Търсене в текстове за 'Навик'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 96 резултата в 77 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

И после трябва да дойде до голямо страдание, за да се отучи от един свой вече архаичен навик.
Светлите същества идват при човека, помагат му и след това си отиват. Има архив за всички същества. Ръководителите на кармата, като видят един човек, който ще се въплъщава на Земята, че има нужда от повече мекота, нареждат като дете да получава повече от майката, а ако му трябва повече твърдост – от бащата. Предопределението никак не ограничава нашата воля. Само когато човек направи зло, сам се ограничава и чувства, че е направил нещо, което не е в съгласие със законите на Природата. И после трябва да дойде до голямо страдание, за да се отучи от един свой вече архаичен навик. Сведенборг казва, че тези, които живеят в Първото небе, не могат да видят тези, които живеят във Второто. И тези, които живеят във Второто небе, не могат да видят тези, които живеят в Третото. По-висшите слизат при по-низшите. А по-низшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат. На следния ден отидохме пак рано на Резньовете.
към текста >>

2. 2_07 ) РАБОТИТЕ НА СЪРЦЕТО ОСТАВАТ СВОБОДНИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Нашият Иван имаше тук на Изгрева една кобилка, която беше надарена с навик да спира насред път.
Само онзи, който живее, може да работи! Няма да ядеш от дървото на безлюбието! Безлюбието ражда всички противоречия в Живота, а Любовта ражда хармония в Живота. Днес в Любовта има много примесени неща, които не са Любов. Има чужди неща в Любовта, от които хората изпитват страх. Нашият Иван имаше тук на Изгрева една кобилка, която беше надарена с навик да спира насред път. Иван ще слезе от каруцата, ще я поглади, ще ¢ даде зоб и пак тръгне. После, пак се спре. Той ще слезе и ще я поглади и пак ще ¢ даде нещо, за да тръгне. Иван ми каза: „Прилагам евангелската постъпка и върви добре. По Мойсеевия закон хич не може.
към текста >>

3. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега човек употребява силата си по навика на животните, но Доброто, Интелигентността трябва да вземат предимство.
Като убият един човек, вече извършват едно престъпление, с което нарушават Божия закон съдбата ги хваща – няма избавление, щом са съгрешили. Като съгрешат, де ще се избавят? Извършили са убийство, крият се в горите, но умират и в Невидимия свят ги чакат. Къде ще се дянат? В другия свят не можеш се скри! Сега човек употребява силата си по навика на животните, но Доброто, Интелигентността трябва да вземат предимство. Човек трябва да се отличава по Доброто; в животинското царство правото е на силния, а в човешкото царство правото трябва да бъде на слабия. Новото не може да дойде по никой начин чрез насилие. Абсолютно трябва да се отрече насилието като средство за идване на Новото; насилието ражда насилие. Гостът попита: „Може ли да се избегне насилието? “
към текста >>

4. 5_19 ) Кога ставаме благоуханни - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученикът трябва да се противопостави на навика.
Злобата, лъжата, безверието водят към смъртта, а Вярата, Любовта, Истината водят към Живот. Временните неща, които стават в живота, не бива да изменят състоянието на човека. Такива са били мъчениците, които са поддържали известна идея. Човек трябва да проучва цялата вътрешна система на Школата, която съществува от памтивека. Например никоя пречка или опасност да не нарушат твоя Мир и Радост; затова ученикът трябва да има дълбоко мистично разбиране. Ученикът трябва да се противопостави на навика. Кажи, че няма да го направиш, за да добиеш самостоятелност, да станеш господар. Ученикът трябва да се освободи от старите навици; например, речеш да тръгнеш по Божествения път, но ритнеш някого като кон, получиш си боя и решаваш да не риташ повече, но по-късно забравяш и пак риташ. Ученикът трябва да разсъждава обективно, безлично. Не е важно какво е твоето лично отношение към въпроса, а как гледа Бог на него. Преценявай нещата не от лично гледище, а от гледище на Бога; когато хората се намират в доста гъста материя, отслабва силата им.
към текста >>

5. 6_05 ) Седем групи по трима - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек почне да става рано, това постепенно ще стане навик, ще става и без часовник.
Обърнете внимание какво влияние имат понеделник, вторник и т.н. Това е мистична работа. Има нужда от мистична работа! Ще се молите Божествените блага да станат достояние на всички. Като работите така с Божествено размишление и съзерцание, може да отблъснете общото зло. Когато човек почне да става рано, това постепенно ще стане навик, ще става и без часовник. Царството Божие не може да дойде по външен начин, а чрез промяна на съзнанието. В групите да се молят за вътрешно оправяне на света. Има хора, които са религиозни, но не могат да бъдат мистици. На тях не може да се възложи работа. Давид се спъна в онази жена – жената на Урия.
към текста >>

6. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Който не е навикнал на последното място, не може да има и първото.
Хората като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли, защото могат да ви турят един бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на Земята могат да го знаят, но на Слънцето кой го знае? Който не е навикнал на последното място, не може да има и първото. Смирение означава растеж. Като се смириш, ще имаш условия за растеж, а като израснеш, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне. Човек да не се спъва с личния живот. Често в религиозния живот някои искат да вземат първенство.
към текста >>

7. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек нека навикне и в най-големия шум и глъч да може да се съсредоточва.
Друга Добродетел на ученика е „Без отлагане.“ Сега като си отидете в къщи ще кажете: „Това е така, то е хубаво, отлично, но не може да се приложи днес.“ Днес хората си служат само с политика на отлагане. На младия ще кажат: „Рано е, я си поживей, ожени се, че после виж как стоят нещата.“ Не, когато имаш вдъхновение, когато ти се пее или свири, не отлагай – пей или свири. Също така, когато ти дойде мисъл за молитва или за каквато и да е друга Божествена работа, направи я, не отлагай! Човек не трябва да чака най-хармонични, изрядни условия, за да работи върху себе си, но трябва да използва условията, в които се намира. Например ще носиш със себе си книга и когато посред другата работа ти останат няколко минути свободни, ще ги използваш, за да прочетеш малко. Човек нека навикне и в най-големия шум и глъч да може да се съсредоточва. Та като работим за вдълбочаване във вътрешния си живот и за подобрение на вътрешните условия, тогава ще се променят и външните. Трябва да знаем, че външните условия са зависими от вътрешните. Всеки казва: „Аз още не съм готов.“ Кога ще бъдеш готов? Ако не си готов, закъснял си! Не се колебай и не казвай: „Чакай да уредим живота си, че тогава.“ У младите се забелязва една хубава черта – веднага възприемат и са готови да приложат.
към текста >>

8. 99) Работите на сърцето остават свободни - Боян Боев (1883 – 1963)

Нашият Иван имаше тук на Изгрева една кобилка, която беше надарена с навик да спира насред път.
Само онзи, който живее, може да работи! Няма да ядеш от дървото на безлюбието! Безлюбието ражда всички противоречия в Живота, а Любовта ражда хармония в Живота. Днес в Любовта има много примесени неща, които не са Любов. Има чужди неща в Любовта, от които хората изпитват страх. Нашият Иван имаше тук на Изгрева една кобилка, която беше надарена с навик да спира насред път. Иван ще слезе от каруцата, ще я поглади, ще ѝ даде зоб и пак тръгне. После, пак се спре. Той ще слезе и ще я поглади и пак ще ѝ даде нещо, за да тръгне. Иван ми каза: „Прилагам евангелската постъпка и върви добре. По Мойсеевия закон хич не може.
към текста >>

9. 6) В посока към екватора - Боян Боев (1883 – 1963)

Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга!
На 16 юни 1941 г. небето се издигаше над Витоша ясносиньо, без нито едно облаче. Всички се събрахме около Учителя и той започна разговора с една приказка: Едно време дядо Господ минавал, срещнал един говедар и го попитал къде е пътят. Говедарят, както лежал по гръб, отговорил. Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга! “. И пратил стършела, воловете пощръклели, разтичали се, а после говедарят ги гонил, догдето ги намери. Така че говедарят не се излежавал вече. Брат Н. помоли Учителя да изпее някоя песен, която досега никога не е пял пред нас. И Учителя изпя следната песен:
към текста >>

10. 57) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Друг казва, че не е навикнал да прави упражнения, но тогава ще легне болен и пак ще ги прави по принуда с нозете си, с ръцете си и пр.
Когато ръката е обтегната и е насочена нагоре, има свързване със слънчевите сили. А когато е обтегната и е насочена надолу, има свързване със земните сили. Щом не е обтегната, тя не е в контакт с никакви сили. И не е достатъчно само да я обтягате, но нека съзнанието да участва. Някои правят гимнастически упражнения само за физическо укрепване, но това не е достатъчно. Друг казва, че не е навикнал да прави упражнения, но тогава ще легне болен и пак ще ги прави по принуда с нозете си, с ръцете си и пр. Ако не правиш тези упражнения, Природата си има друг метод – дава ревматизъм, коремоболие, главоболие и пр. Правите ли упражненията, веднага ще почувствате прииждане на енергия и доволство. Иначе всеки недоимък на енергия прави човека недоволен. Ако музикантите свирят всяка сутрин тези упражнения, те стават с една година по-млади. Има движения за подмладяване: старите ги правят, за да се подмладят, а младите ги правят, за да не остаряват.
към текста >>

11. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

За да изградим навик да дишаме дълбоко и ритмично, необходимо е да се приучим: първо, да поемаме въздуха бавно и дълбоко; второ, постепенно да увеличаваме продължителността на времетраенето при задържането му, и трето, издишването да става също така много бавно.
Има горно, средно и долно дишане, но не са за препоръчване, понеже при тях не взема участие целият дроб. При дълбоко, бавно и пълно дишане се изпълват целите крила на дробовете с чист въздух, богат на прана. За да се улесни дишането, правилно е човек да се освободи от тесни, пристегнати дрехи, и да следи дали при вдишване диафрагмата освобождава максимално място за вдишката. В „Закони на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя изтъква: „Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиването и разпущането на диафрагмата.“ При дълбоката вдишка диафрагмата се свива и изтласква надолу коремните органи, при което коремът изпъква и след това се разширява гръдният кош, а при издишване първо коремът хлътва, после – гърдите. IV. Темп на дишане За да изградим навик да дишаме дълбоко и ритмично, необходимо е да се приучим: първо, да поемаме въздуха бавно и дълбоко; второ, постепенно да увеличаваме продължителността на времетраенето при задържането му, и трето, издишването да става също така много бавно. В това отношение Учителя дава следните упътвания: „Дишайте дълбоко, спокойно и бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Някой диша бързо, като че ли неприятел го гони – така работите не стават.“ (“Връзката между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Задържането на въздуха е от голяма важност при пълноценното дишане. Ако се правят опити, ще се види какво обновително и възродително действие има продължителното задържане на вдъхнатия въздух, защото опитът е най-добрият метод за проверка.
към текста >>

Дишането през носа има дълбоко значение и за умственото и духовно развитие; затова, ако човек е свикнал да диша през устата, той трябва с волева тренировка да се освободи от този навик.
Като диша през носа си, човек мисли добре. Като мисли добре, той е здрав. Пазете носа си да не се простудява, да не се запушат ноздрите.“ Когато въздухът се вдишва през носа, той се затопля в носните кухини, а прахът, който съдържа, полепва по слизестата повърхнина и така вече влиза в белите дробове затоплен и пречистен. По този начин се избягват простуда, гърлобол и гръдни болести. Дишането през носа има дълбоко значение и за умственото и духовно развитие; затова, ако човек е свикнал да диша през устата, той трябва с волева тренировка да се освободи от този навик. Има връзка между дихателната система на човека и широчината на носа. Начинът на дишане се отразява върху широчината на носа. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Колкото са по-добре развити дихателната система и кръвообращението у човека, толкова и ноздрите у него са по-здрави; носът и ноздрите му имат задоволителна широчина. Колкото е по-слабо развита дихателната система у човека, толкова той е по-нервен и сприхав, а носът и ноздрите му са тесни. Това се обяснява по следния начин: когато дробовете в човека са развити, човек приема повече въздух, който, като минава през носа, постепенно го разширява.
към текста >>

12. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път вие приличате на канарчета, които са навикнали на кафез, и когато ги пуснат, те правят едно кръгче и пак се връщат назад в кафеза.
Да се приложи Божествената наука е труден въпрос. Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството. Има хора отвън, които в миналото са били ученици в Школата, и сега някои от тях трябва да влязат отново. Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен. Казано е: „Не се съвпрягай със света и не ставай роб на човеците’’ – това е за вътрешната Школа. Някой път вие приличате на канарчета, които са навикнали на кафез, и когато ги пуснат, те правят едно кръгче и пак се връщат назад в кафеза. Канарчетата, за да получат своята свобода, трябва да ги върнат на техния роден остров. Човек като развива своята интуиция, която Бог му е дал, ще узнае каква е Божията програма за деня. Който не се вслушва във вътрешното си ръководство, ще дойде до големи противоречия. Ето един добър метод за учене – станете като малко дете, което мисли чистосърдечно, че нищо не знае. Инак, ако мислиш, че си учен и че всичко знаеш, какво ще научиш.
към текста >>

13. ЧИСТОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Физическата чистота ще събуди у децата навик и на чистота в мисли, чувства, желания и постъпки.
Стените бяха снежнобели, прозорците - с транспаранти от бяла хартия, която внасяше в стаята мека, бяла светлина. Масата беше покрита с бяла хартия и децата пазеха да не я оцапат и с най-малката драскотина. Те си събуваха обущата при вратата и влизаха по терлици. И самите деца бяха крайно чисти, както телесно, така и в душите си. Когато инспекторът дойде, остана изненадан от чистотата и каза, че в никое друго училище той не е виждал подобно нещо.” Физическата чистота ще събуди у децата навик и на чистота в мисли, чувства, желания и постъпки. Има връзка между физическата и душевна чистота. Онзи, който спазва и обича физическата чистота, у него ще се яви стремеж и навик да спазва и чистотата в своите мисли. Чрез един подсъзнателен процес физическата чистота води към духовна. Учителят казва: „Чистотата е едно условие за развиване на разумността.” Физическата чистота видоизменя децата. Тя предразполага към възвишени мисли и чувства.
към текста >>

Онзи, който спазва и обича физическата чистота, у него ще се яви стремеж и навик да спазва и чистотата в своите мисли.
Те си събуваха обущата при вратата и влизаха по терлици. И самите деца бяха крайно чисти, както телесно, така и в душите си. Когато инспекторът дойде, остана изненадан от чистотата и каза, че в никое друго училище той не е виждал подобно нещо.” Физическата чистота ще събуди у децата навик и на чистота в мисли, чувства, желания и постъпки. Има връзка между физическата и душевна чистота. Онзи, който спазва и обича физическата чистота, у него ще се яви стремеж и навик да спазва и чистотата в своите мисли. Чрез един подсъзнателен процес физическата чистота води към духовна. Учителят казва: „Чистотата е едно условие за развиване на разумността.” Физическата чистота видоизменя децата. Тя предразполага към възвишени мисли и чувства. Тя създава в душите им една атмосфера на светлина. Децата опитно трябва да видят, как физичната чистота буди у тях радост, светли мисли, подтик за работа.
към текста >>

Така това ще стане навик и ще влезе в характера му.
Знае се, че умът се развива само когато се натрупат достатъчно факти, с които той може да работи. Трето значение на разходките и излетите е възпитателно. Планината ще накара детето да мисли, ще обнови неговите чувства и ще развие неговата воля. Ще развие волята му от една страна чрез детския труд, приложен по време на екскурзия и от друга страна, понеже самото изкачване по планината често е придружено с мъчнотии при преминаване през стръмни, мъчнопроходими места, с преодоляване на други препятствия и пр. Както казахме на друго място, при всяка разходка или излет детето трябва да направи нещо: то трябва да допринесе за подобрението на околната местност, да прояви известен почин и творчество. Така това ще стане навик и ще влезе в характера му. Знае се, че трайните навици участват при оформянето на характера. Планината възпитава детето и естетически чрез своите красоти. Тя чрез чистотата на своята среда освобождава човека от всичко дребнаво. Например, онзи който има желание да си отмъсти, като се изкачи на планината, е готов да прости. Ако е бил неразположен, горе на планината се изменя неговото състояние.
към текста >>

14. МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят му казва: „Това дръвче е твое дете.” Така у детето се събужда съзнание и навик да работи за другите.
Проучва се и значението на крушата за човека като храна. Във връзка с това могат да се разгледат и някои географски въпроси, например какви са плодовете в далечни страни - в топлите места, на света и пр. Изпяват се и някои песни за крушата. Детският труд около крушата може да се използва и за нравствено възпитание. Детето се грижи за крушата така, както майката за детето. Учителят му казва: „Това дръвче е твое дете.” Така у детето се събужда съзнание и навик да работи за другите. Тъй се туря практична основа за развитието на нравственото му съзнание.
към текста >>

15. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така.
Ще изложа що говори Учителят върху петте първоначални качества на ученика. Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества. Те са условие за добиване на другите качества. Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане." Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има подобри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение. Да, в това разсъждение той е прав. Действително, време има много, но това време е разпределено и това той не знае.
към текста >>

16. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа." С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото.
Ето защо под „свобода" се разбира човек да прояви любовта в живота си. Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа." С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен. Когато човек проявява любов, той е в такова едно повдигнато състояние, небесно, ангелско състояние и казва така: „Не е достойно при такова едно състояние да проявявам такива слабости." Той ги надживява. Той е силен да ги победи. Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват.
към текста >>

17. Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да лежи на гърба си и да се из-тяга".
Изобилно слънце. Всички сме около Учителя. Разговаряме. - Има една такава приказка: Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар. Господ попитал говедаря къдя е пътят. Говедарят, който лежал на гърба си, както лежал, отговорил. Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да лежи на гърба си и да се из-тяга". И му праща муха-стършел. Воловете пощръклели и се разтичали, говедарят ги гонил много време, догдето ги намери. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо каза на Учителя: - Учителю, изпей ни някоя песен, която досега никога не си ни пял.
към текста >>

18. 07. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ 23.IX.1941 г. за 4 дни - Боян Боев (1883 – 1963)

Много мъчно е да се откаже човек от един навик.
Има разумни сили зад всички процеси.Не казвайте, че няма кой да ви обича, защото не е вярно това — светлината ви обича, въздухът, земята, Бог ви обича, защото светлите Същества идват при вас. Помагат ви и си отиват след това. За всички същества има архива. Ръководителите на кармата, като видят, че някой човек се въплъщава на земята и има нужда от мекота, нареждат така детето, че то да получава повече от майка си, а твърдост от баща си. Но предопределението никак не ограничава нашата воля. Много мъчно е да се откаже човек от един навик. Трябва да му дойде голямо страдание, за да се отучи от него. Когато човек прави зло, той сам се ограничава, защото не върви в съгласие със законите на природата. Черни връх е висок 2286 м, а Резньовете са с 4 м по-ниски. Светия е този, който възприема Божествената светлина разпръсква я наоколо и се образува ореол. Ако простите на някого и ви е неприятно да го срещнете, това не е прощаване за Бога.
към текста >>

19. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Като прави човек редовно упражненията за пълно ритмично дълбоко дишане, то това дишане ще стане навик за белия дроб през всяко време.
После, човек трябва да диша и издишва през носа си, а не през устата си. Последните трябва да бъдат затворени. Освен това, човек, когато диша, трябва да е спокоен, да не се смущава. Препоръчва се да се използват сутринните часове при изгрев слънце за дихателни упражнения. За начинаещите е хубаво да правят най-малко поне три пъти на ден по шест дихателни упражнения". Като прави човек редовно упражненията за пълно ритмично дълбоко дишане, то това дишане ще стане навик за белия дроб през всяко време. При дълбокото дишане диафрагмата отива надолу и избутва червата надолу; тези последните, като нямат място къде да отидат, изскачат напред и поради това най- първо се издува коремът; след това се издуват и гърдите. После, при издишването коремът хлътва по-рано, а след това и гърдите. От голяма важност е задържането на въздуха при дишането. Във време на това задържане има достатъчно време за организма да възприеме не само кислородът, но и праната и по-висшите разумни сили, които проникват въздуха. Онзи, който подценява задържането на въздуха, може да прави опити и ще види какво обновително и възродително действие има задържането на въздуха върху организма.
към текста >>

20. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Не мислете, че не знаете да пеете, но сте изгубили навика.
Учителят казва: – Човек трябва да добие онова вътрешно желание за истинско знание. Той трябва да работи и в музиката. Разумната природа е вложила музиката в него. Тя съществува като заложба във всеки човек, а да развива той дарбите, които са вложени в него, това е служене на Безграничния! Не мислете, че не знаете да пеете, но сте изгубили навика. – Каква е връзката между музиката и вътрешния живот? – Всеки тон си има свои специални трептения, които отговарят на известни мисли и чувства. Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човека и на неговите мисли, чувства и постъпки. И понеже има връзка между човешките мисли и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в неговия ум и сърце.
към текста >>

21. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа.” С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото.
Ето защо под „свобода” се разбира човек да прояви любовта в живота си. Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа.” С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен. Когато човек проявява любов, той е в такова едно повдигнато състояние, небесно, ангелско състояние и казва така: „Не е достойно при такова едно състояние да проявявам такива слабости.” Той ги надживява. Той е силен да ги победи. Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват.
към текста >>

22. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така.
Ще изложа що говори Учителят върху петте първоначални качества на ученика. Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества. Те са условие за добиване на другите качества. Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане.” Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има по-добри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение. Да, в това разсъждение той е прав. Действително, време има много, но това време е разпределено и това той не знае.
към текста >>

23. 080 НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Който е дошъл на планината, трябва да се освободи от някой свой лош навик, недъг или болка.
Ако се качваме на планината, за да разберем какво Бог иска от нас, това качване има смисъл. И ако слизаме в долината, за да занесем на хората това, което сме придобили на планината, това слизане има смисъл. Ние сме дошли на планината, за да се радваме на именията на своя Баща. Щом сте дошли, забравете всичко старо. Във възгледите ви трябва да стане преврат. Който е дошъл на планината, трябва да се освободи от някой свой лош навик, недъг или болка. Божественият Свят е много по-красив от най-красивите планини, от най-красивата природа тук. Всички духовни центрове на Рила, Алпите, Хималаите и други планини са свързани. В Рила има голямо разнообразие. В нея има места, дето човешки крак не е стъпвал. Отпреди хиляди години Разумните, Напредналите Същества са знаели, че ще отидем на Седемте рилски езера и са ги приготвили за нас.
към текста >>

24. 096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Боян Боев (1883 – 1963)

Пияницата, като придобие един навик, мисли, че без вино не може.
Любовта на Бога към нас е влагата, която иде от океана, а нашата Любов към Бога е водата, която трябва да се втече обратно в океана. Ако тая влага не иде от океана, реките ще пресъхнат. И всяка река трябва да иде в океана, за да се осоли. Под "осоляване" разбирам вътрешно хармонизиране в човека. Най-първо човек трябва да се научи да пие от чистия извор. Пияницата, като придобие един навик, мисли, че без вино не може. Без вино може, а без вода не може. Без човешка любов може, а без Божествена Любов не може. За Бога ще мислите като за най-красивото, най-великото нещо в света. И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Разрешението на въпроса е в Любовта.
към текста >>

25. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

Много мъчно е човек да се откаже от един навик.
Светлите същества идват при човека, помагат му и след това си отиват. Има архива за всички същества. Ръководителите на кармата, ако видят, че един човек, който се въплъщава на земята, има нужда от повече мекота, нареждат детето да получава повече от майка си, ако има нужда от повече твърдост, да получава повече от бащата. Предопределението никак не ограничава нашата воля. Когато направи зло, човек се ограничава и чувствува, че е направил нещо, което не е в съгласие със законите на природата. Много мъчно е човек да се откаже от един навик. Трябва да дойде много голямо страдание, за да се отучи от него. Сведенборг казва, че тези, които живеят на първото небе, не могат да видят тези, които живеят във второто небе, и тези, които живеят във второто небе, не могат да видят тези, които живеят в третото небе. По-висшите слизат при пo-нисшите. А по-нисшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат и избягват. На другия ден сутринта отидохме пак рано на Резньовете.
към текста >>

26. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Който не е навикнал на последните места, не може да има големите.
Защото, като ви кажат така, могат да ви турят бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят, но на слънцето никой не го знае. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на земята могат да го знаят, но на слънцето никой не го знае. Който не е навикнал на последните места, не може да има големите. Смирението значи растеж. Като се смириш, ще имаш условия за растеж, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне. Човек да не се спъва с личния живот. Често в религиозния живот някои искат да вземат първо място, това е препятствие за мнозина.
към текста >>

27. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Дядо Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел.
Той каза: Има една приказка. Едно време дядо Господ минавал и срещнал един говедар. Господ попитал говедаря къде е пътят. Говедарят каквото можал, му отговорил. Дядо Господ казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга“ и пратил муха-стършел. Воловете пощръклели и тичали, говедарят ги гонил много време, докато ги стигне. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо Попов каза на Учителя: „Учителю, изпей ни някоя песен, която досега не си ни пял.“ Учителя изпя следната песен: Странник съм на този свят.
към текста >>

28. 12 МУСАЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хората все още нямаха навика да излизат масово из планината.
Екипировката ни беше примитивна. Отивахме с обикновените си дрехи и обуща и само някои от нас носеха по някое и друго платнище. От Чам Кория, за към върха, поемахме дълга върволица от по няколкостотин души, всички възрасти помежду ни. Разполагахме се обикновено около първото езеро, където днес са хижите. Тогава там беше чисто и девствено, поляната край брега на езерото беше покрита с редки клекове и хвойни. Хората все още нямаха навика да излизат масово из планината. Ние дадохме първия подтик. За тази ни проявя имаше и критика, имаше и насмешки, но ние не им обръщахме внимание и немеехме пред живата природа.
към текста >>

29. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста.
Внезапно златните чаши и вазите, които всички смятаха сребърни, изчезнаха. Вече не се виждаха нито виночерпци, нито готвачи, нито някои от другите слуги. Всичко изчезна при думите на Аполоний. Тогава призракът започна да се преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага на мъки, за да признае в какво се състои работата. Но при заплашването на последния, най-сетне тя призна, че е вампир и е искала да пресити Менип с удоволствия, за да се храни след това с неговото тяло. Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един от славните подвизи на Аполоний." В своето съчинение Спомени за сатаната Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други. През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра. Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея, надарен със всички теургически сили на старите маги, подлуди последователно всички страни, които посети и които изглежда всички - длъжни сме да го признаем - благославяха спомена му.
към текста >>

30. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

Ръководителят му го завежда при неговото спящо тяло и той вижда как мозъкът продължава да работи механически, по навик произвежда мисли и представи, но понеже направляващият разум отсъства, картините са непоследователни, а ходът на мислите е без връзка.
Ако избере Мъдростта, той става Пилигрим, което е посочено от девети Аркан. След това минава през изпитания, показани от дванадесети Аркан, после ще стане жертва на несправедливостта, показана от петнадесети Аркан, ще мине през хаоса на страстите, показано от осемнадесети Аркан и ще стигне до върховното издигане, показано от двадесет и първи Аркан. Ученикът трябва да владее чувствата си, а не да бъде владян от тях, защото чувствата са добри слуги, но глупави господари. Когато ученикът достигне до фазата, показана от осемнадесети Аркан, когато трябва да сложи вътрешния си живот в пълен ред и порядък, да стане пълен господар на своите мисли и чувства, тогава пред него се откриват нови хоризонти и духовни светове. В тази фаза на своето развитие, под ръководството на своя водач, ученикът се запознава опитно, конкретно с характера на сънищата и с Книгата на Живота. Ръководителят му го завежда при неговото спящо тяло и той вижда как мозъкът продължава да работи механически, по навик произвежда мисли и представи, но понеже направляващият разум отсъства, картините са непоследователни, а ходът на мислите е без връзка. Мозъкът работи с представите и понятията, с които се е занимавал през деня или в предишните дни. Резултатът е хаос от разбъркани чувства и преживявания. През време на съня си човек води два живота: Духът живее действително, а мозъкът произвежда хаотични картини под влияние на минали преживявания или случайни впечатления през време на сън. Но тук ученикът научава, че има два вида сънища: тези, които са резултат на впечатления през време на съня и които са резултат на мисли и идеи през деня; те не означават нищо. Но има друг род сънища, които са резултат на известни преживявания и опитности на духа в духовния свят.
към текста >>

31. 27. За частната собственост, (из беседата 'Гредата', държана от Учителя на 18 май 1918 г.) - Влад Пашов (1902- 1974)

Жената, която внесе този навик в света, е виновна за това зло.
От днешния човек ще остане само празната му глава, която ще се съхранява в музеите, като остатък от миналата култура. Христос казва: Ако махнете частната собственост между братята и сестрите, вашият дух и ум ще бъдат свободни, за да можете да станете добри хора. Ако всички жени на бялата раса се проникнат от тази идея, то в 100 години биха подтикнали човечеството 4-5 хиляди години напред. Но ум трябва; ако няма ум, няма съзнание у хората, ще се бесят и избиват и ще си режат главите. И всичко това става по причина на частната собственост. Жената, която внесе този навик в света, е виновна за това зло. Всички жени учат децата си на този навик и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате.“ Съвременните хора като християни трябва да премахнат частната собственост. Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки мистик и окултист, който иска да проучва тайните на природата. Частната собственост е велико зло. Аз не визирам в случая държавния строй, но подчертавам по принцип, че който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост. Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим.
към текста >>

Всички жени учат децата си на този навик и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате.“ Съвременните хора като християни трябва да премахнат частната собственост.
Христос казва: Ако махнете частната собственост между братята и сестрите, вашият дух и ум ще бъдат свободни, за да можете да станете добри хора. Ако всички жени на бялата раса се проникнат от тази идея, то в 100 години биха подтикнали човечеството 4-5 хиляди години напред. Но ум трябва; ако няма ум, няма съзнание у хората, ще се бесят и избиват и ще си режат главите. И всичко това става по причина на частната собственост. Жената, която внесе този навик в света, е виновна за това зло. Всички жени учат децата си на този навик и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате.“ Съвременните хора като християни трябва да премахнат частната собственост. Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки мистик и окултист, който иска да проучва тайните на природата. Частната собственост е велико зло. Аз не визирам в случая държавния строй, но подчертавам по принцип, че който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост. Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим. Не трябва жената да чака да донесе баща й или мъж й, а да се надява на своите сили.
към текста >>

32. 2. Защо са изпратени хората на земята, 4 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека.
Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може. Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията. Хората сами са си създали много неестествени навици, които са източници на големи страдания. Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека. Но природата лекува човека от тревогите пак с тревоги. Всеки човек, който е недоволен от малкото благо, което има, природата му взима всичко, като му дава само малко хляб и той става доволен. И сега, понеже природата иска да отучи хората от много противоестествени навици, тя ги е поставила в този път на сегашните страдания и лишения. Религиозните хора се сърдят на Бога, като искат с това, да Го заставят да изпълни тяхната воля. Но Бог никога не урежда работите на онези, които се сърдят Други пък се разсърдят и стават безверници, защото Бог не им дал това, което искат.
към текста >>

33. 10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Виновен е първият, който е образувал този навик.
С постепенното увеличаване на знанието и светлината на човека, ще се увеличава и неговото господство над условията, ще се разширява и неговото разбиране и той ще почне да разбира дълбоките причини за грешките на хората. Човек, който вижда и мисли само за грешките на хората, е невежа. Трябва да престанем да мислим за грешките на хората, защото те имат съвсем по-друг произход, отколкото ние си представяме. Например, ражда се един пияница по наследство. Той не е виновен за своето пиянство. Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние. Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му. Но когато се натъкне на някое голямо нещастие в живота си, в него става една вътрешна пертурбация и той се поправя. Същото се отнася до всички грешки и недъзи на човека. Затова ни е необходимо онова, великото знание, което да ни посочи дълбоките причини на всички наши състояния и явления и да ни покаже пътищата и методите как да се справим с тях.
към текста >>

Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му.
Трябва да престанем да мислим за грешките на хората, защото те имат съвсем по-друг произход, отколкото ние си представяме. Например, ражда се един пияница по наследство. Той не е виновен за своето пиянство. Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние. Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му. Но когато се натъкне на някое голямо нещастие в живота си, в него става една вътрешна пертурбация и той се поправя. Същото се отнася до всички грешки и недъзи на човека. Затова ни е необходимо онова, великото знание, което да ни посочи дълбоките причини на всички наши състояния и явления и да ни покаже пътищата и методите как да се справим с тях. Всички трябва да изучавате великата наука, за да добиете методите за вашите постижения. Ако вие не учите, ето къде е причината.
към текста >>

34. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако носът ви почне да се завърта надолу като на орел, това е признак, че сте добили един хищнически навик.
Силата на човека седи в неговата права мисъл в даден момент, а не в лъжата. В дадения момент ти си изправен пред един изпит, който може да реши съдбата ти за двадесет години. Човек трябва да бъде реалист в живота си, да не живее с фантазии. Реалистът най-първо проучва устройството на своето тяло и на силите, които функционират в него. Най-първо вие трябва да знаете какъв трябва да бъде вашият нос. Ако носът ви почне да се завърта надолу като на орел, това е признак, че сте добили един хищнически навик. Всички песимисти са все със закривени носове. Ако носът стане чрезмерно широк, тогава човек изпада в друга крайност. Така че, има съответствие между състоянието на носа и психическия живот на човека. Вие не знаете колко дълъг трябва да бъде носът. Щом има някаква анормалност в чувствата, тя ще се отрази и върху носа и ще са ви потребни 10 години сериозна работа, за да ги поправите.
към текста >>

35. 12. В начало бе Словото, 8 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения.
То е, което внася новото в нашите мисли, чувства и постъпки, а качеството на това ново е, че то винаги дава подтик на вашия възход нагоре. Ако една мисъл не ти дава най-малък подтик напред да се развие твоята сила, и ако едно чувство и една постъпка не могат да ти дадат най-малък подтик напред, те не са потребни за теб. Те може да са потребни за други, но не и за теб. Този закон е основа на съзнателното самовъзпитание. Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото. Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения. Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок. Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки. Така че, за да можем да ликвидираме с нашето минало, трябва преди всичко да изменим насоката на нашата мисъл. Болният не може да оздравее, докато не допусне в ума си мисълта, че ще оздравее. Тъй както земеделецът има вяра, че като посее семето ще изникне и ще даде плод, тъй и болният трябва да посее в себе си мисълта, че е здрав и тя като поникне, ще му даде своя плод - здравето.
към текста >>

Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок.
Ако една мисъл не ти дава най-малък подтик напред да се развие твоята сила, и ако едно чувство и една постъпка не могат да ти дадат най-малък подтик напред, те не са потребни за теб. Те може да са потребни за други, но не и за теб. Този закон е основа на съзнателното самовъзпитание. Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото. Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения. Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок. Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки. Така че, за да можем да ликвидираме с нашето минало, трябва преди всичко да изменим насоката на нашата мисъл. Болният не може да оздравее, докато не допусне в ума си мисълта, че ще оздравее. Тъй както земеделецът има вяра, че като посее семето ще изникне и ще даде плод, тъй и болният трябва да посее в себе си мисълта, че е здрав и тя като поникне, ще му даде своя плод - здравето. И всички хора трябва да посеят в себе си семената на възвишените и благородни идеи и чувства - т.е.
към текста >>

Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки.
Те може да са потребни за други, но не и за теб. Този закон е основа на съзнателното самовъзпитание. Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото. Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения. Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок. Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки. Така че, за да можем да ликвидираме с нашето минало, трябва преди всичко да изменим насоката на нашата мисъл. Болният не може да оздравее, докато не допусне в ума си мисълта, че ще оздравее. Тъй както земеделецът има вяра, че като посее семето ще изникне и ще даде плод, тъй и болният трябва да посее в себе си мисълта, че е здрав и тя като поникне, ще му даде своя плод - здравето. И всички хора трябва да посеят в себе си семената на възвишените и благородни идеи и чувства - т.е. да допуснат в ума и сърцето си, че са възможни и реални, и те ще поникнат и ще им дадат своя плод - щастието.
към текста >>

36. Пътят на щастието - Влад Пашов (1902- 1974)

Потребно е да придобиете навик да се кон-центрирате, за да влезете във връзка с Божествения свят, откъдето да почерпите Знание и Мъдрост.
• 136 • Пътят на щастието. Някой казва: “Да ме научи Господ”; това е механично разбиране. Потребно е да придобиете навик да се кон-центрирате, за да влезете във връзка с Божествения свят, откъдето да почерпите Знание и Мъдрост. Когато мислите са под контрола на волята, човек може да се освободи от много ненужни неща. По пътя на концентрацията човек се свързва с Бога и с Възвишените същества и тогава влиза в пътя на щастието. А щастието зависи от онзи момент, когато Бог присъства в твоя живот. Да кажем, че имате някаква ревматична болка; така ще се концентрирате, че ще забравите болката – това значи концентрация.
към текста >>

37. Закон на Опуленс - Влад Пашов (1902- 1974)

Те имат навик да постоянстват.
Светлата мисъл и благородното желание са като семките – като ги посадите в земята, ще чакате известно време да изникнат, да израстат, плод да завържат и да узреят. Ако почвата им е била добра, посадената идея може да се развие за един месец, за една или повече години. Зависи от условията. Понякога за развитието на една дарба в човека са нужни цели десет години усилена работа. Така са работили и работят всички велики хора. Те имат навик да постоянстват.
към текста >>

38. Контролиране на мисълта - Влад Пашов (1902- 1974)

Това се дължи на факта, че те още не са навикнали да събуждат деятелността на своите мозъчни центрове.
• 363 • Контролиране на мисълта. Забелязано е, че когато окултните ученици изучават закона за концентриране или съсредоточаване на мисълта си, те често заспиват. Това се дължи на факта, че те още не са навикнали да събуждат деятелността на своите мозъчни центрове. Вследствие на това, като размишляват върху някой въпрос и не могат да следят мисълта си, те изпадат под влияние на закона на внушението, на хипнозата и заспиват. Следователно, когато ученикът мисли върху някой въпрос, той трябва да напряга мозъка си, за да събуди деятелността на всички мозъчни центрове или поне на по-голяма част от тях. Ако при процеса на мисленето се събуди само един мозъчен център, човек непременно ще заспи, ще се самохипнотизира. С това се обяснява защо богат човек изгубва ума си, когато му съобщят, че банката, в която е вложил парите си, е фалирала.
към текста >>

39. Основният закон за ученика е концентрирането - Влад Пашов (1902- 1974)

Само тъй ще добиете навик да се концентрирате.
Сега вие присъствате в Школата, но въпрос е дали вашият ум присъства или не. Всеки ученик, който присъства в класа, но умът му е раздвоен, той е наполовина ученик. Човек има около четиридесет чувства и способности; с колко от тях присъства в класа? Ще спазвате следния закон: каквато и работа да започнете, в дадения момент умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъства във време и пространство, но само в момента. Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. Съвременното обучение е метод за концентриране на човешката мисъл, за да израстат вашите способности. Да е съвършен човек, това значи да е научил закона да контролира ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от Ученето. То е същинското предназначение на Училището. Тъй е било в старо време в школите.
към текста >>

40. Борба със себе си - Влад Пашов (1902- 1974)

Някой иска да изкорени един лош навик в себе си.
А ние се вплитаме в чужди работи и казваме: “Това се отнася до мен, аз няма да го направя” или пък “Това ще направя” и т. н. Нито едното ще направиш, нито другото. Първото нещо: не се бори със себе си! Щом видиш една погрешка, вземи я, поразгледай я, потупай я, кажи й: “Ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра да не ми правиш много пакости”; поговори й мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят или онова няма да направят, са успели в това отношение. Някой иска да изкорени един лош навик в себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум. И онзи, който иска да изкорени своите навици, аз го уподобявам на човек, на когото лицето е очернено и той се оглежда в огледалото и казва: “Очисти се! ” Така никога не може да се очисти. Като станете сутрин, ще си кажете: “Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си.
към текста >>

Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.
Първото нещо: не се бори със себе си! Щом видиш една погрешка, вземи я, поразгледай я, потупай я, кажи й: “Ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра да не ми правиш много пакости”; поговори й мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят или онова няма да направят, са успели в това отношение. Някой иска да изкорени един лош навик в себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум. И онзи, който иска да изкорени своите навици, аз го уподобявам на човек, на когото лицето е очернено и той се оглежда в огледалото и казва: “Очисти се! ” Така никога не може да се очисти. Като станете сутрин, ще си кажете: “Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с Природата, но ще бъда в хармония с Природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога”.
към текста >>

41. Ритъмът като път за реализиране на идеите - Влад Пашов (1902- 1974)

У всички съвременни хора има един навик от миналото да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на Земята.
• 439 • Ритъмът като път за реализиране на идеите. У всички съвременни хора има един навик от миналото да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на Земята. Затова вие именно сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмически пулсът съвпада с този на Земята. Всички онези идеи пък, които се намират в противоположно направление с движението на Земята, предизвикват у вас обратни действия. Истинската наука обаче седи в това да доведе човека до положение да постави своята мисъл и своите идеи в съгласие с ритъма на Слънцето. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, за материални блага и иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритъма на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае.
към текста >>

42. РАБОТА СЪС ЗАКОНА НА ВНУШЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

докато придобиете навик да ставате точно на времето, което искате.
На втория ден пак ще си кажете: “Утре ще стана в 4 ч.! ” Обаче ставате в 4:30 ч. На третия ден пак ще си кажете същото. Ще продължавате така, докато придобиете навик да ставате точно на времето, което искате. Може да продължите така един, два, три пъти, докато добиете навик. Придобиете ли навика, престанете с това упражнение и започнете с друго. Например кажете си: “За три месеца ще науча есперанто”. Ако не можете да успеете още през първите три месеца,
към текста >>

навик. Придобиете ли навика, престанете с това упражнение и
” Обаче ставате в 4:30 ч. На третия ден пак ще си кажете същото. Ще продължавате така, докато придобиете навик да ставате точно на времето, което искате. Може да продължите така един, два, три пъти, докато добиете навик. Придобиете ли навика, престанете с това упражнение и започнете с друго. Например кажете си: “За три месеца ще науча есперанто”. Ако не можете да успеете още през първите три месеца, продължете още за три месеца. Продължавайте дотогава, докато
към текста >>

43. Типът на огъня - холеричният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Имат навика да държат стиснати юмруците си по време на ходене.
В него има нещо заповедническо, твърдо и жестоко. Говорят много и твърде бързо. Речта им е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ. Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навика да държат стиснати юмруците си по време на ходене. Движенията им са резки и нервни. Никога в техния жест не се забелязва покорност, пасивност, или унижение. Когато са в спокойно състояние, стоят гордо изправени с ръце, скръстени на гърдите. Холеричният темперамент изисква умерена дейност и ежедневни физически упражнения. Заседналият живот е вреден за хората от този тип, защото той ги предразполага към запичане, застой в червата и жлъчката.
към текста >>

44. Типът на въздуха - сангвиничният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Имат навик да ръкомахат в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят.
Говорят бързо, леко, живо и шумно. Често пъти съпровождат своята реч със смях. Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки, а походката - благородна и уверена. Движат се с високо вдигната глава. Жестовете им са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да ръкомахат в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят. За този темперамент са подходящи дейности или занаяти, където умствената и жизнената дейност да са обединени. За тях са необходими ежедневни физически упражнения. Сангвиникът се чувства добре в занаят, който изисква постоянен допир с обществото, защото тези хора са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери. Празният и заседнал живот е вреден за този темперамент. Той ги предразполага към лимфатичния темперамент и излишно пълнеене, а преголямата дейност разгорещява кръвта и превръща темперамента в холеричен.
към текста >>

45. Водният тип - лимфатичен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Не са способни на продължителна привързаност и го правят повече по навик, отколкото по чувство.
Чуждият успех не им всява завист, тъй като за тях честолюбието няма никакво значение. Техният ум е студен и работи бавно. Живеят във въображението си и са силно впечатлителни, много чувствителни и са възприемчиви към сантиментални и поетични влияния. Съзерцателни и пасивни са и безропотно се подчиняват на съдбата си и лесно понасят горести и разочарования. Техните душевни и сърдечни страдания са твърде тихи. Не са способни на продължителна привързаност и го правят повече по навик, отколкото по чувство. Следствие на студенината си те не са склонни и към полов живот. Тяхната чувственост носи пасивен характер и се проявява само по инициатива на други лица. Търпението и кротостта са силно развити у тях. Те нямат обширния ум на сангвиника или горещото въображение на холерика, но пък са практични и спокойни и това ги прави склонни на класификация и методичност. Болестите им се раждат от малко движение - затова за тях е потребно повече движение на открит въздух и светлина.
към текста >>

46. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Те имат навик да разговарят сами със себе си.
Имат угризения на съвестта, а съмнения ги мъчат непрестанно. Скрито честолюбиви са и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизмът и суеверието вървят ръка за ръка при тях. Обществото ги дразни, затова те го избягват и самодоволно се отдават на самотен живот. Тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да разговарят сами със себе си. Винаги и навсякъде виждат лошото в света, и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Грубостта и гордостта са свойствени за тяхната природа. Въображението им е силно и горещо. Предвидливостта и осторожността са техните характерни качества.
към текста >>

47. 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато една квадратура от подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) показва лош навик, от който човек може да се освободи.
Но това е общо казано. Основният тон на хороскопа се определя от най-силната планета в хороскопа или още от онзи дом и знак, в който се намират най-много планети - при това силни. На този въпрос ще се върнем по-късно. Един аспект, образуван от неподвижни знаци, носи много по-големи трудности, отколкото ако изхожда от кардинални или подвижни. Либра казва, че един квадрат например, изхождащ от неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей), може да изразява недостатъци, които в едно прераждане е трудно да се превъзмогнат. Докато една квадратура от подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) показва лош навик, от който човек може да се освободи. Аспектите, които се образуват във външните граници на орбисиге, са по-слаби, но те могат да се засилят чрез други аспекти, които поотделно образуват двете планети. Когато две планети са взаимно разположени, тоест всяка се намира в знака, повлиян от другата, те действат като съвпад. Това е общо положение, което има своите тънкости и специфични положения, върху които няма да се спирам. Ъгловите отношения между планетите, които наричаме аспекти, са следните: Съвпад , който има орбис 0-5 градуса между планетите, а между Слънцето и Луната орбисът е до 12°.
към текста >>

48. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки ден той трябва да отделя част от времето си за учене, да създаде в себе си навик да учи.
Ученикът трябва да работи, както Природата работи. Наблюдавайте Природата, вижте как тя работи и от нея се учете. Използвайте за вашето развитие методите, с които Природата си служи. 127. Какво отличава Ученика. Всеки от вас най-първо трябва да се стреми да бъде отличен ученик. Всеки ден той трябва да отделя част от времето си за учене, да създаде в себе си навик да учи. Ученикът трябва да се отличава с обич към знанието, с обич към науката. Той трябва да проучи, какво нещо е Окултният Ученик и Окултната Наука, да може да даде кратко определение по този въпрос. Да бъдеш Окултен Ученик не значи да натрупаш в главата си известни познания върху различни предмети, защото това могат да дадат и другите науки. Съвременната наука спомага на Окултната Наука като ни запознава с Живата природа. Окултната Наука, обаче, представя въведение към Великата Наука на Живота.
към текста >>

49. 43-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Непременно трябва да се създаде един навик, една права мисъл.
Ще повикаш брата си и ще му кажеш истината по един мек начин. Така ще си помагате, ще се усъвършенствате, ще си създадете вашия вътрешен свят да се облагородите постепенно. И когато Господ поиска да поправи света, Той изпрати Христа с голям кредит. И Христос казва: Аз дойдох, да ви дам нов живот и с този капитал изплатете вашите стари дългове. Ние трябва да си създадем добри навици и трябва да знаем как да изпълняваме известни добродетели. Непременно трябва да се създаде един навик, една права мисъл. 77. Като Ученици, като погледнете на Природата, ще знаете, че предназначението на тази Природа е да създаде вашия субективен, вътрешен свят. В нея са вложени всички онези принципи, които работят за организирането на вашия вътрешен свят. 78. Ученикът на Окултната Школа не трябва да си прави никакви илюзии. Той трябва да знае с колко души може да се бори - с един, двама, може ли да бяга, всичко трябва да знае. Той не трябва да бъде страхлив.
към текста >>

50. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Разберем ли това нещо, този навик да се борим трябва да го избягваме и към външните.
Да воюваш със себе си, това е най-голямата глупост, която човек може да извърши. Ние не трябва да воюваме. Защото ако воюваме, как ще обясним стиха в Писанието, който казва: "Бог е, Който действа във вас"? Туй, което мисли, което действа в нас, това е Бог. Тогава с кого ще воюваме, с кого ще се борим? Разберем ли това нещо, този навик да се борим трябва да го избягваме и към външните. Не трябва да се бориш нито със себе си, нито със своите близки. По същия закон трябва да се стремим да познаем и тях. 432. Ученикът и дяволът. Ако ви сполети някакво нещастие в света, то е от дявола. Астролозите отдават нещастията в света все на Сатурн, на падналия Бог.
към текста >>

51. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не е лесно да отвикне човек от такъв лош навик.
Пак седнах и прочетох беседа. Престанах да искам вече разрешение, но в определените за събрание дни и часове сама в къщи прочитах Неговото Слово. В кратко време можах да си дам отчет, че аз много съм лъгала. Имаше случаи, където съвсем не беше нужна лъжата, а аз си служех с нея, тъй - без да мисля. Повече от три седмици контролирах всяка своя мисъл и дума и чистех лъжите от себе си. Не е лесно да отвикне човек от такъв лош навик. Като слънчев лъч проникваха все по-дълбоко в мен думите: „Истината ще ви направи свободни! " И продължавах да работя съзнателно върху себе си. Случвало се е понякога, по стар навик, да поизлъжа, но тогава сама се упреквах, изобличавах, дори се самонаказвах. Така мина доста време, може би година, в съзнателна работа над себе си. Но още помня светлият сноп лъчи, който освети стаята ми.
към текста >>

Случвало се е понякога, по стар навик, да поизлъжа, но тогава сама се упреквах, изобличавах, дори се самонаказвах.
Имаше случаи, където съвсем не беше нужна лъжата, а аз си служех с нея, тъй - без да мисля. Повече от три седмици контролирах всяка своя мисъл и дума и чистех лъжите от себе си. Не е лесно да отвикне човек от такъв лош навик. Като слънчев лъч проникваха все по-дълбоко в мен думите: „Истината ще ви направи свободни! " И продължавах да работя съзнателно върху себе си. Случвало се е понякога, по стар навик, да поизлъжа, но тогава сама се упреквах, изобличавах, дори се самонаказвах. Така мина доста време, може би година, в съзнателна работа над себе си. Но още помня светлият сноп лъчи, който освети стаята ми. Беше неделя сутрин, малко преди 10 часа. Майка ми влезе и някак особено каза: - Хайде, тръгвай!
към текста >>

52. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Учителката или най-често едно от децата (когато имат навик) започва песен, която подемат всички.
Сутрин в детската градина. Влизат няколко деца, поздравляват и свободно се заиграват с кубчетата; две от тях отиват при кончето, а едно момиченце грижливо се навежда над куклата. След няколко минути влизат други, след тях още и скоро стаята се изпълва с играещи, весели деца. Картината е пълна и жива. В този момент една тиха групова песен би сплотила другарството и уравновесила случайните отделни дисхармонични прояви. Учителката или най-често едно от децата (когато имат навик) започва песен, която подемат всички. Непрекъснатата песен през време на работа отегчава групата, погубва ефекта и нарушава най-обикновената дисциплина. Обаче от време на време тиха песен или изсвирване на нещо е чудесно тониране и постигане на хармония. Наш дълг е да следим изпълнението: да се пее общо, тихо, вярно и на време. Възможно е през свободните занимания група от децата, въодушевени или незаинтересувани да дигат шум и да говорят високо. В момента запяваме или засвирваме дадена мелодия, която сме приели като знак за тишина.
към текста >>

От нас зависи дали ще държим за точното изпълнение на знака да си служим с него не по навик, а при нужда.
Обаче от време на време тиха песен или изсвирване на нещо е чудесно тониране и постигане на хармония. Наш дълг е да следим изпълнението: да се пее общо, тихо, вярно и на време. Възможно е през свободните занимания група от децата, въодушевени или незаинтересувани да дигат шум и да говорят високо. В момента запяваме или засвирваме дадена мелодия, която сме приели като знак за тишина. Резултатите са отлични, ако сме съумели да предадем .знака с нужното внимание, за да бъде приет от децата като сериозен момент, като решителен знак за умиряване при даден случай. От нас зависи дали ще държим за точното изпълнение на знака да си служим с него не по навик, а при нужда. Ето, че се чува песента —„Всяко дете умничко." Всеки се оглежда, контролира себе си и се чува шепнене: „По-тихо, другарче, не чуваш ли, че учителката пее (свири) за повече тишина! " Почти час децата се занимават свободно, едни рисуват, други пътуват, трети изрязват и пр. Но преди да се наруши дисциплината, което е и знак за умора, редно е да сменим заниманията. Напомняме поотделно да привършват.
към текста >>

Създадохме си навик всеки ден да завършваме с музика, а заедно с това неусетно Жоро стана изпълнителен.
Запомни, Жоро, ако искаш да свириш всеки ден, ще трябва да идваш на време на училище. Никога да не закъсняваш, да работиш повече и всичко сам да си прибираш." Жоро кимна утвърдително, без да говори с думи. На следния ден той дойде пръв, рисува и моделира, а преди да изсвиря сигнала, за прибиране, Жоро си прибра всичко и пръв седна до пианото. И днес имахме концерт. Създадохме си навик всеки ден да завършваме с музика, а заедно с това неусетно Жоро стана изпълнителен. При друг случай малката Нина никога не се опитваше да рисува, боейки се, че не може, а нейните другарчета отдавна редяха една след друга рисунките си в ъгъла на изкуствата. Веднъж през време на оценката, забелязах, че тогава, когато всички се възхищаваха от творчеството си, Нина стои унила, с наведена глава. — Ти какво работи, Нина ? — наруших с въпрос загрижеността й. — Аз не мога да рисувам — беше отговорът.
към текста >>

53. 2. Приложение и успех при ръчните занимания - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При единия или другия случай ще създаваме у децата навик за кооперативен и съзнателен труд — стъпало на настоящия стопански и икономически строй.
Масовият труд е по-продуктивен, но по-шаблонен. От друга страна, при голяма група трудно е да водим индивидуална работа, тъй като няма да имаме възможност да бъдем полезни на всяко дете. и в резултат се получават много започнати, но недовършени различни неща. Докато при колективната работа се показва общо и се следи общо, при по-малка група деца до 30 за предпочитане е индивидуалната работа. Тук спокойно ще покажем в резбата на Минчо, в лепенето на Нина или ще гостуваме на малките домакини. При единия или другия случай ще създаваме у децата навик за кооперативен и съзнателен труд — стъпало на настоящия стопански и икономически строй. Всяко селище има своя среда, свои условия и свои възможности. Ще се справим с тях и ще даваме на децата съответна работа. Например със селските деца ще се спрем по-подробно на селското стопанство — добитък, домашни животни и храна. С децата от провинциалните градове ще работим повече около местните производства; лозя, зеленчукови градини, плодове, индустрии, исторически бележитости и пр. С децата от големите градове ще се спрем по-обстойно на културните придобивки, всред които те растат.
към текста >>

54. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Расъл в млади години между мед и масло, обличан с копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо, па и в старините си стана пак за чудо.
И нашенци видех между тех — познах ги… Познах и от чорбаджиите, познах и от агите — да видиш, божем, тука беха друга вера, а кога там: всичките наедно… все на един кантар ги мерят… Ама там не са отделени богатите и големците от фукарията; не, все са заедно. До Ибрахим вали наша, що умре по-лани, видех, че стои рамо до рамо Иго кърпачинът, що кърпеше обущата на кьошето на Распорчаршия, срещу банята… Тук ще прекъсна теткиния разговор, за да ви разкажа неколко думи за Иго кърпача. Неговият живот беше чуден и пълен с произшествия, бури, сътресения и приключения. Син на много имотни родители, честни, почитани от всекиго, той беше стигнал до кърпачлъка. Расъл в млади години между мед и масло, обличан с копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо, па и в старините си стана пак за чудо. Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст! … Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите.
към текста >>

55. ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ - Методи Константинов (1902-1979)

Деформациите се създават поради навика на нашия ум да борави с критерии на стари идеологии - архаични отживелици в съвременния свят и негодни за бъдещето.
Сриват се из основи цели политически системи, обществени предразсъдъци и религиозни суеверия. Старите идеологии преминават на изпит пред съда на времето, който оценява тяхната жизненост и градивност при новите условия на живот. Затова всяко учение, кандидат за Новата епоха, трябва да се представи с ясен мироглед, творчески концепции и позитивни цели. Излизането на този труд е належащо поради вакуума и деформациите, създадени около Учението на Учителя Беинса Дуно в България. Вакумът е породен от факта, че, независимо от издаването на огромен брой беседи, липсват меродавни ръководства, запознаващи читателя с гносеологията на това учение и комуникациите му с основните философски направления. Деформациите се създават поради навика на нашия ум да борави с критерии на стари идеологии - архаични отживелици в съвременния свят и негодни за бъдещето. Неразбирането на синтезната същност на езотеричните концепции води до обвинение в идеализъм (отдясно) или в материализъм (отляво). Освен некомпетентност е налице и злонамереност, целяща да представи Учението в неблагоприятна светлина, за да се разочароват хората и за да пренасочат в полза на духовната конкуренция. Ако ми се възрази, че последните две думи са несъвместими, по-съм склонен да махна първата от тях. Защото информационната война е факт. Неин израз е напр.
към текста >>

56. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Една нощ излязох навън и по навик погледнах към прозорците и балкона на Учителя, защото той винаги си лягаше много късно.
През есента на 1944 година Учителя се прибра от Мърчаево много тъжен и угрижен. Преди това винаги се отбиваше при нас, когато ходеше до Жекови, и ме караше да рисувам. (Тя бе нарисувала една картина с образа на Учителя и около него глави на ангелчета. Когато тя рисувала тази картина, Учителя я насърчавал да рисува така, както тя чувства, а когато имал забележки, посочвал с пръст какво точно да коригира.) Като излизах вечер на двора, виждах, че Учителя седи на балкона си с часове. През декември стана много студено. Една нощ излязох навън и по навик погледнах към прозорците и балкона на Учителя, защото той винаги си лягаше много късно. Беше някъде към два часа, видях, че стаята му свети и вратата на балкона е отворена. Той излезе на балкона по бяла риза, а аз, облечена в кожуха на Симеон, постоях увита в него и ми стана много студено. Влязох вкъщи и си мисля: какво става с Учителя, никога не съм го виждала по риза на балкона – и то в такъв студ! Легнах в топлото легло, стоплих се, но не можах да заспя. Мислех за Учителя.
към текста >>

57. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Отде придобихте този навик?
Всеки от вас е имал, па и сега има по един или повече приятели, които обича. Питам: След като сте дружили няколко години с тях, не сте ли си казали някоя обидна, горчива дума? - Казали сте си. И какво правите след това? - Дадете си гръб един на друг и след време се помирите. Отде придобихте този навик? Какво правите пък, когато обичате някого? Обръщате лицето си към него, искате и той да ви гледа, и вие него да гледате. Който не ви обича, гърба си обръща към вас, а който ви обича, лицето си обръща към вас. Според окултизма адът и небето се различават именно по това. Като отидете в ада, ще видите, че всички негови жители обръщат гърбовете си към Бога и казват: „Не искаме да знаем за Бога!
към текста >>

58. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Казвам, който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи от някакъв недъг или от някакъв лош навик... Щом те дошли тук, никаква гърбица, никаква болка, никакъв недъг не трябва да имате.
В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, с низши мисли, от които трябва да се освободим... От няколко дена насам работниците от невидимия свят туриха в ход своите чистачки: бури, ветрове, дъжд, сняг, депресии. По този начин те пречистиха въздуха на далечно разстояние. Те запушиха всички канали, от дето биха могли да дойдат нечисти мисли. Благодарение на техните грижи днес вие се радвате на ясен, слънчев ден, на чист и здрав въздух. („Благословена между жените", стр. 60) Казвам, който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи от някакъв недъг или от някакъв лош навик... Щом те дошли тук, никаква гърбица, никаква болка, никакъв недъг не трябва да имате. Всички болки, всички недъзи трябва да оставите във водата и да отидете в дома си свободни. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух и ще се молите по няколко пъти на ден." („Любов към Бога", стр. 134) „Някой казва: Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари.
към текста >>

59. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Младият Петър напредваше не толкова от по-добрата обстановка, отколкото от навика му да мисли, да прониква във всичко.
Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хатърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови Пазар, с него отиде и Петър. В Хатърджа - в оня край на черквицата, където беше оставено отделно място за училище, Петър започна своето образование. Там научи да чете буквите на черковнославянското писмо и да срича нещо от Псалтира. В Нови Пазар обстановката бе по-добра. Там имаше по-добре уредено първоначално училище и по-опитни учители. Младият Петър напредваше не толкова от по-добрата обстановка, отколкото от навика му да мисли, да прониква във всичко. Той се отличаваше от другите деца и винаги гледаше да бъде далече от шумните им игри. Младежката му любознателност търсеше нещо ново, но нямаше откъде да го вземе, освен от природата, която обичаше и усърдно наблюдаваше. Семейството на свещеник Дъновски, освен най-голямата дъщеря Мария, имаше още едно момче Атанас, което беше с година-две по-голямо от Петър. Това момче носеше това име вероятно заради името на дядото Атанас, бащата на Добра. Този Атанас, дете на същите родители, беше основно различен от своя брат.
към текста >>

Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави изводи от дребни на вид явления, които крият в себе си законите на живота.
Тези години, които съответствуват на възрастта от прогимназията, са годините, които човек преминава от детство в юношество. Това е една преходна възраст, когато младежът се формира физически и когато се установяват някои от основните белези на душевността. Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен. У него се оформят някои дарби, които се пробуждат сами по себе си непринудено и естествено. Той учи уроците си, но научава от тях неща, които другите не виждат и не проумяват. Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави изводи от дребни на вид явления, които крият в себе си законите на живота. Тези закони за пробудения дух на младежа са много ясни и в тях той вижда намесата на мъдрост. Още от тези години на ранната младост, години, които много от момчетата изживяват в романтични авантюри, юношата Петър научава изкуството да се съсредоточава и да дири в явленията „разума" на света. Още тогава той полага основите на своя мироглед. Животът му следователно се отличава доста много от живота и постъпките на неговите другари и съученици. Все пак той дружи с момчетата, има внимателно и разумно отношение към тях и понякога ги изненадва с качества, каквито не подозират, че притежава.
към текста >>

60. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

Има случаи в живота на хората, когато някой човек неочаквано влиза в известен навик, характерен за някой от неговите предци, и този навик се превръща в груб господар както на мисълта, така и на чувствата му.
Не е лесно на тези, които се борят със своите недъзи. Не е лесно, но е много съществено. Духовният свят високо оценява усилията на такъв, който се е заел с тях. Трудно е да устоиш и да не тръгнеш по един наклон, създаден от твоите родове. Но ако успееш да отхвърлиш от себе си недъзите на родовете си, ти си гениален. Има случаи в живота на хората, когато някой човек неочаквано влиза в известен навик, характерен за някой от неговите предци, и този навик се превръща в груб господар както на мисълта, така и на чувствата му. В такъв случай борбата е трудна, но с постоянство в усилията си и с вяра в Божественото начало, вложено у него, както и с помощта на невидимите помагачи, се идва до победа. Ученикът: В каква посока трябва да бъдат насочени усилията на ученика, ако му се наложи такава борба? Учителят: Всеки човек, а още повече всеки ученик трябва да има една основна Божествена мисъл, която да е станала ръководно начало в живота му. Никакво външно внушение или такова, което е възникнало в самия него, не бива да засенчва блясъка на тази основна мисъл. Тя трябва да бъде неговата светлина и неговата основна мярка и ориентир за всяко нещо в живота му.
към текста >>

61. МУЦИНКА - Борис Николов

Не можах да се въздържа и по навик подвикнах: „Муцинка!
Напразно търсех с очи да ги видя в двора. Нямаше ги два-три месеца. Тъжно ми беше за моите приятели, чувствах празнота. Един ден вече предавахме обекта, в двора беше събрана голяма комисия: архитекти, инженери, техници и официални лица. Изведнъж гледам – вън, по пътя, вървят моите биволи и както винаги теглят тежко натоварена кола. Не можах да се въздържа и по навик подвикнах: „Муцинка! “ Колата спря. За миг големите уши разкроиха пространството. В следващия миг биволите се устремиха към мене с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата. Комисията се разбяга в паника: „Какво става с биволите?! “ Стопанинът им вика и тича след тях.
към текста >>

62. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Придобиването на този полезен навик помага след това и в ежедневния живот: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после - на петите.
Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центърът да е Слънцето. " Той дава и конкретен съвет как да поддържаме изправена стойката си по време на паневритмичния танц. Придобиването на този полезен навик помага след това и в ежедневния живот: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после - на петите. Така ще избегнете сътресенията на гръбначния стълб." От позициите на теорията за тройната полярност в човешкото тяло ръцете и краката служат като рецептори и трансмитери (антени) на силите, които преминават през тялото. Движенията на крайниците описват фигури и линии пред тялото - активната му предна част. Тези енергии се формират и уравновесяват в рамките на паневритмичния цикъл. След това енергиите, които са в повече, се насочват към задната част на тялото (която е отрицателна, пасивна), откъдето те се отправят към Земята. В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на Земята.
към текста >>

63. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Имаме навика често да споделяме плановете и мечтите си с близки и не толкова близки хора.
В подкрепа отново ще му бъде способността да отличи истината от неистината, сянката от реалността. Ако ли пък не е сигурен в оценката си, най-добре е да остане в мълчание. Тогава рискът да сгреши е по-малък, особено ако в думите, които му идват на устата, е заложен динамитът на разрушението. Някои мъдри люде са предложили за такива случаи човек първо да преброи на ум до 40, а едва след това да проговори. Ако все още е сигурен, че си заслужава, разбира се... Имаме навика често да споделяме плановете и мечтите си с близки и не толкова близки хора. Сякаш се стараем да убедим и тях, и себе си, че това, което споделяме, е реално, напълно осъществимо, едва ли не в кърпа вързано. И забравяме народната мъдрост: „Да не чуе дяволът! “ Откъде е произлязла тя? Мъдростта на българския народ извира от хилядолетния му опит и притежава дълбоки духовни корени. Някои от нашите поговорки и пословици като че ли са излезли направо от учебник по езотерично познание.
към текста >>

64. Мозъчните центрове, които са извън покривката на косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Много обаче зависи от навика и от средата, в която са поставени, за да се развие повече или по-малко този център при човека.
По същото направление по-нататък е мозъчният център, който тласка човека към ред, порядък, план и правила, когато ще има да се осъществява някоя задача - Г - точка. Този център способствува да се развие у човек любов към методичност и ред в разпределение на предметите, в обстановката, в която живее, и в работата, която има да извършва. Такива хора спазват времето за всяка работа и мястото за всички предмети около тях. Прецизни са във всяко нещо и когато са се ангажирали да отидат на определено място, точно в определеното време са там. Държат се чисто, спретнато и с порядък по отношение на своята външност. Много обаче зависи от навика и от средата, в която са поставени, за да се развие повече или по-малко този център при човека. Този център е добре развит при онези оратори, които умеят системно да излагат своите мисли, а също и при хора, забележителни със своите административни способности. Когато този орган е слабо развит, хората са разсеяни, небрежни, създават безредие. На края на веждите, на самия ръб, на самия завой на челото е способността за боравене с числата, способността за лесно пресмятане, точка Д. Тук се касае само за пресмятане и прости изчисления. Други способности са необходими, за да бъде човек отличен математик.
към текста >>

65. Пръв контакт и жестове - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Човек, който има навик да държи ръцете си зад гърба, обикновено е зает с мисли и планове, които укрива и е дълбоко вглъбен в тях.
Колкото по-често показва дланта си, толкова той е по-откровен, по-достъпен за разбиране. Скритите хора, когато говорят, не показват дланта си. В това отношение е характерен жестът на много търговци от Ориента, които затулват палеца си и крият дланите си при разговор с клиента. Известно е, че когато Ленин е държал реч, размахвал дясната си ръка, свита в юмрук, което показва решителност и възбуда. Всички Велики Учители, които са посветили безкористно своята дейност и своя живот за благото на човечеството, са придружавали учението си с меки жестове и открити длани. Човек, който има навик да държи ръцете си зад гърба, обикновено е зает с мисли и планове, които укрива и е дълбоко вглъбен в тях. Този жест е бил характерен за Наполеон. Навикът да се държат едната или двете ръце в джобовете говори за прикритост, стига да не е студено. Ако при говорене енергично се жестикулира, това говори за човек с бурен темперамент и една по-емоционална натура. Когато един човек при посещение докосва с ръка ухото си, чертае линии с пръстите на краката си по земята или пък държи двете си ръце скрити зад гърба си, това показва, че целта на неговото посещение има скрит характер - говори за едно, а иска да подразбере нещо друго. Ако пък се стреми да държи ръцете си затворени и да ги крие, то това е признак за желание да ни измами.
към текста >>

