Търсене в текстове за 'Мъчение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 105 резултата в 53 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_13 ) Верният син, служене на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Мъчението е инволюция, трудът е най-низкото стъпало, а служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи.
При първия случай външно ще те величаят, а при втория ще те натоварят да служиш и почит няма да имаш. Кое е по-хубаво? Да служиш на Бога! Има няколко степени на съзнанието у хората. Христос казва: „Всичко да се даде за Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога.“ Мойсей казва: „Само една десета да се даде на Бога.“ А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото. Мъчението е инволюция, трудът е най-низкото стъпало, а служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето? Служене е, когато се работи да се разпространи Любовта. Нали е казано. „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Хората, като почнат да обичат Бога, ще почнат и да работят, както Той работи. Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на Бога.
към текста >>

2. 2_17 ) Някои черти на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданието, мъчението е една отплата, когато не сториш път на Любовта да мине през теб.
Когато обичат някого, то в него става събиране на енергия и ако той не оценява Любовта, тази енергия ще го стопи. Колко автори са писали така върху Любовта? Николко. Хората са обърнали внимание на много други работи, но Любовта е непонятна за тях. В миналото хората не са били готови да схванат великата наука за Любовта. Малцина посветени са могли да схванат това. Страданието, мъчението е една отплата, когато не сториш път на Любовта да мине през теб. Когато обичаш някого, той не ти обръща внимание, но станеш ли пасивен, тогава става активен и почва да те обича. Тъй че, когато единият е активен, другият е пасивен. Става смяна. Великият Божи закон работи в Живота. Не може да не обичате едно същество, което ви обича.
към текста >>

3. 2_22 ) Някои правила на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се изучават законите и човек трябва да живее добре, за да не си създава мъчение, физически скърби.
Сега ще разгледам другата страна на въпроса: когато хората се обичат, могат да се преплетат техните етерни двойници. Там е всичката опасност, не в самата Любов. И като не знаят как да се разплетат, тогава се образуват неправилни връзки. Човек трябва да обича, без да преплита двойника си.Това може. В Алпите английските туристи се навързват с въже по десет души и единият като падне, всички могат да отидат долу. Трябва да се изучават законите и човек трябва да живее добре, за да не си създава мъчение, физически скърби. Вие се наплашихте и може да кажете: „Тогава не струва човек да обича.“ Не, не струва човек да се връзва. Една сестра попита: „Как да обичаме, без да преплитаме двойниците си? “ Ще обичаш, без да се връзваш. Когато обичаш някого, не очаквай нищо от него, остави го свободен.
към текста >>

4. 2_28 ) Свързан с господа на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Иначе човек ще е далеч нейде от Господа и ще го привлекат тъмните сили и на тях ще слугува под ударите на камшика, на мъчението и на всички нещастия на живота.
Ако на млади години не са работили, на стари никак няма да работят. Ами какво по-голямо осигуряване искаш, щом си свързан с Господа на Любовта. Бог ти е дал най-необходимото, като те осигурява със светлина, въздух, вода и хляб. Никога Бог не е лишил човека от тези четири елемента. И затова човек трябва да благодари, да вярва в Господа и да Го люби, да работи и да Му служи. Иначе човек ще е далеч нейде от Господа и ще го привлекат тъмните сили и на тях ще слугува под ударите на камшика, на мъчението и на всички нещастия на живота. Защо се мъчат, защо страдат и защо са нещастни хората? Защото не вярват в Господа, не любят Господа, не работят за Цялото и не служат, а са разпилени листа и работят само за себе си. Това е старото учение. А при Новото учение Любовта е на първо място, а човек – на последно. Защо се бият сега?
към текста >>

5. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

Има хора, които остават свързани с него след смъртта и това причинява мъчение.
Който е още по-подготвен, никак не се спира в него и отива направо на Небето. Сега е още трудно сношението с Невидимия свят, понеже няма уредена поща между него и Земята, но след време ще има. Който е тук, на Земята, умрял е за Небето. Между физическото и духовното тяло има връзка и като се скъса, това е смъртта. Всички хора не се освобождават от тялото при смъртта. Има хора, които остават свързани с него след смъртта и това причинява мъчение. Остават вързани за известно време в гроба и после се освобождават от физическото си тяло. Грешният остава вързан при гроба, а праведният няма никаква връзка с гроба – минава транзит. Физическото тяло е като водолазна дреха. Като влезе човек във водата, туря си водолазна дреха, но като излезе, има ли нужда от нея? Не, той я оставя.
към текста >>

За умните души смъртта е освобождение, а за неумните – мъчение.
Защото има живи в онзи свят и има живи в този свят, има умрели в този свят и умрели в онзи свят. Всяко умиране е пускане от затвора. Като умреш, ти си свободен и си вече млад. Тук си бил например на 120 години, а като умреш, имаш друго тяло – млад си като момче на 15-16 години. Но не за всички души е това. За умните души смъртта е освобождение, а за неумните – мъчение. За това, което можеш да направиш на Земята за 50 години, в другия свят се изискват 250 години. Като отидеш в Невидимия свят, трябва да си готов. Ако не си готов, ще те върнат назад. Заминалият трябва да мине през една тъмна зона и само онези, които разбират законите на материята, могат да минат през зоната, без да ги забележат низшите духове. След смъртта низшите духове почват да гонят човека в тъмната зона, за да отнемат това, което той носи.
към текста >>

6. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

В течение на историческото развитие на човечеството има три фази в човешката дейност: мъчение, труд и работа.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА Един общественик посети Учителя. Той се интересуваше от въпроса какъв характер ще вземе труда в Новата култура. В течение на историческото развитие на човечеството има три фази в човешката дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението е за животните, трудът – за хората, а работата – за Ангелите. Трудът е по задължение – трябва да се трудиш, за да изкараш нещо за препитание. В работата има радост: художникът работи и поетът, като пише, работи. Работата става с най-малки усилия, с най-малко енергия. При труда се иждивява много енергия, а в мъчението – още повече.
към текста >>

Мъчението е за животните, трудът – за хората, а работата – за Ангелите.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА Един общественик посети Учителя. Той се интересуваше от въпроса какъв характер ще вземе труда в Новата култура. В течение на историческото развитие на човечеството има три фази в човешката дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението е за животните, трудът – за хората, а работата – за Ангелите. Трудът е по задължение – трябва да се трудиш, за да изкараш нещо за препитание. В работата има радост: художникът работи и поетът, като пише, работи. Работата става с най-малки усилия, с най-малко енергия. При труда се иждивява много енергия, а в мъчението – още повече. Работата показва, че си свободен от труда и от мъчението.
към текста >>

При труда се иждивява много енергия, а в мъчението – още повече.
В течение на историческото развитие на човечеството има три фази в човешката дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението е за животните, трудът – за хората, а работата – за Ангелите. Трудът е по задължение – трябва да се трудиш, за да изкараш нещо за препитание. В работата има радост: художникът работи и поетът, като пише, работи. Работата става с най-малки усилия, с най-малко енергия. При труда се иждивява много енергия, а в мъчението – още повече. Работата показва, че си свободен от труда и от мъчението. Мъчението е слизане надолу, трудът е качване нагоре, а работата е пребивание във висините. Мъчението е робство, трудът е слугуване, а работата е Свобода. Казах, че трудът е по задължение, а работата е по Свобода – свободен си от кармата. Когато не си свободен, то е труд.
към текста >>

Работата показва, че си свободен от труда и от мъчението.
Мъчението е за животните, трудът – за хората, а работата – за Ангелите. Трудът е по задължение – трябва да се трудиш, за да изкараш нещо за препитание. В работата има радост: художникът работи и поетът, като пише, работи. Работата става с най-малки усилия, с най-малко енергия. При труда се иждивява много енергия, а в мъчението – още повече. Работата показва, че си свободен от труда и от мъчението. Мъчението е слизане надолу, трудът е качване нагоре, а работата е пребивание във висините. Мъчението е робство, трудът е слугуване, а работата е Свобода. Казах, че трудът е по задължение, а работата е по Свобода – свободен си от кармата. Когато не си свободен, то е труд. И като си свободен, то е работа – рисуваш, пееш, пишеш и работиш физически, но никой не те принуждава и с нищо не те задължава.
към текста >>

Мъчението е слизане надолу, трудът е качване нагоре, а работата е пребивание във висините.
Трудът е по задължение – трябва да се трудиш, за да изкараш нещо за препитание. В работата има радост: художникът работи и поетът, като пише, работи. Работата става с най-малки усилия, с най-малко енергия. При труда се иждивява много енергия, а в мъчението – още повече. Работата показва, че си свободен от труда и от мъчението. Мъчението е слизане надолу, трудът е качване нагоре, а работата е пребивание във висините. Мъчението е робство, трудът е слугуване, а работата е Свобода. Казах, че трудът е по задължение, а работата е по Свобода – свободен си от кармата. Когато не си свободен, то е труд. И като си свободен, то е работа – рисуваш, пееш, пишеш и работиш физически, но никой не те принуждава и с нищо не те задължава. Изведнъж не можеш да минеш от мъчение към работата; човек трябва да мине през труда.
към текста >>

Мъчението е робство, трудът е слугуване, а работата е Свобода.
В работата има радост: художникът работи и поетът, като пише, работи. Работата става с най-малки усилия, с най-малко енергия. При труда се иждивява много енергия, а в мъчението – още повече. Работата показва, че си свободен от труда и от мъчението. Мъчението е слизане надолу, трудът е качване нагоре, а работата е пребивание във висините. Мъчението е робство, трудът е слугуване, а работата е Свобода. Казах, че трудът е по задължение, а работата е по Свобода – свободен си от кармата. Когато не си свободен, то е труд. И като си свободен, то е работа – рисуваш, пееш, пишеш и работиш физически, но никой не те принуждава и с нищо не те задължава. Изведнъж не можеш да минеш от мъчение към работата; човек трябва да мине през труда. Сегашните хора разглеждат нещата разпокъсано, не знаят защо се минава през мъчение, труд и работа.
към текста >>

