Търсене в текстове за 'Мъчение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 93 резултата в 60 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

4) ОКУЛТИЗМЪТ Е ДЕЛО НА ОПИТА .......................................................................................................................... МЪЧЕНИЕ, ТРУД, РАБОТА „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги с Любов".
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА (продължение от кн. 4) ОКУЛТИЗМЪТ Е ДЕЛО НА ОПИТА .......................................................................................................................... МЪЧЕНИЕ, ТРУД, РАБОТА „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги с Любов". „С три думи ще ви определя това, което Христос казва – мъчение, труд, работа. Някой ученик казва: „много се мъчих, докато вляза в гимназията, много се трудих, докато я свърша". Като се помъчите и потрудите, иде работата. Това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които са се мъчили, казвам да не се мъчат повече, а да се потрудят На тези, които са се мъчили и трудили, казвам не трябва да се мъчите и трудите.
към текста >>

„С три думи ще ви определя това, което Христос казва – мъчение, труд, работа.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА (продължение от кн. 4) ОКУЛТИЗМЪТ Е ДЕЛО НА ОПИТА .......................................................................................................................... МЪЧЕНИЕ, ТРУД, РАБОТА „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги с Любов". „С три думи ще ви определя това, което Христос казва – мъчение, труд, работа. Някой ученик казва: „много се мъчих, докато вляза в гимназията, много се трудих, докато я свърша". Като се помъчите и потрудите, иде работата. Това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които са се мъчили, казвам да не се мъчат повече, а да се потрудят На тези, които са се мъчили и трудили, казвам не трябва да се мъчите и трудите. „Елате при мене, аз ще ви науча да работите" – това са думите Христови, които казва чрез цитирания стих: „Аз, Моят Дух, ще дойде да ви научи, какво да правите".
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

БОЕВМъчение,труд, работаНяколко думи за значението на окултната биология – Б.
Из „Приказки и песни". Бор. Ник. Мисли за ученика. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТА И ШЕСТА КНИЖКИОриентиране спрямо вечното – Георги СеверовПроизхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό – К. К.В хармония със законите на живата природа – Б. БОЕВМъчение,труд, работаНяколко думи за значението на окултната биология – Б. Б.Окултна педагогика – В.В.Природосъобразни методи – Г. ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни лъчи” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток живее светлината – Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1. Бог на живите 2. За живата вода – Д. Стоянов 3.
към текста >>

3. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от любов." „3а някои казват, че са много работни.
Тогаз трудът ще носи в себе си красотата и отблясъка на един друг свят. Тогаз трудът ще се одухотвори. А целта е той да се одухотвори, т. е. да се влее духовен елемент в него. Кое дава стойност на труда? „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от любов." „3а някои казват, че са много работни. Че те са егоисти, защото за себе си работят. Но новото работене е за Бога, Когато някой е хубаво облечен или знае да свири на китара, аз не обръщам внимание на това. Но когато някой е оцапан от работа за Бога, тогаз казвам: Ето човекът! Трябва човек да започне да се запитва, за кого работи, за кого мисли, за кого чувствува. Това е най-великият въпрос.'' Учителят.
към текста >>

Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата".
При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода. Защото тогаз трудът ще бъде творчество, всеки миг ще бъде творчество. Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата". Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се е трудил, да почне да работи", т.е. Любовта да стане импулс за неговата дейност. И тогаз човек ще влезе в един нов живот на радост. Свободата носи радостта. Човек се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества.
към текста >>

Днешният начин на труда, към каквато категория и да спада той, е мъчение, робство.
Радостта тогаз иде от обстоятелството, че ти си в контакт с едно по-висше поле; ти в този момент проявяваш това, което е най-ценно в тебе. При това ново разбиране на труда, последният ще носи радост и щастие. Тогаз трудът ще стане нещо приятно и красиво. Щастието е в служенето на Бога. Днешната форма на труда, в който душата не участвува, в който сърцето не участвува, в който не участвува целият човек, който се върши механично, без сърце, без душа, притъпява човека, убива ценните му заложби, отнема поезията от живота. Днешният начин на труда, към каквато категория и да спада той, е мъчение, робство. Каквато форма и да има труда, колкото и наглед да е привлекателен, той пак се счита повечето пъти като бреме, понеже се разглежда само като средство за задоволяване целите на личността. При новото разбиране на труда ние влизаме вече в контакт с източника на живота, с Първата Причина, с Великото. А преживяването на този контакт, това еж най важните моменти в човешкия живот. Те имат голямо влияние за цялото по-нататъшно развитие на човека. Това преживяване дава мощен тласък на неговото развитие.
към текста >>

А такава среда е Любовта Ето защо, само когато културата на мъчението и на Труда се превърнат в култура на „работата", ще има условия да се реализират по-дълбоките възможности, които се крият в човешката душа.
Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки един човек - и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира. Защото Разумното, Възвишеното живее и работи във всеки човек. Затова човек има безгранични възможности. За да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда. А такава среда е Любовта Ето защо, само когато културата на мъчението и на Труда се превърнат в култура на „работата", ще има условия да се реализират по-дълбоките възможности, които се крият в човешката душа. Въпреки общото, което имат душите помежду си, всяка душа си има свой особен тон. Всяка душа е ценна, понеже у нея има нещо особено. Всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл да извърши. Това ценното, красивото, особеният тон, който има всяка душа, трябва да бъдат проявени в живота. Това ще съдействува, както на индивидуалното развитие, така и на общото развитие на човечеството.
към текста >>

4. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От живота на „мъчение" и „труд", се издига до живот на „работата".
Разумното, което работи в тебе, е сродно с Разумното, което работи и във всяко цвете, във всяка тревица. Ето защо, този, който живее в закона на Цялото, се радва на всяко цветенце, на всяка тревица: той вижда навсякъде Единния живот, проявен в хиляди и хиляди форми. И във фееричното и многоцветно разнообразие около себе си, той вижда величието на Единния живот. И във всяко цвете, във всяка тревица, във всяка буболечка, мушичка и пр., той ще обича този Единния живот, живота на Бога. Този, който почувствува своите връзки с Цялото, живота на Цялото, той почва да „работи". От живота на „мъчение" и „труд", се издига до живот на „работата". Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси Божията слава. Додето работиш за себе си, за своята слава, ти се откъсваш от Цялото и ще се изродиш. А като почнеш да работиш за славата на Бога. т.е когато любовта стане импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната, ти си свободен. В отделни минути на вътрешно озарение човек и в днешната си степен на развитие се издига до схващане на единството.
към текста >>

5. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От „мъчение" и „труд" човек ще се издигне до „работа." Но те вече са реализирали това.
Защото у тях работят сили, които изхождат от този възвишен свят. И чрез тях ние можем да се свържем с тези напреднали същества, които работят в тях. Тези същества не чакат нищо от нас, а само дават. Те са научили, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Те вече живеят това, към което ние се стремим. От „мъчение" и „труд" човек ще се издигне до „работа." Но те вече са реализирали това. И така, работата, това ново направление на труда за нас, лежи в основата на космичния живот. И така, този нов начин на дейност не е нещо неестествено, необикновено, но то е именно нормалното, естественото в живота на вселената. Да реализираме това на земята, това значи да реализираме небето на земята. Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие. Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата.
към текста >>

Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие.
Те вече живеят това, към което ние се стремим. От „мъчение" и „труд" човек ще се издигне до „работа." Но те вече са реализирали това. И така, работата, това ново направление на труда за нас, лежи в основата на космичния живот. И така, този нов начин на дейност не е нещо неестествено, необикновено, но то е именно нормалното, естественото в живота на вселената. Да реализираме това на земята, това значи да реализираме небето на земята. Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие. Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Цялото, на Първичната Причина. И еволюцията се състои в все по-голяма и по-голяма проява на божественото чрез нас. Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас". Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе.
към текста >>

Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе.
Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие. Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Цялото, на Първичната Причина. И еволюцията се състои в все по-голяма и по-голяма проява на божественото чрез нас. Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас". Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе. И понеже неговото съзнание идва в хармония с тях , той вече може да влезе в съзнателна връзка, във вътрешно общение с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителят казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза в свръзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях. А влизането на човека, въз основа на този закон в свръзка с всички добри хора и други напреднали същества, му дава сила; това представлява един вид тил, вътрешна опора.
към текста >>

Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата, божественото.
Чрез радостта и мира, които чувствува. Тази радост, подем, това разширение вече показват, че съзнанието на човека вече работи в едно по-високо поле и е в свръзка с напредналите същества, които са над нас. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата, божественото. Всъщност днес в много редки случаи Душата се проявява. (Тук под Душа разбирам разумното, възвишеното, което работи в човека). Това, което се гневи, безпокои, съмнява се и пр. - това е личността. Но в момента, когато се проявява душата, се чувствува мир, радост, подем.
към текста >>