Навикът да се държат едната или двете ръце в джобовете говори за прикритост, стига да не е студено.
В това отношение е характерен жестът на много търговци от Ориента, които затулват палеца си и крият дланите си при разговор с клиента. Известно е, че когато Ленин е държал реч, размахвал дясната си ръка, свита в юмрук, което показва решителност и възбуда. Всички Велики Учители, които са посветили безкористно своята дейност и своя живот за благото на човечеството, са придружавали учението си с меки жестове и открити длани. Човек, който има навик да държи ръцете си зад гърба, обикновено е зает с мисли и планове, които укрива и е дълбоко вглъбен в тях. Този жест е бил характерен за Наполеон. Навикът да се държат едната или двете ръце в джобовете говори за прикритост, стига да не е студено. Ако при говорене енергично се жестикулира, това говори за човек с бурен темперамент и една по-емоционална натура. Когато един човек при посещение докосва с ръка ухото си, чертае линии с пръстите на краката си по земята или пък държи двете си ръце скрити зад гърба си, това показва, че целта на неговото посещение има скрит характер - говори за едно, а иска да подразбере нещо друго. Ако пък се стреми да държи ръцете си затворени и да ги крие, то това е признак за желание да ни измами. Ако ръцете са отворени и се клатушкат свободно, това показва нерешителност, изобщо колебливи движения. Нормалното затваряне на ръцете показва решителност.
към текста >>

66. Ноктите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Навикът да се хапят и гризат ноктите говори за нервност, ненормална чувствителност, предизвикваща свади, препирни, а също и възможност за стомашни страдания.
Много тънки, меки нокти са признак на слаба костна и мускулна системи, изобщо на слаба телесна конструкция, деликатно здраве и слаба воля. Прекалено твърдите и чупливи нокти показват злоба, болезнено самолюбие, насилнически характер, жажда за пари. Нокти плоски, широки, малко извити нагоре са присъщи на хора, които искат да се представят за това, което не са, и лесно се отклоняват от правдата. Плоски, лопатовидни нокти показват усърдни, но недоброжелателни, твърдоглави, горди, но правдиви по дух хора. Плоски нокти показват хора предпазливи, наивни, с мекота, изобщо - лимфатични по темперамент. Навикът да се хапят и гризат ноктите говори за нервност, ненормална чувствителност, предизвикваща свади, препирни, а също и възможност за стомашни страдания. Къси, меки нокти с надвиснали по краищата им кожни гънки са признак на силна чувствителност (куртизанки). Много късите нокти при жена показват страдания на яйчниците. Бразди по дължината на ноктите означават нервност и смущение в храносмилателната система. Вдлъбнатини и дупки по ноктите показват смущения в далака. Цепене на ноктите в края, подобно на слюда, показва заболяване от тении и глисти.
към текста >>

67. От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Това са малки правила, които трябва да станат навик за всеки културен човек.
Социална насоченост. Връзка между дом и училище. Наблюдение на природата. Игри, песни, приказки, стихотворения и ръчна работа Първият ден обикновено е заангажиран с медицински преглед, който евентуално би могъл да се слее със записването, така че денят 15 септември да бъде посветен на първата връзка, която децата ще установят с учителката и с обстановката на детската градина. Още при първата среща децата чуват кроткия глас на учителката, която им дава необходимите наставления за училищния ред и дисциплина: внимателно и тихо движение из коридорите и стаята; изтриване обувките при влизане; окачване шапката и палтото; тихо отваряне и затваряне на вратата; тихо местене на столчетата и пр. Това са малки правила, които трябва да станат навик за всеки културен човек. През първата седмица било чрез песен, игра, приказка или беседа ще подчертаем горните навици, тъй като първите впечатления определят до голяма степен дисциплината за през цялата година. Необходимо е да бъдем последователни и изискани в отношенията си с децата. В интереса на работата е учителката да бъде неотлъчно при децата. Една от първите ни игри може да бъде на „Имена", както и „Истинският победител", „Троп-троп" и др. При първата игра ще се запознаем с имената на децата, при втората ще се справим с тихото местене на столчетата и съобразителност, а при третата — със създаване навик за общуване.
към текста >>

При първата игра ще се запознаем с имената на децата, при втората ще се справим с тихото местене на столчетата и съобразителност, а при третата — със създаване навик за общуване.
Това са малки правила, които трябва да станат навик за всеки културен човек. През първата седмица било чрез песен, игра, приказка или беседа ще подчертаем горните навици, тъй като първите впечатления определят до голяма степен дисциплината за през цялата година. Необходимо е да бъдем последователни и изискани в отношенията си с децата. В интереса на работата е учителката да бъде неотлъчно при децата. Една от първите ни игри може да бъде на „Имена", както и „Истинският победител", „Троп-троп" и др. При първата игра ще се запознаем с имената на децата, при втората ще се справим с тихото местене на столчетата и съобразителност, а при третата — със създаване навик за общуване. Така, под формата на различни забавления, видове маршировки, игри и др„ ще научим децата на ред и самодисциплина. За изпълнение на казаното ще внимаваме от първия до последния ден на учебната година, тъй като имаме задачата да създадем навици у децата за цял живот. За да свикнем малките да бъдат чисти и спретнати, правим всекидневен и седмичен преглед. Не по-малко важно е да свикнем децата да пазят ред и чистота около себе си. Всеки предмет в стаята има свое място и ние трябва на време да обърнем вниманието на малките към това.
към текста >>

68. 1. Без редица, но с ред. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

* * * С нужното внимание, повтаряхме всеки ден горния урок, за да стане навик на всяко дете.
Умни деца сте вие. Хайде сега да си попеем. Коя песен искате? — „Сбогом птички" — Да почнем тихо и сладко, като славейчета. Изпяхме няколко песни. * * * С нужното внимание, повтаряхме всеки ден горния урок, за да стане навик на всяко дете. Не само това, но скоро го разширихме — при миене, обличане, при игра с играчките, при кукленската къща и изобщо прилагахме към всеки случай без редица, но с ред. Първи е този, който е най-внимателен. Мое е само свободното място. И така, с кротост и търпение, към хармонична свобода и самодисциплина. Стадния ред сковава и ограничава духа.
към текста >>

69. 9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ако всеки от нас има навика от детинство да направи по едно добро в седмицата на нуждаещите се около него, несъмнено че днес не би имало толкова много нещастни.
Решихме по възможност подаръците да са приготвени от самите нас, като: папки за писма, пепелници, чашки вода, салфетки, солници от глина, вази, цвят и пр. Живеейки с идеята за ранените, сетихме се и за бедните деца. Веднъж отидохме в един работнически детски дом, сприятелихме се с бедните другарчета, играхме весело и на тръгване им взехме адресите да им отидем за Коледа на гости. Всяко дете си избра по другарче и с ентусиазъм се залови да му приготвя подарък, в ролята на джудженце, за 'да го занесе на Коледа като дядо Коледа. Атмосферата в училище стана весела, възторжена и изпълнена с трудещи се творпи, които работеха за да зарадват другите. Ако всеки от нас има навика от детинство да направи по едно добро в седмицата на нуждаещите се около него, несъмнено че днес не би имало толкова много нещастни.
към текста >>

70. Подражателни игри. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

От голяма полза би било за децата ако имаме навика да отделяме всеки ден по 10—15 минути за гимнастика.
ПОДРАЖАТЕЛНИ ИГРИ Цялата природа и окръжаващият ,ни живот ни предлагат богато изобилие от идеи за подражателни игри. Много често самите деца заиграват на зайченца, птички, пчели, косене, сеитба, дървари, часовник, миньори, плувци, цветя и пр. Редица подръжателни игри можем да ги организираме в ритмични и да ги прилагаме в всекидневната си работа за гимнастика и окършване на тялото. От голяма полза би било за децата ако имаме навика да отделяме всеки ден по 10—15 минути за гимнастика. Детската игра изобщо, отключва най-широко детските възможности и е естествен възпитателен път, по който ще създаваме характери.
към текста >>

71. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

Това е разсъждаването на тези, които имат навика да не мислят сами и които предоставят на мними авторитети да държат съзнанието им в пелени“.
„Мнозина казват: „Но защо да се търси? Вие не ще откриете нищо. Това са недостъпни тайни, който Бог запазва за себе си“. Винаги е имало хора, които са предпочитали невежеството пред знанието. С такъв начин на мислене и на действуване, който много пъти до сега е бил прилаган и към астрономията, ние не бихме могли да узнаем нищо. Това е разсъждаването на тези, които имат навика да не мислят сами и които предоставят на мними авторитети да държат съзнанието им в пелени“. И след като в продължение на близо 600 страници той разглежда подробно голямо число от тия тайнствени явления, засвидетелствувани, проверени и доказани от него и от много други, той казва в заключение: „Документите, представени в този том на вниманието на приятелите на истината, далеч не обгръщат общия сбор на психическите феномени, но те са достатъчни за да извлечем от тях неколко предварителни заключения. „Целта на тези изследвания е да узнаем дали човешката душа съществува като същност, независимо от тялото и дали тя преживява неговото разрушение. „Е добре! фактите, които току що изложихме, пледират почти всички, в полза на това съществуване. Хипотезата за физически, механически, физиологически влияния, не може да ги обясни. Думата душа, дух, психична същност, е по-подходяща за тия явления.
към текста >>

72. Дълбокото дишане сутрин - Сава Калименов (1901 - 1990)

Всеки, който иска да се ползува от дълбокото дишане, трябва да си създаде един навик: всека сутрин, след ставане, да прави поне по неколко дълбоки дишания, при пълно спокойствие и съсредоточение на мисълта.
Тогава човешкото тяло, току що излязло от състоянието на продължителната неподвижност през време на съня, се нуждае най-много и е най-склонно към вътрешната гимнастика, към обливащия цялото ни етерно тяло магнетичен душ на дълбокото дишане. Тогава ние имаме най-много шансове да използуваме в максималната достъпна нам степен жизнената енергия, праната на въздуха. Не е все едно да дишаш денем, в най- големия зной на горещия летен ден и — сутрин, когато приятната свежест и леката прохлада на утрото като че ли сами те карат да отваряш по- широко гърдите си за чистия въздух. Не е все едно, да се опитваш да дишаш дълбоко и спокойно тогава, когато си погълнат от грижите на деня и — сутрин, когато още не си влязъл непосредствено във водовъртежа на дневните събития и задължения. Не е все едно, да дишаш праха и нечистия, застоял въздух на града, работилницата или канцеларията и — този на откритото поле при една сутринна разходка вън от града или на открито в градината. Всеки, който иска да се ползува от дълбокото дишане, трябва да си създаде един навик: всека сутрин, след ставане, да прави поне по неколко дълбоки дишания, при пълно спокойствие и съсредоточение на мисълта. Особено през пролетта и лятото това трябва да става ден след ден, постоянно, без да се пропуска никога, така, че да може да ни стане една неизбежна потребност: то ще се превърне в навик и ще почнем да го практикуваме без всякакви усилия, без да мислим за него. Освен сутрин, хубаво е да свикнем да правим дълбоки дишания също така и на обед, преди ядене, а също така и вечер, преди лягане. Ако пък през време на работа сме лишени от чист въздух, ние трябва да използуваме всяко излизане на открито, особено вън от града, за да дишаме дълбоко. Като настояваме в това направление, постепенно дълбокото дишане ще ни стане навик, който ще се проявява, ако не постоянно, то поне периодично.
към текста >>

