Търсене в текстове за 'Набожност'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

В какво седи набожността?
Тези клетки на стомаха са много по-умни, отколкото неговия господар. Но хората мязат на онзи гръцки поп, който кръстил 10 деца в студена вода и те умирали. Всякога, когато човек не може да роди нещо, да е свързано с каквато и да е идея, умира. Страданията в света са необходимата връзка, която показва какви трябва да бъдат отношенията в света. Сега вие посещавате събранията, толкоз време сте ги посещавали. В какво седи набожността? Какво се нуждае Господ от нашето вярване? Ако едно лице влезе в училището и вярва в учителя си, каква полза допринася този ученик на учителя си? С това, че той вярва в учителя си? Ученикът трябва да се учи. Степента на вярата се показва от прилежанието на ученика.
към текста >>

2. 29. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ

Стефан Тошев

2.формула: „В изпълнението на Божията любов и в пълнотата на Божия Дух има живот." 3.Славяните идат сега да възстановят връзката с тези извори, да я направят засега с един от тези извори, и то с духовното, мистичното течение... Славяните трябва да възстановят истинската набожност.
2.В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани. Само който ги е преживял, възприема тези работи. II. От писмото му с дата 1 октомври 1953 г.: Да въздържам злото в себе си и да поощрявам доброто в себе си - това е въздържание... Така като вървите, ще ви дадат съдействие от Горе, ще имате едно ръководство от Горе. III.Из писмото му с дата 18 октомври 1953 г.: 1.Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. 2.формула: „В изпълнението на Божията любов и в пълнотата на Божия Дух има живот." 3.Славяните идат сега да възстановят връзката с тези извори, да я направят засега с един от тези извори, и то с духовното, мистичното течение... Славяните трябва да възстановят истинската набожност. 4.Има учение, приемано отвън, а кога човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното изучаване на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилна светлина. 5.Методи за свързване с Духа, за свързване с Божественото са били практикувани от всички мистици и пророци.
към текста >>

3. 39. ТЕСНИЙ ПЪТ

Стефан Тошев

Исус Христос изобличи книжниците и фарисеите за тяхната лицемерна набожност и правда (Матея 23: 13-39) и друг път им каза: Блудниците ви изпреварват в Царството Божие.
" Такива хора не искат да разберат, че добър е този, който прави добро, а не този, който не прави зло. Повечето хора не вършат престъпления от страх - да не понесат санкциите на закона. А Христос нали каза: Не тези, които викат „Господи, Господи" ще влязат в Небесното Царство, а които вършат волята на Отца ми. (А тази воля е любов към Бога и ближния!) Има една тайна в процеса на духовната еволюция - че едната крайност, затъването дълбоко в тинята на греха, по-скоро извежда в другата крайност - събуждане за духовен живот. В Откровението четем Духът да казва: Бъди горещ или студен, но не хладък; бъди сладък или горчив, но не блудкав, защото ще те избълвам из устата си! Исус Христос изобличи книжниците и фарисеите за тяхната лицемерна набожност и правда (Матея 23: 13-39) и друг път им каза: Блудниците ви изпреварват в Царството Божие. И ний знаем, че Мария Магдалина от голяма блудница, стана предана ученичка на Исуса Христа и се превърна в героична душа, светица! (Същото се разправя и за света Тодора - в житието й за героинята от романа „Между два свята" от Чарлз Кингзли - Пегалия.) И тя бе удостоена да се яви първо на нея Христос - Спасителя след възкресението си. А за разбиране на куплети 13 и 14 нека читателят си прочете II Петрово 1:4-11. Няколко месеца след написването на тази песен намерих, че в сб. „Поучаваше ги“ на стр.
към текста >>

4. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие.
Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

5. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност.
Слънце - Първична сила, жизнена енергия, топлина; Блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм. Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално.
към текста >>

6. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

В какво седи набожността на човека?
Какво означаваме с тези знаци с числата 1 и 2 (фиг. 44.1)? Първата единица, със стрела надолу, показва, че зрънцето е посадено; а пък другата единица, със стрелата нагоре, показва, че зърното е поникнало. Числото 2 със стрела нагоре показва, че растението е вече узряло; а пък числото 2 със стрелата надолу показва, че трябва да се жени вече. Това са знаци, които трябва да разбирате. Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.” Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека? Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността. Да не мислите, че набожността е тука? (Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е? (фиг. 44.2) У някои хора центърът на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3). Каква е разликата?
към текста >>

Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността.
Първата единица, със стрела надолу, показва, че зрънцето е посадено; а пък другата единица, със стрелата нагоре, показва, че зърното е поникнало. Числото 2 със стрела нагоре показва, че растението е вече узряло; а пък числото 2 със стрелата надолу показва, че трябва да се жени вече. Това са знаци, които трябва да разбирате. Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.” Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека? Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността. Да не мислите, че набожността е тука? (Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е? (фиг. 44.2) У някои хора центърът на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3). Каква е разликата? При фигура първа човек е набожен, който само взема; при фигура втора човеке набожен, който дава; а пък при фигура трета човек и взема, и дава.
към текста >>

Да не мислите, че набожността е тука?
Числото 2 със стрела нагоре показва, че растението е вече узряло; а пък числото 2 със стрелата надолу показва, че трябва да се жени вече. Това са знаци, които трябва да разбирате. Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.” Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека? Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността. Да не мислите, че набожността е тука? (Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е? (фиг. 44.2) У някои хора центърът на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3). Каква е разликата? При фигура първа човек е набожен, който само взема; при фигура втора човеке набожен, който дава; а пък при фигура трета човек и взема, и дава. Някои казват; „Да печелим души.” Как се печелят души?
към текста >>

(Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е?
Това са знаци, които трябва да разбирате. Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.” Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека? Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността. Да не мислите, че набожността е тука? (Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е? (фиг. 44.2) У някои хора центърът на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3). Каква е разликата? При фигура първа човек е набожен, който само взема; при фигура втора човеке набожен, който дава; а пък при фигура трета човек и взема, и дава. Някои казват; „Да печелим души.” Как се печелят души? Ще се намерим в едно противоречие.
към текста >>

(фиг. 44.2) У някои хора центърът на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3).
Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.” Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека? Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността. Да не мислите, че набожността е тука? (Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е? (фиг. 44.2) У някои хора центърът на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3). Каква е разликата? При фигура първа човек е набожен, който само взема; при фигура втора човеке набожен, който дава; а пък при фигура трета човек и взема, и дава. Някои казват; „Да печелим души.” Как се печелят души? Ще се намерим в едно противоречие. Да кажем, че двама търговци донесат стока.
към текста >>

7. І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов

Има чувство за дълбока набожност.
Венера в Скорпион () - най-лошото положение на тази планета (заточена). Лъчите на любовта се стопяват в Марсовия и Плутонов огън на страстта (). Любовта се превръща в разврат. Това положение подкопава здравето и може да стигне до немощ, което е нищо в сравнение с моралните рани от страстта, независимо дали са извършени в брака или извън него. Събужда и любов към лукса и всичко, което възбужда чувствата му. Има чувство за дълбока набожност. Ще има грижи и ревност в брака - изложен е на оклеветяване. Венера в паралел с Луна (). Показва щастлив брак за заможна жена. Може да бъде оратор с плодовито въображение. Склонност към удоволствия.
към текста >>

8. 13.4. Писмо от френското до българското братство

Д-р Иван Жеков

Това хората не могат да разберат и това събужда фанатизма, прекалената набожност, тесногърдието и безполезните ежби.
Ако вие не можете да обичате един благороден българин, който е работил за вас цял живот, който можал да победи мизерията, болестта, презрението и унижението, което сте го накарали да понася с години, за каква любов говорите в писмата си? Лесно е да се дават цитати, но дайте ни доказателства, че внасяте хармонията и помощта за делото на Учителя. IX. Предупреждаваме ви, драги братя и сестри, че трябва да се пазите да не попаднете в заблуждението, тъй обикновено, исторически, за учениците на Великите Учители, когато последните заминават отвъд, което ги кара да претендират, че не може да има истина извън формите, използвани приживе от тези Велики Учители. Последователите забравят, че тези Учители продължават да работят чрез своите големи ученици, и че дават често нови форми, по- пригодни от тези, използувани в миналото. Божественият Дух няма граници нито във формите, нито в изразите на Своето изявление. Това хората не могат да разберат и това събужда фанатизма, прекалената набожност, тесногърдието и безполезните ежби. Любовта, Истината и Мъдростта имат 35 милиона форми за изявление, е казал Учителят. Обаче познаваме само няколко. Знайте също, че ако българите предпочитат множествеността и анархията, ние, французите, предпочитаме единството и йерархията. Анархичниятдух не върши никога добро, тези, които сеят духа на разединението тук, се нагър- бват с една твърде голяма отговорност, защото пречат на делото на Учителя. Знаете, че под претекст да прославят Бога, много християни са горили и измъчвали най-благородните, безкористни и добродетелни люде, най-привър- заните към Божествената кауза.
към текста >>

9. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

Ала неговите най-отличителни добродетели бяха две: патриотизъм и набожност, родолюбие и боголюбие.
А пастир Иван Я. Сечанов имаше редки добродетели както и отлични дарби. Като говорител и езиковед той беше един от първите; а като стилист и познавач на българския език, нямаше равен на себе си в нашето общество. Имаше завиден усет за красиви изрази и кога си дадеше труд да се подготви, той говореше и пишеше изящно, дори класически. Той беше естествено интелигентен, умствено развит, религиозно начетен; а по характер беше учтив, съобщителен, състрадателен, разговорлив, простителен и пр. Ала неговите най-отличителни добродетели бяха две: патриотизъм и набожност, родолюбие и боголюбие. В храма на широкото му сърце имаше издигнати два олтаря, пред които той принасяше най-скъпото от своя живот; и огъня пред тези два жертвеника до последна минута никога не угасна. Нашата страна не е оскудявала от жарки родолюбци, макар, за жал, често плиткоумни и неразбрани. Ала никой никога не е обичал България повече от пастира Иван Сечанов, и никой не се е молил по-усърдно, не е работил по-предано за нея. Той се радваше и хвалеше Бога за нейните малки успехи, а крушенията на нейните идеали, било по бойните поля или дипломатическите зали, както и язвите на вътрешните неуредици, пронизваха с паляща скръб сърцето му. Да, никой не я обичаше повече от него.
към текста >>

10. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

Нейната аура излъчваше светлобагрите трептения на мистична духовност, на предана, сърдечна набожност.
Службата свърши в Лютеранската църква на бул. "Дондуков" и аз прибързах от амвона да поздравя на вратата присъствуващите. Всички ми стискаха ръка и много бяха доволни от проповедта. Тогава бях методистки проповедник и защото нямаше още "Д-р Лонг", черкувахме се след немците. Между всички, обаче, една жена ми направи най-силно впечатление! Нейната аура излъчваше светлобагрите трептения на мистична духовност, на предана, сърдечна набожност. Тя грееше като зорницата, между рой от души. И ето-тя ме наближава. Стиска ми ръката, и в очите й аз видях погледа на ангел и бездната на вечност. . . Тя ме покани в старата им къща на ул.
към текста >>

11. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

Изисква се не само набожност, но напредничава набожност, походна вяра.
Да не се забравяш да се носиш като с твой равен. Не само ти, но никой и нищо не е нему равно. Той е твой и на всички ни благословен Творец, Разпоредител и Съдник- на всички и на всичко. Да ходиш с Бога благоговейно. г) Да ходиш с Бога. Изисква се не само набожност, но напредничава набожност, походна вяра. Неподвижността се постепенно изражда в догматизъм и фарисейство, и стига до мъртвило. Както е казал някой си: "Живеене благочестиво в този свят Е като ездене велосипед: Щом спира да върви напред , Ездеца пада". Да напредваш с Бога. Бог е Истина, Доброта и Красота. Да растеш в тия качества.
към текста >>

Таквоз е пророковото определение на що е набожност, или Идеална религия.
Бог е съвършен: да растеш всестранно, да се стремиш към съвършенство. Да се движиш напред. Застоялата вода жабунясва и се усмърдява. Щом умствено и морално човек се спира, духовно той умира. Прочее, да ходиш благоговейно с Бога своего. Таквоз е пророковото определение на що е набожност, или Идеална религия. Прочее, това заповедно изречение се съдържа цяло и сбито в нашата чудно хубава дума: Сбогом! С Бога напред! * * * 2. Необходимостта на религията. За мене нищо не е по- поразително от глупостта на нашите "мъдреци" и невежеството на нашите "учени" по отношение Религията, като фактор в съдбата на народите и обществата.
към текста >>

