Търсене в текстове за 'Мъртъв'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 116 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_15 Първият закон

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Градът беше като мъртъв.
Наместо в десет часа сутринта, влакът пристига в два часа през нощта. Малкото пътници се изгубиха и братът остана сам на перона. Той знаеше само къщичката, където живееше Учителят - на ул."Опълченска" 66 и се запъти натам. Пъхна дълбоко ръцете си в джобовете на износеното палто, стегна се като камък и тръгна. Снегът пищеше под стъпките му отчаяно, в носа му бодяха иглички, клепачите заплашваха да замръзнат, дъхът излизаше на гъста бяла пара от устата му. Градът беше като мъртъв. Пристигна братът в къщата на Учителя. Тъмно, няма светлинка. Бутва външната врата - отворена. Влиза в двора, застава пред вратата на Учителя, не смее да се движи, да не вдига шум. Не смее и да почука, но усеща, че замръзва.
към текста >>

2. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Борис Николов

Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към леглото си и издигна дирницата си хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си.
Скоро се омълчаха. След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся. Няма ги. А то прасета на комшията да подранят и дойдат та бутнат с муцуните си и отворят вратата и започнали да ровят на топло, а кончетата се наместили на сеното и ядът ли ядът иначе никога не бе го кусали. Като видях тая сцена рекох си: Хе сега трябва малко бой както на кончето - защо не си идват заедно - и на прасетата защо влизат в чужд обор. Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към леглото си и издигна дирницата си хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си. Това ме възбуди и след като ги вързах знаете вече как я бих. Сега иде реда и на прасетата. Взех шибалка в ръка и ламба в друга, за да си ги поошибам. Но те се завират между конете и те се разритаха. А не мога да прекарам поне едно и да ударя бари веднъж.
към текста >>

3. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

БОРИС НИКОЛОВ

Когато дошло времето да си заминава от този свят, той е бил в едно състояние нито жив, нито мъртъв.
да му се предскаже кога ще си замине. Учителят му казал: „Докторе, време ти е да си заминеш скоро. Приготви се! " Есента той си заминава на 29 септември 1905 г. По-късно Учителят споделя, че е направил грешка, че му е казал кога ще си замине, защото е навлезъл в зона, в която не е могъл да се ориентира. Когато дошло времето да си заминава от този свят, той е бил в едно състояние нито жив, нито мъртъв. Или както се казва: нито долу, нито горе. Не е могъл да се отдели от тялото си. Съобщават на Учителя и Той заминава за Сливен, посещава дома му, застава пред леглото и го освобождава и тогава той си заминава. Учителят махнал ръка над него, все едно, че късал някаква нишка. Преди това д-р Миркович отваря очи, идва в съзнание, отварят му се духовните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва.
към текста >>

4. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

И той им казва: „Аз за вас сега съм мъртъв.
Научават се близките му, че вече е оздравял и се чудят защо не си идва на село. Идва старият му баща и жена му да го търсят. Заварват го на Изгрева и той им разказва целият случай. Те седят, гледат го жив и здрав, а работи някаква си градина, когато там на село го чака имот - ниви, стока и многолюдна челяд за изхранване. Жена му седи, навела глава и мълчи. И той им казва: „Аз за вас сега съм мъртъв. След три години ще оживея и възкръсна. Ако искате да се върна при вас ще ме чакате три години. Аз тук сега се откуп-вам пред Бога." Тръгнали за село жена му и старият му баща и плачат по пътя за него като за умрял човек. Минали три години в труд и работа на градината. Само той си знаел какво му е било на душата.
към текста >>

Беше мъртъв, но оживя и възкръсна.
Ако искате да се върна при вас ще ме чакате три години. Аз тук сега се откуп-вам пред Бога." Тръгнали за село жена му и старият му баща и плачат по пътя за него като за умрял човек. Минали три години в труд и работа на градината. Само той си знаел какво му е било на душата. Но денят когато навършил три години, а той бил забравил, че има такъв ден, то Учителят го извиква и му казва: „Днес се навършиха три години откакто си тук. Беше мъртъв, но оживя и възкръсна. Отиди си при вашите, защото те те чакат и имат нужда от теб". Учителят му повтаря същите думи, които той е казал преди три години на жена си и баща си. Заминава си на село, пристига си жив и здрав и започва да работи нивите. Над бедния дом се изсипва цяло благоденствие от берекет, стока и челяд. На всеки събор през август този брат идваше на Изгрева и носеше от продуктите на своят труд и ги поднасяше пред нозете на Учителя.
към текста >>

5. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

Целият този мъртъв баласт няма нищо общо с живото Христово Учение.
И всички те ще паднат. „Като ги докосна ангелът Господен". 81. „Отец ми работи и аз работя". Това е най-краткият израз на Христовото Учение. Христос не създаде черкви, обряди, догми, не учреди епархии -хората ги създадоха. Целият този мъртъв баласт няма нищо общо с живото Христово Учение. Ние отхвърляме тези форми на лъжата. И затова бяхме гонени в миналото и днес сме гонени от същите сили. 82. Злото се е опитвало и се опитва да окове Учението на Христа във форми, да го затвори в черупки, да го вгнети в калъпи, да го изопачи. Напразно, то остава път за онези, които Бог е повикал. „Никой не може да дойде при мен ако Отец ми не Го е изпратил".
към текста >>

6. 5.49. СЪДБАТА НА БРАТСКИТЕ РЪЦЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Щом се качи затворникът върху насипа, гърмят с пушка и го убиват, и онзи пада от другата страна мъртъв.
Накрая се засмя: „Не ме ли познаваш? Аз съм Тошко Лулчев и ида от Белене. Но комунистите ми извадиха с клещи зъбите и затова не мога да говоря." Аз го приех у дома и той започна да ми разказва своите патила. Било е ужас. Имало е един голям насип, карали са по него да се изкачват затворниците. Щом се качи затворникът върху насипа, гърмят с пушка и го убиват, и онзи пада от другата страна мъртъв. Слагат го в чувала и после в дупката. Един ден изпращат и Тошко нататък по насипа. „Аз знам каква ще ми бъде участта. Казвам: „Боже, Учителю, на Вас оставям живота си! " Тогава ми се яви брат ми Лулчев във видение.
към текста >>

7. 22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА

Двама мъртви нищо не могат да си предадат, но един разумен може да оживи един мъртъв.
Казвай, заради Господа го правя това. Това, което ти давам сега ще го внасяш и към другите братя, сестри да се ползват от него. Няма да се страхуваш. Разпусни сърцето си! Сърцето ти е свито, защото много си лъгана от хората с това, което не е любов. Двама мъртви нищо не могат да си предадат, но един разумен може да оживи един мъртъв. Мене нищо не ми струва да дам, защото имам много в себе си. Аз искам да ти дам изобилно, за да не речеш, че не съм ти дал." „Учителю, с какво да ви се отплатя? " „Ще се отплатиш по закона на Любовта. Ти някой път идваш при мен цялата подпушена и с други влияния. Тебе аз те лекувам по един начин.
към текста >>

8. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни.
Обаче, ние вървим смело по този път. И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такива не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй братство никой на сила не влиза и никой на сила се не пъди, макар в моменти такива да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обяд, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чист с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела. С такива Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност. Ние считаме, че между такива именно трябва да работи духовенството.
към текста >>

9. 24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

Захвърлих му писмото в очите и му казах: „За мен ти си мъртъв!
Отказах категорично. Бях мълчалива и вбесена. Бях непримирима и не можех да му простя, че по такъв начин ме свали от Рила. Пристигнахме си в Габрово и наистина на масата в стаята ни ме посрещна написаното и оставено писмо на Юрдан, което трябваше да се прочете след ' неговата смърт. Аз го взех, разпечатих го и прочетох точно туй същото, с което той ме бе заплашил на Рила. Захвърлих му писмото в очите и му казах: „За мен ти си мъртъв! Край! " След една седмица с Юрдан в собствената му фабрика, когато минавал покрай машините с него се случила злополука. Беше му счупена едната ръка, ключицата, имаше изпотрошени ребра и беше поставен целият в бинтове и шини. Докарах го и го положиха на легло. Питам го: „Ти сега разкъсан ли си или си мъртъв?
към текста >>

Питам го: „Ти сега разкъсан ли си или си мъртъв?
Захвърлих му писмото в очите и му казах: „За мен ти си мъртъв! Край! " След една седмица с Юрдан в собствената му фабрика, когато минавал покрай машините с него се случила злополука. Беше му счупена едната ръка, ключицата, имаше изпотрошени ребра и беше поставен целият в бинтове и шини. Докарах го и го положиха на легло. Питам го: „Ти сега разкъсан ли си или си мъртъв? " Отговаря ми: „Сега аз съм разкъсан. Но нали ти беше ми дала да прочета в една беседа трите заповеди на ученика. Първата от тях е да обичаш Бога, втората - да обичаш ближния с, а третата - да любиш врага си". Беше ме яд на това, че той успя да намери начин да се измъкне и този път чрез цитат от Словото на Учителя. Но нямаше как, аз не можех да се измъкна както чрез втората заповед, защото му бях законна съпруга, както и чрез третата заповед, защото трябваше да любя врага си.
към текста >>

10. РАЙНА КАМЕНОВА

През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко!
Защото туй е Духът на Вечността! Зове ни Тя... Зове ни Сам Христа!... О, летен ден! За мен си ти блажен!... Поклон пред призива свещен!... През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко! " проехтя в небесния свод за безумното дело на еврейския народ, поел съдбата кармично да страда и с векове да скита без дом и пощада... А призракът на тежкия кръст Голготен ще стърчи през вековете свидетел самотен и да припомня на живите през вековете на еврейския народ за греховете... По заповед сервилна на „умния" Пилат сложиха на кръста надписа познат: „Исус Назарянин, цар иудейски", сложиха го за подбив, с насмешки злодейски „о, словци безумни! Те никак и не подозират и свещения смисъл те не прозират, че в надписа се крие предвечна окултна Тайна, властна като вечността безкрайна: „В огъня природен пламти Божията Любов", в която царува възвишен, живот нов... И дори разпъната от слепите за огнени страдания Тя Любовта възкръсва в мощни сияния, възкръсва властна, силна безконечна. Защото Христовата Любов е безсмъртна, вечна! На Огъня като Божествен феникс Тя оживява, отново готова да възхвалява Божията Слава. Райна Каменова, гр.
към текста >>

11. 58. Дългоочакваната среща

Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)

Когато е била бременна в 5-тия месец, плодът е бил мъртъв в утробата й и благодарение помощта на Учителя с молитви отправени към Него тя успяла да пометне мъртвия плод и да спаси живота си.
Това се отнася не само за тях, но и за всички без изключение. Третата изненада беше, че Тодора Юрданова и Ангел Вълков ме приеха толкова естествено и непринудено наравно с тях и направо ми разказваха такива неща, които се поднасят само пред изповедник. Нашите контакти зачестиха и аз бях тяхно доверено лице. И изповедник. Тодора беше гъркиня по баща и ми разказваше много случки, които Ангел описал впоследствие в спомените си. Когато е била бременна в 5-тия месец, плодът е бил мъртъв в утробата й и благодарение помощта на Учителя с молитви отправени към Него тя успяла да пометне мъртвия плод и да спаси живота си. Нейният бивш съпруг Тодор, веднъж беше дошъл на мястото и какво да видя: Ангел стоеше на един стол, а Тодор насреща му и си приказваха обикновени неща. Аз се приближих към тях, запознаха ме с Тодор, после той ми гледа на ръце, каза ми някои неща, които за мен бяха твърде обикновени, но от друга моята ръка му вдъхна доверие и той каза: „Виждаш ли го този, който седи срещу мене. Той се казва Ангел и аз щях да го съсека със секирата ако не беше ме спрял Учителя. Щях да го съсека заради тази жена“. И ми посочи Тодора.
към текста >>

12. 10. Заровеният един талант

Анка Тодорова Петрова

Но после като чаках цяла седмица да го изследват, бяха го взели в болницата, да видя кога синът ми ще излезе, казвах: „Той е вътре, мъртъв“.
Да го родя, защо така? Но Божа работа. Аз може да искам, който те пита. И казвам: „Учителю, което е за добро това да стане, а лошото си е от мене“. Напоследък синът ми беше много нежен и аз му казвах, колко е хубаво така да си живеем Стефчо, имаш си гарсониерка, ще идвам да ти чистя и колко бях спокойна. Но после като чаках цяла седмица да го изследват, бяха го взели в болницата, да видя кога синът ми ще излезе, казвах: „Той е вътре, мъртъв“. Нещо отвътре ми казва. А те ми викат, ти луда ли си? Ами викам да дойде домоуправителят, да отворят, да взема котето. Той може да се забави- .Как може котето там гладно да стои? Прозореца му беше отворен.
към текста >>

13. 23. ПОСЛЕДНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Тялото на Учителя беше огъваемо, а не втвърдено като останалите мъртъвци.
Аз извиках: "Учителят ни даде три ябълки! " И това беше вярно. Това бе първото чудо, което Учителят направи за мен. Почнаха да се готвят за погребението. Донесоха ковчега и сложиха тялото Му вътре. Тялото на Учителя беше огъваемо, а не втвърдено като останалите мъртъвци. Това беше второто чудо, което видях. Хванах ковчега с двете ръце, а под възглавницата Му сякаш бе топло. Ето, трето чудо. Почнахме да пеем песните Му и едновременно всички се изреждаха да целуват ръцете Му. Когато видях да се приближава към ковчега Ангел Янушев, да снема с фотоапарата, нещо каза в мен: "Аз съм с теб!
към текста >>

14. 2. ПЛОВДИВСКАТА ГРУПА ПО МЕДИУМИЗЪМ

Те приемат, че Христос е бил поставен в гроба още не напълно мъртъв.
Двама английски теолози, мъжът на 82 години се опитват да обяснят възкресението на Христа по един интересен начин. Ето го: осъдените на разпятие разбойници са преживели на кръста около четири дни. Постепенно са умирали. Христос нали е бил разпнат между такива двама разбойници. Теолозите разсъждават така: Христос е бил свален от кръста по-рано, Той е бил положен в една циментова гробница и отгоре била поставена надгробна плоча. Те приемат, че Христос е бил поставен в гроба още не напълно мъртъв. Те не приемат твърдението на първите християни, първите отци Христови, с което искат да докажат, че Христос е син Божий и затова е възкръснал. Някои други изследователи твърдят, че учениците на Христа са извадили тялото на Христос и са го погребали другаде. Аз нямам никакво отношение към това, не мога да се изкажа по него. За мен това не е толкова важно събитие. За мене е важно преди всичко това, че Христос е дал пръв едно Велико Учение на хората на земята, че Той е един Миров Учител.
към текста >>

15. 09 - 164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Дойде превратът на 9 юни 1923 година, когато главата на Стамболийски бе занесена в конска торба пред цар Борис, за да го уверят, че Стамболийски е мъртъв и тогава да подпише манифеста за преврата, извършен от Александър Цанков.
Стамболийски ни прие твърде надменно. Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни изпрати да си вървим. След нашето излизане от кабинета му казал на секретаря си: „Друг път да не ми водите тия психопати." След така развилите се обстоятелста запитахме Учителя какво ще каже за всичко това. Тогава Учителят каза: „Каквото имаше да му казвам, аз му казах в Ситняково. Сега други - Господарите на кармата ще му кажат останалото." И наистина те си казаха думата. Дойде превратът на 9 юни 1923 година, когато главата на Стамболийски бе занесена в конска торба пред цар Борис, за да го уверят, че Стамболийски е мъртъв и тогава да подпише манифеста за преврата, извършен от Александър Цанков. Тодор Попов. Тъй плащат Господарите на кармата на всички, които се подиграват с Божието дело.
към текста >>

16. 09 - 186.НАГРАДА ЗА СТОРЕНО ДОБРО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Същият разказвал, че като минавал през гората, го нападнали разбойници, ограбили и го оставили полумъртъв.
Докладвал на началника си, но той не обърнал внимание. Но брат ми не бил спокоен, ето защо тайно от началника си отива на мястото в гората, дето е чул скимтене. Там намерил пребит, съблечен и агонизиращ човек. Отива веднага и съобщава в близкото село, като помолил селяните да го приберат и да се погрижат за неговото лекуване, а на следния ден той ще се върне да уреди сметката по лечението. Вследствие бързо взетите мерки и дадена навреме медицинска помощ, пострадалият бързо дошъл в съзнание и не след дълго оздравял. Същият разказвал, че като минавал през гората, го нападнали разбойници, ограбили и го оставили полумъртъв. Пострадалият бил лекар, който, отивайки да обикаля района си, минал през гората, дето бил нападнат и пребит. Лекарят разбрал на кого дължи живота си и си записал името му в бележника си, за да може един ден да му се отблагодари за стореното му добро. Минало години оттогава. Брат ми се разболял тежко и се наложило да отиде на лечение в Бургаската окръжна болница. След като прекарал там десетина дни, болният се почувствал здрав и поискал да го изпишат, но тъй като лекарите не се съгласили, той избягал от болницата, с което нарушил правилника.
към текста >>

