Търсене в текстове за 'Нетърпение'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта.
А приятелите, които са около тях вече не се усмихват. Те мълчат. Велико е мълчанието на Посвещението. Това бе най-голямото Посвещение за Школата. Това беше истинският път на Школата и на онези, които искаха да се подвизават в Пътя Господен. И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта. Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка. Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява.
към текста >>

2. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога.
Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то? " Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога. Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре?
към текста >>

3. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Всички с нетърпение очакват какво ще каже Учителят.
Той успя да издаде във Франция няколко книги във връзка с Учението на Учителя. Ние имахме плодотворно сътрудничество с него. Ние сме се събрали на "Изгрева" около Учителя и се провежда свободен разговор. Приятелите задават въпроси, а Учителят отговаря и обяснява. Точно по това време приятелите запитват Учителя дали е възможна материализация на същества от Невидимия свят на "Изгрева", които да се явят в човешки и материален образ. Всички с нетърпение очакват какво ще каже Учителят. Той замълчава за няколко секунди. Ние очакваме с трепет Той да отвори уста и да заговори. Но точно в този момент една сестра извиква: "Вижте, аз виждам една човешка глава, която се движи във въздуха! " Тя сочи с пръст нататък, ние обръщаме глави и какво да видим: наистина една човешка глава се движи във въздуха. Няма що, зададохме на Учителя въпроса дали е възможна материализация на "Изгрева" на същества и ето, в същия миг ние виждаме една човешка глава да се движи във въздуха.
към текста >>

4. 3_63 Новата Голгота

И аз с голямо нетърпение след това им откъсвах главата.
Ще мога ли да ги убия? " Учителят пак кима. Аз се приближих и почнах да ги хващам тези золници, а те бяха много трудни за хващане. Аз знаех как да ги хващам. Посягах с ръка и като замахвах към главата им, те политаха напред и се хващаха в шепата ми. И аз с голямо нетърпение след това им откъсвах главата. Така излових и убих десет-дванадесет мухи. Това не бяха малко мухи, които се опитваха да Го жилят и да смучат кръвта Му. Този случай, ако го разказвам по друг начин, ще кажете, че сестра Мария е вършила убийство пред нозете на Учителя. Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на кръста на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му. После два пъти Му четох пасажи от някои книги.
към текста >>

5. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура.
Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работата в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране. След около месец упражнения по този начин, учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалния състав с кларинет, цигулка и китара.
към текста >>

6. 7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?

НЕСТОР ИЛИЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя.
Трябва организация и ръководство. А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя". Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя. Обаче Той знае какво мислят те. Но те не знаят, че Той знае всичко това. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик. В плика има писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона.
към текста >>

Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо?
Той отваря плика. Съдържанието на писмото е от три изречения. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете трите изречения: "Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот.
към текста >>

7. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове.
Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса. Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток. Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари. Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта. С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове. Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място да седне, за да не Му духа в очите димът. Вятърът понякога се въртеше и приятелите пазеха завет на Учителя с пелерина или одеало. Тук Симеон Симеонов ръководеше програмата на музикантите. Пееха се много песни. Симеонов почваше да кани ту една, ту друга сестра, като някои пееха, други декламираха стихове, трети свиреха сола с цигулките си, а четвърти казваха някоя приказка.
към текста >>

8. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

С нетърпение всички очакваме разведряване!
Полицейщината неведнъж е искала дознания за дейността Му и през 1917 г. най-безцеремонно е бил интерниран в град Варна. Подобни обществено-политически дислокации се отразяваха в Неговото съзнание и Той търсеше изход, търсеше разрешение, зовеше Божествените Сили за помощ. Аверуни отбелязва в дневника си: „Учителят е много зает с неприветливата гостенка - скръбта. Усмивката като че ли е забравена. С нетърпение всички очакваме разведряване! " А когато Великият Промисъл е съкратил дните на страданията, превъзмогнати са опасните противоречия - големият ден е завършен и в очакване на ведрото утро УЧИТЕЛЯТ е между учениците Си с нова песен - „Бершид Ба"! През есента на 1923 г. страната изживя кръвопролитни междуособици, известни в политическата история като „Септемврийски събития", а през май 1936 г. лично УЧИТЕЛЯТ понася жесток юмручен побой от неизвестен младеж. И двете събития засягат УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

9. І.5. БАНЯТА

Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода.
Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода. Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е? В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>

10. І.6. ЛОДКАТА

Положена на зеления губер и тя очакваше с нетърпение онзи момент, когато ще бъде помилвана от кристалните езерни води.
УЧИТЕЛЯТ знаеше за готовата лодка, която пристига на езерата. Това споделиха онези по-бързи и пъргави приятели, изпратени нарочно пред пътуващата група. Новината споходи рилчани и те бяха готови да пренасят на ръце лодката. Около 16 яки, силни братя слушаха наставленията на УЧИТЕЛЯ за внимателно и грижливо пренасяне на товара през клековите гори, където пътеката е тясна, каменлива и на места изровена. Още по обед Боянчо приветливо се усмихна и посрещна на поляната на Сапаревската вада юначната група, която трябваше да понесе на ръце и плещи към сините простори красавицата лодка. Положена на зеления губер и тя очакваше с нетърпение онзи момент, когато ще бъде помилвана от кристалните езерни води. Боянчо набързо разпредели групата по две шесторки за всяка една част от лодката, показа как трябва да се поставят трите напречни яки пръта за по-удобно пренасяне на възтежките части. И така лодката бе понесена на ръце от низините към висините. Слънцето бе още твърде високо по синьото безоблачно небе. Планината бе притаила дъх и не можеше да се нарадва на великолепното шествие, което значително се отличаваше от натоварените конски кервани на власите -нашите добри снабдители, или многочислените групи, предимно от летовници на езерата. Картината на двете групи, носещи лодката, имаше почти библейски характер, така както древните евреи носеха на рамене и плещи свещената скиния.
към текста >>

11. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Повечето от съучениците ми очакваха с нетърпение краят на деня, за да се върнем на Изгрева и потопим в аурата на УЧИТЕЛЯ.
Но Той добави: - За теб важи поговорката: „Болен здрав носи! " Тялото страда, но то носи здрав и силен дух! Разбира се, че кризата надживях и духът ми стана по-крепък. Животът на Изгрева се разгъваше в небивало величие и подем. Красотата и хармонията бяха синьото безоблачно небе над розораната целина -трудовото ежедневие. Повечето от съучениците ми очакваха с нетърпение краят на деня, за да се върнем на Изгрева и потопим в аурата на УЧИТЕЛЯ. Ние взаимно се търсихме. Ние Го търсихме, но и Той ни очакваше. Той виждаше нашите набързо скроени планове за среща и протягаше първи десницата си. Помня дни, когато, като повод да похлопам на Неговата врата бе поднасянето на следобеден ежедневник. А когато не успявах да купя такъв, поставяше учудващо въпросът - „имаше ли днес вестник?
към текста >>

12. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

С нетърпение очаквахме момента, когато ще стъпим на китната терасовидна полянка над сипеите, за да продължим разговора.
- Да, има! Сегашният Борис е същият дух, който покръсти българите! Младенецът Симеон, заради който днес се разхождаме по планината, е духът на историческия цар Симеон. Баща и син наново се събират в един дом!... Смълчани и удивени от „случайността", следвахме стъпките на УЧИТЕЛЯ. С нетърпение очаквахме момента, когато ще стъпим на китната терасовидна полянка над сипеите, за да продължим разговора. Неочаквано вдигнатата завеса около това кардинално прераждане на историческите царе Борис и Симеон пробуди голям интерес. Не бе без значение, каква ще бъде съдбата на новото историческо русло. Не по-маловажен бе и въпросът за сплитането и разплитането на този исторически паралел, разгледан от кармически аспект. Краткият отдих на малката поляна наново ни събра около УЧИТЕЛЯ и Той продължи да отговаря на поставените въпроси. - Съдбата на настоящите царски личности ще бъде твърде различна.
към текста >>

13. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите?
Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно. Но УЧИТЕЛЯТ имаше по-съществена мисъл, озарена от Любов, която само Той можеше да изяви. Разговорът в приемната премина почти на теми из нашия войнишки живот. УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на войника. Докторът имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването? Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител. Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор. Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове.
към текста >>

14. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Аз броях минутите и часовете и с нетърпение чаках да настъпи часът, за да изляза от учреждението, в което работех.
След беседата аз изтичах по малката извита стълба, която води горе към Неговата спалня и Му зададох следния въпрос: „Учителю, всичко това, което ми казахте в последния разговор в с. Мърчаево, не е ли плод на някакво мое отклонение, или това наистина ще бъде една реалност? " Много пъти съм изпитвал силата на Неговото мълчание, но сега изпитах кулминационната точка на това мълчание. В отговор на моя въпрос Той се леко усмихна, но тази усмивка ми оказа такова силно въздействие, което изгаси пламъците на великото страдание, през което минавах. Чух тихия Му глас: „Ела по обед при мен". Аз броях минутите и часовете и с нетърпение чаках да настъпи часът, за да изляза от учреждението, в което работех. Когато пристигнах на Изгрева, Той не беше в стаята си, намерих го в малката вила на Изгрева на добрия приятел брат Борис Николов. Разказвам този епизод от живота на Учителя с такива подробности, за да изтъкна онзи такт, онзи велик говор на мълчанието, онова съвършено самообладание, онова велико търпение - качества, които притежават само Великите Посветени, тези Небесни Пратеници, които държат ключовете не само на живота, но и на смъртта. Тези описани моменти ще ни поставят в онези метапсихични състояния, когато човек вече напуща своя сетивен свят и навлиза в едни области, където само интуицията усеща, но зад нея трябва да се събуди окото на ясновидеца, за да види, чрез образите и техните отношения на физическия свят, онази функционалност между далечното минало, настоящето и да прозре в неизвестността на бъдещето. С тази малка забележка ще продължа да разказвам този епизод с Учителя. Той съвсем спокойно ме покани да седна на трапезата да обядвам.
към текста >>

15. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

Онези, които дежуреха чакаха с нетърпение да им се свърши дежурството и да се махнат от кухнята.
Няма никакво повторение, а това е един разказ, който има начало, той се развива вече месеци наред и трябва да дойде до своят финал, за да бъде поучение на учениците. Тук на Рила дойде и нашата Станка, която бе отстранена накрая на Изгрева, за да не бъде в близост до Учителя. Но тя тук само за ден-два се навря в кухнята. Казвам тя се навря, после проби, после се размърда насам-натам, стъпи на краката си, завъртя се също насам и натам и започна да командва всички: направо режеше с тона си: направи това, направи онова, донесе това, занеси онова. А онези, които не й се подчиняваха само да минута тя им се налагаше. Онези, които дежуреха чакаха с нетърпение да им се свърши дежурството и да се махнат от кухнята. А по-рано имаше сладки приказки между тях, разправяха разни случки за живота около Учителя, че като седнат възрастните братя да чистят продуктите почваха да пеят и целият ден го прекарваха в смях, песни и сладки приказки. Има много снимки, които ако ги разгледате ще се убедите, че това, КоеЮ разказвам е точно така за дежурните по кухня. А като дойде Станка всичко секна и помръкна. Отивам аз при Учителя, а той ми казва: „Чудя се на тия умни, образовани сестри една Станка да ги командва". Аз слушам и не мога да повярвам това, което чувам от него.
към текста >>

16. 174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК

Чакат с нетърпение да дойде Учителят и да започне беседа.
Тя искаше да бъде първата и друг не можеше да й дава съвети. Ето, такава беше обстановката тогава при посрещане на латвийската група. Като дойдоха на Изгрева Савка ги развеждаше и им показа целия Изгрев както и салона, в което нямаше нищо лошо. Но Савка по свое усмотрение, без да пита Учителя, за да покаже своят благосклонност към латвийците, поканва ги официално в салона и ги разпределя на първите редове пред катедрата на Учителя и то в Младежкия окултен клас. Дойдохме ние както си идваме по обикновеному 30 минути преди определения час и гледаме цялата латвийска група насядала в салона, наредена като войници един до друг и един след друг. Чакат с нетърпение да дойде Учителят и да започне беседа. На мен ми стана много неприятно от цялата тази работа, разбрах веднага, че това само Савка може да го направи по известни нейни съображения. Аз нищо не казах, седнах на пианото и започнах да свиря. Свиря аз, но нищо не се получава. Защо ли? Приятелите са седнали много назад, не се получава контакт с тях и освен това те като гледат гърбовете на латвийките, почват да ги оглеждат отзад, ту отляво, ту от дясно.
към текста >>

17. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

Зная ти с нетърпение очакваш моите благословения и в това добре правиш.
А какво е отношението на Учителя Дънов към семейство Гумнерови личи най-добре от две писма написани от Учителя във Варна през 1905 г. и изпратени до тях по единично. Предоставяме тези две писма. Варна, август 15.1905 г. „Гино, Дъще Израилева, слушай моите думи. Зная ти с нетърпение очакваш моите благословения и в това добре правиш. Силата на праведния стои в послушанието, в търпението, в молитвата, във вярата и благостта. Бъди подобна на Мария, която с вяра видя възкресението на Лазаря. Блажени, които вярват. Без вяра не може да се угоди на Бога. Бъди радостна, бъди весела и блага духом.
към текста >>

18. 277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ

Обхване те едно нетърпение и се уплашиш по-късно и се отчаеш накрая.
Тя ако слезе в стомаха би се излекувала лесно. Тази болест е болест на нервната система и на дробовете. Това състояние трябва да го превъзмогнеш. Човек не трябва да има големи идеи, защото те са свързани и с големи страдания, а трябва да се задоволява с малките. Например, ти искаш да учиш и като захванеш искаш из един път много да научиш. Обхване те едно нетърпение и се уплашиш по-късно и се отчаеш накрая. Ти си човек на разнообразието. То е хубаво когато човек е завършил учението си, че тогава сменя едно занимание с друго. Но ти сега учиш и този закон не ти е полезен. Ти например свириш два часа на пиано и искаш с тях всичко да постигнеш. Трябва да постоянствуваш в една работа докато я свършиш.
към текста >>