Набожност, най-върховното и необходимо.
Ти само тогава ще можеш да вършиш праведното и да обичаш както трябва милостта, когато напредваш със своя Бог. И така, това са основните начала на пълно нормален човешки живот: Правда, най-първото. Прочее, първом търсете правдата. Милост, най-великото. Следователно, постъпвайте великодушно, както бихте желали да се постъпва с вас. Набожност, най-върховното и необходимо. Това не значи - както мнозина разбират-да казваш: "Господи, Господи", а значи, да правиш волята на небесния Отец в правда и милост Това са трите най-съществени в живота начала: Справедливост, великодушие и боголюбие. Без правда, милостта бива често пъти зловредна. Без милост, правдата бива често пъти жестока. Без боголюбие, правдата и милостта - както и всички други добродетели - са празни думи без сила и без значение. IV. Неделимост, йерархичност и природен ред Това са, тогава, трите основни на симетричния идеален живот начала: Правда, милост и набожност Правда - най-първото дейно начало; милост - най-великодушното; набожност- най-върховното и върховно необходимо.
към текста >>

Неделимост, йерархичност и природен ред Това са, тогава, трите основни на симетричния идеален живот начала: Правда, милост и набожност Правда - най-първото дейно начало; милост - най-великодушното; набожност- най-върховното и върховно необходимо.
Набожност, най-върховното и необходимо. Това не значи - както мнозина разбират-да казваш: "Господи, Господи", а значи, да правиш волята на небесния Отец в правда и милост Това са трите най-съществени в живота начала: Справедливост, великодушие и боголюбие. Без правда, милостта бива често пъти зловредна. Без милост, правдата бива често пъти жестока. Без боголюбие, правдата и милостта - както и всички други добродетели - са празни думи без сила и без значение. IV. Неделимост, йерархичност и природен ред Това са, тогава, трите основни на симетричния идеален живот начала: Правда, милост и набожност Правда - най-първото дейно начало; милост - най-великодушното; набожност- най-върховното и върховно необходимо. Че те са съществени, и то и трите, трябва да е вече всекиму очевидно. Спирането върху тая точка, след дотук казаното, става излишно. Ала като имаме предвид нашият прицел: - строеж на идеалния човешки характер, който е тъждествен и с най-честит човешки живот, - необходимо е да знаем и да спазваме следните взаимни свойствености на предметните наши начала, именно: Тяхната неделимост и йерархичност. Без знание и спазване на тая им естествена взаимност, невъзможно е да използуваме тяхната пълна ефикасност. 1. Неделимост.
към текста >>

Без набожност, правдата и милостта - освен, че остават думи без сила и значение - биват играчка, един вид помивка, в ръцете на всесилния в човека егоизъм.
Тези три начала са не само съществени, но и неразделими. Вземани и трите заедно, те включват всичко потребно за истинския, нормален цялостен живот, и частен и обществен. Липсва ли в живота едно от тях, липсва му здраве и симетрия. Без правда, милостта е зловредна. Без милост правдата е жестока. Без набожност, правдата и милостта - освен, че остават думи без сила и значение - биват играчка, един вид помивка, в ръцете на всесилния в човека егоизъм. А пък религия при липса на порив за правда и любов; то не е вече религия, не е вяра, а фарисейство, т.е безбожие, което търгува под религиозна фирма с едри "благочестиви" букви. Фигуративно можем каза: Симетричният, идеалният човешки характер (па и живот) е като триъгълна площ, крепена от триножник. При липса на кой и да е от трите му крака (принципа), равновесието се губи, живота не е нормален и престава да бъде обществено полезен. 2. Йерархичност и природен ред. На второ място, тези три начала са не само съществени и неразделими, но и йерархични.
към текста >>

