Търсене в текстове за 'Навик'

Галилей Величков (1911-1985)

Имах такъв навик - когато напусках "Изгрева" и слизах в града, където живеех - винаги да поглеждам светещия прозорец.
"Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите" Една лятна вечер бях останал на гости при приятели на "Изгрева" и разговаряхме до късна доба. Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на Учителя. Имах такъв навик - когато напусках "Изгрева" и слизах в града, където живеех - винаги да поглеждам светещия прозорец. Но сега беше много късно. За моя изненада прозорецът светеше. Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех. Постоях под прозореца известно време. По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре небето, протяга ръка, поглежда към земята и се прибира.
към текста >>

2. 2_08 Пророческа дарба

Галилей Величков (1911-1985)

Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен.
Не очаквах такъв обрат. От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята. Бях безпомощен. А те имаха метод да се справят с разни проповедници, които идваха често тук при тях. Но това нещо аз не го знаех. Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен. Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда? А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам". "Каква дарба? " "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество? " "Не, нямам такава дарба - сърдито отговарям аз.
към текста >>

3. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши.
Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към масата и попита: "Ами това какво е? " От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя. Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва. "Ами това какво е? " И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар. Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши. "Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз. "Хубаво - това е така. Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал? " Аз промълвих: "Милиони години". "Добре. Ами за този бръмбар?
към текста >>

4. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Затова вие трябва косъм по косъм, навик по навик, заблуждение по заблуждение да отхвърлите от вас, за да се освободите от стария живот.
След беседата, Учителят дава една задача на учениците от Школата. Раздава им по групи пликовете с косите на Методи и нарежда да ги преброят. Броят ги цяла седмица и следващия път те съобщават, че са изброили триста и шестдесет хиляди косми. Чакат пояснение от Учителя. "Колкото косми преброихте, толкова са лошите навици и погрешки, които вие носите от света в тази Школа. Затова вие трябва косъм по косъм, навик по навик, заблуждение по заблуждение да отхвърлите от вас, за да се освободите от стария живот. След това ние ще ви пременим в нови одежди. Новата одежда се дава само от Духа Господен." Учителят спира за миг и поглежда към стола, на който седи Методи Константинов. Методи знае, че това се отнася за него, но другите в салона не го познават вече, защото той е пременен и преоблечен с дрехите, дадени му от Учителя, и остриган. След този случай, представителят на анархистите в Школата научи един урок и един закон - че за да се посее нещо ново в душата на човека, трябва да го освободиш от всичко старо. В Школата не могат да растат заедно на едно и също място и в едно и също време житното зърно и бурените, и плевелите от живота.
към текста >>

5. 3_63 Новата Голгота

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Аз имах навик много често да чета пред Него някоя книга или някой пасаж и да Го питам за мнението Му.
Още не можеше да си движи добре ръката и крака. Четох Му един разказ от Селма Лагерльоф, после - легендите за Гьосте Берлинг. Учителят си даваше мнението за тях. Жалко, че ни ги записвах тези неща. Но говореше много бавно. Аз имах навик много често да чета пред Него някоя книга или някой пасаж и да Го питам за мнението Му. Това беше един мой навик още от младите ми години, когато бях при него като частна ученичка и Учителят ми даваше книги да чета, а после ме разпитваше за тях. Та Учителят бе заобиколен с грижа и внимание от страна на всички братя и сестри. Една сутрин виждам, че Учителят слиза сам по стълбите от седемдесет и две стъпала, направени точно по това време от Борис и приятелите и тръгва сам към извора "Ръцете". Аз се приближих към Него, подадох Му ръка и Го подкрепих. Полека-лека отидохме при извора, около нас се събраха вече приятелите и седнахме около извора.
към текста >>

Това беше един мой навик още от младите ми години, когато бях при него като частна ученичка и Учителят ми даваше книги да чета, а после ме разпитваше за тях.
Четох Му един разказ от Селма Лагерльоф, после - легендите за Гьосте Берлинг. Учителят си даваше мнението за тях. Жалко, че ни ги записвах тези неща. Но говореше много бавно. Аз имах навик много често да чета пред Него някоя книга или някой пасаж и да Го питам за мнението Му. Това беше един мой навик още от младите ми години, когато бях при него като частна ученичка и Учителят ми даваше книги да чета, а после ме разпитваше за тях. Та Учителят бе заобиколен с грижа и внимание от страна на всички братя и сестри. Една сутрин виждам, че Учителят слиза сам по стълбите от седемдесет и две стъпала, направени точно по това време от Борис и приятелите и тръгва сам към извора "Ръцете". Аз се приближих към Него, подадох Му ръка и Го подкрепих. Полека-лека отидохме при извора, около нас се събраха вече приятелите и седнахме около извора. Всички бяхме весели, щастливи, радостни.
към текста >>

6. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

Тя имаше навика да превежда свободно от български на френски, като правеше своеобразна редакция, защото смяташе, че ако не се редактирал текстът, то французите нищо нямало да разберат.
Но той бе раздаван в онези времена на преследване, без да се упомене кои са съставителите на този труд. Дори някои го притежаваха, без да знаят кои са го съставили. По-късно аз намерих една художничка, която направи скици на отделните упражнения така, както аз ги показвах. Един екземпляр предадох на Анина Бертоли заедно със скиците, за да бъде преведен на френски и да се издаде във Франция. Тя го издаде в нейното издателство, но нейният превод бе доста свободен и аз не останах доволна от него. Тя имаше навика да превежда свободно от български на френски, като правеше своеобразна редакция, защото смяташе, че ако не се редактирал текстът, то французите нищо нямало да разберат. Защо тя мислеше така, това не мога да кажа. Така тя превеждаше свободно някои текстове от Словото на френски и ги издаваше в едно редактирано от нея списание, наречено "Житно зърно". Ярмила и Мария извикаха фотографа Васко Искренов и той фотографира всяко едно упражнение така, както те го показваха. Направиха го сами, без да ме извикат. Не ми казаха, може би смятаха, че за мен няма място.
към текста >>

7. 100. НЕМИРНИЦИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Децата имали навика да се клеветят едно-друго: „Господин Даскале, този ми направи това, онзи ми направи онова." Идва друг и клевети: „Този ме би, а онзи ме удари." Идва трети.
100. НЕМИРНИЦИТЕ Учителят след завършването на Богословското училище в гр. Свищов, отива и става начален учител в село Хотанца, Русенско. Когато отишъл там и започнал да ги учи в Школото, постепенно се почувствала една особена промяна. Децата имали навика да се клеветят едно-друго: „Господин Даскале, този ми направи това, онзи ми направи онова." Идва друг и клевети: „Този ме би, а онзи ме удари." Идва трети. И той хленчи. „Този ме спъна, а онзи ме ритна." Петър Дънов е даскал. Той мълчи. После казва на детето гдето се обърнало към него: „Ти по-добър ли си от него? Не правиш ли същото като него?
към текста >>

8. 139. РИЦАРЯТ

ТОМ 2

Но този навик остана у мене, всякога да нося нож.
139. РИЦАРЯТ Още от малък обичах да си играя с ножове. Като ученици бяхме намерили в една нива, и то след като я бяха изорали на есен за посев много стари копия, мечове и ножове. Тази нива се казваше „Кървавата нива" - там е имало сражение между болярите и турците, когато са превзели България. Там дълги години изравяхме истински играчки, истински сечива за бой - мечове и ножове. Но този навик остана у мене, всякога да нося нож. Избирам най-хубавите ножове с кама или костур - да се свива. Зиме, лято, на полето или на планината в мен има винаги затъкнат нож. Ето, разбрахте защо нося този нож. Аз съм бил рицар в миналото и то с доспехи, с ризница и копие. А сега само този нож ми е останал.
към текста >>

9. 67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА

Борис Николов

ТОМ 2

Той създава навика в децата да излизат сред природата и да я обичат.
67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА Преди да отиде в Америка Учителят е бил учител в село Хотанца. Като дошъл в селото, почувствала се голяма промяна в училището. Той създава навика в децата да излизат сред природата и да я обичат. Голяма част от знанията се водят на открито. Учителят научава децата и на хигиена, като особено държи на чистотата. Децата са имали лошия навик да се клеветят. Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него? " В скоро време клеветата изчезва от училището.
към текста >>

Децата са имали лошия навик да се клеветят.
67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА Преди да отиде в Америка Учителят е бил учител в село Хотанца. Като дошъл в селото, почувствала се голяма промяна в училището. Той създава навика в децата да излизат сред природата и да я обичат. Голяма част от знанията се водят на открито. Учителят научава децата и на хигиена, като особено държи на чистотата. Децата са имали лошия навик да се клеветят. Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него? " В скоро време клеветата изчезва от училището. Също се биели често. Хване двамата за ушите - единия, който е бит, и другия, който удря, изправя ги на дъската и казва: „Виждате ли ги? И вие сте като тях." Така децата се усмирили, настъпило помирение между тях, за да даде място на песните, които пеели и, на които ги учил новият учител със своята цигулка.
към текста >>

10. І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА

Галилей Величков

Мъчно възприемаха навика към малките разходки.
Опитите на така наречените "братски комуни" бяха първа стъпка и приятелите се увериха, че е назрял момента да имат свои места и свой дом за учение и работа. Дойде момента на горчиво разочарование от преживяните притеснения в малките и неприветливи градски салони. Но така лесно не се пробужда отношението към простора и светлината на обстановката. Започнахме утринните разходки през гората на парка, към изоставените селски ниви. Не идваха всички. Мъчно възприемаха навика към малките разходки. Ето че светлината и въздуха си казаха думата. Приятелите обикнаха Изгрева. Започна палатъчно лагеруване. Помисли се за построяване на нещо малко, колкото да заслони малцината. Малката идея се прие от мнозинството и когато това стана достояние на добрите приятели от провинцията - израсна светла и хубава постройка, облагороди се земята с добри семена и почна да ражда не само плодове.
към текста >>

11. 3.08. Болните сливици

НЕСТОР ИЛИЕВ

Той имаше много хубав глас и пееше народни песни по радио София - от Македония песни; но имаше лош навик - когато се храни с горещо ястие, пие студена вода и разбира се, често получаваше смущения сериозни от сливиците в гърлото.
8. Болните сливици Като говоря лично за себе си, да кажа също и за моя брат Атанас, с 6 години по-малък от мен. Той имаше много хубав глас и пееше народни песни по радио София - от Македония песни; но имаше лош навик - когато се храни с горещо ястие, пие студена вода и разбира се, често получаваше смущения сериозни от сливиците в гърлото. Така, при един такъв случай с него, ние тогава заедно живеехме при майка ми, една цяла нощ той едвам дишаше от възпаление на сливиците. Разбира се, през цялата нощ, с каквото можехме, ние го лекувахме - с лайка, гаргара правехме, но сливиците не спадат. А иначе той беше страхлив - да отиде при лекар и така лекарят там, със своите съоръжения металически да бърка в гърлото му и т.н.- не желаеше. Аз му предложих: „Искаш ли да те заведа при Учителя? " - понеже той Го знае и е идвал на беседи, слушал е беседите и т.н.. „Разбира се, казва, искам." И така сутринта завеждам брат ми с неговите знаменити, свръх увеличени сливици при Учителя.
към текста >>

12. 4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

Аз, по стар навик влязох вътре - да видя и чуя за какво се говори.
аз бях на работа в София, в Министерството на благоустройството. Не познавах никого от Братството. Не знаех и къде се намира. Един ден се движех по улица „Оборище" и стигнах до № 14. И гледам, в един салон влизат хора. Аз, по стар навик влязох вътре - да видя и чуя за какво се говори. И когато влязох в салона, изненадах се много, че аз видях вече познатият Учител, когото за пръв път бях видял в Търново, като човек на средна възраст, с дълга посребрена коса, падаща до раменете. Видях и една позната сестра от по-рано и научих и разбрах, че това е салонът на Бялото Братство, където Учителят държи беседите и лекциите в София. Започнах редовно да посещавам беседите, неделен ден в 10 часа в салона на ул. „Оборище" № 14. През лятото на 1926 г., това беше първият събор, който стана в София на „Изгрева"; понеже съборите вече не се правеха в гр. Търново.
към текста >>

13. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

Обикновено Методи имаше навик да ме спира и след това да му пускам, за да чуе как му звучи неговия глас, да види дали добре звучи.
Всяко изречение трябваше да се запише и нееднократно да се връща магнетофонният запис. Още по-трудно бе целият този написан текст с моя почерк да се продиктува на машинописен текст и да се отбележат по точки всички допълнения към кои страници от предишния текст се отнасят. Машинописният текст бе осъществен от Марийка Марашлиева и бе направен през юли и август 1995 година в нейният дом. При прослушването на текста на магнетофонния запис се оказа, че няма записа на една от пистите към един час и половина. Това бяха последните записи. Обикновено Методи имаше навик да ме спира и след това да му пускам, за да чуе как му звучи неговия глас, да види дали добре звучи. При един от тези опити аз съм забравил да включа клавиша на магнетофонен запис. Така че се лишихме от заключителните слова на Методи. Но магнетофонните записи са над двадесет часа. А това не е малък материал. Това е документален материал.
към текста >>

14. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Онова, което аз записвах, имах навик да си го прибирам, защото се опасявах да не го даде Борис на някой друг човек по стар навик.
Той ще направи беля и ще докара милицията тук." А те ме успокояват. „А, Петко е много добър брат." Доказвам, че са в заблуда, като им казвам, че той е причина да се направят няколко обиски във Варна и в Бургас с неговата криво разбрана деятелност. Борис и Мария не се съгласяват с мене. На следващия път, когато трябваше да работим отново, заварвам Борис Николов и Мария Тодорова посърнали и омърлушени. Разказват ми, че предния ден е дошла милицията, направила е обиск и е обрала всичко. Онова, което аз записвах, имах навик да си го прибирам, защото се опасявах да не го даде Борис на някой друг човек по стар навик. Вече имах няколко горчиви изненади от него. Аз върша работата, а друг дойде и го прибере, и когато аз вдигна скандал, Борис се чуди как е станало това. Така че, аз се обръщам към тях: „Аз какво ви казвах до сега, че няма братя и няма Братство. Има хора, които работят за Учителя и Делото Му и хора, които работят срещу Учителя. Сега разбрахте ли, кои работят срещу Учителя".
към текста >>

15. 7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Имаше навик да преписва и да разпространява.
Занесох архива вкъщи и го проверих. Оказа се, че съм взел само тетрадки с нейната поезия. А онези четири точки, които споменах по-горе ги нямаше. Отивам при Савата и го разпитвам, вече ядосано. Той дава различни обяснения. Имаше навик да преписва и да разпространява. Спомена ми, че е правил препис на екскурзиите на Олга и ги е раздавал на този и на онзи. Аз не можах да разбера защо ще ги разпространява по този начин. Обеща да ги намери, но не можа да ги открие. Така впоследствие даде един свитък, но това беше една част. А другите 3/4 не се намериха.
към текста >>