Беше казано вече по-рано, че при мъчение човек действува поради насилие, при труда поради дълг, а при работата от любов.
Ето защо тогаз той е по-свободен, т.е. не ограничава проявата на Разумното в себе, дава му път да се прояви. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси „Когато Първичната Причина работи във вас, дайте ù широк път. Ако работи вътре в тебе и ти противодействуваш, ще се смажеш, а ако искаш да ù се наложиш, ще се счупиш", „Бог направи този свят не за роби, за насилие, а за забавление на своите взълюблени деца". Учителят И така, три са фазите, през които минава човешката дейност при своето развитие. Беше казано вече по-рано, че при мъчение човек действува поради насилие, при труда поради дълг, а при работата от любов. Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се труди, да почне да работи". Новият начин на дейност разрешава всички въпроси - лични, индивидуални, духовни, обществени, общочовешки и космически. Преди всичко този нов начин на дейност ще се отрази върху физическото здраве на човека, понеже духовният подем е извор между другото и на здраве. Болестта е дисхармония в организма. За някои може да се види странно на пръв поглед, че има общо между здравето и този начин на дейност.
към текста >>

6. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Малко по-малко мъжеството ме напусна: всичко ми стана блудкаво и отегчително; вземах лекарства, за да спя, за да не мисля повече; да изляза ми беше противно, да остана в къщи ми беше като мъчение; четенето ме отегчаваше; едвам правех усилия да се храня.
После почнаха да се оплакват от слабохарактерността ми. Плодотворните лекарски визитации станаха редки. Кореспондентите ми, понеже не ги ласкаех вече с манията им за магизъм, гадаене и явления, ме укоряваха боязливо. Отслабна репутацията ми в кръговете на „илюминизма". Безнадеждни случаи на болни, които не можех да излекувам, родиха в мен съмнения, които пораснаха постепенно до черно отчаяние. Малко по-малко мъжеството ме напусна: всичко ми стана блудкаво и отегчително; вземах лекарства, за да спя, за да не мисля повече; да изляза ми беше противно, да остана в къщи ми беше като мъчение; четенето ме отегчаваше; едвам правех усилия да се храня. Към края на третия месец от тая меланхолия, когато с примирение чаках края, без да направя нито едно движение, когато ми изглеждаше, че вселената и аз самият нямаме нито смисъл, нито цел - дойдоха една вечер да ме викат. Една млада жена от съседите умираше от туберкулоза от една година насам. Тя беше вече към края. Никой лекар не искаше да се безпокои вече за нея. Отчаяният ù мъж ми обясни, че не очаква вече оздравяването ù, но понеже се задушва, нека я облекчим поне през агонията за един час.
към текста >>

7. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Учителят Човечеството от мъчението и труда ще се издигне до "работата".
Б Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА Новият начин на дейност свързва човека с живата природа "Трябва да направим вътрешна връзка, връзка с живата природа. Има един вътрешен език на природата. Когато ù проговориш, тя ще ти отговори." "Кроткият, добрият привлича светлината, привлича енергиите. А при всяко негативно състояние изтичат енергиите от организма". "Любовта постоянно разширява човешкото съзнание". Учителят Човечеството от мъчението и труда ще се издигне до "работата". Досега то се е мъчило и трудило, а сега тепърва ще почне да "работи". А "работата" е дейността, чийто импулс е любовта. При този нов начин на дейност ще се отворят широки хоризонти за неговото развитие. Това не само че ще развие неговите сили, но ще разреши всички въпроси на днешния живот и ще внесе елемента на новата култура. Тук ще кажа няколко думи към казаното по рано по този въпрос .
към текста >>

8. ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Да те накарат да направиш нещо за този, когото не обичаш, това е най-голямото мъчение.
Във всяко нещо, което е извършено от любов. няма престъпление. Това е основната идея на новата култура. Всяка твоя мисъл, чувство или постъпка, в които не вземат участие цялото твое битие, а само силите, които са на повърхността на твоята личност, са лоша мисъл, лошо чувство, лоша постъпка. А всяка мисъл, чувство или постъпка, в което взема участие цялото твое битие, значи не само личността, но и Разумното в тебе, са добри. Да те накарат да направиш нещо за този, когото не обичаш, това е най-голямото мъчение. А да направиш нещо за онзи, когото обичаш, това е източник на радост. Ето защо онзи вид дейност, който ще бъде основата на новата култура, ще стане източник на щастие, което ние още даже не подозираме. Ние още не знаем истинските извори на щастието и на радостта. Ти като се приближаваш до един човек, който е насреща ти, помисли, че Бог е в него. И ако така не помислиш, ти ще извършиш в дадения случай престъпление.
към текста >>

9. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи.
По пътя на страданието можем да идем и още по-далеч. Учителят, като говори за цената на страданията, казва: „Христос, Който беше Син Божи, най-светият човек, Който дойде на земята, Той претърпя страдания; и затова дойде Той, да покаже на хората начин, как да страдат и да използуват страданията за добро. А хората днес искат да минат без страдания! ” Този, Който нямаше нужда да страда, страда, а хората искат да минат без страдания. Всичката мъчнотия седи в неразбирането на страданията. Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи. Каква голяма разлика между единия и другия! Човек може да изправи една своя погрешка само като мине през страданията. Неприятно е на Господа като гледа, как хората грешат. И като е мислил, по кой начин да изправи погрешките им, Той е намерил като добър път страданието. Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на греха.
към текста >>

10. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Днешните хора се намират в първите две състояния - в мъчението и труда.
Работата, нейното значение. За съвременните хора работата е бреме. Малцина са онзи, които вършат нещата с радост, преданост и разбиране. Докато човек стигне до състоянието да работи, той минава през няколко други състояния Човек първом се мъчи, после се труди, а след това работи. Така определя Учителят този душевен процес. Днешните хора се намират в първите две състояния - в мъчението и труда. Защото те работят изключително за материалното благоденствие. Когато човек почне да работи истински, той намира вече смисъл в живота. Работата пое повдига в своята еволюция. В това отношение, за един който схваща така, той върши всичко с радост. Наложи се от материалните условия някой учен човек да работи тежка физическа работа, той гледа на нея с радост.
към текста >>

11. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво.
Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава.
към текста >>

12. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици".
Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии. И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения. Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци.
към текста >>

13. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието.
Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет. Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието. Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли. И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет! Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет?
към текста >>

14. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание.
Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството. Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила. Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение.
към текста >>

15. РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тогава трудът ще престане да бъде обикновен труд или мъчение или принуждение, но ще се издигне до оная дейност, която наричаме работа в истинския смисъл на думата.
Защото днес е епохата, когато се събуждат нови сили, нови страни на човешкото естество. Каквото и да правиш - и най-малкото - даже и когато подаваш чаша вода някому, ако го правиш от любов, тая постъпка се издига до едно величие, до една красота, като че ли сваляш небесното на земята. Красиво е, когато човек върши нещо за Бога, за другите, без да чака нещо за себе си. В тия работи той се издига в своето съзнание до високия планински връх на Духа, в тия минути неговата дейност е свещенодействие. Целта е трудът да стане свещенодействие. Тогава трудът ще престане да бъде обикновен труд или мъчение или принуждение, но ще се издигне до оная дейност, която наричаме работа в истинския смисъл на думата. Творчеството е велик извор на щастие, на радост. Днес трудът не се явява за човека като творчески процес. Всичко се върши механически, с оглед на лични интереси, или по принуждение. Творчество имаме там, дето имаме свобода. А човек се проявява в своята свобода само тогава, когато работи от любов към Безграничния, към Цялото, към всички!
към текста >>

16. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Аз говоря за страданието, а не за мъчението.
Трябва да прекараш 100 скърби, за да можеш да издържиш и разбереш една истинска радост. Страданието е приготовление за радостта. Като минеш 99 страдания, тогава стотното преживяване ще бъде радостта. Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението. – Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент?
към текста >>

– Каква е разликата между страданието и мъчението?
Страданието е приготовление за радостта. Като минеш 99 страдания, тогава стотното преживяване ще бъде радостта. Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението. – Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент? – Сега нека да се приложи любовта.
към текста >>

– При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън.
Като минеш 99 страдания, тогава стотното преживяване ще бъде радостта. Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението. – Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент? – Сега нека да се приложи любовта. Да дойдем до оная любов, в която няма никакъв примес.
към текста >>

При мъчението няма разрешение, а при страданието има.
Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението. – Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент? – Сега нека да се приложи любовта. Да дойдем до оная любов, в която няма никакъв примес. Тая любов като отиде при мъртвия, той възкръсва.
към текста >>

При мъчението няма отворена врата, а при страданието има.
Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението. – Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент? – Сега нека да се приложи любовта. Да дойдем до оная любов, в която няма никакъв примес. Тая любов като отиде при мъртвия, той възкръсва. Като отиде при бедния, той става богат.
към текста >>

17. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Те са: „Поп Богомил говори на народа"; „Богомилско събрание"; „Мъчение на богомилите"; „Византийският император кани Василия да се откаже от своето учение, за да го помилва"; „Изгарянето на Василия".
Богомилството в картини. В нея са изложени всичко 100 картини из старобългарската история. Tе са ценен принос към българското изкуство. Пръв Гюдженов се опита да възпроизведе в картина богомилското движение с известната си картина „Изгарянето на българина богомил Василий в Цариград". Сега Ракаров излиза с пет картини със сюжети из живота на богомилите. Те са: „Поп Богомил говори на народа"; „Богомилско събрание"; „Мъчение на богомилите"; „Византийският император кани Василия да се откаже от своето учение, за да го помилва"; „Изгарянето на Василия". Богомилството е най ценното, което българинът е дал на другите народи. Великите идеи, които събудиха Европа: „свобода, равенство, братство", са дадени от богомилите. Все повече си пробива път една правилна оценка и правилно схващане на богомилското движение. Богомилското движение и печатът В в-к „Зора" от 1.VI. т.г. срещаме статия от Трифон Кунев със заглавие; „Величието на България".
към текста >>