Изведнъж не можеш да минеш от мъчение към работата; човек трябва да мине през труда.
Мъчението е слизане надолу, трудът е качване нагоре, а работата е пребивание във висините. Мъчението е робство, трудът е слугуване, а работата е Свобода. Казах, че трудът е по задължение, а работата е по Свобода – свободен си от кармата. Когато не си свободен, то е труд. И като си свободен, то е работа – рисуваш, пееш, пишеш и работиш физически, но никой не те принуждава и с нищо не те задължава. Изведнъж не можеш да минеш от мъчение към работата; човек трябва да мине през труда. Сегашните хора разглеждат нещата разпокъсано, не знаят защо се минава през мъчение, труд и работа. Днес цигуларят свири за пари, хлебарят пече хляб за пари, обущарят дава обуща за пари. Всичко днес е за пари. Природата обича хората, които се мъчат, които се трудят и които работят, но да не стоят бездейно. Щом си в мъчението, ти си във физическия свят.
към текста >>

Сегашните хора разглеждат нещата разпокъсано, не знаят защо се минава през мъчение, труд и работа.
Мъчението е робство, трудът е слугуване, а работата е Свобода. Казах, че трудът е по задължение, а работата е по Свобода – свободен си от кармата. Когато не си свободен, то е труд. И като си свободен, то е работа – рисуваш, пееш, пишеш и работиш физически, но никой не те принуждава и с нищо не те задължава. Изведнъж не можеш да минеш от мъчение към работата; човек трябва да мине през труда. Сегашните хора разглеждат нещата разпокъсано, не знаят защо се минава през мъчение, труд и работа. Днес цигуларят свири за пари, хлебарят пече хляб за пари, обущарят дава обуща за пари. Всичко днес е за пари. Природата обича хората, които се мъчат, които се трудят и които работят, но да не стоят бездейно. Щом си в мъчението, ти си във физическия свят. Щом се трудиш, ти си в Духовния свят.
към текста >>

Щом си в мъчението, ти си във физическия свят.
Изведнъж не можеш да минеш от мъчение към работата; човек трябва да мине през труда. Сегашните хора разглеждат нещата разпокъсано, не знаят защо се минава през мъчение, труд и работа. Днес цигуларят свири за пари, хлебарят пече хляб за пари, обущарят дава обуща за пари. Всичко днес е за пари. Природата обича хората, които се мъчат, които се трудят и които работят, но да не стоят бездейно. Щом си в мъчението, ти си във физическия свят. Щом се трудиш, ти си в Духовния свят. Щом работиш, ти си в Божествения свят. Когато човек работи безкористно, без да му плащат, тогава работи. А когато му плащат, тогава се труди. Например един дава концерт в града и му плащат – тогава се труди, а после идва на Изгрева и дава концерт без пари – тогава работи.
към текста >>

Мъчението е най-мъчно, трудът е малко по-лек, а работата е най-лесна.
Щом се трудиш, ти си в Духовния свят. Щом работиш, ти си в Божествения свят. Когато човек работи безкористно, без да му плащат, тогава работи. А когато му плащат, тогава се труди. Например един дава концерт в града и му плащат – тогава се труди, а после идва на Изгрева и дава концерт без пари – тогава работи. Мъчението е най-мъчно, трудът е малко по-лек, а работата е най-лесна. Някой казва: „Дотегна ми да се трудя.“ А да се работи е приятно. Трябва да се превърне трудът в работа. В работата вече са най-добрите условия. Сега се изисква не труд, а работа и човек да я извърши свободно, по Любов. Има един разказ, който характеризира цялото човечество; той прилича на приказка от „Хиляда и една нощ“: един богат човек носел на рамото си мотика и търсел да го наеме някой.
към текста >>

7. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

“, но онзи отказал: „Не, достатъчно е.“ Значи разбраният живот е щастие, а неразбраният – мъчение.
Ако вземе, не е за касиер; ако не вземе, става. Та и вие сте пратени, защото ви подготвят за служба и сега ви изпитват дали ще вземете от касите или не. Всички хора не са още готови. Един американец искал да знае какво нещо е неразреден концентриран амоняк, но когато смръкнал, паднал по гръб. Хората му казали: „Искаш ли още? “, но онзи отказал: „Не, достатъчно е.“ Значи разбраният живот е щастие, а неразбраният – мъчение. Има много работи в света, които са приятни, но отровни. Едно време жертвоприношението са го правили, за да се привличат чрез кръвта нечистите духове, та да се отърват хората от тях. Ще заколят курбан някое агне или друго животно, за да се избавят хората. В новата култура това е изключено. На място, където се събират хора, не бива да се допуска никаква лоша мисъл.
към текста >>

8. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно нищо и никакво нещо – само за пет пари, а ти причинява мъчение.
При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъде спокоен и да не се смущава. Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от духовната му работа и от духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства. При тези събития да не изгубва спокойствие, Любов, Мир, Радост, Вяра; това е една от задачите, които той трябва да разреши правилно. Престани да се тревожиш, че са ти взели гевречето. Ако ти вземат едно, ще ти върнат пет; ако ти вземат осем, ще ти дадат шестнадесет. Едно нищо и никакво нещо – само за пет пари, а ти причинява мъчение. Внимавайте, защото докато сме ту в радост, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва. Това прилича на думи, написани на морския бряг, които вълните заличават. На пътя ти е легнал някой камък; няма как да не се спънеш, ако се блъснеш в него, но ако го заобиколиш, няма нищо, вървиш си напред без сблъсъци. За посветените Животът е светъл, а за непосветените – тъмен. Непосветеният казва, че му е дотегнал вече животът, а посветеният казва, че се радва на Живота.
към текста >>

9. 7_16 ) Мъчение и страдание - Боян Боев (1883 – 1963)

МЪЧЕНИЕ И СТРАДАНИЕ
МЪЧЕНИЕ И СТРАДАНИЕ При частен разговор на Учителя стана въпрос за разликата между мъчение и страдание. Страданието не е последното. Има нещо по-страшно от страданието и то е мъчението. А и от мъчението има нещо още по-страшно. По-добре е да страдаш, отколкото да се измъчваш.
към текста >>

При частен разговор на Учителя стана въпрос за разликата между мъчение и страдание.
МЪЧЕНИЕ И СТРАДАНИЕ При частен разговор на Учителя стана въпрос за разликата между мъчение и страдание. Страданието не е последното. Има нещо по-страшно от страданието и то е мъчението. А и от мъчението има нещо още по-страшно. По-добре е да страдаш, отколкото да се измъчваш. Каква е разликата между мъчение и страдание?
към текста >>

Има нещо по-страшно от страданието и то е мъчението.
МЪЧЕНИЕ И СТРАДАНИЕ При частен разговор на Учителя стана въпрос за разликата между мъчение и страдание. Страданието не е последното. Има нещо по-страшно от страданието и то е мъчението. А и от мъчението има нещо още по-страшно. По-добре е да страдаш, отколкото да се измъчваш. Каква е разликата между мъчение и страдание? – При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен и не се ожесточаваш. Закон е, че страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил.
към текста >>

А и от мъчението има нещо още по-страшно.
МЪЧЕНИЕ И СТРАДАНИЕ При частен разговор на Учителя стана въпрос за разликата между мъчение и страдание. Страданието не е последното. Има нещо по-страшно от страданието и то е мъчението. А и от мъчението има нещо още по-страшно. По-добре е да страдаш, отколкото да се измъчваш. Каква е разликата между мъчение и страдание? – При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен и не се ожесточаваш. Закон е, че страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Мъчение е, когато слизаш надолу, към центъра на Земята, а страдание е, когато те извеждат навън.
към текста >>

Каква е разликата между мъчение и страдание?
При частен разговор на Учителя стана въпрос за разликата между мъчение и страдание. Страданието не е последното. Има нещо по-страшно от страданието и то е мъчението. А и от мъчението има нещо още по-страшно. По-добре е да страдаш, отколкото да се измъчваш. Каква е разликата между мъчение и страдание? – При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен и не се ожесточаваш. Закон е, че страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Мъчение е, когато слизаш надолу, към центъра на Земята, а страдание е, когато те извеждат навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. Ти си осъден за сто години – това е мъчение; осъден си за няколко години – това е страдание и след изминаването на тези години ще ти се отворят вратите и ще излезеш навън.
към текста >>

– При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен и не се ожесточаваш.
Страданието не е последното. Има нещо по-страшно от страданието и то е мъчението. А и от мъчението има нещо още по-страшно. По-добре е да страдаш, отколкото да се измъчваш. Каква е разликата между мъчение и страдание? – При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен и не се ожесточаваш. Закон е, че страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Мъчение е, когато слизаш надолу, към центъра на Земята, а страдание е, когато те извеждат навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. Ти си осъден за сто години – това е мъчение; осъден си за няколко години – това е страдание и след изминаването на тези години ще ти се отворят вратите и ще излезеш навън. Когато страдаш и роптаеш, това показва, че тези страдания си ги заслужил, те са плод на твоите минали погрешки.
към текста >>

