към текста >>
7.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
След като всички си заминаха и аз чакам с
нетърпение
при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре.
Тя всякога редовно идваше на Рила. Щом слезем обаче в Сапарева Баня, Мария изчезваше. Аз, който поех грижата да не би някой багаж да остане ненатоварен, или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество.
След като всички си заминаха и аз чакам с
нетърпение
при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре.
„Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш.
към текста >>
8.
62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Учениците с радост приеха упражненията и с
нетърпение
очакваха всеки час по физкултура.
Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището „Тодор Минков“. Госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. По това време Учителя сдържано, но сериозно изчакваше резултат. Най-после започнах работа в салона по физкултура при това училище.
Учениците с радост приеха упражненията и с
нетърпение
очакваха всеки час по физкултура.
Много често и майки на децата идваха да гледат. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Кисьова, една наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше дар за композиране. След около месец упражнения учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканим министър Йоцов и началника по физкултура, за да видят упражненията. За този случай увеличих състава на музикантите с кларнетист, цигулар и китарист.
към текста >>
9.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с
нетърпение
Господа.
побързай да ми помогнеш. Господи, спасение мое." В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал.
40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с
нетърпение
Господа.
И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто.
към текста >>
10.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато неговото
нетърпение
стига своя връх, Юда помислил, че сам трябва да принуди Учителя си да извърши делото, което той очаквал.
Причинявайки Христовата смърт, Юда ослепява окото на света. Юда, човекът на интелекта отрича Христа и затова Го предава. Юда като ученик на Христос очаквал Той по магически начин да събори римското царство и да възстанови Божието Царство на земята, по образец на Римската империя. Така че, Юда е очаквал социално и политическо преобразование, извършено по магически начин от Христос. В сцената, когато Мария-Магдалена помазва с миро краката на Христа, той се възмущава и казва, че е по-добре да се продаде това миро за триста динарии и парите да се раздадат на сиромасите.
Когато неговото
нетърпение
стига своя връх, Юда помислил, че сам трябва да принуди Учителя си да извърши делото, което той очаквал.
И той вярвал, че Той може това; той е бил убеден, че това е земната цел на Христос. Бил сигурен, че е достатъчно да доведат Учителя пред властта на света, пред римските и юдейските съдебни власти и Той ще прояви силата Си, ще събори властта на Рим и ще възстанови Божията власт на земята. Така чрез предателство Юда искал да принуди Христос към изпълнението на Неговата мнима мисия. Но когато Христос, без да се противопоставя, прие осъждането на смърт, очакването на Юда пропадна, а и с това самият Юда, и той отиде и се обеси. В заключение ще кажа, че цялата драма около Юда, която е драма както на човечеството въобще, така и на еврейския народ, не е случайна.
към текста >>
11.
21. Тайната на успеха, 8 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като почне да диша по особени правила, ще внесе повече магнетизъм, ще придобие повече мекота и неговата нервност и
нетърпение
ще се премахнат.
Но по отношение на вътрешното богатство и придобивки, почти за всички има условия. Всеки може да подобри условията на своето тяло и да развие способности и характер, защото има условия за това. Човек може да измени своята съдба с разумно и правилно дишане. Например, човек става нервен и нетърпелив и с това спъва своите постижения. Но той може да измени тази си черта с дишането.
Като почне да диша по особени правила, ще внесе повече магнетизъм, ще придобие повече мекота и неговата нервност и
нетърпение
ще се премахнат.
Но трябва и особени упражнения и дисциплина. - Като почнете да правите по три пъти на ден упражнения с дишане от по 5-10 мин. ще изцерите своята нервност и нетърпение. Когато тази наука за дишането се разкри на западните хора, те устроиха ред школи за практически упражнения, но понеже не разбираха законите на тази наука, и като дишаха по цял ден, набираше се много енергия, с която разваляха своята нервна система. Защото чрез дишането се набира много енергия, която с голямото напрежение, което упражнява, разрушава нервната система.
към текста >>
ще изцерите своята нервност и
нетърпение
.
Например, човек става нервен и нетърпелив и с това спъва своите постижения. Но той може да измени тази си черта с дишането. Като почне да диша по особени правила, ще внесе повече магнетизъм, ще придобие повече мекота и неговата нервност и нетърпение ще се премахнат. Но трябва и особени упражнения и дисциплина. - Като почнете да правите по три пъти на ден упражнения с дишане от по 5-10 мин.
