Търсене в текстове за 'Мъртъв'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 60 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял.
Мусала в 10 ч. и 20 мин. и стигнахме в Боровец на вилата на сестра Стоянова в 14 ч. без 15 мин. Надвечер във вилата на сестра Стоянова започна разговор. Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял. Казват за някого, че е умрял сега, а пък той отдавна е умрял. Някои хора искат лекцията или беседата да бъде механическа. Тогава не остава никаква работа за читателя. А пък както сега е дадена, то има дълго време да се работи върху лекцията. Ако му е трудна за разбиране, то поне примерите ще му подействат и така ще му станат ясни изложените принципи.
към текста >>

2. 3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън.
А когато дойдат големите изпити (външни и вътрешни), скърби и страдания, това показва, че е приет за ученик, че е влязъл вече в Школата. И след като ги издържи, ученикът влиза в новата фаза – Новораждане. Той е свободен от кармичен закон. У него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на Живота и има Любов към всичко; той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. В сравнение с това състояние, дотогавашният живот е само приготовление и пребиваване в сенките и илюзиите на Живота. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят.“ Тук под мъртви се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещение. Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е.
към текста >>

3. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото всеки, който живее стария живот, е мъртъв.
Мария, като представителка на жената, представлява Любовта. Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин. Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви. Ще дадем още един пример. Възкресението на Лазаря може да се повтори в по-горна октава с човечеството. Защото всеки, който живее стария живот, е мъртъв. Това се вижда от следните думи на Христа: "Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на Сина человечески и ще излязат." В Евангелието има още много такива примери, за които може да се каже, че в бъдеще ще се повторят в по-горна октава. Характерно за размишлението е, че като дойде една идея, иде втора, трета и т.н., цяла верига от идеи идат. Това е, защото при размишление напреднали същества идват и ни учат от вътре и по този начин ние ще научим от вътре много неща, които не сме знаели дотогаз. Паралелно с проучването на евангелията трябва да върви проучването на Словото на Учителя.
към текста >>

4. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя не е мъртъв механизъм.
Науката за дишането е станала много популярна в днешната епоха. Въз основа на по-големите познания на човешката анатомия и физиология през последните няколко века науката за дишането се издигна до подобаващата висота. Обаче, днес разглеждат повече механичната страна на дишането. Тая външна, механична страна на въпроса е важна, но за да може да се издигне дишането като първостепенен фактор за физичното и духовно повдигане на човека, трябва да се разбере и вътрешната му страна. Защото Природата е жива. Тя не е мъртъв механизъм. И ако разгледаме въпроса механически, разглеждаме го едностранчиво. Знае се от физиологията, че червените кръвни телца усвояват в белия дроб кислорода от вдишания въздух и тогава хемоглобинът, който те съдържат, се превръща в оксихемоглобин. Този последният се пренася чрез кръвта в тъканите, дето червените кръвни телца се освобождават от кислорода. Последният отива в тъканите и причинява окислението им. При това окисление - един вид горене - се разрушават органичните вещества на тъканите.
към текста >>

5. 41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

До тогава е бил мъртъв.
Когато обичаш някого, ти подготвяш за него пътя на безсмъртието. Под смърт разбирам най-ограничителните условия. Казано е: „Всички няма да умрат, но всички ще се изменят." Радвайте се на това. Това става при любовта. При нея човек възкръсва от мъртвите. До тогава е бил мъртъв. Най-напред ще обичаш Цялото. Като обичаш Цялото, ще обичаш и частите. Вие говорите за любовта. Всеки от вас носи по едно шише с вода. Вие носите любовта със себе си.
към текста >>

6. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото всеки, който живее стария живот, е мъртъв.
Мария, като представителка на жената, представлява Любовта. Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин. Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви. Ще дадем още един пример. Възкресението на Лазаря може да се повтори в по-горна октава с човечеството. Защото всеки, който живее стария живот, е мъртъв. Това се вижда от следните думи на Христа: “Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на Сина человечески и ще излязат.” В Евангелието има още много такива примери, за които може да се каже, че в бъдеще ще се повторят в по-горна октава. Характерно за размишлението е, че като дойде една идея, иде втора, трета и т.н., цяла верига от идеи идат. Това е, защото при размишление напреднали същества идват и ни учат от вътре и по този начин ние ще научим от вътре много неща, които не сме знаели дотогаз. Паралелно с проучването на евангелията трябва да върви проучването на Словото на Учителя.
към текста >>

7. 017 РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

''Градът беше пуст, мъртъв, разрушен, опожарен; животът го беше напуснал.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ ''Градът беше пуст, мъртъв, разрушен, опожарен; животът го беше напуснал. Нямаше хора в него.'' ''Беше зима, небето надвиснало тъмно, непрогледно. Никакъв изход от положението не се'' ''виждаше. В онова време, когато хората идваха при Учителя за утеха, те слушаха думите му и'' ''разбираха, че трябва да изтърпят докрай.'' - Който страда и издържа докрай, той е герой. Който страда, той е герой, от него човек ще стане.
към текста >>

8. 101 РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние виждаме материалния свят като че ли е мъртъв, а то всичко е живо.
Животът се проявява в една Велика Разумност. От единия до другия край на Живота има Разумност. Има напреднали Същества, които работят в Разумната Природа. За мене слънчевият лъч представлява Разумност. Една пъпка, един цвят е прозорец, през който виждам един висш реален свят, един възвишен свят, свят на Същества с голяма интелигентност. Ние виждаме материалния свят като че ли е мъртъв, а то всичко е живо. Перото се движи, но има едно Разумно Същество, което го движи. Перото не знае, но разумността на онази ръка, която го движи, знае. Има връзка между духовния и физическия свят. Физическият свят зависи от духовния. Ако гледаш материалния свят откъснато, нищо не можеш да разбереш.
към текста >>

9. 27 СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още на другия ден почнах с най-голямо усилие да търся каквато и да е работа, но беше зима, мъртъв сезон.
Това направи лошо впечатление на моя работодател. Той го познаваше, сега вече мой роднина, но виждаше в него един не дотам благонадежден човек, способен да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с имуществото в магазина, който ми беше поверил. Виждах, как безпокойството и подозрението постоянно нарастваха, но не намерих начин да ги отстраня. Изненадващо за мен, моят работодател изчака активния период на търговия със стоки от този род около Коледните празници, Нова година и на първи януари 1938 година, като новогодишен подарък, аз бях освободен от работа. Посред зима, младоженец, без работа и пари. Още на другия ден почнах с най-голямо усилие да търся каквато и да е работа, но беше зима, мъртъв сезон. Тогава, още с почването на зимата, строежите се преустановяваха, а друга работа не можех да намеря. Два месеца подред бях в мъчително напрежение, немотия и оскъдица, непрекъснато от сутрин до вечер ходех да хлопам, да търся работа, за да мога за изкарам някой лев за най-насъщни нужди. Тогава се сетих и разбрах това, което Учителя ми беше казал: "Спестявай по някой лев." Ако бях Го послушал, нямаше да преживея така тежко този мъчителен за мен период. На първи март, същата година аз бях отново на редовна работа, благодарение на един много мил и прекрасен наш брат. Но вече с една мъдрост повече в себе си.
към текста >>

10. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

След отделянето на Слънцето всичко, което се е намирало върху Земята, а именно човеците, биха се превърнали в мумии, биха се втвърдили, вдървили и човек би станал мъртъв като земно същество, а Земята би опустяла, ако лунните сили бяха останали свързани с нея.
Той създаде също и звездите, което означава създаването на близките до Земята планети от Слънчевата система, които дотогава са били в етерно състояние. Така че в четвъртия ден на творението, през Лемурийския период, след като Луната се бе откъснала от Земята и е било създадено човешкото физическо и етерно тяло, душите започнали да се връщат от планетите към Земята. Заедно със Слънцето по-голяма част от елохимите бяха напуснали Земята, за да пренесат полето на своята дейност и отвън, оттам да действуват върху Земята. Но нещо от тяхната субстанция бе останало свързано със Земята. Това е туй, което е до известна степен във връзка с благотворните ефекти на лунните сили, понеже лунните сили имат също така и благотворни ефекти. След отделянето на Слънцето всичко, което се е намирало върху Земята, а именно човеците, биха се превърнали в мумии, биха се втвърдили, вдървили и човек би станал мъртъв като земно същество, а Земята би опустяла, ако лунните сили бяха останали свързани с нея. Но веднъж вече отделени от Земята, тези лунни сили. които, ако бяха останали със Земята, щяха да докарат смъртта на човеците, след като се отделят, стават вече благотворни. Когато тези сили излязоха извън Земята, те добиха една нова преснота. И тогава вече и най-слабите души са могли да слязат на Земята и да се въплотят в човешки тела. Съществата, които управлявали тази поредица от събития, са били велики благодетели на човечеството.
към текста >>

11. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

След като Руах се отдели от тялото, човек ни се струва мъртъв.
Неговото седалище е сърцето, което представя корена на живота. Тази е централната точка, която съединява мозъка с черния дроб и тъй като в този орган жизнената деятелност се явява първа при зараждането, то в него също така се и завършва. По такъв начин, в момента на смъртта, Руах изчезва, според Талмуда, с последната вдишка из устата на умиращия. Талмуда различава 903 рода смърт, повече или по-малко мъчителни. Най-леката от всички той нарича „целувка", а най- мъчителна счита тази, при която умиращият чувствува, като че из неговото гърло измъкват космата катерица. След като Руах се отдели от тялото, човек ни се струва мъртъв. Това обаче е привидно, защото Нефеш още се намира в него. Той представя телесният живот и душата на еле- менталния живот на човека, имаща свое седалище в черния дроб. Нефеш, бидейки най-нисша духовна сила, притежава още голямо духовно сродство или притегляне към тялото. Това начало се отделя последно, тъй като то първо се присъединява към тялото. Между това, не много след отделянето на Руах, лошите духове, наречени по еврейски мазикими, овладяват трупа.
към текста >>

12. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв.
И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа".
към текста >>

13. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но с това не се разбира физическото тяло, което след смъртта остава мъртъв труп, защото на това понятие в гръцкия език отговаря думата "саркс".
Те искат да знаят накъде да насочат погледа на виждащото сърце, за да не пропуснат проблясването на светкавицата. Отговорът е една Тайна. В официалния превод отговорът гласи: "Където е трупът, там ще се съберат и орлите" (17;37). Сам по себе си този превод има известен смисъл, но за случая не изяснява въпроса. Там, където в превода е поставена думата "труп", в гръцкия текст стои думата "сома", която означава тяло. Но с това не се разбира физическото тяло, което след смъртта остава мъртъв труп, защото на това понятие в гръцкия език отговаря думата "саркс". Думата "сома", преведена правилно, значи живото тяло, което в окултизма се нарича етерно тяло. Ако искаме да преведем на съвременен език загадъчният отговор на Христа, тогава можем да кажем така: Насочете вниманието си навътре към вашето собствено същество, обърнете внимание на тънките строителни сили, които проникват вашето тяло. Там вие ще имате етерните сили и етерната сфера, където се образува органът на възприемането на слънчевите орли (ангелите, които слизат). С това Христос обръща вниманието на учениците върху по-тънката организация на човека. Той не се задоволява с това, да каже както на фарисеите: Царството Божие е вътре във вас.
към текста >>

14. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото светът не е нещо мъртво, не е един мъртъв механизъм, но зад него има една Разумност, едно Небе.
Това показва, че Бог е наш баща и всички хора имат Божествен произход. Във всеки човек са скрити Божествени възможности и като така, всеки човек е Син Божи. Щом всички хора са деца на Бога, тогава те са братя и сестри помежду си. А щом са братя и сестри, благата на живота са общи за всички и интересите са общи. По-нататък се казва: "Който си на Небето..." Под Небе в случая се разбира Божественият свят, който е основа на нашия видим свят. Защото светът не е нещо мъртво, не е един мъртъв механизъм, но зад него има една Разумност, едно Небе. Така че, Небето не е нещо откъснато от физическия свят. Силите, които ръководят явленията във физическия свят, идват от Божествения свят, от Небето. Това е Разумното, което ръководи явленията в Природата и в живота. Зад всичко, което виждаме в Природата, са силите на Небето, т.е. Божественият свят.
към текста >>

15. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог."/28;4-6/.
Туземците ги посрещат много добре. Понеже валяло дъжд, наклали огън и Павел взел един куп храсти и ги хвърлил в огъня. И една змия ехидна излязла от топлината и се залепила на ръката му. "А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее. Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло. А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог."/28;4-6/. 25. "А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дезинтерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха; които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни." /28;7-10/. 26. "А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше." /28;16/. След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/.
към текста >>

16. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и, ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.
Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си. И като Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и, ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Напиши прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, Тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте Църкви; и седемте светилника са седемте Църкви." /1;1,10-20/. Това е първото видение на ясновидеца, който прониква във висшите светове. Той вижда Човешкия Син, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си. Той му дава нареждане какво да пише до Църквите, които са седемте културни епохи на Петата раса.
към текста >>

17. 2. Послание до Смирненската Църква -Втората културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

В Посланието към тази Църква Духът казва: "До Ангела на Смирненската Църква пиши: Това казва Първият и Последният, Който стана мъртъв и оживя.
Човек е имал идеята, че някога е бил свързан с Духа на Светлината, който е Първият от всички. После той е въвлечен в материята, където царува Ариман, дух, изостанал назад в еволюцията. Със слизането си в материята човек внася в нея една сила, противна на Ариман, която постепенно трябва да се увеличава и да организира материята, да победи Ариман. И съединявайки се с Духа на Светлината, човек е имал за задача да организира и одухотвори материята. Тогава богът на злото ще бъде победен от Бога на Доброто и Светлината, Който ще възстанови властта и царството на Доброто и Светлината на Земята. В Посланието към тази Църква Духът казва: "До Ангела на Смирненската Църква пиши: Това казва Първият и Последният, Който стана мъртъв и оживя. Зная твоите дела, зная твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат) и как те клеветят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинска синагога. Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, скоро дяволът ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдат под изпитание, и ще имате скръб 10 дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам Венеца на Живота. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите: Който победи, няма да бъде победен от втората смърт." /2;8-11/.
към текста >>

18. 5. Послание до Църквата в Сардис - Пета културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

В Апокалипсиса е описана по следния начин: "До Ангела на Сардиската Църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии Духове и седемте Звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв.
5. Послание до Църквата в Сардис - Пета културна епоха Следващото Послание е отправено към Църквата в Сардис, която представя Петата културна епоха - Западноевропейската. В Апокалипсиса е описана по следния начин: "До Ангела на Сардиската Църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии Духове и седемте Звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв. Бодърствай и закрепи останалото, което е близу до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, какво си приел и какво си чул, и пази го, и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда връх тебе. Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от Книгата на Живота, но ще изповядам имего му пред Отца Си и пред Неговите ангели.
към текста >>