Закон е, че страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил.
Има нещо по-страшно от страданието и то е мъчението. А и от мъчението има нещо още по-страшно. По-добре е да страдаш, отколкото да се измъчваш. Каква е разликата между мъчение и страдание? – При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен и не се ожесточаваш. Закон е, че страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Мъчение е, когато слизаш надолу, към центъра на Земята, а страдание е, когато те извеждат навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. Ти си осъден за сто години – това е мъчение; осъден си за няколко години – това е страдание и след изминаването на тези години ще ти се отворят вратите и ще излезеш навън. Когато страдаш и роптаеш, това показва, че тези страдания си ги заслужил, те са плод на твоите минали погрешки. А когато ги посрещаш с благодарност, това показва, че ти страдаш за другите като жертва.
към текста >>

Мъчение е, когато слизаш надолу, към центъра на Земята, а страдание е, когато те извеждат навън.
А и от мъчението има нещо още по-страшно. По-добре е да страдаш, отколкото да се измъчваш. Каква е разликата между мъчение и страдание? – При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен и не се ожесточаваш. Закон е, че страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Мъчение е, когато слизаш надолу, към центъра на Земята, а страдание е, когато те извеждат навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. Ти си осъден за сто години – това е мъчение; осъден си за няколко години – това е страдание и след изминаването на тези години ще ти се отворят вратите и ще излезеш навън. Когато страдаш и роптаеш, това показва, че тези страдания си ги заслужил, те са плод на твоите минали погрешки. А когато ги посрещаш с благодарност, това показва, че ти страдаш за другите като жертва. При страданието имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено.
към текста >>

При мъчението няма разрешение, а при страданието има.
По-добре е да страдаш, отколкото да се измъчваш. Каква е разликата между мъчение и страдание? – При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен и не се ожесточаваш. Закон е, че страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Мъчение е, когато слизаш надолу, към центъра на Земята, а страдание е, когато те извеждат навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. Ти си осъден за сто години – това е мъчение; осъден си за няколко години – това е страдание и след изминаването на тези години ще ти се отворят вратите и ще излезеш навън. Когато страдаш и роптаеш, това показва, че тези страдания си ги заслужил, те са плод на твоите минали погрешки. А когато ги посрещаш с благодарност, това показва, че ти страдаш за другите като жертва. При страданието имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква Надежда.
към текста >>

Ти си осъден за сто години – това е мъчение; осъден си за няколко години – това е страдание и след изминаването на тези години ще ти се отворят вратите и ще излезеш навън.
Каква е разликата между мъчение и страдание? – При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен и не се ожесточаваш. Закон е, че страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Мъчение е, когато слизаш надолу, към центъра на Земята, а страдание е, когато те извеждат навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. Ти си осъден за сто години – това е мъчение; осъден си за няколко години – това е страдание и след изминаването на тези години ще ти се отворят вратите и ще излезеш навън. Когато страдаш и роптаеш, това показва, че тези страдания си ги заслужил, те са плод на твоите минали погрешки. А когато ги посрещаш с благодарност, това показва, че ти страдаш за другите като жертва. При страданието имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква Надежда. Братът помоли: „Учителю, дайте ми материал за духовна работа.“
към текста >>

При страданието имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено.
Мъчение е, когато слизаш надолу, към центъра на Земята, а страдание е, когато те извеждат навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. Ти си осъден за сто години – това е мъчение; осъден си за няколко години – това е страдание и след изминаването на тези години ще ти се отворят вратите и ще излезеш навън. Когато страдаш и роптаеш, това показва, че тези страдания си ги заслужил, те са плод на твоите минали погрешки. А когато ги посрещаш с благодарност, това показва, че ти страдаш за другите като жертва. При страданието имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква Надежда. Братът помоли: „Учителю, дайте ми материал за духовна работа.“ Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата си и кажете: „Господи, искам да ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си Дух.“ Ще ви дам друга формула, която може да изговаряте през всяко време: „Господи, благослови ме, изпълни душата ми с Твоята Любов, да мога чрез нея да разреша задачите си.“ Ще ви дам и трета формула: „Господи, искам непреривен контакт с Теб.“
към текста >>

При мъчението нямаш никаква Надежда.
При мъчението няма разрешение, а при страданието има. Ти си осъден за сто години – това е мъчение; осъден си за няколко години – това е страдание и след изминаването на тези години ще ти се отворят вратите и ще излезеш навън. Когато страдаш и роптаеш, това показва, че тези страдания си ги заслужил, те са плод на твоите минали погрешки. А когато ги посрещаш с благодарност, това показва, че ти страдаш за другите като жертва. При страданието имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква Надежда. Братът помоли: „Учителю, дайте ми материал за духовна работа.“ Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата си и кажете: „Господи, искам да ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си Дух.“ Ще ви дам друга формула, която може да изговаряте през всяко време: „Господи, благослови ме, изпълни душата ми с Твоята Любов, да мога чрез нея да разреша задачите си.“ Ще ви дам и трета формула: „Господи, искам непреривен контакт с Теб.“
към текста >>

10. 7_19 ) Страданието е закон за концентриране - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом считаш, че едно мъчение не може да се премахне, ти не мислиш правилно.
Така седи в света Великото учение. Възможно е да дойде ден, когато страданието на човека напълно да изчезне. И това ще стане, щом Божественото вземе връх над човешкото – чак тогава ще бъдем мощни и силни. Има един метод за отстраняване на страданията: когато страдаш, да си кажеш, че ще направиш една услуга някому. Помисли за другите, помогни им, тогава и твоето страдание ще изчезне. Щом считаш, че едно мъчение не може да се премахне, ти не мислиш правилно. Всякога знай, че има оставена някъде една малка дупчица за излаз. Когато едно страдание дойде веднъж, то е на място. Дойде ли втори път същото страдание, то не е на място. Значи, не си почерпил поука от първото страдание. Във всичко човек трябва да вижда хубавата страна.
към текста >>

11. 7_20 ) Отношение към страданието - Боян Боев (1883 – 1963)

Предназначението на Живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, Радостта, Хармонията, Красотата и Свободата.
Този, Който е допуснал хиляди блага за теб, какво от това, че ти е дал и една малка неприятност за разрешаване? Един свещеник ми каза: „Като почнах да благодаря за страданията, те си отидоха.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Като обикнеш болестта, и тя си отива. Когато дойде страданието, трябва да благодарим за него, но това не ще означава, че ще се примирим. Не, ще се стараем да го отстраним, но додето то ни тъпче, ще бъдем благодарни и ще знаем, че ни възпитава, че ни пробужда, че ни чисти. Предназначението на Живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, Радостта, Хармонията, Красотата и Свободата. Някой може да каже: „Тогава не е ли по-добре да няма страдание, не може ли без страдание? “ На това ще се отговори така: първо, може без страдание, щом си чист. Щом си нечист, то ще те мачка; тогава страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти. Второ, може без страдание, ако не грешиш, ако не нарушаваш Божествените природни закони. При най-малко нарушение страданието идва като последствие, за да те научи да не грешиш.
към текста >>

12. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Мъчението става чрез насилие,трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от Любов.
Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него. Дейността на човека не бива да служи само за физическо укрепване или само за придобиване на известни познания и сръчности, или само за реализация на продуктите на труда, но тя трябва да бъде подходящ случай за изявление на Целия човек и за проява на онзи безмерно красив свят, който живее в него. Щом вътрешните заложби се изявят при човешката дейност, тогава трудът ще се одухотвори. А една от целите на окултизма е човек да влее духовен елемент в своята трудова дейност. 2. Кое дава стойност на труда Мъчението става чрез насилие,трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от Любов. Това, което човек влага от душата си в труда, му дава стойност и е без значение неговият вид – дали е физически, научен, философски, религиозен или художествен: стойността на труда се измерва с този душевен показател. Каквато и да е работата, човек се облагородява именно от вътрешния плам, който влага в нея. Чрез Любовта се издига цената на всяка постъпка. Преди всичко е важно дали проявената дейност е плод на любовен акт. Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид.
към текста >>

И когато културата на мъчението и тази на труда се превърнат в култура на работата, ще има условия да се реализират дълбоките възможности, скрити в човешката душа.
С неговото проявление пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки човек – и у най-посредствения наглед, се крият таланти, които сам той не подозира. Възвишеното живее и работи у всеки, затова човек има безгранични възможности. Но за да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда и това е средата на Любовта. И когато културата на мъчението и тази на труда се превърнат в култура на работата, ще има условия да се реализират дълбоките възможности, скрити в човешката душа. Всяка душа има свой особен тон – всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл. Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството. Ако имаме знания и ги даваме на околните от Любов, то ще се наредят условия да получим още по-големи; същото важи и за всички други области на живота. 5. Друг природен закон – вложете Любов В една работа, ако искате да сполучите, вложете Божествена мисъл.
към текста >>

От мъчение и труд човек ще се издигне до работа.
Влезем ли в съприкосновение с тяхното поле на дейност, тогава явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действа съзнанието на тези същества. Всичко това те го правят от Любов към Първичната Причина – те служат на Бога. Учителя казва: „Човешката личност е отражение на Бога.“ Тези същества обичат Божественото в нас. Те не очакват нищо от нас, а само дават – научили са, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Животът, който имат, ние се стремим към него. От мъчение и труд човек ще се издигне до работа. Работата, това ново направление на труда за нас, всъщност лежи в основата на Космичния живот. Този начин на дейност не е нещо необикновено, напротив – то е нормалното, естественото в живота на Вселената и е влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото Битие. Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот. Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Първичната Причина.
към текста >>