16. 26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

Аз имах изработен навик още от времето когато бях частна ученичка на Учителя да отивам при него със строго определен въпрос, над който съм работила, за да търся и получа неговото мнение.
Тя беше си извоювала известно влияние в кухнята на Изгрева, думата й се чуваше между сестрите там. Кухнята на Изгрева работеше, имаше дежурни, даваха се общи обеди, а продуктите се купуваха или се донасяха от провинцията от онези приятели, които посещаваха Учителя. Та тази сестра Станка си беше извоювала известно влияние в кухнята, дали чрез волевия си характер, дали чрез командирските си заложби или чрез нещо друго - аз не знаех. Когато старите братя решиха да проведат възбраната към младите и да не посещаваме Учителя то те поставиха именно нея да прислужва на Учителя. Те ни отстраниха. Аз имах изработен навик още от времето когато бях частна ученичка на Учителя да отивам при него със строго определен въпрос, над който съм работила, за да търся и получа неговото мнение. Никога не отивах при него на празни приказки, а с ясно подготвен въпрос, който не можех да разреша. Така понякога отивах при него, сутрин ставах по-рано, за да избегна да се сблъскам на вратата с други посетители. Отивам рано, чукам, чувам неговият отговор и влизам при него в стаята. Тогава заварих поставените от възрастните братя сестра Станка да му прислужва, да мие дъските в приемната му стая или да мете около печката. Приемната стая беше малка стая.
към текста >>

17. 27. ПОСУДАТА

" „Ако не е отмахнат навика има възможност да го повториме и извикаме нови реакции.
Когато хората говорят за любов подразбират жертва. Държавата изисква от своите поданици саможертвание, т.е. да слугуват. Напред, напред трябва* да върви човек, защото времето, което му е определено за учение е много малко. Трябва на хората да им представиш силни контрасти, образи, за да видят противоречието, в което се намират." „Учителю, защо Господ когато прости пак иска поправяне на погрешката? " „Ако не е отмахнат навика има възможност да го повториме и извикаме нови реакции. Човек като има свобода и не е просветен той може да попадне в грешка, да употреби свободата за това, което не е за негово добро. В Божествения свят се срещаш с умовете на хората. В ангелския свят се срещаш с техните сърца. А тука на земята - с тяхните тела. Сърцето и умът - те са същества и с тялото се съединяват в едно.
към текста >>

18. 44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

Той имаше навика като яде диня, да не я реше с нож, а да я издълбава вътре с лъжица, след като е отрязал горе капака на динята.
Така Учителят проповядваше чрез Словото си в Дух и Истина. Един пример. Учителят обичаше дините и приятелите ги донасяха от провинцията. Той ги слагаше на неговият балкон горе да се печат на слънцето. Понякога черпеше с тях посетителите си, друг път сваляше от тях долу и ни черпеше така както се бяхме събрали в някоя група. Той имаше навика като яде диня, да не я реше с нож, а да я издълбава вътре с лъжица, след като е отрязал горе капака на динята. Остави цялата кора непокътната и слагаше отгоре накрая отрязания капак, а тя стоеше като цяла целеничка. Навремето от така издълбаната диня се правеха фенери за децата. Кората се продупчваше във вид на фигури, за да влиза въздух, а вътре се поставяше и се закрепваше една запалена свещ, като отстрани се пробиваха две дупки и се нанизваше канап, за да може да се носи. Когато ставаше тъмно запалваше се свещта, поставяше се капака отгоре и така този светещ фенер се носеше по тъмно. Беше голямо забавление и за деца, и за възрастните, защото през отворите проникваше запалената свещ и тя очертаваше различни фигури, които бяха изрязани в динените кори.
към текста >>

19. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

Като навикне човек да страда не се бои вече и усеща, че страданието му е необходимо, защото чрез него като страда от вътре той се изчиства и после става по-лек."
Те така действуват у всички. Твоите чувства ти пречат, защото не могат да се качат в горната част на челото и да станат разумни. Ако се качат там те ще ти благоприятствуват. При страданията най-много човек да умре, нима те е страх? На страданията докато човек им привикне, докато един път човек се намокри, после мокрият от дъжд се не бои. Като навикне човек да страда не се бои вече и усеща, че страданието му е необходимо, защото чрез него като страда от вътре той се изчиства и после става по-лек."
към текста >>

20. 212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА

Имаше навик когато излезе някой от посещение при Учителя, той го спира, запитва какъв е случая, поради което търси помощта на Учителя, записва всичко, както и думите на Учителя.
Боян се е подпрял на своят бастун и бърже гръмогласно извиква: „Сега, сега, сега". Не говори, а вика от болка и натъртва на думата „сега". Учителят се усмихва, поклаща с глава и добавя: „Хубаво, тъй да бъде както си рекъл". Боян беше нещо като секретар на Братството, защото всичко минаваше през него и той поддържаше безбройна кореспонденция. Непрекъснато се движеше с писалка и тетрадка и записваше всичко онова, което Учителят говореше при частните разговори. Имаше навик когато излезе някой от посещение при Учителя, той го спира, запитва какъв е случая, поради което търси помощта на Учителя, записва всичко, както и думите на Учителя. Беше авторитет за всички. Веднъж Боян бе решил да осъществи една своя идея и потърси моята помощ. Аз не бях готова за нея, смутих се и се запитах, какво ли цели с нея. Отива при Учителя и споделям опасенията си. Учителят ме погледна строго: „Брат Боян е най-безкористния човек на Изгрева".
към текста >>

21. 229. КАТЯ ГРИВА

Спомням си Катя живееше в една барака и имаше навика да оставя свои вещи и пари така наяве.
Чрез теб ще се помогне на тези души". Катя си прибра куфарите и 1 замина там и стана една обикновена, провинциална учителка по пеене. На пръв поглед тя нищо не правеше, но вероятно чрез нея и чрез нейното присъствие там Учителят работеше посредством нейното съзнание върху всички жители на Трън. Тогава на някакъв учителски съвет тя е успяла да прикрие една комунистическа група на гимназистите в Трън и да ги спаси не само от изключване от гимназията, но и от полицията. Така че думите на Учителя се сбъднаха и те бяха изпълнени от Катя Грива без да иска и без да осъзнава след време как това бе точно станало. Спомням си Катя живееше в една барака и имаше навика да оставя свои вещи и пари така наяве. Оставаше ги на масата, на кревата и беше немарлива. Имаше един приятел, който често я посещаваше и той й взимаше скришно й посягаше върху парите. А нейните парички са скромни и са от спестяванията на нейните родители, които са в Пловдив. Отива при Учителя да му се оплаква. Казва му: „Учителю, ето този брат во Христе пак ми открадна пари.
към текста >>

22. 36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ

Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше.
Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта. Нас ни готвеха за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията. Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме. Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал. Свири леко и унесено, лицето Му цяло в светлина и заляно в сълзи. След това излизаше вън от града на един хълм, на който имаше люлякова горичка да посреща слънцето и се връщаше за учебните занятия. След завършване на училището пътищата ни се разминаха. Преди няколко години, обаче, на един конгрес на евангелските пастори и проповедници в Плевен, Той дойде.
към текста >>

23. 52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА

Той имаше този навик да се смее по този начин на нашите детинщини.
Ще мине! " И аз с един детински глупав упрек още продължавам: „Пия лекарства, но не вярвам. Казвам си: Той, Учителят само така ми ги дава, но не казва, че ще ми мине. Или няма скоро да ми мине или въобще няма да ми мине. Ако ми беше казал тези думи досега 10 пъти щях да оздравея." И Той слуша, слуша и от сърце и със сълзи на очи се смее, сложил кърпичката си на устата си. Той имаше този навик да се смее по този начин на нашите детинщини. Тогава стана, отиде зад паравана и изнесе една голяма препълнена чиния юфка приготвена със сирене и масло и ми я подаде с думите: „Като изядеш тази юфка, ще ти мине. Можеш ли да я изядеш наведнъж? " Аз се засмях: „Ами, че то има за три пъти! " „Не, наведнъж. Ако си герой ще я изядеш наведнъж и ще ти мине." „Ще се опитам." Благодарих и си отидох.
към текста >>

24. 7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ

Петър Камбуров

Започнахме и да се черпим с червено винце и най-после се създаде навик да се храним (с приятелите) в кръчмата, дето по татюв маниер, всички разходи плащах аз.
Практика беше така, че контрольорът получаваше храна от тютюнопроизводителите и наистина, получавах богата и пищна храна днес от един стопанин, утре от друг, докато се изредят всичките и пак отначало. Особено ме разглезваха момите. Понеже свирех по седенките и на хорото в празник, надпреварваха се коя по-пищен обяд или вечеря да ми донесе. Например, аз поръчвам печен праз, тя ми носи печено пиле; аз поръчвам сирене, тя ми носи ишмерим („бял мъж") от прясно сирене и пр. Понеже при мене всякога имаше обилна храна, започнаха да ме обикалят приятели и да се хранят при мене. Започнахме и да се черпим с червено винце и най-после се създаде навик да се храним (с приятелите) в кръчмата, дето по татюв маниер, всички разходи плащах аз. Приятелите ми, разбира се, бяха много доволни и не изпущаха случай да ме похвалят за моята щедрост. И какво се получи накрая? През време на тютюневата кампания,която продължи три месеца освен трите ми месечни заплати, които отидоха в касата на кръчмаря, задлъжнях му още 300 лева. А кампанията привърши и аз трябваше да си заминавам. Но няма как да платя на кръчмаря.
към текста >>

25. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

И така това постепенно ще му стане навик.
Учителят каза, че после ще даде допълнителни съвети. Това ще стане към събора. Когато дойдете на събора ще приказвате с него по това. Попитах Учителя за братчето ви. Той каза, че за да свикне братчето ви да диша през носа най-хубаво е да прави упражнения: в определени минути планомерно, съзнателно да диша през носа си, макар и с големи усилия от своя страна. И така това постепенно ще му стане навик. Това е дело на навика. Чрез обратния навик, чрез упражнение човек добива нови привички. Четох „Глупецът" от Келерман. Този роман е цяло откровение за всички, които го четат. Вие вече знаете, че младежкият събор почва на 14 август, общият на 19, а след това ще има екскурзия до Мусала.
към текста >>

Това е дело на навика.
Това ще стане към събора. Когато дойдете на събора ще приказвате с него по това. Попитах Учителя за братчето ви. Той каза, че за да свикне братчето ви да диша през носа най-хубаво е да прави упражнения: в определени минути планомерно, съзнателно да диша през носа си, макар и с големи усилия от своя страна. И така това постепенно ще му стане навик. Това е дело на навика. Чрез обратния навик, чрез упражнение човек добива нови привички. Четох „Глупецът" от Келерман. Този роман е цяло откровение за всички, които го четат. Вие вече знаете, че младежкият събор почва на 14 август, общият на 19, а след това ще има екскурзия до Мусала. По-долу ще ви приведа някои мисли от последните лекции и беседи на Учителя: „В природата има еднообразие за хората, които не спазват Божия закон.
към текста >>

Чрез обратния навик, чрез упражнение човек добива нови привички.
Когато дойдете на събора ще приказвате с него по това. Попитах Учителя за братчето ви. Той каза, че за да свикне братчето ви да диша през носа най-хубаво е да прави упражнения: в определени минути планомерно, съзнателно да диша през носа си, макар и с големи усилия от своя страна. И така това постепенно ще му стане навик. Това е дело на навика. Чрез обратния навик, чрез упражнение човек добива нови привички. Четох „Глупецът" от Келерман. Този роман е цяло откровение за всички, които го четат. Вие вече знаете, че младежкият събор почва на 14 август, общият на 19, а след това ще има екскурзия до Мусала. По-долу ще ви приведа някои мисли от последните лекции и беседи на Учителя: „В природата има еднообразие за хората, които не спазват Божия закон. Втори път, ако дойдат без да работят сега, пак ще приличат на сегашното си състояние.
към текста >>

26. 2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ

Донка Георгиева Кънева

Йорданка Димитрова Колева

2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ Хората от нашия край имаха навик да ходят на гурбет.
2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ Хората от нашия край имаха навик да ходят на гурбет. Моят баща също е ходил на печалба две години в Америка. Също така и една наша съседка Злата със съпруга си бяха пет години в Америка. Като се завърна беше много променена в културно отношение и най-вече обичаше да разказва на всички събрани на улицата, гдето нижехме тютюн, разказите, които е чула. Аз винаги слушах с голямо увлечение, превърнала се цялата на внимание и слух. Разказите ми правеха много силно впечатление и ми допадаха, защото в основата си имаха нещо много положително и добро.
към текста >>

27. 8. ИДЕЙНИ ОБЩЕСТВА

Марийка Великова Марашлиева

То, брат Илия понякога дойде: „Данке, хайде, вие си знаете, събирате се, нашите тук нямат навик, хайде днес елате в салона, та да дойдат и другите".
дойдохме накрая в Прослав. Къде живеехме ли? Там имаше до линията къщи, до Мильовата къща кооперативни. По една стаичка и една кухничка ни дадоха с общо салонче, малко примитивно, но задружно си живяхме с вегетарианците-толстоистите. Даже много хубаво си дружахме така, събирахме се по Нова година. То, брат Илия понякога дойде: „Данке, хайде, вие си знаете, събирате се, нашите тук нямат навик, хайде днес елате в салона, та да дойдат и другите". Та ходим с песни, с музика. След това като дойдоха толстоистите станахме доста голяма групичка. Събирахме се, спявки, ходехме вечер да разучаваме песни. Беше вече съвсем друго. Кой от къде минаваше идваше тука.
към текста >>

28. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Марийка Великова Марашлиева

Свако ми Тодор излизал сутрин по навик и обикалял пазарите, отивал и по други свои работи и леля ми е трябвало да посреща клиентите и да продава каквото искат.
Те били бедни. Квартира имали при свако, но нали трябвало да плащат наем. Майка ми си донесла чеиза, но това били дрехи, а имали и много други нужди. По това време баща ми бил на някакъв остров на Дунава с едно семейство от Братството да секат върби. Майка ми в повечето случаи оставала при леля ми Руска и й помагала в домакинството. Свако ми Тодор излизал сутрин по навик и обикалял пазарите, отивал и по други свои работи и леля ми е трябвало да посреща клиентите и да продава каквото искат. Баща ми не беше образован, но беше доста начетен. Обичаше да чете и беше общителен. Той е станал причина до голяма степен Тодор и Руска Ковачеви да станат вегетарианци, както и двамата им сина да се запознаят с Учението. Свако ми Тодор трудно се решил, но като решил и отрязал и се отказал както от месо, така и от цигари, а баща ми доста време минало докато се откаже - дори и скрито запалвал цигара. Първото им дете се родило умряло.
към текста >>

29. 15. БОЯН БОЕВ

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Той имаше навика да запитва всеки посетител при Учителя за какво е ходил при Учителя, какво е питал Учителя и какво Учителят му е отговорил и то в онези лични срещи между Учителя и търсещия помощ от Него.
Той знаеше наизуст всички адреси на приятелите в провинцията. Познаваше всички и водеше обемиста кореспонденция с всички. Случваше се така, че приятелите продължаваха да му пишат писма и да го питат за съвети по същия, начин както през времето на Учителя. Но вече Учителят Го нямаше и нямаше как да Го пита. Тогава той се обръщаше за съвет към Словото на Учителя, към онова Слово, което той лично беше стенографирал в безброй тетрадки. Той имаше навика да запитва всеки посетител при Учителя за какво е ходил при Учителя, какво е питал Учителя и какво Учителят му е отговорил и то в онези лични срещи между Учителя и търсещия помощ от Него. Тези неща Боян Боев записваше на своята стенограма и тези неща останаха като жива съкровищница на общението на човешките души с Божествения Дух на Мировия Учител, Паметта на Боян Боев беше точна и категорична. Той посягаше към нея и от нея изваждаше онова, което бе необходимо на онези приятели, които му пишеха писма. И той отговаряше с думите на Учителя. Така моят съпруг Иван Аспарухов беше му написал писмо за съвет за лечение на своята язва. Получихме писмо от 26.11.1963 г.
към текста >>

