Търсене в текстове за 'Навик'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 159 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера?
Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина.
към текста >>

2. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня.
Ургари главни нестинари са били дядо Енчо и баба Нана, а в с. Кости дядо Константин Савелят, умрял вече... Лошо да стане на нестинарите не се е чувало. Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с. Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи. Когато се оженила, вече искала да играе на мегдана. но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня. Но жената напоследък полудяла. Все същият кмет, познавал и други двама братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни. В такъв случай им поднасяли на керемида огън с много тамян, който те жадно поглъщали, викайки „уф! уф! " Колкото повече пушек гълтали, толкова повече се успокоявали.
към текста >>

3. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От личния пример на тия, призваните, които най-често не са окичени със звънливи имена, ще се срутят веригите на лошия навик и ще паднат извратените разбирания, които създават духовното робство.
Въпросите за смисъла на живота, за практическото приложение на висшия нравствен закон, проблема за истинското християнство занимават мнозина, които макар и закрити, незабелязани в потока на общия живот, градят наченките на идващата раса, която ще бъде неминуемо раса на повече братство и колективност. Бързото увеличение на идейните вегетарианци, въздържатели, и др. показва, че е пробуден усета за една друга, по-широка правда, която има и по-голям размах От друга страна, проявяващият се общ интерес към въпроси от живота, науката, религията, показва, че критичната мисъл е наченала един втори, синтетичен етап, етап в който разхвърляните факти се сглобяват в един строен монизъм. Това твърдение за едни се вижда прибързано, тъй като всекидневната практика ни показва друго, именно, че увеселителните заведения, кафенетата, и нощните локали се пълнят изключително от млади хора. Това е така, но ние знаем, че показалец за нравствената висота служат ония, които са по върховете на обществото и знаем, че колкото и малко, незначително да е числото на издигнатите, те са винаги като кваса в тестото, кой го превръща цялото в хляб. От личния пример на тия, призваните, които най-често не са окичени със звънливи имена, ще се срутят веригите на лошия навик и ще паднат извратените разбирания, които създават духовното робство. Същото това, можем да проследим и в живота на народите. Ако вземем пред себе си картата на света ще видим, че границите, които отделят един народ от друг, са писмо за големия световен егоизъм. Завоевателната политика на народите, особено на западноевропейските, „цивилизованите народи", начерта граници, които ще бъдат причина за нови размирици и нови войни. При съществуващата разпоредба за интереса на държавите, има много племена, лишени от възможността да живеят самостоятелен културен живот и да говорят своя език. Техните сили, тяхната духовна мощ, се иждивява в това, да се отбиват всички отровни стрели, целящи тяхното унищожение.
към текста >>

4. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Претъпкването на последния с нищо не се оправдава, освен с извратен апетит или с глупав навик.
Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя. Тя се превръща в отрова, що носи много заболявания. Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр. Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи. Така се получава един обем храна, който при разумна комбинация на продуктите, не надминава размерите на стомаха. Претъпкването на последния с нищо не се оправдава, освен с извратен апетит или с глупав навик. Интересно е, че това, що днес ни казва младата наука за храненето по тия въпроси, е било ръководно начало в ученията на всички религиозни учители на човечеството. Защото няма по-добра наука от тая на здравия разум, който интуитивно прониква в дълбокото естество на нещата. Религиозните учения гледат преяждането като грях. Постите не са ли едно педагогично средство за привикване народните маси към вегетарианство и към хигиена на стомаха? - Ще цитирам един разказ из живота на първите мохамедани.
към текста >>

5. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Навикът да се подиграват и критикуват им навлича много врагове.
Подозрителни и тирани в своята привързаност, те нямат ни почивка, нито спокойствие от любовта, която за тях е извор на грижи, огорчения и измяна. Обичат пътешествията и харесват живот пълен с приключения. Повече смели и ловки, отколкото щастливи в предприятията си, те спечелват богатствата си с голям труд и с още по-голям труд ги задържат. Техният странен и раздразнителен характер ги прави много нещастни, също така и онези, които живеят с тях. Често пъти развалят другарските си отношения, поради дребнава придирчивост. Навикът да се подиграват и критикуват им навлича много врагове. Способни са на оскърбления и тяхната задирчивост често ги заплашва с дуел. Кръгъл тип Хора от този тип се отличават с голяма инициатива и голяма енергия Постоянно да действуват и да произвеждат - ето основната черта на тяхната индивидуалност. Сприхави и сърдити, на тях им липсва хладнокръвие. Хора на делото, бърже минават от думи към дела, нямат време да обмислят своите решения. Едва се зародил някой проект, те вече бързат да го изпълнят.
към текста >>

6. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От необмислен навик?
Той е целия живот. Животът, тайнствената сила, която човек никога не може де отгатне, е Божествената същина -едничката действителност във всичко, във вас, в Мен. Чистота от отрова. Защо ядете, пиете, дишате вие всички - или почти всички - отрова, и дори я впръсквате в кръвта си? Защото други правят това? От необмислен навик? За удоволствие на плътските си чувства? Поради страх от болест и смърт? За да забравите грижи и мъки? Или по какви други причини? Ни една от тия причини ми се вижда основателна.
към текста >>

Пушачът замърсява въздуха със своя ужасен навик - за отвращение и опасност за здравето на околните.
Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение. Каквото е казано за алкохола - същото се отнася и за опиума, морфина и други отрови, а също и за тютюна. Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години. Тютюнът упоява — то значи: той упоява чувствата, нервите, деятелността на разума и всички ония способности, на които влияе алкохолът. Ако и пушенето да не е престъпно, както месоядството и ако не изкушава, както алкохола - то е по-отвратително от двете. Пушачът замърсява въздуха със своя ужасен навик - за отвращение и опасност за здравето на околните. Едно със своя пушек и после с дъха си и отвратителните магнетични излъчвания, той става до мъка натрапчив. Тази безпощадност към другите - чрез която пушачът доказва крайното си себелюбие - това само прави невъзможно, щото кой и да е член от моята раса да пуши. Най-опасната група от отрови - ако и научно предписани - са веществата за присаждане. Серуми и всички ония омразни неща. които ви се вкарват в кръвта и я тровят.
към текста >>

По навик правите всичко, каквото правите.
Само чрез чистота. Навици - безсмислени навици - са ви завладели. Те тровят съществуванието ви и ви лишават от чистите радости на живота. Чрез вашите навици – вашите безсмислени навици - сте си създали инстинкти и желания, които сега изискват послушание от вас. Вие сте станали роби на привичката, вместо майстори на съдбата. По навик правите всичко, каквото правите. По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно удоволствие.„вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и освобождение от господството на навиците. Моята раса ще бъде издигната над произвола на ограничаващите навици. Чистота от дребнавости. Вие, растящи богове, - научете се да познавате сами себе си какво сте вие сега повече от мънички калаени богове върху цокли? Празни като цокълът, тъй и фигурата, и вътре нищо друго, освен задушлив въздух, който надува личността ви.
към текста >>

По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно удоволствие.„вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и освобождение от господството на навиците.
Навици - безсмислени навици - са ви завладели. Те тровят съществуванието ви и ви лишават от чистите радости на живота. Чрез вашите навици – вашите безсмислени навици - сте си създали инстинкти и желания, които сега изискват послушание от вас. Вие сте станали роби на привичката, вместо майстори на съдбата. По навик правите всичко, каквото правите. По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно удоволствие.„вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и освобождение от господството на навиците. Моята раса ще бъде издигната над произвола на ограничаващите навици. Чистота от дребнавости. Вие, растящи богове, - научете се да познавате сами себе си какво сте вие сега повече от мънички калаени богове върху цокли? Празни като цокълът, тъй и фигурата, и вътре нищо друго, освен задушлив въздух, който надува личността ви. Би било смешно ако не беше тъй много за съжаление дребнаво, ако дребнавостта не би била ключът на нотите на вашия живот!
към текста >>

7. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Дали това е навик, който не можете да обуздаете?
Не подценявам ни едного от вас. Но вие трябва сами себе си да познавате: вашето нисшо аз (личността) - преди всичко с всички нейни дребнавости - преди да познавате вашето Висше Аз (Божественото). Защо говорите тъй много? За времето, за вашето здраве, за яденето си, за работата си, а най-вече за другите. За люде, които познавате - но обикновено не познавате и за всякакви нищожни дребнавости. Дали това е навик, който не можете да обуздаете? Не можете ли да се издигнете над степента на бъбрещите деца? Детското бъбрене е невинно - вашето също ли е тъй невинно? Когато клюкарствувате? Когато разпространявате някоя клюка за приятели или чужди? Знаете ли причините им, мъчнотиите им, поученията, които добиват, какво извличат от борбите, които трябва да водят?
към текста >>

8. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина.
А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната.
към текста >>

9. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние ще се борим с същата упоритост, но за друга цол: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи.
Ще престанем да гледаме на нашите прояви само като на средство за материални придобивки - но като на упражнение за усъвършенствуване на нашите качества и форми. Светът има нужда от силни хора, силни по характер, убеждения, прояви. А силни можем всички да станем. Спортистът, борецът, за да стане силен, да спечели победата, за да носи венеца, колко труд му трябва - упражнения, лишения! Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят. Ние ще се борим с същата упоритост, но за друга цол: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи. Защото с такива именно качества ще успеем в живота. С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си.
към текста >>

10. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

* Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”.
Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си.
към текста >>

11. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вашата задача е да ги заместите с любвеобилни, подкрепващи мисли, додето те ви станат навик.
Всяка мисъл, която не е чиста и безкористна, ви отдалечава от нас. Затова бдете върху тях; те са извор на всичко, което ще се превърне в дела. Мислете за чистотата; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни. Потискайте лошите мисли; те трябва да изчезнат и да не се подхранват вече. Това са само старите начини на мислене, които стоят между вас и светлината на съвършената любов. Вашата задача е да ги заместите с любвеобилни, подкрепващи мисли, додето те ви станат навик. Винаги употребявайте мислите си за облагородяване на света. Изпълвайте се само с красиви, добри мисли така ще можете да намалите страданията в света. Мислите ви, това са вашите деца; трябва да ги направите красиви и полезни заради нас. Направете ги силни и определени; изпращайте ги като отряд от помощни сили за наше употребление. Всяка мисъл трябва да има силата да възстанови равновесието, дето законът е бил нарушен и да внесе хармония, дето тя е била нарушена от други.
към текста >>

Навикнете прочее, да разгонвате всяка безполезна мисъл; такива не трябва да оформявате вече в думи и изрази.
Не трябва да пропилявате нито една мисъл. Научете се да запазвате вашата енергия; не употребявайте дори най-малката частичка от вашата енергия за безполезни мисли или неща. Всяка ваша мисъл трябва да действува за нас. Отхвърлете от вашата мисъл всичко ненужно и безполезно, за да имате повече сила за това що е нужно и полезно. Само вибрации, които помагат, трябва да изпраща вашият мозък. Навикнете прочее, да разгонвате всяка безполезна мисъл; такива не трябва да оформявате вече в думи и изрази. При това не е достатъчно само да не мислите лошото; вие трябва да достигнете до положителното добро. Всяка мисъл трябва да има цел и да бъде изпратена за извършване на определена работа. Имате ли ненужни мисли, то всеки път пропущате възможността да направите добро. Безцелните мисли са пречка за растежа. Владеене на Мисълта Мислите са творчески сили.
към текста >>

12. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Учителят навиква ученика, за да прояви повече старание.
Ако нашата среща подействува благотворно върху двама ни, писмото е прочетено правилно. Ако успеем да предизвикаме в себе си към него красиви чувства, писмото е прочетено. * Лошите думи, отправени към разумния човек, са въже, с което изважда кофата с вода из кладенеца. Или те са прилични още на камъчета из стръмния планински път, които задържат краката му да не се плъзне. Или те ни помагат да проявим повече любов, повече мъдрост и повече истина. Учителят навиква ученика, за да прояви повече старание. * Пътуваме из стръмен, неравен и каменист планински път; челото ни се свива от умора. Но като повдигнем глава и хвърлим поглед към плодородното поле и кичестите върхове, нашият път се слива с цялото и допълва картината на цялото. Той е една линия в картината на художника. Така и пътят в живота, ако се вземе откъснат от цялото и ако пътникът върви с отправен поглед само в неговите неудобства, с това се затруднява вървежа, понеже не вижда нищо красиво, но каква по-голяма красота има от това, че ни извежда към върха? И като погледне към цялото, радостта се умножава от красотата, що се разкрива пред пътника.
към текста >>

13. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Случаи които озадачават Навик ми е да ги наричам така, понеже те действително озадачават широката четяща публика.
Случаи които озадачават Навик ми е да ги наричам така, понеже те действително озадачават широката четяща публика. По-надолу ще ви приведа един интересен случай, станал неотдавна в Ямбол. Андон Георгиев, член на евангелската петдесятна църква, секретар и дякон при същата, имаше добрината да ми съобщи следния случай, преживян от неговата сестра и проверен от няколко лица. По време на сън тя чува, че нейната приятелка я вика: – Стефанке, Стефанке ма, излез, че заминавам... Събудена внезапно Стефанка скача, пооглежда се, няма никой. Излиза на двора – също! Майка ù се събужда, търсят – няма никой.
към текста >>

14. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това са голями фантасти, с тихи чувства и страсти, биват, обаче, дълго привързани – по навик Пасивни хора, пасивни в живота и в любовта, делото и проявата у тях е принудителна.
Най им допада сънят и безделието, затова са и без воля и решителност и лесно попадат под властта на другите. Отлагането е тяхно основно решение и за най-важните работи дори. Промените в техния живот са крайно изключителни. Те отстъпват пред най-малките препятствия. Липсва им гневът или негодуванието, с една реч „овчи душици", лишени са от силни лични чувства и честолюбие. Това са голями фантасти, с тихи чувства и страсти, биват, обаче, дълго привързани – по навик Пасивни хора, пасивни в живота и в любовта, делото и проявата у тях е принудителна. У лимфатиците липсва живият и блестящ ум на сангвиниците, също и огненото въображение на жлъчния темперамент, но техният ленив ум ги прави доста практични и добри систематици в работата. Тия хора са изложени на всякакви заболявания, свързани със затлъстяванията и неподвижността. Тям е нужна храна, която да дава кръв и топлина на тялото, физически упражнения, слънце, хладни бани и умерен сън – с една реч лятото и горещината е най-добро за тях. Гласът на флегматиците е мек, слаб, глух, монотонен, до печален. Движенията им са тежки, лениви, бавни, походката им е тежка, неграциозна, хора досущ без мимика – лицето им е тъпо, без движения и впечатления.
към текста >>

15. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Имал, обаче и лошия навик да си повдига раменете и горната част на ръцете повече отколкото би трябвало (нещо, характерно за петлите, които си повдигат силно крилете).
Върху това, че в човека, тъй да речем, живеят разни животни, които му дават лицевия израз и проява, можем да приведем няколко твърде интересни примери, които дава Genia Lioubow**) в своята хубава книга „Лицата и душите”: Един медик, приятел на, Lioubow ù разправил, че един пациент на около 40 години в една видна западна болница страдал от неврастения. При своите кризи този едър човек почвал да ходи на четири крака, да лае и хапе и да върши като куче всички цинични работи. Това обаче, което е било много очебийно е, че този човек имал както черепна конструкция, така също и лицев израз подобни на голямо куче. Друг случай, който разправя Lioubow е : Един неин познат, който инак бил много приятен, лицето му напомняло на петел. Този човек имал голям успех сред жените. Имал, обаче и лошия навик да си повдига раменете и горната част на ръцете повече отколкото би трябвало (нещо, характерно за петлите, които си повдигат силно крилете). Към тридесетата си година той се разболял тежко от треска, но оздравял. След това по обяд, но особено по вечеря го обхващал особен нервен трепет, очите му ставали много блестящи, изправял се и почвал да кукурига като петел. Това траяло докато му минавала треската. Подобни странни факти има твърде много в живота – те трябва да се издирят и съпоставят правилно от характерологично гледище. При систематично разглеждане на животинските типове, ще бъдат изнесени в най-сбити линии чистите типове животни, които се установяват по човешкото лице и глава.
към текста >>

16. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Победили сме само един извратен навик.
Като казвам горното, че храната сама по себе си не прави човека по-лош, нито по-добър, с това не отричам преимуществата на растителния, и по-специално на плодовия режим, пред месния. Почти всички знаят, че месният режим огрубява тялото, а с това и характера, докато растителният и плодов режим пречистят тялото, освежавате ума и правят човека по-чувствителен както към доброто, тъй и към неговата сянка - злото. Това е гласът на опитността. Само тези знаят, които са наблюдавали, а най-вече, които лично са опитали. Нека не се самозаблуждаваме, като мислим, че с неяденето на месо сме се изкачили на най-високия връх. Не! Победили сме само един извратен навик. Но не спирайте тук! Вървете напред! Пред нас е цяла планина за изкачване, окичена както с много красоти, тъй и с много опасности. Вървете, не бързайте, но и не спирайте. Стъпка по стъпка, крачка по крачка, но все напред!
към текста >>

17. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина.
Но докато всичко това у поменатите субекти става вън от съзнателния контрол на тяхната воля, докато у тях тия дремещи в подсъзнанието им сили се пробуждат под влиянието на една чужда воля, у адепта те се поставят в движение под контрола на собствената му воля. И там е една от разликите - да не споменаваме за други различия от интелектуално и морално естество - между медиум и адепт. Същото е и с много от физиологичните процеси, които се извършват в организма на човека независимо от неговата воля, като Запример тупането на сърцето, кръвообращението, храносмилането и пр. На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с пулса на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н. Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля. Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина. Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно. Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори. Органически и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация. Ние можем да направим лампите да светнат с едно просто врътване на ключа.
към текста >>

Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори.
На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с пулса на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н. Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля. Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина. Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно. Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори. Органически и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация. Ние можем да направим лампите да светнат с едно просто врътване на ключа. За това не се изисква кой знае какво усилие и опит. Едно просто движение, което и децата могат да направят. Но за самата юзина, където се произвежда тока, за нейната уредба и устройство, за самата електрическа енергия и нейното превръщане в светлина - проблеми, над които са си бъхтали умовете цели поколения от учени - обикновените хора или нищо не знаят или имат смътни представи, почерпени от популярни съчинения.
към текста >>

Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика.
За тях всичко е механизъм - мъртъв, бездушен. Дори и човекът е превърнат в психофизичен автомат. Ето защо, днешният човек не цени нищо според собствената му стойност - ни дивно устроеното си тяло с неговите могъщи, скрити възможности, ни околната природа, от която черпи всички блага. Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар. Но затова пък и тя не му разкрива магичните сили, които се таят в нея Съвременният човек също тъй несъзнателно диша и въздуха - извор на жизнен елексир за неговото съществувание - ала не познава същинската му цена. Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика. Наистина, Живата Природа припомня понякога на човека великата ценност на "обикновените неща". Вижте човека, кога се разболее. Лишен от възможността да се движи, прикован на легло, той ясно съзнава, какво ценно нещо е изгубил преди всичко - способността да ходи! Ако го боли око, ухо, стомах, ако го боли ръка, крак, ако са заболели дробовете му, та не може свободно да диша, той съзнава ясно тогава, от какво велико благо е лишен. И след като оздравее и може да излиза на чист въздух и слънце, с каква радост, с какво освежено чувство диша той въздуха, с какво умиление се оставя да бъде милван от слънчевите лъчи.
към текста >>

18. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Безспорно е, че гласът на воина не се обуславя само от навика да командува, ами е белег и на неговата натура, която го е накарала да избере тази кариера.
Ако съдим по темперамента, обаче, може да изброим редица подгрупи на мелодичния тип. Един темпераментен човек показва по-жива готовност за контакт в гласа си - неговият говор е силно внушителен и убедителен. При един по-спокоен темперамент, обаче, и говорът е по-малко убедителен и по-спокоен. Съвсем иначе звучи гласът на волевия човек. Той е завладян от ритъм, който образува една безкрайна скала, от твърдия командуващ глас на войника, чак до монотонната убедителност на гласа на съзнателно или несъзнателно хипнотично действуващи личности. Безспорно е, че гласът на воина не се обуславя само от навика да командува, ами е белег и на неговата натура, която го е накарала да избере тази кариера. Ритмичният говор подчертава винаги мъжкия характер; при жените значи - жена със силно мъжки склонности. Интересно е, че ритмичният тип обема две остро граничещи подгрупи. Към едната принадлежат изобщо всички силно волеви хора, големите стопански и политически водачи, стоманено твърдите диктатори, деспоти и - престъпници от гигантски формат: но също и безсърдечните властелини и смелите авантюристи; техният тон на гласа издава нерядко студена, упорита деловитост. Втората група показва затворения в себе си и безчувствен волев характер и циника. При тях тона на гласа издава известна боязливост от контакт.
към текста >>

19. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Най-голямата способност тук е механизацията – навикът да се извършва дадена работа.
Тя не се губи в дребнавостите, тя нахвърля големите линии на това, което трябва да се направи. Далеч не трябва да се мисли, че практичният човек от този тип не може да изпълни детайла на нахвърлената работа. Има една друга практичност, така да наречем на подробностите, на дребните неща. Тази практичност спада към занаятчийството в живота. Тук не се иска голям ум и способности. Най-голямата способност тук е механизацията – навикът да се извършва дадена работа. За големите майстори на практичността тези „практици на дребно" са добре дошли - те са частични изпълнители на голямото цяло. Практичността седи не в тези дребни работи, а в големия организаторски дух на този, който стои начело. Практичността далеч не подразбира материализма. Не може да има на земята идеализъм без практичност. Инак този идеализъм не може да даде плод на земята.
към текста >>

Ако им отнемеш тази „заученост", този навик, те трудно биха могли да се справят с живота.
Вие ще познаете изтънчени хора с артистични дарования най-добрите типове от които ще са с хубави правилни, симетрични черти, с тънки, изфинени пръсти и с един своеобразен мир, изпълнен с копнеж за творчество, изписан добре на лицето, в походката и жестовете. Вие ще видите още хора - цивилни или в какъвто и да е мундир, които служат на Марс в себе си, хора с по груби черти, кокалести, мускулести, готови винаги да дадат заповед или да изпълнят заповед. У тях няма да видите голяма самостоятелност. И тия, които са способни да дадат заповед, са хора все пак на установените норми и положения на живота. Тяхното заповедничество е заучено. Ако им отнемеш тази „заученост", този навик, те трудно биха могли да се справят с живота. в пътя на живота не се върви всякога с бруталност, заповеди и рязкост. Вие често сте наблюдавали образи с черти, подобни на тези на големия природоизследовател Свен Хедин, на големия композитор Вагнер, на Хинденбург, големия военачалник и дългогодишен председател на германската република. Първото впечатление, което ще ви направят те, това е тяхната голяма енергия и работоспособност, която изобилно и мощно се излъчва от тяхното лице, фигура, стойка, държание и жестове. Главата име въздълга, но и достатъчно широка. Челото им, а и всички останали черти следват повечето паралелепипедни форми.
към текста >>

20. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Не мислете, че не знаете да пеете, но сте изгубили навика.
Един брат запитва нещо за музиката. Учителят казва: – Човек трябва да добие онова вътрешно желание за истинско знание. Той трябва да работи и в музиката. Разумната при¬рода е вложила музиката в него. Тя съществува като заложба във всеки човек, а да развива той дарбите, които са вложени в него, това е служене на Безграничния! Не мислете, че не знаете да пеете, но сте изгубили навика. – Каква е връзката между музиката и вътрешния живот? – Всеки тон си има свои специални трептения, които отговарят на известни мисли и чувства. Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човека и на неговите мисли, чувства и постъпки. И понеже има връзка между човешките мисли и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да ста¬не цял преврат в неговия ум и сърце.
към текста >>

21. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ако се даде на децата най-доброто възпитание и най-високото образование, щото да могат да проникват в тайните на природата, но бъдат чужди на идеята за Цялото, ако нямат познание и навик да живеят за цялото, те ще бъдат най-нещастните същества на света.
Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг. Да живее човек за другите е източник на живот, източник на светлина и свобода, източник на здраве и богатство. Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа. Няма по-велик идеал във възпитанието от този, да се възпитават децата с пример и със слово в духа на Цялото. Привикване децата да живеят в общото и за общото, с това им се поверява магическия ключ за всестранен успех. Ако се даде на децата най-доброто възпитание и най-високото образование, щото да могат да проникват в тайните на природата, но бъдат чужди на идеята за Цялото, ако нямат познание и навик да живеят за цялото, те ще бъдат най-нещастните същества на света. Щедростта се включва в идеята за цялото. Красива е мисълта на Джон Лок относно възпитаването в щедрост. Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат. Да се надпреварват в щедрост.
към текста >>

Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване".
Щедростта се включва в идеята за цялото. Красива е мисълта на Джон Лок относно възпитаването в щедрост. Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат. Да се надпреварват в щедрост. Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване". Устройството на човешкото съзнание, както го разглежда в най-ново време психологията, иде също така да подчертае идеята за единството. Именно тя приема, че човешкото съзнание е нещо цялостно, т.е. всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към прогресивно развитие, като се запазва най-съвършеното. С бързи крачки днес всичко се движи към реализиране идеята за цялото. И в политическия живот вече се говори за едно по-голямо обединение на народите и се реализира една все по-голяма взаимопомощ.
към текста >>

22. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Създай си един навик от това.
Нему ние посвещаваме една трета от целия си земен живот, и все пак знаем за този тъй важен процес толкова малко, че все едно нищо не знаем. А онова малкото, което знаем, за съжаление, ние не го спазваме. Много по-мъдрите от нас са дали следните няколко елементарни, но твърде важни правила за съня: Народната мъдрост казва: "Лягай рано ставай рано". Хигиенистите потвърждават напълно това, като го обосновават, а окултната наука навлиза много по-навътре и разглежда скритото значение и същина на този въпрос. Не лягай по-късно от 10 часа, освен по изключение. Създай си един навик от това. Не ставай никога след изгрев слънце. Ако времето за сън ти е недостатъчно, лягай преди 10 часа, но никога не ставай след изгрев-слънце. Не е количеството сън, което обновява духовното и физическо тяло, а неговото качество. Хигиенистите препоръчват 8 часа сън за малките и старите, а 7 часа за средната възраст. Това не е още норма.
към текста >>

По навик хората са се научили да лягат твърде късно и да стават твърде късно.
От там насетне сънят е лек, нервен и не така благодатен. Това потвърждават и хигиенистите. Според окултната наука съществува един специален род жизнена енергия в нощта, която е абсолютно необходима за човека. Ней той дължи своето обновяване през нощта. След залез-слънце въздухът е богат с жизнена сила, акумулирана през деня. По навик хората са се научили да лягат твърде късно и да стават твърде късно. По този начин те изпускат най-добрия дял от богатата трапеза, която природата им сервира всяка нощ и обират само трохите. Онзи, който рано ляга, отива пръв на пиршеството и може да яде до насита от най-хубавото, което е сложено. Първите часове от 8-9 до 12 часа са сметаната, от 1 до 4 часа са млякото, а от там насетне остава суроватката. Такива хора, които лягат късно и стават късно, вечно страдат от липса на жизнени сили и здраво чувство за живот, отдавайки това свое неразположение на околните и на всичко друго, освен на тяхната най-важна погрешка. Хигиенистът смята нашия селянин за издръжлив, въпреки мизерните и нездравословни условия, при които е поставен, главно поради навика, който той си е създал: да ляга рано и да отива из полето в първите часове на деня.
към текста >>

Хигиенистът смята нашия селянин за издръжлив, въпреки мизерните и нездравословни условия, при които е поставен, главно поради навика, който той си е създал: да ляга рано и да отива из полето в първите часове на деня.
По навик хората са се научили да лягат твърде късно и да стават твърде късно. По този начин те изпускат най-добрия дял от богатата трапеза, която природата им сервира всяка нощ и обират само трохите. Онзи, който рано ляга, отива пръв на пиршеството и може да яде до насита от най-хубавото, което е сложено. Първите часове от 8-9 до 12 часа са сметаната, от 1 до 4 часа са млякото, а от там насетне остава суроватката. Такива хора, които лягат късно и стават късно, вечно страдат от липса на жизнени сили и здраво чувство за живот, отдавайки това свое неразположение на околните и на всичко друго, освен на тяхната най-важна погрешка. Хигиенистът смята нашия селянин за издръжлив, въпреки мизерните и нездравословни условия, при които е поставен, главно поради навика, който той си е създал: да ляга рано и да отива из полето в първите часове на деня. "Изгревът трябва да те завари на нивата със сърпа в ръка", казва селякът и в този дух възпитава поколението си. Днес "културният" човек си е създал неправилни понятия и навици. Силните творчески натури, през които големият живот, прогрес и култура протичат, имат естествения навик да стават рано. И те са първите, които се радват на жизнерадостната капка роса, която блясва като диамант в чашката на ранобудното цвете. Първите, които приемат поздрава на първия, преизпълнен с живот лъч на изгряващото слънце!
към текста >>

Силните творчески натури, през които големият живот, прогрес и култура протичат, имат естествения навик да стават рано.
Първите часове от 8-9 до 12 часа са сметаната, от 1 до 4 часа са млякото, а от там насетне остава суроватката. Такива хора, които лягат късно и стават късно, вечно страдат от липса на жизнени сили и здраво чувство за живот, отдавайки това свое неразположение на околните и на всичко друго, освен на тяхната най-важна погрешка. Хигиенистът смята нашия селянин за издръжлив, въпреки мизерните и нездравословни условия, при които е поставен, главно поради навика, който той си е създал: да ляга рано и да отива из полето в първите часове на деня. "Изгревът трябва да те завари на нивата със сърпа в ръка", казва селякът и в този дух възпитава поколението си. Днес "културният" човек си е създал неправилни понятия и навици. Силните творчески натури, през които големият живот, прогрес и култура протичат, имат естествения навик да стават рано. И те са първите, които се радват на жизнерадостната капка роса, която блясва като диамант в чашката на ранобудното цвете. Първите, които приемат поздрава на първия, преизпълнен с живот лъч на изгряващото слънце! Не е достатъчно, обаче, само ранното лягане и ранното ставане, макар че то е едно от първите условия. Как ще изпратиш деня и как ще посрещнеш утрото, е също от грамадно значение. И то е един от първите фактори, които определят качеството на съня.
към текста >>

23. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон.
Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство.
към текста >>

24. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ ) - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Който е станал роб на някакъв навик, е изгубил свободата на душата си.
– Защото са изгубили светлината на ума си. Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е угасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на някакъв навик, е изгубил свободата на душата си. Бог е дал четири неща на човека, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. При това голямо богатство, човек е пак недоволен от живота и очаква нещо повече. Съвременните хора спорят по това, има ли Бог или няма. Само онзи може да отрича съществуването на Бога, чийто ум е лишен от светлина. Може ли такъв човек да приема и предава великото знание, което произтича от Мъдростта?
към текста >>

25. ИЗ НАШИУЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Наистина, навикът да се пише свързано се придобива още в училището, защото там свързването на буквите се предписва като правило навсякъде, където това се допуска от стереотипната им форма.
СВЪРЗАНОСТ НА ПОЧЕРКА В миналия брой на списанието, в статията "Форма на почерка", изтъкнах една характерна особеност на ръкописното писмо у европейските народи - възможността да се свързват буквите при изписване на отделните думи. Разбира се, идеално свързване не може да се постигне, защото някои букви не допускат гладко и непосредствено спояване с другите букви. Но въпреки това, има хора, които успяват да свържат буквите в отделните думи дори и там, където се явяват естествени прекъсвания. Те изменят стереотипната форма на буквите чрез разни съединителни линийки, само и само да свържат буквите в непрекъснати думи. Безсъмнено, това отговаря на една вътрешна нужда у тях. Наистина, навикът да се пише свързано се придобива още в училището, защото там свързването на буквите се предписва като правило навсякъде, където това се допуска от стереотипната им форма. Но като се има предвид, че мнозина още от ученическата скамейка нарушават това предписание, като започват да пишат несвързано дори и там, където свързването на буквите е възможно, явно е, че свързаното писане не е въпрос само на навик. При това, има крайни случаи на свързани и несвързани почерци, които не могат да не се хвърлят на очи. Така запример, има хора, които свързват не само буквите в отделните думи, а съединяват и самите думи. Тъй както има и хора, които пишат съвсем прекъснато - те изписват буквите отделно една от друга, без да ги свързват помежду им. Очевидно, това не със случайни явления, и затова те с привлекли вниманието на графолозите още в първите времена на графологическата практика.
към текста >>

Но като се има предвид, че мнозина още от ученическата скамейка нарушават това предписание, като започват да пишат несвързано дори и там, където свързването на буквите е възможно, явно е, че свързаното писане не е въпрос само на навик.
Разбира се, идеално свързване не може да се постигне, защото някои букви не допускат гладко и непосредствено спояване с другите букви. Но въпреки това, има хора, които успяват да свържат буквите в отделните думи дори и там, където се явяват естествени прекъсвания. Те изменят стереотипната форма на буквите чрез разни съединителни линийки, само и само да свържат буквите в непрекъснати думи. Безсъмнено, това отговаря на една вътрешна нужда у тях. Наистина, навикът да се пише свързано се придобива още в училището, защото там свързването на буквите се предписва като правило навсякъде, където това се допуска от стереотипната им форма. Но като се има предвид, че мнозина още от ученическата скамейка нарушават това предписание, като започват да пишат несвързано дори и там, където свързването на буквите е възможно, явно е, че свързаното писане не е въпрос само на навик. При това, има крайни случаи на свързани и несвързани почерци, които не могат да не се хвърлят на очи. Така запример, има хора, които свързват не само буквите в отделните думи, а съединяват и самите думи. Тъй както има и хора, които пишат съвсем прекъснато - те изписват буквите отделно една от друга, без да ги свързват помежду им. Очевидно, това не със случайни явления, и затова те с привлекли вниманието на графолозите още в първите времена на графологическата практика. Между посочените по-горе крайни форми на свързан и несвързан почерк има много степени.
към текста >>

26. СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Изказват се пожеланията по навик.
Ако тe биха се сбъднали? Година след година се повтарят пожеланията. Те стават еднообразни, банални, безразлични, глупави. Те остават кухи думи. Tе желаят добро за нас, а за другите – може и лошо. Изказват се пожеланията по навик. А животът си върви непрекъснато по своя път и носи всека година едному добро, другиму лошо, едному очарование, другиму разочарование. Животът се усмихва на малките деца, наречени хора, които си правят забавления – все едни и същи, в началото на всеки нов кръг от времето, от завъртването на небесните светила. Животът гони своята цел в безкрая на времето без да обръща внимание на годишните изживявания на разумните жители на земята наречени човечество... Така минават годините. * * * Отделните личности за нова година си пожелават хубави неща и добрини. Някои от тsх се сбъдват.
към текста >>

27. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Не е пресилено да се твърди, че всеки интелигент, който има вече навика да задълбава в проблемите на живота, особено в нашето по-сложно и угнетено време, е преживял неща, пред които бледнее трагическото разкъсване на Хамлет пред неговото „да бъда или да не бъда".
Фаустовското начало, германският философ противопоставя на така наречената аполоновска душа, която е знак на древногръцката цивилизация. Тия, които познават Шпенглеровото учение, сами ще заключат, доколко може да е вярно неговото твърдение, защото в последно време мнозина смятат, че то подлежи на строга преоценка. По-интересен за нас е типът на Хамлет, защото е по-универсален. Собствено, хамлетовският тип като образ на събуждащия се нов човек е най-разпространен между хората на Запада. Хамлет е толкова родствен и близък до всекидневния трагизъм на нашия живот, че може да се нарече дори един стандартен тип, който ни отразява напълно. Не е пресилено да се твърди, че всеки интелигент, който има вече навика да задълбава в проблемите на живота, особено в нашето по-сложно и угнетено време, е преживял неща, пред които бледнее трагическото разкъсване на Хамлет пред неговото „да бъда или да не бъда". Всеки такъв човек днес преживява страдания, чиято интензивност го отдалечава от трагедията на сцената, защото те изглеждат наивни и нагласени пред истинския трагизъм на живота. Хамлет се среща вече на всека стъпка. Западната, специално славянската трагедия е по-близо до хамлетовската, отколкото до фаустовската. Хамлет има повече превъплъщения отколкото Фауст, който изживява своето противоречие при една специална обстановка, върху фона на един алхимизъм, даден сложно символично от безсмъртния немски поет. В големите противоречия, които изживяват и героите на Толстой и Достоевски, ние имаме повече хамлетовското, отколкото фаустовското начало.
към текста >>

28. ПРОЛЕТТА КОЯТО ИДЕ - G. N. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

на щата Ню Иорк — Америка, прочут оратор, имал навика да си държи главата наведена към лявото рамо.
Те правят това, защото критичното отношение у тях още не е назряло. Към същата тази категория спадат и много още хора, които, макар и да не са малолетни, не си правят труд да мислят и да преценяват предварително своите действия. Те са тъй наречените „големи" или „възрастни деца". Частично подражание имаме тогава, когато се подражава само едно отделно действие, а не няколко или цяла серия действия. Така, именитият епископ К. на щата Ню Иорк — Америка, прочут оратор, имал навика да си държи главата наведена към лявото рамо. Всички пастири от неговата епархия, може би несъзнателно, почнали също да си държат главата наведена над лявото рамо. Подражанието в случая е рожба на силния стремеж у пастирите да се доближат до колоса на ораторското изкуство, олицетворение на което те виждали в лицето на своя патрон — епископа К. От много наблюдения е констатирано, че при изучаването биографиите на великите хора, почти всички младежи се спъват, като започват да им подражават в отрицателното, което руши, без да потърсят онова красивото, положителното и доброто, което собствено съставлява същината на гения. Но ние можем да подражаваме стила на някой гениален писател като Омир, но Омир не ще станем. Ние можем да подражаваме Леонардо да Винчи по избор на сюжети, по изразни средства, но никога не ще бъдем като него.
към текста >>

29. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Като прави човек редовно упражненията за пълно ритмично дълбоко дишане, то това дишане ще стане навик за белия дроб през всяко време.
После човек требва да диша и издишва през носа си, а не през устата си. Последните трябва да бъдат затворени. Освен това, човек, когато диша, требва да е спокоен, да не се смущава. Препоръчва се да се използуват сутринните часове при изгрев слънце за дихателни упражнения. За начинающите е хубаво да правят най-малко поне три пъти на ден по 6 дихателни упражнения". Като прави човек редовно упражненията за пълно ритмично дълбоко дишане, то това дишане ще стане навик за белия дроб през всяко време. При дълбокото дишане диафрагмата отива надолу и избутва червата надолу; тези последните, като нямат място, къде да отидат, изкачат напред и поради това най-първо се издува коремът; след това се издуват и гърдите. После, при издишването коремът хлътва по-рано, а след това и гърдите. От голяма важност е задържането на въздуха при дишането. Във време на това задържане има достатъчно време за организма да възприеме не само кислорода, но и праната и по-висшите разумни сили, които проникват въздуха. Онзи, който подценява задържането на въздуха, може да прави опити и ще види, какво обновително и възродително действие има задържането на въздуха върху организма.
към текста >>

30. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Случи ли се такова нещо, тогава любовта е отсъствувала, връзките са били прекъснати и дружбата е била само едно механично съществувание, поддържано от страх, от скука или от навик.
За другите той може да няма тая цена, но нещо във вас го познава по-добре от всички останали, някаква вътрешна увереност ни показва, че той е една чудесна градина, в която ще цъфнат най прекрасните цветя, че той е един пълноводен извор, който чака да поправим задръстения му път. "Защо ми отнехте щастието? " – се питат тревожно всеки ден. Кой може да ти отнеме това щастие, ако притегателните сили на твоя дух го държат властно до себе си? Никой и никаква сила от сътворението на света до днес не е могла да раздели две любещи се същества. Случи ли се такова нещо, тогава любовта е отсъствувала, връзките са били прекъснати и дружбата е била само едно механично съществувание, поддържано от страх, от скука или от навик. Не може да се разлъчат две същества, ако се обичат. Дори е срамно да се хленчи, че са ти отнели любовта и щастието, защото в часа на това "отнемане" любовта е липсвала. Човекът, който ме изоставя, не ме обича. Да искам да го задържа насила, ще рече да му покажа своето безсилие пред него и пред другите. Оставя ли ме някой, трябва да ми бъде ясно, че моята задача в живота му е свършена и че е време да насоча кормилото на живота си в други пътища.
към текста >>

31. НОВОЛУНИЕ - ПЛАНИНСКИ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

трябвало е много усилия и много жертви, до¬като бъде победен коравият навик... Нерядко ние излизаме от нашия личен живот, проектираме го навън и нагласяваме всичко според един порядък, който нам се струва за най-приемлив и най-справедлив.
ЕДНА МАЛКА ПРИКАЗКА Често хората обичат да се мислят за център на вселената. Егоцентрирането е стара привичка на човека. Никога той е поставял и земята като център на световния организъм и е „карал" слънцето да заобикаля около нея. трябвало е много усилия и много жертви, до¬като бъде победен коравият навик... Нерядко ние излизаме от нашия личен живот, проектираме го навън и нагласяваме всичко според един порядък, който нам се струва за най-приемлив и най-справедлив. Като частица от общия огромен организъм на цялото, ние мъчно съзнаваме неговите общи задачи и планове и се чудим, когато застанали срещу течението, би¬ваме отвличани в противна посока. Кой е мъдър? Само този, който живее в хармония с целокупния живот. Няма отделна воля, освен волята на безумеца, която да се противопостави на потока на разумния живот в природата. Ако сляпото подражание на човешкия порядък е безличност и унижение, противопоставянето на мировия порядък е невежество.
към текста >>

32. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника.
Др Ел. Р. К. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите.
към текста >>

33. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VII - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И всеки ден ние страдаме, превити под непоносимите данъци на тая убийствена условност, без да имаме смелостта да ги отхвърлим от гърба си, без да възроптаем срещу тях, защото пред очите ни се изпречва фантомът на традицията, навика и глупавия страх от една картонена планина, с която е декорирана сцената на нашия живот и която планина носи гръмкото име обществено мнение.
Като виждаме сенките, хвърлени от реалността, ние смятаме, че служим на самата реалност и даваме на тия измамни миражи най-ценни т, най-прекрасните неща от душите си. Като се мислим за свободни, ние теглим тежък ярем, като се мислим за грешни, ние се самоизяждаме без причина, а като се мислим за справедливи и богоугодни, ние вършим най-страшните жестокости и неправди. Какъв ли отговор би ни дала мъдростта, родена от един абсолютен свят, ако се изправехме пред нея и ако бихме пожелали да сравним със светлината ù нашит постъпки, нашит принципи и възгледи? Вие хората служите заради нормите на един измислен закон, заради принципите на един измислен морал, поради страха от един измислен Бог – би ни казала тая мъдрост. Вие хората на земята сте загубили нишката, която свързва душата ви с истината, а здраво държите ония нишки на заблудите, които ви пра-вят кукли като в марионетен театър. И всеки ден ние страдаме, превити под непоносимите данъци на тая убийствена условност, без да имаме смелостта да ги отхвърлим от гърба си, без да възроптаем срещу тях, защото пред очите ни се изпречва фантомът на традицията, навика и глупавия страх от една картонена планина, с която е декорирана сцената на нашия живот и която планина носи гръмкото име обществено мнение. По такъв начин ние живеем, увлечени в потока на едно робство, на което не познаваме началото и края. По начало човек е свободен, но ограниченията, в които той живее, произлизат от самия него. Човек е поставил над човека закони и възбрана, защото е загубена абсолютната мярка, дадена му като на духовно същество. Той живя хиляди години без да я разбере и трябваше да дойде Христос – най-великият от майсторите на духа, – за да му я припомни. Тая абсолютна мърка е любовта, която е същевременно най-могъщият закон и най-безграничната свобода.
към текста >>

34. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но не можахме да ги намерим, защото татко ми имаше навик сам да си туря нещата на техните места.
Осведомяване чрез сън Г-жа Б. разказва: — Това беше в 1921 година. Аз бях в Нова-Загора. Баща ми наскоро беше починал. Майка ми искаше да подари татковите обуща на брат си. Но не можахме да ги намерим, защото татко ми имаше навик сам да си туря нещата на техните места. Сънувах една нощ, че баща ми идва, хваща ме за ръката и ме води. Завежда ме в една барака в двора. Бараката беше затрупана с много вещи. Той махва всички вещи, изважда отдолу под тях една кошница, затворена с две капаци. Отваря капаците, показва ми обущата, които търсихме и ми казва: — Ето обущата.
към текста >>

35. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Някои учители имат навик да назначават ученици, които да им съобщават всички простъпки в класа.
Преобразила е наглед непоправими ученици и е спечелила тяхното доверие и любов; също и на целия клас. Тя разказва трогателни случаи из живота в класа, от които се вижда, как тя е спечелила сърцата на учениците. Всички простъпки в класа престанали. Учениците се поправили по успех и поведение и по всички други учебни предмети. У тях се събудил подтик да зарадват учителката, която ги обича и има доверие в тях; искали да оправдаят доверието и любовта й! Някои учители имат навик да назначават ученици, които да им съобщават всички простъпки в класа. Това е отрицателен метод, който не води към нищо. Той покваря, похабява крехките детски души, и от малки те се учат на издайничество, жестокост, лицемерие, ласкателство и пр. Никога не трябва да се поощрява издайничеството! Не трябва да се допуща в класа нито една постъпка, която накърнява взаимното доверие и любов. При преподаване на история, география и пр.
към текста >>

36. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Би било много полезно, ако хората можеха да се отрекат от лошия навик да гледат на текстовете от писанията като на отживели суеверия и се помъчеха да вложат в душите съответните значения, тъй като всичко, написано там, има строго символично значение.
G. КАЛТА И ДИХАНИЕТО Твърде забележителен е фактът, че всички хора отминават с едно необяснимо равнодушие онова място от библейското сказание, където се говори, че Бог е направил човека от кал и му вдъхнал дух от своето дихание. Би било много полезно, ако хората можеха да се отрекат от лошия навик да гледат на текстовете от писанията като на отживели суеверия и се помъчеха да вложат в душите съответните значения, тъй като всичко, написано там, има строго символично значение. Причините, поради които хората се отнасят така лекомислено с най-дълбоките книги през всички векове, сега няма да засягаме. Това, което ще направим в момента, ще бъде само едно потвърждение, че на тях се гледа не с погледа на възрастни и зрели хора, обаче не и с юношеския.поглед на незнанието, от който поглед уви, трябва да отстраним детското чистосърдечие, а с една надута и смешна преднамереност — най-ясния белег за духовното невежество на съвременните хора. Да смяташ текстовете на свещените писания за буквални и антинаучни приумици, е все едно да ядеш орехи заедно с непоносимо горчивата им зелена обвивка, заедно с коравите им черупки. Ти ще ги отречеш като храна, защото никога не си дошъл до ядката, която носи прекрасния им вкус. За да влезем малко поне в съкровените дълбини на цитирания стих, трябва отнапред да определим, какво ще наречем „кал" и после какво е това „дихание от Божиите уста*.
към текста >>

37. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ДОБРИ НАВИЦИ II година / II том (София, 1923) Навикът в човека се създава при прилагане или работа с две величини: положителна, която се изразява с частицата "да" и отрицателна - с частицата "не".
Злото е потреба в живота, както и в природата, но не е необходимост. Под добро и зло, под отрицателни и положителни сили разбирам ония, които работят в две противоположни посоки: злото работи в корените, а доброто в клонищата, в цветовете. Обаче, и злото и доброто са нужни за развитието на живота, изобщо. Едно се иска от вас да бъдете внимателни, да не нарушавате равновесието, което съществува между доброто и злото. Отношението, пропорцията между злото и доброто е определено от самата природа.*** 4. ДОБРИ НАВИЦИ II година / II том (София, 1923) Навикът в човека се създава при прилагане или работа с две величини: положителна, която се изразява с частицата "да" и отрицателна - с частицата "не". Значи, навикът в човека се създава с "да" и с "не". Характерът на съвременните хора е пълен с отрицателни черти, създадени, именно, от простата и малка частица "не". Ученикът трябва да прави много опити, да превръща отрицателните сили в положителни, да въздействува върху инертната материя в себе си, да я събужда и подтиква към работа. Развиването на добри навици в човека е първото условие за усилване на волята. Не се иска много от вас, обаче, съзнателно трябва да работите!
към текста >>

Значи, навикът в човека се създава с "да" и с "не".
Под добро и зло, под отрицателни и положителни сили разбирам ония, които работят в две противоположни посоки: злото работи в корените, а доброто в клонищата, в цветовете. Обаче, и злото и доброто са нужни за развитието на живота, изобщо. Едно се иска от вас да бъдете внимателни, да не нарушавате равновесието, което съществува между доброто и злото. Отношението, пропорцията между злото и доброто е определено от самата природа.*** 4. ДОБРИ НАВИЦИ II година / II том (София, 1923) Навикът в човека се създава при прилагане или работа с две величини: положителна, която се изразява с частицата "да" и отрицателна - с частицата "не". Значи, навикът в човека се създава с "да" и с "не". Характерът на съвременните хора е пълен с отрицателни черти, създадени, именно, от простата и малка частица "не". Ученикът трябва да прави много опити, да превръща отрицателните сили в положителни, да въздействува върху инертната материя в себе си, да я събужда и подтиква към работа. Развиването на добри навици в човека е първото условие за усилване на волята. Не се иска много от вас, обаче, съзнателно трябва да работите! Добрият навик е помощник на волята.
към текста >>

Добрият навик е помощник на волята.
Значи, навикът в човека се създава с "да" и с "не". Характерът на съвременните хора е пълен с отрицателни черти, създадени, именно, от простата и малка частица "не". Ученикът трябва да прави много опити, да превръща отрицателните сили в положителни, да въздействува върху инертната материя в себе си, да я събужда и подтиква към работа. Развиването на добри навици в човека е първото условие за усилване на волята. Не се иска много от вас, обаче, съзнателно трябва да работите! Добрият навик е помощник на волята. Ученикът трябва да работи върху себе си, да си създаде добри навици да понася всички изпитания и мъчнотии.*** 5. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ III година / I том (София, 1923-1924) Съвременната наука определя живота по различни начини. Тя го определя в неговата проста форма, като потик отвътре навън, т.е. от центъра към периферията. Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света.
към текста >>

38. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ще ми кажете: "Трябваше да бъдеш по-мекичък.” Ще ми четеш морал - значи, имаш добър навик, знаеш, как да постъпваш.
Който слуша разумното сърце, на него вече може да се говори. Добрите навици са,на които може да разчитате. Трябва да знаете, че всички имате добри навици. Че ги имате, ето как ще ви докажа. Ако ви обидя, вие ще ми покажете, как трябваше да постъпя. Ще ми кажете: "Трябваше да бъдеш по-мекичък.” Ще ми четеш морал - значи, имаш добър навик, знаеш, как да постъпваш. Щом можеш да ми четеш морал, значи, разбираш от добрите навици. Защо да не можеш да постъпиш така и ти? Всички знаем, как трябва да постъпваме. Щом знаем, защо да не можем да приложим? Можем да приложим!
към текста >>

39. Лиляна Табакова (1913-1995) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това става навик за цял живот.
На 17 г. загубва майка си, което я изправя пред задължението да се грижи за своите по-малки сестра и брат. Отрано проявява интерес към по- дълбокото разбиране на живота, към философската стойност на явленията, които я заобикалят. В нейното съзнание се раждат поетични образи, редуват се философски размишления за живота. И тя започва да записва тези вътрешни духовни послания. Това става навик за цял живот. През 1921 година завършва Института за прогимназиални учштели в Шумен. Ред години учителства по градове и села. Като честен и принципен човек, тя се бори навсякъде, където съдбата я изпраща, с несгодите, с трудностите, с несъвършенството на хората. През 1922 г. Стоянка Илиева присъства на събора в Търново.
към текста >>

40. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И по някой път, по стар навик, незадоволено от това, което е направило, то почва да чупи и хвърля: то изпада в безпътица!
Той твори материалните условия и царува над тях. Той създава цивилизации — и той ги разрушава, винаги недоволен, винаги стремящ се към нещо по-висше от това, което е достигнал. А що е криза? — Кризата в обществения или личен живот е непосредствено следствие от безпътицата на духа, Човешкият дух е все още дете — Божествено дете, дете с огромни, неизчислими заложби, но, все пак, — дете. Дете, което някога, след своето възмъжаване, признаците на което се вече забелязват, ще съгради Царството Божие на земята, но което досега си е само играло — правило е опити — и все още продължава да си играе със своите дървени къщички и куклички. И по някой път, по стар навик, незадоволено от това, което е направило, то почва да чупи и хвърля: то изпада в безпътица! Една подобна безпътица, в която бе изпаднал човешкия дух, беше и последната световна война. Всички видове кризи, които се чувстват днес, се дължат на тази безпътица, която все още продължава да владее известни среди. А всяка една криза може да бъде превъзмогната само с усилията на Духа. Стопанските мероприятия, усъвършенстванията в областта на икономическия и духовен живот са само пипала, инструменти, които се създават от Духа и чрез които той работи за излекуване на болките и раните, които сам си е нанесъл. Като е тъй, ясно става, че икономическа криза, като нещо самостоятелно, не съществува и не може да съществува.
към текста >>

41. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те не ни се струват чудни, макар и да не ги разбираме, само затова, защото сме навикнали да ги гледаме всеки ден.
Следователно, тя трябва да бъде една жизнена сила, а тъй като живота не може да бъде продукт на една мъртва форма, тя не може да бъде нищо друго освен силата на живота, който действа вътре в центъра, живот на всяка жизнена форма. Този живот или воля в природата е един маг, и всяко растение, животно, човка, е също един маг, който употребява тази сила несъзнателно, инстинктивно, за да гради своя собствен организъм; или, с други думи, всяко живо същество е един организъм, във който работи магическата сила на живота: и, ако един човек би могъл да добие знанието да контролира тази сила на живота, вместо несъзнателно да се подчинява на нейните влияния, тогава той би могъл да стане един маг и да контролира процесите на живота в своя собствен организъм. Макар и да изглежда като абсурд, едно логическо следствие, произтичащо от основните истини относно природата на човека е това, че ако човек би могъл да контролира всемирната сила на живота, която действа вътре в него, той би могъл да продължи живота си до когато желае; ако той би могъл да я контролира и знае всичките закони на материята, той би могъл да направи последната твърда или въздухообразна, да я събере в една малка точка или да я разшири така, че да обземе едно грамадно пространство. Вярно, истината е по-чудна от измислиците, и ний бихме могли да я видим, ако можехме да се издигнем над тесните схващания и предразсъдъци, които сме наследили или придобили чрез възпитание или сетивно наблюдение. Най-странни неща стават постоянно в природата, обаче рядко привличат нашето внимание. Те не ни се струват чудни, макар и да не ги разбираме, само затова, защото сме навикнали да ги гледаме всеки ден. Кой би бил така „глупав“, да вярва че цяло дърво може да израсте от една семка, — тъй като е очевидно че в семката няма никакво дърво, — ако неговата опитност не му 6е доказала, че дърветата могат да израстват от семки, въпреки всички противни аргументи? Кой би повярвал че един цвят би могъл да израстне на едно растение, — ако не е виждал това по-рано, — защото наблюдението и разума доказват, че няма никакъв цвят в стъблото? Въпреки това обаче цветовете израстват. Навсякъде в природата ние виждаме дейността на един всемирен творчески закон, без да можем да видим самия него. Изкуството на магията се състои в това да си послужим с невидими, духовни агенти, средства за да добием известни видими резултати.
към текста >>

42. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво страшно заблуждение, закрепено здраво от многовековния хипноз на навика, предаван от поколение на поколение.
Зверски навици, постъпки дават облик на човешкия характер. Ще оставим настрана войните и кървавите революции, които обрисуват най-ярко портрета на озверялото човечество, ще ги отминем като „случайни", инцидентни, непостоянни негови прояви, и ще се занимаем с това, което хората винаги, всеки ден, непрестанно вършат: зверщината, зверското отнасяне към животните! Хората убиват и — ядат! Те впиват наострения си нож в гърлото на нещастните си жертви — животните, проливат невинната им кръв, изядат ги, и след това с пълно спокойствие, с чиста съвест, с непоколебима самоувереност тe се наричат: християни, религиозни, морални хора, разумни същества! Каква голяма самоизмама ! Какво страшно заблуждение, закрепено здраво от многовековния хипноз на навика, предаван от поколение на поколение. И какво крещящо противоречие между думи и дела, между проповеди и действителност! Ще станат сутрин рано в неделя благочестивите християни, ще наточат ножа, ще уловят в курника една кокошка да речем, ще й отрежат главата и ще я сложат в тенджерата. След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете. Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото. Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов!
към текста >>

Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов!
Какво страшно заблуждение, закрепено здраво от многовековния хипноз на навика, предаван от поколение на поколение. И какво крещящо противоречие между думи и дела, между проповеди и действителност! Ще станат сутрин рано в неделя благочестивите християни, ще наточат ножа, ще уловят в курника една кокошка да речем, ще й отрежат главата и ще я сложат в тенджерата. След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете. Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото. Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов! Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове. Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо. Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за убийство.
към текста >>

За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове.
След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете. Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото. Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов! Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове. Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо. Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за убийство. Първата сериозна стъпка в областта на духовния живот, — това е вегетарианството. За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска. За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните.
към текста >>

И докато трае тая самоизмама, докато човек продължава да се самооправдава с условия, навик, необходимост и т.
Грехът при убиването на животно е не по-малък от този при убиването на човека. Живота и на човека и на животното трябва да бъде еднакво свещен и неприкосновен за нас! Така е от Божествено гледище и от гледището на пробудения, съзнателния човек. Я от гледището на човека с помрачено съзнание, от гледището на човека-звяр възможно е да е другояче. То е вече едно лично, относително, лъжливо схващане, което е равносилно със самоизмама. И докато трае тая самоизмама, докато човек продължава да се самооправдава с условия, навик, необходимост и т. н., продължавайки да пролива кръвта на животните, той няма да види добро в своя земен път. Докато се лее кръвта на животните, дотогава ще се лее и човешката кръв на земята. Природата, — живата, съзнателна, разумна природа, или, по-ясно казано, висшите разумни сили, които работят в нея и направляват целокупния живот, винаги ще балансират неизчислимите страдания на животните, причинени от хората, със страдания на самите хора, и реките от проляната животинска кръв ще балансират с реки от човешка кръв. Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи. Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни.
към текста >>

43. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

показват, че човек някога е бил вегетарианец, а употребата на месото и навикът за това, са дошли по-късно.
Последните изобилстват с възприета направо слънчева енергия, която чрез тях се възприема от организма. Плодовете, които съдържат тлъстини и добиваните от тях растителни масла задоволяват напълно нуждата от тлъстини за човешкия организъм. Също и белтъчни вещества, захар и нишесте има достатъчно в растителната храна, та употребата на месото е съвсем излишна. По данните на сравнителната анатомия и физиология, човек по произход не е месоядно същество. Устройството на неговите зъби, дължината на червата, свойствата на стомашните сокове и т- н. показват, че човек някога е бил вегетарианец, а употребата на месото и навикът за това, са дошли по-късно. Някои учени предполагат, че това е било през време на ледения период, когато растителността е била извънредно ограничена. Окултистите свързват този леден период, а следователно и месоядството, с грехопадението на човечеството, т. е. с отклонението му от правия път на естествения му развой. Вследствие на това отклонение се е появило и отклонението на земната ос, а от там ледения период и всички лоши условия па земята. Ако днес хората искат да си възвърнат първоначалните добри условия за живот, да си възвърнат Златния Век на миналото, те, отказвайки се от всички свои противоестествени навици и склонности, трябва да се откажат същевременно и от употребата на месото за храна.
към текста >>

44. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във всеки случай, по-лесно, по-радостно и по-мъдро е да започнеш да разковаваш тия вериги, отколкото да продължаваш по стар навик, да ги влачиш и увеличаваш с това.
И ако днес той е роб, то причината за това е, че се е отклонил от пътя на природата и е отишъл много надалеч в това направление. Пътят към свободата, обаче, е отворен за всички ни, винаги. Достатъчно е да направиш един „кръгом" по отношение на неестествения живот, да промениш посоката си съобразно истинската и достойна цел на живота, да се отречеш от всичко неестествено и процесът на постепенното освобождение ще започне. Защото, нека не се забравя, че веригите, които днешният човек си е изковал в течение на хиляди и милиони години и които и днес продължава да кове, не ще паднат в един ден. Нужни са усилия за тяхното разковаване. Във всеки случай, по-лесно, по-радостно и по-мъдро е да започнеш да разковаваш тия вериги, отколкото да продължаваш по стар навик, да ги влачиш и увеличаваш с това. Започни и първият лъч на изгряващото слънце ще събуди в тебе истинска радост, защото той ще озари един борец за нов живот, горд от съзнанието, че е достоен за него. Мислех, в настоящата статия, да дам един общ поглед върху това, което трябва да бъде първата трудова братска задруга и новия живот на братските задруги изобщо. Това обаче, не ми се удаде. Дотук написаното дава слаба представа само за един крайно ограничен сектор от картината на бъдещото, това е един малък поглед през пролуката на вратата, която води към новия живот. Нека тия, които могат, видят повече. С.
към текста >>

45. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При спазване на добра хигиена и с усвояване на навика да се измиват редовно зъбите, тази опасност може да се избегне.
Днес з/4 от печалбите, които добиват захарните фабрики, се изнасят в чужбина, защото фабриките са съградени и експлоатирани с чужди капитали. Пчеларството в страната, покрай голямото икономическо значение, ще облагороди характера на хората, които могат да почерпят хиляди примери за образцов задружен живот и труд, ще осигури богат хранителен и лечебен продукт за всички. Използван в живота, медът може да излекува маса остри и трайни недъзи, които днес се лекуват със скъпи чуждестранни лекарства. Както и фабричната захар, медът има известно влияние върху зъбите. Захарните останки ферментират в устата, образуват се киселини, които нападал зъбната глеч и създават чести разяждания на зъбите. При спазване на добра хигиена и с усвояване на навика да се измиват редовно зъбите, тази опасност може да се избегне. В това отношение овощията са предпочитани, защото тяхната захар е естествена и не засяга зъбите. Родители, учители, лекари, общественици, предпочитайте меда и овощията, заради тяхната естествена захарност, заради техните витамини и минерални соли. Предпочитайте ги пред всички изкуствени фабрикати на бялата захар. Привиквайте децата към тях, уверени, че сте изпълнили родителския си, учителския си и обществения си дълг. По природа човек е плодянно животно.
към текста >>

46. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Жената, която внесе този навик в света, е виновна за това зло.
От днешния човек ще остане само празната му глава, която ще се съхранява в музеите, като остатък от миналата култура. Христос казва: Ако махнете частната собственост между братята и сестрите, вашият дух и ум ще бъдат свободни, за да можете да станете добри хора. Ако всички жени на бялата раса се проникнат от тази идея, то в 100 години биха подтикнали човечеството 4-5 хиляди години напред. Но ум трябва; ако няма ум, няма съзнание у хората, ще се бесят и избиват и ще си режат главите. И всичко това става по причина на частната собственост. Жената, която внесе този навик в света, е виновна за това зло. Всички жени учат децата си на този навик и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате.“ Съвременните хора като християни трябва да премахнат частната собственост. Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки мистик и окултист, който иска да проучва тайните на природата. Частната собственост е велико зло. Аз не визирам в случая държавния строй, но подчертавам по принцип, че който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост. Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим.
към текста >>

Всички жени учат децата си на този навик и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате.“ Съвременните хора като християни трябва да премахнат частната собственост.
Христос казва: Ако махнете частната собственост между братята и сестрите, вашият дух и ум ще бъдат свободни, за да можете да станете добри хора. Ако всички жени на бялата раса се проникнат от тази идея, то в 100 години биха подтикнали човечеството 4-5 хиляди години напред. Но ум трябва; ако няма ум, няма съзнание у хората, ще се бесят и избиват и ще си режат главите. И всичко това става по причина на частната собственост. Жената, която внесе този навик в света, е виновна за това зло. Всички жени учат децата си на този навик и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате.“ Съвременните хора като християни трябва да премахнат частната собственост. Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки мистик и окултист, който иска да проучва тайните на природата. Частната собственост е велико зло. Аз не визирам в случая държавния строй, но подчертавам по принцип, че който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост. Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим. Не трябва жената да чака да донесе баща й или мъж й, а да се надява на своите сили.
към текста >>

47. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не отлагай, защото хиляди хора преди тебе отложиха да сторят най-малкото усилие за общото добро, и затова живота днес е по-тежък от вчера, по причина все на този лош и безплоден навик „отлагането за после“.
Не се спирай, защото всяко спиране е връщане назад, а всяко връщане е загуба на време. Сгрешиш ли в нещо, не се окайвай, а поправи погрешната си и върви напред, защото този който може да поправи една грешка е пo-умен и по-силен от този, който от страх да не сгреши, нищо не прави. Защото който работи ще се оцапа, но и ще се научи. Не се спирай, не заприщяй пътя. защото хиляди същества чакат да тръгнеш напред, за да тръгнат след теб. Не отлагай, защото хиляди хора преди тебе отложиха да сторят най-малкото усилие за общото добро, и затова живота днес е по-тежък от вчера, по причина все на този лош и безплоден навик „отлагането за после“. „Не отлагай доброто за утре, защото само настоящето е в твоите ръце, в утре (бъдещето) то е в ръцете на съдбата и ти с него не можеш да разполагаш“ — (е казал Сенека още преди 1900 години.) Миналото е за поука. Бъдещето е за поощрение. Само настоящето е единствено за работа, за дело, за творчество. Повтарям: Не изпускай настоящето да се изплъзне из под твоите ръце неоползотворено. По-хубаво е до бъдеш творец макар и в нещо малко, микроскопично, отколкото да бъдеш съдия, който нищо не прави.
към текста >>

48. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отсъствието на силна жажда днес, когато хората са навикнали да задоволяват жаждата си с алкохолни напитки е от голямо преимущество.
С това се доказва, че плодовете са истинска храна, която може да храни човека без да му причини някаква вреда. Преимуществото на плодовото хранене е не само във факта, че човек може добре да се храни, това може и с друго нещо разумно да се постигне, но в това, че употребявайки плодове не се приема органическа отрова. Когато плодовете се развалят те не могат да се употребяват и затова те могат да се ядат само пресни или добре консервирани. Плодовете не съдържат отрови и бидейки лесно смилаеми не причиняват ферментация в стомаха и в червата, така човек който се храни само с плодове не може да се разболее от болести, причинени от отравяне в червата. Не оставайки дълго време в стомаха и не съдържайки материя, която възбужда стените на червото, плодовете не причиняват жажда, напротив, имайки успокоителна и приятна кислота, намаляват жаждата. Отсъствието на силна жажда днес, когато хората са навикнали да задоволяват жаждата си с алкохолни напитки е от голямо преимущество. От това гледище плодовата диета е годна за противоалкохолна борба. Освен хигиеническите преимущества, плодовата диета представлява също и една от най-евтините. Плодовете, съдържайки хранителни материали, научно комбинирани, добре и евтино ни хранят. Из Vegetarismul Jonakap Словото на Учителя Трите прояви на Любовта Любовта има три прояви в света. Първата проява е чрез човешкия дух - това е Божествената Любов.
към текста >>

49. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека.
Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може. Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията. Хората сами са си създали много неестествени навици, които са източници на големи страдания. Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека. Но природата лекува човека от тревогите пак с тревоги. Всеки човек, който е недоволен от малкото благо, което има, природата му взима всичко, като му дава само малко хляб и той става доволен. И сега, понеже природата иска да отучи хората от много противоестествени навици, тя ги е поставила в този път на сегашните страдания и лишения. Религиозните хора се сърдят на Бога, като искат с това, да Го заставят да изпълни тяхната воля. Но Бог никога не урежда работите на онези, които се сърдят Други пък се разсърдят и стават безверници, защото Бог не им дал това, което искат.
към текста >>

50. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Месото е нечиста и нездравословна храна, която болшинството употребява по навик, но скъпо плаща със своите чести боледувания.
И всичко онова което тя по-силно изживява, се отпечатва на формиращия се в нея човек и става негова психика, дори негов характер и предразположения. След раждането на детето е важна неговата храна, която трябва да бъде по възможност, идеална. Всички мисли, чувства и желания, били те нисши или висши, се предават чрез млякото от майката на детето, затова, когато майката е гневна, ядосана, разтревожена, не бива да кърми детето защото ще разстрои неговото здраве. Храната е друго важно условие както за поддържане на здравето, тъй и за правилното развитие. Тя трябва да бъде чисто вегетарианска, предимно плодова, до колкото е възможно. Месото е нечиста и нездравословна храна, която болшинството употребява по навик, но скъпо плаща със своите чести боледувания. Растенията се облагородяват, животните се дресират, а човек се възпитава. А най-добре възпитава личният пример на възпитателя, който трябва да бъде в пряк контакт с децата по всяко време, като се взаимно наблюдават и контролират. Децата са големи психолози. Те много вярно схващат кога им говорят истината. Техните кротки очи безпогрешно проникват в нашата душа и веднага разбират, истината, затова безсмислен е всеки наш опит да скрием нещо.
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нямаше какво да се търси под ябълката, ала заекът по навик продължаваше да дохожда тука.
Младата ябълка пълна с червени ябълки превиваше клоните си от тежест. Всяка сутрин рано изскачаше из шубраците заек и дотърчаваше под ябълката. А тя му пущаше зърно след зърно и той хрупкаше вкусните и ароматни ябълки. Когато добре се насищаше, с радост отприпкваше обратно в гората. Но минаха дни, свършиха се ябълките, дойде зима. Нямаше какво да се търси под ябълката, ала заекът по навик продължаваше да дохожда тука. След като изиграваше своите обичайни гимнастически упражнения, той се приближаваше до дънера и почваше да ръба с острите си зъби кората на ябълката. Къртеше късче след късче и ги ядеше, или ги плюеше. И това вършеше той почти всяка сутрин. Ябълката спеше, но сънят й беше един от най-ужасните, особено в онези минути, когато заекът се залостваше до дънера и започваше да забива острите си зъби в кората й. От време на време тя отваряше очи.
към текста >>

52. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят.
което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове. Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план. Ако имахме знания само за висшите светове, ний бихме правили много грешки, които биха излезли на яве само когато се вземе за критерий физическия свят.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо вероятно, на надгробната плоча на един велик човек намираме написано следното: „Посей усилие, ще пожънеш навик,, „Посей навик, ще пожънеш характер“ „Посей характер, ще пожънеш съдба“.
— „Ела, любов на Бога, сърце ми, що гори, в кристал го претвори! Гърми света в тревога: Дамоклев меч се вий. От адски вой разтресен, опитал кървав пир, смирено най подир той твоя лик небесен с целувки ще покрий.“ Auroro Усилията Усилието е начало на всяка съзнателна човешка дейност. В него се крие магическа сила за превъзмогване и побеждаване на мъчнотиите, които човек среща на всека стъпка в живота. Без усилия живота и напредъка са немислими, а с тях всичко се постига. Ето защо вероятно, на надгробната плоча на един велик човек намираме написано следното: „Посей усилие, ще пожънеш навик,, „Посей навик, ще пожънеш характер“ „Посей характер, ще пожънеш съдба“. Ако си се борил дълго с вълните на живота, и си претърпял много неуспехи, спри се, потърси причините а след като ги намериш и отстраниш, не бързай, отдъхни си и направи още едно усилие, но сега вече с повече разум и с повече добра воля и ще победиш. Успехът на всеки човек идва само чрез усилието. То е път към успеха. Няма придобивка, победа или откритие, които да не са предшествани от безброй усилия. Всичко, което днес ни заобикаля, е плод на вековни и хилядолетни усилия.
към текста >>

54. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато пияницата се е очистил, освободил от своето желание, той е вече готов, доколкото това се отнася към този му навик, да напусне това състояние на „чистилището“ и да се издигне нагоре.
Той има възможност и отива понякога в бъчвите, със спиртни питиета, но и това не може да го ползва защото там няма тия изпарения, които стават в храносмилателните органи на един пияница. И това не го задоволява и той е подобен на човек, останал сам в откритата лодка всред океана. „Вода, вода, навсякъде около мен, но няма нито капка за пиене“ казва той и страда жестоко. След време, обаче, той ще схване безполезността от стремежа към пиене, което не може де се реализира. Също както става с много от желанията ни през земния ни живот, така и всички желания в астралния свят умират поради липса на възможност да се задоволят. Когато пияницата се е очистил, освободил от своето желание, той е вече готов, доколкото това се отнася към този му навик, да напусне това състояние на „чистилището“ и да се издигне нагоре. Така ние виждаме, че не някакво отмъстително божество е създало чистилището и ада за нас, а ние самите с нашите лоши навици и действия. Съобразно със силата на нашите желания ще бъдат и силата и продължителността на страданията, нужни за пречистването им. В отбелязания случай, пияницата не би страдал поради загубване на земните си притежания. Ако той е имал такива, той няма да се привърже към тях. Нито пък за скъперника представлява никаква мъка това, че е лишен от упойващи питиета.
към текста >>

Тя се употребява само по навик от техните противници.
Например, те даже не са съгласни за значението на термина спиритуализъм. Някой го наричат култ, други — религия, трети — наука, философия и пр. С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове събуждат интерес. Нема централно управление, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин. Съвсем не е право, нито достатъчно ясно дето смесват двете понятия „Спиритизъм“ и „Спиритуализъм.“ Първата дума не звучи приятно в ухото на сериозните членове на психическото движение. Тя се употребява само по навик от техните противници. Нейния смисъл може да се определи така: Суетно безидейно отношение с духовете от нисшите области. По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера. От друга страна, спиритуализма е търсене и употребяване на всички възможни средства, за да се влезе във връзка с всички ония духове, които са компетентни, (също и натоварени с известни задачи, според тяхната вяра) мъдро да ни ръководят, учат и съветват. Спиритуализма също изяснява значението на отношенията ни с нашите заминали роднини и приятели, защото любовната връзка между нас и тях е мощен стимул за напредък и за двете страни. Следователно, лесно може да се констатира неприятното чувство на спиритуалистите към спиритизма, чиито егоистични цели само потискат душевния живот, вместо да го подкрепят и подтикват.
към текста >>

По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера.
С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове събуждат интерес. Нема централно управление, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин. Съвсем не е право, нито достатъчно ясно дето смесват двете понятия „Спиритизъм“ и „Спиритуализъм.“ Първата дума не звучи приятно в ухото на сериозните членове на психическото движение. Тя се употребява само по навик от техните противници. Нейния смисъл може да се определи така: Суетно безидейно отношение с духовете от нисшите области. По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера. От друга страна, спиритуализма е търсене и употребяване на всички възможни средства, за да се влезе във връзка с всички ония духове, които са компетентни, (също и натоварени с известни задачи, според тяхната вяра) мъдро да ни ръководят, учат и съветват. Спиритуализма също изяснява значението на отношенията ни с нашите заминали роднини и приятели, защото любовната връзка между нас и тях е мощен стимул за напредък и за двете страни. Следователно, лесно може да се констатира неприятното чувство на спиритуалистите към спиритизма, чиито егоистични цели само потискат душевния живот, вместо да го подкрепят и подтикват. Научния отдел на това движение се нарича „психическо изследване.“ Трябва обаче да се разбере, че не всеки психически изследовател е спиритуалист, но ако той е честен, рано или късно сигурно ще стане такъв. Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите.
към текста >>

55. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ти имаш, можеш да намериш здрава вегетарианска храна, но предпочиташ месната и то не от крайна нужда, а по навик и глупаво подражание.
В такива моменти не сме любезни към всекиго, не сме склонни към услуга и отстъпки. Тази скръб някои обясняват с особеното разположение и влияние на планетите върху човека Други обясняват, че в тия моменти сме лишени от благотворното влияние на светлите духове Но дали ние не сме сторили нещо което е подействало да се оттеглят от нас светлите духове и да се лишим от благотворното им влияние, което е подържало доброто ни настроение? Ако заживеем напълно съзнателен живот, ние лесно ще разберем, че тия моменти на мъчителна скръб са вследствие на тъмни мисли и желания — на грехове. Тия грехове изглеждат нищожни, но добре е да се знаят, за да заживеем напълно съзнателно и да можем да поддържаме у себе си винаги доброто настроение. Тия грехове изглеждат малки пред хората, но пред Бога и светлите духове са големи. Напр. ти имаш, можеш да намериш здрава вегетарианска храна, но предпочиташ месната и то не от крайна нужда, а по навик и глупаво подражание. Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез жестокост. Други случай, когато срещнеш нуждаещ се и не му помогнеш, а имаш възможност, това е също грях, нарушение закона на Любовта. Трети случай: отиваш в гората и без да се помолиш и размислиш доколко е необходимо и добро това което правиш, започваш да сечеш суровите дървета в желанието си да се осигуриш и удоволстваш през зимата. Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях.
към текста >>

56. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който дълго време е бил свързан с една по-низша от своята натура, не може веднага след раздялата да прекъсне вълните на духовното общение, които по навик достигат до него от тоя източник.
А по-низшата едва сполучва да приеме частица от това, което я окръжава. Останалото попада без полза и без смисъл. Интензивността, с която ние сме заети психически с един човек. определя нашата близост с него. Дори неговото тяло да е далече, това няма никакво значение. Който дълго време е бил свързан с една по-низша от своята натура, не може веднага след раздялата да прекъсне вълните на духовното общение, които по навик достигат до него от тоя източник. Той трябва да забрави; не да си спомня с омраза, а съвсем да не си спомня. Само по тоя начин ще пресече невидимите телепатични „жици“ и ще се почувства свободен! Много висши духове страдат под гнета на паразитни мисли, които се вчепкват в тях и, без те да се усетят, причиняват им големи вреди. Разбира се, никой не може да бъде постоянно сам. Който, обаче, е достатъчно силен да скъса низшите връзки, открива с това пътя на висшите.
към текста >>

57. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако носът ви почне да се завърта надолу като на орел, това е признак, че сте добили един хищнически навик.
При хармонични съвпадения тия противоречия астрологически ни дават възможност да се проявим като разумни, като свободни същества. Това са само моменти, защото трябва да знаете, че в закона на свободата няма време и пространство. Из Беседите Словото на Учителя Качествата на реалността (продължение от брой 128) Човек трябва да бъде реалист в живота си, да не живее с фантазии. Реалистът най-първо проучва устройството на своето тяло и на силите, които функционират в него. Най-първо вие трябва да знаете какъв трябва да бъде вашият нос. Ако носът ви почне да се завърта надолу като на орел, това е признак, че сте добили един хищнически навик. Всички песимисти са все със закривени носове. Ако носът стане чрезмерно широк, тогава човек изпада в друга крайност. Така че, има съответствие между състоянието на носа и психическия живот на човека. Вие не знаете колко дълъг трябва да бъде носът. Щом има някаква анормалност в чувствата, тя ще се отрази и върху носа и ще са ви потребни 10 години сериозна работа, за да ги поправите.
към текста >>

58. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно лошо, низше чувство, една лоша мисъл, едно лошо действие или навик, се превръщат, при посочените по-горе условия, във възвишени, благородни, чисти чувства, мисли, действия и навици.
Най после, изисква се и светлина — знание, мъдрост, пълно познаване на съотношенията между различните елементи, познаване на техните взаимни въздействия, устойчивост и др. свойства. При наличността на тези три условия, великият Оператор — Божественият Дух в човека, в пълна тишина и тайна, скрито от любопитното външно око, извършва своето свещенодействие — претворяването, превръщането на неблагородните метали, на неблагородните елементи в човешката душа — в благородни. Нека се обърне особено внимание на това, че тука нещата се превръщат, трансформират се, като стават по-чисти, по ценни и по-мощни, а не се убиват. не се унищожават. Нищо в свещения процес на Божествената Алхимия не се унищожава, нищо не се убива, а само се претворява, издига и облагородява. Едно лошо, низше чувство, една лоша мисъл, едно лошо действие или навик, се превръщат, при посочените по-горе условия, във възвишени, благородни, чисти чувства, мисли, действия и навици. Нищо не се убива, защото нищо не може да се убие, а само се пресъздава, издига и облагородява. Из калната пръст, из нечистата тор дори на живота, Божествения дух извлича силите, които създават и изграждат най-хубавите, най-красивите цветя на живота, в чиито хармонични съчетания на багри и форми, и в чието мъдро и дълбоко символично устройство са вложени Божествените Мъдрост. Истина и Любов. Из калта на падението, с магическата пръчка, с мощната сила на тази свещената Алхимия, Божествения Дух в човека, в огъня на страданието, превръща нашите грешки, грехове, слабости, престъпления и пороци, в скъпоценни камъни, в прекрасни бисери и диаманти, в които блести с хиляди оттенъци чистата Божествена светлина и които представляват истинската, нетленна вечна украса на човешката душа. Превръщането на низшето във висше, на злото в добро, на нечистото в чисто, на слабото в силно, на грозното красиво — превръщането на неблагородните елементи в човешката душа в злато, това е свещената вътрешна Алхимия на живота,това е най-великото изкуство, за овладяването на което човек е дошъл на земята.
към текста >>

Виновен е първият, който е образувал този навик.
С постепенното увеличаване на знанието и светлината на човека, ще се увеличава и неговото господство над условията, ще се разширява и неговото разбиране и той ще почне да разбира дълбоките причини за грешките на хората. Човек, който вижда и мисли само за грешките на хората, е невежа. Трябва да престанем да мислим за грешките на хората, защото те имат съвсем по-друг произход, отколкото ние си представяме. Например, ражда се един пияница по наследство. Той не е виновен за своето пиянство. Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние. Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му. Но когато се натъкне на някое голямо нещастие в живота си, в него става една вътрешна пертурбация и той се поправя. Същото се отнася до всички грешки и недъзи на човека. Затова ни е необходимо онова, великото знание, което да ни посочи дълбоките причини на всички наши състояния и явления и да ни покаже пътищата и методите как да се справим с тях.
към текста >>

Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му.
Трябва да престанем да мислим за грешките на хората, защото те имат съвсем по-друг произход, отколкото ние си представяме. Например, ражда се един пияница по наследство. Той не е виновен за своето пиянство. Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние. Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му. Но когато се натъкне на някое голямо нещастие в живота си, в него става една вътрешна пертурбация и той се поправя. Същото се отнася до всички грешки и недъзи на човека. Затова ни е необходимо онова, великото знание, което да ни посочи дълбоките причини на всички наши състояния и явления и да ни покаже пътищата и методите как да се справим с тях. Всички трябва да изучавате великата наука, за да добиете методите за вашите постижения. Ако вие не учите, ето къде е причината.
към текста >>

59. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения.
То е, което внася новото в нашите мисли, чувства и постъпки, а качеството на това ново е, че то винаги дава подтик на вашия възход нагоре. Ако една мисъл не ти дава най-малък подтик напред да се развие твоята сила, и ако едно чувство и една постъпка не могат да ти дадат най-малък подтик напред, те не са потребни за теб. Те може да са потребни за други, но не и за теб. Този закон е основа на съзнателното самовъзпитание. Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото. Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения. Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок. Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки. Така че, за да можем да ликвидираме с нашето минало, трябва преди всичко да изменим насоката на нашата мисъл. Болният не може да оздравее, докато не допусне в ума си мисълта, че ще оздравее. Тъй както земеделецът има вяра, че като посее семето ще изникне и ще даде плод, тъй и болният трябва да посее в себе си мисълта, че е здрав и тя като поникне, ще му даде своя плод - здравето.
към текста >>

Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок.
Ако една мисъл не ти дава най-малък подтик напред да се развие твоята сила, и ако едно чувство и една постъпка не могат да ти дадат най-малък подтик напред, те не са потребни за теб. Те може да са потребни за други, но не и за теб. Този закон е основа на съзнателното самовъзпитание. Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото. Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения. Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок. Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки. Така че, за да можем да ликвидираме с нашето минало, трябва преди всичко да изменим насоката на нашата мисъл. Болният не може да оздравее, докато не допусне в ума си мисълта, че ще оздравее. Тъй както земеделецът има вяра, че като посее семето ще изникне и ще даде плод, тъй и болният трябва да посее в себе си мисълта, че е здрав и тя като поникне, ще му даде своя плод - здравето. И всички хора трябва да посеят в себе си семената на възвишените и благородни идеи и чувства - т.е.
към текста >>

Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки.
Те може да са потребни за други, но не и за теб. Този закон е основа на съзнателното самовъзпитание. Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото. Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения. Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок. Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки. Така че, за да можем да ликвидираме с нашето минало, трябва преди всичко да изменим насоката на нашата мисъл. Болният не може да оздравее, докато не допусне в ума си мисълта, че ще оздравее. Тъй както земеделецът има вяра, че като посее семето ще изникне и ще даде плод, тъй и болният трябва да посее в себе си мисълта, че е здрав и тя като поникне, ще му даде своя плод - здравето. И всички хора трябва да посеят в себе си семената на възвишените и благородни идеи и чувства - т.е. да допуснат в ума и сърцето си, че са възможни и реални, и те ще поникнат и ще им дадат своя плод - щастието.
към текста >>

Вървейки след тях през прохладните галерии с високи тавани, аз гледах разсеяно около себе си, тъй като това бе мой навик, а те, продължавайки да говорят ниско, хвърляха от време на време.
Моя наставник, с мургавото лице, ги повика настрана, като ме остави о приятната сянка на широката дъговидна порта. Той им говореше с оживление, макар и с видимо уважение, докато те, слушайки го с голямо внимание, хвърляха, от време на време, поглед към мен. Скоро те се приближиха и човекът с черната дреха си тръгна покрай тревата, вървейки по пътя, по който бяхме дошли заедно. Облечените в бяло жреци говореха заедно с нисък глас, приближавайки се към преддверието. Когато вече бяха близо до мен, те ми направиха знак да ги последвам, което аз направих. Вървейки след тях през прохладните галерии с високи тавани, аз гледах разсеяно около себе си, тъй като това бе мой навик, а те, продължавайки да говорят ниско, хвърляха от време на време. върху мене погледи, чието значение не разбирах. (следва) Идеите но Всемирното Братство в чужбина Духовното движение в Полша На 16 и 17 август на „Лигата за Братско сътрудничество“ във Варшава е гостувал българина П. Г. П. който е държал сказка за лекуване по указанията на Учителя и втора такава за новия мироглед. Преди почването на сказката е била изпята с акомпанимент на пиано песента: „Благославяй, душе моя, Господа“ и „Фир — фюр — фен“.
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи!
А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега. Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда. Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден. И това ново не е нищо друго освен онова, което може да подтикне раждането на човешкото в човека, разширява възгледите на хорото и ги кара да разберат, че битието представлява една голяма загадка, която постепенно се разкрива на човечеството дотолкова, доколкото то е израсло, за да може да разбере и използва това, което му се дава. Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали. Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи! Това е една пречка на прага на новия живот. Напр, има хора, които още не могат да допуснат в себе си че пушенето и пиенето е пагубно, че месоядството е вредно и т. н. Но както човечеството в своя растеж е успяло да се откаже от канибализма, така и ще се откаже от месоядството и то само тогава, когато новото се яви в техните души и ги подтикне към по-разумно схващане на живота. Съзнанието на хората ще се изчисти, когато те възприемат новия живот, който като дойде, ще издуха вековния прах. Днес ние виждаме, че това ново се явява в практическия живот.
към текста >>

61. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Оставете нещо незавършено, Завършите ли всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни.
На плътта ще й говорите и ще я възпитавате като дете. Никога не я пресищайте — оставяйте я малко гледна, да има потик, стремеж. Този закон спазвате в всички отношения. Никога не задоволявайте плътта си напълно, защото ще родите инерцията в нея. Докато сте на земята, в плът, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено, Завършите ли всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни. Човек трябва да остави по нещо незавършено, да има какво да работа, да има към какво да се стреми. Хората искат да приложат съвършенството на земята, обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от друг свят, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможност в човека да бъде съвършен. Възможностите на човека за съвършенство, съществуват в неговият дух, но неговата плът, която е като едно дете, трябва да се възпитава последователно, до като достигне да може да се хармонизира с възвишените стремежи на духът.
към текста >>

62. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Престъплението не седи във вземането на тази монета, но в навика, който си създавате в бъдеще, който навик ще ви позволи да вземете от хора и с един наполеон.
Но щом той е пил то вече е стенало. При парите, при жената, при плодовете, при всичко хората не могат да бъдат свободни от греха, ако съзнанието им не е будно. Значи, престъпленията идват от благата. Например: поверяват ви една каса с наполеони. На вас ви е необходимо един наполеон и си го вземате. Престъплението не седи във вземането на тази монета, но в навика, който си създавате в бъдеще, който навик ще ви позволи да вземете от хора и с един наполеон. Не се плашете, изкушенията ще дойдат, не мислете, че ще бъдете пощадени. Писанието казва: „Който изтърпи до край, спасен ще бъде“, т. е. който размишлява до край. Значи, няма човек, който да не бъде изкушаван. Лошото не е в изкушението, а в разбирането на нещата.
към текста >>

63. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

която не може да се изцери веднага, ако човек е навикнал дълго време да разтваря духа си за тоя вид токове.
Да можеше окото де схваща този духовен океан, всеки щеше да може да види, как от човек към човек се носят трептящи лъчи. Всеки щеше да види как хора с еднакъв темперамент, характер и воля стоят в едно и също течение: как един човек в ядосано и угнетено настроение се намира в една вълна, която го поставя в допир с всички, които са ядосани и угнетени, че всеки от нас действа като елемент, който усилва и възбужда тока в една батерия. От друга страна пък изпълнените с надежда, силните и веселите също тъй сливат и усилват своите вълни. Угнетеното душевно състояние е сливане в една сродна душевна среда. То е болест. която не може да се изцери веднага, ако човек е навикнал дълго време да разтваря духа си за тоя вид токове. Когато неколко души говорят за болести, за причини на смърт, за агония, за сцени на умиране, когато обичат да разправят с увлечение за болезнени и страшни работи, те създават цяло течение, което най-после непременно ще докара болест и страдание в някакъв вид. Който приказва много за болни и мисли за тях, притегля върху си вълни, чиито лоши последствия се материализират най-после върху самия него. Ако няколко души обсаждат със спокойствие и взаимно съчувствие своите започнати работи, то между тях ще се появят вълни от нови творчески идеи, защото само когато един кръг се свързва без скрита неприязън и чистосърдечни намерения само тогава изкачат, като искри, нови сили. Пътувайте винаги охолно, слизайте в най-добрите хотели, обличайте се с вкус! Ако парично не сте в състояние да правите това, правете го поне мислено.
към текста >>

64. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека си създадем навик, всяка сутрин да отделяме по малко от нашето време за изпращане и закрепване на световната мисъл за мира.
всички хора на добрата воля трябва да отделят по малко от своето време за разпращане, чрез своето собствено живо радио, мозъка, на спасителната идея за мира. Най-добре е това да бъде сутрин, след ставане. Сутринната тишина и спокойствие, когато още не се е пробудил шума на ежедневния живот, е най-подходящо условие за достигане на необходимото за това съсредоточение. Колкото по-добре се съсредоточим, толкова по-голели резултати ще имаме. Колкото по често правим това, толкова повече ще се увеличава нашата сила в това направление, докато се превърнем в мощни източници на благотворна енергия, силови центрове, които разна-сят навред спасителната идея но миро и новия живот. Нека си създадем навик, всяка сутрин да отделяме по малко от нашето време за изпращане и закрепване на световната мисъл за мира. Нека, най-малкото, се постараем. с мисълта си, да оградим поне нашата малка България, с един светъл кръг от мисли за мира, за любовта, за доброто, за истината и правдата, и за братството между всички хора на земята, които мисли да бъдат непреодолима преграда за всяко зло. Да бъде мир! . . . Да бъде вечен мир в България и навсякъде по света.
към текста >>

65. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега вие по стар навик ще кажете: всичко това вярно ли е?
Съвременното човечество се намира в четвъртия период*). То се намира в тъй-наречената духовна зима на човечеството, която ще трае три месеца. За тази зима вие трябва да имате дебели дрехи. През тази зима ще има голям студ — 10. 20, 30, 50 до 100, а някъде и близо 270 градуса под нулата. Сега вие по стар навик ще кажете: всичко това вярно ли е? Аз пък ще ви попитам: така, както вие мислите, вярно ли е? Така. както вие живеете, право ли е? — Не е вярно. Вие казвате: Сега живея и като умра, всичко се свършва. Умира само онзи, който греши.
към текста >>

66. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учените хора днес, биолози, естественици, лекари и пр., с ред експерименти доказаха на скептичните умове и не ония, които не искат да се откажат от стария си навик, че за да се развива човек правилно, той трябва непременно де се върне към природата и да започне да се храни изключително с природосъобразна храна.
В по-ново време на човечеството се препоръчва не временно постене пред Коледа и Великден, а постоянно. На човеците се препоръчва най-естествения режим, вегетарианството. Той е най-пригоден и помага за правилното развитие но човека. С растенето на човечеството, с разширяването на схващанията, растат и се изменят също и формите на живота. Днес вегетарианството има зад гърба си не само етичната страна, която е тъй силна и необорима, понеже тук въпроса се касае за целокупният живот, който блика в природата, но и науката. Учените хора днес, биолози, естественици, лекари и пр., с ред експерименти доказаха на скептичните умове и не ония, които не искат да се откажат от стария си навик, че за да се развива човек правилно, той трябва непременно де се върне към природата и да започне да се храни изключително с природосъобразна храна. А такава е зеленчуковата и плодовата. За препоръчване е да се употребява повече в сурово състояние. Храната оказва също влияние и върху характера на човека. Вегетарианската храна го облагородява, възвишава. Грубостта намалява до минимум, разбира се.
към текста >>

67. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние нямаме тоя навик да трупаме богатство, нямаме тоя порок да ламтим за сребро и злато, но при все това, ние не можем да я употребим.
Един случай на превъплъщение – из в. Мир Книги, които доставя редакция „Братство“ Външна и вътрешна работа България в чужбина. Писма от Финландия – Ив. Х. Кръстанов ИНДИВИДУАЛНА ИЛИ КОЛЕКТИВНА РАБОТА „Ако всеки ден ви дават по една монета и няма де да я употребите, каква полза ще имате от нея? “ Учителя Ако всеки ден получаваме по една златна монета, а сме далеч от културни центрове, нямаме досег с други хора, ние не можем да употребим тая монета, макар и да имаме насъщна нужда от много неща. Ние нямаме тоя навик да трупаме богатство, нямаме тоя порок да ламтим за сребро и злато, но при все това, ние не можем да я употребим. Няма къде. Имаме нещо ценно, имаме и насъщна нужда, но липсват благоприятни условия, липсва досег с хората, който би ни дал условие да ни послужи златната монета, като разменна единица. Същото се отнася и до знанието. Ако няма човек де и как да го приложи, каква полза ще имаме от него? Следователно, сам човек не може да създаде хармонична среда за себе си, не може да организира благоприятни условия за своето развитие, не може да се докосне до „благоприятната година“, в която човечеството отдавна е почнало да живее и която не е 365 дни, а цяла вечност, в която Бог работи и духът му организира и пресъздава нещата.
към текста >>

Ч ДОБРИТЕ НАВИЦИ Навика играе важна роля в живота на човека, затова е много важно, какви навици човек ще си създаде.
Тук той трябва да върви, за да бъде живота му все повече увеличаващо се благо, растяща радост. Да се бори човек за материални блага, да се стреми към повече ядене и пиене, към повече полови удоволствия — това е борба за смърт. Защото увеличавайки се тия блага, с това се увеличават грешките и престъпленията, които водят след себе си: израждане, хилавост, болести, страдания, смърт. Това е пътя на смъртта, по който води материализма. По него човек достига много блага, много удоволствия, много забави и развлечения, но изгубва радостта на живота, изгубва най-чистото и възвишено благо, изгубва себе си и живота свой. Т. Ч ДОБРИТЕ НАВИЦИ Навика играе важна роля в живота на човека, затова е много важно, какви навици човек ще си създаде. Всяко нещо, което човек прави много пъти по един и същ начин се превръща в навик или привичка. Повторението ражда навика. От тази гледна точка и доброто е навик. Навиците на свой ред могат да бъдат разделени на две групи: добри и лоши. Като добри се считат ония навици, които допринасят нещо на отделния човек или на обществото, във физическо или в духовно отношение.
към текста >>

Всяко нещо, което човек прави много пъти по един и същ начин се превръща в навик или привичка.
Да се бори човек за материални блага, да се стреми към повече ядене и пиене, към повече полови удоволствия — това е борба за смърт. Защото увеличавайки се тия блага, с това се увеличават грешките и престъпленията, които водят след себе си: израждане, хилавост, болести, страдания, смърт. Това е пътя на смъртта, по който води материализма. По него човек достига много блага, много удоволствия, много забави и развлечения, но изгубва радостта на живота, изгубва най-чистото и възвишено благо, изгубва себе си и живота свой. Т. Ч ДОБРИТЕ НАВИЦИ Навика играе важна роля в живота на човека, затова е много важно, какви навици човек ще си създаде. Всяко нещо, което човек прави много пъти по един и същ начин се превръща в навик или привичка. Повторението ражда навика. От тази гледна точка и доброто е навик. Навиците на свой ред могат да бъдат разделени на две групи: добри и лоши. Като добри се считат ония навици, които допринасят нещо на отделния човек или на обществото, във физическо или в духовно отношение. Не е без значение за човека, какви навици ще придобие; добри, които ще го издигнат, или лоши, които ще го тласнат по хлъзгавата площ на падението.
към текста >>

Повторението ражда навика.
Защото увеличавайки се тия блага, с това се увеличават грешките и престъпленията, които водят след себе си: израждане, хилавост, болести, страдания, смърт. Това е пътя на смъртта, по който води материализма. По него човек достига много блага, много удоволствия, много забави и развлечения, но изгубва радостта на живота, изгубва най-чистото и възвишено благо, изгубва себе си и живота свой. Т. Ч ДОБРИТЕ НАВИЦИ Навика играе важна роля в живота на човека, затова е много важно, какви навици човек ще си създаде. Всяко нещо, което човек прави много пъти по един и същ начин се превръща в навик или привичка. Повторението ражда навика. От тази гледна точка и доброто е навик. Навиците на свой ред могат да бъдат разделени на две групи: добри и лоши. Като добри се считат ония навици, които допринасят нещо на отделния човек или на обществото, във физическо или в духовно отношение. Не е без значение за човека, какви навици ще придобие; добри, които ще го издигнат, или лоши, които ще го тласнат по хлъзгавата площ на падението. Навикът, е оня стадий в живота където на нещата се определя посоката нагоре или надолу.
към текста >>

От тази гледна точка и доброто е навик.
Това е пътя на смъртта, по който води материализма. По него човек достига много блага, много удоволствия, много забави и развлечения, но изгубва радостта на живота, изгубва най-чистото и възвишено благо, изгубва себе си и живота свой. Т. Ч ДОБРИТЕ НАВИЦИ Навика играе важна роля в живота на човека, затова е много важно, какви навици човек ще си създаде. Всяко нещо, което човек прави много пъти по един и същ начин се превръща в навик или привичка. Повторението ражда навика. От тази гледна точка и доброто е навик. Навиците на свой ред могат да бъдат разделени на две групи: добри и лоши. Като добри се считат ония навици, които допринасят нещо на отделния човек или на обществото, във физическо или в духовно отношение. Не е без значение за човека, какви навици ще придобие; добри, които ще го издигнат, или лоши, които ще го тласнат по хлъзгавата площ на падението. Навикът, е оня стадий в живота където на нещата се определя посоката нагоре или надолу. До като добрите навици са рожба на постоянството във възвишените стремежи, а лошите навици са рожба на привички и прищевки.
към текста >>

Навикът, е оня стадий в живота където на нещата се определя посоката нагоре или надолу.
Повторението ражда навика. От тази гледна точка и доброто е навик. Навиците на свой ред могат да бъдат разделени на две групи: добри и лоши. Като добри се считат ония навици, които допринасят нещо на отделния човек или на обществото, във физическо или в духовно отношение. Не е без значение за човека, какви навици ще придобие; добри, които ще го издигнат, или лоши, които ще го тласнат по хлъзгавата площ на падението. Навикът, е оня стадий в живота където на нещата се определя посоката нагоре или надолу. До като добрите навици са рожба на постоянството във възвишените стремежи, а лошите навици са рожба на привички и прищевки. Човек трябва да пази добрите си навици, ако му липсват да си създаде, защото те са условие за развиване на положителни качества, а лошите навици да изкоренява своевременно, докато още не са се превърнали в пороци. Те, пороците от своя страна са почва не само за разни болести, но още и за много други злини от личен или обществен характер. Ето няколко от най-разпространените лоши — вредни навици: Бързото ядене, свързано с недостатъчно и непълно сдъвкване на храната, както и преяждането, са все вредни навици, отречени категорично от правилата на едно разумно хранене, защото освен че храната остава непълно използвана, но още докарва разни стомашни и други разстройства. Бързото дишане е не по-малко вреден навик; при него белите дробове систематично, страдат от недоимък на въздух, поради които кръвообращението става неправилно и непълно.
към текста >>

Бързото дишане е не по-малко вреден навик; при него белите дробове систематично, страдат от недоимък на въздух, поради които кръвообращението става неправилно и непълно.
Навикът, е оня стадий в живота където на нещата се определя посоката нагоре или надолу. До като добрите навици са рожба на постоянството във възвишените стремежи, а лошите навици са рожба на привички и прищевки. Човек трябва да пази добрите си навици, ако му липсват да си създаде, защото те са условие за развиване на положителни качества, а лошите навици да изкоренява своевременно, докато още не са се превърнали в пороци. Те, пороците от своя страна са почва не само за разни болести, но още и за много други злини от личен или обществен характер. Ето няколко от най-разпространените лоши — вредни навици: Бързото ядене, свързано с недостатъчно и непълно сдъвкване на храната, както и преяждането, са все вредни навици, отречени категорично от правилата на едно разумно хранене, защото освен че храната остава непълно използвана, но още докарва разни стомашни и други разстройства. Бързото дишане е не по-малко вреден навик; при него белите дробове систематично, страдат от недоимък на въздух, поради които кръвообращението става неправилно и непълно. За да се избави човек от този лош навик, трябва да почне със систематично плавно и дълбоко дишане. Пиенето на студена вода докарва не рядко гърлени болести и други разстройства на хранопровода. Тютюнопушенето, алкохолизма, месоядството и пр. са все лоши навици, от които човечеството трябва час по-скоро да се освободи. Да мислим трезво, да обичаме безкористно, да постъпваме разумно, честно, справедливо и благородно към всички същества.
към текста >>

За да се избави човек от този лош навик, трябва да почне със систематично плавно и дълбоко дишане.
До като добрите навици са рожба на постоянството във възвишените стремежи, а лошите навици са рожба на привички и прищевки. Човек трябва да пази добрите си навици, ако му липсват да си създаде, защото те са условие за развиване на положителни качества, а лошите навици да изкоренява своевременно, докато още не са се превърнали в пороци. Те, пороците от своя страна са почва не само за разни болести, но още и за много други злини от личен или обществен характер. Ето няколко от най-разпространените лоши — вредни навици: Бързото ядене, свързано с недостатъчно и непълно сдъвкване на храната, както и преяждането, са все вредни навици, отречени категорично от правилата на едно разумно хранене, защото освен че храната остава непълно използвана, но още докарва разни стомашни и други разстройства. Бързото дишане е не по-малко вреден навик; при него белите дробове систематично, страдат от недоимък на въздух, поради които кръвообращението става неправилно и непълно. За да се избави човек от този лош навик, трябва да почне със систематично плавно и дълбоко дишане. Пиенето на студена вода докарва не рядко гърлени болести и други разстройства на хранопровода. Тютюнопушенето, алкохолизма, месоядството и пр. са все лоши навици, от които човечеството трябва час по-скоро да се освободи. Да мислим трезво, да обичаме безкористно, да постъпваме разумно, честно, справедливо и благородно към всички същества. Такива са добрите навици.
към текста >>

* Работете с постоянство да създадете в себе си добър навик.
__________________________________ За да стане учен, ученикът трябва да влезе в Божественото училище да учи. Който влезе в Божественото училище той ще използва възможностите които му са дадени. * Трябва да знаете, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красива дреха. Щом свърши работата си както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха — дрехата на възкресението. * Работете с постоянство да създадете в себе си добър навик. * За да пее добре, певецът трябва да мисли, да чувства и да постъпва добре. Същото се отнася и до музиката — за всички хора на изкуството. Човек не може да бъде здрав нито красив, ако също така не мисли, не чувства и не постъпва добре. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Извадки — кратки мисли за дълги размишления) В Школата няма „особено мнение“. Приемай и живей — то е което може да те подпомогне.
към текста >>