ще изцерите своята нервност и
нетърпение
.
Когато тази наука за дишането се разкри на западните хора, те устроиха ред школи за практически упражнения, но понеже не разбираха законите на тази наука, и като дишаха по цял ден, набираше се много енергия, с която разваляха своята нервна система. Защото чрез дишането се набира много енергия, която с голямото напрежение, което упражнява, разрушава нервната система. А нервната система при сегашното й състояние не може да издържа големи напрежения. И докато правите упражненията, умът ви да бъде концентриран върху една велика и светла мисъл, защото в света има една абсолютно хармонична среда и когато възстановим вътрешната си хармония ние влизаме във връзка с тази среда, привличаме се към нея, условията ни се подобряват и ние имаме по-големи постижения в живота си. Но за да постигне това вътрешно хармонизиране на силите и енергиите си, въобще на вътрешния си живот, човек трябва да срещне един друг човек мъж или жена, които да въздействат благотворно върху него.
към текста >>
12.
Час за работа на ученика
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обаче да не се яви у вас
нетърпение
, желание час по-скоро да свършите опита.
Ако употребите за всеки по една минута, ще се уморите. Опитът трябва да бъде направен с разположение, без никаква умора. Доброто, което пожелаете за себе си, ще го изпратите и на другите. По този начин ще поляризирате волята си. Като се упражнявате в концентриране на мисълта си, може да правите този опит и по-дълго време, като давате за всеки по две, по три, до пет минути – кой, колкото може.
Обаче да не се яви у вас
нетърпение
, желание час по-скоро да свършите опита.
Най-напред ще направите опита за един ден, после – за цяла седмица и най-после – за цяла година. През времето, когато се концентрирате, ще бъдете тихи и спокойни. Мисълта, която трябва да пратите за всеки, ще дойде сама по себе си. Каквато мисъл дойде в ума ви, ще си я запишете. Мисълта ще бъде кратка и ясна.
към текста >>
13.
ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
С явно
нетърпение
заявих на баща ми, че веднага трябва да предам кошницата с гроздето.
Влакът спря на софийската гара. Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение. Наближаваше часът, в който за първи път щях да видя Учителя. Баща ми тръгна с куфара и чантата, а аз вървях след него с кошницата. Взехме трамвая и след половин час - ето ни при баба.
С явно
нетърпение
заявих на баща ми, че веднага трябва да предам кошницата с гроздето.
Напразно ме питаха за кого е. Без да дам обяснение, взех я и излязох. Улиците ми бяха непознати, но от Варна имах точни указания. Качих се на трамвай № 3, слязох на ул. Опълченска, завих наляво и повървях, докато стигна номер 66.
към текста >>
14.
„ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!'
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Стоях мълчалива до Него, но вече горях от
нетърпение
и ентусиазъм.
- Наистина, Учителю, всеки играе както ги знае. Може би ще трябва движенията да се опишат - отвърнах аз. - Ти можеш ли да свършиш тази работа ? Сякаш очаквах този въпрос и казах : „Ще опитам, Учителю." А сърцето ми заби силно. Неописуема радост и вдъхновение ме обвземаха, щях да литна.
Стоях мълчалива до Него, но вече горях от
нетърпение
и ентусиазъм.
Мислех си дори, че е било определено да закъснея, да мина покрай Учителя и той да ми възложи да опиша Паневритмията. Без да споделям с никого за случилото се, реших да се захвана да описвам движенията. Всеки път, когато Учителя играеше в центъра на кръга, сядах прикрита в някой храст, наблюдавах и записвах движенията, които Той правеше. Намерила си бях добър наблюдателен пункт, откъдето виждах добре Учителя, без да привличам вниманието на другите. След това ги обработих, написах ги на пишуща машина и ги занесох на Учителя.
към текста >>
15.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
След закуска, на която се повтори редът на вечерята, аз с
нетърпение
чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в по-непосредствени обръщения към своите последователи.
Има вишисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средна класа: еснафи или малоимотни, както ги биха нарекли социалистите. Характерното от психично гледище: те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и, както всички нововерци, високонравствени. Ето, това е най-ценното, може би трябва да кажа, найбялото нещо, което видях у белите братя. Аз приказвах с мнозина от тях частно и внимателно ги наблюдавах на беседите, които слушахме заедно на Изгрева.