И Духът казва в Посланието, че в нашата епоха е намерил много малко, които вървят в правия Път, в Пътя на Духа, затова казва: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв... но все пак има няколко души, които ходят с Мене в бели дрехи.
Те означават последователните преминавания на Земята през периодите: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Тези Звезди, това са стъпалата на човешката еволюция. В Петата културна епоха човек е слязъл най-дълбоко в материята и трябва да се издигне до висините на Духа, следвайки Великото Същество, държащо в Ръката Си седемте Божии Духове и седемте Звезди, Което посочва Пътя на човека. Ако ние поемем този Път, той ще ни въведе в истинския живот на Духа, Живота на Любовта и Мъдростта. Задачата на Петата културна епоха е била да развие човешкия интелект, човешкия ум, като носител на Светлината на Божествения Дух. И Духът казва в Посланието, че в нашата епоха е намерил много малко, които вървят в правия Път, в Пътя на Духа, затова казва: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв... но все пак има няколко души, които ходят с Мене в бели дрехи. Изразът на думи си жив, но си мъртъв означава, че интелектът няма живот в себе си и само говори за живота, без сам да го има в себе си. Такава е характеристиката на нашата епоха, когато човек е потънал дълбоко в материята и малцина са, които живеят в Духа и следват Пътя на Любовта и Светлината. Те са облечени в бели дрехи.
към текста >>

Изразът на думи си жив, но си мъртъв означава, че интелектът няма живот в себе си и само говори за живота, без сам да го има в себе си.
Тези Звезди, това са стъпалата на човешката еволюция. В Петата културна епоха човек е слязъл най-дълбоко в материята и трябва да се издигне до висините на Духа, следвайки Великото Същество, държащо в Ръката Си седемте Божии Духове и седемте Звезди, Което посочва Пътя на човека. Ако ние поемем този Път, той ще ни въведе в истинския живот на Духа, Живота на Любовта и Мъдростта. Задачата на Петата културна епоха е била да развие човешкия интелект, човешкия ум, като носител на Светлината на Божествения Дух. И Духът казва в Посланието, че в нашата епоха е намерил много малко, които вървят в правия Път, в Пътя на Духа, затова казва: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв... но все пак има няколко души, които ходят с Мене в бели дрехи. Изразът на думи си жив, но си мъртъв означава, че интелектът няма живот в себе си и само говори за живота, без сам да го има в себе си. Такава е характеристиката на нашата епоха, когато човек е потънал дълбоко в материята и малцина са, които живеят в Духа и следват Пътя на Любовта и Светлината. Те са облечени в бели дрехи.
към текста >>

19. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той казва: „Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв.
Казва се също, че от устата на Човешкия Син излиза двуостър меч, лицето Му блести като Слънцето в силата си. Този меч се среща и в Древните Посвещения. Кандидатът за Посвещение е бил плашен, като размахвали меч пред очите му. Това символизира ужасното положение на желаещия да достигне Божественото, за да може Мъдростта да свети върху него като светещо Слънце. Също и Йоан минава през страх и ужаси. Той казва: „Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Но той сложи върху ми дясната си ръка и ми каза: Не бой се." Този, който търси Посвещение, трябва да мине през Смъртта. Този, който го води, трябва да го заведе огвъд раждането и смъртта. Така подготвен, Йоан е заведен към висшите Тайни. Той казва: След това аз погледнах и видях отворена врата на Небето и чух Глас, който ми каза: Изкачи се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това." След това, като изпада в екстаз, вижда Престола на Бога и дъгата. Това е символ на Първоначалния Извор на всички неща.
към текста >>

20. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература.
За разпространението на богомилските възгледи сред монашеството е най-характерен случаят с процеса срещу привържениците на Константи Хризомола. Той бил византийски монах от манастира „Св. Никола" и бил написал няколко книги с богомилско съдържание. Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на манастира, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от манастира „Св. Антонети", а другият — от манастира „Героклетон". По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература. Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси. Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите". В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека. Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание.
към текста >>

21. Съгледателство в Невидимия свят - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако някой се опита да Го излъже, ще го изнесем, както във времето на апостолите, мъртъв.
Невидимият свят е много деликатен, но същевременно и взискателен. Той търпи погрешките на физическия свят, но не ги допуща в себе си. Ако вие мислите с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше любопитство да влезете с ума си някъде, то в десет прераждания няма да се освободите, няма да се изплатите. Всеки човек, който реши да шпионства, да съгледателства, десет прераждания ще тегли хомота си като един вол на нивата. Никой насила не ви е привикал, доброволно сте дошли и никой от вас да не се опитва да излъже Господа. Ако някой се опита да Го излъже, ще го изнесем, както във времето на апостолите, мъртъв. С Бога шега не бива. С всички ваши мисли трябва да служите на Господа, да не се поддавате на някои лоши духове, но да бъдете господари на себе си и да дойде Господ да живее във вас.
към текста >>

22. СИЛАТА НА ДУМИТЕ И ЧИСЛАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

То представя мъртъв капитал; извадете го от хамбара и
си произвеждат болка и страдания. Вие не трябва да си служите с празни думи, нито с празни числа. За пример числото 6 е число на илюзии. То представя мъртъв капитал; извадете го от хамбара и го посейте на нивата да покълне, да израсне и да даде плод. Шест е число на търпение. Човек трябва да търпи, да чака известно време, докато посятото семе поникне, израстне, цъфне и завърже. Когато плодът узрее, шесторката се превръща в деветорка – в уз-
към текста >>

23. Любовта като Божествена среда - Влад Пашов (1902- 1974)

” Послушаш ли го, той те е извадил с мрежата от водата и от този момент ти си мъртъв.
Ще мислите, ще чувствате, ще действате съобразно средата, в която живеете – Божествената среда на Любовта. Ние живеем в Любовта, както рибите живеят във водата. Вие живеете в Любовта и нищо в света не е в състояние да ви раздели от Любовта. Както рибарят може да извади рибата от водата и да я лиши от живота й, така и дяволът, някой умен човек може да изопачи ума ви, сърцето ви и да ви извади из средата на Божията Любов. Той например ще ти каже: “Ти гледай да ядеш и да пиеш, това е смисълът на живота! ” Послушаш ли го, той те е извадил с мрежата от водата и от този момент ти си мъртъв. Любовта не е само едно положение на допирни точки. За да живееш в Любовта, твоята душа трябва изцяло да бъде потопена в нея. Цялата ти душа трябва да чувства тази сила, която прониква в мисълта ти, чувствата ти и всичките ти действия – да чувстваш, че Любовта е велик импулс в Живота, както и в цялата Жива Природа. Тъй трябва да чувствате Любовта – като една велика Сила. Само по този начин вие ще разбирате вашата душа и душите на другите хора.
към текста >>

24. За силата на Любовта - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом Любовта те напусне, ти вече мязаш на един варосан гроб, мъртъв човек си.
Другите работи са временни, преходни. Един скъпоценен камък, колкото и да го обичаш, няма да дойде в другия свят с тебе; парите няма да дойдат с теб; дрехите няма да дойдат с тебе. Но едно хубаво, едно нежно чувство, като го повикаш, ще дойде с теб. В това отношение именно вие трябва да бъдете като децата, да се не срамувате. Някой път се срамувате от вашите чувства, криете се да не ви познаят хората, че Любовта е почнала да се проявява у вас. Щом Любовта те напусне, ти вече мязаш на един варосан гроб, мъртъв човек си. Всички ще се стремите да имате за Любовта най-възвишено чувство. Когато дойде Любовта в нас, започват да се проявяват ред чувства от положителен и отрицателен характер: ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилно проявление на чувствата в нас. Най-първо чувствата трябва да ви радват. Щом проникне това Божествено чувство във вас, вие с радост ще го подхранвате в себе си. Първото нещо, което се проявява при Любовта, е милият поглед.
към текста >>