19. 8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ

Наталия Чакова

С нетърпение дочаках Коледната ваканция.
Какво щастливо съвпадение. Отишли да живеят в къщата на г-жа Каназирева - дъновистка. Харесала писмото и го прочела на хазайката си, която в заключение казала за мене: „Пробудена душа! Когато си дойде за Коледа, покани я и ме запознай с нея." Радостта ми беше неописуема. „Ще се запозная с първата дъновистка, първата, която ще познавам от „Новото човечество". С нетърпение дочаках Коледната ваканция. И още първия ден отидох при Милка. Тя ме посрещна радостна, възторжена. Прегърнахме се: „О, Милке, Милке! " „Ах, Наталио, Наталио! Аз вече ставам дъновистка", бяха първите й думи.
към текста >>

20. 8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА

Слязох от коня и викам на войниците: „Момчета, идвах при вас за по-дълго време, но сега-трябва веднага да се върна, затова сега само ще се разпиша в книгата и се връщам..." Войниците много ме обичаха и винаги ме очакваха с радостни и нетърпение, понеже си приказвахме за различни неща, носех им новини, те ми се оплакваха за нещо, изобщо радваха се много когато отивах на поста, в противовес на румънските граничари, които със страх и трепет посрещаха своите началници, понеже те ги строяваха, ругаеха, биеха ги, за да си спечелели „авторитет" пред тях.
8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА Веднъж, през лятото на 1926 година както отивах към 8-ми поста, чувам глас, който ми казва: „Тръгни веднага за Варна! " Конят вървеше ходом и аз си тананиках в момента нещо от нашите песни. Щом чух гласа, веднага се треснах, пришпорих коня и останалите 3 километра до 8-ми пост ги взех много скоро. Слязох от коня и викам на войниците: „Момчета, идвах при вас за по-дълго време, но сега-трябва веднага да се върна, затова сега само ще се разпиша в книгата и се връщам..." Войниците много ме обичаха и винаги ме очакваха с радостни и нетърпение, понеже си приказвахме за различни неща, носех им новини, те ми се оплакваха за нещо, изобщо радваха се много когато отивах на поста, в противовес на румънските граничари, които със страх и трепет посрещаха своите началници, понеже те ги строяваха, ругаеха, биеха ги, за да си спечелели „авторитет" пред тях. Капитан Ене, например, командир на румънската гранична рота се отнасяше така зле с войниците, че веднъж взе пушката, насочи я срещу един войник (в мое присъствие) и му вика: „Сега ще те застрелям! " Оня рабски хленчи: „Домну ле капитан" и се оправдаваше за нещо на румънски пред капитана. Върнах се от поста в щаба и веднага по телефона помолих началника на участъка да иска разрешение от началника на сектора да отида до Варна да си ушия косткш. Той ми каза: „Няма какво да го питам, защото той ми е казал за тебе. Гръблев е подивял в Делиормана, гледай сегиз-тогиз да идва към Варна, Шумен, да се среща с хора, пущай го без да ме питаш".
към текста >>

21. 18. ТРИМЕСЕЧНАТА ТЕМПЕРАТУРА

Мария Райчева

Чаках с нетърпение края на учебната година за две неща: за да се занимая със здравето си и да отида при Учителя.
Виждах, че е наложително да се обърна към доктор, щом като не искам да се отнеса към Учителя. Обаче не можех да го направя веднага поради липсата на време през учебната година при училищните си занятия, много частни уроци, свръх семейните си задължения. Независимо от всичко това имах едно вътрешно предубеждение към лекарите и недоверие към тяхното лекуване. Струва ми се, че те няма да открият истинската причина на температурата и може да ме объркат още повече с някое погрешно лекуване. При това нямах никакви връзки с лекари и не знаех към кого да се обърна. Чаках с нетърпение края на учебната година за две неща: за да се занимая със здравето си и да отида при Учителя. Имах като правило да ходя при Него в края на всяка година да ми обяснима разни неща, които не съм разбрала. Исках първо да отида при Него. Тогава нямаше още превозни средства до Изгрева, където живееше Той - до там ходехме пеша. Докато вървях по шосето до там, през всичкото време си повтарях: „Ти ще отидеш при Учителя, но с болестта си няма да Го занимаваш! За температурата си няма нищо да кажеш!
към текста >>

22. 3. НЕТЪРПЕНИЕ

Цанка Екимова

Нарушение на окултните закони

3. НЕТЪРПЕНИЕ Когато ме записаха в първо отделение в училище, аз не спах през нощта от вълнение.
3. НЕТЪРПЕНИЕ Когато ме записаха в първо отделение в училище, аз не спах през нощта от вълнение. Не можах да изтрая, за да дойде уречения час, когато всички мои връстници отиват на училище. Аз ставах сутрин рано, исках да се оправя първа, тръгвах сама за училището и с вълнение и трепет заставах първа до вратата преди да са дошли слугите, за да отворят училището. Те трябваше да чистят стаите, а аз влизах вътре първа и чаках докато те метяха стаите, а пък аз търках с гъбата черната дъска. Бях много нетърпелива и това ми качество се предаде и по-къс но в мен. Като гледах как другите се мотаеха и действуваха бавно, аз цялата изтръпвах от вълнението на първолака на първо отделение, който искаше да влезе пръв в училището.
към текста >>

23. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Първо наследницата баба Руска знае, че има четири завещания и е спокойна и движи нещата така, като вече стопанин на имота и чака с нетърпение да се отвори завещанието.
Може би няколко дена след това дядо ми се успокоява и си заминава за другия свят. След събитията около смъртта, започват вече да следват събитията около разделянето на имота, който не е малък и който е съблазнителен за всички. Наследниците са трима. Законни наследници - баща ми, брат му, най- големия брат, който е жив - Димитър и съпругата на дядо ми - баба Руска. Имота може да се раздели по равно, така е било и по закон, може би не си спомням точно тия неща, но истина е, че при самата подялба нещата се развиват в друг аспект. Първо наследницата баба Руска знае, че има четири завещания и е спокойна и движи нещата така, като вече стопанин на имота и чака с нетърпение да се отвори завещанието. Какво било обаче учудването й, когато разбрала, че тия завещания са развалени. Това прави преврат в събитията. Баща ми поканва при подялбата съседите да са свидетели на подялбата. След като се установява истината по тия административни неща, тогава баща ми прави предложение. Той взема тази част на имота, където е салонът c къщата, където е живеел дядо ми.
към текста >>

24. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Чаках с нетърпение да излязат всички селяни от кръчмата.
И той вика: „Намалете сега лампите! “ Ние нямахме тогава електричество, а имахме газени лампи, нали. Намалихме светлината и те едва светулкаха. Тогава той се нажабури с газта от половиницата и като издуха газта от устата си, запали издухания облак газ. На бачо Гради много му хареса тая работа и си рекох, ще го направя и аз това нещо. Чаках с нетърпение да излязат всички селяни от кръчмата. Но пропуснах, че тоя човек - фокусникът, като приключи с фокусите, взема таблата и обиколи масите с нея да събере пари, нали това беше представление. Сега се продават билети за представлението, а тогава, така се събираше едно време, нали нямаше билети. Така събра си той парички и си отиде. Отидоха си и селяните. Аз вземах, изметох кръчмата, подредих всичко, маси, столове, направих си леглото, защото спях на две маси в кръчмата.
към текста >>

25. 2. Среща със Словото на Учителя

Любка Хаджиева

ТОМ 7

С нетърпение чаках пролетта, чаках 22.март, първия ден на пролетта, за да вляза в братския салон, за който ми говореха семейство Ставреви.
Незабавно си купете Библията“. И всеки ден като се връщах от работа си прочитах по една-две глави. Колко добре се чувствах в ръка със Светото Писание, което закупих от църквата за 100 лв. и вече цяла зима си имах най-приятна работа. Четях беседи от Учителя и от Библията по три глави. С нетърпение чаках пролетта, чаках 22.март, първия ден на пролетта, за да вляза в братския салон, за който ми говореха семейство Ставреви. Измина зимата, наближаваше пролет. Брат и сестра Ставреви на 22.март, както се уговорихме, минаха край нас, бях готова и поехме към братския салон. Колко радостна бях. В душата ми грееше слънцето на Любовта, запалено и поддържано от Словото на Великия Учител на Бялото Братство. Много тържествено се отпразнува денят 22.март.
към текста >>

26. 39. МОЙТЕ БРАТОВЧЕДИ

39. МОИТЕ БРАТОВЧЕДИ Моята къщичка беше построена на Изгрева с помощта на Учителя и аз с нетърпение очаквах ученическите ваканции през зимата, пролетта и лятото, за да влезна в моят истински дом построен по идея на Учителя.
39. МОИТЕ БРАТОВЧЕДИ Моята къщичка беше построена на Изгрева с помощта на Учителя и аз с нетърпение очаквах ученическите ваканции през зимата, пролетта и лятото, за да влезна в моят истински дом построен по идея на Учителя. Беше лято. Учителят ми дойде на гости. Той седна на едно плетено кресло обърнато с лице към прозорците. А те бяха широки и отпред се виждаха разцъфналите цветя и клоните на дръвчетата. Аз съм седнала на столче с гръб към прозореца и с очи вперени към Него.
към текста >>

27. 45. ТИКВИТЕ НА ПЛЕТА

Есента ги обираха и след това майка ми нарязваше някоя тиква, поставяше я в тепсия, пъхаше я във фурната, тя се изпичаше, вадеше я и ние, децата скачахме от нетърпение, а майка ни възпираше: "Тиквата е топла.
Зашеметена аз си тръгвам от Него. Стигам в къщичката си, лягам на кревата, забивам поглед към тавана и след малко с поглед тръгвам да търся къде са тези тикви на плета. И така полека-лека тръгнах, че се запътих до моето детство. У дома на село имахме дълъг плет и майка ми пролетно време посаждаше тиквени семки покрай плета. Те поникваха, след това простираха ластуни по плета, цъфтяха и след време виждахме как провисваха наедрели-те тикви. Есента ги обираха и след това майка ми нарязваше някоя тиква, поставяше я в тепсия, пъхаше я във фурната, тя се изпичаше, вадеше я и ние, децата скачахме от нетърпение, а майка ни възпираше: "Тиквата е топла. Внимавайте да не се опарите! " Тогава тя ни даваше по едно парче и ни караше да ги духаме преди да ги захапем. Някога гълтахме топло парче, то ни изгаряше, плачехме, но следващия път при следващата опечена тиква ние знаехме, че те парят и затова духахме ли духахме. Значи печена тиква се духа преди да се яде. Ами сега, това дето Учителят ми спомена, че аз духам тиквите още когато са на плета?
към текста >>

28. 61. ВОЙНИЦИТЕ

Аз съм в голяма радост и с нетърпение пристъпвам.
Една дамаджана мляко тогава беше много нещо. Аз съм в дома на Темелко и слизам по стълбичките. На двора са разположени дълги маси. Заварвам Учителя и приятелите да седят на тях. Обедът е към края си. Аз съм в голяма радост и с нетърпение пристъпвам. Учителят седнал на масите, надникна през редицата и поканва ме да седна, като поръчва да ми донесат ядене. Тогава Той каза високо: "Днес три сестри пробиха фронта! " Разбрах по-късно, че преди мене са дошли от София други две сестри. Но защо и как сме пробили фронта? После разбрах, че на този ден София е била блокирана, извършен е преврат и комунистите взимат властта.
към текста >>

29. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

Сняг, студ, всичко, вървим, пеем и танцуваме даже, просто беше много интересно и такава сила ни даваше Учителят и с такова нетърпение бързахме да отидем при Него в тая малка къщичка на брат Темелко, че не усещахме пътя, който извървявахме.
В: И за колко часа отивахте? Веска: Пеш тръгвахме от Изгрева, взимахме трамвай безспорно. До Княжево имаше трамвай. И от Княжево до село Мърчаево пеша. Не усещахме как вървяхме. Сняг, студ, всичко, вървим, пеем и танцуваме даже, просто беше много интересно и такава сила ни даваше Учителят и с такова нетърпение бързахме да отидем при Него в тая малка къщичка на брат Темелко, че не усещахме пътя, който извървявахме. И на връщане пак така чак до Княжево. От Княжево вече с трамвай се придвижвахме. Младини, млади хора, енергични, после Учителят беше някакво силово поле, за което нямаме представа даже. Нямаме инструменти да го измерим, да определим капацитета Му какъв беше. Селото се наричаше Мърчаево поради разположението му в подножието на Витоша, на западния склон на Витоша.
към текста >>

30. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

От този ден ние с Ангел чакахме с нетърпение следващата неделя, за да чуем Учителя, а след това и Лулчев.
На мене ми каза, че ще изненадам приятелите си в музиката, ще се изявя пред многобройна публика. А на моя приятел Ангел каза, че ще се изяви като писател, но ще има един критичен момент в живота си и да внимава много около 33-годишната си възраст. Ако премине критичния момент ще се прочуе като писател и ще забогатее. А такива бяха мечтите на времето на всички млади хора. Много ни заинтригува това, което ни каза Лулчев и особено обясненията върху беседата на Учителя Дънов (Учител Го наричаха всички), която слушахме в салона, но ни се струваше малко несвързана. От този ден ние с Ангел чакахме с нетърпение следващата неделя, за да чуем Учителя, а след това и Лулчев. Но на 33 години Ангел Иванов си замина от този свят. А бяхме само на 22 години когато за първи път отидохме на Изгрева. Под въздействието на беседите на Учителя станахме въздържатели и вегетарианци. Редовно бяхме на лекции и беседи. Ангел Иванов започна да пише и написа една книга и Сава Калименов я отпечати в Севлиево в печатницата си.
към текста >>

31. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

Чакам с нетърпение Недка да дойде и ми каже нещо за теб.
Когато ме вее, тъй по главата и челото, като че ми проветрява самият мозък. Езерото е много хубаво и вятърът взема от водите му и ги пръска чак горе при палатките. Небето е съвършенно чисто. Ясно синьо и отгде иде тоя чудноват вятър незная. Все ми се струва, че ти си играше с нас и ни развяваш. Чакам с нетърпение Недка да дойде и ми каже нещо за теб. Вчера впрочем постоянно си стоя в палатката и чета или отивам в другите светове, но исках да кажа, че вчера чух, че Учителят говори до Еленината палатка и излезох не за да слушам, а да ми каже нещо за теб. Тъй стоях и мислено исках, но в това време дойде и седна един до Учителя, но образуваше права линия към мен, аз веднага станах и седнах до Савка, но подир малко се прибрах в палатката си. След това чувам онзи най-черния (отнася се за Михаил Иванов), който и бе седнал до Уч. да им чете нещо. Аз си запуших ушите, защото не исках да слушам.
към текста >>

Очаквам с нетърпение идването на Недка, чеда се измъкна оттук, а теб как очаквам само Бог знае.
Той се обърна няколко пъти и ме погледна, но продължително, но аз не разбрах нищо друго, освен че не е зле разположен към мен. Напротив много внимателен и както така слушах, изведнъж почувствувах черна сянка зад мене, обърнах се и пак видях тоя черния. Скочих веднага и си се прибрах вътре в палатката. Онзи ден им чел от Тагор нещо и Елена искаше да ми го дава да го чета, че бил хубав разказ. Не, не искам, аз само Учителеви беседи чета. Очаквам с нетърпение идването на Недка, чеда се измъкна оттук, а теб как очаквам само Бог знае. Пращам Елена да пита дошлите и веднага да дойде да ми каже няма ли нещо от теб. Като паднаха палатките на Учителя, на Савка и на Елена, а моята малка лодка устоя на бурята. Учителят казал, че Бог благославял смирените посочвайки палатката ми. Че тя е почти най-малка от всички, но нямаше нужда да тичат и да ми помагат. Имам доста работи да ти казвам, които не смея да пиша.
към текста >>

32. 07 - 30. ДА СИ ПОДРЪНКАМЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Обхванало ги нетърпение.
Учителят отишъл в приемната, взел две чаши, празни, с лъжички и им ги дал. Върнал се в приемната, където дълго се бавил. Студентите помислили, че с нещо ще ги черпи и търпеливо чакали. Но след като минало близо час чакане, двамата младежи се чудели какво да правят. Дали още да чакат или да си тръгват. Обхванало ги нетърпение. Тогава Учителят идва при тях и им казал: „Е, подрънкахте ли си? Затова ви дадох тези чаши." Те се сконфузили от тия думи, защото разбрали, че Учителят е проникнал в мислите им. Отишли си посрамени. От желанието им да си подрънкат не останало ни помен.
към текста >>

33. 07 - 74. ВЕЧЕ ДА НЕ ИДВАШ!

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Но аз проявих нетърпение, което отчитам като голяма моя грешка и се срамувам от постъпката си." Весела Несторова
Когато й давала и последната сума от 100 лева, казала й: „Вече да не идваш! " Жената си отишла с понижен дух, но нищо не казала. „Още следващите два-три дни ми донесоха работа от две места и ми платиха по 200 лева. колкото й бях дала, разказва сестрата своята опитност. Небето не ме остави. Но аз проявих нетърпение, което отчитам като голяма моя грешка и се срамувам от постъпката си." Весела Несторова
към текста >>

34. 08 - 37. ИЗ ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ

Днес, когато трябваше да се прехвърлят спомените му за това издание, новото младо поколение също с нетърпение се нахвърляше да променя неговия стил на правоговор и правопис.
В тях нямаше житното зърно на Словото на Учителя. И те не можеха да омесят никакъв хляб. И затова те не ни оставиха нищо. На нас, поколението, което не бе срещнало нито Учителя, нито Георги Куртев, а познавахме Учителя чрез напечатаното Слово: Нашата връзка с Учителя и Школата може да се осъществи чрез напечатаното Слово на Учителя. А връзката ни с приятелите от Школата може да стане само чрез напечатаните техни спомени от онази епоха. Днес, когато трябваше да се прехвърлят спомените му за това издание, новото младо поколение също с нетърпение се нахвърляше да променя неговия стил на правоговор и правопис. Аз се възпротивлявах на това. Имаше възражение, че съществува официален български език. В отговор на това обвинение аз ще кажа, че всички онези приятели, през времето на Школата на Учителя, имаха свой специфичен език и той трябва да остане такъв, какъвто е, защото той е израз на тяхната личност, индивидуалност и дух. Литературният език се мени при всяко поколение от 25 години и това би означавало, че всяко следващо поколение ще трябва да променя даден авторски текст. А това е груба грешка.
към текста >>

35. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Това бяха празници, които се очакваха с нетърпение.
Той имаше много връзки с турци, които много го обичаха. Живял дълги години в едно турско село, където е бил секретар-бирник. Знаеше много хубаво турски и пееше една хубава турска песен и ни я превеждаше на български, но аз съм я забравила. А как се празнуваха Петровден и съборите! Те се празнуваха много тържествено. Това бяха празници, които се очакваха с нетърпение. Всичко ставаше на градината. Хората идваха от селата от вечер. Няма да забравя, като станехме сутрин, виждахме много каруци. Тогава нямаше както сега автомобили. Всички идваха с каруци и ние виждахме коли, коне и хора под дърветата в градината.
към текста >>

Те с нетърпение чакаха да дойдат тия празници и общо да се помолят.
Спомням си, например, една жена от село Карагеоргиево, която ми е разказвала, че имали една нива, която продали и парите разделили с няколко души, за да отидат на събор в София, за да видят Учителя. Те много жадували да видят и чуят Учителя. Въодушевлението на братската градина беше голямо. Хората бяха простички, скромни, искрени. Празниците и съборите бяха за тях единствено духовно общуване с приятелите. Те с нетърпение чакаха да дойдат тия празници и общо да се помолят. Дядо ми, освен че изпълняваше нарядите, които се изпращаха от София, но той правеше и други молитви, свои. Тези негови молитви никъде не са записани и никой не може да ги повтори. Те бяха най-различни и много вдъхновени и пренасяха присъствуващите някъде в небесата, и всички придобиваха вдъхновение, просветление, вътрешна радост, пълнота и всички си отиваха изпълнени с вяра и упование. А когато ги изпращаха, какви песни се пееха! Всички вървяхме надолу към чешмата и тия, които остават, заставаха като в шпалир да изпращат гостите и пееха песни.
към текста >>

Особено Петър Камбуров, свиреше на цигулка и внасяше особена хармония и всички го обичаха, особено дядо ми винаги го очакваше с нетърпение.
Споменът от прекараните часове с приятелите оставаше завинаги в съзнанието ни. Съборите траяха три дни. Тогава идваха най-много гости на градината. Идваха от околията на Айтос, от София и от други градове. От по-възрастните братя бяха Минчо Сотиров, Михаил Стоицев, Петър Камбуров, Васка Камбурова, Веса Несторова, Георги Томалевски, Боян Боев и др. Особено Петър Камбуров, свиреше на цигулка и внасяше особена хармония и всички го обичаха, особено дядо ми винаги го очакваше с нетърпение. Относно разговорите му с братята. Откакто го помня, при дядо ми идваха много хора. Професията му беше такава, че го търсеха не само като фелдшер, но и като съветник. След пенсионирването си той живееше на градината и много хора отиваха специално при него да разговарят. Той имаше интуиция и хората казваха, че той им предсказвал какво ще стане за много неща.
към текста >>

36. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

Ние тогава с нетърпение очаквахме този момент да ни дойдат тези братя и с тях да прекараме поне един ден в името на Господа.
Първом се тръгваше от Братската градина с указание на дядо Георги като се започне от Айтос - Бургас - Каблешково, Бата - Страцин и много други села - през Просеник, Ябълчево, Вресово, Тополица - и пак Братската градина при Георги Куртев и оттам се разпръскваха по домовете си. Аз съм от село Ябълчево, син съм на Иван Кънев Терзиев. Баща ми беше много ревностен за идеята и ръководител на село. Братята и сестрите бяха малко. Но той винаги държеше връзка с Георги Куртев и се обичаха като истински братя. Ние тогава с нетърпение очаквахме този момент да ни дойдат тези братя и с тях да прекараме поне един ден в името на Господа. С тях беше много весело и хубаво. Когато са правели градината, баща ми е карал камъни от Байра с кола, понеже сме имали голями волове. А братята са играели хоро надоло пред колата, за да построят първата постройка. На всяко написано писмо до Иван Кънев, след като го получи да извърши някоя работа, той оставяше своята работа и тръгва за Братската градина. Там работеше поне по една седмица за обръщане на лозето, тогава то беше седем декара и докато не го свършат, не си идваше на село.
към текста >>

37. 22 - 1. РАЗБОЛЕЛИЯТ СЕ ПОДПОРУЧИК

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.

Целунах му ръка, сбогувах се и с нетърпение бързах да завия зад ъгъла и прочета отбелязания стих.
Посрещна ме засмян, поговорихме малко, каза, че му донесли боядисани яйца и той на всяко от тях написал по един стих от Евангелието. Яйцата бяха поставени в едно панерче върху гардероба. Той се качи на едно столче, порови, порови и възкликна: „Ах, ето го! Имаш Евангелие, нали? " Ние всички носехме малки Евангелия в джобчетата на куртките си. Целунах му ръка, сбогувах се и с нетърпение бързах да завия зад ъгъла и прочета отбелязания стих. А той гласеше: „Не се опивайте! " Милият наш Учител, колко деликатно, изискано, под формата на шега ми каза, че на окултния ученик за какъвто се смятах, не е разрешено да пие дори и бира.
към текста >>

38. 26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО

22 октомври - 22 ноември 1922 г.

С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ ПОПОВ /1898 - 1984/ СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО Учениците на Бялото Братство по традиция всяка година от 19 август до края на месеца си правеха Събор в различните градове на страната, където от всички села и градове се стичаха за тази среща с Мировия Учител - Петър Дънов. За мене са незабравими спомените от Събора, станал на 19 август 1922 година в Търново. С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село. Тогава шосета и превозни средства нямаше, затова трябваше да пропътувам 60 километра пеша до най-близката ж.п. гара в град Ямбол. На другия ден, 1 7 август, потеглих за град Търново. Качих се на влака, който идваше от София. Какви бяха първите ми впечатления: Всички пътници бяха облечени в бели дрехи.
към текста >>

39. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

С пристигането и настаняването на екзарха в Цариград, след приемането му и утвърдяване от страна на султана, когато екзархията почнала да функционира, варненци мислили, че са близу вече до изпълнението на своето Желание и „чакали с нетърпение едно писмо да приемнат от страна на Her.
Така варненци били изпълнени с добри надежди за благоприятния изход на работата. Дори още на 4 юний те писали на общината в Балчик и я поканвали повторно „да опиши селата от Варна до Кюстенджа край морето и навътре до 4 часа, от какви народи ся населяват по имя, били те турски, татарски, черкезки или гръцки, или български, всяко отделно, защото ги искат от Екзархията". Това показва, че дори през юний, когато техният въпрос се разрешавал в Цариград не по техните желания, те били още уверени и с дълбока надежда, че той ще се разреши благоприятно за тях. И не е чудно, че те са имали такива големи надежди, щом от Цариград са ги подхранвали. Толкова по-голямо е било скоро разочарованието им. С пристигането и настаняването на екзарха в Цариград, след приемането му и утвърдяване от страна на султана, когато екзархията почнала да функционира, варненци мислили, че са близу вече до изпълнението на своето Желание и „чакали с нетърпение едно писмо да приемнат от страна на Her. Блаженство, в което да им назначи кандидатите, измежду които да изберат Владика за в Епархиите си". Вместо това обаче те получили едно писмо от Шумен, с дата 16 юний 1872 г., в което Варненската община се поканвала да изпрати в Шумен двама души представители, които да гласоподават и участвуват при избора на бъдащия Преславски владика. Това писмо им паднало като гръм от ведро небе. От него те разбрали, „че тяхната Епархия тряба да се е присъединила, без тяхно знание, на Преславската епархия! " Негодуванието им от това известие било голямо.
към текста >>

И, догдето чаками с нетърпение едно писмо да приемем от страна на Ваше Блаженство, в което да ни назначите кандидатите, измежду които да изберем Владика за в Епархията си, ний приехме с учудвание едно писмо от Шуменската община, в което тази последната ни кани да си дадем мнението за избирането на бъдащий Преславский Владика.
Същото можете да направите и вие, без да чакате от нас пратеници. Молим ви само да се предпазвате и не посегнете на някоя наша кааза, защото ще има неприятнрсти между двете общини. Известни ви са страданията на тукашната Българска община от гръкогагаузите; на нас следователно е по-потребен владика, за да защищава народните работи, отколкото на епархиите из вътрешността, дето няма кой да развращава населението". В друго писмо от 27 юний те пишат с възбуден тон на екзархията и, след като изтъкват заслугите на Варненската епархия през време на църковния въпрос, нуждата от особен архиерей в нея, изтъквана винаги и при различни случаи от тях, продължават така: „От това се разумява, че Варненската Епархия от край е работила непрестанно, както и Пловдивската, за увенчяние и сполука на народното дело. Тя е поддържала сякоги свои представители като отделна и самостоятелна Епархия. И, догдето чаками с нетърпение едно писмо да приемем от страна на Ваше Блаженство, в което да ни назначите кандидатите, измежду които да изберем Владика за в Епархията си, ний приехме с учудвание едно писмо от Шуменската община, в което тази последната ни кани да си дадем мнението за избирането на бъдащий Преславский Владика. От тука ний разбирами, че нашата Епархия трябва да се е присъединила, без наше знание, на Преславската Епархия! Сега ще питами: по какви причини това присъединение се е видяло за добре? Каква полза можем да очаквами от това присъединение за народното ни единство? Ако Варненската Епархия трябова да прави част от Преславската, то защо се е искало лани от нас особит представител? Защо сме правили тези тежки жертви и трудове, като искате да развалите днес онова, което сме придобили в 12 години с толкова пот и кръв?
към текста >>

40. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Последният, горящ от нетърпение да види по-скоро във Варна българска църква, като видял, че на 10 и 11 с. м.
потреби за новата църква. Обаче изглежда, че между българите е имало две течения, едно от които е било по-умерено и предпазливо и е внимателно да не повреди с прибързаности, а второто е било за по-бързи и смели действия. Първото течение е водил, види се, х. Стамат Сидеров, а второто - Рали х. П. Мавридов. Последният, горящ от нетърпение да види по-скоро във Варна българска църква, като видял, че на 10 и 11 с. м. нищо не се предприемало, за целта на 12 с. поставил на своя глава един майстор да обгради и приготви олтаря, а прозорците да обкове отвън с дъски до половина, за да не се вижда вътре, като се служи, а след това да направи престол и пр. На другия ден събота до вечерта всичко било готово. Обаче научили се гръкогагаузите и прчнали да интригуват пред мютесарифина, че българите почнали да строят уж църква. Хаджи Стамат трябвало сега да урежда работата пред властта, поради което произлязло спреч-квание между него и Рали за самоволните действия на последния.
към текста >>

41. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхита са очаквали срещата, защото с горест устните преговаряха преминаването ни през 1913 година -войни, неприятелски нашествия, спорове, което стана причина миналата година да не се съберем.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ Тазгодишната среща на братята и сестрите от Веригата стана в Търново. Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхита са очаквали срещата, защото с горест устните преговаряха преминаването ни през 1913 година -войни, неприятелски нашествия, спорове, което стана причина миналата година да не се съберем. Та при тазгодишната обмяна на мисли в школата за подвиг всички очаквахме подновяването на изтощените сили и насърчение на понататъшния подем в делото Господне. Всички участвуващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година. Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всички идем здрави, бодри, весели, засмени. Събранията станаха в миналогодишните места в колибите на Атанас Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за преподаване и на втория - за трапезария.
към текста >>

42. 17. ВЯРА

ТОМ 12

“ Той ти казва: „Разбирам ги.“ А сега стоиш вкъщи, онзи те дразни, този те дразни - и най-търпелив човек да си, ще излезеш от нетърпение.
Неразположена си духом - тури ръката си на челото, всичко ще се измени вътре в 5-10 минути. Ако не това средство, то тези от вас, които обичате да смятате или да пишете или да чертаете, приложете едно от тези ви любими занятия. Начертай един триъгълник, боядисай го червен, син или зелен и няма да се минат 3-4 минути, настроението ще ти се измени. Отговарят: - За да се отвлече вниманието, нали? Не, то ти дава известна сила, с която впрягаш дявола и казваш: „Разбираш ли тези триъгълници? “ Той ти казва: „Разбирам ги.“ А сега стоиш вкъщи, онзи те дразни, този те дразни - и най-търпелив човек да си, ще излезеш от нетърпение. Най-трудното нещо е човек да бъде винаги търпелив, учтив. Следя някога някои, намират се в много натегнато състояние, едва чакат да мине покрай тях някой и без да гледат дали той е виноват или не, наплюват го, избухват с всичката си сила срещу него и казват: „Да не минаваш от тука.“ Олеква му сега, но като се размисли, вижда, че този човек не бил виновен в нищо, той е един случаен минувач. Тези са чисто психологически състояния. Това е едно натегнато състояние на атмосферата. Срещнат се например два черни облаци, тяхното електричество се привлича, въздухът се озонира, а вие започвате да привличате това електричество от долу нагоре.
към текста >>

43. ТРЕТИ МЕСЕЦ

ТОМ 12

Савка, тука ти изпращам и работата си, която ще предадеш на Учителя, като го поздравиш сърдечно и запомниш хубаво това, за което ще ти говори и ми опишеш подробно, защото аз очаквам с нетърпение и съм като онази сестра, която била доволна и от укрухите.
Ти че си заета аз не се съмнявам, но все остава време за два реда нали? Какво се е наредило в София? Как са нашите братя и сестри от класа? Аз получих от Мика това хубаво писмо, което нашия Мил Учител ни е писал. Как много се радвам аз като го чета, но скоро ще се разделя и изпратя обратно. Савка, тука ти изпращам и работата си, която ще предадеш на Учителя, като го поздравиш сърдечно и запомниш хубаво това, за което ще ти говори и ми опишеш подробно, защото аз очаквам с нетърпение и съм като онази сестра, която била доволна и от укрухите. Как е сестра - майка ти? От тука нищо няма какво да ти пиша и описвам, освен мога да кажа за себе си, че се питам защо съм още тука и защо стоя, но щом стана на краката си разбирам от тяхното състояние моето стоене тук. Поздрав сестрински на майка си, сестри: старата Попова, Гумнерова, Янакиева и които питат за мен и нашия клас. Целувам те: Сотирка 15.12.1922г. НА ОБИЧНИЯ НИ УЧИТЕЛ Истината У мене Истината се формулира тъй: Истина е това, което е.
към текста >>

44. Класът на Добродетелите

Съчинения и писма на ученичките

ТОМ 12

Как ги очаквах аз, а вярвам и всички с нетърпение.
Ще ги поздравиш и им кажеш, че аз мислено присъствам и в клас и на Витоша. Поздрав и на нашата жива пентограма, която трябва да възкръсне. Целувка сестринска Сотирка 24. 02. 1923 г. Предай това мило писмо от Учителя на Паша и й благодари от моя страна, значи такива хубави писма вече няма да получаваме. Как ги очаквах аз, а вярвам и всички с нетърпение. Ако някога си свободна, опиши ми някоя екскурзия по Витоша, в няколко реда, аз не ща много. Поздрави всички братя и сестри близки и Янакиева също и вашите. Н. Л. К. Пр. Б. Л. Обични мои сестри Мария, Савка и Марийка, Изпращам моя сестрински привет от Изтока и Морето, с желанието да придобием всички петтех добродетели, върху които работим; да станат те живи и да можем [да] ги прилагаме навред. Работя и аз и се мъча да ги прилагам и дойдох до заключение: Ако във вътрешността си чувстваш нежност, Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Добродетелта, ти ги проявяваш и отвън, значи каквато ти е вътрешността това и вършиш.
към текста >>

45. 11. ПИСМА НА Д-Р ДУКОВ - КАЗАНЛЪК

Стефан Тошев

Чакаме с нетърпение да се сключи мира и да се завърнем по местата си.
Между българския народ ще слизат възвишени духовни сили, които ще работят за нова култура. Ние ще трябва да подготвим почва на физическото поле за тяхното привличане. В това състои нашата мисия. Други ще работят чрез нас. Ние трябва чрез чист духовен живот да очистим тялото, сърцето и ума си, за да станат те оръдия на тези възвишени духовни сили. Чакаме с нетърпение да се сключи мира и да се завърнем по местата си. Тогава ще обмислим в какво направление да насочим нашата деятелност. От мене и жената приеми сърдечни поздрави. Христос Възкресе! Да възкръсне Той в сърцето Ви, да Ви обнови духовно и да Ви направи съпричастни на своята слава и възкресение. Поздрав и на всички братя и сестри.
към текста >>

46. 4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ

Силно желание имах да се срещна с него и да поговоря по ония въпроси, които бяха вече покълнали в мене и с нетърпение очакваха някоя опитна ръка да ги полее, за да израснат, да се развият и да продължат своя живот.
4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ Бях доста заета, но въпреки това намирах време да чета, да посещавам семейство Радославови, с което се разговарях върху прочетеното и по това, което те знаеха и така времето летеше незабелязано. Силно се интересувах от всичко, което се откри пред мене и разшири моя мироглед. Казвах си: Поех пътя, самоопределих се и вървя с устрем. Запитвах често за Учителя и разбрах, че още през август той е заминал в провинцията и вече октомври свършваше, той не беше се върнал в София. Силно желание имах да се срещна с него и да поговоря по ония въпроси, които бяха вече покълнали в мене и с нетърпение очакваха някоя опитна ръка да ги полее, за да израснат, да се развият и да продължат своя живот. Но това са кълнове, които не изсъхват. Те спокойно очакват времето да дойде, благословената ръка да ги полее и възрасти. Важно е, мислих си: Нали се самоопределих? Днес обаче си казвам: Колко съм била наивна! Самоопределянето не е еднократен процес!
към текста >>

С нетърпение очаквам връщането на Учителя от провинцията да питам по много въпроси.
Че бил този път дълъг, тесен, стръмен - нищо от това, красив е той. Едва стъпих на този път, поех по него. Дето е красотата, там е Истината. За Истината времето не важи - определи се към нея и върви напред! Така си казах и се самоопределих. С нетърпение очаквам връщането на Учителя от провинцията да питам по много въпроси. 12 ноември 1964 г.
към текста >>

47. 5. ОЧАКВАНЕ

5. ОЧАКВАНЕ Очаквах с нетърпение връщането на Учителя от провинцията, дето беше заминал още през август в Търново по случай събора на Братството, който ставаше всяка година през този месец.
5. ОЧАКВАНЕ Очаквах с нетърпение връщането на Учителя от провинцията, дето беше заминал още през август в Търново по случай събора на Братството, който ставаше всяка година през този месец. Това чух впоследствие от братя и сестри. Аз бях още нова в Братствто, не знаех нищо за тези събори. Обаче пак после чух, че този събор, именно в 1915 година бил разтурен от духовенството и властта, прекратен. В Търново ли е останал Учителят или в друг някой град в провинцията, не зная, но през тия години Учителят ходеше в различни градове. До връщането на Учителя четох, много книги четох: теософска литература, различни духовни книги, бях събрала много въпроси, които очакваха обяснения, споделяни и щеше ми се именно с Учителя да поговоря по тия въпроси.
към текста >>

48. 6. ВЕЛИКДЕН

Всички продължават да пеят и очакват с търпение или нетърпение десет часа, когато започва беседата.
В стаята до един от прозорците - левия, имаше една кръгла маса, с чиста бяла покривка, и стол, на който сигурно сядаше Учителят. И вън, пред прозорците имаше хора, дошли да слушат беседата. Стаята беше малка, не можеше да събере всички слушатели. Гледам цялата обстановка, слушам песните, а вътре в себе си се моля: Господи, помогни ми да не наруша с нещо тази хармония. Нова съм още за тази среда, не зная какъв трябва да бъдеш. Всички продължават да пеят и очакват с търпение или нетърпение десет часа, когато започва беседата. За тях нищо не мога да кажа, но за себе си и много, и нищо не мога да кажа. Зная само, че чакам с трепет, с цялото си същество очаквам и само очаквам. Часът е вече десет. Вратата на Учителевата стая се отвори и Учителят с Библия в ръка тръгна към стаята, дето се бяха събрали вече братята и сестрите. Погледнах към Учителя и силно впечатление ми направи походката му - като че не стъпваше на земята, толкова леко стъпваше.
към текста >>

49. 27. МОМИНСКИ СВЯН

След корекциите материалът се даваше за печат и томчетата беседи, по- малки и по-големи, бяха готови и бързо се пласираха поради жаждата на слушателите към великото Слово, очаквано с нетърпение.
Животът на Изгрева бе голям духовен кошер с безброй малки и големи пчели - работници, всяка със своя специална работа в кошера и вън от кошера. На нас трите стенографки - една обща барака, в която и да живеем, и да работим. Нарекохме я „Параход", защото напомняше каюта на параход. Някои я наричаха художествено ателие, понеже имаше само горно осветление. Често ходех при Учителя с предвидения за печат материал за корекция, или за някакво допълнение, както той намираше за добре. След корекциите материалът се даваше за печат и томчетата беседи, по- малки и по-големи, бяха готови и бързо се пласираха поради жаждата на слушателите към великото Слово, очаквано с нетърпение. Веднъж, пак с материал влязох при Учителя и започнах да чета. Още незавършила четеното, някой тропна на вратата на Учителя и на отговора, че е свободно, влезе една от сестрите - работничка в кухнята. Аз схванах, че е свободно да присъствувам и не се поместих. Сестрата остана права и може би очакваше да й каже нещо Учителят. А той стана бързо, обърна се назад, направи 1-2 крачки и без да каже нещо, взе от една маса един затворен плик, задържа го известно време в ръката си.
към текста >>

50. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Всички трепнаха от радост и нетърпение, час по-скоро да дойде този момент.
Любовта, вярата и надеждата са трите начала, трите основи на живота, без които нито едно човешко същество не съществува. С други думи казано: Трите прояви на една същина. Слънце на живота, Космически човек и Всемирният Учител. Стигам вече до последния или до един от последните дни на светлия месец, който аз нарекох: Денят на Възкресението. От всички братя и сестри се узна, че тази вечер Учителят ще слезе за пръв път на огъня след едномесечно отсъствие между нас. Всички трепнаха от радост и нетърпение, час по-скоро да дойде този момент. Необикновено движение в лагера, всички сноват нагоре-надолу, носят вода, носят дърва, да има всичко в изобилие. Дърва, столчета - дънери от дърветата, от клековете. Това не бяха софийски столове. Всички местят, нареждат, пререждат, да бъдат идеално наредени, всичко около огъня да бъда тържествено, ще посрещаме Учителя. Готвят се песни, декламации, всеки иска да изнесе нещо, вечерта да бъде тържествена, величествена.
към текста >>