30. 19. При възрастните приятели

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

В русенския край на възрастните хора като ги срещнеш, на възрастния му казваш дядо, ако е жена викаш бабо и идвайки тука продължих тоя си навик.
Защото и точно там където аз правех грешки и бях обект на нападки и най-вече от нашите приятели и особено от възрастните сестри, той ме защитаваше. Той вземаше моята страна. А аз виждам, че не съм прав, аз ги атакувам и не съм прав. Но той ме защитаваше. От там си вадя аз заключението, той просто ме обичаше и даже и недостатъците ми беше съгласен да ги покрие, да ги видоизмени, но само аз да съм прав. В русенския край на възрастните хора като ги срещнеш, на възрастния му казваш дядо, ако е жена викаш бабо и идвайки тука продължих тоя си навик. А живея на Изгрева и не съобразявам, че голяма част от нашите сестри бяха госпожици, а пък са възрастни и аз се обръщам към тях:“ Ами, бабо“. А те като се обърнат към мене, като се озъбят, те ще ме ликвидират. А пък аз бях буен по характер. И те понеже се ядосват, аз още повече ги атакувам. И така един ден на Витоша срещам Олга Славчева.
към текста >>

31. 26. Методи Константинов

Пристига той в салона така засилен, наконтен, нагизден, както той имаше навик и самочувствие, понеже се познавах така много добре с Методи Константинов, бяхме съседи, така живеехме години наред, знаех това му чувство да бъде винаги елегантен, стегнат, добре облечен и да се движи със самочувствие.
„Опълченска“ 66 и идвал с тях заедно. Веднъж пак брат Стоименов е отишъл, за да придружи Учителя от „Опълченска“ 66 до „Оборище“ и Методи Константинов е бил също. Той обаче чува, но не дочува добре, но разбира, че Учителят ще се забави или няма да дойде, нещо такова, не може да разбере добре и някаква идея се оформя в главата му и избързва. Не чака Учителят и Тодор Стоименов да тръгнат, но избързва да стигне в салона и успява да вземе един трамвай преди брат Тодор Стоименов. Това му осигурява малко време преднина. Пристига той в салона така засилен, наконтен, нагизден, както той имаше навик и самочувствие, понеже се познавах така много добре с Методи Константинов, бяхме съседи, така живеехме години наред, знаех това му чувство да бъде винаги елегантен, стегнат, добре облечен и да се движи със самочувствие. Така той влиза с това самочувствие в салона стремително. След като влиза вътре се упътва към катедрата където е седял Учителят и е държал беседите си. Като стига до нея се обръща към нашите приятели: „Братя и сестри“, сваля си едната ръкавица, качва се на първото стъпало и се обръща пак към приятелите и казва: „Историята се мени“. Сваля си през това време втората ръкавица от другата ръка, качва се на следващото стъпало, пак се обръща към приятелите и казва: „Едни слизат“ и се качва на третото стъпало и се готви да седне, „а други се качват“. В това време докато той извършва това действие и тия обръщения към нашите приятели, пристига Тодор Стоименов и ги вижда, че Методи се готви той да държи слово на приятелите и още от вратата с бастуна замахва и вика: „Долу!
към текста >>

32. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Т.: Не зная, ами навикваш някакси.
Аз имах волове, кола, плугове, всичко, което трябва на село за работа на полето. В.: Към колко декара земя имаш? Т.: Около 20 декара земя. В.: Обработваше земята и едновременно отиваше на кариерите? След това как намираше време да обработваш земята и как ти стигаха силите? Т.: Не зная, ами навикваш някакси. И добичето дето е добиче и то свиква да оре, че после се връща от полето и си тегли само колата. В.: Сега виж как хората имат свободно време. Насам-натам се движат без работа. Т.: Сега са свободни. Работят по осем часа и после бездействат.
към текста >>

Т.: Навикнахме.
Т.: А хлеб тука бабата меси. Фурна имахме. Ей тука има един портрет на Учителя у стаята как от фурната тя начупи хлеба на масата и Учителя и брат Боев, и брат Жеков седнали тримата. В.: Значи твоята другарка, тя cfe казваше Софйка. Значи тя месеше хляба.Щото това е много нещо, за много хора да се меси, да се прави, много трудна работа. Т.: Навикнахме. В.: Навикнахте. Ами како се събираха толкова много хора, немаше ли нещо да се карат, да се сдърпат. Т.: Не, никой не смееше. Една дума някой на некого не съм чул да е казал, да. Толкова беха привързани към Учителя.
към текста >>

В.: Навикнахте.
Фурна имахме. Ей тука има един портрет на Учителя у стаята как от фурната тя начупи хлеба на масата и Учителя и брат Боев, и брат Жеков седнали тримата. В.: Значи твоята другарка, тя cfe казваше Софйка. Значи тя месеше хляба.Щото това е много нещо, за много хора да се меси, да се прави, много трудна работа. Т.: Навикнахме. В.: Навикнахте. Ами како се събираха толкова много хора, немаше ли нещо да се карат, да се сдърпат. Т.: Не, никой не смееше. Една дума някой на некого не съм чул да е казал, да. Толкова беха привързани към Учителя. Изпълняват всичко както трябва.
към текста >>

33. 21. Законът на справедливостта

Йотка Василева Младенова

Аз на него така му казвам, какво нещо е навика.
21. ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА Нещо ще ви разкажа за онези събития, за т.нар. братски съвети след заминаването на Учителя. Знаете ли, аз никога не.съм се занимавала с тях, но ще ви кажа нещо кога стана голямото събрание гдето Антов го изпъдиха. Чичо Колю Гръблев като сега, че го гледам как върви и се смее. Аз на него така му казвам, какво нещо е навика. Щото бяха много малки децата и те чичо Колю, чичо Колю и той си остана у нас чичо Колю. Те постъпиха не добре с Антов. Лично Антов на Учителя нищо не е направил пакост. Лично, а много се бяха настроили, на два лагера бяха. Лично аз за себе си ще ви кажа: той можеше да ми направи много голяма беля.
към текста >>

34. 32. Жребият

Ангел Вълков

В първите дни сестра Станка по навик готвеше на Учителя отделно.
Учителят каза да се образува братски стол. Кухнята, която беше залепена като навес към салона не беше много просторна. Там турнахме една маса дълга, според големината на кухнята и от двете страни турихме по една пейка, на които можеха да седнат около 20 души. Учителят седеше в началото на масата срещу нас. Готвенето беше по дежурство под ръководството на сестрата-готвачка. В първите дни сестра Станка по навик готвеше на Учителя отделно. На обед на столуващите се сипваше от общата голяма тенджера, а на Учителя тя даваше специално от нея приготвена храна. Това продължи около една седмица. После Учителят каза: „Станке, повече няма да Ми готвиш отделно. И аз ще ям от там откъдето ядат всички други“. Така Учителят сам реши този въпрос, понеже беше забелязал, че някои Му оглеждат чинията, какво ли има в нея.
към текста >>

35. 6. Йордан Антов - учител по цигулка

Анка Тодорова Петрова

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Не ме пуска докато не науча нещо, докато се уморих.“ Аз обичам физическата работа повече, ама към умствената работа нямам навик да уча.
Учителят Го знае това. Аз отивам и казвам: „Сестра Гита, знаеш ли какъв учител съм намерила? Обича да попийва малко, ама това не ме интересува. Ама знаеш ли, голям педагог. И той ме запозна с теория, с всичко. Не ме пуска докато не науча нещо, докато се уморих.“ Аз обичам физическата работа повече, ама към умствената работа нямам навик да уча. Аз съм паметлива, но ученето трябва да ти стане втора природа. Аз не съм свикнала така, но зарази ме музиката, научих се. И сега не обичам да чета много. Обичам направо така да лапам нещата. Изглежда някога съм чела много и сега не ми се чете, а ми се свири.
към текста >>

36. 4.СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Срещах трудни пасажи, мисли като костеливи орехи, поставях въпросителни по мой навик, но често и мислех.
Тя сама бе дошла сега в ръцете ми. Зачетох я жадно, с увлечение и веднага прецених, че от нея се лее светлина за живота. От деня, в който бях изгубила майка си, бях изпаднала в продължително отрицание на всякакъв Божи Промисъл, на религия, на ритуали, с една дума - бях се скарала с Бога. А в книгата, която четях, на всяка страница почти срещах да се говори за Бога, за Божественото. Не само, че не реагирах, но и усетих как малко по малко прочетените първи беседи ми възвърнаха вярата в Бога. Срещах трудни пасажи, мисли като костеливи орехи, поставях въпросителни по мой навик, но често и мислех. Беше края на календарната 1921 г. До края на учебната година, до юни 1922 г. прочетох вече трите първи серии, толкова бяха излезли от печат, бях си направила извадки и дори някои нововъведения в живота си, в смисъл - приложение на някои неща, научени от беседите. Срещите с новия познат, а за мен вече приятел и пръв случай да нарека някой мъж приятел, продължаваха все тъй сериозни, чисти, идейни. В семейството му особено се радваха когато ги посещавах, защото и по малкия брат на приятеля ми беше мой ученик, при това способен ученик.
към текста >>

37. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

ТОМ 8

Но, казва, минаха годините, аз се отклоних от този си навик, защото ме грабна науката".
Срещнахме се у наши общи приятели в домът на Георги Славянов, той е един от нашите видни общественици, морският капитан Георги Славянов, който беше дълги години директор, началник на Варненското пристанище, на когото българското параходно дело дължи извънредно много и те бяха големи приятели. Случихме така, че отидохме заедно у тях на гости и по едно време г-жа Славянова каза: "Абе, Весе, погледни ръката на професора! " "Безспорно, казвам, извинете, аз не съм хиромантка, но ме интересува тази наука, занимавам се от време на време, да погледна, ако намеря нещо от моята компетентност с удоволствие ще го изтъкна" и взимам неговата ръка и виждам един белег, абсолютно категоричен белег за голяма, дълбока духовност. И му казвам: "Г-н професоре, във вашия вътрешен свят вие имате един хълм, един връх, на който обичате да се качвате и от там да съзерцавате висшето начало, от там да мислите за висшето начало в живота". Той ми каза: "Да, нашата майка ни възпита и научи да започваме и завършваме деня с молитва. Но, казва, минаха годините, аз се отклоних от този си навик, защото ме грабна науката". Той има много научни трудове, които са били много високо оценени в Европа и в Америка. Той е известен с европейска известност учен, биолог и изследовател на водите. В: На водите? Веска: на водите, да и сега. И по време на Втората световна война той бива изпратен в Беломорието с научната задача да проучи водите на Беломорието.
към текста >>

38. 62. КОМУНИТЕ

ТОМ 9

Но иначе не съм ходила, но то е вече навик.
Свила съм си ръкава и носела съм. След туй носех свободно. Аз не можах да свикна с гола ръка да изляза. Това не можах да нося. Освен когато се пека на слънце. Но иначе не съм ходила, но то е вече навик. То е вече навик, не е нещо друго. Сестрите не са ходили много разголени и не са се държали по мода. Е някои си слагаха червилце на устните, на веждите така малко дискретно, на бузичките, които бяха, тези неща, женската суета си я имаха. Сега имаше други, които никога не си послужиха с това. Но имаше други, макар че са от Младежкия клас, желаеха.
към текста >>

То е вече навик, не е нещо друго.
След туй носех свободно. Аз не можах да свикна с гола ръка да изляза. Това не можах да нося. Освен когато се пека на слънце. Но иначе не съм ходила, но то е вече навик. То е вече навик, не е нещо друго. Сестрите не са ходили много разголени и не са се държали по мода. Е някои си слагаха червилце на устните, на веждите така малко дискретно, на бузичките, които бяха, тези неща, женската суета си я имаха. Сега имаше други, които никога не си послужиха с това. Но имаше други, макар че са от Младежкия клас, желаеха. Значи, имало е сестри, които желаят да се оженят даже.
към текста >>

39. 136. НОВИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Иначе Той няма да го нарече „Пауново перо" и по този начин, когато още по стар навик нали ми идваха сълзи да заплача, почти не можех да плача.
" Аз се изсмях много силно, щото ми се видя много комично, да плаче голям човек, че няма пауново перо. Още повече аз никога не съм искала нито украшения, нито такива украси да нося, никак. Това съвсем не ми лежи. И затова ми се видя много контрастно и може би затова се изсмях. Впоследствие вече, когато аз останах сама и почнах да си мисля затова какво иска да ми каже Учителя, разбрах, че това за което съм плакала не е същественото. Иначе Той няма да го нарече „Пауново перо" и по този начин, когато още по стар навик нали ми идваха сълзи да заплача, почти не можех да плача. И по този начин Учителят ми помогна с този образ да се освободя от плача, когато някога се натъжа. В.К.: Това е един метод за трансформиране на съзнанието. Е.А.: Вероятно. Но да ти кажа и друго нещо още във връзка с това. Един път пак така Учителят ми каза, пак така след много време: „Ти плачеш много!
към текста >>

40. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Навикът да чете не го напусна през целия му живот.
Георги почва да учи бъчварство при новия майстор през октомври 1921 година. Георги обичаше много да чете през всяко свободно време. В това отношение бе насърчен от брата си, Николчо. Книгите му бяха станали най-добри приятели, ето защо той никога през живота си не изпита скука. Почна да учи бъчварство, но това не му пречеше през всяко свободно време да вземе книжка и да чете. Навикът да чете не го напусна през целия му живот. Всяко лято през ваканцията, като пастирче на домашния добитък, той винаги си носеше със себе си книжки за четене през деня, но не само една, а няколко. Това правеше от съображение да има какво да предложи, ако се яви някой другар. Видеше ли, че дошлият другар не се интересува, той си прибираше книжката и се отдалечаваше, като търсеше усамотение. Понеже Георги постоянно носеше по няколко книги със себе си, другарите му иронично го наричаха: „Подвижната библиотека". Той чуваше това, но не се сърдеше, защото нямаше нищо обидно в това.
към текста >>

41. 09 - 167. ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Стана ми навик.
Спрях се да ги погледам. В мен се яви желание и аз да играя, но се стеснявах. В това време една от жените ме покани и аз влязох в кръга и почнах да играя заедно с тях. Тези песни и гимнастики ме ободриха. Взех да ходя всяка сутрин. Стана ми навик. Запознах се с тия прекрасни хора. Станахме приятели. Но скоро след това те ме поканиха на тяхното събрание на улица „Републиканска" 44. Отидох и вече не напуснах това събрание, защото там се четат не само молитви и глави от Евангелието, а още четат се и беседи от Учителя. От тези беседи се учим как да изпълняваме волята Божия, както и да носим страданията със смирение.
към текста >>