17. 09 - 275. ТАТКО, ЩЕ ТЕ УБИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Същият миг бащата пада мъртъв на земята.
275. ТАТКО, ЩЕ ТЕ УБИЯ Преди години Стоян Петков от село Лъка, Бургаско, излязъл на лов един неделен ден, като убил една бременна зайка с четири зайчета. Не се били изминали и два месеца от негоден, когато веднъж той влязъл в стаята, синът му, 9-10 годишен, грабнал от стената пушката и казал, шегувайки се: „Татко, ще те убия." Прицелва се и гръмва, преди още бащата да успее да се обади и да предупреди, че пушката е пълна. Същият миг бащата пада мъртъв на земята. Може би ще кажете: „Случайност". В природата няма случайност. Всяко нещо си има причини, които ние често не знаем, но те съществуват. Разказала: Иванка Желязкова Село Банево.
към текста >>

18. 11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Тогава мислих си, че туй е мъртъв кръст, че туй е мъртво бреме, но щом го емнах аз на своите рамене и го понесох в пътя, очертан от твоите стъпки, о чудо, този мъртъв кръст започна тутакси да оживява.
Верка: Ето, от Георги Радев нещо много интересно. В.К.: Това е негово есе, така ли? Верка: Чакай. Слушай. „Кога ми рече ти, че вече е дошло уреченото време да метна своя кръст на своите плещи. На мен се стори, че леко ще е мойто бреме, щото нищо друго не бе останало в мен. Тогава мислих си, че туй е мъртъв кръст, че туй е мъртво бреме, но щом го емнах аз на своите рамене и го понесох в пътя, очертан от твоите стъпки, о чудо, този мъртъв кръст започна тутакси да оживява. Отвесното дърво се в миг превърна на светъл великан и като стъпи на моите немощни плещи а до равното дърво се свлече надолу и стори ми се тъмен исполин. То стегна кръста ми като с клещи и почна борбата с двама исполина, борба на смърт и на живот. Не смеех аз глава си да извърна, но ясно чувствах по всяка фибра на своето тръпно тяло страхотното сражение. От страха и напрежение изби по челото ми кървав пот. В мозъка ми чаткаха безспирно два остри искрометни меча и сякаш го разсичаха на късове.
към текста >>

19. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Баща му го посреща, прегръща го, възвръща му правата и казва: „Синът ми мъртъв бе, оживя, загубен бе, намери се."
Излиза от бащиния си дом с богатството, което е получил, но го пропилява, стига до просешка тояга. Принуждава се да работи при жесток господар и да се храни с храната на свинете, които пасе. Той страда, гладува, стига до най- ниската точка на своя материализъм. Спомня си бащиния дом, изобилието, захвърля пастирската тояга и се завръща. Готов е да стане слуга и да изкупи вината си. Баща му го посреща, прегръща го, възвръща му правата и казва: „Синът ми мъртъв бе, оживя, загубен бе, намери се."
към текста >>

20. І.02.11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

И мъртъв бех, и ето жив съм во веки веков. Амин.
Исус Христос", което означава, че нимбът е на Исус Христос. А защо? Защото: „Аз съм Алфа и Омега, начало и конец, казва Господ, Който е, и Който е бил, и Който иде, Вседържител." (Откровение, гл. 1, ст. 8). „Не бой се, аз съм първий и последний, и живеещий. И мъртъв бех, и ето жив съм во веки веков. Амин. И имам ключовете на ада и смъртта." (Откровение, гл. 1, ст. 17-18). Защо е Йосиф Ариматейски отляво с брада и държи плащаницата в двете си ръце? Той е бил ученик на Исуса, но таен, и е взел разрешение от Пилата да свали от кръста тялото му. А Никодим, също с брада, и таен негов ученик, е донесъл 100 литра смес от смирна и алое, и обвиват с плащаница и с ароматите тялото му според юдейския обичай за ,погребение.
към текста >>

21. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

Погребвали са тогава мъртъвците в черковните дворове.
Такива постъпки от страг на на гърците за взаимно разбирателство обаче са били единични. Въобщем тяхното, както и това на гагаузите, държане било враждебно и предизвикателно към сънародниците ни, които дълго време живели под страха, че църквата им може да се затвори. Пречки на първо време българите срещали и по въпроса за гробищата. На Връбница 1865 г. умрял един българин. Погребвали са тогава мъртъвците в черковните дворове. Станало нужда да се погребе починалият в двора на черквата „Св. Георги". Но когато погребалното шествие със свещ. Константина пристигнало до черквата, последният бил принуден от гърците да остави починалия, който бил заровен без свещеник. По-късно, през 1868 г., властта определила на различните народности места извън града за гробища. Такова обаче не било отделено за българите, тъй като те не били още официално признати за отделна черковна община.
към текста >>

22. НАРЯД за 1905 годинa

Летопис Вергилий Кръстев

Знайте, че не е неговата воля, която се изпълня под Небето, но Волята на Вашия Господ, Който бях мъртъв и сега Съм жив.
Вам Истината е позната. Ходете във тоя път, който ви е показан от Мене. Имайте вяра и пълно упование и Аз ще уредя вашия живот тъй, както трябва. Няма да бъдете лишени от нищо добро. Зная Аз лукавите помисли на вашия зложелател. Знайте, че не е неговата воля, която се изпълня под Небето, но Волята на Вашия Господ, Който бях мъртъв и сега Съм жив. За вази Аз Съм определил да извършите много работа за Мене. Работата, това е Моето благословение за вази. Зная, вий често се смущавате, често се обезсърдчавате, често се съблазнявате, но бъдете верни, както Съм и Аз верен. Вий сами ще видите какво бъдещето ще ви донесе от Мене. Мен вий ще познаете по Моите Дела.
към текста >>

Знайте, че не е неговата воля, която се изпълня под Небето, но Волята на Вашия Господ, Който бях мъртъв и сега Съм жив.
Вам Истината е позната. Ходете във тоя път, който ви е показан от Мене. Имайте вяра и пълно упование и Аз ще уредя вашия живот тъй, както трябва. Няма да бъдете лишени от нищо добро. Зная Аз лукавите помисли на вашия зложелател. Знайте, че не е неговата воля, която се изпълня под Небето, но Волята на Вашия Господ, Който бях мъртъв и сега Съм жив. За вази Аз Съм определил да извършите много работа за Мене. Работата, това е Моето благословение за вази. Зная, вий често се смущавате, често се обезсърдчавате, често се съблазнявате, но бъдете верни, както Съм и Аз верен. Вий сами ще видите какво бъдещето ще ви донесе от Мене. Мен вий ще познаете по Моите Дела.
към текста >>

23. НАРЯДИ за 1917 година

Летопис Вергилий Кръстев

Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв.
Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие, и като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате; „Как да се прекара този извор? " Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: Водата, която аз ще ти дам, ще бъде един извор вътре в тебе на живот, който извира постоянно. Следователно думата „спасение" подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Така, както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили - със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор". Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисовата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах, нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме!
към текста >>

24. 4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ

Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв.
Ще внесете струя нова вода в тази локва - ще прекарате вадичка, за да може прясната вода да измие всички останки [от] миналото. Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие и като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате: „Как да се прекара този извор? “ Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде един извор вътре в тебе на живот, който извира постоянно.“ Следователно, думата „спасение“ подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Така „както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили, със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор“. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисо- вата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме!
към текста >>

25. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Който чуе гласа на Господа, той е жив, не е мъртъв.
После, нали Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“ Е, досега какво ви е говорил Духът, кое е най-възвишеното, което ви е казал? Понякога човек сам си говори, а понякога друг му говори. В говорението на Господа има нови елементи, има нещо особено. Когато Господ почне да говори на човека, той чувствува това говорене в ума, сърцето и волята си, то навсякъде прониква. То е живо Слово. Който чуе гласа на Господа, той е жив, не е мъртъв. Вие ще чувствувате дълбоко в душата си една радост, която само този я знае, който я е опитвал. Тя е като онази тиха вода, която не пресъхва, но може да се изгуби. Направиш една погрешка - изгубваш я, дойдеш до обикновеното си състояние. Пак чуеш този гласец - пак се подигнеш. Най-мъчно е да се задържи това състояние.
към текста >>

26. ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък

Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова

" Ако си мъртъв, като го намериш, ще оживееш... И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш из православната църква, из излезеш из евангелската църква, ще излезеш из мохамеданската църква, ще излезеш из будистката църква, ще излезеш из българския народ, английския, френския и др.
(Изгревът мина, аз се Върнах от този изгрев, но трябва да премина сватба, искус[1], страдания, смърт, погребение, възкресение.) ... За да запиташ ти, какво нещо 13 Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса, какво нещо е Бог. И знаете ли как ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Това е прямия отговор. И тогава казва: „Е, какво сега като намериш Господа? " Ако си мъртъв, като го намериш, ще оживееш... И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще излезеш из православната църква, из излезеш из евангелската църква, ще излезеш из мохамеданската църква, ще излезеш из будистката църква, ще излезеш из българския народ, английския, френския и др. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила... „Волята на Отца" [ Пета серия на Сила и Живот] „Тогава Иисус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: Ето Човекът" ...Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас „Ето Човекът! " „Ето Човекът" [ Първа серия на Сила и Живот] 4-те неща - богатство, сила, знания - приковани на кръста добродетели - само добродетелта на главата не е прикована ...Ние сме пратени да изпълним Волята на Отца, не само аз, но и вие... ...Има нещо велико в света, има един жив, има един жив опит, един велик жив опит.
към текста >>

27. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Всеки, който няма любов в себе си, той е мъртъв.
Това малкото, което вие имате, и цялата земя да се продаде, не може да се купи. Неделя, 21.07.1929 г. Всички хора страдат от болестта безлюбие. Най-първо ще разбереш, възприемеш и приложиш любовта и тогаз ще отидеш при своя Учител. И от приложението нататък почва истинският живот. Всеки, който няма любов в себе си, той е мъртъв. С един дребнав живот какво ще направите? Идеите и мислите, които днес ви дойдат, те ще бъдат съдбоносни за вас. Като дойде свещенната идея, не я отлагайте. Днес е благоприятното време. Ще вършиш това, което мъдрите вършат.
към текста >>

28. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1481-1500

Савка Керемидчиева

Заради Господа правя това 1496 Един разумен човек може да оживи един мъртъв.
Съмнението спъва любовта. Като се усъмниш тя се отдалечава. Щом повярваш, пак се приближава. Не е хубаво човек да знае кой му прави добро. Любовта никога не трябва да се изявява навън. Заради Господа правя това 1496 Един разумен човек може да оживи един мъртъв. Любовта е такава сила в човека, която се равнява на всички останали сили у него. За да се получи равновесие, трябва всички други сили да й се противопоставят, инак завлича човека. Това не е за тялото ти, но за душата ти. Сега всички чисти духове ще дойдат да работят върху тебе. Ще мислиш, че Бог е Любов, ще мислиш, че си заедно с всички добри хора, с ангелите, с Бога.
към текста >>

29. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

Твоят Господ, които мъртъв бях и сега съм жив, и свидетелствувам за Твоята душа и в моите ръце са ключовете на ада; и Аз отварям и аз затварям, и зная всичко, което се върши в поднебесния.
И бъди Творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно! Ето ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкъла. И сам Господ Бог на мира ще се възцари. Ето това е моето свидетелство да знаеш, което съм свидетелствувал за Истината. И кога те усени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм ти говорил това. Твоят Господ, които мъртъв бях и сега съм жив, и свидетелствувам за Твоята душа и в моите ръце са ключовете на ада; и Аз отварям и аз затварям, и зная всичко, което се върши в поднебесния. Няма никоя вражия сила, която да можа да укрие своите действия от Моето око. Ето това ти съобщавам да знаеш, че не е волята на лукавия гдето се изпълня, но моята. „И овцете, които имам, никой не може да ги заграби от моята ръка. Да се не бои Твоето сърце" Чувай всичко, което ти казва Моят свет Дух. Божиите работи и Божиите слова се проверяват чрез дела в живота.
към текста >>

30. 36. СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ

Николай Дойнов

Още на другият ден почнах с най- голямо усърдие, да търся каквато и да било работа, но зима, мъртъв сезон, особено след празниците.
Той познаваше нейният брат, сега вече мой роднина, но в него виждаше един не дотам благонадежден човек, смятайки, че е способен, да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с имуществото в магазина, което ми беше поверил. Това безпокойствие и подозрение, виждах, че постоянно се разраства, но аз не намерих начин да го отстраня. Неочаквано за мене, то се изрази в едно решение на моят работодател, да ме уволни. Изчака бурният период за търговията на този род стоки, около коледните празници и Нова година и на първи януари 1938 г., като новогодишен подарък, аз бях освободен от работа. Посред зима, младоженец, без работа и пари. Още на другият ден почнах с най- голямо усърдие, да търся каквато и да било работа, но зима, мъртъв сезон, особено след празниците. Месец януари и февруари бяха най-мъртвите. Тогава още с почването на зимата, строежите се преустановяваха, а друга работа не можах да намеря. Два месеца подред в мъчително напрежение, немотия и оскъдица, непрекъснато от сутрин до вечер, ходех да хлопам, да търся изход, да мога да изкарам някой лев за най-насъщни нужди. Тогава се сетих и разбрах това, което Учителят ми беше казал: „Спестявай по някой лев". Ако бях го послушал, нямаше да преживея така тежко, този мъчителен за мене период.
към текста >>

31. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Иван Толев

Ние употребяваме тия думи в широк смисъл: думата „мъртъв" употребяваме в смисъл на анормален покой, който всяко същество иска да измени.
- безсилният. Кой жадува за слава? - обезславеният. Кой търси живота? - мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл: думата „мъртъв" употребяваме в смисъл на анормален покой, който всяко същество иска да измени. Смъртта - това е по възможност най-малката величина на живота. Следователно, като казваме повече светлина, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си неестествен живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липса на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вследствие на това се зараждат всичките отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му.
към текста >>

32. IV. ЗАЩО МИНЧО СОТИРОВ НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ МОЛИТВЕН ДОМ ЗА БРАТСТВОТО В ГР. БУРГАС?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Целият полкови щаб е мъртъв. 9.
Такава е била заповедта, да не се допуска никой по време на съвещание. Тогава чувайки гласа Минчо Сотиров излиза навън и на 20-30 метра от палатката го чака „вестовоя", пред него с пушка в ръка и затъкнат нож стоят на пост няколко войника. 8. Минчо Сотиров се приближавало вестовоя, протяга ръка, взима спешното писмо от София и в този момент се чува страшен гръм паднал от небето. Върху палатката на щаба, падат няколко снаряда и убиват всички на място. Не остава нито един жив, от онези които са в палатката. Целият полкови щаб е мъртъв. 9. Минчо Сотиров е вече залегнал на земята. Пушек и стенания се разнасят от всички страни. По едно време поглежда плика и вижда, че писмото е от Петър Дънов. Гледа и не вярва на очите си. Така писмото на Учителя Дънов го спасява от смърт.
към текста >>

33. 27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА

Като се подава на стълбището, десетина пушки изгърмяват и той се строполява мъртъв на долния край на стълбището.
Защитен се смята от властта. Една нощ, в един часа през нощта десетима стражари със своя старши през съседите влизат в двора на Иван Илиев и застават със затъкнати пушки на долния край на страничното стълбище. Стоят със заредени пушки. Махленските кучета се разлайват. Иван Илиев предчувствува нещо и с пистолет в ръка излиза да види защо тъй силно лаят съседските кучета. Като се подава на стълбището, десетина пушки изгърмяват и той се строполява мъртъв на долния край на стълбището. Тръгват да търсят другия нелегален, Геню Белчев. Той не спи в къщата си, а на двора в сеновала. Като чул, че силно лаят кучетата, той слязъл от сеновала и влезнал в градината с пушка в ръка. Пристигнали полицаите и заобиколили къщата. Повикали жената на Геню и я питали къде е мъжът й.
към текста >>

34. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

Аз му казах, че ние сме го мислели, че е мъртъв, защото сме го погребали, а той бил жив.
След наряда, на който Учителят говори на тема „Свещеният огън" , работих до 10 ч. От 10 ч Учителят говори на тема „Роденото от плътта плът е". В тази беседа Учителят разви новата мисъл за същината на плътта и нейното значение.[/b] [b][b]14.ХI.1935 год., четвъртък[/b][/b] [b]От няколко дни е облачно. И тая сутрин е облачно и студен западен вятър повява.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах на присъмване, че баща ми си дошъл и е много умислен, не говори нищо. Най-после се заприказвахме. Аз му казах, че ние сме го мислели, че е мъртъв, защото сме го погребали, а той бил жив. Ето, след толкова време едва, се завърнал. Баща ми започна да се кара с мене, защо съм станал вегетарианец и не пия спиртни питиета и не ям месо. „Ето - казва ми той, - еди-кой си ще стане попи ще печели парите наготово, а ти стоиш и учителствуваш с нищожна заплата." Аз му обясних, че не искам попски пари и попски живот. Той започна да ми се сърди и дига врявата. Исках да му се обясня в що се състои моят живот, че аз съм си и сега религиозен, и от Божия живот не съм се отказал и че това ми е най-големият дар, който ме радва, че аз съм намерил живата вода, Живото Слово и пр., но баща ми не разбираше думите ми.
към текста >>

35. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 1

Онези, които отиват нагоре, към Бога, отиват в един жив свят, а които надолу - в един мъртъв свят.
Щом сте дошли на Земята, вие трябва да мислите за Бога и да учите за Бога. Щом не мислиш и не работиш за Бога, ще дойде ангелът на смъртта и ще те заведе там, където не искаш. Ако не изпълните волята Божия, лошо ви очаква. Уреждането работите Доколкото ти работиш за природата - свършваш работата си добре, дотолкова и тя ще те възнагради. Природата има един план, който ще го наложи в края на краищата. Онези, които отиват нагоре, към Бога, отиват в един жив свят, а които надолу - в един мъртъв свят. Жаждата Жаждата показва, че си нечист - пиеш, за да се очистиш. Скръбен си, защото си нечист. Радостен си, защото си чист. След всяка работа трябва да се чистим. Певецът Който знае да пее, той е влязъл в един свят на прогрес, там има хармония и ритъм.
към текста >>

36. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

Но Христос казва: „Вие не знаете на кой дух сте." Един поискал да Го следва, но Христос му казва: „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва," На други казва: „Лисиците легла имат, птиците небесни -гнезда, а Син Человечески няма глава де да подслони." Друг искал да Го следва, но казал: „Позволи ми да отида да се опростя с домашните си", а Той му казва: „Който е турил ръката си на ралото и гледа назад, той не е способен за Царството Божие," Трети казва: „Учителю, ще дойда след Тебе, но дозволи ми първо да отида да погреба баща си", а Христос му отговаря: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти ела и ме следвай." 11.Х.1934 год.
Дохождат при Него да се лекуват и си кажат грижите и неволите. Сам Христос е отивал на пусти, уединени места за разговор със Своите ученици и в молитва към Бога. Отива на молитва и се преобразява. И в това, че Той иде по предопределение, щом се изпълват дните, когато ще е трябвало да бъде разпнат, Той се отправя за към Ерусалим. В Саморийското село не Го приели, а Яков и Йоан поискали да погубят селото, задето хората не приели тия гости. Но Христос казва: „Вие не знаете на кой дух сте." Един поискал да Го следва, но Христос му казва: „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва," На други казва: „Лисиците легла имат, птиците небесни -гнезда, а Син Человечески няма глава де да подслони." Друг искал да Го следва, но казал: „Позволи ми да отида да се опростя с домашните си", а Той му казва: „Който е турил ръката си на ралото и гледа назад, той не е способен за Царството Божие," Трети казва: „Учителю, ще дойда след Тебе, но дозволи ми първо да отида да погреба баща си", а Христос му отговаря: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти ела и ме следвай." 11.Х.1934 год. Събудих се на съмване. Станах. Пак ми едно меланхолично настроение. Облачно, мъгливо е вън и студено е вече. Следобед ми донесоха вестник „Зора", в който четох, какво че на 9-й Х.1934 год., във вторник, в 6 и 10 часа следобед в Южна Франция, в Марсилия, застреляли сръбския крал Александър, който отиде сега във Франция по уреждане политически въпроси. Застрелян е бил от някой си от Загреб, и самиятубиец е бил застрелян от човек, който е избягал в тълпата.
към текста >>

37. 2. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 22.I.1927 год.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Компании, и пак компании много, но живот мъртъв, а искам някога и аз да се нагодя, като че ли и аз, ей-тъй, съм с тях, ще приказвам и играя с тях, но мъртвост и пак мъртвост е този духом заспал живот, който живеят сега хората и си въобразяват, чете живеят истински добър живот.
Зер, нали знаеш, сега времената са такива, пази се народът, пази се от себе си, пази се от близки, пази се и от сектанти!! Тъй, сестра, където сме, хората ни узнават какви сме, защото, както казват на Петра в дома на Първосвещеника: „Говорът те издава, че и ти си на Христа ученик", та и ние, ходим къде ходим, като не седнем на трапезите, натрупани с мъртви трупове, и като не чукнем чашите наздравица, то веднага си казват: „Тия са от ония! " Но всичко това е тъй приятно! - и дава хубав материал за размишление, задачи за разрешение, доколко е паднало човечеството. Действително, много често, човек като няма с кого да се събере и да се поразговори по ред въпроси, та от препълване се отчайва. Компании, и пак компании много, но живот мъртъв, а искам някога и аз да се нагодя, като че ли и аз, ей-тъй, съм с тях, ще приказвам и играя с тях, но мъртвост и пак мъртвост е този духом заспал живот, който живеят сега хората и си въобразяват, чете живеят истински добър живот. Но няма какво, жертви разумни ние трябва да правим, защото иначе, изолирани, ние няма да сме полезни на обществото. Така е, с всичките всякакви ще станем, само и само да ги придобием. Различни са начините и методите за работа, които ще употребите, казва Учителят- но тук е сега работата...! Как? По кой начин?
към текста >>

38. 7. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и Пеню Ганев от 31.VII.1929 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Всеки, който няма любов в себе си, той е мъртъв.
Как е времето там? Сега ще ви кажа някои основни мисли от беседите на Учителя. I. Неделя, 21.VII.1929 г.: „Всички хора в света страдат от болестта безлюбие. Най-първо ще разбереш, възприемеш и приложиш любовта и тогаз .ще отидеш при своя Учител. И от приложението нататък почва истинският живот. Всеки, който няма любов в себе си, той е мъртъв. С един дребнав живот какво ще направите? Идеите и мислите, които днес ви дойдат, те ще бъдат съдбоносни за вас. Като дойде свещената идея, не я отлагайте. Днес е благоприятното време. Ще вършим това, което мъдрите вършат.
към текста >>

39. 16. Резюме от беседа на Учителя от 14.VIII.1935 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Роденият от Духа, той е благородният човек, човек, който има друго съзнание, за него човек не е мъртъв, за него човек за човека не е вълк, но човек за човека е брат.
Отвън са само условията, а пък всичките възможности, които човек може да направи, са вложени вътре в него. Христос казва: „Ако житното зърно не падне в земята, то само остава, но ако падне в земята, то дава плод." Грамадна е разликата. Всеки човек трябва да мине през страданието на нивата, дето има растеж и плод, отколкото страданията на хромела, воденицата. Човешка наредба е да се слага житото под хромела. Всичката борба на живота е: ние се стремим да избавим житото от хромела. Роденият от Духа, той е благородният човек, човек, който има друго съзнание, за него човек не е мъртъв, за него човек за човека не е вълк, но човек за човека е брат. Това е човещина. Братството е братство само за човека. Братството е изражение на онази дълбока Любов на родения; само той съзнава какво нещо е братство. Когато види брата си, зарадва се. У родения от Духа се зараждат нови чувства, за които сегашните хора едвам имат някакво понятие.
към текста >>

40. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли?
Озърна се, закимна с глава на клисаря и го запита: — Ами я ми кажи ти мене умрел ли е човекът? — Кой човек? — Па тѐ на̀, Митар. Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало?
към текста >>

Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е?
— Па тѐ на̀, Митар. Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък?
към текста >>

— Така на̀, не е умрел… заспал ли е, пренел ли се е, ама знам, че не е мъртъв… на̀, погледни.
— Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив? — запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък. — Па тѐ на̀, Митар. — Ама как си е жив? — Така на̀, не е умрел… заспал ли е, пренел ли се е, ама знам, че не е мъртъв… на̀, погледни. — И баба Зоица показа на клисаря мътното петно върху джама на св. Сисой. Дедо Петър посви зачудено врат, както това прави когато духне да угаси некое кандило, па божем го угаси, а оно пак си гори. — Е, па нека… ако е жив, оно, дума се, не е умрел. — Не е, не е, пренел се е, а не е умрел. — Па после?
към текста >>

— Море за обаждане е колай, тѐ поп Яньо е тука, ще ида да му кажа… Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра.
— Не е, не е, пренел се е, а не е умрел. — Па после? — Какво? — Ще го опеват ли, или ще му пеят „Христос възкресе“? — Не знам… требва да се обади на поповете. — Море за обаждане е колай, тѐ поп Яньо е тука, ще ида да му кажа… Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра. Не се мина нито колкото време требва да се отслужи един сиромашки парастас — и по целия град се вече шепнеше тайнствено, че бае Митар пророкът се пренесъл на онзи свет. Попове, бабички, калугери, епитропи, еснафлии и всекакъв сбироток от града изпълни черковния двор. Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата.
към текста >>

41. V. Писмо до другарката ми

Елена Казанлъклиева

Там животът е мъртъв.
[3] Живота, истинския живот, никой не е разбрал досега, освен този, който познае Бога. А да познаеш Бога, трябва да намериш пътя и да тръгнеш по него. Това ще постигнем само с неуморен труд, като жертвуваме целия си живот с всичките негови радости, удоволствия и щастие. Трябва да се простиш с всички суети, като различаваш доброто от лошото, лъжливото от действителното и да служиш само нему в правда и любов. Да ти говоря върху това повече, ти едва ли ще ме разбереш и, може би, дати бъда отегчителна, защото човек като няма ясна представа за едно нещо, то не го интересува, защото не взема живо участие в него. Там животът е мъртъв. Ах, колко бих желала да ти бъда полезна в нещо! И ако някога ти потрябвам и не съм вече жителка на тази земя, ти само пожелай и аз ще отговоря на твоите желания, защото душата ми никога не ще престане да заобикаля страдащите души и ония, които обичам. Прости ме, скъпа другарко, задето ти пиша тия скръбни редове, като вливам мъка в душата ти, но нямам нищо друго с какво да ти се похваля. Тези скръбни редове приличат на есенни дъждовни капки, които изпърво разкалват земята, но след като тя се напои добре, напролет ще роди хубави житни зърна и хубави плодове. И мене нищо не ме е милвало тъй много, освен този есенен дъжд, и постоянна влага тече по корените на душата ми.
към текста >>

42. 72. Спомени из последните дни на Учителя Петър Дънов

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Единият от двамата бил адвокатът Бояджиев от Сливен, който каза: - Искахме там да го разпитаме нещо във връзка с делото около двореца, но той беше вече прострян мъртъв в салона.
Казах мнението си на д-р Кьорчева и мълчаливо поех снежния път от Изгрева към гара „Надежда", гдето ме чакаше влакът за Унгария. Три дни по-късно, докато чакахме на Драгоман, вестниците донесоха вестта, че „основателят на Бялото братство Петър Дънов починал на 27 декември". По-късно научих, че наистина бил викан консулт, ако се не лъжа, д-р Фъртунов; те наистина правили инжекция с ултрасептил, като са мислили именно за бронхопневмония. Повече подходящо би било да се правят инжекции със строфантин, заради болното сърце, отколкото ултрасептил, тъй като констатираните хрипове са били застойно явление поради слабото сърце, но не и първично откъм белите дробове. В деня на смъртта Му наистина дошли двама души с кола да Го тьрсят във връзка с провежданото по това време дело на Народния съд. Единият от двамата бил адвокатът Бояджиев от Сливен, който каза: - Искахме там да го разпитаме нещо във връзка с делото около двореца, но той беше вече прострян мъртъв в салона. Казваха, че ги посрещнал бати Ради и им казал: - Елате Го вижте! Бил вече мъртъв в салона. Противниците на Учителя, като искаха да Го изложат, казваха: „Ето един, който се измъкна от възмездието на Народния съд. Взе, че се самоуби, за да не го хванат! " Това разказват и до днес.
към текста >>

Бил вече мъртъв в салона.
По-късно научих, че наистина бил викан консулт, ако се не лъжа, д-р Фъртунов; те наистина правили инжекция с ултрасептил, като са мислили именно за бронхопневмония. Повече подходящо би било да се правят инжекции със строфантин, заради болното сърце, отколкото ултрасептил, тъй като констатираните хрипове са били застойно явление поради слабото сърце, но не и първично откъм белите дробове. В деня на смъртта Му наистина дошли двама души с кола да Го тьрсят във връзка с провежданото по това време дело на Народния съд. Единият от двамата бил адвокатът Бояджиев от Сливен, който каза: - Искахме там да го разпитаме нещо във връзка с делото около двореца, но той беше вече прострян мъртъв в салона. Казваха, че ги посрещнал бати Ради и им казал: - Елате Го вижте! Бил вече мъртъв в салона. Противниците на Учителя, като искаха да Го изложат, казваха: „Ето един, който се измъкна от възмездието на Народния съд. Взе, че се самоуби, за да не го хванат! " Това разказват и до днес. Ето защо аз направих декларации с още трима лекари и ги заверихме в Нотариата, че Учителят Дънов е умрял на 80 години от естествена смърт. Това е истината.
към текста >>

43. 73. Елена Андреева за Учителя. 73.2. „Аз няма да оставя гроб

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Не зная кой го беше измислил, всеки считаше, че трябва да се направи нещо особено, не както при другите хора, при обикновените мъртъвци.
Трябва да отбележим, че точно Антов твърдеше, че е чул как Учителят възкръснал. Но това е произволно твърдение, някакво „чудо", което би противоречало на Неговите изказвания. Според мене истината около тоя странен шум при погребението е малко по-друга. След като сложиха ковчега в земята, поставиха отгоре допълнителни дъски, като ги закрепиха върху ръба на гроба. Целта на тия дъски беше да не дават на пръстта да спадне направо върху ковчега, но да се образува пазещ пласт от въздух - някакво облекчено удряне на земята върху Учителя. Не зная кой го беше измислил, всеки считаше, че трябва да се направи нещо особено, не както при другите хора, при обикновените мъртъвци. Но ето какво се случи. Когато се натрупа повече земя, повече пръст, тънките и несигурно поставени дъски се поддадоха, изпочупиха, пръстта е хлътнала докрай. Ние, присъствуващите, чухме именно тоя страхотен шум от страна на гроба, който даде основание да се мисли, че е станало „чудото на възкресението". Днес се говори за изваждането на тялото на Учителя от земята и за даването на мястото на Учителя на японската легация. Никак не мога да се съглася, че това трябва да стане, че се прави страшно кощунство с тялото на един много заслужил българин, което има характер на предизвикателство към националната ни карма.
към текста >>

44. 8. Спомени из робското време. (По случай 50-годишнината от Освобождението на Хасково)

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Никой не смееше да се приближи до мъртъвците.
Обесените нахвърлиха в кола и ги отнесоха към сиромашките гробища. Покатерих се на една черница зад заградените (чорбаджийските) гробища и оттам гледах погребението. 40 обесени се хвърлиха в един общ трап. Недоумрелите низамите намушкваха с ножове. Никакво опело. Никой не смееше да се приближи до мъртъвците. Там отгоре, от „бедема", няколко глави с памии (черни чалми) плахо надничаха. Тоя ден е имало бесилки при табаханите, при конака и на житния пазар. Вечерта разправих на домашните си виденото и патеното. През нощта имах сепвания, бълнувания и плач. На утрото ме прекараха през кръг, куршум ми ляха, на бял камък пиках.
към текста >>

45. 36. Животът на старозаветните – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

Тезата на Павла е ясна: не може да дойде новото в света, нито да се подтикне напред развитието на човечеството, ако останем в границите на закона и създадената от него обредна религия с нейния обикновен свещенически институт - най-обикновени смъртни люде, служители на един мъртъв култ.
А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. И тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Аврама; защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек. И тъй, ако съвършенството можеше да дойде чрез Левитското свещенство (защото народът под него прие закона), каква нужда имаше да се издигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, а не - по чина Ааронов? ". Този нов свещеник по чина Мелхиседеков, за когото Павел говори, е Исус. Тезата на Павла е ясна: не може да дойде новото в света, нито да се подтикне напред развитието на човечеството, ако останем в границите на закона и създадената от него обредна религия с нейния обикновен свещенически институт - най-обикновени смъртни люде, служители на един мъртъв култ. Великият тласък към един нов цикъл на развой, към едно истинско повдигане и разширяване съзнанието на човека, може да дойде само от великите Учители на човечеството, какъвто е бил Христос – „цар и свещеник по чина Мелхиседеков”. А Мелхиседек - това е един от безсмъртните Предци на човечеството, „без начало на дни, нито край на живот”, „без родословие”. Това ще рече, че той не е свързан с никой от еволюционните цикли на адамичното човечество. Него го няма в никоя от дългите родословни линии, като се почне от Адама и се свърши с неговите по-далечни потомци. г.
към текста >>

46. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе”, заточват неговите вещатели в това небе, а тук на земи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ.
Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизьм”. Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно Име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка - приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели Словото Божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе”, заточват неговите вещатели в това небе, а тук на земи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости - останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който сонм поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик - а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това - всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото” на това малцина го знаят, ала че е така, свидетелствува и историята, и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание й в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които, облечени в черни раси, са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
към текста >>

47. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

Учителят казва: „Аз мога мъртъв да възкресявам, в моя власт е това.
(Венерасъвпад, паралел Меркурий). Това е човешката любов и мъдрост, съединени тройно (Венера съвпад, паралел, латитюд Меркурий) дават най-добрите условия за правилното проявяване на ума и сърцето при разрешаване на всички щекотливи въпроси на живота. Дава един характер весел и общителен, приятен събеседник, човек, с когото винаги можеш да се разбереш. Притежава голямо разположение към музиката, поезията и изкуствата, към окултните науки. Има лечебен дар и може да лекува всички болести, които пожелае и е отличен лектор, сказчик. Учителят казва: „Аз мога мъртъв да възкресявам, в моя власт е това. Мога да излекувам всички неизлечими болести, но каква полза от това? Представете си, взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и сапун, но като го пусна, къде мислите, че ще отиде? Пак в калта, ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля. Питам, има ли смисъл този труд, който съм положил? ” Учителят помагаше и лекуваше даже и по Божествен начин - веднага тия души, които са решили в себе си да не се връщат повече в свинския (животински) живот на удоволствия и лакомия.
към текста >>

48. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения

ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3

Ако си мъртъв - пожелай, събуди се и аз ще те поведа.
Но ако гласът Му ви събуди, гледайте тогава с отворени очи и пийте с пълни шепи. Там има изобилие на всичко: на светлина, на свобода, на сила, на Любов! * Любовта Му е като океан, в който слънца угаснали потъват и се възраждат; като ураган, който подема всичко и го кара да живее със силата си, разхвърля всички препятствия, уравня всички неравности - и след това утихва и шепне леко, съвсем тихо шепне, та малцина го чуват само. * - Ако си жаден - ела и пий! Ако си гладен - протегни ръка и вземи. Ако си мъртъв - пожелай, събуди се и аз ще те поведа. Ако си жив - радвай се и върви след слънцето, което грее и дава живот! * - Вземи живот, та и на другите дай, на тия, които в пустинята чакат, при пресъхнали извори дремят, към сухи дървета протягат ръце. Вземи от градината на изобилието, на Новото, на свещеното и раздай, за да получат слепите и да прогледнат, да получат мъртвите - и оживеят! * Така пее Той. А понякога песните Му са само звезди, които трептят в небесата, и слънца, които надничат издалеч - и с тях той говори на други слънца и припомня далечни дни и минали вечности.
към текста >>

49. ПРИКАЗКАТА ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА

Недалеч - грамада тъмна -конят, по-малко щастлив, счупил врат, лежеше мъртъв вече.
ПРИКАЗКАТА ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА Когато царският син се свести, той видя, че лежи на земята всред непозната гора. Пред едва възвръщащото му се съзнание ясно изпъкна преследваният елен, бесният бяг през рядката гора, викът на ловците, които бяха останали далеч назад - и лаят на кучетата, които настигат своята жертва. После измореният кон се препъна неочаквано... Тъмно беше вече. Колко време е лежал той? Недалеч - грамада тъмна -конят, по-малко щастлив, счупил врат, лежеше мъртъв вече. Какво щастие, че не бе го затиснал под себе си... Бавно се изправи царският син. Всичко го болеше, макар и нищо да нямаше счупено. В тъмнината не се виждаше почти нищо. Напосоки бродеше той из гората и зовеше по име своите ловци и другари. В тайнствената тишина на топлата лятна нощ се чуеше само гласът на нощни птици, счупен от нещо клон и цвъртението на буболечки.
към текста >>

50. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Защото, ако коя да е машина не е мъртъв сбор от материя, а една реализирана идея на изобретателя и ако тя не се знае, машината не може да тръгне, и човек е такава реализирана идея на по-висше съзнание, която, като се разкъса органически или логически, човек става труп, мърша... Но в човешкото сърце, в стомаха, в дробовете и в мозъка е написан все единият закон: стомахът работи за цялото тяло, обладава цялата храна, но за себе си взима само необходимото; сърцето движи кръвта в цялото тяло, но за себе си взима само необходимата част; дробовете дишат, но енергията им отива не само лично за тях самите!
- Да, природни закони, но кога и кой е основният? Човек ги открива, забележете това, но не създава, само открива съществующото, значи. Ако имате закони, има и законодатели, има и натоварени със следенето за изпълнението на тия закони. И виждаме - всяко отклонение от тях носи неразположение, болест, страдание, смърт. Но във всичките тях е написан друг, Общият голям закон, за който е тъкмо думата и който сочи онова съзнание, което именно пребъдва или промиш-лява за нас. Защото, ако коя да е машина не е мъртъв сбор от материя, а една реализирана идея на изобретателя и ако тя не се знае, машината не може да тръгне, и човек е такава реализирана идея на по-висше съзнание, която, като се разкъса органически или логически, човек става труп, мърша... Но в човешкото сърце, в стомаха, в дробовете и в мозъка е написан все единият закон: стомахът работи за цялото тяло, обладава цялата храна, но за себе си взима само необходимото; сърцето движи кръвта в цялото тяло, но за себе си взима само необходимата част; дробовете дишат, но енергията им отива не само лично за тях самите! Человек обаче, като цяло, не се прониква от тоя естествен закон да взема само необходимото, а задържа повече, излишното... А там, където има излишно на едно място, ражда се недоимък на друго и заедно с това - условия за разлагане - и материално, и психично из-вратяване, и духовно отклонение. Резултат: страдания, болести, нещастия, смърт... - Наистина, колко чудно е човешкото устройство! Това, което говорите, е вярно и идеята Ви е право обоснована. - Въпросът е много по-важен - каза Ученикът. - От вековните отклонения на човека в неговото развитие, от предпочитане на по-малоценни неща, даващи удоволствие пред ценни, но лишени от тоя елемент на удоволствие, са се родили ония отношения, които са дали начало на всички страдания.
към текста >>

51. ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Грабват момиче, облечено в черни и ясножълти дрехи на ивици, някаква благородница... Момъкът е повален мъртъв.
Тия картини трябва да се гледат без да трепне ни една фибра на сърцето ти, нито една клетка от мозъка ти, защото всичко ще се изгуби изведнъж и дълго няма да се отварят страниците на миналото наново пред теб. Минават гори, реки... някъде другаде е това - не вече в Египет. И може би много стотици години са минали, но аз не питам, защото всеки въпрос затъмнява съзнанието, а в него се отразява истината, минала, сегашна или бъдеща. Група конници летят - тесен път се провира между вековни дървета. Върху тях налитат отстрани. Грабват момиче, облечено в черни и ясножълти дрехи на ивици, някаква благородница... Момъкът е повален мъртъв. Нея отвличат, а него дори не поглеждат. Ето пак нова картина. Висок, почти непристъпен планински гребен. Какво ли има на него? Не питам, но той се мести постепенно.
към текста >>

52. 10. ВЪЗКРЕСЕНИЕ

1) Той - син човешки и син Божи - се яви, за да възкреси нравствените мъртъвци, за да просвети умствените слепци, за да имат всички живот вечен и да достигнат до познанието на Истината.
10. ВЪЗКРЕСЕНИЕ (В. «Алфа», г. I, бр. 2, 25.IV.1924 г., стр. 1) Той - син човешки и син Божи - се яви, за да възкреси нравствените мъртъвци, за да просвети умствените слепци, за да имат всички живот вечен и да достигнат до познанието на Истината. Той не е ни Адонис, ни Мелкарт, ни Мардух, ни Апис, ни Озирис, които всяка година през пролетта били принасяни в жертва, клани, разпъвани, ядени и пак възкръсвали с тялото си. Християните от седемнадесет века разпъват Христа, плачат около Неговия гроб, а после в неделя сутринта рязко Го възкресяват. Всичко това е било възможно за времената на невежеството. Църквата пее за Христовото възкресение, но тя е разпънала Исуса, запечатала Го е с множество печати и Той вече векове лежи в гроба. Всеки, който погледне, премине през очистителния, теургичен огън, той е възкръснал с духа си, с ума си.
към текста >>

Днешните мъртъвци мислят, че политиката ще ги възкреси, ще ги направи щастливи.
Той няма нужда от върби, шуми, погребални церемонии - неща, с които могат да се забавляват децата, но не онзи, който е възмогнал и се храни с твърда храна, както казва апостол Павел. Християнството е извратено, потъпкано. От него е останало само една външна церемониалност. Дошел е денят, когато то трябва да се вреже като меч в живота, да го преобрази и възкреси. Днешното суетящо се човечество, което върви из неправи пътища, напомва мъртвите хора преди две хиляди години. Днешните мъртъвци мислят, че политиката ще ги възкреси, ще ги направи щастливи. Нищо подобно. Политиканството - това е акробатство. Съвременните капиталисти се опитват да задържат стария ред на нещата, и работниците се стремят към новото - да заемат в ръцете си материалните блага. Възкресение няма ни за едните, ни за другите. Докато хората не разберат, че трудът е тайнство, че благата са братски, че всичко придобито трябва братски да се разделя - ние напразно ще говорим и пеем за възкресение.
към текста >>

53. 15. В ГОЛЕМИЯ ХРАМ ИЛИ ВЪВ ВИЗАНТИЙСКА ЧЕРКВИЦА

С храмове имат работа погребачите на мъртъвци.
Непременно там е иконата на Ивана Рилски, който предрекъл мъченическата смърт на «диктатора», според светите старци, както писа в. «Слово» на времето. В тоя храм изглежда няма място за свободната мисъл, за свободната съвест. В тоя храм владее не безличието, безжизнеността на «византийските черквици», а шествува синодалният инквизитор. В тая демократическа сила ще остане, възможно е, само попщината и десетина души владици, а всичко друго ще отиде другаде, защото това не е храм, а е инквизиционно съдилище... Народът - широки трудещи се маси - хората на мисълта - всички тия хора отдавна са оставили без съжаление разни храмове с мъртвите кости, с модерни или във византийски дух икони. С храмове имат работа погребачите на мъртъвци. А. Б. Р. Горната статия изразява частния възглед на г-н А.
към текста >>

54. 50. КОЙ ПОБЕЖДАВА (Размишления на един православен)

Жив или мъртъв, той е победител и всяка вънкашна победа е празен звук пред победата на «победения».
Тъй казва той, Петър Дънов, и ето - него го хулят малки и големи, с пръст го показват и със свирепи погледи му пращат презрението си. Суетно! Той е надраснал себе си, той е по-силен от себе си, той няма нищо общо с «мъртвите» хора, тъмните пипала не го засягат, той живее в друг свят, в света на истинския живот. Много болки и мъки му създават неговите тъй наречени последователи: често и предимно те го засеняват, забулват от погледите на онези, които виждат, но нищо: кръстът е тежък за тоя, който е с Бога! И тъй: кой побеждава? Победител е този, на когото целта на живота е да умре за благото на другите; победител е този, който жертвува временното в живота си за тежкия живот, който предпочита смъртта пред неразумния живот, който е готов да изгуби всичко свое, за да спаси Божието, който е станал оръдие на Божията воля, който се е слял с тази воля, който е надраснал себе си, който е станал по-силен от себе си, защото вече не върши своето, а общочовешкото. Жив или мъртъв, той е победител и всяка вънкашна победа е празен звук пред победата на «победения».
към текста >>

55. СЪЩЕСТВЕНИ РЕФОРМИ

Това са само живи мъртъвци, които сменят своите миражи всеки ден - тичащи днес насам и утре - нататък; облаци, които всеки случаен вятър откарва по една или друга посока; безплодни цветя, които завяхват, преди да са разцъфнали добре - и с това мислят, че са живели!
Неговото собствено въртение и функционирание е също само част от оная основна идея, която е вложена в него да координира нашата мисъл с вървението на небесните тела и в това движение да намери мярка и регулатор за собствените ни дела. С тия малки примери ний искаме да наведем будната мисъл към по-дълбоко схващание на ежедневния живот, а също тъй - към една преоценка на обикновените методи за преподавание «науки» и знание в съвременните школи - които понякога достигат до профанира-ние и светотатство с науката. Най-ценното в изучвание науките нека не бъде сбор от факти, които може да съхранява всяка книга и шкаф в коя да е библиотека, а развивание на умствения и сърдечен психичен живот на тия, които тепърва има да влизат в живота; да приемат правилно направление в унисон с природните закони; да се стремят към високи и благородни цели; да са готови на самопожертвува-ние, което ще рече да може да влизат в колективното съзнание на обществото, следователно да бъдат действителни негови членове; най-после, да имат онзи постоянен импулс на идеен стремеж към реализирание на някой идеал в живота, без който той се обръща в обикновено вегетирание. Идеалът - това е моторът на живота! Без него ний имаме само сиви лутащи се сенки, които наподобяват по външната си форма человеци, но на които липсва същественото - оригинална мисъл, възприет в душата идеал и неудържимият стремеж да го реализира. Това са само живи мъртъвци, които сменят своите миражи всеки ден - тичащи днес насам и утре - нататък; облаци, които всеки случаен вятър откарва по една или друга посока; безплодни цветя, които завяхват, преди да са разцъфнали добре - и с това мислят, че са живели! Зная, ще се възрази, че днес условията са тежки. Това е вярно. Но вярно е и друго - че условията - това сме ний самите. Положението на един балон е в зависимост от външните условия, но също така не по-малко и от неговото вътрешно съдържание - количеството и подигателната способност на газа, с който е напълнен. Неговото положение е всекимоментният резултат от тия два фактора.
към текста >>

56. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

Няколко години само негов живот и проповед издълбаха страшно дълбоки следи в съзнанието на человечеството, промениха много мнения, катуриха много старини и възкресиха достатъчно мъртъвци за нов живот.
Наистина, историята на човешкия живот ни дава такива невероятни абсурди, каквито човешкият съвременен ум се отказва да приеме - но търпи, разбира се, други, които след векове ще бъдат навярно все тъй невероятно неприемливи за здравия разум... Христа Исуса* осъдиха, че искал да разруши старото предание, закона, т.е. - тъкмо това, което фактически не съществуваше и следователно нямаше какво да разрушава! Мойсей им донесе от планината Божествения закон: «Не убий! », а те бяха убивали толкова много, без да престанат да мислят, че изпълват закона - разбира се, че всеки, който им напомняше за миналото или събуждаше гласа на съвестта, те бяха готови да го накарат да замълчи. Божественото бе заменено с обредите, моралът - с политиката - загубили ключовете към небето, те яко се държаха в последните късове земя, без никаква сигурна надежда да я изтръгнат от яките нокти на римския орел... И на това малко късче земя, почти пътека, на която се кръстосваха източните балади на Индия и вълшебните приказки на Арабия с тайнствените легенди на царствения Египет - се роди онова малко отроче, на което небето отбеляза появяването със звезда, а културното човечество започна да брои дните на своя нов етап на развитие. Няколко години само негов живот и проповед издълбаха страшно дълбоки следи в съзнанието на человечеството, промениха много мнения, катуриха много старини и възкресиха достатъчно мъртъвци за нов живот. И нещо странно - вместо да отслабнат тия следи, да се затрият тия възпоменания, да изчезнат надеждите - като че ли напротив - колкото человечеството уж расте в своите разбирания, толкова то като че ли се смалява и на хоризонта на вековете фигурата на Христос става все по-огромна и по-огромна. Неговите съвременници предпочетоха един разбойник пред Него. В един ден те бяха готови да Го видят цар Израилев - на следния само разбрали, че Той няма да върви по краткия път на насилието, който доближава до всички земни идеали - и с това отнема всяка радост от тях и ражда по следите си кръв и смърт - викаха със същата охота «Разпни го! », както бяха викали и за много други престъпници. Световният цар бе дошъл облечен в дрипи и само верните Му сърца Го познаха.
към текста >>