18. ЗАЩО? - Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Има три вида дейност: мъчение, труд и работа.
Те трябва да образуват едно цяло. Ние живеем механически. Ние сме механизирали нашата дейност. Във всеки наш акт, във всяка наша дейност трябва да участвуват и трите свята. Главата отговаря на божествения живот, 6елият дроб и сърцето – на духовния, а стомахът – на физическия. Има три вида дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението сме минали. Сега сме в труда. Трябва да минем от труда към работата. А работата е дейност, вдъхновена от любовта. Единствената сила, която може да оправи всички работи, е любовта.
към текста >>

Мъчението сме минали.
Ние живеем механически. Ние сме механизирали нашата дейност. Във всеки наш акт, във всяка наша дейност трябва да участвуват и трите свята. Главата отговаря на божествения живот, 6елият дроб и сърцето – на духовния, а стомахът – на физическия. Има три вида дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението сме минали. Сега сме в труда. Трябва да минем от труда към работата. А работата е дейност, вдъхновена от любовта. Единствената сила, която може да оправи всички работи, е любовта. Тя ще научи хората, как да работят.
към текста >>

19. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И как човечеството може да излезе от света на тъмнината, на мъчението и да постигне своето освобождение?
Защо животът на човечеството е пълен със страдания, противоречия, разочарования и сълзи? Кога човечеството ще се освободи от тях и ще влезе в един свят на хармония и радост? До кога ще възлизат към небесата воплите на хиляди страждущи души? Разумните сили, които творят и градят в природата, са толкоз велики и любвеобилни, че не може страданието да е цел и смисъл в живота. Смисълът на живота е влизането в царството на хармонията и красотата. И как човечеството може да излезе от света на тъмнината, на мъчението и да постигне своето освобождение? Отговорът е много ясен. Човек живее в една велика разумна природа, той е гражданин на една мирова държава. В момента, когато той съгласува своя живот със законите на тая мирова държава, той завинаги ще се освободи от страданията и противоречията. Хилядите разочарования, мъчения, страдания, през които минават отделният човек, народите и цялото човечество, са великото училище, в което човек учи първия велик урок на живота. Когато едно дете доближи пръста си до пламъка на една свещ, то ще се опари и ще си отдръпне веднага ръката.
към текста >>

20. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта с мъчение не се постига.
Любовта включва благото на всички същества. Тя внася първо истинското здраве. Божествената Любов ще тури ред и порядък между хората, в света. Днешната епоха се нуждае най-много от Любов Любовта иска да тачим свещено живота на хората (6). В света днес всичко има, само Любов няма. Любовта с мъчение не се постига. Силата на човека седи в мисълта, че някой го обича. Силата на човека седи още в Любовта, която може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си. В ума като знание, в душата като чувство, а в духа като сила. С тази Любов, човек може да се освободи от всички мъчнотии в живота. В областта на свръхсъзнанието хората се свързват чрез Любовта.
към текста >>

21. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СЛЕД 1792 Г. СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Едно такова състояние е действително мъчение.
„Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня." Мат. 4—1,2. Мнозина биха счели, че постенето е измъчване както на организма така и на психиката у човека. Така би било, ако този, който пости, отстранява само храната на тялото си, а не вземе мерки душевно да е подготвен за това. Не е пост това, ако се отнеме възможността на тялото да си набавя енергиите чрез храносмилателната система, докато вътрешно копнее и жадува постоянно за физическа храна. Едно такова състояние е действително мъчение. Не трябва да се забравя следователно, че тялото на човека е подчинено на душевния му живот. Всяко душевно действие и всека мисъл намират отзвук в съответни физиологически функции. Не само вътрешният живот на човека нарушава или ръководи функциите на тялото. Човешкият организъм таи в себе си законите и принципите на макрокосмоса, и ритъмът на последния е ритъм и на нашия микрокосмос – тялото. В това отношение средата, в която живеем, оказва своето влияние върху физиологическите отправления в нашето тяло.
към текста >>

22. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Повечето носят сянката на търпението — неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение.
Ето, това значи търпение. Велико нещо е търпението! Хората на новата култура ще се отличават с търпение. Едно важно нещо, което липсва на много от съвременните хора е търпе¬нието. Малко хора има днес, които имат търпение. Повечето носят сянката на търпението — неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение. Хората по необходимост издържат на мъчението и страданието и мислят, че са търпеливи. В същност те са по¬стоянно недоволни и мърморят. Търпение те нямат. Много от съвременните хора са недоволни от света и се чудят, че светът е създаден толкова несъобразно. Ако някому се даде възможност да създаде нов свят, на първо място ще постави себе си.
към текста >>

Хората по необходимост издържат на мъчението и страданието и мислят, че са търпеливи.
Велико нещо е търпението! Хората на новата култура ще се отличават с търпение. Едно важно нещо, което липсва на много от съвременните хора е търпе¬нието. Малко хора има днес, които имат търпение. Повечето носят сянката на търпението — неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение. Хората по необходимост издържат на мъчението и страданието и мислят, че са търпеливи. В същност те са по¬стоянно недоволни и мърморят. Търпение те нямат. Много от съвременните хора са недоволни от света и се чудят, че светът е създаден толкова несъобразно. Ако някому се даде възможност да създаде нов свят, на първо място ще постави себе си. Такъв свят всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място.
към текста >>

23. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Разбраният живот е радост, неразбраният — скръб и страдание, а зле приложеният — мъчение.
СМИСЪЛ НА ЖИВОТА Често хората се запитват, има ли смисъл животът? — Животът има смисъл за онези, които го разбират. Разбраният живот е радост, неразбраният — скръб и страдание, а зле приложеният — мъчение. И само като се натъкнат на мъчнотии и страдания, хората започват да търсят Бога. Те Го търсят от памтивека. И до днес още продължават да Го търсят. Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата.
към текста >>

24. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Даже голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение.
Щом човек започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят. Те носят нечувани блага за човека. Дето са страданията, там са и радостите. Понякога страданията идат и като резултат от кривите възгледи на човека. Ако Христос не беше пострадал, и Той, и човечеството щяха да се лишат от благата на живота. Даже голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение. Страданието е път, който води човека към спасение. На всеки човек се дават страдания според степента на неговото развитие. Колкото по-големи са страданията на човека и може да ги издържи, толкова и умът му е по-добре развит. Страданието показва степента на човешката интелигентност. Колкото пострада човек, толкова по-интелигентен е той.
към текста >>

25. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тя не е вече ни „труд, ни мъчение", както тя е днес за хората.
С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов. Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания. Така съзнателно работим и върху себе си. Работата за нас тогава е творчески процес. Тя не е вече ни „труд, ни мъчение", както тя е днес за хората. И чрез тази съзнателна работа ние ще пресъздадем себе си, ще пресъздадем нашето тяло, нашите чувства, нашит мисли. Ще разберем тогава, че истинският духовен живот е работа, както казва Учителят, — работа с Любов, за проява на душата и Разумността, които единствено могат да пресъздадат живота.
към текста >>

26. УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Боян Боев КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „От мъчението към труда и от труда към работата". Учителят.
Боян Боев КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „От мъчението към труда и от труда към работата". Учителят. Каква е радостта на извора, който иде из тъмните земни недра и влиза в един нов свят на светлина и свобода! Каква е радостта на посадената семка, която преодолява всички препятствия и ограничения и издига своя стрък на слънчевите лъчи! Каква е радостта на пъпката, която се разпуква след дългата зима! Каква е радостта на съществата, които след зимния летаргически сън почувствуват животворната топлина на пролетта, и жизнените сокове отново се раздвижват в техните тела! Каква е радостта на човека, който излиза от дългия тунел на слънце и простор!
към текста >>

Ако направим анализ на труда от гледището на неговите подбуди, ще различим три основни негови форми: 1. Мъчение.
Но ето, той съзира пред себе си малка светла точка, която постепенно расте и той с радост вижда, че това е изходът, през който влиза в едно съвсем друго царство, дето хиляди цветя цъфтят, дето птичките пеят и пъстрокрили пеперуди летят около него! Този процес, който забелязваме в разните области на природата, сега става и в колективната душа на човечеството! Днес се намираме пред разкриване на скъпоценностите, които дълго време са стояли заровени в глъбините на човешката душа! Тя с векове е била затрупана, подтисната и пренебрегната. Но сега тя заговорва и ще поведе човечеството към нови хоризонти, Този велик момент — пробуждане на човешката душа — ще намери своя израз във всички области на живота, и ще се отрази между другото и във формите на труда. Ако направим анализ на труда от гледището на неговите подбуди, ще различим три основни негови форми: 1. Мъчение. Това е труд, наложен от вън чрез насилие. 2. Труд в тесен смисъл на думата. Той се върши по задължение, като дълг. 3. Работа. Това е труд, подбуден от любовта.
към текста >>

Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд.
Труд в тесен смисъл на думата. Той се върши по задължение, като дълг. 3. Работа. Това е труд, подбуден от любовта. Коя форма на труда царува в едно общество, това зависи от степента на съзнанието у отделния човек и в цялото общество. Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд. Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата. Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото. Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт. И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота! Защо човек се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт?
към текста >>