Когато човек премине от мъчение и труд към работа, той вече в дейността си се приближава до Светлите същества.
Човешката душа е проекция на Първичната Причина. И еволюцията се състои в прогресиращата степен на проявата на Божественото чрез нас. 14. Новият начин на дейност разширява съзнанието Трябва да събудим свръхсъзнанието у нас. Съществува закон: когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас. Когато човек премине от мъчение и труд към работа, той вече в дейността си се приближава до Светлите същества. И понеже съзнанието му е в хармония с тях, той може да влезе и в съзнателна връзка с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителя казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза във връзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш във връзка с всички сьщества, които се съмняват, но ако имаш вяра – свързваш се с вярващите.“ Влизането на човека в общение с всички добри хора и напреднали същества, въз основа на този закон, му дава сила и представлява тил, вътрешна опора. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина.
към текста >>

Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата – Божественото.
Учителя казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза във връзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш във връзка с всички сьщества, които се съмняват, но ако имаш вяра – свързваш се с вярващите.“ Влизането на човека в общение с всички добри хора и напреднали същества, въз основа на този закон, му дава сила и представлява тил, вътрешна опора. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата – Божественото. Всъщност днес в много редки случаи душата се проявява. Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността. Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем. Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот.
към текста >>

13. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата.
Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите. Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството.
към текста >>

14. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

С три неща се започва животът: мъчение, труд и работа.
Така е навсякъде, даже и за птиците важи същият закон. Значи, ако посеете на българската нива Божественото семе, ще имате резултат. Общественикът: Ще се опитаме в това и ще дохождаме по-често при Вас да черпим вдъхновение и светлина. Да, ще започнем да работим в това направление. Трябва да се образува една школа, в която българите да се учат, и така да се просветят отвътре, че да съединят физическото, духовното и Божественото. С три неща се започва животът: мъчение, труд и работа. Хората са минали през мъчението, излезли са от него и сега навлизат в труда. И щом излязат от областта на труда, ще влязат в областта на работата, на разумната дейност – тогава ще бъдат свободни. Новите идеи трябва да се представят пред хората, а те, както ги разберат, така да ги приемат. Това е естествен процес, като храненето – и най-малките знаят как да се хранят. На хората им стига да им се даде здрава храна и да се оставят да разберат новото така, както те са способни.
към текста >>

Хората са минали през мъчението, излезли са от него и сега навлизат в труда.
Значи, ако посеете на българската нива Божественото семе, ще имате резултат. Общественикът: Ще се опитаме в това и ще дохождаме по-често при Вас да черпим вдъхновение и светлина. Да, ще започнем да работим в това направление. Трябва да се образува една школа, в която българите да се учат, и така да се просветят отвътре, че да съединят физическото, духовното и Божественото. С три неща се започва животът: мъчение, труд и работа. Хората са минали през мъчението, излезли са от него и сега навлизат в труда. И щом излязат от областта на труда, ще влязат в областта на работата, на разумната дейност – тогава ще бъдат свободни. Новите идеи трябва да се представят пред хората, а те, както ги разберат, така да ги приемат. Това е естествен процес, като храненето – и най-малките знаят как да се хранят. На хората им стига да им се даде здрава храна и да се оставят да разберат новото така, както те са способни. Даде ли се светлина на този народ, и онова, което е насъбрано в душата му, само ще се организира.
към текста >>

15. 98) Същинският човек - Боян Боев (1883 – 1963)

Като познаваш Бога, там е и раят, а като не го познаваш, там е мъчението.
Всички чувстват, че иде един преврат в света. Някои от вас ги е страх да не ги повикат горе. Ако ви повикат, то ще е, за да работите. Не е лошо човек да си замине от този земен свят, но трябва да отиде на своето местоназначение. Навсякъде, кьдето е Бог, е Царството Божие. Като познаваш Бога, там е и раят, а като не го познаваш, там е мъчението. Вие сте готови. Толкова време сте се учили. В бъдеще хората ще живеят в тела, които няма да умират.
към текста >>

16. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

Можете да изнесете някаква тема, като се имат предвид трите свята – физически, духовен и Божествен, например темата „Мъчение, труд и работа“.
А има неща, които не могат днес да се изнесат пред света – дълбокото е само за посветени. Като отидете да работите в света, най-първо се вдълбочете, за да видите какво и как ще говорите. Казано е: „Духът ще ви научи какво да говорите“, но същевременно човек трябва да учи, да се развива, да натрупва знания и като дойде случаят, той веднага ще съобрази какво да изнесе. Ученикът трябва отвътре да знае къде да отиде, с кой човек да се срещне и какво да каже. Ако е нужно да изнесете беседа, можете да говорите за влиянието на светлината върху човешкия организъм, за новото направление на хигиената, за водни процедури и екскурзии през лятото, или за влиянието на храната – месна и растителна. Можете да изнесете някаква тема, като се имат предвид трите свята – физически, духовен и Божествен, например темата „Мъчение, труд и работа“. Ще ви дам една задача: изберете тема, над която да работите, и направете разбор на над шестнадесет неделни беседи, като разглеждате по какво се схождат и по какво се отличават, изведете цялостен текст по темата. За да може да се предаде Божественото учение на хората, трябва да се избере и подходящ метод.
към текста >>

17. 104) Ще се вдигнем малко по-високо - Боян Боев (1883 – 1963)

А мъчениците, като претърпяха мъчението, ликвидираха с кармата си.
Светът е създаден за бъдещите хора, които идат. Когато светлите същества се проявят, светът ще се уреди и в техните години ще има изобилие, ще има умерен климат и ще се забравят земетресенията, градушките. И лошите хора ще се стопят като сняг, а добрите ще растат като малки семенца. Знаете ли защо страдаха мъчениците? Тези, които ги мъчеха, бяха мъчени от тях в миналото. А мъчениците, като претърпяха мъчението, ликвидираха с кармата си. Черната ложа иска да разруши сегашната култура и хората да почнат пак наново. Стане ли това, човечеството ще се приспи за хиляди години и после ще почне наново. Докато Бялата ложа не иска да се разрушава сегашната култура и да се приспива човешкото съзнание, но то да просветне. Сега е голямата борба между Черната и Бялата ложа. Сега иде конникът с белия кон и ще върже змея с вериги, за да стане Волята Божия.
към текста >>

18. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Такава механизирана дейност спира проявата на всички дарби и способности на човешкия дух, и човешкият живот става мъчение - нерадостен и досаден.
Само такъв труд има образователно значение. За да бъде детският труд вършен по вътрешна свободна подбуда, детето трябва да бъде подбудено към дейност от любовта. Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговата природа. Тогава тя е свободен творчески акт, а всяка дейност, която не е подбудена от любовта, нейде от тия глъбини. Мнозина работят механически, без да вложат любовта в своя труд, и по този начин заглъхват най-ценните сили на техните души, и те се лишават от избора на истинската радост. Такава механизирана дейност спира проявата на всички дарби и способности на човешкия дух, и човешкият живот става мъчение - нерадостен и досаден. Ето защо, за да се внесе един светъл лъч в днешната механизирана култура, трябва във всеки наш акт, във всяка наша дейност да участва любовта. Учителят казва: „Има три вида дейност - мъчение, труд и работа. Мъчението става чрез насилие, трудът произтича от дълга, а работата се върши от любов. Мъчението сме минали. Сега сме в труда.
към текста >>

Учителят казва: „Има три вида дейност - мъчение, труд и работа.
Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговата природа. Тогава тя е свободен творчески акт, а всяка дейност, която не е подбудена от любовта, нейде от тия глъбини. Мнозина работят механически, без да вложат любовта в своя труд, и по този начин заглъхват най-ценните сили на техните души, и те се лишават от избора на истинската радост. Такава механизирана дейност спира проявата на всички дарби и способности на човешкия дух, и човешкият живот става мъчение - нерадостен и досаден. Ето защо, за да се внесе един светъл лъч в днешната механизирана култура, трябва във всеки наш акт, във всяка наша дейност да участва любовта. Учителят казва: „Има три вида дейност - мъчение, труд и работа. Мъчението става чрез насилие, трудът произтича от дълга, а работата се върши от любов. Мъчението сме минали. Сега сме в труда. А трябва да се издигнем от него към работата.” Детето трябва да се подготви за новите форми на дейност, за новото, което иде в човешката култура. Повечето постъпки на днешния човек не изхождат от висшето му духовно естество.
към текста >>

Мъчението става чрез насилие, трудът произтича от дълга, а работата се върши от любов.
Тогава тя е свободен творчески акт, а всяка дейност, която не е подбудена от любовта, нейде от тия глъбини. Мнозина работят механически, без да вложат любовта в своя труд, и по този начин заглъхват най-ценните сили на техните души, и те се лишават от избора на истинската радост. Такава механизирана дейност спира проявата на всички дарби и способности на човешкия дух, и човешкият живот става мъчение - нерадостен и досаден. Ето защо, за да се внесе един светъл лъч в днешната механизирана култура, трябва във всеки наш акт, във всяка наша дейност да участва любовта. Учителят казва: „Има три вида дейност - мъчение, труд и работа. Мъчението става чрез насилие, трудът произтича от дълга, а работата се върши от любов. Мъчението сме минали. Сега сме в труда. А трябва да се издигнем от него към работата.” Детето трябва да се подготви за новите форми на дейност, за новото, което иде в човешката култура. Повечето постъпки на днешния човек не изхождат от висшето му духовно естество. При тях не е засегнат целият човек.
към текста >>