След закуска, на която се повтори редът на вечерята, аз с
нетърпение
чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в по-непосредствени обръщения към своите последователи.
Къде 10 часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около 60 - 70 см над земята. Катедрата бе добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол, пред стола маса (малка), а върху масата - Библия. Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата в полукръг: жените, които обикновено носеха белите си пребрадка, а мъжете, макар слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледахме празната пред нас катедра.
към текста >>
16.
20 април 1928 г., петък
 
- Теофана Савова
И с
нетърпение
очакваме банкета, който Учителя ще ни даде - богат духовен банкет!
Пътят от улица „20 април" до Изгрева е един час. Далече е и от „Опълченска" 66 (Също около един час път), а и от много други места. Но ние ставаме леко, с младежки ентусиазъм и с радост! Всички сме млади! От децата до старците - всички с еднакъв трепет минаваме шосето и преди 5 часа сме в салона.
И с
нетърпение
очакваме банкета, който Учителя ще ни даде - богат духовен банкет!
Салонът е препълнен. Очакваме Учителя. Вратата хлопва, дървената стълба поскърцва и ето, че той влиза в салона, празнично облечен и елегантен. После отива на катедрата, откъдето говори. Слушаме го захласнати и озарени от неговото излъчване.
към текста >>
17.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Жената, която го бе очаквала с
нетърпение
, се представи.
Тогава мнозина се отдалечиха от вратата му, за да не го смущават с приказките си. Доколко и как си почива Учителя, не беше известно. Но знаехме, че не обича да го чака някой, който търси помощ или съвет. Няколко минути по-късно излезе от стаята си и запита: - Къде е сестрата?
Жената, която го бе очаквала с
нетърпение
, се представи.
Учителя й подаде ръка за добре дошла, след което влязоха в приемната. Стаята, която служеше за приемна, бе малка и съвсем скромно мебелирана. В нея имаше само няколко обикновени стола и една масичка. Учителя покани сестрата да седне, след което и самият той седна пред масичката. Дълбоко развълнувана, тя не знаеше откъде да започне.
към текста >>
18.
1935 ГОДИНА
 
- Теофана Савова
Вълнуваше ни мисълта за гостите, които щяха да пристигнат от провинцията и очаквахме с
нетърпение
сутрешната беседа на Учителя.
Всички сме радостни и щастливи. 28 април Великден Приготвяме се да честваме празника на Рождество Христово - Великден. Настроението ни в този ден беше великолепно.
Вълнуваше ни мисълта за гостите, които щяха да пристигнат от провинцията и очаквахме с
нетърпение
сутрешната беседа на Учителя.
Магията на словото ни окуражи. Учителя каза: „ Злото съществува там, дето няма закон, в беззаконието. Ако водата мине през нечист съд и се оцапа, кой е виновен за това? - Вината е в нечистия съд, а не във водата.
към текста >>
19.
ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА
 
- Теофана Савова
- се обадиха някои от онези, които очакваха с
нетърпение
началото на паневритмичните упражнения.
Как става това? - Когато се понижат трептенията на някой орган повече от нормалното, той заболява. И когато пак се повишат трептенията му, той оздравява. За това има много методи, един от които е музиката. - И паневритмията лекува, нали Учителю?
- се обадиха някои от онези, които очакваха с
нетърпение
началото на паневритмичните упражнения.
Няколко минути по-късно отидохме на поляната, за да влезем в живия кръг на паневритмията. Мелодията на „Първият ден на пролетта" завъртя кръга, който вече нямаше граници, но се разшири, за да отиде далече в простора над високите планински върхове. Обяд на Ел Шадай Ако погледнете от птичи поглед поляната пред скалите на Ел Шадай, ще видите странна картина -един голям кръг от хора, насядали по тревата в малки групи около импровизирана трапеза. Всеки е извадил от раницата си своеобразни ястия, за да ги сподели с насядалите в кръга.
към текста >>
20.
5.12 Свещените думи на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с
нетърпение
скъпия гост.
Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л", а след това написва и думата „любов". Възкресението идва. На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус — преди изгрева на Слънцето, следобед Учителя става от леглото си, взима бастуна и отива на извора, придружен от радостните братя и сестри. Целият лагер сияе. Учителя се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята.
Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с
нетърпение
скъпия гост.
Когато Учителя се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" — светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч. След радостния концерт, изнесен в негова чест, Учителя съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу, за да организират събора в София. По време на боледуването на Учителя Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове. Пристигат при палатката му, оставят плодовете и му целуват ръка.
към текста >>
21.
7.49 Райна Калпакчиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с
нетърпение
очаква писмата му, на които отговаря.
Райна присъства на съборите, завършва средното си образование в Търново и когато Учителя препоръчва на младите ученици да следват, тя се записва в Математическия факултет в София и го завършва. Семейството им идва да живее на Изгрева. Там тя се запознава и се сприятелява с Найден Найденов, роден на 24 септември 1904 г. (нов стил). Той завършва Морското училище и става капитан за далечно плаване.
При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с
нетърпение
очаква писмата му, на които отговаря.
През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч. в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход. Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая.
към текста >>
22.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ние цяла година носим спомените си от хубавите си преживявания там и с
нетърпение
чакаме времето, за да направим ново посещение на съществата.
„Седемте езера", няколко души - Гита Стратева, Ярмила Менцелова, аз и др., я посетихме през май. Сутринта рано по твърдия сняг минахме покрай Седемте езера и от връх Дамга отидохме на Мальовица и следобед се върнахме пак на хижата. По време на късото лято човек може най-добре да се наслади на красотите на този феномен на природата. Тяхната омайна гледка, чистота и красота оставят в душата на всеки посетител дълбоки следи. Всеки, който веднъж е минал през този земен рай, желае и втори път да го посети.
Ние цяла година носим спомените си от хубавите си преживявания там и с
нетърпение
чакаме времето, за да направим ново посещение на съществата.
Всичко на Седемте езера е специфично, своеобразно, неповторимо и говори със своя разбираем език за величието на нашия Творец и милионите светли същества, които са участвали в изграждането на този неръкотворен дом за учене и възпитание на хората. Учителя, който не е посещавал с физическото си тяло тези места, отлично ги познава. След многобройните излети до връх Мусала през 1928 г. той изпраща една малка група, ръководена от брат Симеон Симеонов, да разгледа и проучи условията за отиване и лагеруване на братята и сестрите по тези места. Групата отива нагоре през Сапарева баня, едновременно с нея отива и друга, по-малка, с братята Митко Костов, Крум Въжаров и Славчо Печеников.
към текста >>
Сутрин, като ставахме, водата в кофите беше замръзнала, счупвахме леда отгоре, обливахме си малко лицата с вода, взимахме по едно одеяло и отивахме на Молитвения връх, където с
нетърпение
очаквахме изгрева на топлото слънце.
Брат Димитър Стоянов беше довел с ламарини водата от изворчето чак до езерото и тя направо течеше в казаните, поставени в лодката. Учителя постоянно беше заобиколен от групата чужденци и наши приятели, като ежедневно правеха излети. Отначало времето беше дъждовно, но се оправи и стана слънчево и ясно. За сметка на хубавите топли дни, нощите бяха ясни и студени. Понеже светът се готвеше за Втората световна война, отрицателните мисли изстудяваха атмосферата и температурата на Рила падаше под 0 градуса.
Сутрин, като ставахме, водата в кофите беше замръзнала, счупвахме леда отгоре, обливахме си малко лицата с вода, взимахме по едно одеяло и отивахме на Молитвения връх, където с
нетърпение
очаквахме изгрева на топлото слънце.
Присъствието на Учителя ни стопляше, повдигаше духа ни и ние лесно понасяхме несгодите и капризите на времето. Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх. Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитириха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти.
към текста >>
23.
Без лъжа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Пристигнал, а брат Боян го чакал с
нетърпение
.
- е късия въпрос. - За болен - отвърнал Б. Н. Позволителното е написано и е вече в ръката на Б. Н., който се отправил за Изгрева, но чувствувал някакво притеснение. „Има нещо, което не е в ред“ - казал на себе си той.
Пристигнал, а брат Боян го чакал с
нетърпение
.