51. 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕ

В понеделник сутринта я занасях на Учителя и с удоволствие, и почти с нетърпение, очаквах следния неделен ден, да седна на любимото си място и да пиша, да слушам и да стенографирам Словото на Учителя, което ме изпълваше.
След това Учителят се усмихнал и казал на брат Гълъбов: „Казах ли ти, че Божият работник ще дойде на времето си? Тя може да работи." Станах вече стенографка и се предадох и на тази работа с радост и любов. Братът остана да работи с мене още един месец и замина за Италия. Не помня колко време се бави там, но като се върна от време навреме дохождаше на беседи, а аз взимах и неговите стенограми, да сверявам нещо, ако ставаше нужда. Неделен ден, като се връщах от беседа, обядвах и веднага започвах да дешифрирам беседата, която по нямане на пишеща машина, пишех ръкопис. В понеделник сутринта я занасях на Учителя и с удоволствие, и почти с нетърпение, очаквах следния неделен ден, да седна на любимото си място и да пиша, да слушам и да стенографирам Словото на Учителя, което ме изпълваше. Когато занасях готовата беседа на Учителя, той често ми казваше: „Ние ви затрудняваме много." Аз отговарях смутена: „Не, никакво затруднение не изпитвам." А в себе си се запитвах: Чудно нещо, не вижда ли Учителят, че аз летя от радост, от готовност да слушам Словото и да пиша. Неуморна бях, колкото и дълга да беше беседата. А пък в себе си знаех, че Учителят, макар и да вижда и разбира вътрешната ми готовност и любов, и разположение към беседите, като крайно внимателен и деликатен човек не може да не каже в каквато и да е форма, с каквито и да е думи, че цени работата на всеки работник. В 1918 година се научих да пиша на машина и ходех в дома на брат Гълъбов, дето имаше вече братска машина. От същия брат научих знаците при корекция на печатни работи, защото същата година излезе под печат мой учебник по химия за тогавашния осми клас на гимназиите, който днес би бил 12-ти клас, ако съществуваше такъв.
към текста >>

52. 12. ПЪРВАТА ПРОЛЕТНА ПТИЧКА

Сега, обични братя и сестри, аз използувам случая да ви поздравя с настъпилата вече пролет, 22 март, като първи ден на очакваната с радост и с нетърпение пролет, като първи ден на Новата духовна година, като ден от вечната пролет, като един от дните на вечното благоденствие, за което Учителят говори.
Иде новият живот! Идат светли дни! Тази песен ще се пее по всички краища на света." Учителят престана да й говори и с погледа си като че искаше да й каже: Сега си свободна, ако искаш, можеш да си отидеш. Тя, успокоена на вид, не каза нито дума, леко се поклони и бавно се отдалечаваше с лице към нас и с гръб към вратата, която тихо се отвори и затвори след нея. Без никакви коментарии и никакви разговори от наша страна, Учителят, пак тих и спокоен, както по-рано, продължи беседата. Сега, обични братя и сестри, аз използувам случая да ви поздравя с настъпилата вече пролет, 22 март, като първи ден на очакваната с радост и с нетърпение пролет, като първи ден на Новата духовна година, като ден от вечната пролет, като един от дните на вечното благоденствие, за което Учителят говори. Хубав беше и месец февруари, хубави са всички дни пред нас и след нас, защото всеки изминат и всеки настъпващ ден носи нещо ново за човека. Всички дни ни поднасят нещо скрито, но велико. Те ни откриват по един или няколко реда, или най-много по един лист от книгата на живота, в която се крие някакъв ценен урок. Каква по-велика книга можем да търсим от книгата на разумната природа, от необятния космос? Днес множество учени посвещават целия си живот да изучават тази книга, да проникнат в гънките й, да намерят там онази светлина, която посочва пътя на малки и големи.
към текста >>

53. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1641-1654

Савка Керемидчиева

Лютиче- нетърпение.
Бял каламфир- мир, спокойствие. Маслина- мир, спокойствие. Червения мак- гордост, високомерие Теменуга- спомен. (трицветна) Зеленика- вечно приятелство. Иглика- надежда. Лютиче- нетърпение. Резеда- кротост, доброта. Роза- живот, преснота. Мимоза- чувствителност. Ружа- мъка, безпокойство,грижа. Мащерика- ревност.
към текста >>

54. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Вече я чакаме с нетърпение и тука.
21.03.1942 г. С. Б.Л . Обична Савка, Честита пролет. Пожелавам ти да се чувстваш като обичната ни сестра „Пролет" - обновена и хубава. Радост да те заобикаля. Вече я чакаме с нетърпение и тука. Бялата премяна я изпращаме, а очакваме земна и изпъстрена с всички хубави цветове, за да изпълни и нас с красотата им. Ти вярвам вече ще започнеш сутринните ранни разходки, които така освежават? Ще започнете вие там гимнастиките, песните и игрите, а ние тука мислено ще ви придружаваме. Колко ги обичам, но тука нямам тази възможност и затова ще правя това, което ще мога. Сега като ти пиша това писмо, в канцеларията, при многото си дела съм на „Изгрева" и се любувам на играта „Слънчеви лъчи." Колко е грациозна и с каква хубава мелодия, и как всички искахме да я пеем и играем както обичния ни Учител иска, но може би още много ще я упражняваме, за да я научим.
към текста >>

55. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

Знаеш ли Гале, като че ли тия часове на нашето събиране са моите най-щастливи часове и с нетърпение очаквам понеделник вечер.
Как схващаш ти, тук на земята ли беше тази среща или на едно друго поле? Доволна, предоволна съм, че Учителят одобри нашата работа. Аз с цялото си съществувание участвувам в тази работа. Според мене и според малките успехи, които имаме, тази работа ще се увенчае с успех. Само постоянство и усилена работа се иска от нас. Знаеш ли Гале, като че ли тия часове на нашето събиране са моите най-щастливи часове и с нетърпение очаквам понеделник вечер. Впрочем всяка вечер аз се намирам в колибката си на Изгрев и там винаги намирам приятелите си събрани. Пък не само вас намирам, но и невидимите си приятели ги срещам там. И да видиш, аз почти не поглеждам часовника си, а приятелите ми казват: „Време е, 7 часа е, ние сме вече тук". И хоп се намирам на стола си в стаичката си и почвам. Размишлението, съзерцанието, концентрацията стават много сполучливи.
към текста >>

56. БЕСЕДА от Учителят пред ръководителите 1925 година

Основният закон

Вярата ще дойде, а пък малкото нетърпение, което човек може да прояви, може да стане причина това благо да не ви се даде.
Всеки ден носи едно велико благо. Аз бих желал да ви кажа, че всеки от вас да имате тази мисъл - днешният ден изгря заради мен, днес почувствувах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух. В този събор аз бих желал да изгрее вашия ден. Това е първото нещо. Второ е да ви се даде крушата, но за тая цел трябва да имате търпение. Вярата ще дойде, а пък малкото нетърпение, което човек може да прояви, може да стане причина това благо да не ви се даде. Нетърпеливия човек е човек със слаба вяра и със слаба любов. Търпението показва отношението на нашата любов. Ето ви един ключ, това е ключът. Вие ще го турите у 100 ключалки, но трябва да знаете, че този ключ може да отвори само една ключалка. Може да опитате и всички ключалки и да намерите тази ключалка.
към текста >>

57. 32. СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА НА БУРГАСКОТО БРАТСТВО

Жечо Панайотов

Знам с какво нетърпение се очакваше тази тетрадка в Бургас и първо идваше при сестра В.
На самите събори той пак предаваше на присъствуващите някои особени наредби на Учителя или това, което има да се изпълнява. След завръщане от събора получаваше се програма за годината пак до брат Пеню Киров и той я съобщаваше на приятелите. Специално за протоколите на съборите в Търново, всичко там се стенографираше от брат Петко Гумнеров. Когато той се завръщаше в София и дешифрираше писаното, съставяше се тетрадка малко или повече обемиста и доколкото могъл да ги свери с Учителя, готови ги пращаше за преписване из цяла България. Имаха право да ги препишат и се ползуват от тях само присъствуващите на събора. Знам с какво нетърпение се очакваше тази тетрадка в Бургас и първо идваше при сестра В. Стойчева, която ги преписваше, предаваше ги на брат Т. Стоименов и той си ги преписваше, а след него и другите братя, които са желаели.
към текста >>

58. 46. ПЛАНЪТ ЗА МАЛКИЯ ДОМ

Жечо Панайотов

Очаквахме ги с нетърпение, тъй като лятото настъпи и трябваше да се строи.
Така, през пролетта на 1934 г. се преместихме на Изгрева, в една удобна наша барака, поставена на нашето место там. Майка ми вече беше поканена от сестра ми Надежда, да се настани да живее у нея. По този начин, ние останахме само двамата с Веска. Продължихме да внасяме в „Собствен дом" спестяванията си, тъй като от големината на внесената сума зависеше по-бързо да получим правото на заем. Очаквахме ги с нетърпение, тъй като лятото настъпи и трябваше да се строи. Редът ни дойде в края на месец август 1934 г. В това време бяхме приготвили плана и книжата за строежа. За плана се погрижи старият ни приятел архитект Димитров. Той знаеше, че имаме малко пари и ни приготви план за малка къща - стая, кухня и хол. Но ние имахме желание в нашият дом да идват гости, да имаме стая и за майка ми и така нататък.
към текста >>

59. 20. МИГОВЕ ОТ ВЕЛИКАТА ЕРА

Когато стигнахме в Чам Кория и се събрахме на уреченото място, разбира се с нетърпение зачакахме да дойдат двамата братя с топлия и ароматен гювеч.
То се плъзна в съзнанието ми и не можа да произведе необходимия ефект там, за да ми обърне внимание и да взема мерки за спиране на замисленият план. В момента се движех в съвсем друга посока - да се поддържат огньовете. В деня, в който Учителят нареди, да се вдигне бивака и да тръгнем, избраните двама братя, за уреждане въпроса с гювеча изхвърчаха напред към Чам Кория, а ние другите останахме за прибиране на лагера и да помогнем на по-слабите и възрастни братя и сестри, в трудния път за връщане. При пътуването групата се разтегли и наистина имаше време, докато всички стигнат, да можем да направим проектирания обед. Бяхме уговорили къде точно да се съберем, за да се нахраним. Когато стигнахме в Чам Кория и се събрахме на уреченото място, разбира се с нетърпение зачакахме да дойдат двамата братя с топлия и ароматен гювеч. Доста почакахме. Най-после, гледаме пристигат те, но с посърнали лица и празни ръце. Изненадани всички ги запитахме в хор: „Какво стана? " - „Оставете", изхленчиха те. „Фурнаджията ограбил продуктите и вместо гювеч, ни поднесе чинийка с нещо, което нямаше смисъл да носим тук и затова го оставихме".
към текста >>

60. 65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА

С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село.
в Търново. Тук изнасям спомена описан от един брат, който е бил на този събор. СПОМЕН От събора на Бялото Братство в град Търново на 19 август 1922 година описан от Георги Попов - град Пловдив Учениците на Бялото Братство по традиция си правеха събор, където от всички села и градове се стичаха, за тази среща с Мировият Учител - Петър Дънов. За мене са незабравими спомените от събора станал на 19 август 1922 г. в град Търново. С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село. Тогава шосета и превозни средства нямаше, затова трябваше да пропътувам 60 км. пеша, до най-близката жп гара в град Ямбол. На другия ден, 17 август, потеглих за град Търново. Качих се на влака, който идваше от София. Какви бяха първите ми впечатления: Всички пътници бяха облечени в бели дрехи.
към текста >>

61. 69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

След като всички са заминали и аз чакам с нетърпение при нейният багаж, Мария се задава усмихната, от някоя странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре: „Къде ходиш бе Мария?
Аз, който поех грижата, да не би някой багаж да остане не натоварен или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първият път, осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажа й стоеше още на площадчето. Тъй като всеки си поемаше грижата, неговият багаж да се натовари. В първите времена това беше така, после това не беше необходимо. Но, когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който тъй остро вълнуваше в този момент всички останали хора - хора тъй да кажем от първото качество. След като всички са заминали и аз чакам с нетърпение при нейният багаж, Мария се задава усмихната, от някоя странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре: „Къде ходиш бе Мария? ", с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спре, погледне ме и сериозно, невъзмутимо, с наставнически тон, като старозаветен проповедник каже: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни, да ги моля да ми прекарат багажа и да плащам толкова много пари и за отиване и връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерата хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мене, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мене за цената му.
към текста >>

62. 84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура.
Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището „Тодор Минков". Учителката на училището там - госпожа Величкова, доста възрастна жена много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата. Най-после започнах работата в салона по физкултура при това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Много често и майки на децата идваха да гледат. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Кисьова, една наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране. След около месец упражнения по този начин, учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Йоцов и началника по физкултура, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалният състав с кларнет, цигулка и китара.
към текста >>

63. 1923 година

Тамо братята и сестрите с нетърпение очаквали да отида и им уясня някои въпроси от живота и относно истинните възгледи върху християнските догми.
Четох книгата „Съвременният морал и Д". Това бе един ден студен, а аз бях овчар и гологлав с книга в ръка, през деня, след овците я четох. Един ден вадих камъни на нерезий* По Коледа ходих у дядови Ганчови на Ковачевец, преспах у тях и научих ги да пеят „Славейчета горски". [От] Учителя прочетох у тях беседата „Новият живот". От Ковачевец като си отидох, отидох на Цар-Асеново. Тамо братята и сестрите с нетърпение очаквали да отида и им уясня някои въпроси от живота и относно истинните възгледи върху християнските догми. Тамо братът Иван ... с жена си са искрени чеда на истината. По Коледа не употребявали месо. Още по-рано продали свинята. Като се върнах, на 10, 11, 12, 13 правих реферата върху „Вегетарианството". На 14й бях в Попово.
към текста >>