Защо човек се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт?
Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд. Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата. Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото. Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт. И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота! Защо човек се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт? Защото тогава се чувствува като свободна личност, която твори. А тогава той твори, понеже чрез любовната дейност проявява своята висша, истинска природа. Когато дейността на човека в обществото, когато неговият труд стане любовен акт, тогава той ще влага в труда своята душа, ще влага частичка от красотата, от която е изтъкана човешката душа. Чрез новите форми на труда човешкият живот ще добие виеш смисъл. При всяка своя дейност — и при най-малката — човек трябва да проявява своята божествена същина, която е любов!
към текста >>

Чрез издигане от мъчението и труда към работата човешкият живот става свещенодействие!
Когато човек извърши и най-малкия любовен акт, той сваля небесния живот на земята. Това е едничкият път към щастие, към красота, към вливане на нова поезия в живота. Това е едничкият път към радостта на творчеството и свободата. Онзи, който е направил и най-малката работа със сърце, стоплено и вдъхновено от любовта, той внася в човешката култура нов подтик, нов елемент. Пред нея се спира със свещен трепет и цялата разумна природа. Чрез издигане от мъчението и труда към работата човешкият живот става свещенодействие! А целта е цялата човешка дейност, цялата човешка култура да стане свещенодействие! Когато трудът в днешното общество стане свободен творчески акт, любовен акт, тогава вече имаме условия за разумен и хармоничен живот на земята. И това е новата култура, за която бленува човешката душа. Група младежи в един провинциален град минават край една стара жена, бедна вдовица, която жъне сама на нивата. Те донасят сърпове и до вечерята поженват цялата нива.
към текста >>

27. Животът на П.К.Дънов - години и събития Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Даже и ангелите не могат да се освободят от мъчението: отвреме -навреме са под негово влияние.
Всички сте опитали това. Докато бо-лестта ви мъчи, всеки ден минавате през различни състояния. Всеки момент се мените. Това става и с най-напредналите. Има нещо в човека, което го мъчи, за което той не може да си даде отчет. Даже и ангелите не могат да се освободят от мъчението: отвреме -навреме са под негово влияние. Това се отнася до несъвършените ангели. Христос казва: "Бъдете съвършени, kakmo е съвършен Отец ваш небесни". -Може ли човек да бъде съвършен като Бога? - Ако остане сам, на своите сили, човек никога не може да бъде съвършен, обаче, с Бога заедно, той може да стане съвършен. Сегашният живот на хората не е дошъл до съвършенството но един ден, когато се свържат с Бога ще станат съвършени.
към текста >>

28. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Много от вас сте на мъчение, като богатия.
Той говореше на хората да не се заблуждават, да не вярват в онези учения, които ограничават, които връзват човека, които турят хомот на главата му. Не вярвайте в лъжливите учения. Бог ви създаде свободни, да живеете като братя.*** 31. ПЕТИМАТА БРАТЯ София,1917-1938 "Защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място". /Ев. от Лука 16:28/ Вие сте тези петима братя, и аз ви проповядвам: Слушайте, братя, приеметелюбовта,зада не бъдете и вие на онова мъчително място. Много от вас сте на мъчение, като богатия. Божият закон гласи: Докато се противиш на Божията воля, докато не приемеш любовта в себе си, ти ще страдаш В който момент приемеш любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне. Идеята за братство и равенство ще се приложи, когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя. Това не се постига с външни закони, но чрез законите на една висша култура.*** 32. КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ София, 1924-1925 "... и който дойде при мене, няма да го изпъдя." /Ев. от Иоана 6:37/ Тези думи имат дълбок вътрешен смисъл Христос не говори като евреин, нито като националист, но като човек, който изнася една велика истина.
към текста >>

29. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз ще предпочета позора, страданието, мъчението, но всичко това да бъде за благото на моите братя.” Туй е Божествената воля!
Бъдете готови в дадения случай всичко да жертвате заради Него! С това се е отличил Христос: “Дойдох да изпълня волята на Онзи, Който Ме е изпратил”, казва Христос. Най-после когато Му казаха, че трябва да понесе кръста на страданията, каза: “Аз ще направя всичко, което Отец ми е казал.” Христос имаше знание, имаше и сила. Той казваше: “Не мога ли да поискам един-два легиона ангели да дойдат и ме освободят? - Мога, но няма да го направя. Аз ще предпочета позора, страданието, мъчението, но всичко това да бъде за благото на моите братя.” Туй е Божествената воля! В какво седи Божията Любов? - в послушанието. Ще дойде ден, когато няма да има страдания. Христос вече няма да Го разпъват в света. Защо? Ами че няма такова дърво, на което могат да разпънат Христа!
към текста >>

30. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти, която дириш в труда забава и развлечение, а в безделието и суетата намираш скука и мъчение — Бъди благословена I Т.
Ти, която подхранваш и засилваш в сърцето си любов не само към тия, които те обичат, но и към всички хора и всичко живо — Бъди благословена ! Ти, която копнееш за мир и братство между хората. която се стремиш към близост и единение повече, отколкото към богатства и разкош, повече, отколкото към величие и слава — Бъди благословена! Ти, която се възземаш по пътища нагорни към светлия връх на съвършенството, която се трудиш и грижиш за слабите и нещастните повече, отколкото за себе си — Бъди благословена! Ти, която обичаш красивите кътчета на земята повече, отколкото царските палати, която се радваш на цветята свежи и благоуханни повече, отколкото на златните украшения — Бъди благословена! Ти, която дириш в труда забава и развлечение, а в безделието и суетата намираш скука и мъчение — Бъди благословена I Т. Ч. Любовта. Оня огън, който сгрява и оживява сърцата и дава мощ на духа, за да размаха волно крила и да лети към светли и красиви висини — това е Любовта. Онова цвете, което едничко краси живота и го пълни с най-сладък аромат — това е Любовта. Онова чувство, което сближава и съединява човек с човека, душа с душа и носи мир и братство между хората и съществата по цялата земя — това е Любовта. Оня източник, от където вечно блика живота, оная сила, която поддържа, осмисля и подслажда живота по цялата земя — това е Любовта.
към текста >>

31. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тринадесетата сфера е място на мъчението.
И тогава ще дойде нещо ново в света. Казвам: щом настане още една война, то на тая култура последната молитва е вече прочетена. Когато това стане, ще го видите сами. Под думата „земя“ подразбирам най-ниското състояние на човешкото съзнание. Под това съзнание човек преминава в тринадесетата сфера. Тринадесетата сфера е място на мъчението. Там той е постоянно болен. А пък под думата „Божествен живот“ разбираме най-висшето състояние, когато човешкото съзнание е пробудено, когато грехът, престъпленията са изключени и царуват само великите добродетели, великите пориви на човешката душа. Това аз наричам небе. Вий трябва да влезете в този възвишен живот. Ако сегашният човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие.
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ТРУД, РАБОТА И ДУХОВЕН ЖИВОТ Учителят определя три степени в дейността на човека, а именно: мъчение, труд и работа.
Не само да се даде пълна свобода, но и да се направят всички улеснения за проникването, чрез литературата и печата, на духа и идеите от едната страна в другата и обратно. Така ще познаем брата си и той ще ни познае. А да се познаем истински, то значи да се уверим, че сме едно. Затова ние казваме: българи, учете сърбо-хърватски! Сърби, хървати и словенци, учете български ! ТРУД, РАБОТА И ДУХОВЕН ЖИВОТ Учителят определя три степени в дейността на човека, а именно: мъчение, труд и работа. Всяка дейност, в която човек е заставен насила да вземе участие, а не от добра воля, е мъчение; всека дейност, в която човек взема участие по необходимост,— не че е заставен от другите — но необходимостта на живота го заставя, за изкарване средства за живеене, е труд. А всека дейност. която човек върши от любов. за благото и подигането на цялото човечество, е работа. Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от любов.
към текста >>

Всяка дейност, в която човек е заставен насила да вземе участие, а не от добра воля, е мъчение; всека дейност, в която човек взема участие по необходимост,— не че е заставен от другите — но необходимостта на живота го заставя, за изкарване средства за живеене, е труд.
Така ще познаем брата си и той ще ни познае. А да се познаем истински, то значи да се уверим, че сме едно. Затова ние казваме: българи, учете сърбо-хърватски! Сърби, хървати и словенци, учете български ! ТРУД, РАБОТА И ДУХОВЕН ЖИВОТ Учителят определя три степени в дейността на човека, а именно: мъчение, труд и работа. Всяка дейност, в която човек е заставен насила да вземе участие, а не от добра воля, е мъчение; всека дейност, в която човек взема участие по необходимост,— не че е заставен от другите — но необходимостта на живота го заставя, за изкарване средства за живеене, е труд. А всека дейност. която човек върши от любов. за благото и подигането на цялото човечество, е работа. Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от любов. Мъчението принадлежи на миналото, макар че не е изключено и днес от живота на човечеството; трудът принадлежи на настоящето, а работата на бъдещето.
към текста >>

Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от любов.
ТРУД, РАБОТА И ДУХОВЕН ЖИВОТ Учителят определя три степени в дейността на човека, а именно: мъчение, труд и работа. Всяка дейност, в която човек е заставен насила да вземе участие, а не от добра воля, е мъчение; всека дейност, в която човек взема участие по необходимост,— не че е заставен от другите — но необходимостта на живота го заставя, за изкарване средства за живеене, е труд. А всека дейност. която човек върши от любов. за благото и подигането на цялото човечество, е работа. Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от любов. Мъчението принадлежи на миналото, макар че не е изключено и днес от живота на човечеството; трудът принадлежи на настоящето, а работата на бъдещето. Труда е дълг на всеки човек. Всеки човек, роден на физическия свят, е длъжен да си изкарва сам прехраната и въобще средствата за поддържане на физическия си живот, който е основата, върху която се съгражда духовния живот на човека. От физическия свят човек взема необходимите материали и енергии за изграждането на духовните си тела, с които ще може да живее в по-висшите, свръхчувствени светове. Но за да може да живее на физическото поле, всеки човек трябва да си изкарва средствата за живот, за да няма робство.
към текста >>

Мъчението принадлежи на миналото, макар че не е изключено и днес от живота на човечеството; трудът принадлежи на настоящето, а работата на бъдещето.
Всяка дейност, в която човек е заставен насила да вземе участие, а не от добра воля, е мъчение; всека дейност, в която човек взема участие по необходимост,— не че е заставен от другите — но необходимостта на живота го заставя, за изкарване средства за живеене, е труд. А всека дейност. която човек върши от любов. за благото и подигането на цялото човечество, е работа. Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от любов. Мъчението принадлежи на миналото, макар че не е изключено и днес от живота на човечеството; трудът принадлежи на настоящето, а работата на бъдещето. Труда е дълг на всеки човек. Всеки човек, роден на физическия свят, е длъжен да си изкарва сам прехраната и въобще средствата за поддържане на физическия си живот, който е основата, върху която се съгражда духовния живот на човека. От физическия свят човек взема необходимите материали и енергии за изграждането на духовните си тела, с които ще може да живее в по-висшите, свръхчувствени светове. Но за да може да живее на физическото поле, всеки човек трябва да си изкарва средствата за живот, за да няма робство. Защото, ако някой не си изкарва прехраната, а трябва други да работят за него, така ще се яви робството, макар и в най-модерна форма.
към текста >>

Днес, когато хората не разбират законите на живота, по-голяма част от тях са роби на физическия труд, който достига до мъчение.
Човек трябва да доставя храна на своя ум, като се учи да мисли; а мисълта е един метод за привличане на умствените енергии, които хранят ума. Човек трябва да храни чувствата си, за да живее неговото сърце. Нормалното състояние на живота е, когато човек упражнява едновременно и трите дейности, за да доставя храна и на трите страни на своето естество. Затова именно Учителя казва, че три часа физическа дейност е достатъчна да изкара човек прехраната си за физическото тяло, а другото време да го употреби за развиване на своя ум и своето сърце, за удовлетворяване на своите културни нужди, и да се учи да работи. Но при днешните социални условия това е трудно осъществимо. Днес, когато хората не разбират законите на живота, по-голяма част от тях са роби на физическия труд, който достига до мъчение. Те работят денонощно само за хляба, като занемаряват своя ум и своето сърце. Други са отдадени само на чувствата си, а трети живеят само със своята мисъл. Това показва на едно дълбоко неразбиране на живота, на една посредственост на ума, лишен от светлина и мъдрост. Неразбирането е стигнало чак до там, че хората, отдадени уж на духовен живот, започват да чувстват едно отвращение към физическата работа, считат че е унижение и не е достойно за тях да работят. Те мислят, че е достатъчно човек да се занимава само с духовна работа.
към текста >>

33. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понякога — твърде често — техните дни са едно непрекъснато мъчение, краят им — кладата, кръста или лудницата.
Но тези думи още нищо не доказват. Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред Истината — да не разруши кумирите им“. Учителя Великите хора рядко имат щастието да бъдат разбрани от съвременниците си. Колкото по грандиозна е идеята, която изнасят; колкото по велики са принципите и законите, които откриват. толкова по-малко хора ги разбират, толкова по труден е животът им. Понякога — твърде често — техните дни са едно непрекъснато мъчение, краят им — кладата, кръста или лудницата. Така беше с Колумб, с Галилей, с Хус .... хора на които днес имената се почитат, делата на които се сметат за начало на епохи! А какво стана с Тоя, Който сложи някога живота си да свидетелства Истината? Кой го разпъна? Тъкмо ония, които най-добре трябваше да го познават; ония, които всеки ден уж заставаха пред лицето на Бога, кадяха му тамян и принасяха жертви. а не познаха синът Му и Го пратиха на Голгота... Така е било някога, така е и сега.
към текста >>

34. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията.
Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството. Всяко нещо се припомня.
към текста >>

35. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Животът е мъчение за онези, които не знаят и които не разбират, а за онези, които непрестанно се унасят във вълшебните звуци на оная вечна музика, която представлява животът в Любовта, Мъдростта и Истината, животът е вечно благо.
В Любовта се осмисля живота. Мъдростта ни дава знанията и ни разкрива тайните на природата. Истината ни дава свободата. Животът, проявен в трите принципи, е истинската музика и само тогава той е осмислен и разбран в неговата пълнота. Противоречията в живота произтичат от това, че хората нямат любов, нямат ония знания, които дават пълна светлина за живота и не живеят в истината, поради което са станали истински роби. Животът е мъчение за онези, които не знаят и които не разбират, а за онези, които непрестанно се унасят във вълшебните звуци на оная вечна музика, която представлява животът в Любовта, Мъдростта и Истината, животът е вечно благо. Димо Желязков Книжнина Сказания на двадесети век за всеки човек. В стих облякъл Дядо Благо. Цена 10 лв. Доставя се от редакцията на в. „Братство“ или от Жечо Панайотов, ул.
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не бой се ти, човече, от мъчение Не бой се ни от труд, тегло, бъди, Нито от ядно вражеско гонение, Или кога те някой клевети.
която води към разумния живот, към чистотата, към Истината. Какво се иска днес от хората, които се лутат заблудени и гонят непостижимите миражи на живота? —да се осъзнаят , че са попаднали в една неестествена за тях среда и да употребят разумната си воля и усилия да излязат от нея. Да се пробудим за новия, светъл живот! N Извикай силно! Не бой се ти, човече, от мъчение Не бой се ни от труд, тегло, бъди, Нито от ядно вражеско гонение, Или кога те някой клевети. Не бой се от страдания и болезни Вдигни чело, стисни ръка, напред! Напред върви и храбро ти възлезни, Без страх мини преградите безчет! Извикай силно, помощ Бог ще прати, Дори когато си до сетни край. Той камъка надгробен ще разклати И теб от ада ще въздигне в рай. Ще полети към тебе колесница И ангел Божий теб ще възкреси И с крепка, свята, милваща десница Като Илия ще те възвиси.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз разглеждах стената със същия ужас, който може да изпита един подложен на мъчения дух, пред страшните инструменти на неговото мъчение.
Агмад, жрецъг на храма, истинският шеф на великите жреци. Моята съдба! Вървейки след него, минахме по широки коридори, после по-голямата галерия, която водеше от вратата на храма към светилището. Чувство на ужас бликне в мене при тази гледка, въпреки това, че слънчевите лъчи изпълваха галерията, влизайки през предверието и като че ли се надсмиваха над трептящите сенки. И все пек моят страх от Агмад бе тъй голям, че, останал така сам с него, аз го следвах мълчаливо в пълно подчинение, и всяка от моите несигурни стъпки ме приближаваше към тая страшна врата, от гдето бях видял, в тъмнината на нощта да излиза ужасната фигура. Аз разглеждах стената със същия ужас, който може да изпита един подложен на мъчения дух, пред страшните инструменти на неговото мъчение. Веднага щом с очите си той види нещо заплашващо го, невъзможно е щото неговия поглед да не остане прикован в него, без дори страхът да може да го отклони. Тъкмо така, в моята сляпа уплаха, и аз фиксирах стените на дългия коридор, който, паралелно с нашето навлизане навътре, като че ли се затваряше след нас и ни отделяше от онази блестяща и величествена система, в която аз бях живял досега. Гледайки внимателно тези страшни стени, аз забелязах, когато приближавахме, една малка врата, която беше от левия ъгъл от вратата на светилището. Нейното съществуване можеше да се забележи само от крайно напрегнатия и внимателен поглед; защото в тоя край на коридора беше много тъмно, още повече поради контраста с блестящите слънчеви лъчи, които изобилстваха при входа. Ние бяхме близо до тази врата.
към текста >>

38. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За едни тя е мъчение, колело, което постоянно се върти, без да знаят кой го движи, за други — знаещите — тя е възможност да опознаят красотата, богатството, величието на световете, които ги заобикалят.
Няма мрак и дълбочина, от която да не ни извади, пропаст, от която да не ни изнесе като на крила. Мисълта — това е стълбата, с нея се качваш и в рая — слизаш и в ада. — От теб зависи на къде ще тръгнеш. За неразумните мисълта е река, стихия, която влачи, където тя си иска. За разумните мисълта е средство, с което те си служат да стигат там, където желаят. За едни тя е мъчение, колело, което постоянно се върти, без да знаят кой го движи, за други — знаещите — тя е възможност да опознаят красотата, богатството, величието на световете, които ги заобикалят. Научи се да работиш с мисълта си, както работиш с ръката си. Де възприемаш мисли, които искаш само — да влизаш и излизаш от тяхното мощно течение, както влизаш и излизаш в морето, когато се къпеш. Само правата мисъл внася мир светлина и свобода. Ако ги нямаш в душата си — смени мисълта си! Правата мисъл води към поставената цел, дава очаквания резултат.
към текста >>

39. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако страданията ви идват от хората, имате право да роптаете и да се борите против тях Вие трябва да различавате, дали страданията ви идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете — ако идат от онова, което знаете, те са благословение, ако идат от от онова, което не знаете, това е истинско мъчение.
По силата на този закон, природата, която е умна, добра в любяща, чрез страданията внася в нас интелигентността, добротата и любовта. Това е дълбокото разбиране на страданията. Така ги схващат онези, които имат веруюто на знанието. Но това не подразбира да си създавате сами излишни страдания. Също така трябва да различавате, откъде и от кого ви идват страданията. Ако страданията ви идват от хората, имате право да роптаете и да се борите против тях Вие трябва да различавате, дали страданията ви идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете — ако идат от онова, което знаете, те са благословение, ако идат от от онова, което не знаете, това е истинско мъчение. И тъй, онова, което знаем, е живота, и ние вярваме в живота. Ние знаем Любовта, ние знаем Мъдростта, ние знаем Истината. Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим. Като казваме, че ние всичко знаем. ние имаме предвид прогресирането.
към текста >>

40. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво.
Някой казва: „Аз разбирам любовта.“ Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света— това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа — то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа“. Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава.
към текста >>

41. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото страданията, които идват от онова, което знаем, са благословения, а ако те идват от онова, което не знаем, тогава са истинско страдание, истинско мъчение.
Да изменим своите възгледи, да усилим вярата си, защото тази, която сега имаме, е слаба. Защо днес хората роптаят против страданията? Преди всичко те трябва да разберат причините и произхода им. Ако страданията идват от хората, прави са да роптаят. Трябва да различаваме дали страданията идват от това, което знаем или от онова, което не знаем. Защото страданията, които идват от онова, което знаем, са благословения, а ако те идват от онова, което не знаем, тогава са истинско страдание, истинско мъчение. Ако човек и при най-големите противоречия в живота си вярва. че всичко ще се уреди, наистина така ще стане. Вярата и любовта днес. трябва да влизат в света, за да преобразят индивид, семейство и общество. Усет към хубавото Шримати Рукмини Деви Изкуството не се състои в това — да се чуе една песен, или де се види някой танц, нито — дали се харесват те, или не.
към текста >>

42. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първо е било мъчението.
След това му е казано: Ще учиш и ще се трудиш! Сега сме пред третото положение, според което природата казва на човека: Ще учиш, и ще работиш! По хубаво нещо от това не може да дойде. Това е най- хубавото. което може да ви се даде. Първо е било мъчението. Мъчението представя инволюцията, слизането на човешкия дух. Трудът представя зенитът на слизането. т. е. най-долната точка на слизането. Трудът е най-долната точка, до която духът може да слезе, а мъчението е най долният процес, до който човек може да достигне.
към текста >>

Мъчението представя инволюцията, слизането на човешкия дух.
Сега сме пред третото положение, според което природата казва на човека: Ще учиш, и ще работиш! По хубаво нещо от това не може да дойде. Това е най- хубавото. което може да ви се даде. Първо е било мъчението. Мъчението представя инволюцията, слизането на човешкия дух. Трудът представя зенитът на слизането. т. е. най-долната точка на слизането. Трудът е най-долната точка, до която духът може да слезе, а мъчението е най долният процес, до който човек може да достигне. Като се мъчи, човек мисли за онова хубавото, до което може да достигне.
към текста >>

Трудът е най-долната точка, до която духът може да слезе, а мъчението е най долният процес, до който човек може да достигне.
Първо е било мъчението. Мъчението представя инволюцията, слизането на човешкия дух. Трудът представя зенитът на слизането. т. е. най-долната точка на слизането. Трудът е най-долната точка, до която духът може да слезе, а мъчението е най долният процес, до който човек може да достигне. Като се мъчи, човек мисли за онова хубавото, до което може да достигне. Какво ще бъде по нататък той не знае, но трудът е крайният предел, до където човек може да стигне в слизането си. По долу от трудът човек не може да отиде. Когато човек поеме нанагорния път на еволюцията, той почва да работи, а след работата, ще дойда до служенето. Това са двата метода, по които се извършва еволюцията т. е.
към текста >>

И тъй, човек започва първо с процеса на мъчението.
Ако не знаете как да работите, не ще знаете и как да служите. Да служите на Бога, това е вече зенитът на живота. По-висока точка от служенето няма. Следователно, трудът е зенитът на слизането — по-надолу от трудът човек не може да слезе. Служенето пък е най високата точка, до която човек може да се качи нагоре. И тъй, човек започва първо с процеса на мъчението. Съществата, които живеят в ада, се мъчат. И хората още изучават закона на мъчението. Някои хора знаят защо се мъчат, а други — не знаят. За много работи може човек да се мъчи, до като най-после разбере какво нещо е мъчението. Преди да роди, и майката се мъчи.
към текста >>

И хората още изучават закона на мъчението.
По-висока точка от служенето няма. Следователно, трудът е зенитът на слизането — по-надолу от трудът човек не може да слезе. Служенето пък е най високата точка, до която човек може да се качи нагоре. И тъй, човек започва първо с процеса на мъчението. Съществата, които живеят в ада, се мъчат. И хората още изучават закона на мъчението. Някои хора знаят защо се мъчат, а други — не знаят. За много работи може човек да се мъчи, до като най-после разбере какво нещо е мъчението. Преди да роди, и майката се мъчи. Щом роди —започва труд. Докато майката носи детето в утробата си, тя се мъчи.
към текста >>

За много работи може човек да се мъчи, до като най-после разбере какво нещо е мъчението.
Служенето пък е най високата точка, до която човек може да се качи нагоре. И тъй, човек започва първо с процеса на мъчението. Съществата, които живеят в ада, се мъчат. И хората още изучават закона на мъчението. Някои хора знаят защо се мъчат, а други — не знаят. За много работи може човек да се мъчи, до като най-после разбере какво нещо е мъчението. Преди да роди, и майката се мъчи. Щом роди —започва труд. Докато майката носи детето в утробата си, тя се мъчи. По същия закон, докато човек носи една идея, или едно желание в утробата си, той се мъчи. Като роди майката, тя започва да се труди за детето си, докато израсте.
към текста >>

Щом една жена се мъчи, аз зная, че тя е бременна, а щом мине мъчението, тя е родила вече и започва да се труди за детето.
Като израсте, то започва да работи и да служи. Същото се отнася и до идеите и желанията на човека. Само синът —това което сте родили и отгледали, може да служи на майка си и на баща си. Служенето е най-високото положение, до което човек може да достигне. Щом синът започва да се труди, това показва, че той се е оженил. Щом една жена се мъчи, аз зная, че тя е бременна, а щом мине мъчението, тя е родила вече и започва да се труди за детето. Това са процеси, през които минава както отделния човек, така и цялото човечество в своето развитие. Ще попитате: Защо трябва човек да се мъчи? Защото е забременеят». И искаш, не искаш ще бъдеш бременен, и ще се мъчиш, и ще родиш — човека в себе си. Сега хората — жени и мъже, се мъчат, за да родят човека в себе си, който е синтез на любовта, мъдростта и истината.
към текста >>

Вие, като не разбирате смисъла на мъчението, искате да го избегнете.
Това са процеси, през които минава както отделния човек, така и цялото човечество в своето развитие. Ще попитате: Защо трябва човек да се мъчи? Защото е забременеят». И искаш, не искаш ще бъдеш бременен, и ще се мъчиш, и ще родиш — човека в себе си. Сега хората — жени и мъже, се мъчат, за да родят човека в себе си, който е синтез на любовта, мъдростта и истината. Вие, като не разбирате смисъла на мъчението, искате да го избегнете. Това е невъзможно. При сегашните условия нито мъчението може да се избегне, нито трудът може да се избегне, нито работата, нито служенето могат да се избегнат. Това са неща необходими, това са пътищата и методите за развитието на човека. Помнете това. Това трябва да се забие в ума ви с по девет гвоздея, по един метър дълги, че никой да не може да ги извади.
към текста >>

При сегашните условия нито мъчението може да се избегне, нито трудът може да се избегне, нито работата, нито служенето могат да се избегнат.
Защото е забременеят». И искаш, не искаш ще бъдеш бременен, и ще се мъчиш, и ще родиш — човека в себе си. Сега хората — жени и мъже, се мъчат, за да родят човека в себе си, който е синтез на любовта, мъдростта и истината. Вие, като не разбирате смисъла на мъчението, искате да го избегнете. Това е невъзможно. При сегашните условия нито мъчението може да се избегне, нито трудът може да се избегне, нито работата, нито служенето могат да се избегнат. Това са неща необходими, това са пътищата и методите за развитието на човека. Помнете това. Това трябва да се забие в ума ви с по девет гвоздея, по един метър дълги, че никой да не може да ги извади. Ще се мъчите, а след мъчението ще се пробудите; след това ще дойдете до работата и служенето. Идея трябва да има човек.
към текста >>