- Взех разрешение - казал Б. Н. на Боян, а Боян хукнал при Учителя, похлопал на вратата и зачакал. След минутка-две Учителят се подал на вратата и Боян побързал да се похвали: - Учителю, имаме вече разрешение за кола. Учителят бил много сериозен, замислен и посрещнал съобщението много хладно.
към текста >>
24.
Разговори с Учителя. Разговор девети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Нетърпението
е липса на мъдрост.
Както и да се засилват творците на натуралистическата наука със своето отричане, не могат да не се съгласят, че има фактори съвсем неизвестни, ирационални, които не принадлежат на нашия, а на един друг порядък. Ние не можем да предизвикаме тяхната изгодна за нас намеса с нищо друго освен със смирение и търпение. Дързостта на самонадеяните не ще промени поведението на тези фактори, защото те са по-силни от всяка воля. Една промяна в съдбата в добър смисъл може да се очаква само тогава, когато ръководителите на човешката съдба открият вложени в банката на чистия, правия и добродетелен живот много неизчерпани капитали. На такава неочаквана и спасяваща промяна могат да разчитат такива, които са живяли по принципа, изразен в една народна поговорка, която казва: „Направи добро, пък го хвърли в морето“.
Нетърпението
е липса на мъдрост.
Това е така, защото мъдрият знае, че вън от неговия свят съществува в една или друга форма един друг свят, в който събитията стават преди да са станали при нас. Мъдрият знае, че всяко нещо идва на своето време и каквато и да е промяна на този порядък е вън от възможностите на човека. Редът и последователността на събитията в живота на човека и обществото можем да оприличим на реда и последователността на природните закони. Има определено време, за което дадено небесно тяло извършва една пълна обиколка по своята орбита. И ако земните жители пожелаят да изследват това тяло, трябва да го изчакат да дойде в едно изгодно за нас положение, например в едно „противосъстояние“, когато това е най-удобно поради най-голямата му близост до земята.
към текста >>
25.
Пристигане на семейство Янкови от Берлин
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Гледам от терасата на стаята си прекрасната, величествена Витоша и чакам с
нетърпение
следващото утро, пак да посетя великия Учител.
През един от следващите дни донесохме канарчето, заедно с красивата му къщичка и Учителят го видя. Канарчето хвръкна из стаята, после кацна на върха на къщичката си и започна да пее своите трели. По-късно уших калъф от плат, за да увия къщичката му и всички мислеха, че носим радиоарапат. След десет дни Венцислав и Любомир се завърнаха от Рила. Няколко дни след тяхното завръщане, отидохме с такси, да ги видим.
Гледам от терасата на стаята си прекрасната, величествена Витоша и чакам с
нетърпение
следващото утро, пак да посетя великия Учител.
В събота мама ме посети. Поседяхме на терасата. След няколко дена тя дойде пак и след беседата се качихме с нея и брат Христо горе, целунахме ръката на Учителя и мама му поднесе една книжна кесия сливенска трахана. Той я прие с любов. Господи, Учителю, помогнете ми да заслужа Вашата Любов и с песента си да славя Небесата!
към текста >>
26.
VIII. ТЪРПЕНИЕТО
 
- Константин Златев
Най-често проявяваме
нетърпение
, когато се стремим да постигнем желанията си, да удовлетворим някаква своя потребност.
- Ако някой е много тъжен, нека вземе камъни, да ги донесе до мястото, дето ще потрябват. После, като ги погледне, да им каже: „Как прекарвате на едно и също място без движение? “ Да се научи от камъните на търпение. Всичко около нас е предметно учение (курсивът мой – К.З.). Има какво да учите.
Най-често проявяваме
нетърпение
, когато се стремим да постигнем желанията си, да удовлетворим някаква своя потребност.
Не са редки случаите, когато – забързани подир някоя натрапчива мисъл, жадуваща материализация – губим мярката и след това плащаме скъпо за това. Затова и Учителят П. Дънов ни съветва да осъществяваме своите планове по метода на малките стъпки – последователно, спокойно, равномерно, търпеливо, без излишни скокове и пренапрягане. Такава е и идеята на следващата му реплика към учениците: - Не се стреми да постигнеш всички желания изведнъж.
към текста >>
27.