25. НОВОТО УЧЕНИЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Без нея той е мъртъв.
* Под “кротък” човек се разбира бял, светъл човек, който привлича светлината в себе си и я отразява навън. Кроткият е светещ човек, затова е определено той да наследи Земята. Кроткият човек има високо съзнание, затова може да привлича светлината. Тя се привлича от тела или съзнания, които са организирани. Светлината на съзнанието прави човека жив. Без нея той е мъртъв. Бог се проявява чрез кроткия. * Човек, на когото духът говори, не мисли за себе си, той заема всякога последно място. * Жизненият еликсир идва отдалече, минава през Слънцето и слиза на Земята на всеки две хиляди години и носи нов живот, нова култура, нова епоха. * Красиво качество е точността. Точността е съграждане, хармония, такт, музика.
към текста >>

26. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

— Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли?
— Кой човек? — Па тѐ на̀, Митар. Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало?
към текста >>

Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е?
Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък?
към текста >>

— Така на̀, не е умрел… заспал ли е, пренел ли се е, ама знам, че не е мъртъв… на̀, погледни.
— Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив? — запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък. — Па тѐ на̀, Митар. — Ама как си е жив? — Така на̀, не е умрел… заспал ли е, пренел ли се е, ама знам, че не е мъртъв… на̀, погледни. — И баба Зоица показа на клисаря мътното петно върху джама на св. Сисой. Дедо Петър посви зачудено врат, както това прави когато духне да угаси некое кандило, па божем го угаси, а оно пак си гори. — Е, па нека… ако е жив, оно, дума се, не е умрел. — Не е, не е, пренел се е, а не е умрел. — Па после?
към текста >>

Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра.
— Па после? — Какво? — Ще го опеват ли, или ще му пеят „Христос възкресе“? — Не знам… требва да се обади на поповете. — Море за обаждане е колай, тѐ поп Яньо е тука, ще ида да му кажа… Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра. Не се мина нито колкото време требва да се отслужи един сиромашки парастас — и по целия град се вече шепнеше тайнствено, че бае Митар пророкът се пренесъл на онзи свет. Попове, бабички, калугери, епитропи, еснафлии и всекакъв сбироток от града изпълни черковния двор. Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата.
към текста >>

27. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

Срещата ни с брат Димков не стана, защото от Пловдив го докараха мъртъв.
Той бягал от Марков, не искал да му позира. Учителя му казал: „Недей бяга, иди при него - Марков е бил твой ученик и то от най-любимите ти." Тогава брат Ради се съгласил да му позира. Като направил рисунката, Марков си отишъл. Учителя попитал: „Какво стана, Ради, свърши ли се работата със скулптора? ". А Ради отговорил: „Свърши се, но тоя път му държах кръста с лявата ръка." Учителя се засмял, понеже му знаел характера... Срещата ни с брат Димков не стана, защото от Пловдив го докараха мъртъв. Същите сестри отидохме на гробищата да се простим с него. Е, бяхме на гробищата, но до ковчега беше невъзможно да стигнем, даже до мястото не можахме да се приближим. Толкова народ на погребение не съм виждала! Но той ни е видял, че сме били там... На другия ден отивам към 10 часа в една наша сестра, която беше голяма приятелка на Димков и ясновидка. Предния ден я търсих няколко пъти да й кажа за Димков, но телефонът не отговаря, а и тя живее самичка.
към текста >>

28. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Много хора започват да търсят съветите на Учителя, като се научават за чудното оздравяване на смятания за мъртъв Боковски.
Жена му пише на Учителя в София и иска помощ му. Той веднага пристига в Търново и отива при него. След няколко дена Боковски става — здрав и читав, а от ставния му ревматизъм и от болките в сърцето няма и помен. Той оздравява напълно и живее до 82 години. От благодарност към Учителя, който не приема никакви пари, подарява лозето си на братството. Много хора започват да търсят съветите на Учителя, като се научават за чудното оздравяване на смятания за мъртъв Боковски. Те постоянно посещават Учителя и го занимават със своите трудни житейски въпроси. Сутринта на другия ден група братя и сестри излизат из града и виждат разлепени афиши, на които пише, че на 19 август архимандрит Евтимий кани Петър Дънов на диспут в читалище „Надежда". Казват това на Учителя, а по лицата на братята и сестрите не се забелязва никакво смущение. Те разбират добре положението и вземат решение хората от братството първи да влязат в салона. Вечерта, след молитвата, Учителя се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Как желаете, преди закуска или след закуска да отидем в салона?
към текста >>

29. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Днес земята е пълна с мъртъвци.
След 2100 години хората ще пътуват по цялата Земя, от единия край до другия, но не със сегашните средства. Земята ще бъде райска градина. Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега." Туй ще бъде след 2100 години." (75, с. 157) „Ще минат стотици и хиляди години, но човечеството ще се обедини. Тогава няма да има бедни и грешни хора; няма да има ваши и наши, всички ще бъдат братя и сестри. Днес земята е пълна с мъртъвци. Тогава няма да има гробища и паметници. Умрелите ще изпращат на Луната, а на Земята ще останат живите, които могат да изпълняват Божия закон и Неговата воля." (21, с. 412) „Христовото учение ще се приложи в новата култура, която иде вече. Хората не са готови още за това учение. Наблюдавам колко мъчно хората понасят обидите.
към текста >>

30. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието.
Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи. Когато говори за любовта, той е съвършено категоричен. Без тази любов казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие. Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен. Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога. Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях. Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно духовно наследство. Върху него ще работят хората на бъдещето както в научно-философско поле, така и във всички изкуства. Една голяма част от това слово е вече извън границите на България, получило е висока оценка от просветени духовно люде и е намерило място в писанията на компетентни тълкуватели и в няколко световноизвестни библиотеки. За тези, които не познават живота на Бялото Братство и начина, по който Учителят провеждаше своята работа, ще кажем някои малки подробности.
към текста >>

31. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

За мене светът не е мъртъв.
Окастрено е Христовото учение. Останали са само сенките и цялото днешно християнство е положено върху тях. В приложението на съвременното християнство бих желал да видя живата Христова Любов. Тази Любов бих желал да видя и под филона на всеки свещеник. Не говоря аз каквото ми скимне, а казвам истини, които съм опитал. За мене светът не е мъртъв. В този свят виждам това, което другите не виждат. Ние знаем защо воловете са волове и защо мухите са мухи. Ние знаем всичко за животните, растенията и минералите. За учението, което проповядвам, не казвайте, че го е измислил някой си Дънов, а казвайте, че то е учението на Бялото Братство. Утре може да дойде някой друг с друго име.
към текста >>

32. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек.
... Смисълът на човешкия живот е Доброто (курсивът мой - К. З.). ...Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са сили, които работят за Доброто - за да се реализира Доброто. То определя качествата на човека, както плодовете определят качествата на дървото. ...Човек не може да прави добро, ако умът, сърцето, душата и духът му не са в съгласие. ... Доброто е смисълът на живота. Когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. ...Млад човек е онзи, който може да прави добро. Който не може да прави добро, е стар. Който може да прави добро, е човек на новата култура. Който не може да прави добро, е човек на старата култура." Правенето на добро е от значение първо за самия човек, който го извършва, а след това - и за другите (както бе изяснено в предишната т. 7).
към текста >>

33. Метод за размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, последният беше мъртъв.
Извиквайте тези същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Отправяйте мисълта си към тези разумни същества, които са души на вашите клетки, за да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, последният беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божият Дух представя Бо-жественото начало в човека, което внася Мир и Радост. Няма ли този Мир и тази Радост в себе си, човек е мъртъв. Бо-жественото начало представя мекия, тихия глас на Бога, който съживява и възкресява. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави.
към текста >>

Няма ли този Мир и тази Радост в себе си, човек е мъртъв.
Отправяйте мисълта си към тези разумни същества, които са души на вашите клетки, за да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, последният беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божият Дух представя Бо-жественото начало в човека, което внася Мир и Радост. Няма ли този Мир и тази Радост в себе си, човек е мъртъв. Бо-жественото начало представя мекия, тихия глас на Бога, който съживява и възкресява. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави. Стремете се към онази мекота, която е плод на Бо-жественото и която съживява и стопля. Добродетелта е плод на Божествената мекота. Добродетелта може да се реализира само в Живота.
към текста >>

34. Цар на Мрака - Николай Райнов

И каза Авенир Авадону: „Авадоне, Царю на Бездната и Властителю на Гръма! През себе си трябва да мине живият — и да не плаче по мъртъвци.
И повика Авенир първия от Владиците на Гръма. Името му бе Авадон, което значи Ангел на Бездната. Косата му бе от пламъци, а лицето му — гиздаво, като лице на жена. Очите му бяха тъмни като пропаст и пареха. Като видя гневен Авенира, запита го ангелът кой го е наскърбил. И каза Авенир Авадону: „Авадоне, Царю на Бездната и Властителю на Гръма! През себе си трябва да мине живият — и да не плаче по мъртъвци. Ето — тези сенки, те са наши слуги. Просторни бяха небесата за Седмината Синове на Пламъка, за Владиците на Гръма и за Вождовете на Божия Меч. Тесни са те за Авенира — и няма място за мене тук. Да съградим Ново Небе, Земя да съзидаме — и да въплътим създания там! За творчество жадува Бащата на Светлината — и за път, по който няма умора, — за бездни, издън които не проглежда изход. Авадоне, ела с мене — ти и твоите пълкове!“ И поведе Авадон шестимата Владици на Гръма и пълковете на Мълнията с тях.
към текста >>

35. Каин и Евел - Николай Райнов

Сухи бяха очите му, защото не рачеше да жали по смъртници и да рони плач по мъртъвци.
И оплакаха го тогава синове и дъщери. Ридаеха Евел и Сета, плачеха Лина и Ада — и безутешни бяха синовете му и синовете на неговите синове. Само на Каина бе твърдо сърцето. Че той бе ял от Дървото на Познанието. Навъсен стоеше Каин, ала не ронеше сълзи. Сухи бяха очите му, защото не рачеше да жали по смъртници и да рони плач по мъртъвци. А трябваше, по Божия повеля, синовете на Човека да принесат жъртва, за да се успокои душата на баща им — и да наследят милостта на Вечния. И огради жъртвеник Евел, та сложи животни за всесъжение пред Господа. Защото бе пастир. А Каин тури плодове от земята, която работеше. Защото бе земеделец.
към текста >>

А Каин рече: „Мъртвият е при мъртъвците — и неговият дял е с чакалите на пустинята; — комуто трябва — да го дири! Не ме е никой сложил страж на брата си да бъда…“ И отвърна лице от Господа.
И донесоха надвечер в кръв и рани мъжа й, та го сложиха пред прага. И разкъса Сета одеждите си — и косата си изскуба от жал по Евеля. И прокле Сета Каина с клетви на кръв и омраза: — в Божие име го прокле — мир да не види. И чу Елохим думите на Жената — и повика по име Каина. И запита го къде е брат му. А Каин рече: „Мъртвият е при мъртъвците — и неговият дял е с чакалите на пустинята; — комуто трябва — да го дири! Не ме е никой сложил страж на брата си да бъда…“ И отвърна лице от Господа. Разгневи се тогава Иехова, та слова на ужас изрече пред Каина. И закле го мир никога да не види. „Върви, сине на безумието! Върви по склона на своята проклета пътека! — И нека плодът на твоята кървава ръка окапва, преди да го вкусиш! — От връх към връх щ е води твоят път — и дните на твоята скръб не ще имат чет! Не ще те два пъти огрее слънцето на една и съща земя — и зората ще те пъди от пътека на пътека. — Кръвта на брата ти за мъст въстава — и реве към мене за отплата. Истина, истина ти казвам: сърцето ти не ще вкуси покой! — Луната ще оповестява греха ти, а звездите ще разказват за безумието ти! — От бездна към бездна ще лети твоят дух! — По върховете ще се мъчиш огън ти да стъкнеш — но бурята ще угасява пламъците му — и ще зъзне душата ти в мрака на Моята жестока клетва! — Върви — и никой не ще посмее да те убие: тежко е да убиеш тогова, който е убил първи път!… Върви — и във вечността ти своето проклятие ще занесеш!“ И разигра се нещо бурно в душата на Каина, той гневно отвърна лице от небето, но думите на клетвата бяха силни — и заковаха се в сърцето му като нажежени клинове.
към текста >>

36. Вавилонска кула - Николай Райнов

И светилища на пъклена магия имаше още — капища имаше, дето се лееше човешка кръв, — и духове на мъртъвци идваха от Царството на Сенките, за да се сношават с живите мъже и жени.
Йехова изрече своята воля само към Евельовите потомци, защото знаете, че те Го тачат и не ще презрат повелята Му, нито ще се надсмеят над думите Му. А към Каиновите люде Той не се обърна, тъй като цялата земя виждаше техните прегрешения. Градът на Каина — Ламнахор — бе станал отдавна капище на кумири и сборище от черни магесници и кръстопът на всички пороци. Защото в Ламнахор сградиха синовете Каинови светилища на грях и жъртви принасяха на Нергала и Меродаха. А те бяха черни кумири. И светилища на пъклена магия имаше още — капища имаше, дето се лееше човешка кръв, — и духове на мъртъвци идваха от Царството на Сенките, за да се сношават с живите мъже и жени. И те им говореха. Сплитаха се там денонощно димящи благовония и разнасяше се миризма на мирсина, разводниче, стипца и черен ладан А жреците на Левия Път произнасяха високо заклинания към Четиритях и Седмината. Те бяха научили тайни, които не трябваше да знаят. И дохождаха там дъщерите Каинови, та принасяха жъртви за любов и за лека рожба. А дъщерите на Греха приемаха образ на сенки — и примамливи слова шъпнеха те на дъщерите Каинови.
към текста >>