42. 09 - 198. ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Навикът да чете и да изважда най-важните мисли, е един от най-полезните навици, които той упорито следваше.
198. ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ Брат Митре преди години работеше в подножието на свещената планина в своя роден град. Голяма бе радостта му, че бе намерил и познал Учителя, който го бе научил как да живее разумно и осмислено, чрез множеството упътвания, дадени в беседите. Брат Митре с право се чувстваше щастлив и непрестанно благодареше на Провидението за тази голяма привилегия, че макар и след много лутания и търсения най-после бе намерил онова, за което бе жадувала душата му - бе намерил Учителя. През всяко свободно време брат Митре четеше беседи с тетрадка пред себе си и с молив в ръка. Той най-редовно си изваждаше всичко, което му се видеше важно и интересно. Навикът да чете и да изважда най-важните мисли, е един от най-полезните навици, които той упорито следваше. Едно от правилата, които бай Митре педантично следваше, бе: вечер, преди да си легне, да остави стаята си в пълен порядък, че като стане сутрин, да му е приятно, а сутрин никога да не оставя леглото си и стаята неподредени. Ето, вече двадесет години, откак той следва неотклонно това правило, без нито едно нарушение. Но как се случи една заран, той се увлече в четене и не забеляза, че часовниковата стрелка, отбелязваща часовете, се бе превъртяла няколко пъти. Бе дошло време за тръгване. Взе си чантата и когато да излиза от стаята си, чак тогава видя, че леглото му е неоправено.
към текста >>

43. 12 - 26. ВЕРНОСТТА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

В.К.: Той имаше ли навик да си записва, да си записва някои разговори с Учителя?
Надка: А, не, който желае, но Учителят ми каза първата година: „Защо баща ти не дойде? " И аз като му казах, той даже така малко се позамисли. Аз му писах писмо. Казвам, така и така Учителят пита за тебе. И той следната година се приготви с мама и всяка година бяха на Рила. В.К.: Той имаше ли навик да си записва, да си записва някои разговори с Учителя? Надка: Ами сигурно е имал, но аз не зная, той не обичаше да разправя. Не. Той беше много таен. Например, отива при Учителя. Има някои нареждания. Учителят казва на ръководителите: „Това само за вас." Някои събития или нещо и татко като дойде, не разказва ни на мама, ни на никого, макар и най-верния човек, на никого, изпълнява обещанието, което Учителят е помолил, да се пази тайно.
към текста >>

44. 22 - 2. ЧОВЕШКАТА НАУКА И БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

" Имах навика, в университета, на масата, на която седя, да оставям томче от някоя беседа и в почивките отдалеч наблюдавах дали някой ще прояви интерес.
Изключение правеше есеистът и художествен критик Кирил Кръстев - баща му беше книжар и издател, но след университета той не се задържа в нашите среди. В София, естествено се отзовах на „Опълченска" 66, където Учителят вече беше започнал да изнася лекции и бяха започнали да излизат първите негови отпечатани беседи. Събрахме се доста млади хора и той на всеки от нас каза: „Рекох, добре е да запишеш химия, ти естествени науки, ти медицина, ти финансии, педагогика, музика, литература... и т.н. Тези, които нямат възможност да следват, ще се самообразоват. Как ще изучавате Божествената наука, ако обикновената не знаете? " Имах навика, в университета, на масата, на която седя, да оставям томче от някоя беседа и в почивките отдалеч наблюдавах дали някой ще прояви интерес. Един ден един фин, деликатен студент, взе томчето и се зачете в него. Приближих се. Попита ме може ли да му го дам за няколко дена. Следващата седмица ми го върна с молба да го заведа при този философ. Този младеж беше Борис Николов.
към текста >>

45. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Нашата беседа с вас, почтени представители на евангелизма, бе интересна, но вие, по стар навик не обичате да се отнесете сериозно към мненията на вашите противници.
По това време списание „Виделина", основано от Георги Миркович от Сливен след неговата кончина след 1905 година се продължава от Тодор Бъчваров. В него са поместени две статии: ..На самоуверените неверници" от 1910 г. и „Знаменията на времето" от 1909 година от Тодор Абаджиев, който става по-късно ръководител на Ямболското братство, чийто образ виждаме в снимките редом с Учителя. 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ В. Шопов и Фурнаджиев, пловдивски евангелисти. Нашата беседа с вас, почтени представители на евангелизма, бе интересна, но вие, по стар навик не обичате да се отнесете сериозно към мненията на вашите противници. Ако това счетем за самоувереност в правотата наличните ви убеждения, все пак то не е лишено от високомерие - невъзпитаност. „ Това, гдето се чуват да свирят музики, гайди, да дрънкат камбани и пр. е болестно състояние. "3. Шопов. „ Сам Д.
към текста >>

46. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Ами г-жа Бойнова и Дойнова навикнаха ли да ме обичат?
Г-н Дънов каза, че г-жа Казакова е посетила Тодор Стоименов миналата година на 15 август. Т. Стоименов пита: - Г-жа Казакова има ли да каже нещо за мене? Отговор: - Да не се жениш. Ат. Бойнов пита: - Нещо за България да кажете, г-жа Казакова? Отговор: - Много мътна вода ще изтече от България още, докато се оправи работата. Ами г-жа Бойнова и Дойнова навикнаха ли да ме обичат? Г-жите Бойнова и Дойнова отговориха: - Любовта изправя много грешки. - Сега да се обичате и да не се карате. А със Стефани да оправите недоразумението, което имате. На Стефанка Дойнова пожелавам учителствуване и добра сполука. Докторът каза на Т.
към текста >>

47. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

" Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а техни.
И чудното е, че и самите вие бихте тъпана, искахте да се биете, бихте се, но ето ви следствията. Толкова години аз воювам да изменя това хипнотическо състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият. Затова рекох да се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупувате. Този е начинът, по който хората на Земята вършат предателство спрямо Бога, и то така: дяволът дохожда и ви убеждава, че всички богатства и всевъзможни блага са в негови ръце. Вие възприемате и се поддавате, когато както Христа трябва да му кажете: „Махни се отпред мене. Сатано! " Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а техни. Хората понякога възприемат начините на действие на тия ангели и така се подхлъзват и става тяхното падение. Човешката душа винаги ламти за Божията любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото добро наистина обещават, но добро не дават. Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и добрите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото Небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството.
към текста >>

48. НАРЯД за 1913 година

Летопис Вергилий Кръстев

" Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а са техни.
Бихте се, но ето ви последствията. Толкова години аз воювам да изменя това хипнотическо състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият. Затова рекох да се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупвате. Това е начинът, по който хората на земята вършат предателство спрямо Господа и то така: дяволът дохожда и ви убеждава, че всички богатства и всевъзможни блага са в неговите ръце. Вие възприемате и се поддавате, когато, както Христос, трябва да му кажете: „Махни се отпред Мене, Сатана! " Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а са техни. 2) Хората понякога възприемат начините на действие на тия ангели и така се подхлъзват и става тяхното падение. Човешката душа винаги ламти за Божията любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото добро наистина обещават, но добро не дават. Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството.
към текста >>

49. НАРЯДИ за 1917 година

Летопис Вергилий Кръстев

Знам много хора, които по навик от време навреме си гълтат по едно хапче аспирин, хинин, за да не заболяват.
А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно отвън те я подсладяват. Такива хапчета има: отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа ни хомеопатията, ни алопатията. Първите лекуват с малка доза от горчиви прахове, за да действуват, а вторите - с голяма доза горчиви прахове и болките престават. Когато човек е здрав, няма нужда от никакви хапчета. Знам много хора, които по навик от време навреме си гълтат по едно хапче аспирин, хинин, за да не заболяват. С това те си внушават мисълта, че може да заболеят. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри. Всички, които ме слушате, направете следния малък опит, за който ви давам срок една година, след което време вие ще сте свободни. Първите шест месеца ще бъдат положителни: ще орете, ще сеете, ще жънете; а другите шест месеца ще бъдат пасивни: ще берете нова енергия.
към текста >>

50. 4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ

Знам много хора, които по навик от време навреме си гълтат по едно хапче аспирин, хинин, за да не заболяват.
А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно отвън те я подсладяват. Такива хапчета има: отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа ни хомеопатията, ни алопатията. Първите лекуват с малка доза от горчиви прахове, за да действуват, а вторите - с голяма доза горчиви прахове и болките престават. Когато човек е здрав, няма нужда от никакви хапчета. Знам много хора, които по навик от време навреме си гълтат по едно хапче аспирин, хинин, за да не заболяват. С това те си внушават мисълта, че може да заболеят. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри. Всички, които ме слушате, направете следния малък опит, за който ви давам срок една година, след което време вие ще сте свободни. Първите 6 месеца ще бъдат положителни, ще орете, ще сеете, ще жънете, а другите 6 месеца ще бъдат пасивни, ще берете нова енергия.
към текста >>

51. 17. ВЯРА

Като се събирате, изолирвайте се, създайте си навик, че като се замислиш за нещо, да мислиш, че си сам; като говориш нещо, да мислиш, че говориш за себе си; като мислиш за мълчание, да мислиш, че мълчиш за себе си.
Ами че ти, докато не си узрял, имаш нужда от търпение, като узрееш, то си идва само по себе си, естествено. Сега ще се учите на изкуството да мълчите. Като се научи човек да мълчи, това е най- голямото благословение. Отговарят: - Има някои, които мълчат само Външно, а отвътре кипят. Вие ще разбирате духовното мълчание, да се мълчи пред Бога. Като се събирате, изолирвайте се, създайте си навик, че като се замислиш за нещо, да мислиш, че си сам; като говориш нещо, да мислиш, че говориш за себе си; като мислиш за мълчание, да мислиш, че мълчиш за себе си. Само така ученикът ще може да се научи на мълчание. Ако аз ви дам едно правило, взимам във внимание, че имате деца, мъже, обществени работи и ако не може да го изпълните, това не е умно от моя страна. При това положение, което имате, вие искате да бъдете силни, но първото нещо, което ви предстои, е да победите малките мъчнотии, които ви се явяват в дома. Домашните ви мъчнотии са много сериозни. Например някой казва: „Аз не мога да търпя еди-кого си.“ Там ти е слабата страна.
към текста >>

52. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Той много се отклонява, но като го концентрирате 1-2 минути върху хармонията, умът ви ще навикне да се съсредоточава, да се приспособява.
Опитайте го още сега. (Упражнението се продължи 2 минути.) Ще мислите 2 минути върху думите „любов и съгласие“. Ще правите това упражнение 10 пъти на ден по 2 минути и ще видите резултатите. Ще се стремите да имате хармонията всеки момент в ума си. Умът ви трябва да свикне да се съсредоточава. Той много се отклонява, но като го концентрирате 1-2 минути върху хармонията, умът ви ще навикне да се съсредоточава, да се приспособява. Като правите тези упражнения, вашите клетки, вашите нерви ще започнат да се тонират и ако имате главоболие или какво и да е неразположение, то ще мине и ще се почувствувате по-здрави. Ако правите тези упражнения по-често, ще започнете да се лекувате. Те са един добър метод за лекуване. Всяко лекуване е изчистване, а изчистването е здраве. Като живеете цял живот по такъв начин - като правите упражненията за хармонията, всичко у вас ще се пречисти и душата ви ще стане бяла като сняг.
към текста >>

53. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

Представете си кон, на когото е естествен навикът да рита - това е в неговата култура, в неговото развитие, от хиляди години на миналото това е служило като едно оръжие против неговите врагове, да избавя живота си.
25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА 4 часа след обяд Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление Ще взема един стих, който казва: „Без наука няма сполука.“ Или, сполуката зависи от науката. Въобще, цялото съвременно човечество е в стълкновение със своите стари вярвания, със своите стари прийоми. Туй е много естествено. Представете си кон, на когото е естествен навикът да рита - това е в неговата култура, в неговото развитие, от хиляди години на миналото това е служило като едно оръжие против неговите врагове, да избавя живота си. И не е нещо лошо това от страна на коня, да рита. Това е едно средство да се брани. Но представете си съвременния кон, впрегнат в една каруца, и пак по същия начин иска да рита. Нали ще бъде смешен? Там конят трябва да се отучи от навика да рита. Защо?
към текста >>

Там конят трябва да се отучи от навика да рита. Защо?
Представете си кон, на когото е естествен навикът да рита - това е в неговата култура, в неговото развитие, от хиляди години на миналото това е служило като едно оръжие против неговите врагове, да избавя живота си. И не е нещо лошо това от страна на коня, да рита. Това е едно средство да се брани. Но представете си съвременния кон, впрегнат в една каруца, и пак по същия начин иска да рита. Нали ще бъде смешен? Там конят трябва да се отучи от навика да рита. Защо? Тази каруца той ще я прекатури, ако рита. Някой път във всичките хора има такива ританици, такива навици, които в миналото са били потребни, но при сегашните условия те са вредни. Та, когато ние кажем, че известни навици са вредни, те не трябва съвсем да се изкоренят, но да се обезвредят, защото не са на мястото си. Вие ще имате пред вид вредната им страна. Един вреден навик никога не принася полза.
към текста >>

Един вреден навик никога не принася полза.
Там конят трябва да се отучи от навика да рита. Защо? Тази каруца той ще я прекатури, ако рита. Някой път във всичките хора има такива ританици, такива навици, които в миналото са били потребни, но при сегашните условия те са вредни. Та, когато ние кажем, че известни навици са вредни, те не трябва съвсем да се изкоренят, но да се обезвредят, защото не са на мястото си. Вие ще имате пред вид вредната им страна. Един вреден навик никога не принася полза. Той е бил полезен някога, но сега не е полезен. Второ. Казвате: „Без наука няма сполука.“ Можели някой да стане турист, без да пътешествува, без да ходи по високите места? И може ли някой да стане цигулар, без да се учи да свири? Или може ли някой да се научи да пее, ако той не се е учил на това? В каквото и да е изкуство, той трябва да посвети дълги години, цял живот трябва да посвети, за да го научи.
към текста >>

У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно: някои богати хора, като осиромашеят, не отиват да работят, но седят и се ровят в ума си само за някой свой чичо някъде, да му пишат някое писмо, да им изпрати малка помощ, или се интересуват за старата си леля, но богата.
Служенето на Бога всеки един може да изпълни по хиляди начини. Той може да служи на Бога, като обработва своите мисли, облагородява своите чувства, кали своята воля, после, като заздравява тялото си, пресъгражда го. След това той може да влезе в обществото, да служи на всичките хора, да изучава техния живот и да им помага. Та, именно първата фаза на всеки един живот трябва да започва с обработване на човешките чувства. Аз ви говоря за обработване, но не зная дали вие сте правили усилия да обработвате вашите чувства. У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно: някои богати хора, като осиромашеят, не отиват да работят, но седят и се ровят в ума си само за някой свой чичо някъде, да му пишат някое писмо, да им изпрати малка помощ, или се интересуват за старата си леля, но богата. Навсякъде ровят те своите тефтери и очакват отнякъде да дойде даром нещо. Малцина обаче са тези, които сами могат да работят. После, съвременните религиозни хора мязат на тия, които вървят по лесния .път. Отиде в църква, запали една свещ, прекръсти се три пъти и после седи. Той три пъти ще отиде на църква, но работа няма да похване.
към текста >>