Особено през пролетта и лятото това трябва да става ден след ден, постоянно, без да се пропуска никога, така, че да може да ни стане една неизбежна потребност: то ще се превърне в навик и ще почнем да го практикуваме без всякакви усилия, без да мислим за него.
Тогава ние имаме най-много шансове да използуваме в максималната достъпна нам степен жизнената енергия, праната на въздуха. Не е все едно да дишаш денем, в най- големия зной на горещия летен ден и — сутрин, когато приятната свежест и леката прохлада на утрото като че ли сами те карат да отваряш по- широко гърдите си за чистия въздух. Не е все едно, да се опитваш да дишаш дълбоко и спокойно тогава, когато си погълнат от грижите на деня и — сутрин, когато още не си влязъл непосредствено във водовъртежа на дневните събития и задължения. Не е все едно, да дишаш праха и нечистия, застоял въздух на града, работилницата или канцеларията и — този на откритото поле при една сутринна разходка вън от града или на открито в градината. Всеки, който иска да се ползува от дълбокото дишане, трябва да си създаде един навик: всека сутрин, след ставане, да прави поне по неколко дълбоки дишания, при пълно спокойствие и съсредоточение на мисълта. Особено през пролетта и лятото това трябва да става ден след ден, постоянно, без да се пропуска никога, така, че да може да ни стане една неизбежна потребност: то ще се превърне в навик и ще почнем да го практикуваме без всякакви усилия, без да мислим за него. Освен сутрин, хубаво е да свикнем да правим дълбоки дишания също така и на обед, преди ядене, а също така и вечер, преди лягане. Ако пък през време на работа сме лишени от чист въздух, ние трябва да използуваме всяко излизане на открито, особено вън от града, за да дишаме дълбоко. Като настояваме в това направление, постепенно дълбокото дишане ще ни стане навик, който ще се проявява, ако не постоянно, то поне периодично.
към текста >>

Като настояваме в това направление, постепенно дълбокото дишане ще ни стане навик, който ще се проявява, ако не постоянно, то поне периодично.
Не е все едно, да дишаш праха и нечистия, застоял въздух на града, работилницата или канцеларията и — този на откритото поле при една сутринна разходка вън от града или на открито в градината. Всеки, който иска да се ползува от дълбокото дишане, трябва да си създаде един навик: всека сутрин, след ставане, да прави поне по неколко дълбоки дишания, при пълно спокойствие и съсредоточение на мисълта. Особено през пролетта и лятото това трябва да става ден след ден, постоянно, без да се пропуска никога, така, че да може да ни стане една неизбежна потребност: то ще се превърне в навик и ще почнем да го практикуваме без всякакви усилия, без да мислим за него. Освен сутрин, хубаво е да свикнем да правим дълбоки дишания също така и на обед, преди ядене, а също така и вечер, преди лягане. Ако пък през време на работа сме лишени от чист въздух, ние трябва да използуваме всяко излизане на открито, особено вън от града, за да дишаме дълбоко. Като настояваме в това направление, постепенно дълбокото дишане ще ни стане навик, който ще се проявява, ако не постоянно, то поне периодично.
към текста >>

73. Дишането и продължителността на живота - Сава Калименов (1901 - 1990)

Да се научим да дишаме дълбоко, да привикнем към упражненията 33 дълбоко дишане, като ги правим редовно и така ги превърне м в навик, с това ние вече сигурно удължаваме нашия живот, правейки го същевременно по-здрав, по-радостен, по-успешен.
Човек винаги може да измени повече или по-малко от това, което съдбата му предоставя във форма на възможности. Не бива да се забравя, разбира се, че той може, както да подобри, така също и да влоши известни възможности, известни изгледи за своя живот, в зависимост от своето поведение. Всичко това ще рече, че, обикновено, т. е. в повечето случаи, човек наистина може да продължи, или пък да съкрати живота си, той може да подобри или да влоши своето здраве, според това, как постъпва. И едно от най-мощните средства за продължение на живота ни е дишането. Да се научим да дишаме дълбоко, да привикнем към упражненията 33 дълбоко дишане, като ги правим редовно и така ги превърне м в навик, с това ние вече сигурно удължаваме нашия живот, правейки го същевременно по-здрав, по-радостен, по-успешен. Както и по-рано казахме, изисква се настойчивост. С малки, откъслечни усилия големи резултати не могат да се достигнат. Само постоянството може да ни даде трайни и съществени резултати. И нашето постоянство в упражненията за дълбоко дишане не може да не бъде богато възнаградено. От него ний ще получим много повече, както за нашето здраве, така и за нашия успех в живота, отколкото чрез много други, досега употребявани средства.
към текста >>

74. Превъзмогване на автоматичното - Георги Радев (1900–1940)

Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина.
Но докато всичко това у поменатите субекти става вън от съзнателния контрол на тяхната воля, докато у тях тия дремещи в подсъзнанието им сили се пробуждат под влиянието на една чужда воля, у адепта те се поставят в движение под контрола на собствената му воля. И там е една от разликите - да не споменаваме за други различия от интелектуално и морално естество - между медиум и адепт. Същото е и с много от физиологичните процеси, които се извършват в организма на човека независимо от неговата воля, като Запример тупането на сърцето, кръвообращението, храносмилането и пр. На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с пулса на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н. Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля. Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина. Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно. Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори. Органически и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация. Ние можем да направим лампите да светнат с едно просто врътване на ключа.
към текста >>

Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори.
На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с пулса на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н. Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля. Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина. Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно. Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори. Органически и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация. Ние можем да направим лампите да светнат с едно просто врътване на ключа. За това не се изисква кой знае какво усилие и опит. Едно просто движение, което и децата могат да направят. Но за самата юзина, където се произвежда тока, за нейната уредба и устройство, за самата електрическа енергия и нейното превръщане в светлина - проблеми, над които са си бъхтали умовете цели поколения от учени - обикновените хора или нищо не знаят или имат смътни представи, почерпени от популярни съчинения.
към текста >>

Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика.
За тях всичко е механизъм - мъртъв, бездушен. Дори и човекът е превърнат в психофизичен автомат. Ето защо, днешният човек не цени нищо според собствената му стойност - ни дивно устроеното си тяло с неговите могъщи, скрити възможности, ни околната природа, от която черпи всички блага. Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар. Но затова пък и тя не му разкрива магичните сили, които се таят в нея Съвременният човек също тъй несъзнателно диша и въздуха - извор на жизнен елексир за неговото съществувание - ала не познава същинската му цена. Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика. Наистина, Живата Природа припомня понякога на човека великата ценност на "обикновените неща". Вижте човека, кога се разболее. Лишен от възможността да се движи, прикован на легло, той ясно съзнава, какво ценно нещо е изгубил преди всичко - способността да ходи! Ако го боли око, ухо, стомах, ако го боли ръка, крак, ако са заболели дробовете му, та не може свободно да диша, той съзнава ясно тогава, от какво велико благо е лишен. И след като оздравее и може да излиза на чист въздух и слънце, с каква радост, с какво освежено чувство диша той въздуха, с какво умиление се оставя да бъде милван от слънчевите лъчи. Всичко му се вижда сякаш ново, свежо.
към текста >>

75. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Особено нетърпим бил за Петър придобитият в семействата им навик да се клеветят.
Не става дума за кой знае каква философия или знание, но това, което е внесъл там, е било наистина нов, свеж дух, различен от тогавашното официално първоначално образование. Децата и той непрекъснато били извън класната стая, ученето било в жив контакт с природата, с пътя, нивата, градините, гората. Всъщност Големите му уроци идели извън академичната програма - той бил Учител в истинския смисъл на думата. Като във всяко тогавашно село, не всичко било спретнато и чисто (за да сме снизходителни). Той учи децата на чистота; и след месец-два само те стават млади ратници на хигиената в Хотанца. Особено нетърпим бил за Петър придобитият в семействата им навик да се клеветят. Това било единственото, което го изваждало от ведрото му настроение. Изслушвал търпеливо какво имат да кажат и след това сърдито настоявал от тях да му докажат, че те са по-добри от съученика, който са клеветили, за да имат правото да го упрекват. Въпросът с побоите между тях се решавал без каквото и да било колебание и не съвсем по принципите на Бялото братство; в края на краищата в оная, кажи го юношеска възраст на Учителя, те не били още формулирани. Дънов хващал побойниците за ушите и ги изправял пред класната дъска - и бития, и този, който го е бил. И правел това тяхно стоене там така жалко в очите на съучениците им, че да не им се искало за заемат някой ден мястото им.
към текста >>

76. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Телескопичен блик „Някога, някоя неделна сутрин, като се окъпех, както ми беше навикът, сядах на огрения праг от изгрев слънце до обяд, обвит в блянове, сред борове, цикория и смрадлика, в необезпокоявана самота и пълен покой и птиците пееха наоколо или пърхаха тихичко през колибата, докато слънцето почнеше да се спуска през западния ми прозорец или някоя товарна каруца се чуеше далеч по шосето и ме подсетеше за изтеклото време.“ („Уолдън“) И сега, докато прехвърчаше последният обезсилен пролетен сняг, Петър отиде да види мястото на колибата.
И назад към ароматите на Персия: „Вагх о Бахар“. И розовата градина: „Гюлестан“. „Ануари Сухаили“. Джонсъновият том из санскритската класика: „Сакунтала“. Броят се на пръстите на двете ръце и ще остане пръст да се подпре бузата, когато седне на прага на колибата си. Телескопичен блик „Някога, някоя неделна сутрин, като се окъпех, както ми беше навикът, сядах на огрения праг от изгрев слънце до обяд, обвит в блянове, сред борове, цикория и смрадлика, в необезпокоявана самота и пълен покой и птиците пееха наоколо или пърхаха тихичко през колибата, докато слънцето почнеше да се спуска през западния ми прозорец или някоя товарна каруца се чуеше далеч по шосето и ме подсетеше за изтеклото време.“ („Уолдън“) И сега, докато прехвърчаше последният обезсилен пролетен сняг, Петър отиде да види мястото на колибата. Бяха му казали в музея на Антикварното дружество, че бараката я няма. Беше видял там снимки от нея, правени дълго след като Торо я беше напуснал преди четиридесет години. Вече без прозорче и без врата под стволовете на правите кленови дървета. Между вещите, направени от нейните дъски, имаше диплянка с обяснение, че след като Торо я е напуснал, колибата била продадена, после я използвали за складче - нямала даже два метра и половина на три! След това собственикът взел да я разглобява, за да кърпи с нея други свои работи и веднъж с разграден покрив, каквото останало там било прибрано от туристи и почитатели за спомен - дъски, пирони, отделни трески дори! Пътеката до колибата бе ясна; много хора очевидно посещаваха мястото й. Езерото вече се виждаше на юг между дърветата, когато зърна леката издатина на земята, където бе стояла тя.
към текста >>

77. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Това е необходимо особено при момченцата, защото често пъти един много сериозен лош навик в по-късния период от живота им може да произтича от триенето на твърде тесните дрехи.
Може да спре да имитира толкова, колкото може да спре водата, която се спуска по голям наклон. Ако ние ядем храна, която има много подправки, а дадем на детето друго ядене и му кажем, че нашето не е добре за него, тогава то няма да бъде в състояние да ни подражава, но ние насаждаме апетит за такава храна в него. Когато то порасне и може да си достави удоволствие е този вкус, той ще го направи. Следователно, внимателните родители трябва да се въздържат от тези храни и напитки, които не желаят да употребява тяхното дете. Що се отнася до облеклото, можем да кажем, че по това време детето би трябвало изобщо да не забелязва половите си органи и следователно дрехите би трябвало да бъдат (предимно) свободни през цялото време. Това е необходимо особено при момченцата, защото често пъти един много сериозен лош навик в по-късния период от живота им може да произтича от триенето на твърде тесните дрехи. Въпросът за с наказанието също трябва да бъде взет под внимание: това също е един важен фактор през цялото време на осъзнаване на половата принадлежност и трябва да бъде внимателно избягвано. Колкото и трудно да се контролира едно дете, то не може да не реагира на метода за възнаграждение при добри дела и на отнемане на привилегиите при неговото непослушание. Освен това, ние познаваме факта, че боят пречупва духа на едно куче, а се оплакваме, че някои хора са развили безхарактерност вместо достойнство - че им липсва воля. До голяма степен това се дължи на безжалостно биене в детството. Нека родителят да погледне на това от гледна точка на детето.
към текста >>

НАГОРЕ

0.55019497871399