Първа в живота стои (или трябва да стои, за да бъде той нормален и плодовит) правдата или справедливостта; втора - милостта или благоволието; трета - набожността или боголюбието.
При липса на кой и да е от трите му крака (принципа), равновесието се губи, живота не е нормален и престава да бъде обществено полезен. 2. Йерархичност и природен ред. На второ място, тези три начала са не само съществени и неразделими, но и йерархични. Те са добродетели степенувани. Те имат, с други думи, в своите взаимни отношения и социална стойност, естествен йерархичен ред. Първа в живота стои (или трябва да стои, за да бъде той нормален и плодовит) правдата или справедливостта; втора - милостта или благоволието; трета - набожността или боголюбието. Понеже тоя природен факт, от една страна, изглежда, дори и между нравоучителите, да е неизвестен; и понеже, от друга страна, спазването или не на тоя йерархичен ред е от съдбоносна за живота важност, аз ще трябва да се занимая с него по-обстойно. а) Няма съмнение, че в морала и естеството на нещата такъв йерархичен ред, или степенуване на начала (принципи) и добродетели, съществува. Той се загатва в пословичната мъдрост, в изречения като тези: "От две добрини избирай по-голямата; от две злини - по-малката". Или: "Дълга преди удоволствието" и подобни. Изказва се внушително и изрично в свещените книги, в текстове като следните, - запример: Милост пред жертва (жертвоприношение) - Осия 6:6; мисъл, която Спасителят обичаше да цитува(в Мат.
към текста >>

2:22), които текстове се взаимно обясняват; ала мисълта е най-хубава закръглена в нашия текст, изискващ: първо, дейна правда, второ, милост или благоволие и, трето, напредничава набожност.
Тъй, и според Мат. 7:21, Исус изрично поставя правене на волята Божия ("Що иска Господ от човека", Мих. 6:8) по-високо от всички благочестиви молитствувания. Съща троица на основни начала, или върховни добродетели, намираме у пророк Осия 4:1; у Исуса Христа (Мат. 23:23) и апостол Павла (2 Тим. 2:22), които текстове се взаимно обясняват; ала мисълта е най-хубава закръглена в нашия текст, изискващ: първо, дейна правда, второ, милост или благоволие и, трето, напредничава набожност. б) Йерархичност може да се проследи като явление в порядките на природата и изискванията на културата. Запример: в растителното царство имаме: корен (или семе), стебло, цвят и плод. В областта на динамиката имаме: мотив, движение и преместване. В областта на културата, заучаване букви и цифри, тогаз четене. Такъв е реда за постигане плод, преместване, ставане четец.
към текста >>

Набожност, напредък с Бога, трето - първо и последно: залог единствен за правда, милост и всички други човеш ки добродетели.
А безгръбначният добряк-от поставяне второто начало преди първото. Очевидно, в основните начала на човешкия живот съществува йерархичен ред, който никой не може безнаказано да нарушава. И, за да добие каквото желае, било човек народ или обществен строй, необходимо е грижливо да го спазва. А идеалният ред на главните и основни благоплодни добродетели е този: Правда преди всичко, първо и на всяка цена. Милост подир правдата, милост или благоволие, второ, и на всяка цена, освен на правдата и истината. Набожност, напредък с Бога, трето - първо и последно: залог единствен за правда, милост и всички други човеш ки добродетели. Прочее, (ето съдържанието вкратце на цялата реч): Истинският човешки живот, цялостен и здрав, правилен, изправен; симетричният човешки живот, и частен и обществен, се построява и крепи от идеалния характер, сам стоящ върху неизменими природни начала. Таквиз има доста. Ала всички други почиват върху три основни такива: - правда, благоволие и набожност Следователно, ако ти, човече, търсиш живот идеален и великолепен; ако ти народе, гониш живот успешен и благоплоден; ако ти, свете, желаеш мир, братуване, блага и благоденствие; - О човече, о брате, глупави и мъдри, - ако ти, наистина, искаш щастие и човешки живот - за там води тоя единствен трирелсов път: Да правиш праведното, Да обичаш милост И да напредваш благоговейни о със своя Бог. Между най-обемистите, възвишени и най-внушителни за такъв идеален живот правила, са следните четири: 1. "Така живей, щото по принципите си твоя собствен живот да бъде достоен, за да се приложи като всемирен закон" - Емануил Кант. 2.
към текста >>

