Търсене в текстове за 'Нетърпение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 55 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

" Те попитаха с нетърпение: ,,Къде е той?
Тулсидас се усмихна и каза: „Върни се в къщи, дете мое, преди да се свърши този месец, ти ще намериш другаря си". Жената се върна с радостна надежда. Тулсидас отиваше при нея всеки ден, учеше я да мисли възвишено, докато най-сетне сърцето ù се изпълни със свята любов. Едва месецът се беше свършил, съседките ù дойдоха при нея и я попитаха: „Жено, намери ли другаря си? " Вдовицата се усмихна и каза: ''Да! " Те попитаха с нетърпение: ,,Къде е той? " ,,В моето сърце е моя господар – едно с мене", каза жената. От английски
към текста >>

2. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Като си дойде Андреас, разправих му каква лоша седмица съм прекарал, - седмица, пълна с умора, неприятности, разпри, нетърпение, отвращение и леност.
Аз с настойчивост ги излагах на Андреас. Той ги изслушваше търпеливо и като отговор ми разправяше някой от епизодите на своя многообразен живот. Изобщо разказите му винаги съдържаха една дума, която наглед като че ли случайно казваше, осветляваше някоя от проблемите, които ме вълнуваха. Една неделя, като го посетих, не го намерих в къщи и трябваше да го чакам няколко часа. За по-лесно минаване на времето Стелла ми показа старинни предмети в магазина. Като си дойде Андреас, разправих му каква лоша седмица съм прекарал, - седмица, пълна с умора, неприятности, разпри, нетърпение, отвращение и леност. Той слушаше с търпение скърбите ми и аз се чудех на този човек, който беше тъй скромен и прост, тъй жив и умел в обноските си. Той ми каза: - Ще имате още много такива седмици. Вземи власт над себе си. Намери мира в себе си. Този, Когото ти обичаш, Идеалното Същество, макар и да е още вън от тебе, но от време на време ще става твой гостенин.
към текста >>

Нетърпението, прекаленото бързане ще ви бъдат пречки, а не помощници.
Но изненадата, очакването на непознати гледки ми попречиха да спя. Аз разглеждах храма. Красотата на формите, богатства в подробностите, мярката на пропорциите го правеха равен на най-прочутите паметници в Бенарес и Елора. Браминът се върна и ми казва, че всички тук са на мои услуги, поради високата личност, която ме е въвела тук. След това той прибави: – Най удобният умствен метод за тук е следният: Да не чувствувате угнетение, да считате, че имате много време преде вас. Нетърпението, прекаленото бързане ще ви бъдат пречки, а не помощници. Аз казах, че ще направя всички усилия, за да осъществя спокойствието, което е отличителният белег на мъдрите. Този храм е един вид лаборатория и ателие. Учените, които работят в него, изучават физичните сили и то с помощта на твърде чувствителни инструменти, изолирани от магнетичните течения на земята и атмосферата. Санкиананда - тъй се наричаше моят водач - ми показа много от тези апарати. Чрез сила, която е независима от физико-химичните и флуидни сили, т.е.
към текста >>

3. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Погледна всички, по лицата на които се четеше досада, нетърпение, дори и гняв.
Та ти и не можеш да не ме познаеш, аз не съм се променил толкова. А ти, ти си станал съвсем друг. Не зная, какво е станало с тебе, но аз виждам, че не си оня, когото познавах някога. Как се променят хората! А аз, знаеш ли – и свенливо той се приближи до него, – аз очаквах да видя оня, чиито нозе бяха здрави и стройни като на елен; оня, който имаше очи... но стига, аз се забравих. Погледна всички, по лицата на които се четеше досада, нетърпение, дори и гняв. – По-скоро кажете, какво искате и защо сте дошли да ни безпокоите в тоя ранен час, каза Бен Яаков, Гласът на Бен Яаков беше толкова далечен и чужд, че в първия момент Бен Йосеф помисли, че някакви чукове го удрят по ушите. Вярно ли беше това, което той говореше? Някакво недоразумение! Преглътна веднъж, дваж, замига и рече: – Ти, та ти нали си Бен Яаков? – Е, що от това, че аз съм Бен Яков?
към текста >>

4. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр.
Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр. на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр. при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек. Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето.
към текста >>

5. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Повикът, които напоследък ние често слушаме, че желязото ще спаси света, е една манифестация на нетърпението, на буйствуващата беднота и на страха от утрешния ден.
Такива народи ще трябва да се новородят за нови ценности, а това новораждане значи да минат през очистителния огън на много страдания. Народите които печелят бързо, стихийно и с насилие, бързо и стихийно поопадат под ударите на чуждо насилие, което неминуемо, по закона на равновесието, идва върху тях. Тия, които могат да причинят земетресение в порядъка на мирния живот и да тласнат света към катастрофа, за да маскират ужаса, който ще легне над света, и своето собствено проваляне стават апологети на разрушението. Те нямат дълбоката власт да пренареждат трайното, което се нарича човешка култура. Тяхната власт е над краткото време, което трае колкото един изстрел, но не и върху дългата и неизбродена панорама на столетията. Повикът, които напоследък ние често слушаме, че желязото ще спаси света, е една манифестация на нетърпението, на буйствуващата беднота и на страха от утрешния ден. Към желязото бързат да прибягнат ония народи, които имат гладни стомаси и жадни очи. Те търсят краткия път, защото в глада има нещо, което не знае да чака. Златото носи други възможности. Преди всичко, то е рядко, скъпо и благородно. В облика му има аристократизъм, а блясъкът му е чист и непроменлив.
към текста >>

Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете.
За духа няма добри и лоши условия, защото той преодолява всички условия и създава нови. Човек със силен дух не зависи от никого - напротив, зависят от него. Силата и могъществото на духа са. безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост. Силата тук не е отвън, а отвътре. Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете. Който има дух, има всичко, и затова оръжието не го побеждава, насилието не го обезличава, а смъртта го прави вечен. Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна. Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно. Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал.
към текста >>

6. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Нестинарите в бързи стъпки, няколко напред и няколко назад, минаха край някакво аязмо, направиха кратка молитва и започнаха да се връщат към огъня, дето всички ги очаквахме с нетърпение.
Веднага тъпанът и гайдата влязоха в ролята си. Засвири гайдата и заби тъпанът, не нещо мистично, не и нещо познато, а по-скоро, можем да кажем, монотонни звуци на тъпан и гайда. Нестинарите минаха край огъня, всеки с икона в ръка, обиколиха зад публиката и се изгубиха някъде. Някои от интересуващите ги последваха. Звуковете на тъпана и гайдата се отдалечаваха и заглъхваха. Нестинарите в бързи стъпки, няколко напред и няколко назад, минаха край някакво аязмо, направиха кратка молитва и започнаха да се връщат към огъня, дето всички ги очаквахме с нетърпение. В 5 ч. 30 м. тебяха пред огъня, дето направиха същите стъпки. Главните бяха отстранени, жаравата – изравнена. Площта на огъня беше елипсовидна, с диаметри три на три или четири метра.
към текста >>

7. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост.
Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност.
към текста >>

8. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В който дом влезе, всички ще го очакват с нетърпение и радост.
Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаите си и работите. Очистете първо машината си, нагласете я и тогава започнете да работите с нея. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, трябва да използувате месеците април, май и юни, когато природата е богата с жизнена енергия. Не могат ли да се използуват тия енергии в природата, хората изпадат в положението на онзи, за когото е казано: Вода гази, жаден ходи. Ако знае как да използува енергиите на природата, човек ще спести излишни страдания и може да придобие толкова сили и идеи, че дето мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си. В който дом влезе, всички ще го очакват с нетърпение и радост. Човек требва да придобие магнетична енергия от природата и да даде от нея на своите ближни! ". Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо, важно условие за правилното дишане е, щото кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време може това да става всеки ден със слънчева вода към обяд), но и чрез пиене на гореща вода. Ето осветленията на Учителя по това (5): „Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си." Те се отварят чрез водата, която предизвиква изпотяване.
към текста >>

9. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Разликата седи в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият живеят в нетърпението.
Защото „търпението е едно от великите качества на Бога", а Бог, Любовта е над всяко съвършенство. Второ качество на Любовта е благосклонността. Казано е: „Любовта е благосклонна". В споменатата беседа (13) Учителят изказва следните мисли за благосклонността: „Благосклонният не прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа. Богатият и сиромахът, ученият и невежият са излезли все от Бога. Разликата седи в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият живеят в нетърпението. Когато сиромахът и невежият влязат в търпението, ще придобият качествата на първите, ще придобият благосклонността. Благосклонният се намира при такива условия, които удовлетворяват съществените му нужди. Той не е лишен от въздух, от вода, от светлина, от храна. Затова той не лишава и ближните си от тези блага. Благосклонен е този, който, като задоволява своите нужди, задоволява и тези на ближните си.
към текста >>

10. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но ако той прояви нетърпение, гняв, омраза, обезсърчение, то за известно време изгубва прозрението, сензитивността си – значи намалява се силата на неговата възприемчивост.
А лишението от тия сили създава предразположение към много болести. Така се обясняват следните думи на Учителят: "Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на земята по причина на някоя омраза". Издигането на нашето съзнание до възвишени мисли и чувства усилва нашата възприемчивост. Това се вижда и от наблюдение в друга една област. Оня, който има наченки на ясновидство, има по-голяма възприемчивост към вълните, които идат от по-горните светове. Но ако той прояви нетърпение, гняв, омраза, обезсърчение, то за известно време изгубва прозрението, сензитивността си – значи намалява се силата на неговата възприемчивост. Същият закон пояснява и следния факт: Известно е, че оня, у когото е развито ясновидството или шестото чувство, прекарва известно време в молитва и размишление, за да стане по-възприемчив към тия неща, които ще възприеме. Горният закон на Хелмхолц отваря широки възможности за човешкото развитие. От този закон следва, че ние сами със своите мисли и чувства определяме, към кои влияния ще бъдем отзивчиви и ще ги привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на нашата душа ще затрептят в отговор само на влияния от висшите сватове, само към тях ще бъдем отзивчиви и ще ги възприемем. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към земята?
към текста >>

Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава нормалния ритъм на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и докарва болезненото състояние.
Ако чистотата и любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете". Всека мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на любовта, създават предразположение към болести. Например, скарване на двама души води към болест. Една жена влиза в дисхармонични отношения с гостенката, която е дошла в дома ù, и заболява в гръбначния си стълб. По-после тия отношения се подобряват, гостенката си отива и болестта на домакинята минава. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава нормалния ритъм на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и докарва болезненото състояние. Ето защо, Учителят казва: "Търпението изключва болестите, но човек не може да бъде търпелив, ако няма любов". Учителят допълва горните мисли по този начин (в беседата от 18 януари т.г.): "Някой е станал чрезмерно честолюбив. Това води към болест, и болестта го освобождава от честолюбието. Някой е станал чрезмерно горделив. Тогава боледува, и болестта го освобождава от гордостта.
към текста >>

11. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Коя е причината на нетърпението в човека?
Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение. Човек трябва да се учи от плодовете на търпение. Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението. Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека.
към текста >>

Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението.
Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно. В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани. Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението. Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението. Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията. Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента. Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението.
към текста >>

Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението.
В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно. В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани. Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението. Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението. Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията. Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента. Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа.
към текста >>

12. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Нетърпението пък се дължи на отсъствието на мисъл.
Според мене, не е важно името на онзи, който е сгрешил. Дали той е Петко, Драган, Стоян - това е безразлично. Който и да е сгрешил, това е все някой мой брат, или някоя моя сестра. Следователно, все едно, че съм аз. Важното е, че всеки, който няма търпение, той греши. Нетърпението пък се дължи на отсъствието на мисъл. Аз не се спирам върху погрешките на хората, но казвам, че по този път, по който сега вървят, светът не може да се изправи. - Ама да се обичаме, да правим добро. - Това са стари методи, по които светът не може да се изправи. Светът може да се изправи чрез мисъл - нищо повече. Ще мислите така, както Бог мисли.
към текста >>

13. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма.
Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво?
към текста >>

14. Споделено като с братя Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Чакам с нетърпение описанието.
ДАНО ОНИЯ, КОИТО СА ВИДЯЛИ ФОТОГРАФИИТЕ, СА ПОЧУВСТВАЛИ В СЪРЦЕТО СИ ЖЕЛАНИЕ ДА СЛУЖАТ НА СЛОВОТО, ДА ИЗМЕНЯТ ЖИВОТА СИ И ... ДА ПРАВЯТ ДОБРО. ГЕОРГИ КУРТЕВ ГЕОРГИ КУРТЕВ: 22 септември 1993 За мини-изложба от снимките ми се радвам. Засега не можем да направим друго. 14 ноември 1993 По въпроса за изложбата: Харесва ми както сте намислили да представите фотографиите. Вече е 14 ноември и изложбата е вече минала. Чакам с нетърпение описанието. Благодаря на Елисавета, че се е заела с организирането. 19 декември 1993 Дано ония, които са видели фотографиите, са почувствали в сърцето си желание да служат на Словото, да изменят живота си и да им се роди в сърцето, желание да правят добро. С тази възвишена цел съм работил 60 години. Фотографиите всъщност показват извънредно малко от моето творчество. ПОСЕТИТЕЛИТЕ: Любов!
към текста >>

15. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, в отговор на него, китните долини, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата.
Да отидем за цветя! За кокичета! За теменуги! За кърши-шапки! — Ето един вик, който с идването на пролетта все по-често и по-често се разнася в нашите градове и села. И, в отговор на него, китните долини, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата. Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... Произнесете бавно, членоразделно, и с дълбоко внимание се вслушайте в нежните съзвучия на тия думи, които галят ухото и опиват душата със своята красота! Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... колко красиво, колко приятно, колко нежно звучат тия думи и как тяхната красота и нежност е точен отраз на красотата и нежността на самите цветя, които те именуват. А когато, милвани от топлите слънчеви лъчи.
към текста >>

16. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цяла нощ съм мислил и чаках с нетърпение да съмне за да ти го кажа!
— А нали в Америка има много жито? Кака чете, че житото там е тъй много, че не знаели вече какво да го правят, вярно ли е това татко? — Вярно е, детето ми, че Америка има много добра реколта и че не намира пазар за житата си. — Ура, татко! Ето какво намислих! Цяла нощ съм мислил и чаках с нетърпение да съмне за да ти го кажа! Ето че и бедните китайци са спасени и че няма защо да ядат мъничките си деца! Но, татко, още нещо ще те питам. — Какво е то, дете? — Нали Америка, Китай, Англия и всички други държави имат параходи? — Разбира се, много и много параходи имат.
към текста >>

17. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села.
И до кога народите ще спят и ще забавят да заявят властно и наложат своята воля? * * * „Родна защита“ вилнее! След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм. На 26 март т. г. Плевенския Градски Театър даде в гр. Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото. Като видяха, че с това не постигнаха целта си, те още веднъж се опитаха да смутят събранието със счупване на прозорци и с викове „Пожар, пожар", но и този път не им се удаде. Всичко това се върши от младежи хлапетии, които сами не знаят какво правят, когато се опитват да заглушат повика за мир и братство между народите и затова те заслужават само съжаление. Срам и позор обаче за ония възрастни — генерали, адвокати и други, които с думи и писания възбуждат дивашки, кръвожаден шовинизъм, раздухват омразата, раздухват огъня на бъдещи братоубийства.
към текста >>

18. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

народ не е очаквал с такова нетърпение падането на една компрометирана със своите насилия и жестокости власт и никога не е възлагал толкова надежди на едно ново правителство.
Познай себе си, психофизиологична студия, от Ц. Д. Ракитски, цена 20 лв. Вести България има вече нова власт, в лицето на правителството на народния блок, съставен от демократи, земеделци, н. либерали и радикали. Никога до сега бълг. народ не е очаквал с такова нетърпение падането на една компрометирана със своите насилия и жестокости власт и никога не е възлагал толкова надежди на едно ново правителство. Българският народ преживя страшни дни на беззаконие и жестокост. Дано те никога вече не се повторят. Дано занапред настъпи нова ера на братско разбирателство, на несмущаван от нищо вътрешен и външен мир, на мирно сътрудничество за излекуване раните на народа ни и издигането му до степента на висока духовна и материална култура.
към текста >>

19. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко дело става дело на любящо служене и предлаганите благоприятни случаи в бъдещите животи се очакват с нетърпение.
Има още и такива, които не ще възприемат истината досежно прераждането, понеже те са имали мъчителен и горчив живот. Самата мисъл за повторно връщане на земята ги изпълва с ужас и те не искат да вярват, че това може да бъде. Ако тези бедни измъчени души биха могли само да разберат, че те сами са създали ужаса в своя живот и са донесли страданието, понеже не са били в хармония с божествените закони, тогава те биха видели справедливостта на прераждането. А веднъж възприели истината в своето съзнание, те биха намерили радост в живота, която би премахнала ужаса при мисълта за връщане тук отново пак. За онези, които разбират справедливостта и красотата на Божествените закони, живота става нещо радостно — пълно със светлина, игра и песен. Всяко дело става дело на любящо служене и предлаганите благоприятни случаи в бъдещите животи се очакват с нетърпение. Те са стъпала към нещо по-високо. Прераждането обяснява много странни неща между които и видимата несправедливост на Бога. Как можем ние да възприемем разказа за един любящ Баща, ако ние трябва да живеем само един живот и ако той е бил изпълнен с мизерия и болести? Обаче когато разберем закона на прераждането и неговия спътник, закона на причината и следствието, (карма) ние повече не ще обвиняваме Бога нито дявола за злото в света, защото ще знаем, че онова което ние сме и онова което имаме, е резултат на нашите собствени действия. Каквото сеем, такова и ще пожънем.
към текста >>

20. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като почне да диша по особени правила, ще внесе повече магнетизъм, ще придобие повече мекота и неговата нервност и нетърпение ще се премахнат.
Но по отношение на вътрешното богатство и придобивки, почти за всички има условия. Всеки може да подобри условията на своето тяло и да развие способности и характер, защото има условия за това. Човек може да измени своята съдба с разумно и правилно дишане. Например, човек става нервен и нетърпелив и с това спъва своите постижения. Но той може да измени тази си черта с дишането. Като почне да диша по особени правила, ще внесе повече магнетизъм, ще придобие повече мекота и неговата нервност и нетърпение ще се премахнат. Но трябва и особени упражнения и дисциплина. - Като почнете да правите по три пъти на ден упражнения с дишане от по 5-10 мин. ще изцерите своята нервност и нетърпение. Когато тази наука за дишането се разкри на западните хора, те устроиха ред школи за практически упражнения, но понеже не разбираха законите на тази наука, и като дишаха по цял ден, набираше се много енергия, с която разваляха своята нервна система. Защото чрез дишането се набира много енергия, която с голямото напрежение, което упражнява, разрушава нервната система.
към текста >>

ще изцерите своята нервност и нетърпение.
Например, човек става нервен и нетърпелив и с това спъва своите постижения. Но той може да измени тази си черта с дишането. Като почне да диша по особени правила, ще внесе повече магнетизъм, ще придобие повече мекота и неговата нервност и нетърпение ще се премахнат. Но трябва и особени упражнения и дисциплина. - Като почнете да правите по три пъти на ден упражнения с дишане от по 5-10 мин. ще изцерите своята нервност и нетърпение. Когато тази наука за дишането се разкри на западните хора, те устроиха ред школи за практически упражнения, но понеже не разбираха законите на тази наука, и като дишаха по цял ден, набираше се много енергия, с която разваляха своята нервна система. Защото чрез дишането се набира много енергия, която с голямото напрежение, което упражнява, разрушава нервната система. А нервната система при сегашното й състояние не може да издържа големи напрежения. И докато правите упражненията, умът ви да бъде концентриран върху една велика и светла мисъл, защото в света има една абсолютно хармонична среда и когато възстановим вътрешната си хармония ние влизаме във връзка с тази среда, привличаме се към нея, условията ни се подобряват и ние имаме по-големи постижения в живота си. Но за да постигне това вътрешно хармонизиране на силите и енергиите си, въобще на вътрешния си живот, човек трябва да срещне един друг човек мъж или жена, които да въздействат благотворно върху него.
към текста >>

21. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вярвам че не малко, които са чели първата част на повестта „С Христа“ са очаквали с нетърпение появяването на втората част.
Блага вест — вълна могъща друга пролет ни разгръща, старо, гнило що мете и в душите ни чете. Свят живот ни носи с радост; вей от нея вечна младост: правда, светлост я кръжи, тя духа ни възкреси. Влезли в туй красиво царство, мир, любов е нам богатство. Румен веч простора грей, ден божествен мрак пилей. Auroro Книжнина С Христа от Любомир Лулчев част II. Вярвам че не малко, които са чели първата част на повестта „С Христа“ са очаквали с нетърпение появяването на втората част. И действително тяхното очакване е оправдано. В нея вече героя Генко Орлето е възмъжал. Минал през ред страдания и изпитания, той е станал ученик на живота. Познава природните закони и живее и действа според тях. В живота му се нижат задача след задача, изпитание след изпитание, едно от друго все по трудни, но със свойствената си упоритост той се бори с мъчнотиите и успешно разрешава задачите.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има опасност от вроденото в човека чувство на нетърпение при развитието на центровете чрез достигането до тях на тока Кундалини.
За тази цел може да се прави следното упражнение: всмуквайки, при ритмичното дишане, на жизнена сила в слънчевия възел, същевременно с усилие на волята се притегля към същия център жизнена енергия из половите органи: при задържане на енергията продължавайте тази работа; при издишането със силен тласък препращайте натрупаната в слънчевия възел енергия към вашия мозък: с това вий силно подтиквате напред неговата дейност, освежавате и засилвате вашия мозък и освобождавате от напрежение половите си органи. Тези упражнения са необходими за всички, макар и да не се занимават специално с пробуждането на тока Кундалини. В нашето време на мъчителна и болезнено повишена чувственост, спъваща всяка сериозна работа, е много необходимо да умеем да превърнем пречката в полза, да превърнем енергията, изхабявана обикновено от чувствеността, в енергия, засилваща нашите духовни и интелектуални прояви; това упражнение би трябвало де се въведе в училищната гимнастика. То трябва да се прави при напълно изправен гръбначен стълб. 2. При издигането на тока Кундалини има опасност от възпламенява не на центровете, през които минава огнения поток, нещо което може да предизвика тежки нервни и други заболявания. 3. Има опасност от вроденото в човека чувство на нетърпение при развитието на центровете чрез достигането до тях на тока Кундалини. Трябва да умеем да чакаме естественото им пробуждане и развитие, а не чрез насилствено напрягане на волята да ги тревожим: в този случай те биха били подобни на насилствено разтворен цвят. Огненият ток Кундалини, минавайки през центъра на темето, се връща надолу не вече през нервните центрове, а вън от човешкото тяло, образувайки около него енергетическа стена. Тъй като огненият ток, при своето движение излъчва силно кондензираната в него слънчева енергия, то пълното му движение в човешкото тяло образува около последното енергетическо светещо яйце, с много силни вибрации. Това енергетическо яйце е най-добрата зашита на всички центрове от нежелателни странични влияния и от всякакви зарази, тъй като в огъня изгарят всички микроорганизми. Освен това, огнената енергия на Кундалини прониква във всички пори на нашето тяло, във всяка негова клетка и преобразува последните, разрежда чрезмерната им материалност, създава в тях по-тънки и бързи вибрации, които правят тялото ни необикновено жизнеспособно, запазвайки младостта и пълното здраве.
към текста >>

23. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички, той, семейството му и приятелите му, които го посещавали понякога, очакват с нетърпение свободно време да прекарат пак няколко дена на планината, по-близо до естествения живот, в недрага на самата природа.
Друго списание също така сериозно, но по духовно е „Хейнал“, което излиза във Висла, под ръдакторството на ясновидката Ани Пилшова. Австрия. Брат Алоиз Хилкерсбергер от Замс, Тирол, е прекарал целия си отпуск под открито небе на планината на палатка с цялото си седмочленно семейство. Там те са правили слънчеви и светлинни (въздушни) бани. Под благодатното влияние на планината, чистата зеленчукова и плодова храна и ободрителното духовно четиво, което се състояло от беседи на Учителя: „Духът и плътта и др.“ и „Писмата на пионерите на св. Франц“, той е почерпил много и се върнал напълно възроден, годен за по-усилена творческа дейност. Всички, той, семейството му и приятелите му, които го посещавали понякога, очакват с нетърпение свободно време да прекарат пак няколко дена на планината, по-близо до естествения живот, в недрага на самата природа. Когато човек прекара известно време на планината, напълно в хармония със силите на живата природа, той се наново възражда и отпадналия духом се напълно ободрява и става годен за нова творческа дейност за доброто на своите братя в полето и града. В обятията на природата Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили. Ето, тя и сега несетно разсъблече мисловните дрипи на ежедневието, изкупва мисъл и чувство в някакъв вълшебен резервоар на лъчи и роса; ароматизира изтощена плът с горския парфюм на цветя и билки. И аз се виждам в лъчистата гиздава премяна — заприличвам на един от нейните горски левенти. Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна.
към текста >>

24. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бях много щастлив при мисълта за свежия въздух, който ще ме съживи и ще разсее необикновената ми сънливост, и аз с нетърпение очаквах да видя странната фигура на Себуа и сладката усмивка, която понякога намаляваше неговата грозота.
„Ще отида да извикам Себуа и да го изпратя при теб, каза той, като се обърна към мен. Запомни, че тези стая е твоя, тя ти принадлежи. Върни се тук преди утринните церемонии, послушниците ще те очакват за баня и за показване.“ „А как“, казах аз, съвсем изплашен от мисълта де бъда, по някаква странна съдба, една личност с такова голямо значение, как бих могъл да узная кога ще трябва да се върна тук? “ „Няма нужда да идваш преди сутринната закуска. Един звънец ще съобщи за нея, а и Себуа ще ти каже.“ След тези думи, той излезе. Бях много щастлив при мисълта за свежия въздух, който ще ме съживи и ще разсее необикновената ми сънливост, и аз с нетърпение очаквах да видя странната фигура на Себуа и сладката усмивка, която понякога намаляваше неговата грозота. Струваше ми се, че неговото лице е единственото човешко лице, което бях видял след разделянето с майка си. Аз се погледнах да видя дали имам още на себе си дрехата от бял лен, за да бъда готов да изляза с него. Да, тя ме загръщаше, моята чисто бяла дреха, и аз я съзерцавах с чувството на гордост, защото никога до този ден не бях носил нещо от такава финна тъкан. Така аз се успокоих с мисълта, че наскоро ще видя Себуа, и лениво се излежавах, като гледах дрехата си и се питах. какво ли би помислила майка ми, ако ме види облечен с един толкова красив и фин плат.
към текста >>

25. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чакам с нетърпение да започне да работи предавателната станция в Стара-Загора.
или смърт в стария живот на безлюбието или нов живот в Любовта. Г. Радио и окултизъм С откриването и популяризирането но радиото, окултните истини получават изведнъж нагледен, конкретен пример. Всеки си спомня първото впечатление, което му е направило пеещото сандъче, в което няма скрити нито музиканти, нито оратори, нито грамофонна плоча: — Ето, това е Берлин, Будапеща, Мюнхен, Лайпциг, Букурещ. На къси вълни ловя Рим. София едва се чува — слаба е станцията, а и близкият до нея и много по-силен Симферопол съвсем й пречи. Чакам с нетърпение да започне да работи предавателната станция в Стара-Загора. Тогава ела само да слушаш. От София дават много хубава и интересна програма. Често се възразява с изречението: сравнението не е доказателство. Би било много неблагодарна работа, ако човек се заеме да доказва окултните истини. Всички научни теории по въпроса, всички сравнения и примери ще си останат много хубава гимнастика на ума, за тоя ... който иска да убеди събеседника си.
към текста >>

26. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отговорих с един жест на нетърпение.
Очите им бяха фиксирани върху мен. Те изглеждаха озадачени, сериозни, смутени. Станаха бавно. „Не желаете ли вече да се върнете в храма? “ каза Мален. Отговорих с един жест на нетърпение. „Забравихте ли, каза той, че ние трябваше да хвърлим само един поглед върху лудориите не града, с цел да узнаем от каква кал са направени хората? Вий знаете, че посветените жреци са длъжни да запазят своята чистота. А още повече вий, ясновидецът на храма! Дори аз, който съм само послушник, не се осмелявам да отстъпя на горещото желание за свобода, което изпълня душата ми. O! да бъдеш свободен!
към текста >>

27. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Атмосферата ми се стори тежка и тъжна; с нетърпение очаквах да изляза вън, на чистия утринен въздух; защото чувствах, че и аз се нуждая да бъде обновен, да бъда подкрепен от силете на младостта.
Аз я бях намерил, моята Царица, моята Майка, и тя ме бе взела под свое покровителство. Станах, забравяйки слабостта и умората си. Едва се зазоряваше и, през високия прозорец, бледата светлина влизаше тихо в моята стая. Тя бе бляскаво украсена с разкошни мебели и богати бродерии, изпълнена със странни великолепни предмети, които я правеха да изглежда като стая на някой принц. Ако не бе особената й форма и високия прозорец, трудно би се познало, че това е онази стая, която в моето детинство бе превърната, за мое удоволствие, а цветна градина. Атмосферата ми се стори тежка и тъжна; с нетърпение очаквах да изляза вън, на чистия утринен въздух; защото чувствах, че и аз се нуждая да бъде обновен, да бъда подкрепен от силете на младостта. А тук, ароматизираната атмосфера, тежките драперии, поразителния лукс ме потискаха. Аз повдигнах драпериите и преминах през голямата стая, която бе съседна с моята. Тя бе празна и тиха; същото беше и в широкия коридор. Преминах през дългите галерии и до-стигнах тази, гдето се намираше вратата, водеща към градината. През железните решетки аз можех до видя блестящата трева.
към текста >>

28. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато влязох в двора, татко ми, облечен в новия си костюм, ме посрещна и искаше да ме целуне, но аз цяла горяща от нетърпение го запитах: — Къде е мама?
„Майка, о! как съм копняла ден и нощ за нея! Но коя е тя? Каква е тя? “ — И аз полетях изведнъж като стрела към дома да я видя. Когато влязох в двора, татко ми, облечен в новия си костюм, ме посрещна и искаше да ме целуне, но аз цяла горяща от нетърпение го запитах: — Къде е мама? — Там, в къщи. И аз, без да чакам, се втурнах в стаята на татко. Там видех една млада, много, много хубава жена, не жена, а момиче. — Ти ли си моята мама? — попитах я плахо аз.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава ние всички със светнали очи от нетърпение я молим да ни каже нещо от небето на всяка една.
Нейния дълъг живот е препълнен с интересни случки и всяка една от тях би била отделен разказ, ако се опише — и той наистина би бил полезен на тия, които го четат, защото в него ще се разправя за някое надживяно страдание, проява на необикновено търпение и смирение, или пък проявата на Божественото в живота й. Понякога тя ни разказва за живота си до срещата и с Учителя — и той е изпълнен със страдания и горчивини, които тя търпеливо е понасяла, без да има с кого да го сподели. А най-често ни разказва за живота си след срещата й с Учителя, който е изпълнен със светлина, вътрешна радост и хармония. Не че тогава страданията са прескачали прагът й, но тя е имала вече светлина и е разбирала защо стават нещата и с виждала навсякъде Божието присъствие и милосърдие. Обикновено в неделя след обед тя идва при нас, когато не я задържат някои гости и сяда на малкото столче. Тогава ние всички със светнали очи от нетърпение я молим да ни каже нещо от небето на всяка една. И каква радост е да ти кажат: — „Тъгата ти е непразно“ — „Всичко ще се нареди, само търпение“ — „Бог бди над тебе и те пази.“ И още много други думи, които всяка една поглъща, както изсъхналите устица на повехнал цвят от жажда поглъщат капките водица. И всички сме доволни и радостни. Този, който й говори и я ръководи, вижда нашите души, вижда нашите сърца и вътре в тях нашите малки страдания, които ни се виждат необикновено големи и ни казва всички необходимото. И след това ще почне да ни разказва за чудните си екскурзии които тя е правила в Мусала, Белмекен, Карлъка, Езерата и още къде ли не. На Черни връх е ходила много пъти.
към текста >>

30. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С нетърпение аз винаги очаквам нова книга от библиотека „Nova kulturo“ и вестника „Frateco.“ Със съидейнически и искрен поздрав.
Кое се цени? — Цени се великото, мощното, което носи в себе си необходимото за човешката душа и което може да задоволи и породи светли мисли, чисти чувства и благородни постъпки. Ето едно писмо от братска Полша. „Аз съм ви много благодарен за вашите издания — „Frateco“ и „Nova kulturo“, които са не само интересни, но и необходими за мен и моите 6 колеги, на които чете винаги веднага след получаването на неща от вас. Темите на съчиненията на нашия славен Учител и неговите последователи са сродни на ония души, които търсят да пият жива вода, които искат да се приближат до децата на светлината. С нетърпение аз винаги очаквам нова книга от библиотека „Nova kulturo“ и вестника „Frateco.“ Със съидейнически и искрен поздрав. Vasil Dorosenko — Полша В конгреса на езотеристиката и метапсихистиката На 6-8 декември 1936 год. се състоя в Познан — Полша първият за цяла Полша конгрес на езотериците и метапсихистите, в който взе участие българския ни гост, бр. П. Пампоров. Няколко пъти той взе думата и бе бурно аплодиран. Той говори на полски език и на български и направи добро впечатление на присъстващите.
към текста >>

31. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С нетърпение очаквах преминаването и на третия ден.
Думите на мъртвия ми боен другар още звучаха в ушите ми. Желанието ми наново да заспя остана неосъществимо. Мъчих се да разгатна тия тайнствени думи и идвах до заключението, че те значеха края на моя живот, което щеше да стане след три дни. На другия ден пак бях зает постоянно с тая мисъл. Тя не ми даваше покой. С нетърпение очаквах преминаването и на третия ден. Тогава, обаче, предсказанието на сянката се сбъдна. Получи се заповедта за отстъплението. Д. И-в в. Дневник 13. IV. 1937 г.
към текста >>

32. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

216) Пробуждайте у децата обич към труд и към занимание — казвайте им, че това ни-как не е трудно, давайте всички обяснения, както съм вече казал, в разбираема и забавителна форма, въвеждайки в тях забавителния анекдотически елемент, за да ги накараме с нетърпение да очакват следващия урок.
сърцето и волята. Умът. сърцето и волята са вътрешната страна на физическия човек. Също така и душата и духът са троични в своите проявления. (следва) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) Пробуждайте у децата обич към труд и към занимание — казвайте им, че това ни-как не е трудно, давайте всички обяснения, както съм вече казал, в разбираема и забавителна форма, въвеждайки в тях забавителния анекдотически елемент, за да ги накараме с нетърпение да очакват следващия урок. Вселявайте в децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, на никого не е потребен, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и здраво задоволяване, когато пък празнотата, която се вижда на някои толкова примамлива, поражда тъга, неврастения, отвращение от живота и в края на краищата води към нередовност и разврат и дори престъпление: човек не разполага с възможността да задоволява всичките си желания, предизвикани в него от празния живот. Учете децата да бъдат всякога вежливи и учтиви с всички, — а особено в обноските си към ония, които случайността на раждането е поставила по-низко от тях, — да уважават старостта и да не се присмиват на често свързаните с нея физически и морални недостатъци. Говорете им, че човек е длъжен еднакво да обича всички, без разлика на произход, че той е длъжен всякога да бъде готов да оказва помощ на оногова, който би се нуждаел от такава, че той е длъжен всякога да мисли повече за другите, отколкото за себе си. Само постъпвайки по такъв начин, човек, без да се старае дори, се сдобива с вътрешно задоволство, което през целия си живот дири егоистът, но никога не го намира. Грижете се децата да имат вяра у себе си, — научете ги, че човек преди да се реши да направи нещо трябва добре да обмисля и грижливо да избягва бързите решения.
към текста >>

33. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Горях от нетърпение да стигнем до първото удобно място и да разпитам за всичко, което видяхме в тая малка земя, което блещеше като диамантено зърно на небесната шир.
“ „Да обични! “ Аз, наистина, не питах нищо, докато трая нашата обиколка. Но когато се връщахме, аз се движех мудно до него. Моя летеж ставаше все по-труден. Това, което видях беше така тежко, така странно за мен. Горях от нетърпение да стигнем до първото удобно място и да разпитам за всичко, което видяхме в тая малка земя, което блещеше като диамантено зърно на небесната шир. Моя брат също беше мълчалив и тъжен. Най-после ние се спряхме в преддверието на нашата светла страна. Мила сестрице, — започна моя брат, този, при когото отидохме най-напред е най-обикновен човек, като него има хиляди. Ти видя, той имаше добра жена и добри деца. Имаше си свой дом.
към текста >>

34. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дори в ледения февруарски мраз то с нетърпение и трепет очаква да се стопи скриващата го снежна преспа, за да отвори веднага очи и да впие погледа си към небето, милвано от лъчите на божественото слънце За будните души, които живеят с Новото и за Новото няма друга по-велика и абсолютна мярка вън от Любовта.
Защото днес хората са подчинили една абсолютна ценност, каквато е Любовта, на една относителна, променлива, често фалшива величина, каквато е „моралът“ - човешкият морал, с всички негови противоречия, заблуждения и ограничения. Всяка мярка и всеки закон са добри за своето време и за своето место. Ние не отричаме днешните морални схващания, както и целия ред от наредби и санкции, които регулират днес живота на обществото. Не ги отричаме, защото ги считаме съответстващи на духовния уровен на това общество и следователно, целесъобразни и необходими. Но пролетното кокиче не може да чака да се наканят всички цветя да цъфнат, та заедно с тях да подаде главичката си изпод земята. Не! Дори в ледения февруарски мраз то с нетърпение и трепет очаква да се стопи скриващата го снежна преспа, за да отвори веднага очи и да впие погледа си към небето, милвано от лъчите на божественото слънце За будните души, които живеят с Новото и за Новото няма друга по-велика и абсолютна мярка вън от Любовта. Не „моралът“ може да бъде мярка и да даде санкция на Любовта, а обратно, любовта е мярка и санкция за всички човешки отношения, за всички положения, в които може да попадне човешката душа. Любовта стои над всичко. Тя е най-висшата, абсолютна. неизменна, Божествена ценност, която не може и не трябва да се подчинява на никакви относителни, ограничени, променливи човешки схващания и норми. Тя е сама за себе си мярка и закон.
към текста >>

35. -

Параболични — импулсивност, нетърпение, самонадеяност, горещ темперамент.
И най-после идва, за да урежда живота на човечеството — за въдворяване на Царството Божие на земята. Преди да отидеш при хората. ще отидеш при Бога. И като се върнеш от там, ще бъдеш богат и ще даваш на другите (Из беседите) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 276) (2) РЕДОВЕ Прави редове — уравновесеност, сдържаност, последователност, самообладание (според степента на геометричната издържаност на почерка). Вълнисти — дипломатичност, гъвкава мисъл, способност да се откриват слабите страни у хората (тук трябва да се имат предвид общите положения относно вълнистата линия). Параболични — импулсивност, нетърпение, самонадеяност, горещ темперамент. Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване. Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока). Пропускане на букви в края на редовете, за да се избегне пренасянето на думи, — това е белег на предпазливост, която често отива до страхливост. Центробежните, възходящи редове (редове, които отиват нагоре) показват подем, енергичност, деятелност, самоувереност, честолюбие, инициатива, значителен запас на нервно-психична енергия. У самоуверените, енергични хора обикновено всички движения с насочени напред, нагоре, „центробежно“ (издигната, дори често пъти отхвърлена назад глава, резки движения на ръцете и т. и.).
към текста >>

36. -

В който дом влезе, всички ще го очакват с нетърпение и радост.
отколкото ако стоите в стаите си и работите. Очистете първо машината си, нагласете я и тогава започнете да работите с нея. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, трябва да използвате месеците април, май и юни, когато природата е богата с жизнена енергия. Не могат ли да се използват тия енергии в природата, хората изпадат в положението на онзи, за когото е казано: Вода гази, жаден ходи. Ако знае, как да използва енергиите на природата, човек ще спести излишни страдания и може да придобие толкова сили и идеи, че дето мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си. В който дом влезе, всички ще го очакват с нетърпение и радост. Човек трябва да придобие магнетична енергия от природата и да даде от нея на своите ближни! Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо, важно условие за правилното дишане е, щото кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време може това да става всеки ден със слънчева вода към обед), но и чрез пиене на гореща вода. Ето осветленията на Учителя по това.
към текста >>

37. -

С нетърпение, с привързване, ние нищо не можем да постигнем.
Ние виждаме днес, че цял свят е пламнал и че се е вдигнал народ срещу народ. Ние се намираме пред един свършен факт. От нас се иска само да запазим самообладание и вяра, да не изгубим любовта си, да не изгубим надежда. Като знаем това, ние трябва да се въоръжим с търпение, любов и мъдрост. за да дочакаме с вътрешен мир всичко, което има да стане. С нетърпение, с привързване, ние нищо не можем да постигнем. С не търпение и привързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си. И Христос по нататък казва: „който претърпи до край, той ще спасен да бъде“. Търпението е едно качество едно важно условие за големи постижения. Без него е немислим напредъка. Учителят казва: „търпението е основа на човешкия характер“.
към текста >>