Мъчението сме минали.
Мнозина работят механически, без да вложат любовта в своя труд, и по този начин заглъхват най-ценните сили на техните души, и те се лишават от избора на истинската радост. Такава механизирана дейност спира проявата на всички дарби и способности на човешкия дух, и човешкият живот става мъчение - нерадостен и досаден. Ето защо, за да се внесе един светъл лъч в днешната механизирана култура, трябва във всеки наш акт, във всяка наша дейност да участва любовта. Учителят казва: „Има три вида дейност - мъчение, труд и работа. Мъчението става чрез насилие, трудът произтича от дълга, а работата се върши от любов. Мъчението сме минали. Сега сме в труда. А трябва да се издигнем от него към работата.” Детето трябва да се подготви за новите форми на дейност, за новото, което иде в човешката култура. Повечето постъпки на днешния човек не изхождат от висшето му духовно естество. При тях не е засегнат целият човек. А трудът ще стане ценен образователен фактор, само когато при него бъде засегнат целият човек.
към текста >>

Ето защо, когато културата на мъчението и труда се превърне в култура на „работата”, ще има условия да се проявят заложбите, които се крият в човешката душа.
Тогава животът става по-изобилен, идват идеи, идва подем. Човек чрез този вид труд се издига на една по-висока степен на съзнание. В човек се крият много спящи таланти и дарби. За да се проявят, трябва благоприятна среда. Такава среда е дейната любов. Ето защо, когато културата на мъчението и труда се превърне в култура на „работата”, ще има условия да се проявят заложбите, които се крият в човешката душа. * * * Пита се, по кой начин детската дейност може да се издигне и да стане свободен, творчески, любовен акт? Това може да стане по няколко начина: а/ Трудът трябва да има за подбуда детската любознателност. Детето се интересува от всичко, пита за всичко.
към текста >>

19. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята Божия; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си.
Ще проучавате беседите поред от първа серия, школните лекции на Общия клас, носле - Младежкия клас, рилските, съборните беседи и така - наред, по години. Това е грамадна работа, но човек не трябва да се плаши. В тетрадките ще отделите най-много място за любовта. Веднъж Учителят каза така: „За Любовта аз още не съм ви говорил." Ние Го запитахме как да разбираме това, когато в беседите се говори най-много за любовта. Тогава Той каза: „Вярно е, но за самата Любов аз не съм говорил, а само за нейните дарове." Друг отдел ще бъде за мъдростта. Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята Божия; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си. В тетрадката да има графа, в която да се означава томът и страницата на беседата, в която се разглежда темата. 03.04.1948 г., Изгрев
към текста >>

20. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: "Господи, прости им!
Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него. Това е една много красива задача." Сега ще дам избрани мисли от Учителя за Христа. "Няма друг такъв характер като Христа. Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: "Господи, прости им! " Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е пратил на земята да изпълни волята Му, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: "Отец ми живее в мене и аз в Него." Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: "Отивам да ви приготвя място." Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни.
към текста >>

21. Закон за постижения - Боян Боев (1883 – 1963)

Вън от Любовта има само терзание и мъчение.
Не можеш да постигнеш нещо, ако нямаш Любов, и да постигнеш, ще го изгубиш. В онзи свят, в който отивате, искат да бъдете подготвени. Ще отидете като ученици, които са завършили отделенията, за да учите по-нататък. Но ако не сте подготвени, ще ви върнат назад. Те са толкова благородни, може да ви оставят като слушатели, но вие ще кажете: „Не разбирам" - и тогава те ще ви върнат пак на Земята. Вън от Любовта има само терзание и мъчение. Всички други учения, с които се храни човек, приличат на мухлясал хляб. Любовта е светлина, която излиза от Бога. Тя не е нещо, което може да се складира. Като слиза, като минава през тебе, в същия момент трябва да я изявиш. Любовта е път, тя води към всички постижения, за които човешката душа копнее.
към текста >>

22. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние желаем да излезем от мъчението и да почнем да се трудим, а после ще дойдем и до работата.
ТрябВа постоянно да познаваме Бога, Все повече и повече. То е многократен процес. Това е крайното, към което се стремим. Също така и изразът „Бъдете съвършени" обозначава многократен процес. Съвременните хора още не живеят, те сега се мъчат. Ние желаем да излезем от мъчението и да почнем да се трудим, а после ще дойдем и до работата. Сега иде една обща пролет, една обща духовна вълна, която ще засегне всички. Само че, които са по-напредна-ли, ще имат повече условия за напредък. Но всички ще придобият нещо. Тази вълна вече се чувства. В целия свят има събудени души.
към текста >>

23. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил.
Страданията са граница за преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Страданията правят човека по-чувствителен и тогава той възприема и разбира любовта. Страданията чистят човека, те са път към любовта. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме. Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Причините за страданията са:
към текста >>

24. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво.
Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава.
към текста >>

25. 35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз говоря за страданието, а не за мъчението.
Трябва да прекараш 100 скърби, за да можеш да издържиш и разбереш една истинска радост. Страданието е приготовление за радостта. Като минеш 99 страдания, тогава стотното преживяване ще бъде радостта. Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението. – Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент?
към текста >>

– Каква е разликата между страданието и мъчението?
Страданието е приготовление за радостта. Като минеш 99 страдания, тогава стотното преживяване ще бъде радостта. Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението. – Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент? – Сега нека да се приложи любовта.
към текста >>

– При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън.
Като минеш 99 страдания, тогава стотното преживяване ще бъде радостта. Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението. – Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент? – Сега нека да се приложи любовта. Да дойдем до оная любов, в която няма никакъв примес.
към текста >>

При мъчението няма разрешение, а при страданието има.
Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението. – Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент? – Сега нека да се приложи любовта. Да дойдем до оная любов, в която няма никакъв примес. Тая любов като отиде при мъртвия, той възкръсва.
към текста >>

При мъчението няма отворена врата, а при страданието има.
Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението. – Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент? – Сега нека да се приложи любовта. Да дойдем до оная любов, в която няма никакъв примес. Тая любов като отиде при мъртвия, той възкръсва. Като отиде при бедния, той става богат.
към текста >>

26. 40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Има три вида дейност: мъчение, труд и работа.
Те трябва да образуват едно цяло. Ние живеем механически. Ние сме механизирали нашата дейност. Във всеки наш акт, във всяка наша дейност трябва да участвуват и трите свята. Главата отговаря на божествения живот, белият дроб и сърцето – на духовния, а стомахът – на физическия. Има три вида дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението сме минали. Сега сме в труда. Трябва да минем от труда към работата. А работата е дейност, вдъхновена от любовта. Единствената сила, която може да оправи всички работи, е любовта.
към текста >>

Мъчението сме минали.
Ние живеем механически. Ние сме механизирали нашата дейност. Във всеки наш акт, във всяка наша дейност трябва да участвуват и трите свята. Главата отговаря на божествения живот, белият дроб и сърцето – на духовния, а стомахът – на физическия. Има три вида дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението сме минали. Сега сме в труда. Трябва да минем от труда към работата. А работата е дейност, вдъхновена от любовта. Единствената сила, която може да оправи всички работи, е любовта. Тя ще научи хората, как да работят.
към текста >>

27. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: “Господи, прости им!
Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него. Това е една много красива задача.” Сега ще дам избрани мисли от Учителя за Христа. “Няма друг такъв характер като Христа. Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: “Господи, прости им! ” Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е пратил на земята да изпълни волята Му, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: “Отец ми живее в мене и аз в Него.” Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: “Отивам да ви приготвя място.” Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни.
към текста >>

28. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята Божия; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си.
Ще проучавате беседите поред от първа серия, школните лекции на Общия клас, носле - Младежкия клас, рилските, съборните беседи и така - наред, по години. Това е грамадна работа, но човек не трябва да се плаши. В тетрадките ще отделите най-много място за любовта. Веднъж Учителят каза така: „За Любовта аз още не съм ви говорил.” Ние Го запитахме как да разбираме това, когато в беседите се говори най-много за любовта. Тогава Той каза: „Вярно е, но за самата Любов аз не съм говорил, а само за нейните дарове.” Друг отдел ще бъде за мъдростта. Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята Божия; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си. В тетрадката да има графа, в която да се означава томът и страницата на беседата, в която се разглежда темата. 03.04.1948 г., Изгрев
към текста >>

29. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

114. Мъчение, труд, работа
109. Опознаване 110. Пътят на постиженията 111. Музиката в Природата 112. Красотата 113. Безкористие 114. Мъчение, труд, работа 115. Социалният проблем 116. Учителят за България 117. Подмладяване 118. Служене 119. Малките братя
към текста >>

30. 017 РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек е дошъл до сегашното си развитие благодарение на мъчението и страданията Те подготвят човека за Любовта.
В тях се крият опасностите, при които човек се развива. Плод на тези страдания са подтиците, които го карат да расте. На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото е нужно в развитието на неговата душа. Страданията не са произволни. Като говоря за тях, разбирам разумните страдания. Човек е дошъл до сегашното си развитие благодарение на мъчението и страданията Те подготвят човека за Любовта.
към текста >>

31. 073 БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК - Боян Боев (1883 – 1963)

Вместо Любовта, хората са турили закона, парите, мъчението, насилието.
Любовта ще донесе соковете на Новата Култура. Тя ще донесе материал, който да отговаря на формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Когато дойде тази Велика Култура, хората ще имат такава свобода, каквато първоначално Бог им е дал. Културата, в която не се образува връзка на Любов между хората, не е още истинска култура. Вместо Любовта, хората са турили закона, парите, мъчението, насилието. В бъдещия порядък парите ще слугуват на Любовта, силата ще слугува на Любовта, всичко ще слугува на Любовта. Тя ще ги научи какво да правят. Любовта е лост на всичко, тя изглежда най-малката сила, но в същност е най-великата Сила. Ако вие можехте да погледнете в света на Напредналите Същества! Вие сега сте в едно грешно човечество, но сте били в едно човечество, което не е грешило, и което иска да вземе участие в уреждането на живота на днешното човечество.
към текста >>

32. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА – По отношение на подбудителните причини, различаваме три вида дейност: първо, мъчение - то значи – да работиш по насилие. Това значи, да слизаш надолу. Второ, труд - значи да работиш за заплата, да излезеш от гъстата материя и да отидеш нагоре. Трето, работа - това е дейност по свобода, от Любов. Работата - това е истинската култура.
към текста >>

– По отношение на подбудителните причини, различаваме три вида дейност: първо, мъчение - то значи – да работиш по насилие.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА – По отношение на подбудителните причини, различаваме три вида дейност: първо, мъчение - то значи – да работиш по насилие. Това значи, да слизаш надолу. Второ, труд - значи да работиш за заплата, да излезеш от гъстата материя и да отидеш нагоре. Трето, работа - това е дейност по свобода, от Любов. Работата - това е истинската култура. Трудът - това е приготовление за културата.
към текста >>

Преди малко казах, че по отношение на подтика към труда, имаме три вида дейност: мъчение, труд и работа.
Това е, когато човек жертва себе си за другите. Защото човек може да жертва самия себе си. Така е сторил Христос. Но това са висши работи, които всеки не може да разбере в тяхната пълнота. Новото, което идва в света, е работа с Любов. Преди малко казах, че по отношение на подтика към труда, имаме три вида дейност: мъчение, труд и работа. За нагледност, същата идея ще изложа по следния начин. Има три подтика за дейност: законът, парите и Любовта. Първият подтик е законът. Когато работиш по закон, там няма свобода. Когато работиш за пари, ти си по-свободен.
към текста >>

Който е в мъчението, да премине към труда.
Един пример за работа: отива музикант в една болница. Свири на болните, не иска възнаграждение - от милост отива. Художникът излага картини за повдигане на духа на болните, без да иска възнаграждение. Днес имаме труд, но нямаме още работа. Работата ще бъде великата задача за бъдещото поколение. Който е в мъчението, да премине към труда. Който е в труда, да премине към работата. И най-малката служба, и най-малката работа, вършена от Любов, добива висша ценност. Любовта трябва да бъде подтик на всяко нещо. Има един мистичен разказ: в древността един цар, който се разхождал в градината си, набрал кошница с череши. Настигнало го едно дете и му казва: „Можеш ли да ми продадеш?
към текста >>

Тогава, от мъчението и труда, ще влезем в работата.
Само когато човек работи по Любов, е свободен. Свободата се добива, когато човек служи на Бога с Любов. Вие често служите на други същества, които не са направили нищо за вас. Защо тогава да не служите на Бога, който е направил всичко за вас, който всичко ви е дал? Всички трябва да станем доброволно слуги. Тогава, от мъчението и труда, ще влезем в работата. Мъчението и трудът са карма, а Любовта е дихарма. ''Една сестра попита:'' – Ние в кой от двата закона сме? – Вие сте в дихармата. Когато хората дойдат да живеят в новото разбиране, предварително ще им плащат.
към текста >>

Мъчението и трудът са карма, а Любовта е дихарма.
Свободата се добива, когато човек служи на Бога с Любов. Вие често служите на други същества, които не са направили нищо за вас. Защо тогава да не служите на Бога, който е направил всичко за вас, който всичко ви е дал? Всички трябва да станем доброволно слуги. Тогава, от мъчението и труда, ще влезем в работата. Мъчението и трудът са карма, а Любовта е дихарма. ''Една сестра попита:'' – Ние в кой от двата закона сме? – Вие сте в дихармата. Когато хората дойдат да живеят в новото разбиране, предварително ще им плащат. Когато ябълката ти дава своя плод, тя ти казва: „Изяж ме и посей моите семена.”
към текста >>

Такава дейност не е мъчение, не е труд.
Като го полееш, ти си му направил едно добро. Това добро на Господа си го направил. И растението ще ти благодари. Те чувстват нещата. Няма по-хубаво нещо от работата за Господа. Такава дейност не е мъчение, не е труд. Сегашният социален строй е мъчение. Само когато обичаш, ти служиш. Другото е насилие. Бог не създаде господари и слуги, но човеци, които да живеят братски. Господари и слуги - това са човешки измислици.
към текста >>

Сегашният социален строй е мъчение.
Това добро на Господа си го направил. И растението ще ти благодари. Те чувстват нещата. Няма по-хубаво нещо от работата за Господа. Такава дейност не е мъчение, не е труд. Сегашният социален строй е мъчение. Само когато обичаш, ти служиш. Другото е насилие. Бог не създаде господари и слуги, но човеци, които да живеят братски. Господари и слуги - това са човешки измислици. Всички хора са братя и сестри с чисти, свободни отношения.
към текста >>

33. Пътят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Като майка тя с мъчение ще роди шестата раса.
Англосаксонците са волеви. Единичният живот е развит у тях. Най-религиозни са евреите и славяните. Понеже българите са от славянски произход, те са били всички религиозни, но тъй като в българите има примеси от други народи, затова някои българи не са религиозни. Нашата раса сега, като ражда шестата раса, ще бъде будна при раждането. Като майка тя с мъчение ще роди шестата раса. А по-рано всяка раса е раждала новата раса несъзнателно. Бъдещето, което шестата раса ще донесе, е това, което човек не е сънувал. Ще живеят в хигиенични къщи. Ще живеят по любов. Старите няма да остаряват.
към текста >>

34. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да правим разлика между мъчение и страдание.
Любовта се проявява само чрез страдание. Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Човек хиляди години страда, за да опита един момент от любовта. Дойде ли любовта в човека, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония. Трябва да правим разлика между мъчение и страдание. Каква е разликата между тях? При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен, не се ожесточаваш. Законът е: Страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. При страданията имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква надежда.
към текста >>

При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен, не се ожесточаваш.
Човек хиляди години страда, за да опита един момент от любовта. Дойде ли любовта в човека, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония. Трябва да правим разлика между мъчение и страдание. Каква е разликата между тях? При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен, не се ожесточаваш. Законът е: Страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. При страданията имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква надежда. Страданията подготвят човека, те са подготвителен период. А радостта е изложена на картина, на показ, всичко е хубаво.
към текста >>

Законът е: Страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил.
Дойде ли любовта в човека, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония. Трябва да правим разлика между мъчение и страдание. Каква е разликата между тях? При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен, не се ожесточаваш. Законът е: Страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. При страданията имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква надежда. Страданията подготвят човека, те са подготвителен период. А радостта е изложена на картина, на показ, всичко е хубаво. Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма радостта, която иде след това.
към текста >>

При страданията имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено.
Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония. Трябва да правим разлика между мъчение и страдание. Каква е разликата между тях? При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен, не се ожесточаваш. Законът е: Страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. При страданията имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква надежда. Страданията подготвят човека, те са подготвителен период. А радостта е изложена на картина, на показ, всичко е хубаво. Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма радостта, която иде след това. Когато се намираш в страдание, в голямо изпитание, кажи си:“О, тъмна нощ, която подготвяш светлия ден, който иде!
към текста >>

При мъчението нямаш никаква надежда.
Трябва да правим разлика между мъчение и страдание. Каква е разликата между тях? При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен, не се ожесточаваш. Законът е: Страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. При страданията имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква надежда. Страданията подготвят човека, те са подготвителен период. А радостта е изложена на картина, на показ, всичко е хубаво. Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма радостта, която иде след това. Когато се намираш в страдание, в голямо изпитание, кажи си:“О, тъмна нощ, която подготвяш светлия ден, който иде! “ Когато почнем да разбираме страданията, те ще се превърнат в радост.
към текста >>

Защото предназначението на живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, радостта, хармонията, красотата, свободата.
9. Един свещеник ми каза:“Като почна да благодаря за страданията, те си отиват.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Когато дойде страданието, трябва да благодариш за него. Но това не ще каже, че си се примирил с него. Не, ще се стараем да го отстраним, но догдето то ни тъпче, ще бъдем благодарни, че ни възпитава, че ни подбужда, че ни чисти. Значи едновременно като бъдете благодарни на страданието, догдето ви е на гости, ще се стараете да се освободите от него. Защо? Защото предназначението на живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, радостта, хармонията, красотата, свободата. Някой може да каже:“Тогава не е ли по-добре да няма страдание, не може ли без страдание? “ На това може да се отговори така: Може без страдание, щом си чист. Щом си нечист, ще те мачкат. Тогава страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти.
към текста >>

35. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Мъчението е последица, трудът е средно стъпало, а служенето на.
Той остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в живота. Има няколко степени на съзнание у хората. Христос казва: Всичко да се даде на Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога. Мойсей казва само 1/10 да се даде на Бога. А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото. Мъчението е последица, трудът е средно стъпало, а служенето на. Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето? Служенето е да работи човек любовта да се разпространи. Хората, като започнат да обичат Бога, ще започнат да работят, както Той работи. Всички страдания произтичат от това, че ние не сме турили идеята да служим на Бога (Господа), да работим за Него.
към текста >>

36. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И животът му няма да бъде мъчение и труд, но радост и песен.
А за да бъде свързан с Бога, човек трябва да има устойчива вяра като диаманта. Но преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своите ближни, да има вяра в Божественото, което работи във всеки човек. "Така че, философията на Живота седи в това, човек да поддържа връзката си с Бога. А това значи да е в хармония с целия Космос. И тогава силите на Космоса, които са сили на Бога, ще действат хармонично в него, както в неговото тяло, така и в неговото съзнание, в неговата душа, в неговото сърце и в неговия ум. И животът му няма да бъде мъчение и труд, но радост и песен. Това значи човек да се отрече от старото, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Това е подразбирал Христос, когато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща си, от братята и сестрите си - да се отрече човек от стария живот на греха и робството и да влезе в новия живот на Свободата. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде денят за заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря с тях, взема писма до близките им от Онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, където е живял". Такава е философията на Живота според Христовото учение, което е учение на Синовете Божии, на Белите Братя.
към текста >>

37. XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този период на мъчение ще продължи докато се откаже от земните си желания.
Ако животът на Христа не бе се съединил с този на Земята, ако Христовата сила не бе се вляла в аурата на Земята, всичко, което се развива в астралното тяло през време на Земната еволюция, на би могло да се пренесе върху етерното тяло. Така онези, които се затварят за Христовия Принцип, се лишават от способността да работят над своето етерно тяло и няма да могат да постигнат целта на Земната еволюция. По този начин върху Земята, както вече казах, ще се явят два вида хора - едните, които са дали възможност на Христа да се всели в техните души и заедно с това добиват възможност да работят за преобразяването на своето астрално тяло и за отпечатването на това, което е изработено в него върху етерното тяло, и други - които са се затворили за Христовия Принцип и са изгубили възможността да трансформират астралното си тяло и да го отпечатат върху етерното тяло, те няма да имат власт над етерното си тяло. И когато Земята се превърне в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби материалното си тяло, което той е считал като единствена реалност, отъждествявайки го със самия себе си; тогава човек ще остане без физическо тяло, чрез което е задоволявал своите желания и страсти, както при смъртта. И както човек след смъртта, който не е превъзмогнал своите низши страсти и желания, изпитва непреодолимо желание да ги задоволи, от което преживява ужасни страдания, такова ще бъде и състоянието на човека, когато изгуби тялото си, когато Земята се трансформира и той не е трансформирал своето астрално тяло. Този период на мъчение ще продължи докато се откаже от земните си желания. Последното раждане на човека върху тази Земя, преди тя да се трансформира, при последната смърт, която ще преживее, е това, което Апокалипсисът нарича първа смърт. За тези, които са дали място на Христа в себе си, това не ще представя никаква трудност. Те няма да преживеят никаква мъка. Те ще видят физическото тяло да се откъсва и да пада от тях, както пада една кора от дърво. От този момент насетне етерното тяло става съществена част от човешкото същество.
към текста >>

38. 12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята - Влад Пашов (1902- 1974)

Това се постига по два начина: първо, завършилият своята човешка еволюция, изпълнен с любов и съчувствие, се отрича от принадлежащото му право, от красотата и блаженството в небесните сфери, след което слиза в мястото на мъчението, във вечния огън, мрака и страданието, за да цери, поучава и да съветва.
Достигнал до тази фаза, означена от дванадесетия Аркан. ученикът може още по-свободно да пътува из духовните светове и вече в него се явява желание да помага на страдащите във вечния огън духове. Когато се яви това чувство и желание у ученика, неговият дух-ръководител му казва: Блажен е този, който има милост и е готов да пожертва своята личност, за да помогне на страдащите. От жертви е съставена веригата, чрез която смъртните ще бъдат изтеглени от бедствията си. А Любовта е онова, което подтиква най-просветените духове към жертва за страдащите. Това се постига по два начина: първо, завършилият своята човешка еволюция, изпълнен с любов и съчувствие, се отрича от принадлежащото му право, от красотата и блаженството в небесните сфери, след което слиза в мястото на мъчението, във вечния огън, мрака и страданието, за да цери, поучава и да съветва. Или второ, подтикнат и преизпълнен от любов, издигнатият дух пожелава, въпреки че той няма нужда вече от това за своето развитие, да се роди като човек, който много ще страда през това си прераждане, но да понася всичко с търпение и с прощение. Така той получава възможност да пречисти страдащите духове, да превъзмогва злото и доброто, и да просвети тъмнината със светлината, която носи в себе си и се моли за престъпилите Закона. В Божествения свят този Аркан представя изявения Закон, Божественото наказание. В умствения свят — поуката за дълг чрез репресии, безумието и неговите производни, виновните и престъпни мисли. Във физическия свят - човешкото наказание, изтезанието, телесното мъчение, непрекъснатите пленничества, насилствената смърт или доброволно приетата смърт.
към текста >>

Във физическия свят - човешкото наказание, изтезанието, телесното мъчение, непрекъснатите пленничества, насилствената смърт или доброволно приетата смърт.
Това се постига по два начина: първо, завършилият своята човешка еволюция, изпълнен с любов и съчувствие, се отрича от принадлежащото му право, от красотата и блаженството в небесните сфери, след което слиза в мястото на мъчението, във вечния огън, мрака и страданието, за да цери, поучава и да съветва. Или второ, подтикнат и преизпълнен от любов, издигнатият дух пожелава, въпреки че той няма нужда вече от това за своето развитие, да се роди като човек, който много ще страда през това си прераждане, но да понася всичко с търпение и с прощение. Така той получава възможност да пречисти страдащите духове, да превъзмогва злото и доброто, и да просвети тъмнината със светлината, която носи в себе си и се моли за престъпилите Закона. В Божествения свят този Аркан представя изявения Закон, Божественото наказание. В умствения свят — поуката за дълг чрез репресии, безумието и неговите производни, виновните и престъпни мисли. Във физическия свят - човешкото наказание, изтезанието, телесното мъчение, непрекъснатите пленничества, насилствената смърт или доброволно приетата смърт. В хороскопа този Аркан съветва: Отдай себе си за другите. това е Божествен Закон, но не очаквай признателност от хората. Дръж винаги душата си готова да се отчете към Вечния, защото една неочаквана и насилствена смърт поставя своите примки на твоя път. Но ако светът посяга на твоя живот, не издъхвай, без да простиш на своите неприятели. Този, който не прощава, се хвърля във Вечността, въоръжен с нож и се изгубва в нея, като потъва в своята собствена самота и омраза.
към текста >>

39. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По такъв начин целокупният живот ще се одухотвори и трудът и работата ще бъдат приятни занимания, а не мъчение.
Такива са накратко социалните възгледи на богомилите — общочовешко братство, на равни и свободни братя-човеци, където няма никакво насилие, никаква частна собственост, където няма гладни и унижени, където няма невежи и изостанали в културно и духовно отношение хора. Културните блага, както и материалните, са били общо достояние на всички. С една дума те са се стремили да реализират Царството Божие на Земята, като преди всичко преобразят и преродят отделния човек чрез своето учение, което е учение, приложимо във всички области на живота. Те са искали Любовта да проникне във всички области на живота и да бъде ръководна сила, ръководен Принцип във всичките им отношения, в целокупния им живот. Любовта да бъде подтик и основа във всяка работа. По такъв начин целокупният живот ще се одухотвори и трудът и работата ще бъдат приятни занимания, а не мъчение. Към това са се стремили богомилите, да направят живота приятен и щастлив чрез приложение на Любовта. Ще приведа мнението на Христо Досев за социалните възгледи на богомилите. Той разсъждава по следния начин: „Според богомилите, Йисус като дошъл в света, провъзгласил синовството ... * (* в оригинала не се чете) и свободата на всяка личност. Онзи, който е освободен със скъпа цена, не става роб на человеците.
към текста >>

40. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

мъчение, което сега преживяваш, аз ти го създадох."
като задача." Припомнил му ред противоречия от живота му, които е трябвало да разрешава, като му казал, че все той му ги е създал. Накрая пояснил: „Трябваше да ти дам урок, за да научиш известни неща, които трябва да знаеш. И това мъчение, което сега преживяваш, аз ти го създадох." „Една година с двете от децата си бях при Учителя - разказва един брат. - По това време голямото ми момче беше войник в Русе. Като си вземах сбогом, той ми каза: „Няма да си отиваш в село, а ще заминеш веднага в Русе. Там ще
към текста >>

41. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако можеш да издържиш докрай, ще имаш едно мъчение, но след това ще се яви една малка радост.
Тя е Божественото съзнание, което произвежда всички възвишени състояния. Ние сега със своите мисли спъваме Божественото у нас. Ние само рушим, но трябва да се откажем да рушим, а да градим. Например, някой ти разправя една своя опитност и ти кажеш: Туй не струва. С това и на себе си вредиш, и на него вредиш. Ако можеш да издържиш докрай, ще имаш едно мъчение, но след това ще се яви една малка радост. Хармонията между вас учениците е необходима за да се работи успешно в Школата. Тази хармония за сега още не е въдворена. Аз искам в тази Школа да се възстанови хармония. Хармонията се състои в следното: да имате взаимно почитание един към друг. Да знаете, че вие сте разумни души, в които Бог е вложил ум, с който може да си служите.
към текста >>

42. 44-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Който има сила в себе си, да въздържа гнева си, но това не е търпение, а мъчение.
Всеки Ученик от Школата на Всемирното Бяло Братство трябва да бъде търпелив. Но как? - Някой например се въздържа и казва: Аз бях много търпелив, въздържах гнева си. Да въздържаш гнева си, това не е търпение. Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него. Който има сила в себе си, да въздържа гнева си, но това не е търпение, а мъчение. В тази Школа никакво мъчение няма. Преди да влезете в тази Школа, докато влезете мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, като че притежавате целия свят. Тъй ще разбирате търпението като Ученици. Търпеливият е богат и плаща на всеки, който казва, че му дължи. Всички Ученици така ще уредите въпросите, помежду си.
към текста >>