64. 1925 година

12.XI.1925 год., четвъртък Станах, преговорих учебната си единица и след молитвата и гимнастиките се приготвих, закусих и ходих у Колю Събев за цигулка и отидох в училище, където ме очаквали с нетърпение преподавателките на отделенията, за да се видело как с цигулка ще си предам лекцията.
11.XI.1925., сряда Станах, умихме се с брат Тошев и след като си свърши той гимнастиките, започнахме молитва. Той ме остави най-после сам на молитва и после се приготвих и без закуска отидох в Инспекцията, за да тегля билетчето. Падна ми се пение песничката „Стара планина". Отидох в Жечко-Поповото училище и вземах от госпожа преподавателка на отделението книгата и си тръгнах. До вечерта с помощта на Българанов си приготвих лекцията и след дълъг разговор и свирня, пеение песничката, си легнах. 12.XI.1925 год., четвъртък Станах, преговорих учебната си единица и след молитвата и гимнастиките се приготвих, закусих и ходих у Колю Събев за цигулка и отидох в училище, където ме очаквали с нетърпение преподавателките на отделенията, за да се видело как с цигулка ще си предам лекцията. Заварих в кабинета госпожа Лясковска, която замоли да отида следобед у тях и й помогна да си заусти песничката „Бащина къща". Лекцията си развих много добре и критика почти няма, а само на едно място, при усвояването на песничката от децата, понеже не вземали верен интервал, то как би трябвало да постъпя. Самата комисия ме одобри. След това и самият Българанов се възрадвал от похвалната ми лекция. Следобед [отидох] у госпожата и й помогнах.
към текста >>

65. 1929 година - продължение

Очаквали ме с нетърпение.
Потеглих веднага за Туден, за дома на Анастас поп Христов, главен учител на селото. По пътя ме настигна една бабичка на име баба Тана. - „Ех, сине, къде тъй бързо пътуеш, закъде отиваш? " - „Отивам за Туден." Оказа се, че и тя е от това село. Докато стигнем, се стьмни, но тя ме хубаво напъти, така че не сбърках пътя, защото и това село обема много широка площ по околните бърда и склонове в предпланините на Западния Балкан; бабичката отиде съвсем по други хълмове от посоката, в която аз трябваше да отида. Очаквали ме с нетърпение. [Наде]ящият ме човек щом почука на вратника и ето, изскокна госпожата. И когато съселянинът им каза, че непознат човек им дири къщата, те извикаха, че очакват такъв и дотърча пъргавата госпожа и ме посрещна. Влязохме и ето и Еленка. Каква веселост, радост, че така стана, че се срещнахме. Дойде си и поп Христов.
към текста >>

Ходих за пощата, няма писмо от Еленка, за каквото с нетърпение очаквах.
Вечерня закуска направихме заедно и те си отидоха. Дойде и Боню Кънев, който бе ходил в Попово. 8.VI.1929 год., събота, с. Крепча Работих годишния рапорт. От 11 ч до 1 ч спах. Ходих за пощата, няма писмо от Еленка, за каквото с нетърпение очаквах. Вечерта работих до късно отчетите и сведенията. 9.VI.1929 год., неделя Станах, но много ми е изморено от това, дето яздих колелото до Опака. След наряда се готвих за писане таблиците и рапортите и сведенията. До обед ги довърших съвсем. Каня се да пътувам за Цар-Асен, Водица и после Попово и обратно тук.
към текста >>

66. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

С нетърпение очаквах часа, да започна да сърбам тая хубава картофена супа.
Нямам настроение за четене или каквато и да е друга работа. Докъде 10 ч бях все в салона при Учителя. От 11 докъде 1 ч писах писмо на дяда Недя. Еленка го чете и тя даже написа нещо за него. Към 3 ч картофената супа бе готова. С нетърпение очаквах часа, да започна да сърбам тая хубава картофена супа. Тия дни все за това мисля, все бистрата картофена супа ми в паметта. Нощес сънувам, че пътуваме с Еленка някъде през дълъг път, през една дъбова голяма гора. Най-после стигнахме в едно село уж че като Равна, но по обстановка не е Равна. Аз като влязох вдвора, ето, един голям извор, с бистра, кристална, буйно извираща вода. Кладенецът бе мътен от такива частички, които са от самите бучки, които излизат, повдигат се от извиращата се вода и пак падат на дъното му.
към текста >>

67. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Тя ме очаква с нетърпение.
Но на мене ми нещо мъчно, криво. Мъка ми е нещо на душата. Еленка имала хубава барака в нашия ясак* у нашето лозе, в моето исе** горе. Аз си реших да си отида при нея. Исках да си отида сега при нея. Тя ме очаква с нетърпение. И си въобразявам с каква любов и топлота ще ме посрещне тя и колко любезно ще ми се радва и ще разсее тъгата ми, що тежи, сякаш само тя може да ми я разсее, никой друг. След това се разговаряхме с Еленка много и много. * ясак - забранено място за садене и обработка. Там се поставя колиба за пазене на лозето. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев ** исе - наследствен дял. (Бел.
към текста >>

68. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Аз кипнах и нетърпението и не контролирането ми ме вбесиха и избухнах в злъчна караница и й надумах лоши думи.
Ето, надойдоха стенографките и други сестри. И аз, и те насядахме около Учителя. Не знам защо, Паша ми даде да облека една нейна бяла рокля. Аз я бях надянал и я закачих с една топлийка, но се изнищи нещо от коланя и роклята падна надолу, но аз я подвзех с ръка. Олга Славчева нещо ме упрекна силно, като каза, че не ме било срам от Учителя и друго едно негодувание против мен. Аз кипнах и нетърпението и не контролирането ми ме вбесиха и избухнах в злъчна караница и й надумах лоши думи. Учителят слуша, но не дума нищо. Аз й се заканих още повече, като й казах, че ще се разправям с нея. После ми дойде на ума, че с това си каране аз оскърбих много Учителя. Мъчно ми стана, че постъпих така и че не се сдържах. [На] Учителя му стана много мъчно и свеси лице.
към текста >>

69. XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6)

Да е жив и здрав." С нетърпение очаквам XI том, днес довърших Х-ти.
Съжалявам, че не ти изпратих по-рано, защото продадох известно количество. Живот и здраве, догодина ще си поправя грешката. Въпросът до майка е следният: както пише в „Изгревът" ти си дал доста заплати за Него и плодовете са налице, а аз хвълих доста средства и енергия за т. нар. „братя" и запотова тя „парен каша и айрян духа", не я обвинявам жената. Тя доста неща разбра и често дума: „Ами ако не беше Вергилий, какво щеше да правиш? Да е жив и здрав." С нетърпение очаквам XI том, днес довърших Х-ти. Препрочитам I-ви. За „Изгревът" ти ми беше говорил и написаното не ми е непознато. Силата му обаче е голяма. Благодаря ти! Жив и здрав бъди и работата си довърши!
към текста >>

70. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Но аз пак хвъркам от нетърпение да мине аеропланът.
Разбрах, че стражарят известява отдалеч вестта, че Еленка иде вече. Аеропланът, докато заобикаля и хвърчи, аз току започнах с ръце да се подемем, като че птица с крилата си, започнах да хвъркам. Хвърках много място над земята и то из един нагорен път. И много лесно хвърках. Изкачих се на височината на един завой, дето ще мине аеропланът да ме вземе вече оттук, се задава земята - пътят. Но аз пак хвъркам от нетърпение да мине аеропланът. Но вместо да мине очакваният аероплан, ето, иде един автомобил, каран от един калугер, или поп, непознат за мен, пушач и с извратена, неравилна физиономия. В задната кола на автомобила имаше човек да лежи полужив, пребит от катастрофа с железници. Той бе много тежко болен. Потегли и този автомобил и ето, нашите дойдоха и аз отидох да се кача във втория аероплан - автомобил. Радостта ми бе голяма, че аз пак започнах да хвъркам с ръце и то много изкусно - и се събудих.
към текста >>

71. 1. Великият Учител

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Аз се разделих с него и останах в стаичката си, сама да плавам в широкото море на блаженството и свободата... Като прелетна птица, дошла отдалечен край в пролетта на новия живот, аз бях в нетърпение и искаше ми се час по-скоро да хвръкна на свобода.
Обсипана бях с методи, с правила, начини и средства, с които може да се работи духовно. Аз вече се чувствувах силна и въоръжена и в момента още исках да полетя, да се намеря вън от оградата, при моите братя и сестри и при моите бащи и майки, които ме чакаха да обърша сълзите им, да им дам ръката си, да ги подигна, да им се усмихна, да им покажа пътя и да им занеса радостната вест, че Учителят е дошел и че ги вика на Неговата трапеза. Искаше ми се да обърна всички, всички, които страдат, и да разбия веригите им на духовното робство и да ги въведа в новия живот на свободата! Мил ми беше брат Звездински, защото чрез него Учителят ми проговори и чрез него ми показа друмищата, по които за в бъдеще ще бродя при изпълнението ми на свещения дълг. Скъп ми беше този брат, този безмълвен работник на Божията нива. Аз се разделих с него и останах в стаичката си, сама да плавам в широкото море на блаженството и свободата... Като прелетна птица, дошла отдалечен край в пролетта на новия живот, аз бях в нетърпение и искаше ми се час по-скоро да хвръкна на свобода. Да изпълня волята Божия, за която съм дошла - ето свободата, в която исках да живея. Да обгръщам с мисълта си всичко живо, да я пращам като слънчева струя по целия мир, да бъда като слънце, да грея и топля душите - ето свободата, в която исках да полетя, ето смисъла на живота, в който исках да се облека. Да припкам по пътищата, по градовете и селата, по паланки и колиби, заради моя Учител, заради Неговите идеали - ето свободата, ето живота, ето Истината и пътя, за които Христос ни говореше преди двайсет века и за който днес Учителят е дошел. Унесена в тези мисли, аз чаках деня, чаках часа, свещения момент, за да направя първата стъпка към свободата, която ме чакаше.
към текста >>

72. 2. Писмо на Паша Теодорова до Елена Хаджи Григорова от 17.XII.1928 г.

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Зная, че нетърпението ти расте от ден на ден.
2. Писмо на Паша Теодорова до Елена Хаджи Григорова от 17.XII.1928 г. Няма Любов като Божията Любов! София, 17.XII.1928 г. Драга Елена, Зная, че сърцето ти тупти като на птичка. Зная, че нетърпението ти расте от ден на ден. Зная, че меракът ти е голям, интересът - още по-голям, за да чуеш, да разбереш какво е станало, как е свършена работата и т. н. Сега започвам, а ти слушай и се радвай! Получих в първия момент записа, а после и писмото. От записа разбрах какво ще е, но писмото обясни всичко. Хубаво е човек да работи, да действува, а малко да говори.
към текста >>

Сега ще чакаш с нетърпение времето, да видиш готово палтото.
- „900 лв. заради вас." - „Добре, утре, петък, 14.XII., дойдете на Изгрев за мярка и да вземете плата." Точно в 9 ч той беше на другия ден на Изгрев. Взе плата и си отиде. Утре, вторник, ще има първа проба. Останалите пари за шев (1000 лв.) предадох на Учителя. Сега ще чакаш с нетърпение времето, да видиш готово палтото. Ще ти напиша няколко мисли от последните лекции на Учителя; в петък говори върху „Хигиена на живота". Хигиената на живота се изразява във физическия свят в облеклото, в жилището и в храната. В духовния свят се изразява в мисли, чувства и действия. В такъв случай, една мисъл, едно чувство или едно действие е правилно тогава, когато пламъкът на неговата светлина не угасва, нито се намалява. Друга мисъл: „Една работа може да успее, когато е замислена не от ума, а от душата.
към текста >>

73. 55. Разговор с Учителя - май 1937 г., на обеда при масите на двора

XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева

Праскова и зарзала между сливи изсъхват, както у човека има нетърпение към друг.
И човека трябва някой да го погали. Майката трябва често да прегръща и милва детето си с дясната си ръка - лявата страна на главата и лицето му; дясната страна да не пипа - там са възбудителните центрове и ако го пипне там, то ще й блъсне ръката. Тъй се действува за успокоение на децата. Инертен е човекът, трябва да дойде някой да го поразклати. Градинарят да знае кои дървета не се търпят. Праскова и зарзала между сливи изсъхват, както у човека има нетърпение към друг. Човек, който не люби Бога, не може да търпи този, който Го люби. С плодните дървета е тъй. Отначало почва вътрешна борба, а като растат-борба между клониша и корени. Едно цвете иска да се премести от друго. Орехът има тежка аура.
към текста >>

74. 10. Духът на Истината

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Твоите огорчения и нетърпение, несправедливост към другите, ще изтъкнат пред ония, които са по-горе и ще ти държат сметка, за да ги изправиш.
Ще знаеш едно нещо: както да си спрямо долните строга или мека, така и по-горните от теб ще бъдат спрямо теб. Ти си приготвяш за бъдаще условия за по-горния живот. А това, което имаш сега, е от миналия ти живот. Справи се добре. Както на теб са неприятни тия, които не знаят, така и тия, които са по- горе от теб, ще им бъдеш неприятна. Твоите огорчения и нетърпение, несправедливост към другите, ще изтъкнат пред ония, които са по-горе и ще ти държат сметка, за да ги изправиш. И тогава същото огорчение ще мине през твоето сърце и ще изгорят ония, нисшите елементи, които ти със своята светлина и воля не си ги смекчила. И тъй, на работа непрекъснато и постоянствай. Музика, песни, тониране, четене, размишление и практическо изпълнение. Туй, което ти се случва през деня, ще знаеш, че е за изпит, доколко си тонирана и себеобладана и съзнателна в своята мисъл, и доколко са развити в теб милосърдието, доброто и любовта. За да любиш, трябва да си справедлива.
към текста >>