— Това е критиката по навик.
Човек не може да бъде здрав нито красив, ако също така не мисли, не чувства и не постъпва добре. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Извадки — кратки мисли за дълги размишления) В Школата няма „особено мнение“. Приемай и живей — то е което може да те подпомогне. * Това, което те смущава е по-силно от тебе. * Да чукаш камъни за да стават статуи е разумно, но какъв с мисъл има да чукаш статуи? — Това е критиката по навик. * Това, което ти спомня за Доброто и Красивото — то само е добро и красиво. * Христовите думи имаха сила защото бяха съчетани с живот — това за ония, които мислят, че може да се „омагьосва с Словото.“ Силата иде от съгласуването на думите с делата. * Културата на един народ се познава по свободата, която има, и на човека, — от начина по който той я употребява или злоупотребява с нея. * И най-ценната фраза ако се вземе недовършена, може да звучи като безсмислие. Колко често ние търсим „смисълът в недовършения живот н; едно или друго лице или в своя собствен?
към текста >>

* Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта — тя те учи на кого да даваш.
* И най-ценната фраза ако се вземе недовършена, може да звучи като безсмислие. Колко често ние търсим „смисълът в недовършения живот н; едно или друго лице или в своя собствен? * Най-напред се учат хората да дават. То е любовта. И ако грешно дадеш, къде то не трябва, други, които вървят след тебе поправят нещата. * Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта — тя те учи на кого да даваш. На всеки ти не можеш да даваш, както не ти ще нахраниш целия свят, така и една чешма няма да напои целия град. * Когато се научиш кому да даваш, иде Истината и тя ще те научи как да даваш: — Както Бог дава — тъй че никой да не сети или види ръката, която дава. * Който доказва, че е силен, не е силен. * Ако не слушаш съдията вътре в себе си, ще го слушаш отвън. * Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствие от победата на силния над по-слабия — макар и само в един диспут е едно, и ако ти се бориш с любов и желание да освободиш от невежество противника си — това е съвсем друго.
към текста >>

68. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Южна Америка има друго едно растение, което има навика на скитническите племена.
Като причина на това се сочи, че по неговите цветове има в голямо количество един особени вид етерно масло, което имало свойството да експлодира в голям пламък, но този пламък ни най-малко да не поврежда цветовете и растението. В горещите дни, когато от това растение почва едно силно изпарение на маслото му, такива експлозиви стават и сами. Иначе, преди подпалване то на газовете, човек не би могъл дълго да понася миризмите, които растението изпуща. Също така се възпламенява и друго едно растение от махагоновите дървета, които растат в западна Индия и Южна Америка, чийто плод — орех, експлодира веднага, щом до него се поднесе пламък. И това се обяснява с маслото, което орехчето съдържа, само че тук орехчето истински експлодира и се разтрошава. В Южна Америка има друго едно растение, което има навика на скитническите племена. То се заселва от място на място, като човека и остава там, където намери най-добри условия за живот. Това растение се нарича селагинела, то е твърде малко, но всички знаят, че то може да се пресели на десетки и стотици километри далеч. Музиката и животните Истината и въображението ни говорят за магическото действие на музиката върху животните. Орфей е свирил с арфата си и горските животни са слушали като сковани и омаяни звуците на неговите песни. Мишколовецът в Хамелн със своята флейта е привличал всички мишки и плъхове вън от града.
към текста >>

69. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При известен навик, физическата или душевна болка изчезва след изтичането на 20 —25 секунди.
веднага оказва съответстващото действие. Необходимо е тая метода да се прилага през течението на целия живот: тя има, колкото предупредителен, толкова и лечебен характер. Ако през течение на деня, или нощта, изпитвате телесна или душевна слабост, вие преди всичко, трябва да си наложите твърда увереност, че съзнателно няма да я усилвате още повече, а напротив, ще я накарате по-скоро да изчезне. След това, постарайте се да останете напълно сам, затворете очите си, и гладейки челото си с ръка, ако се касае за душевно страдание, или болното място, ако слабостта ви е физическа, повтаряйте високо, с доколкото е възможно по-голяма бързина: „Минава, минава, минава! “, до когато ви стане по добре. При известен навик, физическата или душевна болка изчезва след изтичането на 20 —25 секунди. Ако е нужно това може да се повтори няколко пъти. (Прилагането на самовнушението не може да служи за замяна на медицинско лекуване, но е най-ценна помощ, както за бойния, тъй и за лекаря). От всичко що съм казал, не е трудно да се разбере каква роля играе при прилагане на тая метода, лицето което произвежда внушението. То — ни най-малко не е строг господин, който само заповядва, но — приятел и верен спътник, който води болния, крачка след крачка, из пътя на оздравяването. Тъй като всичките внушения се вършат в интереса на болния, то и безсъзнателното „аз“ на последния, трябва само да ги възприема и да ги преобръща в самовнушения.
към текста >>

70. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С течение на много векове, в човешкия род се е създал един много лош навик — да се хранят хората с труповете на убити животни.
Обвивките можем да наречем с една дума — егоистичното. Щом то се пропука, ние изскачаме. Запалената свещ поставяме на светилника да ни свети, а не под шиник. Сега сме далеч от този идеал. Можем да го достигнем, като почнем от началото, от първото стъпало, като престанем да вършим поне най-голямата, най-грубата неправда и почнем от най-малкото добро. С течение на много векове, в човешкия род се е създал един много лош навик — да се хранят хората с труповете на убити животни. И тоя навик много трудно ще се изкорени, защото е станал като втора природа в човека. Това е присадено отпосле върху него. И тая присадка никак не е благородна, а най-долна, най-нисша. Всяко нещо се познава по неговият плод. Благородното нещо не ограничава, не отнема живот, не убива.
към текста >>

И тоя навик много трудно ще се изкорени, защото е станал като втора природа в човека.
Щом то се пропука, ние изскачаме. Запалената свещ поставяме на светилника да ни свети, а не под шиник. Сега сме далеч от този идеал. Можем да го достигнем, като почнем от началото, от първото стъпало, като престанем да вършим поне най-голямата, най-грубата неправда и почнем от най-малкото добро. С течение на много векове, в човешкия род се е създал един много лош навик — да се хранят хората с труповете на убити животни. И тоя навик много трудно ще се изкорени, защото е станал като втора природа в човека. Това е присадено отпосле върху него. И тая присадка никак не е благородна, а най-долна, най-нисша. Всяко нещо се познава по неговият плод. Благородното нещо не ограничава, не отнема живот, не убива. Низшето си служи с хищничество, убийство и насилие.
към текста >>

Човека на стария навик, за да оправдае своята страст към месоядството, поставя различни доводи, например, какво ще правим с агнетата, кокошките, въобще с всички домашни животни, ако не ги ядем и употребяваме труповете им за храна.
Благородното нещо не ограничава, не отнема живот, не убива. Низшето си служи с хищничество, убийство и насилие. Човек може да се отърси от низшето, когато възрасти висшето в себе си, когато възкръсне в дух и истина, когато заживее в и за цялото. Само тогава той ще добие образ и подобие Божие, само тогава ще стане истински човек. Преди да стане тоя процес в него, той е човек — звяр. Човека на стария навик, за да оправдае своята страст към месоядството, поставя различни доводи, например, какво ще правим с агнетата, кокошките, въобще с всички домашни животни, ако не ги ядем и употребяваме труповете им за храна. Като че ли човек е поставен от природата за съдия и консуматор, да изпояжда всичко, за да балансира силите в нея. Тогава защо пред страха, че ще се размножат много котките, кучетата, мишките, скакалците, конете и магаретата той не почне да ги яде? При това ние виждаме, че те не се развъждат до такава степен, че да застрашат човешкият род. Природата си има мярка, тя балансира всичко. Ако домашните животни се развъждат много причината е, че хората им създават условия за тая цел.
към текста >>

Или пък имат навик да се оправдават, като критикуват тия.
Природата си има мярка, тя балансира всичко. Ако домашните животни се развъждат много причината е, че хората им създават условия за тая цел. Човек е коравосърдечен и жесток. Вола, с който оре, който му е другар и помощник в живота, с който с поделя всичко, след като остарее и стане негоден да върши работата си, той не го оставя да умре от естествената си смърт, а го заколва. По-милостиво постъпва индиеца, когото навярно мнозина считат за полудив — след като остарее вола или кравата, които са му помагали в живота и са съдействали за неговата и тая на семейството му прехрана, той ги поставя в специални краварници да довършат последните дни на живота си в мир и почивка. Или пък имат навик да се оправдават, като критикуват тия. които се хранят с плодове и растителна храна, доказвайки им, че тя не била достатъчно хранителна и че не дава достатъчно енергия, а само месната храна дава сила. Друга заблуда, още по-голяма. Японският и китайският хамали по цели дни дигат тежести, или пък тичат със своята двуколка да разнасят пътници или багаж, а се хранят с шепа ориз и пият по чаша топла вода. Европееца се чуди как може да се развива такава голяма енергия от толкова малко храна. И това, както виждаме, не може да оправдае месоядеца.
към текста >>

71. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава мисълта и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление.
10 ч. пр. обед София — Изгрев К. Григоров НОВИ ХОРИЗОНТИ ЗА МУЗИКАТА Когато човек слуша музика или когато сам я възпроизвежда, в него се развива един сложен процес на сътрудничество между мозъчните центрове на най-възвишените умствени, морални и духовни способности. Според природата си и наклонностите си, той проявява повече или по-малко чувство за време, пресметливост, съсредоточеност, въображение, възторженост, вдъхновение, благоговение и над всичко това, като обединяваща, се явява дейността на музикалния център. Музиката ангажира най-висшето в човека и при благородна и чиста емоция може да го възвиси до състояния, които по друг път мъчно би достигнал и да му създаде преживявания, които оставят трайни следи и в неговите мисли, и в неговите чувства, и в неговата воля. Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава мисълта и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление. Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и мисъл, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи. Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката. Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания. Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички.
към текста >>

Жеков — натуралист ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ Обикновено в хармоничното хранене взема връх суровоядството, а, следователно, не е възможно да се удовлетвори опуса на болшинството навикнало да посипва гозбите с хиляди подправки и натъпква стомаха с едно крайно разновидие на храни.
Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Низшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е натопена в зеления цвят. Астрологически този цвят е свързан с Луната, със среброто и с тона „fa”.” (следва) Колона на лекаря Д-р Ив. Жеков — натуралист ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ Обикновено в хармоничното хранене взема връх суровоядството, а, следователно, не е възможно да се удовлетвори опуса на болшинството навикнало да посипва гозбите с хиляди подправки и натъпква стомаха с едно крайно разновидие на храни. Преди всичко заявяваме, че, когато е думата за истинско, хармонично хранене, опростогворената храна трябва да вземе надмощие и предимство, но все пак ние ще гледаме по всякакъв начин да съобщаваме, освен по-прости вегетариански храни, други полувегетариански. хармонични с готварството, в които ще вземат участие храни от животински произход, като например: яйцата, млякото, маслото, прясното сирене и др. Това правим, за да покажем, че ние не сме от екзалтираните фанатици вегетарианци, но че повече по дълг вярваме за полезно да открием във в. „Братство“ една колона, гдето да хвърлим светлина върху всички видове храни, познати, полупознати и непознати на болшинството, а в действителност, здравословни и естествено питателни. I. Мислим да нагодим на днешното общество и да го склоним да опита малко от натуризма, съвместно с обществените навици, като признаваме, че възрастните, за съжаление, не ще достигнат никога на върха на възраждането, обновлението си, защото са много покварени с нечисти храни и логично е да не ги задоволим, даже да надникнат на повърхността на обновлението си, което, обаче, обновление ние им благопожелаваме, както са им благопожелали толкова много апостоли, които са дали всичко за доброто на страждущего человечество, за да не се погуби.
към текста >>

72. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* По стар навик, колкото пъти чувах че някъде под палатките са се събрали братя и сестри на разговор, на работа или на песен, аз се запътвах към тях.
То беше естествен отговор на една нужда, една жажда, един копнеж. То беше кроткото, но неотразимо теглене на една невидима светла нишка, която водеше душата към самото небе. Аз затварях очите и слушах: мъжките гласове, по-материални, пълни с копнеж и надежда, женските, по-ефирни, пълни с любов и съмнение. Аз чувствах, как земята се издига и небето се снишава, за да се целунат. И аз сам, дете на земята, се чувствах издигнат до небето. * По стар навик, колкото пъти чувах че някъде под палатките са се събрали братя и сестри на разговор, на работа или на песен, аз се запътвах към тях. Там биваха сестри А. Б. В. Г. Д., там биваха братя Е. Ж. 3. всички до един добри певци, които обичат да пеят. Това биваше цял импровизиран хор.
към текста >>

73. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Благодарността от най-малкото благо е навик за умния и добрия човек.
Те са истинските учени хора, чието знание почива само на опита. Всяко неприложено творчество говори за нашето тщеславие, а всяко приложено творчество говори за нашата скромност и разумност. Неприложеното знание е кисел , неузрял плод. Предметите хвърлят сянка само при слънчев ден, но ние не можем да намерим реалността по сянката, ако сме слепи. Ние неможем да се учим от страданията, ако духовно сме слепи. Благодарността от най-малкото благо е навик за умния и добрия човек. Благодарността е последното благословение, което говори, че сме заслужили за благото и че разумно ще го употребим. Благодарността говори най-красноречиво, че сме честни, умни и добри хора. Благодарността е подписа на честния и справедлив човек. Благодарността носи живот и светлина. Нема по-красиво и скъпо заплащане за направеното ни добро от това да благодарим чрез извършване същото добро на другите.
към текста >>

74. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Имат навик да си държат стиснати юмруците във време на ходене.
В звука им има нещо заповедническо, твърдо и жестоко. Говорят много и твърде бързо. Речта у тях е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ. Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навик да си държат стиснати юмруците във време на ходене. Движенията им са резки и нервни. Никога в техния жест не се забелязва ни покорност, ни пасивност, ни унижение. Когато се намират в спокойно състояние, стоят гордо изправени с ръце скръстени на гърдите. (следва) КОЛОНАТА НА ЛЕКАРЯ Вредни ли са растителните рафинирани масла Въпросът с растителните рафинирани в България масла, производни на слънчогледово масло, стана вече всекидневен. Това са „Олио“, „Оливия“, „Вега“, „Нива“ и др.
към текста >>

75. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Имат навик да си махат ръцете в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят.
Говорят бързо, леко, живо и шумно. Те често съпровождат своята реч със смях. Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки; походката благородна и уверена. Те си носят главата високо. Техните жестове са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да си махат ръцете в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят. Този темперамент изисква такава деятелност и такъв занаят, където умствената деятелност може да се съедини с жизнената дейност. За тях са необходими ежедневни физически упражнения. Сангвиникът чувства себе си добре в занаят, който изисква постоянно сношение с обществото, защото те са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери, качества, необходими за тези занаяти. Празният и седящ живот е вреден за този темперамент, както и чрезмерната работа и движения. Седящият живот ги предразполага към лимфатичния темперамент и излишно пълнеене, а преголямата деятелност разгорещява кръвта и го превръща в холеричен темперамент… * * * Водният тип — лимфатичен темперамент Този тип темперамент е хладен и влажен, противоположен на холерика, който е горещ и сух.
към текста >>

76. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те имат навик да се разговарят сами със себе си.
Гризането на съвестта и съмненията ги мъчат непрестанно. Имат скрито честолюбие и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизма и суеверието вървят ръка за ръка у тях. Обществото ги дразни, затова те бягат от него и самодоволно се предават на самотен живот. И тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да се разговарят сами със себе си. Всякога и навсякъде виждат лошото в света и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Гордостта и грубостта са свойствени за тяхната природа. Въображението е силно и горещо. Предвидливостта и осторожността са техните характерни качества.
към текста >>

77. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тоя навик ще повиши съпротивителната сила на организма и ще предпазва срещу изброените заболявания.
Добро предпазно средство е и срещу епидемичен полимиелит, а като лечебно средство може да се използва и при главоболие, виене на свят,артериосклероза на кръвоносните съдове. ангина пекторис, (гръдна жаба). Дава се като храна на оперирани или облъчвания при тумори. Напоследък нашия чесън се изнася в странство, гдето от него извличат лечебни етерични масла и произвеждат препарата под име „Allicocaps“ (може би се има предвид алицина), който се дава вместо чесън. По-добре е да се взема самия чесън (по една глава дневно). Тоя навик ще повиши съпротивителната сила на организма и ще предпазва срещу изброените заболявания.
към текста >>

78. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А тия усилия ще създадат навика да се работи, ще активизират други сродни способности, ще пробудят към дейност спящи сили у човека, които днес или утре ще му донесат успех.
Човек трябва да се стреми към успеха и да вярва в него. В стремежа са посети семената на прогреса. От друга страна и вярата е едно мощно средство, от чиято сила се ползва оня, който знае как и къде да я употреби. Стремежът и усилията не са напразни дори и тогава, когато човек не е успял. Те имат свой смисъл и оправдание поне в това, че човек вместо да е бездействал, все пак се е стремил към нещо положително и красиво. А тия усилия ще създадат навика да се работи, ще активизират други сродни способности, ще пробудят към дейност спящи сили у човека, които днес или утре ще му донесат успех. Успехът принадлежи еднакво на личността и на обществото, но той всякога идва само след продължителна работа и напрегнати усилия на индивида. „Ако мислим добре, ако чувстваме добре и ако работим добре, непременно успеха ще дойде“. Успехът е плод на колективните усилия на всички ония същества, които са в единомислие с нас, т. е. с този, който работи. Ако съдействаме на другите за да успяват и им сърадваме, то и ние ще успяваме.
към текста >>

79. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато една квадратура от подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) показва един лош навик, от който човек може да се освободи.
Но това е общо казано. Основният тон на хороскопа се определя от най-силната планета в хороскопа или още, онзи дом и знак, в който се намират най-много планети и при това силни, ще определи основния тон на хороскопа. По този въпрос ще се повърнем по-късно. Един аспект, изхождащ от неподвижни знаци, носи много по-големи трудности, отколкото ако изхожда от главни или подвижни. Либра казва, че един квадрат например, изхождащ от неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) може да изразява недостатъци, които в едно прераждане е трудно да се превъзмогнат. Когато една квадратура от подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) показва един лош навик, от който човек може да се освободи. Аспектите, които се образуват във външните граници на орбисите, са по-слаби, но те могат да се засилят чрез други аспекти, които поотделно образуват двете планети. Когато две планети са взаимно разположени, т. е. всяка се намира в знака, владян от другата, те действуват като съвпад. Това е общо положение, което има свои потънкости и специфични положения, върху които няма да се спирам. Ъгловите отношения между планетите, които наричаме аспекти са следните: Съвпад, който има орбис 0° ÷ 5° между планетите, а между Слънцето и Луната орбисът е до 12°, а между Слънцето и Луната от една страна и планетите, от друга, орбисът е 10°.
към текста >>

80. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното убийство на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни.
Той смята, че никой няма право да отнеме насила живота му. Но защо тогава този същия човек тъй лесно, спокойно и без ни най-малко да се замисли, отнема живота на животните? Защо той, без да му мигне окото, забива ножа в крехкото тяло на агнето, на телето, отрязва главата на кокошата или убива с куршум. Защо човекът никак не се замисля, когато отнема живота, когато пролива кръвта на домашните и дивите животни? Защо той поне малко не се замисли, че и те страдат също така, както и ние, че и те изпитват същата болка, че и те имат свои малки, за които трябва да се грижат? Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното убийство на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни. Те със спокойни, весели, радостни, защото не съзнават извършеното от тях престъпление, защото мислят, че така трябва да бъде, че другояче не може, че такъв е реда на нещата и т. н. На тях нито на ум не им минава, че завещаният им от техните деди и прадеди навик да се убиват и изяждат животните, е едно страшно зло, едно ужасно престъпление, за което те, рано или късно ще трябва да отговарят, ще трябва да заплатят скъпо с цената на своята собствена кръв. „Не убий“ — е великият закон на Бога. За него две тълкувания няма. Той е ясен и определен.
към текста >>

На тях нито на ум не им минава, че завещаният им от техните деди и прадеди навик да се убиват и изяждат животните, е едно страшно зло, едно ужасно престъпление, за което те, рано или късно ще трябва да отговарят, ще трябва да заплатят скъпо с цената на своята собствена кръв.
Защо той, без да му мигне окото, забива ножа в крехкото тяло на агнето, на телето, отрязва главата на кокошата или убива с куршум. Защо човекът никак не се замисля, когато отнема живота, когато пролива кръвта на домашните и дивите животни? Защо той поне малко не се замисли, че и те страдат също така, както и ние, че и те изпитват същата болка, че и те имат свои малки, за които трябва да се грижат? Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното убийство на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни. Те със спокойни, весели, радостни, защото не съзнават извършеното от тях престъпление, защото мислят, че така трябва да бъде, че другояче не може, че такъв е реда на нещата и т. н. На тях нито на ум не им минава, че завещаният им от техните деди и прадеди навик да се убиват и изяждат животните, е едно страшно зло, едно ужасно престъпление, за което те, рано или късно ще трябва да отговарят, ще трябва да заплатят скъпо с цената на своята собствена кръв. „Не убий“ — е великият закон на Бога. За него две тълкувания няма. Той е ясен и определен. Само този го разбира и тълкува криво, според своите интереси, който не желае да го изпълни. Който вади нож, от нож ще загине!
към текста >>