Ще се мъчите, а след мъчението ще се пробудите; след това ще дойдете до работата и служенето.
Това е невъзможно. При сегашните условия нито мъчението може да се избегне, нито трудът може да се избегне, нито работата, нито служенето могат да се избегнат. Това са неща необходими, това са пътищата и методите за развитието на човека. Помнете това. Това трябва да се забие в ума ви с по девет гвоздея, по един метър дълги, че никой да не може да ги извади. Ще се мъчите, а след мъчението ще се пробудите; след това ще дойдете до работата и служенето. Идея трябва да има човек. Само така нещата ще се осмислят. Съвременното човечество е направило едно отклоняване от правия път, и време е вече да излезе от това отклоняване, да се върне назад, да влезе в правия път. Не сме ние виновни за това отклоняване, някой друг е направил това отклоняване. Онези, които имаха грижата за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в една задънена улица.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бързането превръща страданията в мъчение и ги задържа за по дълго време.
А мъченията се раждат, когато искаме да избегнем страданията. Страданията обогатяват със знания и опит, а мъченията претъпяват и израждат. Щастлив е който страда, защото това показва, че в него има растеж, идея. И горко му който изгуби способността да страда. Разумния, обаче не бърза да премахне страданията, защото не се съмнява в плодовете, които те носят. Бързането превръща страданията в мъчение и ги задържа за по дълго време. Когато не бързаме, най-бърже се движим . Само във време на страдания човек става податлив да се свърже с повече хора и да увеличи числото на своите приятели. Ако хората бяха лишени от страдания, щяха да живеят всеки за себе си, откъснати като дървета един от друг и щяха да си останат вечно със своите недъзи, без да се развиват и влязат във великия свят на хармония, красота. * Който разбира езика на страданията, е умен и щастлив Първата стъпка към щастието е да обикнем страданията. Страданието обаче се стопява пред любовта, тъй както се топи снега пред слънцето.
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тяхното мъчение ще се свърши само с тяхното унищожение, което е изгубване на всякакво съзнание.
При тези думи на Озириса, Хермес затреперел, защото страшна бушуваща буря го окръжавала с черни облаци от всички страни. Седемте сфери изчезнали в гъсти мъгли. Той видял в тях сенките на хората изпускащи страшни викове, тях ги хващали и разкъсвали на части призрачни чудовища и животни посред невъобразими стонове и проклятия . . . Такава е — раздал се гласът на Озириса — съдбата на душите неизправимо зли и низки. Тяхното мъчение ще се свърши само с тяхното унищожение, което е изгубване на всякакво съзнание. Но гледай, мъглите се разсейват, седемте сфери се появяват наново. Погледни на тази страна. Виждаш ли този рой души, стремящи се да се подигнат в лунната сфера? Едни от тях падат на земята, сметени от вихъра, като ято птици под напора на буря, други със силни движения на крилете достигат по-високата сфера, която ги увлича в своето движение. Достигайки до нея, душите отново почват да познават божественото в себе си.
към текста >>

45. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек се спъва в необходимостта в закона и в това, че смесва работата с труда и с мъчението.
Той е мислил за нас преди милиони години още. Следователно, ние сме дошли в един живот, който отдавна е обмислен. „Не може да се слугува на двама господари“. Какво означава слугуването? Работа. Три неща има, в които човек се спъва. Човек се спъва в необходимостта в закона и в това, че смесва работата с труда и с мъчението. Необходимостта налага нещата. Като не разбират това, хората казват. че трябва да се работи. Не, в необходимостта човек няма никакъв избор. Каквото ти дадат, ти ще го носиш, без да кажеш нещо.
към текста >>

46. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Страданието, мъчението е нещо невидимо.
Но и за рая хората имат различни представи. При това, и в ада не е толкова лошо, колкото си го представят. Някои си представят, че хората в ада са подложени на някакви външни мъчения. Има мъчения в ада, но те не са външни, те са вътре в самия човек. Това, което мъчи човека, е нещо невидимо. Страданието, мъчението е нещо невидимо. То е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкото тяло. Един мой познат ми разправяше опитността на своята майка. Една вечер тя сънувала, че отишла на онзи свят и видяла как живеят хората там. Като се събудила сутринта, разказала на сина си, какво е видяла там и казала: .Синко, не се живее, както ние живеем тук. Трябва да изправим живота си.
към текста >>

47. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Та казвам: Няма мъчение в света, което да не се прекрати. Защо?
Разумният човек се учи и от растенията. Аз вземам голяма поука от растенията. Като ги наблюдавам аз се чудя на тяхното търпение. С хиляди години главата им седи заровена в гъстата материя и те очакват да дойдат и за тях благоприятни условия. Те казват: Ще дойде ден, когато и нашите глави ще излязат от гъстата материя. Та казвам: Няма мъчение в света, което да не се прекрати. Защо? Защото Бог работи за нашето избавление. Ние сме изпратени на земята да се учим. И каквото се случва, то е все за наше добро. Аз не ви говоря като на невежи. Всеки от вас знае много нещо, той може да държи лекции на другите хора.
към текста >>

48. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа.
Как ще примирите в себе си противоречието, че е дадена власт на злото в света? Казват, че на сатаната, на дявола била дадена власт да мъчи. В който дом влезе, той мъчи жената, и мъжа, и децата — целия дом, цялото общество, цялото човечество. Всички са мъчени от дявола. Питам: Властта на дявола той сам ли я има, или му е дадена от някъде? Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа. Той е следният: там, дето любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението. Гладният се мъчи, понеже няма хляб. Жадният се мъчи за вода: задушаващият се мъчи за въздух; който е из-губил мисълта си, се мъчи, че не може да мисли: който е изгубил чувствата си, се мъчи, че не може да чувства; който е изгубил волята си. се мъчи, че не може да постъпва както иска и т. н. Всички хора, които са изгубили нещо, все се мъчат.
към текста >>

Той е следният: там, дето любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението.
Казват, че на сатаната, на дявола била дадена власт да мъчи. В който дом влезе, той мъчи жената, и мъжа, и децата — целия дом, цялото общество, цялото човечество. Всички са мъчени от дявола. Питам: Властта на дявола той сам ли я има, или му е дадена от някъде? Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа. Той е следният: там, дето любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението. Гладният се мъчи, понеже няма хляб. Жадният се мъчи за вода: задушаващият се мъчи за въздух; който е из-губил мисълта си, се мъчи, че не може да мисли: който е изгубил чувствата си, се мъчи, че не може да чувства; който е изгубил волята си. се мъчи, че не може да постъпва както иска и т. н. Всички хора, които са изгубили нещо, все се мъчат. Ето защо, при съвременното възпитание, в училищата, на младите трябва да се покаже пътя, по който да намерят онова, което са изгубили.
към текста >>

49. -

* Где няма диря даже от мъчение нито следа от скърби по лицето плачът обръща се на песнопение и радост пак забликва ми в сърцето.
* Ръката Твоя, цвят ухаене, да вдъхна аз желая с плам: цветар си Ти, Творец омаен, щом Твойта длан е цъфнал храм. * Ръката Ти, кога целувам, я виждам златен водопад: във символа й се любувам на Твоя щедър дух, богат. * Ръката Твоя ме научи, как в малкото да съм велик издигайки се, тя сполучи да ми открие Бога в миг. * Ръката чиста, лъчезарна с любов подай ми трети път: към Теб душа ми благодарна тежней, Учителю, — без плът. Елвилюри С ИЗБРАНИТЕ При Тебе, Тебе, в Твоята светиня аз бягам щом врагът ме зъл подгони, заключвам се у вечната Ти скиня къде окото ми сълзи не рони. * Где няма диря даже от мъчение нито следа от скърби по лицето плачът обръща се на песнопение и радост пак забликва ми в сърцето. * А колко много има да се диви, тоз, който ме накара да страдая, че няма кой сълзи да му пролива - аз вътре пея си и си играя. * Па да се диви! Нека с нови сили да сбере гърмове и да ме тресне. Ще грабна ази смъртното му жило и с него ще напиша нови песни * от прежните ми още по-сърдечни До този ден в страдания изпети, който ще дадат ми име вечно с избраните Божествени поети. О. Славчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Словото бе Бог (из неделната беседа „Словото бе Бог“ – 18. II.
към текста >>

50. -

Ако хората вярваха тъй, както е писано в Евангелието, светът трябваше до се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат.
— Има какво да се пие. Ние заплашваме хората, но това е едно криво разбиране. С това се изкривява смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в Евангелието, светът трябваше до се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. По-рано аз често съм виждал картини за мъчението на хората в ада — вътре турени Владици, проповедници, попове, все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Това беше една руска идея, от Русия носеха тия картини. Тогава, както се проповядваше, в ада отиваха тези, които са ни учили. В такъв случай, защо да ги слушаме?
към текста >>