XV. МЪЛЧАНИЕТО
 
- Константин Златев
Например, по повод приказливците, които изгарят от
нетърпение
да разгласят навред колко много са напреднали в духовно отношение, той отбелязва: „Не разправяй опитностите си, комуто и да е, докато не изработиш нещо в себе си, на което да се осланяш.“ На какво можем да се осланяме?
В своето Слово Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) не подминава и проблема за мълчанието. На пръв поглед в беседите и лекциите му тази тема не е между най-подробно разгледаните. Ала ако надникнем между редовете им, ще разберем, че не е така. С присъщата си деликатност и стремеж да не се почувства някой персонално засегнат, българският духовен Учител обръща сериозно внимание на значението на мълчанието за духовното израстване на ученика по избрания Път. А където е нужно, е съвсем категоричен и дори строг.
Например, по повод приказливците, които изгарят от
нетърпение
да разгласят навред колко много са напреднали в духовно отношение, той отбелязва: „Не разправяй опитностите си, комуто и да е, докато не изработиш нещо в себе си, на което да се осланяш.“ На какво можем да се осланяме?
– Само на трайно придобитото, на непоклатимото, на онова, което е пуснало дълбоки корени в нетленното ни естество. Ако днес си чул Бог да ти говори, а не можеш да се помириш със съседа си, това трайна придобивка в Духа ли е? Или молитвата ти за нещо възвишено е била чута и изпълнена, а не можеш да се пребориш с алчността си за материални притежания. Имаш ли причина да се похвалиш със себе си? Някой би опонирал, че между едното и другото няма връзка.
към текста >>
28.
Метод за придобиване на търпението
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако при известни случаи проявите
нетърпение
, започнете да броите житните зърна.
• 503 • Метод за придобиване на търпението. Сега ще ви дам един метод за работа върху търпението: всеки от вас да вземе хиляда житни зърна.
Ако при известни случаи проявите
нетърпение
, започнете да броите житните зърна.
Първо ще броите до десет. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зърната. Десетте зърна ще турите настрана. Ако нетърпението ви продължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпелив, ще продължите да броите зрънцата, докато напълно се успокоите.
към текста >>
Ако
нетърпението
ви изчезне, ще спрете броенето на зърната.
• 503 • Метод за придобиване на търпението. Сега ще ви дам един метод за работа върху търпението: всеки от вас да вземе хиляда житни зърна. Ако при известни случаи проявите нетърпение, започнете да броите житните зърна. Първо ще броите до десет.
Ако
нетърпението
ви изчезне, ще спрете броенето на зърната.
Десетте зърна ще турите настрана. Ако нетърпението ви продължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпелив, ще продължите да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите при колко зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет дена.
към текста >>
Ако
нетърпението
ви продължава още, ще броите до сто зрънца.
Сега ще ви дам един метод за работа върху търпението: всеки от вас да вземе хиляда житни зърна. Ако при известни случаи проявите нетърпение, започнете да броите житните зърна. Първо ще броите до десет. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зърната. Десетте зърна ще турите настрана.
Ако
нетърпението
ви продължава още, ще броите до сто зрънца.
Ако и при това положение сте още нетърпелив, ще продължите да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите при колко зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет дена. Колкото пъти проявите нетърпение през тези десет дни, толкова пъти ще броите житните зрънца. Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който правите.
към текста >>
Колкото пъти проявите
нетърпение
през тези десет дни, толкова пъти ще броите житните зрънца.
Десетте зърна ще турите настрана. Ако нетърпението ви продължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпелив, ще продължите да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите при колко зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет дена.
Колкото пъти проявите
нетърпение
през тези десет дни, толкова пъти ще броите житните зрънца.
Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който правите. По този начин вие ще възпитавате нетърпението си. Колкото повече зрънца сте преброили през тези десет дена, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си.
към текста >>
По този начин вие ще възпитавате
нетърпението
си.
Ако и при това положение сте още нетърпелив, ще продължите да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите при колко зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет дена. Колкото пъти проявите нетърпение през тези десет дни, толкова пъти ще броите житните зрънца. Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който правите.
По този начин вие ще възпитавате
нетърпението
си.
Колкото повече зрънца сте преброили през тези десет дена, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите. Вие сте проверили този закон по отношение на приятелите си: когато се разговаряте с някой ваш приятел, в ума ви дохождат светли мисли, в неговото присъствие вие се чувствате разположени, а щом се отдели от вас, разположението ви изчезва, като че става някакво изпразване в ума и сърцето ви.