38. -

С нетърпение ще чакаме и нея.
. . Христос! Вяра в Бога, упование и добра воля, а пътят на човешката воля към Бога е молитвата. Ние твърде малко мислим как да си помогнем един на друг, а човек трябва до покаже, че има сърце, ако иска и сам той да намери мир, да даде живота си за другиго — по-високо от това човек не може де се издигне. Но каквото и да става, човек трябва да върви все напред и нагоре през целия си живот, като надвие алчността си, макар това да е най-трудното изкуство в живота, и помага на другите, защото повелята на живота изисква от нас да станем хора с живи, топли сърца. Изглежда, че третата и последна книга на тая високо художествена трилогия ще бъде книгата на вдовицата — майка Аделаида и нейните двама сина. С нетърпение ще чакаме и нея. като препоръчваме горните две и всички издания на отличната библиотека „Златни зърна“, която под вещото ръководство на неуморния Славчо Атанасов от пет години ни дава най-новите и най-забележителните творби на чуждата литературна съкровищница, в които действително са изобразени трайните завоевания на творческия дух и са намерили въплъщение всички идеи и образи, които вълнуват човека. Тя заслужава подкрепата на всички, заради щедро предлаганата ни художествена наслада, нравствено облагородяване и духовен напредък. Ив. X. Кръстанов И трите книги могат де се доставят и от книжарница „Братство“ — Севлиево. _____________________________________ Бележка: Трилогията за „Бьорндал“ на Трюгве Гюлбрансен, може да се прочете в сайта „Моята библиотека“: Трилогия Бьорндал.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само тоя, който чувства в своята душа и в своята съвест, че никога не е грешил, даже веднъж, който никога не се е съмнявал в мъдростта на неговия учител, който никога в своето нетърпение за придобиване психически Сили не е търсил друг учител, който Никога не е пренебрегнал своите обязаности като теософ нито в действие, нито в мисъл, нека само той стане и протестира.
Като наранена лъвица тя се нахвърля върху им и ги обсипва със своето възмущение. Колко ясно определя тя това, което може да заведе кандидата до мъдреците, които са скрити и това, което още повече го отдалечава от тях. Тя пита всички тия, които са разочаровани/ „Изпълнихте ли вие всички ваши задължения? вие, които се стремите да отхвърлите упрека за вашето падане върху учителите — тия, които са въплъщение на милосърдието, на толерантността, на правдата и на всеобемлящата любов? Водихте ли вие животът, който трябваше да водите, изпълнихте ли задълженията, които поехте при влизането ви в обществото? Само тоя, който чувства в своята душа и в своята съвест, че никога не е грешил, даже веднъж, който никога не се е съмнявал в мъдростта на неговия учител, който никога в своето нетърпение за придобиване психически Сили не е търсил друг учител, който Никога не е пренебрегнал своите обязаности като теософ нито в действие, нито в мисъл, нека само той стане и протестира. „Единадесет години откакто Теософското общество съществува (това е пипано през 1886 год.) аз не съм ви дела помежду седемдесет и двете Чела, редовно приети в послушничество и помежду стотиците външни кандидати повече от трима души, които не са още напълно пропаднали и само един, който е издържал пълен успех. А в цялото общество вън от Индия? Кой измежду тия хиляди води искания живот? Ще кажат някой, че са теософи и са присърце на учителите, защото са строги вегетарианци — слоновете и воловете са също вегетарианци — или защото са принудени да водят целомъдрен живот след една буйна младост от друг род? Дрехата не прави калугера, както и дългата коса и високото чело не правят изследвана на Божествената мъдрост“.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дойде денят, който очаквах аз с нетърпение!
Едничък само величавият банан стоеше незакачен, небутнат от бурята, ни една капка дъжд не падна върху главата на Буда. Но гръмотевици и бури не спират силните с воля. Когато се възцари мракът, царевичът Джета беше при краката на Благословения. - О Бхагават! възкликна той. Дойде денят, който очаквах аз с нетърпение! Изгревът сменяваше нощната тъмнина, залезът се заместваше от лунна светлина, и най-после дойде благословеният, свещеният час! През цялото това време аз продължавах да прекарвам чист живот, ала към него аз притурих лишения; аз умъртвих плътта си, аз се въздържах от всякакви удоволствия, аз четях дълги молитви и. дълго време размишлявах. Аз очаквах изпитания, но те не ми се изпречиха. Тоя път ще ме приемеш ли, о мъдри, за свой ученик ?
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тези думи съвсем озадачили събеседника му, и той горял от нетърпение да види тази книга.
Мъдрецът го посрещнал много любезно. Още от първите му думи гостът видял, че има пред себе си човек с необикновено дълбоки познания, които съвсем не приличали на книжната мъдрост, която самият той знае.т. У него се събужда все по-голямо и по-голямо уважение към мъдреца, и най-сетне го помолил да му разкаже своя живот и как е дошъл до тези познания. Мъдрецът му разправил за своите търсения, лутания, разочарования, додето най-после намерил голямата вълшебна книга, от която постоянно чете, но която никога не ще може да изчете. Той сега чел едва първите нейни страници. Тези думи съвсем озадачили събеседника му, и той горял от нетърпение да види тази книга. Попитал, не може ли да я види поне от вън. Попитал още, да не е тя от тези стари книги, които са останали още от атлантско време. Мъдрецът му казал: — Тази книга е още по-стара, още по-вълшебна. Мръквало се. Излезли в градината.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата.
Частно за отношенията на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения. Мислите ли вие, че тоя венец ще насити някога своята алчност към месо и кърви? Не е ли, прочее, лекомислено и наивно да затваряме поглед пред твърдата и хладна действителност? Общо вълнение облада събранието. Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Понятно е, как един болен сензитив при идването на лекаря, когото чакал с нетърпение, викал от леглото си със затворени очи: „сега иде той, сега тъкмо влиза в къщи, сега е на стълбите, сега е пред вратата“ — както е било наблюдавано от Д-р Щайнер (съвременник на Райхенбах).
Четене със затворени очи — Ясновидство в пространството Това е ставало в будно състояние, а също и в транс. Райхенбах казва, че с помощта на сензитивността става понятно четенето на книги, затворени в металическа кутия, и то не само дене, но още по-добре нощем, и не само с отворени, но даже със затворени очи или превързани очи. В присъствието на Райхенбах г-ца Гиртлер чела със затворени очи от книга случайни места, като че ли била с отворени очи. Райхенбах поставял безброй пъти предмети върху главата на г-ца Яцмансдорфер, когато тя е била със затворени очи, и тя ги е познавала след неколко секунди. Такава сензитивка може да види какво става в съседната затворена стая, в една стая над или под нея, даже в една съседна къща и пр. Понятно е, как един болен сензитив при идването на лекаря, когото чакал с нетърпение, викал от леглото си със затворени очи: „сега иде той, сега тъкмо влиза в къщи, сега е на стълбите, сега е пред вратата“ — както е било наблюдавано от Д-р Щайнер (съвременник на Райхенбах). Излъчване на чувствителността. (Изследвания на полковник де Роша) Наблюдаване вътрешните човешки органи И това е ставало както в будно състояние, така и в транс. Такива наблюдения често са правели пред Райхенбах сензитивите, напр. г-ците Щурман, Ацмансдорфер, Гиртлер, Крюгер, Райхел и пр. При наблюдение на вътрешните органи, те можели да виждат и органическите повреди, като напр.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Очаквам със доверие и нетърпение отговора Ви, и ако Вие намерите за нужно, ще дойда драговолно в Париж и всякъде, дето ми посочите.
С дъщеря ми, Бог и Вие бихте се смесили във мисълта ми. Прочитането на прекрасните Ви съчинения ми внушиха мисълта да възложа надеждата си върху Вас, със увереност, че Вие можете да направите това, което искам, и с надежда, че бихте благоволили да приемете благосклонно молбата на една бедна майка, която въздиша да намери отново изчезналото си дете, но не и умрялото. Бъдете толкоз благодетелни към тая опечалена и незнаеща майка. Вие, които имате светлина, осветете я, помогнете й в моралната й мъка: тази е най- хубавата милостиня, която бихте могли да й дадете. Голямото ми желание да се вдълбоча в тия мистерии не е едно суетно любопитство; то е силна, реална, единствена нужда, от която само смъртта би могла да ме освободи. Очаквам със доверие и нетърпение отговора Ви, и ако Вие намерите за нужно, ще дойда драговолно в Париж и всякъде, дето ми посочите. Благоволете, знаменити учен, да приемете предварителната ми благодарност и най-добрите чувства на Вашата смирена Р. П р и м о 2). Аз възпроизвеждам текстуално и това писмо, както предшестващото, без да зачеркна похвалните изрази на мой адрес: както казах по-горе, усещанията на празните суетности ми са непознати и аз съм навикнал отпреди повече от половин век на такива титли, които не ме трогват. Абсолютното убеждение на астронома е, че ние всички сме само атоми от най-малка важност. Но тия изрази на уважение от страна на четците към един автор, който и да е той, оправдават изказаното доверие и вяра към него и трябва да се зачитат. Уви!
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С нетърпение очаквахме идването на българските войски в града, който беше окупиран от сърбате.
I, стр. 30 и пр. 2) Тази промяна не е еднаква в разните индивиди: за някой от тях промяната става всяка година. (Б. Пр.) Духовна опитност Духът на архимандрит Евлоги Солунски. През време на балканската война бяхме в Битоля (Македония). С нетърпение очаквахме идването на българските войски в града, който беше окупиран от сърбате. Бяхме в голяма неизвестност, дали града ще остане сръбски ръце или ще дойдат българите. Неизвестността се увеличи още повече след фаталния 16 юни 1913 година. Тогава нашето семейство с още две три други семейства се отдаде на спиритизъм, с надежда да бъдем осветлени върху тогавашните политически събития, а най-вече да узнаем, дали българската власт ще се установи в тоя край. Все по това време в Солун се извършиха арести и убийства от гърците над всички интелигентни и видни българи. Обаче, ние в Битоля нищо не знаехме за тия арести, а се научихме отпосле.
към текста >>