Ала всички други почиват върху три основни такива: - правда, благоволие и набожност Следователно, ако ти, човече, търсиш живот идеален и великолепен; ако ти народе, гониш живот успешен и благоплоден; ако ти, свете, желаеш мир, братуване, блага и благоденствие; - О човече, о брате, глупави и мъдри, - ако ти, наистина, искаш щастие и човешки живот - за там води тоя единствен трирелсов път: Да правиш праведното, Да обичаш милост И да напредваш благоговейни о със своя Бог.
А идеалният ред на главните и основни благоплодни добродетели е този: Правда преди всичко, първо и на всяка цена. Милост подир правдата, милост или благоволие, второ, и на всяка цена, освен на правдата и истината. Набожност, напредък с Бога, трето - първо и последно: залог единствен за правда, милост и всички други човеш ки добродетели. Прочее, (ето съдържанието вкратце на цялата реч): Истинският човешки живот, цялостен и здрав, правилен, изправен; симетричният човешки живот, и частен и обществен, се построява и крепи от идеалния характер, сам стоящ върху неизменими природни начала. Таквиз има доста. Ала всички други почиват върху три основни такива: - правда, благоволие и набожност Следователно, ако ти, човече, търсиш живот идеален и великолепен; ако ти народе, гониш живот успешен и благоплоден; ако ти, свете, желаеш мир, братуване, блага и благоденствие; - О човече, о брате, глупави и мъдри, - ако ти, наистина, искаш щастие и човешки живот - за там води тоя единствен трирелсов път: Да правиш праведното, Да обичаш милост И да напредваш благоговейни о със своя Бог. Между най-обемистите, възвишени и най-внушителни за такъв идеален живот правила, са следните четири: 1. "Така живей, щото по принципите си твоя собствен живот да бъде достоен, за да се приложи като всемирен закон" - Емануил Кант. 2. "Бъди такъв човек, живей такъв живот, че ако всеки беше такъв като тебе човек и всеки живот, като твоя живот, тази земя би станала рай Божи". - Филипс Брукс. 3. "(Въодушевени) със злоба към никого и с благоволение към всички, нека вършим правото, както Бог ни дава да виждаме какво е право".
към текста >>

12. 3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година

3.4. Реферати

Ако искаме учениците да обичат Бога, то сам учителят трябва с живота си да дава примери на една истинска практическа набожност.
какво той мисли, какво той прави, всичко служи за пример и поука. Той никога не може да скрие това, защото то радиира от него - то е неговата вътрешна светлина, която го издава. То се изобразява върху неговото лице, походка, жестове, глас, които упражняват психическо въздействие. Ако искаме учениците да са нравствени, учителят трябва да бъде нравствен. Ако искаме учениците да са послушни, то учителят трябва да бъде послушен на високия идеал на служението. Ако искаме учениците да обичат Бога, то сам учителят трябва с живота си да дава примери на една истинска практическа набожност. Смееме ли да укоряваме учениците в користолюбие, ако ние сами сме користолюбиви. Смееме ли да ги осъдиме в завистливост, ако ние сами сме такива? Ученикът рано или късно ще разбере какви сме ние и ще даде преценка на това, което ние сме наставлявали. Лека полека в него се сформирова критическия ум и той вече не се задоволява само със сухи максими, защото пред него е неумолимият живот. Учителят може да спъне учениците си не само в настоящето, но и в бъдащето.
към текста >>

13. 112 Учителят Дънов: „Римската империя разпъна Христа на кръста. Той възкръсна и Христовият Дух я разруши.”