Това, че обичате да казвате, не че е лошо, то е един добър навик, защото така се предава културата, но туй мяза на ритането на коня.
За един месец никой нищо да не знае отвън. Е, може ли да го направите? Вие ще кажете: „Можем да го направим“ и после все ще излезе нещо. Тогава отде е излязло? Значи, то може да проникне. Това, че обичате да казвате, не че е лошо, то е един добър навик, защото така се предава културата, но туй мяза на ритането на коня. Имаш ли такива навици, ще бъдеш внимателен. Ще кажеш: „Няма ританици.“ Някой път мълчанието е злато. Туй не значи, че винаги трябва да се мълчи. Щом нямаш навици, щом нямаш никакви задължения, можеш да говориш колкото искаш. Сега вие всички сте научили това изкуство.
към текста >>

54. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

Ако искаш да се образува един добър навик.
Трябва да започнем с това положение. Най-първо ще внесете чистотата навсякъде. С чистотата ще започнете на физическия свят. Видиш ли някое петно по себе си, ще го очистиш. Не го оставяй, като го видиш. Ако искаш да се образува един добър навик. Или видиш, косата ти е малко разчорлена - вчеши я. Или видиш, че краката ти миришат-умий си краката веднага, за да поддържаш онова Божествено правило. Сегашният живот е живот на отлагане. Отлагаш веднъж, два пъти, три пъти. Щом ти отлагаш, и Господ отлага.
към текста >>

Да допуснем, че някоя ваша сестра има такъв навик, че не я обичат.
Ако имате едно шише, което може да се чупи и да ви разгневи, то тогаз все го туряйте на високо място, за да не се счупи. В бъдеще може да се прави чаша, която да не се чупи. Аз бих желал всички вие да станете еластични като гумени топки. Като падне, пак добива формата си. Прави погрешки, но после като гумена топка да заемеш своето първоначално положение. Да допуснем, че някоя ваша сестра има такъв навик, че не я обичат. Тя е толкоз красива, че й завиждат, всички се плашат от нея, защото тя хапе, кълве, не я харесват, но нищо не й казват. Какво трябва да правите? Съберете се две сестри и се помолете за нея да има мекота. После се съберете и повече сестри и пак се помолете и вижте има ли мекота. После пак продължете и ще видите, че след няколко месеца ще има малко мекота.
към текста >>

55. 1. НАЙ-МАЛКОТО

Първи урок от Учителя

Вземете следующето положение: имате известен навик - искате да имате жълти обуща или лачени черни.
{1, 2, 3.} Кракът и ръката заедно се снемат долу. {1, 2, 3.} Същото се повтаря с левия крак и лявата ръка. Пак 7 пъти. По възможност гледайте всичките ония глупави удоволствия и занимания, които идат по наследство от ред поколения, да ги реформирате, т.е. да ги извадите от себе си и да ги заместите с други. Вземете следующето положение: имате известен навик - искате да имате жълти обуща или лачени черни. Какво значи това? Ще вземете туй желание за жълтите обуща в духовно значение: краката, това са Добродетелта, значи, във вашия добродетелен живот ще искате жълти обуща. Това значи: в Добродетелта трябва да турите разумност. Ако искате черни лачени обуща, черният цвят показва, че не трябва да пресилвате работите. Значи, когато някой човек е пресилил положението или почне да боледува, дойде черният цвят, тогава той носи черни лачени обуща.
към текста >>

56. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

Упражнявайте се сега да мислите по принуждение, за да ви стане един ден навик да мислите непрекъснато, като за тема тогава ще ви служи всичко, що ви се изпречва в живота.
Безконечна е ползата от дълбоко обмисляне. Ще видите, че не е лесна работа да се възпре мисълта върху един предмет, но истинската култура и дисциплина на ума се състои тъкмо в това принуждение ума да се възпре на зададен предмет, а не да се шляе произволно. Чудесен е също предговорът на Бхагавад Гита от А. Б. И него можете да четете и поотделно, и съвместно. Четете и главно мислете - мисленето е истинската работа на човека. Упражнявайте се сега да мислите по принуждение, за да ви стане един ден навик да мислите непрекъснато, като за тема тогава ще ви служи всичко, що ви се изпречва в живота. Сега въпросите: „Нормалната дължина на живота на всеки човек е определена от молекулярните агрегации (скупщини) на физическото поле'' - вярно е. Според характера на миналите раждания на земята и според особената карма за сегашния живот физическите атоми, които съставят тялото тъй биват наредени, щото нормалната средната дължина бива определена. Сега, да кажем че според кармата (иначе казано според задачата, която човек има да гони в живота) на даден човек, тялото му бъде сглобено, за да живее 60 години - това значи че ако той живее нормално, средно, той непременно ще доживее тези години; обаче човек има свободна воля и той може да не живее нормално, т.е. или да лудува и тъй да харчи повече усилено своята енергия, или да живее свято и тъй много слабо да харчи тази енергия; в първия случай той ще скъси своите години, а във втория ще ги продължи до 70 и 80. Иначе казано: човек се ражда с дадено количество енергия, която при нормални условия ще му стигне за дадено количество години.
към текста >>

57. 14. КАК ЖИВАТА ПРИРОДА И РАЗУМНИЯТ НЕВИДИМ СВЯТ ГОВОРЯТ НА ЧОВЕКА И ГО ПОУЧАВАТ

Паша Теодорова

Стигнали вече до първата поляна, аз тръгнах напред да се опитам сама да вървя, но уви, скоро по обикновен навик пак се загубих.
Щом се изправи мисълта ми, стършелът литна някъде далече, изгуби се, не чух вече бръмченето му. Аз се усмихнах, зарадвах се и промълвих: Колко било лесно, с дни носех кривата мисъл в себе си, един стършел в няколко минути ми помогна да я изправя. Благодарих му и от този момент го ценя като проводник на някаква работа, дадена му отгоре. Все пак и до днес се страхувам от него. 3. Отиваме с Учителя и голяма група братя и сестри на Витоша, на Бивака. Стигнали вече до първата поляна, аз тръгнах напред да се опитам сама да вървя, но уви, скоро по обикновен навик пак се загубих. И вместо да вървя по пътя, отклонила съм се доста надясно и вече не се качвам, но слизам все надолу и по- надолу, дойдох до някаква река. Разбрах, че съм се объркала и започнах да се качвам нагоре. Накъде нагоре, не зная. Попаднах в една гора, поех пак надясно, но не намирам познат път. Спрях се и прочетох „Отче наш", дано си намеря пътя, но не можах и продължих да вървя.
към текста >>

58. 29. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Милка Говедева

А пък Лулчев имаше навика да прави тия „Упанишадите" и не знам това дали съм го казала, но един ден отивам при сестра Паша и питам: „Абе защо така една групичка се оформява около Лулчев, лекарката Борова, Аню Андреев, тия, ония, отиват с него надолу." - „Абе, вика, Милке, ти не знаеш ли, че има хора, които обичат да им се жвака (да им се предъвква), демек това, което Учителят говори не са го разбрали, а сега той ще им го предъвква по свой начин, за да им го предаде." - „Ах, казвам, че как може така?
Лулчев стоеше отляво към мене така до вратата и щом свърши беседата, тича, тича, тича, настигна Учителя и аз подир тях бях и иска среща с Учителя. Учителят каза: „Добре, след гимнастиките." И след гимнастиките аз пак наблюдавах да видя - отиде, той влезе вътре и имахме; обичай, си събувахме обувките пред кабинета на Учителя и той влезе вътре. Да видим, дали ще има скандал сега, си помислих аз, но Лулчев излезе много така озарен, радостен така, весел. Какво са говорили, не можехме да знаем отвънка. Това беше случаят с това. А пък Лулчев имаше навика да прави тия „Упанишадите" и не знам това дали съм го казала, но един ден отивам при сестра Паша и питам: „Абе защо така една групичка се оформява около Лулчев, лекарката Борова, Аню Андреев, тия, ония, отиват с него надолу." - „Абе, вика, Милке, ти не знаеш ли, че има хора, които обичат да им се жвака (да им се предъвква), демек това, което Учителят говори не са го разбрали, а сега той ще им го предъвква по свой начин, за да им го предаде." - „Ах, казвам, че как може така? " - „Ами на, има и такива хора", казва тя. И така ми отговори тя, но тя беше малко ядосана от това нещо и по този случай беше ядосан Учителят - защото групи и групички. Не обичаше това нещо. Като не можеш да го разбереш, какво сега, ще създаваш отделни групи и ще се правиш ти авторитет като на учител. Пък Учителят си е един.
към текста >>

59. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Навикът не е един закон.
Както в природата бурените заглушават хубавите цветя, така неканените мисли и чувства заглушават благородното в човека. Страданието - то е старият език на човечеството, класически език. Човек след като страда дълго време, той поумнява. Всеки един човек трябва да внесе известно самовъзпитание, за да даде възможност на своите способности, благородни чувства да се проявят, развият правилно. За самовъзпитание, ако искаш да бъдеш умен човек, седни и пиши внимателно и красиво. Навикът не е един закон. Той е едно улеснение. Навикът човек го създава. Душа, която е родена при по-благоприятни условия, е по-благородна душа. Страданието идва, природата иска да ви застави да мислите. Който се защитава, е на правата страна.
към текста >>

Навикът човек го създава.
Човек след като страда дълго време, той поумнява. Всеки един човек трябва да внесе известно самовъзпитание, за да даде възможност на своите способности, благородни чувства да се проявят, развият правилно. За самовъзпитание, ако искаш да бъдеш умен човек, седни и пиши внимателно и красиво. Навикът не е един закон. Той е едно улеснение. Навикът човек го създава. Душа, която е родена при по-благоприятни условия, е по-благородна душа. Страданието идва, природата иска да ви застави да мислите. Който се защитава, е на правата страна. Който напада, е на кривата страна. Тъмните духове, хищниците те нападат, а ангелите се защитават.
към текста >>

Опит: Имате известен навик, например да пушите.
У учения познанията идват отвън. Известни качества могат да се предават на поколението само, ако те са станали една съзнателна наука. Когато човек по душа желае да оздравее - ще оздравее! Но не пожелаеш ли така, ти няма да оздравееш. Всяка нещо, което умът не може да го разбере, той подозира. Опит: Имате известен навик, например да пушите. Важното е доколко във вас се е събудила душата. Предназначението на науката е да тури човека в правия път. Истински учен човек е онзи, който постоянно се учи. Във времето и пространството влизат всички... Не туряйте много работи в ума си. Турете в ума си само една основна идея!
към текста >>

60. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене.
Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш. Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено. Прозорците ви още не са отворени. Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано. Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене. Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя". Вие ще направите 52 опита. Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи. По-добре на път отколкото в застой.
към текста >>

61. 12. МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА И ПСАЛОМ 133

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Четяхме го през цялата 1913 година, впоследствие ни остана, като навик да го четем всеки месец на 13 число и въобще, когато имахме работа с това число.
Само писмата, които отвреме навреме изпращаше на старите братя ни подкрепяха. Тия писма не само се четаха, но ги и преписвахме в тетрадките си. Имаше нещо и като наряд даден от Учителя за молитвите и четенията, които ние верующите трябваше да изпълняваме. Забележително бе, че през 1913 година беше, че покрай молитвите в ранните утринни часове Учителя бе поръчал да четем 133 псалом. Този псалом бе предназначен да неутрализира влиянието на фаталната 13 година. Четяхме го през цялата 1913 година, впоследствие ни остана, като навик да го четем всеки месец на 13 число и въобще, когато имахме работа с това число. Запитахме Учителя, кое го е накарало да препоръча 133 псалом? В българската интелигенция вероятно под влиянието на западната култура се наслоило отношение към 13 число, че е фатално. А това най-малко казано е едно ненужно внушение. Нужно е било едно противодействие и Учителят разрешава въпроса с четенето на 133 псалом. То може да има и друга някаква причина, но аз знам тази.
към текста >>

62. 19. МУСАЛА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Хората от света, още нямаха навика, да излизат масово в планината.
Специална екипировка за планината тогава още нямаше. Отивахме с обикновените си дрехи и обуща и тук-там някой да носи платнище. От Чам Кория, за към върха, тръгнахме на дълга върволица, от няколкостотин хора, мъже, жени от всички възрасти, между които старци и деца. Стигнахме и се разполагахме обикновено около първото езеро, където днес са хижите. Тогава там беше чисто и девствено, поляната край брега на езерото беше покрита с редки клекове и хвойни. Хората от света, още нямаха навика, да излизат масово в планината. Ние дадохме първият подтик. За тази ни проява и този път беше отправена, критика и насмешка, но ние не обръщахме внимание на това и се радвахме на всичко. Тогава на Мусала при езерото не беше построена каменната хижа. Имаше една дървена барачка, която подслоняваше туристите. Горе беше студено.
към текста >>

63. 2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ТОМ 16

Имах лошия навик, че в другарските си отношения на всяка дума много лошо псувах.
А аз ритам и скачам. Децата бяха навлезли и като ме видяха, че плача, ритам и скачам, се разсмяха. А аз вдигах шум, от което се засрамих и млъкнах. Така започна първият ми учебен ден. Първата учебна година останах да повтарям класа. Имах лошия навик, че в другарските си отношения на всяка дума много лошо псувах. Имах развалени уста - добра дума не можеше човек да чуе от мен. Една част от градината ни беше с голям наклон, стръмна. Невъзможно бе с каруца да извозваме гюбрето, да торим градината, затова всяка сутрин с таргата изхвърляхме гюбрето на добитъка по стръмнината. Прясната говежда тор тежеше много. Брат ми товареше по много и аз не можех да издържа.
към текста >>

64. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

ТОМ 16

Турчинът го изпил наведнъж и умрял.[/b] [b]Добрият навик е помощник на волята.[/b] [b][b]41.
Вие не можете да дадете израз на това изкуство, ако нямате едно право чувство.[/b] [b]Появяването на светлината, това е резултат на една мисъл. Мисълта е резултат на Божия ум.[/b] [b][b]40. Закон на единството[/b][/b] [b](из „Добрите навици", стр. 13)[/b] [b](Не бързай)[/b] [b]Американският лекар отива в Мала Азия и бил повикан да лекува един турчин - трескав. Предписал лекарство за една седмица по 3 пъти на ден. Турчинът го изпил наведнъж и умрял.[/b] [b]Добрият навик е помощник на волята.[/b] [b][b]41. Заради идеята подиграват[/b][/b] [b]Когато някой човек възприеме някоя велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщавате разни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се смущава. Защо? - Защото той живее в друг свят, далеч от техния. Този човек има убеждение. Той е развил своята мисъл, може да се концентрира, може лесно да разрешава мъчнотиите си.
към текста >>

65. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Казваш: „Не съм навикнал." Ще навикнеш, ще търпиш.
Значи, Този, Който нареди нещата досега, Той ще нареди и за в бъдеща. Ти няма защо да се безпокоиш. Ти работй според Неговите закони и всичко ще се уреди. Но изгубиш ли съзнанието, безпокойствието ще дойде, ще се смущаваш. И когато фалираш, ще понесеш безчестието - урок е това, ще го понесеш. Казваш: „Не съм навикнал." Ще навикнеш, ще търпиш. Не туряй на Господа преграда! Една сестра казвала: „Дай ми всичко, но не ми давай болен мъж! " И като се оженила, това дошло: болен мъж, който боледувал 9 години. Той, като заболял, искал да се самоубие. Боледувал еднаж 2 години, после пак заболял и боледувал 4 години и пак искал да се самоубие.
към текста >>