Измъчвани от най-тежки предчувствия и дълбока скръб за баща ни, който лежеше сам, без никой близък, в болницата, ние чакахме с нетърпение да се съмне, за да отидем при него.
При все това, баща ми настоя да го занесем от Красно село (край София), дето живеем, в Александровската болница. Това стана през миналия месец септември т. г. На 20 същи, ние, децата, като вечеряхме в дома си в Красно- село, стъклото на лампата, стояща над масата ни, изведнъж се пръсна, без никаква причина. Аз моментално почувствах, че на баща ми е станало твърде зле и може-би той е вече в агония. Поисках да отида в болницата, но понеже бе 10 часа вечерта, това не можеше да стане: поради военното положение и полицейския час, никакво движение по шосето Княжево — София не бе позволено. Измъчвани от най-тежки предчувствия и дълбока скръб за баща ни, който лежеше сам, без никой близък, в болницата, ние чакахме с нетърпение да се съмне, за да отидем при него. Точно в 12 часа, на полунощ, кандилото, което гореше пред иконата в къщи, внезапно и бърже угасна, като от духване, макар и да имаше достатъчно зехтин в него- Този знак вече ясно ни показа, че в същия момент и земният живот на милия ни татко угасна. . . И наистина, на заранта, като отидохме в болницата, намерихме го вече починал. Там ни разказаха, че действително агонията му почнала в около 10 часа вечерта, а точно в 12 часа, на полунощ, издъхнал. Съобщава: Цветанка Тодорова (оперна певица) — с. Красно-село.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обладани от нетърпение, ние често се съблазняваме да отправяме резки и силни искания, но този начин на действие е опасен, както ще се уверите от следния пример.
В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение. Трябва да имате силно желание, но да помните, че всяка просба, отправена в състояние на силно възбуждение, всякога се удовлетворява с пресилване. Съблюдаването на това важно правило би ви за пазило от много неприятности. Обладани от нетърпение, ние често се съблазняваме да отправяме резки и силни искания, но този начин на действие е опасен, както ще се уверите от следния пример. Редица нещастия се струпаха върху един студент по окултизма в този град. Злополуките следваха една след друга, докато той загуби всичко, каквото имаше на материалния план. Но понеже бе твърде енергичен, той за почна незабавно да си строи нови създания. Той поиска 10 000 долара, която сума за него бе изобилна. Но времето течеше, просбата му не биде удовлетворена и младият момък, който отначало бе нетърпелив, почна вече да буйства.
към текста >>

Бланк, нетърпението в умственото чакане ви смущава.
Но нетърпеливата надежда на обективния ум е отласквателна, тя смущава аурата ви и вие не ще можете да постигнете нищо. Например, като сте си направили едно създание, вие започвате да питате, посредством кого ще се удовлетвори вашата просба. Вашият обективен ум посочва, напр., г. Бланк, като най-вероятното лице. Ако приемете това внушение, когато срещнете г. Бланк, нетърпението в умственото чакане ви смущава. Вашият събеседник, който усеща умственото ви състояние, може, ако има намерение да работи с вас, да остане колеблив и неуверен, поради смущението, което ви е обзело. Така плетищата и средствата, чрез които бихте чакали вашия опит, ще останат неупотребени вследствие нервозността в вашето чакане. Онова лице, което нарушава това девето правило, върши, повече от вероятно, все лоши работи. Десето правило: гневът, недоволството, завистта и липсата на самоконтрол забавят и отлагат опита. Ако задържите една умствена картинка достатъчно време, тя ще се материализира.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тия, които с нетърпение искаха основаването на училище в близките на Лондон окръзи, чиято програма да бъде наредена според възпитателните принципи на Р.
Залата служи предимно за разпространение учението и художествените разбирания на Р. Щайнер. Също и педагогичните импулси доведоха до практически резултати. Най-напред началницата на един съществуващ вече интернат, в един прелестен бивш доминикански манастир близо до Лондон, решила да преустрои учебното си заведение по новите възпитателни възгледи на Р. Щайнер. Г-ца Крос, началницата на Kings Langley Priory School, трябваше да употреби известно време, за да замени прилаганите до тогава възпитателни методи с нови; тя храбро и вярно се стреми към тази цел и не се побоя от труда и разочарованията. Още веднага след коледния педагогичен курс в Дорнах, тя се зае да реализира решението си. Тия, които с нетърпение искаха основаването на училище в близките на Лондон окръзи, чиято програма да бъде наредена според възпитателните принципи на Р. Щайнер, можаха в едно сравнително късо време да реализират нейния идеал. В 1923 год. след един двунеделен цикъл педагогически беседи от Р. Щайнер в Илклей, узре това решение. И вече в юни 1926 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4005401134491