III. В Кабинета на Учителя

Тези святи анархисти счетоха за „набожност” да разрушат „света”, т.е.
112. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ: „РИМСКАТА ИМПЕРИЯ РАЗПЪНА ХРИСТА НА КРЪСТА, ТОЙ ВЪЗКРЪСНА И ХРИСТОВИЯТ ДУХ Я РАЗРУШИ.” Христов чувствуваше, че много места от това, което се четеше, бяха изгубили смисъл от направените от Учителя изяснения, затова тук-таме прекъсваше четенето, като правеше предложения да се изоставят цели пасажи или даваше свои обяснения на прочетеното. Евреинът пък на някой коригираше превода: .....Християнството, напротив - намери своята мисия, именно в разрушението на такъв един строй, понеже при него животът преуспяваше. Там придобивките на разума през дългите години на опита и на неизвестността, трябваше да бъдат посяти, за да послужат в най-далечно бъдеще, и жетвата трябваше да бъде толкова голяма, толкова изобилна, толкова пълна колкото е възможно. Тук, напротив - реколтата биде отровена през нощта!... Римската империя, най-величествената организационна форма при мъчни условия, която до сега е била постигната, в сравнение с която всичко предшествуващо и последуещо не е освен кърпеж, зацапана работа, дилетантство. Тези святи анархисти счетоха за „набожност” да разрушат „света”, т.е. Римската империя, да я разрушат дотам, щото да не остане от нея камък върху камък - дотам щото германците и разни грубияни да могат да я завладеят!... Християнинът и анархистът, и двамата неспособни да действуват другояче, освен по начин разрушителен, отровен, задушващ, те всекиму изсмукват кръвта, и двамата по инстинкт питаят смъртна омраза към всичко съществуващо, всичко трайно, към всичко що обещаваше бъдеще на живота... Християнството бе вампира на Римската империя! В една само нощ, то унищожи грамадното дело на римляните, делото за създаване почва на една велика култура, която разполага с време! Не разбирате ли още това? Римската империя, която ние познаваме, с която историята на римската провинция все по-добре ни запознава, това най-достойно за адмириране художествено дело на великия стил, бе едно начало, неговата постройка бе с разчет да бъде доказана с хилядолетия -никога до ден днешен не е бивало така строено, нито даже се мечтаеше някога да се строи с равна на тази мярка... Тази организация беше достатъчно силна, за да издържи лоши императори: въпросът за личностите не трябва да има никакво значение в подобни работи - пръв принцип на всяка велика култура.
към текста >>

14. 2.7.3. Христо посещава Униятската община.

Христо кипна, но сдържано му отговори, че с подкопаване вярата и набожността у българския народ както прави в.
Христо влезе в общинската стая, в която намерил, освен Цанкова, всичките горепоменати лица. Те се похвалиха, че посрещането на депутацията, със съдействието на правителството, станало много тържествено, че при официалните посещения, правителството указало на дяда Йосифа същите почести, каквито се указвали и на гръцкия патриарх и на другите вероначалници, че Наполеон Ill-й направил скъпи подаръци на българо-униятската община, че от много места из Българско, с прошение до българо-униятския патрик, българите, желаяли да приемат унията, както от Одрин, Малко-Търново, Енидже-Вардар, Казанлък и др., и искали да им се пратят попови-унияти. Христо възрази: „Това всичко добре, но не виждате ли вие, като добри българи, че опасно разцепление грози народа ни, че вие съдействувате на най-върлите му врагове, гърците, за отслабването му? ” Миркович го пресече и каза: - Ако стане разцепление у народа, за това ние не сме виновни, а Иларион и вашите чорбаджии. А Ваклидов упрекна, че нямало други способ да се отървем от гнилото гръцко и руско православие. Христо кипна, но сдържано му отговори, че с подкопаване вярата и набожността у българския народ както прави в. „България“, вие го развращавате, вие разрушавате вкоренената у него вяра и разкъсвате връзките на единствената му народна организация, църквата му, която е упазила до сега духовните му чувства и народните му предания и чрез която българите са можали да се срещат вкупом, да се разговарят и да образуват българско общество и да запазят народността си. А тежко и горко на оня народ, който изгуби религиозните чувства, основата на всяка благодетел, той е осъден на явна погибел. Този разговор на пререкание стана отегчителен след като се намеси Тодор Икономов, на когото теориите миришеха повече на безбожие; затова Христо го прекрати и се качи да посети дяда Йосифа Соколски. При Йосифа Соколски. - Колкото събеседниците^ му долу в общината бяха надменни и самоуверени, толкова дядо Йосиф беше умислен, загрижен и унил; „нямам кеф“, казал той, „защото си спомних живота в Габровския манастир.
към текста >>

0.77174186706543