По-рано аз често съм виждал картини за мъчението на хората в ада — вътре турени Владици, проповедници, попове, все в ада.
Ние заплашваме хората, но това е едно криво разбиране. С това се изкривява смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в Евангелието, светът трябваше до се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. По-рано аз често съм виждал картини за мъчението на хората в ада — вътре турени Владици, проповедници, попове, все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Това беше една руска идея, от Русия носеха тия картини. Тогава, както се проповядваше, в ада отиваха тези, които са ни учили. В такъв случай, защо да ги слушаме? Владици и попове, които са първи в ада, не могат ли да отидат и да бъдат първи в рая?
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Убийството и мъчението на хиляди и милиони за тях е нищо, за да постигната своите цели.
Те са карани да вършат страшни неща. И те доста желаят да бъдат карани, защото всичко това е част от обсебването. Ония, които ги карат, са напълно безскрупулни и готови да употребят всички средства, стига да постигната своята цел: те не знаят нищо от това, което ние разбираме под право и криво. Те считат за свой благороден дълг да убият в себе си всяко душевно вълнение или симпатия, като считат тези чувства за слабост. Те са безмилостни, като акули. Убийството и мъчението на хиляди и милиони за тях е нищо, за да постигната своите цели. Ако това не бе се случило; ако Петата Под-Раса бе всичко комбинирала, за да представи един съвършен фронт, все пак един конфликта щеше да стане, но той щеше да се състои в някои страшни въстания на много по-малко развитите раси, — може би едно нашествие, каквито Атила направи, за да опустоши Европа. Злото щеше да се прояви, но между закъснелите нации. Голема победа за силите, които стоят на страната на тъмнината, е, че те могат да вземат и вплетат за своите цели една нация, предполагана да стои на чело на цивилизацията. Не трябва да мислим, че всички членове на тая нация са лоши хора. Не трябва да се оставим да бъдем свалени до тяхното равнище.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея.
И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове. Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т. е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз! Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат. Те искат само чрез едно твърдо усилие на волята да изгасят буйните пламъци и да ги задържат в тях, като оставят огъня да тлее под един тънък пласт пепел. Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа).
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол.
Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той се стараел да предотврати войната и мъчението на животните.
(Как може да се сравнява с Исуса?). — Той много му приличал. Рождението му било предсказано, както това на Исуса, и характерът му приличал на Исусовия. Той вършил неща, които се считали за чудеса — излекувал болни. Той проповядвал нравственост и вяра в Бога, вместо в Боговете, проповядвал любов и верност, да правим това, което искаме да правят нам. Той се стараел да предотврати войната и мъчението на животните. (Учението и привържениците му днес?) — Привържениците му са хора с мургава кожа, такава като на арабите. Невисок ръст, миролюбиви и умерени във всичко. Вярата им се базира здраво върху миналото. Във външните си форми прилича на католицизма. Те вярват, че учението им е по-старо и по-добро от християнското.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Особено когато това мъчение е наложено на едно невинно същество, толкова добро, каквото бе моето дете!
Ах, колко беше хубаво и добро! В душата му всичко бе благородство, величие, великодушие. Разумно, духовно, с твърде открит и приятен характер, животът с него бе един небесен блян, вечно възхищение! И колко незаслужено е, Господине, ако Ви кажа, че на двадесетата си година то заболя от възпаление на пикочния мехур, което бе явно възвръщане на първата болест на крака, и че с това възпаление се започнаха редица страдания, за които само адът може да даде една представа! Аз не мога да разбера, как тъй Бог, нашият Създател, може да позволи, че човешкото тяло да се измъчва до такава степен! Особено когато това мъчение е наложено на едно невинно същество, толкова добро, каквото бе моето дете! Всичките велики специалисти повикахме отново, но уви! никой не можа да го излекува. То преживя тринадесет години ту със подобрение, ту със влошаване, като запазваше, всред най-жестоките болки, своя постоянен хумор, приятността си, добротата си, чак до веселост — за да не наскърби другите! От четири години то почти не боледуваше, а през последната година то се чувстваше тъй добре, като се считаше излекувано! Съпругът ми се помина през: 1902 г.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива.
Ще сполучи, най- сетне, да докара само жар върху собствената си глава. . . Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима. Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива. Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда . . . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си?
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В противен случай, бракът е неестествен и опорочен, той е едно продължително мъчение и агония.
Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията на невидимия свят и се изразяват индивидуалните мисли, чувства и желания. Всеки човек има свой специфичен тон, който съответства на тона на владеещата го планета, и съобразно с него, той се свързва хармонично с другите хора или се отдалечава от тях. Хората образуват помежду си акорди или дисонанси. Мъжът и жената в брака са в хармония, ако съчетанието им е по Бога, т. е. ако, покрай другите си духовни качества, с които взаимно се допълват, имат и хармонични тонове. В противен случай, бракът е неестествен и опорочен, той е едно продължително мъчение и агония. Музиката е израз на Духа. Целта, към която се стреми човешката душа, е сливане с Божествения Дух. Затова и музиката, за да спомогне на душата да постигне това единение, трябва да създава единство на впечатлението, т. е. да реализира закона на небесната хармония. Върху тоя закон се гради всяка мелодия, която съчетава звуковите трептения, прониква в най-съкровените глъбини на душата и издига човешкия дух до сюблимните висини на божествената красота и наслада.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те, обаче, можеха да избегнат тая своя участ, ако, вместо да поддържат и насърчават режимите на мракобесието, кнута, каторгата, заточението, цензурата и всевъзможните други начини на мъчение и гонение, бяха взели страната на народа и бяха се застъпили за неговото право да се развива свободно в пътя на истината, любовта и братството.
Руският народ дълго време бе потискан от една безскрупулна власт, крепена от невежественото и егоистично духовенство, но сега всички сме свидетели, как законът за възмездието се приложи върху потисниците му, били те светски или духовни. Тоя пример би трябвало да послужи за ценна поука на управниците и в другите славянски страни. Монархизмът в Русия свърши най-плачевно. Но и духовниците, които преследваха свободната мисъл, като отлъчваха от църквата най-великите представители на тая мисъл, какъвто бе Лев Н. Толстой, получиха отплатата си. Те, обаче, можеха да избегнат тая своя участ, ако, вместо да поддържат и насърчават режимите на мракобесието, кнута, каторгата, заточението, цензурата и всевъзможните други начини на мъчение и гонение, бяха взели страната на народа и бяха се застъпили за неговото право да се развива свободно в пътя на истината, любовта и братството. Но руското духовенство, за да запази властта си и своето привилегировано положение в държавата, се солидаризира с гонителите на истинското Христово учение и изпита болшевишката чрезвичайка. Това бе наказание от Бога. Не би било чудно, ако такова наказание се приложи и другаде, дето заслепеното духовенство използва държавната власт, за да черпи от нея сила и бюджетни средства и да държи народа в мрак и робство. Това не са служители на Бога. Истинските служители на Бога са безкористни работници на Неговата нива, те се отказват от власт, заплати и палати и тръгват между народа да проповядват Словото Божие и да го поучават на всички добродетели.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Същите явления са отбелязани и в изпитанията на магьосниците в средните векове, при които огромни тежести са били употребявани като оръдия за мъчение и в известни случаи не са били чувствани от жертвите.
Индийските фокусници и болните, засегнати от конвулсивния танц, правят също много неща, противни на закона за тежестта. Г-жа Хауфе, когато излизаше от състоянието си на транс, ставаше отново чувствителна към теглото на телата, и едно леко лице, наглед, можеше да й се стори често по-тежко, отколкото друго с по-голям обем. Тя имаше понятие за теглото независимо от материята и казваше, че съществува един вид морално тегло. Когато поставях моите пръсти срещу нейните, те се привличаха като от магнит и тогава можех да я повдигна от земята. Много подобни явления са вече наблюдавани, а особено ония, които са станали върху гроба на дякона Пяриз в 1724 год., дето болните са отивали на тълпи, оставяйки се да бъдат удряни от силни мъже, въоръжени с всякакви видове оръдия, като са се простирали под една дъска, върху която се качвали повече от двадесет души и всичко това е ставало без никакви болки или наранявания, но даже с полза. Същите явления са отбелязани и в изпитанията на магьосниците в средните векове, при които огромни тежести са били употребявани като оръдия за мъчение и в известни случаи не са били чувствани от жертвите. Същото спиране на законите за тежестта се е срещало и у лицата, които са водели строго аскетичен живот и са проникнали в дълбочините на вътрешния живот. Според свидетелстването на св. Тереза, Петър Алкантарски се задоволявал само с половина час сън дневно в течение на четиринадесет години, седнал и подпирайки си главата на един прът. Той живеел само с хляб и вода през три, а по некога през осем дни, докато тялото му толкова отслабнало, че е станало като прозрачно, та е могло да се вижда през него като през платно. Духът му бил в постоянна връзка с Бога, той често е бивал обгърнат като от един светъл облак и се вдигал във въздуха.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Без любовта като мотив, всеки труд на детето ще се превърне в мъчение и робство.
Когато работата стане израз на служенето на Бога и на другите, тогаз тя ще бъде изявена (проява) на вътрешната активност на духа. Тогаз едновременно с работата (физична или друга) и духът ще бъде в най-активно състояние. Така ще се одухотвори труда. Целта е да се одухотвори труда. Когато любовта стане мотив за работата, то детето чрез последната ще прояви себе си. Без любовта като мотив, всеки труд на детето ще се превърне в мъчение и робство. До колкото е приложено общежитието в училището2), то ще спомогне за проникване от духа на взаимопомощ и служене. „Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в училището. Те сами ще сложат трапезата, сами ще я дигнат, сами ще измият съдовете и ще изметат“. Коя работа развива колективното съзнание? Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от любов.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32208299636841