Истинското духовно, което не можеше да търпи никакви оковаващи форми, необходими за мъртъвците, се отдели и без да ще, подпадна под ударите на свойте събратя, които до вчера, сами гонени, днес показваха, че добре са усвоили урока и могат отлично да го прилагат даже по гърбовете на довчерашните си другари!...
Тя беше резултат от живота на една друга култура, на други народи, с други идеали. Основите, на които се крепеше тя, и Християнството бяха тъкмо противоположните: насилието и Любовта. Но хората, които бяха приели Християнството по-късно, когато гоненията престанаха, бяха вече с по-други схващания, отколкото тия на първите християни. Те смятаха, че може да се направи известен компромис, който да опази тяхното обществено положение и същевременно, че ще е голямо нещо, ако приспособят Християнството към съвременните разбирания, понеже то вече им се струваше доста крайно и трудно изпълнимо. Не стигаше, гдето някога Христос беше разпънат от държавници -Той трябваше да даде санкция на самата държава - нещо повече - в Негово име да осъждат всички, които се Вдигаха с подпалени сърца от Неговите собствени думи срещу същата държава\ Църквата, след тая фатална крачка на официално признаване, бързо се вкамени. Истинското духовно, което не можеше да търпи никакви оковаващи форми, необходими за мъртъвците, се отдели и без да ще, подпадна под ударите на свойте събратя, които до вчера, сами гонени, днес показваха, че добре са усвоили урока и могат отлично да го прилагат даже по гърбовете на довчерашните си другари!... Тоя период на люшкане на Християнството бе една необходимост - духовната струя, донесена от Учителя Исуса търсеше вече своя нов изход. Тя не можеше да се побере в тесните рамки на всички ония условности и обряди, които характеризират всяка религия, за която старото е всичко. Человечеството бе се спрело учудено пред Голгота и кадеше тамян, вместо да последва решително по стъпките на Тоя, Който неведнъж бе казал: «Аз съм пътят, истината и животът! » И тогава, когато официалната църква не може да зарегистрира през векове нещо друго, освен препирни за обряди, за отделни думи и жестове и облекла - фактически вън от нея тайно се струи онзи духовен поток от сили и знания, който минава от страна в страна, разнася светлина и разцвет и изчезва често внезапно, за да се появи на друго място, в следната епоха, все тъй плодоносен, все тъй могъщ, даващ стимул на всички религиозни, философски, обществени и политически течения. Един малък и бърз преглед ще ни помогне, ако не напълно да докажа това, поне да подкрепя тия твърдения с факти, с които историята е богата, но за изброяването на които краткото време ме ограничава доста.
към текста >>

57. 19. ОТВОРЕТЕ ТЪМНИЦИТЕ! (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)

Но ако постъпите с тях благородно - те не са дървета или мъртъвци: както злото се помни и остава впечатление, така и благородната постъпка дава своите плодове в душите и на най-заклетите врагове, защото те са живи и те мислят и разсъждават както всеки друг человек.
Ако вий в името на цялото не може да надмогнете личните неприятности и лошите възпоменания - мислите ли, че сте надминали и надраснали другите, да бъдете техни избраници? Помислете добре, не се поддавайте на мисли, които няма да донесат нищо добро. Някои ви казват: ако ги простите, пак същото ще направят! Това са разсъждения на деца! Ако ли не простите, ако не разтворите тъмниците и границите, ако не им покажете високото на характера и благородството във вас - вий ще ги убедите, че всички средства на борба са позволени. Но ако постъпите с тях благородно - те не са дървета или мъртъвци: както злото се помни и остава впечатление, така и благородната постъпка дава своите плодове в душите и на най-заклетите врагове, защото те са живи и те мислят и разсъждават както всеки друг человек. А това не са чужденци, а българи, които заедно с вас проливаха кръвта си за тази земя. Разтворете тъмниците, освободете границите, за да се върнат прокудените синове на нашата обща майка! Бъдете като разумния баща, посрещнете сина си, върнал се от далечината, преживели нещастия и крушения, така както вий бихте искали да бъдете посрещнати. Посрещнете ги не според техните грешки, които те според вас имат, а според вашето милосърдие! Българи бъдете, за да спасите България, человеци бъдете, за да не ви последва горчивата участ на предшествениците ви.
към текста >>

58. 7. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

В КЪЩИ: Беседа от Учителя, държана на 1.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя, София, 1942, стр. 177 ÷ 179.

Като приближила до него, мечката започнала да го души и понеже помислила, че е мъртъв, продължила пътя си.
Двама приятели пътували през една гъста гора и се разговаряли любовно за верността и трайността на своите чувства. По едно време те чули някакво шумолене и видели, че мечка иде срещу тях. Единият оттях бил по-сръчен, веднага се качил на едно дърво. Вторият не успял да го последва и съобразил да легне на земята и да се престори на умрял. Той чувал, че мечката не яде мърша. Като приближила до него, мечката започнала да го души и понеже помислила, че е мъртъв, продължила пътя си. Онзи, който бил на дървото, веднага слязъл и запитал приятеля си: „Какво ти каза мечката? ” – „Каза ми друг път да не тръгвам на път с такива приятели.” Какво представя мечката? - Мъчнотиите в живота. Как разрешават хората мъчнотиите си? Едни ги разрешават отвисоко, качват се на високи дървета и казват, че там се мисли добре.
към текста >>

59. IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.

Много хор а започват да търсят съветите на Учителя като се научават за чудното оздравяване на смятания за мъртъв Боковски.
Жен а му пише на Учителя в София и иска помощта му. Той веднага пристига в Търново и отива при него. След няколко дена Боковски става - здрав и читав, а от ставния му ревматизъм и от болките в сърцето няма и помен. Той оздравява напълно и живее до 82 години. От благодарност към Учителя, който не приема никакви пари, подарява лозето си на Братството. Много хор а започват да търсят съветите на Учителя като се научават за чудното оздравяване на смятания за мъртъв Боковски. Те постоянно посещават Учителя и го занимават с многото свои мъчни житейски въпроси. Сутринта на другия ден, група братя и сестри излизат из града и виждат разлепени афиши, на които пише, че на 19 август архимандрит Евтимий, кани Петър Дънов на диспут в читалище „Надежда". Казват това на Учителя, а полицата на братята и сестрите не се забелязва никакво смущение. Те разбират добре положението и вземат решение хората от Братството първи да влязат в салона. Вечерта, след молитвата, Учителя се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Как желаете, преди закуска или след закуска да отидем в салона?
към текста >>

60. Из Словото на Учителя - Новата епоха и идването на Шестата раса

VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

Днес Земята е пълна с мъртъвци.
След 2100 години хората ще пътуват по цялата Земя, от единия край до другия, но не със сегашните средства. Земята ще бъде райска градина. Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега." Туй ще бъде след 2100 години." (75, с, 149;с. 150;с. 157) „Ще минат стотици хиляди години, но човечеството ще се обедини. Тогава няма да има бедни и грешни хора, няма да има наши и ваши, всички ще бъдат братя и сестри. Днес Земята е пълна с мъртъвци. Тогава няма да има гробища и паметници. Умрелите ще изпращат на Луната, а на Земята ще останат живите, които могат да изпълняват Божия закон и Неговата воля." (21, с. 412) „Христовото учение ще се приложи в новата култура, която иде вече. Хората не са готови още за това учение. Наблюдавайте колко мъчно хората понасят обидите.
към текста >>

61. 8. БОЛШЕВИЗМЪТ - КАМШИКЪТ НА БОГ В ХРИСТОВАТА РЪКА

Аз не ви проповядвам за някакъв мъртъв Господ, а за живия Господ.
И тези светли братя слизат сега. Те ще употребят тези две изключения - изключението на слънцето и на земята; ще настане едно ново чудо, за което в Писанието се казва, че иде ново небе и нова земя - ново човечество. Аз казвам: На старото човечество ние туряме един кръст. Господ да го прости, и за в бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Това иска братството. Аз не ви проповядвам за някакъв мъртъв Господ, а за живия Господ. А ако питате: „Де е Господ? " ще ви кажа: Той не е в това небе, което виждате. Някои казват: „Докажи ни де е този Господ." Господ няма нужда от доказване. И мравката със своето низше съзнание не разполага с органи, с които да разбере, че съществуват хора. Мравката, като я хванете с двата си пръста, или като се качи на главата на някой човек, казва: „На каква голяма могила се качих." Разглежда света от тази височина, и като се върне при другарките си, казва им: „Днес посетих една голяма планина".
към текста >>

62. II. ОТВОРЕНО ПИСМО

Д-р Михаил Стоицев

Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синодът се осмели и отлъчи всички ни от църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни.
Обаче ние вървим смело по този път. И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такивато не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй Братство никой насила не влиза и никой насила се не пъди, макар в моменти такивато да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обед, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце, ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чисти с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото Той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синодът се осмели и отлъчи всички ни от църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат недобри дела. С такивато Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност. Ние считаме, че между такивато именно трябва да работи духовенството.
към текста >>

63. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

Направя една много красива бъчва, влиза вътре и накарал да го пуснат отгоре на водопада, обаче го изваждат от бъчвата полумъртъв.
Две противоречия - как да ги примирим? Двама американци, пияни, рекли да се разходят с лодка нагоре по течението на Ниагарския водопад. Единът отива назад с преобърналата се лодка, а другият увисва над пропастта на една скала. Трябвало после други американци да отидат и му хвърлят един топ въже и той да се спаси. Второ положение, сега: един искал всички да говорят за него. Направя една много красива бъчва, влиза вътре и накарал да го пуснат отгоре на водопада, обаче го изваждат от бъчвата полумъртъв. После той, като го свестяват, казва: «Да ми дадат целия свят, не влизам вече в бъчвата.» В света има закон, че човек може да бъде знаменит през живота си само един път. И трето положение: искаш да станеш знатен. Простира над водопада едно въже. Минава по това въже с тояга, връща се; минава втория път без тояга; и третия път минава, като носи един човек на гърба си. Да бъдем смели и решителни.
към текста >>

64. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

Още по-точно е, ако кажем: "Без вяра в Бога и в бъдещия живот, и да си изковеш някакъв научен морал, той си остава мъртъв като египетска мумия." в) Като доставяща цел, значение и смисъл на човешкия живот.
Боголюбието, вярата в Бога е онова за човешката добродетел, което морето е за рибата. Всяка истинска добродетел живее, движи се и съществува в атмосферата на боголюбието. Морал без религия, е трамвай с прекъснат електрически ток. Затова мнозина - Толстой, проф. Дръмонд, Михайловски и др., казват: "Без религия, морал няма". Още по-точно е, ако кажем: "Без вяра в Бога и в бъдещия живот, и да си изковеш някакъв научен морал, той си остава мъртъв като египетска мумия." в) Като доставяща цел, значение и смисъл на човешкия живот. Неосветленият чрез религията бит, освен, че безпътен, глупав и безцелен, често пъти бива и непоносим, както явствува от свидетелството на хиляди самоубийци. г) Като доставяща мотив, динамика, двигателна сила за живеене правдиво. "Невъзможно е да се направят хората щастливи, без да се направят нравствени", казва Кант. Съвсем вярно. Ала не по-малко вярно е, че: Невъзможно е да се направят хората нравствени, без да се направят набожни; без да станат вярващи.
към текста >>

65. 5.2. Ехото на любовта и нейния автор. Бележки

Разбойниците нападат един човек, събличат го, нараняват го и го оставят полумъртъв.
699, 768-772. 6. И накрая, за да се покаже кой е, г-н Самарянин цитира думите на Софийския Митрополит Стефан. А какво търсят тук думите на Митрополит Стефан, с които цялата църковна власт води гонение срещу Учителят Дънов и неговите последователи чрез инструментите на властта, съда, полиция, войски. 7. И понеже е поел псевдонима на г-н Самарянин, то ще върнем на притчата за самарянина от Евангелието на Лука гл. 10, ст. 26-37. Разбойниците нападат един човек, събличат го, нараняват го и го оставят полумъртъв. Минава свещеник и го подминава, минава левит и също го подминава. Но минава самарянин, който е иноплеменник и който в устата на евреите е обидна дума и той помага и спасява полумъртвия човек. Тук е същото. Разбойниците са налице. Те нападат Учителят Дънов и последователите му.
към текста >>

66. 22. Идването на Христа начало на еволюцията на човеците на земята

На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв.
- Как се изразява служенето? - Каквото правиш, прави го за Господа. Който служи, който се жертвува, пръв той се ползува. Двама пътници минавали зимно време на коне през една гора. И двамата били религиозни. На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв. Единият пътник си казал: Кой ще слиза от коня да се занимава с него? Другият веднага слязъл от коня и започнал да търка със сняг замръзналия. Човекът започнал постепенно да се съживява. От търкането и пътникът се стоплил. Обаче, онзи, който продължил пътя си, започнал да се вкоченясва от студ.
към текста >>

67. 83. Най-твърдите камъни заиграха Паневритмия

Весела Несторова

А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще се раздвижи ли нещо в неговото съзнание, ще прогледне ли този човек, ще се пробуди ли.
81 долу: "Аз опитвах силата на Божественото върху мъртвите." Весела: Да. Един ден Учителят беше при лимоните. На площадката пред салона. Единият лимон беше изсъхнал и просто нямаше живот в него. Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото". А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще се раздвижи ли нещо в неговото съзнание, ще прогледне ли този човек, ще се пробуди ли. И затова казва: "Проба за мен на силата на Божественото е мъртвото, което оживява." В.К.: Да, сега вече е ясно. Весела: Да.
към текста >>

68. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

Картината бе колкото грозна и възмутителна, толкова и трогателна: противникът не можеше да смути и разколебае духа на живите защитници и насочи своите удари срещу мъртъвците.
Много кърви попиха тези пусти планински чукари и много братски кости погълна тази родна земя, която трябваше педя по педя, след големи жертви за врага, да бъде отстъпвана под бесния негов напор и срещу петорно по-силната негова артилерия! Тук се издигна и братската могила, която за късо време можа да стигне величината на едно малко градско гробище. Всеки божи ден тук гинеха юнак след юнак и гробището все повече и повече растеше. И врагът виждаше това, понеже всичко ставаше под близките негови погледи. И ето 16 март - злокобен ден, който предвещаваше разразяването на една страшна буря, бе свидетел на един позор, който петнеше името на 4 културни нации, стоящи с яростта на всичката своя сила срещу несъкрушимата стена, образувана от геройските гърди на шепа защиници- бдинци! Картината бе колкото грозна и възмутителна, толкова и трогателна: противникът не можеше да смути и разколебае духа на живите защитници и насочи своите удари срещу мъртъвците. Той насочи ударите на цялата си голямокалибрена артилерия срещу братската наша могила и тогава стана това, което никой не можеше да предвиди и да очаква: мъртъвците изхвръкваха из гробниците си и махайки ръце и крака, отправяха погледи на проклятие към смутителите на техния покой, след което отново биваха убивани и погребвани в земята. Това даде само нов кураж на доблестните защитници-бдинци, за да могат да се подготвят за новия подвиг, който наскоро ги очакваше. Ръкавицата биде хвърлена и поета с гордост и достойнство и всеки защитник с християнско смирение се приготви, та с подвига да оживее в смъртта чрез безсмъртието на своя полк! Осем денонощия кървави усилия, при които, след като всичко физическо бе замряло, оставаше да живее само духът! Противникът, след непрекъсната масова артилерийска подготовка, хвърля се нови и нови части и групи към предните наши позиции, храбро отбивани от нашите изнемощели от глад и умора, но силни по дух защитници!
към текста >>

Той насочи ударите на цялата си голямокалибрена артилерия срещу братската наша могила и тогава стана това, което никой не можеше да предвиди и да очаква: мъртъвците изхвръкваха из гробниците си и махайки ръце и крака, отправяха погледи на проклятие към смутителите на техния покой, след което отново биваха убивани и погребвани в земята.
Тук се издигна и братската могила, която за късо време можа да стигне величината на едно малко градско гробище. Всеки божи ден тук гинеха юнак след юнак и гробището все повече и повече растеше. И врагът виждаше това, понеже всичко ставаше под близките негови погледи. И ето 16 март - злокобен ден, който предвещаваше разразяването на една страшна буря, бе свидетел на един позор, който петнеше името на 4 културни нации, стоящи с яростта на всичката своя сила срещу несъкрушимата стена, образувана от геройските гърди на шепа защиници- бдинци! Картината бе колкото грозна и възмутителна, толкова и трогателна: противникът не можеше да смути и разколебае духа на живите защитници и насочи своите удари срещу мъртъвците. Той насочи ударите на цялата си голямокалибрена артилерия срещу братската наша могила и тогава стана това, което никой не можеше да предвиди и да очаква: мъртъвците изхвръкваха из гробниците си и махайки ръце и крака, отправяха погледи на проклятие към смутителите на техния покой, след което отново биваха убивани и погребвани в земята. Това даде само нов кураж на доблестните защитници-бдинци, за да могат да се подготвят за новия подвиг, който наскоро ги очакваше. Ръкавицата биде хвърлена и поета с гордост и достойнство и всеки защитник с християнско смирение се приготви, та с подвига да оживее в смъртта чрез безсмъртието на своя полк! Осем денонощия кървави усилия, при които, след като всичко физическо бе замряло, оставаше да живее само духът! Противникът, след непрекъсната масова артилерийска подготовка, хвърля се нови и нови части и групи към предните наши позиции, храбро отбивани от нашите изнемощели от глад и умора, но силни по дух защитници! Безформени гъсти облаци покриват и засенчват небето.
към текста >>

