Търсене в текстове за 'Набожност'

Славяните трябва да възстановят истинската набожност.

Това не може да стане механически. От окултно гледище въпросът стои така: има дванадесет извора, от които човек трябва да вземе своите енергии, засега само пет функционират, а другите са прекъснати и затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Всеки извор е свързан с известна интелигентност. Славяните идват, за да възстановят връзката, като се обърнат засега към един от тези извори на духовното, мистично течение. Или казано по друг начин, човек трябва да стане набожен. Славяните трябва да възстановят истинската набожност. Индуските методи са все методи за скачване с тези извори. Един адепт се стреми да се скачи с тези извори и колко работа извършва, докато достигне скачването. Един извор поддържа физическото тяло, друг – ума, трети – чувствата. Четвъртият и петият поддържат други човешки способности. Сега новите извори, с които трябва да се направи скачване, са Любовта, Мъдростта, Истината.
към текста >>

У славянина набожността, религиозното чувство е развито, докато у българите то е сравнително по-слабо.

По възможност трябва да има най-малко дим. Някои хора са останали назад в своето организиране, а за други малко се изисква, за да приемат новите идеи. За вторите Христос казва: „Вам е дадено.“ Не бива да се проповядва с насилие, а едно учение трябва да се опита, да се сравни и човек да се самоопредели за него. Едно учение трябва да има приложение за ума, сърцето и тялото. Линиите и строежът на тялото показват каква е вътрешната култура. У славянина набожността, религиозното чувство е развито, докато у българите то е сравнително по-слабо. Българинът е претърпял криза и у него трябва да се усили Любовта към Бога. Българинът е съвестен, това е черта и на славянина. Българинът има всичко, но му трябва Любов. В сравнение с миналото днес българите са повече вегетарианци. И житото, царевицата и други растения ще заместят месната храна.
към текста >>

Славяните сега трябва да възстановят истинската си набожност и Любовта у тях трябва да потече, като някое море, като океан.

РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА 1929 г., юли Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и пак може да се вземе за Божествена работа. Човек трябва да отвори вътрешния си извор (разумността) и да работи в духа на свободата (без принуждение). Връзката си с Бога той постоянно трябва да я прави (подновява), всеки ден, непрекъснато. Когато човек почне да служи на Бога (да работи между хората), тогава той ще влезе във връзка с всички напреднали същества, които Му служат, защото ще бъде в хармония с тяхната дейност — Бог е един и съдържа всичко в Себе Си. Славяните сега трябва да възстановят истинската си набожност и Любовта у тях трябва да потече, като някое море, като океан. — Бог е огън, който твори и създава за ония, които разбират, а за ония, които не разбират е огън всепояждащ. Да влезем във връзка с Бога ще каже, да вземем пример от Него и да правим това, което прави Той и напредналите същества, да работим като тях. Не се стремете да правите хората доволни, но давайте всичко умерено. Който издържа — побеждава, трябва ви издръжливост. На екскурзия трябва да имате термос.
към текста >>

Затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Ние трябва да възстановим връзката с тези извори. Всеки извор е свързан с известна интелигентност. Славяните идват сега да възстановят връзката с тези извори, да направят връзка засега с един от тези извори, и то е духовното, мистичното течение. Или на прост език казано: Човек трябва да стане набожен. Славяните трябва да възстановят истинската набожност. Индусите, дето прилагат своите методи, те са методи за спасение на тези извори. Един адепт се стреми да се скачи с тези извори, та додето достигне в това скачване. Единият извор поддържа физическото тяло, вторият ума, третият чувствата. Четвъртият и петият поддържат други човешки способности. Сега новите извори, с които трябва да се направи скачване, са любовта, мъдростта, истината и пр.
към текста >>

Набожността е също чувство.

Вънка от това, някои от мозъчните способности, с които човек работи, не са добре развити. Например, някой човек не е справедлив и съвестен; съвестта е чувство, а не способност, и когато човек няма съвест, това показва, че това чувство не е развито и той обича да послъгва, да краде, не е справедлив. А някои хора са съвестни - родени са така. Това показва, че това чувство е развито у тях. После, има хора набожни. Набожността е също чувство. Който го има развито, е набожен, който го няма развито, не е набожен. Има чувство на вярата; който го има развито, той вярва, който го няма, не вярва. Като дойдем до човешките способности, и те са свързани с известни центрове в предната част на мозъка. И като погледна един човек, аз виждам кои способности са развити и какво може да излезе от него. Гледам у някого центърът на времето не е развит, центърът на причинността и той не е развит и не може да разсъждава; наблюдателните способности са слабо развити, а той станал търговец и заборчнял.
към текста >>

Набожността е едно от най-благородните чувства.

Той може да е имал добри намерения, но не е имал нужните способности. Защото за всяка една работа се изискват съответните способности. И всякога, когато ще имате работа и отношение с един човек, трябва да знаете, кои способности са развити в него и развити ли са моралните чувства в него. Не е въпрос човек да се препоръча за морален, набожен и пр., но в действителност да има тези качества. В тези случаи аз вярвам повече на пергела си, отколкото на думите на човека. Набожността е едно от най-благородните чувства. И когато човек има развито това чувство, той има най-голямо благородство и състрадание във всяко отношение. Когато това чувство е слабо развито, такъв човек може да те пече на ръжен. От европейските народи това чувство е силно развито у славяните, у американците е средно развито; силно развито е също у евреите. Когато разглеждам народите, виждам, че всеки един народ и всеки един човек си има свои добри и лоши страни, и знам какви са последствията в единия и другия случай. Запример, когато човек има слаба съвест, слабо религиозно чувство, вяра и пр., той се обезсърчава, обезверява и животът му се вижда безсмислен.
към текста >>

От набожния човек излиза една особено хубава светлина от центъра на набожността.

От европейските народи това чувство е силно развито у славяните, у американците е средно развито; силно развито е също у евреите. Когато разглеждам народите, виждам, че всеки един народ и всеки един човек си има свои добри и лоши страни, и знам какви са последствията в единия и другия случай. Запример, когато човек има слаба съвест, слабо религиозно чувство, вяра и пр., той се обезсърчава, обезверява и животът му се вижда безсмислен. Когато се проповядва на хората религия, ние искаме да развием техните религиозни и морални чувства. Един човек, който иска да стане набожен, той трябва да намери набожни хора, да влезе във връзка с тях, за да може да храни това си чувство. От набожния човек излиза една особено хубава светлина от центъра на набожността. На това място, индусите казват, че се намира тъй нареченият хилядолистник, с който е свързано едно от най- възвишените чувства - любов към Бога. И върху него е поставен целият закон за любовта към Бога. А когато това чувство е развито, човек е религиозен. Съвременните хора са крайно нерелигиозни. Съвременните хора нямат религия и не разбират какво нещо е религия.
към текста >>