В течение на много хилядолетия хората са извратили своя вкус, като са придобили противоестествения навик да се хранят с месо.
Те ще заживеят в мир, спокойствие и благоденствие, защото техните сили и енергии, богатствата, които те създават и които извличат от природата, няма вече да се употребяват за разрушение, а за творчество. Ще има блага за всички, ще има доволство и добри условия за всички, защото извора на разрушението ще пресъхне. Естествената, истинската най-приятната и най полезна храна за човека е растителната храна: плодове, зеленчуци, варива, корени, семена, орехи и т. н. Като се прибавят към тях и млякото и млечните произведения, човек вече може да бъде напълно задоволен. Той има всичко, което е нужно за задоволяване нуждите на организма му и го има в най-чист и бързо усвоим вид. В течение на много хилядолетия хората са извратили своя вкус, като са придобили противоестествения навик да се хранят с месо. Това е едно позорно и срамно минало, с което новите хора, хората от новите поколения, хората на новия живот, трябва да ликвидират, тъй както е ликвидирано вече с робството и с човекоядството. Защото, в същност, няма голяма разлика между това да изядеш един човек и да изядеш едно животно. Това е все същото отвратително месоядство, което само нашите лъжливи изкуствени схващания разделят на две съвсем различни категории. Бъдещото човечество, новото човечество, което ще живее в мир и любов, в доволство и благоденствие и в най-висока духовна и материална култура няма да употребява месото на животните за храна. То ще се задоволи само с труда им, вълната им и млякото им, без да отнема живота им.
към текста >>

81. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По стар навик продължаваха да пиянстват и често се прибираха да спят заедно с прилепите, когато слънцето изгрява ... По едно време — 9 — 10 години след тяхната женитба, в града пристигна един ветеринарен фелдшер на име Панайот.
Иван отишъл посред нощ в къщата му, почакал на вратата и когато той излязъл да види кой чука, Иван му теглил един бой и си заминал. От любов, обаче, към Стефана, Иван даде сестра си на него за жена и така те се сродиха, т. е. станаха още по-неразделни. Ожени се и Иван. Но те често забравяха, че имат жени. По стар навик продължаваха да пиянстват и често се прибираха да спят заедно с прилепите, когато слънцето изгрява ... По едно време — 9 — 10 години след тяхната женитба, в града пристигна един ветеринарен фелдшер на име Панайот. Той бил ученик на Всемирното Бяло братство и възторжен негов деятел. Задачата на тия деятели на Всемирното братство била да разнасят светлината на новото учение по света, да обръщат заблудените в мрака на невежеството души към Бога. Така се случи, че под влиянието на Панайота, светлината на новото учение озари най-напред Стефана. И той сам не знае как станало това. Първото молитвено събрание направиха в печатницата на Стефана само двамата, и след това вече Стефан не можа да се върне назад: — напусна пиянството, гуляите, пушенето, а с това заедно — и Ивана.
към текста >>

Затова пази съзнанието си винаги будно, да не би, по стар навик, да постъпваш по методите на черния Иван.
По този случай се събраха у Стефанови. Дойде и Панайот с жена си. — Сутринта около самовара, — не обед около масата — през всичкото време най-оживено се разискваше пресния случай но новораждане. — Там Иван (провъзгласен вече за бял брат) получи първите уроци и напътствия, необходими в новия път. — Най-първо, трябва да знаеш, брат Иване, че всичко, каквото ще ти се случва в живото, е все за изпитание, — да те видят отгоре как ще постъпиш. Затова пази съзнанието си винаги будно, да не би, по стар навик, да постъпваш по методите на черния Иван. Като ти дойде някоя мъчнотия, страдание или каквато и да е неприятност, кажи си; — „това е изпитание“ и веднага застани на поста си да разрешиш задачата по новия начин, като бял брат, с търпение и любов. — Помни, че всичко се превръща на добро за ония, които живеят по Божия закон... В този дух се изреждаха до говорят тримата старши братя: Никола, Панайот, и Стефан, а Иван слушаше с голямо благоговение. Техните думи, сякаш, като струи от жива вода го обливаха и под благодатното им въздействие, той се чувстваше, наистина като новороден младенец, над който трепти милувката на любеща майка .. От този ден Иван и Стефан не се разделиха вече. Заживяха като истински братя. Сега те се събираха не да пият, както преди, а да пеят.
към текста >>

82. -

Извън нашия навик да употребяваме картофите в гювеч, яхния, пържени или пюре, ще дадем няколко много интересни начини на готвене, които дават много вкусни, дори и за най-капризните вкусове, яденета.
Като така, картофите биха били идеална прибавка в хляба, особено в грубия или така наречен селски хляб, който благодарение на лошите зърна, съдържа много недоброкачествени белтъчини. Ако към черния селски хляб, се прибавял, по 20 —30% добре сварени и смачкани картофи би се получил един по-добър и безопасен хляб, въпреки лошото качество на брашното Такъв хляб съхне бавно, запазва се мек по-дълго време. Вкусът такъв хляб е по-добър и леко сладни. Това прибавяне на картофи в хляба се налага особено в ония области, където картофите виреят добре, за сметка на житото. Независимо от това, картофите със своите калиеви соли предпазвал, организъма от болестите на преклонната възраст. Извън нашия навик да употребяваме картофите в гювеч, яхния, пържени или пюре, ще дадем няколко много интересни начини на готвене, които дават много вкусни, дори и за най-капризните вкусове, яденета. Печени картофи. Печеният картоф може да се поднесе като самостоятелно блюдо или като гарнитура или за приготовление не друго ядене. Средно големи картофи, добре измити и леко - тънко обелени, се намазват с масло (какво и да е), и се нареждат, в тава, така, че да не се допирал, едни до други поставят се във фурната, в която трябва до има и съд с вода която се изпарява при печенето на картофите. Картофите се пекат във фурната около 1 час. След това още топли се разрязват или само кожицата се нарязва на късчета и наново намазват с прясно масло.
към текста >>

83. -

Толстой например страдал от навика на миналото.
Сега често слушам хората да казват: Да си уредим живота. Обикновените хора го уреждат по един начин, талантливите — по друг, гениалните — по трети, светиите и те уреждат живота си, всеки урежда живота си. Дотогава, докато човек не се научи да жертва себе си за другите, той не може да разбере смисъла на живота. Дотогава, докато чака другите да се жертват заради него, той не разбира живота. Има основания за това. Толстой например страдал от навика на миналото. Той знаел от миналото, че другите трябва да се жертват. Когато дошъл до положението, че трябва сам той да се пожертва, той казва на жена си: Много неща направих, но по кой начин може да се разреши този въпрос? И, след дълги съмнения и лутания, най-после той казва: Или ти, или аз трябва да умрем, един от нас трябва да умре. И той схващаше, че той именно трябва да умре. Но в неговите разсъждения се забелязва едно особено разбиране.
към текста >>

84. -

На психопатичната природа на писателя се дължало и необикновеното трудолюбие на Толстоя, а именно навика му да преработва своите произведения.
Даже високостоящи във военната йерархия лица не са били пощадени от груби обноски спрямо тях, а Толстой, доколкото зная, не е отишъл по далече от поручик или капитан. Но това пътьом казано. Болезненият Толстой не се спира и тук. След като напуснал войската, живял известно време отново всред аристокрацията, най-после се спрял в Ясна поляна, дето заживял като отшелник. Отшелничеството било само по-висшия израз на психопатията у Толстоя, на социалната му отвърнатост. На психопатичната природа на писателя се дължало и необикновеното трудолюбие на Толстоя, а именно навика му да преработва своите произведения. Известно е, че „Война и мир“ той е преработил няколко пъти; същото е било и при написване на романа „Ана Каренина“. Романът „Възкресение“ бил преработен шест пъти, а една от творбите си Толстой преработил 16 пъти! Той даже се чудел как могат да пишат хората, без да преработят написаното. Тази черта у „Толстоя, се характеризува от г. Чолаков като „творчески педантизъм“ и се обяснява с патологичния му характер („хипертимен психопат“).
към текста >>

85. -

Навикнал на упорен труд, чрез плодовете на който стопанинът подсигурява своето съществуване, собствено и на семейството си, той очаква наградата на Всевишния в бъдещия плодород на своите сеитби.
Сред светли духове сияй в блаженство: аз стълба спускам ти от светила. * — Благословен, общувай с Мен, Отеца — учител на Учителите благ! Търси Ме вред: намирай Ме в прашеца, в тичинките на слънчевия мак. Елвилюри ЗАЩО Е НАБОЖЕН НАШИЯ СЕЛЯНИН Дълбоката тайнственост на природата се отгатва само от ония люде, които през целия си живот постоянно са в съприкосновение и общение с нея. Селският живот е в полето, а там е яркото, животворно слънце, чистия като кристал син небесен свод, омайните красиви шарове на гората, цветята на ливадните морави, избуяващите ниви, песента на пойните птици, бръмченето на пчелите и многобройните насекоми и твари— всичко това говори най-убедително на селския труженик за Великия Творец, за небесния Отец. Навикнал на упорен труд, чрез плодовете на който стопанинът подсигурява своето съществуване, собствено и на семейството си, той очаква наградата на Всевишния в бъдещия плодород на своите сеитби. Защото всеки трудещ се е същевременно и верующ в успеха на своето дело — трудейки се, той един вид свещенодейства. Той се моли Богу да не връхлетят посевите и добитъка му, него самия и ближните му, напасти и бедствия, с които света е тъй много наситен. Той вярва, че неговата молитва ще бъде чута и желанието му — изпълнено, понеже е бил искрен и вярващ в молитвените слова. При големи нещастия, като наводнение, градушки, епидемии по добитъка и пр., земеделския стопанин не унива и не изпада в крайно отчаяние, а се помирява философски с бедствието, като казва: „Бог дал — Бог взел.“ Тази стоическа мъдрост се корени дълбоко в набожната душа на нашия селски обитател. Но той пак се надява, твърдо вярва, че всека беда, която му нанася големи икономически пакости, е преходна и че тя рано или късно ще бъде поправена — „за всека болка има и билка“ — това е то лечителната мощ на надеждата и вярата в Провидението, безпрекословно почитано.
към текста >>

86. -

Очевидно, те безсъзнателно със следвали своя вътрешен нагон, който е по-силен от натрапения навик.
На против, когато той се намира в състояние на подем, редовете се насочват нагоре — стават възходящи. Някой графолози характерологично противопоставят низходящите („центростремителни“) на възходящите („центробежни“) редове. НАКЛОН Наклонът — това е ъгълът, който сключва посоката на буквите с хоризонталната линия. В училището са ни учили да пишем наклонено вдясно, намирайки, че това е най-удобното писане (буквите с наведени вдясно сиреч по посоката на писането). Ала мнозина от нас не са могли да се подчинят на общото правило и са пишели отвесно. Очевидно, те безсъзнателно със следвали своя вътрешен нагон, който е по-силен от натрапения навик. Трудно е само да се обясни, защо същия този нагон не действа еднакво у всички. Възниква, освен туй. въпроса, защо не всички обладават еднаква наклонност да пишат букви и защо онова, което е естествено за едного, е неудобно за други. Като че ли, колкото и да се мъчат да обучават децата на определен начин на писане, ръката си избира свой начин, който е най удобен. Повечето почерци с наведени от 45о — 50 о (наклонени почерци), но има и отвесни почерци, образуващи прав ъгъл с редовете (прави почерци), има и почерци наклонени в ляво до 125°.
към текста >>

87. -

Търсенето на красотата трябва да ни стане навик.
може би малцина са имали щастието да изпитат. Тя омагьосва, тя подчинява, тя заповяда. И най-интересното е, че никой никога не съжалява, че е бил упоен. завладян или подчинен от нея. Тя има свой език: мълчанието. Търсенето на красотата трябва да ни стане навик. Това търсене предполага едно по друго отношение към всичко заобикалящо ни; нужно е едно по високо съзнание, за да се види онова, което малцина виждат. Природата изобилно твори красотата, но ние трябва да се научим да я виждаме. Всички гледат но малцина виждат. Много работа предстои на човека до като се превъзпита така, че във всичко да може да вижда и намира красотата на живота. Във всяко добро дело има красота, но тя е скрита и неуловима за окото на неподготвения; неуловима за погледа на повърхностния наблюдател, за оня, който не познава формата, не разбира съдържанието и не дири смисъла на нещата.
към текста >>

88. -

Тогава вие често мязате на един ленив американец, който унаследил този навик — все закъснявал в търговската си кантора и с това губел милиони.
Слънцето, което изгрява сутрин, иде от Господа, понеже носи всичко то свое благословение на хората, разпределя благата, търси отворени прозорци, казва: добър ден, ставайте? Как, параходът добре ли ви кара? Ти се почешеш, казваш: Изгря ли слънцето? И пак теглиш юргана отгоре си. Успите се. Тогава вие често мязате на един ленив американец, който унаследил този навик — все закъснявал в търговската си кантора и с това губел милиони. Като видял, че тази работа не отива на добре, той хванал слугата си и му казал: ако ме събудиш, ще ти дам един долар, а ако не ме събудиш, ти ще ми дадеш един долар. Отива слугата сутринта, но не може да го събуди. Той бил много здрав, хващал слугата си, набивал го хубаво, после отново отивал в леглото си, заспивал и през деня вземал един долар от слугата си. Никой не отивал вече при този господар за слуга. Най-после явил се един бабачко.
към текста >>

При това, тоя растителен белтък е лишен от известни отровни качества, каквито притежава животинския белтък, Наистина, когато държавата пристъпи към прокарването на двата безмесни дни, по чисто стопански причини, имаше вее създаден навика у мнозина да се лишават за по-дълго или по-късо време от месна храна.
Но това не намалява нито религиозната страна на постите, нито тяхната здравна стойност. Особено последната, която започна едвам напоследък да се разбира. Под влияние на новото разбиране, на месото престана да се гледа като на най-идеална храна, като на готов елемент за градеж на теглото, съставен от белтъци, най-близки до състава на човешкото тяло. Доказа се, напротив, че в червата става пълно разпадане на белтъците на съставните части, на техните основни аминокиселини, които едва допълнително се съчетават отново, за да дадат белтъчната молекула на човешкото тяло. Доказа се, че белтъкът и когато е взет от растителното царство, да кажем от боба, лещата или соята, има за тялото същото значение, каквото има и когато е взет от месото. При това, тоя растителен белтък е лишен от известни отровни качества, каквито притежава животинския белтък, Наистина, когато държавата пристъпи към прокарването на двата безмесни дни, по чисто стопански причини, имаше вее създаден навика у мнозина да се лишават за по-дълго или по-късо време от месна храна. Д-р Ст. Кадиев ПОСАЖДАНЕТО НА ОВОЩНИ ДРЪВЧЕТА Наближава времето за посаждане овощни дръвчета, по който случай заслужава да се припомнят някои работи, които имат винаги значение за прихващане на дръвчетата. Прието е, преди посаждане на дръвчета, местото да се приготви с направа на подходящи дупки. При устройство на производителна градина, още по-добре е да се правят не отделни дупки, а да се обработи на една по-значителна дълбочина цялото място. Най-подходящото време за посаждане на дръвчета е несъмнено през есента, след като паднат листата, за да могат дръвчетата в няколкото още топли дни да образуват нови коренчета и се осигури прихващането.
към текста >>

89. -

Обаче, колко велико, тайнствено, загадъчно и непостижимо е това чудо на всекидневно заобикалящия ни живот — може да узнае или поне де предусети, само този, който се отърсва, макар само понякога и само за кратки моменти, от хипнозата на равнодушието и на затъпяващия навик.
Природата, цялата природа и целият живот са наистина едно велико чудо. Чудо, много по-голямо, много по-непонятно и озадачаващо, от ония явления, които обикновено сме свикнали да считаме за чудеса. Едно чудо, което е винаги пред нас, пред очите ни, но, което, за голямо съжаление, не ни прави никакво впечатление, не извиква у нас никакъв възторг и удивление, никакъв особен интерес и вдъхновение, тъй като това чудо е постоянно — винаги е пред нас, около нас, в нас. Ние сме свикнали с него като с нещо обикновено. То не ни прави впечатление. Обаче, колко велико, тайнствено, загадъчно и непостижимо е това чудо на всекидневно заобикалящия ни живот — може да узнае или поне де предусети, само този, който се отърсва, макар само понякога и само за кратки моменти, от хипнозата на равнодушието и на затъпяващия навик. Велико е всекидневното чудо на живота. Велико е всекидневното чудо на природата, но за да го видим, искат се очи. Очи незамъглени от тъпото чувство, че пред нас стои нещо „познато“, нещо „обикновено“, очи. незатъмнени от саждите на детски-наивното и чудовищно-лъжливото схващане на материализма за един механически развиващ се свят, за един механически движещ се и създал се живот, лишен от всякакво съзнателно и разумно ръководство, лишен от всякаква предначертана, съзнателна планова целесъобразност . . .
към текста >>

90. -

Тя го виждаше толкова често, че почти навикна.
Той като че схващаше работите много по-сериозно. — Що се отнася до мене, — каза той, — завиждам на всички, които могат да видят генерала, бих желал да му се притека на помощ, но никога не ми се е показвал. Той говореше с глас, в който се чувстваше истинско скръб и с такъв хубав израз на лицето, че г-ца Шпак помоли във вдън душата си Бога да осъществи желанието му. Младият барон наистина съжаляваше клетия призрак, и би го върнал в гроба му на покой. През дните, които последваха, г-ца Шпак, като че стана изключително предмет на вниманието на генерала. Тя го виждаше толкова често, че почти навикна. Внезапните му бегли появи ставаха ту на стълбите, ту в коридора, ту в някой тъмен ъгъл на кухнята. Невъзможно бе да забележи човек нито най-малката причина за това. Г-ца Щлак. обаче, смътно подозря, че в замъка трябва да има нещо, което генералът търси. Но тъй като той се загубваше веднага, щом го докоснеше погледа на жив човек, тя не можеше да си обясни тайнствените му намерения.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато почвата е добра, тя се обработва правилно и детето става мъж, в който навикът за подчинеността на низшето аз на висшето — е силен и могъщ.
Оставяйки на страна тия трудности, които могат да бъдат считани като „външни“, при всичко че значението им не е малко, как учениците от Запад ще се поставят в хармония помежду си, както се изисква? Личността в Европа и Америка се е развила с такава сила, че няма училище, за артист даже, членовете на което да не се мразят и завиждаш едни на други. Професионалната омраза и завист са станали пословични ; всякой се стреми да изпъкне на всяка цена и тъй наречената вежливост не е нищо друго, освен маска, която крие тия демони на омразата и на завистта. Идеята за неразделност на Изток е втълпена още от детинство с такава настойчивост, както тая за съперничество на Запад. Личната амбиция, личните чувства и желания, не се насърчават да станат господствуващи. Когато почвата е добра, тя се обработва правилно и детето става мъж, в който навикът за подчинеността на низшето аз на висшето — е силен и могъщ. На Запад хората мислят, че симпатиите или антипатиите им към другите хора или неща са ръководещи правила, по които трябва да се водят. Даже ако не се водят по тях, те се стремят да ги наложат на другите. Нека тия, които се оплакват, че малко са научили в Теософското общество, запечатат в. сърцата си думите, които се намираха в една статия на Path8) от миналия февруари : „Мерилото за всяка една степен на развитие е сам кандидатът“. Не е „Страхът Божий“ начало на мъдростта, а „Самопознанието“, което е самата мъдрост.
към текста >>

Хора, които са навикнали на ред и точност, ще проявят това си качество и във формата на писането.
се отразяват в движенията при писането. Доказано е също, че не е нужно пишещият да мисли върху много от особеностите на писмото си, макар че тези особености веднага се забелязват в свършеното вече писмо. В действителност в мозъка под прага на съзнанието се извършват процеси, които дават особения индивидуален отпечатък на. всяко писмо, като влияят върху формата на писаните знакове, тяхното нареждане, големина и пр. Така, един художник, талантлив живописец или скулптор, който се увлича от хубавите форми и линии, обикновено ще пише и хубави букви. Хора, които са навикнали на ред и точност, ще проявят това си качество и във формата на писането. Всички букви ще бъдат ясно, просто и пълно написани; препинателните знакове на место поставени, полето на хартията правилно разпределено, началото и края на писмото правилно написани и пр. В писмото ще се отрази и пестеливостта или разточителността. Весели и жизнерадостни хора пишат изправени букви, натъжените и страдали дълго, безнадеждните, пишат полегати букви и редове. Разбира се, че не всичките качества на характера се забелязват веднага в ръкописа; в некои случаи това се по- стига чрез комбинации и заключения по аналогия. Картината на писането се създава, следователно, чрез представите, произтичащи от нашето мислене, чувствуване и воля и от следващите от тях движения.
към текста >>