Един страшен и пронизителен писък: брат намира своя брат мъртъв - разкъсан, с откъсната глава, която гледа безнадеждно и безпомощно към своя изстинал, облян в кърви труп!
Никакъв подвоз на храна - всичко е ангажирано в боя, а и всичко, което носи храна, е убито. Всички страхопочитно шепнат в устата си някакви смътни молитви и слушат страховитото и адско бучене на тежките неприятелски гранати и мини, които със своето непрекъснато експлодиране произвеждат страшни земетръси. Една твърда и непреодолима преграда от огън, желязо и дим се изпречва пред смъртния наш поглед. Тогава всичко живо там, запъхтяно и охкащо, през гранатни ями и кал, размесена с кръв, през тела, ръце и глави на убитите, които тук лежат от 2-3 дни, подхвърляни от огнения вихър, разкъсвани и раздробявани и няколкократно пъти от ново убивани, запълват гранатните ями на родната земя, която, като че ли уплашена от бесния вой и грозен смъртоносен вихър на войната - отказа да ги приеме в своите недра. Никакъв ред всичко е разбъркано - всичко представляваше един безнадежден хаос! Един страшен и пронизителен писък: брат намира своя брат мъртъв - разкъсан, с откъсната глава, която гледа безнадеждно и безпомощно към своя изстинал, облян в кърви труп! Сълзи и ридания, ридания и сълзи! Отново бученето и тътнежът се увеличават. Огнени водопади и фонтани се размесват с гейзери от изригващата гореща пръст и се сливат с охканията и с предсмъртните въздишки, но и с честите, макар и отчаяни, команди: "Напред, напред! "... Дррр, дррр - тракат ядовито картечниците, свистят злокобно неприятелските куршуми над нашите глави!... Започна най-страшното-ръкопашният бой.
към текста >>

Заглъхна пукота, занемяха батареи, престанаха със своето злокобно тракане картечници и техният пушек, размесен с пръст и желязо, покри телата на мъртъвците и сложи върху тях погребалната плащеница и не чутата благодарност на род и племе.
Земята погълна телата и попи кръвта на титаните-герои. Над прашното и облачно пространство грееше вече топлото мартенско слънце. Над безкръстните гробове витаеха душите на загиналите в неравна бран великани БДИНЦИ. БДИН остана и сега девствен. Опръсканото с топла кръв БДИНСКО ЗНАМЕ и този път не прие никакво друго петно. Заглъхна пукота, занемяха батареи, престанаха със своето злокобно тракане картечници и техният пушек, размесен с пръст и желязо, покри телата на мъртъвците и сложи върху тях погребалната плащеница и не чутата благодарност на род и племе. Слънцето прижуря вече и топли полумъртвите тела на шепата останали живи бойци и целува с топлика на милиони лъчи засъхналите уста на тези светци-защитници, напукани в буквите на една само дума: "Проклятие! "... Едва около 300 полуживи Бдинци бяха смъкнати от кървавата Голгота и отведени при щаба на бригадата зад опълченската висота. Тук те приеха светото причастие и получиха по ред поздравите на всички началници, включително и тия на негово Царско Височество Престолонаследника - нинешният цар на българите. И тези полуживи, с вдървени крайници и тъп безжизнен поглед, щастливци бяха безчувствени към похвалите, защото всичко преживяно беше един страшен кошмарен сън, който ги държеше още под хипноза на видения и изживян ужас. Но, когато в 4 часа след пладне на 31 март, те получиха сърдечния и личен поздрав на Престолонаследника, изведнъж по лицата им заигра блага животворна усмивка и едно мощно и гръмогласно войнишко "Ура" заля балканските усои и се отекна чак до върховете на Перистер.
към текста >>

69. 3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

Петър Кръстев, о.з. полковник

Неизмерими бяха усилията и недостигнато бе себеотрицанието, с които Бдинци укрепиха, отбраняваха и запазиха тази случайно създадена позиция на южния фронт, недрата на която погълнаха хиляди титани, за да носи тя днес спомена на свещена гробница, на запад от която, като мъртъв и безмълвен паметник, самотно и тъжно стърчи с обгарялата си глава историческата к. 1248.
3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248 (от 10-18 март 1917 г.) Паметни и незабравими по своята опустошителност и проявения от Бдинци героизъм ще останат боевете за к. 1248, бляскавият резултат на които постави корона върху тяхната прослава. Неизмерими бяха усилията и недостигнато бе себеотрицанието, с които Бдинци укрепиха, отбраняваха и запазиха тази случайно създадена позиция на южния фронт, недрата на която погълнаха хиляди титани, за да носи тя днес спомена на свещена гробница, на запад от която, като мъртъв и безмълвен паметник, самотно и тъжно стърчи с обгарялата си глава историческата к. 1248. В края на м. ноемврий 1916 г. слаби части от 51-й полк, прикриващи тежкото отстъпление на полка около Битоля, биват догонени от противника и принудени да спрат на високата хълмиста местност между града (к. 821) и к, 1248 - пред последната. Обсипвани безспирно от адски огън, те почват бързо да се окопават, но французите се нахвърлят бясно върху тях и навлизат в окопите им, където за тяхна горчива изненада, стари Бдинци, герои от Чаталджа и Люле Бургас, макар изтощени, ги посрещат с късите си ножове и страшното победно "ура", избиват голяма част от тях, а другите изхвърлят из окопа и ги преследват със силен огън, като продължават работата по бързото си окопаване.
към текста >>

70. 4. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА; 4.1. ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ И ВОЙНАТА 1914- 1918 г.

В КЪЩИ: Неделна беседа; 1 септемврий, 1918 г.

Като приближила до него мечката започнала да го души и понеже помислила, че е мъртъв, продължила пътя си.
Двама приятели пътували през една гъста гора и се разговаряли любовно за верността и трайността на своите чувства. По едно време те чули някакво шумолене и видели, че мечка иде срещу тях. Единият от тях бил по-сръчен, веднага се качил на едно дърво. Вторият не успял да го последва и съобразил да легне на земята и де се престори на умрял. Той чувал, че мечката не яде мърша. Като приближила до него мечката започнала да го души и понеже помислила, че е мъртъв, продължила пътя си. Онзи, който бил на дървото, веднага слязъл и запитал приятеля си: Какво ти каза мечката? - Каза ми, друг път да не тръгвам на път с такива приятели. Какво представя мечката? - Мъчнотиите в живота. Как разрешават хората мъчнотиите си?
към текста >>

71. 3. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ

Минчо Сотиров

Намерен същия ден вечерта между 6-7 часа (18-19 ч.) мъртъв от наши 2 сестри, застанал на колене пред Пентограма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с вдигната дясна ръка за поздрав.
И най-после успява да го прехвърли в България - по един войник, който го предава на полка. Запознал се е с любимия ни Учител през 1904-1905 г., и оттогава до последния момент на Неговото пребиваване тук на Земята е бил верен последовател и изпълнител на живото Му Слово. Преселен в духовните светли селения на 10 декемврий 1954 г. в с. Тополица, Айтоско на 79 годишна възраст и 2 месеца - петък сутринта, по предположение към 6-7 часа, съвсем сам. Намерен същия ден вечерта между 6-7 часа (18-19 ч.) мъртъв от наши 2 сестри, застанал на колене пред Пентограма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с вдигната дясна ръка за поздрав. Погребан бе неделя - 12 декемврий, с.л. в с. Тополица, Айтоско. Поканен от Учителя, г-н Петър Дънов, е постъпил в Братството в Бургас, където е служил офицер през 1905 г. И там е служил на Божествената нива като скромен, със себеотрицание и самопожертвуване.
към текста >>

72. 24. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

Намерен същия ден вечерта между 18-19 часа мъртъв, от две наши сестри, застанал на колене пред Пентаграма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с вдигната дясна ръка за поздрав.
и оттогава до последния момент на неговото пребивание тук на Земята е бил верен последовател и изпълнител на живото Му Слово. Преселен в духовните светли селения на 10 ноември 1954 г. в с. Тополица, Айтоско на 79 г. и 2 месеца - петък сутринта по предположение между 6-7 часа сутринта - съвсем сам. Намерен същия ден вечерта между 18-19 часа мъртъв, от две наши сестри, застанал на колене пред Пентаграма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с вдигната дясна ръка за поздрав. Погребан в неделя - 12 декември в с. Тополица, Айтоско. Поканен от Учителя е постъпил в Братството в гр. Бургас. През 1905 г. където е работил като скромен труженик със себеотрицание и самопожертвувание на Божествената нива личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров след неговото заминаване 1918 г.
към текста >>

73. 13. СОЛУН

Тодор Божков

Пристанищният град беше мъртъв, поради войната.
Селата бяха съвсем примитивни, без никаква зеленина, без дървета, необработени и изоставени. Планините на север бяха свежи и приветливи, а на юг - полето изглеждаше пусто, тъжно и ненаселено. Явно, гърците, повече бежанци от Мала Азия нямаха обич и привързаност към земята. С големи несгоди, произшествия, лош път, с лека хубава, но неизправна кола ние стигнахме вечерта в Солун с облекчение след едно лошо и не съвсем безопасно пътуване. Градът и неговата околност, както и цяла Гърция бяха под окупацията на германците. Пристанищният град беше мъртъв, поради войната. Германският режим, дублиран от безправна гръцка администрация, даваше вид на града като завоюван и безправен такъв. Населението мълчаливо изразяваше своята омраза и недоволство. Пренощувахме в хотела, излязохме сутринта да се разходим из града и край пристанището. Седнахме на една маса пред едно хубаво кафене на пристанището, поръчахме си кафе и се любувахме на красивия залив, като мислено си представихме неговият вид в мирно време, когато тук е кипял живот и десетки и стотици параходи са пристигали и заминавали, като са оставяли и разнасяли стоки в разните страни. Единствен аз бях с военна униформа на български полковник.
към текста >>

74. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

„Не си прави кумир” - заповяда Бог от Синай, пък аз си направих кумир и сега виждам, че този кумир е мъртъв бог.
Беше се напудрил и сладко се облизваше от своята закуска. Много бързаше по някаква работа. Гледаше час по-скоро да си изляза. В другата стая се чуха стъпки. Във вестибюла имаше дамски ръкавици и чадър. „Не си прави кумир” - заповяда Бог от Синай, пък аз си направих кумир и сега виждам, че този кумир е мъртъв бог. Боже, възвърни му горчивите ми болки. Дай му да изпита моята бедност и моето унижение. Като чели светът погрозня. Чаровното лято не ме плени. Чуруликането на птичките не ме радва.
към текста >>

75. 7. Аспекти

Глава 6. Разкриване на реалността

Нито камъкът е мъртъв, нито скалата, чиято неподвижност ни се натрапва.
Какво се крие зад формите на вид статичните форми, които изглеждат толкова различни, ако се погледнат от различните аспекти. Да вземем например неподвижната наглед скала. Човекът ритне един камък и казва: Това е камък, това е скала, твърда, корава, неподвижна и спада към мъртвата природа. Всъщност вярно ли е това? Мъртва природа не съществува изобщо. Нито камъкът е мъртъв, нито скалата, чиято неподвижност ни се натрапва. Но нека погледнем на нея с очите на времето - векове, хилядолетия, милиони години. Един ден скалата ще се превърне на почва и нейните сокове ще влязат в състава на храната, която подържа живота на човека. Камъкът има история. Той е твърд и бездушен, ала е по стар от пирамидите. Един ритъм стига до него и го движи.
към текста >>

76. 12. Реалността е вечно настояще.

Глава 6. Разкриване на реалността

“Реалните неща нямат край, нямат и начало.” Светът без тях би изглеждал мъртъв като мрачна и тъмна катедрала от чийто стени безучастно биха ни гледали иконите.
Христос не е минало. Никога не е напущал земята. Реалистите казват: Приемаме, че Христос е тук, приемаме, че учението Му е живо и пои живота и ще продължава да го пои, неизвестно до кога. Ние не желаем да живеем в един свят на пълен мрак, не искаме да живеем без Него и без Неговото учение. Ако Той и Неговото учение не са тук, значи, че никога не е съществувал. “Реалните неща нямат край, нямат и начало.” Светът без тях би изглеждал мъртъв като мрачна и тъмна катедрала от чийто стени безучастно биха ни гледали иконите. Ние не желаем да живеем и в един свят изпълнен с икони. Животът е проникнат от великото, реалното, не би могло да се диша, да се мисли, да се чувствува, да се люби, да се учи, ако земята за един момент се лиши от слънцето. Едно учение е истинско, защото вечно изпълнява великата си задача да учи, да осветлява пътя на учениците и вечно да блика като извор. Силата на Христа и на Неговото учение е там, че Те са вечно настояще. Където е Той, там са и всички ония, които са работили, живели и пожертвували живота си за Неговото дело.
към текста >>

77. 1. Движението

Глава 2. Движение и гимнастика

Животът се мени, всичко се движи, всичко тече, всичко се пълни и празни - ако си богат ще осиромашееш, ако си невежа ще поумнееш, ако си скръбен ще се зарадваш, ако си силен ще изгубиш силата си, ако си жив, ще умреш, ако си мъртъв, ще оживееш. Не.
Да задържи радостта, щастието, богатството, благополучието е идеал за едно голямо мнозинство, да не кажем безкрайно - мъдрецът снизходително се усмихва на този идеал, както ние се усмихваме на детската игра. Какво ще стане с нас е въпрос, който човек си го задава, когато идва в досег с неумолимото движение. Какво наистина може да се случи с човека? Нужно ли е да бъдем пророци, за да си отговорим на този въпрос? Пред нас се стеле земята, над нас едно небе се синее и нощем звездите пътуват по него - всичко е устремено и гони своите цели, спазва разписанието, посоката, защото всичко е докоснато от космическия ритъм на Вечността. Животът се мени, всичко се движи, всичко тече, всичко се пълни и празни - ако си богат ще осиромашееш, ако си невежа ще поумнееш, ако си скръбен ще се зарадваш, ако си силен ще изгубиш силата си, ако си жив, ще умреш, ако си мъртъв, ще оживееш. Не. питат човека дали харесва или не този порядък на Битието, не се интересуват от научните теории на земните философи, нито от протеста и недоволството на човека. Законите са неизбежни и еднакво засягат и атома и човека, и песъчинката и цялата земя. Движението е нестихващо и то е нещо добро. Добро е това, че стават вечни промени, добро е това, че животът лети като вихър между два полюса, великолепно е това, че човек страда и се радва, богатее и осиромашава, че печели и губи, че живее и умира. Всичко, което става е на място, премъдро и нужно - с една единствена цел - благополучието на човека.
към текста >>

78. 4. Неуязвимият

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

И човекът ще каже: “Мъртъв бях и оживях; болен бях и оздравях; гладен бях и се нахраних, жаден бях и жаждата ми се уталожи, затворен бях и се освободих; скръбен бях и се утеших.” Ще минат години, векове, историята ще отбележи - забележителен бе 20-тия век, не само с откриването на много тайни като тази за атома, а и с това велико събитие в една малка Балканска страна, която роди Един Учител - Майстор Хирург, Приятел на човека, Който направи най-сложната и най-необходимата операция - спаси човека от най-опасното заболяване.
Новото идваше за него, народите несъзнателно или съзнателно строят път и дигат арка. То идва безшумно и в незнайни часове. Човекът ще го приеме със слънчевата светлина и топлина, човекът ще го приеме чрез въздуха, чрез водата и чрез хляба. То е отлято в тези четири елемента и никой не може да се освободи от него. Новото ще влезе вътре в човека и само по радостта, която ще бликне в сърцето, той ще разбере, че нещо е станало; нещо се е случило на Земята, нещо велико - наместена е главата, наместени са дробовете, наместен е стомаха. И човекът ще каже: “Мъртъв бях и оживях; болен бях и оздравях; гладен бях и се нахраних, жаден бях и жаждата ми се уталожи, затворен бях и се освободих; скръбен бях и се утеших.” Ще минат години, векове, историята ще отбележи - забележителен бе 20-тия век, не само с откриването на много тайни като тази за атома, а и с това велико събитие в една малка Балканска страна, която роди Един Учител - Майстор Хирург, Приятел на човека, Който направи най-сложната и най-необходимата операция - спаси човека от най-опасното заболяване.
към текста >>

79. 11. Животът - школа

Глава 1. Откриване на Школата

Никакви думи не могат да изразят този значим момент от живота на човека, то е разцъфтяване на човешката душа, новораждане, за което се говори в Евангелието - среща с Безконечността, когато човек намира онова, за което векове е копнял, за да преживее неповторимата радост, каквато изпитва само онзи, който може да каже: Мъртъв бях и оживях, сляп бях и прогледах.
Нищо не е в състояние да ги измени или омекоти. Практиката на миналото да се подложат учениците на външни изпитания в основата си остава формалистична. За времето може би те са имали някакво значение, но за нашето време не сме уверени дали биха имали някакъв ефект. Днес от ученика наглед като, че ли нищо не се искаше, всичко, което някога е било от значение сякаш е отпаднало, останало е само едно нещо - едното, което смятаме, че съдържа всичко - отношението към Великата Първопричина, отношение към Бога - изпълнението на първата заповед - “Обичай Своя Бог". Ученикът трябва да влезе в общение с великата истина и като венец на своите въжделения и копнежи да намери онова, за което душата копнее - Своя Възлюблен. Никакви думи не могат да изразят този значим момент от живота на човека, то е разцъфтяване на човешката душа, новораждане, за което се говори в Евангелието - среща с Безконечността, когато човек намира онова, за което векове е копнял, за да преживее неповторимата радост, каквато изпитва само онзи, който може да каже: Мъртъв бях и оживях, сляп бях и прогледах. Цялото небе се радва, когато една душа намери своя път, своя Учител, своя Бог. Никой, абсолютно никой не взима участие в тоя важен и съдбоносен момент, никой на никого не може да покаже пътя към Великата Реалност, никой не може да го учи и наставлява. Ученикът през този период на ученичеството си е сам и процеса на пробуждането е лична, интимна драма, която бавно и естествено го извежда от дълбочините, за да му покаже пътя към върха, където всичко е светлина и топлина. Това е момент на разпукването на житното зрънце и никаква сила отвън не може да ускори по механичен начин този процес, да реализира или непокълването, разцъфтяването и връзването на плода. Ученикът знае какво търси и къде ще намери търсеното.
към текста >>