75. XIII. Елена Казанлъклиева

А тя е била там очаквана с нетърпение.
Заминава си през 1956 г. 19. Изминаха много години и всичко потъна в забрава. А това е планът на онези, които са срещу „Изгревът". Но все пак успях да спася нещо и да публикувам. Бях получил няколко нейни тетрадки и бележки от Мария Младенова, чийто дом тя често е посещавала. А тя е била там очаквана с нетърпение. От тези тетрадки подбрах и представих раздел XII - „Молитви и съзерцания от Елена Казанлъклиева". По този начин я представям за следващите поколения. Това бе единственият начин, по който тя бе представена от мен в Дух и Слово, в Истина и Живот. Защото онзи, който ръководеше вписването на „Изгревът" от Небето, пожела да стане именно по този начин. Аз му благодаря за съдействието и напътствията.
към текста >>

76. 4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство

Наред с това се покачваше нетърпението да се свърши по- скоро диетата и да се пристъпи към обикновена храна.
Проверката със сантиметъра показа намаляване на вратната обиколка с 2 сантиметра, а на коремната обиколка - с 5 сантиметра. Лицето изглеждаше подмладено. През последните три дни правеше впечатление намалената жажда за вода. Очевидно резервите от сол бяха изчерпани. Наред с това все повече намаляваше апетитът - очевидно във връзка с намаляването на солната киселина в стомашния сок. Наред с това се покачваше нетърпението да се свърши по- скоро диетата и да се пристъпи към обикновена храна. Наред с това беше много нагледно твърде намаленото количество на урината - едвам 450 куб. см за денонощие. Напротив, урината имаше голяма концентрация - 1030 и в изобилие утайки и тъмночервен пигмент. Тялото беше олекнало с три килограма в сравнение с началното тегло. Прекъсването на пролетната диета се извърши според традициите на братството, като групово се направи общ обед, на който се сервира изключително гореща супа от коприва и картофи, достатъчно осолена, без мазнини, с лимон и чер пипер, с много малко хляб, малък къс портокал.
към текста >>

77. 5.7. Съборите в София

Наредени на нестройно кръгове около Учителя, пъстрата тълпа от усмихнати, светещи лица, чакаха с нетърпение Словото на Учителя.
Синкавото, после розово, после златистожълто небе ставаше ярко-пламтящо около навдигналата се глава на изгрялото слънце. Тържествен хорал от хиляда гласа. Плътно наситена емоционалност издига душата на човека към други „светове". Те изглеждат така реални и близки, както въздуха, който изобилно навлиза в дробовете. Издигат на възбог душите и общите молитви, гимнастиките, първите наченки на Паневритмията. Наредени на нестройно кръгове около Учителя, пъстрата тълпа от усмихнати, светещи лица, чакаха с нетърпение Словото на Учителя. То скоро започваше - понякога без предварителна молитва, без предупреждение. И все пак - той стоеше на стола си. До него се явяваше дългата маса за стенографите, които мълчаливо почваха да пързалят моливите по листовете. Останалите - всички съборяни, се разполагаха кой както може. Сядаше върху дрехата си, върху вестник, направо на земята, или оставаше на колене или някъде зад другите.
към текста >>

78. 41. Една от многото

Той слушаше, без да ме прекъсне, без да изкаже нетърпение или неодобрение.
Не помня колко време бях стояла така мълчаливо, гледайки Го, но когато най-после поисках да Му заговоря, не зная защо, стори ми се, че това, за което исках да Го моля, е толкова дребно, малко, че не заслужава да Го безпокоя. Някак ми стана стеснително, че ще Го занимавам с моя личен живот и почнах да се извинявам, препъвайки се на всяка дума. Но Той толкова внимателно ме слушаше и гледаше, щото треперящият ми от стеснение глас се превърна в равен и спокоен. Не помня никога да съм говорила така откровено, така кротко и така без прикривание нито на една мисъл. Всичко, което ме измъчваше от години наред, всичко, което ми тегнеше и обезсмисляше живота ми, аз бавно и тихо Му го разказах. Той слушаше, без да ме прекъсне, без да изкаже нетърпение или неодобрение. Това спокойствие като че ли преминаваше и у мене. Когато завърших това, което Му говорих, в моята душа всичко бе вече спокойно, светло, просторно. Аз повдигнах главата си към Него и го погледнах. Устните Му тихо проговориха: - Не се безпокойте, всичко ще се оправи. Аз само кимнах с глава - то беше вече оправено... в мен поне.
към текста >>

79. 60. През съборите. (Каню Величков Христов). 60.3. Салонът на Изгрева

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Много от новодошлите с нетърпение искат да Го видят, познавайки Го само от изпращаните им беседи или от някоя снимка.
60.3. Салонът на Изгрева Салонът бе препълнен, едва смогнах да заема едно столче към края. Всички чакат, благоговеят новодошлите провинциалисти, около голяма маса насядали стенографите, разтворили тетрадки. Чакат да се появи Учителят. Много от новодошлите с нетърпение искат да Го видят, познавайки Го само от изпращаните им беседи или от някоя снимка. Видях една чудна тишина, гдето никъде не съм видял подобно нещо. Стори ми се, че тази тишина не е от някаква строга дисциплина или от някакъв страх или от някакво очакващо чудо. Това ми се стори, е от самото Учителюво влияние и почит към самия Него. Със сияйни лица, с благоговение, с отправен поглед очакваха Неговата поява. Никаква външна сила не би накарала тук тия хора да дойдат, да жертват средства и време, хора от разни съсловия и народности.
към текста >>

80. 10. Изложение от д-р Стефан Кадиев до Комитета по културата и изкуствата

Днес можем наистина с учудване да отчетем колко голям е бил авторитетът, обаянието на тоя човек, който сам, без всякаква официална подкрепа, без държавни и царски субсидии, е могъл да напечата повече от 120 тома беседи - десетки хиляди страници, очаквани с нетърпение от неговите последователи.
То е изразено в рискованото укриване на Георги Димитров от полицията, което завършва с избавлението му. Неслучайно учението на Дънов е считано за комунистическо и е било под съмнението и преследването на Фердинанда и на фашистките правителства. Исторически факти са рискованите укривания, които са намирали много партийни функционери всред последователите на Петър Дънов. 4. Поради своята оригинална за времето линия на движение, Петър Дънов беше отлъчен от черквата и на учението му беше сложена „анатема". Така, въпреки религиозния характер на учението и на движението, създадено от него, то остава без връзка с тогавашните религиозни „църкви" и не е разчитало на каквато и да било помощ от фашистката държава, а изключително на моралната и материалната подкрепа на своите последователи. 5. Днес можем наистина с учудване да отчетем колко голям е бил авторитетът, обаянието на тоя човек, който сам, без всякаква официална подкрепа, без държавни и царски субсидии, е могъл да напечата повече от 120 тома беседи - десетки хиляди страници, очаквани с нетърпение от неговите последователи. Не ни е известно друг подобен случай в историята на нито един народ в света. 6. Поради известни допуснати грешки в дейността на „братството", 12 години след смъртта на Дънов се проведе съдебен процес. Бяха иззети беседите и имуществото и се нанесе тежък удар върху живота на така наречената „верска общност Бяло Братство". По такъв начин, през времето на култа към личността беше показано дълбоко неразбиране на същността на делото на Дънов, на неговия прогресивен характер. 7. Беше пропуснато обаче, че през време на предшествуващите години учението на Петър Дънов беше далече прескочило границите на Родината ни.
към текста >>

81. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Отрицателните черти на хората от този тип са нетърпение и нетърпимост, прекомерно честолюбие, сприхавост и недомислие.
Родените под Овен обичат да заемат отговорни, ала независими постове. Често тяхната самоувереност надхвърля способностите им - и там е тяхната слаба страна. Като хора на деятелността, те не обичат подробностите и тънкия анализ. Но при разискване и обсъждане на известни проекти и предприятия, те обичат критиката и логичната аргументация. Борчески натури - те пренасят борбата и в умствения свят. Отрицателните черти на хората от този тип са нетърпение и нетърпимост, прекомерно честолюбие, сприхавост и недомислие. Призванието им е в областта на армията, индустрията, техниката, хирургията и приложните изкуства. Амбициозни — те обикновено се издигат в своята професия, макар и не без пречки и борби. По-оригиналните измежду тях изпъкват като пионери - било в интелектуално отношение, било в общественото или военно поприще. ТЕЛЕЦ Слънцето преминава през този знак от 21/22 април до 21/22 май. Пръв знак от елемента Земя.
към текста >>

82. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост.
Радев, Синдбад - д-р Вайс и др. Слънце - Първична сила, жизнена енергия, топлина; Блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм. Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност.
към текста >>

83. ВТОРА ПРИКАЗКА

Няма да ти дам никакъв дар - ти ще се явиш като прост човек при него... Отишъл старият приятел при мъдреца, бавил се доста и когато се върнал, емирът го попитал с нетърпение: - Какво ти каза?
ВТОРА ПРИКАЗКА - Слушай - казал емирът след време на стария приятел на своя баща, -ти ми говори за Мъдреца и другите ми казаха. Виждам, че е така - всички ми описаха себе си!... Него не го зная, но тях зная и думите им чух... Но сега предстои да правим война... Ти знаеш това. Да отида аз да попитам, да се преклоня пред тоя, който няма моята сила и сан, ти сам разбираш... Затова иди ти и запитай го тъй, издалеч, и после ще ми кажеш. Няма да ти дам никакъв дар - ти ще се явиш като прост човек при него... Отишъл старият приятел при мъдреца, бавил се доста и когато се върнал, емирът го попитал с нетърпение: - Какво ти каза? - Каза ми... Хубаво е и по-хубаво ще стане! - Да е жив - казал Емирът, - виждам, че е умен човек! Отворил той война, спечелил отначало, а после се предали войските му на грабеж и насилие. Накрая изгубил всичко и едва сам се спасил... Минали се много години, преди да се опомни Емирът от страшния удар. Но времето лекува всичко: забравил Емирът - млад бил.
към текста >>

84. II. БУНТ

Но там е пълно с хора, които чакат да им дадат билет-чета - сега всичко с билетче става - обясняват му.15 Генко трепери от мъка и нетърпение.
Може би и черепът да е пукнат? Ама кой знае - усмихна се той само, - всички казват, че главата ми е дебела...» И пак тръгна. Учрежденията са повечето на нови места и при това с толкова чудновати имена! Той наслуки избра едно, на което червеният надпис носи само три букви. Поиска да влезе. Но там е пълно с хора, които чакат да им дадат билет-чета - сега всичко с билетче става - обясняват му.15 Генко трепери от мъка и нетърпение. Разпитва, но никой не знае точно кой се занимава със затворниците сега. Посъветваха го трима души - и даже се препираха помежду си, но той ги примири, като взе и трите адреса, които му посочиха, и отиде веднага. Но и там не беше. На едното място събираха сведения за конската сбруя за яздене и впрягание; на другата даваха купони за безплатно къпане в бани, но точно за коя баня, не се знаеше, защото градска нямаше, а имаше няколко фабрични - за работниците; на трето място се декларираха овес, ечмик, слама. И всякъде все с билетчета се влизаше.
към текста >>

85. IV. СРЕЩАТА С МАРИЯ ГЕНЕРАЛ СТОЯНОВА

КАТО НАСЪН

Вместо отговор, който Генко с нетърпение очакваше, или някакъв съвет за упътване - генералът започна да говори за времето.
Генералът слушаше, без да се обърне към нея нито веднъж. Но когато тя каза, че и Учителят е казал и ще трябва да се срещне и с царя, той стана изведнъж внимателен и изгледа Генко въпросително. Генко потвърди с едно кимване на глава. Генералът нищо не каза. Очите му, все така подвижни и весели, гледаха нещо из прозореца, като да не бе нищо чул. Вместо отговор, който Генко с нетърпение очакваше, или някакъв съвет за упътване - генералът започна да говори за времето. Генко гледаше и слушаше с недоумение. Генералът напомни, че сега Луната минава в нова фаза, че времето отива към оправяне, че баба Марта била доста милостива и други подобни работи, които изглежда, че в момента не интересуваха никого другиго, освен н&го самия. След десетина минути подобен незначителен разговор, който нямаше никакво отношение с това, което Генко искаше да разбере, той се сбогува и си тръгна. Генералът му стисна сърдечно ръката, засмяно му каза: «мир и любов», изпрати го до вратата учтиво, но нито дума по въпроса, който бе повдигнат. На Генко се струваше, като че ли това стана насън или пред глух човек.
към текста >>

86. III. ЗАЩО АТЕНТАТЪТ ПОМОГНА НА ПРОТИВНИЦИТЕ МУ

Понякога той трепереше от нетърпение за борба, заканваше се, кроеше хиляди планове "Следствието се насочва към Никола Генадиев, бивш министър на правосъдието през 1903-1904 г., министър на търговията през 1904-1908 г., министър на външните работи през 1913 г., за да бъде отстранен от политиката, понеже след 18 април 1915 г.
Напротив, тия недобре мотивирани обвинения на Стефанов като че ли говореха на всекиго по-силно, по-дълбоко на самото сърце. И всеки сякаш си казваше, както и самият Попов: - Не знаел как да го напише!... А думите, силните думи в устата на Попов, като че ли губеха всякакво значение вече за другите, като че ли губеха всякакво значение вече за другите, като че ли бяха стрели, които падаха, вместо в целта, пред самите крака на стрелеца. Всичко вървеше против него, всичко... Той сещаше стесняващия се кръг около му. И това раждаше в него най-противоположни чувства. Понякога той трепереше от нетърпение за борба, заканваше се, кроеше хиляди планове "Следствието се насочва към Никола Генадиев, бивш министър на правосъдието през 1903-1904 г., министър на търговията през 1904-1908 г., министър на външните работи през 1913 г., за да бъде отстранен от политиката, понеже след 18 април 1915 г. е привърженик на Съглашението (Англия, Франция, Русия) и против Германия, която е съюзник на Турция. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) за отмъщение; друг път, навел глава, гледаше безмълвно пода със затъпяло съзнание и тиха болка в душата си. И Маня е тъй странна! Нейният поглед избягва неговия или пък го следи въпросително. И той чувствува, че се бои от нея.
към текста >>

87. (81) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 23.VI.1940 г.