37. Видение на Ездра - Николай Райнов

И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра плесен и никнат дребни гъбички.
И ще кажат с горест устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Основанието. Ала ще намерят ли основание на земята за своята надежда? Ще видят, че в душата им е лежало основанието на всеки блян — а тази душа ще им се яви суха, като угар, и безводна, като пепелище. Ще видят те, че са рухнали всички основания — до едно — в душата, защото пожар е изпепелил и най-крехкото, и най-здравото. И ще промълвят с тъга устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище във Величието. И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра плесен и никнат дребни гъбички. И ще видят още книги от кожа и дълги свитъци от пергамент, разяждани от червеи. И ще видят още изящни мраморни стълпове — рухнали, като крехка паяжина, разсипани из дребен бял прах, станали едно с пръстта па градските стъгди. И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта. И ще изрекат с болка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Тържеството. И ще видят сенките на славни царе, носени на златни колесници от дванадесет бели коня.
към текста >>

38. Иисус на Планината - Николай Райнов

…Ти работи за долните — за мъртъвците на живота: — и Ти ги възкресяваше, за да познаят греха отново — и да Те проклинят, че си ги възкресил… А живите изостави.
Те не слязоха при Тебе, защото Ти общуваше. с просяци и разпътници. Но защо самин се не качи при тях? За онези, що бяха изгубили смисъл в живота, Ти каменни скрижали начърта. — Но за тези, които чупят скрижалите, защото сами разбират живота по свой ум и внасят в него свой смисъл — за здравите и богатите духом — Ти нищо не стори… А те са мнозина. …Ти работи за долните — за мъртъвците на живота: — и Ти ги възкресяваше, за да познаят греха отново — и да Те проклинят, че си ги възкресил… А живите изостави. Синове на разтление ги нарече. Но защо ги не издери от разтлението — Ти, който лекуваше слепота и глухота? И защо не посочи път, по който изчезва разтлението — и се не връща вече? Та де е спасението на човешкия род, Господи? Когато умреш — светът отново ще гъмжи от разпътници, слепци, грешници и глухи.
към текста >>

39. Книга на загадките - Николай Райнов

Знам мнозина такива мъртъвци.
Сламената хижа се сгушва, като малко дете, което се крие в майчиния си скут. Вратата се мълком затваря. Вечерта навежда над полета и дъбрави своя голям съсъд с благовонно миро. *** Той го уби. За жена. Знам мнозина такива мъртъвци. Знам мнозина такива убийци. До кога ще пърли безумие ревнивите жили? Вникнах вдън човешкото сърце, за да намеря песъчинката на най-грозното. Видех образ на ръце, които се протягат изпънати, с кървави жили, към кръста, на който се разпъва душата. ... Той го уби.
към текста >>

Скалата опустя и високият брег стана отново мъртъв.
Сега той криеше своето лице от света — криеше го в светли облаци, но не пращаше и тоя път звуците по безлюдни места. А людете ги пак не приеха: те затвориха сърцето си за небесната песен. И тогава звуците, отхвърлени от света, нирнаха в чистото сърце на малките изящни раковини и в белия сън на игривите риби, а скръбните корали ги прегърнаха с кървави ръце. Бисерните трепети на лютнята се пръснаха, като светли искри, по водата, и Морето ги погълна. Аз Го не видех, кога изчезна и кога се скри. Скалата опустя и високият брег стана отново мъртъв. Аз не видех своя Бог, кога прибра лютнята и си отиде. Но Земята и Морето ми пришепнаха песента Му, та аз я запомних. Когато в мъртвия храм оживих мълчанието с празничните звуци на Неговата песен, людете препълниха храма — и стъгдата пред храма — и улиците на града, за да ме чуят. И накараха ме много пъти да повторя песента — и се не насищаха да я слушат. Те всички казваха тогава: „Този пее неземна песен.
към текста >>

40. Превъзмогване на автоматичното - Георги Радев (1900–1940)

За тях всичко е механизъм - мъртъв, бездушен.
А колко пъти токът спира и от повредите в собствената им мрежа. С една реч, те се ползуват лесно и наготово, ала с толкова много ограничения. те не са господари на тази електрическа енергия. Всичко онова, от което хората се ползуват автоматично, посредством ограничени в своите възможности апарати, лека полека се механизира, умъртвява. Такъв механизиран и безжизнен е светът на съвременните материалисти. За тях всичко е механизъм - мъртъв, бездушен. Дори и човекът е превърнат в психофизичен автомат. Ето защо, днешният човек не цени нищо според собствената му стойност - ни дивно устроеното си тяло с неговите могъщи, скрити възможности, ни околната природа, от която черпи всички блага. Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар. Но затова пък и тя не му разкрива магичните сили, които се таят в нея Съвременният човек също тъй несъзнателно диша и въздуха - извор на жизнен елексир за неговото съществувание - ала не познава същинската му цена. Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика.
към текста >>

41. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

- Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ.
И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения. Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци. От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци". Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали. Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква. Той има същата структурна ос, но типът се различава. Указвам само характерния нос, сочещ между другото, актьорска и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните организми, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие.
към текста >>

42. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Само пигмеите на мисълта, които пъплят по гърбовете на големите творци и които превърнаха светлата мисъл на човека — тази светкавица между две безкрайности, както я зове математикът Пуанкаре — в екскремент, изцедък на мозъка, само те могат да вярват в един мъртъв, механичен свят, в който царува бездушната случайност — призрак на собственото им безсилие, създаден от самите тях.
Интересни представи, наистина! Тук на земята, всяко нещо, което се строи, си има майстор, нищо не става от нищо и от никого; великият космос, обаче, е без архитект, който да даде план, без майстори, които да го построят. Да при това, всеки факт, всяко откритие явно говорят, че от безкрайно-малкото до безкрайно-голямото, съществува един единен велик план, по който вселената е сътворена. Накъдето и да се обърнем в нея, ние ще чуем да звучи строгата хармония на числата. Но трябва да кажа — за чест на човечеството — че неговите най-светли синове, от памтивека до наши дни, на които природата в отделни мигове е разбулвала върховната разумност на своето битие, никога не са споделяли подобни нелепи възгледи. Висшият разум и интуицията у човека иначе говорят, езикът им е съвсем различен от езика на интелекта, пленен в мрежите на Мауа. Само пигмеите на мисълта, които пъплят по гърбовете на големите творци и които превърнаха светлата мисъл на човека — тази светкавица между две безкрайности, както я зове математикът Пуанкаре — в екскремент, изцедък на мозъка, само те могат да вярват в един мъртъв, механичен свят, в който царува бездушната случайност — призрак на собственото им безсилие, създаден от самите тях. Но идват дни, когато тия представи, направени от пръст, които са наистина мозъчни изцедъци, ще се превърнат в тор. Защото са прави думите, че пак на пръст ще стане онова, което от пръст е станало . . . Наистина, никой астроном още не е видял със своя телескоп, дали има жители на Марс например или на Юпитер, но затова, защото не е видял със своята тръба, това позволява ли му да твърди, че на тях няма живот и живи същества? Едничкото, което като честен човек, може да твърди е, че степента на съвременните познания и методите на изследване не позволяват да се вади никакво заключение, нито за, нито против.
към текста >>

43. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

Вековният дъб е мъртъв, увиснал на клоните си като корени от небето.
С Бертоли работи помощникът му Борис Николов - биологът, който зарязва академичната си кариера, заради живота на Изгрева. С тях са дъновистите на селото, а с дъновистите и цялото останало село. Мъкнат камъни, каптират водата, бъркат разтвор за коритата и зидарията. По пладне си казват молитвата в един глас и сядат в сянката на братски обяд, сготвен от жените. Тази чешма е оцеляла, тя е поддържана, никой не е откраднал бронза на дъновистките символи, въпреки че е извън селото, въпреки че в Тополница вече кажи речи няма дъновисти. Вековният дъб е мъртъв, увиснал на клоните си като корени от небето. Духът му е жив! През онова лято преди осемдесет години Борис Николов се покатерва в короната, присажда няколко ябълкови калема на върха, и един от тях се хваща. Трийсет метра висок вековен дъб - на пролет с две китки бели ябълкови цветове. Вървите из селото и титаничната тишина ви изпълва гърдите, и се ядосвате на глупавите сълзи, които напират. На пиринчената ръкохватка на Лъвската чешма до училището виси чаша да отпиете, и никой не я е откраднал. Училищния двор е като цар Фердинандовата ботаническа градина: вековни дъбове, тополи, смърчове, ели, чемшири.
към текста >>

44. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Освен пет-шестте загубени души из мъртвите улици на този мъртъв град в пет и половина сутринта: една недоспала жена с тринайсетгодишната си дъщеря, която нощеска за пръв път е продала тялото си; кафеджията на кафене „Хищника“, който отваря и - жалко! - но няма работа за тях - няма клиенти; двама полицаи, дето чакат за първата фурна банички на спирката на „Розова градина”; един писател, който не може да пише в родаата си къща, защото нощем е препълнена с духчета, които имат само очи и го гледат, гледат... Махленската кучка в първия си тур по дневния си маршрут.
Телескопичен блик 1979 проф. А. Периклиев пише В „Повествование за Българските възрожденци свещеник Константин Дъновски и Атанас Геор- гиев чорбаджи“: „...картината... върху поробения български народ се усложнява и от „доброжелателните“ грижи на някои англичани и французи, които под прикритието на християнски покровители се мъчат едни да привлекат православния български народ в руслото на католицизма, а други - в протестантството. “ * Ооооооо! Приказки, приказки, приказки... * Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе! Ти се издигаш сега над този край, над този народ, над пътя му - с любов, която не може да се събере в думата любов. Ти се издигаш - немигащ брилянт на челото на божествената Венера, Всесливането, Всепроникването, Всехармонирането; от пяната на морето, нагоре с въздуха под крилата на птиците, над Сините камъни, в които изсичаме ежедневието си, и сияеш като немигащото око на орел - чиста, бездънен лъч енергия над утрото на този ни ден. Но никой не те вижда. Освен пет-шестте загубени души из мъртвите улици на този мъртъв град в пет и половина сутринта: една недоспала жена с тринайсетгодишната си дъщеря, която нощеска за пръв път е продала тялото си; кафеджията на кафене „Хищника“, който отваря и - жалко! - но няма работа за тях - няма клиенти; двама полицаи, дето чакат за първата фурна банички на спирката на „Розова градина”; един писател, който не може да пише в родаата си къща, защото нощем е препълнена с духчета, които имат само очи и го гледат, гледат... Махленската кучка в първия си тур по дневния си маршрут. Гълъбите, „кур-кур! гур-гур!...” дето помпат първото черво курешки за медните покриви на запустелите градски паметници на културата, за разкикерчените тротоари и за метачките от долната махала с техните прави забрадки и криви метли от клечки. Бялото засинява. Хоризонтът порозовява и от това ти, Зорнице, тази сутрин ставаш още по-ярка; сега вече съвсем ясно - дупка в твърдта на небето, през която жужи лазерен лъч бяла божествена енергия над безпътието на този тук народ, дето сега никакъв го няма из пустите улици на пустия си град. Но ти си и Вечерница. Ти си, която си го сложила да спи, ти си и която си го събудила, за да го сложиш пак да спи.
към текста >>

Знаете го от най-популярната пиеса на всички времена - „Хамлет“ на Шекспир, - където се описва такъв един пробив отпреди две хиляди и сто години: По време на върха и триумфа на Римската империя, малко преди да падне свръхмогъщият Юлий, гробовете зинаха празни, и увитите в савани мъртъвци зашумолиха и зашепнаха неясно по римските улици, докато звездите ту лумваха в огън, ту се оросяваха в кръв и чертаеха предзнаменования върху лицето на слънцето, а влажната планета, върху която се гради влиянието на царството на Нептун, се възнасяше болно към зенита си, сякаш настъпваше краят на света.
1854 (есента) в Персия Мизра Хусаин Али (известен като Баха Аллах) е признат за пророк от бахаите; задвижва се нова вълна на идеите му за единството на вяра, Бог и човечество; за холистичната хармония между човеците; за ненужността на свещеници и ръкоположени проповедници; за ненужността на джамии и храмове, и за свободното събиране в неосветени помещения за свободни дискусии. Телескопичен блик Но какво й е на тази 1854 година? Ако бях познавач на астрологията, нямаше да се поколебая да погледна в таблиците на планетарните движения. Подобни пробивания на „нормалния ход на нещата “ с нахлуване на потоци от провидения на отвъдното са резултат, според тази прастара наука, на някои особено силни аспекти на планетата Нептун. Като „тежката октава на луната“ Нептун, според астрологията, задълбава много жестоко, когато влиянието му успее да стигне до нас... Впрочем вие знаете какво представлява този ефект, макар и да не се сещате, че го знаете. Знаете го от най-популярната пиеса на всички времена - „Хамлет“ на Шекспир, - където се описва такъв един пробив отпреди две хиляди и сто години: По време на върха и триумфа на Римската империя, малко преди да падне свръхмогъщият Юлий, гробовете зинаха празни, и увитите в савани мъртъвци зашумолиха и зашепнаха неясно по римските улици, докато звездите ту лумваха в огън, ту се оросяваха в кръв и чертаеха предзнаменования върху лицето на слънцето, а влажната планета, върху която се гради влиянието на царството на Нептун, се възнасяше болно към зенита си, сякаш настъпваше краят на света. Така че, ако бяхме астролози и отворехме небесните таблици, щяхме да видим как по това време ходи напред-назад един от най-острите планетарни аспекти на Нептун, което много рядко се повтаря. И ако знаеха това бързописците, които се мъчат да сложат на книга това, което вождът Сеатъл казва на губернатора Айзак Стивънс на брега на протока Пуджет в подножието на свещената планина Олимпик, нямаше така да им се изправя косата с всяка негова дума; защото през устата на този дълбокоглас мъж говореше като че ли отвъдното. Беше време, когато нашият народ покриваше земята, както вълните на разрешеното от вятъра море покриват неговия обсипан с миди под, но това време мина отдавна заедно с величието на племената, които сега са само тъжен спомен. Няма да оплаквам преждевременното ни загниване, нито да упреквам бледоликите си братя, задето го ускориха, защото и ние донякъде може да сме виновни за това. Добрият ни баща от Вашингтон ни съобщава, че ако искаме, ще ни защитава от нашите врагове от север.
към текста >>