В тази Школа никакво мъчение няма.
Но как? - Някой например се въздържа и казва: Аз бях много търпелив, въздържах гнева си. Да въздържаш гнева си, това не е търпение. Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него. Който има сила в себе си, да въздържа гнева си, но това не е търпение, а мъчение. В тази Школа никакво мъчение няма. Преди да влезете в тази Школа, докато влезете мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, като че притежавате целия свят. Тъй ще разбирате търпението като Ученици. Търпеливият е богат и плаща на всеки, който казва, че му дължи. Всички Ученици така ще уредите въпросите, помежду си. Ще отворите кесиите си и ще плащате.
към текста >>

Преди да влезете в тази Школа, докато влезете мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, като че притежавате целия свят.
- Някой например се въздържа и казва: Аз бях много търпелив, въздържах гнева си. Да въздържаш гнева си, това не е търпение. Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него. Който има сила в себе си, да въздържа гнева си, но това не е търпение, а мъчение. В тази Школа никакво мъчение няма. Преди да влезете в тази Школа, докато влезете мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, като че притежавате целия свят. Тъй ще разбирате търпението като Ученици. Търпеливият е богат и плаща на всеки, който казва, че му дължи. Всички Ученици така ще уредите въпросите, помежду си. Ще отворите кесиите си и ще плащате. Туй е Учението, което Христос е проповядвал.
към текста >>

43. МЕТОДИ ЗА РАБОТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Ако благодарите за страданията, неволите, мъчението, те ще ви напуснат по-скоро, отколкото ако роптаете.
Умните се учат от опитността на другите и от своето минало, а глупавите се учат от своите опитности и от своето бъдеще. * Днес ще направите най-малкото добро, което никой не вижда. Толкова да е малко, че само Господ да го види. Като станете сутринта, кажете: “Днес искам да направя най-малкото добро заради Господа! ” * Ако благодарите за страданията, неволите, мъчението, те ще ви напуснат по-скоро, отколкото ако роптаете. Злото пакости на хората, защото не го обичат. * Само духовният живот е сила, с която може да се обнови тялото, както и нервната система. По този начин може всеки ден с нещо да се обновявате, било с изговаряне на мантри, на формули, с пеене на песни, с четене на псалми и свещени книги, с разходки сред природата и т.н. * Думата “АУМ” (“ОМ”) е свещена, останала от една възвишена култура. Аум, Амен, Амин, Ом е една и съща дума с много мощно въздействие.
към текста >>

44. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Живот без светлина е мъчение.
И ако ти сториш това, храната ти няма да се свърши и оскъдност няма да прескочи прага ти! Опитай, и ще се увериш! Как сте живели досега е важно. Но как ще живеете от днес нататък е още по-важно. Ако боледувате, ако сте нещастни, ако се измъчвате един друг, това не е още истинският живот. Живот без светлина е мъчение. Ходене в тъмна нощ е постоянно препъване. В истинския живот всеки мисли за другия като за себе си! И тогава няма да има нужда от затвори, полиция, съдии и стражари. Тогава всички ще си уреждате сами помежду си, защото ще разберете, че всич- ки сте братя. Защото в света Един е, Който решава и всичко останало или изпълнява волята му и се ползва от благата - живот, радост, Любов, Мъдрост, знание, сила, Свобода, или не изпълнява - и тегли през целия си живот, като живее в омраза, бедност, ненавист, съмнение, тъмнота, болести, нещастия, смърт.
към текста >>

45. СВОБОДНА ЛИ Е ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ? - Методи Константинов (1902-1979)

По този въпрос ще изразим следното твърдение: Не може да съществува свобода там, където има насилие и мъчение.
СВОБОДНА ЛИ Е ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ? По този въпрос ще изразим следното твърдение: Не може да съществува свобода там, където има насилие и мъчение. Не може да има свобода и в труда, където главният стимулатор е материалната полза. Свобода на Волята, в истинския смисъл на думата, може да съществува само в работата. Под думата работа разбираме хармонични акорди от съгласувани действия на емоционалното, интелектуалното и волевото съзнания на човека. Този съвършен акорд на свободната воля се слива с основната същност на Космичното Начало. То дава изява на живота, който е безкраен и вечен.
към текста >>

46. ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Първата фаза в икономическата структура е фазата на робството, което е тясно свързано с насилието, мъчението и безправието.
ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ За изясняване на казаното по-горе, бихме желали да хвърлим още светлина върху големите фази в общата история на света, защото считаме, че въпреки наглед убедителната аргументация на апологетите на гореспоменатите две антагонистични идеологии, за разумния и непредубеден съвременник е все още трудно да разбере причинния комплекс на този антагонизъм. Първата фаза в икономическата структура е фазата на робството, което е тясно свързано с насилието, мъчението и безправието. Насилието, т.е. утвърждаване правото на силния, е господстващ закон в животинското царство. Хилядолетия, особено в античния свят, е господствал законът на насилието в икономическия и социалния живот на народите. При тази фаза главен фактор е родовата аристокрация и режимът на тираните; действал е безпрепятствено марсовият бич и в обществения живот е господствало безправието. Робството е било главната социологична основа на античния свят.
към текста >>

47. Годините от 1909 до 1915 - Георги Томалевски (1897-1988)

От тази последна сентенция в словото на Учителя следва да се изяснят същинските съдържания на думите мъчение, труд и работа.
Не му давайте своите блага.“ 1910 година. Две от мислите, казани на срещата през тази година, са следните: „Волята у човека, която е необходима за преодоляване на появяващите се препятствия, е сила. От френологическо гледище във волята влизат като елементи твърдостта, упоритостта, смелостта и настойчивостта.“ Втората мисъл, която може да се счита и като принцип в учението, е, че грешниците се мъчат, тези, които се стремят да напреднат, се трудят, а тези, които помагат на ближните си и съдействуват за тяхното развитие, работят. От тази последна сентенция в словото на Учителя следва да се изяснят същинските съдържания на думите мъчение, труд и работа. Според тази класификация на Учителя много малко люде на този свят работят. Изглежда, че в тази еволюционна градация човечеството е достигнало най-много до труда. 1911 година. Срещата през тази година, за разлика от миналите две срещи, е наречена събор. Заседанията на събора стават в колибата на Войнов, а в колибата на бостанджиите е формирана горница и трапезария.
към текста >>

48. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Без любовта свободата се превръща в робство, знанието - в невежество, радостта - в мъчение.
И все пак е самата истина! Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота. Едва тогава проникваме в неговата извечна красота и величие. По този повод Учителят наставлява: "Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко: богатство, чест, здраве, знание, способности. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения. Без любовта свободата се превръща в робство, знанието - в невежество, радостта - в мъчение. Като дойде Любовта в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога. Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посещават дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта! " Кое е първичното - Любовта или щастието?
към текста >>

49. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд.
На някои от тези въпроси отговор дава отново учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека. Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота. Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо. Трите прояви на единния Живот обладават свои специфични характеристики, които ги обособяват и подчертават неповторимостта им. В същото време те се намират в тясна връзка и взаимообусловеност.
към текста >>

50. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици".
Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии. И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения. Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци.
към текста >>

51. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание.
Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството. Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила. Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение.
към текста >>

52. 3. Статия трета - Георги Христов

Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол.
Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм58. Атина представлява в старо време чистият тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея59, на делфийските60 и елевзинските61 тайнства , на обредите на Амфиктиона62 и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание.
към текста >>

53. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

А самият труд сам по себе си, без любовта, която го вдъхновява, е мъчение.
Ето защо ние не вярваме, че всеки труд облагородява. Облагородява само онзи труд, който се върши с любов. Казват, че трудът бил най-висшата ценност и най-голямата гордост на човека. Това не е напълно вярно. Най-висшата ценност у човека е любовта, заради която той може да приеме и най-унизителния вид труд. А самият труд сам по себе си, без любовта, която го вдъхновява, е мъчение. Учителя Беинса ни е казвал, че има мъчение, труд и работа. Човечеството е стигнало до труда, но още не е стигнало до работата. То е било в мъчението, изкачило се е до труда, но още не е достигнало работата. Работата ще дойде тогава, когато човечеството ще върши всичко с любов към Бога, и това, което върши, ще бъде творчество. Христос, който свършва най-великата работа, не полага никакъв труд.
към текста >>

Учителя Беинса ни е казвал, че има мъчение, труд и работа.
Облагородява само онзи труд, който се върши с любов. Казват, че трудът бил най-висшата ценност и най-голямата гордост на човека. Това не е напълно вярно. Най-висшата ценност у човека е любовта, заради която той може да приеме и най-унизителния вид труд. А самият труд сам по себе си, без любовта, която го вдъхновява, е мъчение. Учителя Беинса ни е казвал, че има мъчение, труд и работа. Човечеството е стигнало до труда, но още не е стигнало до работата. То е било в мъчението, изкачило се е до труда, но още не е достигнало работата. Работата ще дойде тогава, когато човечеството ще върши всичко с любов към Бога, и това, което върши, ще бъде творчество. Христос, който свършва най-великата работа, не полага никакъв труд. Той е освободен от него.
към текста >>

То е било в мъчението, изкачило се е до труда, но още не е достигнало работата.
Това не е напълно вярно. Най-висшата ценност у човека е любовта, заради която той може да приеме и най-унизителния вид труд. А самият труд сам по себе си, без любовта, която го вдъхновява, е мъчение. Учителя Беинса ни е казвал, че има мъчение, труд и работа. Човечеството е стигнало до труда, но още не е стигнало до работата. То е било в мъчението, изкачило се е до труда, но още не е достигнало работата. Работата ще дойде тогава, когато човечеството ще върши всичко с любов към Бога, и това, което върши, ще бъде творчество. Христос, който свършва най-великата работа, не полага никакъв труд. Той е освободен от него. Днес получавам писмо от Кузман143, който живее на „Веслец“ при нашите. Писмото е много мило, спретнато и задушевно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.51152586936951