80. 7. Слушане, разбиране и приложение

Глава 2. Ученикът - път и живот

Всичко онова, което не може да се сведе до практиката е мъртъв баласт.
То е само първата, груба фаза на процеса. Следва втората, която е неразривно свързана с първата. Това е разбирането - без разбиране няма слушане. Разбирането е свързано с третата фаза на процеса, крайният предел на целия процес - приложението на онова, което ученикът е чул и разбрал. Няма нищо по-важно и по-съществено от третата фаза, която осмисля и дава тон на учениковия живот. Всичко онова, което не може да се сведе до практиката е мъртъв баласт. В обикновения живот законът е неумолим - ценно е само онова, което може да се влее в живота. То е узряването на плода - използуване на науката, философията, опита. Всичко това оживява в оня миг, който разумният човек добре преценява. То е приложението; успял е да оживи знанието, да го вплете в живота си, за да направи от знанията си източници на светлина и топлина. В приложението се крие магическа сила на прогреса, на напредъка.
към текста >>

81. 11. Господар или ученик

Глава 2. Ученикът - път и живот

Просто в Евангелието е дадена идеята в оня час, когато от притчата казва на себе си след като е събрал целия си урожай: "Яж, душе, и се весели, хамбарите ти са пълни, няма вече за какво да мислиш" - и на сутринта го намерили мъртъв.
На земята никога не е имало по-внушителен брой от кандидати за господари, както през нашето време - да владееш, да господствуваш, да заповядваш, ако ще и над един човек, над едно общество, над една партия, над един народ, над един континент, над пет континента, а ако може и над цялото космическо пространство. Огромни желания, огромни идеи на допотопни същества, останали от ерата на мамутите, на динозаврите, на големите слонове, влята и завещана в главата на представителката на нежния пол Ева, според Библейското сказание. На земята според обикновените човешки разбирания по-леко е да си господар, отколкото слуга, по-леко е да бъдеш господар, отколкото ученик. Трябваше да се роди на земята един Велик Човек - Син Божи, за да заеме презряната служба и стане обикновен служител и да каже: “Не дойдох да ми послужите, а да ви послужа аз.” Той не стана господар, а доказа с живота и кръвта си, че Господарят бе Един и, че няма Друг като Него и, че всеки, който се опитва да бъде като Ева божество, предстои му да опита на гърба си тоягата - чакат го само страданията и мъките, чрез които рано или късно ще стигне до истината - че Бог е Един, и че той е само служител и ученик в този живот на тази земя. Нищо друго на земята не е свързано със смъртта, както господаруването. Просто в Евангелието е дадена идеята в оня час, когато от притчата казва на себе си след като е събрал целия си урожай: "Яж, душе, и се весели, хамбарите ти са пълни, няма вече за какво да мислиш" - и на сутринта го намерили мъртъв. Неизброими са вариантите на тази отявлена идея, която е направила хиляди поражения във всичките слоеве на обществото и във всичките възможни форми на богатство, пари, слава, успехи и пр. Всички купно взети стигат до едно състояние на превъзходство по ум, по сила, по възможности плюс едно уверение, че всичко дължат на себе си и, че небето е “пусто и празно" и че Вселената лежи без диригент, без архитект, без господар, без Бога. Малкият, дребният човек, който едва владее в съвършенство петте сетива и не владее изкуството да продължи живота си поне за един миг, иска да стане господар, бори се за тази служба, умира безславно за нея - предпочита леката служба за която мечта Ева, предпочита да заповядва на другите вместо на себе си, предпочита обикновения живот пред ученичеството, да, също като Ева. А Великият непознат и непризнат Господар през това време с обич учи своите своенравни, упорити и невежи деца, и понеже твърде много държи за свободата казва: “Направете го господар. Нека опита собствената си философия, пуснете сина в света, нека опита рошковете на света, оставете ги да градят кумири и отливат култове, нека опитат тая философия на миналото, тази наука на настоящето, за да се върне някога пречистен на скромното, ала велико звание: “слуга и ученик”.
към текста >>

82. 8. Петте разумни

Глава 4. Идеалът на ученика

Копнежът да види жениха лежи в него като нещо огромно, нещо много важно, съдбоносно, в този момент е събран смисъла на целия му живот, на всичките му усилия, стремления, копнежи, аромата и вкуса на живота му и ако той не види жениха, все едно, че е мъртъв.
И ето, че ние дръзваме да съпоставим казаното с езика на притчата с онова, което казва Учителят и казаното от Него звучи познато и близко - една страница се обръща и езика на притчата ни става понятен, образите оживяват, идеята осъвременена. Всичко скрито в сбитата реч на Христа получава своята дълбока значимост. Светът е поляризиран, разделен е на две половини, процентите са определени - пет разумни девици и пет неразумни - поляризацията продължава до най-малката обществена единица - човекът. И той е разделен - раздвоен и в него пет разумни девици и пет неразумни живеят, действуват, разпъват човека, борят се за надмощие, налагат ту единия, ту другия порядък. Човекът винаги може да участвува в една сватба и може да преживее радостта да види младоженеца, но ето, че в тази необикновена сватба, човекът трябва да отиде с нещо, което е много важно, трябва да има светилник и в него масло, да има запалка и понеже моментът не е известен, той ще трябва през всичкото време да бъде буден, готов, защото всеки пропуснат момент може да бъде фатален. Копнежът да види жениха лежи в него като нещо огромно, нещо много важно, съдбоносно, в този момент е събран смисъла на целия му живот, на всичките му усилия, стремления, копнежи, аромата и вкуса на живота му и ако той не види жениха, все едно, че е мъртъв. Затова нищо друго, абсолютно нищо друго не го вълнува, не го интересува. Той е погълнат и съсредоточен само в реализацията на това събитие. Всяка минута е отброявана и ето, че в среднощния час, женихът идва, чува се вик и възклицание, петте девици са на крак. Моментално те заемат определените места, нареждат се в шпалир и стоят с притаен дъх и със запалени светилници - същественото на момента. Тук, обаче, става нещо петте неразумни девици откриват, че нямат масло, а и те са от поканените и те са се отзовали на сватбеното тържество, но те нямат масло и не могат да участвуват в празника.
към текста >>

83. 11. Вратата

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Връщаш се назад и пак гледаш, и пак слушаш и отдалеч, проглушено отначало долита шепота на тоя иначе мъртъв обект - не ме подминавай: Участвувала съм безшумно и аз в тая неповторима епопея развила се някога тука.
Вратата... Защо?... Питаме се днес, когато спомените избледняват и дори някои неща неразривно свързани с Изгрева, вратата стои някак си жива, като недокоснат тон в цялата изгревска гама. Защо? Тя не бе някакъв строителен обект, където живееха хора, нито градина, поляна, салон и пр., които грабват нашето внимание, когато обхващаме Изгревската панорама, чийто звучене не стихва. Но ето, че тя стои няма, внушителна в своята безпретенциозност- един скромен тон, една линия, един голям дървен четириъгълник, който не иска да бъде подминат нито от погледа, перото, сърцето на ония, които продължават да търсят значимите детайли на това място - Изгрева. Тогава решаваш да се спреш, да огледаш всичко, дори и нея, да се вслушаш и да се питаш, какво толкова може да се каже, разкаже, опише за тая скромна, двукрила врата, твърде голяма разбира се, като ония големите български порти на селските дворове, които широко се разтварят по време на жътва или гроздобер, за да минат големите коли с високите ритли, или със също така големите бъчви, пълни с грозде. Връщаш се назад и пак гледаш, и пак слушаш и отдалеч, проглушено отначало долита шепота на тоя иначе мъртъв обект - не ме подминавай: Участвувала съм безшумно и аз в тая неповторима епопея развила се някога тука. Господи, вратата!... Тая на Изгрева... Разбира се, как да я подминеш, как може да не я уловиш в камерата на тия листи и да правиш свръхусилия да изваеш едно скромно, ала светло клише... Тя не беше входна. През нея не минавахме ние, когато идвахме на Изгрева, или ония, които живееха на Изгрева и вечер се връщаха от работа. Тя не познаваше потока на ежедневието и вероятно това й предаваше някаква официална украса, която те караше да виждаш в нея нещо достолепно. Ще попитат някои: Но защо беше там, защо беше тя, кого и как обслужваше?
към текста >>

84. 9. Като благодатен дъжд ..., есе (1.I.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

- Защото всичко бе сведено до преживяването - хиляди опитваха глътка от елея на този живот - “мъртъв бях и оживях, болен бях и оздравях, скръбен бях и се зарадвах, без път бях, а сега го имам” Убежденията се раждаха и процъфтяваха, след преживяването, след срещата с Него или със Словото Му.
Един слънчев миг бележи Неговото идване на земята, и едно точно разписание реализираха една среща от епохално значение. Двете епохи и двете идеи. И Той успя, успя да ги дефиринцира, да ги покаже, да ги опише. Тепърва всички щяха да опитат има ли или няма Бог, има ли или няма Любов, има ли или няма Истина, които проникват живота, проникват човека които насищат всяка клетка и всяка капка кръв с живителния си дъх на нещо Велико. Вече не се търсеха доказателства и никой не питаше: Какво е то, вярно ли е то? - Защото всичко бе сведено до преживяването - хиляди опитваха глътка от елея на този живот - “мъртъв бях и оживях, болен бях и оздравях, скръбен бях и се зарадвах, без път бях, а сега го имам” Убежденията се раждаха и процъфтяваха, след преживяването, след срещата с Него или със Словото Му. Фактите сияеха, светеха като факли и осветляваха една цяла епоха - Неговата, защото тя бе Негова. Тепърва тя щеше да се възрастне, да се очертае като зора, за да се пребори не само с атеизма на миналото, но и с тоя на века, въоръжен със сила и власт отвън, а куц и дряхъл отвътре. Той беше обезличен, обездвижен - не се ражда плод от семе без кълн, все едно пясъчно зърно не се ражда от мъртва идея, епоха, култура, изкуства, прогрес. Предстоеше велик етап, да се ликвидира веднъж за винаги о езическите заблуждения. Времената бяха назрели, а нуждата, жаждата, гладът за нещо друго и различно от всичко, което времето предлагаше бяха въпиющи.
към текста >>

85. 33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Аз вървях, движех се, но бях като мъртъв.
Гладни, измъчени, все вървяхме, вървяхме, избягвайки селяните, къщите и овчарите. След дълги мъчения, удаде ни се да се промъкнем незабелязани през границата. Аз съм жив и свободен. Но с мене стана нещо, нещо в мен се скъса. Целият ми живот изведнъж замря. Аз вървях, движех се, но бях като мъртъв. По рано аз се радвах, че през жестокост и равнодушие към животните аз повдигам себе си. Аз живеех със злорадство. А сега безвъзвратно изгубих и това. Аз видях себе се като жалък, страхлив човек, който трепери за своя живот и няма сили да го отнеме от другите. И ето, оттогава се минаха няколко години и аз се движех като автомат - у мене нямаше нито мисли, нито радост, нито стремежи.
към текста >>

86. 41. Статията „Ново човечество” / Сава Калименов

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

- кънтят, плътно прилепвайки към месата, сякаш се присмиват над безсмисления опит за свобода на окованите роби и като че ли още по-здраво се впиват в ослабналите, изтощени тела... И чак когато и сетните усилия са изтощени в безпомощна, неравна борба, когато всяка надежда за победа над това, което не знаеш, не виждаш да е, което едновременно е в тебе и вън от тебе и не се подава на никакъв външен натиск, когато и последните остатъци от сили са изчерпани - като черни пънища, като мъртви трупове рухват на земята изтощените тела и в своята собствена кръв удавят, погребват вярата в своята сила, надеждата за светло бъдеще, изгасяйки сгряващата ги любов към него...Отново живи мъртъвци покриват тъмното лице на земята.
" - почва да се разнася навсякъде и скоро се превръща в рев, в буря, на която приглася злокобната песен на дрънчащите вериги. ...Охкания, писъци, диви викове, стонове на умиращи, ридания и проклятия на нивга не видели светлина - ужасна картина от приплетени, окървавени, борещи се тела. И смъртта коси, коси! ... Хиляди трупове, потоци кръв, грамади кости!... А веригите все тъй - здрави! - кънтят, плътно прилепвайки към месата, сякаш се присмиват над безсмисления опит за свобода на окованите роби и като че ли още по-здраво се впиват в ослабналите, изтощени тела... И чак когато и сетните усилия са изтощени в безпомощна, неравна борба, когато всяка надежда за победа над това, което не знаеш, не виждаш да е, което едновременно е в тебе и вън от тебе и не се подава на никакъв външен натиск, когато и последните остатъци от сили са изчерпани - като черни пънища, като мъртви трупове рухват на земята изтощените тела и в своята собствена кръв удавят, погребват вярата в своята сила, надеждата за светло бъдеще, изгасяйки сгряващата ги любов към него...Отново живи мъртъвци покриват тъмното лице на земята. Демонски смях прозвучава подигравателно, пронасяйки се над победените. - А веригите все тъй - здрави! Обаче, не са заспали падналите от изтощение в безмилостната, безмислена борба и не са мъртви още тежко ранените в неправилно насочения си устрем към свобода... Не напраздно ги разбуди сладостното полъхване на предутринния ветрец и не напраздно отново им шепне той радостна вест: „Вий погребахте своите надежди, но Надеждата е вечно жива и отново ще всели в душите ви сладкия трепет на радостно очакване: вий изгубихте своята вяра, но Вярата е вечно жива и отново ще ви изпълни със своята мощ, която чудеса твори: изгасна вашата любов към изгубения идеал, но Любовта е вечно жива и отново ще проникне, ще стопли сърцата ви, ще ги възпламени в мощен порив на светъл стремеж, за когото граници няма. Ще дойдат те, трите лъча на Истината и ще стопят веднъж завинаги тежките ви окови. Далеч, напред някъде, като безкрайно слаб, тих и същевременно безкрайно нежен тон на начеваща се симфония, като първия, едва чут звук на пробуждащ се живот, всред всеобгръщащото море на мрака, трепва мъничка, едва-едва забележима за проницателния поглед на търсещия и съвсем не долавяна от множеството - светлина!
към текста >>

87. 78. Атанас Николов

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

се събраха тогаз, когато дойде време да купуваме машината, за която Учителят ни помогна с 15 000 лв., защото те онез са отишли по другите разходи, казвам за този капитал, той няма да седи мъртъв, така тогаз само олихвявахме, но ще бъде като съучастник изобщо.
Та сега като правихме баланс с Атанаса, аз направих там едно нещо, понеже аз смятам, че ний сме се събрали и така си беше, не да работим за лична печалба, което за Атанаса беше пък от много голямо значение всъщност, щото той още в начало така, ама ще има ли полза, още преди да влезем, ще има ли доход, така се интересуваше от туй, както и да е. За мен дохода не е бил в парите, но както и да е, парите дойдоха в голямо количество, та ако до тогава сме правили баланси, правили сме и преди това баланси, щото то са доста години. Това беше 12 години, вече е при мене правили сме баланси може би не всяка година, на две години. При този баланс аз понеже смятах, че нали не трябва така парите да се движат между мене и него, обаче, понеже от самото начало ний имахме 140 000 лв., фонд „Трудова-братска задруга”, които са писани тука, има ги, ще ги намерим, да не разгръщаме сега. Тоз пратил 100, тоз пратил 500 и така 140 000 лв. се събраха тогаз, когато дойде време да купуваме машината, за която Учителят ни помогна с 15 000 лв., защото те онез са отишли по другите разходи, казвам за този капитал, той няма да седи мъртъв, така тогаз само олихвявахме, но ще бъде като съучастник изобщо. Този капитал ще го обособим като един фонд и той с тази сума, която в дадения момент разполагал, да речем, е бил 300-400 хиляди лева вече нарастнал чрез олихвяване, щото ний така го водим, олихвяван, той ще бъде сега третият, аз, ти и той и го минахме така като участник в предприятието ни. Печалби, вземания, лихва, ами така и по такъв начин за Атанаса остана един милион лева. В.К.: И на тебе един милион. С.К.: А, на мене повече, защото аз като влязох там, влязох и с пари, малко повече ще са били те. Нали и с букви и имущество влязох след смъртта на баща ми и имоти, които той ми остави и тях ги вкарахме в туй, така беше, и те си вървяха на мое име и заради туй така моя дял беше по-голям от неговия.
към текста >>