защото децата при закашлюването по навик запазвате всички характеристични особености, които са проявявани отначало, макар сега самата болест да е изчезнала вече.
Както се вижда, този случай ни доказва още веднъж, че в съчиненията на лекарите от миналите векове се крият още доста съкровища. Обаче, ние трябва преди всичко да се освободим от надменността и тогава търпеливо да опитаме употребените средства. Лекуване на магарешката кашлица чрез внушение. Професор Хамбургер преди неколко години представил в лекарското дружество в Виена едно тригодишно момиче, което било страдало вече пет седмици от магарешка кашлица и сега било излекувана чрез електричество в два деня. Това е един типичен пример, който показва, че магарешката кашлица, след като е траяла пет до шест седмици, трябва да се схваща вече като нервна болест. защото децата при закашлюването по навик запазвате всички характеристични особености, които са проявявани отначало, макар сега самата болест да е изчезнала вече. Според това можем да разделим болестта на две стадии, първата, когато кашлянето се предизвиква от промени в тъканта, и втората, когато, въпреки излекуването на органическите промени, кашлянето става по рефлективен начин. Органическата стадия в повечето случаи не трае по-дълго от пет до шест седмици, и професор Хамбургер препоръчва през това време да се почне енергично въздействие чрез внушение и за това най-подходящо средство бил фарадичния ток (електротерапия). По този начин закашлюванията ще могат да се явявате по-рядко, пък и съвсем да се спрат. Също тъй било възможно да се прекъсне и съвсем да се излекува магарешката кашлица още в самото начало чрез добре подбрани хомеопатични или спагирични средства. Един хомеопатичен специалитета против магарешката кашлица бил и „Тусизана“ (Tussisana) от аптеката на професор Д-р Маух в Гйотинген (Вюртемберг).
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2.
Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2. Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден начин, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел. Мислители Няма внимателен и правдив мислители; който не показва това между веждите и спущането на челото към носа. Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции на ума — мислителя: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани идеи. Избягвайте: 1. Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2. „Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг. 36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият. 3. Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4. Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел. Предупреждения 1.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всеки човек има черни места в характера си и онзи, който е навикнал да критикува и клевети другите, е сляп за собствените си грешки и недостатъци.
Така бихме могли да предотвратим много нарушения във физическото си и душевно здраве. Чрез изчисления, ние можем да намерим за какъв вид дейности най-добре подхождат известни времена, ние се научаваме да използваме времето с и и. като избираме най-подходящото време за работата си, извършваме най-доброто за което сме способни. Астрологията ни учи да опознаваме и ценим по-добре другите хора. а следователно и да се отнасяме по-добре с тях. Всеки човек има черни места в характера си и онзи, който е навикнал да критикува и клевети другите, е сляп за собствените си грешки и недостатъци. По тези причини, той обаче, не може никак да напредне в своята еволюция. Астрологията може да бъде от неоценима полза във връзка с медицинските науки. Това знаят от опит лекарите, които използват астрологията за определяне на една правилна диагноза. за даване лекарства, за извършване операции и пр. Числото на лекарите.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А съвсем друго нещо е да действаме на юношеската фантазия с живия портрет на един човек, който имал този или онзи лош навик или наклонност, като покажем на детето, към какъв край дошъл този човек поради този си лош навик.
Извънредно важно е, щото изучването на историята да става именно с оглед на тази цел. Преди зъбната смяна приказките и разказите, които разказваме на децата, трябва да извикват у тях удоволствие, радост, весело настроение. В следния период трябва да се стремим, щото изобразяваните картини из живота да извикват в душата им още и желание да постъпват по същия начин. Освен това не бива да забравяме, че много лоши навици могат да се изкоренят, ако своевременно ги изобразяваме в отблъскващи образи. Много малко помагат увещанията против лошите наклонности и навици. А съвсем друго нещо е да действаме на юношеската фантазия с живия портрет на един човек, който имал този или онзи лош навик или наклонност, като покажем на детето, към какъв край дошъл този човек поради този си лош навик. Никога не трябва да изпущаме из пред вид, че отвлечените представи не действат на развиващото се етерно тяло, но нагледните, пълни с жизненост картини и образи. Това, което казахме напоследък, трябва да се върши с голям такт, за да не се получат резултати, обратни на очакваните. При разказването от голяма важност е начинът на разказването. Не трябва да считаме за равнозначещи устния разказ и четенето. Второто не може да замени първото.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неговата тънка фигура, с кафяви очи и финни черти, е била добре позната на съседа му Голд Бад Филдс, дето живеел и дето често го виждали да говори с децата, на които имал навика да носи сладки.
Вдовицата тогава му разправила, че в същата тая нощ явил се мъжът й на сън и казал й, къде ще намери разписката, и действително тя открила тази последната в едно чекмедже, дето лежала и една гарнитура игленки за коса от брилянти, която тя изгубила отдавна. Третият разказ се отнася до кралица Улрика, която го запитала един ден, дали е видял в духовния свят брата й, който умрял неотдавна. Отговорът бил, че не е виждал брат й, но не след много време той посетил двореца, приближил се при Улрика без церемония и й пришепнал на ухото нещо, което я стреснало и направило да пребледнее. „Има само един Бог и моят брат, които могат да знаят, какво ми каза той“, казала тя отпосле. Сведенборг е прекарал доста време в Лондон, дето е станал известен и се възхищавали от него, имал е неколцина добри приятели, но слабото му знание на английския език и препятствието на говора го лишавали от каквато и да била интимност. Неговата тънка фигура, с кафяви очи и финни черти, е била добре позната на съседа му Голд Бад Филдс, дето живеел и дето често го виждали да говори с децата, на които имал навика да носи сладки. Той бил облечен винаги в старомоден костюм с дантелени къдрички, носел дълга перука, със сабя и бастун с златна дръжка, В 1771 г. на бъдни вечер получил удар от апоплексия, и на 29 март 1772 г., денят, за който предсказал, че ще замине в духовния свят, умрял в същия час, определен от самия него. Ферелиус, пастирът на Шведската Лютеранска църква, който му дал св. причастие на смъртното легло, го запитал, дали говорел истината по отношение на виденията си. Тогава умиращият Сведенборг се подпрял сам на леглото си и отговорил тържествено: „Всичко, което съм писал, е такава истина, каквато е истината, че ме гледате; можех да кажа много повече, ако ми бе позволено.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване.
Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици. Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати. Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят. По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце. Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов.
към текста >>

Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност.
Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним. Най-здравият хляб, яден в огорчение, действа върху кръвта като отрова. Когато всички мълчешката седят около семейната трапеза, с омаломощен и измъчен изглед, който казва: „и това трябва да се преживее!
към текста >>

Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред.
Когато всички мълчешката седят около семейната трапеза, с омаломощен и измъчен изглед, който казва: „и това трябва да се преживее! „ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато. Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото. Ако ъглите на устата са спуснати надолу, тогава и мислите, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати. Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление. Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи.
към текста >>

Типове ръце Ако разгледаме човешката ръка, това извънредно сложно и художествено съчетание, и ако сме навикнали на природонаучно мислене, почти неволно ни се налага схващането, че този удивително съвършен орган може да бъде само края на една дълга еволюционна редица, и ние се питаме тогава, къде е по-низката, първоначалната форма на този орган.
Ако е лопатообразен, това означава изкуство, което се занимава с изобразяване на отделни живи моменти, напр. картина на едно сражение и пр. Освен това означава още промяна в художествените идеи. Ако меркуровият пръст (малкият) е островръх, това означава наклонност към изучаване на мистическите науки ; ако е ъглест, това означава чувство за научни изследвания на причините в науките; ако е лопатообразен, тогава показва изследване на промените в науките; ако, обаче, значението на другите пръсти и на линиите по ръката отговарят на това, може да означава и наклонност към кражба. Възел на първата или вътрешната става на този пръст означава човек и изследвач (изследовател). Типове ръце Ако разгледаме човешката ръка, това извънредно сложно и художествено съчетание, и ако сме навикнали на природонаучно мислене, почти неволно ни се налага схващането, че този удивително съвършен орган може да бъде само края на една дълга еволюционна редица, и ние се питаме тогава, къде е по-низката, първоначалната форма на този орган. Като такава форма трябва да приемем перката на рибата, перката трябва да е първоначалната форма на ръката. След нея идат тогава различните форми ръце с един, два, три, четири и пет пръста, както ги срещаме при амфибиите и млекопитаещите, и които са междинни членове в редицата, между рибната перка и човешката ръка. Крилото на птиците би било тогава най-последният и най-висшият краен член на тази редица. При повечето животни, стоящи на по-низка степен на развитие, несъвършената ръка има значението и задачата повече на крак; затова и при човека в несъвършената и груба ръка, особено в отличаващата се с грубост и големина, ще виждаме едно понижение към животноподобие. По-нататъшното различие между животинската и човешка ръка се намира преди всичко в пръстите, които при първата (животинската) са значително по-къси и сръднята част на ръката по-дълга, (освен това, ако пък пръстите са дълги, ръката е много тясна.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който дълго време е бил свързан с някого от по-нискостоящо естество, не : може веднага да възпрепятства на вълните на духовното общение, които му се отправят От този източник по навик, Той трябва да забрави това общение, и никога не бива да си спомня за него, дори не и с неприязън.
Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят нашите отношения към това лице, брат, син, съпруг или друг. От двама хора, които принадлежат на различни духовни (интелектуални) сфери, но по чувства са тясно свързани помежду си, този с по-съвършената, по-въздигнатата и по-висшата природа винаги ще страда и ще се понижава, понеже е по-способен да абсорбира, когато този с по-низшата и по-несъвършената природа може да възприеме само част от отправените към него струи, остатъкът се губи без полза и без смисъл. Правилното човешко общение е най-голяма гаранция за постигане щастие, здраве и успех. „Общение“ тука означава нещо, което отива по-далеко от физическа близост! Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото тяло не играе в случая никаква роля. Който дълго време е бил свързан с някого от по-нискостоящо естество, не : може веднага да възпрепятства на вълните на духовното общение, които му се отправят От този източник по навик, Той трябва да забрави това общение, и никога не бива да си спомня за него, дори не и с неприязън. Само така той ще пререже невидимите телепатични жици и ще се освободи! Звучи ли това хладно, сурово, жестоко? Но какъв смисъл може да има за двама хора, да останат свързани в спомени, които вредят на едната или на двете страни? Защото, ако едната страна страда, в течение на времето трябва да страда и другата! . . .
към текста >>

Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото.
Той изисква по вече от живота и не е неприятел на приятното „излишество“. Той е обикновено деятелен и прилежен, обича по-добрата ръчна работа и владее материалния свят чрез известна естествена интелигентности. Нему импонира масово грандиозното. Той цени хубавото не по формата, а по тежината и обема му. Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното. За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията. Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност.
към текста >>

По навик и от страх те ще бъдат добри граждани, но не от вътрешно морално влечение.
Широки и къси, те са приспособени по-добре да хващат и задържат, отколкото да отпущат. Алчност със страст към удоволствия и чувственост, това са отличителните ка чества на този тип, елементарно-артистически. Такива хора са способни за търговия и печалби, а немат никакъв талант за индустрия, почиваща на научни основи. Те са алчни за пари, и то да ги имат за удоволствие, каквото им създава спечелването на богатства, и подчиняват на това всичките си стремежи и желания, освен удоволствията, които не им струват нищо или им струват много малко. Следователно, те са повече алчни, отколкото скъперници. По навик и от страх те ще бъдат добри граждани, но не от вътрешно морално влечение. Не може да им се отрича известна мера от смелост, но те ще я проявят там, където може да им докара полза. У тях не бива да търсим остър ум, но те са достатъчно хитри. Те са привидно кротки и твърди, сами, обаче, не търпят никакъв натиск освен този, който им донася полза. Чувство за изкуството нямат, но преструвката е тяхно качество. Те проявяват и упорство и своенравие, щом чрез него могат да си докарат полза.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Здравата жизнена атмосфера, която бликаше сега около момичето, бе ненавистна на неговия зъл болезнен ум: родените в такава отровна атмосфера и навикнали в нея, задъхват се на чистия въздух!
. . Аз погледнах нататък, но тя не беше вече в стаята!! Какво да ви кажа още? Мария бърже се подигна на краката си. Бащата, като я видя цветуща, здрава, почувства отвращение към нея. Здравата жизнена атмосфера, която бликаше сега около момичето, бе ненавистна на неговия зъл болезнен ум: родените в такава отровна атмосфера и навикнали в нея, задъхват се на чистия въздух! Той възненавидя дъщерята така, както и майката, заради нейния жив, борчески, насмешлив ум, който не щадеше тоя зъл глупец. Под предлог да я лекува, аз го склоних да изпрати Мария на юг с една от старите ми приятелки. И той бърже се съгласи. Тя замина в Ница. След една година тя остана сираче: на другата сутрин, след чудното предаване на живота, аз намерих на писалищната си маса една записка и познах върху нея отслабналата ръка на госпожа Ламберт.
към текста >>

Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи.
За да не става всичко това, разбира се, е нужно едно социално преустройство. После, големината на училищните паралелки е друга важна пречка. Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая. За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един учител повече от 25 ученика. П. Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато. Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи. Един от най-възвишените източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание. Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи. Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Те не виждат по навик с плътски очи, казва Сент-Ив д’Алвейдър, и не чуват по навик с уши“.
Но всички не достигат еднаква степен на ясновидство. Както казахме, умрелият е подобен на един новороден. Ние знаем при това, че има деца недоносчета, а други закъснели. Между умрелите има такива, у които ясновидството е самопроизволно, а има други, които мъчно проглеждат. Психическите органи, у низшите същества, понеже са недоразвити, се намират в зародишно състояние или са атрофирани. „Те не виждат по навик с плътски очи, казва Сент-Ив д’Алвейдър, и не чуват по навик с уши“. Но, рано или късно, умрелият ще прогледа, ще чува, ще чувства, защото нашите физически органи са само другата страна и оръдията на психическите органи на виждането, чуването и пр. Един нов свят, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно. Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си. „Де съм сега? “ пита се той.
към текста >>

В повечето случаи пациентът ще заспи в определения час, и наруши ли се веднъж навика на безсъницата, лечението обикновено се постига.
Затворете си очите. Сега не можете да ги отворите. Заспете“. Пациентката не можеше да отвори очите си в тази стадия и парализата на орбитните мускули бе единственото действително физическо явление. Тогава операторът, след като каза на пациентката, че тя ще заспи в опреде- лен час през нощта, даде й наставление да се „събуди“. Забележете, че пациентът не изгубва съзнанието или паметта си, а знае всичко, което става. В повечето случаи пациентът ще заспи в определения час, и наруши ли се веднъж навика на безсъницата, лечението обикновено се постига. При подходящи субекти това положение на хипноза може чрез повтаряно внушение да се задълбочи до толкоз, че да се изгуби паметта, и пациентът става съвършено анестезиран, така че операции могат да се извършват без болка и без последици от тях. Това съм видел в няколко случая. И пак внушението, за да стане тялото като вдървено, и комбинирано с паси ще произведе такова напрежение на мускулите, че подложеното на опита лице ще може да се простре, опряно само на ръцете и нозете си на столове, и човек може да стои на гърдите му. В редица опити, направени от един мой приятел и резултатите от които бяха публикувани в The Lancet, пациентът бе предаден на дълбок хипнотичен сън и до ръката му бе допряна една кутийка от термометър, за която му се каза, че е нажежена и че ще произведе пришка. Ръката му бе привързана и наблюдавана отблизо.
към текста >>

навикнали да я включват в родовия термин Физиогномия.
Нека се повърнем, прочее, върху една по-справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които Провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които ’го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим, най-сетне, да се познаваме, за да знаем да се ръководим! . . . Един от първите предмети на изучването на човека е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и те.тото му. Тази част от изучването е от областта на физиологията; хората еж. навикнали да я включват в родовия термин Физиогномия. Но трябва да се прави различие, защото познаването на човешкото същество чрез формата му включва две съвсем различни части: 1) изучването на немото и пасивно изражение на органите и 2) изучването на говорещото и активно изражение на чертите. Първото се нарича Физиогномия или познание на душата, а второто се нарича Патогномия или наука за движение на страстите. С една реч, както казва Аристотел, „трайното във формата изразява неизменното в природата на съществото“ — това е предметът на Физиогномията, а „онуй, което е подвижно и преходно в тази форма, изразява, в същата природа, случайното и изменчивото“ — това е пък предметът на Патогномията. Физиогномистите се занимават почти изключително с патогномията. Тяхното внимание е всякога съсредоточено по предимство върху играта на чертите на лицето.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото.
Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите.
към текста >>

Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва.
. . Съвсем вярно е, че в света, в който живеем, много трудно нещо е сериозното мислене, и нашите мъчнотии произлизат от хората и от нещата, с които сме в съприкосновение. За пример, като четем постоянно вестници, нашият ум се хаби и разсейва; може да се преглежда набърже всеки ден по един вестник, за да се знае, какво става по света, обаче, да се четат четири или пет вестника на ден и да се четат само, и нищо друго освен вестници, ето едно нещо, което много вреди на ума. Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват. Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция.
към текста >>

следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното.
За пример, като четем постоянно вестници, нашият ум се хаби и разсейва; може да се преглежда набърже всеки ден по един вестник, за да се знае, какво става по света, обаче, да се четат четири или пет вестника на ден и да се четат само, и нищо друго освен вестници, ето едно нещо, което много вреди на ума. Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват. Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества.
към текста >>

Има активни индивидуалитети, които, като сложат главата си на възглавницата, почват да спекулират мислено и да чертаят планове; те работят, спорят и се изморяват повече от всякога, — просто от навика, който те несъзнателно следват.
Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение. Защото всичките неща, според здравия, естествен ред на живота, са по-силни, когато земята се обръща към слънцето, отколкото при отклонението й от светлината. Който страда от безсъница, трябва; да опитва това всеки ден. — Не трябва да се обезкуражава, ако не сполучи веднага! Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото; спокойствие и сън трябва да преобладават в неговите мисли! Има активни индивидуалитети, които, като сложат главата си на възглавницата, почват да спекулират мислено и да чертаят планове; те работят, спорят и се изморяват повече от всякога, — просто от навика, който те несъзнателно следват. Духът е докаран в едно направление съвсем противоположно на естественото. Той постоянства да живее във физическото, когато би трябвало да влезе в духовната област. Така той и в съня остава близо до сферата на безпокойствията, и при събуждането предава на тялото пак безпокойствия. По възможност, добре е при безсъницата да се промени стаята. Също и: смяната на мястото изпъжда призрака на безсъницата.
към текста >>

Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ.
Освен това, животното поглъща нашето собствено неспокойствие и го отнася. От това гледище, добре е да имаме около себе си млади, силни, безвредни животни, но не такива, които трябва да стоят затворени в кафез или на които свободата някак си да е отнета. Свободното животно, към което се отнасят с любов, поглъща духовните елементи, които ние излъчваме и, при опасност тези духовни елементи могат да бъдат отново погълнати от нас, ако са още в нашата аура. Животните ги носят, в себе си, без това да им вреди. Едно загатване на тези странни факти се намира в староеврейския обред на „козел-отпушения“, който, натоварен с греховете на целия народ, всяка година бивал изгонван в гората. Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ. Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли. Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства.
към текста >>

Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда!
Свободното животно, към което се отнасят с любов, поглъща духовните елементи, които ние излъчваме и, при опасност тези духовни елементи могат да бъдат отново погълнати от нас, ако са още в нашата аура. Животните ги носят, в себе си, без това да им вреди. Едно загатване на тези странни факти се намира в староеврейския обред на „козел-отпушения“, който, натоварен с греховете на целия народ, всяка година бивал изгонван в гората. Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ. Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли. Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото.
към текста >>

що сме навикнали да наричаме планети, е само една безкрайно- малка част от тяхната току-речи безконечна сфера, която упражнява влияние върху нас.
За = 10'30 (приблизително). За = 9'30 (приблизително). Възгледите на астрономите по този въпрос не се напълно съгласуват. Сетивните органи и планетите - управлява зрението - пипането - вкуса мириса – слуха Два сетивни органи, които тепърва се ,развиват – ясновидството - психометричния сетивен орган Планетни сфери Една електрическа хипотеза Как ни влияят планетите, и в какво лежи същината на това влияние — подразбирам духовната му същина — е въпрос на който трябва да отговори езотеричната астрология, доколкото това може да се изрази с думи. Тук мога да кажа само, че онова,. що сме навикнали да наричаме планети, е само една безкрайно- малка част от тяхната току-речи безконечна сфера, която упражнява влияние върху нас. То е само физическият им силоцентър, както трябва да смятаме и видимото слънце като физически силоцентър, или като сърце на нашата планетна система. Същинските сфери на планетите се проникват взаимно, а слънцето прониква от своя страна цялото. Слънцето, като сърце, препраща по цялото тяло на вселената (космоса) своята жизнена сила (Прана), както човешкото сърце препраща по тялото кръвта. „Както горе, така и долу“. Понеже ние възприемаме обикновено чрез нашите материални сетива, а те винаги ни мамят, съставяме си една преограничена представа за планетите и виждаме само онази малка част, която се проявява за физическото ни око.
към текста >>

НАГОРЕ

0.86010384559631