към текста >>
29.
Типове ръце
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако някои от пръстите са много къси, тогава имаме една импулсивност, натура, пълна с
нетърпение
в обосноваването и аргументацията.
Нямат отношение към метафизиката и изобщо към отвлечените дисциплини. Ако при такива ръце Юпитеровият пръст е по-голям, имаме любов към истината и подчертана гордост. Ако Сатурновият пръст е голям, имаме сериозност и разсъдливост. Ако Аполоновият пръст е много голям, имаме любов към науката и размисъл в изкуството. Ако Меркуриевият е много голям, имаме умение за постигане на практични задачи.
Ако някои от пръстите са много къси, тогава имаме една импулсивност, натура, пълна с
нетърпение
в обосноваването и аргументацията.
КОНИЧНА РЪКА. Такива ръце, когато пръстите са събрани, имат конична форма. Това е една хубава, приятна за гледане ръка, с конични, заострени пръсти. Хората с такива ръце са въобще негодни за физически и механичен труд. Колкото такива ръце са по-тесни и по-меки, толкова това им качество е по-силно изразено, стигащо до мързел.
към текста >>
30.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с
нетърпение
чаках беседата, където можех да видя и чуя Дънов в непосредствено обръщение към своите последователи.
От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни. Има и висшисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха хора от средната класа. От гледище психично, те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и високонравствени. Ето това е най-ценното, може би да кажа, най-бялото нещо, което видях у Белите братя.
След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с
нетърпение
чаках беседата, където можех да видя и чуя Дънов в непосредствено обръщение към своите последователи.
Към 10 часа откъм източната страна на поляната се яви подвижна дъсчена платформа, издигната на около метър над земята. Платформата бе добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол, пред стола маса, а върху масата библия. Всички се стекохме там и насядахме на тревата пред естрадата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си забрадки.
към текста >>
31.
Кръстю Тулешков
 
- Георги Христов
Едва не ми се присмя на
нетърпението
.
Напоследък той ги бе хранил само със слама и нищо повече. По едно време нашият малък керван спря. Конете усетиха от двете страни на пътеката примамливия дъх на зрелия ечемик и, като се изравниха почти един до друг, задръстиха пътя между нивите и започнаха охотно щастливо и продължително да пасат. Те така хрупаха пресния ечемик от чуждите ниви, така малко обръщаха внимание на нашите подканвания с ритници да потеглят, че имаше опасност да останем така едва ли не с часове. Аз силно сритах кобилата с босите си крака, но тя не мръдна.
Едва не ми се присмя на
нетърпението
.
Кръстю и той шибна с яките си пети коня, но той като че се намести по- удобно на слога и продължи да пасе. Какво да се прави? Ръцете ни са заети с това, което носим. Поводите на конете са отпуснати, не можем да ги дръпнем, а приятелите на нивата вече сигурно огладняват. Мисля си така.
към текста >>
32.
1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
 
- Георги Христов
По начало той не обича да се приобщава към никакви наложени порядки и понякога проявява
нетърпение
.
Тази комуна се осъществява в един хубав чифлик в местността „Свирчовица“, където за обработване няма толкова ниви, колкото зеленчукови и овощни градини. За пръв път в тази комуна участват и някои наши сестри. От ачларците тук са Коста, Жорж, Кръстю, Христо и аз, а от сестрите - Мария133, Цветана134, Виктория135, Пенка136 и Дафина137. Нов комунар в Русенската комуна е и Петър Камбуров от Казанлък138. Прави ми впечатление как Петър - бивш анархист, прави първите си стъпки в този братски съвместен живот.
По начало той не обича да се приобщава към никакви наложени порядки и понякога проявява
нетърпение
.
Държи на личната свобода и най-малкото засягане го дразни. Той е много мил, много сърдечен и предан брат, но носи върху себе си знака на безвластието и това хем задълбочено, хем непокорно начало на славянския човек, което той е наследил и от усърдното четене на Достоевски. „След няколко много малки буреносни облачни дни работата тръгва. Градината и дворът на русенската комуна са отлични. Има сенки, има навес, странични постройки и доста много удобства.
към текста >>
НАГОРЕ