И когато последният червенокож умре и споменът за моето племе ще е станал мит сред белите хора, тези брегове ще гъмжат с невидимите мъртъвци на племето ми и когато децата на децата Ви си мислят, че са сами В полето или в магазина, или в дюкяна, или на пътя, или в тишината на лишената от пътека гора, те няма да са сами.
Ако го приемем, то ще бъде при едно условие - че няма да ни се отказва правото да посещаваме по всяко време гробниците на нашите деди, приятели и деца. Всяка част от тази земя е свещена в очите на моя народ. Всеки склон, всяка долина, всяко поле и гора са обитавани от някое тъжно или радостно събитие от отдавна изчезналите дни. Даже скалите, които изглеждат така неми, както се пекат на слънцето край безмълвните брегове, са пропити със спомени на вълнуващи случки от живота на народа ми и даже прахът, върху който стоите сега, откликва с повече любов на техните стъпки отколкото на вашите, защото е обогатен с праха на нашите деди, и босите ни ходила усещат неговото пълно с обич докосване. Отишлите си храбреци, чудесните майки, радостните весели девици и дори малките деца, които са живели тук и са се радвали тук през краткия си сезон, още обичат тези тържествено усамотени места и по време на отливите се покриват със сенките на Връщащите се духове. И когато последният червенокож умре и споменът за моето племе ще е станал мит сред белите хора, тези брегове ще гъмжат с невидимите мъртъвци на племето ми и когато децата на децата Ви си мислят, че са сами В полето или в магазина, или в дюкяна, или на пътя, или в тишината на лишената от пътека гора, те няма да са сами. По целия свят няма ни едно-едничко място, оставено за самота. През нощта, когато улиците на Вашите градове и села са мълчаливи и вие си мислите, че са пусти, те ще са препълнени с връщащите се множества, дето някога са ги изпълвали и които още ще обичат тази красива земя. Белият човек никога няма да е сам. Нека да бъде справедлив и да е добър с моя народ, защото мъртвите не са безсилни. Мъртви ли казах?
към текста >>

45. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И защо не отиде досега да вида внука си, какво правеше в този мъртъв град?
Взема да се облича и се видя в огледалото. Къде бяха мощните му някогашни рамене? Де бяха тесните, ама дълбоки балканджийски гърди, дългите мускули, железните мишци? Кокали, прегърбени рамене; нямаше го чепатият стегнат гигант, дето до неотдавна му се подхилваше от огледалото изпод щръкнал мустак, нямаше го редичкият момчешки кривнат кичур над голямото чело - плешива дъртешка глава! И кафеви старчески петна където ще и не ще! За какво се обличаше? Беше уморен. И защо не отиде досега да вида внука си, какво правеше в този мъртъв град? Гледаше през прозореца как слугинята на отсрещната къща изписваше на портата под бялата голяма арка Давидова шестолъчка. Значи сладурите, дето така обичаха да си бъбрят с него, били евреи. Е, ней всеки вярва каквото иска, стига това да го доближава до Бога. Нека всеки си има свой път. Мюсюлмани, юдеи... Нищо че вярваха, че са избран народ и Бог ще ги пощади от този бич, дето го е размятал из столицата на половината свят; стига да вярват там, да не живеят като животни.
към текста >>

46. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

“ - добави той на църковно-славянски някак развеселен от факта, че общият им език беше мъртъв език.
Какъв е езикът ни ли? Украински. Ние сме украинци.-От покрайнините на Житомир. А ти? От кой град си? „Град твой? “ - добави той на църковно-славянски някак развеселен от факта, че общият им език беше мъртъв език. - Край Варна. Варна! - Петър реши да опрости нещата. - Варна ли? - Младият украинец светна. - Знам Го.
към текста >>

Нея нощ беше първата, в която спа, и при това като мъртъв.
- Гаврило беше много разстроен, но беше ясно, че е готов да заложи всичко на карта, за да сложи край на тия мъки. - Ами ако лимонът не помогне? Ами ако изтърпя мъките на това пътуване и ми поискат да покажа двадесет и петте долара, за да ме пуснат в Ню Йорк, и вземат, че ме турят в първия обратен кораб като разберат, че нямам толкова? - Твое трябва да е решението сега и твой ще е урокът, който ще научиш от цялата работа. Проработи. Щом му станеше лошо, изсмукваше една-две капки лимонов сок и преставаше да му се повдига. Нея нощ беше първата, в която спа, и при това като мъртъв. - Казах ти, не му трябва лимон. Събуди го триумфалният глас на еврейската му приятелка. Тя цялата сияеше. Ръгна с лакът хълбока на мъжа си и продължи радостно на висок глас: - Събудих се седемнадесетгодишно момиче; като седемнадесетгодишна мома, след първата брачна нощ с момчето си тука! - И още веднъж ръгна нещастния човек. - По-тихо, жено! Италианците се разсмяха, тя се разсмя, отец Куцак се разсмя.
към текста >>

В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред.
Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест. Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред. Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място. Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път. Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти. Когато постъпва в Дрю през 1888 г., този низ от съвпадения става толкова очевиден, че наистина е смущаващ за рационалното съзнание. Нея година Дрю е на двадесет и една години.
към текста >>

Той е изцяло изцеден... пуст... мъртъв... И излиза, но има чувството, че не излиза, а като че ли бавно пада на сцената и вътре в него няма нищо, нищо... * Ню Йорк не е само този ужасен трясък и това бучене, разбира се.
Един германец се самоубива и Чайковски се оказва единственият, който знае немски на кораба, и капитанът иска от него да прочете прощалното писмо на нещастника за смъртния протокол... „Не го извърших аз, не съм виновен! Той знае...“ Задигат му портфейла с 460 франка - последните му пари! И няма нищо, нищо, нищо, което да го държи на крака освен да съзерцава от някой ъгъл на палубата вълшебните залези на океана. В хотел „Норманди“ на Бродуей го впечатлява електрическото осветление в стаите, но... сякаш гледа на това не той, а друг човек. В деня на тържественото откриване на Карнеги Хол стои скрит в ложата си и слуша Берлиоз, който му се вижда безумно досаден. На рождения си ден на другия ден - 7 май - ни жив, ни умрял дирижира своята „Божа молитва“ от Седемте си свети етюда. И след това - на 8 май 1891 е първият му личен концерт, на който ще дирижира „Третата си сюита“. Той е изцяло изцеден... пуст... мъртъв... И излиза, но има чувството, че не излиза, а като че ли бавно пада на сцената и вътре в него няма нищо, нищо... * Ню Йорк не е само този ужасен трясък и това бучене, разбира се. Този гигантски град в новите концертни зали и салони вече е тръгнал по пътя да стане една от музикалните столици не само на Америка, но и на света. Заменил дъбовата гора на Дрю с каменната гора на метрополията, на Дънов му липсват разходките сред природата, които е толкова лесно да предприемеш с приятелите си в Медисън, и той ги заменя сега с музиката на Ню Йорк. Предстоящото откриване на великолепната концертна зала Карнеги Хол съвпада с шокиращите новини за глада в Русия и усилията на благотворителна протестантска Америка да намери начин да помогне. Чайковски е поканен на голямо диригентско турне и началото му се решава да бъде ознаменувано с не по-малко забележителното откриване на Карнеги Хол, където той ще започне турнето си с първото махане на диригентската си палка. Методистката църква, която също подпомага контрибуциите, има билети за концерта, някои от които отиват за отличилите се бъдещи пастори от Нюйоркските мисии.
към текста >>

47. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към леглото си и издигна дирницата си, хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и, ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си.
Скоро се омълчаха. След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся. Няма ги. А то прасета на комшията да подранят и дойдат, та бутнат с муцуните си и отворят вратата и започнали да ровят на топло, а кончетата се наместили на сеното и ядат ли ядат, иначе никога не биха го кусали. Като видях тая сцена, рекох си: „Хе сега трябва малко бой както на кончето - защо не си идват заедно - и на прасетата, защо влизат в чужд обор. Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към леглото си и издигна дирницата си, хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и, ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си. Това ме възбуди и след като ги вързах, знаете вече как я бих. Сега иде реда и на прасетата. Взех шибалка в ръка и ламба в друга, за да си ги поошибам. Но те се завират между конете и те се разритаха. А не мога да прекарам поне едно и да ударя бари веднъж.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23718595504761