66. 5. Педагогическа лекция

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

После става навик в нас.
Но когато човек криви, той иска да маскира някои свои грешки. Тогава той обича да лавира. Каква друга българска дума можем да турим вместо „лавира"? В тъмнината кривите линии не се виждат, но в светлината кривите линии се виждат. Кривите линии са образувани в тъмнината, понеже в тъмното като се лута човек, образува тия криви линии. После става навик в нас. Запример, когато някой човек се изгуби в някоя гора, откъдето е тръгнал, той ще направи един кръг и пак ще дойде на същото място. По крива линия върви. Туй състояние показва, че има известна тъмнина, той не е добре ориентиран с вътрешната посока на местността. Следователно законът е същият. Ако ние започнем една идея, която искаме да я приложим в света, ще дойдем там, откъдето сме тръгнали.
към текста >>

Да допуснем, че имаш навик да цапаш.
Казвам: Новото сега трябва да дойде в помощ на стария живот. Понеже имаме богат материал, от който може да се направят много работи. Да кажем, ти искаш да биеш. Стани скулптор! И наместо да биеш хората, да биеш камъните. Да допуснем, че имаш навик да цапаш. За този-онзи говориш лошо. Стани художник и цапай платното! Ще нарисуваш една картина. Някой път художникът лесно рисува. Ти искаш някой път да ги оцапаш, да ги нарисуваш лесно.
към текста >>

67. 103. Усилие и благословение

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Ще образуваш навик.
И сега сте даровити. Увит е дарът (дарбите ни). Да почне да се отвива. Залае ли те куче, запей! Задухали вятър - мъчнотии, запей! Ще образуваш навик. Лаят на кучето показва, че то е музикално.
към текста >>

68. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

Расъл в млади години между мед и масло, обличан с копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо, па и в старините си стана пак за чудо.
Па божем души, а они си същи хора, като че са си живи. И нашенци видех между тех — познах ги… Познах и от чорбаджиите, познах и от агите — да видиш, божем, тука беха друга вера, а кога там: всичките наедно… все на един кантар ги мерят… Ама там не са отделени богатите и големците от фукарията; не, все са заедно. До Ибрахим вали наша, що умре по-лани, видех, че стои рамо до рамо Иго кърпачинът, що кърпеше обущата на кьошето на Распорчаршия, срещу банята… Тук ще прекъсна теткиния разговор, за да ви разкажа неколко думи за Иго кърпача. Неговият живот беше чуден и пълен с произшествия, бури, сътресения и приключения. Син на много имотни родители, честни, почитани от всекиго, той беше стигнал до кърпачлъка. Расъл в млади години между мед и масло, обличан с копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо, па и в старините си стана пак за чудо. Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст! … Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите.
към текста >>

69. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

" И седи тя при него, а той я хока, навиква я, нарича я с най-лоши епитети, тя продължава да спи при магарето в яхъра.
" Ето печалните резултати на неподготвени майки, които, със своята обич, дали последните си сили, за да получат едно мило око, една нежна милувка от тия, които е гледала със сетни сили. Друга майка видях в яхъра да спи при магарето и само един син има, но той пие и я гони. Викат я други съседи, роднини, като добра жена, искат да я приберат у тях, все ще им помогне нещо и да й дадат прилично легло. Но тя отказва. „Не, казва, синко, той е мой син и ако аз не мога да го търпя, тогава кой ще може? " И седи тя при него, а той я хока, навиква я, нарича я с най-лоши епитети, тя продължава да спи при магарето в яхъра. Уверих се в нейната майчина любов, колко беше заседнала в нейното сърце и душа. Тя беше готова да умре убита от собствените му ръце, но да можеше да го изправи и изведе от този път. Спомних си за легендата на майчиното сърце, как тя е дала сърцето си на своя син, да го даде на любовницата си, за да спечели нейната любов. И когато той е извадил сърцето на своята майка, с радост отива да занесе този скъп дар-майчиното сърце, за да спечели нейната любов. Но по пътя, в бързането, той пада и сърцето извиква: „Ох, майка, уби ли се?
към текста >>

70. 4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Навярно за това допринасяха: внимателното поемане само на това, което очевидно се поискваше от наличното, доброто дъвчене, при което не можеше да се прекалява с количеството, навикът, масажите, които традиционно се практикуваха върху коремните стени, гимнастиките на коремните стени, които всъщност бяха проба за състоянието на газовете в червата.
Храненето се подчиняваше на обичайните часове, като се включваха и дребни количества през всяко време на деня. Това ставаше особено следобед, когато обичайно се консумираха плодове - тогава се поемаха с охота ябълки, или вечер, преди лягане, когато се поемаше малко мед с вода. Въпреки твърде ограничената хранителна маса, червата запазиха пълния си ритъм, отиването по нужда ставаше съвършено редовно, два пъти на ден, мека консистенция. Наред с това се изчистваха наличните газове. Както стомахът, така и червата чувствуваха пълно спокойствие. Навярно за това допринасяха: внимателното поемане само на това, което очевидно се поискваше от наличното, доброто дъвчене, при което не можеше да се прекалява с количеството, навикът, масажите, които традиционно се практикуваха върху коремните стени, гимнастиките на коремните стени, които всъщност бяха проба за състоянието на газовете в червата. За странната изодинамика на някои храни при дадени биологически условия можахме да се убедим при поемането на няколко сушени круши. Очевидно поради разнообразието, което те внасяха в диетата, поети вечерта - само след малко измиване и намокряне във вода, те като че подновиха западналия организъм от вчерашния ден. Това се отрази видимо и във веднага поправения тургор на кожата на шията. Самочувствие и трудоспособност. Диетата започна от петък, 3.11.1961 г., като през първите дни не представляваше някакво влошаване на самочувствието.
към текста >>

71. 15. Начо Петров

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Това му стана навик за всеки ден, на който не изневери нито един ден и през всичките останали дни на живота си.
Това негово отношение към гражданите се смяташе дори не само като негова лична заслуга, а и като ценен капитал на самата Демократична партия. Контактът на Начо Петров с Учителя беше отговор на дълбоко негово търсене. Скоро той стана един от най-редовните Негови последователи. Той Го слушаше редовно на публичните беседи, особено на неделните беседи, когато си беше обикновено в София. Когато отиваше в провинцията, той си носеше винаги томче с беседи и никога, нито един ден, не пропущаше без да прочете нещо от Учителя, без да свърже мисълта си с тая на Учителя. Това му стана навик за всеки ден, на който не изневери нито един ден и през всичките останали дни на живота си. Драго беше на Начо Петров да бъде в близост при Учителя. При всички публични беседи, разговори, екскурзии, гдето Учителят се движеше с повече хора, не липсваше и красивата, елегантна фигура на тоя хубав, светски мъж. Той никога и нищо не промени в своята външност, никога не промени дрехите си с аскетски ризи, не премахна връзката, която понякога беше от чиста, блестяща бяла коприна. Не промени и прическата си, никога не пусна дълга коса. Но толкова по-съществена част от живота му оставаше общата мисъл на Учителя: съзерцателното отношение към природата при изгрев слънце, любовното настроение към хората, прикрито зад известна строгост и дори грубост.
към текста >>

72. 38. Как намерих Учителя. Истински случай със сестра Пенка Трифонова

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Понеже беше гневлив човек, веднага почна да се кара и буквално ме псуваше, както си имаше тогава този навик.
Защо не се оперирах от язва Спомняйки си съня, аз му казах, че няма да ходя на операция. Той се смая. Как така се отказвам, след като вчера лекарите са ми определили деня. Тогава му разказах за чудния сън. Той се много ядоса. Понеже беше гневлив човек, веднага почна да се кара и буквално ме псуваше, както си имаше тогава този навик. Ядосан от отказа ми, излезе от къщи и отиде в града. Като се върна, разказа ми, че за да успокои гнева си, влязъл в едно кафене да изпие едно кафе. На масата имало някакъв си средна възраст, с брадичка, човек. Естествено, че се заговорили. И Трифон, както му било накипяло от моя според него каприз, търсил на кого да си изкаже неприятността, която аз съм му създавала с боледуването си.
към текста >>

73. 14. Песента

* * * По стар навик, колкото пъти чувах, че някъде под палатките са се събрали братя и сестри на разговор, на работа или на песен, аз се запътвах към тях.
То беше естествен отговор на една нужда, една жажда, един копнеж. То беше кроткото, но неотразимо теглене на една невидима светла нишка, която водеше душата към самото небе. Аз затварях очите и слушах: мъжките гласове, по-материални, пълни с копнеж и надежда, женските, по-ефирни, пълни с любов и съмнение. Аз чувствувах как земята се издига и небето се снишава, за да се целунат. И аз сам, дете на земята, се чувствувах издигнат до небето. * * * По стар навик, колкото пъти чувах, че някъде под палатките са се събрали братя и сестри на разговор, на работа или на песен, аз се запътвах към тях. Там биваха сестра А. Б. В. Г. Д., там биваха братя Е. Ж. 3. И. - всички до един добри певци, които обичаха да пеят. Това беше цял импровизиран хор.
към текста >>

74. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Имат навик да си държат стиснати юмруците във време на ходене.
В звука им има нещо заповедническо, твърдо и жестоко. Говорят много и твърде бързо. Речта у тях е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ. Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навик да си държат стиснати юмруците във време на ходене. Движенията им са резки и нервни. Никога в техния жест не се забелязва ни покорност, ни пасивност, ни унижение. Когато се намират в спокойно състояние, стоят гордо изправени с ръце скръстени на гърдите. Холеричният темперамент изисква умерена деятелност и ежедневни физически упражнения. Седящият живот е вреден за хората от този тип, защото той ги предразполага към запичане, застой в червата и жлъчката.
към текста >>

Имат навик да си махат ръцете в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят.
Говорят бързо, леко, живо и шумно. Те често съпровождат своята реч със смях. Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки; походката благородна и уверена. Те си носят главата високо. Техните жестове са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да си махат ръцете в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят. Този темперамент изисква такава деятелност и такъв занаят, където умствената деятелност може да се съедини с жизнената дейност. За тях са необходими ежедневни физически упражнения. Сангвиникът чувства себе си добре в занаят, който изисква постоянно сношение с обществото, защото те са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери, качества, необходими за тези занаяти. Празният и седящ живот е вреден за този темперамент, както и чрезмерната работа и движения. Седящият живот ги предразполага към лимфатичния темперамент и излишно пълнеене, а преголямата деятелност разгорещява кръвта и го превръща в холеричен темперамент.
към текста >>

Те имат навик да се разговарят сами със себе си.
Гризането на съвестта и съмненията ги мъчат непрестанно. Имат скрито честолюбие и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизма и суеверието вървят ръка за ръка у тях. Обществото ги дразни, затова те бягат от него и самодоволно се предават на самотен живот. И тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да се разговарят сами със себе си. Всякога и навсякъде виждат лошото в света и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Гордостта и грубостта са свойствени за тяхната природа. Въображението е силно и горещо. Предвидливостта и осторожността са техните характерни качества.
към текста >>

75. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VIII.

Влад Пашов

Когато една квадратура от подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) показва един лош навик, от който човек може да се освободи.
Но това е общо казано. Основният тон на хороскопа се определя от най-силната планета в хороскопа или още, онзи дом и знак, в който се намират най-много планети и при това силни, ще определи основния тон на хороскопа. По този въпрос ще се повърнем по-късно. Един аспект, изхождащ от неподвижни знаци, носи много по-големи трудности, отколкото ако изхожда от главни или подвижни. Либра казва, че един квадрат например, изхождащ от неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) може да изразява недостатъци, които в едно прераждане е трудно да се превъзмогнат. Когато една квадратура от подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) показва един лош навик, от който човек може да се освободи. Аспектите, които се образуват във външните граници на орбисите, са по-слаби, но те могат да се засилят чрез други аспекти, които поотделно образуват двете планети. Когато две планети са взаимно разположени, т. е. всяка се намира в знака, владян от другата, те действуват като съвпад. Това е общо положение, което има свои потънкости и специфични положения, върху които няма да се спирам. Ъгловите отношения между планетите, които наричаме аспекти са следните: Съвпад, който има орбис 0° ÷ 5° между планетите, а между Слънцето и Луната орбисът е до 12°, а между Слънцето и Луната от една страна и планетите, от друга, орбисът е 10°.
към текста >>

76. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

Ако двете светила са в слаби знаци, в 6 или 12 дом, или освен това са наранени от Сатурн, Марс, Плутон и Нептун, жизнеността е слаба и това ще причини много болести, освен ако роденият или родената от детинство ще придобиват навика да спазват необходимите здравни и телеукрепителни изисквания.
Така, ако се роди момче на новолуние, което дава пълно затъмнение на Слънцето, съвсем малка е вероятността то да оживее. Същото важи, когато момиче се роди при пълнолуние и Луната е засенчена (пълнолуние в лунните възли, т. е. в пресечните точки на Луната и Слънчевата орбита). Ако Слънцето е силно по знак и се намира в добра ъглова връзка с Марс или добротворците, ако то е на почит или в подем в мъжки хороскоп, това показва голяма жизненост и предрича живот, облагодетелствуван с отлично здраве. Ако луната има такова положение в женски звездослов, това ще даде същите благотворни въздействия върху здравето на жената. Ако двете светила са в слаби знаци, в 6 или 12 дом, или освен това са наранени от Сатурн, Марс, Плутон и Нептун, жизнеността е слаба и това ще причини много болести, освен ако роденият или родената от детинство ще придобиват навика да спазват необходимите здравни и телеукрепителни изисквания. Слънцето управлява дясното око у мъжа и лявото у жената. Затова при дисхармония между Слънцето и Луната очите са предразположени към отслабване. 7.2. АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С МЕРКУРИЙ СЛЪНЦЕТО в съвпад, паралел или сьвпад в скоби с МЕРКУРИЙ Меркурий образува само хармонични съчетания със Слънцето, защото той не се отдалечава от него на повече от 28°. Неговите съвпади са до 12°. След Слънцето и Луната по важност идват неговите съчетания, защото той управлява мозъка и централната нервна система - органи на душевния живот и психо-физичното равновесие на човека.
към текста >>

77. 12. ЮПИТЕР

Иван Антонов

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Най-силни, най-хармонични и най-благотворни Юпитерови влияния човек може да получи, като придобие навика да гледа често денем ясно-синьото небе.
Всички философи, които се занимават с религиозни въпроси, попадат под влиянието на Юпитер. Литератори със силно хармонично влияние на Юпитер се занимават с религиозни и обществени въпроси. Основният цвят на Юпитер е синият. Той има отношение към вярата. Следователно, който иска да усили вярата си, нека възприема хармоничното Юпитерово влияние от синия цвят чрез цвета на облеклото и околната обстановка. Най-силни, най-хармонични и най-благотворни Юпитерови влияния човек може да получи, като придобие навика да гледа често денем ясно-синьото небе. В този случай Юпитеровите влияния са най-силни върху умствения и духовния живот на човека. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Юпитер с добротворците, толкова повече, по-силни, по-разнообразни и многостранно развити са висшите творчески дарби и способности на човека, чрез който той възприема, разбира и оползотворява благословенията, идещи от висшите светове. Когато Юпитер има дисхармонични съчетания с добротворците, резултатът в това отношение е точно обратен. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Юпитер със злосторниците, толкова по-голяма е дейността на висшия творчески разум в областта на низшите светове, които чрез Юпитеровия разум биват организирани, управлявани и оползотворявани. Преобладаващите дисхармонични съчетания на Юпитер със злосторниците показват низшите сили, лошите навици, противоестествените инстинкти, които пречат за правилното развитие и правилната дейност на висшия, творчески разум.
към текста >>