88. 106. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Който не носи кръста си. Из 30 неделна беседа, държана от Учителя на 8 май 1938

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Лиши човека от живота, от свободата и от светлината, той е мъртъв вече.
Мнозина казват, че кръстът бил сила Божия. Силата седи в истината. Истината е, която дава свобода на човека. Любовта пък влива живот в човека. Мъдростта внася светлина и знание. Лиши човека от живота, от свободата и от светлината, той е мъртъв вече. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе. Единнаго Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил”. Кой е Христос? -Оня, който изявява любовта в света. Същественото нещо в света е Божията Любов и Божята Истина.
към текста >>

89. 1.5. Славянската стихия / Георги Томалевски. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 268, 15.11.1940, с.3

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал.
И нещо друго ще имат тия пробудени народи. Пред неговото величие ще паднат ничком всички, защото цивилизацията и напредъка ще се поемат от яките, измъчени до тогава ръце на славянството. Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата. В предвкусващ пророчески сън виждаме небесната красота, която залива мрачните покрити с кърви полета и долини. Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност. Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал. Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето - към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден. Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор.
към текста >>

90. 1.12. Славянската стихия / Георги Томалевски. Из книгата „Сигнали”: есета. София: Хемус, 1940. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 320 (5), 15.11.1944, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал.
Тая необятна страна крие в себе си такива несметни материални и духовни богатства, че разрастнали се в цялата си мощ, те биха завладели душата на света и биха станали знак, под който ще се развива животът по цялата планета. Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си помислим за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата на славянството ще стане душа на човечеството пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и любовта - двете стихии на славянската душа. Ние сме още далеч от отраза, който ще придобият в бъдеще народите, но и в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата. В предвкусващ пророчески сън виждаме необятната красота, която залива мрачните, покрити с кърви полета и долини. Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност. Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал. Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето - към бъдещетата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Славянската стихия! Тя е всякога нова, свежа, и носи пресен хлад, който нахлува като гостенин в топла стая със зачервени от мраз бузи и ни поздравява с бодър дух. Нашите бащи плачеха, когато приказваха за нея.
към текста >>

91. 2.10. Разпъването на кръста на Учителя Дънов

Вергилий Кръстев

Виждам Учителя, полегнал на едно легло и виждам, че Той е мъртъв.
Влизам по една дървена стълба, и се качвам на втория етаж. Стаята е затворена с катинар. Аз имам ключ от тази врата, този ключ е в мене. Изваждам ключа, искам да отворя вратата и да влезна. Но най-интересното е, че друг отвътре, от другата страна на вратата ми отваря, преди аз да отворя. Виждам Учителя, полегнал на едно легло и виждам, че Той е мъртъв. Да, мъртъв! Това нещо аз го знам преди да съм влязъл, защото по някакъв начин аз това съм го наблюдавал. Да, аз знаех, че Той е мъртъв преди да влезна в тази стая. Всички гледат към кревата. Аз знаех, че Той, макар, че е мъртъв на леглото, е още там.
към текста >>

Да, мъртъв!
Стаята е затворена с катинар. Аз имам ключ от тази врата, този ключ е в мене. Изваждам ключа, искам да отворя вратата и да влезна. Но най-интересното е, че друг отвътре, от другата страна на вратата ми отваря, преди аз да отворя. Виждам Учителя, полегнал на едно легло и виждам, че Той е мъртъв. Да, мъртъв! Това нещо аз го знам преди да съм влязъл, защото по някакъв начин аз това съм го наблюдавал. Да, аз знаех, че Той е мъртъв преди да влезна в тази стая. Всички гледат към кревата. Аз знаех, че Той, макар, че е мъртъв на леглото, е още там. И изпъждам, изгонвам всички, които са наоколо около Него, около кревата.
към текста >>

Да, аз знаех, че Той е мъртъв преди да влезна в тази стая.
Изваждам ключа, искам да отворя вратата и да влезна. Но най-интересното е, че друг отвътре, от другата страна на вратата ми отваря, преди аз да отворя. Виждам Учителя, полегнал на едно легло и виждам, че Той е мъртъв. Да, мъртъв! Това нещо аз го знам преди да съм влязъл, защото по някакъв начин аз това съм го наблюдавал. Да, аз знаех, че Той е мъртъв преди да влезна в тази стая. Всички гледат към кревата. Аз знаех, че Той, макар, че е мъртъв на леглото, е още там. И изпъждам, изгонвам всички, които са наоколо около Него, около кревата. Оставам сам. Моля Му се.
към текста >>

Аз знаех, че Той, макар, че е мъртъв на леглото, е още там.
Виждам Учителя, полегнал на едно легло и виждам, че Той е мъртъв. Да, мъртъв! Това нещо аз го знам преди да съм влязъл, защото по някакъв начин аз това съм го наблюдавал. Да, аз знаех, че Той е мъртъв преди да влезна в тази стая. Всички гледат към кревата. Аз знаех, че Той, макар, че е мъртъв на леглото, е още там. И изпъждам, изгонвам всички, които са наоколо около Него, около кревата. Оставам сам. Моля Му се. Моля Му се - правя молитви. Той Се съживява и почва да ми говори, че е убит с копие, и ако иска - ще живее.
към текста >>

92. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Вергилий Кръстев

Според други е качен на бесилото полумъртъв.
На 7 юли тя е открита, понеже турската войска я очаква. Същият ден започва сражение, продължили на 8, 9, 10 юли, когато тежко е ранен Стефан Караджа и заловен от турците. Четата от 125 човека, остава с 50 човека и се насочват към Стара планина, и при връх Бузлуджа тя е заобиколена на 18 юли и унищожена от турската войска. Убит е Хаджи Димитър. А Стефан Караджа след като е заловен и то ранен, бива съден и осъден на обесване, но умира в затвора от раните си на 31 юли 1868 г. Според други е качен на бесилото полумъртъв. Предателството на родолюбивите българи към четата от 125 човека слага край на четническото движение в България и се е разбрало, че българите сами не могат да се освободят заради предателството, извършвано от българи. Какво става по-нататък? Христо Георгиев, който е главния предател, умира на 6 август 1872 г. А брат му Евлоги доживява Освобождението на България през 1878 г. Но всички знаят, че те са предатели.
към текста >>

93. 1. Земетресенията в България

Вергилий Кръстев

Изводът е, че при земетресението не само се освобождава голямо количество енергия, но от нея се отварят гробовете, и много от мъртъвците се освобождават от костите си и възкръсват като свободни същества.
38: „И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу." Въпрос, чрез каква сила се раздра и откъде тя дойде? В Евангелие на Лука гл. 23, ст. 45 - „Като потъмне слънцето, и завесата на храма се раздра през средата." Силата е една, и тя действа по един и същи начин. В Евангелие на Йоана не се споменава за земетресението. 17. Изводът е, че при земетресението не само се освобождава голямо количество енергия, но от нея се отварят гробовете, и много от мъртъвците се освобождават от костите си и възкръсват като свободни същества. За това Възкресение Петър Дънов в писмото Си от 18 юни 1913 г. съобщава, че чрез него се освобождават затворените души от миналото. 18. А сега ще обясня защо така свободно ползувам спомените на Елена Иларионова и имам ли това право. Имам го, и то лично от нея. Предала ми го е лично!
към текста >>

94. III. Мисли на ученика

Борис Николов

Мъртъв за злото, жив за доброто.
Да чувствуваш Божието присъствие и да живееш в него. Пространството е живо, когато чувствуваш Бога в него. Заминалите Казвам ви: И загубените души ще се намерят пак. Слепият Човек, който е равнодушен към красотата, е сляп. Живота е вечен. Мъртъв за злото, жив за доброто. Мъртъв за неправдата, жив за правдата. Пазачът Човек в когото умът не е развит, лесно става плячка на нисшите духове. Доброто пази човека. Школата на Учителя е път за развиване ума и сърцето. Добрата мисъл, добрите чувства са, които пазят човека.
към текста >>

Мъртъв за неправдата, жив за правдата.
Пространството е живо, когато чувствуваш Бога в него. Заминалите Казвам ви: И загубените души ще се намерят пак. Слепият Човек, който е равнодушен към красотата, е сляп. Живота е вечен. Мъртъв за злото, жив за доброто. Мъртъв за неправдата, жив за правдата. Пазачът Човек в когото умът не е развит, лесно става плячка на нисшите духове. Доброто пази човека. Школата на Учителя е път за развиване ума и сърцето. Добрата мисъл, добрите чувства са, които пазят човека. Лъжата Влезе ли някъде лъжата, тя всичко разваля.
към текста >>

95. 184. Трябва да имаш ясна представа за себе си какво и колко знаеш, и колко можеш

II. В колибата на Христов

Веднъж като се връщал от Осман-пазарския панаир, разбойници го ранили, но конят му го донесъл мъртъв в къщи.
- Истина е, той е истински щастливец - здрав, запазен, често обича да казва: „Аз няма да умра, докато не мина стоте! ” - Една далечна братовчедка на майка ми е оперна певица... - Кажи нещо за бащиния си род - запита Христов. - Бащиния ми род е също чисто български, но градски. Дядо ми бил златар. С хубавия си кон, ходел по панаирите да си продава стоката. Веднъж като се връщал от Осман-пазарския панаир, разбойници го ранили, но конят му го донесъл мъртъв в къщи. В този род всички са най-обикновени хора - еснафи, занаятчии, хора, които обичат да си похапват и попийват, да се веселят. Христов правеше усилие, да намери нещо интересно в този разказ. - Какво помниш от Балканската война? - запита той. - Преди нея помня други неща.
към текста >>

96. 191. Водачът на цялата махала при сраженията

II. В колибата на Христов

Но за обща изненада Стомничката не падна на земята мъртъв, както помислихме - обърна се и хукна към лазаретите, като плачеше с колкото глас има.
Един камък се удари в една череша, отхвръкна настрана, и като от невиделица удари Стомничката в главата. Той си хвана главата с две ръце, а Страженци в един глас ревнаха: „Стомничке, Стомничке, счупихме ли ти мамичката?...” Кръвта шурна и обля лицето на Стомничката! Той писна с всичкия си глас! Всички се изплашихме! Боят спря, като по заповед. Но за обща изненада Стомничката не падна на земята мъртъв, както помислихме - обърна се и хукна към лазаретите, като плачеше с колкото глас има. Страженци почнаха първи сражението с песни. Сапанджиците плющяха, камъните бръмчаха, далече се чуваше плача на Стомничката. Дакеолу побесня! Той псуваше на лево и на десно, ругаеше тези, които били около Стомничката, че не се спуснали да хванат този, който го ударил, и че го оставили самичък, и накрая всички ни окуражи, а не се заканваше люто на този, който отстъпи или не изпълни заповедта му! После слезе до превързочната, и когато се върна, каза: „Щом плаче, нищо му няма.” Хвана едно момче, което беше до него и го слушаше с отворена уста, заповяда му да отиде от тях да открадне килима, който бил прострян на двора, за да завие с него Стомничката, после каза: - Война без жертви не може, но Страженци не могат да хвърлят камък, който да пробие чобанска глава, а още повече главата на Стомничката!
към текста >>

97. 262. Ще вдишваш въздух през носа си! Ще издишваш въздух през носа си!

IV. През очите на Христов. Посвещение

Той беше с чувството, че още малко ще падне мъртъв!
посоката, линията, идеите и темите на разговорите, дори и когато ги оставяше да говорят, да разказват за себе си. За него и говоренето и мълчанието и всичко, всичко до което се докоснеше, вече му служеше като средство и метод за работата му за доброто на хората. Всеки, който идваше и носеше своите болести и противоречия, за Христов беше нещо съвсем друго от всички останали. Затова към всеки прилагаше различни методи, които вадеше от неизчерпаемата си хранителница. Андрей се закашля - чувстваше силни болки в гърдите си, челото и очите му пареха. Той беше с чувството, че още малко ще падне мъртъв! И на него самия му се искаше да падне, да умре но някак пак да остане жив, да види какво ще прави Христов! Това той мислеше и искаше, защото имаше желание на всяка цена дори и със смъртта, но да се наложи, без да разбираше, че ако бъде неговата воля, ако се наложи на Христов, тогава щеше да бъде най-нещастния човек! Защото щеше да отреже клона, на който стоеше, щеше да падне в обятията на страданието — разделянето с човека, когото обичаше, щеше да снеме своя Бог от високия му пиедестал. Но това Христов много добре разбираше, и никога нямаше да допусне. Андрей си мислеше, че Христов е жесток човек и в същото време, ако само му каже една дума, веднага ще оздравее.
към текста >>

98. 263. Невидимите същества

IV. През очите на Христов. Посвещение

Вървя с последни сили, и всеки момент може да падна мъртъв!
263. НЕВИДИМИТЕ СЪЩЕСТВА - Всичко това може да е така и може да не е така, но аз зная едно с положителност, че трябва да се върна. Вървя с последни сили, и всеки момент може да падна мъртъв! - Прави каквото щеш - връщай се! - Така той каза, но неговите думи в Андрей отекнаха: „Върви след мене, и ще вървиш докогато аз ти кажа! ” - И отново пред Андрей се мярна картината: биволите и овена, който се теглеше след колата и копитата му пушеха! Христов здраво беше хванал Андрей за сърцето! Трудно, много трудно беше Христов да бъде обичан, защото той като ветровете бродеше по високите и непристъпни върхове на живота, и който го обичаше, там трябваше да го следва!
към текста >>

99. 265. Моето съзнание е много по-широко и високо, и виждам много повече и по-далече

IV. През очите на Христов. Посвещение

Но и духът на отрицанието, който беше претендент за живота на Андрей - смъртта, не спеше, не беше се отказал да има живота му, дебнеше го, затова сега му нашепна: - Каква полза от това, че не заекваш, когато след малко ще бъдеш мъртъв?
Ако направо ти кажа съвета, ти ще се дръпнеш и ще ми кажеш: „Това е невъзможно! ” Спомни си от вчера насам колко пъти ми каза, че не можеш, и въпреки това можа. Аз не съм глупав да ти искам нещо, което не можеш! (липсва страница 357) веднъж! Само с това Христов му каза толкова много, че беше излишно и щеше да развали ефекта, ако нещо кажеше. Но и духът на отрицанието, който беше претендент за живота на Андрей - смъртта, не спеше, не беше се отказал да има живота му, дебнеше го, затова сега му нашепна: - Каква полза от това, че не заекваш, когато след малко ще бъдеш мъртъв? Усиления вятър носеше зърнестия сняг по полето, който удряше двамата туристи по лицата като сачми. Те вървяха настрана, като криеха лицата си и излагаха гърбовете си на вятъра. Христов чувстваше всичко, каквото става в Андрей. Спря, сне раницата си, извади от там кожухчето, облече Андрей в него и отпред го загърна бащински както майка детето си. Въпреки всичко, на Андрей му стана необикновено приятно!
към текста >>

100. 289. Духът е този, който създава формите на живота

IV. През очите на Христов. Посвещение

Тази поезия, за която ти говориш и се възхищаваш, знаеш ли какво представлява - все едно най-видния актьор в света, но който е мъртъв!
Било мъж, жена или нещо от природата, ако в него не е Духът, ако е мъртво защото Духът е който оживотворява нещата, нищо е! Може една форма да бъде грозна по човешки казано, но ако в нея присъствува Духът - живота, тя е несравнено много повече от най-красивата, но мъртва форма. Виждаш ли, хе онова там дръвце в полето? - То нито е красиво, нито е голямо, нито прави с нещо впечатление..., но то е много повече, то е по-красиво и от най-красиво нарисуваното дърво, защото това дръвце носи в себе си живота, искрата на живота от дървото на жената от рая. То на пролет ще се разлисти, ще цъфне и ще завърже плод. Тази поезия, за която ти говориш и се възхищаваш, знаеш ли какво представлява - все едно най-видния актьор в света, но който е мъртъв! Наистина, той е облечен в най-красиви дрехи, поставен е в златен ковчег, затрупан е с най-хубави и ароматни цветя, за него са изписани и разлепени най-красивите и най-съдържателните некролози... Всичко е красиво и хубаво, но липсва най-важното - живота. Живота с нищо не може да се запълни! За мене много по-голямо значение и красота има в един дървен шоп, едно свито гъдуларче обуто в цървулки, пред мъртвия па макар и най-велик цигулар! Вятърът духаше от запад с голяма сила, носеше по полето снежни замръзнали топчета, които като сачми се набиваха в лицата и дрехите им! Затова бяха си извърнали главите на изток, изложили гърбовете си срещу вятъра.
към текста >>

0.66491293907166