На България предстои една хубава придобивка, но ние сами не трябва със своето нетърпение да компрометираме естествения ход на нещата. 5.
Но колкото повече свобода дава, толкова по-широка и трайна е основата му. Време е и то да се разбере от всички, че най-добрата крепост, която брани една държава, е преди всичко любовта на поданиците към своето отечество - и обичта и уважението на съседите един към други. Не ще е лошо, ако това взаимно зачитане на съседите се подчертае, независимо от състоянието на военните лагери и победите на една или друга от страните. Колкото по-справедливи са нашите искания, толкова по-въздържани и коректни трябва да бъдем, ако искаме да успеем. Бързането и взимането [на] страна може да заплатим по-скъпо отколкото очакваме. На България предстои една хубава придобивка, но ние сами не трябва със своето нетърпение да компрометираме естествения ход на нещата. 5. Много лошо психологически беше избран моментът да се алармира нашето общество - тъкмо когато на бойното поле се сключваше примирие - с това реквизиране на пистолети и бинокли - без всякаква видима и обяснима причина. Ефектът е крайно отрицателен! Зловредни слухове, че се готви някакъв преврат от някакви си «млади» сили, добива с това подхранване и извиква настръхване и дори в някои среди - желание за своевременна реакция... Моля Ви, не оставяйте хората, които малко разбират народната психика, да правят скъпи експерименти - разбирам скъпи поради лошите си последици... Няма защо да дублираме Румъния - техният крал е в такова жалко положение, че не би му завидял никой. 6. Положението на работния народ, и частно - на работничеството, е лошо, независимо от големите речи, които се произнасят, и интервютата, които се дават и които звучат като подигравка в ушите на тия, които знаят истинското положение. Много се пише и говори, но съвсем малко се прави в действителност, а не на книга - на книга у нас всичко по мед и масло върви... Премного чиновнически се гледа на работничеството, и с едно излишно подозрение.
към текста >>

88. 3. СЛЕД ДЪЖД КАЧУЛКА (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)

Ако представляват нас, българските селяни, не знаят ли, че ний с нетърпение чакаме да приберем храните, да продадем, макар на безценица, за да си купим необходимото и платим борча.
Какво ще закупуват сега? Кои храни? Храните на производителите или на едрите търговци? Къде живеят и кого представляват тези, които създават този закон? Ако живеят в България, не знаят ли, че жетва свършва се, всичко се прибира в хамбара и бирникът идва най-късно 1 септемврий? Ако представляват нас, българските селяни, не знаят ли, че ний с нетърпение чакаме да приберем храните, да продадем, макар на безценица, за да си купим необходимото и платим борча. Защо е тази дирекция сега? За наше благо ли е сега? Когато храна в нас за продан няма. Или за благата на „нашите”? Някога на фронта ни даваха кожухчета и сланина през май и юни, но то беше на фронта, а сега защо е това?
към текста >>

89. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА

Чакали сме го с нетърпение да доведе някоя група от приятели, за да се наслаждаваме на неговото дар слово.
Той с часове ни е разказвал случки из живота на Братството и Учителя. За мен Той е един посланик на Небето, изпратен ни да сее семето на любовта в душите на хората. Не жали сили да ни говори с часове. Да ни съветва, напътства и разяснява Словото на Великия Учител. Незабравими остават за всички ни срещите на Рила - Салоните. Чакали сме го с нетърпение да доведе някоя група от приятели, за да се наслаждаваме на неговото дар слово. Атмосферата се променяше. Песните на Учителя, спомените, които Светозар ни разказва, ни пренасят в друг свят, много по-различен от ежедневието. Винаги съм го усещала като Мъдрец, дошъл от древна окултна школа да разнася навред Мъдростта, Любовта и Истината. Много е чувствителен към живота на бедните и страдащите. Спомням си, преди години беше дошъл да раздава някакви помощи.
към текста >>

90. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1

- Аз само чакам с нетърпение да си тръгна... ако чакането може да е работа - аз работя с пълна пара.
Никога не бях идвал тук - затова се и полъгах, та дойдох... Пътувах с нашите, но не съм с Б-о всичкия път - дори се храних отделно, а последните километри изкарах седнал на стъпалото... Без Витоша и Б-о се чувствувам като разкъсан. Струва ми се, че съм попаднал в ада - тези камънаци ми напомнят с видовете тия далечни времена, когато душите са се скитали там. И тъга, със страшна тъга са пропити тия канари - просто се задушава человек от топлина. Така ли е там в Габрово? Пиши ми какво правиш? - Аз само чакам с нетърпение да си тръгна... ако чакането може да е работа - аз работя с пълна пара. Вместо тук можех да бъда на друго място и тогава друго би било, но пак има едно „но” като в приказките... в истинските приказки... Пиши ми за себе си нещо? Сърдечно те поздравявам, а мислени поздрави от шекерчеполунка. Helfen* Бъди здрава и будна! Пиши. ______________________________ * Сложен е този подпис; думата на немски означава „помагам”, (бел, на съставителя Вергилий Кръстев) 7. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 11.07.1927 г.
към текста >>

91. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Имаше писмо от Бебо с радостни и хубави неща: Градът, който не съм виждал, думите на Учителя, които ще чета пак довечера - и известието, което с нетърпение ще очаквам да се реализира... Дано, дано... Но дали същия ден няма да пътуваме ний нагоре?
Много, много привети от Бати ти! 21. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 1 август 1927 г. 1.8.1927 София, 4 ч следобед От Изгрева отидох право на пощата в гарата, без да се отбивам дома, за да предам писмото за Бебо. Но там ми го върнаха, че пликът бил лошо залепен. Помислих да кипна и да се разправям другояче, но веднага си казах: „Чакай, не знаеш защо ти го връщат.” Отидох си дома - и наистина, каква радост! Имаше писмо от Бебо с радостни и хубави неща: Градът, който не съм виждал, думите на Учителя, които ще чета пак довечера - и известието, което с нетърпение ще очаквам да се реализира... Дано, дано... Но дали същия ден няма да пътуваме ний нагоре? Пък, ако трябва, ще мине тъй, както е най-хубаво. А ако имам радост да те видя в петък - добре ще е - ще потрудя да бъда - пък каквото трябва и което е най-добре, то ще стане. Трябва да се задоволиш с тия няколко реда засега, за да може да ми приемат и тръгне писмото! Колко хубаво е да си кажем: Довиждане! Дано то тъй скоро се реализира.
към текста >>

92. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

Щом нарисуваше картината си, чакаше с нетърпение да чуе мнението ми.
Той също си даваше сметка за тази нервност и затова често се прибираше с препълнена кошница с плодове и лакомства. Така ни се извиняваше за причинените неудобства. Дружахме с руски евреи, добре се разбирахме. Те обикновено плащаха сметките ни в кафенета и ресторанти. Ценях високо Давид като художник и той знаеше това. Щом нарисуваше картината си, чакаше с нетърпение да чуе мнението ми. Това бяха едни от най-красивите мигове в общия ни живот. Беше нежен, фин човек, това личи и от изкуството му, но не обичаше да демонстрира чувства. Даже не ходехме под ръка на улицата. Беше срамежлив, даже прекалено. Почина в Париж през 1982 г.
към текста >>

93. 12. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпият гост.
Учителят започва да прави опити да пише в тефтерчето на Савка. Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л" а след това написва и думата „любов". Възкресението идва.***** На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус - преди изгрева на Слънцето, следобед Учителят става от леглото си, взима бастуна и отива на извора придружен от радостните братя и сестри. Целият лагер сияе. Учителят се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята. Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпият гост. Когато Учителят се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" - светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч. След радостния концерт изнесен в негова чест, Учителят съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу за да организират събора в София.****** По време на боледуването наУчителя, Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове. Пристигат при палатката му, оставят плодовете и му целуват ръка. След съобщението, направено от Учителят за събора, Мария Златева си казва на ум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителят едва може да си вдига ръцете и не може да говори?
към текста >>

94. 44.Пенка Дякова Георгиева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Той го очаква с голямо нетърпение.
" Околните не ги оставят да си говорят насаме. Искат да се снимат двете и това е невъзможно. Казва й, че иска да й разкаже нещо за Учителя. Една година - 1942 г. Учителят й казва, че очаква да се роди един дух в провинцията. Той го очаква с голямо нетърпение. Един ден през есента Веса го вижда, че е сам и се отправя към него да Му зададе интересуващи я въпроси. Той я спира с ръка - да чака. След малко Учителят започва да стъпва на пръстите си, и казва: „Роди се, роди се." Пенка разбира, че това се отнася за нея. Тя е едно светло същество от висшите ангелски йерархии, която има любящо сърце и е участвала като малка в идването на много велики души, предимно мъченици. Например при раждането на Христос има над 100 велики същества, вселени в Дева Мария.
към текста >>

95. 52.Райна Райкова Калпакчиева

При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с нетърпение очаква писмата му, на които отговаря.
Райна присъства на съборите, завършва средното си образование в Търново и когато Учителят препоръчва на младите ученици да следват, тя се записва в Математическия факултет в София и го завършва. Семейството им идва да живее на Изгрева. Там тя се запознава и се сприятелява с Найден Найденов, роден на 24 септември 1904 г. (нов стил). Той завършва Морското училище и става капитан за далечно плаване. При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с нетърпение очаква писмата му, на които отговаря. През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч. в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход. Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая.
към текста >>

96. IV. Седемте езера

Ние цяла година носим спомените си от хубавите преживявания там и с нетърпение чакаме времето, за да направим ново посещение на съществата.
Когато Ганка Бончева беше хижарка на хижа „Седемте езера", няколко души - Гита Стратева, Ярмила Менцелова, аз и др. я посетихме покрай Седемте езера и от връх Дамга отидохме на Мальовица и следобед се върнахме пак на хижата. По време на късото лято човек може най-добре да се наслади на красотите на този феномен на природата. Тяхната омайна гледка, чистота и красота оставят в душата на всеки посетител дълбоки следи. Всеки, който веднъж е минал през този земен рай, желае и втори път пак да го посети. Ние цяла година носим спомените си от хубавите преживявания там и с нетърпение чакаме времето, за да направим ново посещение на съществата.
към текста >>

97. 9. Децата на Рила

Сутрин, като ставахме, водата в кофите беше замръзнала, счупвахме леда отгоре, обливахме си малко лицата с вода, взимахме по едно одеяло и отивахме на Молитвения връх, където с нетърпение очаквахме изгрева на топлото слънце.
Брат Димитър Стоянов беше довел с ламарини водата от изворчето чак до езерото и тя направо течеше в казаните, поставени в лодката. Учителят постоянно беше заобиколен от групата чужденци и наши приятели, като ежедневно правеха излети. Отначало времето беше дъждовно, но се оправи и стана слънчево и ясно. За сметка на хубавите топли дни, нощите бяха ясни и студени. Понеже светът се готвеше за Втората световна война, отрицателните мисли изстудяваха атмосферата и температурата на Рила падаше под 0 градуса. Сутрин, като ставахме, водата в кофите беше замръзнала, счупвахме леда отгоре, обливахме си малко лицата с вода, взимахме по едно одеяло и отивахме на Молитвения връх, където с нетърпение очаквахме изгрева на топлото слънце. Присъствието на Учителя ни стопляше, повдигаше духа ни и ние лесно понасяхме несгодите и капризите на времето. Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх. Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитираха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти.
към текста >>

98. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

С какво нетърпение, с каква радост очакват те тази закуска!
В яденето е вложено началото на Словото. Някой казва: Аз се уча да постя. - Колко време можеш да постиш ? - Най-много 40-50 деня Един ирландец постил 80 деня и след това умрял - повече не могъл да издържи. Има напреднали същества , които могат да постят хиляда години и накрая на поста те закусват. С какво нетърпение, с каква радост очакват те тази закуска! След нея те се разцъфтяват като цвят." /Вехтото премина, с. 239/ „Добре, дайте ми пример, дето някои духовни хора могат да живеят 80 дни без хляб. Вие казвате: Христос е прекарал 40 дни пост - толкова. Оставете Христа, покажете ми някои духовни хора, които са гладували дълго време и да не отслабнат, да останат пак така здрави, с червени лица, каквито са били по-рано. Значи Бог е създал човека така, че трябва да яде, защото яденето има смисъл.
към текста >>

99. 2. Българинът и Новата култура, която иде

Колко пъти с нетърпение вадиш часовника си, когато очакваш своя възлюбен.
- Това не е оправдание. Щом светът е такъв, това показва, че няма любов между хората. Любовта регулира отношенията. Когато се приложи любовта, хората ще бъдат абсолютно точни. Когато обичаш някого, ти си точен. Колко пъти с нетърпение вадиш часовника си, когато очакваш своя възлюбен. Щом не го обичаш, казваш: Пет минути по-рано, пет минути по-късно, не е важно. Божията Любов, Мъдрост и Истина са абсолютно точни. От всички хора се изисква точност. Христос пита учениците си: Постъпвате ли точно според вашите вярвания и разбирания? И на вас се задава същият въпрос.
към текста >>

100. Учителят Дънов I. За двете риби и петте хляба. Беседа от Учителя, изнесена на 14.05.1938 г., събота, София-Изгрев