Търсене в текстове за 'Набожност'

Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.

всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела?
към текста >>

Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза.

И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират. Попиташ някого: „Защо си християнин? ". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др. т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза. Право казва Иезекил, че ще придири Бог, защото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез. 34:11] Законът откъдето се наруши, нарушен е. Всички тези неща много време разисквах и изучавах и дойдох до убеждение, че не са истински Христови църкви, защото Негова Дух не диктува туй на тез, които истински Го дирят и следват. И аз, водим от благия Дух на Отца, чрез заслугите на Господа Христа днес отхвърлям закона на този свят и казвам: аз съм свободен вече от закони. Амин. Нямам повече място да ти пиша, но вярвам, че от малко казаното ми разбираш много.
към текста >>

Най-много неговата набожност ме караше да му услужа.

Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа. Добро е, радост е да бъде някой с Господа. На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила. Но в лицето не можах да го видя и реших в сърцето си да му взема едни цървули. Но преди да свърши службата, той се изгуби от помежду хората. Най-много неговата набожност ме караше да му услужа. Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек. Излизам, дирих го в града, няма го. Отивам на булеварда, като се разхождам, гледам — той иде насреща ми и ме отмина. Отидох подире му и го извиках подире ми да върви. Заведох го [в] дома, седна отвън вратата и аз влязох и му изнесох едни ветхи обуща и чорапи.
към текста >>

А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност.

Съновидение на 13-и срещу 14-и декемврий 1904 г., към 2 часа след полунощ. Пътувах в разни местности като каменисти, долинисти, пустинни и др., докато най-подир, след дългата тази умора, рекох да се помоля на Бога, та излях сърцето си тъй добре, та и наяве надали бих могъл така прочувствено да се помоля. След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми. В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре. Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо. Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни. А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час.
към текста >>

Трябва обаче още веднъж да подчертаем, че Константин се ръководи не толкова от набожност, а от стремежа си да постигне единство и от изискванията на времето.

Въпреки това, Константин обявява християнството за официална религия, като впоследствие започва да преследва и уволнява епископите, които са се осмелили да изявят несъгласие. В името на единството на Римската империя, Константин си затваря очите за непреодолимите различия между християнството и култовете към Митра и Sol Invictus (религиозни течения през това време). Изгражда християнска църква, а в същото време поставя статуи на богинята майка Кибела и на Бога на Слънцето - Божество, почитано в някои култове под името Sol Invictus (Непобедимото Слънце), който носи неговите черти и всъщност е изображение на самия Константин. Накратко, за Константин вярата е политически въпрос и той се отнася търпимо към всяка религия, допринасяща за целостта на империята. И така, Константин не е "добрият християнин", какъвто го изкарват по- късните предания, а в името на единството и обединението, той наистина прави много за утвърждаване на ортодоксалното християнство. Трябва обаче още веднъж да подчертаем, че Константин се ръководи не толкова от набожност, а от стремежа си да постигне единство и от изискванията на времето. С едикт от 321 г. Константин се разпорежда всички съдилища да бъдат затворени на "свещения ден на Слънцето", който е обявен за почивен. Дотогава свещен ден за християните е събота - еврейският шабат. Според едикта на Константин свещен ден е неделята. Така християнството не само е пригодено към съществуващия режим, но се отдалечава още повече от юда- изма, откъдето всъщност води началото си.
към текста >>

Защо, въпреки нашето образование и нашата набожност, ние много често, по силата сякаш на някакъв атавизъм се връщаме назад в живота и вършим неща, които са недостойни за името човек.

Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други учреждения, които носят възпитателен характер... Преодоляването на една или друга сила у нас, на една или друга склонност, придава определени черти на нашия характер и налага мощен отпечатък върху целия ни живот. Всички други сили и способности се съсредоточават около това основно душевно ядро, което определя целта на нашия живот, а оттам и моралната ни ориентировка. Против тази научна теория могат да възникнат куп възражения от страна на известни учени и мислители. Без да се спираме на тия възражения, ние ще зададем следния въпрос: на какво се дължи изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот? Защо, въпреки нашето образование и нашата набожност, ние много често, по силата сякаш на някакъв атавизъм се връщаме назад в живота и вършим неща, които са недостойни за името човек. Защо един е кротък, а друг свиреп? Защо един е съвестен, а друг безсъвестен и безчестен? Защо един е разумен, а друг неразумен? Защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само у бедните и невежите, щяхме да кажем, че външните условия са причина за това, но за съжаление, трябва да признаем, че тия пороци съществуват много повече между богатите, образованите и цивилизованите хора, които не са поне заставени, като бедните и простите люде от нужда да крадат и да лъжат.
към текста >>

Същото се отнася и за жената, и за децата им, тъй като всички робуват на погрешното разбиране, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му и лицето му ще се промени, мислейки, че в хлътналите бузи се крие набожността.

Същото се отнася и за жената, и за децата им, тъй като всички робуват на погрешното разбиране, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му и лицето му ще се промени, мислейки, че в хлътналите бузи се крие набожността.
Това е важният въпрос, който учениците трябва днес да разрешат.. Преди две хиляди години Христос е проповядвал най-трезвото учение, говорел е много логично. И аз изнасям сега Неговото учение. Но както сега, и тогава неговите съвременници намериха учението му за ненавременно и неподходящо. Ако някоя жена реши да приложи учението на Христос, мъжът й ще я изпъди от дома им. Същото се отнася и за жената, и за децата им, тъй като всички робуват на погрешното разбиране, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му и лицето му ще се промени, мислейки, че в хлътналите бузи се крие набожността. Ако така разсъждаваме, тогава трябва да приемем, че болните хора са най-набожните. Това са погрешни разсъждения... Някой ще попита: "По какво да познаем Истината? " Истината ще ви даде сила да извървите своя път. Ще ви направи свободни; ще ви даде импулс да завършите започнатата работа. Тогава каква трябва да е целта на религията?
към текста >>