78. 1924 г. Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

За пример, всички имате навик да проявявате силна воля.
До сега аз още не съм намерил изключение, възможно е да има, допущам и това, но аз зная едно: че в проявите на Божественото, на разумното сърце няма изключения.” „И тъй, вие трябва да работите за сьздаване на добри навици във вас. Не казвам, че трябва да учите някой нов морал, но приложете този, който имате. Този морал е заложен у вас. Сега вие се спъвате, защото искате да вложите в себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявяват. За пример, всички имате навик да проявявате силна воля. Как мислите, в какво седи силната воля? Като кажем човек със силна воля, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физическо; който има силен ум, може да направи, каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля. Силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да запази всички придобити резултати от добри деяния, не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв. Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание.
към текста >>

79. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

107 ÷ 113 „”У всички съвременни хора има един навик от миналото, да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на земята.
И тъй, крьгът представлява общото развитие на човека в неговото повдигане.” 72. СЛЪНЧЕВИТЕ ТРАНСФОРМАТОРИ: 23 лекция от Учителя, държана на 29 март 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1925 ÷ 1925), т. ІІІ. София, 1928, с. 107 ÷ 113 „”У всички съвременни хора има един навик от миналото, да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на земята. Затова именно, вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическия пулс съвпада с този на земята. Всички ония идеи пьк, които се намират в противоположно направление с движението на земята, предизвикват у вас обратно действие. Истинската наука, обаче, седи в това, да доведе човека до положение да постави своята мисия, своите идеи в съгласие с ритмуса на слънцето. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, за къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на земята. По този начин той не може да постигне това, което желае.
към текста >>

80. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Другият плач, той е по навик.
Той се случва може би на десет, двадесет години. В един живот от 33 години може ведньж да се случи да плачеш. То е истинския плач. От 29 години до 30 години човек минава най-голямата скръб. Има едно място дето човек може да поплаче малко. Другият плач, той е по навик. Не че не трябва да плачете. Човек трябва да мие прозорците. То е друг въпрос Нямам нищо против, когато по някой път се просълзяват очите. Казва: „Плаче! ”- Мие си прозорците.
към текста >>

81. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения

ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

- Да, моля - прошепвам аз, хванал неволно с ръка дългата си брада, което ми беше навик вече.
- Какъв блажен миг изживях! - шепна аз. А той само се усмихва, когато уплашен оттеглям ръката си от лицето - то беше младежко, а сега дълга брада го покриваше... Колко ли бе траял този «миг»! * - Искаш ли още да опиташ? - пита ме Той. - Да, моля - прошепвам аз, хванал неволно с ръка дългата си брада, което ми беше навик вече. И стана ми тихо в душата, като в някоя безлунна нощ, в която няма светлина отникъде, където само малки звезди трепкат на небето. * Изведнъж като че ли буря ме подхвана и пръсна в милиарди прахолинки. И всеки прашец бе жив. И всеки прашец стана цвете, и животно, и човек. И огнени страдания ме пронизаха изведнъж на милиарди места едновременно.
към текста >>

82. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Много трудно е понякога да се разберат обикновените работи, не защото сами по себе си са мъчни, а защото човешката мисъл е добила навик да обхваща някои неща само в определена посока.
- Ни най-малко. Оста на Земята е наклонена на 23 градуса и 27 минути. От известно време тая ос се е повдигнала на около половин градус - и като резултат от това е преместването на Голфщрома, вследствие на което ледовете слизат на юг. - Ама вярно ли е това, което ми говорите? - Е, поне дотолкова, колкото и всяка друга теория. Много трудно е понякога да се разберат обикновените работи, не защото сами по себе си са мъчни, а защото човешката мисъл е добила навик да обхваща някои неща само в определена посока. Така например, човек мълчаливо приема, да речем, едно дърво тъй, както го гледа, а не тъй, както е. Той никога не мисли за корените на самото дърво! Той гледа една къща, но само техническите лица мислят къщата тъй, както е, т.е. с нейната невидима част - основите й. Та, и самият човек не е това, което го виждаме само.
към текста >>

Аз само гледах, защото нямам навик да се моля при яденето.
Другите двама стояха мълчаливо. Той вдигна поглед нагоре, съсредоточи се и като че ли под кожата на лицето му заиграха пламъци, които се преливаха от светлозлатисти до рубиновочервени. Самата лампа засвятка, заигра, като че ли пламъкът й се залюля от силен вятър. А в стаята настана тишина. - Божията любов носи пълния живот - каза той тихо и те повториха след него. Аз само гледах, защото нямам навик да се моля при яденето. Никога не бях чувствувал обаче, тъй реално, че при мълчаливата молитва човек все се моли, че има нещо невидимо, реално... Пих чая и ядох хляба с ищах. И чаят бе тъй ароматен... Той и аз изядохме орехите си, а после той избра по-хубавия портокал ми го подаде. Аз му казах това. - Прави това, което искаш и на тебе да правят - цитира ми Евангелието той. Ядях и просто ми бе невероятно - на върха на една планина, хиляди метри над хората, вън вее ужасна буря, а вътре - тъй тихо, уютно, светло, топло... Казах му и това.
към текста >>

Закуската ми бе дадена в тая малка стаичка, която имаше най-обикновен изглед и по всичко личеше, че беше на някой от тия брадати хора, които видях вечерта, на които имената не помнех, защото те всички са тъй странни за ушите ми, пък и те самите нямат навика да ги изказват много отчетливо.
- запитах бързо. Той се усмихна приятно. - На гости при Него. На първо време аз исках да питам за много неща, но реших, че ще е по-хубаво, ако чакам тия странни хора да ми кажат сами туй, което мислех, че ми е необходимо. След няколко минути само аз бях на крака, облечен, обръснат, приготвен. Закуската ми бе дадена в тая малка стаичка, която имаше най-обикновен изглед и по всичко личеше, че беше на някой от тия брадати хора, които видях вечерта, на които имената не помнех, защото те всички са тъй странни за ушите ми, пък и те самите нямат навика да ги изказват много отчетливо. Когато излязох навън, воден от по-раншния си спътник, аз неволно затворих очи - тъй силно блестеше слънцето по прясно навалелия сняг. Високи върхове, като братя, заловени за ръце, чакащи само знак, за да започнат своето хоро, всички с бели шапки, които блестяха ослепително, се редяха по всички посоки, най-разнообразни, странни, необикновени форми. Току до нас се издигаше остър връх, също така покрит с преспи сняг. Исках да запитам, но веднага разбрах, че това е най-високият връх, около който ние бяхме обикаляли толкова дълго време снощи и който ми се струваше сега, като че ли можеше да се стигне с протегнати ръце. - Въздухът е много чист - ми каза спътникът, - затова се виждат върховете така близко.
към текста >>

83. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

Навикът да работиш небрежно е по-страшен, отколкото да не знаеш да работиш никак - в последния случай винаги може да се научиш, но не винаги от лошото и небрежно работене може да се откажеш.
2/4 = 20/40 = 200/400 Два начина за придобиване знания има: чрез ума - учение; чрез вътрешно възприятие - интуиция: сади нещата в себе си и изникналото ще разбереш! Измени начина на живота си, ако не си доволен - и ще имаш други резултат. Например: Казвай всеки ден на себе си с постоянство, че искаш чистота и остави тази дума да работи вътре в твоето съзнание, за да се яви желанието за чистотата, а не само като една дума, чрез която се дава заповед за чистота. Винаги прави това, което знаеш, еднакво съвестно, за да стане дейността ти израз на външно и вътрешно единство. Да ставаш в нещо небрежен, «защото и така може», е падение. Навикът да работиш небрежно е по-страшен, отколкото да не знаеш да работиш никак - в последния случай винаги може да се научиш, но не винаги от лошото и небрежно работене може да се откажеш. Мярката на една култура за всичките времена винаги е било начин, по който человеците са се отнасяли към проявата на Божественото - Любовта, и тия, които са я носили. В истинските окултни школи на живота няма място за особено мнение. Приемай, което ти говорят, и живей - това е, което може да ти помогне. Критиката и «свое» мнение в случая са само препятствия. Сега говорят за задушливите газове като за нещо обикновено, със спокойствие и примирие, като че това е някаква необходимост, форс-мажор.
към текста >>

Това е критиката по навик.
Нима ако мислеха, че тия отрови можеха да тровят и самите тях, и децата им, биха ги направили? Най-после, светът и човечеството има право да се пази от подобни извратени и дегенерирани умове, както се пази и от бесните животни. Това, което те смущава, е по силно от тебе. Да говориш Христовите думи не значи още, че си Христос! Да чукаш камъни, за да стават статуи, има смисъл, но да чукаш статуи и ги осакатяваш?... Това е критиката по навик. Жертвай живота си, но пази свободата си! - казват някои. А други питат: За кого ще има смисъл тая свобода, при която нямаш живот? Който събужда в тебе чувство на добро, на милост, самият той е носител на тия чувства. Христовите думи имаха сила, защото бяха съпроводени с живота - това трябва да си спомнят винаги тия, които искат да «омагьосват със Словото».
към текста >>

Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта: учат те на кого да даваш и на кого -не.
И колкото и да бе неочаквано, победиха не външно силните... Жалко бе, че по-сетнешните последователи на Християнството не устояха на тая нравствена висота - те взеха дрехите на чумавия и искаха да останат здрави... В основата на християнската (?) държава туриха... римското езическо право (?) и по тоя тъкмо начин отдалечиха Христа от всекидневния живот. И при така създаденото противоречие чакаха да имат напредък и щастие... И най-умната фраза, ако се вземе недовършена, може да прозвучи като безсмислие. В окултните школи най-напред учат хората да дават на всички. То е Любовта. И ако грешно дадеш, други поправя погрешката ти. Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта: учат те на кого да даваш и на кого -не. На всеки се не дава - бисери на свини се не хвърлят! Когато се научиш кому да даваш, идва Истината и те учи как да даваш - както Бог дава: никой да не сети и да не види ръката, която дава! Който доказва, че е силен - не е силен. Отрицателното, което виждаш, е помощта, която искат от твоята Любов! Бог ни учи или отвън - чрез условията, или отвътре - чрез съвестта.
към текста >>

84. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Още по-внимателен бъди, когато имаш вече навика под вида на критика да ставаш кош на боклуци - търсейки божем да видиш истината!
И животните ядат, спят, движат се, размножават се. Едничкото, което отличава човека от тях, това е мисълта, четенето. Животът на един човек, общество или народ зависи от възприетите и живени идеали. Ако те са животински, човешки или Божествени - ще имаме и съответните резултати. Пази се от отрицателните мисли. Още по-внимателен бъди, когато имаш вече навика под вида на критика да ставаш кош на боклуци - търсейки божем да видиш истината! Започни с другото - желанието да видиш всякъде нещичко положително, и ти наистина ще вземеш да гледаш по-справедливо и с оглед да помогнеш на Доброто в света да се прояви. С отрицателното остави, както с болестите, да се занимават най-учените хора. Ако си в розова градина, на рози ще миришеш; в един обор - на тор. А всеки човек има в себе си обори и градини. Ако влезеш по необходимост или случайно в обора, изчисти го и после се умий и преоблечи, или най-малко, походи на открито - не между хората, за да си отиде миризмата на отрицателното и се успокоиш.
към текста >>

Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението.
Защото, да изпълниш волята Божия, не може да бъде суета... Но Соломон, види се, като е писал това, е мислил само като един мъдър человек, който е изпитал всички превратности на живота. И вярно е, че всичко без Бога - Любовта, е празно и суета. Всичката вода дунавска не е на Дунава. Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава. Така е и с човека и Бога. Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението. Знание органично - тогава живот и знание се покриват, въплотена целесъобразност, разумна и съзнателна. Който иска да заповядва някому, трябва да го храни и носи тъй, както носи и храни ръката си или крака си - другото е насилие, срещу което се отвръща с насилие. Радостите и скърбите на един обикновен живот са като долините и хълмовете на един обикновен пътешественик - лесни са слизанията, трудни са каченията. Но за един авиатор това е само разнообразие на пейзажа - толкова по-красиви, колкото контрастите са по силни. Когато една причина не обяснява всички явления («енергетизъм», «психизъм» и пр.), то значи, че тая причина сама е следствие на някоя по-обща причина.
към текста >>

85. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Младостта и навикът да ходи по лов и скита из планините бяха направили от него добър и як човек.
Царят му кимна мълчаливо с глава да го последва и те навлязоха в гората. Царят пое пътеката през големите дървета, под които едва проникваше светлината. Беше влажно и мрачкаво. Отначало той вървеше полека, а после ускори крачките си и започна да се възкачва на една близка до лагера височина. Той стъпваше пъргаво. Младостта и навикът да ходи по лов и скита из планините бяха направили от него добър и як човек. Ловът беше развил в него бърза съоб-разителност и вярно око, с което той обичаше да се хвали. Дишащи силно, те се изкачиха на полянката пред самите канари, които образуваха връхчето. Няколко мига само, и царят тръгна отново. Скоро и двамата бяха на връхчето. Изгледът беше великолепен.
към текста >>

86. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази IV. Три приказки за стари и млади

ПРИКАЗКА ЗА БРАДИЧКАТА

I. АРХАНГЕЛЬ1 НА СИЛАТА, ЗНАНИЕТО И МЪДРОСТТА6

- Бог всичките обича - отговорил като по навик Брадичката и очите му го погледнали бистри, но дълбоки, дълбоки, като да било самото море в тях.
На раздяла само силно си стиснали ръцете. Брадичката дори не го и питал за името му. Но странникът казал: - След моите родители ти си човекът, който е направил най-много за мен. Аз това никога няма да забравя! Спомняй си и ти за мен! - Бог всичките обича - отговорил като по навик Брадичката и очите му го погледнали бистри, но дълбоки, дълбоки, като да било самото море в тях. Заминал си странникът, а Брадичката си заживял отново своя самотен живот. Но един ден, когато вече мислил, че няма да може да издържи, тъй много тъгата го прихлупвала, той, едва влачейки се, отнесъл топлото ястие в малката нейна стаичка, както винаги - преди самият той да е хапнал от него, и се спрял на вратата - тя седяла на същото си столче! Все същата, като че ли вчера само била излязла оттук... И дори, щом го видяла, станала и също тъй, както някога, го потупала свободно по главата и запитала същото: - Брадичке, Брадичке, обичаш ли ме ти? А той, с глас, който се бил почти схванал от неочакваност, промълвил: - Бог обича всички ни! - Глупчо - засмяла се тя, като го целунала.
към текста >>

87. Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) II. Бунт

I. НА ИЗГРЕВА - ПОСРЕЩАНЕ НА СЛЪНЦЕТО. ПАНЕВРИТМИЯ И РАЗГОВОРИ С УЧИТ

- И тя прибрала вейките си и заспала тихо на земята... Архангелът се понавел над нея и я гледал, гледал... И тя, пред неговите очи, навикнали да гледат хиляди години като дни и вековете - като часове, се стопила, превърнала в пръст и влязла наново в младите ябълкови дървета, които, китни като засмени деца, обиколили цялото му подножие.
- Защо? - учудила се ябълката. - Че, аз живях толкова много, слънцето ме грееше тъй хубаво, дъждът миеше листята ми и поеше корените. Винаги имах всичко достатъчно. Работих, радвах се, а сега ще заспя и вместо мене ще работят тези, другите, по-младите - сега е техният ред! - И тя прибрала вейките си и заспала тихо на земята... Архангелът се понавел над нея и я гледал, гледал... И тя, пред неговите очи, навикнали да гледат хиляди години като дни и вековете - като часове, се стопила, превърнала в пръст и влязла наново в младите ябълкови дървета, които, китни като засмени деца, обиколили цялото му подножие. Гледал и мислил. И най-после разбрал и започнал да се моли: - Прости ми, Господи Боже Вишний, прости ми! Аз помислих, че тоя ред, който Ти си наредил, не е добър. И в забравата си допущах, че аз ще мога да дам нещо по-хубаво... Аз не станах проводник на Твоето Добро, което Ти изпращаше на тия, които Ти знаеше какви и защо си ги създал и какво им е необходимо, а исках да ги направя по-силни, по-мъдри, по-добри! А без Тебе всичко това роди хаоса... А ето тук, при краката ми, Господи, скромната ябълка ми показа истинския път, Твоя път, който Ти си определил и срещу който аз безумно възроптах, защото го намирах бавен!
към текста >>

88. Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) III. Благословение

Те се сториха на Генко, който имаше навика да мисли образно, като да бяха все линии почти паралелни една на друга, но които далеч някъде се пресичаха всички в една и съща точка, в един център, в едно невидимо слънце, което беше все и вся за тоя човек.
- Когато говоря за човешки живот, разбирам целокупността на живота, т.е. разумното начало, което и горе на небето, и долу на земята е едно и също! Гдето се проявява този живот, там е царството Божие, там е Бог! Въпросите се сипеха свободно, някои дори несериозни, но Учителят на всички отговаряше с голямо търпение и широта. И всичките му отговори като че мереха все в една далечина. Те се сториха на Генко, който имаше навика да мисли образно, като да бяха все линии почти паралелни една на друга, но които далеч някъде се пресичаха всички в една и съща точка, в един център, в едно невидимо слънце, което беше все и вся за тоя човек. Имаше нещо единно, цялостно, незнайно в тоя човек, в който всеки поглед, движение, дума, като че ли радиираше от него по всички страни спокойствие, увереност, тишина, светлина, лъхаше топлота на майчин скут. И Генко се мъчеше да не пропусне нито една дума, нито едно движение. И нов образ му изпъкна в душата. Това беше неотдавна. Генко беше отчаян, объркан.
към текста >>

89. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

Генко изведнъж разбра откъде генералът бе взел този навик.
След това той посочи на генерала с пръст да седне. Последният благодари с дълбок поклон и седна изпънато, като да беше някаква статуя - и така остана почти през всичкото време. Генко гледаше царя така близко до себе си - и като че ли го не виждаше. Като че сънуваше, така неочаквано стана всичко, та нямаше време да се опомня. Царят извади от горния джоб на дрехата кърпа, много парфюмирана, метна я встрани и си обърса носа. Генко изведнъж разбра откъде генералът бе взел този навик. Царят кръстоса ръце, погледна Генко право в очите и каза: - Любопитен съм да чуя какво бихте искали да ми кажете. Генко неволно се загледа в лицето на царя, в неговите внимателни очи и като че ли искаше нещо да си спомни. И цялата фигура на царя изразяваше едно такова съзнателно внимание, че Генко се подвоуми какво да каже. Но в него изведнъж като че ли стана някаква промяна. Той се сети за светлото, обкръжено с бял ореол лице на Учителя, изправи се и с една свобода, на която той сам се чудеше, започна да говори.
към текста >>

90. XXII. ОБЛАЦИТЕ НА ВРЕМЕТО

(В. «Братство», бр. 202, 5.XII.1937 г., стр. 3)

Да критикуваш хората, да виждаш погрешките им, това е един стар лош навик.
Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца. Горе, при езерото на Чистотата, Той ни говори доста много. Там бе тихо, вятърът бе престанал - или може би в тая котловина само не духаше. Облаците бяха се оттеглили смирено надолу и долината представляваше фантастични очертания, в която само тук-там стърчаха малки връхчета от планината с потънали основи в облаците. - Да се самовъзпитава човек, това значи да се освобождава от своите стари навици. Да критикуваш хората, да виждаш погрешките им, това е един стар лош навик. Щом критикуваш хората за техните погрешки, това показва, че и ти си правил същите погрешки. Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без сам той да е правил същите погрешки. Всеки човек разбира и познава това, което той сам е правил някога. Следователно, когато осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си осъждаш. Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек.
към текста >>

91. 6. В светлината на Учителя. (ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ)

- Това е критиката по навик.
202, 5.ХII.1937 г, стр. 3) (ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ) В Школата няма «особено мнение». Приемай и живей - то е, което може да те подпомогне. Това, което те смущава, е по-силно от тебе. Да чукаш камъни, за да стават статуи, е разумно, но какъв смисъл има да чукаш статуи? - Това е критиката по навик. Това, което ти спомня за Доброто и Красивото - то само е добро и красиво. Христовите думи имаха сила, защото бяха съчетани с живот - това за ония, които мислят, че може да се «омагьосва със Словото». Силата иде от съгласуванието на думите с делата. Културата на един народ се познава по свободата, която има, и на човека - от начина, по който той я употребява или злоупотребява с нея. И най-ценната фраза, ако се вземе недовършена, може да звучи като безмислие.
към текста >>

Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта - тя те учи на кого да даваш.
И най-ценната фраза, ако се вземе недовършена, може да звучи като безмислие. Колко често ние търсим «смисъл» в недовършения живот на едно или друго лице, или в своя собствен? Най-напред се учат хората да дават. То е любовта. И ако грешно дадеш където не трябва, други, които вървят след тебе, поправят нещата. Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта - тя те учи на кого да даваш. На всеки ти не можеш да даваш, както не ти ще нахраниш целия свят, така и една чешма няма да напои целия град. Когато се научиш кому да даваш, иде Истината и тя ще те научи как да даваш - както Бог дава - тъй че никой да не сети или види ръката, която дава. Който доказва, че е силен, не е силен. Ако не слушаш съдията вътре в себе си, ще го слушаш отвън. Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствие от победата на силния над по-слабия - макар и само в един диспут, е едно, и ако ти се бориш с любов и желание да освободиш от невежество противника си - това е съвсем друго.
към текста >>

92. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

I. КАРНАВАЛЪТ НА СМЪРТТА В КАЗИНОТО175

Апостол Павел, Апостол Тиански, Симеон, Бен Йокай, Евангелистът Йоан и засилените оттях платонически и гностически школи, Валентиниус - ето имената на хората, които през две столетия се борят вътре в Християнското общество с навика да се образуват форми, на подобие на старите, от които усилието на един велик дух ги бе временно избавило.
Тоя период на люшкане на Християнството бе една необходимост - духовната струя, донесена от Учителя Исуса търсеше вече своя нов изход. Тя не можеше да се побере в тесните рамки на всички ония условности и обряди, които характеризират всяка религия, за която старото е всичко. Человечеството бе се спрело учудено пред Голгота и кадеше тамян, вместо да последва решително по стъпките на Тоя, Който неведнъж бе казал: «Аз съм пътят, истината и животът! » И тогава, когато официалната църква не може да зарегистрира през векове нещо друго, освен препирни за обряди, за отделни думи и жестове и облекла - фактически вън от нея тайно се струи онзи духовен поток от сили и знания, който минава от страна в страна, разнася светлина и разцвет и изчезва често внезапно, за да се появи на друго място, в следната епоха, все тъй плодоносен, все тъй могъщ, даващ стимул на всички религиозни, философски, обществени и политически течения. Един малък и бърз преглед ще ни помогне, ако не напълно да докажа това, поне да подкрепя тия твърдения с факти, с които историята е богата, но за изброяването на които краткото време ме ограничава доста. Апостол Павел, Апостол Тиански, Симеон, Бен Йокай, Евангелистът Йоан и засилените оттях платонически и гностически школи, Валентиниус - ето имената на хората, които през две столетия се борят вътре в Християнското общество с навика да се образуват форми, на подобие на старите, от които усилието на един велик дух ги бе временно избавило. Валентиниус е един от Илюминатите (посветените), както и Апостол Павел. Виден деец, християнин, напуснал църквата поради нейните празни обряди, създадени на подобие на язическите от новопокръстените невежи ръководители, той бива дълго молен да се върне в нея; връща се - само за да я напусне малко по-късно за втори път, и то завинаги! След него Василидис прави опити, с превода и тълкуванията на 4-тях Евангелия (както в наше време прави това и Толстой), да извади църквата от нейните заблуждения. Но и тогава невежеството е имало за съюзник гладните за власт и почести хора, за които всеки морал е бил ненужен разкош - и всяко средство, постигащо целта - оправдано! Евсебиус от Цезария, през третото столетие, пише една «Свещенна история», която има твърде малко общо със самата истина, но достатъчно силен и при това - приятел на Константина, той заповядва да унищожат всички книги, които рисували фактите както са си били в действителност, а не както той ги измудрил - за слава Божия, разбира се!
към текста >>

93. III. НОВИ ХОРА

Среща на 22.II.1939 г., 8 ч сутринта

Турил едната ръка по навик отзад, той с другата правеше широки плавни жестове.
И колкото и неправа да ви смятат идеята, за която се жертвувате - тя ще се наложи! Аз зная твърде добре, че досегашният ми живот, разбиранията ми, закоравялата ми душа и както Вий го нарекохте - еснафщината ми, не ми позволяват да ви последвам, но с всичкото си сърце ви желая истински успех! И дано вашата победа внесе преснота в живота и малко повечко истина. Попов говореше станал. Неговите очи пламтяха. Турил едната ръка по навик отзад, той с другата правеше широки плавни жестове. Пред гледащия го вторачено Асен израстваше прочутият адвокат, който по навик защищаваше всяка кауза, която за момента му трябваше. Но Асен разбираше думите, тъй както те звучаха в собствената му душа, хвъркаше с неговите красиви фрази и се чувствуваше опиянен от висотата на своята жертва, която Попов му сочеше. И когато в стаята прозвучаха последните му думи, той скочи от стола си и като хвърли несъзнателно шапката си на пода, сграби с две ръце протегнатата му ръка и я тръсна с все сила. - Благодаря, благодаря, господин Попов! Колко малко Ви познават всички!
към текста >>

Пред гледащия го вторачено Асен израстваше прочутият адвокат, който по навик защищаваше всяка кауза, която за момента му трябваше.
Аз зная твърде добре, че досегашният ми живот, разбиранията ми, закоравялата ми душа и както Вий го нарекохте - еснафщината ми, не ми позволяват да ви последвам, но с всичкото си сърце ви желая истински успех! И дано вашата победа внесе преснота в живота и малко повечко истина. Попов говореше станал. Неговите очи пламтяха. Турил едната ръка по навик отзад, той с другата правеше широки плавни жестове. Пред гледащия го вторачено Асен израстваше прочутият адвокат, който по навик защищаваше всяка кауза, която за момента му трябваше. Но Асен разбираше думите, тъй както те звучаха в собствената му душа, хвъркаше с неговите красиви фрази и се чувствуваше опиянен от висотата на своята жертва, която Попов му сочеше. И когато в стаята прозвучаха последните му думи, той скочи от стола си и като хвърли несъзнателно шапката си на пода, сграби с две ръце протегнатата му ръка и я тръсна с все сила. - Благодаря, благодаря, господин Попов! Колко малко Ви познават всички! Какъв порив, каква светла душа имате Вий!
към текста >>

94. (27) Срещи с Учителя

Трудно е да се образува в човека (добрият) навик - дойде край извора и иска да пие веднага.
Всеки народ обработва отделни черти на човечеството и един ден тия народи ще допринесат всичко в човечеството. Сега са човеци, а един ден ангели ще станат и своето частно име няма да носят.148 С писмото не бързайте да го изпращате. Нека почака. Ще трябва да упорству]... Сега ще трябва да се употреби силата на ума - светлината на ума, горещината на сърцето и силата на волята. Да станем силни в светлината, горещи - в сърцето, силни - във волята. Трудно е да се образува в човека (добрият) навик - дойде край извора и иска да пие веднага. Нека почака. Всички управления в нас страдат от неправилна външна политика. Ако не бяха тръгнали с Германия, глава ли щеше да ги заболи? Сега се очертава фронтът на Америка, Русия, Франция, Англия. Гьоринг руши това, което Хитлер е създал.
към текста >>

95. (38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г.

- Той има този навик - каза тя.
Ще се боря да възтържествува доброто. Багряна се дави - и най-лошият да е, аз няма да го оставя. Може да е грешник, но престъпник не е. Останах с впечатление, че и хитрува, да не кажа - лъже; че има маниери на стар политик - повече да купува, а по-малко [да] продава... Когато излизах от разговора с царя, Евдокия ме придружи до портата и ме запита какво беше това викане. Казах й, че му сервират разни вагабонти, които защитава, когато той трябва да е цар и да не взима страна, а да държи всеки да си получи заслуженото. - Той има този навик - каза тя. - Хубаво е, че разбрахте. Вчера Донка223 ми каза, че Надя ѝ казала, че царят ѝ се оплакал, че съм му се карал, че вкъщи било лудница и на това отгоре и аз съм му се карал... Вчера Белев224 ми каза, че в македонските кръгове се говорело, че Пеев бил убит, защото бил в конфликт с царя225
към текста >>

96. (41) Среща с царя на 8.IV.1939 г., при Евдокия, от 9 и ½ до 11 ч и (...)

Понеже аз си имам навик да сядам непоканен, щом седне той, а понякога и по-рано... а сега Севов стоеше, той го покани на немски да си заеме мястото и той благодари и седна.
Но докато се разговаряхме на двора, той току се обади от прозореца: - Ей, хора, и аз съм тук! - Като италианец се е промъкнал - казвам на Евдокия и почнахме да се смеем. Като влязохме вътре, казах му същото и той се засмя и каза: - Е, ами нали сме сватове! - (Алюзия за влиянието на Италия в Албания.) Но ми направи впечатление, че това не особено го безпокои, значи, че е добре информиран по въпроса. Видях колко е деликатен. Понеже аз си имам навик да сядам непоканен, щом седне той, а понякога и по-рано... а сега Севов стоеше, той го покани на немски да си заеме мястото и той благодари и седна. Види се, да се не сетя, че съм направил дебелащина в присъствието на други... Даде ми да чета похвалите на Мушанов пред сръбската преса, гдето, без да ще, уж е казал повече, отколкото е позволено. След туй ми каза, че е имал писмо от Недялко Атанасов, и ми го подаде. Казах му, че той вчера е бил при мене и ми е казал за това и че съм му казал, че вместо да пише, по-добре е с дела да покажат, защото царят е много добре ориентран - по-добре, отколкото всички предполагат, ами няма хора за работа. Мина на въпроса, за който ни викал. Имал разговор с Кьосето.
към текста >>

97. (51) Среща с Учителя на Рила на 11.VIII.1939 г. и на 13-й с.м.